karti taro

КРИСТИН ДИМИТРОВА

МАГИЯТА НА КАРТИТЕ

ТАРО

ПРАКТИЧЕСКО РЪКОВОДСТВО С КОЛОДА КАРТИ

СЪДЪРЖАНИЕКакво представляват картите…………………………………………………………………. 3

Кога и как се появяват картите Таро…………………………………………………………. 5

Символите в Тарото…………………………………………………………………………… 8Кой отговаря за страданието в живота? ……………………………………………... 8Говорещите цифри…………………………………………………………………….. 9Попитай цвета…………………………………………………………………………. 10

Арканите………………………………………………………………………………………. 11Малките аркани……………………………………………………………………….. 11Големите аркани (козовете)…………………………………………………………... 12

Изпратена от Цветелина Кремакова наИзпратена от Цветелина Кремакова на www.spiralata.netwww.spiralata.net 1

http://www.spiralata.net/

Пътят на духа……………………………………………………………………………….… 13Познание…………………………………………………………………………….… 14Медитация…………………………………………………………………………….. 16Гадаене……………………………………………………………………………....... 18

Начини на подреждане…………………………………………………………………….…. 20Келтски кръст…………………………………………………………………………. 21Звездата………………………………………………………………………………… 22Циганска магия………………………………………………………………………… 23Въпроси и отговори…………………………………………………………………… 23Общо гледане………………………………………………………………………….. 23Чакри…………………………………………………………………………………… 24Кабала………………………………………………………………………………….. 24Зодиакални домове……………………………………………………………………. 25Психоаналитичен лабиринт (по Мъри Хоуп)……………………………………….. 25

ГОЛЕМИТЕ АРКАНИ……………………………………………………………………… 260. Глупакът (Шутът, Лудият)…………………………………………..…………….. 261. Фокусникът (Магьосникът, Жонгльорът)..…………………………..…………… 302. Папесата (Върховната жрица)……………..…………………………..………….. 333. Императрицата………………………………..…………………………..………... 374. Императорът…………………………………..…………………………..……….. 405. Папата (Върховният жрец)……………………...……………………….………… 446. Влюбените…………………………………………...…………………….………. 477. Колесницата……………………………………………………………….……….. 518. Справедливостта………………………………………………………….………... 549. Отшелникът……………………………………………………………….………... 5710. Колелото на съдбата…………………………………………………….………... 6111. Силата……………………………………………….…………………………….. 6412. Обесеният………………………………………….……………………………… 6713. Смъртта………………………………………………..………………………….. 7214. Умереността……………………………………………..……………………….. 7515. Дяволът…………………………………………………..……………………….. 7916. Падащата кула (Божият дом)…………………………………...………………. 8317. Звездата…………………………………………………………………………… 8618. Луната………………………………………………………………………..…… 9019. Слънцето…………………………………………………………………………. 9320. Страшният съд…………………………………………………………………… 9721. Светът……………………………………………………………………………. 100

МАЛКИТЕ АРКАНИОбщи указания……………………………………………………………….………… 103Жезли………………………………………………………………………….………... 104Чаши…………………………………………………………………………..………… 106Мечове………………………………………………………………………..…………. 109Монети……………………………………………………………………..………….… 111



Ако се страхувате, че можете да се промените,затворете тази книга и никога не се занимавайте с Таро.

Истината е, че не знаем нищо,защото истината се крие в дълбочините.

Демокрит, 460-370 г. пр.н.е., Фрагмент 117

Но ако в незначителни и несвързани на пръв поглед случки от всекидневието търсите смисъла, вече сте заразен.

Навярно сте забелязали, че под привидностите на живота бучи нещо като пълноводна река, която огъва събитията според вълните си, събира далечни познати и разделя утвърдени връзки като плуващи острови. Насоченото й движение се усеща въпреки бурните преобръщания на бързеите. Случайните съвпадения са започнали да ви правят впечатление с прецизната си оркестрация. Искате да знаете какво значение има за вас човек, с когото пътищата ви, макар и за кратко, са се пресекли. Чудите се на кого да благодарите за щастливите си възможности - на късмета, на съдбата, на упорития труд, на всеобщия хаос или на висша сила. И откъде се вземат нещастията - от предишните пет фактора или от някой шести, например дявола? Дали са наказание, изпитание или няма лекарство, защото болката е безсмислена? А може би животът е като болката и тогава защо си правим целия този труд? Но ако все пак не сме се отказали, тогава коя е истината, която ни води напред? Истина, която сме забравили, че знаем, и сега трябва някак да си я припомним?

Лъжа ще е да се каже, че картите Таро имат отговор на тези въпроси. Но представляват път, по който човек може да достигне до собствените си отговори.

Предстои ви пътешествие сред символите на картите. Всяка от тях умее да говори на древните езици, чрез които е била повикана на бял свят. Ще навлизате в лабиринта им постепенно и все по-дълбоко, като в сън, чийто изход се разкрива едва с изгрева на следващия ден. Не очаквайте, че това, което ще откриете в края на пътешествието си, непременно ще съвпадне с предварителните ви нагласи.

Обаче ще знаете повече.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ КАРТИТЕ

Странният свят на картите... свят на чистата силова политика, където наградите и наказанията се въздават незабавно. Тестето карти е изградено като най-строга йерархия, където всяка карта е господар на тези под нея и лакей на тези над нея. А има и „народни маси” -дълги бои, - които в крайна сметка винаги успяват да се наложат, триумфирайки над крале и асове.

Илай Кълбърстън Тоталният мир, 1943

Картите Таро са общо 78, като 22 от тях са „големите аркани” (Тайна, известна на малцина. Терминът разгръща употребата си в алхимията. По-нататък думата аркан, която се е превърнала в нещо като обичаен жаргон в Тарото, ще се употребява със значението „една от специалните 22 номерирани карти” (т. е. големите аркани) (мистерии или загадки), а останалите 56, макар и повечена брой, се наричат „малките аркани”. Тези две части на колодата спокойно могат да се разглеждат и като принципно различни системи, каквато е например почвата спрямо водата.Разбира се, за да произтече нещо от тях, се очаква да бъдат размесени.



Малките аркани се разделят на четири бои - жезли, чаши, мечове и монети. Всяка боя съдържа поредица от 14 карти, които са почти същите като популярните тестета за бридж, с тази разлика, че имат един оньор повече (оньорите са картите с човешки изображения, или т.нар. дворцови карти: паж, рицар, кралица, крал.)

Представляват серия от единица (асо) до десетка и продължават с четири оньора: паж (вале), рицар (днес изчезнал от колодите), кралица (дама) и крал (станал известен по нашите земи като „поп”). За да има съответствие в половете, днешните колоди за гадаене в повечето случаи ползват четири симетрични оньора: крал, кралица, принц и принцеса. Големите аркани са много по-важни. Те са съставени от отделни, формално несвързани помежду си изображения, и всяка карта има собствено име и номер от 0 до 21. Големите карти разказват истории.

Всъщност картите Таро са прародителят на днешната колода от 52 карти, но при смяната на поколенията са се получили известни разлики. Мечовете са се превърнали в пики, чашите - в купи, жезлите - в спатии, и монетите - в кари. Рицарят е отпаднал. От големите аркани не е останало почти нищо, тъй като те представляват доста различно тяло, а с тях е заличена и мистичната връзка с човешката съдба. Единственият свидетел на миналото великолепие днес е джокерът, някогашният Глупак. В света на картите той е очевидното доказателство, че невинаги най-умният оцелява.

Сегашните колоди са по-компактни, ясни и непретенциозни. Те са еднакво добре приети и в елитния бридж клуб, и на плажа, подреждат се в пасианси, вещаят сълзи и годежи и носят пари на всеки, който може да държи каре аса, без да се подсмихва. Общо взето, приличат на самолет, в който един ще се качи в бизнес класа, друг - до тоалетните на опашката, и накрая всички ще пристигнат на едно и също място. В сравнение с тях Тарото напомня по-скоро на ръчно изработена колесница от стар майстор, който е вложил специален замисъл във всеки детайл, фигура и цвят по корпуса. По-тромава, но силно индивидуална, създадена не за бързина, а за приключение. И тъй като между малките и големите аркани няма почти нищо общо, при тази колесница конете винаги могат да се отделят от ходовата част. Но не е желателно.

Тарото може да се използва и за игра. В Чехия, Италия и други части на Средна Европа до ден-днешен не се лишават от тази възможност, но не това е основното му предназначение. То е създадено като система от символи, която да опази през вековете едно скрито учение за човека и мястото му във Вселената. Иконографията е най-съвършеният преносител на една мистерия, защото като ням магьосник я въплъщава и същевременно няма опасност да се впусне в излишни обяснения. Всяка карта е врата, която пази своята част от пътя до цялостното учение.

В древността тайната на мистериите се е спазвала безусловно. В култовете в Египет и Древна Гърция се е смятало, че само малцина могат да вникнат в доктрините им, без да ги изопачат, а за по-често срещаните индивиди направо е вредно да се нагърбват със знания, които надхвърлят спо-собността им да разсъждават. В тези затворени общества кандидатите са били приемани със сложни ритуали на посвещение, при които по един или друг начин е била разигравана смъртта на новодошлия и повторното му раждане на ново ниво. Обетът за мълчание се е спазвал толкова строго, че и досега не се знае нищо по-конкретно за ритуалите им, въпреки че някои от тях са били практикувани в продължение на хилядолетия.

Интересен компромис с подбора на кандидатите представлява случаят с един човек от древна Елада, който сънувал как го посвещават в мистерия с най-големи подробности. На другия ден той започнал да говори наляво-надясно. Сънят му се оказал толкова достоверен, че се наложило на бърза ръка да го посветят в ордена, за да не издава неща, за които не се е клел. Този случай говори не само за строгостта на тайните, но и за тяхната достъпност.

Древните гърци са различавали три вида познание: mathesis (придобива се с учене), gnosis (придобива се чрез интуиция) и pethesis (придобива се от опит). При разучаването на една окултна система, каквато е Тарото, най-често се започва с първото, второто идва само, а третото остава с човека. Днес, когато навсякъде има достъпна литература по всички въпроси, старите тайни отново остават опазени, поради невъзможността на повечето хора да се преборят с първата фаза на познанието.



КОГА И КАК СЕ ПОЯВЯВАТ КАРТИТЕ ТАРО

Даото [пътят], което може да се обясни,не е вечното Дао,Името, което може да се назове,не е вечното Име.От Безименното произхождат Небетои Земята,От Назованото се раждат всички неща.

ЛаоДзъ, 604-531 Пътят на Лао Дзъ

Честото споменаване на Египет и Древна Гърция вероятно вече насочва към идеята, че Тарото идва от незапомнени времена. Папюс (1865-1916), класик в окултните учения, а иначе френски лекар със собствена клиника, разказва следната легенда:

За да съхранят за бъдещите поколения мъдростта на Древен Египет, жреците успели да я кодират в символите на Тарото малко преди страната им да бъде нападната и опустошена от ордите на персийския цар. Картите, първоначално изработени от метал или здрава кожа, бързо се превърнали в хазартна игра. Но точно такова било и намерението на жреците. Защото те знаели, че пороците не умират и че ръцете на нищо неподозиращите варвари ще пренесат през времето скритото съобщение до онзи, който може да го разчете.

Лесно е да се забележи, че Тарото тайно и явно нашепва за връзките си с египетския мистицизъм, като се започне от видимите символи - сфинксовете на Колесницата или над Коле-лото на съдбата - и се стигне до херметизма, залегнал в тълкуванието. Оттук нататък обаче започват по-едрите и по-дребни несъответствия.

Херметизмът е езотерично учение, приписвано на мистичния египтянин Хермес Трисмегист („Трижди Великия”), или Тот (египетският бог на мъдростта). Осемнадесетте трактата, които съставляват книгата на учението, известна под името „Corpus Hermeticum”, се превръщат в извор на вдъхновение за ренесансови мислители като Марсилио Фичино, Пико делла Мирандола и Джордано Бруно. Всички те са еднакво добре запознати както с християнската теология, така и с пред-християнските и мистичните тълкувания на света - Фичино е първият преводач не само на „Corpus Hermeticum”, но и на събраните съчинения на Платон на латински; Мирандола призовава опонентите си на публичен диспут върху 900 посочени от него теми, част от които са кабалистични; а Джордано Бруно, радетелят за връщането към една египетска традиция, изгаря на кладата1. Те всички вярват, че Вселената е безкрайна, че Бог е универсалният дух и че всичко на света е проява на единен принцип, или на Божието присъствие във видимия свят. Това са всъщност и стойностите, защитавани в „Corpus Hermeticum”, чиято мъдрост без колебание те отдават на жре-ците по поречието на Нил.

Първото съмнение в датировката на херметичните трактати идва от Исаак Казобон, учен от XVI в., който на базата на езикови аргументи и позоваванията на Хермес в други текстове заявява, че „Corpus Hermeticum”, не е бил писан на египетски, а на гръцки, и че не датира от дълбока древност, а е следхристиянски. И действително, първите съобщения за Трижди Великия се появяват през II в. сл. Хр. Посланията му обаче - толкова конкретни, колкото подхожда на едно скрито учение - се разпространяват с бързината на огън в дървена къща и само през следващия век той е многократно цитиран. Всяко тълкуване на алхимията, европейската езотерика или системата на Тарото са немислими без него. Днес положението с датировката на „Corpus Hermeticum”, според окултистите учението принадлежи на мистичния египтянин от древността, а според изследователите - на неизвестни гръцки философи от 1-Ш в.

Възможно е обаче разстоянието между двата лагера да не е чак толкова голямо, колкото на пръв поглед изглежда. Все пак през последните години от съществуването си (323-30 г. пр.Хр.)



Египет е управляван от гръцката династия на Птолемеите, която Александър Велики довежда на власт. По това време столицата се премества в Александрия - космополитен град с големи гръцки и юдейски общности, който трупа с еднаква бързина и богатства, и визии за света. Нищо не пречи философията на херметизма да е съществувала в Египет отпреди Христа и да е била записана на гръцки след идването на римляните.

Появяват се и други несъответствия между Тарото и неговия традиционно изтъкван от окултистите египетски произход. Например картата на Глупака, макар и в някои колоди да не е номерирана, обичайно се отбелязва с нула и това е важно. Нулата не е била позната на древните жреци по поречието ни Нил. За тях целият свят е бил запълнен и „нищото” не е съществувало нито в природата, нито в математиката, въпреки тройната система от календари, по които са изчислявали времето си - слънчев, лунен и сириуски. Вавилонците са използвали писмени знаци за числата хиляди години преди да стигнат до идеята за нулата. Дори тогава тя е била знак за различаване на цифри от рода на 102 и 120, но не и за „нищото”. Майте са се добрали до нулата около I в. Индусите започнали да я изписват около 5 века по-късно. Индийската дума „Суния” (празнота) преминава в арабската „сифр” и в Европа идва едновременно като „цифра”, „шифър” и „zero” (нула). Тези факти показват, че от каквито и източници да черпи символиката си Тарото, системата не се е появила в цялостен вид от крайно дълбока древност.

До същия извод може да доведе и един бърз преглед на костюмите върху картите. Фокусникът, Обесеният, Глупакът и други персонажи са облечени по европейска мода. Това важи включително и за скелета на Смъртта, който едва през Средновековието хваща косата, за да посича хорските тела. Трудно е да се повярва, че Обесеният е съществувал в продължение на хилядолетия гол и чак при обнародването си се е наметнал с нещо актуално от епохата на Кръстоносните походи.

Тук вече възниква въпросът, каква връзка имат всички тези опити за датировка с арканите. Ако легендата е просто легенда и в този смисъл е фактологично невярна, може би в света на Тарото тя е по-важна от самите факти. При него истината трябва да се търси в метафоричен план. Ще се опитам да покажа как:

Има един бог, при който космическата сила се спуска от небесата, за да се въплъти в човешко тяло. Като човек той се изправя пред неизбежността на смъртта, но постига и славата на възкресението. Основава храмове и дава на хората закони, според които да живеят. Те вярват, че след смъртта си ще се изправят пред него и само той може да им донесе вечен живот, защото ще ги съди според делата им на земята.

Ако някой вече се е досетил, че става дума за Озирис, когото египтяните са почитали хилядолетия преди новата ера, има право. Ако пък е разпознал в описанието друго свещено име, това само доказва, че човечеството не се отказва от тайнствата си и ги пази независимо дали империите рухват, или се въздигат. В този смисъл изработването на картите не е нужно да съвпада по време с началата на символите в тях.

Вие сте само карти за игра!

Луис КаролАЛИСА В СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА

Интерес на истината първите карти се появяват доста след Античността. Най-ранните сведения идват от Китай и Корея и запазените образци са датирани около XI в. Колодите имали четири бои, наречени Монети, Нанизи от монети, Множество нанизи и Десетки множества. Според китайски речник от 1678 г. картите били измислени за развлечение на Императорските наложници. Лесно е да се предположи, че европейски търговци са ги донесли от Изтока (заедно с идеята за книжните пари, които също произхождат от Китай и със сигурност са оказали не по-малко въздействие върху европейската цивилизация). Няма обаче конкретни сведения кога, как и дали картите са били пренесени именно по този начин.

А откъде биха могли да идват четирите бои на европейските колоди? Някои търсят отговора в четириръкото индийско божество Ардханари, което представлява полумъж (Шива) - полужена



(съпругата му Деви). В четирите си ръце държи Чаша, скиптър, меч и пръстен, които много напомнят на чашата, жезъла, меча и монетата от малките аркани. Може символиката на Тарото да е заимствана от Ардханари, може и да не е, но що се отнася до самите карти, то те се появяват в Индия едва през XVI в., донесени от европейците.

Твърди се още, че арабските нашественици или циганите донесли картите в Европа, но по този повод Алфред Дъглас, съвременен автор на книги за Таро, обръща внимание, че в „Хиляда и една нощ” никъде не се споменава за подобна игра, циганите, независимо от заслугите им по разпространението на картите, се появяват в Европа чак около средата на XV в.

Според друга теория картите Таро идват от Тамплиерите - орден, основан през 1118 г. с цел да пази от разбойници пътищата до Божи гроб. Рицарите пътували много, имали пряк досег с Изтока и споделяли специфични ритуали в затворената си общност. За съжаление и тук аргументите трябва да се приемат на вяра. Независимо от всички обвинения в ереси, които през XIV в. кралят на Франция Филип IV Хубави отправя към монасите воини, няма данни някой от тях да е притежавал лично тесте. Все пак по-вероятно е великият им магистър Жак дьо Моле да е бил изгорен на клада заради материалното богатството на ордена.

Много окултисти смятат, че картите Таро са съществували в Европа далеч преди Средновековието като поредица от изображения или книга с несвързани страници в недостъпната обител на някоя херметична ложа и поради неизвестни причини са се „разхерметизирали” около XIV в. Уви, тази теория съвсем не се нуждае от доказателства, защото ако такива липсват, значи тайната е била добре опазена.

Става ясно, че картите Таро наистина идват от незапомнени времена, защото времето на създаването им просто не е запомнено. От оскъдните факти, изложени дотук, можем само да обобщим, че картите като средство за игра са пренесени от Далечния изток, но окултната система на Таро, в която се преплитат стремежът към самоусъвършенстване на алхимиците, дуализмът на гностиците (катарите, богомилите, манихеите), номерологията на питагорейците, буквените съответствия на кабалистите, мистериите на египтяните, митовете на варварите и добродетелите на християните, едва ли някога е била внасяна в Европа. С други думи, ако нещо е породило европейската култура на Ренесанса, то е породило и Тарото.

А кога точно се появяват първите образци? През 1392 г. е била изписана специална колода карти за разсейване (или съсредоточаване) на лудия крал на Франция Шарл VI (1368-1422). Това се знае със сигурност, защото ковчежникът му е отметнал разхода през февруари същата година в счетоводната си книга. Известно е също и че през 1415 г. младият херцог на Милано - Филипо Мария Висконти (1392-1447), си поръчва лично Таро с пълен набор от малки и големи аркани. Картите се появяват като че изведнъж, бързо набират популярност и италиански, и френски благородници се надпреварват в заявките си при художниците. Вероятно високопоставеният ин-терес към Тарото, а може би и бързото масовизиране на употребата му, парализира реакцията на църквата, която по онова време се отнася със занижено търпение към всички алтернативни пътища на прозрението.

Как вървят нещата в Германия можем да проследим по години:1289-1299 Кодексът на Нюрнберг все още не е включил картите в списъка със забранени

игри.1378 Картите са забранени в Регенсбург.1380-1384 Картите са разрешени от Кодекса на Нюрнберг.1423-1477 Градските архиви на Нюрнберг посочват няколко жени като художнички на

карти.1440 Играта на карти е разрешена в Щутгарт.

Какъв е резултатът от всичко това?

1463 г. Вносът на карти в Англия е забранен от крал Еду-ард IV, за да се защитят родните производители.



СИМВОЛИТЕ В ТАРОТО

Погребаха го, но в светещите прозорци през цялата траурна нощ книгите му, подредени по тройки, бдяха като ангели с разперени криле и изглеждаха в очите на оня, който вече не бе, като символ на възкресението му.

Марсел Пруст в търсене на изгубеното време, 1913

Вариантът от 78 карти, или класическото Таро, чийто известен представител е Марсилската колода, не е бил единствен. Колодата на Андреа Мантеня например съдържа 52 карти, които изобразяват десетте състояния на човека, Аполон и деветте Музи, десетте науки, трите космически принципа, седемте добродетели, седемте планети, трите сфери на неподвижните звезди, Първоизточника на движението и Първопричината. Флорентинското „Минкиате” включва зодиите и достига до трудните за държане 98 карти, а Болонската колода се ограничава до 62. Тези „различни тара” се произвеждат и досега, като междувременно се създават и нови.

Характерното за всяка система е, че се стреми да изрази своеобразната си философия и да събере „цялата мъдрост на човечеството” в единно цяло. Тарото от 78 карти обаче от самото начало взема превес над останалите и по отношение на него стремежът е „цялата мъдрост на човечеството” да се побере или открие в рамките на тези 78 карти, без да се добавят нови. Оказва се, че безхитростният рисунък (или по-точно, дървеният отпечатък) на Марсилското Таро е винаги готов да се допълни с някое ново значение, че и да крие едно повече.

Кой отговаря за страданието в живота?

Картите Таро се занимават с търсенето на скрита истина и поради това системата им може да бъде определена като гностическа. Според гностиците, чиято религия възниква редом с християнството, но от III-IV в. нататък се превръща в еретичната му сянка, човешкият дух е частица от Бога, „божествена искра”, заключена между стените на материята, от която е изграден видимият свят. Душата страда заради трагедията на сътворението, което вместо от Бога, е извършено от Демиурга (или полубога, създател на материалния свят). Той е активен и действен, но също така и невеж, злонамерен или просто небрежен. И като майстор, който не заслужава доверие, е зарязал работата си безотговорно недоизпипана. Неговото дело - материалният свят, обгражда човека отвсякъде, представя му се за единствен, иска да му се хареса, за да го обсеби в затвора си. В този смисъл избавлението на човешкия дух е избавление и на Бога, чиято искрица, ако успее да победи материята, се завръща обратно при себе си. Който върви в обратна посока, страда, при това много самотен.

Разделянето на света на дух и материя е същността на дуализма, който вижда мирозданието като сблъсък между две враждуващи сили. През това бойно поле, през битката между добро и зло, светлина и мрак, възход и падение, минава трудният път, по който човек се развива, изхвърля от себе си неблагородните примеси и достига до смисъла на своето съществуване. Такава е и целта на алхимиците, които търсят философския камък, но не за да станат богати и по нов начин да се затворят в материята, а за да се изскачат по стълбицата на елементите и по аналогия да постигнат златото на душата.

Алхимията се заражда в Александрия, Египет, и оттам преминава в Древна Гърция. Интересно е да се отбележи, че писанията на първите гръцки философи съдържат и химични теории, а римският император Калигула полага специални грижи да ускори изследванията около изкуственото получаване на злато. Основната алхимична доктрина идва от Аристотел, според когото всяко нещо се стреми към съвършенството. И тъй като златото се е смятало за най-



съвършения метал, естествено било да се очаква, че останалите метали под земята постепенно се превръщат в злато.

Процесът на преминаване на металите от един в друг се нарича трансмутация. Тя върви винаги във възходящ ред, от низшето към висшето. Достатъчно било да се уподоби с химични средства това, което предполагаемо се случвало на метала под земята, за да му се случи и в алхимичната пещ. За целта алхимиците търсели вещество, много по-съвършено от златото, което при съприкосновение с даден метал ще задвижи еволюцията му до естествения й връх. Това съвършено вещество било наричано философски камък. Очаквало се, че поради своята универсалност той въздейства както на металите, така и на хората, и може да им донесе прозрение и вечен живот. Откриването на философския камък би сложило край на всичко най-ужасно: нищетата, невежеството, болестите и смъртта. А в алхимията усъвършенстването на духа върви редом с усъвършенстването на материята. Швейцарският психолог Карл Густав Юнг (1875-1961) пръв забелязва, че алхимичните трактати могат да се четат и като напътствия за търсене на вътрешния център. В Тарото също има колкото алхимия, толкова и психология.

Според херметическата традиция, за която вече говорихме, светът на духа изначално няма никаква връзка с природата. Той просто влюбено се спуска към телесността й, за да зачене човек, равен на него. Нещата обаче си остават двойни, съставени от тъмната неодушевеност и от светлия Творец. Поради това в херметизма всяко знание се разбира единствено като знание за Бога или вечността. А всичко свързано с материята е променливо. Именно тази променливост създава у хората впечатление за смърт - явление, което според херметиците е в разрез с естеството на Космоса. Според тях загубата на разума се оказва далеч по-страшна от загубата на тялото.

Кабалистите пък смятат, че всичко в света е дело на Бога, на единствения и неделим Бог, който спуска еманацията си във все по-плътни и познати ни сфери на мирозданието, създавайки ги. От него идва и доброто, а и злото, което сполита човека - но не и решенията, които човек трябва да вземе. В Кабалата няма добър и лош създател, но има „високо” и „ниско” и пътят на този, който от дълбините на Земното Царство иска да зърне Короната Божия, е само нагоре.

Бегло изложените дотук мистични системи на пръв поглед са много различни, но между тях има нещо общо, а то е, че колкото по-затънал в материалния свят е човекът, толкова по-мъчителен е пътят му към вечната светлина. „Затънал в материалния свят” не означава богат или беден, а ламтящ. При изучаване на големите аркани ще видим, че всяка от гореизброените системи, редом с християнството, намира начин да предяви претенции към своя дял от Тарото. Картите обаче са безмълвни картини и не отдават предпочитания дали трябва да разглеждаме баланса между щастие и нещастие през карма, демиург, единствения създател, философския камък или човешките грехове. Просто на една от тях Дяволът държи жертвите си и се усмихва, защото те сами са му помогнали да ги хване.

Що се отнася до правилната окултна школа, през чиито очи трябва да гледаме Тарото, такава няма. Възможен е цял спектър от алтернативни тълкувания и човек просто разпознава своето. Необходимостта от избор не бива да ви притеснява: картите могат да действат само чрез вас.

Говорещите цифри

В Таро са особено важни значенията на цифрите, които още египтяните са смятали за живи - мъжки и женски, активни и пасивни. Питагорейците и кабалистите също отдават огромно значение на числата, като вярват, че те са скритата същност на света. Към тях можем да добавим и днешната секта на програмистите.

Още в зората на човешката цивилизация - което приблизително означава в началото на писмената култура - започва да се оформя схващането, че всяко число има свой дух и характер, които изразяват духа и характера на носителя му. Например ако датата на раждане на един човек е 18.12.1978, тогава числото на съдбата му се изчислява, като се съберат всички цифри и полученото число се редуцира до едноцифрно чрез сбор на членовете му. Ето как:

1 + 8 + 1 + 2 + 1 + 9 + 7 + 8 = 37; 3 + 7 = 10; 1 + 0 = 1Значи,съдбата на въпросния човек е единица, което означава, че е волеви, енергичен и с



предводителски дух. Гледайте да не сте му на пътя. Внимавайте да не сте наблизо и когато обстоятелствата го изправят пред непреодолима преграда, защото ще трябва да го слушате как се вайка. (Определени двуцифрени числа като 11,12,13,21 и други също имат свой специфичен облик и са си извоювали правото да не се редуцират до едноцифрни, но правилото не е задължително. Тази привилегия обаче не може да се случи на 14 например). Според номерологията - учението за изчисляването на тези съответствия - нищо не е случайно и цялата Вселена е цифрова.

А кабалистите могат да превърнат всеки свещен текст в сбор, тъй като двадесет и двете букви от еврейската азбука са същевременно и цифри, и да го приравнят към друг текст, който за окото на непосветения е съвършено различен, но съдържа същия числов сбор. Например цифровото изражение на библейския цитат „и ето, трима мъже стоят срещу него” (Бит. XVIII, 2) е 701, което е равно на сумата от буквите на „това са Михаил, Гавраил и Рафаил”. Оттук посветените правят извода, че мъжете, изправили се пред Авраам в дъбравата Мамре, са били тримата архангели. Това търсене на скрит смисъл на база на числовите съответствия при кабалистите се нарича гематрия.

И така, общият брой на картите Таро е 78, или 1 + 11 х 7. Седмицата е числото на мистерията, а също и на завършения цикъл. Бог сътворява света за 7 дни. Имаме 7 дни в седмицата, 7 цвята в дъгата, 7 тона в гамата, 7 смъртни гряха, 7 чудеса на света. Седем от каквото и да е прави пълен комплект. Но седмицата е и самотно число - тя не се дели на други, а и не дължи съществуванието си на чужди умножения. Символизира пътя на човек, който в уединение опознава тайните на Вселената. Единадесет пък е символ на откровението, защото е първото число след 10, което означава навлизане в по-ииеша сфера. Полето на едноцифрените числа, които служат за базисния градивен материал, е напуснато и пътникът е навлязъл в безкрайния свят на свободната комбинаторика. Ето защо 11 е несигурно, но и творческо число. Следователно от 7 х 11 можем да заключим, че Тарото дава откровение за мистичните тайни на Вселената, като извежда духа в нов, творчески и неизмеримо по-голям свят.

А какво да кажем за единствената карта вън от множеството 7 х 11? Това е Глупакът от големите аркани - нулата. Тя е навсякъде и никъде, хем особена, хем като другите. Каквато и липса да съдържа, очевидно нищо не минава без нея. Но пък сама не е достатъчна, за да изгради каквото и да било.

Попитай цвета

Цветовете също са важни, и то по-специално в Марсилското Тиро. По-нататък, с усъвършенстването на печатарската техника, багрите на новите колоди стават все по-пищни. Нюансираният цвят обаче струва колкото нюансирания символ -под него дори да се таи някакъв скрит смисъл, никой не може да го измъкне. По въпроса за значенията на цветовете различните автори не са единодушни, но това не бива да смущава никого. Смисълът на едно окултно учение не е някакво изречение, което мъдреците са се наговорили да крият, а пътят, извървян до познанието. И така, в Марсилското Таро има:

Червено - цветът на енергията, инициативата, активността, властта, могъществото, мъжки цвят. Кръвта, страстта, огъня. Червеното е първият цвят от цветовете на спектъра и поради това отговаря и на единицата. Числото на силата, пред която няма прегради.

Тъмосиньо - цветът на нощта, тайната, мистерията, любовта, чувствата, интуицията, размисъла. Пасивен - очакващ стимул отвън - и женски цвят. Тъмносиньото е шестият цвят от спектъра и резонира със стойностите на шестицата - хармония, баланс между духовното и физическото.

Жълто - интелект, блясък, активност, лесен успех. Двойствена символика - светлината на Слънцето, но и безплодието на пустинята, скъпоценната непроменлива чистота на душата, но и блясъкът на златото. Като трети цвят на спектъра означава и синтез на противоположностите, така че е в състояние да издигне сам себе си над нещата.

Зелено - силата на живота, възраждане, плодородие. Цветът пролетните листа, както и на дълбокия лед. Четвърто поред в спектъра и разположено между синьото и жълтото,



зеленото не е нито топъл, нито студен цвят, откъдето идва и неговата умереност, спазването на нормите. Такова е значението и на хармоничния квадрат на четворката. И действително, за живата природа са еднакво вредни както крайно ниските, така и крайно високите температури.

Бяло - душевна чистота, липса на егоистични помисли. Бялото е сбор от всички цветове на спектъра и съдържа в себе си едновременно категоричност и неопределеност, духовен напредък и липса на опит. В бяло са се обличали кандидатите за обществени длъжности, защото тепърва им е предстояло да се изявят. Бялото е чистотата преди навлизането в живота и светлината в края му.

Черно - макар да се възприема като „цвят”, черното всъщност не е. Наличието му означава, че въпросната повърхност не отразява никакви лъчи във видимата част на спектъра. (На тъмно всички предмети, независимо от цвета си, изглеждат черни.) Ето защо черното не е сред цветовете на дъгата и традиционно се свързва със смъртта, липсата, непрозримото. От друга страна, то е и първата фаза в работата на алхимиците - началото, грубата работа с материята, от която потръгва всичко. А също и цветът на чернозема, който храни и възражда живота на земята.

Розова охра - няма символика вън от системата на Таро. Означава плътта, преходността и материалния градеж. Пътят на всяка твар.

АРКАНИТЕ

Малките аркани

Както вече казахме, 56-те малки аркани се делят на четири бои: жезли, чаши, мечове и монети, всяка от които има по 14 карти. Четирите бои притежават специфични аспекти и се съотнасят с четирите елемента на Емпедокъл, четирите свещени предмета на християнството и четирите влиятелни средновековни съсловия по следния начин:

ЖезлиЕлемент: огън.Аспект: действие, Свещен предмет: копието на Лонгин - римският войник, който пробожда Исус между ребрата.Средновековно съсловие: аристокрацията.Посока: запад.Психологически тип: сангвиник.Значение: активност, енергия, решителност. В лошите си проявления стига до насилие и

арогантност. Усилие за промяна на света. Символ на царската власт и едновременно с това - вълшебна пръчица. Смелост, действеност, стремеж към обществена изява.

ЧашиЕлемент: вода.Аспект: емоция.Свещен предмет: светият Граал - чашата, от която Христос е пил на тайната вечеря и в която

според някои Йосиф Ариматейски събира кръвта му.Средновековно съсловие: духовенството. Посока: изток.Психологически тип: меланхолик.Значение: чувствителност, интуиция, усет към изкуствата. В лошите си проявления - истерия,

сълзливост, безпомощност. Съдът на животворната вода, гадателската чаша, любовта, грижата. Предпочитание към личните стойности за сметни на площадните декларации.

МечовеЕлемент: въздух.Аспект: интелект.



Свещен предмет: мечът на духа - легендарното оръжие в ръката на цар Давид от Стария завет. Средновековно съсловие: военните.Посока: север.Психологически тип: холерик.Значение: всепроникващата сила на разума, бърз и точен интелект, хладнокръвие. В лошите

си проявления: враждебност, себичност, болни амбиции. Тъй като мечът е едновременно и оръжие, и кръст, той символизира способността да се биеш и да страдаш за кауза.

МонетиЕлемент: земя.Аспект: твърдост.Свещен предмет: блюдото, от което Исус и апостолите ядат на тайната вечеря.Средновековно съсловие: търговците.Посока: юг.Психологически тип: флегматик. Значение: устойчивост, плодовитост, предприемчивост, практичност. Дарбата да умножаваш

нещата. В лошите си проявления: твърдоглавие, консерватизъм, алчност. Воля, умението да планираш нещата, да устояваш на промените и неприятелите, да „пипаш здраво”.

При гадаене малките аркани се тълкуват като хора и събития. В по-късните колоди пажът се превръща в принцеса, така че се получават две женски и две мъжки карти на различни възрасти. Събитията, които малките аркани предсказват, не бележат нов етап от вътрешното съзряване на питащия, независимо колко са важни. Представляват случки, от които той може, а може и да не си е направил необходимите изводи. Малките аркани не участват в медитациите.

Големите аркани (козовете)

Те представляват смисъла на учението, вътрешната част на храма. При гадаене се тълкуват като съдбовна промяна, озарение по важен въпрос, нов етап от пътя му.

Общият им брой е 22, а имената и поредните им номера са:

0. Глупакът (или Шутът, Лудият) 1. Фокусникът (или Магьосникът, Жонгльорът) 2. Папесата (или Върховната жрица) 3. Императрицата 4. Императорът 5. Папата (или Върховният жрец) 6. Влюбените (или Влюбеният) 7. Колесницата 8. Справедливостта 9. Отшелникът10. Колелото на съдбата11. Силата 12. Обесеният 13. Смъртта14. Умереността (или Въздържанието) 15. Дяволът16. Падащата кула (или Кулата, Божият дом) 17. Звездата 18. Луната 19. Слънцето 20. Страшният съд 21. Светът (или Вселената)



Разликите в наименованията на някои козове идват от различните варианти на колодите, а някъде и от различните възможности за превод. Общият им брой 22 е важна стъпка към началния етап на тълкуването им. На всяка карта съответства по една от 22-те еврейски букви, които според Кабалата изграждат света. Мошеникът има 22 молитви, Откровението на свети Йоан също толкова глави. Твърди се, че всяка от книгите на Авеста - свещеният текст на Заратустра, написан със златно мастило върху 12 000 волски кожи, - се е състояла от 22 глави. Според легендата, след като Александър Велики ги унищожава, жреците възстановяват по памет около една трета от ръкописа и го подреждат в 21 книги. Интересно е да се обърне внимание, че това прави 21 плюс липсващата (двадесет и втора) част, която превърнала свещения текст в изначалната му цялост. Тези погубени за света знания съответстват на нулевата карта - Глупакът. Там изчезват тайните, които за добро или зло няма да разберем. 22 символизира проявите на човека в житейския му път, а в исторически мащаб представлява времето от сътворението до свършека на света, числото на Вселената. Броят на номерираните карти обаче е 21, което се смята за числото на премъдростта. 2 + 1 = 3, което носи и допълнителния смисъл на постижение, синтез между противоположностите на ново ниво. Пълнотата на постигнатата цел.

Много окултисти се стремят да прокарат аналогии между Тарото и дванадесетте зодиакални знака, кабалистичните пътеки, божествата от различни езически пантеони, планетите, скъпоценните камъни и всичко, в което човек пожелае да види прилика. Резултатът е нееднозначен. Други пък делят поредицата от 21 номерирани карти на последователни тройки от дух, душа и тяло, като например (1) Магьосникът е дух, (2) Жрицата - душа, (3) Императрицата - тяло, (4) Императорът - отново дух, и т.н. Този подход също страда от противоречия. Трудно е например да приемем, че Отшелникът е „тяло”, а Колелото на съдбата - „дух”, както излиза според логиката му. Трети пък изобщо премахват мъжките образи от голямата аркана под предлог, че гадаенето на карти е женска привилегия - тактика, която в никакъв случай не обогатява значенията.

Тук имаме колкото автори, толкова и решения. Проблемът е, че Тарото е прекалено своеобразна система и не се натъпква добре в кутия с допълнително преиначена форма. Това е една добра възможност, ако търсите преки аналогии със зодиите или Кабалата, да си ги издирите сами. Все пак имайте предвид, че Тарото функционира и без тях.

Именно поради тази свобода на тълкуването днес броят на колодите Таро поставя непосилни задачи и пред най-страстните колекционери. Само от класическия тип можем веднага да споменем Тарото на Уейт, на Кроули, на Златната зора, на Салвадор Дали, Скандинавското, Артуровото, Келтското, Шекспировото (по герои и ситуации от пиесите), а също така и разновидности на „египетско”, „древногръцко”, „персийско”, „циганско”, „вещерско”, с подварианти билкарство, свещени животни и ню ейдж коктейл от световни религии, които не са успели да вземат участие в първоначалния вариант. Големите художници също не са подминати - има Таро според това, как би го нарисувал Леонардо, Климт, Дюрер, Рембранд и т.н. Салвадор Дали пък сам си го е направил. Колодите на практика нямат брой, защото всеки, който иска, може да патентова нова за пазара. Тази свобода е предварително заложена в картите и е едно от най-изумителните им качества. На края на книгата ще можете при желание да си направите и собствени карти.

От толкова много различни карти Таро как да разберем кое е истинското?Тук може да се отговори с пример. Вероятно сте виждали много черешови дървета в живота

си. Някои са били ниски, други - високи, някои са били добре поддържани, други - подивели, някои са раждали червени плодове, други - бели, някои са били млади, други - стари. И все пак, не бихте ли казали, че черешовото дърво си е черешово дърво и в никакъв случай не е топола?

ПЪТЯТ НА ДУХА

Пътят нагоре и пътят надолу са един и същ път.

Хераклит, 540-480 г. пр.н.е. За вселената



Таро се използва за познание, медитация, гадаене и игра.

Познание

То има една-единствена цел и тя е освобождаването на духа.Например представете си един човек, който мечтае за кариера и високи постове, но все

избира учителски назначения и поради това страда от дълбок вътрешен конфликт. Решението на проблема му може да се търси в две възможни направления, идното е очевидното: да напусне училището и да потърси работа в администрацията. Другото е не така пряко и може да се сравни с кабалистичното ровене за скрития текст под цитата: човекът трябва да се вгледа много внимателно в себе си и да се попита защо „без да иска” прави това, което прави. Търсенето на отговор ще отнеме и време, и усилия. Накрая може би ще открие, че всъщност никога не е обичал около главата му да се въртят началници и цени свободното си време над всичко друго. Навярно - само и само да го оставят на мира - е обяснявал на близките си, които са изисквали „повече” от него, как е бил принуден от обстоятелствата отново да заеме учителски пост, как имал други амбиции, но светът не е за мечтатели. И може би дори сам си е вярвал. Но ако разбере, че е на мястото, което винаги е искал, ще влиза щастлив в клас и учениците няма да го забравят. Носим в себе си голяма част от съдбата си. Задачата е да открием коя е тя.

Преди всички мисли в сърцето има образи - гъсти като горски храсталак, и те израстват от корените до върха като стъблото на дърво.

Чън И, XI век

Създателят на аналитичната психология Карл Густав Юнг, за когото вече споменахме, изследва умствените и емоционалните разстройства на пациентите си и стига до извода, че те представляват опити на личността да постигне своята индивидуализация (или духовна цялост). Депресията потапя разума в мрак, а същевременно някъде дълбоко в човека и независимо от „ясното му съзнание” се вземат важни решения. Процесът е толкова мъчителен, че не всеки успява да излезе от него, но преодоляната депресия е нова стъпка по пътя към себепознанието. Дилемата е разрешена и връщане назад няма. Наученото не се загубва.

Разбира се, историята на психоанализата не започва с Юнг, а с неговия учител и колега, австрийския психолог Зигмунд Фройд (1856-1939). Той пръв прокарва граница между съзнанието, където протичат мисловните процеси, и несъзнаваното, съставено от потиснати спомени и всевъзможни, най-вече сексуални желания, които се стремят да избликнат на „повърхността”.

Юнг приема от Фройд теорията за несъзнаваното, но отхвърля неминуемата му обвързаност със секса, така любима на учителя. За Юнг несъзнаваното не е непременно възел от нереализирани намерения към майката и бащата, а недостъпна част на ума, където идеите извират, противопоста-вят се една на друга и се преплитат като подводни течения отвъд „окото” на разума.

Несъзнаваното според Юнг от своя страна се дели на лично и колективно. Към първото принадлежат потиснатите спомени, желания и мисли на всеки отделен човек, а към второто - наследените спомени, желания, мисли на цялото човечество. Колективното несъзнавано е съставено от образи със символичен смисъл, към които хората от всички времена са имали постоянен достъп и са ги описвали в митове, легенди, вълшебни приказки; сънували са ги, сънуват ги и сега. Това са анимусът (мъжът в жената), анимата (жената в мъжа), персоната, Аз-ът, сянката, героят, цялостната личност. Появяват се в историите и сънищата ни като вълшебницата, змея, врага, мага, мъдрия старец, животното, което заговаря с човешки глас. Юнг нарича тези общи за цялото човечество образи „архетипи”.

Човек преодолява вътрешните си конфликти и съзрява, като осветява връзките на личното си несъзнавано с колективното. Този процес, при който стъпка по стъпка индивидът разбира себе си и осъзнава собствените си артерии към общия резервоар от символични образи, Юнг определя като „индивидуация” или търсене на целостта на Аз-а. Индивидуацията трае цял живот. Напредвайки



по пътя си, човек свлича обвивките, които първоначално е смятал за част от личността си, а в последствие са се оказвали мъртва тъкан, зад която се е прикривал. Алхимиците наричат тези ненужни примеси „шлак”.

Далеч не всеки обаче успява да се изчисти от шлака си. Някои не смятат, че имат такъв. Други не мислят, че им е нужно да чистят. Но всеки е това, което носи у себе си. Или както отбелязва създателят на индивидуалната психология Алфред Адлер (1870-1937), друг ученик и колега на Фройд: „Начинът, по който се движи един човек, показва смисъла на неговия живот”.

В търсенето на Аз-а съществува обаче и един езиков проблем. Съзнанието говори с думи и с тях формулира мислите си, а несъзнаваното си служи с образи и на всичко отгоре не ги обяснява. За да го разберем, превеждаме образите му в думи. Оттук следва, че за да му повлияем, трябва сами да влезем в света на образите. Да изоставим словесните убеждения и да изрисуваме наум точната картина, чрез която да му съобщим желанието си. Например, ако искате на следващия ден да сте в добра форма, няма смисъл да си повтаряте: „Утре трябва да съм в добра форма”, защото няма кой да ви чуе. Трябва да се съсредоточите и да си представите възможно най-ясно как ставате от леглото бодър и преизпълнен с енергия, пък ако искате, можете да си поръчате дори час за събуждане. (Всъщност според тази стара окултна практика можете да си поръчате и други неща.) По същия начин, за да влезем с диалог с Тарото, ще трябва да влезем в образите му. По-долу ще видим как.

Създаването на мисловни картини, или „визуализацията”, е важна част от магическите занимания. Според този подход към света, за да въздействаме на себе си или на обстоятелствата около нас, трябва да имаме някаква предварителна идея, някаква визия. Тя е първоначалната мая, чието влияние се разраства и преобразява събитията във все по-широки кръгове. Това не означава, че фантазьорството е път към сбъдването на всяко желание. Но ясната и целенасочена мисъл има притегателната мощ на свръхтежка планета. Правилото действа еднакво добре и извън окултизма. Например може би сте попадали на интервюта с преуспяващи бизнесмени, които на въпроса: „Но как се решихте да поемете този риск?”, отговарят: „От много време ми се оформяше една идея в главата...”

Дали големите идеи ни се пораждат в главата, или „нещо” ни ги подсказва, за да ги доразвиваме с работа, не е ясно. А може би двете се случват независимо, но едновременно. Въпросът е, че сега, когато се захванете с картите, не бива да очаквате връзката с тях да проработи веднага. Вие просто ще въведете първоначалната идея в ума си. Постепенно тя ще засвети, ще се разгърне и с течение на времето все повече ще ви помага за едни неща и ще ви освобождава от други. Ще са необходими занимания, но това е разбираемо. Все пак никой не се е научил да свири само защото си е купил роял.

Свикнете да мислите за мисълта като за тъкан, която пронизва цялата Вселена. Всеки от нас е нещо като специфичен възел от нишките й. Смята се, че при подходящо съсредоточаване върху тази тъкан можем да се свързваме с чужди мисли да проникваме до части от миналото или бъдещето. Никога не може да се види всичко, но обхватът на погледа, при веднъж заложена „програма”, има тенденцията да се разширява. Не случайно една от най-древните богини на Египет е Неит - тъкачката, която се самозаражда в извора на времето. Совалката й символизира преплитането на енергии, от чието съчетание се изгражда всичко във Вселената. За нея египтологът със специални интереси към алхимията Швалер де Любич (1887-1961) пише: „Способността да се разсъждава произтича от дуализацията и от сравнението между две понятия. Кръстосването символизира тази идея, а да кръстосаш, означава да изтъчеш. Важно е да се отбележи, че йероглифът за понятие, свързано с науката, знанието, мъдростта или минаването, изобразява късче тъкан. За съжаление, според египтяните „никой не е проникнал под наметалото на Неит, което я загръща... никой не я е виждал, защото тя е скрита”.

Очевидно не само колективното несъзнавано, но и разумът, при това от най-древни времена, се смята за общ. И уви, в голяма степен недостъпен.

Разбира се, идеята за тъканта на мисълта е символ, защото другояче тя не би могла да бъде изказана. Това обаче не я прави по-малко реална. Символът носи щастие, символът убива. Хората коленичат пред кръста или умират под нечие знаме, въпреки че първото е само две дъсчици,



сковани в средата, а второто - парче плат.Трудно е човек сам да произведе някоя дума в символ, защото зад хрумването му няма да има

по-висша, преживяна от много хора истина. Например някой може да каже, че корнизът е символ на забравата, но едва ли ще се намери друг, който да го подкрепи. Нерядко обаче се натъкваме на изказвания, че „силиконът е символ на лъжата” или че „мерцедесът у нас е символ на просперитет” примерно. Това означава, че дори най-новите неща могат да трупат по-широки, надхвърлящи прякото им описание значения. Символите постоянно се обогатяват и видоизменят, защото всяко следващо поколение добавя опита си към тях. В този смисъл те са живи и съществуват независимо от всеки индивид.

Големите аркани на картите Таро описват именно символичния път на живота. Двадесет и двете им изображения сключват пълния цикъл на личностното развитие: търсенето на мъдрост, психичното израстване, освобождаването на духа, постигането на вътрешна цялост. Според Юнг през първата част от живота си човек расте, влиза в отношения с обществото и разгръща способностите си. Това е слънчевата, насочена навън (екстравертна) част от индивидуацията. През втората половина човек започва да изучава себе си, изправя се пред дълбините на психиката си и издирва връзките с вътрешната си същност. Това е лунната, насочена навътре (интровертна) част. В началото търсим успеха, а после търсим себе си; най-напред искаме да покажем на другите кои сме, после се опитваме и самите ние да разберем това.

При подредбата на картите в тяхната последователност в нещо като елипса, сплескана по хоризонталната ос, екстравертно-интровертната крива се вижда по-ясно.

Глупакът (0) е в началото на градацията, защото е „нищо”, а Вселената (21) е в края, защото е обобщението на всичко. Възходящата крива на себеизявата започва с Магьосника, продължава с Папесата, Императрицата, Императора, Папата, Влюбените, Колесницата, Справедливостта. Това е началната половина от живота, слънчевата му страна. Отшелникът е първият знак за прелома към самовглъбяването. Колелото на съдбата бележи повратната точка. Силата е първата предна карта от новата фаза. Тя е привидно външна, но същност е атрибут на духа. Обесеният, Смъртта, Умереността, Дяволът, Падащата кула, Звездата, Луната, Слънцето и Страшният съд са втората, лунната част от живота, осмисляне, вътрешното пътешествие.

Този е символичният път, който всеки, захванал се с Таро, трябва да извърви. По време на своето навлизане в картите търсачът ще преживее в синтезиран вид житейското си развитие. Процесът е изпълнен с приключения, открития и страхове, но това се очаква. Да си припомним, че при всяко посвещение в мистичен орден кандидатът е трябвало да изиграе собствената си гибел, за да надмогне в символичен план ужасът от смъртта. При Тарото кандидатът изживява в символичен план съзряването си, за да надмогне илюзиите на живота. Можем ли да гадаем, без да изучим картите, само като гледаме значенията им от книгата? Да, както можем да говорим за Австралия, без да сме я виждали.

Медитация

Медитацията носи мъдрост; липсата на медитация ни оставя в невежество. Знай добре какво те води напред,



какво те задържа назад, и избери пътя, който води към мъдростта.

Буда (принц Гаутама Сидхарта, 563-483 пр.Хр.)

Започваме практическите занимания. Добре е предварително да си набавите карти. За медитациите ще ви е необходим източник на символите, тетрадка и химикалка. Оттук нататък гласът ми ще се обръща пряко към вас, защото поемаме по лабиринта.

Запознаване с картите

Прочетете обяснението за всяка карта много внимателно. Ако имате под ръка и други книги за Таро, сравнете информацията, като допълвате картината за себе си. По възможност прерисувайте картата, независимо какво мислите за изобразителните си способности. По този начин ще забележите детайли, които погледът ви иначе ще подмине, и ще избегнете повърхностния ефект на първото впечатление. Ако очевидците на една катастрофа можеха да я видят на повторение, сигурно щяха да знаят по-добре на какво да обърнат внимание. Прерисуването е било задължителна практика в херметичния орден на Златната зора.

Изучавайте не повече от една карта на ден. Текстът е малък и се чете бързо, но умът ви ще има нужда от време, за да усвои или по-точно да присвои идеята. Вероятно и остатъкът от деня ще намери начин да ви демонстрира действието на картата в живота, така че бъдете нащрек.

Влизане в картите

Усамотете се. Съсредоточете се върху образа на картата. Уравновесете дишането си, като внимавате във всяко вдишване и издишване. Постепенно отдайте пълното си внимание на картата. Затворете очи, като не я изпускате от съзнанието си. Задръжте образа във вътрешното си око. (Ако случайно мисловната картина изчезне, можете да повторите упражнението, но не прекалявайте с това. Съзнанието може да стане неуслужливо.)

В един момент ще видите, че картата е жива.Представете си се как напускате тялото си от областта на сърцето. Тръгнете по въздушния

път, който се появява под краката ви и се отправете към картата. Когато стигнете ръба или прага на картата, вече трябва да виждате вътре. Тук ще забележите, че картата, редом с оживяването си, малко се е видоизменила. Тя не прилича повече на схематична рисунка, а има отчетливи, реални черти и недвусмислено излъчва характера си.

Влезте в картата.Огледайте се наоколо. Сега се намирате във вашето съзнание, което работи по зададената от

вас програма. Вижте обстановката, почувствайте атмосферата. Опитайте се да запомните всеки детайл. Зад гърба си ще видите вратата на картата като светещ правоъгълник, който може да се случи в небето, върху някоя къща от пейзажа или където и да е. Наблюдавайте какво ще направи персонажът от картата. Понякога той или тя общува с други хора, които се появяват наоколо като статисти във филм. Понякога ви заговаря. Понякога ви въвлича в собствените си действия. Понякога се оставя да бъде затворен от вас и е склонен да отговаря на въпросите ви. По някога ви застрашава като кошмар.

Помнете, че каквото и да ви се случи, където и да попаднете, ако искате да напуснете картата, не бързайте да отваряте очи, а първо излезте през „вратата”, после се върнете в себе си. (Спомнете си, че дори компютърът не бива да се изключва направо от контакта, а първо се излиза от програмата. Макар, че в случая тя не е „Уиндоус” а по-скоро „Доорс”.)

Останете в картата, докато трае съобщението й. То е нещо като филм, в който е възможно и вие да получите роля. Как да разберем кога съобщението е изтекло? Усеща се много ясно. Прилича на сън, който свършва, вода, която попива в пясъка, или видеозапис, след който екранът се покрива със снежинки. Тогава направете това, което ви бе препоръчано по-горе, само че не е нужно да бързате. Излезте през вратата на картата и се върнете в себе си.

Отворете очи.Запищете видяното и чутото веднага и с най-малки подробности. Така ще можете по-лесно да



систематизирате преживяването си. Впечатленията от картата са много ярки и това може да ви подлъже да мислите, че никога няма да ги забравите. Те избледняват, както вълнуващият сън или спомен. Току-що сте получили вашето съобщение от картата, така че не го похабявайте.

За да разтълкувате смисъла в детайли, потърсете ключовите думи от медитацията си в речника на символите. Те са най-често имена на предмети, участвали в „действието”, и се познават по своята натрапчивост. Прочитайки обяснението им, ще разберете скрития смисъл на преживяването. Не че някой е искал да го крие от вас. Просто светът на символите ви е говорил на своя език.

Запомнете: вие можете да влияете над обстоятелствата в картата. Подобна власт имате както в сънищата си, така и в живота. Човек участва лично в ситуациите, в които попада, и в този смисъл не е беззащитен.

За по-добра яснота ще приложа резултатите от собствените си медитации към всяка карта. Не очаквайте шедьоври от литературно естество. В никакъв случай не ги четете, преди сами да сте „влезли” в картата. Правя това единствено за да получите база за сравнение. Съобщенията на картите, като инсулина за диабетиците, се получават с индивидуална рецепта.

Гадаене

Съдбите ни упражняват влияние върху нас дори когато още не сме ги разбрали какви са: нашето бъдеще предопределя закона на нашето днес.

Фридрих Ницше Човешко, твърде човешко

В гадаенето участват всичките 78 карти, независимо че някои гледачи предпочитат да работят само с козовете. Големите аркани разкриват духа на ситуацията. Те са важните хора, събития или състояния, които упражняват въздействие върху съдбата ви. Малките аркани означават просто хора, събития и състояния.

Когато картата се падне изправена, тълкувайте я според смисъла й. Не се смущавайте от разнообразието на възможните значения. Именно на тях Тарото дължи славата си на система, която помага да се прецени една ситуация в цялата й дълбочина. След известна практика ще добиете усета кои смисли са активирани и кои не. Когато картата се падне „с главата надолу”, това означава, че има някакъв проблем. Обърнатата добра карта може да носи обичайното си значение, само че засилено до опасна крайност. Може да означава и неблагоприятна липса на въпросното качество. А понякога е просто забавяне на очакваните с нетърпение резултати. Например Колесницата, най-просто казано, означава триумф. Обърнала, картата може да предупреждава както за безсилие, така и за арогантност. Би могла обаче да предсказва и отлагане на триумфа, защото във връзка с него има още работа. Естествено, когато неприятна карта се падне с главата надолу, това е добър знак, че нещата се оправят или че злото ни е отминали С две думи, обърнатите карти с положително значение се тълкуват отрицателно. Обърнатите карти с отрицателно значение се тълкуват положително.

Ако за отговор на въпрос излезе отрицателна карта, внимавайте да не съсипете човека пред себе си. Все пак, винаги се гадае за, някакъв отрязък от време, а не от вас до края на вечността. Имайте предвид, че повечето карти не са участвали в подреждането, а чакат своя ред в тестето. Това са дните, които още не са дошли. Просто обяснете, че в обозримо бъдеще не се очертава положителен отговор на въпроса, а после разяснете картата, която се е паднала, с подробности. Първо, по този начин ще кажете истината, и второ, ще помогнете на човека да се мобилизира и да запази надеждата си. А тя има свойството да сбъдва мечти.

За какъв период от време гадаят картите? За какъвто си намислите. Имате право да гледате на някого за цял живот, стига да виждате смисъл в подобни мащабни операции. За мен лично е удобно бъдещето да се простира не по-далече от година - две. Така събитията ще се запомнят и очакват. За по-дълъг период абсурдът на неизвестното може да изведе предсказанието от



разумните граници и питащият да няма полза. Не мислете, че казаното за бъдещето ще се сбъдне точно 100%, защото това не се случва на никой гледач. Първо, и най-острият слух понякога чува неща, които не са били казани. Второ, бъдещето, макар и „вече готово” от постъпките на всички ни, е една пластична маса. Ако това ви изпълва с недоверие, погледнете настоящето - от него по-сигурно няма, и все пак още сега можете да хвърлите тази книга и да излезете навън, а може и да продължите да я четете. И двата избора са в състояние да предизвикат какви ли не последици. Щом настоящето може да се моделира, какво да кажем за бъдещето?! Неит постоянно тъче тъканта си.

Не бързайте, каквото и да се падне, да вещаете тежки прокоби към човека, който ви е помолил да му гледате. Едно зловещо предсказание може да кодира такава черна увереност в съзнанието, че човекът сам да се втурне да сбъдва неприятностите си. И тогава гледачът ще има сериозно участие в тях. Така че ако картите предскажат нещо лошо, отправете го по-скоро като предупреждение. Човек се консултира с картите, за да знае какво да очаква и как да действа, а не защото се чуди как точно да се самоубие.

Казвайте само истината, защото ако лъжете, и картите ще се научат да лъжат.Не използвайте колодата, с която гадаете, за игра и не давайте да я пипат други хора. Картите,

като всеки друг предмет, поемат от въздействието на човека. По-чувствителните в областта на психометрията могат просто да стиснат в ръка нечия лична вещ и в главата им да изникнат сцени от живота на собственика. Ще напомня обаче, че и най-нечувствителните предпочитат да пребоядисат наскоро закупения апартамент, преди да се нанесат в него. Поради тази причина е добре картите да се държат увити в едноцветна копринена кърпа (най-често се препоръчва черна) и в дървена кутия. С течение на времето почти всяко от тези изисквания може да отпадне. Кутията може да не е дървена. Или да си остане оригиналната картонена кутийка на колодата. Кърпата може да не е едноцветна. Накрая може и да няма кърпа. Едно е важно: не оставяйте някой да си играе с картите ви. Не бихте го допуснали с никоя своя вещ, на която държите.

Тестето трябва да е ново и да не носи отпечатъка на чужд живот върху себе си.Традиционно се препоръчва колодата да се държи в най-източната част от дома.Не гадайте нощем след 12 ч. Ами когато сменят лятното време със зимното, ще попитате вие.

Това няма значение, защото в света на символите 12 ч. е 12 ч., независимо на какви астрономически съчетания отговаря. След 12 и двете стрелци на часовника тръгват надолу и мракът се възцарява. Подемният свят или „светът на Амента”, както са го наричали ценните египтяни, е мястото, където мъртвият бог на слънцето пътува, за да възкръсне отново на следващия ден. Същото мъчително пътешествие поемат и душите на умрелите. Амента е речна долина, обградена от планини, които преграждат достъпа до земята и небето. Там цари непрогледен мрак и ужас за душите, които се загубят. От тъмнината ги дебнат чудовища, които никой не може да види добре. Когато нощта навлезе в своя най-черен етап, дори светлината на Ра е угаснала, единственият пътеводен знак за мъртвите остават пламъците, които продължават да излизат от устата на неговата лодка-змия. Така казват египтяните. Нима някой би искал в тези часове да се рови из неизвестното?

Неделята е отредена за почивка и поради това е неблагоприятен ден за гледане. Ако ще се забавлявате с карти, играйте на тях.

При гадаене седнете така, че питащият да е на юг, а гледачът на север. Или ако ви се налага да седнете под ъгъл, питащият да е по на юг от гледача. Според окултната традиции земните сили вървят от север на юг и това е положението, което трябва да заемете, ако не искате питащият да доминира над ситуацията. В случай че не сте наясно с посоките, седнете там, където вярвате, че е север.

Преди да започнете да редите картите, задръжте тестето в ръце, съсредоточете се и се помолете наум с вас да са само доброто и истината. Молитвата си я формулирайте със свои думи. Не може ли да се каже вместо молитва заклинание? Може, ако разчитате, че силата на заклинанията ви е достатъчно голяма, за да се пребори с всякаква злонамереност (Произтичаща както отвън, така и от вас самите). Ако по този въпрос имате някакви съмнения, дръжте се за молитвата. Винаги е по-сигурно, когато делата се отнесат до по-висша инстанция.

Докато още не сте усвоили значенията на картите, добре е да правите справки в книгата.



Целта е обаче така да свикнете с тях, че изображението и всички варианти на тълкуването да се появяват в ума ви едновременно. От този момент нататък точното предсказание собственоръчно ще избутва отклоняващите се мисли извън светлината на прожектора. Ако примерно се е паднал Отшелникът, а вие по грешка говорите за Обесения, не се поправяйте. Това означава, че на същото място е трябвало да седи именно Обесеният. Вие не четете от картите, а от света на символите. Картите са само вратите, през които прониквате в него.

Допустимо е да се консултирате с питащия за нещата, които ви се струва, че не пасват. Например: „Тук виждам, че у дома ви има много пари, а според тази карта изпитвате парични затруднения”. Хората си знаят по-добре какво им е и нищо чудно на този въпрос да получите отговор: „Вкъщи наистина има пари, но те са на баща ми, пък той си е наумил да ги влага в апартамент”. Животът е толкова странен, че картите само могат да го следват.

Ако гледате на конкретен въпрос и отговорът му излезе относителен и неудовлетворяващ, можете да хвърлите още една карта за доуточняване. Но помнете, тя е за доуточняване, а не за опровергаване. И колкото повече карти за доуточняване хвърляте, толкова повече ще се отдалечавате от истината. Тарото не търпи насилие. Накрая ще ви каже това, което искате, но то няма да е това, което ще стане. Много пъти случките в живота ни са относителни и неудовлетворя-ващи, и картите не са виновни. Ако питащият не е в състояние да понесе неблагоприятен резултат от гледането, по-добре да не му се гледа. Тарото е и нещо като зар - хвърлиш ли го, вече си в играта.

Не е добре да се повтаря гледането по въпрос, за който вече сте получили отговор. Докато още не се е сбъднало предишното предсказание, не търсете потвърждения в нов сеанс. Има един-единствен случай, при който се налага да се повтори гледането, и той е когато нещо пречи. Това се усеща лесно. При повечето подреждания се започва с тълкуване на миналото или общата атмосфера около проблема. Ако тези съвършено известни на човека пред вас факти се окажат неверни, нещо не е наред. Неблагоприятно въздействие могат да оказват канцеларските обстановки, многото хора наоколо, празното любопитство. Тогава хвърлете втори път и ако пак се получи същото - например питащият е току-що уволнен, а картите твърдят, че мислите му се въртят около хармонична връзка - значи проблемът не е случаен. Примирете се, че няма видимост, и приберете Тарото.

Гадаенето с карти добро ли е, зло ли е, грях ли е, не е ли грях? Ако го правите за добро, значи е добро; ако го правите за зло, значи е зло; ако смятате, че е грях, вероятно е грях. Картите са инструмент, а не свещена реликва. От пръчката един ще направи възпитателно средство, а друг - флейта. С лопатата един ще копае, друг ще разцепи главата на съседа си. Доброто и злото са в нас и предметите не са ни виновни. А ако се страхувате, че чрез картите подмолно ще изтръгнете информация, която някой там, горе, се е опитвал да запази за себе си, навярно не ви липсва самонадеяност.

Тайната на доброто гадаене е практиката. Отначало вие ще научавате картите. По-нататък те сами ще ви учат. Питайте сравнявайте резултатите от гледането с това, което се случва, дописвайте им значенията. Картите са само врати. Помнете: вие сте ключът.

Но не си въобразявайте, че от вас произтичат отговорите.

НАЧИНИ НА ПОДРЕЖДАНЕ

При повечето начини на гадаене предварително трябва да извадите картата на просителя настрана. Някои я определят според професията, други според цвета на косата или очите. Най-сигурно е да се избере според зодията, защото там няма да се натъкнете на изключения от рода на руса коса и кафяви очи или дипломиран агроном на работа в армията. Огнените знаци са жезли, водните са чаши, въздушните са мечове земните - монети. Хората, които преценявате, че са навлезли в своята възрастова или социална зрялост (имат деца, кариера или просто много рождени дни зад гърба си), определяте като крал или кралица. Младите са рицар („принц” в по-новите колоди) за мъжете и паж (принцеса) за жените.

Картите се разбъркват първо от гледача, и то така, че „изправени” и „обърнати” също да се



размесят. После питащият ги бърка както намери за добре, докато мисли за проблема си. Накрая ги оставя на масата и ги цепи три пъти с лявата си ръка наляво. (Ако дясната ръка символизира разума, за лявата остава несъзнаваното.) Гледачът събира трите купчинки в една - също с лявата си ръка, казва си молитвата или заклинанието наум и започва подреждането.

Не е нужно питащият да присъства. Можете да гледате от разстояние на някого, зад гърба му, а също и на ситуации, които няма как да ви цепят картите - например политическата или икономическата обстановка в страната. В такъв случай гледачът сам прави и манипулациите на питащия. Или пък предоставя това на някой приятел, който се интересува от същите въпроси и иска да участва в гледането.

Гадаенето по конкретен повод е по-семпло. Въпросите са два типа - едните са за отговор „да” и „не”, от рода на „Ще замина ли на специализацията?”, а другите изискват специално обяснение, например: „Какво мисли за мен колегата ми Иван?” или „Какво ще стане с наследството?”. Някои гледачи искат да чуят въпроса, за да знаят в каква насока да обясняват картите. Аз лично предпочитам да не го знам, за да оставя само картите да говорят. Не съм сигурна, че биха спече-лили, ако се разгърна в съчинения по готова тема. Най-добре е да се каже какво се е паднало, пък питащият сам да си направи връзките. Все пак целта на Тарото е да се изслуша неизвестното.

Важно е въпросът да е формулиран стегнато, а не да се отклонява в два подвъпроса, като например: „Мария обича ли ме и ще се разведе ли с мъжа си?”. Също да не плува върху море от неяснота. Например: „Ще се сбъднат ли мечтите ми?”, ако не сте сигурен кои са мечтите ви. Картите ще намерят отговори и на тези допитвания, но те ще изглеждат като рамка на липсваща картина.

Келтски кръст

Това е класическото подреждане за отговор на въпрос. Появява се в множество разновидности, но в него задължително участват 10 карти, подредени по определен начин - шест в кръст и четири във вертикално изправено „копие”. (Тъй като има колкото гледачи, толкова и тълкувания на Келтския кръст, Как повтарям, прилагам вариант.)

Картата на питащия се поставя в средата на масата.

1. (Върху картата на питащия.) Дава общата атмосфера около въпроса. Обстоятелства, ситуация, център на проблема.

2. (На кръст върху първата.) Противодействащи влияния. Винаги се тълкува като изправена, независимо в коя посока е обърната.

3. (Под първата.) Какво лежи в основата на проблема. Това може да е човек, събитие в миналото или настоящо усещане, което генерира напрежението.

4. (Вляво от първата.) Сегашен развой, близки промени.Тук излизат влияния, които вече са задвижени или сеочакват в близките дни.

5. (Над първата.) Какво би могло да стане, ако просителятпродължава да действа по досегашния начин.

6. (Вдясно от първата.) Какво ще се случи във връзка съсситуацията, без да е отговорът на въпроса.

7. (В основата на копието отдясно на кръста.) Страховетеи притесненията на просителя.

8. (Над седмата.) Какво мислят хората около питащия, които са запознати с проблема.

9. (Над осмата.) Надеждите и мечтите на питащия по въпроса.



10. (Над деветата.) Отговорът на въпроса.Примерно гледане

Т. пита: „Ще получа ли до 6 месеца своя дял от реституираните гори на дядо ми?”.

Отговор:1. Седмица жезли (обърната). Битката за имота е силна и много хора пречат. Но те са

обединени в интересите си, а Т. има необходимата воля да надделее над тях. 2. Глупакът. Т. не разбира нищо от закони, имоти и дела, понякога обаче невежият може да се

окаже в по-добра позиция от хитреца, защото не е забъркан в нищо. На тези, които нямат умения, Бог им помага с късмет.

3. Луната. В основата на проблема лежи пълната неяснота и мрак. Обстоятелствата са в състояние на постоянна промяна. Липсват пазар за горите, ясни закони за подялба, а във въпросния случай - реален купувач. Всяко движение е пипнешком и в неизвестното.

4. Императорът. На страната на Т. ще се намеси (или вече се е намесил) крайно влиятелен човек, чието въздействие скоро ще се усети. (Оказва се, че Т. има роднина бивш политик, който също е заинтересован от реституирането на имота в едни по-благоприятни граници, така че тя сподели надеждите си той да е поел случая „присърце”.)

5. Деветка монети (обърната). Както вървят нещата около Т., тя спокойно може да се размине с парите си. Картата показва и че парите в нейния случай са въпрос на шанс, а не на заслуга, и в този смисъл няма нищо по-лесно от това, да минеш покрай златното съкровище със затворени очи.

6. Петица чаши (обърната). Т. ще гледа как роднините от другия клон на фамилията вече ползват своите дялове от наследството. Гледката толкова ще я угнети, че ще забрави за хубавия собствен дял в ръцете й.

7. Принц монети. Т. няма кой знае какви страхове. Не живее нашироко (все пак се пада принц, а не крал), но пък има с какво да живее. Това обяснява и пасивността й по въпроса. Все пак е практична и наясно с позицията си.

8. Петица жезли. Интересите на сведущите по въпроса са така преплетени, че наникъде не може да се отиде. Спорещите страни са повече от една. Неангажирани наблюдатели няма. Въпросът е, че всеки роднина дърпа в своя полза, което не помага на движението в обща посока.

9. Тройка мечове. Ако картата на раздялата е сред надеждите, значи надеждите не са кой знае какви. Т. е готова вън всеки момент да се раздели с идеята за чудотворно забогатяване. (Когато по-късно се върнах към това гадаене, видях, че картата може да е искала да съобщи за разединение между участващите страни. Различните бъдещи съсобственици имаха различни идеи за това, как най-добре да се оползотворят горите, но никой не можеше да се наложи над другите, защото бяха вързани с общи документи. Едно още по-добро тълкуване би било, че Т. се надява на своевременна подялба, за да се прекратят между роднинските баталии, но това съвсем не ми хрумна тогава. Човек се учи, докато е жив.)

10. Десетка чаши (обърната). В рамките на шест месеца няма поводи за семейно тържество. Или ако предпочитате черно-белите дефиниции: не.

Звездата

Реди се под формата на шестолъчна звезда.

1. (Върхът на звездата.) Въпросът.2. (Долен ляв лъч.) Положителни влияния.3. (Долен десен лъч.) Отрицателни влияния. 4. (Горен ляв лъч.) Миналото.5. (Долен централен лъч.) Настоящето.6. (Горен десен лъч.) Бъдещето.7. (По средата.) Отговорът на въпроса.



Циганска магия

Реди се под формата на подкова, обърната с краищата надолу.

1. (По средата на ръба на подковата) Сегашнатаситуация.

2. (В ляво) Какво показваш на другите.3. (В дясно) Какво криеш.4. (Надолу към ления край на подковата) Какво искаш.5. (Надолу към десния край на подковата) Как вървят

нещата.6. (Долен ляв край.) Какво ще се случи.7. (Долен десен край.) Какво означава то за тебе.

Въпроси и отговори

Въпроси и отговори

Питащият задава въпрос и гледачът поставя на масата карта; с лице надолу. Питащият може да зададе колкото си иска въпроси по най-различни теми и гледачът всеки път вади поредната карта, без да я обръща. Спират, когато възникне опасност да забравят на коя карта кой въпрос съответства. После ги откриват една по една и ги тълкуват. Този начин е много удобен, защото допуска разнородни въпроси и вникване в който и да е проблем по избран от просителя ъгъл.

Най-често човекът срещу вас няма да има въпрос, а просто ще иска да види какво се е насъбрало в невидимата поща за него. Тогава редите картите по други начини:

Общо гледане

В него изпъкват по-важните моменти от живота на питащия. Само че акцентите са степенувани според ценностната система на Тарото, а не обезателно според собствената му цен-ностна система. Затова не е сигурно, че ако той/тя има някакъв специален въпрос наум, отговорът му ще излезе в това гледане. То обаче ще му покаже къде стои в живота, как да приема миналото си и какво да очаква.

Първо се изважда настрана картата, която символизира Аз-а на питащия. Картите, както и в предишните случаи, се разбъркват от гледача, а после и от питащия, който накрая ги цепи на три части с лявата си ръка наляво.Гледачът прибира колодата и я подава за още едно цепене. Този път питащият я „прерязва” с картата си, която е обърната нагоре, за разлика от цялата колода, която е с лице надолу.Гледачът взема картата на питащия, заедно с първата под нея, и ги поставя - както са една върху друга - по средата на масата.Подрежда останалите карти около



централната, като оформи три хоризонтални редици от по пет карти. Реди картите симетрично и винаги по един и същ начин.

Тълкуване: Долната редица е миналото. Средната е настоящето. Горната е бъдещето. Картите в настоящето, вляво от центъра, са обективните събития в живота на питащия. Картите в настоящето, вдясно от центъра, са мислите му. Картата, скрита под централната, се разкрива накрая и показва какво му е на сърцето. Или с други думи, кое за него в момента е най-важно.

Близките карти могат да се отнасят до едно и също събитие или да имат причинно-следствена връзка. Между тях обаче може да няма и нищо общо и вие трябва да прецените това. Картите около ъглите представляват по-далечни събития от тези, които са около центъра.

В това гледане навсякъде могат да се слагат доизясняващи карти.

ЧакриКартите се редят по диагонал, отдолу вляво, нагоре вдясно и показват общото състояние на

питащия.

1. (Муладхара) Физическа енергия.

2. (Свадистхана) Сексуална енергия.

3. (Манипура) Емоции и жажда за власт.

4. (Анахата) Духовна енергия и любов.

5. (Вишудха) Способност за себеизказ, творческа енергия.

6. (Савикалпа самадхи) Духовна реализация и интуиция.

7. (Нирвикалпа самадхи) Духовно единство с Вселената.

КабалаКартите се редят в десет купчини от по седем карти отгоре надолу пофигурата на Дървото на живота, проектът е грандиозен и в един постегнат вариант може да се прави с по три или една карта.

1. (Кетер) Интелект, висота, , връзка с Бога, висша същност, идеализъм.2. (Хохма) Творчески идеи, развитие, въпроси, свързани с бащинството.3. (Бина) Знания, устойчивост, въпроси, свързани с майчинството.4. (Хесед) Добродетели, милосърдие, душевна широта, конструктивност, придържане към правилата.5. (Гевура) Боеспособност, воля за надмощие, сила, гняв, разрушителност, непризнаване на правилата.6. (Тиферет) Божията красота, здраве, виталност, жизнена сила.7. (Нетцах) Любов и секс, импулсивност, инстинкти, връзка с природата, съзидателност, страст.8. (Ход) Умения и занаяти, наука, професия, умствена дейност, разум, логика.9. (Йесод) Въображение, тайнството на магическата мощ, скритият Аз,сексуалност. 10. (Малхут) Светски дела, къща и дом, наследство, тяло, „панаирът” на живота.



Зодиакални домове

Картите се редят в кръг, обратно на часовниковата стрелка, като от първа до трета са в долната лява четвърт, от четвърта до шеста - в долната дясна четвърт, от седма до девета - в горната дясна четвърт, и от десета до дванадесета - в горната лява четвърт.

(Първи дом) Вроден характер, общ облик.(Втори дом) Пари, финансови възможности,амбиции за успех.(Трети дом) Умствени заложби, речеви умения,контактност, комуникативност, рационалнивръзки, кратки пътувания.(Четвърти дом) Първоначален дом, родители,произход, наследственост, поземлена собственост,способността да довеждаш нещата докрай.(Пети дом) Сексуален живот, наслади, забавления,най-съкровените копнежи, деца, хазарт, рискованиначинания.(Шести дом) Здраве, тяло, физическо състояние,храна, облекло. Услугите, които ви правят,начинанията, които предприемате поцелесъобразност (не за развлечение).(Седми дом) Партньори, съпруг или съпруга,делови съдружници, домашни любимци, правниспорове, открити врагове.

(Осми дом) Това, което ви убива; това, което ви възражда. Завещания, наследства.(Девети дом) Възгледи, научни, философски и религиозни наклонности. Духовни стремежи и

способността да бъдат постигнати. Далечни пътувания, сериозни резултати.(Десети дом) Призвание, служба, професия. Отговорности и привилегии. Отношения с

началниците и властите.(Единадесети дом) Приятелството, хората, които ви привличат. Обществен живот, отношение

към човечеството.(Дванадесети дом) Ограничения и забрани, спънки, чужда власт. Затвор, армия, манастири,

езотерични общества. Всичко тайнствено. Интриги.

Психоаналитичен лабиринт (по Мъри Хоуп)

Картите се редят в ъглите на три въображаеми квадрата, които влизат един в друг. Започва се от най-големия квадрат по часовниковата стрелка и се завършва с най-малкия. Така получаваме четири диагонала от по три карти. Тринадесетата карта поставяме в центъра.

1. Егото на питащия (сегашно състояние).2. Недостатъци и как да ги преодолее.3. Творчески потенциал. 4. Влияние от страна на наследствени фактори.5. Комуникативни способности.6. Подход към взаимоотношенията с хора.7. Как се отнася към интуитивните си заложби.8. Как се справя с личната си отговорност.



9. Фобии, комплекси.10. Склонност към оптимизъм/песимизъм.

11. Отношения с колектива или социалната група. 12. Алтер-его, или ид. Скрита същност.13. Съвет за бъдещето.

Посочените тук схеми за гадаене са малка част от съществуващите. Едва ли всички ще ви допаднат еднакво, но все ще намерите някоя в областта, която ви интересува. Ако и това не стане, измислете свое подреждане. Картите са средство, целта ни е да разберем.

А ако случайно започне да ви се струва, че едно положително предсказание ще отмени необходимостта от усилие в живота, помнете:

Истинският късмет не означава да държиш най-добрите карти на масата: най-щастлив е оня, който знае кога да стане и да се прибере у дома.

Джон Милтън Хей

ГОЛЕМИТЕ АРКАНИ

Милош често говори и пише за тази парадоксалност. Обича да повтаря, че неговият живот прилича на историята на глупака, който никога не слушал по-умните и вървял по своя път. Вървя, вървя - и стигна до Нобеловата награда.

Адам Михник Чълнът на Милош

Аз съм велик и върховен глупак. Но пък съм Божи глупак, а всички негови творения трябва да се почитат.

Марк Твен писмо до Уилям Дийн Хауълс, 1877

Кестенът носи шутовска дреха, робата на мъдрите -дързост във всичко зелено.

Кристоф Кун

0. ГЛУПАКЪТ (ШУТЪТ, ЛУДИЯТ)

Нулата не е цифра като всички оставили. Тя обозначава нищото, но едновременно с това увеличава десетократно стойността на всяко число, заставайки зад него. А може и да го унищожи, като чрез умножение го превърне в себе си. По същия начин и Глупакът може както да обезсмисли, така и да придаде ново значение на всяка ситуация.

В някои колоди Глупакът не е номериран, но това не му пречи да изпълнява същата нулева функция - да присъства навсякъде и никъде, напълно незабележим, и същевременно особено важен. Някои окултисти го поставят преди всички други аркани, като началото преди дълъг път, а други го оставят за накрая, като космическа точка на съзерцание отвъд постигнатата цел. Артър Уейт (1857-1943), създателят



на най-прочутото Таро на XX в., го разглежда на предпоследно място, но го нарича „принц от другия свят, тръгнал на пътешествие през нашия”. Пръв или последен, глупак или мъдрец, нищо или всичко? Исус Христос поставя под въпрос разликата, като казва, че „мнозина първи ще бъдат последни, и последните – първи” (Мате! 19:30). Но да видим какво ни казва изображението.

Глупакът (или шутът, което на английски е една и съща дума) е нарисуван като мъж на неопределена възраст, който крачи напред с безгрижно изражение. От торбичката на гърба му можем да заключим две неща: първо, че е поел на дълъг път, и второ, че вещите му са изключително малко. Пътят, макар да не се вижда, в символичен план говори за преход от едно състояние в друго, за навлизане в нов етап от живота. Глупакът е тръгнал по света да си търси щастието, което означава да открие себе си. Без житейски опит, без преценка, без предубеждения и без страх, той се впуска през опасности и приключения, въоръжен единствено с неизтощима енергия. Той е първичният дух, който се втурва в материята; детето, което се ражда; светлината и мракът от вселената на Хермес, преди още да е прозвучал Логосът. В херметичното учение Логосът е свещената дума, с която Бог дава началото на съзиданието, формата и реда. Заедно с Глупака потегляме на път и ние.

Торбичката, преметната на гърба му, сама по себе си е загадъчен символ, кара ни да се питаме какво има вътре, но не издава тайните си. Гръцкият бог Еол е носел в торба ветровете си, а келтският морски бог Мананан държал в торба всички съкровища на света. Дали Глупакът носи ветрове или съкровища не е ясно, така както за никого не се знае с какви способности се ражда. Съдържанието на торбата обикновено се разбира на края на пътя.

Дребното животно, което хапе крака на Глупака, обикновено се смята за куче. То би трябвало да му е преданият приятел, но картата не ни уверява в това. Глупакът пък би трябвало да се разтревожи от зъбите му, но видимо не ги усеща. Само най-глупавият и най-мъдрият не се занимават с малките неприятности. В някои колоди кракът на Глупака е увиснал над пропаст, което подсказва, че този ведър пътешественик няма кой знае какъв усет и за големите проблеми. Пропастта върви в комбинация с пърхаща пред лицето му пеперуда, като знак за свободната душа, чийто криволичещ ход Глупакът следи може би ще я хване, а може би ще падне в пропастта -картата не уточнява какво го чака.

Аналитичната психология би определила състоянието на Глупака като налудичавост. Личността смята, че преживяванията й са предизвикани от реални възприятия, а в действителност те се дължат на несъзнавани вътрешни фактори. Получава се състояние подобно на съня. Юнг излага няколко примера за колективни налудности, сред които е и идеята, че ние, хората, сме изключително рационални творения. Глупакът тепърва ще се сблъсква с реалностите на живота, който ще го убеждава в своята осезаемост.

Защо точно шут е избран за главна фигура на нулевия аркан? Макар и необичайна гледка днес, шутовете през Средновековието са били характерна част от антуража на могъщи феодали. Джуджета, професионални акробати, безобидни любимци или устати шегаджии, те не са имали единен облик, но си споделяли две общи черти. Първата е, че са имали свободата да правят и говорят онова, за което други биха отнесли жестоко наказание. Втората е, че са били в пряка връзка с властта, макар че никой не ги е смятал за част от нея. Тази противоречива смес от права и безправие се проявява около шута на всички социални нива. Той не е нито аристократ като онези, сред които живее, нито селянин като онези, от които произхожда. Той съществува и не съществува.

А иначе службата на „глупака” далеч не е била лесна работа и за професията се е искало ценз. Хроникьор от XIII в. е описал какви умения са нужни на кандидата за шут в двореца: „Да умее да разказва увлекателни истории, да имитира птичите песни, да цели ябълки с нож, да прави фокуси с карти, да свири на шестнайсет инструмента и да прескача по четири обръча (не едновременно)”. Повечето от тези тънки занаяти са характерни за професионалния безделник. С тях човек може цял живот да гладува, освен ако не се окаже на работа в обаче да го ползва двореца. От по-далечна перспектива парадоксът на нулевия аркан изглежда така: ако приемем, че съществуваме в разумна вселена, където всяко нещо си има своето място и смисъл, Глупакът е вписан в плана на



вселенския разум, без обаче да го ползва.Нулевият аркан ни навежда на мисълта за началото преди всички начала. В Кабалата това е

Ен-Соф, непрозримият, скритият Бог, който няма лице и няма форма, но съдържа всички лица и всички форми. Той стои в сянка, но от него тръгват лъчите на сътворението. Не може да се нарече нито добър, нито лош, защото в него е всичко и, следователно, е и добър, и лош. За него не може да бъде казано нищо, просто защото той е всичко. При египтяните този предварителен образ на Създателя е самосъздаденият Камутеф, чието име означава „Бик на своята майка”. Бил е почитан под образа на змия, от която произлизат четирите двойки прабогове. Камутеф е бил смятан за мъртъв, но постоянно зараждащ се, и от него идва образът уробороса - змията, захапала опашката си. Този символ навсякъде по света означава възраждане и обновление. В Тарото безгрижният образ на началото не обещава всичко да върви по мед и масло, но поне обещава да върви.

В живота Глупакът може да се разпознае по постоянната активност. (Ако не правеше постоянно по нещо, кой щеше да разбере, че е глупак?) Това е детето, което протяга ръка към огъня, осемнадесетгодишният скачач на бънджи, старицата-студентка. При него всякаква предумисъл се изключва, а опитът тепърва предстои. Остава само любопитството, желанието за участие, неспособността за носене на отговорност. Поемането на удари е основна част от битието му.

Непрактичността му обаче не е обезателно обречена на неуспех. Нека си спомним за третия брат от приказките, който единствен успява да се ожени за царската дъщеря за ужас на умните си братя. Част от резултатите на Глупака са гениални, както би предсказала теорията на вероятностите. Това е прочутият късмет на новака или, с други думи, ако не можеш да си помогнеш сам, на Бог не му остава друго, освен да се захване с твоя случай.

Междувременно Глупакът няма друга грижа, освен да следва душата си.

Глупакът в литературата: Често се оказва величава фигура, защото поставя под въпрос установените правила и разбирания. Дон Кихот, Крал Лир, княз Мишкин от „Идиот”, Швейк, Хамлет, Йосариан от „Параграф 22” и Фауст са част от примерите. Разбира се, и Мунчо от „Под игото” е сред тях.

Глупакът в киното: Като герой покрива много широк регистър от комедията до драмата с трагичен край: не досетливите наивници от „Глупакът” и „Диамантената ръка”, успешният дебил от „Форест Гъмп”, бунтарят от „Полет над кукувче гнездо”, чувствителният, безмозъчен уличен философ Том Том от „Хотел за милион долара”, талантливият Амадеус. „Големият Лебовски” е образец.

Глупакът в историята: Нерон, който претапя сребърните монети, за да ги пусне повторно в обръщение с по-ниско съдържание на сребро. Но хората започват да му плащат данъците си със същите обезценени монети. „Хитростта” му е поверена векове по-късно от Филип IV Хубави.

Капитанът на „Титаник”, който до последния момент вярва, че управлява неуязвим кораб.Братята Райт, които се захващат да правят самолет с двигател във време, в което се смята, че

толкова тежък предмет не може да полети. След повече от 200 опита с различни крила, през 1903 г. в Северна Каролина двамата собственици на работилница за велосипеди поставят началото на съвременната авиация.

Ключ към психологическото състояние на пътуващия през картите: Пътуващият тръгва на път. Той още не е опитал нищо и не знае с какво се захваща. Но е любопитен и готов да провери себе си, което е най-важното качество за едно начало.

Тълкуване при гадаене: Не сте наясно с какво се захващате, но късметът е на ваша страна. Очаквайте невероятното. Участвате и печелите поради това, че не сте мислили за опасностите и усложненията. Невероятният шанс на наивника. Ситуация с неизвестни параметри. Абсурд; непредвидими последствия; щастлив изход. Открива се нов път в живота.

Човек, който първо действа, после мисли, но съдбата му помага. Карта на талантливия.



Обърната: Глупост, зловредна активност. Лош избор. Не правете това, което сте си наумили. Нямате представа в какво се забърквате. „Вместо да изпишеш вежди, изваждаш очи”.

Човек, който действа, без да мисли. Вреди и на себе си, и на околните.

Медитация (Не четете, ако имате намерение да медитирате, но още не сте го направили.)Когато влязох в картата, кракът на Глупака беше надвиснал над пропастта, точно както е на

гравюрата. Беше гротескна, непохватна фигура с ярки дрехи. Долу в пропастта имаше море. Глупакът падна, а после излезе от морето и се изкачи на сушата невредим, сякаш не беше падал никъде. Тогава пред очите ми се разгърнаха и по-далечни части от пейзажа пътят, по който Глупакът бе вървял, завършваше със замък в далечината, а също така продължаваше успоредно на морето до една гора. Глупакът се отклони от пътеката и влезе в гората, където се заплете в някакви трънливи храсти. Те бяха зелени и безплодни, а съвсем близо до тях имаше дървета с плодове от скъпоценни камъни. Излязох.

А аз казвам: „Ти кой си?” - „Аз съм, казва, Поймандрес, Върховният Ум: зная какво искаш и съм с теб навсякъде”.А аз казвам: „Искам да изуча съществуващите неща и да приема в ума си тяхната природа, и да позная Бога”.

Поймандрес на Хермес Трисмегист

* * *

Граматик, реторик, математик, художник, треньор, знахар, въжеиграч, лекар, магьосник - той знае всичко. Кажи на дребния гладен грък да се качи на небето, ще се качи.

ЮВЕНАЛСатири

- Тъй като това очевидно е някаква посредническа агенция, срещу подобно щедро възнаграждение трябва да ме свържете с най-отчаяния престъпник, с когото разполагате, човек, когото нищо на този свят не може да изплаши, който няма страх от Бога. Най-лошият от лошите и нищо по-малко.

Салман Рушди Косъмът на пророка

С фокусническата си пръчица,която уж служиза изумление отсрещаизабавление тук,играя всъщност друго, трета игра...

Владимир Трендафилов Смъртният танц на фокусника



1. ФОКУСНИКЪТ (МАГЬОСНИКЪТ, ЖОНГЛЬОРЪТ)

Единицата е началото на всичко, числото на инициативата. Тя е първа сред всяка поредица и има особена символична важност - като асото сред картите или командира сред войниците. Това не означава, че човекът-единица е непременно началник, а че е начело - първи, преди останалите или просто в основата на нещата.

Разликата между нулата и единицата е качествена, каквато е разликата между нула къщи и една къща, нула живот и един живот. Единицата е онази, макар и малка промяна, след която светът вече не е същият. Тя е числото: на Бог Отец, който Създава Вселената чрез словото си. Единицата е независима, своенравна и държи да не я смесят с останалите. За работа в колектив не е чувала, а за предпочитанията на другите не иска и да знае. Разликата между нулата и единицата е в целенасочената воля. Друг е въпросът, към какво е насочена тя.Фокусникът от първи аркан на Тарото е изобразен с голяма шапка, чиято периферия се извива в знака на безкрайността. С едната си ръка е

вдигнал жезъл (или вълшебна пръчица), а в другата държи монета, което показва, че той е връзката между божествената идея и земната форма - въплъщението и превъплъщението. На масичката пред него е разположена и останалата част от професионалния му инструментариум: нож (меч) и чаша. Тези четири предмета на Фокусника отговарят на четирите бои на малките аркани, както и на четирите елемента, изброени през V в. пр.Хр. от Емпедокъл: огън, земя, въздух и вода. Това са градивните елементи на света, готови да се разглобяват, сглобяват и преобразуват съобразно пове-лята на духа. До тях обаче виждаме и зарове, което означава, че с каквато и хармония да се гордее мирозданието, случайността винаги е участвала в направата му. Колкото до Фокусника, при неговата ловкост никога не можем да сме сигурни дали зарът направлява живота му, или се подчинява на волята му. Все пак, явява му се професионален инструмент.

Фокусник, магьосник или жонгльор? Кой е можел да ги отличи? Фокусникът създава илюзията, че от нищо се появява нещо, а от мага се очаква, че прави това наистина. Но след като цялата материя е илюзия, каква е разликата между двамата? Що се отнася до жонгльорството, то е част от уменията на един крайно сръчен в ръцете човек.

През ХII-ХIII в. във Франция благодарение на пробуждането на търговията и създаването на градове се появяват едни особени странстващи духовници, наречени голиарди. Събирали се по кръстопътищата, представяли се за мними студенти, развратничели, пишели поезия, пеели мръсни песни, скандализирали хората, налитали на бой, пиянствали и обичали хазарта. Понякога, за да изкарат прехраната си, ставали жонгльори или смешници. По това време започнали да наричат „жонгльор” всеки, който изглеждал опасен и имал бунтарски вид. „Ранното средновековие се потрудило да определи на всеки съответното място, работа, съсловие, обществено положение. Голиардите са бегълци”. Предпочитали учението пред армията, но основната им цел била да си намерят меценат, чиито пари да вкарат в употреба. След тях остава Бурански песни, стиховете на Вийон, и много малко истински факти, защото обичали да разпространяват легенди за себе си. Средновековието добре е познавало персонажа от първа карта.

Фокусникът има множество достойни митологически предшественици. Сред тях е египетският бог Хнум, който въплъщава пряката градивна сила. Работата му е да извайва на грънчарското си колело телата на хората, на които им предстои да се родят. (Фокусникът не се занимава с нещо много по-различно в живота и „извайването” на деца е сред основните му занимания.) Разпознаваме Фокусника и в Заека на северноамериканските индианци, който винаги излиза по-хитър от другите. Може да се каже, че Бъгс Бъни му е нещо като праавнук. Тук трябва да споменем и Локи от скандинавската митология, който съществува, за да пакости. Във всеки древен пантеон има по един Фокусник, който се разпорежда в него както намери за добре.



Според гностическата традиция светът е създаден не от Бога, а от Демиурга (полубога), защото Бог е чист дух и не се занимава с материя, пък и не би направил такава бъркотия, каквато виждаме около себе си. А Демиургът няма нищо против да се захване със съзиданието. Той се забавлява, не се тревожи от доброто и злото, и макар в земен план да може всичко, не се е нагърбил с каквато и да е отговорност пред хората. Не е трудно в ръката на Демиурга да разпознаем вълшебната пръчица на Фокусника. Всъщност Фокусникът е съзиданието.

Ако търсим прекия митологичен прототип на Фокусника от Тарото, това е Хермес от гръцката митология, или както го наричат римляните, Меркурий. Още от първия ден на раждането си той се впуска в активна дейност на ръба на позволеното. Успява да замени лирата си срещу лечебния кадуцей (крилат жезъл от две извити змии) на Аполон, но за да е по-сигурен, че сделката е изгодна, му открадва и няколко овце. Изобретателен, насмешлив, нехаен и склонен да послъгва, Хермес в най-възвишения си вид е бил почитан като бог на търговците. Но е имал и други прозвища, като „Царят на разбойниците” например. На творческата му изобретателност обаче дължим и лирата, нитрата, арфата, кесията за пари, пумпала, обръча, теглилката.

Хермес пренася съобщения между боговете и прехвърля душите на хората в отвъдното. Умее да вкаменява или да превръща в птица, както и сам себе си да превръща в животно. Тези крайно несериозни на вид превъплъщения при по-настоятелно вглеждане могат да се окажат знаци за едно скрито магическо присъствие под забавляващото се лице на бога-посредник. Те подсказват за смяната на агрегатните състояния, химическата активност и алхимичния принцип разлагай и съединявай, а под тях се разкрива пазителят на тайното алхимично знание Хермес Трисмегист. Митичната личност, която води началото си от египетския бог на мъдростта Тот, създател на словото и писмото, учител по окултните изкуства. В късната си история египтяните имали навика да превеждат на гръцки името на Тот като Хермес.

Според Юнг Фокусникът е едновременно митична фигура и вътрешно психично изживяване. Основното му достойнство е това, че където и да се появи, превръща безсмисленото в смислено. Само че може да се разглежда дори като по-низш от зверовете, защото те разчитат изцяло на инстинкта, докато Фокусникът, независимо от всичките си умения, не е достигнал до истинска човешка осъзнатост. За разлика от Юнг, жените го харесват от пръв поглед.

Като човек Фокусникът е винаги сред хора, но разчита само на себе си. Той приковава вниманието на околните, когато си иска, изчезва, когато намери за добре, лъже без угризения, създава илюзии, пренарежда действителността. Не щади хората, но само той може да направи живота им интересен. Фокусникът е идеалният наемник, защото се справя с всяка ситуация, но и най-лошият наемник, защото винаги е с един ход пред работодателя си. Прави всичко за пари, защото специалността му е да материализира идеите, но после ги пилее, защото парите всъщност не го интересуват. Ако някога се промени, Фокусникът или става идеалист и посвещава живота си на кауза, или става слуга на злото.

Фокусникът не гледа към бъдещето, защото далечните сметки не са му присъщи. Неговият инструмент е единствено настоящето, но пък умее да го върти както среднощен обирджия ножа си. Напуска живота така, както се е намесвал в чуждия - без да му мигне окото. Никой не знае по-добре от него, че светът е илюзия.

Фокусникът в литературата: Остал Бендер от „Дванадесетте стола”, Д'Артанян от „Тримата мускетари”, Хари Потър (в юношески смекчен вариант), Джеймс Бонд, Том Сойер, Хъкълбери Фин, Скарамуш, Шерлок Холмс, Пипи Дългото Чорапче, Хитър Петър от българския фолклор. Не може да се каже, че фокусникът поставя битийни въпроси пред читателя, но определено е най-любимият герой.

Фокусникът в киното: Киното просто обожава образа. Индиана Джоунс, Джеймс Бонд, Зоро, Супермен, Батман, Фан-фан Лалето, Мавърик, Багдатският крадец, Хан Соло от „Зведни войни”, Мадмартиган от „Уилоу”, Светецът от „Светецът”. Персонажът на Тодор Колев в „Опасен чар”, на Апостол Карамитев в „Специалист по всичко”, на Кирил Господинов в „Баш Майстора”. Приключенският филм, екшънът и фантастиката трудно дишат без този герой. Нищо не пречи фокусникът да е жена, както е например в „Дълга целувка за лека нощ”, или „Никита”. Телма и



Луиз се превръщат във фокусници, но това е само част от еволюцията им, защото филмът е реалистичен.

Фокусникът в историята: Васил Левски и легендите за неговата неуловимост, умение да работи под носа на заптиетата и да се изплъзва предрешен. Раковски, с всичките му превъплъщения на хайдутин, езиковед, потенциален жених, дервиш, търговец и преводач на султана.

Бащата на лечението в трансово състояние Франц Антон Месмер (1734-1815), който събирал пациентите си около голяма каца с железни стърготини, за да поемат „животински магнетизъм”. В сублимния момент, под звуците на музика, се появявал сред тях с наметало и цилиндър. Излекува невероятен брой хора от най-различни болести чрез хипноза, но не съумява да научи нито един човек на занаята си. Днес се смята, че Месмер е предшественикът на лечението чрез хипноза, но все още се спори дали е бил велик учен или долен шарлатан.

Хлодвиг (466-511), кралят-основател на франкската държава, който по средата на невъзможно тежко сражение извикала „О, ти, Бог на жена ми Клотилда, ако си по-силен от моите богове, дай ми победа, а аз после ще покръстя в твое име всичките си войници”. Като по чудо Хлодвиг оцелява и франките стават християни.

Ключ към психологическото състояние на Пътуващия през картите: Пътуващият натрупва умения и сега може сам да избира съдбата си. От илюзиите е преминал към действие чрез което влияе на хората и въздейства върху обстоятелства! Светът се огъва в негова полза. Късметът помага на умния.

Тълкуване при гадаене: Съобразителност, бърза реакция, предприемчивост. Талант и мощна творческа енергия. Инициатива, с която ще пренаредите обстоятелствата във ваша полза. Номер, хитрина, която успява. Има рискове, но не и за майстора. Умение, гъвкавост, самоконтрол. В състезанието, в което участвате, вие сте първият и най-добрият.

Човек със свободна професия, свързана с въздействие върху други хора: търговец, артист, шоумен, екстрасенс, собственик на медия, политик, наемник, любимец на жените. Самоуверен, своенравен, непредвидим характер; бърз и по-способен от другите. Движи се по ръба на позволеното. Живее според собствените си закони.

Обърната: Умения, използвани за лошо. Внимавайте, ще ви измамят. Хитрината ви няма да мине. Друг владее положението. Загубили сте воля.

Интригант, шарлатан, безскрупулен тип. Егоист който се интересува само от себе си. Лъжец и мошеник.

Медитация (Не четете, ако имате намерение да медитирате, но още не сте го направили.)Озовах се в средновековен град с тесни улички, лъкатушещи между къщи от камък и дърво.

На малък площад фокусникът даваше представление пред разнородна тълпа от хора, то го гледаха захласнато. Застанах сред тях. Той беше строен, атлетичен мъж с котешки движения. Беше облечен в черно трико и черно наметало. Жълто-червената му коса пламтеше като огън. Зрителите откликваха със смаяни възгласи на всеки фокус. Изведнъж кожите им започнаха да потъмняват и да се сбръчкват. По лицата им се появиха рани, които се разрастваха. Хората се стопиха пред мен за секунди, сякаш бяха изгнили, а на мястото на всеки остана кафявочервеникаво петно на земята, като следа от ръжда или киселина. Уплаших се, но тъкмо в този момент от всяко петно поникна клонче, което бързо се раззелени. Постепенно растенията се превърнаха в същите хора от публиката, но вече по-млади и по-весели. Разотидоха се доволни, без да разберат какво се е случило с тях.

Фокусникът леко се метна на коня си, който дойде неизвестно откъде, и тъкмо щеше да го пришпори, когато го помолих да ме вземе със себе си. Без да се колебае, ми каза: „Качвай се”. Хванах се зад него и конят препусна. Отдалечавахме се прекалено бързо от града и вече не виждах изхода. А не знаех и накъде отиваме. Той се държеше като човек с цел, но не можех да бъда сигурна каква е. Казах му да спре и той ме остави насред някаква гора. Тръгнах сама през дърветата. Тъкмо се бях отчаяла, че пътят за връщане е много дълъг, а и не бях сигурна дали вече



не съм го загубила, когато Фокусникът се появи срещу мен с коня си и ме върна до изхода.И действията му сякаш нямаше умисъл или отношение към Мен - те просто се променяха

според желанието му. Нямаше вид да робува на нещо, дори и на себе си. Излязох.Като каза това, той промени външния си вид и веднага всичко пред мен изведнъж се разтвори, и виждам неограничена гледка: всичко само светлина, ведра и весела -и се влюбих във видяното.


* * *

Ти ли си това? Ти ли наистинаизгряваш от ръкописа на вълните,дългото титяло ли хвърля внезапна сянка върхуръката ми,която усеща нейния хлад, докатосе движи по страницата?

Марк Странд Тъмно пристанищеТя четеше и това беше нейното шетане нейният дявол, нейната цялост (нейният свят) нейното тяло, нейната аленост женска.

Йордан Евтимов Пенелопа, или за верността

Видя я царят, че се смее, но сам усмивката изгуби. Забрави ловните соколи, дори забрави да воюва.

Георги Константинов Легенда за ревността

2. ПАПЕСАТА (ВЪРХОВНАТА ЖРИЦА)

Както може да се очаква, няма по-двойствено число от двойката. Духът, еволюирайки, създава своя образ и подобие и се оглежда в него като в огледало. Между две точки в пространството винаги може да се прокара ос и тогава в краищата й ще имамне две противоположности, свързани с общ критерий: добро и зло, светлина и мрак, слънце и луна, мъж и жена. И ако единицата дори по форма напомня войнстващата мъжественост, то двойката със змиевидните си извивки идва да покаже, че светът никога не е толкова прав и семпъл, колкото изглежда на пръв поглед. Двойката крие подтекст, втори план, двойно дъно. Оттук идват и обидните средновековни аналогии между жената, дявола, луната и мрака. Неяснотата е нещо, което тревожи. А в несигурния здрач на непрозримото всеки се отправя към единственото, на което може да се довери - високите сребърни кули на интуицията си. Това е замъкът на Папесата. Легендата за папеса Йоана се появява за пръв път в Европа около XII в. Тя била немска девойка от Майнц, която се влюбила в англичанин. Преоблечена като момче го последвала в Атина, а после и

в Рим, където се изучила на светите книги под името Йоханес Ангеликус. Поради всепризнатата си



интелигентност се издигнала до папския престол. Твърди се, че тя е Папа Йоан VIII, предвождал католическото паства от 854 до 856 г., между Лъв IV и Венедикт III. За нещастие забременява и умира при раждане.

Тази легенда вероятно е носталгичен опит да се възвърне равновесието от древността, когато посветени мъже и жени са предвождали мистерийните шествия. За разлика от висшата йерархия на католическата църква, която и до днес не допуска жени в редиците си, в картите Таро има и Папеса, и Папа. По-нататък често ще бъдат използвани алтернативните им названия Жрица и Жрец, защото са по-близки до това, което наистина изразяват. Знакът на втори аркан е луната, която отразява слънчевите лъчи, както вдъхновението грее с лъчите на Божия интелект.

Жрицата е изобразявана като млада жена, която седи на трон между две колони. В много колоди те са дадени като черна и бяла, защото представляват двата полюса на мирозданието, чийто център на равновесие е тя. В Марсилското Таро те са прикрити от драперия с цвят на човешка кожа - материята ни пречи да видим това, което я поддържа, но ние знаем, че колоните са там. В тази карта има повече неща, отколкото се виждат. Бялото було на Жрицата говори за нравствена чисто-та и същевременно прикритост. В ръцете си тя държи книга, на която е записана цялата мъдрост на света и истината за всеки човек. Малцина обаче са в състояние да разчетат написаното. Това се удава само на онези, които са готови да надникнат с ясен поглед в себе си и да приемат видяното. Синьото наметало на Жрицата говори за интуиция и общуване с отвъдното, а под него е скрита червената дреха, която подсказва, че истинското познание таи в себе си живата страст. Спуснатото платно между двете колони пази зад диплите си таен вход. През него се стига до скритата част на ума - несъзнаваното. Над главата й грее вечно променящата се луна.

Луната плува в небето с ритъма на женския цикъл от 28 дни и владее както приливите и отливите, така и психическото равновесие на хората. Не случайно по пълнолуние душевно болните изпадат в кризи и дори хора с устойчива психика не могат да спят. Поради цикличността на луната, окултистите я разделят на три образа - Артемида (младата нарастваща Луна), Селена (зрялата луна, пълнолунието) и Хеката (старата топяща се луна). Това деление не е безпроблемно. Селена е дъщеря на титани и е първоначалната лунна богиня в Древна Гърция. Артемида е дъщеря на Зевс и по-късно поема длъжността от Селена. Злата магьосница Хеката е контрапункт на Артемида, но в качеството си на владетелка на мрака и безлунната нощ, а не на стареещата луна. Независимо от несъответствията в избора на наименованията, трите фази на Луната са мистично важни за човешките дейности. Начинанията трябва да се започват във фазата на младата луна, жътвата да се прибира по пълнолуние, а злото да се унищожава докато луната старее. Жрицата събира трите образа едновременно в една меняща се устойчивост.

Към Жрицата ни води и египетската богиня Сешат, почитана под епитета „Тази, която стои начело на къщата с книгите”. Тя е имала функцията да записва отредените на фараона години за управление, юбилеите и делата му, а след кончината му да изгради отвъдния му дом. Сешат носи на главата си украшение от седмолъчна звезда, оградена от сърпа на луната. Едно от езотеричните имена на Папесата е „Жрицата на сребърната звезда”.

Аспекти на Жрицата притежават много от важните богини. Тя е Афродита, която макар да има много любовници, е вечно девствена, като красотата, която никога не можеш да обсебиш. Тя е и Изида, но не като майката на Хор и съпругата на Озирис, а като богиня на магическото изкуство и съживителка на мъртвите.

Лунният свят на Жрицата е лабиринт - там всичко е очевидно и нищо не е ясно; всичко изглежда сигурно, но нищо не е това, което изглежда. Умът крие тайни дори за собственика си, а озарението е своенравно и летливо като лъч в нощта.

Като жена Жрицата е тази, която ще остане на разстояние. Независимо дали мъжът мисли, че по някакъв начин я е обвързал или не. Тя е девойката, която човек зърва в метрото миг преди да слезе на спирката; съученичката, на която никога не събира кураж да се обясни в любов; красавицата, омъжена за неподходящ съпруг, която не желае любовник. Жрицата е жадувана и недостъпна като истинското познание. В лошия си аспект тя е в състояние да разруши семейството и живота на някого не защото той й трябва, а защото така иска. Жрицата владее страшни оръжия, защото въображението и блянът са на нейна страна.



В еврейската окултна традиция може да бъде разпозната като Лилит (евр. „лил” - нощ). Тя е първата жена на Адам - не истинската, а първата, и е направена заедно с него, а не от реброто му. „Ние двамата сме равни - му казва тя, - понеже произхождаме от пръстта”. Така се скарват. Лилит побеснява, произнася името Господне и се превръща в зъл женски дух, който не изоставя Адам, а започва да го мами чрез сънищата. През Ренесанса обаче Лилит добива облика на прекрасна и съблазнителна жена, на самодива, която опиянява. Но това не е странно, защото според легендата тя можела да си мени облика, също като луната.

В аналитичната психология откриваме Жрицата като Анимата, женският дял от психиката на всеки мъж. От нея зависят въображението и прозорливостта му. Анимата води душата му към връзка с творческите му способности и интуиция. Стига, разбира се, да не го е обсебила, или той, уплашен пред силата й, да не я е отрекъл.

Жрицата е естествен съюзник на Фокусника, напълно в съгласие с Хераклит, според когото „противоположностите се привличат”. В живота срещата им се превръща в безкрайно интересна игра на криеница, изненади и въодушевено интелектуално надбягване. Двамата особено ревностно пазят независимостта си, така че ако случайно ги срещнете като семейство, този брак е по-странен, отколкото се вижда на пръв поглед.

Жрицата в литературата: Това е всяка жена, за която поетът или героят мечтае: Беатриче на Данте, Маргарита на Фауст, Маргарита на Майстора, Смуглата дама от Шекспировите сонети, Безжалостната красавица на Кийтс, Дулцинея на Дон Кихот, Снежанка от приказките, злата Моргана (повелителката на феите от „Смъртта на Артур”), Ирина от „Тютюн”. Що се отнася до последния цитиран роман, Димитър Димов прави опит под диктата на партийната критика да внесе и втори образ на Жрица - Лила. С благородния си провал само доказва, че Жрицата не може да бъде галванизирана в живот от позициите на класовата борба.

Жрицата в киното: „Тя е толкова прекрасна”, „Хубава жена”, „Жана Д'Арк", „Евита” (като мюзикъл), „Ах, тази Мери” (в комедиен вариант). Образът е толкова вездесъщ, че няма нужда да се прекалява с изброяването. Не е казано, че жрицата може да бъде единствено от женски пол - „Златно кадифе”, „Интервю с вампир”, „Играчка-плачка” и „Планината Броукбек” показват това.

Жрицата в историята: Жана Д' Арк, Райна Княгиня, Клеопатра, Савската царица. Лора Каравелова, Дора Габе и Елисавета Багряна са типични примери от българския светски ели. Смъртта на Уелската принцеса, лейди Даяна Спенсър, доведе света до потрес, а сънародниците й до масов емоционален шок, с което още веднъж показа силата на въздействие на Жрицата. Тя лесно се превръща в култ.

Ключ към психологическото състояние на пътуващия през картите: Пътуващият вече умее да действа, но сега разбира, че не всичко е така просто, както изглежда на повърхността. Светът се движи и от невидими сили, най-невероятните от които човек носи в себе си. Пътуващият се научава да вярва на интуицията си.

Тълкуване при гадаене: Вдъхновение, знание, интуиция, просветление, умението да схванеш смисъла под повърхността, да вникнеш в Божия промисъл. Дистанция, сдържаност. Праг към мистериите, общуване с отвъдното. Безсъзнателното. Владеете душата на някого. Тайни знания, които бихте споделили само ако намерите за добре. Научавате неща, които ще ви донесат сила и успех. Хрумва ви решение на „неразрешим” проблем. Висока репутация. Магически способности.

Дистанцирана, интелигентна жена. При гадаене на мъж: Тази, която владее въображението ви. Копнеж, мечта. Жена, която мисли за вас, макар и да не ви го показва. Дискретна покровителка.

Обърната: Склонност към самозаблуда. Погрешна представа за жените. Не може да се схване същността. Решението към проблема е скрито. Смут, емоционално неравновесие.

Злонамерена жена, личност, която иска да ви разруши. Извратеност. Някой се опитва да ви заблуди, да „дърпа конците ви”, да скрие важна информация. Адът не знае бяс, по-силен



от отхвърлената жена.

Медитация (Не четете, ако имате намерение да медитирате, но още не сте го направили.)Озовах се в сребърен замък. Огледалните стълбища и коридори ме водеха ту нагоре, ту

надолу към вътрешността му. Накрая открих Жрицата.Седеше в кръгла зала върху тесен трон с висока облегалка. Беше млада жена със снежнобяла

кожа, изящна шия и големи, продълговати очи. Разлистваше тежка книга. Сребриста рокля се спускаше по змиевидното й тяло до земята. Над главата й имаше квадратен прозорец, през който се виждаше месецът.

Едва тогава се огледах и видях, че залата не е кръгла, а шестнадесетоъгълна. Очаквах, че на нивото на прозореца ще видя навсякъде наоколо и други прозорци, но останалите сегменти бяха само огледала, които отразяваха мен. Стоях в центъра, а залата грееше в лилава светлина, която сякаш не идваше отникъде. Беше толкова приятно, че ми се щеше да остана там завинаги, но Жрицата ме предупреди да не се застоявам и добави, че много хора искали да направят това.

Радвам се, че ти видях лицето - казах й. Може би от толкова огледала си мислех, че тук нищо няма окончателни черти.

Аз имам точно определено лице - отговори тя. - За всеки.- Мога ли да погледна какво пише в книгата? Тя кимна утвърдително.Книгата имаше редове, които не бяха букви, а прави черти.- Но тук не пише нищо!- Напротив - отговори тя, - просто ти не можеш да четеш. Зад трона висеше сребърната завеса,

зад която знаех, че е вратата на несъзнаваното или смъртта. Драперията беше точно под прозореца и на това място според мен не би могло да има никаква стая. Поисках разрешение да вляза и го получих.

Очаквах вътре да видя нещо като лудница или някакви вързани и изтезавани хора. Нищо подобно.

Отметнах завесата и се намерих в доста задимен бар, до който се слизаше по тясна стълба. Целият бе залят от слаба червена светлина. Други цветове освен осветените червени места и черните сенки не се виждаха. Барът беше кръгъл, наоколо имаше хора в отпуснати пози и с неподвижни лица. Те пиеха, пушеха, целуваха се. Правеха всичко съвсем спокойно, дори безцелно, с някаква съсредоточеност. Няколко фигури танцуваха на дансинга. Барманът с втренчен поглед бършеше чаши, без нито едно излишно движение. Не познавах никого вътре.

Излязох от картата.

А ти имай светлината в ума си и яопознавай.И като каза това, ме загледа дълго, такаче затреперах (..,): и като кимна, аз видяхв ума ми светлината в безбройни сили, итя се превърна в безкраен свят...


* * *

Аз съм вашата богопомазана кралица. Не можете чрез насилие да ме накарате да направя каквото и да било. Слава богу, притежавам такива качества, че ако утре ме изгонят от двореца само по една фуста, мога да си изкарвам прехраната навсякъде из християнския свят.

Елизабет 1 кралица на Англия

На мен също животът ми даде всичко.



На всички им дава всичко, но повечето не го знаят.

Хорхе Луис Борхег Пясъчната книга

Под скръстените и в съня ръце като свещица свети тя самата. Спи майка ми в сърцето на земята и в моето сърце.

Владимир Попов Майка ми

3. ИМПЕРАТРИЦАТА

Тройката е плодът на двете противоположности: мъжът и жената раждат дете; след тезата и антитезата идва синтезът. Тройката стои едно стъпало над простата опозиция, защото първите две точки са на една линия, а третата, стига да не се случи отново върху нея, създава пространство, определя равнина. Така детето винаги има по нещо повече от родителите си, а обобщението винаги превъзхожда противоречивите фактори зад него, ако не с друго, поне с това, че включва и двете страни. Тройката е числото на резултата, плодородието, жътвата, наградения труд, себеизявата. Друидите са вярвали, че каквото повториш три пъти, си го повторил безброй пъти. И наистина, в света много неща се състоят от три компонента и така се обхваща „всичко” - Отец, Дух и Син; минало, настояще и бъдеще; начало, среда и край; дължина, широчина и височина. Тройката означава не просто всичко, а изобилното всичко.Ако Жрицата е юдейската Лилит, то Императрицата е Ева.

Тя е законната съпруга на Адам, споделя дневните му усилия, ражда му деца, заедно с него напуска Адам и остава до рамото му в радост и мъка. И ако идеите се зачеват в тъмната нощна безсъзнателното, то плодовете им се раждат в деня на материалния свят. Не случайно Жрицата направлява тайнственото лъчение на Луната, докато Императрицата - родитбената мощ на Слънцето. От алхимична гледна точка Императрицата е Земята-Майка, в чиято утроба се оформят кристалите.

Към Императрицата ни води египетската Хатор („Хатхор” - къща на Хор), изобразявана като човешка фигура с кравешки рога, върху които носи слънчевия диск. Едно от описанията й е „майка на светлината”. Тя персонифицира силата на природата, която носи нов живот на земята и храни всички живи същества. Обожавана в цял Египет, Хатор е повелителка на любовта, красотата и изкуството, което носи наслада. Едно от желанията на умиращите било да са „в свитата на Хатор”, която приема в себе си и залязващото слънце, за да го опази от силите на мрака.

Богинята Венера е била почитана от римляните в няколко образа - като Венера Генетрикс - майка на Еней, родоначалникът на римския народ; Венера Феликс - носителката на късмет; Венера Виктрикс - победоносната; и Венера Вертикордия - пазителката на женската чест. Всеки един от тези образи е свързан с аспект от Императрицата. Самото небесно тяло Венера изразява синтез на противоположностите поради това, че се появява на изток и на запад, като Зорница и Вечерница. Ето защо ацтеките са я възприемали като символ на смъртта и прераждането.

При древните гърци Императрицата може да бъде разпозната не толкова в Афродита, колкото в Деметра, богинята на плодородието, която, за да застави Хадес да върне дъщеря й, спира родитбата на света. В Асирия Императрицата е Ищар, а във Финикия - Астарта. Императрицата е Майката на света, която седи на импозантния си трон във всички митологии.

Ето какво се случва преди пет века в Мексико. През 1531 г., десет години след испанското нашествие, на покръстения индианец Хуан Диего му се явява Светата дева. Заговаря го на езика на ацтеките и му заповядва да построи храм в нейна чест на хълма Тепеяк.



Случайно или не, това се оказва мястото, където по-рано ацтеките са почитали своята богиня на земята и плодородие то Тонантзин, „Нашата света майка”. С общи усилия индианците построяват храма под подозрителния поглед на испанските монаси. Един от тях пише: „Сега, след като бе издигната църквата на Светата дева от Гвадалупе, те я наричат Тонантзин. Това ми прилича на сатанистки начин да се замаскира идолопоклонството. А те идват отдалече, за да се поклонят на Тонантзин, както в стари времена” (Мартин де Леон).

Век по-късно, когато култът в Гвадалупе е станал централен за мексиканците, в друг дневник пише, че за индианците Светата дева е „въплъщение на живота и надеждата”. Макар и в нов образ, Тонантзин се е завърнала, за да им донесе спасение. С нейното име на уста те се сражават за независимост срещу Испания, а по-късно Емилиано Сапата вдига въстание срещу богатите земевладелци. Тази история показва, че независимо под какво име ще се яви, светата майка никога не изоставя децата си.

На картите Императрицата се изобразява като дама в пищни одеяния, в много колоди - бременна. Зад нея обикновено има зрели жита. В едната си ръка държи скиптър, а с другата подкрепя щит с инкрустиран орел. Освен имперски знак, орелът е и соларен символ. Това подсказва и жълтият му цвят. Означава възвисяване, гордост, сила, победа над смъртта.

Императрицата олицетворява способността на живота да се самовъзстановява. Тя е и изворът на всеотдайната любов. При нея човек може да търси убежище, да поиска помощ, да възстанови силите си, да намери богатството си. Императрицата е още лечебната сила на природата, чувствената наслада: и всяко щастие на света, което може да се докосне.

Според Юнг критериите за архетипа на Великата майка са толкова ясно оформени в колективния опит, че за целта дори не е задължително жената да бъде майка. Достатъчно е да се отдаде на грижа към другите и да ги закриля, за да бъде разпозната в тази роля.

Като жена Императрицата е здраво вписана в обществото и в този смисъл със или без деца, със или без съпруг, тя е (важна и реализирана. Дори да не е семейна, някак си има такъв вид. Въпреки властната си природа, тя е щедра и отзивчива и от нея лесно се иска услуга. Ако е вярно, че „любовта на мъжете минава през корема”, по-щастлив избор на партньорка няма. Императрицата знае кое как става, но това създава и напрежения. Обикновено тя командва всички на около, притежава ги като поданици. Има склонността да доминира над тези, за които се грижи, също като майката природа, която отрупва с изобилие децата си, но не им разрешава да се откъснат от нея. Във всяка майка дреме и по едно чудовище, което иска да запази детето само за себе си. Не случайно дори и най-добрите майки един ден стават тъщи или свекърви и за тях започват да се разказват скръбни вицове. Една и съща жена може да се прояви в един случай като Жрица, а в друг - като Императрица, в зависимост от това, пред кого се представя, макар че обикновено мечтата се характеризира с по-малко килограми от действителността. И все пак, понякога е трудно да се отдели дали Изида е по-скоро кралица на магиите, или кралицата до Озирис. Разликата енай-вече в изявата.

Императрицата в литературата: Образът не толкова вдъхновява, колкото навежда на социални размисли. Саран-довица от „Вечери в Антимовския хан”, Султана от „Железният светилник", Любов Андреевна от „Вишнева градина”, „Майка” на Горки, Баба Илийца, Мадам Бовари, злата мащеха от приказките. Странджата от „Немили-недраги” е малко странна разновидност на Императрицата в парталони.

Императрицата в киното: „Американско сватбено одеяло”, „Ръката, която люлее люлката”, „Истинската Маккой”. „Идеалната майка” започва като захаросана приказка и постепенно се превръща в кървава драма на любов и власт. В комичен тв вариант - майките от сериалите „Малкълм” и „Женени с деца”.

Императрицата в историята: От благородни, всеотдайни личности като Майка Тереза, до жени, преизпълнени с власт и желание да доминират: Катерина Медичи, Кралица Елизабет, Кралица Виктория. Както отново става ясно, за да изглеждаш майчински, не е необходимо да имаш деца. За България можем да споменем преданата Мара Белчева и волевата закрилница Баба Тонка.



Ключ към психологическото състояние на Пътуващия през картите: След като се е научил да следва интуицията си, Пътуващият трябва да се захване с житейската си реализация. Всичко започнато трябва да бъде завършено, за да узрее плодът и да бъде откъснат.

Тълкуване при гадаене: Благоденствие, семейно щастие, реализация, бременност, успешен период. Ще видите доброто от живота. Оздравяване. Творческа плодовитост. Печалба, разрастване, стабилност, чувство за сигурност. Щедрост. Рогът на изобилието.

Фигурата на майката. Благодетелка, спонсорка, меценатка, жена на обществено важна позиция, с добро отношение към вас. Висшестояща застъпница. Щедра любовница.

Обърната: Светът ви отказва благоденствието си. Безплоден, неблагоприятен период, „суша”. Край богатата трапеза гладен. Оставате с празни ръце. Нежелана бременност. Любов към лукса и показността.

Деспотична майка. Лоши семейни отношения. Властолюбива и нахална жена.

Медитация (Не четете, ако имате намерение да медитирате, но още не сте го направили.)Когато влязох в картата, тя седеше в средата на зелена полянка и чистеше вишни от

костилките им. Беше красива жена С пищни кестеняви коси, разпуснати над раменете й. Лицето й беше спокойно и ведро. Чуваха се гласове на различни птици, отдясно течеше река.

Тя се усмихна и ме поздрави. Огледах се и не забелязах нищо друго освен гъстата зеленина и това, че точно над нас светеше слънце, а над върховете на най-отдалечените дървета небето завършваше в нощ със звезди като тънък обръч около хоризонта. Отидох до реката и нагазих в нея. Водата не беше студена, въпреки че бе по-прозрачна от стъкло. Вътре плуваха бавно риби. Когато излязох, попитах Императрицата:

- Това ли е всичко?- Това е - отговори ми тя с усмивка.- Мога ли да дойда пак?- Винаги когато пожелаеш.За разлика от Жрицата, тя се стремеше да ме задържи, сякаш й беше приятно да съм там.Продължих да търся. Приближих се до едно дърво. Само го докоснах и от него се посипаха

зрели плодове. Всички дървета бяха такива. Всичко беше много спокойно, статично, неизменно, плодородно. Сред ярките цветове преобладаваше зеленото. Обиколих безцелно полянката, после влязох под сянката на дърветата. Легнах и допрях глава до земята. Отвътре се чуваше шум от сърце. Мощни, далечни удари. Изненадана, вдигнах глава:

- Това сърцето на земята ли е?- Всяко нещо е живо - каза тя. Излязох.

... и се родиха четириноги зверове и влечуги: а също и водни, и летящи, и всяко семенно семе, и трева, и зеленина на всяко цвете. И имаха в себе си семето на възраждането и бяха създадени поколенията на хората за знание на божиите дела и действено свидетелство на природата, и за множество от хора, и господство над всички неща под небето, за познание на благата, за плодене и размножаване.

III Свещен Логос на Хермес

* * *

На въпроса на мадам Монтолон, кои войски му се струват най-добри, Императорът отвърна: „Победоносните, мадам”.

Наполеон I (Бонапарт), из Спомени от Буриен



Моята подвижна империя бе междуАтина и Мегара,властвах над глухия лес, над проходите ибездните сам,без съветите на старци, без глупавиинсигнии с прост боздуган в ръката,облечен само във вълча сянка и будещиястрах екот на името ми Дамастес

Збигнев Херберт, Дамастес по прякор ПрокрустТатко, От колко време вече ме караш да бъда жив? Идваш веднъж в месеца, озъртайки се наоколо, и прошепваш: „Я, хайде, стегни си бицепса...”

Георги Пашов, Страх

4. ИМПЕРАТОРЪТ

Четворката носи възможността за първата триизмерна фигура: 3 точки определят равнина, а четвъртата - височина. Получава се призма с триъгълна основа. И макар видимият свят да е изграден от доста по-разнообразни фигури, това не променя принципно нещата, защото той си остава триизмерен. Четворката е пространството, в което живеем, светът около нас, материята. Тя е и 22, 2 + 2, 2 х 2, което означава съвършеното равновесие и устойчивост. Къщите по света биха могли да са кръгли или пирамидални, но добрият стар прав ъгъл на сериозната четириъгълна фигура си остава най-предпочитаният. Четворката е силна и е здраво стъпила на земята.

Императорът властва над материалната действителност. Седнал върху трона си, той държи скиптър, символ на мъжествеността. Краката на Императора са кръстосани и образуват четворка, отново подчертавайки постоянството. Върху щита, подпрян на трона, е изобразен орел, сроден с този на Императрицата. Орелът е символ не само на имперската власт, но и на разума, полета на мисълта. Златният цвят на герба също говори едновременно за светски престиж и за светлината на рационалното съждение. Императорът не е фигура на колебливите сантименти.

Образът на картата е видимо изписан по вдъхновение от реалния свят във време, в което царски особи не са липсвали. Първоначално в Рим с титлата „император” са се обръщали към генералите по време на победоносен поход. Това обръщение, е отпадало след завръщането им от бойното поле, с други думи, след приключването на тяхното командване. Рим вече е бил империя, когато Юлий Цезар приема титлата пожизнено. Тогава за пръв път думата „император” добива значението на владетел, а не на военен герой. Август, праплеменникът на Цезар, създава традицията титлата да се произнася заедно с първото име на римския главнокомандващ и това положение се запазва до края на империята. След многовековна пауза през IX в. Карл Велики възобновява титлата и владетелите на Свещената римска империя започват да се назовават императори. В реалността, както и в Тарото, титлата „император” се свързва с много ясен кръг от значения, а именно: власт, сила, могъщество.

Императорът е картата на логиката, рационалността, йерархичния ред. Той царува над



обществото, разделено на силни и слаби, бедни и богати, водачи и следовници. Всеки от тях рано или късно се сблъсква с властта на Императора и ако е достатъчно силен, сам става такъв, а ако не е, светът си остава същият. Императорът може да се смени, но без император обществото не остава, защото то винаги съществува в рамките на някакъв регламент. А регламентът също е част от значенията на Императора.

Властната фигура от четвърти аркан се извисява във всяка митология над останалите персонажи с по-ниски тронове - Зевс при древните гърци, Юпитер при римляните, Один при скандинавците. Независимо дали предвижда бог на изкуствата или не, всеки религиозен пантеон със сигурност има предводител.

Императорът оставя плодородието за Императрицата, а неговата сила е в постижението. Или по-скоро постижението му е в силата. В древните цивилизации на Египет и Вавилония жените имали имуществени права за разлика от по-късния и боготворящ оръжието Рим. Римското право превръща съпрузите в „едно цяло”, като жената се оказва собственост на мъжа. Това е и юридическата основа, върху която е построен европейският феодализъм, благословен от думите на апостол Павел: „Жени, подчинявайте се на мъжете си”. Писмената култура се затваря по манастирите, а кладите пламват с фантасмагорично обвинени и осъдени „вещици”. Жестокостта, деспотизмът и безплодието са второто лице на Императора. Това е лицето на обществото, организирано около личността на физически по-силния.

Като човек Императорът е могъщ покровител или всевластен опонент. Той не допуска да бъде атакуван без последствия и се разправя с противниците си докрай. Това обаче не означава, че не може да бъде използван и лъган. Често срещана комбинация е Император с Фокусник, който му е „влязъл под кожата” и му „дърпа конците”. Макар и могъщ, той не е силен психолог, защото не умее да се вживява в другите и се опира на очевидното.

Иначе у дома си Императорът е достолепен и патриархален. Обича реда и да го разбират от половин дума. В женското съзнание Императорът е фигурата на бащата или Анимуса. Той създава представата какво трябва и какво не трябва и кара жените упорито да отстояват принципите си по-нататък в живота. Ако бащата на една жена е бил достойна и силна личност, тя никога няма да прости на мъж подмазвач.

Като образи на хора първите карти от Тарото влизат в традиционни съчетания. Императорът е естественият партньор на Императрицата, Фокусникът - на Жрицата. При връзка между Фокусник и Императрица имаме гибелното съчетание между жена, която дава всичко от себе си, за да получи същото, и мъж, който я лъже на всяка крачка, за да остане свободен. При съчетание между Император и Жрица, което е характерно за натрапените бракове между млада жена и мъж с положение. Императорът е постоянно измъчван от съмнения. В крайна сметка или ще стане послушен като кученце, или ще се нахвърли да руши всяка връзка на жена му със света, за да стигне до нея самата. Това би било безрезултатно, защото тя го е определила за безнадежден досадник още от първата им среща. Глупакът може да бъде временен следовник на първите две карти или временно осиновен от вторите две. При него рано или късно връзките се разпадат.

В живота най-често се появяват смесени типове, но в рамките на 22-те карти присъстват само онези, които Таро определя като основни. Големите аркани са като кутия с бои, които трябва да се смесят от гледача, за да се постигне нюансирана прилика с действителността.

Императорът в литературата: Чорбаджи Марко от „Под игото”, Соумс Форсайт от „Сага за Форсайтови”, Каренин от „Ана Каренина”, мистър Домби от „Домби и син” Дънкан от „Макбет”, Йордан Герака от „Гераците”, кралят-баща от всички приказки и родоначалникът във всички семейни саги. Императорът може да присъства само като символ, но присъствието му се усеща и още как. Той е Биг Брадър от „1984” на Джордж Оруел, статуята на Сталин от „Монументалната пропаганда” на Владимир Войнович, каменната статуя на Командора от „Дон Жуан”, симпатичният разпадащ се полурекламен образ на патриарха от „Мъртвия баща” на Доналд Бартълми. Крал Лир е интересен преход от Императора към Глупака. Тъй като в пиесата има и шут, Глупаците стават двама, като си поделят функциите: за краля - проглеждане чрез сблъсък с безвластието, за шута - мъдростта на този, от когото никога нищо не е зависело. Крал Лир се явява нещо като новодошъл в света на шута.



Императорът в киното: Властта, която той излъчва, хем но го прави трагичен образ, но не и любим. Стига да не ставай дума за военен или исторически сюжет, Императорът в киното най-често се появява в една от следните две разновидности. Първата е като глава на семейство, раздирано от имотни противоречия. Втората е във филмите за мафията, като големия бос или тайния политик-покровител, за когото научаваме в последните минути. Камерата го снима в гръб, а на стената на офиса му е закачен портретът на президента. Императорът вдига телефона си и казва: „Този полицай взе да ни създава твърде много проблеми. Оправете се с него и повече не ми се обаждайте”. Той така знае да се справя с проблемите си. „Кръстникът”, „Хиляда акра”, „Наследството на Ферамонти”. Дарт Вейдър от „Междузвездни войни” направо си управлява империята независимо от наличието на истински император.

Императорът в историята: Много популярна фигура. Юлий Цезар, Нерон, Цар Симеон, Цар Иван Асен II, Карл Велики, Луи XIV, Уилям Завоевателя, Мехмед Али Завоевания, Тимур, кайзер Вилхелм II и на практика всеки, който е носел корона. В българската литература Иван Вазов и Пенчо Славейков продължават да се сражават за позицията на четвърта карта, според мен със солиден превес на първия.

Интересен е вариантът на Императора в женски вид. Китайската императрица Ву (624-705) започва дворцовата си кариера на 14 години, като наложница на император Тайдзун. Прозрял организационните й заложби, той я повишава в своя секретарка. След смъртта му Ву става наложница на следващия император. За да се разправи обаче веднъж завинаги с конкуренцията, тя предприема доста краен ход - убива дъщеря си със собствените си ръце и обвинява в това императрицата. Първата дама е отстранена, Ву заема мястото й и започва да се разпорежда с империята. Избива враговете си, въвежда реформи, поощрява земеделието, взема страха на поданици и съседи. За да запази властта си след смъртта на втория си съпруг, Ву издига последователно двама от синовете си в императори, но недоволна от резултата, убива и тях. Накрая самата Ву се качва на трона и управлява еднолично 15 години, въпреки че цял живот не е спирала да прави това.

Тази китайска владетелка може да се разглежда и като трета карта, Императрицата, но при нея стремежът към властта определено взима превес над всякакви съзидателни инстинкти.

Ключ към психологическото състояние на Пътуващия през картите: След като се е научил да създава, пътуващия трябва да се научи и да се налага. Да поема отговорността на действията си. Светът е стегнат от властови линии и независимо дали Пътуващият ги определя, бори се с тях или ги избягва, натискът им трябва да се осъзнава.

Тълкуване при гадаене: Ситуация, в която ще наложите себе си. Всичко е под контрол. Власт, практически знания, амбиция, завоевание, постижение. Ред, регламент. Концентрация, устойчивост, надеждност. Силата на рационалната мисъл.

Фигурата на бащата. По-възрастен съпруг. Благодетел. Малко тромав, но сигурен защитник, могъщ съюзник. Благоприятно настроена личност с високо обществено положение. Висшестояща фигура, администратор, политик.

Обърната: Системата е срещу вас. Слаб сте да се преборите. На чужда територия сте. Лоши отношения с бащата. Среща с грубостта и неотзивчивостта. Потисник, тиранин. Важен човек ви мрази. Могъщ враг. Деспотичен началник, властен съпруг.

Медитация (Не четете, ако имате намерение да медитирате, но още не сте го направили.)Намерих се сред пустиня от червени, остри скали. Беше равна, едноцветна и суха чак до

хоризонта. Едва след като влязох, разбрах, че Императорът седи много далеч от входа на картата. Затичах се към него. Колкото повече се приближавах, толкова по-голям се оказваше той и накрая се озовах в краката му. Бях по-ниска от каменните му пръсти.

Той бе огромна статуя от същия червен камък - на места напукана, на места с откъртени парчета - и целият се ронеше. Седеше на кубичен трон от същия камък. Чуваше се само острият сух вятър, който носеше пясъци.

Започнах да се катеря по Императора като по скала и накрая се добрах до много дълбока



пукнатина, в дъното на която открих тясно каменно стълбище. Изкачих се по него и влязох в главата му, която се оказа куха отвътре като кръгла стая. Очите му представляваха два кръгли прозореца, левият - червен, а десният - син. През тях се виждаше едно и също, пустинята, но просто цветовете бяха различни, като през светлинен филтър. Ноздрите му бяха две тесни дупки, отворени към земята. Слязох от статуята и си тръгнах, но преди да изляза, го попитах дали говори.

Не помръдна.- Кажи нещо! - извиках аз. - Направи нещо!Започнах да се отчайвам, че няма да видя нещо повече.След малко той се изправи. От тялото му се посипаха пясък и скални отломъци. С каменен

звук и тежки стъпки тръгна към мен. За малко да избягам, но се сетих, че съм дошла за среща, и го изчаках. Той ме взе внимателно в каменната си длан, върна се обратно на трона и ме сложи на коляното си, толкова сръчно, колкото можеше. Не каза нито дума.

Тръгнах си и излязох.При второто ми влизане през скалите преминаха цепнатини. Започна мощен земетръс и

всичко наоколо, включително и самият Император, се разпадна на каменни късове, които, сякаш подети от невидим водовъртеж, закръжиха из пространството. Бях вкопчена в скалния къс под мен и плувах из празнотата заедно с въртящите се каменни ръце и крака на Императора. Едва успях да се добера обратно до изхода на картата. Излязох.

Имах чувството, че не съм видяла всичко, и затова се върнах за трети път. Тогава отделните канари като в пуснат отзад напред филм отново се сглобиха, възстановявайки пустинната земя и Императора в далечината. Това стана със стържене и в един момент късовете така се наместиха, че пукнатините изчезнаха напълно, сякаш се сраснаха.

Императорът отново седеше на трона си. Вече не се ронеше. Отдалеч се чуваше шум от маршируващи крака. От хоризонта се зададоха войски. Войниците бяха бронирани и с човешки ръст. Пред краката на Императора се прегрупираха в шахматни квадрати и застанаха мирно в пълна бойна готовност.

Излязох.

Това са царете, чиято власт отдавна беше увенчана от върховния Бог, чиято победа беше решена от неговата десница, чиито награди бяха готови още преди те да покажат мъжеството си във войната, чиито трофеи бяха поставени още преди схватката, за които беше предопределено не само да царуват, но и да бъдат храбри, от които варваринът се стряска още преди да са потеглили.

XIII За страданието на затрудненатаОТ ТЯЛОТО ДУША

* * *

Папата? Че колко дивизии има той?

Йосиф СталинПриближаващата буря

от Уинстън Чърчил

Научи се да бъдеш полицай, защото това не може да се импровизира. Що се отнася до занаята да си папа, по-нататък ще разбереш. Всеки може да бъде папа; доказателството е, че



самият аз станах.

Папа Йоан XXIII

По-късни агиографически предания го обрисуват като проповедник из живописните пазари и пристанища на Мала Азия, на Сирия и Индия. Тоягата му като съвест тропала по нечестиви пътища и мозъци.

Иван Теофилов Вартоломей

5. ПАПАТА (ВЪРХОВНИЯТ ЖРЕЦ)

Петицата най-ясно разкрива себе си, когато се представи като 4 + 1. Към материята, съставена от четирите елемента или четирите посоки на света, се прибавя нов фактор: духът. Ето защо това е числото на човека, материя и дух, четири крайника и глава. Човекът с изпънати ръце и крака се вписва в пентаграма, или петолъчна звезда, която в окултизма е символ на микрокосмоса. Това е вселената на индивида, която възпроизвежда на земен план макрокосмоса, голямата Вселена.

В този смисъл няма да е изненада, ако кажем, че Папата, или Жрецът, е създателят и пазителят на догмите на официалната религия. Той проповядва сред материята, но работи с духа.

Между Жрецът и Жрицата има множество прилики: троновете и на двамата са между две колони, и двамата са своеобразни проводници на Божията воля на Земята, и двамата са облечени в подобни роби. На пръв поглед те са аналози, но в действителност владеят различни сфери на съществуванието. Зад трона на Жрицата се намира скритата врата към несъзнаваното, докато двата стълба зад Жреца са колоните

върху които се крепи религиозната институция. Символът на духовната власт, тиарата, увенчава главите и на двамата, но докато белият воал около главата на Жрицата говори за чистота на мислите, белите ръкавици (в някои колоди - ръкави) на Жреца говорят за чистота на действията. Жрицата владее тайната на индивидуалното преживяване; тя е искрата на Бога, възприета като прозрение. Жрецът е обществена фигура; той осъществява богослужението сред хората. Жрицата слуша интуицията си, Жрецът казва кое е правилно. Някак си тя е по-скоро Жрица, докато той е по:скоро Папа.

Както Папата благославя праведните християни и опрощава греховете им, така и древният жрец е направлявал мистерийните обреди като пръв сред посветените. Оттук някои окултисти правят заключението, че Папата е пазител на тайно знание. Това не е точно така. Целта на Папата/Жреца е да проповядва знанието си, независимо дали пред целия свят, или пред ограничен елит.

Друго често срещано недоразумение относно неговата персона е, че го представят като отегчителен чичко, вторачен във вехтата си кондика. Това е и вярно, и не е. Жрецът учи на благотворни за обществото истини, които за самия него може и да са очевидни, но за другите не е задължително да са. Например през 1762 г. Жан-Жак Русо написва „Гражданския договор”, където се впуска в защита на правата на редовия човек и срещу идеята, че има богоизбрани по рождение. Трактатът се е сторил скандален на аристокрацията, но от сегашна гледна точка изглежда, че Русо просто е казал очевидното. Русо е едно от най-талантливите пера на Просвещението и през призмата на Тарото се вижда като „Папа” на своята „религия”, независимо че именно просвещението се бори срещу „мрачните догми” на църквата в защита на разума, науката и човешките права. Жрецът задължително проповядва учение, нищо по-малко от това.

Императорът се разпорежда със съдбите на хората, докато Жрецът е законодател в духовната



област. Той казва кое е добро и зло, какви са нещата и как трябва да бъдат. Проповедта му не е просто даване на съвети. Тя трасира пътищата, по които може да се трансцендира настоящият свят.

Ако трябва да потърсим по-конкретния прототип на Жреца, вероятно ще го намерим в цар Соломон, последният владетел на обединен Израел. Прочут навред с мъдростта си, той властвал дори над обитателите на скрития свят и можел да им Заповядва. Това обаче не му пречело да бъде отличен администратор и за да подобри управлението, разделил Израел на 12 области. Ако има връзка между света на демоните и териториалното деление, то тя е в цар Соломон. Тук отново се връщаме на символизма на петицата - духът и материята намират пресечната си точка в човека.

При египтяните Жрецът е Тот, посредникът между волята на боговете и хората. Тук обаче Тот не е в аспекта си на покъсния, неуловим като живак Хермес, а е като древния писар на колегите си по безсмъртие. Не случайно той е свързан с Луната, която е била смятана за посредник между слънчевите лъчи и Земята. Наричан „сърцето и езика на Ра”, Тот формулира и записва всички магически думи на сътворението в Акаша, паметта на света. Също като Каин и Авел Фокусникът и Жрецът имат общ корен, но крайно различни проявления.

На гравюрата Жрецът е вдигнал благославяща ръка над двама богомолци, коленичили, за да изразят вярата си. Единият от тях е с жълта мантия и представлява човека на мисълта, а другият е с червена и представлява човека на действието. В ръката си Жрецът държи лотарингски кръст с три напречника. От XV в. нататък само папата е имал право на такъв кръст. Кръстовете с два напречника са били привилегия на кардиналите и архиепископите, а епископите са ползвали обикновен. Става ясно, че тройният кръст е символ на църковната йерархия. Но кръстът сам по себе си - с вертикалната и хоризонталната си ос - означава връзка между небето и земята и в този смисъл споделя символизма на дървото или стълбата. Кръстът, изобразен на картата, има максималния брой в земен план стъпала до небето.

През призмата на аналитичната психология ще видим Папата като „мана-личност”. „Мана” е меланезийска дума, взета от антропологията. Означава свръхестествена и непреодолима сила, излъчвана от някои личности, които общуват едновременно с видимия и невидимия свят. В определени периоди от живота си човек е силно чувствителен към влиянието на мана-личността. Покръстването, инициацията, излекуването или желанието за вътрешна реформа карат човека да търси напътствие от авторитет. Надеждата му е, че ще получи не съвет от смъртен събрат, а отвъдно послание, предназначено да извиси съзнанието му. Днес все по-често мана-личността се нарича „харизматична”.

Като човек Жрецът е този, който знае кое е правилно, на първо място в религията, но и не само там. Той може да е политолог, модист, литературен критик, философ, светски хроникьор. Не е изключено да стане и досаден с категоричните си позиции - този, който благославя едно, осъжда друго. Всяка година се провеждат конкурси за най-грозно облечена публична личност, за най-лош филм, за най-неприятна песен, при това успоредно с раздаването на престижните награди. Съдни-ците и в двата вида конкурси са едни и същи хора - тези, които знаят какви трябва да бъдат нещата. А кварталният вариант на по-горния снобски Папа е известният на всички мърморко с обществена насоченост.

Жрецът в литературата: Дон Хуан от книгите на Карлос Кастанеда. Жрецът обаче е по-често писател, отколкото герой: Платон, Аристотел, Цицерон, Тома Аквински, Августин Блажени, Макиавели, Петър Дънов - Учителя. Тук освен философите и авторите, описващи живота си с поучителна цел, спадат и полумитологични личности с неясна идентичност, но съществуващи текстове: Християн Розенкройц, Хермес Трисмегист.

Жрецът в киното: „Мисионерът”, „Мойсей”, „Ганди”.

Жрецът в историята: Апостол Павел, Кирил и Методий, Томас Джеферсън, автор на „Декларацията на независимостта” на САЩ, Отец Паисий, Хан Крум - законотворецът, Цар Борис - кръстителят, Пако Рабан - визионерът. Революционери-теоретици като Робеспиер и Ленин. Фараонът Ехнатон, който основава първата в света монотеистична религия. Концептуалисти като Анди Уорхол. Хамурапи, царят на Вавилон, който оставя първия писмен законник. Сведенборг, Конфуций, Петроний и т.н.



Ключ към психологическото състояние на Пътуващия през картите: Пътуващият търси напътствие. Вече знае, че светът се управлява не само от силата, но и от морални, етически и естетически правила. Обществото започва оттам, където човешките критерии за добро и зло се надградят върху природния закон. Пътуващият добива усет и за това, на което сам може да научи околните.

Тълкуване при гадаене: Повишение, благословия. Тържествен обряд за смяна на социалното положение. Изява в писането, философията, науката, църковното дело, културата, правото. Успявате да наложите цялостен възглед за света, който ще се възприеме. Действие, което ще срещне подкрепата на обществото. Силно заявена морална позиция. Добър съвет.

Законодател в духа и интелекта. Свещеник, преподавател, трибун, критик, политик, експерт, адепт на учение, посветен, член на жури.

Обърната: Догматизъм, лицемерие, нетърпимост, предубеденост, фанатизъм, скучно бръщолевене, партийна диктатура.

Дървен философ, безпомощен теоретик, мракобесна личност, натрапник в личния живот. Досадник, който с високопарен тон преповтаря общоприетите норми.

Обърнатият Жрец има и светла страна: Някой действа в разрез с правилата, за да направи каквото трябва.

Медитация (Не четете, ако имате намерение да медитирате, но още не сте го направили.)Когато влязох, Жрецът направи рязък вертикален жест с ръка на коленичилия богомолец

вдясно му отсякоха главата, а другият слезе в нещо като златен басейн, над който се извисяваха слънчеви храмове и пътища, водещи нагоре към Златни дворци. Отдясно висяха още глави и беше сумрачно, а отляво - слънчево. Левият хоризонт преливаше във все по-светли и ярки тонове и зад Жреца завършваше в горещ ден.

Десният хоризонт преливаше във все по-дълбок мрак и зад Жреца завършваше в звездна нощ. Точно зад гърба му денят и нощта бяха разделени по права линия над главата му. Той самият приличаше на марионетка и от главата му нагоре излизаше дебел кабел или проводник, чийто край не можех да видя. Попитах го:

- Защо на Императора едното му око е синьо, а другото: червено?- Това е загадката, която Императорът ти е задал на тебе.- И ти ли имаш загадка към мене? - Да.- Ти марионетка ли си?- Да, но колкото повече ме гледаш, толкова повече ще ти приличам на човек, докато накрая

няма да съм марионетка.- С какво си свързан?- С по-висшето стъпало.- Ако по-висшите влияят на по-низшите, защо тогава и ние не влияем на мравките?- Щом не влияете, значи не сте по-висши. Замислих се да го питам нещо важно.- Как да спра да се страхувам от смъртта?- Ти ще умреш като всички други. Всеки сам решава дали да се страхува, или не.- А тези ключове отключват ли нещо, или са само символ? Имах предвид златния и

сребърния ключ, които лежаха в подножието на трона.- Отключват, разбира се. Това са ключовете за рая й ада. И той ми позволи да ги пробвам.

Огледах се за врати, но нямаше. Тогава видях в небето зад него две ключалки - едната в слънчевата половина, другата - в нощната. Завъртях ключовете едновременно. Двете небеса се завиха настрани като хартиени рула и зад тях се откри една обща картина: някакво селце с каруци и хора по пътя и улиците, а над него - обрасли в зеленина хълмове. Хората изглеждаха заети в работата си. До мен достигнаха миризми на село и птиче пеене.

- Значи всичко е едно? - попитах аз.- Всичко е едно, но адът и раят са различни неща.



Тогава погледнах отново към Жреца и видях, че вече е белобрад, почти безплътен старец, без следа от кабел или нещо друго от предишната му същност на марионетка.

Излязох.

А аз, като благодарих и благослових Бащата на всичко, получил сила от него, научен за природата на цялото и видял най-великата гледка, започнах да проповядвам на хората красотата на благочестието и знанието: „Народи, хора, родени от земята, вие, отдали се на пиянство и сън, на незнание за Бога, събудете се, освестете се, вие, омаяни от неразумен сън”.


* * *

Влюбените никога не се отегчават един от друг, защото постоянно говорят засебе си.

ФРАНСОА ДЬО ЛАРОШФУКО

Джироламо обича Салвестра; по молба на майка си той заминава за Париж:, а при завръщането си научава, че Салвесткра се е омъжила; тогава той се промъква в дома й и умира до нея; когато го пренасят в църквата, Салвестра пък умира до него.

БОКАЧО Декамерон, новела VIII

След секс наум аз говоря на женитеза тебе, защотоискам да говоря за ангели.

Марин Бодаков

6. ВЛЮБЕНИТЕ

Ако има число на любовта, то това е шестицата - числото, отредено в древността на Венера-Афродита. Нещата обаче не спират дотук. Шест се състои от две тройки, а те, както вече споменахме, означават реализация на ново ниво. Значи налице имаме не една, а две нови реализации, което подхожда на чувствата на двама влюбени, обединени в общо число.

Но оттук започват и проблемите с двойствеността на шестицата - хармонично свързаните й два елемента са противоположни. Ако единият е дух, другият е материя; ако единият е вода, другият е огън; ако единият е добро, другият е зло. Това обединяване на противоположностите най-добре личи в шестолъчната еврейска звезда или „печатът на Соломон”. Той се състои от два преплетени триъгълника - единият сочи нагоре, а другият надолу. Оттук и вътрешното противопоставяне, напрежението. Изпитанието в



шестицата, за жалост на всички влюбени.Първото нещо, което прави впечатление в картата, е, че Влюбените не са двама, а трима. Има

и колоди с по двама, но това е опростен вариант. Над тях, закривайки слънцето, стои Ерос (или Купидон) с готова за изстрелване стрела. Картата на Влюбените подсказва за младост, енергия, страсти, широките възможности за избор в живота. При по-внимателно вглеждане обаче става ясно, че ситуацията е нагнетена с напрежение. Младият мъж още не е взел решение. Двете жени протягат собственически ръце към двете му половини, при това едната сочи към сърцето му, а другата - към по-ниско стоящ орган. Дори тетивата на Купидон е задържана в най-изпънатата си позиция. Сякаш светът е затихнал, за да разбере как да продължи по-нататък.

Езоп разказва една притча за щастието на многостранните отношения. В древни времена, когато многоженството било разрешено, живял един мъж на средна възраст. Той имал две съпруги: едната млада, а другата стара. И двете много го обичали и искали той да им подхожда. Само че косата на мъжа започнала да се прошарва. Това никак не се харесало на младата съпруга, понеже го правело да изглежда по-възрастен и неподходящ за нея. И тя започнала всяка вечер да му вчесва косата, като тайно откъсвала белите му косми. Старата жена обаче с радост гледала как мъжът й побелява, защото все повече започвал да й подхожда и вече нямало да я вземат за негова майка. Затова започнала да го вчесва сутрин, като тайно отскубвала черните му косми. В резултат на тези грижи мъжът оплешивял.

Любовният триъгълник или страстта, насочена в три различни посоки, е класическата люпилня на усложнения, а и едно от най-силните изпитания на личността. Колко са устойчиви любовта, характерът, чувството за дълг, смелостта, зрелостта, безумието? Всички тези въпроси стоят на карта до избистрянето на любовния триъгълник. Разбира се, това избистряне понякога се протака до последна възможност поради нежеланието на всеки от участниците да отстъпи.

В този смисъл картата на Влюбените показва необходимостта от вземане на решение. Проблемът е намерил езиков израз в поговорки като: „Не може и вълкът да е сит, и агнето да е цяло” или „Двама са малко, трима са много”. Шести аркан предвещава труден избор, при който не могат да се запазят и двете възможности. Младежът по средата трябва да избира между майката и любимата, любимата и съпругата. Съпругата и призванието, призванието и парите, парите и че-стността, честността и приятелството, приятелството и любовта. Двата фактора са уравновесени и не може предварително да се разбере накъде ще се наклони везната, защото всеки избира според степента на съзряването си или според етапа, на който е стигнал в пътешествието си през живота. При всяко положение обаче става дума за любов и страст.

В психоанализата шести аркан покрива обширната територия на инцеста, едиповия комплекс, либидото, нагона, инстинкта към живота и инстинкта към смъртта. Да не говорим за двойно обвързаната ситуация, която води до шизофрения. При нея човекът е стимулиран еднакво силно едновременно да направи и да не направи нещо. Например: „Ако наистина ме обичаш, ще се ожениш за братовчедка ми!”.

В алхимията Влюбените изразяват базисния й принцип „разлагай и съединявай”. „Разлагането” трябва да се разбира като премахване на свойствата на дадено вещество, за да се изчисти от предишните му отличителни черти, а „съединяването” - като изграждане на ново вещество, но вече с желаните от алхимика качества. Първият процес се споменава в книгите още като разпределяне, изгниване, разделяне, а вторият - като връзка, съвкупление, брак.

Примери за кръстопътя на Влюбените можем да извадим от всички митологии. Както си вървяла през гората на тъмните елфи, Фрейя, съпругата на скандинавския бог Один, съзряла четири черни, грозни и брадати джуджета. Те били майстори и в подземното си царство били изработили вълшебна огърлица. Щом я зърнала, Фрейя я пожелала от все сърце. Джуджетата обаче също си имали нещо наум и й предложили замяна: огърлицата срещу една нощ с всеки от тях. Така Фрейя се изправила пред труден избор и вместо да придобие нещо ново, трябвало да реши какво да прави: да изневери на Один, който макар и с едно око забелязвал всичко, или да се откаже от огърлицата.

Но може би един от най-драматичните избори с дълготрайни последствия ни представя гръцката митология с нещо като Влюбените в разширен вариант. Според древно пророчество



Парис, синът на троянския цар Приам и царица Хекуба, един ден щял да доведе Троя до разруха. Приам взел мерки да отнесат сина му надалече от царството, но пък там го намерили овчари и го отгледали. Веднъж, както си пасял стадото, Парис дочул гласовете на Хера, Атина и Афродита, които спорели коя от трите е най-красива. Може би защото се оказал под ръка, богините се обърнали към него да разреши спора, като всяка от тях се опитала да го подкупи. Хера му обещала да го направи владетел на Европа и Азия, Атина му обещала победа, ако поведе троянците в битка срещу Елада, а Афродита му предложила най-красивата жена на света - Елена, която по същото време вече била съпруга на спартанския цар Менелай. Парис се спрял на последното предложение, с което сбъднал всички лоши прогнози. Спечелил си доживотни врагове в лицето на Хера и Атина и донесъл на Троя разрушителна война.

Никой не може да избегне драмата на влюбените, независимо дали е искал да бъде въвлечен в нея, или не. Кралица Гиневра (Гуинивър) е трябвало да избира между непобедимия сър Ланселот и достойния крал Артур, Пенелопа е трябвало да избира между предполагаемо живия Одисей и наличните годежари, а самият Одисей е избирал между сирените и пътя към дома. Независимо дали в митологията, литературата или живота, големите промени обикновено се съпровождат от труден избор, който може да бъде наричан и „предизвикателство”. Първоначално Ерос е бил тачен не само като бог на любовта, но и като бог на съдбата.

Влюбените са отговорни за постоянните усложнения на отношенията, които ни съпровождат в живота. Любовта не само обединява, тя е и в основата на всяко неразбирателство.

Влюбените в литературата: Нямат брой и чет. Ромео и Жулиета, Тристан и Изолда, Нал и Дамаянти. „Неразделни” от Пенчо Славейков; „Любов под брястовете” на Юджийн О'Нийл. Кетрин, Хийтклиф и Линтън от „Брулени хълмове”; Макбет, лейди Макбет и кралят Дънкан, независимо че тук любовта е към властта, а изборът - между доброто и злото. Хамлет, баща му, майка му и чичо му. Може да се каже, че Влюбените присъстват във всяка книга - било като трудна любов, любовен триъгълник или драматичен избор.

Влюбените в киното: „Любовна история”, „Далече, далече”, „Мемоарите на една гейша”; „Перфектно убийство”, „Първичен инстинкт” показват темата в криминален вариант. „Герой”, в който любовните отношения се представят в няколко варианта, като всеки следващ е ново приближаване към истината. Нео и Тринити, Тигър и Дракон, отново „Планината Броукбек” и т.н., и т.н.

Влюбените в историята: В политически план шести аркан не изглежда особено романтично. България, съюзник на Германия през Втората световна война, приветства идването на руските войски. Петдесетина години по-късно България, съюзник на Русия през студената война, влиза в НАТО. По-малките държави добре познават съдържанието на шестата карта. Когато през 1631 г. Мумтаз Махал (наричана Възвишената в двореца) умира на 39 години, нейният съпруг - император Шах Джахан, построява небивал по размерите и разточителството си мавзолей. В продължение на 17 години 20 хил. души от Индия, Турция и Иран работят, за да издигнат Тадж Махал в нейна чест. За това чудо на ислямската архитектура в Индия са използвани йеменски ахати, арабски корали, персийски оникс и аметисти. Вероятно Тадж Махал е най-голямото обяснение в любов на повърхността на земята. Интересното още в случая е, че Смъртта играе ролята на третия в картата.

Ключ към психологическото състояние на Пътуващия през картите: Познаването на правилата, моралните норми или личният интерес не могат да спасят Пътуващия от страданието на избора. Сега се налага да пита сърцето си.

Тълкуване при гадаене: Кръстопът. Труден избор, на който ще успеете да намерите правилното решение. Обяснение в любов. Предстои ви мъчително претегляне на плюсовете и минусите. Не се страхувайте от сложната ситуация, ще се справите възможно най-добре. Изяснявания на отношенията. Време е да си отговорите кое е важно за вас.

Любовници, влюбени, хора, преплетени в различни връзки.

Обърната: Сложно кълбо от симпатии и антипатии. Неприятен любовен триъгълник.



Между вас и партньора ви е замесено трето лице. Някой кръшка. Отношенията са застрашени от разпад. Конфликтна ситуация, при която всеки следва собствения си интерес. Не можете да вземете решение поради уравновесяване на всички фактори. Външни сили се намесват между вас и партньора.

Медитация (Не четете, ако имате намерение да медитирате, но още не сте го направили.)Когато влязох, видях млад мъж, изправен между две жени - едната руса, другата чернокоса.

Той целуна русата, после отиде при чернокосата, но тя го удари. Мъжът продължи да се колебае между двете жени, като едната явно го привличаше с отзивчивостта си, а другата - с липсата си на такава.

Изведнъж иззад тях със съскане премина дебел като въже лъч светлина, който прониза мъжа през сърцето и продължи напред в далечината, разтапяйки всичко по пътя си. Така премина и през планините, които се изпречваха насреща му. Около това дълго въже от светлина се образуваше кух тунел от изпепелена материя.

Мъжът се хвана за лъча, който го пронизваше, както конецът игленото ухо, и започна да се притегля напред. Погледнах назад и видях, че лъчът идваше от слънцето. Погледнах напред да видя докъде стига и видях, че отново стига до слънцето. Или слънцата бяха две, или лъчът излизаше и се връщаше в слънцето, без да мога да видя пълния кръг, който правеше.

Мъжът, нанизан на лъча, продължи да пълзи нагоре над пропасти и гори, отдалечавайки се все повече и повече от двете жени долу. Накрая се изгуби в яркия слънчев диск.

Долу, на поляната, жените продължаваха да седят от двете страни на лъча. Бяха подвили крака една срещу друга в еднакви пози. Едва тогава забелязах, че те са съвършено еднакви, като огледални образи, само дето едната беше чернокоса, а другата - руса.

Излязох.

А той, като видя подобната му форма в нея, отразена във водата, я обикна и пожела да живее там. И с мисълта възникна действие, и той насели неразумната форма, а природата, като пое любимия си, го обгърна и се смесиха, защото бяха влюбени. И затова единствен сред всички същества по земята човекът е двоен.


* * *

Нека Варии прочуе чрез меонийски стих теб, Агрипа, герой и победител горд, как на кораб и кон след теб кохортите славни подвизи свършиха.

Квинт Хораций Флак Към Марк Випсаний Агрипа

Победа на всяка цена, победа въпреки терора, победа независимо колко дълъг и труден момее да се окаже пътят; защото без победа няма оцеляване.

Сър Уинстън Чърчил в първото муизявление като министър-председател

пред Камарата на общините, 13 май 1940 г.

Значителното е край нас, размесено



с подробности, и никакъв херолд не възвестяванеговото идване. Апостолите бродят преоблеченивъв въглищарски дрехи...

ИВАН ЦаневПаметна плоча

7. КОЛЕСНИЦАТА

Седмицата е числото на пълния комплект и завършения цикъл: 7 цвята правят цяла дъга, 7 дена правят цяла седмица, 7 музикални тона правят цяла гама, 6 дена труд + 1 ден почивка правят цяла вселена, ако правещият е Бог. Освен това седмицата е неделима, окончателна, и в този смисъл сама отговаря за себе си. Около нея съществува и някаква мистична самота.

Колесницата сама по себе си е символ на човека, като ходовата част е тялото, конете са емоциите, а колесничарят - разумът. Когато разумът държи здраво юздите на емоциите, трите елемента вкупом се придвижват напред и никой не може да ги спре. Според психоанализата всяко превозно средство в сънищата се тълкува като Аз-а, който се движи по пътя на живота. Избягвайте да сънувате таратайки, особено такива, които не могат да запалят.

Трябва да се отбележи и че колесницата не е какво да е, а бойно средство за придвижване. Селянинът би използвал каруца, а господарят - носилка или каляска. Но триумфалните арки се строят именно за победителите в битка, а не за жреците, хетерите, императорите, интелектуалците или каквато и да е друга предварително известна социална прослойка. Под арката на славата може да премине всеки, но трябва да е победител.

Значението на Колесницата е просто и окончателно: победа, триумф. Това тържество обаче не се дължи на високия пост, както е при Императора, нито на привилегированата интелектуална позиция, каквато има Жрецът, а на увереността в собствените сили и на самотната борба със себе си (конете), с обстоятелствата (пътя), с бедите, връхлитащи тялото (колесницата), и с разума, който в тежки моменти е склонен да хвърли юздите.

Според старогръцка легенда някакъв човек карал натоварената си каруца по калния път. На едно място колелата така затънали, че колкото по-силно дърпали конете, толкова по-лошо ставало. Човекът хвърлил камшика си, слязъл от каруцата и се проснал в калта да се моли на Херкулес. „О, най-силен сред силните, помогни ми в тази страшна беда”, занареждал той. Не щеш ли, Херкулес надлежно се появил и казал: „Човече, защо се излежаваш в калта? Стани и напъни колелото с рамо”. Ние си имаме българска приказка в същия дух за тримата братя, които викали неволята. Колесницата от Тарото разказва историята за този, който лично се е преборил за успеха си.

Всички по-важни богове от древните пантеони имат колесници, а животните, запретнати в тях, обикновено показват областта, над която се простира силата на господарите им. Колесницата на Митра се тегли от бели коне, на Кибела - от лъвове, на Посейдон - от тритони, надуващи раковини, на Венера - от гълъби, на Диана - от елени, на Юнона - от пауни, на Хефест - от кучета, на Зевс - от орли, на Дионис - от кози, а на Фрейя - от котки. На този фон Плутон изглежда краен традиционалист, предпочел за себе си черни коне. В картите Таро Колесницата се тегли в по-редкия случай от коне и по-често от сфинксове. Страшното митично същество, изпратено от боговете да причаква хората по пътищата с гибелни въпроси, е може би най-подходящата жива тяга на човешката колесница. Героят от седма карта дори не ги държи с юзди, което показва колко добре ги владее. Това е обяснимо. Сфинксът може да бъде превърнат в слуга по един-единственначин - като се разгадае тайната му. Правилният отговор е и началото на всяка победа.

Шумерската богиня Ищар, или Астарта, наричана още „Господарка на конете и колесниците”, първоначално била богиня на любовта, насладата и веселието. Постепенно тези нейни атрибути отпадат и остава само могъщото й покровителство в бой. „Аз съм Ищар от Арбел”, казва тя в



пророчеството от Асарадон, „пред теб, зад теб ще вървя, не се боя от нищо!” Победата е винаги победа над някого или нещо. Враговете, изпитанията и завистта са вечните й спътници.

В психологически план Юнг разглежда архетипа на героя като образ от несъзнаваното. В него са събрани идеите, формите и силите, които владеят душата. Конкретният образ на героя при всеки човек е различен и показва идеала, към който той се стреми, а също и начина, по който смята да осъществи мечтите си. В индустрията на компютърните игри много добре знаят силата на архетипа, защото обикновено предлагат внушителен набор от типове, с които играещите могат да се идентифицират: културист, чудовище, магьосница, друид, красавец, амазонка и т.н. Разбира се, героят е много повече от това, той е „цялостната личност”. Никой не може да се превърне в героя си, но цял живот ще моделира себе си спрямо него.

Целостта на героя според Юнг включва не само способността му да устоява на изпитанията, но също и да понася огромното напрежение на противоположностите, каквото представляваше предходният аркан на Влюбените. Платон в „Държавата” твърди, че човек може да бъде отклонен от добродетелта по два начина - чрез страдание и чрез омагьосване (съблазън). И за да се разбере кой е достоен за Страж и кой не е, младите мъже трябва да бъдат подлагани на страшни и сладостни изпитания, в които да докажат устойчивостта на характерите си. Така ще се разбере дали в направата им е примесено желязо или бронз, което ще ги изпрати в обществените слоеве на земеделци и занаятчии; сребро, което ще ги направи помощници на най-добрите; или злато, достойно за висшия кръг на Стражите. Струва си да се забележи, че колесничарят е със златна броня.

За съжаление, триумфът е не само награда за усилията, но и състояние, което трудно се задържа. При Императора сила та е в институционалната му позиция, но при колесничаря - в самото действие. Човек не може застине в мига на победата си, освен ако режисьорът не спре кадъра. Животът продължава. Колесницата е в постоянно движение и трябва да продължи да доказва себе си.

Що за хора постигат победа? В мига на триумфа не е много ясно. Някой се изправя на сцената, друг се преборва с нападателя си, трети взима награда, четвърти спасява човек, пети печели състезание, шести надделява над тежка болест. Отвън се вижда само блясъкът на златната броня на колесничаря. Под нея волята за победа, усилията, страданията, разочарованията и лишенията по пътя към успеха остават скрити в мига на тържество. Китайският философ Уан Джун пише следното: „Онзи, който е станал властелин на света, непременно е постигнал победа. Онзи, който е постигнал победа, непременно е силен. Онзи, който е силен, непременно умее да покорява сърцата на хората. Онзи, който покорява сърцата на хората, непременно умее да владее себе си. Онзи, който умее да владее себе си, непременно умее да бъде кротък и слаб”.

И накрая, всяка истинска победа е победа на доброто над злото, иначе се нарича злодеяние.

Колесницата в литературата: Ахил убива Хектор, Антигена отстоява правото на мъртвия си брат да бъде погребан, Разколников се предава, Дейвид Копърфийлд забогатява, Беоулф убива чудовището Грендел, а после и майка му, мис Марпъл разкрива коя от приятелките й е отровила пощальона.

Колесницата в киното: „Огнени колесници”, „Гладиатор”, „Спартак”, „Смъртоносно оръжие”, „Фирмата”, „Конан Варварина”, „Умирай трудно”, „Роки”. Колесницата на практика е задължителна във филмите за бой, съд и спорт. Върху нея се крепи популярният сюжет, при който някой, който отначало няма никакъв шанс, се хваща здраво на работа, преборва се с неприятностите, справя се дори с подлеците, които искат да го препънат по пътя му, и накрая триумфира в победата си. В тези филми действа с пълен размах пословицата „Юнак без рана не може”.

Тук обикновено се нареждат и филми с числото 7 в заглавието. От героите в тях сме свикнали да очакваме смелост, виртуозно умение, навик да се действа в самота и някаква форма на личен триумф накрая: „Седемте самураи”, „Великолепната седморка”, „Седморката на Блейк”. „Седем” не прави изключение.

Колесницата в историята: Победата на хан Крум над Никифор Фока за българите,



победата на Василий над Самуиловите войници за византийците, победата на Мехмед II Завое-вателя над Константинопол и Балканите за Османската империя, победата на руските войски над османските поробители.

При сблъсък между две страни картата на колесницата винаги е права за едни и обърната за други. Не така стои въпросът с откриването на пеницилина през 1928 г. от сър Шександър Флеминг, което е победа за цялото човечество, но не и за бактериите.

Ключ към психологическото състояние на Пътуващия през картите: През външни трудности и вътрешни противоречия Пътуващият се научава да преследва целта си до победа.

Тълкуване при гадаене: Успех, триумф, победа. Талант, заслужени почести. Постижение, пред което всички ще се възхитят. Слава. Враговете са сразени.

Атлет, състезател, военен.

Обърната: Безсилие. Не достига воля за победа. Враговете тържествуват. Фатални колебания, липса на посока. Не оставяйте започнатото недовършено. Арогантност, груба саморазправа. Бунт. Юздите са изпуснати. Хаос, нещата вървят на самотек.

Медитация (Не четете, ако имате намерение да медитирате, но още не сте го направили.)Когато влязох, колесничарят изплющя с камшик и конете - черен и бял - препуснаха.

Колесницата се втурна по зелената ливада към близкото езеро, което се простираше чак до хори-зонта. Вместо да спре пред езерото, тя се понесе по повърхността му, а после се издигна във въздуха. Когато се насочи към слънцето, сцената много ми заприлича на Влюбените, но Колесницата не потъна в слънцето като мъжа от шести аркан, а премина през него, оставяйки дупка. Приземи се сред тълпа от аплодиращи хора, някои от които хвърляха цветя. Колесничарят дефилира пред тях в златна броня и затворен шлем.

Изчаках го далеч от възторжените посрещачи. Поисках да смъкне шлема си, за да го видя кой е. Той изпълни молбата ми. На мястото на лицето му потрепваше дъга от менящи се цветове, сред които изплуваха ту едни черти, ту други.

Попитах го:- Ти говориш ли?- Да. Но много бързам - отвърна той и даде знак на конете. Излязох.

Защото е поставен в средата, сякаш коронясам с целия свят, и като добър колесничар е подсигурил колесницата на света и я е привързал към себе си, за да не се носи без посока. А юздите са живот и душа, и дух, и безсмъртие, и пораждане. И той е отпуснал юздите, за да не се носи светът далеч от него, но ако трябва да кажем истината, заедно с него.

XVI Определения на Асклепийкъм цар Амон

Сокрш Некмепсим

* * *

Справедливостта без сила е безпомощна, силата без справедливост е тирания... Неспособни да подкрепим справедливостта със сила, ние сме издигнали силата в справедливост.

Блез Паскал Размисли

Прощава се всичко на онзи, който сам



не си прощава нищо.

Конфуций Поучения

Господа съдии! След малко вие ще се оттеглите, за да решите по-нататъшната житейска съдба на моя доверител. И аз ви моля, господа съдии, единствено затова ви моля, само за това, преди да я решите, представете си за миг, че на земята живееше само Гавраил.

Чавдар Ценов Щраусовете на валс

8. СПРАВЕДЛИВОСТТА

Осмицата е числото на пълното равновесие. Тя се разделя на 2 четворки, всяка от които се разделя на по 2 двойки. След окон-чателното 7, което тържествува в своята пълнота, осмицата внася неминуемия елемент на противоборство и относителност. Нищо в живота не съществува само по себе си - дъждовете са добри за дърветата, но лоши за камъка; вълците са добри за природния баланс, но лоши за овчарите; печалбата за един е загуба за друг. Балансът е условие за съществуването на Вселената и може да бъде изменян, но не и премахнат.

Ето защо кабалистите казват, че зад всяка сефира от Дървото на живота съществува същата тъмна сефира, която да я уравновесява. А според древните правила на магията не можеш да създаваш от нищо нещо, защото балансът на света няма да позволи да бъде нарушен.

Магическата поява на нещо изгодно ще се съпътства от появата на нещо неизгодно - „цената”, защото промяната ще се дължи на личните вмешателства в хармоничната тъкан, която свързва всички ни. Много хора усещат това и се страхуват, че ако например спечелят пари от лотарията, могат да загубят нещо друго, което е ценно за тях. Всеки иска да е сигурен, че е заслужил щастието си, защото иначе рано или късно плаща за неправдата да му се радва.

Справедливостта от картите Таро държи в лявата си ръка везни, а в дясната меч. Тя едновременно претегля и наказва, защото законът е нищо, ако не може да бъде наложен. Спра-ведливостта осигурява баланса не само в света като цяло, но и в живота на всеки отделен човек. Там тя се явява като отговор на личното поведение, възнаграждава добрите дела и наказва лошите. Хората са отбелязали това явление в поговорките „каквото повикало, такова се обадило”, „каквото си на-дробил, това ще си сърбаш”, „който сее ветрове, жъне бури”, „който не работи, не трябва да яде”, „сега ще легнеш на каквото си си постлал”, „добрите неща се случват на добрите хора”, „който нож вади, от нож умира”, „който копае гроб другиму, сам пада в него”, „който се смее последен, се смее най-добре”. Силата на Справедливостта е толкова видима, че езикът сякаш не може да се насити да я изтъква.

Фигурата от осми аркан видимо наподобява древногръцката богиня на божественото правосъдие и закона Темида, с тази разлика, че картите никога не са представяли Справедливостта с вързани очи. Този символ на безпристрастието е премахнат в полза на проницателния поглед, от който никой не може да се скрие.

Темида („правило”, но и „вселенският порядък”) се занимава не толкова с моралната страна на справедливостта, колкото с всеобщите закономерности, съобразно които Космосът съществува. Тя е дъщеря на титаните Уран и Гея - небето и земята. От своя страна е майка на трите орисници - Клото, която преде нишката на живота на всеки човек; Лахезис, която я отмерва; и Атропос, която я прерязва. Нейни деца са също и четирите сезона. Дотук Темида е пресечна точка на три равновесни системи: от два елемента (небето и земята), три елемента (раждане, живот и смърт) и



четири елемента (пролет, лято, есен, зима). Очевидно законът стои в центъра на всички вселенски кръговрати. Постоянна спътница на Зевс, тя го съветва, раздава награди и наказания.

Древните гърци обаче са оставили „углавните престъпления” специално на Немезида, олицетворение на божествения гняв. Тя се е грижела за възстановяването на равновесието откъм неприятната му страна. Смятало се е, че хората могат да разярят боговете по два начина: като нарушат моралните закони или като натрупат толкова земни блага, че се превърнат в господари на събратята си. Немезида е бдяла такова нещо да не се случи. Изобразяват я с показалец върху устните, вероятно за да напомня, че човек се вкарва в беда още,от непремерените думи.

Смисълът на Справедливостта е в нейната всеобхватност. Ако има време или място, където някой би бил защитен от нея, това просто ще означава, че справедливост няма. Ако тя съществува, значи е навсякъде - и в живота, и в смъртта. В Египет крилатата богиня Маат е въплъщение на правото, истината и закона, върху който се основава всичко съществуващо. Освен че властва над всяко начало и край, над „всички времена и светове”, Маат присъства и на съда на душата в отвъдното. Там Анубис, богът чакал, поставял от едната страна на везната сърцето на мъртвия, а от другата - перото на Маат. Тежестта на двете е трябвало да излезе равна.

Везната означава не само справедливост, но и баланс, равновесие, претегляне, рационално мислене, дистанция на погледа. Ако аргументите са изцяло в полза на едната страна, тогава няма какво да се мери. Ако арбитърът е взел страна, тогава също няма какво да се мери. Но тъй като при повечето двустранни конфликти по нещо натежава и в двете блюда, безпристрастието е неотделимо от Справедливостта.

Аналитичната психология твърди, че противоположностите са неделима част от функционирането на психичния живот. Противоположностите, обединени в обща двойка, по при-рода са несъвместими. Обикновено човек не осъзнава, че ги носи у себе си. Нарушаването на баланса между двете крайности може да го постави във властта ту на едната, ту на другата, но това мъчително люшкане подсказва, че съзнанието му започва да се пробужда. От този момент нататък вътрешните противоположности могат да се помирят само на ново равнище. Това става единствено ако личността открие смисъла на съществуванието.

По този начин осми аркан се оказва предвестник на идващата равносметка. Дотук картите изразяваха активната, слънчева част от живота на човека и ще продължат така до Колелото на съдбата. Младият човек расте, разгръща се и се изявява. Справедливостта е първото напомняне, че животът неизменно възстановява баланса си. Постепенно мислите за душата се наместват между мислите за тялото, постигнатото започва да се сравнява с отложеното. В началото на средната възраст ехото на всяко случайно подвикване започва да се връща

Справедливостта е една от четирите християнски добродетели. Другите три са Силата, Умереността и Благоразумието (Мъдростта). Силата и Умереността присъстват в 11 и 14 карта, но Благоразумието липсва сред големите аркани. Това е повод за разгръщане на преки и задочни дискусии между познавачите на Тарото, всеки от които предлага свое обяснение на загадката. Антоан дьо Жеблен (1719-1784) открива благоразумието скрито зад Обесения, който сломява плътта, за да открие мъдростта. Артър Уейт го търси в Отшелника, който живее настрана от панаира на живота. Гарет Найт (род. 1930 г.) приема, че то е изобразено в Света заради звездния ореол, който в някои колоди четири от картите имат - а те са Справедливостта, Силата, Умереността и Светът. Някои дори са склонни да решат въпроса радикално, твърдейки, че самото изучаване на Тарото изисква благоразумие. Лично аз смятам, че нещата са такива, каквито са, и щом в Тарото липсва Благоразумие, фактът трябва да се приеме.

Къде в този свят от милиарди хора, отдадени на разнопосочните си действия, се пресичат личната и всеобщата Справедливост? Исус Христос дава ясен отговор:

„Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света. Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; ожаднях и Ме напоихте; болен бях и Ме посетихте! В тъмница бях и Ме споходихте.

Тогава праведните в отговор ще му кажат:Господи, кога те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден и Те напоихме? (...)



А царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на мене сте го направили”.

Матея, 25:34-40

Справедливостта в литературата: „Престъпление и наказание”. Жанрът на съдебния трилър. Освен това: Граф Моите Кристо наказва похитителите си, злата мащеха се пука от яд, Пепеляшка се омъжва за принца. Хамлет има проблем с въздаването на справедливост, защото един от участниците в престъплението срещу баща му е майка му. Това го спира да действа и всъщност прави пиесата толкова изключителна. Справедливостта се явява най-често под формата на удовлетворение, възмездие или изобличаване. Не е обаче задължително свързана с усещането за приятна компенсация - Едип Цар сам си избожда очите, когато научава, че без да знае е убил баща си и е бил съпруг на майка си. Това самонаказание прилича по-скоро на извинение пред боговете, с него той не може да поправи нищо. Аполон пък прави свещено мястото, където Едип умира, за да внесе нова корекция на равновесието във везните.

Справедливостта в киното: „Фирмата”, „Разплатата”, „Непростимо”, „Дванадесет разгневени мъже”. Безсмислено е да се изброява - появят ли се съдебни заседатели или Клинт Истууд, става дума за осми аркан и нищо по-малко.

Справедливостта в историята: След Освобождението нарочно разпокъсана България се обединява сама. Войнолюбецът Хитлер се самоубива, като преживява поражението си докрай. Жадният за революционна слава Марат е убит във ваната. Алчният Филип IV Хубави намира смъртта си няколко месеца след като присвоява богатствата на тамплиерите. Тамплиерите загиват, когато от монаси се превръщат в банкери.

Ключ към психологическото състояние на Пътуващия през картите: Страстта за победа на всяка цена отстъпва пред баланса на трезвия ум, който трябва да претегли и отсъди сложните казуси на живота.

Тълкуване при гадаене: Правдата възтържествува. Благоприятен изход от съдебно дело. Правни въпроси. Претегляне на всички „за” и „против” и в крайна сметка съгласие. Подписване на важен документ. Ще бъдете преценяван и одобрен. Всичко ще се реши по справедливост.

Внимание! Има опасност, ако сте направили нещо недостойно, картата да не вещае чак толкова приятна развръзка.

Съдия, адвокат, нотариус, правист.

Обърната: Пристрастен съдия. Неправда. Неблагоприятен изход от дело. Бюрокрация, увъртания, които не водят доникъде. Някой ви измества от дължимото ви място. Справедливостта се бави.

Медитация (Не четете, ако имате намерение да медитирате, но още не сте го направили.)Когато влязох, Справедливостта седеше на трон по средата на грамадна зала, висока колкото

празна отвътре двадесететажна сграда. Тронът се издигаше на края на продълговата платформа, покрита с червена пътека. Платформата беше сравнително тясна и нямаше перила, така че от двете ми страни се разкриваше огромна пропаст, макар и под купола на залата. Ако политнех, нямаше в какво да се спра. От двете страни на трона се спускаха стълби надолу и там някъде, в основата на залата, се чуваше човешка гълчава като от множество оживени спорове, макар че от мястото, където се намирах, не можех да видя никого. Тръгнах по червената пътека към Справедливостта.

Тя не беше нито млада, нито стара, нито хубава, нито грозна, нито симпатична, нито зла. Гладките й руси коси бяха опънати от двете страни на прав път, а очите й бяха синьо-зелени и немигащи. Попитах я за какво й е мечът. Тя удари с дръжката му по трона и от тавана се откъсна правоъгълно парче с големината на басейн. Тухли, мазилка и бетон полетяха надолу и се сгромолясаха с трясък, а от покрива заструи бяла светлина. Не слънчева, а бяла, почти пробивна в силата си. Долната й част прониза кълбата натрошена мазилка във въздуха. Везните се полюляваха празни.



- Трябва ли да се кача върху тях?- Когато настъпи часът.Вгледах се в очите й. Във всяко от тях имаше по едно мое отражение. Постепенно обаче

престанах да го виждам, защото от местата, където трябваше да са зениците, струеше същата бяла светлина. Попитах я:

- А какво да правя, когато видя несправедливост?- Първо я потърси в себе си. Разбира се, после можеш да се обърнеш и към мене.И се усмихна. Зъбите й бяха железни. Вероятно такъв беше и целият й скелет под гладката

кожа, независимо че имаше съвсем човешки вид. Усмивката й беше любезна и същевременно малко изкуствена.


Човешките души, които не са случили да имат ума за предводител, търпят същото, което и безсловесните животни. (...) Подобно на безсловесните животни те се гневят неразумно и не спират да желаят по неразумен начин, нито пък имат насита от злините: защото гневът и неразумните желания са прекомерни злини. Над тях, като отмъстител и изобличител,Богът постави закона.

XII Слово на Хермес ТрисмегистЗА ОБЩИЯ УМ КЪМ ТАТ

* * *

Братята от Монт-Дъо! В мрака на Запада те донасят светлината на Изтока и в галската хладина - религиозният плам на Древния Египет, а именно уединението - огледало на небесния живот.

Гийом от Сен Тиери, XII в.

Животът е като бродерия, която през първата част от дните си човек гледа откъм лицевата страна, а през втората - откъм опаката. Тя не е красива като лицевата, но пък е по-поучителна и показва начина, по който конците са били преплетени.

Шопенхауер Есета от Парерга и Паралипомена

По пътя - никой. В този никой аз от години се разхождам с огромна чаша във ръката и чакам аз да й поникнат хриле и перки - тази риба с очи на камък се разлиства –не слуша моите съвети.

Иван Методиев Чаша



9. ОТШЕЛНИКЪТ

Деветката е последното число от едноцифрената поредица. То означава успешно завършен цикъл; най-висше постижение, след което се преминава на по-високо ниво (следващите числа са вече двуцифрени). Следователно деветката е знак за посвещение в тайнство и съответства на смъртта, която кандидатите за инициация е трябвало символично да изиграят, за да бъдат приети преродени сред останалите адепти. Деветката се смята още за плодотворно число, защото е свързана с деветмесечната бременност при човека. В нея има едновременно и завършек, и продължаване по нов път, и оттегляне, и изява. Деветтемузи и деветте ангелски хора отново показват, че последното едноцифрено число е връзка между два свята - на висшия дух и живота тук и сега.

Отшелникът се появява, след като всичко вече е било поставено на везните и претеглено. Светът, разпределен на „за” и „против”, може да бъде обединен отново единствено чрез размисъл. Вече няма лесни решения. Тук липсват и безцеремонността на Фокусника, и привлекателността на Жрицата, и охолството на Императрицата, и властта на Императора, и обществения дух на Папата, и сложните отношения на Влюбените, и славната победа на Колесницата. Пътят на Отшелника е този, който трябва да бъде извървян насаме, ако човек иска да разбере себе си, а заедно с това и света. Всъщност Отшелникът е единствено аналогичен на Глупака: и двамата следват призванието си без другар, само с тояжка в ръка. Но докато светът на Глупака е слънчев, този на Отшелника е скрит под тъмния свод на нощта. Глупакът е тръгнал да опознае живота, а Отшелникът - да го осмисли. Глупакът се е запътил надясно, а Отшелникът - наляво, сякаш вече се връща от същото място. Девети аркан показва, че посоката на търсене се променя.

На картите той е изобразен в расо, с наметало и с фенер в ръката. Пламъчето осветява пътя му напред, а наметалото го загръща така, че отстрани не може да се види. Отшелникът, натрупал знания и мъдрост, може да бъде фар за някоя заблудена душа, и съвършено невидим за друг, който е сляп за светлината на познанието. Отшелникът е посветеният, който може да запали фенера на следовника си. Но не непременно за да бъде последван, а за да му помогне да намери собствения си път.

Прототипът на Отшелника е познатата на Средновековието фигура на странстващия монах. Интересното в девети аркан е, че пътникът е имал небрежността да замръкне по пътя. Но понеже в Тарото нищо не е случайно, може би тази небрежност има по-добро обяснение. През ХII-ХIII в. в Европа било обичайно монасите да предават знанието на учениците си устно, така както те самите са го приели, а до книги да се докосват само когато се наложи да ги преписват. Приблизително през същия период обаче се появява техният събрат схоластът, който работи по книги и тълкува текстове. Схоластиката разработва граматиката като наука за точната употреба на езика, диалектиката като средство за анализиране и защита на даден проблем пред противниците, логиката като дисциплина на ума. Това е по същество връщане към античната мисъл, обогатена от арабската култура. Платон и Аристотел стават така важни за монаха, както и за алхимика. Може да се каже, че античната академия на Платон, която византийският император Юстиниан I през 529 г. закрива, защото пречела на християнството, пет века по-късно отново отваря врати.

Така в лоното на църквата се появява човекът, който работи с книги, а първите университетски преподаватели са духовници. Парижкият учител Жан от Гарланд изброява необ-ходимите инструменти на професора в расо: „Поставка за книга, нощна лампа с лой и свещник, фенер и фуния с мастило, перо, отвее и линия, маса и пръчка, катедра и черна дъска, пемза с перце за стъргане и тебешир”. Работиш ли с наука, трябва ти и светилник. Отшелникът носи своя фенер и така се превръща в огледална противоположност на нулевия аркан.

Според Артър Уейт пламъкът във фенера е звезда. Египтяните са знаели, че Луната взема



лъчите си от Слънцето, за да ги изпрати на Земята, но вярвали, че Слънцето на свой ред получава енергията си от Сириус. Тази ярка звезда от съзвездието Голямо куче предвещавала годишния разлив на Нил и била отъждествявана с богатата жътва, мистериите и скритото знание. В страната имало множество храмове, конструирани така, че светлината на Сириус да премине по специално насочен през камъка канал и да падне като светещо зърно право върху олтара. Тук има колкото мистерия, толкова и наука.

Фазата на Отшелника у човек предвещава навлизането в средната възраст. Тогава става ясно, че думите съдържат повече шум, отколкото истински отговори. Настава крайно време човек да си изясни какво цени най-много, за да не се превърне животът му в нарастващ фалш. Затова Отшелникът не може да бъде съблазнен с нищо от това, което вълнува останалите. Неговото странстване навътре е много различно и награда може да му бъде само познанието.

Фигурата на Отшелника се появява насън, като архетипа на „мъдрия старец”, за да разкрие важна истина за сънуващия. Според Юнг мъдрият старец е цялостната личност, която идва от бъдещето на индивида, за да го преведе през предстоящите трудности. Това се случва най-често, когато авторитетът на бащата се разпада и съветите му вече не помагат. Съзнанието започва да търси помощ не от друг, а от себе си, и затова появата на мъдрия старец е щастлив знак за съзрява-не. Неслучайно най-ценните съвети, които героят от приказките получава, идват от устата на незначителни на вид странници, срещнати по пътя. Доброто, което героят им прави, му се връща многократно, а всяко незачитане се наказва.

В живота Отшелникът е професор, затворен в кабинета си с книгите, уредник в музей, пожертвал по-добре заплатено място заради възможността да бъде до интригуващите оригинали, библиотекар, антиквар, писател, истински отшелник, изследовател. Той не пътува с километри, а с дълбочини. Може неуморно да реди пъзелите на неизвестна азбука или да майстори нещо свое си, а привечер, ако никой не го е прекъснал, ще смята деня си за успешен.

Щастлив човек ли е Отшелникът? Определено. Има вероятност да го срещнете небръснат (ако е мъж), несресан (ако е жена) или недохранен (и в двата случая). Не го хранете, не му чистете, не се опитвайте да го забавлявате. Той пътешества. И ще ви приеме в света си само ако и вие видите същата светлина.

Отшелникът в литературата: Паисий от едноименното стихотворение на Иван Вазов; ерудираният францисканец детектив от „Името на розата”. Хенри Дейвид Торо като себе си в автобиографичната си книга „Уолдън”. В нея харвардският възпитаник описва как живее две години в отдалечена от света колиба само с природата, съседите и книгите си.

Отшелникът в киното: „Нострадамус”. Честият образ на смахнатия професор, който отдавна се е откъснал от действителността, но продължава да бълва гениални изобретения за подобряването й: „Флабър”, „Кучета и котки”. Компютърните гении, до които агент Мълдър от „Досиетата X” се допитва при най-тежките си казуси. Тайнствената фигура на Никола Тесла в „Престиж”.

Отшелникът в историята: Свети Никола, заможен човек от Патара, Мала Азия, живял през IV в. Един ден видял баща да оплаква съдбата си, че няма пари да омъжи трите си дъщери, и той им дал богати зестри. Така ги спасил от лошия път. Св. Никола е покровител на децата, учените, девиците, моряците и търговците, но е по-известен като Дядо Коледа.

Грета Гарбо, която на 36 години напуска филмовата си кариера, за да остарее в самота.Цар Петър, който отстъпва короната на по-малкия си брат Асен, защото се е чувствал по-

свързан с вярата, отколкото с военните дела.

Ключ към психологическото състояние на Пътуващия през картите: След претегляне на противоположностите, пътуващият се оттегля от света, за да опознае себе си. Той поема към втората, лунна част от живота, където въпросите отстъпват място на отговорите.

Тълкуване при гадаене: Оттегляне от света. Усамотяване, размисъл, търсене на отговори. Духовно израстване. Знак от съдбата, който да ви подскаже как да продължите пътя си. Знание, мълчание, философско прозрение, мъдрост. Работа с книги. Посвещение, вземане на



научна титла, духовно признание. Предпочитате да стоите настрана.Учен, изследовател, писател, самотник, майстор в рядко изкуство.

Обърната: Страх от вътрешния живот, страх от самотата, страх от тъмнината; нежелание да научите нещо ново, нежелание да се развивате. Малко четене би помогнало. Ненужна самоизолация.

Безпомощен човек, неспособен да се справи и с най-дребния проблем. Някой, който не иска да порасне.

Медитация (Не четете, ако имате намерение да медитирате, но още не сте го направили.)Когато влязох, навсякъде около мен цареше непрогледен син мрак. Видях синкавия фенер на

Отшелника в далечината и се затичах към него. Но макар той да ходеше по равно, аз се спъвах в невидими остри камъни и пропадах в неочаквани дупки. Отмина ме, без дори да го приближа, и светлинката изчезна зад плаща му. Сега вече нищо не виждах. След някакъв завой отново забелязах фенера му и този път успях да го догоня. Отшелникът спря да ме изчака, и видях, че цялата му предна част излъчва светлина - синкава, фосфоресцираща.

Той се наведе и събра около себе си сухи съчки - въпреки че наоколо нямаше нито едно дърво - и запали огън. Синкавите пламъци светеха, но не топлеха. Двамата седнахме край огъня, а Отшелникът се подсмихваше и си чертаеше нещо с пръст в пясъка. После се изправи и разбрах, че времето, което бе решил да ми отдели, е изтекло. Взех горяща пръчка от огъня и тръгнах по своя път. Отшелникът бързо се отдалечи и изчезна.

Когато приближих пламъка до земята, за да видя къде вървя, от сухата почва поникна синкаво цвете, което фосфоресцираше като лицето на Отшелника. Наведох се, за да го откъсна, но един глас каза: „Не късай”.

Това бяха единствените думи, които чух там, и то не бяха казани от Отшелника.Излязох от картата

И които разбраха вестта и се потопихав ума, те станаха причастни на знанието и съвършени хора, приели ума. А които отминаха вестта, те са словесните, които не придобиха ума и не знаятзащо са се родили и от кого, и технитечувства са близки до тези на неразумните животни, и характерът им е гневлив и буен.

IV Кратер, или монада на Хермес към Тат

* * *

Три сезона въплъщават съзиданието и завършеността, а един - гибелта и наказанието: такъв е пътят на Небето и Земята. Отначало се възвишава, след това спада, отначало се ражда, след това загива: такъв е неизменният закон на човешкия живот.

Из Четири канонана Жълтия владетел, II в. пр.н.е.

Съдбата е като пазар, където, стига да поседиш, ще видиш неведнъж как падат цените.

Франсис Бейкън Есета

За къща дядо ми пести



и легна най-накрая в нея. Сега в земята здраво спи. А в къщата му аз живея.

Георги Борисов Къща

10. КОЛЕЛОТО НА СЪДБАТА

Десетката ни отпраща обратно към началото, защото 1+0=1, но никога не можем да се върнем напълно там, защото вече сме пробили в нивото на двуцифрените числа. Настъпила е промяна. Всичко започва отново, но тава не знача, че ще е същото. Предишната единица, Фокусникът, беше човек на действието. Личност, която следва волята си, реализира себе си. След Колелото на съдбата се задава светът на последствията.

Десети аркан има скрита връзка и с една друга карта, която протича през знака за „нищо”. Глупакът е свързан с Колелото на съдбата не само чрез формата на 0, той буквално е привързан за него. На немислещата му глава се струпват всички беди, които си е поръчал с постоянните си хаотични движения. Човек без разум и въртележка без чувства - двете карти великолепно влизат една в друга независимо в какъв ред. Интересно е, че докато при Фокусника десети аркан играе по-скоро ролята на съдба, при Глупакът играе по-скоро ролята на провидение.

Това е така, защото обикновено смятаме, че само силните характери имат съдба. За по-хилавите остава късметът, т. е. нищо по-малко от Божията помощ. Десета карта означава прелом, промяна, разликата между вчера и днес, между днес и утре. Животът е състояние на постоянно изменение - детството се превръща в зрелост, а тя на свой ред в старост. Ако човек вярва, че краят на всичко идва със смъртта, то тогава пълният цикъл ще е само един, но според Тарото не е така.

Всяко движение е промяна, всяка химична реакция е промяна. Светът е съставен на база на цикличността и поради това съществува и до ден-днешен. В природата нищо не се печели, нито се губи, само се видоизменя. Хранителната верига тръгва от тревата и стига до хищника, а след смъртта му отново се връща в земята. Сезоните се редуват в точна последователност, денят се редува с нощта, растящата Луна със стареещата, приливът с отлива, дъждът със сушата.

Не е трудно да се приеме и че добрите и лошите моменти, благоприятните и неблагоприятните условия, щастието и нещастието също се редуват в живота на човек. Не случайно китайската гадателска книга „И Дзин” се нарича „Книга на промяната”, а не „Какво ще ви се случи оттук нататък”.

Живял някога китайски император, който, затруднен от постоянната необходимост да търси подходящ отговор на всеки въпрос, стигнал до идеята да се справи с проблема отведнъж. Повикал мъдреците си и им заповядал да намерят израз, който да разрешава всички трудни ситуации. Мъдреците се събрали, умували и на уречения час му се представили.

- Всемогъщи - казал най-старият от тях, - измислихме верния отговор. Каквото и да ви съобщят, казвайте: „И това ще мине”.

Тези всеприложими думи са оста на „Колелото на съдбата”. То изразява неумолимата цикличност на живота, сравнима само с природния закон. Досега всички разглеждани карти бяха по някакъв начин свързани с личното волеизявление. Справедливостта от осми аркан като че ли се откъсва от тази логика и става атрибут колкото на вътрешното чувство за баланс, толкова и на външния свят; корените й са в човека, но изявата й е в обществото. Колелото на съдбата отива още по-далеч в своята незаинтересованост към човешките страсти. Може да се каже, че то довежда до изпълнение на законите на Справедливостта, макар че при него нищо не може да бъде сигурно. На-пример една неочаквана печалба може да бъде заслужена награда, изпитание на характера, скрито наказание или просто събитие, което ще отмине без последствия. Нещата се случват, защото



някъде вече са били задвижени. Никой не може да ги спре, а ако случайно се опита, всъщност им помага да се случат. Колелото на съдбата ни дава ту повече, ту по-малко и сфинксът отгоре му не си прави труда да ни обяснява защо.

В живота си човек преминава през различни стадии по пътя към съзряването. Според Юнг психологическите достижения през първата половина включват раздяла с майката, постигането на силен Аз и придобиването на зряла идентичност. Тя включва брак, деца, професия и социален статус. Тези етапи биха могли да се проследят и чрез арканите от първата половина на Тарото. Основният прелом обаче настъпва в средната възраст, когато акцентът се измества от жаждата за самоизява към търсенето на смисъл. След прехвърляне на билото Смъртта влиза в обсега на погледа. Десети аркан бележи този повратен момент в поредицата.

Връзката между съдбата и човека никога не е била особено ясна и това е още един въпрос, по който сфинксът над Колелото си мълчи. Според някои „ние сме господари на съдбата си”, а според други „каквото ни е писано, това ще се сбъдне”. В една басня на Езоп се разказва как малко момче, уморено от дълъг път, легнало да си почине до ръба на дълбок кладенец. Тъкмо преди да се изтърколи във водата, Съдбата се появила, разтърсила го и му казала: „Момче, моля те, събуди се, защото ако паднеш в кладенеца, хората ще хвърлят вината върху мене и ще ми излезе лошо име. Вече знам, че каквото и бедствие да се случи, смъртните ще ми го припишат, независимо с какви грешки сами са го предизвикали”. Вижда се, че Колелото на съдбата, което върти всички ни в превратностите на живота, черпи енергия и от собствените ни действия. Но ако изчетем наново притчата, ще забележим, че Съдбата си е направила труда лично да предупреди момчето. Което показва, че от самото начало не е имала намерение да го удави.

При будистите колелото е древен символ на съдбата и кармата. Цикъла на раждане, живот, смърт и прераждане те наричат Самсара. Завръщането на духа в материята чрез ново раждане не е чак толкова радостно, колкото на един всестранно задоволен европеец може да му се стори, защото чрез него се изплащат греховете от предишния живот. Но в Самсара е и възможността човек да се научи да различава доброто от злото. Телата се сменят едно след друго, докато душата не осъзнае единството си с универсалната душа. Тогава свободна тя напуска вечно менящото се, но еднообразно колело.

На Колелото от десета карта са привързани две човекоподобни същества, така че ако едното се издига нагоре, другото слиза надолу. Това, което се издига, е жълто (интелект), а това, което се спуска, е розова охра (материя). Тук съобщението е ясно - разумът издига духа, а стремежът по материалното го завлича надолу. Не е трудно обаче да се предвиди какво ще стане, когато разумното същество стигне на върха, а материалистичното - на дъното. Все пак и двете са приковани върху общ механизъм.

Според една българска поговорка „Един го канят за сватба, друг за брадва”, а според англичаните „Това, което за един е храна, за друг е отрова”. Никое от двете народни наблюдения не прави връзка между щастливеца и несретника, доволния и недоволния, не коментира справедливи ли са разликите между тях, или не. Просто така стоят нещата; пътищата, макар и ус-поредни, се разминават. И двете пословици говорят за съдбата, която е обща за всички нас, но различна за всекиго.

Сфинксът над Колелото е особена порода. Той не е ведрият човеколъв от египетската пустиня, а древногръцкият му родственик - същество с човешка глава, тяло на лъв, крила на орел и змийска опашка. Изпратен от Хера, за да накаже гражданите на Тива, сфинксът се установил на хълм край града и пресрещал всеки пътник със загадката си: „Кое е това същество, което сутрин ходи на четири крака, денем на два и вечер на три?”. После изяждал нещастниците, които не успявали да отговорят. Един ден край сфинкса минал Едип и като видял, че лошо му се пише, напрегнал се и измислил отговор: „Човекът. Като малък пълзи на четири крака, порасне ли - ходи на два, а когато остарее си помага с бастун”. Сфинксът изгубил загадката си, побеснял от ярост и се хвърлил в пропастта.

Така съществото, което цял живот ходи на различен брой крака, се преборило с пратеника на безсмъртните, като разкрило верния отговор. По този начин сфинксът над Колелото на съдбата показва, че за привързаните към грижите на всекидневието няма снизхождение, но има спасение.



Освобождават се тези, които разберат, че отговорът е в самите тях.

Колелото на съдбата в литературата: „Възход и падение на куртизанките” роман от Оноре дьо Балзак, „Възход и падение на Римската империя”, исторически труд от Едуард Вабън. „Пътешествията на Гъливър (в страната на лилипутите / в страната на великаните)” на Джонатан Суифт, „Приключенията на Хъкълбери Фин” на Марк Твен. В „Мизъри” на Стивън Кинг читателката манипулира писателя, който поради прищявка на съдбата е попаднал в ръцете й. В „Приключенията на добрия войник Швейк” Швейк остава постоянно незасегнат, сякаш в главината на колелото. В този раздел спокойно могат да влязат всички примери с главен герой Глупакът. Няма друг, който в такова забвение да се върти на житейското Колело.

Колелото на съдбата в киното: „Плъзгащи се врати”, „Перфектно убийство”, „Портокал с часовников механизъм”,

„Дестини включва радиото”. В „Ефектът на пеперудата” при всяко връщане във времето на главния герой, ситуацията се развиваше по нов начин, но винаги един от героите губеше от промяната.

Колелото на съдбата в историята: През април 1814 г. Наполеон, разбит от войските на цар Александър I, е заточен на остров Елба. През март 1815 г. той успява да избяга и с помощта на войската, изпратена срещу него, повторно завладява Париж. През юни 1815 г. е разбит при Ватерло и заточен на остров Св. Елена, този път сполучливо.

Държави, империи, диктаторски режими и цивилизации се въздигат и губят сила, за да бъдат превзети от следващите. Египет, Рим, Персия, Древна Елада - нищо днес не е това, което е било. Китай като че ли ползва собствено Колело на съдбата.

Ключ към психологическото състояние на Пътуващия през картите: След като е намерил себе си, Пътуващият вече е готов да осъзнае, че е вързан върху Колелото на съдбата, и това е първата стъпка към скъсването на оковите. Този, който е намерил свобода вътре в себе си, ще я намери и навън.

Тълкуване при гадаене: Успешен период, късмет във всяко начинание. Възход. Възползвайте се, защото няма да трае вечно. Навлизате в силен етап.

Обърната: Неблагоприятен период, трудности на всяка крачка. Нещата, които правите в момента, не вървят добре. Не се безпокойте, това няма да трае вечно.

Медитация (Не четете, ако имате намерение да медитирате, но още не сте го направили.)Когато влязох в картата, се озовах на един хълм пред Колелото. То беше дървено и се

въртеше с проскърцване, на равномерни тласъци. Хълмът бе доста стръмен, но скоро забелязах, че става все по-висок и при това изтънява. Постепенно се издигна като капка от земята, която пада нагоре, а наоколо бушуваше синьо-лилаво-зелено море. Плъзнах се от откъсналия се към небето хълм и паднах в люлеещите се вълни. Колелото продължаваше да се върти върху своята от-далечаваща се основа.

Тъкмо се чудех какво да правя в океана, когато изпод краката ми израсна нов хълм с ново Колело, което също така се въртеше. Всичко се повтори отначало. На третия път се загледах в сфинкса над Колелото и видях, че лицето му е на красива жена. През цялото време чувствах, че някой ме наблюдава с особено силно, потискащо безразличие, и сега разбрах, че това вероятно е сфинксът. Попитах я:

- Защо тук непрекъснато всичко се мени?- Всичко се мени, защото се мени - отговори ми тя. Стана ми смешно. Хванах се за колелото и

то ме завъртя.- Когато обаче се опитах да се хвана отново, тя насочи меча си към мен и не ми позволи да

пристъпя напред.- Хванах острието с две ръце, за да го отместя. Дланите ми се обляха в кръв. Дълбоките резки

в тях се бяха появили неусетно.- Внимавай - каза тя.



Излязох.

(След години отново влязох в картата. Атмосферата беше запазила характерното си безразличие към чувствата на посетителите, но Колелото беше много по-голямо и стоеше на едно място. Нищо чудно. Вече имах доста по-установен живот, което явно означава - едно-единствено, закрепено за земята Колело.)

И това са промените, които претърпява светът - въртения и скривания. И въртенето е „обръщане”, а скриването е обновяване.

XI Умът към Хермес

* * *

Когато някой покорява хората със сила, подчиняват му се не по повелята на сърцето, а поради липса на сила. Когато някой покорява хората с добродетел, те се радват от душа и искрено му се подчиняват, както 70-те ученици са се подчинявали на Конфуций.

Мън ДзъПринципи за управление

Убий тогава с меча на мъдростта съмнението, породено от невежеството в сърцето ти. Стани един в хармонията си, в Йога, и вдигни се, велики воине, вдигни се.

Бхагавадгита

Понякога заравям вятъра. Но го усещам постоянно в лицето си.

Палми РанчевКак да нарека вървенето

11. СИЛАТА

Може да се каже, че 11 е отново двойка (1 + 1), но на по-високо ниво. И действително, тя съдържа противоречивостта, опозицията и двойствеността на числото на Жрицата. Но докато там нещата са по-отчетливи - мъжът е 1, жената е 2, мъжът е ден, жената е нощ, мъжът е слънце, жената е луна, мъжът е бог, жената е дявол (о, няма ли край това питагорейско възпяваме на рационализма с окултни средства! - бел.авт.) - тук семплите опозиции се загубват в числото, което много пълноценно изразява себе си с два еднакви и равностойни компонента. Какво обаче означава 11?

Дръзко надмогване над познатите граници, защото вече сме в един нов двуцифрен свят над десетката. Опасност от провал на усилията, защото 11 е непълна дузина и точно толкова е броят на верните на Исус апостоли. Това е и противоречивостта на двойката на новото ниво.

Силата от Тарото е вплетена в числото си. Състои се от жена и лъв, човек и звяр, разум и



инстинкти, надмощие и покорство. Когато се вгледаме обаче по-добре в картата, ще видим, че жената съвсем не е изтормозена от опасната близост с лъва. Тя държи зъбатата му уста и го контролира напълно Въпреки това е сама в пустинята и не е трудно да се досетим какво би станало, ако увереността й за момент се разклати.

Лъвът е отколешен символ на сила, смелост и власт, но същевременно и на деспотизъм и жестокост. Лъвът може да е закрилник или потисник, с което съвпада с образа на бащата от пси-хоанализата. Символиката на лъва е разделена на две допълващи се противоположности, както е всичко в тази карта.

Победата над лъв е нещо като окончателно доказателство за силата на героя. Херкулес, синът на смъртната Алкмена, бил заченат от Зевс, за да закриля хората и безсмъртните и да властва над Елада. Хера обаче успяла да отложи излизането му на бял свят, така че в деня, обявен от Зевс за раждането на владетеля, се появил Евристей. Зевс, който не можел да се отметне от думата си, дал властта на Евристей вместо на Херкулес. Ревността на Хера не се удовлетворила само с това и след години тя направила така, че Херкулес да загуби ума си и да убие децата си, вземайки ги за врагове. Отчаян, той се допитал до Делфийската прорицателка как да изкупи вината си. Отговорът бил да служи на Евристей дванадесет години. Така Херкулес извършил дванадесетте си свръхчовешки подвига, първият от които бил да удуши Немейския лъв с голи ръце. В крайна смет-ка надделял над всичко, лъвската кожа станала негов атрибут, а след смъртта си се възродил на Олимп. Митът за Херкулес показва как смъртният може да стане богоравен - като се пребори с чудовищата и изкупи вината си.

От друга страна, в много притчи героят спасява звяр, за да бъде по-късно спасен на свой ред от него. Робът Андрокъл избягал от господаря си и се скрил в гората. Там се натъкнал на лъв, който отпърво го изплашил, но после станало ясно, че лъвът реве от болка. Андрокъл извадил голям трън от подутата лапа на животното и двамата станали първи приятели. Един ден обаче ги хванали и разделили. Оставили лъва без храна, а Андрокъл, като избягал роб, бил предвиден за ястие на хищника на арената. Когато обаче ги пуснали заедно, лъвът познал Андрокъл и вместо да се нахвърли върху му, заблизал ръцете му. Трогнат, императорът дал свобода на Андрокъл, а лъва пуснали обратно в гората. Да победиш, не означава обезателно да си насилник.

Картата на Силата показва именно надмощието над противника, но не в един-единствен миг на слава като Колесницата, а в постоянството и устойчивостта. Ако жената за момент охлаби хватката си върху лъва, съотношението на силите ще се преобърне. Кой е обаче противникът? Той може да е врагът отвън, но може и да е звярът отвътре. Увереното лице на жената изключва възможността да победиш външния си враг, преди да си се преборил с вътрешния. За да овладее положението, човек трябва да владее себе си. След Справедливостта, Силата е втората по ред християнска добродетел в Тарото.

Всеки има страсти, които го „ядат” отвътре. Един е ревнив, друг търси признание на всяка цена, трети трупа богатство. Всяко чувство, оставено без контрол, може да унищожи носителя си. Едновременно с това, ако е подчинено на волята, то може да се превърне дори в приятел, който в тежък момент да се притече на помощ като лъва от притчите. Жената е облечена в червено и синьо, което означава жизнена сила и любов, докато лъвът е традиционно жълт, за да напомни, че интелектът е отговорен и за чувствата. Или както казва Гойя (1746-1828), „сънят на разума ражда чудовища”.

В психоаналитичен план Силата може да се тълкува като борбата на човека със сянката му. Сянката е сбор от онези недостатъци или просто характеристики, които за нищо на света не искаме да припознаем като свои, и нещо повече - склонни сме да обвиняваме другите в тях. Например човек, който непрекъснато обижда другите с „мошеник”, най-вероятно не е от най-честните. Друг е въпросът, до каква степен съзнава, че мами другите. (Ако искате да се доближите до сянката си, направете следния експеримент. Вземете лист хартия и напишете петте качества, които най-много мразите да виждате у другите. Накрая ще имате доста надеждно описание на тъмната си страна.) Сянката се появява в сънищата ни като преследвач с неясно лице. Срещата с нея е мъчителна, като изслушване на неприятна истина. Но докато човек не я опознае, никога няма да разбере защо светът постоянно се различава от очакванията му. Съзерцаването на тъмното лично огледало не е



шега. Оказва се, че силата, чийто ефект се проявява външно, първо се постига вътрешно. И още нещо: сила без противници няма, защото едва тогава може да се разбере големината й.

След като убива брат си Бледа и става единствен предводител на хуните, Атила прегазва Илирия, Византия и целия район между Черно и Средиземно море. Спира се едва пред римляните, съюзени с вестготите, в една от най-кървавите битки на старата история. Година след поражението, през 452 г., Атила се съвзема и опустошава Милано, Падуа и други градове на път към заветния Рим. Очертавал се сблъсък, чийто резултат никой не е можел да предвиди.

Не войските, а римският папа излязъл пред града, за да пресрещне Атила сам. Двамата се изправили един срещу друг. Не се знае какво са говорили. Някои твърдят, че Атила получил видение, а други, че е бил впечатлен от личността на папата. Внезапно Атила обърнал коня си и дал знак на воините си да го последват. След година умрял.

Името на папата, спасил Рим без нито една жертва, е Лъв I. Може би не случайно.

Силата в литературата: „Опълченците на Шипка” на Иван Вазов, независимо че битката им дълго време е губеща. Още Бойчо Огнянов в „Под игото”. Султана Глаушева от „Железният светилник” на Димитър Талев. „Робинзон Крузо” на Даниел Дефо е пример за пряко надделяване над природата. Беоулф убива чудовищата, Одисей се прибира у дома, Пенелопа успява да го дочака, Орфей слиза в подземния свят, но губи силата да върне Евридика сред живите, защото не успява да овладее изкушението да хвърли поглед назад.

Силата в киното: От примери за психическо надмощие, като „Изкуплението Шоушенк”, „Джаки Браун”, „Ронин”, до могъщи физически прояви, като „Терминатор” и „Смъртоносно оръжие”. „Бандата на Оушън”, чието оригинално заглавие всъщност е „Единадесеторката на Оушън”. В „Бодигард” героят беше мобилизирал цялата си вътрешна устойчивост, за да не се превърне от добър професионалист във влюбен некадърник.

Силата в историята: Патриарх Евтимий се изправя срещу османските войски; България запазва евреите през Втората световна война; Махатма Ганди изгонва англичаните от Индия с пасивна съпротива; християните умират, без да се бият по арените, но вярата им побеждава; Александър Велики е допълвал войската си от всяка победена армия и войниците са го обичали до последния му миг.

Ключ към психологическото състояние на Пътуващия през картите: Пътуващият вече знае, че Колелото на съдбата е вездесъщо, но дори неговият неумолим ход може да бъде променен от силата на духа.

Тълкуване при гадаене: Ще наложите себе си. Условията ви ще бъдат приети. Вашите възгледи надделяват. Надмощие над врага, който е принуден да признае правотата ви. Самоконтрол, дисциплина, смелост при преодоляване на препятствията. Моралната сила срещу бруталността на страстите.

Човек, който няма да приеме „не” за отговор.

Обърната: Страстите надделяват и жаждата за бързо удовлетворяване на желанията погубва. Нетърпение, своенравие, глезотия. Роб на моментните хрумвания. Липсва ви устойчивост, за да доведете нещата докрай. Не будите респект сред враговете си.

Медитация (Не четете, ако имате намерение да медитирате, но още не сте го направили.)Когато влязох, Силата без усилие затвори устата на лъва до себе си. Намирахме се на широка

поляна и отстрани лежеше още цяла глутница лъвове. Внезапно те се изправиха и се наредиха в полукръг около жената. Бяха общо 11, като с нейния лъв биха станали 12, но той стоеше до нея и някак не принадлежеше към стадото.

Силата ги поведе към близката река, където прекосихме водата и излязохме на един остров. Силата седна на земята и лъвовете я последваха. Островът потегли нагоре по течението като лодка, а коритото на реката се разширяваше там, откъдето той минаваше.

От двете ни страни се редуваха планини и поляни. Над нас премина Слънцето, а после една по една и планетите от Слънчевата система. Когато дойде ред на Луната, денят се смени с нощ, а



реката ни издигаше все по-нависоко и по-нависоко, защото се движехме към извора. Той се оказа върху острия връх на една планина. Бяхме в най-високата точка на света, а под нас във всички посоки се разстилаше земното кълбо.

После се спуснахме и аз тръгнах към изхода, заобиколена от единадесетте ръмжащи лъва. Когато се опитвах да ги отпъдя, те заръмжаваха още по-силно, а когато седнех, и те сядаха кротко около мене. Изправех ли се да продължа, те отново скачаха и оголваха зъби.

Стигнах до изхода и видях зад себе си жената с покорния лъв. Тя имаше яки мускулести рамене и приличаше на селянка, облечена в благороднически дрехи.

- Това са твоите лъвове - каза тя. - Ще ти се подчини само този, когото наречеш по име. Трябва един по един да ги назовеш.

После ми обърна широкия си гръб и подсвирна на лъвовете като на овчарски кучета. Те незабавно я последваха.Излязох от картата.

И тогава в един ред те се издигат към Бащата и се предават на Силите, и самите те стават Сили и стават в Бога. Това е добрият край на тези, които имат знание - да се обожествят. И така, какво чакаш? Няма ли, след като си получил всичко, да станеш водач на достойните, та Богът да спаси човешкия род чрез теб?

ПОЙМАНДРЕС НА ХЕРМЕС ТРИСМЕГИСТ

* * *

Излязох на Чаринг Крос да видя генерал-майор Харисън обесен, влачен и разчетворен; което и беше извършено, а той изглеждаше толкова весел, колкото всеки друг би бил в неговото състояние.

Самюел Пийпис Дневник, 13 окт. 1660 г.

На тогавашния политически жаргон думата „интелигент” бе оскърбителна. Тя означаваше човек, който не разбира живота и е откъснат от народа. Всички комунисти, които по онова време бяха обесени от други комунисти, биваха удостоявани с това оскърбление. За тях казваха, че витаели из облаците, за разлика от онези, които здраво стъпват на земята. Затова в известен смисъл беше справедливо, че за наказание достъпът до земята бе окончателно отказан на краката им и те останаха да висят малко над нея.

Милан Кундера Книга на смеха и забравата

Аварийният изход е отворен, хоризонтът още не е. На си ти аварийния изход,



дай си ми хоризонта.

Мирела Иванова Знаци II

12. ОБЕСЕНИЯТ

Дванадесет не просто не бива да се редуцира до едноцифрено число, то има и свое отделно име, „дузина”. Дванадесет са месеците в годината, часовете на деня, часовете на нощта, подвизите на Херкулес, апостолите на Исус Христос, рицарите на крал Артур, синовете на Яков, израилските племена, знаците на зодиака, животните от китайския зодиак. Всичко това говори за завършен цикъл, пълнота, по-стижение. Ако все пак го редуцираме, то ще получим 1+2 = 3 и отново ще видим плода от съчетанието на противоположностите, в случая мъжкото и женското начало.

Мистичната тържественост на 12 може да си съперничи само с тази на 7, но ако се взрем по-добре, ще видим, че седмицата се състои от 3 + 4, а 12 - от 3 х 4. И в двата случая наблюдаваме съчетание от тройка (дух) И четворка (материя).

Седмицата обаче е неделима на нищо освен на себе си и в този смисъл е окончателна и статична, докато дванадесетицата е динамична, защото елементите й могат да се разместват като кубчета. Някои смятат, че Исус е избрал 12 ученика, за да прославя Троицата по четирите краища на света. А според алхимиците светът е съставени от четирите елемента на Емпедокъл (земя, въздух, огън и вода), умножени по трите фази на съществуването (еволюция, кулминация и инволюция). В 12 имаме спускане на духа в материята и издигането му над нея.

Обесеният е карта, която на пръв поглед всява ужас. Млад мъж е вързан за единия си крак върху П-образна бесилка е листа, а главата му се спуска чак до вдлъбнатина в земята. Картата просто трябва да се погледне втори път. Тогава прави впечатление, че изражението на Обесения е спокойно и някак унесено, че бесилката се състои от живи дървета (в някои варианти на Марсилското таро по бесилката растат зелени листа, а в други - двете й опори се издигат от затревени хълмчета), така че краката му доброволно се пресичат в кръст и че цялостното впечатление е за живот, а не за смърт. Какво е това състояние, което говори за живот в смъртта или за смърт в живота?

Один, цар на боговете в скандинавската митология, привързал крака си за Свещеното дърво и увиснал на него с главата надолу. Ранен от собственото си копие и пострадал от собствената си ръка, той поднесъл себе си в жертва на себе си. Девет дни и нощи се взирал в черните води на езерото Нифлхейм, за да открие това, за което плащал с телесна агония. Накрая потопил ръка в студените води и извадил оттам руните - свещените знаци на знанието, магията и могъществото. Один ги изрязал върху дръжката на копието си, а след това и върху всички предмети. Така всяка част от света му се подчинила.

Саможертвата е своеобразна сделка с Космоса. Човек предварително дава от себе си нещо ценно, за да получи от небето нещо друго, още по-ценно. Така той изменя космическото рав-новесие в полза на желанието си. Легендата за Один крие разковничето за тълкуването на дванадесети аркан. Тя показва, че не може да се постигне духовен напредък без лишения, но за онзи, който се е устремил нагоре, усилието далеч не е така мъчително, както изглежда отвън. Обесеният прави доброволна жертва за висока цел. Постъпката му е плод на философия, на вътрешно убеждение, и дори може да се каже, че не е никаква жертва. Защото от какво толкова се лишава човекът, който упорито следва пътя си? Той винаги е щастлив посвоему. Духът е изпитал първата си болка още когато се е спуснал в тялото, но именно чрез тялото той ще спечели нови знания. Картата, най-общо казано, означава слизането на духа в материята (инволюция) и възвисяването му над нея (еволюция).



Елементите около централната фигура, някои от които вече споменахме, също заслужават внимание. Макар на пръв поглед да изглеждат произволно събрани от различни митологични извори, те всъщност образуват своя собствена знакова система.

Кръстът, който краката на Обесения образуват, е древен символ на центъра на света, пресечна точка между небето и земята. Хоризонталната линия означава земното, рационалното, пасивното, отрицателното начало (тялото на Обесения безпомощно страда), а вертикалната - небесното, духовното, интелектуалното, активното, положителното (страданието е осъзната част от мисията). Това съчетание напълно съответства на символиката на четворката и тройката. Кръстът обозначава дуализма в природата и напомня, че човек е обединение на двете противоположности - дух и материя. Поради възможността рамената на кръста да бъдат безкрайно удължавани, той символизира и вечния живот.

Зелените листа по бесилката, симетрично разделени на две по шест, отново ни насочват към дванадесетте месеца на годината и редуването на топли и студени сезони. Цикличността в природата е доказателство за способността на живота да се самовъзстановява. И да възкръсва след мъчението.

В аналитичната психология себеотричането е знак, че съзнанието е приело даден принцип за висш и спрямо него подрежда останалите стойности. Според Юнг всеки човек рано или късно се изправя пред саможертвата и тогава му се налага да остави някоя ценена от него психологическа позиция. Това не е просто адаптация, а травматичен отказ от познатото. Човек отстъпва от една нагласа на Аз-а в полза на друга, защото в нея вижда по-голям смисъл.

В живота Обесеният може да се срещне на неочаквани места и обикновено младее, защото триенето на материалния свят много не му се отразява. Тук отново важи често повтаряният досега израз „от пръв поглед/но при по-подробно вглеждане”. Обесеният може да е учен, който денонощно хаби очите си, за да се добере до някакъв резултат под микроскопа. Може да е шефка на финансов отдел, която напуска добре платената си работа, за да участва в доброволческа мисия. Може да е наркоман, монахиня, граф-археолог, бедуин-мореплавател, емигрант или министър, който търси вода с пръчки. Въпросът е, че всичко, което Обесеният прави, го прави с дълбоко философско убеждение и в захлас. Чувства се отлично в кожата си, за голяма изненада на околните. Той е свързан толкова малко със земята, че няма начин като отвее да не сочи право към центъра й. И никой външен земетръс не може да му повлияе.

Екстазът на Обесения, може да се сравни само с този на мистика или на новопосветения. В романа си „Златното магаре” римският писател Апулей (ок. 45-125) описва как след нощна инициация героят на повествованието Луций получава дванадесетте звезди на посветения и се озовава с факел в ръка и палмов венец на главата върху дървен подиум пред статуята на Изида. Как стига до тези символични атрибути на просветлението и безсмъртието? Ето какво обяснява той:

„Пристъпих до границата на смъртта, пристъпих прага на Прозерпина и отново се върнах, преминавайки през всички тайнства; посред нощ видях слънце, сияещо в блестяща светлина, пристъпих лично пред подземните и небесни богове и отблизо им се поклоних”. Няма слънце посред нощ освен за Обесения.

Обесеният би приличал на Глупака, ако последният имаше някакви убеждения. Би приличал на Папата, ако бе склонен да разказва за преживяванията си. Би приличал на Отшелника, ако си правеше труда да страни от другите. Би приличал на Силата, ако не раняваше сам себе си. Хора като Обесения обаче дори не се интересуват дали приличат на някого. Те съзерцават света единствено през вътрешното си око и гледката им е предостатъчна.

Обесеният в литературата: Капитан Немо, конструирал собствената си подводница и посветен на собствената си битка в романа на Жул Верн. Малкият герой от „Приказка без край” на Михаел Енде, който се крие, за да чете. Порасналото момче от „Пилето” на Уилям Уортън, което си представя, че е канарче, макар че той го прави, за да избяга от света. Героите на Радичков. В много случаи Обесеният е авторовият Аз в мемоарните книги на захласнати от някаква идея хора, така че виж „Обесеният в историята”.

Обесеният в киното: „Аризонска мечта”, „Досиетата X”, „Светът на Уейн”. Оракулът в



„Матрицата”. Романтично лудият Дон Жуан в интерпретацията на Джони Деп. Момчето от „Сред дивата природа”, което се отказва от следването, унищожава документите си, хваща пътя и умира в Аляска - съчетава философията на Обесеният заедно с предсоциалността на Глупака и трансформацията на Смъртта.

Обесеният в историята: Захарий Стоянов, който се оказва единственият участник в Априлското въстание, запален по писането, и така ни завещава внушителен къс история от първо лице.

Постимпресионистът Пол Гоген на 35 години напуска уредения си живот на брокер. Оставя съпруга с пет деца и заминава за южните морета, за да рисува.

Лорд Байрон, който отива в Гърция, за да се бие срещу турците, с чувството, че защищава Древна Елада. Там се смайва в пререканията между бунтовниците, влюбва се в едно момче, което не отговаря на страстта му, и на 19 април 1824 г. умира от треска. В Англия отказват да погребат тялото му в Уестминстърското абатство, а Джон Мъри унищожава мемоарите му.

Антроположката Маргарет Мийд сред жителите на Самоа, Нова Гвинея; бъдещият биолог Джералд Даръл сред животните на остров Корфу.

Тур Хейердал, който пропътува 6920 км от Перу до Туамоту със сала Кон-Тики, за да докаже теорията си, че днешните обитатели на тихоокеанските острови биха могли да са наследници на древните южноамериканци.

Ключ към психологическото състояние на Пътуващия през картите: След като успешно се е преборил с вътрешните си врагове, Пътуващият разбира, че не всичко се измерва с победата и загубата на участващите в сблъсъка сили. Обесеният учи, че под привидната загуба може да се крие най-скъпата на сърцето победа.

Тълкуване при гадаене: Доброволна жертва на материалните удобства за духовна свобода. Следване на вътрешното убеждение независимо от условията на живот. Важна е истината, а не цената за нея. Вярност към истинското Аз. Философски дух, който прави фи-зическите обстоятелства несъществени. Да бъдеш „над нещата”.

Човек, вглъбен във собствения си поглед към света.

Обърната: Губите вяра в смисъла. Губите връзка с реалността. Губите философската си отстраненост, която би ви помогнала да разберете фактите. Оставяте се животът да ви обърка. Смут, дезориентация. Поради страх или материални съображения изпускате най-важното. Дребните случки от ежедневието раняват този, който прекалено много се осланя на тях. Не забравяйте призванието си.

Медитация (Не четете, ако имате намерение да медитирате, но още не сте го направили.)Когато влязох, Обесеният висеше от клона на голямо дърво с гъста корона от зеленина. Точно

под главата му минаваше сух прашен път, който вляво се губеше нагоре по зелените хълмове, а вдясно слизаше до малко градче, скупчено зад крепостна стена с отворени врати. Наоколо се спускаше здрачът на топла лятна нощ и прозорчетата на къщите светеха. Небето беше обсипано със звезди, а над Обесения грееше тънък полумесец. Намирахме се в някаква горичка и около нас дървета и храсти бяха преплели клоните си. Тръгнах към града.

- Няма нужда да ходиш нататък - каза Обесеният. Заобиколих го, за да го видя по-добре. Беше със затворени очи. Освен това се падах с гръб

към него, но все пак той ме виждаше.- Защо не?- Не съм казал не, така че ако искаш, върви.Пътят към града съвсем не се оказа кратък. Минаваше през ниви и слънчогледи, жита и

овощни градини. Разминавах се с хора, които се разхождаха с тиха наслада и приличаха на персонажи от картина на италиански ренесансов майстор. Те не ме виждаха. Градчето изглеждаше заето със себе си и от къщите долитаха домашни звуци - потракваха прибори, чуваха се гласове на семейства, събрали се на вечеря, пролайваха кучета.

Върнах се при Обесения. Той все така си висеше невидим за другите, невиждащ и все пак



наясно какво става около него. Беше прав - макар да разгледах града, не намерих нещо, което да ми подскаже защо съм дошла. Пътят в другата посока пък криволичеше из все по-високите хълмове. Реших, че има само още едно нещо, което не знаех. Покатерих се на дървото, вързах крака си и се отпуснах надолу с главата редом с Обесения.

Още докато падах към земята, видях, че светът се промени. Зеленината и пътят под нас бяха изчезнали, наоколо бе ослепително ярък ден, а цялата земя, хълмовете и планините бяха от светлосини кристали. Обесеният беше огромен орел с човешки ръст, кацнал на клона. Аз също се бях превърнала в орел. Над нас грееше яркото светлосиньо слънце. Разперихме криле и аз - малко неумело и с изненада - последвах Обесения към висините. Крилата ми скоро се научиха да гребат въздуха с лекота и мощ. Направихме няколко широки кръга и се върнахме на дървото. Отвързах се от клона и отново се превърнахме в хора. Слязох от дървото и оставих Обесения да виси. Вече знаех какво вижда.


Това е, Там, изображението на Бога, което аз описах за теб, доколкото аз можах. Ако го погледнеш внимателно и се вмислиш с очите на сърцето, ще откриеш пътя нагоре. И по-скоро самото изображение ще те поведе. Защото гледката има нещо свое: които са успели да я видят, тях тя ги задържа и издига както магнитът, казват, издигал желязото.


* * *- Но ти си Смърт - каза Морт. - Ти убиваш хора! - АЗ? ДА УБИВАМ? - каза Смъртта, очевидно обидена. - РЕШИТЕЛНО НЕ. ХОРАТА СЕ УБИВАТ, НО ТОВА СИ Е ТЯХНА РАБОТА. АЗ САМО ПОЕМАМ ОТТАМ НАТАТЪК. В КРАЯ НА КРАИЩАТА, ТОВА ЩЕШЕ ДА Е АДСКИ ГЛУПАВ СВЯТ, АКО ХОРАТА ГИ УБИВАХА, А ТЕ НЕ УМИРАХА, НАЛИ ТАКА ? -Е, да... - каза Морт, колебливо.

Тери Пратчет МортСмъртта си спечели лоша слава само защото объркването на необособената, любопитна за всичко човешка природа доведе дотам, че на всекиму може да се случи всичко. А как близка ти е всъщност смъртта, ако само я срещнеш посвоему, със страстно умение.

Райнер Мария Рилке Мелодията на нещата

Отивай си смърт. Ще напрегна очи и сърце, ще напрегна сърце като жило,очи като ножове, и ще духна в лицето ти своята жизнена цел, и олекнал съвсем,



ще се вмъкна накрая под ножа ти.

Бойко Ламбовски Ще свърши свършекът

13. СМЪРТТА

Тринадесет е число, с което повечето хора не искат да имат нищо общо, а някои го търсят нарочно по свои си съображения. Исус и верните му апостоли са общо 12 на брой, но ако прибавим и Юда, стават 13. Вещерският ковен се състои от 13 члена и поради това тринадесетицата се нарича „вещерска дузина”. Тринадесет е и числото на некромантията или черната магия, с която умрелите се вдигат временно от гроба, за да изпълнят някоя повеля на магьосника/или да отмъстят за злочестата си смърт. Освен това 13 е неделимо, самостоятелно, пълноценно в своята отделеност число и сякаш се надсмива над съвършената дванадесетица, която е успяла да ни убеди в хармонията на света.

Тринадесет обаче крие своя тайна и тя се разбира при редуцирането му до едноцифрено число: 1 + 3 = 4. А четворкатаозназначава ред, хармония, материя и устойчивост.

Значи, ако тридесетицата съществува, то е защото светът е замислен такъв. а картата виждаме скелет, който сред черно поле коси крака, ръце и глави, оцветени с розовата охра на материята. Една от главите е коронована, което показва, че Смъртта не зачита земните санове. Сцената не може да се наблюдава спокойно, защото всичко, което ценим и сме свикнали да смятаме за нормално, е преобърнато: скелетът е единствената фигура, която се движи и дори работи с обичайно земеделско сечиво, а човешките лица свършват до шиите.

Сред неизбежността на черния пейзаж има нещо, което озадачава погледа. Разхвърляните човешки части не изглеждат мъртви, нито дори разложени. Между тях растат сини и жълти стръкове, сякаш да ни покажат в каква посока трябва да разсъждаваме за последиците от смъртта. Жълтото е цветът на познанието и интелекта, а синьото - на любовта и отвъдното прозрение. Следователно на мястото на тленната плът се ражда нов живот, белязан от ново разбиране за света. Видяни от тази гледна точка, отсечените глави и ръце вече не са части от предишен живот, а кълнове на следващия. Косачът се оказва и сеяч. Картата носи посланието, че за да се поднови нещо напълно, първо трябва да се унищожи предишното. Оптимистично, но в девет от десет случая болезнено съобщение.

Не можем обаче да твърдим, че Тарото ни го съобщава внезапно. Отшелникът обръща гръб на света, за да размисли. Силата се бори с тъмните му проявления, които открива и характера си. Обесеният напълно го унищожава в съзнанието си, за да не му пречи. Смъртта е разтърсващата промяна, трансформацията. Ето защо новопосветеният е трябвало да изиграе смъртта си - за да остави зад гърба си всичко, свързано с предишната му същност.

От гледна точка на аналитичната психология трансформацията се разглежда като преход, който включва регресия и временна загуба на Аз-а, за да се постигне ново ниво на осъзнатост. Противно на очакванията трансформацията, също както ни уверява Тарото и за Смъртта, не означава цялостна промяна, защото личността все пак трябва да се запази. В психоанализата трансформацията е желан ефект, който се предизвиква от анализирането на сянката, или тъмната страна на личността. Процесът е крайно мъчителен, но представлява неделима част от съзряването.

В житейски план трансформацията може да връхлети човека като криза на средната възраст. Започва болезнена равносметка, при която свършеното досега изглежда дребно и безсмислено, а за ново сякаш няма време. Странно, но точно това усещане показва, че новото вече е настъпило. Разбира се, тъй като Тарото обхваща много голям регистър от усещания, Смъртта може да



означава просто преминаване към вегетарианството. Да видим до каква степен образният символизъм на картата подкрепя смесицата от тление и

покълване, радикална промяна и приемственост. Скелетът е вездесъщ символ на кончината, но това не изчерпва символичното му значение. В алхимията той представлява първата фаза от Великото дело, която се изобразява с черния цвят. Според един от основните алхимични принципи всяко вещество (в това число и характерът на експериментиращия) може да се сведе до Пра-материята, като се премахват свойствата му едно по едно. Така то се „убива”. После в продължителен и изпълнен с усърдие процес към въпросното вещество се добавят желаните нови свойства, които ще го преродят. Така, тръгвайки от черната фаза, материята преминава в бяла и накрая в червена фаза, за се възроди в най-висшата си форма - философския камък. Черната фаза е задължителното начало на всеки плодотворен труд. Черна е и плодородната тиня, с която Нил залива всяка година градините на Египет, родината на алхимията. Арабската дума алхимия идва от Ал-Кемит, като Кемит (Хем) е името на Египет, а също така означава и чернозем.

Смъртта и просветлението вървят ръка за ръка. Адам и Ева си спечелват изгонването от Едемската градина, когато вкусват ябълката от Дървото на познанието. Един от страничните ефекти на това е, че се прощават с безсмъртието. Наблизо е и Дървото на живота, но неговите плодове явно не им въздействат със същата привлекателност. Старозаветната притча определя жаждата за познание у човека като по-силна от жаждата за вечен живот в неведение. По един скрит начин тук се изяснява и смисълът на ограниченото земно съществуване.

Смърт има, казва Тарото, но всъщност няма. Тя е прибирането на реколтата, за да се посади новата, оттеглянето на старото поколение, за да дойде младото, точката на изречението, за да продължи мисълта в следващото. Завръщане на тялото към земята и на душата към духа. Ето думите, с които английският поет от XVII в. Джон Дън се изправя срещу Косящия скелет:

Смърт, често те наричат Адска паст, но ти не се гордей - не си такава. Косата ти телата покосява, но да убиваш всъщност нямаш власт. Дори сънят, на теб подобна гледка, те надвишава, вярвам, по наслада. Умирайки, добрият дух не страда, а само хвърля костната решетка. Слугиня на крале, крадци, зла слука, ти шестваш сред отрова, чума, битки, ала от мак упойните напитки приспиват по-добре. Недей се фука! Смъртта е миг на сън - след туй съзирашбезкрайността. Не аз, ти, Смърт, умираш.

Необходимо ли е все пак човек да умре физически, за да освободи духа си? Едва ли. Един от най-големите будистки храмове се намира в свещения град Нара в Япония. Там, за да се достигне до статуята на Буда, медитиращ в поза лотос в средата на храма, трябва да се премине през врата, пазена от две гигантски фигури на воини със саби в ръцете. Единият се казва Жажда за живот, а другият Страх от смъртта. Достатъчно е човек да преодолее пазачите, за да влезе при Буда. Или да се завърне в градината.

Смъртта в литературата: „Смъртта на учителя” от Елин Пелин, „Морт” от Тери Пратчет. Героите от пиесата „Копенхаген” на Майкъл Фрейн започват разказа си, след като вече са умрели. В „Тайната градина” на Франсис Ходжсън Бърнет малките герои се прераждат за пълноценна връзка с природата.

Смъртта в киното: „В какво се превръщат мечтите”, „Дух”, „Сърце и души”, „Шесто чувство”, „Изворът на живота”, „Да срещнеш Джо Блек”. Интересно е жизнеутвърждаващото чувство, което лъха от тези филми. „Заличителят” показва практичен вариант на тринадесети



аркан.

Смъртта в историята: След Втората световна война Западна Европа е в разруха. Производството е ниско, инфлация та и безработицата са високи, Германия гладува, Англия е на купонна система. САЩ смята, че условията са твърде благоприятни за разпространението на комунизма и през 1947 г. Дийн Ачесън и Джордж Маршал оповестяват план за икономическо възстановяване. Америка финансира част от Европа (Великобритания, Франция, Италия, Германия) с 13,2 млрд. долара, 90% от които се даряват безвъзмездно. Тук са и Смъртта, и съживяването.

Смъртта на Исус като врата към възкресението му. Без едното не може да настъпи другото.Интересни са легендите, че Ботев ще се върне да помага с четата си по време на

Освобождението или че крал Артур ще се вдигне от света на мъртвите, за да спаси Англия в тежък за нея миг. Техни най-нови варианти са търсенето на доказателства, че Елвис Пресли и Джим Морисън не са умрели, а просто са намерили сили да слязат навреме от въртележката на суетата. Ричи Джеймс Едуардс, китарист на „Маник стрийт прийчърс”, изчезва през 1995 г., без да остави тяло. А Аманда Лиър става художничка.

Ключ към психологическото състояние на Пътуващия през картите: „Твое е само онова, което не можеш да изгубиш при корабокрушение”, казват мъдреците от Изтока.

Тълкуване при гадаене: Трансформация. Разделяне с илюзиите, след което духът ще се възроди. Аскетизъм. Рязка промяна на житейското състояние - нова работа, дом, местожителство, възгледи - която желана или не, ще се окаже необходима и положителна. Отваряне на очите. Нов поглед към живота и действителността. Разделяте се с ненужното и разбирате кое е важното, независимо какво сте мислили досега по въпроса.

(Внимание! Картите Таро гледат в рамките на живота, а не отвъд него, така че Смъртта никога не означава телесна смърт.)

Обърната: Трудно се разделяте с нещо, което би трябвало сам да захвърлите отдавна.

Медитация (Не четете, ако имате намерение да медитирате, но още не сте го направили.)Влязох и видях Смъртта - бял скелет в черно наметало и върху черен кон - да язди през тълпи

от хора, които с вцепенени лица следяха приближаващия й ход. Всички зад нея падаха покосени. Стоях настрани, в самия „вход” на картата. Смъртта ме видя с празните си очи и ме покани да вляза с доста приятен баритонов глас.

- Да-да, че да минеш през мен! - отговорих малко нелюбезно аз.- А ти как мислиш, ако останеш отвън, ще се спасиш ли? - попита той.Прекрачих навътре. Светът на Смъртта е черен - земята, реката, която пълзи в далечината,

богатите му одежди, буйният, неочаквано охранен в сравнение със собственика си кон. Вече бях сред другите.

Смъртта приближаваше, а аз бягах в ужас пред него и се спъвах в хората, които чакаха, коленичили и обезумели, съдбата си. Думите му неочаквано ме догониха:

- Успокой се, няма страшно, просто се свий на колене.Гласът му беше приятелски и вдъхваше пълно доверие.Направих, както ме посъветва, и се сгънах в позата на зародиш. Когато мина покрай мен,

почти не го усетих. Почувствах само някакъв лек миг, като полъх на вятър, след който всичко се промени. Отворих очи и видях, че светът наоколо беше друг. От земята бързо израстваха храсти, дървета треви и всичко беше зелено, зелено, зелено.

Постепенно зеленината повяхна и почерня, наоколо се изпълни с хора и Смъртта отново се зададе на хоризонта. Същият ужас, същите стенания.

- Почакай да те питам нещо! - извиках аз.- За съжаление, не мога.- Защо в гората бях сама, а сега съм сред толкова много хора?- Всеки има свой живот, а пред смъртта всички са заедно - отвърна той и едва имах време да

се свия на земята, защото вече беше стигнал до мен.



Този път, още преди да ме заобиколят непрогледните храсти, успях да изтичам до реката. По нея се влачеха трупове. Потопих ръце в черните води и когато ги извадих, бяха като оглозгани. Месото се възстанови постепенно.

Тръгнах по течението, за да търся баща си. Реката се вливаше в океан и там преставаше да бъде черна. Труповете оживяваха и изплуваха на брега, където всичко възвръщаше цветовете си. Плажът беше с топъл златист пясък и пълен с хора, които приказваха и се забавляваха. Втурнах се към тях, но приблизително там, където черното на реката се превръщаше във всички цветове на света, имаше нещо като невидима стъклена стена. Вероятно баща ми беше някъде на плажа, но хората бяха прекалено много.

Смъртта ме гледаше в гръб, но не потайно, а учтиво.- Там не се влиза - обясни той, докато едва задържаше му скулестия си кон.До този момент ми беше трудно да си представя, че чисто бял скелет може да има благородна

осанка.- Това е всичко засега.И като каза това, ми направи път да мина. Излязох от картата.

Защото всичко става от Бог, а животът е обединение на ума и душата: а смъртта не е изчезване на съединените, а разпадане на единението. (...) Тези същества се променят поради това, че всяка част от него всеки ден преминава в неявното, но никога не се разпада.


* * *

Въздържанието за мен е толкова лесно, колкото ми е трудна умереността.

Самюъл Джонсънв Анекдоти за Джонсън от Хана Муър

Средата е труднодостъпна по различен начин. Умният човек я надхвърля, невежата не я достига. Мъдрецът се вдълбочава премного, а простият - недостатъчно. Всички хора ядат и пият, но малцина осезават вкусовете и ги разграничават.

Конфуций Поучения

ПомняСевер и юг ляво и дясноси живееха заедноВ средата беше къщата на прадядотоВсеки ден имаше вкус и мирис

Екатерина Йосифова Рисуване по памет

14. УМЕРЕНОСТТА

Сборът от цифрите в 14 дава петица и отново ще напомним, че тя означава съчетанието на дух и материя в човешкото тяло: единицата символизира Божия живец, а четворката - четирите



окултни елемента, от които е изграден светът, или четирите му посоки. От съвременна гледна точка можем да добавим още четирите агрегатни състояния (твърдо, течно, газообразно и плазма) и четирите измерения (три пространствени и едно времево), без които не можем да определим нито едно физически съществуващо явление.

Вече се занимавахме с петицата и при Жреца се оказа, че тя изразява разпространението на висшия промисъл сред материалния свят. Тук, при Умереността, се активират други нейни значения, не по-маловажни.

Духът сред четирите елемента на материята се оказва както еднакво обвързан, така и еднакво отдалечен от тях. Главата е свързана с всеки от крайниците, но не и обвързана изцяло с него. Петицата крие дистанция, неангажираност и многостранност на интересите.

Умереността е третата и последна християнска добродетел, представена в Тарото. Изобразена е като ангел, който се е заел да прелива между два съда лунна и слънчева вода, за да постигне желаното съотношение. „Няма отрови, има дози”, казват фармацевтите и това би могло да е и мотото на Умереността. Хлорът е отровен, натрият също, но солта, получена от двата елемента, е необходима за живота. Разбира се, в умерено количество.

Крилатата фигура върху картата обаче не носи белезите на нито един познат на християнството архангел - тя нито държи меч като Михаил воинът, нито лилия като Гавраил благовестителят, нито свитък като Ураил мъдрецът.

А че е ангел, се вижда веднага и това означава, че е посредник между Бога и човека, небето и земята. Каква е мисията му?

Единият му крак е стъпил във водата, а другият - на земята (това е обичайното изображение на ангела, но не и в случая, където краката не се виждат). На челото си носи знака на слънцето или соларно петлистно цвете (огън), а крилете са елемент, свързан с въздуха. Холандският алхимик Парацелз се е ръководел от вярата, че четирите елемента произлизат от един първоначален, общ за всички елемент. Този, който го получи, ще има универсално лекарство, вечен живот и средство за превръщане на металите в злато. Парацелз нарекъл това възжелано вещество „алкахест” и смятал, след като го намери, да докаже, че то е философският камък.

Четиринадесети аркан представлява съвършеното равновесие. Фигурата на Умереността не е нито мъжка, нито женска, което означава и двете. Андрогинът, или хермафродитът, е символ на изначалното съвършенство, на сливането на мъжкото и женското начало, Кралят и Кралицата, духът и тялото, Ин-ът и Ян-ът в щастливо единство, където нищо не липсва. И тук отново стигаме до алхимията. Там целта на Великото дело е създаването на съвършения андрогин, или на Аз-а, възвърнал своята цялост. Интересен е фактът, че персийският бог Зерван се изобразява като андрогин, а той е повелителят на безкрайното време. Второто име, с което Умереността е известна, е Ангелът на времето.

Оказва се, че след тлението на Смъртта, а именно черната фаза от алхимичното дело, Тарото ни е приготвило и картата на обратния процес - бялата и червената фаза на съзиданието чрез съединяване на противоположни, но допълващи се съставки в точните съотношения. Короната на Великото дело е алхимичната женитба, при която Кралят се завръща при Кралицата, или „червената сяра” фиксира „белия живак” и така се постига философският камък. Той превръща всеки метал в злато и пази ключа към безсмъртието. Трудно е обаче да се постигне това, което не бие на очи и не може да се разпознае.

„Философският камък е високо добродетелен - пише Никола Валоа - и се зове камък, но не е камък, а минерал, растение и животно; намира се навсякъде и по всяко време у всеки човек”.

Според Никола Фламел „има един окултен камък, скрит и заровен в глъбините на извор, и този камък е низък, обруган и лишен от каквато и да е стойност; покрит е с мръсотия и екскременти; носи всякакви хулни имена, но всъщност има само едно. Този камък, казва Мориен Мъдреца, не е камък, но е жив и може да поражда и създава”.



Самият Хермес Трисмегист, или Тот, не изглежда по-ясен: „Това, което е долу, е също такова като онова, което е горе. И това, което е горе, е също такова като онова, което е долу, за да се изпълнят чудесата на едно-единствено нещо... Баща му е Слънцето, майка му е Луната, Вятър го е носил в утробата си. Отхранила го е Земята”.

При толкова парадоксални инструкции нищо чудно, че философският камък и досега не е открит. Едно обаче става ясно от трактатите: той е сияйният център, в който се обединяват привидно несъвместимите противоположности. И ако може да бъде нарисуван, ще изглежда точно като Умереността.

Ето защо Умереността е ключът към вътрешното съвършенство и хармонията. На въпроса, тялото ли е по-важно, или душата, Умереността отвръща „и двете”. „Здрав дух в здраво тяло” са казвали гърците, а Платон е държал учениците му да изучават музика и гимнастика, за да си хармонизират страстите. На въпроса, духът ли е по-важен, или материята, Умереността отговаря „и двете”. Трудно се запазва висок дух при угнетяващи условия на живот, а когато всяка материална прищявка се превърне в цел, той се губи напълно. Не случайно Буда препоръчва „средния път”. Умереността е божествен принцип на мирозданието, който се спуска от най-висшите сфери на духа до най-плътните слоеве на материята, защото всяка частица от света изразява замисъла на създателя си.

До каква степен е постижима Умереността? Точно колкото и философския камък. Но ако земното безсмъртие е недостъпно като философския камък, то стремежът по осъществяването му със сигурност носи дълголетие. И ако Божието съвършенство изглежда далечно, то работата върху характера въздига човека. Постижението е самата промяна. Разбира се, всичко това отнема време, но за какво друго е времето?

В обществен план Умереността изразява умението да се превръща неизгодната ситуация в изгодна, недобронамерените хора в услужливи и враговете в съюзници. Тя/той постига мир сред воюващи партии и успех при неблагоприятни обстоятелства. Лишен(а) от лични мотиви, Умереността не се пристрастява към никого, за да облагодетелства всеки.

Само такава карта може да съществува между Смъртта и Дявола и да изглежда съвсем добре.

Умереността в литературата: Трудно доловима. Неизменно се появява на степени и светлосенки, защото такава е природата й. Главните герои от „Сърцето е самотен ловец” на Карсън Маккълърс, „Портрет на една дама” на Хенри Джеймс, „Улица Консервна” на Джон Стайнбек, „Гордост и предразсъдъци” на Джейн Остин я въплъщават. Често пъти липсата на Умереността се усеща по-осезателно: чудовището на д-р Франкенщайн е неуспешен опит за постигането й; порт-ретът на Дориан Грей е неуспешен опит за задържането й; а д-р Джекил и мистър Хайд са окончателната й загуба.

Умереността в киното: „Криле на желанието”, „Жената на месаря”, „Невероятната съдба на Амели Пулен”. „Омагьосан ден”, или „Денят на мармота”, в който героят на Бил Мъри се будеше все в един и същ ден, докато не се научи да бъде свестен човек като тези, които презира. Към четиринадесета карта вероятно трябва да се причисли и навика на Кристофър Уокън да играе архангел - „Предсказанието I, II и III”, „Щрак”. В „Защо тъгува Гилбърт Грейп” героят на Джони Деп е притиснат между най-близките си хора, чиито недостатъци са излезли извън контрол. А в „Мери Райли” героинята на Джулия Робъртс постепенно се превръща в посредник между д-р Дже-кил и мистър Хайд. „Пианистът”. Филмите около четиринадесети аркан рядко са масови, защото работят не с кофи кръв, а с фино претеглени грамажи.

Умереността в историята: Неутралитетът на Швейцария през Втората световна война, Пражката нежна революция, обединението на двете Германий в една държава.

Ключ към психологическото състояние на Пътуващия през картите: След рязкото изоставяне на стария живот Пътуващият вече знае, че за щастието не се иска кой знае какво. Достатъчни са добри отношения с хората, работа, където е нужно, и човек да не си пречи сам, ако всичко върви добре.

Тълкуване при гадаене: Успешно посредничество. Дипломатичен талант. Превръщате



неизгодната ситуация в изгодна. Свързвате нужните хора в точния момент. Спокоен център сред враждуващи сили. Овладяност. Безпристрастие. Умение да се работи с хора. Умереност, златна среда. Гъвкавост, способност за бърза адаптация. Всяко нещо с времето си. Може да се разчита.

Фармацевт, посредник, дипломат. Човек, който не си разваля отношенията, без да е крайно близък с някого.

Обърната: Неумела намеса в потенциално добра ситуация. Ненужно усложняване на отношенията. Податливост на влияния. Харчи се много за нищо. Изпуска се златен шанс. Не може да се разчита.

Медитация (Не четете, ако имате намерение да медитирате, но още не сте го направили.)Когато влязох, ангелът на Умереността преливаше бистра течност от златна чаша в сребърна

и обратно. Единият му крак беше във водата, другият на пясъчната ивица, а наоколо имаше зелени хълмове, планини и скали. Слънцето грееше между две възвишения. Той/тя беше хермафродит - със стройно, някак двусмислено тяло и тънки хитровати черти на лицето. Преливаше течността с полуусмивка и изнервяща настойчивост.

- Какво преливаш?- Вода - отвърна той. - Ела да пиеш. Само си избери от коя чаша.- Не е ли все едно, след като и в двете има вода?И в двете има вода, но не е все едно от коя ще пиеш. Мразя да правя избор и затова се

замислих.- А не мога ли да пия и от двете?- Не. Всеки път можеш да пиеш само от едната, така че избирай.Щеше ми се да пия от сребърната, защото сребро, луна и интуиция са свързани с окултните

способности, а злато, слънце и разум - с постиженията в живота. Бях тръгнала да разгадавам тайни, а не да си търся работа, и затова исках сребърната, но се смутих и казах „златната”.

Водата имаш вкус на хладен планински извор.Той/тя остави чашите си - златната във водата, а сребърната на земята. „Не трябваше ли да е

обратното?”, попитах аз все още под въздействието на символичните аналогии, които току-що бях премисляла. Той/тя поклати глава с усмивка, от което се почувствах като отличник, който много е учил, но това не му пречи да дава тъпи отговори.

Умереността ме хвана за ръце и полетя над езера и хълмове. Под нас се появи златен град с кули, върху които имаше полумесеци. „Градът не е мюсюлмански”, каза той/тя и продължихме нататък.

Навлязохме в гора от сребърни корали и в един от тях имаше малка черна пещера, обрасла с кристали. Спуснахме се до нея. Отчупих от кристалите и няколко се търколиха надолу с кух звук. Чувах, докато падаха, как се удряха в стените все по-дълбоко и по-дълбоко под земята, но така и не се удариха в дъно.

- Това е тунел до сърцето на земята - каза Умереността. - Искаш ли да се спуснеш?Досега летяхме, сега да се спускам, това вече не ми харесваше. Отказах. Тази медитация нещо

нямаше край. Исках да ускоря нещата.- Нямаш ли гатанка за мен? - попитах.- Вече ти зададох няколко - каза той/тя. - Освен това не влизай тук, ако вече си уморена.Излязох от картата, а вечерта направих второ посещение, за да видя какво толкова. Попаднах

в нещо като пътека между две огледала, които безкрайно се отразяват едно в друго. Видях Умереността в гръб, беше с черна дреха. Обърна се с лице към мен и дрехата отпред се оказа бяла, каквато я познавам. „Нали ти казах да не идваш уморена”, каза той/тя.

Прекрачих рамката, за да изляза, но се оказах в друга рамка. Прекрачих следващата, но пак бях в картата. Уплаших се. Прескачах от врата във врата и все ми предстоеше още някоя. Отсреща виждах все по-малък свой образ в гръб.

Най-накрая излязох от картата.Защото пораждането и времето са в



небето и земята, а природата им е двойна: в небето те са неизменими и неразложими, на земята са изменими и подложени на разлагане. И Богът е душата на вечността, вечността е душата на света, земята е душата на небето. И Богът е в ума, умът е в душата, душата - в материята, и всички те съществуват чрез вечността.


* * *

Но където Бог построи църква и Дяволът ще вдигне параклис... Дяволът е вечният имитатор на Бога.

Мартин ЛутерРазговори на масата

Отрязаните глави на гларуси, зайци, врани, мишки, бухали и малки гущерчета ме гледаха от опънатите между стените въжета за пране, на които бяха привързани с черни панделки, за да съхнат. На светлината на свещите сенките им играеха като живи.

Йейн Бенкс Фабрика за буболечки

...А после, ако ви се прииска принцесата, само ми свирнете. Падате си по нея, нали? За редовните клиенти има големи отстъпки. Неусетно се беше приближил до Варадин, закривайки оскъдната следобедна светлина, която струеше от прозореца. Фигурата му изведнъж: се разрасна и сянката и легна върху разхвърляното бюро. Устните му почти докоснаха ухото на посланика, сякаш се канеха да изпият оскъдното съдържание на мозъка му. Облъхна го противна топлина. - Та вие сте самият дявол - прошепна Варадин.

Алек Попов Мисия Лондон

15. Дяволът

Петнадесет е число, без каквито и да са привилегии, и затова се редуцира на 1 + 5 = 6. Така отново се връщаме към шестицата на Влюбените и Печатът на Соломон, съставен от два преплетени срещулежащи триъгълника. Само че, както е казал Хераклит, „не можеш да влезеш два пъти в една и съща река, защото други води идат към тебе”. Двете триади, които при Влюбените се тълкуваха на първо място като сливане между мъжа и жената, при Дявола изпъкват със своята двойственост. Ако единият триъгълник е небе, ден, светлина и добро, то другият е земя, нощ, мрак и зло. Йоан предупреждава, че Звярът ще може да се разпознае по числото 666. Планетата Венера,



покровителка на Влюбените, в петнадесети аркан носи някогашното си име - Луцифер.

Шестицата има и друго качество - на недопълнена седмица.Бог е създал света за шест дена, а на седмия си е почивал. Шестицата е лишена от

удовлетвореното съзерцаване на резултата. При нея нещата все още са „на кантар” и нищо не е решено. Пътникът може да бъде отклонен и в последния момент.

Всъщност точно това се очаква да прави и Дяволът. Името му произлиза от гръцката дума „диаболос”, което означава лукав, сквернословен, клеветнически. Думата е била използвана в гръцкия превод на Библията не за описание на хора, вместо еврейското „ха-сатан”, т.е. Сатаната. Първоначално той е бил смятан за божи служител, който броди сред хората и донася сведения за земните им дела. За близкоизточните владетели е било характерно да поддържат такива тайни служби, освен ако не са искали да видят лично с какво се занимава народът им, като Харун ал Рашид. Тези царски шпиони обаче често пъти сами провокирали жертвите си, за да ги подложат на изпитание. Ето как и в най-достойната си длъжност Сатаната си остава омразен - той очерня доброто име, отклонява от пътя, подвежда, проваля. Дяволът пречи на духа да изпълни земната си мисия и разделя човека от Бога. Слуга на Господа, който служи на себе си.

Но въпросът има и друга страна. За да може да подлъгва, Дяволът е задължително привлекателен. В него има радост, удоволствие и свобода преди падението. Образът му вероятно е присвоен от рогатия келтеки бог Цернунос, който царувал заедно със съпругата си богиня преди свети Патрик да разпространи вярата в кръста чрез чудеса, надхвърлящи тези на друидите. Цернунос носел изобилие и плодородие. Приблизително със същото се е занимавал и козлоногият Пан, който е имал не само рога, но и кози уши. Похотливецът постоянно задирял нимфите с омайните звуци на флейтата си, но не срещал голяма отзивчивост, защото бил отблъскващ на вид. Смята се, че от него произлиза и думата „паника”. Закъснелите пътници в Древна Елада боязливо се озъртали, когато чуели нощния вятър да свири в тръстиките.

Тези симпатични древни божества не са носели зловещата аура на юдейско-християнско-ислямския дявол, вероятно защото в древните религии боговете нямат навика да поемат ан-гажименти и към Доброто. Зевс през цялото време прави с хората каквото си иска, Один е бил в състояние да зареже викингите по средата на битка, а бедните в Египет са разчитали за късмета си на грозника Бес, защото не е било сигурно, че ще получат вниманието на Озирис при този пренаплив на фараони по гробниците. На кого му е било нужно олицетворение на чистото зло, след като никой не е смятал за свой дълг доброто?

Дяволът от Тарото е характерна средновековна фигура. Подчертаните му женски гърди показват, че е хермафродит, а крилата му са големи почти колкото тези на Умереността. Сините му люспести крака символизират водата, еленовите рога - земята, фалическият бял жезъл в ръката му - огъня (в някои колоди се изобразява като запален надолу факел), а крилата, както вече ни е известно, въздуха. Налице имаме фигура, която преповтаря Умереността като подигравателна сянка.

И действително, зад всяко необходимо за човешкото щастие чувство се крие грозното му преувеличение, което подмамва жертвите си с привидната си естественост. Зад ситостта се крие лакомията, зад изобилието - алчността, зад почивката - леността, зад достойнството - горделивостта, зад стремежа към съвършенстване - завистта, зад любовта - прелюбодейството, зад справедливостта - гнева. Тук са изброени седемте смъртни гряха, които са формулирани едва през Средновековието. Това само означава, че греховете могат да бъдат и повече, и по-малко. „Грехът” казва протестантският теолог Фридрих Шлайермахер (1768-1834), „е неспособността на човек да направи разграничение между пълната си зависимост от Бога и относителната си зависимост от временния свят”.

Дяволът е шлакът, който алхимикът трябва да изхвърли, за да постигне философския камък. В сетивния свят, в който живеем, това са привлекателностите на материята, която иска да ни задържи при себе си, за да ни погълне. Тук „материя” трябва да се разбира в най-широк смисъл - това може да бъде както пряк дразнител за сетивата, така и истерична идеология или догматичен възглед, който сме склонни да описваме като „окаменял”, „закостенял”.



Като присъствие в човешката психика Дяволът може да бъде отъждествен със сянката. Юнг простичко я определя като онова, което индивидът не би желал да бъде. Сянката е сборът от качества, които човек крие от всички, включително и от себе си; черти, които веднага намразва у другите, защото ги притежава; всичко най-недостойно и примитивно. Появява се насън като застрашителна фигура със скрито от мрака лице. И тъй като всичко материално хвърля сянка, всеки човек я има. Но не я ли осмисли, тя ще се превърне в най-големия му враг. Сянката е готова да избухне в най-неочаквания момент и да осуети дори най-добрите намерения.

На картата Дяволът е изобразен с двама следовници - дребни фигурки на мъж и жена. Триъгълната подредба на образите показва връзка и с друг аркан - с Папата. Дяволът също има свое учение и свои адепти. За разлика от поклонниците на Папата обаче тези на Дявола са голи, рогати и най-важното, вързани с верига за пиедестала му. Учението на Дявола, веднъж прието, престава да бъде доброволно.

Дали злото е външен фактор, както е нарисувано, или идва от човека? Дяволът действа чрез отслабване на волята, помрачаване на преценката, желанието да задоволиш страстта си на всяка цена. За да поеме управлението над душата, някой трябва да му отвори вратата отвътре. „Или как може да влезе някой в къщата на силния човек и да му ограби покъщнината, ако първо не върже силния?”, пита Исус, след като изгонва бесовете от страдалеца (Матея, 12:29).

Печално е, когато заради моментна придобивка човек загуби свой близък, любовта си, нечие приятелство, работата си или надеждите за бъдещето. Още по-страшно е, когато трябва да живее със злото, което е извършил. Дяволът винаги дава, преди да вземе, но когато вземе, иска то да е завинаги. Това се разказва и в легендата за доктор Фауст, който подписва договор с Мефистофел и му дава душата си в замяна на всичко, което поиска. В крайна сметка Фауст получава всичко, което не му трябва, в замяна на единственото, което е имал. Дяволът е обвързаност, слепота, страдание. Той е тежката каменна сграда, в която човек сам се зазижда.

Дяволът в литературата: Радва се на повече от богато представяне. „Ад” от „Божествена комедия” на Данте, „Доктор Фауст” на Гьоте или Марлоу, „Повелителят на мухите” на Уилям Голдинг, „Майстора и Маргарита” на Михаил Булгаков, „Дракула” на Брам Стоукър, „Вещиците от Лудун” на Олдъс Хъксли, „Мъртви души” на Гогол, „Портокал с часовников механизъм” на Антъни Бърджес, „Венецианският търговец” на Шекспир, „Сиянието” на Стивън Кинг, „Земя” на Елин Пелин, „Татул” на Слав Караславов, „Панаир на суетата” на Текери, „Бел Ами” на Мопасан, „Алената буква” на Хотърн, в която пуританите са носители на оковите. Вълкът от „Червената шапчица” и вещицата от „Хецзел и Гретел”.

Дяволът в киното: Някои от тях са за дявола в обществото: „Бразилия”, „Калигула”, „Последните дни на Содом”, „Няма място за старите кучета”, „Апокалипсис сега”, „Гражданинът X”, „Широко отворени очи”. Други са за Дявола в душата: „Мълчанието на агнетата”, „Осем милиметра”, „Американски психар”, „Психо”, отново „Седем”, „Пурпурните реки”. Трети са си направо за дявола: „Принцът на мрака”, „Приложна магия”, „Диаболично”, „Адвокат на дявола”, „Стигмата”, „Екзорцистът”, „Константин”. „Голямото плюскане” е опит да се избяга от дявола, като го победиш на собствената му игра.

Дяволът в историята: Томас де Торквемада (1420-1498), доминикански монах, който първо се издига до главен инквизитор на Кастилия, а после Папа Инокентий VIII го назначава за Велик инквизитор на Испания. В продължение на 11 години Торквемада преследва, измъчва и изгаря на кладата 2000 човека, обвинени като вещици и еретици. През 1492 г. подкрепя изгонването на евреите от Испания. Невъзможно е да се обясни защо всичко това е било извършено в името на Бога.

Масовите убийства, лагерите, военните режими, екстремистки настроените религии, тиранията, робството и диктатурата от всякакъв вид.

Рим пада през 476 г., но за това едва ли са виновни само варварите. Империята се разлага от корупция, разточителни празненства, инфлация, болести, безсмислени гладиаторски борби, грабежи, нарастващи военни разходи. Хората, загубили земите си, се тълпят в градовете в търсене на каквато и да е работа. Стойностите са изгубени, никой вече не вярва на нищо.



Ключ към психологическото състояние на Пътуващия През картите: Пътуващият се е отклонил от пътя на духа и затъва в материя. Желанието, с което напредва, му пречи да разбере откъде идва болката.

Тълкуване при гадаене: Настъпление на злото. Силни жизнена енергия, впрегната в недостойни цели. Поробваща страст, която ви пречи да изявите качествата си. Ламтеж, алчност, лакомия, себичност, завист. Не се подбират средствата. Нежелана обвързаност, затвор, робия. „Вързани са ви ръцете”. Крайно неприятна ситуация, която не зависи от вас. Лъжесвидетелство, опасност от компрометиране. Проблеми около секса.

Зъл човек. Пазете се това да не сте вие.

Обърната: Злото няма сила над вас.

Медитация (Не четете, ако имате намерение да медитирате, но още не сте го направили.)Когато влязох, Дяволът стоеше върху каменния си пиедестал в тясна бърлога под земята.

Стените бяха от влажна червено-черна пръст. Самият той беше дебел, космат и отблъскващ, с провиснали старчески гърди и птичи нокти. Вгледах се в пъпчивото му лице, а той каза:

- Не съм красив, а? Не ме гледай горе, гледай ме долу. Виж, не съм ли красив! - и посочи мъжът и жената с опашки, приковани за пиедестала му.

Мъжът беше рус, атлетичен и приличаше на реклама за одеколон. Жената беше чернокоса и със святкащи бадемови очи, Той ми намигна, а тя се облиза. Не за това бях дошла.

Дяволът подскочи на пиедестала си и се превърна в сова. Обърна се с гръб към мен, но продължи да ме гледа в анфас с втренчените си очи. Забелязах над него нещо като комин на-горе в пръстта, който приличаше на тесен изход. Заизкачвах се по него и разбрах, че на места в коридора има разширение и там живеят хора. В една такава ниша някакъв човек броеше жълтици, в друга имаше струпани стоки, в третата играеха комар. По този път обаче вместо да изляза на повърхността, аз отново се оказах в залата при Дявола. Сега халките на веригите под него бяха свободни и тогава си спомних, че сред хората горе видях двама, увлечени в трескав секс, които приличаха на мъжа и жената.

Пуснах ги да се позабавляват - обясни той.За какво са ти крила, след като живееш в тази тясна дупка?- Аз летя в земята.Замислих се. Тук сякаш нямаше нищо тайнствено, всичко беше такова, каквото си е.- Знаеш ли, много са ти прости номерата.- Прости, ама хващат - каза той с равнодушния вид на търговец, чиято стока и без друго се

купува.

Излязох от картата.А от безумните и лошите, и порочните, и завистливите, и алчните, и убийците, и безбожните съм далеч, и ги оставям на отмъстителния демон, който изпраща срещу такъв човек остротата на огъня...ранява го...сетивно и още повече го въоръжава за беззаконие, за да получи по-голямо наказание. И този човек не губи стремежа си за все повече желания, и без умора се сражава със сенки, и...всичко това...го измъчва, и увеличава огъня му все повече.


* * *

Това, което вземаме за най-здравата кула на задоволството си, е изложено на



каприза на най-незначителното събитие - падането на листо, дочуването на глас, разписката върху късче хартия с няколко дребни цифри, издраскани с подострено перо.

ХърманМелвил Пиер

Видях как катедралите се люшкаха, как всички отминаваха,обгърнати от органа, превърнал вечността в скачени измерения, страхувам се.

Георги Рупчев Приковаване на огъня

Всичко се срива и пак се гради, и тия, които градят, са засмени.

Уилям Бътлър Йейтс Лапис Лазули

16. ПАДАЩАТА КУЛА (БОЖИЯТ ДОМ)

След кабалистичното редуциране на 16 отново се връщаме към седмицата (1 +6 = 7), разбирана като мистично откровение, но и завършек. За шест дни Бог е създал света. И докато Колесницата бе разказ за победоносния финал, то Падащата кула е драматичният финал. Седем символизира колкото сътворението, толкова и свършека на света. Не случайно в Апокалипсиса печатите, тръбите, чашите и още много други неща са белязани с това число. Очевидно след номеро-логичната окръгленост на седмицата не остава друго, освен да дойде краят.

Шестнадесет обаче е и доста особено число, защото е съставено от 4 четворки, или цифрата на материята, умножена по себе си. Ако властолюбието, твърдостта, мощта и непреклонността на Императора се умножат по самите себе си, неизбежно ще получим Падащата кула. Крахът има много имена, но когато чуем „от високо ниско се пада” или „сгромоляса се”, значи нечия Кула е паднала.

Интересно е, че от 16 части се състои и пречупеният кръст, който, добър или зъл, обърнат на изток или на запад, е символ (или в лошия случай - е бил замислен като такъв) на мистичното обновление. Кулата също, макар и пречупена, крие зърното на обновлението. Въпросът е как ще ни хареса то.

Кулата на 16-ата карта е нарисувана с телесен цвят. От небето се стрелва огнен език, който разбива подобния на корона връх. Символът на земната власт се отчупва и отхвръква назад. Две фигури падат с протегнати надолу ръце сред зловеща феерия от кълбовидни отломъци: 13 червени, 13 бели и 11 сини, което означава, че бедствието не пощадява нито волята, нито невинността, нито чувствата. Късовете са общо 37, което се редуцира до 1. Това е числото на Бога, Първопричината или Създателят, и тук ни става ясно с кого си имаме работа.

Навярно образът на 16-ата карта е почерпан от Вавилонската кула, построена от потомците на Ной. „По цялата земя имаше един език и един говор. Като се дигнаха от изток, те намериха равнище в Сенаарската земя, и се заселиха там. И рекоха си един-другиму: хайде да си направим тухли и да ги изпечем на огън. И тухлите им служеха вместо камъни, а земната смола - вместо вар.



И рекоха: хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, преди да са пръснем по лицето на цялата земя.

Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки. И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят, нека слезем и смесим там езиците им, тъй че един да не разбира езика на другиго. И пръсна ги Господ оттам по цялата земя; а те спряха да зидат града и кулата. Затова му е дадено име Вавилон, понеже там Господ смеси езика на цялата земя и оттам ги пръсна Господ по цялата земя”. (Бит. 11:1-9) Името на Вавилон, или „Баб-или”, на акадски означава Божия врата, а на иврит „балал” е обърквам.

В Месопотамия тези многоетажни кули, наричани зигурати, съвсем не са били рядкост, защото това са местните храмове. Издигали са ги като връзка между небето и земята, а върховете им били овенчани със светилища. Ако Вавилонската кула е имала реален прототип, то тя е срутеният храм Етеменанки, който около 600 г. пр.Хр. цар Навуходоносор II възстановява, навярно заделяйки част от строителите, ангажирани по проекта „Висящи градини - чудо на света”. Трябва да се отбележи обаче, че тези кули са били градени в прослава на Всевишния, а не на собственото име. Притчата на друговерците навярно просто ги взема, за да разкаже за неуместната гордост на оня, който мисли, че с творенията си ще настигне Създателя.

В Кулата на Тарото небесното послание е видимо в жълточервените пламъци, спускащи се от небесата. Това не е смут и разноезичие, а пълна и внезапна катастрофа. Но катастрофа на какво? Кула не се издига за един ден. Тя е защита, неуязвимост, висота и престиж. Тя е нещо, което човек гради, за да се предпази от променливия свят. Според бащата на индивидуалната психология Алфред Адлер „цел на човешката душа е надмощието, съвършенството, сигурността, превъзходството”. Хората трупат пари, издигат грамадни къщи, колекционират заслуги и демонстрират непреклонност понякога единствено, за да впечатлят другите или да чувстват приятното задоволство от сигурността. Така всеки ежедневно строи собствената си кула, макар и не от тухли и асфалт. Рано или късно обаче променливият свят нахлува между стените й, защото той е правилото, а Кулата е само съпротива срещу него. Тя не е нищо повече от камък с тленен цвят.

От психоаналитична гледна точка Кулата може да бъде приета като символичен образ на нарцисизма. Фройд определя първичния нарцисизъм като любов към собственото тяло, предшестваща любовта към другия. При вторичния нарцисизъм индивидът възприема нещата от обективния свят като части от себе си и не може да схване, че предметите и постъпките на другите са отделни от него самия. Такъв човек става откъснат, суетен, самомнителен и честолюбив. Отначало се вписва добре в социалния живот, но постепенно се затваря в Кулата на фантазиите си. Вторичният нарцисизъм може да се окаже, а може и да не се окаже клиничен.

Завършихме предишната глава с думите, че Дяволът е тежката каменна сграда, в която човек сам се зазижда. Той е струпване на бездуховна предметност, което пречи на озарението и рано или късно пламъците се появяват като спасение. На човек може и да не му е дадено с градежа си да стигне Бога, но Бог може да се спусне до него, за да го пресрещне. Разрушителната светкавица може да е искрата на истинския живот и прозрението. Може да е озарението на мисълта, която ще отмести каменния похлупак от овехтели предразсъдъци и ще съживи ума. Ако трябва да изобразим гордо изправен човек, на когото е хрумнала гениална идея, той сигурно ще прилича на Кулата.

Проблемът е, че трудно някой ще се раздели без болка с граденото през годините. Страданието от загубата е голямо, независимо дали мълнията удря за добро или не. И най-непо-носимите бракове могат да се разпаднат сред сълзи. Съпротивата на личността срещу съдбата в Кулата е огромна и това я прави най-мъчителната карта, независимо че вещае освобождаване - и след целия ад да започнеш на чисто.

Смъртта, Дяволът и Кулата показват, че във втората част от живота си човек обичайно среща много по-сериозни изпитания, отколкото в началото. След средната възраст му предстои да се раздели с не една обвивка, която е смятал за неразделна част от същността си. Но ако нямаше изпитания, как духът би научил кое да загърби, за да напредва все по-пречистен към Създателя си? Второто име на Падащата кула е Божият дом и това не е ирония.



Не случайно атанорът, или пещта на алхимиците, в която изгаря шлакът и се смята, че стават трансмутациите на един метал в друг, често пъти се изобразява под формата на кула. По този начин се показва, че преобразованията имат само една посока - нагоре, от оловото към златото. Такъв е и пътят на човешката душа независимо от трудните пречиствания, през които преминава. Ницше успява да изрази това състояние особено добре:

„Всяко нещо, което не ме убива, ме прави по-силен”.

Падащата кула в литературата: „Книга на Йов” от Библията, „Едип цар” и „Антигена” на Софокъл, „Макбет”, „Крал Лир” и „Хамлет” (който е нещо като Падаща кула в забавен каданс) на Шекспир, „Идиот” на Достоевски, „Куклен дом” на Ибсен, „Дългият път на деня към нощта” на Юджийн О'Нийл, „Добми и син” на Дикенс. Няма добра трагедия, която да не поиска своя дял от „Кулата”. В по-приключенски вид заплахата от сриването на цял един свят се вижда в „Приказка без край” на Енде и „Властелинът на пръстените” на Толкин.

Падащата кула в киното: „Смело сърце”, „Зорба гъркът” „Роден на четвърти юли” „Титаник” и „Посейдон” като воден вариант на същото.

Падащата кула в историята: За съжаление, човешката история е поредица от Падащи кули, в повечето от които можем да видим добра, вероятно духовна страна, само ако гледаме с безсмъртни очи. А истината е, че в рамките на живота те всяват ужас. Бетховен оглушава, Борхес ослепява, Айрис Мърдок умира с разпаднат от болестта на Алцхаймер мозък.

Априлското въстание, Френската революция, Унгарското въстание от 1956 г. и последвалото нахлуване на съветските войски. Пражката пролет през 1968 г. и последвалото нахлуване на съветските войски. Земетресенията. Срутването на кулите на Световния търговски център като съвсем буквално преповтаряне на символизма.

Ключ към психологическото състояние на Пътуващия през картите: Пътуващият е пострадал ужасно, но сега вече се е освободил от затвора си и може да продължи напред.

Тълкуване при гадаене: Съдбата удря, без да предупреждава. Крах, катастрофа, провал, скандал, развод, банкрут, падение, напускане на работата; но сред руините на миналото може да се крие нова свобода. Вдъхновена, но пагубна за битието идея. Изригват дълго таени напрежения. Изнасилване, покушение. Болезнено разделяне с остарели възгледи. Гордост,егоизъм, мегаломания. Не предприемайте рисковани начинания. Няма нищо сигурно.

Обърната: Неприятна, но лишена от острота развръзка. Нисък дух. Катастрофата преминава като гротеска: болката е по-малка, но и трагичната висота липсва.

Медитация (Не четете, ако имате намерение да медитирате, но още не сте го направили.)Когато влязох в картата, вътре бушуваше буря и дъждът се лееше като из ведро. Беше

непрогледна нощ с черно небе. Светкавици удряха самотната кула една след друга.Внезапно от нея паднаха мъж и жена по пижами. Покривът излетя като издухан. Отдолу се

разкри спалня с двойно легло, с чехли и килимчета от двете му страни - едното черно, другото бяло. Над леглото имаше префърцунен семеен герб. След миг всичко лумна в жълточервени пламъци и от прозорците излетяха горящи бели гълъби. Мъжът и жената се изтъркаляха в нещо като ров, опасващ кулата, сега пълен догоре с вода. Цялата земя наоколо беше залята от мътни порои до колене.

Тогава, без да искам, започнах да се издигам нагоре и нагоре в мрачното небе, а кулата под мен ставаше все по-малка. Далеч над земята чувството за дъжд изчезна. Вече виждах кулата не като висока сграда, а като малък светъл кръг точно под мен. Каменният й зид ограждаше огъня като в чаша, обградена от тъмносиния кръг на защитния ров. Видяна оттук, Кулата приличаше на огнище, ярко око или мандала и беше прекрасна за гледане, хармонична и правилна.

Заспусках се надолу и отново стъпих върху наводнената земя. Мъжът и жената изпълзяха кървави от рова, изкатериха се като полипи по стените на кулата и влязоха да умрат в пламъците.


Първо, в разпадането на материалното



тяло предаваш самото тяло на промяна, и видът, който си имал, става невидим, и характера ти, вече обездвижен, го предаваш на демона. И сетивата на тялото се завръщат към изворите си, като стават техни части и се присъединяват към енергиите. А гневът и желанието остават в безсловесната природа.И така, човекът се устремява нагоре през хармонията и на първата зона предава енергията на нарастването и намаляването, на втората - изобретяването на злините, обездвиженото коварство, на третата - обездвижената измама на желанието, на четвъртата - водаческото високомерие, лишено от удовлетворение, на петата - безбожната дързост и безочливата грубост, на шестата - злите помисли на богатството, обездвижени, на седмата - подлата лъжа.


* * *

Той беше изморен. Седна. Аз се настаних до него. След кратко мълчание допълни: - Звездите са хубави заради едно цвете, което не се вижда...

Антоан дьо Сент Екзюпери Малкият принц

И казаха: Где е Юдейският цар, който се е родил? Защото видяхме звездата му на изток и дойдохме да му се поклоним.

Матей (2:2)

Тя плаче. Покачена на облак, наградена с луна. Красавица руса с коса избуяла (като черното - бяла) като бялото - черна: зла страст у човека звезда вечерна. Тя стриже свойта коса пред едно огледало. Гола -облечена само в своето тяло.

Ани Илков Картина

17. ЗВЕЗДАТА

Седемнадесет ни връща към осмицата на ново ниво (1 + 7 = 8) и това е голямо облекчение след тази силна поредица от разкриващи тъмното си лице числа. Осем, вертикално изправеният знак на безкрайността, показва, че нищо лошо не е окончателно и нищо страшно не е завинаги. Осем, числото на космическото равновесие, идва, за да надгради злото с добро, да окуражи нещастника и да повдигне падналия.

Звездата е картата на надеждата. Най-устойчивият ориентир за



моряка и едничката сигурност за нощния пътник, звездата е ангел хранител. Тя е пътеводната светлина в живота и окото на Бога, който бди дори над най-нисшите си твари. След „черната нощ на душата” Звездата е първият пробив в мрака, който ни приканва да продължим. Звездата е личната пътека под краката на всеки.

На картата Звездата е изобразена като дългокоса девойка, която излива вода от две делви в езеро. Езерната вода символизира тайната на живота, докато течащата вода е „жива вода”. Делвите в ръцете на девойката показват как водата може да се преобразува от езерна в течаща. Сините и коси разкриват, че тя мисли със сърцето си. Зад гърба й се вижда Дървото на живота, върху което е кацнала птица или пеперуда, в зависимост от колодата. Младата жена е гола и несмутена от това, сякаш е в райската градина отпреди грехопадението. Но независимо от всички прилики, градината на Звездата не е Едем. Никой не тръгва от градината на надеждата, а само отсяда в нея. Като оазис или попътен пристан, тя става видима едва след първото препятствие по пътя. Що се отнася до дрехите, надеждата винаги е била гола.

Езерото в нозете на Звездата крие неизвестни дълбини. Водата, която в 17-ата карта е като радостна новина след затишие, все пак никога не е напълно еднозначна, защото както е породила живота, така може и да го отнеме. Хората открай време са подозирали, че езерата крият чудовища в недостъпните си дъна, макар това да не е спряло никого да утолява жаждата си от бистрата им повърхност. Пренесено върху живота, символичното значение на водата разкрива, че той може да е тревожно непрозрим в дълбините си, но дори малко от щедростта му стига, за да подкрепи пътника в дългото му усилие.

Водата още възражда, лекува рани и отмива болката. С деликатната си настойчивост тя е единствената стихия, която успешно се противопоставя на огъня. Така Звездата в своята крехкост и ранимост надмогва ефекта на Кулата, като напомня, че още има какво да се прави и накъде да се върви. Със Звездата завършва една скрита серия на изпитание през четирите елемента: Умереността (въздух, андрогин), Дяволът (земя, андрогин), Кулата (огън, фалическа) и Звездата (вода, женска). Всяка карта е отговор на предходната, като пренася част от белезите й, но е противоположна в най-важните. Звездата е окуражаващото завръщане върху изгубения съдбовен път. Тя е и началото на една нова серия от небесни тела с влияние върху човешкия живот. От нея погледът се вдига от земята и се отправя нагоре с дързостта, с която персонажите от първата десетка на големия аркан имаха куража да гледат. Те обаче не бяха се борили със съмнението.

Звездата е това, което древните гърци са наричали „психо-помп”, или водач на душите. Юнг използва думата, за да обозначи свързващото звено между човека и чувството му за неговата висша цел, съдба или призвание.

В живота Звездата се проявява като неочаквана среща, нова работа, предложение, помощ, телефонно обаждане, обещание за ново бъдеще. На нея социалната висота й е чужда и тя е еднакво добра както към Глупака, така и към Императора. Това е още един контраст между Звездата и Падащата кула, която задължително включва високомерието да си нещо повече от другите.

Звездата на фона на черното небе е дългоочакваната „светлина в тунела” за този, който е сломен от Кулата, и дори за оня, който не е оживял след нея. Според майте звездите са душите на мъртвите, а пророк Даниил казва: „И много от спящите в земния прах ще се събудят - едни за вечен живот, други за вечен укор и посрама. И разумните ще сияят като светилата на твърдта, и ония, които са обърнали мнозина към правда - като звездите, вовеки, за всякога” (Даниил,12:2,3). В Тарото всяка карта може да се окаже изход, но това просто се смята за нова врата. Надеждата не би съществувала, ако не можеше да се пребори с края.

В горната половина на картата са изобразени осем осемлъчни звезди, като една от тях е централна и по-голяма. Специалното й положение напомня за Слънцето, но дори това да е така, в 17-и аркан то е още далече и се вижда като звезда. Осемте лъча влизат в пряка аналогия с осемте листчета на лотоса от традиционните будистки изображения. Въпреки че търсенето на връзки между будизма и Тарото е непосилна задача, аналогията е впечатляваща: лотосът разцъфтява над първичните тъмни води, за да огрее света с чистотата си.

Според някои окултни тълкуватели Звездата е Венера, а според други броят на изобразените



небесни тела сочи към Плеядите. Звездата обаче най-вероятно е почитаният от египтяните Сириус - най-яркото нощно светило, което се вижда почти от всяка точка на земята. Появата му на северния небосклон е предвещавала годишния разлив на Нил и началото на изпълнен с труд и очаквания за благоденствие живот. Сатис, богинята, свързана със Сириус, е била почитана като дарителка на водата. Тя е донасяла не само период на нов растеж, но е можела и да очиства душите.

Корони от звезди носят Богородица, Изида и Ищар. В алхимията осемлъчната звезда означава постижение и завършеност. Преди две хиляди години звездата над Витлеем свиква мъдреците от Изтока и цяла нова епоха започва началото си от едно новородено дете сред пустинята. Смята се, че звездната карта определя съдбата.

И дори падащите звезди изпълняват желания.

Звездата в литературата: „Одисеята” на Омир, „Големите надежди” на Дикенс, „Дядо Йоцо гледа” от Иван Вазов, „Сияйна зора” от Джек Лондон. В живота има и напразни надежди, което Тарото показва с обърната карта на Звездата: „Спасова могила” от Елин Пелин, „За мишките и за хората” от Стайнбек. Добри примери за всеобща надежда са „Туркия ке падне” в „Под игото” и „Тогава Радецки пристига със гръм” в „Опълченците на Шипка”. Много често Звездата е едва ли не главен герой в биографичните романи, като „Магелан” или „Страдание и възторг” например, където пътят на живота е специално под-чертан с познание от по-късна дата. „Към фара” от Вирджиния Улф е очевиден пример още със заглавието. „Пинокио” е тук заради Феята със сините коси.

Звездата в киното: „Списъкът на Шиндлер” - надежда за оцеляване, „Братко мой, къде си” - надежда за свобода, „Проглеждане” - надежда за излекуване, „Воден свят” - надежда за място под слънцето, „Изкуствен интелект” - надежда за обич. Филми за кариерата на спортни, кино и поп звезди, в които обикновено се разкрива не как „блестят”, а какви мъки изтърпяват, докато реализират таланта си.

Звездата в историята: Генуезецът Христофор Колумб тръгва да търси пряк път по море до Азия, но вместо това открива Америка. Опитите му да намери финансова подкрепа за експедицията започват през 1484 г. с португалския крал и едва през 1492 г. Фердинанд, крал на Кастилия, и кралица Изабела му отпускат сумата.

Ключ към психологическото състояние на Пътуващия през картите: След преодоляното препятствие Пътуващият продължава напред, защото сега по-добре знае кой е и освен това нищо не му тежи.

Тълкуване при гадаене: Пътеводната ви звезда бди над вас и ви закриля. Надежда, нови възможности. Вяра, вдъхновение, прекрасни перспективи, оптимизъм. Подновяване на жизнените сили. Подадена приятелска ръка в труден момент. Не ви е лесно, но помните за къде сте тръгнали. Събитие, което ви вдъхва кураж.

Лек и весел характер, младост, чувствителност, отзивчивост.

Обърната: Песимизъм, разочарование, униние. Самозалъгване, фалшиви надежди. Низходяща развръзка на Добро начало. Дезориентация. Не забравяйте за къде сте тръгнали.

Звездата се скрива зад облаци, но това не означава, че е изчезнала.

Медитация (Не четете, ако имате намерение да медитирате, но още не сте го направили.)При първото ми влизане видях Звездата да излива вода в езерото. Беше светлоруса и синеока,

много млада. Изправи се и тръгна към мен. Постепенно аз започнах да старея, а тя да става все по-малка. Накрая протегнах сбръчканите си ръце и хванах бебешките й ръчички. Излязох от картата.

При второто ми влизане отново я видях край езерото. Зад нея се виждаше мастиленосиньо, обсипано с едри звезди небе. Тя ми даде знак да я последвам и се хвърли в езерото. Заплувах след нея и под водата се озовах сред огромни сини пространства. Далеч под нас се виждаше долина с възвишения и каменен град. Всички прозорци бяха затворени с капаци. Спускахме се до дъното и тя отвори една врата. Вътре видях покойния ми баща, седнал на стол срещу мене. Не знам защо, но



това ми се стори някак нередно и макар че много исках да го видя, затворих вратата. Тя отвори друга врата и вътре видях триетажна торта със свещи, които някак горяха под водата, а наоколо бяха наредени живи скелети, готови да започнат празненството, когато дойде рожденикът. Затворих и тази врата и отворих друга, от която заструи червена светлина. Озовах се в стая за мъчения. От тавана висяха хора с вързани ръце и по изстрадалите им лица имаше кръв.

Когато отново излязохме на сушата, Звездата гребна вода в една от делвите си и ми я подаде.- Пий, ще ти трябва.С всички тези ужаси на дъното не исках.- Пий - повтори тя - това е водата на здравето. Няма друга.Остави ме с делва в ръка и изтича до дървото. „Ела да ти покажа нещо”, повика ме тя и

бръкна с ръка в кухия му ствол. Вътре блестяха съкровища. Извади една златна паричка и ми я сложи в дланта. Видях, че съм стъпила на тънка пътека, която по-рано не бях забелязала. Виеше се нагоре по хълма и краят й почти докосваше най-едрата звезда в небето.

Момичето затвори шепата ми върху монетата и стисна ръцете ми в своите. Това ми приличаше на изпращане на дълъг път. Тогава забелязах, че тя е с почти бяла коса, а аз - с почти черна, тя е със сини очи, а аз - с кафяви, тя е изцяло гола, а аз - напълно облечена. Изпитах чувството, че се оглеждам в някакво негативно огледало, което добавя и допълнителни контрасти от себе си.

Разделихме ръцете си и излязох от картата.

Виждаш ли, дете, колко тела трябва да изминем и колко редици от демони, и каква последователност, и какви звездни пътища, за да се отправим към Единствения? Защото Доброто е неизбродно, безгранично и безкрайно, а на нас ни се струва, че има за начало знанието.


* * *

Сякаш аз бях човекът последен,съблечен до голо, и земята бе празен казан из небесния ад... Аз нагоре вървях, а се спусках отвесно,надолу, уж напред се стремях,но се връщах отново назад.

Румен Леонидов Геена

Модерният човек, загубвайки увереността в един бъдещ свят, е отхвърлен назад към самия себе си, а не към този свят; вместо да вярва, че светът е може би потенциално безсмъртен, той дори не е сигурен, че светът е реален.

Хара Арендт Човешката ситуация

И единствено лунатавтренчена в лицето мимълчи,не иска да се махне.Няма ли кой да затвори тази проклета врата.



Владимир Левчев Моят роден град

18. ЛУНАТА

Отново сме при деветката (1 + 8). Това е число пълноценно като деветте музи, деветте ангелски степени, деветте бога на Египет и деветте класи в Китай. Въпросът е, че деветката и седмицата си приличат по нещо, а то е, че след тяхната изчерпателност нещо свършва. Не случайно Питагор определя деветката като „предела на числата”, който затваря в себе си всички останали.

Девет аркана по-рано видяхме, че Отшелникът заключва един екстравертен цикъл от победоносни карти, уверени в себе си като неначенати бои за рисуване. Отшелникът беше първият знак, че светът е много по-дълбок от това, което се вижда на пръв поглед. След Колелото на съдбата човек навлиза в изпълнен с премеждия живот, който все по-малко зависи от личните му предпочитания и все повече от волята му да продължи напред. Луната е следващата деветка по пътя към личната реализация и номерологично обещава нов прелом, но преди това трябва да се премине през изпитанието й.

А то е двойно, защото е второ. Отшелникът беше просто сам; Луната е белязана с цялата лудост на самотата.

На картата виждаме езеро, под чиито сини води се очертават контурите на рак. Две кучета, или куче и вълк според някои тълкуватели, вият по-нататък едно срещу друго, а в далечината се възправят две крепостни кули. Независимо че помежду им остава тънка пътечка, те някак не създават усещането, че между тях се минава лесно. И над цялата, лишена от хора картина, грее Луната, която вместо да препраща отразените си лъчи към Земята, по-скоро смуче от нея енергия. Неестествено обърнатите нагоре капки светлина показват посоката на движение. Те са точно осемнадесет - 5 жълти, 6 червени и 7 сини. Интелект, сила и чувства политат нагоре, попаднали в плен на обратната гравитация. Обичайните дневни закони не важат в нощта на духа. Лицето на Луната е синьо, което в случая означава не толкова чувствителност, колкото ирационалност.

Езерото напомня водата в краката на Звездата, но тук чудовищата от дъното са изпълзяли на повърхността. Ракът като астрологичен знак бележи движението на слънцето надолу след лятното равноденствие; според будистите символизира смъртния сън между две прераждания; а според инките е оня, който поглъща земния свят. Присъствието му до ръба на езерото показва, че стихията на несъзнаваното напира да нахлуе в сферата на разума.

Този, който успее да избяга от рака, се натъква на двойката озъбени зверове, които няма как да бъдат заобиколени. Кучето, което съпровожда човека в живота, е и неговият водач в смъртта. От египетския Анубис, който превежда душите през мрака на отвъдното, до древногръцкия Цербер, триглавият пазач между света на мъртвите и света на живите, кучето е сякаш постоянният митологичен обитател на лунния свят отвъд физическото. Хеката, богинята на магиите, и Луната, в грозната й тъмна фаза, има бойни кучета. Според тевтонските племена зловещото куче Гарм охранява входа към царството на мъртъвците, сковано от вечен лед и мрак. Вълкът пък е звяр, който напада изневиделица и е символ на космическото зло. Трудно е да се прецени дали верният пратеник на някой подземен бог или хищникът, който търси плячка за себе си, е по-страшен. По-важното е, че мисълта, населена с тях, не може да стигне далече.

Крепостните кули, които би трябвало да осигурят някаква защита, са не една, а две, поради което повече напомнят на гранична зона, отколкото на убежище. Това са психичните блокове на съзнанието, които привидно предлагат закрила, но всъщност са част от царството на Луната.

Вече става ясно, че 18-и аркан описва кошмара на душевната неустоичивост. Поради това, че



Луната грее с отразена светлина, тя лесно може да бъде свързана с психичната проекция. При нея индивидът приписва свои качества на другите хора и е склонен да ги мрази заради тях. За разлика от Кулата, където човек пада отвисоко, Луната, като най-ниското небесно светило, е и най-ниското място, до което може да се стигне. Нисък дух, потиснато настроение, занижена способност за преценка, бездействие. Срещите с хора, които биха могли да разпръснат мрачното кълбо от илюзии, старателно се отбягват, макар че пленникът на Луната мечтае да се освободи. Страданието му е самотно и несподелено.

Депресия, илюзии, празни фантазии и страхове - това е изпитанието, през което трябва да се премине. Силата, с която Луната тегли душата към себе си, може да се преодолее със запазване на частица ясен разсъдък, но, за съжаление, това качество ни изоставя първо, попаднем ли под влиянието й. За щастие Юнг разглежда депресията като състояние, при което психиката насъбира енергия. Бездействието, предизвикано от нея, предшества активната творческа работа.

Във вселенски план Луната е измамността на видимия свят или това, което будистите наричат Майя (илюзия). Тя привързва сетивата на човека към себе си, така че да забрави духа. Вселената, изградена от време и пространство, или това, което наричаме „реалност”, е само воал, който забулва извора на безвременната, безпространствена вечност. Луната е илюзията, с която вещите заблуждават човека, че са трайни, твърди и устойчиви, а всъщност са променливи и несъвършени копия на идеята за себе си. Платон дава пример с кръга, който е съвършен по замисъл, но никога по изпълнение. Това обяснява защо дори при ясно съзнание и зорки сетива човек често пъти се чувства необяснимо нещастен.

Луната в своя растеж, пълнолуние и стареене открай време символизира цикъла на човешкия живот с раждането, възпроизвеждането и смъртта. Трите дена, в които липсва от небосклона, са се отъждествявали от древните народи с времето, в което душата чака новото си тяло - невидима, но съществуваща. След това Луната се завръща, растяща и възродена, за да съобщи, че смърт няма.

Като разпръсква мрака на нощното небе, Луната напомня за домашния светлик, който макар да не е слънце, осветява вътрешността на къщата или съзнанието. Поради това нощният свят на Луната е изключително субективен. Ако в по-благотворните си аспекти стимулира въображението и носи интуиции отвъд тук и сега, в по-неблагоприятните може да се окаже затвор. Хората на изкуството са по-податливи на депресии.

Пленниците на Луната могат да се страхуват, че са неизлечимо болни; да се самообвиняват, че са некадърни; да смятат себе си за отблъскващи. Могат да са потиснати, да скърбят за нещо, което никога не са притежавали, или просто да нямат сили да се усмихнат. Винаги намирайте начин да им напомните, че имат да се преборят само с една заблуда.

Луната е свързана със среброто, което в скалата на алхимиците е последното стъпало преди златото. То символизира пречистените чувства и когато наистина тяхната буря ни помогне да ги изясним, Слънцето е на път да изгрее.

Луната в литературата: Тук всички варианти на заблудата, самозаблудата и лудостта са добре дошли. „Сто години самота” на Габриел Гарсия Маркес, „Немили-недраги” на Иван Вазов, „Примката на призрака” на Хенри Джеймс, „Орла” на Ги дьо Мопасан, „Полет над кукувиче гнездо” на Кен Киси, „Да убиеш присмехулник” на Харпър Лий, „Брулени хълмове” на Емили Бронте. (Последната, естествено, спада и към Влюбените.) Фантастиката е в постоянна връзка с Луната: „Голем” на Густав Майринк, „Марсиански хроники” на Рей Бредбъри, „Соларис” на Станислав Лем, „Лявата ръка на мрака” на Урсула Ле Гуин.

Драмата, като пресечна точка на илюзиите, я представя съвършено: „Луна за несретници” на Юджийн О'Нийл заради оплетените си емоции, „Лунната стая” на Валери Петров заради оплетените си фантазии, „Три сестри” на Чехов заради оплетените си планове за живота. Тук спадат още „Живият труп” на Толстой, „Кълбовидна мълния” на Иван Радоев, „Трамвай-желание” и „Стъклената менажерия” на Тенеси Уилямс, „В очакване на Годо” на Бекет, „Бурята” (като място в плен на илюзиите) на Шекспир.

Луната в киното: „Сталкер”, „Матрицата”, „Лабиринт”, „Бялата стая”, „Дванадесет маймуни”, „Интервю с вампир”, „Клетката”, „Ванила скай”, „Специален доклад”, „Селцето”.



„Лачените обувки на незнайния воин” и „Мера според мера” са примери от българското кино. „Светът наяве и насън” е образец на анимацията. „Маймунджулъци” беше неуспешен опит от осемнадесети аркан да се извлече комедия.

Луната в историята: Луната е по-скоро карта на личното изживяване. На социално ниво тя обикновено представлява труден за преминаване период, белязан от лъжи, девалвация на стойностите, несигурност. Такива са свободата на словото в България по времето на Тодор Живков; толерантността в Америка по времето на Маккарти; народовластието в Германия по времето на Хитлер; качеството на живота по времето на Сталин; правата на човека в Северна Корея по времето на Ким Ир Сен; религиозната търпимост по времето на инквизицията.

Ключ към психологическото състояние на Пътуващия през картите: След радостта от проблесналата надежда Пътуващият се научава да се съмнява в мрака около себе си, защото той може само да го отклони или забави. Пътуващият открива, че има възможност да се бори с него, като го превръща в изкуство.

Тълкуване при гадаене: Нищо не е такова, каквото изглежда. Депресия, емоционално разстройство. Преди да обвините другия, поразровете собствените си чувства. Неизпълними желания; блянове. Излишни страхове. Необяснима тъга. Измама, самоизмама, илюзии. Скрити врагове, ласкателство. Полудялото въображение е победило разума и сега направлява живота. Пасивна впечатлителност, фантазьорство, лудост. Дезориентация, объркване.

Обърната: Облаците се разсейват. Нещата се изясняват. Депресията е зад гърба.

Медитация (Не четете, ако имате намерение да медитирате, но още не сте го направили.)Когато влязох в картата, наоколо беше тъмно, но не с гъсто-синия мрак на Отшелника, а със

синьо-черен, застрашителен мрак, осветен единствено от флуоресцентната светлина на Луната. Бледите й лъчи огряваха тясната пътека към нея и образуваха лунен път върху езерото. Предстоеше ми да го прекося, за да изляза на сушата, и черната му вода ме гнусеше.

Езерото се оказа хладно и с меко дъно. Гигантският рак се появи тъкмо преди да изляза и щипките му защракаха като капани. Успя да хване десния ми крак и изпитах остра болка.

На сушата ме чакаха кучето и вълка. Нападнаха ме от двете страни на пътеката и докато се опитвах да отблъсна едното животно, другото впиваше зъбите си в мен. Успях да извия врата първо на кучето, после на вълка. Всичко това, макар и на сцената на въображението ми, никак не беше лесно. (Изглежда, че е трудно да се пребориш с мисъл, която упорито се връща да те ухапе.)

В крайна сметка продължих сама по пътеката, но не задълго. В кулите светнаха две тесни, високи амбразури. На фона на червената и жълтата им светлина се очертаха тъмните силуети на стрелци, наполовина скрити зад стените. Първо по мен стреля „червеният”. Стрелата му, горяща с червен огън, уцели крака ми и го прикова за пътеката. Този път болката беше режеща като от инжектирана киселина. Докато освобождавах крака си, „жълтият” пусна жълтата си огнена стрела, но поне нея успях да избегна. Опитах се да заобиколя пътеката между кулите, но встрани от нея затънах в гъсто блато, което влечеше надолу.

Продължих да напредвам, пълзейки по ръба, докато излязох вън от обсега на стрелите, но там се оказа, че пътеката пропада на места, които изглеждаха здрави. Земята хлътваше за известно време, а после ямите се затваряха с механичен звук.

Пътеката ставаше все по-светла и все по-светла с фосфоресциращото лъчение на Луната, което изтриваше всички други цветове освен синкавите очертания и черните сенки. Това сияние уж беше светлина, но не осветяваше и теглеше все по-силно нагоре към източника си.

Сега вече най-големият ми проблем беше да се задържа на земята. Около мен излитаха коренища, блатни късове, дребни камъни и се изгубваха в близката лунна гравитация. Косата ми летеше нагоре. Вече почти нямах за какво да се задържа.

Дрехите една след друга се откъснаха от тялото ми и изчезнаха към Луната.Когато накрая минах под Луната, вихрушката на притеглянето й изчезна. Светът наоколо,

макар и все така тъмен, вече бе напълно спокоен. Бях без дрехи, часовник, пръстени, обувки и



всичко, което имах, когато влязох.В този си вид (и надявам се, невидяна от други медитиращи) излязох от картата.

Погледни и луната, която е предтеча на всички останали, инструмент на природата, който променя ниската материя. (...) Погледни какво е множеството на безсмъртните и смъртни живи същества и как луната преминава по средата между смъртните и безсмъртните.


* * *

Попитам от Александър Македонскидали иска нещо:- Отдръпни се от слънцето ми.

Диогенв Животописи на Плутарх

Щастливите хора във всичко имат успех, а нещастните във всичко търпят неуспех.

Хуаншъ Гун Книга на основите

Дреме гърмът между две затишия. Колко просто: добър е той, и тя- добра. Свързани като двустишиебрат и сестра.

Велизар Николов Брат и сестра

19. СЛЪНЦЕТО

1 + 9 = 10. За трети път се връщаме към единицата и можем да проследим еволюцията в трите й фази. Фокусникът (1) беше началото на всички начала, зачинателят, първото волеизявление, появило се да промени света според себе си. Колелото на съдбата (10) ни въведе в нов етап: от номерологична гледна точка в областта на двуцифрените числа, а от житейска - в осъзнаването, че всяко действие води до последствия, които човек трябва да е готов да посрещне. Дързостта на Фокусника се оказва вплетена в равновесните механизми на света, който за всичко търси сметка.

Слънцето е третата поява на единицата, този път отдавна чакана и благотворна. В Колелото на съдбата имахме вертикален кръг, който се върти нагоре, и, както може да се очаква, надолу. В деветнадесета карта той е разположен хоризонтално, без висоти и падения, амбиции и страхове.

Съществува навсякъде и никъде, като очертания върху земята магически кръг, в който на човек не може да му се случи нищо лошо. Тук, след неизвестностите на Смъртта, капаните на Дявола, драмата на Кулата и унинието на Луната, идва щастливата нова цялост. Слънцето е вътрешната хармония, до която пътникът заслужено се е добрал; благоденствието на живота, духа и сърцето. Не случайно двете фигури, хванати за ръце под топлите му лъчи, са деца, сякаш



животът отново се е превъртял в началото си. Децата означават чистота, радост и искреност, които някои хора може би никога не са загубвали, но повечето изкупуват обратно с опит и страдания. Исус казва: „Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно” (Матей, 18:3).

Слънцето е сбъдната мечта на Звездата, защото то и без това си е най-близката до Земята звезда. Следващата по съседство е чак на 4,3 светлинни години. Неговото електромагнитно излъчване доставя почти цялата енергия за живота на нашата планета, защото както храната, така и повечето горива, са от органичен произход. Човечеството винаги е било наясно с първенстващото значение на дневното светило, което си личи от прости изрази като „слънце мое” до свързването на слънцето с всичко най-важно. Сред частите от тялото му е отредено съответствие със сърцето, а сред дните на седмицата - с неделята.

Може да се каже, че Слънцето е божието присъствие на земята. В Иран то е окото на Ормузд, в Индия - окото на Варуна, според скандинавците - окото на Один, за мюсюлманите е всевиждащото око на Аллах, а за християните - Бог Отец. Буда също е наричан Слънце.

Древните египтяни са почитали небесното светило в различни божествени въплъщения. „Аз съм Хепри по изгрев, Ра по пладне и Атум по залез”, говори Слънцето само за себе си в един древен текст. Хепри, скарабеят, се въздига сутрин от света на мъртвите и носи „вселенската сила на зараждането”. Ра, който денем прекосява небето с ладията си, е бил смятан за видимото тяло на небесния бог, а Атум, нощното слънце, е този, който отвежда душите на умрелите. Лесно е да се предположи, че Хепри е и възкресението.

В картите Таро Слънцето е с истинския си жълт цвят, който от своя страна символично го отъждествява с космическия разум. То грее с разнообразните си енергии над двете деца и пръска пламъчета, които много напомнят лунните, но острите им върхове са обърнати нагоре. Оформени като капки, те падат към земята по обичайния начин, което показва, че светът си е наред и е такъв, какъвто го познаваме, Пламъчетата са 13, което се редуцира до 4 и разкрива устойчивостта на слънчевата щедрост, както и връзката й с материалното, осезаемото. В „Държавата” Платон казва, че слънцето е образът на Доброто - такова, каквото се проявява в сферата на видимите неща. И действително, картата се отнася най-вече до житейската реализация. Видяна като вътрешно изживяване, тя няма крайно сложен регистър. Просто щастието, разбирателството и вътрешната хармония не притежават двойно дъно.

Както знаем, числото на пламъчетата - 13, може и да не се редуцира, и така стигаме до друго свойство на Слънцето. То се отнася колкото до въздействието на лъчите му над Земята, толкова и до посланието на картата. Слънцето дава живот, но също и убива. Храни зеленината, но създава и пустините. Не случайно двете играещи фигурки са обкръжени от стена, отвъд която светът не е толкова щастливо място. Оградата е жълта, обрамчена с червено, което подсказва за разум, съчетан с действие. Според Тарото това е начинът, по който човек може да отдели за себе си периметър, неприкосновен за външната пустиня. Уви, не може всичко да е еднакво добро за всички. Швейцарският окултист Освалд Вирт (1860-1943) отбелязва, че децата на Слънцето представляват елит, побратимен под „закрилата на иззиданата ограда”. И действително - хората, които умеят да ползват световното знание, които не познават финансовите лишения, които се радват на любовта на близките си, които се изявяват блестящо в работата си или просто се чувстват добре, са малцинство. Добрата новина е, че Слънцето е достижимо за всички.

Златното Слънце символизира не само интелекта, но и самото злато. В алхимията металите си съответстват с небесните светила в следния възходящ ред: олово - Сатурн, калай - Юпитер, желязо - Марс, мед - Венера, живак - Меркурий, сребро - Луна, и злато - Слънце. Деветнадесета карта показва, че целта на Великото дело е постигната! Материалното й проявление е златото, а духовната й същност - удовлетворението. Откриването на алхимичното злато е неразривно свързано с просветлението и безсмъртието, които ще видим в следващите аркани. Градината под Слънцето е вълшебно място вън от времето и пространството. Там има обич, доверие, спокойствие, защита, храна и подслон. Сам Бог се грижи нищо да не липсва.

През II в. роденият в Египет философ Валенции се оттегля от църквата, напуска Рим и става едно от основополагащите имена на гностицизма. Той въвежда понятието „плерома”. Това е



някакво светло място на духа, което се населява от еони - висши създания или, казано по друг начин, аспекти на Бога. Юнг заимства плеромата на Валенции, за да обозначи място отвъд категориите време и пространство, където напреженията между противоположностите не съществуват. За разлика от индивидуацията, за която трябва да се работи, плеромата е даденост. Тя е мистично изживяване на единството на личността, а не събиране на отломъците й. Плеромата е хармоничният ред на нещата отвъд паравана на реалността, каквато обикновено я възприемаме. Плеромата в Тарото грее за всеки, който проникне зад оградата на Слънцето.

На гръцкия Олимп има две двойки братя и сестри - също като децата на картата, - които персонифицират Луната и Слънцето. Първата и по-древна двойка е тази на Селена и Хелиос, децата на титаните Хиперион и Тея. Селена представлявала светлата луна, а Хелиос карал слънчевата си колесница в небето и подозрително напомнял на Ра. (Тук всъщност близнаците са трима. Има още една сестра - Еос, зората, която в момента не включваме, защото не отговаря пряко за небесно светило.) Властта над Луната и Слънцето постепенно преминава в ръцете на по-младата родствена двойка - Артемида и Аполон, деца на Зевс и Лета. Те поемат покровителството над двете светила, заедно с още много други функции. Освен над Слънцето, Аполон трябвало да бди и над пророчествата, музиката, спорта, земеделието, светлината, истината и лечението. Може да се каже, че в картата на Слънцето чудодействата на Аполон са у дома си.

Как можем да проникнем зад дебелите стени на Слънцето? Понякога са нужни усилията на цял живот. Има обаче и по-преки пътища. Например да направим неочакван подарък, защото щедростта е божествен атрибут. Или пък просто да се усмихнем.

Слънцето в литературата: Тук процъфтяват утопиите „Градът на Слънцето” на Томазо Кампанела. Написан по време на 27-годишния престой на автора в неаполския затвор, трактатът рисува идеалния град. „Държавата” на Платон, „Остров Утопия” на Томас Мор. Те всички са замислени като препоръчителни места за живеене, колкото и днес да не ни се иска да се преселим в някой от тях. Селските идилии в българската литература. Трудно се прави сюжет от Слънцето, защото в него няма конфликти. „Кентърбърийски разкази” на Чосър и „Декамерон” на Бокачо като основна канава: група хора, събрали се с обща цел и неуязвими пред беди и болести, си разказват остроумни истории. Като детска литература Слънцето е в стихията си: „Незнайко в слънчевия град” на Николай Носов, „Небивалици” на Доналд Бисет, „Торта в небето” на Джани Родари, „Карлсон, който живее на покрива” на Астрид Линдгрен, „Зайчето Питър” на Биатрикс Потър и т.н.

Слънцето в киното: „Фантазия” на Уолт Дисни, „Гринч”, „Барбароните”. Размах на симпатичните сериали: „Бар Наздраве”, „Приятели”, „Двама мъже и половина”.

Слънцето в историята: Кралят Слънце Луи XIV, царувал най-дълго в историята на Европа - от 1643 до 1715 г. По негово време Франция, бележи небивал културен разцвет. Кралят основава Академията по живопис и скулптура, Академията на науките, Академията на архитектурата и Комеди Франсез. Планира Шан-з-Елизе, реставрира Нотр Дам и прави дом на инвалидите-ветерани.

Цигарите „Слънце” от 32 ст. като символ на постоянството и устойчивостта на социализма в България, както и грижата на последния за достъпните удоволствия на народа.

Ключ към психологическото състояние на Пътуващия през картите: След депресии и трудности, Пътуващият прекрачва в мечтания свят на Слънцето. Там получава любов, сигурност и защита и вече е достатъчно зрял, за да ги оцени.

Тълкуване при гадаене: Щастие, успех, постижение. Финансов комфорт, сигурност. Ниша на неуязвимост. Там, където за другите няма, за вас има. Влизане в кръга на избраните. Разгръщане на талантите. Имате време и място за това, което обичате. Признание, разцвет. Радост и удовлетворение. Отлично здраве. Приятелство, любов, разбирателство, прекрасни отношения в колектив. Годеж, предложение за женитба.

Обърната: Перспективите са заоблачени. Успехът се отлага, което не означава, че се



губи. Струпване на неблагоприятни фактори. В кацата мед има лъжица катран. Несподелени чувства, празни уверения, неизпълнени обещания. Самотност. Незащитеност.

Медитация (Не четете, ако имате намерение да медитирате, но още не сте го направили.)Когато влязох, попаднах в средата на оградената от зид градина. Вън от нея беше пустиня,

изпепелена от слънчевите лъчи. Вътрешността всъщност не можеше да се нарече точно градина, защото нямаше някаква особена растителност - две-три ниски топлолюбиви дървета с криви, разклонени стволове. Останалото приличаше на прекрасен плаж. Тук слънчевите лъчи грееха ласкаво. Земята беше покрита със ситен пясък, а плиткото, прозрачно езеро в центъра беше синьо и живо като море. Две деца - момче и момиче - играеха голи в пясъка. Косата на момчето беше руса, а на момичето - бяла.

Увлечени в заниманията си, те не ме забелязваха. Отидоха до брега и започнаха да си правят фигури от пясък.

- Деца, какво правите? - попитах ги аз.Те вдигнаха очи и като че ли за пръв път ме забелязаха.- Аз - замък - каза момчето.- А аз - къща - каза момичето. И после допълни:- В пясъка има и замък, и къща.Момчето направи топка от мокър пясък и ми я подаде. В протегнатата му ръка тя се превърна

в червена ябълка.Взех я и ми направи впечатление, че е хладна и сочна. Вгледах се за пръв път в пясъка

наоколо. Беше златен.Излязох от картата.

Слънцето, най-великият от небесните богове, комуто всички те отстъпват като на цар и владетел, то, което е толкова огромно, по-голямо от земята и морето, то понася да има над себе си по-малки движещи се звезди, защото се страхува и почита някого - а кого, сине?

V Слово НА Хермес към СИНА Тат -за това, че скритият бог е най-явен

* * *Разсъмва се в мрачевината,скрита зад очите, от полюсите в черепа и стъпалата руква на бурна кръв морето...

Дилън ТомасРазвиделява там,

където слънце не изгрява

Възкръсването е мъчителен процес. Няма гаранции, че след пречистването няма да се окажеш някой трети, защото нещо в теб е мутирало. Момее да се окаже, че само външно наподобяваш онова, което си бил преди. Прилича на пътуване, на изгубване на посоката.

Константин Павлов Записки

Вече искам друго тяло, което да знае как времето се променя отвътре и вятърът как



образува вълните...

Силвия Чолева Скелет от музея в Анкара

20. СТРАШНИЯТ СЪД

Номерологично, Страшният съд е третата поява на двойката в Таро. (Всъщност в очите на християните той е неизменно свързан с Второто пришествие.) Жрицата, или първата карта с цифра 2, беше отражението на активната воля на единицата в тъмните води на интуицията. Творецът разцепваше своето единство, за да създаде противоположностите: мъж - жена, дух - материя, слънце - луна, небе - земя, огън - вода. Вторият носител на цифра 2, Силата, противопоставяше двете равновесни единици в 11, или полюсите на човешкото и животинското, за да удържи победа в полза на добродетелта. Страшният съд отново вещае конфликт на раздвоението - между тяло и дух, тление и вечност, - но като трети по ред той носи окончателното му разрешаване.

На картата виждаме три фигури, които се събуждат от смъртния си сън. Те са призовани от архангелската тръба да се вдигнат за нов живот и в позите им личи възхита и изумление. Гробницата в предния план на картата, която по принцип би трябвало да напомня за телесната смърт, сега е отворена и при това зелена - цветът на възраждащата се природа. Полуизправените хора са оцветени с телесен цвят, което означава, че са запазили човешката си същност, но това е всичко: те са без дрехи и каквито и да било атрибути на суетата, ранга, обществения престиж. Нищо от предишния им живот не е устояло на разложението в гроба освен безсмъртното им родст-во с Бога.

Голотата всъщност идва още от Слънцето. В сънищата психоаналитиците я тълкуват като стремеж към истината, безкомпромисна искреност, откровеност. Тъй като човек идва гол на света, събличането е всъщност завръщане към целостта на началото, към времето, когато не е имало какво и защо да се крие. Един от ритуалите на масонското посвещение се нарича „събличане на металите”. Кандидатът е подканен да свали от себе си всички пръстени, часовници, верижки, копчета за ръкавели и монети, за да покаже, че е обърнал гръб на досегашните си ценности. Според легендата вавилонската богиня Ищар трябвало на седем пъти да сваля от накитите си, за да преодолее седемте препятствия по пътя към царството на мъртвите. Накрая се явила пред сестра си, господарката на подземното царство, чисто гола. Или пречистена поради голотата си. Ако се върнем назад в картите, ще видим, че събличането става още в Луната. Тя стапя значението на всички вещи, защото те не носят сигурност в несигурния свят.

Косата на архангела е жълта, докато тази на възкръсващите е синя. Оттук става ясно, че архангелът е вестител на висшия разум, а хората под него могат да чуят тръбата му само с инту-ицията си. След поучителното слизане до най-низшите слоеве на мирозданието, носителите на божията искра са призовани да се върнат при Създателя си и да заживеят с нови разбирания за живот и смърт. Двадесета карта не означава просто съживяване, обратно на Смъртта. Тя е алхимичната трансмутация, просветлението, възкресението на ново ниво. Очите са широко отворени, този път наистина. След чутата тръба, след видяната светлина, никой повече не може да бъде същият.

Предходният аркан, Слънцето, беше кътче на щастието, където човек изоставя грижите си. В него обаче не откриваме катарзис, така както и в постигнатото злато не можем да съзрем усилията на алхимичната сублимация. Страшният съд показва истинската драма на обновлението. То е пряко свързано със Смъртта, като превъзмогването на властта й не е задължително. Не е сигурно, че човек мечтае за новия си вид. Не е сигурно, че желае да се раздели с познатите си грижи.



Не е сигурно, че не се е отклонил по пътя си. Пък и възкресението става единствено по Божия милост.

Древните египтяни вярвали, че след смъртта си човек се среща с четиридесет и двамата съдници, разпределени по 21 от двете страни на Съдебната зала. Всеки от тях имал специално име, направлявал една от 42-те области на Египет и имал правото да се произнася по определен вид престъпление. Изправен пред отвъдните си съдебни заседатели, покойният трябвало да отговори отрицателно на всеки от 42-та им въпроса съобразно делата си приживе. Не четиридесет и двамата обаче осъждали разпитвания, а той сам го правел, защото съдът всъщност се провеждал в сърцето му. А то после трябвало да бъде претеглено на везните срещу перото на Маат (истината, закона, справедливостта) и да не излезе нито по-леко, нито по-тежко. Неиздържалите изпитанието падали в устата на чудовището Аммит. Интересното в случая е, че дори Озирис не съдел, а участвал единствено като свидетел на равносметката.

Архангел Гавраил, вестителят, зове бившите мъртъвци с тръба, така както някога се е свиквал сбор или войските са били изпращани в атака. Тръбата е сигнал за действие, отправен от по-висшестоящия. Червените ръкави на вестителя също призовават към нова активност. Сините облаци скриват небесните пътища и подсказват, че ставащото горе е достъпно само за интуицията.

Страшният съд показва самия процес на посвещаването, когато човек е преминал през най-страшните за природните му инстинкти изпитания и вече навлиза в нова осъзнатост. Често пъти в живота това се ознаменува от някаква церемония, която има за цел да отклони психичната енергия от установените навици и да я вкара в непривична активност. Такива са не само мистичните ритуали, но и в по-обичаен план посрещанията на първокурсниците, войнишката клетва, женитбата. Важното е, че след това има ясна, видима промяна. Според Юнг, когато една психологическа нагласа изчерпи полезността си, тя започва да гние и да трови целия организъм. Тогава изцелението може да дойде единствено от инициация, която ще постави индивида пред качествено нови перспективи.

В житейски план Страшният съд може да се сравни само с пробуждане от предишния живот. Това, което ви е засягало, може изведнъж да се окаже, че не ви засяга. Това, което ви се е струвало особено важно, може внезапно да бъде издухано от вятъра като купчина ненужни парцали. Метаморфозата не означава, че не можете вече да се познаете, а че най-сетне ще разберете какъв сте наистина. Срещата с Бога е среща с истинската същност.

Картата вещае празненство на духа, завръщане към изначалните стойности, радост, непомрачена от егоистични съображения. Освобождаване от последните сковаващи пред-разсъдъци, които не принадлежат на духа ви. Разгръщане на спящите досега таланти. В това тържество при завръщането към оня, който ви е изпратил на път, няма да сте сами. Ще разпознавате стари приятели, с които житейските грижи са ви разделили, и ще се прегръщате в радост. В Страшния съд има оргиастичен екстаз, който трябва да се разбира не само в дионисиевия смисъл на думата, но и в психоаналитичен план, като щастие от сливане с единомишленици. Страшният съд дава перспектива на действието, защото вече знаете какво искате и виждате къде отивате.

Ще намерите отново себе си и този път ще се заобичате.

Страшният съд в литературата: „Властелинът на пръстените”, в който малките хобити стават големи герои; „Джейн Еър”, където житейското проглеждане на мистър Рочестър е свързано с физическото му ослепяване. „Метаморфозата” на Кафка е пример за въздействието на обърнатата карта.

Страшният съд в киното: „Боен клуб”, „Сбогом Ленин”, „Батман”, „Флашданс”, отново „Матрицата”. Тъй като Страшният съд е свързан с индивидуално прозрение, много често към тази категория спадат филми, озаглавени с името на главния герой. Те обикновено разказват за метаморфозата на характера му, за някакво събитие, след което той съзира истинската си същност: „Нострадамус”, „Роки”, „Ерин Брокович”, „Рейнман”, „Били Елиът”, „Халъм Фоу”.

Страшният съд в историята: Освобождението на България от османско владичество през 1878 г. Думата „събуждане” е постоянен епитет на събитието: от народните „будители” до „Стани,



стани, юнак балкански, от сън дълбок се събуди”.Ренесансът и Възраждането като край на средновековното пренебрежение към отделния

човек. Просвещението като събуждане за фактите.В по-новата история, падането на Берлинската стена. Тя просъществува от 1961 до 1989 г., но

в мъртвата хватка на студената война изглежда вечна. Всъщност смъртта я съпътства не само метафорично. Приблизително 70 човека са убити около нея в опит да я прескочат. Срутването на стената става международен символ на обновяването на света. Разделени семейства се прегръщат над премахнатата граница.

Ключ към психологическото състояние на Пътуващия през картите: Пътуващият е преминал през живот и смърт, за да получи просветление пред извора на вечността.

Тълкуване при гадаене: Просветление. Възраждане. Равносметка и събуждане за нов живот. Посвещение. Дълъг път напред. Прилив на жизнени сили. Вдъхновение, откликване на Божия повик. Изясняване. Завръщане към корените. Среща със стари приятели. Сдобряване и ново щастие. Дионисиев възторг от единството. Митинг, справедлив бунт, революция. Излизане от анонимност; влизане във фокуса на общественото внимание; публичност. Успешно приключване на съдебно дело; на период от тежък труд. Излизане от затвора. Оздравяване. Нищо не може да ви попречи да следвате мисията на живота си.

Обърната: Погледът не вижда перспектива. Проспани възможности, липса на инициативност. Сляп сте за истината. Излишна шумотевица около безстойностни продукти. Предстоят още усилия до признанието.

Медитация (Не четете, ако имате намерение да медитирате, но още не сте го направили.)Не влязох напълно в картата, а останах в рамката й, защото нямаше къде да стъпя. Цялата

земя пред мен беше превърната в океан. Из него плуваха ковчези. Изведнъж небето порозовя. Слънцето изгря и от него излетяха бели птици. После настана затишие. След това от слънцето се появи голяма колкото точица човешка фигура на огромни криле. Приближаваше се със смайваща бързина и надуваше тръбата си.

Ковчезите започнаха да се разковават и от тях заизлизаха скелети като измътени от яйца. По скованите им тела започна да полепва плът и накрая те се превърнаха в живи хора. Близки и приятели започнаха да се разпознават, да гребат с ковчезите си един към друг и да се прегръщат. Постепенно водата започна да спада и дъските се удариха в земята. Високи червени и сини цветя израснаха с голяма бързина и покриха всяко кътче пред погледа.

Отвсякъде заприиждаха животни и започнаха да пасат. Бяха разнообразни, несвързани с който и да е конкретен географски пояс: жирафи, крави, слонове, зайци. По-скоро напомняха за пътниците в Ноевия ковчег. Постепенно се наредиха едно зад друго и тръгнаха на групи заедно е хората към хоризонта. Безкрайната им криволичеща върволица стигаше до слънцето и изчезваше в него като в светъл вход.

Скочих в картата и откъснах едно синьо цвете. От стеблото му потече някакво мляко и аз се наведох да го опитам.

- Не пий! - чух глас над себе си.- Защо? Това не е ли мляко?- Това е кръвта на цветето - отвърна ми архангелът. Много се смутих.- Аз просто го откъснах, защото ми се стори, че е красиво.- Нищо мъртво не е красиво. Красиви са само живите неща.Взрях се в лицето му, но не можех да възприема конкретните му черти. Дори за момент ми се

стори, че е череп.- Ти да не си Смъртта?- Не - засмя се той, - не съм.И втренчи в мене ясните си сини очи. Първо ми се виждаха като звезди. Внезапно осъзнах, че

в тях има и бели облаци. Очите му бяха дупки, през които се виждаше небето зад гърба му.Той отлетя, а аз излязох.



Но първо трябва да разкъсаш хитона,който си облякъл, тъканта на незнанието,опората на злото, веригата наунищожението, мрачното заграждане,живата смърт, осезаемия труп, преносимия гроб, крадеца, обитаващ дома,който те мрази чрез нещата, коитообича, и ти завижда за нещата, коитомрази.Такава е вражеската дреха, която си облякъл, и тя те притиска надолу към себе си, за да не погледнеш нагоре, та като видиш красотата на истината и обитаващото я добро, да намразиш нейната лошота.

VII Затова, че най-голямото злоМЕЖДУ ХОРАТА Е НЕЗНАНИЕТО ЗА БОГА

* * *

Като малък мислех, че планината е планина, а реката е река. После разбрах, че планината не е планина, а реката не е река. Сега съм стар и знам, че планината е планина, а реката е река.

Дзен ПРИТЧА

С теб, здраво рамо в свят менлив, намирам дирята си точна, кръгът ми стана устойчив и свършва там, където почна.

Джон Дън Пергелът

Той ме познава мен, Богът на световете, който приема даровете на хората, Богът, който е приятел на всички. Той ме познава и постига мир.

Бхагавадгита

21. СВЕТЪТ

Ето че за трети и последен път се връщаме към тройката, синтез на противоположностите. Първата номерологична тройка, Императрицата, беше повелителка на природата и на нейното здраво, множащо се и възстановяващо се тяло. Втората „тройка”, Обесеният, жертваше тялото си, за да живее в духа. В Света, или третата номероло-гична тройка (2 + 1 = 3) от големия аркан, синтезът на опозицията не се разрешава нито в полза на тялото, нито в полза на духа. Светът е щастливото единение на божествения разум с природата. Духът, достигнал мистичния си извор, кара тялото да танцува; тялото вече не е затвор, а щит и убежище за духа. Жената, изобразена на картата, лежи в центъра на няколко групи от фигури. В четирите ъгъла се виждат бик



(вол), лъв, орел и ангел - емблемите на четиримата евангелисти в християнската иконография.

Това са съответно Лука, който изтъква бремето на Христовата жертва, Марко, който набляга на царственото величие на Спасителя, Йоан, който говори за възнесението на духа, и Матей, пръв вестител на свещеното слово. Независимо че централната фигура не е християнска икона, присъствието на четиримата евангелисти говори за възкресение, след което идва вечен живот. Не е трудно да се забележи, че емблемите им съответстват и на четирите елемента - земя, огън, въздух и вода, - по равно участващи в направата на Света. Тук става ясно и защо по средата им стои жена. Тя е Атта Мшки или „душата на света” - живецът в материята; пресечната точка между времето и пространството.

Овалният венец около тържествуващата фигура е изплетен от лавър, чиито вечнозелени листа символизират безсмъртието. Тук обаче лавърът не е представен с обичайния си цвят, а е жълт на върха, червен по средата и син в долната си част, което балансира в хармонично съотношение разума, волята и интуицията. Поначало венецът притежава сложна символика. Когато се поднася на победител, той е знак за триумфа му; когато се полага върху покойник, той означава печал. Смята се, че булчинският венец (уви) заимства и от двете символики. Ако трябва да се обединят в едно изречение, то ще гласи, че венецът бележи края на един живот и началото на нов.

Възможно ли е в такъв случай картата на Света да означава края на пътя и смърт? Вземайки за пример планетите, които след огромни кръгове се връщат в изначалните си точки, Хермес заявява, че и останалите събития на земята се повтарят циклично. „По какъв начин душата е безсмъртна и какво е действието, което води до съставянето и разпадането на тялото? Смъртта не се отнася до никое от тях, а е понятие, появило се от думата за „безсмъртен”: но названието на смъртта е име, празно на дело, или думата за смърт се извлича от „безсмъртен” чрез лишеност от първата буква. Смъртта е някакъв вид гибел, а нищо от нещата в света не се губи. Защото ако светът е втори бог и безсмъртно същество, не е възможно някаква част от безсмъртното да умре”. Последните три аркана показват трите резултата от завършването на Великото дело на алхимика: Слънцето възвестяваше постигането на златото, Страшният съд - просветлението, а Вселената - вечния живот.

Танцуващата фигура на картата държи два жезъла в ръцете си, докато Фокусникът притежаваше само един. Другата му ръка държеше монета. Фокусникът играеше между вълшеб-ството и материята, между личната воля и правилата на обществото. Двата жезъла на Света показват, че тук магическата мощ е реализирана до краен предел. „Играта” е между вълшебство и вълшебство, лична воля и лична воля. Светът е непрестанно превръщане от едно в друго, постоянно присъствие и загадка пред погледа - не просто фокус по празниците. Постигането на Света означава да се съединят двата образа - на създаденото от Бога и на възприетото от човека. Двата жезъла представляват положителният и отрицателният полюс във всичко. Те биха били противоположностите, които разпъват личността, ако сега личността не ги държеше.

Вече виждаме, че в 21-ва карта има поредица от числови групи, обединени от общ център: четирима евангелисти, трицветен венец, два жезъла и човешка фигура в пресечната им точка. Очертава се мандала - комбинация от вписани една в друга фигури, най-често кръг и квадрат, с емблема в центъра. Не само тибетските монаси и индианците рисуват мандали. Индуистките храмове се строят в такава форма и олицетворяват вселената с различните й нива и порти към четирите посоки на света. Мандалата символизира пресечната точка между микрокосмоса и макрокосмоса. Тя огражда като в магичен кръг (всъщност „мандала” на санскрит означава именно „магичен кръг”) пространството на Аз-а и едновременно с това показва каналите, по които до него прониква вселенският дух. Ако трябва да се направи портрет на човешката личност в цялата й красота и хармония, без да се рисуват очи, нос и уста, вероятно ще се получи мандала.

Светът е повод да се върнем към всичко научено и преживяно досега, за да го осмислим. Поехме по пътя на картите, за да открием Света, а в крайна сметка открихме себе си. Двадесет и първи аркан е тържеството на личността като цяла, неделима и отделена от другите хора същност. Това е процесът, който Карл Густав Юнг нарича „индивидуация”. Всъщност Юнг заема термина от немския философ Артур Шопенхауер (1788-1860), но в действителност той принадлежи на



алхимика от XVI в. Герард Дорн. Индивидуацията е вътрешно вградената цел на всеки. Това е моментът, в който личното несъзнавано се обединява с колективното и мъчителните противоречия се стапят. Юнг стига до извода, че всички проблеми, усложнения и драматични перипетии в личния живот са само колебания по пътя на човека към собствения му център. Този център е тайна за самия него, но го притегля към себе си като дъното на водовъртеж. Това беше пътят, който символично изминахме с 22-те големи аркани и реално изминаваме в живота.

След Света вече нищо не може да бъде същото, защото никой не иска да бъде същият. Страхът от най-големия враг е изчезнал, суетното желание да се спечели одобрението на другите е изчезнало, останала е само любовта - към другия, към себе си, към вечния дух в нас и извън нас, към това, което умеете да правите. Събуденият, видял красивото си вътрешно лице, повече не желае да го крие. Светът не е триумф пред ръкопляскащите като Колесницата. Не е и победа над съпротивляващото се зло като Силата. Не е топлещото щастие на Слънцето, нито драматичното измъкване от старата кожа като Страшния съд. Светът е разчитането на писмото, с което човек се ражда, и сливането на личното съзнание с космическото. 21-ви аркан принадлежи колкото на индивида, толкова и на Вселената, защото сега те са едно.

Жената в центъра на венеца прилича на ембрион в утробата. Последната от разглежданите карти сочи към първата. Духът е отново на път да се прероди, независимо дали в мъдреца, видял всичко, или в детето с ненаситен поглед, а може би и в двете. Нулевият аркан предстои. Светът е уроборосът, или змията, захапала опашката си. Вечността, през разпад и съединяване, възход и падение, смърт и възраждане, продължава кръговрата си единна и без да познава граници.

Светът в литературата: „Одисеята”, „Една одисея в 2001”.

Светът в киното: Тъй като двадесет и първи аркан в живота е по-скоро квинтесенция, към която вървим, отколкото постоянно състояние на духа, по-лесно могат да се цитират фантазии приближения до него: „Всемогъщият Брус”, „Магистрала 60”, „Щрак”. „Петият елемент” развива темата за четирите елемента, които се активират благодарение на човешка фигура в центъра. При това, точно както и в картата, тази фигура принадлежи на жена.

Светът се вижда във финала на всеки филм, който показва с какво героите са се променили, като са останали същите.

Светът в историята: Историята на света.

Ключ към психологическото състояние на Пътуващия през картите: Пътуващият е пристигнал. Той вече знае кой е и никой не може да му отнеме това щастие по пътя по-нататък.

Тълкуване при гадаене: Успех. Окончателна промяна към по-добро. Постижение, признание, окончателно утвърждаване. Достигане до заветната цел. Бляскаво завършване на започнатото. Заслужена награда за усилията. Научен или творчески принос. Преминаване към „висшата лига”. Нова работа, професия или държава, където предстои по-добра реализация. Отваряне на третото око. Синтез. Освобождение. Постигане на вътрешния мистичен център. Духовна цялост, съвършенство, свобода. Царството Божие.

Високопоставена длъжност.

Обърната: Незавършеност, несъвършенство. Невроза, параноя, страх от промяна. Светът се възприема като неуправляем. Застой; засега нищо повече не може да се направи.

Медитация (Не четете, ако имате намерение да медитирате, но още не сте го направили.)Седнах на ръба на картата. Пред мен се простираше Космосът, като черно небе, обсипано със

звезди. От далечината с едри крачки в празното пространство се появи жената от картата. Имаше огромна червена коса, която се вееше след нея, и свободните, широки движения на личност, която се съобразява само със себе си. Зае позата си от картата и около нея се завъртяха близките планети, образувайки липсващия венец. От четирите й страни се появиха и живите емблеми на чети римата евангелисти, но сякаш само за да докажат отново колко голяма е тя. От нея не се излъчваше нито любезност, нито грубост, нито доброта, нито злоба; само енергия.

- Защо не влезеш?



- Тук навсякъде е празно. Страхувам се да не падна.- Да паднеш? Къде?Скочих от ръба и се оказах в безтегловност. Всичко беше лесно и лишено от съпротивление.

Тя се огледа наоколо и посочи с ръка.- Мисля, че там някъде е Земята.Не можех да я видя, но знаех, че във всеки момент мога да я достигна.Излязох от картата.

Мисли Бога по този начин: мисли го като някой, който има в себе си всички мисли, света, себе си, вселената. Ако не изравниш себе си с Бога, няма да можеш да мислиш Бога: защото подобното е мислимо чрез подобното. Увеличи себе си до неизмеримата величина, и като излезеш от всяко тяло и надминеш всяко време, стани Вечност, и тогава ще мислиш Бога. И без да приемаш нищо невъзможно за себе си, мисли се за безсмъртен и способен да мислиш всичко - всяко изкуство, всяка наука, характера на всяко живо същество. Стани по-висок от всяка височина и по-нисък от всяка дълбина: събери в себе си всички усещания за сътворените неща, за огън, вода, сухо, влажно, представи си, че си едновременно навсякъде - на земята, в морето, на небето, че още не си роден, че си в утробата, че си младеж, старец, че си мъртъв, представи си нещата след смъртта. И като си представиш всичко това едновременно - времена, места, качества, количества, тогава можеш да мислиш Бога.


МАЛКИТЕ АРКАНИ

ОБЩИ УКАЗАНИЯ

1. В най-широк план може да се каже, че:

Асата са начала.

Двойките са равновесни.

Тройките са осъществяване.

Четворките са статични.

Петиците, неизвестно защо, са неблагоприятни.

Шестиците са щастливи.

Седмиците са непредвидими.

Осмиците са променливи.

Деветките са пълноценни.

Десетките са склонни да прехвърлят мярката.

2. Когато ви се падне оньор (Принц, Принцеса, Крал или Кралица), а на вас ви се налага да тълкувате не човек, а ситуация, разглеждайте ги така:

Младите карти (Принц, Принцеса) са явление с по-малък ефект, започнало отскоро.



Големите карти (Крал, Кралица) са явление с по-силен ефект, започнало по-отдавна. То обаче не е толкова важно, колкото ако беше посочено с карта от големите аркани.

Правите карти са успешни събития, показват благоприятен развой.

Обърнатите карти говорят за пречки и проблеми.

Ако оньорът е от:

жезлите - става дума за делови отношения;

чашите - работата е емоционална;

мечовете - над ситуацията царуват хлад и пресметливост;

монетите - под всичко лежат финансови дела.

3. Върху книгата можете да си дописвате значения, които с течение на времето сами сте открили.

ЖЕЗЛИ

Всеки френски войник носи маршалски жезъл в раницата си.

Наполеон I Бонапарт

Елемент: огън.

Аспект: действие.

Свещен предмет: копието на Лонгин - римският войник, който пробожда Исус между ребрата.

Средновековно съсловие: аристокрацията.

Посока: запад.

Психологически тип: сангвиник.

Значение: активност, енергия, решителност. В лошите си проявления стига до насилие и арогантност. Усилие за промяна на света. Символ на царската власт и едновременно с това - вълшебна пръчица. Смелост, действеност, стремеж към обществена изява.

Асо жезли

Права: Начинание. Нова идея. Раждане. Полагат се основите на бъдещ успех. Предприемчивост, активност, енергия, отлични перспективи. Делова работа. Приключение. Начало на нещо прекрасно.

Обърната: Лош момент за начало. Работата не върви. Стерилност. Неоползотворени идеи и възможности. Нещата са оставени на самотек.

Двойка жезли

Права: Всичко е наред дотук, но сега се налага да продължите по друг път към целта си. Да смените средствата. Предстои още работа, постижението е непълно. Обмислете стратегията си за по-нататък. Успехът приближава.



Обърната: Не спирайте точно сега, защото трудът ви ще отиде напразно. Помислете за нова тактика. Не се оставяйте да ви разубедят.

Тройка жезли

Права: Успешно партньорство. Добро око за бизнеса. Плановете ви работят за бъдещето. Това, с което сте се хванали, вече се умножава и тепърва ще се разгръща още. Ползотворни преговори. Нова стока за нова печалба.

Обърната: Приемете сътрудничество, когато е нужно. Не надценявайте собствените си сили. Не допускайте да ви настройват срещу партньора ви. Доброто начало не означава обезателно добър край.

Четворка жезли

Права: Солидната основа е залог за по-нататъшен градеж. Всичко направено е здраво, устойчиво. Ползвате заслужени плодове от труда си. Спокойствие, увереност. Почивка. Отлична инвестиция. Основите на къщата са излети.

Обърната: Не бързайте да видите успешния завършек, ако сте претупали началото. Нежелание да се изпипат детайлите. Нервите ви пречат. Несигурност.

Петица жезли

Права: Конкуренция, ръгане с лакти. Конкурс с много кандидати. Група хора си съперничат за едно и също. В конфликта участват повече от две страни, които напълно блокират действията си. Не се знае какъв ще е изходът.

Обърната: Отказвате се от боричкането и това е за добро. Толкова много интереси са преплетени, че печалбата е под въпрос. Играта е мръсна.

Шестица жезли

Права: Успех, победа, постижение! Прекрасна новина от важно място. Очакванията са оправдани, надеждите - реализирани. Награда, почести. Лавров венец.

Обърната: Притеснение, нерви. Лоши новини за чужди победи. Не се безпокойте, успехът ви е сигурен, трябва му малко повече време.

Седмица жезли

Права: Мощна опозиция срещу вас, видимо непреодолима. Победата зависи от вашата решителност. Всички срещу един и все пак надделявате. Преодолявате всички прегради, пре-пятствия и удари, с което доказвате, че сте по-силен.

Обърната: Преумора. Изоставяте битката, когато вече е почти спечелена. Нямате воля да се занимавате повече с въпроса. „Вдигате ръце”.

Осмица жезли

Права: Внезапно раздвижване сред неподвижния пейзаж. Промяна, положителен обрат. Бързина, период на трескава активност. Нещо започва много шеметно да се развива. Може и да е любов. Пътуване. Бързи решения.

Обърната: Новините се бавят, което не означава, че няма да дойдат. Застой. Взаимни обвинения в очакване на чудото. Понякога дори малко усилие помага.

Деветка жезли



Права: Срещу вас се готви атака, но и вие сте подготвен. Верни съюзници, значителни резерви, запаси от сила и устойчивост. Готов сте да издържите на всяка обсада. Подкрепа. На-прежение и дебнене. Всякакви удари могат да се очакват.

Обърната: Нямате сила за победа. Противниците, опонентите са много. Проблеми, пречки, спънки. Не предизвиквайте врага си, не сте в позиция да се преборите.

Десетка жезли

Права: Нагърбвате се със свръх задачи. Угнетението на перфекциониста. Не се захващайте сам да правите всичко от страх, че друг няма да го направи както трябва. Научете се да разпре-деляйте работата между повече хора. Светът няма да се продъни, ако някой сбърка нещо. Къртовски труд зад успеха.

Обърната: „Луд умора няма”. Бъркате се в работата на всички. Хабене на нерви и енергия. Недоволство, опозиция.

Принцеса жезли

Права: Импулсивна, енергична, весела, забавна, буйна млада жена. Учи бързо. Обича компаниите. Не се съобразява с общественото мнение.

Обърната: Упорита, своенравна, шумна, скандалджийка.

Принц жезли

Права: Млад ентусиаст. Смел, пълен с идеи, склонен да опитва всичко. За него проблемите са предизвикателства, а животът - сцена за изява.

Обърната: Проблемно момче. Наглец, кавгаджия. Третира хората като инструменти.

Кралица жезли

Права: Енергична жена е делови качества. Щедра, сърцата. Може да се разчита на застъпничеството й. Не търпи противоречия. Прощава на тези, които обича.

Обърната: Ревнива, властна, унищожителна в гнева си жена.

Крал жезли

Права: Благороден, добронамерен, сърдечен и принципен мъж. Държи на властта си, но не е дребнав. Човек на действието. Лесно прощава. Обича живота, бохем.

Обърната: Гневлив, властолюбив, суетен, наивен и подозрителен човек. Параноик.

ЧАШИ

В началото Бог даде на всеки народ по една глинена чаша и от тези чаши те пиха живота си.

ИЗ ЛЕГЕНДА НА ПЕЙУТИТЕ, СЕВЕРНОАМЕРИКАНСКИ ИНДИАНЦИ

Елемент: вода

Аспект: емоция

Свещен предмет: Светия Граал - чашата, от която Христос е пил на тайната



вечеря, и в която според някои Йосиф Ариматейски събира кръвта му.

Средновековно съсловие: духовенството.

Посока: изток.

Психологически тип: меланхолик.

Значение: чувствителност, интуиция, усет към изкуствата. В лошите си проявления - истерия, сълзливост, безпомощност. Съдът на животворната вода, гадателската чаша, любовта, грижата. Предпочитание към личните стойности за сметка на площадните декларации.

Асо чаши

Права: Нова емоционална връзка. Влюбване. Щастие. Красота и наслади. Радост от живота. Взаимност, споделени вълнения. Творческа продуктивност. Годеж, вричане, женитба.

Обърната: Лош момент за начало на емоционална връзка. Отношенията не вървят. Може да не сте един за друг. Сълзливост, докачливост. Нестабилни чувства. Изменчивост. Себелюбие. Лицемерна демонстрация на емоции.

Двойка чаши

Права: Разбирателство и партньорство на всички нива - в любовта, бизнеса или приятелството. Единомислие, синхрон в действията. Сдобряване, изглаждане на отношенията. Връзка, която обогатява и двете страни.

Обърната: Неразбирателство. Разностранни интереси. Противоположни очаквания за доброто прекарване, за общата цел, за влагането на средствата. Противоречия относно житейските стойности.

Тройка чаши

Права: Ще имате повод да почерпите. Успех, постижение, благоприятна развръзка. Великолепно приключване на проект. Празненство, буйна веселба, купон. Заслужено признание.

Обърната: Нямате повод за черпене. Почивате на стари лаври. Вместо да работите за целта си, представяте това, което вече имате, като постигната цел. Роптаене срещу живота.

Четворка чаши

Права: Емоционален застой, суша. Чашата е изпита, а нова наоколо не се вижда. Отегчение, досада, празнота. Липсват изненади, всичко е изчерпано. Неудовлетворение от. постиженията. Вгледайте се по-внимателно в предложенията на живота.

Обърната: Възобновена активност и душевна пълнота. Нови преживявания, нови запознанства, нови възможности, нови отношения, нови места. Може да се изненадате дори от себе си.

Петица чаши

Права: Завист, горчивина, фрустрация. Едно притежавате, друго ви липсва. Несправедливо подценяване на собствените си способности. Не гледайте другите - „чашата” в ръцете ви е не по-лоша! Съдбата ви е дала всичко необходимо за пълен успех.

Обърната: Животът ви е научил да цените това, което имате.



Шестица чаши

Права: Повод да се върнете към приятни изживявания от предишни години. Миналото става извор на щастие в настоящето. Спомени. Среща със съученици, стар приятел или стара любов.

Обърната: Носталгия. Затворили сте се в миналото, струва ви се най-идеалното място на света. Щом толкова го обичате, спомнете си, че сега е моментът да си приготвите спомени за бъдещето.

Седмица чаши

Права: Фантазии за успехи. Те са толкова разнообразни, че сами си пречат помежду си. Безделие поради самозалъгване. Чувството, че можете да пробиете във всяка от желаните области, е вярно, но вредно. Никой не е направил всичко. А междувременно, ръцете ви са празни.

Обърната: Взимате решение и влагате усилията си в една посока, което е залог за утрешен успех. Завръщане в реалността.

Осмица чаши

Права: Успехът, веднъж постигнат, престава да ви радва. Покорили сте връх, а сега гледате към другия, който се е разкрил насреща ви. Неудовлетворение въпреки постиженията. С радост заменяте сигурността на това, което имате, за пътя, който ви предстои. Емоционално номадство.

Обърната: Ситуацията е изчерпана, налага се да се продължи напред. Може би преследвате невъзможното, но и стоенето на място не носи полза.

Деветка чаши

Права: Едно сбъднато желание! Успехът е траен и ще продължи и в бъдещето.

Обърната: Едно несбъднато желание.

Десетка чаши

Права: Пиршество на душата, удовлетворение от постигнатото. Щедрост в споделянето на радостта. Сигурност за семейството. Приятели, колеги, роднини или общност, които вярват в някого и ще направят всичко възможно, за да се изяви. (Става дума или за вас, или за ваш много близък човек, за чието щастие вие се борите). Хората ви обичат.

Обърната: Промени. Нахлуване на нови фактори, които носят несигурност. Занимавате се с досадници. Вложили сте повече, получавате по-малко. Неизгодно съжителство.

Принцеса чаши

Права: Емоционална и нежна млада жена. Резонира с чувствата на другите и ги разбира в цялата им дълбочина. Вълнуващо присъствие. Незабравима размяна на погледи.

Обърната: Капризна и обидчива глезла с невъзможни изисквания. Кукла със змийски характер.

Принц чаши

Права: Млад романтик с дълбоки вълнения. Артист. Влюбчив, страстен. Интересуват го само големите въпроси на човечеството за сметка на прякото материално обкръжение. Душата му полита след това, което обича.

Обърната: Убеден е, че само той има чувства. Егоистичен, лабилен, лицемер.

Кралица чаши



Права: Чувствителна жена с живо въображение. Всеотдайна майка, съпруга, любовница или приятелка. Действа изцяло по интуиция, фактите не я интересуват.

Обърната: Личност, склонна към емоционално изнудване. Преиначава истината. Бягайте от домогванията й.

Крал чаши

Права: Артистичен, щедър, грижовен мъж. Дискретен дипломат. Защитник. Можете да му доверите всяка тайна. Предпочита да действа в сянка. Обръща нещата в своя полза чрез убеждаване, а не чрез конфронтация.

Обърната: Мъж, който се нуждае от чувствата на другите, за да кърпи самочувствието си. Двуличник, използвач. Склонен да се поддаде на натиск. Човек със срамни тайни.

МЕЧОВЕ

Който носи меч небесен, трябва да е строг и свят

Уилям Шекспир Мяра според мяра

Елемент: въздух

Аспект: интелект

Свещен предмет: Мечът на духа - легендарното оръжие в ръката на цар Давид отСтария завет.

Средновековно съсловие: военните.

Посока: север

Психологически тип: холерик

Значение: всепроникващата сила на разума, бърз и точен интелект, хладно-кръвие. В лошите си проявления: враждебност, себичност, болни амбиции. Тъй като мечът е едновременно и оръжие, и кръст, той символизира способността да се биеш и страдаш за кауза.

Асо мечове

Права: Великолепен замисъл. Идея, проект, планове в съчетание с амбиция да се доведат нещата докрай. Ще победите, защото сте по-силен. Завладяваща страст. Триумф на интелекта. Не се спирате пред нищо, стените сами рухват пред вас.

Обърната: Насилие. Не търсете победа на всяка цена. Болни амбиции. Човешки ръце се опитват да си присвоят Божия меч.

Двойка мечове

Права: Мечовете са свалени, но не и захвърлени. Противоречията са помирени засега. Преговори, за да се стигне до точките на взаимна изгода. Баланс на силите. Търсене на по-



зитивното в отношенията. Примирие. Дебнене, подозрение.

Обърната: Конфликтът, който досега е тлеел, се възпламенява от най-малката искра.

Тройка мечове

Права: Раздяла, делба. Отсъствие. Развод. Разочарование, противоречия. Всеки за себе си.

Обърната: Кавги, вражди, скандали. Все пак трябва да се намери някакъв изход.

Четворка мечове

Права: Възстановяване след рана. Оттегляне от света. Изолация. Болест, която не е опасна. Временна, но необходима почивка. Излизате вън от събитията, докато съберете сили.

Обърната: Връщате се в живота с подновена енергия. Здраве, бодрост. Заемате се с натрупаните задачи една по едни и ги отмятате. Отлично разпределяне на силата

Петица мечове

Права: Поражение, врагът тържествува. Загубата трябва да бъде анализирана, преди да се предприемат по-нататъшни действия.

Обърната: След като всичко вече е минало, събирате сили, за да продължите пътя си.

Шестица мечове

Права: Измъквате се от бедата в последния момент, докато другите не успяват. Намирате решение на неразрешим проблем. Бягство и спасение. Командировка, специализация, дълъг път.

Обърната: Вратите се затварят пред вас, докато още се колебаете. Трябва навреме да разберете какво искате. Залъгвате другите, за да печелите време. Проблемите са заобиколени, но не и решени: ще се върнат.

Седмица мечове

Права: Правите нещо тайно и ще успеете. Хитър план. Обстоятелствата са крайно неблагоприятни, но вие имате смелост. Най-важно е да се избегне прякото противопоставяне, което ще алармира противника. Дипломация. Дискретно приближаване към целта.

Обърната: Врагът е нащрек. Разкрит сте. Глупав риск.

Осмица мечове

Права: Проблемите ви заобикалят от всички страни. За да се справите с единия, трябва да сте се справили с другия и така се въртите в кръг. Криза. Бъдете внимателен. Заплаха от метал: катастрофа; скалпел; белезници; оръжие; затворническа решетка.

Обърната: Пробив в системата. Успявате да се справите .с един проблем и останалите падат като плочки на домино. Отвоювана свобода.

Деветка мечове

Права: Мъка, страдание, сълзи. Аборт. Измама. Притеснения за скъп човек (имайте предвид, че може и да са неоснователни). Отчаяние. Опити за самоубийство. Възможно е и просто прекалено тежко да приемате нещата.

Обърната: Времето лекува.

Десетка мечове

Права: Някой иска да ви унищожи. Системата е срещу вас. Опасността е реална, но не



свръхреагирайте. Параноя. Не се въоръжавайте с десет меча, ако имате само две ръце. Стремете се към максимална ефикасност и какъвто и да е ударът, отговорете с каквото можете. Не сте от хората, които се дават лесно.

Обърната: Лудост, помрачено съзнание, илюзии за превъзходство, ненадеждни преценки.

Принцеса мечове

Права: Интелигентна, амбициозна млада жена. Ловък съюзник, забавен събеседник. Любов към всичко ново и интересно.

Обърната: Безскрупулен съперник. Преценете отново колко информация е успяла да ви измъкне.

Принц мечове

Права: Буден млад мъж с много уместни идеи. Бърза ориентация, оригинални решения, вроден усет към всякаква техника. По-добре го послушайте.

Обърната: Хитрец, шпионин, лъжец, тарикат.

Кралица мечове

Права: Умна, проницателна, амбициозна жена. Начетена, с услужлива памет. Интелектуалка.

Обърната: Жена без мъж, деца, любов или работа: нещо й липсва и ще се опита да си го набави от вас. Интригантка.

Крал мечове

Права: Мъж на закона, правилата, устава, дисциплината. Работи с ума си. Крайно принципен, обществено издигнат.

Обърната: Безчувствен, безмилостен, зъл човек. Фанатик. Перфидна, злопаметна личност. Неумолим враг.

МОНЕТИ

Гощавки се уреждат за наслада,и виното весели живота;а за всичко отговаря среброто.

Книга на Еклисиаста (10:19)

Елемент: земя.

Аспект: твърдост.

Свещен предмет: блюдото, от което Исус и апостолите ядат на тайната вечеря.

Средновековно съсловие: търговците.

Посока: юг.

Психологически тип: флегматик.

Значение: устойчивост, плодовитост, предприемчивост, практичност. Дарбата да умножаваш нещата. В лошите си проявления: твърдоглавие, консерватизъм, алчност. Воля, умението да планираш нещата, да устояваш на промените и неприятелите, да



„пипаш здраво”.

Асо монети

Права: Идват пари! Впускате се в доходоносно начинание. Стипендия, одобрен проект. Печалба. Повишение на доходите. Финансови възможности, богатство, съкровище. Материален комфорт, добре подредена къща. Осигуреност.

Обърната: Лош момент за започване на бизнес. Парична загуба. Такси, разноски, данъци. Подкуп, злоупотреба. Отклонени средства. Прекалено много мислите за пари.

Двойка монети

Права: Сред смутни времена и променящи се обстоятелства вие сте незасегнат. Плувате над вълните и правите планове за по-нататък. Хаос, който няма да ви навреди. Извличате полза от новото. Стабилен, устойчив ход напред.

Обърната: Потъвате. Под привидната невъзмутима фасада се крие угрижен човек. Промените са прекалено много и вече ви засягат. Опитайте се да постигнете новите изисквания, вместо да се съпротивлявате, докато ви прегазят. Мислете за утре.

Тройка монети

Права: Добри пари за добре свършена работа. Великолепно изпълнена поръчка, търговска сделка, начинание. Името ви се знае в професионалните среди, но и вие си знаете цената.

Обърната: Работата е свършена и предадена, а парите се бавят.

Четворка монети

Права: Натрупване на капитал, знания, умения или каквито и да са средства за предстоящо голямо начинание. Инвестиции. Временно не ползвате облагите на това, което имате, за да сте максимално силен по време на действията. Успехът зависи от добрата подготовка.

Обърната: Не бързайте толкова, да се провалите ли искате? Детайлите ви изнервят. Липсва визия. Стиснатост, мързел, опит да се мине с по-малко. От страх да не загубите, няма и да спечелите.

Петица монети

Права: Материални проблеми. Бедност, самоожалване. Прегледайте още веднъж възможностите си и може да се окаже, че седите върху пари.

Обърната: Предприемате инициатива и обръщате съдбата в своя полза. Енергичен труд, който пълни не само джоба, но и достойнството.

Шестица монети

Права: Неочакван подарък. Някой ще ви изненада с това, което най-много искате. Жест, който показва прекрасни чувства. Щедрост, филантропия, любов. Някой ще дойде отдалече специално заради вас.

Обърната: Отказ от страна на скъп човек. Неотзивчивост, нежелание за съдействие. Не получавате това, на което сте се надявали. Неплатени дългове; невърнати заеми.

Седмица монети

Права: Работата не ви е по душа. Напът сте да се откажете преди финала. Смятате, че сте



роден за друго. Труд на вятъра. Досадно усилие, скромен резултат. Липса на мотивация, загуба на ентусиазъм. Не правите сметка, че за да стигнете до по-любими и престижни дейности, трябва да минете и през това.

Обърната: Предприемчивост, хванали сте се здраво. Вече сте наясно без какво не може.

Осмица монети

Права: Нова, по-добра работа, овладяване на нов занаят. Получавате поръчка, поверяват ви важна дейност. Повишение. Способност за самоусъвършенстване и бързо усвояване на тънкостите. Майсторство, умение, талант, признати качества. Отлични перспективи. Плодотворен труд. „Ден година храни”.

Обърната: Мърлява работа. Халтура. Не рушете доброто си име. Включили сте се само за да вземете лесни пари. Мошеничество, шарлатанство. Нечестна сделка, лошо изпълнение.

Деветка монети

Права: Неочаквана печалба. Късмет. Нещо хубаво ненадейно влиза в къщата ви. Финансов комфорт. Дискретност, проницателнтост, буден ум, нюх за добрите възможности. Карта на човек, свикнал сам да си урежда нещата: късметът е колкото неочакван, толкова и закономерен.

Обърната: Опасност от неочаквана загуба поради небрежност. Очаквали сте някой друг да се погрижи. Кражба. Внимавайте да не си подминете късмета.

Десетка монети

Права: Богатство, просперитет, осигуреност за в бъдеще. Наследство. Семейни въпроси. Фактор, който ще се отрази положително и на следващите поколения: голяма къща, сродяване с добро семейство, ново обществено положение, архиви, важни данни, договор, узаконяване.

Обърната: В дома има комарджия, прахосник, пияница, наркоман. Някой изнася навън парите. Наследството ви подминава или се разпада между много наследници. Разноски, които имат за цел единствено да запазят нещата същите. Плащания около ремонт, зестра, неочаквано възникнала ситуация. Семейни несъгласия за разпределянето на средствата.

Принцеса монети

Права: Сериозна, методична, мълчалива млада жена. Под приветливата външност се крие човек, който довежда всичко докрай.

Обърната: Инат, който не щади нито другите, нито себе си.

Принц монети

Права: Психически устойчив и интелигентен млад мъж. Ненадминат в дейности, които изискват продължителна концентрация: научна работа, кариера,.разрастване на един-единствен магазин до финансова империя.

Обърната: Враг на новото. Консервативни схващания, които са мъчителни за всички наоколо.

Кралица монети

Права: Щедра, проницателна и благородна жена. Опора за близките си. Живее нашироко, обича лукса и комфортния живот. Не се отмята от думата си.

Обърната: Егоистка. Безчувствена личност, която ще се включи в нещо само ако види изгода за себе си. Липса на морални критерии.



Крал монети

Права: Умел и надежден водач. Мъж с опит и високо социално положение. Методичен, предпазлив, рядко прави грешки. Верен приятел и съюзник. Математик, шахматист. Природен усет за движенията на пазара.

Обърната: Материалист, неспособен да види смисъл в изкуството и културата. Корумпирана личност. Човек на грубите страсти.



karti taro

Documents