МАТЕРИАЛ 1

Автор: Мария Драганова, zonazdrave.com

Дата: 09.07.2019

Заглавие: ЗА СВЯТ БЕЗ ХИВ

ВАЖНО Е ДА ЗНАЕМ СВОЯ ХИВ СТАТУС

Глобалната инициатива, наречена Стратегия „Свят без ХИВ“ (UNAIDS), се изразява в достигане до 2020 г. на ключовите показатели 90-90-90: 90% от хората, инфектирани с ХИВ, да са наясно със своя ХИВ статус, 90% от тях да приемат антиретровирусно лечение и 90% от тези, които приемат лечение, да бъдат с неоткриваем вирусен товар (т.е. количеството на вируса в кръвта е толкова ниско, че не се регистрира при рутинно кръвно изследване, което означава, че и носителят не е заразен за другите хора). Към целите се отнасят и намаляване на годишния брой на новите случаи на ХИВ инфекция с над 75% и постигане на нулева дискриминация.

Постигане на целите 90-90-90

Дали светът е на път да сложи край на СПИН до 2030 г.? Ето какво показват статистическите данни:

Има 36.9 милиона ХИВ инфектирани в световен мащаб. От тях 75% знаят, че са ХИВ позитивни. Малко над 50% имат достъп до антиретровирусна терапия (АРТ). Но само 47% имат неоткриваем вирусен товар. Още сме далеч от 90-90-90...

В България обаче можем да се похвалим, че през 2018 г. 94% от хората, живеещи с ХИВ, които са регистрирани в лечебните заведения, са на антиретровирусно лечение. За жалост все още тестването за ХИВ сред обществото остава ниско.

Какви са предимствата човек да узнае своя ХИВ статус рано?

Д-р Нина Янчева обяснява, че ако тестът е положителен:

• Може да се започне лечение веднага и така да се предотвратят усложнения за здравето и СПИН

• Да се увеличи продължителността на животa

• Човек може да се научи как да не предаде инфекцията

Какво е антиретровирусна терапия?

• Антиретровирусна терапия (АРТ) е терапия, насочена срещу ХИВ. Тя включва

употребата на комбинация от лекарства за лечение на ХИВ и се приема всеки ден.

АРТ помага на пациентите да предпазят имунната си ситема и да останат здрави.

• Препоръчва се всеки ХИВ позитивен човек да започне АРТ, дори и ако няма симптоми

в началото. АРТ не може да излекува ХИВ, но може да намали количеството на вируса

и така да помогне на пациентите да водят по-дълъг и пълноценен живот, както и да се

минимизира рискът от предаване на ХИВ .

• В България от 2016 г. пациентите могат да започнат лечение веднага, независимо от

броя на CD4 клетките в кръвта.

При поставяне на диагнозата се изследва и имунният статус и се определя терапията. За съжаление не само у нас, но и в ЕС повечето пациенти се откриват твърде късно, в напреднал стадий на имунен дефицит – 64% от диагностицираните в България, 53% в Европа. Добрата новина е, че на нашия континент инфекциозността е ниска – 6,2 на 100 000. В България има 311 новодиагностицирани през 2018 г., а за 2019 г. досега са 120, съобщи проф. Мария Николова. Най-често инфектираните са мъже, които правят секс с мъже (над 80%, 47% от тях над 40-годишни). Над 90% от новооткритите случаи започват съвременна АРВ терапия.

Какви са целите на лечението?

• Запазване и възстановяване на имунната система (колкото по-увредена е, толкова по-трудно се възстановява)

• Потискане на възпроизвеждането на вируса

• Намаляване риска от предаване на инфекция

• Постигане на неоткриваем вирусен товар: Н=Н или Неоткриваем=Непредаваем

• Увеличаване продължителността и подобряване качеството на живот на хората, живеещи с ХИВ (продължителността на живота им е аналогична с тази на хора без ХИВ)

От въвеждането й през 90-те години на ХХ век основната цел на комбинираната антиретровирусна терапия (АРТ) за ХИВ е да се спре прогресирането на инфекцията, като се запази здравето на ХИВ позитивния човек, който се лекува.

Един резултат от ефективната антиретровирусна терапия е, че значително се потиска количеството на циркулиращия в кръвта вирус - т.нар. вирусен товар - на много ниско ниво, така че вирусът остава под прага на детекция при рутинно тестуване (под 50 копия/мл кръв). Успешната АРТ не само подобрява здравето и продължителността на живота на хората, живеещи с ХИВ, които получават лечение, но и научната общност подкрепя консенсуса , че ефективната АРТ, водеща до вирусно потискане до неоткриваем вирусен товар, също означава, че по-нататъшното предаване на ХИВ практически не е възможно.

Този консенсус в научната общност се основава на резултатите от големи многонационални научни изследвания, включващи както хетеросексуални, така и хомосексуални двойки, в които един от партньорите е ХИВ позитивен. Тези проучвания следват двойките с течение на времето и не откриват предаване от вирусно потиснати ХИВ позитивни лица на техния ХИВ негативен партньор. Резултатите от проучванията показват, че неоткриваемото вирусно натоварване практически елиминира риска от предаване на ХИВ, след като е постигнато и поддържано вирусното потискане.

По принцип вирусното потискане и с него – неоткриваем вирусен товар, може да се постигне в рамките на шест месеца след започване на ежедневна AРT.

Какви са критериите за отпускане на АРТ лекарствени продукти за срок от 3 месеца?

• непрекъсната антиретровирусна терапия (АРТ) най-малко 12 месеца.

• добро сътрудничество с лекуващия лекар и добро придържане към режима на АРТ.

• липса на оплаквания и странични ефекти, свързани с приеманите АРВ ЛП.

• недоловим ХИВ вирусен товар в периферната кръв в продължение най-малко на 12 месеца, установено с две последователни изследвания.

• CD4 AC не по-малко от 350 клетки/ml, установено с две последователни изследвания. (Този критерий не се отнася за пациенти, при които, въпреки установена вирусна супресия и добро придържане към терапевтичния режим, не е постигнат добър имунологичен отговор.)

Лечение като превенция?

За този интересен факт споменава д-р Нина Янчева. Два вида мерки може да се предприемат, за да се намали опасността от инфектиране с ХИВ вируса при определени случаи. Преекспозиционната терапия се прилага преди рисков секс (доказано е, че мъжете, които правят секс с мъже и са най-често заразявани, обикновено не ползват презервативи). Постекспозиционната терапия се предписва за след рисков секс, както и за медицински лица, попаднали в рискова обстановка – например опръскване с кръв от ХИВ позитивен пациент при медицинска манипулация, пробиване на ръкавица при инжектиране и подобни.

10 факта за ХИВ/СПИН

1. Около 35 милиона души са починали от заболявания, свързани със СПИН, от 1981 г. насам, включително 940 000 през 2017 г.

2. През 2017 г. около 37 милиона души живеят с ХИВ (включително 1,8 милиона деца). Около 25% от същите хора не знаят, че имат вируса.

3. Повишената информираност и достъпът до антиретровирусни лекарства от 2004 г. насам са намалили наполовина броя на смъртните случаи, свързани със СПИН.

4. Около 77 милиона души са заразени с ХИВ от началото на епидемията през 1981 г., включително 1,8 милиона през 2017 г.

5. Всяка седмица почти 7000 млади жени на възраст 15-25 години са заразени с ХИВ.

6. В Африка на юг от Сахара има два пъти по-висок риск от ХИВ инфекция при младите жени, отколкото сред мъжете в региона.

7. Южна Африка има най-високото разпространение на ХИВ в света, като близо един на всеки пет души са заразени – 18.9 % от населението.

8. 9,4 милиона души, живеещи с ХИВ, все още не знаят, че имат вируса, поради което UNAIDS фокусира тазгодишната световна кампания за Деня срещу СПИН около тестването.

9. Почти 22 милиона души са имали достъп до антиретровирусни лекарства през 2017 г., в сравнение с 8 милиона през 2010 г.

10. Осем от 10 бременни жени, живеещи с ХИВ, са получили лечение през 2017 г., в сравнение с по-малко от половината през 2010 г.

http://zonazdrave.com/content/view/2790

МАТЕРИАЛ 2

Автор: Янка Станкова, OFF News

Дата: 27.06.2019

Заглавие: Съвременна терапия прави ХИВ вируса непредаваем

Възможно ли е до 2030 година да се сложи край на СПИН? В Обединената програма на ООН за ХИВ/СПИН (UNAIDS) стратегическата цел е ключовите показатели в борбата с вируса до 2020 година да са 90-90-90 – 90% от хората инфектирани с ХИВ да са наясно със своя ХИВ статус, 90% от тях да приемат антиретровирусно лечение и 90 % от лекуващите се да бъдат с неоткриваем вирусен товар, т.е. да не са заразни. Други цели на програмата са намаляването на годишния брой на новите случаи на ХИВ инфекция с над 75 % и постигането на нулева дискриминация.

Каква е ситуацията у нас?

3050 са регистрираните случаи до момента. 81% са запонати със своя ХИВ статус, 91% от тях са на терапия. България е под средното ниво за ЕС, макар че през последните две години се отчита нарастване на случаите. Регистрираните през миналата година заразени са 311, а от началото на 2019 до момента - 120. 44% процента от ХИВ позитивните са хетеросексуални, 44% са МСМ (мъже, които правят секс с мъже), а 11% са деца. Данните бяха оповестени по време на журналистическия семинар „За свят без HIV“.

Проф. Мария Николова от Националния център по заразни и паразитни болести отбеляза като постижение на ангажираните с проблема имунолози у нас фактът, че в 91% от новооткритите случаи антивирусното лечение започва веднага. Това дава шанс на пациентите да постигнат статус, при който вирусът е неоткриваем или незаразен. Друга тенденция, очертана от водещия ни имунолог, е вдигането на възрастовия диапазон при ХИВ позитивните. Основната част от тях са между 30-39 години, а 20 % от

заразените са над 40 години. Това според проф. Николова потвърждава ефективността на антиретровирусното лечение, което значително удължава живота на пациента. Статус "неоткриваем" (незаразен) може да бъде постигнат след 12-месечно лечение.

Елена Биринджиева от неправителствената организация Checkpoint София-Център представи данни от проучване на организацията през 2018 г., според които 5 от 6 души у нас не са се тествали за ХИВ; 1 от 12 души има ХИВ позитивен познат; 9 от 10 не биха живели с ХИВ позитивен; 3-ма от 5 души не биха работили с болен от СПИН, а всеки втори българин се страхува да общува с хора с ХИВ.

Изследването е показало, че българите не са запознати с особеностите на това заболяване. Всеки пети човек у нас смята, че може да се зарази със СПИН чрез кашляне или кихане. Авторите на проучването потвърждават мнението, че съществува стигма срещу ХИВ позитивните у нас.

92-ма души са се тествали в центъра от началото на 2018 година до момента. Най-младият е на 18 години, а най-възрастният на 59. По думите на Елена Биринджиева най-уязвима е групата МСМ (мъже, които правят секс с мъже) на възраст 30-39 години.

Какво показват данните в световен мащаб:

Около 35 млн. души са починали от заболявания свързани със СПИН от 1981 година досега.

Повишената информираност и достъпът до антиретровирусна терапия от 2004 година досега са намалили наполовина смъртните случаи.

Всяка седмица почти 7000 млади жени на възраст 15-25 години се заразяват с ХИВ.

Южна Африка има най-високото разпространение на ХИВ в света, близо 1 на 5 души са заразени.

9,4 млн. души, живеещи с ХИВ, все още не знаят, че са носители на вируса, затова и ООН постави акцента в тазгодишната кампания на UNAIDS върху тестването.

https://offnews.bg/zdrave/savremenna-terapia-pravi-hiv-virusa-nepredavaem-706223.html

МАТЕРИАЛ 3

Автор: Надежда Динева, News.bg

Дата: 26.06.2019

Заглавие: За да живеят ХИВ позитивните, стигмата трябва да се лекува

Все още съществува стигма по отношение ХИВ/СПИН най-вече при колегите, които се занимават с хирургични интервенции. Дължи се само на страх.

Това мнение изрази пред news.bg началникът на инфекциозна клиника в УМБАЛ "Св. Георги" проф. Марияна Стойчева в рамките на семинара "За свят без HIV".

Според нея младите студенти по медицина са по-добре запознати с рисковете, докато при възрастните медици съществува резистентност и те не желаят да се включат в лечението на такива пациенти. Като абсолютно недопустимо проф. Стойчева определи отношението на лекари, които са отказали да извършат операция на пациенти, носители на вируса.

"Чувам за трансплантации на ХИВ позитивни в близки до нас държави като Испания и Португалия, но у нас това ми се струва в сферата на далечното бъдеще и мечтите", заяви Стойчева.

Рискът за инфектиране при инвазивна манипулация е по-голям, затова и се провеждат серии от обучителни беседи за медици, както и безплатна 4-седмична профилактика с медикаменти и изследвания в рамките на 48 часа, ако е налице заразяване. Тя се провежда в петте Центъра за мониториране и лечение на ХИВ позитивни пациенти към Министерство на здравеопазването.

Съществува и самостигма, посочи специалистът. "Ние ги принуждаваме тези хора да крият информация за инфекцията, защото просто няма да получат това, от което имат нужда", допълни тя. Затова и проф. Стойчева призова за повече подкрепа в семейството и при нужда да се потърси помощ от психолог.

Досега в страната са регистрирани 3 165 ХИВ позитивни. Най-засегнатата рискова група са мъжете, правещи секс с мъже.

През изминалата година 94% от хората, живеещи с ХИВ и са регистрирани в лечебните заведения, са на антиретровирусна терапия, но тестването у нас все още остава на ниско ниво. Въпреки възможностите за терапия, която контролира инфекцията и това, че концентрацията на вируса в кръвта спада под прага на откриваемост, е налице тежка стигма. Най-лесно инфекцията се предава в начален стадий, но при стриктно спазване на лечението няма опасност от заразяване, подчерта проф. Стойчева.

Терапията осигурява контрол на инфекцията, дълъг живот на инфектирани и предпазва общественото здраве.

Проблемна се оказва обаче неяснотата дали инфектираните ще останат под прага на откриваемост. Инфекцията може да прогресира бързо, ако лечението бъде прекратено, предупреди специалистът.

Нейният съвет е за безопасен секс, въпреки че в моментите, в които един партньор в с трайно понижен праг на откриваемост, а партньорката е в овулация, може да се осъществи нормална бременност, при която риск от ХИВ за бебето няма.

Навсякъде в света след 2010 година благодарение на антиретровирусната терапия се наблюдава спад на новите случаи на СПИН. По думите на проф. Стойчева в африканските държави от 33% инфекторани сред възрастното население, процентът е намалял с 15%.

По-голямо разпространение на вируса се забелязва в Европа и Русия, поясни още тя. По думите ѝ двама от трима заразени са в Русия.

Сред основните причини за това увеличение, според нея, е употребата на наркотици венозно и безразборния секс. Един от основните проблеми на инфектираните обаче е, че терапията е от медикаменти, които се приемат цял живот. Проф. Стойчева даде пример с антибиотиците, които влияят зле на някои органи, аналогично било и с медикаментите за носители на ХИВ. Най-често те вредят на костите и бъбреците, като страничните ефекти се появяват около 10 години след старта на терапията.

"От две злини, избираме по-малката", обясни проф. Стойчева.

По данни на Националния център по заразни и паразитни болести 9,4 милиона души в света не знаят за своя ХИВ позитивен статус.

По време на семинара беше обявен и стартът на конкурс на тема "Иновации и напредък в името на общата кауза - за свят без HIV".

https://news.bg/health/za-da-zhiveyat-hiv-pozitivnite-stigmata-tryabva-da-se-lekuva.html

МАТЕРИАЛ 4

Автор: Сивия Николова, в. Монитор

Дата: 27.06.2019

Заглавие: Откриват заразата на СПИН у нас 4 години по-късно

120 са новооткритите инфектирани за половин година

Средно с четири години се бави откриването на заразените с вируса на СПИН в България. Това се дължи на факта, че дори хора с рискови контакти отлагат да се изследват заради стигмата, която проявява обществото към тях, включително и лекари. Това съобщи клиничният имунолог от Националния център по заразни и паразитни болести проф. Мария Николова.

Едва един на 10 българи знае своя ХИВ-статус. Все още значителен дял от пациентите се откриват твърде късно и са в напреднал стадий на имунен дефицит, допълни проф. Николова и подчерта, че по този показател стоим в негативната класация сред останалите европейски държави.

В България нивото на разпространение на ифекцията в сравнение с останалите страни на Стария континент продължава да е два пъти по-ниско, като през последните 10 години новите случаи са 3,4 на 100 хиляди души. Това се дължи на факта, че около четири години след 1986 година, когато беше

установен първият вирусоносител в нашата страна, държавата ни е предприела мерки и работи вече по трета програма за превенция на инфекцията.

Медицинската статистика показва, че средно годишно у нас се откриват по 200 нови случая. През миналата година новодиагностицираните случаи на ХИВ са били 311, а от началото на тази година до 14 юни новооткритите са нови 120, посочи проф. Николова. Най-много са те в София – 53, Пловдив – 14, Варна – 4 и Бургас – 3 души с инфекцията.

Около 2,5 – 2,6 на сто хиляди се движи честотата на заразяването в нашата страна, което по думите на специалистите, е добър показател.

35,1 млн. души по света живеят с ХИВ-вируса. Общият брой на регистрираните серопозитивни в нашата страна е 3 150, но реално се проследяват половината. Сред непроследяваните освен починали, има заминали за чужбина или такива, които не се явяват за лечение. Трикомпонентна антиретровирусна терапия е лечението за серопозцитивните. Медикаментите са модерни и се предоставят безплатно на всички инфектирани.

Ако обаче човек спре да приема хапчетата за седмица и дори за дни, вирусът става резистентен и повече медикаментът не му повлиява, поясни проф. Мария Стойчева, имунолог от Университетската болница „Свети Георги“ в Пловдив. Тя поясни, че въпросният ХИВ – вирус има способността да се променя изключително бързо. Той мутира над 300 пъти по-бързо от този на грипа.

Годишно по различни програми и поводи са изследват близо 300 хиляди души, като от началото на тази година са изследвани 115 хиляди души. Нараства делът на пациентите - 65 на сто, които започват навременна антиретровирусна терапия. Застаряването на популацията с ХИВ, обаче, е предизвикателство заради необходими нови подходи от здравни грижи, допълни още проф. Николова.

По данни за 2017 г. близо 37 млн. души в света живеят с ХИВ, от които 1.8 млн. деца. Всяка година броят на заразените с ХИВ се увеличава с 2 млн. души.

МАТЕРИАЛ 5

Автор: Сивия Николова, в. Монитор

Дата: 02.07.2019

Заглавие: Проф. Марияна Стойчева: Лекарства правят ХИВ неоткриваем в кръвта

3160 човека са инфектирани с вируса у нас. Това са само диагностицираните, т.е. 70% от всички

Той се променя изключително бързо. Затова още няма създадена ваксина срещу инфекцията, независимо че работят сериозни лаборатории в цял свят, казва в интервю за "Монитор" началникът на инфекциозна клиника в УМБАЛ "Св. Георги" - Пловдив

- Проф. Стойчева, колко са установените ХИВ инфектирани в страната към момента?

- Към месец юни по данни на Националната референтна лаборатория те са 3160 човека. Смята се, че това не е реалният брой на ХИВ позитивните, а около 70% от тези, които са инфектирани. Те обаче не знаят това, защото не са се изследвали.

- Като цяло българинът знае ли своя ХИВ статус? Какво показват данните?

- Като цяло не знае, въпреки че за тази инфекция се говори много, както и за постигнатите успехи на медицината в тази област. Българинът все още смята, че няма нужда да се изследва. Вероятно не го предприема от страх да не научи нещо, което не го устройва. Той дори си мисли, че последната му грижа е да се изследва за ХИВ. Това важи и за групите, за които рискът е по-висок.

- Кои са тези групи?

- Това са мъжете, практикуващи секс с мъже, и венозните наркомани. Последните обикновено се откриват, когато се предприемат големи скринингови кампании. В останалото време не се тестват, а за тях е абсолютно задължително. Това важи и за младите хора. Не е необходимо да принадлежиш към някоя от тези рискови групи, за да се заразиш. Това може да стане от един-единствен контакт. Затова им препоръчвам поне два пъти в годината да изследват своя ХИВ статус. Само по такъв начин можем да стигнем до диагнозата.

- Имали ли сте в практиката си пациент, който изследва своя ХИВ статус едва когато вече е започнал да развива болестта СПИН?

- Да, за съжаление съм имала. Трябва да се знае, че 1/3 от новодиагностицираните се оказват вече в стадия на болестта. Те са с много напреднал имунен дефицит. Тези пациенти са стигнали до тежките опортюнистични инфекции, пневмония, синдром на отслабване, някоя и друга неоплазия, синдром на Капоши. На практика не идват в разцвета на заболяването. Ако диагнозата се знаеше от по-рано, при добрата терапия, с която разполагаме, те не биха стигнали до този стадий на инфекцията, до развиването на СПИН.

- Какви резултати могат да се постигнат с тази терапия?

- Става въпрос за тройна антиретровирусна терапия. Чрез нея искаме да се стигне до концентрация на вируса под прага на откриваемост в кръвта с методите, с които разполагаме към момента. Това се нарича

неоткриваем вирусен товар. За съжаление обаче той остава в депата на лимфите. Към този момент терапията, макар и ефективна, не ни позволява унищожаването на този товар напълно. Ние обаче успяваме да го контролираме, да го потискаме. Затова и лекарствата се наричат инхибитори, тоест потискащи репликацията, но не и унищожаващи вируса. Засега той остава през целия живот на пациента в т.нар. депа, където медикаментите не могат да достигнат. Най-вече в лимфните възли, в асоциираната с червата лимфна тъкан – тя е най-тежко поразена, и в нервната система. Вирусът е еволюирал така, че да се крие там, където не може да бъде достигнат, и успява да се изплъзне от имунната система. Така остава в латентно състояние. Когато по някаква причина имунната система допълнително отслабва, той започва отново да се размножава. При редовно следвана терапия, при неоткриваеми нива в кръвта, човек не може да зарази друг дори да прави секс без кондом.

- Какво се случва, ако дори за седмица, дори за ден пациентът пропусне да пие лекарствата си?

- Има случаи, в които човек отива на море. Чувства се добре, но решава да не се излага пред хората, като пие лекарства, и ги спира за известно време. Такава практика е изключително опасна.

- Защо? Нима лекарството трябва да се приема под час като антибиотик?

- Трябва да се приема в определеното време. Прекъсне ли се пиенето му, вирусът се появява отново, но вече изменен, с други щамове, различни от първия. Резултатът е развиване на резистентност, той вече не се повлиява от медикаментите. Трябва да се знае, че той се променя много бързо. Вирусът, който се открива в момента, когато имаме разгърната болест, няма почти нищо общо с този, с който пациентът се е заразил. Толкова бърза е неговата мутация, неговата промяна. Затова опасността от развиване на резистентност към лекарствата след спирането им е толкова голяма.

- Може ли ХИВ вирусът да стане резистентен ако се спре приемането на лекарствата дори за няколко дни?

- Абсолютно може. За цяла седмица вече е фатално, да не говорим, че някои хора ги спират за месеци, дори за години.

- Защо ги спират?

- По различни причини. Например някои отиват в чужбина. Там те нямат достъп до здравеопазването, макар че в рамките на Европейския съюз биха могли навсякъде да продължат терапията. Тя е безплатна както там, така и у нас. Това обаче за някои е трудно – не знаят езика, притесняват се да кажат, че са ХИВ позитивни, защото няма да ги вземат на работа, а са заминали, за да припечелят. След две-три години, когато изкарат пари и се върнат, вече са толкова зле, че не е ясно за какво са им тези пари.

- В чужбина също ли има стигма към ХИВ позитивните, както у нас?

- Не е в такава степен, но и там я има. У нас я има, и то дори сред лекарите. Информацията е важна. Битовите контакти не крият никакъв риск с тези пациенти. Ние, инфекционистите, сме свикнали да работим с инфекциозно болните. Анекдотично е някой колега да пипа дръжката на вратата с вестник, защото преди това я е отворил серопозитивен, да не говорим, че не смее да погледне болния. Случаи на отказ да лекуват такива хора има от лекари с различни специалности. Ние работим с ръкавици и маски при всички болни и това е едно от правилата на добрата медицинска практика. Това изискват стандартите и то е напълно достатъчно. Вярно, тези пациенти често пъти развиват туберкулоза. Но ние работим по един и същ начин и с такъв болен, и с дете, което има диария. Нищо допълнително не е необходимо.

Нищо няма да стане на колегата ортопед, който трябва да гипсира счупен крак на серопозитивен. Ако хирург, правейки операция, се окаже в контакт с кръвта на такъв човек, тогава може да има риск.

- Какво се прави в такъв случай?

- В такъв случай лекарят приема веднага постекспозиционна профилактика, която продължава само четири седмици.

- Какво представлява тя?

- Той взема комплекс от медикаменти, каквито са за терапия. Няма случай на заразяване след прилагането на такава постекспозиционна профилактика. Имали сме случаи на колеги, при които ръкавица се къса или плиска кръв, но след провеждането й те са здрави. Възможно е те дори въобще да не са били заразени.

- Казвате, че работата на лекар с предпазни ръкавици и маска е еднакво задължителна за всички. Означава ли това, че някои не ги ползват при преглед на пациенти?

- Отговарям само с един пример, но случаите не са един и два. Както знаете, Южна България е ендемичен район за кримска хеморагична треска – изключително заразно заболяване. Миналата година идва пациентка с такава треска, вече кърви. Колега я интубира без ръкавици, защото се намалявала дактилността на пръстите. Това не е оправдание. За каква добра медицинска практика може да става дума тук?! И това се случва в университетска болница, каквато е нашата „Св. Георги“ в Пловдив. Медицинската сестра също е задължена да е с ръкавици, независимо дали работи с дете или със старец. Впрочем вероятността да се заразят чрез кръв с хепатит В например е 30 пъти по-голяма, отколкото със СПИН.

- Има ли надежда човечеството скоро да получи така желаната ваксина срещу ХИВ вируса?

- Както казах, той е много изменчив, както и този на грипа. Към момента се работи сериозно в много лаборатории по света, но засега категорични резултати няма.

Визитка:

Проф. д-р Марияна Стойчева е началник на инфекциозна клиника в УМБАЛ "Св. Георги"

Преподавател е в Медицинския университет в Пловдив

Водещ специалист в диагностиката и лечението на инфекциозни заболявания

Тя е член на ръководството на Дружеството по инфекциозни болести у нас

МАТЕРИАЛ 6

Автор: Янка Станкова, OFFNews

Дата: 30.10.2019

Заглавие: 'Близките ми приеха по-трудно факта, че съм гей, отколкото че съм ХИВ-позитивен'

След антиретровирусната терапия ХИВ е неоткриваем

Крум (б. р. името е измислено) разбира, че е ХИВ-позитивен преди 6 години. При редовния си годишен тест. Подозира, че може да има положителен резултат, защото прави необезопасен секс, затова не пропуска да се изследва. Когато научава резултата, е готов да започне терапия. Знае, че има ефективна терапия и е готов да се подложи на лечение, но у нас го разубеждават. Казва, че сега вирусът е „неоткриваем“ – в резултат на терапията, която провежда от години, ХИВ-инфекцията е „приспана“ и не може да бъде открита дори с

Разкажи ми как се случи. Как го установи, през какви процеси премина?

Установих го при тестването в център за сексуално здраве преди 6 години. За мен е неприятно да слушам съответната организация да говори по мероприятия как спасява животи и предоставя психологически подкрепа. Може би на немалко хора я предоставят. На мен такава не ми беше предоставена и не мога да си крия чувствата. Предполагах, че може да съм носител на ХИВ, защото бях правил секс без презерватив. Дотогава винаги се опитвах поне веднъж годишно да се тествам. Така при поредния преглед разбрах.

Живеех в чужбина и идвах до България, запознах се с различни хора, говорих с учени. През 2013 г. в САЩ вече се е препоръчвало на немалко места да се започне антиретровирусна терапия, веднага след установяване на положителен резултат. След като стана ясно, че моят тест е положителен, казах – аз съм готов да започна, хайде, скоро пак заминавам за чужбина. - Чудех се къде да започна – тук или там. Отговориха ми - ако твоите клетки са „високи“, няма смисъл. Питах - сигурни ли сте, аз съм общувал с различни учени. Свързаха ме с друга фондация и там получих същия отговор. Пак им казах - сигурни ли сте, аз работя в западна държава, ще мога да започна хубава терапия. Разубедиха ме.

Това е моето голямо разочарование. Какво се случва? Неправителствените организации плюят Министерството на здравеопазването, с което съм съгласен, но самите неправителствени организации тогава какви са били? Защо аз съм знаел, че тази терапия е успешна и вече препоръчителна на Запад, а те не? Това са пропилени години от живота ми. Защото аз се върнах в чужбина и две години не предприех нищо. Аз съм можел да започна терапия и да стана „неоткриваем“ още тогава, а не да чакам две години.

През тези две години не говорих с никого за моя проблем, но вирусът прогресивно е вършил своята деструктивна работа. Имал съм късмет, че имам имунитет, който е поддържал ниско ниво на вирусен товар и когато най-сетне започнах терапия, след 4 седмици имах „неоткриваем“ ХИВ. Но разочарованието си просто не мога да го скрия. Неправителственият сектор има много хляб да изяде. Тази психологическа подкрепа, за която се говори досадно често, аз не съм я получил, а и бях прочел повече от себепровъзгласените експерти в сектора. Минах сам през този процес преди 6 години. Да, терапията спасява живот, но нещата у нас не са толкова професионални, колкото се представят.

Как преживя този момент?

Много трудно. Казах на сестра ми веднага, но след това не сме говорили по темата. Тя беше единственият човек, който знаеше, през двете години преди да започна терапия. Когато реших да я започна, казах на всички – майка ми, баща ми, приятелите ми, на бабите ми. Вече всички знаеха, но никой не може да ми върне тези две години на депресия, на нещастие „скрит в килера“.

Ти се затвори?

Беше ми много трудно. Работех и учех. Много сериозно се отдадох и на работата, и на ученето и на не-мисленето за ХИВ вътре в мен.

Имаше ли значение за теб кой те е заразил?

Аз защитавам идеята, че човек, който е наясно с ХИВ и начина, по който той се предава, и е инфектиран (освен ако не е бил изнасилен или подложен на някакъв вид сексуален тормоз), трябва да поеме отговорност за това, което се е случило. Щом правиш необезопасен секс, не можеш да се оправдаваш с обяснението „той ме увери, че е чист“. Аз казвам – чакай малко, ти даваш съгласие, ти си се съгласил. Да, той е излъгал, той е манипулативен, той е най-ужасният човек на света, но правенето на секс без презерватив не може да ти бъде наложено. Този факт, че даваме съгласието си, много хора не могат да го приемат според мен.

Ти не беше ли ядосан като разбра, че си заразен?

Със сигурност бях тъжен, но ясно знам, че ХИВ е проблем, до който се е стигнало заради мои решения – необмислени, спонтанни, глупави – но мои решения.

Ядоса се на себе си?

Не, ядосах се най-много на системата, защото исках да започна терапия, а ми казаха - не. Това е единственото, което ме ядоса. Аз много бързо приех нещата. Те са такива, каквито са. Не мога да премахна ХИВ. Единственото, което мога да направя, е да започна терапия. И това ми беше отнето от две неправителствени организации и от Инфекциозна болница. Това е гневът, който все още бушува в мен.

Някакви медикаменти пиеше ли изобщо? Здравословно как се чувстваше?

Бях ок. Явно имам имунитет, който е поддържал по-скоро нисък вирусен товар. Това е бил плюс, който не съм знаел, че имам.

Как започна терапията?

Като минаха години, пак се прибрах в България и си казах, че вече е време. Разпитах каква е системата, какви терапии има, много рових, срещах се отново с фондации, пак бях леко шокиран от това колко са неинформирани. Тогава вече Световната здравна организация (СЗО) беше оповестила, че се препоръчва антиретровирусната терапия за всички, веднага. У нас отново ми казаха, че не ме съветват да я започна, независимо че СЗО го е обявила. Питах защо – ами защото това е опит. Ами не е така. Новите терапии са с много малко, почти никакви странични ефекти. Колкото по-рано я почнеш, толкова по-бързо се възстановяваш.

Добре, но тази терапия не е ли доживот?

Към този момент, да. Сега има едни инжекции, които се поставят веднъж месечно и това ти е терапията за целия месец. В края на тази година тези инжекции ще бъдат одобрени в САЩ, в Европа от лятото на 2020, в България – 2021, може би. Но рано или късно ще дойдат и у нас.

Трябва да минат търговете. В момента вървят търговете за лекарства в МЗ и Експертния съвет по ХИВ/СПИН и одобряват лекарствата, които фигурират в нашия позитивен списък за доставка от май 2020, т. е., за да се одобри нещо за следващата година, то трябва да присъства в позитивния списък сега. Това е голямата борба – да влезе в позитивния списък съответният медикамент, за което и да е заболяване. Винаги Америка е лидерът. ЕМА (б. р. Европейската агенция по лекарствата) винаги закъснява – вероятно ще ги одобри през юни догодина, тогава вече в България може да се излезе с аргумент – ЕМА одобри ежемесечната инжекция.

Какво си работил, какво си учил, има ли нещо общо с фармацията или медицината? Звучиш ми много компетентен. Не, нищо общо. По-скоро политически неща съм учил. Но винаги много съм чел.

Знаеш ли какво ми направи впечатление при една презентация - че според статистиката най-отговорните пациенти са мъжете, които правят секс с мъже. Като те слушам, излиза, че това е вярно.

Това е стереотип. Защото, както сигурно знаеш, най-лесен начин за предаване на ХИВ по сексуален път е аналният секс. Кой прави най-много анален секс? Гей и бисексуалните мъже. Ние сме най-голямата група, следователно е нормално в нашата общност да се говори толкова много за ХИВ. Да, много хора са дисциплинирани пациенти, пият си лекарствата като мен, аз самият препоръчвам дори да си навият аларма, да си приемат хапчето в определен час, но има хора, които не са – стереотип е. Отговорни са, защото много се говори по темата в общността.

Ами в сравнение с инжекционните наркомани?

Да, но там е различно и ти знаеш защо. Там има зависимост. Ние не сме зависими. Хората, които живеят с някаква зависимост, имат по-труден живот със сигурност. Тук можем да отворим скоба, че в гей и би общността има немалко сексуално зависими, защото България е хомофобска държава и хората ходят по градинки, по клубове, където има тъмни стаи за секс. Това нямаше да е така, ако държавата беше по-открита към еднополовите взаимоотношения и щеше да има по-малко ХИВ със сигурност. По-малко хомофобия – по-малко ХИВ - 100%. Мога да го гарантирам. Нещата са свързани. Но не е само хомофобията, а и фактът, че в България няма сексуално образование – това е най-важното, като добавиш и хомофобите.

Стигмата ли е най-сериозният проблем, с който се сблъсква един ХИВ-позитивен у нас?

Сигурно знаеш случая с британеца, който почина през април-май месец у нас. Той беше ХИВ-позитивен. Така или иначе, от това, което съм чел, той е щял да почине, но това не променя бруталното отношение, което са имали спрямо него – изгонили са го от няколко болници. Това е голям проблем. Не ми се е налагало да се оперирам или да постъпвам в болница. Но имаше случай в спешното на една частна софийска болница миналата година, когато са вдигнали скандал на пациент, след като са разбрали, че е ХИВ-позитивен… Ето отново какво е нивото на информираност на хората, които би трябвало да са по-компетентни от нас.

Там, където я има думичката "неоткриваем", хората стават подозрителни: а, щом е неоткриваем, значи може да се злоупотреби.

Може и така да е. Имал съм такива разговори с гей мъже, които твърдят, че ХИВ е конспирация, вирусът е измислен от фармацевтична компания, но бих искал да поясним защо ХИВ е уникален вирус, каква например е разликата с хепатит С. Вирусът на хепатит С не се интегрира в ДНК-то на клетките. ХИВ се вгражда и оставя генетичен материал вътре в ДНК и науката все още не е измислила терапия, която да таргетира това вградено, заспало ДНК на ХИВ, което може да се събуди по всяко време и да започне да се размножава. Хората не разбират как работи вирусът, а това е много важно.

Имам чувството, че говоря с медицинско лице. Идеята ми беше пациентската гледна точка… какви са нагласите в гей общността за този проблем?

В момента вече са чудесни нагласите. Имаме 4 ЛГБТ организации, които говорят за ХИВ. По-добре не е било от сега. Много се говори. Аз въобще не съм уникален, много хора си разкриват статуса.

Ти казваш, че си разкриваш статуса, но все пак имаш избор да го направиш или не.

Серофобията е терминът за фобия от ХИВ. Спрямо мен в сайтовете за запознанства е имало серофобия. Когато ме питат какво значи, че съм серопозитивен, аз обяснявам и ми казват – „а, не, аз правя секс само с „чисти“. Казвам – „ами аз съм чист – къпя се, пия си таблетката, вече години наред съм „неоткриваем“, тоест, дори ако правим секс без презерватив, практически няма да мога да ти предам ХИВ.“

Как се отрази диагнозата на сексуалния ти живот?

Станах много по-смел, много по-директен, правя по-хубав секс със сигурност, много по-ясно казвам – това ми харесва, това не ми харесва.

Обясни ми как сексът става по-добър, моля те.

Като вече си взел решението, че ще живееш по-откровено със себе си, ти си по-откровен с хората, с които общуваш. Опитвам се да казвам нещата културно, но ги казвам. В секса е същото. Опитвам се да не е със скандал, но казвам – „сексът, който правим, започна добре, но в момента е зле, нямам желание да продължа“ - и ставам от леглото.

Изискваш ли от партньора си да ти съобщи статуса си?

Не, не ме интересува, защото аз, освен че съм на терапия, съм ваксиниран срещу хепатит А и В, срещу HPV (който може да доведе до рак на ануса, гърлото, пениса) и на всеки три месеца се тествам за гонорея, сифилис, микоплазма, хепатит С, хламидия. Тествам се за нещата, за които няма ваксини и ако нещо излезе, да речем гонорея, пия конкретния антибиотик и тя е излекувана. Предупреждавам хората, с които съм правил секс последните два месеца, да се тестват. Аз се следя. Това е западен модел.

Ти се тестваш, но колко са хората, които не го правят? Колко е близо западният модел до нашия?

Идва, идва. Хората знаят, че винаги е имало всякакви инфекции. Вече знаят, че не е трипер, а гонорея, не е жълтеница, а хепатит А, по-образовани стават. Силно вярвам в това.

Казваш, че непрекъснато общуваш с гей мъже, живеещи с ХИВ. Кой е основният им проблем, кое доминира?

Основният проблем е, че има дискриминация в обществото. Ако са с ХИВ, проблемът е серофобия, плюс хомофобия, защото те са гей или би мъже. Хомофобията и серофобията се комбинират със страха от това,

че не си хетеросексуален и че си с ХИВ. Тоест сбъднало се е пророчеството от 80-те години – ти си педал и имаш СПИН (моля за извинение за израза). По дефиниция „педераст“ е възрастен мъж, може би женен мъж, който си пада по тийнейджъри – аз не съм педераст и не си падам по тийнейджъри, и СПИН не е ХИВ. За човек, който е започнал терапията и пие таблетката си, шансът да стигне до СПИН е 0,00… почти невъзможно е.

На теб кой ти беше преломният момент? Ти каза, че тези две години за теб са били „годините в килера“.

Моето критично мислене. Абсолютно сам взех решението за терапията. След като реших, че е дошъл моментът да започна терапия, много разпитвах, интересувах се, не исках да съм досаден, но сама виждаш, че светът, в който живеем, те кара да си такъв, за да постигнеш нещо. Ако не си такъв, хората те мачкат, мачкат те с ХИВ или без ХИВ.

Промени ли се ежедневието ти, начинът ти на живот?

Коренно променен съм от ХИВ. Както по-рано казах за секса, че съм много директен, така съм и в общуването с приятели, родители, роднини. Много по-директен. Когато виждаш, че нещо не ти харесва – не бъди груб, но бъди директен. Хората винаги ще имат скрупули, винаги ще имат страх, колкото и да са възприели ХИВ статуса – винаги ще има страх, винаги се налага на някого да кажеш, че си ХИВ-позитивен. Отново изживяваш този момент - как ще се приеме, как ще реагира човекът отсреща. Страхове ще има, скрупули ще има. Това мога да го гарантирам, но поне в моя случай животът е много по-лесен, много по-ясен. Това мога да го кажа със сигурност.

Да говориш свободно за тоя проблем защитна реакция ли е? Когато човек е открит, обезоръжава.

Може в някой момент и да е защитна реакция. Ако си в ситуация, в която не искаш нещо да се случи.

За близките ти твоето признание какъв момент беше?

Ами със сигурност го приеха по-добре от това, че съм гей. Не мислиш ли, че е малко странно. В смисъл по-трудно ти е да приемеш природата на биологичното си дете, хомосексуалната му ориентация, по-лесно приемаш заболяването. И много мои приятели, които са открили и двете неща пред близките си, казват, че за тях това е било малко разочароващо. Но все пак мен ме чуха. Майка ми ме чу, баща ми първоначално не успя на разбере това, което му казвам, но след това го преодоля, бабите ми също го чуха много ясно. Дори бих казал, че сега взаимоотношенията ми с тях са по-добри, защото казвам директно какво мисля. Когато си откровен за повечето неща с хората, имаш по-добра връзка с тях. Стимулирам хората около мен също да бъдат откровени. „Махнах“ един от най-старите си приятели от живота си, защото видях, че приятелството с него вече не ми дава абсолютно нищо.

Възможно ли е да имаш трайна връзка?

Много е трудно. Мисля, че става въпрос за моя характер, не за ХИВ, защото съм бил с други мъже, които са на терапия, опитвали сме се да бъдем заедно, но се появява несъвместимостта в характерите. Онази идея, вероятно и ти си я имала – „О, здрасти, Иване, ти си гей, имам един приятел, който също е гей, вие ще се харесате“ - разбираш ли? Не е така. И с ХИВ не е така – „О, ти си с ХИВ, имам един познат, който също е с ХИВ, да ви запозная…“ Тотално не работи… Хората не са много съобразителни, и аз съм такъв. Това е стереотип в момента, но немалко гей мъже са като мен. Аз самият не съм лесен, но поне съм открит за нещата, за които не съм лесен. Защото много хора не са.

С какъв човек би създал трайни отношения в такъв случай?

Не знам, над това мисля много често.

Ще ти кажа моя тип – да е висок, да е добър, да е умен… (смеем се)

Когато съм опитвал да имам партньор, виждам, че външният вид „пада“ на втората седмица и оставаш с човека. Ако човекът не ти допада, провалът е сигурен. Аз вече съм на 34 години и по-скоро знам какво търся. Виждам, че това е световна тенденция – да сме сами. Аз също съм сам, самотен, не съм от хората, които винаги са в някаква връзка само и само да не са самотни. От години си го мисля – изобщо ще дойде ли някога този момент. Приемам, че моментът да имам сериозна връзка може никога да не дойде и съм ок с това.

Но това не е до ХИВ, това е до характери, до начина, по който светът се променя бясно. Твърде бързо се променя според мен, за да можем ние да свикнем с темпото. Както аз имам своите конкретики, че не трябва да е пушач, не трябва… така и други хора имат своите конкретики, че трябва ходи на фитнес, че трябва да е, както ти казваш, „висок“, така че… Самотата не е определена от ХИВ. Той може да ѝ помогне, но в София има вече много ХИВ-позитивни гей мъже, много. В ОПИН (отделението по придобита имунна недостатъчност) на Инфекциозна болница в София са регистрирани над 1000, някои от тях са от провинцията, но повече живеят и работят в София. Тоест избор има (смее се), но виждам, че това не е достатъчно. Гей с ХИВ не е критерий за връзка.

При нас е много трудно и затова тези приложения за запознанства са такъв огромен хит в общността ни. Голяма част от нашата самота, освен че сме дискриминирани в обществото, е че е трудно да си намериш някого – или трябва да отидеш на тематичен бар само за секс или в градинка, където се събират гей и би мъже. На мен ми е много трудно. Изморяващо е да влизаш в гей приложенията и да те заговорят хора, които нямат снимка в лице и да ти искат голи снимки. Неандерталски начин на обущване, разбираш ли. Сексът е секс, но това е твърде мега-хипер-сексуално поведение, което обаче е скрито - скритият гей мъж, който си крие лицето, реже си главата на снимка.

Дори в такова приложение?

Доста масово хората си крият лицето. Много хора започват разговор с голи снимки и след това (може би) показват лицето си. При вас най-известен е Тиндър, не съм бил в Тиндър. Знам, че там също има гей и бисексуални хора, но при вас според мен нещата са по-плавни. При нас е секс - сега... Комплексно е. Обществото не те харесва, но ти така си израснал. Майка ти и баща ти не са знаели, че си гей или не са искали да го възприемат и са те отглеждали като хетеросексуален – „като си намериш приятелка“, „като се ожениш...“ Аз така съм отгледан.

Като се разкрих пред нашите, и двамата казаха „Ние винаги сме подозирали…“ Не можех повече. Това е моят живот. Егоистично е, но трябва да оцелееш, иначе започваш да живееш живота, който вашите са искали да живееш и много лесно можеш да се ожениш и да опропастиш живота на жената, която не знае, че си гей или бисексуален, да опропастиш живота на бъдещото дете. Аз имам такива познати, които са знаели, че си падат по мъже, но са се оженили за сигурност, създали са дете за сигурност. Следва развод, както може би се сещаш, или много нещастен брак. Той през цялото време търси секс, а и може да попадне в ситуация, в която да хване ХИВ. Не са малко такива случаи. На мен ми е по-гадно за жената и децата, ако трябва да съм честен.

Безплатна ли е терапията?

Напълно безплатна.

Случвало ли се е да има моменти, в които няма медикаменти?

Има, да. Май-юни 2018 имаше няколко седмици, в които нямаше определени медикаменти. Ако прекъснеш терапията, можеш да придобиеш резистентност към това, което пиеш, шансът е малък, но е възможно да стане. Но най-вече това е зле за теб, защото вирусът се събужда и започва наново да руши тялото ти.

Губил ли си приятели заради СПИН?

Не, всеки, който ми е казал, че има ХИВ, съм го тормозил да започне терапия. В моето обкръжение не. Но мисля, че в някои случаи се спекулира за „смъртни случаи от СПИН“ на известни личности заради това, че са били гей мъже.

Имаш ли противници вътре в общността?

Може, не знам. Не ходя по гей клубовете и гей баровете, като непушач и рядко пиещ.

Как поддържаш социални контакти в такъв случай?

Разхождам се с приятели, ходим на кино и когато мога, правя секс. Идеята за гей баровете е страхотна, но нещата никога не са такива, никога не е толкова забавно. Тъпо е и е скучно и като добавиш нарушаването на закона – пушене вътре, аз започвам да се изнервям, да кашлям.

Значи теб човек, за да те свали, трябва да те заведе сред природата.

Не, барът е супер! Бих отишъл, ако знам, че няма да се пуши и ако знам, че човекът, който ме сваля, няма да иска да се наливам с алкохол. Защото аз нямам нужда от алкохол, за да се чувствам готино. Хубавата музика ми е достатъчна.

Какво ти е интересно да правиш?

Следя актьори, режисьори, интересувам се от музика, космос, екзопланети (планетите извън слънчевата система).

Четене, кулинарство?

Не, не мога да готвя, никога не съм готвил.

Убихме поредния стереотип.

Да, не съм гей мъжът, който ходи по молове на шопинг, не съм гей мъжът, който слуша чалга, и не съм гей мъжът, който готви. Стереотипът умря. Но съм сексуален. Отворен съм да слушам и говоря по всякакви теми, стига да не ми се натрапват вредни идеи като навремето идеята, че не трябва да започвам терапия за ХИВ; като антивакс идеи – ваксините предизвиквали не знам какво си. Предизвикват... грънци. Я моля, я по-спокойно! Тук толерантността ми тотално изчезва. Не мога да…

Много си навлязъл в тия теми.

Защото заради псевдонаука хората стават ХИВ-позитивни. Защото заради псевдонауката хора не вярват, че има ХИВ, правят секс без презерватив и придобиват ХИВ. Има огромен проблем. Млади майки са решили, че ваксините причиняват аутизъм. Псевдонауката убива хора. Някои от ХИВ, други от хепатит, трети…

Сърцето свободно ли е в този момент?

Тотално необвъзран съм.

Не се е появил подходящият МСМ (мъж, който прави секс с мъж)?

Кажи гей и би, не говори за МСМ. Аз не съм МСМ, аз съм гей. Когато ми кажат „пишем за МСМ“, питам какво е МСМ бе?

А аз реших, че това е коректният израз...

Ма, моля ти се! Аз не познавам гей мъж, който се е разкрил пред своите родители и приятели и е казал – „аз съм МСМ“. Когато аз се разкрих, казах – „аз съм гей“.

Виж колко е нелепо, някой създава термин, който евфемистично да назове нещата.

МСМ е епидемиологичен термин, измислен през 90-те от хора, които се занимават със сексуално здраве, инфекции. За тях това е по-лесно и аз го разбирам, и нямам нищо против, но аз не съм МСМ и това много ясно искам всички да го знаят. Ако ще използваме етикети - аз съм гей мъж. Искам да те уверя, че не съм единственият, който го казва. Питат кои са сайтовете за МСМ запознанства – сайтовете са за гей запознанства, приложенията са за гей запознанства, гей общност, гей мъже. Нека гледаме реално на нещата.

Може би се притесняват да не обидят...

Няма такъв филм „аз съм МСМ“.

Исках да те попитам за актуалната статистика за хора, живеещи с ХИВ...

2018 беше рекордна в историята на България по новооткрити ХИВ случаи. 311 души бяха открити и никой не го отрази. Отразиха цифрата 311 и никой не добави, че това е рекордната година по новооткрити случаи. Така че, ако можеш да го кажеш, ще е добре.

С какво си обясняваш това?

С активността на неправителствените организации. Най-накрая ЛГБТ организациите започнаха да работят суперактивно по проблема ХИВ. Някои се тестваха и разбраха, че са носители, а някои знаеха, че са серопозитивни, но не бяха започнали терапия. Много от новооткритите случаи са били във фаза СПИН. Не са били инфектирани „преди малко“. Според мен не е епидемия. По-скоро е информираност, ангажираност, достигане до съответните хора и стимулиране да се започне терапия.

Какъв според теб е процентът на хората, които не се изследват, но са носители на ХИВ инфекцията?

Не си спомням каква е статистиката, но за мен е интересно дали тази година ще има промяна.

Искаш да кажеш дали са се увеличили?

Не. По-скоро мисля, че ще започнат да намаляват, защото тази терапия действа.

https://offnews.bg/zdrave/blizkite-mi-prieha-po-trudno-fakta-che-sam-gej-otkolkoto-che-sam-hi-714402.html

МАТЕРИАЛ 7

Автор: Недялка Филипова, Novinata.bg

Дата: 29.10.2019

Заглавие: Защо СПИН не звучи толкова страшно днес

Диагноза СПИН?! Днес тя не звучи като присъда,въпреки че е стряскаща за всеки нормален човек. Вече има хиляди хора,които дълго време живеят с вируса на СПИН. Но трябваше да минат години,обществото да промени отношението си към заразените с вируса на ХИВ по един или друг начин. Както и към вече болните- да осъзнае, че те са сред нас и трябва да имаме към тях поведение, което не ги отхвърля,преследва и изключва, за да не страдат те самите и тези, с които живеят или други .

Годината е далечната 1992-а. Тогава по света има милиони заразени с инфекцията на НIV, България все още е далеч от епидемия. Но вече се знае, че има заразени българи, макар по темата се говори под сурдинка. Даже има опити да се неглижира, въпреки че специалистите бият тревога. Според тях сега е моментът да се извършва просветителска работа и да се открият хора,които сами ще се посветят да разясняват и обучават как се предава инфекцията, кой най-често е застрашен и как да се предпази от нея.

Точно в този момент бизнесменът Августин Пейчинов организира в ексцентричната си вила «Аква» край Варна първата среща на малкото все още неправителствени организации,приели присърце тази дейност,на местни власти и на хора, живеещи с вируса на ХИВ – българи, които живеят у нас и в чужбина. На нея присъстват наши и чужди медици-инфекционисти и вирусолози, доброволци, които работят по проблемите на «чумата на века», както популярно тогава се нарича болестта. Разбира се, най-голям респект от всички предизвиква участието на професор Люк Монтание, френският учен открил вируса на СПИН, носител на Нобелова награда за това.

Бях сред малцината журналисти поканени на тази среща,благодарение на съвместната ми работата по тази тема с неправителствената организация «Здраве и морал» – Стара Загора. Освен от изнесената лекция(не мога дори да си помисля да я коментирам), бях силно впечатлена от естественото поведение на големия учен. Той общуваше непренудено с всички – колеги, болни, журналисти. Чувстваше се

желанието му да убеди нас, присъстващите, а чрез нас и обществото, че от всеки зависи да не допуснем епидемията у нас, че всеки е длъжен да има отговорно поведение и не бива да умрем от невежество. Разговорите му с болните бяха насаме.

На тази среща за първи път интервюирах двама от носителите на НIV-вируса. Бяха различни по професия и възраст, и помня разгорите досега. И двамата не пожелаха да се представят с истинските си имена, но чувствах желанието им да споделят за случилото се. И двамата се страхуваха тяхната тайна да е бъде разкрита от близки и приятели.

Първият ми събеседник бе младо и красиво момче от София. Художник. Живееше и учеше в Париж. Призна, че е хомосексуалист. Не беше сигурен кой го е заразил. Искрено съжаляваше за наивното си поведение и отчайващо силно искаше да продължи да живее, за да рисува. Призна, че откакто е научил, че носи вируса на СПИН, се е затворил в себе си, избягва срещи и контакти. Не знаеше как да сподели тайната си с близките си, но се надяваше лекарите във Франция да му помогнат да се излекува. Беше сигурен, че ще се върне в Париж, защото там се чувства по-защитен и анонимен. А не скри, че там е срещнал и хора с подобна участ и това му удава кураж за бъдещето.

Другият случай беше класика в жанра от това време – моряк от Бургас. Пътува с корабите по цял свят. При един от рейсовете корабът спира за ремонт на пристанище за 15 дни. И бургазлията се отдава на платена любов. Бил чувал за СПИН, но … не мислел за това в онзи момент. Не можеше да допусне, че точно на него това се е случило. Семеен бе, с дете. Беше объркан и не знаеше какво да каже на жена си, не знаеше как ще продължи животът му оттук нататък. Беше загубил работата си, не смееше да потърси помощ от приятелите. Беше се хванал като удавник за сламка, че лошият сън ще мине и отново ще се върне предишния му живот.

Тази среща стана ключова за по-нататъшната дейност на сдружение «Здраве и морал«. Стара Загора бе един от първите градове в България, в който една неправителствена организация стана инициатор и организатор на кампания за превенция на СПИН/ХИВ.

Ето началото

Споменът е на Красимира Лазарова, психолог и психотерапевт, първи председател на сдружението.

„1992 бе годината, в която като главен експерт в РК на БЧК в Стара Загора включих в професионалната си программа и дейността «профилактика на болестите предавани по полов път и СПИН». Тогава самата дума СПИН звучеше страшно. Създадохме неправителствената организация – СНЦ ”Здраве и морал”. С подкрепата на лекари –инфекционисти търсехме различни начини да обясним на населението какво представлява вирусът и как да се предпазим от заразата.

Работили сме със серопозитивните от града и региона. В първите години те бяха отхвърлени от обществото, а някои и от семействата си. Борба беше да бъдат лекувани в здравно заведение, да имат личен лекар и зъболекар, да не говорим да им се осигури работа. Дори в здравния картон заболяването беше завоалирано. Използвах опита си като ръководител в „Телефон на доверието” – от покойния вече психиатър д-р Йосиф Цанков от Русе, бях научила всички методики, изискващи подобна дейност, както и особености на телефонната помощ, и затова много хора ми бяха доверили своята тайна, знаех как се чувстват те и техните близки. В тези първи години до мен и съмишлениците ни застана д-р Димитър Димитров, който завеждаше кабинета по болести предавани по полов път. Той направи и първите дипянки и листовки, за да са ни в помощ при срещите с учениците в средния горен курс на обучение от всички старозагорски училища, със студентите от града и с всички млади хора. Освен обичайните

информационни материали, организирахме и първия хепинънг на открито, нещо ново, което събуди голям интерес и бе подкрепен от всички държавни институции, както и от Община Стара Загора.

Запознанството ми с проф.д-р Радка Аргирова, тогава ръководител на Централната лаборатория по ретровируси, помогна много на дейността ни. Тя е човекът, който с голям ентусиазъм подкрепи нашите усилия и оказа безценна помощ в първите ни стъпки за информираност и превенция на заболяването. Организирахме обучение и в Старозагорския затвор и по онова време в Строителни войски и в БА. С младежи провеждахме ежегодни лагери,създадохме и първия детски телефон на доверието, в който деца и младежи изпълняваха задачите си като сътрудните.

В продължение на няколко години, благодарение на Програмата за превенция, финансирана от Глобалния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария и всички здравни институции, неправителствени организации и медиите, отношението към серопозитивните се промени. Има хора, които живеят с години с вируса на СПИН. Но, ако бъда откровена, трябва да призова най-вече младите хора да водят отговорен сексуален живот, да забравят дрогата, а при най-малко съмнение да се обърнат към специалистите в кабинетите за анонимно и безплатно изследване на СПИН.

ДНЕС

От откриването си през 2003 година досега в Кабинета за анонимно и безплатно консултиране и изследване на СПИН(КАБКИС)към РЗИ- Стара Загора са изследвани анонимно и безплатно над 3200 човека. Най-младият клиент на кабинета е на 12 г., а най-възрастният – на 77 години.

За 2005 г. КАБКИС- Стара Загора има най-голям брой изследвани клиенти /1500/ сред вече 15-те кабинети в България. Славата си на първенец на страната той дължи на успешното партниране с много правителствени и неправителствени организации, работещи по различни компоненти на Програмата за превенция на ХИВ/СПИН.

КАБКИС- Стара Загора е първият кабинет в България, който поде инициативата да бъдат изследвани по тяхно желание лишените от свобода в Старозагорския затвор.

https://novinata.bg/obsthestvo/zastho-spin-ne-zvuchi-tolkova-strashno-dnes/

МАТЕРИАЛ 8

Автор: Деяна Вълчева, Областен вестник „Знаме”-Търговище

Дата: 05.11.2019

Заглавие: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО С П И Н

Разговор с Юлия Пискулийска

. Юлия, лятото се отбихте с колеги на път за здравния форум в АЛБЕНА. Тогава разбрах, че пишеш книга за проф. Радка Аргирова. И няма как там да липсва проблемът „СПИН“.

Така е. Името на професор Аргирова е неотделимо от този проблем.Тя е специалистът, внесъл матраче с вируса на СПИН в България, за да работят с него нашите учени и да се справят с всички предизвикателства, произтичащи от тази инфекция. Вирусът ѝ е даден от Гало и е съпроводен със съответния документ. Но тъй като никой в България не е предупреден, за вирусолога Аргирова настъпват доста сложни години. Тя има открито досие и там е обозначена като „Псевдоним Вирус с окраска диверсия“. След много перипетии, по предложение на генерал Коцалиев разпитите са прекратени. През цялото това време, под контрол, естествено, тя работи упорито и всеотдайно, преминава през всички изпитания – съмнение, че иска да подкопае националната сигурност, че е е прекалено самоуверена...и прочее.

.Кои са основните линии в тази книга...впрочем, какво е заглавието?

. Нарекохме я „Псевдоним Вирус с окраска диверсия...“ Това отразява началото на инфекцията в България, непозната още не само у нас, предизвикваща както ужас, така и любопитство. Незнанието води до предположения, до скъсване на социални отношения – не само сред нещнаещите почти нищо за света на вирусите, но и сред специалисти, посветени в тънкостите. Страхът определя отношенията, създава неподходящи за действие условия.

. Това ли е една от линиите – страхът?

. Естествено чувство е...Но науката би трябвало да го побеждава със своята конкретност, получена след доказателства. Знанието би трябвало да постави „стоп“ пред усещането, че вирусът може да те зарази по всякакъв начин. Но...специалистите, с които Радка Аргирова е в една сграда, я изолират. С жива верига – да не влезе в стола...да не се храни там. Описали сме драстични случаи – когато по нареждане на акад. Малеев тя трябва да замине с директора на Института по педиатрия за Габрово, защото там се е родило първото дете от заразена с ХИВ майка. Директорът не слиза от колата, не иска. Радка, която не е педиатър и самата тя не е гледала дете, отива. Пие и кафе там, яде кекса, направен от бабата. Занася и на директора, но той ужасен отблъска ръката ѝ...Или пример пак от началото – когато умира млада нейна колежка, работеща в другия край на дългия коридор...Веднага следват донесения, разпити, правят се изследвания на всички. След години Радка ще срещне майката на починалата, също специалист, която ще ѝ каже, че никога не е вярвала в онази версия, че заболяването е било вид хепатит, предполагащ и смърт. Или...ами когато е открит първият заразен с ХИВ у нас, чужденец...Докато се очаква полет към неговата страна, той е в затвора и оттам ѝ звънят: горещо е, човекът ще се изпоти, какво да правим с белезниците...Няма как да се заразят от тях, казва им, но пак питат...е, измийте ги със спирт, успокоява ги Радка.

. Значи книгата е за историята на СПИН у нас?

. Да, и започвам със страха, защото той придружава началото. И поставя заразеният в ъгъла на обществото, изолира го, отблъсква го. Въпреки лекарската клетва, всички са знаели за заразената с ХИВ майка. Имало е и предложение хирурзите да получат списъка със заразени. Въпреки изискването за анонимност. Въпреки задължителните при всякакви обстоятелства изисквания към лекарите. Към сестрите...Ръкавици, маски...Заразеният или болният са белязани. Сякаш не са човешки същества. Професор Аргирова още не може да забрави ужасната картина – моряците в Бургас, затворени в очакване

на резултата, семействата им... това е една от посоките – да се види съдбата на заразените, на семействата им. Да се види как самоотвержено работи Радка Аргирова, как е неотлъчно до тия белязани хора, сяда на масата с тях, търси думите, които успокояват. Тази история включва и институциите, решенията или липсата им. Всъщност, нека кажем – книга за „вчера“, която гледа към „утре“. Защото и преодоляването на страха, а и на самата болест у нас се поставя на здрави основи – за някого те ще носят конфликти, унижение...но си струва, в името на човека, на бъдещето. Ученият винаги е крачки напред. В началото у нас – това се вижда и от думите на тогавашен министър на здравеопазването у нас, г-н Петър Бояджиев, който заклеймява Радка Аргирова в Народното събрание и посочва, че „тая госпожа“ търси и социален аспект на болестта. Дори един министър недовижда „тая страна“ на проблема. Но слепотата му няма да спре започналата в България битка срещу една нова инфекция.

. При тези добре поставени основи преди време каква е сега ситуацията у нас?

. Ако попитате професор Аргирова, ще ви каже: сега България е страна с ниско разпространение на тази инфекция, по-ниско от средното за Европа. Или – няма драстично нарастване, сравнено с други години. Това поставя добра оценка на контрола. Новозаразените са от уязвимите, от рискова група – тази на хомосексуалистите. Една много ясно прокарана мисъл на проф. Аргирова е и личната отговорност на всеки. Кой е партньорът ти, осъзнаваш ли цената на риска...Отговорен ли си към себе си, а и към другите. Преодоляваш ли границите на страха, на срама – изследваш ли се. Какво е поведението ти после?

. И какво е бъдещето на хората със СПИН? Обречени ли са?

. Никога не трябва да се тръгва от точката на обреченост. Времето, в което живеем, е време на открития и в медицината. И се осъзнава необходимостта да не се делят болните, да няма избор, било случаен или според определени критерии. Лечение за всички. В началото на септември 2017-та за Европа е прието, че всички, независимо от това колко вирус съдържат, подлежат на терапия. Финансирането е от държавния бюджет, направо от министерството на здравеопазването, не зависи от клинични пътеки и от каси...Това не изключва личната отговорност на всеки при избора на партньор. Успокоението не е добър съветник.

. Твоите чувства, докато създавахте книгата „Псевдоним Вирус...“

. Няма как да си безчувствен в срещата с факти и личности от един период, в който е имало толкава сражения между знанието и незнанието, между страха и човечността...На фона на историята със СПИН се откроява огромна информаця, открояват се важни неща, откроява се пътят на учените, на авторитетите, които работят в името на човека. Не само срещу СПИН. Когато е зам.-министър на здравеопазването, Радка Аргирова е в Сливен, в поредната битка срещу вирус, друг, задава с епидемия...и на площада изпива шишенцето с ваксина. После ваксинацията тръгва. Замислям се отново за неща, които съм срещала: как моят колега от Бургас, Васил Лаков, в най-тежките дни за моряците сядаше и ядеше от една чиния с тях, разговаряше с тях...описваше съдбите им. С разбране и симпатия. Може би мнозина не знаят, че проф. Аргирова има пряко участие в спасяването на нашите сестри в Либия – нейна е експертизата...Колко страни по това време могат да посочат свой капацитет по проблемитте на СПИН, който с научни доказателства и аргументи защитава тезата си? За мен като журналист е важно върху канавата на историята със СПИН да поставя акцент върху българските учени – преди години и сега. Пак мнозина едва ли знаят, че виросулогът Аргирова миналата година беше поканена от научната общественост в Англия, където беше и модератор, и лектор, да говори за свой експериментален модел: „Ко-инфекция ХИВ + грип:

от експерименталния модел към индивидуалното здраве“. Лекцията е оценена като „феноменална“. Затова съм убедена, че болните от вируса-чума имат бъдеще. Има кой да мисли за тях. Вярвам, че и тежката стена около тях не е същата и ще бъде разрушавана. Ако знанието и човечността си подадат ръка.

МАТЕРИАЛ 9

Автор: Александър Недков, Сайт ЗДРАВЕ ДА Е

Дата: 09.11.2019

Заглавие: ХИВ/СПИН И ДОСТОЙНСТВО

В началото на 80-те години на XX в. да бъдеш обявен за серопозитивен беше равностойно на смъртно наказание. След това се появиха зидовудинът и тритерапията. Хората живеят по три десетилетия с болестта.

Стъписващата представа, белязала ХХ век, нахлула все така застрашително и в ХХI-ия: Бич Божий, кодирана памет от мрачно минало или наказателна проява от съвремието? Все още тактиките за вземане

на надмощие над страшната болест са в процес на експериментиране. В това време и условия, в които живеем и работим, е трудно да се изпълняват посланията за сексуално въздържание или моногамия, за късен сексуален дебют. Фатализъм сякаш е надвиснал над тази съвременна страхотия, превантивните действия продължават да са в процес на утвърждаване. Според професор Георги Михайлов „държавата дава повече средства за здравеопазването, отколкото за превантивна дейност“. Действително, превантивните действия наподобяват повече тактиката на щрауса / главата в пясъка, никой ме не вижда/. Листовки и професионални мнения в общественото пространство са ориентирани, в повечето случаи, към маркирани поводи. В тези акции челно място имат „положителните постижения”, опасните изводи са туширани или невнимателно пренебрегвани. Във време на „… глобални епидемии – ХИВ/СПИН, ЕБОЛА”, според професор доктор Радка Аргирова. И при определено наличие на „възможността за биотероризъм” аргументирано потвърдена от професор доктор Тодор Кантарджиев.

Асоциацията от 80-те години на миналия век „ СПИН равно на смъртна присъда” все повече отстъпва на представата за положителни промени в глобален обхват. Намалява броят на медикаментите, които пациентите приемат – „повечето от тях с изключително висока здравна култура”. Все още обаче може да се овладява и трябва да се огласява процесът на контролиране на ХИВ епидемията. Сред поведенческите интервенции са изискванията за безопасно инжектиране, по-късен сексуален дебют, сексуално въздържание от безразборни връзки, преливане на кръв. Защото, през 2018 година у нас 1 от 10 жители на страната е с тест за серопозитивен; 3150 са на активно лечение; 99 % не биха сключили брак с ХИВ носители; 55 процента уверяват, че не биха общували безразборно. Останалите: гейове, проститутки, случайни връзки, включително извънбрачни? В момента от регистрираните с ХИВ инфекции четири хиляди 81 процента са информирани за своя статус. Колко още не подозират и им е „спестена” тревогата?

Сред постулатите в ключовите послания е: „Важното е всички да се тестват за ХИВ!” Вероятно не абсолютно всички, по-скоро почувствалите се застрашени, по един или друг повод. При положение, че „ранното узнаване на заболяването е предпоставка за по-успешно лечение. У нас вече се говори за продължителност на живота до пет години, с тенденция към увеличение след интензивно лечение. Тогава вече е нормално да се взрем в здравните медиатори, чието присъствие и дейност всеотдайно въвежда в практиката професор доктор Ивайло Търнев.

Необходимите в родните условия „тясната колаборация” и „отличен диалог” между всички участници – пациенти, управляващи институции, лекари, фармацевтична индустрия – да станат достатъчно забележима установена практика „съгласно европейските препоръки и стандарти”. Категоризирането на серопозитивните и заболелите от СПИН в графа „хронично заболяване” на практика потвърждава внимание към тях. Кога обаче става това, в какъв стадий? „Либерален или етичен модел за организиране на здравеопазването?” пита в общественото пространство доктор Нидал Джафер, заместник председател на НС на РБ /Народно събрание на Република България/. Споходените от участта не трябва да си отиват от този свят като низвергнати, а с възвръщано достойнство, осъществявано от неощетените от съдбата. Особено професионално посветилите се. Повикът е с днешна и утрешна дата.

Забележка: Цитираните знакови имена разглеждат тези проблеми през последните 20 години и в рамките на работните срещи, организирани от Фондация МОСТ /Медии, общество, семейство,традиции/.

https://www.zdravedae.com/news/%D1%85%D0%B8%D0%B2-%D1%81%D0%BF%D0%B8%D0%BD-%D0%B8-%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE.aquasource

МАТЕРИАЛ 10

Автор: Румен Златански, в. Марица, www.marica.bg

Дата: 31.10.2019

Заглавие: Проф. Марияна Стойчева: Три месеца лечение спира предаването на ХИВ вируса

През 2018 г. заразените с ХИВ в България са общо 3100, а новите са 311. Основният път за предаване на заразата е хомосексуален при МСМ. За Пловдивски регион ХИВ позитивните са 240, инфектирани главно чрез инжектиране на дрога - 37%. Около 30% са заразени по хетеросексуален път и 30% - мъже, практикуващи секс с мъже.

Благодарение на терапията заразените поддържат нисък вирусен товар, не развиват СПИН и не предават заразата.

Най-важното е лечението да започне веднага след поставянето на диагнозата. Безплатно е, независимо дали човекът е здравноосигурен.

Проф. Марияна Стойчева, дмн, е ръководител на Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина в Медицински университет в Пловдив. Като водещ експерт у нас ръководи един от петте центъра за лечение на ХИВ и СПИН в България. Тя бе сред лекторите по време на дискусионната среща „Иновации в името на нашето здраве“, която в. "Марица" и "Хермес Медиа" организираха на 3 октомври 2019 г. в хотел „Рамада Принцес Тримонциум“. Разговаряме с проф. Стойчева по повод нейната презентация за разпространение, диагностика и лечение на ХИВ и СПИН в света, страната и в пловдивския регион.

- Проф. Стойчева, според една прогноза краят на ХИВ епидемията трябва да бъде през 2030 г. Доколко е вярно това твърдение?

- В цял свят има тенденция за намаляване на новите случаи на ХИВ след 2010 г., с около 16% годишно. Единствено в Европейския регион на СЗО, и то специално в Източна Европа и Централна Азия, има нарастване и то е сериозно - с 60%, което е изключително неблагоприятно.

От началото на епидемията през 1981 г. заразените са 78 млн., от тях близо половината са починали, живите са 36,7 млн. Всяка година се откриват около 1,8 млн. новозаразени, а умират близо милион. Над 51% са на терапия, което означава 19 млн. пациенти, което е изключително важно, защото лечението всъщност осигурява спирането на прогресията на инфекцията. Благодарение на терапията заразените поддържат нисък вирусен товар, не развиват СПИН и не предават заразата.

- Какво представлява вирусният товар?

- Концентрацията на вирусни частици в 1 милилитър кръв. Когато са под 40 на милилитър, пациентът не предава заразата по полов път. Възможно е това да се случи по кръвен път, но вероятността е по-малка.

На практика с медикаментите, които приемат пациентите, не се стига до пълно ликвидиране на вируса, а до контролиране на ХИВ инфекцията. За спиране на епидемията ще може да се говори, когато никъде в света няма нарастване на случаите.

Въпросът е тези, които са на лечение, да приемат редовно лекарствата си, с което ще се спре епидемичното разпространение на болестта. Медикаментите трябва да се приемат редовно всеки ден. Ако направят прекъсване, вирусът става резистентен, започва много бързо да се размножава, пациентът става много високозаразен и развива заболяване - СПИН.

Много е важна терапията! Тя е иновативна - прилагат се мощни лекарства, за месец пациентите свалят вирусния товар, а след 3 вече не са опасни, което е изключително важно за общественото здраве. Най-важното е лечението да започне веднага след поставянето на диагнозата. Безплатно е, независимо дали човекът е здравноосигурен. Стриктното придържане към терапията е изключително важно и то повишава качеството на живот на болния.

- Има ли случаи, при които пациенти спират лечението си?

- Да, след като са постигнали ниска концентрация на вируса, някои решават, че са здрави, и спират лекарствата си. Трябва да се знае, че веднъж постигнат нисък вирусен товар, не е гаранция, че ще остане такъв, и ако се спре лечението, инфекцията набира още по-голяма скорост. В България лечението се провежда в 5 центъра - в София, в Пловдив, в Стара Загора, във Варна и в Плевен. В тях са обхванати 90-91% от носителите на ХИВ инфекцията, бързо се включват в програмите, но част от тях не се придържат и след успешно лечение 2-3 месеца, а понякога и година се подобряват и изведнъж изчезват за 2-3 години, дори сме имали случай за 8, но най-често е за година. След това се връщат в клиниката в много тежко състояние, с придружаващи заболявания. Възможността за добър изход е доста ограничена и тогава мерките са неефективни.

- Казахте, че голямото нарастване на заразените е в Европа. За кои страни става дума?

- За Русия и Украйна - 2/3 от новите случаи са там. Най-често са свързани с инжектирането на дрога и по сексуален път. У нас разпространението е ниско благодарение на скрининговите програми сред рисковите групи - инжектиращите наркотици, които ползват една и съща игла или спринцовка, проституиращи, затворници и мъже, практикуващи секс с мъже (МСМ). През 2018 г. заразените са общо 3100 в България, а новите са 311. Основният път за предаване на заразата е хомосексуален, при МСМ. За пловдивския регион ХИВ позитивните са 240, инфектирани главно чрез инжектиране на дрога - 37%. Около 30% са заразени по хетеросексуален път и 30% - мъже, практикуващи секс с мъже.

Друг механизъм е вертикалният - от бъдещи майки, които предават вируса по време на раждането и по-рядко по време на бременността. Затова моята препоръка е жените, които очакват деца, да се изследват по няколко пъти. Ако се установи, че са с ХИВ инфекция, трябва незабавно да започнат лечение и тогава вероятността да заразят бебето става много малка - под 5%. След като родят, майките не бива да кърмят, защото вирусът се излъчва и с майчиното мляко. Неотдавна 17-годишна пациентка от ромски произход постъпи при нас в тежко състояние - с висока температура, редукция на тегло и тежка кандидоза. Тя беше изследвана и се установи, че е ХИВ позитивна и с хепатит В, за който не е имунизирана, а би трябвало. Родила е на 16 г. и твърдеше, че по време на бременността не е изследвана. Прегледите на бебето установиха, че няма ХИВ, но има хепатит В.

- По време на дискусионната среща „Иновациите в името на нашето здраве“ споменахте, че все още има лекари, които отказват операции, раждания или стоматологично лечение.

- Да, лечението на други болести все още е проблем заради стигмата СПИН. Тези пациенти са дискриминирани, особено когато се налагат инвазивни манипулации.

Причината е, че колегите не са достатъчно информирани за ХИВ инфекцията и за начините на заразяване. По битов път това не може да се случи, а само по полов и по кръвен.

Съществува постекспозиционна профилактика, при която в продължение на 4 седмици се дава медикамент, ако по време на интервенцията лекар се нарани. Благодарение на тази терапия вирусът веднага се стопира и не прониква от кръвта в клетките. Приемът трябва да започне до 72-рия час, но колкото по-рано стане, толкова по-добре.

https://www.marica.bg/samo-v-marica/intervyuta/prof-mariqna-stojcheva-tri-meseca-lechenie-spira-predavaneto-na-hiv-virusa

МАТЕРИАЛ 11

Автор: Габриела Стефанова, www.zdravedae.com

Дата: 10.09.2019

Заглавие: ХИВ ВИРУСЪТ СРЕЩУ ВИРУСА СТРАХ

Както отбелязват специалисти на Single step и Check point, опасността от зараза с хепатит е 100 % по-висока от опасността от зараза с ХИВ

„Само преди дни помагах на ХИВ позитивен чужденец с онкологично заболяване да получи адекватно лечение у нас, след като дълго време обикаля от болница на болница във Варна, без шанс да получи подкрепа и лечение“, разказа Момчил Баев, мениджър на Програмата за ХИВ и сексуално здраве на фондация Single step. Институционално бездушие – така с две думи може да се определи отношението към този човек, който от известно време живеел във Варненско. В отчаянието си чужденецът започнал да търси спасение чрез мрежата и така попаднал на сайта на организацията Single step, а Момчил му подал ръка да извърви нелекия административен път до Националната потвърдителна лаборатория в София. За целта му се е наложило да се премести в столицата.

Стигмата, която властва над ХИВ позитивните, за съжаление е пуснала дълбоки корени не само в общественото съзнание, тя се шири дори сред медицинската общност, отбелязва Момчил Баев. Въпреки широките информационни кампании и създадената институционална грижа през годините няма голям напредък в преодоляването й, признава той. Спомня си как преди време 19-годишен младеж от Плевенска област, травмиран от лошо отношение в Центъра за лечение на ХИВ/СПИН в Плевен, отказал лечение. Представете си какво трябва да е преживял този млад човек, за да приеме, че ще живее колкото му е отредила съдбата, само и само да не се подлага на унижение, коментира пред мен експертът на общностната организация.

Пренебрежително отношение, отказ от лечение, прехвърляне от болница в болница, дори безкрайно обикаляне с линейка при спешно състояние – това не са митове, а реалност, която понякога завършва с

летален край. За тази реалност говорят и други неправителствени организации, които подават ръка на хора с ХИВ и СПИН. Такива истории разказват и специалистите в столичния център за сексуално здраве Check point.

Припомням ги не защото звучат сензациионно и спират вниманието на обществото, а защото един въпрос не ми дава мира – ЗАЩО?! Не допускам, че лекари, медицински сестри и други здравни работници са някакви чудовища. Истината е, че мнозина от тях просто са завладяни от СТРАХ. Разбира се, че е нормално човек, пък бил той и медицински работник, да се притеснява за здравето си, когато знае, че ХИВ вирусът може да се предаде и по кръвен път. Но нали за това са добрите медицински протоколи и ако медиците не са запознати с тях или небрежно не ги спазват, нямат основания да винят своите пациенти. Когато отказват лечение на ХИВ позитивни или пък просто демонстрират надменно и пренебрежително отношение към тях, водени от презумцията, че заради сексуалната си ориентация и неразумно сексуално поведение такива хора са втора ръка, не е ли това пак СТРАХ, страх да не се компрометират, да не паднат от пиедестала, на който сами са се качили. Жалък страх! Защото, както отбелязват специалисти на Single step и Check point, опасността от зараза с хепатит е 100 % по-висока от опасността от зараза с ХИВ.

Вирусът на страха се оказва по-опасен от ХИВ вируса, защото за него хапче още не е измислено, докато за ХИВ вече има терапия, която позволява на заразения да достигне до неоткриваем вирусен товар в кръвта. Резултатът е, че той може да живее нормално, при това без риск да зарази своя сексуален партньор.

Вирусът на страха не само е силно заразен, той е унищожителен. Може да убие човек, но още по-лошото е, че осакатява душите. Не само на хората с нетрадиционна сексуална ориентация (те не са единствените, които могат да се заразят с ХИВ!), не само на инфектираните с ХИВ, но и на всички нас – медици и граждани. Вирусът на страха убива човещината и това е най-опасното, защото без нея няма общество.

Най- важният ресурс на едно общество е съпричастността и когато тя липсва, не можем да очакваме нищо добро. Когато осъзнаем това, вероятно ще успеем да преборим и вируса на страха или поне да направим неговия товар неоткриваем. Тогава и Националната програма за превенция и контрол на ХИВ/ СПИН ще бъде по-успешна, защото хората от рисковите групи няма да се колебаят да се тестват за ХИВ и да търсят лечение при положителен резултат.

https://www.zdravedae.com/news/%d1%85%d0%b8%d0%b2.aquasource