organichno magazine

Органичнобр

201

4-01

& Устойчиво общество

вашето списание за устойчив начин на живот www.organichno.com

ПосланияПосланияот бъдещетоот бъдещетомладежкия поглед къммладежкия поглед къмустойчивия животустойчивия живот

Снимка “Биоселена”

Независима медияРазпространява се безплатно

Брой 01 – 2014

Издател

[email protected] w w w. organichno.com

Главен редактор:Гергана Кабаиванова

Редактор:Божана М ихайлова

Автори в броя:Изабела

М ариана Вълева Кристина ПановаКристина М итева

Теодор Василев

Корица:Josef Seibel / flickr.com

Снимки:w w w.flickr.com

w w w.google.comw w w.foter.com

Разпространители:

вашият гайд за биокултурата

ОРГАНИЧНО благодари на всички свои читатели и партньори, които подкрепят дейността ни като разпространяват списанието чрез своите сайтове, блогове и мейли!http://organichno.com/index.php/component/content/ artic le/43-- 2011/181-new -issue- banner

ФЕВРУАРИ 2014

Съдържание:

4 / Всичко се случва в точния момент и по точния начин, за да сме това, което сме тук и сега! –интервю с Георги Киров

10 / Раят на Земята - историята на Иван Андонов

20 / Постигам реколта и споделям знанието и изобилието с любов – послание на Тодор Ташев

22 / Смел младежки проект за Младежкия хълм в Пловдив

26 / Зелена светлина за училище сред природата -обновяване на народното читалище в с. Гудевица по проект на "НЧ Бъдеще сега 2006 "

30 / Старите вековни гори. Непознатите съкровища на България – послание на Мирослав Димитров

34 / Изкуството да пътуваш – какво представява своеобразното ни пътуване в живота

36 / Кой копнее за любов? – вътрешното ни познание за нея

38 / Приказка за житената питка – една вкусна традиционна рецепта за пита-слънце

Абонирайте се за новия брой по e-mailАко искате да получавате всеки нов брой по e-mail с линк за разлистване и линк за сваляне на PDF, попълнете кратък формуляр с Вашия eл. адрес и име тук:http://organichno.us5.list-manage.com/subscribe?u=b94410f55125d6c2d6accce05&id=528dae8f48

Списание “Органично” се разпространява безплатно!Органично

вашият гаид забиокултуратавашият гаид забиокултурата

Какво означава да си устойчив?

Послание на Изабела, 20 год.

За човек, считащ себе си за устойчив, мисля, че такива хора са успели сравнително добре да съхранят у себе си съзнанието за връзката им със заобикалящата ги среда и мястото им в нея. Такъв човек не дели света на природа и човек, или на жива и нежива природа, както учехме по природознание. Не дели, защото знае, че човек е създаден като част от природата и че всичко изпълнява определена функция в цялостния природен организъм, а би било нелепо в такъв случай да се отделя която и да е част от нея в автономно кралство.

Това е. Ако смятате, че сте осъзнали нещо такова относно участието си в природния организъм, то дори и да нямате представа какво точно означават странни термини като еко, компост или не знаете кога е Международният ден на земята, е много вероятно вие сами да се замисляте над въпроса за безбройните димящи автомобили или да използвате кока-кола само като препарат за тоалетна. Тогава, за мен, вие сте хора с устойчиво мислене.

Скъпи читатели,

Този брой на списание «Органично» е посветен на новия поглед към устойчивия начин на живот. Представяме ви 9 послания от млади хора, показващи тяхното отношение и стремежи към опазването на природатата, здравословното хранене, природосъобразния начин на живот, устойчивото и градско земеделие. Прочетете ги такива, каквито са – естествени и непреднаме-рени. Посланията от бъдещето!

4 | organichno.com 01.2014 Изтеглете другите броеве от www.organichno.com

Интервю на Кристина Митева с

Георги Киров

Всичко се случва в точния момент и по точния начин, за да сме това, което сме тук и сега!

© http://oneofusshares.blogspot.com

Здравейте!

Казвам се Георги Киров и съм на 27 год. Роден съм и съм израснал в красивия крайморски град Поморие, но от близо три години живея в столицата с приятелката си, която беше и причината да се преместя тук.

И средното, и висшето ми образование са в сферата на туризма, но истинските ми интереси и личностната ми реализация са в съвсем различна насока. Моите най-дълбоки интереси и търсения са в полето на духовното (не религиозното) и личност-ното развитие и природосъобразния начин на живот. Вярвам и знам, че животът ни е даден да се учим, да прилагаме и да споделяме опита си, за да помагаме и на останалите по техния път. Тези си убежде-ния се стремя да прилагам и в живота си, като едно тяхно проявление е блога ми -www.zapodobridni.com, в който споделям информация, впечатления и опит по гореспоменатите вече теми.

Безкрайно обичам природата и всички нейни проявления и съм благодарен за всеки миг, прекаран в планината или на морския бряг. Вярвам в това, че всяко живо същество на този свят, без значение човек или животно, има право на живот, и то достоен такъв, и че никой няма право да му го отнема или да го експлоатира. Това е и причината от около три години и половина да съм веган. Всъщност мисля, че повечко хора трябва да се замислят, както над факта, че ежедневно се избиват милиони живи същества, изпитващи не по-малко болка от човека, така и над кармичните последствия върху съдбата на човечеството, свързани с тези зверства. Все пак до голяма степен всички се пишем християни, но почти никой не спазва най-сериозната, според мен, заповед от десетте, а именно- „Не убивай!”. В никоя Библия заповедта не е ограничена до „Не убивай човек!”. „Не убивай!” означава точно това, да не отнемаш живот, без значение от неговата форма.

01.2014 organichno.com | 5

Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега?Определено 2010-та. Тогава се запознах с моята душевна половинка, като тук думата половинка важи с цялата си сила.

А коя бе най-трудната година в живота ти?2011 година, когато загубих много близък човек.

В какво вярваш?Вярвам в божествената същност на вселената, в разума, който я управлява, и в живота, който ни е даден, за да въплътим тази същност тук на Земята.

Вярваш ли в хората?Всичко и всички сме пропити с божествената същност, която споменах по-горе. Така че - Да! Вярвам в хората като носители на тази същност. Всеки я има в себе си, просто при някои е по-замърсена и заглушена, а при други не толкова.

А в себе си?Точно по тази логика вярвам и в себе си. Това, с което по принцип се отъждествяваме тук, на Земята, като личност и потенциал ,е само върхът на айсберга, който представляваме. Нашата истинска същност е много-измерна и е извън границите на времето и пространството, съдържаща всичко нужно за изпълнението на мисията на живота ни. Това е висшето ни Аз, темата за което е доста обширна и съм я разгледал в няколко статии в блога си.

Вярваш ли в Живота след Смъртта? Да, разбира се. Колкото и банално да звучи, за мен смъртта е само една промяна на състоянието, след която можеш да си направиш реална равносметка доколко си постигнал поставените за изминалия живот цели и

как си се справил със задачите,отредени за него.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?Мечтая за свят, в който хората са осъзнали напълно светлата си същност, с което любовта и хармонията са заели полагащото им се място на главни регулиращи принципи в живота на всички.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?Ако за някого нещо е достатъчно важно, ще намери време за него, така че не мисля. Само трябва да правим разлика между спешните и важните неща. Ако наистина обръщаме внимание на важните неща, когато им е времето, все по-малко ще се появяват спешни такива, които да ни разсейват от важните.

Има ли нещо, заради което би искал да можеш да върнеш времето назад?Не! От това, което съм наблюдавал до сега, всичко се е случило в точния момент и по точния начин, за да съм това, което съм тук и сега.

Ако можеше да избираш, в коя епоха би живял?Без съмнение в днешната. Какво по-интересно време може да избере човек, ако не сегашното с цялата тази интензивност на събития, уроци и опитности, които то ни предлага.

Има ли място, където непременно искаш да отидеш?Местата са много и всички са в България, като повечето са енергийни центрове и светилища от различни епохи, както и много природни забележителности.

(продължава)

Миналото не съществува. Съществуват само спомени от него в нашата памет и свързаните с тях емоции. Бъдещето също не съществува. Съществуват единствено очакванията за него в нашето съзнание. Единственото, което съществува, е настоящето.

Skinnyde / photo on flickr


Обичаш ли Живота?Да, и благодаря на Бог, че ме е дарил с него!

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.Любов, учене, прилагане.

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?Абсолютно всичко, сътворено от Майката Природа.

Къде се чувстваш най-добре?Сред природата и в компанията на хора с подобен на моя мироглед.

Какво ти дава усещането, че си „у дома”?Контактът със сродни души. Чувството е сякаш познаваш тези хора отдавна и един вид се връщаш у дома при своите най-близки. От езотерична гледна точка това най-често е точно така.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?Осъзнаването, че сме многоизмерни, силни и безсмъртни същества с божествено ядро, но с човешко преживяване, които са сътворци на Твореца. Разбира се, сътворчеството се реализира едва когато осъзнаем и се свържем с висшата си същност (висш Аз) и започнем да прилагаме заложбите си, служейки на Бог.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял?Да, разбира се. Прекалено нетърпелив съм и това доста ми пречи по пътя, но малко по малко гледам да отработвам тази си особеност.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?Определено настоящето! Ако трябва да сме точни, миналото не съществува, а съществуват само спомени от него в нашата памет и свързаните с тях емоции. Бъдещето също не съществува.

Съществуват единствено очакванията за него в нашето съзнание. Единственото, което съществува ,е настоящето. Сегашният миг. От това, което правим сега, зависи бъдещето ни. Ето защо предпочитам да държа вниманието си, а следователно и енергията си в настоящето. Това не означава, че не очаквам и не мечтая, просто когато върша нещо, гледам да съм тук и сега, без да позволявам на спомените и очакванията да разконцентрират енергията ,нужна ми за настоящето занимание. Невинаги успявам, но с практиката се получава все по-често.

Страхуваш ли се от Смъртта?Както казах и по рано, не я имам за край и следователно не се страхувам от нея. Може би повече ме е страх от временната раздяла с близките, които ще оставя тук в момента на смъртта, но с които пак ще сме заедно след време в селенията на душите.

А от самотата?Самотата според мен е един симптом и етап на вътреличностна криза,свързана с преосмислянето и преоткриването на личната си същност, през който всеки е минал по пътя към себепознаването си. Ако все още не бях минал през самотата, щях да отговоря положително на въпроса ти, но сега дори бих казал, че съм благодарен за този период от живота си, който се оказа, че е бил едно личностно прераждане за мен.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?Да бъде себе си и да не се опитва да се харесва на всички. Първо, това е невъзможно и второ, така ще загуби уважението на най-важния човек, на него самия. Само бидейки себе си, сме в състояние да използваме пълния си потенциал и така да сме в най-голяма помощ както на нас самите, така и на останалите.


Johan J.Ingles-Le Nobel / photo on flickr

А какво може да те накара да се усмихнеш?Всеки момент, в който съм тук и сега.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?Според мен живота не би могъл да се определи като пъзел с изглеждащи по определен начин, точен брой части, защото ако съумееш да подредиш бързо всички парченца и да сложиш пъзела в рамка на стената, там поставяш и смисъла на живота, а именно в рамка. Според мен животът повече прилича на безкраен клас по рисуване, в който по зададена тема интерпретираш и в зависимост от това как си се справил, ти се дава нова различна задача, върху която да твориш.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш (най-голяма) благодарност?Най-много ценя възможността да уча, прилагам и споделям, както и общуването със сродните по душа хора, които срещам все по-често. Благодарен съм за целия живот с всичките му и горчиви, и сладки моменти, които както при натуралния шоколад с естествения контраст, който създават, правят вкуса още по-наситен и незабравим.

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал да споделиш с другите – напиши го също!Кристина, БлагоДаря ти за възможността чрез това интервю да споделя мои мисли, опитности и впечатления с читателите на твоя блог ”One of us shares” и на сп. “Органично”.

Благодаря ти!!!

Раят на ЗемятаАвтор: Кристина Панована 24 години

История за един млад човек, отказал се от уредения си живот в града, за да сътвори сам своя Рай в древните гори на величествената планина Рила.

На 27 години оставя всичко зад гърба си, купува си каравана и заживява сам в планината. Споделя, че повечето хора го смятат за луд заради начина му на живот, защото освен че живее в гората, Ванката се храни здравословно, без животински продукти, сам отглежда храната си, не пие, не пуши и често се разхожда гол. Към тези хора той се обръща с молбата да го оставят на мира, защото не им пречи и вярва, че има и други като него, които ще го открият и последват.

„Ако знаеха хората какво щастие е всеки ден да се събуждаш в природата с любов, да си свободен да правиш каквото пожелаеш, да нямаш грижи и ядове, да твориш каквото ти се твори, да си почиваш, колкото ти се почива, да се любуваш, колкото ти се любува, да научиш езика на природата – на птичките, на всяка животинка. Истински щастлив да чуеш гласа на Бога, защото природата дарява само щастие!”

Иван Андонов на 27 години – природолюбител, авантюрист, мечтател, творец или просто странник, живеещ извън общоприетите норми.


Животът в гората никога не е скучен – всеки ден с изгрева на слънцето започва ново приключение.

Леглото на Ванката се намира в клоните на 15 метров бор и не съществуват думи, с които да се опише преживяването да бъдеш събуден от грациозния скок на катерица или вълшебния глас на птица на една ръка разстояние от теб.



И когато отвориш очи, пред теб да се разкрие невероятната красота на величествените Рилски върхове.

В своя Рай младият творец е устроил уютен дом, който с любов е украсил.

Собственоръчно направеното езерце допълва екзотиката на това райско кътче.


Едно от любимите занимания на Ванката е градинарството. Той сам отглежда плодове, зеленчуци и подправки. Разбира се, всички отпадъци се компостират, след което земята се наторява и цикълът се затваря.


Обожава цветята, насадил си е всякакви видове и има цялото време на света, за да се грижи за тях и да им се любува.


През дъждовните дни, когато Ванката няма възможност да твори сред природата или да работи в градинките, остава в своята каравана, заедно с приятелите си Слънчо и Лунчо.

Когато снегът затрупа планината, неуморният стопанин построява иглу за цялата компания.

Да посрещнеш изгрева от снежния дом, е несравнимо преживяване.

Макар на пръв поглед да изглежда, че живее изолирано, това съвсем не е така. Ванката сърфира в интернет, разговаря с приятели, споделя своите приключения от Рая и често дава съвети на хора, решили да заживеят като него.

Днес, четири години от началото на първите му стъпки в Рая, трима души, вдъхновени от начина му на живот, са станали негови съседи.

Освен че е човек, открил устойчив начин на живот, Ванката може да бъде вдъхновяващ пример за всеки. Негова е идеята за «Дар-Лимец», която се ражда от завета на Учителя Петър Дънов – хлябът да бъде безплатен. Бързо печели многобройни съмишленици, които заедно с него сеят и даряват лимец. Той споделя, че отглеждането на житото е един истински вдъхновяващ процес, изпълващ с много жизнена енергия и благост. Всеки, който желае, може да се включи в инициативата. В цяла България има ниви с лимец и цялата реколта се дарява. Повече информация може да откриете на http://blago-daria.com

Тайни за себе си Ванката не крие. Живее простичко, в хармония с природата и

себе си, свободен, щастлив и обичащ всички и всичко. С удоволствие споделя своята философия за живота и хората:

„Това, което забелязвам в днешно време като най-голям недостатък на хората, е, че не се обичат достатъчно и така заключват най-великите си способности, дарби, свободата. Лесно е да си мислят, че обичат тези около тях, но себе си истин-ски не обичат. Когато погледна хората, виждам толкова много красота във всеки човек, толкова прекрасни черти -в тялото, в характера, в излъчването, в чувствата, толкова много скрити и непроявени дарби, толкова божественост. Най-голямата болест на хората е, че не се обичат достатъчно. Ако всеки се излекува от тази болест, то светът ще бъде Рай. Ах, как мечтая всеки да се обикне повече!”

Повечето от хората, прочели статията дотук, ще си кажат: „Завиждам му, добре си е човекът и аз искам така - природа, спокойствие, рай!” И след това ще продължат обичайния си забързан начин на живот, без да направят дори малък опит за промяна. Съвет от Ванката за тях:

„Парите често се превръщат в нещо като затвор, в който всеки е самозаключил свободата си и не желае да излезе. Не му трябва нито една стотинка на разумния човек, за да се прероди и да заживее щастливо в природата, но му трябва много силна воля и преди всичко да не се страхува да остане сам с Бога.”

Някога този млад човек мечтаеше да има каравана, с която да обикаля сред природата и стъклен покрив отгоре й, за да вижда звездите. Проста, но искрена мечта. Бих казала, че получи много повече от това – получи късче от Рая и всички звезди на небето.

Но Раят се подарява само на този, който е силен и сам се е осмелил да го построи.


чиста храна ДИРЕКТНО ОТ ФЕРМАТА

неформален хранителенкооператив на производители

www.facebook.com/hrankoopplovdiv


Здравейте, Казвам се Тодор Ташев, на 30 г., родом от Асеновград. Ето моята история: "Имало едно време един възрастен градинар. Той бил много отдаден на своята малка градинка, поддържал я в безупречен вид и прекарвал много часове, грижейки се за своите растения. Много от неговите съседи му се възхищавали и често искали от него съвети как и те да отглеждат такива хубави зеленчуци.

Всичко било добре, но с годините градинарят остарявал и ставало все по-трудно за него да полага всички необходими грижи за плевене, поливане и прекопаване на градинката..."

Така започва моята кратка история по действителен случай, в която главен герой е моят съсед чичо Кольо, на 85 г.(!)

Преди няколко години се запознах с принципите на Пермакултурата и оттогава не спирам да се изумявам колко гениални и в хармония с Природата са те. След като направих своя собствена малка градинка, в която приложих някои принципи на Пермакултура и видях, че те работят на практика, реших да споделя своето знание с най-видния градинар в близост до моя дом - чичо Кольо.

Един ден просто отидох при него в градинката му и директно започнах: "Чичо Кольо, виждам, че работиш с голяма любов и всеотдайност към своите растения. Искам да споделя с теб моя опит, понеже и аз като теб, много обичам растенията, почвата и цялата Природа...«

Разговорът ни продължи около 15 мин., в които аз му споделих ползите от използването на слама в градината, приготвянето на компост и използването на червеи, вместо трудоемкото прекопаване. След като му изложих моето знание и опит с новаторския подход на Пермакултура, чичо Кольо възкликна: "Брей, Тошко, това е гениално!"

Постигам реколта и споделям знанието и изобилието с любовАвтор: Тодор Ташевсподелено от "Играта на любопитните -въведение в Пермакултурния дизайн" http://etika.zaedno.net/


След още няколко минути вече носех сламени бали и чували с дървени стърготини от моята градина към градината на чичо Кольо, а той не спираше да повтаря: "Да я мулчираме цялата! Всичко да мулчираме!"

Започнахме от съвсем "гола" градина и за в час я покрихме с килим от органична материя, която да пази и поддържа жива, както това се случва по естествен начин в Природата.

На следващия ден направихме голям компост с оборска тор, в който сложихме и торни червеи.

Всичко се случи много бързо и дори доста неочаквано. Толкова бърза трансформация на философията на един утвърден градинар е голямо събитие за мен. Моето обяснение за това е, че споделих своя положителен опит от принципите и практиките на Пермакултура, с един човек с отворено и непредубедено съзнание, готов да приеме и приложи онова, в което намира истинност и разумност.

Да бъдем и ние такива - отворени и непредубедени за всяко познание, което ражда изобилие, добруване и хармония в света, в който живеем.

Благодаря:)


Смел младежки проект за Младежкия хълм в Пловдив

Проект за създаване на младежка зона за екстремни спортове и културни дейности може да оживи Джендем тепе. Идеята принадлежи на Антон Тодоров от СНЦ „Център за развитие на младежките зони“ в Пловдив, за когото планината е не просто място за разходка, а свобода. През годините се е занимавал с различни спортове - скално катерене, спелеология, водолазене. Освен адреналин, те му носят и онази доза риск, която го кара да се чувства жив.

Според инициатора, Младежкият хълм е благоприятна зона за изграждането на различни спортни съоръжения и туристически атракции, които днес могат да се видят предимно в планинските райони. Заедно със съществуващата сграда в подножието на хълма, тези нововъведения ще

формират един ефективен спортен и учебен център, изключително подходящ за извънучилищни форми, зелени училища, детски, скаутски и спортни лагери, за провеждане на тийм билдинг. Така наред с разположените на Гребната база спортни съоръжения, Пловдив ще се сдобие с още един неповторим спортен кампус. До реализацията на идеята обаче остава да се реши проблемът как общината ще предостави за стопанисване парка на неправителствената организация, създадена специално за проекта.

Основните цели на проекта са цялостно облагородяване на района, както и създаване и развиване на обособена, обучително-възпитателнa младежка зона с мултифункционално приложение.


Обученията ще бъдат насочени към:• здравословно хранене и начин на живот, превенция срещу наднормено тегло;• екология и отношение на човека към природата;• спорт и двигателна култура;• отборност и изграждане на колективен дух;• доброволчество и грижа за средата, в която живеем;

• изграждане на отговорно социално отношение към другите, приятелство;• създаване на чувство за отговорност и отношение към света и обществото сред младите;• дисциплинираност, воля, толерантност, взаимопомощ;• превенция срещу агресията, употребата на алкохолни и упойващи вещества, тютюнопушене;• интеграция на деца и младежи в неравностойно положение.


Най-интересен се очертава приключенският парк с въжена градина, където за системата от въжета, за опорни точки ще се използват съществуващите вече дървета. Друг елемент е пътеката за оцеляване - сбор от препятствия, разположени последователно в подножието на хълма. Любителите на екстремни преживявания ще се спускат с макара по наклонено въже, по специално монтиран алпийски тролей, а за по-издръжливите - ще има изкуствена стена и маршрути за скално катерене. Тези атракции вероятно ще бъдат обединени в спортен многобой и когато е необходимо, тук ще се провеждат градски или национални състезания, уточнява Тодоров. На територията на тепето се оформя и еко-образователен център с пикник зона, с дървени маси и пейки, както и с места за провеждане на уроци. В съседство, на открито, младите хора ще могат да упражняват и други дейности: стрелба с лък, шах с големи фигури,

тенис на маса, мини футбол (джаги), фитнес на открито и други. Има възможност да се провеждат и уроци по каяк, ако организаторите успеят да възстановят водната зона. Общата цена на този смел проект, изпълняван поетапно, се изчислява на 150 000 лв.

Съоръженията и инфраструктурата, са еко насочени - могат да се изградят от дърво и въжета, без да се вреди на природата. Проектът е в начален етап, търсенето на финансиране продължава (както по европейски програми, така и от частни спонсори).

За повече информация посетете:ht tps://www.facebook.com/Mladezhki.Halm.Plovdivили се свържете с Антон Тодоров на

email: [email protected] 47 41 45

www.facebook.com/HrankoopSofia


Зелена светлина за училище сред природатаАвтор: Теодор Василев,

НЧ Бъдеще сега 2006, http://gudevica.org/

Гудевица! Гудевица? Гудевица… или „Зелена светлина за училище сред природата“.

Малко преди Гърция, в ляво, сгушена в полите на родопския Ком, в подножието на изворите на р. Арда, забравена дори от Времето, има една истинска, чиста, красива и пленителна родопска махала…Малък площад, малка църква, малко гробище, малко читалище и една голяма Мечта.

Далеч от града, далеч от хипер-супер-мега маркетите, далеч от молове и силикони, ботокси и чалга, пластмасови отношения и тъжни души …

Близо до Млечния път, близо до природата и земята, светлите хора, простите неща, чистата храна и чистите отношения. Близо до душите и чрез тях голямата Мечта се случва вече осма година…

Всеки от нас знае колко специални са читалищата. Или поне колко специални са били. Сега - толкова години след Възраждането, ситуацията с тези огнища на знанието изглежда променена. Да, но не и когато голямата Мечта срещне голямата Любов и ЗАЕДНО, ръка за ръка, с много труд и упорство, с радост и вдъхновение новото Възраждане заживява новия си живот.

Бившето училище на Валя Балканска, строено преди вече 90 години от 80 майстори каменоделци, преминало през различни метаморфози, предвид обезлюдяването на малките населени места, от 8 години живее отново и пълноценно.

Екипът на Народно читалище “Бъдеще сега 2006” е изграден от млади, търсещи, позитивни и отговорни хора, които през годините са обучили над 3000 деца и младежи в своето “Училище сред приро-дата”. Чрез методите на неформалното образование, с учене чрез преживяване и игра, чрез приказки, песни, лагерни огньове, танци и предизвикателства, то успява да върне усмивките и топлината не само на децата и младежите, но и на местните хора, които бяха загубили надежда, че в това забравено и от Времето място, отново ще чуят детски смях.

Мисията на екипа на читалището е да изгради общество от свободни в решенията си и отговорни за избора си хора, които да реализират пълния си потенциал! Тази мисия се постига чрез обучителни и образователни програми в три направления: Аз или личностно развитие, Ние – социално, общностно развитие, доброволчество и Ние и света –глобално устойчиво развитие .


През годините образователните програми се пренесят от планината в града – в училища и младежки центрове, там,където младите хора и децата имат нужда да повярват в собствения си потенциал да променят света! А те могат да бъдат посланиците на едно различно, осъзнато, здравословно и обогатяващо себе си и природата общество. На глобално ниво стигат до Международната награда за млади хора, чрез която младежите имат възможност да израснат като бъдещите лидери на страната си и света!

От самото начало Мечтата се сътворява от множество ръце – на доброволци, педагози и инструктори, учители и ученици, младежи, възрастни и деца, повярвали в сбъдването на истинско Училище сред природата, като част от Мрежа на центрове за устойчив и споделен обмен, наречена през 2009 г. „Живи места“. И в Гудевица, и в “Бъдеще сега” живеят с тази мисъл – за провокиране на младите и възрастните към започване на едно пътешествие към себе си и природата.

Програмите “СъТворението на Света” са една сбъдната мечта на читалището, която потърси отговори на въпросите за устойчивите отношения между хората, между хората и природата, между индивида и групата. Експериментиране със социални модели, решаване на казуси, свързани с прехраната и подслона. Пътешествие във вътрешния свят. Опознаване на външния и връзките ни с него. Устойчиво използване на природните ресурси. Социална отговорност. Живот в група. Приключения и игри. Трудни въпроси и нееднозначни отговори… Една седмица, която може и променя Пъзела на живота. Те дадоха началото на проекта, чиято мисия е да

промени обществото чрез създаване на капацитет за обучение и работа в Училище сред природата. Заедно с колегите ни от Change the World - Норвегия и мрежата от около 50 „Живи места“ през следващите 24 месеца екипът на “Бъдеще сега” ще променя средата, ще променя животи и ще сбъдва мечти за осъзнато, споделено и устойчиво бъдеще... Сега, когато ни трябва повече от всякога! Когато климатът полудява, а боклукаът ни затрупва планетата... Сега, когато трябва да действаме чрез споделяне на добри практики, работилници и обмен – на споделени ценности и енергия за природосъобразен живот.

И понеже Мечтата е обща и споделена и се случва в ЗАЕДНОСТ, Читалището нямаше да е това ,което е, без безценната помощ на Доброволците си. Само през 2013 г. над 80 човека помагаха с цялата си любов и трудолюбие за осъществяване-то на Мечтата.

Защото това не е само твоята мечта, нито е само моята… Това е мечтата на всички нас - за един по-добър, по-хармоничен, по-устойчив, по-красив, по-истински, по-усмихнат и влюбен свят!


Представата за тях

Старите, труднопроходими гори са били неразделна част от миналото ни, но все по-рядко можем да ги видим в наши дни. Много често представата ни за “стара гора” се формира от древните митове и легенди, приказките, произведения-та на изобразителното изкуство и литература, а напоследък и от съвременните фантастични и приключенски филми.

В продължение на хиляди години, хората от различни раси и култури са отделяли специално място на Дървото и Гората. Много приказки и легенди описват гората като терито-рия, обградена от тайнственост, населявана от загадъчни и митични създания, и големите и стари дървета.Те са били неразривно свързани с всекидневието на хората и с тяхното културно и духовно развитие.Старите гори са били извор на вдъхновение за художници и писатели, имали възможността да се докоснат до тяхната красота и уникалност.

Старите вековни гори.Непознатите съкровища на БългарияПослание на Мирослав Димитров, 21 год.


Извор на живот, знания и...

Девствените стари гори съхраняват богато растително и животинско разнообразие и представляват своеобразен „ноев ковчег” за много редки и изчезващи видове. Те са несравним жив музей и лаборато-рия за изследвания, които ни позво-ляват да надникнем в миналото и да станем по-мъдри и съзнателни. Тези гори ни дават възможност да изучаваме биологията и екологията на редки и неизвестни досега видо-ве в среда, близка до тази, преди горите да бъдат преобразени. Проучванията върху тяхното раз-нообразие, поведение и адаптивни способности позволяват проследя-ване и оценка на измененията, настъпващи в резултат на глобални-те климатични промени. Може би най-видимото, но най-малко отчитано качество на старите гори е тяхната красота. Много хора пътуват стотици километри, за да посетят тези впечатляващи гори и да се докоснат до уникалния им свят. Първичното им обаяние вдъхновява и ни пренася в непознатия свят на техните обитатели. Усещането за хармония и съвършенство ни зарежда с положителна енергия и оптимизъм и ни прави по-съзнателни и загрижени за бъдещето на тези забележителни екосистеми. Чувството за вечност и непреходност доближава до едно по-високо духовно ниво – така, както нашите предци са почитали Майката Природа.

Коя гора е стара?

За да се формира една стара гора, природата трябва да бъде оставена да следва естественото си развитие в продължение на векове, без съществена човешка намеса. В зависимост от дървесните видове и конкретните условия, този период може да продължи най-малко 120 години. Тези гори са богати на структури, форми и живот. В тях може да съжителстват дървета от цялата палитра на горското съобщество, но това, което веднага привлича погледа, са внушителните стари живи дървета ветерани, с размери близки до максималните за вида, и стоящите или паднали големи мъртви дървета в различни фази на разлагане, покрити с мъхове, лишеи и гъби. Картината се допълва от присъствието на дървета с масивни корони и клони, с изсъхнали или счупени върхове, както и такива с хралупи или различни по големина дупки, направени от кълвачи.Отделните групи и единични дървета с различна възраст и размери са неравномер-но разпръснати, което създава по-скоро усещане за хаотичност, отколкото за подреденост. Предвид тази картина, не е трудно да се разбере защо старите естествени гори са станали харизматичен символ на представата ни за истинска гора.


Как остаряват горите?

Раждането, развитието и отмирането са част от естествения ритъм на нашия свят. Следвайки природния цикъл, една гора преминава през различни етапи на развитие, които са сходни като последователност за всички живи организми и съобще-ства, но се различават по продължи-телност. В първите 20 години се създава и формира новото съобщество от дървета. През следващите 60 години, в условия на конкуренция, най-силните и приспособими индивиди увеличават размерите си,а слабите отпадат от надпреварата. Между 80-ата и 120-ата си година дърветата достигат кулминация в развитието си, след което растежът им се забавя. Отделни големи екземпляри постепенно отмират и така се създават условия за новото поколение дървета. Предвид продължителността на живот на нашите основни дървесни видове (над 300 години за бука, елата, смърча и над 500 години за дъбовете), съществуването на една стара гора може да продължи векове. В миналото, за да започне отначало жизненият цикъл в стара гора, природата е “използвала” естествени разрушителни сили като урагани, горски пожари, наводнения, лавини и насекомни вредители. Но през последните столетия човекът е основният фактор, влияещ върху развитието на гората.

В търсене на качествена дървесина естественият жизнен цикъл на гората се прекъсва преди началото на фазата на старост.

Пазете старите, гори! Те са много ценни за нас и нашата природа.



Изкуството да пътуваш

Пътеводител: Изабела на 20 год.Снимки: www.rgbstock.com

Какво искате да постигнете днес, утре, след 20 години и изобщо някой ден? Всеки има някакви цели – детето в сладкарницата, очакващо най-вкусната торта, хората, които мислят за решаване на глобални въпроси, кариериста за този, който гони високи постижения в работата ,и така нататък. Някои пък имат за цел да си намерят такава или да останат без. Случаи всякакви, но всеки един представлява своеобразно пътуване в живота. Помислете как се стига от дадено положение до друго и съответно до определен резултат. А виждате ли и други начини, по които може това да се направи? Каква е разликата? Вероятно някои варианти за постигането на една и съща цел биха ви харесали повече от други. А защо? Не е все тая, нали?

Преди да си помислите, че ви затрупвам с безсмислени въпроси, ще трябва да кажа, че точно такива въпроси си задавах аз, когато започнах да пътувам сама насам-натам и установих, че не крайната дестинация ме е обогатила, ами самият път и преживяванията по него.

Погледнете един човек, който през живота си е минал през всякакви професии, пътувал е и се е срещал с различни хора, имал е безброй съкровени преживявания и всяко едно е оставяло отпечатък в него. Или дори да не е стигал по-далеч от


съседната махала, ако е имал широк поглед, той също може да е насъбрал знания, които биха ни учудили. Каква книга би написал такъв човек? А каква книга би написал някой, който е обиколил света в частен самолет и е отсядал в луксозни хотели ,без да го интересува нещо повече от това колко звезди са изобразени на входа. Или пък, човекът, който е ходил до съседната махала.... за да се запознае със същата грозданка,дето я е консумирал от както помни, че вече не може да помни? Целта и крайният резултат са същите – книга за обиколка на света или пък за живота в съседната махала, но качествата на книгата биха били несравнимо различни.

Целта не оправдава нито средствата, нито нагласата, с която подхождаме. Тя само ги отразява в крайния резултат. А резултатът се състои именно в това - какво сме били и в какво сме се превърнали по пътя. Процесът от гъсеница до пеперуда може и да е един и същ, но какво и как ще излезе, зависи от това каква е пеперудата и какви са нейните преживявания. Същата е разликата и между един портокал, раснал под жаркото южно слънце, и този, идващ от ботаническата градина с изкуствено осветление и нехаещи ботаници, а всъщност крайният резултат все се казва портокал.


Кой копнее за любов?

Едно послание на Изабела, 20 год.

“Този, който я няма.” или пък, “Всеки!”, бързо биха отговорили някои и вероятно биха били прави в известен смисъл. Но това ли е цялата истина? Толкова много хора всеки ден копнеят за любов и този копнеж се отразява във всяко тяхно действие било то съзнателно или не, правилно или не чак толкова. Но как може някой, който не знае какво е любов, така да я иска, да се стреми към нея и така готов, да страда след поредния мираж? Дали по същата логика има човек, който обожава да говори за червени коли и дори да мечтае да притежава една такава някой ден, но всъщност да няма представа какво е червено или пък кола?

Многобройни пъти е казвано и коментирано, че “Любовта я носим в себе си”. Да, но какво точно означава това, след като има толкова недоразумения в света по този въпрос? Това, което обичаме и това, с което го правим извират вътре от нас. Ние по някакъв начин сме преживели любов и сме носители тази любов. От там идва вътрешното ни познание за нея. Но попадайки в един свят, където има вътрешно и външно, започваме да се лутаме. Няма как любовта да живее навън. Щом обикнем нещо, то е вече вътре в нас. Няма и истинска или фалшива любов. Да се почувства цял човек, значи просто да погледне към любовта, която носи в себе си, да я види и да осъзнае, че я има, оставяйки я да свети. Тогава би било възможно и да усети поне част от нея и да я изживее. Често си мечтаем да ни намери някой красавец или красавица, че и с прекрасен характер, и вероятно, това е интересно като преживяване, но то няма особена връзка с тази любов, за която сега пиша и която търсим така неуморно.


Колкото и да се преструваме, любовта я няма навън и тя не зависи от външни фактори. Ако някой успее да и придаде образ, то той би бил само метафора и ще зависи, формиран частично и от други външни и вътрешни фактори. Любовта я има и всеки може да я усети в различна степен, тъй като всеки гледа с различни очи. Но очите могат да се менят, а любовта си е пак тя – чистата и живееща вътре в нас. Няма смисъл да чакаме някой да ни“спасява” както в най-сърцераздирателни-те “Дисни” приказки. Това, което търсим, е много по-достъпно, отколкото да се превърнем в анимационни герои. Тя не се крие, а просто чака да я погледнем и от нас зависи дали ще й позволим да блести и да ни топли, както само любовта може,или ще продължаваме да си играем на слепи и ще се задоволяваме с нагъването на шоколад и/или вечното недоволство и чувство на откъснатост. Най-страшното е, че ние копнеем за любов, а тя веднага е готова да ни даде от себе си, като най-чист извор, който минава през всеки. Но много от нас изоставят собствените си чешмички, за да преследват миражите в света, в който живеем, докато не паднем с болезнени и сухи устни, чудейки се какво се обърка.

Ще ви помоля да опитате нещо. Обърнете внимание на тази част от външността си, която най-много ви притеснява и не харесвате. Погледнете с обич към нея. Тази черта от външността ви, за която някои от вас са чули подигравки и същата, за която се опитвате да забравите, че съществува. Любовта, за която пиша, би обикнала тази ваша черта най-много, защото знае, че отритната и лишавана, тя се нуждае от обич най-много. Любовта би могла да лекува, но колко от нас ще оставят

чешмичката си да тече и биха обикнали болестта така, че oбезоръжена, мръсотията просто да се разтвори в чистата вода. Та много от нас дори не могат да я видят тази чешмичка, защото не им остава време от лутане насам- натам.

Обичайте се, както мечтаете да бъдете обичани. Знайте, че това, което искате да чуете от любим човек, сте си го прошепна-ли първо вие. Ако искате да получите любов, търсете я в себе си, а ако споделите любовта си, ще намерите нова радост и смисъл.

Суфи-историите разказват за голямата любов на Лейла и Меджнун още от деца, които родителите разделили. За да забрави любимата си, бащата на Меджнун на поклонение в Мекка го завел, но младежът не искал и да чуе за друга любов - веднъж открил в сърцето си Лейла, не можел да я забрави. Търсил я навсякъде по света, но от нея и следа нямало. Веднъж уморен ,паднал в пустинята и му се явила Лейла. "Ето ме, рекла, тук съм вече" Не знам коя си, не си моята Лейла, върви си", рекъл Меджнун и я прогонил. Не минало много време и се чуло, че Лейла се споминала. Плакал Меджнун, като научил, неутешим бил. Разбрал, че светът вече не е място, където може да я намери. Затворил се в себе си, замолил се. Молитвите му били чути и един ден небето се разтворило и с невиждана светлина при него слязла Лейла. Пак били заедно, но за кратко. От тогава Меджнун все Лейла чака, но вече знае - извън него я няма. Светът бил стъпка към Лейла, но тя била другаде, извън света.Така ни разказват стиховете на Мехмет бин Сюлейман Фусули - алиян и суфи.

Изтеглете другите броеве от www.organichno.com

Приказка за житената питкаразказана от Мариана Вълева,29 год, от гр.Стралджа

Чели ли сте скоро приказка? А спомняте ли си приказката за „Житената питка“ и дали я има в електронните книги…?! Размишлявам, докато пиша моята приказка… за българския корен, за силата на хляба и духа на едно младо момиче. Една приказка за дървото, пуснало дълбок корен в равното като тепсия поле.

Разровила баба огнището, скришом извадила питката и я потулила някъде. Ваньо и Кунето претършуваха кътовете, пъхаха главичките си под леглото, ровиха се в долапа, гледаха повторно в пещта -няма я, така започва приказката „Житената питка“ на Ангел Каралийчев .

Бучи лудият и студен декемврийски вятър, пусто е, жива душа няма, пушат комините на градските къщи, всеки се е сгушил на топло в мразовития неделен ден. А аз гледам, ровя и търся, искам да я открия. Намирам я, но не завита под дебелия

зимен юрган, посреща ме с усмивка, готова да си говорим сладки приказки от минало време, пренесени в студения неделен декемврийски ден на XXI век.

Тя е само на 23 години, приготвя сладки и солени изкушения с ръцете си от домашно приготвено тесто, за удоволствие. Наследила е майсторлъкът на месенето от баба си, приготвя за семейството коледните питки и великденските козунаци от 15-годишна. Обича родното, закърмена е с българските традиции и обичаи. Питам я защо го прави, защо меси хляб, пити и козунаци, нали има всичко в търговските вериги, а тя ми отговаря простичко и еднозначно – защото ми харесва, така се чувствам добре. Разказва ми как е научила всичко от баба си и как тя - баба й, би била най-щастливата, ако можеше сега да я види. Споделя, че никога няма да забрави думите й: „Ха така, баба, върти ръчичките!”.Разказва ми за начина на премесване на брашното, втасването на тестото, за тръшкането или тупкането, което трябва да е 100 пъти, за да е пухкаво тестото. За нея 4 часа ,прекарани в кухнята за приготвянето на пита „Слънце“, не са загубено време, а себепознаване и израстване. А ароматът на току-що изпечена домашна топла питка не се описва, а се усеща.

С млади хора като Юлия Петрова слънцето над България никога няма да залезе!

А това е моята приказка…с продължение...


Продукти:1кг. брашно 4 яйца 15 с.л. захар 2 ч.ч. прясно мляко 1 куб. мая 2-3 ванилииципка солсока на 1 лимон

За намазване:1 п. масло1 жълтък сусам

Стъпки за приготвяне:

•Предварително се слага в тенджера на топло 1 кубче мая с 1 ч.ч. прясно мляко, ½ ч.л. сол, ½ ч.л. захар и се оставя да се надигне.

•В купа смесваме захарта и яйцата. Към получената смес прибавяме маята, като се бърка постоянно. Добавяме още 1 ч.ч. прясно мляко и 2-3 ванилии. Настъргваме кората на 1 лимон и изцеждаме сока му.

•След като се получи хомогенна смес,започваме да прибавяме брашно и да месим ,докато стане гладко и меко тестото. Накрая се прибавя 1суп.л. олио и се домесва.

•Дъното на тавичка се намазва с олио и се оставя тестото да втаса на топло около 40 мин.

•Маслото се разтопява и с помощта на четка се намазва тавичката, в която ще печем питката.

•След като е втасало, тестото се разделя на 8 равни части-топчета. Всяко от тях се разточва на тънък лист с големина колкото големината на тавата. Всички листи се подреждат един върху друг като всеки се намазва с разтопеното масло.

•Питката се разрязва на 8 парчета, всяко от което до последното се обръща нагоре ,като се издърпва от средата на тавата към края. В средата се поставя едно малко топче тесто. Питката се оставя да втаса на топло около 40 мин.

•След това се намазва с остатъка от маслото и 1 жълтък и се поръсва със сусам.

•Пече се в загрята фурна на 180-200 градуса около 30-40 мин.

Абонирайте се за новия брой по e-mail

Ако искате да получавате всеки нов брой по e-mail с линк за разлистване и линк за сваляне на PDF, попълнете кратък формуляр с Вашия eл. адрес и име тук:

Списание “Органично” се разпространява безплатно!

Органично& Устойчиво общество

вашето списание за устойчив начин на живот www.organichno.com

http://organichno .us5 .list-manage .c om/ subscr ibe? u=b94410f55125 d6c2 d6acc ce05& id=528 dae8f48

organichno magazine

Documents