her magazine, issue 1

ДИМАНА РАНКОВА МЕЖДУ ПАРИТЕ И ИСТИНСКИТЕ НЕЩА

ГОТОВИ, СТАРТ!ЗА ДЕБЮТИТЕ И ХОРАТА

корица 1-4

85, Vitosha Blvd., Sofia, Bulgaria - phone: +359 2 952 3422 - www.korloff.fr

корица 2-3

СЪДЪРЖАНИЕГЛАВЕН РЕДАКТОРМария Касимова[email protected]

АРТ ДИРЕКТОРАнтоанета Волева[email protected]

РЕДАКТОРИАнелия Янева[email protected]Радмила Христова[email protected]

АСОЦИИРАН РЕДАКТОР КОЗМЕТИКААлександра Божкова[email protected]

КОРЕКТОРВалентина Петрова

ГРАФИЧЕН ДИЗАЙНЕРРалица Янева[email protected]

ПРЕДПЕЧАТЛюдмил Тасев[email protected]Божидар Андреев[email protected]

БРАНД МЕНИДЖЪРМария Михайлова[email protected]

ДИРЕКТОР СПИСАНИЯВеселка Данчева[email protected]

РЕКЛАМЕН МЕНИДЖЪРМария Богданова[email protected]

АВТОРИ ТЕКСТ:Алек Попов, Александър Хаджигеоргиев, Антония Ковачева, Борислав Кандов, Елена Михайлова, Елена Драгостинова, Ивайло Минов, Кристна Крънчева, Мария Ландова, Мария Спирова, Мартин Ръждашки, Мила Микова, Нева Мичева, Николета Маринова, Николета Попкостадинова, Поли Каменова, Радмила Младенова, Тича Дичева, Цвете Тюлева

АВТОРИ ВИЗИЯ:Гардероб, Николай Пачев, Елена Спасова, Десисла-ва Панчева, Драгомир Матеев, Момчил Христов, Тихомир Рачев, Светослав Стоянов, Александър Кацев, Станимир Врачев, Цветелина Ангелова, Studio Bliss

ИЗДАВА ИКОНОМЕДИА АД

ПЕЧАТК1 Партнерс АД

СОФИЯ 1000УЛ. ИВАН ВАЗОВ 18ТЕЛ. 02/ 81 05 527

ФОТОГРАФИЯ: Bliss

СТАЙЛИНГ: Николай Пачев

ГРИМ: Зоран

КОСА: Благовеста Маркова / Sinn Style

ДИМАНА Е СЪС сако от промазан памук Vivienne Westwood Anglomania от Trend Box, риза с яка-по-ло от сатенирана коприна Gestuz от Baza Deluxe, панталон с дълбоко дъно от сатенирана коприна Yohji Yamamoto от Allure

ЕКИП

КОРИЦА

ГРАДЪТ ГРАФИКЪТ ЗА ПРИЯТНО ПРЕКАРВАНЕ 4

ШОПИНГ КАКВО СИ ХАРЕСАХМЕ ТОЗИ МЕСЕЦ 6МАГАЗИНИТЕ ИСТИНСКИ ТУР 10МЯСТОТО ЕДИН САЛОН В ЛИЛА 1262 МИНУТИ С... АЛЬОНА МИРАЛАЕВА 14ЗАЩИТАТА СТРАХЪТ ОТ СТРАШНОТО 16НЕЩАТА СЕДНИ СИ, 6! ИЛИ ГОЛФ ЗА ШЕСТИ ПЪТ 18ИЗБОРЪТ ВЛАДО КАРАМАЗОВ - КАЗАНОВА 20ТОП 3 КЪДЕ СЕ ЯДЕ ДОБРО ТИРАМИСУ 22ВКУСЪТ ОРИГИНАЛНОТО ТИРАМИСУ 23ВИТРИНАТА MELLINI FASHION - ХУБАВИ НЕЩА 24ЧОВЕКЪТ ЯНА БОРИСОВА И ПИЕСИТЕ 26ФАКТЪТ ХАЙДЕ НА КИНО! 28СРЕЩАТА ЕДИН ПИШЕЩ ИТАЛИАНЕЦ 32

ЛИЧНОСТТА ДИМАНА РАНКОВА -

ФИНАНСИСТЪТ С ДУША НА ПЪТЕШЕСТВЕНИК 34ТЕМАТА АБСОЛЮТНИ (И) НАЧИНАЕЩИ ПО 11 40BEHIND THE SCENE ОРАНЖЕВАТА РИБКА И НЕЙНИЯТ ГЛАС 58ИСТОРИЯТА НА ЕМПАЙЪР СТЕЙТ БИЛДИНГ 60

ВИДЪТ SO’60 НИКОЛАЙ ПАЧЕВ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА 60-ТЕ 62ПРОМЯНАТА ДВА НАЧИНА ДА СЕ ОБЛЕЧЕШ ЗАКРЪГЛЕНО 72КОЗМЕТИКА НОВИНИ 74СПЕЦИАЛИСТЪТ НЯМАТЕ ПРЕДСТАВА КАКВО ИМА В ЕДНО ЧЕРВИЛО! 76КАК РАБОТИ ЕНЕРГИЙНИ БАТЕРИИ ЗА МАЗАНЕ 80УДОВОЛСТВИЕТО ТРИ СПАСИТЕЛНИ ОПЕРАЦИИ ОТ ПЪРВА РЪКА 82

ДИЗАЙНЪТ ПРЕДМЕТИ, КОИТО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ 84ЖЕНА КАТО НИКОЯ ДРУГА КОЙ УЧИ БЕБЕТАТА ДА ПЛУВАТ 88ПЪТУВАНЕТО АЛЕК ПОПОВ - ГЪЛИВЕР В СТРАНАТА НА ДЖУДЖЕТАТА 90ЧЕТЕНЕТО ПОЕЗИЯ ЗА РАЗНЕЖВАНЕ 94АФИШ ТЕАТЪР, КИНО, МУЗИКА, ГАЛЕРИЯ, КНИГИ 96ИМИДЖЪТ ОТ ДВЕ ДО СЕДЕМ СЕКУНДИ ЗА ПЪРВО ВПЕЧАТЛЕНИЕ 104

1

стр. 1стр. 1

01 27.02. - 26.03.09

Ако четете това, значи държите в ръцете си близо килограм хартия. Мат, 90 гр за вътрешността и 125 гр за кориците. Технически казано, форматът на този хартиен пакет има две измерения – необрязан - 225 / 295 мм, и обрязан - 285 /220 мм. Състои се от 13 коли, всяка от които по 8 страници. Цветният му профил е Fogra 27, печата се на т. нар. малка машина, т.е. едновременно се въртят 8 страници. Пакетът има гръбче, което значи, че страниците са лепени, а не шити.Това представлява списание НЕЯ. Погледнато чисто статистически.Погледнато емоционално обаче то е нещо съвсем различно...Само който е писал нещо повече от заявление и автобиография, знае колко безпомощен можеш да бъдеш пред един бял лист. Представете си обаче да застанеш пред 104 чисто бели листа, които трябва да напълниш със съдържание, от което да не те е срам. Горе-долу така се чувстваше спретнатата дамска компания от снимката по-горе, когато се събра за първи път в екип. Започнахме точно от белия лист. Написахме какво си представяме, че трябва да има в едно списание за делови жени. Нахвър-ляхме няколко имена на списанието и не харесахме нито едно. Започнахме да питаме и събрахме няколко други неформални жен-ски компании, за да ни подскажат още идеи. Обявихме нещо като конкурс за име на изданието и получихме какви ли не предло-жения, сред които еретичното „Фукла“, артистичното „Така Нататък“, многозначителното „Високи токчета“ и абсурдното с тривиалността си „Делова жена“. НЕЯ се роди от хаотичните ни драсканици по белите листа, когато някой забеляза, че НЕЯ и HER означават едно и също нещо и разликата между тях е само в един огледален образ.Така дойде идеята за огледалото, което отрази нашата концепция. Решихме, че жената, която определяме като делова, няма нужда някой да й казва как да си строи кариерата, защото тя очевидно си я е построила добре. Разбрахме, че съветите за махане на целулита и сваляне на мъже на плажа в десет стъпки, не са наш приоритет. Защото с целулит или не, нашите дами определено си знаят цената. И са наясно с разни начини за привличане на мъжко внимание.Ние ще търсим обратната страна. Ще говорим за малкото свободно време извън офиса, когато костюмът се сменя с рокля с гол гръб или размъкната памучна блуза. Ще навлизаме в онези толкова нежни зони на женското ежедневие, когато офисните папки и народът у дома си почиват, а ние шляпаме боси, с широка мъжка риза из къщи и слушаме разреваващи парчета.

RE

от ляво на дясно: Анелия Янева, Ралица Янева, Мария Богданова, Мария Касимова, Радмила Христова, Антоанета Волева

ИНСТРУКЦИИ ЗА ПОЛЗВАНЕИЛИ ГОВОРИ С НЕЯ

2

стр. 2 стр. 2

Когато получих покана да снимам за това ново издание, дори не се замислих дали да приема предложе-нието или не, защото познавах екипа, с който щях да работя. Оказа се, че заедно направихме доста неща - Шопингът, Пормяната, Мястото, Изборът на Владо Карамазов... Мисля, че ще е хубав първи брой. Само не разбрах защо точно с вратовръзка...

ТИХОМИР РАЧЕВ

Нашето хубаво време трае толкова, колкото си го вземем. НЕЯ ще се опита да дава дръзновението да вземете повече.В класическите текстове от женските списания по дефиниция трябва да има две части – вдъхновяваща и практична. Да ка-жем, че с вдъхновяващата сме приключили, остава да ви предложа практичната. А тя е:1. НЕЯ е добре да се чете като приятелка, защото тя разказва истински лични истории.2. Мъжете са част от нас, а не екзотични животни. Затова НЕЯ не ги отделя в специални „мъжки“ рубрики.3. Деловата жена е градска птица. Ходейки по тротоарите, тя се забавлява, учи, пазарува, запознава, вдъхновява, плаши, мечтае. НЕЯ е нейният градски спътник.4. В НЕЯ няма знаменитости. Нейните звезди са обикновените делови момичета.5. НЕЯ не я е страх да експериментира. Затова във всеки брой тя ще отразява някакъв реален експеримент в името на женската природа и любопитство.6. На НЕЯ й пука. За децата, бизнеса, модата, козметиката, пътешествията, изненадите, проблемите и техните решения, за другите.Както виждате, всички дами от снимките на тези две страници (както и единственият мъж между нас) сме с вратовръзки. Само че с „олабени“ възли – като на дебютанти, врели и кипели в „първите пъти“.Ами това е. Добре дошли на НЕЙНАТА територия!

Мария Касимова

На почти 27 съм, родена явно с бензин в кръвта. В момента съм програмен координатор на Re:TV, след като преди 8 години открих, че телевизията ми идва доста по-отвътре, отколкото анимацията, която завършвам. Повече момченце, отколкото момиченце - откъм интереси, не по външни полови белези. Когато съм проходила, на така нареченото погача парти, съм хванала от-вертката, та още тогава е станало ясно, че има нещо сбъркано. Между другото, още я пазя, даже я ползвам успешно...От автомобили се вълнувам вече близо 10 години, те също се вълнуват от мен, защото имам книжка, но не и особени шофьорски заложби. Виж по тези белези съм си 100% жена :) Оценявам много повече шума от среднощните гонки по бул.“България“, отколкото концерт в зала „България“. В досието си имам и стаж в автомобилни предавания и списания, но тайно, защото мъжете не при-емат много положително жена да им говори за коли. Прави са, между другото...

НИКОЛЕТА МАРИНОВА

Работя с материал на клиента. Или, с други думи, с памуче вадя мечтите, сънищата, детските спомени, копнежите, страховете и опасенията на познатите ви от страниците на „Дневник“ професионалистки. Но вместо за борси, компании, пазари, финанси и кризи си говорим с тях за цен-ното в живота им извън работата. Както и за женственността, емоционалността, спечелените и загубени битки в кариерата и личния им живот. За да ви представя другото лице на успешни-те жени, на чието професионално мнение се доверявате всеки ден. Затова се наложи да овладея изкуството на евфемизмите. Но в този брой не ми се наложи да прилагам уменията си. Защото Димана Ранкова, зам.-председател на Комисията за финансов надзор, е амбициозна, искрена и много интересна дама с торба прекрасен материал за разказване.

НИКОЛЕТА ПОПКОСТАДИНОВА

3

стр. 3стр. 3

ГРАДЪТ ГРАФИКЪТ

От 19 до 26 март се играят най-добрите спектакли на 2008 г., номинирани за „Икар“. Още - на стр. 96

София Филм Фест, вече цяла година го чакам...

Да намеря време и да мина през новия Tom Tailor в Пловдив, който след ремонта ще из-глежда по същия начин като този в Дюселдорф

Да си купя сборника разкази „Будистки плаж“ на Васил Георгиев

01 27.02. - 26.03.094

стр. 4 стр. 4

THE NEW EAU DE TOILETTE FOR WOMEN

стр. 5стр. 5

01 27.02. - 26.03.09

ГРАДЪТ ШОПИНГЪТ

КУТИЯТАНЕЩАТА, КОИТО ХАРЕСАХМЕ, ЗАРАДИ ТЕХНИТЕ ОПАКОВКИснима Тихомир Рачев | избра, събра и разбра Гардероб

Стенен часовник с метален капак Karlsson (Orange Center), 68 лв.

Greatest Hits на Frank Sinatra в стоманена кутия (Orange Music), 17.99 лв.

Дървен войник в картонена кутия - „караулка” Rosendahl (Genesis), 35 лв.

Чаша за чай в картонена кутия Christofer Vine Design (Orange Center), 21.90 лв.

Кутия с пудра за тяло Acqua di Parma (Kult), 89 лв. Музикална кутия с песента

New York, New York (Orange Center), 18 лв.

Метална кутия за ръчен часовник Fossil (Ametist)

Метална щипка за банкноти (Genesis), 23 лв.

Калъфки за възглавници в метална кутия Adam&Eva (Orange Center), 78 лв.

Kult Shop София, ЦУМ ет. 1, бул. България 1, хотел Hilton; Ametist бул. София, бул. Цар Освободител 4А; Orange Center София, Граф Игнатиев 18; Genesis София, бул. Витоша 18, Стамболийски 90, City Center Sofia, Sky City, Mall Of Sofia, Mall Varna, Mall Стара Загора

6

стр. 6 стр. 6

стр. 7стр. 7

01 27.02. - 26.03.09

Лора решава да хвърли един поглед за нещо по-елегантно в Max Mara. Графитеният цвят има сериозни позиции в гардероба й, защото подчертава бялата й кожа и сините й очи. Шал яката и линията на тази рокля обаче наклоняват везните към „Много е хубава, но на мен не ми стои добре“.

Тази рокля от новата колекция привлече вниманието на Лори и тя мисли как да я носи небрежно прихваната с колан на хълбоците и с някакви цветни обувки, които да я направят по-бъбрива.

Като за начало сме в Benetton - няма начин да не намерим нещо свежо и на добра цена. И сме прави. Тук Лори си спретна най-приятния и стилен сет - копринена рокля в бежово и бяло в комбинация с меко кожено яке за студените дни и удобни и елегант-ни велурени ботуши. Последен поглед пред огледалото. „Да, това определено е моят стил!“

ГРАДЪТ МАГАЗИНИТЕ

написа Радмила Христова | снима Десислава Панчева

Обикалянето на магазини в търсене на най-доброто от последните колекции е почти невъзможно за един зает офисен човек. Затова се опитахме да го направим вместо вас, като се разходим из няколко от най-добрите магазини за дрехи и аксесоари в София. Избрахме ги на принципа качество, удобство и приемливи амплитуди на цените. Нашият пазаруващ този път беше Лора Николаева - модел, професионален гримьор и собственик на ID Fashion Studio и не на последно място, собственик на свой винтидж лейбъл Gene.

СТИЛЪТ НА ЛОРА Тук ще търсим вашия опит в пазаруването. Нали знаете къде е G точката на жената - в края на думата shoppinG.

8

стр. 8 стр. 8

Лора обича чантите Furla. Има поне пет. Признава и че много обича да комбинира купуването на чанти с разход-ка до някой любим европейски град. Обемна чанта в цвят слонова кост моментално грабва вниманието й. Лора харесва този модел, защото подхож-да на лежерно-елегантния й стил.

„Тази може да се каже, че е моята чанта. Купувам си я, определено.“

Следваща точка от набелязания маршрут е Sisley. Тук Лори си харесва бял памучен пуловер, който слага върху семпъл топ и елегантен черен панталон.

„Джинсите направо ги вземам! Много рядко успявам да си намеря модел, който да е достатъчно тесен в ханша и с дос-татъчно дълги крачоли.“ Лори е висока 185 см, а съответни-те обиколки на тялото й са на 15-годишно момиче.

Про

дълж

авам

е с

мод

ата

на

стр.

56,

но

не

про

пус

кайт

е и г

олям

ото

пре

обра

зява

не

на

стр.

66

BENETTON София бул. Витоша 19, Mall Of Sofia, Варна PHOE Mall; MAX MARA София бул. Витоша 39 Б, бул. Витоша 74; FURLA, София, бул. Витоша 65; SISLEY, София, бул. Витоша 39 А

9

стр. 9стр. 9

стр. 10 стр. 10

стр. 11стр. 11

01 27.02. - 26.03.09

ГРАДЪТ МЯСТОТО

КАФЕ-ГАЛЕРИЯ „ПРАГА“ И ЛИЛАВИТЕ НЕЩА

написа Радмила Младенова | снима Тихомир Рачев

Беше си откритие. Попаднах случайно - просто една вечер ми се ходеше на ново място. Тъкмо си бях купила един тъмнолилав пуловер – толкова ми хареса, че щом го премерих, само ми отрязаха етикета от врата и така си останах с него. Минути по-късно се озовах в кафенето с най-високия таван в София (сигурно има 8-10 метра) и колони, боядисани в тъмнолила – кафе-галерия „Прага“. А непосредствено до него се намираше „Лилав салон“ за музика. Ами бях си паднала на мястото, очевидно беше. Оттогава често ходя там.

Лилавото беше само някакъв знак за сходство във вкусовете. След това открих:

Великолепната бира „Будвар“. Светла и тъмна, която се доставя в метални кегове директно от Чехия. Не съдържа консерванти. Има особено развеселя-ващ ефект върху пиещите - в късните доби кафенето прилича на сбирка от Швейкове, т.е. нашенци, които са от-крили у себе си добродушно бохемската природа на любимия герой.

Силно смърдящите сиренца. Тъкмо така са описани с тебешир на дърве-ната дъска-меню. Засега личният ми фаворит е сиренето Оломоуц (5.50 лв)., което прилича на резенчета варен кар-тоф и се сервира с топъл хляб, парче масло и ситно нарязан кромид. Изоб-що, ако някой иска да опознае чехите, вкуса им към живота и културата им, спокойно може да започне от менюто на кафе-галерия „Прага“. Не е за подми-наване емблематичният гулаш с кнедли (8.60 лв.), леко пикантен и приготвен по любима рецепта на посланика. Както и медената торта „Медовник“, която също се доставя от Чехия и на вкус ми напомня за добрите времена на бонбоните „Карамел му“.Добрата вентилация. Не знам друго заведение в София, което може да предложи пушаческа свобода на гости-те си и същевременно да ви опази от онова тотално просмукване с дим, след което на мен обикновено ми се иска да се окача с две щипки на простора и да се проветрявам цяла нощ.И атмосферата. Ако повечето заве-дения в София имат дизайн, тук има атмосфера. Докато се наслаждавате на представянето на детската книга „Анастасия, свраката без пера”, съпро-водено от благотворителна продаж-

ба на плетива, е възможно чешкият посланик да дойде до вашата маса и да ви попита за свободен стол.

Няма как да не забележите и един вну-шителен мъж в черен костюм с лилава кърпичка в джобчето

на сакото, който винаги е тук, заобико-лен от интересни хора. В един момент той изважда малка и пронизителна свирчица, надува я и в така настъпи-лата тишина шеговито оповестява началото на концерта. Това е дирек-торът на центъра Михаел Велнер-По-спишил, известен чешки режисьор и писател. През 2005 г. е удостоен със званието Рицар на Ордена на изкуства-та в Париж, където е бил и предишни-ят му мандат. След това му предлагат да избира между Ню Йорк и София и той пристига в София. Първата му ра-бота е да пребоядиса салона за музика в лилаво. Естествено на него се дължи и изключително богатата културна програма на „Раковски“ 100.

За програмата на Чешкия център можете да се абонирате на: www.ceskicentar.cz

Тук са местата, които харесваме – защото са градски, имат атмосфера и в тях се случва нещо интересно.

12


01 27.02. - 26.03.09

ГРАДЪТ 62 МИНУТИ С...

АЛЬОНА МИРАЛАЕВА

Това е Альона. Собственик на детските центрове и школи по английски език „Оксиния“. Вегетарианка. Има 3 деца и добър съпруг. Живее в малка къща в Панчарево заедно със семейството, лабрадора, котките и папагалите. Не може без колата си. Тя е една успешна жена. Освен това е усмихната, кипи от енергия и е във вечна гоненица със стремежите. Альона НЕ остарява! Само децата й растат, бизнесът й набира инерция и колата от време на време се амортизира и бива сменена. Но не с каква да е. Последната й е с цвят хамелеон! Мени вида си заедно с промените на светлината. И Альона пак е по-шарена от това.

написа Радмила Христова | снима Цветелина Ангелова

Денят започва: пощата, прозвъняване на телефоните и... Хопааа, оттук-оттам изскачат и проблеми. Поняко-га не един и два...Основното, в което съм убедена, е, че няма проблем без решение. Само да е весело!

В детския ни център с малките. Тук веднага забравям ежедневие-то – обожавам децата!

Най-после съм си вкъщи. Посреща ме гальовният ни лабрадор с голям пресен морков в устата. И стартира втора серия от ежедневието ми...

След „изненада“ в бележника на най-малкия призовавам по-големия му брат и сестра да му обяснят на достъпен език къде зимуват раците.

14


Все по-рядко имам свободно време да преподавам, но когато се случи, се зареждам с адреналин.

Горивото е в кръвта ми. Обичам да карам на дълъг път и да понатисна педала на газта. Задръстванията не ме притесня-ват. Те ми дават време и да остана насаме с мислите си...

Ооо! Тези колички, топки, играчки – навсякъде са! Май никога няма да пораснат...

Животът ми е много интересен. Не изпадам в депресии. При това изобилие на детски смях и щуротии около мен в рабо-тата и в къщи няма време за отчаяние. Но все пак... Когато „прегрея”, изключвам всички мисли и грабвам четката.

С Альона се видяхме два пъти и в различно време на деня 62 минути е общото време от двете срещи.

15


01 27.02. - 26.03.09

Възможността за грешен избор е голяма - в момент на риск всяко нещо ни се струва потенциална заплаха. Затова и безобидният бездомник, който внезапно изплува от тъмен ъгъл и моли за дребни, може да съживи в съзнанието ни всички предразсъдъци относно непознатия в тъмното. А пък нашата реакция може да го накара да се почувства заплашен и да ни атакува. Така една непредвидена ситуация може да ескалира, без който и да било от участниците да е имал намерението да нарани отсрещния.Този конфликт между възпитани и инстинктивни реакции е най-мъчител-ният и пагубен аспект на човешкия страх. Възможни са два варианта:Когато не мислим рационално, в известен смисъл вече не сме Homo Sapiens – превръщаме се в разтрепе-ран бозайник, който иска да се скрие в хралупата си. Следователно, ако сме изправени през стратегически мислещ, хладнокръвен противник, шансът да

сме надхитрени е голям.Ако пък се опитаме прекалено да об-мисляме една рискова ситуация, губим ценно време, в което спокойно бихме могли да се оттеглим невредими.Накратко, в модерните условия във всяка една опасна ситуация пред нас има три възможности – готовност за бягство и планиране на същото, готов-ност за борба и планиране на същата и сляпа паника. Или, както обобщава психологът Гергана Манолова,

„Бий се, бягай или замръзни и се превърни в нечия вечеря.”

Според нея ключът към успешното прилагане на първите две стратегии е в здравословната степен на предва-рително планиране. Всяка от нас има наблюдения върху рисковите фактори в живота си. Ще е полезно да отделим

една вечер за анализ на ежедневните ситуации, в които сме най-уязвими, и да разработим малки сценарии за спасителни действия, които да неу-трализират паниката и да обединят най-доброто от двата свята – го-товността на тялото ни да се бори за оцеляването си и хладнокръвната преценка, която тренираният разум може да ни даде.

В ЗАЩИТАТА ще се занимаваме с анализ на такива „сценарии на го-товността“. В следващия брой ще разгледаме класическия случай „Не-познатият в тъмното“ - възмож-ни мотиви и идеи за самозащита.

ГРАДЪТ ЗАЩИТАТА

МЕЧКА СТРАХ, МЕНЕ НЕ

написа Мария Спирова | илюстрира Ралица Янева

16


01 27.02. - 26.03.09

ГРАДЪТ НЕЩАТА

Един от най-продаваните автомобили в света се прероди за шести път и вече гордо завзема градските територии.Въпреки че името му е станало нари-цателно за една специфична група хора със съмнителни състезателни качества и мераци, Golf не случайно е на пазара цели 35 години. Достойнствата му не са малко, въпреки че никога не се е напъ-вал да блесне с дизайнерски шедьоври.Golf 6 все още е новак в бранша и тепърва ще се доказва на дъгосроч-ните тестове. Но и няма как да не е взел най-доброто от предишните пет поколения.Съвсем по женски първо ще се спрем на дизайна. Едва ли някой ще си изкълчи врата да зяпа след вас, ако сте с нова-та шестица, но пък това ли е най-важното?! Прототипът, който VW показа преди серийното производство, се доближаваше доста до спортното Scirocco, но за съжаление реалността отрезви дизайнерите и те са вложили само щипка от агресивното излъчване на спортния модел на VW. За сметка на това общата дължина е намалена с 5 мм, което може да звучи нищожно, но улеснява паркирането. Защото, както добре знаем, размерът има значение.

Вътре обаче блесват истинските достойнства на Golf 6, както и „мал-ките тайни“ на неговото 35-годишно господство в класа на компактните ав-томобили. Ергономия е думата, която най-добре пасва на интериора. Все пак не е нужно да живееш в мезонет, за да се чувстваш у дома.Таблото е елегантно и преди всичко user friendly, т.е. няма да се борите със сложни и изгубени в превода меню-та. Жабката също с удоволствие ще събере последния брой на НЕЯ, само не се зачитайте по светофарите. Едно от най-добрите постижения при тази шеста генерация на Golf е поредната сложна технология, която се грижи за намаляване на шума в купето. Вътре наистина е доста по-тихо, така че я чака успешна кариера и в останалите марки, които VW притежава.Багажникът е още един плюс в CV-то на автомобила. В него спокойно ще влязат както чантите от училище на децата, така и торбите след турбо шопинга. И екипа за тенис на мъжа ви. И една топка. И пак остава място...Що се отнася до двигателите, няма да задълбавам в сложни терминологии. Има всичко за всеки вкус - това е Golf все пак. Но 1.4 литровият TSI е просто прекрасен, 160-те коня, които освен суперповедение на пътя осигуряват и доста добра икономичност – 6.2 на 100. А винаги има нужда от пари за още един чифт обувки...

СЕДНИ СИ, 6!

НУ, МАРУСЯ!

написа Николета Маринова, Re:TV | илюстрира VW

Социалистическият мерцедес – ладата, обяви, че пуска в серийно производство първия си суперспортен автомобил. Той носи приказното име „Маруся“ и... изглежда доста дървено. Дървени са и характеристиките му – с двига-тел на „Рено-Нисан“, той разполага с някакви си 298 конски сили. Не звучи суперспортно, при условие че в тази категория вече 800 коня за нищо ги нямат. Още повече че от 0 до 100 км/ч са му нужни цели 5 секунди, а само за сравнение - на Golf 6 са му нужни само 3 секунди повече. Максимална скорост 250 км/ч? Айде на опашката!Така че слаб дебют за руснаците, като знаем какви суми наливат за луксозни и бързи суперавтомобили. Жалко за хубавото име - “Ще се возя на Маруся“ продължа-ва да звучи... бавно.

Да си отличник точно в този автомоби-лен клас наистина е постижение, но пък VW Golf поколението винаги е защитавало достойно тази титла.

Карах Golf 6 на тест-драйв до морето.Много икономична, при-ятно бърза и маневрена.Щеше ми се дизайнът отвътре да е мааалко по-добър.

18


Потопете Вашите Устни в Лукс от Влага!Безкомпромисен Истински Цвят.Изумителна гладкост.Новото Съвършенство за Вашите Устни.


снима Тихомир Рачев стил Garderob грим и коса Христина Трайкова

Сако и риза D&G, очила Police от Face Optic, панталон Guess by Marciano, обувки на Владо

ВЛАДИМИР КАРАМАЗОВ

ГРАДЪТ ИЗБОРЪТ НА:

Всъщност неговата истинска фамилия не е Карамазов. Историята с името му е част от мистерията около този актьор. По това донякъде прилича на последното си превъплъщение – Джако-мо Казанова, легендарен любовник, авантюрист, окултист, шпионин, пътешественик... И не на последно - място писател, оставил в мемоарите си една от най-богатите кар-тини на живота в Италия през ХVIII в. На тяхната пълна версия – 6 тома, се основава авторският спек-такъл на Диана Добрева, най-новата премиера на НДТ „Сълза и смях“. Нейни-те постановки („Медея“, „Макбет“) притежават музикалния размах и визу-алното разточителство на оперно представле-ние. „Казанова“ не прави изключение. В тази роля Владимир Карамазов е за-обиколен от красиви жени и млади момичета („От неопитните момичета може много да се научи“, пише Казанова).

В „Изборът“ събираме последните новости от IT технологиите, автомоби-лите, модните аксесоари и ароматите, книгите, филмите и музикалните албуми и ги струпваме пред нашия гост. Неговият избор може да го представи в съв-сем неочаквана светлина.

01 27.02. - 26.03.0920


Верижката на това бижу е от неръждаема стомана, а логото е от черен емайл. Разме-рите му са: височина 41 мм, широчина 22 мм. Висулката е на Police и затова лесно и без много чудене влезе в селекцията на Владо.

Police Sentinel Часовник Torque501 мeстa, кoитo трябвa дa пoсeтитe Davidoff AdventureОчила Police

Владо е страстен фен на Police и целият се е обградил с любима-та си марка – очила, бижута, часовници... Той лесно избра този стилен унисекс модел от стрийт колекци-ята на фирмата и набързо ни нахвърля допълнителна инфор-мация като това, че рамката е от метал и пластмаса, че има мо-дели в черно, сребрис-то, каки и кафяво. Има и различни цветове на стъклата – в сиво, сиво-зелено, сиво-синьо и кафяво. Обяснението за пред скептично пов-дигнатите ни вежди беше “Имам ги същите очила“.

От стрийт колекци-ята на Police, с черно матово покритие и че-рен циферблат. Каиш-ката е от естествена черна кожа. Предлага се и във вариант от сребро или жълто зла-то, а каишката може да бъде в кафяво или черна с бели шевове.

Тази книга е предназна-чена за фотьойлните пътешественици и за номадите – една подробна карта на най-вълнуващите турис-тически забележител-ности. Владо обожава пътуването и непозна-тите и непредвидими места. Ето защо „501 мeстa...“ на момента се превърна в номер 1 от неговия избор.

Това е един от най-предпочитаните аромати на Davidoff – едно освежаващо при-ключение в бутилка с ухание на тропически гори и чувствени подправки.

Написа Елена Михайлова

BMW-Z4Вълк във вълча кожа. Всеки аспект от дизайна на този автомобил говори за атлетичната му природа: дългият преден капак, блестящият кон-тур на покрива, извитият профил на спойлера с вграден трети стоп. Уникално творение, комби-ниращо мощност и елегантност в съотношение, избрано с неповторим усет. Владо си избра този модел, но в черен цвят – типично по мъжки.

21


01 27.02. - 26.03.09

ГРАДЪТ ТОП 3

ARTISTIТирамисуто тук се прави на място и винаги е прясно. А непосредствената близост до Сатиричния театър може да е причина изведнъж да усетите в десерта и аромат на венециански улички, да чуете смях на млади куртизанки, примесен с вкуса на горчиво какао. Лека доза театралност... Artisti се намира на ул. Стефан Караджа 26

ДАР ОТ БОГОВЕТЕОттук ще си набавите най-вкусното тирамису в София за вкъщи. Предлагат го направо в пластмасова кутия, като количеството стига да подсладите живота на 6-8 човека. В “Дар от боговете” има още изискана винена листа, вкусни сирена от Швейцария, Англия, Франция и Италия, рибни де-ликатеси и прясно изпечени хлебчета и истински кроасани. Дар от боговете се намира на бул. България 102

BISTRO № 8Едно от любимите ни заведения заради леката кухня. И тирамисуто, разбира се. На вкус се доближава най-много до оригинала. Сервират го прясно поръсено с какао, както си трябва. Нотка недоволство се надига заради факта, че го поднасят нарязано на парчета. Това по правило е невъз-можно, защото оригиналното тирамису е твърде меко и се сипва с лъжица. Но като цяло оценяваме с 6 и се ангажираме да не го оставяме да се застоява дълго.Bistro №8 се намира на ул. „Иван Шишман” 8

> Тирамисуто е популярен десерт от средата на 80-те години на ХХ век. Създателите му сем. Кампеол и днес предлагат тирамису, приготвено по съвършено същия начин в семейния си ресторант Le Beccherie. Това, за което цял живот ще ги е яд обаче, е, че не са патенто-вали името и рецептата на изобретението си. Ако бяха, днес да са милионери.> Тирамису (от италиански tirami su) означава “осве-жи ме“ или „вдигни ме”. В смисъла му има и сексуално намигване, което е една от причините така масово да се хареса.> Подходящата напитка за тирамису са десертните вина, и най-вече порто. Ние опитахме “Сандеман” - червено порто – младо, плътно и силно, и бяло порто с фин аромат, по-леко и по-малко сладко от червено-то. Хареса ни и с двете.> Под порто се разбира вино от северната част на Португалия. Обикновено това е стабилизирано сладко червено вино, сервирано заедно с десерта. Съществу-ват и полу - сухи и сухи варианти, както и бяло пор-то. Порото (или портвайнът) се смята за британска напитка, защото е било създадено за целите и вкуса на британския пазар още от XIV век.

Тирамисуто ни хареса също и в ресторант „Сръбска скара“ на ул.“6-ти септември“, в Spaghetti company в ЦУМ, в лоби бара на хотел Crystal palace и в Tiffany на ул. „Денкоглу“ 12. Опитахме го и в сладкарници “Пчела”, сладкарници „Лагуна“, клуб “Лаваца” на бул. “Витоша” 13, “Ла Капанина”на пл. “Народно събрание”, „Марайа“ до градинката пред „Кристал“, „Вила кафе“ срещу Медицин-ска академия, „Апартамент 52“ на „Парчевич“ 52, но на някои места повече, а на други по-малко, тирамисуто не струваше.

написа Радмила Христова | снимa Александър Кацев

МЕСТА ЗА ТИРАМИСУ

В името на сладкото начало и заради афинитета ни към италианския вкус решихме да намерим три места, където се хапва най-доброто тирамису в София. Тако-ва, каквото са го създали симпатичното италианско се-мейство в Алба и Алдо Кампеол в малкия си ресторант в Тревизо през 1971 г. - с бишкоти, потопени в силно еспресо и заляти с крем от маскарпоне и запайоне и обилно посипани с горчиво какао. И така, ако и вие като нас вече сте запалени от идеята за откраднат следобед в скътана сладкарничка с приятна компания, тирамису, чаша порто или кафеен ликьор, ето къде е най-добре да го направите.

22


ПРОДУКТИ500 г маскарпоне, 2 пакета бишкоти савоярди, какао

ЗА КРЕМ ЗАБАЙОНЕ6 жълтъка, 1/3 ч.ч. захар, 3/4 ч.ч. вино марсала, 1 ч.л. настър-гана кора от лимон, канела на прах, есенция ванилия,1 1/2 течна сметана, разбита на твърд сняг

ПРИГОТВЯНЕЖълтъците се поставят в дълбок метален съд и се добавя лимоновата кора, щипка канела и една капка есенция вани-лия. Налива се виното и се разбърква.В дълбока тенджера се сипва вода до половината и се оставя да заври, огънят се намалява. Върху съда се поставя купата с крема, като се внимава той да няма контакт с во-дата. Сместа се бърка, докато се сгъсти. Водата в долния съд не трябва да завира. Бърка се непрекъснато 10 минути, докато обемът й се утрои и тя добие по-светъл цвят.Отнемете съда от парата. Кремът забайоне е готов.Добавя се маскарпонето и се смесват добре. Приготвя се съдът за тирамисуто и на дъното му се подрежда ред бишкоти, всяка от които е натопена за секунда в еспресото. Върху бишкотите се намазва плътен слой от крема, а след това - бишкоти и отново крем. Сладкишът се оставя в хла-дилник за една нощ. Преди да се сервира, се поръсва с какао.

РЕЦЕПТA ЗА ТИРАМИСУ

8–10 порции Оригиналът на семейство Камеоне, Le Beccherie, в гр. Тревизо, Италия.

снима Драгомир Матеев

ВКУСЪТ ГРАДЪТ

23


01 27.02. - 26.03.09

Първо, защото тук дрехите са българ-ски и по оригинален дизайн ( дизайнер на колекциите е Досьо Досев). Второ, достатъчно елегантни и семпли са, за да се носят в офиса, но и извън него, без да ви карат да изглеждате нелепо. Линиите им са изчистени, а детайлите са малко и на място. Качеството на шева е забележително, така че всеки конец е точно там, където трябва да бъде. Съвсем не е без значение и че но-мерата винаги отговарят на истина-та и всеки нов модел пола, блуза, рокля или панталон се изпробват лично от собственичката на марката Марияна Гаджева, която като обикновена жена, а не перфектен манекен, държи да се отстраняват всякакви неудобства - непредвидено място за копче, малка плоха или къс цип. Що се отнася до цве-товете, не се сещам да липсва някоя гама - от черно и бяло до турско синьо, циклама и цвят презряла вишна.

И още нещо - платовете, от които са ушити всички дрехи тук, са тези, с които правят колекциите си „Армани“, „Кавали“, „Гучи“, „Шанел“, „Ескада“, „Ва-лентино“ и „Долче и Габана“. Докато се бях замечтала по една тъмно тюркоазе-на рокля с нежна гръцка драперия на де-колтето, някой пробва класическо сако с плат на „Шанел“, изтъкан не от конци, а от лентички. Към серията специални платове причислявам и този с харак-терния за почерка на Кавали зоомотив с птичи пера, както и плата с едри гео-метрични щампи на Армани, от който е ушита роклята на снимката.Казах за моделите и платовете. Сред важните причини да следите колекци-ите на Mellini Fashion е и фактът, че тук всяка дреха се шие с подплата. А това означава, че дори ленените летни панталони са с подплатени до долу крачоли, полите никога не се катерят по пътя на статичното електричест-во нагоре по бедрата, а роклите не са прозрачни.

„Всяка жена си знае дължината“, казва дизайнерът на колекцията,

докато една дама в магазина се чуди докъде да си скъси полата - до средата на коляното или под него. Дългого-дишните клиенти тук знаят, че всяка дреха трябва да се пробва, правят се всякакви корекции и дори могат да се ушият допълнителни аксесоари и елементи към нея. Цените са в грани-ците на предизвикващите доволна усмивка стойности от около 300 лв. за рокля и 150-200 за панталон. В магази-на абсолютно всеки ден има по нещо ново, затова лично аз няма да считам времето си за загубено, ако направя ежедневния си маршрут така, че да се отбивам тук. И като практична жена с малко време и много необходимости да кажа и още няколко важни неща. В Mellini Fashion има още колекция от ръчно рисувани копринени шалове, приятен кът за почивка с мека мебел (идеален за случаи-те, в които съпровождате нерешител-на в покупките си приятелка, която трябва да съветвате с часове), цяла стена с огледала и... една-две красиви домашни котки. Не на последно място, има къде да се паркира наоколо с тало-ни за синя зона.

написа Мария Касимова | снима Цветелина Ангелова

MELLINI FASHION ОТВЪД КОСТЮМА

ГРАДЪТ ВИТРИНАТА

Ние, жените, които прекарваме повече време в костюми, отколкото в пижами, имаме доста причини да се отбиваме чес-то в магазина на Mellini Fashion.

MELLINI FASHION е на ул. „Велико Търново“ 1 в София

24


01 27.02. - 26.03.09

ГРАДЪТ ЧОВЕКЪТ

Когато едно пораснало дете не иска приказките да свършват, то започва да ги измисля. В този образ ли сте?Няма непораснало дете. Дори и Хари Потър порасна. Аз по-скоро изпитвам носталгия по непреднамереността и лекия код на общуване, който ти е разрешен, когато си по-малък. Опит-вам се да го запазя, а пазейки го, той се превърна и в нещо, което ми се иска да споделя с все повече хора. Шизофренич-

но усещане с положителен знак. А че из-мислям приказки с голямо удоволствие е самата истина, защото ми е много интересно да ги чета след това.Какво се промени за вас след по-явата на „Малка пиеса за детска стая“?Напусна ме притеснителното усещане за самотност, което изпитвах дълго време. След „Малка пиеса...” разбрах, че светът, който ме интересува, е гъсто населен с хора, споделящи моите чувства. Това, че се оказах не така уникална, всъщност много ме радва. Да говориш и да имаш съзнание, че не те разбират, е много изморително. Вече е по-друго. Сега съм на етаж от Вавилон-ската кула, където спокойно разгова-рям с хората, решени да я достроят, и се разбираме чудесно.След спектакъла един зрител запита на глас как се събира тол-кова истина в един текст. Ще му отговорите ли?Ще отговоря с удоволствие: нямам никаква представа. Просто го написах. Но комплиментът е много голям и го приемам с удоволствие.Обличате се винаги в черно и бяло, а текстовете ви са пъстри – коя е истинската Яна?Имаше един диалог между Джейн Остин и нейни роднини по повод срещата й с писателката Ан Радклиф:- Прословутата г-жа Радклиф и в дейст-вителност ли е толкова „готическа“, колкото книгите й?- Видимо не, но вътрешният й пейзаж е

доста живописен, струва ми се.След размяната на тези реплики друг човек добавя:-Това важи за всички ни.Много ми се иска никой да не се занима-ва с Яна Борисова, а с нейните тексто-ве. Макар така зададен въпросът да ме представя като стилна и загадъчна, което ми е много приятно.Добрата енергия около „Малка пиеса...“ успя ли да се превърне в гориво за нови текстове?Да. „Малка пиеса...” за мен е чудо. А на чудесата трябва да се обръща внима-ние, защото те са знаците по пътя ти. Написах още две пиеси, които, докато не се поставят, са си просто едно добро намерение. Оставила съм ги в ръцете на Деси Шпатова и на Галин Стоев и с нетърпение очаквам какво ще се получи. Ако напишеш нещо, кое-то те вълнува, след това го споделиш с някого, на когото вярваш, и той го хареса - е шанс. Пожелавам го на всеки, който пише. Както казва Ана Арин, „ ...да срещнеш човек, на когото си интересен, след трийстата си година, е повод за торта със свещи...”.

написа Анелия Янева | снима Светослав Стоянов

Тя може да разкаже от първо лице какво е да станеш известен само за една нощ. Ус-пехът на нейната дебютна „Малка пиеса за детска стая“ (победител в конкурса за съвременна камерна пиеса на Театър 199, „Икар“ 2008 и „Аскеер“ 2008 за драматур-гия, преговори за постановка в чужбина) я завари неподготвена. Но Яна Борисова бързо се окопити. В средата на март в Младежкия театър ще е премиерата на „Тихи невидими хора“, написана специал-но за Ангелина Славова, Станка Калчева, Малин Кръстев, Вежен Велчовски, Николай Луканов и Веселин Ранков. През ноември в Театър 199 освен „Малка пиеса...“ ще се иг-рае и „Безшумни звуци“. Режисьор отново е Галин Стоев, актьори са изпълнителите от „Малка пиеса...“. Новото лице сред тях е Малин Кръстев.

ЯНА БОРИСОВАЖЕНАТА, КОЯТО ИЗМИСЛЯ ТЕАТРАЛНИ ПРИКАЗКИ

Яна Борисова ни спечели за свои приятели с дебютната си пиеса. Затова я поканихме на среща в на-шата разходка из града.

Про

дълж

авам

е с

теа

тър

на

стр.

96.

26


01 27.02. - 26.03.09

ГРАДЪТ ФАКТЪТ

ХIII „СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ“ – БЕЗ ЧЕРВЕН КИЛИМ, НО С ТРЪПКА

настройте се за сядане по стълбите на зала „Люмиер“, по пода на Дома на киното, „Одеон“ и зала 1 на НДК (там има шанс да се класирате за стол). София не може да се мери с Кан, или с Берлин, или с Венеция. Червени килими няма да се разгъват. Но всичко останало, което прави тръпката в добрите кинофоруми, ще го имаме от 5 до 15 март на ХIII международен „София филм фест“. От 16 до 22 март е допълнителната програма на феста в София, Пловдив и Бургас.Някои от сигурните гости, които фес-тът чака, често стъпват на червени килими. Те обаче се радват по-искрено на онези, които са готови да се сгънат на земята, за да гледат техен филм. Вим Вендерс, който през 2007 предста-ви на СФФ цяла своя панорама, идва пак с най-новата си лента „Снимки в Палермо” (официален конкурс Кан 2008). Режисьорът Питър Уиър (“Общество-то на мъртвите поети”, „Шоуто на Труман”, „Господар и командир”) ще бъде специален гост заедно с двама от актьорите в новия си филм за ГУЛАГ, който ще снима у нас през пролетта. До него на сцената на НДК ще се качат Ед Харис (“Бездната”, “Аполо 13”,

“Скалата”, “Скрити белези”) и Колин Фарел (“Войната на Харт”, “Специален доклад”, “Александър”). Фарел ще пред-стави и премиерната лента „В Брюж”, която му донесе „Златен глобус“ за мъжка роля.С цялостна панорама на филмите си, с фотоизложба и концерт ще дойде Зигфрид, участник в конкурса на „София фест„ през 2004 г. За да получи награ-дата на София, ще пристигне и Майкъл Пейлин с филмова мозайка от най-смешните епизоди с негово участие в легендарните ленти на Монти Пайтън и други филми.Сред основните акценти на феста са специалните прожекции. Потресаващи-ят анимационен „Валс с Башир” на Ари Фолман („Златен глобус“ за неанглоези-чен филм) преобръща представите за драматичния потенциал на анимация-та. Носителят на Гран при от Седми-цата на критиката в Кан 2008 „Сняг” на Аида Бегич (Босна и Херцеговина) разказва с невероятен такт за жените от едно босненско село през 1997, кои-то войната е оставила без мъже.

На Гала на толерантността ще бъде представен „Милк” на Гюс Бан Сант с Шон Пен в главната роля,

който пресъздава на екрана истинската съдба на общинския съветник Милк, убит

в Калифорния през 70-те години на мина-лия век заради хомосексуалността си.„Делта” на един от най-иновативни-те унгарски млади режисьори Корнел Мундруцо (официален конкурс Кан 2008) търси нови измерения на вината и сво-бодата в любовта на един младеж към неговата полусестра.Току-що завършеният филм на Геор-ги Дюлгеров по Радичков “Козел” ще открие „София филм фест“. Той дава старт и на други нови български ленти, или такива, в които има ключово бъл-гарско участие. От тях “Единствената история, която Хемингуей не описа” на Светослав Овчаров спечели специална-та награда на журито и за режисура на последната „Златна роза“. „Цветовете на страстта” на скандал-ния индийски режисьор Кетан Мехта е заснет от българските топ оператори Рали Ралчев и Христо Бакалов. Мехта има репутация на новатор в индийска-та кинематография, който настоява, че каноните са остарели и публиката има нужда от промяна. Филмът раз-казва за любовта на прочут индийски художник към неговата муза.Международният конкурс на „София филм фест“ го нареди сред 50-те най-добри фестивали в света. По статут в него се представят само дебютни или втори филм на режисьори от цял свят. Тази година интригата е интересна. Един от състезателите за голямата награда е “Дзифт” на Явор Гърдев, кой-то ще се конкурира с още12 филма.

кадър от „Валс с Башир“

написа Антония Ковачева | снимки архив СФФ

Скачайте в джинсите и спортните обув-ки, освободете от ангажименти вечерите и два поредни уикенда,

Про

дълж

авам

е с

кино

на

стр.

98.

28


01 27.02. - 26.03.09

ГРАДЪТ ФАКТЪТ

Светът в тях не е хлориран като съ-държанието на холивудското бетонно корито, в което милиони зрители се гмуркат за малко полза и за малко кеф. В киното на Джармуш по пясъка на вре-мето се срещат и трупчета на птици, и живи миди, и риби, разкъсани от ня-кой враг. Но всичко следва своя естест-вен ход и трябва само малко тиха тъм-нина, за да откриеш вълнението от важни неща, които някак неусетно си забравил. Наричат Джим Джармуш гуру на американското независимо кино, защото той съчетава фестивални топ награди и безусловно признание на критиката с огромен зрителски успех. И едновременно с това запазва абсолю-тен художествен контрол над своите произведения. Джармуш е единствени-ят американски кинорежисьор, който притежава негативите на девет от десетте филма (може да ги видите в пълната панорама на режисьора от 28 февруари в Дома на киното), които е създал за 28 години. Изключение прави само документалният портрет на рок бандата „Крейзи хорс“ - “Годината на коня” (1997), поръчан на режисьора и финансиран от легендарния фронтмен на групата Нийл Йънг.В началото на 70-те Джармуш следва английска и френска литература в Колумбийския университет и кино в Нюйоркския. Там записва курс при Никъ-лъс Рей, от когото научава най-важно-то – забрави всичко, на което те учат, в изкуството няма правила. Зарязва академичните занимания, за да стане асистент на Рей и Вим Вендерс. Послед-ната си курсова работа, късометраж-ния “Перманентна ваканция”, развива в 80-минутен филм, с който спечелва наградата „Джозеф фон Щернберг“ в Манхайм. Дебютът му “По-странно от рая” (1984) е с награди от Локарно, Ротердам, Сънданс и получава „Златна камера“ в Кан (дебютният еквивалент на „Златната палма“). Оттук нататък всички игрални ленти на Джармуш се състезават в официалния конкурс на булевард „Кроазет“, откъдето “Мисте-

КИНО РЪЧНА ИЗРАБОТКАПЪЛНА ПАНОРАМА НА ДЖИМ ДЖАРМУШ ПОДГРЯВА СФФ

риозният влак” печели приза за артис-тичен принос през 1989, “Кафе и цигари III” - „Златна палма“ за късометражен филм през 1993, “Прекършени цвето-ве” - Голямата награда на журито през 2005. През 1995 “Мъртвец” отнася Европейската филмова награда и приза на нюйоркските кинокритици.

Джармуш измисля сценариите си сам, тръгвайки от някакво чувство, песен или най-обща идея за отделен персонаж,

към които натрупва всевъзможни детайли. Не пише роли, за да им търси изпълнители с кастинг, а създава пер-сонажите си по мярката на конкретни хора. Те са или негови близки прияте-ли музиканти като Том Уейтс, Джон Лури, Ник Кейв и Иги Поп (постоянно присъствие в повечето му ленти), или актьори, които ще му станат близки приятели още след първата съвмест-на работа като Роберто Бенини, Бил Мъри, Джони Деп, Робърт Мичъм,

Форест Уитакър, Джина Роулъндс, Рози Перес, Стив Бушеми, Кейт Бланчет. Всички те понякога играят себе си в измислени ситуации, понякога – измис-лени хора в най-обикновени ситуации. Джармуш боготвори малките истории, заснети на черно-бяла лента, и обича да ги обединява по най-парадоксални признаци. Какви сме, когато пием по кафе с цигара (“Кафе и цигари”)? Какво ни се случва, докато се возим в такси (“Нощ на земята”)? Приличат ли си всевъзможните гости на евтин хотел в Мемфис (“Мистериозният влак”)? Често Джармуш обединява парадокси-те в един-единствен герой и неговата история – може ли професионалният убиец да е добър човек (“Дух-куче: пътят на самурая”); не ни ли трябва най-много онова, което не ни липсва (“Прекършени цветя”)?Винаги с различна музика – от рок до хип-хоп, с парадоксален хумор, светла тъга и удивителни наблюдения, филмите на Джим Джармуш са преди всичко неве-роятно забавление, което ни кара да се радваме на живота, вместо да си губим времето в търсене на неговия смисъл.

написа Антония Ковачева | снимка архив СФФ

Филмите на Джармуш се отличават от мейнстрийма като морски залив от град-ска къпалня.

30


01 27.02. - 26.03.09

ГРАДЪТ СРЕЩАТА

През 2009 г. Сандро Веронези ще навърши петдесет години, пише нов роман и за първи път беше пуб-ликуван на български. Зад гърба му са образование по архитектура, опит на журналист и издател, ред престижни литературни отличия, сред които италианските „Стрега“, „Виареджо“ и „Кампиело“ и френските „Фемина“ и „Медитеране“, и миналогодишната награда за сценарий от кинофестивала в Чикаго за екранизацията на собствения му „Кротък хаос“ (с премиера на „Берлинале“ и Нани Морети в главната роля).Разказана в първо лице и сегашно време, току-що излязлата на български „Силата на миналото“ („Ко-либри“) много прилича на филм. И въпреки че е малко вероятно някой от читателите да има нещо общо с всичко, което мъчи и движи един четирийсетинагодишен писател на детски книжки от Рим, ненадейно открил, че е син на кагебист, вживяването е гарантирано от първия момент. Правят го възможно чувството за хумор на автора, усетът му за извънредното и явното удоволствие, което изпитва от разказването.Заглавието е заимствано от стихотворение на Пазолини. Голямата битка в основата на „Силата на миналото“ е между логиката на ежедневния здрав разум и логиката на голямата история с едрия

ИТАЛИАНЕЦ ЗА ЧЕТЕНЕ ПИСАТЕЛЯТ САНДРО ВЕРОНЕЗИ ЗА СИМВОЛИТЕ НА ИТАЛИЯ, КОМИЗМА И ПЪРВОТО СИ ИЗДАНИЕ НА БЪЛГАРСКИнаписа Нева Мичева | снима Jesper Storgaard Jensen

32


мащаб, в който и най-чудовищните странности стоят уместно. Това е шпионски роман без стрелба и вероломни красавици, любовна история на един глас, семейна сага в отсъствие на семейството. И както може да се очаква от един почитател на Веничка Ерофеев и Франк Запа, „екшън“ сцените тук са почти абстрактни и комично-горчиви.Смъртта отключва събитията в най-добрите текстове на Сандро Веронези, но в обикновен разговор той не обича да говори за нея. Какво обича? Да е някъде край морето, да пише, да чете. Тези дни чете един сценарий на Матьо Амалрик (режисьор на киноверсия на „Тоска“, добрият в „Скафандърът и пеперудата“, лошият в „Спектър на утехата“). Ако някога с някого се е отъжде-ствявал, то е било с Франц Тунда от „Бягство без край“ на Йозеф Рот. Превеждан е на двайсетина езика, но не помни с точност колко всъщност, и въпреки че от време на време поглежда в мрежата за рецензии, не му се занимава със самосъзерцание. Дипломната си работа по архитектура е писал върху Виктор Юго, „истинският вдъхновител на модерната реставрация, утвърдена и прославе-на по-късно от Джон Ръскин и Йожен Виоле льо Дюк.“ Но никога нито е проектирал, нито рестав-рирал сграда – „не, не поемам такива отговорности“.Британският Independent поставя Веронези в предните редици на италианското литературно възраждане; испанският ABC нарича книгите му великолепни и метафизични, а почерка му срав-нява с този на Херман Мелвил; френският Nouvel Observateur обръща внимание на невероятната галерия от персонажи в произведенията му.

Как бихте се представили на българските си читатели през вашите книги?„Къде отива този весел влак“ (1988) и „Докоснатите“ (1990) са младежките ми романи от времето, когато нямах пари, поради което нямах и икономи-чески проблеми; когато не знаех защо пиша и затова ми беше лесно да го правя; когато бях все още само син. „Елате, елате, B-52“ (1995) е преходен – вече бях станал и баща, знаех малко по-добре защо пиша, но не ми дости-гаше кураж да вникна докрай. Това е романът, към който съм най-привър-зан, макар че в крайна сметка той се оказа най-хладно приетият от досега. „Силата на миналото“ (2000) е книга-та, благодарение на която най-сетне проумях всичко необходимо относно моето писане, за първи път спечелих истински пари и си навлякох свързани-те с тях неприятности. Покрай нея престанах да съм син и взех решението да стана главно баща – неуверен, но все пак. „Кротък хаос“ (2005) е романът на зрелостта ми, на опита. Сбогуването с моите родители, които починаха твърде скоро, след като видяха (добре поне, че видяха), че синът им вероятно ще прокопса. Накрая романът, който излезе последен – „Троя в пламъци“ (2007), той всъщност беше първият ми ръкопис от черногледата ми младост,

която неочаквано възкръсна, когато най-сетне се осъзнах напълно.Откъде черпите идеи за сюжет?„Силата на миналото“ се роди от един чуден сън, който ми се присъни заедно със структурата на романа. Аз винаги се вслушвам и вглеждам в сънищата си. В други случаи началният импулс е прос-то някакво предчувствие, така че и в предчувствията внимавам. Прозрения, видения – мен най ме захранва ирацио-налното.Имате ли истории, писани от гледната точка на жена? Не е ли трудно?На мен винаги ми е трудно. При праве-нето на практически всичко. В някои (малко) разкази, които между другото досега не съм издавал в сборник, разказ-ваческият глас действително е женски, макар че там сякаш не беше сложно... Ако моите главни действащи лица са почти всички мъже, то е единствено защото опит и въображение много рядко съвпадат.Имате книга за (по-скоро против) смъртното наказание, „Око за око“ (1992) – това продължава ли да е вашата кауза?Отмяната на смъртното наказание беше моя кауза, но от доста години на-сам вече не съм й така отдаден, както бях някога. И засега нямам други каузи, в които да съм активно ангажиран.Как дозирате хумора, така че в

крайна сметка да предизвикате смях, без да станете за смях?Мен всъщност ме интересува коми-змът. Не хуморът. Комизмът. И не дозирам, просто се опитвам да обърна нещата откъм комичната им страна всеки път, когато композицията на текста го позволява. Обикновено за да мога да увелича веднага след това трагичния заряд. А от ставането за смях не се пазя, защото, ако има сигу-рен начин човек да стане смешен, то е като неистово се старае това да не се случи.Кого и какво бихте поставили на картата на вашата страна, така-ва, каквато вие я обичате?На първо място – поета Пиер Паоло Пазолини и театрала Кармело Бене. Освен това: Алберто Моравия, Итало Калвино, Рафаеле ла Каприя, Федерико Фелини, Марио Моничели, Дино Ризи, Еторе Скола, Виторио Гасман, Марчело Мастрояни, Ана Маняни. Музикантите Васко Роси и Виничо Капосела. Европей-ският онкологичен институт в Милано и детските болници „Джанина Газлини“ в Генуа и „Майер“ във Флоренция. Музе-ите, средновековната и ренесансовата архитектура, изкуството, зехтинът, червеното вино.Има ли нещо от миналото (ви), което бихте искали да пренапи-шете?И още как. Но няма начин. П

родъ

лжав

аме

с кн

иги

на

стр.

100.

33


ЛИЧНОСТТА

34 01 27.02. - 26.03.09


ЛИЧНОСТТА

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДА-ТЕЛЯТ НА КОМИСИЯТА ПО ФИНАНСОВ НАДЗОР ДИМАНА РАНКОВА ЗА НЕЩАТА ОТ ОФИСА И ВСИЧКО ОСТАНАЛО

Тя закъснява в рамките на възпи-таното с 12 минути. Изваждам си телефона на масата, за да й се обадя, когато станат 15. Точно в този момент се появява със зачервени от студ бузи, разкоп-чано тежко кафяво кожено яке, усмихната, небрежна и забърза-на. Взима си голяма чаша с нещо какаово и много бита сметана. Димана Ранкова сяда срещу мен и искрено ми се извинява за закъс-нението. Предварително се бях настроила за него, защото да си заместниuк-председател на Комисията по финансов надзор (регулаторният орган, който контролира значителна част от небанковия финансов сектор в България) предполага да имаш натоварена програма, безброй отговорности и оскъдно сво-бодно време. Дори в деня преди срещата ни любезен напевен глас ми се обади от офиса й, за да променим часа, така че дотук нищо неочаквано.

ДИМАНА ПО СВЕТА И У НАС

„В бранша няма много жени, но пък има качествени. Димана е една от тях - красива и умна.“Владислав Панев, председател на съвета на директорите, „Статус капитал“

написаха Николета Попкостадиноваи Чавдар Първанов

Фотография: BlissСтайлинг: Николай ПачевГрим: ЗоранКоса: Благовеста Маркова / Sinn Style

35


ЛИЧНОСТТА

„Имали сме противоречия с Димана, но важното е, че сме стигали до съгласие в крайна сметка. Както се казва, всичко е добре, когато свършва добре. Поддържаме нормални служеб-ни взаимоотношения.“Бистра Илкова, изп. директор на Бъл-гарската фондова борса - София

„Димана е признат и отличен професионалист, колега, на който винаги може да се раз-чита. Тя е наистина един от най-откритите и коректни хора, които съм срещала. Един изключително позитивен и лъчезарен човек, човек, кой-то не се страхува да сграбчи бика за рогата, и то с финес и усмивка.“Евелина Милтенова, изп. директор „Райфайзенбанк България“

36 01 27.02. - 26.03.09


ЛИЧНОСТТА

ПЪРВО ВПЕЧАТЛЕНИЕ:Димана Ранкова не се вписва в образа „героиня на капиталовия пазар“. С къса рошава коса на руси кичури, минимален грим и по-скоро спортно облеклo, тя е далеч от скучния дрескод на белите якички. Сама признава, че често й се случва да бяга от „задължението на официалния стил на обличане“. Прави и уговорката, че досега не е давала „та-кива“ интервюта. Свикнала е да говори с журналисти за работата си, но не и за себе си. С тях се вижда по-често по брифинги, срещи и кръгли маси. Не как-то в момента в някакво си кафене...

ОФИС НЕЩАВече шест години Димана е ръково-дител отдел „Надзор над инвести-ционната дейност“. Под прякото й наблюдение попадат компании, които до края на 2007 г. създават повече от половината от брутния продукт на страната. „В добрите времена преди икономическата криза този публичен пазар показа, че има възможност да се извлича добра доходност и съответно

привлече много хора към себе си, пряко зависими от нашите регулации“, казва Димана. Нейните прогнози обаче са, че тази ситуация няма да се възстанови до края на годината и че първите две тримесечия ще са „особено тегави“.Именно сегашния си пост тя определя като най-големия си успех в кариера-та. „Тръгнах от най-долното стъпало преди 12 години и доста път изминах оттогава.“ Мандатът й изтича до няколко месеца, но тя възнамерява да го поднови, „защото съм експерт в работата си“. И има право - колегите й казват, че тя е живата история на капиталовия пазар в България. Всъщ-ност в средата на 90-те Димана е един от първите служители на първата подобна регулаторна комисия - тогава Държавна комисия по ценните книжа. Димана Ранкова участва в изготвянето на много нормативни актове и с екипа й помагат на интеграцията на българ-ския капиталов пазар в ЕС. „Никога не съм имала усещането, че професията ми е нетипично женска“, казва тя. „Вече 12 години ми е страшно интерес-на и се чувствам на мястото си - уют-

но, подготвена и професионална.“За себе си казва, че е много експресивна и в работата, и в личния си живот. „По принцип знам, че емоциите не са добър съветник, но аз лично мисля, че са признак на искреност. Затова ги ценя.“ И както сама твърди, „не скачам по главите на хората, с които работя, но все още това, което правя, ми е много приятно и влагам много жар в него“.През 1995, когато Димана Ранкова се насочва към капиталови пазари, това все още е екзотично непозната сфера. И до този момент тя въобще не е планирала да работи в нея. Като уче-ничка искала да се занимава с рисуване. Учителят й обаче казал, че на канди-датстудентския изпит да не се надява на повече от 4.50, което със сигурност ще е крайно недостатъчно, за да осигу-ри бъдещето й на художник. „Дълбоко ме нарани тогава. Защото съм много честолюбива. И реших да се занимавам с нещо коренно различно“, спомня си тя сега. Така амбициозното момиче завършва право и след кратък престой в адвокатска кантора на приятели ос-ъзнава, „че адвокатлъкът не е за мен“.

37


ЛИЧНОСТТА

ИЗВЪН ГРАФИКАВ личен план като най-големи успехи Ди-мана определя „двете ми хлапета“. Си-нът й е на 14, а дъщеря й - на 1 година. Не могла да й се нарадва, защото още като била на два месеца, се върнала в комисията. „Работата ми е динамич-на и натоварена и не ми позволява да стоя отстрани дълго време“, обяснява тя. И споделя, че в баланса между се-мейството и професията често й изли-за душата. „Но съм свикнала. И когато човек има адски много ангажименти, става по-организиран.“ Димана твърди, че цялото си свободно време посвеща-ва на децата си. Обожава да пътува. В разговора ни го повтаря неколкократно и с много подробности.Димана е родена в Куба, където е прекарала и първите си две години. Няма съзнателен спомен. Мечтата й обаче е да се върне там. Като прелю-дия към осъществяването й вече е била в Аржентина и Бразилия. Както сама казва, в семейството й обичат рошавите дестинации - „противоре-чиви, контрастни, нелъскави“. Любими са й Истанбул, Барселона, Флоренция и Андалусия. Тази година е обещала на сина си „черна нецивилизована Африка“. В България много обича Велико Търново заради атмосферата му. Там са били и на Нова година. Димана иска следва-щото й пътуване да е в Словения, за която е слушала много хубави неща.Още нещо нетипично за човек, който борави с точни параметри - Димана е голям фен на латиноамериканска-та литература. Може би, защото пъпната й връв е хвърлена на този континент. Обича „магията, вълшеб-ствата, емоциите“ на Габриел Хосе Гарсия Маркес. И натъртва, че не гледа сапунки. Любимите й книги са „Любов по време на холера“ и „Сто години са-мота“. Казва: „Много се радвам, че са в първите десет на „Голямото четене“. Аз лично съм ги чела по сто пъти и не ми омръзват.“Като заговорихме за точни параме-три, питам за отношението й към парите. Димана го определя така:„Чудесно е човек да ги има и да ги хар-чи, но е ужасно почне ли да им робува.“ Тя самата им се радва като на сред-ство за любими неща - „никому ненужни дранкулки“ за подаръци и за дома й. „У нас е пълно с таралежчета, врабчета, сърчица. Имам две-три любими галерии, в които влизам с повод и без повод.“

БАЛАНС И РАВНОВЕСИЕЗаместник-председателят на Коми-сията за финансов надзор казва, че не вярва на хора, отдадени само и единствено на работата си. Намира ги за неискрени и самотни. „Имам един-два такива примера и в никакъв случай не искам да приличам на тях.“ За нея семейството е изключително важно и твърди, че не може работата да върви без него - „едното помага на другото“. Може би затова си пожелава да полу-чава поне толкова обич от близките си, колкото им дава, „защото, когато човек се чувства добре в кожата си, всичко е лесно“. За нея на първо място са вътрешните равновесие и хармония. И си пожелава да не се връща назад и в личен, и в професионален план. „Много съм честолюбива и затова трудно пре-живявам връщанията надолу.“ Нещо, от което се страхува, са предател-ствата. Споделя, че и сега, като си спомни за такива, я пари жестоко. Тази част от разговора ни е единствената, в която тя не се смее, прави големи паузи и потъва в размисли. За рабо-тата, децата и пътуванията говори, без усмивката да слиза от лицето й. И изстрелва думите като картечница.

УРОКНяма как, питам и за големите житей-ски поуки. За Димана най-важното в живота е човек да не се взима насери-озно в каквато и да било ситуация. И да е здраво приземен. На нея й се удава ня-как отвътре. Както и това да посреща всичко в личен и професионален план с най-силното оръжие - усмивката.

ДИМАНА В НЯКОЛКО ДУМИсънува... „абсурдни неща, свързани с бита и работата, което означава, че съзнанието ми е претрупано с ужасно много информация, а това не трябва да се случва.“

обича... „децата си, света около себе си и положително настроените хора, усмивката на любимия“

търси... „радостта от живота, душевно равновесие и да е наясно със себе си“

тъгува... „за нещата, които са били близо, но ги е пропуснала да й се случат“

отказва да... „спира емоциите си“

яде... „всичко, обича да експериментира и в тази област, почитател съм на екзотичните храни“

цената, която знае на изуст... „а?! шах! хванахте ме натясно, не знам“

нещата, за които няма време... „няма та-кива, колкото и да съм заета, намирам време“

като пенсионер ще е... „като пътуваща бабка, като онази при пътуването ни до Бразилия преди три-четири години на 70+, която миналата година била в Китай, тази в Бразилия“

най-слабите й моменти... „са, когато не мога да се докажа, може би защото съм амбициозна, казват, че обичам да се налагам, и сигурно е така“

нещата и хората, които я разстройват или вдигат на крака... „само близките ми, другите може и да ме засегнат или обидят, но много лесно го преживявам/ пак само те“

детските мечти... „да имам адски много поводи за усмивки и радости, да имам хора, които да пълнят сетивата ми, да успявам, но нещо по-конкретно не мога да се сетя“

стр.34 и 39 Копринено сако с увивна конструкция Jean Paul Gaultier от Allure, памучна шемизета с буфан ръкав Stefanel, вълнен прав панталон Max Mara, кожени обувки Harlot от Baza Deluxe

стр. 36 Палто-лале в златисто кафяво от сатенирана коприна Valentino RED от Trend Box, пепеляви ръкавици от гладка кожа Max Mara

стр. 37 Къс тренчкот с асиметрични детайли Celine от Kult Shoes, памучна ше-мизета с плисирана предница Ben Sherman

38 01 27.02. - 26.03.09


ЛИЧНОСТТА

„Суперпрофесионалист. Приятна и отзивчива. Допитва се до всички заинтересувани лица, когато се разработват проекти и реформи.“Любомир Бояджиев, председател, Българска асоциация на управляващите дружества

39


Става дума за онзи момент, когато точно под ребрата ти се е оформила една оловна топка от притеснения. И не можеш да я разкараш нито с хра-на, нито със сън, нито чрез самовнушение. Дебютът е странно състояние на сетивата и организма - започваш от нисък старт, набираш се леко на-горе в пространството и трябва уверено да драснеш напред точно в мига, когато пистолетът гръмне за старт. Само в този единствен миг наисти-на имат смисъл и тренировките, и сълзите, и надеждите, и колебанията...В този първи брой на НЕЯ поканихме единайсет различни души, които ни споделиха своите лични дебюти. За някои от тях началото е било от-давна, за други - в момента, а за трети да са винаги в начална позиция е въпрос на стратегия. Снимахме ги на местата, където се случва тяхното работно ежедневие. И ги накарахме да определят с по една-две думи своя смисъл на понятието дебют.Така разбрахме, че всеки край може да е ново начало - зависи колко си го-тов да тичаш.

АБСОЛЮТНИ(И) НАЧИНАЕЩИ

40 01 27.02. - 26.03.09


АБСОЛЮТНИ (И) НАЧИНАЕЩИ

ВЪЗДИШКИТЕ НА ДЕБЮТАУСПЕХЪТ ПРИ ЖЕНИТЕ Е ПЪТЕШЕСТВИЕ КЪМ ЧУВСТВАТА

Една велика идея не може да намери баща си. Докато го припознава в пустиня от невзети решения, пред нея се очертава някаква форма, съд, който ще ни принуди да правим несвоевременни, но необходими избо-ри. Началото и краят могат да очертаят събитието, но не и да го накарат да се случи. Побутването към дедлайна е знак, че се е появил авторът. Когато събитието е готово, той винаги е налице.Всеки дебют носи нещо грандиозно в себе си и е граница, която предизвиква да я престъпим.

написа Александър Хаджигеоргиев

Любопитството е основен двигател на събитията и енерги-ен пълнеж на всяка креативност. Основният въпрос „а какво би станало, ако?”, всъщност е „а какво ще стане след?”. Страхът пред неизвестността е притегателен център, който ни вкарва в едно доезиково състояние, когато пред очите ни възникват серии от прекрасни картини. Както всеки регрес, тревожното удоволствие от тази мнима безотговорност ни раздвоява. Догматиката на очевидното срещу динамиката на бляна. Обичащият да пита си остава регистратор на събития, а питащият с любов придобива статус на съзерцател.

Страхът, че няма да се представиш толкова добре, колкото би искал, е това, което те сковава. Професионализмът казва: послушай вътрешното си чувство, а то настойчиво ти шеп-не: не се шашкай, не си ти Отговорникът на Вселената.Страхът, че не си достатъчно уникален, е другият проблем. Уникалността не е онази птичка, която, ако се правим на безразлични, ще кацне на рамото ни сама. Понякога вместо очакваната силна муза се появява слабо невзрачно създание. Налага се да я приемем и да не я гледаме строго. Тя няма да се обиди, но и двамата ще знаем, че сме получили точно толко-ва, колкото заслужаваме.Страхът от преиграване се появява, когато играта се изчерпа и започне да се интересува само от себе си. Ролите внезапно напускат сценария и започват да разиграват самите правила. Преиграването винаги ни кара да се срамуваме от себе си, а необяснимостта на това чувство ни ядосва допълнително.

Очевидно е, че мъжете и жените дебютират различно. При мъжете това е поредното важно събитие, за което се подготвят, мобилизират всички ресурси и задържат дъха си. Нещата са сериозни, еднократни и не трябва да се изложиш. „Ще им покажа нещо”, казва си мъжът, „и ако го направя, както трябва, светът вече няма да е същият.” Леката нар-цистична омая, която се спуска пред погледа му, го тика към една основна грешка – да се покаже по-добър, отколкото е. Да си неестествен е добро начало на всяко фиаско.При успех мъжете се затаяват в очакване. Вербалният триумф на похвалата включва присъждане на авторство за добрите ходове и извеждане на причините за несполуките навън (Големият взрив, неблагоприятното разположение на звездите). Удовлетворението почти напълно заменя удо-волствието от преживяното, което може би е малко тъжно.Грехът на мъжкия неуспех е застлан с активни намеси в съби-

тията със задна дата. Оправдателните интерпретации са блатото, в което засядат доста блестящи умове. Може би умерени дози мрачно мълчание ще са по-достоен завършек на историята, но кой може да си го позволи? Отказ при неуспех - малко вероятно. Жените осъзнават много добре, че няма защо да променят света, тъй като той си се променя сам. „Ще им покажа какво мога”, казват те, „а дали им харесва или не - си е техен проблем.” Дишането е свободно, на никого не му хрумва да си спре дъха. Задъхване – винаги, но то се корени в радостната възбуда от играта. Едно неангажиращо преподреждане на фрагменти от ежедневието, чийто автор си ти – блестя-ща наметка за всяка женска същност. Резултатът е чисто удоволствие, а удовлетворението отива на заден план, тъй като жената познава хиляди други начини за постигането му.Успехът при жените е свързан с интелигентно пътешествие към чувствата им. Сега вече можеш да поискаш всичко от тях. Но не и да го получиш, разбира се.При неуспех жените често изповядват чудесната формула: „Не се оправдавай и не доказвай.” Някои твърдят, че такъв бил девизът на британското разузнаване. Във всеки случай това е печеливша стратегия в повечето култури. Отказ при неуспех – най-лесното нещо. По един прелестен начин жените успяват да заключат неприятните изживявания в далечния килер и да хвърлят ключа в градинката пред блока.

ДЕБЮТИ СТРАХ

ДЕБЮТИ ПОЛ

ДЕБЮТИ ЛЮБОПИТСТВО

42 01 27.02. - 26.03.09



44 01 27.02. - 26.03.09


Началото Отскоро съм управител на банков клон, но карие-рата ми в банковата система започна преди 13 години като счетоводител.Изборът не беше този. Виждах се преподавател или преводач.Подготовката Завърших УНСС и започнах работа. Преми-нах през различни отдели и длъжности. С течение на време-то и с опита всичко за мен се превърна в рутина. Знаех как ще започне и ще протече всеки ден.Стратегията Реших, че искам промяна – да използвам опи-та си, но и да започна нещо по-интересно.Двигателят Никога не е късно да започнеш нещо ново. Най-голямата пречка е страхът да не се провалиш.Непредвиденото Че ще приемам всичко така лично.Случката В рамките на няколко часа срещам хора, които са абсолютни противоположности. Наскоро един ден започна със среща с преуспяващ собственик на фирма, на когото пред-ложих преференциална програма, за служителите на фирмата. Обясних му, че в период на криза той ще се грижи за интереси-те на служителите си. Неговата реакция беше: „Няма нужда! За какво са им кредити - ще си купят коли! Я да си пътуват с градския транспорт.“... По-късно през деня пък дойде собстве-ник на фирма в доста засегнат от кризата бранш. Сподели, че прави всичко да не съкращава екипа си, дори за сметка на ски ваканцията си или смяна на автомобила с нов.Постигнатото Много е рано, напълно доволен е само глу-пакът. Важно е, че изпитвам интерес към работата си и тя ми дава възможност да помагам на хората.Целта Да създадем екип от професионалисти, които идват с желание на работа и се чувстват оценени.

Началото Срещнах агент, който ми осигури издател. Възхити се от синопсиса на романа и ме накара да повярвам в потенциала си. Подписах договор с него в деня, преди да се дипломирам.Изборът Нямах избор! Докато работех в корпорация, бях подложена на такъв стрес, че лекарят ми нареди да си взема отпуск. Шест месеца след като прекъснах работа, започнах да пиша „Братството”.Стратегията Почти всеки месец бях на вечерни партита с книгоразпространители – те решаваха дали книгата ми изобщо ще се появи в книжарниците. Двигателят Исках да разкажа пленилата ме история. Май помогна и това, че съм единствено дете – Фройд доста е пи-сал за въображението и артистичните натури. Нали знаете, наследствена лудост и прочее.Очакванията Имах преподавателка, фантастична поете-са, но и жесток критик. Когато й представих наброски за биографията на главния си герой, тя написа отстрани: „Дай ми леген, ще повърна!” Научи ме, че писателят е по-скоро редактор и преписвач, отколкото творец.Непредвиденото Не подозирах колко дълго ще отнеме всичко. Минаха две години, докато заинтересуваме издател. А когато „Кръстоносен поход“ стана №2 в класацията на бестселърите, не можах да повярвам! Случката За корицата на „Кръстоносен поход“ издателите харесаха черен шлем с голям вратен предпазител. Заприлича ми на шлема на Дарт Вейдър и им го казах, а редакторка-та настоя: „Ние обичаме този шлем!“. Дни по-късно двете вървяхме по тъмна улица. Единствените осветени витрини бяха на галерия за модерно изкуство и там стоеше огромна илюстрация на Дарт Вейдър. Извиках: „Ан, виж, това е точно като нашия шлем!“ Тя си пое въздух и рече: „В понеделник ще се свържа с отдела по илюстрации!“Компромисът Наложи се да режа цели глави, над които се бях трудила дълго и за които страдах като за деца! С последните две книги ми се налагаше да работя седем дни в седмицата заради крайните срокове. Целта Историята е решаваща за оформянето на нашите общества и култури. Не бива и в нейно име да жертваш сюжета. Целта е да постигнеш равновесие.

написа Мария Спирова | снима Светослав Стоянов

Детелина Синапова е управител на банков офис „Дондуков” на „Емпорики банк България“ ЕАД. Завършва СУ „Климент Охридски“ с две спе-циалности - руска филология и история, и УНСС - банки и банково дело.

написа Радмила Христова | снима Тихомир Рачев

Житието на Робин Йънг (34) напомня това на главния й герой – рицарят Уил Кембъл. И двамата се отправят на кръстоносен поход – той през ХIII век към Светите земи, а тя метафорично, защото посвещава 7 години на писането на сага за Ордена на тамплиерите, без да вярва, че ръко-писът някога ще стигне до печат. Трилогията „Братството” обаче намира издател и през 2008 става международен бестселър, преведен на 18 езика (вкл. на български от изд. „Сиела”).

КНИГИТЕ

ПАРИТЕ

45


Началото Бурно, белязано с много емблематични за мен срещи с хора. Началото беше някак съдбовно белязано.Изборът Първите ми идеи се родиха от слабостта ми към event management-а. И една лятна сутрин на 2007 г. се събу-дих с решението. Беше спонтанно – по овенски.Стратегията Ден и нощ с твърдото устояване на идеята, че само професионализмът носи успех. Учим се всеки ден.Двигателят Огромната ми удовлетвореност от всеки успех. И доверието в мен на много хора.Непредвиденото Знаех, че няма да има много сън. Не пред-видих колко много ще ми липсва сладката дрямка.Компромисът Да бъда много малко време със семейството си. Още не мога да свикна с това.Случката Винаги съм черпила идеи от Париж заради по-томствената си франкофония. Един път там попаднах на из-ложба на Йоко Оно с нейното хартиено Дърво на желанията. Опитах се да използвам идеята й за такова дърво по време на официалното откриване на офиса ни. Не беше съвсем пра-вилно разбрано, но беше впечатляващо наистина.Очакванията Надскочени за моя гордост. Още първата година имам назначени четирима служители и още двама на хонорар.Целта Варненският пазар не е лесен. Повечето компании търсят софийски агенции. Целта ми е да бъдем най-добрите в професията тук, на регионално ниво.Следващото Завладяна съм от екотемата. Следващият ни проект е на www.ecoevoked.com. Искаме този портал да се превърне в място за новини, идеи и мнения.

Началото - в София през 1993 г.Изборът е направен, когато живеех и следвах в Атина. По-късно, когато вече имах собствен ресторант, научих, че е имало и друга причина – наследствеността. Дядо ми бил имал кръчма в с. Врачеш в продължение на 28 години до 1947 г.Подготовката Опит, средства, създаване на екип. Като за начало най-вече хазартна решителност.Стратегията Софийска къща в старата част на града. След това уют, вкусна храна, нещо различно и забавно.Двигателят Първоначално беше любовта. Сега съм по-предпазлив при употребата на тази дума и използвам израза „степен на обсебеност“.Непредвиденото Че естетическите ми критерии са доста различни от тези на средностатистическите ми съ-граждани. Също и непреодолимата съпротива на материята в България по пътя към съвършенството.Случката Господинът, който наричаше телешкото бонфи-ле пържола и се сърдеше, че... пържолата била по-евтина. Или журналистката, която ме попита защо съм се ориентирал към „...тозииии... френско-германски стил на ресторант“.Постигнатото Има сбъдната мечта, но стремежите все още ги гоним.Целта В личният си живот – да възпитам и изуча добре прекрасните си три момчета. В материално-еснафско отношение - да си купя 1200-кубиковото ендуро с боксеров двигател на BMW. По отношение на новия ни ресторант – да не допусна така ярко да контрастира сред тълпата както предишния. Това е важно за търговския му успех.

СЪБИТИЯТА

Анета Недялкова е собственик на варненска-та агенция за PR - Anetevents. Дебютира преди година. Анета е икономист по образование, франкофон, артист по душа. Има син отличник и съпруг моряк.

написа Мария Касимова | снима Тихомир Рачев

ВКУСЪТ

Станислав Раковски се представи сам така: „Кръчмар съм или, както е прието да се казва, рес-торантьор (Ужасно звучи!). Собственик съм на “Отвъд алеятА Зад шкафА” и на чудесния “Скара-Бар”. Обичам синовете си, красивите и умни жени и конната езда. Възхищавам се на естетизираната баналност и ненавиждам баналната естетика.

написа Мила Микова | снима Елена Спасова


46 01 27.02. - 26.03.09



Началото Всеки път, когато срещнех бременна на улицата, си казвах: „Колко мило…“ И в следващия момент се изпъчвах гордо с мисълта: „И аз, и аз съм бременна!“ Някъде в начало-то загубих суетността си - просто изчезна и се налагаше да си напомням, че бременна не означава непременно запуснала се жена.Изборът Вътрешното убеждение, че сега е времето, в кое-то да се случи. Винаги съм се страхувала от това децата ми да са заченати случайно, затова не исках да е непланирано. Исках да съм достатъчно наясно коя съм, какво ми се случва и какво искам. Да знам, че децата ми са създадени с мисъл и

с любов. Всичко останало свърши един мъж както физически, така и с уверението, че сме заедно и заради това.Очакванията Опитвам се да не си създавам такива, базира-ни на опита на другите. Струва ми се твърде важно, за да си позволя да „адаптирам” нечий опит като мое очакване.Стратегията Оставих нещата да вървят по естествения си път. Не планирам, малко повече внимавам както за здраве-то си, така и да не се обсебя от бременността.Двигателят Вътрешната женска интуиция и мъжът до мен. Непредвиденото Хормоните. И въздействието им. Имаше дни, в които човекът до мен, след като се събуди сутрин, не знаеше дали да ми каже здравей или добро утро, защото реакциите ми бяха непредвидими. Реакциите на моите при-ятели, за които моето дете беше бизнесът, и странно по-растващият ми корем им се струваше неистински. Загубата на егоистичното у мен - в един момент осъзнах, че всичко, което правя, е подчинено на онова малко нещо вътре.Компромисът Не го третирам като смяна на платната, т.е. от кариера към майчинство. Затова се чувствам ес-тествено и не ми тежи, че утре няма да съм в офиса и няма да решавам маркетинг проблеми. Дори и да има компромиси в момента, не ги усещам като такива или съм ги приела като част от нещата.Случката Първия път, в който видях на монитора какво нося в себе си. Едни размахани ръце, крачета, кръстосани по турски, след което едната ръчичка скри очите.Целта Замислих се, че ако досега съм се чувствала значима благодарение на приятелите ми и работата ми, то бремен-носта (и раждането) ми дават смисъл и като жена.Следващото Началото.

ДЕЦАТА

Даниела Димитрова дебютира като... майка. Преди да е готова да понесе живота в себе си обаче, Даниела пренесе на гърба си маркетинговата политика на няколко успешни компании. В момен-та тя е маркетинг мениджър на BMW за България и въпреки много женското си състояние продъл-жава да бъде професионалист, точен партньор и (вече умерен) работохолик.


47


ЕЛИЗАБЕТ СТОЯНОВАНачалото Преди 15 години с много ентусиазъм и доверие.Изборът Любовта ни към модата и спорта.Подготовката В началото разчитахме на образование-то си. Най-голямата инвестиция е в екипа, който имаме. Стратегията Да докажем, че можем. Стратегията дойде по-късно, след разработването на първите марки, които предлагаме на българския пазар.Двигателят Нашата упоритост и вярата в положителни-те страни на всеки от нас.Непредвиденото Задълженията ни растат и семейството

е на заден план.Случката Имали сме много комични ситуации по време на служебни пътувания в чужбина. Повечето в годините, когато България не беше все още позната като страна от Европа.Постигнатото Ние постигаме стремежите си в бизнеса, но те винаги водят до нови цели.Целта Повече свободно време за нас и нашите деца.

МАРИН СТОЯНОВНачалото Трудно - с едно малко магазинче под колоните на бившата „Валентина”.Изборът тогава беше между т.нар. куфарна търговия с Турция или стартиране с чуждестранни партньори и марки от Западна Европа. Избрахме второто.Подготовката не беше голяма - появи се възможност да наемем магазин и трябваше да реагираме светкавично.Стратегията Стабилни отношения с нашите партньори. От 2002 г. сме се насочили към италианските модни облекла и обувки, които са наша страст.Двигателят Вярата в собствените ни възможности и правилната стратегия.Непредвиденото Размерът на потребление в София и дру-ги градове от страната в различните периоди от време.Случката Чуждите ни партньори трудно приемат факта, че ние сме съпрузи и заедно ръководим бизнеса. По-лесно ни приемат за брат и сестра.Постигнатото В бизнеса постоянно се стремиш към нещо. Като кажеш, че си постигнал стремежите си, те чака път надолу.Целта Компания с изградена структура и сработен механизъм.

МАГАЗИНИТЕ

Елизабет и Марин Стоянови са управители на компанията СМС ООД с 20 търговски обекта в София и страната. В портфолиото Ӝ влизат све-товни спортни марки, джинсови и кожени облекла Mustang и модни колекции от висока класа. Техни са магазините Sport Mania, Studio B52, Catwalk в CCS и във Варна, и магазина на Roberto Botticelli. Предстои откриването и на магазина на GF FERRE в столица-та.


48 01 27.02. - 26.03.09



Началото Вкъщи. Конкретната идея дойде, когато при различни пътувания избирах подаръци за близки хора и исках да са интересни, красиви и развиващи въображението.Изборът Исках да си имам свое място за срещи, творчест-во и малък бизнес. Като противодействие на мол културата например. Първата колекция в Thinx е от детски играчки, но много искам там да правя различни тематични колекции и представяния на млади творци.Подготовката Много наблюдения, експерименти и демон-страции вкъщи. Любопитство, вдъхновение и пътувания през последните 4-5 години.Стратегията/планът Съвсем точно знаех, че искам да

продавам интересни неща, които да се сменят постоянно. Не беше ясен конкретният план. Исках място, което да е ма-газин, ателие, галерия или просто красива витрина. Да мога да експериментирам, докато усетя формата и избистря стратегията си. Започва да се получава.Двигателят Забавлението и подкрепата на приятелите ми. Любопитството на племенника ми, който е на 6 години.Непредвиденото Бюрократичните препятствия. Липсата на достатъчно време. То все още е във формат хоби, превър-нато в малък бизнес с работно време в събота и неделя.Случката Магазинчето стана готово за един ден. Събудих се и си казах: днес ще монтираме рафтовете, лампите, стикерите по стените и ще го изчистим и подредим до вечерта... и се получи. Това беше на 11.11.2008 – пет единици има в тази дата - нумерологично погледнато, което дава много добър начален заряд.Първата продажба направих на един полицай – купи си дърве-на квакаща жаба за 5 лева. Има една котка, която често идва и разглежда отвън през витрината. Приемам я като талис-ман. На това място съм се родила преди 34 години. Сега там има блок и едното магазинче отдолу е моето.Постигнатото Доволна съм, че стартирах. Един ден бих искала да произвеждам собствени Thinx брандирани проду-кти, както и да мултиплицирам начинанието на още места, а също и онлайн.Целта Работа на проектен принцип, където имам натрупан опит, в комбинация с работа, свързана с новите ми идеи, която да ме прави щастлива.

ИГРАЧКИТЕ

Михаелена Дамянова близо петнайсет години е част от „вълнуващи и интересни компании“ в областта на телекомуникациите и информаци-онните технологии. Такива като „Мобилтел“, „Мобиком“ и „Орбител“. В момента е инвести-ционен мениджър в „Невек“. Дебютът й обаче е свързан с един съвсем нов магазин за детски (и не само) играчки - Thinx. Михаелена го нарича бутик за малки и големи, защото в него има „неща цвет-ни и красиви за забавление и креативност, както и препятствия за ума и логически игри“.

написа Ида Бахарян | снима Елена Спасова

49


Началото През 2004 в Пловдив след едно спонтанно решение на Катрин. По това време преподавах сръбска и хърватска литература на хонорар в университета, пишех стихосбирката си и бях открила екипа на сдружение „Изку-ство днес“, които правеха смислени съвременни събития в Центъра за съвременно изкуство „Баня старинна“ в Пловдив.Изборът си седеше някъде там, в историята на моето семейство – колекционерската страст на баща ми, бохемския дух на прабаба ми, изхранвала и купувала “младите” художни-ци през 30-те, 40-те, 50-те и 60-те години, домa и изкуство-то, сред които израснах.Подготовката беше в идеята за галерията, проучване на пазара, планиране, срещи с артисти и институции, ремонт на помещението и работа с архитекти. Всичко отне една година.Стратегията Първо селектирахме автори със свое място в изкуството и други, които все още се изграждаха. Започнах-ме със сборни и тематични изложби. После отсяхме сериоз-ните имена в самостоятелни изложби, а за дебютиращите направихме ежегодното събитие през февруари - “Фон”. Извеждахме в текст концепцията на всяка изложба и отразя-вахме всяко събитие в медиите. Другата важна стъпка беше създаване на културни факти извън галерийното простран-ство като „Обичам Пловдив“ и Нощ на музеите и галериите.Двигателят Успехите са двигатели и за промени, и за пре-борване на неуспехите. И приятелите, които ни подкрепяха.Непредвиденото Дебютите са много емоционални, а тази емоция трябва да бъде овладяна и насочена в работата.Случката Забавлявам се при всяка първа работна среща. Хората очакват Веселина Сариева да е поне на 40 години и, разбира се, не с кецове.Постигнатото Радваш се на малките победи, значи си успял. Имаме нови идеи и не ни е страх да действаме.Целта Пловдив с активен градски живот като малък Истанб-ул или Берлин. И също „Галерия Сариев“ на 300 квадратни метра!

Началото През 2004 г. малка група съмишленици създадохме „Проджекта“. Беше продължение на нещата, с които се бяхме занимавали до момента.Изборът беше естествен - имах десет години опит в областта на управлението на проекти (а и не разбирах нищо друго достатъчно добре).Подготовката Изискваше се само съдебна регистрация на фирмата. Започнахме с четири компютъра, принтер и теле-фонна централа. Партньор ни предостави един от своите офиси (за което вечно ще му бъдем благодарни!). Фирменото лого беше моята първа задача.Стратегията Да въведем в България ноу-хау в областта на управлението на проекти. Двигателят Енергията, незабавните първи успехи и способ-ността ни да създаваме партньорства.Непредвиденото Трудното създаване на нови консултанти и непазарните принципи в администрацията.Случката През 2008 създадохме интернет портал, свързан с финансирането от фондовете на Европейския съюз. Пор-талът бързо стана известен и за наша голяма изненада част от неговите потребители започнаха да ни възприемат като държавна агенция за еврофинансиране.Постигнатото Голяма част от първоначалните стремежи. Целта По-малко работа и повече свободно време.

ПРОЕКТИТЕ

Александър Апостолов е управителен дирек-тор на „Проджекта“ - фирма, специализирана в консултациите и обучението по управление на проекти. Притежател е на престижни сертифи-кати в тази област, автор на учебни програми и лектор на семинари по управление на проекти.

написа Радмила Христова | снима Елена Спасова

ИЗКУСТВОТО

Веселина Сариева (30), е дипломиран филолог по славянски езици и галерист. През 2004 г. заедно с Катрин Сариева откриват семейната си „Галерия Сариев“. За четири години тя се превърна в една от сериозните частни галерии в България със своя календар от изложби и подбор на артисти, както и с организация на арт събитията и форуми извън галерията. Веси е и от създателите на фондация „Отворени изкуства“ - основен организатор на инициираната от нея първа Нощ на музеите и галериите – Пловдив 2004. През 2008 г. се създава и Artnewscafe – пространство за малка градска култура и напитки до „Галерия Сариев“. В този смисъл дебютът от 2004 г. е довел след себе си други дебюти.

написа Мила Микова | снима Станимир Врачев

50 01 27.02. - 26.03.09



51



Началото е относително понятие. Аз стартирах с раница с книги на гърба във Велико Търново. Минах през интересни места и ми предстоят по-интересни. Опитът променя облика на случките.Изборът Клише е, но аз нямах планове да се занимавам с това. Модата сама ме избра, или поне ми е хубаво да си мисля така. Тя винаги е била моя страст, сега се превръща и в

моя професия.Подготовката В началото – малко стискане на зъби, от което разбрах, че няма да се предам лесно. После – ясни цели, последователност и дипломатичност. Това отваря най-мно-го врати.Стратегията е това, което се случва в момента. Да се ди-пломирам и да се върна в България, където да се реализирам. Сега тук е идеална сцена за изява.Двигателят Не съм си повярвал напълно все още, но всичко е в движение...Непредвиденото Винаги има непланирани неща, но ако внимаваш, те няма как да объркат плановете.Случката Почти всичките ми запознанства с разни съмни-телно известни блондинки у нас – смешни, забавни, но и малко тъжни. Опитвам да съм позитивен и мисля, че това премах-ва лошите погледи и помисли – усмивката и мъжката дума.Постигнатото Още непостигнато и това ме движи напред.Целта Да реализирам себе си с най-малко компромиси. Да мога да пътувам колкото съм пътувал, докато учех. И това да не зависи от позицията или отговорността ми. Мечтая да съм заобиколен от професионалисти.

МОДАТА

Тодор Тодоров (23), е изпълнителен директор на Българската камара за мода. Преди шест години заминава за Кьолн, където завършва международни отношения. Бил е на стаж, забележете, в Минис-терството на културата в Малта, работил е и за Среща на върха на ООН в Бон, а след това... „дойде време за завръщане“.

написа Цвете Тюлева | снима Елена Спасова

52 01 27.02. - 26.03.09


REKLAMA



ЗА ПЪРВИТЕ ПРИЧАСТИЯ В МОДАТА

И КОЗМЕТИКАТА НА ХХ ВЕК,

ИЛИ КАК И С КАКВО ДЕБЮТИРАХА ГОЛЕМИТЕ

Това е текст за началото, за големия съвременен естетиче-ски взрив. За раждането на няколко марки, променили завина-ги начина, по който е мислена жената. Едно е сигурно – преди леглото от рози-без-бодли за магистралните имена в модата е имало много убождания на шевната машина. А за стожери-те в козметика - тонове гранясали мазила. Ретроспективно, разбира се, всичко прилича на един безкраен празник, полят с шампанско.Започва се винаги с Chanel – „простотата и семплостта са ключът към всяка истинска елегантност.” През 1913 е открит първият й „магазин“, а през 1921 е лансиран легендар-ният Chanel 5. Габриел Шанел, известната Коко, е първата, която дава на жената костюма в две части, запазен днес в иконографското за нея жарсе. Революциите на късата пола, на малката черна рокля и на костюма са несравними с нито един друг моден жест в новата история на модата. Символ-ната свобода, която те доставят още с дебюта си, е джаз в чист вид. Жена, която отива на обяд, облечена в костюм, изглежда толкова странно в онзи контекст, колкото разто-пеният часовник на Дали. Сюрреализмът вече е във въздуха. Докато траурно черното владее Европа, Елизабет Арден обикаля Париж, търсейки ружове. Години по-късно тя ще създаде „Монтецума“ - червеното червило, което трябва да е в същата тоналност на униформите на мобилизираните във войната жени. До края на 30-те години на миналия век

казват, че три са нещата, които се свързват с Америка – шевните машини „Синегер“, кока-колата и Арден. Основният конкурент на Елизабет Арден е жената, казала на Марсел Пруст, че мирише на нафталин – Хелена Рубинщайн. Нейният дебют не е скок още в началото, но за десет години тя успя-ва да върне обетованата земя на евреите под формата на салони за красота, побелели от пудра. Козметиката напуска триумфално цирка - по време на сивата депресия след 29-а година жените в Ню Йорк ходят да пият по мазетата по-цветно облечени отвсякога. Кристиян Диор отваря бутика си през декември 1946 на авеню „Монтен“ 30, разпознавано днес като най-луксозната артерия на Париж. Година по-късно се появява и първата колекция, която остава в историята с подписа на Диор върху женския силует, наречен New Look – избухнала рокля, разкрояващо се бюстие и ултратънка талия. Жената се превръща в... оса - нежно и всемогъщо насекомо, което е на път да отрови всеки патриархат.През 1946 има още един впечатляващ дебют - този на Estee Lauder с първия им бутик. В името на успеха си самата Есте е дръзвала да прави невероятни „фокуси“, но върхът сред тях е инсценирането на припадък, за да се счупи шишенцето й с парфюм и да залее атмосферата с очарователното за време-то си ухание. Веднъж забелязана, Есте Лаудер се пръвръща в козметичен матриарх. Успехът й коства трудно начало, упо-рита работа и всякакви жонгльорски умения в маркетинга.

DEBUTCATWALK

написа Мартин Ръждашки

54 01 27.02. - 26.03.09


Изберете меката почистваща пяна на Clarins, съобразена с вашия тип кожа. За суха – с масло от карите, за комбинирана – с екстракт от семена на памук, за мазна – с екстракт от тамаринд.Почистващи продукти за лице, които гаранти-рат мекота за всеки тип кожа. Факт е. С Clarins животът става по-красив.

НОВОGentle Foaming CleansersДерматологично тествани.

www.clarins.com Европейският лидер в престижната грижа за кожата



За някои от големите в модата дебютът далеч не е равен на успех. Кристобал Баленсиага започва своята революция още през 40-те, но успехът му идва в следвоенната епоха. Дизайнът му е силно повлиян от испанския ренесанс. Така „квадратното“ му палто се превръща в емблема, също както и прекаляването с употребата на черна дантела върху ярко- розови материи. Характерната „гравитация“ в дрехите му се дължи на използването предимно на тежки платове. Триумфът, перфектно уловен в контекста на Dior, силуетът, е „разхвърлян“ през 50-те – Баленсиага елиминира талията! Линиите му са плавни, флуидни, връзката между тялото и дрехата е подложена на множество манипулации, които са невъзможни за Dior. Ако жената на Dior е скулптура от мрамор, завладяна от вятър, жената Баленсиага е капка вода, по-тежка от олово. След тях веднага ще дебютират още три емблеми на модерния силует - туниката, палтото-паш-кул и полата-балон. Всички те са хералдични за златните от кутюр години.Петдесетте години на ХХ век са времето на Корейската война, Суецката криза, Кубинската революция, началото на студената война. Но и точно по това време, през 1953, е публикуван първият Playboy. Докато Кастро отрязва Куба от западния свят, вятърът започва да духа все по-силно под балонените поли и да разширява шпионката на мъжа към „произхода на света”, към вселената, заключена между две бедра. Европейската колониализация в класическия си вид залязва, фотографията на сластта „колониализира“ женското тяло. Макар американскит Vogue да нарича малката черна рокля „Фордът на Chanel”, най-известната малка черна рокля е тази на Одри Хепбърн в „Закуска в Тифани” – дизайнерът е Юбер дьо Живанши. Къщата Givenchy е създадена през 1952. И докато при Диор и Баленсиага все още има много носталгия по миналото, прехласване по блясъка и разхищенията на бла-городието, Живанши инжектира в сюжета на 50-те и 60-те истински модерната жена - по-смела и женствена, свободна от изискванията на обема. Това е дебют - удар в десетката. Десетилетие по-късно идва още един успешен моден дебют -- минижупът на Андре Куреж, който изпраща всички жени в Космоса година след като Валентина Терешкова е изстре-ляна с „Восток“ 6. Футуристичният дизайн е запазената му марка – роклите му са трапецовидни или правоъгълни. А минижупът причинява появяването на най-незагадъчната мъжка усмивка. По това време миниполата е почти халюци-нация, а филмът „Фотоувеличение” на Антониони показва за първи път кокаиново парти на голям екран. Космосът, наркотиците, Стенли Кубрик, поп музиката, сексът – са част от най-разлюляното десетилетие на ХХ век. На фона на скафандрите на Куреж се появява и образът на абсолютна-та елегантност – Ив Сен Лоран. Смокинг-костюмът, който откроява мъжа-в-жената, е дрехата - посланик на Лоран на черно-белия бал на двадесети век. Днес брандът му носи име-то на левия бряг на Сена - Rive gauche, известен като по-ари-стократичния бряг, където буржоазията наистина разцъф-

тява. Стилът Ив Сен Лоран носи аромата и дъха на може би най-финия мъж в модата. Появата на марката Ungaro прив-нася фовизма в стила - ярки, тропически цветове, барокови контрасти, животински шарки – той е предшественикът на Роберто Кавали, който през 90-те пуска звяра от клетката на нежното женско тяло и прави от Кейт Мос хищник.Някъде между космическата одисея на Куреж и зоопарка на Ема-нуеле Унгаро е алуминиевата вселена на Пако Рабан - друг успе-шен дебютант в модата и стила от края на 60-те. Ударната доза модернизъм не закъснява дълго след дебюта му и Рабан започва да прави рокли за еднократна употреба от хартия и найлон... Точката, от която няма завръщане, е вече пресечена – преди половин век жената е стегната в корсети и обръчи под тонове плат, сега тя е опакована в изрезки от вестници и готова да бъде изпратена с куриер към бъдещето си.

Сексуалната революция от края на 60-те създава нова генерация дизайнери – Соня Рикел, Кензо Такада, Вивиан Уестууд.

На ъгъла между пънка и порнографията Уестууд отваря първия си бутик Sex през 1971 г. - будоар с костюми, фетиши, винилови ботуши и разплетени камшици. Годините на анар-хията, обявени от Sex pistols, са в синхрон с иконоборческата мода на британската шивачка, чийто дебют е синоним на моментален успех. 70-те бележат и апогея на италианска-та мода: римската империя най-после отвръща на удара. Милано, вторият Париж, е ядрото на прет-а-порте модата, а Рим е инкубаторът на титаните Валентино и Джорджо Армани. Валентино Гаравани с дебюта си залага на червено-то, Армани - на спортно-елегантния стил. Армани създава първата си колекция през 1975 и вече 30 години дава тон на песента Une very stylish fille. После идват кичозните 80-те на Готие, японците, които деконструират дрехата, минима-листичното черно на Прада и еклектизмът на милениума... Техните дебюти притежават малко от ударния ексцентри-зъм на предшествениците и въодушевлението на публиката. Интензитетът на дебюта зависи от сливането на духа на времето и усета на дизейнера за правилната форма. Ацуро Таяма казва, че модата е преди всичко болка – болката да даваш на тялото си нова форма, да го караш да се движи по нови начини, често противоречиви на физичните закони. Болката да се манипулираш сезонно, ако не месечно. Изку-ството на модата е да те пристрасти към този мазохизъм, да внуши на всяка жена ефекта от метаморфозата да бъде оса, космонавт или консерва Campbell’s супа.Модата с нейните своенравни изригвания и бунтове, с хи-лядите форми на лукс и безкрайните изисквания към повърх-ността остава истинска само между четирите слепи стени в най-самотната стая на света - тази на затворения дух. Дебютът се случва, когато се почука на вратата.

56 01 27.02. - 26.03.09


РИБАЛДО ОТ ТЕЛЕВИЗОРА ПРИКАЗКА ОТ ЛАГУНАТА - ЗА РИБИТЕ, ТЕЛЕФОНИТЕ И КОЙ СТОИ ЗАД ВСИЧКО ТОВА

написа Борислав Кандов | снима Цветелина Ангелова

Едно от влиятелните рекламни изда-ния в САЩ - Advertising Age, допреди 2007 г. организираше Парад на ре-кламните герои. Хората гласуваха за любимия си герой и избраните веселяха хората в центъра Ню Йорк.Ако някой се опита да направи подобно мероприятие в България, ще се изправи пред едно голямо препятствие - тук почти няма герои, които говорят от името на марки. А пък тези с история повече от два-три месеца се броят на пръстите на едната ръка. Супер Любо, кучето на Germanos и... до неотдавна никой друг (през 2008 г. се появи робот-чето на “Технополис”).Затова и си беше доста приятна новина (да го наречем) раждането на Рибока на веригата магазини за мобилна техника 2be. Първият клип с него се появи през топлия октомври на 2007 г.

Тогава той все още си нямаше име (чак по време на Европейското първенство по футбол той бе кръстен Рибалдо) и предлагаше да сбъдне желанията ни. Оттогава по тв каналите се завъртяха общо над 30 различни истории с него. Една от най-култовите си остава специ-алният клип за Никулден през 2007 г., ко-гато той просто отказа да се появи на екран... „от съображения за сигурност“.За нещо като баща на Рибалдо можем да определим Радослав Бимбалов, криейтив директорът, който стои начело на екипа, създал Рибока. При раждането на идеята той и хората му бяха в агенция Lowe Swing Communications, а през 2008 г. заедно с Гергана Иванова, тогавашен управляващ директор на Lowe Swing, създадоха своя агенция - The Smarts.Бимбалов разказва, че идеята за Рибал-до се е родила една ранна утрин след

няколко нощи главоблъскане по новата рекламна концепция на 2be. Бизнесът на подобен тип клиенти има една доста голяма особеност в сравнение с търговците на автомобили например. На всеки две седмици магазините за мобилна техника променят офертите си, което налага да се създадат и нови рекламни послания. Което пък задължа-ва агенциите да измислят възможно най-евтин начин за създаването на нови тв клипове на всеки две седмици. Бимбалов и екипът му се спират на идеята за анимационен герой, „някой, който можем да контролираме бързо и практически без ограничения. Оттам нататък да минем през приказката за златната рибка, която изпълнява желания и говори, и да стигнем до Рибока беше просто въпрос на малко повече кафе.“Но Бимбалов има малко по-специфична

BEHIND THE SCENE

58 01 27.02. - 26.03.09


връзка с Рибалдо - освен че един вид пише съдбата му, той е и неговият глас. „Всъщност нямах намерение да го озвучавам. Направихме кастинг за глас - участваха актьори, които дублират реклами и филми. Записах няколко от репликите, за да им покажем какво точно търсим. И тогава колегите чуха моя запис и заявиха, че това е гласът на Рибока и край... За щастие това не ме затрудни особено - имам доста опит в записването на реклами още от пери-ода ми в радиото“, разказва той.Преди да навлезе в света на реклама-та, Бимбалов дълги години работи в различни радиостанции. Всичко започва през 1993 г. „Повечето деца мечтаят да станат пилоти, космонавти или най-малкото лекари. А аз от малък не съм претенциозен. Единственото, което исках да стана, беше да ста-

на известен...“, шегува се Бимбалов и допълва: „Сигурно затова започнах работа в едно от първите частни ра-диа в България – „Канал КОМ Пловдив“. Като на шега същата година със своя колега Георги Пеев започват да правят предаването „Замунда“ - едно от най-смешните неща в ранните години на демокрацията. Проектът продължава и сега, макар и без Бимбалов.Пак от годините на „Канал КОМ“ е и първата среща на Бимбалов с реклама-та. „Правехме радиореклами с повече ентусиазъм, отколкото знания. Учехме се в движение, често на гърба на нищо неподозиращите ни клиенти, естест-вено“, разказва той. През 1999-2000 г. той вече е програмен директор на столичното радио „Експрес“. По това време издава и книга - „Аз, Маниака“, която днес с чувстно за хумор опре-

деля като „библиографска рядкост“. По-късно, вече минал и през няколко радиа в Югозападна България, започва да работи на свободна практика като автор и продуцент на реклами, а през 2001 г. постъпва в Lowe Swing като копирайтър - човекът, който пише текстовете на рекламите.Иначе засега животът на Рибалдо е прекрасен и всичко се развива добре. Толкова добре, че Бимбалов е леко слисан от предизвикателството да си представи как би изглеждал прощални-ят клип с Рибока. “По-добре да очаква-ме всичко – от директно обявяване за закриване на всички електронни медии (логична причина да не го виждаме повече) до нахална лъжа, че отива на турне в Латинска Америка (изречена на латински естествено)”, фантазира криейтив директорът.

59


РУБРИКА ПОДРУБРИКА

ВИСОКО, МНОГО ВИСОКО, КЪДЕТО СЕ СБЛЪСКВАТ ТИТАНИТЕ написа Елена Михайлова | снима Edelman

empirestatebuilding

01 27.02. - 26.03.0960


ИСТОРИЯТА НА...

„Бил, колко висока можете да я построите, без да се сру-ти?“ Вицепрезидентът на General Motors Джон Джейкъб Раскъб поставя на масата в заседателната зала изправен молив и поглежда въпросително архитекта Уилям Лам. Разговорът се случва през зимата на 1929 – най-свирепа-та зима за Щатите от времето на Гражданската война. Страната е в лапите на Голямата депресия, по улиците бродят стотици безработни и единствената мисъл на повечето хора е как да осигурят вечерята си.За двама души обаче времето е спряло и единственото, което има значение, е кой ще построи най-високата сграда в света. Един срещу друг са самият Раскъб и Уолтър Крайслер от Chrysler Corporation. Крайслер е направил сво-ята първа копка на 405 Lexington Avenue още през септем-ври 1928. Заложената в чертежите височина на неговия монумент се пази в дълбока тайна.

Без да знае с какво се състезава, Раскъб започва строителството на бъдещия Empire State Building на адрес 350 Fifth Avenue точно на 15 март 1930 г.

В начинанието са впрегнати 3400 души - имигранти от Европа и индианци от Канада, наети срещу няколко проби-ти долара. За да се ускори процесът, прозорците, догра-мата и гредите се поставят на място с помощта на 60 000-тонно стоманено скеле. Резултатът - сградата расте със средно темпо четири и половина етажа за седмица. За да бъде сигурен, че неговият небостъргач ще бие творе-нието на съперника му, Раскъб решава, че първоначално замислената 85-етажна сграда се нуждае от „шапка“. Ето защо архитектите преправят чертежите си и добавят фамозна кула в стил арт деко, предназначена да играе роля на док за модерните тогава дирижабли. Така Empire State достига заветните 381 м и поставя рекорд, който е счупен чак през 1972 с прерязването на лентичката на Световния търговски център.

ВЪРХОВЕ И НИЗИНИПрез 30-те години на XX век изглеждало съвсем логично да се комбинира поразителната височина на новата архитектура на небостъргачите с развиващата се международна въздухоплавателна индустрия. Грандиоз-ната идея кулата да служи за въздушен док за дирижабли била на път да се осъществи. Никой обаче не помислил за силните течения на върха – след два успешни, но силно рисковани опита пътници да бъдат прехвърляни от ди-рижабъла на небостъргача, идеята била изоставена.Empire State може да не е подходяща за всичко, но със сигурност се оказва издържлива. На 22 юли 1945 г. над Манхатън се стеле непрогледна мъгла. Заблуден бомбар-дировач B-25 се забива межу 78 и 79-ия етаж. За щастие е почивен ден и сградата е почти празна, но все пак 14 души, включително пилотът, загиват. Лумналият пожар къса въжетата на един от асансьорите и операторът му Бети Лу Оливър полита в 230-метровата пропаст. Все пак предпазителите свършват своята работа и Бети се разминава само със счупени крака и ребра. И досега тя е в рекордите на Гинес като оцеляла след най-високо падане с асансьор. Според слухове от онова време кабината на асансьора подскача с часове нагоре-надолу, докарвайки жената до лудост.

ХОЛИВУДСКИ БЛЯСЪКEmpire State Building отдавна е звезда на големия екран с появите си в дузина блокбастери от „Когато Хари срещна Сали“ до „Денят на независимостта“. Филмът An Affair to Remember, в който след бурен романс Кари Грант и Дебора Кер си дават дума да се срещнат на върха на кулата след 6 месеца, е извор за вдъхновение за безброй романтични връзки. Само три години след официалното отваряне на Empire State през номеври 1930 най-емблемич-ната й „роля“ се запечатва в съзнанието на американците, а и на целия свят. Горилата Кинг Конг поема към послед-ния етаж на най-великата сграда на нюйоркския пейзаж, размазвайки военни самолети като мухи, за да се хвърли от нея по-късно към своята гибел. Красавицата може и да убива Звяра, както казва Карл Денъм, лошият герой във филма, но гледката с Кинг Конг, увиснал на Empire State, ос-тава завинаги в съзнанието подобно на хилядите икони, създадени от американската машина за мечти.

В предaването MythBusters на Discovery Channel разбиват градския мит, че монета, пусната от върха на Empire State Building може да убие човек или да остави дупка в асфалта.

Сградата служи като гръмоотвод и е удряна от светкавици средно по 100 пъти годишно.

В ясни дни от върха се виждат околните щати Ню Джърси, Пенсилвания, Кънектикът и Маса-чузец.

За първи път от върха на сградата излъчват лъч светлина през ноември 1932 г., за да обявят изби-рането на Рузвелт за президент на Щатите.

През 80-те години предлагат на Имелда Маркос да купи сградата за сумата от 750 милиона до-лара. Тя отхвърля предложението като „твърде показно“.

Миналата година (2008) журналистът Уилям Шърман решава да покаже на градските власти, че в системата за прехвърляне на правото за соб-ственост има празнота, която открива широко поле за измами. Той успява да прехвърли на свое име легендарния небостъргач.

През годините повече от 30 души се самоуби-ват, скачайки от Empire State. За първи път се случило още при строежа – работник се хвърлил от скелето, когато научил, че го уволняват. През 1947 г. слагат високата телена мрежа след като в рамките на 3 седмици са регистрирани пет самоубийства. През 1979 г. млада жена се хвърля от 86 етаж, но е избутана от силния вя-тър на 85-тия. Разминава се само със счупен таз.

В годините на Голямата депресия повечето от офисите в Empire State остават незаети и сгра-дата става известна като Empty State Building. Небостъргачът става доходоносен едва през 50-те години.

61


Офис. Между девет и шест всеки работен ден тук има: хора, папки, химикалки, телефони, джънк фуд, минарална вода, принтери, посе-тители, оперативки, извинения, намерения, записи, доклади, планове, кафета, очила, кламе-ри... Ние бяхме тук, когато тези неща си почиваха - в един леже-рен февруарски съботен ден. Донесохме няколко щендера с дрехи и куфар с аксесоари. И така за един ден тук стана по-цветно като в 60-те.

SO 60’S Фотография: Елена СпасоваСтайлинг: Николай ПачевГрим: ЗоранКоса: Благовеста Маркова / Sinn StyleМодели: Петя Милушева и Габриела Костова / Ivet Fashion

Тюлени ръкави с бро-дерия Jean Paul Gaultier от Allure, рокля-молив от сатенирана коприна Valentino RED от Trend Box, боти от кожа Colcci от Ben Sherman

62 01 27.02. - 26.03.09


Тренчкот Max Mara, тюлен тюрбан Jean Paul Gaultier от AllureТренчкот Celine от Kult Shoes, трикотажно боди Wolford

63


Памучна блуза с презрам-ки Jean Paul Gaultier от Allure, шемизета с буфан ръкав Stefanel, тюлен клин Jean Paul Gaultier от Allure, мъжка вратовръз-ка Dragо& Rado, ръкави-ци от кожа Max Mara, велурени чизми Max Mara

64 01 27.02. - 26.03.09


Ръкави-кимоно от коп-ринен трикотаж Jean Paul Gaultier от Allure, блуза с годирана яка поло от промазка Pepe Jeans Andy Warhol от Pepe Jeans, памучен клин Guess от Galeria Scandal, обувки от кожа Irregular Choice от Baza Deluxe

65


Сако от копринено букле, облечено на обратно Valentino RED от Trend Box, копринена рокля-балон Valentino RED от Trend Box, лачен колан Max & Co, лаче-ни боти StefanelРиза от сатенирана коприна с буфан ръкав от копринен шифон Gestuz от Baza Deluxe, трикотажно боди Wolford, кожена пола с висока талия Gestuz от Baza Deluxe

66 01 27.02. - 26.03.09


Памучен фрак Byblos от Baza Deluxe, копринена блуза с набори Vivienne Westwood Anglomania от Trend Box, риза с яка поло от сатенирана коприна Gestuz от Baza Deluxe, трикотажно боди Wolford, пола-портфейл с плисета Max & Co

67


Бежова рокля с пра-воъгълен силует от сатенирана коприна Max Mara, боти от кожа Colcci от Ben ShermanЖилетка с конструк-тивен ефект на риза от копринен трико-таж и сатенирана коп-рина Gestuz от Baza Deluxe, трикотажна рокля с апликация от пайети DDP от Baza Deluxe

68 01 27.02. - 26.03.09


Кафтан от копринен шифон, изработен за сесията, черна памучна шемизета с плисирана платка Stefanel, трикотажно боди Wolfоrd, памучен клин Guess от Galeria Scandal, кожен колан с pop-art щампа в бяло и черно Pepe Jeans Andy Warhol от Pepe Jeans, лачени боти Stefanel

69


ВИДЪТ СТИЛИСТЪТ

CMYKИли Cyan, Magenta, Yellow, Black са чети-рите основни цвята в печатарството. Те са класика в графичния дизайн, а това лято, и водещата гама на модния поди-ум. Странно е как след всичко, което се изговори на тема екологично облекло, естествени влакна и небагрен текстил, характерните цветове за сезона са именно тези, които изискват сложна химическа текстилна обработка.

PANTONE CHAIRМодерното разбиране за интериор издига в култ популярните примери за футуристичен шестдесетарски дизайн, което дава отражение и в модните тенденции. Pantone е икона за този стил. Създаден е през 1967 г. като първия изработен в цялостна отливка пластмасов стол. Днес е обявен за най-добър стол на ХХ век и заради перфект-ната му форма и от изключителния му комерсиален успех до днес.

MAD MENТова е хитовият телевизионен сериал на АМС, известен в българския ефир като “Момчетата от „Медисън аве-

ню”. Излъчен пилотно през юли 2007, той втора година обира наградите на „Еми“ и „Златен глобус“. Пресъздава сти-лизираната действителност на амери-канския рекламен свят от началото на 60-те, което го прави точен визуален пример за вкусовете на това времe.

BJORKПряката връзка между музикалните икони и модната индустрия е безспор-на. Откривам тази тема в синтетик-поп течението и неговите символи като Синди Лаупър и Кейт Буш. Има го и в уникалния имидж на звезди като Ройшин Мърфи, която съчетава аб-страктния стил на млади автори като Гарен Пъг с оригинални шестдесетарски винтидж модели на легенди като Yves Saint Laurent. Може би най-ярък пример за тази година, макар и доста авангар-ден, е исландската Bjork и начинът, по който интерпретира декоративно този стил в последното си видео към песента Wonderlust. Това не остана не-забелязано - отличи се на британските музикални награди и оглави много от интернет класациите.

HUSSEIN CHALAYANТой създаде модна революция, като пренесе логиката от архитектурата и високите технологии в облеклото. Неговите модели се променят на подиума, светят, летят, преминават в аксесоари, трансформират се в ме-бели, буквално всичко, за което можем да се сетим. Тази година марката му отбелязва 15 години с ретроспективна изложба, която проследява детайлно авангардното му творчество.

LANVINОткривам тази тема в иноватив-ния текстил и абстрактни форми на Balenciaga, в колекциите на Bottega Veneta, които превеждат най-доброто от класиката на 60-те в съвременна ърбан естетика. И най-силно при Alber Elbaz за Lanvin и неговите уникални и свръхженствени модели. Платът из-глежда сякаш е в най-естествената си форма, просто и непринудено метнат върху модела. Същевременно изграж-да сложна геометрия и деформирани пропорции, които всъщност се различа-ват съществено от реалния силует и извивки на човешкото тяло.

РАЗЛАГАНЕ НА ФОРМАТАШЕСТ НЕЩА, КОИТО ПРЕВРЪЩАТ 60-ТЕ В НОВА ЪРБЪН ЕСТЕТИКА

Николай Пачев е един от любими-те ни стилисти, защото ориги-нално съчетава дрехи и аксесоари и комбинира продукти на марки от различни категории. И му се получава. Завършил е Нов българ-ски университет, специалност „Моден дизайн“. Специализирал е в Kunsthochschule, Берлин. Сред мно-гото награди, на които е носител, са и няколко Mittelmoda International Fashion Award от Градо, Италия. Николай работи за много български списания, сред които вече и НЕЯ.

Сезон пролет/лято 2009 открои различна тенденция, която следва ло-гиката и борави с характерните изразни средства на архитектурата и индустриалния дизайн. Цветовете са ярки, силуетите са подчертано геометрични, а материите - естествени. Формата, или по-скоро нейното разлагане до най-основни интерпретации, е важният акцент тук. Сесията, която видяхте, е вдъхновена от факторите, определящи тази тенденция. Използвах представени на българския пазар модни марки в този стил.

написа Николай Пачев

Stefanel София, „Калоян“ 7A, City Center Sofia; MAX&Cо., София, бул. „Витоша“ 49; ALL U RE София, бул. „Патриарх Евтимий“ 45; Baza delux София, ул. „Неофит Рилски“ 38, ул. „Цар Иван Шишман“ 41, Бургас ул. „Богориди“ 35; Wolford бул. „Витоша“ 66, ЦУМ ет. 2; Galeria Scandal София, ул. „Солунска“ 19, Pepe Jeans бул. „Витоша“ 10, ул. „Граф Игнатиев“ 41; Trend Box София, бул. „Витоша“ 56; Ben Sherman София, пл. „Славейков“ 1; Drago & Rado София, „Бизнес парк“, сграда 7Б, ул. „Алабин“ 54; Варна бул. „Цар Освободител“ 21; Бургас Триа сити център пл. „Тройката“ 3; MAX MARA София, „Витоша“ 74

70 01 27.02. - 26.03.09


С О Ф И Я , У Л . В Е Л И К О Т Ъ Р Н О В О № 1 , Т Е Л . : 8 4 6 7 4 8 1


ВИДЪТ ПРОМЯНАТА

За работа се обличате...

с якичка.

Но всъщност предпочитате

да носите... нищо, гола.

Никога не сте била облечена в...

служебни дрехи и дрехи назаем.

Но много бихте искали да

се видите... с булчинска рокля.

Най-важното в една дреха е...

линията, идеята, стила.

ДАНА ПИРДОПСКАфотография Тихомир Рачев, стайлинг „Гардероб“, коса Елвира за „Арлет“, грим Христина Трайкова

Дана е с шлифер MaxMara, блуза

и панталон Marina Rinaldi

Дана е маркетинг специалист във финансова институция. Работила е още като фитнес инструктор, координатор и специалист по ре-клама. Хората, които я познават, твърдят, че е изкушаващо слънчев и добронамерен човек. След като успяхме да я спечелим за каузата „Промяната“, и ние споделяме това мнение.

Идеята на стилиста: Ежеднев-ното облекло на Дана е офисното. Стилистката избра този тренч-кот с идеята, че той стои добре на закръглена фигура и е подходящ за всякакви комбинации. Преобразя-ването на Дана беше провокирано от твърдението, че големите щампи не стоят добре на едри фи-гури. И както се вижда, големите шарени цветя си й стоят съвсем добре, особено в комбинация с романтичната червена шапчица, тънкото коланче и елегантната чанта.

72 01 27.02. - 26.03.09


Харесвате ли се така... Супер!

Какво бихте променили и защо? А) Брадичката и коремчето - малко стърчат. Б) Ширината на роклята - бих я цепнала до хълбока.

Къде искате да отидете облечена така? На работа, но като порасна. (Когато аз диктувам правилата.)

Как се чувствате в „Промяната“? Благодаря за идеята и стила, в който ми дадохте шанс да се видя. Радвам се, че ви се доверих!

А тук е с рокля Marina Rinaldi, шапка и чанта Francesco Biasia

Двете момичета от модната сесия заедно тежат около 95 кило-грама. Не знаем какво ядат, защо-то никога не сме ги виждали да го правят изобщо. Двете момичета от сесията са идеални.Ние обаче не сме. И слава богу!В името на естествената кра-сота и формите, в които приро-дата е избрала да налее нашето съдържание, решихме във всеки брой да преобразяваме една от нас - офисните дами. Не на принци-па „Преди и след“, защото не ни харесва идеята, че някой изглежда потресаващо зле и след намесата на стилист, коафьор, гримьор и фотошоп се превръща във филмо-ва звезда. Нашето преобразяване е предизвикателство с две страни - от едната сме ние, от другата - стилистът. Харесахме Дана, защото тежи мал-ко по-малко от двете манекенки, взети заедно, но в същото време определено е красива.

MAX MARA е на бул. „Витоша“ 74 в София, MARINA RINALDI е на бул. „Витоша“ 72 в София

73


От магазините за селективна парфюмерия и козметика и дрогериите.

ВИДЪТ КОЗМЕТИКАТА

палитра Spring Look 2009 на Christian Dior

спирала False Lash Effect на Max Factor

колекция грим Pink Irreverence на Lancome

серум за очи Benefiance NutriPerfect на Shiseido

Teint Renergie R.A.R.E. на Lancome

Daisy на Marc Jacobs Femme L’eau Freche на Boss

хидратиращ крем Aquasource на Biotherm

крем Aroma Perfection на Nuxe

серия Nivea Visage Expert Lift

Свеж, женствен и изтънчен флорален аромат на виолетка, дива ягода, рубине-ночервен грейпфрут, гардения и жасмин.

Omnia Jade на Bulgari, Party на Emanuel Ungaro, Notorious на Ralph Lauren

Nude на Dior Pink Punk & Black на Lancome и Paradise Exotic 403 на Guerlain

Леко и свежо флорално ухание за по-топлите месеци на мандарина, касис и фрезия, ориенталска лилия и българска роза в комбинация със сатенено дърво в основата на аро-мата.

Hypnose на Lancome и Extra-Vollume Collagene на Loreal

При покупка на осно-вен крем получавате подарък още почист-ващ гел и лосион. Другите комплекти от серията включ-ват енергизираща грижа за кожата – Multi Recharge, грижа за мазна кожа – Biopur.

Color Trend - сенки и молив за очи в едно, червило и гланц за устни в едно на Avon.

Почиства и свива порите, премахва излишната мазнина и овлажнява кожата, като същевременно се бори с пигмента-цията и петната. Серията за кожа с не-съвършенства включ-ва още измиващ гел и матиращ флуид.

Нова формула с двой-но действие: хиалуро-нова киселина, която осигурява плътност и усещане за лифтинг и екстракт от ана-сон, който подсилва производството на колаген и възстано-вява контурите на лицето.

Lancaster Retinology UltraLift Prox на Garnier и Derma Genese на L’oreal

Тази палитра има 2 нежни и стилни цвя-та за дневен грим, който лесно можем да превърнем във ве-черен, като добавим по-тъмните нюанси във външния ъгъл на клепачите.

Това е нашата маскара заради новата четчица с по-голям диаметър, с която нанасяме грима по-лесно по цялото продължение на миглите, без да ги слепваме.

Новата пролетна ко-лекция грим на Аарон де Мей ни допадна заради пънк-рок нюансите цикламе-но, блестящо черно и розово. За умере-ните рокаджийки има и бледорозова алтернатива, ако черното не подхож-да на деловите им ангажименти.

Специална грижа за деликатната зона на околоочния контур под формата на серум, който тар-гетира дамите на 50+ и решава много проблеми свързани с кожата в тази дели-катна зона.

Новата R.A.R.E. тех-нология присъства и във фон дьо тена за удължаване на ефекта от козме-тичната програма. Кожата на лицето е подмладена, лицеви-ят овал – стегнат, а колагеновите влакна – укрепени.

Нов

о ощ

е:

Нов

о ощ

е:

Защ

о го

изб

рахм

еЗа

що

го и

збра

хме

74 01 27.02. - 26.03.09


ВИДЪТ СПЕЦИАЛИСТЪТ

В 11 клас с най-добрата ми приятелка се разговорихме за грима. Сега уче-ничките знаят всичко за тънкостите на “макияжа”, но тогава (края на 80-те, английската гимназия, проверка на главния вход да не би да сме с черни чорапи, накъдрена коса или... не дай Боже, червило), посветените бяха малко и ние не бяхме сред тях. Дружно заключихме, че “за нищо на света няма да се гримираме”, защото е “ужасно неестествено” и че най-неестественият еле-мент на грима е, разбира се, червилото. Единственото, което мога да кажа в своя защита днес е, че тогава устните ми бяха естествено плътни (и още са такива) и червени (вече не са). Досещате се за продължението – на абиту-риентския бал аз отидох почти без грим (друга приятелка ме натисна да ме “пооправи, за да не приличаш на призрак на снимките”), а моята дружка от лигата на противниците на червилото пристигна с цялостен грим, който и днес би засрамил звездите в Kodak Theatre. Тя беше ослепителна, всички се смаяхме, а аз за първи път се усъмних, че имам най-хубавите устни в класа. От този ден нататък приятелката ми и аз станахме твърди клиенти на българските червила “Ида”. Нека да се знае, че те още тогава бяха близо до заветната мечта – максимален комфорт, съчетан с наситен и траен цвят. И не ми разправяйте, че сигурно са били с ланолин, а той бил от животински произход. Да, така е, но прониква прекрасно в устните, подхранва и пред-пазва, така че, ако в червилото има ланолин, не се плашете. Просто не го оставяйте да се развали, защото мирише неприятно. Срещу което, между другото, не са застраховани и червилата с растителни мазнини.Веднъж видели се с червило, “което им стои”, малко жени се отказват от свойството му да преобразява, а още по-малко се задоволяват с една фор-мула и един нюанс. Повечето от нас не спират да търсят перфектното червило с почти същото настървение, с което търсим перфектния мъж, като искат от него все повече и повече. Аз от своя страна намерих своето перфектно червило точно преди 10 години. Казва се Long Last Soft Shine и е на Clinique, или по-скоро беше, защото от Clinique явно не вярвят, че са по-стигнали съвършенство, затова го спряха и замениха с други, които според тях по-добре отговарят на потребностите на жените. А те са:

АНАТОМИЯ НА ЧЕРВИЛАТАнаписа Александра Божимирова | снима Момчил Христов | грим Лора Николаева | модел Преслава @ Ivet Fashion

ПОВЕЧЕ ОБЕМНезнайно защо всички искаме устни като на Ким Бейсингър. Тези от нас, на които не им стиска да си вкарат сили-кон или рестилан, все още разчитат на червилото си за целта. Как става? С помощта на силикони, които дават допълнителен обем, (Кiss Kiss Extreme/Guerlain, High Impact Lip Colour SPF 15/ Clinique), на съставки, които предиз-викват прилив на кръв към устните и ги карат “да разширят” обема си, на такива, които засилват естествения синтез на колаген и хиалуронова кисе-лина и правят устните по-плътни, (Joli Rouge/Clarins, Rouge Volupte/YSL, Lipsick Vibrazione/Collistar), на оптични час-

тици, които създават илюзия за обем (Rouge Allure/ Chanel, Phyto Lip Shine/Sisley), на молекули, които засилват обмяната на веществата в устните и така уплътняват и обновяват кож-ната тъкан (молекулата Pro-Xylane в L’Absolu Rouge/ Lancome, предизвикала революция в козметиката).

ПО-МАЛКО ВИДИМИ БРЪЧКИТе пречат на равномерното разнасяне на червилото, а тези около устните предизвикват “разтичане”. Как ни спа-сяват? С формули, които изглаждат и покриват равномерно, (L’Absolu Rouge/Lancome), с такива, които съдържат ново поколение синтетични восъци

(Signature Lipstick/Estee Lauder, на което 10 химици са посветили 1500 часа) и (Rouge Allure/ Chanel, Rouge Interdit/Givenchy, Rouge Volupte/YSL, Wanted Elixir/Helena Rubinstein – ултралеки восъци и масла), на такива, които ускоряват регенерирането на кожните клетки, (Joli Rouge/Clarins), на фиксира-щи агенти, които “държат червилото на място” (Кiss Kiss Extreme/Guerlain – 10% повече пудрени частици от обикновените червила), на комплекси с “лифтинг ефект”,(Lipstick Vibrazione/Collistar). Те гарантират стегнат и добре оформен контур, без излизане на червилото извън очертанията на уст-ните – нежелан ефект, който би могъл

76 01 27.02. - 26.03.09


КОЗМЕТИКАТА ВИДЪТ

77


да сполети всекиго. Справка: устните на Анджелина Жоли в последните 20 мин от “Подмяната”.

ХИДРАТАЦИЯПочти няма жена, която да не се оплаква от сухи или напукани устни. Препоръчваме третиращи продукти, специално създадени за ексфолиране и подхранване. Но най-важна е тект-стурата на червилото, защото то е на устните през целия ден, и ако не хидратира и подхранва, усилията ни са напразни. Днес няма уважаваща себе си марка, която да не се старае червила-та й да са и пълноценна грижа. Повече-то вече не изполват ланолин, не е еко. Разбира се, има много растителни и синтетични алтернативи, така че да сме с “нахранени” и предпазени устни и пак да сме “зелени”: всякакви растител-ни източници на мастни киселини, ри-циново масло, масла от карите, кайсие-ви ядки, алое, бадем, влагобалансиращи

комплекси, получени в епруветка. Никоя марка не разкрива как точно задържат влагата в устните и предпазват (като изключим очевидното присъствие на слънцезащитни филтри и масло от карите), така че най-сигурният тест е проверката първа ръка. Сред най-под-хранващите са: High Impact Lip Colour SPF 15/Clinique – богат на пептиди, Joli Rouge/Clarins, Phyto Lip Shine/Sisley, Rouge Interdit/Givenchy и Color Riche/L’Oreal – богати на мастни киселини, Perfecting Lipstick/Shiseido – с масло от макадамия, Wanted Elixir/Helena Rubinstein – с пчел-но млечице, L’Absolu Rouge/Lancome – с тайнствен влагозадържащ комплекс.

ЦВЯТНай-непосредственото послание на червилото, правилният избор на който може да се сравни само с избора на “правилната” малка черна рокля. Добрите козметични марки отделят толкова средства за разработване на

“космически” технологии за цветове, че чак сме на път да се почувстваме виновни, че го правят заради нас. Уникалните открития са: пигменти, обвити в кристални естери, (Rouge Volupte/YSL), многослойни, отразява-щи светлината течни кристали също като в телевизорите, (Rouge Interdit/Givenchy), кръгли пигменти за матов завършек, (Kiss Kiss Extreme/Guerlain) или извлечени от обвивката на класиче-ските пигменти за по-плътен и траен цвят, (Wanted Elixir/Helena Rubinstein), комплекс, който пресъздава техниката на осветяване в киното, (Rouge Dior/Dior), смес от масла, използвани преди само в глосовете, (Signature Lipstick/Estee Lauder – за несравним блясък).

ЗАЩИТАЗащото устните са изложени на непре-къснат стрес. Всички показани червила пазят от вредностите на средата, но отличниците са: High Impact Lip Colour

ВИДЪТ СПЕЦИАЛИСТЪТ

78 01 27.02. - 26.03.09


SPF 15/Clinique, Rouge Volupte/YSL – и двете с широкоспектърна слънчева защита, Rouge Allure/Chanel, Lipstick Vibrazione/Collistar – с витамин Е, верен страж срещу свободните радикали, Phyto Lip Shine/Sisley – със захарни естери.

ДИЗАЙНЗащото червилото е статус символ и индикация за вкуса ни. Затова опаковка-та му има значение.

ПРАКТИЧНИ СЪВЕТИ Червилото се пробва върху устни-те. Има тестери за всеки цвят, но искайте от консултантите клечка за уши, с която да ви “отлюспят” малко червило, което вие да разнесете с чистите си пръсти по устните.

Купувайте само цветове, за които сте убедени, че ще сложите. Старо, но желязно правило: тъмните и ярки червила смаляват, светлите и неу-

трални увеличават устните. Можете да експериментирате със смели и ярки цветове, но знайте, че те стоят само на идеален тен – т.е., налага се да сложите фон-дъотен и пудра - яркото червило привлича вниманието към несъвър-шенства по лицето.

Единственият начин цветът върху устните да е идентичен с този в гил-зата е, като първо ги обезцветите – с коректор или фондъотен и пудра.

За да бъде червилото по-трайно, очертайте устните с подходящ мо-лив, после запълнете с него, а отгоре положете червилото. Моливът за-дължително е с цвета на червилото или по-светъл. Видимо очертаните устни са демоде.

Не купувайте блясъци и балсами в бурканче, ако нямате четчица. Ще си подхраните ноктите, а не устните. Най-добре е да са в тубичка.

1 Rouge Interdit/Givenchy 48 лв.

2 Phyto Lip Shine/Sisley 58 лв.

3 Rouge Dior/Dior 54 лв.

4 New Chic/Pupa 30 лв.

5 Joli Rouge/Clarins 39 лв.

6 High Impact Lip Colour SPF 15/Clinique 38 лв.

7 Rouge Volupte/YSL 62 лв.

8 Color Riche/L’Оreal 20 лв.

9 Signature Lipstick/Estee Lauder 44 лв.

10 Lipstick Vibrazioni di Colori/Collistar 38 лв.

11 L’Absolu Rouge/Lancome 49 лв.

12 Rouge Allure/Chanel 52 лв.

13 Kiss Kiss Extreme/Guerlain 53 лв.

14 Perfecting Lipstick/Shiseido 48 лв.

15 Wanted Elixir/Helena Rubinstein 56 лв.

От магазините за селективна козметика и дрогериите.

79


ВИДЪТ УДОВОЛСТВИЕТО

РАЗСПАСАНА КОМАНДА

Отивам на час за тонизиращ масаж с цитруси заради идеята да видим с как-во толкова те третират по СПА сало-ните, че обещават да те тонизират. И така, като наскоро СПА потърпевша отговорно заявявам, че този експери-мент има най-дълготрайния резултат от всички, на които съм ставала субект. И ефектът е най-вече уловим с нос. Целия ден след терапията всичко в радиус два метра от мен мирише на масажното масло – лимонено свежо и тръпчиво. В ролята си на натурален ароматиза-тор цял ден разпръсквам освежаващо дзен ухание на лимони, портокали и грейпфрути. Щеше всичко да си остане

просто на ниво нос, ако не са жилес-тите ръце на терапевта Юлия, които свършват останалото. Пренареждат всяка малка част от мен и цялото ми тяло започва да работи като добре конструрирана поточна линия. „Ремон-тът“ тръгва от стъпалата и всички точки, които според Юлия давали им-пулс на жизнеутвърждаващите процеси в тялото. Най-голямото удоволствие за моето тяло обаче се оказва концентрирано в поразения ми от плексит гръб. Имам си го за спомен от пресметливата ми хазяйка от първите години на сту-дентството, заради която се налага-ше да вземам отрезвителни студени

ежедневни душове дори в най-мразо-витите дни. Накратко, цитрусовата терапия е супер. Имайте предвид, че към нея получих и още екстра инфор-мация, като например че не е добре да ходя често на механичен антице-лулитен масаж, защото той си е жив бой. Разбрах и как точно да приуча организма си да изпива с лекота около 4 литра вода на ден. Вече съм наясно и че според аромотерапията цитрусовите масла имат тонизиращ ефект най-вече върху психиката и мисловната дейност и не толкова драстично върху кожата и тялото.

Beautymed SPA е на ул. „Стара планина“ 32 тел. 02/ 944 26 59, моб. 0896 772 101

КОД: FRESH

СПА ТЕРАПИЯ С ЦИТРУСИ, ИЛИ ЧУВСТВОТО ДА СИ АРОМАТИЗАТОРнаписа Рада Христова

Мога да го ям в несметни количества. Обичам го чист, млечен, ноазет или с цели едри лешници. На малки парченца, които да се стопят в устата докрай.Със спомена за този топъл вкус съм полегнала на масажното легло в един приятен СПА център в град Сандански, където две миловидни терапевтки ще ме намажат с шоколад. Взела съм си душ точно преди процеду-рата, обута съм в онези трогателни намеци за прашки, наречени еднократ-ни бикини, и си представям хубави неща. Стаята е затъмнена, наоколо са пръснати три-четири ароматни

свещи, музиката е малко изнервяща смесица от дзън, чук, мяу и някакъв нечовешки тънък тембър. Едната от терапевтките тихичко излиза от ста-ята и се връща с... пластмасова кофа с размера на голяма тенекия за сирене, в която е забодена дървена гредичка. И започва голямото мазане. Не улавям стратегия в нанасянето – и двете мажат където им падне. Докато си лежа като току-що приготвен еклер. Вече съм кафява и в лице. Завиват ме с прозрачно фолио и електрическо одеало. Оставят ме насаме със себе си и шоколадовата ми кожа. Близвам рамото си – блякс! Прека-

лено мазно и с дъх на масажно масло или зехтин. Има-няма половин час и моите две шоколадови жрици се появяват пак. Инструкциите са да се полея само с вода. Останалото е познатото – масаж от стъпалата до върха на ушите. Чудесен. В този салон СПА процедурата с шоколад върви с чаша бяло вино на финала. Което ме навежда на идеята следващия път да се подложа на терапия с вино. Що се отнася до шоколадовата - заслужава си. Дори и само защото едва ли при други обстоятелства ще се окажете така обилно намацани с шоколад в тоя живот...

КОД: CHOCOLATEСПА ТЕРАПИЯ С ШОКОЛАД, ИЛИ ЧУВСТВОТО ДА СИ ЕКЛЕР написа Мария Касимова

В името на всички СПА теории, приятелки с перфектни тела и гладки кожи, цен-трове за козметични чудеса и терапевти вълшебници решихме да се подложим на три от най-предпочитаните СПА терапии в момента - с шоколад, с цитруси и с кафе. Отидохме, видяхме, опитахме и накратко споделяме това, което се случи.

80 01 27.02. - 26.03.09


КОЗМЕТИКАТА ВИДЪТ

Нямаше да се подложа на терапия с кафе, ако не ми беше подарък за рожде-ния ден. Притеснява ме СПА центърът, където трябва да се събличам гола пред непозната жена -специалист, тя да ме обтрива (даже направо жули) с утайка от кафе, после да се къпя, после да ме маже цялата с нещо топло и кафяво, което иначе обичам да пия сутрин за разбуждане, да ме повие като пиле с найлон и да ме остави насаме с мислите ми под едно електрическо одеяло. И така отлагах цели седем месеца. От интернет страницата на студиото избирам релаксиращата терапия с кафе. Струва ми се тонизираща и някак по-премерена в сравнение например

с процедурата с морски хлорофил или ритуала ягоди със сметана. СПА студи-ото се казва “Сабина”, моите приятели го бяха избрали след съветване с други приятели, които имат навика да ходят по такива места. Връчват ми едно найлоново пакетче с размер 2 на 2 см с бикини за еднократна употреба. Няма да издам нищо повече освен това, че ми стават... Но най-страхотната част от преживяването „терапия с кафе“ всъщ-ност е масажът. Класически и цялостен. Толкова цялостен, че ми разтриват всеки един от петте пръста на ръце-те, стъпалата, глезените, корема и предната част на раменете. В един мо-мент усещам, че съм млъкнала и просто

наблюдавам с мисълта си как масажист-ката ме разглобява на съставните ми чаркове. Отвинтва ми и главата и след това обръща лично внимание на всеки мой съставен елемент. От време на време отварям очи, за да проверя дали не се е сменила с друг. Не остава и по-мен от болката във врата ми, схванала ме след надухване с климатик. Изобщо тръгвам си с леката и пружинираща походка на човек, който не само ухае на кафе от най-неподозирани места по тялото си, но и е сглобен като нов.

СПА студио „Сабина“ - кафе терапия с масаж на цяло тяло - 55 лв.; класически масаж на цяло тяло - 28 лв. www.spastudiosabina.com, тел: 983 66 33

КОД: COFFEE

СПА ТЕРАПИЯ С КАФЕ, ИЛИ ЧУВСТВОТО ДА СИ ЕСПРЕСО написа Радмила Младенова

снимка Shutterstock

81


ВИДЪТ КАК РАБОТИ

Продуктите, които наричаме анти-стрес и енергизиращи, са създадени в резултат на откритията в една срав-нително нова или по-скоро новопризна-та дисциплина, наречена аромакология. Тя се основава на научни проучвания за влиянието на ароматите върху психич-ното ни състояние. То пък е елемент на хомеостазата или физиологичния ба-ланс на организма. Той от своя страна

се повлиява от ендокринната, имун-ната и автономната нервна система. Всеки ароматен стимул предизвиква верижни реакции от страна на всяка една от тях. Съвкупността от тези реакции е равна на резултат с енерги-зиращо, успокояващо, “презареждащо”, стимулиращо интелекта или друго действие. С този механизъм, макар и чисто емпирично, човечеството е на-

ясно още от младенческата си възраст. Справка: благоуханните масла, използ-вани в античността. Съвременната аромакология обаче прави, или по-скоро формулира един много важен извод: упо-требата на определени ароматни про-дукти директно повлиява себеусеща-нето на този, който ги използва. Кара го да изпитва определени настроения, (звучи като заместител на някои забра-

ЛЮБИМЦИ СЪС ЗАРЯД АНТИСТРЕС И ЕНЕРГИЗИРАЩИ ПРОДУКТИ написа Александра Божимирова | снима Момчил Христов

1и 6 Хидратиращ и енергизиращ балсам за тяло и ексфолиант, от Clarins, цена 79 лв. всяко. С етерични масла от мен-та, розмарин, здравец.2 Третираща вода Eau Dynamisante от Clarins, цена 89 лв. Едно пръсване и ся-каш си я бил венозно. С етерични масла от лимон, пачули, мащерка, розмарин,

подъбиче.3, 4 и 7 Енергизиращи таблетка за вана, душ-гел и 100% етерично масло, от L’Occitane. Цени: 6 лв., 26 лв. и 33 лв. С етерични масла от мента, бор и розмарин. 5 Енергизираща вода от Shiseido. Цена 68 лв. Блаженство за сетивата с дъх на

детелина, звездевиден анасон, жасмин, ирис и бял мускус.8 Масажно олио с папая oт Greenland. Цена 18 лв. Има и с етерично масло от зелен лимон, с ванилия. Активизира.9 Масажно масло за тяло с цитрус и бадем от Weleda – пионери в натурал-ната козметика. Цена 27 лв.

82 01 27.02. - 26.03.09


нени субстанции, но не е!), зарежда го с енергия, или го отпуска, или възста-новява усещането му за хармония. (със самия него, не и със средата). Има една много важна разлика между този вид продукти за тяло и т.нар. парфюмни. Целта на последните е да предизвикат благоприятно за нас впечатление у околните, а аромакологичните са ори-ентирани към подобряване на възпри-

ятието за собственото ни същество. По силата на обстоятелствата други хора се оказват със същите координа-ти по нашата ос време-пространство и така те също попадат под въздейст-вието на избраните от нас ароматни продукти. Ефектът върху тях обаче е несравним по сила и продължителност.

Енергизиращите и релаксиращи продукти могат да са ароматерапевтични, тоест задължително работещи посредством етерични масла или аромакологични, то-ест такива, на които е “позволено” да ни въздействат и с помощта на синтетич-ни аромати. На нашия пазар марките, които предлагат такива продукти, не са много. Тук обаче редакторът показва своите любимци.

10 Ароматно масло за тяло и вана с розмарин от Darphin. Цена 118 лв. Съдържа черен пипер, лимон, зелен чай, етерично масло от розмарин.10, 15 и 17 Спрей за възглавница за спо-коен сън, релаксираща ароматна свещ, пяна за вана от L’Occitane.Цени: 34, 38 и

37 лв. С етерични масла от лавандула, чаено дърво и мушкато.12 Ексфолираща сол от Greenland, цена: 17 лв. С масла от кокосов орех и манда-рина. Успокоява, презарежда.13 Еаu Pure от Biotherm. Цена: 80 лв. Успокоява сетивата и презарежда. Със

зелени цитруси, ревен, лотус, зелен чай, пачули и мускус.14, 16 и 18 Масло за тяло, скраб и душ-гел с релаксиращ ефект. Цени: 89, 79 и 37 лв. С етерични масла от лайка, здравец и босилек. Отморяват и успо-кояват.

От магазините за селективна козметика и дрогериите.

83


ВИДЪТ АРХИТЕКТУРАТА

снима Clement GuillaumeПроектът на легендата Жан Нувел бе завършен в средата на миналата година и както много от сградите на френския архитект се приближа-ва опасно близо до произведение на изкуството. Под индустриалната обвивка от графитеносив бетон Нувел скрива по неговите думи една „вселена от белота и дълбочини”. Той не се впуска в излишни детайли, а залага на класическата комбинация между бяло и синьо (плочките и вода-та) и слънчевата светлина, която прорязва драматично интериорите. Les Bains des Docks предлага външен олимпийски басейн, още 11 вътреш-ни, балнеолечебен център с турска баня и сауна, фитнес и кафене. Всичко това е част от мащабен план за регенерация на пристанищната част на френския град. След престижната Pritzker Prize, след този проект 2008 наистина се превръща в една от най-силните години в кариерата на 62-годишния архитект.

Жан Нувел е на www.jeannouvel.fr

ПЛУВЕН КОМПЛЕКС LES BAINS DES DOCKS Льо Авър, Франция

снима Bebete ViegasПри проектирането на този дом бразилското архитектурно студио UNA arquitetos се води от един основен принцип – да интегрира къща-та максимално в линията на пейзажа, като представи контрапункт на характерното на областта гъсто застрояване. Рамкиращите стени са изградени от камъни, събирани в местността, а централно разположе-ната бяла кула всъщност крие в себе си кухня, комин, воден резервоар и отоплителна система. Наклонът на терена спомага за естественото разделяне на сградата на три успоредни нива. Градината върху покри-ва, басейнът, нарочно симетричен с повърхността на близкото езеро, и възможността за отваряне на почти всички вътрешни помещения към природата (чрез стъклени плъзгащи се врати) спомагат за усеща-нето за къщата като неделим детайл от средата. Наложената стъ-паловидна архитектура е превърната в предимство – например под басейна и прилежащия солариум са разположени билярдната маса и част от складовите помещения. Проектът, който струва 195 000 евро, бе завършен през 2008.

Повече за UNA arquitetos на www.unaarquitetos.com.br

КЪЩА В ЖОАНОПОЛИСщат Сао Пауло, Бразилия

снима Catherine Tighe и Eduard HueberКметството на Ню Йорк планира да отвори тази пролет първата секция на новия парк High Line, базиран върху едноименната вече нефунк-ционираща железопътна линия от 1934. Фактът, че High Line прорязва наситеното с индустриални сгради пространство на западен Манхатън, и то на десетки метри височина, поставя предизвикателства пред всеки опит за реконструкция и реновация на сградите по маршрута му. Семплата и светла галерия Marianne Boesky в Челси се справя с пробле-ма, като просто интегрира релсовия път и съответно бъдещия парк в своя екстериор. Проектът за 4.5 млн. долара на Deborah Berke & Partners Architects „поставя” върху старата бетонна основа бял тухлен куб, скосен откъм фасадата на парка. Резултатът е двуетажно изложбено пространство, сервизни помещения за подготовка на експонатите и дори малък апартамент върху обща площ от 1000 кв.м. Напълно доста-тъчно за галерия, която специализира в представяне на млади и все още не прекалено известни художници, скулптори и визуални артисти.

Галерията е на www.marianneboeskygallery.com, а повече за новия нюйоркски парк ще откриете на www.thehighline.org.

ГАЛЕРИЯ MARIANNE BOESKYНю Йорк, САЩ

написа Ивайло Минов

84 01 27.02. - 26.03.09


ДИЗАЙНЪТ ВИДЪТ

03

02

01

04 05 06

ПО-ХУБАВИ НЕЩА STOCKHOLM FURNITURE FAIR Е ПРИМЕР ЗА ТОВА КАК ТРУДНИТЕ УСЛОВИЯ РАЖДАТ ПРАКТИЧНИ И КРАСИВИ ИДЕИ

написа Тича Дичева | снимки архив на компаниите

Ако между 4 и 8 февруари не сте били сред посетителите на Stockholm Furniture Fair, вижте някои нови скандинавски идеи за хубави мебели и в България. Още в края на 2008 се знаеше, че 2009 ще е мрачна година с празни банкови сметки и много провесени носове. И в света на дизайна има финансова криза. Дизайнерите се връщат към масовата реалност - по-малки бюджети, по-достъпни материали и по-хитри технологии. Възникнал през 50-те в Швеция, Дания, Норве-гия и Финландия, скандинавският дизайн е обвързан със следвоенната обстановка, която провокира създаването на модерни и функционал-ни мебели за голяма маса потребители. Но сърцето на скандинавския дизайн остава вярно на простотата. В него няма място за суета или блясък. Най-често използваните материали са дърво и стомана, пластмаса и емайлиран алуминий.Мебелното изложение в Стокхолм, макар нито толкова шик като това в Париж (22-26 януари), нито толкова мащабно като това в Милано (22-27 април), показва още веднъж на света, че силното му оръжие е локалният контекст и тук няма място за унилост и драма – и без това хората ежедневно се справят с лошото време и доминан-тен мрак. За четири дни светът разглежда най-доброто от сканди-навския дизайн под формата на мебели, осветителни дела, аксесоари за интериора и текстил.

01 Закачалката и поставката за списания Sparks от Offecct са от лакиран метал в ярки монохромни гами. От Gamma Design - София, ул. „Христо Белчев“ 8. www.fritzhansen.com

02 Полилеят WING е по дизайн на Monica Forster и е представен все още като прототип от компанията за осветителни тела Zero. От Kinnarps - София, бул. „Арсеналски“ 9. www.zero.se

03 Трите масички Etage на щанда на Offecct са подобие на триетаж-на цветна сграда. Плоскостите са от ламиниран шперплат. От Gamma Design

04 Креслото Cartoon на Swedese е разработено през 2008 от GamPlus-Fratesis, а сега е с различни тапицерии – кожена и текстилна. От Marticom - София, ул. „6-ти септември“ 55А. www.swedese.se

05 Столът Rin на Hiromichi Konno е основна атракция на щанда на Fritz Hansen. Rin е хармонична сплав между японски и датски ди-зайн. От Gamma Design. www.offecct.se

06 Столът Louis IX на Offecct е изработен от рециклирани бутилки от шампоан и сапун, прeтопени при висока температура и пре-върнати в компоненти за мебели. От Gamma Design

85


ВИДЪТ ДИЗАЙНЪТ

Slow Chair на братята Бурулек е просторен и приличащ на нисък и олекотен вариант на фотьойл стол. Той има специ-ална възглавница за сядане и две малки за облягане. Към него е предвидена и табуретка в същия стил. Предлага се в три цвята: патладжанен, кафяв, червен и сметанов.

Цена: от 3480 лв. до 5280 лв. от ADOB Design - ул. „Цар Самуил“ 49, София

Patchwork е диван, чийто меки форми могат да поемат от малка група приятели до еднолично комфортно полягане. Различните размери модули за сглобяване развързват въобра-жението на бъдещите му притежатели. Изборът е измежду шест подвижни и осем статични конфигурации винаги с по четири цветни вариации или пък семпло и компактно канапе.

Цена: от 3134 до 7463 евро от Ligne Roset - ул. „Доспат“ 23, София

Чекмеджетата Stack дефилираха за първи път миналата година на миланското изложение през април. Те смело предиз-викват установените привички по отношение функцията на шкафовете с чекмеджета и привличат погледа със своята подвижност и ярки цветовете.

Цена: 8 чекмеджета - 2250 евро, 13 чекмеджета - 3380 евро от „Склада“ - ул. Г. Бенковски 11, ет. 4, София

Столът Mr. Impossible е олицетворение на техническата иновативна мисъл, която съчетава два поликарбонатни кор-пуса посредством суперсложна и за първи път изпробвана ла-зерна технология. Прозрачен и деликатен за разлика от други пластмасови събратя, г-н Невъзможен е гарантирано удобен за дълго застояване заради приятните си извивки и форма.

Цена: 267 евро от Gamma Design - ул. „Христо Белчев“ 8, София

ИСКАМ ГИ ВЕДНАГАЧЕТИРИ НЕЩА, КОИТО СИ ХАРЕСАХМЕ В МАГАЗИНИТЕ ЗА ДИЗАЙН

написа Тича Дичева | снимки архив на компаниите

86 01 27.02. - 26.03.09


ДИЗАЙНЪТ ВИДЪТPi

ctu

re ta

ken

in O

pio

, Alp

es-M

arit

imes

, Fra

nce

.

Тоалетна вода Прасковен цвятДеликатно плодово изкушение с дъх на пролетПредставете си овощна градина в Прованс, натежала от цветя и плодове. L'OCCITANE създаде нов лимитиран аромат Тоалетна вода Прасковен цвят: сладостна като зрели праскови, свежа като утринни цветчета, с дъх на пролет.

София, бул. Витоша 62, тел. 02/ 981 25 90, 089 856 58 84; ул. Шишман 12Б, тел. 02/ 980 74 51, 089 793 44 30Mall Варна, партер, тел. 052/ 57 67 36; 089 553 78 48

87


ЖЕНА КАТО НИКОЯ ДРУГА

Откъм банята се чува шумотевица. Плискане на вода, цамбурване и нещо като бебешки смях и възклицания. Една жена придържа потопеното във ваната няколкомесечно бебе и нещо му говори. То се усмихва и протяга ръчички към водата, където са всич-ките му гумени патета и където днес получава поредния си урок по плуване. Под урок той всъщност разбира много цамбуркане, опити за изтласкване с крачета, поредица потапяния под водата за по няколко секунди и... цял час заедно с мама и Александра. Мама седи наблизо и го наблюдава, а Александра е жената, която го движи напред-назад в топлата вана и му говори някакви успокояващи бебешките притеснения неща. Водата го гали и той опреде-лено се чувства щастлив. Точно тези занимания са любимото му време от деня вече от два месеца насам. За този период е усвоил потапяне на главичка под вода, гмуркане за няколко секунди и вече не се страхува от водата. От днес вече се опитва да отскача с краче-

та към плаващите наоколо играчки...Разбира се, под вещото ръководство на Александра.В деня, в който присъстваме на открития му урок по плуване, навън е студено и поледицата заплашва да пързулне хората встрани от начерта-ните им планове. Само че Александра здраво е стъпила в графика си. Тя вече е изпратила двете си по-големи деца на училище, а най-малкият член на семейството отдавна е в детската градина. Приключила е с часа си и при зъболекаря и това е поредната точка от програмата в иначе обикновената сряда. След урока на Александра й пред-стоят няколко часа в лабораторията за слънчево-земни въздействия, където е част от екипа за конструиране на прибори за изследване на Земята от Космоса. Съвсем сериозно. След това ще заведе 14-годишната си дъщеричка на урок по цигулка или пък 8-годишния син - на китара. Накрая ще прибере най-малкия член на семейството от детска градина и вкъщи заедно ще си играят

на „Пътешественици“, защото и без това нямат телевизор, „а и е доста по-забавно да откриваш света различ-но и приключенски“.Александра има приказно излъчване на малко момиче с много и шарени мисли в главата. Като я видиш, не можеш да кажеш, че е майка на три деца, инженер по електроника, при това с титла, при-добита в Русия, в Санкт-Петербургския електротехнически университет преди 14 години.

В свободното си време тя е инструктор на малки бебета, които обучава на раз-лични движения и практики във водата.

Чрез тях те развиват физиката си правилно и изучават света чрез много игри, движение, забавни задачи и дълго време, прекарано само с родителите. Започнала е да практикува тази мето-дика преди 14 години. Тогава покрай неврологичните проблеми на малката

РУСАЛКА В БАНЯТА АЛЕКСАНДРА, С КОЯТО ДА СЕ ГМУРНЕШ

написа Радмила Христова | снима Десислава Панчева

88 01 27.02. - 26.03.09


си дъщеричка Александра започва да се интересува от методиката на Фирсов – руски лекар, изготвил цяла система от водни упражнения и практики, кои-то подпомагат правилното развитие на малките деца и се борят ефективно с различни проблеми в ранната детска възраст. След като преборва успешно проблема на детето си, с което буди възхищението на лекуващите лекари, тя започва да наблюдава и инструкти-ра и други бебета и деца. Продължава да го прави и до днес – вече 14 години. Казва, че децата, с които се е занимава-ла, са над 200, но отдавна е спряла да си ги води на списък. Имала е такива с церебрална парализа, с хемофилия, дру-ги, изпитващи ужас от водата и нуж-даещи се от помощ, за да преодолеят страховете си. Най-голямата част от тях сега са здрави и енергични малчуга-ни, които искат да играят в басейна в компанията на други като тях. Казва, че най-добрият момент да се започне с водните занимания е около месец след раждането, защото тогава бебетата

все още чувстват водата като позна-та и много приятна среда.„Тази методика не е нещо ново или необикновено. Къпането е част от еже-дневните грижи за малкото бебе - прос-то ние го правим по-дълго, по-забавно и във ваната, а не в бебешкото корито.“Интересувам се защо, след като е преодоляла проблема на собственото си дете, Александра е избрала да прак-тикува това и с други. Отговаря ми така: “Има майки, които, докато са по майчинство, скучаят и се чудят какво да правят с бебето си. А те не знаят колко съвършени са техните деца и колко много неща умеят, които ние самите не можем.”Ясно, казвам аз, значи това е ня-какъв вид здравословен начин на живот...“Това е начин да се забавля-вате повече с детето си, докато в същото време го приучавате към повече активност и движение. Давате му шанс да се развива правилно и да изучава света около себе си по един по-интересен и активен начин.”

Питам я дали има детенце, с чийто резултати истински се гордее, а тя ме прекъсва още преди да съм завършила изречението... “Не, не... Всички деца са равни и всяко едно е уникално. Когато ги гледам, винаги се чудя как може толкова красиви деца да стават толкова обикно-вени възрастни. “Докато я гледам как с удоволствие си играе с бебето във ваната, се чудя как може точно тази жена да се занимава с космическа електроника. „Има неща, които не ние избираме, а те ни избират нас. Просто спечелих стипендия и за-минах в Русия да уча електроника. Като се върнах в България, стана така, че си намерих работа по специалността. Така че за мен това е Божия воля. Работя в прекрасен колектив, а и научните разра-ботки в тази област са наистина много интересни и е жалко, че в България космическите изследвания не са приори-тетни направления на държавата.“Когато Александра говори за себе си, изстрелва думите набързо, като че ли не желае да губи време за това. Когато става въпрос за деца обаче, тя може да говори с часове, без да се измори или да се отегчи. Даже напротив - колкото повече говори за тях, толкова по-силен става пламъкът в очите й. “Като ги гледам и виждам тяхната красота. Те не просто са красиви - съвършени... Как-во се случва после с всички тези красиви лица?!”

Александра е първото лице от рубриката ни „Жена като никоя друга“. В нея ще ви представяме жени с уникални занимания, невероятни съдби и характери. Неповторими жени. Такива, за които си говорим помежду си с възхищение.Избрахме да открием рубриката с Александра, защото тя владее страховете от гмурването в непознатото. Вярваме, че така ще навли-заме в дълбоките места на женските съдби с по-широко отворени очи. И ще сме сигурни, че последната глътка кислород, поета преди гмурването, ще ни стигне до следващото изплуване за още въздух.

89


УТОЧНЯВАНЕ НА ЖАНРА: CHRISTMAS ESCAPEНай-сигурният начин да се спасиш от коледно-новогодишния празничен цикъл е да си грабнеш шапката и да изчезнеш нанякъде, докато врявата утихне и животът се върне в руслото на нор-малността. Как и защо се е стигнало дотам е предмет на отделен анализ. Ако не ме лъже интуицията, все повече хора изпитват органична непоноси-мост към този пазарно дирижиран карнавал и целия „сет” от кухи риту-али, популистки кич и клишета, който

върви заедно с него. Да се чупиш често е въпрос не само на вкус, но и на психо-логическо оцеляване. Както впрочем и на известни финансови възможности…На пръв поглед най-лесно изглежда да си купиш новогодишен пакет за някоя от примамливите дестинации, рекламира-ни от туристическите агенции. Това е част от същата празнична схема, която се мъчиш да разчупиш и далеч не ти гарантира спасение от чалгата на живота. Дали ще те настигне в Париж, в Кайро или в Атина, по плажовете на Варадеро или на далечния остров

Пукет, няма особено значение. Важен е жанрът, в който влизаш, независимо от цената. Или по-точно философията на жанра…

ИЗБОР НА ДЕСТИНАЦИЯ: БАНСКА ЩЯВНИЦА,СЛОВАКИЯДостатъчно е да забиеш пръст в средата на картата: Банска Щявни-ца се намира само на петдесетина километра от Крахуле – словашкото селце, обявено за географски център на Европа още през XVIII век. Впрочем

ЕМИГРАЦИЯ В ГРАДА НА ДЖУДЖЕТАТАЕДНО ПЪТЕШЕСТВИЕ НА ПИСАТЕЛЯ АЛЕК ПОПОВ ДО ЕДНО МЯСТО, КЪДЕТО НИКОГА НЯМА ДА ВИ ХРУМНЕ ДА ОТИДЕТЕ

90 01 27.02. - 26.03.09


ПЪТУВАНЕТО

за титлата се борят още няколко населени пункта в Украйна, Литва и Полша, но позицията на Крахуле изглеж-да най-убедителна. Според легендата в селската църква се явил ангел, който донесъл вестта за уникалното мес-тоположение на Крахуле. Местните астрономи извършили съответните изчисления, потвърждаващи чудното свидетелство.Идеята да се насочиш към центъра на Европа вместо към периферията сама по себе си е достатъчно екзотична. Трудно би ти хрумнала самостоятелно, ако някой не те открехне – това е ме-ханизмът, по който най-често се озова-ваме на подобни места. Но ако трябва да сме честни, тъкмо тук е и главната опасност. Приятелите, които са ни посветили, обикновено вярват, че трябва да споделяме ентусиазма им, и искрено се огорчават, когато не реагираме според очакванията им. Ре-алността винаги се оказва по-различна. Не непременно по-лоша, просто друга. Докато не се избавиш от предварител-ните представи и не го възприемеш със собствените си сетива, мястото никога няма да ти хареса.

ДОТАМ И ОБРАТНО: ПРИБЛИЗИТЕЛНО 2 Х 900 КМ.Ако си изтървал евтините полети до Виена, Братислава или Будапеща, си струва да се вдигнеш с кола. Банска Щявница е почти равно отдалечена и от трите града – около 150 км, които иначе трябва да се минат с рейс или влак, освен ако някой услужлив приятел не се навие да те откара. Пътят от София до Будапеща е към 770 км. Плюс още 400, ако си забравиш талона на колата на сръбската граница и разбе-реш за това чак в Крагуевац. Е, може да рискуваш и да си спестиш разкарва-нето - на практика никой не ти иска шибания талон при преминаването на следващите граници, но предпо-лагам, че ако не е у теб, веднага ще те накарат да го покажеш. При ПТП също следва да го представиш, така че по-добре не рискувай. Ако наистина си го забравил на границата, а не си го изръсил, докато си пикал като прос-так край пътя, вероятно сръбските полицаи ще ти го предадат с известно съчувствие. Ако имаш някоя излишна

бутилка, редно е да почерпиш. Ако ре-шиш да продължиш, вместо да плюеш на цялата работа и да отидеш на ски в Боровец, ще ти се наложи да преспиш в Белград или в някой от крайпътните мотели. Идеята да се раздели пътя на две не е лоша по принцип, особено ако си падаш по сръбската скара. На другия ден с пресни сили атакуваш останала-та част от пътя.

ЗАНИМАНИЯ ПО ПЪТЯ: ДЕБИЛНИ, НО ЕФЕКТИВНИ!Както и да го смяташ, си е бая път, затова е добре да имаш компания и подходящ музикален фон. Тиролският йо-делинг действа неочаквано ободряващо. Същото важи за Рамщайн и пънк-рока, редуващи се с арии от популярни опери. Рано или късно обаче музиката писва. Какви разговори да избягваме? Преди всичко за смисъла на живота и за изя-сняване на отношенията. Последните могат да доведат и до ПТП. Най-подхо-дящи са игрите, свързани с ненапрягащи мозъка операции. Например играта на диета или на мол, които представля-ват осъвременен вариант на обичаната и досега игра на филми. В първия случай трябва да се назоват храни или ястия, започващи със зададената буква, като целта е да имат възможно най-малко калории. Пример: сланина – 1 т., салата – 3 т. Играта на мол следва аналогичен принцип – целта е да се назовават кол-кото се може повече марки и стоки със съответната буква с тази особеност, че престижът на марката няма никакво значение, т.е. „Персил“ и „Прада“ тежат еднакво. Макар да изглеждат дебилни, подобни занимания те карат да забра-виш за разстоянията. Само с буквата „с” например прекосяваш половин Унга-рия на диета! С „и” си на словашката граница. По завоите в планината може да послушаш Верди за разпускане. Влиза-нето в Банска Щявница става задължи-телно със съпровод на йоделинг.

ЗНАКЪТ НА САЛАМАНДЪРА: ЛЕГЕНДАТА ЗА ГЛАНЦЕНБЕРГ.Докато пасял стадото си, някакъв овчар забелязал нещо да блещука в тревата. Навел се и що да види - един гущер-саламандър държал в устата си бучка чисто сребро. Овчарят поразро-вил наоколо с гегата си и почти веднага

Алек Попов определено мрази да пътува като турист. За мото е взел думите на физика Ервин Шрьоднгер: цялата работа не е да видиш неща, които никой досега не е видял, но да видиш онова, което всички виждат по начин, по който никой досега не го е видял… Пътуването винаги е някаква форма на бягство, смята той. Бягство, което ти дава шанс да останеш насаме със себе си и мислите си, да излез-еш от клишето за себе си, да се дистан-цираш от контекста. Но има и неща, от които не може да избяга. Когато пътува извън България, не пропуска да пъхне в багажа си някои от преводните си книги – по възможност на езика на страната, в която отива. По-скоро за талисман, отколкото от самохвалство. Особено когато минава с кола през Сърбия. Вярва, че по някакви причини това би му спес-тило дребнавото заяждане на местните катаджии, ако случайно го спрат. От една страна, всеки знае, че писателите са шматки и няма какво да им се приди-ря толкова, освен ако, разбира се, не са мъртво пияни. От друга страна, трудно ще им изкопчиш рушвет – не само ня-мат, но и повече от всичко мразят да да-ват. От трета, току-виж те изтипосал някъде, че може пък да има и влиятелни фенове... Я по-добре да го пуснем поживо, поздраво!

Неговите талисмани по пътя за Банска Щявница бяха сръбските издания на "Мисия Лондон", "Спътник на радикал-ния мислител" и "Черната кутия", която беше публикувана неотдавна под заглавие "Пси у ниском лету". Унгарското издание на "Мисия Лондон", както и сборникът с разкази на чешки "Зелевият цикъл", който се появи в началото на 2009.

91


лъснала сребърна жила. Така започва легендата за Гланценберг – планината, по чиито склонове е накацала Банска Щявница. Нарекли я Блестящата (от Glancen – нем.), тъй като среброто било толкова близко до повърхността, че отблясъците му се виждали отдалеч. Всичко това трябва да се е случило доста отдавна, като се има пред-вид, че експлоатацията на залежите води началото си още от времето на келтите. Разцветът на рударството обаче настъпва през средните векове. Среброто на повърхността отдавна е изгребано, копачите влизат все по-навътре в земните пластове. Планина-та е надупчена от шахти и коридори като швейцарско сирене. Никой не знае точната им дължина, но според местните хора става дума за стотици километри. Входовете към галериите често се намират в самите мазета на къщите. Изградена е сложна систе-ма от дренажи и изкуствени езера, тъй като водата е основна движеща сила за повечето съоръжения. Градът процъфтява - в трезора под главната улица се съхранява сребърният резерв на Австро-Унгарската империя. Тук

отваря врати и едно от първите висши училища по минно дело в Европа. Но в края на XVIII век находищата са на изчерпване. Германските миньори си заминават, оставяйки след себе си масивни каменни домове и километрич-ни тунели, из които още ръждясват грубоватите им сечива. Мините са за-творени окончателно чак през ХХ век, споменът за специфичната миньорска култура обаче е жив. Символът на града е саламандърът, а по улиците все още могат да се срещнат възрастни мъже в черна миньорска униформа и бастуни с посребрени дръжки във форма на секач. Дори мините продължават да носят приходи, макар и под формата на ту-ристическа атракция.

НАДЗЕМНИАТРАКЦИИ & ЛОГИСТИКАБанска Щявница е известна с ниските си температури дори през лятото. Фактът, че живакът се е продънил под нулата обаче, не означава, че непремен-но ще има сняг. Градът се намира на височината на София, а околните баири едва достигат 1000 метра. Така че, ако някой те покани на ски, имай едно наум!

Но ако извадиш късмет, може би ще успееш да се възползваш от новите вле-кове и писти, които започват недалеч от центъра. Местните твърдят, че снегът се задържа чак до април. Стига да падне веднъж. Ако все пак държиш непременно да си натъртиш задника, най-близкият ски курорт е Скалка. Нами-ра се над Банска Кремница, съвсем близо до Крахуле. Цените в Скалка донякъде компенсират сравнително кофтите писти, но не и целия път, който си бил дотам… За утеха може да се напъхаш в СПА центъра, кацнал на билото, срещу 7 евро, а на връщане да разгледаш Банска Кремница. Това е вторият миньорски център в района, където навремето са вадели злато. Градът е по-малък от Щявница, но има стени, което обикно-вено прави впечатление на туристите. Разбира се, би могъл да отскочиш и до прословутото Крахуле, за да се снимаш пред знака, указващ центъра на Европа, колкото и профанско да изглежда.Скромните условия за зимни спортове всъщност са отървали Банска Щявни-ца от незавидната участ на Банско. Градът е под закрилата на ЮНЕСКО. Планираното застрояване е срещнало

92 01 27.02. - 26.03.09


ПЪТУВАНЕТО

решителна съпротива от местното население, което някак е осъзнало, че качеството на живота е обратно пропорционално на количеството излят бетон. Старите къщи усилено се преустройват в семейни хотели и пансиони. Масовият туризъм е ограничен до здравословния минимум за сметка на неорганизираните, ала редовни гости, които се стичат от цяла Централна Европа, привлечени от магическата думичка автентичност. Хора на изкуството и на бизнеса (но не от типа „добре облечени бизнесме-ни”), студенти и други интелектуалци изграждат една, общо взето, друже-любна общност с умерено артистичен профил. Знакът „Оръжието забране-но” не се среща никъде. За сметка на това знакът „Пушенето забранено” те преследва на почти всяка крачка. Единственото място, където все още можеш да се отдадеш на този вреден, но приятен навик необезпокоявано, е мрачната пицария в центъра на града. Съдържателят на локала явно е пре-ценил, че тази гражданска смелост го освобождава от всякаква отговорност по отношение на пиците, в резултат на което трудно ще видиш някой да се храни там…Местата, където можеш да похапнеш сносно, всъщност не са чак толкова много. „Кахелман” и „Под старим местом” са най-приличните ресторан-ти, при това на твърде разумни цени. Щявница е по-известна с кафенетата и баровете си, предлагащи богат избор от стилове и концепции. Чайната „Кло-пачка“ се помещава в старата градска камбанария. Собственикът й прекар-ва по половин година в Хималаите и това си личи. Може да избираш между стотина вида чай, да се стоплиш с гре-яна медовина, да си поръчаш наргиле. Другите форми на пушене са забранени. Струва си да посетиш и бар „Либре-са”, който се намира в преддверието на истинска мина. Ако ти хрумне да изследваш вътрешността й, не е зле да имаш фенер или свещ подръка. Направи го преди, а не след третата водка, и се погрижи да предупредиш останалите накъде си тръгнал.

В РАЗДЕЛА „И ДРУГИЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ”ВЛИЗАТ:Замъкът, напомнящ зловещия замък от едноименния роман на Кафка. Музеят на минното дело. Калварията – нео-

бикновен архитектурен ансамбъл от XVIII век, кацнал на един от хълмовете край града, посветен на стъпките на Христос по пътя към Голгота. Езерата, при положение че не е много студено. Ако след всичко това ти се прииска да се стоплиш, на около 12 км от Банска Щявница се намира Склене Теплице – прочут минерален извор с темпе-ратура над 40°. Басейнът е изграден около самия извор в нещо като пещера. Вътре не пускат повече от 15 души наведнъж, така че най-сигурно е да си запазиш час по телефона, за да не висиш на опашка.

ЛИЧНОТО ОТКРИТИЕ: ДЖУДЖЕТАТА ПРОДЪЛЖАВАТ ДА КОПАЯТ.Където има рудници, сребро и злато, задължително се появяват и джуджета-та. Ако се съди по барелефа на цен-тралния площад, малките брадатковци са играли важна роля в историята на града. Най-убедителното доказа-телство обаче са самите подземни съоръжения. Учените и досега се дивят на изключителната прецизност, с ко-ято са били прокопани. В древността никой освен джуджетата не е разпо-лагал с подобно ноу-хау! Най-вероятно първите копачи са били мъниците от югоизточния клон на джуджешката раса, обитаващи Трансилвания. По принцип местните жители избягват тази тема. Стане ли дума за джудже-та, махват с ръка и подхвърлят: „О, те продължават да си копаят!” Привидно небрежното отношение издава сякаш скритото напрежение между двете общности. Прави впечатление, че вхо-довете към повечето галерии са запе-чатани, другаде са монтирани тежки метални врати и решетки, очевидно с цел да се ограничат контактите. Че дейността в мините продължава, се потвърждава и от факта, че от време на време на черния пазар се появяват редки минерали, чийто произход не буди съмнение. Колкото повече мислиш за джуджетата, толкова по-осезаемо става присъствието им! Започваш да откриваш следите на специфичната им култура в наглед дребни детайли като характерната чеснова супа. Типично джуджешко изобретение, как-вото и да твърдят конструкторите на национална идентичност! Или пък греяната медовина.Да срещнеш джудже обаче е почти толкова трудно, колкото – снежен

човек. Ако все пак ти стиска, може да влезеш в мината под Либерса. Най-добре навръх Коледа или Нова година, когато се смята, че малките същества са привлечени към повърхността от глъчката и вкусните миризми. След двайсетина крачки ще откриеш, че ме-талната врата е леко открехната. Не се стряскай, ако свещта ти внезапно угасне като духната от вятър. Поспри и кажи високо: „Heil ”. Както се знае, джуджетата са леко темерутести или, ако бъдем политически коректни, прос-то следват различен модел на комуни-кация. Възможно е в отговор получиш шут в задника или да чуеш нещо, което привидно няма никаква връзка. От сор-та на „D ha-ab st” например. Което на старонемски (езикът на джуджетата

– б.а.) ще рече „Du hast”, както се пее в песента на Рамщайн и означава „Ти имаш”. Каквото и да става, винаги от-говаряй „Dankunga”, сиреч “Danke” Ако последва мълчание, значи разговорът е изчерпан и джуджето иска да си вър-виш. За да се ориентираш по обратния път, следвай музиката. Имай предвид, че джуджета рядко си хвърлят думи-те на вятъра. Щом ти е казало „D ha-ab st”, значи има причина. Ако те е ритнало – още повече. Замисли се какво всъщност имаш... А не какво нямаш… Тогава може би ще започнеш новата година по нов начин.

93


ЧЕТЕНЕТО

1 2

3

Едни обувки от една витрина викатедна жена: с нас ще излезеш от капаните,от седемте си отеснели кожи,от калния квартал и от кълчищата,с които всеки ден те омотава,от непосилието да си в тристадействителности, роли, същности,задачи, работи, таксита едновременно,обуеш ли ни, ще избягашот кухненския бокс,от кучешките глутници,от теснотията на навикаи от широките ръце, които те пилеят,ще се изтръгнеш от безмилостнитепритежания, от десетте излишни килограмаи от ожесточеното лице на огледалото,ще се изплъзнеш през халката,ще се промушиш през ключалкатаи ще прекрачишнаправо в нежните си унеси,в обятията на копнежа,в мечтаната магия и т.н.

Едни обувки от една витрина викатедна жена, тя всеки ден оттам минава,понякога се колебае, а в други дни дори не спира.Едни обувки от една витрина викатедна жена, в джоба й шумолят банкнотите,може да си ги купи с някоя от картите,ами ако са нейните обувки…ако са нейните, ще я дочакат.Ами ако не са и ги обуе?Ами ако пък вече й е все едно?Ами ако наистина се втурне в неизвестността,ами ако куражът й е свършил,ами ако се счупи токчетои не се мярка пукнат обущар наоколо?Ами ако я стискат, ами да й хлопат по-добре ли е?Ами ако я отведат толкова надалеч,че няма връщане?

Едни обувки от една витрина викатедна жена, ще вземе да ги пробванай-накрая.

Едни обувкиот една витрина викатедна жена

с нас ще напуснеш скукатаще потанцуваш пакпо улици раззеленени ще се втурнешще срещнеш любовта отновоземята ще обиколиш

последен чифт от твоя номерпоследен шансв края на зиматаиначе целият багаж е в тебеготов да отпътува

Купува ги,обува ги и денподир изтеклата гаранциятокът на лявата се счупваи няма пукнат обущарнаоколо

Едни обувкиот една витрина викатедна жена

Тя няма пукнат лев,а и обувки нямаТя има само триста работии три децарастат и ту я радват, ту разочароват

Тя няма пукнат лева и обувки няманяма копнежи и мечтае самода й разсрочат сметкитеза парното, навреме да си плаща тока,че както й го спряха оня месецмечтае още как ще върже двата краяи днес, и утре ако е възможно

Едни обувки от една витрина викатедна женаНо откъде да ги измъкнетия проклети двайсет леваи от кого назаем да ги вземеи как да върже после двата края

Пък и платненките сами я носятпо пътяа колко път я чака още боже, божичко

БАЛОНИ ЗА ДЕНЯ НА ПОТРЕБИТЕЛЯ

Мирела Иванова

94 01 27.02. - 26.03.09


Един мъж, изкусителен като ябълкаЕдин мъж, изящен като аспержаЕдин мъж, бъбрив като гроздеЕдин мъж, напращял като диняЕдин мъж, скучен като бананЕдин мъж, общителен като зелкаЕдин мъж, лютив като репичкаЕдин мъж, зеленоок като кивиЕдин мъж, уязвим като прасковаЕдин мъж, страстен като доматЕдин мъж, лукав като патладжанЕдин мъж, зелен като краставицаЕдин мъж, затворен като кайсияЕдин мъж, предизвикателен като тиквичкаЕдин мъж, раздразнителен като лукЕдин мъж, безхитростен като чушкаЕдин мъж, съблазнителен като ягода

Нищо лично, просто си се мотаяпо пазара в петия денна протеиновата диета.

Сякаш се появяват от нищотонейните принцове –по съвместителство бармани,инструктори по кормуванеи пропаднали скулптори,а накрая дори и един осветителв Киноцентъра –правят й вятър, обожават я тягостно,носят я на ръце, обладават я,любят я и тогавае господарка на къщата, на съдбата,пребоядисва стаите, шета, два сантиметранад земята хвърчис чиниите, с чашите,с рамене и корем пори въздуха.После се случва така,че си тръгват заедно с къщите,с ръцете и с вятъра, с всичкотои тогава оставадо гуша в любовни руини и дългове,в сополи и сълзи, шарки и грипове,а наоколо се прескачат децата й –Любов бясната, кривогледата Вяраи лакомото й изтърсаче Надежда,с часове расте, все на нея ще й се случи.

НИЩО ЛИЧНО

ВСЕ НА НЕЯ ЛИ ДА Й СЕ СЛУЧИ

МИРЕЛА И ДУМИТЕ Нейните стихове не търпят да стоят затво-рени между две корици. Затова изскачат от страниците и тръгват накъдето им видят очите. Миналото лято Мирела Иванова ги чу да кънтят след биенето на камбаните на най-висо-ката катедрала в света. Думите й се разнасяли над огромния площад в Улм от 111-метровата готическа кула в изпълнение на актьори от местния театър. Преди това, през 2004 г., ги беше видяла плъзнали по рекламните билбордове на най-оживените места в седем немски града, отпечатани в ярко червено и розово. Срещала ги е върху дипляни с картички, във фоайето на хамбургския хотел „Хайат“, в метрото. Тази есен дори ги завари в затвора на баварското градче Бамберг при осъдените за особено тежки престъпления. Където и да попаднат обаче, нейните стихове променят погледа на хората, обръщат ежедневието им, сменят посоката им. Те й донесоха немската награда за съвременна поезия от Източна и Югоизточна Европа, две национални награди (за „Памет за подробности“, 1993, и за „Еклектики“, 2000), наградата „Христо Г. Данов“ за 2003 г. в раздел българска художест-вена литература.За Мирела Иванова поезията е един всеобщ език. Тя успява да я открие даже в тежките пазарски чанти на Римската стена, в блъсканицата на трамвая от „Лозенец“ към центъра, в клаус-трофобичните размери на кухненския бокс, в трескавата смяна на таксита между работата и училището на дъщеря й Зорница. Нейната дарба на алхимик превръща досадните битови подробности в стихове, в които да се огледяш и познаеш. И все още не е позволила зачеркването на поне 40 задачи от списъка за деня да я зачеркне са-мата нея. Тя продължава напред, подобна на танк, покрит с цветя, жилава като шопска пръчка, как-то сама казва. В момента е в Бамберг, Германия, с едногодишна стипендия, осигурена от домакини-те. Благодарение на нея ще се появи и най-новата й книга с 11 разказа и 11 стихотворения.

95


АФИШЪТ

ретроспекции разказва „колко е лесно да бъдеш влюбен на 20 години и колко е трудно да бъдеш разлюбен на 40 години“. Много стабилно присъствие на дебютантката на професионална сцена Ирмена Чичикова (номинация за поддържаща роля).

„ЖЕНИТБА“, 25 МАРТСпектакълът на ДТ - Пазарджик, а не едноименната постановка на Народ-ния театър, въпреки че и тя има две номинации (Рени Врангова и Марин Янев). Във версията на Гаро Ашикян комедията на Гогол сменя на бърз каданс смешно с тъжно, лирика с гротеска. Монолозите (особено тези на Добрин Досев, номинация за поддържаща роля) имат емоционалния мащаб на епос, разказвайки един цял живот само през дребен детайл, като изтърканите чехли на Подкальосин например. Тук би могло да има и още номинации – на Люд-мила Митева в ролята на сватовница-та и за сценографията и костюмите на Милена Пантелеева.

„РАДОСТ ЗА МОЕТО СЪРЦЕ“,23 МАРТМного силен дебют на режисьора Мла-ден Алексиев и на сценографа Деница Аргиропулос (и двамата номинирани в тази категория) на сцената на ДТ - Ло-веч. Пиесата на Керил Чърчил разказва

ВИЖТЕ НАЙ-ДОБРИТЕПАРАД НА НОМИНИРАНИТЕ ЗА „ИКАР“ СПЕКТАКЛИ

„КАЛИГУЛА“, 19 МАРТЯвор Гърдев (номинация за режисура) умее да сложи пръст в раните на свои-те зрители и пак да остане над злоба-та на деня. Сега го прави чрез пиесата на Камю и темата за човека, загубил вярата, ценностите и илюзиите си в

историческите и социалните ката-строфи. Идеите на екзистенциализма, зародил се след тоталната разруха на двете световни войни, са болезнено ак-туални и сега. Условното им пренасяне в римския императорски двор уедрява мащаба на сблъсъка между свобода и несвобода, власт и произвол, цинизъм и морал. Трупата на варненския театър успява да издържи на мащаба и да овладее този спектакъл на единия дъх, както го нарича Явор Гърдев. Калигула на Димо Алексиев (плътно актьорско присъствие и номинация за главна роля) не е умопомрачен тиранин, а смъртен, решен да постигне невъзможното –

божествената свобода, дори през кръв и през краха на собствената си импе-рия. Безсловесните сцени с повиване тялото на Друзила, танцът на Калигула като Венера (музика Калин Николов, хореография Виолета Витанова и Ста-нислав Генадиев) и античната голота на Димо Алексиев правят атаката вър-ху сетивата на публиката още по-бру-тална. Никола Тороманов (номинация за сценографията на „Калигула“ и „Вален-тинов ден“) окончателно хипнотизира зрителя, хвърляйки го почти буквално на арената на действието.

„ИЗКУСТВОТО ДА СМИТАШ БОКЛУКА ПОД КИЛИМА“, 26 МАРТНай-добрата адаптация на текстове на Бергман за сцена през последните десетина години. Заслугата е на Десислава Шпато-ва (номинация за режисура). Тя е успяла да обедини три поколения актьори (ДТ - Пазарджик) в елегантен и чист спектакъл, който в реално време и

„Изкуството да смиташ боклука под килима“

написа Анелия Янева | снимки архив САБ

Театралните събития на 2008 г. се случиха надалече от ул. „Раковски“. Индикатор за това са и номинациите за награда-та на Съюза на артистите „Икар“. Имената и заглавията в основните категории сега са с адрес Варна, Пазарджик, Ловеч... Софийският театрален салон (19 - 26 март) с мото „Вижте най-добрите“ ще компенсира дисбаланса, като събере на сце-ната на театър „София“ извънстоличните претенденти за наградата. Там ще е театралният епицентър през март. В началото е тежката артилерия.

„Калигула“

96 01 27.02. - 26.03.09


АФИШЪТ

Пламен Марков е режисьор на постановка-та, с която ще се открие сцената на Мо-дерен театър. Репетициите на „Божест-вата на касапите“ са вече в последния си етап. Актьорите са Ирини Жамбонас, Кристина Янева, Пенко Господинов и Иван Радоев. Автор на пиесата е Ясмина Реза. Познаваме я от „Арт“ (реж. Пламен Марков), поставена още от Леон Даниел със заглавие „Изкуство“, и от Атанас О’Махони в ДТ - Ловеч, и „Живот Х 3“ (реж. Явор Гърдев).Това е първата постановка на „Божест-вата на касапите“ в България. Едни от най-успешните й реализации са през 2008 г. - в Париж с участието на Изабел Юпер и режисирана от самата Реза и в Лондон с участието на Рейф Файнс.

„Тайбеле и нейният демон“

написа Анелия Янева | снима Цветелина Ангелова

една проста история – семейство очаква завръщането на дъщерята след дълго отсъствие, но като прекъсва начесто и връща лентата, повтаряйки почти буквално отделните епизоди. Всяко повторение обаче е с различен финал, който драматично променя посоката на историята.Актьорите (номинация за главна роля на Ленко Гурков) са затворени с четири стени в тясна кухня, която прилича на шарена кутийка. Публиката ги наблюда-ва през отвор с размерите на про-зорец, сякаш воайорства от балкона насреща. Върху четвъртата стена откъм залата случващото се в кухнята се повтаря в черно-бели кадри и реално време.

„ТАЙБЕЛЕ И НЕЙНИЯТ ДЕМОН“, 22 МАРТРежисьорът Пламен Марков и Мира Каланова (номинация за сценография) разказват с доза ирония тази притча на нобелиста Исаак Башевис Сингер. Млада жена е изоставена от съпруга си, но по еврейските закони няма право на втори брак. Една мистична история за страстната връзка на жена и демон подсказва на влюбения в нея Алхонон как да я спечели.Топъл и затрогващ спектакъл на ДТ - Стара Загора. В него също има още потенциални номинации - за Тигран Торосян и Константин Икономов.

Казват за пиесите на Ясмина Реза, че са висок булевард. Това компли-мент ли е, или високомерие?Зависи кой го казва. Ако под булевард се разбира, че текстовете й са комуника-тивни, това има основание. Но според мен е високомерие, защото за разлика от булевардните пиеси тя няма амби-цията да угажда на публиката. И въпре-ки това пиесите й не са хладни и ениг-матични, да говорят много и нищо да не казват, което обикновено се харесва на критиците. Когато дадох „Арт“ на драматурга на Народния театър Константин Илиев, той каза, че това е булевардна пиеса. След това немски-те театрални критици я обявиха за най-добрата пиеса на годината и той промени мнението си. „Арт“ издържа в „Зад канала“ сто представления. Дори ние не го очаквахме – в крайна сметка кой се интересува, че някой купил бяла картина. Всеки един проблем при Реза обаче е погледнат с интелигентно чувство за хумор.Един от големите английски критици, Майкъл Билингтън, харесва пиесата, но въпреки това казва за Реза нещо доста язвително и саркастично - че се опитва да представи своя мравуняк като планина.

Каква е „бялата картина“ този път?Историята е също толкова проста, колкото и в „Арт“. Сбиването на две 11-годишни момчета, едното избива предните зъби на другото, става повод техните родители да се срещ-нат, за да обсъдят проблема. Започва разговор, който постепенно обръща темата и ситуацията. Семейства-та, които отначало са изглеждали монолитни, се оказват пред разпад, а всеки от четиримата постепенно се отказва от намеренията, с които е започнал разговора.Има два типа драматургия. При единия човек бързо се ориентира от някаква интродукция какво се е случило дотук и после следи какво става оттам нататък. При другия тип, от който са Харолд Пинтър и Ясмина Реза, зрите-лят се чувства така, сякаш подслушва случаен разговор на съседната маса. От отделни реплики той трябва да възстанови историята на говорещите и техните взаимоотношения. Защо-то те не се чувстват задължени да обясняват. Ти сам трябва да събереш картината от отделните парчета. И в това е тръпката.

ВИСОК БУЛЕВАРД

97


АФИШЪТ

написа Антония Ковачева

СЪЛЗИ И УСМИВКИ ОТ ХОЛИ-БОЛИ-ВУД

“Беднякът милионер” (Slumdog millionaire) не е разказ за шоуто “Стани богат”, въпреки че целият сюжет се развива около популярното тв състе-зание. Не е и проникновен анализ на индийското социално дъно, нищо че главните герои носят под ноктите си калта на бордеите. Написан от сценариста на “Време за мъже” Саймън Бофой по романа “Въпроси и отговори” на индиеца Викас Сваруп и заснет от британеца Дани Бойл в Индия с индий-ски изпълнители, “Беднякът милионер” е страшна, но романтична приказка.Осемнайсетгодишният Джамал се озо-вава на състезателния стол в индий-ската версия на “Стани богат”. Той е момче за всичко в една от стотиците ин-дийски компании за телефония, израснало в мумбайския квартал Дхарави – най-го-лямото бедняшко гето на земята с над 2 млн. жители. Водещият на шоуто скоро губи чувството си за превъзход-

ство, защото Джамал дава един след друг верните отговори. Точно преди последния въпрос сигналът възвестява прекъсване, прожекторите загасват, а младежът е откаран в полицията. Там подозират, че необразован сирак като него отговаря правилно чрез някаква измама. Докато цяла Индия тръпне в очакване на инфарктния финал, разпи-тът на Джамал ни връща към история-та на неговото детство и причината

за участието му в “Стани богат”. Пред тази история за верски кланета, деца, на които вадят очите с лъжица, за да просят по-успешно, проституция, глад и убийства, героите на Дикенс изглеж-дат галеници на съдбата.Най-ценното качество на “Беднякът милионер” не е в мащабния разказ, в криминално-моралистичната интрига или в музиката на един от най-прочу-тите млади композитори на индийско-то кино - Раман. Самият режисьор не крие, че е направил студиен филм по хо-ливудските правила на мажоритарния си копродуцент "Уорнър индипендънт", дъщерна компания на "Уорнър брадърс". Онова, заради което си заслужава и ние да приемем правилата на тази игра, са изумителните изпълнения на индий-ските деца и куражът на Дани Бойл да снима из места, където и индийските продукции не стъпват. Част от него-вата приказка е напълно истинска.

ЖИВОТЪТ В ОБРАТНО БРОЕНЕ

Бенжамин Бътън се ражда старец, с годините се подмладява и умира бебе. Това е рамката, в която Скот Фитце-жарлд е разказал една история на хар-тия през 1921, а сценаристът Ерик Рот

(“Форест Гъмп”) и режисьорът Дейвид Финчър (“Седем”, “Боен клуб”) заснеха филм през 2008. Лентата запазва загла-вието на разказа “Странният случай на Бенжамин Бътън” (The Curious Case of Benjamin Button), но променя един ключов детайл и превръща абсурдист-ката ирония на литературния оригинал в мелодрама. При Фицджералд героят се ражда старец, който няма памет, защото животът му тепърва започва, но може да говори и разсъждава като възрастен човек. Филмовият Бенжамин идва на бял свят като истинско бебе в старческа опаковка. Това превръ-ща първата половина от екранния вариант в парад на второстепенните персонажи. Зрителят скучае близо час,

докато Брад Пит започне да се прибли-жава до реалната си възраст. Чак тога-ва тръгва по-добрата част от филма. Там момчето се влюбва в момичето (Кейт Бланчет), което познава от дете, но съдбата малко ще ги разиграе, преди да разберат, че са един за друг, докато смъртта ги раздели по малко по-особен начин. “Странният случай на Бенжамин Бътън” набира скорост към края, където е трогателен до сълзи и даже философски красив. Група зевзеци обаче не са се разчувствали особено и са качили в интернет псевдотрей-лър, озаглавен “Странният случай на Форест Гъмп”. В него приликите между филма за Форест и филма за Бенжамин са повече от забавни.

„Харесвам го, защото има само две изражения на лицето. Едното с шапка, другото без”, обяснява се в любов към Клинт Истууд царят на спагети уестърна Серджо Леоне. На 78 грандът Истууд режисира като луд, печели "Оскар" след "Оскар" за това и все по-рядко си показва израженията на екрана. Когато го прави обаче, боксо-фисите удрят тавана. В „Гран Торино” (Gran Torino) Истууд е без шапка, но за-редената пушка отново е на една ръка разстояние. Пенсионираният монтьор

и ветеран от корейската война Уолт Ковалски е последният бял, хартисал в един от работническите квартали на Детройт. Непосредствените му съседи са многолюдно азиатско семей-ство (непрофесионални изпълнители). Ковалски смята „жълтите” за природна напаст, която трябва да се държи на-страна. И никак не е изненадан, когато сгащва съседското момче при опит да открадне голямата му гордост – зелен "Форд Гран Торино" 1972 г. Инцидентът ще отключи събития, които и хлапе-

то, и възрастният темерут, и целият квартал най-малко са очаквали. Фина-лът е изключителен.

АКТЬОРСКОТО СБОГОМ НА КЛИНТ ИСТУУД

98 01 27.02. - 26.03.09


АФИШЪТ

написа Александър Хаджигеоргиев

написа Елена Драгостинова

Десети март е денят, в който роман-тичната поп певица ще издаде своите нови 14 потенциални хита.

ALL I EVER WANTED - КЕЛИ КЛАРКСЪН

През 1991 г. групата издаде албума си Ten и го продаде в 12 млн. копия. На 24 март излиза новото разширено издание на тавата, която съдържа два диска и едно DVD. Луксозното издание подгрява предстоящата през 2011 г. 20-а годишнина на бандата.

TEN (DELUXE EDITION) - PEARL JAM

Чисто новият албум на любимците ни излиза официално на 3 март. В диска ни чакат 11 парчета, записани в студио. Тръпнем!

NO LINE ON THE HORIZON - U2

Боно разказваше в един филм как Па-вароти го измъчвал да напише песен – дует между двамата. Боно отказал с оправданието, че идва Великден и му

трябва време за семейството. Пава-роти отговорил, че това е моментът душата му да се отвори и да „роди откровение”. Така и станало.Не е ясно какъв точно е бил подходът на Павароти към останалите съучаст-ници в благотворителните каузи за Босна, Косово, Камбоджа, Гватемала, Тибет и афганистанските бежански лагери в Пакистан. Не е и така съ-ществено. Важното е, че в тези дуети неповторимият стил на Павароти е в мир със Селин Дион, Елтън Джон, Марая Кери, Ерик Клептън, Стинг, Дзукеро,

Андреа Бочели, Брайън Адамс, Лайнъл Ричи, Шърли Кроу, Джон Бон Джови, „Юритмикс“, Франк Синатра.Един от биографите на Лучано разказва с присмех, че резултат от дуетите била смаяната физиономия на Паваро-ти, когато четири непознати девой-чета му подвикнали: „Хай, Пав!” Не вярвам да е бил толкова смаян. Та нали цялата му кариера бе устремена към заличаването на граници – в жанрове, в стилове, в общуване.„Павароти: Дуетите” („Вирджиния рекърдс“/Decca)

ДИАЛОЗИТЕ НА ПАВАРОТИ

Подчертано мрачните дни, които напо-следък се нижат край нас, са прекрасен повод да се обърнем към себе си. Да измислим нещо светло, да подишаме в шепите на душата си, с други думи - да отслабим хватката. Имам добро предложение – албумът на норвежкия тромпетист Матиас Ейк The Door. Изданието е на ЕСМ, което за мен ви-наги се асоциира с абсолютно изпипани аранжименти, минималистични сола и много качествен звук. Ейк е поредният даровит скандинавски младеж (роден е 1979 г.), започнал с психеделик, ембиънт и прогресив рок, докато постепенно налучка вратата към джаза с участия с Чик Къриа и Пат Матини, и най-вече със стабилното си включване в групата на Ману Катче през 2007 г. Всъщност Ейк е мултиинструменталист и, както скромно се изразява в майспейса си, свири на всичко, на което е необходимо.

За необходимост младият музикант е приел тромпета, пианото, китарата, контрабаса, вибрафона и арфата. Албу-мът съдържа осем пиеси, изсвирени със собствения му квартет (Джон Балке - пиано, Стян Карстенсен – китара, Аудун Ерлиен - бас, и Аудун Кливе на ударните).Титулната The Door противно на очакванията ми предлага едно доста светло навлизане в пространството и игриво подтичване между скалите в някаква странна гоненица с ехото на собствените си мисли.

В Williamsburg сме очаровани от пре-красния диалог между пианото и тром-пета, с дъх на свободна импровизация, като особено ефектна е постлюдията.В Porvoo музикантите изглеждат доста замислени и на моменти ти се струва, че изобщо ще се откажат да свирят, но все пак изкарват пиесата докрай.Colon blues е някак ученическо и с прека-ленo патетичното си начало напомня музиката на руски филм за любов от 80-те, но след това се оправя, и то пак след намесата на пианото.Към края явно тъгата надделява и в December и Fly тонът става по-безна-дежден и отчужден от когато и да било.Радвам се, че Ейк не е добавил фатал-ното s към названието на албума си, но дори и така едва се сдържам да не изпея: This is the end, beautiful friend, this is the end.Матиас Ейк – The Door, ECM 2008

ДОБЪР ДЕН, ТЪГА

99


АФИШЪТ

написа Поли Каменова

„Запечатано с целувка. Любовни писма на велики мъже” е книга-мис-тификация. Кари Брадшоу от игралния филм „Сексът и градът” чете на Тузара избрани писма на велики мъже и го пита той на нея защо никога не й писал любовно писмо. Тузара в творческо безсилие сяда и преписва цялата книга, за да й докаже любовта си. В резултат книжарниците са нападнати от исте-рични жени, които искат да се сдобият с това издание. Такова обаче няма и британското издателство "Макмилън"

набързо запълва празнината. Сега книга-та излиза и на български. И тя е:

ЗА ЖЕНИТЕДами, не бива да си купувате тази книга. Тя е предназначена да бъде пода-рък за вас. Затова отворете списа-нието на тази страница и небрежно го подхвърлете, така че да привлече вниманието на мъжа до вас. А когато я получите, надникнете в интимния живот на някои от най-великите мъже в историята. Оказва се, че агресив-ният Наполеон е доста мрънкащ и язвителен любовник. Нежният Шуман е твърд и настоятелен влюбен мъж, борещ се със зъби и нокти за жената на своето сърце. Новаторът Дарвин е ужасно пресметлив съпруг. Геният Моцарт има удивително мръсен език. Ревностният католик Честъртън при-тежава прекрасно чувство за хумор, а Бетовен... Бетовен си е Бетовен.ЗА МЪЖЕТЕТази книга ще бъде вашето вдъхнове-

ние. Все някога трябва да разберете истината, стара колкото света – за жената са важни малките, но искрени жестове. За доказателство съста-вителката Урсула Дойл е подбрала и някои уникални писма от неизвестни войници от Гражданската война в САЩ и от Първата световна война. ЗА ХОРА С РАЗЛИЧНА СЕКСУАЛНА ОРИЕНТАЦИЯ„Отпечатъците на малките ти стъ-пала правят сенчести долини само за мен, ароматът на косата ти е като смирна и където и да отидеш, след теб се разнася уханието на канела.” Признавам, любимият ми цитат от книгата - никой друг не може да пише като Оскар Уайлд, който посвещава тези редове на своя любовник, сър Алфред Дъглас.

„Запечатано с целувка. Любовни писма на велики мъже”, под редакцията на Урсула Дойл.ИК „Кръгозор”

ЗАПЕЧАТАНО С ЦЕЛУВКА

КАКВО ЧЕТЕ МИСИС ДЖОУНС

Мисис Джоунс е заета жена и може да си позволи да чете само най-доброто. За нея е лесно да се ориентира кое е то – просто отваря неделния брой на New York Times. Седмичната класация на вестника, която следи най-продава-ните книги през седмицата, излиза от 9 април 1942 г. Основава се на седмични доклади за продажбите от незави-сими книжари, вериги книжарници и

търговци на едро из цяла Америка. За изминалите десетилетия New York Times успява да убеди повечето от читателите си, че истински успешна е само тази книга, която заслужи място в тяхната класация. Niall Ferguson, The Ascent of Money: A Financial History of the World (Нийл Фъргюсън, „Възходът на парите: финан-совата история на света”) от няколко седмици стои в първата десятка. Самият Нийл е любимец на западните медии и промотира по убедителен начин своите книги – новата му книга е „подплатена” от двучасов документа-лен филм със същото заглавие. Фъргю-сън е професор по история в "Харвард", но преподава и в "Оксфорд", "Станфорд" и други престижни университети (освен това е млад – 45 години, и при-влекателен). Автор е на няколко книги, предизвикали огромен интерес: The Pity of War, The House of Rothschild, The Cash Nexus, and Empire. През 2004 г. влиза в

класацията на TIME за 100-те най-влия-телни личности в света.За разлика от другите книги на Фъргю-сън в тази няма нищо особено новатор-ско и провокативно, напротив: той твърди, че всичко, което преживяваме днес – кризата на пазара, кредитните балони, тайните финансови сделки, се е случвало и преди, и то многократно. Авторът посочва любопитните прили-ки между краха на „Енрон” и финансови-те манипулации на Джон Лоу във Фран-ция в началото на ХVIII век. Майстор на анекдотите и афоризмите, той успява да превърне и най-сухата материя в жив разказ. Яснотата на неговите обяснения на финансовите системи доставя изключително удоволствие. Както и портретите на историче-ските личности, оказали влияние върху историята на парите.

Niall Ferguson, The Ascent of Money: A Financial History of the World

100 01 27.02. - 26.03.09

стр. 100 стр. 100

ДИЗАЙНЪТ ВИДЪТ

101

стр. 101стр. 101

АФИШЪТ

написа Мария Ландова

Често от случайната среща на фор-мален повод с неформален артист се ражда нещо интересно. На пръв поглед повод за проекта „Глобално и дълго-срочно ситуацията е положителна” на Надежда Ляхова (известен артист в съвремeнното българско изкуство) би могъл да е и стогодишнината на столи-цата. Вторият прочит обаче препраща в политическия брътвеж, фрашкан с шаблони и идеологеми за светлото ни европейско бъдеще. Столицата ни се на-пъва да се държи като европейка, което води само до трагикомични резултати.

Например нелепото ново строител-ство, чиито попълзновения Надежда Ляхова наблюдава през своята камера.СГХГ отбелязва юбилея на патрона си по възможно най-интелигентния начин – с видеоинсталацията на Ляхова. Без дитирамби, без етнография и музеен ентусиазъм. При избора на видеосюже-тите авторката тръгва от реално случили се „евростроителни” събития (2007-2008) в нейната махала „Ситня-ково“ на една камера разстояние от прозорците й. Изкопи, багери и щуращи се работници се завъртат и плавно

ИЗГУБЕНИ В СИМЕТРИЯТА

напускат злободневието. С няколко монтажни операции те се издигат над политическото и осъмват в естетизи-рания абсурд.Концепцията за изложбата е чиста и ударна. Две големи видеостени из-граждат нейния център. На тях текат видеоклиповете „Мотив 1 („Държав-ната машина“)” и „Мотив 2“ („Малка машинка“). Държавната машина е визуална и звукова метафора, която прави от безобидната фадрома враж-дебно космическо насекомо. Фадрома-та-държава ту позира в хрисима поза и проблясва с очи-прозорци, ту хищно разгръща щипки и заграбва кръвожадно жива плът от земята. Край нея за ма-щаб в трансов танц се мотаят малки човечета играчки. Това, повторено няколко пъти, добива почти мистично внушение. Малката машинка пък, обра-тно, те кара да се усмихнеш и умилиш. Там малкото булдозерче се раздвоява в неуморни и смешни хлебарки, които се щурат, целуват, изяждат, изчезват и отново се появяват, умело разиграни от визуалните ефекти.Симетрията като основен закон за протичането на промяната е и главният герой в цялата инсталация. С остроумни монтажни трикове и много вкус Ляхова реинтерпретира познат урбанистичен сюжет и кара прекроени-те лица на града да се взрат недовер-чиво през екрана. В нас.Надежда Олег Ляхова, „Глобално и дългосрочно ситуацията е положителна”, СГХГ, 5 март - 26 април

Всеки иска да стигне пръв до Дейвид Су-ифт – агентите на ФБР и хладнокръвен руски наемник Симон (който въпреки зловещото си поведение може да ви стане симпатичен заради покъртител-ната си лична история)., защото в него може да е ключът към Свещения граал на физиката и към тайната, която ще

даде невъобразима власт в ръцете на този, който я притежава и която може да унищожи света.Дебютният роман на журналиста Марк Алпърт „Последната тайна” (The Final Theory) се изстреля в челните класации на Запад и вече се превърна в световен феномен с множество публикации в Европа, Азия и Латинска Америка. Алпърт е следвал астрофи-зика в Принстън, което определено си личи. Книгата е преведена на 18 езика. „Последната тайна” (в оригинал The Final Theory) е трилър, съчетаващ вдъхновяващи научни идеи – не се притеснявайте, обяснени са така, че всеки простосмъртен да проумее що е това Теория на струните, М-теория и квантова гравитация - с престрелки с ФБР, преследване с коли и достатъчно мистика, за да ви накара да изчетете

романа със скоростта на светлината (която между впрочем се означава с c , известна е още като константа на Ай-нщайн и е равна на 300 000 км/сек., или по-точно на 299 792 458 м/сек.). Според Марк Алпърт в последните трийсет години от живота си Айнщайн се опитвал да създаде една-единствена теория, която да изясни всички сили в природата. Великият учен е вярвал, че физиката е Божие откровение. След този роман започнах да съжалявам, че не обръщах повече внимание на този предмет в училище.Интелигентен трилър, за който кри-тичката Джанет Маслин от ”Ню Йорк таймс” казва, че е „като „Шифърът на Леонардо”, но за наука”. Остава само да разберем кога излиза и филмът...Марк Алпърт, „Последната тайна”, изд. „Обсидиан”

НАУЧЕН ТРИЛЪР

102 01 27.02. - 26.03.09

стр. 102 стр. 102

стр. 103стр. 103

ИМИДЖЪТ

Имиджът е посланието, което човек изпраща на хората наоколо. Чрез него заявяваме своите достойнства, таланти и стремежи. Дори и пре-тенциите да заемем едно или друго място в обществото и деловия свят. От това как сме подбрали средства-та да изразим себе си зависи първото впечатление, което правим. Послани-ето се сформира от начина, по който изглеждаме (облекло, прическа, аксесо-ари), и от начина, по който се държим (походка, поглед, усмивка, маниери).Когато срещнем непознат човек, си създаваме мнение за него, основаващо се единствено на външния му вид. По него първо преценяваме дали е привле-кателен, приятелски настроен, с равно на нашето социално и интелектуал-но ниво и дори дали си заслужава да общуваме с него. Всички тези данни и информация се подават в нашия мозък. Собственият ни „компютър”, в който имаме безброй „папки“, създадени на база опит, обработва тези „данни” и ни дава оценки дори за характера, темперамента и професионалните качества на непознатия човек. Тази информация получаваме и анализираме в рамките на няколко секунди.Контактът се осъществява посред-ством едно сетиво - очите ни, вгледа-ни в тялото на човека пред нас. Казано направо, гледаме дрехите на хората. А след като градим толкова сериозни характеристики за другите, като се позоваваме само на външността, значи трябва внимателно да обмисляме как да се обличаме. Защото така можем да накараме другите да мислят за нас това, което ние искаме.Професионалните успехи на жените не зависят изцяло или в голяма степен

само от начина им на обличане. Но е истина, че облеклото играе важна роля в изграждането на кариера. Редица изследвания доказват обаче, че жени, които се обличат адекватно за пози-циите, които заемат, невинаги са най-успешните и не правят непременно завидна кариера. Но пък неадекватно облечените... почти никога не успяват. В същото време неподходящото облек-ло и общият външен вид не са факто-ри, които могат да повлияят отрица-телно на кариерата на един мъж. Ако той е професионалист в работата си и външният му вид е неподходящ, за него ще казваме, че „е изключително способен, нищо че изглежда така…”. В обратния случай ще липсва каквато и да било реплика. Или ще използваме езика на тялото с онова характерно повдигане на рамене зад гърба и при-мигване с очи, а накрая най-вероятно жената ще се окаже протеже на няко-го… Не е честно.Много жени избират дрехите от професионалния си гардероб, повлияни от своя произход или средата, в която са живели. И точно средата ги кара да харесват определени стилове и цве-тове. Но ако професионалната среда е различна от тяхната естествена, както е в повечето случаи, шансовете им за кариера драстично намаляват.Другият капан пред създаването на подходящ стил е модата. Ако оста-вите модната индустрия да диктува какви дрехи да носите на работа, е равносилно да накарате непознат да ви напише автобиографията.

Модата по същество е маркетингов инструмент и е естествено хората от тази индустрия да се грижат за собстве-ния си успех, не за вашия...

Те нямат интерес вие да си купите костюм, сако или пола и да ги носите няколко години. Те искат да имате дрехи, които да ползвате един или два сезона, след което да ги замените с нови. Основната причина, заради

която жените в бизнеса трябва да игнорират модата, е, че дизайнерите никога не създават мода за жени, които изпълняват служебните си задължения в реалния делови свят.Има и още една категория жени, които смятат, че като се обличат секси, ще развият по-добре кариерата си. Ужасна грешка. Да, по-голямата част от мъж-кия свят се радва на атрактивни жени, облечени в секси стил. Хвърлят им по-гледи, канят ги на мероприятия, могат дори да заживеят с тях, но безкрайно рядко ги повишават в работата или им се доверяват за важни проекти. Просто ги приемат несериозно и това естествено убива кариерата им.Други жени пък смятат, че като са стигнали една позиция нагоре по корпо-ративната стълба, това е достатъч-но условие да не променят гардероба си и да продължат изкачването със същото мишо сиво костюмче отпреди пет години. И това не е вярно. Попа-дането в клуба на висшия управленски персонал има свои правила и своя клуб-на униформа. Най-подходящото облекло за тези жени е това, което крещи „пари, стил и класа”.

Доказано е, че първото впечатление се сформира в мозъка ни между четири и седем секунди. А за да се промени това впечатление, са необходими цели две години... Вашият имидж е най-види-мото и преносимо богатство, което притежавате, затова и всеки дебют трябва да е максимално успешен. Ва-шият стил се определя само от това как изглеждате самите вие. Имиджът ви трябва да ви прави да изглеждате стабилни и приятелски настроени. В същото време задължително е да не се лишавате от своята женственост и привлекателност. Чрез имиджа трябва да можете да демонстрирате своите лични и професионални постижения.

* Имидж е английска дума и означава изобра-жение, представа, мнение, картина.

ВИЖ МЕ ПАК ИЛИ СИЛАТА НА ПЪРВОТО ВПЕЧАТЛЕНИЕ

написа Кристина Крънчева

Полът, цветът на кожата, ръстът, фор-мата и големината на ръцете и краката, кои са родителите ни, братята и сестри-те, средата, в която сме израснали, дър-жавата, където сме родени... Тези факто-ри не можем да контролираме. Други обаче владеем. Като имиджа*.

104 01 27.02. - 26.03.09

стр. 104 стр. 104

ДИМАНА РАНКОВА МЕЖДУ ПАРИТЕ И ИСТИНСКИТЕ НЕЩА

ГОТОВИ, СТАРТ!ЗА ДЕБЮТИТЕ И ХОРАТА

корица 1-4

her magazine, issue 1

Documents

vw golf

mall of sofia

karlsson orange center

adameva orange center

new york orange center

city center sofia

mall varna

phoe mall max mara