2.В.2. НОРМИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ОБЩСЛУЖВАЩИ...

2.В.2. НОРМИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ОБЩСЛУЖВАЩИ СГРАДИ И ПОМЕЩЕНИЯ КЪМ ПРОМИШЛЕНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

Утвърдени със заповед №РД-14-02-292 от 05.05.1982г. на МСА(Публикувани в БСА, бр. 7 от 1982г.)

1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1. Тези норми се отнасят за проектиране на нови и реконструкция на съ-ществуващи обслужващи сгради и помещения към промишлени предприятия: са-нитарно-хигиенни, за столово хранене, здравни, просветни, културни, спортни,административни и проектантско-конструкторски бюра.

За сгради и помещения за обслужване на работещите в предприятията от ня-кои отрасли на промишлеността със специфични условия на работа и организа-ция на труда, по мотивирано искане на съответното ведомство, Министерствотона строителството и архитектурата, съгласувано с Централния съвет на българс-ките профсъюзи и Министерството на народното здраве може да разреши откло-нение от тези норми.

Нормите не се отнасят за проектиране на инвентарни сгради: движими кон-тейнерни и сглобяемо-разглобяеми.

1.2. Обслужващите сгради и помещения могат да се проектират и изграждат заобщо ползване от няколко съседни предприятия в съответствие с изискването за коо-периране и интегриране на материално техническа база в производствените зони и на-селените места, ако това не противоречи на изискванията и нормите в този документ.

1.3. Обслужващите помещения с различно предназначение могат да се разпола-гат в една сграда, ако това не противоречи на изискванията в този нормативен доку-мент и на санитарни правила и норми при проектиране на промишлени предприятия.

1.4. Обслужващите сгради и помещения се разполагат на места, където иманай-малко въздействие на шум, вибрации и други вредни фактори.

Санитарно-хигиенните помещения се разполагат близо и в удобна връзка с ра-ботните места (в съответствие с нормите за разстояния до работните места, дадени вт. 3.39, 3.47, 3.50, 3.64, 3.71, 4.22 от този нормативен документ), като се има предвид,че работниците не трябва да преминават през производствени помещения с вредни от-деляния и с производствена категория А, Б и Е, освен ако не работят в същите.

1.5. Общата полезна площ на сградата се определя като сума от площите, из-мерени по вътрешен контур на външните нейни зидове на всички етажи, преддве-рия и проходи към други сгради, като се изключва площта на стълбищните клет-ки, вътрешни стени, прегради и колони. В полезната площ на сградата не севключват площи на шахти, технически етажи (със светла височина до 1,8 m) и по-мещения над окачени тавани, предназначени за разполагане, проверка и ремонтна инсталации, осветителни тела и други устройства.

1.6. Броят на работещите по списък в предприятието и броят на работещитев най-голямата смяна се определя в технологическата част на проекта, като севключва и този на техническия персонал и на практиканти, минаващи през про-изводствено обучение в предприятието.

1.7. Проектирането и строителството на обслужващи сгради и помещениякъм промишлени предприятия трябва да се съобразява с изискванията на проти-вопожарните строително-технически норми.

2.В

2

1

Строителна библиотека - Том 2 Сгради и съоръжения

Норми за проектиране на обслужващи сгради

и помещения към промишлени предприятия

2. ОБЕМНО-ПЛАНИРОВЪЧНИ И КОНСТРУКТИВНИ РЕШЕНИЯ

2.1. Обслужващите помещения се разполагат в: пристройки към производс-твените сгради (надлъжно и напречно), във вътрешното пространство на произ-

водствените сгради (на антресоли, полуетажи, сутерени и др.) и в самостоятелни

сгради, като се спазват изискванията на т. 1.3 и 1.4.

Допиращата се повърхност на пристройки към производствени помещения

със значително влаго-, топло- и газоотделяне трябва да не превишава 40% от об-

щата повърхност на външните стени на даденото помещение.

2.2. При производствени процеси, с изключение на тези от група I на табли-ца 1, обслужващите помещения, които се разполагат непосредствено в производ-

ствените сгради или в пристройки към тях, трябва да бъдат отделени от производ-

ствените помещения с коридор, преддверие или преддверие-шлюз.

2.3. Между отделно стоящата обслужваща сграда и отопляемата производс-твена сграда трябва да се предвиди топла връзка. Допуска се да не се предвижда

топла връзка при производствени процеси от група I, II г, II д, II е, II ж, III а, III б.

2.4. Броят на етажите на обслужващите сгради се определя в зависимост оттехнологическите, техническите, конструктивни и архитектурно-градоустройст-

вени изисквания. Броят на етажите да бъде не повече от девет.

При определяне на броя на етажите се смятат етажите над терена (без техни-

ческите) и сутеренният етаж, ако таванската му площ е 2,0 m и повече над терена.

2.5. Помещенията, предназначени да обслужват работещите в едноетажни идвуетажни производствени сгради, трябва да се разполагат в сгради на не повече

от четири етажа.

2.6. Етажната светла височина на обслужващите сгради и помещения се опре-деля съгласно БДС 13566-80. Когато не по-малко от 60% от площта на етажа е пред-

назначена за столови, зали за събрания и други с обща площ на етажа над 300 m2,

етажната височина се определя от височината на залите.

Светлата височина от пода до долната част на конструкцията на проходи, га-

лерии, площадки и др. трябва да бъде не по-малка от 2,2 m, а в местата, където

рядко преминават хора - не по-малка от 1,8 m. Височината от пода до окачения та-

ван на обслужващи помещения, в т.ч. разположени на антресоли, трябва да бъде

не по-малка от 2,4 m.

2.7. Стълби и стълбища за обслужващи сгради и помещения към промишле-ни предприятия се оразмеряват съгласно БДС 14893-79.

2.8. Пътническите и товаропътническите асансьори се предвиждат в много-етажни обслужващи сгради с височина от три етажа нагоре или височина за пре-

одоляване не по-малко от 10 m.

Броят и товароподемността на асансьорите, както и тяхното разположение

трябва да отговарят на изискванията на "Указания и таблици за избор на асансьо-

ри в административни сгради, хотели и жилищни сгради" (БСА, кн. 5/77г.)

(Заменени от Норми за избор на асансьори при проектиране на жилищни и

административни сгради, хотели и общежития - БСА, бр.2 от 1986г.) и БДС

8098-70, БДС 4699-77, БДС 4686-72, БДС 8094-70.

2.9. В административни помещения, проектантско-конструкторски бюра,помещения за отмора, за учебни и културни занимания се предвижда звукоизола-

ция в съответствие с Нормите за проектиране на звукоизолация в строителството.

2.В

2

2


ПРОМИШЛЕНИ И СКЛАДОВИ СГРАДИ И СЪОРЪЖЕНИЯ

2.10. Естественото осветление на обслужващи сгради и помещения към про-мишлени предприятия се оразмерява съгласно нормите за проектиране на естес-

твено осветление.

2.11. Входовете в обслужващи сгради се предвиждат с преддверие, чиятодълбочина трябва да бъде не по-малко от 1,2 m. Ширината на преддверието да

надвишава ширината на вратата с не по-малко от 0,15 m над най-високата кота на

прилежащия й терен (тротоар).

2.12. Площта на входните или разпределителни вестибюли се оразмерява по0,15 m2 на един работник в най-голямата смяна, но да бъде по-малко от 12 m2.

2.13. На всеки етаж в многоетажни сгради, както и в едноетажни се предвиж-да склад и помещение за домакински нужди с мивка с топла и студена вода. общата

им площ се изчислява по 0,8 m2 на всеки 100 m2 площ на етажа, но не по-малко от 4

m2 и не повече от10 m2. В многоетажни сгради при площ на етажа по-малка от 400

m2 същите помещения се предвиждат за общо ползване от двата съседни етажа.

3. САНИТАРНО-ХИГИЕННИ ПОМЕЩЕНИЯ. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

3.1. Към санитарно-хигиенните помещения се отнасят: гардеробни за лично,работно и специално работно облекло, бани, умивални, тоалетни, пушални, поме-

щения и устройства за затопляне и разхлаждане на работещите, респираторни,по-

мещения (сгради) за пране, химическо чистене, обезпрашаване, сушене, обезв-

реждане на работно облекло и обувки и стая за хигиена на жената.

3.2. Необходимите специални санитарно-хигиенни помещения и устройст-вата за нуждите на работещите в промишлените предприятия в зависимост от

групата на производствените процеси се определя съгласно таблица 1. Когато

производствените процеси от една група съдържат характеристиките на друга

група, предвиждат се допълнително съответстващи специални санитарнохигиен-

ни помещения и устройства.

За работещите в администрацията, проектантско-конструкторските бюра, в

сградите (помещенията) за културно и просветно обслужване се предвиждат гар-

деробчета за лично облекло, умивалници и тоалетни на всеки етаж.

3.3. Стените и преградите на гардеробни за работно облекло, бани и пред-дверия към тях, умивални, тоалетни ,помещения за сушене, обезпрашаване и

обезвреждане на специално работно облекло и стаи за хигиена на жената се об-

лицоват с материали ,позволяващи лесно почистване и измиване с гореща вода и

миещи средства. Височината на облицовката е на височина 1,5 m, а в баните и

преддверията към тях - на височина 1,8 m.

Стените и преградите на посочените помещения над облицовката се боядис-

ват с влагоустойчиви бои. Таваните на бани и преддверия към тях се боядисват с

постна боя.

Стените и преградите на останалите санитарно-хигиенни помещения се бо-

ядисват по цялата си височина с влагоустройчиви бои.

3.4. Подовете в тоалетни, умивални, бани и в стаята за хигиена на женататрябва да бъдат влагоустойчиви с нехлъзгава повърхност, да имат наклони за от-

тичане на водата в канала, на който трябва да има сифон.

2.В

2

3




Същите изисквания се отнасят до всички помещения, където е необходимо

мокро почистване (гардеробни за работно облекло при производствени процеси

със силно замърсяване, помещения за почистване, обезпрашаване и обезврежда-

не на специално работно облекло).

Наклонът към подовите сифони и видът на подовата настилка се определят

според изискванията за проектиране на подови настилки.

3.5. В случаите ,когато гардеробните помещения се разполагат на втория илипо-горен етаж, в сградата се предвиждат товарни асансьори или други устройст-

ва за вертикално транспортиране на работно облекло, ако броят на ползващите

гардеробни помещения на етажа надвишава 500 души за производства от I и II

група или 300 души при производства от III и IV група.

Таблица 1

Състав на санитарно-хигиенните помещения в зависимост от характерис-тиката на производствените процеси

Гр

уп

а п

ро

изв

. п

ро

цес

и

Хигиенна характеристика на

производствените процеси

Специални санитарно хигиенни помещения и

устройства

1 2 3

I. Производствени процеси, протичащи при

нормални микроклиматични условия с от-

деляне на топлина не повече от 20 kkal/m3/h

и при отсъствие на вредни газове и прах:

а) непредизвикващи замърсяване на

дрехите и ръцете

б) предизвикващи замърсяване на дрехите

и ръцете

в) предизвикващи замърсяване на дрехите, -

ръцете и тялото

II. Производствени процеси, протичащи при

неблагоприятни микроклиматични условия

или свързани с вредни отделяния или

с напрегната физическа работа:

а) с отделяне на конвекционна топлина

(повече от 20 kkal/m3/h

б) с отделяне на лъчиста и конвекционална Помещения или устройства за разхлаждане,

топлина (повече от 20 kkal/m3/h) умивалници с подвижен ръчен душ, поме-

щения за обезпрашаване на специално

работно облекло.

в) с използване на вода Помещение за сушене на специално

работно облекло и обувки.

-

-

-

2.В

2

4



Забележка: Гардеробни, бани, умивални и тоалетни помещения се пред-виждат към всички групи производствени процеси.

1 2 3

г) с отделяне на големи количества прах Помещения и устройства за обезпрашаване

на работно облекло, респираторни, поме-

щения и устройства за измиване на обувки.

д) с отделяне на вредни за здравето Помещения за обезвреждане на специалното

силно миришещи вещества работно облекло и обувки, респираторни.

е) с използване на вещества, замърсяващи Помещения и устройства за обезвреждане

дрехите или абсорбиращи се в тях на специалното работно облекло и обувки,

респираторни.

ж) с температура на въздуха по работни Помещения и устройства за затопляне на

места по-ниска от +10°, при работа на работниците, помещения за сушене на спе-

открито циално работно облекло и обувки, помеще-

ние за обезпрашаване, респираторни.

III. Производствени процеси с рязко изразени

фактори-вредности:

а) свързани с обработка на отровни Помещения и устройства за обезвреждане

вещества или с отделяне на отровен и обезпрашаване на специално работно

или силно раздразващ прах облекло и обувки, респираторни.

б) свързани с обработката на инфектиращи Помещения и устройства за обезвреждане на

материали специално работно облекло и обувки, за суше-

не на специално работно облекло и обувки.

в) свързани с особено силни отделяния Помещения и устройства за обезпрашаване на

на мръсен прах специално работно облекло, респираторна,

устройство за миене на обувки.

г) протичащи при съвместно действие Помещение за сушене на специално работно

на праха и влагата облекло и обувки, фотариум, респираторна.

д) свързани с йонизиращи излъчвания Помещение за обезвреждане на замърсеното

специално работно облекло, помещение за

съхранение на работното облекло и средства

за индивидуална защита.

IV. Производствени процеси, изискващи

особен режим за обезпечаване качествата

на продукцията:

а) свързани с преработка на хранителни Маникюрна

продукти

б) свързани с производството на стерилни Маникюрна, пункт за раздаване на специално

материали работно облекло, респираторна.

в) свързани с производството на продукция, -

изискваща особена чистота при изготвянето

2.В

2

5




ГАРДЕРОБНИ

3.6. Гардеробните помещения са предназначени за съхранение на лично, ра-ботно и специално работно облекло, отделно за мъже и жени.

За производствени процеси от I, II-a, II-б, II-в в група гардеробните помеще-

ния трябва да бъдат общи за личното и работно облекло. За производствени про-

цеси от останалите групи трябва да се предвиждат отделно гардеробни помеще-

ния за личното и за специалното работно облекло.

Към входовете на гардеробните помещения се предвиждат преддверия.

3.7. Пункт за раздаване на специално работно облекло се предвижда в тезислучаи, когато обезвреждането и обезпрашаването на работното облекло се из-

вършва след всяка смяна. Той трябва да бъде в удобна връзка с гардеробните по-

мещения и пералнята. Пунктът за раздаване на специално работно облекло се

състои от следните помещения:

- за приемане и временно съхраняване на замърсено работно облекло;

- за съхраняване и раздаване на чисто облекло.

Във всяко от тези помещения се предвижда площ за посетители по 0,1 m2 на ед-

но място и освен нея по 0,2 m2 на един работник в най-голямата смяна, която ползва

пункта за раздаване на облекло. Площта за посетители се отделя с ниска преграда от

останалата, като пред преградата се оставя свободно разстояние, не по-малко от 1,0 m.

Мястото за посетители се обзавежда със скамейки на разстояние 1,0 m една от друга.

За някои видове производствени процеси се допуска вместо отделни поме-

щения за съхраняване и раздаване на чисто специално работно облекло да се

предвиди съответно място към гардеробните помещения за работно облекло или

в общата гардеробна с площ не по-малко от 3,0 m2 всяко.

3.8. Към гардеробните помещения само за лично облекло или към общи гар-деробни помещения се предвиждат следните допълнителни площи:

- за дежурния персонал - по 2,0 m2 на всеки 100 човека от най-голямата

смяна;

- за гладене на дрехи, почистване на обувки, бръснене, сушене на коса и

маникюр - по 2,0 m2 на всеки 100 мъже и по 3,0 m2 на всеки 100 жени,

работещи в най-голямата смяна;

- в гардеробни помещения за работно облекло при производствени про-

цеси от група IV трябва да се предвижда място за направа на маникюр,

което се оразмерява по 0,01 m2 на работещ в най-голямата смяна, но то

трябва да бъде не по-голямо от 15 m2.

3.9. Ползването на общите или отделни гардеробни за работно и лично об-лекло при закрит начин на съхранение става чрез самообслужване. В гардеробни-

те за лично и работно облекло при открит начин на съхранение може да се пред-

види обслужване.

2.В

2

6



3.10. Съхраняването на личното и работно включително специално облеклов гардеробните помещения и определяне на броя на местата става в зависимостот характера на производствените процеси и броя на работниците (таблица 2):

- при открит начин - по две закачалки на всеки работник за лично и ра-ботно облекло;

- при закрит начин - индивидуални шкафчета( гардеробчета) по едно илидве в зависимост от хигиенната характеристика на производственитепроцеси на всеки работник;

- при смесен начин - по една закачалка за работно облекло и едно шкаф-че (гардеробче) за лично облекло за всеки работник.

3.11. Размерите на шкафчетата (гардеробчетата) се определят съгласно БДС5885-73 и БДС 5886-71.

3.12. Дължината на закачалката се определя, като се смятат 4 кукички наедин линеен метър закачалка. Разстоянието от кукичките до пода трябва да бъдене по-малко от 1,55 m.

3.13. Дължината на реда от гардеробчетата трябва да бъде не повече от 5,0m, като ширината на прохода между редовете от гардеробчетата се приема:

- не по-малко от 1,7 m при разположение на скамейките от двете странина прохода;

- не по-малко от 1,2 m в гардеробни помещения без скамейки.Ширината на прохода между гардеробчетата и стената или преградата се приема:

- не по-малко от 1,2 m в гардеробни със скамейки;- не по-малко от 0,8 m в гардеробни без скамейки.

Таблица 2

Забележка: При производствени процеси от група II, III и IV в затворенигардеробчета се предвиждат места за пазене на бельото.

Вид на съхра-

няваното в

гардероба

облекло закрит открит смесен

Лично 1 двойно гардеробче 1 кука на закачалка 1 единично гардеробче

Работно 1 кука на закачалка 1 кука на закачалка


Работно 1 кука на закачалка 1 кука на закачалка


Работно вкл. 1 кука на закачалка 1 кука на закачалка

специално

Лично 1 единично гардеробче 1 кука на закачалка 1 кука на закачалка

Работно вкл.

специално

Лично 1 единично гардеробче 1 кука на закачалка 1 единично гардеробче

Работно вкл.

специално

Брой на гардеробчетата и куките на закачалката в гардеробната

на един работещ, ползващ гардеробната при следния начин на

съхранение на облеклото

Група

произв.

процеси

1 кука на закачалка 1 единично гардеробче

IV б, вПункт за раздаване на специално облекло

I a

IV а1 единично гардеробче

I в, II, III

I б

2.В

2

7




3.14. В гардеробните помещения за съхраняване на лично и работно облекло сепредвиждат скамейки с ширина 30 cm, а дължината се оразмерява по 60 cm на едно

място за сядане. Скамейките се разполагат до гардеробчетата по цялата дължина на

реда и от двете страни на прохода при всички групи производствени процеси. До-

пуска се да не се предвиждат скамейки при производствени процеси от група I а.

3.15. Ширината на проходите между издадените части на съседните успо-редно разположени редове закачалки или между издадените части на закачалки-

те и лицевата повърхност на гардеробчетата се приема:

- при обслужване - не по-малко от 1,2 m;

- при самообслужване - не по-малко от 1,5 m.

Разстоянието между издадените части на закачалките и стената или прегра-

дата се приема:

- при обслужване - не по-малко от 0,9 m;

- при самообслужване - не по-малко от 1,2 m.

Разстоянието между челната страна на закачалките и разделителната прег-

рада в случай на обслужване трябва да бъде не по-малко от 0,6 m.

3.16. Пред разделителната преграда се предвижда свободна площ по 0,075 m2

на едно място на закачалка.

Ширината на прохода между преградата и срещуположната стена на поме-

щението трябва да бъде не по-малка от 2,0 m при едностранно разположение на

закачалките и не по-малка от 3,0 m при двустранно разположение.

3.17. Към всички гардеробни помещения се предвиждат тоалетни, които сеоразмеряват по една кабина на всеки 100 човека, работещи в най-голямата смяна.

БАНИ

3.18. Баните се разполагат в помещения, съседни на гардеробните. Към ба-ните се предвиждат преддверия за изтриване на тялото, а при баните към гарде-

робни помещения за общо съхранение на лично им работно облекло, преддвери-

ята служат и за преобличане.

3.19. Броят на душовете се определя според броя на работещите в най-голя-мата смяна в зависимост от групите производствени процеси съгласно таблица 3.

Таблица 3

Забележка: При брой на работещите в смяна 5 и по-малко човка се допус-ка направата на индивидуална кабина с душ, обслужваща мъ-

жете и жените.

мъже жени

II б, II г, II д, II е, III а

III б, III г, III д 3 3

II в, II ж, III в, IV б 5 4

I в, II а, IV а 7 6

I б 15 12

Група на производствените процесиБрой лица на един душ

2.В

2

8



3.20. Броят на душовете в едно помещение трябва да бъде не повече от 30.3.21. Баните се обзавеждат с душови кабини, оградени от три страни, а при

производства от групи III (освен III а) и IV - кабини, оградени от две страни с ди-

ректни проходи към гардеробните помещения за лично и работно облекло. До-

пуска се да не се предвижда санитарен пропускник за производства на хранител-

но-вкусовата промишленост в случаите, когато се прилагат механизирани и авто-

матизирани технологични процеси.

3.22. Душовите кабини се отделят една от друга с прегради от влагоустойчи-ви материали с височина от пода 1,8 m, като се оставя отвор с височина 20 cm от

пода за поддържане на чистотата.

3.23. Преддверия, предназначени за изтриване на тялото, се обзавеждат съсзакачалки за кърпи (по два броя куки на един душ), разположени през 20 cm, по-

лици за тоалетни принадлежности и скамейки с ширина 30 cm и дължина 40 cm

на един душ.

Преддверия, предназначени за изтриване на тялото и преобличане, се обза-

веждат със скамейки с ширина 30 cm и дължина 80 cm на един душ, като над об-

легалките на скамейките се предвиждат закачалки с куки за дрехи и кърпи по 4

броя на един душ, разположени през 20 cm и полица за тоалетни принадлежнос-

ти. Разстоянието между редовете скамейки трябва да бъде 1,0 m.

Броят на местата в преддверието за преобличане се определя по 3 места на

един душ, а площта се оразмерява по 0,55 m2 на едно място за преобличане.

3.24. Размерите на душовите кабини в план са 0,9/0,9 m. При дебелина на прег-радите между кабините до 3 cm посочените размери се вземат в осите на преградите.

3.25. Ширината на прохода между редовете от душови кабини се приема:- 2,0 m при брой на кабините в ред повече от 6;

- 1,5 m при брой на кабините в ред 6 и по-малко.

Ширината на прохода между кабините и стената (преградата) се приема:

- 1,5 m при брой на кабините в ред повече от 6;

- 1,0 m при брой на кабините в ред 6 и по-малко.

3.26. Всеки душ трябва да има индивидуален смесител за топла и студенавода и перално устройство. Душовите кабини се обзавеждат с поставки за сапун

и скари или други приспособления за стъпване.

УМИВАЛНИ

3.27. Умивалните се предвиждат в отделните помещения за мъже и жени вблизост до гардеробните или по изключение в самите гардеробни помещения.

В зависимост от производствените условия до 40% от общия брой на умивал-

ниците могат да се поставят в производствени помещения близо до работните места.

Умивалниците, разположени в близост до работните места, а също и тези в

административните сгради, проектантско-конструкторски бюра, в сгради (поме-

щения) за производствено и културно обслужване и др. се допуска да се помест-

ват в преддверия на тоалетните.

3.28. Умивалниците трябва да бъдат индивидуални. Видовете и размерите наиндивидуалните умивалници са по БДС 8266-74.

2.В

2

9




3.29. Броят на крановете в умивалните помещения се определя по броя нахората на 1 кран, работещи в най-голямата смяна в зависимост от групите на про-

изводствените процеси съгласно таблица 4.

Броят на крановете в умивалните за работещи в сгради (помещения) за ад-

министративно, просветно и културно обслужване и проектантско-конструкторс-

ки бюра се определя по 25 човека на 1 кран.

Таблица 4

При определяне на броя на крановете, поставени в умивалните помещения къмгардеробните, броят на крановете към столовите за хранене и тоалетните не се смята.

3.30. Разстоянието между осите на крановете на умивалници, разположенина един ред, трябва да бъде не по-малко от 0,65 m, а разстоянието между оста накрана на последния в реда умивалник и стената - не по-малко от 0,45 m.

3.31. Ширината на проходите между редовете умивалници се приема:- 2,0 m при брой на умивалниците в един ред 5 и повече;- 1,8 m при брой на умивалниците в ред по-малко от 5.

Ширината на прохода между редовете умивалници и стената (преградата) сеприема:

- 1,5 m при брой на умивалниците в ред 5 и повече;- 1,35 m при брой на умивалниците в ред по-малко от 5.

Ширината на прохода между редовете умивалници и лицевата страна на гар-деробчетата се приема:

- 2,0 m при разположение на умивалниците успоредно на реда на гарде-робчетата;

- 1,5 m при разположение на умивалниците напречно на реда на гарде-робчетата.

3.32. Всеки умивалник трябва да има смесителен кран за топла и студена во-да. В умивалниците се предвиждат сешоари, закачалки за кърпи и дрехи, места затоалетни принадлежности и съдове за течен сапун.

Умивалните помещения при производства, свързани със замърсяване на ръ-це с трудно измиваеми вещества, се обзавеждат с устройства за измиване на ръ-це със специални течности, като едно устройство се предвижда на 40 човека, ра-ботещи в най-голямата смяна.

3.33. При производствени процеси със значително топлоотделяне предимнона лъчиста топлина, съгласно таблица 1, се предвиждат допълнителни умивални-ци с подвижен ръчен душ с топла вода.

3.34. Умивалниците с подвижен ръчен душ се разполагат близо до работни-те места в открити кабини с размери 0,9/0,9 m, оградени с прегради от влагоус-тойчиви материали с височина 1,8 m от пода, като се оставя отвор с височина 0,2m от пода за поддържане на чистота.

3.35. Броят на умивалниците с подвижен ръчен душ се определя по 1 уми-валник на всеки 15 човека, непосредствено свързани с изпълнението на посоче-ните производствени процеси.

Групи производствени процеси Брой на хората на един кран

I а, I б, II в, II г, II ж, III г, IV а, IV б, IV в 20

I в, II а, II б, III в 15

II д, II е, III а, III б, III д 102.В

2

10



ТОАЛЕТНИ3.36. Тоалетните се разполагат равномерно по отношение на работните мес-

та на разстояние не повече от 75 m. Разстоянието от работното място до тоалет-ните извън сградата трябва да бъде не повече от 150 m.

3.37. Тоалетните в многоетажни обслужващи и производствени сгради сепредвиждат на всеки производствен етаж. При брой на работниците в два съсед-ни етажа до 30 човека, се допуска да се предвижда тоалетна само на етажа с по-голям брой работници.

3.38. Тоалетните трябва да са отделно за мъже и жени и с отделни преддве-рия със самозатварящи се врати. В преддверието се поставя умивалник, сешоар иполица за сапун. Броят на умивалниците се определя по 1 на всеки 4 броя клека-ла (фаянсови чинии), но не по-малко от един умивалник на тоалетна.

3.39. Тоалетните се обзавеждат с клекала (фаянсови чинии), разположени вотделни затворени кабини. Кабините се отделят една от друга с прегради високи1,8 m от пода. Към всяка кабина се предвижда закачалка за дрехи и поставка затоалетна хартия.

3.40. Светлите размери на кабините в план са:- при отваряне на вратата навън - 1,25/0,95 m;- при отваряне на вратата навътре - 1,40/0,95 m.

3.41. В тоалетните за мъже се предвиждат писоари, индивидуални стенни и по-дови, като се смята един писоар на едно клекало (една фаянсова чиния). Основнитеразстояния между стенните и подови писоари се приемат 0,7 m. Писоарите се обли-цоват с фаянсови плочки, като се осигурява непрекъснато промиване с вода.

При брой на мъжете 15 и по-малко писоари не се изискват.3.42. Броят на клекалата (фаянсовите чинии) в тоалетните за мъже и жени се

определя в зависимост от броя на хората, ползващи тази тоалетна и работещи внай-голямата смяна съгласно таблица 5.

Таблица 5

Забележка: При брой на ползващите тоалетни 15 човека и по-малко се до-пуска тоалетна с една кабина, обслужваща мъжете и жените

Брой на хората, ползващи тоалетни

и работещи в по-голямата смяна в женски тоалетни в мъжки тоалетни

до 20 души 1 1

от 21 до 40 души 2 2




от 86 до 100 души 6 5

от 101 до 125 души 7 6

от 126 до 150 души 8 6

от 151 до 175 души 9 7

от 176 до 200 души 10 7

от 201 до 225 души 11 8

от 226 до 250 души 12 8

от 251 до 275 души 13 9

Брой на клекалата

2.В

2

11




При обзавеждане на тоалетните с клекала, една кабина във всяка тоалетна

трябва да се обзавежда с фаянсова чиния.

Броят на клекалата (фаянсовите чинии) и писоарите в една тоалетна трябва

да бъдат поотделно не повече от 16 броя.

3.43. Ширината на прохода между редовете от кабини или писоари, а такасъщо и между кабини и писоари се приема:

- 2,0 m - при отваряне на вратата на кабината навън;

- 1,2 m - при отваряне на вратата на кабината навътре.

Ширината на прохода между редовете от кабини или писоари и срещупо-

ложната стена или преграда се приема:

- 1,5 m - при отваряне на вратата на кабината навън;

- 1,1 m - при отваряне на вратата на кабината навътре.

При поставяне на писоари срещу кабините ширината на прохода се увели-

чава с 0,7 m.

ПУШАЛНИ

3.44. Пушенето в работните помещения при всички видове производственипроцеси не се разрешава.

Пушалните се разполагат до тоалетните или до помещенията за отмора. В

пушалните задължително се предвижда механична вентилация с по-голямо наля-

гане в сравнение със съседните помещения. Разстоянието от работните места в

сградата до пушалнята трябва да бъде неповече от 75 m, а от работните места,

разположени на площадката - не повече от 150 m.

Площта на пушалнята се определя по 0,02 m2 на един човек, работещ в най-

голямата смяна, но не по-малко от 9,0 m2 и не повече от 20,0 m2 общо.

ПОМЕЩЕНИЯ ЗА ОТМОРА В РАБОТНО ВРЕМЕ, ПОМЕЩЕНИЯ ИУСТРОЙСТВО ЗА ЗАТОПЛЯНЕ И РАЗХЛАЖДАНЕ

3.45. Помещенията за отмора в работно време,помещенията и устройстватаза затопляне и разхлаждане се предвиждат в технологическата част на проекта и

в зависимост от хигиенната характеристика на производствените процеси, посо-

чени в таблица 1.

В близост до помещенията за отмора се разполагат помещения (кабинети) за

нервно-психическо разтоварване. Видовете производствени процеси, за които са

необходими тези помещения, тяхното обзавеждане и оразмеряване се определя от

нормативните актове по охрана на труда.

3.46. Площта на помещението за отмора се определя по 0,2 m2 на един работникот най-голямата смяна,ползващ това помещение; при тежки производства - по 0,3 m2

на един работник, но общо на площ помещението да не е по-малко от 18,0 m2.

Когато в помещението за отмора се предвиждат устройства за затопляне и

разхлаждане, то неговата площ се увеличава, като допълнителната площ се изчис-

лява по 0,1 m2 на един работник в най-голямата смяна,ползващ устройствата за за-

топляне или разхлаждане.

2.В

2

12



При поставяне на устройствата за затопляне и разхлаждане в отделно помеще-ние, площта му се оразмерява по 0,1 m2 на един работник от най-голямата смяна,пол-зващ това помещение, но общо неговата площ трябва да не е по-малка от 12,0 m2.

3.47. Разстоянието на работните места до помещенията за отмора, затопля-не и разхлаждане трябва да не е повече от 75 m, а от работните места, разположе-ни на площадката - не повече от 150 m. Към помещенията за отмора, затоплянеим разхлаждане, разположени в производствени сгради, се предвиждат преддве-рия. Помещенията за отмора трябва да имат връзка с бюфета.

3.48. Помещенията за отмора в работно време се обзавеждат със закачалкиза дрехи, умивалници с топла и студена вода. Броят на умивалниците се опреде-ля по един умивалник на 60 човека, работещи в най-голямата смяна и ползващипомещението за отмора. Към помещението може да се предвиди и безплатно раз-даване на мляко в съответствие с указанията в т. 5.9. от тези норми.

В случаите, когато площта, необходима за раздаване на мляко, надвишава6,0 m2, за тази цел се предвижда отделно помещение, разположено до помещени-ето за отмора.

РЕСПИРАТОРНИ - ПОМЕЩЕНИЯ ЗА ПРИЕМАНЕ, СЪХРАНЕНИЕ,КОНТРОЛ, РАЗДАВАНЕ И ЗАРЕЖДАНЕ НА ПРОТИВОГАЗОВИМАСКИ И ПРОТИВОПРАХОВИ РЕСПИРАТОРИ

3.49. Тези помещения се предвиждат в зависимост от характеристиката напроизводствените процеси съгласно таблица 1 и се разполагат в съседство с гар-деробните помещения.

3.50. При брой на работниците, ползващи респиратори или противогази, до300 човека се предвижда едно помещение за съхраняване, приемане, раздаване,контрол и презареждане на респираторите и противогазите.

При брой на работниците, ползващи респиратори или противогази, от 300 до500 човека се предвиждат две помещения - първото за съхраняване, приемане ираздаване на противогази и респиратори и второто - за проверка и презарежданена респиратори и противогази.

При брой на работниците, ползващи респиратори или противогази, над 500човека се предвижда и работилница за проверка и презареждане на респиратори-те и противогазите, а към цеховете - само помещения за съхранение, приемане ираздаване на респиратори и противогази.

3.51. Площта на респираторните се определя съгласно таблица 6, но тя тряб-ва да е не по-малка от 9,0 m2.

Площта на помещението за проверки и презареждане на респираторите ипротивогазите трябва да е 40% от общата площ на респираторните.

Таблица 6

Брой на работниците, ползващи респиратори Площ на респираторни

или противогази на един работник (m2)

до 300 0,15

от 300 до 500 0,12

над 500 0,1

2.В

2

13




СГРАДИ И ПОМЕЩЕНИЯ ЗА ПРАНЕ, ХИМИЧЕСКО ЧИСТЕНЕ, СУ-ШЕНЕ, ОБЕЗПРАШАВАНЕ, ОБЕЗВРЕЖДАНЕ И ПОПРАВКА НАСПЕЦИАЛНО РАБОТНО ОБЛЕКЛО И ОБУВКИ

3.52. Перални се предвиждат към промишлени предприятия или групи отпромишлени предприятия в случаите, когато степента и характерът на замърсява-нето на работното облекло изключват възможността за изпирането му в общест-вени перални.

В пералните към промишлени предприятия в необходимите случаи се пред-виждат отделения за химическо чистене и за възстановяване импрегнацията наспециалното работно облекло.

3.53. Производителността и обзавеждането на пералните и на помещениятаза химическо чистене и възстановяване на импрегнацията се определят в техно-логическата част на проекта.

Съставът и площта на пералните и сушилните се приемат съгласно Норми-те за проектиране на сгради за битово обслужване. Съставът и площта на други-те помещения се определят в зависимост от характера на замърсяването на работ-ното облекло съгласно санитарните правила за обработката му.

Перални за обработка на заразено или радиоактивно облекло се проектират, ка-то се имат предвид специални изисквания на Министерството на народното здраве.

В пералните към промишлени предприятия се предвиждат помещения за поп-равка на работно облекло и обувки, които се оразмеряват по 9,0 m2 на едно работномясто (броят на работните места се определя в технологичната част на проекта).

3.54. Помещенията за обезвреждане на специално работно облекло се пред-виждат съгласно таблица 1. Те се разполагат в съседство с гардеробните или пунк-товете за раздаване на специално работно облекло или в самостоятелни помещения.

3.55. Помещения за сушене и за обезпрашаване на специално работно облек-ло се предвиждат съгласно таблица 1. Те се разполагат в съседство с гардеробни-те или пунктовете за раздаване на специално работно облекло.

Съставът и площта на помещенията се определя в технологическата част напроекта в зависимост от броя на обслужваните и използваните съоръжения.

3.56. Площта на помещенията за сушене се определя по 0,2 m2 на човек, пол-зващ сушилнята от най-голямата смяна, но тя трябва да бъде не по-малка от 9,0 m2.

Отоплителната и вентилационната инсталация в помещението за сушене сеоразмерява така, че изсушаването на облеклото да става за време, равно на про-дължителността на смяната, съгласно т. 8.6.

3.57. За сушене на работно облекло се допуска използване на затворени гар-деробчета (в гардеробните), снабдени с устройства за подаване в тях на топъл въз-дух и за изсмукване на влажния.

3.58. Площта на помещението за обезпрашаване се определя в зависимост отначина на обезпрашаване на облеклото, но не по-малко от 12,0 m2.

3.59. Вентилацията на помещенията за сушене, обезпрашаване, и обезврежда-не да не позволява проникването на прах, газове, топлина, водни пари и други поме-щения. Вентилацията се изчислява според предвидения капацитет на помещенията.

3.60. Приспособления за измиване на специални работни обувки се предвиждатсъгласно таблица 1. Разположението им трябва да отговаря на изискването за огранича-ване на замърсяването и разнасянето му. При местата за измиване на обувки се предвиж-дат улеи за изтичане на замърсената вода. За миене и ползване хидравлични четки поедин брой на 100 човека от най-голямата смяна, за които се изисква миене на обувки.

2.В

2

14



СТАЯ ЗА ХИГИЕНА НА ЖЕНАТА

3.61. Стая на хигиена на жената се предвижда при наличието на повече от100 жени, работещи в най-голямата смяна. Тези помещения се разполагат в съсед-

ство с тоалетните за жени с отделно преддверие.

Стаята за хигиена на жената се допуска да се разполага в здрав-пункта, ако

достъпът до него е пряк, без излизане от сградата. В този случай към стаята за хи-

гиена на жената се предвижда тоалетна и умивалник в преддверието към нея.

При брой на жените, работещи в най-голямата смяна, по-малко от 100, се

предвижда специална кабина с размери 1,2/2,4 m, обзаведена със стъпенки и ръ-

чен душ, която се разполага в тоалетните за жени. Входът на кабината става през

преддверието на тоалетната.

3.62. Стая за хигиена на жената включва:- приемна-съблекалня;

- процедурна с индивидуални кабини със стъпенки и ръчен душ със сме-

сител за топла и студена вода;

- тоалетна кабина.

3.63. Броят на процедурните кабини се определя по една кабина на всеки 100жени, работещи в най-голямата смяна. Светлите размери на кабините са 1,2/1,8 m.

В тях се предвиждат закачалки за дрехи и бельо.

3.64. Ширината на прохода между двата реда процедурни кабини трябва дабъде 2,0 m, разстоянието между реда от кабини и стената или преградата - 1,3 m.

3.65. Площта на приемната-съблекалня се оразмерява по 0,7 m2 на едно мяс-то за събличане. Броят на местата за събличане се приема по три места на една

кабина. Oбщата площ на приемната-съблекалня трябва да бъде не по-малка от

10,0 m2. В нея се предвиждат скамейки, два броя закачалки над всяко място, тоа-

летна и умивалници (по един умивалник на две процедурни кабини).

ПИТЕЙНО ВОДОСНАБДЯВАНЕ

3.66. За снабдяване с вода за пиене се предвиждат автомати, фонтанки, затворе-ни съдове с фонтаниращи приспособления и др. В производства с отделяне на лъчис-

та и конвекционна топлина се предвиждат места с площ 2-3 m2 за устройства ,снабдя-

ващи работниците с подсолена газирана вода. В предприятия с брой на ползващите се

с подсолена вода повече от 2000 души се предвижда производство на такава вода.

3.67. Устройствата за питейно водоснабдяване се разполагат в главните проходина производствените сгради, в помещенията за отмора, във вестибюлите, а така също

и на площадката на предприятието в близост до технологическите съоръжения, разпо-

ложени извън сградата. При производствени процеси от група III устройствата за пи-

тейно водоснабдяване се разполагат в съответствие със санитарните изисквания.

3.68. Разстоянието от работните места до устройствата за питейно водоснаб-дяване трябва да е не повече от 75 m.

3.69. Броят на устройствата за снабдяване с питейна вода се определят по ед-но устройство на 100 човека,работещи в най-голямата смяна при производствени

процеси от група II б и II г и едно устройство на 200 човека, работещи в най-го-

лямата смяна при производствени процеси от останалите групи.

2.В

2

15




4. СГРАДИ И ПОМЕЩЕНИЯ ЗА ЗДРАВНО ОБСЛУЖВАНЕ. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

4.1. При проектиране на промишлени предприятия се предвиждат:а) здравпунктове, инхалационни, фотариуми, помещения за ръчни вани, ко-

ито се проектират и разполагат в съответствие с тези норми;б) поликлиники или отделения към поликлиники се разполагат на предза-

водската площадка на отделното предприятие или в обществения център на гру-пата предприятия;

в) болници, санаториуми, профилактиуми се разполагат извън производст-вената зона на населеното място.

4.2. Проектирането на поликлиники и болници става съгласно Норми за про-ектиране на обединени болници и самостоятелни поликлиники. (Заменени отНорми за проектиране на болнични заведения от общ тип и амбулаторно-полик-линични заведения (БСА, бр. 7 от 1987 г.)) Проектирането на санаториуми импрофилактиуми е в съответствие с Нормите за проектиране на балнеосанаториал-ни комплекси. (Заменени от Норми за проектиране на балнеосанаториалникомплекси (БСА, бр. 4 от 1987 г.) и Норми за проектиране на профилакториуми(БСА, бр. 1-2 от 1990 г.)). При проектиране на всички видове сгради за здравнообслужване се спазват изискванията на Градоустройствените норми за проекти-ране на населените места.

При проектиране на посочените сгради трябва да се проучат възможности-те за кооперираното им използване от работещите в няколко предприятия, кактои членовете на техните семейства.

ЗДРАВНИ ПУНКТОВЕ4.3. За медицинско обслужване по месторабота за работещите в промишлени

предприятия се предвиждат лекарски и фелдшерски здравни пунктове, които севключват в състава на териториалната или работническа поликлиника (болница).

4.4. Към промишлени предприятия или група близко разположени предпри-ятия с 1500 или повече работници и отдалечени от териториалната или работни-ческа поликлиника над 2-5 km се предвижда лекарски здравен пункт. При по-от-далечени предприятия (мини, геолого-проучвателни, дърводобивни, строителни)лекарски здравен пункт може да се предвиди и при по-малък брой работещи, ноне по-малко от 1200 души.

4.5. Към промишлени предприятия с над 200 работещи, включени в единен те-рапевтичен участък или отдалечени от местоработата на цеховия лекар, се пред-вижда фелдшерски здравен пункт. По изключение в особено опасни производствафелдшерски здравен пункт може да се предвижда и при по-малък брой работници.

4.6. Заводските здравни пунктове се разполагат в първите етажи на произ-водствени или обслужващи сгради или в отделни сгради, като се осигурява най-бърз и лесен достъп до тях.

4.7. Заводските здравни пунктове се разполагат в близост до производства,където работят най-много хора или тези, които са особено опасни по отношениена производствени злополуки.

Разстоянието от заводския здравен пункт до най-отдалеченото работно мяс-то трябва да не е повече от 800 m.

Към здравните пунктове се предвиждат удобни пътища за санитарни автомобили.

2.В

2

16



4.8. Съставът и площта на помещенията в заводските здравни пунктове сеопределят в технико-икономическото задание за проектиране въз основа на брояна работещите, характера на производствените процеси, наличието на рисковифактори, равнището на заболяемостта, отдалечеността от населеното място и ра-йонното здравно заведение, като се предвижда:

- чакалня;- кабинет за прегледи (18,0 m2 с предкабинет 12,0 m2, където се разпола-

гат 2 кабини за събличане с врати към чакалнята на кабинета;- манипулационна;- физиотерапевтичен кабинет 18,0 m2 с кабини за светлолечение и за

електролечение, като площта на всяка кабина се приема 4,0 m2;- стоматологичен кабинет:

• при едно работно място - 18,0 m2;• при две работни места - 36,0 m2;

- кабинет за акушеро-гинекологически прегледи, ако преобладават жени-те работнички - 18 m2;

• предкабинет - 12,0 m2;• помещение за лична хигиена - 4,0 m2;• манипулационна - 12,0 m2;

- складово помещение - 12,0 m2;- тоалетна за болните;- тоалетна с душ за персонала.

4.9. Ширината на кабинетите за прегледи и на другите лечебни и лечебно-спомагателни помещения трябва да е не по-малка от 3,6 m между осите.

4.10. Стените и таваните на помещенията в здравпунктовете се измазват слатексова боя.

4.11. При производства, където има опасност за живота на работещите от вне-запно отделяне на газове (в производства на металургията, химията), се предвиж-дат газоспасителни станции. Те се разполагат в съседство със здравния пункт. Тях-ното проектиране става по задание, съгласувано с органите на Министерство на на-родното здраве по санитарния контрол със съответните служби на профсъюзите.

ИНХАЛАТОРНИ

4.12. При производствени процеси, свързани със значително отделяне напрах и силно дразнещи газове, се предвиждат инхалаторни, които се разполагаткъм гардеробните помещения за лично облекло.

4.13. Пропускателната способност на инхалаторните се определя въз основана следните данни: броят на ползващите инхалатора е равен на 20% от работещи-те в най-голямата смяна, за която е необходима инхалация; броят на аерозолнитеинсталации се определя от пропускателната способност на една инсталация, рав-на на 20 човека за един сеанс (броят на сеансите в час е два).

4.14. Съставът на инхалаторните:а) процедурни - според броя на аерозолните инсталации - с размери в план

всяка 4,5 х 4,5 m;б) помещението за чакане и почивка се оразмерява по 0,3 m2 на всеки полз-

ващ инхалатор в продължение на един сеанс (но не по-малко от 6,0 m2) и допъл-нителна площ - 4,0 m2 за разположение на работната маса и пулта за управление;

в) площ за компресори - 6,0 m2.

2.В

2

17




ФОТАРИУМИ

4.15. Фотариуми се предвиждат при производствени процеси, извършванипод земята и в помещения без естествено осветление или с коефициент на естес-

твено осветление по-малък от 0,1%.

Фотариуми не се предвиждат за производствени помещения с изкуствено

осветление, обогатено с ултравиолетови лъчи, а също и при производства, къде-

то работниците са подложени на влиянието на химически вещества, оказващи фо-

тосенсибилизиращо въздействие.

4.16. Фотариумите могат да бъдат:а) кабини с устройство за индивидуално облъчване - 0,9 х 0,7 m;

б) проходни с инсталации за групово облъчване - 0,9 х 1,5 m.

Към фотариумите се предвижда 4,0 m2 площ за обслужващия персонал.

Пропускателната способност се определя по норматива: 10 човека на 1 ка-

бина и 90 човека на един проход.

4.17. Броят на ползващите фотариума се приема: за мъже 80% и за жени 70%от работещите на най-голямата смяна.

Фотариумите са отделни за мъже и жени.

4.18. Фотариумите се разполагат в гардеробните помещения за лично облек-ло или в гардеробните за общо съхранение на лично и работно облекло.

4.19. Ширината на прохода между редовете от кабини трябва да е не по-малко от2,0 m, а между редовете кабини и стената или преградата - не по-малко от 1,3 m2.

4.20. Преградите, които отделят фотариумите и кабините една от друга,трябва да бъдат с височина от пода 1,8 m, като долният й край е на 0,2 m от пода.

4.21. Повърхността на стените и преградите се оцветява със силикатни боив светли тонове. Използването на блажни бои не се допуска.

РЪЧНИ ВАНИ

4.22. Ръчни вани се предвиждат за производствени процеси, свързани с виб-рации, предаващи се на ръцете. Те се разполагат в отделни помещения или в уми-

валните при брой на работещите в най-голямата смяна 100 човека и повече. При

по-малък брой на ползващите ръчни вани се допуска разполагането им в произ-

водствените помещения.

Помещенията с ръчни вани се разполагат на разстояние от работните места

в сградата на не повече от 75 m, а от работните места

2.В.2. НОРМИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ОБЩСЛУЖВАЩИ...

Documents