acta homeopathica Година 1, бр. 0, септември 2011boiron.bg/info/files/ah...

Година 1, бр. 0, септември 2011 1ACTA HOMEOPATHICA

БЪЛГАРСКА М

ЕДИЦ

ИНСКА ХОМЕОПАТИЧНА ОРГАНИЗАЦИЯ

ИзданИе на европейска Школа по клИнИчна ХомеопатИя

Одобрен от Българска Медицинска Хомеопатична ОрганизацияГодИна 1, бр. 0, септемврИ 2011

Редакционен коментаРУважаеми колеги,Пред Вас е първият брой на новото издание за Клинична хомеопатия –

Acta homeopathica.Защо Acta? Защото тази дума означава на латински действия, актове, про-

токоли, случаи и т.н. Включва всички наши прояви в необятното изкуство на клиничната хомеопатия.

От думата „Acta” се носи и приятният спомен от първите ни плахи стъпки в медицината – спомнете си имената на редица академични издания в Университетите и магията на латинския език.

За всеки от нас тази дума е обобщението за пътя, който извървяхме от студентската аудитория към званието лекар и от курсовете по клинична хоме-опатия към дипломирани лекари хомеопати. Това е и пътят, който извървяхме лекарите клинични хомеопати до днес. Това е път на творческо съзидание, израстване и утвърждаване в обществото и академичната общност:

признание в академичните и съсловни среди; изградена организация – БМХО с над 550 членове; 10 научно практически конференции с международно участие; стотици публикации с научно практически характер; десетки семинари и професионални срещи; висока оценка от други хомеопатични организации – Полша, Румъния,

Франция; изграден екип от преподаватели по клинична хомеопатия; над 20 книги и учебници на български преподаватели по клинична хоме-

опатия; изключително положителна оценка от медии и пациенти.Всичко това е основание да направим следващата логична стъпка: ДА

ИЗГРАДИМ БЪЛГАРСКА ШКОЛА ПО КЛИНИЧНА ХОМЕОПАТИЯ С ЦЕННОСТНА СИСТЕМА, КОЯТО СЕ ВПИСВА В ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ДОБРА МЕДИЦИНСКА ПРАКТИКА.

Acta homeopathica ще е изданието на вече учредената европейска школа по клинична хомеопатия – еШкХ.

Новият вестник Acta homeopathica е новата страница, която отваряме заедно с Вас. Вестникът ще бъде в електронен формат – 12 броя годишно (да мислим за природата, да пестим хартия, а и време).

Ще се постараем да осигурим: публикации на нови и интересни клинични проучвания в клиничната

хомеопатия; синтезирани преводи на интересни статии от чуждия печат; клинични случаи от практиката; актуална информация от БМХО; програми за професионални срещи и резюмета от тях.В редакционния коментар редакционния екип ще се опита да синтезира

актуалните за броя проблеми, мнения и новости.И най-важното – Acta homeopathica ще списваме с Вас, за Вас.Очакваме Вашите случаи, коментари и мнения, които ще публикуваме с

удоволствие.На добър час и приятно четене!

Вестник за клинична хомеопатияACTA HOMEOPATHICAACTA HOMEOPATHICA

Втора научно-практическа конференция по клинична хомеопатия, девин 2011

На 16 и 17 септеври в Девин се проведе II-та Научно-практическа конференция по клинична хомеопатия, организи-рана от БМХО, съвместно с Европейската школа по клинична хомеопатия, със съдействието на Боарон-България. Повече от 300 лекари от цялата страна взеха участие във форума.

Конференцията бе почетена от проф. Ваньо Митев, ректор на МУ София, проф. Анелия Клисарова, ректор на МУ Варна. Специални гости от Република Турция бяха проф. Мурат Дикменджил, декан на МФ в Одрин, и доц. Джем Узул, декан на факултета Обществено здраве в Одрин.

При тържественото откриване на форума за особени заслу-ги за развитието на клиничната хомеопатия в България д-р Драгомир Грудев бе удостоен със званието почетен член на БМХО. Д-р Петко Загорчев, председател на БМХО връчи Почетен плакет на организацията на д-р Грудев.

В научната програма бяха представени интересни доклади: Антифосфолипиден синдром – Проф. Л. Трайков, д-р П.

Загорчев; Хомеопатично лечение на екземи – Доц. Л. Митева, д-р Ив. Енев; Трудни деца и хомеопатия – д-р М. Иванов, д-р З. Угринова, д-р Р. Томова; Eкспериментални проучвания с живот-ни – Доц. Л. Пейчев, Доц. Р. Радев; Хомеопатия и раждане – Проф. Бл. Пехливанов, д-р Р. Томова; Кашлица – диагностичен и терапевтичен проблем – д-р С. Филчев, дм, д-р Ан. Пандурска.

Следва на 7 страница...

ноВата УЧеБна Година По кЛиниЧна ХомеоПатиЯЗапочна записването за Първи и Втори курс по кли-

нична хомеопатия за академичната 2011-2012 година, организирани от Европейската школа по клинична хоме-опатия в партньорство с Медицинските Университети в София, Пловдив, Варна и Плевен. Курсовете са предназ-начени за лекари и фармацевти и са кредитирани от БЛС и БФС. Започват на 29 октомври в София и Варна и на 5 ноември в Пловдив и Плевен.

Очакваме ви в аудиториите на Медицинските Уни-верситети!

За иформация и записване:[email protected]

телефони: 02-9681912; 0888148912; 0887253389

По традиция дипломите на завършилите ще бъдат връчени на XI Национална конференция по клинична

хомеопатия в КК Албена – 1-3 юни 2012 година.


издава: европейска школа по клинична хомеопатияwww.clinicalhomeopathy.eu; e-mail: [email protected] Тел.: 02 9681912; 0888 148 912; 0887 253 389 София 1407, ул. “Рилски езера”, бл. 15, вх. А, ап. 1, Лозенец

Главен редактор: Д-р Райна ТомоваЗам. главен редактор: Д-р Антоанета Пандурскаотговорен за страницата на БмХо: Д-р Зорка УгриноваРедакционната колегия: Доц. Людмил Пейчев, д-р Иван Енев, д-р Мариян Иванов

В САЩ всяка година повече от 106 хиляди души умират само защото са вземали лекарства.1

Това означава ли, че по всякакъв начин трябва да се пазим от медицината и да избягваме да приемаме лекар-ства, както се опитват да ни принудят някои религиозни секти?

Никога не бих казал подобно нещо!Моята любов са медицината и лекарствата, независимо

дали са хомеопатични или алопатични.2

От морфина до арниката в тинктура-майка или на гра-нули, от кортизона до аспирина или до антибиотиците, от хирургията до психотерапията, от кинезитерапията до диетологията, от рентгеновите изследвания до иглотера-пията, нито един от тези методи не бива да се отхвърля с лека ръка.

Но винаги, когато това е възможно, трябва да предпочи-таме с разума си т.н. „нежни” методи. И винаги, когато използваме медикаменти, които могат да бъдат токсични, трябва да държим сметка за това.

Съвременната медицина вече не се придържа към пред-писанията на Хипократ, въпреки че на пръв поглед, но пък доста повърхностно, продължава да уважава неговите виж-дания. Когато се въздейства на дадена болест, не се отделя достатъчно внимание на откриването и разбирането на при-чините, предизвикали болестното състояние. Смело се използват лекарства, които имат нежелателни действия, без при това да се помисли дали не съществуват и други въз-можности, които са по-гъвкави и по-малко токсични. Най-често ударението се поставя върху предполагаемия външен причинител. Често човешкият организъм се възприема като бойно поле, на което все по-мощни и по-мощни лекарства трябва да се бият безмилостно с врагове, които се възприе-мат като все по-опасни и по-опасни.

Твърде често се забравя, че човекът представлява една съвършена система, която разполага с възможности сама да излезе от много от тези кризи, които ние наричаме болести.

Хипократ е казвал „Natura Medicatrix”, природата лекува. Ако я оставим, разбира се, да си свърши работата и не й слагаме пръти в колелата. Ето защо, той съветвал лекарите от прочутата негова школа в Кос най-вече да не вредят на болните: „Primum non nocere”. В много случаи болестта е един от етапите на оздравяването и вместо да уважаваме нейното развитие, ние го блокираме. Освен това Хипократ е и създател на диетологията, защото си е давал сметка, че много болести се дължат на лоши хранителни навици.

За да се стимулират физиологичните процеси на авто-излекуването на първо място трябва да се използват лечеб-

ните методи, които оста-вят непокътнати реак-тивните свойства на болния: хигиена, диети-чен режим, кинезитера-пия, физическа актив-ност, физиология, игло-терапия, хомеопатия, софрология. Нито един от тези методи не е „ятрогенен”, което озна-чава, че не предизвиква прояви, които нашето общество срамежливо нарича „вторични, нежелателни реак-ции”, така както на политически жаргон се говори за „колате-рални загуби”, когато трябва да се каже на някого, че „не може да се направи омлет, без да се счупят яйца”.

В медицината не е задължително да се стори зло, за да се направи добро. Дори много често става точно обратното. Но предвид наличието на мощни икономически интереси, съществуват и тенденции, които ни накарат да повярваме, че тези прословути „нежелателни прояви” са за съжаление неизбежни и че това, което не ни причинява зло, не може да ни стори добро! Въпреки че съществуват алтернативи3 на тежките терапии и на философските подходи, които ги под-държат. Това са алтернативи на които може да се има дове-рие, защото са ефикасни и напълно безвредни.

Тоталитарното поведение на статистиката и на фармако-логията, което на пръв поглед уж почива на разумни основи, всъщност предизвиква огромен брой вредни прояви. То създава една система от правилници, която пропуска само тези вещества, които имат мощно лечебно действие, като елиминират малко по малко от пазара всички „стари и добри продукти”, чиито предимства бяха, че не смазваха индивида под тежестта на фармакологичната мощ.

Тази официална медицина представлява в голямата си част налагане на една палиативна и механистична меди-цина.

Днес ние трябва да съумеем да преразгледаме опростен-ческите догми. Ако преди време малките дози караха специ-алистите да се усмихват, сега, с всеки следващ ден те стават все по-приложими не само в медицината, но и във всички области на науката.

Ние живеем в епохата на „нанотехнологиите”, които някои разглеждат като дар от небето, а други се опитват да заклей-мят като опасни...

Компютърните технологии с невероятна скорост се дви-жат към все по-голяма миниатюризация.

ЗА ДОБРОТО И ЗА ЗЛОТОкристиан Боарон

Статията е публикувана в брой първи от 2011 година на списанието „Хормезисни тетрадки”, издание на Института за проучване на явлението „Хормеза”.


От много отдавна в медицината се използват безкрайно малките дози, както в имунологията, алергологията и хомео-патията, така и в балнеологията.

Хормоните действат на големи разстояния, при това в дози, които трудно се откриват. Феромоните регулират животинските и човешки отношения, без при това ние да си даваме сметка за действието им. Обратно, много малки дози от някои отрови могат да ни убият. Това може да бъде арсе-никът или някои други химични продукти, газове или мета-ли.

Не винаги голямата доза е системно силна и ефикасна, както и не винаги малката доза е безвредна.

Настъпи времето, когато медицината, най-общо казано, и фармакологията в частност, трябва да се опрат по един, кол-кото интелигентен, толкова и всеобхватен начин на токсико-логията, науката, която съвсем не ни е открила всичките си тайни. Или чиито тайни все още не се използват достатъчно добре. Мисля най-вече за парадоксалните прояви на някои хранителни или медицински продукти, прояви, на които се гледа с лошо око, защото не са добре осмислени или опоз-нати.

Често пъти се ограничаваме само с това да ги констати-раме, понякога да начертаем научни криви, които скриват ползата от тях под лавина от цифри. Но статистиката не тряб-ва да ни кара да забравяме, че ние не знаем всичко и най-вече, че теориите ни не винаги успяват да ни обяснят реал-ното.

Необходим ни е напредък и изучаването на проявите на хормезиса би могло да се превърне, ако не в основна, то във важна крачка напред в изучаването на токсикологията, на фармакологията и най-общо казано в процеса на разбиране на биологичните процеси.

Всеки ден биват отхвърлени и се изтеглят от пазара нови лекарства, които малко преди това са били одобрени от фармацевтичната администрация. Не би ли било възможно, благодарение на развитието на хормезиса, по-лесно да се предвиждат последиците от тяхната токсичност?

Един такъв нов етап на научни изследвания може да се превърне в пресечна точка между парадоксалните ефекти на токсичните вещества и специфичната чувствителност на всяко живо същество, било то човек, животно или растение, към тези вещества.

За мен токсикологията е наука с голямо бъдеще и хорме-зисът е едно от златните й зрънца.

Превод: Д-р Иван Тричков

1 Данните са от Journal of the American Medical Association (JAMA, vol. 284, N 4, July 26, 2000, Barbara Starfeld)

2 Тези два термина са създадени от лекаря и учен Самуел Ханеман (1755-1843), фармаколог и токсиколог от началото на научната медицина. „Алопатичните” медикаменти се избират от лекаря, когато е необходимо да се противопоставим на болес-тта на пациента или за да намерим как да я заобиколим: напри-мер предписването на слабително средство против запек. Всички лекарства, които са „анти” са алопатични, или както още, както ги е наричал Ханеман, „антипатични” (в смисъл на противопоста-вящи се на...): антибиотици, антиалергични, антиневралгични и т.н.). Докато хомеопатичните медикаменти действат по посока на реакцията на болния, за да стимулират естествената му защита. Тъй като те се предписват в много големи разреждания, тези лекарства нямат никакво вредно действие: те или помагат, или не помагат, в зависимост от това дали са добре подбрани и добре направени. И обратното!

3 Най-малкото за един голям брой патологии.

ХОРМЕЗАмакс тето

Статията е публикувана в брой първи от 2011 година на списанието „Хормезисни тетрадки”, издание на Института за проучване на явление-то „Хормеза”.

Хормеза е фармакологично свойство, понятието, за което се появи наскоро и провокира умовете в научните среди.

С понятието хормеза се определя странното свойство на някои вещества да действат по напълно противополо-жен начин в зависимост от приетото количество.

Например, прието в голяма доза дадено вещество е токсично, но прието в малка доза има стимулиращ ефект.

Хормеза (от гръцката дума hormein – стимулирам) озна-чава следователно противоположен ефект в зависимост от дозата.

Така например, измежду другите си свойства, опиумът поет във висока доза потиска или парализира чревната мускулатура и предизвиква запек. В малки дози той стиму-лира и улеснява чревния пасаж.

Това явление е познато още от най-дълбока древност. Така че в него няма нищо ново.

Защото още Хипократ, 500 години преди н.е. е казвал:„Противоположното се лекува с противоположно,”Подобното се лекува с подобно”Което потвърждава и Гален със своите:„Contraria contraribus curantur, Similia similibus curantur.”Доста по-близо до нас, но все още на светлинни години

от съвременната медицина Парацелз казва:„Това, което в голяма доза е отрова, в малка доза става

лекарство”Д-р Самуел Ханеман (1755-1843) създава своята

Хомеопатия върху тази лекарствена обратимост, която почива на Принципа на Подобието:

„Всяко вещество, което дадено на здрав човек, предиз-виква токсични симптоми, може, ако е силно разредено да излекува подобни симптоми у болен човек.”

Хормезата не е лечебен метод, а интересно свойство с парадоксален ефект. Това, че едно вещество може да действа по два противоположни начина, в зависимост от дозата, не се подчинява и на най-елементарна картезиан-ска логика.

Разбира се, хомеопатията, която почива на безкрайно ниските разреждания и на особения клиничен подход към болния, е нещо доста по-различно, макар че в основата на подобието стои Хормезата.

В края на ХІХ век Арнд и Шулц, а през ХХ век Лиз Вюрмстер, Жан Боарон, професор Гийомен и аз се заинте-ресувахме от тази обратимост на лекарствените вещества.

Тези трудове обаче останаха настрана от интереса на научната общност.

Трябваше да дойдат нови, модерни времена, които да накарат големите токсикологични екипи, разтревожени


от огромното замърсяване на околната среда, да се зае-мат с проблема.

До този момент се изучаваше единствено ефекта от повишаващите се дози от токсични вещества. Пред вид се вземаха единствено леталните дози и данните от съдебно-медицинските протоколи.

Околната среда, обаче, поставя съвсем други проблеми. Как действат малките дози отрови, които се намират непре-къснато във въздуха, който дишаме и в храната, която пое-маме. Тези дози, които не убиват директно, но са достатъч-ни за да ни отровят, ако ги поемаме дълго време.

Вместо да изследва системно и единствено „високите” дози, токсикологията се обърна към „ниските” и „свръх-ниските дози”.

Така бе открито явлението „хормеза”: често едно и също вещество има различно действие в зависимост от прилага-ната доза.

Отначало явлението изглеждаше неуместно!Но увеличаването на броя на положителните изследва-

ния, постоянните стойности на получените резултати, дос-тойните за доверие изследователи и референтните публи-кации победиха предубедеността.

Хормезата се превърна в неоспорима реалност, която се приема от повечето токсиколози по света.

На професор Калабрезе, виден токсиколог от Университета в Масачузетс (САЩ) се пада честта да забеле-жи значението на този факт и заслугата да събере и да публикува хиляди от изследванията, които доказват факта.

Самите ние, професор Гийомен (от Тур), Кристиан Боарон и аз съставихме списък на трудовете, на които може да се вярва.

Стори ни се, че ще бъде изключително полезно да дове-дем тези изследвания, стари, по-нови и дори бъдещи, на явлението „хормеза” до знанието на колегите ни лекари и фармацевти.

Това е причината на бял свят да се появи първият брой на „Хормезисни тетрадки”.

Явлението бифазно действие на дозата има много широк обсег на действие.

Много е възможно то да представлява ключът за раз-биране на възможностите за адаптацията на човешкия вид към промените, които настъпват в околната среда. Митридат е имал право!

Освен това то открива пред нас учудващо широки меди-цински перспективи: „всяко вещество, което в голяма доза предизвиква симптоми на отравяне, в ниска доза може да се превърне в антидот, който лекува симптомите, подоб-ни на тези, появили се в резултата на отравянето”.

На тази база може дълго да се разсъждава и дори да се създаде възможност да се лекува ефикасно, без ятроген-ни прояви, защото става дума за силно разреждане, а не за висока концентрация.

Не бива винаги понятието добро лекарства задължи-телно да съвпада с понятието опасно лекарство.

Всичко казано дотук може да се смята за значителен напредък в изкуството да се лекува, но и за възможност да се опазва околната среда, като се борим с ятрогенните процеси.

1 Едуард Дж. Калабрезе е професор по токсикология в Университета в Масачузетс, Факултет по обществено здраве в Амхърст, Масачузетс, САЩ.

Превод: Д-р Иван Тричков

на 16 септември се проведе общо събрание на БмХо при следния дневен ред:

1. Предложение за промени в Устава на БМХО2. Разни

С решение на общо събрание бяха направени следните промени в Устава на БмХо:

1. Седалището на БМХО се премества на адрес: гр. София, ул. Рилски езера бл. 15 вх. А, ет.1, считано от 1.10.2011.

2. Мандатността на членовете в управителния съвет се промени от 4 на 1 година.

3. Активен член на БМХО може да бъде всеки лекар, обуча-ващ се или завършил курсове по клинична хомеопатия по програми, одобрени от БМХО.

Пред общо събрание бе представена програмата за обуче-ние по клинична хомеопатия на Европейската школа по кли-нична хомеопатия и единодушно бе одобрена.

В точка разни общо събрание реши размерът на годишния членски внос да бъде в размер на 25 лева.

Oбщо събрание разгледа и предложението за създаването на нов вестник от ЕШКХ и единодушно одобри представените програми от главния редактор.

Вестник акта хомеопатика ще излиза с одобрението на БмХо.

Информация за общо събрание на БМХО

коЛонка на БмХо

Уважаеми колеги,

европейска Школа по клинична Хомеопатия (еШкХ) издава само този сигнален брой на хартиен носител. Считаме, че всички трябва да бъдем съпричастни към опазването на природата и затова редовното издаване на вестника ще про-дължи в електронен вариант.

Амбицията ни е вестникът да излиза всеки месец, като го публикуваме на сайта на школата:

www.clinicalhomeopathy.eu

Във вестника ще намерите актуална информация за пред-стоящи мероприятия, курсове и професионални срещи, отзиви и репортажи за събития свързани с школата и професионална-та организация на лекарите хомеопати – БМХО, както и много други. Разбира се, голяма част от съдържанието ще бъде посве-тено на научни статии и съобщения в областта на клиничната хомеопатия от наши и чужди автори. Надяваме се да станете наши съавтори с ваши клинични случай, коментари и мнения.

Предстоящи Професионални срещиедновременно в София, Пловдив, Варна и Плевен:

Първа професионална среща - 12 ноември 2011 годинаВтора професионална среща - 17 декември 2011 година

Очаквайте в следващия брой подробности за темите и лек-торите по градове.


УводРецидивиращите инфекции на горните дихателни пъти-

ща са едни от най-често срещаните заболявания в ежеднев-ната практика на педиатри, общопрактикуващи лекари и оториноларинголози.

Хомеопатията е един от лечебните методи, намиращи успешно приложение в терапията на тези заболявания. Рецидивиращите инфекции на горните дихателни пътища са един от най-честите поводи за консултация в хомеопатични-те кабинети, особено на пациенти в детска възраст.

Хомеопатичният подход в терапията на тези инфекции ще бъде представен чрез обобщение на 50 клинични случая.

цел на проучването- Да се анализира терапевтичната ефективност на хомео-

патичното лечение при рецидивиращите инфекции на гор-ните дихателни пътища (както в острите епизоди, така и като профилактика на рецидивите);

- Да представи най-често използваните хомеопатични медикаменти при инфекции на ГДП;

- Да представи използвания от лекарите в медицински център „Фитолек”подход за подбор на хомеопатичните медикаменти при изготвянето на поддържаща терапия за тези пациенти.

метод и материалиРетроспективно проучване на 50 произволно подбрани

досиета на пациенти на МЦ „Фитолек”, чиято давност на заболяването е от поне 3 месеца. Като единствен критерий за изключване се приложи критерият за имунна компроме-тация (СПИН, имуносупресивна терапия).

Прегледани бяха 427 хомеопатични прескрипции, като беше установено, че средният период на проследяване на пациентите е бил 1,2 год., от които най-краткото проследя-ване е било в рамките на 3 месеца, а най-продължителното – в рамките на 3 години.

демографски показатели на проследените пациенти: Преобладават пациентите в детска възраст – между 3 и

10 години (86%), младежите между 10 и 20 години са 8% и само 6% от пациентите са над 20 годишна възраст. Разпределението на пациентите по пол е в полза на мъжки пол (64%).

диагнози По-голямата част от проследените пациенти са потърсили

помощта на лекаря-хомеопат по повод на хронични рециди-виращи възпаления на тонзилите (78%), по-малък е процен-тът на пациентите с хронични-рецидивиращи отити и синузи-

ти (по 6%). При част от пациентите (10%) се е касаело за ком-бинирана инфекция. В 28% от случите, пациентите са имали и придружаващи заболявания (най-често алергии).

медикаменти, използвани в острите епизоди.Прегледът на проучваните досиета и направените прес-

крипции показва, че средният брой на изписваните медика-менти в острите епизоди е бил 3 (варирал е от 2 до 4), като те са предписвани в ниски и амбивалентни разреждания и в чести приеми.

Най-често използваните медикаменти са били: Мercurius solubilis, Ferrum phsophoricum, Phytolacca decandra, Belladonna, Pyrogenium, Kalium bichromicum, Hepar sulfur и др.

медикаменти, използвани за профилактична терапияИзборът на медикаментите в поддържащата терапия е

осъществяван на базата на методика, разработена от д-р Мариян Иванов. Методиката използва четири подхода за подбор на медикаментите, съответстващи на обичайния начин на разсъждение на всеки лекар, изправен пред слу-чай на хронично рецидивиращо заболяване.

Схематично подходите могат да бъдат представени в следните четири квадранта:

Рецидивиращите инфекции на горните дихателни пътищаВъзможности на хомеопатичния подход

д-р Райна томова, д-р Зорка Угринова, д-р мариян ивановЕвропейска школа по Клинична хомеопатия; МЦ “Фитолек”, София

Lachesis mutusSpongia tostaRhus tox.Rumex crispus

Ailanthus gl.Merc.cor.

DroseraCaps.anuum

BryoniaAlium cepa

Merc.sol.Fe phosph.

Phytolacca dec.BelladonnaPyrogenium

K bichromicumHepar sulfur

PhosphorusPoumon hist.

Hydrastis can.

0 2 4 6 8 10 12 14 16

Хо

мео

пат

ичн

и м

еди

кам

енти

Брой пациенти

Симптоматични медикаменти

Медикаменти, съответстващи на типа реакция и/или на

чувствителния тип на пациента

Медикаменти, съответстващи на патоанатомията,

патофизиологията и/или патогенезата на заболяването

Медикаменти, съответстващи на етиологията и/или

провокиращите и влошаващи фактори


Проучването показва, че средният брой изписвани меди-каменти в поддържащата схема на един пациент е бил 4 (от 2 до 6). Медикаментите са били изписвани в амбивалентни или високи разреждания, като приемът им е бил от веднъж дневно до веднъж на две седмици (най-често през ден).

Най-често използваните медикаменти от първи квадрант на представената схема (симптоматични медикаменти) са били следните: Mercurius solubilis, Pyrogenium, Phytolacca decandra, Apis mellifica, Belladonna, Ferrum phosphoricum, Hydrastis canadensis.

Използваните медикаменти от втори квадрант на схема-та (медикаменти, съответстващи на патоанатомията, патофи-зиологията и/или патогенезата на заболяването) в случая са били медикаменти за повишаване на имунна защита – Silicea, Oscillococcinum, Echinacea angustifolia.

Използваните медикаменти от трети квадрант (съответ-стващи на етиологията и/или провокиращите и влошаващи фактори) са били: Hepar sulfur, (най-често предписван), Dulcamara, Aconitum napelлus, Staphylococcinum, Streptococcinum, Lachesis mutus, Staphysagria.

Използваните медикаменти от четвърти квадрант на представената схема (съответстващи на типа реакция и/или на чувствителния тип на пациента) са били: Sulfur iodatum, Calcarea phosphorica, Pulsatilla, Tuberculinum, Lycopodium clavatum, Aviaire, Thuya occidentalis, Medorrhinum, Sepia offi-cinalis. Подчертано е преобладаването на медикаменти от псоро-туберкулиновата група.

РезултатиРезултатите в краткосрочен аспект (в първите 72 часа от

терапията на острите епизоди) са много окуражаващи: постигнато е подобрение в 72% от случаите. В 19% от случа-ите състоянието е било без промяна, което е наложило пре-оценка на терапията и/или допълнителни изследвания, като в резултат на това при част от пациентите хомеопатичната терапия е променена или допълнена, а при други е преми-нато към комбиниране на хомеопатичното лечение с подхо-дящо алопатично лечение. При 9% от случаите е настъпило влошаване, което е довело до добавяне на алопатични медикаменти към хомеопатичната терапия.

В по-дългосрочен аспект, резултатите зависят от продъл-жителността на хомеопатичното лечение и периода на про-следяване, така че е трудно да бъде дадено еднозначно заключение, но проучените досиета дават основание да се отбележи, че при значителен брой от пациенти намалява честотата и тежестта на протичане на острите епизоди, а при 100% от пациентите намалява консумацията на антибиотици (както поради разредените боледувания, така и поради по-лекото и неусложнено протичане на острите епизоди).

ЗаключениеНаправеното проучване дава възможност да се заключи,

че хомеопатичната терапия безспорно има своето място в лечението на хроничните и рецидивиращи заболявания на ГДП, както в острите епизоди, така и извън тях (с цел профи-лактика и намаляване тежестта на рецидивите).

Mercurius sol.Pyrogenium

Phytolacca dec.

Apis mellifica

Belladonna

Fe phosph.

Hydrastis can.

0 2 4 6 8 10 12 14

1

2

3

4

5

6

7

Хомео

патични

мед

икамен

ти


Sulfur iodatum

Ca phosph.

Pulsatilla

Tuberculinum

Lyc. clavatum

Aviaire

Thuya occ.

Medorrhinum

Sepia off.

0 5 10 15 20 25 30

1

2

3

4

5

6

7

8

9

Хом

еопа

тичн

и м

едик

амен

ти


Подобрение - 72%

Без промяна - 19%Влошаване - 9%

Silicea

Oscillococcinum

Echinacea ang.

0 10 20 30 40 50 60

1

2

3

Хо

мео

пат

ич

ни

мед

ика

мен

ти


Staphysagria

Lachesis mutus

Streptococcinum

Staphylococcinum

Aconitum napellus

DulcamaraHepar sulfur

0 2 4 6 8 10 12 14 16 18

1

2

3

4

5

6

7

Хом

еопа

тичн

и м

едик

амен

ти



д-р Пепа марчева, V-то дкц, Пловдив„Работя като лекар хомеопат от 7 години.

Срещите с колеги, които практикуват хомеопа-тия винаги са ми били полезни и ги очаквам с нетърпение. За втора година посещавам конфе-ренцията в Девин и съм очарована от подбора на лекторите и разглежданите теми.

Приятно впечатление ми направи присъст-вието на високите гости от Турция и техният интерес към хомеопати-ята и клиничното и приложение.

Благодаря на целия екип от неуморни „пчелички”, които се погри-жиха за отличното протичане на конференцията.“

д-р Владимир Сугарев, оПЛ, Банско„Занимавам се с хомеопатия вече повече от 10

години. Като поглеждам назад си давам сметка за дългия път, който лекарите хомеопати сме извър-вели до сега! Нашите редици се умножиха и много от нас, вече имат натрупан солиден опит в облас-тта на хомеопатичното лечение. Наистина е време да говорим за Нова българска школа и използвам случая да поздравя екипът на новосъздадената Европейска школа по клинична хомеопатия. Искрено се радвам на това училище и вярвам, че то ще бъде научно базиран и практически насочен образователен модел.

За втора година посещавам форума в Девин и съм горд, че съм част от това лекарско съсловие. Докладите, които чухме бяха дълбоко научно обосновани, поднесени с размах и вещина на сериозни про-фесионалисти. В дните на конференцията имах възможност да се срещна с колеги от цялата страна и да обменя мнения и опит. Благодаря на организаторите, давам висока оценка на проведения форум.”

д-р Герги Георгиев, оПЛ, Пирдоп„С хомеопатия се занимавам активно от 4-5

години. Увеличи се броя на пациентите ми, които искат да се лекуват по този начин. Това ме задъл-жава да посещавам форумите, които се провеждат в страната и непрекъснато да повишавам квали-фикацията си. Тези срещи ми помагат да детайли-зирам познанията и да си прецезирам терапиите, чувствам, че се връщам на работа обогатен.

Давам висока оценка на втората научно-практическа конферен-ция в Девин. Условията в които премина лекционната част и богатата програма бяха реализирани в отлични условия. Бих иска и догодина да посетя следващата конференция.“

Участници във втората научно-практическа конференция по клинична хомеопатия споделят

Снимки от събитието...

Презентациите бяха посрещната с голям интерес от всички участници в конференцията

д-р Петко Загорчев – председател на БМХО връчва почетния плакет на организацията на д-р Драгомир Грудев

Участниците в конференцията показаха, че са силни не само в медицината, но и във веселбата

Учредителите на новата Европейска школа по клинична хоме-опатия бяха приветствани от участниците в конференцията

Продължение от 1-ва страницаИзнесените в Девин доклади за пореден път доказаха висо-

кото ниво на развитие на клиничната хомеопатия в България.За доброто настроение на присъстващите допринесоха трио

Тримата тенори, нашумяла формация през последните години, както и известната група Интро. Участниците масово се включи-ха в груповото надпяване по време на организираното караоке.

Всички имаха възможност да се насладят на отличните усло-вия, предоставени от SPA хотел Орфей, Девин.


През 200-те години от съществуването на хомеопатията са изне-сени голям брой публикации, които посочват предимно резултати от лечебните ефекти на хомеопатичните лекарства. Но освен тях, необходими са и по-сериозни научни проучвания, в по-голям мащаб, за да затвърдят терапевтичната стойност на метода.

При наблюдателните проучвания пациентите се проследяват в течение на времето, без да се извършват промени в тяхното лече-ние. Правят се изводи или се съставят хипотези на базата на наблю-дателните методи. Обективизирането става посредством водене на системна документация на клиничната практика, без да се извършва рандомизация и контрол на дизайна на проучването.

Към днешна дата проведените проучвания показват реално ефективността от хомеопатичното лечение. Въпреки че нямат пре-тенции за посочване на причинно-следствената връзка за заболява-нията, те могат да бъдат от съществено значение за развитието на хомеопатията и да предложат области, в които тя би могла да бъде ефективна. Тези проучвания имат и предимствата пред контролира-ни рандомизирани такива, изразяващи се в по-ниска цена, по-стег-нати във времето и с по-широк кръг от пациенти.

Статии в уважавани медицински списания, като New England Journal of Medicine са показали, че кохортни или case-controled про-учвания не установяват разлика в терапевтичния ефект.

Няколко описателни проучвания, проведени в медицински прак-тики, показват, че хомеопатията може да бъде полезна и по-добра алтернатива при лечение на остър среден отит с антибиотици или ADHD с метилфенидат. От наблюдаваните 230 деца с остър среден

клинични изследвания в областта на хомеопатията – наблюдателни проучвания

отит и лекувани хомеопатично, 72% са без болка в рамките на 12 часа, като това подобрение е 2,4 пъти по-бързо, отколкото резулта-тите с друго лечение. При това не са наблюдавани усложнения и са редуцирани финансовите разходи за лечението.

Проучване от подобен тип, но този път не при остро заболяване, е проведено за хомеопатичното лечение 115 деца с ADHD. При сред-на продължителност на терапията 3,5 месеца, 75% от децата са повлияни достатъчно добре и не се нуждаят от метилфенидат. Процентът на подобрение спрямо изходното състояние е 73%.

Проспективно проучване по документация, спонсорирано от Немска здравно-осигурителна компания, изследва ефектите на хомеопатията и акупунктурата по отношение качеството на живот на пациентите, срока на отсъствието от работа и не на последно място професионализма на лекарите. Лекувани са над 900 пациента, като повечето от тях са били с хронични оплаквания. Лечението подобрява в средни до големи размери качеството на живот на пациентите и води до значително намаляване на отсъствието от работа.

В проспективно многоцентрово кохортно изследване са включе-ни 103 практики на първична медицинска помощ в Германия и Швейцария. Обхванати са 2851 възрастни и 1130 деца над 1 година. Отчитани са отношението лекар-пациент, както и качеството на живот в началото, след 3, 12 и 24 месеца. 97% от всички диагнози се отнасят за хронични заболявания (средна продължителност 8,8 год.). 95% от пациентите са получавали конвенционално лечение преди началото на проучването. Оказва се, че тежестта на заболява-нията намалява значително (р<0,001), проследена в началото и на 24-тия месец. При възрастните и малките деца са отчетени значител-ни подобрения на качеството на живот, като такива не са отчетени при подрастващите. В резултат на лечението се наблюдава стабилна тенденция за намаляване тежестта на заболяването и подобряване качеството на живот на пациентите.

Наблюдателно проучване е проведено и в хомеопатични болници във Великобритания. То включва над 6500 пациенти и направени от тях 2300 посещения при лекари за 6-годишен период. 70% от тях съобщават за подобрение на здравето, а за половината от тях това подобрение е значително. Най-чести диагностични групи са дермато-логия, неврология, ревматология, гастроентерология, психиатрия, ото-рино-ларингология. Най-добри отговори на хомеопатичното лечение има при детските екзема и астма, възпалителните заболява-ния на червата, синдром на дразнимото черво, менопауза и мигрена. Основната слабост на този тип проучвания е неконтролирания дизайн и по-общите критерии, а силата е в размера и всеобхватността.

Друго проучване сред 500 пациенти на болници в публичния сектор на Великобритания показва, че много от пациентите са в състояние да намалят или да прекратят приемането на конвенцио-нални медикаменти след хомеопатичното лечение. Това, разбира се, зависи в голяма степен от клиничната диагноза – 72% от пациентите със заболявания на кожата могат да намалят или да спрат конвенци-оналното лечение, докато при раково болните такава възможност не съществува. Проучването показва също, че много от пациентите търсят хомеопатията, поради страх от безопасността на конвенцио-налното лечение.

По материали на Europian Comitee for HomeopathyД-р Антоанета Пандурска

acta homeopathica Година 1, бр. 0, септември 2011boiron.bg/info/files/ah...

Documents