corhv.government.bgcorhv.government.bg/files/Книжки/conference_2016_bg.pdfapi–тест на...

1 БЪЛГАРИЯEFSA КОНТАКТЕН ЦЕНТЪР

2БЪЛГАРИЯEFSA КОНТАКТЕН ЦЕНТЪР

СЪДЪРЖАНИЕ“ПЛЕНАРНА СЕСИЯ”

Основни проблеми свързани с безопасността на храните, здравето на животните и растенията през 2016 г................................................8

EFSA Scientific Cooperation and Networking Activities............................11

Risk assessment and food safety ..................................................................12

„БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕЛНАТА ВЕРИГА“

Food Contaminants: Risk based sampling - Methods of Sampling and Analysis, The Cyprus experience ..................................... .........................16

The Republic of Macedonia on its way to the EU Building up of the food safety system in cooperation with EFSA ...................................................18

Състояние и опазване на генетичните ресурси на ендемични и застрашени от изчезване видове от българската флора, принадлежащи към род verbascum с предполагаеми лечебни свойства ............................20

Водорасли и гъби като нови храни и хранителни добавки .................22

API–тест на лактобацили, изолирани от най-често консумираните марки българскo киселo млякo ..................................................................23

Рискове при производството на “крафт” пиво ......................................24

Оценка на биологично активни и трансмастни киселини в мастната фракция на краве кисело мляко................................................................25

Био-консервиране на храни и млечно–кисели бактерии: от старите традиции до новите предизвикателства.............................................26

Ролята на микробният фактор за продукция на хистамин в храните ......................................................................................................29

Потенциални рискове при използването на хранителни добавки с водорасли ..............................................................................................33


Промени в състава на овче мляко и съдържането на биологично активни субстанции в мастната фракция през пасищиния период.....35

Xylella fastidiosa - нов фитосанитарен риск за България ...................37

Възникване на нови фитосанитарни рискове за растителното здра-ве - опитът на България............................................................................40

Химичната генетика като подход за подобряване на растежа на растенията чрез модулиране на вътреклетъчния мембранен трафик ...................................................................................................................44

Проучване върху възможността за прилагане на екологично дезинфекциращо средство в хранително-вкусовата промишленост......................................................................................................................45

Изследвания на морски нерибни ресурси в черно море, като икономически ва-жни ресурси..................................................................................................46

Подправяне на български сирена – актуални проучвания и рискове за здравето на потребителите ......................................................................47

“ЕПИЗООТОЛОГИЯ И EПИДЕМИОЛОГИЯ”

Greek Experience on Lumpy Skin Disease ...............................................50

Епизоотологичен надзор, оценка и модел за управле-ние на риска от проникване и разпространение на aфриканска чума по свинете в Р. България ......................................................................................................52

Общи съображения при профилактиката на заболяванията по жи-вотните на Балканския полуостров. Българската позиция по тема-та...................................................................................................................55

Zika virus - възникване, еволюция, патология и перспективи за контрол...................................................................................................................57

Moлекулярно-генетично проучване върху клинични изолати Brucella spp. изолирани от географски отдалечени области по време на взрив от бруцелоза в град Рила през 2015г .......................................................59


Борелиози: малко познати и непознати векторни зооно-зи..................................... .........................................................................60

Ролята на ларвицидните обработки като част от интегрирания пест контрол ............................................................................................61

Заразен нодуларен дерматит (ЗНД) в България - разпространение, хронология на събитията и предприети мерки за контрол .................62

Норовирусите - от полето и фермата до върха на вилицата – заплаха за човешкото здраве..................................................................................65


“ПОСТЕРНА СЕСИЯ”

Молекулярен анализ на генетичните ресурси на centaurea davidovii urum. (asteraceae) .......................................................................................70

Антимикробен потенциал и полезни свойства на млечнокиселта микрофлора на българско зелено сирене ..................................................72

Биоакумулация на тежки метали в тъкани и органи на говедарката (alburnoides bipunktatus bloch) от р. Искър, българия..............................74

Ex vitro adaptation of in vitro cultures of the Balkan endemic species Stachys thracica Davidov..........................................................................75

Влияние на тежкометалния стрес върху пигментния състав на грах в коинкубационната система Pisum/Scenedesmus.......................................76

Анализ на съдържанието на етилен тиоуреа, канцерогенен метаболит на пестицида манкоцеб, в продукти от дъгова пъстърва, отглеждана в условия на допустимата според европейското законодателство норма .......................................................................................................78

Ефект на витамин Е в дажбата при прасета върху мастнокиселинния профил на месото по време на съхранение .............................................80

Биологичен ефект от добавка на селен при храненето на овце, отглеждани в ендемични планински региони на средните Родопи върху съдържанието на селен в млякото и млечните продукти...............................................................................................................81

Еко-физиологичен метод за изследване на реакцията на салатата (Lactuca sativa L.) var. romana и var. capitatа към абиотични стрес фак-тори ............................................................................................................82

Влияние на абиотични стрес фактори при проява на гъбни патогени по салатата (Lactuca sativa L.) var. romana и var. capitatа в Софийското поле ...............................................................................................................83

ДДТ в храните и до днес- мит или реалност?..........................................84


Хранителна стойност на основните фуражи в България – актуални данни и научно становище......................................................................85

Неутрофили и съотношението неутрофили-лимфоцити в кръв за оцен-ка на токсичността на хранителни добавки като евтин и надежден метод ...........................................................................................................86

Осигуряване на безопасността на стерилизирани хранителни продукти чрез адекватни производствени програми за самоконтрол...............................................................................................................87

Практически насоки за схемите за определяне срока на минимална трай-ност или срока на годност при производството на млечни продукти ..88

Защо се нуждаем от кобалт и витамин Б12? .....................................89

Предизвикателствата на кадмия...........................................................91

Ефект на витамин е в дажбата при прасета върху мастнокиселинния профил на месото по време на съхранение.............................................92

ДНК баркод анализ на дрожди изолирани от български храни ..............93.

Интегрираният контрол на гризачи като елемент от системите за безопасност на храните .........................................................................94

Гладиолът-алтернативна култура на зеленчуци в стоманено-стъклена оранжерия..............................................................................95

Болести по пчелите, подлежащи на обявяване .......................................96

Ефект на витамин е в дажбата при прасета върху мастнокиселинния профил на месото по време на съхранение.............................................92

ДНК баркод анализ на дрожди изолирани от български храни ........93

Интегрираният контрол на гризачи като елемент от системите за безопасност на храните .........................................................................94


Растителните масла като зелени пестициди – потенциална въз-можност за борба срещу болести и неприятели при краставици отглеждани в .........................................................................................98

Система за бързо предупреждение за храните и фуражите (RASFF).......................................................................................................................99

Остарелите пестициди – причини, последствия и мерки за решаване на проблема ..............................................................................................100

Векторно предавани болести и ролята на околната среда за поява на нововъзникващи рискове........................................................................101

Биологичното земеделие – фактор за опазване на околната сре-да............................................................................................................102


ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ СВЪРЗАНИ С БЕЗОПАСНОСТТА НА ХРАНИТЕ, ЗДРАВЕТО НА ЖИВОТНИТЕ И РАСТЕНИЯТА

ПРЕЗ 2016 Г.

Бойко Ликов, Георги Георгиев, Илиян Костов, Янко Иванов, Снежана Тодорова, Ирена Богоева, Светослав Стоев, Антония

Димитрова, Емил Симеонов, Надежда Сертова, Георги Балджиев

Център за оценка на риска по хранителната верига към Министерство на земеделието и храните

РЕЗЮМЕ

Заразният нодуларен дерматит е шестата особено опасна инфекция по животните проникнала в България за периода 2011- 2016 след шапа по двукопитните животни, шарката по овцете и козите, бруцелозата по овцете и козите, високопатогенната инфлуенца по птиците и синия език. Бруцелозата и инфлуенцата са и зоонози. Такава усложнена епизоотична обстановка не е установявана в България през последните 20 години. От проникването си в Турция през август 2013 г (границата със Сирия), за по-малко от 3 години ЗНД се разпространи в западна посока на около 2 000 км като проникна последователно в Гърция (2.8.2015), България (12.4.2016), Македония (20.4.2016), Сърбия (4.6.2016), Косово (14.6.2016) и Черна Гора (12 7.2016). Това бързо разпространение се обяснява с векторния механизъм на предаване, в който участват всички видове насекоми. От 12.4. до 1.8.2016 у нас са регистрирани 217 епизоотични огнища, в които са унищожени близо 2800 говеда, което е около 0,4% от поголовието. До 15 юли всички говеда в България бяха ваксинирани и постепенно епизоотията бе овладяна. На проведената на 8 и 9 септември министерска конференция на засегнатите и застрашените от ЗНД страни, ЕК, ЕФСА и ОИЕ бе подчертано, че най-ефективен метод за контрол на инфекцията е унищожаването на говедата с клинични признаци, масова ваксинация, прилагане на репеленти и контрол върху движението. Един месец след извършване на ваксинацията може да се провежда частичен стемпинг аут. Ваксинацията е най-


ефективна, когато е масова и се прави преди проникване на вируса в даден регион или страна. През 2016г. продължи разпространението на африканска чума по свинете в Литва, Латвия, Естония, Полша, Украйна и РФ. Регистрирано е второто огнище на АЧС в Полша в голямо свиневъдно стопанство. Всички предишни огнища са в малки ферми от т.н. „заден двор“. През 2016 в Естония има 128 огнища , в Латвия -154 и в Литва – 90 при диви свине. В тези страни продължава и разпространението на инфекцията при домашните свине. Аналогична е картината за Украйна. Все по-близо до границите и с Румъния и Молдова се регистрират огнища при домашни и диви свине. Най-сериозен епидемиологичен проблем в Света през 2016г. бе голямата епидемия на Зика вирусната инфекция, обхванала 62 страни и територии по всички континенти. Първичен резервоар на вируса са някои видове маймуни в Африка. Единични случаи са регистрирани в няколко европейски страни. За Европа тази инфекция се счита за биологичен риск. Няколко десетки епизоотични огнища на син език серотип 8 са установени във Франция, а от серотип 1 и серотип 4 в Испания и Италия. На Балканския полуостров не са установени случаи на син език. Във Франция са установени стотици случаи на заразени хора с хепатит Е като източник на вируса са термично непреработено краве мляко и сурови продукти от свинско месо. В Италия продължава разпространението на малкият кошерен бръмбар. При материалите в контакт с храни проблем представляват процесите, които водят до миграция на вредни метали при нагряване, миене и съхранение- хром, никел, кадмий, манган. Извършват се проучвания на изделията на база меламин-формалдехидни смоли и пластмаси. По отношение на генетично модифицираните организми продължават обсъжданията за промяна на Регламент (EО) № 1829/2003 за възможността страните членки да ограничават или забраняват употребата на генетично модифицирани храни и фуражи на своя територия. Чрез примо моделът е направена оценка на острия и хроничен риск за консуматора от пестицида хлорпирифос във фуражи. Във Франция и Германия се извършва анализ доколко забраната за използване на неоникотиноиди се е отразила върху здравословното състояние на пчелите. В Южна Европа продължава разпространението на растителният вредител Хyella fascidiosa. В България нараства значението на вредителят по меките плодове дрозофила сузуки. У нас е открит нов вредител,


неустановен досега в Европа – епидофиден акар засягащ пипера и растението годжи бери. В Центъра за оценка на риска бяха изготвени 22 научни становища по важни от които са: анализ на комплексната оценка на млекодобивните стопанства с 50 и повече млечни крави, извършена в изпълнение на Плана за действие на България за укрепване на схемата за тестване на суровото краве мляко за периода 2016-2017г; използване на метода микрофилтрация на суровото краве мляко в млекопреработвателните предприятия; влиянието на технологиите за отглеждане на домашни зайци в клетки върху здравословното им състояние; технически спецификации за базово европейско проучване на норовирус в стриди; непреработени и преработени храни и тяхното влияние върху човешкото здраве. оценка на особеностите при протичане на епизоотичния процес във връзка с мерките за контрол на необходимостта от извършване на спешна ваксинация заразния нодуларен дерматит по говедата; научно становище, относно срещу заразен нодуларен дерматит по говедата (LSD); разпространение на нозематозата по пчелите в България; анализ на проблемите на здравеопазването на животните в България. Рисковете за човешкото здраве при консумацията на палмово масло; научна оценка на резултатите от изпълнението на програмата за контрол и изкореняване на беса в България за периода 2014-2015г.; оценка на зоонозния потенциал на нововъзникващите болести по животните и на риска за общественото здравеопазване; оценка на здравна претенция на адитива креатин в комбинация със силова тренировка и подобряване на мускулната сила; становище за съдържание на пестициди във фуражи над максимално допустимите стойности, определени в Регламент (ЕО) 396/2005, през 2014, 2015 и първото тримесечие на 2016 год. Подготвя се подписването на споразумение за сътрудничество между Центъра за оценка на риска по хранителната верига , ветеринарните факултети в София и Стара Загора от една страна и Центъра за оценка на риска в Берлин и Ветеринарния факултет в Хановер от друга.


EFSA SCIENTIFIC COOPERATION AND NETWORKING AC-TIVITIES

Sérgio Potier RodeiaEuropean Food Safety Authority (EFSA), Parma, Italy

ABSTRACT

EFSA’s Strategy 2020 highlights “Cooperation” as one of the five fundamental key values under which EFSA currently guides its activities. This has been so in the past and is progressively evolving in nature, with Member States playing more and more a leading role on priority setting and steering of activities.This presentation briefly describes the most relevant ongoing and upcom-ing scientific cooperation activities undertaken by EFSA in collaboration with different stakeholders, in particular with Member States. It also high-lights how EFSA supports the European Commission, its main stakeholder, in policy-making decisions and enlargement programmes, contributing to the harmonisation of risk assessment practices at a European and interna-tional scale. The activities of the Advisory Forum and of its Working Groups, as a platform for providing strategic advice to the Executive Director, the visits to Member States of EFSA’s Executive Director and the respective outcomes, the implementation by EFSA of innovative grant and procure-ment activities, including the current Focal Point Agreements and the man-agement of the Article 36 List, are all topics that will be touched upon. Other issues to be addressed are the ongoing and upcoming plans for train-ing in risk assessment, the activities of EFSA’s Scientific Networks, the Instrument for Pre-Accessions countries and the European Neighbourhood Programme, and finally EFSA’s International Scientific cooperation activi-ties. Scientific cooperation must be nurtured and actively pursued to provide useful results and catalyse real change. Sharing information and expertise is the path to impact and to innovation, but we must all engage in this process, as it is the result of a group effort and no single player has the power to make it happen. A key development in our work today is that EFSA is facilitating rather than leading cooperation. We look to our part-ners, our stakeholders, our international peers for guidance and support, to spark debate and innovation. Fostering EU and international cooperation will strengthen EFSA’s role to promote the highest standards of excellence in risk assessment.


RISK ASSESSMENT AND FOOD SAFETY

B.M. Maestroni and A. CannavanFood and Environmental Protection Laboratory, Joint FAO/IAEA Divi-

sion of Nuclear Applications in Food and Agriculture, International Atomic Energy Agency, Vienna, Austria. Email: [email protected]

ABSTRACT

International agencies define food safety as all actions aimed at ensuring that all food is as safe as possible. Food safety policies and ac-tions need to cover the entire food chain, from production to consumption (http://www.who.int/topics/food_safety/en/). Ensuring food safety is a task that every government should undertake using a science-based approach. This includes policies and activities to ensure food safety in the food chain, from production to consumption. Every year, millions of people are ex-posed to physical, chemical or biological hazards deriving from food. These hazards may be due to factors such as abuse and uncontrolled use of agrochemicals, environmental pollutants, use of unauthorized substances, and inappropriate control practices. The increasing globalization of food trade, urbanization, changing consumption patterns, the intensification of agriculture, and new types of production and manufacturing systems are just some of the trends that are having a serious impact on food safety in many countries. The study of the relationship between the presence of a hazard in a food and a health risk is called risk assessment. Risk assessment allows the improvement of food standards and management of food safety through a comprehensive scientific assessment, involving several stakeholders, and using a transparent process. A modern food safety system includes a risk analysis approach that allows a fast response to emergencies and also man-ages focussed interventions to properly deal with rising food safety chal-lenges. Risk analysis has been defined in the Codex Procedural Manual as a process consisting of three components: risk assessment, risk man-agement and risk communication (CAC, 2003. Procedural Manual, 13th Edition). Each of these components plays an essential and complementary role in the risk analysis process. Codex defines risk assessment as a scien-tifically based process consisting of four steps: i) hazard identification; ii) hazard characterization; iii) exposure assessment; and iv) risk characteriza-tion. There is more than one way to perform a food safety risk assessment.


Different models for food safety risk assessment exist and the process will vary according to the type of risk, the model used and the questions to be answered. For residues of pesticides and veterinary drugs in food, the risk assessors determine an acceptable daily intake (ADI). On the basis of the ADI and Good Agricultural Practices, risk managers can set maximum residue levels (MRL) for pesticides and veterinary drugs. To be effective a science-based risk analysis framework should cover food safety legislation, food inspection, laboratory analysis, moni-toring systems for chemical and microbiological contamination of foods, and information, education and communication (http://www.fao.org/do-crep/006/y8705e/y8705e04.htm). In this food control system the role of the laboratory is essential to ensure quality data that can be made available for risk analysis purposes. In the field of analytical techniques and food control mechanisms, the Joint FAO/IAEA Division supports countries in using nuclear-related and complementary technologies to detect and monitor chemical residues and contaminants in food and the environment, thereby assisting in pro-viding data for risk assessment and provision of technical support to risk assessment bodies. Nuclear techniques can be used to advantage in a number of ways in food safety and environmental protection applications. Radiolabelled compounds can be used as radio-tracers to optimize sample preparation, extraction, clean-up and other steps during the development of analyti-cal methods that are used in regulatory programmes for the analysis of residues of pesticides and other contaminants in food and environmental samples. Radiolabelled compounds can assist in improving method perfor-mance characteristics and the estimation of uncertainty associated with the method. Stable isotope-labelled compounds can be used as internal stan-dards to improve the precision and accuracy of analytical methods using mass spectrometry, to meet stringent international or national standards and trading requirements. The real power of nuclear and related techniques is in their application in a package along with complementary, non-nuclear techniques, to provide solutions to complex analytical problems and reli-able data to inform risk assessment bodies for decision making in a policy or regulatory context. In summary, the use of a science-based risk analysis approach will enable governments to develop and implement a range of general improve-ments and interventions tailored to specific risk areas, which will ultimate-ly improve food safety and increase food trade. A pesticide residue risk assessment process will be discussed to demonstrate the importance of a preventative approach to ensure food safety and environmental sustainabil-ity.


„БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕЛНАТА ВЕРИГА“


FOOD CONTAMINANTS: RISK BASED SAMPLING - METHODS OF SAMPLING AND ANALYSIS,

THE CYPRUS EXPERIENCE

Maro Christodoulidou , Eftychia Christou, Demetris Kafouris, Popi Kanari,

Laboratory of FC, State General Laboratory (SGL)-Cyprus. E-mail: [email protected]

ABSTRACT

Chemical contaminants in the food chain is a broad term for any chemical not intentionally added to food but present from many potential sources, such as the environment, food processing and handling, agri-culture ,natural toxins and others. Examples of environmental contami-nants include heavy metals, persistent organic pollutants -dioxins, furans and PCBs. Food processing ( or Industrial) contaminants include acryl-amide, benzene, chloropropanols, ethyl carbamate, furan, nitrosamines, polycyclic aromatic hydrocarbons etc . Agricultural contaminants in-clude, Nitrates and Natural toxins. The most common examples of natural toxins are the mycotoxins, which are produced by mold contamination of certain commodities that include cereals, nuts, fruit and dried fruit, cocoa, spices, oilseeds and milk. Commonly known mycotoxins include aflatox-ins, ochratoxin A, ergot alkaloids, fumonisins, patulin, tricothecenes and zearalenone . Due to this wide range of substances, sampling and sample prepa-ration are crucial operations in the analytical determination of chemical contaminants. Proper sampling will give reliable analytical results repre-sentative of the whole lot. When the contaminant is not homogeneously distributed (e.g., aflatoxin in grains or peanuts), then it is important to fol-low sampling procedures that will yield the most representative results possible. For this reason EU provides specific guidance for the sampling of contaminants as well as their sampling preparation for analysis. Regula-tion (EC) 882/2004 describes the sampling methods and the requirements of the official control laboratories. The official controls should be carried out using appropriate techniques developed for that purpose, including


routine surveillance checks, sampling and the testing of samples based on the hazard analysis and critical control points (HACCP) principles. In Cyprus, Risk based sampling is implemented where the food samples are collected according to the specific sampling plan (based on the relevant EU legislation) and at the critical control points ( import, primary storage, processing and market), based on the prioritization of the risk( toxicity of the substance, consumption frequency, violation rates and EU legislation).Analysis is carried out in the specified National Reference Laboratory of the State General Laboratory, Cyprus. The presentation will cover the implementation of Risk based sam-pling, the methods of sampling and analysis and the results of environmen-tal, agricultural and industrial food contaminants in Cyprus.

Key words: Food contaminants, Risk based sampling, HACCP, EU legislation


THE REPUBLIC OF MACEDONIA ON ITS WAY TO THE EU BUILDING UP OF THE FOOD SAFETY SYSTEM IN

COOPERATION WITH EFSA

Dusica Santa, PhDEFSA Pre-Accession Assistant Coordinator-Macedonia and Focal Point

observer member

ABSTRACT

The food safety is a significant public health issue for the govern-ments around the world. Effective national food control systems are es-sential to protect the health and safety of consumers. In this direction, the risk assessment approach provides an objective scientific basis for deci-sion making in ensuring the safety of the food chain. However, the process of establishment of risk assessment procedures and methodologies might present a challenge that developing countries need to overcome. In February 2008 the Republic of Macedonia started to cooperate with the European Food Safety Authority (EFSA) within the framework of EFSA Pre-Accession Programme entitled: “Preparatory Measures for the Participation of the Candidate Countries and the Potential Candidate Countries in EFSA. The overall objective of the Programme is to promote understanding of EFSA’s work in the Pre Accession Countries, share ex-pertise, create information exchange mechanisms, and involve the national authorities in crisis coordination exercises. Competent Authorities repre-sentatives, scientific and communication experts participated in a number of events organised by the Pre-Accession programme like trainings on risk assessment in different food safety areas, workshops/seminars and study tours to the EU Member States (MSs). During the period from 2011-2014 the total number of organized events for the Republic of Macedonia was 68 with participation of 125 Macedonian food safety experts. Study tours were organised to follow up on the country need to get an overview on national food safety systems from the EU MSs. In particular, these events provided a comprehensive overview of the legal, regulatory and administrative as-pects of national food safety systems in the EU MSs. In the recent years, the food safety issues in the Republic of Macedo-nia have received an increased attention from both the food safety authori-


ties and the consumers. With the aim of establishing an effective national food control system, which is not only necessary to protect consumers, but to also ensure the safety and quality of exported and imported food, the restructuring of the food safety authorities took place. The Food and Veterinary Agency of the Republic of Macedonia (FVA) was established on 1st of January 2011. This institution is the legal successor of former two institutions, the Food Directorate under the Ministry of Health and the Vet-erinary Directorate under the Ministry of Agriculture, Forestry and Water Economy. FVA is an independent Governmental Authority that coordinates all food and feed safety related activities within the Republic of Macedonia and is also responsible for the communication with the EU institutions. FVA is responsible for centralized data collection of risk/hazards related to the food chain in accordance with provisions of the Food Safety Law. The result of the national endeavors and international assistance has largely contributed to the improvement of the food and feed safety in the Republic of Macedonia. This has been continuously noted in the European Commission annual progress reports where, for the year 2015, in the area of food safety, veterinary and phytosanitary policy some level of preparation has been achieved. In addition, some progress was made, particularly related to food safety issues. This progress report also helps the Republic of Macedonia, as a Candidate Country for accession to the European Union, to fulfill the requirements of the EU food safety legisla-tion and to better prepare for the very accession. In the next period, the country should increase the administrative capacities, in particular of inspection services and laboratories, as well as the risk assessment capacity. In addition, in order to reach the EU stan-dards, the capacities for data collection and exchange should be improved. Finally, more active involvement of the scientific community in decision making process should be encouraged. The successful cooperation with EFSA and continuation of the Pre-Acession Programme for capacity building will cer-tainly provide an additional opportunity for improvement of the national food safety system and protection of con-sumers in general.


СЪСТОЯНИЕ И ОПАЗВАНЕ НА ГЕНЕТИЧНИТЕ РЕСУРСИ НА ЕНДЕМИЧНИ И ЗАСТРАШЕНИ ОТ ИЗЧЕЗВАНЕ ВИДОВЕ

ОТ БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА, ПРИНАДЛЕЖАЩИ КЪМ РОД VERBASCUM С ПРЕДПОЛАГАЕМИ ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

д-р Галя Петрова1*, д-р Стефан Петров2, проф. д-р Светлана Банчева3

1.Институт по физиология на растенията и генетика - БАН2.Институт по молекулярна биология - БАН

3.Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН*E-mail:[email protected]

Съществена част от биоресурсите на нашата планета се състои от лечебни растения с огромно етноботаническо и икономическо значение. Биоразнообразието представлява фундамент за човешкото здраве и важен източник на ресурси за традиционната и модерната медицина. Растителното богатство на територията на България е забележително, като приблизително 12% от видовете в Българската флора са национални или балкански ендемити и около 19% притежават фармацевтична стойност. Днес, много от медицинските растения са застрашени от изчезване поради интензивни процеси на генетична ерозия. Настоящето изследване има за цел да бъде направена оценка на естествените популации на три редки растителни вида с предполагаеми лечебни свойства, принадлежащи към един от най-богатите на ендемити родове у нас, род Verbascum (Verbas-cum tzar-borisii, Verbascum davidoffii и Verbascum аnisophyllum). Техните популации заемат много ограничена площ и са с критично ниска численост, основна причина за което се явяват биологичните особености на тези видове, както и типичните за тях не особено ефективни размножителни и възобновителни процеси. Тези фактори, заедно със съществуващите или потенциалните заплахи от антропогенен характер, определят посочените три вида като едни от най-застрашените от изчезване в българската флора. Следователно, оценката на наличните генетични ресурси на техните популации се явява важна и необходима стъпка в дейностите по тяхното опазване.


С помощта на молекулярни анализи бяха предприети дейности за охарактеризиране на генетичното разнообразие на съществуващите днес популации на тези видове в България. Направената оценка предоставя за първи път важна информация на генетична основа, която показва, че наред с екосистемния контрол са наложителни спешни мерки за опазване на тези застрашени от изчезване видове и ефективно оползотворяване на техните налични генетични ресурси за медицински и други цели.


ВОДОРАСЛИ И ГЪБИ КАТО НОВИ ХРАНИ И ХРАНИТЕЛНИ ДОБАВКИ

гл. ас. д-р Благой Ангелов Узунов, проф. дбн Майя Петрова Стойнева-Гертнер

Катедра по ботаника, Биологически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“,

Тел.: 02/8167234, e-mail: [email protected];Тел.: 02/8167350, [email protected]

РЕЗЮМЕ

Хранителни навиците и моделите на хранене на много хора в България са коренно променени поради глобализацията. Отскоро в страната стават лесно достъпни нови храни и хранителни добавки и потреблението им се увеличава значително. Сред тях се появиха и много различни видове водорасли и гъби с важна роля за човешкия живот. Те се внасят в България предимно от Азия, но сега някои от тях успешно се отглеждат в страната и се използват като нова здравословна храна на съвременния човек. Водорасловите и гъбните храни и хранителни добавки предлагат различен и екзотичен вкус, а в същото време имат мощен лечебен ефект. Поради това в настоящия доклад се представят данни за използването на водораслите и гъбите като храна в България.


API–ТЕСТ НА ЛАКТОБАЦИЛИ, ИЗОЛИРАНИ ОТ НАЙ-ЧЕСТО КОНСУМИРАНИТЕ МАРКИ

БЪЛГАРСКO КИСЕЛO МЛЯКO

Галина Сачанска, Дафина ИлинДепартамент Природни науки, Нов български университет

Млечно-киселите бактерии са утвърдени пробиотици. Те повлияват положително имунната система и синтезират важни за човешкото здраве витамини. Освен това те имат подчертана антибактериална и притивогъбична активност. Поради свойството им да синтезират редица ензими, отговорни за деградацията на токсични вещества киселото мляко, което те ферментират е известно като „храна на дълголетниците“. Обект на нашето изследване бяха 6 марки българско кисело мляко, което се предлага на българския пазар - “Верея”, “На баба”, “Елена”, “LB”, “Пършевица” и “Родопея”. Лацтобацилите, изолирани от проби от посочените кисели млека бяха изследвани чрез API 50 CH кит (Biomerieux, Франция) за тяхната биохимична активност. Бактериалните култури бяха изолирани върху MRS среда, обогатена с обезмаслено мляко. Анализът включваше доказване разграждането на 50 различни метаболити от микроорганизмите: глицерол, еритрол, D- и L-арабиноза, D-рибоза, D- и L-ксилоза, D-адонитол, метил-бета-D-ксилопиранозид, D-галактоза, D-глюкоза, D-фруктоза, D-маноза, D-сорбоза, L-рамноза, дулцитол, инозитол, D-манитол, D-сорбитол, метил-алфа D-манопиранозид, метил-алфа D-глюкопиранозид, N-ацетил , амигдалин, арбутин, ескулин/железен цитрат, салицин, D-целобиоза, D-малтоза, D-лактоза, D-мелибиоза, D-захароза, D-трехалоза, инулин, D-мелицитоза, D-рафиноза, нишесте, гликоген, ксилитол, гентиобиоза, D-тураноза, D-ликсоза, D-тагатоза, D- и L-фукоза, D- и L-арабитол, калиев глюконат, калиев 2-кетоглутарат, калиев 2-кетоглутарат рибоза. Нашите резултати показаха, че изолираните лактобацили разграждат 4 метаболита - D-глюкоза, D-фруктоза, D-маноза and D-лактоза и спадат към Lactobacillus bulgaricus ssp. delbrueckii.

Ключови думи: лактобацили, API-тест, фабрично произведено кисело мляко

Благодарности: Изследването е финансирано от ФБО, НБУ


РИСКОВЕ ПРИ ПРОИЗВОДСТВОТО НА “КРАФТ” ПИВО

Силвия Милева, Сергей ИвановИнститут по криобиология и хранителни технологии

РЕЗЮМЕ

“Крафт” бирите представляват производство на домашно пиво от любители и микро- и минипивоварни. Често в България подобно пиво се нарича “живо”, като използването на термина ще бъде дискутиран в настоящата презентация. Съгласно действащото законодателство към тези категории пиво се причислява продукцията на пивоварни с капацитет под 10 000 хектолитра годишно, както и направената за собствена консумация такава в домашни условия. През последните години това пивоварене придобива все повече популярност. Много малки производители вече предлагат продукцията си за разпостранение чрез магазини и/или най-често по интернет. Обикновенно те рекламират пивото си като алтернатива на “индустриалното”. Тази тенденция обаче крие и рискове за консуматорите на крафт бирите. В настоящата презентация ще бъдат описани рисковете при производството на подобно пиво. Ще бъдат представени и дискутирани резултати от микробиологични и химични изпитвания на крафт бири и направени препоръки за повишаване на безопасността на тези продукти.

Ключови думи: “Крафт” бира, “живо” пиво, минипивоварни


ОЦЕНКА НА БИОЛОГИЧНО АКТИВНИ И ТРАНСМАСТНИ КИСЕЛИНИ В МАСТНАТА ФРАКЦИЯ НА

КРАВЕ КИСЕЛО МЛЯКО

гл. ас. д-р. Силвия Иванова1*, проф. дбн Любомир Ангелов1, доц. д-р. Цонка Оджакова2, гл. ас. д-р. Димитър Гаджев2

1.Институт по криобиология и хранителни технологии, София 1407, бул. „Черни връх“ 53, [email protected]

2.Опитна станция по животновъдство и земеделие- Смолян, Смолян 4700, ул. „Невястата“ 35

РЕЗЮМЕ

Естествените източници на транс- изомерите на мастни киселини e преди всичко млечната мазнина и други мазнини от животински произход. Изследването е проведено с кисело мляко с масленост 2, 3 и 4,5% за определяне на съдържанието на билогично активни и транс мастни киселини и качествената оценка на мастната фракция. Киселото мляко с масленост 4,5% е с най-високо съдържание на НМК- 3,13 g/ 100g продукт, МНМК- 1,18 g/ 100g продукт, ПНМК-0,15 g/ 100g продукт, олеинова-0,98 g/ 100g продукт, линолова-0,08 g/ 100g продукт, транс мастни киселини- 0,14 g/ 100g продукт, CLA-0,03 g/ 100g продукт, докато 2% кисело мляко е най-бедно на биологично активни мастни киселини- олеинова киселина- 0,43 g/ 100g продукт, линолова- 0,04 g/ 100g продукт, транс мастникиселини- 0,09 g/ 100g продукт, CLA-0,01 g/ 100g продукт. Липидният превантивен скор, атерогенен и тромбогенен индекс са най-високи при 4,5% кисело мляко – 9,50 g/ 100g продукт, 3,02 и 2,82. Изследваните кисели млека се характеризират като хранителен продукт с ниско съдържание на транс мастни киселини - 0,06 до 0,14 g/ 100g продукт и ниско съдържание на наситени мастни киселини при киселото мляко с 2% масленост- 1,45.Ключови думи: кисело мляко, транс мастни киселини, CLA


БИО-КОНСЕРВИРАНЕ НА ХРАНИ И МЛЕЧНО–КИСЕЛИ БАКТЕРИИ: ОТ СТАРИТЕ ТРАДИЦИИ ДО НОВИТЕ

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

доц. д-р Светла Данова, дбн1*,E-mail: [email protected]

Вероника Немска2, Лили Добрева1, Росица Тропчева1, Миглена Ангелова3

1.Институт по микробиология „Стефан Ангелов“, БАН, София 2.Факултет по химично и системно инженерство, ХТМУ, София

3.Институт по Молекулярна биология “Румен Цанев“, БАН, София

РЕЗЮМЕ Mлечно-киселитe бактерии (МКБ) са активни участници в хранителната верига на модерния човек и неговите предшественици. По пътя на традицията и практиката те от векове са доказани, като природен и екологичен начин за запазване на храни и фуражи. Използвани са били, дълго преди да се знае за съществуването на бактериите въобще. МКБ са ключов фактор в различни ферментационни процеси и употребата им непрекъснато нараства, включвайки редица основни храни и фуражи (Ross, Morgan & Hill, 2002). През 20-ти век стана ясно, че млечно-киселите бактерии са отговорни за ферментацията и чрез нея за (био) протективния ефект, прилаган в много хранителни процеси. Био-консервирането означава удължен срок на годност и подобрена безопасност на храните, постигнати с естествена или добавена протективна микрофлора и/или техни антимикробни продукти. Днес МКБ са в основата на разнообразието от здравословни и полезни продукти, част от разрастващия се пазар на т. нар. функционални храни. Полезните им свойства се дължат на натрупване на биологично-активни компоненти в реултат на ферментационния процес. Благодарение на уникалната им метаболитна активност те могат да помогнат за запазване на храна, както и за намаляване риска от хранително-асоциирани заболявания. В същото време, млечнокисели бактерии са били част от хранителния режим на човека от древни


времена, следователно може да се твърди, че са напълно безопасни да се консумират и особено полезни за био-консервиране на храни и фуражи. Млечни киселите продукти са добър пример за естествено-защитени продукти. Отговорност на микробиолозите е да характеризират тяхната протективна микрофлора и продуцираните защитни метаболити за да открият механизмите на био-протективно действие. С тази цел в лабораторията за "МКБ и пробиотици" в Института по микробиология „Стефан Ангелов“, БАН се изследват различни домашно-приготвени млечни продукти. Те са събрани от екологични чисти райони, със запазени традиции за направата им. Характеризирана е млечно-киселата микрофлора на множество проби от кисело мляко, бяло саламурено сирене и катък. Доказано е присъствие на лактобацили с широк спектър на антагонистична активност срещу микроорганизми-развалящи храните и хранителни патогени. Охарактеризирани са активни щамове от бяло саламурено сирене (Georgieva R. et al. 2008, Георгиева Р. 2010, Докторска дисертация), катък (Tropcheva R., 2013, Докторска дисертация) и кисело мляко (Koleva et al. 2008). Те са част от аутохтонната микрофлора на тези апетитни и естествено консервирани храни (Dan-ova S. et al. 2012). Тяхното био-протективно действие е доказано в in vitro and in situ модели на нови ферментирали млечни продукти (Данова С., 2015, DSc дисертация). Като критерий за предварителен подбор на активни щамове служат резултатите от in vitro тестовете за инхибиране на растежа на Escherichia coli, Bacillus subtilis, Listeria innocua F, Enterococcus faecalis, Yersinia enterocolitica, В резултат са подбрани бактериоциногенни лактобацили и е характеризиран техния механизъм на действие. Най-обещаващи резултати са получени in situ във ферментирали млека, за времето на съхранение -28 дни при 4°С. Избраните български щамове положително повлияват сетивните свойства на получените кисели млека (Tropcheva et al. 2014) и да инхибира растежа на Enterobacter aerogenes ATCC13048, Salmonella еnteritidis ATCC13076, Staphylococcus aureus ATCC12600. Два щама Lactobacillus plantarum сa приложени успешно като пробиотични добавки в нова функционална формула на пастетно сирене (Georgieva R. et al. 2009). Най-обещаващи резултати са


получени с група щамове, изолирани от катък. Доказан е широк спектър на антимикотично действие на четири щама L. brevis KR срещу тест-култури представители на канцерогенни, генотоксични, алергенни и развалящи храната микромицети от родовете Aspergillus, Fusarium, Penicillium и Trichoderma се оценява. Щамовете Lactobacillus brevis KR КR3, KR4 и KR51 напълно потискат растежа на Penicillium claviforme, Aspergillus awamori и Aspergillus niger. По отношение на Aspergillus fla-vus и Trichoderma viride, се наблюдава по-слаба и но щам-специфични инхибиторна активност. Вероятно те потискат развитието на плесени, по механизми основани на конкуренция за пространство и хранителни вещества като цяло комбинирани с производството на антимикотични метаболити. Активните метаболити, произведени по време на ферментацията са млечна и фенил-млечна киселина, в комбинация с температурно-стабилна бактериоцин-подобна субстанция. Нашите лабораторни тестове показаха ефективен протективен ефект при кисело мляко срещу Asp. flavus за срок от 45 дни, съхранение при 4°С. Противогъбичната/антибактериалната активност на охарактеризираните Lactobacillus щамове от българските традиционни млечни продукти е обещаващ предимство и предпоставка за включването им в различни хранителни технологии като био-протективни агенти срещу плесени и хранителни патогени. Прилагането им като стартерни култури/добавки би могло да бъде нов подход за био-консервиране, който е необходим за световния пазар на здравословни храни и функционални продукти.

Ключови думи: Хранителна безопасност

Млечно-кисели бактерии;

бактериоцини, био-консервиране.


РОЛЯТА НА МИКРОБНИЯТ ФАКТОР ЗА ПРОДУКЦИЯ НА ХИСТАМИН В ХРАНИТЕ

Проф.д-р Йордан Гогов1, гл. ас. д-р Гергана Крумова-Вълчева2

1.Българска асоциация на акредитираните лаборатории за изследвания и диагностика

2.Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт

РЕЗЮМЕ

Сред биогенните амини в храните водещо място заема хистамина. Високата устойчивост на тези амини при технологичната обработка на храните представлява реален здравен риск за консуматора. Проучванията на експертите върху хистамина са мотивирани преди всичко от регистрираните многобройни случаи на хранителни интоксикации след консумация на рискови храни в определени региони на света. Интензивната международна търговия с рибни, месни и млечни продукти дава възможност за разпространение на опасни храни, съдържащи високи количества хистамин по цялата хранителна верига. Съществуващата база данни за оценка на риска и съдържанието на хистамин в храните е недостатъчна. Ограничена е информацията, относно токсичният ефект, дозата за отговор и реалното съдържание на хистамин в основните групи рискови храни, предлагани на пазара Химичната структура на хистамина и неговото биологично действие върху човешкият организъм са обект на изследвания през годините в редица експериментални научноизследователски лаборатории. Установено е, че биогенните амини, в т.ч. и хистамина, участват в естествените физиологични процеси, протичащи в организма на човека и животните. Хистаминът се явява като невротрансмитер, който има активно участие във възпалителните и алергични реакции на организма и се съхранява в имунокомпетентните клетки /мастоцити/. Същият има отношение и към клетъчният растеж. На практика основното постъпление на хистамин се реализира чрез


храни /рибни, месни, млечни и др./, съдържащи различни негови концентрации. Най-често това са храни претърпели процес на микробна ферментация. Наред с хистамина в тези храни се откриват и други биогенни амини, образувани при микробният метаболизъм – тирамин, кадаверин, путресцин, фенилетиламин и др. Ролята на микробният фактор в продукцията на токсични метаболити в храните е доказана безусловно. Известно е, че редица микроорганизми образуват ензими декарбоксилиращи аминокиселините до амини. Количеството и вида на тези съединения се влияе от категорията и състава на съответната храна. Важно значение се отдава на температурата и срока за съхранение на храната, качественият и количествен състав на наличната микрофлора, възможността за бактериален растеж, стойностите на рН, водната активност и др. Проведените научните изследвания върху способността на определени групи микроорганизми да декарбоксилират аминокиселината хистидин свидетелстват, че сред тях се срещат както Грам-положителни, така и Грам-отрицателни бактерии. Високи стойности на хистамин са установени при разграждане на аминокселините от различни представители на родовете Klebsiel-la, Hafnia, Morganella, Pediococcus, Lactobacillus, Leuconostoc, Pho-tobacterium, Pseudomonas, Enterococcus, Staphylococcus, Bacillus и др. Болшинството от тези микроорганизми имат психрофилен или психротрофен характер на растеж. Продължителното съхранение на храните при неподходяща температура в отделните етапи на хранителната верига създава подходящи условия за развитието на наличната микрофлора и възможност за образуване на значителни количества хистамин. Особено рискови в това отношение са недобре охладените рибни суровини, чиято верига на доставки е сложна и трудно се подава на контрол. Като превантивна мярка се препоръчва доброто охлаждане на рибата с лед и студен въздух за потискане синтеза на бактериални протеази и декарбоксилази по време на транспорта и съхранението на продукта. Активността на декарбоксилазите се влияе от динамиката на рН в храната. Установени са два типа влияние на рН, които действат едновременно. При единият тип понижаването на активната киселинност води до инхибиране растежа на микроорганизмите. При другият тип се констатира повишена


ензимна продукция в кисела среда, в т.ч. и на декарбоксилази, като защитен механизъм на микроорганизмите от неблагоприятните условия на средата. Тези противоположни по своето действие механизми взаимно си влияят и крайният резултат се определя от техният баланс. Различно влияние върху хистидин декарбоксилазната активност на отделните видове бактерии оказва и наличието на соли в продукта. Високото съдържание на готварска сол в някои рибни продукти потиска растежа на нехалофилната микрофлора. В същото време халофилните стафилококи и бацили активират продукцията си на декарбоксилази. Изясняването на микробният метаболизъм, свързан с хистамина, изисква разработване на подходящи модели и техники за детекция на микроорганизмите, образуващи хистамин. Опитите с използване на различни хранителни среди са се оказали безуспешни, поради високият процент на фалшиво позитивни и фалшиво негативни резултати. Фенотипната характеристика на потенциалните хистамин-продуценти сред микробната популация е бавен и несигурен подход. Затова все повече специалисти разчитат на молекулярно-биологичните методи при проучване на специфичен ген, кодиращ бактериалната декарбоксилаза и способността да се синтезират определени биогенни амини. Откриването на такива гени чрез PCR-базирани методи ще даде възможност за по-лесно доказване на микроорганизмите, продуценти на хистамин и др. биогенни амини. Наред с положителните страни на тази съвременна техника, като недостатък на РСR метода се посочва, че с него може да се установи определен потенциал за образуване на някои амини, но не и една реална продукция на биологично активни ензими. За преодоляване несъвършенствата на отделните микробиологични подходи се приема за целесъобразно първо да се изолират съответните микроорганизми, а след това да се премине към откриване на специфични гени, свързани с продукцията на хистамин. Специално значение се отдава на РСR-техниката за типизиране и селектиране на щамове микроорганизми, включени в състава на стартерни култури при производството на различни асортименти рибни, месни и млечни продукти с определен срок на зреене. Хигиенното и здравно значение на хистамина се оценява в значителна степен и от факта, че в микробиологичните критерии за храните, заложени в Регламент (EC) №2073/2005 са въведени


специфични норми за безопасност. За сега тези критерии обхващат само риби от 6 семейства /Scombridae, Clupeidae, Engraulidae, Coryphenidae, Pomatomidae и Scombresosidae/, известни с високото си съдържание на аминокиселината хистидин, както и риби от тези семейства, които са претърпели процес на ензимна обработка в саламура. Изследванията доказват, че посочените храни имат приоритетно значение за оценка на здравната им безопасност, свързана с динамиката на образуване и кумулиране на големи количества хистамин. Проучванията върху ролята на микробният фактор в продукцията на хистамин в различни храни дават основание да се приеме, че е налице необходимост от оптимизиране на микробиологичните критерии, както и с разширяване на техният обхват върху други рискови храни /месни и млечни/, заемащи значителен дял от хранителната индустрия в ЕС.


ПОТЕНЦИАЛНИ РИСКОВЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ХРАНИТЕЛНИ ДОБАВКИ С ВОДОРАСЛИ

доц. д-р Пламен Пиларски1, гл. ас. д-р Гергана Маринова1, доц. д-р Ганка Чанева2

1.Лаборатория „Експериментална алгология“, Институт по физиология на растенията и генетика, Българска академия на

науките, София, България2. Катедра „Физиология на растенията“, Биологически факултет,

Софийски университет “Свети Климент Охридски“,

E-mail: [email protected]; [email protected]; [email protected]

РЕЗЮМЕ

Водораслите са ценен източник на хранителни вещества и биологично активни съставки. Вече повече от 50 години хранителните добавки с водорасли под най-различни форми и имена присъстват в асортимента на специализираните магазини по света. Хранителните добавки са вещества с природен или изкуствен произход, които не се използват самостоятелно като храна или като преобладаваща съставка при производството на храни. Те могат да допълнят нормалния хранителен режим и представляват концентрирани източници на полезни вещества. Хранителните добавки, самостоятелно или в комбинация са дозирани под формата на капсули, дражета, таблети, прахове, ампули, сиропи и пр., и се приемат в малки количества. Доказано е, че биомаса от определени видове водорасли като Spirulina sp., Chlorella sp., Scenedesmus sp., Dunaliella salina, Haema-tococcus pluvialis и др., имат положителен ефект върху човешкото здраве, резултат от добре балансирания им биохимичен състав - високо съдържание на белтъци, полизахариди, незаменими мастни киселини, витамини, пигменти, стероли, и редица други биологично активни вещества (Gouveia et al., 2008).


Spirulina се използва за храна от хилядолетия, а Chlorella вече повече от 80 години. Хранителните добавки от тези водорасли са предпочитани - производството им е съответно 5000 и 2000 тона годишно. От друга страна ценни метаболити, получени от водорасловата биомаса, имащи голям физиологичен ефект (астаксантин, β-каротен, омега-3 мастни киселини и др.) се произвеждат в доста по-ограничени мащаби, но са с огромен маркетингов потенциал (Enzing et al, 2014). Това определя водораслите като устойчива суровина за получаване на хранителни добавки. Наред с ползите, употребата на хранителни добавки с микроводорасли може да крие рискове за човешкото здраве. Тези рискове произтичат както от природата на самите водорасли, така и от грешки при производството им. Особено проблемно е използването в хранителни добавки на биомаса от водорасли, които при определени условия могат да продуцират токсини. Такова водорасло е Aphanizomenon flos-aquae (AFA). По тази и други причини трябва да се избягват хранителните добавки от водорасли, събрани в природата. Използването на произвежданите в реактори водорасли също крие някои рискове. Например култивирането в недефинирани хранителни среди може да доведе до натрупване в биомасата на тежки метали, патогенни микроорганизми, както и токсини при развитие на някои нежелани водорасли. Използването на соли на тежки метали, антибиотици и други биоциди за борба с контаминантите при процеса на производство на водорасли със сигурност води до натрупването им в биомасата. Повишената влага в крайния продукт, както и неправилното съхранение на биомасата са не по-малко опасни.За съжаление у нас и в световен мащаб не съществуват надеждни стандарти за качество на водорасловата биомаса и хранителните добавки на нейна основа. Целта на настоящия доклад е да се обобщят и обсъдят някои от най-често срещаните рискове и да се предложат показатели, гарантиращи в максимална степен безопасното използване на хранителни добавки с водораслова биомаса,

Ключови думи: хранителни добавки с водорасли, качествени показатели, рискове, здраве


ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА ОВЧЕ МЛЯКО И СЪДЪРЖАНЕТО НА БИОЛОГИЧНО АКТИВНИ СУБСТАНЦИИ В МАСТНАТА

ФРАКЦИЯ ПРЕЗ ПАСИЩИНИЯ ПЕРИОД

проф. дбн. Любомир Ангелов, доц. д-р Илиана Петрова, д-р Силвия Иванова

Институт по Криобиология и хранителни технологии – София, тел. 0878968728 [email protected]

РЕЗЮМЕ

Представеното проучване е адресирано към нарастващия интерес на пазара за овче мляко и млечни продукти, като естествен източник на eсенциални компоненти: като конюгираната линолова (CLA), ω-3 и ω-6 полиненаситените мастни киселини и вакценова киселина, представени като ефективни субстанции за превенцията на различни заболявания при човека. Настоящата работа е фокусирана върху трансфера на някои органични компоненти (мастни киселини) по хранителната верига "растение-животинска продукция" в ендемичните планинските райони на Родопите. Изследването акцентира върху ролята на храненето и промяната в профила на мастните киселини през време на пасищния период. Режимът на хранене на овцете от породата Родопски цигай с основни хранителни вещества и субстрати чрез пасищната растителност е подложен на голяма промяна в зависимост от геохимичните условия, ботаническо разнообразие, сезона и фенологичния стадий на растенията. Представеното мултидисциплинарно изследване дава нови познания в областта на здравословното хранене на овце отглеждани в планинските региони и динамичните промени на органичните хранителни вещества (наситени и ненаситени мастни киселини) в ливадната растителност по време на пашата. С детайлно картиране на пасищните райони може да се даде оценка за точното разпределение на мастни киселините в ливадната растителност, като важен субстрат за следващата трансформация в животински организъм под формата на биологично активни изомери


- конюгирани мастни киселини (CLA). Важно място в изследването заема подробното проучване на незаменимите мастни киселини, особено техните производни (конюгирана линолова киселина - CLA) в овчето мляко. Динамичните промени от наличните прекурсори в растителността влияят на профила на моно- и полиненаситените мастни киселини в овчето мляко и дават допълнителна информация за изясняване механизма на CLA-синтезата и съдържанието на природните транс мастни киселини в сурово мляко.

Ключови думи: овче мляко, мастни киселини, , CLA- субстанции, транс-, ω-3 и ω-6 мастни киселини


XYLELLA FASTIDIOSA – НОВ ФИТОСАНИТАРЕН РИСК ЗА БЪЛГАРИЯ

Оля Караджова, Марияна Лагинова, Илия Гьонов, Елка Димитрова

Институт по почвознание, агротехнологии и растителна защита; Централна лаборатория по карантина на растенията,

БАБХ, СУ “Св. Климент Охридски”РЕЗЮМЕ

Xylella fastidiosa (Wells et al., 1987) е бактерия, която се развива в ксилема на растенията и се пренася основно със смучещи насекоми от разред Hemiptera. Щамовете на бактерията са ендемични за Америка и причиняват икономически значими заболявания по редица растения: Пиърсова болест по лозата, листни пригори по бадем, бук, дъб, явор, западен чинар, черница, „phony disease” по праскова, цитрусова пъстра хлороза и др. X. fastidiosa е разпространена в Америка (Северна, Централна и Южна), Азия (Индия, Иран, Ливан, и Тайван), Европа (Южна Италия, о-в Корсика и Южна Франция). Извстни са четири подвида на X. fastidiosa - fastidiosa, pauca, mul-tiplex и sandyi, които нападат различни гостоприемници в Северна и Южна Америка. Три от подвидовете са съобщени в Европа. През октомври 2013 X. fastidiosa subsp. pauca е установена за пръв път в Европа (Пулия, Южна Италия) и причинява симптоми на комплексно изсъхване на маслините (Complesso del Disseccamento Rapido dell’Olivo (CoDiRO)). През 2014 - 2015 г. засегнатите от X. fastidiosa площи с маслинови растения са 230 000 дка, като заразата е регистрирана също по Prunus dulcis, Nerium oleander, Myrtus com-munis, Prunus avium, Polygala myrtifolia, Vinca sp. и др. В резултат на изпълниение на решенията на Европейската Комисия от 2014 и 2015 г. в Италия са предприети карантинни мероприятия които включват: унищожаване на 2530 броя растения гостоприемници на X. fastidi-ousa около пътища, канали, зелени пространства; мониторинг на векторите по плевели и диви растения; инсектицидни третирания срещу възрастните вектори; унищожаване на заразени маслинови дървета на площ 10 800 дка; мониторинг, лабораторно тестиране и унищожаване на заразени растения в разсадници. През 2015 г


на остров Корсика, и по-късно в южна Франция (Прованс, Лазурен бряг), е установена X. fastidiosa subsp. multiplex по Polygala myrtifo-lia, Acer pseudoplatanus, Hebe sp., Lavandula spp., Myrtus communis, Prunus cerasifera, Quercus suber, Rosa floribunda и др. През 2016 г. X. fastidiosa subsp. fastidiosa е идентифицирана от единично растение на Nerium oleander в оранжерия за производство на посадъчен материал в Саксония, Германия. X. fastidiosa е съобщена също от Франция, Холандия и Австрия по кафени растения внос от Южна Америка. Растенията Coffea spp. и N. oleander са чувствителни гостоприемници и се заразяват от няколко подвида (fastidiosa, pauca, sandyi) на бактерията. От 2002 г. в България се провеждат обследвания за X. fastidi-osa по лозата – в лозови маточници, насаждения с вносен и местен посадъчен материал. За изпълнение на решение 2014/87 (вкл. допълнение 2014/497) на Европийската комисия, относно мерки за предотвратяване на разпространението на X. fastidiosa в ЕС, от месец юли 2014 г. на територията на страните членки, задължително се провеждат периодични наблюдения върху широк кръг растения-гостоприемници. На страницата на Европейската комисия са представени актуализирани списъци на растения гостоприемници на X. fastidiosa на територията на ЕС. В България наблюдения за X. fastidiosa се извършват в овощни насаждения, лозя, декоративни и горски разсадници, оранжерии, ботанически градини, градински центрове, паркове и зелени площи, и търговски обекти. Обект на наблюдения са и растения гостоприемници с произход трети страни и страни членки на ЕС, като особено внимание се отделя на тези, с произход Италия и Франция. През периода юли 2014 - юни 2016 г. на териоторията на България са извършени 2268 броя визуални инспекции и са тестирани 505 броя проби от растения гостоприемници на X. fastidiosa. Най-голям дял инспекции (20.5%) и тестирания (66.5%) са осъществени при лозя (посадъчен материал и промишлено производство), следвани от тези при овощни (разсадници и градини). Досега X. fastidiosa не е установявана на териториата на страната и във вносен растителен материал. Вектори на X. fastidiosa са цикади (Hemiptera), които се хранят от ксилема на растенията. Въпреки, че отделните щамове на бактерията се пренасят с различни видове цикади, не е установена специфика във взаимоотношенията вектор – патоген. Пренасянето


на X. fastidiosa от цикадите е персистентно и се отличава с това, че не е необходим латентен период. Бактерията не се предава трансстадиално и трансвариално, и се размножава в предното черво на храносмилателната система на векторите (Almeida et al., 2005). Нимфите и възрастните индивиди приемат бактериите чрез хранене в дървесната тъкан на заразено растение и ги пренасят върху здрави растения веднага след приемането. Разпространението на X. fastidi-osa се извършва основно с крилатите възрастни индивиди, поради високата им мобилност. Тъй като бактерията е ограничена до предното черво, броят на бактериалните клетки в цикадите е малък, затова за идентифициране на патогена във векторите е необходимо да се използват чувствителни диагностични методи, включително и молекулярни техники. Досега единственият идентифициран и доказан вектор на X. fastidiosa в Апулия, Италия е цикадата Philaenus spumarius (Saponari et al., 2014). Като потенциални вектори на патогена в Европа се приемат видовете от семействата Cicadellidae, Aphrophoridae и Cercopidae, които са вектори на X. fastidiosa в Америка. Цикадите от семействата Cicadidae и Tibicinidae, също могат да бъдат смятани за потенциални вектори (EFSA, 2015). За да категоризира потенциалните вектори на X. fastidiosa, EFSA (2015) използва следните критерии: брой растения гостоприемници, численост и срещаемост в различни екосистеми. Списъкът на цикадите, които се срещат в България и са потенциални вектори на X. fastidiosa, включва 27 вида от 6 семейства - Cicadellidae, Aphrophoridae, Cercopidae, Cicadidae, Tibicinidae и Membracidae. На основата на критериите на EFSA, потенциалните вектори на X. fastidi-osa в България, са разделени на следните три групи: много вероятни, вероятни и малко вероятни. Видовете Cicadella viridis (Cicadellidae), Aphrophora alni, Lepyronia coleoptrata, Neophilaenus campestris, Philae-nus spumarius (Aphrophoridae) и Stictocephala bisonia (Membracidae) са категоризирани като много вероятни вектори на X. fastidiosa. Както в Италия, от тях най-висок потенциал като вектор има P. spumarius, който е широк полифаг, разпространен е в цялата страна и популациите му достигат висока численост в различни еко и агросистеми.

Ключови думи: Xylella fastidiosa, фитосанитарен риск, вектори, България


ВЪЗНИКВАНЕ НА НОВИ ФИТОСАНИТАРНИ РИСКОВЕ ЗА РАСТИТЕЛНОТО ЗДРАВЕ - ОПИТЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Оля Караджова, Марияна Лагинова, Илия Гьонов, Елка Димитрова

Институт по почвознание, агротехнологии и растителна защита;

Централна лаборатория по карантина на растенията, БАБХ

РЕЗЮМЕ

Фитосанитарните рискове най-често са резултат от установяване на нови вредители по растенията, за които има вероятност да навлязат и да се разпространят в определена територия. Панелът по растително здраве към Европейски орган по безаопасност на храните (EFSA) дефинира следните основни предпоставки за възникващите фитосанитарни рискове: (1) промени при вредителите, векторите, растенията и взаимоотношенията между тях; (2) промени в земеделските и горските практики; (3) промени в търговията, консумацията на храни от растителен произход и използването на земята; (4) климатични промени (EFSA, 2011). На основата на разработката на EFSA, в настоящия материал са представени типични примери за вредители от България, предпоставка за нови фитосанитарни рискове. (1) Вредителите по растенията могат да нанесат значително по-големи щети при завладяване на нови територии, поради промени във вирулентността, агресивността, кръга от гостоприемници, популационната численост и други характерни особености. Появата на по-инвазивни вектори на патогени, води до промяна в съществуващите програми за борба, тъй като явлението е свързано с увеличаване на болестите по растенията. Интродуцираните вредители представляват нови компоненти в трофичните вериги, поради липсата на комплекс от техни естествени врагове и разширяват ареала си на разпространение. Примери за вредители и вектори от нашата страна са видовия комплекс Bemisia tabaci и Tomato yellow leaf curl virus (be-


gomoviruses), Trialeurodes vaporariorum и Tomato infectious chlorosis virus (criniviruses), Frankliniella occidentalis (Thysanoptera: Thripidae) и Tomatto spotted wilt tospvirus (tospviruses), Pepino mosaic virus (Pep-MV) по доматите, цикадата Metcalfa pruinosa (Hemiptera:Flatidae) и чемшировия молец Cydalima perspectalis (Lepidoptera:Crambidae). (2) Промените при земеделските и горските практики често водят до поява на нови и завръщане на стари фитосанитарни проблеми. Монокултурното отглеждане, периодите на сеитбообращенията и културите, включени в тях, и някои техники за обработка на почвата благоприятстват развитието на почвени вредители и патогени. Дадени са примери от България за рака по картофите с причинител гъбата Syn-chytrium endobioticum, картофените цистообразуващи нематоди Glo-bodera pallida и G. rostochiensis (Heteroderidae) и Diabrotica virgifera virgifera (Coleoptera: Chrysomelidae) по царевицата. Увеличаването на площите на култивационните съоръжения способства за настаняването на тропични и субтропични видове като Tuta absoluta (Lepidoptera: Gelechiidae), Bemisia tabaci (Hemiptera: Aleyrodidae) и др. Промяната във видовия и сортовия състав на отглежданите зеленуци провокира появата на почвени патогени като някои специфични форми на Fusari-um oxysporum. Засаждането на екзотични дървесни видове в горите и в парковете води до внасянето на чуждоземни вредители, свързани с тях, като китайския сечко Anoplophora chinensis (Coleoptera:Cerambycidae) по японския клен Acer palmatum в Италия и Холандия. (3) Растенията и растителните продукти са основния път за проникване на нови вредители по растенията, като посадъчният материал заема най-голям дял. Търговията с посадъчен материал от декоративни растения и подправки е причина за внасяне в ЕС и у нас на вредители като B. tabaci, F. occidentalis, Paysandisia archon (Lepi-doptera: Castniidae). Вносът на плодове и зеленчуци не се регулира строго в ЕС, но понякога той също е важен път за проникване на инвазивни вредители в Общността и България. Например T. absoluta е внесена в ЕС от Южна Америка с плодове от домати на клонка, а Drosophila suzukii (Diptera:Drosophilidae) - със заразени плодове от череши от Азия. Въпреки изискванията на международния стандарт за фитосанитарни мерки (ISPM 15) дървеният опаковъчен материал все още представлява път за проникване на боровия нематод Bursaphelen-chus xylophilus и на бръмбара Anoplophora glabripennis (Coleoptera:


Cerambycidae). Нарастващото търсене на нови храни, екзотични или биологични растителни продукти също е причина за фитосанитарни проблеми. Например посадъчен материал от годжи бери за биологично производство, е причината за интродукция на ериофидния акар Aceria kuko (Acari: Eriophyidae) в България през 2016 г. (4) Изменението на климата е ключов фактор за настаняването и разпространението на вредители по растенията в нови области. Естественото разпространение на топлолюбиви вредители и техните вектори може да се разшири на север поради отпадането на климатични бариери. Повишаването на зимните температури ще доведе до разширяване на географския обхват на дъбовата процесионка Thau-metopoea processionea (Lepidoptera:Thaumetopoeidae) в северна Европа. У нас този вид е установен преди повече от 100 години. Някои неприятели ((Ceratitis capitata (Diptera: Tephritidae)) и вектори (F. oc-cidentalis) ще могат да презимуват в България и рано на следващата година да нанасят повреди и да пренасят вируси по растенията. Прогноза и стратегии за управление Предвиждането на фитосанитарните рискове изисква мониторинг на вредителите, анализ на пътища на проникване и на данните от улавяния на вредители при карантинните инспекции. Разработването на модели в т.ч. моделиране на въздействието на изменението на климата върху проникването и/или разпространението на вредители по растенията също спомага за предвиждане на риска. Разработени са CLIMEX модели за възможностите за проникване и настаняване в България на D. suzukii, T. absoluta и F. occidentalis. Основните стратегии за управление на фитосанитарния риск включват: извършване на анализ на риска от вредители (АРВ) преди нов внос на растения и растителни продукти. В някои Европейски страни (Холандия, Германия и Великобритания) първоначално се извършват експресни АРВ и се определят видовете, за които е необходим цялостен анализ; разработване и прилагане на бързи методи за откриване, определяне и мониторинг на вредителите като бързи диагностични китове, индикаторни и преградни растения; степенуване и определяне на приоритетите при наличие на фитосанитарен риск; необходимост от разработване на системи за ранно предупреждение в Европейския съюз. Бързото унищожаване на новите вредители понякога има социално-


икономически и политически аспект (напр борбата с рака по картофите в България); необходимост от разработване и координиране на плановете за работа при извъредни ситуации. Европейската и средиземноморската организация по растителна защита (EPPO) е разработила основните елементи на план за действие при поява на нов фитосанитарен риск. Отделните страни-членки, включително България, също имат такива планове, но е необходима по-добра координация при ръководството и изпълнението на действията при извънредни случаи.

Ключови думи: болести и неприятели по растенията, нови фитосанитарни рискове, растително здраве, България


ХИМИЧНАТА ГЕНЕТИКА КАТО ПОДХОД ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА РАСТЕЖА НА РАСТЕНИЯТА ЧРЕЗ МОДУЛИРАНЕ НА

ВЪТРЕКЛЕТЪЧНИЯ МЕМБРАНЕН ТРАФИК

Кирил Мишев Институт по физиология на растенията и генетика

РЕЗЮМЕ Растителните организми се характеризират с многообразие от сигнални пътища и механизми за фина регулация на развитието и за приспособяване към стресовите условия на средата. Процесът на адаптация към околната среда е свързан с постоянен трафик на макромолекули от клетъчната повърхност към вътрешността на клетката и обратно, който се осъществява с помощта на система от мембранно-ограничени компартменти. Процесите на ендо- и екзоцитоза регулират разпределението на множество хормонални рецептори по плазмената мембрана, участващи в регулацията на растежа и развитието на растенията. За изучаване на функционалната взаимовръзка между вътреклетъчния мембранен трафик и фитохормоналните вериги за сигнална трансдукция могат успешно да се използват нискомолекулни химични съединения, идентифицирани в хода на широкомащабно скриниране на комбинаторни химични библиотеки. Ключово предимство на този подход при анализирането на комплексни и силно динамични биологични процеси, какъвто е ендомембранният трафик, е огромното разнообразие от химични структури, които могат да бъдат използвани за обратимо и доза-зависимо повлияване на функциите на растителните белтъци. Изясняването на специфичността и механизмите на действие на новооткритите химични регулатори на клетъчно ниво е свързано с прилагането на методи от областта на биохимията и молекулярната генетика. В дългосрочна перспектива, получените резултати могат да бъдат използвани за разработването на нови биотехнологични подходи за модулиране на вътреклетъчния трафик на фитохормонални рецептори с цел подобряване на растежните показатели на растенията като част от хранителната верига и за подобряване на качеството на живот.Ключови думи: химична генетика, комбинаторни химични библиотеки, фитохормонални рецептори, вътреклетъчен мембранен трафик


ПРОУЧВАНЕ ВЪРХУ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЕКОЛОГИЧНО ДЕЗИНФЕКЦИРАЩО СРЕДСТВО В

ХРАНИТЕЛНО-ВКУСОВАТА ПРОМИШЛЕНОСТ

гл. асистент Милена Николова1, Стоил Караджов2, гл. асистент Светлана Йорданова1, Ирена Христоскова1

1 .Национален център по заразни и паразитни болести, София; тел.: 02 9310713 вътр. 216; [email protected]

2 .Дружество „Активирани води“

РЕЗЮМЕ

В лабораторни условия е изпитан екологичен дезинфекциращ продукт (анолит), произведен чрез електрохимично активиране на 0,5% воден разтвор на NaCl. За целта на производството е използвано високотехнологично съоръжение „СТЕЛ 6м 11“. Непосредствено след получаването на анолита, са установени неговите основни параметри: рН, концентрация на активен хлор и окислително-редукционен потенциал (ОРП). Произведеният анолит е изпитан за наличие на бактерицидна активност по БДС EN 1040:2006. С оглед на възможността за по-продължителното му използване в практиката, дезинфекциращата му ефективност е проследена в продължение на 6 месеца. Получените резултати определят изследвания от нас анолит, като надеждно средство за дезинфекция, без странични ефекти, при приложението му в ХВП.

Ключови думи: анолит, дезинфекция, бактерицидна активност


ИЗСЛЕДВАНИЯ НА МОРСКИ НЕРИБНИ РЕСУРСИ В ЧЕРНО МОРЕ, КАТО ИКОНОМИЧЕСКИ ВАЖНИ РЕСУРСИ

Елица Петрова – ПавловаИнститут по рибни ресурси ,

Варна, 9000, бул. „Приморски”, 4, п.к. 72

РЕЗЮМЕ Устойчивото управление и използване на водните ресурси заема централно място в изпълнение на дългосрочната стратегия "Син растеж" (Blue Growth) в условията на икономическите дейности в моретата и океаните. Акцент е вземане на решения и предприемане на действия чрез обединяване усилията на всички заинтересувани организации и институции. Редукцията на рибните популации в последните години насочват вниманието на риболовните фирми към улов на други видове морски ресурси с икономическо значение. Уловите задоволяват местния пазар и увеличават експортната листа от морски живи ресурси. В настоящата статия са представени резултати от изследвания на Институт по рибни ресурси - Варна върху някои нерибни морски ресурси пред българския бряг на Черно море, като Mytilus gallopro-vincialis и Rapana venosa. Освен екологична роля на тези мекотели, те се използват и като хранителен ресурс. Получените данни дават информация за разпространението, биологичните характеристики и запасите на двата вида, както и насоки за извеждане на адекватни мерки за управлението им.

Ключови думи: Черно море, нерибни морски ресурси, биологични характеристики


ПОДПРАВЯНЕ НА БЪЛГАРСКИ СИРЕНА – АКТУАЛНИ ПРОУЧВАНИЯ И РИСКОВЕ ЗА ЗДРАВЕТО НА

ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

Сергей Иванов1, Жечко Димитров2, Алексей Василев3, Боян Тодоров3, Богомил Николов4

1.Център по Биология на Храните ЕООД, София, България2.Ел Би Булгарикум ЕАД, София, България

3.Факултет по Химия и Фармация, СУ, София, България4.Активни потребители, София, България

Млечните продукти са класически натурални храни от животински произход, използвани от хората от хилядолетия. За България бялото саламурено сирене е лицето на националната хранително-вкусова индустрия. При спазване на утвърдените технологии за производство и съхраняване сиренето е висококачествена и напълно безопасна за потребителите храна. За съжаление, през последните години са появиха възможности за подправяне и фалшификации на този класически продукт. Подобни практики представляват не само търговска измама, но и водят до сериозни рискове за здравето на потребителите. В настоящият доклад са обобщени и показани основните похвати за фалшифициране на саламурено сирене. Дискутирани са измененията в свойствата, получени в резултат от подправянето, както и последствията от гледна точка на безопасността и ефектите върху потребителите. Представен е нашият методичен опит и препоръки за откриване на фалшифицирани млечни продукти. Всички резултати и изводи в доклада се базират върху собствени анализи на сирене от търговската мрежа. Част от тези проучвания ще бъдат използвани като нагледен материал в презентацията.

Ключови думи: млечни продукти, саламурено сирене, подправяне на храни


„ЕПИЗООТОЛОГИЯ И ЕПИДЕМИОЛОГИЯ“


GREEK EXPERIENCE ON LUMPY SKIN DISEASE

S-E Antoniou1 , C.Dile2, Th. Alexandropoulos3

1. Sotiria-Eleni Antoniou DVM, MSc, Head of Department of Infectious and Parasitic Disease, Animal Health Directorate, Hellenic Ministry of Rural Development and Food, Athens, Greece, [email protected]

2. Chrysoula Dile DVM, MSc, Director of Animal Health Director-ate, Hellenic Ministry of Rural Development and Food, Athens, Greece,

[email protected]

3. Thomas Alexandropoulos DVM, MSc, Director of Directorate General of Sustainable Development and Veterinary Medicine, Hellenic Ministry of Rural Development and Food, Athens, Greece, thalexandropoulos@

minagric.gr

Lumpy Skin Disease (LSD) is an infectious viral disease of cattle, caused by lumpy skin disease virus (LSDV), genus Capripoxvirus, fam-ily Poxviridae, with serious economic impact. It is characterized by fe-ver, nodules on the skin, mucous and internal organs, nasal and ophthalmic discharge, salivation, lameness, depression, inappetence and sometimes deaths. LSD was considered as en “exotic” disease for the European Union up until 20 of August 2015 when two (2) outbreaks were confirmed in Southern East Greece in Region of East Macedonia and Thrace close to the borders with Turkey. Since 20 of August until the end of December 2015, LSD was distributed westwards from the area of Thrace (Evros), to the area of Central Macedonia (Chalkidiki, Thessaloniki), involving 7 Re-gional Units, among them Limnos island and counting 117 outbreaks. Policy against the disease based on measures included in Directive 92/119 EC and National Contingency Plan especially: animal’s movement restriction, total stamping out of affected herds and emergency compulsory vaccination of all susceptible species with homologous live attenuated vi-rus vaccines. After an interval of 4 months without outbreaks and while vaccina-


tion was in progress, in April 2016 the disease reemerged in the Regional Unit of Serres in Central Macedonia where vaccination coverage was low and the epizootic is still continuing. In meanwhile the disease was spread the north to other Balkan Countries like Bulgaria, F.Y.R.O.M., Servia, Albania, and Montenegro. Preliminary conclusions of the disease indicate that: a) vaccination is an effective measure against the disease, b) stamping out policy should be reconsidered c)the scientific uncertainties identified need research d) there is need for data basis and application to facilitate the collection and the analysis of epidemiological data for further investigation e) coopera-tion among countries is essential to fight against transboundary diseases f) financial and technical support should be provided to affected Countries in order to control the disease.


ЕПИЗООТОЛОГИЧЕН НАДЗОР, ОЦЕНКА И МОДЕЛ ЗА УПРАВЛЕ-НИЕ НА РИСКА

ОТ ПРОНИКВАНЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА AФРИКАНСКА ЧУМА ПО СВИНЕТЕ В

Р. БЪЛГАРИЯ д-р Петя Петкова-Иванова DVM, PhD

Заместник изпълнителен директор на БАБХ

РЕЗЮМЕ

Африканската чума по свинете (АЧС) е едно от най- комплексните и -тежкo протичащите заболявания при свинете, поради високата смъртност, липсата на ваксина и може би най- важното: търговските забрани, които се налагат в страни-те, в които е констатирано водещи до значими стопански и икономически загуби. Към настоящия момент АЧС е ендемична за повече от 20 страни е на афри-канския континент, като съществува постоянен риск от разпространение на сво-бодни страни на други континенти Този факт е ясно демонстиран през преследните две нахлувания на вируса в Европа (1960 и 2007). За Европа е ендемична от 1978 г. само на остров Сардиния в Италия. През. м. юни 2007 г. навлиза в Грузия през пристанище Поти и бързо се разпространява в региона, като засяга Кавказките страни и Русия. Липсата на контрол и непрекъснато разпространение в Източна Европа, во-дят до поява на боелстта в страни от Европейския Съюз (ЕС). През 2014 г. болестта прониква в държави-членки, граничещи с Русия и Бела-рус (Полша, Естония, Литва и Латвия). Епидемиологичната ситуация през послед-ните години и свободното движение на хора и стоки сериозно увеличава риска от навлизане и в други европейски страни, в т. ч и в Р.България. Независимо, че африканската чума по свинете все още е ензоотично заболя-ване за много страни, то представлява огромна заплаха за здравето на домашните свине, така и на дивите по целия свят.До момента (Януари 2015 г.) болестта не е констатирана в страната или съ-седни държави, но с географското си положение, като нова


държава членка, Р. България играе съществена роля в контрола на редица болести по животните, в т. ч и АЧС при ограничаване на проникването и разпространението им на територията на Европейския Съюз. Същевременно свободното движение на животни, животински продукти, стоки и хора на територията на Общността, и с трети страни, както и непредсказуемостта на редица инфекции, водят до риск от проникването на нови епизоотии на територията на страната. Необходимо е ветеринарномедицинските власти да имат готовност да се справят максимално бързо с всяка кризисна ситуация, като по този начин се гарантира безопасността на здравето на животни и хора. В кода за сухоземните животни на Световната организация за здравеопазва-не на животните (OIE), заболяването АЧС е от бившия лист А на заразните болес-ти, които бяха определени като “заразни болести, които имат потенциал за сери-озно и бързо разпространение, независимо от националните граници, които са с тежко социално - икономическо и здравно значение, и които са с огромно значе-ние за международната търговия с животни и продукти, получени от тях” (OIE Terрesterial code, 2014) Поради факта, че до момента няма разработена ваксина за превенция на бо-лестта, старата максима, че профилактиката е по-добра от лечението важи в пълна сила за АЧС. Стратегията за контрол на АЧС трябва да бъде базирана на ранно откриване на болестта и прилагане на стриктни мерки за контрол и биологична сигурност в обектите.Без съмнение, ранното откриване на заболяването е от ключово значение за поддържане на здравето на животните и е най-сложен аспект на ефективен надзор на болестта (José Manuel Sánchez-Vizcaíno, 2010). Основното предизви-кателство в момента пред всички ветеринарни служби е да се съкрати до мини-мум срока за откриване на отделните заболявания или най-малкото за възникване на съмнение от появата им. Има случаи, когато много добре известни заболява-ния, като шап, класическа чума по свинете или син език, са се разпространили в редица страни за няколко седмици или дори месеци, без да има съмнение за тях или да бъдат взети проби, които да се изпратят в лабораторията за диференциална диагноза. В някои случаи това се дължи на атипичните прояви на отделните заболявания в някои страни или пък са нови за тях. В други случаи това се дължи


на неправилно изготвени програми за контрол, в които не са отчетени отделните фактори, специфични за болестта и региона.Следователно разработването на ефективна програма за профилактика и контрол на нови за страната инфекциозни заболявания по животните, в т. ч и АЧС, базирани на различни научни, подходи могат да се окажат от съществено значение за ветеринарните служби на съседните държави, Европейската Комисия (ЕК) и Световната организация по здравеопазване на животните (OIE). В програ-мата следва да се анализират различните аспекти и рискове от проникване и пре-даване на болестта в региона чрез идентифициране на възможните сложни епиде-миологични сценарии, включващи домашни и диви свине и членестоноги вектори (меки кърлежи от род Ornithodoros). Също така по-добро разбиране на местообитанията и размера на ареала, както и сезонните навици, движения и миграции на дивата свиня е от изключителна важност за ретроспективни анализи на епизоотии и навременна оценка на риска от възможно бъдещо проникване и разпространение на инфекции чрез дивите свине в различни части на Европа. То може да подпомогне епизоотолозите и оперативните експерти в бъдеще при случаи на огнища на КЧС/ африканска чума по свинете (АЧС)/ шап за по-навременно и ясно разбиране ролята на дивата свиня в епизоотията, като резервоар на вируса в редица райони и риск за предаване и разпространение на вируси сред домашни възприемчиви популации.


ОБЩИ СЪОБРАЖЕНИЯ ПРИ ПРОФИЛАКТИКАТА НА ЗАБОЛЯВАНИЯТА ПО ЖИВОТНИТЕ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ. БЪЛГАРСКАТА ПОЗИЦИЯ ПО ТЕМАТА

Д-р на вмн. д-р х.к. Хинрих Майер-Жерболе 1

проф. д-р Георги Геогриев 2

1. Съветник на министъра на земеделието и храните в България2. Професор в Центъра на оценка на риска по хранителната верига

към Министерството на земеделието и храните

РЕЗЮМЕ

През последните няколко години животинската популация на Балканския полуостров страда сериозно от проникването на „екзотични“ вируси. Оценявайки рисковете, свързани с тези агенти, трябва да се отбележи, че някои от вирусите притежават потенциал да бъдат преносители на зоонозни заболявания, които се предават чрез вектори и бързи темпове се разпространяват по отношение на география и във времето като не зачитат административни или териториални граници. Като се вземат предвид обследванията, направени по време на последните епидемии става ясно, че нахлуванията на тези вируси, не могат да бъдат овладяни само с прилагане на политиката по изкореняване на гостоприемниците/чувствителните животински видове, както и със съпътстващи мерки за ликвидиране, като например контрол и ограничаване придвижването на животни, и дезинсекция на векторите. При това само една извършена правилно стратегия за ваксинация е успешен инструмент, за ограничаване разпространението на болестите. Предпоставките за ефикасна и ефективна стратегия за ваксиниране на Балканския полуостров, ще бъдат обсъдени като се вземе в предвид българският опит. Тези предпоставки и необходими условия на Балканите са: - инструмент за ранно идентифициране на рискове от болести чрез постоянен общ научен мониторинг,


- Целенасочена схема за вземане на проби за ранно идентифициране на агентите, - Подходящ лабораторен капацитет за изолиране и характеризиране на агента с цел разработването на ваксина, - Съоръжения за производство на ваксини - Бърза процедура за проследяване и изпитване относно безопасността, ефикасността и ефективността на ваксината, - Бърза система за доставка на ваксината, - Законодателство, което недискриминира ваксинираните животни и не оказва негативен ефект върху търговията след успешно проведена ваксинация - Общи епидемиологични изследвания, инструмент чрез който специално да се фокусира върху ролята на векторите.

Ключови думи: Балкански полуостров, превенция на болестите по животните, предпоставки за възникване на епидемии, ваксинационна стратегия


ZIKA VIRUS - ВЪЗНИКВАНЕ, ЕВОЛЮЦИЯ, ПАТОЛОГИЯ И ПЕРСПЕКТИВИ ЗА КОНТРОЛ

Георги Георгиев, Бойко Ликов и Янко ИвановЦентъра на оценка на риска по хранителната верига към

Министерството на земеделието и храните

РЕЗЮМЕ

Zika virus (ZIKV) е представител на сем. Flaviviridae, род. Flavivirus и в антигенно отношение е много близък до вирусите на Жълтата треска, Японския енцефалит и Западно-нилската треска. До скоро се считаше, че географски инфекцията с този вирус е ограничена в границите на екваториалните и суб-екваториални територии на Африка и Азия и се определя от наличието или отсъствието на съответните компетентни комарни видове от рода на Aedes - Aedes albopictus (Tiger mosquito) и Aedes aegypti (Yellow fever mosquito). Тези вектори са отговорни и за разпространението на екзотичните вирусни заболявания като Хеморагична треска Денга, Жълта треска и треската Чикунгуня. През 2016г. Световната здравна организация (СЗО) обяви ZIKAV за глобална заплаха. Епидемията от ZIKAV се появи за първи път в Бразилия през пролетта на 2015г., като вирусът вече се е разпространил в 62 страни и територии по Света, като се очаква да има до 4 милиона случая на треска Зика в Северна и Южна Америка през следващата година. Заразените със ZIKAV най-често показват слаби симптоми на треска, обриви, болки в ставите и конюнктивит, макар че има и случаи рядкото неврологично заболяване, наречено синдром на Гилен-Баре (GBS). В няколко североизточни щати на Бразилия се среща доста често и синдрома микроцефалия при новородени деца от майки, заразени със ZIKAV по време на бременността. За сега перспективите за разработването на ваксина показват, че такава би могло да се очаква най-рано след една или две години. За сега единственият начин за предотвратяване на заболяването е да се контролира популацията на комарите чрез премахване на местата


на техните местообитания (биотопите) или чрез използването на разрешени инсектициди, прилагани внимателно за запазване на екологичното равновесие и щадящи околната среда. Обсъждат се възможностите на редица съвременни методи за контрол на векторите чрез използването мъжки комари, заразени с бактерии от род. Wolbachia, водещо до феминизация на мъжките екземпляри или използване на методите на генетично модифицираните организми (ГМО). Чрез директно манипулиране на генома на мъжките комари се внедрява вертикално предаващ се и самоограничаващ се ген като популацията им се редуцира до 90%. Глобализацията и промените в околната среда; социалното и демографските промени и капацитета на здравната система са трите взаимодействащи си движещи сили, които могат да предопределят сценария на развитие на епизоотиите от ZIKAV


MOЛЕКУЛЯРНО-ГЕНЕТИЧНО ПРОУЧВАНЕ ВЪРХУ КЛИНИЧНИ ИЗОЛАТИ BRUCELLA SPP. ИЗОЛИРАНИ ОТ ГЕОГРАФСКИ ОТДАЛЕЧЕНИ ОБЛАСТИ ПО ВРЕМЕ НА

ВЗРИВ ОТ БРУЦЕЛОЗА В ГРАД РИЛА ПРЕЗ 2015Г

Доц. Иван Иванов, Гл. ас. Елина Добрева, Гл. ас. д-р Румяна Ненова, Гл. ас. д-р Искра Томова, Гл. ас. Владимир Толчков,

Проф. д-р Тодор Кантарджиев

Национален Център по Заразни и Паразитни Болести, Софияe-mail: [email protected]

РЕЗЮМЕ

През юли 2015г бе регистриран автохтонен взрив на бруцелоза вследствие нелегален внос на дребен рогат добитък в Кюстендилска област. От жители на две области, епидемиологично свързани с огнището на взрива, бяха изолирани пет изолата Brucel-la spp. През следващия месец бяха открити инфектирани животни в Плевенска област. Два изолата Brucella spp., бяха изолирани от хора, без епидемиологични данни за връзка с Кюстендилска област. Представяме данните от проведеното сравнително молекулярно-генетично проучване на изолатите при използването на мултиплекс PCR (Bruce-ladder) и мулти локусен анализ на вариабилни тандемни повтори (MLVA16). Резултатите от генотипизирането показват, че всички щамове са от вида Brucella melitensis и имат eпидемична връзка. Това показва, че двете регистрирани огнища на бруцелоза са свързани, независимо от тяхната географска отдалеченост.

Ключови думи: Brucella melitensis, молекулярно типиране, епидемиологично проучване


БОРЕЛИОЗИ: МАЛКО ПОЗНАТИ И НЕПОЗНАТИ ВЕКТОРНИ ЗООНОЗИ

Проф. д-р Илия Цачев, двмн1, гл.ас. д-р Магдалена Баймакова, дм2, д-р Мария Пишмишева3

1. Ветеринарномедицински факултет, Тракийски университет-Стара Загора

2. Клиника по инфекциозни болести, ВМА-София3. Инфекциозно отделение, МБАЛ-Пазарджик

[email protected]

РЕЗЮМЕ Представя се актуална информация за двете главни групи борелийни видове: първата LYME DISEASE Borrelia (добре позната при хората и малко позната при животните); и втората RELAPS-ING FEVER Borrelia (позната при хората и почти непозната при животните). Описват се епидемиологичните особености на борелиозите от първата група, а на тези от втората се акцентира към новите и малко познати при кучета и котки Borrelia turicatae, Borrelia hermsii, Borrelia persica. Разглеждат се трудностите в лабораторната диагностика - микроскопия, култивиране, серология, PCR - с цел коректност и надеждност на отделните методи. Анализират се интересни случаи от практиката и особеностите в клиничната находка, хематологичните изследвания и други клинико-лабораторни характеристики при кучета, коне, котки и хора. На дискусия са подложени особеностите в терапията, както и проблемите в лечебния процес. Дават се предложения за повишаване информираността на собствениците на домашни животни относно рисковете от векторно-преносими инфекции. Подчертава се ролята на съвместната колаборация между хуманни и ветеринарни лекари в името на общата публична здравна мисия “Една Медицина -Едно Здраве”.

Ключови думи: Lyme Disease, Tick-borne Relapsing Fever, Bor-relia burgdorferi, Borrelia persica.


РОЛЯТА НА ЛАРВИЦИДНИТЕ ОБРАБОТКИ КАТО ЧАСТ ОТ ИНТЕГРИРАНИЯ ПЕСТ КОНТРОЛ

Надя Иванова-Александрова, София Бонева-Буковска

Национален център по заразни и паразитни болести, София,e-mail: [email protected]: [email protected]

РЕЗЮМЕ

Обществените здравни програми касаещи контрола върху числеността на вредителите с медицинско значение, понастоящем разполагат с ограничен арсенал от безопасни за човека и околната среда, ефективни и рентабилни биоциди. Това се дължи на редица фактори: изграждането на резистентност на членестоногите към най-използваните в практиката активни вещества, малък набор от активни вещества сред биоцидите, притежаващи разрешително за пускане на пазара в България и високата цена на някои от продуктите.Като се има предвид тесния кръг от активни субстанции и инсектицидни формулации, препоръчително е по-целесъобразно използване на наличните продукти, което да се основава на биологията, екологията и поведението на целевите видове. За редуциране числеността на насекоми с медицинско значение все още химичният метод продължава да бъде водещ в дезинсекцията. Прилагането на биологични агенти и растежни регулатори е по-малко застъпено. Ларвицидите за борба срещу комари и мухи (биологични препарати и растежни регулатори) са видово специфични, екологични и с добра биологична ефективност. На пазара в момента се предлагат 12 биоцида регистрирани като ларвициди. Тяхното навременно използване води до редуциране числеността предимагиналните стадии и предотвратява масовото излюпване на имаго.

Ключови думи: ларвициди, активни вещества, регулатори на растежа, биологични препарати, контрол на численост


ЗАРАЗЕН НОДУЛАРЕН ДЕРМАТИТ (ЗНД) В БЪЛГАРИЯ - РАЗПРОСТРАНЕНИЕ, ХРОНОЛОГИЯ НА СЪБИТИЯТА И

ПРЕДПРИЕТИ МЕРКИ ЗА КОНТРОЛ

Александра МитеваБългарска агенция по безопастност на храните

РЕЗЮМЕ

Заразния нодуларен дерматит (LSD) е вирусно заболяване , причинено от Capripoxvirus, характеризиращо се с треска и възли по кожата и може да доведе до тежки икономически загуби, особено в неинфектирани популации говеда. ЗНД засяга едрия рогат добитък и се предава чрез кръвта на кръвосмучещи насекоми, като например някои видове мухи и комари или кърлежи. Вирусът може да се предава и чрез пряк контакт, замърсени храни, вода и оборудване. Първоначално засяга добитъка в цяла Африка, болестта се е разпространила извън континента и в края на 80-те години нахлува в Близкия изток. Допълнителни огнища ЗНД са регистрирани в Израел и Ливан през 2012-2013 и най-наскоро (2013-2016 г.) епизоотии са регистрирани в Египет, Бахрейн, Кувейт, Оман, Йемен, Западния бряг, Ливан, Йордания, Иран, Ирак, Сирия, Саудитска Арабия, Турция, както и в Кипър, Гърция, страните на Блаканите, Казахстан и Руската федерация. Като нова екзотична болест ЗНД се превърна в проблем с нарастващо значение за Европейския съюз. За контрол и ликвидиране на епидемията в Европейския съюз (ЕС), компетентните органи на засегнатите държави-членки в момента прилагат политика на унищожаване на цялото засегнато стадо при откриване на инфектирани говеда, в съчетание с ваксинация и използване на живи хомоложни ваксини. Следвайки политиката на ЕС и основавайки се на законодателството на ЕС (Директива 92/119 / ЕИО, Решение за изпълнение на Комисията (ЕС) 2016/645 на Съвета), националното законодателство ( Закон за ветеринарномедицинската дейност, Националния план за извънредни ситуации при ЗНД) и опита


и научените уроци от Гърция и Израел, Българската агенция по безопасност на храните приложи следните мерки за ликвидиране на констатираните огнища на територията на Р България : унищожаване на цялото засегнато стадо; компенсиране и незабавно плащане на собствениците; създаване на ограничителна зона; засилено клинично наблюдение в страната; засилени мерки за биосигурност; контрол на движението на говеда, съгласно разпоредбите на Решение (ЕС) 2016/645 и Решение 2016/1183; ваксинация; дезинсекция; надзор на вектори; и диви животни.Основните предизвикателства, които бяха отправени по време на борбата с болестта се дължат на липсата на опит с болестта, бърз отговор едновременно в много огнища появили се в едно и също време; процедура за доставка на ваксината (тръжни процедури; доставка на ваксина от банката на ЕС); наличието на огнища, след ваксинация, налагането на ограничения в търговията.

Следва за изкореняване на огнищата на ЗНД, а именно: Незабавното умъртвяване и унищожаване на заразени животни (тези с клиника и тези без проявена клиника), ваксинацията, с която се понижава навлизането на инфекция сред възприемчивите животни, контрола на движението, за да избегне пренасянето на инфекция ра на дълго разстояние, чрез директен контакт безпорно се доказаха като приоритетни действия трябва да се предприемат. Междувременно много остават много отворени въпроси, които е необходимо да бъдат обсъждани и взети под внимание: ролята на векторите и факторите на околната среда в епидемиологията на болестта, възможността за разпространение при пряк контакт, чрез не контролирани движения на животни, чрез месото, млякото и кожите, други индиректни пътища, а също така и риска от разпространение чрез здрави животни, ваксинирани най-малко 28 дни; Необходими са по-нататъшни научни проучвания относно методите за диагностициране на заболяването и методите за диференциране на ваксиналния от полеви щам на вируса.

Има спешна необходимост от създаване на референтна лаборатория на Общността за LSD, преразглеждане и актуализиране на законодателството на ЕС, което да бъде адекватно към ситуацията


на ЗНД. От съществено значение обмислянето на условията, здравните изисквания и сроковете, когато една държава може да се счита свободна от ЗНД, особено когато ваксинацията е била приложена и извършения клиничен и вирусологичен доказват липса на инфекция с вируса на ЗНД.


НОРОВИРУСИТЕ - ОТ ПОЛЕТО И ФЕРМАТА ДО ВЪРХА НА ВИЛИЦАТА – ЗАПЛАХА ЗА ЧОВЕШКОТО ЗДРАВЕ

доц. д-р Любомира Николаева-Гломб, дм и маг.-биол. Ася Стоянова

Национална референтна лаборатория “Ентеровируси”, Национален център по заразни и паразитни болести, София

E-mail: [email protected], [email protected]

РЕЗЮМЕ

Превенцията на замърсяването на храната с различни инфекциозни причинители е важно условие за нейната безопасност. Множество хранителни взривове, както и спорадични случаи, са предизвикани от вируси, попаднали по различен начин върху продукти, които обикновено се консумират свежи или с минимална обработка като листни зеленчуци, ягоди, малини, сушени на слънце домати, морски дарове. Най-честите причинители на остри инфекциозни небактериални гастроентерити при хората са норовирусите, но ролята им като етиологични фактори остава подценявана, тъй като конкретният вирусен причинител рядко се търси. Установено е обаче, че когато това се прави, повече от половината от пренасяните с храната инфекции се оказват норовирусни. Норовирусите са ярък пример за патоген, който благодарение на технологичния напредък се превръща от относително непознат вирус през 90-те години на XX в. във водещата причина за епидемични и спорадични инфекциозни гастроенетрити при хора от всички възрасти по целия свят. С изключение на мишите норовируси, останалите не се култивират in vitro, което значително затруднява изучаването, диагностиката и разработването на селективни антивирусни средства. До момента на клонирането и секвенирането през 1990 г. на генома на прототипния щам, вирус Норуолк, единствен метод за детекция на норовирусите е електронната микроскопия. Всички норовируси, и животински, и човешки са класифицирани в р. Norovirus на сем. Caliciviridae. Това са малки,


голи, РНК вируси, изключително устойчиви в околната среда и към редица дезинфектанти. Те са силно контагиозни – по-малко от 10 вириона са достатъчни, за да предизвикат клинично проявена инфекция. От друга страна, до 1/3 от инфектираните могат да не разгънат клиника, но да излъчват жизнеспособни вируси. Водещият клиничен симптом е обилно, многократно изтощително повръщане, придружено от воднисти изхождания без примеси на слуз и кръв. Болните се оплакват от силни болки в областта на корема. Тежката субективна симптоматика е с продължителност не повече от 24-48 часа, след което настъпва възстановяване ad integrum. Норовирусите са изключително разнородни в генетично отношение. Понастоящем родът се подразделя в 6 геногрупи в зависимост от пълната последователност, кодираща основния капсиден белтък. Геногрупите се обозначават с главна латинска буква G и съответната римска цифра. Вирусите от геногрупи GI, GII и GIV се срещат при хора, от GIII и GV – при говеда и мишки, а от GIV и GVI – при кучета. От своя страна геногрупите се разделят на генотипове, обозначавани с арабска цифра, а генотиповете – на варианти. Различните генотипове и варианти показват и относително различно “поведение” по отношение на начина на предаване на инфекцията, характеристиките на епидемичния взрив и клиничната картина. Напр. в сравнение с останалите, вариантите на GII.4 по-често са свързани с повръщане, с по-продължителна диария и с по-голям брой на диарийните изхождания. От средата на 90-те години доминиращият генотип сред хората е именно GII.4. Той много по-често се асоциира с директно предаване от човек на човек по фекално-орален път, отколкото с другите познати начини на предаване на инфекцията (замърсени храни, води, контаминирани повърхности). Норовирусни генотипове, различни от GII.4 като GI.3, GI.6, GI.7, GII.3, GII.6 и GII.12 по-често сe предават чрез контаминирана храна. Също така е установено, че щамовете на геногрупа I (GI) много по-често причиняват водни инфекции в сравнение с щамовете на геногрупа II (GII). Изменчивостта при норовирусите е изключително висока. При тях тече непрекъснат процес на генетична и антигенна диверсификация и на всеки 2-3 години поради натрупването на точкови мутации или рекомбинация се генерира нов вариант. Така през зимата на


2014/2015 г. в Япония възниква новият щам GII.17 Kawasaki, който бързо измества доминиращия GII.4 Sidney. Още през същия сезон новият щам е доказан и в Европа, в Италия, а през лятото на 2015 г. е установен и в България. Предаването на норовирусната инфекция чрез контаминирана храна е важен механизъм на бързото глобално разпространение на тези вируси. Замърсяването на храната може да стане или директно чрез хората, които я обработват при приготвянето й в кухнята, или в по-ранни етапи - при отглеждане, транспорт и съхраняване. Например храната тип “морски дарове”, може да бъде контаминирана, ако е отглеждана във фекално замърсени водоеми, или пък свежи продукти, които са поливани с такава вода. При съвременната глобализация на хранителната верига норовирусните взривове възникват относително често и могат да бъдат потенциален източник на непознати за областта щамове. Ретроспективни изследвания разкриват, че около 7% от норовирусните взривове са част от международна хранителна верига с общ източник. Съществуват международни и национални мрежи – CaliciNet в САЩ, NoroNet в Европа – за надзор на норовирусните инфекции, в които България също може и трябва да се включи. Надзорът, който би се осъществявал с помощта на подобни мрежи, ще предостави ценна информация за епидемиологията, патогенността и еволюцията на норовирусите, което от своя страна ще допринесе за развитието на дългосрочна стратегия за намаляване на относителния дял на норовирусните инфекции в заболеваемостта на населението.


„ПОСТЕРНА СЕСИЯ“


МОЛЕКУЛЯРЕН АНАЛИЗ НА ГЕНЕТИЧНИТЕ РЕСУРСИ НА CENTAUREA DAVIDOVII URUM. (ASTERACEAE)

д-р Стефан Петров1*, д-р Галя Петрова2, проф. д-р Светлана Банчева3

1.Институт по молекулярна биология - БАН2.Институт по физиология на растенията и генетика - БАН

3.Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания - БАН*Адрес за кореспонденция: [email protected]

РЕЗЮМЕ Растенията представляват ценни източници на огромен брой вторични метаболити, които представляват един отработен в хода на еволюцията механизъм на адаптация към променящите се условия на околната среда. Естествените популации на растителните видове с медицинско значение са обект на интензивна експлоатация поради огромните им ползи, които носят за човечеството. Разшифроването на генетичния профил на популациите на растителни видове, представляващи интерес за медицината е от огромно значение при разработването на ефективни стратегии за тяхното опазване, управление и ефективно оползотворяване на техните налични генетични ресурси. Характерен белег за много представители от род Centaurea са фенолните съединения и сескитерпеновите лактони. Предишни анализи върху вторичния метаболизъм на Българския ендемит Centaurea davidovii Urum. (Asteraceae) демонстрират, че растението е източник на ценни биоактивни вещества, сред които могат да бъдат откроени β-еудесмол, спатуленол, кариофиленен оксид и (Z)-фитол. Потенциалните медицински свойства, които притежава Centaurea davidovii, наред с ограничените природни ресурси на вида и типичния за него нисък репродуктивен потенциал налагат спешната нужда от един мултидисциплинарен подход за опазване и ефективно оползотворяване на наличните генетични ресурси на този застрашен от изчезване вид. В настоящото изследване, нашият екип представя пилотни молекулярни данни за нивото на генетично разнообразие на днешните популации на вида в България. За в бъдеще, ние планираме по-детайлна оценка на популационния статус на Centaurea davidovii, както и на генетичните ресурси на други неизследвани ендемични видове.


АНТИМИКРОБЕН ПОТЕНЦИАЛ И ПОЛЕЗНИ СВОЙСТВА НА МЛЕЧНОКИСЕЛТА МИКРОФЛОРА

НА БЪЛГАРСКО ЗЕЛЕНО СИРЕНЕ

Емануела Лукач1, Диляна Николова1, Яна Евстатиева1, Десислава Димитрова2, Теодора Иванова2, Росица Тропчева1*

1.Катедра Биотехнология, Биологически факултет, СУ „Св. Климент Охридски”*E-mail: [email protected];

2.Институт по биоразнообразие и и екосистемни изследвания

РЕЗЮМЕ

Млечно киселите бактерии (МКБ) са широко популяризирани в световен мащаб, приемайки, че играят важна роля за качеството на храните и в биопрезервацията. Съвременните потребители оценяват не само хранителната стойност на продуктите, но и техните функционални свойства. Поради това се наблюдава възобновяване на интереса към традиционните ферментирали продукти. Настоящото изследване има за цел да се охарактеризира микробиотата на Българското Зелено сирене „Черни Вит” и да се установят полезните свойства на млечно киселите бактерии в продукта. Зеленото сирене се произвежда от овче мляко, а неговият характерен зелен цвят се дължи на наличието на плесени по кората му. Произвеждано от векове, Зеленото сирене почти е изчезнало до 2000г., когато е преоткрито и популяризирано от Slow Food. Изолираните шест щама МКБ са идентифицирани като представители на Lactobacillus plantarum чрез 16S рРНК секвенционен анализ. Установена е in vitro антимикробна активност на МКБ, култивирани в MRS среда и в мляко. Изследваните щамове L. plantarum притежават широк спектър на действие срещу патогенни бактерии (Escherichia coli, Staphylococcus aureus, Enterobacter feacalis, Pseudomonas aeruginosa, Pseudomonas putida, Bacillus subtilis). Пълно инхибиране на плесени от видовете Aspergillus flavus, Aspergillus ni-ger, Fusarium graminearum, Trichoderma viride и Penicillium claviforme, се установява при щамовете Lactobacillus plantarum. Присъствието


на лактобацили в Зеленото сирене придава функционални качества на продукта. Широкият спектър на антимикробна активност на изолираните МКБ е обещаващо предимство, предполагащо тяхното потенциално приложение в различни хранителни технологии като биопрезерватори и здравословни продукти срещу различни патогени.

Ключови думи: Зелено сирене, лактобацили, антимикробни свойства

АНТИМИКРОБЕН ПОТЕНЦИАЛ И ПОЛЕЗНИ СВОЙСТВА НА МЛЕЧНОКИСЕЛТА МИКРОФЛОРА

НА БЪЛГАРСКО ЗЕЛЕНО СИРЕНЕ

доц. д-р Илияна Петрова1, доц. д-р Ваня Делибалтова2,

1-Институт по криобиология и хранителни технологии-София;

Тел: +359 2 929 68 35; e-mail: [email protected]Аграрен Университет-Пловдив

РЕЗЮМЕ

Кориандърът е една от нетипичните култури, отглеждани в България, като производството му формира 90% от износа на всички подправки и ароматни растения. Икономическата значимост на културата се определя от високата рентабилност на отглеждането и, тъй като всички чсти на растението: листа, корен, цветове, плодове са ценна суровина за хранителната, фармацевтичната и козметичната промишлености. Особеност при растежа на кориандъра е повишената потребност от азот, което крие определен екологичен риск при отглеждането му. Култивирането му върху дефицитни на азот почви, без допълнителното му внасяне, може да причини необратимо обедняване на азота. Излишъкът от органични или неорганични азотни торове


води до нитратно замърсяване по хранителната верига. Екологична алтернатива за повишаване на добивите и реализиране на продукция с биологична стойност, е листното подхранване с биостимуланти, чрез които се повишава ефективността на използване на минералните нутриенти и внасянето на азот може да бъде ограничено. Целта на представеното проучване беше да се установи ефектът върху растежните характеристики на кориандъра (Coriandrum sativum L.) от листно третиране с комплексни органични препарати, разработени в Лаборатория “Биологично активни вещества за растениевъдството” към Институт по Криобиология и Хранителни Технологии-София. В продължение на две стопански години в експерименталната база на Аграрен Университет - Пловдив са проведени прецизни полски опити по блоков метод, като са тествани 5 препарата на базата на хуминови екстракти и фитостимулатори с естествен произход в 4 повторения за вариант. Получените резултати показват, че листното подхранване с изпитваната серия препарати в приложените дози и концентрации, стимулира растежа и развитието, както и подобрява физичните характеристики на културата. Препаратите на основата на екстракти от биохумус са с най-ефективно действие и способстват за увеличаване на добивите средно с 11% и 16%. Препаратите от този тип са изключително подходящи за целите на органичното земеделие.

Ключови думи: кориандър, биохумус, фитостимулатори, добив.


БИОАКУМУЛАЦИЯ НА ТЕЖКИ МЕТАЛИ В ТЪКАНИ И ОРГАНИ НА ГОВЕДАРКАТА (ALBURNOIDES BIPUNKTATUS

BLOCH) ОТ Р. ИСКЪР, БЪЛГАРИЯ

Доц. д-р Галерида Райкова-Петрова1, гл. ас. д-р Десислава Роздина1, доц. д-р Иван Петров2, гл. ас. д-р Е. Николова3

1.Катедра по Обща и приложна хидробиология, Биологически факултет, СУ „Св. Кл. Охридски“ ,тел. 028167315, [email protected],

тел. 028167396, [email protected]; 2. Институт за гората, БАН, тел. 029620442, [email protected] ;

3.Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика, БАН, tel. 029795595, [email protected]

РЕЗЮМЕ

Изследвана е биоакумулацията на тежки метали в говедарката (Alburnoides bipunctatus) от средното течение на р. Искър. Натрупването на тежки метали в тъкани и органи е определено чрез рентгено-флуоресцентен анализ, върху 28 екземляра говедарка. Най-голямо натрупване на елементи е установено в перките, хрилните капачета и хрилете. Консумирането на говедарки от средното течение на река Искър е потенциално опасно за интоксикация с тежки метали. Анализът показва, че концентрацията на Pb, Zn, Cd и Cu в някои тъкани и органи е по-високо от максимално допустимите концентрации съгласно българското и европейското законодателство. Най-високи концентрации от елементите Cd (4 mg/kg за 3 - 4 годишните екземпляри) и Pb (12 mg/kg при 1 - 2 годишните и 15 mg/kg при 3 - 4 годишните екземпляри) са установени в мускулите на изследваните риби. Според коефициента на биоакумулация A. bipunctatus е класифицирана като „макро-концентратор“, по отношение на тежките метали. Препоръчва се рибарите да се ограничават в консумацията на риби от средното течение на р. Искър, до подобряване на екологичното състояние на реката.

Ключови думи: тежки метали, Alburnoides bipunktatus, река Искър, биоакумулация


EX VITRO ADAPTATION OF IN VITRO CULTURES OF THE BALKAN ENDEMIC SPECIES STACHYS THRACICA DAVIDOV

Mariya Rogova*, Zhenia Yordanova, Antoniya Paskaleva, Daniela Marcheva, Veneta Kapchina-TotevaDepartment of Plant Physiology,

Faculty of Biology, Sofia University “St. Kliment Ohridski”* corresponding author

ABSTRACT The genus Stachys is one of the largest genera in the family Lamia-ceae. It is presented globally by more than 400 species, with 22 naturally distributed species in Bulgaria. Stachys thracica Dav. (Thracian wound-wort) is a Balkan endemic plant included in the Red Data Book of Bulgaria with the national conservation status: rare. There is no available data on in vitro propagation and ex situ conservation of Thracian woundwort and scarce information about its chemical composition was available. The present study aims to develop a protocol for successful ex vitro adaption of in vitro shoot cultures of S. thracica. Thracian woundwort shoot culture was induced by sterilization of 100 ripe dry seeds with 70% ethanol and subsequent washing with 96% ethanol. After 14 days, 10% of 50 seeds cultivated on 0.7% water agar germinated, while on ½ MS medium no germination was observed. The sprouting seedlings were then transferred on basal MS medium, supple-mented with 3% (w/v) sucrose and 0.7 g/L agar and cultivated under con-trolled environmental conditions. Regenerated plants with well-developed root system and plentiful leaf biomass were fell under ex vitro adaption in a growth camera under controlled environmental conditions. After 21 days, 100% of all used plants were successfully ex vitro acclimatised. Compara-tive analysis of total phenols, flavonoids and total antioxidant activities of in situ grown, in vitro and ex vitro cultivated S. thracica plants also were done. A collection from ex vitro adapted plants, which is an approach for preservation of S. thracica has been established. Acknowledgements: This work was financially supported by the grant 141/2016 Sofia University, Bulgaria

Key words: Stachys thracica, ex vitro cultivation, ex situ conservation


ВЛИЯНИЕ НА ТЕЖКОМЕТАЛНИЯ СТРЕС ВЪРХУ ПИГМЕНТНИЯ СЪСТАВ НА ГРАХ В КОИНКУБАЦИОННАТА

СИСТЕМА PISUM/SCENEDESMUS

Димитър Данчев1, Гергана Маринова2, Пламен Пиларски2, Ганка Чанева1*

* corresponding author

1. Катедра „Физиология на растенията“, Биологически факултет, Софийски университет “Свети Климент Охридски“

2. Лаборатория „Експериментална алгология“, Институт по физиология на растенията и генетика,

Българска академия на науките

РЕЗЮМЕ Съвместното култивиране на грах (Pisum sativum L.) и едноклетъчното зелено водорасло Scenedesmus incrassatulus (Chloro-phyceae) оказва благоприятен ефект върху поносимостта на висшето растение към третирането с тежки метали. Добавянето на Cu, Cd и Pb в хранителната среда на грахови растения потиска силно растежа и повлиява негативно пигментния им състав. Особено ясно е изразен токсичният ефект на оловните и кадмиеви йони, при които се наблюдава 45% - 60% инхибиране на растежа. Силно се понижава количеството на хлорофил а и хлорофил b, докато каротеноидите са повлияни в по-слаба степен. При третиране с Cu2+ растежните показатели и пигментното съдържание на граховите растения са по-слабо засегнати. Разработената коинкубационна система Pisum/Scenedesmus модулира токсичния ефект на тежките метали при грах, като особено добре е изразен този ефект при вариантите, третирани с медни йони. Съвместното култивиране със Sc. incrassatulus, се проявява най-благоприятно по отношение на каротеноидите, чиято концентрация е незначително занижена спрямо контролните растения. Получените резултати дават основание да се предположи, че токсичното действие на изследваните тежки метали се реализира чрез различни механизми, като най-вероятно механизмът на токсично


действие на Cu се различава от начина на действие на Cd и Pb. Кокултивирането със Sc. incrassatulus, който засилено акумулира метални йони от средата, има за резултат ясно изразен протекторен ефект по отношение на растежните показатели и пигментното съдържание на граховите растения.

Ключови думи: Pisum sativum, Scenedesmus incrassatulus, тежки метали, пигменти

ЖИЗНЕСПОСОБНОСТ И ПРЕЖИВЯЕМОСТ НА МЛЕЧНОКИСЕЛАТА МИКРОФЛОРА В НОВИ

СИНБИОТИЧНИ ЛИОФИЛИЗИРАНИ ХРАНИ ОТ ОВЧЕ И КРАВЕ МЛЯКО

Илиана Начева, Александър Вълчков, Камелия Логиновска

Институт по криобиология и хранителни технологии

РЕЗЮМЕ Разработени са нови функционални синбиотични храни с висок процент живи, активни клетки на L.bulgaricus 1381, Str.thermophilus 1374 и L.acidophilus 1379. Комбинацията от щамове млечнокисели култури e подбрана експериментално по физиологична и биохимична характеристики, устойчива на условията в стомашно-чревния тракт на хората. Като изходни суровини са използвани овче мляко от породата Родопски цигай и краве мляко от Българско Родопско говедо. Млечнокиселите бактерии са включени в гел на хитозан, с което се повишава тяхната стабилност в моделни условия на храносмилане и се осигурява ефективна криозащита по време на криогенното им третиране. Съставът на новите храни е обогатен с натурални компоненти – зърнени (киноа, чия), плодове (черен бъз, манго) орехови ядки, сусамов тахан, растителни масла (ленено масло) и подсладители (фруктоза и стевия). Чрез обстойно определяне е установено, че новите синбиотични храни, обработени по метода на сублимационното сушене съдържат богат набор биологично активни вещества. Проведени са изследвания върху жизнеспособността на млечнокиселата микрофлора в синбиотичните продукти преди и


след лиофилизация. В качеството на контрола е използвано прясно мляко, заквасено с избраната стартерна култура. Проведените микробиологични изследвания показват, че щамовете лактококи и лактобацили в синбиотичните продукти след лиофилизация имат по-висок процент преживяемост (77,3% и 73% за Str. thermophi-lus в синбиотичните храни от овче и краве мляко и 72,1% и 65% за лактобацилите в същите храни), в сравнение с млечнокиселите бактерии от контролите след лиофилизация. Това показва, че новите лиофилизирани функционални храни са с по-висок титър на полезна микрофлора на щамовете L.bulgaricus 1381, Str.thermophilus 1374 и L.acidophilus 1379 в сравнение с лиофилизираните млека контроли.

Ключови думи: Синбиотични храни, млечнокисела микрофлора, преживяемост

АНАЛИЗ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ЕТИЛЕН ТИОУРЕА, КАНЦЕРОГЕНЕН МЕТАБОЛИТ НА ПЕСТИЦИДА

МАНКОЦЕБ, В ПРОДУКТИ ОТ ДЪГОВА ПЪСТЪРВА, ОТГЛЕЖДАНА В УСЛОВИЯ НА ДОПУСТИМАТА СПОРЕД

ЕВРОПЕЙСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО НОРМА

Милена Цанова1, Васил Атанасов1, Ботьо Захаринов2, Георги Беев1, Тончо Динев1, Елица Вълкова1

1. Тракийски университет, Стара Загора, Аграрен факултет, катедра “Биохимия, микробиология и физика”

2. Нов български университет, София, отдел “Природни науки”

РЕЗЮМЕ Дитиокарбаматът манкоцеб намира приложение в растителната защита като фунгицид. През последните години използваните негови количества в Европа включително и България значително нарастват. Дитиокарбаматите дължат своята канцерогенност на техния метаболит- етилен тиоурея (ЕТУ), който предизвиква тумори на щитовидната жлеза и хипофизата. Допустимите концентрации


на ЕТУ в хранителни продукти съгл. Регламент 396/2005/ЕС е 50 μg/kg. Целта на настоящото изследване е да се определи натрупаното количество ЕТУ в продукти от риба отглеждана в среда, съдържаща манкоцеб в допустима концетрация. Търсен е отговор на въпроса: наистина ли този концентрационен лимит е безопасен за крайния потребител? Използваният биологичен материал е хайвер и скелетна мускулатура от дъгова пъстърва (Oncorhynchus mykiss) отглеждана в българска ферма. Ежедневно във водоема по време на хранене е добавян манкоцеб в количества, които да доведат до крайна концентрация от 0.5 μg/L, отговаряща на предписанията на Наредба № 9/16.03.2001 на Министерството на околната среда и водите и Директива № 2000/60/EC. Биологичният материал е взет в края на 60 дневния експериментален период от 3 партиди риби „двулетки“. Ежедневно са взимани и по две водни проби (всяка по 2 L) от басейните, в които са отглеждани рибите - едната непосредствено преди, а другата 30 min след добавяне на фунгицида. За определяне на ЕТУ в хайвер и мускулатура на рибата бе разработен нов метод, който включва две стъпки - селективна екстракция и прецизно количествено определяне чрез високоефективна течна хроматография. Методът бе валидиран чрез окачествяване на неговата линейност, точност, прецизност, аналитичен добив и граница на откриване и граница на количествено определяне. Определеното количество във всички анализирани проби (риба и вода) е под границата на количествено определяне на метода, 50 μg/L. Заключението от направеният експеримент е: максимално допустимата концентрация на манкоцеб във водата е наистина безопасна за крайният потребител. Рибата не може да натрупа неговия канцерогенен продукт на разпад ЕТУ.

Ключови думи: Манкоцеб, Дитиокарбамати, Етилен тиоуреа, Дъгова пъстърва (Oncorhynchus mykiss); HPLC


ЕФЕКТ НА ВИТАМИН Е В ДАЖБАТА ПРИ ПРАСЕТА ВЪРХУ МАСТНОКИСЕЛИННИЯ ПРОФИЛ НА МЕСОТО ПО

ВРЕМЕ НА СЪХРАНЕНИЕ

Доц. д-р Теодора Попова, проф. д-р Мая Игнатова, проф. д.с.н. Пенка Маринова

Институт по животновъдни науки, Костинбродe-mail: [email protected];

РЕЗЮМЕ Ефектът от добавката на витамин Е към дажбата върху мастнокиселинния профил на месото по време на съхранение е изследван при 20 хибридни прасета. Животните са разделени в две групи (n=10)-контролна и опитна, като през финишерния период, към дажбата на опитната група е добавян витамин Е в количество 400 mg/kg. След приключване на експеримента и клане на животните, за анализ на мастнокиселинния състав са взети проби от m. Longissimus dorsi, които са замразени и съхранявани при -20°C. Мастнокиселинният профил е определен на прясна тъкан, както и след съхранение за период от 3 и 6 месеца. Статистическата обработка на резултатите е извършена чрез двуфакторен дисперсионен анализ за определяне влиянието на витамин Е в дажбата, продължителността на съхранение и тяхното взаимодействие върху промените в мастните киселини на месото. Установено е увеличение на съдържанието на С14:0, С16:0 и С16:1 (P<0.001) и намаление на С18:0 (Р<0.01) при месото от прасетата получавали витамин Е с дажбата. Значително по-нисък е и делът на полиненаситените C18:2n-6, C18:3n-6, C20:4n-6 (P<0.01) при животните от опитната група. Продължителността на съхранение оказва по-слабо влияние върху мастните киселини на месото. Независимо от витамин Е, съдържанието на С14:0 намалява с времето (Р<0.001), докато значително повишение се установява при С18:0 (Р<0.001) и общото количество на наситените мастни киселини (Р<0.05) при прасетата от двете групи.


БИОЛОГИЧЕН ЕФЕКТ ОТ ДОБАВКА НА СЕЛЕН ПРИ ХРАНЕНЕТО НА ОВЦЕ, ОТГЛЕЖДАНИ В ЕНДЕМИЧНИ

ПЛАНИНСКИ РЕГИОНИ НА СРЕДНИТЕ РОДОПИВЪРХУ СЪДЪРЖАНИЕТО НА СЕЛЕН В МЛЯКОТО

И МЛЕЧНИТЕ ПРОДУКТИ

Борислав Блажев1

1.Централна Лаборатория за Химични Изпитвания и Контрол, София 1330, бул. „Никола Мушанов” 120,

E-mail: [email protected]

РЕЗЮМЕ Големият брой породи различия при овцете, тяхната широка адаптивност към качество на фуража и високият генетичен потенциал прави възможно тяхното широко разпространение. Въпреки това, установените дисбаланси на основните биогенни компоненти (селен, йод) в планинските райони биха могли да повлияят негативно млечната продуктивност и дневната секреция на есенциални микро- и макроелементи чрез млякото през време на лактацията. Настоящото проучване е проведено с 16 лактиращи овце от порода Родопски Цигай и 16 броя от Карачанската порода, отглеждани в два различни региона на Средните Родопи – с. Борино и с. Смилян, Животните бяха разделени в две групи – дефицитна и контролна. Овцете получават съгласно ARC-нормите различни количества селен по време на експерименталния период. През дойния период овцете от контролната група бяха допълнително суплементирани "per оs" с 0.25mg селен/ден под формата на NaHSe03. Млечните проби от двете породи бяха взети на 30-ия и 60-ия ден след добавката и сравнени със съдържанията на селен в началото на експеримента. Ниските концентрации на селен в изхранваните растителни видове (Se<60-70μg/kg фураж) по време на лактацията (април-юни) се отразяват негативно върху концентрацията на Se в овчето мляко. Количеството му в овчето мляко нараства достоверно в резултат на суплементацията. В рамките на 60 дни нивата на елемента достигат нормални стойности при двете контролни групи, докато при дефицитните животни са установени критични стойности (20-30μgSe/l). Проучено е и влиянието на суплементацията върху средно-дневната секреция на


макро и микроелементи, както и промените в млечната продуктивност през изследвания период. Предложени са препоръки за включването на селенови добавки за дребни преживни животни, отглеждани през пасищния период в ендемични райони.

Ключови думи: селенов дефицит, суплементация, овче мляко, Se-минерални добавки

ЕКО-ФИЗИОЛОГИЧЕН МЕТОД ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА РЕАКЦИЯТА НА САЛАТАТА (LACTUCA SATIVA L.)

VAR. ROMANA И VAR. CAPITATА КЪМ АБИОТИЧНИ СТРЕС ФАКТОРИ

Светослав Анев, Цветелина Василева, Паола Димитрова, Николина Цветкова, Нидал Шабан

Лесотехнически университет, гр. София

РЕЗЮМЕ

Салатата (Lactuca sativa L.) е предпочитаният зеленчук от потребителите в края на зимата и в началото на пролетта. По тази причина производството на салата се осъществява през неблагоприятния за жизнените процеси при растенията есенно-зимен сезон. Въпреки, че отглеждането по това време е оранжерийно, растенията са подложени на редица стресови абиотични факторикато температура на въздуха, схеми на поливане и жизнено пространство, чието влияние често се оказва решаващо за качеството на продукцията. Представен е метод, включващ набор от еко-физиологични показатели, за оценка на влиянието на стресовите фактори на средата върху биопродуктивността и качеството на салатата. Периодично се правят измервания на фотосинтезата, на транспирацията, на концентрацията на хлорофил и на нитрати в листата на салатата. Изследването позволява да бъде сравнен потенциалът на различни сортове зеленчуци да осигуряват качествена земеделска продукция при различни условия на отглеждане.

Ключови думи: Салата, стрес, фотосинтеза, транспирация


ВЛИЯНИЕ НА АБИОТИЧНИ СТРЕС ФАКТОРИ ПРИ ПРОЯВА НА ГЪБНИ ПАТОГЕНИ ПО САЛАТАТА (LACTUCA SATIVA L.)

VAR. ROMANA И VAR. CAPITATА В СОФИЙСКОТО ПОЛЕ

Желю Аврамов, Паола Димитрова, Нидал Шабан, Милена Йорданова, Емилия Дудаклиева,

Милена Радева*, Сергей Бистричанов

Лесотехнически университет, гр. София*Фирма Агроконсулт – ЕТ- Ради Радев

РЕЗЮМЕ Салатата (Lactuca sativa L.) е една от най-старите зеленчукови култури и се напада от голям брой фитопатогени, причинители на икономически значими болести, а степента им на проява и нападение се влияе в голяма степен от климатичните условия на отглеждане. Целта на настоящето проучване беше да се открият болести по салатата, индуцирани от абиотични стрес фактори. Изследванията бяха проведени на Учебно-опитното поле на Лесотехнически университет, намиращо се в района на Софийското поле върху 19 сорта салати. Растенията бяха засадени при три различни условия с по три повторения без третирания (в три типа култивационни съоръжения - две неотопляеми оранжерии и нисък тунел покрити с полимерно фолио). Обследванията бяха проведени през есента на 2015г. и двукратно в началото и в края на пролетта на 2016г. Всички растения показали симптоми на болести бяха изследвани в лабораторни условия и беше отчетен статистически броя на пропадане. Пробите от растения със съмнение за вирусна инфекция бяха подложени на серологичен анализ, а гъбните патогени бяха изолирани върху хранителни среди и беше извършена морфологична (микроскопска) идентификация. Резултатите от проучванията до този момент показват, че вирусна инфекция не е установена. Установени и идентифицирани бяха гъбните патогени Verticilium spp., Botritis spp. и Septoria spp., причинители на болести по растенията. Най-голямо нападение и проява установихме от сиво гниене при три сорта, като


степента на пропадане на растенията достигна до и над 90 %. През следващата година проучването ще продължи с подкрепата от фирма Агроконсулт и финансирано от Нaучно изследователски сектор на Лесотехническия университет в София.

Ключови думи: Болести по салата, стрес, абиотични фактори

ДДТ В ХРАНИТЕ И ДО ДНЕС- МИТ ИЛИ РЕАЛНОСТ?

Искра Стойкова, Румяна Димитрова, Руслан Димитров, Тодорка Янковска-Стефанова

Централна лаборатория по ветеринарно-санитарна експертиза и екология, Българска агенция по безопасност на храните

РЕЗЮМЕ

Пестицидите са единствените химикали, умишлено създадени, за да бъдат токсични. Употребяват се директно в околната среда, като само 5% от тях достигат до целевите организми, срещу които се използват. Останалата част, чрез въздуха, почвите и водите, се включва във хранителната верига и попада в човешкия организъм, предизвиквайки злокачествени заболявания, увреждане на нервната система, хормонални нарушения и други. Масовата употреба на пестицидите започва с откриването на хлорорганичния пестицид дихлородифенилтрихлороетан (ДДТ) през 1939 г. Силната токсичност на ДДТ, натрупването в организма, устойчивостта в околната среда (близо 100 години период на полуразпад), водят до забраната за използването му (Стокхолмска конвенция). Въпреки че в България ДДТ не се употребява повече от 50 години, негови остатъци и метаболити все още се откриват в храните. Допълнителна причина за това са и големите количества неизползвани хлорорганични пестициди, оставени за съхранение на територията на страната, с цел бъдещо обезвреждане.В настоящото изследване са представени данни за анализираните остатъчни количества ДДТ в меса, риби и млечни продукти. Обобщените резултати са от периода 2014-2016 година от проби,


постъпвали в ЦЛВСЕЕ. Най-високи концентрации от ДДТ се откриват в рибите- средно 0,26 мг/кг, а най-ниски са стойностите при свинското месо- 0,001мг/кг. 100% от изследваните проби от свободно-пасящи животни (овце и кози) съдържат остатъци от ДДТ, докато при животните от ферми- бройлери и свине, ДДТ се открива съответно в 20% и 12% от тях. Всички получени стойности са под допуска от 1мг/кг (Регламент 396/2005), което ги прави годни за консумация. Остатъци от ДДТ все още се срещат в храните, а способността му за биоакумулация представлява потенциален риск за здравето на потребителите. Поради това, контролът на храните е неизменна част от политиката на България, под формата на Национална мониторингова програма за контрол на остатъци от пестициди, изпълнявана от БАБХ.

Ключови думи: ДДТ, пестициди, безопасност на храните

ХРАНИТЕЛНА СТОЙНОСТ НА ОСНОВНИТЕ ФУРАЖИ В БЪЛГАРИЯ – АКТУАЛНИ ДАННИ И НАУЧНО СТАНОВИЩЕ

Доц. д-р Мариана ПетковаИнститут по животновъдни науки Костинброд,

359 887 148 754; [email protected]

РЕЗЮМЕ Фуражите са основен фактор за модерно животновъдно производство и за ефективни крайни резултати от него. Значението на оптималните условия за хранене на животните, съчетани с намалени производствени разходи и нисък риск за здравето на животните са довели до редица прогнози, че всички фуражи, произведени трябва да бъде безопасна и неговата химична характеристика и стойност хранене не трябва да подвежда потребителя. Обаче, за да се превърне това в реалност, качеството на фуражите трябва да се оценява по съответен начин редовно. В тази статия са представени обобщени и анализирани фактически данни за хранителната стойност на основните фуражи в България. Общият брой на фуражите, включени в проучването, е 238, взети в период от 2008-2011. Химическите анализи са направени в DAIRYLAND LABORATORIES INC, Аркадия, Уисконсин в САЩ.


Представени са аналитични данни и изчислени параметри за: концентрирани фуражи (33); сена (41); сенажи (24); силажи (83); слами (3); шротове (13); бирени дрожди (3); изсушена бирена каша (5); целодажбени смеси (TMRs) (30); захарно цвекло (3) и други. Направена е съпоставка между основните показатели за фуражите преди и след това проучване и е изразено научно становище по този въпрос. В заключение е изразено мнение, че събраната информация може да се използва за изготвяне на “Каталог на български фуражи”, която може да се допълни с други фуражи, произведени в България.

Ключови думи: фуражи, състав, хранителна стойност, България

НЕУТРОФИЛИ И СЪОТНОШЕНИЕТО НЕУТРОФИЛИ-ЛИМФОЦИТИ В КРЪВ ЗА ОЦЕНКА НА

ТОКСИЧНОСТТА НА ХРАНИТЕЛНИ ДОБАВКИ КАТО ЕВТИН И НАДЕЖДЕН МЕТОД

Румяна ТодороваИнститут по биофизика и биомедицинско инженерство, БАН

РЕЗЮМЕ Neutrophil–Lymphocyte Ratio (NLR) was estimated to be an im-portant predictor of vascular diseases such as coronary artery disease, acute coronary syndromes and heart failure, diabetic nephropathy, inflammation and other conditions. Here is proposed the prognostic value of NLR for es-timation the eligibility of new proposed food additives as a marker linked to immunity. Neutrophil count and NLR could be predictive and reliable tests for determination of toxicity of new proposed food additives as well as for long-time effect of already approved food additives in the market. The NLR values of patients using plant additives for different disorders or as stimulants could be easily calculated because NLR is a cheap, predictive and prognostic marker for early-stage diseases as well for toxicity (as im-mediately expressed or long-time effect). Съотношението неутрофили-лимфоцити в кръв е важен прогнозен фактор за сърдечно съдови болести като коронарната


артериална болест, острият коронарен синдром и сърдечна недостатъчност, диабетичната нефропатия, възпалението и други болестни състояния. Тук е предложен като прогнозен фактор съотношението неутрофили-лимфоцити за оценка пригодността на нови предложени хранителни добавки като маркер, свързан с имунитета. Неутрофилите и съотношението неутрофили-лимфоцити могат да бъдат надеждни прогнозни тестове за определяне на токсичността на новопредложени хранителни добавки, както и за дългосрочния ефект на вече удобрени и утвърдени такива на пазара. Съотношението неутрофили-лимфоцити на пациенти, използващи растителни добавки против различни болести или като стимуланти може да бъде лесно пресметнато, защото то е евтин прогнозен маркер за болести в ранен стадий, както и за токсичност (като бързо проявяващ се или дълготраен ефект).

Ключови думи: Неутрофили, съотношението неутрофили-лимфоцити, токсичността, хранителни добавки, метод

ОСИГУРЯВАНЕ НА БЕЗОПАСНОСТТА НА СТЕРИЛИЗИРАНИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ ЧРЕЗ

АДЕКВАТНИ ПРОИЗВОДСТВЕНИ ПРОГРАМИ ЗА САМОКОНТРОЛ

ас. Светослав Александров*1, гл. ас. д-р Милена Рускова1, доц. д-р Тодорка Петрова1, доц. д-р Величка Гочева**2,

проф. д-р Ангел Ангелов2, проф. д-р Николай Пенов2

1.Институт за изследване и развитие на храните, бул. Васил Априлов № 154, 4000 Пловдив

2.Университет по хранителни технологии, бул. Марица № 26, 4000 Пловдив

РЕЗЮМЕ Консервираните храни обхващат голяма група продукти, която се обединява от дефиницята ‘‘промишлено стерилни храни, поставени в херметически затварящи се опаковки‘‘. Разнообразието от суровини, сложността и броя на технологични операции при


производството им определят големия брой опасности, които трябва да бъдат контролирани. Настоящият обзор разглежда критериите за безопасност на суровините, използвани при производството на стерилизирани храни, контролът на хигиената на технологичния процес, текущия контрол и режимите, осигуряващи промишлена стерилност на готовите продукти. Дискутира се разработването на подходящи производствени програми за контрол, с които се цели проверка на съответствието на суровините и продуктите с критериите, заложени в нормативните документи, както и осъществяването на контрол на производствената хигиена. Програмите са важен елемент от верификацията на мониторинга на критичните контролни точки (ККТ), както и на ефективността на въведените критични граници.

Ключови думи: стерилизирани консерви, промишлена стерилност, критерии за безопасност, производствени програми за контрол, верификация

ПРАКТИЧЕСКИ НАСОКИ ЗА СХЕМИТЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ СРОКА НА МИНИМАЛНА ТРАЙНОСТ ИЛИ

СРОКА НА ГОДНОСТ ПРИ ПРОИЗВОДСТВОТО НА МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ

ас. Тотьо Колев1, доц. д-р Николина Найденова2, Галина Дичева3

1 .Земеделски институт-Стара Загора, +359 877 436 441, e-mail: [email protected]

2. Аграрен факултет, Тракийски университет град Стара Загора, +359 (0) 42 699 354, e-mail: [email protected]

3. Земеделски институт-Стара Загора, +359 (0) 42 606 991

РЕЗЮМЕ Нормално е, всеки потребител при закупуването на храни, както и на млечните продукти като такива, да насочи погледът си към етикета, където е посочен срока на годност или срокът на минимална трайност. Производителите от своя страна, за да запишат конкретния


срок на годност или срок на минимална трайност на етикета на съответния асортимент млечен продукт са длъжни, съгласно общностното законодателство да извършват лабораторни анализи на тези асортименти, за да определят до кой момент, при определените условия за съхранение, респ. начин на опаковане биха били безопасни и качествени за консумация от потребителя. С тези насоки се цели да се даде конкретика по отношение на етапите и показателите, за които следва да извършват лабораторен анализ от производителителите на млечни продукти при определяне срока на годност или срока на минимална трайност.

Ключови думи: млечни продукти, срок на годност, срок на минимална трайност, безопасност и качество на храните

ЗАЩО СЕ НУЖДАЕМ ОТ КОБАЛТ И ВИТАМИН Б12?

Радостина Александрова1, Таня Живкова1, Десислав Динев1, Радослав Стоянов1,2, Абдулкадир Абдудаллех1, Daniela-Cristina Cu-

lita3, Gabriela Marinescu3, Ramona Tudose4, Otilia Costisor4, Luminita Patron3, Орлин Александров5

1.Институт по Експериментална Морфология, Патология и Антропология с Музей към Българска Академия на Науките.

2.Медицински факултет, СУ „Св. Кл. Охридски”3.Institute of Physical Chemistry “Ilie Murgulescu”, Romanian Academy,

Bucharest, Romania4.Institute of Chemistry, Romanian Academy, Timisoara, Romania

5.Здравна служба ‘Горна Малина, България

РЕЗЮМЕ Кобалтът е един от най-важните есенциални елементи за човека и животните. Под формата на витамин Б12 (Кобаламин), металът играе ключова роля в множество биологични процеси, сред които синтез на ДНК, образуване на еритроцити, дейност на нервната система, растеж и развитие на децата. Минималният дневен прием на


кобалт е около 40-50 ng. В тялото на възрастен човек се съдържат до 1 mg кобалт, което означава че металът не се натрупва. Абсорбцията на кобалт е свързана с тази на желязото, в резултат на което при недостиг на желязо абсорбцията на кобалт се увеличава. Кобаламинът се съдържа само в храни с животински произход, каквито са месото (особено черният дроб и бъбреците), яйцата и млечните продукти, поради което недостигът му се среща често при вегетарианците. При хората минималният дневен прием е 1 ng. Недостигът на витамин Б12 (< 148 pmol/L) води до различни патологични състояния, сред които анемия и невропсихиатрични разтройства. Свързва се и с настъпване на усложнения при бременни жени (аномалии в развитието на плода, спонтанни аборти, преклампсии и понижено тегло на новородените (< 2500 g).

При преживните животни дефицитът на кобалт се съпътства от загуба на апетит, отслабване, анемия, намаляване на продуктивността. Металът е важен за нормалното функциониране на имунната система. Някои кобалт-съдържащи съединения са с доказана антинеопластична активност. Кобалтът и неговите съединения проявяват сравнително ниска остра токсичност, като токсичността на водоразтворимите соли е по-висока от тази на неразтворимите. С относително най-висока токсичност се отличават карбонилните кобалтови съединения. Повишеният прием на кобалт може да доведе до хипотироидизъм и хиперплазия на щитовидната жлеза – причината е, че Co(II) потиска приема на йод.

Ключови думи: Есенциални елементи, Кобалт, Витамин Б12/Кобаламин, Хранене, Недостиг, Токсичност


ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА КАДМИЯ

Радостина Александрова1, Лора Дякова2, Владимир Веселинов1,3,

Бойка Андонова-Лилова1, Милена Главчева1, Орлин Александров4

1.Институт по Експериментална Морфология, Патология и Антропология с Музей, Българска Академия на Науките,

2.Институт по Експериментална Морфология, Патология и Антропология с Музей, Българска академия на науките

3.Медицински факултет, СУ „Св. Кл. Охридски”, София, България4Здравна служба, Горна Малина, България

РЕЗЮМЕ

Кадмият (Cd) е един от основните замърсители на околната среда, който засяга немалка част от човешката популация. Проникването му в организма става основно чрез вдишване или поглъщане. Чревната абсорбция е по-висока при индивиди, при които има нестиг на желязо, калций или цинк. При човека полуживотът на този метал е доста дълъг, главно поради ниската скорост, с която се отделя от тялото. Cd се натрупва в различни тъкани и органи, най-вече в бъбреците, черния дроб, централната нервна система и периферната нервна система.

Cd е токсичен за хората и животните – той води до различни увреждания в клетките и тъканите, като предизвиква в тях оксидативен стрес, епигенетични промени, отклонения в транспортните пътища, смущения в структурата и функционирането на мембраните, потиска дишането и др.

Клиничните симптоми при интоксикация с Cd зависят от начина на навлизането му в организма, поетото количество, честота на експозиция. От значение са възрастта, полът, хранителните навици, начинът на живот и здравословното състояние. Най-уязвим към токсичното въздействие на кадмия е бъбрекът.


Металът засяга също сърдечно-съдовата система, хемопоезата, имунния отговор. Смята се, че той е ендокринен дисруптор и металоестроген. Действието му се свързва и с възникването на устойчивост към инсулина. Американската агенция за опазване на околната среда включи Cd в групата на канцерогените от клас B1. Доказана е способността на метала да предизвика генетични и епигенетични промени, да играе ролята на митоген, да ограничава възможностите за репариране на ДНК и да потиска клетъчната смърт. Натрупаните епидемиологичните данни разкриват съществуването на връзка между кадмия и възникването на злокачествени новообразувания в областта на простатата, гърдата и белия дроб.

За извеждане на кадмия от организма може да бъде използвана EDTA, както и други хелиращи агенти.Установено е, че при интоксикация с кадмий протективна роля изпълняват есенциалните метали, някои витамини, фитопордукти, пробиотици и хранителни добавки.

Ключови думи: Кадмий, Хранене, Токсичност, Стратегии за защита и детоксификация

ЕФЕКТ НА ВИТАМИН Е В ДАЖБАТА ПРИ ПРАСЕТА ВЪРХУ МАСТНОКИСЕЛИННИЯ ПРОФИЛ НА

МЕСОТО ПО ВРЕМЕ НА СЪХРАНЕНИЕ

Доц. д-р Теодора Попова, проф. д-р Мая Игнатова, проф. д.с.н. Пенка Маринова

Институт по животновъдни науки, Костинбродe-mail: [email protected]; тел.: ++35972168940

РЕЗЮМЕ Ефектът от добавката на витамин Е към дажбата върху мастнокиселинния профил на месото по време на съхранение е изследван при 20 хибридни прасета. Животните са разделени в две групи (n=10)-контролна и опитна, като през финишерния период, към дажбата на опитната група е добавян витамин Е в количество 400 mg/kg. След приключване на експеримента и клане на


животните, за анализ на мастнокиселинния състав са взети проби от m. Longissimus dorsi, които са замразени и съхранявани при -20°C. Мастнокиселинният профил е определен на прясна тъкан, както и след съхранение за период от 3 и 6 месеца. Статистическата обработка на резултатите е извършена чрез двуфакторен дисперсионен анализ за определяне влиянието на витамин Е в дажбата, продължителността на съхранение и тяхното взаимодействие върху промените в мастните киселини на месото. Установено е увеличение на съдържанието на С14:0, С16:0 и С16:1 (P<0.001) и намаление на С18:0 (Р<0.01) при месото от прасетата получавали витамин Е с дажбата. Значително по-нисък е и делът на полиненаситените C18:2n-6, C18:3n-6, C20:4n-6 (P<0.01) при животните от опитната група. Продължителността на съхранение оказва по-слабо влияние върху мастните киселини на месото. Независимо от витамин Е, съдържанието на С14:0 намалява с времето (Р<0.001), докато значително повишение се установява при С18:0 (Р<0.001) и общото количество на наситените мастни киселини (Р<0.05) при прасетата от двете групи.

ДНК БАРКОД АНАЛИЗ НА ДРОЖДИ ИЗОЛИРАНИ ОТ БЪЛГАРСКИ ХРАНИ

Доц. д-р Дилнора Гулямова1, д-р Румен Димитров2

1.Институт по Микробиология, БАН, тел: +(3592) 979 31 82; e-поща: [email protected];

2. Софийски университет “Св. Климент Охридски”, Физически факултет, тел: +(3592) 8161 447; e-mail: [email protected]

РЕЗЮМЕ Храната е най-проучената екосистема, тъй като хранително-вкусовата промишленост има значителнa икономическа стойност. В същото време замърсяването на храните има огромно влияние върху здравето на потребителите. Известно е, че основните дрожди, замърсяващи храните, са от вид Zygosaccharomyces bailii. Те се


характеризират с устойчивост към консерванти, осмотолерантност и висока ферментационна активност. Други дрожди, които често се срещат в хранителни продукти, са Candida parapsilosis, Pichia mem-branifaciens, Debaryomyces hansenii и Rhodotorula mucilaginosa. По време на проучване на биологичното разнообразие на дрожди в избрани български екосистеми, проведено през 2008 – 2011 г., бяха изолирани дрождеви щамове от боза, бяло саламурено сирене и кисело мляко и идентифицирани чрез ДНК баркод анализ. Дрождевите щамове, които са били изолирани от три вида български бози, бяха идентифицирани като Isatchenkia orientalis, Candida inconspicua и Pi-chia fermentans. ДНК анализът показва, че пет вида бяло саламурено сирене съдържаха дрождите Kluyveromyces marxianus, Saccharomyces cerevisiae и Rhodotorula mucilaginosa. Анализът показа, че три вида кисело мляко съдържаха дрождите Kluyveromyces marxianus и Rhodo-torula mucilaginosa. Освен това, ДНК баркод анализът показа, че два щама представляват нови видове дрожди за науката.

Ключови думи: ДНК баркод анализ, дрожди асоциирани с храни.

ИНТЕГРИРАНИЯТ КОНТРОЛ НА ГРИЗАЧИ КАТО ЕЛЕМЕНТ ОТ СИСТЕМИТЕ ЗА

БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ

Тамара ЛазароваНационален център по заразни и паразитни болести,

тел. +35928310713, вът. 234 , [email protected]

РЕЗЮМЕ Интегрираният контрол на гризачи е цялостен, системно-базиран подход, който цели осигуряване на най-безопасни, ефективни, икономични и устойчиви методи и средства за контрол на вредителите, като същевременно намалява риска от прекомерната употреба или неправилно използване на биоциди. Всеки сегмент на хранително-вкусовата промишленост е необходимо да има ефективна и интегрирана програма за управление и контрол на гризачите. HACCP стандартите налагат това, защото


борбата с вредителите се счита за критична контролна точка. При интегрираният контрол на гризачи се използват различни техники за управление на вредителите, съобразени с обстоятелствата във всеки конкретен обект. Използва се пет степенен подход, който е представен в постера. Фокусира се върху мерките за превенция. Систематизирани са новите европейски изисквания при употребата на родентициди. Дискутират се предимствата и недостатъците на интегрирания контрол на гризачи.

ГЛАДИОЛЪТ - АЛТЕРНАТИВНА КУЛТУРА НА ЗЕЛЕНЧУЦИ В СТОМАНЕНО-СТЪКЛЕНА ОРАНЖЕРИЯ

докторант Йордан Атанасов, доц. д-р Иванка Иванова, проф. д-р Бистра Атанасова

Институт по декоративни растения – Софиятел.: +359-2-9366044, e-mail: [email protected]

Гладиолът (Gladiolus L.) е декоративен вид, устойчив на използваните за борба срещу едногодишните плевели хербициди при производството на ранни зеленчуци в неотопляеми стоманено-стъклени оранжерии. Отглеждането му е алтернатива за преодоляване на последействието от тези пестициди след прибирането на зеленчуковите култури рано през пролетта /м.март и април/. Настоящото проучване беше извършено при етапно засаждане на гладиол след постепенното освобождаване на площи от зелен лук (Al-lium cepa L.). За борба срещу едногодишните плевели площта с лук е третирана с хербицида линурон, който е внесен след засаждането и преди поникването на растенията през м. октомври. Целта на изследването беше установяване на остатъчно влияние на този препарат върху растежа и развитието на гладиол. Експериментите бяха проведени с грудколуковици сорт „White Prosperity”, в периода 2015-2016 г., в стоманено-стъклената оранжерия на Института по декоративни растения-София. Растенията бяха отгледани при две дати на засаждане – 25.03 и 10.04. И през двете години на проучването не бяха установени


признаци на фитотоксичност, както и отклонения в растежа и развитието на гладиола като последействие от приложения при зеления лук хербицид. Установено беше, че височината на растенията и дължината на отрязания цвят през първата година превишаваха същите показатели през втората година съответно със 7.66 cm и 5.41 cm и 7.96 cm и 2.2 cm. Броят на образуваните цветни бутони на едно растение и диаметърът на цвета бяха по-големи през втората година, съответно с 0.74 бр. и 0.54 cm и 0.53 бр. и 0.52 cm. Наблюдаваните различия не са съществени за декоративните качества на растенията. Като цяло получените резултати показват устойчивост на гладиола към предполагаемо последействие на линурона и ни дават основание да препоръчаме тази декоративна култура за отглеждане в оранжерия след прилагане на линурон при предшественика зелен лук.

Ключови думи: гладиол, сорт „White Prosperity“, зелен лук, дата на засаждане, линурон

БОЛЕСТИ ПО ПЧЕЛИТЕ, ПОДЛЕЖАЩИ НА ОБЯВЯВАНЕ

д-р Делка Салкова Салкова, PhD, Калинка ГургуловаИнститут по експериментална морфология,

патология и антропология с музей – БАН;Национален диагностичен научноизследователски

ветеринарномедицински институт „проф. д-р Георги Павлов“

РЕЗЮМЕ Пчелното семейство е супер-организъм с характерни особености в епизоотологията на заразните болести, при които предаването на болестта трябва да бъде взето предвид, както на индивидуално, така и на ниво колония. Пчелите са податливи на много паразити и патогени, които могат да повлияят на здравето им. Сериозни инфекции могат да доведат до смъртност при пчелите. Пчелните колонии може също да бъдат засегнати от различни вредители, хищници и неблагоприятни фактори на околната среда, които утежняват протичането на заразните


болести. Голям брой паразити и болести по пчелите подлежат на обявяване. Това означава, че законодателство на национално и европейско равнище изисква уведомяване на компетентния орган в случай на заразяване. Дискутират се болестите по пчелите, включени в списъка на Световната здравна организация (OIE). В отделните страни членки, включително и в България, са нотифицирани различни болести, съобразно тяхното разпространение и риска за внасяне. Това се отнася за американския и европейски гнилец, паразитните гъбички Nosema apis и Nosema ceranae, трахейния акар Acarapis woodi, екзотичния паразит Aethina tumida (малък кошерен бръмбар), акара Varroa destructor и азиатските пчелни акари Tropilaelaps spp. Разглеждат се програмите за надзор на болестите и законодателството за опазване на пчелите на Европейско и местно ниво. В Европа от 2014 г. е установен малкия кошерен бръмбар Aeth-ina tumida. В България не са констатирани Acarapis woodi, Aethina tumida и Tropilaelaps spp.Акарът Varroa destructor е регистриран в България през 1971 г. Този екзотичен паразит е сериозна заплаха за пчелите в световен мащаб. Ако този паразит не се контролира, пчелните семейства имат малък шанс да оцелеят. Следователно, това е един от най-добре известните примери за негативните последици от внесени екзотични вредители и болести.

Ключови думи: Медоносни пчели (Apis mellifera), болести, задължително обявяване;


РАСТИТЕЛНИТЕ МАСЛА КАТО ЗЕЛЕНИ ПЕСТИЦИДИ – ПОТЕНЦИАЛНА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА БОРБА СРЕЩУ

БОЛЕСТИ И НЕПРИЯТЕЛИ ПРИ КРАСТАВИЦИ ОТГЛЕЖДАНИ В ОРАНЖЕРИИ

Винелина Янкова, Дима Маркова, Стойка Машева, Георги Величков

Институт по зеленчукови култури „Марица”

РЕЗЮМЕ Ботаническите пестициди са алтернатива на синтетичните химични пестициди за борба с вредителите в съвременните екологосъобразни технологии. Те не представляват заплаха за околната среда и за човешкото здраве. Растителните продукти имат редица предимства, които ги правят предпочитани в съвременното биологично земеделие. Спектърът от тези продукти непрекъснато се разширява, което налага познаване механизма на тяхното действие. През периода 2013-2014 г. са проведени проучвания за установяване ефикикасността на растителни масла от синап (Sinapis alba L.), коноп (Cannabis sativa L.) и бял равнец (Achillea millefolium L.) в концентрации 0,5% и 1% срещу брашнеста мана (Podosphaera xanthii U. Braun & N. Snish. Comb. Nov. Syn. Sphaerotheca fuliginea) и памукова листна въшка (Aphis gossypii Glov.) при краставици сорт Киара отглеждани в стоманено-стъклени оранжерии. Ефикасността на растителните масла срещу брашнестата мана е сравнена със стандарта Байфидан 250 ЕК 0,02% (а. в. триадименол). Установена е висока ефикасност на изследваните продукти в сравнение с тази на еталона. Срещу памуковата листна въшка добра ефикасност (над 90%), близка до тази на еталона Моспилан 20 СП 0,0125% (а. в. ацетамиприд) показват маслата от коноп и бял равнец в концентрация 1%. Най-високи стойности на биологичната активност при включените в проучването растителни масла се наблюдават 5-ти-7-ми ден след третирането. Добрата ефикасност, която демонстрират растителните масла ни дава още една алтернативна възможност за контрол на болестите и неприятелите при отглеждане на краставици в оранжерии.Ключови думи: Aphis gossypii, Podosphaera xanthii, краставици, растителни масла, ефикасност


СИСТЕМА ЗА БЪРЗО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА ХРАНИТЕ И ФУРАЖИТЕ (RASFF)

Бранимир КанакидисЦентър за оценка на риска по хранителната верига към

Министерство на земеделието и храните

РЕЗЮМЕ 1. Система за бързо предупреждение за храни и фуражи:Регламент (ЕО) No 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните. В случай, че член на мрежата разполага с информация, свързана със съществуването на сериозен пряк или косвен риск за човешкото здраве, произтичащ от храни или фуражи, тази информация незабавно се съобщава по системата за бързо предупреждение за храни и фуражи (RASFF). Информацията незабавно се предава на членовете в мрежата. 2. Правно основание: Регламент (ЕС) No 16/2011 на Комисията от 10 януари 2011 година за установяване на мерки за прилагане за системата за бързо предупреждение за храни и фуражи. 3. Видове нотификации: 3.1. Предупредителни нотификации – съобщение за сериозен риск, който изисква незабавни действия или рисковият продукт вече е на пазара. 3.2. Нотификация за недопускан внос – касае пратки с храни, фуражи или суровини на които е отказано влизането в Общността поради риск за човешкото здраве, за здравето на животните или за околната среда. 3.3. Нотификации за проследяване – не изискват бърза реакция. 3.4. Нотификации за насочване на вниманието – предоставят интересна за контролните органи информация.


ОСТАРЕЛИТЕ ПЕСТИЦИДИ – ПРИЧИНИ, ПОСЛЕДСТВИЯ И МЕРКИ ЗА РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМА

Ирена БогоеваЦентър за оценка на риска по хранителната верига към


РЕЗЮМЕ Пестицидите са химически оръжия, предназначени за борба с болестите и вредителите по растенията. Въпреки неоспоримата полза, тяхната повсеместна употреба крие редица рискове и последствия за здравето на хората и околната среда. Един не маловажен проблем, свързан с пестицидите е наличието на големи количества неизразходвани субстанции, т.нар. „остарели пестициди“, чиито опаковки са с нарушена цялост, поради неправилно или продължително съхранение. Вследствие атмосферните условия, това е довело до попадане на пестициди в околната среда – чрез оттока и излужването в подпочвените води и в обработваемите земи. Това движение става причина за проникването на тези химикали в земеделската продукция, в храните за човешка консумация и във фуражите, причинявайки от там необратими последствия за здравето на хората. Голяма част от залежалите субстанции спадат към групата на т.нар. устойчиви органични замърсители, което е причина за тяхното продължително акумулиране в околната среда. Остарелите пестициди са негодни за употреба защото са претърпели физически и/или химически промени, даващи резултат в проявяването на фитотоксичен ефект върху целеви култури или в неприемлив риск за човешкото здраве или околна среда; продуктите са претърпели неприемлива загуба на биологична ефикасност, поради разпадането на активните субстанции, и/или други химични или физични промени; физическите им свойства са променени до степен, така че вече не могат да бъдат прилагани посредством стандартното оборудване. Повечето развиващи се страни са натрупали остарели и с влошено качество запаси от пестициди, които вече не могат да бъдат използвани, съгласно предписанието. Проблемът касае също и нашата страна. С оглед опасното естество на тези пестициди, те трябва да бъдат унищожени по начин, който е безопасен за околната среда. Дългосрочно решение за залежалите количества е в прилагането на превантивни подходи: подобрено управление и намаляване на запасите от тях, чрез подходящи и екологосъобразни мерки и съоръжения.


ВЕКТОРНО ПРЕДАВАНИ БОЛЕСТИ И РОЛЯТА НА ОКОЛНАТА СРЕДА ЗА ПОЯВА НА НОВОВЪЗНИКВАЩИ

РИСКОВЕ

Светослав СтоевЦентър за оценка на риска по хранителната верига към


РЕЗЮМЕ Появата на нови заболявания има широк диапазон от предразполагащи фактори. През последните 60 години, повече от 300 инфекциозни болести са се появили при човека, от които две трети са със зоонозен произход (предават се между човека и животните). Около една четвърт от болестите, които се появиха през периода 1990-2000г., са векторно предавани. В действителност, векторните заболявания са особено чувствителни към промените в околната среда, по отношение на промените във възприемчивостта на гостоприемника, климата, растителна покривка и движенията на хора и животни. Моделите описващи промените на тези фактори служат за обяснение на механизмите на предаване на тези болести и целят да се изготви правилна оценка на значимостта на различните фактори, сценарии за изследване и контрол, както и предвижания за бъдещето. Векторно предаваните заболявания са както такива обхващащи само животните (син език при преживните, заразен нодуларен дерматит по говедата) така и зооантропонози (Треска от долината на Рифт, дирофилариоза)

Ключови думи: векторни заболявания, фактори на предаване, роля на околната среда, нововъзникващи рискове, син език, заразен нодуларен дерматит по говедата (ЗНД), треска от долината на Рифт, дирофилариоза


БИОЛОГИЧНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ – ФАКТОР ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Миглена Пейчинова1, Невена Петрова1, Ботьо Захаринов2

1.Център за оценка на риска по хранителната верига към Министерство на земеделието и храните,

2. Нов Български УниверситетРЕЗЮМЕ

Преходът от конвенционално към биологично земеделие е един труден момент за всеки земеделски производител. През последните години стана ясно, че съвременното конвенционално (интензивно) земеделие се намира в криза, поради високата степен на химизация и нейното влияние върху околната среда (почва, вода, ландшафт, биологично разнообразие) и здравето на човека. Въпросите свързани с биоземеделието започнаха да се поставят все по-често в обществото и значението на качеството на предлаганите хранителни продукти се увеличава постоянно. Наблюдава се в последните години трайна тенденция на растеж в разнообразието и асортимента на биологични продукти в магазинните мрежи.

Ключови думи: конвенционално земеделие; биологично земеделие; ГМО; биологични храни и напитки, стратегията за устойчиво

развитие


Български контактен център,Център за оценка на риска по хранителната верига

[email protected]://focalpointbg.com

Дизайн и предпечат: В.Евтимова, [email protected] 0882 469 407

corhv.government.bgcorhv.government.bg/files/Книжки/conference_2016_bg.pdfapi–тест на...

Documents