kral artur_tekst

Ескалибур определя краля

– Това ще бъде най-големият турнир, какъвто е имало някога в двете Британии, а и по-надалече. Поканени са всички свободни хора от страната. Победителят ще стане наш крал. Така решиха принцовете и епископите.

Конникът вестоносец бил останал без дъх – толкова бил препускал из цялото кралство и разгласявал новината под стените на замъците и на именията, по градските и сел-ските площади.

Сър Ектор пристъпил към него.– Влез в двора и иди в кухните. Нека ти

поднесат стомна ейл и хубаво парче сирене с хляб. Но преди това, кажи ми, къде и кога ще се състои турнирът?

– В Уинчестър, сър, на Коледа! Ако иска-те да стигнете навреме, трябва да потеглите незабавно.

Ектор се обърнал и се завтекъл към голямата зала на сво-ето имение, изгубено сред мъглите на северните земи.

– Кей, Артур! – изревал той, прекосявайки двора.Не след дълго синовете му нахлули при него. Едър,

здрав, румен, надарен с гъста златисточервеникава коса,

Ейл:Древна бира, приготвяна от зърнени храни.Уинчестър:Град, столица на Англия преди Лондон.

19ЕСКАЛИБУР ОПРЕДЕЛЯ КРАЛЯ

Кей вървял с няколко крачки пред по-малкия си брат Артур. По-млад с две-три години, по-дребен, юношата се приближил с премерени стъпки. Имал замислено, почти недоверчиво изражение. Неочакваното повикване, докато обслужвал конете, не предвещавало нищо добро. Каква ли досадна работа им бил намислил баща им?

– Кей, сине, късметът ни се усмихна. Поканени сме на голям турнир, в Уинчестър. Вече не съм на възраст за бит-ки, но ти се държиш храбро и може би ще станеш част от свитата на бъдещия крал.

– Какъв бъдещ крал?– Победителят в този турнир ще стане наш крал.

20 ЕСКАЛИБУР ОПРЕДЕЛЯ КРАЛЯ

– Ами ако аз стана победител в турнира?Ектор и Артур избухнали едновременно в смях.

Скромността не била сред достойнствата на Кей.– Започни да се биеш прилично – отвърнал старият се-

ньор – и стани рицар. Така ще постигнеш благосъстояние за себе си и за брат си.

За миг Кей се поколебал между досадата и радостта. Но възможността да отиде в двореца била твърде привлека-телна.

– Кога тръгваме? Дали оръжията ми са достойни за подобно събитие? И кой ще бъде мой оръженосец, колко коне са ни необходими? Нямам нито златотъкана дреха, нито подплатена с катерици наметка. Ще поискам от оръ-жейника да ми изкове нов, позлатен шлем. Трябва да бъда най-красивият. Ще има девойки и…

– По-полека – прекъснал го баща му. – След три дни, призори, ще напуснем замъка с двама слуги и моя оръженосец. Дотогава упражнявай се с учителя по фехтовка. Нека и Артур се упражнява. Сам ще избера конете и оръжията ни. Що се отнася до дрехите, то там ще купим няколко красиви роби по последна френска мода.

Дългият път се сторил кратък на двамата младежи, ко-ито откривали света. През една снежна утрин те видели пред себе си Уинчестър: огромни стени, безчет покриви,


Шлем:Част от средновеков-ното бойно снаряжение, предназначена за защита на главата.Роби:Дълги връхни дрехи, които през ХІІ и ХІІІ в. се носят както от жените, така и от мъжете.

кули, камбанарии. Натоварени със стоки каруци влизали и излизали от града. Патрулирали военни отряди, парадно облечени рицари с проблясващи под наметките и мантиите оръжия галопирали към градските порти.

Яздейки към лагера, мъжете разговаряли само на една тема. Меч, забит в червен каменен блок, изникнал чудо-дейно предния ден на зазоряване между катедралата и полето на турнира.

– Той е бял и прав като меча на архангел и грее, сякаш е изкован от джудже от подземното царство. Името му е гравирано с красиви букви върху острието.

– Това е приказно име, което отеква като обе-щание за победа: нарича се Ескалибур.

– Име от стария ни език!– Мечът ще принадлежи само на един човек

и той ще стане наш крал.– Как можем да сме сигурни?– На камъка, който го държи, е изсечено със златни

букви: „Този, който изтегли меча от камъка, ще стане пълноправен крал.“ От вчера повече от двеста души се опитаха да го изтръгнат. Никой не успя, дори най-знатните и най-силните.

Кей бил много заинтригуван от тази история. Артур, кой-то яздел малко по-назад, замаян от глъчката, не слушал.


Архангел:Ангел от висш ранг.

Той е Божи пратеник и понякога е изобразя-

ван като воин.Ескалибур:

Името на меча на крал Артур, произлиза

от галското наиме-нование каледвурк,

което означава твър-доостър.

Ектор благоразумно решил да се представи за участие в турнира на херолда, да издигне шатрата им и да се по-грижи за въоръжението на Кей.

Когато тръбите изсвирили за първата битка в турнира, Ектор бил край арената. Кей чакал на коня брат си да му препаше меча. В ша-трата Артур стоял неподвижно и имал пред-чувствие за беда. Не съзирал никъде братовия

23

Херолд:Натоварен е да следи дали рицарските турнири се провеждат според правилата.Препасвам меч:Прикрепвам го към тялото с помощта на колан.

ЕСКАЛИБУР ОПРЕДЕЛЯ КРАЛЯ

си меч. Не можело да го е забравил. Трескаво затърсил в сандъците, повдигал килимите и кожите, но напразно. Как да признае истината пред Кей? Предпочитал да потъне в земята. Не бил достоен за рицар. С надежда някой да му услужи с оръжие, той се завтекъл към съседните шатри: всички били празни.

Изведнъж светъл лъч привлякъл погледа му. На бледата слънчева светлина проблясвал меч, странно забит в една ска-ла. Артур се доближил бавно. Около него всичко затихнало. Съвсем леко поставил ръката си върху златната главичка на дръжката на меча. Усетил хладния метал в дланта си. Когато стиснал с пръсти, лека топлина преминала по ръката му. Мечът сякаш открай време бил част от него. Спокойно започнал да изтегля оръжието от скалата: без всякаква съпротива острието се измъкнало от камъка. Мълчаливо усмихвайки се, младежът го вдигнал към слънцето.

Изведнъж около него проехтели радостни викове. Тълпата прииждала отвсякъде.

– Имаме си крал! Спрете турнира! Ескалибур определи владетеля! Елате да видите предзнаменованието! Това е чудо, спасени сме! Кралството ще се възроди.

Артур бил изтръгнат от унеса си. Мечът в ръката му бил истински. Ескалибур блестял, а тълпата коленичила пред него. Най-отпред, с изпълнени със сълзи очи, го гледали Ектор и Кей. Артур се готвел да стане, когато се чули други викове:


– Предателство! Безчестие! Оръженосецо, остави този меч! Никога няма да бъдеш наш крал! Не си достоен за това! Селянино от Севера, какъв благородник си ти?

Изправени на стремената си, принцовете и велможите наобиколили Артур. Младежът не отвърнал на заплахата. Стоял безучастен, само стиснал по-силно меча.

Изведнъж се възцарила тишина. Тълпата се отдръпнала. Бароните млъкнали, когато пред тях минал облечен в черно мъж. С богато украсен жезъл в ръка, той с широки стъпки вървял към Артур.

– Мерлин! – изкрещял внезапно Леодегранс от Камелиард. – Чакаме те от месеци. Защо излезе от бърлогата си?

– За да въздам правосъдие и да кажа истината, за да помогна на краля, когото създадох, за да възцаря мира в страната.

– Говори ясно, ако ти е възможно – запротестирал Уриен, братът на крал Лот от Оркни.

– Дойдох да съобщя на всички: мечът определи истин-ския крал. Той се нарича Артур и аз направлявах появата му. Заявявам, че той е син на Утер Пендрагон и на кралица Игрейн.

– Лъжа! Това е лъжа! – отрекъл яростно Уриен. – Баща на този оръженосец е Ектор.

– Не! – извисил се над врявата силният и ясен глас на Ектор. – Това момче не е мой син, макар да го обичам


Безчестие:Срамни и низки дела.

колкото Кей. Той беше едва на няколко седмици, когато Мерлин ни го повери. Без да разкрива произхода на детето, той ни посъветва да го отгледаме като наш син. Ние със съпругата ми се подчинихме. Никой не узна тайната ни. Известно време Мерлин идваше да вижда детето, после посещенията му секнаха.

Сред събралите се барони започнали препирни. Една група взела страната на Артур, други отказвали да видят новия крал в негово лице.


Мерлин погледнал младежа право в очите.– Артур, приемаш ли това разпокъсано, обедняло крал-

ство и тези непокорни рицари? Приемаш ли и задълже-нието да обединяваш, да умиротворяваш и да жертваш младостта и безгрижието си? Ще бъдеш ли кралят на всички брити, очакван от тази земя?

– Приемам всичко! Да, приемам!Гласът му не трепнал.


Кралският занаят

Артур често си задавал въпроса, дали щял да стигне до края на изпитанието, сложило начало на трите му години царуване над Британия, ако Мерлин не бил до него.

Още през първата вечер, докато привържениците му отрано запразнували възкачването на престола на своя крал, Мерлин отвел младежа в двореца. За негово учудване Артур влязъл там като у дома си, уверено, с високо вдигната глава. Мерлин го гледал одобрително. Двамата се затворили в една малка уединена стая.

– Искаш ли да узнаеш тайните на своето рождение – за-почнал магьосникът, – или предпочиташ да те науча на кралския занаят?

– Нека тайните, които дремят от години, да си останат така. Бързо ме научи как да бъда крал. Навън ме очакват мнозина – тези, които веднага ми се довериха, но и тези, които не ме желаят, а те са още по-многобройни. Заради всички тях трябва да докажа възможностите си. Сега, ко-гато изтръгнах меча, съдбата ми ме привлича и ме ужасява едновременно.

Възкачване на престола:Поемане на властта.

31КРАЛСКИЯТ ЗАНАЯТ

32 КРАЛСКИЯТ ЗАНАЯТ

Мерлин успокоил младежа. Той щял да бъде редом до него по време на цялата му подготовка за кралската власт. Първата вечер само му повторил:

– Бъди справедлив, смел и щедър. Не забравяй това ни-кога и ще станеш добрият крал, когото хората, Господ и феите очакват за това кралство.

Артур бил учуден от споменаването на феи, но магьосни-кът го уверил, че ще разбере и това, когато му дойде вре-мето. Преди Артур да отиде да пирува със своите рицари, Мерлин му съобщил, че през следващите дни Игрейн, на която пратили вест, щяла да се присъедини към него с трите си дъщери, полусестри на Артур, и племенниците му.

На другия ден, веднага след като станал, Артур отишъл в заседателната зала. При влизането му дванадесет барони в парадно облекло се изправили на крака. В поставени пред тях сандъци греело цяло съкровище от жълтици, накити, скъпоценни камъни и перли. Най-възрастният пристъпил към краля:

– Приеми това в знак на нашата привързаност. Ще имаш нужда от него, за да се сражаваш и да върнеш реда в крал-ството. Нека тази първа лепта ти помогне в завоеванията ти така, както ще ти служат и мечовете ни.

Артур хвърлил поглед към Мерлин. Магьосникът седял с наведена глава и скръстени в широките ръкави ръце, без да вдигне очи към него. Тогава кралят заговорил:

– Сеньори мои, благодаря много на всички. Оценявам


това дарение, но няма да бъда достоен крал, ако обсебя богатството на своите поданици. В кралството на Артур ще бъде така, както е било в кралството на Утер Пендрагон: кралят се чувства длъжен да раздава богатства и аз няма да изменя на дълга си. Връщам ви златото и бижутата и ви моля единствено да дарите една десета от тяхната стойност на най-бедните в кралството.

Най-възрастният благодарил на краля за щедростта и милосърдието и дванадесетте мъже се поклонили ниско.

– Имаме и друга молба към теб. По време на своето ца-руване баща ти крал Утер ни беше дарил нашите земи и титли. Днес ти заставаш на негово място: приемаш ли да потвърдиш титлите ни и да запазиш земите ни?

Крал Артур чувствал как всички очакват отговора му. Мерлин се усмихвал мълчаливо на каменната пейка. Вътре в себе си Артур го проклинал: какъв забележителен ням съветник си имал! После заговорил и веднага разбрал, че думите му падат на място:

– Изпитанието с меча ме определи за крал, но нямам пра-во да раздавам титли или земи, докато не бъда коронован в катедралата на Уинчестър. Посъветвайте ме, сеньори: кога ще честваме моята коронация?

Цял ден градът ехтял от възхвали за крал Артур. Вечерта стотина рицари се явили пред тайния вход на двореца. Те идвали да дадат клетва за вярност на младия крал. Той ги приел бляскаво, подарил им кожени наметала и наредил

да им сервират топло вино с подправки, пастет от глиган и тлъсти печени птици.

Коронацията се състояла в края на януари. Златото на накитите и сто-

маната на оръжията греели под зимното слънце. Около Артур стояли Игрейн и дъщерите º, Кей, Ектор и Гоейн, племен-никът на Артур, чиято красота

привличала всички погледи.Празненствата не траяли дълго. Враговете на младия крал не се от-казвали и се готвели за решителна битка. Артур свикал войските си и

се отправил на северозапад. Мерлин бил неотстъпно до него. След три дни те забелязали шатрите на вражеската войска. Кралят заповядал да построят

лагер и призовал помощниците си.Наведен над голяма карта, Артур обяснявал тактиката си

за утрешната битка. Малко встрани Гоейн, Кей и Бедевер спорели тихичко, без да обръщат внимание на думите на краля. Всеки един от тях бил решил, че нему се пада честта да носи кралското знаме. Вратата на шатрата се отворила: воден от две бели хрътки, влязъл облечен в бяло непознат, който стискал в ръцете си златна арфа. Явно бил сляп. Щом


се намерил пред краля, той го помолил за услуга. Според обичая на такава гореща молба не се отказвало никога. Арфистът пожелал да го изберат за знаменосец в предсто-ящата битка. Кралят не искал да наруши традицията, но трябвало да убеди непознатия, че е невъзможно да изпълни желанието му. Човекът се оттеглил. Едва той излязъл и едно дрипаво дете, покрито с кал, което силно миришело на обор, се хвърлило в краката на краля, молейки да ста-не негов знаменосец. Кралят набързо го изпратил в сто-панството си, като заповядал най-напред да го изкъпят, а сетне да му дадат вкусна супа и няколко жълтици. Детето излязло, протестирайки, и отстъпило място на Мерлин. Магьосникът застанал срещу краля и заявил твърдо пред смаяните рицари, че на него му се полага честта да носи знамето на Пендрагоновци – флаг с форма на дракон, който бълвал огън и дим в битките.

Тишината била нарушена от избухналия смях на краля.

– Ти си бил арфистът и селянчето! Трябваше да се досетя. Но защо са всички тези хитрини?

– Твоите блестящи помощници мислят само за лич-ната си слава – отвърнал Мерлин, сочейки Кей, Гоейн и Бедевер. – Питай ги дали са чули и думичка от бойните ти заповеди. Те не се проявяват повече разум от слепия арфист или от невежия пастир, които искаха да яздят ре-дом с теб.


Последвала битката. Артур се сражавал като лъв. Неговият шлем със златен дракон сияел на слънце-то, а Ескалибур проблясвал винаги в центъра на боя. Многократно обкръжаван от своите противници, Артур

сякъл и рязал, а вражеската стена отстъпвала. Гоейн също надминал себе си: често сам срещу много противници, той прекосявал в галоп с

коня си Грингале вражеските редици. Преминавал като вълна от светлина и принуждавал победата да му се под-чини. След три часа враговете се предали. Техният главно-командващ Уриен помолил на колене краля за прошка.

– Съмнявах се в теб, в твоята младост и не се доверих на мъдростта на Мерлин. Но това, което видях днес, ме убеждава, че ти си героят, от когото всички се нуждаем, че си също толкова смел и дързък като баща ти Утер. Ще бъда горд да ти служа, ако ме приемеш за свой рицар.

Уриен бил крал в своята страна и Артур знаел това. Той му помогнал да се изправи и го прегърнал. В полето хората от двата лагера викали от радост, размахвайки мечовете си под обедното слънце.

След присъединяването на Уриен кампаниите на краля го заставили да преброди кралството си. Първоначално водел битки, в които бързо изво-ювал победа, а после влязъл в няколко схват-ки, предизвикани от опити за бунт. В един хубав ден и последните въстаници пристигнали в

Сечене и рязане:Два от основните

удари с меч.

Кампании:Военни операции, при

които войската се придвижва и се бие.

Схватки:Кратки въоръжени

стълкновения между малко хора.


двора, за да се предадат и да се закълнат на свой ред във вярност на краля. Времето на войните отминало.

– Мерлин, аз съм крал, който гарантира благоденствие и богатство. Бях смел, сега ще бъда щедър. Достатъчно се бихме. Сега ще възстановим кралството. Очакват ни мир-ни години. Градините ще зацъфтят отново, стадата ще се множат. Ще построим градове, села и замъци. Дворът ми ще бъде като слънце, той ще привлича всичко най-красиво по света. Искам да бъда най-добрият сред кралете.

– Артур, най-добрият сред кралете не може да бъде сам. Най-добрият сред кралете трябва да има до себе си най-великата сред кралиците.


kral artur_tekst

Documents