capital - 02.10.2009

www.capital.bg

СПЕЦИАЛНО ИЗДАНИЕ

Капитал Авто

ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА стр. 15

Страшни смешки, смешни страшки

КОМЕНТАР

Да погледнем на историята за прословутия паметник с кръст и полумесец и мюсюл-манската кандидат-партия в поповското село Славяново като на употребявана дре-ха, на която е обърнат хастарът. Материа-

лът е същият, копчетата не липсват. Тя е обаче е дефор-мирана до степен, че прилича на същинско плашило. Като матрицата на паралелната медийна реалност.

На първо място е Новината. А тя е Голяма само ако е

скандал - най-добре корупционен, но още по-добре - ет-нически. Вторият сюжет е опасен, но за сметка на това върши работа - държи електората буден и печели точ-ки за този, който го развива.

Така и в Славяново. Трагикомичен водевил (виж стр. 15 - 17), в който заплахата-за-етническия-мир беше раз-фасована в реално време и в ефир. Провокация, кон-ституционният ред е застрашен, ДАНС да разследва, държавата да си влезе в ролята, камионетките да дой-

дат... Последното предложение е от друга история, но авторът му, Яне Янев от РЗС, е пръв модератор и сега. Също както в родопското село Рибново преди избори-те. Сегашните му съветници тогава бяха служители на ДАНС и с автомати и маски щурмуваха селските къщи. ГЕРБ спечели изборите, за да промени това статукво. Но както личи - не става веднага и лесно. Съпротивата само се прегрупира и търси своите агенти. Днес са бра-тя Юзеирови от Славяново, утре ще са други. � K

С хастара нагоре

година XVII, цена 2.50 лв.

9 7 71 3 1 0 7 9 8 02 4 93

ISSN 1310-7984

3 - 9 октомври 2009 г.

#39

39

Разтоварване

На стр. 10 - 14

ТЕХНОЛОГИИ стр. 38

Саркози, Карла и интернет пиратите

Правителството ще съкрати с 15% раздутата администрация

Посетете www.economedia.bg / изпратете email на [email protected] / обадете се в абонаментния ни център на 02/93 76 349

(О)СИГУРЕН КАПИТАЛдобрият анализ е критично важен

non-crisis

PLAN“Абонирайте се за

39ГОДИНА VII, 3 - 9 ОКТОМВРИ 2009

CHICK LITТОДОРА РАДЕВА ЕЛИЦА БОНЕВА НЕДА ФИЛЧЕВА

МИНА СТОЯНОВА СТЕФКА ЦАНЕВА ГЕРГАНА ПАНЧЕВА

ДЕСИ КОЛЕВА

2 KАПИТАЛ 3 - 9 октомври 2009 г.

НАВИГАТОР

6-7 Кариера без граници. Петър Пунчев от белградското „Радио 3“ доказва, че добрият мениджър е добър навсякъде

K3 КАРИЕРИ

K1 K2

47 Жадни за вода. Арменска фирма преговаря да купи „Гор-на баня“

48-49 Готови... На касата... Старт! Сръбската Delta Maxi и словенската Mercator започват пряко съревнование в България

50 Бриз на промяната. „Софар-ма” поднови придобиванията на фармацевтични компании в ре-гиона

51 Интернет обединява. Големите уебгрупи в България се сдружават, за да налагат общи стандарти за онлайн реклама

КОМПАНИИ

65-66 Абонатът в момента банкира. Мобилните телефони се превръщат в средства за разпла-щане от следващата година

МОЯТ КАПИТАЛ

ПРЕДПРИЕМАЧ

58-59 Накъдето ми видят очите. Агенцията за малките и средните предприятия предвижда 27 млн. лв. за подкрепа на износа

60-61 Минимални осигури-телни доходи - 2010 г.

„Капитал“ и „Дневник“ използват за опаковането на изданията си торбички, изработени от DEGRALEN®. Те се разграждат в природата за 24 месеца, което е над 100 пъти по-бързо, отколкото обикновените полиетиленови торбички.

„Икономедиа“ АД е член на „Одит бюро по тиражите“

КОМЕНТАРИ И АНАЛИЗИ

9 По-висок акциз върху цигарите Полезният вреден данък

9 Решението на Конституцион-ния съд в защита на едрите ко-

лекционери Минало свършено

9 Промените в комисията „Кушлев“ Давайте по съще-ство

15-17 Страшни смешки, смеш-ни страшки. В ДАНС са знаели от една година, че клубът на Юзеи-рови е превърнат в молитвен дом

18 Битият бит. За общото между полицейското насилие и насилието над полицаи

19 Данъчно затягане. Приход-

ната агенция иска да обхване и си-вия сектор, но със спорни мерки

20 Игра на карти. Новият ди-ректор на агенцията по кадастър започва амбизиозна реформа, но пропуска най-важното - таксите

24 Въглеродни пари. Предприяти-ята трупат емисии за след кризата

ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА

26 Жив ли е той. Референдумът в Ирландия е най-голямата, но не последната пречка пред Договора от Лисабон

28-29 Народът срещу Роман Полански. Арестът на гениалния режисьор раздели мненията от двете страни на океана

37 Утре започва от днес. Ус-вояването на технологиите става все по-бързо, но прави IT бизнеса все по-хазартен

38 And I Love Her. Докато Ва-шингтон потвърди независимост-та на интернет, в Брюксел липсва прозрачен дебат по темата

ТЕХНОЛОГИИСВЯТ

ОБЩЕСТВО

32-33 Ела в София. Пътуването с влак до Солун и обратно е огледа-ло на кривата българска реалност

10-11 Начален ремонт. Кризата е шанс за новото правителство да намали раздутата администрация

13 Отличниците го правят така. Какво прави реформата на

ТЕМА НА БРОЯ

КОМПАНИИ 47 / Стоки и продажби 54 / ИМОТИ 56 / ПРЕДПРИЕМАЧ 58 / ФИНАНСИ 62 / МОЯТ КАПИТАЛ 65

www.capital.bg

K2


И двете търговски

вериги искат да са номер едно в Югоизточна

Европа � КОМПАНИИ 48

БИЗНЕС

А

КОМЕНТАР

КОМПАНИИ Сръбската Delta Maxi и словенската Mercator започват пряко съревнование в България

Готови... На касата... Старт!

56

Офис бъдещето на завод „Електроника“

47 И водата „Горна баня“ се продава

ИЛЮСТРАЦИЯ: SHUTTERSTOCK/КАПИТАЛ

Зорница МАРКОВА

65 Абонатът в момента банкира

www.capital.bg

СПЕЦИАЛНО ИЗДАНИЕ

Капитал Авто

ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА стр. 15

Страшни смешки, смешни страшки

КОМЕНТАР

Д� K

9 7 71 3 1 0 7 9 8 02 4 93


#39

Разтоварване

На стр. 10 - 14

ТЕХНОЛОГИИ стр. 38

Саркози, Карла и интернет пиратите

Правителството ще съкрати с 15% раздутата администрация

non-crisis

PLAN

държавната администрация тол-кова трудна работа

14 С гръб към хората. Елек-тронното правителство остава са-мо на хартия

62 Заместник-председателят на Комисията за финансов над-зор Емил Атанасов: Всяка пе-та кола е без „Гражданска отго-ворност“

63 Много ценни книжа. Инвес-титори изкупиха ДЦК за 60 млн. лв. и си осигуриха прилична до-ходност

64 Европейските банки: Не на държавните пари. Все повече финансови гиганти увеличават капитала си, за да върнат прави-тeлствената помощ

ФИНАНСИ

СТОКИ И ПРОДАЖБИ

54-55 Големите в продажбите на дребно. Компаниите в реги-она свиват разходите

56-57 От елки към офиси. Из-раелската BSR започва строител-ството на най-големия за годината проект за бизнес сгради в София

ИМОТИ

36-37 Сделка с препятствия. „Инкомс телеком холдинг“ влезе в преговорите НУРТС

МЕДИА И РЕКЛАМА

СПОРТ

40-41 Месецът на синята мъгла. Тодор Батков вече няма правилни решения за „Левски“

1000 София, ул. „Иван Вазов“ 20

� Редакциятел. 02/ 9376 122факс: 02/ 9376 440e-mail: [email protected]

� Рекламател. 02/ 9376 444факс: 02/ 9376 236 e-mail: [email protected]

� Абонаменттел. 02/ 9376 349факс: 02/ 9376 173 02/ 9376 279e-mail: [email protected]

� Човешки ресурсител. 02/ 9376 289факс: 02/ 9376 440 е-mail: [email protected]

Представителство на „Икономедиа“ АД в гр. Варна: Варна 9000, ул. „Братя Миладинови“ 86 вх.Б ет.2, тел. 052/ 601 651 Мирослав Петров

Изпълнителен директорФилип Харманджиев

Административен директорНели Христова

Директор рекламаРумяна Георгиева

Търговски директорВеселка Данчева

Маркетинг директорКатрин Иванова

Мениджър бизнес развитиеЛюбомир Василев

Издава “Икономедиа” АДрегистрирано в СГС под №11665/2004

Главен редакторГаля Прокопиева

Първи заместник главен редакторСтанка ТошеваУправляващ редактор „Икономика“ в „Икономедиа“Васил АтанасовЗаместник главни редакториГалина Александрова, Алексей ЛазаровОтговорен редактор: Йово Николов ([email protected]) Редактор on-line: Момчил МилевОтговорен секретар: Деян Христов ([email protected]); Специален кореспондент: Иван Михалев ([email protected]); Политика: Сибина Кръстева, Велина Господинова, Елена Старидолска, Панайот Ангарев, Росен Босев, Люба Йорданова ([email protected]); Икономика: Вера Денизова, Калина Горанова ([email protected]); Международна икономика и политика: Илин Станев, Светломира Гюрова, Огнян Георгиев, Цветелина Манолова ([email protected]); Общество: Ирина Ценкова ([email protected]); Медиа и реклама: Борислав Кандов, Весислава Антонова, Зорница Стоилова ([email protected]); Технологии: Андриан Георгиев, Асен Георгиев, Калина Калчева, Ясен Пекунов ([email protected]); Спорт: Георги Филипов, Елеонора Тарандова ([email protected]); Компании: Теодора Василева, Десислава Николова, Маргарита Вачкова, Константин Николов ([email protected]); Стоки и продажби: Зорница Мар-кова, Жана Иванова; Имоти: Яна Бодурова ([email protected]); Предпри-емач: Бойчо Попов, Mара Георгиева ([email protected]); Финанси: Емил Ангелов, Емил Гьорев, Николай Сто-янов, Мария Иванова (fi [email protected]); Моят Капитал: Василена Христова ([email protected]); Кариери: Ека-терина Попова, Боряна Пенева, Таня Обущарова ([email protected]); Капитал Light: Богдан Русев, Биляна Димова, Светлана Мирчева, Росица Илиева, Янко Терзиев, ([email protected]); Фоторе-портери: Асен Тонев, Надежда Чипева, Цветелина Ангелова ([email protected]); Дизайн и инфографики: Ася Колева, Антония Тилева ([email protected]); Дизайн и предпечатна подготовка: Тихомир Колев, Калина Колибарска, Лили Георгиева, Марияна Попова, Нана Бурска, Мария Маркова ([email protected]); Секретар: Михаил Вълканов; Уредник: Светозар ГермановПечат: „Печатница Дружба“ ЕАДСофия жк „Дружба“ 1, ул. „Илия Бешков“ №3

телефон за контакти: 02/42 25 900

За проблеми с разпространението:тел.: 02/ 93 76 349е-mail: [email protected]

Хонорари се изплащат в сряда от 10.00 до 12.00 и от 14.00 до 16.00 часа.

Пощенските пратки се изпращат на адрес: София 1000, ул. „Иван Вазов“ 20

„Икономедиа“ АД няма отношение към поднесената информация в публикуваните в „Капитал“ реклами.Отговорността за съдържанието им е изцяло на рекламодателите.

СЕДМИЦАТА

3KАПИТАЛ 3 - 9 октомври 2009 г.

НАМЕРЕНИЯ С гласовете на депу-татите от ГЕРБ и „Атака“ в сря-да парламентът не прие отче-та на комисията за установява-не на имущество, придобито от престъпна дейност, по-известна с името на председателя й Сто-ян Кушлев. Докладът беше за дейността й през 2008 г. Според Павел Шопов от „Атака“ коми-сията не е достатъчно ефектив-на. Съпредседателят на парла-ментарната група на ГЕРБ Кра-симир Велчев каза, че гласува-нето е знак за това, че мнозин-ството не одобрява работата й. „Няма да сме последовател-ни, ако сега приемем доклада, а след време предложим зако-нодателни и персонални проме-ни“, обясни той. Велчев напом-ни, че комисията „Кушлев“ ра-боти от пет години, а приносът й за бюджета е нула стотинки. Разходите й се измерват в мили-они левове. Според Шопов пра-вомощията на комисията тряб-ва да се разширят, а Кушлев да бъде сменен. Гласуването раз-гневи председателя на партия „Ред, законност и справедли-вост“ Яне Янев, който защитава работата на комисията. Той се оплака на премиера Бойко Бо-рисов. � Коментар на стр. 9

ИСК Държавата ще поиска да й бъде възстановено право-то на собственост върху вър-нати имоти на бившия преми-ер Симеон Сакскуборготски. Това стана ясно от доклад на Държавната агенция по гори-те (ДАГ), изпратен до премие-ра Бойко Борисов. Според до-клада част от горските земи на Сакскобургготски са му били върнати незаконно. По инфор-мация на Mediapool част от те-рените са с променено предназ-начение и през тях ще мина-ват съоръжения от проект за ски курорт. Разрешението за строеж е било дадено по време-то на бившия шеф на ДАГ Сте-фан Юруков (БСП). Досега опи-тите на ДАГ да си върне горите по административен път не да-доха резултат и бяха отхвърле-ни от съда. Стигна се и до ВАС, който през 2008 г. излезе със становище, че единственият начин държавата да си защити правата е да заведе граждан-ско дело срещу Симеон Сакско-бургготски, но досега това не е направено. Легитимиран да предяви иск за собственост от страна на държавата е минис-търът на регионалното разви-тие и благоустройството.

ГЕРБ и „Атака“ ще променят комисията „Кушлев“

Държавата ще си връща имоти на Сакскобургготски

� Националната служба за охрана (НСО) няма достатъчно бронирани автомобили, охранителите няма къде да тренират, бюджетът е недостатъчен. Така обобщиха анализа на директора на службата Димитър Димитров депутати от комисията по вътрешна сигурност и отбрана, където той беше изслушан през седмицата (на снимката). Димитров от своя страна останал с убеждението, че народните представители са принципно съгласни да има закон за работата на НСО. След срещата председателят на „Атака“

Волен Сидеров коментира, че би било редно охранителното ведомство, както и националното разузнаване да преминат от подчинение на президента под шапката на Министерския съвет. Правомощията на двете служби сега са уредени с текстове в закона за отбраната. Директорът на НСО е бил питан и за охраната на лидера на ДПС Ахмед Доган, която той ползва от години. Според Ди-митров решението е взето от него и от генералния комисар на МВР заради получени сигнали. СНИМКА: ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

Директорът на НСО се оплака от липса на финанси

>>мобилна версияна capital.bg

СЕДМИЦАТА


Акцизът за цигарите растеот следващата година

ПОСКЪПВАНЕ Акцизът за цигари-те ще бъде увеличен до 76 евро за 1000 къса през 2010 г., съобщи финансовият министър Симе-он Дянков. Нарастването спря-мо сегашната ставка от 52 евро ще е с около 35%. Според дирек-тора на „Булгартабак“ Иван Би-ларев това означава, че цената на най-продаваната марка на холдинга – „Виктори“, ще бъде между 4.20 и 4.80 лв. Вдигане-то на акциза трябва да повиши приходите в бюджета с 226 млн. лв. Планираното преди това по-вишение до 64 евро на 1000 къса щеше да осигури на държава-та около 96 млн. лв. повече. Ми-нистър Дянков се ангажира, че тези пари ще отидат за здравео-пазване, а малка част - за разяс-няване на вредата от пушене-то. Към момента финансовото министерство планира съвсем минимална промяна в акциза на горивата, като очакваният ефект е за 10 млн. лв. повече го-дишно. Акцизът на дизела най-вероятно няма да се променя, а за сметка на това бензинът ще поскъпне слабо.

Световната банка: Таксите в България са високи

БЕЗ ОСНОВАНИЕ Таксите за ад-министративни услуги в Бъл-гария генерират приходи, ко-ито в много случаи служат за премии на чиновниците, въпреки че законът изисква гражданите да плащат само колкото да покрият разходите на държавата за разрешител-но или лиценз. Това отбеляз-ват в доклад експерти на Све-товната банка, които настоя-ват за реформа в системата на определяне им. Банката оце-нява сегашната политиката за определяне на такси като неко-ординирана, непоследовател-на и непрозрачна. Според ана-лиза таксите са се повишили с 60% от 2005 г. до 2008 г., но не е ясно дали това е довело до по-вече приходи в бюджета. Шам-пион по въвеждане на нови та-рифи и увеличение на старите е здравното министерство. В 22 закона е въведена практиката служители да получават като бонус от 25 до 75% от събрани-те такси, като пример за това са агенциите по вписванията и лекарствата.

Енергийният регулатор одобри по-скъп газ от октомвриПОВИШЕНИЕ Държавната коми-сия за енергийно и водно ре-гулиране (ДКЕВР) одобри пос-къпване на газа с 2.49 на сто от октомври. Утвърдената цена за четвъртото тримесечие е 374.13 лв. за 1000 куб.м без ДДС, като реалното повишение с 9.10 лв. спрямо предходното тримесе-чие. От комисията обясниха, че новата цена на синьото го-

риво няма да доведе до промя-на в цените на топлофикацион-ните дружества. ДКЕВР ще се стреми цената на парното да се запази през отоплителния сезон и да няма рязка промя-на в цената на природния газ, обяви новият председател на регулатора Ангел Семерджи-ев. Той обаче посочи, че в на-чалото на следващата година

ще има повишаване на цена-та на газа, тъй като такива са тенденциите на световните па-зари. Прогнозите на регулато-ра са, че нарастването ще е с 10-15%, а не както „Булгаргаз“ очаква - 24.5%. Аз оставам уме-рен оптимист, че ще се намерят механизми да бъде запазена и цената на топлинната енер-гия, каза Семерджиев. Срещу

рязкото увеличаване на цена-та на газа се обявиха от Конфе-дерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Според КРИБ увели-чение на цената на синьото го-риво означава загуба на конку-рентоспособност, ново свиване на производството и невъзмож-ност за запазване на работните места. Ангел Семерджиев по-

сочи още, че стремежът на ре-гулатора ще бъде следващото увеличение на цената на тока от 1 юли 2010 г. да бъде в рам-ките на 5 процента. През 2010 г. се очаква присъединяване на нови мощности от възобно-вяеми енергийни източници, а това влияе върху цените на тока към повишаване, обясни председателят на ДКЕВР.

479млн. лв. е дефицитът по консолидирания бюджет към края на август, показват данните на Министерство на финансите. На месечна база дефицитът е 92.3 млн. лв. и отбелязва сериозно подобрение в сравнение с юли, когато беше над 564 млн. лв.

4.8%средно нарастват минималните осигурителни прагове за 2010 г., съобщава социалното министерство. Най-високо е увеличението на праговете за производство на хлебни и тестени изделия - средно с 21.8%.

ЧИСЛА НА СЕДМИЦАТА

� Правителството реши да задържи единия от двата самолета "Ербъс А-319", договорени на лизинг. До момента държавата е изплатила 14 млн. долара. Те щяха да бъдат безвъзвратно загубени при прекра-тяването на цялата сделка. С доставчика Би Ейч Ер е постигнато споразумение от цената на единия да бъде приспадната вече платената сума. Решението за закупуването им беше взето от кабинета "Станишев". Малко след изборите стана ясно, че стра-ната не разполага с нужните средства за изплащане на ербъсите. Цената на всеки от самолетите е 44 млн. долара, или 109 млн. долара с оскъпяването от лизинга. СНИМКА: АСЕН ТОНЕВ

Държавата ще изплаща само един от правителствените самолети

Платена публикация

Ashland и Приста Ойл Груп сключиха договор за дистрибуция на продуктите Valvoline в Централна и Източна ЕвропаValvoline International Inc., част от корпорацията Ashland Consumer Markets

подписа нов договор за дистрибуция на продуктите с марка Valvoline® на те-риторията на Централна и Източна Eвропа (CEE) с Приста Ойл Груп.

Считано от 1 октомври 2009 г., компанията Приста Ойл Груп е официален дистрибутор на пълната гама висококачествени продукти Valvoline – смазоч-ни продукти, химически продукти за поддръжка на автомобила и автокоз-метика за клиенти на територията на: Албания, Босна и Херцеговина, Бъл-гария, Косово, Македония, Румъния, Словакия, Словения, Сърбия, Унгария, Хърватска, Черна гора и Чехия.

„Това споразумение е голяма крачка напред към по-добри възможности за снабдяване на потребителите на територията на този бързо развиващ се пазар.”, каза Дийн Доза, вицепрезидент и генерален мениджър на Valvoline EMEA. „Посредством опита на Приста Ойл и съществуващата логистична мрежа в Централна и Източна Европа, ние може да гарантираме постоянна наличност на широката гама от услуги и продукти Valvoline на потребите-лите в автомобилни сервизи, собственици на авто-паркове и индустриални клиенти в региона.”

В изявлението си по повод подписването на договора Пламен Бобоков, председател на Управителния съвет на Приста Ойл Холдинг ЕАД, заяви: „За нас партньорството с Valvoline International Inc. е голяма чест и приви-легия. Убеден съм, че срещата на опита и рутината, в лицето на най-стария бренд в света - Valvoline, с позитивната енергия, младостта и желанието за изява на една от най-младите и най-бързо развиващи се марки – Приста, ще даде в резултат един изключително качествен и завършен продукт. Това безспорно ще бъде от огромна полза на първо място за потребителите в Централна и Източна Европа, но и същевременно ще осигури възможност за сериозно развитие на двете компании.”

За повече информация относно наличност и поръчки на висококачестве-ни продукти Valvoline в региона, моля обръщайте се към посочения по-долу оторизиран дистрибутор:

за България:Prista Oil Holding EAD, Bulgaria

20 Zlaten rog Str., Sofia, Bulgaria tel. +3 59 2 9 62 01 [email protected]

73 Borisova Str., Ruse, Bulgaria tel. +3 59 82 81 51 [email protected]

*** Продукти с марката Valvoline, собственост на корпорацията Ashland, са в употреба от водачите на автомобили по-дълго от което и да било друго моторно масло. В Европа, масла и автохимия с марката Valvoline, автокозметика с търговската марка Eagle One® и антикорозионни продукти с марка Tectyl® се продават посредством филиали на компанията в Гер-мания, Полша, Испания и Великобритания. Продуктите с марки Valvoline, Eagle One и Tectyl са налични на територията на Европа, Средният Изток и Африка посредством обширна дистрибуторска мрежа от лицензирани тър-говци и дистрибутори.

Корпорацията Ashland – (абревиатура на Ню Йоркската фондова борса – ASH) доставя специални химически продукти, техническо обслужване и професионални решения за задоволяване нуждите на най-важните в свето-вен мащаб индустриални сектори и потребители. В служба на своите клиен-ти в над 100 страни, компанията развива своята дейност чрез пет търговски дружества: Ashland Aqualon Functional Ingredients, Ashland Hercules Water Technologies, Ashland Performance Materials, Ashland Consumer Markets (Valvoline) и Ashland Distribution. Повече информация за Ashland можете да намерите на www.ashland.com

*** Приста Ойл Груп е холдингова структура. Най-общо бизне-сите й се делят на два – акумулаторен бизнес (в структурата на Монбат, която е един от блучиповете на Софийската борса) и маслен бизнес, в който влизат Приста Ойл Холдинг ЕАД и дъщерни компании в редица държави. Към холдингът принадлежи и Стар Ойл - една от най-големите търговски компании в средиземноморието за базови масла, суровини и материали, базирана в Холандия. За последните 13 години българската компания е развила бизнес отношения в над 20 държави от региона, като пазарното й присъствие в отделните страни е в рамките между 5 и 55% , с което се нарежда сред най-големите производители на часла в Източна Европа. Производствeните мощности на Приста Ойл Холдинг ЕАД се изграж-дат и развиват по най-модерните и иновативни технологии в резултат на собствени проучвания и разработки, а също така и на сътрудничеството на Приста Ойл Холдинг ЕАД с водещи компании в петролната и химическата индустрии - като Chevron, , ERGON, Ashland, GreenСhem и др. Компанията притежава собствени заводи в България и Турция, в които се произвеждат смазочни материали, греси, експлоатационни течности за автомобили и ав-токозметика.

От юни 2009 г. Приста Ойл Холдинг ЕАД е собственник на унгарската Bogdany Petrol Кft. (водещо предприятие от химическата индустрия на Ун-гария, специализирано в производството на вазелини и емулсии.)

В края на август 2009 г. става факт споразумение за партньорство в областта на производство, доставка и дистрибуцията на корабни масла в рамките на Sealub Alliance между Gulf Oil Marine и Приста Ойл Холдинг ЕАД.

През изминалата година Приста Ойл Груп отчита реализирани над 178 хил. метричини тона масла, както повече от 2.828 милиона броя акумулато-ри приравнени към 12V55Ah.

Продуктовото портфолио се обогатява и развива в унисон с пазарните потребности и в съответствие с най-съвременните изисквания на автомо-билостроенето и машиностроенето към използваните експлоатационни материали. Произвежданите продукти покриват всички съвременни норми за безопасност и опазване на околната среда, а качествата им са добре познати на потребителите. Продуктите с търговска марка ПРИСТА при-тежават одобрения от над 20 водещи световни автомобилостроителни и машиностроителни компании, които са ги сертифицирали за използване в произвежданата от тях техника – компании като MB, Volvo, OPEL, BMW, VW, Renault-Nissan, MAN, Cummins, ZF, VOITH, Allison, Siemens, и др.

За обезпечаване нуждите на производството си и с цел оптимизиране на разходите за доставка на основните суровини, и максимално съкращава-не на сроковете за доставка на готовите продукти до пазара, Приста Ойл Холдинг ЕАД разполага с отлично изградена логистична структура, която включва 4 терминала за съхранение на базови масла с общ капацитет на вместимост над 52 000 М3. За бъдещото си развитие компанията е насочила поглед не само към страните от Европа, но и към Централна Азия, Близкия Изток и Африка. По отношение на технологичното си развитие Приста Ойл Холдинг ЕАД предвижда задълбочаване на съществуващите си партньор-ства и в паралел създаване на нови такива с лидерите в отделните иконо-мически отрасли.

Повече информация за Приста Ойл Груп можете да намерите на www.prista-oil.com

СЕДМИЦАТА


Управляващата коалиция в Румъния се разпадна

ЕС: Грузия започна войната, Русия прекали

Земетресение взе стотици жертви в Индонезия

ОСТАВКИ Управляващата коали-ция в Румъния се разпадна, след като Социалдемократическа-та партия (СДП) напусна каби-нета. Всички министри от СДП подадоха оставките си в четвър-тък заради уволнението на тех-ния съпартиец, вицепремиера Дан Ника. Той беше освободен по-рано от премиера Емил Бок заради изявленията му за въз-можно фалшифициране на пре-зидентските избори на 22 ноем-ври. Думите му бяха интерпре-тирани като обвинение, че коа-лиционният партньор - либерал-демократите (ЛДП), може да оп-итат да фалшифицират избо-рите, така че Траян Бъсеску да бъде преизбран. Сред кандида-тите за поста са сегашният пре-зидент Бъсеску и лидерът на СДП Мирча Джеоана. Функции-те на напусналите седем мини-стри от СДП временно ще бъдат поети от министрите на ЛДП, обяви премиерът Бок. Той зая-ви, че страната ще спази всички ангажименти, поети към МВФ, с който сключи споразумение в началото на годината.

БЕДСТВИЕ Най-малко 1100 души са загинали при земетресени-ето на остров Суматра в Индо-незия, обяви заместник гене-ралният секретар на ООН по хуманитарните въпроси Джон Холмс. Броят на жертвите веро-ятно ще се окаже по-голям, тъй като продължава претърсва-нето на развалините на къщи и сгради, рухнали след труса с магнитуд 7.6 по Рихтер на 30 септември. Епицентърът на зе-метресението беше на 85 км се-верозападно от столицата на ос-трова Паданг, който беше силно засегнат. Издирването на затру-пани под развалините е затруд-нено от силните дъждове, лип-сата на машини за разчистване и достатъчно обучени хора. До-пълнителна пречка са и прекъс-натите от кални свлачища пъ-тища. Индонезийските власти призоваха за спешна междуна-родна помощ за преодоляване на последиците от бедствието, като страната изпитва и сери-озен недостиг на медикаменти. Няколко държави вече изпра-тиха помощ на Индонезия.

ОЦЕНКА Масивният обстрел на грузинската армия срещу Цхинвали е поставил начало-то на войната с Русия миналия август. Taка, в нарушение на международното право, Тбили-си провокира Москва да отвър-не на удара под предлог, че пре-дотвратява грузински геноцид и защитава руски граждани. Първоначалната ответна реак-ция на Москва е била законна самоотбрана, но последвали-те действия на руската армия са отишли „отвъд основателни-те причини“ и офанзивата дъл-боко в грузинската територия погазва хартата на ООН. Това се казва в дългоочаквания до-клад на ЕС за конфликта от ав-густ 2008 г. Той беше огласен в сряда след умишлено забавяне, за да не съвпадне с напрежение-то около първата годишнина от петдневната война. От този кон-фликт няма победители, а краят му е все още неизвестен, смятат авторите на доклада. Обстанов-ката в Кавказ остава напрегна-та и “всеки инцидент може да разпали сериозни последици”.

МВФ също обяви край на глобалната рецесияВЪЗСТАНОВЯВАНЕ Само седми-ца след срещата на Г-20 в Пит-сбърг и Международният валу-тен фонд (МВФ) обяви, че реце-сията в световната икономика е приключила, но остава предиз-викателството на устойчивото възстановяване. В последната

си прогноза за световната ико-номика фондът коригира наго-ре очакванията си за промяна-та на глобалния БВП тази го-дина до спад от 1.1%. През юли очакването беше за понижение от 1.4%. Нагоре е ревизирана и прогнозата за следващата го-

дина. МВФ вече очаква ръст от 3.1%. Повишени са прогнозите за повечето големи икономи-ки, включително САЩ. Според МВФ САЩ се възстановяват по-бързо от очакваното и това е до-бре за световната икономика. С по-бавни темпове ще бъде ожив-

лението в Европа. Очаквания-та на фонда са неравномерното представяне на отделни държа-ви в ЕС и еврозоната да забави стабилизирането. Трудностите пред Испания, балтийските ре-публики, България и Унгария се очаква сериозно да задър-

жат растежа на Стария конти-нент. Според МВФ България ще е една от малкото държави, чи-ито икономики ще се свият през 2010 г., като прогнозата е за спад на БВП с 2.5%. По-голям се оч-аква единствено в балтийските републики.

� С внушителен военен парад, грандиозен спектакъл и зрелищни фойерверки Китай отбеляза в четвъртък 60-ата годишнина от деня, в който Мао Цзедун провъзгласи основаването на комунистическата република. Около 200 000 души се сърбаха на площад „Тянанмън" в Пекин, а парадът на военна техника бе най-големият в историята на съвременен Китай. "Развитието и прогресът през по-следните 60 години напълно доказаха, че само социализмът може да спаси Китай и само реформата и отварянето могат да осигурят развитието на страната", каза прези-денът Ху Цинтао. Страната ще търси по-значима роля на международната сцена, но ще избягва конфронтацията, защото има сериозни вътрешни проблеми, отбелязаха анализатори. СНИМКА: REUTERS

Китай празнува 60 години комунизъм

КОМЕНТАРИ & АНАЛИЗИ // МНЕНИЯ


Обратна връзкаТази страница е за вашата гледна точка по въпроси във и извън вестника, която сме получили по e-mail или сме видели като коментари на www.capital.bg. Приемаме обосновани мнения, интересни снимки и допълнителни материали на [email protected] или на адреса на редакцията.

�

Въпрос на седмицата:

Въпросът е отворен за дискусия на capital.bg. Следва-щата седмица ще публикуваме най-доб рото мнение.

Отговор на седмицата:Re: Какви са проявленията на финансовата криза лично за вас?

В анкетата са участвали 326 души, гласували на capital.bg

СЪЗДАВАНЕТО НА ПАРТИЯ „МЮСЮЛМАН-ДЕМОКРАТИЧЕН СЪЮЗ“ Е:

Работя в сфера, в която се изискват специфични познания, а фалитите и уволненията не са така масови. В момента, в който реших да сменя компанията, се сблъсках с много по-малка конкуренция, отколкото очаквах. Мисля, че причина за това, колкото и странно, е кризата, и разпространено-

то мнение, че „сега не е вре-ме да се сменя работата“. Според мен, роля са изиграли и кредитите, взети от колегите в конкурентните фирми. В този случай смяна-та на работното място е свързано с рискове, които според мен те не искат да поемат в този момент. Умерен оптимист

Какви са проявленията на финансовата криза лично за вас?

WWW АНКЕТА

ването на езика започна именно с жаргона на „24 часа“. Запомних от оно-ва време следното загла-вие „Цигани падат с асан-сьор, умират“, но това не бе езика на който хората говореха. Та всички из-броени клишета са епи-гони на ранния „24 часа“. Днес жълтите издания от вестникарските сергии ни облъхват с миризмата на вмирисано шкембе в квартална месарница. За-главията вече се превър-наха в лексиката и мисле-нето на читателите си. Валидол

� На мен ми направи впе-чатление още отдавна, че постепенно езикът във вестниците се доближава до този на улицата, но ми се струва, че също отдав-на е станал по-неприятен от него. Това е причина-та да ми се свива стома-ха само като мерна вест-никарска сергия... Мая Б.

�Клишетата понякога дразнят, но всяко издание си има някакъв стил и съ-ответно аудитория, чийто език се опитва да добли-жи. Безспорно един текст може да бъде интересен и без клишета, но те не са най-големия проблем на журналистиката, нито на езика. Относно грамати-ката, прави ми впечатле-ние как много хора откри-ват грешки и се възмуща-ват, претендирайки, че са много грамотни, а самите те допускат други греш-ки. Стилово по същия на-чин всеки има чувство-то, че неговия стил е по-правилен - нищо подобно, това е много субективно med

� И мене постоянно ме дразни синоптичката по Нова с нейния „живакът в термометрите“. Зара-ди нея си разглобих тер-мометъра - само батерии, дисплей, жички - ника-къв живак. Само лъже хората :) И за времето :)) PowerShot

� Надявам се, това да е предвестник на една от-давна отлагана диску-сия - за езиковата рефор-ма. Всяка модерна дър-жава прави такава рефор-ма през 30-ина години, а в българския не знам отко-га не е имало. За разли-ка от времето преди 1944 г. Институтът по българ-ски език към БАН изцяло се е маргинализирал и не взема становище по този въпрос. Изброявам малка част от висящите въпро-си, които чакат оконча-телно разрешение:1. Употреба на пълен и не-пълен член - масов хаос! Дори журналистите не могат да го научат. Осо-бено в случаите подлог в страдателен залог греш-ката е почти 80% от слу-чаите. Предложение: след като на никого (вкл. глав-ни редактори, коректори и т.н.) това не им прави впечатление, значи пъл-ният член е мъртъв и трябва да се отстрани от граматиката, както стана с дългите форми участвУ-ВАм вместо участвам.2. Масовото използване на Е вместо Я. Особено в София, където вече живее 1/4 от България, положе-нието сред учениците е безнадежно. В-Е-рно ли е това? Тая нЕма да стане! Не го видЕх и т.н. Предло-жение: случаите на старо-то двойно Е отпреди 1947 г. се изписват и в двете форми - или с Я, или с Е, като и двете са верни3. Винителният падеж за местоименията - съща-та исторя като с пълния член и като с вече изчез-налия дателен падеж. На КОЙ да разчита народА, от КОЙ взеха парите, пред КОЙ да се докажат... Без-надежно положение. Вой-ната е загубена от поне 15 години! Вълкадин

� Авторът тръгва отзад напред, като пропуска да отбележи, че опростач-

пдсмжмбгкг

ОБЩЕСТВО32 KАПИТАЛ 26 септември - 2 октомври 2009 г.

obshtestvo.capital.bg

Печатни грешки

Как езикът на вестниците постепенно става по-мъртъв от латинскияАлексей ЮРДАНОВ

Ето ви една идея за за-бавно и поучително уп-ражнение - отидете при някой близък прия-тел (важно е да е бли-зък, за да не се компро-метирате сериозно) и му кажете с нормален тон: „Искаш ли да из-пием по една пенлива течност тази вечер?“

Гаранция, че в най-доб-рия случай той няма да ви разбере, в най-лошия ще помисли, че сте луди.

Всъщност вие сте си наред, само използвате думи от езика на вестни-ците - клишета, които ни-кой нормален човек не би изговорил сериозно на ви-сок глас.

Ако съществуваше бъл-гарско-вестникарски реч-ник, неговото последно издание щеше да е доста обемисто. През последни-те години творческият ен-

листи роди думи, от кои-то Иван Богоров* сигурно се (с извинение за клише-то) върти в гроба.

Утрешното време в днешните медии винаги преобладава или е пре-димно някакво си. Бирата бива редувана с леко зло-вещата пенлива течност или с малко по-поетична-та кехлибарена течност. Като в машина на време-то, която е зациклила в 1929 г., хлябът е насъщ-ният, данъчните - бир-ници, а самите данъци са налози. Хайде сега каже-те пак на глас „ще отида до бирниците да си платя налозите“. Тъпо е, нали? На Елин Пелин може и да му е било позволено, но обърнете внимание - това е било преди има-няма век. Оттогава (ха!) е изтекла много вода. Ду-мите, както и всичко дру-го на този свят, имат срок на годност и употребата им, след като той е изте-къл, може и има неприят-ни последствия.

Клишетата в днешния вестникарски език се раждат по няколко при-чини - заради кривораз-брани стилистични изис-квания, заради ограниче-нията на вестникарския дизайн и (най-често) от... ами... айде да я наречем небрежност. Последната причина всъщност има частична вина и за пър-

лу ще използваме тази ус-ловна класификация.

Клишета по стилЖеланието на български-те репортери и редактори да избягват повторенията е една от най-честите при-чини за появата на устой-чиви клишета, които ни-кой здравомислещ човек не би пропуснал през ус-тата си. По кривата логи-ка на печатните журна-листи много по-хубаво е да напишеш нещо изки-лиферчено, отколкото да използваш една и съща дума в две съседни изре-чения. Така нефтът ста-ва черното злато, а зла-тото - ценният метал. В мрачните пред-Виде-нови времена, когато се пишеше много за олиото (ту го няма, ту цената му поскъпва), упоритият му синоним беше мазната течност. Малко по-къс-но, в разгара на кризата, се налагаше да се пише много за банки и журна-листическият гений из-бягваше повторението с трезори. Когато вестни-ците се отвориха да пи-шат за компютри, те, гор-ките, бяха опростени до умни машини, а поне ня-колко пъти са бивали на-ричани и сложните ма-шини. Освен компютри-те в света на вестниците машини са и бомбите. Те обаче са адски машини.

Re: Печатни грешки

16.26%Обречен ход на объркани хора

Кьорфишек за отвличане

на вниманието39.57%

Не ме интересува4.6%

3.07%Нещо нормално

Туит на седмицата:

�

Това е определеният от последователите на @CapitalBg в социалната мре-жа Twitter (позволяваща на потребителите да споделят мисли в 140 знака) туит на седмицата. Тук ще можете да откривате победителя всяка седмица.

36.5%Опасно събитие

Презентациите, изнесени по време на конференцията

може да намерите тук

МНЕНИЯ // КОМЕНТАРИ & АНАЛИЗИ


54% определят държавата като гарант за опазването на културните ценности

Карикатура на седмицата

Заслон за културните наследници

Според влезлия на 1 октомври в сила нов Семеен кодекс брачни договори ще се грижат за финансовите и имущест-

вените отношения между съпрузите

КАК ДА БЪДАТ СЪХРАНЯВАНИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИТЕ ДВИЖИМИ ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА?

Веднага след като законът за кул-турното наслед-ство влезе за об-съждане в парла-

мента, обществото беше заля-то от шумни кампании в защи-та на собствениците на култур-ни ценности. От тях излиза, че родните „аристократи“ (по изя-влението в медиите на един за-щитник на притежателите на архитектурни сбирки) са зао-биколени от древни историче-ски предмети „по наследство“. Други пък чрез феномена „за-конно присвояване“ (тъй като

не ги били намерили при ар-хеологични разкопки, а чисто случайно) самоотвержено са ги опазили за днешните българи. Поради това и за едните, и за другите е проява на висша не-справедливост да нямат право да ги продават, а да могат само да ги „държат“ и „показват“.

Мнозинството от български-те граждани обаче не смята, че въпросната логика защитава неговия интерес. Напротив, в месеците, в които се обсъжда-ше законът, общественото мне-ние все повече се дистанцира от подобни аргументи. Едва 3% са поддръжниците на тезата, че независимо от начина на при-добиване на археологическите

ценности техните притежатели трябва да могат свободно да се разпореждат с тях. Двойно на-малява (от 24 на 11 на сто) де-лът дори и на хората, които са смятали, че е добре притежате-лите им да ги запазят, но без да могат да ги продават. Мнозин-ството (54%) вижда единстве-но в държавата гарант за опаз-ването и публичния достъп до тези ценности.

И въпреки че от правна, а и от социална гледна точка може да се спори дали държавата е

дала достатъчно доказател-ства за ефективност в опазва-нето на културното наследство, поне един извод недвусмисле-но се налага. „Благородството“, „аристократизмът“ и „алтруиз-мът“ на хора, възползвали се от нелегитимни или спорни кана-ли за приватизиране на общо-то културно наследство, пораж-дат още по-голямо съмнение за бъдеща защита на публичния интерес, отколкото проявена-та от държавните институции. А за управляващите от ГЕРБ,

които трябва да решат съдба-та на този така оспорвания за-кон, остава и още една дилема - дали приемането на текст, за който се смята, че не служи на обществения интерес, няма да е равносилно на защита на чисто олигархични такива?

Данните са от национални предста-

вителни проучвания, проведени през

месеците октомври 2008 и септември

2009 г. от „Алфа рисърч“ по поръчка

на „Капитал“.

ИЛЮСТРАЦИЯ: ИВАН КУТУЗОВБоряна ДИМИТРОВА, „Алфа рисърч“

Източник: „Алфа рисърч“

Септември 2009

Октомври 2008

54% 11% 3% 32%

49% 24% 4% 23%

Само в държавни музеи

Притежателите им могат да ги държат, но да не могат да продават онези, за кои-то нямат документ за собственост

Всеки свободно да може да се разпорежда с тях, независимо как ги е придобил

Без мнение

XV PC World Софтуерно изложениеПосетете единственото

специализирано софтуерно изложение в България!

Четвърта съвместна конференция насписание „Регал“ и GFK Bulgaria

РЕФОРМ(ат)ИРАНЕКак кризата променя търговията с бързооборотни стоки

Заемете своето място11 ноември, 2009,

зала „Рейнбоу Плаза“, София

• Позициониране на търговските вериги

• Дискаунтърите и марките

• Оптимизиране на веригата за доставки

• Как се променят потребителите в криза

С подкрепата на

КОМЕНТАРИ & АНАЛИЗИ // МНЕНИЯ


Снимка на седмицата Ало, президенте

К А П И Т А Л Н О„Комисията за контрол на ДАНС не трябва да се използва като арменския поп!“Иван Костов, председател на комисията за контрол на ДАНС, по отношение на намерението на Яне Янев да внесе в комисията сигнал за новоучредената мюсюлманска партия

„Тъжното е, че Мистър Clean, ако употребя това положително клеймо, което беше дадено на премиера, завърши мандата като Мистър Without will.“Янаки Стоилов, лидер на лявото крило в БСП, на въпрос на в. „Сега“ доколко успешно е било управлението на предишния кабинет

„Днес младата ни генерация бива изхвърляна от държавната си или общинска работа. Тя не може да афишира, че е от БСП, без да поеме рискове... Късната генерация пък на опашка-та в магазина бива замеряна с обвинения, все едно тя е виновна, тя е била във властта. И тези хора също се свиват в черупката си. Това са симптоми на започващ разпад.“Татяна Дончева, член на НС на БСП, в интервю за в. „24 часа“

„Аз в цялата си жизнена кариера винаги се готвя за война, за да живея в мир.“Бойко Борисов, премиер, пред БНР

„Черен мъж получава най-неприятната работа в страната“ - с това шего-вито заглавие сатирично-то издание The Onion от-беляза избирането на Ба-рак Обама за президент на САЩ през ноември миналата година. Колко точно е неприятна рабо-тата става все по-ясно от ден на ден, а освен това Обама вече няма и утеха-та на медийния комфорт, на който се радваше по време на предизборната кампания.

Всъщност едно от обви-ненията към Обама е, че продължава да се държи, сякаш още е в кампания. „Рано или късно Обама ще се сети, че е президент на САЩ. Засега обаче той не се държи като такъв, а се изявява безразборно по телевизията и дава интер-вюта като кандидат-пре-зидент, какъвто вече не е“, отбеляза колумнистът на в. Washington Post Ри-чард Коен.

Точно в дните, когато Обама имаше възможност да блесне на две големи международни събития - срещата на Г-20 в Питс-бърг и сесията на ООН в Ню Йорк, в американ-ските медии изобилства-ше от критики, че прези-дентът не е достатъчно твърд, създава телевизи-

онни кризи, отправя несе-риозни заплахи и стреми-телно губи авторитет. Де-бело беше подчертано на-пример, че когато амери-канският президент обяви в Питсбърг информация-та за съществуването на втори таен завод за обога-тяване в Иран, той не спо-мена за санкции срещу персийската държава. А останалите двама лиде-ри, присъстващи на прес-конференцията - френски-ят президент Никола Сар-кози и британският пре-миер Гордън Браун - го направиха. По този по-вод Катлийн Паркър от Washington Post припом-

ни, че всеки път, когато Обама протегне ръка към някой от антиамерикан-ски настроените деспоти в света, бива възнаграден или с обида (от венецуел-ския президент Уго Чавес) или с ракети (от Северна Корея и Иран). „На тези епизоди може да се гле-да или като накърнява-щи статута на Америка, или като на поносимо раз-дразнение - нещо като на-чина, по който добермани-те гледат на дребните пу-делчета. В някой момент голямото куче напомня на малкото пале къде му е мястото. За съжаление американският главноко-мандващ е котка в свят на ръфащи се кучета“, безми-лостно заключи Паркър.

Решението на Обама да

отиде в Копенхаген, за да лобира лично пред Меж-дународния олимпийски комитет за кандидатурата на Чикаго за летните игри през 2016 г., също беше атакувано от републикан-ците като безсмислена за-губа на президентско вре-ме и дребно разсейване от сериозната работа.

Всичко това идва след злъчните атаки срещу Обама, че е социалист, фа-шист, публичната обида по време на сесия на Кон-греса, че е лъжец, и съм-ненията, че е роден в Аме-рика и изобщо има право да бъде президент. Като се прибави и анкетата във Facebook „Трябва ли Оба-ма да бъде убит“, Томас Фрийдмън се притесни сериозно в колонката си във в. New York Times, че американският президент може да последва съдба-та на застреляния преди 14 години израелски пре-миер Ицхак Рабин.

Бившият президент Джими Картър мрачно отбеляза, че расизмът мо-тивира голяма част от не-приязънта към Обама. В шоуто на NBC Meet the Press Бил Клинтън даде своето обяснение на ситу-ацията - десният републи-кански заговор, който в средата на 90-те едва не го свали от власт заради афе-рата с Моника Люински, още е жив и сега е насо-чил цялата си мощ срещу Обама. Сексскандали око-ло президента още няма, но легионите яростни ре-публиканци и близките до тях медии едва ли ще го оставят на мира.

Медийна сергия

„Нося ви поздрави от един човек, който се казва... един човек със слънчев тен... Барак Обама... Няма да повярвате, но двамата ходят да се пекат заедно на плажа - жена му също е с тен.“Силвио Берлускони, премиер на Италия, на митинг в Милано

„Ръководството на ГЕРБ и поли-тическият кабинет на премиера се опитват да развалят образа на БСП като компетентна и морална партия с цел да нямат силна опозиция в дългосрочен период.“ Сергей Станишев, лидер на БСП, на семинар на партията в Боровец, цитиран от в. „Стандарт“

„Има акули, но аз се виждам с Борисов по 3-4 пъти на ден, така че, стига той да е зад мен, охраната също, а и обще-ството, което иска това, не ме интересуват акулите.“Симеон Дянков, министър на финансите, на въпрос на в. „Труд“ дали се притеснява, че засяга нечии интереси с реформите при събирането на ДДС

Британският премиер Гордън Браун напуска сцената по време на годишната конференция

на лейбъристите в Брайтън, на която партията обсъжда мерки за съживяване на рейтинга си сред британците преди предстоящите избори

през юни. СНИМКА: REUTERS

Барак Обама е под прицела вече не само на републиканците, но и на медиите

Светломира ГЮРОВА

КОМЕНТАРИ АНАЛИЗИ


Позицията на „Капитал“komentari.capital.bg

Почти няма смислен аргу-мент срещу предложението на финансовия министър Си-меон Дянков за рязко вдигане на акциза на цигарите - дори с повече, отколкото е договоре-но с ЕС (стр. 4).

Да започнем с доводи-те „за“. Философията на то-зи вид “данъци върху греха” (наречени така преди годи-ни) е да ограничат потребле-нието на вредни за здравето на хората стоки. Според дан-ни, изнесени от финансовия министър, България е трета

в света по тютюнопушене на глава от населението. На този фон политиката на държавата би трябвало да е дестимулира-не на потреблението. И поне-же забраните са подход, кой-то не споделяме, финансовата „санкция“ остава единствени-ят вариант. Второ - като отго-вор на обвиненията, които за-трупаха форумите, че минис-търът лицемерно използва ар-гумента за здравето, за да пъл-ни бюджета - няма противоре-чие между двете цели. Държа-вата чрез данъците ни субси-

дира здравеопазването. И по-неже грехът е изкусителен, нека потребяващите го да се „застраховат“ срещу здравни-те рискове, които поемат.

Доводите против:� правителството е акционер в „Булгартабак“ и с вдигането на акцизите ще загуби стой-ност, защото пазарният дял на холдинга вероятно ще пад-не. Това не може да бъде аргу-мент, защото от държавата се очаква да създава еднакви ус-ловия за бизнеса, а не да тър-си привилегировани решения

за собствените си компании. � вдигането на акциза ще за-сили контрабандата и може дори да доведе до спад на при-ходите в бюджета. Това е един-ствената сериозна тема в це-лия дебат около цигарите. И, да, кабинетът ще поеме риск с решението си, но ще спечели, ако изпълни обещанието за некорумпирани митници. Но тази цел е важна сама по се-бе си. Ако новата власт се про-вали с нея, проблемът с цига-рите ще е между най-малки-те. � K

След три години маргинално същест-вуване колкото и бързо да се случат промените с комисията, все ще е късно.

Ако Конституционния съд от самото му създаване беше за-разен от всички болести на съ-дебната система, сега може би щяхме по-лесно да преглът-нем решения, които защита-ват интересите на няколко ду-ши, а ощетяват всички ни. Ня-кога обаче - преди доста годи-ни, най-вис шите магистрати заставаха на честни и прин-ципни позиции. Днес това е вече минало свършено.

Миналата седмица Кон-ституционният съд взе дос-та странно решение по доста оспорвания закон за култур-ното наследство. С него се за-дължават колекционерите на антики да декларират какво притежават и ако не могат да докажат произхода на особе-

но ценните предмети, да за-губят правото си да търгуват с тях. Логиката на този текст е, че огромна част от важните за науката ценности са купе-ни от иманяри, които пък са ги изкопали в нарушение на закона. През последните го-дини търсенето на колекцио-нерите доведе до унищожава-нето на изключително редки археологически находки. Соб-ствениците на големи колек-ции пък водят упорита и дъл-га кампания, за да легализи-рат купеното от иманярите. Кампания, която сега, с реша-ващата помощ на Конститу-циония съд, практически са спечелили. Магистратите ре-шиха, че собствеността върху всеки предмет може да се до-

Минало свършеноРешението на Конституционния съд в защита на едрите колекционери

Полезният вреден данъкПо-висок акциз върху цигарите

Тази седмица парламентът отказа да приеме годишния доклад на Комисията за уста-новяване на имущество, при-добито от престъпна дейност (КУИППД, с извинение). Без-прецедентният акт е явна заяв-ка от управляващите за струк-турни и персонални промени в органа, който би трябвало да лиши престъпния свят от на-трупаните богатства.

За тези, които са забравили - комисията беше създадена от НДСВ, за неин председател бе-

ше избран съдията към Бъл-гарската федерация по кино-логия Стоян Кушлев, който си определи заплата колкото на президента и премиера, взети заедно. Това можеше да бъде преглътнато, ако КУИППД не генерираше гаф след гаф (из-пуснатият хотел на Самокове-ца, закъснението по запорите на имуществото на Маргини-те). Самият проф. Кушлев бе-ше успял да си осигури ме-диен комфорт, това по ника-къв начин обаче не осмисля-

ше близо осемте милиона ле-ва годишен бюджет на коми-сията. След три години марги-нално съществуване колкото и бързо да се случат промени-те с комисията, все ще е къс-но. Управляващите трябва да реформират по същество, ка-то съборят всичко и започнат от основите, а именно:� да се премахнат абсурдните формалности в процедурите по работата на комисията � да се разшири кръгът от престъпления, по които се

провежда проверка за разми-наване в имуществото� да се попълни съставът на комисията с амбицирани мла-ди хора, които имат желание да се ровят и откриват неза-конно придобито имущество, а не просто да попълват блан-ки до институциите. Полити-ческите назначения, както всички виждаме, не стават.

Ако това се случи, ще спе-чели и българската киноло-гия. Добър и опитен съдия ви-наги е от полза. � K

Давайте по съществоПромените в комисията „Кушлев“

Моралът в Кон-ституционния съд там вече изглежда като зле запазена антика, сложена зад витрината на едрите колекционери

Няма смислен аргумент срещу вдигането на акциза. Остава митниците да спрат контра-бандата.

казва с давност. Ако изключи-телно ценната статуя отпреди 2 хил. години е била твоя през последните пет, може да пра-виш с нея какво си пожелаеш - да си я гледаш в мазето или да я разбиеш на парчета вър-ху жълтите павета.

С решението си Конститу-ционият съд взе доста ясно страната на големите колек-ционери и загърби всички ос-танали - археолози и обикно-вени хора. Спечелиха иманя-рите, загубихме ние, и то мно-го повече от конкретния казус. Загубихме свободата и незави-симостта на Конституциония съд. Почтеността там вече из-глежда като зле запазена ан-тика, сложена зад витрината на едрите колекционери. � KИЛЮСТРАЦИЯ: МИХАИЛ ВЪЛКАНОВ

ТЕМА НА БРОЯ10 KАПИТАЛ 3 - 9 октомври 2009 г.

tema.capital.bg

НАЧАЛЕН РЕМОНТ

Кризата е шанс за новото правителство да намали раздутата администрация

Някои промени стават бързо, а други явно са обречени да продължа-ват вечно - като опи-тите държавната ад-министрация да стане по-малка, но по-добре работеща.

След цели две реформи, проведени от две предход-ни правителства, публич-ният сектор в България продължава да бъде сил-

но раздут и със спорна ефективност спрямо по-вечето страни в Европа. По груби сметки в Бълга-рия на трима заети в част-ния сектор се пада един работещ в бюджетната сфера - лукс, немислим дори за страни като Гер-мания. Само чиновниче-ският апарат на държава-та ни надхвърля 145 хиля-ди души, а услугите, кои-то предлагат те, се измер-ват в спрени еврофондове, бюрокрация и корупция.

С влизането си в Минис-терския съвет премиерът Бойко Борисов обяви, че ще има съкращаване на администрацията. Преди месец неговият заместник и финансов министър Си-меон Дянков допълни, че правителството вече гот-ви стратегия за цялостна реформа в този сектор. За-

дачата на новите управля-ващи не е лека, но шансо-вете за успех не са за пре-небрегване. Реформата за-почва в началото на ман-дата (т.е. няма да има сър-дити избиратели), иконо-миката е в криза, а прихо-дите в бюджета са малко.

Първите крачкиУправляващите започна-ха с премахването на три министерства и създава-нето на две нови, но по-малки. Вече бяха обявени и съкращения в Минис-терския съвет (19%), Пар-ламента (15%), финансо-вото ведомство и под-чинените му Национал-на агенция по приходите (8%) и Агенция „Митни-ци“ (15%). Правителство-то стартира и преструкту-риране на част от държав-ните агенции, което спо-

ред Дянков ще доведе до 25% съкращения в тях.

„Набързо попарихме и надеждите, че с идването на ново правителство ще започнат да се назнача-ват и нови хора“, посочва финансовият министър. Той обяснява, че с бюдже-та за следващата година всички ведомства ще по-лучат с 15% по-малко раз-ходи за заплати. Така ми-нистерствата ще трябва да избират - или да нама-лят заплатите, или да съ-кратят щатните си бройки с минимум 15%. Ако успе-ят да намалят броя на слу-жителите си до този про-цент, министрите получа-ват бонус - половината от спестените пари от запла-ти. При по-голямо намале-ние на администрацията сумата, която получават обратно, ще е по-висока.

„Надявам, се, че всеки министър ще направи ана-лиз кои 15% няма да му трябват наистина“, обяс-нява Данков и допълва, че идеята е по този начин да се премахнат дирек-ции с дублиращи се функ-ции. Някои министри ин-директно вече подкрепиха намеренията му. Военни-ят Николай Младенов обя-ви, че прекалено голяма-та администрация на по-допечното му ведомство тежи на армията и трябва да бъде коригирана.

Друга промяна, която започна кабинетът „Бори-сов“, е намаляване напо-ловина на хората в бордо-вете на фирми с държавно участие. В момента тези компании са около 350, а във всяка от тях държав-ния интерес „защитават“ по около десет души. С тази мярка ще се съкра-тят и възнагражденията на „бордоваците“ до 1800 лв. месечно. За сравнение - в момента някои от ди-ректорите в държавните предприятия взимат бли-зо десет хиляди лева ме-сечно плюс бонуси, а един министър - не повече от 3 хил. лв. на месец.

Много сме, силни сме„Ако тези промени не се случат през първите шест месеца на мандата, има опасност никога да не се случи“, твърди финансо-вият министър, намек-вайки за съпротивата, ко-ято чиновниците могат да окажат на продължител-ни реформи. Администра-цията развива особен вид устойчивост спрямо вся-какви опити за намалява-нето й. Именно това беше една от причините пре-дишните правителства да се провалят в реформи-рането на публичния сек-тор. Всеки план за нама-ляване на бюрокрацията и повишаване на ефектив-ността беше предшестван от доклади и анализи. По-добен подход даваше вре-ме на чиновниците да се мобилизират, за да блоки-ра реформите. Резултатът - вместо да се намали, ад-министративният апарат растеше. Най-показателен е случаят с намеренията на бившия министър на държавната администра-ция Николай Василев да закрие държавните аген-ции. Това не се случи за-ради отпора, който оказа-ха именно ръководители-те на тези структури.

Факт е, че кабинетът „Станишев“ успя да съ-крати на документи 17 хил. служители, но голя-ма част от тях се оказаха незаети щатни бройки.

Няколко частни случаяПо данни на Евростат бро-ят на полицаите на човек

�

Допълнително стимулиранеЕдна от най-спорните схеми за получаване на по-високо заплащане в момента е т.нар. Допълнително мате-риално стимулиране (ДМС). Идеята е всеки да бъде поощрен с бонус според постигнатите резултати, но повече-то случаи схемата е изкористена. В екологи-ята например главното перо за ДМС-та са глобите. Така, колкото повече глоби наложи една дирекция, толкова по-голям бонус получа-ват служителите й.

ИЛЮСТРАЦИЯ: SHUTTERSTOSK

ТЕМА НА БРОЯ >>


от населението в Бълга-рия е двойно по-висок, от-колкото в Германия, и че-тири пъти по-висок, от-колкото във Финландия. В същото време има съ-ществена разлика в пред-лаганите услуги - Бълга-рия продължава да бъде сред страните с най-висо-ка корупция и престъп-ност в ЕС. Служителите в българското външно ми-нистерство са значително повече, отколкото в други страни, но това не помог-на да се проведат по-до-бре изборите за Народно събрание през лятото. В дипломатическото ведом-ство работят 1700 души. В Ирландия заетите в ми-нистерството са 1377, а в Естония - 600.

Заради липсата на ясна визия какъв ефект иска да бъде постигнат, част от из-вършените промени от ка-бинета „Станишев“ бяха и меко казано безсмислени - закриваха се едни, за да се създадат други мегас-труктури. Такъв е случаят с обединяването на две во-енни агенции в една - „Со-циални дейности“, къде-то в момента работят 800 служители.

Част от реформите на предишното правител-ство не само че не съкра-тиха бюджетните разхо-ди за администрация, а ги увеличиха. Бивш ди-ректор на агенция напри-мер разказва, че преди две години неговата структу-ра е закрита. Вместо да си потърси работа в част-ния сектор, той е прена-значен като обикновен чиновник в друга аген-ция. „Сега взимам повече пари и имам по-малко от-говорности, а парите, ко-ито ми дадоха заради съ-кращението, сложих на депозит“, разказва със за-доволство той.

Не само размерът има значениеОсвен че са много, чинов-ниците излизат и доста скъпо на данъкоплатци-те, които често плащат по два пъти за техните услуги - под и над маса-та (виж графиката на стр. 12). Поддръжката на ог-ромен апарат от неефек-тивна администрация из-глежда още по-нелогич-на в момент на икономи-ческа криза, когато много страни, дори такива като Франция режат публич-ния си сектор. А и когато администрацията не ра-боти добре, страдат всич-ки и най-вече икономика-та. Немалко са примерите на неосъществени чужди инвестиционни проекти заради безхаберно отно-шение на администраци-ята. България продължа-ва да е на последно място по конкурентоспособност

спрямо всички останали страни в ЕС според докла-да на Световния икономи-чески форум. Основната причина за това са нега-тивните оценки за рабо-тата на институциите.

По-малкото бюрокра-ция не гарантира, че ав-томатично тя ще стане и по-ефективна. Поне засе-га плановете на правител-ството са реформата в ад-министрацията да става на стъпки и следващите да са функционален ана-лиз и по-прозрачно запла-щане. „Ще се мисли в по-сока връзка между адми-нистрация, планиране на бюджета и приоритетни области на правителство-то“, обяснява Дянков. Това вероятно означава, че ако управляващите искат да подобрят обра-зованието например - на-там ще се насочват пари и хора, а в други, не толко-ва приоритетни за момен-та сектори, заетите и раз-ходите ще се намаляват.

Според правителствени източници системата на заплащане в администра-цията също ще бъде резер-вирана на един по-късен етап. Личното мнение на Дянков е, че заплащането трябва да е по-прозрачно. Логична стъпка за рефор-миране на администраци-ята с цел в нея да има по-квалифицирани хора, е ра-ботата им да бъде оценя-вана адекватно. Където е необходимо да бъдат нае-мани нови хора, тъй като заради кризата в момента на пазари има много висо-коквалифицирани канди-дати. Абсурдът е, че въ-преки милионите левове, изразходвани за обуче-ние на администрацията през последните четири години, само 47 532 владе-ят чужд език. Делът на чи-новниците със средно об-разование през последни-те години остава почти не-променен - 28.3%.

Положителни очакванияБившият министър Ни-колай Василев определя като правилни стъпки-те, предприети от ново-то правителство. Според него, за да успеят рефор-мите в сектора, задължи-телно трябва да се въведе административен борд - забрана на нови назначе-ния на чиновници за опре-делен период от време.

„На пръв поглед мер-ките на правителството няма да доведат автома-тично до повишаването на ефективността на ра-ботата на администрация-та, което е целта в крайна сметка“, смята доц. Ми-лена Стефанова, препо-давател по публична ад-министрация в СУ „Кли-мент Охридски“. Тя е на

мнение, че това са по-ско-ро антикризисни мерки, които биха имали двоен ефект, ако са съпроводени с оптимизиране на рабо-тата на министерствата.

„Ясно е, че заетите в ад-министрацията са много и почти всяко министерство има какво да съкращава. Трябва да се внимава оба-че след тези 15%, защо-то не навсякъде има въз-можности за по-нататъш-но оптимизиране“, смята Георги Ангелов от инсти-тут „Отворено общество“. Той предлага да се напра-ви бенч марк с други стра-ни - да се види например дали на структури като СЕМ и Комисията за регу-лиране на съобщенията са им нужни толкова много хора. Другият подход е да се прави анализ дирекция по дирекция за натоваре-ността на хората в тях.

Според Светла Коста-

динова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика, 15% съкращения са реа-листични и са санитарни-ят минимум, който няма да се усети. „Оттук ната-тък оптимизирането тряб-ва да е по дейности, а не на хора.“

Въпреки че предприе-тите от правителството реформи в администра-цията в голяма степен се случват под натиска на проблемите с бюджета и финансовата криза, те са ясен сигнал за желание за промяна на системата. Реформа, която е нужна, за да престане България да бъде една от малкото страни, които продължа-ват да плащат скъпо за администрацията си.

По темата работихаПанайот АНГАРЕВ,

Вера ДЕНИЗОВА и Цветелина МАНОЛОВА

15%ще са съкрашенията, които министер-ствата ще трябва да направят в началото на следващата година.

НАМАЛЕНИЕ

1800лв. ще е максималното възнаграждение в бордовете на държавните предприятия.

РЕФОРМА

�

Още нужни промени� да се намалят разре-шителните и лицензи-онните режими, както и възможностите за въвеждане на нови� повече администра-ции, които предлагат обслужване на едно гише� въвеждане на мълча-ливото съгласие� преглед на необходи-мостта администра-цията да разползга с толкова много имоти� въвеждане на бюджетното програмиране� по-стриктен кон-трол върху работата на чиновниците



Министерски съвет

Институции Общ брой служители

Брой служите-ли в рамките на министерство

Бюджет за заплати (в млн. лв.)

Подчинени структури

Министерство на реги-оналното развитие и

благоустройство

Министерство на финансите

Министерство на отбраната***

Министерство на вътрешните работи***

Министерство на труда и социалната политика***

Министерство на здравеопазването

Министерство на правосъдието

Министерство на околната среда и водите

Министерство на икономика-та, енергетиката и туризма

Министерство на външните работи***

Министерство на културата

Министерство на транспор-та, информационните тех-нологии и съобщенията***

Министерство на образова-нието, науката и младежта

Министерство на земеделие-то и храните

Министерство на физическо-то възпитание и спорта

Обща численост на администрацията*

Общо разходи за заплати и други възнаграждения за 2009 г. **

408

655

704

1432

53000

342

1700

272

485

495

327

155

372

2352

282

709

175

170

61

78

83.6

188.7

134

53.2

120.7

18.7

22.7

25.8

10.7

29

13.7

3.1

1

1.6

17.7

177

66.8

21

1124

13519

2303

8816

1721

634

518

551

766

4108

224

1527

5581

1346

1003

145 680

2.4 млрд. лв.

* По данни от 31 декември 2008 г., включително областните администрации**По Закона за бюджета за 2009 г. Разходите за заплати и други възнаграждения не отразяват направените съкращения на разходи и на някои министерства през годината*** Източниците са неофициални или данните са непълни поради липса на информация за някои от структуритеИзточник: Закона за държавния бюджет за 2009 г., Регистър на административните структури и собствени изчисления ИНФОГРАФИКА: АСЯ КОЛЕВА

Администрацията в цифри

Народното събрание

Президентство

Омбудсман

Съвет за електронни медии***

Сметна палата

558

345

Чиновнически заплати * Разходи за администрация (в млн. лв.)Средна работна заплата**

Брой на администрацията*

2005 2006 2007 2008 2009 2005 2006 2007 2008 2009

РЪСТ НА ЗАПЛАТИТЕ КОЛКО ХАРЧИ АДМИНИСТРАЦИЯТАпо години в лв.

* Средна месечна ра-ботна заплата и бону-си към края на година-та включително и бонуси на наетите по трудо-во и служебно правоот-ношение Графа "Държавно управление,задължително обществено осигурява-не). Данните за 2009 г. са предварителни, не включ-ват бонуси и са по нова класификация.** Официално обявени суми, не включват изпла-тени хонорари

* Не са включени щатните бройки на МО, МВР и ДАНС, които към момента са бли-зо 58 500 души. Данните за 2009 г. включват и разхо-дите за администрация на НС, областни управи и по-солства и не отразяват направените съкращения през годината.

818976

1221.3

1210.1

2046

691

857

1045

807*

558

581

486392

Източник: НСИ Източник: МФ и МДААР

90 505

86 961

91 26586 877

� 107 структури общо� 15 са министерства � 24 са различни админи-страции, функционално под-чинени на Министерския съвет� 61 са агенциите, комисии-те и регионалните звена към отделните министри � 6 са независими държав-ни институции, които отчи-тат дейността си пред На-родното събрание

ЦЕНТРАЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ

ЗАПОЧНАЛИ ПРОМЕНИ

� Правителството обяви, че ще преструктурира държав-ните агенции в изпълнител-ни. Кабинетът вече одобри преобразуването на Държав-ната агенция по горите в из-пълнителна, както и на вли-ването на Държавната аген-ция за информационни техно-логии и тази по туризъм съ-ответно в министерства-та на транспорта и на ико-номиката. Бяха премахнати три министерства и създаде-ни две нови. � Вече обявени съкращения, които трябва да станат до края на 2009 г. са: 14% за Ми-нистерството на финанси-те, 8% за НАП, 15% за Агенция „Митници”, 19% - Министер-ския съвет.

32.0%

ЗАЕТИТЕ В ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР*

като дял от всички заети в икономиката за 2008 г.

ЯпонияГерманияИспанияСАЩИрландияРумънияГърцияСловакияЕстонияБългарияСловенияРусия

7.5%14.3%14.6%

16.4%17.7%

18.4%22.3%22.7%23.7%

25.9%27.9%

*Включително учители, лекари и заети в държавни пред-приятия. За България данните са без заетите в система-та на МВР и МО. Данните за Гемания са за 2007 г., а за Япония – за 2006 г.

Източник: International Labour Offi ce

Повече по темата

на capital.bg

ТЕМА НА БРОЯ >>


Отличниците го правят така

Какво прави реформата на държавната администрация толкова трудна работаЦветелина МАНОЛОВА

Да се намали броят на държавните чи-новници и да се по-добри качеството на работата им е

сложно уравнение за всяко правителство по света.

Най-малкото защото съдържа много неизвестни, изисква сил-на политическа воля и специал-ни умения, а универсална фор-мула за справяне с бюрокраци-ята просто не е измислена. Дори и статистиката в случая не е особено окуражаваща - според изследванията на Световната банка едва една трета от пред-приетите административни ре-форми в глобален план в крайна сметка се оказват успешни. Ис-тината е, че преформатирането на „държавната машина“ не е никак проста работа.

Като за начало необходимо е да се направи оценка на състо-янието на администрацията, ко-ято може да отнеме продължи-телен период от време. Само-то планиране на мерките, кои-то да бъдат предприети, също е сложен процес - по критериите, разработени от Световната бан-

ка например, те трябва да отра-зяват определени специфики на системата - доколко е централи-зирана или отворена тя, дали е необходимо да бъде намален броят на държавните служите-ли, или просто функциите на отделните звена в системата да бъдат преразпределени или пък прехвърлени към частния сек-тор. Важна е и преценката как отделните мерки ще се отразят на работата на цялата система, за да не се окаже накрая, че дър-жавата е блокирана за дълъг пе-риод от време. Най-трудният мо-мент за всяко правителство оба-че е преодоляването на вътреш-ния отпор сред чиновниците, на който неизбежно се натъква вся-ка реформа на администрация-та, защото понякога държавни-те служители може да се ока-жат и сериозна част от електо-рата на управляващите. Колко-то и сложно да изглежда обаче, положителни примери не липс-ват - като Ирландия, която през 90-те години на миналия век с драстично съкращаване на броя на чиновниците и въвеждане на електронно правителство успя да намали държавните разходи

като процент от брутния вътре-шен продукт (БВП) на страната - от около 50% до 30%.

Не всички държави обаче мо-гат да следват напълно моде-ла на Ирландия. За страните от бившия комунистически блок например ремонтирането на държавното управление е мно-го по-продължителен и по-дъл-

бок процес, отколкото за тра-диционните западни демокра-ции, защото изисква промяна, образно казано, на основните правила на играта и на манта-литета на играчите. За източ-ноевропейските държави опти-мизирането на броя на чинов-ниците и на структурата на ад-министрацията не е така лесно постижимо, а основните пречки идват от наследени от минало-то практики като политически назначения в администрацията и клиентелизма. „Това са фено-мени, които в цяла Централна и

Източна Европа, включително в страни като Чехия, не са в ни-какъв случай изкоренени“, каза пред „Капитал“Антоанета Ди-митрова, преподавател в кате-дра „Публична администрация“ в университета „Лайден“ в Хо-ландия. Според нея тези практи-ки са така дълбоко вкоренени, че дори западните експерти на моменти са склонни да се отка-жат от битката с това явление. Въпреки че в повечето източ-ноевропейски страни законо-дателно този проблем е решен на задоволително ниво, закони-те често се заобикалят, твърди Димитрова. „На политиците в тези страни им е много по-удоб-но да контролират директно ад-министрацията“, смята тя. Спо-ред скорошен доклад на СИГМА (Съвместна инициатива на Ев-ропейската комисия и Органи-зацията за икономическо съ-трудничество и развитие), кой-то отчита напредъка на рефор-мите в седемте страни от Цен-трална и Източна Европа, при-ети в ЕС през 2004 г., те по-ско-ро са се върнали назад, откол-кото показват напредък в това отношение. Същият доклад от-

чита, че средно в 47% от случа-ите напредъкът в кариерата в държавните администрации се дължи на политически връзки. Нивото на защитеност на дър-жавните служители от полити-чески уволнения, един от основ-ните стандарти в Западна Евро-па, който би трябвало да защити чиновниците от „външни“ вли-яния, също е незадоволително.

Всичките критерии за ре-формиране на администрация-та обаче може да се окажат не съвсем адекватни в условията на световната икономическа криза, която носи по-различни стимули за ремонт на държав-ната машина. Необходимостта да се икономисват бюджетни разходи принуди развити де-мокрации като Франция и Гер-мания да планират съкращения на държавните си служители. В страни като Румъния пък криза-та по-скоро стимулира довърш-ването на реформи (съкраще-ния на служители и закриване на излишните държавни аген-ции), които не бяха предприе-ти в по-ранен етап на прехода и така на практика може да имат положителен ефект.

Универсална формула за справяне с бюрокра-цията не е измислена.

Естония съкрати драстично бюрокрацията с електронно правителство (www.ееsti.ee)



С гръб към хоратаЕлектронното правителство остава само на хартияИван МИХАЛЕВ

„С лице към хората“, гласи слоганът на държавната ни администрация. Той беше одобрен от предишното правителство след прове-ден конкурс.

Ако се съди по състоянието на администрацията в момента, по-подходящ би бил слоганът „С гръб към хората“.

“Електронното правител-ство“, което трябваше да раз-товари ведомствата от излиш-на бумащина, да улесни кому-никацията на хората с чинов-ниците и да намали предпос-тавките за корупция, си остава предимно на хартия. Реалност на този етап са само разходите за неговото изграждане.

По официални данни за нуж-

дите на е-правителство до мо-мента са похарчени около 45 млн. лева (виж карето). Въпре-ки това

За е-правителството пак се говори в бъдеще времеАко разглеждаме термина е-правителство като услуги, ко-ито администрацията предос-тавя на бизнеса и гражданите по електронен път, провалът е очевиден, тъй като към днеш-на дата те се броят на пръсти-те на едната ръка. Най-голямото разочарование беше т.нар. портал на елек-тронното правителство (www.egov.bg). „Да наречем портала на електронното правителство некадърен, ще е грешка. Те имат още много неща да рабо-тят, докато стигнат до некадър-ността“, коментира Вени Мар-ковски, председател на Българ-ското интернет общество.

Според Юрий Алкалай, досе-гашен шеф на дирекция „Елек-тронно правителство“ в закри-тото Министерство на държав-ната администрация и адми-нистративната реформа (МДА-АР), порталът ще заработи ре-ално в началото на 2010 г. За то-гава беше отложено пускането на т.нар. втори етап от проекта, когато трябва да станат достъп-ни 27 административни услуги по електронен път. По думите

му основна причина за закъсне-нието е закриването на МДААР от новото правителство и реше-нието за прехвърляне на дирек-цията към Министерството на транспорта.

Дори и посоченият от Юрий Алкалай като успешно завър-шен проект „Единна среда за електронни разплащания“ почти не се използва. Систе-мата беше възложена на „Да-тамакс“ и беше въведена в екс-плоатация в края на миналата година, като цената на проек-та беше около 1 млн. лева. За половин година съществуване обаче само 15 администрации са сключили меморандуми за присъединяване, а само част от тях са реално интегрирани. На фона на общо 600 админи-стративни единици в страната това прави под 3%. Според Ал-калай забавянето се дължи на липсващата доскоро инструк-ция за използването й, която се издава от БНБ в съгласуване с Министерството на финанси-те. Тя е била одобрена чак през май т.г.

Къде сме ниеСлед първоначалния напън за отчитане на дейност по 20-те индикативни услуги, наложе-ни от Европейската комисия, в периода 2005-2006 бяха отчете-ни за „изпълнени“ най-лесните от тях (предоставящи само ин-формация и бланки или части от услуги). Оттогава няма съ-ществен напредък и България остава далеч от момента, в кой-то ще има работещо електрон-но правителство. „В област та на нормативната база е постиг-нато много, в резултат на което България е класирана на пър-во място по нормативна база в Европа. За съжаление във всички останали класации сме много назад“, признава и Юрий Алкалай.

Неговият бивш началник - ми-нистър Николай Василев, смя-та, че е свършено много за че-тири години. „Предният каби-нет не е правил нищо в област-та на електронното правител-ство. Предшественикът ми Ди-митър Калчев е полагал кабе-ли за интернет връзките. Това за мен не е електронно прави-телство. Ако някой произвежда релси, не значи, че развива же-лезопътен транспорт. Ние през 2006 започнахме от нулата“, за-яви Николай Василев. Той смя-та, че основните заслуги на не-говия екип са изготвянето на нормативната база, екипира-нето на администрацията с техника, провеждането на ма-щабни обучения на чиновници за работа с информационните системи.

Като своя заслуга бившият министър на държавната адми-нистрация отчита и преодоля-ването на проблема с липсата на електронен подпис. „Предос-тавихме за една година над 2350 електронни подписа на всички администрации - поне по два на ведомство. От Малко Търново до Видинско няма администра-ция, на която аз да не съм дал минимум по два електронни

подписа. Оттук нататък пове-че не може някой да се оправ-дава, че няма електронен под-пис“, коментира Василев.

Информационен феодализъм Най-честите критики към пре-дишния екип в министерство-то на Николай Василев бяха, че няма достатъчно голям брой електронни услуги, че са похар-чени много пари без резултат, че търговете са правени без ясна визия, а с мисълта само да се усвоят едни пари. Друга често отправяна критика е, че се провеждат търгове с предиз-вестен победител - нещо, което шефът на дирекция „Електрон-но правителство“ Юрий Алка-лай отрича категорично.

“Най-големият проблем е, че отделните администрации не си говорят помежду си. Има някакъв вид феодализъм в под-държането на информационни системи и обмяната на доку-менти и данни между ведом-ствата. Всеки предлага някак-ви услуги и си мисли, че е по-лезен. От гледна точка на хора-та и бизнеса обаче не е така. На-пример, ако човек иска да си от-вори заведение, не може да по-даде една единствена молба, а трябва да ходи и да иска разре-шителни от една дузина инсти-туции - общината, ХЕИ, пожар-ната и така нататък“, комен-тира Тодор Ялъмов от Фонда-ция „Приложни изследвания и комуникации“.

Ялъмов смята, че най-сигур-ното доказателство за работе-що е-правителство е, когато администрацията престане да иска от хората и бизнеса доку-менти, които вече са издадени от нея. Има много удостовере-ния (за раждане, за съдимост, за липса на неплатени данъци и т.н.), които се изискват при кандидатстване. Обикновено тези удостоверения имат срок на валидност - три или шест ме-сеца. „Хората и фирмите тро-шат маса пари да ги вадят на хартия. Правилото трябва да е, че щом веднъж са били издаде-ни, те би трябвало по служебен път да се набавят от админи-страцията, вместо хората да се принуждавани да ги вадят все-ки път“, коментира Ялъмов.

Едно от решенията е частич-но приватизиране на админи-стративните услуги. Издаване-то на удостоверения и други до-кументи може да се върши от частни фирми под контрола на държавата по примера на дру-ги публични услуги, които вече са приватизирани. Така както има частни нотариуси и част-ни съдебни изпълнители на-пример, може да се помисли част от бюрократичните про-цедури да се дадат за изпълне-ние на частни фирми. „Привет-ствам идеята на министър Си-меон Дянков за преместване на голяма част от услугите на ад-министрацията от София към провинцията. Нищо не пречи да има и аутсорсване на услу-ги - от държавата към частни кол-центрове, а министерства-та само да извършват контрол над тях“, смята Ялъмов. � K

�

45 милиона не стигатПряко за софтуер и изграж-дане на информационни системи за нуждите на е-правителството досега са похарчени 21 млн. лева. Други 4 млн. лева са дадени за до-пълнителни услуги, свързани с проекта. Към тази сметка трябва да се добавят и близо 20 млн. лева, похарчени за закупуване на хардуер (компютри, сървъри, прин-тери и друга техника). Така общата сума за електронно правителство набъбва до 45 милиона лева. Тепърва обаче предстои да бъдат завършени плащанията по трите най-важни проекта, които предишният кабинет възложи на компаниите „Хюлет Пакард“, „Сименс“ и консорциум между герман-ската „Матерна“ и „Стемо“. По тях предстои да бъдат платени още 8 млн. лева. Ако се добавят и платените над 100 млн. лева от държавата за лицензи на „Майкрософт“, сметката надхвърля 150 млн. лева.

Въпреки похарчените 45 млн. лева за е-правителство опашките пред кабинетите остават СНИМКА: ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА >>15KАПИТАЛ 3 - 9 октомври 2009 г.

politikonomika.capital.bg

Страшни смешки, смешни страшки*В ДАНС са знаели от година, че клубът на Юзеирови е превърнат в молитвен домВелина ГОСПОДИНОВА

Ако всички, които се вторачиха в Али Юзе-иров, бяха

пили по едно кафе с него в разгововор, но не пред камера и ми-крофон, щяха да си спестят целия път до родното му село Сла-вяново, Поповско.

Именно там той развива всичките си активности, заради които половината държавна машина (прези-дент, премиер, главен про-курор и всички надолу по веригата) се задвижи.

Али Юзеиров е семпъл човек. Говори със зауче-ни фрази, които са проти-воречиви и изпразнени от съдържание. Иска промя-на в конституцията и при-знаване турското населе-ние за малцинство, но как точно не знае: „Има умни хора в тази държава, да седнат и да го измислят.“ Казва, че в България демо-крацията е само на хартия и българите и турците ня-мат равни права, в също-то време твърди, че вър-ху него досега не е оказ-ван натиск от държавни институции, които той на-рича (разбира се) репреси-вен апарат. Дава пример със свои приятели, които, след като преди две годи-ни влезли в Софийския университет, си сменили турските имена с българ-ски, защото по думите му т.нар. номенклатурчици тероризират нехристиян-ското население. На забе-лежката, че ДПС управля-ва реално страната осем години и в администра-цията има много българ-ски граждани от турски произход, отговаря, че в София е много по-различ-но от провинцията, защо-то „ситият на гладния не вярва“. Себе си предста-вя от турски произход, но по документи е с българ-

ското си име Атанас Йор-данов. Иначе трябвало да попълва много документи и да плаща такси. Вижда-ме се в центъра на София, където е от шест години, в Славяново си ходи само два пъти в годината, но е избрал да учреди форма-цията си Мюсюлманде-мократичен съюз там, за-щото се гордее с родното си място. Държи на сре-щата да присъства адво-катката му, защото „ме-диите не тълкували пра-вилно думите му“. Тя вли-за в разговора често като негов ментор, дори отго-варя на въпроси вместо него, защото по думите й всички журналисти пи-тали дали партията му е алтернатива на ДПС, а тя била просто „възможност за друг избор“.

Цялата тази еклекти-

ка от кухи клишета оста-вя усещането за лека без-смислица, за димка, която някой е хвърлил и в мъг-лата й се лутат медии от всякакъв формат, полити-ци, служби, администра-ция, че дори (пак повтаря-ме) премиерът, президен-тът и главният прокурор. Екипи на трите нацио-нални телевизии и някол-ко столични издания биха път до Славяново, Попов-ско, за да видят това:

Бяла едноетажна сгра-да, чиято лицева страна прилича на коледна кар-тичка - знамената на Бъл-гария и ЕС, рисунка с дър-во, от двете му страни с

християнски кръст и полу-месец и надпис на българ-ски и турски език „Клуб за приятелство и братство“. Встрани от едния край та-бела на ДПС, а на другия - надпис на фирмата „Фреш еър“ ЕООД. Над този микс от религиозни, политиче-ски и търговски симво-ли на сградата на учреди-телите на Мюсюлманде-мократичния съюз (МДС) - братята Юзеир и Али Юзе-ирови, стои внушителна снимка на баща им Мех-мед Юзеиров и емблема-та на неправителствената им организация „Българ-ски червен полумесец“.

Успоредно на кичозно натруфената фасада на „бялата къща“ на Юзеиро-ви се намира джамията на селото, която от известно време е заключена, а спо-ред местните хора има-мът идва да служи само по празници и погребения. Срещу тях е петметрова-та пирамида от камъни, увенчана с полегнал полу-месец и кръст, което ини-циаторите на творението Юзеирови наричат памет-ник на незнайния турски воин. До него е наскоро закупената от тях къща с идея да я превърнат в му-зей на турския воин. Три-ъгълникът клуб - джа-мия - „паметник“ образу-ват малко площадче, сце-ната на голямата бутафо-рия. Миналата събота точ-но на това място жители на Славяново и роми с ав-тобуси от околните села се събраха на концерт на фолкзвездата Софи Ма-ринова. Както казва мла-да ромка:

„Кога ще ти дойде тука Софито на кракада ти пее, че и на всичко отгоре безплатно.“ И в де-сетминутната почивка на концерта същите тези хора разбрали, че всъщ-ност присъстват на учре-дяване на нова партия -

Словесната схватка между противничка и привърженичка на Юзеирови трае по-малко от пет минути СНИМКА: ЦВЕТЕЛИНА АНГЕЛОВА

Мюсюлмандемократичен съюз, с лидер Али Юзеи-ров и членове на ръко-водството брат му Юзеир, една от трите им сестри и леля им. Името е доста стряскащо, но не толкова като член 1 от разпростра-нения в интернет устав на формацията - „съюзът е сдружение от личности, приели морално-етични-те норми на исляма“. Хо-рата, които се радвали на

кючеците на Софи Мари-нова, научили тази под-робност от телевизора.

Но истинските вълне-ния ги очакваха във втор-ник вечерта и през целия ден в сряда, за които ще разкажем така, както ги видя екипът на „Капи-тал“. „Ох, защо всяка сед-мица някой тук не прави партия“, ни посреща соб-ственичката на семей-ния хотел в Попово (гра-

дът се намира само на 10 км от Славяново), в който по-рано през деня напра-вихме резервация. Преди да пристигнем, екипът на БНТ е питал за свободни стаи. „Върнах ги, защото всичко е заето“, продъл-жава тя. �16

*Заглавието е по едноименния

роман в стихове на Недялко

Йорданов

Кухите клишета на Али Юзеиров ос-тавят усещането за димка, която някой е хвърлил и в мъглата й се лутат медии, по-литици и служби.



2008

краят на 2008Юзеирови откриват в Славяново „Клуб за приятелство и братство“, който предлага безплатна храна, чай, кафе и достъп до интернет.

Как едно селско>> стр. 15Страшни смешки, смешни страшки

И няма вече друг разговор ос-вен горещата тема за Юзеиро-ви, новата партия и има ли на-истина в селото етническо на-прежение. Жената ни разказва повече за „лошата репутация“ на една от сестрите, която жи-вяла известно време в Турция. Малко знаеше за братята, защо-то Али живее в София, а Юзеир в Брюксел. От една от служител-ките си, туркиня по произход, знаела, че българските турци от селото не подкрепят новата партия, а „привържениците“ й са роми, главно заради безплат-ната храна, която Юзеирови раз-дават в т.нар. Клуб за приятел-ство и братство. Скептична е и по отношение на обвиненията, че проповядват радикален ис-лям, защото по думите й

Братята „нямат толкова акъл“въпреки че и тя беше гледала

излъчения във вечерните нови-ни подгряващ репортаж на Ни-колай Бареков от bTV от клуба, който заедно с кмета „откри“ религиозна книга. Отвори я ня-къде по средата, показа стра-ницата, на която с големи бук-ви пише „джихад“, и заключи, че в сградата, която междувре-менно всички започнаха да на-ричат молитвен дом, се препо-дава радикален ислям. „Или на Юзеирови някой им дава пари-те и им казва какво да правят, или са луди“, заключава жена-та. „Ами, ако са луди“, пита ри-торично тя с интонация, от коя-то още малко и ще последва „а вие сте се юрнали тук да търси-те етническо напрежение...“. В бутафорията „Славяново“ соб-ственичката на хотела няма аб-солютно никаква роля, но по-късно трябваше да си признаем, че жената се оказа по-добър ана-лизатор на ситуацията в Славя-

ново от всички политици, поли-толози и журналисти, които по-ловин седмица се упражняваха по темата кой стои зад Юзеиро-ви и политическата им форма-ция и кой има интерес от рази-граването на етническата карта (с извинение за клишето).

Но по реда на събитията: Към 7.20 в сряда сутринта вли-заме в Славяново с притеснени-ето, че не знаем къде се нами-рат клубът на братята и паме-тникът, където се очаква да се съберат повечето жители на се-лото, защото от там на живо по bTV ще се излъчи „На барекада-та“ с Николай Бареков. То обаче се изпарява, защото колата ни се подрежда в колона от още че-тири автомобила, между които джип и такси, които очевидно отиват на същото събитие. Тол-кова полицаи около площадче-то Славяново не помни, още ор-

„Не ми се вярва създаването на тази партия да е инспирирано от ДПС. Трудно ми е да повярвам и че основателите на партията са фундаменталисти. По-скоро става дума за политическа спекулация с мюсюлманската религия. Явно е, че дивиденти от случая извлече РЗС, които експлоатират настроенията срещу турското малцинство в част от обществото.“

МИХАИЛ ИВАНОВ, експерт по етническите въпроси

„Наричам това, което се случи в Славяново, политическо инжeнерство. Няма нищо общо с исляма. Както между другото събитията, които се случват в Рибново, също са един политически театър, който някой разиграва на гърба на хората и разрушава един сравнително затворен патриархален свят.“АНТОНИНА ЖЕЛЯЗКОВА, директор на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия

ганизирани агитки от привър-женици на „Атака“ и ВМРО със знамена и плакати кой знае защо срещу... кмета на Попово Людмил Веселинов, несменя-ем на поста си вече пети ман-дат. „Долу на сеира съм“, каз-ва младеж по мобилния си те-лефон. До него стои мъж, кой-то слуша предаването, защото публиката почти не чува събе-седниците на Бареков. Леки ус-мивки обаче предизвикват ка-заните на висок глас реплики на водещия: „колеги, имаме ли връзка“, „връзката се разпа-дна“, „това е провокация“. Така-ва няма как да има, на площада са главно докараните от Попово и Варна партийни активисти на двете националистически фор-мации и „сеирджиите“ от се-лото. Леко спречкване на ви-сок глас става само между въз-растна жена, която се опитва да каже, че няма да позволи село-то да се турцизира, и ромка, ко-ято пламенно защитава „дело-то“ на Юзеирови, но в частта му с раздаването на помощи. Жена на средна възраст призна, че от доста време знаят за молитвите на децата от селото, които посе-щават клуба. „Карат ги, когато влизат вътре, да се събуват и по-сле да се молят. Детето ми ходи два пъти там, защото вътре има компютри, но като разбрах за това, вече не го пускам“, доба-вя тя. „Какво правят в клуба пи-тайте баба Радка. Тя знае всич-ко, каквото става в селото“, каз-ва тя и поглежда към възраст-ната жена, която добавя: „Хо-дила съм там само веднъж, за-щото разбрах, че раздават фла-нелки с емблемата на фондаци-ята. Не исках да се събувам, ама нали трябваше си да взема фла-нелка.“ Друга жена до нея пък разказва, че първоначално па-метникът бил само с полуме-сец, но една сутрин осъмнал с извити надолу рогове и предпо-ложи, че по тази причина след това сложили и кръста.

Цанко Ризов ни осведомява, че имотът за клуба е бил на по-требителската кооперация и тя започнала да строи на него ма-

Паметникът на Юзеирови часове преди да бъде съборен СНИМКА: ЦВЕТЕЛИНА АНГЕЛОВА



1 октомвриПрезидентът Георги Първанов се включва в дебата и определя случилото се в Славяново като провокация към етническия мир.

януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември

април 2009Юзеирови регистрират неправителствената организация „Български Червен полумесец“.

10 юниВ „Тази сутрин“ по bTV в ре-портаж „Хуманитарна по-мощ или подкуп за избори-те?“ се твърди, че България е на път да се забърка в между-народен скандал заради „Бъл-гарски Червен полумесец“.

6 юлиЮзеирови построяват Паметник на незнайния турски воин в Сла-вяново - пирамида, завършваща с полумесец. По-късно е добавен и кръст и се превръща в паметник за „онези, които са пролели кръвта си по българските земи“.

8 юлиbTV Новините съобщават, че незаконно построен паметник „предизвика етническо напрежение в Попово“.

23 септември„Тази сутрин“ по bTV излъчва репортаж „Ще стане ли село Славяново второто Рибново“.

24 септемвриИнформационната агенция БГНЕС съобщава, че в Славяново се очаква да се учре-ди „Мюсюлманде-мократичен съюз”.

26 септемвриЮзеирови учредяват „Мюсюлмандемократичен съюз“. Основно събитие става концертът на певицата Софи Маринова.

27 септемвриЯне Янев обявява, че ще сезира ДАНС. Според него целта на религиозната партия е да покаже, че радикалният ислям вече има почва в България, за да се отклони вниманието от гласуването на парламентарните избори в Турция.

28 септемвриБойко Борисов възлага на службите да „правят справки по въпроса, който ще бъде решен както конституцията у нас го повелява“.

29 септемвриВодещият на „Тази сутрин“ Николай Бареков попада в Клуба за приятелство и братство на книга, която според него проповядва джихад. Образувано е досъ-дебно производство заради Мюсюлмандемократич-ния съюз. ДАНС разследва законността на земя, купе-на от Юзеирови. Лидерът на ДСБ Иван Костов опре-деля създаването на партията като кьорфишек.

30 септемвриСлед сигнал на bTV полицията претърсва Клу-ба за приятелство и братство и иззема кни-ги с религиозно съдържание. Полицията прави обиск и в родната къща на Юзеирови. По иска-не на прокуратурата в Попово паметникът е разрушен. С декларация в парламента ДПС се разграничава от новосъздадената партия.

събиране се превърна в заплаха за националната сигурност

Бизнесът на Юзеир ЮзеировИрина НОВАКОВА, Брюксел

Юзеир Юзеиров емигрира в Западна Европа през 90-те и се установява в Белгия. Твърди, че издържа политическите си дейности

от износ на второкачествени пилешки бутчета за Африка и Русия.

Според източници на „Капитал“ в Белгия обаче фирмата на Юзеиров - ТЕМПО, е всъщност екарисаж за птици от големи птицеферми и в нея работят около 50 българи, предимно турци, помаци и цигани. В белгийските търговски регистри нито един от двамата Юзеирови не е записан като собственик на фирми, включително с българските им имена. Фирма ТЕМПО обаче съществува и предлага „услуги с птиче месо“ (според осигурителния институт в нея работят 11 служители). Български турци имигранти разказват, че Юзеиров е много влиятелен в общността и контролира много хора, на които осигурява работа във фирмите си. Там заплащането е доста добро, но се работи на черно. Работниците на Юзеиров в Белгия са и сред първите членове на новата му партия.

В началото на тази година Юзеир Юзеиров участва заедно с евродепутата от ДПС Метин Казак в сформирането на „Сдружение на българските интелектуалци и бизнесмени“ в Брюксел. Според запознати сдружението „набира“ членовете си по сигнали на местните координатори на ДПС в България, които информират организаторите му за идващите в Брюксел от техните градове и села. Разследване на „Капитал“ около евровота показа, че въпросното сдружение най-вероятно е купувало гласове на европейските и парламентарните избори. Източници в Белгия потвърждават, че в последните години именно Юзеиров е контролирал чрез изборен туризъм гласовете за ДПС в Силистренско, Белгия и Холандия, което му носело доста пари. Въпреки че ДПС официално се разграничи от дейностите на братя Юзеирови, източници от движението неофициално признават, че са водили разговори, но с Али преди изборите. По думите им той им предложил да осигури гласове за ДПС в Белгия. След като от партията на Ахмед Доган му поискали списък с имената на гласуващите, той повече не ги потърсил. В деня на парламентарните избори обаче пред няколко секции в Брюксел спират микробуси на фирмата на Юзеиров, които превозват гласуващи. Малко по-късно същите микробуси карат същите хора пред друга секция.

не на строежа е от 1 септември. Преписката за сграда, в която се помещава клубът, пък започва от средата на юли 2008 г. и за-вършва със заповед на дирек-цията за строителен контрол за премахване на незаконния стро-еж от началото на април 2009 г. Към нея обаче има един прелю-бопитен документ. По-малко от месец след като кметът на Сла-вяново сезира общината в Попо-во, кметът Веселинов получава писмо от регионалната структу-ра на Държавна агенция „Наци-онална сигурност“, че имат све-дения, че собствениците на клу-ба са променили предназначе-нието му и от компютърен са го превърнали в молитвен дом.

“Кметът ви наговори такива лъжи за Юзеирови“, казва млад мъж от съседната маса. Той е сед-нал заедно с две ромки - едната млада, другата на средна въз-раст, и с още една жена, за ко-ято казва, че е чистачка в клу-ба. Жената гледа уплашено. После обаче разказва: „Вярно е, че има книги, но те са в една малка стаичка, която е на Юзе-ир Юзеиров, но в нея никой не влиза, даже и аз.“ На ромки-те им харесва, че помещение-то се ползва за сбирки най-ве-че през зимата, където се съби-рат да си говорят и да пият чай и кафе. А безплатната храна от близо месец вече не се раздава-ла. „Какво му е лошото на Юзе-иров“, заключава младата ром-ка и добавя: „Той дари телеви-зор и DVD на училището и дет-ската градина. Раздаде пода-ръци на децата за Коледа. Ето в неделя след учредяването на партията замина за Брюксел и взе със себе си две наши мом-чета да работят при него.“ „Ако на мен в църквата ми дават ме-кици, и там ще ходя, ама не да-ват“, заключава тя.

Малко след този разговор на площадчето пред клуба сред охраняващите полицаи започва раздвижване. Спират две коли, от които слизат директорът на РПУ - Попово, Христо Манев и

екип от разследващи дознате-ли, които правят

Обиск в клуба След три часа излизат с кашон, в който се предполага, че е соф-туерът на компютрите, и чер-на торба с книги. С разрешение на наблюдаващия досъдебното производство районен проку-рор на Попово Стефан Христов скандалната книга е показана на журналистите. Тя е учебно помагало по основи на исляма за деца и се казва „Въведение в исляма“. „Това, което търси-те, се намира на 160 страница“, казва директорът на полиция-та, след като вижда, че репорте-рите се затрудняват да намерят прословутата глава за джихада. „Капитал“ се обърна към специ-алиста по арабския свят и исля-ма Йордан Пеев с молба да ко-ментира текста в тази му част и дали са основателни притес-ненията, че с него се проклами-ра радикален ислям. Ето какво каза той: Разясняването на джи-хада в книгата не е знак за про-паганда на радикален ислям. В случая изложението на термина джихад не съдържа ксенофоб-ска насоченост, не насажда аг-ресивност и не може да служи за екстремистки цели.“ По ду-мите му „преводът на българ-ски език е много слаб и трудно разбираем, а изложените под-робни данни за издателите по-казват съобразяване с устано-вения в Турция строг контрол върху религиозната литерату-ра както в училищното обуче-ние, така и в пропагандата.

Краят на екшъна в Славяно-во приключи със събарянето през нощта на паметника на незнайния турски воин. За най-голямо съжаление на активи-стите на ВМРО, които през це-лия ден разлепваха плакати из околните села с призиви към хората да присъстват в събо-та на събарянето на творение-то на Юзеирови. А пропуснаха „събитието“... което стана тай-но. � K

По темата работи и Люба ЙОРДАНОВА

газин. Стигнала до кота 0, но дейността й се свила и решила да го продаде. „Оценката на те-рена от 800 квадрата била 2500 лв., но понеже купувачът изоб-що не се пазарил, поискали 5000 и той без проблеми платил. До-като казва това, Ризов поглеж-да към паметника: „Изобщо не съм знаел, че тука има такова нещо. Разбрах от телевизията за това.“

Кметът е в еуфорияи тя не го напуска през целия разговор, който водим на една от масичките пред близкото ма-газинче. Васил Стоилов никога не е виждал толкова медии на живо, колкото през последни-те дни. Но една случка ще про-дължи да разказва дълго - раз-говора с премиера Бойко Бори-сов, а което се случва в селото, не го притеснява особено. Зато-ва и първите му думи са: „Пре-ди малко Бареков му се обади и ми даде слушалката да разгова-рям с него. Премиерът ми каза: Вършете си работата и всичко ще бъде наред.“ По повод „сен-зационното“ откритие на Баре-ков за религиозните книги при-знава, че предварително е знаел за тях. После, вероятно притес-нен от плакатите на привърже-ниците на „Атака“ срещу коле-гата му Людмил Веселинов, за-почва да се оправдава, че е из-пратил докладни за незаконно-то строителство както за памет-ника, така и за клуба, до общин-ския кмет на Попово. А плака-тите срещу него на атакаджии-те били заради лично отноше-ние. Думите му потвърждава мъж от кметството на Славя-ново, който показва снимки от-преди година на атакаджиите със същите плакати. Потвърж-дение за докладните намираме в общината в Попово. От цяла-та кореспонденция между кме-та на Славяново, колегата му от Попово и Районната дирекция за национален строителен кон-трол става ясно, че докладната на Стоилов за строежа на памет-ника е от 30 юни тази година, а заповедта на РДНСК за спира-



Битият бит

За общото между полицейското насилие и насилието над полицаиРосен БОСЕВ

никакво значение. Дори да е виновен, Молчан би трябвало да получи на-казание по предвидения в закона ред и в предвиде-ния в закона размер и те-жест (лишаване от свобо-да, а не бой с електрошо-кова палка).

Софийската районна прокуратура започва до-съдебно производство срещу полицаите. Днес е публично известно, че наблюдаващият делото прокурор е подложен на безпрецедентен натиск, като неведнъж се прова-лят опи тите да бъде про-ведено разпознаване на полицаите, които са били в контакт (в прекия и пре-носния смисъл) с чеха.

Случайно или не, в сед-мицата, в която Молчан е обработван от столични-те полицаи, цяла Бълга-рия видя колко адекватно МВР разпръсна протести-ращите пред парламента. И още - същата седмица в столичното 4 РПУ умря арестант, а десетки други задържани по протестите станаха свидетели на аг-ресивното поведение на полицаите в районното. Същата седмица в поли-цейски автомобил при не-ясни обстоятелства умря и Пламен Куцаров, задър-жан по разследване сре-щу група за отвличания (за протокола - останала неразкрита).

Да се върнем в тази седмица. В неделя сто-тици полицаи протести-раха в София срещу теж-ките присъди, наложени над техни колеги (случа-ят „Чората“ и други) и за пореден път поставиха искането си за въвежда-нето на по-строги наказа-ния за посегателство над полицаи. Протестът на правоохранителите беше уважен от главния коми-сар на МВР Калин Геор-гиев и зам.-министрите Павлин Димитров и Ве-селин Вучков.

Протестът на полица-ите не остана незабеля-

зан от Съюза на съдиите в България, който в отво-рено писмо подкрепи ини-циативата и напомни, че така или иначе законът предвижда тежки санк-ции за нападения над по-лицаи, и предупреди, че не допуска съществуване-то на „каквито и да е било очаквания, че е възмож-но чрез подписки и проте-сти да се въздейства вър-ху изхода на съдебни про-цеси, чието приключване предстои“.

Въпреки че ентусиаз-мът „да защитим поли-цаите“ е удобен на всич-ки, дни след протеста зам.-министърът на вът-решните работи Весе-лин Вучков заяви: „По-сегателството срещу по-лицай, изпълняващ слу-жебни задължения, е вис-ша проява на деморали-

зиращо антиобществе-но поведение. Но и наси-лието от страна на поли-цейски органи не е нищо друго освен средновеков-но беззаконие.“

В думите на Веселин Вучков, който между другото никога не е бил част от системата (док-тор по право и препода-вател по наказателен процес в школата в Си-меоново), има голяма доза истина. Въпреки че сам обеща на полицаите, че ще съдейства за зако-нодателни промени в по-сока подкрепа на техни-те искания, той си дава ясна сметка, че наруша-ването на баланса в посо-ка безрезервното толери-ране на полицейщината е опасно. В смисъл - наис-тина е неприятно да има нападения над полицаи,

но те едва ли ще преста-нат да се случват (спо-ред статистиката през 2007 г. в Англия на всеки 20 минути е имало атака над служител на реда) и трудно могат да се огра-ничат. За разлика от по-лицейското насилие.

Правозащитникът от Центъра за либерални стратегии Йонко Грозев е по-директен: „Внушава се, че има нужда от пове-че защита. Това се прави, за да се привлече симпа-тия. Истината е, че поли-цаите протестират срещу това, че законът след ре-шенията на Европейския съд по правата на чове-ка, след позицията на Ев-ропейската комисия за-почна да се прилага и че полицаите, извършващи престъпления, започнаха да получават адекватни наказания.“ Адвокатът, който неведнъж е пред-ставлявал пострадали от полицейски произвол, ри-торично пита: „Днес про-тестиращите искат от-крит и справедлив про-цес. Къде бяха те обаче, когато Военният съд гле-даше делата срещу тях при закрити врати?“

Преди парламентарни-те избори управляващи-те днес показваха зави-ден синхрон с полицей-ския синдикат, органи-зиращ протестите. Днес обаче безпрекословното изпълняване на искани-ята им по-скоро би било стъпка назад в борбата срещу полицейското на-силие. Нещо, което пре-миерът Бойко Борисов явно осъзнава. Или ка-зано автентично, с него-ви думи: „Когато поли-цай извърши престъпле-ние, особено по служба, неговото наказание тряб-ва да е по-тежко, отколко-то на обикновения човек, щото е облечен във власт и като такъв хората очак-ват от него да ги спасява, не да ги граби, да прекар-ва контрабандни цигари и каквото и да било.“

Средата на яну-ари. Пред де-журен със-тав на Софий-ския градски

съд се изправя чешки-ят гражданин Никола Молчан.

Той е задържан няколко дни по-рано с обвинение, че е убил съдружника си Либор Мировски и впо-следствие е захвърлил тя-лото му в язовир над Би-стрица. Съдът трябва да реши дали да го задържи

под стража. Молчан не изглежда добре. По цяло-то му тяло има следи от удари. Защитниците ис-кат от съда да назначи медицинска експерти-за. Съдия Петя Крънчева уважава искането. В съда пристигат лекари, които го преглеждат почти до полунощ.

Това, което се установя-ва, плаши: Молчан е бил бит в продължение на около пет часа. Боят за-почнал с качването му в полицейската кола и про-

дължил в ареста на СДВР. Чехът е ритан. В гърба му са чупени столове, удрян е с електрошокова пал-ка. Когато припадал, бил заливан с вода. Душен е с чувал на главата. По гърба му имало следи от грайфер на обувка.

Софийският градски съд задържа Молчан, а седмица по-късно апе-лативните магистрати го освобождават от арес-та, тъй като не откриват доказателства за вината му. Всъщност това няма

Безпрекословното изпълняване на исканията на полицаите по-скоро би било стъпка назад.

В неделя стотици полицаи протестираха срещу тежките присъди, наложени над техни колеги СНИМКА: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА



Данъчно затяганеПриходната агенция иска да обхване и сивия сектор, но със стари и спорни меркиВера ДЕНИЗОВА

Криза. В мо-мента това е една от най-употре-бяваните

думи, която предиз-виква смут у хората. Още по-страшно оба-че тя звучи за работе-щите в приходната администрация.

За тях тя означава намале-ни постъпления и натиск за увеличаване на съби-раемостта. Затова и през седмицата Национална-та агенция за приходите (НАП) излезе с пакет от идеи за законови проме-ни, които целят да се за-тегне контролът, като се увеличат правомощията на данъчните.

Всъщност повечето от мерките са поизтупани от праха стари предложения още от времето на пре-дишния директор на НАП Мария Мургина. Има и нови. Разликата този път е, че сега повечето от иде-ите срещат неофициална-та подкрепа на експерти от бюджетната комисия към парламента и от фи-нансовото министерство. Което значи, че има шанс да бъдат приети поне час-тично. Това, че държавата иска да повиши контрола и да ограничи сивия сек-тор в икономиката, е пох-вално. Въпросът обаче е дали в усърдието си да из-тръска джобовете на неко-ректните фирми админи-страцията няма да посег-не и на белия бизнес.

Хм, това вече сме го чели„Имаме трудна задача да повишим събираемостта на приходите по време на криза. Не искаме с прину-дителни мерки да доведем до фалити хиляди фирми и затова предлагаме този пакет от мерки“, поясня-ва изпълнителният ди-ректор на НАП Красимир Стефанов.

Една от най-харесваните от повечето представите-ли на бизнеса идея е да се увеличи прагът за задъл-жителна регистрация по ДДС от сегашните 50 хил. лв. на 100 хил. лв. От една страна, данъчните ще съ-средоточат контрола вър-ху големите данъкопла-

то натискът за повишава-не на събираемостта не-рядко води до засягане на интересите и на коректни данъкоплатци. Най-често това става чрез откази за възстановяване на ДДС със спорни мотиви. Има такива случаи и във връз-ка със солидарната отго-ворност по ДДС“, обясня-ва Милен Райков, стар-ши данъчен мениджър в Ernst&Young. Според него част от идеите са логич-ни - като например пред-ложението за плащане на сделки с недвижими имо-ти само по банков път.

Дистанционното отчи-тане на фискалните ус-тройства от НАП също не е лоша идея според биз-неса. Въпросът е дали тя може да се приложи на практика и как ще се от-рази на малките фирми. „По-големият проблем е да се спре възможността за пренастройване на ка-совите апарати“, твърди данъчният консултант Симеон Симеонов.

Според повечето пред-ставители на бизнеса, до които „Капитал“ се допи-та, много от останалите мерки са спорни. Една от тях е тази за ограничаване на разплащанията в брой над 30 хил. лв. „Какъв е

проблемът, вместо да пус-на една фактура от 90 хил. лв., да изготвя три от по 30 хил.“, пита риторично собственик на фирма. Спо-ред Симеон Симеонов про-блемът не е, че се плаща в брой, а че изобщо не се из-дават фактури за опреде-лени плащания, т.е. дори и да бъде въведена, тази мярка няма да даде очак-вания ефект.

„Използването на под-хода „ревизия по анало-гия“ за осигурителните вноски може да създаде куп проблеми на данъко-платците. Причината е, че в момента подобен вид ре-визии за данъчни задъл-жения се извършват по неясна методика и крите-рии, които предполагат субективизъм при пре-ценката“, коментира Ва-лентина Василева, данъ-чен консултант от „Гло-бал такс“.

Мениджърите на фир-ми са единодушни - вмес-то някои от тези рестрик-тивни мерки много по-по-лезно ще е данъкоплатци-те да се насърчат сами да сигнализират, ако откри-ят неволни нарушения в счетоводството си. Според Милен Райков това може да стане чрез облекчаване на санкциите. � K

Една част от мер-ките се харесват на фирмите, други се определят като неефективни.

Красимир Стефанов: Имаме трудна задача да повишим събираемостта по вре-ме на криза СНИМКА: ЦВЕТЕЛИНА АНГЕЛОВА

тци. От друга - няма да се стига до абсурдната ситу-ация стотици физически лица да плащат ДДС вър-ху доходите си само защо-то получават примерно 50 хил. лв. годишно от наем или други дейности.

Експертите на агенци-ята предлагат още да се ограничи възможността физически лица, които са участвали в управле-нието на фалирали тър-говски дружества, да ръ-ководят новорегистрира-ни фирми. Разширява се и

кръгът от хора, които ще отговарят лично с имуще-ството си за неплатени за-дължения на управлявани от тях фирми.

Отново се предлага да се въведе ограничение на плащанията в брой над 30 хил. лв. Друга промяна е всички касови апарати в България да се свържат чрез GPRS връзка с данъч-ната администрация. Ар-гументите са, че по този начин значително ще на-малее делът на сивия сек-тор и ще се ограничи ма-совата практика на укри-ване на обороти.

Сред предложенията

на НАП е да се даде пра-во на данъчните да из-вършват т.нар. ревизии по аналогия за осигури-телни вноски. Сега подоб-ни проверки се извършват за данъци и, най-общо ка-зано, представляват срав-нение между официално обявените възнагражде-ния в дадена фирма и тези на други компании от съ-щия сектор.

Пак вече обсъждана идея е и тази да се декла-рират заеми между физи-чески лица на стойност над 5 хил. лв. Според ад-министрацията голяма част от този вид заеми са фиктивни и служат за ук-риване на доходи.

От НАП обясняват, че в момента търсят начин да намалят и броя на пла-тежните нареждания към банките, с които се пре-веждат сумите за осигу-рителни вноски. Промя-на, за която фирмите на-стояват от години, защо-то значително ще намали бюрокрацията.

А сигурни ли сте за ефектаПовечето от тези идеи вече са коментирани с бизнеса. „Напълно нор-мално е НАП да се опит-ва да повишава събирае-мостта, но усилията тряб-ва да бъдат концентрира-ни в определени области. Крайно време е да се от-делят рисковите катего-рии данъкоплатци, защо-



Игра на карти

Новият директор на агенцията по кадастър започва амбизиозна реформа, но пропуска най-важното - таксите

Александър Лазаров, нови-ят изпълнителен директор на Агенцията по геодезия картография и кадастър, удивително много напомня на главния герой от фантас-тичния роман на Аркадий и Борис Стругацки “Понедел-ник започва в събота”.

Най-очевидните прилики между двамата са малките имена, очи-лата и брадата. Нека оставим настрана факта, че освен служи-телите на институциите, в кои-то те работят, малцина се досе-щат какво точно правят двама-та герои и колегите им. Най-съ-ществената прилика между тях обаче е във факта, че както за сътрудника в Научноизследо-вателския институт за чародей-ство и вълшебство от романа, и в Агенцията по геодезия, кар-тография и кадастър понедел-ник ще започва в събота. В пър-вия случай от любов към рабо-тата, във втория - просто защото има прекалено много за върше-не от нея. Пък има и още едно съвпадение - Лазаров беше на-значен за директор в събота.

To do list*Списъкът на Лазаров само с най-спешните за изпълнение задачи на новия му пост е доста дълъг. Основната точка в него е ускореното създаването на електронна кадастрална карта за цялата страна. След като тя стане готова, всеки ще може да прави проверки през интернет за точните граници на имоти-те и тежестите върху тях (ипо-теки, възбрани, прехвърляния), без да е нужно да ходи до служ-бите по вписвания и дирекции-те на кадастъра. Така купува-чите ще могат да бъдат спокой-ни, че няма да бъдат въвлече-ни в спорове за собствеността на имота или за неговите гра-ници. Макар и проектът за съз-

Яна БОДУРОВА

даването на такъв електронен кадастър да стартира още през 2000 г., към момента покрити-ето му е само 15% от терито-рията на България, като дори в рамките на тези 15% има до-пуснати грешки, които тепър-ва ще се отстраняват.

“Институциите и докумен-тите, които един човек трябва да посети и събере при сделки с имоти, са твърде много. Зато-ва и посоката, в която ще рабо-тим, е към максимално съкра-щаване и улесняване на про-цедурите“, обяснява целите си Лазаров.

За да се случи това обаче, според него първо трябва да се усъвършенства Законът за кадастъра и имотния регис-тър, който си противоречи с няколко други закона. Напри-мер този за кадастъра казва, че

всички данни трябва да са пуб-лични, но законът за защита на личните данни изисква тъкмо обратното. Първата крачка за елиминиране на противоречи-ята вече е направена. Работна група от министерството на регионалното развитие работи върху промени в Закона за ус-тройство на територията (ЗУТ) и този за кадастъра.

Най-тежката работа обаче ще е по изработването на гео-дезична карта на страната, ко-ято е база за започване на кой-то и да било инфраструктурен проект. По думите на Лазаров в масовия случай наличните дан-ни са събирани преди повече от 20 години, което на практика ги прави неизползваеми. За да илюстрира проблема, той даде за пример как върху район, от-белязан на картата в агенция- * Неща за вършене

ме приоритетно изработване на геодезични карти”, казва нови-ят шеф на агенцията.

Най-голямото притеснение на Лазаров за работата на служ-бите по кадастър е, че след ре-формата някои от тях няма да имат капацитета да изпълня-ват задълженията си.

Като най-рискова зона той оп-ределя София, където скоро ще влязат в сила кадастрални кар-ти за много големи райони като Витоша и Панчарево. Повечето работа обаче в конкретния слу-чай не значи повече хора, тъй като и в службата предстоят съ-кращения. „В момент на иконо-мическа криза, когато държа-вата масово съкращава адми-нистрацията, не знам дали пра-вилното място е агенцията за кадастър. Това е проблем, вър-ху който трябва да се помисли много добре“, коментира нови-ят директор на агенцията.

А таксите? Една от най-важните реформи обаче не е в списъка на Лаза-ров, а именно намаляване на таксите за различните услуги на агенцията, която е на бюд-жетна издръжка. Реално по-гледнато, тя е типичен пример за институция, която упражня-ва монопол върху някаква ад-министративна услуга - в слу-чая издаването на копия от ски-ци и кадастрални карти, като в същото време събира необос-новано високи такси. За копие на скица например се изискват 10 лева, ако е в урегулирана те-ритория, и 20 лева, ако е в неу-регулирана. Реалните разходи на агенцията са за тонер и лист хартия, който се изважда на принтер за секунди. На всичко-то отгоре е въведено правилото скиците да важат не повече от 6 месеца. Така, ако си собстве-ник на имот и си активен в уп-равлението му, ти се налага да вадиш скица два пъти в годи-ната. За презаверяването й, от чието издаване са изтекли 6 ме-сеца, се събират по 2 лева. Има записани още куп безумия в та-рифата - например, ако скицата съдържа списък с координати на имота, таксата е с 50% по-ви-сока. Освен това има и такса по 2 лева на всяка точка.

Според закона за админи-стративните такси обаче дър-жавните услуги трябва да са разходоопределени. Тоест стру-ват толкова, колкото са разхо-дите за тях. Защото целта на държавата не е да печели от услуги. „Таксите няма да се на-маляват, поне не към момента. Приходите от тях трябва да бъ-дат реинвестирани в дейност-та, тъй като създаването на ка-чествена услуга далеч надхвър-лят приходите на агенцията от такси“, заяви Лазаров и допъл-ни: „Ако намалим таксите, ще спрем да се развиваме.“

За разлика от героя на Стру-гацки обаче Александър Лаза-ров не може използва магия, за да свърши предстоящата си ра-бота. А май му е нужна. � K

та като земеделска земя, всъщ-ност от близо десетилетие има жилищен квартал.

“През последните години като че ли се забрави, че това не е само агенция по кадастър, а и по геодезия и картография. Вече имаме списък с големи инфраструктурни проекти като „Набуко“ и няколко магистра-ли, за трасето на които започва-

Преди да заеме поста в агенцията по кадастър, Лазаров в продължение на години управлява об-щинското дружество „ГИС София“ СНИМКА: МАРИЯ СЪБОТИНОВА

2015година електроният када-стър на България, трябва да е напълно готов.

КРАЯТ НА ПЪТЯ

��, ��. �� 12, ��. 981 83 72 zegna.com

Pure Cashmere Pinstriped Suits



Директорът на дирекция „Енергийна стратегия“ в Министерството на икономикат

Иванка Диловска: Новите европейправила ще отворят енергийния п

На какъв етап е разра-ботването на новата енергийна стратегия? Документът беше пред-ставен за обществено обсъждане, но все още не е приет.

Нека да припомня какво беше извършено досега. През август 2008 г. беше публикувана концепция за нова енергийна страте-

гия на страната до 2020 г. Три месеца по-късно беше готов проектът на енер-гийна стратегия до 2020 г. И двата документа бяха представени публично и обсъждани. Стратегията може да бъде приета от правителството едва след като бъде завършена еко-логичната й оценка. Зара-ди това беше избран екип, който да разработи тази оценка.

Защо се наложи проек-тът, който беше под-готвен при предишното правителство, сега да бъде променян?Първо, защото досегаш-ният проект на страте-гия беше завършен преди приключването на работа-та на европейските инсти-туции по два много важни

за енергийната политика законодателни пакета - Енергетика/Околна сре-да и Трети енергиен либе-рализационен пакет. До-кументите по двата па-кета вече са завършени, приети са и вече са влезли в сила. Това налага дораз-виване на стратегията.На второ място, енергий-ната стратегия ще отрази политическата визия на новото правителство и в тази връзка стратегията ще бъде конкретизирана и ще съдържа пакет от сред-носрочни мерки до 2013 г. и пакет от дългосрочни мерки до 2020 г.Накрая, да не забравяме финансовата и икономи-ческа криза, която в на-шия случай налага пре-работване на прогнозни-те индикатори. Това про-

ПРОФИЛ

Като директор на дирекция „Енергийна страте-гия“ Иванка Диловска се занимава с разработва-нето на секторните политики и стратегии в Министерството на икономиката, енергети-ката и туризма. В момента ръководената от нея дирекция работи върху актуализирането на енергийната стратегия на страната. Докумен-тът беше предоставен за обсъждане в началото на февруари, но все още не е окончателно приет. Диловска е ръководител на дирекцията от октомври 2007 г. като преди това временно работеше в частния сектор. От септември 2005 до май 2006 г. беше заместник-министър в министерството на икономиката. Била е зам.-министър и в периода 1996-1997 г.

изтича както от по-песи-мистичните очаквания за икономически растеж, респективно - намалява-що потребление, така и от увеличения дефицит на финансови ресурси, които поставят под съмнение ре-дица изглеждащи сигур-ни преди кризата проек-ти - започнати или заяве-ни. Усилията на дирекция „Енергийна стратегия“ са насочени към завършване на проекта на стратегия до края на октомври.

В стратегически план как оценявате евенту-алното замразяване на АЕЦ „Белене“, който е един от основните про-екти в документа? Прекратяването на този проект няма да се отрази на стратегическите цели до 2020 г. за енергийна ефективност и за увелича-ване на дела на възобновя-еми енергийни източници (ВЕИ). Ядрената енергия не е ВЕИ. Стратегията съ-държа нещо като снимка на всички известни към септември 2008 г. инвести-торски намерения или за-почнати проекти за нови мощности, включително и на АЕЦ „Белене“. Колко от тях ще бъдат завърше-ни и колко нови ще се по-явят зависи от динамика-та на инвеститорския ин-терес. Стратегията пред-вижда насърчаване един-ствено за ВЕИ и енергий-на ефективност включи-телно чрез финансова под-крепа - от тази гледна точ-ка само това са стратеги-ческите проекти. Това, което ще се проме-ни, ако проектът „Беле-не” бъде прекратен, е ин-дикаторът за емисионна-та интензивност на про-изведената електрическа енергия.

Кои са основните про-мени, които произти-чат от Третия либера-лизационен пакет на Европейската комисия?Третият либерализаци-онен пакет съдържа две нови директиви - за вът-решните пазари на елек-трическа енергия и на природен газ, и три нови регламента - за условията за достъп до електроенер-гийните и газовите мрежи и за създаване на европей-

Иванка Диловска СНИМКА: ЦВЕТЕЛИНА АНГЕЛОВА

32/37

/40 “

81/94

/101 с

м

42/47

“10

7/120

см

32/37

/42 “

81/94

/107 с

м

Промоция 28.09.2009 г. - 11.10.2009 г.

ХИТЦЕНА

1299.

919.

SAMSUNG LE-32/37/40B530 32/37/40”(81/94/101 см) FULL HD LCD телевизор •резолюция 1920 X 1080 • DNIE+ технология за подобряване на картината •звук SRS Trusurround HD & Dolby Digital Plus •звукова мощност 2х10w • дигитален кабелен и ефирен тунер (Dvb-T/C,Mpeg4) •входове 3X HDMI; 1XSCART; DIGITAL AUDIO (OPTICAL)

FULL HD

PHILIPS 42/47PFL5604H 42/47’’ (107/120 см) FULL HD LCD телевизор • DVB-T/C тунер за ефирна и кабелна цифрова телевизия •”PIXEL PLUS HD” система за по-остра и ясна картина • 3D комби филтър, динамично подобрение на контраста • активен контрол, светлинен сензор • резолюция: 1920x1080p • яркост: 500 CD/m2 • динамичен контраст: 50 000:1• вграден USB вход за снимки, музика и филми• 3 HDMI входа с “Easylink” функция, VGA вход

LG 32/37/42LH500032/37/42”(81/94/107 см) FULL HD LCD телевизор •резолюция 1920 Х 1080 •200Hz TRUEMOTION сканиране(100Hz TRUEMOTION сканиране за модел LG 32LH5000)•контраст: 80,000:1 • цифров кабелен и ефирен

DVB-T/C тунер • 24P REAL CINEMA • DIVX(HD) • USB 2.0, DivX /JPEG/MP3•време за реакция 2 ms • EXPERT MODE / ISF READY • AV режими (кино,игра,спорт) • музикална мощност: 10W + 10W • SRS TRUSURROUND XT • SMART ENERGY SAVING PLUS •входове: 4Х HDMI, 2X SCART, 1X RGB PC вход, 1X PC AUDIO

FULL HD

SAMSUNG SMX-F34BP •дигитална FLASH видеокамера • 16GB вградена FLASH памет • CCD матрица 1/6” •2,7 “ (7 см) TFT LCD дисплей •SCHNEIDER оптика •34 X оптично приближение (42X INTELL- ZOOM) •1200X дигитално

приближение • USB 2.0 • фото функция: 800Х600 JPEG • YouTube Ready • TIME LAPSE - снимане •слот за SDHC / SD / MMC+ КАРТИ •Hyper D.I.S. стабилизатор на изображението

You tube Ready

USB 2.0, DivX /JPEG/MP3

FULL HD

1899.

349.

1149.1499.

1799.

1199.1499.

16GB вградена FLASH памет

200 Hz сканиране

�� * �� Тел.: 0700 10 800, GLOBUL 0898 121212

Тел.: 02/9421 205�� * ��

40 “

102 с

м

21 “

54 см

22 “

56 см

32 “

81 см

32 “

81 см

32/37

“81

/94 см42

“

107 с

м

32 “

81 см

799.799.

HD READY

SAMSUNG LE-32B450 32” (81 см) LCD телевизор •HD READY •резолюция 1366 X 768 •HIGH контраст •ЗВУК SRS Trusurround HD & Dolby Digital Plus •звукова мощност 2Х10W •дигитален кабелен и ефирен тунер (DVB-T/C,MPEG4) •входове 3x HDMI; 1xSCART; DIGITAL AUDIO

(OPTICAL) PC-вход

NEO TV-2162TXF 21” (54 см ) телевизор с плосък кинескоп •Мултисистемен телевизор ( PAL/SECAM

BG/DK/NTSC4.43/3.58) •Памет за 255 ТВ канала •Телетекст •Запаметени положения на картината •Вградени игри и календар

LG 22LH2000 22”(56 см) LCD телевизор •резолюция 1366 Х 768 •контраст: 30,000:1 • DVB-T/C тунер • 24P REAL CINEMA •време за реакция 5ms • EXPERT MODE / ISF READY • AV режими (кино,игра,спорт) • музикална мощност:

10W + 10W • SRS TRUSURROUND XT •входове: 2Х HDMI; 2X SCART; 1X RGB; PC вход; 1X PC AUDIO

TOSHIBA 32AV615DG 32 “(81 см) LCD телевизор • HD READY • резолюция 1366 Х 768 • контраст 18000:1 • яркост 500 CD/м2 • време за реакция 8 MS • DTV цифров тунер • звукова мощност 2 Х 10 W • входове : 3 Х HDMI ; 2 X SCART ; S-VIDEO ; VGA ;

COMPONENT ; USB 2.0 • меню и телетекст на български

SONY KDL-32P3600 32’’ (81 см) LCD телевизор• FULL HD • резолюция 1920Х1080 • BRAVIA ENGINE 2• динамичен контраст 33000:1• цифров ефирен тунеР DVB-T• ъгъл на виждане 178 / 178 • входове 3 Х HDMI, USB PORT, VGA, SCART

PANASONIC TX-L32U10E/37U10 32/37’’ (81/94 см) LCD телевизор •FULL HD, резолюция 1920 X 1080 •50 000:1 динамичен контраст •преглед на снимки с VIERA IMAGE VIEWER •V-AUDIO SURROUND •DVB-T тунер (DVB-T/

DVB-T (H.264)/DVB-C), EPG •2 X HDMI, S-VIDEO, COMPONENT, COMPOSITE входове

SONY KDL-40Z4500AEP 40”(102 см)LCD телевизор •FULL HD 1920x1080 •MOTION FLOW +200 HZ /система

за плавни движения/ •нов 10 BIT панел•контраст 80000:1 •BRAVIA ENGINE 2 процесор•меню и телетекст на български •DVB-C •PHOTO TV HD ,с USB интерфейс •3XHDMI •PICTURE

FRAME MODE •LAN ВРЪЗКА С DLNA поддръжка •24p TRUE CINEMA / режим за натурално гледане на

филми/ •ADVANCED CONTRAST , LIGHT SENSOR

PANASONIC TX-L42G10E42’’ (107 см) плазмен телевизор •резолюция 1920 X 1080 •G12 PROGRESSIVE FULL-HD NEOPDP

(PLASMA DISPLAY PANEL) •600HZ SUB-FIELD DRIVE INTELLIGENT FRAME CREATION PRO •2,000,000:1 динамичен контраст •VIERA LINK •преглед на снимки с VIERA IMAGE VIEWER (AVCHD/JPEG) •V-AUDIO SURROUND

•DVB-T ТУНЕР, EPG •3 X HDMI, S-VIDEO, COMPONENT, COMPOSITE входове

NEO DVD-M51 DIVX DVD плеър С DiVX •кирилизирани субтитри •DIVX;DVD;SVCD;CD;CD-R,MP3 възпроизвеждане •ZOOM 9X •еквилайзер •DOLBY DIGITAL DTS

декодер •S VIDEO OUT • коаксиален изход •USB вход

SAMSUNG DVD-HR773A DVD рекордер 160 GB HDD •възпр. : DVD-RAM/DVD-R/DVD-RW/DVD+R/DVD+RW/HDD•видео формат : MPEG2 •HDD : MAX264HR •скорост записване от DVD към HDD : 4X •скорост записване от HDD към DVD : 4X •PROGRESSIVE SCAN •HDMI изход макс. резолюция: 1080p

MPMAN FRA-200 BLACK Радио часовник •2 вида аларма •дигитален дисплей

MSI VR630XL-006EU •CPU AMD SEMPRON SI42 2.10GHz •DISPLAY 15.6” (39.6 см) GLARE WXGA •RAM 2GB DDR II •HDD 320 GB •VIDEO UMA •DVD RW SUPER MULTI •WLAN 802.11 B/G •1.3 MPIXEL WEBCAM •CARDREADER •тегло 2.8 кг • 2 г. международна гаранция

LENOVO IDEAPAD G530 • DISPLAY 15.4” (40 см ) WXGA GLOSSY • CPU INTEL CORE 2 DUO T6500 2.10GHz • RAM 4 GB DDR2 • HDD 320 GB SATA • DVD RW DUAL LAYER • VIDEO INTEL GMA X4500MHD • WLAN 802.11 A/G/N, BLUETOOTH • LAN 10/100Mb • WEBCAM, CARDREADER • WINDOWS VISTA BUSINESS, XP DVD • 6 клетъчна батерия • тегло 2.8 кг•Downgrade до Windows XP Professional

ACER EX5630EZ-433G50MN • DISPLAY 15.4” (40 см) HD 1280 x 800 • CPU INTEL PENTIUM DUAL CORE T4300 2.10GHz • RAM 3 GB DDR3 • HDD 500 GB SATA • DVD RW SUPER MULTI • VIDEO INTEL GMA X4500M UP TO 1695MB • WIRELESS 802.11B/G/N, BLUETOOTH • 10/100/1000BASE-T GIGABIT • WEBCAM, CARDREADER • 3xUSB,VGA • тегло 2.88 кг • 6 клетъчна батерия • 2 г. международна гаранция

SAMSUNG ES-17Дигитален фотоапарат •12 мегапиксела •3х оптично/5х цифрово

прибилжение •9MB вградена памет, SD слот за карта •2.5” (6.5 CM.) TFT LCD дисплей

SONY DSC-S930 Дигитален фотоапарат •10.1 мегапиксела(1/2.3”CCD) •4X оптично

приближение •2.7”(6.7СМ) TFT LCD дисплей •видео клип със звук •12МВ вградена памет

+4 GB

MemoryStick

NEO CTM-V705Преносим 7” (18 см) телевизор с TFT дисплей •TFT матрица с висока резолюция •екранни менюта •автоматична настройка •памет за 255 канала •дистанционно управление •адаптор за употреба в кола •системи за цвят PAL/ SECAM •вход за външна антена- 75 ОХМ • 230V/ 50 Hz ; DC 12V/ 900mA

ASUS K50IN-SX003L • 15.6” (40 см) HD 1366x768 GLARE TYPE • CPU INTEL DUAL CORE T4200 2.0GHz • RAM 4 GB DDR2 • HDD 320 GB SATA 5400 RPM • VIDEO NVIDIA G102M 512 MB • DVD RW SUPER MULTI DL • WLAN 802.11 A/B/G/N • LAN 10/100/1000 MODEM, 4 X USB 2.0 • CARDREADER SD/MMC/MS/MS PRO • 1.3 MPXL WEBCAM • 6 клетъчна батерия • тегло 2.6 кг

ХИТЦЕНА

+втора

батерия

FULL HD


FULL HDFULL HD


FULL HD

999.999.999.999.1199.1199.2199.2199.

549.549. 185.185.

349.349. 44.44.9090

119.119.OLYMPUS E-420 DZ KITДигитален DSLR фотоапарат • 10 мегапиксела (4/3” Live MOS) • обектив 14-42 мм f 3.5-5.6; 40-150 мм f 4-5.6 • JPEG, RAW формати • скорост на затвора: 1/4000-

60 sec. + BULB • 2,5” ( 6.25 см) TFT LCD дисплей

899.899. 239.239. 179.179.

+2GB

SD card

HD READY

789.789. 1099.1099.899.899. 999.999.

1899.1899.

24.24.9090

+Lenovo

case

CPU INTEL CORE 2 DUO T6500 2.10GHzNVIDIA G102M 512 MB

DVB-C Тунер

HD READY

WINDOWS XP PRO

699.699.ХИТ

ЦЕНА

Тел.: 02/9421 205�� * ��

�� * �� Тел.: 0700 10 800, GLOBUL 0898 121212

ХИТЦЕНА

WINDOWS XP HOME

ROWENTA RB860 Перяща прахосмукачка•Подходяща за сухо и мокро

почистване •Приставка за пране на

килими и почистване на мебели

•Приставка за подсушаване•Накрайник за миене на

прозорци• Мощност 1500 W

TOSHIBA SATELLITE L500-14X • DISPLAY 15.6” (39 CM ) HD 1366x768 TRUBRITE • CPU INTEL PENTIUM DUAL CORE T4200 2.00GHz • RAM 3 GB DDR2 • HDD 250 GB SATA 5400 RPM • DVD RW SUPER MULTI DL • VIDEO ATI RADEON HD 4570 512MB (HYPERMEMORY

UP TO 1GB) • WIRELESS 802.11B/G, BLUETOOTH • LAN 10/100 • WEBCAM, CARDREADER 5IN1 • 2xUSB,HDMI OUT, E-SATA • WINDOWS VISTA 32/64BIT HOME PREMIUM • тегло 2.72 кг • 2 г. международна гаранция

ELECTROLUX EWF-10040WАвтоматична пералня•1000 оборота•електронно управление

•клас “АА”•капацитет 5 кг.•автоматично

дозиране•регулиране на

оборотите•размери: В/Ш/Д-

85/60/60 см

WHIRLPOOL AWO/D-55135 Автоматична пералня 6-то чувство • 1200 оборота • капацитет 5 кг • електронен LCD дисплей • отложен старт

TEFAL FV9330Ютия•Автоматични

температурни настройка спрямо тъканта

• Уникална плоча UltraGliss•Паров удар 120г/ мин•Променлива пара 40г/ мин•Мощност 2400 W

PHILIPS HP-4666 Преса • мощност 56w • загряване 220с • нано-диамантени плочис керамично покритие • автаматично изключване след 1час работа • звукова вибрация за по-бързо

изправяне

MSI WIND NETTOP 120 • CPU INTEL ATOM N230 1.60GHz • RAM 1 GB DDR2 • HDD 160 GB • VIDEO INTEL GMA 950 • ODD DVD RW SUPER MULTI • WLAN 802.11 B/G • CARDREADER 4 IN 1 • WINDOWS XP HOME • тегло 4.5 кг

ELECTROLUX EKC-601503W Готварска печка •4 керамични котлона •1 уширена зона •7функции на фурната •защита от деца •механичен таймер •клас А •обем 56 л. •размери в/ш/д-85/60/60 см

• А+А енергиен клас • бутон за

икономично пране • бутон за допълнително изплакване

• бутон за задържане на изплакване

• размери 85/60/54

PHILIPS HP-6503Епилатор•24 керамични диска•подвижна охлаждаща

приставка•бръснеща глава•ексфолираща гъба•стойка за зареждане

Пакетна цена

1+1

SAMSUNG RL-40WGSWХладилник с фризер •общ обем 298 л •хладилна част 213 л

•фризер нето 85 л •NO FROST СИСТЕМА •диспенсър за

студена вода •система за

пречистване на миризмите

•отделение за плодове и зеленчуци

•размери В/Ш/Д: 188,1/60/68,5 см

SAMSUNG WF-B1456GW Автоматична пералня •капацитет 6.2 кг. •1400 оборота

•енергиен клас “А” •керамичен нагревател на водата •LED дисплей •система за баланс на

прането •отложен старт •регулация на оборотите •допълнително изплакване •”MEMORY” програма •размери В/Ш/Д - 85/60/60 см.

SAMSUNG MWO G-2736NМикровълнова фурна с грил• обем 20 литра • мощност 750W• грил 950W - кварцов • електронен

дисплей• T.D.S. система • часовник• автоматични програми за

размразяване и готвене • 3 комбинации грил+микровълнови

• сензорно управление

*цена при върнат стар хладилник

699.**цена при върнатa старa

пералня

469.**цена при върната стара

микровълнова

99.*

WLAN 802.11 B/G

5години

гаранция

6години

гаранция 599.599. 519.519.

689.689.

99.99.

129.129.

ХИТЦЕНА

PHILIPS HD-2566 Tостер •950W •стоп бутон •тавичка за трохи

1319.1319. 349.349. 129.129.249.

NEO BK-131 EXERCISE BIKE Механичен велотренажор •компютър с възможност за измерване на: •време •дистанция •скорост •изразходвани калории •възможност за промяна височината на

ръкохватката и седалката

DAEWOORC-220Y Прахосмукачка •мощност 1500w •постоянна торба •метална

телескопична тръба

•допълнителни накрайници

49.49.9090

+почистващпрепарат

ATI RADEON HD 4570 512MB

49.49.9090

ZANUSSI ZKG-2125 Пералня със сушилня •1200 оборота •капацитет: 6,0 kg (сушене - 3 kg) •електронен контрол с дисплей

•ефективност на изпиране - клас А

•регулиране оборотите при центрофугиране

•икономична програма •сушене на принципа на

конденза •размери (вхшхд):

85х60х60 см

749.749.ХИТЦЕНА

НОВмодел

ХИТЦЕНА

DAEWOO REF FRS-T20DAM Хладилник с фризер

•хладилна част 339 л.

•фризерна част 174 л.

•”NO FROST” система

•клас “А” -525 KW/H годишно

•антибактериално покритие

•електронен дисплей

•” NANO SILVER “ технология

1899.1899.

BRAUN MP-80 Сокоизстисквачка •мощност 600W •9000 оборота/мин. •метален, лазерно заточен нож •отделяеми контейнер за месеста

част и кана за сок •автоматично отделяне на пяната •капак - табла за поставяне на

плодовете при цедене •двойно заключваща система

за сигурност •защита от претоварване на мотора

109.109.9090

769.769. 119.119.529.529.

�� ?ESF-46710Съдомиялна машина за9 комплекта •Енергиен клас ААА • 5 програми • Автоматична програма • Отложен старт до 19 часа • Консумация на вода - 12 л • Ниво на шум - 47dB

659.659.

ELECTROLUX ВИ ОСИГУРЯВА

ТЕСТОВ ПЕРИОД ОТ 30 ДНИ!

Тествайте съдомиялната машина ELECTROLUX ESF-46710 в периода

26.09 - 30.11.2009 г. и ако не оправдае вашите очаквания, ще възстановим парите ви.

А за всички останали модели съдомиялни ELECTROLUX промоцията е валидна

от 01.10 - 30.11.2009 г.

Върнете старата си крушка и купете

енергоспестяваща лампа

„Джини”

с 50% отстъпка

от Техномаркет.Важи от 11.09.2009-11.10.2009

�� , �� , �� 15% �� !

�� , �� , �� !

åÄÉÄáàçà íÖïçéåÄêäÖíëÓÙËfl, ·ÛÎ. ñ‡Ë„‡‰ÒÍÓ ¯ÓÒÂ 92, ÚÂÎ.: 02/970 48 88, ëÓÙËfl, ·ÛÎ. Ö‚ÓÔ‡ 189, ÚÂÎ.: 02/925 00 26, ëÓÙËfl, ñìå Ô‡ÚÂ, ‚ıÓ‰ ÓÚ ÛÎ. íË‡‰Ëˆ‡, ÚÂÎ.: 02/92 60 372, ëÓÙËfl, ÊÍ. ÑÛÊ·‡ – Ï‡„‡ÁËÌ Ö‚ÓÔ‡, ÚÂÎ.: 02/97 91 334ëÓÙËfl, MALL CITY CENTRE SOFIA, ÒÂ˘Û ı-Î ïÂÏÛÒ, ÚÂÎ.: 02/964 24 90, ëÓÙËfl, MALL OF SOFIA, ·ÛÎ. ÄÎ. ëÚ‡Ï·ÓÎËÈÒÍË 101, ÚÂÎ.: 02/920 95 80, ëÓÙËfl, SKY CITY, ÛÎ. äÓÒÚ‡ ãÛÎ˜Â‚ 52, ÚÂÎ.: 02/ 971 87 85ëÓÙËfl, ëÍÎ‡‰Ó‚‡ ·‡Á‡ àÎËflÌˆË, ·ÛÎ êÓÊÂÌ 31, ÚÂÎ.: 02/810 43 10, ëÓÙËfl, ·ÛÎ. ÇÎ‡‰ËÏË Ç‡ÁÓ‚, ÚÂÎ.: 02/80 62 810, ëÓÙËfl, ÔÎ. èÂÚÍÓ ê. ëÎ‡‚ÂÈÍÓ‚ 11, ÚÂÎ.:02 926 60 70, Ç‡Ì‡, ÛÎ. ñ‡ éÒ‚Ó·Ó‰ËÚÂÎ, ÚÂÎ.: 052/57 41 99Ç‡Ì‡, Phoe Mall, ·ÛÎ. ëÎË‚ÌËˆ‡ 201, ÚÂÎ.: 052 728 029, Ç‡Ì‡, ·ÛÎ. äÌflÁ ÅÓËÒ I, èËÍ‡‰ËÎË Ô‡Í, ÚÂÎ.: 052/300 791, ÑËÏËÚÓ‚„‡‰, ÛÎ. ã‡ÈÔˆË„ 2, ÚÂÎ.: 0391/68 0 50, ÑÓ·Ë˜, Ê.Í ÑÛÊ·‡ 4, Ï‡„‡ÁËÌ 1 Ë 2, ÚÂÎ.: 058/690 585èÎÂ‚ÂÌ, ·ÛÎ. Ö‚ÓÔ‡ 6, ÚÂÎ.: 064/892 360, 892 370, èÎÓ‚‰Ë‚, ·ÛÎ. Å˙Î„‡Ëfl 4-ÚË ÍËÎÓÏÂÚ˙, ÚÂÎ.: 032/90 50 60, èÎÓ‚‰Ë‚ 2, ‰Ó Ï‡„‡ÁËÌ åÖíêé, ÚÂÎ.: 032/65 45 60, èÎÓ‚‰Ë‚ 3, ·ÛÎ. åÂÌ‰ÂÎÂÂ‚ 2Å, ÚÂÎ.: 032/ 278 210èÎÓ‚‰Ë‚ 4, ÛÎ. èÂÛ˘Ëˆ‡ 8, ÚÂÎ.: 032/ 273 580, ÅÛ„‡Ò, ÛÎ. í‡ÌÒÔÓÚÌ‡, ÚÂÎ.: 056/ 861 068, ëÎ˙Ì˜Â‚ ·fl„, Ú˙„Ó‚ÒÍË ˆÂÌÚ˙ Royal Beach, ÚÂÎ: 0554/25 190, ëÚ‡‡ á‡„Ó‡, Í‚. ÜÂÎÂÁÌËÍ, ÚÂÎ.: 042/27 70 12ÇÂÎËÍÓ í˙ÌÓ‚Ó, ÛÎ. å‡„ËÒÚ‡ÎÌ‡ 17, ÚÂÎ.: 062/614 242, ÇË‰ËÌ, ÏÂÒÚÌÓÒÚ å‡ÈÒÍË ãÂÒ, ÚÂÎ.: 094/691 410, Ç‡ˆ‡, ÛÎ. Ç‡ÒËÎ ä˙Ì˜Ó‚, àÁÚÓ˜Ì‡ ÔÓÏË¯ÎÂÌ‡ ÁÓÌ‡, ÚÂÎ.: 092/669 010, ÅÎ‡„ÓÂ‚„‡‰, ·ÛÎ. üÌÂ ë‡Ì‰‡ÌÒÍË, ÚÂÎ.: 073/829 444É‡·Ó‚Ó, Í‚. ÇÓÈÌÓ‚Ó, Ì‡ ‚ıÓ‰‡ ÓÚ ëÓÙËfl, ÚÂÎ. 066/80 31 32, ï‡ÒÍÓ‚Ó, ·ÛÎ. ë˙Â‰ËÌÂÌËÂ 77, ÚÂÎ.: 038/609 000, ë‡Ì‰‡ÌÒÍË, Ì‡ ‡ÁÍÎÓÌ‡ Á‡ ÒÂÎÓ Ñ‡ÏflÌËˆ‡, ÚÂÎ.: 0746/34 600, ëËÎËÒÚ‡, ÛÎ. íÛÚ‡Í‡Ì 27, ÚÂÎ.: 086/ 878 800ëÂ‚ÎËÂ‚Ó, ÛÎ. ëÚÂÙ‡Ì èÂ¯Â‚ 90Ä, ÚÂÎ.: 0675/80 163, òÛÏÂÌ, ÛÎ. ëËÏÂÓÌ ÇÂÎËÍË 34 - Ï‡„‡ÁËÌ BILLA, ÚÂÎ.: 054/850 810, ëÎË‚ÂÌ, ÛÎ. Å. åËÎ‡‰ËÌÓ‚Ë 25 - Ï‡„‡ÁËÌ BILLA, ÚÂÎ.: 044/610 777, êÛÒÂ, ·ÛÎ. ãËÔÌËÍ 113Ä, ÚÂÎ.: 082/81 56 60è‡Á‡‰ÊËÍ, ÛÎ. ã˛·ÂÌ ÅÓflÌÓ‚ 1-Ï‡„‡ÁËÌ BILLA, ÚÂÎ.: 034/405 840, è‡Á‡‰ÊËÍ 2, ÛÎ. èÎÓ‚‰Ë‚ÒÍÓ ¯ÓÒÂ 115, ä˙‰Ê‡ÎË, ·ÛÎ. Å˙Î„‡Ëfl 115, ÚÂÎ.: 0361/21 160, åÓÌÚ‡Ì‡, ÏÂÒÚÌÓÒÚ ã˙Í‡Ú‡, ÚÂÎ.: 096/39 05 10ãÓ‚Â˜, ÛÎ. í˙„Ó‚ÒÍ‡ 45, ãÓ‚Â˜ ëËÚË ñÂÌÚ˙, ÂÚ. 2, ÚÂÎ.: 068/68 98 10, üÏ·ÓÎ, ÛÎ. Ä‰‡ 7, ÚÂÎ.: 046/68 218

åÄÉÄáàçà Ñéåéгр. Велико Търново, ул. Магистрална 40,062/670 425, гр. Габрово, ул Любен Каравелов 33,066/860 313, гр. Плевен, пл Свобода 25, Плевен МОЛ, 064/820122, гр. Самоков, ул. Софийско шосе ЗОА, 0722/60 578, гр. Сандански, МОЛ Сандански, ул. Банска 4,0746/22 007, гр. Свищов, ул.Петър Ангелов 28,063/164 003, гр. Търговище, бул. Ал. Стамболийски 42, 060/165 554, гр. Асеновград, бул. България 68,0331/62 785, гр. Горна Оряховица, ул. Янко Боянов 12,0618/20910, гр. Дупница, ул.Николаевска 59,0701/41 936, гр. Ихтиман, бившата баня до автогарата, 0724/82 228, гр. Харманли, кв. Дружба бл. 4,037/382 089, гр. Разград, бул. България 36, тел. 084/633190, гр. Пловдив, бул. Брезовско шосе 180 (склад №5), 032/963 873, гр. Гоце Делчев, местност Мочура, 0751/60 845, гр. Гълъбово, бул. Република 2,0418/63 336, гр. Карлово, ул. Теофан Рапнов, Борова местност, 0335/980 88, гр. Свиленград, ул. Г. С. Раковски 11,0379/63 003 гр. Силистра, ул. Драгоман 13,086/821 658, гр. Смолян, ул. Бузлуджа 3,0301/813 37, гр. Казанлък, бул. 23-ти пех. шипч. полк 80,0431/70130, гр. Петрич, ул. Цар Борис III 50, 074/561 510 гр. Пещера, пл. България 1,0350/62 724, гр. Бургас 2 в Бургас Плаза Мол, ул. Транспортна, 056/522186, гр. Благоевград, бул. Св. Д. Солунски 21,073/834 251, гр. Бургас 056/581807 Янко Комитов 8А, гр. Варна, бул. Република 60,052/599 501, гр. Монтана, бул. “Зти март” 139,096/301 347, гр. Пазарджик, ул. Димчо Дебелянов, 034/442 506, гр. Плевен, ул. Сан Стефано 80,064/800 850, гр. Пловдив, ЖК Тракия, бул. Освобождение 47,032/682 056, гр. Русе, бул. Липник, 082/871 761, гр. Русе, бул. Христо Ботев 38,082/860 876, гр. Сливен, ул. Георги Данчев 30, 044/686 555гр. София, ЖК Младост III, ул. Ф. Аврамов 3,02/975 50 37, гр. София, кв. Овча купел, ул. Кукуряк 3, 02/955 41 58, гр. София, кв. Банишора, ул. Скопие 1,02/891 35 90гр. Хасково, бул. Съединение 44,038/662 319, гр. Шумен, бул. Симеон Велики 28,054/882 327, гр. Ямбол, ул. Граф Игнатиев 30,046/660119

КУПИ ВЕЧЕ ИОНЛАЙН ОТ

Rowenta SO6220Rowenta SO6220Вентилаторна печка•Влагоустойчива •Влагоустойчива •Автоматична температурна•Автоматична температурна•Електронен терморегулатор•Електронен терморегулатор•Функция „Студен въздух”•Функция „Студен въздух”•Тих режим на работа•Тих режим на работа• Мощност 1200/ 2400 W• Мощност 1200/ 2400 W

799.799.1599.1599.PANASONIC CS/CU-E12JKE-3Климатична инверторна система •уникална система за контрол на влажността на въздуха •PATROL SENSOR; детектор за замърсен въздух •йонизираща

почистваща система •режими: тих / мощен / меко изсушаване •отдавана мощност охлаждане - 3,5(0,8-4,0) kW •отдавана мощност отопление - 4,4(0,8-6,70) kW •консумирана мощност охлаждане - 0,905(0,185-1,18) kW •консумирана мощност отоплениe - 1,09(0,175-1,93) kW

�� -�� !�� -�� !

SAMSUNG AQV-12UGA Климатична инверторна система •функция ‘GOOD SLEEP MODE’ за по-добър сън •функция ‘GOOD SLEEP MODE’ за по-добър сън •SMART INVERTER технология •енергиен клас А (охлаждане), •SMART INVERTER технология •енергиен клас А (охлаждане),

А (отопление) •ниско ниво на шум •SILVER NANO изпарител А (отопление) •ниско ниво на шум •SILVER NANO изпарител •дистанционно управление•дистанционно управление•отдавана мощност охлаждане - 3.3KW •отдавана мощност охлаждане - 3.3KW •отдавана мощност •отдавана мощност отопление - 4.0 KW отопление - 4.0 KW • консумирана мощност охлаждане - 1.028 KW • консумирана мощност охлаждане - 1.028 KW • консумирана мощност • консумирана мощност отопление - 1.108 KWотопление - 1.108 KW

4.44.4KWKW

3.53.5KWKW

4.04.0KWKW

3.33.3KWKW

TESY CN-01240TESY CN-01240Конвектор • мощност 2400 W • терморегулатор • мощност 2400 W • терморегулатор • защита от прегряване • размери: 15/139/47• защита от прегряване • размери: 15/139/47

NEO LP-701NEO LP-701Газова отоплителна печка •пиезокристална запалка •пиезокристална запалка •три степени на мощност •три степени на мощност •защита срещу угасване на пламака•защита срещу угасване на пламака•4.2KW мощност •4.2KW мощност •консумация 305 гр./h•консумация 305 гр./h

NEO ARH-2011VNEO ARH-2011VМаслен радиатор •11 ребра •мощност 2500W •11 ребра •мощност 2500W •вентилатор •термостат•вентилатор •термостат•3 степени на мощност•3 степени на мощност• терморегулатор• терморегулатор

*цена при върнат стар уред

1359.*ПРИМЕРПРИМЕР



DELONGHI HS-20FDELONGHI HS-20FКонвектор • МОЩНОСТ 2000W • МОЩНОСТ 2000W • термостат • вентилатор• термостат • вентилатор• 6 температурни степени • 6 температурни степени

89.89.89.89.

ПРИМЕРПРИМЕР


76.*149149 99.99.*цена при върнат стар уред






99.*цена при върнат стар уред


29.29.*цена при върнат стар уред


NEO FH-2750 METALВентилаторна печка•мощност 2000W •мощност 2000W •вентилатор •термостат•вентилатор •термостат•2 степени на мощност•2 степени на мощност



та, енергетиката и туризма

йски азар

ска агенция за кооперира-не на енергийните регула-тори. Прилагането на ди-рективите на национал-но ниво изисква предва-рително транспониране в националното законода-телство, докато регламен-тите се прилагат пряко от държавите членки. Така че част от промените ще са на законодателно ниво - трябва да бъдат изменени Законът за енергетиката и подзаконовата рамка към него не по-късно от 3 март 2011 г. По принцип трети-ят пакет е насочен към по-стигане на независимост на операторите на пренос-ни системи, така че всеки производител, потреби-тел и търговец да може безпрепятствено да полз-ва преносната мрежа за транспортиране на дого-ворената енергия. Дирек-тивите включват три въз-можни модела за отделя-не на операторите от дей-ностите по производство и снабдяване с енергия. Всяка държава членка има право на избор на един от възможните моде-ли и трябва да уведоми ЕК за това свое решение, след което да бъдат извършени много сериозни промени и на корпоративните струк-тури в енергетиката. Това трябва да стане до 3 март 2012 г.Друг тип промени са свър-заните с функциите на на-ционалните регулатори. Те целят осигуряването на реална независимост - регулаторът би трябвало да се съобразява с рамка-та на енергийната полити-ка, но той не може да по-лучава и да изпълнява ин-струкции от други инсти-туции. Предстои и увели-чаване на регулаторните правомощия и отговор-ности, коопериране с ре-гулаторите на останали-те държави членки. За да се постигнат новите цели, специален нов регламент предвижда създаване на агенция за коопериране на енергийните регулатори.Освен това в докумен-тите от третия пакет са предвидени и нови разпо-редби, ограничаващи въз-можностите на компании-те от трети страни да при-добиват контрол чрез соб-ственост върху компании - оператори или собстве-

ници на преносни систе-ми. Тези клаузи влизат в сила от март 2013 г.

Как ще се отразят новите европейски нор-мативи върху българ-ското законодател-ство?До края на юни 2010 г. про-мените в Закона за енерге-тиката трябва да са факт. Значителна част от тях ще бъдат свързани с нови-те изисквания за отделя-не на операторите на пре-носни системи. Тъй като характерът на тези изме-нения ще зависи от избра-ния модел за преструкту-риране от страна на пра-вителството, това реше-ние трябва да предшества работата по закона. Промени ще настъпят и в законовото регламенти-ране на отговорностите на операторите на преносни мрежи. Част от тях ще бъ-дат пряко прилагани, тъй като са включени в новите регламенти, докато други, например задълженията за съхранение на данни за минал период, ще бъ-дат отразени в новия за-кон. Също така настоящи-те разпоредби за прозрач-ност по отношение на раз-полагаемия мрежови ка-пацитет ще бъдат разши-рени и към други енергий-ни съоръжения (каквито са например хранилища-та за природен газ).Ще бъдат променени и текстовете в закона, каса-ещи регулаторните пра-вомощия и отговорности - регулаторът ще може да взема задължителни за компаниите решения, да предприема мерки в слу-чаите на незадоволител-но функциониране на га-зовия и електрическия пазар, както и да налага санкции на компаниите в случаите на неизпълне-ние на правни ангажимен-ти или решения на регу-латора. Ще бъдат въведе-ни и по-прозрачни прави-ла за търговия и по-стро-ги изисквания по отноше-ние на изготвяне и пуб-ликуване на прогнози за пот ребление и снабдява-не. Ще се въведат и специ-фични разпоредби, засил-ващи позицията на потре-бителите на пазара.

Новата енергийна евро-

рамка ще има ли дирек-тен ефект върху компа-ниите и какъв ще бъде той?Промени в работата, най-вече на операторите на преносни системи, ще нас-тъпят поради въведените по-високи изисквания от-носно отговорностите и функциите им. Например задължение за разработ-ване на съвместими на ниво ЕС процедури за раз-пределяне на капацитета; разработване, съгласуване с енергийния регулатор и публикуване на 10-годиш-ни планове за развитие на мрежата; консултиране с пазарните участ ници на всяка стъпка от своята ра-бота; задължително коопе-риране на европейско ниво с останалите оператори в общността. Този тип про-мени ще бъдат идентич-ни независимо от избра-ния модел за отделяне на

„Усилията на дирекция „Енергийна стратегия“ са насочени към завършване на проекта на стратегия до края на октомври.“

оператора. Втори тип промени в ра-ботата ще произтекат от конкретно избрания модел за отделяне на оператора. Ако бъде приет моделът за отделяне по собственост, операторът на преносна-та система трябва да бъде и собственик на пренос-ните активи и да има соб-ственик, различен от този на производствени, сна-бдителни или търговски компании. Този модел не налага както усложнени структури на управление, така и допълнителен регу-латорен контрол. Вторият модел е наречен „Независим системен опе-ратор” (НСО). При него системният оператор е от-делен по собственост, но без преносните активи. Преносните активи могат да останат собственост на вертикално интегри-рано предприятие (ВИП),

но дъщерното дружество, което ги притежава, тряб-ва да не бъде йерархично подчинено на компании, извършващи дейности по производство или снабдя-ване. При този модел опе-раторът взема всички ре-шения по оперирането на мрежата и нейното плано-во развитие. Третият модел, наречен „Независим преносен опе-ратор” (НПО), също е при-ложим в случаите, кога-то операторът на пренос-ната система принадлежи към ВИП. При него опера-торът остава в рамките на интегрираното предпри-ятие, притежава пренос-ните активи и трябва да е позициониран така, че да не е йерархично подчинен на компании, извършващи дейност по производство и снабдяване.

Интервюто взе Панайот АНГАРЕВ



Парниковите емисии за по-вечето хора в България все още са

абстрактна тема, ко-ято засяга само шепа собственици на голе-ми предприятия.

За тези, които някак меж-ду другото са дочули, че има някакви въглерод-ни квоти, представата се ограничава до милиони тонове СО

2, които по на-

реждане на Европейския съюз трябва да бъдат раз-пределени между компа-ниите. В действителност става въпрос за техноло-гии, за цени на тока и на редица промишлени сто-ки и за много пари. Неща, които засягат не само биз-неса, но и всеки човек в страната.

ТЕЦ „Марица-изток 2“ например за една година излъчва 10. 7 млн. тона. Екоминистерството засе-га им е определило квота от 9.1 млн. тона. Това оз-начава, че тецът всяка го-дина трябва да купува 1.6 млн. тона въглероден дву-окис. При сегашните цени на борсите за търговия на емисии това ще му струва около 24 млн. евро годиш-но, които в крайна сметка ще бъдат платени от пот-ребителите на ток в стра-ната. Ако предприятието инвестира в чисти техно-логии и намали емисиите си на СО

2 под определе-

ната квота, не само ще си спести този огромен раз-ход, но дори ще може да продава излишъка и да печели.

Вече втора година бъл-гарските компании не мо-

гат да участват в европей-ската схема за въглерод-ната търговия. За целта трябваше да се изготви национален план за пе-риода 2008 - 2012 г., в кой-то да бъде посочено всяко едно предприятие с какви количества емисии разпо-лага. Това се оказа твър-де сложна задача за пред-ходното правителство. То беше критикувано от фир-мите заради бавната си и непрозрачна работа, като не липсваха съмнения, че отговорните ведомства просто не могат да наме-рят начин да отговорят на „очакванията“ на ня-кои компании.

Така например бизнес-менът Христо Ковачки при предходното разпре-деление, прието от ка-бинета „Станишев“ в края на 2008 г., щеше да е на чиста пе-чалба от 62 млн. лв. (виж таб-лицата). Въ-глеродният диоксид му е бил да-ден в пове-че, без да се отчете, че някои от инста-л а ц и и т е му няма да рабо-тят през целия пе-риод (до 2 0 1 2 г . ) , тъй като подлежат н а с п е -ц и а л н и ограниче-ния. Пла-нът беше в ъ р н а т

от Брюксел с много забе-лежки, предходният каби-нет не успя да го кориги-ра навреме и Ковачки се размина с подаръците. С идването на новото пра-вителство всичко започ-на отначало и огласени-ят наскоро първоначален вариант на нов национа-лен план дава основания за оптимизъм.

В очакване на планаОкончателният му вари-ант се очаква да бъде го-тов в края на октомври. Разчетите са правени на базата на излъчените еми-сии през 2007 и 2008 г., като за всяко предприятие е взе-та по-доб ра-та от

двете години. Според фир-мите това разпределение е справедливо, но повече-то от тях се оплакват от недостиг на квоти и искат да получат допълнителни разрешителни. Претенци-ите само на част от тях са оценени като основател-ни. Това са основно мощ-ностите, които през 2007 и 2008 г. не са били в експло-атация по една или дру-га причина и съответно техните количества не са взети под внимание. Още квоти например ще бъдат отпуснати на ТЕЦ „Мари-ца-изток 3“ на ЕНЕЛ, как-то и на държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“. Топло-

фикационни-те дру-

жества също по всяка ве-роятност ще имат увели-чение на квотите си. При-чината е, че при разра-ботването на проекта не е взето под внимание, че последните две зими са били доста топли на фона на обичайното.

Увеличението на кво-тите на тези фирми ще бъде за сметка на резер-ва от разрешителни, за-делен за мощности, ко-ито предстои да зарабо-тят през следващите го-дини. Той е от порядъка на 31.6 млн. тона за пери-ода до 2012 г. „Една част от действащите предпри-ятия искат намаляване на резерва. Други 40 пък са заявили, че ще стро-ят нови мощности“, обяс-нява Христо Христов, из-пълнителен директор на

Института по енерге-тика, консултант

по плана. Според него тези заявки

трябва да бъдат преразгледани и да се отсее кои от тях ще се случат ре-ално, за да не се бло-кират из-лишни ко-личества в резерва.В ъ п р е -ки усилия-та на ново-то ръковод-ство на еко-министер-ството тър-говията ще може да за-почне едва през пролет-та на 2010 г. (и то ако

Брюксел одобри до края на годината националния план за разпределение на квотите). За 2007 и 2008 г. компаниите имат толкова квоти, колкото реално са изпуснали и са на нула.

Догодина - на въглеродните борси Така 2009 г. ще е първата, при която ще има пред-приятия с въглероден не-достиг и такива с неупо-требени квоти за продаж-ба. Кризата удари доста от производствата в страна-та и те ще могат да прода-ват. Настроенията сред по-вечето компании обаче са, че по-скоро биха се отказа-ли от продажбата и биха запазили количествата си за 2010 г. с надеждата, че пазарът ще се съживи и тогава допълнителните квоти ще им трябват.

„Нашата цел е да тър-гуваме не с квоти, а с ме-тали“, коментира Антон Петров, член на управи-телния съвет на „Стома-на индъстри“. „Надява-ме се да използваме кво-тите си. Това би означа-вало, че имаме производ-ство. Ако имаме излишъ-ци за 2008 г., бихме пред-почели да ги запазим и да ги използваме през след-ващата“, продължава той. На същото мнение е и По-литими Паунова, изпъл-нителен директор на Бъл-гарската камара за цветни и черни метали. „Сега це-ните на квотите са ниски. Ако избързат с продажба-та, впоследствие може да им се наложи да купуват на по-висока цена“, смя-та тя.

След излизането от кри-зата повечето от предпри-ятията ще бъдат в роля-та на купувачи. „Когато строителните дейности се възстановят и търсе-нето на цимент се пока-чи, нивото на отпусна-тите квоти ще стане още по-критично“, коменти-ра Александър Кар, из-пълнителен директор на „Девня цимент“. „По-го-лемият проблем идва от това, че големите енер-гийни производители ще имат недостиг на квоти и това ще доведе до покач-ване на цената на енерги-ята“, обяснява Констан-тин Стаменов, председа-тел на Българската феде-рация на индустриалните енергийни консуматори. Според Стаменов тецове-те трябва да бъдат стиму-лирани да инвестират във възобновяеми енергийни източници. Така ще се по-крие изискването за 16% чиста енергия в енергий-ния микс на страната, а зелените сертификати под формата на квоти за тецо-вете ще смекчат покачва-нето на цената на тради-ционната енергия.

Предприятията ще трупат емисии за след края на кризатаКалина ГОРАНОВА

Въглеродни пари

Дружество при кабинета Нов Стойност „Станишев“ проект на разликата в хил. евроБрикел 5.614 3.855 26.381Бобов дол 11.047 10.623 6.351Марица 3 2.223 2.265 -631Топлофикация Сливен 1.238 1.064 2.616Топлофикация Враца 112 120 -126Топлофикация Габрово 133 127 90Топлофикация Плевен 521 741 -3.304Топлофикация Бургас 372 383 -167Топлофикация В. Търново 71 74 -41Ползи при цена 15 евро на тон 31.168*Данните са в хил. тоновеИзточник: Планове за разпределение на парниковите емисии (2008 - 2012 г.)

КВОТИ CO2 НА ДРУЖЕСТВАТА, СВЪРЗАНИ С ХРИСТО КОВАЧКИ*

Единствената възможност за намаляването на еми-сиите е инвестирането в чисти технологии СНИМКА: SHUTTERSTOCK

ПРИЛОЖНА ИКОНОМИКА


В пари или в градуси

Георги ГАНЕВ*

Икономика на климатичните политики

Има ли глобално затопляне, то действително ли е причине-но от човека. И дали в крайна сметка се дължи предимно на въглеродни емисии? Спорове-те за това, какви климатични политики трябва да се провеж-дат, напоследък се изплъзват от доминацията на тези чисто екологични теми. Необходи-мостта от изработване на кон-кретна политика в световен ма-

дуса над прединдустриалните температури, при по-умерени-те то е 3 градуса. При „ИР коа-лиция” е 3.6 градуса.

Второ, разликите в ефекта на различните политики вър-ху брутния световен доход са значими. Агресивният подход води до брутен световен доход, с 3% по-малък от базисния сце-нарий към 2100 г.. При по-уме-рените политики тази разлика е под половин процент. Най-лю-бопитният резултат от това из-следване е, че при „ИР коали-ция” имаме по-висок брутен световен доход спрямо базис-ния сценарий. Така при 20% по-ниски емисии към 2100 г. при политика тип „ИР коали-ция” светът ще генерира с 3% повече доход.

Трето, има съществени разли-чия в следствията от различни-те политики по отношение на световното подоходно неравен-ство. Към 2100 г. то е най-висо-ко при базисния сценарий, не-посредствено следван от три от петте агресивни политики - „таван и търговия”, „споделя-не на бремето” и „намаляване на обезлесяването и деградаци-ята”. Осезаемо по-малко светов-но неравенство има при „ИР ко-алиция” и „въглероден данък”. Най-благоприятни от гледна точка на световното подоходно равенство са политиките „ди-пломиране”, „климатични клу-бове” и „динамични цели”.

Накрая, по своята политиче-ска приемливост и осъществи-мост стратегиите се различа-ват значително. При „въглеро-ден данък” нито един от 12-те региона на света не печели бла-госъстояние спрямо базисния сценарий, а при другите агре-сивни политики печелят само 3-4 региона. Това означава, че подобни мерки биха имали се-риозни проблеми както с при-емането, така и с прилагането им поради глобална липса на стимул те да бъдат осъществя-вани. При умерените ограничи-телни политики печелят около половината региони. При „ИР коалиция” всички 12 региона печелят благосъстояние спря-мо базисния сценарий. Това оз-начава, че едва ли би имало по-литическа опозиция и пробле-ми с прилагането на подобни мерки.

Видно е, че светът е изпра-вен пред избор между полити-ки, които водят до много раз-лични комплекси от последи-ци. Решението коя от тези ал-тернативи да се приложи е вече истинска световна политическа дискусия.

* Георги Ганев е програмен ди-

ректор на Центъра за либерални

стратегии

** Valentina Bosetti, Carlo Carraro,

Alessandra Sgobbi, and Massimo

Tavoni, “Modelling economic impacts

of alternative international climate

policy architectures. A quantitative

and comparative assessment of

architectures for agreement”, FEEM

nota di lavoro 85.2008

*** WITCH на английски означава

„вещица”

щаб плавно изкарва на преден план малко по-различни аспе-кти на проблема.

Тази новост в дебатите по климата е ясно доловима в ново изследване** на фондация „Ени Енрико Матеи” (FEEM). В него авторите подчертават поне още две (извън чисто климатични-те последици) важни страни на различните предлагани поли-тики: техните икономически последици и политическата им осъществимост. Изследването се заема с нелека задача. Пър-во - да измери доколко различ-ни обсъждани в момента кли-матични политики ще засегнат икономиката на света. И второ - доколко те са политически ус-тойчиви в смисъл на приемли-ви за критична маса страни.

Три подхода Въз основа на специално разра-ботен във FEEM модел, наречен с леко намигване WITCH***, ав-торите правят оценки за иконо-мическите последици от раз-личните политики в 12 различ-ни региона по света. Оценени са 8 възможни стратегии, раз-работени от Проекта за между-народни споразумения за кли-мата на Харвард. Оценките са на база сравнение със сценария „бизнес постарому”, т.е. запаз-ване на днешното статукво по намаляване на емисиите. Осем-те предлагани политики могат да се съберат в три групи.

Първата е на климатично аг-

ресивните. При тях доминира загрижеността за намаляване на емисиите. Тя включва: све-товен въглероден данък; та-ван и търговия с емисии с пре-разпределение; намаляване на обезлесяването и деградацията (плащания от развитите страни към страните с гори да не обез-лесяват и да не деградират поч-вите си); споделяне на бремето (по-развитите веднага силно намаляват емисиите, а другите го правят постепенно предим-но след 2040 г.); „дипломиране”, при което според индивидуал-ните си особености различни страни постепенно поемат по-стриктни ангажименти. При тази група политики към сре-дата на века въглеродните еми-сии спадат от днешните около 8 гигатона въглерод (ГтВ) годиш-но до между 4 и 5 ГтВ, където остават до края на века.

Втората група включва по-малко агресивни стратегии. Едната се нарича „климатич-ни клубове”, при която разви-тите страни намаляват емиси-ите си със 70% спрямо 1990 г. до средата на века, а големите развиващи се икономики пра-вят това постепенно предимно след 2050 г. Другата такава по-литика е наречена „динамични цели” при нея за всички страни целите постепенно се променят в съответствие със способнос-тта им да ги постигат. При този подход към края на века емиси-ите също достигат до между 4 и

5 ГтВ. Разликата е, че основна-та част от това намаляване се постига към края на века.

Последната предлагана поли-тика не включва намаляване на въглеродните емисии, а само ограничаване на нарастването им спрямо базисния сценарий: вместо 24 ГтВ към края на века при „бизнес постарому” се по-стигат емисии от „само” 19 ГтВ. Това е сценарият „изследова-телско-развойна коалиция” (ИР коалиция). При него желаещи-те да участват страни заделят средства за изследвания и раз-витие на енерго- и въглеродо-спестяващи технологии. След това те се споделят и разпрос-траняват сред всички участва-щи страни.

А резултатът е...Приложени към модела WITCH, тези политики дават много ин-тересни резултати.

Първо, разликата между ограничаване на емисиите до под 5 ГтВ и покачването им до 19 ГтВ по отношение на гло-балното затопляне се оказва под един градус. При първата група агресивни политики за-топлянето към 2100 г. е с 2.8 гра-

При „въглероден данък” нито един от 12-те региона на света не печели благосъстояние

ИЛЮСТРАЦИЯ: SHUTTERSTOCK

СВЯТ26 KАПИТАЛ 3 - 9 октомври 2009 г.

Жив ли е тойРеферендумът в Ирландия е най-голямата, но не последната пречка пред Договора от ЛисабонИрина НОВАКОВА, Брюксел

В пет часа сутринта на ле-тището „Брюксел-юг“ мал-цина са разговорливи - ос-вен ако не са ирландци и не ги питаш за Договора от Лисабон.

Ден преди втория референдум по договора в Ирландия някол-ко десетки души чакаха сън-ливо ранния полет на Ryanair към дома, където се прибира-ха, за да гласуват. Заспалите погледи се проясняваха, а от-говорите ставаха многосрични само след въпрос за договора. Да, отиват специално за рефе-рендума. Не, не са чели Дого-вора от Лисабон, но са следили кампанията. Да, всеки има мне-ние и аргументи, независимо дали е за или против. И не, не отиват да гласуват само защо-то нискобюджетната авиоком-пания пусна билети до Дъб лин

по 5 евро в дните преди рефе-рендума на 2 октомври.

Дъблин насрочи повторен вот, след като през юни мина-лата година ирландците гла-суваха против и хвърлиха ЕС в ступор. Европейските инсти-туции и страните членки оба-че смятат договора за твърде важен за работата на ЕС и не приеха тяхното „не“. Така се наложи ирландците да минат на поправителен след още по-агресивна разяснителна кам-пания и откровен натиск вър-ху общественото мнение - как-то от противниците, така и от поддръжниците на документа. Ирландците бяха наясно, че в Брюксел и европейските сто-лици от месеци следят напрег-нато настроенията им. Защото и за най-запалените фенове на договора е ясно, че второ „не“ вече би направило невъзмож-но приемането му. И ЕС

Няма план Б за излизане от поредната си ек-зистенциална криза.

Ако Ирландия гласува „за“, Лисабонският договор вероят-но ще влезе в сила в края на го-дината. Дори това обаче не е сигурно, тъй като ирландски-ят референдум е най-голяма-та, но не и последната спънка пред него.

В дните преди вота изглежда-ше, че поправителният изпит ще даде резултат - прогнозите

са за 48% „за“ договора и 33% „против“ (резултатите от рефе-рендума бяха обявени след ре-дакционното приключване на „Капитал“; можете да ги ви-дите на www.capital.bg). Това е сериозна промяна от юни 2008 г., когато 53.4% от ирландци-те гласуваха против. Как ста-на това? Зависи кого ще попи-тате. „Хората в Ирландия не знаеха нищо за договора пре-ди, затова гласуваха против. Сега обаче политиците, които като цяло го подкрепят, обяс-няваха по-добре и повече ир-ландци разбраха, че в догово-ра няма нищо лошо“, смята 32-годишната Ема Колинс, ко-ято каза, че ще подкрепи доку-мента за втори път. Противни-ците му имат друго обяснение за промяната в нагласите. „Го-лемите клечки в ЕС не са до-волни от ирландския народ и от нашата демокрация. Зато-ва и ни притиснаха чрез наши-те безгръбначни политици, за-плашиха ни. Хората не искат Ирландия да бъде изгонена от ЕС, страдат от кризата. Много от тях повярваха, че този дого-вор ще ни защити“, каза Шон Гарви, 52-годишен агент по не-движими имоти във Франция, който също отиде в Дъблин, за да гласува, само че против.

И Колинс, и Гарви, изглежда, имат право. Проучвания след миналогодишния референдум показаха, че тогава ирландци-

те отхвърлиха Лисабонския договор заради недостатъчно-то му познаване - причина, по-сочена от 42% от гласувалите с „не“. Няколко месеца разясни-телни кампании, финансирани от Европейската комисия и ир-ландското правителство, доня-къде промениха това. Помогна и публичното лобиране на из-вестни лица - от изпълнител-ния директор на Ryanair Май-къл О’Лиъри, през капитана на ирландския футболен отбор Роби Кийн, до китариста на U2 Ди Едж.

Повторението на референду-ма обаче даде по-остри аргу-менти и на противниковия от-бор. Антилисабонският лагер се опита да капитализира от ог-ромното обществено недоверие към правителството на премие-ра Браян Кауън и от нараства-щия страх на хората от криза-та, ударила лошо ирландската икономика.

Основните аргументи на този лагер бяха, че Лисабонският договор ще намали минимал-ната работна заплата, ще при-ватизира обществения сектор и ще принуди Ирландия да ле-

Така започна гласуването в Ирландия

гализира проституцията и ев-таназията. Противниците на договора задаваха и други ло-гични въпроси: Защо Брюксел игнорира демократичния ир-ландски вот от миналия юни и иска повторение? Защо Ирлан-дия изведнъж беше нарочена за черна овца и притискана от бю-рократите и останалите държа-ви? Teзи страхове и въпроси са близки до сърцето на средния ирландец и за непопулярното правителство на Кауън се оказа трудно да ги опровергае.

Въпреки това днес ирландци-те вече са уморени да говорят и слушат за Договора от Лиса-бон, колко хубав или опасен е той и как страната им ще потъ-не в европейска изолация или благоденствие заради него. Те искат

Истеричната битка просто да приключи и са наяс-но, че това ще стане само ако го подкрепят. „Както знаеш, ние сме дълбоко в лайната, за-щото политиците не си свър-шиха работата, опитаха се да уплашат хората, за да гласу-ват „за“, и затова те гласуваха против. Сега обаче всички ис-кат политиците да се захванат с по-важни проблеми и затова повечето хора ще приемат дого-вора, за да се приключи с този въпрос“, обобщи Пади О’Шей, който би гласувал за докумен-та, но не може, тъй като живее във Великобритания.

Мъките с Лисабонския дого-вор не свършват в Дъблин; ако досега той беше заложник на три милиона ирландци, тяхното „да“ ще го превърне в заложник на двама души - чешкия прези-дент Вацлав Клаус и полския му колега Лех Качински. Те от-казват да подпишат договора, без което той не може да бъде ратифициран в Чехия и Полша и да влезе в сила в ЕС. Качински е по-малък проблем - той обеща да подпише ратификацията вед-нага след положителния вот в Ирландия. Евроскептикът Кла-ус обаче всячески бойкотира до-кумента. Преди седмица близ-ки до него сенатори в чешкия парламент атакуваха догово-ра в конституционния съд; той най-вероятно ще отхвърли иска им, но това може да отнеме мно-го месеци и да отложи встъп-ването в длъжност на следва-щата Европейска комисия. За-това в момента Клаус е под си-лен натиск да подпише догово-ра - както от собственото си пра-вителство, така и от останали-те в ЕС. Френският президент Никола Саркози вече предупре-ди, че ако това не стане, Прага ще „понесе последици“. Запла-хата му е трудно осъществима, но чешки дипломати в Брюк-сел предричат, че натискът ще пречупи упоритостта на Кла-ус и той ще вдигне последната пречка пред Лисабонския дого-вор до края на годината. Ако са прави, Брюксел ще трябва да по-чака още, преди да въздъхне с облекчение за изстрадания си нов договор, разбран от твърде малко европейци и харесван от още по-малко.

СНИМКА: REUTERS

Брюксел ще трябва да почака още, преди да въздъхне с облекче-ние за изстрадания си нов договор.

sviat.capital.bg

ло 1500 кг LEU - количе-ство, което според някои експерти, при последва-що обогатяване ще е дос-татъчно за една ядрена бомба. Уранът обаче е под постоянното наблюдение на МААЕ. Това означава, че Техеран нито може не-забелязано от инспекто-рите да преконфигурира центрофугите в Натанз, така че от тях да изли-за високо обогатен уран, нито да изнесе LEU, за да го дообогати в друго, тай-но съоръжение като това край Кум. „Иран или е трябвало да рискува да отклони от веществото, когато реши, че момен-тът е подходящ, или да създаде друго, тайно съ-оръжение за преработка на уран, в допълнение на това в Исфахан, което да произвежда уран (като ос-нова за обогатяването му - бел. ред.) в Кум“, казва

Крейл. Според него Иран може още да не е решил какво да прави с втората фабрика, която би дала на страната възможността

Тайно да обогатява уран в бъдеще „Съществува възможност-та да има други тайни фа-брики за обогатяване или за съоръжение за прера-ботката на уран, които да обслужват завода в Кум, но е трудно да се разбере дали това е така“, подчер-тава анализаторът.

Техеран енергично се противи на всякакви твърдения, че разработ-ва ядрената си програ-ма зад гърба на между-народната общност, още по-малко - с военни цели. В отговор на разкрития-та за втората фабрика за обогатяване на уран, пре-зидентът Махмуд Ахма-динеджад отрече страна-

та му да е строила съоръ-жението тайно: „Ако беше (тайно - бел. ред.), защо ще информираме МААЕ за него година предвари-телно?“ Подобни твърде-ния обаче не са достатъч-ни да разсеят съмнения-та в искреността на иран-ския режим. Иран започ-ва работа по ядрената си програма в средата на 80-те години, но я държа в тайна близо две десетиле-тия. „Сега Техеран е бил хванат да крие още едно съоръжение за обогатя-ване“, подчертава Крейл и добавя: „Иранската про-грама за обогатяване на уран е не само тайна, но няма смисъл и от иконо-мическа гледна точка.“ Иран, четвъртият в све-та производител на суров петрол, строи собствена АЕЦ от 70-те години на-сам. В момента изгражда-нето й (южно от град Бу-

шер) е в ръцете на Русия, която непрекъснато отла-га пусковия срок на съо-ръжението. Все пак още през 2007 г. Москва е за-почнала да доставя гори-во за Бушер и също като Вашингтон смята, че това обезсмисля съществува-нето на местна иранска програма за обогатяване на уран. „Още повече че Иран няма достатъчно собствени запаси от уран, които да обогатява, за да зарежда ядрения си реак-тор. Така че каквото и да прави Иран за ураново го-риво, той ще е зависим от външни източници“, по-сочва Крейл и заключа-ва: „Иранската програма за обогатяване и уранът, който страната има на разположение, имат мно-го по-голям смисъл в про-грама за ядрено оръжие, отколкото в програма за ядрена енергия.“ � K

Ядрена главоблъсканица

Новоразкритата иранска фабрика за обогатяване на уран внася още едно неизвестно около атомната програма на ТехеранЮлия ДАМЯНОВА, Виена

Близо едноми-лионният град Кум се намира на около 100 км от Техеран

и често е наричан ре-лигиозната столица на страната.

В подземни тунели край Кум се намира и вторият ирански завод за обога-тяване на уран, чието съ-ществуване излезе на бял свят в края на септември и постави още една въпро-сителна срещу твърдени-ята на иранския режим, че ядрената му програма е изцяло с мирни цели.

Техеран сам призна за съществуването на съо-ръжението в кратко пис-мо от 21 септември, адре-сирано до Международ-ната агенция за атомна енергия (МААЕ) във Вие-на. Писмото се появи бро-ени дни преди насрочени-

те за 1 октомври в Женева разговори между петте постоянни членки на Съ-вета за сигурност (СС) на ООН - САЩ, Великобрита-ния, Франция, Русия и Ки-тай, плюс Германия (П 5 +1) с Иран за противоре-чивата му ядрена програ-ма. Самопризнанията на иранския режим едва ли дойдоха в резултат на раз-каяние и желание за съ-трудничество с междуна-родната общност по раз-плитането на ядрения ка-зус на страната. „Изглеж-да, Иран е разкрил пред МААЕ съществуването на втория си обект за обога-тяване на уран едва след като е научил, че запад-ното разузнаване е има-ло информация за този обект,“ каза за „Капитал“ в имейл Грег Тилман от неправителствената ор-ганизация Arms Control Association. Четири дни след като МААЕ получи

писмото, на срещата на Г-20 в Питсбърг президен-тът на САЩ Барак Обама обвини Иран, че тайно е строил втора фабрика за обогатяване на уран. Раз-критията бяха неприят-на новина за мнозина, но за онези, които от години следят иранската ядрена програма, те не дойдоха като гръм от ясно небе. „Винаги е имало слухове, че те (иранците - бел. ред.) евентуално имат нещо тайно“, каза за „Капитал“ дипломат от Виена, поже-лал анонимност.

Втората иранска фабри-ка за обогатяване на уран, по данни на американско-то разузнаване е с капа-цитет да побере 3000 цен-трофуги. Тя все още не е пусната в действие. Кога-то това стане, тя ще обо-гатява уран до 5%. Ниско обогатен уран се използ-ва като гориво за ядрени електроцентрали, но пос-ледващото му обогатява-не до около 90% го пре-връща в

Материал за ядрено оръжиеИран има вече една фа-брика за обогатяване - в Натанз. Тя е под наблю-дение на МААЕ и в нея са инсталирани около 8000 центрофуги, а капаците-тът е 50 000.

На фона на масивната операция в Натанз един от въпросите е защо на Техеран му е трябвало да строи втора фабри-ка с много по-малък ка-пацитет. „3000 центрофу-ги е много под това, кое-то е нужно за индустри-ално ниво за обогатяване на уран за гориво“, каза за „Капитал“ Питър Крейл, също анализатор от Arms Control Association. „Това обаче е добро количество, за да се произведе доста-тъчно материал за една или две бомби годишно.“

Центрофугите в Натанз в момента са конфигури-рани да произвеждат ни-ско обогатен уран (LEU). Иран вече е натрупал око-

Вторият и неизвестен досега ирански завод за обогатяване на уран се намира близо до град Кум СНИМКА: REUTERS

Възможно е да има и други тайни фабрики в Иран.

СВЯТ >>


СВЯТ


Народът срещу Роман Полански

Арестът на гениалния режисъор раздели мненията от двете страни на океана какво означава справедливостВаня ЕФТИМОВА

Аоколко личната тра-гична история и ге-ний оправдават един творец, престъпил закона?

Изненадващият арест на носителя на „Оскар“ Ро-ман Полански за дело от преди 31 години отно-во раздели САЩ и Евро-па какво означава спра-ведливост. За американ-ците справедливост е ко-гато всеки, дори гениа-лен режисьор, отговаря за действията си и не е над закона. За европей-ците пък съпътстващи-те престъплението об-стоятелства понякога са по-важни от самото престъпление.

„Да го видя хвърлен на лъвовете и в затвора зара-ди една толкова стара ис-тория - при това той оти-де за събитие, което тряб-ваше да го почете - това е ужасяващо“, нажежи страстите френският ми-нистър на културата Фре-дерик Митеран.

От страниците на в. Washington Post колум-нистът Роджър Коен за-

дочно отговори: нека ре-жисьорът бъде пуснат на свобода, но първо да пус-нат него до Полански, за да му забие един. Творци като Вим Вендерс, Мони-ка Белучи, Мартин Скор-сезе и Уди Алън започ-наха подписка срещу ар-еста. „Притесняващо е, че хората явно не разби-рат последиците от тако-ва престъпление върху 13-годишно момиче, и че фактът, че той е напра-вил няколко страхотни филма, няма нищо общо с това“, коментира пък Кати Бъкланд от Кали-форнийския женски пра-вен център.

Дори новоизбраният генерален директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова спечели първите си точ-ки в състезанието за све-товно внимание като оп-редели ареста като шоки-ращ. Дипломатическата буря стигна дотам външ-ните министри на Фран-ция и Полша да поискат Швейцария да освободи Полански и да заявят, че ще лобират пред амери-канския държавен секре-тар Хилъри Клинтън за помилването му. Все пак по-късно Париж смекчи реакцията си и призна, че режисьорът не е „нито над, нито под закона“.

Блудството с 13-годиш-ната Саманта Гейли-Гей-мър през 1977 г. е факт, но продължението на исто-рията не е толкова едноз-

Роман Полански - над или под закона СНИМКА: REUTERS

начно и лесно за оценява-не. То може би ще е даде и достатъчно аргументи на защитата на 76-годишния режисьор да затвори тази тъмна страница от живо-та му.

ИсториятаРоман Полански е роден в Париж в семейство на полски евреи през 1933 г. По време на Втората све-товна майка му изчез-ва завинаги в „Аушвиц“, а баща му минава през концентрационния ла-гер „Маутхаузен“. Роман оцелява, защото е крит от полски семейства. През 60-те Полански, изгря-ващ режисьор, напуска социалистическа Полша и се превръща в световна звезда.

През 1969 г. бременната му в осмия месец съпру-га Шарън Тейт е убита от последователи на сектата на Чарлз Менсън. Режи-сьорът удавя мъката си в безкрайни оргии и все по-млади момичета око-ло себе си. За европейска-та преса той е творецът, решил да надживее без-крайните нещастия в жи-вота си. За американска-та Полански е тъмният гений, престъпващ вся-какви морални граници.

През 1977 г. бившата актриса Сузи Гейли му представя 13-годишна-та си дъщеря Саманта. Полански вече е напра-вил 15-годишната Наста-ся Кински международна звезда с арт фотографии-те си във френския „Вог“. Амбициозната майка пу-ска Саманта сама с 44-го-дишния режисьор. По време на фотосесия през март 1977 г. Полански на-лива шампанско на Са-манта, двамата взимат таблетки метаквалон, популярен по това вре-ме опиат, който не е съв-сем непознат за момиче-то. Режисьорът знае въз-растта й, но е убеден, че тя е наясно за какво ста-

Може би това е шансът делото най-после да бъде решено, а режисьорът - освободен от миналото си.

ва въпрос. Според Саман-та, тя е казала многократ-но „не“. Според Полански сексът е бил доброволен. От гледна точка на зако-на няма значение, защото Саманта е малолетна.

Когато майката разби-ра какво е станало, вика полицията. Полански е арестуван на другия ден, но първоначално не раз-бира в какво го обвиня-ват. Нали само няколко месеца преди това цели-ят свят воайорски наблю-дава любовната му афера с 15-годишната Настася Кински, а вестникарски-те статии са пълни с едва прикрита завист.

От самото начало про-цесът срещу Полански се превръща в

Медиен циркРежисьорът си сътруд-ничи с прокуратурата за бързо приключване на делото. От архивите се вижда, че предложени-ето Полански да се при-знае за виновен по ми-нималното обвинение за незаконен сексуален акт с лице под 18 години, с което няма брак, всъщ-ност е идея на адвоката на семейство Гейли - Ло-рънс Силвър. Причина-та, посочена в писмото му до съдия Лорънс Ри-търбанд, е, че процесът се превръща в „холивудско зрелище“, идентичност-та на жертвата ще бъде разкрита и това в крайна сметка по-скоро ще я още-ти, отколкото ще донесе справедливост.

Полански се признава за виновен, а според то-гавашното законодател-ство присъдата за блуд-ство с малолетен е отво-рена, т.е. по преценка на съдията може да е от 6 месеца условно до 50 го-дини затвор. Препоръки-те са за условна присъ-да, но Ритърбанд, посто-янно под обстрел от пре-сата, изпраща Полански на тест за изясняване на

психическото му състоя-ние във федерален затвор за 90 дни. Трите месеца зад решетките трябва да са достатъчни, за да бъде омилостивено обществе-ното мнение.

След 42 дни властите във федералния затвор обаче пускат на свобода Полански, тъй като не представлява опасност за околните, но всъщност се страхуват от медийната реакция, ако световноиз-вестният режисьор бъде

нападнат от другите за-творници. Съдия Ритър-банд е отново под натиск и предлага друга сделка - ще произнесе тежка при-съда, но Полански впо-следствие ще се съгласи на депортация от САЩ и де факто няма да я из-лежава. Основанието на защитата да твърди, че процесът е юридически опорочен, е твърдение-то, че съдията на някол-ко пъти се е консултирал на четири очи с прокуро-ра Дейвид Уелс (послед-ният тази седмица отре-че това).

Полански вече не вярва на сделки и в нощта пре-ди да бъде обявена при-съдата, хваща първия са-молет за Париж. Саман-та Гейли, след брака вече Геймър, междувременно се превръща в любимата жертва на жълтата преса и е преследвана от папа-раци на улицата, в учи-лище, в дома си. С Полан-ски тя сключва извънсъ-дебно споразумение по

СВЯТ


Още никой не се наема да прогнозира дали режисьорът ще бъде осъден на реално време в затвора, или процесът ще бъде прекратен.

1977 г. 1978 г. 1988 г. 1994 г. 1997 г. 2003 г. 2005 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г.

Сагата „Полански“Режисьорът Роман Полански се признава за вино-вен за незаконен секс с 13-годишно момиче след фотосесия в холивудския дом на актьора Джак Никълсън. Останалите обвинения ( сред които за изнасилване и даване на наркотици на малолет-но лице) по-късно отпадат.

След като получава информация, че Полански може да пътува до Германия, Дания, Швеция или Бра-зилия, лосанджелиската прокура-тура потвърждава, че заповедта за арест още действа.

Жертвата, Саманта Геймър, обя-вява публично, че прощава на По-лански. През 2009 г. тя подава официална молба случаят да бъде прекратен.

Прокуратурата в Лос Анджелис получава ин-формация, че Полански ще пътува до Тайланд. Изпраща издадената три години по-рано от Интерпол червена бюлетина за арест. Полан-ски пристига в Тайланд, но не е задържан.

Адвокатите на режисьора подават иск в съда случаят да бъде приключен и прехвърлен извън Лос Анджелис, обвинявайки прокурора и съдията по делото в „неетично и лошо ръководене на делото“. Година по-късно искът за прехвърляне на делото е отхвърлен.

Американските власти издават заповед за арест на Полански, след като той бяга от САЩ във Ве-ликобритания и веднага след това във Франция, където живее и до днес. Френският паспорт му осигурява защита, тъй като Париж има ограни-чено споразумение за екстрадиране с Вашингтон, което не включва френски граждани.

Прокуратурата в Лос Анджелис потвърждава пред международ-ната съдебна служба на САЩ, че продължава да иска екстради-рането на Полански и на 21 юни изпраща временна заповед за арест във Франция.

Полански печели награда „Оскар“ за режисурата на филма „Пианистът“. Той отказва да пътува до Лос Андже-лис да приеме лично статуетката (от негово име я получава актьорът Харисън Форд), тъй като се страхува да не бъде арестуван.

След като получава информация, че Полански планира визита в Израел, лосанджелиската прокуратура е уведомена от международна-та съдебна служба, че Израел е изисал допъл-нителни детайли по случая. По времето, ко-гато те пристигат в Израел, Полански вече е напуснал страната и не е арестуван.

2009 г. Полицията в Швейцария арестува Полански при присти-гането му на летището в Цю-рих. Той идва в града, за да по-лучи награда за цялостно твор-чество от филмовия фестивал в Цюрих.

ните адвокати на режи-сьора и френските и пол-ските политици докрай ще оспорват съдебно и извънсъдебно заповедта за екстрадиция.

Според Washington Post не е малка и възможност-та съдебният процес в Ка-лифорния срещу Полан-ски да го направи най-по-сле свободен човек. „Ми-сля че той ще има своя ден в съда и има голям шанс делото да бъде пре-кратено или присъдата

приспадната от вече из-лежаното време“, комен-тира пред изданието ка-лифорнийският адвокат, специализиран в защита-та на звезди, Стив Крон.

Трийсет години по-къс-но и извършителят на престъплението, и жерт-вата искат бързо при-ключване на случая, про-куратурата има проблеми със собствената си роля в случая, а Калифорния е под обстрел, че рискува безумно скъп процес във

време на рекорден бю-джетен дефицит и много по-опасни престъпници на улицата. Още никой не се наема да прогнози-ра дали режисьорът ще бъде осъден на реално време в затвора, или про-цесът ще бъде прекра-тен. Може би това е шан-сът делото „Народът сре-щу Роман Полански“ най-после да бъде решено, а режисьорът - освободен от демоните на минало-то си. � K

граждански иск без пра-во да разкрива клаузите, но по всяка вероятност с шестцифрено обезщете-ние. Геймър, сега майка на три деца, многократно се обявява за прекратява-не на делото, защото вся-ко ново отваряне вреди на нея и семейството й.

Самият Полански се превръща във

Вечен беглеци дори наградата „Оскар“ му е присъдена задочно. Много държави не ис-кат да си навличат гнева на международната общ-ност, като го арестуват.

Миналата година исто-рията пак се завърна в ме-диите, след като HBO по-каза провокативния до-кументален филм „Ро-ман Полански: търсен и желан“, а адвокатите му подадоха молба делото да бъде прекратено въз основа на юридическите нередности. Според LA Times, причината проку-ратурата изведнъж да се активизира е аргументът във въпросната молба, че режисьорът не е истински търсен. Когато в интернет започват да се продават билети за връчването на наградите на Цюрихския филмов фестивал с учас-тието на Роман Полан-ски, властите в Калифор-ния се задействат.

Така арестът от страна на швейцарската поли-ция е неизбежен. Задър-жането по ирония стана държава, където Полан-ски притежава ваканци-онна вила и е бил в нея много пъти през послед-ните години. Появиха се и допълнителни съмне-ния, че лосанджелиска-та прокуратура е използ-вала като средство за на-тиск върху Берн и евенту-ални отстъпки в разслед-ванията за укриване на данъци срещу швейцар-ската банка UBS, които се водят сега в САЩ.

Очаквано, скъпоплате-

СВЯТ


Втората версия на Меркел

С новото правителство германският канцлер има шанс да действа по-свободно и решителноДрагомир ИВАНОВ

Берлин, 27 септември, късен следобед. В сър-цето на германска-та столица неделни-ят ден тече монотон-но, а необичайно топ-лото време създава илюзия за курортно настроение.

Терасите край Шпрее са пълни с греещи се на слънце туристи, кораб-четата по реката возят облечени в бяло пенси-онери, дори и в знаме-нитата кръчма St ndige Vertretung (някогашното дипломатическо предста-вителство на ФРГ в Изто-чен Берлин), иначе люби-мо място на политическия елит, не се чуват изборни разговори.

Берлинчани, както и по-вечето германци видимо не бяха заинтригувани от парламентарните избори. Вялата предизборна над-превара донякъде се дъл-жеше на нежеланието на двете партии - Християн-демократическият съюз (ХДС) на канцлера Ангела

Меркел и Социалдемокра-тическата партия (ГСДП) на досегашния външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, да се напа-дат взаимно, след като 4 години управляваха заед-но в голямата коалиция. И до известна степен тази стратегия донесе успех на Меркел. В неделя тя

Постигна целта си да получи ново мнозин-ство и да управлява заед-но с либералите на Гидо Вестервеле. Черно-жълта-та коалиция (по цветове-те на партиите) ще разпо-лага с 332 от общо 622 де-путати в Бундестага, но това далеч не означава, че мандатът ще бъде лесен, а партньорството с либе-ралите - безоблачно.

Въпреки сияещото изра-жение на Меркел, на коя-то умората от срещата на Г-20 в САЩ и финалния предизборен маратон при-даваше доза одухотворе-ност в неделя вечер, тъж-ната истина е, че тя е кол-кото победител, толкова и губещ. ХДС отбеляза вто-рия най-нисък резултат в историята си, а сестрин-ският Християнсоциален съюз от Бавария (ХСС) падна дотам да е трети партньор в бъдещото уп-равляващо мнозинство.

Всъщност 55-годишна-та Меркел, наричана ня-кога момичето на Хелмут Кол, запази канцлерския пост по милостта на Пар-

тията на свободните демо-крати (ПСД). Либерална-та формация на 47-годиш-ния юрист Гидо Вестерве-ле взе невероятните 14.6% и така подсигури втория мандат на източногерман-ката. „Канцлер по благо-волението на Гидо“ оза-глави коментара си сп. Spiegel, а бизнес всекид-невникът Handelsblatt из-лезе с водещо заглавие „Либералната партия спа-сява Меркел“.

В политологичен сми-съл големите губещи са двете народни партии ХДС и ГСДП, чийто ду-опол върху политически-те пристрастия на герман-ците досега изглеждаше гарантиран. Социалде-мократите, които прежи-вяха фиаско с най-лошия резултат в цялата си исто-рия (23 на сто от бюлети-ните) се изправят пред ос-тра криза на идентичност-та, сполетяла вече сходни формации във Франция, Великобритания и др. Но и християндемократи, и социалдемократи губят обществената си основа и притегателна сила. Трите по-малки партии - либера-ли, крайната левица и зе-лени - вече могат да пре-тендират за сериозно по-литическо присъствие, ко-ето доскорошните масто-донти дълго време подце-няваха. За упадъка на го-лемите партии вероятно допринесе и предизбор-ната им кампания, коя-

но спъвано в действията си от различията между партньорите. Меркел по-каза решителност в раз-гара на глобалната криза и успя да убеди социал-демократите в нуждата от непопулярни антикри-зисни мерки, но централ-ните въпроси на вътреш-ната и външната полити-ка си останаха половинча-то подхванати.

Сега оправданието за несъгласното другар-че отпада и германската Eiserne Lady (Желязната лейди) трябва да се захва-не здраво за работа, за да преведе страната си без големи жертви през буря-та на кризата. „Пред ново-то правителство стоят ня-колко фундаментални за-дачи - на първо място, да стабилизира държавни-те финанси, които светов-ната икономическа кри-за хвърли в нов безпоря-дък. Да облекчи данъч-ната система и да разто-вари икономиката от пре-калената й зависимост от износа, както и да потър-си решения за дълготрай-ната демографска криза и нейните последствия“, каза пред „Капитал“ проф. Клаус Зегберс, ди-ректор на Центъра за гло-бална политика към Сво-бодния университет в Бер-лин. Според него е нужно също да се ускори разви-тието на Германия като място за изследвания и образование.

В лицето на либерали-те Меркел ще има мощен съюзник, за да изпълни обещанието си за общо 15 млрд. евро данъчни об-лекчения. Но хората на Вестервеле планират още по-голямо данъчно разто-варване, което вероятно ще предизвика сблъсък с ХДС.

Потенциални конфликти са възможни и по отно-шение правата на работ-ниците - в програмата си консерваторите искат ми-нимален доход за всич-ки и по-добра защита на безработните, а части от партията дори настояват за по-ляв курс и приемат социалдемократически-те предложения за мини-мални възнаграждения по сектори. Срещу това се обявяват либералите, кои-то искат новото правител-ство да отделя повече вни-мание на средната класа.

“Надеждите на предпри-емачите и самоосигурява-щите се, които на тълпи избягаха от ХДС в ПСД, сега са насочени към ли-бералите. Либералите трябва да се погрижат за ясна промяна на досегаш-ната политика - към пове-че собствена отговорност и повече справедливост, базирана на постижения-та, към по-малко държав-на опека и по-малко да-нъчно бреме върху граж-даните. Условията за по-

то чуждестранни и мест-ни журналисти описваха с един и същ израз - „пъл-на скука“. Дори канцлер-ската битка, традицио-нен двубой между лично-сти, не предложи нищо по-вече от помирителен тон и атмосфера на сътруд-ничество, в които претен-дентите Меркел и Щайн-майер приличаха повече на британски аристокра-ти, подаващи си любезно чашите с чай, отколкото на опоненти.

С края на широкото ко-алиционно управление за Меркел дойде и

Краят на една удобна роля Макар и да не го показва-ше видимо, тя се чувства-ше добре като канцлер по-мирител в правителство, създадено под принуда-та на необходимостта,

71%от избирателите (или 44 млн. германци) гласуваха за Бундестаг на 27 септември. Това е най ниската избирателна активност в Германия от Втората световна война насам.

ВОТ

Меркел и нейният нов партньор - лидерът на либералите Гидо Вестервеле

СВЯТ


239 (38.42%)ХДС/ХСС

93 (14.95%)ПСД

146 (23.47%)ГСДП

76 (12.22%)Левите

Зелени68 (10.93%)

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ на местата в новия Бундестаг

Източник: Германска федерална избирателна комисия

�

Съдбата на „Опел“ е под въпросНе е ясно какво ще се случи със спорния план за спасяването на автомобилната компания Opel. В навечерието на изборите предиш-ното правителство прие офертата на подозрителния австрийско-канадско-руски консорциум около производителя на авточасти Magna, като в замяна на запазването на германските заводи Берлин отпусна 4.5 млрд. кредитни гаранции. В дните преди вота лидерът на либерали-те и вероятен бъдещ външен министър Вестервеле остро разкритикува отпус-кането на държавни помощи за Opel, като ги нарече програма за развитие на руската индустрия.

та стратегия за Афганис-тан беше прехвърлена из-цяло на американците. По отношение на Русия Мер-кел по-скоро се придържа-ше към линията на пред-шественика си Герхард Шрьодер - прагматизъм и взаимни отстъпки. Как-то обобщава директорът на влиятелния мозъчен тръст фондация „Наука и политика“ Фолкер Пертес: „Германия вече не е вдъ-хновител на европейската политика.“

Дали Берлин ще се вдъх-нови и ще възвърне актив-ната си роля на междуна-родната арена зависи от няколко фактора. В глоба-лен план е важно поведе-нието на новия американ-ски президент Барак Оба-ма, който даде ясни инди-кации, че иска конкрет-ни резултати в конфлик-тните зони - Афганистан, Иран, Близкия изток. Спо-ред Пертес до края на ман-дата си Обама ще иниции-ра създаването на самос-тоятелна палестинска държава, в която ще се на-ложи да бъдат разположе-ни международни сили за гарантиране сигурността на Израел - и те най-веро-ятно ще бъдат от НАТО. Още един ангажимент за германците.

Обама очаква от евро-пейските си съюзници по-голям принос и в Афга-нистан, което, преведено на немски, означава пове-че войници, повече пари и поемане на отговорност и в размирните южни про-винции, а не само за от-носително по-спокойния Север. Що се отнася до Иран, дипломатическите възможности се изчерп-ват с всеки изминал ден и Берлин също би трябва-ло да заеме ясна позиция по евентуална търговска война с Техеран.

Особената игра на надлъгване с Турция е другият тежък тест за Берлин. ХДС прин-ципно е против турското членство в ЕС и предла-га стратегическо парт-ньорство. Но при изостря-щата се криза с енергоре-сурсите партньорството с Анкара изисква висш пи-лотаж, усложнен от стра-тегическите интереси по проекти като „Набуко“ и нарастващите апетити на Русия към енергопренос-ните трасета през турска територия.

В сложния външнополи-тически пъзел от решава-що значение ще е фигура-та на следващия външен министър. Засега по всич-ко личи, че германската дипломация ще попадне в ръцете на Вестервеле (традиционно вицеканц-лерът оглавява външно-то министерство). В пър-

вите си изяви след избо-рите лидерът на либера-лите отклонява въпросите за своя пост, подчертавай-ки, че назначенията ще се решат в края на коалици-онните преговори с Мер-кел. Външнополитически-те амбиции на Вестервеле са публична тайна, а под-готовката му за първи ди-пломат е в ход от години. Либералите отдавна жа-дуват да се върнат в ме-гаминистерството, за ко-ето работят 7000 служите-ли по света. Общо 29 годи-ни германската диплома-ция е била направлявана от свободните демократи, от чиито редици произ-лизат легендарни външ-ни министри от ранга на Ханс-Дитрих Геншер. До-айенът и почетен предсе-дател на ПСД между дру-гото в момента е сред най-близките съветници на Вестервеле, а по време на кампанията се появяваше с него на публични проя-ви. Това накара някои зе-взеци в медиите да загово-рят за „Гидо Геншер“.

Вестервеле не крие рес-пекта си към външния ми-нистър на Хелмут Кол, а в реч пред Германското дру-жество за външна полити-ка през пролетта дори се обяви за продължител на геншерските традиции в дипломацията.

И все пак лидерът на ли-бералите едва ли ще пред-приеме радикални обра-ти. В интервю за Spiegel през май Вестервеле под-черта, че иска някои коре-кции във външнополити-ческия курс, без обаче да извършва резки проме-ни. Като цяло външнопо-литическата му реторика се ограничава до любима-та на либералите тема за разоръжаването, а в пре-дизборната кампания апе-лираше за окончателно-то премахване на амери-канските ядрени бомби, складирани в Германия. Често е цитиран да казва, че мисията в Афганистан е „в най-изконен интерес на Германия“, а за Русия смята, че е неправилно да бъде определяна като стратегически противник на Германия, както смята-ли някои консерватори.

Но в крайна сметка от Берлин не бива да се очак-ва да се събуди като про-менен и по-силен между-народен актьор, обясня-ва пред „Капитал“ проф. Зегберс. „И новото прави-телство, което отчасти ще е старото, ще продължи в значителна степен досе-гашната политика. Гер-манските външни отноше-ния са силно европеизира-ни, освен това са обвърза-ни с интереси, насочени към стабилност и прием-ственост. Това прави гер-манската външна полити-

ка предвидима за съсед-ните държави.“ Според Зегберс потенциален из-точник за конфликт е пре-нареждането на Съвета за сигурност на ООН, където Германия се стреми да по-лучи постоянно място, но това е разтеглено далеч напред в бъдещето.

М а л к о в е р о я т н о е Вестервеле да измени нещо от линията на Щай-нмайер и по отношение на Западните Балкани и Русия. „Краткосрочно не виждам нито необходи-мост, нито пък опции за съществени премени в курса“, убеден е Зегберс, който е и асоцииран про-фесор към Колумбийския университет в Ню Йорк.

А как стои България в тази конфигурация? За премиера Бойко Борисов, който се очаква да посети Германия до края на го-дината, е лесно да говори със своя любим политик Меркел, а и ХДС и ГЕРБ си партнират в Европейс-ката народна партия. От друга страна обаче, из-лизането на социалдемо-кратите от властта може да се тълкува като сигнал и за известно втвърдява-не на тона към неуреди-ците в най-бедната член-ка на ЕС. Най-малкото от

Берлин вече няма да виж-даме снизхождението, ха-рактерно за отделни рев-ностни приятели на Бъл-гария като бившия държа-вен секретар във външно-то министерство, социал-демократа Гернот Ерлер. Но не се очаква и Герма-ния да подходи крайно ос-тро към корупцията, орга-низираната престъпност и злоупотребите с евро-пейски средства. „Тео-ретично е възможно, но едва ли нещо ще се случи в краткосрочен план. Дру-ги теми стоят много по-на-пред - Лисабонският дого-вор на ЕС, отношенията със САЩ, Иран и вътреш-нополитическите въпро-си“, казва проф. Зегберс. Същевременно планове-те на ХДС и ПСД за удъл-жаване на живота на ядре-ните реактори в Германия може да рефлектират кос-вено и върху международ-ни проекти и да намали критиките срещу участи-ето на енергийния гигант RWE в АЕЦ „Белене“.

Дали обновената версия на кабинета „Меркел“ ще се докаже и като подобре-на, вече зависи от самия нов стар канцлер. Пред-поставките за успех на Меркел 2.0 са обнадежда-ващи. � K

добна либерална коре-кция никога не са били по-добри“, написа главният редактор на Handelsblatt Бернд Циземер.

Решение чакат и дъл-го отлагани въпроси във външната политика. Го-лямата коалиция, в коя-то християндемократи и социалдемократи бяха на различни мнения за горе-щите теми, дадоха въз-можност на Меркел да из-бяга от трудните и непо-пулярни решения. Феде-ралният кабинет остави на заден план дилемата за членството на Турция в ЕС, игнорира тотално Западните Балкани и ев-ропейските стремежи на Хърватия, Сърбия и Ма-кедония, загуби инициа-тивата в спора за ядрена-та програма на Иран и в палестинско-израелския конфликт, а дългосрочна-

СНИМКА: REUTERS

ОБЩЕСТВО32 KАПИТАЛ 3 - 9 октомври 2009 г.

obshtestvo.capital.bg

Ела в София, λа, λа*

Пътуването с влак до Солун и обратно е огледало на кривата българска реалност

Ако разгърнете някой учеб-ник по литература, ще раз-берете, че пътят е един от най-важните културни образи и основна метафора за човешкия избор.

Ако приемете предизвикател-ството на международния влак от София до Солун и обратно, ще установите, че всъщност е много повече.

Във филма „Аризонска меч-та“ екранният чичо на Джони Деп мечтае да изгради кула от кадилаци, с която да се из-качи до Луната. Българската версия на аризонската мечта не е свързана с постъпателно съзидание.

Нашият чичо иска да прескочи Кулата Пътуването до Солун е пъту-ване към позитивните очаква-ния. Връщането към София е завой към отрезвяването и ръ-бестата реалност - и винаги е само временно.

В 7.01 сутринта в понедел-ник от Централна гара потег-ля влак, който ви обещава, че след по-малко от 6 часа ще сте другаде, задгранично другаде. Машината - т.нар „гръцкият“

влак, е чиста и модерна, поч-ти до предела на българската представа за железопътна хи-гиена и технологични пости-жения. Кондукторката, жена на средна възраст с педантич-но изгладена униформа в синя-та гама и стилни рубинени оби-ци, употребява любезността на човек, който харесва работата си въпреки нетактично ран-ния час на ставане. „Само да ви предупредя, че никъде във влака не се пуши.“ Не е задъл-жително забраните и ограни-ченията да звучат грубо, за да се спазват - в развитите обще-ства са го доказали. Във влака, в който пътуват около 30 бъл-гари, формулата също работи. Единственият елемент, който подсказва вродената непри-миримост към правилата на българския характер са двата дълги, набързо вдишани фаса в тоалетната.

Обитателите на влака са спо-койни, усмихнати и търпели-ви. След няма и 10 минути от заминаването ще сте сигурни, че обяснението за непринуде-ното им блаженство е посоката на пътуването, махането дру-гаде само по себе си. Машина-та намалява ход, за да удъл-жи удоволствието от пейзажа. Ако във влака имаше екскур-зовод, вероятно в този момент биха прозвучали добре шлифо-ваните му реплики: „А сега се обърнете наляво!“ Онова, кое-то ще видите, превръща отпъ-туването ви оттук в правилно решение. Бунището на ромска-та махала Факултето не е един от 100-те туристически обекта, които трябва да посетите, но е една от най-ярките забележи-телности, с които София ще ви изпроводи или съответно

Успокоителното е, че никой не съзерцава с носталгия глед-ката от прозореца. Пътуващи-те до Солун в понеделник сут-ринта са културни и щастливи от своето заминаване. В живо-та на всеки от тях Гърция не е само море, сиртаки и „Елла, елла“. На юг те имат имоти, образователни ангажименти, роднини или всичко.

Евгения** е родена в Гърция, но живее в България. Работи като екскурзовод. Този път ще е екскурзовод на племен-ницата и внучката си. Пъту-ва на юг през месец и е довол-на. „Хубавото е, че вече я няма тази омраза, която съществу-ваше преди между българи и гърци. Не знам, може би е зара-ди това, че връзките, пътища-та са много добри. Вече се по-знаваме и се харесваме“, обяс-нява Евгения.

В съседното купе е Ангел Станев. Четиридесет и три го-дишният смугъл мъж, удобно разположен в анцуга, джапан-ките и белия си потник, отпи-ва със задоволство от купената от гръцката граница бира. Сре-щу него седи възрастна жена с лице, разграфено като при-тоците на Амазонка - майка-та на Ангел. Двамата си гово-рят на гръцки. Ангел и майка му са от село Крумово гради-ще, община Карнобат. Те обаче не отиват в Гърция, те се връ-щат там. Живеят в Митили-ни, главният град на о. Лесбос, вече 20 години. Единадесет ле-гално, преди това бях без тру-дов договор. Работи във фирма за теракота. „Всички сме там - 5 деца сме и петимата сме в Гърция. В България има само един братовчед и един чичо. Сам в България не се живее“,

обяснява Ангел. На острова, който го очаква, по думите му има 200 души само от Крумово градище. Иначе общо българи-те са 2000 - „целият остров сме само бургазлии“. Децата му - неговите и на останалите бъл-гари там - посещават гръцко училище и владеят български само говоримо. Не се интересу-ват от България извън рамки-те на обикновеното детско лю-бопитство. Ангел се впечатля-ва от неща, които живеещите в България рядко отбелязват на глас - като крайно нелюбез-ната продавачка на жп билети например. „А, какъв българин съм аз - аз съм 20 години в Гър-ция“, махва с ръка той. Ангел, семейството, съселяните му и другите стотици българи от неговия остров не са гласували на последните парламентарни избори („защото стават много нередности“), едва ли ще се върнат отново тук, „макар че месото в България е по-хуба-во“, но дистанционно стискат палци всичко да се оправи. И се надяват на Богородица.

Нощем с тъмните субектиВ 23.49 на същия ден, 6-и пе-рон на гарата в Солун. Бълга-рия ви посреща още там - с кар-тини, които неминуемо ви пре-пращат към гледката, с която сте напуснали София. Наричат нощния влак от Солун българ-ския. Това определение обаче е вярно само донякъде. Бълга-рите, които се връщат от „чуж-бина“, са обитателите на оне-зи къщи, чиито импровизира-ни покриви стърчат от доли-ните на бунището във Факул-тето. Влакът изглежда непри-ятно познато, а емблемата на

Текст: Ирина ЦЕНКОВА Снимки: Надежда ЧИПЕВА

Фотогалерия от пътуването

на capital.bg

посрещне, ако пристигате от международния юг на Гърция. „Ела във София, ела, ела. Ела във мойта чудна страна.“

Влакът внимателно се про-мъква сред възвишенията от избушени мазни матраци, сво-бодно прелитащите найлони, които още помнят някогашно-то си съдържание, левия пласт-масов крак на кукла от соца и всичко, което след години може евентуално да постигне пълно разложение. Боклучени-ят хълм, който може да съпер-ничи на малка планинска ве-

рига по дължината на релсите, вероятно допринася за разно-образяването на биологичните видове с нови форми на живот. Онова, което можете да видите без предварителна научна под-готовка, е нелепото разклоне-ние на своенравна тиква и ня-колко недобронамерено вие-щи кучета. София, такава, ка-квато я напускате и каквато ви посреща на идване, не е труд-но да се помирише. Мръсна-та планина е на застрашител-на близост от стъклото - дотол-кова, че можете да си предста-вите как изхвърлената плюше-на лапа на мечока от детството ви зловещо се пресяга към вас. Парфюмът на столицата е рез-лив и нездравословен.

Запомнете тази България Тя ви изпраща тук, но ще се се-тите за нея отново в Солун.


БДЖ изостря очакванията. Няма как да го сбъркате - дори само по познатата миризмата. Състои се от три вагона - спа-лен, втора класа, първа класа. Между различните категории пътници обаче правото на сво-бодно придвижване е подсигу-рено, което не е задължително гаранция за сигурност.

Ако асоциирате нощния влак с импровизирана дрямка, сбър-кали сте. Нощният влак от Со-лун до София е територия на широко отворените очи и сети-ва. Хичкок пресъздава страха. Това пътуване по релсите на север може да го предизвика. Кондукторът предупреждава: „Влизайте в купето, заключ-вайте се и по-добре не изли-зайте.“ Пътуването с „българ-ския“ вреди сериозно на вас и на другите около вас.

Във втора класа е пълно като в съботна дискотека, в която гостува Преслава, да ка-жем. Но по-тъмно. Отчаяни-те жълти светлини на лампи-те ви разрешават да различи-те единствено силуети. Тъмни субекти на тъмен фон. „Мал-ко ми е странно. Тук не е свет-ло, както беше на кораба. Има хора от различни национално-сти и те говорят някакъв стра-нен език, който не е нито бъл-гарски, нито гръцки, нито ру-мънски“ - обобщава австралий-ският бекпекър Кептън, такти-чен, неразбиращ и стеснителен авантюрист. Кептън може и да види и хареса много приятни места в София или да се възхи-ти на Копривщица. Сигурно е обаче, че споменът му за пър-вия досег с българската култу-ра и визия ще бъде траен.

Българският нощен влак Солун - София не е вашият превозвач.

Той не ви превозва, той ви извозваВ мрака проблясват златни

зъби и запалени цигари. Уме-реният тон на кондуктор обяс-нява нещо на гръцки на пу-шачите. Поглежда цигарите и сочи прозореца. Посреща го безизразно глуповата физио-номия и демонстративно дръ-пване от цигарата. Втори път, трети път. Гръцки крясък и изтръгване на фаса. Някол-ко часа по-късно, на българ-ска земя, естествената мириз-ма на коридора и тоалетната прелива от тютюневи нюанси. На 2 метра от лепенката, забра-няваща пушенето, български-ят кондуктор дърпа страстно от цигарата. Правилата на ци-вилизацията не работят в бъл-гарския влак.

Природата на невъзпитани-ето, наглостта и нечистоплът-ното е опакована в мазни ка-рирани пластмасови торби - от онези, с които се пренася сто-ка на „Илиянци“. „Обикновено е такъв контингентът на вла-ка. Защото те са по-мобилни“, обяснява единият от кондук-торите. Страховито изглеж-дащите обитатели на нощния влак се връщат от продължи-телно работно посещение, бе-лязано от края на туристиче-ския сезон. „Редовно идваха при мен в бензиностанцията, за да протягат ръка с думите: „не ми достигат за влака“, „за същия този влак“, обяснява Мария. Тя пътува с приятелка-та си Силвия с нощния влак за пръв път, макар че са там съ-ответно от 2 и 12 години. Каз-ват, че няма да повторят. Кръс-тят се и се молят на глас.

Мария и Силвия обясняват, че в Солун и Гърция е пълно с български роми, които при-печелват от просия, проститу-ция и кражби. В добрия вари-ант те работят по селата - зани-мават се със селско стопанство и земеделие. Българите от Со-лун не харесват българските роми там, защото в Солун те са

просто българите - онези, кои-то рядко изкарват хляба си по подобаващия начин, и всички ги знаят така.

„Тук, като няма работа, така е. Вие, във вашия вестник, най-добре трябва да знаете - капи-тала тук го съсипаха. Петде-сет процента от народа ни е там - кой проси, кой работи, всеки се издържа по някакъв начин“, казва Вълкан, който се връща от гостуване на родни-ните, които работят в Гърция от години. После обаче бързо се поправя - не е виждал нико-го да проси, и почти извини-телно добавя, че той, съпру-гата му и синът му са били в Гърция само на туризъм, „за да види малкият син братов-чедите, които вече доста го-дини навъртяха там“. Мет ри по-надолу възрастна жена от ромски произход и мъжът й, снабдени със задължителни-те торби на задграничното пъ-туване, говори с половин уста и без да се обръща: „Работим на гроздето от 5 месеца. Ид-ваме за малко. От Варна сме. Пак ще се върнем.“ Пътешест-веникът, който преди малко е нахлузил изкуствения си крак, отказва да обясни с какво се е занимавал в Гърция, концен-триран върху карираните цен-ности. В дрезгавия мрак на Со-фия мръсните солунски тайни от български произход се раз-товарват тихо и устремено по-емат по пътя си.

Най-дългото пътуване, каз-ва източната философия, е пъ-туването към себе си. Вашето най-близко и евтино огледало е качването на международ-ния влак до Гърция. Дали оба-че образът от другата страна ще ви хареса, е съвсем друг въ-прос. � K

*Ела, ела /Хайде, хайде (от гр.)

**Някои от имената са променени

90хил. души са пътували с влак между България и Гърция в периода януари - август тази година, по информация на БДЖ.

ПЪТНИЦИ

100процента достига използваемостта на спалния вагон през летния сезон, по данни на държавните железници.

ТЪРСЕНЕ

ОБЩЕСТВО

МЕДИА И РЕКЛАМА34 KАПИТАЛ 3 - 9 октомври 2009 г.

madpr.capital.bg

„Инкомс телеком“ влезе в преговорите за дружеството, което разпръсква радио и телевизионни сигнали

Когато си включвате те-левизора, едва ли си дава-те сметка, че филмът или новините, които гледа-те, стигат до вас чрез една малко особена компания.

Тя е монополист в пренасянето на радио- и телевизионни сигна-ли в ефира и притежава сложна мрежа от над 800 предавателя и други телекомуникационни съоръжения из цялата страна. Тази мрежа е изградена преди 1989 г. и името й още носи духа на соца - Национално управле-ние „Радио- и телевизионни сис-теми“ (НУРТС). Във водовърте-

жите на прехода НУРТС стана част от държавната телекому-никационна компания. След приватизацията на БТК моно-полът върху разпространени-ето на радио- и телевизионни-те сигнали стана частен. Това беше съпроводено с много кри-тики, че се продава жизнено-важна за държавата телекому-никационна артерия, която, ако по някаква причина спре да ра-боти, ще създаде изключително сериозни проблеми.

Сега, за втори път тази годи-на, собствениците на телекома се опитват да продадат НУР-ТС. Преди няколко месеца след международен търг сделката беше договорена с австрийска-та компания ORS, дъщерна на обществената австрийска те-левизия ORF. До финализиране тогава не се стигна, защото при странни обстоятелства българ-ските регулатори забавиха нуж-ните разрешения. Междувре-менно в последните седмици на кабинета „Станишев“ беше гласуван и спорен закон, с кой-то се предвиждаше държавата да инвестира в свое дружество, което да дублира НУРТС, дори

бяха отделени пари от бюджета. Сега по неофициална информа-ция този закон ще бъде отме-нен, а БТК е подновила прего-ворите за продажба. Интересът отново е от ORS, но в сделката вече има друг посредник - „Ин-комс телеком холдинг“, финан-сиран от Корпоративна търгов-ска банка.

Защо НУРТС?Компанията, която разпростра-нява радио- и телевизионните сигнали в България, е интерес-на по няколко причини. В го-дините преди 1989 г. тя е изгра-дила мрежа, която покрива ця-лата страна и трудно може да бъде заобиколена или дублира-на. Това е и една от причините сега държавата да се откаже от подобна инвестиция.

Частните радиостанции и те-

левизии могат да изграждат своя собствена предавателна мрежа, но за тях инвестицията също е огромна и не може да се изплати от един канал. Някои строят собствени, локални мре-жи, но въпреки това пак полз-ват услугите на НУРТС, за да ги свързват помежду им. Пред-ставете си само - коя телевизия може да построи сега алтерна-тива на телевизионната кула на Копитото или примерно преда-вателя на връх Вола?

Така в момента „БТК груп“ притежава единствената наци-онална мрежа за предаване на сигнали и може да разчита на гарантирани приходи от радио-станциите и телевизиите. В съ-щото време обаче през послед-ните 20 години не са правени никакви сериозни инвестиции в обновяването на техниката и оборудването на цялата слож-на система е остаряло. Пред-стоящата цифровизация на те-левизионното излъчване (Бъл-гария е задължена от ЕС да ди-гитализира ефира си до 2012 г.) изисква допълнителни инвес-тиции. Вероятно това е една от причините сегашният собстве-

Сделка с препятствия

ник на НУРТС да му търси купу-вач. Според отчетите на БТК за миналата година печалбата на радио-телевизионното поделе-ние е 4.9 млн. лева след данъци, а приходите са 44.7 млн. лева. Представител на компанията, който не пожела да се ангажи-ра с официален цитат, оценява нуждата от инвестиции на око-ло 120 млн. лева.

Компаниите, които проявя-ват интерес, ще трябва да об-новят технически, но за смет-ка на това ще имат сравнител-но гарантирани приходи от мо-нополното положение. Освен това НУРТС притежава терени и сгради на добри локации. Ня-кои от тях вече могат да бъдат използвани не само за предава-тели и ретранслатори. Една от сградите например е бившата телевизионна кула в Борисова-та градина, която е с отпаднало предназначение и отдавна не се ползва за телевизионно разпръс-кване. Друг имот, който ще бъде елемент от сделката, е телевизи-онната кула на връх Снежанка, към която има и малък хотел.

КандидатътАвстрийската компания ORS, която в началото на годината спечели търга за НУРТС, като предложи цена от 80 млн. лева, има доста ясен интерес от сдел-ката. Дъщерното дружество на австрийската обществена теле-визия ORF се занимава именно с това - изграждане и поддър-жане на мрежи за разпростра-нение на тв сигнали. За разли-ка от сегашния собственик на „БТК груп“, която е фокусирана в съвсем други телекомуника-ционни услуги, ORS вече е осъ-ществила веднъж прехода към цифрово излъчване в Австрия и разполага със специфичното ноу-хау за целта.

Липсват й обаче други, също специфични умения - тези, кои-то са нужни на една компания в България, за да се ориентира в сложната джунгла от държавни и частни интереси.

Първият опит на ORS да купи НУРТС беше блокиран от две по-соки. В закона за електронните съобщения беше приет текст, който ограничи австрийската компания да участва в конкур-сите за изграждане на мултип-лекси - това са мрежите, по ко-ито ще се предава тв сигналът след цифровизацията на ефи-ра. Без възможност да изграж-да мултиплекси купуването на НУРТС се обезсмисляше. Сдел-ката освен това беше спряна и в Комисията за защита на кон-куренцията. Тогава от КЗК обяс-ниха, че „съществуват сериоз-ни опасения след планирана-та продажба новият собственик да предлага на по-високи цени услугите, които предоставя по-настоящем НУРТС“. Аргумен-тът на държавните експерти да се намесят беше, че подразделе-нието на БТК е монополист. По тази причина обаче цените на радио-телевизионната компа-ния се контролират от Комисия-та за регулиране на съобщения-та и ако тя си върши добре рабо-тата, притесненията на КЗК из-

Който купи НУРТС ще притежава един-ствената национална мрежа за предаване на сигнали и може да раз-чита на гарантирани приходи от радиостан-циите и телевизиите.

ORS потвърди, че се водят предварителни разговори с „Инкомс телеком холдинг“ за включването им отно-во в проекта.

СНИМКА: КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ



Списание „Бакхус“ излиза всеки първи петък и може да го купите всеки ден от месеца с актуалния брой на „Дневник“ на цена 2.80 лева.

> Шоколадовите бижутерии на Сен Жермен> КАТАРЖИНА - игра на вкусове и аромати> Интервю с Лора Рис, сомелиер №1 на Великобритания> Австрийските вина в България - дегустационни бележки

oт 2 октомври с

Три в едно„Инкомс телеком холдинг“ беше приватизиран преди седем години от смесено дружество на малайзийска компания и бългaрина Бисер Димитров. По времето на социализма той беше един от участниците в т.нар. държавен проект „Нева“ - за изграждане на предприятие за електронна техника в Русия. Финансирането за целта беше насочено от дър-жавата към няколко външнотърговски дружества в Ав-стрия. Смята се, че след 1989 част от управителите на тези дружества са успели да ги „еманципират“ от дър-жавата и да продължат като частни бизнесмени. Ня-маме информация дали той продължава да е между соб-ствениците на раздържавеното дружество. При пла-щането по приватизацията на „Инкомс телеком“ част от парите бяха осигурени от австрийската финансова къща FMS, сред собствениците на която е Петър Тан-ков. Пред в. „Банкер“ тогава Танков обяснява, че пари-те за сделката са от кредити от Bank Austria, австрий-ската банка „Кречка“ и българската Корпоративна бан-ка. Още през декември 2002 г. Танков влиза и в надзорния съвет на „Инкомс холдинг“. Сега пряката връзка между Танков и „Инкомс телеком холдинг“ не се вижда, защо-то като основен акционер в търговския регистър е по-сочено дружество, регистрирано в Австрия. Пред „Ка-питал“ Танков говори в качеството си на управител на „Инкомс ИРЕТ“. Мажоритарен собственик на „Инкомс ИРЕТ“ е „Инкомс телеком холдинг“.

ORS управлява техниката за радио- и телевизионно разпръс-кване в Австрия. Дружеството е създадено през 2005 г. след отделянето на техническата инфраструктура от Австрийското радио и телевизия (ORF). Днес 60% от компанията се държат от ORF, останалите 40% са соб-ственост на банковата група „Райфайзен“ (Raiff eisen). ORS притежава мрежа от 470 излъчвателни и ретран-слаторни обекта и обслужва водещите тв и радиостан-ции, както и 3 от мобилните оператори в Австрия.

НУРТС е водещият доставчик на услуги в областта на прено-са на радио- и телевизионен сигнал чрез уникалната си мрежа от над 800 стратегически разположени обек-та, покриващи почти 100% от територията на Бълга-рия. Предлага национална мрежа за разпространение на микровълни за пренос на радио- и телевизионен сигнал, глас и данни, предоставя като услуга колокация на кли-ентски съоръжения и управлява свръхмодерна сателит-на станция. От 2006 г. насам разработва експеримен-талния DVB-T мултиплекс в София.

глеждат необосновани. Важно е да се припомни, че всичко това се случваше в последните ме-сеци от управлението на каби-нета „Станишев“. Останаха се-риозни съмнения, че блокира-нето на сделката на ORS в ком-бинация с прибързаното прие-мане на закона за „държавен НУРТС“ и за изграждането на мултиплекси е политическо ре-шение, повлияно от трети кор-поративен интерес.

Втори опит Докато антимонополният ор-ган се произнесе, изтече сро-кът, за който ORS имаше разре-шение от собствениците си да използва отделените за покуп-ката на НУРТС пари. Сега, ня-колко месеца по-късно, австрий-ската компания отново заявява интерес, но според няколко из-точника, ангажирани със сдел-ката, ще придобие дружество-то на етапи и с „посредничест-вото“ на друга българска ком-пания. За целта ORS очаква одо-брение от собственика си.

Преди седмица австрийският вестник Der Standart написа, че този път в сделката ORS ще участва с партньор - „Инкомс телеком холдинг“. Всъщност преговорите са между „Инкомс телеком“ и БТК, а купувачът се ангажира да включи като парт-ньор (първоначално с 25%) ав-стрийската ORS. След време ве-роятно ORS все пак ще получи преносната мрежа, която има интерес и знае как да развие. Интересът на другия участник в сделката изглежда по-скоро спе-кулативен - да арбитрира между БТК и стратегическия купувач и вероятно да придобие част от имотите, които ще се освободят след модернизацията на преда-вателната система.

От ORS потвърдиха пред „Ка-питал“, че се водят предвари-телни разговори с „Инкомс те-леком холдинг“ за включване-

то им отново в проекта. „Това, което мога да ви кажа,

е, че до момента са размене-ни писма за намерения между БТК и ORS. Няма нищо, което да е със силата на договор. На-дявам се до един месец оконча-телно да стане ясно ще има ли сделка. Да, мога да потвърдя, че „Инкомс телеком“ участват в сделката за НУРТС като по-средник в процеса“, коментира пред „Капитал“ Петър Танков, който представлява „Инкомс те-леком“ (вижте подробности за компанията в карето).

Според наша информация има подписано дори ангажира-що споразумение за покупката на НУРТС. От БТК почти не ко-ментираха и обещаха информа-ция, когато сделката напредне.

Важна роля в нея играе соб-ственикът на Корпоративна търговска банка Цветан Васи-лев. Той обясни, че банката му ще финансира половината от договорената цена, но не каза каква ще е тя. „В Инкомс“ аз нямам участие, но във всички случаи това е фирма, която под-крепям“, заяви Василев. Банка-та му беше финансираща и при приватизационната сделка за самия „Инкомс телеком хол-динг“ навремето. „Основното финансиране по приватизаци-онната сделка съм го правил аз. Аз имам и други съвместни проекти с Петър Танков - къде съвместен бизнес, къде съм го подкрепял“, коментира Васи-лев. (Става дума за проектите „Вамо“, „Електроника“ и стро-ителството на голям ритейл парк на имота в съседство до Централна гара в София.)

Появата на Цветан Василев, макар и само като банкер на сделката, не е дотам изненад-ваща. Преди време политиче-ското блокиране на покупката на НУРТС от ORS беше обясне-но именно с намесата на медий-ната група около Ирена Кръсте-

ва и Делян Пеевски (сега депу-тат от ДПС), които с участието на Корпоративна банка купиха вестниците „Монитор“, „Теле-граф“, „Политика“, „Експрес“, както и печатницата ИПК „Ро-дина“. Влиянието на тази гру-па в предното правителство стана публично най-вече око-ло провалената сделка за замя-на на имоти между ИПК и На-ционалната агенция за приходи-те. По линия на ДПС обаче та-кова се подозираше и при при-бързаното приемане на закона за мултиплексите.

Всичко това породи опасения, че ако интересите на групата са да придобие контрол в НУРТС, така чрез условията за радио-разпръскване тя ще има вли-яние върху всички електрон-ни медии. В цивилизована дър-жава това не би трябвало обаче да е възможно. Най-вече защо-то от Комисията за регулира-не на съобщенията ще се очак-ва да гарантира равен достъп за потребителите на услугите на НУРТС, въпреки че компанията е монополна и частна собстве-ност. Регулаторите не би тряб-вало да имат аргументи за пов-торно блокиране на сделката, тъй като по този начин ще се увреди интересът на БТК. Чис-тите възможности са две. Ако НУРТС се смята за стратегиче-ска инфраструктура, държавата да си я купи обратно при усло-вията, предлагани от частните инвеститори. Или продажбата да бъде одобрена, а държавата да гарантира, че медиите потре-бители ще имат равен достъп до услугите, че нужните инвести-ции за обновление и цифровиза-ция ще бъдат направени и не на последно място, че дружеството ще е ефективно и няма да злоу-потребява с монополното си по-ложение. � K

По темата работихаВесислава АНТОНОВА

и Иван МИХАЛЕВ

ват много повече между-народни играчи и пренеб-режимо малък брой мест-ни компании.

За спазването на прави-лата и прилагането на до-броволния кодекс ще сле-ди етична комисия, която се състои от 11 представи-тели на рекламодатели-те, рекламни агенции и медии, но също така спе-циалисти по право и не-зависими експерти от на-учната област и граждан-ското общество. Идеята е те да разглеждат жал-би на потребители и фир-ми, изпратени по елек-тронен път или по поща-та, като отсяват опитите за атаки на конкурентите и вземат адекватни мер-ки за добре мотивирани-те оплаквания.

В обхвата на етичните правила ще влизат вся-какви форми на комуника-ция - телевизия, кино, ра-дио, външна реклама, пе-чат, директен маркетинг, интернет и т.н. Комисията обаче няма да разглежда жалби, които се отнасят до редакционното съдър-жание на медии и блогове, вирусни клипове, създаде-ни от потребители и раз-пространени в интернет, надписите или етикетите на продуктите или качест-вото на самите продукти.

“Етичният кодекс не е замръзнало тяло, той ще се променя спрямо морал-ните нагласи на потреби-телите“, обясни на пред-ставянето на правилата председателят на управи-телния съвет на НСС Ели Герганова. Тя подчерта, че сега кодексът включ-ва само общите правила за всички видове бизнес, но амбицията е на базата на двустранни споразу-мения с различните бран-шови организации да се включат специфични тек-



Саморегулация сега!

Етичният кодекс на рекламния бизнес е приет. Остава и да заработиЗорница СТОИЛОВА

Българска-та рекла-ма има изпи-тани начи-ни да дразни

потребителите.

Обича да ги вкарва в кли-шетата на жената дома-киня и мъжа мачо, да зло-употребява с думите без-платен и здравословен, да прекалява с децибелите, когато прекъсва любима-та им програма за рекла-мен блок, и да „провоки-ра“ със сексуални закач-ки и послания на ръба на добрия вкус.

С амбициозната зада-ча да направи поведени-ето на рекламната ин-дустрия една идея по-от-говорно и да върне част от изгубеното доверие на консуматорите в бизне-са, тази седмица Нацио-налният съвет за саморе-гулация в рекламния биз-нес (НСС) представи етич-ни правила за търговска-та комуникация.

Зад този проект заста-ват обединени трите го-леми браншови органи-зации в областта - Бъл-гарската асоциация на рекламодателите (БАР), Асоциацията на реклам-ните агенции (АРА) и Асо-циацията на телевизион-ните и радиооператорите (АБРО). Те представляват една голяма част от биз-неса, който има отноше-ние към рекламата в Бъл-гария. В БАР обаче члену-


на capital.bg

ИЛЮСТРАЦИЯ: WORDLE.NET

„От съществено значение е коми-сията да се справи добре с първите няколко жалби.“ МАЛТЕ ЛОУАН, директор в Световната федерация на рекламодателите“

стове за алкохола, храни-те, автомобилната индус-трия, електронната търго-вия и т.н.

Решенията на етична-та комисия няма да имат характер на санкции, а на препоръки и ще бъдат до-броволни за всички, които не са приели кодекса (то-ест компаниите, които не членуват в трите браншо-ви организации). НСС раз-полага с няколко инстру-мента, ако компанията на-рушител не се съобрази с препоръката за промяна на рекламните материали или спиране на кампания-та. Ели Герганова обясни, че първата стъпка е казу-сът да се направи публич-но достояние на принципа name and shame (от англ. посочи и засрами), след това НСС може да задъл-жи медиите, които члену-ват в организацията, да спрат да разпространяват рекламата и най-накрая да уведомят държавните органи за проблема.

Идеята за създаване на етични правила в рекла-мата съществува от 2001 г., когато бяха и първите опити да се създаде неза-висим съвет за саморегу-лация. Според самите иг-рачи на пазара обаче досе-га рекламната индустрия не беше узряла за подоб-на инициатива. Въпреки че сега има подкрепата на държавните институции, НСС сега ще се бори зако-нът да дефинира ролята на саморегулацията като конкретна отговорност на бизнеса.

“На първо място е до-бре информацията за съ-държанието и значение-то на този кодекс да дос-тигне до максимален брой хора“, коментира марке-тинг директорът на гру-пата тв канали „Нова тв“ и „Диема вижън“ Ани Ан-гелова. Тя обаче обръща внимание, че системата на саморегулация ще за-работи само ако граждан-ското общество е активно - тоест подава жалби. „Убе-дена съм, че разбирането (на кодекса) ще провоки-ра градивната активност на всеки човек (независи-мо дали в ролята му на ме-ниджър или родител) да не бъде безпристрастен, а да бъде активен, мислещ и да поема отговорност“, добави тя.

Което ни напомня, че новосформираната етич-на комисия ще трябва да се пребори и с много по-голям и трудно измерим проблем - скептичността както на обществото, така и на бизнеса, че средата може да се промени към по-добро. В този смисъл изходът от първите казу-си ще бъде ключов за ус-пеха на саморегулацията в България. � K

ТЕХНОЛОГИИ37KАПИТАЛ 3 - 9 октомври 2009 г.

Изобретение Година Години за усвояване от на изобретяване 25% от домакинствата Електричество 1873 46Телефон 1876 35Автомобил 1886 55Самолет 1903 64Радио 1906 22Телевизия 1926 26Видеоплеър 1952 34Микровълнова печка 1953 30Персонален компютър 1975 16Мобилен телефон 1983 13Интернет 1991 7Източник Cox and Alm

СКОРОСТ НА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ТЕХНОЛОГИИТЕУтре започва от днесУсвояването на технологиите става все по-бързо, но прави IT бизнеса все по-хазартенКалина КАЛЧЕВА

тяването на дадена техноло-гия до усвояването й от паза-ра в момента се забързва до не-узнаваемост. Със задача да оп-ределят колко точно са се за-ели двама учени от Harvard Business School. Икономисти-те Барт Хобиджин и Диего Ко-мин разглеждат данните за нав-лизането на 15 ключови техно-логии (парната машина, елек-тричеството, телекомуникации-те) в 166 държави за периода от 1820 до 2003 г. Различията меж-ду отделните региони и нации са толкова големи, че по-скоро налагат изключения, отколко-то правило.

Според учените на всеки 10 години периодът за възпри-емане на дадено изобретение от масовия потребител намаля-ва с 4.3 години. В същото вре-ме обаче и ползите от новите от-крития намаляват, защото по-вечето от тях са просто поре-ден (макар и по-лесен) начин да се извърши нещо вече въз-можно. Макар и предлагайки удобства, GoogleVoice, да ре-чем, не може да се сравни с ре-волюцията, предизвикана от появата на телефона. Ускоря-ването се обяснява с факта, че разполагаме с развита инфра-структура от технологии, на

която да се базират новите на-учни открития. Колкото повече се увеличава продуктивността ни, толкова повече се улеснява разработването на иновативни продукти. Не на последно мяс-то, колкото по-напреднали ста-ват технологиите, толкова и на-шата базова технологична екс-пертиза се обогатява, а „апети-тът“ ни за промяна се изостря. През пос ледните няколко годи-ни непрекъснато се увеличава делът на технологичните ен-тусиасти - т.нар. early adopters, които първи изпробват новите услуги и продукти. „Вече няма група извън технологичната хватка“, коментира пред Times Жаклин Андерсън, анализатор във Forrester Research.

Проблемно бъдеще Животът съобразно закона на Мур (който предвижда, че на всеки 2 години броят транзисто-ри в новите модели микропро-цесори ще нараства приблизи-телно два пъти) обаче е труден. Причината е, че платото на про-дуктивността, при което ско-ростта на промяна намалява, за сметка на еволюционни по-добрения и усвояване на инова-цията, може да изчезне от жиз-нения цикъл на технологиите.

Бързото усвояване на техно-логиите има и други странич-ни ефекти: в областта на софт-уера патентното право вече е изостанало в сравнение с тем-па на промяна. Същото за съжа-ление често се отнася и за про-мишлените стандарти. Мили-они устройства, работещи с но-вата технология за безжичен пренос на данни 804.11n, напри-мер бяха продадени преди офи-циалното ратифициране на про-токола. Причината е, че бизне-сът просто трябваше да задово-ли потребителското търсене.

Всъщност това е друг проб-лем на новото „бързо“ време. Интересът към технологиите е твърде силен и създава илюзи-ята, че всяка предложена услу-га е продаваема. Затова все по-често ще виждаме спукването на технологични балони, като дотком кризата през 2001 г. За-това и вероятността една ком-пания да загуби лидерската си позиция през следващите 5 го-дини се е удвоила в сравнение с 1972 г. (според анализаторите от McKinsey). Все повече уси-лия са нужни, за да останеш на едно и също място, както обяс-няваше Червената кралица от романа на Луис Карол „Алиса в Огледалния свят“.

Скоростта, с коя-то новите техно-логии достигат до масовия потреби-тел, непрекъснато

се увеличава.

Ето един прост пример: в среда-та на XX век са били нужни 26 години, за да може 25% от до-макинствата по света да се сдо-бият с телевизия. В края на сто-летието обаче интернет постиг-на аналогично разпространение само за 7 години. След иноваци-онния пробив и появата на да-дена нова технология традици-онно следва пикът в популяр-ността й. Следват период на „отрезвяване“, при който вече са известни и недостатъците на продукта или услугата, а го-ляма част от първоначалните продажби вече са осъществени. Спадът в популярността на тех-нологията завършва с еволюци-онно развитие на съответната пазарна ниша - плато на про-дуктивността, и подобрените й модификации. Този етап е ста-билизиращ и дава възможност за пълно усвояване на иноваци-ите в административен, инфра-структурен и чисто потребител-ски план.

Описаният цикъл от изобре- ИЛЮСТРАЦИЯ: SHUTTERSTOCK

technology.capital.bg

ТЕХНОЛОГИИ


And I Love Her*

Докато Вашингтон потвърди независимостта на интернет, в Брюксел липсва прозрачен дебат по тематаАндриан ГЕОРГИЕВ

Карла Бруни, съпруга-та на френския пре-зидент Никола Сарко-зи, обяви, че отново се захваща с музика. Тя ще изпее кавър на пе-сента на „Бийтълс“, наречена And I Love Her. Новината е от меж-дуконтинентално значение.

Ако Карла Бруни поднови своята музикална карие-ра, нейният мъж ще про-дължи с борбата с пират-ството в интернет. Сега ще разберете и защо е така.

Никола Саркози знае как да пребори обмена на нелегално съдържание в интернет. Да речем, че даден човек редовно те-гли пиратска музика. Но-восъздадената държавна агенция HADOPI ще го предупреди с електронни съобщения да спре, ако не иска да му се случи нещо лошо. Но нашият хипоте-тичен потребител е смел и продължава да даун-лоудва. При третото ре-гистрирано нарушение HADOPI го докладва на съда. Там се решава дали човекът да бъде глобен с до 300 хил. евро, да поле-жи в затвора, или да оста-не без достъп до интернет за една година.

Всичко това е част от законопроект, гласуван преди седмици във френ-ския парламент. Той за-мени по-тежък вариант, който прескача съда и директно блокира дос-тъпа до интернет по раз-пореждане на държавна-та администрация. Влас-тите ще започнат да из-пращат първите честит-ки догодина, стига пред-ложението наистина да влезе в сила. Опозиция-та се бори този закон да не види бял свят. „Той е в противоречие с правото на справедлив процес, на-ложено от европейското законодателство, оттам и от френското. Надявам се Конституционният съд да го отхвърли в следващите четири седмици“, комен-тира за „Капитал“ Дже-реми Цимерман, говори-тел на френската непра-вителствена организация La Quadrature du Net.

Инициативата на Сар-кози е в пълен синхрон с каузата на звукозапис-ната и филмовата индус-трия. Техните представи-тели твърдят, че интер-

нет пиратството им носи годишни загуби от мили-они евро. Не на шега се смята, че Саркози е под-тикнат от своята съпруга - манекенката Карла Бру-ни, която сега ще се изя-вява и като певица. „Дано повечето държави забеле-жат политическата ката-строфа, както и техниче-ския и административ-ния кошмар, който идва с този закон. Когато не-винни потребители оста-нат без достъп до интер-нет и исканията за обез-щетения започнат да ва-лят, мисля, че всички ще разберат“, категоричен е Джереми Цимерман.

Апетитът идва с яденетоВсичко това е само нача-лото, защото френският президент иска да въве-де своя спорен закон в це-лия ЕС. Моментът е под-ходящ. Сега Брюксел об-съжда ново телекомуни-кационно законодател-ство. В дебатите, нарече-ни помирителна процеду-ра, участват 27 представи-тели на Европейския съ-вет и 27 членове на Евро-пейския парламент (без нито един български де-путат). В законодател-ството има взаимно про-

тиворечащи си текстове за и против неутралност-та на интернет. От една страна, само предвари-телно съдебно решение може да отреже достъп на човек до интернет. Евро-пейският парламент дър-жи на този текст. Благода-рение на него френският модел вероятно ще се про-вали като Наполеон в Ру-сия. От друга страна оба-че, има текстове, които позволяват на телекоми-те да регулират трафика в своите мрежи. Оконча-телното решение се оча-ква до края на ноември.

Неутралността на ин-тернет е основен принцип, върху който е изградена глобалната мрежа днес. Той означава, че вашият доставчик не може да за-режда google.com по-бър-зо например от microsoft.com. Накратко, сега теле-

комите нямат право да за-бавят, ускоряват или фил-трират трафик, независи-мо какъв е неговият из-точник. Иначе интернет би заприличал на днешна-та кабелна телевизия, т.е. клиентът плаща известна сума за достъп до ограни-чено количество сайтове. Неутралността на интер-нет намалява значител-но ролята на телекома в доставянето на интернет - той е просто нещо като „тръба“, по която тече съдържанието. Обратно-то също е валидно - сега сайтовете не плащат, за да получат достъп до хо-рата. Американски теле-коми като AT&T лобират от месеци в Брюксел про-тив неутралността на ин-тернет, информира „Ню Йорк таймс“. Те лобират в Европа, водещия световен технологичен регулатор, с надеждата щатското законодателство да пос-ледва Брюксел. Google и Yahoo също лобират, но в противоположната посо-ка, продължава статията на „Ню Йорк таймс“.

Кой е по-неутраленМотивите на телекоми-те са, че потреблението на интернет ще расте и те трябва по-активно да ре-гулират натоварването на своите мрежи. Телекомите са построили свои собст-вени мрежи, където е ред-но да имат думата, нали? Председателят на Феде-ралната комисия по кому-никациите (FCC) на САЩ е на друго мнение. Юли-ъс Геначовски потвърди действието на мрежовата неутралност за доставчи-ците в САЩ относно дос-тъпа до легално съдържа-ние. Нещо повече той при-ложи принципа и за мо-билните оператори, дос-тавящи високоскоростен интернет. Геначовски има достатъчно противници, които смятат, че държа-вата отива твърде далеч, а и думите му още не са се превърнали в действаща политика. Според опонен-тите държавната намеса ще спре технологичната иновация. „Няма проти-воречие между мрежова-та неутралност и обикно-вените практики на регу-лиране на мрежата“, каза за „Капитал“ Лоурънс Ле-сиг, професор по интернет право в „Харвард“. Според него неутралността няма да навреди на иновация-та. „FCC [просто] трябва да се фокусира върху па-зарните показатели - на-блюдение на конкретни договори, а не толкова на конкретни технологии“, допълни Лесиг. � K

*And I Love Her - обичам я (от

англ.)


365млн. лири годишно ще струва на британ-ските доставчици да надзирават интернет. Местната музикална индустрия ще изгуби 200 млн. лири от онлайн пиратство през 2009 г.

ЦЕНА

НАУКА


Какъв цвят ще е есента

КАКВО СЕ СЛУЧВА В ЛИСТАТА

Всяка година нюансите на листата са различни. Тази ще бъдат особено красивиТекст: Павлин С. ЖОТЕВ Графика: Ася КОЛЕВА

Жилките на листата носят до него вода, която е необходима за фотосин-тезата, и връщат обратно образуваните хранителни вещества до оста-налите части на растението

Епидермални клетки на повърхност-та на листото предават слънчева-та светлина и предотвратяват из-паряването на водата

В структурата на листото клетки-те наречени пластиди съдържат ос-новните цветни пигменти; зелени-те пластиди съдържат хлорофил и се наричат хлоропласти.

В пластидите се намират и пигментите, които придават жълто-кафявия цвят на листата - каротиноидите; когато хлорофилът започне да намалява, те стават видими.

Червените пигменти - антоциани-ните, се образуват в клетъчния сок при наличието на достатъчно хра-нителни вещества през лятото, слънчева светлина и благоприятни температури през есента

Искаме или не, лятото вече си отиде. Може да се лъ-жем, като напук излизаме още по къси ръкави, но слън-цето вече не грее по онзи искрящ начин, който обе-щава горещи дни и топли нощи.

Освен лека меланхолия есента ни носи и още нещо приятно - зашеметяващия жълто-оранже-во-червено-кафяв спектакъл на листата по дърветата. Механиз-мът, по който листата на едно дърво променят цветовете си, е горе-долу ясен, но в процеса са намесени толкова много фак-тори, че резултатът му е раз-личен всяка година. Понякога в есенните листа преобладава жълтото, друг път червеното, а в най-красивите години те са шарени в цялата гама между ярко жълто и тъмно кафяво.

И това не е всичко. Есента има различни цветове на раз-личните места по света. В Ев-ропа, уви, тя е по-малко разно-образна, отколкото в Северна Америка. От западната страна на Атлантическия океан растат повече видове дървета и всяко сменя цвета на листата си по различен начин. В процеса на еволюция освен това те се прис-пособявали по специфичен на-чин към промените в климата и днес в дърветата на Северна Америка и Източна Азия преоб-ладава червеният цвят, докато в Европа - жълтият.

Хубавата новина тази година е, че времето през последните

месеци донесе тази перфектна комбинация от фактори - слън-це, влага и температури, която (засега) обещава есента тук да е пъстра и красива.

Какво се случва в листата през есентаАко сте внимавали в часове-те по биология, сигурно знае-те, че листата са зелени зара-ди хлорофила, който се съдър-жа в тях. Той участва в проце-са на фотосинтеза, като улавя част от слънчевата енергия и я използва, за да синтезира от вода и въглероден двуокис хра-ната на растенията - прости за-хари. Самият хлорофил също се разгражда в този процес, но през пролетта и лятото се въз-становява, така че листата ос-тават зелени.

През есента обаче се случ-ва нещо по-особено. Растения-та започват да изяждат пове-че хлорофил, отколкото произ-веждат, и той постепенно се из-черпва. Това позволява на дру-ги пигменти, които и иначе си съществуват в листата, да ста-нат видими. Иначе казано, лис-тата не толкова си сменят цве-та, а по-скоро показват скрити-те през пролетта и лятото ок-раски. Това става по няколко причини. В края на лятото ка-налите, по които минават хра-нителните сокове от и към лис-тото, постепенно се затварят. В основата на всяко листо се об-разува слой от ликови клетки, който допълнително забавя и в крайна сметка съвсем спи-ра потока на хранителни веще-ства. Така хлорофилът посте-пенно намалява и други пиг-менти стават видими - кароте-ноидите. Те причиняват жъл-то-кафявите цветове на листа-та и този процес протича вся-ка година.

Есента обаче е различна все-ки път. По-често тя избухва в жълтата гама, а понякога се разпростира и в много краси-вото червено-оранжево. То се образува от друг тип пигмен-ти - антоцианини. За разлика

от каротеноидите те се синте-зират в листата чак към края на лятото, като количеството им и съответно цветът на есен-ните дървета се влияят от мно-го външни фактори.

Синтезирането на антоцианините зависи от разграждането на захарите в растенията и коли-чеството на ярката слънчева светлина, докато фосфатите в листата намаляват през есен-та. Накратко, за да не заприли-чаме на учебник по ботаника, се случва следното: когато фос-фатите и другите хранителни вещества се оттеглят от листа-та, процесът на разграждане на захарите се променя така, че се произвеждат червено-кафявите пигменти. Тяхното количество зависи от два фактора - светли-на и температура. Колкото по-вече са слънчевите дни през ес-ента, толкова повече червено и кафяво ще има в листата. Иде-алната комбинация за красива есен включва още и съчетание от топли дни и свежо-студени нощи. За да бъдат листата въз-можно най-шарени, е най-добре и лятото преди това да е било сравнително влажно.

И така, за да спрем най-нак-рая с теорията - тази есен в Бъл-гария има всички шансове да бъде вълшебно красива. Ав-густ и септември не бяха много сухи, като в същото време има-ше достатъчно слънчеви дни. Следващите една-две седмици са най-важни за това коя гама ще преобладава, но засега прог-нозите са възможно най-благоприятни.

Така че, вместо да се вайкаме за отишлото си лято, може да се настроим за топла, дълга и красива есен. И е до-бре да си отвориш широко очи-те, защото, ако цитираме Албер Камю: „Есента е втората про-лет, когато всяко листо е цвят...“ � K

СПОРТ40 KАПИТАЛ 3 - 9 октомври 2009 г.

Месецът на синята мъгла

Собственикът на „Левски“ вече няма правилни решения за отбораГеорги ФИЛИПОВ

Какво се случва в „Левски“? Вече може би дори собстве-никът на клуба не знае. След серия от загуби и един нео-съществен мултимилионен трансфер на играчи в Русия (виж карето) Тодор Батков започна да губи почва под краката си.

Футболният му отбор не вър-ви, очакваните средства от продажби на играчи и участие в европейските турнири няма да дойдат и ситуацията започ-на да се обърква. Дори фенове-те вече не вярват, че клубът е под контрол. Само за един ме-сец „Левски“ изпадна в най-го-лямата си криза от управление-то на Томас Лафчис досега. Се-рията от погрешни ходове на сочения за собственик на отбо-ра Батков намалиха до мини-мум възможностите му да из-лезе сух от проблемите.

Пропилян жокерСъстоянието на шампионите не е нетипично за българска-та футболна практика, особено при големите отбори. Стабил-ността в тимове като „Левски“ и ЦСКА се крепи по два начина

- пари и успехи на терена. Дори когато победите не идват, отно-во парите са тези, които пома-гат да се стабилизира положе-нието. Дали с привличането на нови играчи, с лобиране пред инстанции, или пък с умение-то да се окаже натиск на когото трябва, но резултатите идват. Сега в „Левски“ не е така. От-борът записа най-лошата си се-рия от 57 години, като регистри-ра четири поредни загуби в рам-ките на един месец - три в пър-венството от „Локомотив“ (Сф), ЦСКА и „Черноморец“ и една в турнира Лига Европа от „Виля-реал“. Апогеят на слабите ре-зултати дойде при загубата с 0:4 от „Лацио“, която е най-голяма-та за сините в евротурнири. Въ-преки че имаха няколко поло-жения, играчите на Достанич отново показаха характерните си слабости от последните дву-бои - липса на човек, който да завърши атаките и елементар-ни грешки в защинта. В чисто футболен план нямаше да има сериозни неприятности, ако не беше изключителната неясно-та накъде ще върви отборът. Практиката в такива случаи сочи, че първият инструмент за решаване на проблемите със за-губите е смяната на треньора. Батков обаче използва този жо-кер по-рано през сезона. В две поредни години той предпочете да направи треньорските смени след първите несполучливи ре-зултати в евротурнирите. При смяната на Емил Велев със сър-бина Ратко Достанич дори не може да се говори за слаби ре-зултати, тъй като бяха изигра-ни само срещите с андорския „Сант Жулия“. Ветеранът сред

футболните експерти Иван Ву-цов недвусмислено коментира факта, че треньорските смени в „Левски“ се извършват изклю-чително непремерено във вре-мето. Миналата година негови-ят син Велислав беше заменен по същото време на годината - август, още в самото начало на сезона.

Желаният ефект от този „лек“ е стабилизиране на играта на отбора и евентуално подобря-ването й. Обикновено това дава

резултат, а заместващият тре-ньор винаги има оправданието, че „не съм водил подготовката и не съм правил селекцията“. При Емил Велев макар и без блестяща игра „Левски“ успя да завърши есенния полусезон на първо място, а впоследствие да спечели титлата. Тази годи-на ефектът е нулев - след прис-тигането на Достанич тимът от-падна от Шампионската лига от унгарския „Дебрецен“, след ко-ето започна да реди негативни резултати и в първенството.

Смисълът на смяната на Ве-

Халфът на „Лацио“ Мурат Мени вкарва третия гол за победата с 4:0 срещу „Левски“

лев трябваше да бъде подсилен с рокада и в мениджърското звено. Но дори присъствието на Георги Иванов-Гонзо като спор-тен директор не помогна да се промени отношението на фут-болистите към играта. Така два месеца след промените в щаба ситуацията е извън контрол, а Гонзо заговори за връщане на терена.

Футболистите играят без дух и смисъл в действията си. Ос-вен от класически съперници като ЦСКА и „Локомотив“ те позволяват да бъдат надиграни и от отбори като „Черноморец“, срещу който двубоите влизат в графата „задължителни дома-кински победи“. „Най-лесното е да се махна и да кажа, че неща-та просто не могат да се полу-чават. Има много работа, за да се оправи системата и да се на-прави един отбор, с който всеки фен да се гордее. И аз, и Гонзо се опитваме да направим това“, е обичайното извинение за Доста-нич в последните седмици. Той едва ли ще го направи по собст-вена воля, а Батков едва ли ще го уволни. Най-малкото защото ще трябва да признае грешката си със смяната на Велев. По-го-лемият проблем е, че няма кого да назначи. През тази седмица изпълнителният директор на „Левски“ Константин Бажде-ков заяви, че треньорска смяна не се предвижда.

Затворен кръгНе по-малък проблем е, че се-лекцията за пореден път се ока-за объркана. Тимът изглежда небалансиран, а след излизане-то на Гонзо трайно от игра се оказа, че няма кой да вкара гол.

Последните попълнения - Саша Симонович и Дениран Орте-га, са трайни резерви. Бивши-ят изпълнителен директор На-ско Сираков нееднократно зая-ви, че „никога не би направил тази селекция“, като визираше завърналите се футболисти от тима, който проби в Шам-пионската лига - Елин Топу-заков, Христо Йовов и Седрик Бардон. При тях личи опитът да се привлекат познати име-на на принципа „няма стари и млади, има можещи и немо-жещи“, без да се плащат голе-ми суми. Героите от зимата на 2006 г. попаднаха в същата по-средственост, както и вече на-личните футболисти.

„Левски“ призна и загуба на битката с ЦСКА за четиримата играчи на „Сливен“, които сега правят разликата между чер-вените и останалите в първен-ството. През лятото те са били предлагани в същия пакет и на „Герена“, но тогава „ръковод-ството на отбора не ги искало“ по думите на Батков. Според бившия спортен директор Да-ниел Боримиров причината е била липсата на пари.

И ако има нещо, което пра-ви истински разликата между двата тима, това е в политика-та. В ЦСКА обявиха, че ще съ-бират отбор предимно от бълга-ри без сериозни трансфери, до-като в „Левски“ не е ясно как-ви футболисти искат. Желание-то за включване на повече юно-ши на клуба до момента търпи провал.

А ла ЛафчисТочно преди 10 години пре-зидентът на „Левски“ Томас

12млн. евро лични средства твърди, че е похарчил Батков за клуба, като в момента само заплатите са 480 хиляди лева на месец.

РАЗХОД

sport.capital.bg

Мажоритарни-ят собстве-ник на „Лев-ски“ Тодор Ба-тков обя-

ви в четвъртък, че соб-ствениците на ЦСКА Дими-тър Борисов и Иво Иванов са виновни за „Казанската афера“.

Часове преди двата българ-ски отбора да излязат срещу римските грандове „Лацио“ и „Рома“, Батков заяви пред „Дарик“ радио, че босовете на червените са „поръчители на целия този театър, който ни сполетя“. Сред нереализира-ния трансфер на Живко Ми-ланов, Дарко Тасевски, Зе Со-ареш и Юсеф Рабех в „Рубин“, който се подготвяше в навече-рието на мача с ЦСКА, Батков реши да внесе повече яснота по случая.

Той представи версия как „това е работа на руската орга-низирана престъпност“: „По-ръчителите са едно лице от ар-менски произход и двама бъл-гари, единият от които дейст-ващ футболен съдия, един рус-нак от организираната прес-тъпност в Москва, както и два-ма от босовете от местната ма-фия - Гриша от Москва и Сергей от Санкт Петербург.“

Батков обвини „тия двама-та хубавци“ в тежки престъ-пления - според него посочени-те две лица от Москва и Санкт Петербург са участвали в схе-ма за манипулиране на край-ните резултати от спортно със-тезание. Едното престъпление според него е крупно залагане в няколко тотализатора, по всяка

вероятност някои от тях са не-легални, но не са на територия-та на България. От ЦСКА отго-вориха, че нямат силата да за-карат футболисти на който и да е отбор на проби в чужбина и че нямат нищо общо със слу-чая, обезкръвил „Левски“ в го-лямото дерби.

Във вторник градският про-курор на София Николай Коки-нов каза, че Батков вече е раз-питан по случая и е образувана проверка за пране на пари. Раз-следващите потърсили и съ-действието на международни-те полицейски служби, за да се стигне до мнимите посредници

между българския шампион и руския футболен шампион.

„За мен поне всичко е ясно. Извършителите са ясни и по-ръчителите са ясни. Подали сме жалба до главния проку-рор, като съм посочил кои са според мен извършителите. Не се притеснявам, да ме съ-дят за клевета. Поръчителите са Димитър Йосифов Борисов и Иво Иванов“, заяви в четвър-тък Батков.

Ходът на Батков изглежда като игра ва банк. Или пече-

ли и изхвърля ЦСКА и новите му собственици от играта, или губи и сам той напуска терена. Той вече веднъж спечели по-добна битка - миналата годи-на първи загатна, че червени-те ще останат без лиценз. „За-явявам го абсолютно ясно, без да се притеснявам, от 20 годи-ни съм адвокат. Призовавам службите да довършат започ-натото, българските органи да си свършат работата“, продъл-жи Батков.

Разкритията на Батков за-вариха президента на Българ-ския футболен съюз Борислав Михайлов и министъра на фи-зическото възпитание и спор-та Свилен Нейков на ул.“Иван Асен“ №26, където двамата имаха неофициална среща. Двамата споделиха, че ще ко-ментират казаното, след като Батков даде доказателства или прокуратура и следствие запо-чнат работа по случая.

„Дано казаното от Тодор Ба-тков не е вярно. Изненадан съм от цялата случка. ФИФА и УЕФА не се занимават с такива неща, а местните органи. Ако Батков ни сезира, ще вземем мерки по дисциплинарния пра-вилник. БФС не взима страната на никого. Надявам се това да не е истина и двата големи бъл-гарски отбора да решават про-блемите си на терена. Тодор Ба-тков трябва да докаже думи-те си с документи“, каза пред „Гонг“ Боби Михайлов.

Спортният министър Сви-лен Нейков пък коментира, че не иска да e арбитър след изказ-ването на собственика на „Лев-ски“. Изявление без доказател-ства не води до коментар.“

СПОРТ


Тодор Батков обвини ЦСКА за „Казанската афера“

СНИМКА: ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

СПЕЦИАЛНИЯТ БРОЙ COOLPLAY 2

COOLPLAY

КОЙ Е ИСТИНСКИЯТ МЪЖ? Разговор с популярни български мъже в областта на

културата и бизнеса

МИНИ КОЛИТЕСпасители в градската джунгла –

Toyota iQ, Ford KA, Fiat 500 и др.

МАРТИН СМИТИнтервю с дизайнера на Ford

КИНО КЛАСИКАИсториите на големите мъже, хванати на лента

от големите режисьори

ЛИЦЕТОСветльо Витков с ново амплоа

+МЪЖКИЯТ ГАРДЕРОБ

Есенни предложения в специална фотосесия

СЕЛЕКЦИЯАктуални аксесоари, аромати

и технологии за мъжа

© Shutterstock

ИЗЛИЗА НА 24 ОКТОМВРИ

РЕКЛАМИРАЙТЕ В LIGHTза контакти:

тел: 02/9376 444факс: 02/9376 236

e-mail: [email protected]лице за контакт: Славка Рачева

срок за заявки: 14.10.2009

На 24 октомври ЧЕТЕТЕ с

Специалното издание

ВЪЗОБНОВЯЕМА ВЪЗОБНОВЯЕМА ЕНЕРГИЯЕНЕРГИЯ

ТЕМА НА БРОЯ: България и възобновяемите енергии – как реално ще бъде постигната целта 16% от енергията да се осигурява от възобновяеми източници. Законодателство, природни дадености, реални действия.

a Кои са основните играчи на пазара на възобновяема енергия в България

a Запознаване с европейското законодателство и заложените в него цели за дела на възобновяемата енергия до 2020 г.

a Консулт – кой финансира,какви са европрограмите

a Видове енергии – вятърна, слънчева, водна, биомаса, геотермална, приливна

Заявете вашата реклама до 16 октомвриза контакти:Павел Димитровe-mail: [email protected]: 02/9736 389

„Мисля, че съм доказал, че грижите ми за клуба са най-добрите. Хората не ме интересуват.“ТОДОР БАТКОВ, мажоритарният собственик на „Левски“

данин, да не е свързан с ДПС (както Ирена Кръстева, която проявяваше интерес през про-летта), по възможност да е лев-скар и да плати около 20 мили-она евро, без сумата да е фикси-рана. По думите му досега той е похарчил 12 милиона евро лич-ни средства, като в момента само заплатите са 480 хиляди лева на месец. Зад изявления-та му от последните два месеца прозира готовност за продажба и вероятно засега единствени-ят проблем е исканата цена. Тя не би трябвало да е по-ниска от тази на ЦСКА, която също е в порядъка на 12 милиона евро, без да се смятат скритите за-дължения, които я увеличават до 18 милиона. „Не е тайна, че се задъхвам с издръжката на клуба, но ако смятам стойност-та на мнимите трансфери, цена-та на клуба е повече [от 20 ми-лиона]“, твърди самият Батков. На последното общо събрание клубът отчете най-голямата си загуба от последните 10 години - общо 2.3 милиона лева, което се дължи и на разлика в използ-ваните счетоводни стандарти. Само за миналата година при-ходите от Батков са 4 милиона лева, колкото са и приходите от трансфери.

Проблемите с управлението на клуба вече вдигнаха и фено-вете срещу ръководството. До-сега Батков успяваше да се из-мъкне сух от „народната лю-бов“, но вече е на мушката. Ко-гато се съберат всички факто-ри за проблемите накуп - лип-са на достатъчно средства за издръжката на клуба, на ясна стратегия за развитието му, на резултати на терена и наличие на високо ниво на недоверие сред запалянковците се стига дотам, докъдето стигна Алек-сандър Томов в ЦСКА. В мо-мента изглежда, че продажба-та на „Левски“ остава единстве-ният изход от мъглата.

Лафчис знаеше какво е да ня-маш средствата да издържаш качествен отбор от елита и се принуди постепенно да отстъ-пи дела си в клуба на Майкъл Чорни. Днес Батков е в подоб-на ситуация. Той постоянно тръби, че е готов да се раздели не само с миноритарен дял, но 89.1%, стига да се намери „се-риозен инвеститор“. Под това определение се крият следни-те обществено обявени изис-квания: да е български граж-

СПОРТ


Уроци по голфСпонсорските турнири повишават нивото на голфърите и разширяват бутиковата общностЕлеонора ТАРАНДОВА

Четири години трениров-ки, сериозен доход, бизнес, който гарантира свобод-но време, и много желание са били необходими на Емил Марков да стане български-ят голфиграч с най-нисък хендикап - 4. Хенди... какво?

Хендикап е личен коефициент за аматьори, изчислен според техните постижения, степен на голф умения, при който от да-ден кредит точки се приспада съответен брой удари от реал-но направените. Когато игра-та се подобрява, този коефици-ент пада.

Емил Марков стъпва за пръв път на голф игрище „Ер Со-фия“ в Ихтиман през 2004 г., две години по-късно вече записва участие в първия си турнир, а миналия уикенд добави 30-ата си титла във витрината от тур-нира „Виваком“. „Уроци не съм вземал, гледах турнири по те-

левизията, в интернет, четох книжки и вложих много упори-тост и постоянство в практика. Участвах на десетки турнири в страната“, обяснява успеха си бизнесменът.

Всяка година той плаща по 3800 лв. за членство в голф клуб, като е пресметнал, че така му излиза много по-евти-но, отколкото такса по 125 лв. за игра. А и участието в клуб-ните турнири му излиза само по 20 лв., докато външни игра-чи плащат по 90 лв.

Турнири за аматьориСпоред голфърите клубният живот се развива благодаре-ние на множеството спонсор-ски турнири, организирани от компании от банковия, авто-мобилния, телекомуникацион-ния, застрахователния и алко-холния сектор, които намериха своята таргет група на голф иг-рищата. Това даде възможност на самите играчи да се усъвър-шенстват, като свалят своите хендикапи, и да разширят бу-тиковата си общност.

Няма как да се изведе точна статистика на играещите този спорт в страната. В турнирите участват между 70 и 150 души с хендикап. Поне 20% от тях са чужденци на работа в Бъл-гария. Но тези, които не се дос-тигнали ниво да играят по тур-нири или нямат амбиции да се състезават официално, са с пъти повече. Почти всяка сед-мица има турнири на някое от

четирите игрища в страната. Понякога се случва да се про-веждат два турнира на две раз-лични места. В момента турни-ри може да се играят на игри-щата „Св. София“ в Равно поле, „Лайтхауз“ и „Блек сий рама“ край Балчик и „Пирин голф клуб“ в Разлог. Голф игрище-то „Ер София“ не е в календа-ра, тъй като отказа членство в Българската голф асоциация с президент Красимир Гергов.

Голф сезон 2009 беше открит с двудневния турнир „Пиреос феърплей“ на игрище „Света София“, спонсориран от банка „Пиреос“. Миналата седмица

„Виваком“ ознаменува обеди-няването на услугите и екипи-те на БТК и „Вивател“ и също нае Равно поле. По същото вре-ме винарска изба „Катаржина естейт“ избра да проведе пър-вия си голф турнир - „Катаржи-на естейт Гранд Ам“ на „Пирин голф клуб“. Този уикенд игри-щето в Разлог отново е дома-кин на четвъртото национално голф първенство, организирано от Българската голф асоциация заедно с официалния спонсор - телекомуникационната компа-ния „М-тел“.

Формално броят на провеж-даните турнири непрекъсна-

то расте, и то най-вече през по-следните две години. Това ста-ва естествено за сметка на са-мите клубове, които трябва да оправдават своето съществува-не и да намират поле за изява на своите членове, от които съ-бират членски внос и такси за турнири.

„Спонсорските турнири са най-хубавите за нас, защото са организирани много професио-нално, участват много чужден-ци с добри умения, наградният фонд е добър и животът на 19 дупка кипи“, разказва Емил Марков.

Въпреки че размерът на на-градите е лимитиран от пра-вилника за аматьорския ста-тут, турнирите са се превърна-ли в нещо средно между промо-ционални събития и спортни състезания. Затова се предла-гат всякакви екстри като в бин-го зала. На турнира „Мерцедес Бенц оупън“ например беше обявен за награда нов Mercedes-Benz E-Class за играч, който ус-пее да вкара с един удар осма дупка. Подобна награда - чис-то нов BMW кабриолет, имаше и по време на първия междуна-роден голф турнир за професио-налисти и аматьори през юли. В него участваха голфъри от Ав-стрия, Англия, Германия, Гър-ция, Ирландия, Румъния, Сло-вения, Хърватия, Шотландия, като най-добре представилият се професионалист Нийл Чий-там си тръгна с 2450 евро, а три-мата аматьори, спечелили пър-во място, получиха самолетни билети до всяка дестинация в Европа и по 300 евро.

Преплитане на интересиДобрите мениджъри по света отдавна са открили, че голфът продава, и знаят как с един пер-фектно организиран турнир мо-гат да установят по-близки от-ношения със своите клиенти. Проучили са, че играта е раз-пространена сред пет процента от богатите хора в страната.

Турнирите, спонсорирани от компании, са част от отдавна установени международни ве-риги - „Волво мастърс“, „Мер-цедес“, „Стела Артоа“, „Лек-сус“, „Чивас регал“ - и се фи-нансират от рекламните бю-джети на съответните компа-нии майки. Инвестицията за един турнир в България е от 15 000 до 25 000 лв.

Тези компании навлизат в голфа чрез събитията, които ор-ганизират, и така допълнител-но получават по-широко медий-но присъствие на телевизион-ния и медийния пазар под фор-мата на репортаж в спортната емисия и статии в подходящи-те списания. Клубните члено-ве, вярвайки, че са станали иг-рачи, също искрено се надяват да ги покажат по телевизията в 20.30 ч. „Голфърите са добри посланици на марката“, смя-та изпълнителният директор на „Белведере“ и „Катаржина“ Николай Далаков. Самият той участва в турнири и има амби-ция да направи „Катаржина ес-тейт Гранд Ам“ традиционен.

Самите клубове също са мно-

го активни в борбата за спон-сорски турнири, защото това осигурява заетост на техни-те игрища. Представете си, че тази седмица има турнир на иг-рищата край Балчик. Трябва да се отиде още в петък, защо-то състезанията са в събота и неделя. Това означава поне две нощувки и пет хранения плюс таксата за участие и сметката отива към 1000 лв. Ако участни-ците са 70, както е обикновено, това прави 70 000 лв. печалба за собствениците на игрищата, ко-ито са и собственици на хотела, ресторанта, клуба и т.н.

„Клиентите на компаниите са и наша таргет група и така нещата се затварят, т.е. отварят се за по-широк кръг хора. Този сезон беше първият на „Пирин голф клуб“. Преди осем месе-ца тук нямаше никого, а сега сме се заели да правим „Про-ам“ турнир с 50 000 евро награ-ден фонд“, каза Николай Ста-нев, мениджър на игрището в Разлог, където това лято прие 18 турнира.

Грешки на растежаКакто стана ясно, за да качи ни-вото, голфърът трябва да на-прави сериозна инвестиция в развитието си. Парадоксалното обаче е, че в България членски-те карти, таксите за игра и уро-ците стават все по-скъпи. В цял свят цените падат, а тук растат. Защо? „Защото идеята не е да се масовизира голфът като игра, а да се продават къщи. Никой от собствениците на терени няма интерес от масовизирането на голфа, а от увеличаването на продажбите на къщи. Нищо друго“, коментират голфъри.

Освен това растат цените и на уроците. Емил Марков на-пример се е отказал да взема уроци: „Таксите са много скъ-пи, по 90 лв. на час, и се водят само от чужденци. Ако не зна-еш английски, трябва и прево-дач. Мисля, че и българи вече може да я вършат тази работа доста добре.“

За високите такси на голф ин-структорите има и друга при-чина - някои от собственици-те не им плащат заплати, а ги оставят само на приходите от уроци. Проблемът е и това, че няма квалифицирани препода-ватели българи. „Станахме за смях, смята бившият неврохи-рург д-р Димитров. Тази година се съгласих да водя програма-та по голф на НСА, защото чуж-денец без висше образование не може да преподава в българско висше спортно училище. Да ос-тавим настрана, че т.нар. голф професионалисти, които чрез лицето Сет Ундърууд държат пазара в България, нямат ни-каква професионална квалифи-кация или специализирано об-разование. Представете си - не се яви нито един кандидат.“

Излиза, че щом липсва инте-рес от страна на български ин-структори, няма да има конку-ренция. Така цените на уроци-те по голф ще запазят високи стойности, а броят на голфъри-те в България няма да нарасне скоро. � K

Голфърите са добри посланици на марката, смятат компаниите със спонсорски турнири СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА


на capital.bg

Строители на капитализма

Първият български еврокомисар Мегле-на Кунева, която от-говаря за защитата на потребителите,

е известна с постоянството си. Въпреки че й остават броени дни на поста, тя не си губи вре-мето. Кунева заплаши техноло-гичния гигант Apple, че ще на-реди пазарният хит iPhone да бъде изтеглен от всички евро-пейски държави, ако местните контролни органи преценят, че телефонът е опасен. Причина-та - няколкото случая на само-запалили се апарати.

„Не се нуждая от разрешени-ето на Apple, за да спра даден продукт да излезе на пазара“, обяви Кунева в Брюксел и доба-ви: „Ако дадени стоки са опас-ни, ще наредим тяхното изтег-ляне.“ Не е ясно защо българ-ският еврокомисар се е прице-лила точно в ябълковата компа-ния, след като самозапалването на технологични устройства да-тира от години. Причината за подобни инциденти обикновено са не самите устройства, а ли-тиевойонните им батерии. Ли-тият има лошото свойство да се възпламенява при висока тем-пература или силен удар. Пре-ди време Sony дори изтегли от пазара цяла партида от своите лаптопи Vaio.

Но какво тук значи някакъв си литий, Кунева обича да се занимава с Apple. Още през 2007 г. тя направи изказване, в което обвини компанията, че обвърз-ва mp3 плеъра си iPod с програ-мата iTunes. През 2008 г. пък каза, че пиратското отключва-не на iPhone (който по принцип се продава с обвързващ договор към даден оператор) е окей.

И в крайна сметка защо не. Да обвиняваш например Microsoft някак си не е секси, пък и никой няма да ти обърне внимание. Друго си е да се из-правиш срещу медийния люби-мец Стив Джобс, чието име ав-томатично може да те изстре-ля на първа страница на англо-езичната преса. � K

Така се раждат легендитеМеглена Кунева се изправи срещу Стив Джобс, отново

ДИАЛЕКТИКА

ВИЦ НА СЕДМИЦАТА

Съобщение на пресцентъра на МВР:

На полувремето на срещата между отборите на „Левски“ и ЦСКА е възникнал физически сблъсък между привърженици на сините

и червените. Полицията е арестувала част от побойниците, които са били въдворени в ареста на Първо РПУ. По-буйните са респектирани и заставени да догледат мача докрай.

imena.capital.bg

� Премиерът БОЙКО БОРИ-СОВ показа, че може да побеж-дава не само на избори, но и на футболния терен. Тимът на ми-нистър-председателя победи с 10:3 отбора на Ханс-Холгер Ал-брехт, президент и изпълните-лен директор на шведската ме-дийна група MTG, част от коя-то е „Нова телевизия“. Среща-та, която се игра на Национал-ния стадион „Васил Левски“, бе благотворителна - в помощ на хората с бъбречна недос-татъчност в България. На те-рена съотборници на Борисов бяха футболните легенди Йор-дан Лечков, Любослав Пенев, Даниел Боримиров и Красимир Балъков. Премиерът се разпи-са с два гола.

� Българският филм „Пустин-ният бегач“ беше селектиран за участие в конкурсната про-грама за късометражно кино на международния кинофести-вал във Варшава. Лентата е ре-жисьорски дебют на ГРИГОР ЛЕФТЕРОВ, който е и сцена-рист на филма. 29-минутната продукция е снимана основно в Русе. Главните роли във фил-ма са поверени на Владимир Пенев, Радина Кърджилова и Емануела Шкодрева.

� Писателят ГЕОРГИ ТЕНЕВ представи по нетрадиционен начин новия си сборник с раз-кази „Свещена светлина“. Из-данието е на издателство „Ал-тера“, а мястото на пърформан-са бе театър „Сфумато“. За му-зикалния фон на спектакъла

отговорен бе Калин Николов. Анджела Родел и Самуел Фин-ци представиха съответно ан-глийската и немската версия на разказите. Основната част от представлението беше въз-ложена на актьорите Захари Бахаров, Христо Мутафчиев и Христо Петков. Георги Тенев е носител на наградата ВИК „Ро-ман на годината“ за 2007 г.

� Българката ИРИНА БОКО-ВА влезе в класацията на елит-ното френско списание Elle, ко-ето предлага на читателите си да изберат най-атрактивната дама. Бокова, която стана пър-вата жена - генерален директор на ЮНЕСКО, се подреди до из-вестни имена като канцлера Ангела Меркел, която спече-ли втори мандат на изборите в Германия, актрисата Дрю Ба-римор, американската първа дама Мишел Обама, покойната принцеса Даяна и др. Издание-то подчертава успеха на Боко-ва на изборите за важния пост в ЮНЕСКО, българския й про-изход и това, че се бори за стра-ната си въпреки честите кри-тики, които се отправят към България.

� БУДИМИР КУЙОВИЧ, кой-то излежава присъда от 16 годи-ни в Софийския централен за-твор заради обвинения в орга-низиране и ръководене на прес-тъпна група за трафик на нар-котици, съди журналистка от в. „Новинар“. Предявеният граж-дански иск е към Фани Чоджу-мова и е за сумата от 10 хиляди лева. Обвиненията, които Ку-йович отправя, са по повод пуб-ликацията „Йоца Амстердам и Куйо – късата памет на полити-ците“, в която, според написа-ното в тъжбата Чоджумова му е „приписала тежки престъпле-ния“ и му е причинила „сериоз-ни вреди, изразяващи се в без-покойство, отчаяност, раздраз-нение, непрекъснат страх“.


ИМЕНА

Председателят на Конституционния съд Румен Янков зае достойна позиция по делото за собствеността на античните предмети, но остана малцинство.

ИЛЮСТРАЦИЯ: ИВАН КУТУЗОВ

КОМПАНИИ 47 / Стоки и продажби 54 / ИМОТИ 56 / ПРЕДПРИЕМАЧ 58 / ФИНАНСИ 62 / МОЯТ КАПИТАЛ 65

брой #39, година XVII www.capital.bg

K2


Две вериги с една цел - това е най-краткото обобщение на конкуренцията между сръб-ската Delta Maxi и словенската Mercator. А целта е всяка от тях да е първа на Балкани-те. Най-голямата словенска и най-голямата сръбска верига за храни мерят мускули вече доста години на балкански терен. И двете

И двете търговски

вериги искат да са номер едно в Югоизточна

Европа

влагат огромни усилия да разширяват бизне-са си дори в кризата. За първи път обаче дву-боят им изглежда толкова интересен. Delta Maxi и Mercator се срещат лице в лице в Бъл-гария. До дни Mercator ще отвори първия си хипермаркет в страната, а Delta Maxi преди две години купи българската „Пикадили“. � КОМПАНИИ 48

БИЗНЕС

А кога най-сетне ще свърши кризата?“ Въпросът е за ми-лиарди и от ме-сеци си го зада-

ват милиарди хора. Отговорът, разбира се, е неизвестен. И все пак през последните дни дойдо-ха положителни анонси: първо организацията на най-развити-те икономики Г-20 обяви победа над световната криза. Малко по-късно и Международният валу-тен фонд потвърди, че основите на икономическото възстановя-ване са поставени.

Но... не избързвайте с радост-та! Новините са за икономика по света, а в България кризата дойде по-късно и логично ще си тръгне пак със закъснение. Но и тук има, макар и леки положи-телни сигнали. Банките започ-ват, макар и с много бавни тем-пове, да дават кредити и да сва-лят лихвите. При огромен инте-рес финансовото министерство пък продаде в два поредни дни голяма емисия държавни обли-гации, като една от причините е пониженият риск в страната и наличието на свободни сред-ства в инвеститорите (стр. 63).

В корпоративния сектор също започна да се усеща леко раз-движване: европейски концер-ни в сферата на бързооборот-ните стоки обявиха начало на продажбите си в страната, две компании за бутилиране на ми-нерална вода - „Девин“ и „Гор-на баня“, скоро може да имат нови чуждестранни собствени-ци (стр. 47). Дори и в един от най-засегнатите сектори - стро-ителството, има пример за леко раздвижване. Израелската ком-пания BSR Europe започва стро-ителство на голям офис проект, каквото събитие не се е случва-ло от месеци (стр. 56).

Натрупването на тези съби-тия може и да е случайно. И със сигурност не показва края на кризата. По-сигурен знак ще е глобалното оживление. В комбинация с добро вътрешно управление на държавата изхо-дът може да се окаже не толко-ва бавен и мъчителен.

Иде ли

КОМЕНТАР

КОМПАНИИ Сръбската Delta Maxi и словенската Mercator започват пряко съревнование в България

Готови... На касата... Старт!

56

Офис бъдещето на завод „Електроника“

47 И водата „Горна баня“ се продава

ИЛЮСТРАЦИЯ: SHUTTERSTOCK/КАПИТАЛ

Зорница МАРКОВА

65 Абонатът в момента банкира

М.О.Л.

Марио Захариев, основа-тел и управител на „Феър-плей пропъртис“, фина-лизира сделката за про-дажба на право на стро-еж върху част от своя най-нов проект „Търгов-ски парк Тракия“ в Плов-див, където ще бъде из-граден супермаркет от веригата Lidl.

СДЕЛКА Unilever предло-жи на Sara Lee 1.275 млрд. евро за бизнеса й с про-дукти за лична хигие-на. Сделката ще добави към марките на Unilever (Dove, Axe, Rexona) душ-геловете Sanex и сапуни-те Radox на Sara Lee. Тя ще укрепи позициите на Unilever на важните за нея пазари като Холан-дия, Германия, Франция, Испания и Дания. Очак-ва се Sara Lee да използва част от постъпленията за изкупуване на акции за 1 млрд. долара. Сделка-та очаква одобрението на антитръстовите власти в САЩ и Европа.

Unilever купува сапуните на Sara Lee

РЪСТ Разходите за обез-ценка на банковата систе-ма се увеличават с 24.9% за един месец и към края на август достигат 627.5 млн. лв., показва статис-тиката на БНБ. Причина-та е ръстът на проблем-ните кредити. За първи-те осем месеца на година-та секторът е реализирал печалба от 577.2 млн. лв., като на годишна база е от-четен спад от 41.9%. Акти-вите на банките към съ-щия период възлизат на 69.1 млрд. лв. В сравнение с края на юли те намаля-ват с 0.4% заради настъ-пили падежи на получен ресурс от банките майки.

Банковите разходи за обезценка нарастват

РЕШЕНИЕ Комисията за защита на конкуренция-та (КЗК) разреши на фар-мацевтичната компания Merck Holding да придо-бие софийската „Аква-хим“. Тя търгува на едро с химически и фармацев-тични продукти. Ще бъде придобита само онази част от бизнеса на фир-мата, която се отнася до търговията с продукти на Merck. Анализът на КЗК е показал, че сделка-та ще окаже въздействие върху продажбите на ле-карствени продукти, кои-то се произвеждат в рам-ките на групата Merck из-вън страната.

КЗК разреши на „Мерк“ да купи „Аквахим“

� „Трейс груп холд“ спечели търга за изграждане на етап 2 от водния цикъл на София. Реконструкцията и разширяването на водния цикъл на София е на обща стойност 58.5 млн. евро, като поръчката за етап 2 е с минимална стойност от 9 млн. евро.

� „Софарма“ иска да продаде дяловите си участия в „Минералкомерс“ и „Софарм инвестмънтс лимитид“, се казва в съобщение на дружеството, публикувано чрез БФБ - София.

� Комисията за финансов надзор потвърди проспекта за увеличение на капитала на „Арко тауърс“ АДСИЦ. Емисията е в размер на 32 500 броя обикновени акции с номинална стойност 1 лев всяка и емисионна стойност 108.15 лв. При записване на всички предложени акции привлечената сума би достигнала 3.5 млн. лв.

� Гръцката Alpha Grissin SA ще изгражда вятърен парк край Карнобат, като се очаква общата инвестиция в проекта да достигне 155 млн. евро.

� Американската Sisco ще придобие норвежката софтуерна компания Tandberg, като цената на сделката е 3 млрд. долара с офертата за плащане в брой.

Сделки и проекти

Цифром

661лв. стойност на 1000 лв., инвестирани в БГ40 преди една година

Източник: БФБ

С Л О В О М„Във всички пазари, на които присъстваме, се усеща един и същ ефект от кризата - свиване на разходите в целия сектор „Информационни и комуникационни технологии“. Тази тенденция се наблюдава както у нас, така и в Сърбия, Македония, Румъния и Украйна, където развиваме дейността си.“Любомир Минчев, изпълнителен директор на „Телелинк холдинг“

„В момента, в който финансовите пазари се възстановят, веро-ятно сделките с офис активи в Централна Европа, особено Прага и Варшава, ще зачестят. Пазарът на търговски площи може да последва същото развитие, но поради ограничения брой налични качест-вени проекти броят на сделките в този сегмент ще бъде също ограничен.“Йос Тромп, директор за Централна и Източна Европа в CB Richard Ellis

„Не виждам нещо конкретно, което да е притеснително за ситуацията през следващите месеци. Освен това прави-телството обяви мерки за справяне с кризата. Част от тях са социални, друга част наистина ще стимулират икономи-ческата активност. Едва ли обаче ще бъдат достатъчни. Зимата винаги е тежка, разходите са много повече.“Петър Славов, изп. директор на Прокредит банк

„С подобряване на икономиче-ската ситуация в световен и национален мащаб може да се очаква плавно увеличаване на обема отпускани заеми. Прогно-зите ми за 2010 г. са тя да бъде на ипотечния кредит, като в същото време акцентът върху депозитите се запази.“Мария Илиева, главен изпълнителен директор на „МКБ Юнионбанк“

„Възможно е известно нама-ление на лихвите в лизинговия сектор, но това, което първо трябва да се случи, е намаление на лихвите по депозитите, тъй като финансовата система действа като скачени съдове.“Теодор Маринов, изпълнителен директор на „Интерлийз“ и съпредседател на Българската асоциация за лизинг

� Първите магазини на германската верига Plus на българския пазар вече работят. Официалното им представяне обаче е оставено за понеделник. По-нетърпеливите, които от любопитство искат да видят как изглеждат магазините на Plus, могат да отидат до Перник.

Там от няколко дни се тества как клиентите възприемат концепция-та на веригата. Тя е профилирана в евтиния сегмент и е една от трите дискаунт компании, които се чакат да заработят скоро в България. Този тип магазини залагат изцяло на ниските цени. СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Веригата Plus вече работи

K2 СЕДМИЦАTA46 KАПИТАЛ 3 - 9 октомври 2009 г.

Източник: Datastream

$/барел1 барел=158.9 л

ПЕТРОЛ

1.X.08 1.IV.09 1.X.09

105

90

75

60

45

30

Източник: Reuters Investor

ИНДЕКСИ

110

100

90

80

70

60

5024.IX.08 24.III.08 24.IX.09

SP 500, Ню ЙоркFTSE 100, ЛондонNikkei, Токио

1 X 2008 = 100

Източник: Reuters Investor

ДОЛАР/ЛЕВ

1.41

1.39

1.37

1.35

1.33

1.311.VII.09 16.VIII.09 1.XI.09

39.5518.II.09

95.331.X.08

1.407410.VII.08

1.322724 .IX.09

КОМПАНИИ47KАПИТАЛ 3 - 9 октомври 2009 г.

kompanii.capital.bg

Жадни за вода

Арменска фирма преговаря да купи „Горна баня“Зорница МАРКОВА

Вери тахник, като х-то е гърлено и е между х и р.

Така би звучал буквални-ят превод на „Горна баня“ на арменски. През по-следните седмици „вери тахник“ сигурно се чува често.

Арменски инвеститори имат интерес към втора-та по големина фирма за вода в България, „Бути-лираща компания - Горна баня“, и водят преговори да я придобият (това е по-голямата от двете софий-ски фирми, които прода-ват вода с една и съща марка). Информацията по-твърди за „Капитал“ еди-ният от тримата собстве-ници на дружеството, Ев-гени Горанов, но допълни, че сделка още няма.

„Текат преговори, но още нищо не се е случи-ло“, каза за „Капитал“ Горанов. Ако се стигне до сделка, това най-веро-ятно ще е след средата на октомври, уточни той.

За водене на разговори потвърди и друг източ-ник - българинът от ар-менски произход Завен Астадуров. Той участва в преговорите като пред-ставител на бъдещите купувачи. И двете стра-ни обаче отказват да съ-общят детайли.

Кой иска „Горна баня“Източник на „Капитал“ съобщи, че най-вероятно интерес към втората ком-пания за вода на българ-ския пазар има арменска-та „Мулти груп“. Астаду-ров и Горанов не назоваха името на инвеститора.

Съвпадението на името „Мулти груп“ с едноимен-ната българската компа-ния е случайно, но по дей-ност и история двете си приличат. Арменската „Мулти“ е собственост на един от най-влиятел-ните политици и бизнес-мени в страната - бившия състезател по бокс, бор-ба и канадска борба Га-

гик Царукян, според ин-формация в местните ме-дии. В неговата империя влизат десетки предпри-ятия в най-разнообразни сектори - от строителство-то, телекомуникациите и транспорта до хранител-ната индустрия. До мо-мента Царукян няма ин-вестиции в България.

По думите на Евгени Горанов кандидат-купу-вачът на „Горна баня“ сам е потърсил контакт със собствениците на дру-жеството. Той не е прего-варял с други фирми на пазара. Намерението му било да придобие 100% от компанията.

Мотивите за продаж-бата на „Горна баня“ Го-ранов обясни с „рано или късно всичко се прода-ва“. За да се случи това обаче, трябва да има съ-гласие между всички-те собственици. В мо-мента те са трима - Гора-нов, Павлин Иванов и Ру-мен Цвет ков. Последни-ят е от средите на спор-тистите и по-конкретно - от каратето. Горанов пък е участвал в ръковоство-то на „Мултигруп Бълга-рия“ до 1997 г.

Въпрос на ценаДали и кога ще има сдел-ка с „Горна баня“ зависи от това колко бързо ку-пувачът и продавачът ще се споразумеят за це-ната. Продавачът е фик-сирал сума, от която не е склонен много да отстъп-ва. Естествено купувачът се опитва да я намали.

Преговаря се около цена, която е близо два пъти по-голяма от об-щите приходи на „Горна баня“ за миналата годи-на, съобщи източник на „Капитал“. Финансовият отчет на дружеството по-казва, че през 2008 г. об-щите приходи са над 36 млн. лв. (виж таблицата). В същото време компани-ята има немалки задъл-жения - краткосрочните са 14.9 млн. лв., а дълго-срочните - 9.6 млн. лв.

За сравнение - лиде-

2008 2007 2006 2005Приходи 36 412 25 615 15 917 16 511Печалба 456 402 595 523Източник: Търговски регистър

(в хил.лв)

„ГОРНА БАНЯ“ В ЧИСЛА

До средата на октомври ще е ясно дали компанията ще има нов собственик СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

рът на пазара „Девин“, за който съвсем наскоро беше сключен договор за продажба с фонда за дя-лово инвестиране Advent International, беше оцене-на за 40 млн. евро, като в тази оценка не влизат за-дълженията на компани-ята от близо 13 млн. евро. Общите приходи на „Де-вин“ от консолидирания отчет за миналата година са 68.5 млн. лв.

Въпреки че е втората на пазара, „Горна баня“ има ограничение за рас-теж на бизнеса. Компани-ята има концесия за три от минералните извори в софийския квартал от 1998 г. за 25 години. Деби-тът им обаче е ограничен и в момента се използ-ва почти изцяло. Дори и компанията да има въз-можност за нови инвес-тиции и да иска да увели-чи производството и дела

си, на практика няма го-леми възможности да го направи. Един от начи-ните за преодоляване на това ограничение е, като се пуснат продукти със същата марка, но такива, които не зависят от деби-та на извора. Най-вероят-но това е причината неот-давна „Горна баня“ да за-почне да бутилира и тра-пезна вода с едноименна-та марка.

Капка по капкаАко се стигне до сделка, това ще е втората на па-зара на вода в рамките на един месец. Което си е ис-тински рекорд в момент на криза, когато всяка продажба е сензация. Но-вината може да подейст-ва освежаващо и да излъ-чи положителен сигнал и към инвеститорите. С вода можеше ли да се каз-ва „наздраве“? � K

КОМПАНИИ


Готови... На касата... Старт!Сръбската Delta Maxi и словенската Mercator започват пряко съревнование в БългарияЗорница МАРКОВА

Две вериги с една цел - това е най-краткото обобщение на конку-ренцията между сръб-ската Delta Maxi и сло-венската Mercator.

И двете заявяват открито амбицията да са номер 1 на Балканите.

„Визията ни е да сме най-голямата компания за бързооборотни стоки в Югоизточна Европа“, пише в годишния отчет на Mercator за 2008 г., ко-гато компанията постиг-на оборот от 2.7 млрд. евро. И това изречение се повтаря като мантра при повечето изказвания на представители на група-

та, когато говорят за пла-новете за експанзия.

„Целта ни е да станем най-голямата търговска верига в страните в Юго-източна Европа“ - това е цитат от преди точно две години. Каза го из-пълнителният директор на сръбската Delta Maxi, част от мегаструктурата Delta Holding на милиар-дера Мирослав Мишко-вич в момента, в който сърбите обявиха офици-ално, че купуват българ-ската хранителна верига „Пикадили“.

Приликите между зая-вените амбиции не спи-рат дотук. Най-голямата словенска и най-голямата сръбска верига за храни мерят мускули вече доста години на балкански те-рен. И двете яростно след-ват стратегията да са ли-дер в региона, влагат ог-ромни усилия да разши-ряват влиянието си и биз-неса си и не жалят сред-ства дори по време на криза.

За пръв път обаче дву-боят на двете компании изглежда толкова интере-сен. Delta Maxi и Mercator се срещат в директен сблъсък, лице в лице в България. Всеки от тях се стреми да завземе голяма територия и се готвят да се състезават по писта, в

която, както вече изглеж-да, ще тичат сами.

България във фокусаСловенската Mercator е най-голяма в своята стра-на и една от най-големите търговски компании в ре-гиона. След дни тя ще от-вори първия си хипермар-кет в Стара Загора, след като повече от две години се готвеше за премиерата си тук. След това ще пос-

ледват обекти в София, Пловдив, Бургас, Вар на, Русе, като целта е до края на 2010 г. в България да има поне седем магазина с тази марка.

В София засега се знае, че ще има Mercator в „Мега мол“ в Люлин, кой-то в момента се строи, и на бул. „Владимир Ва-зов“, където наскоро свой обект отвори веригата за строителни материали и стоки за дома - Baumax. По думите на мениджъ-ра на словенската ком-пания за България Йор-дан Терзийски търсят се и други подходящи места за магазини.

Първата част от инвази-ята на словенците в Бъл-гария ще струва 40 млн. евро, съобщи Жига Де-беляк, който е изпълни-телен директор и предсе-дател на борда на дирек-торите на групата в Сло-вения. Дори в период на криза може да си позво-лим да инвестираме, за-щото работим в ликви-

ден бизнес, който непре-къснато генерира прихо-ди, макар и с по-малки пе-чалби, допълни той.

Mercator вече има биз-нес в Сърбия, Хърватия, Черна гора, Босна и Хер-цеговина. България е част от втората вълна на раз-ширение, с което се цели регионално лидерство. В момента Mercator се готви да влезе още в Албания, Македония и Косово.

Стари познайнициВ България Mercator сре-ща своя най-пряк конку-рент - сръбската Delta Maxi, която преди две го-дини купи 85% от бъл-гарската „Пикадили“. Въп реки че по финансо-ви резултати търговия-та с бързооборотни сто-ки на Mercator e по-голя-ма от тази на Delta Maxi, двете вериги са достойни съперници. Също така и двете имат интересна ис-тория. Delta Maxi е соб-ственост на човек, нари-чан в Сърбия Императо-

ра. Той има нескрити ам-биции да разраства биз-неса си не само в Сърбия (където Delta Maxi е абсо-лютен лидер), но и в чуж-бина. Мишкович е сред най-богатите бизнесме-ни в Сърбия, а интереси-те му се простират от тър-говията, строителството, имотите, хранителния сектор до банките.

С Delta Maxi, която обе-динява търговските ма-газини, Мишкович успя да навлезе в Босна, Чер-на гора и Албания, а сега започва бизнес и в Маке-дония. От години се опит-ва да купи някой местен търговец и в Словения, включително и Mercator. Неведнъж сръбският биз-несмен е подавал оферта да придобие акции от кон-курента си, но без успех. Причината е силно про-текционистка политика в полза на местните ком-пании, водена от словен-ската държава. Още по-вече че Mercator e един от символите на словен-

Тук ще е един от магазините на Mercator в София. „Мега мол“ се строи в началото на „Люлин“ СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Двете вериги искат да са номер едно в Югоизточна Европа.

КОМПАНИИ


ския бизнес и е компания със съществен принос за икономиката на бившата югославска република. В последната класация на Deloitte за най-големи-те дружества в региона Mercator е на 46-то място. Delta Maxi пък е на 101-во място от общо 500 класи-рани дружества.

Bugarska u fokusu Още преди три години милиардерът Мишкович видя потенциал в търго-вията с бързооборотни стоки в България и след продължителни прего-вори през есента на 2007 г. влезе в „Пикадили“. Съвсем наскоро Delta Maxi придоби и остана-лите 15% от веригата, ко-ито в началото на сдел-ката бяха на български-те собственици. При по-купката веригата имаше 11 магазина, а сега - вече 20. Сделката беше важна за сръбския холдинг и за-ради това, че България вече беше член на Евро-пейския съюз.

Тихото състезание меж-ду Delta Maxi и Mercator в България всъщност за-почна още преди две годи-ни, когато словенците за-почнаха да търсят подхо-дящи места за първите си хипермаркети, а „Пикади-ли“ - за своето разраства-не (оттук нататък са пла-нирани още поне 20 мага-зина). Въпреки големия брой нови проекти за мо-лове, които буквално за-ливаха пазара до минала-та година, истински доб-рите и атрактивни лока-ции не бяха много. Така в един и същ момент пред-ставители на двете компа-нии преговаряха за едни и същи места, коментираха източници от пазара.

Mercator успя да влезе в някои молове, към кои-то и конкурентът му има-ше интерес, защото се съ-гласи да плаща значител-но по-висок наем, съобщи представител на консул-тантска агенция, запоз-нат с процеса на догова-ряне. От „Пикадили“ пък не са били склонни да влизат в даден обект „на всяка цена“. Така напри-мер „Пикадили“ е има-ла предварителен дого-вор за „Мега мол“, но впоследствие там е вля-зла „Меркатор“. Подоб-но надцакване с наеми-те се получи и в бъдещи-те молове на инвеститора GTC в Стара Загора и Бур-гас, съобщиха запознати с преговорите.

М е н и д ж ъ р ъ т н а Mercator за България Йордан Терзийски ко-ментира, че компанията е действала и сега след-ва предварителните си планове за експанзия и е въпрос на сметка и ин-

дивидуална преценка до-колко даден разход има основание.

Потрошачите* са ни скъпиИстинската конкуренция обаче ще се усеща тепър-ва. Причината е, че двете вериги имат много сходна концепция. „Пикадили“ се утвърди в средновисо-кия ценови сегмент, зала-га на голям асортимент и качествено обслужване. Стратегията съвпада с тази на компанията май-ка в Сърбия. По-новите и големи магазини на Delta Maxi там се отличават с топли цветове на интери-ора, богато разнообразие и симетрично подредени стоки, светлина, усмих-нат персонал. Собстве-ниците на „Пикадили“ се стремят да въвеждат това усещане и в магазините в България.

Същевременно такива обещават да бъдат и хи-пермаркетите на Mercator в България. „Ще предла-гаме качество на най-доб-рата цена“, казват от ве-ригата, докато обясняват своята концепция. Асор-тиментът им ще включ-ва стоки от всички цено-ви сегменти, включител-но среден и висок. Ако запазят визията на обек-тите си в Словения, тук те също трябва да са с доволно голямо разно-образие и привлекателна подредба на рафтовете и витрините. Очаква се да има допълнителни удоб-ства като каси за самооб-служване и информаци-онни пултове за някои от продуктите.

ВредностиКонкурентната среда ста-ва още по-интересна на фона на кризата, която доведе до цялостен спад в потреблението. Това на-кара повечето вериги да заложат на концепция-та „ниска цена“, като се опитват да са привлека-телни за потребителите с финансови притеснения. Най-ярък пример за тази тенденция е BILLA, която направи остър завой в по-литиката си и смени пос-ланията към клиентите. В средата на септември мениджърът на веригата Емил Стефанов официал-но обяви, че компанията „все повече ще участва в опитите на домакинства-та да оптимизират бюдже-та и ще предлагат ниски цени на потребителите“. Като се проследи истори-ята на веригата в Бълга-рия, този акт може да се сметне за исторически. До неотдавна веригата с жъл-то-червено лого се асоци-ираше със средно високи цени в сравнение с оста-налите търговци.

�

КонкурентитеMercator е на 46-о място в класацията на Deloitte за най-големите фирми в Централна и Източна Европа.

Има 2.708 млрд. евро приходи за 2008 г.Delta Maxi е на 101-во място в класацията. Има 1.649 млрд. евро приходи за 2008 г.

Пак заради кризата България стана атрактив-на и за агресивните запад-ни дискаунт вериги, кои-то се целят в най-ниския ценови сегмент. Конку-ренцията в него ще стане истински жестока, след като заработят първите магазини на компании като Lidl, Plus и Penny. Всъщност Plus вече от-вори някои свои обекти. Carrefour също се насо-чи към евтиния сегмент при дебюта си в Бургас, но е възможно след края на кризата да се ориенти-ра и към по-високия.

В тази стремглава це-нова борба на практика в средния сегмент ще ос-танат най-вече „Пикади-ли“ и Mercator. На въпро-са защо мисли, че кон-цепцията на словенската компания ще успее в мо-мент, в който всички за-лагат на евтиното, Йор-

дан Терзийски отговори, че нишата на магазини-те със средни цени и ви-соко качество има голям потенциал в България. „Има клиенти, които ис-кат качество“, каза той.

Мениджърът на „Пика-дили“ в България Алек-сандър Чампаревич пък казва, че ръководената от него компания винаги се стреми да изпълни жела-нието на клиентите и че всяка нова верига на паза-ра стимулира още повече предлагането на качест-во. Изказванията на два-мата мениджъри ражда една доб ра новина: бъл-гарските потребители ги чакат големи вредности. Всъщност вредност на сръбски е полза. Използ-ва се и за стойност. � K

*Потрошач - така звучи

потребител на сръбски

7хипермаркета планира да отвори словенската верига Mercator в България до края на следващата година. Първият ще заработи до дни в Стара Загора.

НОВ ИГРАЧ

20магазина има „Пикадили“ в България. Компанията е част от сръбската Delta Maxi, която е лидер в търговията на дребно в Сърбия.

МРЕЖА

КОМПАНИИ


Бриз на промяната

„Софарма“ поднови придобиванията на фармацевтични компании в региона

Десислава НИКОЛОВА

Когато в средата на годината „Софарма“ купи дял

в американския дистрибутор на лекарства Extab, това не беше разчетено от пазара като ясен знак за край на кризата в сектора.

Причината беше, че обект на сделката беше търгов-ско дружество. Българ-ската фармацевтична компания обаче продъл-жи с политиката си на ре-гионална експанзия, като този път придобива про-изводствено дружество. Това във сектора се въз-приема като значително по-ключова инвестиция.

Поглед на северРъководството на „Софар-ма“ обяви, че започва да води преговори за покуп-ка на 51% от капитала на латвийската фармацев-тична компания „Бриз“. Цената на сделката не е оповестена, тъй като все още е предмет на дого-варяне. Освен това при-добиването ще трябва да СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Какво се прави по време на кризаПоследната сделка на „Софарма“ за придобива-не на фармацевтично про-изводство в чужбина беше покупката на сръбската компания „Иванчич и си-нове“ в Сърбия през ми-налата година. Компани-ята има производства и в Русия, Украйна и Полша. В самата Латвия пък е ин-веститор и в още един за-вод - притежава около 1% от акциите на „Олайнфар-ма“, производителят на един от най-разпростра-нените продукти срещу грип, „Ремантадин“.

След покупката на сръбската фабрика До-нев обяви, че криза-та временно ще заба-ви плановете им за екс-панзия в региона. „Со-фарма“ се съсредото-чи върху вътрешния па-зар и традиционните си експортни пазари и от-чете продажби от 225.8 млн. лв. за полугодие-то на 2009 г. От тях 174.4 млн. лв. са от вътрешен пазар, а 51.45 млн. лв. идват от реализирана продукция зад граница. Междувременно компа-нията придоби участие в американски дистри-бутор, който да разпрос-транява растителните й продукти. След това До-нев обяви, че възнамеря-ва да предложи консоли-дация на акционерите на трите големи фармацев-тични компании, в кои-то „Софарма“ е акционер - „Унифарм“, „Българ-ска роза Севтополис“ и „Медика“- Сандански.

„Не сме Г-20, за да де-кларираме, че излизаме от кризата. Ние доказва-ме какво е състоянието на нашата компания и как-ви са намеренията ни с нашите действия“, заяви Огнян Донев.

Управляваната от Огнян Донев компания ще придо-бие латвийската „Бриз“

13.8млн. евро са продаж-бите на латвийската компания „Бриз“ през 2008 г.

ОБОРОТИ

Покупката на производство се възприема в сектора като клю-чова инвестиция.

бъде разрешено и от ан-тимонополните комисии на двете страни, както и от останалите държави, в които компаниите имат бизнес.

Латвийската компания има лиценз за производ-ство на лекарства и сиро-пи, лаборатория по евро-пейските стандарти и зве-но за разработка на нови продукти. Това я прави привлекателна от глед-на точка на възможност-та да разработва нови ле-карства и да лицензи-ра продукти за употре-ба в Европейския съюз. Ако регистрира и произ-вежда под лиценз лекар-ствата си в Латвия, „Со-фарма“ ще има далеч по-малко разходи, отколко-то ако ги изнася от Бъл-гария. Освен това „Бриз“ присъства и като дистри-бутор на лекарства на пазарите в балтийските страни и Беларус. По ду-мите на изпълнителния й директор Александр Дмитриевс компанията има 3% пазарен дял като производител и е на осмо място сред дистрибуто-рите на лекарства. Фир-мата има собствена база, разположена на 3000 кв.м в Рига.

За миналата година приходите на компания-та са 13.8 млн. евро, а нет-ната й печалба е 358 хил. евро, или рентабилност от 2.6%. През първото тримесечие на тази годи-

на дружеството има про-дажби от 7.5 млн. евро, които му носят положи-телен нетен резултат от 343 хил. евро, като мар-жът на печалбата се по-добрява до 4.6%. Според прогнозите при евентуал-но сключване на догово-ра със „Софарма“ прихо-дите от продажби до края на годината ще се увели-чат в сравнение с 2008 г.

„Взаимоотношения-та ни със „Софарма“ са от девет години - ведна-га след приватизацията на българската фирма. През последните години те допринесоха за стабил-ния ръст на компанията ни“, отбеляза пред „Капи-тал“ Александр Дмитри-евс. Според изпълнител-ния директор на „Софар-ма“ Огнян Донев придо-биването на контрол от тяхна страна ще даде на латвийската фирма дос-тъп до цялото продуктово портфолио на българска-та компания и стабилно оборотно финансиране.

КОМПАНИИ


Интернет обединяваГолемите уебгрупи в България се сдружават, за да налагат общи стандарти за онлайн рекламаКалина КАЛЧЕВА

Пет от най-големите бъл-гарски интернет издате-ли - „Дарик уеб“, „Дир.БГ“, „Икономедиа“ (издател на вeстниците „Капитал“ и „Дневник“), „Инвестор.БГ“ и „Нет Инфо.БГ“ се обединиха през седмицата в браншово сдружение.

Организацията се нарича Interactive Association Bulgaria и според създателите си покри-ва над 80% от пазара на онлайн реклама и над 90% от интернет аудиторията в страната.

За създаването на сдруже-ние в българския онлайн сек-тор, подкрепено от най-големи-те компании, се говори отдав-на, но досега опитите в тази по-сока не бяха 100% успешни. На-пример във функциониращата Българска уеб асоциация не членуват „Нет Инфо.БГ“ (най-големият онлайн издател), как-то и неговият подгласник „Дир.БГ“. Големият въпрос в момен-та е ще успее ли Interactive Association Bulgaria наисти-на да обедини пазара за обща-та полза.

Членството в организацията ще е отворено не само за уебгру-пите, които привличат най-го-лям онлайн трафик в България, но и за рекламни агенции, по-малки издатели, рекламодате-ли и експерти. „Вярвам, че ще успее да се наложи като обеди-нител […], важно е още в нача-лото в организацията да вля-зат големите рекламодатели в интернет, големите медийни и рекламни агенции, които уп-равляват над 60% от интернет бюджетите, специализирани-те агенции за интернет марке-тинг, както и най-големите уеб-студиа“, коментира Мартин По-пов от агенцията за онлайн ре-клама и маркетинг Interactive Share, като заяви, че ще под-крепи инициативата. Пламен Русев, организатор на изложе-нието за е-бизнес и е-маркетинг

Webit (което ще се проведе на 7 и 8 октомври), обясни, че не виж-да алтернатива на вече основа-ната от петте големи онлайн ме-дии асоциация. Стига да бъдат създадени кристално ясни пра-вила, да се излезе извън тесни-те интереси на онлайн издате-лите и организацията да се от-вори към всички участници на пазара, смята той.

Ползите от истинско браншо-во сдружение за сектора са го-леми и поне на думи осъзнати от всичко заинтересувани стра-ни. Световен пример за успеш-на дейност е организацията Interactive Advertising Bureau (IAB). Грижа на IAB например е да наложи общи стандарти за работа в сектора и да утвърди добрите практики - големина на рекламните карета, използ-ване на легално съдържание и т.н. Освен това браншовата ор-ганизация подготвя обучения и пазарни изследвания за секто-ра и най-важното - популяризи-ра онлайн рекламата пред ши-роката общественост.

Новосъздадената Interactive Association Bulgaria заявя-ва намерение да следва тези принципи. „Интернет като ме-дийна среда е подценен както от бизнес, така и от обществе-на гледна точка. Компании-те от сектора вече са в състоя-ние да отстояват своята полез-ност и значимост“, обясни Вла-димир Жеглов, изпълнителен директор на Дир.БГ. Даниела Петрова, маркетинг директор на „Нет Инфо.БГ“ допълни, че чрез единната търговска асоци-ация всички участници на па-зара могат да си сътрудничат и да регулират индустрията, така че да ускорят растежа и да на-ложат стандарти в дигиталния и интерактивния маркетинг.

Съвпадението в ценности-те и стремежите на учредите-лите никак не е случайно. Ако първата положителна стъпка за развитието на сектора е съз-даването на браншова органи-зация, следващата е присъеди-няване към международната IAB. В момента в европейска-та структура на организация-та членуват 18 държави и 5500 компании. Още пет са в про-цес на присъединяване. Нада-ли някой с интерес към онлайн рекламата ще бъде изненадан да узнае, че в сравнение с чле-нуващите в IAB Europe страни България е с най-малък обем на пазара. По-тревожно е, че процентът на интернет рекла-ма в общия микс при тези дър-жави е далеч по-голям, откол-кото у нас. В Унгария например 9.4% от рекламните бюджети са отишли за онлайн кампании. В България по неофициални дан-ни той е между 3% и 5%.

Основания да считаме, че ско-ро ще бъде създадена IAB - Бъл-гария, има. В рамките на изло-жението Webit президентът на IAB Europe - Ален Юро, ще по-сети България. Наскоро той коментира за в. „Капитал“, че Webit е перфектният апел към пазара за задвижване на проце-са по създаване на местно зве-но на IAB. � K

ЖАНЕТ НАЙДЕНОВА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА INTERACTIVE ASSOCIATION BULGARIA

Когато най-големите се обединят, се създава правилната бизнес култура Kaк ще промени състоянието на сектора създаването на браншова организация?Когато най-големите конкуренти се обединяват, това създава правилната култура, за да може пазарът да се развира и да расте по-бързо и стабилно. Организацията е отворена за членство на техно-логичните компании, рекламните агенции и рекламодатели в България за по-нататъшно стимулиране и развитие на интерактивната реклама у нас. Ще има ли критерии за присъединяване към организаци-ята ви? Измежду най-важните критерии за присъединяване към асоциацията са използване на легално съдържание, следване на професионалните и етичните стандарти, споделяне це-лите на сдружението и средствата за тяхното постигане. На какъв етап са отношенията ви с IAB Europe за създаване на национална IAB Bulgaria?Преди близо 2 години, когато меж-дународните агенции за измервания стъпиха и на българския пазар, стартира идеята за създаване на съсловна организация, която да приеме правила и стандарти

и да се развива в духа на целите и стойностите на световната организация The Interactive Advertising Bureau (IAB). Естествено в световен мащаб този път беше извървян, за-това за свой модел онлайн медиите припознаха световната организация The Interactive Advertising Bureau (IAB).Един от препъникамъните в процеса на подготовка беше, както обикновено, намирането на лицето, което да обедини интересите и да задвижи организационните въпроси. След като в началото на лятото на тази година имах честта да бъде избрана моята кандидатура, про-цесът започна и след поредица от сбирки в началото на август 2009 г. се състоя учредителното събрание на Interactive Association Bulgaria.

Какви са основните проблеми пред сектора? Основните проблеми в сектора са в три направления: използване на нелегално съдържание за генериране на трафик, липса на стандарти за ефективните форми, критерии за единна измеримост на интерак-тивната реклама, професионални и етични стандарти и малък дял на интерактивния маркетинг и рекла-ма в общите маркетинг бюджети. Как виждате годината до момен-та за бранша? Годината не е лека за бранша, имайки предвид двуцифрения спад на рекламните бюджети на големите рекламодатели като цяло. Това обаче отваря възможности за предлагане на нови ефективни икономични рекламни продукти към малкия и средния бизнес, увеличаване на дела на PPC (Pay Per Click) рекламата.При нетен пазар на интернет рекламата за 2008 г. (стойността, която са генерирали интернет медиите) около 25 милиона лева, България, следвайки тенденциите на пазарите от Централна и Източна Европа може да постигне през следващта година двуцифрен ръст, за което ще спомогне и Interactive Association Bulgaria (IAB). � K


КОМПАНИИ


Поредицата от класацията SEE Top 100 е с подкрепата на:

Високи приходи, ниски печалби

Петролните компании доминират в класацията на SeeNews за най-големите в Югоизточна Европа

Константин НИКОЛОВ

Въпреки „кризисна-та“ 2008 г. най-го-лемите компании в Югоизточна Ев-ропа са се пред-

ставили относително по-добре финансово от фир-мите в Западна Европа и САЩ, показва класацията на SeeNews за най-големите групи в региона.

Подреждането е изготвено на базата на приходите на фир-мите за 2008 г.

По-малките местни иконо-мики успяха да избегнат голе-ми фалити и държавни наме-си, каквито се случиха в разви-тите държави. Но Югоизточ-на Европа все пак не се измък-на „суха“ от кризата: фондови-те пазари загубиха голяма част от стойността си през минала-та година. Борсите в Любляна и Загреб се обезцениха с над 60%, тази в Букурещ - със 70%, а спадът беше още по-сериозен в Белград (76%) и София (80%). Банките, които в по-голямата си част са собственост на запад-ноевропейски гиганти, затегна-ха кредитирането. Този факт се отрази зле на имотния пазар, който през последните годи-ни беше двигателят на силния растеж на икономиките в реги-она. Югоизточна Европа беше ударена и от високите цени на петрола, природния газ и мета-лите през първата половина на 2008 г., както и от рязко намаля-лото потребление през втората половина.

Нагоре, нагореВъпреки тези трудности об-щите приходи на 100-те компа-нии в класацията на SeeNews са достигнали 95.7 млрд. евро през 2008 г., повишение от 36.8% спрямо предишната година. Двадесет и три от стоте компа-нии в подреждането са реализи-рали продажби от над 1 млрд. евро. Петролните и газови ком-

Компания Държава Индустрия Общи приходи Общи приходи Загуба/печалба Загуба/печалба) 2008* 2007* 2008* 2007*1 Petrom SA Румъния Добив на петрол/газ 4850.79 3596.27 256.55 492.512 INA d.d. Хърватия Добив на петрол/газ 3651.56 3279.35 -142.23 163.883 „Лукойл Нефтохим“ България Петрол и петролни продукти 3646.97 2956.98 -242.05 52.934 Naftna Industrija Srbije AD* Сърбия Добив на петрол/газ 3429.74 3188.05 -45.16 66.345 Petrol d.d. Словения Добив на петрол/газ 2721.4 1992.09 -64.43 45.826 „Лукойл България“ България Дистрибутор на горива 2465.32 1861.07 0.841 16.557 Rompetrol Rafi nare SA Румъния Добив на петрол/газ 2365.13 1662.65 -116.69 -87.078 Arcelormittal Galati SA Румъния Добив на метали 2234.03 2117.22 151.78 89.969 Automobile Dacia SA Румъния Автопроизводство 2108.52 1996.45 55.71 122.5310 Poslovni Sisitem Mercator d.d. Словения Търговия 1839.24 1736.63 32.14 35.42

ТОП 10 НА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ КОМПАНИИ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА

* в млн. евро Източник: SEENews

Румънската Petrom е категоричен лидер в класацията СНИМКА: REUTERS

с 18 представители, и България с 16. Общо Македония, Босна и Херцеговина и Молдова имат четири компании в подрежда-нето на SeeNews. Черна гора и Албания не участват в класа-цията заради малките си ико-номики и липсата на надеждна финансова информация за ком-паниите си.

Хърватските компании са най-печелившите в Югоизточ-на Европа през миналата годи-на с марж на печалбата от 5.4%. След тях са румънските и сло-венските дружества съответно с 4% и 3.6%. По този показател

българските компании изоста-ват с марж от едва 0.6%.

Глобалната икономика вече не е същата след 2008 г. Светов-ната криза спря бурния растеж на компаниите в Югоизточна Европа и следващата класа-ция на SeeNews за 2009 г. вече ще покаже кои са най-устойчи-вите компании в региона. � K

* Статията е част от анализ на

SeeNews и стратегическия й парт-

ньор - консултантската компания

Roland Berger, подготвен на база кла-

сацията SEE Top 100.

SEE TOP 100

РАСТЕЖ НА ПЕЧАЛБАТА (%)

4

4

1

5

0

3

-3

5

0Източник: SEENews

БРОЙ КОМПАНИИ

Румъния

Словения

България

Хърватия

Сърбия

Македония

Молдова

Черна гора

18

43

16

11

8

2

1

1

0

Босна и Херцеговина

ОБЩИ ПРИХОДИ (%)

0

42

16

16

12

11

1

1

1

лекомуникациите с възвраща-емост на приходите от 19%, а след него е фармацевтичната индустрия с 14.6%. Тези отлич-ни показатели не будят изнена-да, тъй като и двата сектора се характеризират с огромни пър-воначални инвестиции, но с ни-ски текущи разходи, след като компанията се утвърди.

Държавата с най-голямо на-селение и брутен вътрешен про-дукт в региона - Румъния, има най-много компании в топ 100 - 43 (виж графиката). След нея е една от най-малките страни в Югоизточна Европа - Словения,

пании остават най-силните в региона, като седемте най-го-леми групи са все от този сек-тор. Приходите им бяха „под-силени“ от рекордно високите цени на нефта, който достиг-на 147 долара за барел на 3 юли 2008 г. Румънската Petrom, в ко-ято мажоритарен дял има ав-стрийският гигант OMV, е наче-ло с приходи от 4.85 млрд. евро, следвана от хърватската INA с 3.05 млрд. евро. Третото мяс-то заема „Лукойл Нефтохим“ с приходи от 3.65 млрд. евро, а „Лукойл България“ е на шесто с 2.46 млрд. евро.

Петролният и газов сектор е най-голямата индустрия в Юго-източна Европа с дял от 39% от общите приходи на 100-те ком-пании в класацията. В също-то време този сектор е един от непечелившите, като общите нетни загуби на компаниите са достигнали 0.5% от всички приходи в топ 100 най-вече за-ради срива на петролните цени през втората половина на мина-лата година. Втората най-голя-ма индустрия в топ 100 е про-изводство и разпределение на електричество, чийто дял е 15% от всички приходи в класация-та. Търговията на дребно е на трето място с дял от 11%.

Печалба в трудно време Най-печелившият сектор са те-

КОМПАНИИ


Долу цените

Трите най-популярни игрови конзоли поевтиняха значително в рамките на един месецАсен ГЕОРГИЕВ

Гейм конзолите никога не са били евтини, но ско-ро това може да се промени.

Силната конкуренция в бранша и усложнената икономическа обстанов-ка са на път да ги напра-вят достъпни за по-ши-рок кръг от хора. През по-следните няколко години гейм индустрията расте-ше с бързи темпове благо-дарение на развитието на хардуера, създаването на хитови заглавия и появата на нови сегменти като мо-билния, онлайн и комерси-алния (кежуъл) гейминг. Така през 2008 г. развле-кателната индустрия ре-ализира по-големи прихо-ди в САЩ от тези на Холи-вуд. А глобалният пазар на гейм конзолите, пре-носимите игрови устрой-ства и софтуерът за тях достигна 71.7 млрд. дола-ра (21.3 млрд. долара само в САЩ).

Въпреки това 2009 г. се очертава като предизви-кателна за бранша. През последните десет месе-ца станахме свидетели на бум в разпространени-ето на игри втора употре-ба, а размерът на продаж-бите в САЩ отчете спад през шест поредни месе-ца до септември. Данните на анализаторите от NPD Group показват, че харду-ерните продажби са с 25% по-малко в сравнение с го-дина по-рано, стигайки до $297 млн. през август, а софтуерът (самите игри) регистрира 15% по-малко продажби, или $470 млн.

На този фон шестме-сечното плавно потъване прави решението на три-те основни играчи на кон-золния пазар - Nintendo, Microsoft и Sony, да изглежда

Повече от резонно Първи се решиха на тази крачка от Sony, които на 18 август обявиха, че Playstation 3 поевтинява със 100 долара до 299 до-лара за територията на САЩ. Нещо повече - от 1 септември конзолата е

по-лека, по-малка и хаби по-малко електричество. Само две седмици по-къс-но и от Microsoft послед-ваха примера на своя кон-курент и обявиха, че реду-цират цената на Xbox 360 Elite (най-скъпата версия с най-голям твърд диск - 120 GB) до 299 долара. Вед-нага след тези ходове на-блюдателите предреко-ха, че скоро и Nintendo ще последва стъпките на конкуренцията, но пред-ставители на компанията отрекоха да имат подоб-ни планове. В средата на септември обаче, по вре-ме на изложението Tokyo Game Show, Nintendo обя-ви първото свиване на це-ната на своята конзола Wii, откакто е пусната на пазара през 2006 г. Новина-та за 20-процентното нама-ление, което автоматично прави препоръчителната цена в САЩ $199, идва ме-сец преди коледния сезон (когато се реализират най-много продажби).

Като на войнаВ края на юни дългого-дишният наблюдател на индустрията Май-къл Пачтър прогнозира, че ниската цена на Wii в комбинация с иноватив-ния й контролер ще за-държи конзолата на вър-ха през следващите две години. Според анали-затора на второ място ще се изкачи PS3 поради възможността да „чете“ BlueRay дискове. Майкро-софтската Xbox 360 пък вероятно ще отиде на тре-то място основно заради слабата й популярност в Япония. Това, което виж-даме през август до голя-ма степен потвърждава думите на анализатора. Въпреки по-слабите ре-зултати през последни-те месеци Nintendo про-дължава да е на върха с 277 400 продадени брой-

ки Wii в САЩ; Microsoft се нарежда на второ с 215 400 реализирани Xbox 360, а Sony остава на тре-то място с 210 000 прода-дени Playstation 3. Въпре-ки почетното трето място агенция Bloomberg посоч-ва, че резултатът на Sony през август спрямо юли е всъщност ръст от 72%. Единствено Playstation 3 реализира растеж през последните шест месеца.

С по-достъпните цени производителите се на-дяват да завземат добри позиции преди коледния сезон - периодът около ко-ледните празници, който по правило носи значи-телна част от годишните приходи на развлекател-ната индустрия. Ценова-та битка обаче обхваща само един от фронтовете на конзолната война.

Трябва също така да се обърне внимание на раз-ликата между самите кон-золи, разнообразието от услуги, които те предла-гат, и аудиторията, в ко-ято се целят. Така напри-мер Xbox 360 и Playstation 3 са по-мощни хардуерно и се целят в т.нар. хард-кор геймъри - това е да-леч по-ограничена ауди-тория от тази на Wii, коя-то на практика е... всички останали.

В опит да навлязат на територията на Wii от Sony обявиха, че в нача-лото на 2010 г. ще пус-нат в продажба устрой-ство за управление чрез движение подобно на популярния Wii Remote Controller, който реално направи конзолата тол-кова популярна сред раз-лични възрастови гру-пи. Някои експерти оба-че смятат, че тази джа-джа, която не се знае кол-ко ще струва, няма да на-прави Playstation 3 по-популярна от Wii. „Wii е популярна, защото се цели в семейства, жени и малки деца. Феновете на Playstation не са осо-бено склонни да прите-жават контролер, реаги-ращ на движение“, каз-ва журналистът Хиро-казу Кудо пред вестник

Tokyosangyo. Според него Nintendo е номер едно на пазара именно защо-то през 2006 г. се насоч-ва към хората, които по принцип не са запалени по игрите. В действител-ност Nintendo се бори за различна аудитория от тази на своите „конкурен-ти“. Въпреки това те се стремят да догонват пър-венеца, сваляйки цените, което се отразява положи-телно на потребителите.

Парадоксално е оба-че, че в примките на кон-куренцията реално са се вкопчили три компании, от които само две са пре-ки съперници. Това са Microsoft и Sony. Те се бо-рят със зъби и нокти за едни и същи потребите-ли - любителите на ви-зуално красивите, теж-ки и сложни игри. Моде-лът на Nintendo пък пра-ви точно обратното - раз-чита на лесни, достъпни игри, които стават за се-мейно забавление, харес-ват се както от жени, така и от малки деца, така че едва ли ще има учудени физиономии, ако след на-маляването на цената на Wii продажбите й отново започнат да изпреварват значително тези на кон-куренцията. ИЛЮСТРАЦИЯ: SHUTTERSTOCK

Wii продължава да е най-търсената гейм конзола на пазара.

КОМПАНИИ // СТОКИ И ПРОДАЖБИ


Големите в продажбите на дребно

Компаниите в региона свиват разходите, за да предложат по-конкурентни цениМаргарита НАСЕВА

Когато молът Sky & More отвори врати в северни-те покрайнини на Рига през 2007 г., се очакваше луксоз-ните му бутици и модерни-ят супермаркет да примам-ват по-заможните латвий-ци на път за вкъщи.

Действителността това лято oбаче се оказва съвсем различ-на, отбелязва Associated Press. Посетителите са нищожно мал-ко, а на горния етаж, където са магазините, е тихо като в биб-лиотека. Най-тъжното в карти-ната на Sky & More е, че тя не е характерна само за него, а по-скоро е отражение на състояни-ето на целия сектор за продаж-би на дребно в Централна и Из-точна Европа.

Ситуацията започна да се влошава в края на 2008 г. и се задълбочи през тази година, ко-гато рецесията влезе в портфей-лите на купувачите и започна да изпразва магазините. Ефек-тът е видим и в класацията на Deloitte на най-големите ком-пании в Централна Европа за 2008 г. CE Top 500. Анализът на сектора за потребителски сто-ки и услуги показва, че през първото тримесечие на 2009 г. продажбите на компаниите са спаднали с 12.5% в сравнение

с година по-рано, докато за ця-лата 2008 са нараснали с близо 15%. Спадът продължи да се за-дълбочава и през юни редица държави отчетоха двуцифре-но понижение на продажбите на дребно (виж графиката).

През последните години бла-годарение на евтините банко-ви заеми и присъединяването на част от страните от региона към Европейския съюз секто-рът на потребителските стоки се превърна във втория по зна-чение в Централна Европа след енергийния. През 2008 г. компа-ниите от него генерираха 23.4% от общите продажби в топ 500 на класацията на Deloitte, до-като представителите на енер-гетиката са осигурили 40.3% от общите продажби. Фирмите от сектора на потребителски-те стоки и услуги и транспорт са и едни от най-многобройни-те в класацията - една трета от всички участници.

Полско надмощиеЧисленото превъзходство на полските компании е смазва-що - те са 69. Това е обяснимо, защото Полша е най-големият пазар в региона с население от над 38 милиона. Значението на страната ще нарасне още по-вече в бъдеще, защото това е единствената държава от реги-она, която все още не е в реце-сия и вероятно полските купу-вачи няма да бъдат така прити-снати от кризата и от необходи-мостта да пестят, както купу-вачите в другите държави. На следващо място по численост са компаниите от Чехия (18) и Унгария (13).

Начело на класацията на Deloitte за поредна година е полското поделение на Metro

(Grupa Metro w Polsce), което през миналата година успя да увеличи продажбите си с над една трета. В подреждането са включени и транспортни фир-ми като украинската държав-на железопътна компания, ко-ято заема второ място, и унгар-ския холдинг Agrofert с активи в химическата, хранителната индустрия и земеделието, кой-то е на трето място.

Поглед върху подредбата на най-големите компании в сек-тора за продажби на дребно показва, че много от големите чуждестранни компании имат поделения в Централна Евро-па, като например германска-та верига Metro или френска-та Carrefour. Групата Metro присъства в девет държави от Централна Европа и опре-делено е чуждестранният ли-дер с годишни продажби в ре-гиона за миналата година над 10 млрд. евро. Следва я британ-ската Tesco, която няма бизнес в България, но периодично про-учва местния пазар.

В същото време набират сили частни местни играчи и все по-уверено напускат пределите на родината си. Пример е ли-товската компания Vilniaus prekybа, собственик на дру-га литовска фирма в топ 500 - Maxima. Миналата година про-дажбите на Maxima нараснаха с 25%. Тя се утвърди като ре-гионален гигант, който се раз-раства и извън пределите на ра-йона. Освен в трите балтийски държави Maxima притежава и 31 магазина в България. Друг такъв пример е словенската верига Mercator, която не спи-ра да планира разрастване на бизнеса си на Балканите, вклю-чително и България (виж стр.

12.5процента е спадът в продажбите на компаниите в сектора на потребителските стоки през първото тримесечие на 2009 г. в сравнение с 2008 г.

КРИЗА

149са фирмите от сектора в топ 500 за 2008 г. в сравнение със 133 през 2007 г. Това е втората най-многобройна група след енергийната.

РЪСТ

48-49). Тя заема 46-а позиция в генералното класиране.

Въпрос на ценаВъпреки че напоследък има-ше случаи големи вериги да на-пуснат някои регионални паза-ри (поредният бе, когато неот-давна Billa реши да се раздели с 25-те си обекта в Полша), в че-лото на класацията на Deloitte не настъпиха съществени про-мени през миналата година. Световната криза обаче може да промени статуквото в бъде-ще. Компаниите от сектора на потребителските стоки и услу-ги ще търсят начини да нама-лят разходите и цените, за да привлекат онези клиенти, чии-то решения силно се влияят от цената, прогнозира Deloitte.

Консултантската компания не очаква през 2009 г. растежът на продажбите в сектора да от-бележи същите темпове, както в предишните години, заради нарастването на безработицата и ограниченото предлагане на кредити в региона. Deloitte от-белязва, че в бъдеще потреби-телите ще съобразяват решени-ята си за покупка на стоки и ус-луги с цените повече, отколко-то в близкото минало. Тенден-цията вече се изразява с прена-сочване на купувачите към ри-тейлъри с ниски цени. Много домакинства, както и фирми се стремят да намалят дълго-вете и да увеличат спестявани-ята си. В условията на висока безработица и недостиг на кре-дити най-потърпевши от тази ситуация се оказват разходи-те за потребителски стоки - от такива за подобрения на дома до електрониката. Резултатът е фокусиране на компаниите върху намаляването на разхо-

„Регионалните тенденции в енергетиката и ресурсите.“

В следващия брой

K #40

СТОКИ И ПРОДАЖБИ // КОМПАНИИ


N в топ 500 Компания Страна Продажби* Промяна Нетна Промяна 2008 2007/08, % печалба* '08 2007/08, %7 Grupa Metro w Polsce Полша 5924.0 36.7 N/A N/A18 Ukrainian railway state company Украйна 4379.6 9.7 -1.4 N/A21 Agrofert Holding Чехия 4063.6 35.3 177.6 32.825 Agrokor Хърватия 3829.7 35.7 33.5 -46.029 Jeronimo Martins Dystrybucja Полша 3642.4 53.1 N/A N/A42 Vilniaus prekyba Литва 2909.1 25.7 243.0 122.146 Skupina Mercator Словения 2708.6 10.8 40.8 -7.048 Tesco Полша 2662.8 10.9 76.6 29.358 PKP Полша 2562.5 2.3 N/A N/A59 Maxima Литва 2487.0 24.8 116.0 38.163 Carrefor Полша 2437.1 26.3 N/A N/A67 Tesco-Global Aruhazak Унгария 2,293.2 19.6 53.0 10.371 Makro Cash and Carry Полша 2202.8 3.5 N/A N/A87 Philip Morris Полша 1878.6 -2.5 46.2 -23.491 PS Merkator Словения 1780.2 4.6 32.1 -9.393 Eurocash Полша 1745.3 39.7 22.4 43.5100 Metro Румъния 1658.5 -3.1 N/A N/A101 Delta Maxi Сърбия 1649.7 34.8 17.7 -69.2103 Tesco Stores CR Чехия 1,642.0 31.3 32.7 N/A104 AHOLD Czech Republic Чехия 1629.0 15.1 -18.6 -19.2106 Konzum Хърватия 1609.4 18.8 45.6 48.7107 PKP Cargo Полша 1569.2 4.3 -51.0 N/A108 Auchan Полша 1566.0 23.4 N/A N/A116 Real Полша 1,501.9 9.3 N/A N/A117 Emperia Holding Полша 1496.8 28.0 16.9 -27.9118 Spar Унгария 1489.2 31.6 N/A N/A122 Kaufl and Ceska republika Чехия 1408.3 26.2 -0.7 11.0124 ZKiP Lewiatan Полша 1406.5 19.1 N/A N/A126 Makro Cash & Carry CR Чехия 1401.5 4.8 N/A N/A128 Ceske drahy Чехия 1390.5 1.2 83.9 N/A134 Gorenje Group Словения 1330.8 2.9 10.2 -57.0137 Atlant-M Украйна 1322.2 12.6 38.8 23.0143 Merkur Group Словения 1266.8 10.0 22.2 -33.4154 Media-Saturn Полша 1201.5 19.6 N/A N/A158 Ruch Полша 1187.2 8.5 -8.1 N/A162 Nibulon Украйна 1156.5 220.7 125.3 N/A165 Zlomrex Полша 1146.9 28.9 -56.9 N/A167 LG Electronics Mława Полша 1143.6 -9.4 49.9 N/A170 Fozzy Украйна 1131.8 24.4 17.4 111.9172 CEDC Полша 1130.2 29.7 -11.4 -120.2174 Interagro Румъния 1099.9 -9.4 N/A N/A176 Zywiec Полша 1084.9 16.8 118.4 7.0177 Metro Cash & Carry Украйна 1082.7 20.1 N/A N/A181 Kolporter Полша 1066.4 31.7 0.7 N/A182 Philips Lighting Полша 1065.7 8.0 17.7 -76.9184 Carrefour Румъния 1032.6 30.3 20.1 -18.5186 Lidl Полша 1026.2 37.8 11.4 N/A190 Bumar Полша 1001.8 25.0 4.2 15.9194 Transilvania General Import - Export Румъния 999.9 -9.4 N/A N/A200 Totalizator Sportowy Полша 982.2 33.5 74.5 7.8Източник: Deloitte

НАЙ-ГОЛЕМИТЕ КОМПАНИИ ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ СТОКИ

Клиентите не са спрели да пазаруват, но вече го правят по различен начин.

дите, за да предложат конку-рентни цени.

Източната звезда продължава да блестиСпоред консултантската ком-пания A.T.Kearney кризата уве-личава привлекателността на развиващите се пазари в очи-те на големите международни търговски вериги. Рецесията направи достъпни много пър-вокласни терени в тези дър-жави и понижи цените на апе-титни активи. На фона на на-маляващите продажби на род-ните пазари международното разрастване се оказва една от най-удачните стратегии за уп-равление на риска, смятат от A.T.Kearney. Те изчисляват, че Източна Европа остава един от най-привлекателните региони за инвестиции в търговията на дребно, макар да отстъпва на Близкия и Далечния изток и Ла-тинска Америка. В индекса 2009 Global Retail Development Index, публикуван през лятото, попад-наха 9 държави от Централна Европа от общо 30, включени в изследването. Като най-атрак-тивни дестинации за инвести-ции се посочват Русия, Слове-ния, Латвия, Литва, Украйна. Това обещава интересни и ди-намични промени както в Цен-трална Европа, така и в Бълга-рия. Според Deloitte картина-та на бъдещия облик в сектора ще започне да се обрисува още през последното тримесечие на 2009 г. и тогава ще стане ясно доколко са успешни различни-те стратегии на компаниите за справяне със ситуацията.

Статията е част от поредицата се-

кторни анализи, включени в класа-

цията на Deloitte CE Top 500.

ИЛЮСТРАЦИЯ: SHUTTERSTOCK/АСЯ КОЛЕВА

СПАДна продажбите в търговията на дребно в ня-

кои страни в Централна Европа през юни 2009

спрямо юни 2008 г.

Източник: Associated Press

България

Румъния

Литва

Латвия

-10.50%

-17.80%

-20.00%

-29.00%

*в млн. евро

Представителство на Европейската комисия в България

ОБЯВА ЗА ТЪРГПредставителството на Европейската комисия в

България обявява търг No PO/2009-28/SOF относно открита процедура за възлагане на поръчка за

предоставяне на услуга за управление на Информационния център на Европейския съюз

в София, България.

Обявлението за поръчка е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз серия S 186 на 26 септември 2009 г.

Документите относно търга са публикувани на адрес:http://ec.europa.eu/bulgaria/focus/index_bg.htm

Краен срок за подаване на оферти: 16:00 ч. на 9 ноември 2009 г.

>>karieri.bgмобилна версия

ИМОТИ56 KАПИТАЛ 3 - 9 октомври 2009 г.

�

Офис пазарът в СофияНачалото на годината започна с почти пълна стагнация при търсе-нето на офисни площи. Някои фирми решиха да потърсят по-малки или по-изгодни помещения. Големите сделки, които станаха факт през първата половина на 2009 г., бяха по-скоро в резултат на започнати преговори преди кризата. Според анализ на консултант-ската компания Colliers общата площ на свободните офиси през първата половина на 2009 г. е била близо 200 хил. кв.м.

Спадът в търсенето повлия и на цените. Това се усети най-много в периферията на столицата, където средните офертни цени на наемите спаднаха до 10 евро/кв.м, почти достигайки нивата от втората половина на 2006 г. Офертните цени в ши-рокия център паднаха приблизително с 0.5-1.5 евро на кв.м, докато в централните части на града те задържаха досегашните равнища, но при много ниска активност, сочат данните на Colliers.

От елки към офиси

Израелската BSR започва строителството на най-големия за годината проект за бизнес сгради в СофияЯна БОДУРОВА

Мрачни стълбища, по които се редуват над 40-годишна напукана мозайка и сравнител-но нов евтин фаянс. Старите перила, по-крити с отдавна по-черяло дърво, напъл-но контрастират на новите врати от алу-миний и масивно дър-во - различни на всеки етаж.

Така изглежда днес вът-решността на перлата на техническия прогрес през 70-те години - сто-личният завод „Електро-ника“. Единствено малка синя табела с името му на предната фасада напом-нят за славните времена, когато предприятието е било сред най-големите производители на елек-тронни калкулатори в Европа, или по точно ка-зано, на напълно българ-ския модел ЕЛКА 6521. От есента на 1965 г., кога-то на изложение в Москва за пръв път е представен българският калкулатор, досега, меко казано, елек-трониката се е промени-ла. Нова е и съдбата на самия завод, намиращ се на столичния булевард „Шипченски проход“.

На негово място изра-елската компания BSR Europe чрез дъщерното си дружество „БСР Со-фия“ започва строител-ството на комплекс от оф-исни и жилищни сгради, като от компанията обяс-няват, че реализацията на целия проект ще ста-не на няколко фази.

Първата започва сега. На свободния и в момента двор ще бъдат изградени две офисни сгради с обща площ близо 26 хил. кв.м, като и подземен паркинг на две нива с обща площ от 9 хил. кв.м. Втората фаза отново ще са офиси - три ниски сгради с обща площ от 15 хил. кв.м. То-гава вече и заводът ще бъде съборен.

Плановете на компани-ята инвеститор към мо-мента са на последния етап да е за строителство на жилищен комплекс, но засега той е по-скоро далечно намерение.

Всъщност на фона на близо 200 хил. кв.м неза-ети модерни офис площи в столицата в момента решението на израелска-та компания да започне дори само първата фаза звучи нелогично. От дру-жеството обаче имат мно-

Завод „Електорника“ сега...

imoti.capital.bg

... и след като BSR завършат проекта си

ИМОТИ


НОВИ ОФИСИСофия (кв.м)

Източник: Forton International

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕна офис площите в София по райони -

второ трим. 2009 г. (кв.м)

Други62.649

369.143Главни улици

372.590Периферия

161.902Център

�

Кои са BSRОфис проектът на мястото на завод „Електроника“ не е първaта инвестиция на израелския холдинг в България. BSR прите-жаваше офис сграда в София, която продаде на фонда Atlas Estates Limited за 7.3 млн. евро през 2007 г. Същата година компанията продаде и жилищния си проект в столичния квартал „Лагера“ на друга израелска компа-нания - AFI Europе.BSR има проект за из-граждането на бизнес парк и във Варна. Той е отново върху част от

терена на бивш завод - този за двигатели „Вамо“. Парцелът е 74 дка, а компанията е платила за него 37 млн. евро преди две години. B.S.R Europe е сред най-бързо развиващите се компании за недвижи-ми имоти в Централна и Източна Европа. Освен в България тя има проекти в Чехия, Словакия, Полша, Унга-рия, Латвия, Румъния, Грузия, Испания и Кипър. В момента B.S.R Europe участва в 18 проекта с общи инвестиции от над 1.3 млрд. евро.

го ясна мотивация.

Въпрос на подпис и няколко милиона „Логиката е много прос-та. Вече имаме подпи-сан договор за отдава-не на една от двете сгра-ди, които започваме да строим. Ако нямахме на-емател, нямаше да запо-чнем. За втората не зна-ем. Има разговори с ком-пании, които искат да я купят, и с такива, които искат да я наемат. Дого-вор обаче нямаме, но все пак мислим, че рискът си струва“, обяснява мени-джърът на проекта Яир Абрахами. Той отказа да назове името на компа-нията, която ще премес-ти служителите си в бъ-дещата сграда. На паза-ра на бизнес площи оба-че вече няколко месеца се носят упорити слухо-ве, че това е една от голе-мите телекомуникацион-ни компании.

Другата надежда на BSR e, че след две годи-ни, когато първите две сгради трябва да са за-вършени, икономическа-та стагнация трябва да е преминала и пазарът на офиси отново да е тръг-нал нагоре.

Компанията вярва и в перспективите на райо-на. По думите на Абра-хами местоположението на проекта е много добро. От една страна, имаш ле-сен достъп до центъра на столицата, а в също-то време - и до ключови пътни артерии и летище-то. От друга страна, про-учванията на компания-та показват, че квартали-те „Слатина“ и „Гео Ми-лев“, с които граничи те-ренът, са най-перспектив-ни за развитието на жи-лищни комплекси.

Фактор при вземането на решение дали да бъде започнат проектът без-спорно е и осигуреното финансиране от страна на Уникредит Булбанк. Финансовата институция ще осигури нужните за строежа на първата фаза 20 млн. евро, като самоу-частието на BSR в проек-та е цената на терена.

Според финансовия от-чет за 2008 г. на „БСР Со-фия“ компанията е пла-тила 34 млн. евро за 35 дка, върху които се на-мира заводът. От компа-нията уточниха, че тере-нът, върху който ще се изгражда бизнес компле-ксът, е 11 хил. кв.м.

Започването на строи-телството на двете сгра-ди е добра новина и за строителния бизнес. По-точно за вече избрания изпълнител - варненска-та „Планекс“. Абрахами обясни, че са поканили над десет фирми, основно

български. Цената на фа-ворита на BSR не е била най-ниска, но пък са има-ли гаранция за приключ-ване в срок.

Сделката за „Електроника“В рамките на малко пове-че от две години „Елек-

троника“ АД смени на няколко пъти собствени-ците си.

Първата промяна беше през октомври 2007 г., ко-гато тогавашните соб-ственици „Електроника комерс 97“ и „Електро-ника комплект“ на за-крит търг на на БФБ про-

дадоха 36.5% от капитала на „Електроника“. Купу-вач тогава е „АГП диве-лопмънт“, който впослед-ствие увеличава дела си до 41.52%. В резултат на последвалите няколко блокови сделки пък дру-го дружество - „Синек-тик“, става собственик на 43.5% от завода. Любо-питен детайл е, че „АГП дивелопмънт“ и „Синек-тик“ се управляват от свързани лица.

Сделката с „БСР Со-фия“ пък става през ля-тото на миналата годи-на. Този път обект на про-дажба са само теренът и сградите на „Електрони-ка“ в столичния квартал „Слатина“.

Според отчета на „БСР София“ в цената от 34 млн. евро освен земя-та влизат и съществува-щите сгради, които са от-дадени под наем за срок от не по-малко от 30 месе-ца, считано от август 2008 г. А след изтичане на пе-риода компанията ще за-почне разрушаването им. Строителството на нови-те две офис сгради ще е на незастроената част от терена, а дали останала-та част от проекта ще се случи само пазарът ще покаже... � K

„Логиката е много проста. Вече имаме подписан договор за от-даване на една от двете сгради, които започваме да строим. Ако нямахме нае-мател, нямаше да започнем. „ЯИР АБРАХАМИ, мениджър на проекта в София на израелската компания BSR

II 2009

I 2009

IV 2008

III 2008

II 2008

I 2008

IV 2007

31.500

29.500

44.900

17.400

73.500

65.900

19.100

СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

ИЛЮСТРАЦИЯ: BSR

ПРЕДПРИЕМАЧ58 KАПИТАЛ 3 - 9 октомври 2009 г.

predpriemach.capital.bg

Накъдето ми видят очите

Агенцията за малките и средните предприятия предвижда 27 милиона лева за подкрепа на износа

Мара ГЕОРГИЕВА

Български частни фир-ми могат да участват на изложения в чужби-на с държавни пари. Но това не е новина.

Нови обаче са източниците за финансиране на нацио-налните панаирни щан-дове и подходът при ор-ганизирането им. Защото Агенцията за насърчава-не на малките и средните предприятия спечели про-ект по оперативната про-грама „Конкурентоспособ-ност“ и получи 27 млн. лв. С тези пари до 2013 г. тя ще подкрепи усилията на фирмите да продават по-вече зад граница.

115 изложения за три годиниАгенцията подкрепя учас-тието на български фир-ми на международни па-наири извън страната от 2003 г. насам, но предвиде-ното за тази цел финанси-ране от националния бю-джет бе ограничено. Поне досега. В резултат пред-ставянето на компании-те невинаги бе в най-под-ходящата зала, по най-до-брия начин, на достатъч-но изложбена площ. И не всички желаещи успяваха да се доберат да колектив-ния щанд, спонсориран от държавата.

През следващите три го-дини за участие в задгра-нични панаири са предви-дени около 60% от тези 27 млн. лв. от програма „Кон-курентоспособност“. С тях агенцията ще финансира наемането и изграждане-то на национални щандо-ве на 115 изложения. Пред-варителните разчети пред-виждат подкрепа за 1150 български предприятия на изложбена площ от над 11 500 кв.м.

Вече има изготвен инди-кативен списък с панаири, на които агенцията ще фи-нансира изграждането на щандове. Списъкът не е самоцелен, а е изработен с помощта на браншови-те асоциации. Кои ще са конкретните изложения и колко пъти на тях ще има българско участие, ще за-виси от активността на фирмите.

„При организиране на българско участие зад гра-ница досега агенцията на-емаше изложбена площ и едва след това търсеше фирми, които имат инте-рес да се представят на па-

наира. От следващата го-дина ще обърнем подхода. Предприятията ще трябва да заявят своето желание за участие в конкретно-то изложение и едва след това според интереса им ще ангажираме изложбе-ната площ“, обясни Ста-нимир Бързашки, изпъл-нителен директор на аген-цията. Предстои да бъдат обявени обществени по-ръчки за проектиране, из-граждане на конструкции, дизайн на щандове, за оси-гуряване на самолетни би-лети и пр. услуги, съпът-стващи задграничната из-ява на фирмите.

Подготовката за учас-тие в изложенията ще се извършва в сътрудни-чество с браншови и рабо-тодателски организации, клъстери, неправител-ствени сдружения. „Ще се търсят публично-част-ни партньорства, ще се аутсорсват услуги“, обяс-ни начина за реализация-та на замисленото Стани-мир Бързашки.

Специални търговски

мисии и бизнес делега-ции, организирани и фи-нансирани от агенцията, също ще улеснят преките контакти между българ-ски предприятия с потен-циални задгранични парт-ньори. Целта е да се насър-чат кооперирането и биз-нес партньорствата меж-ду фирмите, да се улесни внедряването на добри производствени и търгов-ски практики, да се види на място какви са специ-фичните изисквания на конкретната държава за конкретните стоки.

Търсачка за експортЧаст от средствата по про-екта са предвидени за съз-даването на нов, двуези-чен (на български и ан-глийски) интернет пор-тал. Той ще предоставя специализирани услуги и информация, улесняващи присъствието на българ-ските компании на меж-дународните пазари. Пор-талът ще действа като по-средник при установяване на контакти между фирми от страната и чужбина, търсещи или предлагащи стоки, услуги, договори, проекти за коопериране, обясни още Бързашки.

Достъпът до сайта ще бъде безплатен и ще води до автоматично предлага-не на информация за паза-ри и сектори, стандарти и изисквания, тарифи и по-литики за подкрепа на из-носителите. Фирмите ще

115изложения ще финан-сира агенцията за три години.

ПЛАНОВЕ



могат сами да извърш-ват директни проучвания в рамките на базите дан-ни, свързаните информа-ционни портали и техни-те търсачки.

Изработването на сайта ще бъде възложено чрез обществена поръчка. До осем месеца след това той трябва да е готов и да се ползва от фирмите, уточ-няват от агенцията.

Латвия или САЩАгенцията ще използва част от средствата за из-готвяне на секторни екс-портни стратегии и ана-лизи. Очаква се специ-ални разработки да ана-лизират различни външ-ни пазари, възможности-те за продажба на българ-ски стоки на тези пазари и евентуални спънки това да се случи. Анализите ще са безплатни за фирмите. „Целта е предприятията да не работят на тъмно, а да са ориентирани за сво-ите пазарни шансове зад граница. Надяваме се чрез тези разработки фирмите да разберат, че имат шан-сове за продажба на кон-кретен продукт пример-но на пазарите в Латвия и Молдова, а не в САЩ“, ко-ментира Станимир Бър-зашки. Разработването на

конкретните стратегии и анализи и ще бъде въз-лагано на външни изпъл-нители чрез обществени поръчки.

Агенцията възнамеря-ва да ползва външни кон-султантски услуги, за да си набави специфична маркетингова и анали-тична информация, която ще предоставя безплатно на фирмите. Например - за състоянието на даден ре-гионален пазар, за разви-

тието на конкретни про-дукти и стокови групи, за ценовата конюнктура и специфичните изисква-ния, за каналите за дист-рибуция. Изборът на кон-султанти пак ще се осъ-ществява чрез обществе-ни поръчки.

Информацията е силаОсвен това се предвиждат и средства за серия от три типа обучения и семина-ри с малки и средни фир-ми, които искат да старти-рат или да разширят вън-шнотърговската си дей-

ност. За следващите две години са планирани 56 въвеждащи обучителни семинара за фирми без експортен опит.

Друга серия са семина-рите, на които фирмите ще получат информация за промоционалните про-грами на различни минис-терства и ведомства и за международни програми, насърчаващи фирмите. Акцентът ще бъде върху всички съществуващи ин-струменти за насърчаване на износа, предлагани от държавните институции.

Предвиждат се също специализирани обучи-телни семинари по секто-ри, за които вече има раз-работена стратегия. По време на обучението фир-мите ще получат подбра-на информация за меха-низми и изисквания за на-влизане на определени па-зари според спецификата на съответния бранш.

Част от средствата са отделени за рекламно-из-дателска дейност, чрез ко-ято агенцията ще спонсо-рира създаването и раз-пространението на ин-формационни материали за фирмите, секторни бро-шури, анализи и каталози за промоция на български продукти в чужбина. ИЛЮСТРАЦИЯ: SHUTTERSTOCK

Предстои да зара-боти интернет портал, улесняващ износителите.



Средният минимален осигурителен доход през 2010 г. се увеличава с 4.85 на сто. Син-дикатите и работодателите се споразумяха за осигурителните прагове в 43 бранша. Най-голям е ръстът в производството на хлебни

и тестени изделия и в болниците – съответно 21.8% и

21.7%. На противоположния полюс са девет бранша, сред които леенето на метали, производството на ма-шини и строителството. Там праговете запазват тазго-дишните си равнища. Под 2% е увеличението на суми-те в производството на дървен материал и мебели.

За 31 икономически дейности социалните партньо-

ри не успяха да постигнат консенсус. Там стойности-те бяха увеличени служебно с 2.2%, колкото е прогноз-ната инфлация за догодина. За бюджетните организа-ции не се договарят осигурителни прагове. Заплатите на наетите в тях ще се променят съгласно политиката по доходите в държавния бюджет за 2010 г.

Минимални осигурителни доходи - 2010 г.

А 01, 02, 03 Растениевъдство, животновъдство и лов; спомагателни дейности; Горско стопанство; Рибно стопанствоСпоразумение 621 444 392 380 320 352 392 397 270В 05 Добив на въглищаСпоразумение 727 595 565 404 350 240 565 512 377В 06 Добив на нефт и природен газАдмин. решение 675 540 526 351 351 240 485 446 351В 07 Добив на метални рудиСпоразумение 714 593 525 377 326 240 520 449 337В 08, 09 Добив на неметални материали и суровини; Спомагателни дейности в добиваСпоразумение 565 445 404 350 350 240 484 445 350В 08.12 Добив на трошен камък, чакъл и пясък; добив на глина и каолинСпоразумение 714 593 512 377 350 240 471 471 350C 10.1 без 10.12, 10.2 Производство и преработка на месо; производство на месни продукти, без готови ястия; Преработка и консервиране на риба и други водни животни, без готови ястияАдмин. решение 747 551 453 335 315 240 354 374 315C 10.12 Производство и преработка на месо от домашни птициСпоразумение 880 680 550 410 330 330 350 450 330C 10.3 Преработка и консервиране на плодове и зеленчуци, без готови ястияАдмин. решение 712 530 414 362 291 285 336 388 291C 10.4 Производство на растителни и животински масла и мазниниАдмин. решение 818 715 531 429 399 240 399 399 307C 10.5 Производство на мляко и млечни продуктиАдмин. решение 906 595 479 330 304 240 330 375 291C 10.6 Производство на мелничарски продукти, нишесте и нишестени продуктиСпоразумение 920 825 700 370 320 240 455 550 320C 10.7 и 10.8 без 10.81 и 10.82 Производство на хлебни и тестени изделия; Производство на други хранителни продуктиСпоразумение 800 550 550 420 350 340 440 490 380C 10.81 и 10.82 Производство на захар; Производство на какао, шоколадови и захарни изделияАдмин. решение 920 715 664 460 307 240 429 480 307C 10.9 Производство на готови храни за животниСпоразумение 880 760 660 500 320 240 510 490 320C 11 без 11.05, 11.06 и 11.07 Производство на напиткиАдмин. решение 708 551 472 291 291 240 291 374 291C 11.05 и 11.06 Производство на пиво и малцСпоразумение 700 630 550 410 385 240 450 430 380

C 11.07 Производство на безалкохолни напитки, минерални и други бутилирани водиАдмин. решение 838 715 644 450 307 240 414 429 307C 12 Производство на тютюневи изделияАдмин. решение 807 786 551 433 354 240 374 433 291C 13 Производство на текстил и изделия от текстил, без облеклоСпоразумение 730 520 500 400 296 240 325 325 296C 14 без 14.3 Производство на облеклоАдмин. решение 589 430 408 314 303 240 307 303 303C 14.3 Производство на други трикотажни изделияСпоразумение 660 500 440 395 296 240 308 308 296C 15 Обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъмСпоразумение 660 475 460 370 300 240 300 295 270C 16 Производство на дървен материал и изделия от дървен материал и корк, без мебели; производство на изделия от слама и материали за плетенеСпоразумение 460 370 330 270 250 240 270 270 240C 17 „ Производство на хартия, картон и изделия от хартия и картонСпоразумение 600 450 380 300 270 240 360 300 250C, J 18, 58 и 59 Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители; Издателска дейност; Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музикаАдмин. решение 393 354 335 291 291 240 315 291 291C 19 Производство на кокс и рафинирани нефтопродуктиАдмин. решение 1376 1022 807 590 689 240 747 755 433C 20 Производство на химични продуктиАдмин. решение 679 530 388 311 285 240 382 369 285C 21 Производство на лекарствени вещества и продуктиАдмин. решение 679 530 388 311 285 240 382 369 285C 22 Производство на изделия от каучук и пластмасиАдмин. решение 479 336 317 298 285 240 336 298 285C 23 Производство на изделия от други неметални минерални суровиниСпоразумение 565 445 404 350 316 240 445 408 321C 24 без 24.5 Производство на основни металиСпоразумение 660 450 410 300 260 240 400 400 280C 24.5 Леене на металиСпоразумение 640 420 400 280 240 240 350 370 240C 25 без 25.4 Производство на метални изделия, без машини и оборудванеСпоразумение 550 370 350 270 240 240 320 320 240

Наименование на икономическа дейност

ръково-дители и

служители

Анали-тични

специа-листи

Прилож-ни специ-

алисти

Адми-нистра-

тивен персонал

Персонал в услуги, охрана и

търговия

Квалифи-цирани работ-

ници*

Работни-ци в про-

извод-ството

Опера-тори**

Ниско квалифи-

цирани

ВисшиНаименование на икономическа дейност


служители




алисти




търговия


ници*





цирани

Висши

Един за всички, всеки за себе сиОбединяването в клъстъри прави бизнеса по-конкурентенАсен ГЕОРГИЕВ, Бойчо ПОПОВ

Австрийската провинция Горна Австрия вероятно е онова място в Европа, къде-то има най-много клъстъри

на глава от населението.

За последните десет години на тези 11 хиляди квадратни кило-метра са създадени шест таки-ва сдружения - в областите ав-томобили, пластмаси, мебели и дървообработване, здравеопаз-ване, мехатроника и техника за опазване на околната среда. „В проектите участват 1356 фирми, а общият им оборот за 2008 г. е 41.8 млрд. евро“, разказва Вер-нер Памингер от Clusterland Ober sterreich.

Всичко това звучи добре, но

как на практика работят тези сдружения? На пример обедине-нието на фирми, произвеждащи пластмаса. То е най-голямото в Европа за този бранш, а в него към момента участват над 400 компании. Началното финанси-ране е било от страна на мест-ното правителство чрез „фонд за бъдещето“, в който са влезли пари от приватизационни сдел-ки. Стратегията е предвиждала постепенно увеличаване на са-мофинансирането с по десет про-цента на година и днес то е над 70% от целия бюджет.

Сговорна дружина...Преди повече от век Хенри Форд - инженерът, създал автомобил-ната компания „Форд“, достига до извода, че работата „заедно“ води до „прогрес“. През послед-ните две десетилетия тази идея, разбира се, в осъвременен вари-ант, намира все по-солидна ос-нова и на Стария континент. В резултат на това повечето евро-пейски страни вече имат богат опит в развитието на клъстъ-рните сдружения, които демон-стрират реални резултати - като тези на австрийското обедине-ние за производство на пластма-си например.

Но какво точно се крие зад странния термин клъстър? Това всъщност е съвкупност от фир-ми и свързаните с тях органи-зации, които подкрепят бизне-са им. Основната му цел е да се печели повече бизнес, за да бъ-дат конкурентоспособни и от-делните фирми, членуващи в него. През последните години такива формирования се съз-дадоха и в България. Въпреки това „идеята за клъстъриране-то на бизнеса е все още на много

ранен, начален етап“, коменти-ра Петър Статев - председател на българския ИКТ клъстър. „Реално съществуващите и ра-ботещи клъстъри са малко“, до-бавя той.

Според Статев държавата продължава да е длъжник в това отношение и трябва да по-прави този факт с бързи темпо-ве. Проблемът е, от една страна, че законодателството не разпоз-нава клъстърите като такива, а, от друга, че все още липсва дос-татъчно финансиране и насър-чаване. За момента средства са получавани само по програ-ма ФАР, от която са се възполз-вали два пилотни проекта през 2006 г. и още 9 за периода 2007-2008 г. Парите по програмата все още не са преведени.

Това положение принуждава действащите организации да се създават със средства на учре-дителите и да печелят финан-сиране основно от международ-ни проекти. Предстои стартира-не на процедура за финансира-не и по ОП „Конкурентоспосо-бност“. По данни на Геновева Христова, председател на Асо-



* Работници в селското, горското, рибното и ловното стопанство; ** Оператори на машини и съоръжения и работници по монтаж;*** Минимален осигурителен доход за професията футболист съответно в А и Б футболна група.

Източник: МТСП

C 26, 27 Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти; Производство на електрически съоръженияСпоразумение 600 500 430 300 250 240 390 380 240C 28 без 28.11; 25.4 Производство на машини и оборудване с общо и специално предназначение; Производство на въоръжение и боеприпасиСпоразумение 670 440 390 280 240 240 390 390 240C 28.11 Производство на турбини и двигатели, без авиационни, автомобилни и мотоциклетниСпоразумение 740 490 490 390 240 240 430 430 240C 29, 30 Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета; Производство на превозни средства, без автомобилиСпоразумение 740 500 450 290 240 240 490 380 240C 31 Производство на мебелиСпоразумение 450 370 320 250 240 240 260 270 240C 32 без 32.5, 33 Производство, некласифицирано другаде; Ремонт и инсталиране на машини и оборудванеАдмин. решение 551 374 354 291 291 240 301 315 291C 32.5 Производство на медицински и зъболекарски инструменти и средства (дейности в зъботехнически лаборатории)Споразумение 750 520 330 260 240 240 240 240 260D 35.1 Производство, пренос и разпределение на електрическа енергияСпоразумение 800 660 600 350 300 240 500 470 300D 35.2 Производство и разпределение на газообразни горива по газоразпределителните мрежиАдмин. решение 1140 786 747 453 393 240 547 602 393D 35.3 Производство и разпределение на топлинна енергияСпоразумение 750 560 520 320 300 240 380 440 300Е 36, 37 Събиране, пречистване и доставяне на води, отвеждане и пречистване на отпадъчни водиСпоразумение 633 576 518 374 345 288 432 374 316E 38 без 38.12 и 38.22; 39 Събиране и обезвреждане на отпадъци; рециклиране на материали; Възстановяване и други услуги по управление на отпадъциАдмин. решение 648 393 382 291 291 240 346 315 291E 38.12 и 38.22 Събиране на опасни отпадъци; Обработване и обезвреждане на опасни отпадъциСпоразумение 800 660 600 470 456 240 500 470 456 F 41, 42 без 42.11 и 42.22, 43 Строителство на сгради; Строителство на съоръжения; Специализирани строителни дейностиСпоразумение 700 580 550 350 280 330 530 530 310F 42.11 Строителство на автомагистрали, пътища и самолетни пистиСпоразумение 800 630 575 400 290 330 575 575 310F 42.22 Строителство на преносни и разпределителни електрически и далекосъобщителни мрежиСпоразумение 550 460 430 300 280 240 320 360 280G 45, 46, 47 без 46.46, 47.73, 47.74 Търговия на едро и дребно с автомобили и мотоциклети, техническо обслужване и ремонт; Търговия на едро, без търговията с автомобили и мотоциклети; Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклетиСпоразумение 790 690 610 400 360 330 400 420 325G 46.46, 47.73, 47.74 Търговия на едро с фармацевтични стоки, медицинска техника и апаратура; Търговия на дребно с лекарства и други фармацевтични стоки; Търговия на дребно с медицински и ортопедични стокиАдмин. решение 720 456 382 301 291 240 291 356 301

I 55, 56, 79 Хотелиерство; Ресторантьорство; Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервацииСпоразумение 710 640 520 375 335 240 405 435 280H 49.1, 49.2 Пътнически железопътен транспорт, междуселищен; Товарен железопътен транспортСпоразумение 706 627 515 330 330 264 363 429 330H 49.3, 49.4 Друг пътнически сухопътен транспорт; Товарен автoтранспорт и услуги по преместванеСпоразумение 627 508 450 300 300 264 375 375 300H 50 Воден транспортСпоразумение 751 686 586 372 330 264 380 422 330H 51 Въздушен транспортСпоразумение 782 718 586 365 372 264 380 422 330H 49.5, 52 Тръбопроводен транспорт; Складиране на товари и спомагателни дейности в транспортаСпоразумение 756 708 570 348 348 264 402 348 348H 53 Пощенски и куриерски дейностиСпоразумение 420 370 330 320 300 240 300 320 300J 60, 61 Радио- и телевизионна дейност; ДалекосъобщенияАдмин. решение 728 637 547 419 419 240 456 456 364K 64, 65, 66 Финансови и застрахователни дейностиАдмин. решение 1239 786 590 433 315 240 354 453 291J, L, M, N 62, 63, 68, 69, 70, 71, 73, 74, 77, 78, 81, 82 Дейности в областта на информационните технологии; Информационни услуги; Операции с недвижими имоти; Професионални дейности и научни изследвания; Административни и спомагателни дейностиАдмин. решение 786 511 412 291 291 240 315 335 291N 80 Дейности по охрана и разследванеАдмин. решение 647 453 375 285 285 240 311 311 285M 72 Научноизследователска и развойна дейностАдмин. решение 526 377 336 315 291 240 293 293 291O 84 Държавно управлениеАдмин. решение 388 291 291 291 291 240 291 291 291P 85 ОбразованиеАдмин. решение 535 450 377 291 291 240 291 291 291Q 86 без 86.1, 75 Хуманно здравеопазване и социална работа; Ветеринарномедицинска дейностСпоразумение 820 550 330 300 260 300 300 330 240Q 86.1 Дейност на болнициСпоразумение 1100 780 540 400 340 360 400 400 320Q 87, 88 Медико-социални грижи с настаняване; Социална работа без настаняванеАдмин. решение 298 291 291 291 291 240 291 291 291R 90, 91, 92, 93 Култура, спорт и развлеченияАдмин. решение 514 354 291 291 291 240 309 291 291S, T 95, 96, 97 Ремонт на компютърна техника, на лични и домакински вещи; Други персонални услуги; Дейности на домакинства като работодатели; Админ. решение 422 344 304 291 291 240 344 304 291S, U 94, 99 Дейности на организации с нестопанска цел; Дейности на екстериториални организации и службиАдмин. решение 699 492 364 291 291 240 336 301 291S,U 9312 Дейност на професионални организацииАдмин. решение 715/460*** Централен кооперативен съюзСпоразумение 550 460 400 340 320 310 320 345 270

Наименование на икономическа дейност


служители




алисти




търговия


ници*





цирани

ВисшиНаименование на икономическа дейност


служители




алисти




търговия


ници*





цирани

Висши

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА КЛЪСТЪРИ В РАЗЛИЧНИТЕ РЕГИОНИ

Плевен

Перник

Пловдив

Смолян

Кърджали

Хасково

Ст. Загора

В. Търново*

Русе

Силистра

Добрич

Варна

СливенГаброво**

София

* � исторически/ религиозен туризъм� вино

**� IT� исторически/ еко/ селски туризъм

� софтуер� биотехнология� електроника� финанси� автоматизирани машини� конгресен туризъм� исторически/ религиозен � туризъм� месопроизводство

� екопарк

� мебели

� мебели� билкопроизводство

� селско стопанство� вино

� мебелна промишленост� еко/ селски туризъм

� СПА туризъм

� вино

� селски/ зимен туризъм

РазлогВелинград

Пазарджик

Средногорие

СанданскиМелник

Троян

� Текстилна промишленост

� текстилна промишленост� бубарство� производство на авточасти

� зърнодобив� вино

� цветни метали

� селско стопанство� лазери

� исторически/ религиозен туризъм

� текстилна промишленост

� етерични масла

Долина на розите

� IT� селско стопанство� енергетика

� текстилна промишленост� килими� вино

� морски туризъм

� химическа промишленост

Слънчев бряг

� IT/ кол-центрове� морска биология� морски туризъм

� селско стопанство� производство на обувки

Девня

Исперих

� производство на зеленчуци и плодове

Източник: АБК ГРАФИКА: АСЯ КОЛЕВА

циацията на бизнес клъстърите (АБК), може да се кандидатства и по ОП „Човешки ресурси“ - за обучение на фирмите членове.

“Две от най-новите схеми са ОП „Черно море“ и ОП „Югоизточ-на Европа“, в която влизаме по географски принцип“, разказва

Христова.Друг сериозен проблем, кой-

то Петър Статев изтъква, е фа-ктът, че все още няма изготве-

ни критерии, по които държа-вата да може да отсява реално действащите организации от фиктивните.

...планина повдигаКъм момента на територия-та на България има 28 клъс-търа, които са регистрирани и функционират, разказва Гено-вева Христова. Част от тях са все още съвсем млади и тряб-ва да се развиват. 12 са члено-ве на АБК, която бе създадена през май тази година. Според Христова съществуват различ-ни проблеми за клъстърите, но най-голям е този за лидерство-то и доверието между фирми-те. На организирания със съ-действието на Европейската комисия и TAIEX (Technical Assistance and Information Exchange Instrument) семинар на тема „Клъстъри, клъстърни асоциации и инкубатори - сре-да за развитие на МСП“ едни от най-честите съвети от госту-ващите лектори бяха насочени именно в тези направления: по-лагане на усилия за разпознава-не на лидери, създаване на до-верие между фирмите и плавно развитие на сдруженията. Дали българските специалисти ще се вслушат в съвета им ще си про-личи съвсем скоро.

ФИНАНСИ62 KАПИТАЛ 3 - 9 октомври 2009 г.

fi nansi.capital.bg

Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор

Емил Атанасов: Всяка пета кола е без „Гражданска отговорност“

Как се отразява кризата на застрахователните компа-нии?Състоянието на сектора е отно-сително добро, тъй като спря-мо съответния период на 2008 г. има подобряване на редица от показателите. Това, което поражда опасения и съответно предизвиква вземането на мер-ки от самите дружества, е зна-чителното нарастване на обез-щетенията. Все пак застрахо-ването не е изолирано от дру-гите процеси в икономиката и влиянието на кризата в свето-вен мащаб естествено се отра-зява и върху този сектор у нас. Например върху автомобилно-то застраховане, което заема към 70% от общото застрахова-не, влияе негативно спадът на продадените нови автомобили с над 50%. Доходите на населе-нието падат, фирмите са в по-тежко състояние, поради което склонността им да се застрахо-ват намалява.

Какви са основните предизви-кателства пред дружествата от сектора във връзка с кри-зата?Капиталовите изисквания, тъй като по отношение на капитал, резерви, финансова отчетност застрахователите са поставени под доста сериозен режим, кой-то се следи от Комисията за фи-нансов надзор (КФН), и в тази връзка тя е предприела редица мерки от гледна точка на често-тата на отчитането и на допъл-нителната информация. Целта е да не се допуска влошаване на финансовите показатели.

Какво е финансовото им със-тояние сега?В момента компаниите отгова-рят на изискванията по отно-шение на капитал, граница на платежоспособност, гаранцио-нен капитал и нямаме основа-ния да се притесняваме. Но об-становката е динамична и тези неща са постоянен обект на на-блюдение от страна на КФН. Са-мите компании също провеж-дат доста консервативна поли-

тика и използват нискориско-ви инструменти. Основната причина за негативните резул-тати от основната им дейност е „Гражданска отговорност“ - там миналата година загуба-та беше над 100 млн. лв., а към полугодието на 2009 г. загубите са 13-14 млн. лв. Същевременно средната цена бележи чувстви-телен ръст - за юли тя достига 182 лв. при приблизително 155 лв. за юни 2009 г. и около 140 лв. за първо полугодие на 2008 г. Действително в стремежа си да се конкурират застрахова-телите използват като основно средство премията и смъкват цената по време на кампания-та, но тенденцията е към пови-шаването й.

Покритието по полицата спадна до около 80%. Какво означава това за България?Обхватът в момента е около 81%, което означава, че при-близително 1/5 от автомобили-те се движат без задължителна-та „Гражданска отговорност“. Това е сериозен проблем, пър-во, заради изискванията на ев-ропейското законодателство и, второ, защото създава големи рискове за системата, тъй като, ако тези автомобили предиз-викат сериозни произшествия, това може да доведе до пробле-ми в Гаранционния фонд. Ни-ският обхват може да поста-ви България в неблагоприят-но положение и да предизви-ка санкции, които по всяка ве-роятност ще доведат до някак-ви финансови негативи и съот-ветно до влошаване на услови-ята по застраховката, а това ще се отрази фактически върху до-бросъвестните водачи. В тази връзка има създадена между-ведомствена работна група, ко-ято се стреми да решава въпро-сите, свързани с „Гражданска отговорност“. Трябва да зарабо-тят и информационните систе-ми, които във всеки момент ще могат да дават много по-ясна и точна представа какъв е обхва-тът по полицата и кои са нере-довните водачи.

Това включва ли информацион-ната система, която ще поз-воли въвеждането на „бонус-малус“?Да. На базата на информацията в тях ще може да се преценява доколко е рисков всеки един во-дач и съответно да се прилага индивидуално тарифиране.

Кога все пак ще заработят електронните полици и „бонус-малус“?Това е доста бавен процес и е

необходимо натрупването на много информация. Смятам, че някъде в средата на 2010 г. е сравнително реалистичен пе-риод да заработят. Желание съ-ществува във всички участни-ци, но има някои неща, които са свързани с техническа обез-печеност, финансови и бюджет-ни въпроси.

Какви мерки могат да се пред-приемат за повишаване на обхвата по „Гражданска отго-ворност“?Броят на водачите без валидна полица е приблизително 580 хи-ляди, а от органите на МВР са глобени около 10-12 хиляди. На този етап на нередовните вода-чи се съставят актове. Но актът може да бъде обжалван и про-цесът забавен във времето. За-това трябва да се потърси ня-каква по-ефективна, по-бърза и по-проста система, която да накара нередовните водачи да сключват застраховката.

Отговаряте и за добровол-ното здравно осигуряване - какво е състоянието на този сектор?В момента на пазара действат около 20 дружества, като пре-мийният приход за 2008 г. е 30 млн. лв., а към юни 2009 г. са събрани около 23 млн. лв. Този премиен приход наистина е много малък в сравнение с оста-налите сектори, които КФН на-блюдава. Много е важно и как тези дружества биха били тре-тирани при една бъдеща здрав-на реформа - какво да е място-то и участието им в здравната система. Според становището на Европейската комисия (ЕК) за тях трябва да бъдат прило-жени директивите по общо за-страховане, във връзка с което ЕК е открила процедура.

Според вас лично обосновано ли е евентуалното реше-ние те да бъдат лицензирани като застрахователи?Наистина премиите, които тези дружества получават, са мал-ки, а капиталовите изисквания за застрахователи са високи, но това е въпрос, който произти-ча от европейското законода-телство. Ако бъдат намерени аргументи, че те не са застра-хователи по своята същност, и тези аргументи бъдат приети от ЕК, няма да е необходимо та-кова лицензиране. Но в крайна сметка това ще бъде установе-но в процедурата по изяснява-не на позициите между Бълга-рия и ЕК.

Интервюто взеМария ИВАНОВА

ПРОФИЛ

Емил Атанасов заема поста заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, от май 2009 г.Завършил е УНСС със специалност „Международни иконо-мически отношения“. Кариерата му започва през 1982 г. като научен сътрудник в Центъра по външна търговия и конюнктура на международните пазари. В периода 1989-1991 г. работи в Министерството на външноикономическите връзки като главен специалист в управление „Развити капи-талистически страни и многостранна търговска политика“. Между 1991 г. и 1993 г. е търговски директор в транспорт-ната „Броян Т+Т“. От 1994 г. заема различни ръководни позиции в брокерска къща „Бромак“ и в инвестиционните посредници „Фина-С“ и „АБВ инвестиции“.Владее английски и руски език.

„В момента застрахователният сектор е в относително до-бро състояние“ СНИМКА: ЦВЕТЕЛИНА АНГЕЛОВА

„Органите на МВР са глобили едва 10-12 хиляди от близо 580-те хиляди шофьори без „Гражданска отговорност“.

„Системата, която ще позволи индивидуално определяне на цената на полицата, може да заработи в средата на 2010 г.“

ФИНАНСИ


Много ценни книжаИнвеститори изкупиха ДЦК за 60 млн. лв. и си осигуриха прилична доходностСтефан АНТОНОВ

то е по-ниско с 2.15% спря-мо рисковата премия по ДЦК. Именно толкова е и възможната печалба, ко-ято ще реализират учас-тниците в последните два аукциона, тъй като се предполага, че в един мо-мент и рисковата премия спрямо немските облига-ции ще се понижи.“Тази разлика е като един „без-платен обяд“ за успелите да купят книжа на тези нива, но тя служи и като средство за хеджиране“, коментира дилър от го-ляма финансова институ-ция. Оттук насетне е по-вероятно рисковете пред страната да се стабилизи-рат, което ще притисне и доходността по държав-ните облигации надолу.

Емил Аспарухов, ръко-водител общо банкиране в ING, прогнозира, че до-ходността на 5- и 10-го-дишните книжа ще про-дължи да пада, при усло-вие че Министерството на финансите продължи с разумната политика, ко-ято водeше досега. Обрат може да настъпи, ако за-ради падащата доходност то реши да увеличи рязко емитираните количества. Но това е малко вероятно, а и дори да се стигне до такова решение, по въз-можност парите ще се по-търсят чрез еврооблига-ции на международните пазари, смята той.

Всъщност, когато по-стигнатата доходност е висока, в бюджета влизат по-малко средства, тъй като цената е по-ниска. Така при средна цена от около 85-86 лв. за 100 но-минал на последните два аукциона държавата ре-ално е взела малко над

50 млн. лв. Затова и за нея е по-изгодно да емитира книжа при по-малка до-ходност, тъй като осигу-рява повече постъпления за бюджета. От Министер-ството на финансите ко-ментираха, че ще следят пазара и ще отговарят на очакванията му. Това оз-начава, че или ще се по-вишава обемът на пред-лаганите облигации, ако има голямо търсене, или, както се направи този път, ще следва повторен аукцион.

Допълнителна причи-на, която се спрягаше на пазара за големия инте-рес, е предстоящото този месец изплащане на об-лигации от Европейска-та инвестиционна банка. Те, както и държавните ценни книжа, се приемат като обезпечение на пра-вителствените и общин-ските депозити в търгов-ските банки. Регулациите изискват те да са покрити 100% с нискорискови кни-жа и с предстоящото пла-щане на облигациите от ЕИБ банките се оглеждат за нови изгодни емисии.

Кой печели Сред закупилите държав-ни облигации през мина-лата седмица освен банки и застрахователи са и пен-сионни, и взаимни фон-дове. Така косвено всеки, който е вложил в техни дялове, е сред печеливши-те. За да има такива, раз-бира се, условието е рис-ковете пред държавата да не се материализират - то-ест да няма срив в иконо-миката и дори в случаи на криза публичните фи-нанси да останат стабил-ни.

СНИМКА: SHUTTERSTOCK

Доходност (%) 07.2009 г. 09.2009 г. промяна (%)10 г. ДЦК 7.99 7.25 -9.310 г. Бунд 3.5 3.25 -7Рискова премия* 4.5 4 -11.1CDS (пунктове) 400 185 -53*Разликата между доходността по ДЦК и БундИзточник: Bloomberg, Reuters, МФ

РИСКОВАТА ПРЕМИЯ СЕ ПОНИЖАВАпо-бавно от CDS

Ежедневие-то на дилъри-те на държав-ни ценни кни-жа (ДЦК) беше

сиво и скучно напо-следък. Пазарът беше замрял, а на аукциони-те за продажбата им не се случваше нищо интригуващо.

Едно събитие преди дни обаче разведри настрое-нието на играчите.

При огромен инвести-торски интерес Министер-ството на финансите про-даде 10-годишни държав-ни облигации за 60 млн. лв. в два последователни аукциона - в понеделник и сряда за по 30 млн. лв. Постигнатата доходност беше над 7.2%, а подаде-ни поръчки надхвърли-ха три пъти предложено-то количество. Всъщност именно високият интерес беше причина финансово-то министерство да орга-низира и втора продажба. Събуждането на играчи-те има две основни обяс-нения: те натрупаха сво-бодни средства и видяха възможност за добрата доходност на фонда на по-нижения държавен риск.

Разликата в интересаличи от предишния аук-цион през юли. Тогава бяха предложени 10-го-дишни ДЦК за 35 млн. лв., а подадените поръч-ки бяха за 10 млн. по-мал-ко и при по-ниска цена.

Съответно и доходността беше близо 8% при годи-шен лихвен купон по кни-жата от 4.95%. Заради сла-бия интерес финансовото ведомство тогава одобри продажба на облигации само за 7.5 млн. лв.

При книжата с фикси-ран доход, каквито са ДЦК, движението на це-ната и доходността е об-ратнопропорционална, което означава, че кога-то едната пада, другата се увеличава и обратно. Ако инвеститорите виж-дат повече риск в иконо-миката, те искат да се за-страховат за това - съот-ветно предлагат по-ни-ска цена за облигациите, търсейки по-голяма до-ходност. Така на аукцио-на през юли, оценявайки по-високи рискове пред българската икономика, те купиха ДЦК при средна цена от 80.87 лв. за 100 лв. номинал. На падежа след 10 години държавата ще им ги изплати по 100 лв. плюс лихва от 4.95% на го-дина, което след сложна финансова сметка прави годишна доходност до па-дежа от близо 8%, или по-стигнатата тогава на аук-циона. За инвеститорите цената е доста изгодна, още повече че рисковете за България през послед-ните месеци се понижиха - застраховката от фалит на страната CDS падна с над 200 пункта или напо-ловина. Именно промя-ната на очакванията към

по-добро според инвести-торите и Министерството на финансите е предизви-кало интереса при две-те продажби през седми-цата. Освен това натру-паната ликвидност също им позволява безпроблем-но да се включват.

Безплатен обяд или застраховкаИма обаче и един тънък момент, който според представители на пазара е бил аргумент за участие на немалко инвеститори.

Двата показателя, ко-ито измерват риска пред страната, са рисковата премия (спред) по държав-ните облигации и нивото на CDS. Първата се опре-деля като разлика между доходностите по немски-те и българските държа-ни ценни книжа. Ако тя е по-голяма, и рискът е по-висок. При положение че доходността на немските е 3.25%, а българските но-сят 7.25%, рисковата пре-мия в случая е 4 процен-та. Обикновено, когато се понижава рискът в дър-жавата, падат и рискова-та премия, и стойността на CDS.

На последните два аук-циона обаче доходност-та по 10-годишните ДЦК падна спрямо края на юли, но с по-малък раз-мер, отколкото цената на CDS за този период. В мо-мента застраховката от фалит CDS за България е 185 пункта (1.85%), кое-

90млн. лева бяха поръчките за ДЦК и при двата проведени акциона.

ИНТЕРЕС

ФИНАНСИ


Европейските банки:

Не на държавните париВсе повече финансови гиганти увеличават капитала си, за да върнат правитeлствената помощ

Eдно словосъчетание беше в устата на всеки световен политик доскоро: банкова реформа.

Натискът върху сектора е по-голям от когато и да било след опустошенията от глобално-то финансово цунами. На по-следната среща на Г-20 в края на септември в Питсбърг беше приет план за укрепване на све-товната банкова система чрез по-строги правила и контрол. Сред най-сериозните преду-преждения към банките е ул-тиматумът да укрепят капита-ловата си база. Бонусите на ме-ниджърите пък са трън в очи-те на избирателите, а замръзна-лото кредитиране също не носи червени точки на банките.

В тази враждебна обстанов-ка по-силните институции гле-дат да се измъкнат по-бързо от държавния захват. Френският гигант BNP Paribas пръв обяви планове за увеличение на ка-питала си с 4.3 млрд. евро чрез емисия права. Банката ще из-ползва средствата, за да върне „скъпия заем“ от 5.1 млрд. евро на френското правителство. Из-пълнителният директор на гру-пата Бодуен Про заяви, че пари-те от държавата са били от ог-ромна помощ, но BNP вече не се нуждае от нея. „Правител-ственият капитал не е евтин. Имаме срок да погасим заема до юни 2010 г., но ако изтървем този срок, условията по креди-та ще станат още по-тежки за нас“, заяви Про в интeрвю за Financial Times.

Константин НИКОЛОВ, Мария ИВАНОВА

на банките да се опитат да се отър ват от политическото вли-яние върху бонусите, дивиден-тите и придобиванията“, заяви пред Reuters Яп Мейер, анализа-тор в Evolution Securities. „Сега е добър момент да се набира ка-питал. Банките са големи, лик-видни и се превърнаха отново в основна инвестиция за желае-щите да вложат парите си в ак-ции“, коментира пред Bloomberg Стефано Гирола, портфолио ме-ниджър в Banca Albertini в Ми-лано. „Намаляването на ефек-та на Големия брат явно е при-оритет за редица банки в Евро-па“, шеговито коментира Антъ-ни Айзъкс, директор за капита-лови пазари в Macquarie Bank. Подобрената ликвидност на ин-дустрията беше отчетена и при последния аукцион на Европей-ската централна банка, която отпусна едногодишни заеми на банките в еврозоната за 75 млрд. евро при лихва от 1%. Предиш-ният аукцион през юни достиг-на рекордните 442 млрд. евро и премина при далеч по-голям ин-терес от страна на банките

Ускореното увеличение на ка-питала от страна на банковия сектор се подкрепя и от преду-преждението на Международ-ния валутен фонд, че предстои допълнително мащабно отпис-ване на активи. Според експер-ти от организацията европей-ските банки ще изтрият 420 млрд. евро от балансите си до края на 2010 г. Според анализа-тори от Societe Genеrale евро-пейските банки трябва да укре-пят капитала си с още 116 млрд. евро, за да са спокойни за бъ-дещето си. „Някои финансови групи ще действат по-рискова-но, а други ще сключват сдел-ки като предпазна мярка“, е мнението на Патрик Леменс, брокер в Robeco Group в Ротер-дам. Вторите искат да се под-готвят за очакваните по-стро-ги капиталови изисквания, до-като за първите основната цел е да се измъкнат от ръцете на държавата.

Средната капиталова адек-ватност по изискванията в Ба-зел 2 на европейските банки ще е около 10% в края на годи-ната спрямо 7.5% преди две го-дини, са прогнозите на брокер-ската компания Keefe, Bruyette & Woods. На срещата си в Пит-сбърг лидерите на Г-20 поста-виха условие на банките да ук-репят балансите си, но не оп-ределиха задължително ниво. От началото на световната кри-за финансовите институции на Стария континент са увеличи-ли капитала си с 300 млрд. до-лара, обяви МВФ, но по-голяма част от това повишение е чрез хибриден капитал като префе-ренциални акции.

Въпреки показаните мускули от страна на банките много екс-перти все още смятат, че прави-телствата няма да се изтеглят без бой от системата. Във Вели-кобритания, Германия и Фран-ция властите поставиха редица условия срещу помощта си, а ос-новното от тях беше банките да размразят кредитирането. Голе-мият брат не забравя... � K

�

Стабилност в БългарияНа фона на терзанията на банковите мениджъри в Европа българските им ко-леги могат да дишат малко по-спокойно. Годините на стриктно регулиране на сек-тора в страната доведоха до стабилност в системата и засега тя понася сътресе-нията по-леко. Основното предизвикателство пред банките в България в момента е увеличаването на проблемните кредити и свързаното с това нарастване на провизиите за бъдещи загуби, които

могат да изядат и бездруго намалелите им печалби. Засега обаче капиталовата адекватност на сектора остава висока - в края на август тя е 19.5%, което е доста над изискваните от БНБ 12%. В отговор на ефектите от кризата и по препоръка на централната банка финансовите институции капитализираха и печалбите си за 2008 г.. Освен това сек-торът се радва и на добра ликвидност, която към края на юли е 20.7%.

Royal Bank of Scotland Великобритания 13.6%SEB Швеция 11.3%Credit Suisse Швейцария 10.4%UBS Швейцария 10.1%HSBC Великобритания 8.8%Barclays Великобритания 8.8%Deutsche Bank Германия 7.8%Sociеtе Gеnеralе Франция 7.3%BNP Paribas Франция 7.2%

на европейските банки, II тримесечие 2009 г.

Източник: Morgan Stanley, FT

КАПИТАЛОВА АДЕКВАТНОСТ

Френският пример беше последван от италианската UniCredit, която също обяви, че ще увеличи капитала си с 4 млрд. евро. По този начин соб-ственикът на „Уникредит Бул-банк“ ще избегне предложе-ната държавна помощ. Кон-курентът й Intesa Sanpaolo на свой ред заяви, че няма да раз-чита на пари от правителство-то, а ще продава или ще търси партньори за „неосновните“ си активи, оценени между 11 и 15 млрд. евро. Изпълнителни-ят директор на швейцарската UBS Освалд Грюбер заяви, че иска да се оттегли от схемата за „лоша банка“ на правителство-то чрез увеличение на капита-ла, но това ще стане чак през 2010 г. Две британски банки под значителен държавен контрол - Royal Bank of Scotland и Lloyds Banking Group, също подгот-вят голямо емитиране на ак-ции. Списъкът с евентуалните кандидати включва още испан-ската BBVA, френската Societe Generale и Deutsche Bank. По-вишената активност сред воде-щите финансови институции в Европа цели да използва благо-приятното състояние на фондо-вите пазари в момента, които скочиха с над 50% през послед-ните шест месеца.

„Смятаме, че е добро решение

BNP Paribas бърза да върне заема на френското правителство СНИМКА: REUTERS

МОЯТ КАПИТАЛ >>65KАПИТАЛ 3 - 9 октомври 2009 г.

Как се пазарува с GSM

1. Потребителят отива при мобилния оператор и взима нова безплатна СИМ карта с услугата „Мобилен портфейл“

2. Подава в банката искане заактивиране на мобилно банкиране и/или електронно портмоне с електронен подпис

3. Мобилният телефон се превръща в универсално средство за електронни услу-ги - банкиране и пазаруване.

� плащания� преводи � справки

Можете да из-вършвате опера-ции до 10 000 лв.

директно от бан-ковите си сметки.

Мобилно банкиране

Електронно портмоне� плащания без такси

Можете да го за-реждате от бан-ковата си сметка

със суми до 200 лв. и да правите по-купки до 20 лв.

ГРАФИКА: АСЯ КОЛЕВА

Абонатът в момента банкираМобилните телефони се превръщат в средства за разплащане от следващата годинаВасилена ХРИСТОВА

Мобилните телефони ста-ват все по-мултифункцио-нални устройства, които ви спестяват носенето на куп джаджи.

Догодина те ще могат още нещо, поне в България - ще за-местят парите ви в брой, дебит-ната ви карта, ще ви спестят хо-денето до банка или банкиране-то от компютър.

Първите мобилни плащания в България засега са в пилотен проект, който започна тази сед-мица. Целта е събиране на мне-ния и препоръки, за да се прове-ри какви подобрения ще може да се направят, преди да бъде предоставена тази услуга на масовия потребител. „Засега не можем да кажем точно кога ще направим услугата достъп-на за всички, тъй като първо ще трябва да видим резултати-те от пилотния проект. Вероят-но това ще стане догодина“, по-яснява Атанас Шарков, главен оперативен директор на „Сис-тема за електронни плащания България“ (СЕП).

Виж какво може телефонът миОсновната новост е това, че вече ще можете да ползвате мобилния си телефон вмес-то портфейл с пари, откъде-то идва и името на услугата - „Мобилен портфейл“. GSM-ът има различни функции, но тази ще ви дава възможност да управлявате директно сред-

ствата по ваша сметка в бан-ката през менюто му. Всъщ-ност „Мобилният портфейл“ е услуга на телекомуникацион-ната ви компания и ако реши-те да я активирате, ще трябва да минете през няколко стъп-ки. Първата, разбира се, е по-сещение в неин офис. „Всички оператори имат възможност да се включат, ние само пре-

доставяме услугата, те преце-няват кога и дали да я предло-жат на клиентите си“, поясня-ва Шарков.

Така че, стига вашият моби-лен оператор да предлага услу-гата, може да поискате да ви се смени SIM картата с нова, в ко-ято да бъде инсталирано софту-ерно приложение, чрез което да се активира услугата „Мо-

билен портфейл“. „Това ще ста-ва напълно безплатно и ведна-га, като непременно ще си за-пазвате номера на телефона“, добавя Шарков. „За момента единственият оператор, който ще предлага услугата, е „Гло-бул“, но всички останали изра-зиха готовност да се включат в бъдеще“, казват от СЕП.

За да започнете да ползвате телефон като разплащателно средство, не е нужно да си ку-пувате нов със специални тех-нически параметри - всеки стар GSM също може.

За какво ми е компютър, като имам GSMСлед като се оборудвате с подоб рена карта, вече имате „портфейл“. Следващата стъп-ка е да отидете до клон на бан-ката ви, за да го „заредите“ с пари.

За момента със „СЕП Бъл-гария“ работят само две фи-нансови институции в страна-та - Пощенска банка и Алианц банк България, но се водят пре-говори и с други. Така че, след като услугата стане достъпна, ще можете да ползвате мобил-ното банкиране само ако има-те сметки във вече включили-те се.

Въоръжени с мобилния си телефон, трябва да отидете в клон на банката и да си избе-рете съществуваща сметка или да си направите нова, към ко-ято да се свърже „Мобилният портфейл“. Така активирате услугата. Двете възможности, които ще ви предложи банка-та, са „Електронно портмоне“ и „Мобилно банкиране“, като можете да си изберете както само едната, така и двете. Ще трябва да попълните искане за регистрация, но всичко става на място и веднага. В него ос-вен личните си данни ще тряб-ва да посочите коя услуга ис-кате да активирате, кои смет-ки ще се ползват, лимити и различни ограничения, ако прецените да си налагате са-моконтрол или определена за-щита. Например можете да се ограничите до две транзакции на ден, до 300 лв. на операция и т.н. Банковият служител ви регистрира, а за да потвърди-те регистрацията, той ви дава код, който да въведете в теле-фона си. �66

my.capital.bg

„Електронното портмоне“ може скоро да измести дребните от джоба ви СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

МОЯТ КАПИТАЛ


>> стр. 65Абонатът в момента банкира

�

Братя, но не близнациИма разлика между SMS банкирането и новото мобилно банкиране. При предложението на СЕП вие през теле-фона си нареждате на парите по сметките ви в банките директно какво да правят, без да плащате за трафик на мобилния оператор.При SMS банкирането (тип плащане на пар-киране в „синя зона“)

вие правите микропла-щания чрез SMS, които заплащате на мобилния си оператор. Сосиете женерал Ескпресбанк пък имат услуга Bank on SMS, при която мо-жете чрез изпращане на SMS-и да нареждате преводи между ваши сметки в банката и да получавате информа-ция за наличните по тях средства.

В новата SIM карта имате вграден безплатен елект-ронен подпис и в момен-та на регистрация карта-та ви обменя информация със системата на банката. „Това е допълнителната сигурност на този вид банкиране, защото дока-то телекомуникационни-те услуги са анонимни, банкирането не е. С една такава карта с електро-нен подпис банката може да идентифицира клиен-та си. Важното е, че клю-чът е само в чипа на кар-тата и не може да се въз-произвежда на друг носи-тел за разлика от тези на интернет банкирането, за които се носят допъл-нителни мемъри стикове например“, пояснява Ата-нас Шарков.

След като системата на банката ви регистри-ра, ще ви поиска четири-цифрен ПИН код за сигур-

ност, който да въведете на телефона си. Важно-то тук е, че не получава-те запечатан плик с гене-рирана парола и не се на-лага да казвате паролата, т.е. никой няма достъп до нея освен вас.

Два нови начина за пазаруванеРегистрирането е едно и също и за електронното портмоне, и за мобилното банкиране. С е-портфей-ла може да плащате при дребни покупки до 20 лв. За да го ползвате, полу-чавате един стик с разме-рите на ключодържател или стикер, който да за-лепите на гърба на теле-фона си или на друго мяс-то. С доближаването му до специален терминал в търговски обект осъ-ществявате плащането. Не се налага да въвежда-те ПИН код или да доказ-вате самоличност. „Порт-монето“ се зарежда през менюто на мобилния ви телефон и максимална-та сума е 200 лв., като па-рите се взимат от сметка, която вие посочите. Към телефона си можете да имате свързани някол-ко „портмонета“ и смет-ки в различни банки, ко-ито да можете да зареж-дате. „За момента не мо-жем да кажем с точност какви ще са таксите, но ще има такса само за за-реждане и връщане на заредени пари обратно в сметка. Тя ще е в размер на 1-2% от сумата. Самите плащания няма да се так-суват“, казва Атанас Шар-ков. Идеята на „портмоне-то“ е да замести дребните пари при ежедневното па-заруване, затова е и само за покупки до 20 лв.

Втората ви опция е ак-тивирането на „Мобил-но банкиране“. То ще ви даде възможност директ-но през телефона си да уп-равлявате предварително посочените сметки, да на-реждате преводи, да пра-вите справки за баланс и т.н. При всяка от тези опе-рации обаче ще трябва да въвеждате и ПИН код за по-голяма сигурност. Можете дори да заклю-чите достъпа до менюто за банкиране чрез този код. Така, ако ви открад-нат или си загубите теле-фона, ако лицето, у което попадне той, не знае па-ролата ви, няма как да ви вземе пари. Процедурата е бърза и може да отнеме по-малко време от интер-нет банкирането.

Така с мобилния си те-лефон ще можете да пла-щате покупки и сметки. От СЕП вече са готови и с технологията за плащане на билети за метро напри-мер, остава само и стопа-нинът на метростанции-

те да го поиска. Единственото, което

трябва да направите, е да доближите мобилния си телефон до специал-ния терминал и да въве-дете при поискване ПИН кода. Общото ограниче-ние на банките е плаща-нето или преводът да е до 10 000 лв., но можете да си зададете и по-ниски ли-мити по ваше предпочи-тание. „Таксите за опера-циите, които ще можете да извършвате, ще се оп-ределят от банките, тъй като това все пак са бан-кови услуги. Не всичко ще се таксува, но прево-дите например ще се за-плащат“, пояснява Ата-нас Шарков.

Мобилното банкира-не след време може да ви улесни и по друга линия - ако ваш приятел също го ползва, може да му преве-дете пари, като посочите мобилния му номер, без въобще да знаете банко-вата му сметка. Ако две-те сметки са в една банка, преводът става веднага, а ако са в различни, тогава ще отнеме време. „Имате възможност да прехвър-лите пари и през система-та за моментален превод на БНБ RINGS, но тогава ще ви таксуват повече“, добавя Шарков.

Разбира се, за да може-те да се възползвате от активирано „Мобилно банкиране“ и „Електрон-но портмоне“, ще трябва и търговците да се снаб-дят с необходимите тер-минали, което ще отне-ме вероятно известно време. На представяне-то на услугите беше обя-вена и първата търгов-ска верига, която ще при-ема мобилни плащания - KFC, както и електронни-ят магазин на книжарни-ца „Пингвините“. „След като предложим услуга-та на крайните потреби-тели, може да се включат още вериги. Ситуацията е като с терминалите за кредитни и дебитни кар-ти в магазините - ще се наложат, но след време“, допълва Шарков.

При най-лошотоАко загубите или ви от-краднат телефона, тряб-ва да се обадите или на банката, или на мобил-ния си оператор, или на СЕП. Блокирането ста-ва моментално, като, ако ви откраднат само „Елек-тронното портмоне“, мо-жете от телефона да го блокирате сами, а може-те и да се обадите в банка-та оттам да го блокират. Тогава ще трябва да оти-дете да ви издадат нова SIM карта с нов електро-нен подпис и нова акти-вация на услугите в бан-ката. � K

Ако ви откраднат телефона, трябва да се обадите или на банката, или на мобилния си опера-тор, или на СЕП.

Към телефона си можете да имате свързани няколко „портмонета“ и сметки в различни банки.

МАЛКИ ОБЯВИ


��

брой #39, година VIII www.karieri.bg

КАРИЕРИK3

4-5Възрастта има значение

8 Лондон ще сертифицира HR специалисти в София


Кариера без граници

PRO.FILE

Петър Пунчев от белградското „Радио 3“ доказва, че добрият мениджър е добър навсякъдена стр. 6-7СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Социалната тема пак е во-деща в новините. Плани-ра се удължаване на сро-

ка на обезщетенията за безрабо-тица и основно преразглеждане на досегашните мерки за насър-чаване на заетостта. Ще има по-вече пари за обучение на рабо-тещи и безработни, а с европей-ски средства ще се помага на съкратените от „Кремиковци“, пристанище Лом и БДЖ (виж стр.7). Макар и скромно, увели-чиха се и повечето осигурител-ни прагове.

Явно в социалното министер-ство цари трескава активност. Което е похвално, имайки пред-вид апокалиптичните прогно-зи за трусове на пазара на труда през есента. Голяма част от мер-ките са разумни - ще се вземат пари от дейности, доказали сво-ята непригодност, за да се дадат за други. Дали обаче практика-та ще се окаже на висотата на теорията, разбирай - на обеща-нията? Или просто парите ще продължат да изтичат, само че през друго спукано дъно?

За да не се случи това, най-напред е необходима промяна в посоката на мислене на всич-ки институции, които админи-стрират тези средства и предла-гат услуги за безработни и ра-ботещи. Защото през тази есен хората без работа ще бъдат не просто много, а и доста различ-ни като профил. За съкратени-те експерти и мениджъри със сигурност ще са необходими програми, които нямат нищо общо с „От социални помощи към осигуряване на заетост“ и с курсовете за готвачи и фри-зьорки. � K

Теория vs. практика

HR КОМЕНТАР

Боряна ПЕНЕВА

КАРИЕРИ // KARIERI.BG


Италианска стачка

НА СТРАНИЦИ ВТОРА публикуваме със съкращения най-актуалните теми от форума и блoга на www.karieri.bg, както и най-интересните коментари от статиите в предишния брой на „К3 Кариери“. Оригиналният правопис на мненията от сайта е запазен.

Коя е най-страшната форма на про-тест, с която може да се сблъска рабо-тодателят? Ако мислите, че това е тотален отказ на всички да работят, блокада на входа на предприятието и

т.н., грешите.

Макар че подобни синдикални акции често попадат във фокуса на медиите, освен известно морално удо-влетворение те не носят на участниците в тях почти никаква друга печалба.

Най-опасното оръжие, срещу което до момента не е намерено противодействие, е т.нар. италианска стач-

ка. Това означава, че служителят прави всичко, което е записано някъде като негово задължение, но... из-пълнява само него - при това буквално - и нищо дру-го. Никой от участниците в такава стачка не може да бъде формално обвинен. Човекът просто си вър-ши работата така, както се е договорил.

Ясно е, че на всяко неетично действие може да се намери противодействие. Единственият начин да не се стига дотам е взаимното уважение на страните и поставянето на общи и изгодни за всички цели. Как-то и разумна (но не поравно) подялба на печалбата, след като те бъдат постигнати. В противен случай - италианският опит се усвоява бързо!

Вилислав ГЕОРГИЕВ

ИЛЮСТРАЦИЯ: МИХАИЛ ВЪЛКАНОВ

Обратна връзка

Re: Урок по оцеляване

КАРИЕРИ // ФИРМЕНИ ОБУЧЕНИЯ

2 KАПИТАЛ 26 септември - 2 октомври 2009 г.

Урок по оцеляване

Вътрешни ресурси и европейски програми спасяват корпоративните обученияБоряна ПЕНЕВА

„За да намалим разхо-дите, през тази годи-на ще сведем до ми-нимум обученията на персонала и тим билдингите.

Ще се задоволим само с няколко курса за менид-жърски умения, които ще реализираме с вътрешен ресурс.“

Така звучи част от пла-на за справяне с кризата в една средно голяма ор-ганизация с чисто бъл-гарски мениджмънт. Тя обаче не е единствена-та. Голямата ножица, ко-ято „подстрига“ фирме-ните бюджети (на мес-та до голо), нямаше как да под мине тренингите. Съвсем естествено пове-чето организации преос-мислиха своите потребно-сти в тази насока и сведо-ха до санитарния мини-мум усилията за продъл-жаващата квалификация

на служителите си. Впрочем концепцията

за учене през целия жи-вот и без кризата не беше сред най-популярните в българските корпоратив-ни среди. Изследване на Евростат и Националния статистически институт от 2006 г. например по-казва, че повече от две трети от българските ра-ботодатели не обучават служителите си под ни-каква форма. И това във времена на икономиче-ски просперитет. Според същото проучване де-лът на преминалите през квалификационни кур-сове служители в Бъл-гария преди три години е бил едва 15% при сред-но за ЕС 34%, а средства-та, заделени за обучения, са представлявали едва 1.1% от общите разходи за един служител.

И все пак за една част от компаниите в страна-та инвестицията в обуче-ние не е излишна и екзо-тична хрумка, а дълго-годишна практика. Как и дали тези фирми пре-разгледаха концепция-та за „учещата организа-ция“ в месеците на сла-би печалби и свита ико-номика? Добрата нови-на е, че онези, които са се грижили да повишават квалификацията на слу-жителите си преди, про-дължават да го правят и

сега, само че икономично и като използват всякак-ви възможности за външ-но финансиране.

Право в целтаПървата последица от кризата е, че накара ком-паниите да се замислят за какво всъщност дават парите си. По отношение на планираните обучения това доведе, от една стра-на, до намаляване или в най-добрия случай до за-пазване на бюджетите и, от друга - до по-прецизно фокусиране върху реал-ните потребности. С дру-ги думи, времето на раз-хищенията свърши. През 2009 г. дори да имат заде-лени средства за квали-фикация, организации-те ги харчат много пред-пазливо. Силвия Донко-ва, мениджър „Човеш-ки ресурси“ в „Публисис МАРК груп“ например споделя, че имат предви-ден бюджет, но „се въз-държаме да го изразход-ваме“. В „Идеал Стан-дарт“ също мислят за икономии: „Променена-та ситуация на работа в условията на икономиче-ска криза доведе до пре-разглеждане на годиш-ната програма за обуче-ния и фокусиране върху най-важните елементи в нея“, казва директорът „Човешки ресурси“ за ре-гиона на Източна Европа

Милена Богданова. Реше-нието в повечето случаи е да се заложи не на коли-чеството, измерено в брой тренинги и теми, а на тях-ното качество и адекват-ност към потребностите на компанията.

В същото време същест-вуват и такива фирми, ко-ито смятат, че кризата е подходящ момент да по-добрят позициите си на пазара, като инвестират в развитието на служите-лите. През 2009 г. „Техно-полис“ е една от малко-то компании, където има

увеличение на бюджети-те за квалификация. Там разширяват броя и обхва-та на провежданите обу-чения, залагайки на идея-та, че „в периоди на криза най-важното нещо за една компания е не оцеляване-то, а бъдещото развитие и успехи“.

Кой се учиДоста от компаниите, които правят обучения през 2009 г., се опитват да приоритизират нуж-дите си и да обхванат по-вече служители от опре-

делени целеви групи. В „Глобул“ например про-веждат средно над 300 обучения годишно, в ко-ито се включват 70% от персонала. Тази годи-на, въп реки че средства-та не са увеличени, учас-тниците са дори повече благодарение на помо-щта по оперативна про-грама „Развитие на чо-вешките ресурси“. Участ-ват хора от различни от-дели и на различни пози-ции. Направлението, вър-ху което е сложен акцен-тът през тази година оба-

� Работя в компания за подбор на персонал като консултант подбор. Преди 2 дни в офиса дойде канди-датка за определена пози-ция. При провеждането на интервюто стана ясно, че не отговаря на обявеното ниво за владеене на запа-ден език. Освен това, авто-биографията й беше съв-сем непрофесионално на-писана. Помолих жената да я допълни, давайки й полезни съвети как да на-прави това, и да я изпра-ти, ако има желание, за да използваме автобиогра-фията за други позиции.

Госпожата каза, че това е моя работа и аз съм я об-служвал некачествено, че не иска да работи с наша-та фирма и че ще се опла-че от мен на шефовете ми. На другия ден видях, че е пуснала имейл до служеб-ния мейл, до който имат достъп всичките колеги, както и шефовете, с доста неприятни твърдения по мой адрес, неотговарящи на обективната истина. Че съм се държал нелюбезно, не съм се оплаквал от ра-ботата си. В резултат на това имах проблеми с ме-ниджмънта, обяснения и

т.н. По-късно разбрах , че госпожата е била скандал-но уволнена от предишна-та си фирма, което естест-вено, веднага споделих с колегите. Цялата история беше адски неприятна за мене. До момента съм ин-тервюирал стотици хора, това е първият пробле-мен случай и искрено се надявам да няма повече такива.

Happy Face

� Като идея - можете да сложите един диктофон на бюрото си и да питате рискови кандидати искат

ли интервюто да бъде за-писано, за да се оплачат после, ако не са довол-ни. Може да го установи-те като вътрешно прави-ло. Ако искат - ОК, про-слушва се записът. Ако откажат, оплакването не се разглежда, понеже оче-видно е клевета. Обсъде-те го с шефовете си.

Timur&commandos

� И на мен ми се е случ-вало да се оплачат с хи-стеричен гласец от отно-шение на колега. За съжа-ление нямаше подкрепа, защото: познавам начина

на комуникация на хора-та си в офиса; разпозна-вам лабилните типове, да не говорим, че бях в ста-ята, когато разговорът се водеше по телефона!!!

perfectantithesis

� Лично аз считам, че консултантските фирми в България са ненужно зве-но за свързване на канди-дат с компания предлага-ща работа. Не само, че са ненужни, а дори пречат. Но за съжаление чуждес-транните компании не са наясно и им плащат зато-ва. иванова

МОТИВАЦИЯ Проблеми с кандидат за работа

ОТ ФОРУМА

ОТ БЛОГА

� Ако трябва да избирам между това да съкратя човек и да не го обучавам, избирам второто. Rael

� А пред това да обучаваш човек и това да откраднеш обучен от конкуренцията какво би избрал? Питам в смисъл, че за да тафтаро-саш един добър експерт обикновено излиза доста скъпо. 123

� Който тафтаросва зна-чи няма да има проблем и други да тафтаросват от него самия. Ако е така, и аз съм ЗА. А колкото за съкращенията, съгласете се, че в 80-90% от случаи-те се съкращават хора, ко-ито работят съвестно, а други- мързеливци, които се лизнят-мазнят и не ги и пипат. Това е т.нар "Бъл-гарска корпоративна сре-да". Такива "фирми" са си обречени на фалит, дори и без кризата да е винов-на за това. Съвест

Re:� Я се пробвай да се опъ-неш на шефа си, че това, което иска от теб, не е за-писано в длъжностната ти характеристика? Ни-кой не смее. Ама и шефа, като разписва длъжност-ни характеристики и ги е чел уж, не помни, че

има една последна точ-ка в раздела за задълже-нията - „да изпълнява и други задачи, възложе-ни от прекия му ръково-дител и от управителя на дружеството“.

jelezen

� Смея и съм го правил

между другото. Няма нищо по-хубаво от това да познаваш норматив-ните закони в случая, касаещи отношението служител - работодател, и ако някой прекрачва границата, да го запла-шиш в съд, все пак жи-веем в правова държа-

ва. Еле пък ако фирмата не е българска и толко-ва „хитра“, както желе-зен каза, има доста фир-ми, които нямат тази последната точка в из-искванията, всички до една в тези, които аз съм работил.

АзАзАз

KARIERI.BG // КАРИЕРИ


Позитивно мислене

Стресът и претоварването са сред неизменните фактори на работ-ната среда при почти всички про-фесии независимо от икономиче-ската ситуация.

През последната година на криза те дори се за-дълбочиха заради масовите съкращения, които увеличиха многократно натоварването на хора-та, останали на работа. Мислили ли сте как в та-кава ситуация можете да намалите напрежение-то и да поддържате позитивната си нагласа към света? Ето какво съветват експертите на кариер-ния портал Monster:

Търсете положителни емоции. Първата стъпка към изграждане на позитивна нагласа към възможностите за кариерно развитие е да определите кои са текущите ви задължения, ко-ито изпълнявате с удоволствие. Постарайте се те да заемат по-голямата част от работния ви ден. По този начин в края му ще се чувствате за-реден, а не изтощен от скучни задачи.

Учете се от колегите. Открийте кои са хора-та в офиса, които харесват работата си и се ста-раят да се развиват. Служителите, които с ра-дост идват на работа, често предават позитив-ната си енергия на хората наоколо. Постарайте се да общувате повече с тях.

Намерете приятели в офиса. Колегите най-добре от всичките ви познати знаят пред какви предизвикателства сте изправени на работното място. Отделете повече време, за да споделяте и комуникирате с тях. Независимо дали подобни контакти ще излязат извън рамките на офиса, те ще ви обогатят лично и професионално.

Определете стила си на работа. Представете си, че трябва да опишете с какво се различавате от останалите специалисти във вашата профе-сия. Отделете достатъчно време, за да изясните кои са качествата, които ви определят като лич-ност в бранша.

Насочете правилно усилията си. Направете списък на факторите, които ви стресират на ра-ботното място. След това оградете тези, на кои-то бихте могли да повлияете, и забравете за ос-таналите. Помислете по какъв начин можете да разрешите някои от проблемите, върху които имате контрол.

Повишете се сам. Предложете на ръково-дителите си да поемете някои от задължения-та на човека, заемащ позицията над вас. Така и така ви товарят - поне ще бъдете една крач-ка по-напред от колегите си, когато мениджъ-рите ви обмислят повишения. Пък и по този на-чин ще имате цел, която ще ви зарежда с пози-тивна емоция.

Подредете приоритетите си. По този на-чин ще имате възможност да прецените кои от проектите, по които работите, ще се отра-зят на кариерата ви най-благоприятно. Поста-райте се да обобщите резултатите от работата си по тях, като обърнете специално внимание на постижения, които могат да бъдат измере-ни в числа и статистики. Не чакайте да остане-те без работа, за да допълвате автобиография-та си. Добавяйте новите квалификации и про-екти непосредствено след като ги реализирате. Така ще се почувствате готови за евентуална промяна, а това ще ви осигури самочувствие и спокойствие.

Фокусирайте се върху кариерата си. Изя-снете цялостната си кариерна стратегия и на какъв етап от реализацията й се намирате в момента. Помислете дали някои от досадните дребни задачи за деня не са стъпки в правилна-та посока. Ако откриете такива, това ще ви мо-тивира да ги вършите с повече желание.

Изберете правилния път. Помислете дали се занимавате с това, което бихте искали. Имай-те предвид, че трудно можете да се развивате и да растете професионално в сфера, която не ха-ресвате. � K

Бизнес с кауза

Проглеждане

„М-Тел“ помага на незрящи хора да живеят пълноценно

От 2003 г. насам „М-Тел“ е част от трудното „про-глеждане” на общество-то, което все още се учи да приема незрящите хора като свои равноправ-ни члeнове. Правим го за-едно с фондация „Очи на четири лапи“, чиято ми-сия е свързана с рехаби-литация и реинтеграция

Вилиана ТОДОРОВА*

на хора със сетивни ув-реждания с помощта на служебни кучета. Тя обу-чава и предоставя безвъз-мездно такива водачи на незрящи и обучава хората за работа и живот с техни-те нови придружители.

Съвместната ни работа с фондация „Очи на чети-ри лапи” беше проект пи-онер, нещо напълно ново за страната, в което тряб-ваше да се впуснем. Той показва начина, по който в „М-Тел“ разбираме кор-поративната социална от-говорност - да се грижим, да подкрепяме, да приоб-щаваме обществото към нашите каузи. Ние под-крепяме усилията на фон-дацията, защото сме убе-дени, че заедно помагаме на хората с увреждания да се чувстват и наисти-на да бъдат пълноценни.

През седемте години, в които успешно си партни-раме, училището за куче-та водачи успя да придо-бие собствен модерен цен-тър за рехабилитация на хора със сетивни увреж-дания. Инвестирахме и в

задграничното обучение на инструктор за кучета водачи, който се дипло-мира през юни 2005 г. По-могнахме на фондацията да развие мрежа от при-емни семейства за соци-ализация на бъдещи слу-жебни кучета.

С този проект ние се стремим към промяна, ко-ято да осигури мобилност и свобода за незрящите хора. Едва ли някой ще отрече, че дори само един такъв човек да е получил възможност за пълноце-нен и спокоен живот, то усилията ни са си струва-ли. До момента с подкре-пата на „М-Тел“ са обу-чени и предадени безвъз-мездно 14 кучета. Вероят-но за мнозина този брой звучи скромно. Трябва да се има предвид обаче, че дресировката на куче во-дач трае около година и половина, а разходите по нея са между 8 хил. и 10 хил. лева. За сравнение - цената на такова куче, купено от чужбина, е 25 хил. евро. А фондацията дава възможност на не-

зрящ човек да има своите „очи на четири лапи” сре-щу символичната сума от един български лев.

Със старта на учебната 2009/2010 г. съвместно с фондация „Очи на четири лапи” и с подкрепата на Регионалния инспекторат по образованието в София започваме нова инициати-ва, наречена „Кучета вода-чи в училище”. Тя е в съ-ответствие с главната со-циална мисия, която след-ваме: промяна в обществе-ните нагласи към хората с увреждания. Ако искаме да бъдем последователни, редно е да обясним на де-цата защо и с какво такова куче е по-специално, защо то може да се вози в град-ския транспорт или в са-молет. Само така ще въз-питаме у тях разбиране и подкрепа.

В рамките на пилотна-та част от образователна-та кампания ученици от началните класове на ре-дица столични училища ще научат всичко за дей-ността на фондация „Очи на четири лапи”, както и за отговорната и хуманна мисия на кучето водач в живота на незрящите. За да натрупат децата опит от първа ръка, планира-ме да превърнем уроци-те в едно полезно заба-вление - училищните се-сии ще включват демон-страции на уменията на кучета водачи. Ученици-те ще бъдат стимулира-ни да дават нестандарт-ни идеи за набиране на средства за фондацията, да предлагат решения за още по-голяма независи-мост и мобилност на не-зрящите хора. Убедени сме, че чрез включването на децата в дискусиите по обществено значими теми ще помогнем те да форми-рат своя позиция по тях.

Основната ни цел и же-лание са да приобщим към нашите социални про-екти колкото се може по-вече хора. Ето защо всич-ки наши клиенти, парт-ньори и служители също имат възможност да из-разят съпричастност към тази и другите обществе-но значими каузи, кои-то традиционно подкре-пяме. Чрез SMS на кра-тък номер 1788 набираме допълнителни средства в полза на пет социални проекта, един от които е фондация „Очи на четири лапи”. Събраната от да-рения сума се удвоява от компанията в края на го-дината и се разпределя по-равно между петте проек-та като допълнителна фи-нансова помощ. � K

* Вилиана Тодорова е ръко-

водител на проекта „Очи на

четири лапи“ в „Мобилтел“.

ИЛЮСТРАЦИЯ:

АСЯ КОЛЕВА

КАРИЕРИ // ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ


Възрастта има значениеВ България хората над 50 години най-често остават зад бордаТаня ОБУЩАРОВА

Последният постъпил на работа си отива първи. Към този принцип се придържат много работодатели, когато дойде моментът за съкращения. Така избягват обвинения в лични пристрастия или възрастова дискриминация.

По тази логика най-често пър-во си тръгват младите хора на

ИЛЮСТРАЦИЯ: МИХАИЛ ВЪЛКАНОВ

възраст до около 30 години. Или поне такава е ситуацията в повечето страни от Западна Европа и в САЩ (виж карето). В България картината изглеж-да по-различно - през първото шестмесечие на 2009 г. безра-ботните до 29 години са 18% от общия брой регистрирани в бюрата по труда, а тези над 50 години - 38.4%.

Въпреки статистиката ра-ботодателите твърдят, че ко-гато дойде време за съкра-щения, последни си отиват по-възрастните, които в ма-совия случай са и с по-дълъг стаж в компанията. „Във фир-мите, които съществуват от-давна, се държи на по-стари-те кадри, не толкова като въз-раст, колкото като опит. Нор-мално е да се задържат хора-та с по-голям стаж - това е въ-прос на лоялност към служи-телите“, казва Жюстин Томс, маркетинг мениджър на ABC Design&Communication. „В на-шата компания също се нало-жиха някои съкращения и ние

започнахме от хората с най-малък опит. Те бяха студенти, които по принцип са по-мобил-ни и са готови да експеримен-тират, да опитват нови неща. Много държим на старите си служители, защото те са добре обучени и мениджърският със-тав може да разчита на тях. За-това решихме да им гаранти-раме спокойствие и така да по-вишим тяхната лоялност към фирмата“, обяснява решение-то си тя.

Хората в предпенсионна въз-раст по принцип са по-консер-вативни и имат по-малко же-лание да мигрират от едно ра-ботно място на друго. Особено при сегашното състояние на трудовия пазар те нямат кой знае какви шансове да намерят нова работа или да се включат в курс за преквалификация, финансиран от работодател или с публични средства. Из-следване на американския ка-риерен портал Career Builder потвърждава това твърдение: само 28% от освободените през

ЮЛИЯНА ДОБРЕВА*

Условията за конфликт са вече назрели и колкото повече се отлага неговото разрешаване, толкова щетите ще са по-големи. Важното е да се открие конструктивен изход, което далеч не зависи само от вашата воля. Ако става въпрос само за приключване на една документация, бихте могли да поработите извънредно и да я изготвите. Но ако нещата няма да се изчерпят с това, наистина е не-обходимо да се изясни ситуацията, което означава да се установи в какво се състои проблемът, откъде произтича, кои са участниците, какви са възможните решения и последиците от тях. Както често се оказва, няма реален сблъсък на интереси, а става въпрос за недоб-ра комуникация между различните началници. За преодоляването на това е достатъчно всички заинте-ресувани страни да се съберат за 10 мин., за да обменят информацията и да координират действията си. Но това се отнася до случаите, в които са налице зряла мотивация за труд и добри взаимоотношения в организацията, т.е. когато хората имат желание и ресурси да се разберат.Най-добре е да се обърнете към специалиста по човешки ресурси и да изискате по-конкретна регламентация на вашите функции, включително и за срока на този „преходен“ период. Той е отговорен за това предишният и сегашният ви началник да са запознати и да са съгласни с тези предписания, така че да ви създадат условия да ги изпълнявате. В ситуации, когато

*Юлияна Добрева е психолог, серти-

фициран мениджър по управление на

персонала. Тя е управляващ съдруж-

ник на компанията за психологичен

подбор, оценка и обучение на персо-

нал „Д&Д груп“ ООД. Можете да й пи-

шете на e-mail: [email protected].

Новия казус от „Психолог в офиса“ можете да намерите и коментирате на KARIERI.bg

K3

ПСИХОЛОГ В ОФИСА

Как да балансирам между двама началници

От пет години работя в средно голяма компа-ния, която миналата година започна да се раз-раства. С тези промени бях преместена като сътрудник от правния в счетоводния отдел на компанията. Специалистът „Човешки ре-

сурси“ каза, че в началото ще е нормално да съм в прехо-ден период и да довършвам някои задачки за правния от-дел, което е съгласувано и с новата, и със старата ми ше-фка. Новата обаче неофициално не ми разрешава да го пра-вя, което ме поставя в много неудобна ситуация. Правни-ят отдел разчита на мен да приключа една документация за тях, а сегашната ми началничка не ми разрешава. Знам, че ще трябва да изясним ситуацията, но се чудя как това да стане с възможно най-малко конфликти.

анонимен

Re:

� Нищо няма да изясняваш, новата ти шефка вече е решила въпроса. преди да си слагаш главата в торбата и да се буташ в шамарите, отговори си на въпроса - кой ще ти разписва след 2 месеца отпуските. не проявявай излишна самоинициа-тивност, която после да ти изяде главата. дедо мраз

� Ако можеш, довърши си работата към правния отдел тайно от нова-

та си шефка. Тя може би не желае да я вършиш в работно време.

баба Яга

� Ако не ти е удобно на работа, гепи си документите и си свърши спокойно работата в къщи. После върни документите и помоли за дис-кретност старите си колеги. ако се разчуе, прави се на ударена с мокър парцал: 'Как, какви документи? Не знам за такова нещо - доведете ми който ви го е казал, да се изясним.'

Anguel Terziyski USA.

по една или друга причина липсва добра воля и взаимно разбиране, е препоръчително дори и дребните наглед неща да се оформят писме-но. Във ваш интерес е да изисквате това винаги и особено след като вече сте се сблъскала с такъв прецедент.

ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ // КАРИЕРИ


ли десетина по-млади колеги, които са имали алтернативи. Статистиката потвърждава, че този пример не е изолиран - 21.4% от всички безработни, за-почнали работа през юни 2009 г., са на възраст до 29 години. За шестмесечието техният от-носителен дял е малко по-ма-лък - 16.9%.

В „Асарел Медет“ са под-ходили рационално и към друг проблем - този с хората в предпенсионна възраст или със здравословни проблеми, които често отсъстват от рабо-та. На тях компанията е дала възможност да се пенсионират предварително, като ги ком-пенсира с обезщетения според техния трудов стаж. От тази опция са се възползвали око-ло 30 души. Всички останали освободени работници (общо 140) също са получили пакет от компенсации - тези с тру-дов стаж до 10 години - по че-тири заплати, между 10 и 20 години трудов стаж - по пет заплати, тези с над 20 години

последната година в САЩ хора над 55 години са били назначе-ни другаде срещу 71% при 25- до 34-годишните.

„Понякога работодателите дори не казват, че възрастта е от значение, но когато видят автобиографията на кандида-та, се отказват да го наемат и предпочитат някой по-млад и необременен“, посочва Драго-мир Бояджиев, управляващ ди-ректор на „ДБ интерконсулт“. Според неговите наблюдения българските работодатели са по-склонни да освобождават възрастни хора, „може би за-ради по-високите заплати, ко-ито те получават“. Бояджиев е категоричен, че единствени-ят фактор, от който трябва да се ръководят работодателите в такива стуации, е професиона-лизмът на служителите. „Не възрастта трябва да е крите-рий, а приносът към фирмата. Така работодателят ще бъде и де юре, и де факто защитен“, уточнява той.

Ясни критерии„Видовете критерии и тяхна-та тежест в процеса на подбор се определят по такъв начин, че да се постигне една-един-ствена цел - в компанията да останат служителите, които са ценни за бъдещото разви-тие на бизнеса в условията на променяща се бизнес среда и култура. Запазват работата си тези, които успешно постигат както индивидуалните, така и екипните цели, които имат на-гласата да приемат нови пре-дизвикателства и бързо да се адаптират към постоянни-те предизвикателства“, казва Нина Гевренова, директор „Чо-вешки ресурси“ във „Виваком“ (новата компания след слива-нето на БТК, „Вивател“ и 2be). Всъщност по-възрастните не-винаги успяват да отговорят на всички от тези изисквания - те например често не са дос-татъчно адаптивни към нови-те условия.

В „Асарел Медет“ работят с ясни критерии, съгласува-ни със синдикалните органи-зации в компанията. „Когато през март-април т.г. се наложи да съкращаваме хора, използ-вахме точкова система и оце-нявахме служителите по обра-зование, трудов стаж, работа в екип, брой дисциплинарни на-казания, изпълнение на цели-те на съответната длъжност“, обяснява директорът „Човеш-ки ресурси“ Александър Чо-банов. Оценката на персона-ла е била извършена от специ-ално сформирана за целта ко-мисия, в която влизат директо-рът „Човешки ресурси“, начал-никът на съответния отдел и представители на профсъюзи-те. Според Чобанов комуника-цията с хората и прозрачнос-тта са ключов елемент в таки-ва ситуации.

Минната компания е дала възможност на служителите да напуснат доброволно сре-щу обезщетение. От тази оп-ция първи са се възползва-

трудов стаж - по шест работни заплати.

Право на подборЗад решението на работодате-лите да освобождават по-въз-растни служители може да се крие и друг мотив - демограф-ската криза, пред която е из-правена България и прогнози-те за голям недостиг на квали-фицирана работна ръка след края на рецесията. Затова ня-кои фирми предпочитат да за-пазят по-младите си кадри и да ги обучат, за да разчитат на тях в дългосрочен план. „Кризата може да се превърне и в удобно извинение за работодателите да подмладят работната сила, като пенсионират принудител-но по-възрастните си служите-ли“, казва пред New York Times Тереза Гилардучи, икономиче-ски анализатор към американ-ския мозъчен тръст New School for Social Research.

Според Светла Симидчие-ва, управляващ съдружник в консултантската компания за човешки ресурси „Мандей инсайт“, методите и критери-ите при съкращение зависят най-вече от това дали фирма-та е малка или голяма и дали в нея има синдикални органи-зации. Компаниите, в които има синдикални организации, имат предварително разписа-ни критерии за освобождава-не независимо от икономиче-ската ситуация, сочат нейни-те наблюдения. Така че там работодателят няма възмож-ност за кой знае какъв избор. „В по-малките компании син-дикатите са рядкост и всичко става на базата на индивиду-алното представяне“, смята Симидчиева.

По принцип българското за-конодателство предоставя из-вестна гъвкавост в решенията за съкращения. Според чл. 329 от Кодекса на труда (КТ) „рабо-тодателят има право на подбор и може в интерес на производ-ството или службата да уволни работници и служители, длъж-ностите на които не се съкра-щават, за да останат на рабо-та тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре“. Според Нина Геврено-ва обаче тази свобода не е дос-татъчна: „За разлика от пове-чето други държави в чл. 329 от КТ се поставят императив-ни рамки и изисквания, чие-то прилагане невинаги гаран-тира ефективност на подбора при уволнение“, смята тя. При прилагането на този член от за-кона се следва определена по-следователност - първо се осво-бождават служителите с придо-бито право на пълна пенсия, а след това се извършва подбор по икономически и социални критерии. Въпреки това прак-тиката показва, че работода-телите почти винаги успяват да намерят начин последната дума при съкращения да бъде тяхна. И вероятно имат право - в крайна сметка те носят отго-ворност за успеха или провала на компанията. � K

CV

� Николай Стоянов вече е изпълнителен директор на агенция PRoPR. През по-следните седем години Стоя-нов е бил бизнес редактор във в. „Труд“. Работил е и като ре-портер в „24 часа“ и „Конти-нент“. Бил e ръководител на отдел в Правителствената ин-формационна служба в про-дължение на четири години (1998-2002). Стоянов е специали-зирал в британското Външно министерство (Foreign Office), както и в Държавния департа-мент на САЩ.

� Ивайло Антонов ще уп-равлява търговския отдел на радио FM+, Fresh! и Star

FM от групата на EMMIS Bulgaria. Антонов има пове-че от 15 години професионален опит в област та на продажбите и маркетинга. Досега е бил мар-кетинг мениджър на „Diageo България“ (вносител на Johnie Walker, J&B, Smirnoff и др.). Там последователно заема по-зициите маркетинг асистент и мениджър „Търговци на дреб-но“, а от 2000 г. отговаря за ця-лостното управление на марке-тинговите дейности на „Diageo България“. Ивайло Антонов е завършил хуманна медицина в Медицинския университет - Со-фия, и маркетинг в ЮЗУ „Нео-фит Рилски“.

� Ирина Янчовска стана биз-нес мениджър на направле-ния „Колокация“ и „Голе-ми бизнес клиенти и теле-ком оператори“ в „Нетера“. Тя ще отговаря за стратегиче-ското развитие на тези групи за България и Македония. Янчов-ска работи в „Нетера“ от май 2005 г., като досега е била ме-ниджър „Ключови клиенти“. Завършила е „Бизнес админи-страция“ в Американския уни-верситет в България.

Лоран Бендавид е новият гла-вен изпълни-телен дирек-тор на „Карфур

България“.

Той наследява на поста Жан Антоан, който поема ръковод-ството на „Карфур – Полша“. Бендавид има 15-годишен опит в групата „Карфур“. Започва работа в „Карфур - Франция“ като ръководител на отдел. В продължение на шест години е бил ръководител на сектор и директор „Текстил“, както и ди-ректор „Бързооборотни стоки“ в „Карфур - Мексико“. Кариера-та му продължава през следва-щите шест години в „Карфур - Бразилия“, където е заемал по-зициите директор „Бързообо-ротни стоки“, директор „Хра-ни“ и директор „Експлоатация на хипермаркети“. Завършил е Висшето училище по търговия в Рен, Франция.

Лоран Бендавид оглави „Карфур България“

�

Млади и безработниНеотдавнашно проучване на кариерния портал Career Builder в САЩ установи, че младите хора са много по-засегнати от кризата, тъй като работодателите отвъд океана предпочитат да освобождават последно постъпилите на работа, за да се защитят от съдебни процеси по силата на действащия Акт за възрастовата дискриминация (Age Discrimination Act). Навсякъде в Европа младежката безработица също расте и заплашва да се превърне в тежък социален проблем. При оповестяването на най-новите статистически данни във Великобритания се появиха предупреждения за появата на едно ново „изгубено поколение“. Те възродиха страховете на младите хора на Острова, свързани с дълбоката криза oт 80-те години на миналия век. В момента младежката безработица (от 14 до 25 години) в Англия е 19.1% при общ дял на безработните от 7.8%.

Някои фирми предпочитат да запазят по-младите си кадри и да ги обучат, за да разчитат на тях в дългосрочен план.

КАРИЕРИ // PRO.FILE


Кариера без граници

Петър Пунчев от белградското „Радио 3“ доказва, че добрият мениджър е добър навсякъде

Весислава АНТОНОВА Петър Пунчев: „Радиото не е просто машина за музика“

Възможно ли беше преди 1989 г. човек да откаже да сътруд-ничи на тайните служби?Всъщност влязох с чиста съ-вест в школата за обучение на кадри към тогавашното Разуз-навателно управление на Ми-нистерството на народната от-брана (РУМНО). В процеса на подготовката обаче започнах да си давам сметка, че РУМ-НО има по-големи планове от това, за което се бяхме догово-рили. Те искаха, ако се наложи, да служа в поделение. Аз кате-горично отказах. Бях единстве-ният, напуснал РУМНО по соб-ствено желание. Осем години живях със забрана за пътува-ния извън страната и с ограни-чения в работата си. Единстве-ният ми контакт със службите след това беше чрез моя съсед и приятел Петко Сертов, за чиято работа в контраразузнаването се досещах. Един ден той ме по-пита дали според мен чужди-ят дипломат Х., един от много-то, с които се срещах служебно, работи срещу България? След още две-три срещи отговорих с не. Никога след това не съм контактувал със службите.Преди две години, когато из-

лезе законът за досиетата в но-вия му вариант, Петко Сертов ме покани на среща и ми каза, че покрай онази стара история съм въведен в картотеката и скоро това ще стане публич-но известно. Оттогава живея с тази мисъл.

В едно писмо до медиите твърдите, че сте създал пър-вото частно радио в България - FM+, с основен капитал от 3 хил. долара. Как се прави радио с толкова малко пари?През 1992 г. 3 хил. долара бяха немислимо голяма сума. Го-лямата заслуга за тези пари е на Петър Гюзелев-Щуреца. Той беше написал пакет музи-кални сигнали на радио „Бъл-гария“ и беше получил за тях 21 хил. лв. Внесе 17 хил. от тях във фонда за развитие на част-но радио. Пултът в студиото бе този, с който „Щурците“ 25 го-дини бяха обикаляли страната. Микрофона ми даде една секре-тарка в националната телеви-зия. Колегата ми Кирил Калев и аз си донесохме компактдиск плеърите от къщи и така започ-нахме. Радио FM+ се помещава-ше в две стаи - едно студийце и едно общо помещение, в което се събирахме всички. В начало-то бяхме петнайсетина човека. Четиримата, които създадохме радиото - аз, Константин Тилев, Кирил Калев и Бойчо Автов, бя-хме хора от Българското наци-онално радио и имахме опит в правенето на предавания. Ня-махме обаче опит в управлени-ето на предприятие, което се из-държа от радиопродукция.

Как се е променила медийната среда от старта на първото частно радио FM+ досега?

Петър Пунчев уп-равлява радио-станции в чуж-бина вече близо три години. Не

че в България за него няма работа или пък се притесня-ва от шума около оповесте-ното преди няколко месе-ца негово агентурно досие. Създателят на първото част-но радио в България - FM+, напуска родината си зара-ди смесица от лични и про-фесионални причини. Сред тях най-силна като че ли е емоционалната - когато през 2007 г. получава предложе-ние от ирландската медий-на компания Communicorp Grouр да оглави нейния но-востартирал бизнес в Украй-на, съпругата му вече рабо-ти в тази страна. Приемай-ки, Пунчев се събира със се-мейството си.Професионалните мотиви за това решение са не по-мал-ко важни. Той си дава смет-ка, че неговите възгледи за развитието на създаденото и ръководено от него по онова време радио FM+ се разми-нават с вижданията на но-вия собственик на радиото - американската компания Еmmis. Петър Пунчев има и още един съществен личен аргумент: „Реших, че е до-шло моето време да опитам нещо, за което винаги съм мечтал - работа като между-народен мениджър.”След като окончателно се разделя с FM+, Пунчев ра-боти една година в Украй-на за Communicorp Grouр. В края на 2008 г. мениджърът поема „Радио 3” в Белград. Само за няколко месеца на този пост новият главен из-пълнителен директор ре-формира основно и модер-низира неуспешната дотога-ва радиостанция, като утро-ява пазарния й дял, изкач-ва я от 17 на 8 позиция и ата-кува челната тройка. Заедно с това във времена на криза постига над 1100% ръст на продажбите.В България името на Петър Пунчев отново влезе в ме-диите покрай неотдавнаш-ната проверка на комисия-та по досиетата, която го по-сочи като агент заради един-единствен контакт с контра-разузнаването. Всъщност Пунчев твърди, че винаги се е старал да бъде далеч от службите. Още през 1980 г., в края на срочната си военна служба, с ясно съзнание за последствията отказал ка-риера на военен разузнавач под прикритието на корес-пондент в чужбина.Защо е мълчал за всичко това близо 20 години? „Не е редно да се разказва. Не за-щото имам какво да крия, а спрямо държавата. Аз имам договор с нея, че не мога да разговарям за тези неща. Смятам го за нормално. Или правим секретна дейност, или правим седянка“, отси-ча Пунчев.

По принцип лесно взимам решения, особено когато става дума за важни неща. Установил съм, че имам нагласата да гледам стратегически на нещата, да предвиждам веригата от събития, които под една или друга форма после се случват. Аналитичен съм, знам, че има добри и

лоши периоди, че и в едните, и в другите винаги трябва да си готов да вземеш бързо и окончателно решение. Когато моментът дойде, просто действам. Имам и още едно качество, което смятам за ценно - каквото и решение да съм взел, го смятам за единствено правилно. Така ми е лесно да поема последствията, каквито и да са те.Имал съм обаче и трудни периоди. Когато през 2007 г. нашите американски партньори от Emmis поеха управлението на радио FM+, едно от изискванията им към програмата беше тя да бъде централизирана в София. FM+ беше радиоверига с 12-13-годишно развитие и имаше офиси в много големи градове в страната. Но за да е по-рентабилно развитието на радиото, беше поставена задачата 95% от програмата да е софийска и само 5% да идва от страната. При това тези т.нар. програмни прозорци, които бяха от провинцията, трябваше да са включени в програмата по такъв начин, че слушателят изобщо да не усеща, че включването не е от София. Това беше сериозна промяна, свързана със скъпа технологична инвестиция и с изграждане на висока технологична дисциплина. Подобен тип излъчване ставаше през спътник и изискваше закупуването на специален софтуер.Като всяко технологично обновление и това предвиждаше да бъдат съкратени 25 души. Аз като председател на борда на директорите на FM+ тогава и колегите ми от екипа приехме тази задача емоционално много трудно. Хората, които трябваше да освободим, бяха отлични служители, много добри професионалисти и нещо повече - бяха наши много добри приятели. Те бяха от различни градове на страната, в които радиото имаше свои представители по онова време.Въпреки вътрешната ми съпротива в крайна сметка се съгласих да се разделим с тях. Условието беше, че ще им помогнем да си намерят работа там, където живееха. Така и направихме. Цялата промяна в логиката на излъчване и сглобяване на програмата на FM+ струваше много скъпо и отне няколко месеца. Спомням си, че това беше много труден период за целия ни екип.

Освободихме 25 служители от FM+, но им помогнахме да си намерят работа

Сменихме логиката на програмата

Трудното решение

PRO.FILE // КАРИЕРИ


Бюрата по труда ще плащат по-дългоСъкратените след 1 октомври т.г., които имат право на обез-щетения, да получават пари от бюрата по труда 3 месеца по-дълго от периода, който им се полага по закон, предлага со-циалният министър Тотю Мла-денов. В момента регистрира-ните в бюрата имат право на обезщетение за срок от 4 до 12 месеца в зависимост от трудо-вия си стаж. Безработните ще се възползват от преференция-та само ако са включени в кур-сове за обучение, квалифика-ция или преквалификация и активно търсят работа. Тази промяна ще е временна и ще важи само за 2010 г. Според раз-четите от тази възможност ще се възползват около 25 хил. съ-кратени. За целта ще са необхо-дими допълнително около 11.5 млн. лв.

По-малко преференции за наемане Правителството ще преразгле-да мерките за стимулиране на заетостта, като по препоръка на Икономическия и социален съвет (ИСС) вероятно ще отпад-нат преференциите за работо-датели, които назначават про-дължително безработни, чира-ци, бивши затворници, както и по двама клиенти на бюрата по труда, които си делят едно сво-бодно място. Съветът предла-га още усилията да се насочат към запазване на заетостта в приоритетни отрасли, като се увеличат възможностите за ра-бота на половин ден, съчетана с квалификация.

Искаме помощ от ЕС за „Кремиковци“ и пристанище ЛомДържавата кандидатства за помощ от 5 млн. лв. пред Евро-пейския фонд за приспособява-не към глобализацията, за да помогне на 1507 съкратени от „Кремиковци“ и на 30 от прис-танище Лом да си намерят нова работа. С тези пари ще се пла-щат обучения, ориентиране, консултиране, ще се подпома-га също и започване на самос-тоятелен бизнес.

НОВИНИ

Всички новини за управление на персонала и кариерното развитие четете на KARIERI.bg

K3

Българският радиопазар мина през ентусиазма, неграмотност-та, полуграмотността, ограмо-тяването, нормалната зрялост и в момента е в упадък. Тази кри-ва е естествена. Имам усещане-то за известен хаос в програм-но форматен контекст, за един отегчен бизнес, който няма да умре. Бизнес, от който въпреки всичко хората печелят, в който има отделни прекрасни неща, но като цяло няма нищо ново, нищо вълнуващо, нищо инте-ресно. Усещането за еднаквост в звученето на радиостанциите е неизбежно за един развит па-зар като българския.

В момента управлявате сръб-ско радио. Каква е разликата между радиопазара в България и в Сърбия?Сръбският радиопазар е на ни-вото на развитие на нашия па-зар през 1995-1997 г., най-щедро казано. Т.е. говорим за едно изоставане от 10-12 години от гледна точка на ноу-хау, орга-низация на труда, програмна политика, рекламна дейност. Това се допълва от факта, че там няма обучени хора и всич-ко се прави на принципа „ами, аз така си мисля”. Така че в Сърбия има много работа за истински експерти.

Вие като мениджър бихте ли привлекли чужденец на клю-чова позиция в ръководено от вас радио?За мен хората не се делят на чужденци и българи. Аз вече привличам български специали-сти в Белград. Например с гласа на актьора Джоко Росич са запи-сани сигналите на „Радио 3“. Из-ползвам Христо Вълчев, който напусна радио FМ+, като кон-

султант в търговската част. Националността е била голя-мо предизвикателство по-ско-ро за собствениците на „Радио 3”. Когато резултатите на ради-ото се промениха като слушае-мост и рекламни приходи, съ-пругата на собственика дойде и ми каза: „Петре, не искам да го разбираш криво, но първата ми мисъл, когато Милорад ми каза, че е наел българин, беше откъде накъде българин и как един българин може да знае от какво се нуждаем ние тук и какво бихме слушали?! Сега ис-кам да ти се извиня.“Работата ми в Белград за мен е голямо предизвикателство и много ценна като опит, защо-то така, както културите ни са близки, така има и много сери-озни различия. Сърбите са мно-го точни и стриктни в изпъл-нението на задачите си, защо-то са интелигентни и образо-вани. Те обаче знаят много до-бре кога започва и кога завърш-ва работният им ден и няма да мръднат дори малкото пръстче на левия си крак, за да направят нещо извън работно време. Сега радиото разчита изцяло на мо-ите идеи, защото творчеството, инициативността там са остана-ли на заден план. В този смисъл двама-трима български помощ-ници са ми добре дошли. Ние сме много, много по-напред в бизнеса. Сръбският пазар е мно-го перспективен за българи, ко-ито са минали през ада на 90-те години и са усвоили от първите стъпки как се прави бизнес.

Необходимо ли е добрият мениджър на радио да е минал през кухнята на медиата?Не. В това съм категоричен. Разбира се, ако все пак си бил

журналист, това много помага. Много от водещите ми казва-ха: „Петьо, ти не можеш да си представиш колко ни е тежко.” А аз им отговарях: „Напротив, мога, защото съм бил водещ.“ Работил съм през нощта и по седем часа съм водил в част-ното си радио и знам всичко. Знам какво е да ти откаже ми-крофон, да те напсуват слуша-телите в ефир... Добрият мени-джър е добър мениджър нався-къде. В края на краищата уме-нието да работиш с хора, уме-нието да планираш, да бъдеш визионер и, разбира се, да мо-жеш да разпознаваш числата, по-големи от четири знака, и да знаеш какво означават, докъде и как тези пари ще ти стигнат и как да ги вложиш най-добре - това не е чак толкова различ-но. Има опит, който е важен за добрия мениджър по принцип, без значение какво управлява.

Каква е печелившата формула за успешно радио?Радиото е емоция и това е него-вата сила в сравнение с много други медии, особено с интер-нет медиите. Реално основата за доброто радио е алгоритъм, математика и много строга по-литика по отношение подбора на песните, начина на разпола-гането им в програмната схема и ротацията им, начина на кон-тролиране на водещите в ефир и на всички, които имат дос-тъп до микрофон и влияят на аудиторията. Необходимо е да се следи говорната част в про-грамата. Когато уцелиш балан-са между говор и музика и избе-реш правилните песни, нещата сами идват по местата си.Умората на слушателите е не-избежна, защото едно радио,

„Радиото е емоция и това е неговата сила в сравнение с много други медии, особено с интернет медиите.“

„Българският радиопазар мина през ентусиазма, неграмотността, полуграмотността, ограмотяването, нормалната зрялост и в момента е в упадък.“

�

Компанията„Радио 3“ е част от сръб-ската Trident Media Group, която освен радио прите-жава и интернет портали и печатно издание.� Ръст на продажбите юни 2009 г. спрямо 2008 г. - 1100%� Ръст на пазарния дял юни 2009 г. спрямо 2008 г. - 300%

ВИЗИТКА

ЖИТЕЙСКИ ФАКТИ� Роден на 3 юни 1956 г. във Велинград� Женен, с две децаОБРАЗОВАНИЕ� Московски държавен университет „Ломоносов“ - журналистика (1973 - 1978)� обучения по мениджмънт във Франция, Великобрита-ния и САЩ (1993 - 2006)ПРОФЕСИОНАЛЕН ОПИТ� БНР - водещ и новинар (1982 - 1988)� в. „Работническо дело“, отдел „Международна информация“ (1988-1991)� в. „Меридиан мач“ и „Мери-диан спринт“ (1991)� в. „Континент“ - отдел „Международна информа-ция“ (1991-1992)� Радио FM+ - съосновател (1992)� FM+ Group - президент и генерален директор (1992-2007)� Communicorp Group - висш мениджър за активностите в Украйна и Сърбия (2007-2008)� „Радио 3“, Белград, Сърбия - главен изпълнителен дирек-тор (2008 - )

СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

за да бъде успешно, трябва да работи с малко песни, а за да работи с малко песни, то рано или късно ще започне да втръс-ва на най-ревностните си почи-татели. Още не е открита иде-ална формула, с която да задър-жиш аудиторията десетилетия. Затова всяко радио има спадо-ве и подеми. Важно е обаче да се защитава и развива марка-та, така че в моменти на сла-бост, на атаки от конкуренци-ята, дори на големи грешки в собствената работа тя да може да те държи над водата.Когато човек работи много и се отнася сериозно към нещата, следи тенденциите по света и не се отпуска, резултатите идват. Мисля, че го доказах и в Бълга-рия, и в Украйна, и сега в Сър-бия. Всеки, който иска да прави качествен радиобизнес, трябва да знае, че тази медиа не е прос-то машина за музика. � K

Джовани Рици, ген. директор на „Метекно България”

Задайте му въпроси на www.karieri.bg

K3 #40

Чуйте и вижте Петър Пунчев

на KARIERI.bg

За кого искате да прочетете в Pro.

File? Пишете ни на karieri@capital.

bg. Всички текстове от тази пореди-

ца можете да намерите в рубрика

Pro.File на KARIERI.bg.

КАРИЕРИ // КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ


Лондон ще сертифицира HR специалисти в СофияЦентър за оценка към Британския институт по управление и развитие на персонала открива филиал в БългарияЕкатерина ПОПОВА

Доста български мениджъри по човешки ресурси със сигурност отговарят на критериите за сертифицирано членство в международно признатия Британски институт на сертифицираните специалисти по управление и развитие на персонала (CIPD).

Тези, които слагат престиж-ната абревиатура след името си, обаче се броят на пръсти-те на едната ръка. Основните причини за това разминаване най-често са две: професиона-листите в сферата на персона-ла нямат време да пътуват до Лондон, за да минат през всич-

�

Нива на членство в CIPDБританският институт на сертифицираните специалисти по управление и развитие на персонала (CIPD) има няколко нива на членство. � Афилииран член на CIPD е най-ниската степен. За да я придобие, е достатъчно спе-циалистът по човешки ресур-си да плаща членски внос. � Сертификатно ниво - дава право на асоциирано член-ство след придобиването на поне един от петте серти-фиката на CIPD: по практика в сферата на персонала (СРР), по тренинг (СТР), по наемане и подбор (CRS), по трудово-правни въпроси (CERLAP), по коучинг и менторство (CCM).� Ниво Graduate могат да получат завършилите магис-търска програма по човешки ресурси, акредитирана от CIPD. (В България все още няма такава.) � Сертифициран член на CIPD (Chartered MCIPD). Това ниво се придобива чрез до-

казване на компетенции на най-високо равнище след про-фесионална оценка на тези компетенции (РАС). Базовите изисквания са значителен ме-ниджърски опит, от който последните три да са в сфе-рата на човешките ресурси на ръководна позиция. � Chartered Fellow of CIPD (Chartered FCIPD). За тази последна степен на членство могат да подадат докумен-ти само сертифицирани членове на института с над 10 години опит на страте-гическа управленска позиция в сферата на човешките ресурси. За нея не се изис-кват други доказателства за професионализъм, но тя не се присъжда автоматично.Не е задължително нивата на членство в CIPD да се при-добиват последователно. Специалистът по персонала може да кандидатства директно за което и да е ниво, стига да отговаря на неговите изисквания.

Процедурата

За да стане сертифициран член на Британския институт на сертифицираните специалисти по управление и развитие на персонала (CIPD), професионалистът в тази

сфера най-напред трябва да се свърже с оторизиран център за оценка на компетентностите. Списък на тези центрове има на сайта на CIPD.

След като вече е регистриран, кандидатът получава съдействие за подготовка на доказателствата за компетенциите, които ще бъдат оценявани. Той трябва да докаже, че познава професионалните стандарти на CIPD и ги прилага в работата си. В процеса на подготовка е включен един задължителен семинар и няколко срещи със съветник, който води кандидата през процеса.

Очаква се целият процес на сертификация да приключи за 15 месеца. В оторизиран оценителен център в Англия той струва около 4 хил. британски лири.

Как протича сертификацията? Ако съветник от центъра за оценка прецени, че кандидатът отговаря на критериите за сертификация, се събират доказателства в две задължителни области - лидерство и управление и управление на хора и развитие, както и в сферите на действие на четири по избор от общо 15 професионални стандарта на CIPD. Портфолиото от доказателства се оценява от независим оценител. Той провежда и няколкочасово интервю с кандидата.

Сертификацията включва и приложна част. Тя се състои в подготовка на изследователска тема в обем от 10 хил. думи, свързана с пряката работа на кандидата. Освен това от него се изисква описание на професионалното му развитие една година назад и на целите му за развитие една година напред. Тъкмо от постигането на тези цели зависи дали специалистът по персонала, веднъж сертифициран, ще поддържа членството си в CIPD.

Центърът за оценка изпраща документите в CIPD, който след проверка на външен проверител присъжда сертифицирано членство.

ки етапи на сертификацията, а и цената от 4 хил. британски лири е твърде висока за бъл-гарските стандарти.

За тези хора вече има ал-тернатива. През октомври в София се открива филиал на оторизиран от CIPD център за оценка на професионални-те компетентности в сферата на човешките ресурси. „Си Си Ел - Югоизточна Европа“ (фи-лиал на британския CCL) ще подпомага процеса на серти-фикация на специалисти от България, Румъния, всички страни от бивша Югославия и Албания.

Освен че е признание за раз-витието и потенциала на про-фесията в нашата страна, из-борът на CCL да дойде имен-но в България значително уле-снява достъпа на българските професионалисти по персона-ла до членство в CIPD. Цяла-та процедура по сертификаци-ята (виж карето) ще протича в София, а цената ще бъде почти наполовина.

През първата година от съ-ществуването на „Си Си Ел - Югоизточна Европа“ всички дейности по консултирането и оценката на компетенции-те ще се извършват от британ-

ски експерти, които ще идват в България. През това време тук ще бъдат обучени съветници, оценители и външни провери-тели от България и други дър-жави от региона, които ще пое-мат процеса в бъдеще. Англий-ските специалисти ще запазят за себе си само мониторинга на качеството. „Това е още една възможност за професионално развитие на специалистите по управление на персонала“, по-сочи Евгения Георгиева, упра-вляващ партньор на „Си Си Ел - Югоизточна Европа“.

Британският модел за разви-тие на професията специалист по човешки ресурси беше въз-приет като пример за подра-жание в този бранш в Бълга-рия след промените. Българ-ските професионални стан-дарти в сферата на персонала също са базирани върху бри-танските. Присъствието в Со-фия на център за оценка, ото-ризиран от CIPD, със сигур-ност ще бъде поредна стъпка към възприемане на положи-телното от утвърдената бри-танска система и към сбли-жаване на двете професионал-ни общности по отношение на етика и професионална компе-тентност. � K


ТОП МЕНИДЖМЪНТ, ПРОДАЖБИ И МАРКЕТИНГ // КАРИЕРИ


ИНДЕКС� Топ мениджмънтСофияТърговец с ръководни функции стр. 9� Продажби и маркетингПловдивExport Specialist стр. 10СофияMarketing Manager стр. 9Продуктов мениджър стр. 10Регионални мениджъри стр. 10Експерти продажби стр. 10Супервайзори стр. 10Търговски представители стр. 10Асистент продажби стр. 10� РекламаСофияГрафичен дизайнер стр. 9� Първа работа стр. 12� Обучение стр. 11,12

ЛИДЕРСТВО В ПРОЦЕСА НА ПРОМЯНАЛИДЕРСТВО В ПРОЦЕСА НА ПРОМЯНАВЪТРЕШНО ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТАВЪТРЕШНО ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТАПРОМЯНА И ОРГАНИЗАЦИОННА КУЛТУРАПРОМЯНА И ОРГАНИЗАЦИОННА КУЛТУРАКАКВО МОЖЕ ДА СПЪНЕ ОРГАНИЗАЦИОННАТА ПРОМЯНАКАКВО МОЖЕ ДА СПЪНЕ ОРГАНИЗАЦИОННАТА ПРОМЯНА

управление

с генералната подкрепа на:

23 октомври 2009, хотел Радисън23 октомври 2009, хотел Радисън

организатори:

HR ФОРУМ 2009HR ФОРУМ 2009

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ И РЕГИСТРАЦИЯ: ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ И РЕГИСТРАЦИЯ: www.bhrmda.bgwww.bhrmda.bg, , 02/ 9501091, 8105587, 02/ 9501091, 8105587www.karieri.bg/hrforum www.karieri.bg/hrforum

Manager Marketing Campaigns - SofiaDepartment: Marketing City: SofiaDate: 03.10.2009 Deadline: 13.10.2009

Now you have the opportunity to become a part of most modern telecommunication company in Bulgaria.

Join our team and you will be able to demonstrate your innovative personality in a fresh and dynamic environment.

Become a part of everything that connects us!

Responsibilities

• Prepares the advertising strategy for the company’s products and services • Manages the work of the partner advertising agency • Responsible for monitoring of the advertising budget • Initiates marketing campaigns for products and services of the company and

manages the process of their implementation • Manages and develops a team of marketing specialists • Responsible for the communication of the company’s advertising messages

through the most successful communication channels in order all consumer groups to be covered

Requirements

• Professional experience in the field of Marketing – at least 5 years • Management experience – at least 3 years• Master degree (preferably in Marketing)• Experience and knowledge in preparation and management of budgets• Detailed knowledge and understanding of the marketing campaign

management process • Strong communication, teamwork and organization skills • Excellent command of English language – verbal and written • Excellent computer literacy • Experience in the field of telecommunications is an advantage

Interested candidates please send a CV and motivation letter, indicating the reference number for the position to e-mail: [email protected] or by regular mail to the attention of the Human Resources, Recruitment Department, 8, Totleben blvd., Sofia 1606, not later than 13 October 2009. Only short-listed candidates will be invited for an interview.

The provision of personal data, enclosed in the application documents is voluntary and will be used solely for the purposes of evaluating your job application. BTC AD shall not disclose personal data to third parties unless such disclosure is required under the law.

КАРИЕРИ // ПРОДАЖБИ И МАРКЕТИНГ, РЕКЛАМА


Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit.

Ако разчитате какво сме написали, въпреки че го работихме късно през нощта, Вие сте нашият човек!Economedia си търси свеж графичен дизайнер, изпратете CV и портфолио тук [email protected]

краен срок за кандидатстване: 16.10.2009г. / Кандидатурите ще бъдат разгледани конфиденциално. Само одобрените кандидати ще бъдат поканени на интервю.

ОБУЧЕНИЕ, ОБЩИ/ДРУГИ // КАРИЕРИ


WORLD GRAD SCHOOLTOURTM

ORGANIZED BY MASTERS & PhD FAIRS

THE

WO

RLD

’S B

EST

25 of the world’s 50 top universities* participate in the QS World Grad School Tour. * THE–QS World University Rankings

SOFIA THURSDAY 15 OCTOBER

THEKEYTOYOURSUCCESS

КАРИЕРИ // ОБУЧЕНИЕ, ПЪРВА РАБОТА


Карл Фридрих Гьорделер Колегиум :: германски стипендии за млади лидери в публичния сектор

Тема на десетата програмна година 2010/2011: Да почувстваме Европа – да изградим добросъседство

Фондация Робърт Бош е сред най-големите политически независими и свързани с предприемачеството фондации в Германия. Фондацията отпуска стипендии за деветмесечен работен престой в Германия на 25 млади представители на публичната администрация, държавните предприятия или други обществено-ангажирани институции и организации в България, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия. Целта на престоя е стипендиантите да се запознаят отблизо с начина на живот и работа в Германия чрез изграждането на мрежа от устойчиви контакти, натрупване на професионален опит и познания и по въпросите,

свързани с членството в Европейския съюз, като по този начин подпомогнат своята специфична професионална ориентация. В рамките на престоя са предвидени семинарни и други, свързани със специализацията занятия. Подкрепата включва месечна стипендия, добавки за член на семейството (брачен партньор, деца), покриване на пътните разходи и застраховка, интензивна подкрепа по време на престоя и възможности за квалификация.

Стипендиантската година започва през септември 2010 г. и приключва през май 2011 г. Краен срок за кандидатстване: 31 октомври 2009 г. интернет адрес: www.goerdeler-kolleg.de

1

39ГОДИНА VII, 3 - 9 ОКТОМВРИ 2009

CHICK LIT

ТОДОРА РАДЕВА ЕЛИЦА

БОНЕВА НЕДА ФИЛЧЕВА

МИНА СТОЯНОВА СТЕФКА

ЦАНЕВА ГЕРГАНА ПАНЧЕВА

ДЕСИ КОЛЕВА

CMYK Капитал Light стр. 1

2 39/3 - 9 октомври 2009 г.

��

� �� .

��

� �� 60 �� 100 ��.

�� ,

�� .

��

��

�� ,

��

��

�� .


3

ВИЕ, ЖЕНИТЕ

Богдан Русев

Да бъдеш редактор на единственото седмично списание, което

публикува нов разказ от български автор всяка седмица, е ед-

новременно лукс и отговорност. Лукс - защото в понеделник в

служебната ми поща обикновено има около една дузина предло-

жения за разкази от (в повечето случаи) млади автори, които

не познавам. Отговорност - защото около десет от тях са

безнадеждна илюстрация на тезата, че писането на разкази не

е лесна работа, а аз трябва да бъда достатъчно внимателен,

търпелив и добронамерен, за да не пропусна останалите един

или два.

Този брой е посветен на (в повечето случаи) младите жени,

които бяха достатъчно внимателни, талантливи и упорити,

така че текстовете им да достигнат до папката STORY на

десктопа на служебния ми компютър. Разказите им понякога са

откровено любовни, но са в състояние да докоснат всекиго,

който някога е обичал; друг път са написани с размах и амбиция,

които изненадват приятно; трети път са дръзки експеримен-

ти със стилове и формати, които приканват читателите си

да се напрегнат малко, за да ги разберат, но си заслужава; чес-

то се заиграват с чужди гласове - на мъже, на непознати жени,

дори на домашни любимци и неодушевени обекти; а има и един

(„Питомци“ на Елица Бонева), който ме кара ужасно да завиж-

дам, че не съм го написал аз.

След като иронично започнахме да наричаме помежду си този

брой chick Light, останалото се подреди от само себе си: лице-

то на броя е Елена Алексиева, един от най-стабилните млади

автори в страната, носител на няколко литературни награди,

която пише всичко друго, но не и чиклит; модната ни сесия е

на момичетата от Garderob, които предлагат собствената си

интерпретация на чиклитгероинята десет години след пър-

вата поява на Бриджит Джоунс в The Independent; а ревюто

за ресторант представя „Манастирска магерница“ - горе-долу

последното място на света, на което да отидете с момиче,

следващо съветите на Cosmopolitan.

И така, сипете си още едно мартини бианко с много коктейлни

черешки и четете, момичета. (Момчетата ще го прочетат

така или иначе, защото винаги сме били още по-любопитни от

вас, макар че не си го признаваме.)

от редактора

© Десислава Панчева


4 39/3 - 9 октомври 2009 г.

ЛИЦАТА

елена алексиева 7

маргрета анастасова 30

ТЕМАТА

„пътник“ от деси колева 12

„питомци“ от елица бонева 14

„огън от любов“ от неда филчева 16

„една седмица“ от стефка цанева 18

„не бързай“ от мина стоянова 20

„коса“ от гергана панчева 22

„коридор 76“ от тодора радева 24

РЕВЮ

ресторант: манастирска магерница 26

кино: джули и джулия 27

книги: легенда за велосипедистите 28

СЛЕДВАЩАТА СЕДМИЦА В LIGHT

Барман, водещ, певец, актьор, филолог, рус, ВИП брат, гадже на Лора Караджова... Да, знаем,

че всеки има да каже по нещо за Део. Да, той е известен с десетките си превъплъщения. И, да,

ние ще се опитаме да го преоткрием в нова светлина. Поканихме една внушителна част от

близките (и не чак толкова близките) му хора, с които най-после да уточним кое е това момче.

Заповядайте и вие, за да сглобим пъзела „Део“. Корица:

Фотография:

Десислава Панчева

Стил:

Garderob

Грим и коса:

Христина Трайкова

Модел:

Ина

[email protected]

Печат:

приложение на

РЕДАКЦИЯ

Light търси и приема текстове, фотографии и илюстрации от външни автори, ако са ориги-нални, интересни и специални.

Запазваме си правото да ги редактираме, модифицираме и съкращаваме, докато ни харесат.

Обещаваме преди това да ги показваме на авторите, дока-то харесат и на тях.

Ще се радваме да работим заедно.

Главен редакторБогдан Русев

Отговорен редакторБиляна Димова

Редактор култураЯнко Терзиев

Редактор стилРосица Илиева

Творчески директорСветлана Мирчева

ФотографияЦветелина Ангелова

Отговорен секретарМихаил Вълканов

ПредпечатТихомир Колев

Калина КолибарскаЛили Георгиева

Марияна ПоповаНана Бурска

Мария Маркова

Директор списанияВеселка Данчева

Директор рекламаТаня Мигдалова

Рекламен офисСлавка Рачева

Мария Богданова

съдържание

© Т

ихо

ми

р Р

ач

ев

/ N

o F

ram

e S

tud

io


5


6 39/3 - 9 октомври 2009 г.

акценти

ГРАМАТИКА НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО

ИНТЕРАКТИВНАТА ИЗЛОЖБА ORBIS PICTUS ЕСТЕТИЗИРА ИГРАТА

И ДЕТСКАТА СЕТИВНОСТ ЗА СВЕТА

От Владимира Николова

Изненадата

Вървите си по „Раковска“ и странни звуци ви привличат откъм тунел-

ния проход на галерия „Райко Алексиев“ (№125). Вътре виждате как

добре облечени възрастни хора се държат като деца. Едни въртят с

манивела трите диска на висока мачта като ветропоказател, бояди-

сани в първични цветове - завъртени достатъчно бързо, те се сливат

в цветовете на дъгата. Други мушат главите си в дървена лютня-из-

поведалня с големината на обърнат роял. Повече длани са нужни, за да

се приведе в движение гигантската медна тръба на входа с фунии като

туби в двата края. Тогава пространството внезапно се изпълва с шума

на морето, вълни приплясват наоколо. Магията ви обзема, забравяте

къде сте.

Проектът

Изложбата “Orbis Pictus, или врата към света на творческата човешка

фантазия” е в София (до 26 октомври) след Прага, Париж, Флоренция

и Ванкувър. В Брюксел тя била видяна от рекордните 78 000 зрители

за три дни. Проектът е със статут на официално съпътстващо меро-

приятие в рамките на председателството на ЕС от Чешката републи-

ка. Вдъхновен е от творбата на философа педагог Ян Амос Коменски

(1592 - 1670) „Лабиринтът на света и раят на сърцето“.

Целта му е да развива фантазията чрез интерактивни инструментал-

ни обекти. Посетителят да стане съавтор и съучастник в играта на

изкуство.

© Цветелина Ангелова

Петър Никъл и останалите

Художествената концепция е на чешкия визуален артист, музикален

изпълнител (лютня и китара) и актьор-кукловод Петър Никъл (р.

1960). Помогнали са му със саморъчно изработени модели петнайсетина

съмишленици от Чехия и Словакия - скулптори, архитекти, художни-

ци, музиканти и актьори. Никъл е автор на успешния чешки павилион

на Експо 2005 в японския град Аичи с тема „Градина на фантазията и

музиката“. Според него „смисълът на експозицията е да покани посе-

тителите в активния процес на творбата - самите те посредством

собствената си фантазия стават най-важният елемент, инструмент и

съдържание на проекта“.

Уроците на Ян Коменски в ХХI век

Проектът носи името на първата печатна книга с илюстрации Orbis

pictus (свят в образи) на чешкия хуманист и мислител Ян Амос Комен-

ски, публикувана през 1658 г. Той считал любопитството към света за

основа на всяко знание, държал ученикът не само да слуша, запомня и

повтаря, но и да участва активно в процеса на обучение. Поканили го за

първи ректор на „Харвард“, но той отказал заради епископската си ми-

сия към разединената моравска църква. Системата си Коменски наричал

пансофия - хармония между вяра, рационално и чувствено познание.

Духът му е жив в пространството на изложбата. Участието на посе-

тителя наистина е активно, не на наблюдател. Усещането е за одуше-

веност и органичност на „музикалните инструменти”. Заглавията им

са поетични - „Сърцето”, „Пеещата пеперуда”, „Фонтанът на наслада-

та”. Важен е и моментът на изненадата - посетителят трябва сам да

разбере как точно „работи” всяка от своеобразните магически кутии

- подобно на детето, което за пръв път хваща играчката си в ръце.

Неща за преговор

Рядкост е проект да стигне така пълно целта си. Всичко е механично

и без електричество, също както е било във времето на Коменски. А

то има много аналогии с нашето - и тогава всеобща криза на ценно-

стите в зората на Просвещението, революционни научни и технически

изобретения, но и несвършващи войни. (Тридесетгодишната война при-

нуждава философа да прекара последните си десетилетия в изгнание в

Холандия, където позира на Рембранд за известния портрет).

Коменски е вярвал в дуализма на материалния и духовния свят. Като

буквална илюстрация на тази му вяра сфери, кълба, колиби с пипала и

хоботи, огледала, причудливи форма и странни механизми активират

въображението на посетителя и тук. Залата се изпълва със звън,

боботене, високи и ниски тонове, сенки и светлини, оптични ефекти и

шум от вода, провокиращи няколко сетива едновременно. Няма нужда

някой да ти обяснява как да задействаш ефекта на експоната или

инсталацията, сам стигаш до него след няколко проби. Сам изтръгваш

звуците, опитомяваш предметите, влизаш в диалог и комуникираш с

тях. Станал си част от творческия процес.


7

лицето


ЕЛЕНА АЛЕКСИЕВА е най-......................................................... писателка в България. Ето нейните: 5 причини да пише

..........................., ..............................., ............................., ............................................................, ........................................................................................

5 книги, които винаги ще препоръчва ................................................................................, ................................................................................................

............................................................................................................................................................, .....................................................................................

......................................................................................., .................................................................................. 5 автори, с които иска да изпие чаша чай

.........................................................., .........................................................., ..............................................................., .........................................................

................................................................................ 5 съвременни български автори, които трябва да се изучават в училище .................................

..............................................................................., ............................................................................................, ...................................................................,

.........................................................., ......................................5 причини да е доволна, че е жена ......................................................................................

...................................................................................................................................................................................................................................................

...................................................................................................................................................................................................................................................

...................................................................................................................................................................................................................................................

...................................................................................................................................................................................................................................................

...................................................................................................................................................................................................................................................

...................................................................................................................................................................................................................................................

й-...................................................................... п

..........................., ............................., , .. ..................... ......... ...................................................................... ............., ........................................................................................,

............................................................................. .................................... .............. ....................................................................................................................

........................................................................ ..................................................................................................................

..................... ...................................................................... .......... ............ .................... .................................... ...............................

........................................................ ................... ......................... .................................................................... ............................................... ................................................ .........................................................

........ .................................................................

..............................................................................., . ................................................................................................. .......... ............................... .......................................... ............................ .................... ...

................................................ ................................

.......

...................................... ................. ................

................., . .......

........................................ ................................................................... ....................

..................................................................... ......................................

......................................................................... ........... ................................ .....................

................ .......................... ............................................................................................................................................................. ...

...................................................... ....................... .............................................................. ..................................................................................................

.................................................................................... ..............................................................................................

................................ ....................................... .......... ....................................................... .. ................................ ..................... ...........................................................................................................................................

........................ ................. ...........................................................................

......................................................

................................ ..................................................................... ................................. ............................... ........................... ...................................

................................... ................................................................


8 39/3 - 9 октомври 2009 г.

Фотография: Десислава Панчева

Стил: Garderob

Грим и коса: Христина Трайкова

Модел: Ина

Трикотажна рокля с щампа

и вълнено палто Diane von

Furstenberg от Volume 1,

шапка и клин Sinequanone

CHICK LIGHT


9

темата

Жилетка Stefanel, рокля

и клин Sinequanone

Яке Sinequanone


10 39/3 - 9 октомври 2009 г.

темата

Kопринена рокля, жилетка

и шал Sinequanone


11

темата

Kопринена рокля Killah

и яке Sinequanone

Елек и рокля Killah,

шапка SinequanoneЖилетка Stefanel, рокля

и клин Sinequanone


12 39/3 - 9 октомври 2009 г.

темата

ПЪТНИК

Oт Деси Колева

Таксито е паркирано на ъгъла между денонощния магазин и някаква

стоматологична клиника. Той се е строполил на предната седалка

до шофьора. Вижда я как притичва между капките, отразена от

мокрото огледало. Джваква върху отлепена плочка, балетната є

патъчка се напълва с вода. Тя се намръщва за миг. В следващия вече

енергично се е вмъкнала в колата, упътила е шофьора към „При

кмета“, не е сигурна дали няма някакъв мач тази вечер и пръстите є

са заровени в косата му, дълга точно 33 дни.

Той не е спал от три, ако не се брои огъването по пейките на

летищата и самолетните седалки. Дълго се пътува от Лима до

София. Очите му лепнат. Светът е премрежен, а тя - от отдруга-

де, което е далече.

Пият кратка жива бира, докато той умира за сън, а тя пърха жен-

ствено и разказва, че докато го е нямало, е била платена публика в

„Море от любов“. Той заявява, че колкото и да му плащат, не би се

подложил на такова нещо, тя си помисля за хладилника си, в който

се въргаля бутилка мляко и шепа маслини. После ходят прегърна-

ти 20 минути из мокра София. Той тегли пари от банкомат. Тя

се взира в мръсножълтите плочки, обърната гърбом към него, и

си припява нещо бавно и носталгично на немски. Той разпознава

думата за любов. Тя бъбри - разказва оживено за себе си през дните,

в които е чакала завръщането му от Перу. Пяла на караоке. Хората

помислили, че е част от персонала, който обявява края на вечерта

с вой. Опразнила кръчмата и се смяла страшно много. И Мусала

изкачила. Образувала є се повече работа. Жалко било, че ще бъде

невъзможно да се видят снимките от Перу тази вечер. Сигурно бил

наистина смазан. Щяла да му свари чай от мента с мед и да направи

масаж с ободряващи масла.

Води го по софийската улица на червените фенери. Булевард „Хрис-

то Ботев“. Тук фенери няма. Има тъмни циганки с въглени между

пръстите и пепел в очите. Отлепените тротоарни плочки са

заринати от боклук.

Стаята є е спартанска. Има мътно огледало, завито с шал, голям

матрак, опакован в оранжево, архаичен скрин, глътнал куп книги,

и масивен гардероб, носещ на главата си втори. Столът е бюро.

Топката за пилатес е стол. Уютно е и е чисто. Тя му прави масаж,

той я люби. Бамбукът ги гледа щръкнал и си въобразява, че е фикус

от роман на Блага Димитрова. Заспиват.

На сутринта тя рошаво и решително го изпраща, като отказва да

разбере, че той има нужда от време да си помисли как се чувства

към нея. „Ами чувствай, не мисли!“ Прегръдката им капе, топло

надвиснала над прага. От фирмата за таксита звънят, за да напом-

нят, че колата е долу. Лек драматизъм струи от преплетените им

пръсти. Въжетата на погледите им са сплетени до последния миг,

в който стълбите на третия етаж го поглъщат.

Тя се прибира, изяжда един шоколад, изпива чаша бавно, голямо

кафе с мляко, и се заема да работи. Опитва се да пише поред за

всеки от сайтовете. Пръстите є непослушно тракат неуместни

думи върху клавишите. Мислите є бягат към далечните страни,

към които той ще пътува, и нощите, в които ще си ляга сама и ще

го чака, без да знае дали фактът, че се е върнал, ще значи, че го е

дочакала. Първо ще чака тялото му да се върне, после ума, накрая

и сърцето му. Тези мисли я уморяват. Решава да ги надвие, като ги

надспи. Сънува змия с огромни зъби, която пръска отрова в лицето

на някакъв човек и то се разпада. Когато се събужда, знае, че не

иска да сънува змии и да се събужда сама, потна и студена, и не знае

дали това значи да не се събужда до него или обратното.

Той пътува в автобус. Гледките, които се сменят от другата

страна на прозореца, са различни от онези, които вижда съзнание-

то му. Просторът от Мачу Пикчу, усмихнатите халби бира на деня

на св. Августин, шарените шапки на перуанските баби, нейното

лице, закачено на дланите є, облакътена в рамката на нощния сум-

рак, очите є прожектират любов.

Той взе жартиера на сватбата на най-добрия си приятел в Лима.

Младоженецът го беше хвърлил, всички спокойно го бяха оставили

да падне на пода. Той изчака някой да се наведе и да го вземе и на-

края сам го стори. Суеверен е. Сега има жартиер, това значи ли, че

дърпа нещо за опашката с тези сладки думи и целувки с тази жена.

Тя не е момиче. Силна е, умна е, иска и брак, и деца, и целия пакет.

А жартиерът не е попаднал в него случайно все пак. Той умишлено

се е навел и го е взел. Не може да си спомни дали в този момент

си е мислил за нея, а това е толкова важно, по дяволите. Тя ли е

жената? Иска ли тя да е жената? Глупости са тези неща, които си

мисли. Пълни глупости. Каквото има да става - ще стане. И все пак

- излезе ли му късметът? Не знае и заспива, незнаейки.

Два дни по-късно той се обажда, защото знае, че трябва да го

направи. Тя се държи ведро.


14 39/3 - 9 октомври 2009 г.

темата

ПИТОМЦИ

От Елица Бонева

Because the world is round, it turns me on, because the world

is round...

Понеже светът се върти - тя обтрива кожата си, водните капки

размекват хавлията, виждам я бяла, даже светнала, голотата

издължава бедрата й, от кревата, в който съм хлътнал, искам да

обвия с ръце хармоничните виражи на тялото й, да мисли, че съм

друг, за да вдишвам млечната й, ваниловата й свежест - тя бързо

мушва крака в дантелени пликчета и закопчава широката си пола на

цветя.

Не бих й казал - моя е и не позволявам да страда.

Изтръпнал съм - не дишам.

По огледалото полепват пръски от мократа й коса, тя сяда на

столчето, започва да лакира ноктите си с течни праскови, мълча -

боя се да не й кажа и само слушам четчицата.

© Надежда Георгиева


15

Когато е готова, ще се огледа, ще свие леко устни, ще вдигне лява-

та вежда и ще махне с ръка - рано му е на лицето й за стъклопис.

Седя заседнал между лапички на плюшени мечоци, моите крака

- изтръпнали всичките. Поемам въздух, а полилеят дрънва - тя

ходи в банята да търси кремове, отваря-затваря шкафчетата с

показалци, но се връща, че ще се развали лакът, сяда пак на столче-

то, съжалила, че не е започнала всичко в обратен ред, поглежда пак

лицето си и устните, изтръпва - и тя не е дишала, глътва въздух и

слуша свободен сигнал. Кога ли ще си сложи блузата, ще ме остави

сам, заседнал в плюшените лапички.

Той вдигна телефона си на третото позвъняване, говориха, след

това тя се хвърли по гърди на възглавниците до мен, прасковите

се разляха - тя плака, плака милата ми.

Стана от леглото си клан-недоклан чак на обед, не си изми очите,

цял ден игра табла с виртуални партньорки, напълни пепелника от

Ливърпул с фасове, сумтя, изпи двата пръста ракия и телефонът

иззвъня. Помислих, че ако най-сетне реши да стане от този стол,

той ще е залепнал за долнището му, ще отиде с него до кухнята,

ще отвори-затвори хладилника, ще се върне с кисело мляко, раз-

друсвайки кофичката, и ще пие на едри, шумни глътки.

Държи се като болен, милият ми. Държи се за главата, несвойстве-

но приведен, проскърцва със зъби заедно с пантата на вратата.

Тя му звъня - аз се прикрих зад пердето. Той чопли коляното си. Не,

не мога днес, зает съм. Опита да чете - не чете. Пусна новините

- спря ги. На горния етаж боси деца топуркаха. Излезе, пуши на

терасата, три брадата си, пак яде пред компютъра, не си събра

трохите, погледна телефона - тя беше, аз надникнах иззад перде-

то, той като че ли ме забеляза, каза й: „Не, не мога днес, зает съм“,

затвори, обърна се на другата страна и скри глава във възглавница-

та.

Because the wind is high, it blows my mind, because the wind is

high...

Явно се крие, понеже вдигна телефона си чак на третото ми

позвъняване. Играх си с гилзата на червилото. Какъв абсурд: едно

негово „да“, едно кимане в слушалката и щях да позная, че има

нужда от мен, да си сложа само въздушно червило и блузата. Но

вероятно вече няма нужда и е повече горд, отколкото съм му мила.

Защо? Аз плаках.

Едва след като съседските деца затрополиха отгоре боси, забеля-

зах, че дишам - дишал ли бях? Мишниците ми лепнеха от пот, но не

се изкъпах - държа се като болен.

Сигурно ми звъни, за да демонстрира емоционална хигиена след

раздялата ни. С никого не излизам, никой не ме интересува, не се

впечатлявам - така ще ми бъбри, ще люлее чашата с кафето и ще

ме кара да се чувствам тъп и виновен. Тя не ме обича и никога не ме

е. Видях един паяк, провесен на пердето - стори ми се, че ме наблю-

дава. Цапнах го с чехъл - сякаш че изквича.

Дано не съм права (понеже е мой), но откакто се разделиха, той си

говори сам и си трие брадата. Значи се чувства сам, това е тре-

вожно: гледа към полилея, който не дрънва, вечер брои щурците

под терасата, стои там, следи как тополите правят поклони на

малки зелени коли, стърже с пета коляното си и, залепнал за свои-

те ръце, бавно се връща върху стола. Но не ме забелязва или поне

дава вид, че ме смята за карфица, за сянка в гънката на пердето.

Иска ми се да му кажа, бе я дишай, я излез ги приказвай тия на някоя

друга. Запрати по мен домашния си чехъл. Изпищях и се скрих под

перваза.

И тази вечер - светът е кръгъл - тя дръпна ципа, полата й падна

на пода, намъкна се в червената тениска с бял корморан, хванал

водорасло в човката си, и легна рано, на нощна лампа. Чете книга,

облечена с вестник, восъчната стая изглеждаше смалена и тя дълго

се взира в шуплите по тавана. Бях в краката й, избутан заедно с

мечетата, и можех да наблюдавам потрепванията на ноздрите й,

малкия зъбен порядък зад устните, как се повдига-сляга чаршафът

от дишането й. Не мога да я гледам такава - поне да плачеше. И

заплака - сигурно ме чу. Изпитах непреодолим нагон да я утеша,

да се наместим скут до скут и заедно да гледаме как се отлюспва

восъкът по тавана. Пролазих по чаршафите, но не приведен: ходех

уверено, властно, с всички крака.

Тя запищя. Скочи, започна да ме налага с домашния си чехъл, после с

малък мечо, с книгата. Изчезнах под леглото й. Оттам с едно око

изгледах кадрите с ритмично повдигане на чаршафите и плъзгащи

се ръце. Притихна. Сълзите й с прозрачни плувки се позлатяваха

от нощната лампа, обсипваха лицето й с водни овали и тя заспа,

миловидна и огряна - мак.

Love is old, love is new. Love is all, love is you.

Купих ягоди, за да не отида с празни ръце. Отвори ми сънена, беше

с моята тениска и през нея видях, че настръхва. Подадох ги в ръце-

те й, тя беше мила, каза „заповядай“ и донесе по едно кафе. Позво-

ли ми да пуша. Лакирала си беше ноктите - не съм одобрявал това,

но поне е ненатрапчиво. Да го прави, ако ще, свободна е. Мушеше

малките прасковени нокти в ухото на чашата, имали нова колежка,

ще излиза в отпуск другия петък, моля те, кажи ми едно стихотво-

рение, само едно, може и кратко, моля те. Загръща се, все едно й е

студено, разбрала ли е, че вече е лято. Искам ли си тениската - да

я задържи, казвам, какво като е от Ливърпул, да спи с нея, ако ще.

Тя преглъща, свела очи. Гледам изумен базиликата на сключените й

пръсти върху вишневата покривка; какви красиви ръце, добили са

цвят, обичал ли съм ги? Да спи с когото си иска, с тази тениска, ако

ще, нали е свободна. Но аз нямам - казва ми, - не ставай циничен,

аз няма да доведа друг тук, където, знаеш ли каква е разликата, аз

имам емоционална хигиена.

Вратата се тръшва от течението. Зная го това - зная ли го?

Свободен съм колкото и тя. Но тя е престанала да бъде тя - друга

е. И ако тази друга тръгне с друг, дори веднага след ръба на тази

чаша кафе, мен това изобщо не ме засяга, да прави каквото си иска,

но ако ги видя, това все пак си е изневяра, изневяра си е и още как,

тя е с моята тениска, мирише на мен, не смее да ме гледа в очите,

милата ми тя.

Целувах всяка ягода, преди да я изям. Поглъщах в себе си опито-

мени късчета любов. Свършило се е. Нали по-скоро би забелязал

паяк на пердето; аз мога да съм друга, той не знае. Изпи си кафето,

потри с длани бузите си и излезе от апартамента ми. Легнах на

пода, върху хвърлената хавлия и дишах на пресекулки, ягодите се

разпръсваха в кръвта ми, сееха се, може би заваля, може би плаках.

Изговорих на глас всичко, което бих искала да му кажа и колко съм

друга - дълго стисках очи, валя и плаках. Всичко се въртеше.

Because the sky is blue, it makes me cry, because the sky is

blue…

Не е съвсем лишен от романтика и затова влезе през прозореца,

щом утихна дъждът - прави така, когато има нужда от мен или

когато неговата няма нужда от него. Влезе, трепна с четири от

краката си, докосна моите и ние дълго мълчахме, полуприкрили очи,

докато моят, изхвърлил фасовете, заедно с една вяла, креслива

виртуална партньорка по табла правеха клатушкане на пода. На

нас ни стига и по един питомец - в това сме единодушни.

Поканих го да пренощува в моята паяжина - имах уловени две му-

шици от обед. Хранихме се, каза, че вкусът им се разлива в него, но

малко му се вие свят, заклатуши се, ще се прибира при нея, къпала

се е, да не настине, хладно е, между плюшените мечета хлътвал,

обеща да не й разказва какви ги е вършил моят. Краката му - из-

тръпнали, и бавно излезе през прозореца, все тъй се клатушкаше,

все тъй се въртеше светът.

темата


16 39/3 - 9 октомври 2009 г.

ОГЪН ОТ ЛЮБОВ

От Неда Филчева

Влизам в любимата си галерийка с бира и чипс в ръка. Тук е моят оазис

насред мръсното ми всекидневие. Казвам се Леополд Котев и съм

световнонеизвестен скулптор. По цял ден чукам камънаци. Затова съм

прилепчив към местата, където топлината и светлината са в повече.

Заредил съм се за един сочен и дълъг лаф моабет. А и домакинята си я

бива. Притежава усмивката на Мона Лиза, гарнирана с цици, за които

поетът е написал „По цяла нощ сънувам, че в море от цици плувам“.

Може да се каже, че сме приятели. Всъщност мъжът й ми е съкилийник

от времето, когато и двамата посещавахме Сорбоната. После той

се разви, стана преподавател, колекционира титла след титла, а аз

си останах прост бачкатор. По цял ден с камъни общувам. Така пускам

душата си на свобода.

Интересно нещо е това камъкът. В началото ти изглежда твърд, мо-

нолитен. Но като започнеш бавно и прецизно да сваляш слой след слой,

ти се разкрива истината за него. Много е важно да го оставиш да бъде

себе си. Да не се опитваш да подмениш същността му с някаква друга.

Аз се явявам акушер на истинската същност на камъка. Помагам му да

се роди още веднъж и да се отърве от излишните пластове, които е

натрупал в опита си да изглежда твърд пред околния свят.

А сега да ви представя домакинята - казва се Яна и е истинска находка

в тези самотни времена. Приютява ексцентрични творци, случайно

минали и забравили да си тръгнат неразбрани интелектуалци, влезли

за подарък обикновени хорица, които често се връщат повторно.

Галерийката е малка. Повечето картини, скулптури и джунджурийки са

наблъскани в склада. Затова Яна всяка седмица прави изложба. Прена-

режда галерията и създава повод на хората да се събират.

Един дървен звънец над вратата известява, че съм влязъл. Появява се

Яна в цялата си прелест и топло ме прегръща.

- Как си, Леополд? Тези дни с Виктор си говорихме за теб.

- А, как е той?

- Преподава история на изкуството в училището на сина ни. За

престиж. Иначе пише книга, води лекции и постоянно пътува. Помага

ми и за галерията. Напоследък няма никакви продажби, а разходите си

текат. А има и картини, в които просто се влюбвам и не искам да ги

продавам. Те са като парченца любов. Всеки месец ми подарява по една

нова картина.

- Винаги е бил джентълмен. Знаеш ли случая със снежния човек?

Лицето на Яна грейва.

- Да. Но винаги съм мислила, че е измишльотина.

- Не, той си е такъв. Бях забил страхотна французойка и нямаше къде

да я заведа. Затова го помолих да отиде в библиотеката. Приготвям аз

вечеря на свещи от няколко консерви боб, упоявам девойчето с вино и

си изкарваме страхотно в леглото. На сутринта отивам да изпрося от

някого кафе и гледам Виктор станал на снежен човек. Цяла нощ чел на

светлината на уличната лампа. Направо ме достраша дали ще може да

ходи отново.

Яна избърсва няколкото сълзички смях с опакото на ръката си и ме

поглежда сериозно.

- Леополд, трябва да ми помогнеш.

Досмеша ме. Тази толкова силна жена иска помощ от мен - бедния и

объркан скулптор, който не знае какво ще яде на сутринта.

- Казвай. Дано е по силите ми.

Тя сяда на един дървен стол. Заравя лице в ръцете си, сякаш иска да

скрие очите си, и казва:

- Мисля, че Виктор има любовница. Закъснява, не си вдига телефона и

после скалъпва някакви обяснения. Въобще не го бива да лъже. А и тези

картини, които ми подарява. Все едно изкупува нещо с тях.

- Ти си се побъркала. Виктор те обожава. Това е видимо за всекиго,

който го види с теб. Прикляквам до нея и хващам ръцете й.

- Ти си страхотна жена. Не вярвам да има мъж, който да иска да ти

изневери. - Опитвам се да разведря обстановката. - А и винаги си добре

дошла на моето таванче. Ще ти спретна страхотен боб на свещи.

Яна става, вече има зачатък на усмивка на лицето й, избърсва сълзите

си и казва:

- Ще направя зелен чай. Една приятелка ми го донесе от Китай...

После се обръща и добавя:

- Моля те само да поговориш с него. Мога да понеса всичко, но не и да

живеем в лъжа.

- Добре, и без това си мислех да му искам пари назаем.

Шегата ми увисва във въздуха. За пръв път усещам напрежение в тази

жена и бързам да се върна при камъните си. С тях общувам с лекота.

Имах намерение да изпълня обещанието си още на другия ден, но неща-

та се стекоха по различен начин. Първо се появи хазайката. Заплаши,

че ще ме изхвърли на улицата, ако не си платя наема за последните три

месеца. Приятелите ми всичките бяха капо, а не ми се искаше да се

възползвам от страховете на Яна, за да изръся пари от мъжа й. Затова

предприех отчаяна стъпка. Обадих се на баща си. Няма да ви отегчавам

с подробности за нашите семейни отношения, но само ще кажа, че при

последната ни среща, някъде преди десет години, му счупих ръката

- след като го заварих да посяга за пореден път на майка ми. Купих си

долнопробна водка с последните налични, за да мога да се подложа на

тази невротична среща. След срещата изпих още две бутилки, за да се

отпусна. И така за три дни излязох напълно от строя. Поредните бели

петна в моята биография. На четвъртия ден телефонът нагло прекъс-

на пиянския ми унес и за моя изненада Виктор ме помоли за среща.

Измих си зъбите. Навлякох чифт стари, но чисти джинси, и с послед-

ните капки одеколон се опитах да прогоня неприятната миризма от

стаята. Слязох до кварталното магазинче за бира и се върнах и със

стек цигари. Когато видях посърналото лице на Виктор да се появява в

стаята ми, не можах да прикрия изненадата си, че е възможно някой да

изглежда по-скапан и от мене.

- Здрасти. Не сме се виждали цяла вечност - опитваше да звучи бодро,

но веднага усетих отчаяна нотка в гласа му.

- Да. Нали сме динозаври от миналия век.

- Дай по една бира да полеем стогодишната си самота.

Не издържах на размяната на безсмислени реплики.

- Абе, човек, какво ти става?! Печелиш една бала пари, имаш жена, за

която всеки мъж би убил, и като капак си позволяваш да изглеждаш

като настъпана хлебарка.

Виктор отвори бирата. Избърса по навик бутилката, преди да отпие, и

за момент ми се стори, че виждам същото онова романтично момче, с

което деляхме мизерната мансарда, един кашон консерви с боб и трите

тома на Достоевски. След първата глътка той си възвърна мрачната

маска, под която явно се криеше, за да намери някаква утеха.

- Всичко започна заради едно глупаво обещание. Помниш ли колко кра-

сива беше Яна на сватбата? Като разцъфнала роза, която ти обещава

вечно да пиеш от аромата й. Тогава й казах, че всеки месец ще й подаря-

вам по една картина - израз на неизстиващата любов в сърцето ми.

- Виж какво, няма да ти слушам глупостите. Имам си достатъчно гри-

жи. Яна е страхотна жена и ако ти си толкова глупав и си топнал оная

работа някъде другаде, тя го е разбрала. Честно казано, не ми дреме.

Ако реши, тя може да има всеки мъж, когото пожелае, и не мога да раз-

бера какво се е разциврила за лигльо като тебе. И да ти кажа, братле,

хората имат истински проблеми - например какво ще ядат довечера,

така че не ми е до тъпи сълзливи истории.

Някъде по средата на монолога ми Виктор беше онемял. Бирата се

стичаше в скута му.

- Слушай, Лео, нямам представа за какво говориш. Никога не ми е хрум-

вало да изневерявам на Яна.

- Абе, вие сте побъркани. Водите някакъв тъп еснафски живот. И от

скука разигравате някакви драми. Едно време беше душа копеле. Сега

ходиш и дрънкаш глупости на разни цървули, които пет пари не дават

за изкуството, а после си пречистваш съвестта с някоя и друга купена

картина, която дори не избираш ти, а жена ти.

- Виж сега, аз сериозно съм я забъркал. Всичко започна миналото лято,

когато съкратиха лекторските и командировките в чужбина.

- Жив да те ожаля. Само за сравнение, аз оня ден трябваше да лижа

задника на дъртия, за да не ме изхвърли хазайката на улицата като

мръсно коте.

Виктор стана и започна да се разхожда нервно в стаята. Гласът му

прозвуча ядно, все едно говореше на себе си.

- Ти ще ме изслушаш ли, или постоянно ще ме прекъсваш?

- Извинявай, имам проблем със съпреживяването. Но няма да кажа и

дума повече.

- Разчитах на тези пари, за да мога да помогна на Яна с галерията и да й

купя картина и този месец. Не знаех какво да правя. Тогава асистентът

ме помоли да подменим една изпитна работа за aкадемията. Момичето

темата


17

било дъщеря на негова близка и нямало пари за уроци да се подгот-

ви. Предложи да си разделим по 500 лева. Бях чувал за такива неща,

но никога не съм си представял, че лично ще се забъркам. И тогава

заваляха поръчки. Мислех си, че ако огранича всичко само до приемните

изпити, няма начин да ме хванат. Работех винаги с посредник. Не исках

да се виждам с клиентите. Сменихме апартамента, купихме нова кола.

Яна си мислеше, че това са хонорари от книгите и лекциите. Просто

нямаше как да й кажа. Всичко вървеше добре, докато не се издънихме.

Кандидатстваха две момичета със сходни имена. Едното си плащаше,

а другото - редовно. На изпита взели, че се запознали. На редовната й

направило впечатление, че другата изобщо не е подготвена. Не можела

да си забърка боите. По план асистентът ми рисуваше картина дуб-

ликат за платилата кандидатка и фалшификатът се показваше пред

комисията. Този път обаче го домързяло. Видял сходството в имената.

И просто разменил двете работи. Платилата влиза, а другата я късат.

Скъсаната вижда, че другата е влязла, и подава жалба. Никой нямаше да

й обърне внимание, ако девойчето не се беше оказало дъщеря на полко-

вник и нещата се разсмърдяха. Сега ме разследват.

Виктор беше свършил, а аз наистина не обелих нито дума.

- Просто не мога да кажа на Яна. Тя няма да го понесе.

Мълчахме и допивахме последните глътки бира. Усещах познатата

тръпка в пръстите, имах неистово желание да се върна към камъните.

Те никога не ме изненадват - колкото повече ги дялкам, толкова по-кра-

сиви стават. Накрая казах:

- Какво мога да направя за теб?

- Полковникът иска петдесет хиляди лева, за да прекрати делото.

Той помълча и добави:

Миналата година застраховах галерията, за да избегна данъци.

Този път мълчанието му беше по-дълго. Накрая каза:

- Трябва да я запалим.

темата

© sucking fish


18 39/3 - 9 октомври 2009 г.

темата

ЕДНА СЕДМИЦА

От Стефка Цанева

I.

Вие сте нищо, Зонтаг. Неделята ще отмине без литургия, без

семеен обяд. Зонтаг вървеше по тъмните улици на града и си

мислеше за онези думи. „Неделята ще отмине без литургия.“ Колко

е празен, той е едно нищо. Полунощ е, а има толкова хора навън.

Наизлези са, сякаш предчувстват зрелището. Дали пожарът ще

лумне насред улицата, или хората ще видят само димните му езици,

излизащи през прозорците? Остават още две преки. Зонтаг тряб-

ва да реши възможно най-скоро. Ако се прибере в дома си, ще раз-

мисли. Уютът и топлината на спомените, струящи от стените,

ще го разколебаят. Трябва да реши, преди да стане късно. Дали не

е по-добре да се откаже от тази налудничава идея? Защо просто

не се прибере и не поспи? На сутринта всичко ще е наред, няма да

има и следа от съмнение. Зонтаг вървеше към къщи, оставаха само

стотина метра. Но към обед съмнението ще се върне. Сутреш-

ната свежест ще се стопи само след час-два и отново ще призове

идеята за самоубийство.

II.

Монтаг се събуди весел и отпочинал. Беше свеж и готов за новата

седмица. Щеше да отиде в близкото кафене, да си поръча чай и

кифли, да поговори с Лили, сервитьорката. През деня сигурно ще

отиде при редактора да обсъдят новия му ръкопис. А вечерта ще

се види с някой приятел, може би Александър. Ще си поговорят, ще

се повеселят, може да отидат при мадам Бътърфлай. В светли-

ната на червените фенери ще огледат девойките. Монтаг ще си

избере Ева, както винаги. Няма нищо по-хубаво от понеделнично

посещение на публичния дом. Цяла седмица си в добро настроение

и си мислиш за следващия понеделник с Ева. Монтаг обаче не стана

от леглото. Постоя минута-две, час-два. Цял ден не стана. Сякаш

имаше тежест на гърдите, която не му позволяваше да се изправи.

Монтаг стоеше в леглото, загледан в стената, и цял ден мислите

му не се завърнаха, прогонени от безпричинна апатия.

III.

Дийнстаг не можа да заспи през нощта. Чувстваше се ужасно

уморен, но очите му не искаха да се затворят. Вече беше осем и

половина. Не, днес не можеше да отиде на работа. Ще се обади на

редактора, че е болен. Само ако затвори очи за миг, сънят ще го

връхлети. Но те не го слушат, това са чужди очи, чуждо тяло,

чужди мисли. Неистово усилие и нечовешка воля изкараха Дийнстаг

навън. Той се луташе из града, без да знае къде отива. Знаеше само,

че трябва да върви напред и все ще намери лек за болестта си.

Някъде в града се криеше отговорът и изцелението. Дийнстаг не

усещаше нищо, не изпитваше никакви нужди. Не искаше нито да

пие чай при Лили, нито да се вижда с редактора, а от мисълта за

Ева му се повръщаше. Изведнъж намрази всичко. Точно в този мо-

мент върху главата му падна балон, пълен с вода. От третия етаж

се чуваше детски кикот.

IV.

Митвох не се беше прибирал от вчера. Без да усети, беше заспал на

мраморните стълби на библиотеката. Отвори очи точно в момен-

та, когато някакъв забързан студент го прескачаше. Митвох

си спомни за детските шеги, че ако те прескочат, ще си останеш

малък. И той усети как се смалява, смалява, докато не стана малък

колкото мишка. Затича с малките си миши крачка по улицата. Една

жена замалко не го настъпи с тока на обувката си. Митвох беше

сигурен, че ако студентът пак го прекрачи, пак ще стане голям.

Върна се при стълбите на библиотеката, скри се в един ъгъл до

вратата и зачака. След два-три часа студентът излезе, Митвох

изтича пред него. В момента на прекрачването той стана отново

голям. Студентът се спъна в тялото му и се претърколи два пъти

по стълбите. Митвох избяга от ругатните му.

V.

Донерстаг усещаше края. Края на какво, и той не знаеше. Просто в

съзнанието му гърмеше: „Свърши се! Край!“ Той прелисти календара

и бележника си, като се опитваше да се сети какво може да озна-

чава това. Може би днес изтича някакъв срок? Днес е трябвало да

предаде завършения си ръкопис или срокът за годност на млякото

в хладилника е изтекъл? Не, Донерстаг просто забравяше нещо.

Той излезе от къщи и реши да се върне към нормалния си начин на

живот. Отиде в кафенето, поръча си коняк вместо кафе, изпи го

на един дъх и целуна Лили. После отиде при редактора и му каза,

че не приема поправките му. Завърши вечерта не при Ева, а при

Нарцис. Когато се прибра вкъщи, си спомни, че има рожден ден.

Ставаше на 34.

VI.

Фрайтаг реши да отиде на излет в парка. Беше сигурен, че само

природата е способна да изгони апатията. Взе одеяло, термос с

кафе и няколко кифли от кафенето. Просна се под един стар дъб и

зачака. Децата се гонеха, обезумели майки крещяха след тях, самот-

ни мъже разхождаха кучетата си, които безсрамно се изхождаха

край дърветата, а собствениците им засрамено почистваха след

тях. Задуха силен вятър, небето почерня, изви се буря. Всички по-

сетители на парка се разтичаха в паника, търсейки подслон. Само

Фрайтаг остана под стария дъб и си каза, че именно буря му е била

необходима. Скоро едри капки забарабаниха по изпразнената му от

мисли глава. Фрайтаг оставаше все така безчувствен. Усети как

нещо топло се стича по бузата му. Беше кръв. Не беше забелязал

кога дъждът е преминал в свирепа градушка с ледени плодове, голе-

ми колкото орехи.

VII.

Замстаг реши днес да бъде най-хубавият му ден от години на-

сам. Беше решил да извърши всичко, което преди му беше носело

наслада, но не се сети за нищо. Остана в леглото през целия ден.

Телефонът звънеше ли, звънеше. Негов приятел се обаждаше да

му се извини, че е забравил рождения му ден. Редакторът искаше

да му каже, че няма да променя ръкописа. Майка му звънеше, за да

му съобщи, че брат му е пострадал в катастрофа. Лили искаше да

се отбие, за да го види. Майка му се обади, за да му каже, че брат

му е починал. Но Замстаг не узна за нито едно от тези неща. Дори

да беше вдигнал телефона, щеше да си остане все така празен в

тъмното си безразличие.


20 39/3 - 9 октомври 2009 г.

темата

НЕ БЪРЗАЙ

Oт Мина Стоянова

някой дойде и остави куфара си до мен

нали сме на гарата добави и се засмя извади синя табакера

и като се огледах видях и столовете и боята до самия ръб на

стените

все сини

някъде чувам писък или просто дишане на лебед

сигурно е затворен в синия куфар почти с укор погледнах

а той пуши и изобщо не разбира от птици

това си личи от разпереното му тяло

никой не би се нарекъл човек

ако не знае за лебедите

как се казваш питам онзи кръстосал крака под синия панталон

матео отвръща ми той

искаш ли цигара

паля само за да сцепя говоренето

бъркам в чантата си и вадя една синя химикалка

ей така

закачам си я на джоба и се облягам на стената

© Георги Калев


21

темата

има вятър какъвто е типичен за тези южни земи

косата ми се въргаля заедно

очите предпазливо наблюдават зад очилата

матео явно прие тишината и сви още една цигара

за миг зад огънчето лицето му ми се стори странно познато

реших че по-скоро си спомням лицата на онези двамата

с които дълго мълчахме преди да се научим

че тишината не е отсъствие на звук

после всичко угасва и ние пушим

на запад през рамото ми небето засмуква слънцето като бонбон

сега е розово а гарата като балон издува синьото -

и това е небе ще си рече човек

но къде му е слънцето

смачквам фаса с подметката на сандала

аз съм дона

приятно ми е дона

къде отиваш

никъде само се разхождам

никъде е много далече

опитва се да бъде остроумен а пък държи куфар с птици

а ти накъде си тръгнал

трябва да предам лично едно писмо

на сестра ми

ти тук ли живееш

в момента да

наех една къща в южния край на брега рисувам по снимки

като компас са картините и градове хората като ги гледаш така

застинали и а-ха да си отидат

но отдавна са си тръгнали

защо не рисуваш хората тук и сега

защо не нарисуваш мен например дона

не

защо не

защото аз не искам да те опознавам

а това би било неизбежно ако започна да те рисувам

при това не мога да го направя без да ти задам четири въпроса

и ти да отговориш

но ако отговориш аз ще се разочаровам и ще си отида

представи си че отваряш прозорец после сините капаци и оставяш

малко хляб

чайката идва към обед ти слушаш музика със затворени очи

не ми хареса

кое чайката ли

не не

не ми харесва разговора

нека започна така

казвам се матео видя ме за пръв път

преди сто седемдесет и осем секунди

облечен съм целия в синьо защото по-рано бях на брега

говорих с морето

отстрани сигурно е изглеждало че говоря със себе си

или че то говори на вълните

или че част от него излиза и се превръща в теб

добавих

може би

то ми каза че трябва да видя сестра ми утре

да й предам лично едно писмо

влакът ми е след 3 часа

ще се разходиш ли с мен

задръж чантата ми за момент

събувам си сандалите и си връзвам косата високо

на самия връх

приличаш на комета

ти сам си рисуваш представите и чак после ги виждаш май а

матео не отговаря вместо това си свива цигара

пътят е прашен и колелата на куфарите му

понякога се удрят в камъни

понякога палят прахта

понякога кривват и ни спират

отгоре светват лампи постепенно

матео пуши аз гледам в ходилата си

виждам един бар с тъмносиня врата

и множество недоразлепени плакати

които висят по нея като че някой ги е облизал

а после всички са ги яли

но пък е синя като очите му които по мое мнение

се качват вече в купето и търсят място

какво ли съобщение го праща там

колкото аз толкова и той се пита

усещам че споделяме униние

музиката в бара е лека

барманът приготвя два пъти мохито

и нещо си тананика

рано е така че почти няма хора

един човек се е завил с вестник

матео го пита

не е ли вече късно да научиш нещо за деня

(сега не можеш и от него нищо да научиш)

непознатият не отговаря само сключва дебели вежди

две момичета поглеждат от дъното

за моя изненада матео им кимва

музиката се сгорещява колкото повече

отвън навлиза вечерен вятър и смесва светлините

на отделните крушки

с какво се занимаваш матео

боядисвам стари мебели и ги разпродавам

снимам смеещи се хора

смея се

и аз

понякога

обичам да боядисвам

имам зелена маса в двора върху нея поставям череши и круши

о когато се върна ще ти покажа моята зелена маса

върху нея спи червена котка и прилича на недоплетени гащи

съгласявам се

има нещо в този човек което побира целия остров

и мен

и знам че заради това нещо ще си отиде

и повече няма да се срещнем

може би никога няма да се върне

може би никога няма да предаде съобщението

или ще забрави

или ще помни

и това ще го спира

дона лицето ти е покрито с пясък

а твоето с камъни матео

мълчим дълго

още имаме време да се престорим

какво време никакво време

допиваме си питиетата и ставаме

като се връщаме на улицата

жиците осеяни с птици

като препарирано небе чакат

чуваме или слушаме по-силно

колелата назад се въртят

дона ще ти оставя адреса ми

искам да те помоля докато ме няма

минавай през вкъщи

поглеждай през оградата за котката

джинек се казва

поглеждай и за мен

ако е там давай й нещо за ядене

моля те

ще се грижа за нея не се притеснявай

ти бързай сега

бързай


22 39/3 - 9 октомври 2009 г.

КОСА

От Гергана Панчева

Прибра се и преди да се тръшне на кафеникавия диван, си сипа вода.

Не. Стана, изля я и сипа водка. Загледа се в балкона и прането,

което се мандахерцаше на сушилнята още от онзи ден.

- Тате, кога ще си събереш гащите оттам?

- А, не ми се заяждай толкова късно! Ще ги събера, като имам

време.

- Не се заяждам, само отбелязвам.

- Да бе, с гадния тон на фамилията! Пак ли кофти ден в салона?

- Ами... не точно.

Наталия се умисли. Държеше салона, откакто се помнеше. Двай-

сет години слушаше за драмите, финансовите затруднения и вакан-

циите на случайните и редовни непретенциозни бачкатори, които

ходеха да се подстригват при нея. Хората от работническата

класа нямаха изисквания към прическите си. Искаха да си говорят.

Сами. Пред някого, когото можеше и да не видят никога повече. А

дори и да го видеха, той отдавна щеше да е забравил за битовите

им спречквания и изневерите им. Успокояваха се от подсъзнателно-

то усещане, че това, което казват, е от изключителна важност за

техния свят, а същевременно слушателят въобще не се интересу-

ва от него. Хората стават много искрени, когато говорят с някой

напълно непознат.

Беше се превърнала в непринудения им психотерапевт. Слушаше,

смееше се, съгласяваше се. Слушаше, смееше се и се съгласяваше с

безвкусния им живот, безсмислените постъпки, пикантните клюки,

семейните битки. Толкова беше свикнала да слуша, че отдавна не

ги съдеше. Потапяше се в историите с усърдност, но без капка

съчувствие. Но преди три месеца нещо се обърка.

- Онзи ден Тина дойде да я къносам.

- Кога е това „онзи ден“?

- Сега ти се заяждаш, тате.

- Не се заяждам. Просто твоето онзи ден може и вчера да е било,

може и миналата година. Времето е по-относително в главата ти,

отколкото е в действителност.

- Ох, хубаво. За последно Тина дойде през май месец. Оттогава не

се е вясвала.

- А така. Виждаш ли какво имам предвид сега? И какво стана?

- И ми беше много припряно. Обърнах купичката с кървавочервена

къна и се оплесках цялата. И сякаш нещо ме удари. Видях странна

светлина и едно малко дете. Не беше точно дете, ами едно тако-

ва без коса, светеше цялото. Сякаш беше направено от светлина.

Като резервната неонова лампа в банята.

- Тунел нямаше ли?

- Е, не съм тръгнала да умирам от едно изцапване с тая гадост, де.

Не ми се подигравай. Беше нещо като видение. Нали знаеш, че не

вярвам на такива простотии, но как иначе да го обясня това. И

оттогава нещо в главата ми се усука. И не само в главата ми. Имам

чувството, че само откачени неща ми се случват.

- И...?

- И нищо. И оттогава започнах да се чувствам някак мъдра. Толкова

животи съм изживяла, докато съм ги слушала всичките тези хора.

- Ти много им се връзваш на глупостите.

- Чакай да ти кажа... След като се оплесках с оная къна, те млъкна-

ха.

- В смисъл?

- Ами, просто млъкнаха. Мъжете влизат и се оглеждат плахо. Пи-

тат колко струва подстригването, после сядат и мълчат. Жените

само се усмихват лукаво. И от никого нито думичка. Оттогава ей

до днес е само така. Първата седмица щях да откача.

- Майко мила! - каза той и прокара ръка през бялата си коса.

Наталия го загледа вторачено, после тръсна глава и продължи да

му разказва.

- Обаче, като мина една седмица, и изведнъж косите им... започнаха

да пищят.

- Е, сега вече ме плашиш. Ти сериозно ли?

- Да.. Като влязат в салона, косите им сякаш свистят и са някак

натоварени, стресирани, ококорени. Издават такъв един напрег-

нат, нервен звук. И после, като започна да режа, те или пищят, или

охкат. Накрая кичурите се сгърчват на пода и се успокояват, като

умрели палета.

- Звучиш откачено, мила.

- И не е само това, тате. Като ги отрежа и те паднат на пода...

виждам всичко в тях.

- Как така виждаш? Какво виждаш?

- Така. Като врачките, които гледат на боб, на кафе. Само дето

аз гледам на коса. И виждам. Всичко неизказано. Онзи ден влезе един

млад, хубав. Свястно момче ми изглеждаше. А кичурите му едни

такива гузни, гузни. Режа, а в тях гледам как приятелката му си

седи на село и пребоядисва с някаква жена стените на една къща.

А той тука, в София, отива в някакъв квартален клуб и се занася с

някакви изрусени кукли. И после се сещаш...

- Според мен си фантазираш.

- Не... Преди две седмици пък дойде една дама. Много накипрена. С

един копринен шал и цялата накичена със злата. Филирам й бретона

и гледам - между косъмчетата хвърчи историята как изгонила

майка си от родната й къща и я пратила в старчески дом. Взела й

къщата и сега ремонтира. И се сваля с бояджиите!

- Е, тука вече не ти вярвам! Тия работи си ги измисляш. Винаги си

имала развинтена фантазия. Обаче... - прокарва ръка през бялата

коса, - ако това продължава... - Наталия го гледа и зениците й се

разширяват от ужас, - може би... - започва да скубе, без да усеща

колко силно дърпа, - трябва да потърсиш помощ.

От главата му пада снопче бяла коса. Наталия седи, все едно някой

я е зашлевил с опакото на ръката през лицето. Той продължава:

- Де да знам. Не че не ти вярвам. Но все пак. Имам един познат,

дето дъщеря му ходеше при един известен психолог... Или да пита-

ме някоя баба от комшийките за някоя врачка, гледачка?

Наталия чува само писъка на отскубнатата бяла коса. Вижда как

лицето му се отдалечава на кадри и празната му уста се мърда, без

да издава звук. Челото е сбръчкано, притеснено, на бразди. Пред

очите й вече са само другата жена, банката...

Става, сграбчва бутилката водка и тича в коридора.

- Наталия, какво ти стана? Стой тука, бе момиче! - вика той след

нея.

Обува някакви токове, без да ги погледне, завърта ключа и вече

избухва в сълзи. Хуква по стълбите.

- Ама какво ти стана сега, по дяволите?

Гласът й пискливо се блъска в стените на стълбището. По шпион-

ките на вратите се нареждат баби, а съседката от долния етаж

даже отключва и се показва по нощница.

Тя блъсва бутилката водка в перилата на стълбите, но не успява

да я строши. Той стои поразен, докато усеща, че го боли скалпът,

пипа мястото и разбира, че си е отскубнал коса.

темата


23

© Евга


24 39/3 - 9 октомври 2009 г.

темата

КОРИДОР 76

От Тодора Радева

Apr 23, 2007 11,17 PM

ето какво се случи днес:

седя и пиша

текст за пеещите фонтани в пловдив

не се получава, ставам, правя си кафе, взимам бонбон, отварям пощата

и откривам там писмо от приятел

с линк към пеещите фонтани във вегас

беше важно съвпадение

сякаш нещата, които правим, имат смисъл и за друг

сякаш е възможно друг да бъде на твоята вълна,

да има среща, взаимност, от всякакъв порядък

сякаш не си сам

(разбира се, не говоря за житейска самота в смисъл на потиснатост,

а за космическа самота, която, винаги съм мислила, е неизбежна и

абсолютна за всеки от нас)

Apr 25, 2007 1,12 AM

Съвпадението не е съвпадение, когато е „прехващане“ между сродни

души - имате отворен коридор помежду си, тече комуникация. Два

космоса, две космически самоти с коридор по средата - така си го

представям. И да, вярвам в космическата самота, защото се чувст-

вам по този начин.

А за смисъла не съм сигурен.

Седемдесет и шести меридиан западно от Гринуич минава през

земите на племената, които наричат себе си „истински хора“,

търпеливо чакат в студа животно за убиване и през това вре-

ме дялкат образа му върху кост или кожа, имат различни думи за

видовете сняг и предлагат жените си на гостите. Надолу въобра-

жаемата линия пресича щатите Ню Йорк и Вашингтон, Карибите

и Куба и легендарната Офир, откъдето идвало златото и скъпо-

ценните камъни за съкровищницата на цар Соломон. Страната на

инките; родина на картофите, Сесар Вайехо и Марио Варгас Льоса;

с най-високото плавателно езеро, където живеят огромни жаби и

хора с черна кръв. Точно в Перу, на седемдесет и шестия меридиан,

се намира едно селце, което не е отбелязано на повечето карти,

а и няма защо. Интерес за туристите представлява близкото

плато, където преди хиляди години изявите на племената наски

са имали космически мащаби. През 1920 при полет със самолет

случайно са открили, че старателно издълбаните непрекъснати

линии върху платото образуват огромни фигури - оприличавани

от въображението на кондор, маймуна, паяк, колибри. Дали това са

били напоителни съоръжения, своеобразни култови храмове, образи

на забравени богове или писта за извънземни, така и не се знае. Има

хора, посветили живота си на изследването на тези следи, които

са извървели всеки сантиметър и са събирали парченца от един

изгубен и следователно вече необясним свят. Хиляди други пък са

се впечатлявали от гледката, която местен хеликоптер осигурява

срещу шепа долари. Но все още никой не може да каже със сигур-

ност какво е това и с каква цел е направено.

Той влезе в къщата, захвърли багажа в антрето, веднага си наля пи-

тие и се отпусна на фотьойла. Папагалът го поздрави с характер-

ното си, дразнещо подсвиркване, той се усмихна и вдигна чашата

си към него. Тогава усети мириса на парчета сурова риба в сок от

цитруси и люти чушки и видя сака й, метнат на леглото. Няколко

пъти се канеше да й звънне, но така и не го направи. Тръгна съвсем

спонтанно в последния момент и реши, че тя едва ли ще може да

дойде. Намери я във вътрешния двор, загърната с шарено индиан-

ско одеало, с неизменната чаша кафе. Взираше се в предметите

на масата пред нея, понякога взимаше нещо, въртеше го между

пръстите и се усмихваше. Тя винаги излъчваше едновременно

жизненост и спокойствие. Казваше, че от малка е приела кривия си

нос, непохватните си движения, евентуалните провали, правила е

грешките си, плащала си е за тях и е престанала да се бори със себе

си. Затова е такава. Казваше също, че за щастие рано е разбрала,

че няма как да я подмине това, което е важно за нея - подобно про-

зрение, твърдеше, те дарява със страничен поглед към това, ко-

ето ти се случва, смекчава напрежението, утаява нетърпението,

обяснява глупавите разминавания и напразните усилия и те изпълва

с увереност, че нещата в крайна сметка ще се подредят добре за

теб. Той се чудеше понякога дали в плановете на Вселената или в

заплетените нишки на съдбата е съществувала тази къща в малко

селце в Перу, срещата им днес, дали тя е искала това да се случи,

дали е знаела, че той ще дойде. Във всеки случай тя не се изненада,

когато застана пред нея. Просто вдигна очи към него - не ми каза,

че ще идваш тук. Нито пък ти на мен. Целунаха се. Тя задържа

главата му в ръцете си - честит рожден ден. Нямаше нужда от

обяснения или пожелания.

Срещнаха се чрез сайт за запознанства. Той често се подвизаваше

там. Поради липса на време за реални контакти, но и от искрен

интерес към изобилието от типажи, начините им на представя-

не, неизбежните им лъжи. Имаше отчаяни съпруги; принцеси (от

крайните квартали и без половин царство зад гърба си); руси и русо

мислещи; желаещи бебета или дошли за едно бързо, още тази ве-

чер; поклоннички - на невъзможната любов, Силвия Плат, фразите

на латински или фолклора; със списък от непосилни изисквания или

очевидни преимущества по снимките; похотливи; алчни; негра-

мотни; заредени с цитати от Коелю, майка Тереза и фалшивото

писмо на Маркес, с порномечти, феминистки лозунги и отговори на

крайно безинтересния въпрос какво искат жените. Понякога му се

струваше, че може да изчисли точното съотношение от провали,

претенции, колебания и унижения, което неумолимо ги водеше тук.

Той, разбира се, ценеше личния нюанс и предоставяше трибуна на

всяка единствена по рода си трагедия. Но много бързо разбра колко

досадно еднакви са нещастните (и колко лесно предвидими - алчни-

те). Естествено не предлагаше надежда. Отговори също. Владее-

нето на езика и добрият вкус му бяха достатъчни за лукса просто

да стои отстрани, да наблюдава, да задоволява любопитството

си и само при желание да се показва. Това беше неговото поле за

лов, пространството, в което удовлетворяваше собствената си

нужда да притежава и първо да задоволява, а после да изоставя.

Беше от най-предпочитаните мъже в сайта. Дистанцираното

поведение, ефектните фрази и намеците за скрита чувствител-

ност действаха безотказно. Тя чу за него едновременно от три

свои приятелки. Писа му случайно, на шега. Беше неадекватна и си

личеше, че няма никакъв опит в подобни сайтове и игрите, които

предполагат. И досега (вече 10 години по-късно) нямаше обяснение

защо той реши да се запознаят наистина. Вероятно беше една от

онези нелогични и непредвидими случки, които в крайна сметка я

водеха до важните за нея неща. Историята им изглеждаше смешна,

нелепа и невъзможна. След време сайтовете за запознанства се

усъвършенстваха - предлагаха тестове, изчисляваха съвмести-

мост, предсказваха в проценти успехите от бъдещите срещи. Не

че това улесняваше връзките между хората. Да, пред компютъра

човек можеше да бъде максимално искрен и свободен по начин, кой-

то рядко си позволява в реално общуване. Но компютърът нямаше

как да предвиди и избегне последващия сблъсък между телата - с

цялото им изобилие от миризми, жестове, собствен ритъм, споме-

ни, непредвидимост. Телата, които упорито не искаха да следват

представите на ума, да бъдат просто изпълнители. Не можеше да

се изчисли също човешката склонност към грешки, правото да вър-

виш дори срещу собствената си природа. Защото невинаги искаш

най-подходящия и никога не можеш предварително (без дългите

дни заедно, в изпитанията на общото и споделено време) да решиш

кой всъщност е подходящ за теб.

Те се разминаваха в много неща и съвместимостта им сигурно би

била отчайващо нисък процент. Първите им срещи бяха провал,

паснаха си трудно. Дали е имало някакво мистично проблясване

като откровение между тях, познаване в библейски смисъл, нещо

като търкулнало се гърнето, намерило си похлупака или „точ-


25

но теб съм чакал“?! Нищо подобно. Беше коридор - достатъчно

интригуващ, за да поискаш да влезеш и да се връщаш отново.

Беше тъмно понякога, дори страшно, случваше се да се сблъскат

с неразчистени отпреди боклуци или остри предмети, захвърлени

от други, попаднали тук по погрешка. Понякога той дълго оби-

таваше нови пространства или просто нямаше настроение да

влиза тук. Имаше месеци, в които коридорът оставаше пуст и

съществуваше само в (и благодарение на) писмата между тях. Но

после идваха отново. Защото се оказа, че този коридор отваря

много врати - някои връщаха към страни от вътрешния им свят,

които не са съзнавали досега, други откриваха нови места, които

не са подозирали, че съществуват, а една ги отведе в тази къща, на

седемдесет и шестия меридиан, в някакво село в Перу.

Негов приятел астролог беше гледал хороскопите им и беше

изчислил, че това е мястото, определено за тях двамата, къде-

то ще се чувстват максимално добре заедно. Той беше дошъл и

купил тази къща - проста, едноетажна, с няколко стаи и голям

вътрешен двор. Никой друг не знаеше за нея. Докато ги нямаше, я

поддържаше една едра жена от селото, която ги научи да правят

севиче и им подари няколко фрази на кечуа. Беше тяхно простран-

ство, независещо от външния свят, където времето течеше

бавно, според собствените им представи. Понякога се уговаряха и

идваха заедно. Друг път всеки пристигаше сам, без да се засичат.

Оставяха си различни бележки, предмети, следи - не знакови или

подбирани специално. Случайни неща, които желаеха да споделят,

свидетелства за определен ден или настроение, които създаваха

личната им история. Имаше принтирани профилите им от сайта за

запознанства и най-интересните им разговори и мейли, снимки от

различни периоди, дискове, книги, билети от концерти, съкровища

от морския бряг. Негласен ритуал беше в началото на всяка среща

да разглеждат вещите.

Той извади от багажа си бутилка 18-годишно уиски и седна до

нея. Не ти нося подарък, каза тя. Слава богу, отговори той. Тя

въртеше кутийка с тайно чекмедже, от което излизаше мелодия,

ако успееш да го отвориш. Смятам да поостана, каза тя, когато

от кутийката се чу припевът на Glory Box. Той имаше същите

намерения.

По земята съществуват хиляди мислени точки по географската

мрежа, където хората се срещат или разминават. И хиляди ко-

ридори - действителни или само в копнежа, които се отварят и из-

веждат на неподозирани места или си остават запечатани и пусти.

Ние постоянно се движим и линиите на живота ни - непрекъснати,

случайно или старателно издълбани - може би образуват някаква

фигура. Ако се погледнат отгоре.

© Климент Калчев


26 39/3 - 9 октомври 2009 г.

МАНАСТИРСКА МАГЕРНИЦА

ТРАДИЦИОННО ДОБЪР ТРАДИЦИОНЕН БЪЛГАРСКИ РЕСТОРАНТ

От Магдалена Ран*

Както знаят повечето от нас, когато имаме гости от чужбина,

почти задължително се стига до традиционен български ресто-

рант. Именно така в началото на лятото попаднахме в „Мана-

стирска магерница“, който се намира в бившата къща и градина

на първия български литературен критик след Освобождението,

Кръстьо Кръстев. Бях идвала преди три години и пазех спомен

за очарователна атмосфера, повече от прилично обслужване и

отлична храна - да не говорим за менюто от 31 страници с хумо-

ристичните описания на всички ястия. Местата в ресторанта са

разделени, следвайки разположението на стаите в къщата, което

позволява да се почувствате на гости. Има симпатичен шиш на

въглища, на който се пекат разни меса, а храната е традиционна

(магерница означава кухненското помещение на манастира), но

предлага и доста рядко срещани ястия, например „мъжки тиквички

срещу развод“. (Не посмяхме да попитаме.) Вечер е добре да си

направите резервация, особено през уикенда.

Когато седнахме, веднага ни донесоха някаква дървена етажерка на

два етажа, на която имаше невероятно вкусни и пухкави парчета

бял хляб и шарена сол. Заедно с нея сервираха и грис, който серви-

тьорът описа като специалитета на главния готвач. Останахме

леко изненадани от това посрещане, но сервитьорът ни обясни, че

това се прави за „специалните гости“ на ресторанта. Започнах да

подозирам, че са ме познали и знаят, че пиша рецензии за ресто-

ранти, но прозаичното обяснение дойде със сметката - по 2.50 лв.

допълнително на човек.

Както и да е, храната тази вечер беше отлична. Всички си поръ-

чахме плато салати (от 7 до 9 лв.), което включва различни неща:

настъргани моркови и зеле, краставици и домати, печени червени

чушки, пълнени чушки с катък и чесън, извара с лютив пипер и

стръкчета пресен босилек. След като ги изядохме, се чувства-

хме доста заситени, така че решихме да си поръчаме пъдпъдък в

гнездо (около 14 лв.) - птичето месо беше задушено и сервирано в

пръстен от пресни зеленчуци: краставици, маслини, домати, маруля

и резени лимон, които представляваха гнездото. Освен че изглеж-

даше много симпатично, беше и вкусно. Накрая сервитьорът ни

препоръча крем карамел за десерт, защото бил току-що пригот-

вен, но ние избрахме тирамису.

Имаше и народна музика, но от телевизора, на който беше включен

съответният канал - останах леко разочарована, защото знаех, че

понякога има и изпълнители на живо.

И последно: макар че първоначално се развълнувахме от предло-

жението за турско кафе, по-добре не си го поръчвайте - правят

го с обикновено мляно кафе за еспресо, така че ви остава между

зъбите.

Манастирска магерница

ул. „Хан Аспарух“ 67

02 980 38 83, 02 980 33 03,

0899 94 94 00

*Рубриката се подготвя съвместно с The Sofia Echo

ревю



27

ДОБЪР АПЕТИТ

МЕРИЛ СТРИЙП Е ОСНОВНОТО БЛЮДО В

КУЛИНАРНАТА КОМЕДИЯ „ДЖУЛИ И ДЖУЛИЯ“

От Янко Терзиев

Както има чиклит, така има и чикфлик (flick от американския жаргон

за филм). В последните две десетилетия техният майстор-гот-

вач се казва Нора Ефрон („Когато Хари срещна Сали“, „Безсъници

в Сиатъл“, „Имате поща“). Новият „Джули и Джулия“ (Julie & Julia)

въобще не заслужава етикета „чик“ - с топлота и интелигентност

са ни дадени два малки урока по намиране на себе си и радостта от

живота. А кой не ги е губил.

Ефрон е майстор в разказването на паралелни съдби, тези на жените

от заглавието се случват през 50 години. Подобно на „Часовете“,

героините и тук никога не се срещат, а двете истории са дейст-

вителни. През 2002 Джули (Ейми Адамс) е нюйоркска секретарка,

сраснала с телефона в миниатюрна офисна кабинка, работата й е

да насочва съсипаните роднини на жертвите от 9/11 към верните

застраховки. От чуждата мъка и скорошното преместване в тясна

квартира над шумна пицария съвсем е изгубила вяра, че животът

може да бъде и красив. Въпреки обичта и чувството за хумор на

симпатягата си съпруг (Крис Месина), редактор в списание. Някога

след колежа е написала роман, останал непубликуван, търси спасение

в готвенето („В този несигурен свят единственото сигурно е, че

ако спазиш продуктите и рецептата, накрая от фурната ще излезе

нещо истинско“). Отваря и блог (http://juliepowell.blogspot.com),

където описва ден по ден преживяванията си около сготвянето на

всички 524 рецепти от кулинарната библия „Изкуството на френс-

ката кухня“ на любимата телевизионна готвачка на Америка Джулия

Чайлд (1912 - 2004). Проектът й е в рамките точно на година („за да

свърша нещо в живота си докрай най-после“), скоро блогът й стига

3-то място в salon.com, от „Ню Йорк таймс“ я търсят за интервю.

Паралелно сме в живота на самата Джулия Чайлд (Мерил Стрийп)

от европейското й десетилетие преди 1961, когато излиза фамоз-

ната й книга, спасила американските домакини от следвоенните

консерви и замразената храна. Чайлд носи всичко онова, което фран-

цузите наричат joie de vivre, тя е самоходна двуметрова усмивка,

излъчваща радост от живота. Съпругът й дипломат (Стенли Тучи)

я боготвори („Ти си маслото на хляба ми, дъхът на живота ми“),

парижкото им ежедневие е между хранене и секс. Чайлд не може да

свари и яйце, преди да запише и завърши елитното училище за про-

фесионални готвачи Cordon Bleu. Единствената жена там, при това

американка.

„Джули и Джулия“ е спокоен до терапевтичност филм, в който се

отпускаш като в изискан парижки ресторант, знаейки, че те чакат

само приятни неща. С опита си в жанра Ефрон е обрала ненужния

сантимент от двата романса, смехът е естествен, без насилени

гегове, от обикновени житейски ситуации. Тъгата е само загатната

(Чайлд не може да има деца; Джули разбира, че кумирът й в живота

не харесва нейния блог), но от това е още по-въздействаща. Оста-

налото е Bon App tit!


28 39/3 - 9 октомври 2009 г.

ревю

АВТОРЪТ КАТО СЪСТАВИТЕЛ

„ЛЕГЕНДА ЗА ВЕЛОСИПЕДИСТИТЕ“ ОТ СВЕТИСЛАВ БАСАРА

От Йордан Ефтимов


С този роман, издаден през 1988, Светислав Басара се превръща в един от водещите

балкански писатели. Известен дотогава с постабсурдистките си разкази, Басара рязко се

извисява с една постмодерна книга, в която събира пастиши на десетки стилове на класи-

ци, обединени от голямата тема за неистинността на историята. Ако ви попитат какво

е постмодернизъм, можете с чиста съвест да посочите “Легенда за велосипедистите”.

Басара влиза в стила на Фройд, Конан Дойл, труд на изобретател от ХІХ век и на исто-

рик на науката от ХХ век, майсторски жонглира с полемичните жанрове на официална

история и на апокриф от Средновековието, снабдява книгата дори с раздел с мистична

модернистична поезия и множество статии, уж публикувани в Christian Science Monitor или

в югославските списания за политпросвета. Всичко е представено като сборник с матери-

али за една секта - Евангелските велосипедисти от Кръста на Розата.

През 1988 две мишени на романа са изглеждали очевидни - комунистите и националистите.

Илюзията за рецептурно създаване на по-добро общество и илюзията, че точно на това

място жителите са не само автохтонни, но и призвани от небесата за подвизи. Казвам

комунистите, но това е обобщение. Басара се гаври и директно със сръбския социали-

зъм, като цитира списания и вождове (един от авторите в сборника се подписва “Марко

Броз”), така че някои пасажи напомнят за Валпургиевата нощ във “Фауст”, където зад

всяка маска се подразбират съвсем конкретни лица, макар маската да е и символ на типово

поведение. Но няма как да не потънеш в смях или сълзи, когато разпознаеш комунистичес-

ките и анархистичните почерци и видиш докарани до явен абсурд иначе и без това абсурд-

ните идеи за братството и свободата.

“Легенда”-та е и удар по Милорад Павич, на когото не достига едно - антикомунизъм. А

националистите? Достатъчно е да кажа, че евангелските велосипедисти от Кръста на

Розата (или съкратено - Малките братя) са радетели на Византия и не признават никакви

държавни формирования, възникнали на територията, която е заемала тази държава.

“Сборникът” на Басара забавлява така нас, както някогашните хора са се забавлявали с

дамаскините или с Reader's Digest. И случаят с тайнствения велосипедист, който Холмс

не успява да разреши, както и случаят с младежа, когото Фройд трябва да излекува от

убедеността, че когато заспи, общува с колегите си от сектата на Евангелските вело-

сипедисти, са истински разтушаващи травестии, които се гаврят с идолите на научната

криминалистика и на модерната трактовка на душата. Но постмодерната литература

се различава от майсторската булевардна белетристика най-вече по това, че не само

разтушава.

Истинският потърпевш от издаването на Басара е Дан Браун. Защото след Басара чита-

телят е минал през катарзис, бил е ужасен, разсмян и възвисен. Видял е не само протеични-

те възможности на писателя хамелеон, но и мъдреца, който не може да спре да се кикоти,

че хората винаги си избират някаква матрица, за да й вярват.

Дейност, спонсорирана от Европейския съюз и Гърция

ЖИВОТ И ЗДРАВЕ

Безпрекословно приемаме здравослов-

ното хранене като първата стъпка към

доброто състояние на нашия организъм.

Ето една идея за скромно похапване и

освежаване, която е приложима цело-

годишно – компот от праскови, който

съдържа само някакви си 60 килокалории

на всеки 100 грама. Прасковата е свеж,

сочен, изпълнен с аромат и леко греховен

плод. Според някои източни традиции

тя е плод на невиността и безсмърти-

ето. Невинност или порок, фактите го-

ворят, че прасковата съдържа протеини,

захар, витамин А (каротин), витамин C и

Е, много антиоксиданти, фибри, фосфор,

желязо и калций. Комплексът от вита-

мини предпазва от злокобни стомашно-

чревни разстройства, като едновремен-

но с това укрепва защитните сили и

имунната система на организма. Богато-

то съдържание на микроелементи, ме-

тали и витамини е добра терапия срещу

всекидневния стрес и преумора. Компо-

тът от праскови със или без захар е лек

десерт, който действа успокояващо и

отпускащо. Да не забравяме, че праско-

вата е един от плодовете с най-голямо

съдържание на вода – 89%. Хидратацията

на тялото и кожата става една идея по-

лесна. Красота отвътре и отвън.


29

ДЕНЯТ НА НЕЗАВИСИМОСТТА

Ексцентричният дизайнер и гримьор Аарон де Мей прави революция в

грима с новата си есенна колекция за Lancome в дръзко индиго, подчер-

тано от ярки златисти и червени нюанси. Declaring Indigo е създадена

в чест на френската смелост и свобода, изразена чрез триумфалните

цветове на парижките военни униформи. Икони на Аарон де Мей са

представяне

ТЪРСЕН ЕФЕКТ

Clinique наричат последната си

колекция грим Most Wanted. Тя е

същински празник на червилата

Clinique - най-добре продаваните

предложения в тази категория,

без които жените вероятно не

могат. Различните нюанси са

обединени в групи с подсказващи

имена като Most Wanted Nudes,

Most Wanted Berries и Most Wanted

Deeps. Звездата на всяка колекция

е лимитираната палитра Most

Wanted, която представя сенките

за очи Colour Surge Eye Shadow

заедно със задължителния руж

на Clinique Soft Pressed Powder

Blusher. Всички палитри предлагат комбинация от най-популярните

нюанси на марката в този цветен диапазон под формата на червило,

молив за устни и спирала. Спечелиха ни с вградената острилка в молив

за устни. И да не забравяме стандартните процедури при разработване

на продуктите на Clinuque - aлергенно, дерматологично и офталмо-

логично тествани, без ароматизиращи вещества. Не предизвикват

образуване на акне и въобще ви карат да се чувствате доста добре, а

също и да изглеждате така в очите на околните.

Clinique е на www.clinique.com

ВИСОКИ ТЕХНОЛОГИИ

И този сезон добрите италианци в

Deborah остават верни на себе си и спаз-

ват традицията да представят два нови

нюанса на трио сенки за очи (Trio Hi-Tech),

вдъхновени, както може да се очаква,

от последните тенденции, представени

по време на седмиците на модата в Ню

Йорк, Лондон, Париж и Милано. Новите

нюанси са: номер 11: Букет от рози - три

деликатни нюанса, подходящи за ежедне-

вието; и номер 13: Черна Далия - изключи-

телно прелъстяваща комбинация за опу-

шени очи - черно, тъмно синьо и платина.

Сенките за очи Trio Hi-Tech са с изключи-

телно перлена текстура. Освен това са

дълготрайни и не се наслояват в гънките

на клепача. Има и доста удобен апликатор

за по-лесно нанасяне. Ето и един съвет

от Deborah - за по-дълготраен ефект и

интензивен бляскав завършек можете да

навлажните апликатора.

Deborah e на www.deborah.it

Олимп де Гож - автор на декларацията за женските права и свободи,

Симон де Бувоар, интелигентната феминистка, която промени света;

Жозефин Бекер - кралицата на музикалните зали и разбира се, Брижит

Бардо, която минава всички граници с филма на Рожер Вадим „И бог

създаде жената”. Синьото индиго е главният цвят, лансиран като

новото черно. То е допълнено от блестящо златисто и яркочерве-

но. Аналогията с френския герб не е случайна. В сенките Либерте са

смесили два кралско сини нюанса с два златисти цвята в чисто злато и

бронз. Благодарение на кремообразната си текстура, новата очна линия

Индиго очертава окото с изключителна точна, графична линия. Хитът

за сезона обаче са двете изцяло нови четки - едната тънка, много

прецизна четка за очна линия, която следва да се използва с Ink Artliner,

а другата, заоблена четка за пудра, която да се използва за лицето и де-

колтето. Любител на изящните изкуства и живописта, Аарон създава

тези четки като най-важния инструмент в изкуството на грима. Това

са двамата ви нови най-добри приятели.

Lancome e на www.lancome.com

ПОЕТИЧНА НАТУРА

Вероятно покрай новите аромати

дамите ще искат да обновят и грима за

новия сезон. Колекцията Les Poetiques е

другото име на романтичната женстве-

ност на жената Givenchy. Гримовете

от тази серия на практика ви дават

всичко, от което можете да имате

нужда през есента. Гланцът за устни

Gloss Poetique е розов, прозрачен и мек

гел, който обогатява естествения цвят

на устните и заедно с това възстано-

вява естественото ниво на PH. Няма

значение дали го нанасяте с апликатора

или пръстите си. Prisme Libre е пудра

на прах, която се нанася върху фон дьо

тен и позволява игра с цветовете: розов

нюанс за скулите, праскова за клепачите

и контура на лицето и бяло за челото.

Спиралите за очи са обогатени със сини

перлени частици. Новият лимитиран

цвят за спиралите в тази колекция е

сивото. Никакви забележки.

Givenchy е на www.givenchy.com

РОЗОВО ЗЛАТО

С настъпването на

есента дните стават

по-къси и прекарваме

все повече време вкъ-

щи - животът става

една идея по-спокоен и

уютен. Вдъхновен от

именно това спо-

койствие и чувстве-

ността на модата от

този сезон плюс вечната елегантност и увереност на съвременната

жена, козметичният гигант Est e Lauder създаде Sensuous Gold - нова

цветна колекция за есента на 2009-а. Очите са деликатно подчерта-

ни с нежните нюанси на медното и прасковеното и акцентирани чрез

задължителното за тази есен наситено кралско синьо. Устните са об-

лени в цветовете на сезона: медно-телесен цвят и узряла слива. Проду-

ктите, които може да използвате, са безкрайни. Новата пудра за очи,

скули и лице има уникалната форма с пет прозрачни цвята. Предлага се

в две палитри - студената Pink Shimmer и топлата Bronze Shimmer.

Леката и нежна перлена формула придава равен цвят, който не запушва

порите на кожата. Не можем да минем и без червила за есента. Лимити-

раното червило в цветове с магически имена като Cinnamon, Terracotta,

Rose Amethyst и Plum Amethyst, се нанася нежно на устните и ги дарява с

подхранване и блясък. Те ще ви се отблагодарят рано или късно.

Est e Lauder е на www.esteelauder.com


30 39/3 - 9 октомври 2009 г.

другото лице

МАРГРЕТА АНАСТАСОВА

КОЯТО ВЯРВА, ЧЕ НЕЙНИЯТ ГРАД МОЖЕ ДА СТАНЕ ПО-ДОБЪР

Текст и снимка: Калина Енчева

КАКВА Е РАЗЛИКАТА МЕЖДУ КЪСОТО И ТРАДИЦИОННОТО

КИНО ? ВРЕМЕТРАЕНЕТО? Разбира се, че не. Основната разлика

е в синтеза на идеята. По този повод един мой приятел казва, че

когато се научиш да правиш дългометражно кино, тогава можеш

и късометражно. Много е трудно да пресъздадеш една режисьор-

ска идея само за 3 или 5 минути, така че тя да бъде възприета от

зрителите. Късото кино иска повече мислене, а в същото време

изказът трябва да бъде много пряк и откровен.

КАКВО Е OHG? Две момичета, които се занимават със съвременен

танц - Деница Георгиева и Жана Пенчева, Мария Дачева - режисьор,

Христо Дачев - оператор, Димитър Анастасов - видеомонтажист,

и аз. Последно към нас се включи Ивайло Чичанов от Поморие,

който се занимава с правенето на музика. Всички сме много близки и

любовта към изкуството ни сближава още повече, затова и името

на сдружението ни е такова.

С КАКВО СЕ ЗАНИМАВАТЕ В МОМЕНТА? Ами в момента си по-

чивам и използвам времето главно да си спретна къщата и да уча

букви със сина ми Крум, който скоро стана на две. „М“ за мама беше

първо, естествено. Малко палатки, малко пътуване и, разбира се,

кино на открито всеки петък, в Бургас това лято не е никак скуч-

но. Напоследък ни се беше насъбрала малка умора и лек песимизъм за

нещата около нас, но последните дни ни се оформят новите идеи

за „Пъзел“ догодина и нещата започват да си идват на мястото.

Оказа се най-трудно да угодим на себе си, защото искаме да пока-

жем още по-интересни неща този път. Последната година виждам

все повече работи, които адски много харесвам и са на удивително

ниво, и в приложните изкуства, и в сферата на пърформанса. Жела-

нието ни да бягаме далеч от България бавно умира.

НАМИРАТЕ ЛИ ВРЕМЕ ЗА ВСИЧКО? От девет до шест съм на фул

тайм работа в агенцията, после съм маме активно. Реших, че искам

да съм тренди и да си намеря хоби, защото не се чувствам ком-

фортно в правенето на нищо. Захванах се наскоро с шиене, правя

парцалени кукли от стари дрешки на сина ми, много ме отпуска. Той

не е особено въодушевен, май аз им се радвам повече.

Маргрета Анастасова или Грета, както я наричат всички, е едно от младите лица на Бургас,

които вярват, че градът може да се развива и да се отваря за изкуството и за новото. Работи

като графичен дизайнер и заедно със съпруга си Димитър е част от сдружението за съвременно

изкуство OHG (Our House Group), партньор за Бургас на международния месечен фестивал Future

Shorts. OHG стоят и зад фестивала „Пъзел“, който събира български и балкански автори от всич-

ки сфери на съвременното изкуство.


31


capital - 02.10.2009

Documents