11

ОТ ЕВГЕНИЙ МИЛОВFUEL FANDANGO

ОТ ЕВГЕНИЙ МИЛОВFUEL FANDANGO

Нита и Але са страшни симпатяги, които животът е срещнал в колаборация, наречена Fuel Fandango. Сигурно се питате защо fuel и защо fan-dango? Срещаме се директно с двамата, за да ни отговорят на още поне три дузини въпроси освен този. Бандата има концерт довечера в столичния клуб Blend-er, така че ако си ви допаднали и имате път натам, минете да ги чуете!

Здравейте! Ще ни кажете ли откъде дойде името на бандата?Але: Mного ни харесваше думата „фанданго”, защото това е един от най-старите стилове фламенко. Изполвахме английската дума „fuel”, което означава гориво, защото то се свързва с машини, а това по някакъв начин е прапратка към електронната музика. А ние смесваме точно тези две неща – електроника и музиката на нашите корени.

Последният ви проект е с Джейми Кълъм – парчето „Everything You Didn’t Do”. Как се стигна до тази колаборация? Нита: Миналата година отидох на концерт на Джейми в Северна Испания и за мен преживяването беше наистина страхотно. За мен беше невероятно да работя и записвам с него, защото той е прекрасен човек, а също така и страхотен музикант.

Имате ли планове за още парчета с Джейми или с някой друг артист? С

кого бихте искали да работите?Нита: Да, разбира се, поне така ни се иска.Але: Може би още в следващия албум ще опитаме нещо, но още не смеем да кажем какво.

Пуснахте албум с ремикси на парчетата от дебютния ви проект. Трудно ли беше да селектирате и създадете ремиксите? Все пак вие сте отделили време и енергия в създаването на перфектните оригинални версии и в един момент трябва да свикнете да чувате песните си в нови варианти. Але: Не, защото ние избрахме някои от диджеите и продуцентите, които много харесваме. Така че просто им изпратихме парчетата ии те решиха какво ще правят с тях. Два от ремиксите са мои. Правя много ремикси за други хора, но мисля, че най-сложното нещо е да ремискираш себе си, защото позваш песента много добре, свирил си я хиляди пъти и е много трудно да направиш нещо съвсем различно от нея.

Чух изпълнението ви на „Use Some-body” на Kings Of Leon в YouTube. Много е добро, но това е може би парчето с най-много кавъри през последните години. Как си го избрахте за лайв?Нита: Да, знаем, знаем. Направихме го само заради един акустичен концерт в Севиля. Не сме го записвали и не мислим, че ще го свирим много. Но си го намерил, защото в YouTube няма нищо скрито. Честно казано, мислим да запишем няколко кавъри.Але: Всъщност, не сме правили кой знае колко много кавъри.

Има ли други песни на ваши известни

колеги, които обичате да изпълнявате на живо?Нита: Да, в момента работим върху едно парче на Daft Punk, но това е изненада, така че няма да издадем повече.

Песните ви са на английски. Искате да достигнете до повече хора или просто този език отива повече на музиката ви?Але: И двете със сигурност. Но най-важното е, че когато започнахме да пишем песни, това беше езикът на който съвсем естествено ни идваше да пеем. Нита: Английският е смесен с испанския в нашата музика и вероятно ще продължаваме да ги мискираме така, като не знаем в бъдеще кой от двата ще надделее. Не мислим много за това, просто ни харесва да смесваме езиците, защото това обогатява музиката.

Ники Минаж каза „тъпа курва” 50 пъти в песента си „Тъпа курва”. Колко важни са лириките за вас?Нита: Феновете на Ники Минаж в Испания ни казаха, че харесват нашата музика и ние бяхме супер изненадани от това.Але: Естествено, текстовете са много важни и се опитваме да пеем за нещата, които се случват на всички в живота.Нита: А не само за любов и мъже!

Коя е любимата ви част в правенето на музика – писането, записите, изпълненията или не можете да дишате без всяка една от тях?Але: Всичко ми харесва! Обожавам собственото си студио, в което просто стоя пред компютъра, вместо да се счупвам от път.Нита: Аз май предпочитам композирането и слушането на музика. Харесвам концертите, но малко по-спокойните, а не тези като на турнетата, при които влизаш

в един от друг и не ти достига сън и ядеш слапана храна. Но всъщност ни харесва всичко в тази работа, защото това е нашият живот.

Какво мислите за интернет феномени като Лана Дел Рей?Нита: Интернет е най-добрият начин да станеш известен... за един месец. За нас е по-важно да правим нещата постепенно и малко по-бавно, за да може нашата кариера да бъде добре изградена, а не временна мода – нещо като летен хит. Предпочитаме да работим всеки ден и да направим кариера, колкото и време да е нужно за това.Але: За нас интернет и социалните мрежи са страхотна подкрепа и ужасно много ни помогнаха в кариера ни.

Как смятате, че поп културата ще се промени през 2050 г.?Але: Няма никакъв начин да знаем. Музиката в момента се развива толкова бързо, стиловете се сменят през една година... Може пък да се върнем към Бийтълс и Ролинг Стоунс, много се надявам!

Какво мислите за края на света през тази година?Нита: Няма да има никакво Fuel Fandango догодина (смее се).Але: Според мен краят на света се случва в момента, поне в Испания със сигурност. Обаче ще оцелеем някак си (смее се).

Какво слушате в iPod-a си?Але: Майк Сноу, Фейст, Bon Iver.Нита: Пако де Лусия, Томатито, както и много електронна музика.

Да поговорим за външния ви вид. Нита, не се ли уморяваш да бъдеш винаги

толкова секси?Але: Добър въпрос, да!Нита: Не, не, не! Изобщо не се чувствам така. Само на концертите ни обичам да се обличам с рокли и да се качвам на високи токчета. Но през деня обичам да си ходя с панталони и без никакъв грим. Искам просто да ми бъде удобно. Но благодаря за комплимента!

Кажете ми кое е най-откаченото преживяване, което сте имали по време на работа?Нита: Правя абсолютно целия си стайлинг и никой не ми помага. Още със стартирането на групата, казах на Але, че трябва да се грижим за сцената, за сценографията, за дрехите... За нас това беше много важно и доста време мислихме как да изградим този имидж. Харесвам да смесвам елементи от разлчини времена – от 30-те, 40-те, латино, фламенто и винтидж мотиви. Всъщност стайлингът ми е микс от всички неща, които харесвам.

Кои са най-добрите места, на които сте свирили?Але: Отидохме да свирим в Алжир и беше Рамадан и бяхме адски гласни цял ден, защото беше невъзможно да се яде нещо, защото имаха национален празник. Но концертът ни след това беше страхотен и всички бяха много щастливи.

Къде предпочитатате да свирите – в клубове или на фестивали?Але: В малките клубове е много лесно да усетиш хората до себе си – как танцуват, как пеят. Аз много обичам да се хвърлям в публиката. Но по време на фестивалите през лятото пък има страшно много хора пред сцената.Нита: Аз предпочитам малките места и

най-много харесвам залите, били те кино или театрални, защото си най-близо до публиката.

Препоръчайте ни млади банди, чиято кариера да следим изкъсо.SBTRKT, Metronomy и Little Dragon.

Повече четете на www.btvnews.bg

ОТ ПЕТЯ ДИКОВАХУЛИО ИГЛЕСИАС

ОТ ПЕТЯ ДИКОВАХУЛИО ИГЛЕСИАС

А сега – интервю с една истинска легенда. Tой е сред десетте най-продавани музиканти в историята и вече 42 години е на върха – Хулио Иглесиас! За него казват, че е като виното – да си пийнеш глътка е добре, но да изпразниш бутилката е главоболие. През 70-те е харчил по 1 млн. долара годишно за редки сортове вино, а сега казва, че никакви пари не са в състояние да го накарат да се качи на сцената. Прави го заради страстта. След 42 години на върха, Хулио Иглесиас е все така усмихнат, духовит и твърдо решен да не разваля легендата за Казанова. Той дойде на интервюто ведър, разцелува всички, настояваше прожекторите да не осветяват само него, отпи от водата, с която е заместил виното и започна да разказва...

Понякога уморявате ли се от шума, напрежението, вниманието? Не, и ще ви каза защо – питахте ме за България. Много мога да говоря за българите, мога да говоря и за София. Когато ходя някъде, наистина изучавам мястото, влизам в сърцата на хората. Не е въпроса само да дойда в България, да пея и да си тръгна, аз принадлежа на хора като майка ти, баща ти, баба ти и дядо ти вече три поколения. Те се трудиха като луди и извоюваха вашата свобода. Сега младото поколение живее в държава, в която свободата вече е предимство. Толкова много писма съм

получавал от България през годините, затова искам да благодаря на всички българи, че са ме подкрепяли през всички тези години.

Как поддържате образа на романтичен певец, икона? Въпросът не е в това. Не можеш да поддържаш имиджа. Аз съм си такъв. Не флиртувам с теб, само защото сме близо един до друг, бих флиртувал с теб по прекрасен начин, защото аз съм флиртаджия – сутрин флиртувам с утрото, следобеда – със следобеда, флиртувам с морето, флиртувам с всяко живо същество. Това ми дава сила да оцелявам.

Какво обичате да правите в свободното си време, когато го имате? О, аз мразя почивките, мразя когато не работя. Обикновено спя. Използвам цялото свободно време да спя. Разбира се, че чета вестници и правя всичко останало, но ако ме питате кое ми е интересно на мен, освен музиката ми, това е моят бизнес, имам много бизнеси, извън музиката.

С какво друго се занимавате, освен с музика? Имам голф курсове, услуги, хотели, недвижима собственост…

Имате чувство за хумор – кой е любимият ви виц? Ами, когато си говоря с огледалото, това е чувство за хумор. Ето ти виц – не трябва да си най-добрият в училище, за да станеш президент на страната. Това трябваше да е смешно.

Каква музика има във iPod-a ви? Ами, чакай да видя. Жена ми е качила

всички нови песни, защото сега записвам албум със старите си хитове. Обикновено нямам музика в iPhone-a си.

А какво? Имам снимки на децата, бизнес имейли, но не и музика. ...Нямам мнгоо време аз съм един пасивен активист в музиката. Певец съм, но не съм активен като слушател. Даже собствените си песни не слушам. Единствено се наслаждавам на тръпката от концертите.

Защо ви трябваха 20 години, за да предложите на съпругата си Миранда? Веднага ще ви кажа – просто тя държеше парите. И единственият начин да си ги върна, беше като се оженя за нея. Шегувам се. Ами, защото ни се родиха пет деца. Тя е датчанка. И никога не сме обсъждали сватбата докато един ден малкото дете, което сега е на 5 години, тогава беше на 3, каза: „Тати, сложи си ръката върху ръката на мама като на сватба" и гледаше мен, гледаше нея и той ни провокира. Толкова много се обичаме и професионално дори, че решихме да се оженим. Емоционално усещането е страхотно, но има и много заблуди. Много е лесно емоционално да се ожениш за някого, но когато го направиш осъзнато и професионално, вземеш ръката на съпругата си и кажеш: „Това е завинаги", това е силно обвързване.

Как точно й предложихте? Аз и на теб се опитах да предложа, защото нея я няма. Как й предложих ли? Никак – с очи – просто се погледнахме и си казахме: „Време е". Въобще не съм падал на колена, нищо подобно. Направих го по много цигански начин.Какво е да сте баща на осем деца?Това е доказателство, че обичам жените.

Защото ако не обичаш жените, а само ги използваш, не можеш да си баща на осем души. Не говорим за някой пещерняк, слязъл от планината, който има 25 деца, с цялото ми уважение.

Понякога бъркате ли им имената?На децата ли? Не, те са само осем. Аз не бъркам и текстовете на песните си. Не ми трябва партитура.

Повече четете на www.btvnews.bg

ОТ ДИАНА ГЕОРГИЕВАНЕОЧАКВАНОТО?

ОТ ДИАНА ГЕОРГИЕВАНЕОЧАКВАНОТО?

В "Очаквай неочакваното" няма нищо чак толкова изненадващо, но за сметка на това често повтаряните на кино житейски ситуации и герои са оплетени по приятен начин в една обща картина, която всеки би могъл да види около себе си. Стига да се вгледа... без много да задълбава, разбира се.

Темата за майчинството и промените, които настъпват в живота на двойките, щом се появи идеята за един малък „вас двамата” хич не е нова, но пък интерпретациите й в киното не са една и две. „Очаквай неочакваното” е поредната лента, която се занимава с тези "всевечни" въпроси, но пък е симпатичен, лек и забавен филм, в който се изявяват класически за романтично-комедийния жанр актьори – „Ах, тази Мери” Камерън Диас, певицата Дженифър Лопес, човекът-физиономия Бен Фалкон, комедиантът Крис Рок, иначе обектът на плетеница от клюки Чейс Крофърд и още доста други. Всички те и под зоркото око на режисьора Кърк Джоунс слагат "бременните" майчински костюми и угрижените физиономии тип "о, ще бъда.... татко?! Ами, сега?!", за да екранизират първата книга от една от най-продаваните поредици за бъдещи родители в САЩ. Да, името на романа е същото, а ако ви се дочете след като гледате филма, писателката се казва

Хайди Мъркоф.Като роман, превърнал се в "наръчник" за толкова семейства, се очаква в него да се срещат най-различни типове герои, за да можете да се разпознаете все в някой от тях. Екранизацията на "Очаквай неочакваното" не отстъпва на книгата и в нея всеки от "участниците" е в своя си "филм", взаимоотношения и цели, а компромисите, които му се налага да прави, не са съвсем същите като тези, които правят останалите. На пръв поглед. За да не съм голословна - малко повече за персонажите, при това - съвсем накратко: докате гледате, ще се срещнете с истеричната и отдадена "само майка" (Елизабет Банкс), която идеализира бременността до момента, в който не се сблъсква с другата страна на монетата, наречена "износвам бебе" - да, именно - онази жена, която смята, че трябва да сияеш, когато очакваш дете, но вместо това не може да се справи с подутите си стъпала, болките в кръста и хормоналната буря в тялото си. С упорство, достойно за възхищение, тя продължава да бъде все толкова захаросана, че чак не ти се вярва. Там обаче е и работохоличката, личен треньор със собствено телевизионно шоу (Диас), която живее под постоянен стрес и продължава да работи дори и в последните дни на бременността си. Героинята на Камерън - Джулс, не желае да прави компромиси, нито пък детето да променя по какъвто и да било начин заетия й график. Ще се запознаете и с двама младежи (Ана Кендрик и Чейс Крофърд), които случайно "правят белята", без дори "да са били на истинска среща"... Няма как и без фотографката Холи (Лопес в съвсем нелошо изпълнение), която не може да има деца и затова най-съкровената й мечта е да

осинови, въпреки че съпругът й Алекс (Родриго Санторо) май не е много готов за тази крачка... И още: има си я и групата на "пичовете" - татковци, които ползват разходките на бебетата си в парка, за да "отпуснат" парата и да се намрънкат от съдбата си, има я и връзката между много по-възрастния мъж (Денис Куейд) и младата "лолитка"( Бруклин Декър), състезанието между син и баща, усилията, които партньорите полагат, за да се напаснат един към друг в новата ситуация... В този филм са разгледани всякакви възможни конфигурации, характери и житейски ситуации, които могат да се случат на всеки, но без ни грам излишен мелодраматизъм, а вместо това - през призмата на смешното и забавното.

Всъщност "Очаквай неочакваното" е много непретенциозен и не блести с някакви особено забележителни актьорски/режисьорски умения или пък - с оригиналност, но при него не е и нужно. Защото показва простички неща по същия начин, с щипка класически американски хумор отгоре.

Повече четете на www.ladyzone.bg

РЕПОРТАЖИОТ ПЕТЪР ЧОЛАКОВ

РЕПОРТАЖИОТ ПЕТЪР ЧОЛАКОВ

Миналия път ви разказах за репортажната фотография като изкуство. Този път ще говорим малко повече за документалистиката в репортажа или какво означава да документираш за поколенията значими и интересни събития, и моменти.

Някои от най-запомнящите се снимки в световен мащаб са точно от типа документална фотография. Например, сигурен съм, че всеки от вас е виждал легендарната снимка на фотожурналиста Алфред Айзенщат в деня на капитулацията на Япония през 1945 г., когато камерата му запечатва целувка между медицинска сестра и моряк на фона на всеобщата еуфория.

Най-важното в документалната фотография е снимащият да успее да отговори чрез снимките си на няколко ключови въпроса:

1. Къде се случва действието, обстановката и настроението на участниците?

Снимката трябва да представлява общ план, който ясно дава представа къде се случва събитието. Обстановката и мястото винаги доразказват историята. Те дават важни подробности, които помагат на автора да създаде определено внушение у зрителя, а на зрителя да възприеме по-лесно идеята на фотографа. Така че, не

забравяйте да правите общи планове, когато снимате репортаж.

2. Кой е главният герой в събитието?

Снимайте човека или хората, които разказват вашата история с действията си. Това означава преди всичко да им направите портрети.

Фоторепортерите, например, винаги се информират предварително кои са най-важните хора в дадено събитие и ги следят с камерите си непрекъснато по време на цялото събитие. Тези хора създават вашата история.

Портретът в репортажната фотография обаче е малко по-различен от общоприетата представа. Той трябва да е портрет в действие. Това означава, че когато снимате портрет на участник в събитие трябва да го издебнете в момент на важно действие – ръкостискане, целувка или всяко друго нещо, което помага да разкажете историята.

В колкото по-интересен момент уловите своя главен герой, толкова по-добре. Портретът трябва да показва емоцията на човека или защо точно той е важен за историята. Затова не се фокусирайте в детайлите – очи, коси. Репортажният портрет трябва да е динамичен и да показва повече от човека.

3. Как се извършва действието?

В една репортажна фотография трябва да има символика. Това е едно от най-важните неща, за да направите наистина запомняща се снимка. Моят съвет е винаги да се стремите да показвате моментите от различна, необичайна

гледна точка - такава, която носи символичен заряд.

Как сами да си създадем ситуация?

Понякога в дадено събитие няма интересни моменти и е много трудно както да отговорите чрез снимките си на горните въпроси, така и да направите запомнящ се кадър със символика. В такъв случай просто трябва да си създадете ситуация. Как?

Първо чрез гледната точка. Местите позицията си, така че да се получи интересен момент. Ето една подсказка. Вероятно често сте снимали непознати хора, които се разминават по улицата. Но снимали ли сте ги така, че да изглеждат като влюбени? За целта просто трябва да откриете подходящ ъгъл на снимане, да затворите диафрагмата за по-голяма дълбочина на рязкост и да се постараете вашите фалшиви влюбени да бъдат на различно отстояние един от друг за възможно най-реалистичен резултат.

Друга подсказка: ако в кадъра ви попадат птици, бихте могли да ги подплашите, за да полетят и да получите по-ефектна снимка.

Когато снимате религиозен ритуал в църква, за да създадете по-интересна снимка, можете да превърнете част от хората в "призраци”. Така вашата снимка ще носи и силен символичен заряд.

За целта просто намалявате скоростта. Трябва да имате стабилизация на обектива или да подпрете така фотоапарата си, че той да е неподвижен.

Ако снимате с дълъг обектив,

оптималната скорост е 1/60 сек., а със широк - 1/8 сек. Не забравяйте, че този ефект е най-добър в затворено и леко затъмнено помещение. Навън при силна дневна светлина няма да се получи. За да е добре изпълнена снимката, трябва да имате фиксиране с размазване. Тоест, едни елементи да са на фокус, други да са размазани. Ако всичко ви е размазано, снимката не ви се е получила.

И няколко технически насоки за десерт

Парливото в документалната репортажна фотография е да се снима на по-затворена диафрагма, за да имате повече елементи на фокус. Дълбочината на рязкост също е много важна. Колкото е по-голяма, толкова по-добре. Тук вероятно ще ви изненадам.

Фотоапаратите от по-нисък клас се справят по-добре с репортажа що се отнася до дълбочината на рязкост, защото имат по-малки матрици и при тях тя е по-добра. Разбира се, някои от фотоапаратите от по-нисък клас имат проблеми със скоростта, което е недостатък. Репортажните фотоапарати трябва да са много бързи, за да не изпускате моменти.

Повече четете на www.btv.bg

13