БЮЛЕТИН 2017

0

МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И

БЛАГОУСТРОЙСТВОТО

ГД „СПРРАТУ“

ОТДЕЛ „СПКРР В СЦР – РУСЕ“

ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН

2017 Г.

Русе 7000

пл. „Свобода“ № 6, ет. 6, ст. 625

082 812 266

0884 665 027

scr_ruse@abv.bg

YKamberova@mrrb.government.bg

№ 3

БЮЛЕТИН 2017

1

НОВО В БЮЛЕТИН № 3/2017 Г.

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ ………………………………………………………………………………………………………………………………… 3

РЕЧНИК С ТЕРМИНИ …………………………………………………………………………………………………………………………… 3

I. ОБЯВИ ЗА НАБИРАНЕ НА ПРОЕКТНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ

1. ОП „ДОБРО УПРАВЛЕНИЕ“ 2014-2020 Г. 4

2. ПРОГРАМА ЗА МОРСКО ДЕЛО И РИБАРСТВО 2014-2020 Г. 6

II. ПОКАНИ

1. ПРОЕКТ НА ПЛАН ЗА 2017 Г. ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА АКТУАЛИЗИРАНАТА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА

ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (2012-2013 Г.) 8

2. ОТВОРЕН Е ПРИЕМЪТ НА ПРОЕКТИ ЗА РИБАРСКИ ПРИСТАНИЩА И ЛОДКОСТОЯНКИ ПО ПРОГРАМАТА ЗА МОРСКО

ДЕЛО И РИБАРСТВО 10

3. МОСВ НАБИРА ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПИЛОТНИ ЕКОПРОЕКТИ 11

III. ИНФОРМАЦИЯ

1. ИНВЕСТИЦИИТЕ В ДМА НАМАЛЯВАТ ДО НАЙ-НИСКОТО СИ НИВО ОТ 2006 Г. 12

2. 85 % ОТ БЪЛГАРИТЕ ВЯРВАТ, ЧЕ ПРИРОДАТА Е НАЙ-ВАЖНА ЗА СОЦИАЛНАТА ИМ ИДЕНТИЧНОСТ 13

3. НАДЯ ДАНКИНОВА: 200 БЪЛГАРСКИ ОБЩИНИ СА ИЗБРАЛИ ФОНД ФЛАГ ЗА КРЕДИТОР 15

4. РЪСТЪТ НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА ОСТАВА СТАБИЛЕН 17

5. ПРОМЕНЯТ НАРЕДБА 2 ЗА ПРОЕКТИРАНЕ В УЛИЦИТЕ ЗАРАДИ ВЕЛОСИПЕДИТЕ 18

6. ПУБЛИКУВАНИ СА УКАЗАНИЯ ЗА СТРАТЕГИИ ПО ПОДХОДА „ВОДЕНО ОТ ОБЩНОСТИТЕ МЕСТНО РАЗВИТИЕ“ 18

7. ПО-НИСКА БЕЗРАБОТИЦА И ПО-ВИСОКА ЗАЕТОСТ ПРЕЗ 2016 Г. 19

8. КОМИСИЯТА ПРЕДСТАВЯ БЯЛА КНИГА ЗА БЪДЕЩЕТО НА ЕВРОПА: ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЕДИНСТВО НА ЕС ОТ 27

ДЪРЖАВИ 20

V. НОВИНИ

1. ТРИ РЕГИОНАЛНИ ФОНДА ЩЕ ОТПУСКАТ КРЕДИТИ ЗА ГРАДСКО РАЗВИТИЕ 23

2. ЕВА ВУЧЕВА: И ПРЕЗ ТАЗИ ГОДИНА ОНЛАЙН ТЪРГОВИЯТА В БЪЛГАРИЯ ЩЕ ПОРАСНЕ С 30% 25

3. НОРВЕГИЯ ЩЕ ПОДКРЕПИ С НОВИ 28,5 МЛН. ЕВРО БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС 28

4. ПРЕЦИЗИРАТ СЕ РАЗПОРЕДБИ, СВЪРЗАНИ С КООРДИНАЦИЯТА ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕС 29

5. СТАРТИРА ПРОЕКТ ЗА РЕГИОНАЛНО И ТРАНСПОРТНО РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНА ДУНАВ – ЧЕРНО МОРЕ 30

6. МОСВ ПРЕДОСТАВИ 10 МЛН. ЛВ. НА ЗДРАВНОТО МИНИСТЕРСТВО ЗА ПОДОБРЯВАНЕ МОНИТОРИНГА НА

КАЧЕСТВОТО НА ПИТЕЙНИТЕ ВОДИ 31

VI. АКТУАЛНО ОТ БЮЛЕТИН № 2/2017 Г.

1. ОП „ИНОВАЦИИ И КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ ” 2014-2020 Г.: BG16RFOP002-3.002 „ПОВИШАВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА

ЕФЕКТИВНОСТ В ГОЛЕМИ ПРЕДПРИЯТИЯ“ 32

2. ОП „РЕГИОНИ В РАСТЕЖ“ 2014-2020 Г.: BG16RFOP001-8.001 „БЮДЖЕТНА ЛИНИЯ ЗА 39 ОБЩИНИ – БЕНЕФИЦИЕНТИ

ПО ПРИОРИТЕТНА ОС 1 НА ОПРР 2014-2020” 34

БЮЛЕТИН 2017

2

3. ОП „РЕГИОНИ В РАСТЕЖ“ 2014-2020 Г.: BG16RFOP001-1.001-039 „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИНТЕГРИРАНИ ПЛАНОВЕ ЗА

ГРАДСКО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ 2014-2020“ 35

4. ОП „РЕГИОНИ В РАСТЕЖ“ 2014-2020 Г.: BG16RFOP001-8.003 „БЮДЖЕТНА ЛИНИЯ ЗА 28 – ОБЩИНИ НА МАЛКИ

ГРАДОВЕ ОТ 4-ТО НИВО, СЪГЛАСНО НКПР“ 36

5. ПРОГРАМА „ЕРАЗЪМ+“ (2016/C 386/09): ПОКАНА ЗА ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЯ, 2017 г. – EAC/А03/2016 37

6. ПРОГРАМА ЗА МЕЖДУРЕГИОНАЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО „ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА“ 2014-2020: ТРЕТА ПОКАНА 38

7. ИМАШ ДУМАТА ЗА НОВАТА ОБЩА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПОЛИТИКА НА ЕС 40

8. ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ НА ЕК ЗА ТЕМАТИЧНИ ОЦЕНКИ НА ПОДКРЕПАТА НА ЕС ЗА ИКОНОМИЧЕСКОТО

УПРАВЛЕНИЕ И ЗА КОНКУРЕНТОСТТА В СТРАНИТЕ ОТ ПРОЦЕСИТЕ НА РАЗШИРЯВАНЕ И НА СЪСЕДСТВО 41

9. ОБЩЕСТВЕНИ КОНСУЛТАЦИИ И ДРУГИ КОНСУЛТАЦИОННИ ДЕЙНОСТИ 43

10. ПУБЛИКУВАНА Е ПОКАНА ЗА НАБИРАНЕ НА ПРОЕКТНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ – EACEA 04/2017, В РАМКИТЕ НА ПРОГРАМА

„ЕРАЗЪМ+“ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ 44

БЮЛЕТИН 2017

3

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ:

Знаете ли, че боите съдържат около 50 % минерали. Калциевият карбонат се използва като агент в

сероочистващите инсталации в ТЕЦ-овете.

ИЗТОЧНИК: http://gradat.bg/news/2014/08/01/2354195_znaete_li_che/

РЕЧНИК С ТЕРМИНИ:

Структура на общия доход на домакинствата

Изследването на домакинските бюджети осигурява достоверни и представителни данни за доходите, разходите,

потреблението и други елементи на жизненото равнище на населението, както и за измененията в тях, които

настъпват по години. Разглеждането на структурата на общ доход е един от основните инструменти за анализ на

благосъстоянието на домакинствата.

Структурата показва какъв дял заемат различни източници на доходи в общия доход на домакинството и неговите

членове през периода на участие в наблюдението на домакинските бюджети.

Доходите условно могат да се обособят няколко големи групи:

трудови доходи (т.е. доходи от работна заплата, самостоятелна заетост, предприемачество и трудови доходи

извън работната заплата);

доходи от пенсии;

доходи от социални обезщетения и помощи;

други доходи (трансфери от други домакинства, собственост, еднократни приходи от продажби и др.).

Доходите биват общи и парични (работна, самостоятелна заетост, собственост, пенсии, социални обезщетения и

помощи, регулярни трансфери от други домакинства, еднократни приходи от продажби и др.).

Общият доход включва паричния и остойностените натурални приходи на домакинствата.

ИЗТОЧНИК: НАЦИОНАЛЕН СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ

http://www.nsi.bg/bg/content/3234/%d1%80%d0%b0%d0%b7%d1%85%d0%be%d0%b4%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-

%d0%b4%d0%be%d0%bc%d0%b0%d0%ba%d0%b8%d0%bd%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b0

ИНФОГРАФ

https://www.infograf.bg/dictionary/65

БЮЛЕТИН 2017

4

ОП „ДОБРО УПРАВЛЕНИЕ“ 2014-2020 Г.

ОБЯВА „ГРАЖДАНСКИ КОНТРОЛ ВЪРХУ РЕФОРМАТА В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА“

Мярка ПО № 3 „Прозрачна и ефективна съдебна система“

СЦ № 1 „Увеличаване на прозрачността и ускоряване на правораздаването чрез

реформа в структурата, процедурите и организацията на съдебната система“

Описание Процедурата ще подкрепя откритото участие на всички активни в сферата НПО и

професионални организации при разработването, наблюдението и оценката на стратегиите

за реформи и предложения за подобрения в съдебната система.

Допустими дейности Всички дейности, които се финансират по тази процедура трябва да

съответстват на минимум една от целите на процедурата, посочени в т. 6 от

тези Насоки за кандидатстване:

Извършване/разработване на анализи, проучвания, изследвания, методики, модели и

оценки, свързани с дейността на съдебната система, чрез които се подпомага процеса

на модернизация на системата и мониторинга на съдебната реформа;

Проучване и пренасяне на добри практики и иновативни решения;

Събиране на данни и разработване на бази данни, които да подпомагат процеса на

модернизация на системата и мониторинга на съдебната реформа;

Провеждане на информационни кампании за популяризиране на системата за правна

помощ сред гражданите; за алтернативните методи за решаване на правни

спорове/техники за медиация и арбитраж/ арбитраж и арбитражни процедури; медиация

и помирителен процес;

Други…

Допустими бенефициенти Допустими кандидати:

2.1. Юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, вписани в

Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ЦРЮЛНЦ) при

Министерството на правосъдието (МП) по чл. 45 от Закона за юридическите лица с

нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), в сила до 31.12.2017 г. или вписани в Регистъра по чл. 17 от

ЗЮЛНЦ, в сила от 01.01.2018 г., които имат поне една приключена финансова година към

датата на кандидатстване.

2.2. Професионални организации, регистрирани по Закона за юридическите лица с

нестопанска цел или регистрирани по/създадени със специален закон, на лица, работещи в

системата на съдебната власт (съдии, прокурори, следователи, съдии по вписванията,

съдебни заседатели, съдебни служители, вещи лица и др.), на адвокати, нотариуси и други

юристи, на медиатори и арбитри, както и на други лица, работещи в сектор „Правосъдие“,

които имат поне една приключена финансова година към датата на кандидатстване.

Допустими партньори по процедурата са: Органи на съдебната власт; Министерството

на правосъдието; Юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност;

Професионални организации; Националния институт на правосъдието; Социално-

икономически партньори (национално представителните организации на работодателите и

на работниците и служителите); Националното бюро за правна помощ; Национален институт

за помирение и арбитраж.

I. ОБЯВИ ЗА НАБИРАНЕ НА

ПРОЕКТНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ

БЮЛЕТИН 2017

5

Финансиране Общ бюджет по процедурата – 5 000 000 лв.

1 000 000 лв. – за 1-я срок за кандидатстване

2 000 000 лв. – за 2-я срок за кандидатстване

2 000 000 лв. – за 3-я срок за кандидатстване

Минимален размер на БФП за отделните проекти: 30 000 лв.

Максимален размер на БФП за отделните проекти: 100 000 лв.

Финансов принос на

кандидата

Не се изисква по тази процедура.

Продължителност на

проекта

До 18 месеца в рамките на:

2017-2019 г. – за проектни предложения, подадени в рамките на 1-я срок за кандидатстване,

като крайният срок за изпълнение е 31.03.2019 г.

2019-2020 г. – за проектни предложения, подадени в рамките на 2-я срок за кандидатстване,

като крайният срок за изпълнение е 31.12.2020 г.

2021-2022 г. – за проектни предложения, подадени в рамките на 3-я срок за кандидатстване,

като крайният срок за изпълнение е 31.12.2022 г.

Териториален обхват Територията на Република България

Краен срок 28.04.2017 г., 18:00 часа: за 1-я краен срок за кандидатстване (за проекти, които ще се

изпълняват през 2017-2019 г.).

30.09.2018 г., 18:00 часа: за 2-я краен срок за кандидатстване (за проекти, които ще се

изпълняват 2019-2020 г.).

30.09.2020 г., 18:00 часа – за 3-я краен срок за кандидатстване (за проекти, които ще се

изпълняват 2021-2022 г.).

Информация ИСУН2020: https://eumis2020.government.bg/bg/s/Procedure/Info/78ebd543-c004-46f2-8816-

f4ba5c925d00

БЮЛЕТИН 2017

6

ПРОГРАМА ЗА МОРСКО ДЕЛО И РИБАРСТВО 2014-2020 Г.

ОБЯВА BG14MFOP001-2.006 „ПРОДУКТИВНИ ИНВЕСТИЦИИ В АКВАКУЛТУРИТЕ“

СЕКТОР „РЕЦИРКУЛАЦИОННИ СИСТЕМИ“

СЕКТОР „ИЗГРАЖДАНЕ НА НОВИ, КАКТО И РАЗШИРЯВАНЕ И МОДЕРНИЗАЦИЯ

НА СЪЩЕСТВУВАЩИ АКВАКУЛТУРНИ СТОПАНСТВА“

Мярка Приоритет на Съюза 2 „Насърчаване на устойчиви в екологично отношение, характеризиращи се с ефективно използване на ресурсите, иновативни, конкурентоспособни и основани на знания аквакултури”

Мярка 2.2 „Продуктивни инвестиции в аквакултурите”

Описание Чрез прилагането на дейностите, предвидени в мярка 2,2, ще се даде възможност за

опазване и възстановяване на водното биоразнообразие и подобряване на

екосистемите, свързани с аквакултурите, и насърчаване на аквакултура с ефективно

използване на ресурсите чрез продуктивни инвестиции, водещи до увеличаване на

енергийната и ресурсна ефективност, намаляваща използването на вода и химикали,

подобряване на конкурентоспособността и жизнеспособността на предприятията в

сектора на аквакултурите, вкл. подобряване на безопасността и условията на труд.

Допустими дейности Подпомагането по мярка 2.2 допринася за постигането специфичните цели по

приоритета на Съюза, предвиден в член 6, параграф 2 на Регламент 508/2014.

1. БФП помощ се предоставя за следните дейности:

1.1. продуктивните инвестиции в аквакултурите, вкл. производство на зарибителен

материал;

1.2. диверсификацията на продукцията на аквакултурите и отглежданите видове;

1.3. модернизация на аквакултурните стопанства, вкл. подобряването на условията на

труд и безопасност за работещите в сектора;

1.4. подобряването и модернизацията, свързани със здравето на животните и хуманното

отношение към тях, включително закупуване на оборудване за предпазване на

стопанствата от диви хищници;

1.5. Други…

В настоящия прием не е допустимо за финансиране възстановяването на

съществуващите изкуствени водоеми, използвани за аквакултури, чрез премахване на

дънните утайки или инвестиции, насочени към предотвратяване на отлагането на утайки.

Допустими бенефициенти Еднолични търговци (ЕТ) или юридически лица, регистрирани по Търговския

закон или Закона за кооперациите.

Клонове на юридически лица, регистрирани в България, не могат да участват в

процедурата за подбор на проекти поради липсата на самостоятелна правосубектност.

Допустими партньори: Не се прилага

Целеви групи:

Сектор „Рециркулационни системи“: са кандидати с намерение за изграждане на нови

рециркулационни стопанства, както и кандидати собственици на съществуващи

рециркулационни стопанства, кандидатстващи за модернизация и/или разширяване на

същите.

Сектор „Изграждане на нови, както и разширяване и модернизация на

съществуващи аквакултурни стопанства“: са кандидати собственици на

съществуващи стопанства в сектор „Аквакултури“ и на кандидати с намерение за

изграждане на нови такива, с изключение на рециркулационни стопанства.

БЮЛЕТИН 2017

7

Финансиране Общият размер на БФП за проекти: 16 872 000 лв.

СЕКТОР „РЕЦИРКУЛАЦИОННИ СИСТЕМИ“

Минималният размер на допустимата БФП: 48 895 лв.

Максималният размер на допустимата БФП: 850 000 лв.

СЕКТОР „ИЗГРАЖДАНЕ НА НОВИ, КАКТО И РАЗШИРЯВАНЕ И МОДЕРНИЗАЦИЯ НА СЪЩЕСТВУВАЩИ АКВАКУЛТУРНИ СТОПАНСТВА“

Минималният размер на допустимата БФП: 30 000 лв.

Максималният размер на допустимата БФП: 550 000 лв.

Максимален интензитет на БФП: 50 %.

Приложим режим на минимални/държавни помощи: Не е приложимо

Финансов принос на

кандидата

Да

Продължителност на

проекта

За сектор „Рециркулационни системи“:

до 18 месеца за одобрени проектни предложения, включващи СМР

до 12 месеца за одобрени проектни предложения, без СМР.

За сектор „Изграждане на нови, както и разширяване и модернизация на

съществуващи аквакултурни стопанства“:

до 18 месеца за одобрени проектни предложения, включващи СМР;

до 12 месеца за одобрени проектни предложения, без СМР.

Териториален обхват Проектите по процедурата следва да бъдат изпълнени на територията на Република

България.

Краен срок 17:00 часа на 25.05.2017 г. (90 дни от датата на обявяване на процедурата);

Информация http://www.eufunds.bg/programen-period-2014-2020/operativni-programi-2014-

2020/programata-za-morsko-delo-i-ribarstvo-2014-2020-g/item/16414-startira-priemat-na-

proekti-za-investitzii-v-akvakulturni-stopanstva

БЮЛЕТИН 2017

8

ПРОЕКТ НА ПЛАН ЗА 2017 Г. ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА АКТУАЛИЗИРАНАТА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА

ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (2012-2013 Г.)

Планът за 2017 г. за изпълнението на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на

населението в Република България (2012-2030 г.) представя изчерпателна рамка за предприемане на комплексни

действия и мерки в отговор на демографските промени и предизвикателства.

Демографската политика е ориентирана към използване на всички реалистични възможности за балансирано

демографско развитие, подобряване на благосъстоянието на всички социални групи в обществото и за ограничаване

на демографския натиск от намаляването и застаряването на населението и на работната сила върху социалните

системи и публичните финанси.

Предприеманите от правителството комплексни мерки са групирани в следните направления:

Насърчаване на раждаемостта чрез създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на

деца;

Подобряване на репродуктивното здраве, общата демографска информираност и репродуктивна култура на

населението;

Подобряване на общата демографска информираност и сексуално-репродуктивна култура на населението;

Подобряване на общото здравословно състояние на населението и намаляване на общата,

преждевременната, детската и майчината смъртност;

Разработване на адекватна миграционна (външна и вътрешна) и имиграционна политика;

Намаляване на броя на емигриращите млади хора в репродуктивна възраст;

Възприемане на комплексен междусекторен подход за активен и продуктивен живот на възрастните хора в

добро здраве. Адаптиране на социалните системи към демографските промени и остаряването на

населението – пазар на труда, пенсионна система, социално подпомагане и грижи, здравеопазване,

образование, култура;

Развитие на солидарност между поколенията;

Повишаване на образователното, духовно и културно равнище, квалификация, способности и умения на

населението от всички възрастови групи;

Създаване на условия за равни възможности за пълноценен социален и продуктивен живот на всички

социални групи;

Ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в

някои региони и селата;

Въвеждане на задължителна оценка на въздействието върху демографското развитие и качеството на

човешкия капитал на всеки нов, изменян или допълван нормативен акт на държавата.

Планът за 2017 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението

в Република България (2012-2030 г.) е разработен в съответствие със структурата на Актуализираната Национална

стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) в изпълнение на следната

основна стратегическа цел: забавяне на темповете на намаляване на броя на населението с тенденция за

стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал, включващ хората с

тяхното здравословно състояние, образованост, квалификация, способности и умения. Планът систематизира

набелязаните комплексни и секторни мерки, които оказват въздействие върху демографското развитие в

краткосрочен и средносрочен времеви обхват. Изпълнението на заложените по него дейности се финансира по

бюджетите на компетентните ведомства според Закона за държавния бюджет на Република България за 2017 г.,

Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г., ОП „Развитие на човешките ресурси“,

други оперативни програми, финансиране по европейски и други международни проекти.

II. ПОКАНИ

БЮЛЕТИН 2017

9

Дата на откриване: 10.3.2017 г.

Целева група: Всички заинтересовани

Сфера на действие: Социална политика и заетост

Дата на приключване: 10.4.2017 г.

3 Демографски план 2017 – финален.docx

ИЗТОЧНИК: ПОРТАЛ ЗА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ, МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

http://www.eufunds.bg/novini/item/16534-otvoren-e-priemat-na-proekti-za-ribarski-pristanishta-i-lodkostoyanki-po-

programata-za-morsko-delo-i-ribarstvo

БЮЛЕТИН 2017

10

ОТВОРЕН Е ПРИЕМЪТ НА ПРОЕКТИ ЗА РИБАРСКИ ПРИСТАНИЩА И ЛОДКОСТОЯНКИ ПО ПРОГРАМАТА

ЗА МОРСКО ДЕЛО И РИБАРСТВО

23-03-2017 г.

От 23.03.2017 г. започва прием на проекти по мярка 1.8 „Рибарски пристанища, кейове за разтоварване, рибни

борси и покрити лодкостоянки” от Програмата за морско дело и рибарство (ПМДР).

Приемът е насочен към модернизация на съществуващи рибарски пристанища в градовете Варна и Балчик и към

изграждане на 3 лодкостоянки по крайбрежието на Черно море. Предвиденият бюджет за тези дейности е 10.4 млн.

лв.

По мярката се подпомагат проекти за подобряване на инфраструктурата в рибарските пристанища и рибните борси, с

цел да се повиши качеството, контролът и проследяемостта на разтоварваните продукти, да се повиши енергийната

ефективност, да се подпомогне опазването на околната среда и да се подобрят безопасността и условията на труд.

Максималният размер на безвъзмездната помощ за модернизация на рибарско пристанище по ПМДР е 8 млн. лв.

В настоящия прием може да се кандидатства също за инвестиции, свързани с изграждане или осъвременяване на

покрити лодкостоянки. Максималният размер на БФП в този сектор е 800 хил. лв.

Крайният срок за подаване на проектни предложения е 21.06.2017 г.

Кандидатстването е електронно чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в

България (ИСУН2020). Пълният пакет документи е публикуван в ИСУН и на Единния информационен портал –

www.eufunds.bg.

До края на годината се планира мярка 1.8 да бъде отворена отново. Тогава приемът ще е с бюджет 14,5 млн. лв.

и ще е насочен към модернизиране на съществуващи рибарски пристанища в Несебър, Созопол и на р. Дунав, както

и към изграждане на 3 лодкостоянки на р. Дунав.

ИЗТОЧНИК: ЕДИНЕН ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ НА СТРУКТУРНИТЕ ФОНДОВЕ НА ЕС В БЪЛГАРИЯ

http://www.eufunds.bg/novini/item/16534-otvoren-e-priemat-na-proekti-za-ribarski-pristanishta-i-lodkostoyanki-po-

programata-za-morsko-delo-i-ribarstvo

БЮЛЕТИН 2017

11

МОСВ НАБИРА ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПИЛОТНИ ЕКОПРОЕКТИ

17-01-2017 г.

В МОСВ вече може да се кандидатства за финансиране на

иновативни проектни предложения, свързани с опазване

на околната среда в рамките на Споразумение между

екоминистерствата на България и Германия.

Крайният срок за приемане на предложенията е 31.05.2017

г.

Споразумението дава възможност за отпускане на

средства в рамките на Програмата за иновации в околната

среда на Федералното министерство на околната среда,

опазването на природата, строителството и ядрената

безопасност на ФР

Германия http://www.bmub.bund.de/en/topics/research-

government-funding/foerderprogramme/environmental-innovation-programme-for-projects-abroad/).

Финансовата подкрепа е насочена към проекти в областта на климата (ограничаване на емисиите на парникови

газове, енергийната ефективност), за подобряване качеството на въздуха и водите, опазването на почвите,

въвеждането на екологосъобразни производствени процеси и ефективно използване на ресурсите.

Бенефициенти могат да са предприятия, общини и общински предприятия.

Финансирането ще е като безвъзмездни инвестиционни грантове и целеви заеми. Допустими за финансиране са

инвестиции в екологосъобразни технологии, обучения и квалификация на персонал във връзка с инвестиционни

проекти и дейности за повишаване на информираността. Няма твърдо определена сума/процент на отпуснато

финансиране, очаква се и съфинансиране от страна на инвеститора.

Параметрите на отпуснатата помощ зависят от нуждите на проекта по отношение на инвестиционните разходи,

собствените ресурси и средствата от трети страни, като се прилага европейското законодателство за държавна

помощ. Годишният обем на Програмата за иновации в околната среда на Федералното министерство е 2,5 млн. евро

общо за всички страни, които са допустими за финансиране по програмата – България, Чехия, Полша, Латвия,

Румъния.

Изплащането на грантовете ще става от банкова група „KfW”, определена от Федералното министерство на околната

среда.

Предварителните условия за проектните предложения е да прилагат високи технологии, които надминават

съществуващите екологични стандарти в страната, да има моделен характер за подобни последващи проекти, както

и научноизследователските и развойни дейности да са приключили.

Апликационната форма се подава на български и на немски език и може да се изтегли от тук. Документите (+ тяхно

копие нa електронен носител) трябва да се изпращат до Министерството на околната среда и водите на адрес:

София 1000, бул. „Кн. Мария Луиза” 22, Дирекция „Координация по въпросите на ЕС и международно

сътрудничество“ – на вниманието на Диана Бакалова. За повече информация може да се свържете на тел.:

+359 (2) 940 62 80 или e-mail: dbakalova@moew.government.bg.

При разминавания между българската и немска версия на заявленията се взема предвид версията на немски език.

Програмата за иновации в околната среда, ФМОЦОПСЯБ вижте тук: http://www.bmub.bund.de/en/topics/research-

government-funding/foerderprogramme/environmental-innovation-programme-for-projects-abroad/

Презентация на Програма за иновации в околната среда (в чужбина)

Флайер на Програмата за иновации в околната среда на Федералното министерство на околната среда, опазването

на природата, строителството и ядрената безопасност на ФР Германия.

ИЗТОЧНИК: МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

http://www5.moew.government.bg/?p=53410

БЮЛЕТИН 2017

12

ИНВЕСТИЦИИТЕ В ДМА НАМАЛЯВАТ ДО НАЙ-НИСКОТО СИ НИВО ОТ 2006 Г.

01-03-2017 г.

През 2016 г. инвестициите в дълготрайни материални активи (ДМА) на компаниите опериращи в България са

намалели с 28 % до 15,2 млрд. лв., което е най-ниското ниво от 2006 г. насам. Тук влизат инвестициите в земя, сгради,

машини, транспортни средства и др. Най-голям номинален спад се забелязва при Сектор „Търговия, транспорт и

хотелиерство“ (1,3 млрд. лв.), докато сектор „Строителство“ отбелязва най-голям относителен спад (57,4 %).

Някои от обясненията за силния спад на инвестициите в ДМА през 2016 г. са свързани с по-слабото усвояване на

европейски средства, спада в кредитирането, по-ниските чуждестранни инвестиции и влошаването на бизнес климата,

оценен чрез проучванията на НСИ.

Очаква се повечето от тези фактори да се обърнат през 2017 г., което би следвало да доведе и до ръст на

инвестициите в ДМА.

ИЗТОЧНИК: ИНФОГРАФ.БГ

https://www.infograf.bg/article/1487943525000

III. ИНФОРМАЦИЯ

БЮЛЕТИН 2017

13

85 % ОТ БЪЛГАРИТЕ ВЯРВАТ, ЧЕ ПРИРОДАТА Е НАЙ-ВАЖНА ЗА СОЦИАЛНАТА ИМ ИДЕНТИЧНОСТ

02-03-2017 г.

Отношението и ангажираността към опазването на

природата се превръщат във важен елемент от

националната идентичност на българите.

Темата за опазването на природата става част от

ежедневието на хората и вече оказва влияние върху

възприятията им по отношение на ключови проблеми на

обществото и бизнеса.

Това показват данни от социологическо проучване,

проведено в периода м. декември 2016 г. – м. януари 2017 г.

от ЕСТАТ ЕООД в рамките на проекта „За Балкана и хората“,

чието изпълнение БИОСЕЛЕНА координира. Проучването

изследва нагласите на хората в районите на действие на

проекта – Западен и Централен Балкан, както и нагласите на национално ниво за развитие на бизнес в хармония с

опазената природа.

За 87 % от българите опазената природа помага за развитието на малкия и среден бизнес, а семейните ферми и

малкият туристически бизнес подкрепят икономическото развитие и могат да бъдат основен поминък за планинските

райони. Още по-висок процент (над 94 %) смятат, че икономическият растеж не бива да застрашава природата, а

бизнесът трябва да отделя средства за опазването й (пари, доброволен труд или друго).

Индикация за развитието на малките бизнеси извън градовете е фактът, че всеки пети жител на страната намира

по-лесно местно произведена храна. Причината за това е видна от данните в регионалното проучване – 93 % са на

мнение, че се търси и предпочита местно произведена храна или храна, произведена от малки семейни ферми, а

40 % смятат, че в последните четири години предлагането на фермерската продукция на пазарите е улеснено.

Според националното изследване храните, произведени от малки семейни бизнеси, са търсени основно от

високообразовани, жителите на големите градове, но най-вече на столицата, работещите и особено хората с високи

доходи. Малките семейни ферми в близост до природата са от полза както за жителите на силно урбанизираните

територии, които потребяват здравословна храна, произведена по природосъобразен начин, така и за местното

население, което може да разчита на повече приходи, заради привличането на платежоспособни

групи. Увеличаващото се потребление на подобни продукти води до нарастване на привлекателността на

природосъобразните бизнеси. Индикация за това е регистрираната промяна в броя на земеделските и животновъдни

дейности в районите на действие на проекта. Почти 38 % от участвалите в регионалното проучване смятат, че броят

им се е увеличил в последните четири години.

Въпреки негативните кампании срещу защитените територии и зони в България в последните десет години, 73 % от

хората, живеещи в близост до зони от Натура 2000, природни и национални паркове смятат, че те не са

ограничаващ фактор, а напротив благоприятстват развитието на бизнеса. В същото време едва за 8 % от

анкетираните, туризмът в ценни природни територии трябва да се развива чрез изграждане на инфраструктура,

независимо от рисковете за природата. Според 71 % това трябва да става чрез предоставяне на целогодишни услуги,

свързани с посещаване на места със запазена природа.

Проучването показва, че 64 % от анкетираните възприемат природозащитните и екологичните организации като

източниците на информация по въпроси, свързани с опазването на природата в България, на които имат най-голямо

доверие. Финансирането на НПО, защитаващи обществения интерес, трябва да става поне чрез два източника,

основният от които е държавата (60 %). Като източници на финансиране са посочени също международни

организации (46 %), проектната дейност (45 %), общините (36 %) и частният бизнес (35 %). Нуждата от гарантиране на

съществуването им чрез държавно финансиране е белег за важността на организациите в неправителствения сектор.

В процеса на прехода към зелена икономика, противопоставянето на икономическото развитие и опазването на

природата вече не е състоятелно. Именно затова и фокусът на проект „За Балкана и хората“ бе върху осъзнаването

на икономическите ползи от опазването на природния капитал, подкрепа за семейния бизнес, щадящ

БЮЛЕТИН 2017

14

биоразнообразието и създаването на работни места в обезлюдяващи селски райони, работата за промяна на

политиките и търсенето на възможност за прилагане на модели за устойчиво развитие и в други райони на страната.

Още информация и новини: Проект „За Балкана и хората“

Вижте графики от проучването: http://www.bioselena.com/public/files/news/345/files/155.pdf

ИЗТОЧНИК: ФОНДАЦИЯ ЗА БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ БИОСЕЛЕНА

http://www.bioselena.com/bg/news/view/345/

Проектът „ЗА БАЛКАНА И ХОРАТА“ е финансиран от Българо-швейцарската

програма за сътрудничество и подкрепя усилията на гражданските организации,

институциите и малкия и среден бизнес в девет Натура 2000 зони в България за

икономическо развитие в хармония с устойчивото ползване на природните ресурси.

Проектът стартира през м. септември 2012 г. и ще приключи м. август 2017 г.

Носител e на наградата Натура 2000 на ЕК през 2016 г. в категория „Социално-

икономически ползи“ и включва 10 партньора от България и Швейцария – 9 НПО, в т.ч.

5 български (Фондация за биологично земеделие Биоселена, Асоциация на парковете в

България, Българска фондация Биоразнообразие, WWF България, Българско дружество

за защита на птиците), 4 швейцарски (Pro Натура / Приятели на Земята, REDD, BirdLife

Швейцария и фондация SAVE), както и МЗХ, представени от Изпълнителната агенция

по селекция и репродукция в животновъдството.

БЮЛЕТИН 2017

15

НАДЯ ДАНКИНОВА: 200 БЪЛГАРСКИ ОБЩИНИ СА ИЗБРАЛИ ФОНД ФЛАГ ЗА КРЕДИТОР

06-03-2017 г.

Г-жо Данкинова, Фондът за органите на местното самоуправление в

България – ФЛАГ, отбелязва 10 години от създаването си. Мисията

му е да подкрепя усилията на българските общини при подготовката

на проекти, свързани с модернизирането на градската

инфраструктура. Бихте ли направили равносметка на дейността на

фонда през този период?

- Първо искам да благодаря на ГРАДЪТ Медиа Груп за партньорството

през годините и за възможността да участваме в различни ваши проекти и

да популяризираме своята работа и инициативи. 10 години по принцип не

са много, но за живота на една организация обикновено са измерител за

устойчивост, успешност и време за равносметка. С Разпореждане № 4 на

Министерския съвет на Република България от 7 март 2007 г. е създаден

Фонд за органите на местното самоуправление в България-ФЛАГ като

инструмент на държавната политика за регионално развитие. Мисията на

Фонда е да подкрепи усилията на българските общини, в процеса на

подготовката и успешното изпълнение на проекти, насочени към

модернизиране и разширяване на общинската инфраструктура и към

създаване на устойчиви и модерни местни общности. Ако трябва да

направя равносметка за дейността през тези години уверено мога да заявя, че българските общини разполагат с

утвърден и надежден финансов инструмент, с подкрепата на който да реализират своите важни инфраструктурни

проекти. Изградено е партньорство и доверие – 200 от българските общини са избрали фонд ФЛАГ за кредитор и са

редовни платци. Фондът се позиционира като финансова институция с много добра репутация, отговорна и

дисциплинирана – за 10 год. при почти 1 млрд. предоставени заеми ФЛАГ няма загубен нито 1 лв. и управлява

средствата си ефективно и с висок резултат. Това позволява привличането на евтини и изгодни ресурси както от

международните финансови институции, така и от търговските банки. ФЛАГ е динамичен и развиващ се финансов

инструмент – през годините създаваме нови гъвкави продукти с цел максимално да отговорим на потребностите.

Оценката, която най-често получаваме от нашите клиенти е като за място, където винаги се търси начин за решение

на проблема.

Какъв тип проекти реализират най-често общините с вашата финансова подкрепа?

- Обичайно подкрепяме инфраструктурни проекти в целия спектър на икономическите дейности. Прекрасно е, че

портфейла на фонда е от проекти в социалната инфраструктура във всички нейни измерения, през градската среда

до големите проекти за ВиК мрежа, пречиствателни съоръжения и регионални системи за отпадъци. Започнахме с

краткосрочни заеми за мостово финансиране, днес портфейла ни е почти на 100% от дългосрочни кредити за

собственото участие на общините в проектите.

Какви качества трябва да притежават проектите, за да получат финансиране от ФЛАГ? Кои са най-често

допусканите грешки при кандидатстване?

- За дейността досега проектите, които подкрепяхме задължително следваше да са получили финансиране с Договор

за безвъзмездна помощ по някоя от Оперативните програми или друг инструмент на ЕС. Финансирахме проекти,

които имат избрани изпълнители, след успешно проведени обществени поръчки и без пороци в процедурите по ЗОП.

По отношение на допусканите грешки, не бих говорила за грешки при кандидатстване, защото процедурата за

подаване на искане за финансиране от ФЛАГ е доста отворена. Експертите на фонда работят заедно с екипа на

общината при окомплектоване на документацията. Нашите клиенти разчитат на пълна подкрепа при структуриране на

искането за кредит. Това е и едно от големите предимства на фонда пред останалите финансиращи институции.

Доста често разчетите за нужното финансиране претърпяваха промяна след изясняване на механизма на

плащанията, възможните междинни и финално плащане – обикновено общините можеха да се справят и с по-малко

заемен ресурс от първоначално планирания. В този смисъл получаването на заем от ФЛАГ има и добавена стойност

БЮЛЕТИН 2017

16

особено за по-малките общини по отношение на оптимизация на паричните потоци и по-успешно планиране и

изпълнение на проекта.

Кои са основните предизвикателства пред ФЛАГ през 2017 г.? С какъв финансов ресурс разполагате през тази

година?

- 2017 г. е наистина година на ново десетилетие и нови предизвикателства. Реално започва финансирането на

проектите от програмен период 2014-2020 г. Работейки изцяло в пазарна среда трябва да успеем да запазим

предимствата си, свързани с предлагането на качествена и експертна услуга. Разполагаме с достатъчен финансов

ресурс – близо 100 млн. собствен капитал и още близо 150 млн. лв. привлечен капитал от търговските банки под

формата на гъвкави кредитни линии до 2023г. При необходимост можем да договорим още до 100 млн. лв. Използвам

възможността да благодаря на българските търговски банки за доверието и партньорството. На практика чрез ФЛАГ

те достигат до финансиране на проекти на почти всички общини в България при споделен кредитен риск, което прави

и цената на ресурса достатъчно добра. Друго голямо предизвикателство е свързано с дейностите на дъщерното

дружество – Фонд за устойчиво градско развитие на София, което работи като фонд за градско развитие по

инициативата JESSICA. Получихме потвърждение за реинвестиране и вече имаме първия подписан договор. Разбира

се подготвяме да използваме натрупания опит и експертиза и да участваме в подбора на новите финансови

посредници. Очакваме с нетърпение процедурите на Фонда на фондовете и вярваме, че ще бъдем успешни.

Бихте ли споделили някои от проектите, които очаквате да започнат реализацията си през тази година с

финансовата подкрепа на ФЛАГ? А кои ще бъдат завършени?

- През 2017 г. очакваме да стартират голяма част от проектите от инвестиционните програми на общини по ОП

„Региони в растеж“ и съответно да потърсят финансиране от фонда. Вече сме подкрепили доста проекти по

програмите за ТГС, като този на Балчик "Представяне на регионалното културно наследство в 3D" от програмата за

трансгранично сътрудничество „INTERREG V-A Румъния – България 2014-2020 г.“ и на община Поморие „Изпълнение

на мерки за повишаване на енергийната ефективност в МБАЛ – Поморие“ от Финансов механизъм на Европейското

икономическо пространство 2009-2014 г. Финансираме и фазирани и ранни проекти по ОП „Околна среда“, като този

на общините Тервел – Втора фаза на проект „Разширение и реконструкция на ПСОВ Тервел, реконструкция и

доизграждане на канализационната мрежа и реконструкция на водопроводната мрежа на град Тервел" и Банско

"Рехабилитация на водоснабдителната и канализационната мрежа на гр. Банско с изграждане на ПСОВ", които

очакваме и да бъдат завършени през 2017 г., заедно с проекти на общините Варна „Възстановяване

водопроводимостта на охранителни канали на територията на кв. „Аспарухово“, гр. Варна", от Фонд „Солидарност" на

ЕС и Шумен – „Интегриран воден цикъл за град Шумен – ІІ етап – втора фаза“, от ОП „Околна среда 2014-2020 г." В

процес на завършване са проекти за енергийна ефективност на общините Златица, Рудозем и Мадан, финансирани

чрез Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-014 г.

Каква е визията Ви за развитието на фонда през следващите години?

- Ще продължим да търсим възможности за утвърждаването на фонда като финансов инструмент за градско

развитие. Успешният старт, чрез дъщерното дружеството на фонда като Фонд за градско развитие за София, ни дава

увереност да продължим да развиваме това направление от дейността. Визията ни е за развитие и утвърждаване на

фонд ФЛАГ като устойчив финансов инструмент в подкрепа на българските местни власти. Постепенно излизаме от

сферата на безвъзмездната помощ. Работим в посока на създаване отделни финансови блокове, които да обхванат

проекти от жизнено важно значение за общините и които са извън обхвата на финансовите инструменти по

Оперативните програми – това са общинските пътища, енергийна ефективност, подобряване на околната среда.

Възможно е да се привлекат средства както от международните финансови институции и търговските банки, така и от

специалните инструменти на ЕС. Имаме ясна стратегия за реализация, надявам се да срещнем и нужната подкрепа

по отношение на нужните решения и още през тази година да имаме нов и много необходим финансов продукт.

ИЗТОЧНИК: ГРАДЪТ.БГ

http://gradat.bg/news/2017/03/06/2929264_nadia_dankinova_200_bulgarski_obshtini_sa_izbrali_fond/

БЮЛЕТИН 2017

17

РЪСТЪТ НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА ОСТАВА СТАБИЛЕН

07-03-2017 г.

Предварителните данни на НСИ показват ръст от 3,4% през четвъртото тримесечие на 2016 г. в сравнение със същия

период на 2015 г.

Това е осмото поред тримесечие, в което брутният вътрешен продукт (БВП) на страната нараства с повече от 3% на

годишна база. Най-голям е ръстът на брутната добавена стойност в ИКТ сектора (7,3 %), а значим спад е отчетен

единствено в строителството (-3,6 %).

Макар да остава далеч от нивата преди кризата, ръстът на икономиката продължава да изпреварва прогнозите както

на МФ, така и на редица международни организации (като ЕК и МВФ).

ИЗТОЧНИК: ИНФОГРАФ.БГ

https://www.infograf.bg/article/1489586537000

БЮЛЕТИН 2017

18

ПРОМЕНЯТ НАРЕДБА 2 ЗА ПРОЕКТИРАНЕ В УЛИЦИТЕ ЗАРАДИ ВЕЛОСИПЕДИТЕ

10-03-2017 г.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството разработва промени в Наредба № 2 от 2004 г. за

планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии, които се очаква

да влязат в сила през лятото на тази година. Предвижда се с тях да бъдат прецизирани текстовете, регламентиращи

изграждането на велосипедните алеи в градовете. Това съобщи заместник-министърът на регионалното развитие и

благоустройството Виолета Комитова. Тя напомни, че наредбата е приета през 2004 г., но текстове за велоалеи за

пръв път са включени в нея през 2016 г, като сега те ще се доразвият.

Според арх. Комитова досега в законодателството на преден план са били поставяни транспортните превозни

средства, но философията се променя и поставя на първо място пешеходците, следвани от велосипедистите,

средствата на масовия градски транспорт и едва накрая личните превозни средства на гражданите. Тя подчерта, че в

новата наредба са разписани по-подробни изисквания към велоалеите, които да осигурят свързаност на системите,

заложени са принципи на разделяне на велоалеите от автомобилния транспорт, където е възможно, изграждане на

паркинги за велосипеди и по-добра сигнализация.

Вече има реализирани проекти за интегриран градски транспорт, в които е включено и изграждане на велоалеи; в

момента се разработват и планове за управление на градската мобилност, в които ще се направят предвиждания за

развитие на велосипедния транспорт, като се предвижда развитието на велотранспорта като процент и на тази база

ще се оразмерява алейната мрежа на съответния град, напомни Комидова.

ИЗТОЧНИК: ИНФРАСТРУКТУРА.БГ

http://infrastructure.bg/show.php?storyid=2932575

ПУБЛИКУВАНИ СА УКАЗАНИЯ ЗА СТРАТЕГИИ ПО ПОДХОДА „ВОДЕНО ОТ ОБЩНОСТИТЕ МЕСТНО

РАЗВИТИЕ“ 06-03-2017 г.

Със Заповед РД 09-1740/01.03.2017 г. на Ръководителя на Управляващия орган на ОП НОИР и заместник-министър

на образованието и науката Ваня Стойнева са утвърдени изменени Указания за стратегии по подхода „Водено от

общностите местно развитие“.

Актуализираните указания са публикувани на интернет страницата на Управляващия орган http://sf.mon.bg/ в рубрика

Документи, подрубрика Ръководства и указания на УО.

ИЗТОЧНИК: ЕДИНЕН ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ НА СТРУКТУРНИТЕ ФОНДОВЕ НА ЕС В БЪЛГАРИЯ

http://www.eufunds.bg/programen-period-2014-2020/operativni-programi-2014-2020/obyavi-za-nabirane-na-proektni-

predlozheniya/item/16449-publikuvani-sa-ukazaniya-za-strategii-po-podhoda-vodeno-ot-obshtnostite-mestno-razvitie

БЮЛЕТИН 2017

19

ПО-НИСКА БЕЗРАБОТИЦА И ПО-ВИСОКА ЗАЕТОСТ ПРЕЗ 2016 Г.

15-03-2017 г.

Според последните данни на НСИ 2016 г. е била третата поред, в която се отчита ръст на заетостта и спад на

безработицата сред населението на възраст 15-64 г.

Коефициентът на заетост достига 63,4 %, като по-високо ниво е било регистрирано само през 2008 г.

Безработицата спада до 7,7 %, което е най-ниското ниво от 2009 г. насам.

Въпреки подобрението на тези коефициенти, броят на заетите в икономиката намалява спрямо 2015 г. Това е

признак, че възстановяването на пазара на труда може би е към своя край – ръстът на заетостта на практика се

дължи на това че броят на населението във възрастовата група 15-64 г. е намалял по-бързо от броя на работещите в

същата възрастова група.

ИЗТОЧНИК: ИНФОГРАФ.БГ

https://www.infograf.bg/article/1489586537000

БЮЛЕТИН 2017

20

КОМИСИЯТА ПРЕДСТАВЯ БЯЛА КНИГА ЗА БЪДЕЩЕТО НА ЕВРОПА: ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЕДИНСТВО НА

ЕС ОТ 27 ДЪРЖАВИ

27-03-2017 г.

Както бе обявено в речта на председателя Юнкер за състоянието на Съюза от 2016 г., на 01.03.2017 г. Европейската

комисия представи Бяла книга за бъдещето на Европа, която е приносът на ЕК към срещата на върха в Рим на

25.03.2017 г.

В рамките на подготовката за отбелязването на 60-та годишнина на ЕС обръщаме поглед назад към седем

десетилетия мир и към разширен ЕС с 500 млн. граждани, които живеят свободно в една от най-проспериращите

икономики в света. В същото време ЕС трябва да погледне напред, за да създаде визия за собственото си бъдеще

като съюз от 27 държави. В бялата книга са посочени основните предизвикателства и възможности пред Европа за

следващото десетилетие. Представени са 5 сценария за начина, по който ЕС може да се развива до 2025 г., в

зависимост от това как ще реши да действа.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви: Преди 60 години основателите на Европа избраха

да обединят континента със силата на закона вместо със силата на оръжието. Можем да сме горди с това, което сме

постигнали оттогава. И най-мрачният ден за нас през 2017 г. ще бъде далеч по-ведър от който и да било, прекаран от

предшествениците ни на бойното поле. Отбелязването на 60-та годишнина на Договорите от Рим е време за

обединена Европа на 27-те да определи визия за бъдещето си. Сега е време за лидерство, единство и обща

решимост. В Бялата книга на ЕК са представени няколко различни пътя, които този единен ЕС от 27 страни може да

избере да следва. Това е началото на процеса, а не краят, и аз се надявам, че сега ще се проведе откровен и широк

дебат. След което формата ще следва функцията. Бъдещето на Европа е в нашите собствени ръце.

В Бялата книга се разглежда как Европа ще се променя през следващото десетилетие – като се започне от

въздействието на новите технологии върху обществото и работните места и се стигне до съмненията относно

глобализацията, опасенията, свързани със сигурността, и възхода на популизма. Посочва се изборът, пред който сме

изправени – да се оставим да бъдем повлечени по течението от тези тенденции или да ги приемем и да се

възползваме от новите възможности, които те предлагат. Населението и икономическата значимост на Европа

намаляват, докато други части на света бележат ръст. През 2060 г. населението на нито една страна от ЕС няма да

бъде дори 1 % от населението на света – основателна причина да сме сплотени, за да постигнем повече. Европа е

глобална сила с положително значение и просперитетът й ще продължи да зависи от нейната отвореност и здрави

връзки с партньорите й.

В Бялата книга са представени 5 сценария, които предлагат поглед към потенциалното състояние на ЕС до 2025 г. в

зависимост от избора, който Европа ще направи (вижте приложението). Сценариите обхващат широк кръг от

възможности и са с илюстративен характер. Те не се изключват взаимно и не са изчерпателни.

Сценарий 1: Продължаваме, както досега: ЕС-27 се съсредоточава върху изпълнението на програмата си за

положителни реформи в духа на програмата Ново начало за Европа от 2014 г. и Декларацията от Братислава, приета

от 27-те държави-членки през 2016 г. До 2025 г. това може да означава:

Европейците могат да карат автоматизирани и свързани автомобили, но може да се сблъскват с проблеми,

когато пресичат границите, защото продължават да съществуват някои правни и технически пречки.

Европейските граждани като цяло могат да пътуват зад граница, без да трябва да спират за проверка на

документите. Поради засилените проверки за сигурност на пътуващите им се налага да отиват на летището

или гарата много преди заминаването.

Сценарий 2: Остава само единният пазар: Единният пазар постепенно застава в центъра на ЕС-27, тъй като 27-те

държави-членки не успяват да намерят общ език във все повече области на политиката. До 2025 г. това може да

означава:

Преминаването на границите с цел бизнес или туризъм става трудно поради редовните проверки.

Намирането на работа в чужбина е по-трудно, а прехвърлянето на пенсионни права към друга държава не е

гарантирано. Хората, които се разболяват в чужбина, понасят големи медицински разходи.

Европейците не са склонни да използват свързани автомобили поради липсата на правила и технически

стандарти, които важат на цялата територия на ЕС.

БЮЛЕТИН 2017

21

Сценарий 3: Тези, които искат да правят повече, правят повече: ЕС-27 продължава както досега, но дава

възможност на желаещите държави да правят повече заедно в определени области, като отбраната, вътрешната

сигурност или социалните въпроси. Възникват една или няколко „коалиции на желаещите“. До 2025 г. това може да

означава:

15 държави членки създават полицейски и магистратски корпус за борба с трансграничната престъпност.

Информацията, свързана със сигурността, се обменя незабавно, защото националните бази данни са

напълно свързани помежду си.

Свързаните автомобили се използват широко в 12 държави от ЕС, които са се договорили да хармонизират

своите технически стандарти и правила за отговорност.

Сценарий 4: Правим по-малко, но по-ефективно: ЕС-27 се съсредоточава върху постигането на повече и по-бързи

резултати в избрани области на политиката, като прави по-малко в други области, за които се смята, че действията му

нямат добавена стойност. Вниманието и ограничените ресурси са насочени към определени области на политиката.

До 2025 г. това може да означава:

Европейски орган за далекосъобщенията ще има правомощия да освобождава радиочестоти за

трансгранични комуникационни услуги, например честоти, използвани от свързаните автомобили. Той също

така ще защитава правата на потребителите на мобилни услуги и интернет навсякъде в ЕС.

Нова европейска агенция за борба с тероризма помага за възпирането и предотвратяването на тежки

нападения чрез системно проследяване на заподозрени лица.

Сценарий 5: Правим много повече заедно: Държавите от ЕС решават да споделят повече правомощия и ресурси и

да вземат повече решения заедно във всички области. Вземат се по-бързи решения на европейско равнище, които

бързо се прилагат. До 2025 г. това може да означава:

Европейски граждани, които искат да подадат жалба срещу предложение за финансиран от ЕС проект за

вятърни турбини в тяхната местност, не могат да се свържат с отговорния орган, защото им казват да се

обърнат към компетентните европейски органи.

Свързаните автомобили се движат безпрепятствено в Европа, защото съществуват ясни правила за

отговорност, които се прилагат в целия ЕС. Шофьорите могат да разчитат на агенция на ЕС, която налага

спазването на правилата.

Следващи стъпки

Бялата книга е приносът на Европейската комисия към срещата на върха в Рим, на която ЕС ще обсъди не само

постиженията си през последните 60 години, но и бъдещето си като съюз от 27 държави. Бялата книга бележи

началото на процес за решаване от ЕС-27 за бъдещето на техния ЕС. С цел насърчаване на този дебат ЕК, заедно с

Европейския парламент и проявяващите интерес държави-членки, ще организират поредица от „Дискусии за

бъдещето на Европа“ в европейските градове и региони.

През идните месеци ЕК ще допринесе за дебата, като представи поредица от документи за размисъл относно:

развитието на социалното измерение на Европа;

задълбочаването на Икономическия и паричен съюз въз основа на доклада на петимата председатели от

м. юни 2015 г.;

извличането на ползите от глобализацията;

бъдещето на европейската отбрана;

бъдещето на финансите на ЕС.

Подобно на Бялата книга, в документите за размисъл ще бъдат представени различни идеи, предложения, варианти

или сценарии за Европа през 2025 г., без на този етап да се представят окончателни решения.

В своята реч за състоянието на ЕС през м. септември 2017 г. председателят Юнкер ще доразвие тези идеи, преди да

могат да бъдат направени първоначалните заключения на заседанието на Европейския съвет през м. декември 2017

г. Това ще помогне да се вземе решение какви действия да бъдат предприети, за да започне работата по тях преди

изборите за Европейски парламент през м. юни 2019 г.

БЮЛЕТИН 2017

22

Контекст

Преди шейсет години държавите основателки на ЕС, вдъхновени от мечта за мирно общо бъдеще, предприеха

амбициозно пътуване към европейска интеграция с подписването на Договорите от Рим. Те се договориха да

разрешават конфликтите си на масата за преговори, а не на бойното поле. Благодарение на това болезненият опит от

изпълненото с неволи минало на Европа отстъпи място на мир, обхващащ седем десетилетия, и на съюз от 500

милиона граждани, живеещи в условия на свобода и възможности в една от най-проспериращите икономики в света.

Шейсетата годишнина на Договорите от Рим на 25 март 2017 г. ще бъде важен повод за 27-те лидери от ЕС да

обмислят състоянието на нашия европейски проект, да разгледат неговите постижения и силни страни, както и

областите, в които са нужни още подобрения, и да демонстрират обща решимост за изграждане на по-стабилно

бъдеще заедно.

В съответствие с обявеното от

председателя Юнкер в неговата реч за

състоянието на Съюза на 14.09.2016 г.,

която беше приветствана от 27-те лидери от

ЕС на срещата на върха в Братислава на

16.09.2016 г., на 01.03.2017 ЕК представя

Бяла книга за бъдещето на Европа с цел

започване на дебата преди срещата на

високо равнище в Рим.

Бялата книга ще послужи за насочване на

дебата между 27-те държавни или

правителствени ръководители и ще помогне

за структуриране на дискусията по време на

срещата на върха в Рим и след това.

Комисията също така ще я използва като

отправна точка за по-широк обществен

дебат за бъдещето на нашия континент.

За повече информация

Бяла книга за бъдещето на Европа

Уебсайт: ЕС на 60

Европейската история: 60 години споделен

напредък

Реч на председателя Юнкер за състоянието

на съюза от 2016 г: Към по-добра Европа –

Европа, която закриля, предоставя

възможности и защитава

По информация на Европейската

комисия, IP/17/385

ИЗТОЧНИК: БИЗНЕС ЦЕНТЪР ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА МСП

http://bsc.smebg.net/news/index.php?id=2659506601466335860

БЮЛЕТИН 2017

23

ТРИ РЕГИОНАЛНИ ФОНДА ЩЕ ОТПУСКАТ КРЕДИТИ ЗА ГРАДСКО РАЗВИТИЕ

12-03-2017 г.

До 31 март ще тече обсъждане на процедурата за финансови посредници на Фонда на фондовете.

Държавният Фонд на фондовете обяви началото на пазарни консултации за нов финансов инструмент – „Фонд за

градско развитие“, съфинансиран по ОП „Региони в растеж“ 2014-2020 г.. Целта на обсъждането е до 31 март да се

събере информация от търговски банки, инвестиционни и управляващи дружества, лизингови компании и др., която

ще се вземе предвид при подготовката на процедура за избор на финансови посредници.

На териториален принцип

ОП „Региони в растеж“ 2014-2020 г. предвижда приблизително 370 млн. лв. за финансови инструменти, които се

управляват от Фонда на фондовете чрез финансови посредници. От тях за „Устойчиво и интегрирано градско

развитие“ са предназначени приблизително 271 млн. лв., а за „Регионален туризъм“ – 98,57 млн. лв. Средствата ще

бъдат разпределени чрез три регионални фонда за градско развитие, обособени на териториален принцип:

за Южна България (с бюджет приблизително 142 млн. лв.),

за Северна България (около 136 млн. лв.),

за София (близо 92 млн. лв.).

Избраните финансови посредници трябва да мобилизират допълнителен частен ресурс, с който средствата за

инвестиране да достигнат 520 млн. лв., т.е. да осигурят 150 млн. лв.

Заеми от 1 година до 20 години

Средствата от фондовете за градско развитие ще се предоставят на крайни получатели под формата на

инвестиционни и оборотни кредити. Допустими са проекти в три направления:

градско развитие (градски транспорт; градска среда; зони с потенциал за икономическо развитие; спортна

инфраструктура; културна инфраструктура);

енергийна ефективност;

туризъм и културно наследство (виж карето).

Кредитите ще може да се съчетават с БФП от ОП „Региони в растеж“ 2014-2020 г. при проекти, свързани с обекти на

културното наследство от национално и световно значение, и за енергийна ефективност в студентски общежития и

културна инфраструктура.

- Общата инвестиция в проект за градско развитие не може да надхвърля 39.1 млн. лв.; в проект за развитие на

туризма – 9,8 млн. лв.; в проект, свързани с инфраструктура, обявена за световно културно наследство – 19,6

млн. лв.

- Минималното самоучастие се очаква да бъде 15 % от разходите по проекта с възможна редукция до 5 %. То няма

да е задължително за общински и публични крайни получатели, ако се установи, че не могат да осигурят такива

средства.

- Минималният срок за погасяване на заемите е 12 месеца, а максималният - до 20 години за големи проекти за

градско развитие или туризъм и културно наследство и до 15 години – за проекти за основна модернизация, чиято

крайна цел е енергийна ефективност.

- Максималният гратисен период е до 3 години за проекти, свързани с градско развитие или туризъм и културно

наследство, и до 1 година и 6 месеца – за енергийна ефективност.

Кой може да кандидатства

Крайните получатели могат да бъдат юридически и физически лица, общини и общински дружества, други публични

органи, представители на религиозни институции, както и публично-частни партньорства. Кандидатите трябва да имат

правен статут, който им позволява да получават заеми, и подходящ правен интерес в активите, в които се извършва

инвестицията. Допустими крайни получатели за енергийна ефективност са собственици на еднофамилни жилищни

сгради, както и висши учебни заведения и юридически лица, които управляват студентски общежития.

V. НОВИНИ

БЮЛЕТИН 2017

24

КАКВО СЕ ФИНАНСИРА

1. Градско развитие

Градски транспорт – подобряване на достъпността на спирките на обществения градски транспорт, на

подлези и надлези; развитие на маршрутна мрежа с нови дестинации до по-отдалечени жилищни райони;

осигуряване на системи за защита от шума; изграждане и обновяване на улични мрежи и транспортна

инфраструктура, на пешеходни алеи и тротоари, на велосипедни алеи, на паркинги за велосипеди и др.

Градска среда – изграждане и рехабилитация на паркове и други зелени зони, детски площадки,

зоологически градини, градски площади, открити пазари; монтиране на енергоспестяващо улично

осветление; въвеждане на системи за контрол на достъпа на МПС в пешеходни зони и др.

Зони с потенциал за икономическо развитие – подобряване на съществуваща техническа

инфраструктура или изграждане на нова; изграждане и обновяване на индустриални зони; озеленяване;

изграждане и обновяване на места за отдих и др.

Спортна инфраструктура – изграждане и реконструкция на спортни зали, плувни басейни, футболни

игрища, стадиони и др., достъпни за уязвими групи.

Културна инфраструктура – изграждане и реконструкция на културни центрове, театри, читалища,

библиотеки, опери, галерии, изложбени зали и др., достъпни за уязвими групи.

2. Енергийна ефективност

Дейностите трябва да са в съответствие с интегрираните планове за градско възстановяване и развитие на

съответния град. Допустими са:

Обследвания за енергийна ефективност и конструктивни обследвания на съществуващи жилищни сгради и

студентски общежития; изпълнение на мерки за еднофамилни жилищни сгради и студентски общежития и

съпътстващи строително-монтажни работи – конструктивно укрепване, изолация, смяна на дограми и др.

Жилищните сгради следва да са проектирани преди 1999 г.

3. Туризъм и културно наследство

Развитие на обекти на културното наследство от национално и световно значение, в т.ч. религиозни, чрез

консервация и реставрация, възстановяване, опазване, експониране, социализация, популяризиране,

оборудване, въвеждане на техники и програми за превод, екскурзоводски услуги и др.

Развитие на туристическата инфраструктура – туристически пътеки, пътеки за катерене, езда и

колоездене, места за пикник, указателни табели, центрове за информация на посетители и др.

Дребни инвестиции в търговски зони и заведения за обществено хранене, места за настаняване и др.

Организиране на събития в района на атракциите, маркетингови и рекламни дейности.

Участие в регионални, национални и международни туристически борси, изложения и панаири и

организиране на експедиции, посещения на пътнически агенти, туроператори и др.

Информиране на обществеността.

Подобряване достъпа за хора с увреждания до обектите на културното наследство и съпътстващата

инфраструктура.

Крайният получател следва да е провел обществено обсъждане и да представи независима оценка на

културно-естетическите качества на проекта.

ИЗТОЧНИК: В. „КАПИТАЛ“

http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2017/03/12/2933416_tri_regionalni_fonda_shte_otpuskat_krediti_za_gradsko/?

БЮЛЕТИН 2017

25

ЕВА ВУЧЕВА: И ПРЕЗ ТАЗИ ГОДИНА ОНЛАЙН ТЪРГОВИЯТА В

БЪЛГАРИЯ ЩЕ ПОРАСНЕ С 30%

Съоснователят и главен изпълнителен директор на

консултантската Contento.tech пред в. „Капитал“

Ева Вучева е дигитален предприемач, съосновател и главен

изпълнителен директор на Contento.tech – консултантска компания за

електронна търговия. Доскоро е била главен изпълнителен директор

на Fashion Days Group, голям онлайн магазин за дрехи и аксесоари в Централна и Източна Европа.

Ева Вучева ще бъде модератор на втората годишна конференция „Успешни стратегии за електронна търговия“,

организирана от „Капитал“, която се фокусира върху най-важните тенденции и развитието на иновациите в

онлайн пазаруването. Форумът ще се проведе на 16 март в Sofia Event Center.

Каква беше 2016 г. за електронната търговия в България и на каква стойност е пазарът тук?

- Без да има точни данни, през различни разрези продажбите на електронните магазини в страната са от

порядъка на около 600-700 млн. лв. Тук изключвам покупките от чужбина, както и плащането онлайн на сметки за

различни битови и туристически услуги например. През 2015 г. и 2016 г. пазарът расте с по 30-40% на година. В някои

специфични сектори, като храните например, ръстът е по-голям. Успоредно с това стойността на потребителската

кошница се покачва като основната причина за това, разбира се, е, че хората имат по-голям разполагаем доход.

Защо секторът на храните онлайн е слаборазвит тук?

- Най-сериозният проблем пред доставката на храни, особено пресни продукти, е свързан с логистиката. От

една страна са необходими специфични превозни средства, които могат да превозват прясна храна и разполагат с

хладилни камери. От друга страна купувачът трябва да се ангажира да получи продуктите на място, на което има

хладилник. Това ограничава доставката основно до домашния адрес и координацията е трудна. Преди десетина

години супермаркетите във Франция пробваха да изпълняват подобни поръчки – поръчваш си онлайн и получаваш

доставката вкъщи. Оказа се, че за тях този модел не работи. Но преди няколко години компаниите рестартираха с

нова концепция. Създадоха хладилни pick up stores (тип магазини на самообслужване – бел.а.). Механиката е, че

човек поръчва онлайн и на връщане от работа минава през drive-through, подобно на това в McDonald's, сканира QR

код и си взима покупката без да слиза от колата си.

Казвате 30-40% ръст в България за последната година. Какви са темповете в Централна и Западна Европа?

- Колкото по на запад отиваме темповете на растеж се забавят, защото самите пазари са по-развити. В

България електронна търговия активно има от 2009-2010 г. В Западна Европа са няколко години преди нас. Разбира

се, е важно да уточним, че там обемите на продажби са други. Най-общо можем да говорим за около 10 % среден

ръст на пазара. В САЩ проучвания показват, че той е 14 %, като очакванията са до 2030 г. темпът на растеж да бъде

между 10 % и 15% година към година.

Колко процента от активното население тук и колко процента от активното население на развитите пазари са

клиенти на този тип търговия?

- В развитите пазари това са около 90% от активното население. В България проникването на интернет

достигна 76 % – 80 % като около 60 % от активното население извършват някакви транзакции.

От този пазар, който оценявате на около 700 млн. лв., какъв е делът на фирмите, които работят само онлайн и

какъв е на тези, които имат онлайн и традиционна търговия?

- Реално е трудно да се каже със сигурност. Моето мнение е, че основният дял от продажбите се поема от

компании, които оперират изцяло онлайн и работят с големи обеми. Покупките онлайн са въпрос на доверие – към

марката, към доставчика, което дава преднина на традиционни и утвърдени играчи. Компании като IKEA и Decathlon

ще се нуждаят от много по-малък рекламен бюджет, за да убедят клиента да купи нещо от тях онлайн. При

традиционните търговци, които се опитват да продават онлайн, в най-груб план около 10 % от оборотите им са от

онлайн търговия, като това варира в зависимост от индустрията.

При компаниите, които имат два вида търговия – физически магазини и онлайн платформа, колко по-нисък е

разходът за продажби онлайн?

- Разходът не е по-нисък, просто инвестицията е на друго място. Пазарът ни е млад и няма достатъчно опит,

което води до бързи заключения от този вид. Хората си представят, че електронната търговия включва просто да си

БЮЛЕТИН 2017

26

направиш някакъв сайт, да рекламираш и продаваш. Според мен електронната търговия преди всичко е търговия, и

после е електронна. Ако при ритейла голяма част от разходите са свързани със самите магазини и складове, при

онлайн търговците също имаме сериозна инвестиция в складови пространства, но и повече разходи за маркетинг и

системи за обработка и доставка на стоките. В ритейл сферата голяма част от персонала са продавачи и складови

работници, т.е. по-нископлатени професии. В електронната търговия има и такава част служители – най-вече в

складовете, но допълнително има и много голяма част хора със специфични умения и високи заплати, които се

занимават със системи, с интеграция, с изграждане на процеси, с маркетинг концепции.

Какъв процент от разходите за онлайн търговия е свързан с реклама и маркетинг?

- Много зависи от ситуацията, но вероятно от 14 % до 20% от крайната цена на продукта са за реклама: във

Facebook, Google, системи за директен маркетинг... Т.нар. „performance“ реклама има за цел да носи директни

продажби и рекламните подходи се оптимизират всеки ден, на база на тяхното представяне, на наличните бюджети,

както и на наличната стока за продажба. При компаниите с по-голяма клиентска база, голяма част от рекламните

усилия се пренасочват към вече съществуващите клиенти, като използва различни канали – директен маркетинг,

„push“ нотификации, sms и т.н. Основната част от маркетинг екипите са фокусирани над това – една реклама да носи

продажба на даден продукт на определена цена. Когато имаш брандове, които са познати като например Zara и H&M,

техният рекламен разход в интернет е по-нисък, поради високата познаваемост на марката. При тях обаче се налагат

сериозни инвестиции в системи за интегрирне на онлайн и офлайн продажбите.

Законодателството при онлайн продажбите позволява много по-лесно да се направи рекламация, да се върне

стока. Какъв е процентът на върнатите стоки в момента?

- Средният процент за България е около 20 %, но в Западна Европа и САЩ той е много по-висок и постоянно

нараства. Всъщност това е един от най-големите проблеми на бизнеса. Защото с идеята клиентите да бъдат

задоволени, те стават на практика презадоволени. На пазари като Германия, когато говорим за дрехи, голяма част от

клиентите поръчват някоя дреха в четвъртък и я получават в петък. След като през уикенда са я използвали на някое

парти, в понеделник тази дреха се връща обратно. И в момента по неофициални данни има търговци, при които около

60 % от стоките са върнати, т.е. те на практика са в бизнеса с отдаване на дрехи под наем, а не в продаването на

дрехи. Затова и много компании опитват да отидат в „marketplace“ модела, в който те обезпечават платформа за

продажба, осигуряват трафик и казват „ние ще направим платформа, която ще свързва нашите клиенти с

брандовете“. Все по-малко онлайн търговци искат да притежават стоката, защото по този начин веднъж я купуват,

инвестират да я продадат, после тази стока се връща при тях от клиента, плащат отново складови разходи и правят

нови разходи да я продадат. Това е много сериозен проблем и тенденцията е да търсят решения като отиват към

модела „marketplace“. Виждаме и сериозно завръщане на модела на консигнация (consignment), при който онлайн

търговците обезпечават магазина и складовото обслужване, но доставчикът на стоката е неин собственик и сам

определя какви стоки и на какви цени да се продават в магазина.

Какви са другите водещи тенденции в онлайн търговията?

- От години се говори за Big Data и доскоро това беше един доста безплътен разговор. Но в момента се вижда

все по-сериозно приложение в две направления на електронната търговия. От една страна се променя клиентското

преживяване – има много сериозен тренд към персонализация на клиентското преживяване. На база на поведението

на клиента в магазина и неговите интереси, той ще започне да вижда все повече и повече неща, които са в полето му

на интерес. Например ако има данни, които показват, че той търси обувки от номер 37, то тогава му се показват само

модели, от които има 37 номер. Така от една страна се спестява време на клиента, а от друга страна се намалява

разходът за продажба. Big data е много по-важна и на ниво избор на стоки за зареждане или така наречения Sourcing.

Колкото и да се е развила модната индустрия например, моделът на поръчки остава в голямата си част доста

архаичен. Например сега през пролетта компаниите ще направят заявки за есента или дори за следващата пролет,

тоест има една година по-ранно планиране, през която може да се случи всичко. Анализът на клиентското поведение

в и извън магазина, както и на различни модни трендове, помага да се предвиди в доста по-голям детайл какво

трябва да се закупи. Другият много сериозен тренд, който навлиза, е AI, в момента основно под формата на чат-

ботове за електронна търговия. Въпреки че ще минат няколко години, докато технологията се развие, тя ще е основна

част от интеракцията между клиента и магазина. По последни данни хората, които са общували през чат с онлайн

търговец, прекарват в магазина до 30 % по-дълго, а конверсията към покупка на такива клиенти е между 5 и 10 пъти

по-голяма. В последните години разликата между традиционната търговия, електронната търговия и търговията през

БЮЛЕТИН 2017

27

мобилни устройства все повече се размива. Хората искат да поръчат онлайн, но да отидат да си вземат продукта от

конкретен магазин. Или да разгледат техника в магазина, но впоследствие да си я поръчат онлайн. Хората очакват

добро клиентско преживяване във всеки канал и очакват свързаност между каналите.

Как най-често се правят разплащанията при онлайн търговията в България?

- През куриер, по-евтино е. Компаниите, които предоставят платежни услуги онлайн, трябва да работят много

сериозно в тази посока в България. Например, ако при едно картово разплащане се взема 2 % – 2,5 %, а при куриер

отивате на 1 % или на фиксирана сума. Това, разбира се, не е толкова лесен за решаване проблем и има конкретни

причини цената на картовите разплащания да е по-висока. Но от друга страна това е сериозен проблем, защото нито

търговците, нито клиентите имат стимул да ползват онлайн разплащания.

Колко процента от плащанията тук са с карти и как е в Западна Европа?

- Този тип плащания се развиват навсякъде, но е различно за отделните държави. При някои търговци тук

плащането с карта е 30 % – 35 %, но само при стимул. По принцип културата с картовите разплащания се повишава

от година на година, но все още не е на необходимото ниво.

Какви са клиентите в онлайн магазини на традиционните търговци – хора, които живеят в град, в който няма

конкретен магазин и по този начин търговецът разширява кръга от потребители на стоките си, или са

потребители, които могат да отидат в магазина, но пазаруват онлайн за по-голямо удобство?

- Със сигурност има и двете неща. Хората пазаруват онлайн, защото им е удобно. Не трябва да излизат, не

трябва да паркират, не трябва да носят покупки. Някои клиенти са по-недоверчиви и искат да видят на живо стоката,

която купуват. Но дори тогава могат в последствие да я поръчат онлайн. Границите са много размити.

Какви са очакванията ви за онлайн търговията в България през тази година? Ще има ли нов ръст на пазара?

- Това е много млад бизнес сектор, който има още много накъде да се развива, така че със сигурност ще има

растеж и през тази година. Факт е, че все повече хора ползват мобилни устройства, а интернет, не е нещо, което да ги

затруднява. Виждаме и че все повече външни търговци пращат стоки до България и т.н. Така че ръст от 30% е

очакван и през тази година. Ще има и много нови играчи на пазара, включително и в сектора на услугите.

ИЗТОЧНИК: КАПИТАЛ.БГ

http://www.capital.bg/biznes/stoki_i_prodajbi/2017/03/13/2932457_eva_vucheva_i_prez_tazi_godina_onlain_turgoviiata_v/

БЮЛЕТИН 2017

28

НОРВЕГИЯ ЩЕ ПОДКРЕПИ С НОВИ 28,5 МЛН. ЕВРО

БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС

09-03-2017 г.

До 2021 г. Норвежкият финансов механизъм (Norway

Grants) ще подкрепи безвъзмездно в България проекти

за 28,5 млн. евро, свързани с „Бизнес развитие, малки

и средни предприятия и иновации“.

Новата едноименна програма е продължение на

досегашната „Иновации в зелена индустрия“, която бе с бюджет 11,5 млн. евро. Разликата е не само в по-големия

размер на средствата, но и в по-широкия кръг от дейности, които ще бъдат финансирани, стана ясно по време на

заключителна конференция за резултатите от изпълнението досега.

Консултации с бизнеса

„В момента се водят консултации с максимален брой участници, за да се уточнят конкретните параметри на новата

програма. Целта на разговорите е да се направи оценка на предизвикателствата пред фирмите, за да може условията

за кандидатстване да отговорят максимално точно на нуждите на бизнеса. След изработването на окончателната

концепция тя трябва да бъде одобрена от донора – норвежкото правителство“, обясни за „Капитал“ Венцеслава

Янчовска, мениджър на офиса на държавната агенция „Иновация Норвегия“ в България. Агенцията разпределя над

1 млрд. евро годишно за норвежките МСП под формата на грантови схеми, кредитиране, консултации, маркетинг

услуги, уточни Янчовска.

Засега е ясно, е че минимум 50 % от средствата по новата програма „Бизнес развитие, МСП и иноваци“ трябва

да бъдат използвани за създаване и прилагане на „зелени технологии“ в частния сектор. Изискването за

наличие на норвежки партньор няма да бъде задължително, но наличието му ще бъде бонус за българската фирма,

защото означава достъп до норвежко ноу-хау, обучение, развитие на двустранни връзки, уточни Венцеслава

Янчовска.

Известно е също, че „Иновация Норвегия“ ще бъде оператор и на новата програма, така както досега

управляваше „Иновации в зелена индустрия“. Агенцията ще продължи да бъде сертифициращ и разплащателен орган

и отново ще работи без посредник с одобрените за финансиране български компании.

Заявки с три пъти по-голям бюджет

Програма „Иновации в зелена индустрия“ 2009-2014 г. стартира на 04.12.2012 г. с публикуването на първата обява за

набиране на проектни предложения. По това време наличието на норвежки партньор бе задължително условие за

кандидатстване на българските фирми. В последвалите две обяви обаче това изискване отпадна.

„Получихме общо 111 заявки, чиято обща сума надхвърли три пъти предвидения бюджет“, обобщи Ане Лисе

Рогнлидален, програмен мениджър. Обобщените резултати от програмата вече са известни (виж каретата).

Подкрепа от „Иновации в зелена индустрия“ получават 32 проекта, от които 26 вече са изпълнени. Финансирани са

преимуществено частни МСП, но също и две държавни предприятия, както и три НПО. Одобрените проекти са на

територията на цялата страна и в най-разнообразни сектори – биоторове, храни, преработвателна промишленост,

осветление, мебели, ВЕИ и др., обобщи Ане Лисе Рогнлидален. По думите й реализацията на идеите носи огромен

икономически ефект за компаниите, който се изразява в спестени енергия, вода, отпадъци, вредни емисии.

Резултатът в крайна сметка е по-голяма конкурентоспособност. „Проектите носят и социална изгода, защото

изпълнението им изисква наемане на хора, вкл. от ромското малцинство, както и откриването на нови работни места“,

посочи Ане Лисе Рогнлидален.75 % от проектите са реализирани съвместно с норвежки партньори. Тяхната роля

варира и се изразява в предоставяне на професионални съвети, ноу-хау и специфични познания в отрасъла, в

архитектурна, научна и внедрителска дейност, организиране на обучения.

„Работим с агенция „Иновация Норвегия“ от 2010 г., когато поискахме подкрепа за проект, свързан със строеж на

соларни панели. Тогава заетите във фирмата бяха 42-ма“, обясни Владимир Табутов, изпълнителен директор на

„Хидроенергийна компания“ – Благоевград. Последвало изпълнение на още два проекта, финансирани от „Иновация

Норвегия“. Последният от тях е за изграждане на ТЕЦ, която ще използва отпадна биомаса за гориво, и на

инсталация за производство на слепени греди и дървесни пелети. Стойността му е 3,515 млн. евро, от които 1,2 млн.

БЮЛЕТИН 2017

29

евро са безвъзмездни от Норвежкия финансов механизъм. „Благодарение на професионализма на „Иновация

Норвегия“ и на споделения опит и ресурс нашата фирма днес работи на четири континента, а заетите в нея са над

600 в десет офиса по света“, обобщи Владимир Табутов. И съобщи, че компанията обмисля следващ проект.

Резултати от изпълнението на „Иновации в зелена индустрия“ 2009-2014 г.

- одобрени 32 проекта

- изпълнени 26 проекта

- 92 % ниво на усвояване на средствата

- тематични области: внедряване на иновативни зелени технологии в индустрията (20 проекта), въвеждане на нови

продукти, щадящи околната среда (8), повишаване на осведомеността за зелените иновации и корпоративната социална

отговорност (3)

- 5 проекта все още се изпълняват и ще приключат до края на м. април 2017 г.

- 1 проект не е реализиран поради липса на необходимите разрешителни, затова и ще бъде финансиран през новия

програмен период – бюджетът на отделните проекти варира от 200 000 до 2 000 000 евро

- средният размер на безвъзмездната помощ е около 350 000 евро

- разкрити са 539 нови работни места.

Ефекти от реализацията проектите – В почти всички проекти инвестицията в нови зелени технологии води до:

- Намаляване на консумацията на енергия – с между 10 и 30 %

- Намаляване на потреблението на вода с 20 %

- Намаляване на производствените разходи с около 20 %

- Повишаване на производителността – с между 10 и 20 %

- Повишаване на оборотите с минимум 10 %.

Източник: „Иновация Норвегия“

ИЗТОЧНИК: КАПИТАЛ.БГ

http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2017/03/28/2943744_norvegiia_shte_podkrepi_s_novi_285_mln_evro/

ПРЕЦИЗИРАТ СЕ РАЗПОРЕДБИ, СВЪРЗАНИ С КООРДИНАЦИЯТА ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО НА СРЕДСТВАТА

ОТ ЕС

29-03-2017 г.

Правителството прие промени в ПМС 70/2010 г. за координация при управлението на средствата от ЕС.

Приетите поправки са въведени с оглед привеждане на постановлението в съответствие със Закона за управление на

средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и подобряване на ефективността на процеса по

управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

С постановлението са въведени са и редакционни промени в други нормативни актове относно наименованието на

длъжността на заместник министър-председателя, който отговаря за европейските фондове, в съответствие с

Указ № 58 на президента на Република България от 2017 г. за назначаване служебно правителство.

ИЗТОЧНИК: МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0228&n=9130&g=

БЮЛЕТИН 2017

30

СТАРТИРА ПРОЕКТ ЗА РЕГИОНАЛНО И ТРАНСПОРТНО РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНА ДУНАВ – ЧЕРНО МОРЕ

22-03-2017 г.

Стартира проект „Регионално и транспортно

развитие на региона Дунав – Черно море към

транснационален и многопристанищен регион –

портал към Каспийския регион и Далечния изток“ –

DBS Gateway Region.

Повече от 60 експерти от Централна и Източна Европа

взеха участие в откриваща конференция по проект

„Регионално и транспортно развитие на региона Дунав –

Черно море към транснационален и многопристанищен

регион – портал към Каспийския регион и Далечния

изток“, в който участват 11 страни.

Конференцията беше открита от Ангел Забуртов,

генерален директор на ДП „Пристанищна инфраструктура“", който подчерта важността на срещата, и Вернер

Прахерсторфер, директор на отдел „Транспорт“ от Регионалното правителство на Долна Австрия, който разясни

целите на проекта.

В пътната карта на Европа „Транспорт 2050“ е записано, че товарният транспорт постепенно следва да се пренасочи

към железниците и корабите – 30 % до 2030 г. и 50 % до 2050 г. Голямото предизвикателство е свързаността на

регионите в затихнащата политика на конвергенция.

Идеята за обвързване на Черно море с река Дунав хрумва на Регионалното правителство на Долна Австрия,

поглеждайки към новите пазари на Каспийския регион и Далечния изток. Така се появяват опорните пунктове –

портовете в Украйна, Румъния и България, от тях пътят на товарите поема по река Дунав, оттам към Рейн до Северно

море. Въпросът е дали е възможно моделът за решаване на „тесните“ места по коридора Адриатическо море –

Балтийско море, да се приложи и при новата формация Дунав – Черно море, за да се премахнат така наречените

bottle necks между Черно и Северно морета. А те не са малко – само на българска и румънска територии това е жп

трасето Варна – Русе – Гюргево – Букурещ, като за българската част има мащабно предпроектно проучване за жп

трасето с финансиране по TEN-T; на румънска територия това е Галац – Букурещ; железницата Галац – Украйна и

Молдова; в групата на незавършените проекти е Черноморският магистрален пръстен, от който завършена е само

частта в Турция.

Реализацията на проекта има за цел да подобри и засили сътрудничеството между дунавските и черноморските

пристанища, пристанищни власти, публични органи, университети, предприятия, спедитори и други заинтересовани

страни. Това от своя страна ще повиши привлекателността на региона на Дунав и Черно море по отношение на

морския и вътрешноводен транспорт. Целта е регионът да се превърне в „портал“, свързващ Централна Европа и

Черно море с Каспийския регион и Далечния изток.

Припомняме, че към страните от Западното Черноморие България, Румъния и Турция към участниците в проекта през

март 2017 г. се присъедини и Украйна. Общо 10 са страните, през които минава река Дунав – Германия, Австрия,

Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, България, Румъния, Молдова и Украйна.

Организатори на конференцията са Регионалното правителство на Долна Австрия - водещ партньор на проекта,

ДП „Пристанищна инфраструктура“, домакин на конференцията и партньор по проекта, и ТИНА Виена, партньор по

проекта. Проектът е финансиран по Програмата за транснационално сътрудничество „Дунав“ 2014-2020 г.

Проектът е част от Дунавската транснационална Програма „Интеррег“, която за периода 2014-2020 г. е на стойност

221 924 597 евро и досега на първото „повикване“ е приела 44 проекта.

ИЗТОЧНИК: ИНФРАСТРУКТУРА.БГ

http://infrastructure.bg/show.php?storyid=2940011

БЮЛЕТИН 2017

31

МОСВ ПРЕДОСТАВИ 10 МЛН. ЛВ. НА ЗДРАВНОТО МИНИСТЕРСТВО ЗА ПОДОБРЯВАНЕ МОНИТОРИНГА НА

КАЧЕСТВОТО НА ПИТЕЙНИТЕ ВОДИ

30-03-2017 г.

Министерството на околната среда и водите отпуска 10 млн.

лв. за оборудване на 10 лаборатории за осъществяване на

мониторинг на качеството на питейните води. Договорът за

БФП по ОП „Околна среда 2014-2020 г.“ беше подписан днес

между служебните министри на околната среда и водите

Ирина Костова и на здравеопазването д-р Илко Семерджиев.

„За мен е удоволствие да положа подписа си под този

проект, който е инвестиция в здравето на хората и е в

синхрон с европейското и националното законодателство“,

каза министър Костова. „Надяваме се да бъде реализиран в

срок, управляващият орган е насреща за съдействие“,

допълни министърът.

Новата апаратура ще подобри работата на регионалните здравни инспекции в Бургас, Варна, Велико Търново,

Враца, Плевен, Пловдив, Русе, Стара Загора и София, както и на Националния център по радиобиология и

радиационна защита в София.

С изпълнението на проекта ще се подобрят възможностите на лабораториите от системата на Държавния здравен

контрол чрез разширяване на обхвата и повишаване на техническия капацитет за анализиране в пълен обем на

задължителните по европейско и национално законодателство показатели, свързани с гарантиране на качеството и

безопасността на питейната вода.

„Трудното започва оттук нататък, пожелавам успех и добра мобилизация“, допълни главният директор на ГД ОПОС

Яна Георгиева.

Министър Семерджиев благодари за добре свършената работа и даде висока оценка за ползите от проекта.

„Изкушавам се като човек от здравната сфера да кажа, че хората сме това, което дишаме, пием и ядем и чистотата на

водата, контролът върху нея и спазването на стандартите е гаранция, че децата ни ще живеят в чиста среда. Това е

предпоставка за доброто им физическо развитие“, подчерта д-р Илко Семерджиев.

ИЗТОЧНИК: ЕДИНЕН ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ НА СТРУКТУРНИТЕ ФОНДОВЕ НА ЕС В БЪЛГАРИЯ

http://www.eufunds.bg/novini/item/16582-mosv-predostavi-10-mln-lv-na-zdravnoto-ministerstvo-za-podobryavane-monitoringa-

na-kachestvoto-na-piteinite-vodi

БЮЛЕТИН 2017

32

ОП „ИНОВАЦИИ И КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ ” 2014-2020 Г.

ОБЯВА BG16RFOP002-3.002 „ПОВИШАВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ В

ГОЛЕМИ ПРЕДПРИЯТИЯ“

Мярка ПО 3 „Енергийна и ресурсна ефективност“

ИП 3.1 „Енергийни технологии и енергийна ефективност”

СЦ 3.1. „Намаляване на енергийната интензивност на икономиката“

Описание Основната цел на процедурата е предоставяне на фокусирана подкрепа на големите

предприятия в България за изпълнение на мерки за енергийна ефективност с цел

постигане на устойчив растеж и конкурентоспособност на икономиката.

Допустими дейности Допустими за финансиране са следните дейности:

ЕЛЕМЕНТ А

Придобиване на инвестиции за изпълнение на мерки, препоръчани в енергиен одит

по образец („обследване за енергийна ефективност”), изготвен за целите на

процедурата за подбор на проекти (с изключение на мерките, включени за

изпълнение по елемент Б на настоящата процедура).

Енергийният одит следва да е извършен от лице, вписано в публичния регистър по

чл. 60, ал. 1 от ЗЕЕ. Контролът относно качеството на изготвените енергийни одити

ще бъде извършван от компетентни външни лица, които ще притежават нужните

умения и квалификация, за да оценяват тяхното съответствие. Посоченото ще бъде

извършвано в рамките на процеса на оценка на проектните предложения.

ЕЛЕМЕНТ Б

Консултантски услуги за въвеждане и сертифициране на системи за енергиен

мениджмънт в предприятията съгласно изискванията на стандарт БДС EN ISO

50001/EN ISO 50001;

Придобиване на инвестиционен проект по смисъла на ЗУТ, свързан с и необходим за

изпълнението на проекта;

Други…

Допустими бенефициенти Икономическата дейност съгласно Класификацията на икономическите дейности (КИД – 2008), за която заявяват подкрепа кандидатите, следва да е в един от секторите: B „Добивна промишленост“, C „Преработваща промишленост“, D „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“1,E „Доставяне на води; Канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“, F „Строителство“2 .

Финансиране Приложимият режим на държавна/минимална помощ:

По ЕЛЕМЕНТ А кандидатите по процедурата могат да избират между ЕДИН от приложимите режими на държавна помощ:

Регионална инвестиционна помощ съгласно чл. 13-14 от Регламент № 651/2014 на ЕК от 17.06.2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на чл. 107-108 от Договора (OB L 187/26.06.2014).

1Недопустими за финансиране с регионална инвестиционна помощ са кандидати с дейност, за която кандидатстват, попадаща в сектор D 2 Недопустими за финансиране с регионална инвестиционна помощ са кандидати с дейност, за която кандидатстват, отнасяща се до

инфраструктурата, свързана със сектор транспорт

VI. АКТУАЛНО ОТ БЮЛЕТИН № 2/2017 Г.

БЮЛЕТИН 2017

33

Инвестиционни помощи за мерки за повишаване на ЕЕ съгласно чл. 38 от Регламент № 651/2014 на Комисията от 17.06.2014 г.

По ЕЛЕМЕНТ Б приложимият режим е помощ „de minimis“ съгласно Регламент № 1407/2013 на Комисията от 18.12.2013 г.

Общият размер на БФП по процедурата е 97 791 500 лв. (50 млн. евро).

Финансов принос на

кандидата

Максимален интензитет на помощта за дейности извън ЮЗР (NUTS 2): 50 %.

Максимален интензитет на помощта за дейности в ЮЗР (NUTS 2): 25 %.

Продължителност на

проекта

Продължителността на изпълнение на всеки проект е до 24 месеца, считано от датата на

влизане в сила на административния договор за предоставяне на БФП.

Териториален обхват Проектите следва да се изпълняват на територията на Република България.

Краен срок Крайният срок за подаване на проектни предложения е 17.30 часа на 19.05.2017 г.

Информация Подаването на проектното предложение се извършва чрез попълване на уеб базиран

формуляр за кандидатстване и подаване на формуляра и придружителните документи

чрез ИСУН 2020 единствено с използването на Квалифициран електронен подпис (КЕП),

чрез модул „Е-кандидатстване“ на интернет адрес: https://eumis2020.government.bg.

Допълнителни въпроси и разяснения на адрес: energy_large@mi.government.bg.

Пълен пакет документи по процедурата на следните интернет адреси:

ОПИК 2014-2020 г.: www.opic.bg,

ЕИПСФБ: www.eufunds.bg,

ИСУН 2020: https://eumis2020.government.bg.

БЮЛЕТИН 2017

34

ОП „РЕГИОНИ В РАСТЕЖ“ 2014-2020 Г.

ОБЯВА BG16RFOP001-8.001 „БЮДЖЕТНА ЛИНИЯ ЗА 39 ОБЩИНИ – БЕНЕФИЦИЕНТИ ПО

ПРИОРИТЕТНА ОС 1 НА ОПРР 2014-2020”

Мярка ОП „Региони в растеж“ 2014-2020 г.

Приоритетна ос 8 (ПО 8) „Техническа помощ“

Описание Бюджетната линия (БЛ) за 39 общини – бенефициенти по ПО 1 „Устойчиво и интегрирано

градско развитие“ на ОПРР 2014-2020 г. се открива на основание чл. 29 от ПМС №

107/10.05.2014 г. ПО 8 има за цел да отговори на потребностите на бенефициентите с оглед

ефикасно изпълнение на ОПРР, отчитайки силната градска насоченост на ОПРР.

Цел на БЛ: „Подобряване на административния капацитет на градовете за подкрепа по

ПО 1 с цел изпълнение на техните функции и задължения в качеството им на:

Местни органи, отговорни за изпълнението на стратегии за устойчиво градско развитие

(„градски органи”, съгл. чл. 7, т. 4 от Регламент (ЕС) 1301/2013);

Междинни звена, съгл. чл.123 (6) от Регламент (ЕС) №1303/2013;

Конкретни бенефициенти по ПО 1 на ОПРР 2014-2020 г.

Допустими дейности Допустими дейности:

Актуализиране на системи за финансово управление и контрол с оглед изпълнение и

управление на инвестиционните програми на 39-те града спрямо функциите им по

процедура за предоставяне на БФП BG16RFOP001-1.001-039 „Изпълнение на ИПГВР

2014-2020”;

Възнаграждения на екипите на МЗ на ОПРР с цел реализацията на процедурата;

Други …

Кандидатът по своя преценка включва във финансовия план към ИБЛ дейности 1-6 в според

нуждите и потребностите си, като представя обосновка за всяка избрана дейност.

Бенефициенти Допустими кандидати: Конкретните бенефициенти; По процедурата могат да участват

единствено общините на 39 града от 1-во до 3-то ниво от НПС, съгл. НКПР 2013-2025 г.

В състава на звеното/екипа за управление и изпълнение на ИБЛ могат да влизат само

служители на съответната общинска администрация.

Финансиране Общият бюджет по процедурата за предоставяне на БФП: 7 378 368,95 лв.

Минимален размер на БФП на отделните ИБЛ за конкретния бенефициент (в лв.): Н/П

Максимален размер на БФП на отделните ИБЛ за конкретния бенефициент (община):

№ Н и в о Б е н е ф и ц и е н т M a x р а з м е р % Б Ф П з а г р а д

5 2-ро ниво Русе 301 233,10 лв. 4,08 %

9 2-ро ниво Велико Търново 233 210,21 лв. 3,16 %

16 3-то ниво Габрово 138 366,73 лв. 1,88 %

23 3-то ниво Разград 106 595,92 лв. 1,44 %

27 3-то ниво Горна Оряховица 102 385,39 лв. 1,39 %

31 3-то ниво Силистра 96 225,75 лв. 1,30 %

36 3-то ниво Свищов 90 411,00 лв. 1,23 %

Собствен принос Не се изисква съфинансиране от конкретните бенефициенти.

Продължителност Максимална продължителност на изпълнение на ИБЛ: 31.12.2023 г.

Обхват Конкретни бенефициенти: Общините на 39 града от 1-во до 3-то йерархично ниво от НПС.

Срок за кандидатстване Неприложимо

Допълнителна информация Кандидатстването по настоящата процедура се осъществява изцяло по електронен път

чрез ИСУН 2020 на електронен адрес https://eumis2020.government.bg.

БЮЛЕТИН 2017

35

ОП „РЕГИОНИ В РАСТЕЖ“ 2014-2020 Г.

Управляващият орган на ОП „Региони в растеж“ 2014-2020 г. обявява процедура предоставяне на безвъзмездна

финансова помощ BG16RFOP001-1.001-039 „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИНТЕГРИРАНИ ПЛАНОВЕ ЗА ГРАДСКО

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ 2014-2020“.

Цел на настоящата процедура за предоставяне на БФП е да се подкрепи реализацията на Интегрираните планове за

градско възстановяване и развитие, насочени към устойчиво и трайно преодоляване на високата концентрация на

икономически, природни и социални проблеми в 39 града от 1-во, 2-ро, 3-то йерархично ниво в съответствие с

Националната концепция за пространствено развитие на България за периода 2013-2025 г.

Конкретни бенефициенти са общините на 39 града от 1-во до 3-то йерархично ниво от националната полицентрична

система, а общият бюджет на предоставената БФП възлиза на 1,3 млрд. лв.

Съгласно чл. 123 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. УО на ОПРР определи за Междинни звена общините на 39 града

от 1-во до 3-то йерархично ниво от националната полицентрична система, като им делегира права за избор на операции

съгласно чл. 7 от Регламент (ЕС) №1301/2013 и по-специално подбора на проектите за финансиране от

Инвестиционната програма по настоящата процедура.

По процедурата е предвидено изцяло електронно подаване и оценка на Инвестиционна програма и проектните

предложения, което ще се извършва чрез Информационната система за управление и наблюдение ИСУН 2020,

https://eumis2020.government.bg/.

Проектни предложения се подават текущо до 31.05.2019 г., като до 31.05.2016 г. всяка община следва да подаде

проектни предложения за минимум 50 % от бюджета на града по процедурата.

Пакетът документи за кандидатстване по процедурата е одобрен със заповед № РД-02-36-351/10.07.2015 г. на

Ръководителя на УО на ОПРР.

Пакетът документи за кандидатстване е публикуван на интернет-сайта на ОПРР, в меню: Кандидатстване, под меню:

Актуални схеми

Прикачени файлове:

Заповед за одобряване на Насоките

Насоки за кандидатстване

Пакет Инвестиционна програма

Пакет Проектни предложения

Приложение Ж – Единен наръчник на бенефициента за прилагане на правилата за информация и комуникация

2014-2020 г.

Източник: Министерство на регионалното развитие и благоустройството

.bg/?controller=articles&id=7071http://www.mrrb.government

БЮЛЕТИН 2017

36

ОП „РЕГИОНИ В РАСТЕЖ“ 2014-2020 Г.

ОБЯВА BG16RFOP001-8.003 „БЮДЖЕТНА ЛИНИЯ ЗА 28 – ОБЩИНИ НА МАЛКИ ГРАДОВЕ ОТ 4-ТО

НИВО, СЪГЛАСНО НКПР“

Мярка

ЕФРР, ОПРР 2014-2020 г.

ПО 8 „Техническа помощ“

Описание Целта на процедурата е подобряване на административния капацитет на 28 общини на

малки градове от 4-то ниво, съгласно НКПР и изпълнение на проектните им предложения –

бенефициенти по ПО 2. „Подкрепа за енергийна ефективност в опорни центрове в

периферните райони“

Допустими дейности Допустими дейности:

1. Участие в програми за обмен на опит и добри практики – специализирани обучения,

обмяна на опит и участие в конференции в областта на енергийната ефективност в страни от

Северна и Централна Европа, както и на територията на Р.България.

Бенефициенти Конкретни бенефициенти 28 общини на малки градове от 4-то ниво, съгласно НКПР: …

Севлиево, … Тутракан и др.

Финансиране Общ бюджет на процедурата: 1 111 359,48 лв.

Минимален размер на БФП на отделните индивидуални бюджетни линии за конкретния

бенефициент: Н/П.

Максимален размер на БФП на отделните индивидуални бюджетни линии за конкретния

бенефициент:

№ Н и в о Б е н е ф и ц и е н т M a x р а з м е р н а Б Ф П % Б Ф П з а г р а д 2 4-то ниво Троян 59 509,29 лв. 5,35 % 8 4-то ниво Севлиево 50 109,95 лв. 4,51 % 19 4-то ниво Тутракан 31 865,90 2,87 %

Собствен принос Не се изисква съфинансиране от конкретния бенефициент.

Продължителност на проекта

Максимална планирана продължителност на изпълнение на отделните индивидуални

бюджетни линии – 31.12.2023 г.

Обхват 28 общини на малки градове от 4-то ниво в Република България.

Срок за кандидатстване Бюджетните линии могат да бъдат подавани текущо, тъй като съгласно Указанията по

процедурата няма определен краен срок за кандидатстване.

Краен срок: 31.12.2023 г., 19:00 ч.

Допълнителна информация По процедурата е предвидено електронно подаване и оценка на бюджетната линия

(финансов план), чрез ИСУН 2020, https://eumis2020.government.bg.

Пакетът документи за кандидатстване по процедурата е одобрен със заповед № РД-02-36-

570/27.10.2015 г. на Ръководителя на УО на ОПРР и е публикуван на интернет-сайта на

ОПРР, в меню: Кандидатстване, подменю: Актуални схеми.

БЮЛЕТИН 2017

37

ПРОГРАМА „ЕРАЗЪМ+“ (2016/C 386/09)

ОБЯВА ПОКАНА ЗА ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЯ, 2017 г. – EAC/А03/2016

Мярка ПРОГРАМА „ЕРАЗЪМ+“

Описание Настоящата покана за представяне на предложения се основава на Регламент (ЕС) №

1288/2013 на ЕП и на Съвета от 11.12.2013 г. за създаване на „Еразъм+“ – програма на ЕС в

областта на образованието, обучението, младежта и спорта, както и на ГРП на „Еразъм+“ за

2016 г. и 2017 г. Програма „Еразъм+“ обхваща периода 2014-2020 г. Общите и конкретните

цели на програма „Еразъм+“ са изброени в чл. 4, 5, 11, 16 от Регламента.

Дейности Настоящата покана за представяне на предложения обхваща следните действия:

КЛЮЧОВО ДЕЙСТВИЕ 1 (КД1) – Образователна мобилност за граждани: Мобилност за

граждани в областта на образованието, обучението и младежта. Стратегически проекти,

свързани с ЕДС. Мащабни събития, свързани с Европейската доброволческа служба.

Съвместни магистърски степени „Еразмус Мундус“

КД2: Сътрудничество за иновации и обмен на добри практики: Стратегически

партньорства в областта на образованието, обучението и младежта. Алианси на познанията.

Изграждане на капацитет в областта на ВО. Изграждане на капацитет в областта на младежта

КД3: Подкрепа за реформиране на политиката: Структуриран диалог: срещи между

младежи и лица, отговорни за вземането на решения в областта на младежта.

ДЕЙНОСТИ „ЖАН МОНЕ“: Катедри, Модули, Мрежи, Проекти, Центрове за високи постижения

„Жан Моне“ и Подкрепа по инициативата „Жан Моне“ за сдружения.

СПОРТ: Партньорства за сътрудничество. Малки партньорства за сътрудничество. Европейски

спортни събития с нестопанска цел.

Бенефициенти Всички публични или частни органи, които осъществяват дейност в областта на

образованието, обучението, младежта и спорта. Групи от млади хора, които участват в работа

с младежи, но не непременно в младежка организация, могат да кандидатстват за

финансиране за образователна мобилност за млади хора и за специалисти, работещи с

младежи, както и за стратегически партньорства в областта на младежта. Някои действия по

програма „Еразъм+“ са отворени за организации от държави партньори.

Финансиране Общ бюджет за настоящата покана: 2 157,1 млн. евро: Образование и обучение: 1 905,4

млн. евро, Младеж: 209,1 млн. евро, „Жан Моне“: 10,8 млн. евро, „Спорт“: 31,8 млн. евро.

Собствен принос ---

Продължителност на проекта

Размерът на предоставените БФП, както и продължителността на проектите варират в

зависимост от вида на проекта и броя на участващите партньори.

Териториален обхват Следните държави по програмата могат да вземат пълно участие във всички

действия по „Еразъм+“: 28-те държави-членки на ЕС, държави от ЕАСТ/ЕИП: Исландия,

Лихтенщайн и Норвегия, държави-кандидатки за членство в ЕС: Турция и БЮР Македония.

Срок за кандидатстване Краен срок: различен за различните действия (КД1,2,3, „Жан Моне и „Спорт“): до 04.10.2017

г. Всички срокове приключват в 12:00 часа (на обяд), брюкселско време.

Допълнителна информация

Подробни условия на поканата, може да се намерят в ръководството за „Еразъм+“ на адрес:

http://ec.europa.eu/programmes/erasmus-plus/resources_en.

БЮЛЕТИН 2017

38

ПРОГРАМА ЗА МЕЖДУРЕГИОНАЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО „ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА“

2014-2020

ОБЯВА ТРЕТА ПОКАНА

Мярка Програма за междурегионално сътрудничество „ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА“

Описание За да бъде подобрена ефективността на политиката на сближаване, програмата

ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА насърчава обмена на опит по тематични цели сред партньори от

целия Съюз за идентифициране и разпространение на добри практики с оглед на тяхното

пренасяне главно към оперативните програми по целта за Инвестиции за растеж и

работни места, но също така, където е уместно, към програмите по целта за

Европейското териториално сътрудничество (ETC).

Допустими дейности Тематични интереси на третата покана:

цел 1.1: Подобряване на политиките за инфраструктура за нововъведения;

цел 1.2: Подобряване на политиките за предоставяне на нововъведения;

цел 2.1: Подобряване на политиките за конкурентоспособност на МСП;

цел 3.1: Подобряване на политиките за нисковъглеродна икономика;

цел 4.1: Подобряване на политиките за природното и културното наследство;

цел 4.2: Подобряване на политиките за ресурсно ефективна икономика.

Проектите са двуфазови:

ФАЗА 1 „Междурегионални обучения“

ФАЗА 2 „Наблюдение на изпълнението на Плана за действие“

Допустими бенефициенти Бенефициенти могат да бъдат: организации от 28-те държави-членки на ЕС,

Норвегия или Швейцария, ако те са национални, регионални или местни публични

органи, други публичноправни институции (напр. университети, агенции за регионално

развитие, организации, подпомагащи бизнеса и др.), НПО.

Според чл. 12 (2) от Регламент (ЕС) № 1299/2013 по цел „Европейско териториално

сътрудничество“, във всеки проект трябва да се включени поне 2 участващи държави, от

които поне една трябва да е държава-членка на ЕС.

На база на опита от изпълнението на програма INTERREG IVC, партньорството между от

5 до 10 партньора (възможно е един регион да е представен от няколко партньори) се

приема за най-добрата конфигурация, тъй като така може да се гарантира най-ефективна

междурегионална обмяна на опит. В същото време не трябва да се подценява

сложността при управлението на такова голямо партньорство (сътрудничество).

Насърчава се партньорството между по-развити и по-слабо развити региони. Целта е

региони с БВП на глава от населението по-нисък от 75 % от средния за ЕС-28 (т.нар по-

слабо развити региони) да си сътрудничат с региони с по-висок БВП (региони в преход –

с БВП на глава от населението от 75 % до 90 % от средния за ЕС и по-силно развити

региони – с БВП на глава от населението над 90 % от средния за ЕС).

Финансиране Общият бюджет на програма е 359 млн. евро.

322 млн. евро: за съфинансиране на проекти за междурегионално сътрудничество на партньори от ЕС. Партньорите от Норвегия и Швейцария ще бъдат съфинансирани от националните фондове на техните собствени страни;

15,3 млн. евро: за финансиране на дейности, свързани с платформите за обучение.

21,3 млн. евро: за техническа помо.

На база на опита от изпълнението на програма INTERREG IVC, общият бюджет на ЕФРР за един проект се очаква да бъде между 1 млн. и 2 млн. евро.

БЮЛЕТИН 2017

39

Финансов принос на

кандидата

Да

Продължителност на

проекта

Като цяло, всеки проект може да бъде с продължителност от 3 до 5 години.

Териториален обхват

Краен срок Стартиране на конкурса: 01.03.2017 г.

Краен срок: 30.06.2017 г.

Кандидатите следва да подадат проектните предложения чрез он-лайн ситемата на

програмата: Interreg Europe online system (iOLF).

Информация Необходимите документи за кандидатства са налични са интернет сайта на програмата:

http://www.interregeurope.eu/projects/apply-for-funding./

БЮЛЕТИН 2017

40

ИМАШ ДУМАТА ЗА НОВАТА ОБЩА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПОЛИТИКА НА ЕС

02-02.2017 г.

Каква мислите, че трябва да бъде новата Обща селскостопанска политикана Европейския съюз?

Имате възможност да го кажете пряко на Европейската комисия.

Днес, Комисията започна публични консултации по промените в следващата Общата селскостопанска политика на

ЕС. Те ще продължат 12 седмици и ще приключат на 02.05.2017 г.

Изхождайки от идеята за модернизиране и опростяване на политиката, въпросник представя 34 точки, в които има

възможност за повече от един отговор по дадени въпроси, както и опция за подробно изразяване на мнение. Може да

бъде изпратен и цялостен документи в размер до пет страници.

Консултациите дават възможност фермери, граждани, експерти, професионални организации и всички други

заинтересовани да изразят вижданията си за бъдещето на Общата селскостопанска политика на ЕС.

Резултатите от това допитване ще бъдат оповестени до края на 2017 г., когато се очаква да има информация за

досегашните резултати от Общата селскостопанска политика, както и виждания за бъдещата политика.

Ето линк към формуляра, който можете да попълните онлайн: https://ec.europa.eu/eusurvey/runner/FutureCAP.

Общата селскостопанска политика на Европейския съюз датира от 1962 г. и през годините е променяна неведнъж, за

да отговори на променящите се предизвикателства на селскостопанските пазари. Последните промени бяха

направени през 2013 г., но вече има нови предизвикателства, на които трябва да бъде намерен отговор –

увеличаване на несигурността на пазара и спада на цените, нови международни ангажименти в областта на

изменението на климата и устойчивото развитие.

ИЗТОЧНИК: ФОНДАЦИЯ ЗА БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ „БИОСЕЛЕНА“

http://www.bioselena.com/bg/news/view/337/

БЮЛЕТИН 2017

41

ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ НА ЕК ЗА ТЕМАТИЧНИ ОЦЕНКИ НА ПОДКРЕПАТА НА ЕС ЗА

ИКОНОМИЧЕСКОТО УПРАВЛЕНИЕ И ЗА КОНКУРЕНТОСТТА В СТРАНИТЕ ОТ ПРОЦЕСИТЕ НА

РАЗШИРЯВАНЕ И НА СЪСЕДСТВО

ОБЛАСТИ НА ПОЛИТИКАТА:

Политика за Европейско добросъседство и Преговори за Европейско разширяване / Икономически

и финансови въпроси / Външни връзки

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ОБЩЕСТВЕНОТО ОБСЪЖДАНЕ:

От 01.02.2017 г. до 28.04.2017 г.

ЦЕЛИ НА ОБЩЕСТВЕНОТО ОБСЪЖДАНЕ:

Това обществено допитване е предназначено за подпомагане на тематичната оценка на подкрепата на ЕС

за икономическо управление в областта на разширяването и на съседните държави. Следователно

общественото обсъждане има двойна роля: да информира както за оценката на ефективността на

подкрепата на ЕС за икономическо управление и така и да очертае тази подкрепа. Общественото

обсъждане обхваща няколко въпроса, насочени по-специално към конкурентоспособността, който ще бъдат

източник на информация за текущата оценка на подкрепата за конкурентоспособността на МСП в страните,

които са в процес на разширяване и добросъседство.

Economic Governance Roadmap (Пътна карта за икономическо управление)

Competitiveness Roadmap (Пътна карта за конкурентоспособност)

ЕТАПИ НА ОБЩЕСТВЕНОТО ОБСЪЖДАНЕ:

1-ви етап: продължава до 28.04.2017 г.

2-ри етап: започва от края на м. април 2017 г.

3-ти етап: продължава от края на м. април 2017 г. до 20.07.2017 г.

4-ти етап: финал

ЕЗИЦИ: Английски език и френски език

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ:

Reference document – Economic governance [EN]

Documents de référence – Gouvernance économique [FR]

ИНФОРМАЦИ ЗА КОНТАКТ: Responsible service: DG NEAR/A3

АДРЕС:

European Commission

DG Neighbourhood and Enlargement Negotiations

15, Rue de la Loi

B – 1049 Brussels

С оглед на прозрачността, организации, които ще участват в общественото обсъждане, следва да се

регистрират в Регистъра за прозрачност на ЕС (EU’s Transparency Register) и да подпишат Кодекса за

поведение (Code of Conduct). Ако дадена организация не е регистрирана в регистъра, нейните оценки ще

бъдат публикувани отделно.

Обществено обсъждане, секция „Отворени консултации“ (“Open Consultations”):

https://ec.europa.eu/neighbourhood-enlargement/tenders/public-consultations_en

ИЗТОЧНИК: ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

https://ec.europa.eu/neighbourhood-enlargement/tenders/public-consultations_en

БЮЛЕТИН 2017

42

ОБЩЕСТВЕНИ КОНСУЛТАЦИИ И ДРУГИ КОНСУЛТАЦИОННИ ДЕЙНОСТИ

ОТКРИТА ОБЩЕСТВЕНА КОНСУЛТАЦИЯ ЗА МЕЖДИННАТА ОЦЕНКА НА ФОНДА ЗА ЕВРОПЕЙСКО

ПОДПОМАГАНЕ НА НАЙ-НУЖДАЕЩИТЕ СЕ ЛИЦА (FEAD)

ОБЛАСТИ НА ПОЛИТИКАТА:

Трудова заетост и социални въпроси, равни възможности, правосъдие и основни права, социално приобщаване

ЦЕЛЕВИ ГРУПИ:

Всички граждани и организации могат да участват в настоящата консултация. Особено ни интересуват мненията

на заинтересованите страни, които са пряко ангажирани във FEAD – заинтересовани страни, участващи в

управлението на оперативни програми; организации, участващи в предоставянето на помощ по FEAD като

бенефициенти или партньори по проектите; физически лица, получаващи подкрепа от FEAD.

ПЕРИОД НА ДОПИТВАНЕТО:

От: 03.02.2017 г. До: 05.05.2017 г.

ЦЕЛ НА ДОПИТВАНЕТО:

Резултатите ще бъдат използвани също и за съставяне на работен документ, представящ резултатите от

междинната оценка. Обществената консултация ще се използва, за да се установи дали са необходими стъпки за

изменение на правилата за прилагане и практиките през настоящия и следващите програмни периоди.

КАК ДА ИЗПРАТИТЕ ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ:

Приветстваме мнения и предложения от граждани, организации и органи на държавната власт.

Моля, щракнете тук, за да изпратите Вашите коментари.

РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ВЪПРОСНИКА: https://ec.europa.eu/eusurvey/runner/FEADmid-term?surveylanguage=BG

ДОКУМЕНТИ ЗА СПРАВКА И ДРУГИ ДОПИТВАНИЯ, СВЪРЗАНИ С НАСТОЯЩОТО ДОПИТВАНЕ:

Съпътстващ документ – FEAD

ОТГОВОРНА СЛУЖБА:

ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, отдел G4: Оценка и определяне на въздействието

ЕЛЕКТРОННА ПОЩА: EMPL-G4-UNIT@ec.europa.eu

АДРЕС:

Unit G4: Evaluation & Impact Assessment

DG Employment, Social Affairs & Inclusion European Commission

B-1049 Brussels BELGIUM

РАЗГЛЕЖДАНЕ НА КОМЕНТАРИТЕ И ПРЕДЛОЖЕНИЯТА:

За целите на прозрачността организациите се приканват да предоставят на обществеността съответната

информация за себе си, като се регистрират в Регистъра на представителите на интереси и приемат неговия

Кодекс за добро поведение. Ако организацията не е регистрирана там, отговорите ѝ се публикуват отделно от тези

на регистрираните организации.

СПЕЦИАЛНА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ:

ИЗТОЧНИК: ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

http://ec.europa.eu/social/main.jsp?langId=bg&catId=699&consultId=27&visib=0&furtherConsult=yes

БЮЛЕТИН 2017

43

ПУБЛИКУВАНА Е ПОКАНА ЗА НАБИРАНЕ НА ПРОЕКТНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ – EACEA 04/2017, В РАМКИТЕ НА

ПРОГРАМА „ЕРАЗЪМ+“ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

06-02-2017 г.

Поканата за набиране на предложения e организирана в три лота:

1 ЛОТ – СЕКТОРНИ СЪЮЗИ НА УМЕНИЯТА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА

НУЖНИТЕ УМЕНИЯ

Имат за цел да определят и предоставят подробни доказателства относно

нуждите от умения и недостига на такива в определен икономически сектор.

Това би дало възможност за справяне с подобен недостиг чрез осигуряване

на обучение, независимо дали в сферата на ПОО3 или друг сектор в

образованието и обучението.

2 ЛОТ – СЕКТОРНИ СЪЮЗИ НА УМЕНИЯТА ЗА РАЗРАБОТВАНЕ И ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПОО

Имат за цел да реагират на определен недостиг на умения и нужди от квалифицирана работна сила в конкретен

икономически сектор чрез разработване на учебни планове и методологии за осигуряване на преподаване и

обучение. Плановете и методологиите за обучение трябва да включват стабилен компонент за учене в процеса на

работа и да подпомагат транснационалната мобилност на учащите.

3 ЛОТ – СЕКТОРНИ СЪЮЗИ НА УМЕНИЯТА ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА НОВ СТРАТЕГИЧЕСКИ ПОДХОД („ПЛАН“) ЗА

СЪТРУДНИЧЕСТВО В СЕКТОРА ПО ОТНОШЕНИЕ НА УМЕНИЯТА

Планът за сътрудничество в сектора по отношение на уменията е едно от десетте действия в „Програмата за нови

умения за Европа“. Той цели подобряване на познанията за уменията и осигуряване на ясна стратегия и инструменти

за справяне с недостига на квалифицирана работна сила в конкретни икономически сектори. Той ще се изпробва в

шест сектора: автомобилна, отбранителна, морска технология, космическа и гео-информация, кожени изделия,

текстилна, шивашка и обувна промишленост и туризъм.

От партньорите по проекта се изисква да сформират консорциум на ниво ЕС за даден сектор с цел сътрудничество по

отношение на уменията и прилагане на конкретни действия, основани на търсенето. Съюзът трябва да бъде

ориентиран към отрасъла и да включва други съответни заинтересовани страни, като организации, осигуряващи

образование и обучение, социални партньори, клъстери и мрежи, изследователски институти, статистически служби,

служби по заетостта и органи за квалификация.

По отношение на лот 3, секторният съюз на уменията трябва да обхваща поне 6 държави по програмата и да включва

най-малко 12 организации, като поне 5 от тях са представители на предприятия, отрасъл или сектор (напр. камари

или търговски асоциации) и поне 5 са организации, предоставящи образование и обучение.

Общият бюджет, определен за съфинансирането на проектите, се предвижда да бъде 28 млн. евро:

1 млн. евро за лот 1

3 млн. евро за лот 2

24 млн. евро за лот 3

Максимална стойност на БФП по лот 3 е в размер на максимум 4 000 000 евро, като се очаква да се финансират

приблизително 6 предложения. Може да бъде избрано само 1 предложение за пилотен сектор.

Крайният срок за подаване на заявления: 02.05.2017 г., 12:00 часа на обяд (Брюкселско време).

Повече информация за поканата за набиране на предложения, изискванията за кандидатстване и други приложими

документи, може да се намери на адрес: https://eacea.ec.europa.eu/erasmus-plus/funding/sector-skills-alliances-2017_en.

ИЗТОЧНИК: МИНИСТЕРСТВО НА ТУРИЗМА

http://www.bgfermer.bg/Article/6072350

3 Професионално образование и обучение