google – search, ads and apps › chapter ii

GOOGLE – SEARCH, ADS AND APPS: АНАЛИЗ НА УСПЕХА. СТРАТЕГИЧЕСКИ МАРКЕТИНГ.

ВИРТУАЛНО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО ОТ НОВО

ПОКОЛЕНИЕ.

Google – Search, Ads and Apps: Анализ на успеха.Стратегически маркетинг. Виртуално

предприемачество от ново поколение. Глава II. © Георги Георгиев.

2

СЪДЪРЖАНИЕ

СЪДЪРЖАНИЕ ................................................................................ 2

Глава II. ТЕОРЕТИЧНА ЧАСТ ........................................................... 2

Обзор на информационните източници по темата на изследването 3

Новият маркетинг ........................................................................ 13

I. Уеб сайтове от второ поколение - Web 2.0 .............................. 13

II. Въздействие върху маркетинга ................................................ 15

III. Web 3.0 ................................................................................... 17

Основни твърдения ...................................................................... 18

Списък на използваните таблици и фигури

Таблица 1 Съпоставка между фазите на състояние на СБЕ и етапите от ЖЦП. ............................................................................ 9



3

Глава II. ТЕОРЕТИЧНА ЧАСТ

Обзор на информационните източници по темата на изследването

Думата стратегия произлиза от гръцки: στραγτηγία -

командване на войските; στρατός - войска и ηγώ – ръководя.

Взаимствана е от военното дело, откъдето идва и смисълът на

понятието: план на действията за постигане на определена крайна

цел.

Интересна е релацията между думите стратегия, операции и

тактика. Метафората на войната тук е много полезна.

На макро ниво стратегия, това е планът за спечелване на

войната. На средно ниво операцията е координирано действие в

определено направление. На микро ниво тактиката представлява

конкретните действия за спечелване на отделна битка. Така една

операция може да се състои от много битки, а стратегията от

операции в множество направления.

Наблюдава се релация на включване в посока: стратегия ›

операции › тактика .

Поради масовото навлизане на този модел като инструмент за

управление на организациите, е необходимо да се дефинира

смисълът на понятията ‘управление’ и ‘стратегия’ в бизнес

контекст.

Управлението е (Бънкова, 2009; Бънкова, 2004, с.38-48):

1. Като смисъл, предназначение: Процес, който осигурява

възпроизводството и развитието на организацията и

функционирането ѝ с желано качество в дадената околна среда,

така че то да води до реализация на целите, които се преследват.

2. Като същност, субстрат: Информационен процес на

„производство на решения” на проблеми, съпътстващи



4

реализацията на организационното предназначение, осигуряващ

прокарването им на практика.

3. Като съдържание: Социалната конструкция, устройството, с

което управлението се проявява и разпознава.

4. Процес, който се характеризира още с пространствени

координати и време.

Стратегията е инструмент на управлението. „Стратегията на

организацията е указание за това, как да се преведе фирмата от

там, където се намира сега, до там, където иска да се намира в

бъдеще, т.е. тя е средство за постигане на желани резултати.”

(Панова 2008, с.67-75)

Общата стратегия на една организация се състои от йерархия

взаимосвързани стратегии. Видовете стратегии биват/ в

йерархична подредба/:

Корпоративна стратегия;

Делова стратегия;

Функционална стратегия;

Операционна стратегия.

Основен компонент на общата стратегия на една компания,

това е маркетинговата стратегия.

„Стратегията е фундаментален модел на сегашни и

планирани цели, разполагане на ресурсите и взаимодействие на

една организация с пазарите, конкурентите и други фактори на

заобикалящата среда.” (Кръстева, 2007, с.61)

Характерно за тази дефиниция е, че разглежда поставянето

на целите като неразделен, а не като отделен етап от изготвянето

на стратегията.



5

Котлър, Армстронг, Сондърс и Уонг1 (Kotler, et al., 1999, с.519-

538) разделят маркетинговите стратегии в зависимост от

позицията на пазара като: стратегии на лидера, на последователя-

претендент, на последователя и ниша-стратегии.

Стратегии на пазарния лидер/предложени с аналогия към

съответните военни термини – подчертания текст/:

1. Настъпление – Стратегия на разширяване на пазарното

пространство в посоките:

1.1. Нови потребители – стратегия на привличане на

потребители, останали извън конкретния пазар, поради незнание

за продукта или поради съпротива срещу него;

1.2. Нови предназначения/начини на употреба – откриване

на нови начини на употреба и промотирането им към

потребителите;

1.3. По-голям обем на потребление – убеждаване на

потребителя да използва продукта по-често или в по-големи

количества при всеки конкретен повод;

2. Затвърждаване на позициите – завоюване на допълнителен

пазарен дял:

2.1. Отнемане на потребители от конкуренцията –

привличане на вече съществуващи клиенти на конкурентни

марки/компании;

2.2. Придобиване на конкурент – стратегия на увеличаване

на пазарния дял чрез придобиване на конкурентна компания;

2.3. Лоялност – задържане на по-голяма част от настоящите

клиенти чрез програми за насърчаване на лоялността към

марката/ компанията;

3. Реформиране на бойните редове – подобряване на

продуктивността:

1 От съображения за крактост цитатите към този източник по нататък ще бъдат отправяни само като ‘Котлър’.



6

3.1. Подобряване на структурата на разходите – стратегия на

намаляване на разходите чрез производствени и организационни

подобрения и др.;

3.2. Подобряване на продуктовия микс – развиване на

продуктовата гама. Включва добавяне на нови продукти, с по-

високи нива на търсене и/или печалба, подобрени издания на

съществуващи марки и извеждане от пазара;

3.3. Добавяне на стойност за потребителя – подобрение на

продуктовата оферта, чрез добавяне на допълнителна ценност

за клиента;

4. Отбрана – защита на заетата пазарна позиция:

4.1. Статична защита:

4.1.1. Позиционна защита – стратегия на изграждане на

крепост около фирмените пазари. Известна още като

крепостна стратегия;

4.1.2. Флангова защита – базирана е на предположението, че

конкуренцията би атакувала слабото място/фланг на

компанията;

4.2. Реактивна защита:

4.2.1. Конфронтация – организиране на нападателни действия

като реакция на агресивните атаки на конкурентни компании;

4.2.2. Стратегическо отстъпление – отказване от слабите

позиции и фокусиране на дейността върху силните такива;

4.3. Проактивна защита:

4.3.1. Изпреварваща атака – стратегия на нанасяне на първия

удар. Основава се на концепцията да бъде нанесен удар върху

опонентите преди още да са атакували компанията;

4.3.2. Мобилна защита – агресивна защита на позициите,

която включва навлизане на нови пазари, с презумпцията да



7

бъдат използвани за основа на бъдещи нападателни и/или

защитни действия.

Шест от всичките петнадесет лидерски стратегии са насочени

към защитата. Разгледани по групи стратегии, във всяка от тях,

освен защитната, се наблюдават по три стратегии, т.е. в групата на

защитните стратегии броят е два пъти повече отколкото във всяка

от останалите групи. Това показва преобладаването на защитно

мислене в управлението при лидерска позиция на пазара.

Стратегии за последователи:

1. Фронтална атака – стратегия на директен сблъсък, с продукт-

копие2 на този на компанията-лидер. Изпълнима е при достатъчно

ресурси за предизвикване на лидера.

2. Флангова атака – нападение срещу пазарния лидер

съсредоточено в най-слабата му страна/фланг.

3. Обкръжаваща атака – атака от всички възможни страни –

отпред, по фланговете и в тил. Използва се, когато

предизвикващата компания превъзхожда по ресурси пазарния

лидер и е сигурна, че може да постигне бърз успех.

4. Заобикаляща атака – стратегия на индиректно нападение.

Заобикаляне на лидера чрез излаз на друг пазар или

използването на нова технология. Използване на акумулираните

ресурси като средства за развитие и подготовка на атака. Нейна

разновидност е стратегията на прескачане/leapfrogging/.

5. Партизанска атака – стратегия на епизодични нападения по

метода удар-отстъпление.

Ако се разгледат стратегиите за последователи на фона на

лидерските, се установява, че съотношението е едно към три. Така

освен фокусът върху защитното мислене при лидера, може да се

2 Me-too product, като имитацията сама по себе си не е достатъчна за успех на стратегията.



8

отбележи и съсредоточаване върху отбранителните за сметка на

завоевателните действия.

Пазарната реалност показва точно обратното – лидерът на

всеки конкурентен пазар е един, а последователите повече от

един.

Друга перспектива върху стратегическия маркетинг се

получава през призмата на жизнения цикъл на продукта/ЖЦП/.

Според Прайд и Феръл (Pride & Ferrell, 2007, с.232)

“Жизнените цикли на продукта, подобно на биологичните цикли

преминават през въвеждане, растеж, зрялост и спад. С

преминаването на продукта през цикъла стратегиите относно

конкуренцията, промоцията, дистрибуцията, цените и пазарната

информация е необходимо периодично да се оценяват и да се

променят. Концепцията за жизнения цикъл на продукта се

използва, за да се определят въвеждането, развитието и

прекратяването на продукта. Така компаниите могат да поддържат

печелившите и да изоставят непечелившите продукти.”

Според Котлър (Kotler, et al., 1999, с.627) етапите са пет, като

към въвеждане, растеж, зрялост и спад се добавя и развойната

дейност.

Интересна е връзката с резултатите от метода за анализ на

портфейла на Бостънската консултантска група/вж. Приложение

1/. При него се оценява стратегическата бизнес единица/СБЕ/, чрез

матрицата ръст-пазарен дял. При този вид анализ се получава

карта с четири определени фази на състояние на СБЕ. На таблица

1 е предложена примерна съпоставка между двете понятия.

Концепцията за ЖЦП е ключова по отношение на избор на

маркетингова стратегия, тъй като се вземат предвид относителният

дял на СБЕ от пазара/лидер, последовател.../ и състоянието на

развитие на самия пазар.



9

Таблица 1 Съпоставка между фазите на състояние на СБЕ и етапите от ЖЦП.

№ Клетка от матрицата

Описание Етап от ЖЦП

1 Въпрос висок ръст на пазара, нисък пазарен дял Въвеждане

2 Звезда висок ръст и висок пазарен дял Растеж

3 Дойна крава слаб ръст и висок пазарен дял Зрялост

4 Куче слаб ръст на пазара, нисък пазарен дял Спад

Според Кръстева (2007, с.172-175), при лидерска позиция и

растящ пазар, най-подходящи са стратегиите разширение на

пазарното пространство, крепост, флангова защита, конфронтация,

мобилна стратегия и стратегическо отстъпление.

Когато компанията е последовател на растящ пазар, първият

въпрос, на който трябва да си отговори е кого да атакува

(Кръстева, 2007, с.175-181). В зависимост от обекта на атака се

различават стратегии на предизвикване на:

Лидера – фронтална, заобикаляща или партизанска

атака.

Друг последовател – фронтална атака, обкръжаваща

атака;

Една или няколко малки фирми – флангова и

обкръжаваща атака;

Без директни атаки – флангова атака, фокусирана в

необслужен сегмент от пазара.

Дотук изложените стратегии се основават на презумпцията за

пряка конкуренция, която по същество представлява игра с нулев

сбор. За да може единият играч да спечели стойност, е необходимо

друг да изгуби същата стойност. Или останалите играчи групом да

изгубят същата сума, като цяло. Това е така нареченият „червен

океан” на кървавата конкуренция.

През 2005 г. Ким и Мобьорн (Chan Kim & Mauborgne, 2005,

с.19-22) предлагат стратегия, която излиза извън игрите с нулева



10

обща сума – Стратегията „Син океан”. Основните идеи са

целенасочената иновация на доставяната стойност,

минимизирането на риска и създаването на неоспоримо пазарно

пространство, което прави конкуренцията неуместна/

нерелевантна.

Стратегията „Син океан” е построена върху шест основни

принципа:

1. Реконструиране на пазарните ограничения;

2. Фокусиране върху стратегическата картина, не върху

цифрите;

3. Достигане отвъд съществуващото търсене;

4. Прилагане на правилна стратегическа последователност;

5. Превъзмогване на ключовите организационни пречки;

6. Вграждане изпълнението на стратегията във всяко ниво на

организацията.

В работата се използват ключови концепции в областта на

маркетинга, каквито са маркетинговият микс и комуникационният

микс.

Маркетинговият микс (Kotler, et al., 1999, с.109-111) се

дефинира като множеството от основните тактически

маркетингови средства, които една компания манипулира и

съчетава, за да получи желания резултат на целевия пазар.

Известен е още под името 4-те „П”3. С него се означават четирите

основни компонента:

1. Продукт;

2. Цена;

3. Дистрибуция;

4. Промоция.

3 Идва от английските думи Product, Price, Place, Promotion.



11

Услугите са особен вид продукт. Поради специфичните

характеристики неосезаемост, неделимост, вариабилност,

нетрайност и липса на притежание, маркетинговият микс при тях

изглежда по-различно. Той се модифицира и разширява до седем

”П”4 (Kotler, et al., 1999, с.646-661), добавяйки към горните:

5. Хора;

6. Материална среда;

7. Процес.

Комуникационният микс (Kotler, et al., 1999, с.756-759) се

дефинира като конкретното съчетание на реклама, лични

продажби, търговска промоция и ПР, които една компания

използва за преследването на своите маркетингови и рекламни

цели.

Основен двигател за използването на определена стратегия е

предприемането на действие. В тази посока съществен е подходът

на предприемачите за осъществяване на бизнес възможностите.

Питър Дракър (1992, с.269-324) описва, в типичния за него

менторско-илюстративен стил, четирите основни предприемачески

стратегии /останалите са производни съчетания на базовите

четири/:

1. Стратегия „Най-бърз с най-голямото”.

Базирана е на два компонента – бързина и големина. Да

бъдеш най-бърз означава да изпревариш всички останали. Да

направиш най-голямото, ако начинанието е успешно, води до

пазарно лидерство.

От значение е също да се обърне внимание не само на това

как да достигнеш върха, а и как да се задържиш там. Тук Дракър

предлага стратегия на „доброжелателен монополист”5 –

постепенно намаление на цените, правейки бранша

4 Към горните се добавят People, Physical Environment и Process 5 Терминът е на Йозеф Шумпетер



12

непривлекателен за навлизане и стимулирайки потреблението на

продукта.

2. Стратегия „Бий ги там, където ги няма”.

Съществуват два варианта на стратегията в най-чистия им

вид – „съзидателна имитация” и „предприемаческо джудо”. При

„съзидателната имитация” се наподобява съществуващ продукт,

добавя се стойност за клиента и се маркетира по-добре от

създателя на идеята. В съвременната бизнес среда е известна още

като продуктов бенчмаркинг.

„Предприемаческото джудо” намира и използва

пренебрегната от други фирми благоприятна възможност.

3. Стратегия „Екологична ниша”

За разлика от предходните две стратегии, екологичната ниша

е нещо като бизнес симбиоза. Компанията се намира в сянка,

извън светлините на прожектора и произвежда изделие,

изпълняващо ролята на компонент от продукта на друга

организация или незаменима част от определен бизнес.

Среща се в три основни варианта, в зависимост около какво

се изгражда: гранична стратегия, ниша, специализирана по

квалификация и специализирана по пазар.

4. Стратегия „Промяна на ценности и характеристики”

Това е може би най-често използваната стратегия. Есенцията

е в създаването на стойност за клиента. Състои се в

предефинирането на различни аспекти на маркетинговия микс,

така че да удовлетвори два момента – първо, да създаде стойност

за потребителя и второ да предложи иновация.

Варианти на стратегията: създаване на полезност,

ценообразуване, приспособяване към реалноста на клиента,

доставяне на стойност.



13

На Питър Дракър (2005, с.77-94) е заслугата и за един

основен стратегически момент – разглеждането на дейността на

компанията в две насоки – като настоящи бизнес дела и дейности

по създаване на бъдещето.

Отчитайки динамичния характер на промените и факта, че

промяната не може да бъде управлявана, Дракър подлага на

критика съвременния бизнес модел на работа с един бюджет за

всички сфери на дейност.

Въпросът е резонен, тъй като, ако липсва системен и

организиран подход за търсене на възможности и отделно

разпределение на ресурси в тази посока, много е вероятно при

увличането в деловото ежедневие тази дейност да бъде

пропусната, пренебрегната или оставена на заден план. Сериозна

опасност за утрешния бизнес, защото началото на бъдещето се

поставя сега.

Неговото решение на този бизнес проблем е обособяването

на два отделни бюджета – един за поддържането на настоящия

бизнес и втори за създаването на бъдещето на компанията. Дракър

предлага разпределение на 90% от ресурсите към сегашните

дейности и 10% насочени за изграждане на бъдещия облик на

организацията.

Новият маркетинг

I. Уеб сайтове от второ поколение - Web 2.0

Интернет средата се променя и еволюира паралелно с

развитието на информационните и софтуерни технологии. Първите

години се характеризират с хаос, бавна връзка, едностранна

комуникация и често възникващи проблеми. Да се инвестира в

интернет е съмнително и рисковано начинание. Крие много

неизвестни, сред които и неопределената възвращаемост. Въпреки

това, броят на склонните да поемат риска да създадат, хостват и



14

обслужват собствен сайт, бързо нараства. Така по естествен път се

достига до уеб сайтове от ново поколение.

Web 2.0 е наименование, създадено от O’Reilly Media (2005)

през 2004г, което се отнася до така нареченото второ поколение

на уеб-базирани услуги, като сайтове-мрежи за социални контакти

/социални мрежи/, сайтове за споделяне на видео, уикита,

блогове, машъпи и фолксономи /folksonomies/.

Характерни черти на новото поколение услуги са:

Потребителска свобода – за разлика от по-ранните

години, когато потребителят беше просто зрител, сега той има

възможност да създава и споделя информация, да допринася с

усилията и знанията си, да бъде участник, да продуцира;

Потребителски контрол – потребителят разполага със

средства да контролира комуникацията, има пълна власт да

решава и да избира, съобразно своите вкусове и предпочитания.

Логична развръзка в свят, в който конкуренцията е на

разстояние няколко кликвания на мишката;

Диалогичност – двупосочната комуникация и обменът

между потребителите са основен компонент на общуването

онлайн;

Интерактивност, онлайн сътрудничество и съвместна

работа;

Дизайн, фокусиран върху потребителя, приятелски

интерфейс и интуитивни за използване инструменти.

В условията на информационно общество, в резултат на все

по-широкото „социализиране” на бизнес света в Web 2.0 и

развитието на електронната търговия се достига до потребителска

демокрация.

Дори сегашният президент на САЩ, Барак Обама в

предизборната си кампания през 2008г. използва сайта за



15

микроблогинг Twitter. Твърди се, че това, което му е донесло

основното предимство пред Хилари Клинтън е, че той е следвал

реципрочно своите последователи в Twitter.

Примери: Facebook, MySpace, Twitter, YouTube, Svejo.net.

II. Въздействие върху маркетинга

Еволюцията на интернет и революцията на комуникационните

технологии промениха безвъзвратно света на маркетинга и

рекламата, а и на бизнеса като цяло.

Макар целите, стратегията и фокусът да не се променят

съществено, променят се тактическите прийоми, каналите за

комуникация и самата комуникация. Традиционният маркетинг се

натъква на редица проблеми в средата на Web 2.0. Ето някои от

тях:

Първо, масовият подход предполага излъчването на едно

послание/спот, образ, звук или текст/ към определена таргетна

аудитория. Той се оказва неподходящ в мрежата. В интернет, при

няколко милиарда уебсайта6, това просто не е възможно.

Web 2.0: Във онлайн средата се наблюдава плавен преход

към комуникация от типа one-to-one. Преобладава личният момент.

Ако клиентът има нужда от товарен автомобил – вижда рекламата

на пикап, ако му трябва нещо малко за градски условия – новото

мини, ако е нещо луксозно – последния модел лимузина. По

точното време, на точното място и под формата на диалог с

потребителя;

Второ, рекламата по дефиниция е платена форма на

комуникация.

Web 2.0: В средата на мрежи от второ поколение, това вече

не е така. Потребителят създава и споделя реклами, направени

любителски, просто за забавление. Понякога това са пародии. Те

6 Според worldwidewebsize (2010) мрежата съдържа 16 млрд. сайта.



16

не са задължително платени и са способни да рефлектират върху

марката, създавайки „вирален ефект” в позитивна или негативна

посока.

Трето, масовата реклама е по традиция еднопосочна – от

компанията към потребителя.

Web 2.0: Тук информационният поток е двустранен –

преминава се към двупосочна комуникация. Потребителят

социализира с бранда. Има възможност да даде обратна връзка,

както и да получи такава.

В резултат се развиват нови тенденции в маркетинга и

рекламата, като цифров диалог, crowdsourcing, демократизиране

на марката, граждански маркетинг. (Tuten, 2008)

Цифровият диалог, това е комуникация между бранд и

потребител, използвайки онлайн медийни средства.

Crowdsourcing – използването на широката публика от

потребители да извършва работа по популяризиране на марката.

Демократизирането на бранда е термин, зад който стои

съвместната разработка и промоция на продукт между

потребителите и архитектите на марката – бранд мениджърите на

компанията, държаща правата.

Гражданският маркетинг е резултат от инициативата на

активните потребители. Представлява съдържание, разработено

изцяло от потребителя, с цел да информира, убеждава или

напомня за определен бранд.

Използват се въвличане и ангажиране на потребителите.

„Ангажирането е лек и рафиниран подсъзнателен процес, при

който потребителите започват да смесват рекламното послание със

своите собствени асоциации, символи и метафори, за да направят

бранда повече лично присъщ и обвързан.” (Nail, 2006)



17

Подходът е различен от конвенционалния комерсиален.

Рекламното съобщение не се чува от търговец, производител или

PR, а от приятел или от друг потребител. От човек, на който може

да се има доверие, че не е „спонсориран глас” и препоръката,

която отправя е обективно мнение. Според Сара Фей

(AdvertisingAge, 2007): “Брандовете, които ще печелят, са тези,

чиито потребители разказват най-добрите истории помежду си, за

сметка на марки, които разказват най-добрата история на своите

потребители.” Оттам и името friendvertizing.

Friendvertizing = friend + advertizing. (Tuten, 2008)

III. Web 3.0

Web 3.0 ще бъде „следващото ниво” в развитието на мрежата

– семантична мрежа с адаптивна персонализация. Интегрирани

медийни приложения, на принципа plug-and-play. Една smart

търсачка за всякакъв тип информация. Приема гласови команди,

отчита личните предпочитания на потребителя и работи почти

сама! Уеб браузърът като личен асистент! Гласова комуникация с

браузъра и т.н. Свят, в който реалното прелива във виртуалното

пространство. През 2007г., Ерик Шмид (Schmidt, 2007) дефинира

Web 3.0 като:

”...Приложения, които се съчетават и работят заедно.

Техните характеристики са:

Относително малки по размер;

Самите приложения се намират в мрежата7./свалят се от

интернет/;

Могат да работят на всякакво устройство – РС или

мобилен телефон;

Приложенията са много бързи и изцяло

персонализируеми;

7 Използваният термин е the cloud.



18

Разпространяват се вирално чрез социалните мрежи или

e-mail, не могат да бъдат купени от магазин.

Това е много по-различна концепция от тези, които

компютърната индустрия е виждала. За съвременните ИТ компании

тези приложения са относително лесни за разработване, решават

много проблеми и работят навсякъде”

Примери: Да си представим, че сме на непознато място и

искаме да хапнем пица. Уеб браузърът инициира търсенето и ни

предлага няколко ресторанта за избор, в обсег от километър,

базирани на локацията по GPS, където се намираме в момента.

Удивително нали!

Или концерт на U2 в София. Има още непродадени билети. В

базата данни на социалната мрежа/например Google Me8, която

предстои да стартира съвсем скоро – нещо като Facebook/ се

таргетират феновете на групата, сегментират се тези, които се

намират в радиус 500км от София по GPS/динамично

сегментиране/ и им се изпраща специално предложение и трейлър

на събитието директно на мобилния телефон/m-commerce9

технология/. На тези, които приемат офертата се изпраща

персонално електронен билет, заедно с рингтон – най-новата

песен на групата.

Основни твърдения

Стратегическият маркетинг на Google представлява

взаимосвързана комбинация от маркетингови стратегии, нито една

от които не е в традиционно чист вид.

Стратегиите са модифицирани в няколко насоки:

8 От 2011г. социалната мрежа е известна под името Google+. 9 m-commerce – търговия чрез мобилни комуникационни у-ва; аналог на e-commerce.



19

I. Премахването на цената от маркетинговия микс води до

неценови стратегии за всички бизнес единици10;

II. Реформирането на комуникационния микс, чрез елиминиране

на рекламата, търговската промоция и в голяма степен личните

продажби резултира в стратегии с изместена тежест:

МАРКЕТИНГ не е равно на РЕКЛАМА.

III. Фокусирането върху потребителя с нови измерения –

комбиниране на работим 'за', 'заедно с' и 'измежду'

потребителите.

IV. Стратегическият алианс с производители и доставчици на

услуги води до ефект на „осигуряване на тил и артилерия” в

допълнение на собствената „огнева мощ”.

V. Придобиването на други компании се прави целенасочено с

цел иновация, а не консолидация.

VI. Ориентацията е отвъд настоящата конкурентна среда,

насочена към дългосрочен хоризонт – с два хода напред.

Компанията използва виртуална предприемаческа стратегия

от ново поколение, чиято същност е използването на бизнес

единици, които не генерират приход, а печелят потребители. От

своя страна привлечените потребители, чрез своите активности в

мрежата, индиректно генерират приходи за Google в областта на

рекламата/т.е. в друга СБЕ/.

10 С изключение на рекламата и сматфонът на Google [Nexus].



20

http://googlesearchadsandapps.wordpress.com/

http://google-strategiq.blogspot.com/

#

http://googlesearchadsandapps.wordpress.com/

http://google-strategiq.blogspot.com/

google – search, ads and apps › chapter ii

Documents