Проект: „Предотвратяване на сексуалната експлоатация и насилие“ Рефериран текст от ДАЗД и UNICEF - София, Септември 2007

МОДЕЛИ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА

НАСИЛИЕТО В УЧИЛИЩЕ

Хариета Манолова

1

Съдържание

I.Въведение …………………………………………………………………………………..3

II.Държавна политика и социален контекст ……………………………………………3

III.Холистичният подход в грижата за децата ………………………………………….6

IV.Работа по превенция на насилието в училище ……………………………………...7

V.РАБОТНИ МОДЕЛИ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА НАСИЛИЕТО В УЧИЛИЩЕ ……..9

VI.Проект: „Предотвратяване на сексуалната експлоатация и насилие” ………...18

VII.Изводи и препоръки ………………………………………………………………….47

VIII.Заключение …………………………………………………………………………...51

Използвани източници ……………………………………………………………………54

Приложения ………………………………………………………………………………..55

2

I. Въведение Насилието е част от реалността в която живеем и обект на насилие може да бъде

всеки от нас или нашите близки. Слабите и различните са по-уязвими и имат нужда от

закрила и подкрепа. Децата често стават жертва на насилие, поради своята незрялост и

неопитност и дълг на възрастните и цялото общество е да ги предпазва и закриля, да

създава сигурна и защитена среда, в която децата да се развиват според своите

възможности и индивидуални потребности.

Добрата практика показва, че най-ефективната работа във връзка с насилието

над и от деца е организиране и насочване на усилията на всички институции, свързани

със закрилата на децата, НПО, родители, професионалисти, самите деца и повишаване

капацитета на цялата общност за работа по предотвратяване на насилието.

Приоритетна задача е повишаване нивото на информираност, създаване на

среда, в която да се говори за проблема, ангажиране на цялата общественост и

създаване на групи от различни специалисти и служби, които да работят заедно по

решаването на различни казуси, привличане на родителите и самите деца чрез работа

по проекти и програми за превенция на насилието, повишаване компетентността на

професиионалистите, работещи с деца и обучението им в прилагане на инструменти за

оценка на риска от насилие, с цел определяне на рисковите групи и очертаване на

тенденции, които да определят съдържанието на програмите за превенция на

насилието, според потребностите на всеки отделен регион.

В тази посока са насочени усилията на дъжавните органи за закрила на децата от

насилие, както и дейността на неправителствените организации с опит и добри

практики в тази сфера.

II. Държавна политика и социален контекст Превенцията на насилието е един от приоритетните проблеми в

Правителствената стратегия за закрила на детето 2004-2006г., както и в Националната

програма за закрила на детето 2005г. Целите на програмата по превенция на насилието

за 2005г. са дефинирани въз основа на анализа на информацията, която постъпва в

Държавната агенция за закрила на детето от отчетите на отделите за закрила на детето

за приложените от тях мерки за закрила, от осъществената контролна дейност, както и

от жалбите и сигналите на медии, граждани и организации, които постъпват в

агенцията. През 2004г. общият брой регистрирани случаи в ОЗД на деца, преживели

3

насилие е 2181. За сравнение техният брой през 2003г. е 2005., а за 2001г. е само 75.

Данните показват, че най-голям е броят на регистрираните случаи на насилие в

семейството, като през 2004г. техният брой е 1487 – или 68% от общо регистрираните

случаи на насилие.Очертава се трайна тенденция този тип насилие да е на водеща

позиция през 2002, 2003 и 2004г. със значителен превес спрямо другите типове

насилие.

На второ място по честота са регистрираните случаи на насилие над деца в

образователна институция, макар и със значително по-малък относителен дял. През

2004г. техният брой е 311 (14.3%). Устойчива тенденция е насилието в образователна

институция да е най-разпространено след насилието в семейството. През 2004г. се

отчита дори нарастване на относителния дял на този тип насилие спрямо 2003г. – от

10.3% на 14.3%. Преобладаващите случаи на емоционално (153 случая) и физическо

насилие (115 случая) в образователните институции определят необходимостта от

развитие на дейности, насочени към повишаване компетенциите както на учителите,

така и на децата, за справяне с агресивното поведение и разрешаване на конфликтите.

За първото шестмесечие на 2005 г. в ОЗД са регистрирани общо 840 случая на

насилие като за същия период през 2004 г. техния брой е бил по-висок – 1300.

Данните от информационните карти на ОЗД показват, че броя на регистрираните

случаи на насилие в семейна среда е най-голям – 586, което представлява 70% от

всички случаи на насилие.

Анализът на случаите за периода от първите шест месеца 2003г.-2005г. показва,

че насилието в семейството се очертава като водещо и поддържа сравнително еднакъв

относителен дял (2003 г. – 72.4%, 2004 г. – 72%, 2005 г. – 70%). На второ място по брой

са регистрираните случаи в образователна институция – 120 случая (14%), следвани от:

насилие на улицата – 56 (7%), насилие в специализирана институция – 53 (6%) и прояви

на насилие и агресия на обществени места – 25 (3%).

По отношение на видовете насилие, разпределението е следното:

В семейството преобладават случаите на пренебрегване на децата от родителите

– 261 случая. Следват случаите на децата, жертви на физическо насилие – 166,

психическо насилие – 135 и сексуално – 24 случая.

В образователните институции водещо е психическото насилие към деца – 50

случая. Почти толкова са и случаите на физическо насилие – 46. В 18 случая има

пренебрегване на деца в институциите на МОН, а броят на случаите, в които деца са

малтретирани сексуално е 6.

4

В специализираните институции преобладаващо е физическото насилие – 28

случая, случаите на деца, жертви на психическо насилие е 9, трайно неполагане на

грижи – 9, деца, жертви на сексуално насилие – 7 случая.

Работило се е по 81 случая на деца, обект на насилие на обществени места (вкл.

на улицата) като 7 от тях са на деца, жертви на сексуално насилие.

Най-актуалните данни от ДАЗД потвърждават очерталата се тенденция. Общият

брой на случаите на деца в риск, по които са работили социалните работници от ОЗД

през първото шестмесечие на 2006г. е 18 617 като от тях 1002 са случаите на деца,

преживели насилие. Разпределението на случаите според вида на насилието е както

следва:

Вид на насилието Брой случаи Относит. дял

физическо насилие 315 31,4%

сексуално насилие 73 7,3%

психическо насилие 168 16,8%

пренебрегване 446 44,5%

Според мястото на отглеждане на детето към момента на отваряне на случая,

най-голям е броят на децата, отглеждани в биологично семейство – 819 (81,7%),

следвани от децата, отглеждани в специализирани институции – 96 (9,6%). Жертва на

насилие са 54 (5,4%) деца, отглеждани в семейство на близки и роднини и 8 (0,8%)

безнадзорни деца. През този период социалните работници не са работили по случай на

насилие над дете, отглеждано в приемно семейство.

През първото полугодие на 2006 г. ОЗД са работили с 91 деца, жертва на трафик.

Случаите на деца с противообществени прояви и/или поведенчески проблеми, по

които са работили ОЗД за периода, са 1291. Малко над 50% (648) от тях са от семейство

с двама родители, само от майката се отглеждат 368 деца, само от бащата – 81.

Единадесет са децата сираци. През периода най-голям е броят на децата с девиантно

поведение, отглеждани в биологичното семейство – 1010.

В процеса на превенция на насилието изключително важна е ролята на

училището, което освен образователни, има и своите социални функции. То е мястото,

където детето усвоява редица социални умения и познания за обществените

отношения, проявява своите лидерски и творчески заложби. Анализите показват, че в

5

голяма част от училищата, детето не получава разбиране и подкрепа, което води до

нарастване на проявите на насилие и агресия. Учителите и педагогическите съветници

не са достатъчно подготвени да се справят с този проблем. Все още репресивните

мерки преобладават пред превантивните. Голяма част от училищата нямат капацитет за

създаване на училищни програми по превенция на насилието, в които активно да

участват и самите деца1.

Опитът на ДАЗД и ОЗД в работата по превенция на насилието показва, че е

необходим междуинституционален и интердисциплинарен подход на местно ниво и

изграждане на мрежа, в която е добре очертана ролята на всеки партньор.

Координираните усилия на всички и общата работа, в която всеки поема своята

отговорност, ще доведе до създаването на система, която може ефективно да защити

децата от насилие.

III. Холистичният подход в грижата за децата. Холистичният подход предполага човешката личност да се възприема като едно

цяло, в което са свързани биологичното, психичното и социалното. Да се отдава

значение на връзките и взаимодействията, влиянията и промените в тяхната динамика,

свързани с индивида и средата. За това при холистичната оценка на нуждите се взимат

предвид както индивидуалните особености, така и факторите на обкръжението и

биологичното наследство, което носи всеки от нас. В противовес с тясно

специализирания подход, при които на детето се гледа като на обект, холистичния

подход предполага обединяване усилията на различни специалисти и работа в екип при

изработването на цялостни програми за подобряване на живота на детето. Централен

елемент е ангажиране на детето и неговите родители при взимането на решения, наред

със специалистите, относно планирането на грижи. В основата на холистичната оценка

на нуждите на детето е интердисциплинарния модел на работа: обединяване усилията

на екип от различни специалисти, свързани с грижите за всеки конкретен случай,

ръководени от една основна цел - конкретното дете да получи най-подходящите грижи,

съобразени с неговите специфични нужди. Т.е. холистичният подход в грижите за деца

обединява усилията на специалисти и институции около една основна цел – защита

интересите на детето.

1 Годишен доклад на Държавната агенция за закрила на детето за 2005, http://www.sacp.government.bg/index_bg.htm

6

Работата по превенция на насилието включва следните основни етапи:

• Първична превенция: засяга главно моралните характеристики на обществото и

от там рефлектира върху изискванията на хората към качеството на живот в

семейството, двойката, отделната личност; включва програми за информираност

на обществото с активното участие на медиите, с цел повишаване на

обществената чувствителност към проблема. Превантивните програми са

свързани с провеждане на редица обучителни дейности за основните групи, към

които е насочен проекта – деца, родители, учители , педагогически съветници и

специалисти от общински институции и НПО;

• Вторична превенция: насочена към самите деца, които да бъдат информирани за

риска и включва идентификация на рисковите групи, разработване и прилагане

на програми за превенция на насилието сред тях, включване в образователни

програми и местни инициативи от разнообразен характер;

• Третична превенция: налага непосредствена интервенция при вече преживяно

насилие и превенция на рецидиви.

IV. Работа по превенция на насилието в училище.

Работата по превенция на насилието в училище включва прилагането на

холистичния подход в грижите за деца, който възниква в противовес на тясната

специализация на професионалистите и третирането на детето като обект за

интервенции. Това е модел за работа, където в центъра са поставени интересите на

детето, а участие в грижите взимат всички важни за детето интитуции, служби и

организации. Основен принцип е работата в мултидисциплинарен екип, където при

взимането на решения се зачитат личността и желанията на детето, участват родителите

и важните за детето фигури, привличат се необходимите специалисти, според

потребностите и възможностите на детето. Към всеки конкретен случай се подхожда

индивидуално според нуждите на детето, използват се всички налични ресурси (на

детето, семейството и общността), а приоритет е стимулирането на детското развитие и

осигуряване на сигурна и стабилна среда, за да се постигане оптимална реализация на

наличния потенциал. Холистичният подход предполага и ангажирането на общността с

конкретни действия за закрила и подкрепа, включително религиозната общност, както

7

и изработване на цялостна стратегия по закрила и превенция на насилието в региона,

където детето живее.

Холистичният подход в работата по превенция на насилието предполага:

ЦЯЛОСТНА МУЛТИДИСЦИПЛИНАРНА И МЕЖДУИНСТИТУЦИОНАЛНА

ОЦЕНКА НА РИСКА ОТ НАСИЛИЕ ЗА ДЕТЕТО И ИЗРАБОТВАНЕ НА

ИНДИВИДУАЛЕН ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ

АКЦЕНТ ВЪРХУ ИНДИВИДУАЛНИТЕ ОСОБЕНОСТИ НА ВСЯКО ДЕТЕ,

КАТО СЕ ОТЧИТА ДИНАМИКАТА НА ДЕТСКОТО РАЗВИТИЕ

ОСНОВНА ЦЕЛ Е ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО И ПОДКРЕПА НА СЕМЕЙСТВОТО

ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА РИСКА ОТ НАСИЛИЕ

ДЕТЕТО, СЕМЕЙСТВОТО И УЧИЛИЩЕТО УЧАСТВАТ ПРЯКО В

РАБОТАТА ПО ПРЕВЕНЦИЯ НА НАСИЛИЕТО

ПАРТНЬОРИ В РАБОТАТА ПО ПРЕВЕНЦИЯ НА НАСИЛИЕТО СА ВСИЧКИ

СЛУЖБИ И ОРГАНИЗАЦИИ, АНГАЖИРАНИ С ГРИЖИТЕ ЗА ДЕЦАТА

Принципи и ценности на холистичния подход в работата с деца :

От първостепенно значение са интересите на детето.

Всяко дете има правото да живее в семейство или в среда подобна на семейната, както

и да бъде включено в обществения живот.

Всяко дете има право на образование и възможности да развие своя пълен потенциал.

Детето има правото да бъде информирано и да изразява мнението си относно плановете

за своето бъдеще.

8

9

Децата трябва да бъдат закриляни от злонамерени действия, от дискриминация на

расова основа или заради своите увреждания.

Родителите или полагащите грижи за децата, също трябва да бъдат включени при

взимането на решенията.

Планът за действие е последствие от извършената оценка за риска от насилие. В хода

на развитието нуждите на децата претърпяват промени, следователно оценката

представлява един непрекъснат процес.

V. РАБОТНИ МОДЕЛИ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА НАСИЛИЕТО В

УЧИЛИЩЕ

Примерните модели за превенция на насилието в училище бяха разработени в

хода на изпълнението на проекта “Предотвратяване на сексуалната експлоатация и

насилие”. Тези модели представляват илюстрация на работата по превенция в трите

общини, обхванати от проектните дейности и могат да се мултиплицират, като се

отчитат спецификите на конкретните региони и учебни заведения, както и характерните

нужди на децата и юношите по места, капацитета на различните служби и институции,

нивото на развитие на неправителствения сектор и гражданското общество.

Всеки модел включва работа по превенция на насилието в следните насоки:

• обучение в базисни знания и умения;

• изработване и осъществяване на училищни проекти за превенция на насилието;

• създаване на мрежа за превенция на насилието в региона;

• изработване и апробация на въпросник за оценка на риска от насилие в училище.

Методология за реализиране на моделите.

Предлаганата методология се основава на опита и работата по проекта

„Предотвратяване на сексуалната експлоатация и насилие” и включва следните стъпки:

1. Създаване на експертен екип за работа по проекта за превенция на насилието.

За да бъдат осъществени задачите на проектите за превенция на насилието е

необходимо да се привлече експертна подкрепа, която да подпомогне процеса на

изготвяне на тренинговите материали и програми за последващите обученията, както и

да предостави умения и опит в групова работа на процесно и съдържателно ниво.

2. Избор на община.

Работата по превенция предполага ниво на информираност на участниците във

връзка с третирания проблем, както и съобразяване с културални, географски и

демографски особености на включените райони. Новаторският подход и амбициите за

създаване на модел за работа по превенция на насилието в училище наложи

предвиждането на възможности за сравнение на резултатите и представителност по

отношение на цялата страна. Поради това и критериите за избор на общините, които

участват в проекта могат да са обусловени от няколко основни показателя:

- брой на регистрираните в ОЗД сигнали за насилие върху и от деца;

- големина на населеното място и близост до голям административен център;

- степен на развитие на услугите за деца в района.

3. Избор на учебни заведения.

Критериите за подбор на училищата, включени в работата по превенция на

насилието се обуславят от наличния финансов и човешки ресурс, от съдействието на

МОН и ДАЗД, както и от ангажираността на РИО на МОН по места. Активността на

директорите на учебните заведения и включването на училищните настоятелства също

е аргумент за участие. Опитът показа, че осигуряването на съдействието на държавните

и общински институции е важна предпоставка за успешно изпълнение на проектните

задачи. Съвместната работа с РИО на МОН има голямо значение и във връзка с

подбора на най-подходящите училища от района.

4. Подбор на целевата група от професионалисти.

Подборът на целевата група от професионалисти, работещи в системата за

закрила за децата от всеки регион е важен компонент, свързан с изпълнението на

дейности по превенция на насилието.

Холистичният подход в грижите за деца и изискването за цялостна оценка на

нуждите на всеки конкретен случай, налага като важен приоритет създаването и

подкрепянето на професионална мрежа, която устойчиво да функционира на местно

10

ниво при решаването на отделни казуси. Необходимо е като част от предварителната

работа да се осъществят срещи с ръководителите и екипите на регионалните структури

и служби за деца, на които те да бъдат запознати с целите на Проекта, ползата от

осъществяването на заложените дейности и значението на създаването на устойчива

междуинституционална мрежа, която да установи свои правила и механизми за работа.

Поради различната степен на развитие на услугите за деца по места и наличието или

липсата на такава мрежа, в различните общини, в които се извършват дейности за

превенция на насилието в училище, могат да се създадат различни модели за работа в

мрежа, които показват отделните етапи на развитие и необходимите действие за

подпомагане и стимулиране на този процес.

5. Организиране на Обща среща на общинско ниво с ръководителите на

ангажираните ведомства за запознаване с целите на проекта и ползата за децата

от региона.

Това е абсолютно необходим етап от подготвителната работа по проекта, който

освен информативен характер, има популяризиращ и сенсибилизиращ ефект. Тази

дейност е и първоначален стадий на бъдещата междуинституционална работа, както и

начин за първоначална ориентация и подбор на бъдещите участници в проектните

задачи. За целта е добре да се даде достатъчна гласност за събитието с подкрепата на

местните медии, да се поканят представители на всички служби и НПО, ангажирани в

работата с децата в региона, да се предвиди участието на представители на МОН,

ДАЗД и АСП, които да демонстрират актуалността на проекта и съответствието му на

приоритетите в политиките за деца в България.

Като резултат от Общата среща и работата в малки групи, на края на деня се

очертават училищата, които ще участват в бъдещото обучение (м/у 5 и 7), уточнява

се броя, състава и времевата рамка за ангажиментите на училищните екипи. Прецизира

се състава на групата от професионалисти (не повече от 15) и се поемат конкретни

ангажименти от ръководителите на различните служби и учебни заведения.

6. Провеждане на обучения.

Обученията са съществен елемент от работата за превенция на насилието. Те са

насочени към основните направления на проектните дейности (училищни проекти за

превенция на насилието и въпросници за оценка на риска от насилие) и са съобразени

със състава на целевите групи, нивото на компетенрност на участниците и очакваните

11

резултати като продукт от проведените обучения. Обученията могат да бъдат насочени

най-общо към две групи участници:

• на „професионалистите” (класни ръководители, педагогически съветници,

представители на ОЗД, РИО на МОН, ДПС, специалисти работещи в Дневен

център за деца с увреждания и др.), които да осъществят на практика работата в

мрежа на различните професионалисти и институции, ангажирани с проблема, с

крайна цел - изработване на въпросник за оценка на риска от насилие в

училище;

• група „родители, ученици и учители”, които да работят в партньорство, с крайна

цел – изработване на училищни проекти за превенция на насилието.

Участието на учениците е важен фактор за успешното осъществяване на задачите

по превенция на насилието в училище. Трябва да се отбележи факта, че може да се

наложи възрастните да отделят от личното си време за участие в проектните дейности.

Привличането на родителите за участие в дейностите, насочени към превенция на

насилието може да бъде свързано с трудности, поради тяхната трудова заетост или

липса на съпричасност и ангажираност с проблематиката.

Обученията имат за цел освен придобиването на знания и умения от участниците,

да подпомагат процеса на изграждане на междуинституционална мрежа, използват

наличния човешки ресурс за генериране на идеи, развиват в динамика разгръщането на

същинската работа по превенция на насилието в региона. Особено предизвикателство

представлява разнородността на участниците, особено в групата за училищните

проекти, където съвместно работят деца, родители и учители, а възрастта на децата е

различна, тъй като са привлечени учебни заведения от основен и среден курс (ОУ и

СОУ). Естествената конкуренция и съпротиви в групата на професионалистите също

изисква специални умения за тяхното преодоляване, стимулиране на кохезията на

групата и работа в екип. Едно от основните изисквания, което обуславя постигането на

добри резултати е осъществяване на обучения, които не са самоцелни, а накрая

генерират продукт. Това е начин да се мотивират участниците за интензивна и

неформална работа, създава се дух на позитивна конкуренция и желание за изява,

осмислят се техните усилия и получават реално удовлетворение от извършеното.

Провеждането на Конкурс за училищните проекти е закономерен финал на този

етап от проектните задачи като за целта училищните екипи са подпомогнати от

предварително подготвени материали: фиш за представяне на проект, указания за

12

попълване, регулярна супервизия. Експертният екип по Проекта с помощта на

представители на ДАЗД и МОН изготвя критерии за оценка и състава на Комисията, в

която влизат представители на РИО на МОН, ОЗД и ръководителя на Проекта.

Екипите от професионалисти излъчват работна група за изработване и апробация на

инструментите за оценка на риска от насилие в училище, която с подкрепата на

супервизор от експертния екип по Проекта изработва критерии и осъществява

пилотното приложение на въпросника в практиката.

7. Провеждане на междинна Обща среща.

Тази Обща среща има за цел да популяризира продуктите от извършеното по

Проекта, да даде поле за изява на отделните екипи, да покаже разнообразието и

креативността в отделните региони, както и резултатите, постигнати по Проекта до

момента. Участието на представители на различните министерства и агенции,

ангажирани с децата, предполага разгръщане на междуинституционалната работа в

национален мащаб и съвместна дейност за изграждане на Национална стратегия за

превенция на насилието върху и от деца. На срещата присъстват представители на

училищните екипи, спечелили конкурса за проекти; членове на екипите от

професионалисти за изработване на инструментите за оценка на риска и модели за

развитие на регионална професионална мрежа за превенция на насилието, които

презентират резултатите от извършената работа.

8. Изработване на Карти на услугите.

Това е дейност, продиктувана от практическия опит и липсата на изчерпателна,

актуална и достъпна информация за наличните услуги за деца. Създаването на база

данни, която може да се ползва от всички, идентифицира участниците в мрежата,

очертава цялостния контекст, набелязва тенденции и области за развитие на

политиките за деца в региона. Подобна пластична информация, която може да бъде

непрекъснато допълвана и обогатявана, е важен предиктор при избора на приоритети и

осъществяване на най-необходимите действия в грижите за децата, съобразено с

конкретните нужди на областта, наличните ресурси и насоки за развитие.

9. Изработване на училищни проекти за превенция на насилието.

Една от целите на проведените обучения е стимулиране, мотивиране и

подпомагане на участниците да генерират идеи за разработване на училищни проекти

13

за превенция на насилието. За целта бяха разработени бланки за представяне на

проекто-предложенията. Проведе се обучение за работа по проекти на работните групи

от всички училища. Процесът на създаването на училищните проекти беше подкрепен

със съпътстваща супервизия на всеки училищен екип до пълното комплектуване на

проектната документация. Важен подготвителен етап бяха обученията, които освен

информация, имаха за цел създаване на екипност, съпричастност и личен

преживелищен опит на участниците, както и заключителната фаза на обучението:

„брейнсторм – буря на идеите” и „формиране на училищни екипи за разработване на

проектите”.

„ОУ – СОУ”:

Поради възрастовата разлика, естествено се налагат различия в приоритетите на

двата типа училища и съобразяване на дейностите по проекта с възрастовите

особености на учениците – начините на възприемане на информация, емоционална

привързаност и характера на проявите на насилие в училище.

Съвсем закономерно за нуждите на децата от началното училище, за които най-

голямо значение има връзката със семейството и авторитета на учителя, дейностите по

превенция на насилието са насочени към организиране на общи дейности с участието

на родители, учители и деца – празници, творчески изяви и спортни състезания,

поощрявани с награди. Методите за поднасяне на информацията в по-ранната възраст

са основани на три основни принципа: нагледност, достъпност и емоционална

ангажираност.

В по-горния курс, където връзките с връстниците и стремежът към автономия

заемат главно място в живота на подрастващите, дейностите са насочени основно към

учениците – обособяване на групи за превенция на насилието, организиране на форуми,

дискусии, литературни конкурси, публични дебати и други изяви, свързани с

повишаване на информираността сред съучениците, създаване на партньорски

отнишения с учителите и колаборация с институциите от регионалната мрежа.

„град – село” :

Спецификите на живота в града и селото имат своето отражение върху проявите и

формите на насилие, както и върху ресурсите за справяне с проблема в общността.

14

Селото е малка и затворена общност, където проблемите се решават главно в

семейството, а в училище темата за насилието дори се отрича, поради опасения от

вмешателство в личния живот на семейството. Службите и институциите, ангажирани с

проблема са далече, комуникацията между тях и училището е затруднена, учителите не

се чувстват подкрепени от закона, обществеността и медиите така, както е в града.

Степента на информираност и гражданска ангажираност е по-ниска и съвсем

естествено усилията на училищните екипи са насочени към привличане на родителите,

повишаване на обществената чувствителност и създаването на родителски и

граждански групи за работа по превенция на насилието в училище. Въпреки

първоначалните реакции на игнориране на проблема, благодарение на уменията на

експертния екип, ентусиазма на децата и активното участие на голяма част от

учителите, представените проекти впечатляват с простотата на своето изпълнение,

емоционалнoст и искреност. Благодарение на общите усилия на участниците в проекта

са разработени стратегии за развитие на устойчиви структури, които обогатяват

местните ресурси за работа по проблема и създават началото на устойчива мрежа за

превенция на насилието в общността.

В града, където анонимността и заетостта на родителите увеличава риска от

насилие, основните дейности по проектите са свързани с повишаване степента на

информираност на самите деца, които да умеят да рапознават опасностите, начините да

се предпазват, къде и как да потърсят помощ при преживяно насилие. Достъпът до

съвременни средства за комуникация провокира използването на модерни технически

средства за разпространение на информация като бяха разработени проекти за

създаване на сайт и форум за спдоляне и взаимопомощ, както и заснемането на видео-

филм, където сценаристи и актьори са самите деца. По този начин някои от

осъществените проекти надхвърлиха границите на училището и общността и се

превърнаха в пример за работа по превенция на насилието на национално ниво.

Основни компоненти на проектите:

• Партньорство

Проектите могат да включват привличането на партньори като най-често това са

училищните настоятелства и местните медии, читалища и общинските власти. Тази

подкрепа допринася за популяризиране на проектните дейности извън пределите на

училището, повишава обществената чувствителност и ангажираност, подпомага

15

развитието на мрежа, колаборация между институциите и развитие на гражданското

общество.

• Информация

Повишаването на информираността по проблема е основен компонент на проектите

за превенция на насилието. За целта могат да се използват традиционни средства

(различни видове обучения и информационни материали), като в някои случаи може да

се започне с проучване на степента на информираност чрез анкети и въпросници, на

базата на които се подготвя съдържанието на предоставената информация. За

приобщаване на родителите могат да се предвидят съвместни прояви като конкурси и

спортни празници, излети изложби и концерти.

• Устойчивост.

Устойчивостта на проектните дейности е гаранция за успешното интериоризиране

на получените знания и умения по време на обученията и супервизиите, осъзнаване на

нуждата от перманентни действия за предотвратяване на насилието, създаването на

система от грижи и услуги за работа с децата, жертви на насиле и обединяване на

усилията на цялата общественост за работа по закрила на децата.

Един от основните фактори за устойчивост е включването на дейностите по проекта

като част от училищната програма: „Превнция на насилието в училище”, с

продължителност през цялата учебна година като различните дейности се редуват

регулярно във времето. За целта могат да се използват вече традиционно устойчиви

форми като: родителски срещи, клубове по интереси, празници, конкурси, излети и

спортни състезания, които тематично са свързани с проблема за насилието.

Важен критерий за устойчивост е участието на партньори извън училището,

привличането на родителите и колаборация с всички служби, институции и формации

на гражданското общество, които имат отношение към проблема.

Приемствеността между учениците и учителите, възпроизвеждането и

актуализирането на дейностите от Програмата, както и непрекъснатото обогатяване с

нови идеи е гаранция за устойчивост на процеса

10. Проследяване изпълнението на училищните проекти и включването на

инструмента за оценка на риска от насилие в училищната практика.

Създаването на една обща Програма за превенция на насилието във всяко училище-

участник, както и съвместна работа по конкретни казуси с ОЗД и други ангажирани

служби за децата в риск, ще затвърди новия стил и модел за работа по превенция на

16

насилието в училищната практика. За целта е необходимо одобряването и приемането

на тази цялостна Програма за превенция на насилието в конкретното училище от

Училищното настоятелство и от Учителския съвет, която да се възпроизвежда и

обогатява всяка следваща година с включването на новите випуски от ученици,

привличането на родители и нови класни ръководители.

Създаването и приемането на Стратегия за превенция на насилието върху и от

деца на общинско ниво, ще покаже резултата от реалната междуинституционална

работа в мрежа, добрата воля и загриженост за благосъстоянието на децата от региона,

както и поемането на конкретни ангажименти от страна на Общината, във връзка с тази

толкова актуална и важна тема, която засяга цялото общество.

11. Оценка на постигнатите резултати и устойчивост:

Тази дейност е гаранция за контрол при изпълнение на проектните задачи и

отчитане на ефекта от проектните дейности, което показва адекватността на процеса на

реализация и степента на постигане на очакваните резултати. Мониторингът се

извършва от независими експерти, за да се осигури обективност при подготовката на

Отчетния доклад по Проекта.

Очаквани резултати:

Повишаване на чувствителността и информираността по проблема;

Темата да не се избягва, а да има непрекъсната дискусия;

Да се „въоръжат” специалистите с надежден инструмент за оценка на риска от

насилие;

Да се научат децата да се предпазват и да знаят къде и как да потърсят помощ в

случаи на насилие;

Да се научат участниците как да се справят с конфликтни ситуации и да

използват социално приемливи стратегии за канализиране на негативни емоции

и агресия;

Да придобият умения за екипна работа и работа в мрежа;

Да се изработи регламент и конкретни механизми за междуинституционална

работа по конкретни казуси на деца в риск;

Да се изработят и приемат цялостни Програми за превенция на насилието в

конкретното училище;

17

18

Да се изработи и приеме цялостна Стратегия за превенция на насилието върху и

от деца от Общинските съвети, което да гарантира устойчивостта и създаването

на цялостен Модел за превенция на насилието в региона;

VI. Проект „Предотвратяване на сексуалната експлоатация и

насилие”

Проектът “Предотвратяване на сексуалната експлоатация и насилие”,

финансиран от УНИЦЕФ е част от изпълнение на държавната политика за превенция на

насилието над и от деца като акцентът е върху училището - мястото където децата

прекарват голяма част от времето си и среда, в която според данните от ДАЗД децата

на второ място след семейството, стават жертва на насилие или самите те

възпроизвеждат модели на агресивно поведение. Проектът се реализира от Консорциум

Кеър, съставен от следните организации: Кеър Интернешънъл – България, фондация

„Развитие на детето и семейството” и сдружение „Шанс и закрила” гр. Хасково

1. Цели на проекта.

Дългосрочна цел на проекта

• Да се намали броят на децата, жертви на насилие, като се създаде ефективно

действаща социална мрежа за превенция на насилието на местно ниво.

Основната цел е намаляване броя на децата в риск от насилие или жертва на

насилие посредством мобилизиране на местни ресурси за създаване на механизми за

развиване на устойчива социална мрежа от професионалисти, местни власти,

образователни и социални институции, семейства и деца, развиване и предлагане на

услугата превенция на насилието, която значително ще способства за намаляване

случаите на насилие над деца, както и за идентифициране на проявите на насилие в

най-ранен етап. Важен елемент за постигането на тази цел е повишаването

професионалния капацитет на специалистите, работещи с деца и въвеждането на

единна методика в работата им посредством провеждане на обучения, издаване и

разпространение на помагала и наръчници за оценка на риска, навременно

разпознаване на насилието в многообразните му форми и ограничаване параметрите на

проблема, както и изработване и въвеждане на ефективни модели на взаимодействие

между експертите на училищно ниво.

Краткосрочни цели:

• Да се създадат модели на ефективно сътрудничество на местно ниво чрез

обучение на мултидисциплинарни екипи по превенция на насилието в три общини на

страната.

• Да се издаде помагало по превенция на насилието и оценка на риска, което ще

повиши компетенциите на педагогическите съветници, психолозите и педагозите

за работа по проблема.

• Да се повишат компетенциите на ниво училище за работа по проблема, свързан

с насилието при децата, като се проведат обучения за педагогически съветници,

психолози и педагози пилотно в трите общини.

• Да се повишат компетенциите на децата за активно включване в работата по

проблема

• Да се окаже помощ на родителите и да се провокира тяхната активност в

работата по превенция на насилието

2. Стратегия на проекта.

Цялостната стратегия на проекта е основана на принципите на холистичния подход

в грижите за деца. Проектът се стреми към цялостност в процеса на изпълнението на

различни дейности, като изхожда от идеята, че превенцията на насилието е процес, а не

еднократен акт, а решението на проблема е в комбинацията от координирани действия

на семейството, институциите, ведомства и НПО на различни нива. Това предполага

изграждане на ефективни партньорски мрежи и механизми за взаимодействие и

изясняване на роли и отговорности на всички заинтересовани, повишаване на

компетенциите на специалистите и най-важно – модели за активно включване на децата

в процеса.

Проектът очертава рамката на практическите действия в изпълнение на Закона за

закрила на детето и подзаконовите нормативни актове, както и КПД и се основава на

следните принципи:

• осигуряване на висшите интереси на детето;

19

• отглеждане на детето в подходяща семейна среда;

• зачитане и уважение на личността на детето.

3. Избор на общини.

За изпълнение целите на проекта бяха подбрани три общини като техния избор

беше съобразен с броя на сигналите подадени към ОЗД и ДАЗД, както и липсата на

такива, големина на населеното място, близост и/или отдалеченост от големи областни

центрове, развитие на социалните услуги за деца, работа в междуинституционална

мрежа и чувствителност на общността към проблемите на насилието в семейството и в

училище. Избраните общини бяха следните: гр. Кюстендил, като община с най-много

регистрирани сигнали за насилие върху и от деца за 2004г.; гр. Момчилград – с нито

един подаден сигнал за насилие над деца за посочения период и гр. Перник – като

голям град в близост до столицата, където има добре развита система от услуги за деца,

достъп до информация и наличие на междуинституционална мрежа.

Броят на училищата, включени в проекта и изискването за представителност, наложиха

включването на с. Звездел и с. Равен от община Момчилград в целевите групи по

Проекта.

3.1. Характеристики на отделните региони:

Град Перник

През 2004 година Отдел “Закрила на детето” е работил по 98 случая на деца,

преживели насилие. В Перник функционира Общински център за социална превенция,

който осъществява превантивна и възпитателна работа с деца. Създаден е с решение на

Общинския съвет, в съответствие с препоръките на ЦК за БППМН, на пряко

подчинение на МКБППМН, която организира и координира социално-превантивната

работа на територията на община Перник съвместно с Детската педагогическа стая,

Дирекция “Социално подпомагане”, училищните комисии и др.

Град Кюстендил

Екипът на Отдел “Закрила на детето” е работил по 102 случая на насилие, което

показва че има чувствителност към проблема и степен на готовност да се дискутира в

публичното пространство, както и да се правят опити за неговото разрешаване.

20

Град Момчилград се намира в Южна България и е една от съставните общини на

Кърджалийска област. Общината има 49 населени места с общо население 36593

жители.

За 2004 година в Отдел “Закрила на детето” не е регистриран нито един случай

на насилие, което е особено обезпокоително. Това означава, че все още за насилието се

мълчи и то е част от една затворена социо-културна характеристика на семейството и

общността от една страна, а от друга е възможно насилието да има своята специфика,

която трябва да бъде изследвана.

3.2. Експертни екипи по места

Гр. Перник – Кеър Интернешънъл - България

Гр. Кюстендил – Фондация „Развитие на детето и семейството”

Гр. Момчилград – Сдружение „Шанс и закрила” гр. Хасково.

4. Процесът на обучение и супервизия:

Проведени бяха въвеждащи срещи по места с ръководителите на

заинтересованите институции, с цел сенсибилизация към проблема,

информиране за целите и задачите на проекта и ангажиране на участниците в

дейностите по проекта.

Проведени бяха тридневни обучения за работа в мрежа като крайният резултат е

създаване на модели за работа в мрежа на местно ниво.

Проведени бяха по две тридневни обучения за професионалистите, работещи с

деца в общността, които включваха представители на ОЗД. РИО, РЦЗ, ДПС,

МКБППМН, педагогически съветници и учители като крайният резултат е

създаване на инструмент за оценка на риска от насилие в училище.

Проведени бяха по две тридневни обучения на родители, учители и ученици от

включените учебни заведения като крайният резултат е изработването на

проекти за превенция на насилие в училищата, които бяха избрани за

финансиране на конкурсен принцип.

Проведена беше обща среща в София за представяне на резултатите от проекта

по места, обмяна на опит, директен диалог с държавните институции и гласност

на извършената работа чрез медиите на национално ниво.

21

Извършена беше апробация на въпросниците за оценка на риска от насилие в

училище в Перник, Момчилград и Кюстендил.

Създадени бяха „карти на услугите” в трите общини, които да подпомогнат

работата в мрежа на различните служби и да повишат информираността за

образователните, социалните и здравните услуги, съществуващи в региона.

За осигуряване практическото изпълнение на дейностите по проекта обучението

беше само един от компонентите на извършената експертна работа. Съществено място

имаха консултирането и супервизията, които съпътстваха цялостния процес и

позволиха създаването на кохезия в работните групи, непрекъснат контакт с

консултантите, гъвкавост и пряка връзка с конкретните практиктически задачи. Поради

ограничения времеви график на проекта се наложи висока интензивност на работата по

места, което допълнително повиши чувството на принадлежност към работния екип на

участниците и доведе до възникването и осъществяването на разнообразни креативни

идеи. Конкурсният принцип създаде естествена среда на конкуренция между

училищните екипи, което повиши мотивацията за работа, активността и

ангажираността на участниците.

Съществено значение за успешното изпълнение на проекта освен високата

квалификация и опит на експертите, има и непрекъснатата връзка, подкрепа и диалог

между екипът за управление на проекта от Кеър Интернешънъл - България, ДАЗД и

експертния екип на Консорциум Кеър. Експерти на ДАЗД участваха пряко в работата

по места, което имаше значение не само като допълнителен стимул за участниците, но

и допринасяше за повишаване качеството на работата като в някои случаи се налагаше

и конкретна намеса при възникването на проблеми на местно ниво.

Разбирането и съдействието на УНИЦЕФ за удължаване на срока за работа,

финансовата подкрепа на допълнителни училищни проекти и включването на

дейности, свързани с апробацията на инструментите за оценка и изработване на „карти

на услугите”, поощри усилията на децата и професионалистите и създаде условия за

качествено изпълнение многобройните проектни задачи.

5. Дейности.

5.1. Обучения в базисни знания и умения.

Обученията бяха насочени към две групи участници: „професионалистите”

(класни ръководители, педагогически съветници, представители на ОЗД, РИО на МОН,

ДПС, специалисти работещи в Дневен център за деца с увреждания и др.), които

22

осъществиха на практика работата в мрежа на различните професионалисти и

институции, ангажирани с проблема и изработиха въпросник за оценка на риска от

насилие в училище; и „родители, ученици и учители”, които осъществиха работата по

изработване на училищни проекти за превенция на насилието.

Участието на учениците беше важен фактор за успешното осъществяване на

задачите по превенция на насилието в училище. Децата показаха висока степен на

ангажираност по темата, която стимулира активното включване на възрастните

участници. Трябва да се отбележи факта, че възрастните трябваше да отделят от

личното си вереме, а някои от учителите се налагаше да отработват часовете, които са

пропуснали, поради участието си в проектните дейности. И в трите общини най-ниска

беше активността на родителите, което се дължи до голяма степен и на факта, че

повечето от тях не могат да отсъстват от работа, но и участието на безработните

родители беше ниско, а като цяло групата на родителите се състоеше от колеги-

педагози, които бяха в ролята на родители в дадено училище и преподаватели в

училища, които не се бяха включили в проекта. Тази липса на съпричастност беше

отчетена и от останалите участници, някои от които отделиха специално внимание на

съвместни дейности с родителите в своите училищни проекти, насочени към

сенсибилизация по темата.

5.2. Изработване и апробация на въпросници за оценка на риска от насилие в

училище (Приложение 2)

Важен компонент от проектните задачи беше сформирането на работни групи от

професионалисти в трите общини, които имаха за цел да изработят въпросник за

превенция на насилието в училище. Екипите включваха: педагогически съветници,

представители на ОЗД, ДПС, МКБППМНП, класни ръководители и др. Голямо

значение за успешното изпълнение имаше опита и професионализма на участниците,

процесът на обучение и супервизия, както и насоките от ДАЗД, с които разполагаше

експертният екип. Творческият характер на задачата, доверието във възможностите на

участниците и практическото прилижение на инструмента в училищната практика като

реалено средство за директна работа по превенция на насилието, създадоха дух на

екипност, креативност и отговорност. Въпреки краткия срок се получиха три уникални

продукта, всеки от които носи спецификата на региона и групата, която е работила по

23

тях. Тези въпросници бяха апробирани и коригирани след тяхното приложение в

практиката, като се получиха общовалидни и специфични резултати.

Обобщение:

Въпреки различния подход на трите екипа, ангажирани с апробацията на

въпросниците, може да се направят следните общи заключения:

• въпросникът за оценка на риска от насилие в училище е необходим и полезен

инструмент;

• възможно и нужно е да бъде част от практиката, както на педагогическите

съветници, така и на класни ръководители и учители, които са преминали

обучение за работа с инструмента;

• информацията и структурата на въпросника сами по себе си дават основните

насоки за работа по превенция на насилието в училище и повишават

сензитивността и компетентността на училищния екип;

• въвеждането на инструмента в училищната практика стимулира създаването на

програми за превенция на насилието, част от цялостната училищна програма,

което е важен фактор за устойчивост;

• съдържанието на въпросника е разбираемо, достъпно и прилижимо;

• информацията, която се събира подлежи на количествена и качествена

обработка като крайната оценка е обективна и отговаря на предварителните

очаквания на попълващите;

• най-лесна за попълване е частта, свързана с данни за детето, а най-големи

затруднения има по отношение на информацията за семейството и родителите;

• дизайнът и съдържанието на Въпросника предполагат екипност и работа в

мрежа с други професионалисти от общността, ангажирани с проблема;

• в малките и затворени общности съпротивите за прилагането на подобен

инструмент са по-големи, поради което се налага специална работа по

подготовка и мотовация на училищния екип;

• необходимо е да се създаде единна процедура за прилагане на въпросника и

последващи мерки при повишен риск от насилие, както и единна система за

съхраняване и използване на събраната информация в училище.

5.2.1. Апробация на Въпросника за оценка от насилие в училище в Перник.

24

Целеви групи:

В апробацията на въпросника за оценка на риска от насилие в училище

бяха включени 4 училища – 3 СОУ и 1 ОУ: V СОУ “П. Р. Славейков”, гр. Перник;

СОУ “Д-р П. Берон”, гр. Перник; ХІ ОУ “Елин Пелин” , гр. Перник; 90 СОУ “Ген.

Хосе де Сан Мартин”, гр. София, район “Люлин”.

Бяха изследвани ученици от I –ви до X-ти клас (с изключение на VIII-ми

клас).

В работата с Въпросника бяха включени 15 класни ръководители и 60 деца

(по 4 деца от клас).

Критерии за подбор на целевата група:

Експертният екип реши работната група за изпълнение на апробацията да

има този състав, тъй като екипът за изработване на Въпросника от гр. Перник

насочи усилията си именно към включването му като средство за работа на

класните ръководители.

Работната група реши да възприеме принципа на случаен подбор като за

целата се изследваха определени номера ученици от съответния клас.

Резултати:

Учителите се включиха с желание и интерес в апробацията на Въпросника и

според тяхното обобщено мнение:

1. Въпросникът е приложим - разбираем, леснодостъпен и не затруднява

класните ръководители при оценката на риска от насилие над детето.

2. Особено полезен Въпросникът би бил, когато детето преминава от

начален в прогимназиален етап на обучение: “Тъй като работим с

децата четири години, характеристиката на риска, която можем да

направим, ще бъде обективна и реална. Така колегите от горен курс ще

имат по-добра изначална представа за децата – как се развиват, в каква

среда живеят, растат и се възпитават”- споделят учителите от начален

етап.

3. По-голямата част от въпросите са добре обмислени и дават възможност да се

направи по-точна и реална преценка доколко конкретното дете е в риск от

насилие.

25

4. По отношение “Сферата на детето” (социалната интеграция и адаптация

към училищната среда, поведение, психично и физическо здраве)

оценката е достъпна и реална.

5. По-трудна и почти невъзможна е оценката на риска от насилие към

детето в “Сферата на семейната среда” по отношение: разрешаване на

конфликти в семейството, злоупотреба с алкохол и/или наркотици,

особено при учениците в горен училищен етап, поради липса на

достатъчно информация, тъй като учителите нямат възможност да

наблюдават пряко семейната среда. В начален етап възможността

учителят да наблюдава непрекъснато детето и ежедневните му

контакти с родителите дават до известна степен представа за семейната

среда и поради това оценката на риска в тази сфера в значително по-

голяма степен е възможна и би била реалистична.

6. Необходимата информация за приятелската среда извън съучениците е

трудно достъпна за учителите - особено за учениците в горен курс тази

сфера може да се попълва само при изрична информация за нея.

7. Въпросникът дава възможност да се обръща още по-системно внимание

на някои деца от ромски произход, за които се предполага, че се

намират в рискова среда.

8. Към “Сфера на приятелската среда” като фактори с висока степен на

риск да се прибави “Няма приятели”, както и “Прекалено много

приятели”.

9. Трудностите при набиране на достатъчна информация за дадена сфера

не е проблем при оценяването, тъй като рискът от насилие се отчита

чрез другите сфери на въпросника.

10. Някои от въпросите в колонки с 2 и 3 точки са близки по значение и

това затруднява оценяването.

11. За “дете при осиновители” Въпросникът определя много висока степен

на риск (3 точки), а има значение дали детето е информирано за

осиновяването и по какъв начин е станало това.

12. Да се предвидят и добавят въпроси за “много емоционално” и

“прекалено доверчиво дете”.

Препоръчително е да се направи оценка на риска с Въпросника във всеки клас и с

всички деца

26

5.2.2. Апробация на Въпросника за оценка от насилие в училище в

Кюстендил Целеви групи:

В апробацията участвуваха 13 специалисти (педагогически съветници и класни

ръководители) от две училища (ІІІ-то ОУ „Проф.М.Дринов” и Професионалната

гимназия по туризъм „Н.Й.Вапцаров”) като акцентът на работната група по

изработване на Въпросника беше той да бъде включен най-вече в работата на

педагогическите съветници и преминали обучение класни ръководители.

Бяха оценени 30 ученика, със следното разпределение по възраст и пол:

Разпределение по възраст/клас

Клас І ІІ ІІІ ІV V VІ VІІ VІІІ ІХ Х ХІ

Брой

деца

2

1

3

2

2

5

1

3

4

4

3

Възраст 7 г. 8 г. 9 г. 10 г. 11 г. 12 г. 13 г. 14 г. 15 г. 16 г. 17 г.

Разпределение по пол

Възраст 7 г. 8 г. 9 г. 10

г.

11

г.

12

г.

13

г.

14

г.

15

г.

16

г.

17

г.

Общо

Момиче(ж) 1 - - 1 1 2 - - 3 4 3 15

Момче(м) 1 1 3 1 1 3 1 3 1 - - 15

Критерии за подбор на целевата група:

В подготовката за процеса на апробиране взеха участие педагогическите

съветници от двете училища, помощник директора на едното и класни ръководители.

Идеята да се включат само две училища се наложи от ограниченото време за

приключване на задачата. След предварително обсъждане с работната група по

изработване на инструмента се определиха следните критерии за апробация:

• приложение на Въпросника при деца от всички възрастови групи (от І-ви до

XII-ти клас);

27

• подбор на училища (основно и гимназиално), в които работят педагогически

съветници, участвували в обученията за превенция на насилието и в работната

група по изработване на Въпросника.

По време на първите два етапа от апробацията на Въпросника за оценка на

риска от насилие се оформиха следните въпроси:

1. Има ли айтеми, които биха затруднили попълването, поради

недостатъчна конкретизация и яснота на формулировките?

2. Има ли айтеми, които са неразбираеми като формулировка, според

класните ръководители?

3. Какво време е необходимо за попълването на Въпросника?

4. Необходимо ли е да се попълва на части, поради големия му обем от

информация?

5. Подходяща ли е формата за попълване и протокол за оценка на

Въпросника или е необходимо изработването на нови бланки?

Анализ на резултатите:

Всички участници в процеса споделиха, че като цяло Въпросника е

структуриран добре и отговаря на предварителните им нагласи за ефективно прилагане

при съмнение за риск от насилие над детето. Това се отнася както до формулираните

области на изследване (индивидуални особености на детето; на родителите; на

семейството и средата), така и до подбраните към тях 20 рискови фактори.

Оказва се, че най-познати в училище са индивидуалните особености на

детето и рисковите фактори, отнасящи се към тях. В тази част на Въпросника не се

регистрират трудности в попълването на айтемите на съдържателно или на формално

равнище.

Затруднения възникват когато трябва да се преценят взаимоотношенията с

родителите, с разширеното семейство и със средата извън училище. Не зависимо от

възрастта на децата в тези области на изследване липсва достатъчно информация и

някои айтеми затрудняват класните ръководители при попълването им.

Това, което най-много затруднява е нееднозначното интерпретиране на

думата „родител”. Най-често попълващия Въпросника има предвид един от двамата

– майка или баща, понякога баба или дядо (поради продължително отсъствие на

родителите, които са в чужбина), но няма как да отбележи или да конкретизира това.

28

Поради това се наложи схващането да се допълнят и конкретизират онези айтеми, в

които се събира информация, касаеща родителите с изписването в текста на „майка”;

„баща”; „баба”; „дядо” и при нужда да се подчертава онзи родител за който се отнася

информацията. Това касае айтеми: І.6; ІІ.7; ІІ.8; ІІ. 9. Тези промени са вписани в текста

на Въпросника, който следва като приложение.

Следващата трудност, възникна при определяне на личностовите особености

на родителя и икономическите условия на средата, в която живее детето. Това са

някои важни харатерни особености изброени в айтеми ІІ. 5 и гл. ІІІ. 2.

В айтем ІІ.5 трудността е по-скоро на съдържателно ниво, защото засяга

преценка на тежестта на изброените фактори, докато в айтем ІІІ.2 е от формално

естество. В инструкцията към айтем ІІ.5 следва да се поясни, че независимо от това

дали е налице един или повече от изброените фактори допълнителните точки за тежест

на риска, които следва да се припишат са само 3.

При айтем ІІІ. 2 е подходящо при първите два фактора да се поясни, че става

дума за липса или недостиг на тези условия, като напр. „Липса на жилищни условия...”

и „Липса на лично пространство”.

Последната препоръка към съдържанието на айтемите е по отношение на

информацията за психически заболявания, емоционални разстройства и умствена

непълноценност на родителите. При степенуването на отговорите по „код 0” се налага

да се конкретизира, че „няма информация за установено...; за диагностицирано...”

разстройство или проблеми, вместо както е формулирано „няма установено;

диагностицирано...”.

Изводи от направения анализ:

Процесът на апробация на Въпросника в гр.Кюстендил протече в сроковете, в

които бе планиран. Всички участници работиха с подчертан интерес и внимание при

неговото прилагане, като се включиха активно в дискусиите при анализиране на

данните по време на осъществените супервизии.

Получените резултати показват, че той е приложим в условията на

българското училище и би могъл да се попълва и от класни ръководители след

предварителното им запознаване и кратко обучение.

Айтемите са добре формулирани и разбираеми за попълване. Онези от тях,

които представляваха трудност веднага бяха забелязани и съответно единодушно

предложени за корекция. Тези промени са по-скоро на формално, отколкото на

29

съдържателно ниво.

Формата на Въпросника е подходяща и не се налага изработването на

допълнителна бланка

Времето, необходимо за цялостното му попълване е около 30 минути. Не е

оправдано да бъде попълван на части.

Информацията, която се събира е достатъчно представителна, подлежи на

количествена обработка и би могла да служи като база данни за по-нататъшна работа с

онези деца при които има завишени количествени резутати.

Педагогическите съветници и класните ръководители участвували в апробацията

са на мнение, че Въпросникът е надежден и достоверен инструмент за оценка на

риска от насилие, защото са се потвърдили някои от предварителните им хипотези

при определени деца. За статистическата надеждност и достоверност на

инструмента е необходимо допълнително стандартизиране на Въпросника, което

би могло да бъде обект на следваща дейност.

Количествената обработка на получените данни показва, че при 45% от

изследваните деца съществува риск от насилие, приблизително при толкова този

риск е минимален и едва при 15-16 % не се регистрира риск. Тези данни убедително

показват, независимо от малката извадка, че проблемът с насилието над децата се

нуждае от продължаващо активно внимание, изучаване, информиране, обучение и

прилагане на различни форми на превенция, особено в условията на зараждаща се

социална, образователна и здравна мрежа за грижи на децата.

5.2.3. Апробация на Въпросника за оценка от насилие в училище в Момчилград.

Целеви групи

В апробирането на методиката участваха 3 училища: ОУ “В.Левски” с.Равен, ОУ

“Д-р П.Берон” Момчилград, и СОУ „Никола Вапцаров” Момчилград. Тези училища

бяха избрани, тъй като техни представители взеха участие в работната група по

разработване на самата методика и бяха добре запознати със съдържанието и

предназначението й.

Направена е оценка на риска от насилие на 21 деца.

30

Работната група по изработване на инструмента е акцентирала върху

включването на Въпросника в работата на класните ръководители след кратко

обучение от страна на педагогическите съветници.

Критерии за подбор на целевата група:

В предварителни разговори работната група по апробацията уточни обхвата и

възрастта на децата, които да бъдат оценявани. Възприе се следното условно

разпределение: ОУ в с. Равен - деца от начален курс, СОУ „П.Берон” – среден и СОУ

„Н.Вапцаров” – от горен.

Класните ръководители посочиха децата, за които имат съмнение, че попадат в

рисковата група.

Процедура на апробиране на Въпросника:

Педагогическите съветници запознават ръководствата на училищата и класните

ръководители с процеса на извършване на оценката;

Класните ръководители попълват формуляра;

Класните ръководители с педагогическия съветник (дитектора) правят

заключително обсъждане на резултатите;

Предприемат се последващи мерки ако е необходимо.

Резултати:

• Изготвена е оценка на риска от насилие в училище на 21 деца от класните

ръководители;

• За 5 от тях е потърсена допълнителна информация за попълване на въпросника;

• За 2 от случаите е информиран Отделът за закрила на детето в гр. Момчилград;

• Мнението на участниците в процеса на апробация е категорично „за”

необходимостта от използването на методиката.

Основни трудности по време на апробацията:

Отхвърляне на идеята, че изобщо има насилие в класа на съответния класен

ръководител;

31

Първоначален отказ за сътрудничество или обструкции при над 70% от класните

ръководители като в повечето случаи това се възприема като допълнителен

ангажимент, а в някои от случаите е свързано със страх от бъдещи ангажименти и

усложнения ако се идентифицира реално насилие;

Формално попълване на въпросника в 25% от случаите;

Липса на достатъчно информация за родителите и семейството на детето;

Понякога, въпреки че класният ръководител има съмнение за насилие и го е

съобщил устно на педагогическия съветник, отказва да попълни формуляра;

Предложения на работната група по апробация:

РИ на МОН да бъдат ангажирани в процеса, като подкрепят необходимостта да се

прави оценка на риска от насилие в училище. На съвещания с директорите да

обсъдят въпроса и да изразят подкрепа;

Директорите на училищата да бъдат запознати в по-голяма степен както с

необходимостта от оценката, така и с процеса на нейното осъществяване. Те да са

хората, които да наложат в училище традицията това да се прави. Такъв беше

случая в с.Равен и там нямаше проблеми или повърхностно отношение към

попълване на формуляра;

Да се проведе предварително разяснение/обучение за същността и процеса на

оценяване. Учителите да почувстват, че оценката е техен помощник в работата с

децата, а не още един допълнителен ангажимент;

Оценяването на риска да започва в по-ранна възраст като бъдат включени детските

градини, за да може да се предприемат ранни мерки за превенция на насилието.

5.3. Проекти за превенция на насилието в училищe (Приложение 1).

Една от основните задачи на проекта беше стимулирането, мотивирането и

подпомагането на участниците да генерират идеи за училищни проекти, на базата на

усвоените знания по време на обученията като се следваше груповата динамика,

спецификите на разнородния състав на групата и развитието на цялостния процес на

обучение и супервизия. Конкурсният принцип за подбор на проектите създаде

атмосфера на конкуренция, желание за изява и успех и допълнително повиши

креативността на участниците и оригиналността на проектните идеи. Добрата връзка с

32

експертния екип, както и атмосферата на сътрудничество и съпричастност към темата

бяха важен компонент за успешното изпълнение на поставената задача.

От голямо значение за това да не се работи формално, да има висока активност,

лична ангажираност и принос на всеки участник, имаше присъствието на деца от

различни възрасти (между 10 и 19 г.), които със своя ентусиазъм, емоционалност и

интерес, увлякоха възрастните и показха пример за партньорски взаимоотношения,

солидарност и уважение към идеите и към усилията на всеки. Разнородната група на

участниците в обучението „родители, учители, ученици”, различното ниво на разбиране

и възприемане на поднесената информация, броя на обучаваните (над 25 души в гр.

Кюстендил), бяха предизвикателство за професионализма на експертните екипи,

налагаха гъвкавост и изобретателност и също допринесоха за творческия дух в работата

по проекта.

Крайният резултат беше финансирането на 11 училищни проекта като най-

висока беше активността в гр. Кюстендил, където бяха предложени 7 проекта, от които

се одобриха 5; 3 училищни проекта бяха финансирани в гр. Перник и 3 в община

Момчилград като два от тях бяха на основни училища от с. Равен и с. Звездел.

Получиха се разнообразни проекти и се очертаха тенденции както на регионално

ниво, така и свързани със спецификата на учебното заведение. Спечелилите проекти

обхващат 6 ОУ и 5 СОУ, между които Професионална гимназия по туризъм и

Природоматематическата гимназия в гр. Кюстендил.

Обособиха се две основни групи проекти, свързани със спецификата на учебното

заведение и възрастта на децата (ОУ - СОУ), както и две подгрупи, свързани със

спецификата на региона (град - село).

Въпреки краткия срок за финансиране на проектите (един месец) един от

основните критерии за одобряване на предложенията беше тяхната устойчивост, което

се свързва както с работа в партньорство с организации извън училището и подкрепяне

на мрежата от служби и институции, ангажирани с проблема в региона, така и с

привличането на по-голям кръг от участници и повишаване на обществената

чувствителност към темата. Обобщената информация може да послужи като примерни

модели за превенция на насилието в училище като е препоръчително да се избягва

механичното пренасяне на практики, които са свързани с конкретни нужди, капацитет и

творчески потенциал, характерни за всеки отделен случай.

Дейности

33

Не липсват оригинални методи и форми за предоставяне на информация,

привличане на родителите и популяризиране на дейностите в общността, които могат

да послужат като идеи за бъдещи дейности по превенция на насилието в училище:

Гр. Перник

Учебен ден на отворени врати: „С мама и тако на училище”

Концерт срещу насилието

Клуб „SOS – приятели”

Планински поход срещу насилието, посветен на 10-ти декември – Международен ден за

защита правата на човека

Форум и ден по интереси: „Не на насилието!”

Създаване на „училищен кът” с продукцията от проекта, който периодично се обновява

Междуучилищен чат

Тениски и баджове „Не на насилието!” – награди за участниците в конкурсите

Гр. Кюстендил

Създаване на филм и привличане на учениците с проблемно поведение като актьори

Формиране на ученически екип за превенция на насилието над деца

Създаване на сайт с информация и форум за дискусии и споделяне по темата:

http://nasilie.orgfree.com/

Организиране на срещи и дискусии с представители на институциите от мрежата: ОЗД,

ДПС. РИО на МОН и др.

Страница „Сподели” в училищния вестник „Нова ваканция”

„Толерантност в общуването” - организиране на Коледни и Новогодишни празници, в

които различните етноси показват своите обичаи и традиции

„Училище за родители”

Конкурси: „Семейство – мечта” и „Училище – мечта”

Изложба на детски рисунки от конкурса за 15-ти май – Международен ден на

семейството

Създаване на две работни групи (за начален и прогимназиален курс) за превенция на

насилието, които включват: помощник директор, педагогически съветник, класни

ръководители, родители и ученици

Гр. Момчилград

Седмица „Не на насилието!”

34

35

Тематичен брой на училищния вестник: „Не на насилието!”

Тематична родителска среща: „Децата и насилието”

Тематична кръгла маса: „Не на насилието!”

с. Равен:

Обществен комитет за превенция на насилието

Програма за превенция на насилието (част от училищната програма)

с. Звездел:

Включване на доброволци в работата по превенция на насилието в училище

Ученическа група: „Деца защитават деца”

Шоу-спектакъл; „Да победим насилието заедно” (ученици, родители, учители)

Създаване на Родителски комитет за регистриране на Училищно настоятелство

Създаване на Обществен съвет за работа по превенция на насилието

Месец „Не на насилието в училище!”

Информационен консултативен кабинет по проблемите на насилието (един път

седмично): психолог, педагог и социален работник

Ученически клуб по социални умения

Изграждане и регистриране на местно НПО по проблемите на насилието над деца

5.4 Модели за работа в мрежа.

Важен компонент от работата по проекта беше създаването и развитието на

мрежа за работа по превенция на насилието в училище в трите общини и изграждането

на механизми за връзка между различните служби и професионалисти, ангажирани с

проблема на местно ниво. Въвеждащата среща за представяне на проекта, както и

последващото обучение, послужиха за основа на бъдещата колаборация като се

очертаха службите и техните представители, участници в мрежата. По-нататъшната

динамика на проектните задачи, свързана с училищните проекти и сформиране на

групи за изработване на Въпросник за оценка на риска в училище, на практика беше

пример за екипна работа, надхвърляща рамките на една организация или институция.

Впечатление правеше факта, че представителите на различните служби слабо познаваха

спецификата на дейността на другите, особено на Отделите за закрила на детето и

техните правомощия за работа с деца, жертви на насилие.

За по-нататъшната устойчивост на социалната мрежа има значение създаването

и включването на Програма за превенция на насилието в общинската стратегия и

изработването на процедура за срещи на участниците. Опитът показва, че най-

ефективен е принципът да се сформира работна междуинституционална група по

конкретни казуси, което предполага гъвкавост при избора на участници, набелязване на

конкретни мерки, проследяване на тяхното приложение и поемане на конкретни

ангажименти и отговорности.

Поради особеностите на различните региони има специфики по отношение и на

този компонент от проекта, които са свързани най-вече с наличието на реален опит в

междуинституционалната работа, както и с достъп до информация за добри практики и

модели за партньорство. Липсата на информация за услугите и службите за деца в

общността се установи и при изпълнението на последната дейност по проекта, свързана

с изработването на „Карта на услугите” за деца във всеки регион (социални, здравни и

образователни). Създаването на база-данни и възможностите за допълване и

достъпност на тази информацията е важен фактор за устойчивост на работата по

създаване и развитие на мрежи за превенция на насилието в трите общини.

5.4.1. Социална мрежа за превенция на насилието над деца – Община Перник Създаването на Социална мрежа за превенция на насилието и изработване на

механизъм с работещи взаимовръзки между институциите се оформи като

самостоятелен модул и едновременно с това като стъпка от развитието на проекта

водеща към намаляване на насилието над деца в Община Перник.

Процедура:

• Въвеждащата работна среща, на която беше презентиран проекта, създаде

рамката на междуинституционалната мрежа. На тази работна среща бяха

определени институциите и организациите, за които беше от значение

създаването и сработването на канали за междуинституционално

взаимодействие при работата с деца и за деца.

• В последвалото обучение за социална мрежа, ръководителите на институции и

организации излъчиха свои представители, чиято длъжностна позиция им дава

основание да бъдат част от създаваната и разработвана социална мрежа за

превенция на насилието.

• В резултат на обучението участниците успяха:

- да навлязат в дълбочина на проблема насилие към деца

- да оттренират умения за общуване и работа в екип, необходими им за бъдещата

съвместна работа,

36

- да представят вътрешните механизми на работа в институциите, чийто

представители са, нормативните документи с които работят, правомощията им

по отношение на работа с деца и професионалния човешки ресурс.

- Да определят дефицитите и необходимите междуинституционални връзки за

ефективност на социалната мрежа

Изработена беше структурата на Социална мрежа, пътищата за взаимодействие,

длъжностните позиции като елементи на мрежата и координатите на хората, които

пряко се ангажират в работата за намаляване на насилието към деца в община Перник.

Участници в обучението и работната група:

Община Перник – Отдел Просвета , РИО на МОН – Перник, РПУ – ДПС, Превантивно-

информационен център /ПИЦ/ - Общински съвет – Перник, Социално подпомагане,

Отдел за закрила на детето, Училища и ДГ

Структура на мрежата:

Институции и организации, диференцирани в две групи и работещи на две нива, според

своите правомощия:

- Осигуряващи условия за намаляване на насилието над деца

- Пряко ангажирани с предотвратяване на насилието към деца

Елементи на мрежата:

Специфики на отделните институции в гр. Перник, включени в мрежата за превенция

на насилието в училище – налични ресурси и слабости, които могат да подпомогнат

междуинституционалната работа или представляват риск за нейното осъществяване:

1. РИО на МОН – наличието на юрист и връзки на службата с други институции на

местно и държавно ниво, екип от подготвени експерти, достъп и контакт със

специалисти от цялата образователна система, съществуваща нормативна база, даваща

основания за намеса.

Дефицит – липса на бързи процедури за справяне.

2. Община Перник - човешки ресурс ангажиран с проблема насилие над деца: кмет,

който да издава необходимите разпоредби; общинска полиция, която да осъществава

37

необходимия контрол и мерки; екип от експерти, свързани с работата с деца в

общината.

Нормативен ресурс: ЗМСМА; Закон за борба срещу противообществените прояви на

малолетни и непълнолетни - МКБППМН-ПИЦ; ЗНП и ППЗНП – сектор образование

Дефицит – неефективност на мерките и липса на алтернативи.

3. Превантивно-информационен център гр. Перник, който има координиращи

функции в мрежата. Дейности, подпомагащи междуинституционалната рабта: Работа

по превенция на насилието; информация от централно ниво ЦКБППМН;

разпространение на информация до училищата; провеждане на консултации;

организиране и провеждане на работни срещи с педагогическите съветници;

методически компетенции; директен контакт с ДПС и ОЗД за координиране на общите

действия по превенция.

5. Полиция и полицейска намеса – когато насилието вече е факт:

ДПС - намеса при начичие на престъпление; пътища от/към МКБППМН; превантивни

дейности – работа по планирани теми за превенция на насилието в училищата

За ефективното участие на Полиция – ДПС в работата по превенция на насилието,

техните представители изискват координирано планиране на темите по превенция на

насилието с училищата и другите организации и изработване на системна и

дългосрочна стратегия за работа по превенция на насилието в училище

6. Дирекция “Социално подпомагане” – участва в мрежата с два отдела, които имат

своите спацифики и възможности;

Отдел за закрила на детето, който разполага с екип от специалисти работещ по сигнали

за насилие над и от деца (социални работници, психолог, юрист) и прилага на практика

Закона за закрила на детето.

Отдел социално подпомагане, който разполага с добре подготвени социални

работници, които осъществават своята дейност по райони на територията на общината.

7. Училище – като акцентът е върху вътрешните взаимовръзки и процедури за

справяне с проблемите на насилието. Представи се една добре работеща

вътрешноучилищна схема, която включва ученици, учители (вкл. класни ръководители,

дежурен учител), медицинска сестра, педагогически съветник, административен

38

персонал, помощен персонал, родители. Съответно вътрешните процедури при случай

на насилие в училище.

Очертаха се следните стъпки в мрежата при случаи на насилие в училище:

• Дете – класен ръководител - пед.съветник – директор – УКБППМН - ПС –

„сигнално писмо” (с тяхното осъществаване се изчерпват възможностите за

мерки на училищно ниво);

• „Сигнално писмо” - процедури за изследване на случай: ПИЦ – ОЗД – ДПС –

Съд.

Резултати: В резултат на проведената работа в гр. Перник се изработиха механизми

за превенция на насилието в мрежа и се създадоха основни пеинципи за работа в

мрежа.

Механизъм за превенция в мрежата:

• Програма за дългосрочна стратегия - обединяване на основните планове на

отделните звена в мрежата – създаване на рамка

• Крадкосрочни цели – координирани дейности на звената в мрежата

• Регламентирани работни срещи за координация и обмен на добри практики на

екипи за пряка работа с деца

• Актуализиране на рамкова политика в община Перник

Принципи на работа в мрежата:

• Екипност

• Междуинституционалност

• Координираност

• Сътрудничество

• Равнопоставеност

• Комуникация

• Еднакви целеви групи

• Общи цели

• Еднакви проблемни области

• Съгласуваност

• Взаимна информираност

• Последователност

• Регионален мащаб

ВЗАИМОВРЪЗКИ В МРЕЖАТА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА НАСИЛИЕТО В УЧИЛИЩЕ

39

Община Перник

ДПС ПИЦ

ОЗД НПО

5.4.2. Социална мрежа за превенция на насилието над деца – Община Кюстендил В рамките на Проекта “Предотвратяване на сексуалната експлоатация и

насилието към деца” от 5 до 7 октомври 2005 година в гр.Кюстендил се проведе три

дневен обучителен семинар с местни експерти от различните звена и институции,

работещи с деца и юноши.

Основната цел беше да се идентифицира капацитета на специалистите от различните

звена и институции, имащи отношение към предотвратяване на насилието сред децата

и младежите.

Участниците (между 15 и 17 души) бяха директори и помощник директори на

училища, педагогически съветници, учители, социални работници от ОЗД и

Регионалната Дирекция за социално подпомагане, служители на общината, служители

на РИО, на Детска педагогическа стая, на РДВР, на Местната комисия за борба с

противообществените прояви, студенти.

В семинара не се включиха представители от детските градини в града,

40

които присъстваха на работната среща за запознаване с целите и очакваните резултати

от проекта, както и планиране на стъпките за съвместна работа, състояла се през месец

септември в града.

Обучението беше интерактивно, по предварително изработена програма с

провеждане на упражнения в малки групи, дискусии в голяма група, брейнсторм,

ролеви игри и експозета. Имаше достатъчно пространство за обсъждане и споделяне на

личен опит и преживявания. Активността на участниците по време на семинара

постепенно нарастваше и заработиха някои вътрегрупови механизми на разбирателство

и кохезия. По време на семинара постепенно се изгради добра връзка между

участниците и обучителите.

Основните теми,върху които се постави акцент бяха свързани със:

- Сенсибилизация към темата за насилието.

- Въвеждане на базисни понятия, свързани с темата за насилието върху деца.

- Запознаване с Правилника на закона за закрила на детето / ППЗЗД/, в частта

за работа с деца, жертва на насилие.

- Въвеждане на базисни понятия за системната работа, с акцент върху

семейството като система.

- Въвеждане на базисни понятия от теорията на комуникациите. -

комуникация и работа в група и екип, работа в мрежа.

- Екипна работа и колаборация с другите служби, свързани с проблема.

- Работа по превенция на насилието в колаборация с ангажираните структури

от мрежата.

Основните изводи:

- Участвуващите в семинара специалисти бяха с повишена чувствителност към

проблема за превенция на насилието и имаха подчертано висока мотивация да

участвуват в изграждането на действаща социална мрежа;

- Представителите на всички институции работещи с деца подчертаха

недостатъчната си информираност за правомощията и работата на Отдела за закрила на

детето в гр.Кюстендил;

41

- Всички участници поставиха въпроса за липса на специализирана методика за

разкриване на насилието, липса на терапевтична работа с деца, жертви на насилие и

липса на специалисти за това;

- Липсваше яснота по процедурата за разрешаване на всеки конкретен случай

(към кого се насочват случаите на насилие, как се проследяват, обратна връзка и

информация за развитието на случаите, както и съвместна работа между училището и

другите служби).

На базата на получените резултати от семинара се очертаха перспективите за

бъдеща работа между институциите по изграждане на подкрепяща социална мрежа. В

резултат на последвалото интензивно обучение на различни представители от мрежата,

в това число и ученици, се достигна до реални действия като създаването на 7

училищни проекта за превенция на насилието и изработването на Въпросник за оценка

на риска от насилие в училище.

5.4.3. Социална мрежа за превенция на насилието над деца – Община Момчилград Първата среща за създаването на междуинституционална мрежа се проведе на

09.09.2005. Поради спецификите на региона и липсата на активна гражданска

обществена дейност, на срещата не присъстваха НПО или други обществени сдружения

и организации.

Участници в срещата:

• Дирекция СП, ОЗД

• Училища и детски градини

• Полиция - ДПС

• Община, МКБППМН

• Читалища, извънучилищни институции

Основна цел на работната среща беше дефиниране на средата и ангажиране на

участнците за определяне на силните и слаби страни, рискови фактори и възможности

за промяна. Обединяване на усилията на институциите и създаване на мрежа, като

всяка от тях да осъзнае собствения си капацитет за работа по превенция на насилието и

да разбере институционалната рамка, в която функционират останалите институции и

техния ресурс да работят по проблема.

42

Обучение за работа в мрежа:

Участици: 19 представители на основните институции отговорни за закрилата на

дедето - ОЗД, ДПС, РИО, Училища, МКБППМН, Училищни настоятелства.

Фокус на обучението:

• Всяка институция да отговори на въпроса: «Как го постигнахме?”

• „Ветрило” на съществуващите практики и потенциалните възможности на

институциите от мрежата

Очертаха се следните подходи на училището в община Момчилград, които

представяме в табличен вид:

Към детето Към семейството Към училището Към средата

o Индивидуални

разговори;

o Информиране;

o Консултиране;

o Работа на

училищни

комисии за

противообщес

твени прояви;

o Лекции за

правата и

задълженията;

o Къде да

потърсят

помощ;

o Да съобщят за

видяното от

тях насилие;

o Работа в

група,

разговор за

проблема;

o Информиране

на родителя;

o Консултиране

на

родителите от

педагогическ

и съветник,

от класен

ръководител,

директор;

o Работа на

училищната

комисия с

родителите;

o Родителски

срещи;

o Работа с

училищното

настоятелств

о.

o Специален

педагогиче

ски съвет

по

проблема

насилие;

o Засилване

на

контрола –

дежурства

на

учители;

o Екипност

при

работата

по

проблема;

o Включване

на повече

извънклас

ни

дейности

o Проверки

съвместно

с РПУ на

Интернет

клубове;

o Изложби,

конкурси

“Не на

насилието

”;

o Съвместна

работа с

“Отдел

закрила на

детето” и

ДПС

инспектор

.

43

o Работа на

класния

ръководител.

Резултати от проведената работа за създаване на междуинституционална мрежа за

превенция на насилието:

идентифицираха се участниците в мрежата; осъзнаха се собствените ресурси и

възможностите на партньорите в мрежата; отчете се ползата от наличието на реални

продукти, в следствие на междуинституционалната работа (изработената „Скала за

оценка на риска от насилие в училище”, изработването и провеждането на три училщни

проекта за превенция в общината); установяване на контакти и процедури за бъдещи

срещи и съвместна работа по конкретни случаи.

5.5. Изработване на „Карти на услугите” в трите общини (Приложение 3).

В процеса на осъществяване на проектните дейности, възникна нуждата от

обобщена информация за съществуващите услугуги за деца в района, което би

улеснило насочването на случаите на децата в риск от насилие към подходяща

професионална помощ и набелязване на мерки за превенция във връзка със

задълбочаване на емоционалните и поведенчески проблеми, възникнали като

последсвтие върху детската психика. Идеята за създаване на „Карти на услугите” беше

продиктувана от естествената логика в работата на междуинституционалната мрежа по

места и е важен компонент от изграждането и функционирането на устойчива мрежа за

превенция на насилието върху и от деца в трите пилотни общини. Различната степен на

развитие на гражданското общество в трите района и възможностите за популяризация

на наличните ресурси за превенция на насилието, както и затрудненията в

комуникацията между различните институции и организации, ангажирани с

проблемите на децата, се отразиха в крайния продукт. Създадена беше база данни на

наличните услуги, предоставена на ОЗД по места, с цел да подпомогне процеса на

изграждане и устойчивост на професионалната мрежа за превенция на насилието и да

44

информира всички участници за съществуващите възможности и капацитет на средата

да отговори адекватно на потребностите от работа по превенция на насилието върху и

от деца в трите общини. Като се отчете динамиката и развитието на грижите за децата

по места и в страната, изработените „Карти на услугите” бяха предоставени в

електронен вид на социалните работници, за да се даде възможност за непрекъсната

актуализация и достъпност до наличната информация. Тази инициатива е в подкрепа на

усилията за изработване на цялостна стратегия за превенция на насилието над и от деца

в страната и е елемент от създаването на цялостна информационна система, която би

могла да очертае общи тенденции за количеството и качеството на услугите за деца и

набелязването на нови приоритети в политиките за подобряване благосъстоянието на

децата в България.

Методика на работа

Управлението на Проекта с помощта на експерти от ДАЗД, определи критериите

за изработване на „Карти на услугите” в трите общини на съдържателно и формално

ниво. Въз основа на това задание експертният екип по Проекта разработи дизайна на

информационния масив като се набелязаха видовете услуги, които да бъдат включени в

„Картите” по места, основните информационни единици и формата за представяне на

данните. Взе се предвид необходимостта от непрекъснати промени и допълнения на

наличната информация, нуждата от гъвкавост и оперативност, нагледност, лесен достъп

и улеснена процедура за работа със системата. Излъчиха се трима експети, отговорни

за осъществяване на работата в Перник, Кюстендил и Момчилград, подпомогнати от

Управлението на Проекта и представителите на местните мрежи за превенция на

насилието над и от деца. Използвани бяха наличните ресурси за контакти и

колаборация между институциите и организациите в трите района, информация от

медиите, НПО и граждани. Експерите по проекта работиха в тясно сътрудничество с

ОЗД и представители на ДАЗД, ангажирани със супервизията на проектните дейности,

използвани бяха и наличните ресурси на местните власти в трите пилотни общини.

Работата по изработване на „Карти на услугите” беше осъществена за

изключително кратък период от време, съобразен с цялостната времева рамка за

осъществяване на Проекта, високия интензитет на различните дейности и реалния

капацитет на експертния екип, включен в неговото изпълнение. За периода февруари-

45

април 2006 г. бяха проведени следните етапи, необходими за изработването на „Карти

на услугите” в Перник, Кюстендил и Момчилград:

• Подготовка – определяне на експертния екип, ангажиран с тази дейност;

разработване на дизайн за събиране и представяне на информацията;

организиране на работата с местните структури.

• Събиране на информация – проведени бяха четири супервизии на място за

разясняване, подпомагане и организация на наличната информация, събрана от

участниците в мрежите като за целта бяха включени: ОЗД, РИО на МОН, ДПС,

училищни настоятелства и ръководства, здравни заведения, НПО, медии и др.

• Изработване на „Карти на услугите” в Перник, Кюстендил и Момчилград –

осъществена изцяло от експертите по Проекта

• Отчитане на резултатите в текущи доклади за проведената работа

• Представяне на крайния продукт на обща работна среща, организирана от

ДАЗД

Всяка „Карта на услугите” съдържа информация за социалните,

образователните, здравните и квалификационни услуги, предоставяни за деца и юноши

в трите общини. Следва кратко описание на всяка услуга, адрес, телефон, факс, e-mail и

лице за контакт.

Общият извод, който се налага е, че въпреки различната степен на развитие на

услугите за деца в трите общини, все още липсва добра комуникация между отделните

служби и организации, ангажирани с грижите за деца, не сe познава добре работата,

функциите и правомощията на останалите, няма въведени процедури и липсват правила

за бърза колаборация, което би довело до по-качествена и ефективна работа в грижите

за децата.

46

VII. Изводи и препоръки:

Проектът „Предотвратяване на сексуалната експлоатация и насилие в училище”

е уникален в много отношения и анализът на резултатите не е достатъчен, за да покаже

всички елементи на свършената работа, цялостният ефект и въздействие на всички

нива, както и да очертае предпоставките за успех и огромния човешки потенциал,

който се включи в реализирането на проектните дейности. Идеята да се опише процеса

на работа няма за цел да дава оценки или претенции за изчерпателност, а да се сподели

един преживян опит и методи на работа, като се покажат силни и слаби страни, да се

илюстрира един реален модел за превенция на насилието в училище, чрез който да се

подпомогнат професионалистите и децата в своята ежедневна битка с проявите на

насилие и агресия.

Когато се прави съпоставка между заглавието на Проекта и съдържанието на

извършеното, неминуемо се забелязва как по-тясната тема за сексуалното насилие и

експлоатация, надхвърля своите граници и прераства в един цялостен проект за

превенция на насилието в училище въобще. Добрият подбор на пилотните общини дава

основа за изследване на проблема в населени места с различна културална и географска

среда, където регионалните особености намират отражение както в степента на

развитие на услугите и грижите за децата, така и в обществената сензитивност към

насилието върху и от деца. Ангажирането, творческият ресурс и висока активност на

децата и на трите места, показаха значимостта и навременността на подобна дейност,

както и факта, че темата за насилието надхвърля ограниченията на службите и

47

институциите, а вълненията и проблемите на децата, жертви на насилие, са еднакви

навсякъде.

Моделът за изработване на задание и текуща супервизия от експерти на ДАЗД

върху цялостната работа по Проекта има съществено значение за актуалността и

изключителната продуктивност, на която станахме свидетели. Гъвкавостта на екипа за

управление на проекта и високата квалификация на експертния състав, както

разбирането и високите цели, които си поставяше финансиращата организация

UNICEF, стимулираха използването на потенциалните възможности и включването на

допълнителни дейности в хода на работа, което допринесе за обогатяване на

първоначалния замисъл. Срокът, в който се предвиждаше да завърши Проекта (6

месеца), въпреки неговото удължаване с още три, увеличи оптимално интензивността

на работата. Тъй като експертните екипи имаха огранчен от проекта човешки ресурс и

се налагаше да се справят с многобройните дейности, които се множаха буквално

ежедневно, трябваше да се разчита на техния висок професионализъм и силно желание,

количеството на свършената работа да не бъде за сметка на качеството. Въпреки

голямото натоварване, именно тази висока интензивност допринесе за създаването на

бърза и силна връзка между експертите и целевите групи по места, което повиши

ангажираността и ефективността на работата.

Направленията, в които се работеше и продуктите, които произлязоха от тези

дейности са един пилотен модел за това как е възможно да се постигнат реални

резултати в практиката. Включването на училищните проекти в програми за превенция

на насилието за всяко училище, както и въвеждането на инструментите за оценка на

риска от насилие в работата на педагогическите съветници, показа как когато има

реален продукт, който да отговори на конкретните нужди, има и висока активност на

участниците, които непосредствено могат да видят ефекта от положените усилия.

Развитието на мрежа на различните институции и професионалисти, ангажирани

с грижите за деца е единствения правилен подход в работата по превенция на

насилието сред децата и подрастващите. На тази основа е базиран и холистичният

подход в грижите за децата, който предполага обединяването на всички усилия за

разрешаването на конкретния случай, отношения на партньорство и механизми за бърза

комуникация между различните участници, разпределение на ролите и дейностите,

ангажиране на родителите и самото дете. Именно в посока - създаване и развитие на

устойчива социална и професионална мрежа, са насочени усилията на специалистите в

страните от ЕС с висока степен на развитие на система за закрила на децата. Този

48

модел на работа, който се ръководи единствено от интересите на детето, е най-труден

за постигане и изразява степента на развитие и зрялост на едно общество.

Предлагаме нашето виждане за силните и слабите страни на Проекта с цел да

подпомогнем бъдеща работа по превенция на насилието в училище. Надяваме се, че

този опит ще бъде от полза за работата на професионалистите по места, ще ги предпази

от допускане на грешки и слабости, ще даде идеи и ще стимулира развитието на реални

програми за превенция на насилието в училище.

Предпоставки за добра практика:

• Проучване на нуждите от работа по проблема на държавно и местно ниво

• Осигуряване на подкрепа за проекта от страна на институциите, ангажирани

с грижите за деца на държавно и местно ниво

• Работа по подготовка на проектните дейности: регионална кръгла маса с

ръководителите на институциите и службите за работа с деца от региона;

запознаване с държавната политика, приоритети и подкрепа; запознаване с

целите и дейностите по проекта и ползата от тях; реални ангажименти на

участниците на ниво ръководство и определяне на екипите, които ще бъдат

включени

• Подбор на високо квалифицирани специалисти, осигуряване на условия за екипна

работа и улеснена комуникация между експертите по проекта

• Гъвкав и компетентен екип за управление на проекта, добра организация на

работата и възможности за регулярен контакт с експертите, местните

служби и институции, ангажирани с проблема

• Дейности по проекта, съобразени с интересите на участниците; достъпност и

атрактивност на информацията; реални резултати в следствие на

проведените дейности (краен продукт на участниците с конкретно

практическо приложение)

• Цялостна стратегия на проекта и дейности, насочени към стимулиране на

междуинституционалната работа

• Привличане на всички заинтересовани групи (учители, родители, деца) и

съвместна работа по задачите на проекта

• Ангажиране на децата и юношите, зачитане на идеите, усилията и

креативността им

49

• Достатъчно време за извършване на проектните дейности, съобразено с

темповете и ритъма на процеса на интериоризиране на знания и

приложението им в практиката

• Проследяване и подкрепа по време на осъществяване на училищните проекти

чрез регулярна супервизия

• Създаване на „Програма за превенция на насилието“ във всяко училище, която

да включва ползването на продуктите по проекта, създадени от участниците

• Популяризиране на усилията на всеки училищен екип в местните и държавните

медии

• Конкурсен принцип за подбор на проектите, който да стимулира

състезателния дух на участниците

• Създаване на Общинска програма за превенцията на насилието, кято да е част

от общинската стратегия за развитие на грижите за деца в региона

• Ясна визия за дейностите по проекта и съобразяване с времевата рамка,

финансовия и човешки ресурс, ангажиран по проекта, които имат ограничени

граници и реален капацитет

50

VIII. В заключение изказваме благодарност на всички деца и юноши, които се

включиха в този проект от училищата в Перник, Кюстендил, Момчилград, с. Равен и с.

Звездел.

Най-важният извод, който се налага от извършената работа, е да се вслушваме в

гласа на децата, защото те са тези, които искаме да предпазим. Напоследък детската

агресия и проявите на насилие върху и от деца е област, с която парадоксално

изключително агресивно, се занимават различни спциалисти и неспециалисти. Темата

за насилието изпълва публичното пространство и отчаяно се търси „виновникът” -

семейството, училището, институциите и службите, които не са си свършили работата.

Не трябва да се отрича това, което е направено за децата в България през

последните шест години. Прие се закон за закрила на детето, създадоха се ОЗД, които

се превърнаха в действаща мрежа по закрила в цялата страна. С важното участие на

медиите се заговори за насилието върху и от деца, хората си дадоха сметка, че да се

насилват деца не е изключение, че това най-често се случва в семейството и училището

– там където по-голямата част от децата прекарват времето си, там където децата

живеят. Осъзна се, че случаите на сексуално малтретиране и експлоатация на деца от

възрастни не е рядко, научи се за инцеста и дори твърде бързо започна да се използва

като аргумент в бракоразводни дела, при които подобни обвинения обслужват

материални интереси на родителите, а на децата се гледа като средство за тяхното

постигане. Около нашумелите случаи на насилие от деца върху деца се заговори за

„деца-убийци”, нарастване на агресията и проявите на насилие сред децата. Множество

„експерти” разсъждаваха по темата, проведоха се безброй срещи на местно и държавно

ниво, написаха се програми, създадоха се Съвети и Комисии. Неправителственият

51

сектор също не остана безучастен – „заваляха” проекти, някои със съмнителна

стойност, „специалисти” с неясна професионална идентификация започнаха да

„обучават” и да се намесват в тази сложна материя, за да лекуват собствените си

травми. Без съмнение на неправителствения сектор се дължат и едни от най-добрите

постижения в областта, особено когато проектните дейности са съгласувани с

държавната политика и европейските стандарти за работа с деца, жертви на насилие.

Направи се и се прави много, но не може да не се отбележи, че когато една тема

се преекспонира до такава степен в публичното пространство, тя неминуемо се

банализира. Стига се до момент, когато сменяме канала, за да пощадим собствената си

психика от отвратителни подробности или игнорираме елементаризираните обяснения

и разсъждения, които ни заливат отвсякъде. Прекалената експлоатация на един

проблем го освобождава от емоционална натовареност и това е механизма на

общетвената психична защита, което води до това истински той да не ни засяга.

Учудващо е как нито един специалист в грижите за деца не обърна внимание на

естествения и природообусловен произход на агресията. Агресивното поведение е

първична реакция към заплашващи и враждебни стимули от средата, а прояви на

агресия наблюдаваме и при животните. Разликата е там, че в хода на еволюциата,

хората са създали система за регулиране и контролиране на агресията и заместването й

със социално-приемливи форми, които не водят до директно нараняване и

унищожаване, но са не по-малко болезнени за обекта на агресия, както и разтоварващи

напрежението за този, който ги практикува. Колко пъти всеки от нас е казвал: „Ще го

убия този!” или „Да пукнеш дано!”, колко пъти сме използвали иронията, сарказма и

манипулацията, за да нараняваме. Агресията е базисна и естествена реакция на

психиката, проявяваме я всеки ден и навсякъде към различни обекти и по различни

поводи, понасяме я в ежедневието си от най-близките и обичаните, но сме се научили

да я контролираме и регулираме и това е един от признаците на зрелостта. Трудно е да

подтискаш нещо, което е част от тебе и напира да се прояви. Дълго време е

необходимо, за да се научим да го правим, а за това ни помагат първоначално най-

близките (майка, баща, баби и дядовци...), включват се и авторитетите на учителите,

връстниците, целият информационен поток и всичко, което ни заобикаля. Да

подтискаме агресията парадоксално е нещо към което непрекъснато се стремим и все

не успяваме да постигнем. За да го правим трябва да знаем кое е добро и кое е лошо,

кое е забранено и кое е разрешено и да се стремим да бъдем по-скоро добри, отколкото

лоши. За да се осъзнае това е необходим дълъг период от време за всеки човек

52

(определен от закона на 18г.), близки заради които да го правим защото искаме да

получим тяхното одобрение и обич или защото искаме да приличаме на тях и

обществена среда, която не обвинява, а разбира и има реалистични и последователни

изисквания и очаквания към нашето поведение. Поради това, че агресията е част от нас

и нашия живот, е толкова трудно да се работи с нея и да бъдем обективни. Всеки един

случай оживява стари психотравмени преживявания, които всеки носи в себе си,

автоматично и несъзнавано се включват защитни механизми, които психиката ни е

използвала, за да понесе негативните емоции и да запази своя интегритет. Темата за

децата, жертви на насилие ни връща към потайните кътчета на нашата детска душа,

които сме се опитали да забравим или направо отричаме, че съществуват. Напълно

естестено и извън нашия контрол е психиката да се опитва да се справи като започне да

се самолекува. За това и професионалистите, работещи с децата и страданието, имат

нужда от специална подготовка, непрекъсната подкрепа чрез супервизия, както и от

определени личностни характеристики и устойчивост на стрес, за да не смесват

собствените си преживявания с тези на децата, на които помагат. Именно в това се крие

и риска възрастните, които работят по темата да се интересуват толкова много от нея,

за да разрешават собствените си проблеми. Т.е. да са ангажирани не толкова с децата, а

да ги „използват” като социално-приемлив претекст, за да „лекуват” собственития си

травматизъм. Това не значи, че не трябва да полагаме усилия да намалим насилието

върху или сред децата, защото те са тези, които все още се намират в рамките на онзи

процес, наречен от някои „възпитание”, а ние сме зрелите хора, които би трябвало да

имаме силата и знанието да ги предпазим. Дори когато става въпрост да ги предпазим

от самите нас, защото ние – възрастните, сме техните родители, учители, социални

работници, лекари, психолози... За да избегнем затворения кръг и да бъдем наистина

полезни - не само на себе си, а на тях, би трябвало да не надценяваме собствените си

възможности и да се обърнем към децата с нужния респект и доверие. Да разчитаме на

тяхната спонтанност и необремененост, които на нас вече ни липсват и да уважим

техните желания и страхове, защото „превенция на насилието” е термин, но истинският

начин да защитим децата, означава да зачетем тяхната личност, право на мнение и

пряко участие в това, което лично ги засяга.

53

Използвани източници

Проект: Предотвратяване на сексуалната експлоатация и насилие към децата;

изпълнител Консорциум Кеър, възложител ДАЗД и УНИЦЕФ.

Доклади за проведените супервизии по проекта Предотвратяване на сексуалната

експлоатация и насилие към децата в Перник, Кюстендил и Момчилград

Материали от работна среща по проект Предотвратяване на сексуалната

експлоатация и насилие към децата проведена в гр. София на 6 януари 2006 г.

Материали от работна среща по проекта, проведена в гр. София на 26 април 2006 г. в

МТСП: Представяне на апробация на Въпросника за оценка на риска от насилие в

пилотни училища и Карта на услугите за деца в целевите общини.

Училищни проекти в Перник, Кюстендил и Момчилград

Въпросници за оценка на риска от насилие в Перник, Кюстендил и Момчилград

Карти на услугите в Перник, Кюстендил и Момчилград

Доклад на ДАЗД за 2005г.

54

55

Данни на ДАЗД за сигналите към ОЗД през първото шестмесечие на 2006г.

Приложение 1: Училищни проекти в Перник, Кюстендил и

Момчилград

Приложение 2: Скринингови въпросници за оценка на риска от

насилие в училище в Перник, Кюстендил и Момчилград

Приложение 3: Карти на услугите в Перник, Кюстендил и

Момчилград