Репликация на ДНК се нарича удвояване на молекулите на ДНК (при някои вируси на РНК) при участието на специфични ензими и белтъци.

Репликация на ДНК се нарича удвояване на молекулите на ДНК (при някои вируси на РНК) при участието на специфични ензими и белтъци.

Основен ензим на репликацията е ДНК-

полимеразата.

Основен ензим на репликацията е ДНК-

полимеразата.

Репликацията осигурява точно копиране на генетичната информация и предаването и от поколение в поколение.

Репликация е и удвояването на хромозомите, в основата на което е репликацията на ДНК.

Преди репли- кацията на ДНК водо-

родните връзки се

разрушават с

помоща на ензими .

В ядрото се намират много свободни и предварително активирани нуклеотиди.

Хромозомите се удвояват като се спазва правилото за съответност (допълнителност).

аденин

гуанин

цитозин

тимин

Срещу азотната база А от едната полинуклеотидна верига застава Т, а срещу Г застава Ц или обратното. Ако всеки “новодошъл” нуклеотид се свърже с предходния, ще се получи нова полинуклеотидна верига – допълнително копие на изходната.

Аденин (А)

Цитозин(Ц)

Гуанин (Г)

Тимин (Т)

С помоща на спе-цифични ензими въглехидратните компоненти на нуклеотидите се свързват помежду си чрез фосфа-тните групи, а двата допълнителни фосфатни остатъка се отделят.

С помоща на спе-цифични ензими въглехидратните компоненти на нуклеотидите се свързват помежду си чрез фосфа-тните групи, а двата допълнителни фосфатни остатъка се отделят.

Така всяка от веригите на двойната спирала служи като матрица за синтезирането на комплемен-тарната дъщерна верига.

Така всяка от веригите на двойната спирала служи като матрица за синтезирането на комплемен-тарната дъщерна верига.

В края на репликацията се получават две нови молекули ДНК, идентични с изходната.

В края на репликацията се получават две нови молекули ДНК, идентични с изходната.

Изготвил: Александрина Трифонова Изготвил: Александрина Трифонова