со0001 АРХЕОЛОГИЯ

Тракийски върхове на копия отранножелязната епоха в българските земиХ Р И С Т О Б У Ю К Л И Е В

Първите метални върхове на копияу нас се появяват през каменно-медната епоха. Най-ранният засегамеден връх на копие произхождаот халколитния некропол край

Варна1. От ранния и средния период набронзовата епоха все още липсват предста-вители на този вид оръжие, ако не се считаглиненият калъп от „Циганската могила"край Нова Загора, който според археологи-ческата среда, в която е намерен, може да сеотнесе малко преди началото на късния пе-риод на бронзовата епоха2. Общият бройна известните в момента бронзови върховена копия от късния период на бронзоватаепоха възлиза на 263. Към това трябва даприбавим и три каменни калъпа за отливанена върхове на копия, произхождащи отс. Сокол, Сливенски окръг4.

Писмени сведения за използуването накопието от траките през ранножелязнатаепоха се съдържат единствено в Омировияепос. Те са много общи и почти не предла-гат конкретна информация за този вид оръ-жие. Така например само се споменава за„копиеборци кикони"5, за „дълги копия"8,с които са въоръжени тракийските воинина Пиерой. Самият Пиерой убил противникаси с копие7. Особено интересно е сведениетоза пеонския вожд Астеропей, който „изля-зъл с две копия срещу Ахил". Неговитевоини-пеонци били въоръжени с „дълги ко-пия"8. От IX песен на „Одисея" научаваме,че кикони и ахейци се сражавали помеждуси с „меднообковани копия"9.

Вещественият материал, с който разпо-лагаме, е крайно оскъден. Освен това едначаст от наличните находки са в лошо състоя-ние: фрагментирани и силно окислени. Тряб-ва да прибавим, че някои от тях представля-ват и единични случайни находки без не-обходимите данни за датиране.

Тези обстоятелства затрудняват работа-та ни по научната систематизация на мате-риала. Затрудненията се засилват и от по-голямата консервативност в развитието накопието, което за разлика от меча показва

по-голяма устойчивост във формата, т. е.тя се е развивала сравнително по-бавно.И още една особеност — оказа се, че в еднои също време са били използувани по два иповече вида копия, които по същество саизпълнявали едни и същи функции.

Върховете на копия, с които разполага-ме и считаме, че принадлежат към разглеж-дания период, са само железни. Като из-ключим копието от с. Топчии, Разградскиокръг (кат. № 1), всички останали се отна-сят към времето след VIII в. пр. н. е. (по-точно, от края на V I I I в. пр. н. е.). От товаизлиза, че за периода XI — първата поло-вина на V I I I в. пр. н. е. и особено за нача-лото му ние почти не разполагаме с архео-логически материал. Това, разбира се, съв-сем не означава, че за тези три-четири векане е използуван този вид оръжие от траките

• Обр. 1. Железен връх на копие от с. Топчии,Разградски окръг, Х—IX в. пр. н. е. Fig. 1. Pointed' lance en fer du village Topcil, departement deRazgrad, X^—IXe s. au. n. e.

27

ϊ · j· _^ СофрониевсΙ /"̂ -f Х V «ςЧМИХАИЛОВГРАД--^ З

'^^ -w-^~~~~~-J^ «Палилула'•^1артиново * Криводол

Sf*

//«·^.v^ ) ' /-*

£· " ^ - х / Кремиковци (

/ СОФИЯ ©tVBaiuoBC<_

'S

, , ~, Белоградец^Царев брол^· · в р

I ШУМЕН о•Бели извс

U~//

ВРАЦА

РавнаУ\ f-^sbЧ ί /Добрина /

/КЮСТЕНДИЛ

\

• Обр. 2. Разпространението в България на вър-ховете на копия от ранножелязната епоха. Fig. 2.La propagation des pornfes de lances en Bulgariependant VAge du fer ancien

или в земите на траките. Безспорно таковаоръжие е имало, но все още не са откритинаходки. Очевидно трябва да приемем, чекопията в началото на ранножелязнатаепоха, както е и при мечовете, са повтарялиформата на копията от късния период набронзовата епоха10.

От известните досега находки само же-лезният връх на копие от с. Топчии (обр. 1)е със сравнително сигурни позиции по отно-шение на датировката (Х—IX в. пр. н. е.)—произхожда от гроб, заедно с железен меч11.Скъсените му пропорции и особено късата исравнително широка втулка и разширенотов долната част острие го доближават донякои екземпляри от късния период на брон-зовата епоха12.

В момента от територията на България саизвестни общо 23 железни върха на копия(кат. № 1—23), които можем да отнесемкъм ранножелязната епоха, и по-точно, като

изключим този от с. Топчии, към нейнатасредна и късна фаза — края на VIII—VI в.пр. н. е.

Географското разположение на наход-ките е неравномерно. Така например 18произхождат от земите на север от Старапланина и само 5 са от Южна България(обр. 2). Не по-малко интересно е да от-бележим, че 12 от копията от Северна Бъл-гария са намерени в Северозападна Бълга-рия, и то само на територията на Врачанскии Михайловградски окръг. Петте върха отЮжна България са само от Софийски и Кю-стендилски окръг. Останалите 6 върха саот района на Североизточна България.С други думи, известните ни досега върхо-ве на копия от ранножелязната епоха поместонамиране се свързват с три основни гео-графски ареала: Северозападна България,Североизточна България и района на Софияи Кюстендил.

Само за един от върховете можем да при-емем, и то с известни уговорки, че е предназ-начен за метателно копие (άκόντιον) (обр.3). Това е единият връх от с. Невестино,

28

CM

5

2,5

О

• Обр. 3. Железен връх на метателно (?) ко-пие от ранножелязната епоха от с. Невестино,Кюстендилски окръг. Fig. 3. Pointe de lance de jet(?) en fer de V Age du fer ancien du village Nevestino,departement de Kjuslendil• Обр. 4. Железни върхове на копия от I тип —с лавролистно острие от: а, г, д) Криводол, Вра-чански окръг; б) с. Царев брод, Шуменски окръг; в)с. Невестино, Кюстендилски окръг. Fig. 4. Pointesde lances en fer du type I—ă lame en forme de feuil-le de laurier du: а, г, д) Krivodol, departement deVraca; 6) village Careu brod, departement de Su-men; в) village Nevestino, departement de Kjus-f end i l

Кюстендилски окръг (кат. № 17). Основа-ние за това ни дава сравнително късотоострие и дългата втулка. Датирането му вкрая на ранножелязната епоха не е многосигурно.

f МIIII

д t*i

29

Основното предназначение на всички оста-нали върхове е за водене на близък бой.Въз основа на формата на листа ние гиподразделяме на д в а основни т и п а : славролистно острие (обр. 4) и с остролистноострие (обр. 5).

I. Върхове на копияс лавролистно острие

Формата на острието при този тип в еднаили друга степен повтаря формата на лавро-вия лист. Характерното е, че страничнитеръбове (ламели) на острието повече или по-малко образуват правилна дъга, чиято най-голяма ширина е в средата13. Втулката елеко конусовидна и в острието преминавакато надлъжен ръб с овално или плоскосечение. Изключение прави само вториятекземпляр от с. Невестино (кат. № 18)(обр. 4 е), чийто ръб е слабо изпъкнал и те-сен. Във всички случаи втулката е по-късаот острието.

Типът включва 5 екземпляра: от с. Ца-рев брод, Шуменски окръг (кат. № 2) (обр.4 б), Криводол, Врачански окръг — 3 (кат.№ 5—7) (обр. 4 а, г, д) и с. Невестино (кат.№ 18) (обр. 4 в).

Между тях могат да се разграничат триварианта.

В а р и а н т А. Надлъжният ръб е объли представлява продължение на втулката.Тук причисляваме само върха от с. Царевброд. Дълж. 0,432 м. Въз основа на другитегробни находки, с които е намерен — меч-кинжал и върхове на стрели — този връхна копие се датира около средата на VII в.пр. н. е.

Подобен железен връх е известен вт. нар. Висоцка култура(Тернополска област вСССР)14 и е датиран в VIII—VII в. пр. н. е.Аналогични по форма са и бронзовите вър-хове на копия от района на Земун (Югосла-вия)15, отнесени по хронологическата схемана Райнеке към БрД-ХаА, т. е. XI—IX в.пр. н. е. Съвсем очевидна е следователнотипологическата връзка на царевбродскияекземпляр с последните представители набронзовите копия о т ' к р а я на бронзовата иначалото на ранножелязната епоха.

В а р и а н т Б. Отличава се по надлъж-ния ръб, който има не обло, а плоско сече-ние. Включва екземплярите от Криводол(кат. №5—7). Дълж. 0,24—0,35 м. Датираниса най-общо — в края на халщата.

Подобни върхове с плоско сечение нанадлъжния ръб са известни от СевернотоЧерноморие и са датирани в VII—VI в.пр. н. е.16

В а р и а н т В. Надлъжният ръб е те-сен и остър. Тук се включва само вториятекземпляр от с. Невестино (кат. № 18).Хронологическата му позиция е неясна.Датира се най-общо в края на ранножеляз-ната епоха.

II . Върхове на копияс остролистно острие

При този тип острието има формата наудължен лист с подчертано изострен връх.Страничните ръбове са сравнително пра-ви и постепенно събиращи се към върха.Най-голямата ширина на острието е в тил-ната му част или малко преди това. Ръбове-те към втулката се свиват плавно така,че в задната част острието е закръглено.Обикновено втулката, която има леко ко-нусовидна форма, е значително по-къса отострието. Само при два случая (кат. № 15,16) (обр. 5 л, н) тя превишава дължинатана острието.

Типът включва 15 екземпляра, коитоспоред формата на надлъжния ръб и на-пречното сечение на острието можем да обо-собим във варианти.

В а р и а н т А. Характерно е обло се-чение на надлъжния ръб, който се явявакато продължение на втулката. Тук спа-дат 3 върха: от Криводол (кат. № 4) (обр.5 м,), с. Добрина, Варненски окръг (кат. №8) (обр. 5 п), с. Равна, Варненски окръг(кат. № 23) (обр. 5 ж). Дълж. 0,165—0,418 м.При всички втулките са по-къси от острие-

• Обр. 5. Железни върхове на копия от II тип —с остролистно острие от: а, з) с. Байлово, Софий-ски окръг; б) с. Белоградец, Варненски окръг; в, г)с. Бели извор, Врачански окръг; д, и) с. Мартино-ва, Михайловградски окръг; е) с. Кремиковци, Со-фийски окръг; ж) с. Равна, Варненски окръг; к, о)с. Палилула, Михайловградски окръг; л, н) с. Соф-рониево, Врачански окръг; и) с. Добрина, Варнен-ски окръг. Fig. 5. Pointes de lances en fer du typeII—α poinie en forme de feullle allongee du: а, з)village Bajlovo, departement de Sofia; 6) village Be-logradec, departement de Varna; в, г) village Beliizvor, departement de Vraca; д, и) village Marlino-vo, departement de Mihajlovgrad; e) village Kremi-kovci, departement de Sofia; ж) village Râvna, de-partement de Varna; k, o) village 'P aliluia, departe-ment de Miha/lovgrad; л, н) village Sofronievo, de-partement de Vraca; u) village Dobrina, departementde Varna

30

â

u \3

5 <;

CM

10

5

O

CM

ir 101 J

5

ol °

CM

10f

10

5

O

тата. Особен интерес представлява екзем-плярът от с. Добрина, при който в заднатачаст на острието от двете страни на ръбаима по една малка дупчица. Това не е еди-нично явление. Дупчици има и върху дру-ги върхове на копия както у нас (напр.кат. № 13) (обр. 5 г), така и от някои съсед-ни страни.

Особено близки аналогии представляватвърховете от с. Маяк, Одеска област, с. Бу-тенка, Полтавска област, от Киевска област,а и от територията на Унгария17. Прието еда се смята, че на тези дупчици били окач-вани някакви знаци, панделки и др. инсиг-нии, с каквито обикновено се отличаваликонните отряди18. Възможно е да са слу-жили и за окачване на писани условия,знак, вест и пр., които е трябвало да се из-пратят посредством копието в лагера напротивника.

Някои от споменатите аналогични копиясе датират в края на VIII или първата по-ловина на VII в. пр. н. е.19 От нашите върховена копия сравнително най-сигурна датиров-ка има този от с. Равна, намерен при архе-логически разкопки в гроб с керамика,която може да се отнесе към втората поло-вина на VI в. пр. н. е.20 Към същото, а можеби и малко по-ранно време принадлежи икопието от с. Добрина. Третият екземплярсе отнася най-общо към края на ранноже-лязната епоха. Датировката на вариантаобщо може да се вмести в границите от краяна VII — началото на V в. пр. н. е.

Може да се допусне, че върховете накопия от този вариант във формално-ти-пологическо отношение представляват по-нататъшно развитие на вариант А от I тип.Запазва се овалният надлъжен ръб, но епроменена формата на острието. С издълже-ната остролистна форма те стават по-ефек-тивно оръжие.

В а р и а н т Б. Надлъжният ръб е пло-сък. Това е единственото различие от ва-риант А. Включва само 1 връх — от с.Палилула, Михайловградски окръг (кат. № 9)(обр. 5 о). Датира се в края на ранножеляз-ната епоха — VI в. пр. н. е. Съвсем логичное да се приеме, че плоският надлъжен ръбводи началото си от облия, но те са съществу- .вали и едновременно21.

В а р и а н т В. Характерен е подчерта-но острият и изпъкнал надлъжен ръб. Туксе отнасят 7 върха: от с. Белоградец, Вар-ненски окръг (кат. № 3) (обр. 5 б), с. Белиизвор, Врачански окръг — 2 (кат. № 13,

14) (обр. 5 г, е), с. Палилула (кат. № 10)(обр. 5 к), с. Софрониево, Врачански окръг -кат. № 5, 16) (обр. 5 л, н) и с. Кремиковци,Софийски окръг (кат. № 22) (обр. 5 е).Сравнително голяма дълж. — 0,24—0,63 м.Само при екземплярите от с. Софрониевовтулките са по-дълги от остриетата. Притях и остриетата се отличават със силноиздължената и тясна форма. Единият връхот с. Бели Извор (кат. № 13) има дупки взадната част на острието, както разгледа-ният от с. Добрина (кат. № 8), а този от с.Палилула (кат. № 10) има украсена с вря-зани концентрични окръжности горна частна втулката. Подобен е и един връх на копиеот некропола на Халщат22.

Най-ранният представител от вариантае върхът на копие от с. Белоградец (кат.№ 3), който въз основа на гробния инвен-тар (бронзови стрели, меч-кинжал и др.)се датира в първата половина на VII в.пр. н. е. Останалите се отнасят към краяна VII или към VI в. пр. н. е. Следователновариантът е синхронен и на вариант А и Б.

В а р и а н т Г. Острието има удълженалистовидна форма. Надлъжният ръб е такаоформен, че в напречен разрез острието имаромбовидна форма. Тук се отнасят 4 върха:от с. Байлово, Софийски окръг — 2 (кат.№ 11, 12) (обр. 5 а, з) и с. Мартинова, Ми-хайловградски окръг - - 2 (кат. №19, 20)(обр. 5 и, д). Средна по размери дълж.0,295—0,395 м. Втулките са сравнителнокъси и почти цилиндрични. С по-сигурнихронологически позиции са екземпляритеот с. Байлово, отнасящи се към VI—V в.пр. н. е.

Н е о п р е д е л и м екземпляр. Товае силно натрошено копие от с. Кьолмен, Шу-менски окръг (кат. № 21), открито в тракий-ска гробница от VI в. пр. н. е.

Каталог на железните върховена копия

1 . С . Т о п ч и и , Р а з г р а д с к и о к -р ъ г . Гроб чрез трупополагане. ОИМ, Раз-град (обр. 1).

Х—IX в. пр. н. е.Късо и сравнително широко острие с

почти ромбовидна форма. Заоблен надлъ-жен ръб с удължена конусовидна форма.Къса втулка. Дълж. 0,165 м, на острието0,12 м.

32

О т ч е т на Разградското археологическо дру-жество за 1930 г. Разград, 1931, с. 12, обр. 4 г.

2 . С . Ц а р е в б р о д , Ш у м е н с к ио к р ъ г . Могилен гроб. НАМ, София (обр.4 б).

VII в. пр. н. е.Лавролистно острие. Заоблен надлъжен

ръб с удължена конусовидна форма. Втул-ката леко конусовидна. Дълж. 0,432 м, наострието 0,243 м, шир. 0,07 м.

Р. П о п о в . Могилните гробове при с. Ен-дже. — ИАИ, VI, 1930—1931, с. 105, обр. 94.

3 . С . Б е л о г р а д е ц , В а р н е н с к ио к р ъ г . Могилен гроб чрез трупополагане.ОИМ, Варна (обр. 5 б).

Първата половина на VII в. пр. н. е.Острие силно пострадало от корозията,

остролистно с изпъкнал надлъжен ръб. Втул-ка много дълга с леко конусовидна форма.Дълж. 0,63 м, на острието 0.37 м, шир.0,08 м.

Необнародван.4. К р и в о д о л, В р а ч а н с к и о к-

р ъ г. М. Несеро. В колективна находка.ОИМ, Враца (обр. 5 м).

VI в. пр. н. е.Острие отчупено при върха от двете

страни, остролистно със закръглена задначаст. Заоблен надлъжен ръб с удълженаконусовидна форма. Втулка леко конусо-видна. Дълж. 0,31 м, на острието 0,21 м,шир. 0,055 м.

Б. Н и к о л о в . Колективна находка от же-лезни предмети от халщатската епоха до гр. Кри-водол, Врачански окръг. ·—Археология, 1970, 1,с. 55, обр. 5 а.

5 . К р и в о д о л , В р а ч а н с к и о к -р ъ г . Пак там (обр. 4 г).

VI в. пр. н. е.Широко лавролистно острие. Заоблен над-

лъжен ръб с удължена конусовидна форма.Част от втулката отчупена. Дълж. 0,31 м,на листа 0,19 м, шир. 0,04 м.

Б. Н и к о л о в . Цит. съч., с. 55, обр. 5 в.6 . К р и в о д о л , В р а ч а н с к и о к -

р ъ г . Пак там (обр. 4 а).VI в. пр. н. е.Лавролистно острие. Заоблен надлъжен

ръб с удължена конусовидна форма. Дълж.0,24 м, на острието 0,19 м, шир.0,058 м.

Б. Н и к о л о в . Цит. съч., с. 55, обр. 5 б.7 . К р и в о д о л , В р а ч а н с к и о к -

р ъ г . Пак там (обр. 4 д).VI в. пр. н. е.Подобен на предишния, но с по-тясно и

удължено острие. Дълж. 0,35 м, на острието6,22 м, шир. 0,05 м.

Б. Н и к о л о в . Цит. съч., с. 55, обр. 5 г.8. С. Д о б р и н а, В а р н е н с к и о к -

р ъ г . Могилен гроб чрез изгаряне. ОИМ,Варна (обр. 5 п).

VI в. пр. н. е.Остролистно острие. Заоблен надлъжен

ръб с удължена конусовидна форма. В дол-ния край на острието две дупки. Дълж.0,418 м, на острието 0,265 м, шир. 0,52 м.

М. М и р ч е в . Тракийски могилен некрополпри с. Добрина. — ИНМВ, I(XVI), 1965, с. 44,табл. XIII 47.

9 . С . П а л и л у л а , М и х а й л о в - ,г р а д с к и о к р ъ г . Могилен гроб. НАМ,София (?) (обр. 5 о).

VI в. пр. н. е.Удължено листовидно острие със за-

кръглена долна част. Плосък надлъженръб с удължена конусовидна форма. Втулкав долната част отчупена. Дълж. 0,365 м,на острието 0,262 м.

Р. П о п о в . Материали за проучване халщат-ската и латенска култури в България и Македония.—ГНМ, 1921, с. 158, обр. 146 а.

10. С . П а л и л у л а , М и х а й л о в -г р а д с к и о к р ъ г . Пак там (обр. 5 к).

VI—V в. пр. н. е.Остролистно острие с ромбовидно сече-

ние. Втулката цилиндрична, горе украсенас врязани окръжности, долният й край от-чупен. Дълж. 0,314 м, на острието 0,214 м.

Р. П о п о в . Цит. съч., с. 158, обр. 146 б.11. С. Б а й л о в о , С о ф и й с к и о к-

р ъ г. Могилен гроб чрез трупополагане.НАМ, София (обр. 5 а).

VI—V в. пр. н. е.Подобен на предишния. Части от острие-

то и втулката отчупени. Дълж. 0,295 м,на острието 0,20 м, шир. 0,34 м.

Р. П о п о в . Некрополът при с. Байлово, Со-фийско. — ИАИ, I, 1921—1922, с. 77, обр. 66.

12. С. Б а й л о в о, С о ф и й с к и о к-р ъ г. Пак там (обр. 5 з).

VI—V в. пр. н. е.Острие с удължена триъгълна форма,

леко скосена задна част и изострен връх.Надлъжен ръб с удължена конусовиднаформа и ромбовидно сечение. Дълж. 0,395 м,на острието 0,305 м, шир. 0,05 м.

Р. П о п о в . Цит. съч., с. 80, обр. 77.13. С . Б е л и и з в о р , В р а ч а н -

с к и о к р ъ г . Могилен гроб чрез изгаря-не. ОИМ, Враца (обр. 5 г).

VI в. пр. н. е.Подобен на № 8, но с по-стройна и удъл-

жена форма. В задната част на острието двесиметрично разположени дупки. Дълж. 0,40м, на острието 0,26 м, шир. 0,048 м.

5 Археология, 2, 1985 33

Б. Н и к о л о в . Тракийски паметници въвВрачанско. — ИАИ, X X V I I I , 1965, с. 166, обр. 3.

14. С . Б е л и и з в о р , В р а ч а н -с к и о к р ъ г . Пак там (обр. 5 е).

VI в. пр. н. е.Удължена листовидна форма. Острие с

ромбовидно сечение и подчертан надлъженръб. Втулката цилиндрична, сравнителнокъса. Дълж. 0,24 м, на острието 0,193 м,шир. 0,03 м.

Б. Н и к о л о в . Цит. съч., с. 166, обр. 3.15. С. С о ф р о н и е в о , В р а ч а н"

с к и о к р ъ г . Могилен гроб чрез изгаря-не. ОИМ, Враца (обр. 5 л ) .

VI в. пр. н. е.Тясно листовидно острие. Подчертан над-

лъжен ръб, който долу преминава в срав-нително дълга втулка. Дълж. 0,40 м, наострието 0,18 м.

Б. Н и к о л о в . Цит. съч., с. 167, обр. 4 в.16. С . С о ф р о н и е в о , В р а ч а н -

с к и о к р ъ г . Пак там (обр. 5 н).VI в. пр. н. е.Удължено листовидно острие, силно за-

острено при върха, с ромбовидно сечение.Дълж. 0,40 м, на острието 0,30 м, шир.0,026 м.

Б. Н и к .о л о в. Цит. съч., с. 167, обр. 4 б.

17. С. Н е в е с т и н о, К ю с т е н д и л -с к и о к р ъ г . Гроб чрез трупополагане(обр. 3).

Краят на ранножелязната епоха (?).Сравнително късо .острие с ромбовидно

сечение. Втулката дълга, почти цилиндрич-на. Дълж. 0,18 м, на острието 0,08 м, шир.0,025 м.

И в . В е н е д и к о в . Находки от ранноже-лязната епоха в България. —ИВАД, X I X , 1963,с. 18, обр. 4 а.

18. С. Н е в е с т и н Ό, К ю с т е н д и л -с к и о к р ъ г . Пак там (обр. 4 е).

Краят на ранножелязната епоха (?).Удължено лавролистно острие с леко

изразен надлъжен ръб. Дълж. 0,35 м, наострието 0,23 м, шир. 0,048 м.

1 I v. S. I v a n o v. Leş fouil les archeologiquesde la necropole chalcolithique â Varna (1972—1975).—Studia Praehistorica, 1—2, 1978, p. 21, fig. 14.

2 P. К а т и н ч а р о в . Основнме результатнраскопок первобитного поселения в г. Нова За-гора Южная Болгария в 1968 и 1970 гг. — СА,1972, 1, с. 244, обр. 1 4—5.

3 Е. Н. Ч е р н н х. Горное дело и метал-лургия в древнейшей Болгарии. С., 1978, с. 228 исл., табл. IV 12.

4 Н. К о й ч е в . Колективна находка на ка-лъпи за бронзови брадвички и върхове на бронзовикопия в землището на с. Сокол, Новозагорска око-

Ив. В е н е д и к о в . Цит. съч., с. 18, обр.4 б.

19. С. М а р т и н о в о, М и х а й л о в-г р а д с к и о к р ъ г . Могилен гроб чрезизгаряне (обр. 5 и).

VI в. пр. н. е.Запазено само удължено листовидното ос-

трие с ромбовидно сечение и надлъжен ръб.Дълж. 0,22 м, шир. 0,022 м.

Р. П о п о в . Предисторически изследвания въвВрачанското поле. —ИАИ, II, 1923—1924, с. 124,обр. 55 а.

20. С. М а р т и н о в о, М и х а й л о в-г р а д с к и о к р ъ г . Пак там (обр. 5 д).

VI в. пр. н. е.Подобен на № 17. Запазена само част

от върха на острието.Р. П о п о в . Цит. съч., с. 124, обр. 55 б.21. С. К ь о л м е н, Ш у м е н с к и о к-

р ъ г. М. Зуньово кладенче. Могилна гроб-ница. ОИМ, Шумен.

VI в. пр. н. е.Части от натрошен връх.Т. Т о т е в. Каменна тракийска гробница при

с. Кьолмен. — Археология, 1965, 4, с. 9.22. С. К р е м и к о в ц и, С о ф и й с к и

о к р ъ г . Гроб чрез трупополагане. НАМ,София (обр. 5 е).

Краят на ранножелязната епоха.Острие — удължен и силно изострен лист

с изпъкнал надлъжен ръб. Част от втулка-та липсва. Запаз. дълж. 0,38 м.

Н. П е т к о в . Могилни и други находки отСофийско. — ИАИ, VII , 1932 — 1933, с. 374, обр.123 а.

23. С . Р а в н а , В а р н е н с к и о к -р ъ г . Могилен гроб. ОИМ, Варна (обр.5 ж).

VI в. пр. н. е.Листовидно острие с леко закръглена

долна част. Заоблен надлъжен ръб, офор-мен конусовидно. Част от втулката отчу-пена. Дълж. 0,24 м, шир. 0,05 м.

М. М и р ч е в. Раннотракийският могилен не-кропол при с. Равна. — ИАИ, X X V , 1962, с. 120,табл. X X X I V l a.

лия. — ИАИ, X V I I , 1950, с. 219, обр. 145 А, Б,146.

5 Н o m . Ilias. II, 846.6 Ibidem, IV, 517—538.7 Ibidem.s Ibidem, X X I , 139—187.8 H o m. Odyss. I X , 39—66.10 За мечовете: Х р. Б у ю к л и е в. Напада-

телното въоръжение в древна Тракия (Края наXII в. пр. н. е. —45 г. от н. е.). Кандид. дис. С.,1981, с. 88—90.

11 Г. Тончева погрешно го описва като бронзоввръх, при това на стрела(?): G. Т о п с е v а. Cb.ro-

34

nologie du Hallstatt ancien dans la Bulgarie du Nord-Est. —Studia Thracica, V, 1980, p. 53.

12 Е. Н. Ч е р н н х. Цит. съч., с. 232, табл.629; В. М и к о в. Приноси към предисторическатаепоха у нас. — ИАИ, X I I , 1938, с. 390, обр. 169а—в.

13 А. М е л ю к о в а. Вооружение скифов. -Свод археологических источников, Д 1—4, 1964,с. 36.

14 Б. Н. Г р а к о в. Ранний железньш век. М.,1977, с. 156, обр. 107 1.

15 Й. Т о д о р о в и ч. Каталог праистори-ческих металних предмета. Београд, 1971, кат. № 21—25.

16 А. М е л ю к о в а. Цит. съч., с. 36, табл.12 6.

17 Примерите са посочени у: А. Т е р е н о ж-к и н. Киммеришщ. Киев, 1976, с. 142—144, обр. 25

10, обр. 61. Срв. и Б. Н. Г р а к о в. Цит. съч., с.166—167, обр. 114 7.

18 А. Т е р е н о ж к и н . Цит. съч., с. 144.19 Б. Н. Г р а к о в. Цит. съч., с. 166.20 М. М и р ч е в . Раннотракийският могилен

некропол при с. Равна. — ИАИ, X X V , 1962, с. 127—датира копието в V·—-IV в. пр. н. е., която датиров-ка не е приемлива. За това вж. още: М. Ч и ч и-к о в а. Проучвания на тракийската култура презстарата желязна епоха. —Археология, 1974, кн. 4,с. 25 — отнася некрополите в с. Равна и с. Добринакъм втората половина на VI — началото на V в.пр. н. е.

21 За аналогии вж.: Р. П о п о в . Материализа проучване на халщатската и латенската културив България и Македония. — ГНМ, 1921, с. 158.

22 Б. Н. Г р а к о в. Цит. съч., с. 36, обр. 16 4.

Pointes de lancestrouvees dans les

H R . B U J U K L I E V

thraces de l'Ageterres bulgares

du fer ancien

( R e s u m e )

L'auteur presente un apercu general des pointesde lances de 1 Age du fer ancien, trouvees dans lesterres bulgares. II mentionne aussi les donnees re-streintes des poemes epiques d'Homere, concernantla presence et l'emploi de ce type d'arrne par lesThraces pendant la periode examinee.

Le nombre commun des pointes de lances quinous sont connues remonte â 23. Toutes les pointessont en fer.

En exceptant la lance du vil lage Topcii, depar-tement de Razgrad (Noducat.) (fig. 1), qui est da-tee de fagon â peu preş exacte au Xe—IXe s. av. n. e.,toutes les autres se rapportent â la periode apres leVHIe s. av. n. e. (plus precisement de la f in du VHIejusqu'au Vie s. av. n. e.), c.-â-d. vers la periodemoyenne et recente de l'Age du fer ancien.

La repartition geographique des trouvaillesest irreguliere: 18 proviennent des terres situees aunord du Balkan et seulement 5 proviennent de laBulgarie du Sud (fig. 2). Douze de ces pointes sonttrouvees dans la Bulgarie du Nord-Ouest.

Seulement la lance du village Nevestino, de-partement de Kjustendil (No du cat.) (fig. 3) peutetre determinee comme une arme de jet. Toutes lesautres furent destinees pour un combat corps â corps.

Selon la forme on peut diviser les poin-tes de lances,en deux types principaux: I —pointes en forme de feuille de laurier (fig. 4 a—д)et II — pointes en forme de feuille allongee (fig. 5α—n). L'auteur distingue dans le premier type troisvariantes et dans le deuxieme — quatre.

35