Живял в древен Китай жесток мандарин, който ограбвал безмилостно бедните хора.

Млад момък се възмутил от постъпката му и навсякъде започнал да говори, че трябва да се поведе борба срещу него.

Войниците на мандарина хванали

момъка и той бил осъден на смърт.

Една девойка силно обичала младежа. Тя отишла при мандарина, паднала на колене и го молела поне с един ден да отложи изпълнението на смъртната присъда.

Така горещо го молела, че той най-после се трогнал от силната и любов. Мандаринът откъснал една цветна пъпка от най-близкия до него храст и я подал на девойката:

- Вземи тази пъпка. Утре, когато тя се разтвори и цъфне, ще отсроча изпълнението на смъртната присъда с толкова дни, колкото листенца има този цвят.

Девойката взела пъпката и се прибрала у дома. Цял ден тя не само разлиствала, но и разнищвала листенцата, така че да се получи чуден цвят.

На сутринта девойката занесла цветето на мандарина. Учуден, той започнал да брои листенцата.

Останал възхитен от прекрасния цвят и тъй като не могъл да преброи листенцата, освободил момъка.

В тази легенда се крие голямата любов и трудолюбие на китайските градинари, които векове наред са работили за създаването на тези чудни цветя.

Не напразно хризантемата е национално цвете на Китай и Япония.

На Японския орден за най-висока заслуга е изобразена хризантема с шестдесет лъча.