октомври 2014www.nbu.bg

Ne varietatem timeamus

Тинтявата

Валери Петров

Бих го взел преди известно времетоя стар турист със голо теме,услужлив и мек съм общо взето,возил съм мнозина по шосето,пък сега надолу слизах празени навярно по-разнообразенмоят път би бил и бих узналнещо извън своя си квартал –но спирачките натиснал вечепорива ми изведнъж пресечелоша мисъл: от таблото вчеранякой ми свали електромера,завчера един ме нагруби -откъде да зная, може бида е именно от тях и тоя?...И не спрях, и гледах до завоястария човек да се смалява.А държеше китка от тинтяваи навярно беше не от тия,дето ще ти сторят мръсотия.И си казах, леко огорчен:- Утре ще си спомни той за менкак съм го отминал и на другище откаже своите услуги,и така нататък до безкрая...Дребен случай, но след него знаякак и ние, меките, учтивите,ставаме от грубите и дивите,ставаме железни, нелюбезнисъс беззвездни във душите бездни.Хора на доброто, не умирайте!Първите си пориви не спирайте!Още сме едни във други сплетени,още е тинтявата в ръцете ни!

Хореографията на гл. ас. д-р Анна Пампулова на “Сицилиана”, композитор Асен Аврамов - спече-ли отличие и грамота за оригинална постановка върху произведение от български композитор на ХХVI Международeн балетен конкурс, Варна, 2014. В екипа на съвременната танцова миниатю-ра, създадена по идея и хореография на гл. ас. д-р Анна Пампулова (департамент “Театър”, НБУ), участват още - гл. ас. д-р Яна Дворецка - костюми (департамент “Дизайн”, НБУ) и артистите от Со-фийската опера и балет - Венера Христова, Дой-чин Дочев. Честита награда!

Проф. Умберто Еко: „И само книгите ви ще останат!“

Интервю на проф. Кристиан Банков

стр. 10

Орденът на магнолиятастр. 2

Пожелавам всеки да открие свое любимо място в Нов български университет

Интервю с Георги Текевстр. 4

Превърнах се в мъжа на моите мечтиИнтервю с Дезмонд Ошифесо

стр. 25

Проф. Ивайло Търнев: „Теологът може да говори за генетика, а медикът – за история на цивилизациите“

стр. 39

Да спасиш света в работно време Цветан Тодоров в София стр. 42

ЧЕСТИТА НОВА АКАДЕМИЧНА ГОДИНА

2014/2015

2

ОРДЕНЪТ НА МАГНОЛИЯТА

В този брой на „Университетски днев-ник“ има много интервюта. Първоначално искахме да го посветим на новата сграда на университета, която впечатлява с вир-туозните си пространства, да представим амфитеатъра, английския двор, новия сту-дентски център, розариума, университет-ските градини, новите стълби, които заедно с най-модерния театър, стъклената галерия, музея, библиотеката и центъра по изку-ства – ни правят един от най-красивите и модерни университети. Зад всичките тези места обаче - в НБУ има толкова интересни хора, че пейзажът не би бил същият без тях и техните гласове. За старите студенти раз-ликите са ясни – университетът става все по-хубав, за още по-старите – не без изклю-чително много труд - една напълно кому-нистическа сграда се превърна в истински модерен университетски комплекс, новите студенти – няма да знаят, че зад модулните картини във фоайето на втори етаж на кор-пус 1 – се крият образите на някогашните лидери, които дори и най-старите студен-ти не познаваха, няма да знаят, че човекът в най-красивата читалня на библиотеката, който е протегнал ръката си към една звез-да - всъщност сочи към петолъчка, няма да знаят, че стената на почетните доктори – на Doctor Honoris Causa, е стена-палимпсест и зад нея има друга картина – със слънце, книга и жар птица, която в старото пред-назначение на тази сграда с хубава съдба – едва ли е имала онзи смисъл, който има днес за нас.

Символиката на университета е вече друга – в читалнята на библиотеката, която носи името на един от големите ректори на НБУ - проф. Иванка Апостолова – стоят и нейните думи, отправени към студентите на университета в деня на откриването на една друга нова академична година: „Поже-лавам Ви един сигурен успех и една голяма несигурна любов!“, сред книги, дарени на НБУ от големи университетски професори, изследователи, личности. Родени и живели много преди нас, останали завинаги част от университетската история, те ни пра-вят много по-големи, много по-вселенски - проф. Георги Михаилов, професорът на професор Богданов, Президент на НБУ – с когото те заедно превеждали Платон, про-фесорът по философия Иван Саръилиев, който преподавал на проф. Апостолова – и строго им казвал „Интелигентният човек никога не среща ръцете с лицето си.“, когато тя и нейните колеги се унасяли и слушали

3

лекциите му с подпрени на ръцете си глави, проф. Александър Фол, който пръв измис-лил пътуващите семинари в НБУ – любими на всички студенти, проф. Магдалина Стан-чева, която тази година навърши 90, но още можеш да настръхнеш, когато слушаш тя да казва „Аз продупчих центъра на една столи-ца, за да покажа една църква – няма друга та-кава столица в света!“, или с преливащо въз-хищение да цитира надписа на Мадарския конник - хан Тервел: „С мен Императорът победи добре!“…

В сградата на Нов български университет наистина има слънце, книги и жар птици, и освен това онази цветна картина на стената от втори етаж - всеки може да вземе и да я подреди сам. Старите студенти знаят онова, за което още по-старите студенти бяха пър-вите, които можеха да направят в България – да изберат това, което искат да учат – и с което Нов български университет се отлича-ва от всички други университети - възмож-ността, която ще имат и най-новите студенти - да подредят сами учебната си програма, да изберат курсове, да вземат курсове от други програми, да направят своята индивидуална програма, да знаят, че онова, което е написа-но в каталога – е само пример, от който мо-гат да направят собствената картина, такава каквато си я представят и каквато искат да бъде.

Този брой на Университетски дневник се получи с най-много интервюта – сигурно и защото през новата академична година – това ще е, което ще ни предстои – гласовете на мъдростта и на различни силни приятел-ства – които остават за цял живот, родени в мястото, наречено Нов български универси-тет.

Има в центъра на света една магнолия. На фона на стъклените подове и картини, на фона на тъмните стени на театъра, на свет-лосиньото на библиотеката, в онова отра-зяване на небето, във високото на корпус 1, в сребърното на корпус 2 – е онази светла магнолия, с която всички се свързваме, чрез нейните разцъфтявания, ставайки част от времето.

Магнолията е много древно цвете - още от преди появата на пчелите, чиито цветове се появяват още преди другите да са се раз-листили, което трудно вирее при нашите ге-ографски ширини, но което е много красиво и много различно, символ на съживяването и дълголетието, и на нашия университет.

Честита нова академична година! Добре дошли в Ордена на Магнолията! уд

3

4

ПОЖЕЛАВАМ ВСЕКИ ДА ОТКРИЕ СВОЕ ЛЮБИМО МЯСТО В НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ

Георги Текев отговаря за процесите, свързани с иновациите в Нов български университет. Научните му интереси са свързани с предприемачеството в университетския мениджмънт. Специализирал е във Факултета по поли-тически науки към Университета в Болоня, в Университета за чужденци в Сиена, в Университета Съри и в Оксфордския университет. Сред проек-тите му за развитие на НБУ са Интегрираната информационна система, Системата за стратегическо развитие, Системата за управление на ка-чеството, Процедурите за оценяване и атестиране на университетската администрация, Университетският кампус, Международният майстор-ския клас на Райна Кабаиванска и др. Георги Текев е човекът, който може да бъде забелязан във всяка точка на НБУ. Неговото точно око, е окото през което едно бяло не е като друго бяло. Той е човекът, чийто мениджмънт успя да изгради между семестрите и ваканциите новия университетски кампус - едно модерно, разнообразно и функционално осмислено простран-ство, жив символ на самата идея за Нов български университет.

Интервю с Георги Текев, Изпълнителен директор и член на Настоятелството на Нов български университет

Кое е любимото Ви място в НБУ? Защо?Не е едно място. В университета има места с различна атмосфера и вероятно, според нагласата в определен момент, различни пространства придобиват значение-то на “любими”. Има обаче място, което за мен съчетава усещането за свобода, отвореност, интегрираност, про-зрачност, дори и възможност за избор. Досещате се – емпорето на галерия UniArt.

Лично се ангажирате с материалната среда в НБУ – защо тя е толкова важна за Вас?В различни области на моите занимания в НБУ ме ин-тересува въпросът за създаване на стандарт. В матери-алното развитие на университета се ангажирам именно с визията за развитие и се опитвам да създавам стан-дарти. Сигурен съм, че средата, в която общуваме, тво-рим, образоваме се, изследваме и създаваме, е от голямо значение. Тя не само изпраща послания навън, с които описваме себе си като един или друг тип институция, но вярвам, че променя и самите нас. Сигурен съм, че превръщането на НБУ в модел за модерна, предприема-чески тип университетска институция, не би могло да се осъществи без съответна среда. Преди години, кога-то се занимавах с изграждането на Интегрираната ин-формационна система на НБУ (началото на 2001 г.), си представях НБУ като виртуален университет – развит силно технологически, базиран дистанционно, един вид “невидимия университет”. Бях сигурен, че ще се случи. Сега, когато това технологически е съвсем възможно и в голяма степен е реалност, мисля различно. Днес е от голямо значение моделът на образование да бъде бази-ран на уеб технологиите, а социалните комуникации да

бъдат в мрежа. Сигурен съм обаче, че контактната фор-ма и при едното, и при другото, е незаменима за инте-лектуалното и личностното развитие. И не само – тя е естественият начин на свързаност.

Разкажете ни историята на кампуса на НБУ от него-вото начало до сега? Какви са големите промени?Дълга история в кратък период... Нов български уни-верситет в началото на своето създаване беше наистина “свободен университет”, както ни наричаха в началото на 90-те години на миналия век. Свободен не само като възможности за свободен избор на теми и форми за об-разование, но и свободен от конкретна институционал-на рамка, включително и материална. Бяхме пръснати в различни точки на София, подбирани според курсовете и програмите, които предлагахме – библиотеки, научни лаборатории, конгресни зали, училища. Институциона-лизирането дойде по-късно, в края на 90-те. На мястото, където днес е НБУ, през 1995 година заварихме импо-зантна, обгърната в отминала слава и пропита с печал, сграда – паметник на мрачен исторически период, пре-върната в... склад. В онези години, когато бяхме успели да вземем няколко стаи под наем тук, благодарение на първото демократично правителство в България, дър-жавните служители, от които зависеше да получим и то не безвъзмездно части от сградата, се отнасяха като че ли с боязън към вече останали само като счупени ме-бели свидетелства за отминали комунистически вели-чия, и с дълбоко подозрение към някакви си млади и упорити странници, които искат да правят университет. Дълги години “превземахме” сградата на малки стъпки. Но дори и тогава се опитвахме да създаваме стандарти.

5

Спомням си, че започнахме с тоалетните. Много по-късно университетът стана собственик на своите сгради и прилежащи пространства. Питате ме за големите про-мени... Те всъщност ставаха постепенно и много бързо. Веднага след като успявахме да станем собственици на някоя част от сградите, я променяхме не само естетиче-ски, но и функционално. Първата голяма промяна беше Библиотеката на НБУ. Наследихме пространствата на бившата библиотека на АОНСУ, превърнати в наводне-но мазе. За около година по международен проект ус-пяхме да изградим една от най-модерните библиотеки с изцяло променена архитектура и функционалност. Бяхме една от първите библиотеки със свободен достъп до колекциите си. По-късно се заехме с изграждането на стандартни учебни пространства – за аудиторна и лабораторна работа, както и с първите творчески ате-лиета – балетна зала, учебна театрална зала, музикални кабинети. Аулата и Ресторант “Артес” бяха последвани от следващи по-мащабните проекти като читалнята “проф. Иванка Апостолова”, Музея на НБУ, Центъра за изкуства, Университетския театър, галерия UniArt, книжарницата и Bakеry housе в обновеното приемно пространство на Корпус 2, за да стигнем до днешния Студентски център. Зад всичко това стоят и редица не-видими елементи на промяната. Не забравям годините с режим на тока, поради което изградихме възможности за независимо електроснабдяване, напълно разрушена-та отоплителна инсталация, която заварихме, и мръзне-щите зими, които прекарахме тук, преди да можем да се разхождаме по “къс ръкав” и през зимата.

Какво е важно да има в кампуса на един университет?Извън стандартното за една модерна университетска среда - това са местата за общуване и изобщо за живе-ене. В този смисъл на университета предстои голямата задача по изграждане на общежитие. Пристъпваме към нея внимателно, съзнавайки значимостта на подобен

проект. Тук не става дума за класически тип “студентско общежитие”, а по-скоро за съвременен и уютен хотел-ски комплекс. Продължаваме да търсим възможности и инвеститори. Други задачи в тази област решаваме постепенно. Вече споменах Артес, който създадохме на същия принцип – по-скоро място за общуване, откол-кото менза. Същото и с Био-кафето, кафе-клуба в Кор-пус 1. Спортната база също е от голямо значение. Игри-щето, което построихме преди година и на което почти целогодишно се тренира футбол, волейбол и хандбал, фитнеса на открито и залата за йога и аеробика са също пространства от този тип. Много важно за нашето схващане за модерна универ-ситетска среда е и изграждането на аудиторните прос-транства на принципа на съучастието в образованието. Ето защо традиционните лекционни зали превръщаме в семинарен тип аудитории, а други в лабораторни прос-транства за практическо образование. Именно тези пространства са наш приоритет. Започване изгражда-нето на Корпус 3, който освен аудитории за практическо обучение, ще бъде оборудван и като високотехнологи-чен център за радио, телевизия, игрално и анимацион-но кино, фотография. Основната му функция ще бъде практика за студентите и създаване на продукция, пред-назначена за външната среда. Накрая, съвсем сериозно - много важно е към универ-ситета да има път. В буквалния смисъл, в преносния може би е по-лесно... Имаме уговорка с Кмета на София, че изграждането на булевард “Монтевидео”, който ще свърже НБУ с изграждащата се метростанция, както и с южната дъга на новия околовръстен път, ще започне през следващата година. Работихме по този проект по-вече от 5 години.

Как се преминава от една силно комунистическа сгра-да към модерната сграда на един университет?Със създаване на стандарти и визия за развитие, с мо-

6

дерната мисъл на отдадените на университета архитекти – доц. Узунов и арх. Тилев, на постоянството и лоялността на стопанския директор на НБУ – г-н Захариев и на директора по развитие на ма-териалната база – г-жа Монова, на целия екип, който поддържа тази среда, на директорите на факултети, които успяват да провокират и координират идеите за технологично оборудване на програмите. Самият аз не бих могъл да имам ентусиазма и енергията да разви-вам университетското пространство без подкрепата и доверието на Президента на НБУ - професор Богданов и другите колеги от На-стоятелството, на окуражаващите думи на Ректора – доц. Бочков, и членовете на академичното ръководство. Много важно за мен, оба-че, е мнението на студентите. Аз съм от онези мениджъри, които обичат да общуват. От там идва и вдъхновението ми за промени.

Защо има толкова много стълби в НБУ?Извън функционалността, на която държа при изграждането на всеки обект, мисля че символиката ни обогатява.

Каква е ролята на музея на НБУ?Всъщност това е образователен музей, не точно музей на НБУ. Из-градихме го на място, чиято функционалност търсихме дълго. Фо-айе, кафе-клуб, амфитеатър и сега музей. Може би университетът е твърде млад, за да има свой музей, но мислим и за това.Радвам се, че сегашното музейно пространство се ползва активно и успява да привлече значими колекции на най-големите български музеи.

В НБУ има дарителски библиотеки и дарена галерия? Каква е ро-лята на дарителите за кампуса на НБУ?Дарителството се прави от щедрите и талантливите. Смятам, че те имат нужда да споделят. Винаги съм смятал, че тези хора имат го-лям принос за нашето развитие и не само с дареното. То, според мен, се увеличава и променя съдържанието си през призмата на времето, и независимо от ценността си, ни обогатява. Независимо какво е – стипендии за талантливи студенти, архиви – лични или наследени, книги или пък дълго и грижливо събирани колекции. Ето защо в знак на благодарност представяме нашите дарители на специално място в университета.

Какво означава „английски двор“?Буквалният превод е ясен. По-интересен е символът на нашия – път към различното, според мен. Пространството, което ще изградим и чийто вход е английския двор, ще бъде място за свободно себеиз-разяване. Колегите ще имат възможност да се отпуснат в игра на тенис на маса, билярд или друго различно занимание. Очаквам с нетърпение изграждането му!

Идеята Студентският център да бъде на самия вход на универ-ситета се роди отдавна, защо това е най-важното простран-ство?Защото, както обичаме да казваме и пишем – студентите са центъра на нашата работа, ние сме обърнати към тях. В различни сфери на дейността си трябва да го доказваме. Според мен, е много важно да гарантираме възможности за избор. Избор на курсове, избор на програми, и основно - избор на образователни форми за съставя-не на самостоятелна програма. В това вярване е близкото бъдеще на университетското образование. Всичко това е необходимо да се подкрепи с административно обслужване, в което да се чувстваш удобно, очакван, избран. Знам, че тази буквална прозрачност, която се опитваме да налагаме не винаги ще бъде приета с радост, особено от по-възрастните колеги, а и не само. Въпреки това, съм убеден, че

7

новото пространство ще развие друг тип корпоративна култура и ще приближи чувствително страните в университетската общност.

Каква е връзката между центъра по изкуства, галерията и те-атъра?Всъщност те заедно с Библиотеката, Музеят и някои от колекциите на Центъра за документи и архивни фондове представляват един общ център за изкуства. В него работят студенти, творци и изсле-дователи в различни области. Към него скоро ще присъединим и радио- и телевизионните студиа, ателиетата по фотография и ани-мация. Важното е да обединим целите на преподавателите от раз-личните департаменти. При студентите това става много по-лесно и естествено. Те са склонни много повече към интердисциплинни действия.

Как сградата интегрира студентите и тяхната работа?Вярвам, че условията, които създаваме, допринасят за това. Но не е въпрос само на пространствени решения. Важно е тюторството на преподавателите и администрацията да бъде съответно. Например, много ценно би било, ако повече от пространствата се отворят за свободно ползване от студентите – за индивидуална работа, за ра-бота по проекти. Разбирате, че това предполага съответен начин на преподаване.

Какво е направено в НБУ за хора в неравностойно положение?Много, но не достатъчно. Възможностите за придвижване са много – платформи, асансьори, тактилни пътеки. Библиотеката е особено активна по този въпрос. Там колегите с нарушено зрение имат въз-можност да работят на специално оборудвани места. Привличаме и хора с увреждания, които да участват в нашата ежедневна работа – и в Библиотеката, и в Университетския театър. Имаше идея да се създаде и специален център за обслужване на колеги с подобни за-труднения. Моето схващане, на което настоявам, е, че тази дейност не трябва да се отделя, а да бъде интегрирана във всяка универси-тетска система. Мисля, че по този начин ще помогнем за социалната интеграцията на тези колеги.

В голямата кафе-книжарница на Корпус 2 има големи стелажи, с книги, които студентите могат да взимат безплатно, какво се крие в замисъла на тази възможност?Това е само началото на една система за обмен на книги. Искаме да дадем старт на този процес като университетът предостави първи част от своята богата издателска колекция. Иначе замисълът на ця-лото пространство в приемната част на Корпус 2 е замислено имен-но като дом на книгата, в който можеш да прекараш достатъчно време преди или след представяне на най-новото университетско издание, с топъл кроасан в ръка.

Вярвате ли в поговорката, че хората правят къщите, но и къ-щите правят хората?Да, вярвам.

Какво ще пожелаете на студентите, които тази година ще учат в напълно променения – и отново „НОВ“ университет?Да участват в университетското правене. Струва ми се важно да реагираме на пространствата, в които преминава животът ни и да имаме позитивно отношение към тях. Студентите, които се завръ-щат в университета, за да продължат образованието си след години, усещат промените особено силно. Пожелавам всеки да открие свое любимо място в Нов български университет.

8

Липсващата стълбаХристо Чукурлиев - Директор на Факултета за дистанционно, електронно и продължаващо обучение

тази статия е застълбата, която вече я нямаза Смиренски – вижте „Стълбата“за Стълбата от двореца на Пилат Понтийски – вижте „Сан Джовани ин Латерано“

Първото изображение на стълба е намерено в пещера във Валенсия, Испа-ния и датира от времето на мезолита (отпреди 10 000 години). Но това няма нищо общо със стълбата към вътрешния двор на НБУ, която вече я няма. Това си беше една най-обикновена тържествена стълба от времето на зрелия социа-лизъм. Направена от светлосива мозайка, с широки перила от мраморни пар-чета и ронещи се ъгли. Вероятно в славните й дни е била ползвана, за да издига и снишава управленски кадри за страните от СИВ и Варшавския договор. По-сле съдбата се пошегува с нея и я постави в сянката на отворените общества, Карл Попър и духа на свободното образование. В този си период имаше поне три функции: • да се криеш под нея;• да пушиш и да се криеш пак под нея;• да седнеш на нея и да се топлиш на оскъдното зимно слънце;• да се качиш по нея до терасата и заключената врата към фоайето и да се ядо-

саш на измамената си хитрост;• да си седнеш и да наблюдаваш...

Беше ми любимо място тъкмо защото от нея можеше, почти скрит, да на-блюдаваш хората, които прекосяват двора. А ако имаш повече време дори да видиш как се променя ритъмът на живота от междучасие, когато дворът бук-вално гъмжи, до учебен час, когато почти никой не се мярка. От нея се вижда-ше смяната на сезоните в двора и как бурите идват от планината.

Ставаше и да седнеш на нея и да си изядеш сандвича, да изпиеш кафе и да си побъбриш.

Хубавото на тая стълба е, че вече я няма, защото на нейно място има по-хубава, по-широка, по-стълба... само дето още не се знае на какво ще прилича съвсем.

Доц. Анна Кръстева – департамент „Политически науки“

Моето любимо място не е място, а маршрут, не е локация, а дести-нация. Неговото име е арт. Любимото ми съвременно изкуство, с което ще-дро ни даряват най-неочаквани пространства. Излизаш от асансьо-ра и на стълбите книжен човек чете вестник, завиваш зад ъгъла и арт фотография забавя забързания ти ход, на двора червено-черна провокация те зарежда с усмивка. Вървиш сред толкова креативност и иновативност и лекциите ти никога не са едни и същи, а всеки път заредени с вдъхновяващ дух на новаторство и общуване.Ролан Барт разграничава два вида творби на изкуството. „Закрита-та“ творба има нужда от нас, читателите, за да я прочетем и преце-ним. Но веригата писане-четене е ясно структурирана и йерархизи-рана, читателят чете завършеното преди него и независимо от него произведение. Откритата книга диалогира с читателя по по-фунда-ментален и съкровен начин, тя очаква той да я доразвие, да я до-

Един любим маршрут

9

върши. Така всяка книга има не просто множество прочити, а множество бития, творчеството не е само атрибут на писането, а и на четенето. Арт траекторията в НБУ ни вплита в стимулиращо пространство на сътворяване. Отпраща към идеята за арт in situ, където мястото е толкова активно, колкото творбата. Самото място е сплав на специфично време и на специфични погледи. Арт траекторията в НБУ е първо признание за арт авторите - креативни студенти. Тя е и първото ярко впечатление у многобройните ни чуждестранни колеги. При следващите си визити търсят любимите си творби, изпитват носталгия, че не откриват повечето от тях, но и радост от срещата с новите. Тя е културно предизвикателство и за всички нас - преподаватели и приятели. Има едно специално време да я обходиш – последните дни на септември, очите ни са пълни с открития и красота, въздухът се сгъстява от очакването, по траекторията все още сме малцина, срещам само най-верните от старите ми студенти и най-нетърпеливите от новите. Един черен триъгълник, един червен балон, един бял кръг и няколко линии и Хуан Миро (в „Раждането на света“) сътворява свят като обещание, конструкция, креативност. 1 октомври – отново започваме да пресътворяваме университета като обещание, конструкция, креативност.

Христина Янисова – преподавател по новогръцки език

Пред този въпрос първото, за което се сещам, е гръцката дума «στέκι» /стЕки/, която много харесвам. Тя е разговорна и се използва, за да назове някое конкретно пространство, където обичаш да прекарваш част от времето си. Място, което познаваш и което те познава, място уютно, твое, където можеш да „се събереш”, но и място общо, „събиращо”, където се чувстваш свързан с другите. За мен тази дума извиква и мястото Нов български университет, превърнал се по своеобразен начин в мое стеки. Затова и не бих могла да отлича някое едно любимо място в него. Близките за мен места са повече, свързвам ги естествено с това, което правя и с времето, в което то се случва. В час с моите студенти, харесвам много залите на третия етаж на втори корпус, защото са слънчеви през зимата, защото са уютни и лесно ни сближават. Харесвам и големите аудитории на първи корпус, Аулата, защото там се провеждат важните и тържест-вени събития в Университета, около които настъпва приятно оживление по коридорите. Навън, където цветният „декор” се променя заедно със сезоните, „мое” място също е не само едно: обичам да поседна в беседката до Артес, заради усещането, че „се скривам” за момент, но и заради това, че там „живее” въ-ображаемата риба-приятел на моята дъщеря. През лятото пък, когато дъщеря ми с радост идва на детска градина в Университета, в любимо място се превръща пространството около Био-кафето и градината на втори корпус, където децата често играят. Бих могла да продължа – с преобразения пред очите ни вход на втори корпус в отворено пространство, обединяващо книжарница-кафе и „въздушно” място за срещи и работа, с коридорите и фоайетата, които се превръщат в изложбени зали, с усамотеното уединение сред студенти и колеги, което предлагат библиотечните зали, все места, които харесвам в НБУ… Но онова, което сякаш най-много харесвам в цялото на това „мое” място, за разлика от други, са големите му, ши-роки, светли и отворени за погледа пространства, които дават възможност да усещаш и виждаш едновре-менно небето, хоризонта и живота в Университета.

Събиращо

10

ГурмеНадя Терзиева, директор на Библиотеката на НБУ

Защо харесвам БиоКафето - защото харесвам кафе. Обичам денят ми да започва с пътя до там. Кордон от картини и зелени дървета. Ухае на чемшири. Харесвам витрината с кафявите сладкиши, дет-ския смях през лятото, есенното оживление след ваканцията. Се-риозните разговори на бели маси, сред саксии. И книгите, които искам да прочета на бара с витамини. И защото ми се усмихват. И е ароматно сладко. Като гурме пътуване. С вдъхновение новият био ден започва.

Камерна зала с картиниДоц. Милена Шушулова, ръководител на департамент „Музика“

Преподавам музика в НБУ от 2001 година. Когато ми зададоха въпроса – Кое е любимото ти място в университета? – честно казано доста се замислих… Всяка сутрин се качвам на колата и идвам тук. Цял ден – студенти, работа, концерти, неотложни въпроси, музика – казано с две думи – музикален водовъртеж!

Но отдръпвайки се малко по-назад от този интензивен график, т.е. използвайки метода на художни-ците, които отстъпват няколко крачки, за да погледнат с друг поглед своето творение върху платното, веднага изплува в съзнанието ми картина, за която искам и да напиша тези няколко реда.

Вероятно, защото съм човек на изкуството, ще ви представя моето специално място в НБУ – галерия УниАрт. Тя бе открита сравнително скоро – май 2012, по-точно на 19 май в Нощта на музеите и галериите в София. Приказна нощ и приказно място в академичната строгост.

11

Когато за първи път влязох в УниАрт (а тя беше още в строеж – аз съм любопитна и любознателна, и обичам да следя развитието на процесите, особено свързани с изграждане, със строителство, с правене) ме заинтригува структурата, т.е. архитектониката на сградата. Не напразно още на 17 септември 2012 - Де-нят на София, архитектът на галерията - доц. Зарко Узунов - получи висок приз за своето произведение.

Това галерийно пространство е от национално значение, заради високата артистична стойност на представените творби, но и заради симбиозата между картини, невероятна архитектура, специална свет-лина… Да, основното в галерията е светлината. Тя идва отгоре. Игра със стъкло и светлина, отраженията – толкова различни във всяка част от деня и нощта –завладяващо и изключително. Пленява. Всеки прек-рачил нейния праг се спира и има миг, в който е стъписан от впечатлението, дори бих казала, че се стра-хува да продължи нататък. Често се е случвало да наблюдавам поканените гости, които за първи път са в този храм на изкуството (защото смело можем така да го наречем), и как тези хора притихват и започват да се оглеждат със страхопочитание.

За тези две години галерия УниАрт успя да стане специално място в НБУ. Място, с което може да се гордее университетът. Галерията се превърна в храм на изкуството. Затова допринесоха не само картини-те и светлината, но и музиката… Често с арх. Узунов се смеем на неговите думи, че от „галерия с картини и възможност за изпълнение на музика тя се е превърнала в чудесна и изискана камерна зала с картини по стените…“ Това, разбира се, е нашата шега. Акустиката на галерията е уникална. Съпричастността между картини и музика в УниАрт е толкова уникална, че усещането за храм, за специално място е всепоглъща-що и незабравимо. Всеки присъствал на концерт в галерията си отива окрилен, с надежда, с много любов. И към музиката, и към картините, и към университета… А аз, често отивам в галерията и не само по ра-бота или за концерт. Там можеш да спреш времето, да се вгледаш в себе си, да се любуваш на миг красота. Това е моето любимо място в НБУ.

Проф. д-р Ева Волицер – департамент „Театър“

Това е моето любимо място в Нов български университет! В това елегантно, уютно, артистично, на-ситено с енергия пространство, реализирам своите идеи и своите вдъхновения. В залата общувам с мла-дите актьори и заедно изследваме, откриваме и създаваме спектакли, заедно израстваме в различни теа-трални предизвикателства.

Харесвам графичността на залата. Харесвам просторната сценична част, харесвам интимността на местата за публиката и тяхното амфитеатрално разположение като в древногръцки театър. Харесвам въз-можностите за художественото осветление. Театралното пространство е цялостно обединено в елегант-

Театралната зала

12

ния цвят на графита, на чиито фон цветността на представленията, мултимедиите, костюмите, създават ярко въздействие върху публиката. В центъра на залата е актьорът, който като художник извайва цвето-вете на сценичния характер.

Обичам репетициите в театралната зала. Обикновено идвам преди началото на репетициите, преди да пристигнат младите артисти-студенти. Сядам на първият ред в средата, вдъхвам атмосферата и се кон-центрирам върху предстоящата репетиция.

Обичам спектаклите и пълната с публика зала. За няколкото години от създаването на театрална-та зала заедно със студентите успяваме да привличаме и да насищаме залата с многобройна публика. Много радостни срещи с публиката имаме в театралната зала. Радостна съм от постиженията на младите актьори в тези спектакли. Радостна съм от оценките на публиката, която идва в театралната зала , макар и отдалечена от театралния център, и си тръгва развълнувана и наситена емоционално от преживяното.

Създаването на Театралната зала е част от прекрасния ансамбъл заедно с Галерия УниАрт и Центъра по изкуства, което ни даде тласък за реализации на творчески мечти.

АтмосфераПроф. д-р Николай Арабаджийски – Декан на Факултета за базово образование

НБУ е университет, който се отлича-ва съществено от другите университети в България. Не само със системата на обуче-ние, която ежегодно се променя и усъвър-шенства, за да предоставя по-качествени знания и умения на студентите и докто-рантите, но и с материалната среда, която те ползват. НБУ предоставя възможност за провеждане на учебните занимания в съ-временно оборудвани аудитории за всички академични курсове. Наличието на Wi-Fi в тях, осигурените удобни работни места за обучаемите и преподавателите, както и поддържаните в аудиториите помощни технологични средства, като компютри, мултимедии, електронни дъски, осигуря-ват всичко необходимо за съвременно про-веждане на учебните занимания.

През годините материалната среда на НБУ съществено се промени. Университетът разполага с не-обходимите аудитории, компютърни центрове, езикови зали, ателиета и лаборатории, специализирани зали по рисуване, проектиране, архитектура, сценография и музика. „Стъкленият университет“, както някои го наричат, постепенно се превърна в любимо място не само за студентите и преподавателите, но и за техните приятели и близки. Материалната среда, с която НБУ разполага днес, ги привлича и извън времето за лекции, практически занимания и лабораторни упражнения. За много от тях любими места са изградените кафе-клубове и ресторант „Артес“, които се отличават със съвременния си интериор и впечатляващо оформено прилежащо пространство. За някои любимо място е Библиотеката на НБУ. В нея обслужването е организирано по такъв начин, който позволява бързо доставяне на необходимия биб-лиографски източник и възможност за усамотяване и четене в една спокойна и приветлива атмосфера. За други постепенно като любимо място се обособи новоизграденият спортен комплекс. Всички обекти от материалната среда на НБУ и пространствата около тях са изградени с идеята за хармония, която създава чувство за сигурност, спокойствие и приветливост. Зная, че това е плод на огромните усилия на Настоятелството и специално на Изпълнителния директор на НБУ г-н Георги Текев, за което искрено го поздравявам. За мен всички обекти от материалната среда на университета са любими места и е трудно да откроя в кое най-дълго и често предпочитам да пребивавам.

13

Контакти и диалог Проф. Дмитрий Варзоновцев – департамент „Философия и социология“

Когато приех да напиша за любимото ми място в НБУ от начало се въодушевих. Но след като се замислих, задачата се оказа сложна. Защо? Привидно любимите ми места са много. А като социолог знам, че те не са само мои. В няколко микро-изследвания, проведени със студентите те се очертават глав-но като места за почивка, комуникация – кафенета, кръчми и кръчмички, каквито не са малко и в двора на университета и наоколо. Освен, че бяха посочени, тези места бяха и осмис-лени от студентите ми като места за почивка… от универ-ситета. И все пак има една черта, която прави тези като че ли странични за университета пространства много важни за академичния живот, защото тук в непринудена атмосфера тече диалогът между студентите и техните преподаватели.

Още едно място, любимо за всички, непосредствено вклю-чено в това комуникативно пространство за почивка и ди-алог, е това за пушенето. То не е обозначено с някакви спе-циални знаци, но е оформено и стабилно. Това са две зони – едната в двора на първи корпус до пейките, а другата е до входа на втори корпус. Тук пушещите – и студенти, и пре-подаватели, се струпват главно в почивките между лекциите. Може би те не са и чак толкова любими, но са необходими не само за пушене, но и за кратка почивка. Тук отново тече диа-логът - живо и непринудено.

Съвсем друго е вътрешното пространство на универси-тета, което постепенно се оформи в прехода между двата корпуса през последните години. Тук са книгите! Тук има и старото барче, останало като функция на радикално проме-неното място. Преди то беше традиционна зона за контакти и диалог на няколко поколения студенти.

Има и много като че ли любими зони и пространства в университета - библиотека, учебни компютърни зали. Но за мен това са необходими всекидневни пространства на обу-чението, които трудно могат да бъдат окачествени в емоцио-нален план като любими. Както и учебните зали за занятия и семинари.

Този преглед на пространства и зони, които имат емоцио-нален заряд обаче, не са точно мои. Това са общи, да речем - публични места в университета, които са важни и значими за

От 2010 г. едно от най-любимите ми места в университета е новоизграденият Университетски театър. Няколко са причините за това. Всеки от работните ми дни е наситен с провеждането на лекции, участия в различни научни форуми, както и с изпълнението на множество административни задачи, свързани с организацията и управлението на Факултета за базово образование.

През последните четири години един път седмично посещавам спектаклите на нашите талантливи студенти, както и други културни събития, провеждани в Университетския театър. Постепенно забеля-зах, че театърът и кафе-клубът до него се превърнаха в места, където след уморителния работен ден имам възможност да релаксирам. Приятната и спокойна атмосфера в кафе-клуба, съчетана с емоционални пре-живявания от поредното културно събитие ме зареждат с нови сили. Ето защо Университетския театър е едно от моите любими места в НБУ.

14

всички, а и любими. Моите любими места може и да не са такива за другите, но имат все пак по-близък за мен смисъл. Това са на пръв поглед чисто функционални места – стаи, в които ние получаваме ключовете от учебни зали и ги връщаме след лекция. Тук с необходимост можеш да видиш всичките преподаватели, дори и да поприказваш, ако се налага да чакаш нужния ти ключ. Също така натоварен с някакъв по осо-бен смисъл е коридорът на първия етаж на първи корпус. Тук е динамично и пъстро - минават множество хора и ми е интересно да видя колко странно е това движение – то не е подредено по строги правила на ляво и дясно минаване. По скоро е непредвидимо. Показва характера на минаващите.

И все пак има и едно наистина любимо за мен място, с което съм свързан почти двадесет години – това е самият Нов български университет. Университетът дава смислова натовареност на различни зони и пространства. А това не са само залите и коридорите, дворовете и фасадите. Помня как университетът смени няколко такива места.

Днешното му място е бившата АОНСУ(Академия за обществени науки и социално управление на ЦК на БКП), което по начало съвсем не беше университет в дълбокия ценностен смисъл. НБУ не просто зае опразненото пространство на това „учреждение”, но го трансформира в действително университетско Място.

Златен ореолВеселина Василева – Директор на Издателски център

Влизайки за първи път в Галерията на НБУ – първото нещо, за което се сещам, е картината на Ел Греко – “Благородник с ръка на гърдите”, може би защото част от картините са именно от този период, може би защото едно от тълкуванията на тази картина разказва, че в ръцете на изобразения благородник имало таен ключ – те били говорещи ръце...

Това, което веднага ми се иска да кажа за нея, е, че всичко в това ново, високо, стъклено университет-ско пространство, виждащо се от всички корпуси и места на университета – е изненадващо – не само по-ради визията си, но и защото, тази галерия позволи да се покажат нещата, които по принцип преминават по-невидимо. Галерията – визуализира един нов вид дух – който не е притворен, експонатен, ограничен от стени, теми и времена, а напротив – изразен чрез онова, което НБУ развива и се стреми да развива, той бързо преоткри новото университетско пространство като място за постоянно случване. Почти всеки ден, в Галерията, сред ценните експозиции, се случват концерти, семинари, премиери на книги, срещи и разговори.

Галерия УниАрт представя три колекции, различни по характер, но интегрирани във внушителното архитектурно пространство, специално изградено за нея. В по-голямата си част експонатите от колек-цията са дарени или предоставени за експониране на НБУ от Божидар Данев и неговото семейство. По-голямата част от картините са дело на холандски и фламандски автори от ХVI до XVIII в. Скулптурната колекция включва творби на съвременни български скулптори, сред които Вежди Рашидов, Павел Кой-чев, Стефан Лютаков, Крум Дамянов и др. Маслени картини на Иван Кирков от късния му период и съ-временна българска пластика допълват новото галерийно пространство. Отразявайки тези важни факти обаче, не може да не се каже и още нещо – че тази Галерия е направена с много желание и че тя дълбоко отразява живото мислене на своя основен дарител – д-р Божидар Данев.

От начина, по който Божидар Данев описва колекцията, която дарява – прозира погледът на изтънчен изкуствовед, провидял, че изкуството не отделя признатите майстори от анонимните им ученици и по-следователи, защото именно това е, което придвижва във времето; че Библейската мъдрост не е по-раз-лична от нравствените ни норми на вътрешното ни равновесие; че линиите на рисунъка съдържат в себе си едно голямо артикулиране, разказ, неоткрити дълбочини, прикрита символика, стъписващо благород-ство и аристократизъм. И всичко това се случва в нашия свят на пари и политика.

Прочитам краткия текст от Божидар Данев, в началото на Каталога на УниАрт, който освен всичко друго ме и уверява, че и това, което разлиствам, не е просто пореден художествен каталог – а осмис-лен, дълбоко разкриващ прочит на една сбирка, която има своите вътрешни връзки и своите вътрешни връзки с нас, с онези, които ще пристъпят към нея. Онова, което веднага свързва с мистиката на новата Галерия, е именно този тих, но силен от желанието начин, по който нещо може да бъде споделено – и не

само – да бъде споделено наистина със сърце, като дар, който дарява и дарения, и даряващия го – с нещо, изпитващо се като “сладка тревога, дълбока тръпка и вътрешна радост”.

Казаното от Божидар Данев, което прочитам, обяснява много неща за мен – обяснява защо, когато ста-на силното земетресение, непосредствено след откриването на Галерията, на 22 май 2012 г. – още първите реакции на хората от НБУ – във Фейсбук – бяха свързани с Галерията и с мисълта за нея – “как е тя”, “дано всичко да е наред”, “дано ангелите, които живеят в библиотеките и галериите да я пазят”, обяснява – също така, защо вместо да остане предимно заключена, обградена със силни алармени системи, пресичащи се лазерни лъчи, достъпна за посетителите в кратки часови интервали – галерията моментално се превърна в част от университета, в място за събития, в място, от което се гледа към различни страни, и място, което сякаш призовава.

До Галерията на НБУ се стига трудно (съвместна идея на Георги Текев и Зарко Узунов) – през дълга и стръмна рампа, вместо с асансьор, или поне по стълби, тя има няколко входа, няколко изложения навън, подът на второто ниво е стъклен – все едно се ходи по небе. За да се стигне до нея – ни предстои изкачване и надделяване на страховете от високото, но ми се иска да добавя и друго – чака ни мойсеевско бродене, чеховско изцеждане на роба – капка по капка. Не просто вглеждане в картини, а овладяване на света око-ло нас, създаване на характер, провиждане в желанията ни – и едно СПОДЕЛЯНЕ, което в нещата, които чета от Божидар Данев – е като нова дума. За Галерията предстои да се пише много. Тепърва гигантите, които надничат от терасите й ще се превръщат в глашатаи, които ще призовават и привличат към онова надхвърляне, което ни очаква вътре.

Може дълго да се остава в тази Галерия. Образите позволяват да се влиза в тях – офицер, юрист, дама с воалетка, някои от тях са млади, други са на 53, трети – са познавали Христос. Една от дамите има червен карамфил – внушение за любов. Някой галерист е залепил ръкописна бележка на гърба на една от карти-ните. Има следи от восък по жанровите сцени.

Опитвам се да позная коя от двете жени срещу мен е Мария-Магдалена, и коя е Марта. Едната от тях ще готви, на земята има зелка, носи кошница със зеленчуци, а другата е седнала, държи книга, и слуша Христос, Който говори.

Христос има тънък, ненатрапчив, златен ореол.

16

Прозрачно и отвореноМариана Мелнишка – преподавател по английски език

Разсичам решително гордиевия възел на щурия трафик по една от най-тесните софийски улици пред Нов български университет, влизам през металната порта в двора и поемам по хълмчето към Главния вход, или се насочвам към Тунела, за да попадна във Вътрешната градина, откъдето имам избор на врати в зависимост от мястото на лекцията, срещата или събитието. Предпочитам стъклените врати, с каквито НБУ изобилства. Не обичам плътни стени – ето че се появиха още стъклени, за радост на очите и душа-та ми. Предхожда ги ново широко стълбище – да накацат по него студентите и да има място за всички. Като на младежките сборища по площади със стъпала из Европа. Винаги се радвам, ако трябва да взема стъкления асансьор, защото в него си представям, че съм Алиса в някое кътче из Страната на чудесата, а не важен преподавател в голям университет. Ухилвам се, но почти тайничко, защото не е подобаващо.

В която и аудитория да вляза, първо проверявам, каква гледка се разкрива от нея. Понеже е на височко и е доста остъклен, а наоколо още не са изникнали небостъргачи, НБУ е като някакъв фар, от който се вижда във всички посоки. Когато съм на по-горните етажи в Корпус 2, бързам да погледна към Витоша, над камбанарията на манастирчето, тополите наоколо му и отвъд покривите, плъзнали по склоновете в полите на планината. Независимо дали е забулена от облаци или е покрита със сняг, понякога теменуже-на, по-рядко слънчева, мощната й снага сякаш ми нашепва, че природата е вечното начало, а знанията в учебниците са само нейно отражение. От 3, 4 и 5 етаж на Корпус 1 пък гледам огнените или просто розо-ви залези над града, докато имам вечерни лекции. Студентите ми знаят, че first thing щом влязат, е да вди-гнат щорите и да отворят прозорците, та да си освежат сетивата между работния ден и вечерното учене. Не понасям затъмнени прозорци, дори когато съм на първия етаж – какво, че ни виждат отвън! Веднъж дори един заместник-ректор се беше върнал от пътя си, озадачен от тишината в препълнена зала – без да погледна, кой влиза, го поканих да си намери място и да не се извинява, че е закъснял.

Но най-любими ми бяха следобедните блокове от 6 часа с 10-тина студенти около кръгла пластмасова маса на двора към едно от кафетата, когато беше много горещ юни, а още нямаше нито климатици, нито компютри навсякъде. Чадърът ни пазеше сянка, а студентите ставаха само... за тоалетната. Много мате-риал взехме тогава.

17

От петия етаж – с цвета на хоризонтаПроф. Лидия Денкова – департамент „Философия и социология“

Вероятно ще повторя мнозина други, ако кажа, че любимото място в НБУ не е едно един-ствено. “Любимо” значи постоянно или поне в повечето случаи да предпочитам, да сравнявам, някак да ограничавам и спирам в една точка ха-ресването. А самият университет се променя и гъвкаво, подобно на калейдоскоп, движи своята външна и вътрешна структура, така че любимите места се сменят, редуват, “играят” – във времето и пространството. Освен това местата, които ха-ресвам, са нещо като “уютна обител на вътрешни-те стъпки”, както поетично се изразява Пол Вале-ри. В различните сезони, в различните моменти от деня, в зависимост от обстоятелствата, от на-строението и мислите мога да почувствам уют в аудиториите, в кафенетата, в тихото усамотение на библиотеката и галерията УниАрт, в градината с грижливо поставените таблички под растител-ните видове и студентските инсталации, в пред-дверието на театъра или даже в отделеното място

за пушене, където се разменят по няколко думи с другите, излезли за малко навън. Вън – вътре, вътре – вън: местата в университета изтъкават нещо като невидима тъкан или по-скоро

като импресионистична картина, в която формите са размити, положени са единствено основни цветове, влизащи в чудесни конфигурации, ако гледаме на тях от оптимално разстояние. Усещането е горе-долу същото, както пред картина на импресионистите: има въздух, може да се диша. Местата дават свобода, а многото остъклени пространства – стъклото е определено на почит! – пропускат светлина отвсякъде, окуражават погледа. Всъщност единственото общо впечатление, за което се сещам, мога да изразя с едно физически силно сравнение у Ницше: там “душата не се тътри”.

И все пак ще отбележа по-специално стълбищата, коридорите, фоайетата – по-незабележимите на пръв поглед места, които постоянно свързват, по които душата “тича” към. Съгласна съм с Джани Родари, че “на тоя свят има повече места, отколкото пътища”. Затова, изглежда, харесвам пътищата. А коридори-те, по които продължаваме, по-често менят и своя облик според онова, с което университетът живее тук и сега. И сред тях също едно любимо място – площадката на петия етаж в първи корпус. През високото остъкление, отвисоко се вижда целият град, един широко разтеглен хоризонт. И всичко на хоризонта при-ема неговия цвят (това забелязва Леонардо в записката си “За местностите”). Метафорично бихме могли да си го преведем така – университетът гледа към света, възпитава погледа за това, което всеки ще поиска да открои и нарисува за себе си и своя живот. Светът се организира за мен, докато гледам от петия етаж – и ми остава само да си помечтая за телескоп на покрива на НБУ.

ОРДЕНЪТ НА МАГНОЛИЯТА

18

КАЗАНО НАКРАТКОЕлица Узунова

След пет добре прекарани го-дини в Нов български универси-тет, една бакалавърска диплома и на един семестър разстояние от завоюване на магистърската степен, определено имам да кажа няколко неща на колегите, които за първи път прекрачват прага на “прозрачната сграда” на ул. Мон-тевидео 21.

Все още помня добре първия си учебен ден - университет - пъ-лен с балони, новоприети студен-ти - видимо незнаещи къде са и какво точно правят тук, студенти - видимо доволни и вече знаещи, защото са тук и преподавателите - тези, без които нищо нямаше да е същото.

Аз бях доволна и определено горда, че вече съм част от това общество. През първия учебен ден и първия семестър знаех само едно, че искам да уча “Меж-дународни отношения” и бях сигурна, че НБУ е място, което сбъдва мечти.

Първият шок, който ми се на-ложи да преживея беше възмож-ността сама да реша, какви кур-сове да запиша и кога да ходя на лекции. Да си признаем, страшно си е ти да носиш отговорност за това, което ще ти се случва цял семестър. Още с тази стъпка в НБУ отпада опцията за оправдание №1 „Уча само някакви глупости” - уча, каквото ми ха-ресва. Това е положението.

След първия семестър вече познавах, сил-но казано, но знаех кои са повечето от “про-фесорите”, с които ще се срещам в лекциите. С някои вече бяхме и приятели във Фейсбук. Да си запознат с преподавателския състав на про-грамата си (т.е. да си посещавал поне една тях-на лекция) незабавно те лишава от оправдание №2 „Нищо не научих! Преподават ни някаква теория само”. В НБУ най-малкото, което искат е да ни преподават два часа теория, да свър-ши лекцията и да дойде другата. Говорете с

преподавателите, задавайте въпро-си по време на лекцията, ходете на консултации в приемното им вре-ме, пишете им мейли, пишете във Фейсбук. Най-нормалното нещо тук е общуването между преподавател и студент.

Между другото “най-добрите ко-леги” на студентите в НБУ са Moodle и Е-student. Обикновено - пълни с информация за всеки курс, всяка лекция, тема, тест или - причините за липсата им. Много и определено полезна информация, стига да не те мързи да четеш.

Забравих да ви кажа - как е въз-можно за един семестър да срещнеш 15-20 от преподавателите си. Отго-ворите са много - семинари, публич-ни лекции, дискусии, международ-ни конференции. Късметлиите от департамент “Политически науки” имат тези възможности всяка сед-мица, по няколко пъти. Като цяло програмата ти в университета може да е от 8.00 до 21.00 всеки ден. Вина-ги има какво да се прави, какво да се види и чуе.

Честно казано, възможностите нямат край - ние решаваме как ще използваме времето си. За разно-образие, можем и нищо да не пра-

вим. Никой не ни гони да си вземаме изпитите, ако изобщо имаме изпити, а не сме се възползвали от текущото оценяване. Дали ще бъдем истински студенти и ще “разграбим” университета и всичко, което ни предлага или ще бъдем от онези, апатич-ните, за които това е просто още веднъж да си на училище, с тази разлика, че празнуваш още един празник - 8-и декември - е решение, което трябва да се вземе още през първия семестър.

Истината е, че това е семестърът, в който си из-бираш какъв студент да си - времето да прецениш ще се бориш ли за стипендия от следващия семес-тър, ще научиш ли още един чужд език, а дори и това ли е наистина твоята специалност.

Много дълго взе да става, но като се замисля, колко бързо отминават тези 4-5 години и как бър-

19

зо се случват безброй много неща, трябва да при-зная, че е трудно да се възползваш от цялото разно-образие от възможности, които ти се дават.

Май трябваше да започна от това коя съм аз. Аз съм бакалавър от випуск 2009, програма “Политиче-ски науки”, модул “Публични политики”.

Първите две години промених доста визията си за това, какво ми харесва, какво искам да уча и с как-во искам да се занимавам. Затова и първоначалното желание за специализация се промени, виновници-те за това са мои преподаватели тогава и приятели сега.

Като се замисля, като студент в бакалавърската програма съм участвала в немалък брой студентски семинари, междууниверситетски състезания и меж-дународни събития. “Представителството на Евро-пейската комисия в България”, “Информационно бюро на Европейския парламент за България”, по-солства, централи на политически партии, Парла-мента, са само част от местата, където съм имала възможност да участвам в събития, свързани с об-разованието ми.

Едно нещо не успях да направя - не се възползвах на 100% от програма “Еразъм”. Не на 100%, защото в началото на тази година бях част от екипа на НБУ, който взе участие в интензивна Еразъм програма в рамките на която се проведе Зимен университет на тема „Социалната политика в Европа: Как да се

справим със социалното изключване?“ в Холандия. 35 студенти от 7 държави - незабравимо, уникално, интересно и вдъхновяващо преживяване. Уважаеми колеги, пътувайте!

В момента съм студент в магистърска програма “Европейско управление“. Мога да кажа, че образо-ванието ми “нищо не струва”, защото съм лауреат на стипендия от фонд “Чарлз Мозер” на Нов български университет. С какво я заслужих? Заслужих я с от-личен успех, постижения в изучаването на полити-чески науки, гражданска доблест и желанието ми да продължа развитието си в тази посока.

Член съм на Team Europe Junior, който е комуни-кационен проект на Европейската комисия, който е иницииран и се осъществява от представителство-то на Европейската комисия в България. Още една безценна възможност за развитие, образование и работа с невероятни хора, с която ви препоръчвам да се запознаете.

Да си студент в НБУ е трудно. Трябва да си го-тов да се променяш, да се приспособяваш и нагла-сяш към новото. Тук “новото” е нещо обичайно. Нова материална база, нови учебни програми, нови възможности и всичко това се случва бързо. Дори нови учебни зали, пригответе се залите, в които сте свикнали да имате лекции в един момент да изчез-нат (буквално) и на тяхно място да се появи нещо съвсем различно - лаборатория или кафене, или две зали, станали една, или една, станала две. Средата е динамична. Засега коридорите са си по местата и не са се местили, все още, но за сметка на това дос-та често сменят облика си - дали по тях ще видите снимки на кучета част от кампания за осиновява-нето им, рисунки на децата от детския университет или творби, които ние, “обикновените студенти”, така и не разбираме какво точно представляват, важното е, че има място за лудостта на всички ни. Всеки може да намери своето място тук - някои из-бират Библиотеката, други двора, а трети прекарват повечето от времето си пред отдел “Студенти”.

Като стана въпрос за намиране на място, полезно е и да се научиш, че когато искаш да използваш асан-сьора, за да се качиш нагоре - натискаш стрелката, сочеща нагоре, когато искаш да слезеш надолу - на-тискаш стрелката, сочеща надолу. Внимание! Нико-га не натискайте и двете, надали сте за двете посоки едновременно.

Да си студент в НБУ означава да виждаш смисъл от образованието и да знаеш, че от теб зависи дали ще научиш нещо, ще постигнеш нещо и ще бъдеш някой или просто ще пропилееш няколко години.

Да си студент в НБУ означава да знаеш, че е ва-жно не това, което ти се предлага заедно с факултет-ния номер, а това което си успял да вземеш заедно с дипломата.

Казано накратко, да си студент в НБУ означава да не се боиш от разнообразието.

20

Q&A в ъ п р о с и и о т г о в о р и

Всеки, който за първи път прекрачва прага на уни-верситет, има в представите си някаква картина и ня-какви очаквания за това, което му предстои. За някои това е идея за добре прекарано време – легендарните студентски купони с всичките им… „последствия“. За други това е време за трупане на знания и умения. За трети това е тази междинна станция между училището и желанието да се втурнеш в „истинския“ живот. Със сигурност има и други варианти, но който и да попи-таме за очакванията му, в едно ще съвпадат всички мнения – всички очакват лекции, упражнения, изпити, седене в библиотеката. Това, което се очаква от всеки редови университет.

Но нашият университет не е редови. И колкото по-бързо приемете тази констатация, колкото по-бързо приемете да участвате в това, което ще се случва около вас, толкова по-наситен и смислен ще е студентският ви живот тук. Освен „стандартните“ университетски ангажименти, изброени по-горе, от нашите студенти се очаква да участват в управлението на университета. Да, правилно прочетохте – да участват в управление-то! Как става това ли?! На първо място, чрез участие в анкетните допитвания, които се организират всеки семестър. Това не е просто игра на въпроси и отговори – това влияе и променя реално ежедневието ни. НБУ вече повече от 10 години систематично търси мне-нието на своите студенти. Дори още преди да са ста-нали студенти, ние се инте-ресуваме от това, какво оч-акват от университетския живот. Вече пълноправни студенти, вие получавате чрез Moodle анкетни карти с молба да споделите мне-нието си за вашите преподаватели, за курсовете, които сте записали, за учебната ви програма… Не ги подми-навайте с лека ръка. Те отнемат по-малко от минута, а казват толкова много.

Ето нагледен пример за това как се променя уни-верситетският живот под влияние на вашите отговори. Преди 3-4 години кандидат-студентите в своите отго-вори за това какво очакват от университета на първо място поставяха материалната база – нещо очевидно важно за провеждане не само на качествен учебен про-цес, но дори и като университетска среда за админи-стративно обслужване или приятна атмосфера за пре-карване на времето между лекциите. И университетът инвестира изключително много, за да се превърне в това, което е днес – безспорно едно от еталонните ви-сши училища в страната. След като тази задача е из-пълнена, вече на първо място в изискванията на кан-дидат-студентите е университетът да им даде добра практическа подготовка в допълнение към знанията, които са усвоили. Това, което няма как да видите на пръв поглед, е как се променят учебните програми, как всички те преминават през Комисията по качество на НБУ, за да се въведат нужните промени и програмите да отговарят както на актуалните тенденции в съответ-

ното професионална направление, така и на очаквани-ята на студентите ни. Пак в тази връзка, университе-тът активно се включва в европейски проекти, които да допринесат с нови възможности за студентите ни при получаването на повече практически умения. През 2013-2014 г. по проект „Студентски практики“ по Опе-ративна програма „Развитие на човешките ресурси“ 3000 студенти на НБУ се възползваха от възможността да надградят получените знания в университета, с до-пълнителни практически умения. Отзивите са изцяло положителни и всички с нетърпение чакаме следващи подобни инициативи. Защото вие ни казвате, че това е важно за вас!

Чрез анкетните допитвания вече завършилите сту-денти на НБУ ни информират как са се реализирали в годините след дипломирането си. И трябва да кажем, че се справят доста добре. Последното допитване, кое-то организирахме, ни показва че около 60% от отго-ворилите работят по специалността си или в област близка до нея… Това, което е още по-любопитно, че 73% твърдят, че са започнали работа още преди да се дипломират! Какво по-хубаво?!

Още за ползата от въпросите и отговорите… НБУ е университет с амбиции. Когато се въвежда нещо ново, не може пътят да се извървява наполовина. Трябва да

сме сигурни, че усилията ни постигат заложения резултат. Искате пример?! Студенти-те ни отдавна са се изказали положително за текущото оценяване – няма нужда да изброяваме ползите. Но за да сме сигурни, че сме го въвели успешно във всички учебни

програми и курсове, сме ви попитали дали е стана-ло част от учебния процес. И от вашите отговори сме разбрали къде сме се справили и къде трябва още. По същия начин до нас достига информацията и за други важни неща - дали преподавателите разясняват в нача-лото на курса начините на преподаване и изпитване, дали мислите, че ви оценяват обективно, дали отноше-нията ви с програмните директори са ползотворни за вас… Важно е да знаете и още нещо – преподаватели-те знаят какви са въпросите - знаят, че университетът се интересува от вашето мнение. И това е една много важна превантивна мярка за спазване на студентските права. Така че - възползвайте се максимално от нея!

Има и още една любопитна/забавна страна – препо-давателите ви оценяват, сега е ред и вие да го направи-те. Не, това не е моментът за разплата)))… Това е тази изключително важна обратна връзка, която универси-тетът чака от вас. Ще кажете – ама никой друг универ-ситет в България не го прави. И ние на драго сърце ще се съгласим с вас… Точно така, това е част от същест-вената разлика. Ние искаме да чуем вашия глас, вашето мнение има значение за университета. По това се раз-бира, че той е Вашият Университет.

Симеон ТачевДиректор на Центъра за качество и оценяване

21

ПО ПЪТЯ КЪМ ВАШАТА КАРИЕРАИрена Павлова, Михаил Михайлов - Център за кариерно развитие и обучителни ресурси

Накъде да тръгна след 12-ти клас? На къде да тръг-на след университета? Това не е никак лесна тема, но всеки се придържа към истината - „Аз търся своя път към успеха“. Разбира се, не е ясно какво точно озна-чава успех и как точно се постига той, но можем да се предпазим от това да се разочароваме от мечтите си като изберем правилната за нас кариерна област на своето развитие.

Думата „кариера“ е придобила особено енигма-тично, но положително значение за модерното обще-ство от цял свят. Във всеки случай тя се разбира и като серия от точки в професионалното развитие на дадена личност, както и като мотивираща крайна цел. НО! Много преди някой да постигне своите кариер-ни висоти, ще трябва да стане експерт в своята об-ласт, да бъде майстор. Ще трябва да преминете през чиракуването, да бъдете калфа, а някой ден може би и майстор. Разбира се, ако целта за вас е така мечтана, то преминаването през този път ще ви се стори като приказка. Тук идва и истината за центъра. Накратко, като част от централната университетска админи-страция на Нов български университет „Център за кариерно развитие и обучителни ресурси“ гледа към бъдещето със стремеж да помогне на своите студенти – нови и завършващи. Основната тема, върху която е съсредоточен центърът, е помощта в първите стъпки към професионална реализация – изборът на област на развитие.

Всеки кандидат-студент има възможността да по-лучи ясна насока за кариерното си ориентиране. Да получи адекватна помощ при избора на своята спе-циалност, за важността на различните стъпки към успеха. Тук не гледаме в кристални кълба, за да пред-скажем бъдещето… Оценяването на всеки пожелал да разбере повече за себе си, се осъществява чрез тестове предоставени от департамент „Когнитивна наука и психология“.

Благодарение на Центъра за кариерно развитие и обучителни ресурси, ежегодно се организира форум „Кариери и студенти“. Там младите хора имат реал-ния шанс да се срещнат очи в очи с водещи работо-дателски организации на българския и чуждестранен пазар, на място да осъществят контакт с тях.

Нерядко центърът получава обяви за студентски стажове, конкурси и практики. Всеки студент би мо-гъл да се информира за предлаганите студентски ста-жове и практики в Центъра за кариерно развитие и обучителни ресурси.

Ако харесате Фейсбук страницата ни: ще можете да се запознаете с интересна и полезна информация, свързана с Вашата кариерна реализация; ще имате достъп до актуални статии и съвети за това как да се подготвите успешно за кандидатстване на нова ра-ботна позиция; първи ще научавате за събитията и обученията, които организираме за Вас! На тях при-състващите ще получат ценна информация, за това: Как да си оформят своето СV? Как да си изготвят мотивационно писмо, което да ги отличи от остана-лите кандидати… Семинарите и събитията нерядко са били решаващ момент в развитието на нечия ка-риера.

Освен съпровождането на студентите до тяхното завършване, Центърът за кариерно развитие и обу-чителни ресурси поддържа връзка с алумните на Нов български университет. Екипът от центъра живо се интересува за кариерната реализация на своите сту-денти и поддържа връзка с тях. Алумните, намерили своята мечтана реализация, биват канени като гост-лектори в НБУ, за да споделят своя трудов опит пред студентите.

Подходящ въпрос в този момент е „Каква е връз-ката между кариерното развитие и обучителните ре-сурси?” Истината е, че центъра се грижи не само за развитието на студентите, но също така следи и за развитието на административния персонал и пре-подавателите. Негова основна цел е да поддържа професионалното ниво на работещите в универси-тета. Няма нищо по-важно за един студент от това да получи нужната му информация от институцията, в която учи. Преподавателите са тези, които съпро-вождат студентите през целия им курс на обучение, тези, които ги наставляват в отношението им към бъдещата професия.

Кариерата е това - заради което търсите образование и за-ради което завършвате универ-ситета!

22

Програма „Еразъм +“Илиана Илиева – специалист образователни проекти и програма „Еразъм“

Вече 27 години програма „Еразъм“ дава възможност на европейските студентите да погледнат света от друг ъгъл – да пътуват, да прекарат известен период в чужбина, да разширят своя мироглед, да създа-дат нови приятелства, да подобрят своите умения и повишат своите способности. Това е най-успешната програма за международна мобилност в Европа, изпратила над 2 млн. студенти в различни европейски университети и не случайно новата европейска програма за образование, обучение, младеж и спорт се нарича „Еразъм +“.

Програма „Еразъм +“ стартира от месец януари 2014 г. и дава възможност на студентите да реализират два вида мобилности - мобилност с цел обучение и мобилност с цел практика, по време на трите степени на своето обучение (бакалавър, магистър, доктор).

Студентската мобилност с цел обучение представлява период на обучение в партниращо висше учеб-но заведение в чужбина, а мобилността с цел практика – стаж по специалността в организация в друга европейска държава. Мобилността с цел практика може да бъде реализирана до една година след завърш-ването на студента. Мобилностите трябва да съответстват тематично на обучението на студентите и да отговарят на техните потребности за личностно развитие.

За своя Еразъм престой в чужбина студентите получават финансова подкрепа от програма „Еразъм +“, като помощ към разходите им за пътуване и издръжка. Размерът на грантовете е различен всяка година, но е в диапазона между 150 и 500 евро на месец.

Нов български университет участва в програма „Еразъм“ от 1999 г. За този период програма „Еразъм“ е финансирала мобилностите на повече от 500 студенти.

Веселина Гекова, студентка в НБУ - БП „Пластични изкуства“, модул

„Алтернативна керамика и стъкло“, описва своя Еразъм престой в чешкия университет

„Tomas Bata“ по следния начин:

“Решението да замина за един семестър по про-грама „Еразъм“ дойде толкова неочаквано, колко-то и снегът в края на април. Водена от мания за път, вродено любопитство и желание за развитие в дизайна и стъклото, реших да замина. И тръг-нах.

23

Прекрасното на заминаването започна още в началото с десетдневен интензивен курс по чешки език в Прага. Тази приказна инициатива отвори очите ми за приликите в езиците ни и наистина се оказа „праг” за оставащия ми престой в Чехия. В началото на пролетния семестър, с прясно зат-върдени езикови знания, голяма доза ентусиазъм и много багаж, се озовах в Злин, малък индустриален град в Югоизточна Моравия, една приказна рабо-тилничка за спомени.

Първите си впечатления натрупах бързо. Хуба-ва и евтина бира. Природа, в която чезнат по ня-коя къщичка или магазин. Без огради, без бариери, без катинари. В Злин цареше едно провинциално спокойствие и духовна свобода, напълно проти-воположни на софийския ми начин на живот. Пос-ледва адаптацията в общежитието, където се чувстваше един курортен уют, присъщ на почив-ните станции по морето от 60-те години (чехите обожават българите именно поради ваканционни-те си спомени от тези години).

Семестърът започна с много нова информация за чуждестранните студенти и няколко разчупва-щи леда партита. Там стана ясно, че темперамен-тът на чехите е различен от този на балканците. Първите са доста по-либерални, ненатрапчиви, предполагам заради съжителството си с немци и австрийци. Започнах да срещам онази типична славянска доброта, да разпознавам общото в коре-ните ни. Все пак останах на мнението, че номад-ското и бунтовническото са по-определящи за нас, българите, и са избутали встрани славянските добродетели.

Чехите са хора, които не знаят какво е „двой-но” в бара, хапват си шопска салата в купичка за фъстъци, но пък пият всичко на шотове и гледат хокей. Впечатли ме колко много от тях спорту-ват активно. Това се дължи на прекрасните вело-алеи, каквито има покрай всяка рекичка в стра-ната или на калориите от бирата, не разбрах точно. Те не прекаляват с работата, но затова пък я вършат съвестно, дават най-доброто от себе си в концентрирано работно време. Чехите са и малко шовинисти - не се прехласват по западния свят, по-добрият вариант за комуникация винаги беше по-скоро бавен български, отколкото добър английски.

Чехия е световен лидер в изработката на стък-ло. Основно това ме заведе там. Моето обучение в програма „Пластични изкуства”, модул „Алтер-нативна керамика и стъкло” се разви и продължи естествено в университет „Томас Батя“ с балан-сиран поток от лекции и практика.

Лекциите в Злин се провеждаха три пъти сед-мично, критериите бяха изключително завишени и това тласкаше всеки към най-стойностната

изява, на която е способен. Преподавателите ги биваше, с малки изключения в комуникацията, която основно се водеше на чешки. Тук е мястото да спомена професор Петричек - една стара рене-сансова душа, която ме научи да привеждам фор-мата в анатомичното й съвършенство. Петричек ме научи за три месеца на повече анатомия откол-кото всички предходни учебни заведения за послед-ните 7 години.

Общежитието, в което бяхме настанени 130 чужденци, беше като заден двор в гората и вибри-раше с природата. За първи път градското в мен се пречупи и позволи на сезоните да ми направят истинско впечатление. Множество диви живот-ни съжителстваха добре с хората - нещо твърде непривично за моето урбанистично ежедневие в България.

Всичко започна плавно и завърши бурно. В Бъл-гария се върнах усмихната, по-сърдечна и търпе-лива. Успях да затвърдя в тамошния университет представата им за качествата на българските артисти и за желанието им за развитие - при крайното семестриално оценяване постигнах най-високите резултати във факултета.

Има и някои стъпки, без които щеше да има със сигурност препъни-камъни. Една от тях е подкре-пата и съдействието, които получихме във офис 707, втори корпус на НБУ - Еразъм светилището и последна утеха за всеки заблуден студент, одобрен за мобилност. Без тази помощ и напътствия всич-ки бяхме загубени, изпуснали всеки краен срок и об-речени. Втората важна стъпка е силата на всеки един от нас, идваща отвътре – готовността да излезеш от собствената си черупка, да потърсиш себе си и да мериш академични сили на чужда тери-тория, без да се плашиш от културните различия в моменти на самота и несигурност.

Най-доброто училище е пътят.”

Подробна информация за условията за кандидатстване предоставя Еразъм офисът на НБУ:

2 корпус, офис 707; телефон за връзка: 02/8110647; e-mail: erasmus.nbu@gmail.com

Тази есен стартира трети сезон на младежкото телевизионно предаване на НБУ - “Нещотърсачи” в ефира на БНТ! Ако си млад и амбициозен и искаш да се занимаваш

с телевизия изпрати своето мотивационно писмо на neshtotursachi@gmail.com За повече информация www.facebook.com/neshtotursachi

25

ПРЕВЪРНАХ СЕ В МЪЖА НА МОИТЕ МЕЧТИ

Интервю с Дезмонд Ошифесо (Нигерия) – студент в БП „Политически науки на английски език“

Разкажи ни за Африка, за магията на нейната природа, за нейните хора, за твоята страна - Нигерия? Кое е най-хубавото в Нигерия? Какво би променил?В миналото, африканската история е била разказвана от другите, които „други“ са били смятани за хората на Афри-ка, а всъщност са били туристи в Африка. Представянето на африкански събития и герои от не-африканци в много случаи е довело до създаването на отрицателен рисунък на Африка и нейното население. Африка е вторият най-голям и вторият най-населен континент в света с 1.1 милиарда хора през 2013 г., което е около 15% от населението на света. За африканците се говори като за чернокожо население, въ-преки че в северната част на Африка има хора с бяла кожа като при европейците. Природните чудеса на Африка са изумителната, невероят-но красивата природа из целия континент. Разнообразните пейзажи в Африка - вдъхновяват да ги посетиш и разгле-даш. Има нещо магическо във водопада Виктория “грохот от пушек“ - като най-големият водопад в света, водопадът Виктория изпраща сигнали от пушек в небето като покана към всеки да дойде и да се наслади на това чудо. Хората от африкански произход са миролюбиви, трудолю-биви, не са хаотични и не са расисти, гостоприемни са по природа, умни и винаги готови да помогнат. Африканците са единствената раса в света, която е с уникални характе-ристики; Африка е континент, където чужденците се при-емат от народа без страх. Африканците са благословени с изключителната красота на различните тонове на кожата, текстурата на косата, богатите религиозни и културни тра-диции. Всички тези качества на африканците се дължат на уникални гени, които се сливат в едно африканско семей-ство.Аз съм от Нигерия и се гордея с това. Нигерия се намира в Западна Африка и граничи с Република Бенин на запад. Нигерия е държавата с най-многобройно население в Аф-рика и седмата в света с население около 174 милиона. В страната живеят над 500 етнически групи, най-големите от които са Хауса, Игбо и Йоруба. Относно религията Ниге-рия е грубо разделена на две между християните, които жи-веят предимно в южната и централната части на страната, и мюсюлманите, предимно в северните и югозападни реги-они. Една малка част от населението практикува религии, които са възникнали в Нигерия. През 2014 г., нигерийската

икономика (БВП) стана най-силната в Африка, на стойност над $500 милиарда и изпревари Южна Африка като зае 26-тото място в света.Кое е най-хубавото в Нигерия? Бих казал, че това е девстве-ната красота на природата, богатото културно наследство и топлото гостоприемство на народа. Твърди се, че ниге-рийците са едни от най-щастливите хора на земята. Когато пътувате по света, из Африка, разбирате, че тези повече от 174 милиона има много какво да дадат на света. Ако мога да помогна на Нигерия, бих променил стандарта на живот на хората чрез предоставяне на основни и социални блага за да стане техният живот по-добър.

Разкажи ни за твоето детство? Как живее едно дете в Африка? Какви приказки ти разказваха твоите баба и дядо, твоите родители?Доста често се местехме като деца. Израснах в семейство с девет деца в Лагос, Нигерия, индустриалната част на стра-ната. Детството ми беше по-трудно в сравнение с други деца, които имаха всичко необходимо. Семейството ми беше доста бедно, като повечето семейства в Нигерия. Като дете нямах много възможности, но пък детството ми беше щастливо. Много хора се опитват да разберат децата на Африка като четат доклади за бедността или образованието. Но разно-образните истории, които се показват от репортерите на CNN и BBC ме карат да мисля, че разликите на континента може и да са по-големи, отколкото приликите. Независи-мо от това, много деца в Африка не водят щастлив живот. В някои култури съществува силна възрастова йерархия, която е в ущърб на децата. Там, където възрастните не мо-гат да обработват земята или да намерят работа, или пък страдат от сериозни заболявания, често децата изкарват прехраната на цялото семейство. Някои обикалят домове-те и продават стоки или просят по улиците, други прода-ват боклуци, намерени в сметищата или работят на полето. Трети ги изпращат при роднини или непознати да работят като домашни помощници.

Как разбра за Нов български университет? Как реши да станеш студент на НБУ?Разбрах за Нов български университет от интернет тър-сачка. Избрах да уча в НБУ, защото има голям избор от

26

програми, добри лектори и чудесен социален живот. Уни-верситетът предлага различни възможности за обучение в областта, която искам да уча (Политически науки), които не съществуват в други университети в България. Реших да уча в Нов български университет, заради изключително доброто преподаване, гъвкавостта при обучението и пре-възходното модерно оборудване от 21-вия век.

Разкажи ни откъде познаваш професор Грегорио Лури от Испания?Професор Грегорио Лури ми е като баща. Това е човекът, с когото се запознах във Фейсбук преди една година, когато се нуждаех от информация за Нов български университет.

Защо избра да учиш Политически науки?Всъщност аз работя като сътрудник в политическа компа-ния в Нигерия и реших да уча политически науки, защото видях, че това е чудесна програма, която може да допринесе за моята цел – да се кандидатирам в изборите за Камарата на представителите в Нигерия през 2019 г. Веднага се влю-бих в политическите науки. Реших, че ще бъде много добре най-после да добавя бакалавърска степен в автобиографи-ята си. Реших да следвам политически науки тъй като имам интерес към политиката от ранна възраст и вярвам, че се нуждая от теоретични знания за тази благородна профе-сия, за да мога да осъществя стремежа си да се кандидати-рам за нигерийския парламент.

Ти често идваш с едни специални африкански дрехи в НБУ – като на президента на Нигерия? Разкажи ни за тях?Африканските дрехи се наричат “Дрехи от делтата на Ни-гер”, това са специални дрехи, които се носят от хората в Южна Нигерия. Едно от най-интересните традиционни облекла е от областта на делтата на Нигер, район Урхобо. Дрехите от делтата на Нигер са едни от многото нигерий-ски традиционни облекла. Те са традиционното облекло на нигерийския правителствен елит, когато желаят да под-чертаят богатите традиции на населението от делтата на Нигер. По различни поводи хората от делтата на Нигер из-ползват някои от най-красивите аксесоари. Един от най-го-лемите проблеми на чуждестранния студент е меланхоли-ята по дома и за да не прекъсваш връзката със собствения си народ не можеш да не наблегнеш на богатото културно наследство чрез дрехите и кухнята.

Какъв искаш да станеш, какво искаш да работиш, кога-то завършиш?Понастоящем съм международен бизнес консултант с ог-ромен опит в съпорт системите. Искам да бъда политик и филантроп, за да мога да помагам на хората от моята страна. Искам да им служа и да допринеса за тяхното доб-руване. Искам да правя добро и да оставя света по-добър отколкото го намерих. След като завърша тази уважавана висша институция – НБУ – възнамерявам да използвам придобитите знания и умения да оптимизирам бизнеса си. През 2019 г., както вече казах, имам намерение да се канди-датирам за член на парламента в моята страна.

Как се чувстваш в България?Знаем колко страховито може да бъде да се преместиш в друга държава, като си спомня за първия ден в София, бях изумен от пролетното време и гостоприемната атмосфера.

Чувствам се прекрасно и съм щастлив тук, в България, ма-кар че има едно нещо, което е доста странно у българите. Може и да не съм прав, но доста е трудно да се сприятелиш с хората и да изградиш връзки в България, за разлика от други части на света, в които съм бил. Несъмнено българи-те са добри хора, но Националната агенция по ориентация трябва да се потруди повече и да обясни на хората как да се отнасят с чужденците. В София съм имал и емоционални проблеми – чувствах се самотен, без подкрепата на семейство. И няма работа за студенти като мен да изкарват допълнителни пари. Бях из-цяло зависим от приходите от моя бизнес в Нигерия. Иска-ло ми се е да имам семейство в България, което да виждам, при което да отсядам от време на време и да посещавам, когато имам нужда. Повечето от приятелите ми нигерийци казват, че са изпадали в депресия след пристигането си в България. Чуждестранните студенти нямат почти никакъв достъп до финанси за спешни случаи, което ги поставя в уязвима позиция. Те трябва да могат да кандидатстват за спешни заеми както местните студенти. Мисля, че уни-верситетските структури трябва да вземат под внимание непрекъснато увеличаващите се предизвикателства, пред които се изправят чуждестранните студенти. Как се чувстваш в НБУ? Как ти се струват събитията, които ти непрекъснато посещаваш?Наистина е чудесно да си студент в Нов български уни-верситет. Според мен, това е най-доброто висше учебно заведение в България със съвременно оборудване. Смятам обаче, че ръководството на университета трябва да положи повече усилия за ориентиране на местните студенти как да се превърне кампусът в място за общуване и изграждане на приятелства. Университетското образование не свършва с посещение на лекции, университетът е място за създаване на социални контакти и мрежи, и изграждане на връзки,

27

които да са полезни в бъдеще. Както казват в Африка “Нека училището вземе от тебе, но и ти вземи от него каквото мо-жеш”.Приветствам усилията на организаторите на някои от съ-битията, в които имах щастието да участвам към края на втория семестър – бяха превъзходни от интелектуална гледна точка, и се надявам, че ръководството на универси-тета ще спонсорира още много такива събития, за да по-могне на студентите от НБУ да придобият умения. Също така искам да предложа при някои семинари, уъркшопове и конференции да се дават сертификати за участие.

Коя е любимата ти книга? Обичаш ли да четеш?Непрекъснато търся нови книги за четене, както худо-жествена така и нехудожествена литература. Любимата ми книга е „48-те закона на властта“, първата творба на амери-канския автор Робърт Грийн, която е бестселър и е продала повече от 1.2 милиона бройки в САЩ и е много популярна и сред затворници и сред знаменитости. Тя ми показа по-тенциала на думата “власт”, даде ми уроци за живота. Ми-сля, че като прочетох тази книга, това беше за мен вододе-лът между дете и възрастен. Макар че е любимата ми книга, не съм сигурен, че ще подейства на други хора по същия начин. Според мен конкретните обстоятелствата в живота, както и нашите минали преживявания оказват влияние на начина, по който ни въздейства дадена книга. Мисля, че по-вечето хора ще оценят положително книгата „48-те закона на властта“. Независимо от това, което сте преживели или дали се интересувате от политика и власт или не. Книгата е приложима в ежедневието. Обичам да чета книги, списания, вестници и истории по интернет. Всъщност, обичам да чета всичко — било това, което пише на кутията със зърнени храни на закуска, или пък брошурите в чакалнята на зъболекаря. Четенето обо-гатява речниковия запас, така че дори и когато верният ми речник не е наблизо, се опитвам да отгатна значението на някои непознати думи. (Можете ли да отгатнете какво оз-начават “supernumerary” зъби?)

Какви са университетите в Нигерия, разкажи ни за сис-темата на обучение в Нигерия?Нигерийските университети са доста различни от тези, които са в България и в другите страни от Европейския съюз. Например инфраструктурата – в Нигерия няма усло-вия и програми, които да са на ниво 21. век. Например, сту-дент по Бизнес администрация, който е записал бакалавър-ска степен ще трябва да запише около десет (10) курса на семестър, което е различно в европейските университети. Друг проблем при нигерийската образователна система са стачките в университетите - което означава, че голям брой академичен и административен персонал спира да работи и протестира. Стачкуващите, обикновено с подкрепата на нигерийските профсъюзи, се борят за по-добро заплащане, за по-малка работна седмица, или за по-добри условия за работа. Резултатът от стачните действия обаче влияе нега-тивно на студентите, които не могат да се дипломират на-време, тъй като едно обучение, което трябва да приключи за четири години, може да се проточи пет или шест години.

Имаш ли приятели в НБУ?Бих казал, че нямам. Както стана дума по-горе, трудно е да се сприятелиш с българи. Приятелите ми са основно ня-

колко от моите състуденти, с които обаче не сме изградили ежедневно приятелство, общуваме предимно чрез Фейс-бук и други социални мрежи. Мисля, че Международен отдел на НБУ може доста да помогне на чуждестранните студенти, ако по време на първата седмица, на първия се-местър - най-подходящото период за запознаване на но-вите и старите студенти - осъществи такива инициативи.

Какво мислиш за събитията в Сирия, в Украйна, в све-та?Различни международни конфликти през миналия век, особено тези в Близкия Изток, са вдъхновили книги и про-поведи, в които се твърди, че „това е краят“ (Ленин, Мусо-лини, Хитлер, Сталин и Хенри Кисинджър са само някои „антихристи“, които са минали и заминали.) Кризата в Ук-райна обаче печели първенство пред сирийския конфликт. Европейският съюз и САЩ преместиха фокуса си към Украйна, но сирийският режим продължава да печели от военна гледна точка и апелите на сирийската опозиция за по-нататъшна международна подкрепа остават до голяма степен без отклик. Действията на Русия в Украйна са голя-мо зло, само си представете как малайзийският самолет с 298 души на борда, свален на руско-украинската граница, може да се сравнява с убийството на повече от 10 000 деца в Сирия, или пък с атаката в Газа?

Какво би променил в света? Бих променил начина, по който се прави политика днес. Бих спрял расизма, бих променил начина ни на живот. Вярвам, че има достатъчно ресурси на света за всички. Както в известния цитат на Боб Марли “Една любов, едно сърце, нека се съберем и да се чувстваме добре”. Ние всич-ки сме еднакви. Иронията е, че толкова много хора преце-няват другите по това каква кола карат, каква къща имат и т.н. Често се питам “Защо правим това”? Слагаме цена на живота, а това е глупаво. Но, мисля, че вече живея в моята мечта, защото правя това, чрез което ще мога да променя света. И ако не успея да променя света, знам, че ще съм променил моя свят. Превърнах се в мъжа на моите мечти.

Разкажи ни най-хубавата африканска приказка, прит-ча, поговорка или – най-хубавата нигерийска песен?

Ще кажа няколко поговорки: • Ако има характер, грозотата се превръща в красота;

ако няма, красотата се превръща в грозота. (нигерийска поговорка)

• Ученето окрилява великата душа. (намибийска поговорка)

• В малка къща могат да се съберат сто приятели. (африканска поговорка)

• Сплотеното семейство яде от една паница. (бугандийска поговорка)

• Уши, които не слушат съвети, вървят заедно с главата, когато я отрежат. (африканска поговорка)

• Знание без мъдрост е като вода в пясъка. (гвинейска поговорка)

• Ако искаш да стигнеш бързо, тръгни сам. Ако искаш да стигнеш далече, тръгни с някого. (африканска поговорка)

28

издания на Нов български университет

28

Недовършената градина. Цветан Тодоров. Издателство на Нов български университет, София, 2014, ISBN 978-954-535-383-6, 394 стр. Цена: 15 лв.

Книгата е знакова за работата на Цветан Тодоров, представяща възгледите на големите френски хуманисти от Монтен до Констант, Декарт, Монтескьо, Русо. Заглавието й отпраща към това, че човешкото съществуване е като „недовърше-ната градина“. Съчинението е впечатляващо не само в своята цялост, но и с това, че е отделено внимание на човешкото желание за независимост, на възхвалата на самотата, на разграничението между дейния живот и съзерцателния живот, на индивида като цел, на човешката участ, дълга и насладата, любовта радост и любовта желание. На френски език книгата е публикувана през 1998 г. Френската критика я определя като апостолска книга на Цветан Тодоров, съдържаща и най-

пълната визия и оценка за модерността. Хуманизмът на Цветан Тодоров се явява не алтернатива, а ключ за разбиране на модерността – пише в предговора си към книгата проф. Стоян Атанасов. В последните страници на своето изследване Тодоров казва: „Скалата на Сезиф – или някоя друга точно до него – неспирно се търкаля обратно по нанадолнището, но съдбата на Сезиф не е проклятие, просто такава е човешката участ, която не е нито завършена, нито съвършена. Тя прилича по-скоро но алхимична операция – състои се в превръщането на относителното в абсолют и в изграждането на нещо солидно от най-неустойчивите материали.“ Според автора и според хуманистичната мисъл – човешкото щастие винаги виси на косъм – и все пак хората предпочитат недовършената градина пред всяко друго царство.

Византия – позната и непозната. Тома Томов. Второ допълнено издание. Поредица „Artes Liberales – основни книги по общо образование “. Издателство на Нов български университет, София, 2014, ISBN 978-954-535-674-2, 624 стр. Цена: 35 лв.

Изданието разглежда обстойно, снабдено с илюстративен материал и карти, една от най-напредналите цивилизации, наследник на Рим в Източното Средизем-номорие – Византия. Мост между мюсюлманския Изток и католическия Запад, Византия е представена чрез географски обзор и етнически състав, държавния апарат и управлението на империята, свещенослуженията, армията, дипломаци-ята, Константинопол, провинцията, икономиката, културата, изкуството, човека, наследството и др. Книгата разполага с богато приложение, в което са включени хронология, речник на термините, библиография, списък на византийските васи-левси, списък на византийските патриарси.

Между образа и текста. Сборник в чест на доц. Ружа Маринска. Състави-тели: Анжела Данева, Владимир Димитров. Издателство на Нов български университет, София, 2014, ISBN 978-954-535-807-4, 395 стр. Цена: 33 лв.

Един сборник – казват съставителите – който е замислен не само като почитане на личността с текст, но и като признание и израз на приятелско чувство. Сред авторите са – Светлин Русев, Елка Бакалова, Иван Маразов, Георги Геров, Жанет Митева, Надежда Александрова, Юрий Дачев, Борис Данаилов и др. Сборникът съдържа пълна библиография на доц. Ружа Маринска. В текста си Светлин Русев определя юбилярката така: „Ружа Маринска е изследовател колкото от класиче-ски тип, който изчерпва до края и пълноценно проблемите, толкова и творец, при който прозренията и интуицията вървят заедно, с опитност, на която дори прист-растията носят открития, непостижими за академичния опит.“

2929

www.nbu.bg/publishing

Чуждоезиковото обучение днес. Юбилеен сборник по повод 65-годишнината на проф. Павлина Стефанова. Съставител: Мария Грозева. Издателство на Нов български университет, София, 2014, ISBN 978-954-535-764-0, 244 стр. Цена: 16 лв.

В две части - „Методика на чуждоезиковото обучение“и „Езикознание, Литерату-ра, Теория на превода“ - сборникът представя изследвания, посветени на много-езичието, академичното преподаване, филмите в чуждоезиковото обучение, ли-тературния текст в обучението, техниките на превода и др. Сборникът съдържа биографична справка и списък с публикациите на проф. Павлина Стефанова – преподавател в департамент „Романистика и Германистика“ на НБУ, изследовател в областта на дидактиката и методиката на обучението по съвременни езици.

Езикът – наука и практика. Юбилеен сборник по повод 65-годишнината на проф. Мария Грозева-Минкова. Съставител: Павлина Стефанова. Издателство на Нов български университет, София, 2014, ISBN 978-954-535-810-4, 700 стр. Цена: 27 лв.

Юбилейните изследвания в сборника са представени в четири дяла – „Езикозна-ние“, „Теория и практика на превода“, „Литература“, „Обучение по съвременни езици“ и включват теми, свързани със сравнителното езикознание, фонологич-ното развитие, текстологичните особености, лексикалната компетентност, чуж-доезиковото преподаване. Сборникът съдържа списък с публикациите на проф. Мария Грозева, която е и един от първите изследователи на езика в интернет.

Времената отлитат, написаното остава. Изследвания в чест на доц. д-р Ани Леви. Съставител: Магдалена Караджункова. Издателство на Нов български университет, София, 2014, ISBN 978-954-535-758-9, 335 стр. Цена: 17 лв.

Изданието започва с уводна статия „Повече от 40 години неуморна преводаческа и творческа дейност: опит за творчески портрет на доц. д-р Ани Леви“ и предста-вя юбилейните материали в следните раздели – „Теория и практика на превода“, „Литература“, „Езикознание“ „Методика на чуждоезиковото обучение“. Темите са посветени на преводи на Гогол, Василис Алексакис, на преводната множественост на художествената проза, похватите на превода, словотворчеството и игрите на думи, семиотичното пространство на речта и др. Сборникът съдържа списък с публикациите на проф. Ани Леви – един от най-изявените български испанисти.

Звуко-зримият образ. Сборник на департамент „Кино, реклама и шоубизнес“. Съставители: Светла Христова, Елизавета Боева. Издателство на Нов български университет, София, 2014, ISBN 978-954-535-780-0, 207 стр. Цена: 17 лв.

Сборникът представя изследвания на преподавателите от програмите „Кино и телевизия“, „Анимационно кино“, „Реклама“, „Фотография“, „Графичен дизайн“, сред които: Прадва Кирова „За някои особености на кратката форма на реклам-ния клип“, Галина Петкова „Архетиповете и брандът – печелившата комбинация“, Динамир Предов „Първите снимки на голо тяло и раждането на фотографията“, Енчо Найденов „Влиянието на светлината върху качеството на фотографското изображение“, Димитър Димитров „Графичният дизайн в българското кино“ и др.

30

издания на Нов български университет

30

Образованието в средновековна България. Цветана Чолова. Издателство на Нов български университет, София, 2014, ISBN 978-954-535-785-5, 316 стр. Цена: 20 лв.

Съдържанието е представено в шест основни глави – „Християнската пайдея – философия и мисия на образованието през средните векове“, „Трите класически книжовни езика на Европейското средновековие“, „Културни центрове и книжов-ни школи“, „Общо образование „Кръгът на науките“. Организация на обучението и методи на преподаване“, „Астрономия, математика и познания за света“, „Обу-чението на лекари, юристи, административни служители и архитекти“. Изслед-ването представя образованието в средновековна България и неговата връзка с образованието в средновековна Европа и най-вече Византия.

Артикулационни нарушения. Екатерина Тодорова. Второ допълнено и преработено издание с приложение „Цветно“. Издателство на Нов българ-ски университет, София, 2014, ISBN 978-954-535-813-5, 316 стр. Цена: 18 лв.

Книгата е посветена на теоретичната и терапевтичната рамка на специфичните нарушения в артикулацията, фонетиката и фонологията в българския език. Пред-ставени са конкретни терапевтични стратегии и етапи на логопедичната интер-венция при артикулационни нарушения; артикулационната и акустичната харак-теристика на нормативните фонеми; видовете неправилна артикулация; методите за постановка, автоматизация и диференциация на нарушените звукове. Ръковод-ството предлага конкретен лингвистичен материал и логопедични упражнения за преодоляване на нарушената артикулация. Практическото ръководство е полезно за клиничната работа на логопеди и представлява интерес за всички, които се интересуват от правилната реч на децата. В приложението „Цветно“ на Румена и Катина – са публикувани детски стихотворения и рисунки – специално изработе-ни за работа по преодоляването на артикулационните нарушения.

Стъклото като изкуство. Константин Вълчев. Издателство на Нов български университет, София, 2014, ISBN 978-954-535-809-8, 92 стр. с приложение „Творби“. Цена: 27 лв.

Книгата е посветена на стъклото и дава представа за неговата уникалност в ши-роко приложение, освен в бита, интериора и екстериора и в декоративно-при-ложното изкуство. Съдържанието разкрива историята на художественото стък-ло, древното и античното стъкло, периодите на разцвет на стъкларския занаят, стъкларското изкуство в Римската империя, Апенините, работилниците в Кьолн, тухлената готика, неоготиката, венецианското стъкло, чешко-немската школа, витражите, техниките на обработване, физичните, химичните, оптичните и тех-нологичните свойства на стъклото, студената и топлата обработка, музеите на художественото стъкло. В приложение са публикувани творби на автора – Кон-стантин Вълчев.

3131

www.nbu.bg/publishing

Бизнесът – позитивната сила на обществото. Сборник от юбилейна междуна-родна научно-практическа конференция. Издателство на Нов български университет, София, 2014, ISBN 978-954-535-808-1, 712 стр. Цена: 24 лв.

Сборникът е резултат от юбилейната международна научно-практическа конфе-ренция „Бизнесът - позитивната сила в обществото“, която е посветена на 20-го-дишнината от създаването на първата у нас магистърска програма по бизнес администрация. Нейните основни цели се фокусират върху съвременните тен-денции в развитието на обществото; промените, от които се нуждае бизнес ме-ниджмънта и обучението; мениджмънта и лидерството; иновациите в туризма.

Пътеводител по микроикономика. Събина Ракарова. Издателство на Нов български университет, София, 2014, ISBN 978-954-535-829-6, 296 стр. Цена: 13 лв

Материалът в изданието е разделен в десет теми – „Предмет и методи на мак-роикономическия анализ“, „Теория на търсенето“, „Производство и технологичен избор на фирмата“, „Производствени разходи и предлагане на фирмата в крат-косрочен период“,“Предлагане на фирмата в дългосрочен период“, „Пазари на производствени фактори“, „Общо пазарно равновесие и ефективност на конку-ренцията“, „Несъвършена конкуренция: монополни пазари“, „Несъвършена кон-куренция: монополистична конкуренция и олигопол“, „Пазарни дефекти“. Изда-нието е снабдено с тестове, задачи, въпроси за оценка.

Пътеводител по макроикономика. Събина Ракарова, Стефан Стефанов. Издателство на Нов български университет, София, 2014, ISBN 978-954-535-804-3, 384 стр. Цена: 16 лв.

Материалът в изданието е разделен в четиринадесет раздела - „Въведение в ико-номическия анализ“, „Основни икономически проблеми и форми на организация на стопанската дейност“, „Институционални аспекти на пазарното стопанство. Роля на държавата в икономиката“, „Макроикономика. Въведение“, „Измерване на съвкупния продукт и доход“, „Равновесие в макроикономиката“, „Модел на разходно равновесие при участие на държавата. Модел IS-LM“, „Съвременен мо-дел на съвкупното търсене и съвкупното предлагане“, „Бизнес цикъл, безрабо-тица и икономически растеж“, „Колебания на цените – инфлация и дефлация“, „Пари и банки“, „Парична политика на централната банка“, „Фискална политика“, „Макроикономическа политика в отворена икономика“. Изданието е снабдено с тестове, задачи, въпроси за оценка.

Рубриката подготви Издателски център

32

издания на Нов български университет

32

Новогръцките диалекти в Югоизточна България. Стойна Пороманска. Издателство Кардамица, Атина, 2014 г.

Новогръцката диалектология отдавна е заела своето почетно място като съ-ществен дял на новогръцкото езикознание. Георгиос Хадзидакис, бащата на но-вогръцкото езикознание, първи започва да се занимава с новогръцките диалекти, заявявайки категорично, че новогръцките диалекти не са продължение на старо-гръцките диалекти, но съхраняват ценни доказателства за вековния континуитет в гръцкия език. През 1890 г. Г. Хадзидакис посещава остров Икария (в източната част на Егейско море), в езика на местните жители ,на който вижда елементи, от-веждащи директно към езика от епохата на Перикъл. Ненапразно създаденият по негова инициатива и с правителствен декрет през 1908 г. Център за съставяне на речник на гръцкия език съществува и до днес като Център за изследване на ново-гръцките диалекти и говори.

Новогръцките диалекти по българските земи са се запазили в останалите все още пръснати по селищата на българското Черноморие потомци на древните гръцки колонизатори. Идеята за проучването на езика на тези интересни възраст-ни хора принадлежи на незабравимия проф. М. Янакиев. Началото бе положено почти дилетантски през 1988 г. в гр. Поморие и продължи след години в гр. Со-зопол.

Изследването е плод на почти двадесетгодишни наблюдения. Целта беше да се направи синхронен срез на настоящата ситуация на новогръцките диалекти в България и по-конкретно на новогръцките диалекти по българското Черноморие. Разчетени са около 100 страници автентичен диалектоложки текст, отразяващ гръцкия език по българското Черноморие в неговия съвременен вариант. Подчертава се, че съществуващите до сега наблюдения са върху разкази на преселници от България, живеещи в различни градове на днешна Гърция и отразяват състоянието на диалектите от началото на 20-ти век.

В публикувания текст е направен преглед на становищата на авторитетни езиковеди (Хадзидакис, Андрио-тис, Кондосопулос) относно възникването на новогръцките диалекти и връзката им с александрийското кой-не. Изтъкнати са доводите за делението на новогръцките диалекти на северни и южни на базата на северния и южен вокализъм. Разглеждат се предпоставките за съхраняването и развитието на тези диалекти, както и възпиращите фактори. Обосновава се изборът на Поморие и Созопол за дългогодишната теренна работа като селища с относително компактно население, говорещо гръцки език.

Обърнато е внимание на ролята на традициите като сериозен фактор за съхраняване на диалектите. За-писани са текстове на песни (песента за Суса и песента за мъртвия брат) чиито мотиви са известни в целия гръкоезичен свят. Прави се преглед на новогръцките диалекти в България днес. Фонетичните особености, из-влечени от записите, потвърждават принадлежността на разглежданите диалекти към северните новогръцки диалекти. По отношение на морфологичните особености вниманието се концентрира върху особеностите на парадигмите на съществителните имена, които показват тенденция към опростяване на склонитбената систе-ма с почти пълното отпадане на употребата на родителния падеж (генетивус).

От разказите на носителите на диалектите, обект на изследването, е събран ценен корпус от собствени име-на. Ономастичният анализ показва промени в именната система на гръкоезичното население по българското Черноморие чрез постепенно навлизане на елементи от българската именна система.

В лексиката на носителите на диалектите навлизат непрекъснато български лексикални елементи, свърза-ни с ежедневния бит и новите реалии в него, за които диалектите не разполагат с изразни средства.

Изразява се мнението, че пред диалектологията в България стои задачата за изследване на чуждоезичните диалекти, които са част от езиковата мозайка в региона. За съжаление, употребата на диалектната реч все по-вече се ограничава под натиска на съвременните средства за масова осведомяване. Езиковедите с основание изразяват опасенията си, че с диалектите ще изчезнат заедно с последните си носители.

Изследването е реализирано с любезното съдействие на Фондация „Йоанис Костопулос”- Атина.

33

XII С

вето

вен

конг

рес

по

сем

иоти

ка

34

УМБЕРТО ЕКО: „И САМО КНИГИТЕ ВИ ЩЕ ОСТАНАТ!“

Нов български университет стана домакин на XII-тия Световен конгрес на Международната асоциация за семи-отични изследвания (IASS/AIS). За да се включат в конгреса пристигнаха над 500 учени от над 200 университета, сред които и президентът на Международната асоциация за семиотични изследвания - проф. Еро Тарасти. На це-ремонията по откриването участниците бяха поздравени от проф. Богдан Богданов, Президент на Нов български университет, от Н.Пр. Марко Контичели, посланик на Италия в България, от кмета на София - г-жа Йорданка Фандъкова. В специално интервю, направено лично от проф. Кристиан Банков, директор на Югоизточноевропей-ски център за семиотични изследвания на НБУ, делегатите в конгреса бяха поздравени от големия семиотик и писател Умберто Еко. Специално за читателите на в. Университетски дневник предоставяме неговото интервю.

Как мина първият конгрес на IASS/AIS през 1974 г.?Организирах го аз, заедно със секретарката ми. Идеята се появи, когато се основа Асоциацията по семиотика в Париж, после имаше една първа, тоест една втора сре-ща във Варшава, но това беше веднага след инвазията в Чехословакия. Организира се тази среща в Париж, при-състваха Якобсон, Бенвенист, Греймас… мисля, че аз съм единственият… не, аз и Кръстева сме двамата още живи днес от участниците в тази среща.И там бе предложена идеята за организирането на кон-грес. После имаше едно последно събиране в Парма, за-щото издателят Франко Мария Ричи пожела да покани всички… и беше направен последният избор. За прези-дент беше избран Чезаре Сегре, а мен ме избраха за се-кретар – аз въобще не исках – но Якобсон настоя и каза: напред към конгреса!И така, това събиране беше през… във Варшава беше през 1968, после събранието… То беше през 1971 или 72 и започнахме да търсим пари за конгреса. И изживяхме много разочарования. Трябваше да ги получим от една организация от Генуа. После обаче Генуа не го направи, и т.н. и т.н. След това най-после Институтът „Джемели“ от Милано отпусна малко средства, дадоха ни една зала, получихме и малка частна помощ. Но малко. Тогава съ-брахме 20 милиона, за да платим всичко. 20 милиона не беше нищо. 20 милиона лири (10000 евро).

Само един самолетен билет от Америка струваше един милион. Трябваше да платим пътя на Якобсон, на Сиби-ък, на всички тези хора. И успяхме. Само че не мисле-хме, че ще дойдат всичките.

Наистина ли имаше много участници?Ние мислехме, че ще се запишат 200-300 души, а дойдо-ха 800-900. И дойдоха значими хора, които аз не бях поканил.Като Лакан… Не се бях сетил да поканя Лакан, защото той не е точно семиолог.И вечерта преди откриването организирах едно парти в дома си, където видяхме хора, за които мислехме, че са умрели поне от двадесет години: Бюисанс, Дейвид Ефрон, онзи, който се е занимавал с изучаване на жес-туалността. Писахме им и те дойдоха, дойдоха всич-ките! Помня, че секретарката ми беше облещила очи и казваше: от две години чета само имена, сега ги виждам тука и откривам, че са истински, че съществуват наис-тина! И всичко беше организирано добре, след откри-ването започна работата на отделните секции. И аз по едно време се озовах седнал на стъпалата на едно стъл-бище и вече нямаше какво да правя, защото всеки си беше на мястото. Всяка секция си имаше председател и тогава осъзнах, че всичко беше наред.

35

Какво в повече носи един международен конгрес?На първо място трябваше да разберем в какъв смисъл много хора се интересуват от семиотика. Беше пристиг-нал неочаквано Пол Вацлавик, онзи от школата на Пало Алто. Беше дошъл и така разбрахме, че и този тип из-следвания могат да се отнесат към семиотиката. Всъщ-ност, ако се погледнат публикациите от конгреса, има наистина различни секции и там се очерта донякъде онова, което аз винаги съм твърдял и твърдя все повече, докато много от колегите ми не го приемат, а именно, че семиотиката не е дисциплина. И че ако трябва да се съпостави с университетско звено, то това би бил един факултет. Давам пример с медицината. Какво общо има между диетологията и онкологията, или между тизио-логията и гастроентерологията? Това са техники и ги свързва едно нещо: здравето на човешкото тяло. Не само това, между отделните секции, между един онколог и един зъболекар съществува пропаст, но и в рамките на една специалност има различни школи. Това аз съм го написал в предговора на Семиотика и философия на езика: съществува обща семиология, която за мен е все още една философска дисциплина за фундамента на се-миозиса, на знака, но за много други не е така. Е, вярно е, че аз съм свързан с Пърс… И после има специализи-рани семиотики, които могат да са много различни една от друга, макар че в началото, например по време на ув-лечението по структурализма, се мислеше, че могат да се открият общи категории, които да действат... Търсеха се артикулации не само в езика, но и в киното например… Допуснахме и толкова наивни неща… водени именно от мисълта да намерим общи категории… А не е така, за-щото колкото повече семиотиката се разпределя между различните сектори, толкова повече се откриват вселе-ни със собствени закони. Би трябвало всички тези спе-циалности да са доминирани от онова, което аз наричам обща семиотика. Която е това, с което съм се занима-вал аз. В смисъл да, в началото се занимавах с кино, с визуални изкуства, но после оставих това да го правят други, специализирани в специфични области. А аз се ограничих, особено в последните си трудове, до общи теоретични проблеми.Днес, според мен, са малко хората, които се занимават с обща теория и са много онези, които се занимават, не

знам… със социосемиотика и т.н… което не е лошо, но ако се погледне програмата на конгреса по семиотика в Бъркли през 1994 г., бяха включени безброй дисци-плини, които стигаха дори до живота след смъртта! Там, според мен, дори бяха прекалили, но това, което аз продължавам да мисля, е, че това, което аналитич-ните философи наричат linguistic turn, беше всъщност semiotic turn. Всички дисциплини, не само хуманитар-ните – и помислете за генетиката… за генетичния код, за ДНК…, са много ориентирани към проблема за се-миозиса. Между другото, през 1981/82 имахме конгрес в Лука, в който участваха имунолози, които искаха да се срещнат със семиотици, за да намерят общи точки. И там съществуваше наистина проблем. Там, където те мислеха, че виждаха семиозис, за мен съществуваше ви-наги и само stimulus response.

Тогава семиотиката е била на мода. После как се раз-ви?Да, но после се случиха други неща. Докато в Италия, в Германия семиотиката продължи да се развива, по едно време французите, всеки обзет от завист към дру-гия, казваха: аз вече не се занимавам със семиотика… занимавам се с психоанализа, казваше Кръстева; Тодо-ров започна да се занимава с история на културата и с други много хубави неща. И който пое управлението на семиотиката, беше школата на Греймас. И толкова. Поне в Париж. После, ако човек отидеше да види в универси-тетите от периферията, щеше разбере, че има хора, кои-то се занимават със семиотика без задължително да са последователи на Греймас. Но онези, които претендират, че има една единствена научна семиотика, са последова-телите на Греймас.В Съединените щати пък се получи сблъсък с аналитич-ната философия. Която, забележете, до голяма степен може да се разглежда като интересна форма на семио-тика. Особено ако следваме нейни критици, като Рорти например… Участвали сме заедно в толкова конгреси! Но в Америка има вълшебни думи. „Семиотика“ не е от тях, не се продава добре. Някои университети, като Brown University, създадоха докторат по семиотика, но тогава излязоха на мода cultural studies. Имайте пред-вид, че който учи социосемиотика, учи cultural studies,

36

но смениха името на доктората и го кръстиха cultural studies. В Америка се водят по лозунгите, искам да кажа, търговските. Но Америка си е отделен казус.

Знаете ли, че страната с най-голям брой участници е Бразилия?Да, Южна Америка като цяло, и особено бразилците, са се занимавали много със семиотика. Бразилците се за-нимаваха с Пърс преди да се появи интересът към семи-отиката в Европа. Всичките поети от групата Noigandre: Аролдо Де Кампос, Аугусто Де Кампос, Десио Пинятари през петдесетте години са изучавали Пърс. Естествено, бяха допуснали грешка, защото го учеха по книгите на Макс Бензе, който никога не е разбирал Пърс, но както и да е…

Кое е семиотична традиция?Традиция е да не се изхвърля… някой от приятелите ми настояваше „Да не изхвърляме Сосюр!“. Не изхвърляме тези, от които сме тръгнали. В един момент семиотика-та изглеждаше цялата структуралистка, и изглеждаше, че структурализъм и семиотика са едно и също нещо, а това не е така. По едно време структурализмът беше изхвърлен, но не биваше да се изхвърля всичко.

Как виждате семиотичната иновация?Иновация… нека да сме наясно за какво говорим. Дока-то при естествените науки приемствеността има огро-мно значение, аз казвам само нещо въз основа на онова, което е казал някой учен преди мен и развивам, изпроб-вам, отричам и т.н., аналитичната философия напри-мер, се опита да имитира естествените науки; съществу-ва много точен корпус, всеки пише една малка статийка, тръгвайки от статията на някой преди него.А в хуманитаристиката съществува митът за новото на всяка цена. Французите са истински майстори в този смисъл. Ще бъда забелязан само ако кажа обратното на това, което са казали преди мен. Ако това е иновация-та, то тогава тя е вреден процес. Те дори преобръщаха значението на думите. Не знам, Бодрияр, който нарича съблазън (seduction) това, което за другите не е събла-зън. Тяхното е опит да са винаги Les chevaliers de l’absolu, както казваше Маритен. Е, не, ето защо преди малко ка-зах традиция и иновация. Не е необходимо непременно да се преструваш, че казваш обратното. Това може да е и хегелиански порок. Отрича се това, което е било преди, за да се продължи напред. А иновация в положителен смисъл?През деветдесетте години и през 2000 част от моята гру-па се опита да слее семиотиката с когнитивните науки и ето че в Университета на Сан Марино, основан от нас, бяха организирани около двадесет много интересни конференции, на които дойдоха всичките най-големи учени от областта на когнитивните науки и отношени-ята между нас се развиха. Аз мисля, че докато най-ран-ната семиотика беше още жертва на една догма, която тежеше върху цялата философия - „за ума не може да се говори“ - или се говори за поведение, или се говори за не знам си какво, но не и за ума. След когнитивните на-

уки се разбра, че трябва да се говори и за ума. Аз насто-явам да припомня едно нещо: Адриано Оливети, който беше голям човек, когато беше необходимо, назначава-ше във фабриката си за компютри инженери, защото имаше нужда от тях. Но предпочиташе по възможност хора, които имаха диплома и по гръцка филология или по философия, и така ги пращаше във фабриката, за да види какво ще стане. Но знаеше, че който е учил хумани-тарни науки, има ум, по-отворен за иновация.

Над какво работите сега?Аз винаги съм го мислил и винаги съм казвал, че след петдесет годишна възраст човек трябва да се занима-ва само с елизабетиански поети (смее се). Новите неща трябва да остави да ги правят младите. А той знае как се учат елизабетианските поети. Не че аз изучавам елизабе-тианските поети, но се отдръпнах малко и се занимавам с исторически изследвания. Не знам дали сте виждали големия том, посветен на историята на средновековната мисъл. А сега събирам писанията си по семиотика. Ще излязат около три хиляди страници. Сега всички те са в ръцете на един човек, който трябва просто да уеднакви библиографията. Но без да пипа отделните текстове. Да ги обедини и да ги подреди. Ще излязат два тома в обща опаковка. Нещо като погребален дар, предназначен да бъде занесен в пирамидата на фараона, който умира (смее се).И после знаете ли, линията на живота ми е странна (по-казва дланта си), прекъсва се по средата, все едно, че трябва да умра на петдесет години, после обаче продъл-жава. И така и стана, по средата на живота си започнах да пиша романи. Значи съществува паралелен живот.

Поели сте друг път, може би по-удовлетворяващ…Да, поне по-забавен. Сега имам нов роман. Вече напи-сан. Едно гротескно представяне на журналистиката. (…) Историята на един вестник, който, може би изглеж-да малко ала Берлускони, макар че действието се разви-ва през 1992 г., преди Берлускони да влезе в политиката.

Какво можем да очакваме, какво се получава от кон-гресите?Какво се получава от конгресите се разбира само след тях. Като подготвяхме конгреса през 1974 г., не очаква-хме, че ще се получи това разпростиране, което се полу-чи. Може би щеше да е достатъчна някаква малка греш-ка в комуникацията, за да дойдат само 100 души и никой нямаше да говори вече за семиотика. Това, което се случ-ва след конгреса, е, че той не изработва някакъв финален догматичен документ. Издава докладите. И в докладите може да се намери това, което се намира. Зависи какво богатство и какви новости съдържат докладите от кон-греса.

Какво бихте пожелал на участниците?Какво пожелавам на семиотиците ли? Да защитават хар-тията. Защитавайте хартията, не учете само online! За-щото ще дойде големият blackout, всичко ще изчезне и само книгите ви ще останат (смее се).

37

За семиотиката в БългарияПроф. Мария Попова

Югоизточноевропейският център за семиотични изследвания е един от съществените акценти в акаде-мичната политика и програма на Нов български уни-верситет. Наименованието му определя неговия важен статут в тази част на Европа, в която България е само един от участниците, както - и неговото значение за поддържане и развиване на една интердисциплинарна, дори – наддисциплинарна област на научното позна-ние – семиотиката. В допълнение, статутът на Центъра го прави отговорен за установяване, развитие и пер-спективност на международните научни комуникации в тази част на Европа, което многократно повишава неговата стойност на регионална научна институция. Сега, след 16 годишно съществуване и работа, Югоиз-точноевропейският център по семиотика на Нов бъл-гарски университет е домакин на XII– тия Световен конгрес по семиотика (16 – 20 септември 2014 година).

Каква е историята? Бяхме няколко души в една лод-ка, назовали се „семиотици“, сгушили се в една общ-ност, за която извоювахме юридически потвърденото наименование „Българско семиотично дружество“. Всъщност ние бяхме нито риба, нито рак, защото едни-те си бяха чисти езиковеди, прегърнали „Курс по обща лингвистика“ на Фердинанд дьо Сосюр, другите об-съждаха прагматизма на Чарлз Пърс и философското му наследство, а трети, като мен, просто бяха увлечени от оскъдните, издадени на руски или български език, текстове „по“ и „за“ семиотиката и се чудеха, защо до-сега не са разбрали, че всъщност са семиотици.

Общото между тези три групи беше желанието да

дискутираме върху обединяващи ни теми и най-често това бяха културологията на Юрий Лотман, изследва-на и анализирана в дълбочина от проф. Ивайло Зне-полски, и билатералната семиотика на Умберто Еко, стремяща се да обедини пърсианство със сосюриан-ство, дискутирана и „разбирана“ от всички нас.

Считахме, че сме на гребена на съвременната вълна на постмодернистичната интелектуалност и се борих-ме за научно българско място под академичното слън-це.

Слънцето се появи с дипломатическо куфарче в ръка, с цяла хуманитарна и енциклопедична библи-отека в главата и с усмивка на лицето - при среща с нови хора, които искат да помагат за превръщането на създадения от него Нов български университет в мяс-то, свободно за нови идеи, курсове и програми, и за нетрадиционен тип обучение в модерни дисциплини, за каквато ние считахме семиотиката.

Усмивката беше временна и преминаваше в сериоз-но-любезно изтъкване на проблемите, които могат да се срещнат.

- На първо място - каза проф. Богданов на една опознавателна среща - ви трябват хора, убедени в ака-демичната сила на семиотиката, а на второ място – до са способни да преподават. Българска академия на на-уките е пълна със способни и модерни учени, на които не им приляга да изнасят лекции и да преподават на студенти.

- Но ние сме Българско семиотично дружество - опрях се аз, като че ли това имаше отношение към академично-речевата култура на неговите членове - и ще привлечем подходящи хора.

- Всъщност, това е много хубава идея, аз съм из-кушен от темата, въпреки че никога не съм се считал семиотик. Така че ще ви подкрепя, а сега трябва здрава работа!

С тези прекрасни думи се сбогувахме с проф. Бог-данов и той потегли отново към следващите си идеи и срещи, които по онова време (1993 г.) още единствено обещаваха бързо развитие на НБУ, но... само след годи-на, в значителната си част, те бяха реализирани. В това число - и програмата по семиотика, както и пореди-цата семиотични курсове, които бяха инфилтрирани в много от другите програми.

Групата семиотици, включени в проекта, беше обе-щаваща най-вече поради общото им нетърпение да ра-ботят ясно, явно и без ефимизми за една пренебрегва-на от идеологическа гледна точка научна доктрина. Ето някои от имената (без степените и званията, защото тогава те бяха едни, а сега са други): Ивайло Знеполски, Иван Младенов, Богдан Дянков, Владимир Сотиров, Иван Касабов, Борислав Георгиев, Сабина Павлова, Жана Янева, Цветана Кръстева, Кръстю Вакарелов, Петко Стайнов, Ема Дечева, Пламен Братанов, Мария Чоролеева, Свобода Димитрова, Малина Стефанова,

38

Георги Армянов, Стефан Серезлиев. Впоследствие, ня-кои от тези хора останаха при нас, други, нови, дойдо-ха, включиха се и първите докторанти, други - от ста-рия състав, заминаха за странство, а трети - останаха в старите си институции, но активно участваха в нашата лекционна дейност.

Какви бяха дейностите ни?Освен преподавателска дейност, успешно развива-

хме сериозни международни комуникации и установя-вахме безценни колегиални и приятелски контакти с университетите в региона - Гърция, Румъния, Турция, Сърбия и извън региона – Италия, Франция, Финлан-дия, САЩ, Русия, Дания, Австрия, Естония, Канада. Големи имена в семиотиката проявиха готовност за подкрепа в рамките на Международния борд от наблю-датели и съветници на нашата семиотична програма: Томас А. Сибиък, Йержи Пелц, Алексантрос Логопу-лос, Карин Боклунд, Еро Тарасти, Джеф Бернард, Йор-ген Йохансен, Роланд Познер. Впоследствие към този списък от приятели и колеги се присъединиха Пол Ко-бли, Джон Дийли, Петер Тороп, Игор Чернов, Сюзън Петрили, Аугусто Повцио, Уилям Уот, Калеви Кул, Михаил Лотман, Мариана Нет, Питър Шулц, Винфри-ит Ньот, Уго Воли, които станаха наши нееднократни лектори в разкритата от нас през 1995 г. Ранноесенна школа по семиотика.

Благодарни сме за абсолютната подкрепа на нашите семиотични дейности – на двама души – на професор Богдан Богданов – Президент на НБУ и на професор Томас Сибиък – първия Доктор Хонорис Кауза на НБУ.

Ролята на Томас Сибиък за утвърждаването на док-трината „Семиотика“ в целия свят е безспорна и не се нуждае от доказателства. Той е учителят и приятелят, създал световни, регионални и национални семиотич-ни общности.

Той и професор Богданов направиха възможно съз-даването на Югоизточноевропейския център за семи-отични изследвания в НБУ и Ранноесенната школа по семиотика, която е една от само трите подобни инсти-туции в Европа. Другите две са летните школи в Има-тра (Финландия) и в Урбино (Италия).

Щастлива съм, че участвах в създаването и дей-ностите на нашия Център, чийто настоящ директор е професор Кристиян Банков.

Продължавам да считам, че едно от най-смислени-те ми занимания е поддържане на семиотичния дух в НБУ чрез лекции, текстове, дискусии, докторанти и съм убедена в полезността на академичното универси-тетско познание по семиотика за разширяване на инте-лектуалния и мисловен хоризонт на студентите.

Югоизточноевропейския център за семиотични изследвания при НБУ живее, диша и организира лек-ции, школи, световен конгрес. Той трябва да оправдае научната си отговорност и доверие за регионалната семиотична наука и да продължи да полага усилия за поддържане на това си ниво, независимо от трудно-стите, които среща и ще среща по пътя си, съзнавайки, че това е нормалния път, който си пробива една нова, но всеобхващаща научна доктрина.

39

ПРОФ. ИВАЙЛО ТЪРНЕВ: „Теологът може да говори за генетика, а

медикът – за история на цивилизациите“

Интервю с проф. Ивайло Търнев, ръководител на Департамента по когнитивна наука и

психология на НБУ и началник на Клиниката по нервни болести на Александровска болница към

Медицинския университет – София.

Тази година проф. Ивайло Търнев и неговият екип за единадесети пореден път спечелиха първа награда на Националната конференция по неврология. А дни по-късно проф. Търнев бе обявен за най-добрия човек, полу-чавайки приза на Националния алианс на хората с редки болести и Националната Гоше Организация - „Най-добрият човек“. Само преди дни, проф. Търнев се завърна от Оксфорд, където се състоя 39-тата научна среща на Британското дружество по невромускулни заболявания и 18-тата среща на международното дружество по милогия, Meryon Society, където той бе поканен да изнесе годишната лекция на срещата. Годишни лектори на тази среща са били авторитетни учени като проф. Алън Емери от Оксфорд, проф. Виктор Дубовиц, прези-дент на Световното дружество по невромускулни заболявания и ръководител на Центъра по невромускулни заболявания в Лондон, проф. Мишел Фардо, ръководител на Центъра по миология „Бабински“, Париж, проф. Ханс Гьобел, водещ невропатолог от Германия, проф. Мариане Висер, ръководител на Центъра по невромускул-ни заболявания, Амстердам; проф. Зохар Аргов, президент на Европейското дружество по неврология и ръко-водител на Центъра по невромускулни заболявания в Йерусалим, проф. Бьорн Уд, ръководител на Центъра по невромускулни заболявания, Хелзинки. Лекцията на проф. Търнев – на тема „Наследствени заболявания при ромите. Популационна генетика на ромите. Профилактични и социални програми при ромите“, представи неговата 20-годишна дейност в областта. Лекцията е последвана от 30 минутни бурни аплодисменти.

НБУ е университет, който иска обучението да е тясно свързано с практиката. Как се чувства един специалист от практиката като преподавател? Чувствате ли се като медиатор между образова-нието и практиката?Определено да. Ежедневната ми клинична работата като лекар генерира у мен идеи, които са в основата на изследователската ми работа и които споделям с моите студенти. Но никак не е лесно да си едновре-менно клиничен лекар, преподавател и учен. Това изисква желязна дисциплина. Работя по 16-18 часа дневно. Сутрин в Клиниката по нервни болести в

Александровска болница, следобяд – в НБУ, вечер до късно продължавам вкъщи, а през уикендите пъту-вам из страната, изпълнявайки различни изследова-телски проекти.

Единадесет поредни пъти печелите наградите на Националната конференция по неврология, имате награда „Паница“ и много други отличия. Кое е оно-ва във Вашите изследвания, което Ви кара да рабо-тите с такава последователност и хъс?Работата е давала основен смисъл на живота ми. В основата на успехите ми е научният ми интерес към

40

клиничната неврогенетика и изграждането на силен интердисциплинарен екип с висок научен потенциал, международен авторитет и с възможности за при-вличане на млади последователи. Под мое ръковод-ство единадесет докторанти успешно защитиха ди-сертационните си трудове, а пет други докторанти в момента разработват техните дисертации. Безспорно важно значение за постигнатите успехи има устано-вяването на научно сътрудничество с редица автори-тетни международни научни институции: Европей-ския невромускулен център, Наарден, Холандия; Европейския консорциум по ШМТ и Лаборатория по неврогенетика на Антверпенския университет, Бел-гия; Координиращия център на европейската мрежа TREAT-NMD, Нюкасъл, Великобритания; Център по генетика на човека, Западно-Австралийски уни-верситет, Пърт, Австралия; Институт по миология „Бабински”, Париж, Франция; Института „Фридрих-Бауер” на Университета на Мюнхен „Лудвиг-Макси-милиан”, Мюнхен, Германия; Университетската бол-ница „Шарите”, Берлин, Германия и др. Успешно са реализирани над 40 научноизследователски проекти, 15 от които международни.

На коя черта от Вашия характер се дължат тези награди?Имам воля да следвам пътя, който съм избрал. Мно-го ме стимулира също чувството, че съм от полза на моите пациенти и техните семейства. Научните ми открития са свързани с описанието и разкриването на генетичните причини на дванадесет тежки наслед-ствени болести за първи път в света, което създаде възможности за тяхната профилактика.

Какъв според Вас трябва да бъде добрият универ-ситетски преподавател?Мотивиран, комуникативен, отворен към новостите в науката, емпатичен, толерантен, харизматичен, с висок професионализъм в своята област.

Какъв трябва да бъде добрият студент?Мотивиран, мислещ, креативен, устойчиво търсещ отговорите на въпросите.

Разкажете ни нещо интересно за наследственост-та, за най-хубавото в наследствеността и за по-лошото? ДНК е главната молекула на живота, защото в нея е заложена наследствената информация, която опреде-ля структурата на белтъците. Тя кодира инструкци-ите за растежа и деленето на клетките. ДНК образно казано е “мозъкът” на клетките. От нея се подават командите, които регулират природата и количество-то на всеки вид молекули в клетките. Затова нашето внимание все повече се насочва към дешифриране на информацията в ДНК. Днес генетиката разкрива и анализира индивиду-алните различия между хората, процесите, които моделират разнообразието; изучава генетичното

разстояние между народите и популациите, което е разстояние между молекули; показва къде и кога е възникнал човекът и изследва морфологичните про-мени по пътя към Homo sapiens, молекулните съби-тия, отделящи човека от приматите; проучва ориста на ДНК след смъртта в мумии и фосили.Но генетиката може да предсказва и лоши събития в живота на човека. Например, една мутация е в със-тояние да причини тежка болест, която не може да бъде предотвратена, не може да бъде излекувана. А генетичният анализ с математична точност може да определи началото и прогресията на заболяването. Това поставя редица етични въпроси, свързани с ге-нетичните изследвания.

Продължавате да полагате големи грижи за нала-гането и работата на здравното медиаторство в България. От това, което сте разказвал досега – си личи обаче, че за Вас то не е само въпрос на меди-цинско обучение, и дори не е само създаване на въз-можност за връзка с един етнос, а от една страна - е запазване на добрите практики, традиции и ценностите, които съвсем нормално съществуват в естествена среда, и тяхното пренасочване и из-ползване от науките и социалните практики, а от друга – е дори мост между физическото и духовно-то. Разкажете ни за тези неща?Здравните медиатори са будители, образователи, но-сители на духовността в ромските общности. Медиа-торът е мост между ромските общности и здравните и социалните служби, между медицината и социал-ната работа. Тяхното оръжие е словото. А словото е онази сила, която трябва да надмогне невежеството, недоверието, да пробие пътеки към ценности, необ-ходими за общото благо на България. Не може една страна да е щастлива, ако в нея има гнезда от мъка, страх, ако ромските общности тънат в мизерия и бо-лести. Направена е сериозна стъпка чрез здравните посредници – между ромските общности и инфор-мацията, между тях и профилактиката, между тях и ценности като здраве и култура. Здравните медиато-ри утвърждават ценностите на високия обществен морал. Полагат неимоверни усилия да променят на-гласи и да утвърждават нов стил на живот в ромски-те квартали. Допринасят за позитивна обществена промяна на местно ниво. Всеки ден се срещат с бед-ността, отчаянието, озлоблението, мъката. Всеки ден лекуват души с разбиране, доброта и съпричастност. Всеки ден преодоляват бариери в общуването. Имат активна и самоотвержена гражданска позиция, както в работата си сред различни уязвими етнически общ-ности, така и с институциите. Те стопяват ледовете на недоверието и със силата на словото разсейват страхове, решават спорове и потушават конфликти. Щастлив съм, че се срещнах и работя с тези прекрас-ни хора. Те са искрени, всеотдайни, носещи доброта, мъдрост и позитивна енергия. Те са пример не само за ромската общност, а за цялото ни гражданско об-щество.

41

Днес 170 здравни медиатори работят в над 90 общини в страната.

Коя е по-неравностойната позиция – да си болен или да си от малцинство? Да си болен – или да си тъжен?Най-неравностойната позиция е да си болен, беден и да принадлежиш към мал-цинство. На такива хора се опитвам еже-дневно да помагам.

Защо е важно човек да бъде толеран-тен?Това дава възможност да разбереш чове-ка срещу теб, да се доближиш до него, а понякога дори да го промениш в по-до-бра посока. А и да съхраниш добротата в себе си.

А важно ли е да бъде влюбен?Разбира се, че е важно. Любовта дава вдъхновение и сила, за да може човек да продължава напред.

Когато сте завършил училище, освен медицина сте кандидатствал и теат-рознание? Защо избрахте медицината? Как щяхте да изпълните мисията си – ако бяхте избрал театрознание?Винаги съм обичал литературата, театъ-ра, всички изкуства. Избрах медицината под въздействието на литературата и за-щото не бях сигурен, че имам талант да се занимавам с изкуство. Не знам каква щеше да ми е мисията, ако бях избрал те-атрознание, но днес съм доволен, че про-фесията ми даде възможност да имам ми-сия – да подобрявам достъпа до здравни грижи на най-уязвимите общности у нас.

Специализирал сте в различни големи университе-ти – какви са вашите Впечатления за съвремен-ната академична среда? За различните универси-тетски практики? Например – какво най-много Ви впечатли в Оксфорд?Съвременната академична среда трябва да бъде ду-ховно пространство за изграждане на професионали-сти и утвърждаване на личности, в което свободно се осъществява общуване, обмяна на идеи и споделяне на опит, както между преподаватели и студенти, така и между преподаватели с различна специалност, като всичко това стимулира към творчество. Университе-тът на Оксфорд, който е на над 1000 години, е моя идеал за университетска практика. Едно от нещата, които много ме впечатлиха, е, че всички преподава-тели говорят на един език и имат сериозни познания в далечни от техните специалности области. Напри-мер, теологът може да говори за генетика, а медикът – за история на цивилизациите.

Водите курс, който се нарича „Човешкият мозък“. Какво е човешкият мозък, проф. Търнев?Човешкият мозък е диригент на човешкото поведе-ние. Той поддържа жизнените функции, преработ-ва сензорната информация, регулира движенията и поддържа равновесието, осъществява възприятието, сложните двигателни умения, съхранява информа-ция в паметта, поддържа вниманието, регулира би-ологичните ритми в човешкия организъм, реализира езиковите функции и мисленето, решава проблеми, генерира представи и нови идеи, създава емоции, регулира половото поведение и невроендокринните функции.

В началото на академичната година какво ще по-желаете на академичната общност на НБУ? Да съхрани академичните традиции, да има нови високи академични успехи, много светли духовни празници, и да продължава да бъде духовен оазис за преподаватели и студенти.

42

ДА СПАСИШ СВЕТА В РАБОТНО ВРЕМЕВеселина Василева

Цветан Тодоров пристигна в София тихо и тай-но. Мълвата бързо провъзгласи неговото пристигне – още повече, че по същото време в България се за-върна и Юлия Кръстева. За всички хора, особено за университетските – тези пристигания със сигурност станаха силен знак за това, че нещо, което някога си е отишло от България – някаква мъдрост, някакъв ум – се е завърнало. Френският културен институт, кой-то за първи път беше събрал на вратите си толкова много охранители – не успя да побере хората, които искаха да видят великия българин – благодарение на технологиите обаче, и онези, които не успяха да влез-нат в претъпканата зала, имаха възможността да гле-дат отвън видео от събитието.

Цветан Тодоров пристигна с дъщеря си Леа, ос-новен виновник за посещението, тъй като всичко започна с прожекцията на нейния филм „Да спасиш света в работно време“ – един интелигентен, преме-рен филм-разказ за работата на една международна организация в следвоенно Косово. Филмът имаше две много силни страни – едната, за връзката меж-ду живата човешка среда с онова, което проектират върху нея обществата и другата – на надеждата и по-широкия човешки поглед, който в крайна сметка не подлежи на поставяне в калъп.

Работещите в тази международна организация в следвоенно Косово детайлно обсъждаха писането на проекти – превърнало се наистина в израз на някаква демократична връзка между по-слабите и по-силните страни. „Какви цели да напишем сега?“ – се питаха

героите от филма и изреждаха онези дълги думи с прозрачни значения, каквито се пишат в проектите така, че да прозвучат сякаш всичко, което се плани-ра – вече е станало. Или – „А може ли да направим обучение срещу измъчването на други хора? Защото тук това е проблемът. Двудневно обучение на тема - „Как да не измъчвам другите?“. Обърната към бедни-те и малцинствата – организацията, за която се раз-казваше – отведе към теми, които са близки и за нас, а вероятно и за целия свят – като например това, че хората от някакъв блок искали да заградят със стена ромите, за да не им гледат боклуците. И не случай-но – като пример за демокрация проф. Стоян Атана-сов, говорейки за бежанците в България, акцентира върху възможностите на гостоприемството. Защото гостоприемството е една силна възможност за демо-крация.

Разговорът се разшири към голямата тема за де-мокрацията. „Този филм трябва да бъде виждан още много пъти, за да ни достави действително знанието за живота, който живеем – започна проф. Богдан Бо-гданов.

Много бавно в този живот всичките страни на демокрацията си казват думата - с това, което аз на-ричам с термина – „битова свобода“. Тази „битова свобода“ се разви и навсякъде в България - първо - да се движим навсякъде, но и „битовата свобода“, която ни изправи при неизчерпаем брой вещи. Ние живеем в един особено отворен битов свят. Днес се рових в „Недовършената градина“, която издадохме

43

за втори път в Нов български университет, и срещ-нах знаменити места, свързани с Токвил. Токвил не е знаел обаче едно нещо, което и ние днес не иска-ме да знаем - че и при най-развитата цивилизация и при тази цивилизация, към която ние се стремим и започваме да влизаме - човешкото същество, не зато-ва, защото е лошо и не се подчинява на обществения ред, а затова, че е човешко същество, т.е. не е само обществено същество, а е винаги и намалено общест-вено същество и дори клонящо и към това да бъде и нечовек - е винаги с единия крак извън обществото и в този смисъл и извън демокрацията, която е най-голямото общество и може да обхване почти всички хора. Но всяко човешко същество е с единия крак извън обществото и извън най-доброто общество на либералната демокрация. По този начин либералната демокрация, опитваща се да се разшири до всички човешки същества - фактически е намерила най-сил-ния си ресурс да се усилва - това, че човешкото съ-щество не се подчинява и не желае да се подчини на един ред - затова и то е многоредово.“

Именно тази многоредовост, израз на демокраци-ята, бе застъпена във втората силна страна на фил-ма, която раждаше усещането, че колкото и глупава да изглежда работата на една такава международна организация – настанена в една бедна държава, кол-кото и малко работа да може да свърши, каквито и стени да успее да изгради – обратно на събарянето на Берлинската стена – доброто ще се случи, защото живеейки едни с други – хората ще преодолеят иде-ологиите на изреченията, обученията, клишетата, ще нагласят своите различия и ще погледнат с друг по-глед – на приобщаване.

Цветан Тодоров – говори на перфектен българ-ски език – онзи хубав български език, в който вместо краткото „защитавам“ се използва истински хубава-та българска дума „защищавам“, в която има някак много повече дух и решителност, която не става за писане на проекти, но става за вършене на истински неща.

„Вие може би очаквате от мен да кажа някакви знаменити истини и се страхувам, че няма да бъде точно това – каза той - защото аз съм дошъл тук, за да науча от вас, от другите хора, от моите колеги – какво мислят те. Това, за което само искам да напомня е, че в съвременния свят – демокрацията не изглежда, че е заплашена от открити врагове – както това е било между двете световни войни и по време на студената война, когато се нападаше идеалът на демокрация-та, а не само нейните реализации. Това не значи, че съвременните демокрации нямат врагове – те също имат врагове, но тези врагове излизат от самата демо-крация. Те представляват едно прекалено засилване на някои демократични принципи спрямо други. И това изолиране на едни принципи е най-голямата за-плаха срещу съвременната демокрация. Демокраци-ята не може да дойде насила и да се настани отвън в едно общество – така средствата стават по-силни от

целта и вместо да постигнем тази висока цел – ние разоряваме страната, по един начин, който не можем да поправим – както го виждаме сега в Ирак, или в Либия – страни, които имаха щастието да получат на-шите подаръци във форма на бомбардировки и други окупации.

Филмът на Лея показва един по-лек месианизъм, който не се упражнява чрез военни, а чрез икономи-чески средства – защото бюджетът на тази органи-зация, която се настанява след войната в Косово – е навярно по-висок от целия останал бюджет на стра-ната. Така че дълго не се колебае населението какво отношение да взима към тези уроци – всички ходят на събранията, на които са поканени.

Аз съм много доволен от тази среща – да ви чуя – и да науча много полезни неща. Въпросът е - дали има един вълшебен начин, за да се преборим с тези вътрешни врагове на демокрацията – не ми се вярва – не вярвам, че може да ги победим чрез някоя нова революция, нито чрез високите постижения на тех-нологията, която променя живота ни постоянно. Но наистина вярвам повече в онази традиционна цен-ност, която е образованието, възпитанието – защото тези врагове са се родили един ден – те значи могат и да умрат един ден.“

Докато Цветан Тодоров говореше, Леа слушаше думите на баща си в превод на френски. И си по-мислих – какво ни дават европейските проекти със сложни документации за обучения и високи иници-ативи, какво дават международните мисии на наши-те по-бедни държави – колко добре го е представила Леа във филма си за тази международна организация в Косово… а какво сме дали ние на света – със зами-наването на Цветан Тодоров за Франция.

След срещата Цветан Тодоров раздаде автографи – на всички, на една дълга върволица от хора, които дълго са живели с трудните изречения от неговите книги, никога не са си мислили, че ще го видят на-живо, и ръцете им трепереха от тази святост. А Леа – безумно много приличаше на баща си.

44

ISSN 1311-8439

Редакционен екип: Веселина Василева, Морис Фадел, Лъчезар Рачев, Христо Чукурлиев

Изпращайте своите предложения и материали на e-mail dnevnik@nbu.bg w

ww.

nbu.

bg

СТАНИ И ОТИДИ В ДАМАСКгл. ас. д-р Владимир Димитров – департамент „История на културата“

Изложбата „Стани и отиди в Дамаск“ може да бъде разгледана в Музея на НБУ

Още в далечната 1995 г., когато станах студент по Изкуствознание в току що създадения департамент „Изкуствознание и история на културата“, се сблъсках с културно-историческото наследство на Сирия в часове-те по Праистория. От лекциите по Библейска история и археология при отец проф. протопр. Николай Шиваров научих много, както за предхристиянска Сирия (Угарит, Мари, Дура Еуропос и т.н.), така и за значението на Си-рия в християнската история. Категоричното решение да посетя тази страна дойде, когато в часовете по Ви-зантийско изкуство видях диапозитивите с прекрасните мозайки от 9 в. в джамията на Омеядите. От всички тези лекции в главата ми не спират да ехтят думите, изречени към св. апостол Павел „Стани и отиди в Дамаск”.

Когато започнах да водя курса по византийско изку-ство, реших, че трябва да показвам по-хубави изобра-жения от наследените и така - въоръжен с фотоапарат се отправих към едновременно познатата и непозната Сирия.

Едва ли някъде по света има друга страна, която да е събрала на своята територия повече паметници на културата от различни епохи и култури. На нейната те-ритория възникват или съществуват около 39 различни цивилизации. Столицата на Сирия, град Дамаск, е бил главен център на арабския и мюсюлманския свят до на-чалото на 20 в. В него и до днес могат да се видят, или поне доскоро можеха да се видят, паметници от всички периоди на хилядолетната му история.

На Средиземноморското крайбрежие на днешна Си-рия е старият град Угарит, където е намерена най-ранна-та азбука в света. Преди 7-8 хил. години предтечите на днешните сирийци първи в света започват да отглеждат зърнени култури и да произвеждат хляб.

Малко след моето посещение започна кръвопро-литния сблъсък, който все още не е, а и няма изгледи скоро да приключи. Така Сирия се настани трайно в новините и първите страници на вестниците, а Нов български университет бе сред първите институ-ции, които оказаха хуманитарна помощ на сирий-ските деца. И така, когато в департамента решихме да подготвим изложба по повод 18 април, ден обявен от ЮНЕСКО за Световен ден за опазване паметни-ците на културата и забележителните места, реших, че е подходящо да покажа тези фотографии, запеча-тали някои от най-интересните обекти, които имах възможност да посетя. Част от тях днес не са същите. Манастирът в Саданая е разрушен, монахините от древния манастир посветен на „Св. Текла“ се отвле-чени и до днес те са в неизвестност. А просъществу-валите повече 1200 години мозайки, основната при-чина за моето посещение, са започнали да се рушат в следствие на детонациите на непрекъснато избухва-щите бомби.

Днес, чрез електронните медии, всички виждаме как изглежда Сирия във война, основната цел на тази изложба е да Ви покаже Сирия такава, каквато аз ус-пях да я видя преди войната.