л т.
Анри-Пиер Роиш
ЖЮЛ И
ЖИМ РОМАН
Прев-ел а о т ф ре и ски ИЗАБЕЛА ГЕОРГИЕВА
НАРОДНА КУЛТУРА
СОФИЯ 19'8*
Н е п г 1 - Р 1 е г г е Но с И4 ЛТЬБЗ ЕТ ^ 1м
©ОАШМШ)
РАК13 1853 ТгайиИ а*и г̂ап{а!5 раг @ I 5 а Ъ е 11 е О Ь 6 о г в Ь 1 е у ;
КбйасЕеиг — В о у а п а Р 6 I г о у а ©ЕйШоп» МАКСИЖЛ СЦШЖА
ЗоНа 1981
4840—3
АИРЙ-ПЙЕР РОШЕ - КРАХЪТ НА УДОВОЛСТВИЕТО
ДА СЕ ЖИВЕЕ
Напразно бихте търсили емето на французина Анри-Пиер Роше в обемистите литературни справочници. Той не си е извоювал място там, при все че през 60-те години неговата популярност е значителна. В същност не строго литературните качества привлякоха вниманието към неговото скромно творчество: две тънки книжки, доста приблизително именувани романи. Роше дебютира през 1953 г., вече седемдесет и четири годишен, с „Жюл и Жим". Три години по-къс-1ю излиза и втората му книга — „Двете англичанки и континентът". Умира през 1959 г. по време на работата сн върху трета книга. Но той е нещо повече от обикновен литературен куриоз. Не става въпрос за мъчително бавна реализация, нито за късно съзрял талант. Налице е връзка от по-особен род между автор и творчество. Книгите на Роше са факти от едно житие, малко различаващи се от всички ос-анали факти, като например раждане, воюване, любовна връз
ка, раздяла и пр. И ке случайно заемат финално място в хрониката на събитията, изпълнили богатия му живот. По-иииват се, лишени от литературни амбиции, като обикновени човешки постъпки. Тези книги могат да бъдат разбрани, оценени и приети само в контекста на целия му жизнен нит.
Роше не е професионален литератор, той до края остани встрани от изкуството, макар да е прекарал живота си и атмосферата на изкуство: ценител, колекционер, приятел на художници и артисти... Оскъдните биографични
5
данни, с конто разполагаме, показват, че в началото на века той се е препитавал в Париж като журналист. Започнал да събира модерно изкуство, когато то все още имало малко почитатели, и уредил първата среща между Гъртрюд Стайн и Пикасо. По време на Първата световна война' (бил обявен негоден за военна служба) прекарал три години в средата на емигриралите в Ню Йорк художници и писатели-модернисти като Марсел Дюшан, Франсис Пикабия, Артюр Кравен и др. След войната продължил да купува модерно изкуство за богат американски колекционер. Обиколил Италия пеш в преследване на неочаквани находки. В продължение на десет години бил съветник на един индийски раджа. Когато избухнала Втората световна война, той се намирал в Южна Франция, където давал уроци по френски, шах и гимнастика — бил на шестдесет и една.
Годините, прекарани в Ню Йорк (1916—1919), са важен период в живота на Роше. Особено силно въздействие оказала върху него личността на Марсел Дюшан със своето пренебрежение към шедьоврите на старото изкуство, затворено в музеите, с безразличието си към социалното преуспяване и предизвикателствата към нормите на буржоазната благопристойност. Дюшан и Роше се стремели към независимост, избягвали пречки като семейство, собственост, служби.. . Свидетелствата говорят, че двамата имали всичко и нищо. Роше изкарвал по 25 цента дневно, но прекарвал нощите си в компанията на 'най-забележителните творци, и най-интересните жени. „Най-хубавото му произведение — пише с възторг за приятеля си Дюшан — е начинът, по който прекарваше времето си." Подобно на него и Роше обичал преди всичко живота, останалото поставял на заден план. Посвещавал се на изкуството да се живее със страстта, с която други се посвещават на живописта или литературата. Посвещавал се на най-вълнуващото, най-страстното, но и иай-тленното изкуство.
Този възглед за живота изпълва страниците на „Жюл
6
и Жим". Малко би било да кажем за тази книга, че е автобиографична. (Жим е авторовото алтер его, а жената, вдъхновила го за образа на Кати, още живеела в Париж, когато излязъл романът, въпреки че запазила дискретно мълчание.) Обикновено с това понятие обозначаваме силно изразен личен момент в разказа, разгръщането на характерни вътрешни мотиви, задълбочаването на някои реални преживявания или дори компесаторно наваксване на пропуснатото. При Роше нещата не стоят така.
Той изгражда книгите си, опирайки се изцяло на дневниците от своята младост и. по-специално от гериода 1899— 1909 г„ няколко хиляди страници, които свеж на до по-малко от двеста. Изобщо дневниците заемат сп-.циално място в неговия живот. Едва с хроникирането преживяното е било завършвано, касдаждението е било пълно и се е освобождавало място за следващото...
Роше документирал скрупульозио битието си повече от 50 години, почти до последния си час, оставяйки след себе си триста и тридесет дневника. В своята съвкупност те изграждат най-невероятната и абсурдна в своята изчерпателност н пълнота епопея на съществуването, избрало ежедневието за своя основна мярка. Тези дневници са повече от хроника на преживяното, повече от заклинание срещу късата памет — те са част от неговия начин на живот. Представлявали са едно поле (междинно, компромисно между живота, и изкуството) на реализация и са запълвали необходимостта на Роше от творчество. Без да изискват жертвите я ограниченията на .истинското творчество, които биха му • попречили да бъде обърнат изцяло към радостите на живота. Огледален образ на живота му, те са в известен смисъл негова основна творческа проява — произведението на живота му. „Жюл и Жим", „Двете англичанки и континентът", както и незавършената „Виктор" — са части от т-зч гигантски, безкраен дневник. Това са акценти в пълноводния поток на преживяното, които Роше поставя, изка-
7
чен на хребета яа годините, разполагащ изцяло- с картина* та на живота си; както никога дотогава. Но защо тойпред^ приема това концентриране, това обособяване на;спомените?
Писането при Роше не е1 акт на професионална ! изява-, той не създава романни фикции, опрени на документална основа, а представя определен начин, на живот, който.сам притежава литературна стойност. Тук литературата не-'е претворен живот, а и животът, и литературата са подчинени на един и същ художествен принцип. Върху ръкописите му лежи знакът на очевидно дилетантство, което само потвърждава, съдбовната връзка между интимния живот и литературния труд. Литературата трябва- да освидетелствува изкуството да се живее като: художествен акт, а това от своя страна ще съставлява и нейната собствена художествена стойност. Евентуалния неуспех на своите книги. Роше би преживял като крах на самия си живот. Но той можа да получи от масовото възхищение достатъчно доказателства за противното... .- . ' --"••
В „Жюл и Жим" попадаме случайно на фраза, изказана мимоходом, загубена в подробностите на житейс* лта хроника: „Стига да поиска да направи нещо и да егята, че то и ям а да навреди никому (а той може да сгреши .в преценката си), Жим го прави — за собствено удоволствие и за да извлече поука. Надява се един -ден да постигне мъдростта." Можем да си зададем въпроса — постигнал ли е Роше (Жим) мъдростта? Текстът на романа съдържа двусмислен отговор: съзнанието на••'• автора се раздвоява, пътищата на Роше и Жим се разделят, нещо повече —• Жим загива, така и непостигнал мъдростта, или точно защото, не достига до нея, Роше успява да се издигне над ежедневните си записки, над вече изтеклия живот и да потърси за първи път равносметка. Тя не е изразена директно, далеч е от досадното морализаторство. Мъдростта на стария, уморен Роше, прелистващ страниците на своя живот, се е превърнала в авторски стил.
#
Роше не се задоволява никога само с двойката, интересува го триото — ил и; по -точно човешкото същество, колебаещо се между две други. Но „Жюл и Жим" не е историята на:, един триъгълник от класически тип. В нея отношенията между тримата .герои са динамични, ролите постепенно се променят, включват се нови елементи, прибавят се странични, допълнителни конфигурации, които доуточняват позициите. Години наред Кати се мята между Жюл и Жим, но не би могло да се каже, че между двамата, дори за миг съществува нещо като съперничество. Това тяхно отношение се възпроизвежда при всяка нова жена. Те споделят жените си, защото никой от тях не мрже да ги запази .сам — равновесието се установява с. .намесата на третия. Преотстъпвайки Кати на Жим, Жюл. намира начин да я запази до себе си, което е в известен смисъл и за,.себе си. От друга страна, Жим е постоянен среден член в отношението с предпочитаната от него Кати и множество други по-незначителни връзки, някои от конто влачи през целия си живот. Същото би могло да се каже и за. Кати...
За роше тези отношения не са. ни, найтмалко странни — неговите герои са обърнати с открито, сър де към реалността на чувствата и всичко в техните постъпки изглежда, естествено и приемливо. Професиите им са назовани мймохо-дом: поети, преводачи, художници, архитекти, колекционери. . . (никога не узнаваме нещо повече от това) но тяхната основна реализация е живеенето заради живеенето. Те, подобно на Роше, приемат удоволствието да. се живее като самоцел, една аналогия с естетическата доктрина Гаг* рои Гаг* би била уместна. ( В т. нар, ЪеПе еродце изкуството да се живее достига изключителна изтънченост!) Не е трудно да назовем основните елементи на това изкуство. На първо място е щдцвидуалистгичното съзпанщ и егоцентризмът (героите са изпълнени изцяло със себе си, извън света на чувствата им. не съществува нищо друго). Тяхното поведение е неутилитарно, белязано е от една основна
9
незаинтересованост към материалното и социалния престиж. Те са потопени в преходното, е съществуването без памет, живеят е момента- и за момента. Но основното в тях е же-,
, донизмът, издигането му в култ. на чувствената наслада. То-в а са хора, ръководени изцяло От инстинктите си („нямат никакви чувства — само задоволено любопитство и хрумване"). Сексът за тях е игра, радост — в този смисъл .те са един вид „безотговорни животни"... Но свободното; естествено разгръщане на инстинктите, подчйняването на импулсите има характера на любуване на дивата, неукротена чо-> вешка природа. „Ако човек обича някого, приема го такъв, какъвто е. И не бива да му влияе, защото, ако успее, това вече няма да е същият човек. По-добре е да се откажеш от любимото същество, отколкото да го променяш." Основното престъпление във вселената на Роше е денатурирането на човека, нарушаването на неговата естественост.
Чувствената наслада е основното, но тук са и всички останали удоволствия. Героите на Роше обитават вечното свободно време. Те прекарват времето си в шляене, пикници, екскурзии, пътешествия из привлекателни страни (Гърция, Италия). Заети са с това — да откриват прекрасни кътчета-декори, които да съответствуват на представата им за характера на техните чувства. Играят на тенис, ходят на лов, карат лодка, шофират автомобил. Често сами си създават напрежение и дори опасност, които да открояват вкуса на. продължаващата безметежност. Чувствуват се слети с тревата, със скалите, със звездите, с морето (начинът, по който Кати влиза във водата, посреща вълниче, втурва се в стихията •— представлява почти сексуално изживяване)...
След всичко казано би могло да ни се стори, че в книгата иа Роше е намерило място някакво предизвикателство* призиви за морален авангардизъм (липсват традиционните понятия изневяра, ревност, семейна вярност И пр.). Героите нямат съзнанието, че са пионери, които изпитват нови пътища в човешките отношения. Те просто следват природата
10
си. И ТЙ ги довежда до постъпките в състоянията, които привидно са близки до някои съвременни младежки прояви: екологично съзнание, сексуална революция, семейна комуна и пр. — но са предпазени от всякакви механични аналогии, от повърхностни съвременни настроения.
Роше отбелязва: „Истински страстните хора са целомъдрени." Това е характерно за неговите герои. В основата на всички техни постъпки лежи едно особено чувство за моралност — то идва от дълбоката вярност към природата им. Те никога не слагат прегради пред импулсите си, но н никога не крият импулсите си. Никога не поставят пред другите изисквания, на които сами не са готови да отговарят. Радват се на голямата си свобода, тъй като никога не :са посягали на свободата на другите... Аналогични качества отличават и повествованието на Роше. Романът му притежава една свободна структура — започва с герои, които след това внезапно изчезват; на средата или дори в края се появяват нови лица, които не донасят почти нищо съществено за действието, но съдържат някаква хипотетична възможност за промяна или просто имат стойността на поредната преодоляна съблазън, на необходимото изпитание на чувствата на героите... В „Двете англичанки и континентът" намираме една характерна, фраза: „Животът е направен от части, които не се съединяват". Това ни позволява да говорим за своеобразния стил на литературен поантилизъм у Роше. Гледайки отблизко, четейки буквално — ние забелязваме единствено малките черни точки, дребните, безразборни случки, изпълващи живота на тримата бохемй. Макар Роше да следва своите герои няколко десетилетия, той не отбелязва цел или посока на живота им, не прави опит да внесе някакъв ред в него, да го обгърне.в целостта му. Времето сякаш не засяга героите, в края на разказа те са точно такива, каквито са в началото, отказват да остареят. Това е така, защото се съотнасят единствено с реалността на своите чувства.
и
Роше пише с къси, сухи фрази, малко задъхани, В Няколко'изречения отразява цели сезони, години от живота на героите. Съзнателно зачертава подробностите* съкращава, сбйва, отсява всичко ненужно, оставяйки най-същественото. Така достига до един синтетичен стил, притежаващ силата на концентрираността. В скромния му речник, в изключителната му простота Фраисоа Трюфо • открива белега на една голяма Наивност. Задълбочавайки разсъжденията си в таза посока, Трябва да отбележим, че това е едни, сложна простота — точно както при големите наивист.и в живописта. Дилетантизмът на Роше се превръща в своеобразен художествен стил, в естетическа оригиналност. Това придава на литературата му голяма рафинираност. За Трюфо той е „по-рафиниран дори от Кокто".
Прелестната наивност на неговите днлеми (ето наслуки една от тях: „Кой притежава в по-голяма степен една жена — този, който я има, или този, който я съзерцава?") днес е по-скоро занимателна, отколкото ангажираща. Там, където позицията му' е изкристализирала в афоризъм — там Роше в най-голяма степен е надминат от времето си. Но тази непосредствена, безхитростна литература дава въз* можност и за други тълкувания. Под обвивката на поанти-лнстичния реализъм пробиват скрити "значения, едва загатнати символ из ации на образи и настроения, неосъзнати, наложени от обективната фактура на жизнения материал. В индивидуален план това са символизациите, свързани с националната принадлежност на героите (немец — французин), с доминиращата черта на характера (духовно — плътско начало). В по-широк план епохата напомня за себе си с малки деликатни убождания: инфлацията расте, на? цизмът надига глава; но героите — като призраци бродейки между швейцарските езера, балтийските острови, средиземноморските плажове, парижките кафенета, рейнската долина — не съумяват да разчетат нейните знаци. Наистина заложените значения не са изведени докрай и лесно биха мо-
12
Ъйида бъдат пренебрегнати, но от това тълкуването ьи Щ6 загуби непосилно много. По-късно точно върху тяхното разгръщане и изясняване Франсоа Трюфо построи знаменитата си екравизация на „Жюл и Жим", програмен филм за френската „нова вълна".
Към края на книгата пърсоначалните безгрижие и радост помръкват. Играта на живот става все по-вяла, в действието нахлуват неудовлетвореност и дори страдание. Даваме си сметка, че разказът тъпче на едно мясю, че отношенията не се развиват — те са затворени в тавтологични цикли (приближаване — охлаждане — приближаване), в които периодите на разрив настъпват все по-неочаквано а продължават все по-дълго. При това без видими причини или поради съвсем незначителни . . . Постепенно нежната материя на .естетизираното безделие се протрива и се показват приглушени терзания и неудовлетвореност, грубостта и дори насилието намират неочаквано широко поле. Оптиката рязко е сменена и ние виждаме героите в тяхната делнично непривична страна — юмручни удари, издрани лица, крясъци, заплахи с пистолет и т. н. Кризата е заложена в техния възглед за живота, тя е част от изкуството да се живее. Кризата на любовта им е криза на херметизирания свят на всепоглъщащите чувства. Те остават извън времето, но времето предателски прониква в тях. Това се проявява в определен тип катастрофичен характер. (Кати е оприличена иа „природна сила, която се изразява с катаклизми".)
Неусетно Роше се изправя пред въпроса, който, изглежда, никога не е формулирал дори за себе си; не е ли само-разрушението. иманентно присъщо на средата, към която принадлежат героите и която е базата на тяхната илюзия, наречена „удоволствието да се живее"? Героите се изчерп» ват, износват се в затворения, стерилен кръг на страсти, удоволствия, чувства, семейства... Колкото и интересни да са като личности, те не са си достатъчни, не могат да заменят пълнотата на останалия свят. Винари ще събуждат
13
ЙужДата бт Дру1?и йрйсъетайя, Дру1?й Качесйа, д^угй ЙъЯ-ненйя, други хоризонти. Тук е съществената разлика между героите на Роше (Жим и Кати са варианти на една и съща личност) и един друс покорител на сърцата .— Каза-нова. В отличие от последния, техният основен проблем не е актът на покоряването, а задържането, запазването на Обекта? Те търсят идеалния партньор и невъзможното постоянство. Тяхната неудовлетвореност по една обърната логика се излива в агресивния стремеж на силната натура към подчинение на партньора. Унищожителните импулси идват от невъзможността да се постигне това пълно притежание, извор на илюзорно разрешение.
Историята на Жим и Кати свършва логично със самоунищожение. Такова притежание, към което се стремят, е равносилно на изчезването на личността. Смъртта е символичното осъществяване на невъзможната им взаимност, .реализиране, на несъстоялия се брак, абсолютното сливане, което ги е терзаело• като идеал. Жестоката развръзка изглежда пОчти щастливо разрешение, посрещната от ВСИЧКР с облекчение. И Жюл на свой ред се усеща освободен от някаква магия. Последните редове на книгата ни . донасят неутралните образи на крематориума и праха на човешкото тяло. Символично това е краят на една епоха, разделянето с илюзиите на определено човешко поведение, което едва ли повече ще бъде възможно в описаните форми.
Книгата завършва с една 'обезкуражаваща фраза: „Не оставиха нищо след себе си." (Невъзможността да имат дете, а след това и мъртвороденото — са символи на без-плодността на техния живот.) Така възниква големият въпрос: струва ли си животът да бъде изживян по такъв приятен начин? Логиката на отношението между героите, тяхна1' та; съдба съдържат имплицитно внушението, че „изкуството да се живее" не е в състояние да даде приемлива перспектйг ва на личността. Чувството за обреченост закономерно се превръща в; съставен елемент на самото изкуство да се ЖНУ
14
вбе. "Този проблем, йзглежДа, абе йбйече е заставал преД Роше. Той не му е давал покой и в края на краищата го тласка към написването на „Жюл и Жим", Писателският труд подсъзнателно издава съмненията, обзели го на края на жизнения му път. Нещо повече — той идва да го избави от тези съмнения. Там, където изкуството да се живее достига своя предел, там се появява литературата, за да продължи, перспективата на човека. Роше, подобно на Жюл, се освобождава от своето алтер его — той надживява Жим и Кати.
И накрая нека си отговорим на въпроса къде в традициите на литературата трябва да ситуираме Анри-Пиер Роше и неговите книги. Те се вписват в една определена традиция — тази на литературната и художествена бохема, оставила ярки страници в европейската книжнина. Читателските съзнания безспорно я свързват преди всичко с многобройните популярни жития за художниците от школата на импресионистите или на младите прокълнати поети. Но нейните' автентични извори са доста по-раио — мисля си преди всичко за французина Анри Мюрже и неговите знаменити „?*"кски о т живота на бохемата". Те се сливат с изворите на популярната култура на XIX век и духовния климат на „романа с продължение". Книгата на Мюрже излиза през 1848.. г.,.успоредно с големите прочути романи на Йожен Сю и Александър Дюма.
Книгите на Роше са хроника на едно последно изригва-не на жявота на парижката артистична бохема. Общото между него и Мюрже е в концепцията за-жизнения материал, в стила на изложението като най-съществен съдържателен елемент. Но са се появили и съществени различия, които идват от промененото време. Животът на старата бохема беше свързан с нуждата, оттам с предизвикателството —' и свършваше с успеха, с „осигуреността", тоест с „нормалното". Героите на Роше тръгват от последното, те никога не са си задавали съдбовния въпрос на Рудолф от „Сцени от
19
Живота на бохемата" — как да се намерят 5 франка?! Те са обезпечени, техният живот на бохемн не е наложела съд-ба, а избран стил на живот, нещо като лукс (достъпен за< малцина). Те са на една крачка от осъществяването на стария идеал на' бохемата (което донася гибелта му, защото, го денатурира). С изчезването на специфичните настроения и съдби от класическите образци този литературен поджанр загубва простонародната си закваска. Под наподобените външни форми пулсира друго съдържание. Книгите; на Ро: ше представляват една странна, хибридна форма, почти уникална, несрешана другаде. Идващи от традициите на ..ста? рата популярна култура (с нейните специфични /мотиви), те се оформят в климата на ранния модернизъм; програмна „аморалност", криза на чувствата, вътрещна асоциалност и анархистичност — белези на модерната криза.
Без да е мост между тях, Роше принадлежи и на. двете традиции, заради което се и радва на широка публика.
ИВАЙЛО ЗНВПОЛСКИ
ПЪРВА ЧАСТ
ЖЮЛ и жим
1 ЖЮЛ и жим
Това се случи към 1907 година. Ниският и закръглен Жюл, чужденец в Париж,
помоли високия и слаб Жим, с когото току-що се бе запознал, да го вмъкне на бала на Четирите изкуства. Жим му намери покана и го заведе да си избере костюм. И докато Жюл .смирено ровеше из платовете, за да се спре на един прост костюм на роб, се роди приятелството между двамата. То укрепна на бала, където през цялото време Жюл стоя кротко, с широко отворени и пълни с обич очи.
На другия ден се състоя първият нм истински разговор. Жюл сподели, че не познава нито една жена в Париж. Жим, който имаше много познати и приятелки, му уреди среща с една млада му-зикантка. Началото изглеждаше обещаващо. Й Жюл, и момичето се увлякоха през първата седмица. Но скоро той реши, че тя е твърде интелектуален тип, а тя го намираше ироничен и безстра* стен.
Жюл и Жим. се-виждаха всеки ден. До късно вечер всеки -разказваше на другия за родния си език и литература. Четяха стиховете си и вза« имно си ги превеждаха. Разговаряха, без да бър< зат, с часове. Нито единият, нито другият не бе имал до този момент по-внимателен слушател. Ре-
19
Довните посетители на бара не закъсняха да им припишат особени наклонности, без те ни най-малко да подозират това.
Дим шредстави. Жюл в артистичните кафенета, където можеха да се срещнат някои знаменитости. Радваше го фактът, че приятелят му е оценен. В едно от тези кафенета Жим имаше приятелка — дребна, ..хубава и дръзка женичка, която надминаваше по издръжливост поетите, с които прекарваше там до шест часа сутринта. Тя предлагаше надменно мимолетната си благосклонност на мъжете. Във всичко, което правеше, личаха безграничната й свобода/и бързият и ум е винаги готов отговор. На няколко пъти тя излезе с двамата приятели. Смущаваше Жюл, когото намираше мил,' но леко"' глуповат. А той и се възхищаваше, но се и. плашеше малко от нея. Тя му доведе една „овчедушУ на" приятелка, но за съжаление и Жюл бе на.ней:
ното мнение. Жим не можеше да направи нищо повече за
Жюл. Остави го да се оправя сам, но притеснен може би от още неправилния си френски,. Жюл
все не успяваше1. — Не е само до езика".— каза му веднъж Жим
и му изложи своие схващания. -. — Та това е все едно да ми дадете назаем ва
шите обувки или вашите боксови, ръкавици — въз-, рази Жюл.—- Всичко е прекалено голямо за мен.'
' И въпреки мнението на Жим отиде при прбфе-сионалистки, без това да го задоволи.
• : Нищо. друго не им оставаше,' освен да се'заемат отново с преводите и дъйгите си разговори.
20
• •• "1 • ' • ' • ' • ' • . • 2
ЖИМ В МЮНХЕН
По това: време майката на. Жюл — възрастна, но все1 още жизнена жена — дойде рт Централна Европа в Париж да види сина си. Жюл се притесни: тя все преглеждаше бельото му и се сърдеше, когато1 липсваше някое копче. Вярно, че заведе няколко пъти двамата приятели в най-хубавите парижки ресторанти, но п^к' изискваше от.. тях да бъдат облечени в'рединготи и да носят цилиндри, а това бе непоносимо за Жюл. Най-послетя си замина.
Три месеца по-късно в една дъждовна вечер Жюл покани своя приятел в двустайния си апартамент на една импровизирана вечеря. Съвсем случайно Жим отвори фурната на фаянсовата печка и видя вътре цилиндъра на Жюл, покрит ,с тънък 'слой сажди. ' : . '.
— Там не ми пречи, пък и саждите го предпазват — каза със задоволство Жюл,
— Не сте пред майка си, Жюл. Хранеха се в малки ресторантчета и харчеха
най-вече за пури. Подаряваха си един на друг най-хубавите. Вечер често ходеха във вариететата „Консер Майол'4 и „Гете-Монпарнас", където тогава играеше Колет.
Жюл надълго разказваше на Жим за родината <« сънародничките си. Той обичал една от тях,
21
Люси, но тя отказала да се омъжи за него. Именно нейният отказ го накарал да дойде в Париж; Имал намерение, когато изминат шест месеца от този тъжен ден, да се върне и да се види отново с нея.
— Има и друга — каза Жн»л, — Гертруде, която води свободен живот и има чудесно дете. Тя ме разбира; но не задълбочава връзката* Ето я.
И той извади от портфейла си снимка на Гертруде, йзлегната гола на плажа сред пръските на разбиваща се вълна, а синът и.хякашЕрос.-^ седеше на гърба й като на крепостнаI ст,ена, /сг;лице към прЬстора. .,"•'•'!..•
— Има още една, Лина, в която, бих се, влюбил, ако не_ беше Люси. Чакайте, сега ще ви .докажа как изглежда — и той нарисува с молив по кръглата мраморна маса чертите на едно лице.
Без да прекъсва разговора,' Жйм погледна това ли& и каза:
— Идвам с вас. :— За да' ги видите? "':.• - Й а -
— ЧуДеСНО. ;;. Жйм поиска да купи масата, но съдържателят
ма бара беше съгласен само при' условие, че ку-лят целия комплект.
?'/;-;-н-
22
<̂̂
3
ТРИТЕ КРАСАВИЦИ
Жюл искаше да подготви нещата и за мина'''една седмица по-рано за Мюнхен, където беше прекарал две години в компанията на тези жени.1 *г
Нае за Жим две обширни стаи у приятни; хазяи, после: разказа на трите си приятелки за него по толкова различен начин, че когато те ей. говб-реха* бе трудно да се разбере, че става дума за един й същ; човек!.
• Още с пристигането си Жим бе представен на Лина, която вече знаеше случката с масата. '1
За най-голямо учудване на Жюл, 6щ'е' п#еди да изпият чая, умната и хубава Лийаи Жим: вй-че бяха единодушни по следните въпроси: *
а) Жим твърде малко прилича на човека, описан от Жюл на Лкца; . . . *-..•
б) Лина съвсем не прилича на рисунката върху, масичката; ... :•.;..:.!
в) двамата си допадат, но за да ̂ спестят времето; на всички, смятат ючакваната любов от -пръв погледда не се състои. ;.••'. •
— Завиждам ви за яснотата и бързината на реакциите — им призна Жюл.
Що се отнася до ;Цюси и. Гертруде, Жк>л ги представи на Жим едновременно на .еднд'; вечеря в ..най-модерния бар на града. , • .! ' . '
23
Още със свалянето на Палтата изпъкна контрастът между тях. Седнаха на маса от светло дърво, която келнерът скоро застла и отрупа с необичайни чаши.
По устните на Жюл трептеше щастлива и смутена усмивка, с която им признаваше, че и тримата са намерили място в сърцето му.
Обгърна ги приятно спокойствие без следа от стеснение.
—. Чудя ви се, Жюл — размишляваше гласно Жим, — как сте успели да съберете две жени, така различни и така
Той не довърши. Мълчанието произнесе вместо него думата „красиви" и момичетата я чуха.
Жюл се изчерви от удоволствие. Щеше да отговори, но Гертруде го спря с ръка и заяви:
— Жюл е нашият изповедник, нашият режисьор. Той има богато въображение и, ангелско търпение. Описва ни в своите романи, утешава ни, закача ни, ухажва ни, но не иска нищо повече. Забравя само едно: себе си. . . . . . /
— Каква възхвала! — провикна се Жим. '— Затова идваме винаги когато ни повика —
обясни Люси, повдигайки леко глава. ; Жюл разказа по присъщия ей чудат начин за
неуспеха с Лина, която вече бе осведомила приятелките си по телефона.
— Естествено •*- каза Гертруде. — Лина и господин Жим не си подхождат. Тя е рзглезена, а това не се харесва на господин Жим.
— А какво му харесва? — попита Жюл. — Ще видим — отговори невъзмутимо Люси. За втори път сериозният й глас направи впечат
ление на Жим. Смущаваше го едновременното присъствие на тези две жени, искаше му се да мо-
24
Щ през ЦяЛо*о време Да гледа, йлй само едйд^а, или само другата.
1 Като уредник на тази среща, Жюл предложи да'ййят брудершафт с любимото му вино, за да се премахнат веднъж за винаги всички господине, госпожо й госпожице. А за да избягнат традиционното и твърде очебийно кръстосване на ръцете, той предложи всички да докоснат краката си под масата•. Така и направиха. Увлечен в р адостта си, Жюл бързо отдръпна своите.
!! Жйм задържа известно време краката си опрени до краката на Гертруде и Люсй, която първа внимателно отмести своя.
Продълговатото лице прибавяше към красотата на Люсй нещо готическо. Тя вършеше всичко, без да бърза, и придаваше на всеки миг особена стойност, която го правеше ценен й за другите. Носът, устата, брадичката, челото й бяха гордост на цяла област, която като дете бе представяла по време на един религиозен празник. Дъщеря на едър буржоа; тя учеше рисуване.
' 'Тридесетгодишната Гертруде, родена спортист-ка7 имаше гръцка хубост. Печелеше без тренировка състезанията по ски. Скачаше в движение от трамваите и се заковаваше на място без усилие. Чбвек изпитваше желание да докосне мускулите й. Имаше четиригодишно момченце-—без баща. Не вярвайте в бащите. Работеше като миниатюристка и имаше и щастливи, и трудни моменти. Макар че бе от семейство на благородници, тя жирееще далеч от своето съсловие, сред хората на изкуството, които я уважаваха и обичаха.
25
Вечерта лъкатушеше като пълноводна . река. Самото им присъствие сякаш раждаше песен, в настроението проблясваха искрици. Четиримата си приличаха по. едно: относителното безразличие към парите и съзнанието, че животът им е в ръцете на бога или, както Гертруде би предпочела да се изрази, на дявола.
Жюл говореше увлекателно. Но към два часа сутринта реши, че е голям познавач на душите й жизнените ситуации и каза няколко смели шеги. Може би чрез думите, изречени пред други хора, той компенсираше това, което не смееше да направи в личния си живот.... Присмя се на двете си приятелки, на себе си, дори на Жим. Не им ли бе отворил вратите на един рай, в който самият той не беше сигурен, че ще влезе? Предчувствува-ше ли го? В своята хвалебствена и радостна песен той вмъкна остри нотки; а когато реши да дава съвети на всевишния как да преустрои своето творение, обстановката стана тягостна.
Един извод все повече се налагаше: Жюл: (беше чудесен приятел, но бе неспособен да се изяви в любовта и в брака. За сетен път и той самият отгатваше това, но се криеше зад потока от. думи.
— Жюл винаги сам си развал я. вечерта ̂ —"промълви Гертруде, докато Жюл бе изтичал след продавачката на цигари. Люси кимна снизходително.
Последният четвърт час премина сред брътвежите на Жюл. Той не оставяше.другите да говорят и упорито повтаряше неща, които не бяха предизвикали желания ефект. Тримата му приятели се измъчваха заради него й изпитваха вече скрито желание да се видят насаме.
Жим виждаше за първи път Жюл такъв, ма-
2$
кар че вече бе забелязал отделни прояви на тази негова черта по време на разговорите им на четири очи, в които, извън реалното присъствие на красотата, Жюл се рееше из облаците.
След като изпратиха Гертруде й Люси, Жюл й Жим се поразходиха из един обширен парк. За-зоряваше се. Жюл се бе поуспокоил.
— Странна нощ — сподели Жим. — Какъв необикновен букет става от тези две цветя. Каква духовна и каква плътска любов! Никак не ми се иска отново да видя заедно Люси и Гертруде.
— Разбирам ви — съгласи се Жюл. — Коя от двете ви направи по-силно впечатление?
— Все още съм заслепен — отвърна Дим. —А и не бързам да разбера. А на вас?
— Люси. Искал съм и отново ще искам ръката й. Гертруде ме утеши след отказа на Люси. Заведох я със сина й на море в. Италия. Тя, ми отдаде тялото си, но не и любовта си. Разбирате ли, Жим, когато срещнах Люси> се уплаших. Не исках" да се' поддавам на тази любов, но по време на една разходка в планината тя си нарани, крака и ми позволи да й помогна. Аз го бинтовах, сменях превръзките. Искаше ми се никога да не оздравява.
•, — Усещам влиянието й — каза Жим. — Не тя, а аз не можах да оздравея'-^ продъл
жи Жюл. -т- Когато отново стъпи на крака, осмелих се Да й направя предложение за женитба» Тя каза „не",; но така нежно, че аз все : още се надявам. '•• . /НГ,,\.
27
4 ГЕРТРУДЕ
Жим издигна преграда между себе си и Люси. Гертруде му се отдаде след петна дееетднепно
ухажване, което тя направи героично и забавно. Идваше при него вечер веднъж-два пъти в седмицата. Беше щедро създание, неизчерпаема в разказите за живота си, който виждаше като непрекъснат двубой с бога. Играеше на загуба. Разкриваше пред Жим един непознат за него север. Споделяше проблемите си. Макар клепачите на Жим често да натежаваха, той нито веднъж не заспа. Гертруде се наслаждаваше на неангажира-щото внимание, с което Жюл я слушаше. Беше влюбена в Наполеон, мечтаеше да го срещне в асансьора, да забременее от него и повече да не го види.
— Очарователен е нашият Жюл — заявяваше тя. — Разбира жените по:добре от всички мъже, които познавам, но когато трябва да нн има. . . обича Ни прекалено и недостатъчно. При него духовното и плътското се разминават. Напразно'се мъчих да му помогна. За него Люси, е търпелив идол. Жюл е откривател, поет, но като съпруг нежността ще му се свиди.
Гертруде и Жим завършваха нощите си с разходки в гората по изгрев слънце. Наемаха карета, за да вземат четиригодишното момче на Гертру-
28
де, което, седнало до стария кочияш, с развени от вятъра руси коси, се учеше да държи юздите и да подкарва конете, да шиба с камшика и да ругае. • ',.', •
После Жим се връщаше да спи през целия ден и размишляваше над думите на Гертруде.
И двамата разказваха всичко на Жюл. Той се виждаше с тях, но поотделно, говореше с единия за другия и по своему се наслаждаваше на щастието, им.
29
5 жюл и люси
Жюл заведе Люси и Жим на романтична разходка в гората. Бе измислил една приказка, в която Люси бе феята. Тя държеше двамата приятели за ръце — по детски наивно и очарователно. Ръката на Жим се чувствуваше добре в нейната. Неочакваната близост ги смути. Жюл ликуваше и този път не изпадна в словесна криза.
Веднъж Жим получи малък колет. Изненада се, когато разпозна изящния почерк на адреса. Люси му пишеше: „Искам да ви видя насаме. Можете ли да дойдете в къщи утре вечер към десет часа? Пращам ви ключа от входната врата."
В този град заключваха вечер вратите и всеки жител си имаше ключ.
Жим, дошъл по-рано като никога, се разхождаше напред-назад. Държеше ключа в джоба си и мислеше за Люсн и за Жюл.
Малкият салон у Люси бе украсен с неголяма фреска, рисувана от нея. Тя го прие просто.
— Никога не сме имали възможност да се видим сами, без Жюл — обясни тя. — Бих искала да поговорим за него. Вие сте му приятел и се надявам да ми помогнете. Решил е да дойде в родния ми град с надеждата, че ще му позволя да поиска ръката ми от татко. Но аз няма да допусна това. Бих искала в този момент да сте с него,
30
Той се отеснй&а да ви помоли за 1ойа... — Защо? т̂ Заради.... Гертруде. — Ще дойда —• заяви Жим. Тя му предложи чай. Изисканите предмети,
жестовете и гласът й, всичко излъчваше спокойствие и стари традиции и създаваше атмосфера на размисъл и осъзнат дълг. Жим разбра до каква' степен/Жюл има нужда не само от- красотата на Люси, но и от самата нея. Тя никога нямаше да-щ съгласи да се омъжи за него. Наистина ли искаше да смекчи, доколкото бе възможно, удара, който щеше да му нанесе? Говориха за него, за стиховете му.
Люси пазеше няколко, които току-що бе преписала за Жим. Човек не можеше да си представи по-хубави ръкописи. Само така, под тази форма,Жюл можеше да почувствува раждането на своите 'стихове. Спокойният и равен почерк на Люсй̂ без следа от'прекалено старание и без петна-,' отиваше право в цел'1а, прекосявайки прозаичната плоскост на кафеникавата хартия.
А когато Люси прочете едно от стихотворенията, Жим завидя на Жюл. Гласът бе на висотата на почерка. Всичко в нея бе на висота. '."'•'
Защо Жюл го бе-вьвел в това светилище? ' Помоли я да му покаже картините си — те бя*
ха строги и хармонични. Жим нямаше сили да си тръгне. Но беше по»
лунощу! Сббгува се с; благоговение към Люси.
Люси замина при родителите си. Гертруде отиде на село със сина си и с един приятел.
$1
6
люси и жим
Осем дни по-късно Жюл и Жим седяха сами в едно купе на пътническия влак, който след шест часа щеше да ги отведе при Люси. Без да губи обичайната си мудност, Жюл бе неспокоен. Разказа на Жим съня си от предната нощ.
— Двамата с вас вървяхме предпазливо по зида на висока къща в развалини. Всеки миг можехме да паднем в къпините. Вие крачехте отпред, аз ви следвах, хванал за ръка Люси, която пристъпяше зад мен. Отзад идваха Гертруде и други хора. Стигнахте до края на зида, невъзможно бе да се продължи. При спирането ми се зави свят. Дали щяхте да се върнете? Внезапно вие се преметнахте, както при овчарски скок, но без прът. Чуха се викове. Но вие вече бяхте стъпили на отсрещната стена, усмихнат, на шест крачки от нас. В този момент се събудих.
И без никаква връзка Жюл предложи: — Искате ли да играем на домино? — Да — съгласи се Жим, който не обичаше та
зи игра. Жюл .извади от чантата си съвсем плоски пу
лове, подарък от майка му. Играха дълго. Колкото и да се стараеше Жим, Жюл винаги печелеше. Оставаха още два часа път.
Тогава Жюл заразказва историята си с Люси от самото начало, как той се грижил за нея, когато 32
била нещастна й влюбена в друг, й как малко йд малко в него се зародила надеждата. Жим си мислеше с тревога за силата на тази любов.
Жюл посветя първия ден в градчето на поклонничество около дома на Люси, разбира се, от разстояние. Беше виждал тази къща само веднъж за. няколко часа в една зимна вечер. Искаше му се да забележи Люси, облегната на прозореца с книг га в ръце (а може би тя никога не заставаше там), и да я съзерцава дълго, отдалеч, преди да отиде у тях. Минаваха между дворове с високи зидове, по стръмни улички. Пиха чай в едно кафене, засенчено от асми, сгушени, за да не ги открие Люси, дебнещи пред една къща, която миг след това се оказа, че не е на Люси. В този сън наяве Жюл ходеше като замаян, къщата му се привиждаше, навсякъде^ Вървяха, а сякаш плуваха.
На другия ден намериха къщата на мястото й сред парка, в края на равна н широка бяла алея. Жим бе представен на едно лице с ореол от бели коси — стария, още словоохотлив баща на Люси, Дъщеря му се държеше смирено в негово присъст твие. .'•,';•.'
От всичко лъхаше ред и. акуратност.
Живяха там в обстановката, избрана от нря, в очакване на случаите да я видят. Биха ходили всеки ден, но не биваше да притесняват родителите и да дават повод за приказки в градчето.
Често ги канеха у Люси. Жим бе блестящ на тенис-корта, докато в салона, където се отегчаваше, правеше по-слабо впечатление, С Жюл бе тък-3. Жюл в Жим 33
мо обратното — той искаше да привлече на своя страна поне бащата. Къщата беше просторна, пълна с по-големи сестри, племенници, прислужници и расови кучета. Майката, която рядко се появяваше, ръководеше всичко.
Бяха дошли за шест дни. Останаха шест седмици. Жюл се намираше в състояние на трескав екстаз и бавеше предложението си. Люси не го насърчаваше. И така бе хубаво. Пристигна малкият брат на Люси, студент, възпитан и спортен младеж, и преметнали раниците, четиримата ходеха на излет за цял ден из гористите хълмове. Често ту Жюл, ту Жим оставаха насаме с Люси.
Дали заради непрекъснатия допир с любовта на Жюл? Или заради топлината на този спокоен семеен живот с провинциални традиции, които така подхождаха на Люси?... Но постепенно, въпреки волята си, Жим се влюби в нея. Жюл несъзнателно, братът умишлено, може би и самата Люси допринесоха за това.
Един ден Люси, която вървеше редом с Жим из гората, забави ход, спря да оправи връзките на меките си обувки и като видя, че далеч напред Жюл н брат й влизат в една кръчма, каза на Жим:
— Да седнем. Имаме време. За какво мислите? — Всъщност Жюл е щастлив по своему и иска
само това да продължи. Той ви вижда често като в някаква идилия. Живее с надеждата.
— Бихте ли искали да се омъжа за него? — Заради него, да. Заради вас, не. — Даже и заради него не бива. Ще бъда лоша
съпруга. Възхищавам се на това, което пише. Той е добър и очарователен човек. Но не мога да надделея негодуванието си пред упоритото му жела-34
ние да се ожени за мен. Жим, аз също изживях голяма скръб, преди да се запозная с Жюл. Той сигурно ви е казал. Затова неговата мъка бн ме наранила. Вие сте му приятел. Помогнете ми да му помогна. С една дума: помогнете ми.
Тя подаде на Жим дългите си ръце — те трепереха. Две сълзи се отрониха от очите й. Без да каже дума, Жим я взе в обятията си, повдигна я, удиви се от лекото й тяло. Отнесе я до един паднал ствол, седна на него и я сложи на коленете си. Не говореха. Той виждаше лицето й отблизо. Опитваше се да мисли за Жюл, но почувствува лекия допир на косите й по устните си.
— Още ли го обичате? — попита Жим, — Кого? — Първия. — Може би, но това вече е минало и трябва да
умре. А вие, Жим? — Какво аз? — Вие също сте обичали. Обичала сте истин
ски, това се чувствува. Защо не сте се оженили за нея?
— Просто не се стигна дотам. — Тя къде е? — Във Франция. ~ Какво представлява? — Чисто същество, като вас. Ръката й леко стисна неговата. — Още се обичате, нали? — Да, но се виждаме рядко, макар че и двама
та сме свободни. — Не причинявайте страдания, Жим.. . — Има и нещо друго. — Какво? — Харесвате ми, ЛюсИ. Прави ми удоволствие
35
да вй виждам. Страхувам се, че започвам Да Забравям Жюл,
— Не става дума да го забравяте, а да го предупредите.
Те отново млъкаха. Люси издекламира: АИе йа8 ОДдеп
УОП Негяеп ги Неггеп асЬ у е̂ 80 е!@еп
8сЬа11е1*с1а8 ЗсЬтеггеп... — Преведете.
— Колко скърби, боже мой, боже мой, раждат увлеченията на сърцето — каза Жим,
— Не е лошо, макар че прибавихте това „боже мой". А Гертруде? — попита тя внезапно,
— Гертруде... Това е просто спорт — отговори Жим.
Той улови с устните си една къдрица на Люси, която галеше лицето му. Тя наведе дългата си шия и докосна през косите устните му.
После стана бавно. Присъединиха се към другите.
Последваха нови разходки. Сърцето на Жим преливаше от щастие. Люси си възвръщаше цвета и жизнерадостта.
Лятото бързо измина. Жюл направи предложение на Люси, като прибави, че какъвто и да бъде отговорът й, той винаги ще остане в нейна власт. Момичето отговори, че е трогнато, че може би никога не ще се омъжи за него, но и се иска тяхното голямо приятелство да не пострада от това.
Макар че очакваше такъв отговор, Жюл пребледня като мъртвец, целуна й ръцете и отиде при Жим.
М
— Жим — сподели той, — Люси не ме иска. Ужасявам се при мисълта, че ще я загубя, че тя може завинаги да изчезне от живота ми. Обичайте я, Жим, оженете се за нея, за да мога и аз да я виждам. Имам пред вид да не виждате в мое лице спънка, ако я обичате.
— Ще ви обясня как стоят нещата между мен и Люси — отговори Жим и разказа на приятеля си цялата им история, ден по ден.
За негово учудване и радост лицето на Жюл се разведряваше. Накрая той проговори:
— Последния път, когато играехте тенис с Люси срещу брат й и братовчедка й, изглеждахте като двойка.
Жюл отиде при Люси. — Жим ми разказа всичко — каза той и мило
я поздрави, а след това предложи и на двамата закрилата си.
— Нашата връзка е в началото си — отговори младата жена. — Трябва да я оставим на спокойствие като новородено.
Една вечер Жюл им съобщи: — Ще ви разкажа как реших да се самоубия. Те изтръпнаха. Жюл беше способен на тако
ва нещо. — Бях на петнадесет години — подзе Жюл. •—
Реших да умра. Заключих се в стаята си, после наредих под леглото няколко книги, върху които сложих един спиртник и го запалих: това бе моята клада. Легнах си удобно и прерязах с бръснача вените си (той им показа два тънки белега). Бликна кръв, отначало буйно, после постепенно спря. Загубих съзнание. Когато дойдох на себе си, до леглото стоеше майка ми, китките ми бяха превързани и в стаята имаше лекар. Леглото бе
37
обгоряло съвсем малко, но достатъчно, за да може готвачката да забележи пушека изпод вратата, която веднага бяха разбили.
— Какво каза мйка ви? — попита Люси. — Никога не споменава за това. — Много хубаво от нейна страна — каза
Жим. — На колко етажа беше сградата? — На *шест. — Хубава клада щеше да стане. — Жюл — обади се Люси, — вие явно сте ис
кали да пожертвувате живота си в името и а някаква мечта. Но на горните етажи може би е имало деца, които, са щели да изгорят.
— Виж, за това не бях помислил — обезпокое* но каза Жюл.
Друг път Жюл им разказа следната история: — Бях на десет години. На път за училище ми
навахме през едно празно място, където имаше насип от жълта пръст. Всички момчета се забавляваха да се катерят по него. Точно там веднъж Хер-ман, един съученик, ми взе чантата, хвърли я на земята и ме удари по носа с думите: „Мръсен евреин." Потече ми кръв, не разбирах нищо, но вечерта майка ми мн обясни.
Херман често ме нападаше, и то все на същото място. Това се превърна в един вид ритуал. Можех да заобиколя насипа. Но не исках. И освен това всъщност Херман ми се нравеше.
— Като момче? Или защото ви удряше? — попита Жим.
— И заради двете. 38
. — Жим — каза Жюл на Люси — не е особено интелигентен. (Люси вдигна вежди.) Не му и трябва. (Люси се успокои.) Прилича на ловджийско куче, което се води само по своя нюх. (Люси се усмихна.) Носът му се сплесква, когато си пощи бълхите — продължи Жюл, увлечен от сравнението. (Избухнаха в смях.)
— Гледа ви миг в очите — поде Люси. — Слага си лапите на раменете ви, близва ви и ви събаря. Върти се и търси постелката си. Ще му трябват години, за да се установи.
— Ще го чакате ли? ~ попита Жюл. — Кой би могъл да предвиди? Във всеки слу
чай той ми помогна да се възродя. Последната вечер Люси обеща напролет да гн
навести в Париж. — Моля ви и двамата да ми простите, че все
още изпитвам някаква надежда — каза Жюл. — Струва ми се, че любовта ми ще трае вечно. Времето е пред мен. Иска ми се Люси да се разболее, да бъде изоставена, да погрознее, за да я приютя и да й се посветя.
— Всичко това е твърде възможно — промълви Люси и вяло се усмихна.
Във влака Жим обясни на приятеля си, че двамата е Люси не се чувствуват зрели, за да се оженят. Беше ли създадена тя да има съпруг и деца? Той се боеше, че не бе способна да изпитва земно щастие. Представяше си я като монахиня, облечена в бяло, учудваше се, че може да я държи в обятията си. Тя бе по-скоро видение, радващо очите на всички, а не жена, създадена да бъде притежавана от един-единствен мъж.
С това признание тяхната любов ставаше за' Жюл относителна, докато неговата беше абсолютна.
7
МАГДА
Няколко дни след пристигането им в Париж Жюл реагира на изживяното по свой начин — опита се да избяга от образа на Люси и отново се заинтересува от парижанките. С помощта на Жим той даде обява в рубриката „бракове" на един голям всекидневник. Между другите жени го посети една честна и с житейски опит Жюлиета. Жюл се възхити на белите й чорапи, на лачените й обувки, на прямия й и жив поглед, на точното тиктакане на мозъка й. Заведоха я заедно на театър.
Цяло денонощие Жюл размишляваше дали да й предложи брак.
— Това е единственият начин да се сближа с някоя жена — каза той. — Достатъчно е веднъж да успея.
Но сянката на Люси премина над тях. Жюл не направи предложение. Жюлиета престана да идва.
Жюл получи дълго писмо от един свой по*въз-рдстен братовчед. Някаква негова приятелка, двадесет и пет годишна, вдовица с малко момченце, щяла да дойде в Париж. Той молеше Жюл да я разведе из Париж и да й покаже Латинския квартал:
40
Скоро Жюл получи бележка, в която тя го. известяваше, че е пристигнала и го очаква.
Жюл покани Жим на вечеря и му показа двете писма. Разходиха се из Тюйлери, минаха пред хотела, в който жената се бе настанила, докато чакаха да настъпи часът за срещата.
—. Имам Предчувствие, че тази жена ще ми подхожда -*• каза Жюл.
Удари часовникът на една църква и той тръгна със ситни забързани крачки.
На другата сутрин разказа на Жим: — Тя е приятна и кротка, умее да се държи,
има опит и е талантлива певица. А освен това е и свободна. Струва ми се, че дори съм вече малко влюбен. Може би и аз й се нравя? Искате ли да дойдете тази вечер с нас на концерт?
— Защо съм вй аз? Двамата ще се чувствувате по.-добре.
— Не, не — настоя Жюл. -*- Вече й говорих за вас. Тя иска да се запознаете. Наистина имам нужда от вас.
Жим отиде. Приятелят му го представи: ... — Това е Джим. Трябва да се произнася Джим
по английски, с „Д" в началото, а не Жим — това не му подхожда.. :
Магда беше такава, каквато Жюл я бе описал, пристрастена към пеенето, образована без педан-тизъм. Вечеряха заедно. Жюл й харесваше, а с Жйм се държеше другарски. В нея имаше нещо завладяващо.
—• Най-поел е — помисли си Жим. Един месец по-късно Магда се отдаде на Жюл. — Най-после — повтаряше си Жим,: който чес
то се виждаше с тях и се радваше на щастието
41
на своя приятел. А Магда се възвръщаше към жи« вота и се разхубавяваше, В интимна среда сваляше траура.
И все пак обезпокояващи белези се появиха. Жюл написа поема за Ефеската матрона и започна отново да изпада в своите мрачни настроения и хапливи разсъждения, които, и без другите да се намесят, се обръщаха срещу него. Веднъж късно вечерта в едно празно кафене на улица „Ла Гете" той заяви:
— Важно е жената да е вярна, верността на мъжа е от второстепенно значение.
Жим се запита дали Жюл не мисли за Люси, Магда пребледня. — И двамата сте идиоти — заяви тя, — Може би — отвърна Жим. — Все пак аз ни
що не съм казал и съвсем не съм съгласен с това, което Жюл приказва в два часа през нощта.
— Тогава кажете му го — отсече Магда, — Не съм съгласен с теб — обърна се към
приятеля си Жим, Жюл сякаш се изненада, — Видя ли? — ликуваше Магда, После го хвана за ръка и го отведе като непо
слушно дете, Жим се виждаше с двамата заедно възможно
най-рядко. Макар че бе доста зает със собствения си живот, всеки ден той наминаваше да види Жюл.
Една сутрин приятелят му му каза: — Магда си е втълпила, че й се сърдите за
нейното избухване в кафенето. Решили сме тази вечер да вдишваме етер, за да видим какво пред* ставлява. Канен сте на вечеря у нея,
Страхуваше се да не би Жим да откаже, — Благодаря, ще дойда — отговори Жим. —
42
Но няма да поема много етер. Не ми харесват тези неща.
Вечерята беше сервирана на пода в малки персийски чашки до голям огън от дърва,
Магда бе прнготивла саморъчно национални мезета. Жюл радостно четеше стихове на три езика, а Магда импровизираше на пиано. Навън плющеше студен дъжд. Вътре бе приятно»
Настъпи време за етера. С тампони памук и шишенца етер в ръце те за
почнаха дълбоко да вдишват. Жим чувствуваше, че греши спрямо организма си.
— Вълшебно — каза единият, — Вълшебно — повториха другите, В мозъка струеше свежест, ушите пищяха. Без
крайно блаженство. Човек се издуваше като мях. Миризмата, неприятна в началото, ставаше необходима.
Магда реагираше пълноценно. Жим се отпускаше само наполовина. Жюл, който щедро изливаше течността върху памука, се оставяше на въздействието й.
Многобройните възглавнички станаха недостатъчни за отпуснатите крайници. Жюл предложи да се изтегнат на широкото легло на Магда. Така и направиха. Магда и Жим легнаха от двата края и отредиха на Жюл мястото в средата. Но с жест, нетърпящ възражения, той избута Магда там.
Тампоните продължаваха да служат, сега вече в тъмнината. Изминаха мигове на мълчание, Огънят проблясваше.
Изведнъж ужилване —• Жюл изрече остра забележка върху двуличието на жените, като се подкрепяше с една наскоро нашумяла случка.
43
— Да оставим психологията тази вечер, Жюл — помоли приятелят му.
— Това отнася ли се до мен? — попита Магда. — Разбира се — отговори Жюл със смях. —
Отнася се до всички жени. И продължи, като се подиграваше и на себе
си, и на Магда, преплиташе плоските шеги с духовити забележки. Опитаха се да го спрат. Напразно. Жим направи усилие да стане. Ръката на Магда го задържа. Тя си запуши ушите. Жюл хвана едната й ръка. Тя не се дръпна — очакваше някаква нежност. Той се наведе и й прошепна нещо на ухото, което не би посмял да направи пред Жим, ако не бе опиянен от етера.
Магда простена. — Запалете, Жим — помоли тя. Жим натисна ключа. Лицето на Магда се по
яви на светлината още по-разстроено, отколкото в кафенето.
— Върви си, Жюл! — заповяда тя. На лицето на Жюл бе изписано изражението
на доволно бебе, което измъчва насекомо. Сухата заповед на Магда, офицерска вдовица, му подей-ствува като на войник. Той стана, свали чуждото кимоно, облече сакото си, обу се и излезе във вестибюла. Чуха го да отваря и затваря външната врата.
Жим седна в леглото, готов да го последва. Магда го придърпа към себе си. Беше изпаднала в криза. Прегърна го.
— Магда, вие искате да си отмъстите на Жюл, но после ще съжалявате — каза той.
— Никога. И по-добре с вас, отколкото с някой друг. 44
„Вярно 6 — йоМйсЛй си Жим. — С мен МйМй да е толкова, сериозно."
—• Не така — спря го' Магда и започна да го съблича.
Прекараха една откровена, почти неутрална нощ, напоена с етер и белязана от Жюл: красив езически пламък, неоставящ следи.
На сутринта, събуждайки се до Жим, Магда попита:
— Не мислите ли, че Жюл желаеше тъкмо това?
— Жюл беше пиян от етера. — Да. — отговори Магда, — но беше Жюл по
вече от всякога. Нека се научи какви са последствията от думите му. Моля ви, кажете му какво се случи,
Жим отиде при приятеля си, който все още не бе осъзнал, че е низвергнат. Разказа му всичко точно, като звърши с думите:
-— Нито веднъж не се целунахме. И това беше вярно. Жюл отиде при Магда. Той се извини, тя не.
Изясниха отношенията си и започнаха нов меден месец. Виждаха се с Жим както преди, без нито един от тримата да изпитва стеснение.
Жюл и Магда заминаха за Южна Франция, Изпратиха на Жим трогателни снимки, на които изглеждаха като младоженци и много' привързани един към друг, У Жим проблесна надежда за Жюл.
Малко след завръщането си Жюл му каза: 4$
— Обичам Магда. Но това е по-скоро навик. Не е голямата любов. За мен тя е едновременно млада майка и любеща дъщеря,
— Това е чудесно! •— възкликна Жим. — Но не е любовта, за която мечтая. — Нима такава любов съществува? — Разбира се. Така обичам Люси. Жим се въздържа да забележи: „Защото не я
притежавате." — Всъщност — продължи Жюл — никога не
бих простил на една жена това, че ме обича такъв, какъвто се познавам. Това е признак на перверзност или на компромис... В това отношение Люси е чиста. Тя не приема нито частица от мен.
— Всеки мъж би могъл да мисли така... — Да, би могъл — съгласи се Жюл. — Но аз
го мисля. — Е, да, изглежда героично и достойно. Би
подхождало на някой мъченик. Това е ключът към живота ви. Ако Люси ви обичаше...
— Нямаше да бъде Люси — заключи Жюл.
Историята на Жюл и Магда продължи осем месеца, хубави понякога като хляба. Пристигна писмо от Люси, в което съобщаваше, че ще дойде през лятото да ги види.
Жюл реши да разкаже искрено на Магда за Люси. До този момент той само беше споменавал за нея и Магда мислеше, че става дума за минала история,
Той го стори с благоговение, както някога беше запалил котлона под леглото си.
46
Два дни по-късно Магда си замина. А след няколко месеца се омъжи за „един ис
тински мъж, уравновесен и великодушен" — писа тя щастлива, без ни най-малко да се сърди на Жюл.
47
8
ОДИЛ
В кафенето на художниците Жюл и Жим бяха срещнали Одил, осемнадесетгодишна скаиди-навка. Тя обичаше да идва на чай у Жюл, който живееше наблизо. Казваше, че е разведена. Говореше на развален френски. Беше пряма, дори груба, много духовита и бяла като мляко,
— Аз нищо разбира живот мъже и жени тук. Това обратно като в мой страна. Те тук прави любов кога иска. Това важно. Аз иска учи се тук,
Жюл, който по това време излизаше с Магда, не изпитваше никакво влечение към Одил. Тя го забавляваше и той се държеше с нея като с котка. Играеха заедно на домино, даваше й необичайни уроци по френски. За награда й купуваше червени захарни пръчици, по това време за едно су, които тя шумно хрускаше.
Веднъж в кафенето Одил заспори на висок глас с Жюл;.
— Какво? Аз иска каже: „Аз падне на моята задник", а вие иска каже: „Аз падне на мой задник," Шокинг1 Вие господин: мой задник, аз дама; „моята задник". Вие подиграва мен.
Всички редовни посетители на кафенето се съгласиха с нея*
48
#дин Д&н, коМто беше на гости у Жюл, тя М̂ каза: ..'..' ч ' /
— Много в кафене искат мен научи. Аз не иска. Аз предпочитаЧучи с Жим. Вйе какво мен съ» ветва?
— Жим добър учител — каза Жюл. — Какво Жим мисли за мен? — Жим мисли вие хубав очи, хубава уста, ху
бав коси, хубава бяла кожа, хубаво всичко — отговори Жюл, който явно бе усвоил езика й.
— Вие мисли той има желание учи мене? — Има желание. — Вие сигурен, сигурен? — Аз сигурен, сигурен* — А вие няма желание? — Аз няма желание. — Защо вие няма желание? — Аз има желание учи друго момиче. — Аз нея познава? — Вие нея не познава. Тя щеше да попита „Защо нея не познава?",
но като погледна колко е часът, отсече: — Жим дойде днес на чай? — Жим дойде. — Вие отстъпи днес ваша стая Жим и мен, ако
нужда? . . — Отстъпи. — Да служи напълно? — Напълно. — Вие излезе, кога аз направи знак? — Аз излезе* — Вие никак не сърди? — Никак. Започнаха да играят домино. Дойде Жим. Пи
ха чай, Одил изигра като клоун сцената на съблаз-4. Жю* н Жим 49
няването, играейки и за Жюл, и за себе си. Жим;! се включи, без да разбира какво става. Одил му 5 бе харесала от пръв поглед. Жюл пое ролята на; Молиеровия господин Лоайал. Одил го разпитваше^ като довереник. , .<•
Скоро тя го разсмя до сълзи. Той се държеше. за корема и повтаряше: „Стига! Стига!" Жим бе по-сериозен, макар че се включваше и той на раз-? вален френски. Именно на неговата непризната сет * риозност Одил градеше своя номер, като се прикриваше зад шегата. Тя наричаше Жим „нов човек", убедена, че това значи „глупак", защото на последния си урок с Жюл, който сега единствен я разбираше, беше прочела съпоставени,тези думи в началото на „Златната глава" на Клодел. Но когато нейното крешендо, с което скачаше от тема на тема и задаваше нетактични въпроси, достигна върха си, тя посочи на Жим вратата. Той я прегърна, внезапно леко натъжен. , — Скрие нае под,завивки — обясни Одил.
И направи на Жюл властен знак с вежди, отпускайки се в обятията на Жим.
Когато към полунощ Жюл се завърна, намери подредени на масата остатъците от лека вечеря, а в леглото си — свежата миризма на Одил и аромата на модния английски сапун, който тя винаги мъкнеше в чантата си..
На другата сутрин, както работеха у Жюл, двамата приятели чуха едно радостно: „Хей! Хей!" през отворения прозорец. Беше Одил, придружена от един висок свой сънародник. Обула на босо монашеските си сандали, заметната с дълга испанска пелерина, с голяма тъмносиня сламена шапка на главата,, подобна на тези от Армията на спасението, тя вдигна към тях своето прозрачно лице с 50
ореол от руси коси и весело се разсмя. Те видяха дъното на здравото й гърло и изопнатата й бяла шия*
— Доскоро! *~ извика тя.1
Идваше често — когато искаше — и винаги бе добре дошла. Жим се питаше защо го предпочита пред своите хубави сънародници.
— Но тя самата го каза — му отговори Жюл.— С вас тя влиза в контакт с латинската култура: една свобода на нравите без грубост, нито фалшив свян. Тя има сигурен инстинкт и знае какво й трябва. Нейните сънароднички идват тук с мъжете си в големите хотели и могат да се насладят само на обстановката.'
— Нима дотолкова съм представител на латинската раса? ~ попита Жим. — Един от моите прадеди е бил от Скандииавия, аз много приличам на неговия портрет и съм още по-висок от приятелите на Одил.
— Именно тази осма част от нейната раса ви прави приемлив за нея, както и фактът, че сте живели достатъчно дълго в нейиата страна, за да придобиете външния вид, който й се нрави.
— Каква смесица е тази Одил! — Аз съм разговарял повече с нея, отколкото
вие. По бащина линия тя е от аристократичен произход, по майчина — от народен. Благодарение на това тя не знае какво е средното положение и разяснява на тези, които я слушат..,
— Какво разяснява? — Шекспир — отговори Жюл.
Ш : •••• ••••
Кдин ден Одил заведе Жим у дома си. То* не знаеще, че тя си има дом. Беше тристаен апарта-
..,.§§:г */
мент в стара къща, който гледаше към заД4н|йЙ уличка в не богат квартал. Първите две стаи бяха празни, дървеният под измит, много чист. На стените — стари пъстри тапети. ' : В:третата стая, с белосани стени, имаше само един матрак, поставен направо на пода и застлан с бродирани чаршафи — прекрасно легло за двама. Възглавниците бяха натрупани една върху друга. :>;На камината от черен мрамор бяха подредени цяла редица кукли. На. пода до леглото на един досег с ръка се търкаляха космати и; пернати жи-ВОФНИ, повечето бели, стари и нови, най-хубавото, което се произвеждаше в Лондон и Париж.
Одил седна на леглото й ги огледа. Държеше се; сякаш е сама, и винаги правеше само това, което йее искаше.. Жюл и Дим я уважаваха заради това, Одил го усещаше и се отпускаше в тяхно присъствие. • : • - . - - . , •• •. •• • • ;
Тя взе едно по едно животните и им заговори сякаш след няколко дневна раздяла. Жим, седнал на пода и облегнат на стената, имаше чувството, че се намира в забавачка с някакво момиченце, Одил откри петно по белия блеещ овен, напръска го с бензин и започна да го търка с ръкава на бяла копринена пижама. После, докато изгаряше някакво писмо, белият овен се подпали. Тя го уви в одеялото* Жим очакваше да стане пожар, но нищо.-не се случи.
Той малко по малко научи, че една стара съседка се грижи за домакинството, че Одил живее там от месеци, може би със съпруга си, чй'е продала на съседи и вехтошари всичките си мебели освен, леглото, куклите и животните,, че така е много по-хубаво, че се готви да продаде и останалото й ще'отнеее със себе си сако няколко куфара^•-•' П
ЖиМ търсеше за двамата малко убежище, по-добро от една хотелска стая. С удоволствие би купил всичко, което оставаше от покъщнината, й би плашДл наема. Нищо не подхождаше повече на Одйл от това пусто жилище. Но то бе населено за нея с призраците на други хора. Не можеше да става и дума Жим да се изтегне на това легло до Одйл и нейните животни. • ' •
С помощта йа Жим Одйл прерови'гардеробите и шкафовете в кухнята. Подаде му една пълна бутилка:
— Аз вземе това! — Какво е това? — попита Жим. Тя отвърна сериозно: — Това сярна киселина. Това за очи на мъж,
който лъже. Той дойде един ден. Аз пази това за него. Аз научила това в кафене. Добри момичета казали, съдии винаги мили и не наказва силно.
Жим й обясни, че бутилката може да се счупи измежду всичките тези пакети, да й изгори краката, че навсякъде се продава сярна киселина.
— Да, но не съща бутилка, коя аз заклела хвърли — упорствуваше тя.
Най-после Жим успя дд я убеди и тя със съжаление изля течността в мивката, където се образува пяна.
Жим я гледаше,' без да се намесва, мъчеше се да не се разсмее и съжаляваше, че Жюл не може да присъствува на разпродажбата на спалното бельо и дюшеците на Одйл, която се оказа опитна в сделките;
Един от младите красавци в компанията на Одйл покани Жим на вечеря. Макар че Жим едва го познаваше, изпитваше към него симпатия. Бе готов да приеме.
- Не — възрази Одил. — Аз не иска тест. И отиде сама на вечерята. По-късно обясни на Жюл: —Те държат с мен добре като дама. Жим съ
що. И все пак не еднакво и аз не иска един вижда друг. А те може иска смени Жим.
Одил продължаваше да учи с Жим по начин, който го привързваше. Тя изникваше, когато искаше, смееше си се сама на божието творение и изказваше мислите си на глас. Двамата приятели искаха да запомнят това, което говореше, но присъствието й властвуваше над всичко и им пречеше.
54
9 СРЕД ДЮНИТЕ
Одил .и>.Жим решиха да прекарат няколко дни на море. Тя искаше да „отнесе" и Жюл, Жим също, а:Самият Жюл само> това и чакаше. ;,;
Те купиха с радост билет за втора класа,;защото до Амстердам нямаше трета. Градът им хареса и ги развесели, .особено, строгите кафенета. Ши ког,а до. трзи момент Одил и Жюл не бяха играли домино с такивд едрипулове. • •,-.?. ,ч
Туристическите бюра вече не разполагаха със свободни квартири по крайбрежието. Наложи се Жим да обикаля два дни с велосипед по морския бряг, докато намери мечтаната къщичка: усамотена, сгушена, всред дюните, притисната от ветровете, бяла .отвън и отвътре, без мебели.
,-рогато се завърна; след полунощ в малкия хо-, тел и се изкачи по дървената стълба до стаята им, която приличаше на корабна каюта, той завари Од#л. заспала, положила буза на грижливо сгънатата му пижама. Приличаше на ангел. .
Светлината я събуди. —. Аз послушна,>аз спи сама —.каза тя. ,Жюл, който влезе, в този момент, й се закани,
с пръст: ... .,., . •/[-,: . . . ' ' " • • тт? Защото аз тебе не искал в мое легло. -~;Ти глупав —. обиди се Одил. •—• Ти-не разби
ра, аз иска аз в, твое легло, защото аз няма мои „ . - . , .... .... , • . « •
животни и не обича спи сама... но аз послушна за Жим.
— Тогава може би аз не послушен? — попита Жюл.
Тя го изгледа с престорено негодувание.
Настаниха се в къщичката, взеха под наем два дюшека, три стола, маса, съдове. Одил и Жим заеха единствената голяма стая на долния етаж, а Жюл спеше на тавана. Малката кухничка им служеше и за баня.
Одил се оказа по своему добра домакиня. Два пъти седмично миеше обилно пода с вода, а в останалото време хвърляше по него обелки от смокини и кори от банани, костилки от праскови, по които нощем се хлъзгаха.
— Това не мръсно — обясняваше тя. — И по» сле, аз има право, понеже аз мие.
Запалили лулите си, Жюл и Жим отиваха на пазара и донасяха кошници със зеленчуци и мляко. Този час от деня им принадлежеше. Рибарите идваха да им предлагат улова си. Одил ги посрещаше по пижама <с огромна дупка на дъното, разказваше им небивалици, които те изобщо не разбираха. Тройката стана известна в този край под прозвището „тримата луди", но въпреки това ги гледаха с добро око.
Отначало беше като в рай. Одил се забавляваше през цялото време. Жим се къпеше вечер в русите й коси, денем в морето, Жюл играеше с часове с нея, а посЛе, на таванчето си, се отдаваше на работата върху един роман, сложил стола върху отвора, за да попречи на Одил да нахълта при него. §6
Всяка сутрин той носеше на Одил и Жйм кафето с мляко и препечените филии с масло е леглото. Мижеше си, че тази очарователна любов, с която обаче се пресищаха, няма да трае дълго. С течение на времето Одил прекарваше все по-подчертано само нощите с Жим, докато дните й принадлежаха на Жюл.
Понякога по време на обед Жим изглеждаше разсеян й изморен, а Одил се държеше лошо с него. И понеже Жюл не се намесваше в нейна полза, тя се гневеше и на двамата, наричаше ги бур-жоа, псевдотворцк, драскачи. Те се смееха, а Жюл отговаряше:
— Несъмнено си права. Толкова можем.
Одил получи пакет писма от Париж и от родината си. Не каза нищо, но започна да се държи рязко към двамата приятели.
Еднн ден поиска да купи ' шест големи живи омара от рибарите, за да си играе с тях. Това бе забавна идея, но струваше скъпо. Жим й обясни, че и без това ограниченият йМ бюджет съвсем ще се йаруши. Тя раздразнено го упрекна в скъперничество. Не се страхуваше от скромния живот, но бе свикнала от време на време да получава големи суми, с които да задоволява приумиците си. Започна да играе задочно на конните надбягвания в Париж и Лондон.
Един ден перачката им съобщи, че е загубила няколко чаршафа. Одил страстно се йамесй в нейна полза.
Същата сутрйй на плажа тя дълго Вървя покрай прйбоя, както обикновено правеше. Но този път продължи да се отдалечава по дългата лясъч-
&7
на йайЦа, докато се превърна б маЛка точка на хоризонта, и се изгуби. Жюл и Жим обядваха и вечеряха сами, в началото без да се беапокоят особено, защото въпреки внезапните си настроения Одил си оставаше благоразумна. :
Вечерта на вратата тихо се почука. Бяха Двама полицаи, които водеха Одил по бански Костюм. Стигнала до друг курорт, на един час път, обиколила градчето в оскъдното си неприемливо облекло, минувачите се струпвали около нея. Полицията се смилила този път в не я задържала, но за в бъдеще Жюл и Жим носели отговорност за всички нарушения: щели да ги глобят или да ги изселят.
Одил, коятб изглеждаше съвсем спокойна, следеше с жив интерес разговора, който Жюл й превеждаше. По-младият от полицаите каза:
— Йли е луда, или е много хитра. . Тръгнаха си. На свой ред Одил разказа за бягството си мно
гословно и със смях. Обиколила магазините за играчки, разговаряла с децата. Тя заключи;
'—• Буржоазни жени в град не хубави, ревниви, защото, мъже гледа. мен. Те каже: „Трябва прати в затвор бохемка."
Повече не говориха за това. Но понякога Одил ненадейно обявяваше война на двамата си другари. \
Веднъж, жадна за отмъщение, тя безрезултатно се опита да победи добродетелта на Жюл. Жим нямаше нищо против, той си бе взел своето. Нямаше ниша против на свой ред да се качи НА тавана.
'& '' "...'._,/ •„ _ '. . • „,.1.1
ОдиЛ :|Шнй Да гй борови. Когато се Нах&ърЛй-ха върху фаталния омлет» тя им каза: ,
г- Вие не намира това особен вкус? , Вие,; им а доверие във ваша готвачка. Вие ядосва неяг
л$ие не разбира, тя бясна? Тя мила, тя вас каже: бий не яде това.
Въпреки това те получиха колики.
Краят на двете свободни седмици постепенно наближаваше. На връщане минаха през големия град, където Одил си купи четири чифта сабо. Жюл и Жим непредпазливо А оставиха сама да яде сладолед пред една витрина. Намериха я разгневена, загърната в испанската си пелерина, преметнала през рамо навървените сабо, заобиколена като улична певица от тълпа любопитни, които учтиво отблъскваше: ... —?, Какво.вие иска мен? Защо вие мене гледа
като ботаническо животно? Вие никога не виждали? Вие не много културни. Ако вие продължава, аз извика полиция. Какво странно в мен? Нос? Уста? Па|гго? Сабо? (И тя ги посочваше с пръст.) Кога Жюл и Жим върне, те бие ваши глави, това сигурно. Ето гиГ
Никой: не я разбираше. Жюл и Жим се появиха изневиделица, тълпата се отдръпна. Тръгнаха към гарата; Децата, които все още ги следваха, се разпръснаха* '••=
В Париж Одил побърза да се върне при своите съотечественици и изчезна за петнадесет дни. После отново се появи, целуна Жюл и Жим. Поднови посещенията си, вече по-редки, и често караше Жим да я изпраща, като му поверяваше
# .
своята бутилка с мляко късно към полунощ в кафенето. Беше намерила точната мяра.
Жюл съобщи на Одил за предстоящото пристигане на Люси и я помоли да не го посещава през тези дни.
60
- ; >.•;•,;- ^ШСИВШРИЖ
Люси се беше изтегнала на дивана ;на Жюл, облегната на възглавници. Говореха си спокойно и се опитваха да възродят предишната атмосфера.
На вратата се позвъня. Жюл не помръдна, Отново звън. Чу се как съседът отива да провери какво става. Изведнъж вратата на стаята се отво* и с тряСък и нахълта Одил — загърната в пеле-ината си, пО-руса дори и от Люси. Влезе и за
твори вратата. •4 Ах, това вие, Люси, Жюл забрани мене ид
ва, докато вие тук* Затова аз нарочно дойде. Аз много любопитна види вас. Доволна вас познава, дори ако вие не доволна познава мене* Вие добра приятелка Ш Жюл или годеница?
— Стига, Одил. Остави ни' •*- прмоли спокойно Жюл.
— Изобщо няма остави — възрази Одил. • Тогава Жад се спусна към нф, пъхна едната
си ръка под мишниците, другата — под коленете й, и я понесе; макар че тя се противеше, опряла ръце й крака; на вратата.
1 — Ох *~ викаше Одил. — Колко той обича нея. Веднъж и той истински мъж. Той силен, той почти мене бие.
Жюл я остави на стълбищната площадка, влезе и заключи,
-'• — Разкажете ми за Одйл— помоли Люси* :
Жюл се подчини, без да споменава връзката й с Жим. Но Люси отгатна:
— Тя е така свежа, така. дръзка, Жим сигурно не й е устоял, както не усто^ и на Гертруде.
Жим искаше Люси да научи за неговата авантюра с Одил. Затова Жюл я разказа по своему.
Люси слушаше сериозно, като на моменти се усмихваше заедно с Жюл.
Накрая каза: — Бих искала да отидем заедно на чай идната
седмица — вие, Жим и Одил. Възможно ли е? — Разбира се — отговори Жюл. След като Жюл я изгони, Одил изтича в кафе
нето, където изчака Жим. -тг Чодесно! — каза му тя, — Аз види Люси у
Жюл. Той бие мене пред нея. Тя страшна жена! Тя не мръдне на канапе, не говори, не мръдне косъм на око. Аз добре гледа нея, докато мене бият. Тя по-силна от мен, тя спечели този път. Но аз реванш!
И си тръгна тичешком. Жим съжаляваше, че не е присъствувал на та
зи сцена, но Жюл и Люси щяха да му я разкажат. Бяха се разбрали Люси да се срещне най-напред насаме с Жюл у тях след иобяд, а Жим да се види с нея след вечеря в дома й.
Той отиде, тласкан от внезапна нужда да я види. Влезе в малкия тих пансион и заизкачва дървената стълба,, която водеше към стаята на Люси на втория етаж. Жим знаеше точно къде е -г бе забелязал отдолу светещите й прозорци.
Чу да го настигат леки стъпки и усети как някой улови крака му с две ръце. Беше Одил. Проследила Люси от жилището на Жюл до пансиона и след разговора с Жим в кафенето в нея се по-62
родили съмнения. Скришом вървяла след Жим от кафенето до пансиона, където влязла по петите, му.
Седнала на едно стъпало, вдигнала към него сините си очи, доволна от себе ей, тя'го атакува решително с един от обичайните си разпити: '
— Ти отива види Люси?
— Не. Ти не отива. Ти остане с мене. Аз бъде твоя жена тази вечер. Ти влюбен в Люси?
— Аз приятел на Люси. Той направи усилие.да отскубне крака си. Ус
пя само да издигне Одил с едно стъпало. Опита се да се откопчи от ръцете й.
— Ти, Жим, слуша мен! Ако ти само приятел, защо Люси не приема теб в салон като благо-възпитана дама? Защо в нейна спалня? Аз позволи тя приеме в салон заедно с мен. Ако тя иска качи в спалня без мен, аз направи скандал веднага, аз вика, че Люси твоя любовница, а аз твоя бедна'годеница. Аз нервна криза. Не добре за репутация Люси.
Жим бе убеден, че Одил е способна да изпълни заканата си. Тя нямаше какво да губи, ако минеше за луда в квартала, докато с Люси бе съвсем различно. Той размисли бързо. Одил сигурно не познаваше тайните на Люси — иначе би си послужила с тях. Той се предаде, развеселен от дързостта й.
— Съгласен съм. Но трябва да предупредя с една бележка Люси, която ме очаква.
— Добре — съгласи се Одил. Той написа в салона: „Скъпа госпожице, за съжаление мн е невъз
можно да дойда да ви изкажа своите почитания тази вечер." :
Р% 63
=* Много, много добре — одобряваше Одил, Която надзърташе през рамото му. — Хайде.
Тя остави бележката на портиерката на пансиона и хванала Жим под ръка, се прибра с него в къщи.
А той си мислеше: „Люси и аз имаме време. Това между мен и
Одил скоро ще угасне." И й се посвети.
На сутринта отиде у Жюл. Разказаха си събитията от предния ден. Жюл много се натъжи за Люси.
— Много лесно се предавате, Жим — каза той почти строго.
— Много — отговори Жим. — С мен Одил не би посмяла да постъпи така. Той бе особено горд, че е изгонил Одил в при
съствието на Люси, а и самият Жим се учудваше на тази постъпка, така необичайна за Жюл.
Приятелят му продължи: — Искам много от жените, но не постигам
нищо. — А Магда? — попита Жим. — Тя искаше да ме промени и да ме приспосо
би към себе си. На вас ви върви с жените", но в замяна на това те ви притежават.
— Вярно е —- съгласи се Жим, — но кажете ми, кой притежава в по-голяма степен една жена — този, който я има, или този, който я съзерцава?
— Човек има нужда и от двете неща-— заключи Жюл.
След обяд Жим отиде да се види с Люси у Жюл, но тя бързо ей тръгна, за да ги*остави на-64 .&, . _ .
Са Ме. бележката на Жим, които, по думите на Йбр-тиерката, бил придружен от „една дама", я беше изненадала. Никой обаче не бе забелязал сцената на стълбището.
Жим целуна ръцете на Люси, без да смее да се приближи до лицето й. Идваше от боксовата зала, където бе играл ожесточено, за .да се самона-каже. Макар че бе взел душ, се чувствуваше все още пропит от миризмата на Одил. Изпитваше угризения към Люси. Лесно се предава, казваше Жюл... Разказа й за Одил, без да смекчава нищо, като нарочно я постави по-ниско от Люси.
— Не говорете така ~ възрази Люси. — Тя е тъй хубава и тъй необуздана.
Жим си даваше сметка за чувството, което изпитваше кьм него Люси, и в нейно присъствие ставаше целомъдрен. Усещаше и търпението й, което почти го плашеше.
Жюл се върна и ги развесели. Уморен от бокса, Жим помоли за позволение
да се изтегне на килима като на морава^ Разрешиха му. Едното му рамо опираше, а другото почти докосваше пода.
— Сега е моментът да победим в борба този победител на женските сърца — каза шеговито Жюл, надвесен над приятеля си.
— Опитайте — предложи Люси. — Може ли, Жим? — смутено попита Жюл, —' Разбира се — отговори с обич Жим. Жюл прецени разстоянието и се стовари с.ця
лата си тежест върху рамото, кОето нямаше опора. Жим се изтърколи и го събори, като притисна и двете му рамене 0 пода.
— Трябваше да предположа това — каза Жюл, горд с приятеля си. —- Какъв майстор! 6. Жюл I Жим 65
— Не — възрази Жим. — Аз съм дебютант в борбата.
— А в бокса? — попита Люси. — В бокса ли? Справям се. Обичам този спорт,
както и шаха. За негово учудване Люси пожела да го види
как се боксира. Нима това съществуваше за нея?
Вечерта Жим си спа у дома, тоест при майка си, с която разделяха наполовина апартамента. Там той не приемаше никого от познатите си в квартала. Двамата с Жюл намираха, че атмосферата не е много подходяща за разговор, но това жилище бе чудесно убежище за работа. Дори и Одил не го бе атакувала.
Прииска му се да представи Люси на майка си.
Най-сетне Люси покани Жюл, Жим и Одил на чай. Много доволна, Одил направи репетиция пред !
Жим, за да е сигурна, че ще бъде в крак с па- !: рижката мода.
В шумната сладкарница тя заговори за това как прекъснала отличното си образование. Държа | се наполовина като екзотична принцеса, наполови- ! на като улична хлапачка. Люси й отстъпи ини- •{ циативата и тя се възползува от това. В чертите '.;! на лицето й, също тъй продълговато като Люсино- I то, личеше жилка синя кръв, говорът й се отлича- 1 ваше с фина звучност. Но изражението й бе суро- | во. Приличаше на „Момичето със скаридите" на ;| Хогарт, докато Люси бе по-скоро като внучка на 1 Гьоте. |
66 } \ •II
От страх Одил да не избухне и да не обиди някого, и преди всичко Люси, и същевременно много развеселени, Жюл и Жим прекараха един час като на тръни.
Одил почти престана да ревнува Жим, до такава степен поведението на Люси бе безупречно, а и силната любов на Жюл към нея я успокояваше.
По-късно заяви, че Люси е много красива, но се страхува да „бъде друга".
Жим съзерцаваше спокойните ръце на Люси. Ръцете на Одил бяха дребни, подобни на щипци, уреди за сграбчване. Тя преувеличаваше всичко, за да привлече вниманието, и скоро нейните на пръв поглед много удачни клоунади започнаха да му се струват еднообразни и заучени като портретите, които тя нахвърляше с едри щрихи.
Жюл разказваше блестящо, със съвършена точност-и яснота. Споменът за вечерта с Гертруде обаче навеждаше Люси на мисълта, че не бива много „да го оставят да се отпуска", както самата Гертруде се бе изразила. Сега Одил се бе заела с това. Люси имаше чувството, че подобно на Гертруде, и Одил нямаше да остане дълго с Жим.
Когато най-после се успокоиха, Жюл и Жим успяха да се насладят на прямите въпроси на Одил и на невъзмутимите отговори на Люси.
Не без вълнение Жюл чувствуваше скритото внимание на Жим към Люси.
67
Люси И ОДИЛ]
Одил заяви на Жим: ' — Искам ти срещне мой бивш мъж. • — Добре — прие Жим. ; Тя го заведе в едно дълго и тясно, цялото ос-;
тъклено ателие. Там ги очакваше бившият й мъж,. съвсем млад, по-скоро женствен, бърз и точен в| разговора. Пиха чай и играха шах, излязоха на-| равно. Одил даваше съвети, без да разбира нищо.)
Бившият мъж каза на Жим: ) — Одил ми разказа кой сте и какво място зае-)
мате в живота й. Поздравявам ви. Но трябва да] ви предупредя, че от няколко дни ние си припомнихме началото и... възобновихме нашите съпру-| жески отношения.
В миг Жим видя падаща табуретка, изопната-] та като пружина Одил, протегнала малките си! твърди ръце напред, които сграбчиха бившия й] съпруг за гърлото и го събориха. Газената лампа ] се претърколн на пода, но не угасна. Жим я вдигна и освети сцената. Бившият съпруг лежеше по гръб, Одил го бе възседнала и повтаряше:
— Ти обещал не казва нищо. I — Нали вече го направих — каза той. Бе успял да овладее ръцете й. И двамата се
изправиха. Той спокойно се изтупа. След кратко колебание двамата мъже си сти -̂;|
68 ' }
1
1
1ВД||)'
щ маха ръцете и се разделиха. Одил излезе с Жим. I I ' Тази случка засили убеждението му, че тясъз-11 котелно крие от него своите мъже. | | Тя го заведе в хотела си. Пътем купиха нещо | | | за вечеря и джобовете им се издуха от малките ||5; сиви и бели пакети от бакалницата и магазина за |||| плодове. !!, Беше студено. ||;! — Ще запалим голям огън — предложи Одил. | Съблече се и седна гола на пода, опряла крака :|[•• от двете страни на камината, сграбчваше с пълни §|| шепи от кофата лъскави парчета въглища и ги ;||; удряше весело едно о друго, като им говореше не-Ш; що и обсипваше килима с черни късчета. След |Ь миг в стаята забумтя силен огън. Междувременно ||К Одил бе успяла да се намаже цялата в черно. По.-•Й моли Жим да угаси светлината и затанцува на от-%' блясъците на пламъка, за да стопли тялото си от-| нсякъде. На моменти така се доближаваше до огъ-|': пя, че Жим се страхуваше да не се изгори. Измете | нъглищата от пода и изтича гола в етажната ба-•I пя до нейната стая.
Върна се освежена, самата невинност, легна и •! накара Жим да забрави бившия й мъж.
„Какъв размах взема при нея запалването на един огън — мислеше Жим. — Тя върши всичко докрай, всяко нещо по реда си. Според Жюл Одил няма душа*, подобно на своята двойница Ондина. Как успокоително въздействува това!"
Жюл и Жим заведоха двете жени на бала на Четирите изкуства. Люси бе облечена като жрица,
69
ОдйЛ — разсъблечена като дивачка, с дълъг шал от рафия1.
Отначало Одил, която не бе и сънувала такъв празник, се вкопча в Жим смутена, невярваща на очите си. После, като видя, че жените сядаха на. раменете на мъжете и така се разхождаха из тълпата, се покатери върху Жим, който чувствуваше как коленете й притискат ушите му, докато се движеше из все по-плътния поток от хора. Тя се ожи- : вяваше и започна да бъбре непрекъснато.
Жим забеляза, че Одил е направила впечатление на двама младежи, които си приказваха. Вероятно им бе дала някакъв знак, защото се приближиха и му се представиха: единият бе американец, другият — руски княз. И двамата имаха хубави костюми и хубави мускули. Предложиха да я поносят, ако Жим се чувствува уморен.
— Какво ще кажеш, Одил? — запита Жим. — Аз бъде много доволна, има три най-големи
коня на бала — отговори тя — и да може сменя, , когато пожелае.
Така тя премина върху раменете на америка- I неца, после на руснака, които я развеждаха на- ; всякъде, където пожелаеше. От време на време се •'! връщаше да направи по някоя обиколка с Жим. ;
„Изборът й е добър" — мислеше си той, като | се връщаше при Жюл и Люси. Тримата влязо- ' ха в едно салонче, където тълпата бе заобиколила | две лезбийки. Отначало Люси не разбра и помие-^ ли, че това е някаква странна борба между голи 1 жени, но когато погледна по-отблизо, простена и ; помоли приятелите си да се отдалечат.
1 Палмово дърво, растящо в Америка и Африка, от кое- ' то се получават нишки. — Б. пр. !
70
Оркестрите засвириха прочути маршове и големият парад започна. Голите в шествието даваха пример. Събличаха и другите. Американецът ц руснакът едва спасиха таитянската поличка на Одил: шалът от рафия беше изчезнал. Присъству-паха всички парижки групички — „освободените", жени на хора на изкуството, и неутрални зрител-ки като Люси.
Тя привличаше погледите и все пак на Жюл и Жим се наложи само веднъж да я отърват от един натрапник. Бе доволна от това общо прежния ва не и гледаше на всичко с учудена усмивка.
Двамата носачи на Одил дойдоха да попитат могат ли да я задържат за вечеря.
— Питайте нея — отговори Жим. — Но внимавайте, от виното й прилошава.
— Ясно — каза руснакът. — Не искаме да разваляме нито нейната, нито нашата вечер.
~~ Нито пък вашата — добави учтиво американецът.
Люси, Жюл и Жим вечеряха леко в спокойна атмосфера. Люси се безпокоеше за Одил.
— Тя прави само това, което желае — забеляза Жим. — И навсякъде е в безопасност.
Дойде време за конкурса „Мис бал". Голи жени, повечето манекенки, напудрени и
гримирани, се изкачваха една по една на подиума на балкона, където оставаха по четвърт минута, и силата на аплодисментите изразяваше оценката на публиката. С изненада Жим забеляза, че Одил се бе наредила сред тях и чакаше своя ред. Той се приближи незабелязано. На лицето й бе изписано изражение, което я правеше чужда. Не беше свалила малката поличка, но някой й я дръпна, такова беше правилото, и я бутна към подиума под
71
ослепителната светлина на прожекторите. Тя прикри с ръце голотата си като срамежливата Венера. Дръпнаха ръката й. Тя се подчини. Задържа се за момент, цялата й енергия се съсредоточаваше в този експеримент. Изтънчената й красота бледнееше на това място. На такъв декор подхождаха по-едри форми. Не я оставиха да запее песента си. Едно самотно ръкопляскане отекна в залата и Жим разпозна гласа на руснака.
— Колко е смела — каза Жюл. Люси я съжаляваше. Жим мислеше: „Бих загубил това грациозно тяло, този фал
шив ангел, без да мигна, както всъщност и тя мен."
Вече имаше пияни, викове и нервни кризи. Танците започнаха отново. Някои двойки си тръгваха.
Жим обиколи залата с тайната надежда да не намери Одил. Не я намери.
„Да й бъде за урок" — мислеше си той. Люси се натъжи. Жюл бе прекарал една ща
стлива нощ с нея. Двамата я изпратиха до дома й. На другата вечер в кафенето Одил дойде и сед
на до Жим. — Защо ти мене остави отиде с друг? — Кой друг, Одил? — Руснак. — Защото ти искаше, Одил. — Аз искала, защото ти не пречи. — Аз никога не пречи теб, Одил. — Значи, ти не обича мен. — Аз обича теб по свой начин. — Твой начин оставиш мене спи с него. Какво
ти мислел? — Мислел, че ти не върнеш преди осем дни.
72
— Той много добре, добър любовник, много, много добре.-
—,Защо ти не остане с него? — Аз счита така достатъчно. Аз има желание
види отново моя стая. И му подаде еднолитровата си бутилка с мля
ко да я носи. Трябваше ли да откаже? Не, защото му се ис
каше да узнае продължението. Какво щеше да изпита, ако пред него тя подаде бутилката .си Другиму, нещо, което никога досега не бе правила? Тя му предлагаше само част от себе си, той на нея също. Дали "пък не желаеше властен и ревнив любовник? Лесно би могла да си намери. Жим я ревнуваше от този руснак, но я оставяше свободна, както тя искаше. Именно затова Одил се връщаше при него.
В стаята си тя му показа изисканата визитна картичка на руснака, хвърли я в нощното си гърне, което бе измила, за да слага в него любовни бележки и адреси, и предложи на Жим с най-голяма сериозност:
— Да заличим руснак? Заличиха го. Няколко дни по-късно тя замина със сънарод
ниците си с кола „завинаги може би", както каза.
73
12
ПЪТЕШЕСТВИЯТА И А ЛЮСИ
Люси и Жим предприеха едно пътуване наслуки, без определен маршрут. Жюл ги изпрати до влака и им занесе малка каса с вкусни плодове за из път. В едно бретанско градче срещу катедралата откриха старинно ханче. Горе имаше стая с еркер, подкрепен от две напречни греди, който се издигаше към розетката на църквата. Отредиха я на Люси. Стаята на Жим бе точно отдолу, но той рядко оставаше в нея. Голямата камбана ги обливаше с трептящи звуци.
В един горещ ден отидоха с велосипед до запустяла църква, разположена всред една горичка па хълма близо до прохладно гробище. Разходиха се между гробовете ръка за ръка, четяха трогателните надписи за двойки, които сигурно някога са били спокойни и много привързани. Седнаха и замълчаха. Жим не можеше да се отдели от това гробище. Искаше му се да е там, легнал в гроба до Люси. Но трябваше да се приберат.
Пътят бе дълъг и на места труден. Люси, която пестеше силите си и почиваше от време на време, все пак се държеше. Не беше толкова крехка, колкото Жим се опасяваше. Въпреки това получи краткотрайна мигрена. След голяма умора Жим също имаше главоболие, и то по-силно.
„Ако- ние двамата имаме деца — мислеше той,— 74
те ще бъдат ВИСОКИ, слаби и Ще страдат от мигрена."
Често се разхождаха в гората и си носеха обяд, който Люси разполагаше на тревата. Жим нарамваше пушката си, но не си служеше с нея.
Приятно им бе да си представят и да подреждат мислено идеалната виличка, бъдещото им семейно огнище без съмнение, ако изобщо някога щяха да се съберат, и да описват в подробности мебелите и градината. Люси виждаше всичко в цветове и форми, Жим се задоволяваше само с линиите и обемите..
И двамата обичаха красивите кожени предмети и си правеха такива подаръци.
Жим заведе Люси на лов в морето по на юг, в една малка платноходка, управлявана от стар моряк. Стрелбата беше успешна. Люси бе" нежна като най-нежната птица. На Жим му дожаля за малките телца, които окървавяваха дъното на лодката, и престана да стреля. Люси му се усмихна.
Случи се малка злополука. За миг Жим се изплаши, че ще ослепее с едното око. Със здравото си око видя, че ако можеше, Люси би му дала едно от своите.
Зад една борова горичка двамата откриха малко селце. Там една двойка, стига да я приемеха другите, можеше срещу незначителна сума дах си купи нова дървена къщичка с две големи легла в ниша, вградени в скелета на сградата (Жим си помисли за леглото на Одисеи), с огнище с добра тяга и покрита с пясък градинка, в която можеха да се засадят картофи. Изобилието от риба би могло да допълни прехраната. Именно за такъв простичък живот мечтаеше Жим, без обаче да има необходимата енергия да го приеме тутакси, щом се появи възможност.
75
Люси се плашеше от физическата любов. С нея той се чувствуваше като с монахиня, пи
таше се дали би могъл да я обича непрестанно. Тя бе тесният, но сигурен път. В себе си той усещаше нужда от върхове, от рискове и сам се упрекваше за това.
Веднъж един ураган изненада Люси и Жим в реката. Вятърът, дъждът, течението бяха срещу» тях. Макар че Жим гребеше с всички сили, лодката не помръдваше. Люси, която държеше кормилото, се премести безшумно, взе втория чифт гребла и така умело натъкми слабото си усилие към това на Жим, без нито веднъж да удари греблата му, че двамата успяха да се приберат в пристанището.
Понякога споменаваха Жюл. С едно писмо, адресирано до двамата, той канеше Люси да прекара с него няколко дни на море.
— Би ми било много приятно, стига той да е забравил своето желание.
Жим би искал Люси да приеме. Настъпи последният ден. Месецът, прекаран
заедно, се бе запечатал дълбоко в съзнанието им с дребните си приятни изживявания.
Разделиха се със свити сърца. А никой не ги принуждаваше...
Един ден преди да заминат с Люси, Жюл довери на Жим:
— Люси и аз ще ходим на плаж. А пък гърдите и гърбът ми са — той се поколеба да произнесе думата — космати. Някои жени харесват това, но Люси не. Не искам да ходя в козметичен институт. Започнах сам, но не успях да се справя. Бих-
76
1-е Лй ми пбмогналй, Жим? — Й измъкна 6* Джоба си голяма туба с депилатор.
Жим си даде сметка, че Жюл, който често го бе виждал гол под душа, винаги бе крил от него тялото си. Нисък, добре сложен и набит като римски легионер,' с черни къдрави косми, той се различаваше от стройната и нежна Люси, от Одил, от самия Жим, но фигурата му съвсем не беше лоша.
Защо не харесваше вида си и отказваше да се ожени за хубавата си братовчедка, която го искаше, която приличаше на него и с която щяха да бъдат подходяща двойка?
Дали пък именно физическото сходство между Люси и Жим не беше причината за неговото колебание да я поиска за жена?
Жим се зае да маха космите от гърба на Жюл и това го развесели. Трябваше да стопи смолеста-та каша, хубаво да я разстеле върху космите, да я остави да поизсъхне и рязко да я дръпне. Малко по малко формите на Жюл придобиха по-ясни очертания.
Какво впечатление щеше да направи Жюл на Люси? Макар да му се струваше невъзможно, Жим би искал той да я покори.
Люси и Жюл прекараха заедно една спокойна седмица. Той се държа сдържано, тя му бе благодарна за това. Оставяше го да бърше краката й, когато излизаше от морето. Сега Жюл можеше без стеснение да се съблича по бански, изтегнат до нея. Опитваше се да намери утешение с една блондинка от публичния дом в съседния град. Написа нови стилове за Люси,
77
Тя сподели с него безпокойството си по повод | Жим. Възхищаваше се и същевременно се стра- | хуваше от неговата свобода. |
— Стига да поиска да направи нещо и да смя- | та, че то няма да навреди никому (а той може да сгреши в преценката си), Жим го прави — за соб- 1 ствено удоволствие и за да извлече поука. Надява "| се един ден да постигне мъдростта. :;]
— Но пътят може да бъде и дълъг? — Не знаем — отговори Жюл. — Той също. А |
може да срещне и чудо. | Веднъж Люси каза: | — Вие сякаш смятате Жим за целомъдрен. ] — Разбира се — прие веднага Жюл. — Истин- \
ски страстните хора са целомъдрени. Той е много 4 по-ценен от мен и от много хора. Виждал съм как прекарва цели месеци, без да има и без да търси \ жена. Никога не би тръпгал с непозната от ули- 1 цата. Движи го любопитството и култът към опоз- 1 наваие на характерите. При него сладострастието не е самоцел. Ли на имаше само външност, но не и индивидуалност, и той веднага се отказа от нея. Вие, Люси, имате характер. Гертруде, Одил също. (Жюл си помисли: „Магда също имаше своя инди- •, видуалност, но по-безинтересна, затова остана за \ мен.") Вие сте едно завършено цяло, Жим също. Аз изгарям от любов ту към краката ви, ту към • косите, към устните ви. Спонтанните същества чувствуват само цялото. Някои биха нарекли Жим ; покорител на жените. Аз бих казал — покорен от жените. Вие самата, Гертруде, Одил го избрахте, ' преди той да ви избере. ;
— А може би едновременно — пророни зами- 1 слено Люси.
78 \
:
По-късно Люси замина за няколко дни на планина с някакъв свой обожател сънародник, чиято снимка показа на Жюл и на Жим. Жюл си помисли, че с този човек Люси няма тази естествена близост, която я сродяваше с Жим, но че той би могъл да стане опасен, ако Жим изчезне.
Най-сетне Люси се завърна в бащиния дом.
79
13 АНТИЧНАТА УСМИВКА \
Жюл и Жим заминаха за Гърция. От месеци се готвеха за това пътуване в На
ционалната библиотека. Жюл бе намерил за Жим най-необходимите книги. Когато приятелят му се уморяваше да чете, отиваше при него и го намираше окръжен от големи планове на порутени хра- , мове, зает да ги възстановява по указанията в тек- :; стовете. Беше усъвършенствувал знанията си по I старогръцки и сега се занимаваше с новогръцки. .1
Тръгнаха с възможно най-малко багаж. Бяха ] си ушили еднакви светли костюми. Качиха се на ; кораб от Марсилия до Неапол. Жим се изтегна на | носа и гледаше как вълнорезът разсича синята во- | да. Жюл предпочиташе дебелите си книги и идва- ! ше от време на време да обясни на приятеля си ] някои основни положения. Бяха настанени в една 4 каюта, леглата им бяха едно над друго, горното | беше на Жим. Нощем продължаваха разговорите ! си. Обичаха случайността да ги събира в една стая, ! иначе вземаха две,
Жим изучаваше произхода на чистата кръгла ;
линия под капитела на дорийските колони. В аквариума в Неапол го очароваха „веиери- '..
ните пояси", малки същества от почти невидима материя, трепкащи туники, обхванати по средата от пръстенче с цветовете на дъгата,
I 80 \
Двамата приятели разгледаха подробно античния музей. Видяха* Пестум, трите храма и за тях започна чудото на Гърция. '• ! •
Жюлсе запозна с млада неаполитанка, на коя* то изпрати -цветя и бонбони. • г
Оттам ;за*мийаха; за Палермо. Видяха мозайките, отидоха пеш до храма на Сегест, като отказаха да наемат магарета. Почувствуваха се поклонници и бяха готови да заплатят за красотата с един ден умора. > Жюл рецитираше Омир. В Селинонте видяха съборените от земетресенията гигантски
I храмове, чиито планове бяха изучавали в Париж: ;., Дюл изпитваше такова удоволствие да ги рестав
рира въображаемо за Жим, че пред един оцелял храм възкликна:
— Колко жалко! -'•;••. Сиракуза, фонтанът Аретуза, тези имена харес
ваха на Жим. Качиха се на едно жалко товарно корабче с четири кабини, миришещо на паста за зъби и на пържено. Надигна се буря й продължи Пет дни. Жим, който никога не бе имал морска
:| болест, се почувствува зле. Остана да лежи при. | книгите и не яде нищо. Жюл се хранеше редовно,
.;• | като изпадаше ту в еуфория, ту в депресия. Готвачът му казваше:
— Все пак господинът задържа бифтека цял час. По-добре е. ,; •;
Над Крит слънцето заблестя и :те продължиха !На север по спокойното море. Взимаха се напрег-нато. Жюл пръв забеляза в далечината Акропо-Ла — мъничък, бледен, трепкащ.
В Атина прекараха един месец;1 потънали в езическата религия. Чувствуваха се гърци; Храмовете и музеите ги изпълваха с красота: Безкрилата Статуя на Победата им напомни Люси. Амазонка-.-. 0* Жюл я Жим 81
та на един фронтон — Гертруде, а една танцьор! ка върху ваза — Одил. |
Обиколиха пеша нос Сунион под палещите лъчи на слънцето. Жим не искаше да пие, нит! да яде, нито да пуши и този ден се: изравни щ! издръжливост с Жюл. Пеша обиколиха и Тириет| и Микена: дворецът от каменни блокове ги раз; вълнува. .••>,*
Жюл, който галеше статуите, поиска да докос* не живи форми; разпитаха един стар екскурзовода когото Жим дълго време търси, след като го бе отпратил първия ден. Прекараха една вечер в единствения бар, където цареше разгулната ат* мосфера на висшето атинско общество. Там има* ше жени от всякакви националности, но не и гърки| ни. При все това една германка с гръцки профил] приличаше на Гертруде като млада. Жюл се угхЯ вори да я посети в апартамента й след два дни по обяд. Докато дойде денят, бе като на тръни; под?! готви се грижливо. Когато отиде, го посрещна! прислужницата и му каза: -I
— Госпожата се прибра тази сутрин в девети часа и помоли да не я будя. );
Обезсърчен, Жюл си тръгна. щ — Не се учудвай — каза му Жим, — при жиЛ
вота, който тя води, и шампанското, което пие. Нея е нарочно. Завчера тя се държа мило с теб. Ще1 видиш, че и тази вечер ще е същата. М
—» Не — каза Жюл. — Трябваше или сега, или; никога. -4
|
Жюл очакваше един свой сънародник, негов! състудент, авангарден художник, -$
:— Той е женен за Гърция — казваше Жюл. $
Алберт пристигна. Знаеше гръцки по-добре и от Жюл. Беше висок, кестеняв, некрасив, но интересен. Показа им своята'колекция от скици и снимки. Едната от тях представяше богиня, отвлечена от герой. Плени ги античната усмивка, изписана на лицето й. Статуята, намерена неотдавна, се намираше на един остров.
Решиха да отидат да я видят заедно. Излизаха тримата и ходеха в една сладкарница на открито, в един парк, където се събираше атинската буржоазия. Търсеха лица от древногръцки тип, но не откриха.
Обиколиха заедно Пелопонес. Алберт бе строг и взискателен учител. С него нещата се разкриваха в дълбочина. Жим го уважаваше, но ревнуваше. Жюл от него. Приятелят му забеляза това и реагира. Той Черпеше знания от Алберт, но не обичаше неговия усмихнат догматизъм.
В Делфи, където поръчаните мулета не пристигнаха, те тръгнаха през планините, яхнали жалки магаренца, с едно дете за водач под шибащ дъжд и ниски облаци. Загубиха се. Твърдите седла ги измъчиха. Спряха в едно мизерно усамотено ханче. Под супника намериха две хлебарки. За да се предпази от насекомите, Алберт се уви в специален лек чувал и заприлича на клоун. Поиграха на покер, за да убият времето, поспаха малко и тръгнаха наново.
Водата бе заразена с тиф. Чаят в ханчетата не бе добре запарен. Пиха гъсто вино. Жим се разболя от дизентерия и се изнерви. На обяд Алберт пак изложи възгледите си за вселената, в които се изтъкваше превъзходството на неговата раса.
83
Жим, който дълго бе мълчал, избухна и поиска Алберт да си вземе думите назад. Щяха може би да се сбият, но спокойното присъствие на Жюл ги умиротвори. Алберт бе учуден, а Жим отново стана учтив.
С едно малко параходче стигнаха до острова, изтичаха до статуята и прекараха един час с нея. Тя надмина очакванията им. Дълго я обикаляха мълчаливо. Усмивката й плуваше над тях, могъща, младежка, жадна за целувки и може би за кръв.
Заговориха за нея едва на другия ден. Бяха ли срещали някога такава усмивка? Никога. Какво щяха да направят, ако я срещнеха някой ден? Щяха да я последват.
Алберт продължи своите пътешествия. Жюл и Жим се завърнаха в Париж с преливащи от откритието сърца и с чувството, че божественото е достъпно за хората.
84
14
ГАРВАНИТЕ
Париж нежно ги обгърна. Одил наистина си бе заминала. Жюл нае малък апартамент и двамата заедно го мебелираха. Жим проектира голямо двойно легло, каквото искаше Жюл •— ниско, с табли и го поръча на най-добрите майстори в Париж.
Кого имаше пред вид Жюл? Щеше да се разбере.
Кафенетата им бяха омръзнали, работеха заедно или поотделно. Последният роман на Жюл имаше успех. Той бе описал в приказна атмосфера жените, които бе познавал, преди да срещне Жим и Люси.
Във Франция Жим водеше независим от Жюл интимен живот, в който приятелят му не искаше да се бърка.
Жюл и Жим прекараха сами един месец в Бур-гундия в една къща, която принадлежеше на майката на Жим. Беше есен. Тръгнаха пеша на екскурзия до Везле сред рижавите падащи листа. Ходеха на лов. Жюл вдигаше зайците, които Жим от време на време застрелваше, и двамата ги изяждаха.
Веднъж отидоха сами далеч в снежната равнина. Облак гарвани кръжаха над тях. Жим пред-
85
ложи на Жюл да се загърне в кафявата си пелерина, да си сложи качулката и да тича, куцукай-ки, като пада на всеки двадесет крачки и застава за миг неподвижен, подобно на умиращо животно. Приятелят му изигра добре ролята си. Жим се бе скрил на известно разстояние. Видя как гарваните се разгърнаха в кръг и проследиха Жюл. Центърът на кръга се снижаваше и заприлича на фуния, чийто връх се свеждаше над нито невижда-щня Жюл.
Внезапно върхът съвсем се приближи и облакът се превърна в ниска вихрушка, готова да се спусне върху Жюл. Жим се изплаши за приятеля си. Представи си го покрит от тези птици, повдигащ качулката си, с изкълвани очи.
Той изскочи от дупката си и стреля. Гарваните леко се поколебаха. Жим се затича и пак стреля. С нежелание гарваните се издигнаха нагоре.
Жюл бе доволен от успеха на хитрината си. Жим — развълнуван сякаш от някакъв неразгадаем символ.
Видяха романски църкви. Мадоните приличаха на Люси повече, отколкото статуята на Акропола.
86
ВТОРА ЧАСТ
КАТ И
;
-КАТИ И жюл
Париж. Жюл.съобщи на Жим, че отново очаква свои
сънароднички, този път берлинчанки. Жим пред-почиташе да: не ги вижда и да работи на спокойствие, но получи обяснение, че е включен в програмата йможе! много да помогне, ако им отдели малко време. •'''''•
Те бяха три и съвсем не бяха така безпомощни. „Те нямат никаква нужда от нас ^ помисли си
Жим'— и са твърде опитни1 за възрастта си." Момичетата започнаха да рисуват със страст и
за осем дни вече оставяха впечатлението, че познават Париж.
Едната от тях* Сара, висока и черна, имаше азиатска хубост. Другата, закръглена и жива, приличаше на; виенчанка. Третата; много руса, със загаряла от слънцето^ кожа,1 беше северна красавица/1 Всички се обръщаха, когато Трите влизаха в някой дансинг. '
Третата, Кати, имаше усмивката на статуята от острова. "'
Именно тя направи впечатление на Жим, а Жюл се виждаше с нея всеки ден, сам, отделно. Той не канеше Жим. "Това продължи месец.
Той ходеше при Жим. Остана потаен, нещо, което приятелят му изтълкува'като добър призна к\ Веднъж му каза:
89
1 — Елате да прекараме заедно с Кати вечерта \
на 14 юли. И двамата ви каним... но... | Той погледна Жим в очите и прошепна бавно
и тихо: ~ Тази недейте, Жим. ,-— Тази няма, Жюл — отговори Жим.
Когато отиде у Жюл, Жим намери Кати преоблечена като младеж, в костюм на Жюл. Раменете | й бяха широки, ханшът слаб, един каскет, за голф 1 прибираше косите й, носеше големи ръкавици от | жълта кожа, изражението й бе едновременно прямо и хитро. Ако бе непознат, човек би могъл да я | вземе за момче. [|
— Какво ще кажете за нашия приятел. Тома? — [I попита Жюл. — Можем ли да го вземем с нас та- 1 зи вечер? |
Жим разгледа Тома, прибави един зачатък иа 1 мустаци, посмъкна му панталона и каза; 1
— Готово. I — Изпитанието е на улицата — обяви Тома. | Тримата слязоха по булевард „Сен-Мишел", ка- \
то се спираха при танците по кръстовищата. Жюл • и Тома танцуваха. Някои забележки показваха, че Тома е разкрит: |
„Виж я ти, мацката" или: „Ти си мадама", но •! и други жени бяха маскирани като нея, а Жюл и -I Жим й бяха телохранители. Тома издържа изпита- '• нието и имаше успех. Жим се гордееше с Жюл. ] Кати бе добър другар, дръзка, умела в словесния I дуел. Стилът й беше повече „комедия", отколкото 1 на Одил, но по-малко „фарс", Жим дотолкова бе свикнал да я смята за притежание на Жюл, че до- .'1 ри не се опитваше да си създаде ясна представа за
Ой, Античната усмивка, невинна и жестока, спон-IIтю се изписваше на устните й, щом лицето й се 1'цусиеше: съвсем, естествена, тя изразяваше същ-йстта й.
II «| Жим често се виждаше с тях. Беше му приятно, че Жюл живее с жена, която умее да приема дости. Заедно пееха стари френски песни. ;»: Вечер често организираха надбягване ;С препятствия край гробището Монпарнас. Кати печелеше,
•о тръгваше преди сигнала. Сега двете възглавници на Жюл бяха една до
Чруга на леглото му, което миришеше приятно. Жюл съобщи на Жим, че иска да се ожени за
*К*пи и че веднъж тя почти е изразила своето съ-('ласие. Жим се изплаши и за двамата. Искаше му •ИС да им каже:
„Спрете. Почакайте малко." Веднъж Кдти се обърна към него пред Жюл: — Господин Жим... — Не — прекъсна я Жюл. — Само Жим. — Само Жим — подзе Кдти. — Желая да раз
говарям с вас и да ви помоля за съвет. Съгласен Ли сте да ме чакате утре в седем часа в първия салон на нашето кафене?
Жим поиска с поглед съвет от Жюл. — Да — каза Жюл, — Кати иска да говори с
вас. Знаеше ли за какво?
Жим пристигна тичешком в седем часа и четири минути в кафенето. Както често му се случваше, бе закъснял от оптимизъм. Недоволен от себе
91
си, той се страхуваше, че няма да е първи на сре щата. Потърси Кати, по не я камери. Седна, поча] ка четвърт час и помисли: „Момиче като нея спо койно може да е дошло и след като ме е нямалр да си е тръгнало в седем и една минута." *
Това съмнение го гризеше. Машинално взе един вестник и го разгледа. Остави го с мисълта: |
„Една жена като нея може бързо да премини през този салон, без да ме забележи зад вестникар и да си тръгне незабавно."
Повтори си: I „Жена като нея... Но каква е тя всъщност?1
И за първи път се замисли открито за Кати. ] Беше седем и тридесет. Каза си: ,| „Ще почакам още четвърт час." ^ Тръгна си в осем без десет. ;
I
,1 Кати, която бе по-голям оптимист и от Жим по'
отношение на времето, беше отишла на фризьор} бе си измила и накъдрила косата и пристигна спокойно в кафенето в осем часа, за да вечеря с Жим Разочарова се, почака десет минути и си тръгна;
На другия ден Жюл отиде да разкаже това на Жим. " •
— Ако можех да предположа, че още има на-* дежда да дойде, бих чакал до полунощ — каза Жим.
Жюл и Кати заминаха същия ден за родината] си, за да се оженят. Жим ги изпрати па гарата и по-1 дари на Кати странно сгъваемо столче за краката:!
Ако Кати и Жим се бяха срещнали в кафенето,! това би променило много неща.
92
2 СКОКЪТ В СЕНА
Веднага след сватбата и първите семейни задължения Кати и Жюл се завърнаха в Париж. Жим отиде да вечеря у тях. Голямото старинно Легло бе официално чествувано. Жюл бе щастлив 1! се занимаваше с всичко. Най-после се проявя-Иаше като истински мъж. Жим го видя да урежда умело въпросите, свързани с бельото, с наема, със вастраховките, с багажа й остана смаян. Само че Постепенно забеляза, че решенията на Жюл бяха Като това със скрития във фурната цилиндър. Ка-ТИ също го.виждаше,- но не проявяваше нищо. Каз-
|| Ооше все „да" на постъпките му и всичко изглеждаше наред. Най-малкото съмнение в това отношение би причинило мъка на Жюл.
Той бе съпруг на русата жена от своите мечти. Жим заведе Кати и Жюл в един ресторант на
Крайречния булевард „Волтер-\ Това бе обяд в чест на сватбата им и всеки имаше право да избира менюто си. Кати бе в копринена рокля на разноцветни райета.
Жюл заговори за литературни събития, интересни за тях двамата, но едва ли за Кати. Жим се опита да отклони разговора към нея. Напразно. Жюл бе започнал и в представите му Кати, жена Ма писател, трябваше да разбира и да се интересу-Ш) от тези неща. На лицето й бе изписана антич-
93
ната усмивка, очите й бяха сведени. За какво мислеше?
. Жюл бе много мил с Жим, но съвсем ненуж жертвуваше Кати, след като тримата бяха води; вече приятни разговори. А ето че сега добри' скромен Жюл бе поел ръководната роля и упорс! пуваше въпреки всяко очакване. Сякаш дресир;' ше Кати. Жим си спомни вечерта, когато Магда.' беше възпротивила. Кати не би могла да тър това у Жюл, а тя имаше по-друго оръжие от Ма да. Как можеше приятелят му да бъде така н предвидлив? Как ли щеше да му го върне Кат; А любовта им? Ж"м се измъчваше и заради дв̂ мата. '•
В края па този дълъг обяд Кати предложи $ се разходят по брега на Сена. Тримата минаха п., кр а й ста р ия шл юз „Ла Моне ", из к а ч и ха се по к 'л
срещу градинката „Бер Гала и". Жюл не престав ше да бъбри. Изведнъж Кати пусна чантата и р навиците си, отстрани леко Жюл и Жим и скоч изопната в Сена. "\>.
— ОЬ гоу ргорЬеНс 80ш'!1— извика в Жим еди глас, докато той изпращаше мислено невидима ц лувка па Кати. Този скок така се запечата в съ ианието му, че на другия ден той, който не рис;,, ваше, го нарисува. В него бликна възхищение. Т ' зи жена не се страхуваше „да бъде друга".
Жюл бе като под студен душ и трепереше з живота на Кати..Жим не се тревожеше. Стилът н скока бе достатъчен, за да го успокои, а като пра бавеше и разказите за нейното умение... Плува1
ше мислено с нея йод водата, задържаше като не 1 Пророческа душа ти моя — думи на Хамлет. — Б по
94
дъха си в старанието да се появи възможно най-късно -щшай-дален, за да изплаши Жюл..;!
Сламената й шапка плуваше; сама по течението, украсена с изящна игла, подарък от свекърва й. Изминаха десет секунди. Жюл обърна към Жим поглед,.в.който се четеше отчаяние: смяташе1Ка-ти за загубена^ Жим, му направа знак да почака: и малко след това,-посочи; една руса глава» която из* плува на/тридесет крачки, надолу по течението» зави и^се насочи към брега с все същата усмивка на лицето. Тя се приближи е мъка и извика:
— -Роклята ми пречи! Помогнете ми! Жим скочи.® една лодка» но тя бе завързана с
верига за брега. Той не умееше да плува така добре, че да помогне на плувец като Кати, а и не смяташе, че тя наистина има нужда от помощ. Затича се, свали шлифера си, наведе се, хвана го за края на ръкава и го надвеси почти до водата. Кати успя да го хване. Застанал на стръмния кей, той я изтегли срещу течението като риба с въдица чак до лодката. Кати се издигна, качи се бодро по желязната стълбичка и се изтръска между тях двамата като мокро куче.
Трепереше. Жюл я загърна в палтото си. Жим изтича да намери такси, бутна младоженците вътре, затръшна вратата, съобщи адреса на шофьора и се отдалечи.
На другия ден Жюл му се видя блед, мълчалив, не така сигурен в себе си и по-облагороден. Кати бе като Скромен млад генерал след кампанията в Италия. Не говориха за скока.
Майката на Жюл дойде на гости на младоженците и тримата заедно направиха обиколка на Франция. Как? Жим научи едва по-късно.
95
Продадоха апартамента на Жюл и изпратиха мебелите в дома им в Германия,
Заживяха в родината сив малка къщичка на брега на едно езеро. Роди им ее момиченце.: На Жим бе отредено да бъде кръстник. • •
Три дни преди да замине, избухна войната и ги раздели за пет години. Едва успяваха да си съобщават чрез неутралните страни, че все още са живи. Жюл отиде на фронта. Голяма беше вероятността никога повече да не се видят.
96
№4—ВОЙНАТА. 1Ш^- ВИЛАТА
|1 1919. Мирът. Кореспонденцията им се подно-<\\ ой. На всички въпроси на Дим Жюл отговаряше: || „Ами елате да видите.*' (1 Роди им се второ момиченце. Жим писа на п приятеля си: |! „Как мислите? Трябва ли и аз да се оженя? |! Трябва ли да имам деца?"
Жюл пак отговори: |1 „Елате и ще прецените."
С няколко думи Кати се присъединяваше към [|| поканата.
Шест месеца по-късно Жим замина при тях. За У него бе такова събитие да види отново приятеля
си, че -бе отлагал умишлено срещата. Пътува дълго по Рейн, като спираше в много градове.
Най-после дойде денят. Жим очакваше Жюл в един апартамент, разположен на партера: за да стигне дотам, приятелят му трябваше да пресече малка затревена площ. Жим го видя отдалече, Приближаваше се със ситни провлечени крачки, занесен^ сякаш уморен. Най-сетне Жюл,( женен* с две дъщери, Жюл, който се беше сражавал на фронта, приближаваше. А можеха да, не се видят отново. Жим го гледаше.
Когато дойде съвсем близо, Жим излезе ти-чешком, целунаха се по четири пъти. <
?. Жюя и Жни 97
Й подеха дългия си, прекъснат за малко раз! говор. Намираха се по-зрели, всеки по свой начин! ко непроменени. Прекараха цели два дни заедно! седнали на квадратни маси от грубо дърво, с дъл| ги пури в уста. Всеки разказа за своята войнал Жюл отбягваше да говори в подробности за сеч мейния си живот. Жим имаше чувството, че не] всичко е наред. |
На другия ден Кати го чакаше на изхода на] малката гара, хванала двете си дъщери за ръце.| Жюл бе в града (може би нарочно?) да говори! със своя издател. |
Кати бе облечена в тесен костюм от бяло плат-;:] но, с коси, прибрани в мрежнчка, с гладки кръгли | обеци от слонова кост. .;]
Жим я забеляза и остана изумен. Кати бе ста-| на ла великолепна жена. Античната й усмивка! трептеше още по-ясна и изпращаше своите стрели. ^ Погледът й излъчваше фантазия и смелост. Бюс-_{ тът й бе като плъзгащ се по водата кораб. Деца-.] та се държаха за ръцете й. По-голямата дъщеря, | Лизбет, приличаше на Жюл, но бе по-величестве- 1 на от него, по-малката, Мартин — на нея. '•]
—Добър ден, Жим. | Сериозният й глас отговаряше на външност- |
та й. Стори му се, че тя идва на срещата в кафе- | нето с огромно закъснение и че се е облякла в не- | гова чест. Заведе го във вилата им, разположена -| в парк всред борова гора и стръмни ливади. Ре- | шиха всеки ден той да се храни у тях, а да спи ; в съседното ханче.
Жим изживя приказна седмица. Всяка сутрин :. Жюл идваше в стаята му с бутилка мляко с кафе, I сандвичи и меки пури за разговора им. В момента | пишеше интересна книга. Беше заприличал на мо-̂ ;!, 98
| нах. Вече неь спеше в една стая с Кати. 0 него тя } се държеше мило и сдържано. Той оставяше Жим
постепенно да разбере: цветът на любовта им бе повехнал^1' •• ' ' 1,1У!? ':'"
Жим не бе изненадан. Припомни си грешките на Жюл с 'Магда, с' другите. Чувствуваше, че Кати е прекалени внимателна. Отгатна някои неща, други научи от Жюл. Кати вече не беше в пълния смисъл негова съпруга; беше имала любовници.
Стана му безкрайно мъчно: това така мечтано от приятеля му русо присъствие край домашното огнище; в което той вече изобщо не участвуваше: И все пак не можеше да съди Кати; може би е скочила сред мъжете, както скочи в Сена?
Започна втората седмица. Всичко в къщата се ръководеше отвисоко от, Кати. Тя имаше млада и акуратна гувернантка. Матилде, една щастливо намерена приятелка. Справяше се по-добре от Жк>Д,с йздател^тр. Задълженията на мъжа й бяха точно рпределени: пищеше книгите си, ходеше за й^якр, на пазар, за писмата до пбщата, винаги точей,и'в добрР настроение. Войната сериозно бе на'нЩйла:.до%дйте':.им.'..",' ';'.'.,,'
Кати превръщаше всичко в празник: вечерното къпане на. момиченцата заприличваше* на старинна крмедия-балет, всекидневна и ,същевременнр раз* нррбразна,. чиито зрители бяха Жюл и Жим. Вся« кр обикноведо. хранене (бе радост. .,. . - ^Жйвот/ьт.трярва да бъде ̂ непрекъсната вакан
ция" — казваше Кати и успяваше да го направи такъв край себе си,, както за възрастните, така и за децата, без това да пречи на работата.
1̂ я издигаше'© култ съня си и спеше толкова, колкото имаше нужда, в най-различни часове, без
99
това да прави впечатление нй останалите обитатели на къщата.
Когато всичко вървеше прекалено добре, кога- ,: то премного свикваха с хубавото, случваше й се а да недоволствува. Тогава променяше държанието • си, иахлузваше ботуши, вземаше камшик като ук- "' ротител и шибаше всичко с жестове и думи.
Проповядваше, че светът е богат и човек има .$ право мъничко да послъгва, като предварително % молеше бога за прошка, сигурна, че ще я получи. :; Лизбет невъзмутимо изразяваше известно съмне- ;| ние по този въпрос, 1
;1 Понякога Жим имаше желание да защити всич- ;'|
ки от Кати (както преди от Одил, но никога от !| Люси). При него това бе мания, бе поискал дори | да защити самата Кати от Жюл преди сватбата им '1 и по време на обяда, последван от скока. Обикно- | вено тя бе кротка и великодушна, но ако Си въоб- || разеше, че някой не я цени достатъчно, ставаше | опасна. Минаваше от едната крайност към друга- :| та с внезапни атаки. |
Жюл продължаваше да я желае. Потискаше .*• това желание. Разбираше я едва когато я бе загу- ' ; | бил. Когато бе измъчваща и измъчвана от своя •* вътрешен демон, той я съжаляваше. Гледаше на ;; нея като на природна сила, която се проявява в :!) катаклизми. " |
Над дома виснеше заплаха. ,•? През втората седмица Жим започна да разби- ';
ра. Имаше опасност Кати да напусне Жюл. Вед- -.•{ нъж вече го бе направила — за половин година — '4
100 ;';!
1 и не, се знаеше! дали ще се върне. Всъщност се бе | прибрала едва преди няколко месеца. Отново в на-I преженйе, Жюл я усещаше готова на нещо и пре-
;! виваше гръб като под гарваните. Да, той вече ня-Щ маше жена в пълния смисъл на думата и това му •Ц]. тежеше. Но той не бе човекът, който й трябваше, | | а тя не можеше да търпи такова нещо. Беше свик-1| нал тя да .му изневерява от • време на време, но все I; още не и да го напусне. V '•' , ; ! " • . ' " " ' • '
||| ^Нещото'* се материализира под форма, неприятна за Жим: Алберт, съпругът на Гърция,
Щ първият влюбен в античната усмивка, беше на по-р чивка в съседното село. Кати се бе държала пре-| дизвикателно с него, отначало на шега, казваше
тя *- но за нея не беше ли всичко шега? Той от-| крйвзше жива и съвършена своята статуя от 6с-| трова. Кати го бе насърчила, бе му дала надежди. I Той беше пълноценен мъж. Беше се изповядал |( пред Жюл: искаше да се ожени за Кати, след ка-I то тя се разведе, и приемаше да се грижи и за I двете й дъщери: 1; Значи Катй, лъчезарната кралица на семейно-| | то огнище, беше готова да отлети... '"''.
„Не бива!"'—помисли си Жим."; Жк>я уточни: доколкото знаеше, Кати бе има-
[; ла трима любовници от годежа им насам. Един в навечерието на сватбата им, стара история с един
!| спортист, своего рода сбогуване с моминския ** !] живот и бързо отмъщение за нещо, което Жюл бе
направил, без да подозира/ ;•; Трй^години по-късно, към края на войната,
имала връзка под носа на Жюл с негов приятел, висок, рус, аристократичен и културен младеж, ко-
№
11:1
гото Жим знаеше и ценеше още КйУб юнбШа в Париж.
„Изборът не е бил лош — мислеше Жим. — Сигурно са били добре заедно."
Кати бе заявила, че тази връзка „нямала значение".
Най-сетне, по време на последното си така дълго отсъствие тя покорила един благородник, пълновластен господар в именията си. После се върнала един ден, щастлива до сълзи да види отново дома си, който започнала да подрежда с любов и радост. Това било всичко.
Жюл бе научил тези факти от самата нея, постепенно, разказани откъслечно с голямо умение и даващи простор на въображението. Новата заплаха се наричаше Алберт.
Жим разбра, че от време на време Кати възстановява интимните си отношения с Жюл. Но все повече я теглеше навън. Приятелят му постепенно се отказваше от нея, от всичко земно, което бе очаквал. Оттам и впечатлението на монах, което създаваше. Не се сърдеше на Кати.
Жим се запита дали тя не се бе оженила заради парите му. Но бързо отхвърли това предположение: не, сигурен бе, че Кати се бе спряла на Жюл заради интелекта, въображението, дори будизма му. Само че освен него й бе необходим и мъж с нейния характер.
Възможно бе тя да се опитваше да съблазни и Жим (той съвсем не бе сигурен в това). То бе не-доловимо. Тя разкриваше целта си едва когато я постигаше. Жюл и Жим я нарекоха „Наполеон" и създадоха на тази тема стихотворения, които момиченцата рецитираха.
Една сутрин, когато Жим тръгваше за селото, 102
Кати йзШГШ&оТ коСйте ей малка брбнзЬва:;фиба и го помоли да й купи няколко. По пътя ЖиМ' йз-педнъж си даде сметка, !че продължава да стиска фибата между устните си.
Кати предугади, че двамата приятели са разговаряли за ней; Тя заяви, че също би искала да говори насаме с Жим и го' покани пред Жд>л на разходка в гората.
Повървяха известно време мълчаливо по осветените от луната пътеки.
— Какво искате да знаете? — попита тя. — Нищо — отговори Жим. — Искам да ви из
слушам. :::,,.... — За да ме съдите? ,.,-••...; — Опазил ме бог. — ;Не. искам нищо да ви кажа. Искам да ви
[юпитам нещо. — Добре,. • -^Въпросът ми ще бъде: разкажете-вие; Жим. — Да разкажа, но какво? . . ; • < , : — Няма значение. Разкажете, това, което мислите. .
Жим започна: „Имало едно време,., двама младежи..." и описа, без да , споменава ивлена, Жюл и себе си, приятелството, живота им в Па-риж"4 до пристигането на едно момиче, нейното появяване, и всичко, което следваше от това,; онова „тази недей, Жим" (тук той не можа да не спомене името си) и последствията, разходките на тримата. Кати забеляза, че той си спомня всичко, което се отнася де нея, така, сякаш в момента го
103
изживява. Тя поспори за някои подробности, така по принцип, и прибави други. :|
Жнм описа пропуснатата им среща в кафенето! — Колко жалко! — каза тя. •>{ — Колко жалко! — повтори той. I И разказа за тях тримата от своя гледна точ;}
ка. Говори и за скритото душевно богатство на Жкш — Да — съгласи се Кати. , | И как бе предусетил още в самото начало, че
Жюл няма да успее да я задържи. :| — Щяхте ли да ми кажете всичко това в ка |
фенето? ] - Да- I ~ Продължавайте. % Разказа за войната, за новата среща с Жкму
за неговия примирен вид, за появата на Кати меж-1 ду децата на входа на гарата, за петнадесетте дни! щастие, прекарани сред тях, за това, което бе ви*;| дял или предугадил, за малкото, което знаеше за) живота на Кати, за присъствието на Алберт щ предложението му за женитба. % :|
— Вие сте на страната на Жюл против мен? * | — Нито аз, нито той сме против вас. I Бе говорил близо час. Не бе скрил дори подо*|
зрението си за брак по сметка. Млъкна. — Сега ще разкажа цялата история така, как-,1
то я изживях аз, Кати — каза тя. ;| Заразказва от своя гледна точка, по-задълбо-1
чено и с по-големи подробности историята на Кати' И ЖЮЛ. ;|
Да, именно великодушието, невинността, без-] защитността на Жюл я бяха заслепили и завладей; ли: такъв контраст с другите мъже! Надяваше се; с веселостта си дз го излекува от кризите, в кои*,|
104
то губеше̂ почва под краката си, но те се бяха оказали част от самия него. Щастието (защото те го бяха изпитали) не бе успяло да надделее. И се бя̂ ха озовали.* един срещу .друг,, а не слети един с Друг. . • • • . .
Семейството на Жюл поставило на изпитание Кати. В навечерието на сватбата им (на един прием) свекърва й извършила нетактична постъпка, която дълбоко я наранила. Жюл се присъединил към обидата с пасивността си. Кати го наказала и заличила в себе си спомена за тази случка, като веднага прекарала няколко часа е един свой бивш любовник Харолд. Именно това й позволило да се ожени за Жюл без дълг, започвайки отначало. Не криела от него предишните си увлечения.
Сватбеното им пътуване из Франция с Жюл и майка му се оказало низ от непоносими ситуации. Жюл се влияел от майка си, която била организирала това тъй ненужно пищно пътешествие. Кати се гневеше, че се е свързала с този род. Сйяташе се жестоко обидена. „Посегателство на свободата на личността", казваше Жюл.
Животът, който бе затекъл на брега на малкото езеро в Прусия, далеч от роднините, имал своите светлини. и своите сенки. Очаквали първото дете. Жюл бе изпратил на приятеля си снимка на Кати. в този период, с лице на разгневена лъвица. Раждането на момиченцето, чийто кръстник трябваше да бъде Жим, било трудно, защото родителите му имали грехове.
Войната избухнала: Жюл заминал. Имал време да. й: пише. Отдалеч тя го обикнала повече и го идеализирала. Поеледнбто недоразумение, истинското скъсване между тях датирало от отпуска^ който получил след две години на фронта: тя се
105
почувствувала в обятията на чужд човек. Йосле заминал, отново. Втората дъщеричка се родила лесно.
— Тя не прилича на Жюл — забеляза Жим. — Мислете каквото щете — отговори Кати, — ;
но и тя е от него. Казах му: родих ти две дъщери. Това е премного за мен. Тази глава е приключена. \ Да спим отделно, искам отново да бъда свободна. ••( Нашият общ млад приятел Фортунио бе тук, волен ![; като вятъра, аз също. Беше мил партньор. Каква "| почивка прекарахме заедно! Но бе твърде млад, | връзката не беше сериозна. :
Бях зажадняла за труд сред природата. По-. 1 стъпих на работа в едно земеделско имение на се- ) вер. Започнах от нищо, работех наравно с фермер- | ките. Нощем водата в стомната ми замръзваше. | Изучих растенията и животните. Този живот ми | харесваше. .;|
Господарят на имението, в разцвета на силите ] си, страшилище за всички, ми се понрави, а и той | ме бе забелязал... Животът ми се промени. Воде- ;] ше ме със себе си на лов за едър дивеч. Научих | се като него да ругая мързеливите слуги. Продъл- | жавах да работя, но по-изтънчен труд. Този живот ;| също бе хубав, макар и по-различен. Може би | трябваше да остана? Но един ден усетих, че всич- ,!;] ко ме задушава. За моя изненада снизхождението | и лекотата на Жюл започнаха да ми липсват, а л дъщерите ми ме привличаха като магнит. Реших, '; че не съм на прав път. Заминах си. ;
Върнах се. Тук съм едва от три месеца. Като ,;! съпруг Жюл е свършен за мен. Не го съжалявай- | те. От време на време го дарявам с ласки, които ;;] са му достатъчни. •!
Какво още? Алберт е недалеч оттук. Той ми |4 106
разказа За оШй гръДка статуя, йоятб й трйма^й сте обичали. Флиртувах с него. Има странни черти, но притежава вродена властност, невдо, което липсва на,'Ф6ртунйб'й на Жйзл. Той иска да напусна всичко и да се оженя за него. Готов е заедно с майката да ъзеиЬ и двете деца. Свързва ни голямо приятелство, но засега нищо повече. Ще видим. Вие ме изслушахте внимателно. Говорих повече от вас и ето че съмва. Не твърдя, че съм казала всичко, както и вие преди малдо. Може би съм имала и други?.'.. Моя работа. Говорих само за това, за което и вие. Да се прибираме,.
Приближаваха се до вилата.'; Кати не трябдадце отново да замине! Доколко Жим щеше да направи това заради Жюл, доколко за себе си? Никога Нямаше да разбере. Отлагаше. Но когатд достигнаха последното дърво от, гората, която ги делеше от къщата, на .двадесет крачки от заспалия )Кюл, той; постари ,ръце на раменете-на Кати и леко приближи, лицето, си към нейното. Погледнаха се. Какво, щеше да се случи? Измина дълъг миг̂ Йиезапно Кати също се приближи и леко докосна с буза и устни устните на Жим. Той изщта неизразима! сладост. Ръцете му се отпуснаха и Кати Изтича към къщата. ;г •':'
107
АЛБЕРТ, ЛАГЕРНИЯТ ОГП
На другия ден очакваха Алберт за обяд. Жим сподели с Жюл това, което бе станал]
по време на нощната разходка, включително и п< следния си порив. Жюл го изслуша мълчалив^ Беше като наблюдател на билярд, който гледа дв{ жещите се топки. Въпреки това Жим го усети и] своя страна, против Алберт.
Алберт бе точен и такъв, какъвто бе винаг|1 Кати изпитваше удоволствие да предизвиква вс^ ки от тримата мъже, като им правеше престорен^ наивни комплименти. Нито един от тях не отговб; ри. Усмивката й държеше юздите на този добро) волен впряг. Тя ръководеше разговора спокойно ) в своя полза, не без известна тираничност. И пб; неже беше различна към всеки един от тях, ней! ната игра не можеше да бъде честна и към чщ мата. Толкова по-зле. Почувствува полунеуспехи си, разсърди им се, засили темпото. |
Запали в устните си трите им големи пури. Това им се стори липса на такт и израз на прекален на интимност. Жим изпита желание да захвърли, пурата и да излезе. Остана, за да я разлюби.
Тя обу ботушите и взе на гайката си. Приличат ше на звероукротителка от панаир. Животните? Те] бяха животните. Тя ги показваше на самите тях!
т
(, „Петелът ~ МйсЛеШе Жйм т- е сМШей сред Моите кокошки. Но ,една кокошка не е пргмалкр |мсшна сред три петела, освен ако те не се сбият §о смърт за нея. Може би Кати очаква тъкмо Ьва."
Дългата ..разходка през полето разсея лошото Настроение и на четиримата. Отидоха до един- ла-?ер на панаирджии, които обикаляха селата. В |дин чист й пъстър фургон имаше седем деца, от |дна до дванадесетгодишни, здрави и весели като |,ащата и майката. ;5 [ — Това е истинското богатство, истинското ща
стие — каза развълнувана Кати. {I Извади от чантата си бонбони и пари. Жим Отново бе запленен. .;,.
Държеше Се, благосклонно поред към всеки |;'|дин от тях. Дъм Алберт — по повод една мине-}|ална колекция, изложена на витрина; бяха ,пра-' Вили такива като ученици и цитираха научни тер^ Мини. Жим. ревнуваше.
На цирковото представление, сред най-малките клоуни и акробати, Кати се върна в приказното си, детство, ....
Когато Алберт си тръгна, заговориха за него. Жюл весело попита Кати как го е съблазнила. Тя разказа, съвсем добросъвестно и с чувство за хумор всичко, което му бе наговорила за нещастния си живот в семейството. Жюл, Жим и Матилде.се смяха до сълзи. Опасността Кати да замине с Алберт изглеждаше отстранена за момента, но не и тази от някаква авантюра. Всички в дома бяха на страната на Жим,
109
— Но внимавайте — каза Жюл на Жим, — Ка«; ти не изпуска никога това, което вече е притежавала. 1
Обзет от любопитство, Жим изтъкна някои раз-̂ личия между версиите на Кати и Жюл за тяхната^ история и пожела да научи подробности. Разбраха; се да тръгнат на дълга разходка тримата, на кояД то Кати и Жюл да разкажат всичко поред: I]
След като скачаха и лудяха с момиченцата Щ тревата, те се запътиха към едно селско ханче на)! две мили разстояние. По настояване на Кати Жюл] заговори пръв. С присъщата си духовитост и] скромност описа как се бе влюбил в Кати и успя] да ги разсмее. Началото мина добре и Жим очак| ваше интересен словесен двубой между тези двама майстори-разказвачи. Но когато Жюл стигна до) сватбата и до семейството си, възникна опасна! напрежение; скока в Сена той описа неточно бл гледна точка на Кати и на Жим — като неин кЩ приз, а не като реакция, към която сагм той я б$ тласнал. После дойде ред на пътуването из Фран* ция с майка му. Кати се възмути, прекъсна Щ ядоса се. Бяха се разбрали предварително, че това' съпоставяне на спомени ще бъде спокойно, но тя отново изживяваше нанесените обиди. ;
Да, тогава не бе трепнала и макар Жюл да] мислел, че е доволна, огорчението у нея се на-1 трупвало. А ето че той все още не е разбрал. ;
Отчаянието, гневът нахлуха в нея. За първи път Жим виждаше в Кати следите на опустоше-| нието. '•' :!*;]
Скоро т я прехвърли презрението си в ъ р х у не-1 го. Малко оставаше да каже „мъжете", както Жщ
казваше някога „жените*'..,. Едва сега Жим мо* жа да си обясни кризите на Жюл; ••,; ,-...-
^Всеки има своите кризи, различни от• • другите, но не ги осъзнава — мислеше си той. —• В какво ли се изразяват моите?" Ф!
В такива моменти Кати; плащаше за своята еу-фория ,̂ за вечното развлечение, в което живееше, за радостта, която всяваше.—> но караше и другите да плащат.-' •
Вечерта бе провалена, връщането — горчиво. Кати прекара другия ден затворена в стаята си. На;следващия ден небето отново стана синьо.
Организираха в градината състезания по стрелба с детска пушка с каучукови стрели. Целеха се в летящи балони. Кати излезе победителка. После стреляха в мишена и Кати забеляза, ;че докато се мери, Жим прави;странна гримаса. Отиде да вземе огледало, за да му я покаже, но той не можеше едновременно да я направи и-да се погледне. Тя го накара да я повтори, без да стреля, като му предложи да се цели в нея. Дъщерите и се целеха в него, като повтаряха гримасата.
Жим ги научи да боравят с голям лък. Стре-̂ лата е меден връх излиташе право така високо към слънцето, че я загубваха от поглед. Трепереха да не: падне на нечия- глава, хващаха се за ръце и затваряха-очи в очакване. .
Жим донесе бумеранг от твърдо дърво. След няколко.юпита оръжието излетя срещу вятъра, опи-са кръг и се върна обратно, забивайки се в тревата до Лизбет.: Отказаха* се:
Животът наистина беше ваканция. Един ден тригодишната Мартин;бе поверена на Жим, който
т
я заведе йа езерото. Денят бе току Й детето бе» ;, ше само по пижама. То хвърли поглед към Жим: '] „Ти поне ме разбираш", свали панталончето си и а влезе във водата. Спря се, махна и горнището и ; го хвърли на Жим с жест, който напомняше май- } ка й. Той гледаше как това голо дете навлиза до- '; верчиво с малки стъпки към средата на езерцето, | докато водата покри раменцата му. За първи път > изпита определено желание да има дете от Кати. :
.1
Жим работеше сам в трапезарията. Някакъв , шум зад гърба му го стресна: беше Лизбет, него- ' вата ученичка, която току-що бе ударила стъклото със стрела от малкия си лък. Той й обясни , кротко, че така може да го счупи и че не бива да-.' се цели в прозореца. Тя го изслуша с невинни очи :; и му се стори убедена. Стрелата й обаче още три .! пъти удари стъклото и Жим бе принуден да й да^ де три различни обяснения. Дойде Кати, погледна » дъщеря си усмихнато и й каза: »
— Не бива. ; И това бе достатъчно. .1 Жим се учуди на своя неуспех. Кати му от- *
върна: ; — Тя сигурно си е измислила някаква приказ--\
ка, в която неин дълг е да стреля в прозореца. Кати, нейната закръглена и хитра братовчед
ка Ани и приятелката й Рашел, високата брюнетка от триото в Париж, отидоха заедно с Жюл й;
Жим в гората, нарамили раници, вечеряха там и ; дълго се разхождаха на лунна светлина. Нощният ;
хлад ги обгръщаше. Кати, която водеше похода, спря и с помощта на всички запали лагерен огън. Лумнаха високи пламъци. Кати каза:
112
— Нека всеки принесе в жертва някакъв предмет и го хвърли в огъня, като си пожелае нещо.
Самата тя хвърли копринено шалче, което се стопи още във въздуха. Освен ножа си Жим не носеше нищо друго ценно. Той хвърли в огъня един бележник; желанието му се отнасяше до Кати.
Рашел, която бе враждебно настроена към Жим, се опитваше да поговори насаме с Кати. Но двете братовчедки бяха решили да предизвикат нъзмущението й с невероятни скандални истории, които се разказваха, и наистина събуждаха негодуванието й. Жюл се превиваше от смях, като се правеше, че кашля. Вечерта беше взел аспирин заради главоболието си и на моменти изглеждаше отсъствуващ и унесен. Кати предизвика на „канадска борба" братовчедка си — смешна клоуна-
• да, изпълнена с невероятни хватки, които Рашел намираше героични. После дойде ред на Кати и Жим. Изтърколиха се в тревата й сухите листа чак до огъня, като надаваха викове. Жим я държеше в обятията си и не бързаше да я пусне. По-късно Рашел заяви, че това е било всичко друго, но не и борба. Вървяха дълго и посред нощ стигнаха до една поляна на брега на езеро, което Кати познаваше. Тя се отдалечи и скоро чуха плясъка на скока й. Остана във водата достатъчно дълго, за да разтревожи Жюл. Изневеряваше на мъжете си с боговете на водите.
Изскочи от тъмнината омаяна и разтреперана. Братовчедка й и Рашел я разтриха с груба кърпа, донесена нарочно за целта.
Слънцето изгря. Един амбулантен търговец им предложи шнапс. Жюл отиде да купи плодове за всички от един току-що отворен магазин. Тъй като бе уморен и унесен от аспирина, той посочва-8. Жюл и Жнм 113
ше плодовете на продавачката само с леко помръд-ване на отпуснатата си ръка или с носа си. Същевременно мърмореше полугласно, като се обръщаше с равен тон ту към продавачката, ту към себе си, ту към дядо господ. Другите го наблюда* ваха иззад един малък храст и едва сподавяха смеха си. Когато се върна при тях, отрупан с пло-* дове, всички го целунаха и това го събуди за миг; В покритата с роса гора срещнаха сърни и се приЦ браха да спят едва следобед. I
114
5
КАТИ И ЖИМ. АНИ
Късно вечерта Кати помоли Жим да й донесе една книга от ханчето. Когато той се върна, всич-
; ки в къщата спяха. Тя го посрещна в голямата \ битова трапезария, която приятно миришеше на | лакирано дърво. Беше облечена в бяла пижама и | бе иапудрила гладкото си лице. Целия ден бе меч-| тал за нея. | Тя бе в обятията му, на коленете му, гласът й | бе дълбок. Това бе първата им целувка, която I продължи до края на нощта. Не говореха — сбли
жаваха се. Тя му се разкриваше в пълния си блясък. Призори се достигнаха. Лицето й излъчваше невероятно ликуване и любопитство. Съвършеният контакт, по-ярко изразената антична усмивка, всичко обвързваше Жим. Когато стана, се почувствува окован. За него другите жени вече не съществуваха.
Радостта им изяълни дома. Матилде, довереницата, която все още се страхуваше от Алберт, си каза:
„Най-поел е." Момиченцата се развеселиха, без да знаят защо. Жюл не напомни на Жим своето: „Тази недей,
Жим." Той мълчаливо им даваше своята благо-115
слЪвия. Но устремът, с който започваха, го йЛйЛ шеше. Каза на Жим: |
-— Пазете се, Жим, и вие, и тя! 1 — Да се пазя, добре, но от какво? |
Кати сгъсти домашните си и покани Жим да! се пренесе у тях. Отделиха му една стаичка, но] той спеше при нея. Нямаха нито час за губене.1; Стаята на Кати беше просторна, с двойно легло, голям дървен балкон с парапет от скулптирани греди: там никой не можеше да ги види. /;
През деня тримата с Жюл често стояха там,; на слънце или на сянка, според времето. Къпеха,! се в пяна, като опръскваха всичко наоколо. Кати, имаше японски схващания за голотата; смяташе,: че е еротична само когато човек иска. Къпеше се:
спокойно пред очите им, после Жюл, след него1! Жим, като през цялото време си приказваха. Про«:| сто разговорите им имаха акомпанимент от форми/ Жюл и Жим бяха със своята оживяла статуя и Щ бяха благодарни.
— Ние трябва да започнем отначало и да пре-открием правилата — казваше Кати, — като пое-? мем рисковете и заплащаме в брой.
Това бе един от принципите на нейното верующ което Жим споделяше и което ги свързваше. Жюл! не беше нито „против", нито „за". Той бе благоскло-| нен зрител и наслуки обясняваше откритията им, Понякога шеговито им показваше някой старо.-] гръцки текст, в който вече фигурираха техните] „нови идеи". ?
— Възможно е — отговаряше Кати, —• но го] бяхме забравили. .{
116 '•]
Един топъл ден, след като взаимно се бяха поливали с канчета студена вода, Кати реши „да съблазни" Жюл. Отиде в единия ъгъл на балкона, където той лежеше на своята рогозка, седна на коленете му, прегърна го, събори го и го притисна с цялото си тяло.
— Не, не, не — мълвеше Жюл. ^ ~ Да, да, да — говореше Кати. За Жим, който се намираше на осем крачки в
другия край на балкона, нямаше съмнение, че >Кюл изпитва най-голямо удоволствие. Не ги гледаше, но одобряваше постъпката на Кати, радваше се заради Жюл.
„Щях ли да мисля същото, ако знаех, че контактът им е пълен?" — питаше се той.
Настъпи мълчание. Кати и Жюл започнаха да разговарят тихо. Жюл изглеждаше смутен и щастлив.
Малко по-късно Кати нападна и Жим. Когато се наведе • над тъмните й зеници, той с изненада разбра, че в тях отсъствува онова, което той й отдаваше с цялото си същество.
Денят отмина спокойно. Кати ги остави на.мира. Мислеше си:
„Жим не се намеси. Той има доверие в мен. Не ме ревнува за това, което давам на Жюл."
Тя не поднови този празник — или експеримент. Месец по-рано, още преди да се пренесе у тях,
Жим бе прекарал два дни в града у Ани, братовчедката на Кати, която го бе настанила в ателието си. По това време все още беше свободен. По-флиртува с нея, тя му разказа за любовта си към един художник-гравьор и го запозна с него. Това не им попречи да си разменят много целувки.
т
Веднъж, когато оТйде в града, Жим отново я видя, танцува с нея и на шега за сбогом целуна русите й къдрици пред Рашел. Рашел веднага отиде да разкаже това на Кати и на Матилде с коментар.
Кати помисли кай-лошото. Жим бе имал „работа" с Ани и продължаваше.
Не каза нищо, покани нищо неподозиращата Ани, която игра и плува с тях в парка. Жим принадлежеше тел ом и духом на Кати. Но на Матилде, засегната от разказа за предателството на Жим, се стори, че те скришом се целуват. А вечерта, когато играеха на „скрити въпроси" с децата, Ани неусетно попадна в една фройдистка клопка" и даде странен отговор.
Кати бе невъзмутима. Покани Жим да се разходят в парка. Беше блестяща в снежнобелия си шал, с тюрбан от същия плат. Изведнъж стана ледена, пълна с ирония. Напразно Жим я разпитваше. Най-после чу:
— Реших да бъда утре любовница на Алберт н го повиках.
Жим се почувствува съкрушен насред щастието си. Тя отказваше да му даде каквото и да било обяснение. Той започна да търси усърдно; малко по малко възстанови цялата история с Ани и Рашел и най-сетне разбра. Не отричаше краткия си флирт миналия месец, но откакто се бе отдал на Кати, нищо друго не можеше да го развълнува. Смяташе, че това е очевидно. Затворена, недости-жима, дали тя изобщо го чуваше? Жим употреби два часа усилия и трябваше да предложи да се видят заедно с Ани, за да убеди Кати да отложи постъпката си. Тя прие и за първи път го отпрати за нощта.
118
Взеха пгрвия сутрешен влак. След като помоли Ани да ги настани и да покани приятеля си, Кати организира, нещо като бал с маски за четирима, с костюми, бюфет, грамофон, и се държа ту като гостенка, ту като Великия инквизитор.
Зае се да съблазни приятеля на Ани, като даваше на нея и на Жим пълна свобода. Те почувствуваха клопката. Ани се страхуваше от неприятностите, които Кати можеше да причини в живота й. Приятелят й си тръгна призори. Почти успокоена, Кати най-после се хвърли в обятията на Жим, като нареди на братовчедка си да ги рисува, за да може да види по изражението й дали наистина не обича Жим и дали той няма да се стеснява от нея. Той не се стесняваше. Забравиха Ани. Тя остави забодени на стената героични рисунки.
Жим усещаше, че любовта им се разгаря с нова сила. Отново беше щастлив. На другия ден замина за пет дни, които прекара в компания на видни сънародници на Кати. По време на разговорите си с тях се чувствуваше пропит от нея. Тя му помагаше да ги разбира. На четвъртия ден получи неясно писмо. Кати не обичаше, отсъствията. Жим побърза да се върне.
Междувременно Кати бе ходила сама за два дни на екскурзия в планината, която описа час по час* Но постепенно нейното опиянение отстъпи пред съмнението. Все пак преди между Ани и Жим бе имало нещо. Мъжът до Кати трябваше да бъде извън всяко подозрение. Съмнението изискваше наказание. Освен това Жим не биваше да се чувствува така сигурен в себе си. Тя трябваше да се справи с положението по своему и да започне отначало.
119
На четвъртия ден покани Алберт, прекара цели часове с него, даде му много милувки и го остави пълен с надежда, като описа всичко подробно в дневника си.
За нея всеки влюбен беше отделен свят и това, което ставаше в него, не засягаше другите. Но нито не й пречеше да бъде ревнива.
Един ден бе завела при лекар голямата си дъщеря, която беше болна.
— Докторе, това е единствената ми дъщеря . . . — му бе казала тя.
С изненада голямата бе споменала по-малката. —• Кое е вярно? — попита лекарят. — Другата е втората ми единствена дъщеря —
бе отговорила Кати. Така би могла да каже и за своите любими.
/Ким се върна за копнял за нея и му се стори, че е посрещнат с любов. При все това усети нещо странно в дома и някакво стеснение у Жюл. Заразпитва. Кати употреби няколко дни, за да влее капка по капка отровата в сърнето му, преди да му каже какво бе направила с Алберт.
Жим прозря метода на „бомбата със закъсни-тел", който тя бе употребила и с Жюл. За него това бе нелепо разрушаване на всичко.
Жюл и Матилде, които бяха престанали да се страхуват от Алберт след пристигането на Жим, отново станаха неспокойни.
Жюл каза на Кати: — Който вади нож, от нож умира. Тя го погледна тържествуващо. — Дори при нищожно съмнение извършвам не
що повече, отколкото другият е могъл да направи, Ш
Жим пожела да си замине. Простата човешка болка му възвърна изцяло Кати. А и тя успя да го задържи. В края.на краищата той разбра, че целта й е била само да възстанови справедливостта, че може би това бе лудост, но й бе необходимо.
— Добре — каза той, — да започнем отначало. За тях и за целия дом настъпи нов меден месец.
[ Една вечер тя им прочете любимия си пасаж 1' от „Пентезилея" на Клайст, където амазонката, | обзета от лудост, посича обезоръжения и заше
метен от любов към нея Ахил. — Защо го убива? — попита Жим. — Защо е
| въоръжена, след като той е с голи ръце? Не може ли другояче да го победи? И защо трябва да го
| побеждава, щом се обичат? Като го убива, тя ; проявява слабост. Или може би след това се са-| моубива?
Кати отговори: | — Какво по-хубаво от алена кръв, която те { обича? \ И добави: г — Аз съм в алената среда на твоето сърце, [• Жим, и искам да пия, да пия,.да пия . . .
Жюл бе казал: % — Една антична усмивка се храни с мляко...
и с кръв. V Устните на Кати бяха създадени и за двете.
I,-т
в ЛОКОМОТИВЪТ. В ГРАДА
Към средата на този меден месец Кати пожела да промени обстановката — да отидат двамата с Жим да живеят сами в града. Беше решила в свободните си следобеди да се занимава с танц.
Кати с Жюл и Ма тил де слязоха до гарата, оставиха куфарите ла земята и зачакаха влака. Смрачаваше се. Кати се забавляваше, като пазеше равновесие по блестящата релса. Големите пламтящи очи на локомотива изникнаха иззад завоя и се уголемиха. Изправена върху релсата, тя направи няколко крачки към тях. Жюл, ужасен и ядосан от тези акробатички номера, викаше:
— Кати, Кати, това е лудост, спри, моля те! Кати стана двойно по-смела и започна да пра
ви танцови стъпки. Фаровете на локомотива приближаваха.
Жим каза тихо: — Мълчете, Жюл, така я насърчавате, стра
хът ви й доставя удоволствие. Влакът приближаваше, забавяше ход. Жим за
стана до куфарите и погледна Кати. В последния момент тя отскочи леко встрани, извън светлината на фаровете. Отлично. Жим се наведе и взе куфарите. Затича се към предния край на влака, където бе забелязал свободни места, но вече не ги виждаше. Спъна се в някакъв мек чувал, л ро
га
ей ат на земята, прескоча го и за малко не падна. Беше женско тяло. Хората се трупаха край него. Той щеше да отмине напред, когато някой запали фенер. Жим забеляза Жюл, коленичил до тялото. Беше Кати.
Из пра виха я на крака. Тя успя да се задържи, като залиташе. Жим я опипа, раздвижи крайниците й, нямаше нищо счупено. Тя прошепна:
— Главата ми, отзад. Жим докосна мястото и усети кръв по ръка
та си. Имаше рана на главата. Ослепената от фаровете Кати не бе преценила
ширината на локомотива, който я бе блъснал и съборил встрани. Опита се да направи няколко крачки.
— Заминаваме въпреки всичко, нали, Кати? — запита Жим.
— Да — отговори тя. Все още имаше време. Жим я придържаше и
успя да я избута до първия вагон, повдигна я като пакет и пое куфарите от Жюл и Матилде. Влакът вече се движеше. Любезни хора отстъпиха място на Кати в претъпкания вагон. Тя изгуби съзнание за миг, дойде на себе си. Жим бе принуден да я остави и да стои далеч от нея, на задушната и претъпкана с мъже платформа.
Нито той, нито Жюл успяха да възстановят точно движенията на Кати преди падането. А тя не си спомняше нищо.
Настаниха се в малък пансион. Приближиха двете тесни легла. Кати имаше голяма синина на бедрото, рана на тила, цялото тяло я болеше. Жим заживя с нейното възстановяване. Първите дни изобщо не се вдигаха от леглото. Кати оздравя и
123
нарисува и а Жим виденията си, породени от температурата. - — Ако ги нарисуваш на чисто и прибавиш то
ва, което току-що ми разказа, всяко авангардно списание ще ги публикува.
— Наистина ли, Жим? — Наистина. Тя започна да рисува, облегната на него. Не му
позволяваше да става, а и той не искаше. Понякога само я придържаше, за да й помогне. Рисунките и текстовете бяха готови. Изпратиха ги.
— Но ако имат успех, аз иде искам да рисувам още — каза Кати. — И това ще се превърне в професия, както при Жюл. А аз не искам да имам професия.
— Но успехът има своите предимства — отговори Жим, — а пък ти ще рисуваш само когато пожелаеш.
Кати имаше нужда да диша извън тяхното любовно гнездо и за да не се задушат в него, се върна към идеята си да подготви един танц. Нае ателие съвсем наблизо и ходеше там следобед. Жим й имаше пълно доверие и нито веднъж не я придружи. Наиситна ли беше сама там? Жим си зададе този въпрос едва по-късно. Във всеки случай тя му даваше абсолютно всичко от себе си и това бе единствено важно за Жим. Любовта им бе като един Монблан и той не се интересуваше какво могат да крият долините под върха.
Кати си бе изградила една теория за физическата любов и я демонстрираше на приятелките си. Виждаха се с Ани без предубеждения.
Един ден Кати получи писмо с емблемата на списанието.
т
Рисунките й щика. Да ЙзЛяз&т В следйащйя брой и й пишеха да изпрати нови.
— Виждаш ли, Жим —• каза Кати, неспокойна и щастлива.
Веднъж Кати излезе в коридора на пансиона с кофа в ръка само по горнището на червената си копринена пижама.
— Ще те види някой — извика Жим. — Малко вероятно е по това време, пък и рис
кът е наша семейна традиция — отговори тя. Гледаха един мюзикъл: някакъв скитник иска
ше да открадне велосипед, оставен до едно дърво, сваляше и слагаше жълтото си шалче, за да са заети ръцете му и да устои на изкушението. Накрая го открадна. Отличен спектакъл. Напразно се опитаха да поздравят актьора на служебния вход.
Жим обичаше пълнолунието, Кати не. — Любовта и луната, прекалено лесно е. Вероятно й навяваше неприятни спомени. Обикаляха уличките на града и бъбреха за
удоволствие с търговците, които ги канеха в задната част на магазинчетата.
Увличаха се по фантастични планове и идеи, които считаха за нови, за да печелят много, без да се нарушава свободното им време, и да правят между другото подаръци на Жюл. Трудно бе да изберат какво, защото той не искаше нищо.
Веднъж влязоха в една църква. Кати бе про-тестантка, Жим католик. Коленичиха като другите и зачакаха. Дойде моментът на причестяването, монахините минаха бавно със сведени очи и спле-тени ръце в две дълги редици и се отправиха към масичката с нафората. Между тях имаше три особено красиви в белите си дрехи. За изненада на
125
Жим Кати стана, присъедини се към тях и се при-чести по същия начин, след като се огледа. Светотатство? Не. Кати вършеше това спонтанно, както би направила с коя да е друга религия на което и да е друго място. Върна се, вглъби се като монахините и когато вдигна очи, лицето й бе спокойно и ведро.
Оставаше им още една седмица в града. Кати получи драматично писмо от Рашел.
„Трябва да избереш: или Жим, или децата." — Нищо подобно — каза той, — и Жим, и де
цата. — Ами — рече Кати. — Човек трябва да избе
ре, когато наближава краят. Да жертвуваме последната седмица.
Изведнъж я обзе голямо желание да види дъщерите си, Жюл, Матилде, къщата и Жим я разбираше. Заминаха на следния ден.
Жюл ги чакаше на перона на малката гара, където бе станала злополуката с Кати. Тя скочи в движение от влака, затича се към него, прегърна го и дълго го целуна.
— Разказвай, разказвай — настояваше тя. — Разкажи за всички чудеса, които са станали; в наше отсъствие.
Жюл разправи за простичкия живот на четиримата, докато са чакали „мама да се върне".
Когато излязоха от гарата, той каза, че отива за мляко. Кати поиска да го задържи, но той бе непреклонен. Отдалечи се, като им махаше с ръка.
— Това е Жюл — каза тя. -~ Връщам се, целувам го, щастлива съм, а той ме оставя заради едно мляко.
126
— Но той ще се върне след пет минути — възрази Жим.
— Да, но радостта ми няма да е същата. Момиченцата и Матилде посрещнаха така оча
рователно Кати, че даже Жим се трогна.
В един много горещ ден тримата отидоха пеша като поклонници до голям и масивен манастир, разположен в продълговата, влажна и покрита с изобилна растителност долина. Хармонията между тях бе пълна. Аскетизмът на голямата магеркица, боядисана в бяло, свежата постна храна им харесаха. Разгледаха огромните обори, които приютяваха расов добитък. Кати обсъждаше като познавач. Горда с няколкото седмици работа във фермата, тя обясняваше всичко. Те научиха за зова на земята, но се чувствуваха неспособни и недостойни пред нея. Искаше й се да купи голяма ферма, но средствата на Жим бяха твърде намалели.
Върнаха се покрай една река, на места бурна, с водопад. Оприличиха падащата водна маса на Кати, бързеите под нея — на Жим, а спокойното н широко течение — на Жюл.
Минаха край големи открити пространства, рай на пясъчни ивици и бели камъчета. Спуснаха се дотам и играха. Едно от удоволствията на Жим беше да хвърля камъчета, а тук кръглите „муниции" изобилствуваха. Камъчето се издигаше високо и падаше, той хвърляше ново срещу него. Понякога двете се сблъскваха и се разлетяваха на късчета. Кати го караше да играе така, докато капна от умора. Жим ги научи да хвърлят с фалц.
Небето бе съвсем близо.
127
Дойде октомври. Не говореха за Алберт. На* стъпи кратък период без разправии, който прекараха с момиченцата и Матилде.
Жим и Кати обичаха спорта и даваха пример на другите. Веднъж, точио когато излизаха от една заградена ливада, отсреща им се зададоха група селяни. Хоп, двамата се издигнаха във въздуха, опрели ръце на оградата. Щеше да бъде хубав скок. Но прогнилото дърво се счупи и двамата се намериха на земята. Селяните отминаха, без да ги погледнат.
Ноември. Налагаше се Жим да замине в Париж. Там го чакаха майка му и работата. Може би изобщо не биваше да заминава? Това отпращаше за Кати любовта им в неопределеността, нещо, което тя не можеше да допусне. Жим щеше да се върне напролет, но колко вода щеше да изтече дотогава за нея.
Тя отново го изпрати до града. Често се бяха качвали в този малък опушен влак. Държаха се за ръце. Тя бе свалила ръкавиците си и едната от тях лежеше обърната на коленете й — малко сърце с разкъсана аорта.
— Виж сърцето ми на коленете си — й каза Жим.
В града Жим отлагаше ден след ден заминаването си. Отдалечаваха колкото могат неизбежното и поемаха въздух сякаш пред екзекуция. Обадиха се веднъж на >Ктол от телефонната кабина в една бирария. Жим стоеше зад Кати, докосваше гърба й 128
й полумрака, вдишваше миризмата й, почти губеше съзнание от този допир.
За тях смъртта бе плод на любовта, нещо, до което щяха да стигнат заедно, може би още на другия ден.
На един обяд, където присъствуваха много нейни приятели и приятелки, Кати запозна Жим с Харолд, спортиста, който й бе станал любовник в навечерието на сватбата с Жюл. Жим не я ревнуваше от него. Струваше му се, че тя е така неуязвима, както и той. Елегантният и добре сложен Харолд бе добър ездач и наскоро бе спечелил конни състезания. Освен това играеше бокс като Жим. Дързък и умен, той ръководеше с репликите си цялата група жени на масата освен Кати, както ескимосът кара с камшика кучетата от впряга,
Жим не можеше да повярва, че между този човек и Кати е имало истинска любов. Абсолютиз-мът й не би го допуснал.
Веднъж той отиде сам да види един филм, който Кати бе гледала. През това време тя отиде по магазините с Харолд. Жим се присъедини към тях и тримата отидоха на чай. Харолд говореше самоуверено, много бързо и сухо с Кати, но с малко дрезгав глас, който най-вече успокояваше Жим. Единственото, което ги свързваше, беше общият им вкус към някои художници.
Настъпи последната им нощ. Кати седна цяла* та в големия умивалник в стаята им, като Венера в раковината. Раздялата би била убийствена
9. Жга* и Жим 129
за Жнм без стурпостта, че отново ще се видят, не-вредимн, недокоснати, такива, каквито се разделяха.
Когато влакът потегли, те дълго к нежно си махаха с ръце.
Жюл им бе дал благословията си, бе целунал Жим, който му поверяваше Кати през своето от-съствне.
Защото искаха да се оженят и да имат деца.
130
7
ЖИЛБЕРТ. АЛБЕРТ. ФОРТУНИО
Жим се върна а Париж. Той имаше там от години една любов-привичка, към която се връщаше от време на време, така лека, че дори не я усещаше — Жилберт. Но това нямаше нищо общо с останалото. Вместо ледени планини, палещи равнини, бури и тайфуни, както в любовта с Кати, тази любов имаше равен и нежен пейзаж с умерен климат, където светлината на небето беше всичко. Жим никога не биваше лишаван от нея и не трябваше да. задоволява никакви изисквания.
Бяха по на двадесет години, когато се срещнаха с Жилберт. Отначало всичко започна като привличане и а характери, приятелство, примесено с любов. Мълчаливо се бяха съюзили срещу любовта-страст. Обичаха се тайно, без да намесват нито приятели, нито любопитни, нито материални въпроси. Виждаха се веднъж седмично в малко апар-таментче на висок етаж, с просторна гледка, което Жим бе наел специално за целта. Редките срещи им позволяваха да отдават най-хубавото от себе си. Не желаеха да бъдат по-често заедно. Животът им течеше поотделно. Веднъж годишно прекарваха осем дни в провинцията. Жим никога не бе ходил у Жилберт, тя не бе стъпвала в неговия апартамент. Пътуваха, всеки поотделно, Жим отсъствуваше понякога с години. Винаги се събираха. Не бяха обвързани с никакъв ангажимент,
131
Като въздишка изминаха десет години. Веднъж Жилберт бе заговорила аз майка си, която бе загубила на петнадесетгодишна възраст. Показа на Жим снимка като сираче в детския дом, където я бяха пратили, докато я вземе леля й. Изглеждаше така бедна и така скромна между другарчетата си» без да осъзнава, Жим завинаги бе осиновил малкото момиченце от снимката.
Няколко години по-късно й предложи да се оженят. Обсъдиха спокойно въпроса. Ходиха на лекар, който им предрече нездрави деца. От друга страна, налагаше се да живеят известно време при майката на Жим, а Жилберт се страхуваше от това. Решиха да не променят живота си. Само веднъж Жим й каза:
— Ако желаеш, бихме могли да остареем заедно. ~- Ако един ден поискаш да създадеш семей
ство и деца, ще съумея да се отдръпна — бе отговорила тя.
За седемнадесет години Жим нямаше в какво да я упрекне, Чувствуваше се свободен да се ожени, но не и да я изостави. Между имената, които й бе дал, бяха Честност и Умереност, Жилберт предполагаше, че Жим има някакви авантюри по време на пътуванията си в чужбина, но той винаги се връщаше при нея. Жим не знаеше дали му бе вярна, но това му се струваше все по-възможно.
Не можеше да я напусне, както Катн не можеше да изостави Жюл. Нито тя, нито Жюл не трябваше да страдат. Те бяха различни плодове на миналото, които си съответствуваха и се уравно-весяваха. Щеше ли някога Жилберт да приеме това, което приятелят му вече бе приел? Възможно ли бе да живеят четиримата заедно в обширна вила в провинцията, със сегашните им и бъдещи
т
деца, и всеки да работи това, което му се нрави и удава? Жим мечтаеше за това.
Защо между четири същества, свързани по различен начин с любовта, непременно трябваше да има несъгласие? Кати не изневеряваше на Жим, когато бе мила с Жюл. Любовта на Жим с Жилберт не бе изневяра към Кати. У него тези две чувства можеха да съжителствуват и не вълнуваха едни и същи области на сърцето му. Да можеше само Жгол и Жим да се помирят в съзнанието на Кати. Да можеха двете с Жилберт да не станат врагове.
Жим винаги бе разказвал за Жилберт на жените, които бе обичал по време на пътуванията си в чужбина, и им я бе описвал така, че будеше уважението им. Бе я описал и на Кати след дългата им разходка. Кати се бе изказала с известна ирония за тяхната дълга връзка без събития, която намираше „предпазлива" и „примирена". За нея нямаше по-лоши епитети.
Жим предложи една аксиома: „Жюл се равнява на Жилберт." По-късно му бе писано да узнае, че Кати бе възприела друга: „Жилберт не се равнява на Жюл."
В живота на Жим Жилберт заемаше отделно място, за чието значение той не си даваше сметка и съвсем не подозираше, че страстта му към Кати ще й нанесе непоправима болка.
В писмата си Кати и Жим решиха да ускорят сватбата, за да им се родят по-скоро деца. Жюл бе съгласен да направи всичко, което искаха, и да се разведе бързо. Щом всичко бе решено, Жим събра цялата си смелост и реши да говори с Жил-
133
берт. Разказа й накратко за Катй, за желанието им да имат деца, да се оженят и за съгласието на Жюл. Жилберт познаваше добре Жюл от разказите на Жим, без да го е виждала.
Изслуша всичко, без да трепне, изправена на стола си. Накрая каза:
— Бързам да се съглася, докато още имам сили.
За миг се облегна на дивана, после стана и излезе.
„Не причинявайте страдания, Жим" — бе казала веднъж Люси.
— Извърших убийство — помисли си изведнъж Жим.
Но след около час у него се появи надежда: „Ще свикне."
Сбогува се набързо с близките си в Париж.
Кати прекара зимата с Жюл в покритата със сняг вила. Сега бе годеница на Жим, поверена на неговия приятел. Всеки ден го питаше;
— Мислиш ли, че ме обича? Описваше в дневника си, както беше обещала,
историята им от миналото лято. С изненадваща сила разказваше това, което бе станало в нея, около нея и всичко, което бе правила, включително и с Алберт, Жюл откри в това ключа към бурите и приливите на Кати и я насърчаваше.
Дойде март. Жим си осигури работа в родината на Кати. Преведе една пиеса, която се играеше там с успех, и се съгласи да прекара петнадесет дни на село с автора, за да я усъвършенствува. 134
Както преди да се види с Жк>л, изпитваше нужда да забави събитието, да се подготви за иего, като междувременно се държеше като избягал от час ученик.
Кати реши, че Жим и е бърза особено да я види.
Заедно с драматурга Жим мина през града на Кати. Повика я. Тя отиде с "Жюл на чай в хотела му.
Беше леко напълняла от заседналия живот през зимата, която бе прекарала в писане. Почти се бе изчервила, че идва така, като годеница, водена от /Кгол (като юница на бик, както каза по-късно). Жим пе беше нейният Жим: приемаше я на обществено място и като слуга бе посветил времето си на трети човек, който след малко щеше да го отведе. Кати, в разцвета на красотата си, почувствува как това намалява стойността й. Жюл предугаждаше, че тази среща ще се окаже злощастна. Жим обясни па Кати, че трябва да работи заради пея. По тя отдаваше ли значение па това? Би трябвало той да изостави всичко и да се посвети на реалното й присъствие. Неусетно го разпита за хората, с конто се бе сбогувал в Париж. Жим II отговори, струваше му се, задоволително.
Видът и го бе пленил. Искаше му се да не я напуска, но имаше ангажимент.
Три седмици по-късно най-сетне се завърна във вилата. Кати отсъствуваше. Бе току-що заминала за няколко дни при сестра си по работа, като него. Макар и разочарован, Жим счете това за нормално. Но не п Жюл. Когато Кати търсеше простор, ставаше опасно.
135
Жюл описа на Жим как Кати бе писала дневника си. Никога не бе я виждал такава. Когато бе научила на срещата в града, че Жим е направил дълги записки за тях двамата, без да ги обедини в цялостна творба, се бе почувствувала много засегната.
Пишеше кратки писма, отлагаше връщането си, разказваше за работата си като Жим.
Двамата приятели бяха сами във вилата, на спокойствие водеха тихия си живот и своя неизчерпаем разговор. Една селянка идваше да върши основната домакинска работа. Жюл превеждаше книга от Жим. Готвеше, захапал лулата си, и пържеше картофи, докато Жим му четеше на глас. От време на време се разхождаха бавно из околностите.
Разводът бе започнал. Жюл се страхуваше от нещо, което Жим не разбираше. Писаха на Кати, че у дома всичко е наред, да не бърза да си идва заради тях. Тя телеграфира на Жим:
„Чакай ме утре вечерен влак в града където ще спим".
Жим отиде. Кати скочи ловко от вагона. Хванаха се за ръце, погледнаха се, засмяха се от радост. Тя каза:
— Нека засега не си казваме нищо сериозно. Въпреки това му разказа, че Жюл е бил очаро
вателен, докато е бдял над нея заради Жим. Подчиниха се на полицейския правилник и на
еха две отделни стан една до друга. Кати накара Жим да седне па канапето до нея и каза:
— Ти ги моят Жим, аз — твоята Кати. Всичко е наред. Само че когато те видях тук преди месец
№
и половина, ти ми говори за своята работа, а аз също имам свои неща. Разказа ми как си се сбогувал с твоите любими, аз също отидох да се сбогувам с моите. Ще ме държиш в обятията си цяла нощ, но нищо повече. Пие искаме да имаме дете, нали, Жим? Да, но ако го създадем сега . . . няма да зная . . . дали е от теб. Разбираш ли, Жим?
Наблюдаваше го напрегнато. Жим разбра, преви се под удара. Тя бе в цен
търа на сърцето му и пиеше червена кръв. Да пие! Бе така тъжен, че нямаше сили да се ядоса, струваше му се, че любовта му изтича вън от него.
Кати подзе: — Трябваше да го направя, Жим. Заради нас
двамата. Трябваше да възстановя равновесието. Подозирах, не, сигурна бях, че си утешил по твое-му тези, които оставяш в Париж. Не можех да бъда твоя годеница, без да утеша по моему (имаме едни и същи навици, маниери) този или тези, които напусках. У сестра ми се видях с Алберт, когото бях повикала, и с него заличих в себе си следите от твоята изневяра. И ето ни сега чисти и квнт.
— Обичаш ли Ллбсрт? — попита Жим. — Не, въпреки че има големи достойнства. — Л той обича ли те? — Да. Жим претегляше нещата. Вярно, беше се сбо
гувал тук и там по начина, по който Кати предполагаше. Бе го направил, без това да засегне любовта му към нея. Може би нейните деяния също не накърняваха любовта и? Жим прие предложеното равенство. Почувствува, че тя го обича, както той нея, че съществува само едно — силата, която ги привлича. Стояха един срещу друг треперещи и целомъдрени.
Целомъдрени трябваше да останат цялата тази любовна нощ. Както и през нощите, които последваха, до момента, в който Кати се убеди, че не носи дете от Алберт.
— Удивително — каза Жюл па Жим. — Какъв шеметен полет, какво ли не измисляте, за да си създавате повече емоции.
Излъгани и двамата от Кати, Жюл и Жим се чувствуваха още повече като братя.
Въздържанието, което Жим и Кати си налагаха, още повече ги възбуди. Смятаха го за обет, а а въпрос на чест към самите тях. Ту единият, ту другият спасяваше тази чест, когато партньорът му се поддаваше. Не. се разделиха, и е хитруваха. Обетованата земя се виждаше.
Внезапно обетованата земя отскочи далеч. Тримата бяха отишли в града при адвоката,
който се занимаваше с раз йода и щеше да уреди брака. За тях това бе аабанленне и, както мислеха, чиста формалност.
Смаян от пълното съгласие" и радостта на тримата съучастници, адвокатът вдигна очилата си, погледна ги втренчено и каза:
— Трябва да мине още известно време, преди разводът да бъде окончателно обявен. Освен това, за да не бъде законно приписано на първия съпруг, бъдещото дете не бива да се роди преди определена дата, уточнена от момента на влизане в сила на решението за развода и изчислена според максималния период за зачеване при жената.
— Какво, какво? — попита Кати, която изобщо не разбираше този юридически език.
№
Адвокатът й го преведе в дати. Трябваше да изчакат близо два месеца, преди да създадат детето. За сключване на брак щеше да е необходимо повече време, но поне детето можеше да бъде узаконено чрез него.
Тримата бяха объркани. Жюл попита дали няма разпореждания на закона в негов ущърб. Уви, нямаше.
Кати и Жим не продължиха обета, но задръжката, която си налагаха заради детето, ги измъчи. Беше им обидно да се подчиняват на официалните закони, а не на тези, които носеха в себе си.
Животът отново затече по старому в къщата с игрите и щедрото си спокойствие, помрачен само от тази голяма сянка.
Кати им чете на глас големи откъси от своя дневник — от пристигането на Жим до заминаването му за Париж. Беше потаен като индуски храм, лабиринт, в който човек лесно се губеше.
Дневникът на Жим служеше за сравнение. Двамата мъже гледаха с уважение на Кати.
„Ако и двамата изпишете вашата история подробно и поотделно, всеки от своята гледна точка, от която за нищо на света не се отказва, и ги публикувате едновременно, ще се получи необикновено произведение" — каза Жюл.
Кати им изигра танца, който бе подготвила по време на престоя в града. Не им допадна особено.
— Необходима е опушената и възбуждаща атмосфера на препълнения бар — каза тя.
Може би. . . а може би изобщо не бе научавала такъв танц и вместо това се бе виждала с
Ш
Алберт... нещо, за което Жим предпочете да не мисли.
Двамата с Жим спяха последователно във всички стаи на вилата, като достигнаха до монашеската килия на Жюл. Най-накрая Кати избра стая с голямо легло с колони и балдахин, украсено с огромни плодове и цветя от един селски художник.
Тя публикуваше рисунките си в едно ново списание. Винаги бе с Жим, даже когато работеше. Достатъчно бе едно движение на устните й, без да вдига очи от рисунката, и Жим идваше да утоли жаждата им. Убеждаваха се, че милувките им са подготовка за детето. И все пак въздържанието ги измъчваше.
Падна закъснял сняг. Една сутрин дебел бял дюшек покри парка. Кати първа го забеляза, повика всички с радостни възклицания и се хвърли съвсем гола в пресния сняг. Изчезваше в него, плуваше, търкаляше се, ядеше го.
— Когато пораснете — каза тя на дъщерите си, — и вие ще поздравявате снега с мен.
Жюл и Жим се опасяваха, че както се търкаля по заснежената ливада, в която бяха забити много ниски колчета, тя може да се нарани — но без да дава вид, че мисли за това, Кати много добре си спомняше къде е всяко едно от тях.
Фортунио телеграфира, че пристига и ще остане при тях едно денонощие. Същата вечер вече бе у тях. Когато бе на седемнадесет години, Жюл и Жим дълго го бяха развеждали из Париж на поетите и го считаха за по-млад брат. Впрочем той ги наричаше чичо Жим и чичо Жюл. Преди шест години бе станал любовник на Кати почти пред очите на Жюл, но нима можеха да му се
140
Сърдят? Кати избираше Любовниците Сй, а не те нея, и още тогава спокойно можеше да каже на Фортунио, че нищо вече не може да попречи на любовта й към Жюл, и това щеше да бъде вярно.
Фортунио пристигна с голямото си светлозе-лено палто рибена кост, с приятния си дълбок гърлен глас, с гладък бяло-розов тен, с големи лапи като расово куче.
— Къде ще го настаним? — попита Жюл. — У нас -- каза Кати. Жюл знаеше, че в къщата няма нито едно сво
бодно легло, но Кати бе казала „у нас" и това вече не беше негова работа. В обичайния си час той се качи в своята ергенска стая, защото ставаше рано сутрин.
Кати, Жим и Фортунио разговаряха до късно в стаята с голямото легло с колоните. Кати каза:
— Можем и тримата да спим в това легло, >— Защо не? — съгласиха се те. Жим чувствуваше, че Кати иска да направи
експеримент. Нека. Той щеше да участвува. Легнаха си и тримата, внезапно потънали в
мрак. Чаршафите миришеха приятно свежо. Кати също. Тя беше по средата. Бяха дали пижама на Фортунио. Жим си спомни Магда и нощта, в която бяха вдишвали етер.
Поговориха още малко, после замълчаха. С дясната си ръка Кати държеше Жим. Той бе сигурен, че с лявата държи Фортунио: сравнение... Да светне лампата, която се поклащаше зад главата му?
Такава игра нямаше да е честна, И тримата бяха свободни. Ези или тура. Жим бе готов да загуби Кати, без да каже дума, Фортунио бе готов на всдчко» което тя пожелае.
141
„Ако се отдаде на Фортунио, аз съм свибо* ден1* — помисли си Жим,
Мълчанието и недоловимите маневри на Кати продължаваха. Жим престана да иска дете от нея.
Кати обърна глава към Фортунио, каза му високо „Лека нощ" и го целуна. Обърка се към Жим и явно щеше и на него да пожелае „Лека нощ", но той вече й говореше на ухото:
— От момента, в който исках дете от теб . . , — Какво? — каза Кати. — За какъв момент
говориш? — За преди десет минути — отговори Жим. Кати живо го прекрачи, за малко не падна от
леглото, избута го в средата, мушна се в обятията му от дясната му страна и каза, изпълнена с внимание:
—• Продължавай, Жим, — Нямам какво повече да кажа — отговори
гой. Тя го прегърна. Жим се съобрази с близост
та 15а Фортунио. Заспаха. Събудиха се и тримата добре разположени. Фортунио бе очарователен и си тръгна.
Кати четеше на Жюл и Жим пасаж от „Родство по избор" от Гьоте: смъртта, на детето, което се дави в езерото. По бузите й се стичаха сълзи. Жим също се просълзи. Всичко, което се отнасяше до деца, ги разстройваше. Жюл изпита състрадание.
142
Жим им прочете едно стихотворение — „Даф-нис и Хлое":
Хлое Кажи ми, Дафнис, нищо ли не съществува за нас, освен да се държим в прегръдка и да заспиваме така?
Д а ф н и с
0 не, напротив, Хлое, съществува мигът, във който аз те притежавам, мнг, конто аз сега познавам.
Х л о е
Освен мига, който сега познаваш, нима не съществува нищо друго?
Д а ф н и с
О, да. да, Хлое, съществува — да се държим е двамата в прегръдка и да заспиваме така.
Кати каза: — Хареса ми така, когато се върти в кръг. Намеси се и Жюл: — Това е като буквален превод от няколко
езика, смесени. Жим каза, че трябва да се премахнат грани
ците между езиците. Създадоха малки стихотворения на три езика, така както им идваха наум, като в сън. Жюл и Жим заговориха за тяхната
143
Австразия. Кати заяви, че са необходими още размествания и войни.
— Вие сте добри европейци — каза им Жюл. — Националисти сте само шо се отнася до вашата любов.
Дълго траеше това изнервящо очакване. За Кати и Жим животът вече не беше равен и спокоен, а изпълнен с „върхове, които хлътват", както казват селяните. И най-ведрото небе внезапно бе разтърсвано от гръмотевица и шеметен стремеж към разрушение обхващаше Кати. Тя имаше нужда от битки и прясна кръв.
В миг лицето й се сгърчваше в някакво съмнение и придобиваше ужасяващо изражение. Античната усмивка заприличваше на нарез с нож.
В такива моменти Жюл се грижеше за нея като за болна. Той смяташе, че кризите й са подобни на епилептичните, опасни за нея и за всички, един вид „душетресения". В рода на Кати имаше големи таланти и неизяснени самоубийства.
А когато Жим бе много щастлив, тя изпитваше нужда да му нанесе удар.
В един ден на блаженство те отидоха в града. За да свърши по-бързо отегчителните си задачи и да могат след това заедно да се позабавляват, Жим й предложи да отиде сам да вземе документа за сватбата, а тя да обиколи магазините. Дали Кати не обичаше да бъде оставяна сама в града с отпуснати юзди като скъпоценност, която не можеше да бъде открадната? Тя се качи в едно такси и докато то тоъгваше, каза на Жим, който се на-
Ш
8еДе Към вратичката^ протегнал лице за целувки: — А сега ще извърша нещо непоправимо. Тя не дойде на чая, където имаха среща, видя
я едва вечерта във вилата. Целия следобед той бе разкъсвал любовта им на парчета.
Тя ги слепи с радостта, която прояви, като го видя. Каза, че нищо не е извършила. Жим й повярва, но не и Жюл именно защото бе излекувана и отново влюбена в приятеля му.
„Няма значение — мислеше си той. — Това е нейният начин да обича."
Веднъж следобед Жюл се осмели да се пошегува с една нощница на Кати. Това не се хареса на Жим, а за Кати бе оскърбление на самолюбието. Тя стовари и върху двамата презрението си. Напразно Жим подчерта, че не е казал нищо. Когато отправяше упрек към единия, тя включваше и другия —< за солидарност. Жюл прие виновно изражение, но вътрешно му бе смешно.
— Немкинчето ми, ти винаги ми обявяваш война — каза Жим.
— Но винаги основателно, нали? — отговори Кати.
Люси бе дошла за известно време в съседния град, там, където Жим се бе запознал с нея. Той не бе я виждал от седем години. Беше изживяла тежко войната. Родителите й бяха починали, семейството й — разорено. Жюл пръв я видя. Вечерта разказа, че си е все Люси, но доста променена. Тя бе на възраст колкото Жим, осем години по-голяма от Кати. Дойде им на гости. Жюл й бе разказал цялата им история.
Жим се развълнува при вида на поостарялата 10. Жюл я Жим 145
Люси. С хубавите си ръце тя бе работила... Излязоха четиримата и седнаха в парка. В началото Кати жестоко се постара да й даде да разбере, че тези двама мъже, които я бяха обичали, сега са нейни. Но Люси не чувствуваше нещата по този начин. Тя черпеше силите си от другаде. Знаеше, че понесени от вихрушката и а Кати, те пазят в себе си причината за някогашната си любов към нея. Признаваше жизнеността и смелостта на Кати, но нищо повече.
Кати й разказа за развода, за годсжа си с Жнм. Разви следната теза: някои жени, които чувствуват, че имат призвание, трябва за благото па расата да родят едно или много деца от даден мъж, който ще изберат по инстинкт, без обаче да са задължени да отгледат всичките. Попита Люси дали е съгласна да отгледа детето й от Жим. Отначало Люси замълча, после отвърна;
— Да, ако Жим ме помоли и ако детето ми бъде поверено веднъж за винаги.
Жим й се възхити. Люси живееше в голямата си къща, една част
от която беше дадена под наем, оставила си бе само мансардния стаж. Покани ги да и отидат на гости, ако минават оттам. Жим прие. Кати като че ли нямаше нищо против.
Люси си тръгна. — Спокойствието й е маска — каза Кати. —•
Ако ще имаме маски, предпочитам тази на насилието.
Жюл бе затаил в себе си известно огорчение към Люси, която така упорито го беше отблъсквала. Мислеше за праведния и здрав живот, който
146
би водил с нея, ако го бе приела. Жим в този момент живееше само за Кати и за бъдещите им деца. Може би Люси си мислеше:
„Връзката между Кати и Жим няма да трае вечно."
147
8
ПРЕЖИВЯВАНИЯ В СТИЛ ЕДГАР ПО
Кати заведе Жим в столицата, показа му фасадата на родната си къща и го посвети в тайните на своето детство.
Видяха се отново с Фортунио и заедно обиколиха различни барове — в едните моряци, а в другите чиновнички танцуваха по двойки, самите те обаче влизаха в онези барове, отворени по цяла нощ въпреки забраната, в които заплахата от нахълтва-не на полицията във внезапно затъмнената зала беше допълнителна атракция за редовните посетители. Гледаха един нелегален танц на срамежливи голи момичета, който бе истински шедьовър. Посетиха и други подобни, по-посредствени. За обща изненада Жим бързо се измори от този нощен живот и предпочете да прекарва вечерите „у дома".
„У дома" беше едноетажна, но висока къща в буржоазен квартал, построена от черни и червени тухли насред обширна градина, която по-голямата сестра на Кати, Ирене, й бе отстъпила. Състоеше се от просторна гостна с веранда, салон за музика и две големи спални. Мебелите бяха разнородни, полулуксозни, полуудобни. Скриновете и гардеробите бяха натъпкани с неподредени сувенири, между които дузина романтични шапки, захвърлени от Ирене. Вдовица с пет деца, тя живееше на час път оттам в удобна вила. Къщата, коя-
148
то бе предложила сега на Кати, им служеше обикновено да преспиват, когато идваха в града.
Жим беше видял в семейните албуми снимка на Ирене като млада. Мина му през ума, че ако не бе шест години по-младата Кати, Ирене би могла да го привлече. Усмивката й не бе антична, но омайваше. Погледът й бе ясен. Откакто бе овдовяла, около нея се въртяха неколцина претенденти.
Кати заведе Жим на гости у Ирене. Той знаеше, че няколко месеца преди това тя бе прекарала там два дни с Алберт. Двете сестри бяха родени съперници, но по правило си помагаха в любовните истории. Ирене кокетничеше с Жим в присъствие на ухажорите си и на Кати.
Ирене имаше големи и хубави деца. Кати и Жим прекараха цяла нощ с двете по-големи в тяхната лодка на едно езеро и когато им се доспа, децата ги завиха с резервното платно. Призори близо до една крайбрежна кръчма играха тенис с картонени подложки от бира. Племенниците на Кати я целуваха като влюбени. Всички в къщата осъждаха лудориите на Ирене, но я обичаха.
Апартаментът в къщата, сам по себе си особен, се обгърна за Жим в още по-голяма тайнственост в стил Едгар По след едно преживяване. Той стоеше замечтан на верандата, с пура в уста, загледан в дългия зид от тъмни тухли, който отделяше градината от съседния двор. Стори му се, че той не е вече под прав ъгъл със земята, разтърка очи. Със странно забавени движения зидът се наклони, завъртя се около оста си и рухна с глух шум от край до край върху храстите, ко-
№
кошарннците и велосипедите. Вдигна се облак прах...
На другия ден, както спеше, прегърнал Кати, Жим изпита усещането, че прахът от зида се издига от паркета на стаята и че той гълта косите на Кати, които гъделичкат гърлото му. Отвори очи и видя приятна кълбеста розова мъгла, която се стелеше ниско над главите им. „Какъв странен сън", помисли си той. После осъзна, че е действителност. Гъст пушек изпълваше горната част на стаята и проникналите през прозореца лъчи на изгряващото слънце го обагряла. Само долу ниско над паркета въздухът все още беше чист. Миризмата на изгоряло го разбуди напълно. Той побутна леко Кати, която го притискаше с тежестта си.
— Кати, нещо гори! Тя отвори очи, подуши пушека, прецени поло
жението и пак ги затвори. — Кати, всичко ще пламне, ако прозорците се
счупят. — Остави ме за минутка, Жим, мисля, че се
досещам откъде идва. — Откъде, Кати? — От безредието и а тази проклетница Ирене.
Веднъж остави за малко газовия котлон върху дървена каса от летви, пълна със слама и памук, и го забрави там цели пет години. Снощи, докато приготвяха вечерята, тези лудетини Кати и Жим сигурно са изпуснали неугасеиа клечка кибрит в някой от процепите на касата и сега огънят тлее там.
~- Да отидем да видим все пак? — Ами, нали вече знаем . . . — и Кати се при
готви отново да спи. Жим не можа да сдържи смеха си.
150
Въпреки Това отидоха, смущавани от пухйекй. Напразно заляха с вода касата. Накрая се принудиха да я издърпат, не без усилие, и да я изхвърлят през прозореца. Кати се оказа по-сръчна от двамата.
Веднъж късно вечерта двама леко пийнали барони посетиха Кати. Жим не пожела да стане. Кати ги прие. От леглото си Жим чуваше звучните им шеги: правеха й различни предложения, най-доброто от които бе да им позволи да изхвърлят „нейния французин" през прозореца. За миг Жим изпита желание да се появи в салона, за да види какъв би бил ефектът, но не му се обличаше. Кати се забавляваше от разговора и го подклаждаше с малки чашки. Алкохолът не й понасяше и на Жим не му се нравеше тя да се занимава с ликьори и барони.
Когато гостите си тръгнаха, той й направи лека забележка. Тя я прие зле. Скараха се с присъщата им неотстъпчивост и бързина. За две минути бурята се разрази. Кати спомена за Жилберт. Жим отвърна:
— Жилберт се равнява на Жюл. Кати възрази: — Жилберт се равнява на Алберт. Спорът взе неприятен обрат. Чуха Жюл, който
бе дошъл за няколко дни, да се връща от театър и да си ляга в съседната стая.
— Големи психолози сте, Жюл и ти — тросна се Кати. — Човек им пише нещата черно на бяло, а те ги четат, без да разбират, и си намигат съучастнически.
— Например? — попита Жим. 151
Може би под влиянието на изпития алкохол Кати реши да нанесе силен удар.
— Например — отговори тя — в дневника ми от миналата година, в навечерието на заминаването тк, когато отиде сам на кино, аз писах: „Отидох у Харолд и в един момент той сложи ръцете си от двете ми страни."
Тя повтори, посочвайки ръцете с поглед, издигнала лице към въображаемия Харолд:
— От двете . . . ми . . . страни . . . Ако това не е ясно, какво друго?
Държеше главата си изправена с разпуснати коси, на колене върху голямото легло, вперила поглед в очите на Жим. Той прочете в този поглед, че тя казва истината.
Значи, тя бе извършила това, когато той й бе имал безкрайно доверие, в най-пламенния момент на любовта им, и бе спотаила тази отрова въпреки ззаимиите им изповеди.
Нещо се рушеше в него подобно на зида. В същото време дясната му ръка натежаваше. Той я стовари, широко разтворена, върху лицето на Кати, която се просна на леглото. Той видя ямките на кръста й, които обичаше, удари я там, изненадан както винаги от еластичността на плътта й.
На вратата се почука. Гласът на Ждол попита отвън:
— Какво става? Имате ли нужда от мен? — Не, благодаря, Жюл — извика Кати и се на
дигна подута и лъчезарна. — Най-после — прошепна тя. — Един мъж,
който смее да ме удари, когато заслужавам!... Ти ме обичаш, Жим!
№
Й тя се сгуши на гърдите му. Той не й се сърди дълго. Но мисълта за двете
ръце на Харолд се запечата в съзнанието му и при всяка криза будеше в него въпроса: „Какво ли още крие от мен?"
Няколко дни Кати имаше болки в кръста, лицето й бе подуто. Но се разхождаше из града.
Обаче ударът, който Жим бе получил, бе по-силен от този, който й бе нанесъл. Трябваше ли да си върне?
Скоро му се представи случай. Наложи се Кати да замине за едно денонощие при сестра си, за да се срещне с нотариуса. Ирене ловко се размина с нея и пристигна в апартамента при Жим по обяд, в момента, в който Кати влизаше в нейния дом и намираше бележката й. На Жим не оставаше нищо друго, освен да я покани на обяд.
Тя носеше лятна рокля, която подчертаваше пищните й форми, и романтична шапка, която не отстъпваше на предишните от нейната колекция. Беше радостна: преди време купила от прищявка хубава ливада и залесен хълм на висока цена, за което семейството й я упреквало, а ето че бързата девалвация превръщаше тази покупка в блестяща сделка.
Жим и Ирене видяха на улицата количка, отрупана с червени рози. Без да помисли за тяхното зна-яение, той й подари един букет.
В нея имаше нещо креолско и разглезено в сравнение със сериозността на Кати. Съобщи му, че ще спи в една от двете спални на къщата (беше си у дома) и че иска да гледа някой филм. Жим предложи да я придружи. Решиха да вечерят след това в някакво приятно заведение, което тя щеше да му покаже.
153
Докато гШсха чай, тя зй говор и за Кати, за Детството им, за различните им възгледи върху всичко: двете се уважаваха, но мненията им изобщо не съвпадаха, даже и за любовта . . . Жим предвидливо забеляза, че в някои случаи одобрява верността и че сам той е верен на Кдти.
— Браво — каза Ирене с предизвикателна усмивка.
Жим усети, че е решила да се забавлява и да го атакува с всички средства. Ирене ухаеше на екзотичен парфюм. Носът и брадичката й бяха по-женствен вариант на Катините. Всъщност Ирене --• какво великолепно отмъщение срещу Кати, каква кама, която можеше на свой ред да забие в сърцето и, в най-чувствителното място, за да и даде да разбере н да заличи ръцете и а Харолд. Миг след своето изявление за верността Жим се отдаде мислено на Ирене. Искаше му се дори да стори това незабавно, да не гледат филм, нито да ходят в заведение.
Върнаха се в апаратамента вече съучастници. И кого намериха? Седнала на пианото, бледа в червената си копринена пижама, прилежна като ученичка, Кати свиреше соната от Бетховен. Щом бе намерила бележката с обяснението на Ирене, Кати, която познаваше сестра си и своя Жим, бе тръгнала, без да чака нотариуса и без обяд, за да вземе единствения влак, който можеше да я доведе в града същия ден, и ги чакате.
Държа се строго с Ирене, която се почувствува неудобно. В техните сестрински разправии винаги Кати надделяваше. Ирене се отегли в стаята си и повика по телефона друг кавалер.
С Жим Кати се държа изненадващо снизходително: разбираше го и оправдаваше постъпката
154
му, още повече, че не бе могьл да я реализира докрай. Като грижлива майка, която отказва да купи на детето си наета в сладкарницата и му предлага по-хубава, домашна (то не бива да плаче, просто трябва да разбере, че тази, която му се дава, е по-хубава), наведена над Жим, тя му отдаде своите прелести, като го наблюдаваше, и унищожи частица по частица всякакво желание, което би могъл да изпитва към Ирене.
Помириха се, без Жим да е осъществил отмъщението си.
155
9 МРАЧНАТА РАЗХОДКА
Върнаха се у дома. Пролетта си бе отишла, дошло бе лятото. Разводът бе приключил. Наближаваше датата, на която Жим и Кати можеха да заченат детето, без да се страхуват, че то ще носи фамилното име на Жюл. По това време всеки брак на представители на техните две нации бе затруднен от множество формалности.
„Няма значение — мислеше Жим. — Да създадем нашето дете и ще имаме време да уредим брака, преди то да се роди."
Излязоха на дълга разходка с момиченцата. Близо до селото, в едно оградено място, циганин беше оставил двете си маймуни. Двете деца влязоха да им дадат лешници. По-едрата маймуна скочи на раменете па Лизбет, взе й лешниците и я за скуба. Жим тъкмо прекрачваше бодливата тел, за да се намеси, когато видя, че Кати вече се е пъхнала отдолу и пъдеше маймуната.
„Колко е бърза" — помисли си той. Вечерта па масата заговориха за животните,
които обитават пещерите на морското дъно. Кати каза на дъщерите си:
— Няма чудовища, защото те не знаят, че другите ги смятат за чудовища. Те са невинни като нас, обичат малките си като нас. Бог ги е създал такива. А той е създател и на змиите, и на крадците, и на убийците,
156
Всички се разнежйха над чудовищата. В един спортен магазин, където бяха правили
подкупи, Кати решително открадна малък компас, който гордо показа на децата.
— По този наклон е опасно да се върви — предупреди Жим.
— Толкова е забавно — възрази Кати. — А освен това платихме всичко останало.
Най-поел е настъпи определената от закона дата за зачеването на детето. Бяха почти изненадани от тази дългоочаквана свобода. Бяха подготвили този момент — с подбрана храна, със здравословен живот, с липсата на всякаква друга цел. Приблизително бяха определили датата на раждането. Заченаха детето с благоговение. Чувствуваха се свободни като диви животни нощем в гората и в бърлогата им, шареното легло с колони. Когато дойде моментът, те се учудиха, че Кати не е бременна. Жюл се държа нежно-иронично.
— Също като при голфа — обясни Кати. — Когато човек е много сигурен, че ще успее, губи.
Започнаха отново, по-скромно. Приличаха на Адам и Ева, подчинени на инстинктите си. След месец отново се убедиха, че „бог не бе благословил връзката им".
Този път това ги разтърси. Отидоха при специалист, който установи, че са
нормални и могат да имат деца. Думата „нормални" почти ги обиди. В тази област те трудно се задоволяваха със средното ниво. Лекарят им каза, че трябва да умеят да чакат, че има неуловими неща и че много двойки зачеват едва след месеци.
157
Кати н Жим се постараха да бъдат търпеливи. Тя отново започна да рисува, той — да пише. После ходеха из гората, любеха се и Жим вдигаше Кати за краката и я тръскаше леко като чувал с орехи, за да увеличи шансовете им да имат бебе. Чувствуваха се сродни с тревата, с камъните, с дърветата, със. звездите.
Следващият месец им донесе ново разочарование.
--- Деца ля? — подкачаше ги Жюл. — Може и да ви се родят, по това май не е вашата специалност.
Кати реши, че обегз поп.ката във вилата не е благоприятна. Когато настъпи октомври, отидоха на поклонение в един исторически град, където природата бе кристално чиста.
Започваше ла ги мъчи съмнение в родителското им призвание. Даже от Жюл се бе родило дете по-бързо. Трябваше да продължат да уреждат формалностите по сключването на брака, но Кати бе забравила да вземе документите си, а Жим изтълкува това като лош знак. Съдейки по някогашните й снимки като бременна и по разказите и а Жюл, той считаше, че Кати е най-пълноценна Кати, когато чака дете, Жим имаше нужда да се посвети на една закръглена, оплодена, умиротво-реиа Кати. Между тях се създаваше празнина, която прегръдките им вече запълваха само за миг.
Разбира се, забавляваха се както преди. Биеха гарвани с пистолет и с прашка, без да успеят да ги уцелят. Държаха се в прегръдките си. Но чакаха следващото разочарование. Какво щяха да правят след това?
„Има ли смисъл да се женим, щом като няма да имаме деца? — мислеше Жим. — Предста
ва
вяхме си ги едни от други по-хубави, изпълнили цялата къща: те, Жюл, неговите деца, Матилде — със стаи за приятелите, които ще идват на гости . . . Може би Кати ще поднови авантюрите си, ако нямаме деца . ,."
Щяха ли наистина да започнат отново да работят? Търсеха успеха само за да отгледат децата си.
От своя страна Кати не споделяше мислите си. Понякога ходеше сама да пие кафе в едни бар. Веднъж заведе Жим там и му представи един треньор по бокс, пъргав, енергичен, дребен и хитър. Отидоха в боксовата зала, видяха майсторски атаки. Жим се боксира с него, засегна го веднъж, но сам той, ударен няколко пъти, не можа да се спра пи и отстъпи с уважение пр^д подвижността и умението иа противника си. *
Междувременно боксьорът учеше Кати на трудното изкуство да лъже на карти. Тя имаше наклонност към това, Жим не. Атмосферата в бара, която харесваше на Кати, му бе неприятна.
Веднъж след вечеря Жим има неблагоразумието да остави Кати да се качи сама в стаята им и остана в трапезарията да дочете един борсов вестник. С малкото си пари те бяха рискували в една дребна борсова операция, която изглеждаше успешна. Трябваше ли веднага да продадат акциите? Отиде при Кати, като очакваше да я намери в леглото. Облечена, напудрена и готова да излезе, тя го гледаше с едновременно усмихнати и строги очи. Запита го дали не иска да я придружи, но само формално, защото знаеше, че е болен от грип. Излезе за половин час.
159
След един Час Жйм бе привършил сметките" си. Измъчваше го лошо предчувствие. Кати се бе изплъзнала като змиорка. След два часа много се разтревожи. След три беше убеден, че е отишла „да извърши непоправимото", както сама се изразяваше. Тогава Жим се нахвърли върху пирамидата на любовта им и камък по камък започна да я разрушава. Разказът за тази нощ, която описа малко по-късно в бележника си, изпълни много страници. Имаше висока температура, ушите му пищяха. В това състояние не можеше да тича подир Кати, а и не желаеше. Тя не признаваше болестите. А сега бе негов ред да бъде болей.
Кати му остави много време за размисъл, като се върна усмихната в два часа сутринта. Играла дълго на карти с боксьора и приятелите му. За-миг Жим помисли да я набие, но нямаше нито сили, нито леел а ние да стори това.
Каза й, че се страхува да не би боксьорът да й повлияе.
— Разказах на боксьора за нашето нещастие. (Жим изтръпна.) — Той предложи да ми направи дете, без да знаеш. (Жим чу това ужасен.) — Но аз чакам дете от теб.
Тя вдигна очи към него и той й повярва.
Наближаваше краят на ноември. Бракът все се бавеше. Винаги се оказваше, че по нещо трябва да се прибави към документите. Дали още имаха желание да се оженят? Валеше сняг, хотелът беше зле отоплен. И двамата искаха свой дом, но той бе различен в представите им. Отново чакаха да разберат дали им е писано да имат дете. Неговата поява би уредила всичко.
160
Два дни по-късно пак се убедиха, че Кати не е бременна.
В писмата си Жюл канеше Кати при майка си в столицата. Жим ие знаеше какво му бе писала. Беше болен и изпитваше нужда да бъде под грижите на собствената си майка, легнал в студентското си легло.
Без да уточняват нищо за бъдещето, решиха всеки да се върне у дома си.
Когато настъпи моментът и куфарите бяха вече на гардероб, Кати отложи заминаването си с един ден и заведе Жим на дълга разходка в полето, незабравима като онази, която бе прелюдия на любовта им. Само че този път Кати говори само за Жим и хладнокръвно му отправи всички упреци, които беше натрупала в себе си. Описа го като егоист, скъперник и прекалено предпазлив.
„Във всичко това има истина — помисли си Жим, — но и неоснователни оскърбления."
Като цяло обвинението беше пример за яснота и строй пост и а изложението. Когато стигна до последния месец, прекаран в малкия градец, Кати ие можа да сдържи негодуванието си и избухна най-вече по повод слабата настойчивост, която Жим бе проявил при постъпките за брака, нещо, което го изненада, защото според него документите му бяха по-пълни от нейните.
Всичко водеше до това, че Кати се чувствуваше онеправдана и в момента изпитваше само ед* но желание — да бъде отново заобиколена от нежните и великодушни грижи на Жюл. Жим може-П. Жюл и Жим 161
ше да и отговори много неща, по предпочете да размисля и понеже по можеше да а дари с дете, вината бе у него.
Тази последна нош те спаха и един малък хотел близо до гарата, в тяпго и твърдо легло. Не говориха повече. Любиха се за последен път, без да знаят защо, може би за да сложат край. Беше като погребение, сякаш вече бяха мъртви.
За първи път Жим видя една неподвижна, студена Кати и й се отдаде със съжаление.
Ж»ш заведе Кати до влака. Не размахаха кърпички. Той бе щастлив, че тя отива при Жюл. Дано неуспехът им я върне па Жюл.
Кати си отиваше. Той и е успя да я задържи. Дори и не искаше вече. Нима бе свършено?
Сам. Струваше му се, че от плещите му с паднал камък. Дишаше дълбоко. Нещо го пробождаше в гърдите.
Кати би искала той да притежава — освен своите — и достойнствата на Жюл, и още много други. А той би желал да види в нея сигурността и реда па Люси.
А това бе неразумно.
т
ТРЕТА ЧАСТ
ДОКРАЙ
РАЗДЯЛА
Жим се върна болен в Париж, при майка си. Легна три седмици с температура и болки в етапите, бодежите в белия дроб постепенно изчезваха. Стана, излезе и болестта го повтори за още един месец.
Лекарят му, добър психолог, го разпита за живота му през едногодишното отсъствие. Жим от-пърна, че ако не се смятат последните седмици, никога не се е чувствувал по-добре. Лекарят обясни:
— Преуморили сте се. Живели сте във всяко отношение в прекалена възбуда, клетките ви са обявили стачка и изискват пълна почивка. За известен период ще бъдете застрашен дори и от най-малкото течение или раздразнение.
От леглото, в което прекарваше болестта си, последните осем месеца му се струваха изпълнени с радости, но и с изтощителни усилия. Примирието с Кати бе необходимост за него.
Беше писал на Кати и на Жюл, интересуваше се как са. Тя му отговори с кратко писмо, в което възхваляваше нежността на Жюл. Едно изречение сякаш оставяше отворена врата към неизвестността. От своя страна Жюл отговори сдържано. Не искаше да им влияе. Не знаеше дали Кати и
165
Жим се намираха пред поредната кавга или раз- 1 дял ата км наближаваше. Жим пък се питаше да- | ли тя не е подновила съпружеските си отношения 1 с Жюл. Искаше му се да е така заради приятеля 1 му. Дали Кати отново бе започнала да се вижда .1 с Алберт, с Харолд или с някой друг? Пред пол а- § гаше, че да. В неговото състояние всяка преграда 1 между тях му се струваше като защита. 1
Зимата бе настъпила. 1 Пристигна съвсем невероятна бележка от Кати: I „Мисля, че съм бременна. Ела." И „Но от кого?" — запита се Жим. | | Беше на легло, болестта го повтаряше, не бе в |
състояние да стане. Обясни с писмо това на Ка- | ти. Освен това нямаше леел а ни е да я види . . . бре- | менна може би от друг. Защото не му се вярваше | жалкото им последно сбогом да бе направило това, в което буйният плам не бе успял.
Жюл съобщи кратко, че Кати иска да види .; :
Жим и не вярва на болестта му. Това го ядоса: тя ;1 винаги съдеше по себе си. Писа й за съмненията 1 си относно бащата на детето (ако изобщо беше I : бременна), като се позоваваше на миналото й, на .'| : боксьора и на първото й писмо след раздялата. I
Съдбата чукаше на вратите им: чук-чук-чук... Щ Поведоха диалог сякаш между глухи. Писма- |
та им пътуваха по три дни. Едва Жим бе пуснал | ; първото, изпълнено със съмнения, и получи от нея ,'] щастливо писмо, думи на най-после оплодена и |! благодарна на бога млада жена, което го убеди, ||| че заради самата себе си, в името на собствената ;П си сигурност, на бъдещия й живот с това дете, тя |-не му бе изменила. Нейното невинно и беззащитно !: | държане го трогваше повече от думите й. Пред- :;. ставяше си я като агънце. Писа й и се приготви |[
да замине при пея, щом се изправи на крака. Междувременно Кати бе получила писмото, изразяващо съмненията на Жим, и помисли, че това е неговият отговор на нежното й откровение. Почувствува се опустошена, отново я обзе гняв и го ужили като оса в едно писмо, с което скъсваше с него.
Едва го бе пуснала, и получи милия отговор на повярвалия Жим, конто съобщаваше, че пристига. Прие най-сетне, че е бил болен, и й домъчня за него.
Но в момента Жим четеше острите й думи на раздяла и отговори, че е съгласен. „Пълен надясно!", „Пълен наляво!" — така управляваха лодките си те, докато писалките паднаха от ръцете им като ненужни рупори, за гл ушен и от бурята.
Веднъж си бяха обещали никога да'не си телефонират от страх, че ще се чуват, без да могат да се докоснат.
„Който вади нож, от нож умира." Бяха си нанасяли и продължаваха да си нана
сят силни удари с нож. Но който е раздавал мили усмивки, ще бъде
спасен от мили усмивки. А те си бяха отправяли и все още си отправя
ха нежни усмивки.
Един ден, когато температурата му беше спаднала, Жим, който бе прекарал цялата зима на легло, си представяше Кати бременна. Веднъж в един магазин тя на шега бе имитирала походката, която щеше да има с издут корем. Друг път бе скицирала една детска глава с разрошени руси къдрици. Представи сн я, притиснала в обятията си тяхното дете, и очите, му се напълниха със сьл»
167
зи. Едва чуваше това, което му говореха дошлите да го посетят приятели, отговаряше уклончиво. Те си тръгнаха обезпокоени и го оставиха сам с образа на любимата жена и тяхното дете.
В момент на отчаяние Кати писа: „Ела бързо. Може би все оше ще завариш де
тето." Това „може би" беше ли заплаха? То отне мал
кото му сили. Ме можеше да тръгне след едно „може би".
Всичко в тях беше на моменти и на настроения.
По едно време Качи реши да дойде в "Париж при него. Но майка му, която имаше представа от техния начин на живот, открито изразяваше неодобрението си. Жим се страхуваше от срещата на двете жени. Това жестоко щеше да карани Кати. Жим й предложи да прекара първите няколко часа след пристигането си в един хотел наблизо. Тя изтълкува това много зле.
Рискуваха да се разминат. Жюл предлагаше на Кати да се ожени отново
3.1 пея и да от]-леда детето. „Ох — мислеше си Жим. ••— Хубаво е да искаш
да преоткриеш човешките закони, но колко ли е приятно да се подчиняваш на съществува пипе правила!"
Изморено от алтернативата между небето и ада, която му предлагаха още преди да се роди, детето угасна па третия месец от утробния си живот. С кратка бележка Жюл съобщи това на Жим,
168
а Кати желаеше от този момент между тях да настъпи мълчание.
Ето че те двамата не бяха успели да създадат нищо.
Това внезапно зачеване обаче продължаваше да интригува Жим и той разпита лекаря си, който му каза:
— Случва се понякога двама души, конто много си подхождат и. са пламенни, дълго време да нямат дена и изведнъж жената да зачене при някакво особено обстоятелство, дори скарване, в резултат на което тя да е била поне веднъж фри-гндиа.
Последната нощ! Пред очите на Жим просветна. За първи път повярва напълно на Кати.
„Ние си играехме с изворите на живота — помисли си той. — Превърнахме ги в оръжия за борба. И ето че животът пи обезплодява и ни залива с вълните си."
Щеше да научи подробности, ако някога Жюл се съгласеше да говори.
Постепенно Жим стигна до убеждението, че ако принадлежаха към една и съща на ни и и проповядваха една религия, можеха да избягнат нещастието.
Всъщност те си говореха само в превод. Думите нямаха един и същ смисъл за двамата, дори жестовете имаха различно значение. В моментите на голямо отчаяние, когато любовта им се рушеше, те нямаха обща основа. Понятията нм за ред, за власт, за ролята на мъжа и на жената се различаваха.
т
Вяха се показали дръзки, бяха поискали да хвърлят мост и намерението им бе чудесно, но пазеха гордостта си, не бяха станали апостоли . . . Може би синът им щеше да стане?
Кати и Жюл също не бяха от една и съща раса. Кати бе чиста германка, войнствена, Жюл бе евреи и, но по принцип отбягвате хората от расата си, освен някои много близки приятели.
Минаха шест месеца. Жим възстанови силите си. Започна да работи в своя Париж.
През юни Жюл му съобщи, че отново се е оженил за Кати.
Значи семейството пм не се разрушаваше, Кати оставаше с Жюл, далеч от Алберт! Жим им честити.
През август му се удаде случай да отиде в столицата на родината им, където се бяха преместили.
Писа на Жюл и го попита дали ще могат да се видят. Приятелят му се съгласи, но добави, че Кати предпочита да не се среща с него.
Жим прие това като нещо егтестпеио.
0
БЯЛАТА ПИЖАМА. В РОДИНАТА НА ХАМЛЕТ
Видяха се с Жюл в родния му град. Отново затекоха простите и неповторими часове заедно. /Ким не можеше да изрази какво представлява Жюл за него. Някога ги бяха нарекли Дон Кихот и Санмо Панса. Когато Жим бе насаме с Жюл, както преди с Кати, времето изчезваше за него. С Жюл изпитваше удоволствие от дребните неща. Наслаждаваше се на хубавата му пура повече, отколкото на своята. От първия ден на приятелството им се учеше от Жюл, без да си дава сметка, той го привличаше като магнит.
Сега Жюл пишеше поеми за великите иидуски божества.
Постепенно разговорът се завъртя около Кати и Жюл заговори за нея: по едно време се уплашил да не се самоубие, защото си купила револвер. Казвала „еди кой си умря от самоубийство", както се казва „еди кой си умря от холера". За нея самоубийството беше същество, на което не може да се устои, което се изправя пред човека като богомолка и го убива.
Тя знаеше, че Жим е пристигнал, че Жюл ще се види с него. Позволяваше му да остава с приятеля си само ограничено време. Не трябвало да си променя навиците в къщи.
т
Един ден Жюл предаде иа Жим, че Кати го кани яз чай.
По пътя Жим ее запита дали не бе дошъл нарочно, за да я види. Отговори си отрицателно.
Кати изглеждаше смалена, приличаше на вдовица. Имаше „усмивка и а мъртва", както сама се изрази веднъж. Изглеждаше по-зря ла, движеше се бавно като болна, току-що станала от легло. След чая заведе Ж'*м в големия кабинет на Жюл н му каза:
— Тази зима идвах сама тук и си представих, че седите зад това бюро. Тогава се прицелих добре н стрелях. Куршумът удари тук — в дървото, и т?'м — в стената.
И тя му показа двете дупки от куршума. Жюл [{е бе споменал за това. Тя направи уморено движение и ги помоли да
отидат на другия ден заедно на екскурзия до близкото езеро.
Кати нареди на прислужницата си: — Опаковайте бялата ми копринена пижама. И целия ден Жюл носи тозя малък пакет. Жим
се мъчеше да отгатне каква роля щеше да играе тон, после го забрави.
Вървяха мълчаливо но ален, оградени с красиви дървета. Сякаш следваха ковчег. Жим почувствува, че Кати гони някаква цел. Изглеждаше в добри отношения с Жюл. Бе отново негова жена. Беше спокойна. В момента, в който Жюл взе билети за влака, Кати за първи път вдиша открито лице към Жим.
— Какво разрушихте... — изрече тя.
172
Жим щеше Да отговори. Отказа се. Неговите думи нямаше да имат значение.
Тримата се качиха на малкото влакче, стигна: ха до ограденото от гористи хълмове езеро и тръгнаха да го обикалят по просеките. Вървяха в този приятен късен следобед и връзката, която ги бе обединявала, се влачеше разкъсана зад тях.
Жим изпитваше чувството, че зад хладното си държане Кати иска да му даде надежда. Каква? Вечерта на тяхната раздяла преди осем месеца бяха разкрили най-съкровените си мисли. Това оставаше за Жим в сила много повече, отколкото последните писма. Какво искаше тя? И защо той бе дошъл?
Жюл и Жим се отнасяха предпазливо към меланхолията на Кати. Подобно на Одисеи, завързан на мачтата, за да устои на песента на сирените, Жим трябваше да се сдържа при звука и а Ка-тиния глас.
По здрач на брега на езерото в един ресторант ненадейно запалиха всички лампи.
— Гладна съм. Какво ще кажете, да вечеряме там? — небрежно попита Кати.
Тя тръгна по алеята, покрай която имаше обвити в храсти беседки. Когато стигнаха до последната, видяха в нея, седнал в мек тръстиков фотьойл и запалил лула, Харолд.
~ Добре изиграно! — прошепна Жим удивен.
—- Господи, Харолд, какво правите тук? — възкликна Кати.
— Дойдох на чист въздух — отговори той, като й целуна ръка и набързо се въкува с Жюл и с Жим.
173
-••- Ще вечеряте ли с пас? — попито тя. "•' *•' удоволствие, ако отидем веднага. — Защо, да нямате любовна среща в града? — А защо не? , , .
Вечеряха и а една кръгла маса, Кати срещу Жюл, между Харолд и Жим.
Жим се запита дали Кат и, която обичаше сам.а да раздава правосъдие, не беше направила заговор да го хвърлят в езерото. Щеше да се защищава.
Разговорът между другите трима, на техния език, бе блестящ и бърз. Жим пропускаше думи и престана да слуша.
Харолд се държеше светски. Бе притежавал Кати в навечерието на сватбата й с Жюл. Беше се любил с нея и докато Жим бе на кино, малко преди да замине последни5! път. Харолд беше оръдието, с което Кати извършваше отмъщенията си. Жим с удоволствие би се боксирал с него, за да го опознае по-добре. Опитваше се да си представи двубоя.
Харолд и Кати пиха ликьор. След вечеря четиримата тръгнаха бавно през
гората. За миг Кати се облегна на ръката на Жим, за да изтърси едно камъче от обувката си. Какво искаше?
Връщането, гарата, влакчето, градът. Заобиколиха пеша един парк. Спряха пред дома на Харолд. Казаха си довиждане. Кати подаде ръка на Харолд и се присъедини към Жюл и Жим. Щяха да се приберат тримата заедно. Какво означаваше всичко дотук?
Внезапно Кати промени решението си:
т
— Дай ми пакетчето — нареди тя на Жюл. Той й го подаде, конецът се бе увил около
пръста му. Тя го разви, взе пакета и се върна прн Харолд, хвана го нежно за ръка, пожела учтиво „лека нощ" и потъна с него йод големия свод. Тежката врата хлопна зад тях пред Жюл и /Ким, които не помръднаха, втрещени.
— Още веднъж добре изиграно — каза Жим. — Втора демонстрация и бялата пижама влиза в действие. Не го очаквах.
Кати нанасяше удар и на ди а мата едновременно. Жим хвана приятеля си под ръка и двамата тръгнаха.
•— Уф — въздъхна Жим. •— Уф — повтори по-тихо Жюл. — Сигурно е било необходимо — поде Жюл. —
Учудвам се, че не е избрала нов човек, за да му повери тази роля. Харолд вече толкова й е служил . . .
— Защо? — отговори Жим. — Харолд беше най-подходящ за тази вечер.
Влязоха в една бирария, пиха студена бира, запалиха дълги пури „Вирджиния" и продължиха до късно през нощта, без да споменават повече Кати, мъжкия си разговор.
И а другия ден по обяд Жим все още лежеше в спретната приятна хотелска стаичка. Правеше планове за идните месеци и мислено пишеше няколко писма.
Дойде камериерът и му съобщи, че го викат на телефона. Навярно Жюл. Изтича до кабината в края на коридора,
т
— Жим1 Жим! Жим! — Гласът на Кати, топлият й някогашен глас, гласът на стенеща лъви-ца. — Жим, каква нощ прекарах! На пръв поглед приятна, но чувствувах, че няма какво да правя там, че този живот, този дух са мъртви за мен . . . Това бе пустиня, Жим. Задушаваща пустиня, Жим. Говорех за теб, търсех те, Жим . , . Ти ли си? Слушаш ли ме?
— Да. — Тогава ела бързо. И Кати затвори. Жим се поколеба.
Тя го чакаше в салона, лъчезарна. Унищожителната ехидиост от предишната нощ нямаше значение. Тя си бе възвърнала сигурността и любовта й бе непокътната. Тази нощ бе разкритие за нея. Любовта й към Жим, всепречистваща, се бе издигнала като звезда. Тя разказа подробно всичко с присъщата си изразителност, дори онова, което можеше да отблъсне Жим.
Той я слушаше със спомена за мъките им от последната зима. Беше затрупвал с лопати пръст тази любов. Оставяше Кати да говори.. . Тя спомена между другото:
— А депа ще имаме, колкото искаме, целият живот е пред нас.
Това разруши у Жим последните прегради. Тя • не искаше мнението му, тя го повличаше. Подобно на пласт петрол, който внезапно пламва, любовта им лумна наново.
— А Жюл? — попита Жим. — Той ни обича и двамата. Няма да се изне
нада. И така по-малко ще страда. Тази зима той
176
бе не по-малко нещастен от нас. Ще го обичаме п ще го уважаваме... както ние си знаем.
Почука се на вратата. — Децата те чакат за обяд. — Влез, Жюл — покани го Кати. Жюл влезе, те се държаха за ръце. — Погледни ни, Жюл — възкликна Кати в же-
лмиието си да го приобщи към тях. Жюл вдигна вежди с известна строгост. Не из
глеждаше учуден. — Жюл, Жим ще обядва с нас — каза Кати, — Добре, идвайте бързо — отговори той. Децата и Матилде, обхванати от радостта на
майката, отпразнуваха идването на Жим,
Не оскверяиха дома на Жюл, но Кати често ходеше с негово знание при Жим, където оставаше до полунощ. Трудно им бе да се разделят в този час,
Жюл каза на Кати: — Не ми се нрави да ме наричате светец. Свет
ците ги товарят като магарета. Не, не съм светец! Просто няма какво друго да направя.
Доброволната принуда, която ся налагаха, измъчваше Кати и Жим. Дойде септември. Кати заяви на Жим:
— Заминаваме, — Къде? — В родината на Хамлет. Качиха се на следващия експрес. Стояха пра
ви в коридора, пушеха и се наслаждаваха на равната местност, която пресичаха. Пушенето бе забранено с емайлирана табелка. Контрольорът ми* I ) , Жюл и }!<им 177
на, глоби ги и им даде квитанция. Девалвацията щ върлуваше и глобата бе станала нищожно малка. 1 Продължиха да пушат като другите пътници в I коридора. От време на време контрольорът мина- Щ ваше и отново ги глобяваше. За пушачите това се щ яревърна в игра. Той каза със спокойна усмивка; 1
— От следващия понеделник ще има нови та- 1 рифи за глобите и нови кочани. I
Жим се удиви на този човек. | Преминаха границата с Дания и слязоха в ма- |.
лък курорт с пръснати всред дюните вили. Краят 1 на сезона беше хубав. Въпреки наложените огра- \ ничения в хотела им сервираха огромни порции рагу, с които не успяваха да се справят.
Северно море се оттегляше много навътре и ) оставяше пустиня от набразден пясък, наподобя-' ващ огромни мозъчни гънки, където между из-1:
дутите хълмчета имаше дълбоки канали. При при- ;| лнв те се изпълваха с бързи течения и ако човек в се намираше на тях, водата го окръжаваше от-1 всякъде. Кати желаеше това окръжава не заради I' удоволствието, което й доставяше, и заради радост-1? та да помогне на Жим, слаб плувец в сравнение Я с нея. !
Скачаше гола в студената вода, дори и след 1 обилно хранене, и твърдеше пред Жим: 1
— Винаги съм имала отлично храносмилане. | Една сутрин откриха твърда пясъчна ивица, 1
дълга няколко километра. Накрая се издигаше 1 дървена постройка. Поискаха да* разберат каква | е и отидоха дотам. Беше празна рибарска колиба 11 с рефлектори, построена на високи стълбове. Пред 1|] нея, просната по гръб, лежеше морска птичка 11 колкото длан, блестяща като колибри, мъртва. На- 1). вярно се бе ударила в рефлектора. |;; /75 11
„Дано не е лошо предзнаменование" — помисли си Жим.
Прибраха се няколко минути преди прилива.
Жим снима Кати гола всред тези пясъчни иви« ци, където не срещаха жива душа. Там тя му се струваше по-хубава от всякога. В момент, в който останаха без пари, им мина през ума да изпратят снимки за конкурса на „Кодак". Но макар и в гръб, някой можеше да разпознае Кати на рекламните витрини. Отказаха се.
Изминаха десет дни между лазура на небето и златото на пясъка. Овладяваха дребните дрязги, които лреди биха се превърнали в недоразумения.
На връщане в претъпкания влак Кати по невнимание изпусна мястото до себе си и Жим бе принуден да остане няколко часа далеч от нея, прав в коридора. Дали бе разочарована, че той не протестира? Жим се изненада, че тя позволи на един мъж да седне на неговото място — в първия момент помисли, че е инвалид от войната. После стана късно да го вдига.
Въртчаха се при семейството в големия апартамент. Кати, момиченцата и Матилде тържествено въведоха Жим в него: беше слънчев и гледаше към голяма гора. Кати го бе купила съвсем случайно. Разказаха на Жим цялата история, свързана с него.
Отначало голямата квадратна ъглова стая била спалня на Кати и Жюл. Следващата, също квадратна, негов кабинет. После идваха трапезарията1, холът и другите спални в предната част.
Кати започшла да дава все по-големи приеми за своите приятели, които се сторили твърде чести
179
на Жюл и пречили на работата му. Той оттеглял кабинета си от стая в стая, докато стигнал до най-малките. После започнали да спят в отделни помещения. Влюбен в самотата си, Жюл се дразнел от развлеченията на Кати, затова избрал единствената спалня с прозорци към двора и заявил, че тя ще му служи и за кабинет. Поръчал рафтове за стените, на които натрупал книгите си. Уединен като монах, там той намерил спокойствие, стига Кати да не го викала. Обичал тя да идва при него в стаята му, но не и да го представя на разни хора. През последните две години, прекарани във вилата, бяха дали апартамента под наем и едва миналата есен се бяха върнали отново в него,
Откакто бе дошъл Жим, Жюл участвуваше повече в живота на Кати.
Двамата приятели оставаха дълги часове в усамотената стая на Жюл, който четеше откъси от новите си книги, а Жим му помагаше в преводите. Кати не им пречеше да работят.
Какво правеше тя през това време? Рисуваше върху големи бели пердета в символичен, близък до кубизма маниер, цялата си история с Жим. Освен няколко реалистични детайла, неопитното око не би могло да различи нищо. Но когато Кати обясни и показа на Жим целия този съкровен за тях маршрут, той си го възстанови и се възхити,
Кати и Жюл отново приеха Жим в дома си и той напусна хотела.
Кати имаше две приятелки още от престоя си на село, които искаше да представи на Жим. Го-
180
ворсше често за тях, с доста преувеличения според Жюл.
Двете се различаваха много една от друга. Едната печелеше конни състезания, другата беше медицинска сестра в „Социални грижи". И двете не бяха омъжени. Кати обичаше да си представя как Жим се влюбва в едната или в другата, какво им говори и какво му казват те. Това се превърна в игра, в която участвуваха и Жюл, и депата. Малко ио малко Кати започна да материализира тази мисъл. Великодушно женеше Жим ту за едната, ту за другата. Л той се смееше и се чувствуваше единствено неин.
Кати се изкачи заедно с Жим по стълбата, водеща към дома на амазонката. С разтуптяно сърце спря на площадката, преди да позвъни, и каза:
— След десет секунди ще обичаш друга. И го целуна. Амазонката беше добре сложена и самоувере
на. Предложи им коктейл. По бъбри ха. Всичко, което нямаше отношение към конете, не значеше нищо за нея. Отидоха с нея до един казармен двор, където тя прескачаше с нервна кобила препятствия, едно от друго по-високи. Хубава гледка, която обаче не направи впечатление на Жим. Тя от своя страна не обръщаше никакво внимание на този мъж, който не знаеше да язди.
— Зпз"и, остава Ангел яка — заяви Кати. Щом Ангелика се върна, Катн заведе Жим при
пея. Жилището, й бе безупречно и весело. Беше момиче с разум и сърце, влюбена в работата си. Въпреки усилията на Кати Жим, изглежда, не й направи никакво впечатление.
181
— Тя е твърде сдържана, но с времето може да се уреди — реши Кати, след като си тръгнаха. — Ти какво мислиш за нея, Жим?
— Във своята област е чудесна. Ако тя и аз се намирахме на пуст остров, в крайна сметка може би щяхме да се забележим и да създадем семейство.
Кати се чувствуваше едновременно облекчена и разочарована. Жюл следеше цялата тази история по-сериозно, отколкото Жим, защото я свързваше със своите индуски божества.
Жюл често изглеждаше щастлив. Чувствуваха го като Буда, който ги познава по-добре и от тях самите. Обичаше да казва, подобно на Летиция, майката на Наполеон:
— Дано само това да трае! Жюл умееше много по-добре от Жим да се
включва заедно с Кати в детските игри. Те пееха и танцуваха с децата си немски и френски народни песни. Тяхната „Морячето се върна от война" трогваше Жим особено когато красивата кръчмар-ка свежда глава пред смелия моряк, който й казва:
От него вий родихте три чада, сега сте четири — беда...
Кати измисли нова игра: селският идиот. Масата бе селото. Идиотът бе Жим. Играта се състоеше в това да говорят с идиота, без да му показват, че се плашат от него, и без да го дразнят, като същевременно дават да се разбере до каква степен го смятат за идиот. Кати особено предизвикваше луд смях. Но усмивката на Жим се връ-
182
щаше на устните му едва след часове. Той наис-тина се чувствуваше идиотът на селото.
Кати влезе в трапезарията с Лизбет и Мартин. Тя свирукаше остро като със свирка бърз военен марш от времето на Фридрих Велики*
Обикаляха около масата като малък полк, за който Кати разказа странни истории. На бюрото си бе поставила отливка от посмъртната маска на Фридрих, великия неутолим идеалист. Конструкцията на лицето му приличаше на тази на нейното. Тя му искаше съвет, преди да предприеме наказателни мерки.
Споделяше, че би й се искало той и Наполеон да се бяха били един срещу друг заради красотата на двубоя.
183
а ОКО ЗА ОКО, ЗЪБ ЗА ЗЪБ.
ВЕНЕЦИЯ
Жим често ходеше за дълго в Париж, Кати бе приела това. Занимаваше се с анкети върху театъра, които го отвеждаха в Централна Европа. Прекарваше с Кати и Жюл по две седмици, конто го омайваха за месеци.
Изтече една щастлива година почти без неприятности. Острите удари, които Жнм и Кати си бяха нанасяли някога, сега им помагаха да избягват гневните изблици и стълкновенията. Оставяха се по-спокойно на голямата сила, която ги увличаше. Бяха по свой начин чисти и покорни. Бояха се от разума. Свързваха се колкото можеха повече с Жюл, истински бенедиктински монах.
Мислеха, че са предпазени от самите себе си. Въпреки това, сякаш удар с гонг, отново настъпи криза.
Един ден от Париж пристигна си път па една > жена, която бе играла някога важна роля в живота на Жим, Тя знаеше за любовта между Жим . и Кати. От деликатност към домакина им Жюл, който отиозо бе женен за нея, Жим не показа близостта си с Кати. Тя веднага си извади заключение: „Щом Жим крие любовта ни от сина на .
тази жена, значи тя все още му е любовница в Париж въпреки всичко, което разправя."
Тя се изправи бледа, погледна Жим, усмихна се с непоправимата си усмивка и излезе.
— Горката Кати! — въздъхна Жюл. Жим почувствува, че адът се възвръща. Не
можеше да издържа повече. Изтегна се на леглото, кръстосал ръце, със затворени очи. Помисли с болка колко слети бяха до «реди малко. Измина един час.
Той не видя кога Кдти се върна и надникна в спалнята, не чу стъпките й но килима.
— Недей, Жим — обърна се нежно тя към него. — Помислих, че ми изневеряваш. Изневерих ти и аз. Сега всичко мина.
— Кое мина? — попита Жим. — Нашето нещастие, Жим, твоята болка ме
излекува. — Какво направи? — изохка Жим. Тя му разказа. Един мъж, когото той не позна
вал. Художник, който някога я ухажвал и й бил подръка. Направил й тази услуга сдържано, без възможни последствия, но така, че да може да уравновеси извършеното от Жим.
— Какво да уравновесява, след като нищо не съм направил? — смая се Жим.
— Това, което предполагах, че си извършил — отговори му Кати. — Сега вече не те подозирам. Но ако не бях постъпила така, винаги щях да си го мисля.
— А моето равновесие? — простена Жим. — Жим, ти плачеш! И Кати, сияеща, пое с устни сълзите от очите
на Жим, който едва тогава разбра, че са мокри. Тя му се стори като безотговорно животно, което
№
смуче жизнения му сок. Движеше се с наслада в разкървавеното му сърце. Чувствуваше се отчаян, изчерпан.
Цялата нощ Кати го държа в обятията си като болно дете. Така заспа.
Сближиха се отново едва на другия деи.
Въпреки това Жим запази лош спомен от тази нова рана. Следващия месец отиде в Париж. Пишеха си така, както разговаряха.
После настъпи мълчание от страна на Кати, последвано от писмо от Жюл, в което изглеждаше смутен. IIай-после пристигна кратко странно писмо от Кати, в което се говореше за някакъв балкон, на който човек можел да се из катери, за тераса, окичена с цветя, всичко това свързано явно с нещо, което тя обаче не споменавате. Това писмо се стори на Жим също така многозначително, както прословутият пасаж от дневника, отнасящ се до Харолд: със свойственото си умение Кати казваше нещата без думи, готова след това да твърди: „Аз всичко ти разказах, но ти нищо не разбра."
Жим реши да действува веднага, по неин маниер. Подобно на Кати и той отиде при една своя бивша позната, една артистка, която бе ухажвал десетина години по-рано, красива и еманципирана жена. Между тях нямаше никакви чувства, само задоволено любопитство и хрумване. Жим изпи отмъщението си на малки глътки. Колко лесно бе човек да се поддаде. Цялата нощ той прекара с другата. Не скри от нея, че е влюбен другаде, тя също. Да, Кати бе права: ичмаше значение дали
186
ше извършиш много или малко, стига да го правиш против любовта си.
Опита се да си представи часовете, които Ка-ти бе прекарала с Алберт, с Харолд, с последната си прищявка. Може би й изневеряваше, за да я разбере по-добре? И все пак това приличаше на любовта им, беше силен опиат, с който не биваше да се злоупотребява. Всъщност Жим не струваше повече от Кати и това ги сближаваше.
Той побърза да й напише за своята постъпка и зачака с нетърпение отговора н. Той дойде с обратната поща.
„Каква лудост! — пишеше тя. — Пак ще говорим за това. Спри веднага: нищо не се е случило на терасата, всичко е само в твоето въображение. Ела."
Няколко думи от Жюл в отделно писмо потвърждаваха това: „Не, нищо не се е случило."
Когато препрочете последните й писма, те не му се сториха така обезпокоителни. Забърза към нея, този път той с чувство за вина. Огорчена от постъпката му, тя все пак го разбираше и косвено му засвидетелствува известно „колегиално" уважение.
Вероятно вече нямаше да си отмъщава така, освен когато е сигурна. Но въображението само по себе си не беше ли сигурност? А може би отсега нататък нямаше да му признава?
Започнаха още веднъж отначало. Още веднъж се извисиха като големи хищни птици.
Винаги когато се срещаха след раздяла, бяха нерешителни. Може би и двамата се бояха да не се повторят един прел друг? Както няма две ед-
187
накви облачни утрини, така и те иито веднъж не бяха еди и и същн.
Измина оше една година, през която Жим навестяваше Кати и Жюл. Най-после им се удаде да осъществят един отдавнашен проект. Отидоха за две седмици на брега на езерото Луга но, в малък пансион, който Жим бе открил петнадесет години но-рано при едно пътуваме с майка си. След \ тежката зима завариха там пролетта, след лишенията — изобилието. Светлината и италианският климат бяха откритие за Кати.
Изпитваха радост при вида на големите под- | носи, отрупани с шоколад, масло, конфитюр, които сервитьорката-швейцарка им носеше в леглото, като дърпаше пердетата н оставяше слънчевата светлина да нахлуе в стаята.
Жим съзерцаваше Кати, когато тя скачаше от лодката и плуваше като русалка. Забавляваха се < да чупят с камъни празните бутилки, които се но- | сеха по водата.
Занимаваха се само със себе си.
Една нощ Кати се скри в един храст н скочи ненадейно с цялата си тежест върху Жим, който едва не припадна. Дадоха си сметка, че сърцето Л му не е съвсем здраво. \
Изкачваха се дълго до един близък връх. Докато слизаха, Жим усети сили а болка в коляното, • което някога бе наранил. Кати бе очарована, че може да му предложи рамото си за опора.
Гребаха с лодка до италианския бряг. На връщане буря прехвърли хребета на планината и бър-188
зо ги застигна. Дъждът ги ослепяваше, обърканите вълни разтърсваха и заливаха лодката. Мълнията трещеше. Гребяха и двамата и бързаха към брега, който се намираше на четвърт час разстояние. Греблата им се сблъскаха.
— Седни отзад, Жим — нареди Кати, — изтребвай водата и остави на мен.
Той гребеше добре, но. Кати го превъзхождаше. Подчини се. Гледаше я пред себе си, цялата мокра в прилепналата към тялото й копринена блузка, отдадена на усилието си, гребяща като моряк. Очите й блестяха. Тя би искала лодката да се обърне, за да поеме напълно положението в свои ръце и да спаси Жим — или да се удавят заедно.
Успяха да се доберат до пристанището.
Отидоха в казиното, играха на рулетка поотделно, като залолшха една и съща сума. Приятно им бе да си представят, че всеки швейцарски франк, който залагаха, беше равен на сто. Жим наблюдаваше Кати по време на играта: сериозна, неподвижна, въодушевена внезапно от някое число. Поглъщаше хазарта като цигарен дим. Спечели веднъж, два пъти, заложи много и загуби всичко.
— Струваше си! — възкликна тя. •• Какво значение има дали човек губи, или печели! При теб как е, Жим?
— Малка печалба за момента. — Хайде бързо да отидем да я изпием! Седнаха на терасата на едно кафене, пиха ли
кьор, противно на навиците си, и пушиха английски цигари. Гледаха пред себе си големия град-
189
ски площад, оживен от волските каруци, и един селски пазар.
Спомниха си първото пътуване на Жюл на юг по време на студентството му, за което той така добре разказваше: как преминал с колело в дъжда, скрил раницата под качулката си, която му правела гърбица, всред група млади работнички, които излизали от един завод. Те се спуснали към него, спрели го и го обградили, за да докоснат гърбицата му — „за щастие". Една от тях се запечатала в паметта му и той често съжаляваше, че не се е спрял заради нея в този град. Колко ли мил и смешен е бил в този миг техният Жюл?
Обещаха си да направят голямо пътуване из Италия. Това намали донякъде носталгията им по отминаващите приятни дни.
Няколко месеца по-късно се срещнаха във Венеция.
Влязоха в една църква, където децата от хора, облечени в ярки дрехи, пееха на висок глас молебени, непознати на Кати и Жим. От време на време хорът подемаше: ,,Е 1иШ I 5гпИйс\ РагаШзо" с акцент, който напомняше на Жим първото изречение, което бе чул на италиански: „Но&Ш шап-§1а1о 1а 1аппата („Изядох си кашата") от едно дете в Неапол, когато двамата с Жюл пътуваха за Атина. Тази песен за рая беше прелюдия към лятната им ваканция.
Венеция им изглеждаше като съвършен декор за влюбени, украшение, носещо в себе си някогашното благородство и сегашната си сочност. Има-190
ла чудесно „(еНо тагпгаотак" (брачно легло), защитено от комарите с тюл. Ядяха дребни октоподи с оцет в ресторантчетата до мостовете. Уличните спектакли и необузданата радост на пуб« ликата при твърде солените шеги ги очароваха. Разхождаха се по каналите наслуки, на лов за интересни неща.
След десетина дни им се прииска да видят Венеция от разстояние: качиха се на малкото пара-ходче от Есклавонския кей и бавно обиколиха гладката лагуна. Равният пейзаж ги възхити. Видяха Киоджа, град на лакоми бебета в обятията на майките, които не отпъждаха мухите от лицата им.. . а очите на момчетата и на момичетата в този град бяха неизразимо красиви. Настаниха се в ханчето на малко рибарско пристанище, на час път от Лидо, докъдето отидоха пеша. Хранеха се със спагети и домати като рибарите.
В Лидо наеха палатка почти на плажа, всред многодетни венециански семейства, пясъкът пареше краката. Къпеха се по три пъти на ден. Кати успя да понаучи Жим да скача с по-добър стил във водата.
На плажа курортистите, изтегнати на пясъка, не мислеха за нищо друго освен за тена си. Някои достигаха до шоколадов почти, което правеше впечатление най-вече ако бяха руси. Почернели от слънцето здравеняци се учеха на акробатични номера. Каква разлика с голотата по северните плажове! Тук голотата и секса пил ността бяха по-спон» танни, държането по-свободно. В това царство на баровете и на хората на „живота" Кати, руса и
191
също загоряла, би могла да има успех, стига да искаше.
Впрочем тя имаше успех, без да го иска. Раменете й ма илувкиня, тънките й ставн, точните движения, стилът на скока й, влизането навътре в морето, всичко привличаше вниманието. Само една силна кестенява жена, царица иа плажа, можеше да я надвие на късите разстояния. Говореше се, че смятат да организират състезание, но Кати се държеше настрани.
Постепенно Жим осъзна, че го смятат за досадник, който им отнема Кати — едно незаслужено богатство, защото не беше нито плувец, пито човек па живота. Качествата му иа боксьор и на атлет не личаха тук. Той бе . , , принцът съпруг . . . Другите бяха по-красиви и по-весели от него и от Жюл: дали те не заслужаваха повече Кати? Достатъчно бе да се отдалечи за миг и вече заварваше заговоринци, които се опитваха да се доближат до нея.
Един следобед Кати навлезе да плува и след известно време се разбра, че се отправя към една от иай-отдалечените пясъчни ивици в морето. Един гигант с черни лъскави коси стана, скочи във водата и заплува след нея. Той заприлича на Жим на негъра от „Шехеразада". Всички погледи се бяха обърнали към тях. Кати не знаеше, че е следена. Той я настигаше. Накрая и двамата изчезнаха в далечината, дори и за морския бинокъл на Жим. Дълго след това той ги забеляза, съвсем дребни, да излизат заедно от водата и да сядат на пясъчната ивица. Жим се страхуваше от най-лошото. Вероятно разговаряха за нещо, защото
т
Мъжът стана й ка!6 че ли показва Ше някакви уа-| ражнения. Той пръв влезе във водата.
Когато излезе на брега, го заобиколиха и заразпитваха. Имаше големи черни очи, червени устни. Посочи незабележимо с глава Жим на другите, отъркаля се в пясъка, за да се изсуши, и ги
| поведе към бара. През бинокъла си Жим виждаше Кати, която
равномерно се приближаваше: под очите й имаше леки сенки. Посрещна я на брега, подаде й хавлията.
Тя разказа: — Бях изминала три четвърти от разстоянието,
когато един глас зад гърба ми ме изненада и видях този мъж да ме достига. Той се пошегува и се опита да ме улови, докато плувах, като обясни, че иска да ми помогне. Отказах му съвсем спокойно. Въпреки това ме хвана. Малкото, което зная от жиу-жицу, ми помогна да се откопча. Когато излязохме на пясъчндта ивица, се поуплаших. Нямаше да мога да се защитя, а той изглеждаше решен. Въпреки това, за да успее, му бе необходим или пълен страх от моя страна, или съгласие, А аз проявих към него приятелско доверие, държах се на разстояние и започнах да критикувам неговия бруст. Тогава той се изправи и започна да демонстрира стила си, като по този начин се издаде, че съм го позасегнала. Направих се, че нищо не забелязвам и започнах да го убеждавам в предимствата на нашия стил. И после. . . бях на косъм.
Жим се ядосваше, че в такива моменти не му е възможно да я последва. Попита:
•— Не изпита ли любопитство да опознаеш това високо момче в този хубав декор? 13 жю* и жим 193
~ Изпитах — призна тя. — Толкова, колкото и ти би се поинтересувал от хубавата кестенява плувкиня, ако ти се предложи при същите обстоятелства. Нищо повече.
— Но тя няма за какво да ми се предлага — възрази Жим.
— Откъде знаеш, това е нейна работа, а не твоя. Виж какво, Жим, водата е моето царство. Ти си имаш друго.
И понеже й се струваше загрижен, добави: — Може би някога щеше да ме съблазни, но
сега . . . Всичко това е само хубава йлът, а аз търся друго.
И продължи: — Достатъчно стояхме тук, в този рай на плув
ците. Ще се къпя другаде. И все пак Кати вероятно би спечелила състеза
нието за жени от единия остров до другия, за което неотдавна бяха съобщили, и вероятно щеше да се радва. Жим я лишаваше от голямо удоволствие.
Връщаха се от време на време да прекарат по някой ден във Венеция дори само заради удоволствието да преплуват лагуната под приятното тракане па параходчето.
Веднъж на площад „Сан Марко" Кати изяде един сладолед, чиито миризма не й хареса. Докато се разхождаха из града, започна да й се гади и да я боли стомахът. Наложи се да влезе п близкото кафене, после в един хотел и накрая дори у непознати хора, докато й стане по-добре. Виеше й се свят, ситни капчици пот избиваха по челото й. На моменти се отпускаше върху Жим с цялото си тяло, което този ден му се стори леко. Дори в болестта тя отиваше докрай. Той я заведе до 194
малкия катер и там, на палубата, тя все още не можеше да се съвземе. Отпусната в обятията на Жим, тя шепнеше: „Виждаш ли, Жим, ти наистина можеш да ми помогнеш и го правиш така мило, сякаш наистина и на теб ти е лошо."
В голямата стая, в тежките горещини, които ги разгалваха, не им оставаше нищо друго, освен да си говорят и да се любят. Може би прекалено дълго говориха, може би прекалено много се любиха. Може би не бяха способни да устоят на дълготрайното щастие. Може би жарката топлина започваше да ги изсушава. В тях се надигаше безпокойство, което нито великолепието на морския пейзаж, нито венецианските празници не можеха да уталожат. Кати спомена за Жилберт.
Една вечер се бяха излегнали на тревата до вълнолома, съвсем близо до тесните лодки, в които спокойните рибари палеха малки огньове с дърва и варяха своите спагети. Залезът угасна, заблестяха звезди.
Кати наруши мълчанието: — Жим, ако си съгласен, можем да се върнем
при Жюл и децата, а после да отидем заедно на Балтийско море. Тук не се чувствувам у дома си, имам нужда от моя север. Обичам Прусия, а и ти започваш да я обикваш. Колкото до твоята Франция, знаеш несъмнено, че е близо до сърцето ми. В тези две страни сме повече у дома си.
— Разбира се, Кати — съгласи се Жим. — Още утре, ако искаш.
Тръгнаха на север със същата радост, с която бяха тръгнали на юг. Във влака Кати рисуваше
195
карикатури на Жим, придружени с текстове, който" го разсмиваха до сълзи. Тя добре познаваше своя Жим.
В първия бюфет, в който влязоха в родината на Кати, видяха с учудване колко бе поскъпнала чашата чай. Девалвацията върлуваше. Един възрастен келнер в кафенето, който изведнъж се обърка в сметките, се разплака и заропта с нарастващ гняв. Решиха, че е луд, отведоха го.
Но именно инфлацията им позволи да вземат спален вагон, за първи път двамата в едно купе, и да пристигнат по-бързо при Жюл и децата.
196
4
ОСТРОВЪТ В БАЛТИЙСКО МОРЕ
Намериха ги в големия апартамент. Ваканцията наближаваше края си, но щом мама се бе върнала, нищо не пречеше да я продължат!
— Виждаш ли, че имах право — казваше Лиз-бет, — тя се върна!
— Да — отговаряше Мартин с думите на майка си, — но човек има право само за миг.
Всички с изключение на Жюл, задържан от работата си, заминаха за един остров в Балтийско море и се настаниха в рибарско селце. Светлината бе такава, каквато Кати я бе описала, и Жим разбираше нейната носталгия по тези места. Рибарите, макар и доста различни от венецианските, бяха също така симпатични. Имаха яркосини очи.
Кати трябваше да презавери един документ. Отиде заедно с Жим в кметството. Записаха наново отличителните й белези.
— Лице... овално — диктуваше чиновникът* като я оглеждаше. — Коси руси. Очи... — той се поколеба за миг — сиви.
Бяха в страна, където пословично сините очи на Кати изглеждаха сиви в сравнение с другите. Тя понечи да протестира, но се отказа.
Прекарваха по цял ден голи из дюните с Лиз-Оет и Мартин. Ядяха прясна и пушена риба. Иг-
197
раеха тенис на един стар корт. Кати майсторски | се защищаваше, Жим обичаше да я гледа настър-1 вено смела- срещу себе си. Накрая той печелеше ' и я понасяше триумфално на ръце. На пинг-понг тя го биеше.
Разхождаха се нощем с еди а тежка платноход-ка, която Кати управляваше. Тя научи Жим да маневрира с кормилото и да прави завои, като се ръководи по звездите. Старият моряк си пушеше !р лулата, без да се намесва до края. Островът бе те- .1 сен и водата навсякъде бе близо. Този живот та-ка им хареса, че изпитаха желание да си имат ; къща там. !
Кати купи място, цялото обрасло с борове. | Жим получи една сума, която не очакваше така I; рано. Всички заедно започнаха да чертаят пла- | нове за къщата. |!
Щеше да бъде лека и тясна, за да бъде изло- !; жена от всички страни на слънцето, и висока, за да се издига над боровете, всеки щеше да си има стая, малка и добре подредена, тази на Кати и Жим — двойна, както и общата гостна. Нямаше да има вана, а душове. Жюл щеше да живее на долния етаж.
Еднн авангарден архитект се заинтересува от конкретните проблеми, които Кати му излагаше за обзавеждането на най-малките кътчета, дори й изпрати скици. Цялата къща щеше да прилича на кораб. Кати повика зидаря и дърводелеца, които, изглежда, разбраха какво иска.
В този момент с телеграма от Ню Йорк Жим бе повикан в Париж. Трябваше да замине.
Кати отпрати децата и остана, за да ръководи строежа. Падна сняг, но на Коледа тя можа да 198
отпразнува с майсторите завършването на основните работи. Оставаше само да изчакат пролетта, ма да довършат.
Всичко това съвсем не се бе оказало лесно и Жим получи писмо, в което се разказваха всички перипетии.
Жим бе извикан в Париж от едно семейство американци, Джек и Мишлин, които го молеха да км помогне за една колекция от съвременни оригинални ръкописи. След Жюл Джек бе приятелят, чийто характер Жим най-много ценеше. Той беше началник до мозъка на костите си, обичащ справедливостта и готов винаги да приеме своята грешка.
Джек и Жим работеха заедно месец-два, като разпределяха времето си между търсенето на ценни ръкописи и играта на голф, без да се разделят нито за миг през деня. Джек бе десет години по-възрастен от приятеля си.
Мишлин бе млада, със силно впечатляваща красота, много влюбена в мъжа си, над чието крехко здраве тя бдеше грижливо.
Малко по малко Жим бе разбрал, че пълната им близост бе рядко събитие, което имаше лоши последствия върху силите на Джек и дори върху отношението му към неговата съпруга.
Живееха непрекъснато в танталови мъки, от които търсеха начин да се измъкнат чрез своята колекция. Искаше им се Жим да е винаги с тях. Държаха се с него като с брат.
Двама души, които се обичаха, без да могат да се съединят, когато имат желание! Те бяха лишени от тази никога еднаква и приятна лека бу-
199
ря. Отначало Жим се стараеше да ги оставя маса-ме и да им предоставя случаи, например две съединени купета в спалния вагон, без те да му ги', искат. После, когато видя резултата, им помогна ! срещу самите тях, като дори понякога, ако имаха да разговарят за колекцията, спеше в стаята на Джек.
Къде го водеха приятелите му?.. . Във Венеция!
Венеция в края на сезона, Венеция с кратките дни, Венеция без Кати, пуста . . . Това бе мъчител- \ но за Жим.
Джек му предложи: — Ако имате приятелка, поканете я да дойде
при нас: по-добре четирима, отколкото трима, — Разбира се — прибави Мишлин със съучаст
ническа усмивка. Телеграмата за Кати бе вече готова, когато
Жим си представи тяхната радост, която често предизвикваше завист у другите и можеше да нарани по-сдържаното щастие на Джек и Мишлин, и не я изпрати.
Живееха във Венеция в скъпия хотел, в който Кати и Жим ие се бяха осмелили да пият дори кафе. Какъв ефект би предизвикала Кати в този ресторант, пълен с деколтирани англосаксонки? Той виждаше образа й да се прелива върху тях. Раменете й, заедно с тези на Мишлин, бяха най-хубавите. Тя не отстъпваше на американката по външен вид, дори повече привличаше вниманието.
Мина му през ума да извика Жюл, който също би се харесал на приятелите му. Но Жюл ия-200
маше да се чувствува добре в тази луксозна и оживена атмосфера.
Подобно на спалния вагон, Венеция твърде много сближи Джек и Мишлин, което доведе мъжа до тревожна депресия, а оттам и жена му. Жим ясно осъзнаваше това и разбираше, че той също е донякъде в положението на Джек. А може би така бе с всички мъже. Те са сламки, които изгарят в буйния огън на красотата на своите жени. Жим например не можеше да живее с месеци в пряк допир с Кати. Това го довеждаше до изтощение и до неволно отдръпване, причина за тежките разриви: бяха по-щастливи, когато се виждаха от време на време.
Един час на забрава беше твърде много за Джек и Мишлин.
Жим се намираше с двама души, които се обожаваха, но бяха свързани със съвсем различни отношения от неговите с Кати. Като ги наблюдаваше, той опознаваше и Кати, и самия себе си.
Разхождаха се с автомобила, отидоха до Рим, където успяха да се снабдят с някои ценни ръкописи. Паитеоиът с открития си свод и Вилата с вечно бликащите фонтани ги очароваха. Там Мишлин се държа особено нежно с Джек.
Върнаха се в Париж. Жим искаше да срещне Джек с Кати. Той се осведоми за немските колекции и намери повод за кратко пътуване до Берлин. Мишлин позираше за портрет и остана в Париж.
%0\
Жим ги събра на един обяд в приятна обстановка. Успехът беше явен. Катл и Джек се изслуш-шваха с най-голямо внимание, без да се прекъсват, нещо просто невероятно от страна и на двамата. Спореха неотстъпно за всичко, но сякаш на шега. А когато се съгласяваха за нещо, се разсмиваха от изненада. Колкото до тактиката им в живота, тя бе една и съща: ако може да се бори в живота, човек трябва пръв да нанася изненадващо удар; да бъде по-великодушен от великодушния, да заклеймява посредствения и да смазва подлеците. Всеки от двамата, подтикван от другия, даде примери. Жим се забавляваше и се питаше по каква причина тези двама души му даряваха своето приятелство. Нима той бе от племето на пиратите като тях? Или бе толкова благосклонен наблюдател, че го приемаха в редиците си?
Кати ги заведе в гостната си. На масата лежеше луксозно издание на произведението на съвременен автор. Джек отвори книгата, падраска в началото с едрия си почерк защо не я одобрява и се подписа. Автограф и приятелски жест. Каза на Кати:
— Написах па книгата в и . . . — Тя не е моя — отговори Кати. — Дадоха ми
я да я прочета. Джек избухна в смях. — Хубава работа! И защо не ме спряхте? — Вече се бяхте впуснали да пишете . . . Кати сподели с Жим: — Джек би ми направил впечатление, ако го
бях срещнала през младостта си. Джек му довери същото. - Защо това ми доставя такова удоволствие?—
питаше се Жим. 202
В момента, в който влакът тръгваше, Кати им подаде през вратичката по една орхидея. Джек задържа това цвете и го даде на Жим едва близо до Париж, за да не се обезпокои Мишлип.
Видяха портрета на Мишлин. На него тя имаше изражението „за Джек". Той се изненада, че е могла да го приеме пред художника.
Заминаха.
Жим замина на петмесечна командировка в Америка. С Кати си писаха писма, без да се спречкват. Той се видя с някои от бившите си флиртове и можеше да започне нови, но остана верен и а Кати, като се надяваше, че и тя му отвръща със същото.
203
СТАЯТА НА ЩАСТИЕТО
Когато се върна в Париж, Жим се видя с Кати, която се бе настанила там сама в една стая. Тя проучваше какви са шансовете й като художничка, професия, от която изкарваше почти колкото Жюл. Гледаше сериозно на това изкуство и същевременно и се сърдеше, и беше благодарна и а Жим, че я е тласнал към него.
Жим харесваше нейните рисунки, но понякога те го объркваха, дори дразнеха.
Простотата в живота и в облеклото на Кати, редът в работата й трогнаха и изненадаха Жим. Тя вече не бе царицата-майка, оградена от придворните си, за известно време бе станала работна пчела.
След първата сдържаност, която обикновено си налагаха след раздяла, те отново се сближиха.
Кати се настани недалеч от апартамента на майката на Жим, където беше неговият кабинет и спалнята му. Той прекарва ще често нощите си при нея.
Жим представи Кати на парижанки от висшето общество. Беше облечена в черно, в строга рокля, която харесваше на Жим, но другите намираха провинциална. Бързо я облякоха по модата и Жим съжали за това.
304
Ве най-после в неговия град й работеше Като него. Това бе нов етап за тях, който имаше своите прелести и своите опасности. Досега се бяха виждали само през почивките си. Сега работата им и разпределението на времето през деня се сблъскваха.
Отидоха на поклонение на мястото на скока в Сена.
В неделя обикаляха околностите на- Париж, търсейки вила за себе си и за „семейството", което щеше да пристигне. На няколко пъти Жим решаваше, че е намерил мечтаната къща, но Кати със сигурен инстинкт я отхвърляше. Именно тя откри това, което им трябваше за лятото.
Семейството пристигна радостно, в добро състояние. Кати веднага го настани и те подновиха общия си живот. Жюл правеше дълги преводи и често се нуждаеше от помощта на Жим.
Жим свеждаше до минимум връзките и посещенията си в Париж. Въпреки това една сутрин при събуждането той лошо се спречка с Кати. Тя го обвини в любителско отношение към всичко, в разпиляност и в липса на внимание към нея. Изнервени от работата си, те взаимно си дадоха почивка, която трая няколко часа.
В къщата имаше билярд. Често играеха след вечеря, а Жюл бе така смешен в играта. Кати даваше уроци по пиано на момиченцата и на Жим, който не можа да превъзмогне „сатъра на колбасаря".
Преди време Кати бе дала на Жим един китайски златен пръстен, изобразяващ летящ дракон. Една вечер му бе признала:
205
— Давала съм го и на Алберт. Жим, който въртеше пръстена в ръцете си, го
смачка изведнъж между пръстите си. Доволна, Ка-ти го бе запазила, Жим даде да го поправят и сега той отново се появи на ръката й.
Кати намери по-топла къща за зимата, разположена в градина. Настаниха се в два от трите етажа. Жюл заемаше долу един хол-кабинет е дълга масивна маса, където си намериха място дебелите му речници и ръкописите. Ставаше рано и прекарваше там по цял ден. Вечер премигваше с очи и молеше възмутената Кати да му позволи да си легне.
Мебелите бяха стари, но добре запазени. Стаите малки с изключение на кабинета на Жюл и спалнята па Кати.
Мебелите в тази спалня бяха от резбован дъб, на места медеиожълт. Леглото бе с колони и покрив от дъбово дърво. Малките килимчета, проснати тук-там, се хлъзгаха по излъскания паркет. Пред един от прозорците се издигаше старо адамово дърво1, чиито листа Жим наблюдаваше отдолу, изтегнат на леглото.
Всичко това не отговаряше на вкуса им, но след петнадесет дни спалнята бе наречена „стая на щастието", така добре бе приела Кати и Жим и така дълго те се наслаждаваха в нея на това, което наричаха своя „мъртвешки сън". Залязващото есенно слънце зачервяваше дъбовия гардероб.
Японско декоративно дърво. — Б. пр.
206
Матилде, която не бе напускала Германия, бе изненадана, че така лесно свиква с френските навици. Според нея във Франция хората по-лесно лъжели и преувеличавали повече, но след като веднъж се научи какъв е процентът, това съвсем не й пречеше. Харесваха й много парижани, но не и- тяхната словоохотливост. Спеше заедно с момиченцата в съседство със спалнята на Кати. Жюл спеше в кабинета си, на удобния диван.
Закотвиха се там. Останаха две години. В течение на двадесет месеца стаята на щастието напълно заслужаваше името си. А това бе много. Ароматът на мед, излъчван от Кати, се съчетаваше с медения цвят на стария дъб. Дълбокият им сън бе благодарност към бога.
Момиченцата бързо научиха френски и напреднаха в училище.
Дали някъде дълбоко не тлееха недоразумения? Във всеки случай изглеждаха приспани.
Майката на Жим бе заминала на пътешествие. Жнм покапи Кати да прекара един ден в неговата половина на апартамента. Изпита странно чувство, когато я видя в това светилище, пропито с духа на майка му, така несъвместим с начина му на живот с Кати.
Тя и Кати, два характера, равностойни по своята независимост и абсолютизъм. Но майка му бе имала само две години брачен живот и бе останала вярна на паметта па баща му. Тя живееше с книгите си, с размислите си, с посещенията на
207
Приятелите ей. Смяташе /Ким за слаб и разпйляй човек.
Жим и Кати набързо прекосиха спалнята и гостната й.
Една вечер отидоха да гледат мюзикъл. По време на спектакъла Кати каза на Жим:
— Стой тук. Много е топло, ще отида да взема малко въздух.
Отсъствието й продължи повече. Жим започваше да се безпокои, когато дойде една разпоредителна и му съобщи:
— Господине, викат ви. — Кой? — Във връзка с госпожата. Жим последва разпоредителната по дълъг ко
ридор, застлан с дебел килим, който изпускаше искри под краката. Видя Кати просната по гръб на пода, с лице, обляно в кръв, която се стичаше от дълга рана на челото. Помисли, че е мъртва, убита. От кого?
Един мъж, когото не бе забелязал, се представи:
— Аз съм дежурният лекар. Госпожата навярно е загубила съзнание и е паднала с лице върху този радиатор. Прегледах раната, струва ми се, че не е много дълбока, но се налага да я пренесем в болница. Тя дойде на себе си и успя да опише къде седите и да каже името ви.
Жим се опита да вдигне Кати, но сърцето му изневери. Един набит техник от театъра я взе на ръце и я занесе като голяма кукла до таксито. На всяка крачка капеше кръв.
„Колко е бързо! — помисли си Жим, — Както с локомотива,,. тази красива жена с руси къд-208
рйЦи, Катй... а сега1 . . . това кърваво парче ме:
со." Техникът отказа протегнатата банкнота и поже
ла успех. Потеглиха към болницата ;,Божон". Отнесоха
Кати до спешната Стая и я сложиха на операционната маса.
— Няма нищо счупено — заяви дежурният лекар, — дори и носната кост не е пострадала. Голяма рана на челото. Ще я зашием. Кръвойзли вът не е опасен. Моля ви да излезете» господине.
Жим зачака пред вратата, която се отвори слеД половин час. Чу: „Дайте й силен грог... Да, можете да я гледате в къщи, преносима е."
Върнаха му Кати залитаща, с глава, увита в огромна превръзка, и лепенка на кръст през лицето й. Очите й се отвориха, незасегнати.
В таксито изпод превръзката излезе един жалък гласец:
„Не е обезобразена . . . не е обезобразена . . . казаха . . . лекарите . . . и все пак сигурно ще е доста грозна!
Жим не бе помислил за това. Достатъчно му бе тя да оживее. Той избухна в смях, целуна дебелата превръзка, която се поразсмя и същевременно изхлипа.
Как Кати, умелата танцьорка, тъй ловка във всичките си движения, бе могла да се стовари като инертна маса?
Жим се научи да сменя превръзките. Големият снежен тюрбан й отиваше. Подутините постепенно спаднаха. След два месеца остана само белезникава рязка и един странен спомен, нещо средно между криминален роман и приказка.
14. Жюл и Жим 209
През пролетта Катн и Жим, които търсеха плаж, прекараха една седмица на остров Олерон.
Настаниха се в един празен таван с продъне-но двойно легло, на което бяха натрупани три сламеника, и с голямо разпятие от сурово дърво. Обиколиха целия остров, но все ги теглеше към пустия бряг. Една мъглива вечер Кати пожела да поплува още в океана, който този ден беше спокоен.
Жим не обичаше тя да се отдалечава така в нощта — имаше течения. Кати обеща да се върне бързо на същото място.
Той крачеше иалред-назад, преметнал през ръка блузката и полата й, все по-недоволен от продължителното къпане.
Без съмнение Кати се чувствуваше щастлива във водата. Но не тревожеше ли нарочно тези, които я обичаха, за да може да се наслади на тяхното безпокойство? В това винаги успяваше с Жюл, който вече сигурно би започнал да я вика, но не би трябвало да постъпва така с Жим, който възприемаше всичките й хрумвания. Мъглата се сгъстяваше, нощта се бе спуснала. Тон си представяше, че Кати плува в мрака, загубила посока, и потъва изтощена.
Това траете вече половин час. Мина му през ум да се върне в селото, да повика рибарите. Но какво биха могли да направят те в тази непрогледна нощ?
Може би Кати щеше да дочака деня на някоя скала? Може би щяха да намерят тялото й изхвърлено на брега? Океанът се отдръпваше, Жим го следваше. Извика я> но шумът на вълните погълна гласа му, 210
Накрая се реши да тръгне и направи стотина крачки към гората. Бе така нелепо! Изруга с все сила Кати. Чу туикане на боси крака и някой изруга него с треперещ глас. Беше Кати.
Тя го настигна. Беше се върнала почти на изходното място. Минала близо до него, без да го ниди в мъглата, търсила го по-нагоре към гората, докато той зад гърба й я чакал с лице към океана. Беше премръзнала и убедена, че Жим е искал на шега да я остави да се прибере гола в селото. Хвърли се на врата му и едва и а другия ден случката им се видя смешна.
Прииска им се да видят крайбрежието на Лан-ДИТС.
Взеха вечерния влак от Париж и пристигнаха призори в едно градче в залива на Аркашон. Бяха гладни. Една продавачка им предложи дребни сочни стриди. Изядоха цели дузини, придружавайки ги с леко бяло вино, което изглеждаше невинно. Кати, която бе много жадна, пи по изключение повече от Жим.
— Внимавай с виното, Кати! — Не бой се, Жим. Тръгнаха през града, нарамили чантите си. Ка
ти запя на висок глас. Беше хубаво, но можеше да събуди хората. Жим й го припомни. Тя искрено му благодари, но миг след това поде песента си.
Стигнаха до границата при митничаря, за когото носеха бележка.
— Не би ли желала госпожата да си почине за миг в някое кресло? — предложи жената на митничаря, като отвори вратата на добре подредената им спалня.
211
Кати прие. В трапезарията Жим поговори с любезната
двойка за техни» кран. Настъпи време да си тръгват. Жената почука ма няколко иътн па вратата на спалнята. Никакъв отговор. Реши се да отвори. Жим и митничарят стояха зад пея. Тя влезе и сиря с ококорени очи. Грижливо сгънала дрехите си на един стол, Кати спеше като новородено съвсем гола в брачното им ложе.
Не я събудиха. Жената на митничаря ги покани после на обяд, беше много весело. Кати обясни, че й се завило свят и загубила представа къде е. Двамата съпрузи се чувствуваха горди с резултата от бялото вино от техния край.
Кати и Жим продължиха по влажен пясъчен път всред окастрепи борове, който ги доведе до две прилепени колиби. Там живееше голямо семейство събирачи на смола. Наеха едната от колибите, построена от приятел на Жим. През покрива блещукаха няколко звезди, но дъжд не проникваше.
На другия ден отидоха на лов за дроздове, които по това време прелитаха на юг, и Кати се научи да ги застрелва кацнали. Те падаха като узрели плодове. Кати и Жим откриха удоволствието да ловуват заедно. За храна им служеше дивечът, който донасяха. Заедно със събирачите на смола те отидоха на лов за гривяци. От едно скривалище, изкопано в пясъка и покрито с борови клони, дърпаха конци, които подплашваха пленените гривяци, завързани за върха на съседните дървета. С припляскването на крилете си те привличаха другите, които кацаха наоколо. Това се
212
стори на Кати и на Жим твърде лесно и те предпочетоха да останат навън, на една пейка, откъдето се целеха в летящите ястреби, които кръжаха над примамките. Това поне бе стрелба дори и когато пропускаха. Вечерта стана студено. Топлеха се голи пред голям огън от борови клони.
Обиколиха във всички посоки високата сто метра дюна, чиито големи размери позволяваха да играят на нея „на Сахара". Прекарваха по цели дни голи на пустия океански бряг, като се заравяха един друг в топлия пясък, с книжни фунийки в ноздрите, за да дишат. При Кати се подаваха понякога и две малки изтутинки на мястото на гърдите. Построиха храм от клони, хванати в морето, и от скелети на птици.
Мислеха се за Адам и Ева. Веднъж се загубиха в безкрайната, навсякъде
еднаква гора и бяха принудени с часове да се лутат напразно и да свирят с рога, който събирачите на смола им бяха дали (макар че на тях им се струваше излишен) и който бяха взели само от учтивост. Но тъй като не бяха научили сигнала, измислиха друг и го повтаряха до задъхване, без да знаят, че са налучкали призива „горски пожар". Притекоха се хора от околността, помислиха, че имат работа с лоши шегаджии, и поискаха да ги арестуват. Идването на техните приятели, събирачите на смола, ги спаси.
Когато се върнаха, разказаха с наслада по време на обяда своите приключения, подариха на Жгол донесената за него лула и раздадоха на всички цяла гама раковини: розови за момичетата, черни за Матилде.
т
Една слънчева утрин Жим излезе много рано и се разходи в градината. На един прояден от червеи стълб забеляза малко зеленикаво петно, което сякаш променяше формата си. Погледна го отблизо: представляваше полукълбо колкото малка ловна сачма, което ту се свиваше, ту се отпускаше с постоянен ритъм като ято яребици, които ту се снижават към земята, ту отлитат. Паяци? Листни въшки? Едно птиченце кълвеше усърдно па съседния стълб. Дали ядеше подобни топчета? Жим се приближи още повече. Топчицата съвсем се разстла и стана невидима в плесента наоколо. Кой даваше сигнала? Жим беше развълнуван, тази топчица се превърна за него в символ на цялото им семейство, ръководено напълно от инстинкта на Кати.
Момиченцата седяха па тревата с Жим. — Кажи ми, Жим, какво прави човек, след ка
то умре? — попита Мартин. — Иска да каже „какво правят душите" —
обясни Лизбет. — Излизат от тялото, както водното конче се
измъкна онзи ден от ларвата си — отговори Жим. — Да — съгласи се Мартин. — Сушат си кри
лете. — Събират се с други души — продължи
Жим ~ и хоп, отпътуват направо като змиорките, само че към луната.
— Какво правят там? — попита Лизбет. — Размишляват и един деп отлитат към леде
ни, огнени или други планети. — Повече ми харесва, когато се преселват в
животни — каза Мартин. 214
— Това не става на Земята. После те Се отправят всред милиардите звезди на Млечния път, където играят на криеница с дядо господ.
— Намират ли го? — попита Мартин. — Не се знае — отговори Жим. — Важното е
да се играе. — О, да! — съгласи се Мартин. — Не -~ възрази Лизбет. — А мама? — попита Мартин. — Мама винаги ще бъде с вас.
На другия ден Кати се прибра въодушевена с нова книга в ръце.
— Най-после! — възкликна тя. — Ето един човек, който изказва гласно това, което аз едва смея да си помисля. Небето над нас е само една празна сфера, не чак толкова голяма впрочем. Ние вървим изправени с глава към центъра й. Привличането тегли навън, към твърдата кора, в която се намира сферата.
— А каква е дебелината на тази кора и какво има отвъд нея? — запита Жим.
— Иди да видиш, Жим — отговори Кати. — Какво имало отвъд? Та това не е въпрос за сериозни хора.
Всички се разсмяха. Времето минаваше. Щастието трудно се раз
казва. Но то се и изхабява, без човек да забележи.
За всички бе голямо събитие, когато Жим подари на Кати малка закрита лека кола, тапицирана с шотландско каре в синьо и кафяво. Кати бързо се научи да шофира. Колата беше три местна,
21$
но тя събираше в нея домашните си до един и ги водеше на пикник. Сутрин отвеждаше Жим в Париж, вечер го прибираше, като му спестяваше блъскането по рядко минаващите трамваи. Понякога цялото семейство, даже и Матилде, се захващаше да мие колата: обичаха я като вярно куче и измисляха приказки за нея. Веднъж Жим разказа на момиченцата, че малката кола спасила живота на Кати, след като сама я проследила по улицата.
Жим замина за Гърция, където Жюл му липсваше. Не отиде да види „усмивката": за какво му бе, имаше оригинала. На връщане повика Кати на Ривиерата. Тя пристигна за два дни, като претовари мотора на малката кола. Двамата обиколиха половин Франция. Сега Жим шофираше и именно в неговите ръце колата издъхна. Кати с право взе нейна страна срещу Жим. Повредата беше сериозна и поправката изискваше дълго време, което те запълниха с екскурзия пеша до Пи-ренеите. В един балнеокурорт, почти празен в този сезон, Кати от любопитство направи няколко минерални бани. Жим отиде да я види — намираше се в силно запарена зала, където въпреки това имаше студено течение. Забеляза, че едно от стъклата на прозореца липсваше.
— Няма ми нищо — каза Кати трепереща. — Отначало помислих, че е нарочно, пък и не се боя от хрема — никога не съм имала. Но в моята родина биха наказали сестрата, която ме остави тук четвърт час — ако на мое място беше болна жена, би могла да умре от това.
216
Докато чакаха поправката на колата, четяха един анонимен фейлетон от старо течение на местния „Селски вестник" и вадеха цитати.
Най-сетне заминаха. Каркасон, нагласен за туристите, ги натъжи,
но тук-там бяха останали красиви неподправени укрепени площадчета.
Появиха се няколко сенки. Жим намираше, че на моменти Кати се държи грубо с някои хора и й казваше:
— Не бива да нараняваш никого. Тя видя в това известен намек за Жилберт. — Напротив — отговори му. — Ако човек иска
да направи каквото и да било на този свят, трябва като хирурга да предвижда и да оперира навреме.
Върнаха се в Париж. Жюл иодочу за техните търкания. Разказа им една индуска история.
„Двама влюбени били измъчвани от любов и ревност. Познали най-високто щастие, но го разру шили. Много пъти се разделяли и събирали по-влюбени от преди, но си причинявали болка. Разделили се окончателно. След няколко години той, с разбито сърце, поискал да я види отново, преди да умре. Търсил я, пътувал с мисълта, че където и да е, красотата й я прославя. Открил я най-поел е, звезда на една танцова трупа, която водела бохемски живот. Пристъпил към нея, погледнал я, йо не намирал какво да й каже, сълзи се стичали по бузите му. Последвал трупата и съзерцавал приятелката си, която танцувала и се ус-мнхзала за другите. Но в себе си не я упреквал
217
в нищо и се молел само да може още да я вижда. „Най-поел е ме обичаш истински", казала му тя."
Разтълкуваха тази притча. Кати бе съгласна с нея. Жим си мислеше за Манон и Де Грийо.
Жюл каза на Кати: — Твоята максима е: в една влюбена двойка
поне единият трябва да бъде верен — другият. И добави: — Ако човек обича някого, приема го такъв,
какъвто е. Не бива да му влияе, защото, ако успее, това вече няма да е същият човек. По-добре да се откажеш от любимото същество, отколкото да го променяш, да го умилостивяваш или подчиняваш.
Жим би искал да умре от Кати. Да я надживее, би било обида. Мъжките паяци го знаят, женските също.
А когато има една обида, след нея се заниз-ват и други.
218
6̂
пол
.•След период не стабилна хубаво време настъпва период нж бури. Не е известно на какво се дължи това. Хубавите дни са още пред очите пя, а ето че настъпва лош месец, лош сезона може Си цяла лоша година."
(„Селска вестник')
Кати седеше зад Жим, който бе на волана. Изведнъж намекна за Жилберт, той не отговори. Когато най-после се реши да каже нещо, тя не отвърна. Движеха се бавно из Булонския лес. Жим помисли, че е уморена и има нужда да остане сама с мислите си. Съобрази се с мълчанието й и се опита да избере най-приятния маршрут за разходката им. Виждаше Кати отчасти в огледалцето. Тя се наведе и взе големия му бастун. Усети как зад гърба му натежава заплаха. Кати размърда ръце. Жим отгатна удара, който се стовари върху ухото му с толкова сила, колкото позволяваше тясното пространство в колата. Наведе глава, стори му се, че тече кръв, но пръстите му останаха чисти, след като си попипа главата. Още замаян, той изтръгна бастуна от ръцете й.
— Ох, Кати! — извика той. Кати бе изтълкувала мълчанието му като оби
да и бе решила да го прекрати.
219
— Ах, кога най-сетне ще престанеш да ми даваш мостри от себе си и ще ми се отдадеш изцяло? — запита Кати един ден.
— Ах, кога най-сетне ще позволиш на нашата любов да следва спокойното си течение, вместо да я обръщаш внезапно, както хлебарят обръща хляба с лопатата? — отговори й Жим.
Като голямо непознато насекомо, паднало на нечий балкон, в живота на Кати се появи един млад човек.
Тя разказа за него на Жюл и на Жим. Срещнала го веднъж, когато била на покупки
с Матилде. Следвал ги възпитано цял час, влизал след тях в магазините, като при всяка възможност гледал спокойно ту Кати, ту Матилде.
Втория път Кати била сама. Той й се представил учтиво и свободно и изявил желание да поговори с нея. Сериозният му вид я заинтригувал. Приела да пият чай в една сладкарница. Бил висок, коректен, изискан, влюбен в професията си на архитект. Смятал светът за ненужно усложнен, според него хората лошо използвали времето си. Намирал, че външният вид, решителността и облеклото на Кати били сродни със стремежите му.
Жюл и Жим решиха, че той има право: античната усмивка на Кати включваше и една присъда над съвремието.
Кати отново се видя с него и продължи да разказва. Имал млада жена, висока и стройна като него, която обаче не споделяла желанието му за реформи. Били нудисти н запалени плувци. Нямали деца.
По всички тези разкази Дюл и Жим го нами-220
раха симпатичен, като при все това предчувству-ваха, че Пол (това бе името му) ще послужи в ръцете на Кати като лост. Тя бе затаила в себе си много огорчения. Надвисваше лавина. Времето на Алберт и на Харолд можеше да се завърне в нов вариант.
Кати постепенно събуждаше тревогата у Жим. Пол намирал, че извивката на прасците й била символична. Беше ли ги докосвал?
Жим пожела да се запознае с него. Това, изглежда, беше взаимно. Срещата се осъществи в едно кафене. Кати се чувствуваше съвсем спокойна, двамата мъже — почти. Пол беше точно такъв, какъвто го беше описала Кати. Не правеше нищо, за да привлече вниманието. Но изглеждаше склонен да черпи вдъхновение от Кати по начин, който не би се харесал нито на жена му,- нито па Жим, и то съвсем невъзмутимо, под носа им.
Жим бе решил да остави нещата да се развиват сами. С ръцете и сърцето си той създаваше малък перваз около Кати, за да не се подхлъзне тя по невнимание, но стена нямаше да построи.
Жюл от своя страна мислеше: „Би могло да се случи и нещо далеч по-лошо."
Жим си спомни думите, които Жюл бе казал някога на Кати: „Всяко лято ти вземаш за любовник някой друг от моите приятели/'
Пол тя бе открила сама. Вината беше у Жюл и Жим. Те не бяха в със*
тоя ние да й дадат всичко, което й бе необходимо. Една вечер Кати и Жим грижливо се обляко
ха, взеха малката кола и отидоха да вечерят навън. Пиха и вино.
След това отидоха на един стадион, където се срещнаха с Пол и жена му и гледаха играта на
- 221
прочут негър, боксьор. Противникът му бе нисък, набит и упорит англичанин. Въпреки невероятната си ловкост негърът успя да победи само по точки, без нокаут. Публиката бе разочарована.
В кафенето жената на Пол се оказа приятна и както бе казала Кати, леко консервативна. Тя пое инициативата в свои ръце. *Пол се държа мило и сдържано.
Дали Жим, който бе нащрек, не бе достатъчно любезен с Кати, така както тя би искала? Тя обичаше да има внимателни кавалери.
Върнаха се с максималната скорост на малката кола и както всяка вечер се изкъпаха заедно.
Какво стана тогава? За какво бяха наказани? Да не би обилната храна да ги възбуждаше? Или боксът събуждаше животинските им инстинкти?
Както често правеше, Жим взе голата Кати в обятията си, за да я целуне. Тя го отблъсна. Може би той бе твърде настоятелен, прекалено сигурен в нейното съгласие? Изнервена от принудителни та вечер, Кати помисли, че я насилва и бурно го отблъсна. Той видя пред себе си изкривеното й от гняв лице. Тя сграбчи една ютия, готова да я хвърли по него. Щяха да се наранят в тази тясна баня. Трябваше да действува бързо. Жим я заудря леко с пръсти по лицето, за да я замае, без да я нарани. Кати падна назад, в тяхната „стая на щастието". Увлечен, Жим пъргаво я прескочи и се просна на леглото, притискайки сърцето си с ръка. Разтревожена от този жест, Кати се затича към него и го прегърна. Застинаха с разтуптени сърца и дишането им постепенно се успокои. Заспаха.
На другия ден Кати остана в леглото, Жим с нея. По лицето й имаше съвсем леки следи. На 222
децата разказа, че е паднала. Матилде изгледа Жим с подозрение.
Отново ги заляха вълните на тяхната любов, но в тази любов бяха забити две ками: Жилберт и Пол. Жим не бе преставал да се вижда с Жилберт, Кати се срещаше с Пол.
Жим държеше на своето верую: Жилберт се равнява на Жюл, да не говорим повече за това и да бъдем щастливи. А Кати имаше ново: Жилберт се равнява на Пол.
Какъв й беше Пол? Жим упорито си задаваше този въпрос, без да се надява да намери отговор. Откакто бе приложил правилото „Око за око, зъб за зъб", Кати не му разказваше нищо, но бе способна на всичко. В изкуството на преструвката тя така го превъзхождаше, че той не я разпитваше за нищо.
Кати смяташе, че Жим не я ревнува достатъчно от Пол, Щом проблемът Пол не вълнува Жим, значи, Кати е свободна.
Тя трябваше по-грижливо да дозира съмнението.
Жим си мислеше: „В този дом ние сме щастливи. Ако тя не го забелязва, толкова по-зле за нас. Ако на нея й е необходима непрекъсната битка, аз не мога повече."
Една нощ Жим напипа студен предмет между дюшека и дървената рамка на леглото, зад главата на Кати. Беше пистолетът от колата му. Не каза нищо, но го скри.
Жюл не би се защищавал. И затова Кати ии-223
кога нямаше желание да го удари. Той излъчваше покой, който тя презираше.
Кати искаше да наеме апартамент в центъра и а Париж, което бе необходимо за учението на децата и щеше да улесни нейната работа. Намери един. Жим предчувствуваше, че там щяха да бъдат по-малко щастливи. Дори му мииа през ум да замине за Америка. Но се отказа при вида на ентусиазма и увереността и а Кати.
Сбогуваха се със „стаята на щастието", която след появата на Пол вече не заслужаваше толкова името си. За да могат да обзаведат новото си жилище, продадоха къщата на острова. Всички я обичаха, но само Кати я бе виждала. Тя се намираше далеч, дали някога щяха да имат щастието да живеят в нея?
Пол извърши — със сдържаност и богата фантазия — оформянето на новия апартамент. Във всяка стая четирите стени бяха боядисани в умело подбрани различни цветове.
224
7
ПРОПУКВАМЕ
.Ножиците, ножът, очилата се загубват някой ден, те чуват гласа ни, биха искали да отго ворвт „тук съм", но не могат."
• '' („Селски вестник")
В новото жилище прекараха повече от две години.
Жюл започна работа в родината си и идваше да ги навести от време на време само — Жюл-за-крилникът.
Кати и Жим не уреждаха вече конфликтите си с резки и незабавни сблъсквания. Недоизказаното се натрупваше. Схващанията им по отношение на Жилберт бяха несъвместими.
Кати живееше на три минути от дома на Жим, на пет минути — от апартамента на Жилберт. Жим все по-явно прекарваше по цели часове у Жилберт и Кати чувствуваше тази близост като трън. Между двете започна мълчалива война.
Кати заведе Жим към Ламанш да изберат вила за лятото. Пътуваха през деня и пристигнаха посред нощ. Валеше. Фаровете се повредиха.
Опитаха се да вкарат колата на заден ход в малкия хамбар, който служеше за гараж. Не успяха. Светеха си с кибрит, бутаха. Напразно. Упорст-15 Жюл и Жим 225
вуваха, както когато решаваха заедно шахматна задача. Стори им се, че някаква странна сила, някакъв зъл дух им се противопоставя. Затърсиха на колене невидимата преграда, паве или крайпътен камък, ио не намериха нищо. Ядосани, потиснати, отидоха да си легнат гладни и заговориха за случката, като си разказваха подобни истории от детството, завършващи по странен начин. Струваше им се, че са преследвани, говореха за предзнаменования.
Събудиха се късно па другия ден и веднага изтичаха при колата. Една греда, наполовина паднала от покрива, преграждаше шля към хамбара. За това не се бяха сетили.
Жюл, децата н Матмлде се присъединила към тях и щастливият живот започна отново. Още първата сутрин Жим реши да разнообрази игрите и отиде заедно с Мартин да хвърлят диск пад градинския плет -•• от триста пгьтп тон пито веднъж не пропусна целта.
На обяд Кати получи телеграма. Трябваше да се върне в Париж за едно денонощие.
— Заминавам — заяви тя на Жим, което почти означаваше „заминава ме".
— Ох — въздъхна Жим, който бе изтощен и се готвеше да си легне. --- Непременно ли трябва да дойда е теб?
И в същия миг си даде сметка, че бе извършил нечувана дързост спрямо Кати. „Не биваше та-к а " — п ом и сл и с и то й, к а то оч а кв а шс р еакн ията й.
— Добре — побърза да се съгласи Кати. — Ще взема тогава Жюл и Ма тил де, стига да приемат.
А те приеха веднага и с удоволствие — рядко се случваше да пътуват с Кати. 226
Едва по-късно Жим щеше да осъзнае йолко голяма беше грешката му.
Той остана за два днн сам с Лизбет и Мартин. Водеше ги на „аперитив", тоест да пият бадемов сироп на терасата на малко кафене с две кръгли масички навън, с гледка към океана. Там наблюдаваха патиците, ядосваха се на грубостта на петлите и разменяха мисли, в които Жим откриваше влиянието ту на Жюл, ту на Кати. Беше му забавно, но не се чувствуваше напълно спокоен.
Тримата пътници се завърнаха доволни и в съюз, който Кати държеше да подчертае.
Малко по-късно тя иопнта Жим дали смята да отиде през есента в провинцията с Жилберт, както обикновено. Когато Жим й отговори утвърдително, тя го отпрати да си върви, а тяхната почивка едва започваше.
Останалата част от кошера, която не беше в течение на отношенията им, почувствува смътно, че Жим не се разбира с тяхната царица: значи, бе съвсем естествено да замине.
Този път нещо наистина се скъса в Жим.
Жилберт знаеше за съществуването на Кати. Някога тя се бе съгласила Жим да се ожени за тази жена, за да имат деца. Това не бе станало не по нейна вина и надеждата й се бе възродила. Тя се чувствуваше нещастна.
Жим също. Не можеше да изостави Жилберт, щеше да бъде непочтено и недостойно дори пред самия него. Бе обяснил това на Кати още в самото начало, като смяташе, че тази връзка нищо
227
няма да отнеме от целия плам, които и даваше. При цялото му добро желание да бъде почтен и към двете, да не дава на едната това, което по право принадлежи на другата, той се объркваше и грешеше, когато се сблъскваше с мъката на Жилберт и гнева на Кати. Не беше загубил вяра в своята мечта, но не се надяваше вече тя да се осъществи на този свят.
Любовта му към Кати бе прекосила неговия живот като ослепителна комета. А от известно време тя често му заприличваше на хвърчило, заплетено във въздушни мрежи. „Всичко ще се нареди", продължаваше да се успокоява той. Майка му, която познаваше донякъде и Жилберт, и Кати, му отговаряше:
„Нищо не се нарежда, всичко се плаща."
Откакто с Кати си даваха доброволни почивки, той прекарваше все повече вечери и нощи в студентското си легло, където се чувствуваше като в неутрално пристанище между двете жени.
Жим уважаваше майка см. Като дете тя го бе научила никога да ие настоява. Нейното „да" беше да, нейното „не" — не. И Жим съжаляваше другарчетата си, които губеха толкова време в хленчене, за да убедят родителите си. Когато възмъжа, майка му вече нямаше влияние над него, освен отрицателно, поради неговата непреклонност. Жим беше експериментатор.
Кати често даваше мили и скромни приеми в нейния (не „нашия", както преди) малък апартамент, на които присъствуваха хора на изкуството, французи и нейни сънародници. Жим се чувствуваше излишен и присъствуваше все по-рядко.
Можеше да се наслаждава на Кати изцяло само когато бе сама. В общество тя ставаше за него по-далечна.
Понякога нощем в леглото, което все още ги свързваше, Жии чуваше как дишането на Кати става свистящо и забавя своя ритъм като ковашки мех, който се свива и надува. Безпокоеше се и изпитваше съжаление, защото знаеше, че в такива моменти Кати лежи будна, в плен на вихрушката на мислите си, и че всичко ще доведе до голям безплоден разговор, който ще трае до утрото и ще завърши може би с гневно избухване на Кати, която дори ще поиска да го удари.
Кати си беше купила малък пистолет, който криеше на различни места: в това отношение бе вече независима от Жим — нямаше нужда от неговия.
Веднъж призори след спор за Жилберт, който водеха на тих глас, за да не събудят момиченцата, Кати скочи от леглото, затича се към прозореца и прекрачи малкия перзаз. Жим я видя в профил, гола, великолепна, загледана в празното пространство под четирите етажа и малкото дворче долу. Изпита луда надежда, че тя ще скочи... и той след нея.
Успокоена от чистия въздух, Кати се върна и си легна.
Пролетта им донесе нов изблик на любов. Техният нежен съюз се възвърна почти за цял месец. Дори надеждата да имат дете се възроди. Кати бе отново женена за Жюл и детето щеше да носи
229
Неговото име. „Какво значение има това? — мислеше Жим. — Това са външни закони, а Жюл не би имал нищо против." Но Кати, възпитана в буржоазен дух (на пръв поглед това почти не личеше), не можеше да се реши на такова нещо.
Жим замина за Южна Франция с един сънародник на Джек. Мислеше много за детето и за портрета му, нарисуван от Кати: малката руса разрошена главица със сериозен поглед. Отново трептеше от любов към Кати и към малкото същество, чието присъствие щеше всичко да иреобт раз и и преосмисля, всичко да разреши.
— Когато уредим живота си — каза Кати, — ще си имаме наше дете.
Но вярата им вече се бе разколебала. Заредиха се периоди на любов и безразличие. Постепенно безразличието надделяваше, но когато се възвръщаше любовта, тя все още помиташе със силата си това, което се излречваше на пътя и.
Веднъж Кати бе заявила: „Чозек обича само за миг." Но този миг се връщаше непрекъснато.
„Любовта е наказание, което хората сн налагат" — това бе максимата иа Жюл.
Наложи се Кати да замине за шест седмици в родината си и се разбраха Жим да я закара. Но той предварително съобщи, че възнамерява да остане само пет дни, и тя замина сама. Отново нещо важно се скъса.
Тя не му писа, нито той и а кея. За кой ли път Жим си мислеше, че всичко е свършено.
Хубаво е човек да няма нито уговорки, нито обещания, да живее ден за ден, опрян само на красивата любов. Но ако полъхне ст?мнеине, пада з пропаст. 230
в РАЗРИВ
„ . . . едно малко, Нищо н никакво угрнзенси на любовта, което нарасна к&то дъб.*
(„Селска вестнат')
Жим имаше време да размишлява. В желанието си да донесе радост беше предизвикал отчаяние. Естествено нужни са пионери, които да изпитват новите пътища. Но те трябва да са скромни и всеотдайни. А той бе безотговорен. Сега постепенно трябваше да намали нещастието, което бе причинил, като заплати иай-напред първия си дълг: обещанието към Жилберт да „остареят заедно" оставаше в съзнанието му, но той нямаше определен срок за това и можеше да отлага до безкрай. Това му приличаше на фалшива монета. Той трябваше да обещае на Жилберт да се ожени за нея, ако и когато полеелае. Нямаше вече надежда да се ожени за Кати.
В един роман, който Кати му бе дала, намери пасаж, подчертан от нея. Героинята се отдаваше мислено на своя съсед по каюта в кораба. Това по действува на Жим като изповед. Такъв бе начинът на Кати да изследва света и по този път тя осъществяваше желанията си. Жим също изпитваше подобно светкавично любопитство. Може
231
6й й всички останали. Но заради Кати той го потискаше. Дали обаче тя го потискаше заради него?
Кати се върна, но не го потърси няколко дни и това затвърди решението на Жим. Когато най-поел е се видяха, тя се държа хладно. Жим се възползва от това и й съобщи, може би само за да й покаже, че е свободен, какво мислеше да направи за Жилберт.
Намираха се в колата. Кати шофираше. Отначало сякаш не чуваше, после изведнъж направи широк завой. Жим сграбчи волана. Тя му каза:
— Щом си решил, трябва да го изпълниш, и дори да си промениш мнението, ще те принудя да го направиш.
Жим й обясни, че Жилберт не се надява на някаква рязка промяна в живота им. Очакваше ирония, насилие или думи за раздяла от страна на Кати. Но не.
И все пак преди време тя му бе казала: „Сега, когато те обичам по-малко", което бе по-лошо от „сега, когато вече не те обичам".
За кратко или за дълго бъдещето им беше прекъснато. Кати си бе играла с „непоправимото", като си мислеше, че нищо не се пречупва в Жим, а ето че сега той опитваше същото и от първия път успя. Те търсеха убежище, объркани. Не намираха. Отново, за сетен път по навик се приютиха един в друг. Едно от тези възпламенявания, от които им бе съдено да умрат.
Цялата нощ в полусън Кати повтаряше на ви-
232
сок глас: „Жилберт не се надява на рязка про-мяна..."
Тя направи всичко възможно да види Жил-берт във или извън присъствието на Жим. Писа й отначало спокойни, после разгорещени писма, смесица от искреност и ирония.
Жим не се намеси „Да решават двете каквото искат — мислеше
той — и аз съм готов да го направя дори ако трябва да се видим тримата — сблъсък на два свята. Стига само да се понасят, както Жюл и аз, и да не изпитвам вече угризения спрямо едната, когато другата се усмихва."
Нощем Жим си представяше тази среща. Всеки път по различен начин: ту двете се съюзяваха срещу него, ту след подробно изучаване се разбираха и приемаха, ту Кати удряше Жилберт, която се защищаваше.
Жим сънува сън: двете се движеха като огромни облаци, между които проблясваха светкавици, и бавно се плъзгаха като смокове с някаква цел, която той не разбираше.
Жилберт отговори на Кати със сдържано писмо: не искаше изобщо да се вижда с нея, не искаше да показва облика на своите мъчения.
Когато се прибра късно вечерта, Кати намери писмото, прочете го и скочи в колата си.
Жим си беше у дома и вече заспиваше. Стори му се, че разпознава клаксона на колата им и ритмичния призив на Кати.
Изскочи на балкона. Отначало не видя нищо. После забеляза колата на Кати, която се движеше между дърветата по площадката, слизаше на
233
платното, въртеше се из пустия площад, изкачваше се по средните тротоари, одраскваше пейките и стълбовете на лампите като кон без конник, като призрачен кораб.
Той вдигна ръка и я извика с все сили. Напразно. Тя пое по един булевард и се отдалечи.
На отсрещната пиаца нямаше такси, за да я настигне.
На другия ден Кати не спомена нищо за това.
Жюл пристигна в Париж за два дни. Поотделно и двамата му разказаха тревогите си. Той си спомни времето, когато беше влюбен. Въздържа се да ги съди.
На седмия етаж имаше голяма стая, но К,ати държеше той да се настани в нейната, близо до дъщерите им, н отиде да спи в хотела заедно с Жим.
За кратко забравиха всичко. Обгръщаше ги спокойствие. Цял ден не повикаха камериера. Те се хранеха с малките хлебчета, които Жим носеше в джоба си, и със самите себе си.
Но и последното укрепление на любовта им бе нападнато.
Пристигна една приятелка на Кати, лекарка, последовател ка на Фройд. Кати запечи а да се вижда често с нея. Тя я разпитваше по своему за интимния й живот с Жим, нещо, което той ненавиждаше.
— Не бива да продължаваш така, по този начин Жим има голямо влияние. Трябва да промениш това и това . . . — я бе посъветвала тя. 234
Кати предупреди Жим и го промени. А именно то, без да го осъзнават, беше от основно значение, поне за Жим, и така против волята му сърцевината на връзката им се прекъсна. :
Единството им се пропука. Приличаше на раз-цепена луна, привидно непокътната, която се върти по пътя си около Земята, двете й парчета бяха прилепени, но при първия удар можеха да се отделят.
Жим видя една рисунка от Билет, и а която пияница биеше с празна бутилка младата си ху--бава жена. Надписът гласеше: „Трудно се убива, любовта."
— О, да! — възкликна Жим. — Много е трудно. Може би дори е невъзможно.
Спомни си една китайска пиеса, в която при вдигането на завесата императорът се навеждаше към публиката и й доверяваше: „Пред вас е най-нещастният от хората; защото имам две съпруги, първа и втора."
Така би могъл да каже и той. Същевременно това страдание му се виждаше
излишно, остатък от стари времена, то нямаше нищо общо със същинската любов.
23<
9 КЪНТЯЩИЯТ ключ
„Има си крушка опашка"
Макар че не искаше вече нови познанства, Жим остави веднъж да го представят на едно мълчаливо младо момиче, спокойно и ефирно въпреки женствените си форми. То му напомни сянката на смъртта. Наричаше се Мишел.
Видя се отново с нея. Тя му помагаше да забрави конфликта с другите две. Чувствуваше се по-спокоен. Мишел му разказваше живота си, той на нея — своя. И двата живота бяха неравни, прекъснати като линиите на ръцете им. Показваха си снимки от детството.
В библиотеката си тя имаше колекция от стари гравюри, които двамата обичаха да разглеждат заедно.
Не, тя не гаснеше от някаква болест, а защото не бе намерила причина да живее.
Той често ходеше у тях. Три месеца по-късно майката па Жим почина
след тежка агония. През последните й седмици синът и бе неот
стъпно до нея. До края показалецът й, отпуснат на чаршафа,
едва забележимо се поклащаше в знак на отказ, когато лекарят или сестрата се приближаваха,
'36
за Да и направят инжекция. Тя не искаше Да крият от нея смъртта.
Подчинявайки се на последното й желание, Жим остана сам да бди над мъртвата. Припомни си целия си живот с нея. Разбра я по-добре. Прочете малката книжка, в която тя разказваше за неговото детство.
Щеше ли той някога да има свой син?
Жилберт дойде да го види сутринта. Кати следобед. Мишел вечерта. И трите бяха мълчаливи и безупречни, всяка
по своему. Всяка поотделно заслужаваше повече от един Жим.
Жилберт — естествена, Кати — наситена. Колкото до Мишел, Жим изпита чувството, че
тя води мълчалив разговор с майка му. За какво? Изведнъж една мисъл прекоси съзнанието му: може би Мишел трябва да му роди син? Едно дете щеше да я върне към живота. Ако умреше при раждането, щеше да умре доволна. Силата и слабостта на Мишел бяха различни от неговите. Те нямаше да се прибавят едни към други. Щяха, напротив, да се компенсират. Синът на Жим и Мишел щеше да бъде по-добър от тях. Жилберт беше прекалено крехка. Двамата с Кати, без да искат, унищожаваха децата си. Дали Мишел щеше да разбере Жилберт?
Той реши да й разкаже всичко и да поиска съгласието й.
237
?1. .11 н пищиш
Направи го. ' >• Тя каза „да". \ Оставаше да предупреди Кати и Жилберт. •
Една сутрин, когато се събудиха, Жим ©ъоб-щи на Кати, че трябва да й разкаже нещо дълго. Момиченцата и Матилде бяха на пътешествие. .) Двамата бяха сами. Настаниха се удобно в лег- ] лото. .]
Кати знаеше за Мишел само това, че е сътруд- \ ничка на Жим в заниманията му в областта на изкуството. !
Той грижливо й разказа цялата им история, '] за желанието им да имат син и за мислите, които бяха породили това желание. |
Кати го изслуша внимателно до края, благо-склонна, сякаш очарована, и възкликна:
— Хубава история, Жим! Той не можеше да дойде на себе си. Никога ]
ме бе разбирал Кати. : Тя стоеше неподвижна, после сълзите й поте
коха. Най-накрая започна да роптае тихо: — А аз, Жим, а аз, а децата, които бих иска
ла да имам? Ти нима не искаше, Жим? — Исках, Кати, лудо исках. И очите му се насълзиха. Кати приличаше на измъчвано агънце. — Те щяха да бъдат красиви, Жим! — изхли- |
па тя. ! В този момент Жим пожела да го няма на то-
зи свят, вдишваше дълбоко на пресекулки, както 3 понякога Кати нощем. :]
— Аз съм майка, Жим, преди всичко майка. • Жим помисли за двете й „единствени дъщери". ]
238 •]
Отново щеше да заговори за смъртните им недоразумения.
Кати не го слушаше вече, бе потънала в мислите си*
Лицето й побледняваше, очите хлътваха, заприлича на горгона.
Мислено всеки виждаше в другия убиеца на децата им.
Кати съобщи спокойно: — Ти ще умреш, Жим. Дай ми пистолета си.
Ще те убия, Жим. Жим помисли да й го даде, за да се свърши.
Щеше да се презира, ако не го направи. Кати продължаваше да иска пистолета като
болна и се учудваше, че Жим се бави. Тя изправи гръб, погледна го, видя колеба
нието му. — Ти си слаб, ти се страхуваш! Сега е момен
тът! Тя разбра, че Жим не иска. Скочи на пода,
изтича към вратата, заключи я два пъти и хвърли ключа през прозореца. Чуха го как прокънтя по павирания двор. След това Кати се запъти към скрина, където явно се намираше нейният пистолет. Жим отгатна, препречи й пътя. Беше ужасяваща, той се изплаши, заключен бе с луда. Тя пристъпи към него и го нападна с нокти, със зъби, о цялото си тяло.
Жим хвана едната й ръка, която тя лесно откопчи. В този миг пръстите й бяха по-силни от неговите и за малко не ги изкълчиха. И все пак ш> лесно щеше да устои на ударите й, отколкото на сълзите й.
Тя скочи върху му. С голямо съжаление Жим я удари по брадич-
239
ката, само толкова, колкото беше необходимо. Тя залитна. Жим я отнесе до леглото. Сложи мокра кърпа на лицето й. Тя дойде на себе си. Каза няколко думи. Кризата бе отминала.
Изтекоха мъчителни часове. Катн бе съвземаща се жертва, Жим — убиец-лечител. Мислеха, без да споделят мислите си. Жим имаше чувството, че във въздуха пред очите му се образуват кристали.
Вратата беше заключена. Звъняха от време на време на една приятелка
на Кати, но тя не се върна у дома си за обяд, Жим следеше Катн да не се приближава до
скрина. Този мълчалив двубой трая до здрач. Най-поел е приятелката отговори на телефона.
Помолиха я да дойде, да вземе ключа от двора и да отвори.
Тя изпълни всичко и те й разказаха за случилото се.
— Бие сте престъпник — обвини тя Жим. — И го знаете. (Жим вдигна вежди, но не отговори.) Кати е напълно хладнокръвна. Трябва да поемете последиците от вашата раздяла.
Нито Кати, нито Жим не помръднаха. Жим почувствува, че думата „раздяла" се нрави на тази жена . . . Защо ли им се бъркаше?
— Кати не е яла от вчера — продължи приятелката. — Бихте ли отскочили да купите нещо за ядене?
— Да — прие Жим, — но предпочитам да взема пистолета.
— Тук няма пистолет — отсече Кати. — Заклеваш ли се? — попита Жим учудено,
240
— Заклевам се. Той се спусна към скрина, отвори го, дръпна
две чекмеджета, намери оръжието и го пъхна в джоба си. Кати вече бе върху му. Жим я отблъсна. Пак ли щяха да се бият? Не. Кати се усмихна, сякаш искаше да каже: „Нищо, имам време."
Жим отиде да купи вечеря и я донесе. Далн бе последната? Ядоха мълчаливо, без да бързат.
Жим се сбогува. Щеше ли да целуне Кати за сбогом, нещо, което винаги правеше, когато се разделяха за малко? Тя държеше лицето си настрани и само си стиснаха ръка.
Щеше да чака Кати да го повика.
16. Жшл и Жим 241
10
ВТОРИЯТ СКОК В СЕНА
Кати телеграфира на Жюл: „Имам нужда от теб. Ела."
Жюл се подразни и взе влака с мърморене. Мислеше си:
„Кати не казва нищо. Сигурно е заради Жим. Биха. могли вече да ме оставят на спокойствие."
Заспа във вагона. Сънува дорест кон, който препускаше. Дребна кобила затича до него също тъй бързо. Ту той, ту тя избързваха. От време на време се спираха, хапеха се, удряха се. После подновяваха лудия си бяг, прескачаха все по-високи стени, преминаваха на косъм над тях, под черното небе. Слабееха от умора, козината им бе дълга и мека, а от ноздрите им излиташе дъх с огнени отблясъци.
Жюл се събуди. „Сега Жим приема свободата иа Кати, както аз някога бях принуден да я приема . . . а това Кати никога не прощава . . . нейният Пол е яснотата... Кати лесно спечели Жим, но трудно ще го задържи. Любовта му спада до нулата, когато любовта на Кати спадне до нулата. Изкачва се до сто с нейната. Аз никога не съм познавал нито тяхната нула, нито тяхното сто.. . Защо Кати, която е тъй желана от другите, все пак подари присъствието си на нас?.. .
242
Защото ние й отдавахме цялото Си внимание )(а-то на кралица, защото ние двамата най-пълно проявявахме към нея това, което наричат любов."
Спомни си играта на домино с Жим във влака, който ги отвеждаше към Люси. „Какво щеше да стане, ако Люси се бе съгласила? Бях бър-борко, гордеех се с моя интелект. Дали със своята мъдрост Люси щеше да ме смаже така, както Кати го направи? Какво би измислила тя? Каква двойка щяхме да бъдем?"
И Жюл се виждаше остарял, като бащата на Люси, на разходка из парка с бялата къща, под ръка с Люси: също остаряла, тя отправяше към него изпитателен и ласкав поглед.
Беше прекалено хубаво. После си представи, че е в големия дом на
Люси и Жим, които са женени. Имаха деца. Животът течеше праволинеен и тих, всички работеха със спокойно доволство, бяха съзнателни и редовни, дори Жим. Там Жюл бе обичан от всички.
След това си спомни за единствената нощ, която бе прекарал с Одил при един от престоите си в Париж, когато всичко между нея и Жим бе вече приключило.
Тя го бе насилила и той й се бе предал. Остана очарован като дете пред коледна елха — никога не се бяха смели така. Но подобна нощ бе достатъчна на Одил, дори на него. Това бе великолепно във всяко отношение преживяване, за което той по-късно разказа на Жим. А Одил сподели всичко с момичетата от кафенето, които започнаха съучастнически да смигат на Жюл.
248
Кати, Кати, точно в нея бе срещнал действителното и се беше разбил о него.
Още с пристигането му Кати поиска от Жюл делови съвети, които му се сториха убедителни само наполовина. Помоли го да се обади на Жим и да го покани на кратка разходка с колата още същия ден. Не искаше да разговарят насаме.
Жнм прие. Каква щеше да бъде програмата?
Кати си играеше с бързината па колата и си позволяваше от време на време леки непредпазливост
Жюл бе седнал отзад както винаги. Атмосферата бе наситена с очакване, както по време на разходката край езерото, на която бяха срещнали Харолд.
Стигнаха до крайбрежието на Сена и предградията.
Кати предложи на Жюл: — Ако искаш да се върнеш в Париж навре
ме, за да вечеряш с твоя приятел, можеш да вземеш влака на тази гара, Жюл.
И спря на кръстопътя. Жюл слезе, приближи се към вратичката. Тя
го целуна много сериозно. После му каза с блестящи очи:
— Сега ни гледай добре, Жюл! И потегли, отвеждайки Жим. Вместо да завие
надясно по хубавия крайбрежен път, тя продължи направо и навлезе в тесния мост, който бе в ремонт.
Жим понечи да я попита: — Защо тръгна натам? — Но в крайна сметка
му бе все едно. Жюл ги гледаше.
244
Настилката и малкият тротоар на моста бяха прясно асфалтирани.
Вляво по средата имаше тридесетина метра без парапет, по-далеч се виждаха работници.
Кати зави рязко наляво и колелото одраска края на тротоара. В Жим се загнезди подозрение. Кати оправи колата. Скоро щяха да изминат тридесетте метра.
Тя ускори, зави рязко вляво. Колата скочи на тротоара, едното, после и
другото колело пропаднаха във въздуха. Твърде късно, за да я оправи, дори и Жим да
държеше волана . . . а той бе в ръцете на Кати. Никакво движение не можеше да помогне. Ня
маше и смисъл да го прави. Мрежата на Кати бе добре опъната. Нямаше изход. Жим бе предвидил всичко, само не и това.
И тя го придружаваше! Ах! Нима го обичаше?... Тогава и той нея! Тя му отправи другарски и хитър поглед, ся
каш имаха време, сякаш за сетен път тръгваха заедно на приятно пътешествие.
Този поглед говоерще: „Виждаш ли, Жим, този път спечелих."
Античната усмивка бе по-чиста от всякога. Кати преобърна колата като ръчна количка. Викът на Жюл съедини тримата в огнен три
ъгълник. Секундите се умножаваха по хиляда. Зацари великолепно спокойствие. Гледката се преобръщаше. Жим чувствуваше
до себе си Кати като огнен идол, привличащ като магнит. Оставяше се да плува към нейния блясък. От двете й страни, в сянката, един голям паяк, свит на топка . . . не . . . мърдаше . . . ръцете на Даролд.
245
11
КРЕМАТОРИУМЪТ
Жюл предусети нещо, когато Кати му нареди: „Гледай ни добре!", и изпита тревога, когато забеляза, че липсва парапет. Дали отново Кати бе добре подготвила своя удар? Първото отклонение на колата наляво бе леко, но второто изтръгна вик от гърдите му и колата се преобърна във водата.
Кати бе избрала не часа си, нещо повече — тя бе избрала мига си.
Жюл все още се надяваше да види Жим да изскача, Кати да се измъква и да плува като. змиорка... отново някакъв номер, за да го изплашат?
Обърнатата кола падна като капак с плясък, вдигайки пръски в придошлата Сена. И нищо не се показа на повърхността.
Жюл нямаше вече да изпитва този страх, който го мъчеше от деня на запознанството му с Кати — най-напред да не му изневери, после единствено да не умре — защото това бе станало.
Кати и Жим бяха под покрова на водата, за първи път непрегърнати, мъртви, защото бяха разединили прегръдката си.
Намериха телата заплетени в храстите на малък остров, залят от наводнението.
Жюл ги придружи сам до гробището. 246
Какво бе обичал в тях? Тяхната крайност, която погазваше всичко, дори него и самите тях? Тяхната прилика с Жан Барт1, както се изразяваше Кати?
Защо не приеха да имат деца под неговото име, както им бе предложил?
Не оставиха нищо след себе си. Той, Жюл, имаше своите дъщери. Всички събития се бяха развили между двата
скока в Сена. „Първият, за да ме предупреди... и да съблазни Жим. Вторият — да ни накаже и да обърне страницата."
Виждаше Кати такава, каквато бе в началото, когато още не бе вкусила кръв. Радостната Кати, която печелеше надбягванията, .като тръгваше на „две", Кати великодушна, Кати, на която не можеше да се устои. Кати строга, непобедима. Кати завоевател, Кати многолика, Кати, която бе обезоръжил за момент със своята преданост и беззащитност, Кати, която го бе завързала като роб към своята победна колесница.
Лъчезарното и далечно тяло на Кати през войната. Първият отпуск . . . Провалът на неговия псевдогерой. Празнотата на връзката им, предугадена от Жим. Но всъщност двамата бяха имали голямото щастие — децата, — което Жим не познаваше и което му липсваше.
За двадесет години Жим и той не се бяха спреч-кали. Констатираха различията си с нежност.
Дали в любовта това можеше да се случи? Жюл потърси двойка, която да живее така, както той и Жим.
Жим му бе отнел Люси и Кати. Не, Жюл му 1 Френски мореплавател, корсар. — Б. пр.
247
ги бе отстъпил, за да не ги загуби и защото бяха хубави подаръци.
Жим черпеше от тях своята сигурност, а те се хранеха от него със спокойствие, което позволяваше на Жюл да ги съзерцава.
Кати и Жим бяха издигнали твърде високо взаимния си култ, който се похаби от ежедневието.
Бяха ли обичали борбата заради самата борба? Не. Но така бяха замаяли с нея Жюл, че му се повдигаше.
В него нахлуваха вълни и а облекчение.
Фургонът пристигна до крематориума. Жюл влезе във втората преграда. Ковчегът на Жим бе по-голям, отколкото сам
той приживе, до него този на Кати изглеждаше като кутия за бюкута. Разлетяха се в пламъците още с влизането им в ослепителната паст на- пещта.
След час желязната платформа ги изнесе. Скелетът на Кати, нажежен до бяло, все още напомняше формите й. Приличаше на тържествуваща мъченица. Угасна и се разпадна на прах. Част от черепа остана. Сребърният чук го смаза.
После дойде ред на дългия Жим, другия мъченик. От черепа му също остана парче.
Пепелта им бе прибрана в урни, които подредиха в касетка и запечатаха..
Ако бе сам, Жюл би ги смесил. Кати винаги бе мечтала да хвърлят праха й
по вятъра от върха на висок хълм. Но беше забранено.
СЪДЪРЖАНИЕ
Анри-Пиер Роше — Крахът на удоволствието да се живее 5
Ивайло Знеполски
ПЪРВА ЧАСТ Жюл и Жим
1. Жюл и Жим 19 2. Жим в Мюнхен 21 3. Т р и т е к р а с а в и ц и 23 4. Ге р т р у д е 28 5. Жюл и Люси 30 6. Люси и Жим 32 7. М а г д а 40 8. Одил 48 9. Сред дюните 55
10. Люси в Париж 61 11. Люси и Одил 68 12. П ъ т е ш е с т в и я т а на Люси 74 13. А н т и ч н а т а у с м и в к а 80 14. Г а р в а н и т е 85
ВТОРА ЧАСТ Кати
1. Кати и Ж ю л 89 2. Скокът в Сена 93
3. 1914 — в о й н а т а . 1920 — в и л а т а . . . 97 4. А л б е р т . Л е г е р н и я т огън 108 5. Кати и Жим. Ани 115 6. Л о к о м о т и в ъ т . В град а 122 7. Ж и л б е р т . А л б е р т . Ф о р т у н и о 131 8. П р е ж и в я в а н и я в стил Е д г а р По . . 148 9. М р а ч н а т а р а з х о д к а . , 156
ТРЕТА ЧАСТ Докрай
1. Р а д я л а 165 2. Б я л а т а пижама . В р о д и н а т а на Х а м л е т 171 3. Око за око , з ъ б за з ъ б . В е н е ц и я . . . . 184 4. О с т р о в ъ т в Б а л т и й с к о море . . . , 197 5. С т а я т а на щ а с т и е т о 204 6. Пол 219 7. П р о п у к в а н е 225 8. Р а з р и в 231 9. К ъ н т я щ и я т ключ . 236
10. В т о р и я т скок в Сена 242 11. Крем а т о р и у м ъ т 246
А Н Р И-П И Е Р Р О Ш Е
Ж Ю Л И Ж й й
Френска Първо издание
„ „ „ п 9536622311 Литературна група — ХЛ. Код 04Е 5637 — 115 — 81 • Редактор Б о я н а П е т р о в а Художник М и л е н а Й о и ч Художник-редактор Я с е н В а с е в Техн. редактор О л г а С т о я н о в а Коректори Б в д о к и я П о п о в а
Л ю д м и л а С т е ф а н о в а
Дадена 8а набор юли 1981 г. Подписана за печат октомври 1981 г. Излязла от печат ноември 1981 г. Формат 70x100/32 Печатни коли 15 3/4. Издателски коли 10,21. УИК 9,58
Цена 1,13
ДИ .Народна култура"— София, ул. „Г. ГеВов" 4
ДП „Г. Димитров" — Ямбол
Народна култура
Привидно занимателен и безхитростен разказ за един „любовен триъгълник", произведението на Анри-Пиер Роше (една от „загадъчните" фигури. на френската литература) е в същност сложен код от значения, чието разтълкуване възнаграждава за усилието. И именно върху тяхното разгръщане и изясняване Франсоа Трюфо изгради знаменитата си екранизация на „Жюл и Жим", програмен филм за френската „нова вълна", осигурил голяма популярност и на литературния си първоизточник.
1,13 лв.