Как не трябва да храним детето. Не му пречете да бъде здраво!

Седем главни “НЕ” 1. Не го принуждавайте! Да разберем и да запомним: хранителното насилие е едно от най-страшните насилия над организма и над личността, което причинява и физически, и психически вреди. Ако детето не иска да яде, значи в дадения момент то не трябва да яде! Ако не иска да яде само нещо определено - значи то не му е необходимо. Никакво принуждаване при храненето! Уточнение : Храна, която е жизненоважна за детето (мляко, плодове, зеленчуци), може да се предлага по-настойчиво, но само по начин, който не предизвиква неприятни емоции. Измислете някаква игра, дайте пример, весело го склонете. При активно нежелание, при отвращение не настоявайте и не повтаряйте предложението. 2. Не му натрапвайте храната! Не бива да се използват принужденията дори и в по-меката форма като уговаряне, убеждаване, настойчиви повторни предложения и други подобни. 3. Не му угаждайте! Нищо повече от необходимото. Разнообразие - да, според възможностите, но никакви специални храни. Никакви хранителни “възнаграждения”, никакви сладоледи, пасти, бонбончета и шоколадчета за добро поведение или за научени уроци, още по-малко за изядена без желание закуска или без повод. Храната не е средство за постигане на послушание - храната е средство за живот. 4. Не го карайте да бърза! “Яж по-бързо! Какво се мотаеш! Гълтай, че закъсняваме!” Това е недопустимо. Храненето не е гасене на пожар. Темпото на хранене е строго индивидуално. Бързането винаги е вредно. Ако се налага детето да побърза за училище или за някъде другаде, по-добре е да не си дояде, отколкото в суматохата да нагълта излишни несдъвкани залъци, които после могат да станат причина за здравословни проблеми. 5. Не отвличайте вниманието му! Когато детето се храни телевизорът трябва да е изключен, а новата играчка - скрита. 6. Не го глезете, опитайте се да го разберете! Всяко дете е различно. Срещат се деца със своеобразни хранителни прищевки. По-голяма част са безобидни и могат да бъдат задоволени. Разбира се, не бива да позволяваме на детето да яде каквото му попадне или каквито и да са количества от определена храна. Не трябва да има хранителни принуждения, но трябва да има хранителни забрани и ограничения, особено при деца с алергии, проблеми с обмяната на веществата и други заболявания. 7. Не се безпокойте и не го безпокойте! Никакви тревоги, никакво безпокойство по повод на това, дали детето се е нахранило навреме и достатъчно. Грижете се само за качеството и разнообразието на храната. Не му досаждайте, не го питайте постоянно:”Искащ ли да хапнеш?” нека то самото поиска да хапне - така ще бъде по-добре. Бъдете спокойни. Ако сами не сте провалили нещата още през годините на ранното детство с насилие или съблазни, инстинктът на детето винаги точно и своевременно ще му подскаже какво, кога и колко, в какво съчетание и в каква последователност трябва да изяде или да изпие. Бъдете уверени - неговият организъм знае по-добре от вас и от който и да било лекар. Не му пречете да бъде здраво.