ЕКОЛОГИЧНО ПРАВОгл. ас. Чавдар Георгиев

ИЗПИТ: 3.04.09 – 9:15 ч. Писмен – да се наблегне на въпросите от общата част и на

въпроса за защитените територии (21 въпрос).

КОНСПЕКТ

Обща част

1. Същност на противоречията в системата “общество-околна среда”, развитие на глобалните екологични проблеми и състоянието им при съвременното обществено развитие. Основни екологични понятия. Екологизация на правото и ролята на правото като социален регулатор за разрешаването на екологичните проблеми.

2. Концепцията за устойчиво развитие. Международни срещи и актове за нейното утвърждаване.

3. Държавната екологична политика – понятие и основни принципи. Правомощия на централните държавни органи във връзка с опазването на околната среда: Народно събрание, Президент, Министерски съвет.

4. Правомощия на Министерството на околната среда и водите и други органи за опазване на околната среда. Структура на Министерството на околната среда и водите – специализирано функционално централно ведомство. Мониторинг, управление и контрол в областта на опазването на околната среда. Правомощия на други централни органи. Правомощия на органите на местно самоуправление.

5. Правото за опазване на околната среда /екологично право/ - нов отрасъл на правната система на Република България. Зараждане и историческо развитие. Предпоставки за обособяване в отделен отрасъл на правото.

6. Система на действащото законодателство по опазване на околната среда.. Основни принципи на правото по опазване на околната среда /екологичното право/. Основни легални понятия на действащото екологично право.

7. Право на информация за състоянието на околната среда. Права и дейност на обществените /неправителствените/ организации за опазване на околната среда.

8. Право на собственост върху природните компоненти и ресурси. Право на природоползване и неговите разновидности.

9. Процедура за екологична оценка (ЕО) и за оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/ (екологична експертиза). Дейности и обекти,

подлежащи на ЕО и на ОВОС. Етапи и ход на процедурите. Правомощия на органите, осъществяващи ЕО и ОВОС.

10. Предотвратяване и ограничаване на промишленото замърсяване от действащи промишлени обекти. Предотвратяване на големи промишлени аварии с опасни вещества.

11. Комплекси разрешителни и процедура по издаването им.

12. Национални схеми за управление на околната среда и одитиране. Екомаркировка. ОТПАДА

13. Юридическа отговорност за нарушаване на нормите, регламентиращи задължения за опазване на околната среда.

Специална част

14. Правно регулиране на опазването на въздуха от замърсяване.

15. Правно регулиране на опазването на повърхностните води от замърсяване и разхищение. Правно регулиране на опазването на подземните води

16. Правно регулиране на опазването на морската среда на Република България.

17. Правно регулиране на опазването на земята /почвите/ от замърсяване и разхищаване. Задължения за рекултивация /опазване на повърхностния почвен слой и рекултивация на замърсени почви/. Опазване на почвеното плодородие и екологоцелесъобразно използване на земеделски земи.

18. Правно регулиране на опазването на горите.

19. Правно регулиране и опазване на земните недра. ОТПАДА

20. Правен режим на лова и риболова. ОТПАДА

21. Правен режим на защитените природни обекти. Видове защитени природни обекти. Процедура за обявяването им.

22. Защита на човешкото здраве и околната среда при работа с генетично модифицирани организми и освобождаването им в околната среда.

23. Управление на отпадъците и опазване на околната среда.

24. Правно регулиране на опазването на жизнената среда в населените места. Защита от вредния битов и промишлен шум. Защита от други вредни въздействия от промишлени обекти и технически съоръжения. ОТПАДА

25. Правно регулиране на опазването на околната среда от източници на повишена опасност. Правно регулиране на опазването на околната

среда от радиоактивно замърсяване и от замърсяване с особено опасни вещества. ОТПАДА

26. Международни организации, осъществяващи дейност /с функции/ в областта на опазването на околната среда. Ролята на ООН и неговите специализирани организации в областта на опазването на околната среда.

27. Международно право по опазване на околната среда. Международни конвенции за опазване на компонентите на околната среда и защита на дивата природа. Участие на Република България в международни “екологични” конвенции и договори.

ЛЕКЦИИ

5 въпрос.

Предпоставките за обособяване на различни клонове на правото са предмет да правно регулиране и метод на правно регулиране. Предмета на ЕП е регулиране на трайни и значими обществени отношения. Отношенията, които са предмет на правна регулация на ЕП имат тези характеристики - да са трайни, повтарящи се отношения, които възникват между отделния човек, различните организации и околната среда, отношения свързани с човешкия живот и изобщо на живот на нашата планета. Тези отношения са изключително комплексни, тъй като няма сфера от човешката дейност, която да не оказва влияние върху дейностите за опазване на околната среда.

Тези дейности имат различни направления:-дейности свързани с прекратяване на неблагоприятни въздействия;- дейности свързани с опазване на нарушени компоненти и части от

компоненти;- дейности свързани с целенасочено модифициране на компонентите

на околната среда.Подфункции на държавата за опазване на околната среда: - природозащитната;- природо възпитателната

Т.е. ЕП регулира трайни значими обществени отношения, свързани с опазване на околната среда.

Специфичен метод на правно регулиране в ЕП – властническия метод, но поради всеобхватността на отрасъла има и допълнителен метод – метода на равнопоставеност. Възможно е и отношенията относно опазването на околната среда да се регулират по договорен път, или чрез нормите на непозволеното увреждане. Приложението на тези 2 метода е нещо специфично.

ЕП като един по-нов отрасъл използва на готово методите на правна регулация на другите правни клонове, тъй като отношенията които се регулират са всеобхватни по своето съдържание. 20те -30 те години на миналия век се заражда сериозната промишленост и от тогава имаме първия специален закон за опазване на околната среда - Закона за защита на народната среда – 36 г. При възникването на промишлената революция възниква и необходимостта от регулиране на отношенията по опазване на околната среда.

Правни норми с екологична насоченост могат да се определят и в най-древните източници, дори и в законите на Хамурапи. Но тези норми, които са включени там и които могат да се определят като екологични, все пак регулират отношения на ограничено човешко въздействие върху околната среда и за това, обикновено, защитата на околната сред е била в други институти на правото, преди всичко като защита на собствеността (забрани за ловуване – свързано е с опазване на даден вид собственост).

На етапа на промишлената революция възникват такива общи отношения, които налагат бързо развитие на тази правна регулация и създаване на специални закони за регулиране на обществени отношения – Закон за горите, Закон за лова, Закон за собствеността и опазване на земеделските земи, Наредбата - закон от 36 г. за защита на народната природа.

След втората световна война нашата икономика се развива много бързо и възниква необходимостта от регулиране на тези отношения – 66 г – Закона за опазване на въздуха, водите и почвите, Закон за защита на природата. В Конституцията от 71 г. има вече и специална конституционна норма, която гарантира правото на благоприятна околна среда, Конституцията от 91 г. - чл. 15 и чл. 55, свързанин с опазване на околната среда. Закона за опазване на околната среда (91 г., преиздаден през 92 г.), Закон за чистотата на атмосферния въздух, Закон за водите, Закона за горите, Закона за управление на отпадъците, Закон за защитените територии, Закон за почвите от 2007 г.

Целия този процес трябва да се разглежда и в контекста на присъединяване на България към ЕС и се наложи преиздаване на някои актове, за да се постигне съответствие между националната система за опазване на околната среда и действащото европейско право.

6. въпрос

Системата на действащото законодателство по опазване на околната среда – за да действа като социален регулатор правото трябва да е взаимосвързано помежду си в своите части, в противен случай няма да е ефективно.

В ЕП, за да има целенасоченост, в действието на правото се налага да има и йерархична зависимост между отделните правни норми. Тази йерархична зависимост се определя от съответния орган, издател на нормативния акт, от неговия ранг в системата на държавните органи. По отношение на ЕП са налице всички видове правни норми, като норми с различен юридически ранг или различна юридическа сила - от Конституционните норми, като се премине през нормите на международното право (което има приоритет пред вътрешното), премине се през законите, подзаконовти нормативни актове на МС и се стигне до актовете на местното самоуправление. Важи правилото, че законите и другите нормативни актове не могат да противоречат на Конституцията, респективно норми от по-нисък юридически ранг не следва да противоречат на тези с по-висок юридически ранг.

Част от системата на ЕП са и актовете на ЕС, тези които имат пряко действие – регламентите и съдебните решения на европейския съд. За да има система в правото, първо, се подреждат нормативните актов в някаква йерархична съподчиненост. Различните норми, в различните нормативни актове допълват своето регулиране, за да може ефективно да се регулират обществените отношения. Няма правна норма, която да регулира всички обществени отношения, които възникват.

Т.е. системата на ЕП се обуславя от взаимовръзката между отделните правни норми, нормативни актове, и тази връзка е в йерархична съподчиненост, от допълване на предмета на регулация в отделните правните норми.

От гл. точка на предмета на регулация, в ЕП преобладават материалните правни норми, използва процесуалните норми от другите отрасли на правото – гражданско - процесуални норми, наказателно - процесуални норми и др. Общите норми регулират по общ начин обществените отношения, свързани са с даване на дефиниции, определяне на компетенции, докато специалните правни норми са свързани с регулиране на по-специални обществени отношения, разделени по т.нар. компонентен признак. Специалните правни норми определят отделни

обществени отношения, свързани с дадени компоненти, за това специализацията в ЕП се осъществява по т.нар. компонентен признак. Освен по този признак, специализацията се осъществява и на база значимостта на отделните човешки дейности по отношение на опазване на околната среда, или отделни дейности свързани с голямо влияние върху качеството на околната среда подлежат на самостоятелна правна регулация.

В ЕП общи закони са Конституционните норми (чл.15 и чл.55) и общия Закон за опазване на околната среда от 2002 г. Специални са: Закон за чистотата на атмосферния въздух, Закон за водите, Закон за биологичното разнообразие, Закон за водите, Закон за почвите, Закон за управление на отпадъците, Закон за защитените територии, Закон за ограничаване вредното въздействие на опасните вещества. В момента има над 350 заглавия на нормативни актове.

Основни легални понятия на действащото ЕП:1) Компонент – части от ОС, обособени от определени характеристики;2) Фактори на въздействие – по въздействие трябва да се разбира

всякакво влияние върху компоненти на ОС, в резултат на естествени процеси и в резултат на човешка дейност. Въздействието води до промяна на ОС, това въздействие може да е положително, но в повечето случаи е отрицателно. Т.е. в юридически смисъл въздействието е понятие, свързано с процедурите за оценка. От гледна точка на източника на въздействие може да се срещне понятието трансгранично въздействие – по отношение на района, под юрисдикция на дадена държава, когато източника на въздействие е разположен частично или цялостно под юрисдикция на друга държава.

Факторите на въздействие са определени физични, химични, биологични причини или сили, посредством които се реализира въздействието върху ОС. Фактори на въздействие са в повечето случаи химични вещества и процеси. Върху компонентите оказва влияние факторите на въздействие. Те се разделят на естествени и антропогенни, или на трансгранични.

В ЕП въздействието, обикновено, се изразява в два основни състава на въздействие:

- замърсяване на ОС – замърсяване на атмосферния въздух е всяко постъпване на вредни вещества в него. Замърсяването е свързано с риск за човешкото здраве и останалите биологични видове. Замърсяването е свързано с качеството на компонентите на ОС. Качеството е нещо естествено дадено от компонентите и отразява такива елементи на дадения компонент, които са най-близо до неговия състав. ЕП като регулатор на отношенията, свързани с опазване на ОС, определя какво трябва да е качеството на ОС. Това става чрез нормите за качество на ОС, които представляват определени в нормативни актове специфични изисквания, които следва да бъдат изпълнени в определен момент (като съдържание на вредни вещества или норми за стойности на радиация и др.). По този начин се нормира ОС, нормите за качество се взимат от други норми (от биология, физика, химия). Качеството е толкова по-добро, колкото естествените съставки са запазени. Замърсяването е свързано с изменение качеството на даден компонент. Когато замърсяването е до допустимите норми, няма риск за човешкото здраве. Всяко въздействие в негативен аспект на ОС е замърсяване. Определение за замърсяване – промяна качествата на ОС, в следствие на възникване и пренасяне на физически, химически или биологически фактори от естествен или антропогенен източник в страната или извън нея, независимо дали се превишават действащите в страната норми.

- увреждане – постоянно и трайно изменение качеството на средата, а от там и застрашаване качеството на живот на хората. Определение за увреждане – такова изменение на един или повече компоненти на ОС, което води до влошаване качеството на живот на хората и биологическото разнообразие или до затруднено екологично равновесие.

3) Емисии – всяко изпускане или излъчване, независимо дали е пряко или непряко, на вещества, вибрации, лъчения в компонентите на ОС от организирани и неорганизирани източници, в рамките на дадена инсталация. Т.е. емисиите са предизвикване действието на определен фактор на въздействие върху компонент на ОС от даден източник. Ако нормите за качество регламентират нормите на ОС, то нормите на емисии са свързани с даден източник. Регулиране на емисиите – ЕП трябва да нормира факторите на въздействие на различни източници. Има форми на допустими емисии, които представляват определени форми на факторите на въздействие, в повечето случаи това са химични фактори в определен обем или определена маса. Стойности, които не бива да бъдат повишавани в определени предварително зададени периоди от време. Нормите за допустими емисии се определят за определени групи вещества или групи източници. Нормите за емисии са много пъти по-високи от нормите на качество. Нормите за емисии за емисии зависят от технологиите и се определят от технологичното развитие, определят се от икономическата и стопанска изгода на съответния оператор (трябва да са стопански поносими). Нормите за емисии, обикновено, се определят чрез различни математически модели, така че при дадени норми на емисии да не нарушават нормите за качество на съответната територия.

26 и 27 въпрос

Основна организация, която се занимава с ЕП е ООН - има много програми и различни дейности, които осъществява. В частност ООН си е поставила за цел и да осъществява дейности по глобално опазване на ОС. За опазване на въздуха ООН разработи Рамковата конвенция за изменение на климата. Тя бе приета през 92 г. -България е една от първите държави, която е подписала конвенцията. Тя гласи, че развитите държави трябва да ограничат емисиите си на парникови газове до определено равнище и да не го превишават. Киото протокола към нея разграничава различните държави и определя различни граници на емисии. България трябваше да намали с 8% емисиите си.

Международното право също има подобна структура на вътрешното, има различни организации, отделни конвенции, свързани с морските ресурси. Международното право регулира тези международни конвенции, регулира и всичко, което не е под ничия юрисдикция. Ролята на ООН и другите организации се засилва, тъй като този интерес е публичен и общ за всички и трябва да има инстанция да контролира в глобален план – на регионално равнище ООН се явява такава организация.

7 въпрос.

Правото на информация за състоянието на околната среда – тук действа принципа за информираност на обществеността и за участие при вземане на решение за опазване на околната среда. Правото на информация е свързано с публичния интерес. Реда за предоставяне на информация за опазване на ОС е обвързан със закон. Тя се предоставя само по искане на

съответното лице. По стария закон за опазване на околната среда нямаше хипотези, при които да се откаже достъп до информация, но лицето поема задължението да не я разпространява. Сега има редица хипотези, при които информация може да бъде отказана. Дава се приоритет на защита на индивидуалните права, пред тези от общ интерес, но би трябвало да е обратно, обществения интерес се явява ограничител на субективни индивидуални права.

Какво представлява информацията за околната среда – някакви данни, свързани със състоянието на компонентите на околната среда; данни, свързани с факторите на въздействие; всякакви данни свързани с човешкото здраве, доколкото може да бъде повлияно и е повлияно от околната среда и от съответните фактори на въздействие; информация за нормите за емисии, за нормите на качество на ОС; информация за дейностите, които се провеждат за опазване на околната среда от държавата и от различни организации; данни, свързани с обекти на културно-историческото наследство, дотолкова, доколкото те са повлияни от компонентите и факторите на околната среда.

Предоставянето на информация не е служебно, това става по искане на заинтересованото лице, като за разлика от общата хипотеза за достъп до обществена информация закона презюмира, че всеки субект има право на достъп до тази информация, без да е необходимо да се доказва или да се декларира някакъв конкретен интерес. Процедурата е идентична с тази в Закона за представяне на обществена информация, подава се писмено искане и в 14 дневен срок съответния орган е длъжен да уведоми лицето за съответната информация (пълна или частична или се дава отказ от достъп до информация). Закона забранява на органите да дават отказ на информация, която по своя предмет и съдържание е свързана с емисии на вредни вещества и състояние на компонентите на ОС (защото все пак е средство за защита на човешкото здраве и не може да се отказва такава информация).

Длъжни са да дават информация всички органи, на държавната власт на местното самоуправление. Длъжно е да предоставя информация и всяко юридическо лице, което предоставя услуги свързани с опазване на ОС – ВиК, организации за управление на отпадъците. Възможно е обаче органа да прецени да не предостави информация. Хипотези за отказ:

- когато става въпрос за класифицирана информация;- информация, която представлява търговска тайна и е поставена под

някаква закрила на закона;- информация, която представлява интелектуална собственост;- информация, която представлява лични данни, освен ако лицето не е

дало съгласие за това;- има бланкетна форма, при която информация получена от трето лице,

което не е длъжно да предостави тази информация, но то доброволно я предоставя на държавен орган и ако тази информация може да навреди на това лице, освен ако то не е дало изрично съгласие за представяна на тази информация;

- информация, която ще се отрази неблагоприятно на компонентите на околната среда (този принцип е грешка при превода, оригиналния текст гласи че може да се откаже информация за местонахождението за редки и застрашени биологични видове).

Информацията се дели на: - налична първична информация – целия обем от данни, с който

разполага даден орган, така както те са събрани или регистрирани от съответните средства за регистриране на информация. В нашата страна има

национална система за екологичен мониторинг, тази система е разделена на подсистеми за следене на отделни компоненти и цялата тази система непрекъснато функционира и непрекъснато събира информация. Целия обем от данни които се събират, представлява налична първична информация, това са изключително много данни и за това нормативните актове определят как тази първична информация да се обработи и какви основни показатели да се следят. Спрямо състоянието и параметрите на тези показатели се определя състоянието на дадения компонент. Наличната първична информация не би представлява интерес, тъй като не е обработена. Когато се обработи, тя става налична предварително обработена информация;

- налична предварително обработена информация;- нарочно обработена информация – информация, която се обработва по

критерии, различни от тези предвидени в нормативните актове. Значението на това делене на информацията е от значение във връзка

със заплащането за предоставяне на информация – първата не се предоставя, втората е безплатна, заплаща се само материалния носител, а третата се заплаща в зависимост от необходимото работно време за събирането и предоставянето й.

Специфичен случай на представяна на информация е служебно представяне на информация, Министъра на ОСВ е длъжен да изготви доклади за опазване а околната среда, министъра внася доклада в МС за одобрение и след одобрение, същия доклад се внася в НС, който приема този доклад, след което трябва да се публикува. Тези ежегодни доклади представляват най-обобщената информация по отделни компоненти, дейност и др.

При аварийни или други замърсявания, когато са нарушени нормите за качеството за ОС или са нарушени емисионните норми, съответните лица, които констатират замърсяването, са длъжни да информират органите за опазване на околната среда и водите, кметовете и местните органи, органите на гражданска защита или органите за ядрено регулиране, органите на министерството на здравеопазването. А съответните органи са длъжни да предложат мерки за защита на човешкото здраве и на имуществото на хората, в тези случаи и тези средства трябва незабавно да се разгласят чрез средствата за масова информация. Това също е случай на служебно представяне на информация.

Длъжни са да разпространяват информация за околната среда чрез националните средства за масова информация, за да осигурят безопасността на гражданите и други субекти.

8 въпрос

Този въпрос е от вещното право.Не всички компоненти са обект на правото на собственост, никога един

компонент като цяло не може да бъде обект на право на собственост, а само отделни части. Атмосферния въздух, морските води не са право на собственост. По отношение на природоползването, има едно особено делене на негативно природоползване и позитивно природоползване (с цел задоволяване на някакви потребности и ако то е със стопански цели е възможно, ако се ползва даден природен компонент с цел удовлетворяване на дадени човешки потребности и ако е с нестопански цели – безвъзмездно). В ЕП говорим и за негативно природоползване, в случаите когато дадения компонент се използва като среда за приемане на негативно въздействие. Негативното природоползване е винаги свързано с разрешителни процедури,

разрешителни режими, които гарантират съхранението и спазването на нормите за качество на съответния компонент.

9 въпрос

Един от най-важните принципи е принципа на превантивността, с процедурите ЕО и ОВОС се реализира принципа на превантивността. Принципа на превантивността означава да се придава приоритет на мерките, които водят до прекратяване и ограничава не вредното въздействие пред последващите мерки за възстановяване на замърсената среда. Тези процедури релазират този принцип.

ЕО - извършва се само по програми от съответните централни или местни органи. ОВОС има за предмет конкретни инвестиционни предложения за строителство, дейности или технологии. Двете процедури се извършват независимо една от друга, тъй като предмета им е различен. За това и закона казва че ЕО се извършва независимо от ОВОС, но е възможно да се съвместят двете процедури, ако за конкретното инвестиционно намерение се изисква конкретен план или програма и този план или програма трябва да има по-широк обхват.

Закона казва кои инвестиционни намерения, изброени в приложение номер 1 подлежат на оценка. Зависи от различни количествени показатели, количеството употребявана земя като площ, характера на самата дейност и др. (например за каквито й да са инсталации за обработване на гориво). В други случаи, попадащи в приложение номер 2 самите дейности са изброени като видове дейности и за тях се извършва конкретна оценка без да е задължително извършването на ОВОС (дейности със селското стопанство, минно дело, производство на метали и др.). За тези случаи които не попадат в приложени 1 и 2 не се изискват определени процедури.

Ако съответния план - програма предвижда по своето съдържание инвестиционни намерения, които попадат в приложение 1 и 2 то тогава плана се подлага на ЕО или ОВОС.

За това ,кой ще извършва оценката има значение дейността по инвестицията и други количествени показатели. Например при обекти свързани с туризъм – между 10 и 100 дка – компетентен орган от министерството, над 100 дка – министъра.

Процедура по ЕО – органа, който следва да одобри съответния план или програма е длъжен да изготви необходимата документация за извършване на ЕО, не всеки може да извърши ЕО или ОВОС, а само колектив от регистрирани субекти, български и чуждестранни лица, които са регистрирани в публичен регистър и които притежават съответната професионална правоспособност, имат специално образование, професионален опит. Само такива експерти могат да изготвят доклади по оценки. Процедурата започва с доклад на органа който ще извърши оценката до компетентния орган. Възложителя на оценката възлага да извършат самата оценка, задължително се провеждат консултации със засегнатата общественост, т.е. населението на съответната територия, съответните власти на територията и други заинтересовани. ЕО се извършва във формата на доклад, който се оценява състава на компонентите. Най- важната част е заключението на самите експерти, дали следва да се разреши одобрението на съответния план и при какви мерки във връзка с опазване на ОС, всъщност експертите дават едни препоръки, които да послужат за опазване на ОС.

След като се извърши доклада, той се представя на компетентния орган, осигурява се обществен достъп до информацията от доклада и за ЕО

и информация за самия план-програма, за което се публикува съобщение и се качва на страницата на министерството. Обществения достъп се осигурява за срок не по-малък от 30 дни и след този срок, в който могат да се направят съответни изменения, предложения, забележки и др., доклада за ЕО се подлага за разглеждане. Съветите разглеждат обстойно представената документация и ЕО завършва със становище на компетентния орган по отношение на оценявания план или програма. Ако становището е отрицателно, то е задължително за органа, който одобрява и приема плана. Плана или програмата не могат да бъдат одобрени поне не и във вида, в който са предложени.

Подобна е и ОВОС. Същината и на двете процедури е, че те представляват един информационен анализ, въз основа на който предварително се предполага какво ще е тяхното въздействие, по отношение на компоненти на околната среда и се оценява това въздействие като се предлагат мерки за неговото решаване или намаляване. Това са едни прогностични анализи. Удобна е и процедурата ОВОС, но тя се отнася за конкретни инвестиционни намерения, а не общи планове или програми. За това възложителя на конкретната оценка ще бъде инвеститора или друго лице, което по реда на някакъв специален закон има правата да иска ОВОС (например концесионер). Започва процедура по възлагане на оценка, обикновено от собственика на земята или от концесионера, изготвя се задание за обхвата на самата оценка, по която компетентния орган се произнася, също се извършва оценката от регистрирани оценители, оценката се представя под формата на доклад за ОВОС, в който най-важна е заключителната част – заключението на вещите лица. Доклада се представя на компетентния орган, който в 14 дневен срок е длъжен да се произнесе формално дали съдържанието му се отнася до нормативно определените изисквания. Т.е. ЕО и ОВОС имат нормативно определено съдържание и се преценя, дали това изискване е спазено или не. Ако е спазено, се дава положителна оценка, процедурата преминава в етапа на обществен достъп, за период не по-малко от 30 дни, но за разлика от ЕО обществения достъп е свързан и с провеждане на обществено обсъждане на представения доклад за оценка. За датата и мястото на насроченото обществено обсъждане съответната заинтересована общественост се информира. Обсъждането – обикновено се докладват заключенията на вещите лица, съответните участници изразяват своето становище, обикновено участват и лица от обществени организации. В 7 дни трябва да се внесе протокол от това обсъждане. Доклада се разглежда от съответните експертни съвети, които предлагат на компетентния орган да вземе решение. Решението е задължително за органите, които прилагат привеждането в изпълнение на съответното инвестиционно намерение. Последващия орган, който трябва да издаде решение за строеж, трябва да се съобрази с решението на органа. Решението е задължително преди да се издаде разрешението за строеж. Последните изменения на закона дадоха възможност част от инвестиционните намерения да се реализират преди да се извършат други процедури, само въз основа на ОВОС. Това означава, че за част от инвестиционните намерения може да се изисква преминаване на друга процедура, например процедура за издаване на разрешения във връзка с инсталации, криещи някакъв риск от промишлена авария. До сега закона изискваше всички възможни решения да бъдат издадени преди да се издаде разрешение за строеж. Това е така поради принципа на превантивността. Сега е възможно само при ОВОС да се издаде разрешение за строеж, това важи за тези които трябва да имат и комплексни разрешителни.

10 и 11 въпрос Предприятия, които работят с опасни химични вещества с минимални

количества посочени в закона - ако предприятието има или борави с използването на минимално количество опасни вещества то подлежи на такова разрешение. В зависимост от количеството, предприятията се делят на такива, с нисък риск на опасност и с висок риск на опасност. Тези планове не са еднократни и тяхното одобрение не се осъществява еднократно, разглеждат се на 5 години, разрешенията се издават от Министъра на околната среда и водите.

Издаването на комплексни разрешителни има за цел да нормира опасните вещества индивидуално за конкретния оператор, неговата дейност по отношение на използване на природни ресурси и други разрешителни. Ако предприятието не попада в тези комплексни разрешителни трябва да си издаде съответни те разрешителни.

Процедурата е подобна на ЕО и ОВОС – подава се заявление, компетентния орган го разглежда и се произнася със становище, заявлението се предоставя на обществен достъп чрез публикуване в интернет за срок не по-малък от 1 месец, след изтичане на този обществен достъп се съставя проект на комплексно разрешително, което се обсъжда с възложителя.

Всички процедури са административни, всички процедури са публични

13 въпрос

Юридическата отговорност – предвидената от правото възможност да се засегне определена правна сфера на дадения субект, да се засегнат неговите права, по ред определен в закона, всеки път когато този правен субект наруши изисквания на правни норми, за които е предвидено налагане на някаква санкция (има правни норми които не предвиждат санкция). Юридическата отговорност за увреждане или замърсяване на ОС е предвидената от екологичното законодателство възможност за засягане на определена правна сфера на субекта, нарушил правните норми.

Юридическата отговорност се дели на няколко вида: наказателна, административно - наказателна, дисциплинарна и гражданска. В областта на ЕП намират приложение и четирите вида юридическа отговорност, което показва, че отношенията, които регулира ЕП са всеобхватни. Основно обаче се използва административно – наказателната отговорност, тъй като ЕП защитава публичния интерес и отношенията. Наказателната отговорност е най-тежката мярка – в нашия НК има отделен раздел, където са дадени някои от типичните състави свързани със замърсяването (след чл. 352). Всички тези състави могат да се определят като екологични престъпления, те по формата на вината са умишлени, но има състави, при които се носи отговорност и за непредпазливост. Друго характерно за тези състави е, че предвидените глоби са най-големите (стигат до няколко милиони лева).

Основно приложение има административно – наказателната отговорност. Тази отговорност разкрива няколко специфики, като може да се каже, че се заражда специфична юридическа отговорност. На първо място, основния субект, който нарушава екологичните норми не е отделно ФЛ, както в типичния случай на административното право, а са ЮЛ или други субекти на търговското право. От тук следва, че се налагат имуществени санкции, които са периодични, не са еднократни както е типичния случай за нарушаване на норми, от което следва административна отговорност, тук ако е налице замърсяване се налага имуществена санкция, която е

периодична, месечна и ЮЛ е длъжно да я заплаща, докато не преведе производствената си дейност в някакви норми. При определяне размера на санкциите се използват чисто юридически методи:

- размер на санкции за замърсяване на водите – в тази формула най-важно е количеството вредни вещества Q и времето през което се осъществява съответното замърсяване. Математическата формула дава възможност да се отчита и т.нар. комулативен ефект, когато има замърсяване с повече от едно вредно вещество.

Тези особености дават основание да се счита, че постепенно се оформя специфичен вид отговорност наречена екологична отговорност.

Наред с конкретно определяне на имуществени санкции, могат да бъдат налагани и глоби, ако става въпрос за ФЛ. Други възможности за налаген на санкции са принудителни административни мерки, които имат широко приложение в ЕП. Те се налагат от органи, от директорите на РИОС, от директорите на националните паркове . Тези мерки са преустановителни, когато има процес на увреждане и замърсяване, превантивни - когато са насочени към недопускане на увреждане и замърсяване и възстановителни - когато се отнасят към възстановявавне на различни компоненти.

Мерките могат да се отнасят до спиране на производствената дейност, ограничаване на достъп до определена територи. Реда за налагане на тези мерки е общия ред за налагане на административни наказания. Актовоте могат да бъдат обжалвани.

Когато се говори за имуществени санкции или глоби трябва да се отбележи, че размера им е завишен и може да достигне до милиони левове. Метода на равнопоставеност – отношенията в ЕП са отношения между равнопоставени субекти, такива каквито са гражданските правоотношения, за това може да се носи и гражданска отговорност на базата на института за непозволеното увреждане, отговорността може и да е договорна – при неизпълнение на договор (при организациите за управление на отпадъците).

Когато е увредена имуществена държавна собственост, оправомощен да води съответния иск е министъра на околната среда и водите, ако има причинени вреди на територии на повече от една област. А ако е само на една област – оправомощен ще е съответния областен управител, а ако е малка вредата иска може да се заведе и от съответния кмет.

Исковете свързани с причиняване на вреди включват и възстановяване на нанесената щета. По сложни са случаите на замърсяване на трансграничен аспект, тогава се използва международното право. Щетите се покриват чрез предварителни застраховки или гаранционни фондове, които са направени.

Дисциплинарна отговорност, свързана с трудови правоотношения – за да може да се търси дисциплинарна отговорност е необходимо задълженията по това трудово правоотношения да имат характер да са задължени за опазване на ОС. Лицата, които са длъжни да следят за работата на очистващите съоражения в големи промишлени предприятия.

От тези 4 вида отговорности административната отговорност не може да се прилага наказателна отговорност, към всеки вид отговорност може да се добави гражданска, също така и дисциплинарна отговороност.

ЕП като регулатор на отношения осъществява няколко основни функции: нормира средата, нормира въздеяствието на вредните източници, определя начините за ефективно ползавне на природни ресурси. ЕП извън

тези три основни направления дефинира правомощия на компетентни орагни, дава дефиниции, но първите три функции са най-важните, чрез които се определят режимите на защита на отделните природни компоненти. Режимът за защита на всеки от компоненнтите се осъществяват от определените норми, чрез емисионните ваздъйстви. Не всичик компоненти в правния си режим имат и трите основни съставни части в правната си регламентация (по отношения на въздуха няма норми по отношение как трябва да е неговото използване). Има спциални норми за използавене на земеделски земи и др.

14 въпрос

Въздуха е най-динамичния компонент на ОС, в него процесите се развиват най-бързо и се разпространяват на най-големи разстояние, има най-пряко влияние върху защита на човешкото здраве.

Опазването на въздуха се регламентира чрез основни показатели се определя качеството на атмосферния въздух, тези основни показатели са въглеродните окиси, серните окиси, азотните окиси, олово и други тежки метали, финни прахови частици, озон и някои видови полициклични ароматни – определени са в чл. 4 .

Извън тези показатели, качеството на въздуха се определя и от множество летливи вещества, за които има специална подзаконова нормативна уредба.

За определяне качеството на въздуха съответните държавни органи са организирали национална система за контролиране качеството на въздуха в различни пунктове на страната.

Качеството на въздуха е пряко свързано с емисиите, които се отделят от различните видове производства. Второто направление е да се регулират източниците на емисии. Според закона се делят на 2 вида: емисии от неподвижни източници и емисии от подвижни източници. За емисиите от неподвижни източници Министъра, заедно с Министърана здравеопазването и други заинтересовани утваръждават норми на емисиите от неподвижни източници. Тез инорми са задължителни за всички, които попадат в този обхват. Възможно е да се издадат и временни норми за емисии, когато равнището на технологиите не дава възможност за постигане на необходимите норми. Тези временни норми не отменят нормите за емисии, които се определят за тези източници, но се дава възможност на съответния оператор за оределен период да работи при по-облекчени норми. Възможно е и да се иска въвеждането на по-строги норми, това става по искане на съответните общински съвети в райони с проблеми в качеството на атмосферния въздух.

Когато се говори за емисии от подвижни източници, емисиите се отделят от някакво устройство (обикновено от автомобили) и се знае какъв е дебита на отровните газове за да се контролира. Когато няма устройства за конторлиране на емисиите, се говори за неорганизирано отделяне на емисии. Тези неорганизирани замърсявания трудно могат да бъдат контролирани. Възможно е да се осъществи контрол чрез технически средства на сътоветнит емиисси. Важно при орагнизираните емисии какви са характеристиките на изпускащиет устройства.

Емисиите от подвижните източници – тези емисии са предимно от различните превозни средства и по отношение на тях се определят норми за състава на вредните газове, тези норми се утвърждават от Министъра на транспорта, заедно с Министъран на околната среда и водите и Министъран на здравеопазването. Взема се предвид също равнището на техонолгиите и

нормите непрекъснато се завишават със подобряването на технологиите. Контрола по спазването на тези норми се осъществява със съдеяствието на министъра на вътершните работи. Във връзка с опазване на чистотат на съответния въздух, трябва да се има предвид и изграждане на очисти съоръжения, при разрешавне на прозиводства, които водят до замърсяване на атмосферния въздух (при комплексните разрешителни). Всички съоръжения, които са свързани с опазване чистотат на въздуха следва да работят съгласно съответния режим, оператора е длъжен да води и собсвен мониторинг, да събира и отчита информацията за изпуснатите емисии, а органите на министерството на околната среда и водите водят отчет.

Метода за измерване на водите се определят също от нормативни актове. За замърсяване и увреждане на въздуха се носят и четирите вида отговорност и наказателна и административно - наказателна и дисциплинарна и гражданска. Специфичен регулатор е и въвеждане и на такси върху горивата и тези такси са свързани главно със съдържанието на сяра в определено количество гориво. Горивата, които са некаечствени имат по-високи такси, с което се стимулира използването на по-качествени горива – икономическо средство за опазване на околната среда.

21 въпрос

Понятието природен обект е най-общо понятие и в него се включват както защитени територии, така и отделни видове растителни или животински видове, така и защитените зони. Отделни части от ОС, които са най-малко повлияни от човешката дейност и са най-близко до естественото си състояние се подлагат на засилена защита, с цел да бъдат опазени такива каквито са. Такива части от ОС, която наричаме природна среда са именно защитените територии.

Целта на тази защита е да бъдат запазени в състояние най-близко до естественото им.

Природната уредба на защитените зони е дадена в Закона за защитените територии, Закона за биологичното разнообразие, Закона за опазване на околната среда. Съгласно закона за защитените територии, те се делят на 6 категории:

- резервати;- поддържани резервати;- национални паркове;- природни паркове;- защитени местности;- природни забележителности.Всички те имат някаква специфична, висока стойност, представляват

част от националното богатство и за това се налага специалното им опазване, за да могат да бъдат съхранени за сегашните и бъдещи поколения.

Самото наименование „територии” показва, че това са по-големи природни обекти, не представляват отделни растителни и животински видове, едни природни комплекси, съставени както от гори, земи, водни площи и съответните биологични видове. Режим на опазване на тези защитени територии – въвеждат се определени забрани. Правния режим на тяхното опазване се основава на различни забрани за различните категории защитени територии. От степента на защита с най-висока защита са резерватите, защитените местности и природните забележителности. Логиката на правния режим е, че по отношение на тях има обща забрана за всякакви дейности или за дейности, които могат да окажат негативно

влияние. От съответните забрани се дават някакви изключения. При националните паркове и природните паркове логиката на режима на защита е обърнат – там има списък от забрани на дейности, които не са разрешени, няма една обща забрана и всички дейности, които не попадат в този списък от забрани могат да бъдат осъществявани на територията на тези паркове.

Резерватите са определени образци на естествени екосистеми, които включват характерни или забележителни растителни и животински видове и техните обитания. Целта на тяхната защита е опазване генетичния материал, който притежават с научна и изследователска цел и във връзка с това се забраняват всякакви дейности, т.е. има обща забрана, от които са дадени някои изключения - не са забранени само дейности, свързани с тяхната охрана, потушаване на възникнали пожари, посещение на съответните територии с научна цел и преминаването на хора с цел образователни цели или туризъм, но само по маркирани маршрути. Тези маршрути се определят с конкретна заповед на Министъра на околната среда и водите. Извършването на научни дейност и събирането на отделни образци също се разрешава от Министъра на околната среда и води. Всички резервати представляват изключителна държавна собственост и са изброени в приложения към закона за защитените територии.

Освен резерватите, които са примери на екосистеми има и т.нар. поддържани резервати. Те също са екосистеми на определена територия, но целта на тези поддържани резервати е в тях да се опазят редки или застрашени от изчезване растителни и животински видове, за това в тях се налага определени поддържащи дейност и от там идва и наименованието им.

По отношение на тези резервати забраните са най-силни. Забранена е каквато и да е човешка дейност, освен провеждането на поддържащи, възстановяващи и регулиращи дейности. И тук е възможно посещаване с научна цел, както и действия за защита от природни бедствия. Поддържаните резервати и резерватите, по принцип, имат най-строго охранителен режим.

Природните забележителности, обикновено, са части или обекти на неживата природа (пещери, скални образования), които имат изключителна стойност или природна ценност поради това, че са рядко срещани, имат важно естетическо или научно значение. Те се управляват с цел да бъдат запазен максимално близо до естественото им състояние. За това, по отношение на тях има забрана за дейности, които могат да нарушат естественото им състояние. Мерки, насочени към възстановяване, укрепване, управление се допускат само след разрешение на Министъра на ОСВ. С цел опазване от човешката дейност се обособява една територия, която може да ограничи тези природни забележителности от човешки действия.

Защитени местности - територии с характерен ландшафт, който може да е резултат и от някакво човешко действие и местообитание на редки биологични видове. В сравнение с резерватите те са по-малки по площ, нямат характер на екосистема и се защитават с цел запазването им в състояние най-близко до естественото им. По отношение на тези защитени категории има обща забрана, която не допуска извършването на дейности в противоречие на тяхната защита. Всякакви дейности се разрешават от Министъран на ОСВ.

Останалите категории на природни паркове и национални паркове имат по-либерален режим на охрана. Логиката на охранителния режим е да се даде списък от определени забрани от дейности, всичко останало може да бъде осъществявано. Природните паркове се управляват по утвърдени

планове за управление, в които е посочено какви са човешките дейности, които могат да бъдат осъществявани на територията на съответните паркове. Територията е много обширна и поради това тази територия се разделя на зони. Националните паркове са гранци, в които не могат да попадат населени места или други селищни образования. Включват разнообразие от екосистеми и други обекти на живата и неживата природа. В момента има три национални парка в България – Рила, Пирин и централния балкан. Те се обособяват с цел поддържане на биологичното разнообразие, с цел развиване на научни дейности, с цел туризъм и отдих и др. На тяхна територия се определят зони с ограничено човешко въздействие, където могат да се включват резервати или други защитени територии, а също и зони, определени за туризъм и други човешки дейност и съобразно плановете им за управление. Ако в такива национални паркове попадат резервати, засиления режим за този вид се запазва и по отношение на тях не важи по-либералния режим за останалата част от националния парк.

По - важни забрани на национални паркове: - строителство – освен това свързано с туризъм или някаква линейна

инфраструктура (електропроводи, тръбопроводи, пречиствателни съоръжения).

- производствени дейности, с изключение на тези, които са свързани с възстановителни дейности в горите.

- забранено е използване на химически вещества и изкуствени торове;- забранени са и всякакви дейности, които могат да доведат до

замърсяване на водите и всички дейности, които са изрично посочени за забранени в плана за управление.

Природните паркове могат да включват населени места, те също се управляват за запазване на биологичното разнообразие, при тях режима на защита на природните паркове е най-либерален:

- забранява се добив на полезни изкопаеми;- забранява се добив на метали; - забранена е и химическата промишленост;- забранено е и строителството, което не е предвидено в заповедта за

обособяване на парка и неговото управление.

Обявяване на защитени територии – предложения за обявяване на национални и природни паркове могат да се правят само от някои ведомства, от научни или други институти, от общини и др. Отделни физически лица не мога да правят предложения. За всички останали категории, предложения за обявяването им могат да правят и ФЛ и ЮЛ. Предложенията се правят пред Министъра на ОСВ, който със съставна комисия за проверка на предложенията и възлага изготвянето на необходимата документация за обявяване на защитената територия. След като се направи проверка на място, установи се природната стойност на съответната територия, документацията се разглежда от Висшия екологичен съвет и се организира обществено обсъждане на предложенията за обявяване на съответните защитени територии. След като се осъществи и обществено обсъждане и по взето решение от страна на комисията, съответно на експертния съвет Министъра взема решени за обявяване или не на съответната територия. За обявяване на съответната територия за защитена Министъра издава акт, който се обнародва.

Процедурата за националните паркове и резервати, тъй като те са част от Закона за защитените територии и за да се има съответно обявление и въвеждане на нови национални паркове и резервати, е необходимо да се

извършат съответните промени в закона. Т.е. за тези категории защитени територии се произнася и НС.

В тези случаи, когато е необходимо и НС, заповедта се издава след решението на НС от Министъра, в която се конкретизират границите. Всички защитени територии се водят в регистър, информацията е публична. Управлението се извършва на всички защитени територии без природните паркове от Министъра на ОСВ. А природните паркове - от държавната агенция по горите. Специално за националните паркове има създадени и отделни дирекции за всеки съответен национален парк и директора е този, който управлява дейностите на този национален парк.

За нарушаване на изискванията се носят всички видове отговорност, включително и наказателна. Чрез защитените територии се опазва биологичното разнообразие.

Защитени зониСъгласно директивата за дивите птици и директивата за

местообитание на застрашени и редки видове, приети през края на 80 те и началото на 90 те години на територията на целя ЕС се въвеждат т.нар. защитени зони. Те са подобни на защитените територии, имат за цел да се запази биологичното разнообразие в най-близко до естественото.

Процеса у нас е стартирал в началото на 2002 г. и сега е пред завършване, като всички защитени зони за птиците са установени – повече от 34% от цялата страна е обхваната от тези защитени зони. Режима е подобен на този в природните паркове и за всяка зона се издава Заповед на Министъра, която определя конкретните забрани за дадени дейности, които не могат да се осъществяват на територията на защитените зони. За да се извършва дадена защитена дейност се обособява и процедура за оценка, тази процедура е подобна на тази за ОВОС, двете процедури се съпоставят.

23 въпрос

Управление на отпадъците – осъществяват се въз основа на дадено разрешение. Компетентни орани да издават разрешения са директорите на регионални дирекции за събиране, организирани и съхраняване на неопасни отпадъци, а дейности за опасните отпадъци се разрешават от Министъра на ОСВ.

Отпадъците се делят на опасни и неопасни, а от гледна точка на източника могат да бъдат: отпадъци от бита, промишлени , медицински отпадъци, инертни отпадъци и др. Всеки, който генерира отпадъци е отговорен за тяхното обезвреждане и управление, като в управлението има определена йерархия от принципи, които следва да се спазват:

- спрямо отпадъците се осъществяват дейности, които трябва да са насочени към предотвратяване на образуването им или намаление и ограничени на образуването им;

- на второ място повторна употреба;- на трето място – рециклиране или използване на енергията, която се

съдържа в тях;- четвърто място – обезвреждане чрез депониране.За част от отпадъците от бита закона допуска прехвърляне на

отговорността на специални организации да осъществяват от негово име правилното им управление. Това се отнася до т.нар. масови отпадъци (отпадъци от опаковки, отпадъци от излязло от употреба електрически уреди, излезли от употреба масла, излезли от употреба батерии и

акумулатори, излезли от употреба МПС и излезли от употреба гуми). Въведено е и изискване за разделно събиране и на отпадъци от опаковки и съответно на тяхното оползотворяване.