ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ПРОТОКОЛ И ЦЕРЕМОНИАЛ

Дипломация и дипломатиОбщи въпроси – понятие и международна вежливостПравилата за общуване и поведение могат да бъдат общи и конкретни. По

характер са желани, препоръчителни или задължителни. Последните са правни принципи и норми, но те не са еднакви и неизменни – влияят се от специфични исторически, религиозни, традиционни, правни и др. фактори.В нашия свят съществува обективна тенденция за унифициране и стандартизация на най-важните правила.Връзка и обусловеност между т.нар. препоръчителни /желателни/ и задължителни правила – често, в определени случаи препоръчителните правила се превръщат в задължителни, т.е. юридически, и обратно. В някои случаи връзката между двете групи има твърде голямо значение като външна форма на проявление.Дипломация – едно от средствата за реализиране на външната политика на държавата. Това е официална дейност на държавата, съобразена с изискванията на науката, но тя е и изкуство/талант.Дипломацията е: мирно средство дейност, осъществявана от официални длъжностни лица дейност, чиито основен метод са преговоритеДипломати – лицата осъществяващи дипломатическа дейностМеждународна вежливост

За съществуването на нормални и ефективни МО, освен задължителните МП-норми на дипломатическото и консулското право са много важни и правилата на дипломатическата вежливост. В древността се е считало, че вежливостта /в частност и международната/ е “благоуханието на приятелството”Тя се състои от три елемента:дипломатически протоколдипломатически церемониалпрактиката /спецификата/ в отделните страни

Дипломатическият протокол определя, провежда и следи за спазването на определени правила. Церемониалът е външната проява на протокола.Нормите на протокола и церемониала са свързани с няколко основни принципа на международното право: държавния суверенитет - почести към флага, химна и т.н. равенство между държавите – алтернат – подреждане на подписващите договора на езика на договора по азбучен ред активно и пасивно дипломатическо и консулско право, назначаване, акредитивни писма, почести на посланика при назначаването му, визити, връщане на визити, визитни картички.Понякога е трудно нормите на МП да бъдат различени от нормите на международната вежливост /последните могат често да бъдат включени в двустранни договори между страните/

Протоколът е и йерархическо подреждане при определени правила за поведение – старшинство, а и при дипломатическата преписка.

В древна Византия “протокол” се е наричала първата част на тържествените документи, където са се изброявали участниците. Той е в основата на церемониала, но определя методи, рамки, поведение, етикет при официална и лична кореспонденция. Липсата на протокол и церемониал би довела до хаос в официалните контакти.

Дипломатическа дейност. ДипломатътДипломатическата дейност се осъществява от държавни органи за външни

отношения, които се класифицират по:1. местонахождение → вътрешно-държавни /МС, МВнР, НС/

→ задгранични 2. време → постоянни /дипломатически, консулски и търговски

представителства и представителства на международни организации/

→ временни /делегации и специални мисии/

1

3. начин на образуване → конституционни → конвенционални – на основата на международни

договори → смесени – създадени на основата на вътрешен НА и

МД – например военна част от умиротворителни сили4. други

Функциите на задграничните представителства се съдържат във Виенската конвенция за дипломатическите отношения Функции на постоянните задгранични представителства :

@ представителна@ защитна@ договорно-правна@ информационна@ приятелскаСпоред чл. 14 на ВК има три класа ръководители на дипломатическите

представителства:@ посланик@ пълномощен министър@ управляващи легация – представляват министъра на Вн работи пред министъра на Вн работи на приемащата държава

Персонал на дипламатическото представителство:Според чл. 1 на ВК той се състои от всички, които работят в

представителството без неговия шеф.Персоналът включва три категории лица: дипломатически персонал /дипломатически агенти/

посланик пълномощен министър съветник първи секретар втори секретар трети секретар аташе

административно-технически персонал обслужващ персоналЛични качества и функции на дипломата /като представител на държавата/ - безупречен в поведението си- информативна функция на дипломата – постоянна, пряка и двустранна /от своята

страна и от страната приемник/- преговорни функции /от учебника/Назначаване на ръководители на представителства – от учебникаПристигане в дипломатическото представителство – предшества се от уведомяване на МВнР на приемащата страна за деня и часа на пристигане и на възможната първа визита.

Пристигането трябва да е съобразено с напускането на стария /не е прието на територията на една и съща държава да има едновременно двама ръководители на представителства/

Уведомяването се извършва от временно управляващия легацията. Същото уведомяване се прави и на доайена.МВнР съобщава кога ще е визитата и изискванията за облекло.До връчването на акредитивните писма трябва да са връчени отзователните писма на предишния посланик.

Преди официалната церемония министъра трябва да се запознае с формата и съдържанието на акредитивните писма.Протоколът определя аудиенцията и специалният церемониал за връчването на акредитацията на държавния глава.

Привилегии и имунитети на дипломатическите представителство като институция – неприкосновеност на служебните помещения /чл.22/, на архива и документите /чл.24/, право на връзка със своята страна и чужди представителства /чл.27/

2

→ съгласие за влизане може да даде само шефа на дипломатическото представителство. Задължение на приемащата държава е да гарантира тази неприкосновеност и тя носи международно-правна отговорност за това.

Неприкосновен е и прилежащият терен /двор ако има такъв/ и всичко, което се намира там.

МПС-тата са инвентар на посолството и като такива са неприкосновени. Спирането на такива коли и проверките на шофьора са правомерни, докато се уверят, че лицето има право да бъде в тях. → архива и документите /от и до представителството/ се считат и се ползват с неприкосновеност – стига да имат ясни обозначения – “Посолство на ... “, “Багаж на Посолството на... “ /чл.24/

Национални празници на изпращатата и на приемащата държаваИзпращаща

Канят се:1. официални представители на страната по пребиваване /с протоколната служба се

съгласува, кои лица трябва да бъдат поканени/2. членове на дипломатическия корпус – ръководители3. Освен най-важните длъжностни лица канят и граждани на своята държава /прави се

селекция/Следват ответни визити. При получаване на покана следва да й бъде отговорено до

24 часаR.S.V.P.P.R. – pour remercier – при отказ

Издигат се флагове над дипломатическите и консулските представителстваПриемаща

Списъкът с националните празници се разпространява от протоколните службиПри национален траур – обявява се със специално разпореждане на

официалните власти. Ако не е казано друго при смърт на наследствен монарх траурът продължава 3 дни, а при смърт на изборен държавен глава – 1 ден /вкл. за папата/.Флаговете се спускат наполовина. Всички писма до страните могат да бъдат в черна рамка, черна лента и съответните други траурни ленти.Следва протоколната служба да запознае поканените със съответната траурна церемония. Ако не може да присъства държавният глава се изпраща високопоставено лице. Най-ниското равнище е министър-председател. Строгият траур при жените е само през първият ден /носи се черно, а бижутата са недопустими/. След това се приема сиво и лилаво. При траурен случай в изпращащата държава се уточнява къде стои траурната книга.

ПриемиНай-общо се разделят на официални и неофициални

Официални при държавно посещение /на държавен глава – задължително със съпруга/та си/ - държавен прием официално посещение /ръководител с по-ниска значимост – министър-председател делово/работно посещение – по конкретен проблем – може и да не е в столицата на държавата-домакин

Приемът е официален ако са поканени само официални длъжностни лица. При покана за обед на ръководителите на дипломатическите представителства съпругът/ата има официален статут.“... има честта да покани... “, като се включват и указания за облеклото.

Всички поканени изискват съответното внимание от страна на домакините, съобразено с тяхното длъжностно положение. За обръщение се използват титлата и званието, а не името. Официалните приеми могат да бъдат служебни, само за мъже, само за жени и смесени. При неофициалните приеми покани се разпращат не само в зависимост от служебното и длъжностното положение.Списък на поканените – изготвя се на принципа на йерархията – официални длъжностни лица; ръководители на дипломатически представителства; високопоставени лица, с които представителствата поддържат контакти; лица, оказали услуги на дипломатическото представителство.

3

ПоканаОтговор на поканата – писмената покана изисква писмен отговор, телефонната – телефонен и т.н.Сътрудничество с протоколните и полицейските службиПосрещане – домакините следва да са на входа на салона, но никога не са сами – следва да имат сътрудници, които заедно с тях да подпомагат и улесняват установяването на контакти между гостите.Ако гардеробът е далече от салона, този, който е там информира гостите за местата им на масите.

Трябва да има друг изход, в случай че някой трябва да си тръгне без да се сбогува. Когато салонът се напълни домакините се присъединяват към гостите, като следващият по старшинство посреща закъснелите гости.Край на приема – когато броят на гостите намалее видимо, домакините застават на изхода и изпращат гостите.Прием на маса Поканите се разпращат според старшинството на гостите Поканите за особено важни гости се разпращат най- малко една седмица по-рано Поканите са лични и следва да им се отговори незабавно, за да не се поставят в неудобно положение домакините В поканите може да бъде изрично посочено “обед с разпределение от... до... “ Желателно е отговорът да е писмен /не е желателно да е чрез визитна картичка/Старшинство – рангът/редът според протокола трябва да се спазват, въпреки че в някои случаи може да има изключения.По принцип, когато приемът е в дома на ръководителя на дипломатическото представителство или в служебните помещения старшинството се определя по националния протокол.Когато приемът е в дома на държавния глава или на ръководителя на правителството на приемащата държава – държавен глава, посланик /като негов представител/, шеф на парламент, пълномощен министър и т.н.При еднакви класове на поканените старшинството се определя по момента на връчване на акредитивните писма.Ако някой е в отпуска или по други причини не изпълнява служебните си задължения, той минава след тези, които ги изпълняват.

Съпрузите/гите се нареждат според ранга на половинките си :)Същото е правилото при провеждането на дамски прием.Ако посланикът е жена – меродавна е възрастта, а след нея предвид се взима това, дали е омъжена или разведена. Следващите по старшинство след нея са пълномощният министър и съпругът й.При смесените приеми присъстват както официални лица, така и лица с особени заслугиПодреждане на гостите на масата 3 – М 1 – Ж домакин 2 – Ж 4 – М 2 – Ж 4 – М

3 - Ж 1 - М

4 – Ж 2 – М домакиня 1 – М 3 – Ж 1 – Ж 3 – М 4 – Ж 2 –М

1 домакин 2 домакин

1 – Ж 2 – Ж

4

условно място на домакина 2 – М 1 – М /в случаите, когато има гости с еднакъв ранг/Домакиня

При равни рангове като спомагателни признаци се използват възрастта и това, кой е първият дошъл по време.В случай че на даден важен гост не може да се предостави почетното място следва да се даде обяснение или извинение./по време на конференции държавите-участнички се подреждат по азбучен ред, обратно на часовниковата стрелка/“Масата е сервирана!” – обръщението е насочено към монарха, държавния глава, престолонаследника и т.н.

След поканата домакинът под ръка с първата дама се насочва към масата. Домакинята с почетния гост са последни. Духовниците не се взимат под ръка. Когато почетния гост е монарх, президент, престолонаследник, кардиналр домакинята влиза първа с тях.Първа от масата става домакинята, което е знак за края на приема.Беседа на масата – домакините следят за това беседата на масата да бъде обща и да изключва бележки спрямо страната на пребиваване, към нейните власти или към отсъстващи лица.Официални речи – ако се очакват официални речи и тостове домакините са длъжни да изпратят на почетния гост копие. Текстовете на всякакви отговори и поздрави се разменят предварително. Тост/приветствие – произнасят се на един и същ език, който се избира от почетния гост.Тост приветствие към госта /задоволство и бла бла/ повод за срещата – за развитие на добрите отношения... пожелания към държавния глава/госта за “процъфтяване на неговата страна и щастие на народа му”Отговор благодарност за гостоприемството изразяване на задоволство от взаимната заинтересованост от срещата и уверение във взаимността на приятелските чувства пожелание за “процъфтяване.......и т.н.”Пушене – не се пуши без разрешение на домакинята. Никакви цигари преди първото блюдо. Пуши се при поднасянето на кафе, коняк и др. Във Великобритания – след тоста за кралицата и след ставането на дамите от масата.

При пристигането на държавен глава в посолство се взимат предвид протоколите и на двете държави. Посланикът и целият дипломатически персонал /без съпругата на посланика/ чакат на входната врата и го посрещат. Той пристига последен. Реверанс се прави само на монарх и престолонаследник. Препоръчително е да е осигурено сепаре или друг ъгъл за конфиденциални разговори.Посланикът не е длъжен да стои непрекъснато с държавния глава, но той не трябва да остава сам. Държавният глава си тръгва пръв. Посланикът стои на входната врата, докато автомобилът тръгне.Точност – точността е вежливост за краля и дълг за всички останали. Неточността е особено неприятна при приеми на маса. Обикновено се чака половин час /при много важни гости/ За закъснелите се сервира блюдото, което е сервирано за всички. В поканите обикновено се съдържа ориентировъчната продължителност на приема. Не бива да се прекалява с гостоприемството на домакините.

Титли и титлуванеТитлите са важни за служебното положение и мястото на лицето /т.е. за

йерархията/

5

Аристократични1. Кралски титли

1.1. крал/кралица – Ваше/Негово/Нейно Величество- съпруга/съпруг – същото, а в Англия е допустимо да се употребяват Сър и Мадам. Титлуванията се запазват пожизнено.

1.2. престолонаследник – Ваше/Негово Кралско Височество. За непрестолонаследник, но принц /Монсеньор/

2. Други аристократични титли – херцог, маркиз, граф, виконт, барон, рицар. Обръщението е ~ д’Артанян.Рицар е персонална аристократична степен, която се дава за особени заслуги, но

не се предава по наследство /наследствените титли се предават на първородния син, а някъде и дъщеря. Другите след тях получават една степен по-ниска./ В бившите монархии титлите се запазват от притежателите, но след това не се дават.

Във Франция титлата принц се счита за чуждестранна. Френските херцози се считат за по-високопоставени от чуждестранните принцове.

Във Великобритания титлите са 5, във Франция 5 без принц.Други официални титли – политически, държавни, военни и научни звания.1. Научни звания – академик, професор, доцент, асистент. Биват титулярни и

хонорувани /избират се за определен срок/Обръщението е само с научната степен – г-н ~

2. Военни звания – офицерски звания – лейтенант, старши лейтенант, капитан, майор, подполковник, полковник, генерал. Във флотата има някои различия.Обръщението е само със званието – г-н ~Съпругите не носят званията на мъжа си, но в Германия – да.Във Великобритания старшите офицери запазват званията си пожизнено.Във Франция обръщението към всички офицери до генерал е mon capitain, но жените не се обръщат с mon capitain, а само с capitain.

3. Дипломатически звания – президент, мин.-председател, министри, посланик, пълномощен министър – обръщението е Ваше/Негово Превъзходителство и Ваше/Нейно превъзходителство за жените. Званията се носят пожизнено.

4. Църковни титли4.1. Католицизъм – строго централизирана организация- папа - кардинал-легат – представлява папата /приравнени са с кралете/- кардинали – представляват папата и се приравняват с принцове, за разлика от

нунциите, интернунциите и апостолските делегати, които са приравнени на трите дипломатически класа и представляват Ватикана.

- архиепископ- епископ- генерални викарии- капитоли- проходящи свещеници

При равни рангове на първо място е посветеният по-рано.Обръщения:- за папата – Светия отец, Негово/Ваше светейшество- за кардиналите – Негова/Ваша Светлост/Преосвещенство- за архи- и епископи – Негово Превъзходителство, Ваша Светлост- за всички останали – според сана

4.2. Протестантство 4.2.1. англо-саксонска /държавна религия/ - архиепископ – приравнен с херцог. Най-високопоставен е Кентърбърийския

епископ – пръв между равни. Епископ – пер/маркиз.Това са аристократични степени, приравнени с лордовете и са членове на Камарата на лордовете. Обръщението е Sir. Негова/Ваша Милост.

- следващата група включва викарски епископ, декан, архидякон и каноник. Обръщението към тях е Sir, но те не са членове на Камарата на лордовете.

6

- пребендарий, благочестив декан, пастор, викарий, курат, дякон – Негово/Ваше преподобие. При католиците е само с фамилията – Преподобни Джоунс.

4.2.2. САЩ – повечето американци са протестанти.- католици – за архиепископ – Ваше Превъзходителство за официално

обръщение към църковни и официални длъжности- протестанти – обръщението е Милорд, епископ, Ваше Преосвещенство- мормони – Sir е универсално обръщение.

4.3. Източно православие – 395 г. – разделяне на Източна и Западна Римска империя. Едва на 07.12.1965 г. двете църкви се обединяват и се сваля анатемата между тях. Източното православие има 8 равнопоставени патриарха /Ваше/Негово Светейшество/ - Вселенски/Константинополски – пръв между равни, Александрийски, Антиохийски, Йерусалимски, Московски, Букурещки, Софийски, Белградски.Съществуват няколко автокефални църкви – в Гърция, Кипър, Полша, Чехия, Финландия, Македония, Синайска

йерархия* монашеско духовенство - патриарх – Ваше/Негово Светейшество/Блаженство- митрополит – Н./В. Високопреосвещенство- епископ – Н./В. Преосвещенство- архимандрит – Н./В. Високопреподобие- йеромонах – Н./В. Всепреподобие- архидякон, йеродякон, монах/иня – Н./В. Преподобие* бяло духовенство - протопрезвитер, свещеноиконом, архиерейски наместник – Н./В.

Високоблагоговейство- протойерей – Н./В. Всеблагоговейство- свещеник, дякон, протодякон – Н./В. Благоговейство

Визитни картички Ерген оставя в резиденция на семейство две ВК – за съпруга и за съпругата му Жена не оставя ВК на ерген Когато семейство оставя ВК на семейство, те също винаги са две, но едната е на мъжа, а другата може да е двойна – на семейството. Ако жената има ВК, тя също оставя своята. Дамските ВК са малко по-големи Пръв ВК дава този, който е по-ниско в йерархията. Ако са с равни рангове по-младия дава картичка на по-възрастния. След запознаване с жена мъж изпраща не по-късно от една седмица след това ВК за нея и за съпругът й. Когато ВК се разменят между жени се съблюдава старшинството на мъжа, ако не е ясно – по-млада на по-възрастна. Ако е женена – също се изпращат две ВК. При покана за закуска, обяд или вечеря по изключение и вместо потвърждаващ отговор в срок от една седмица може да се изпрати ВК. При преминаване през страната на високопоставени лица има практика те да оставят ВК, освен ако не прелитат със самолет. ВК решават много въпроси свързани с бумащина. В долния ляв ъгъл с ВК решават много въпроси свързани с бумащина. В долния ляв ъгъл с обикновен черен молив може да се пише, за да се изрази

- благодарност – p.r. – pour remercier- поздравление за празник – p.f. – pour fête- задоволство от запознаване – p.f.c. – pour faire connaissance- представяне – p.p. – pour prêsentation – когато нов член на дипломатическо

представителство встъпи в длъжност изпраща своята ВК заедно с тази на шефа на представителството на всички равни нему по ранг и на всички висшестоящи.

- при сбогуване /окончателно заминаване от страната по пребиваване – p.p.c. – pour prenare congès

- за съболезнования – p.c. – pour condoleances

7

- за напомняне – p.m. – pour memoire- при покана, която изисква потвърждение – r.s.v.p. – repondez s’il vous plait

Официално облекло и носене на отличителни знациДо Първата световна война дипломатическите представители са имали

формено облекло /според ранга си/.След Втората световна война новоосвободените страни се отказват от форменото облекло и въвеждат гражданско, като някои носят национални костюми.

Ако официално лице прави официална визита /прием на военен кораб/ салюти има само ако има военен чин и носи официалната/парадната си униформа.

В някои случаи има задължителни изисквания на приемащата страна /например визита при Кралицата/, в други случаи служебното положение е свързано с носенето на униформа /в съда – тоги/Фрак – черна /за Англия – бяла/ жилетка за церемонии. Цилиндърът не е задължителен, ръкавиците са бели.На петлика се носи най-високата награда на своята страна или награда на страната-домакин.От 9 до 19 часа облеклото е дневно. Фрак или смокинг, панталон на райе, бяла риза с висока или обърната яка; вратовръзка – бяла, сива, черна /задължителна за траур; ръкавици – кожа, велур, бели, черни /за траур/; обувки, чорапи – черни при официалното облекло, при всекидневно – може сиви за сив панталон, кафеви за кафяв и т.н. Палтото е тъмно.При официални случаи се носят или наградите или техните символи.След 19 часа облеклото е официално – фрак, смокинг, но жилетката при фрака става бяла за всички /не само в Англия/ и черна за смокинга. Ризата е бяла и колосана, обувките задължително за черни и лачени.Награди не се носят /може да се носи цвете/Формени облекла /носене на награди/Прието е медалите да се носят от лявата страна по степента на важност /до 4 медала/.Ордените трябва да са не повече 6 – 2 от дясната /по-горе е по-висшия/ от ляво до 4 – под медалите, по посока обратна на часовниковата стрелка.Лента от дясно рамо към ляво бедро.Орден на шията – най-много до 2 /задължително с папионка/.В Германия в илиците на мундира се поставят само символите на наградите /най-много до три/. При няколко еднакви награди се носи само едната.Чуждите награди се поставят след националните.Ордените-лентички – до 2 в 2 реда.Официалната форма за гражданските лица – фрак без Великобритания.При траурни церемонии – само 1 орден, медал, лентичка.В поканата се посочва дали се носят награди.На клубни вечери не се носят награди.На обяд – ако е със сако – само една лентичкаВърху връхни дрехи не се носят награди.Размяна на награди и предложения за награждаване

1. Награждаване по повод важно събитие – между различните държави се разменят официални писма, кои лица и с какви награди да се наградят. Съгласуването се извършва по дипломатически път – с вербална нота. Могат да се разменят и списъци.

2. Обичайно награждаване – ако става дума за чужди граждани – за заслуги към страната в областта на науката, изкуството, политиката и т.н. Предсавянето за награда е свързано с питане до държавата, чиито гражданин е предложеният за награда /ако няма положителен отговор не може да му се даде награда/. В някои държави е недопустимо награждаването на техни граждани. Във Великобритания и страните от Британската общност награждаване е недопустимо ако става въпрос за държавни служители или лица, които се занимават с външнополитическа дейност.

Дипломатическа дейност. Конференцията като форма на преговорите

8

Преговорите са едно то най-ефективните средства за осъществяване на дипломатическата дейност. Директният контакт между страните улеснява постигането на общите интереси. Те се прекратяват много рядко, а в случай че постигането на съгласие е невъзможно, обикновено се отлагат във времето.Организация на преговорите

1. Преговори между държави

1.1. Предварителна подготовка – условие за успешни преговори. В нея участват най-висшите институции – МВнР и дипломатическите представителства.За ръководител на делегацията, която ще води преговорите, като правило се определя лице, чиято кандидатура е съгласувана с МВнР /ако в преговорите участва само едно лице към него ще бъде прикрепен консултант от МВнР, чиито служители познават добре условията в страната, в която ще се провеждат преговорите и имат опит в организирането, провеждането на преговори и методиката за постигане на поставените цели.МВнР трябва да: проведе срещи със заинтересованите институции в собствената си страна срещи за формулиране на обща позиция и за изясняване целта на преговорите. да обобщи предложенията, които ще бъдат направени да изясни позициите на другите участници в преговорите да уточни рамките на преговорите и границите на възможния компромис. Изготвят се специални директиви за преговарящите, а понякога и проект на договор или спогодба. да определи необходимите експерти на съответното равнище от другите ведомства.

Министърът на ВнР или упълномощено от него лице, което ще подписва някаква договореност при особено важни случаи /например при изискване за ратификация/ трябва да съгласува проекта на споразумението/спогодбата с онези, които ще ги ратифицират.

1.2. Дейност на дипломатическото представителство на територията на страната ще се провеждат преговорите – съгласно чл.7 на ВК за правото на договорите ръководителите на дипломатическите представителства могат да водят преговори на територията на приемащата държава ex officio, но нямат право до подписватдоговори, без да са изрично упълномощени. при свикване на конференции винаги има процедура, свързана с техническите въпроси, касаещи нормалното протичане на конференцията. В решаването им участва дипломатическото представителство. ръководителят на дипломатическото представителство играе важна роля при преговорите, тъй като ако възникнат трудни/неочаквани въпроси и ако преговорите не се водят от държава, мин.-председател или министър на ВнР, той може да ги постави за принципно решаване пред собствените институции.Посланиците могат да правят и съответни резерви, ако са застрашени важни за страната им интереси. Примерно във връзка с неприложимост на МП, местно законодателство и т.н. посолството може да направи предложение за решение до своето правителство или до държавния глава и вече те ще решат как да се постъпи в конкретния случай. Задължително трябва да се действа много внимателно и умерено, за да се запази поле за маневриране на своето правителство – т.е. играят ролята на буфер.

2. Състав на делегациите за участие в Мпреговори

2.1. делегати – при двустранни преговори за второстепенни въпроси посланикът не участва. Съставът се съобщава предварително /име, дипломатически ранг, положение за всеки член на делегацията/Всяка делегация се състои от 3 категории – делегати, зам.-делегати, експерти /във всяка от отделните категории има представители на заинтересованите ведомства/

9

2.2. ръководител на делегацията – желателно е да са от един и същ ранг и за двете страни. Те трябва да познават общата политика на своите страни, да имат опит от различни Мсрещи, да владеят поне един от работните езици на срещата

3. секретар – той трябва да е участвал в подготовката на срещата и в съставянето на директивите. Води записки за състоялите се заседания, посредничи на организаторите на срещата /материали, осигуряване, подготовка на дневния ред, контрол на протоколите, подготовка на окончателни варианти на споразумението/. Работи върху отчета на ръководителя за срещата.

4. заместник-делегати – отговорни служители на МВнР, които подпомагат работата на делегатите-специалисти. Следят за формата, съдържанието и гаранциите в подготвяните документи

5. експерти – специалисти от съответните ведомства, участвали в подготовката на предстоящата среща и дават гаранция за необходимата специална компетентност. Следят хода на преговорите по същество и контролират изпълнението на постигнатото споразумение.

6. наблюдатели – представители на съответни страни, които се интересуват от водените преговори, но не желаят да се обвързват с техните резултати или не са членове на организацията, която е организирала и провежда преговорите/конференцията. По принцип те не участват в разискванията.

7. подготовка за връзка с пресата – при важни Мсрещи лицата за връзка с пресата са специални длъжностни лица.

8. секретариат – технически персонал9. организационни мерки за всяка делегация – посолството в приемащата страна

трябва да е информирано за състава на всяка делегация. Важно място тук имат и въпросите по настаняването, транспорта, приемите и др.

10. връзка между делегацията и собствената страна – тук е важна ролята на дипломатическото представителство. Секретарят трябва да установи начините за връзка с него и със своята страна

11. старшинство на делегациите и делегатите – Всяка страна сама решава тези въпроси. Всички делегации, участващи в Мсреща са равнопоставени. Различните делегации се разполагат по азбучен ред на работния език на срещата.Председателят може да е представител на страната-домакин или на организацията, свикала срещата.

Личното сторшинство е както следва: държавни глави, министри, посланици, пълномощни министри. При официални срещи всеки е в своята рангова група.12. привилегии и имунитети – обикновено тези въпроси се съгласуват между страните,

но ако няма договореност се прилага ВК от 1975 г. /стр.320 ІІІ и ІV част в учебника/. Участниците в междуправителствени конференции за периода на тяхното провеждане се ползват със същите привилегии и имунитети като дипломатите /лична неприкосновеност за членовете на дипломатическия персонал и на административно-техническия персонал, а за обслужващия персонал – по договореност между страните.

13. посрещане на пристигащи делегации - предварително уведомяване на местните власти и на своето

дипломатическо представителство за времето и мястото на пристигането.- ръководителят на делегацията винаги се посреща от представител на

посолството /ако ръководителят е мин.-председателили държавен глава ги посреща посланикът/

- дипломатическото представителство на пристигащата делегация урежда визовите, транспортните и митническите въпроси

- материално-битово осигуряване на делегацията – трябва да е подобно на това, което имат другите делегации. Секретарят на делегацията трябва да осигури подходящ хотел, работен кабинет за ръководителя и подходяща зала за пълния състав на делегацията /в хотела, посолството или сградата, където се помещава делегацията/

13. Визити при пристигане – първо се посещава посланика на своята страна, а след това местните власти. Следват визити на местните фактори – организатори на срещата и посрещането /възможно е това да стане и чрез визитна картичка p.p./

10

Ръководителят договаря лични срещи с ръководителите на другите делегации до започване на конференцията. Във връзка с това делегацията трябва да има достатъчно време за провеждането им /пристигането трябва да е няколко дни по-рано от датата на започване на конференцията/. Веднага след пристигането ръководителят и секретарят на делегацията трябва да изработят работна програма. Членовете се запознават с документите, които им се предоставят във връзка с работата на конференцията, както и документи за постигнатото до този момент по съответния въпрос.14. Разполагане и места на делегациите на Мсрещи

При държавен глава – като израз на уважение може националният флаг на почетния гост да бъде поставен на почетното място – отдясно.Плана за разполагане на делегациите се съгласува предварително с техните секретари. Местата са ясно обозначени, покривката /ако има такава/ е зелена. При подреждането на делегациите трябва да се съблюдава принципа за равенство.

- правоъгълна маса при двустранни преговори – в средата, един срещу друг са ръководителите на делегациите, а за останалите членове важи принципа на дясната ръка /най-важният човек след ръководителя седи отдясно/. При втория вариант ръководителите са в двата края на масата.

- кръгла маса – ръководителите на делегациите седят един до друг – правилото на дясната ръка се нарушава – следващият по важност ще бъде отляво.

- многостранни срещи – подреждането е по азбучен ред на официамния език на срещата.

15. Правила /регламент/ на Мсрещи – определят се от срещата. Ако е свързана с инициатива или са на Морганизация /т.е. регулярни/ - за ОС на ООН – третия вторник на месец октомври – гл.4 от Устава на ООН. При импровизираните срещи регламентът се съгласува предварително по пътя на консултациите – преди срещата се уточняват времето, мястото, целта, правомощията. Сега много често предварителните преговори се предписват от консултациите – писмени или лични.

16. Правамащия на Мсреща – този въпрос е много важен, тъй като според пълномощията се определя нивото и реализуемостта на срещата. Определена категория лица – държавните глави, ръководителите на правителства, министрите на ВнР, посланиците /на само в държавата на акредитация и само за водене на преговори, а не за подписване на договор/ - могат да водят преговори ex officio, т.е. без да имат нужда от пълномощия. При двустранните срещи представителите-пълномощници си разменят пълномощия, а при многостранни срещи се създава специална комисия, на която се връчват пълномощията и която проверява достоверността им. В зависимост от пълномощията си, ръководителят на делегацията ги представя, но това може да стане и по пътя на официалната кореспонденция.

17. Откриване – откриването става публично и тържествено от представител на страната домакин или представител на Морганизация, която е инициатор и организатор на Мсреща /в ООН от Ген. секретар или от най-възрастния представител/.Ако става въпрос за двустранна среща на председателското място се сменят ръководителите на, а при многостранна среща председателите се редуват, но може и да са несменяеми. Ако това не е уредено в устройствените правилници, се договаря на първото заседание.По принцип пленарните заседания са открити, но може да се вземе решение и да са закрити.Заседанията на работните комисии са закрити.Ръководните органи се избират или са определени в регламента.

18. Провеждане на срещата – трябва да се знаят и да са уточнени:- въпросите, свързани с броя на делегатите, правилата за гласуване /обикновено,

квалифицирано,консенсус и т.н/- конфиденциалността на разговорите и поверителността на срещите – контрол за

допускане до срещите само на упълномощените да присъстват- официалният и работният език, както и видът на превода – последващ или

синхронен- дневният ред- процедурните правила /време, ред и продължителност на изказванията и др./

11

- методи за работа на процедурата- организацията на Секретариата – на всички Мсрещи организацията се възлага на

съответното структурно ниво в МВнР /при двустранните срещи/ или на органи по организацията /при многостранните/. Секретариатът отговаря за техническата подготовка и се подпомага от секретарите на делегациите.

- подготовката и разпространението на официалните документи – всяка среща може да завърши с изработването на Мдокумент /Мдоговор/, декларация и т.н. Обобщените изводи могат да бъдат оформени като проектодоговор, препоръки и пр. В основата на тези документи са протоколите на различните заседания, на които трябва да се обърне особено внимание. Те трябва да имат дата, час на започване на разискманията, изброяване на обсъжданите въпроси, взетите решения, часът на закриване на заседанието. Мсрещи приключват със заключителен документ, като окончателният му текст трябва да се съгласува с всяка от присъстващите на срещата делегации и когато предложенията се съберат в заключителния текст се включва онова, по което е постигнато съгласие, а спорните моменти се отстраняват.

- връзките с пресата – трябва да има организирана прес-служба, да са създадени условия за работа на акредитираните журналисти. Предварително се провеждат консултации за интервютата, които ще бъдат взети. Важна е и съгласуваността относно изявленията на отделните делегации. Тя е

необходима, за да бъде избегната ситуация, в която една делегация се готви да предостави на пресата информация, която друга делегация не желае да бъде предоставяна. В хода на преговорите всяка делегация информира правителството си пряко или чрез посолството. След завършването на преговорите се изготвя писмен отчет и устни бележки за изпълнението на инструкциите, атмосферата на срещата, взетите решения и значението им за тяхната страна /всичко това се прави от секретаря, а ръководителят проверява съдържанието/. Освен отчета ръководителят на делегацията излага изводите си за конференцията и за резултатите от срещата. Ръководителят и участвалите в срещата взимат със себе си всички материали, предоставени им на нея. 19. Приеми – решава се след предварително съгласуване. Изготвя се информация,

кога, къде и кой ще присъства, по какъв повод и т.н. Съставя се списък на лица, които трябва да бъдат поканени. Секретариатът трябва да препоръча на делегациите да имат свободно време, за да могат да установяват лични контакти.

20. Заминаване – спазва се редът на пристигане. Прави се списък за благодарствени писма, които трябва да се изпратят до организаторите на проявата след прибирането.

Дипломатическа кореспонденция /ДК/1. Официална – води се между Морганизации, държави, институции и т.н.2. Полуофициална – води се между служители от една и съща система3. Неофициална – с личен характерИ трите вида кореспонденция съдържат следните части: обръщение /при 1. се посочва и титлата на адресата/ израз на вежливост в края /Ваш, Винаги Ваш и пр./ дата и място на изпращане адрес – фамилия, титла, град и пр.1. трябва да е основана на принципа на уважението /към адресата, не към неговото

положение/, равнопоставеността и коректността. Недопустими са съкращения.Дипломатическата кореспонденция е разновидност на официалната кореспонденция. Езикът може да бъде на изпращата държава, но не е грешка да е на езика на приемащата или на трета държава. Проблем възниква за държава с повече от един официални езика – кой следва да бъде използван. Отговорът спазва формата на изпращаната кореспонденция.Видове документи в дипломатическата преписка лична нота – най-официалният документ, който ангажира лично лицето. Пише се на официална бланка, носи символите на държавата, адреса на представителството/правителството. Пише се в 1 л. ед.ч. /като равен към равен/. Изпраща се при изключително специални случаи /при избор на ново правителство, важни двустранни въпроси, новоназначен посланик, национални празници, личнш поздравления или съболезнования и като отговор на лична нота/.

12

Няма изходящи номера вербална нота - най-използвана. Пише се на официална бланка, но без личен подпис, поставя се само печат, в 3 л. ед. ч. /Посолството на.... до....../. Използва се като напомняне, за искане и пр. В края отново се прави комплимент. паметна бележка – в безлична форма, не е нужна официална бланка, без подпис и печат. На нея пише “Паметна бележка”. Няма дата – изпраща се във връзка с нещо казано устно. меморандум – фактическо изложение по даден въпрос или на позиция и аргументи по някакъв проблем /например “Правителството на Република България по... въпрос счита, че.... “ и т.н./. Може да се връчи отделно или заедно с вербана нота. На официална бланка, но без обръщение и печат. Времето и мястото са посочени.

При официални документи адресът на получателя е долу вляво но листа.2. Полуофициална кореспонденция

В Държавния департамент на САЩ обръщението при такъв вид кореспонденция е “Dear Mr...” Ако се пише до по-високопоставени лица обръщението е според служебното положение – “Г-н Директор..., Г-н министър...” и т.н.

Ако трябва да се пише титла се има предвид, че тя е пожизнена – до екс-президент – “Г-н Президент...”

Във Великобритания обръщението между Foreign Office и служителите в задграничните представителства е “J. Smith esq.” Започва се с “Уважаеми+фамилия /или име ако са близки/” и се завършва с “Винаги Ваш”.

Във Франция – при обръщение към министъра “До Негово Превъзходителство МВнР...” . Ако го пише посланик завършва с “Моля да приемете г-н Министър уверенията ми в моето най-високо уважение!”

Министър завършва писмото си до посланик с “... да приемете израза на моето най-почтително уважение”, а писмото си до служител с по-нисък ранг от посланик “... моето уважение”.

3. Неофициална кореспонденция – Може да е на официална бланка, като най-елегантният начин е да е написана на ръка. Обръщение – “Уважаеми Г-н Министър. Пликът трябва да съдържа адреса на получателя. non-paper – неофициално лично мнение на някого до дадена институцияВъв всички видове кореспонденция трябва:

да се избягват силните и обидни изрази да не се употребяват прилагателни за качество да се има предвид, че всяко писмо изисква отговор /в тона на писмото и в срок 24 часа от получаването/.

Мдоговор. Понятие, структура, влизане в сила, пълномощия, прекратяване1. Понятие - МД е основен източник на МП. Той е свободно изразена воля на два или

повече субекта на МП за създаване, изменение или прекратяване на взаимни права и задължения, съобазени със съвременното МП. МД са задължителни.

2. Структура – съдържа три части.2.1. уводна част /преамбюл/ - съдържа името на МД, страните по него,

правомощията им и целта на договора2.2. същинска част – права и задължения2.3. заключителна част – влизане в сила, срок на действие, къде и от кого е

подписан и ратификация и пр.3. Пълномощия – право да подписват договори имат само лицата, оторизирани за

това. Най-важните актове в областта на Мдоговорно право са ВК за правото на договорите от 1963 г., К за правоприемството на МД от 1978 г., К за правото на Морганизации да сключват Мдоговори – 1986 г.Във всички държави пълномощия да сключват МД имат държавните глави, ръководителите на правителствата, министрите на ВнР.

4. Влизане в сила – един договор не може да влезе сила ако не е подписан.Парафиране – когато един договор е парафиран, неговият текст не подлежи на никакви по-нататъшни изменения.Подписването е на езика, на който решат държавите, като подписите се поставят под текста на договора – ако е на латиница или кирилица.първо място /страната, в която второ място

13

отива копието/ /друга страна/Ако договорът е на арабски второто място е отляво.Алтернат – израз на равнопоставеността между страните – подреждане на подписите на държавите – страни по договора – по азбучен ред на езика на договора.

За да влезе в сила МД се нуждае от възможен/реален предмет.5. Прекратяване

след изтичане на срока, предвиден в договора – ако не бъде продължен – пролонгация. Съществуват и безсрочни договори – Устав на ООН, договори за мир ревизиране – целият договор или част от него може да бъде променен по желание на страните по договора денонсиране – предвидена в самия договор възможност за държава страна по договора да прекрати едностранно участието си в него анулиране на договора – когато страна по договора не изпълнява задълженията си по него.

Международни организацииМО са обединения между държави или други субекти на МП за постигане на някакви общи цели или интереси.Те биват: според териториалния обхват – световни и регионални според предмета на дейност – универсални и специализирани според представителността – правителствени и неправителствени според времето – временни и постоянниОбща характеристика на МО – за да има МО, тя трябва да има организационна структура /т.е. постоянни елементи/, Мдейност и Мцел.За Ммеждуправителствени организации е характерно наличието на:- статут /устав/- структура и вътрешни правила- финанси- правилник за персонала- спогодба за привилегии и имунитети на териториите на държавите-членки- щаб-квартираСтаршинството между МО е един от най-спорните въпроси в тази материя. Критериите се базират на:- официалността на Устава, целите и принципите им- броя на членовете- това, кого представлява и кой ги основава /частни лица, правителства, група от

държави/- влиянието и авторитета им- възможност за ефективни принудителни мерки- финансови възможностиКласификация- ООН- регионални политически и военни организации /НАТО, СЕ, ЕС/- най-големите икономически, специализирани и други организациии /МОТ/- най-големите регионални невоенни организации- Мправителствени организацииВътрешно старшинство1. ръководство – представлява организацията2. администрация

Старшинството в ООН и в другите МО бива:1. колективно

- председател на ОС /мандат 1 година/- подпредседатели на ОС- ръководителите на постоянните органи на ООН- ръководителите на делегациите- ръководителите на департаментите

2. инидивидуално - Ген. секретар = мин.-председател

14

- заместниците му = посланици- директорите на департаменти = посланици или пълномощни министри

В Секретариата на ООН:- Ген. секретар – за 5 години- ръководителите на специализираните организации- заместниците на Ген. секретар- длъжностните лица в ООНПолзват се с привилегии и имунитети.Такива имат и:Р5 = съветник в посолствоР4 = първи секретарР3 = втори секретарР2 = трети секретарР1 = аташе

М длъжностни лица са тези, които са част от персонала на една МО, назначени да я представляват пред държави или институции и имат право да действат от името на МО и в неин интерес.Те трябва да имат предвид следните неща:

- представляват МО в отношенията с други партньори и трябва да разчитат на тяхното сътрудничество

- трябва да спазват определени правила на вежливост спрямо местните власти- не трябва да изказват преждевременни и остри мнения и оценки- не трябва да дават поводи да се мисли, че действат като представители на своята

държаваОт тях се очаква да имат добра езикова подготовка, да притежават координационни и дипломатически качества, тъй като в тяхната работа ще им се налага да съгласуват едновременно три неща – интересите на различните държави, нормите на МП и традиции.При постъпване на работа в МО се подписва декларация с приблизително следното съдържание: “Тържествено се задължавам с пълна лоялност и съзнателност да изпълнявам възложените ми функции, в качеството на длъжностно лице на.... /име на организацията/, да съобразявам поведението си само с интересите на ... и да не питам и получавам указания от което и да било правителство или власт, чужди за организацията, при изпълнение на своите задължения.

Не е редно да се приемат подаръци и отличия от правителства, освен за военни услуги. Нямат право на участие в каквато и да е политическа дейност , която да повлияе на тяхната безопасност. Правата им са посочени в правилниците на всяка организация.

В собствената си страна М длъжностни лица се считат за чужденци при изпълнение на служебните им задължения, а при официални случаи се нареждат след титулярните дипломати.

След като една държава се приеме в ООН й се определя място в залата /по азбучен ред на латиница/ и й се посочват от ръководителя на протокола на ООН. На следващия ден тържествено се издига националният флаг на новоприетата страна. На церемонията присъстват Ген. секретар и най-важните длъжностни лица.Встъпването в длъжност на ръководителя на делегацията не се нуждае от агреман и от връчване на акредитивни писма. Денят и часът на връчване на пълномощията са определени. Ръководителят се придружава от заместника си. На входа ги посреща служител на протокола, който го качва на 38 етаж във VIP-3-Room. Протоколът съобщава за пристигането на Ген. секретар, който лично кани ръководителят на делегацията /състои се от 5 души/ в кабинета си, където става връчването на пълномощията. С това ръководителят встъпва в изпълнение на функциите си.Следва разпращане от ООН на меморандуми до всички ръководители на представителства и до заместниците им, а новият ръководител изпраща лични ноти до тях, за да ги уведоми за встъпването си в длъжност.

15

Правила за поведение в обществотоМоралът е най-старата форма на обществено съзнание. Правилата за

поведение зависят от много фактори – особености на държавата, географско разположение, религия, традиции. Ето защо съществуват твърде различни представи за доброто поведение и в тях се влага различно съдържаниеТочност

САЩ – при определена среща точността е задължителна, а максимално допустимото закъснение е 3 минути

Великобритания – no commentИран – 30 минути не се считат за закъснение. Ако при направено предложение

партньорът не дойде до един час, то той е силно заинтересован.По принцип в арабския свят при получаване на покана за гости трябва да се

има предвид, че то продължава 3 дни – 1. – почивка от пътуването; 2. – угощение, 3. – почивка. Ако гостът си тръгне по-рано, това е обида за домакините.

Латинска Америка и Испания – никаква представа за времето.Правила на масата, по време на разговор и др. да не се закъснява на масата не се сяда, докато не бъдеш поканен или докато не седнат домакините /първо сядат дамите/ дамите винаги са от дясната страна на господата, които от своя страна им дължат уважение и внимание гостите не се запознават на масата /запознаването е преди или след това/ гърбът трябва да е изправен, да не се опира до облегалката на стола, а предната част на тялото не се опира до масата. На нея са само китките. първо се обслужват дамите закуската е между 12-15 часа, чаят – 16-18 часа, обедът – 20-20.30 часа, коктейлите между 17-18 часа, но по принцип при тях нещата са по-свободни. последната хапка не се изяжда, последната глътка не се изпива ако обърнем или съборим нещо – да не се реагира – персоналът ще се справи със ситуацията. при тостове чашата трябва да се държи на естествената височина на ръката при визити в обществото никога не се влиза с връхна дреха и цигара или лула и с шапка.Не се влиза без почукване. дамите първи подават ръка- не се разглежда интериора, а се обръща внимание на събеседника ако влезе жена,

мъжете стават - при много гости най-важно е да поздравим/да се ръкуваме с домакините. Другите

гости могат да бъдат поздравени само с кимане.- не бива да насочваме разговора единствено към собствената си особа; не се

говори за болести, неудачи и неприсъстващи- събеседниците не се прекъсват- не се започва спор за дребни неща- не се остроумничи излишно и не се разказват стари вицове- не бива да се мисли, че не ни забелязват - не бива да се показва отегчение и неразположение към скучни и нахални хора- трябва да се обръща внимание на по-възрастните

при покана за танц следва след края му дамата да бъде върната на същото място, откъдето е взета

- внимание към по-възрастните- не трябва да се злоупотребява с гостоприемството на домакините- ако визитата е с преспиване трябва да се държим така, че минимално да притесним

домакините и порядъка в дома им- при преминаване през редове, за да достигнем до мястото си трябва да вървим с

лице към хората, които безпокоим- дрехите винаги трябва да са съобразени със случая

КОНСПЕКТ

16

1. Дипломация и дипломати. Общи въпроси – понятие и международна вежливост2. Дипломатическа дейност. Дипломацията като професия. Лични качества на

дипломата. Значението на протокола и церемониала в МО3. Дипломати. Понятие, класове и дипломатически корпус4. Начало и прекратяване дейността на дипломатическото представителство.

Агреман. Визити. Прекратяване на мисията.5. Привилегии и имунитети на дипломатическите и консулските представителства и

техния персонал6. Дипломатически протокол. Почести и официално старшинство7. Церемонии и старшинство. Национален флаг на чужда държава. Национални

празници на представляваната страна и на страната на пребиваване.8. Приеми – почетни места, начало и край. Титлувания. Визитни картички9. Официално облекло и носене на почетни знаци10. Дипломатическа дейност. Конференцията като форма на преговори – подготовка,

състав на делегацията, посрещане, визити, разполагане, пълномощия, ръководни органи и документация

11. Дипломатическа кореспонденция – официална и частна. Дипломатическа преписка – видове документи

12. Международен договор. Понятие, структура. Пълномощия. Влизане в сила и прекратяване на договора

13. Международни организации. Видове – световни и регионални, универсални и специални, правителствени и неправителствени

14. Международни длъжностни лица. Статут. Приемане на работа и основни изисквания. Привилегии и имунитети. Старшинство

15. Най-разпространени общи правила за поведение в обществото.

17