Практика по почвознание

Проведена на 10 и 11 май 2008 година

ДокладНа Лилия Минкова Ничева

УУЗИ фак. Номер 0001

Канелените горски почви  са най­широко разпространените почви в Южна и Югозападна България. Те заемат твърде голяма площ­ около 2,8 млн хектара, което представлява 25,8% от територията на страната. От тях около 1млн. Хектара са с нормално оформен и добре развит почвен профил, а останалите 1,8 млн хектара са със скъсен профил (плитки). Канелените горски почви са разпространени в ниските,  хулмистите и предпланинските райони, както и в подножието на почти всички планини в Средна и Южна България, като достигат 700­800м надморска височина.

Районите на разпространение на канелените горски почви се характеризират с преходно континентален климат със  средиземноморски черти, т.е за разлика от типичните средиземноморски области поради по­северното  географско положение на Южна България климатът ѝ е по­хладен, но по­влажен. По тези причини нашите канелени горски почви не са типични средиземноморски, а са по­сешерен вариант на по­близките до тях червено­кафяви почви на Средиземноморската климатична област. Наличието на субсредиземноморски елемент ш климата на районите на разпространение на канелените горски почви оказва влияние върху по­продължителното и по­интензивното протичане на процесите на изветряне и почвообразуване, в резултат на което те имат канелено оцветяване и по­глинест механичен състав. Освен това през ледникошите периоди почвообразуването в Южна България не е било прекъсвано и върху тях продължително са въздействали почвообразуващите фактори. Затова те могат да се смятат за едни от най­старите в генетично отношение български почви.

Естесвената растителност, под която в миналото са се образували канелените горски почви, е била представена от сравнително редки и сухи горски масиви, съставени от широколистни дървесни видове (мъхнат дъб, цер, зимен дъб, източен габър и храстовидни формации), редуващи се с безлесни пространства, където е преобладавало трешното съобщество от типа Andropogonetum. 

Почвообразуващите скали, върху които са образувани канелените горски почви, са тшърде разнообразни, но могат да се обединят в две групи: изветрели материали от риолити, гранодиорити, гранити, диабази, андезити, габро, варошици и наноси от плиоценска и староквартерна възраст.

Релефът, върху който са образувани канелените горски почви, е твърде разнообразен: равнинен, вълнообразен, хълмист и полупланински. 

Разнообразните условия на почвообразуването са довели до формирането на три главни вида канелени горски почви:  типични, излужени и лесивирани. 

Основният почвен вид, характерен за Ихтиманското поле край село Веринско е канелени горски почви, представен тук от две от трите си разновидности­ лесивирани и излужени.                                                                                    

Първите проби взимаме от излужените канелени горски почви . Релефът при излужените почви е предимно равнинен и подходящ за обработване.  Те са образувани върху плиоценски и староквартерни наноси.

Техният почвен профил е с голяма мощност и се наблюдава сериозно излужване по дълбочина на целия почвен профил. В горната част на почвения профил цветът не е 

типичния червено­кафяв, а по­тъмен поради наличието на повече хумус­ между 2 до 3 %.Механичният състав като цяло е тежко песъчливо­глинест. 

Хумусно­акумулативния почвен слой има рохкаво сложение и троховидно­зърнеста структура. До 30см цветът му все още не се изменя съществено. Този хоризонт достига дълбочина от 60см и има три подхоризонта. Всеки следващ подхоризонт е по­глинест. Цветът на хоризонта, определен обективно чрез мунсел, е 7,5yr 3/2­ кафеникаво­черен (във влажно състояние). В дълбочина от троховидно­зърнеста структурата преминава към дребно зърнеста. Реакцията на почвата е слабо кисела­  6pH. 

Преходът от хумусно­акумулативния към подповърхностния хоризонт е плавен. Последният е фомиран под въздействие на процеса инсито­ протекла е метаморфоза на първичните минерали към вторични глинести и това е причината за голямото им наличие. Формирането на този  хоризонт дава основание той да бъде наречен илувиално метаморфен. Твърдата му фаза е съставена и от песъчинки, които са химически устойчиви. 

Откриваме още кварцови песъчинки, желязно­манганови конкреции, от което може да се заключи, че метаморфоза са претърпяли предимно по­малките фракции. Метаморфният хоризонт задържа повече вода, въпреки че не е налице преовлажняване. В сравнение с хумусно­акумулативния има по­ниско съдържание на хумус­ около 1.5%. Структурата му е буцесто­призматична. Сложението е плътно. Цветът на почвата е 5yr 3/2 тъмно червеникаво­кафяв. Механичният състав е от леко до средно глинест, а почвената реакция около и над 7pH, т.е променя се към слабо алкална в дълбочина

.        

По дълбочина до 1.20м. не откриваме карбонати, за което съдим по липсата на шупване при третирането на пробите със солна киселина. Излужените канелени горски почви се харектеризират със слабо изразена текстурна диференциация. При тях не се наблюдават деструктивни процеси, т.е разлагане на минералната част. Те са добре запасени с обм.Са и Мg (обменни бази) и това е предпоставка за наличие на устойчиви структурни агрегати. Почвеният профил е мощен , добре запасен с хумус, съответно елементите N, K(за който съдим по наличието на бяла слюда) и средно добре запасени с фосфор(Р). Всички тези предпоставки определят излужените канелени горски почви като много благоприятни за отглеждане на земеделски култури от гледна точка на храненето на растенията и не толкова от гледна точка на механичните и водно­въдушните им свойства. Последното се определя от високата водозадържаща способност, но същевременно сравнително високия мъртъв воден запас. Коефициента на филтрация в А­хоризонта е 0,9м/24ч., докато в В(t) намалява чувствително до 0,5­0,6м/24ч. Сорбционният капацитет съответно по хоризонти е А­ 35, В­ 40. Тези почви не са уязвими на водна и ветрова ерозия, като друга причина за това е разположението има на предимно равнинни терени. Канелените почви край село Веринско в Ихтиманското поле обаче страдат от сериозен екологичен проблем. Промишлени отпадъци от чугунолеярния завод, намиращ в близост се стоварват непосредствено малко над обработваемите площи, като по този начин преминалите през отпадъчните субстрати валежни води текат към почвите с цвета на кафе. В подножието на бунището се наблюдава сериозно засоляване и всякаква разстителност е унищожена, което от своя страна води до сериозна почвена ерозия.

        

Взимаме проби и от канелени горски почви, лесивирани ..Те са обикновено разпространени в съчетание с излужените почви. За разлика от тях обаче те заемат най­вече наклонените терени като се образуват върху по­кисели (богати на кварц) скали и с по­голямо участие на горската растителност. 

 Цветът на техния повърхностен хоризонт е 10yr 3/3 тъмно кафяв, а на подповърхностния­ 10yr 4/4 кафяв. За разлика от хумусно­акумулативния хоризонт при излужените, Аl хоризонтът при лесивираните е още по­рохкав, до средно песъчливо­глинест и съдържа доста фракции с големина над 2мм. Мощността на този хумусно­елувиален хоризонт е около 30см. Следващият хоризонт е по­глинест до тежко песъчливо­глинест. В него има изоблие от от бели слюди. Преходът между двата хоризонта хумусно­елувиален и илувиално метаморфен(В(t)l) е ясен. 

В рамките на първите тридесет сантиметра има известно натрупване на хумус­ 1,5­2%. В рамките на илувиално­метаморфния хоризонт ясно се забелязват преходите между подхоризонтите, както и пясъчника (почвообразуващата скала). 

Основните процеси, под въздействието на които се е формирал подповърхностният хоризонт са два­ insito и lessive. 

В сравнение с излужените, лесивираните почви са доста по­слабо запасени с N, K и Р. Докато първите са от 3та бонитетна категория, лесивираните канелени почви са с много слаба мощност­ до 90см. Те имат ниска водозадържаща способност. Текстурната им диференциация е Т=1,6. Структурните агрегати на лесивираните канеленипочви имат много по­слаба устойчивост и са уязвими от ерозия. Поради тези причини те попадат най­често в 5та, 6та бонитетна категория.Също не съдържат карбонати, а реакцията им е слабо до средно кисела в А­хоризонта ­ 5pH.

Кафявите горски почви  в България са разпространени в Стара планина, Рила, Пирин, Витоша, Родопите, Средна гора, като заемат долната част на горскорастителния пояс с надморска височина от 600­800 до 1500­1800м. От долната си страна те граничат със сиво­кафявите горски почви в Северна България, с канелените горски почви в Южна България. От горната си страна граничат с планинските горски тъмноцветни почви и в редки случаи с планинско­ливадните.

Климатът в районите с кафяви горски почви се отличава със сравнително голямо количество на валежите (700­1200мм), с висока въздушна влажност, с дебела снежна покривка, която се задържа продължително време. Средната годишна температура варира от 6 до 10°С. Максималното количество на валежите е през пролетно­летния сезон, минималното през есенно­зимния. 

Кафявите горски почви са се образували под букови и иглолистни гори. При изсичането на горите тяхното място заема тревната растителност, което силно влияе върху строежа на профила, състава, свойствата и плодородието на кафявите горски почви. В резултат на това се образуват т. нар. Кафяви горски почви, вторично затеревени.

Почвообразуващите скали са безкарбонатни гранит, гнайси, шисти, пясъчници и др. 

Релефът е хълмист, предпланински до планински. Силно е разчленен, в резултат на което протича интензивна водна ерозия. 

Кафявите горски почви са три вида: типични кафяви горски почви­ цветли, типични кафяви горски почви­ тъмни, и кафяви горски почви­ вторично затревени. 

Типичните кафяви горски почви­ светли, се образуват най­често върху южните и югозападните склонове на полупланинските и планинските възвишения. Оличават се с плитък профил. Състоят се от хумусно­акумулативен и преходен хоризонт. Хумусно­акумулативният хоризонт е плитък (15­20см), с лек механичен състав, троховидна стуктура и рохкаво сложение. Преходният хоризонт (камбик) е мощен (40­60см), съдържа по­високо количество глина и е по­плътен от хоризонт А. Отличава се с ореховидна структура. Съдържа известно количество дребни скални включения. 

Типичните кафяви горски почви­ тъмни, се образуват върху северните, северозападните и североизточните склонове на полупланинските и планинските възвишения. Отличават се с по­мощен профил, отколкото типичните кафяви горски почви­ светли. Хумусно­акумулативния хоризонт е мощен (30­40см) и се характеризира с тъмен цвят, с лек механиче състав и троховидна структура. 

Преходният хоризонт(камбик) е мощен (60­80см), съдържа малко по­високо количество глина от хоризонт А. Характеризира се с по­плътно сложение и с ореховидна структура.

При силно наклонените терени мощността на хумусно­акумулативния хоризонт и при двата вида типични кафяви горски почви е намалена в резултат на водната ерозия. 

Хоризонт С представлява скален рохляк. Много често непосредствено под изветрелия материал се намира слабо засегната или незасегната от изветрителните процеси масивна скала­ D. 

Вторично затревените кафяви горски почви заемат терени, които неотдавна са били покрити с гори. 

Количеството на органичното вещество варира от 3 до 25%. В състава му преобладават хуминовите киселини, но въпреки сравнително високата запасеност тези почви имат незадоволителен азотен режим.

Реакцията на всички кафяви горски почви варира от слабо до средно­кисела. 

Общо кафявите горски почви се характеризират с добри физични свойства (ниска обемна плътност и висока порьозност) и с троховидна структура на хумусно­акумулативния хоризонт (с висок процент водоустойчиви агрегати).

Кафявите горски почви са бедни на фосфор и въпреки това самостоятелното фосфорно торене не дава добри резултати, тъй като растенията изпитват недостиг на азот и калий. Внасянето на оборски тор с прибавяне на фосфор и калий има висок ефект. Обработването на кафявите горски почви трябва да се извършва съобразно с планинския релеф. Трябва да е по хоризонталите, за да се намали водната ерозия. Дълбоката есенна оран е нежелателна, тъй като засилва водната ерозия. Върху площите с кафяви горски почви може ефективно да се отглеждат култури като картофи, овес, касис, къпини, малини, Кюстендилска синя слива, Стенлей и др.

Алувиално-ливадните почви  са разпространени в речните долини на равнинните и полупланинските райони. Най­значителни площи те заемат в Северна България­ в крайдунавските низини (Видинската, Арчар­Орсойската, Козлодуйската, Беленско­Свищовската, Бръшлянската, Айдемирската), както и в долините на реките Лом, Огоста, Искър, Вит, Осъм, Янтра, Росица и Камчия. В Южна България се срещат в долините на Марица, Тунджа, Места, Струма и др. 

Образуват се по заливната тераса на реките върху алувиални наноси при наличието на високи подпочвени води (свързани с нивото на водата на реката), които създават благоприятни условия за растежа и развитието на ливадната растителност и за протичане на ливаден почвообразувателен процес­ един от най­важните фактори за образуването на алувиално­ливадните почви. 

Строежът на профила на алувиално­ливадните почви много зависи и от характера на речната лъка. Установено е, че съществува определена закономерност в разпространението на почвите в речната лъка. В зависимост от големината си тя може да се състои от три части: крайкоритна, централна и крайтерасна. Крайтерасни и централни лъки имат големите реки като Дунав, Марица, Искър, Струма и Янтра. 

Лъката (съвременната речна тераса, която често се залива при прииждане на реките) е изградена от най­пресни наноси, върху които са се образували и най­младите алувиални почви. Когато върху отложените от реката наноси все още няма видими следи от влиянието на ливадния  почвообразувателен процес, те се отделят като алувиални наноси. 

Почвите край коритната част на лъката са изградени от предимно по­едрочастични, а в централната и крайтерасната­ от по­фини материали. 

Алувиално­ливадните почви се характеризират с наличието само на един генетичен хоризонт­ хумусно­акумулативен, мощността на който варира от 30 до 70см. Той се отличава най­вече с рохкаво сложение,  зърнесто­троховидна структура за целинните и разпрашена­ за разораните площи.  Под него следват пластове с различен петрографски и механичен състав. Някои от тези пластове (бивши хумусни хоризонти)­ погребани поради протичащите флувиално­акумулационни процеси­ са интензивно хумусирани. На определена дълбочина профилът на алувиално­ливадните почви е оглеен поради високото ниво на подпочвените води. По механичен състав тези почви са твърде разнообразни­ от песъчливи до глинести, но преобладават по­леките разновидности. Най­нееднородни, с високо съдържание на чакъли и с по­лек механичен състав са алувиално­ливадните почви в горната част на басейна на реките, докато в долната си част те са по­еднородни (сортирани) и по­финочастични.

В малките речни долини често пъти върху заливната тераса (алувия) се отлагат делувиални, пролувиални или и двата материала, свлечени от непосредствено намиращите се до нея възвишения. В този случай се образуват т. нар. делувиално­алувиални или пролувиално­алувиални или делувиално­пролувиално­алувиални ливадни почви. Те се отличават с леко, средно до тежкопесъчливо­глинест механичен състав, с близки подпочвени води в оглеяване в долната част на профила.

Алувиално­ливадните почви с по­лек механичен състав се характеризират със сравнително благоприятни общи физични, физико­механични и водни свойства и с високо плодородие. Те са рохкави и не образуват твърда кора след валежи. Когато подпочвените води не са засолени и са около 0,6­1,5м от повърхността, растенията в значителна степен могат да ги използват, тъй като при средно до тежко песъчливо­глинестите разновидности водата може по капилярен път да достигне до коренообитаемия слой на почвата. 

Хумусното съдържание в хумусно­акумулативния хоризонт е в границите от 1,5 до 6% при целинните почви, при разораните­ от 1 до 3%. Почвената реакция е от слабо кисела до алкална. 

За оптимално използване възможностите на алувиално ливадните почви е необходимо редовно да се внасят азотни торове. Внасянето обаче на големи количества лесноразтворими торове е свързано с опасност от загуба поради измиването им, а оттам и замърсяване на подпочвените води с нитрати. Ето защо торовете трябва да се внасят под формата на подхранване.

Поради относително високата нитрификация фосфорните запаси са подложени на силно извличане от растенията и почвата често показва фосфорен недостиг. Алувиално­ливадните почви с по­лек механичен състав и с относително по­голямо съдържание на пясък показват недостиг на калий, което се отразява неблагоприятно най­вече на калиеволюбивите култури като цвекло, картофи, слънчоглед, някои зеленчуци и др.

Алувиално­ливадните почви много интензивно се използват за селскостопански цели, защото са много плодородни и се намират в непосредствена близост до водоизточници. Последното обстоятелство по­лесно и по­икономично да се организира напояването им.

Изготвил: Лилия Минкова Ничева Фак . Номер 0001Източници: учебник „Почвознание”, Пенков,М., изд. Земиздат, София, 1988