http://nauka.bg 86

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка б

рой

71

Битката в Ключката клисура на планината Беласица, след която били ослепени пленените български войници е сред най-драматичните страници от българската история. Загубата на значителна част от армията и последвалата по-късно смърт на цар Самуил довели до зале-за на Първото българско царство.

Битката при Беласица – Миниатю-ра от Мадридския препис на хрони-ката на Манасий

 ИЗВОРИТЕ Основните извори битката са„Кратката история” на Скилица-Ке-

дрин,вчийтоМадридскипреписимаи миниатюри изобразяващи събити-ята и продължението на ХроникатанаГеоргиМонах.Отгръцкитеизвориследва да се отбележат съчинениятанаЗонораиКонстантинМанасий,тъйкатотесабилипопулярниповременаВторотобългарскоцарство,катобъл-гарскияпреводнавторияавторебилсъщо илюстрован с миниатюри, къмкоито има бележки, някои от коитообачесазаетиотпървияхронист.Мав-роОрбинипозовавайкисенаЗонорадавасъщонякоиинтереснисведения,коитообаченесесрещатвпознатитеднес ръкописи на византийския ис-ториограф. Други две важни съчине-ниясаисториятанаМихаилАталиати Стратегикона на Кекавмен. Твърдее вероятно сведенията на продължи-телянаГеоргиМонах,Манасий,Ата-лиат и Мавро Орбини да имат общпървоизточник,койтоебилстихотво-рен панагир посветен на императорНикифор ІІІ Вотаниат (1077-1081) инеговитебащаидядоМихаилиТео-филакт.Основаниезатовадаваепич-

ИСТОРИЯБИТКАТА ПРИ БЕЛАСИЦА

1014г.Автор: Антоан Доспейски.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=17050

http://nauka.bg 87

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка б

рой

71

нотоизложениенасъбитията,коетосеотличаваотобщиястилнаостаналотоизложениевтезисъчиненияимноже-ствотоепитетиисравнения.Някоиизвори,макарданедаваткон-кретнисведениязабитката,съдържатнякои общи сведения или информа-циясвързанисразглежданияпериод,които допринасят за изясняване наобстоятелствата предхождащи битка-таилипъкнейнитепоследици.Отдел-ни,нотвърдекраткииобщисведенияима и в съчиненията на други авто-ри, като „Хронографията” и „Кратка-та история” наМихаилПсел, а същоисторията на Никита Хониат. Същотвърдекраткиинедопълващиснищоосновните извори за самата битка сатекстовете на Дуклянския летописецинаЯхъя бинЯхъя, нои те са същотакамногополезниизясняваненаредобстоятелства свързани с нея. Без дадаватинформациязасаматабиткава-жнисведениясесъдържатвъввизан-тийскитестратегиконииновелитенаимператорите,тъйкатооттяхможедасепочерпятценниданнизаармиите,тяхнататактика,екипировкаиподго-товка. Отлатинскитеизворизаописва-нитесъбитияимаинякоикраткисве-дениясъщов„Историята”наАдемар,„ХрониканаВенеция”наЙоанДяконихроникатанаЛупусПротоспатарий.Сведенията, които дава Асохик ма-карданесасвързанисбиткатаприс.Ключсъдържатсведениязапредход-нитевоенникампаниинацарСамуилсрещуСолун.МатейЕдескидаваинте-реснисведениязавойнитенаВасилийІІсрещубългарите,ноочевиднобърка

Самуил,ИванВладиславиАлусиан. Къмдомашнитеизворинапър-вомястоследвадасеотбележиБитол-ския надпис на цар Иван Владислав от1015г.,койтоесвързансремонтанатамошнатакрепост,коятопострадалаотнападениетоизвършеноотВасилийІІ,следкатотойнаучилзасмърттанацар Самуил. Макар и изключителнократъкиоскъденнаданни,тойепа-метник,чието създаваневъввремевоотношение стои близо до разглежда-нитесъбития.Българскиятапокрифенлетописмакарданесъдържаконкрет-ни сведения за самата битка е инте-ресенсъссведениетосизаимператорВасилий ІІ, който е представен в из-ключителноблагоприятнасветлинаиподобнонаАдемаранонимнияавтордава положителна оценка на безбра-чиетонаимператора. ПОЛИТИЧЕСКАТА  ОБСТАНОВ-КА През971г.императорЙоанЦимисхийуспялдапревземеПреслав,къдетобилпленен цар Борис ІІ със семействотому.ИмператорътобсадилвСилистрарусите предвождани от техния князСветослав. Обсадата се проточила исестигналодоспоразумение,посила-танакоетонаСветославбилададенавъзможност да се изтегли с войскатасиотСилистра,нопопътякъмКиевбилнападнатотпеченегитеиубит.Проблемите по южните границина империята принудили Йоан Ци-мисхийдасеизтеглипредидаеуспялдаутвърдивласттасинадновозавла-денитеземи.

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 88

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка б

рой

71

Неочакваната смърт на авантюрис-тичнияиенергиченимператорЙоанІЦимисхийиидванетонавластнамла-дите императори Василий ІІ и Кон-стантин VІІІ създали предпоставкизападните български земи да подно-вятборбатазанезависимост.Власттавъв Византия попаднала в ръцете наловкияинтригантпаракимоменВаси-лий,койтоуспявалуспешнодапопъл-нихазната,нотоваставалопотвърдеобременителенначинзанаселениетоиаристокрацията.ВъзползвайкисеотнедоволствотоВардаФокаиВардаСк-лирсеопиталивсекизасебесидазав-земепрестолаиимпериятазадългосеозовалавъввътрешнимеждуособици.Докато управниците на Византия сесправяли с възникналите вътрешнипроблеми останалите незасегнати от

походанаимператорЙоанЦимисхийзападнибългарскиземиуспелидасеорганизират за по-нататъшна съпро-тива. Начело на борбата застаналисиновете на комит Никола – Арон,Давид, Мойсей и Самуил. Давид иМойсей още в началото загинали, аАронбилубит сцялото си семействопо обвинение визмяна, като билпо-щаденсамосинътмуИванВладиславблагодарение на застъпничествотонаГаврилРадомир.Възползвайки сеотсъздалатасеситуацияцарБорисІІуспялдаизбяга,нонаграницатабилубит погрешка. На тронът се възка-чилбратмуРоман,койтообаченямалвъзможностдапродължидинастията,тъйкатобилкастриран.Василий ІІ ловко успял да отстранипретендентите за трона Фока и Ск-

Ако списанието ви харесва, помогнете!

БГ Наука ебезплатно,защотознаниетотрябвададостигадовсеки.

БГ Наука еелектронноиздание,задаможевсекибългариннавсякъдепосветадаимадостъпдонего.

DONATE

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 89

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка б

рой

71

лир,асъщоиопасниясипомощниквуправлението Василий, чието име сесвързвалосъсзаговоритеисмърттананяколко от предишните императори.Следкаторешилвътрешнитепробле-миимператоръторганизиралпоходзапревземанетонаСофия,нообсадатасепроточила,асведениятазаприближа-ваща българска войска накарали Ва-силийдаснемеобсадатаидапотеглиобратнокъмВизантия.Припремина-ването през прохода Траянови вратамубилаустроенаотбългаритезасада,катовойскатамубиларазбита.Неза-висимооттозинеуспехВасилийІІнесеотказалотплановетесиданаложивласттасинадцялаБългария.Първотой успял да превземе отново Плис-ка иПреслав, а след това предприелпоредица от походи към западнитебългарски земи.Врезултатотпосле-дователните му кампании, той успялдапревземеВидин,асъщоиСкопие,където бил пленен цар Роман. Въз-ползвайки се от ангажираността наВасилийІІсвоеннидействиянаАпе-нинскияполуостровцарСамуилсеоп-италдазавладееградСолун.

КОМАНДВАНЕТО

Василий ІІ Българоубиец – миниатю-ра представяща императора като победител на българите

Византийската армия била команд-ваналичноотимператорВасилийІІ,койтопотовавремевсеощееизвестенсамо с прозвищата Македонец и Ба-гренородни,асъщозадасеотличава

БГ Наука ебезплатно,защотознаниетотрябвададостигадовсеки.БГ Наука еелектронноиздание,задаможевсекибългаринпосветадаимадостъпдонего.

НАПИШИ И ИЗПРАТИ СВОЯ СТАТИЯ!

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=16174

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 90

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка б

рой

71

отВасилийІебилнаричаниМлади.Василий ІІ на ръст бил под среднияи имал светлосини очи.Макар кактопоказвапрозвищетомуПорфирогентдабилроденвдвореца,голямачастотживота си прекарал във военни кам-пании, далеч от дворцовите навиции разкош.Речтамуне била гладкаитойчестосезапъвал,правейкикраткипаузи.Военнитекампаниипровеждалнекактобилообичайноотсредатанапролетта до края на лятото, а се за-връщаледваспостиганетонанабеля-занатацел.Тойтвърдопонасялкактостудапреззимата,такаигорещинитепрезлятото,асъщоилишенията.Приизборанакомандния състав серъко-воделотпоказанитенабойнотополеспособности и усърдие. Имал добрипознанияповоеннодело,отчастина-учени от книгите, а отчасти придо-битиот собственияопитпо временамногобройнитему военни кампании.Тойсчиталстегнатияинерушимбоенстрой като важни условие за успеханабойнотополе.Наредстова,когатоимало възможност той устройвал за-сади на противника и го обстрелвалотдалече. Василий ІІ не се подаваллесноначуждовлияниеипроявявалпоследователност при преследванетонацелите, които си енабелязал.Тойнепроменяллесноиотношениетосикъмхората.Повременавоененпоходумеелдапотискагневаси,апровини-лите сенаказвал едва следприключ-ването на военната кампания, притоваследкатостарателнопроучелоб-стоятелствата.Привсетовапроявявалмилостисъстрадание.Тойесреднай-дългоживелитеиуправляваливизан-

тийскиимператори.Другите трима споменати военачал-ници са тогавашния пловдивски уп-равител Никифор Ксифий, команд-ващия солунската армия ТеофилактВотаниатисинътмуМихаил.Теофилактебилдядо,аМихаилбащана императорНикифор ІІІ Вотаниат,коетощерече,четвърдещедритепох-вализатяхсадължатнаавториписа-липовреметоилиследуправлениетонатехниятпотомък.ЗагерояотбиткатаприБеласицаНи-кифор Ксифий последвал възход, нотойзавършилсдраматичнопадение.Възгордянот успеха си, той се сгово-рил със синанаВардаФока–Ники-фордаизвършатпреврат,катовсекиоттяхсенадявалдазаграбитроназасебеси.Кактоможедасеочакваеднатакавадружбанесеоказалатрайнаивярна. На 15 август 1022г. НикифорКсифий опасявайки се, че ВасилийІІ еразкрилзаговорасеопиталдасеспаси,катопоканилНикифорФоканасреща,прикоятотойбилубит.ПослеКсифийсеопиталдаубедиимперато-ра,чесеесдружилсФокасамозадаразкриезаговора.ВасилийІІобаченеповярвалнаоправданията.Зарадиза-слугитему в биткатаприБеласицаизарадитежкото здравословно състоя-ние го пощадилине го екзекутирал,номуотнелимуществотоигозамона-шил.Отбраната на прохода се ръководелаличноотцарСамуилисинътмуГаврилРадомир. Всеки поотделно отстъпвалпозаложбинаВасилийІІ,защотоцарСамуилбилловъкполитик, аГаврилРадомир бил добър военачалник.

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 91

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка б

рой

71

Дориприналичиетона такава силнафигуракатоСамуил,койтовизворитеуспявадазасенчидорисамиятцарРо-манГаврилРадомиростававбългар-скатаистория катонай-много споме-навания с влияние върху политикатапрестолонаследник.СамуилиГаврилРадомирсаописанисголяманеприя-зънотЙоанСтавракийвсловотомузачудесатанасв.Димитър,къдетоераз-казаноизасмърттанавтория.Новъ-прекиостритедумисевижда,чеомра-затаседължиповеченапостигнатотоот тях срещуВизантия, отколкото налични недостатъци. Той нарича царСамуил прочут и пише, че неговотоимедориипонегововременеслизалоотустатанабългаритеибилзавладялцялатабългарскаиромейсказемячакдо Солун. Гаврил Радомир е опреде-ленпъккатожестокибесен,снаклон-носткъмубийстваиразрушител,кой-то с един удар на боздугана повалялнаправовгроба.Товаописаниесъпос-тавеносдостаобърканотоизложениеза управлението на Гаврил Радомирв съчинението на Скилица-Кедрин исведението на Дуклянския презвитерза негови успешни военни действиясрещуВизантиясвидетелстват,четойсееотличавалкактосфизическасила,такаискачестванавоеначалник.Ло-шитекачества,коитосамуприписаниса по-скоро нещо иманентно за еднавойна, която неизбежно е съпътства-на със смърт и разруха, но заслугатазавсичкотоваенавизантийскияим-ператор,койтосеопитвалдазавладееБългария, а не на бранещия се. Кон-кретниятнедостатъквизиранвъвсло-вотопъкестрасттанацарякъмлова,

нотоваетипичнозаниманиезаединсредновековен владетел често отра-зявано в историческите съчинения,осигуряващокактохрана,такаитре-нировкавмирновремезасправянесреалнаопасност.ВъввръзкаскампаниятасрещуСолунеспоменатиДавидНесторица. АРМИИТЕ

Византийците разбиват българите при р. Сперхей - миниатюра от Мад-ридския препис на хрониката на Ски-лица-Кедрин Сведения за числеността на армиитенамирамевпродължениетонахрони-катанаГеоргиМонахивисториятанаМавроОрбини, който се позовава наЗонора.СпоредпродължителятнаГе-оргиМонахбългарскатаармиясесъс-тоялаот360000(τςχιλιάδας)души,всъстава на които имало и наемници,а в сражението загинали 160000 (ρςχιλιάδας).Общатачисленостнавизан-тийскатаармиянеепосочена,асамоброянадватаотрядаизпратенидаоб-ходятзащитницитенапрохода,коитобилипо12000(λβχιλιάδας)илиобщо24000.СпоредМавроОрбиниСаму-илеимал50000бойци,откоитоследразгромабилиослепениоколо15000.Тези цифри обаче липсват в съчине-ниетонаЗонора,къдетоедаденсамо

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 92

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка б

рой

71

броятнаослепените.Отдругастранапредставените цифри в двете съчи-нения макар да изглеждат напълноразлични,несалишениотвръзкапо-междуси.Продължителятговориза2византийскиотрядаотпо12000души,априОрбинивизантийскатаармияесчисленост 24 000 души, т.е. цифратаотговарянасборанадватаотряда.Об-щиятбройнабългарскатаармияприОрбинипъке50000души,коетоотго-варяна36000+14000души.ЗонораиСкилицасочаткатобройнаослепе-ните българи 15 000души, но споредКекавментесабили14000.Притоваположение възниква въпросът далиОрбининеезаелотЗонорасамоброянаослепените15000,адругитеданнидасазаетиотпродължителянаГеор-гиМонахилиотнеговияизворидасабили сумирани?!? Но по-скоро можеби става дума за ползване на извораилинадругосъчинение,коетоебази-ранонапрототипа,защото160000сапосоченикатоплененииубити,коетопоказва, че е възможнода еималоиотделнабройкаот14000катоприКе-кавмензаослепенитеилизаотбраня-ващитепроходаитъйкатоданнитесабилисметнатизапротиворечивидаебилазаетабройката15000,коятоеиединственатаотразенавсъчинениетонаЗонора.Внушителните цифри за българска-тавойскаизглеждасарезултатотне-правилно приравняване на военнитеединици при преписите на съчине-ниетонаГеоргиМонах,тъйкатоприМавроОрбини,койтонай-вероятноеползвал източник базиран на същияпрототип съдържа цифри напълно

съотносими към тези на византий-ската армия. Обикновено внушител-нитевойсковицифривнякоиизвориседължатнасмесваненадумата„ми-риада” (μύριας), която означава „стостотни”,т.е.10000своеннатаедини-ца„мира”(μούρα,мн.ч.μούραι-озна-чава „част”, „подразделение”), коятоедруготоназваниенахилиархия,т.е.състоящасеот1000души.Иначека-зано36,респ.16българскимири,т.е.36000,респ.16000сабилиразчетеникатомириади,т.е.36х10000=360000,респ. 16х10 000=160 000. ДоколкотоПродължителятнаГеоргиМонахспо-менавазазалавянетонадвебългарскистражеви стотни (βίγλας εκατόν), то евъзможнонедоразумениетодаседъл-жинаразличниябройнаармейскитечасти–т.е.впанагирадасабилипо-соченикатобройотряди,коитозави-зантийскатаармиядасабилимири/хилархии,т.е.2х12х1000,абългар-скатаармиядаебиласъставенаот360отряда х 100 души, т.е. 36 000, респ.16 000. Използваната дума „вигла”произлиза от гръцкатадумачасовой.Името „вигла” еноселаиеднаотви-зантийските столични „тагми”, чияточисленост изследователите опреде-лятмежду1000и4000души.Думитевиглаитагмасеизползвализаобозна-чаваненаосновнатабойнаединицанавизантийскатаармия,новописаниетонабиткатаприБеласицакактосевиж-даеизползваноиосновнотозначениена думата - стражи, часовои. Кактоще се види по-натам в изложениетов бойните действия участва не самоосновната българска армия, но същопограничните стражи и постоянните

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 93

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка б

рой

71

гарнизонинакрепостите, които самоотбраняват своите опорни пунктовебез да ги напускат.По тази причинанапример Мелник въпреки разигра-лата се трагедияв биткатаприБела-сицаеразполагалсдостатъчнособст-венисилизаотбранаисееналожилоВасилийІІдаприбегнедохитростзапревземанетому.Товаозначава,чезаевентуално настъпление българскитесилибилимногопо-малкиоткъмчис-леност.Византийската армия била наборнаи се попълвала от военно-задълженилица,които срещу службата сиполу-чавали воински участъци. Изпълне-ниетонавоенните задълженияобачечесто откъсвало бойците задълго отобработваемитеучастъци,коетосеот-разявало неблагоприятно на иконо-мическото им състояние. Воинскитеучастъци на разорилите се стопанипопадали в ръцете на богатите дина-ти. Обичаен способ станало използ-ването на 40-годишната придобивнадавност, благодарение на която сил-ните на деня ограбвали обикновено-тонаселение.ИмператоритеотМаке-донскатадинастияпредприелимеркизаограничаваненаограбванетонабе-днитестопани,чрезпоредицаотнове-ли.ИмператорНикифорІІФокакатопредставителнаедратааристокрацияотеднастрана,ноотдругастрана,катовладетелстремящседаусиливоенна-та мощ издал противоречиви мерки,опитвайкиседазадоволиинтереситеинадветестрани.СледсмърттанаНи-кифорІІиотстраняванетонапараки-моменаВасилийпрез996г.императорВасилийІІиздалновановела,скоято

отменил 40-годишната придобивнадавност.Отмянатаималадействиенесамозанапред,ноималасъщоретро-активен ефект и оставали незасегна-ти правата на динатите само за иму-ществата придобити преди новелатанаимператорРоманІ(около928г.),аполучените след товаимоти чрез из-ползваненадавносттаследвалодасевърнатнаобезземленитедребнисоб-ственици.ВасилийІІмакардасеобя-вилсрещурестрикциитеспрямоцър-ковните имоти въвел ограничения изазаграбванетоназемитенаселянитеот манастирите и духовниците, как-тоипрехвърлянетоследтованатакапридобитотонадинати.Заосигурява-ненастабилниприходизахазнатабилвъведен особения данък алеленгион(от гр. „солидарност”), според койтозапустеещитеземиотговарялаобщи-ната,т.е.притежателитенасъседнитеимотитрябвалодаплащатдължимияданъкизатози,койтонямалстопанинилипъкимал,нотойнебилвсъстоя-ниедагодава.ВасилийІІпрехвърлилтежестта за плащането на данъка отобикновените земеделци на едритесобственици. Въпреки че промянатабила въведена като временна мярказаосигуряваненасредствазавойнатасрещуБългария,следпокоряванетонабългарскитеземивъпрекимолбитенапатриарх Сергий след триумфалнотозавръщаненаимператоравстолицатаданъкътнебилпремахнат.За екипировкатанадвете армииимаизвестиевсъчинениетонаПродължи-телянаГеоргиМонах.Тъйкатонай-ве-роятнонеговияизвордаебилпоетич-натворба,даннитемудасаизпъстрени

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 94

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка б

рой

71

схудожествениелементи:„Иотдветестрани покритите цели с желязо ко-ннициипехотинциипокрититецелисжелязо копиеносци развели знаме-натасиидалибоенсигналсвоеннитетръбиитромпети.”.КонстантинМана-сий,койтоявноеползвалсъщияизвордава подобни сведения, като с огледтърсенияхудожественефектеприбяг-валидоархаизиране:„Всичкибяхавжелезни ризници, смеднищитове, скопия,всичкиносехатежкомеднико-пия”.Кактооттоваописание,тъйиотминиатюрите към Мадридския пре-писнахроникатанаСкилица-Кедринизглежда, че екипировката на дветеармии няма значителни различия. ВМенелогия на император Василий ІІвминиатюратапредставящаизбиваненаромеиотбългаритеидветестранинямат метална защитна екипировка,ноповсичкиличи,четоваизображе-ниенепредставясражение,апо-скорорепресииспрямопленници.Макар да липсват конкретни данниотносно битката при Беласица имасведения във връзка с други кампа-нии, че византийците използваликатонаемницирусиимаджари.Ски-лицаотбелязва,чеследпревземанетонаЛонгонпрез1017г.ВасилийІІраз-делилплячкатана3–1/3засебеси,1/3 за русите и 1/3 за византийскатавойска.УнгарскиякралСтефанличноучаствалвпонееднавоеннакампаниясрещуБългария.Във военния трактат приписван наимператорНикифор ІІФока санабе-лязаниспециалнимеркизаохрананапограничните планински местности:„Аковисокиинепроходимипланини

отделят неприятелската земя от нас;тоенеобходимодасепоставятнатяхстражи,натрииличетиримилиедниот други. Първата стража, виждай-ки появилите се неприятели, трябваведнагадабягакъмвтората с вестта,атазинай-голямаскоросткъмтрета-таитаканататъкпореда,предавайкионова до конните стражи, стоящи наравни места, които вече уведомяватсамияпълководецзаприближаванетонавраговете.Стражитестоятнакара-улпетнайсетдни;затоватетрябвави-нагидавзиматсъссебесизатолковапакднии хранителниприпаси.Следтоваидатдругинасмянавнадлеженпорядък, без всякакво изключение,на които началниците не трябва дапозволяватдабъдатудомапо собст-вена нужда. Едни от тях са длъжнидагледат,каквиместамогатдабъдатбезопаснизанеприятелите,къдеимамноговодаикъдееравномясто,дру-гидаузнават,къдепътяетесеникъденетрябвадасепреминавапрезрека-та.Ако те внимателно стоятна кара-ул,тонеприятелитенямадамогатдаизвършат неочаквано нападение.”.От обстоятелствата около смъртта нацарБорис ІІ еизвестно, чеБългарияеималатакавапограничнастража.Нопакоттоваизвестиеставаясно,чесъс-тавътнаграничаритенееималпрепо-ръчванитекачества,тъйкатоединоттяхебилглухоням.ВизложениетонапродължителятнаГеоргиМонахвечеконкретноседаватсведениятазатазикараули,откоитоставаясно,четенесасесправилидобресъсзадачитеси.ПредипокоряванетонаСевернаБъл-гариявтактическиплансеприлагала

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 95

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка б

рой

71

ешелонирана защита, като първатабойналиниябилаприЕркесията,вто-рата приБалкана, а следващата вечеприукрепенитеселища,вкл.истоли-цата.Потрасетонавизантийскатаар-мияоткриваме селищетоВальовища,чиетоназваниеесвързаносвалове,апо-къснитеДемиркапия,т.е.„Желез-ниврата”иСидерокастро–„Желязнакрепост”същоподсказвазаналичиетонатакъвопоренпункт.Принастъпле-ниетонаимператорВасилийІІобаченямаме сведения там да се е прове-ла схватка. Топонимипроизводнина„вал”и„Железниврата”сачестосре-щанипопоречиетонар.Струмешни-ца и планината Беласица в участъкамежду Петрич и Струмица. ТеснитепроходинапланинатаБеласицасъщоподобно на Стара планина са билиудобномястозадасепресечепътянавражесканастъпващаармия.Пак във военния трактат приписваннаНикифорІІседаватисъветикакдасеотбранявапътят,покойтотрябвадапреминевражескатаармия:„Чувайкиза придвижването на враговете, пъл-ководецът трябва с цялата своя вой-скададойденаграницатаинасъщиятозипът,покойтотеиматнамерениенапреминат,дапоставицялатапехо-та.Научавайки,четеидатснеголямоопълчение,енеобходимотойнезабав-нодаизлезесрещутяхиданападнесцялатаконницаипехота,акоеуспялдагисъбере.Тъйкатопехотнотосра-жениееизгоднонатесниместа,тоне-пременнотрябвадасезаематпланин-скитевисочинии,акоположениетонамястотоеудобно,дапоставиотдветестрани на пътя пехотни отряди. Но

където неудобството на мястото пре-пятствадасесражаватотвисочинитей,къдетопътяиманякакъвнаклониот многото ручеи е доста тесен, там,поставинанай-високотосъщопехот-ни отряди, трябва да заградиш пътяс ратници щитоносци и копиеносци,задтяхразположикаменометци,стре-лци и прашкари: зад първия отрядтрябваданаредишдавървивторииотдвете странина главнияотряд, охра-няващсредатанапътя,постависъщокопиеносци,прашкариилековъоръ-жени.”.Тазипрепоръкаебилареали-зиранаотбългарскатаармияикактосевиждаотвсичкиизвориуповавайкисаназаетитеотнеяпланинскивисо-чинитяуспешноотблъсналаопититена византийците да преминат.Но невсичко от препоръчаното е било из-пълненоитосееоказалозабългаритефатално:„Акоотдясноилиотлявонаотряда, охраняващ големия път, имаидругипътища,наричаниоттамош-ните жители пътеки, то непременнотрябваданакарашонезипешивоини,та неприятелите, узнавайки за о зае-манетонаглавнияпът,данетръгнатотстрани по другия пък и оттам отстраниилиоткъмтиладаненападнатистоваданеприведатвужасромей-скатавойска.Акоотвсичкистранипъ-тищатасадобреохранявани;тотеилищебъдатпосрамени,сБожияпомощ,в сражение, или от страх ще бъдатпринуденидаизвършатнападениеподруготдалеченнаняколкоднипът.”.Особенинтерес представлява обстоя-телството, че в трактата се говори заизпращане в обход на пехотинци непонякойотсъществуващитепътища,

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 96

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка б

рой

71

апрезгорскитепътеки,тъйкатовиз-следваниятазабиткатаприБеласицазаобходаавторитеобикновеносеспи-ратнаосновнитепътниартерии. БИТКАТА ЗА СОЛУН

Восновнияизворзавоеннитедейст-вияпрез1014г.–хроникатанаСкили-ца-Кедринеразместенхронологичнияреднасъбитията:първоеописанабит-катаприс.Ключ,аследтовасеразказ-вазакампаниятанаДавидНесторицасрещуСолунвъввръзкасунищожава-нетонавоеннатачастпредвожданаотсолунскияуправителТеофилактВота-ниат,номакарисъбранизаедно,две-тесъбитиясапредставеникатосъвсемизолирани едно от друго. Това раз-местване на събитията обаче създавадостаобърканапредставазаразвоянавоеннитедействияизапричинитезавзетитерешения,коетосееотразилонеблагоприятно и на по-сетнешнитенаучниизследвания.Солунебилзначимградиважново-еннопристанище,отнеманетонакой-то е можело да създаде затруднениязаВасилий ІІ да осигурявапровизииза кампаниите си срещу България, асъщодапрехвърлявойски.Последно-то обстоятелство е от особено значе-ние, защото през цялото си управле-ниеВасилийІІеводелвойнивМалаАзия, на Балканите и на Апенините.Вслучай,чебъделлишенотвъзмож-ностбързодапрехвърлявоенничастиотединфронтнадругидагиснабдя-ва,топревземанетонаСолунеможелодасъздадесериознипречкизауспеш-нотовизантийсконастъплениесрещу

България.

Българите разбиват и убиват Гри-горий Таронит край Солун - миниа-тюра от Мадридския препис на хро-никата на Скилица-Кедрин Ощепрез996г.царСамуилсеопиталда превземе градът, но не успял, ма-карвзавързалотосесражениедабилубиттамошниявизантийскидукГри-горийТаронит,асинътмуАшотихан-цидскиякнязСаакпопадналивплен.СледняколкосраженияблагодарениенаустроенитезасадивпленпопадналиследващиядукнаСолунЙоанХал-дия. След нападението на цар Саму-ил срещу Солун през 996г. ВасилийІІвзелмеркизасигурносттанаграда– оттам били изселени заради съм-нение, че симпатизират на българи-те магистър Павел Вовос, който билпреместен в Тракезийската равнинаипротоспатарияМалакин,койтобилизпратенвЦариград.Опасявайкисе,чещегипостигнесъщатаучастдругидвамаотместнитезнатни–ВатацийиВасилийГлавасамиизбягалиприцарСамуил. Били предприети марки засближаване с Венеция, чийто възходкатоморска сила вече бил започнал.ОтбранатанаСолунбилаповеренанаизтъкнатиявизантийскивоеначалникНикифорУран,но след като той билназначен за управител на Антиохия,

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 97

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка б

рой

71

където трябвало да отблъсва нападе-нието на арабите защитата на Солунбила оглавена от Давид Арианит, апо-къснотойбилзамененотсвоярод-ственик Теофилакт Вотаниат – дядона бъдещия император Никифор ІІІ(1077-1081). Следподсигуряванетонаграда императорът продължил да гоползва като военна база за военнитесикампаниисрещуБългарияиоттамзапочналпоходътпрез1002г.Възползвайкисеоттова,чеВизантияеангажиранасвоеннидействиянаАпе-нинския полуостров цар Самуил из-пратилвойсканачелосДавидНесто-рица да превземе Солун. ОсновнитесведениязавоеннитедействиянаДа-вид Несторица срещу Солун дължимнаЙоанСкилицаиМихаилАталиат.Стовасражениеможедасвържемисрав-нителнообширнотоизвестиенамира-щосевпродължениетонахроникатана Георги Монах. Събитието е пред-ставенокато случило се следбиткатаприс.Ключкатоопитнабългарскиявладетелдасиотмъстизапоражение-то. Патетичното изложение на съби-тиятапъкедостаблизкодосведения-танаАталиат,коетопоказва,чеилиебилоизползванонеговото съчинениеилидваматасачерпилиотобщизвор.За съжаление и тримата не навлизатв конкретни подробности за хода на

сраженията, а се ограничават с това,че отбранатанаСолун се е воделаотТеофилактВотаниатисинътмуМиха-иличевизантийцитеудържалипобе-да,катосесдобилисплячкаипленни-ци.ЙоанСкилицаесъвсемлаконичениказва само,че българитебилираз-бити, а взетата плячка и пленницибилиотведениприимператора,койтопотовавремеобсаждалклисуратаприс.Ключ.МихаилАталиатпишепо-об-ширно,ноизложениетомуепо-скоропатетичноипанегирично,целящодавъзхвали делата на дядото и бащатана император Никифор ІІІ Вотаниат– Теофилакт и Михаил. В описание-то е обърнато основно внимание наличнотоучастиенаМихаилВотаниатвбитката.Отизпълнениясласкател-ства текст се разбира единствено, чесееводилосражениенаполетоизвънкрепостните стени на Солун, в коятобиткаМихаилебилтежкоранен.При съпоставянето на сведенията забитката приСолун с останалите дан-низапоходанаВасилийІІпрез1014г.,тоуспехътнаТеофилактВотаниатсеесъстоялвтова,чеуспялданедопуснепревземанетонаСолун,ноизтегляне-тонабългарскатавойсканай-вероят-ноебилосвързаноснастъплениетонаимператоракъмс.Ключинеобходи-мостта цялата българска армия да се

БГ Наука участвав„XXXIXНационалнаКонференцияпоВъпроситенаобу-чениетопоФизика”,организиранаот„СъюзанафизицитевБългария”

БГ Наука продуцирадокументалниятфилм„Трагедияислава“посветенна100годишнинатаотМеждусъюзническатавойна.

www.1913.nauka.bg

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 98

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка б

рой

71

насочинатамзадаокажеотпор.Следизтеглянето на българската войскаобсаждащаСолунТеофилактВотани-атсъщосенасочилкъмс.Ключзадаокажепомощнанастъпващатавизан-тийскаармия. ПРИДВИЖВАНЕТО  НА  ИМПЕ-РАТОР ВАСИЛИЙ ІІ

Византийската армия командваналично от императора се насочила отМосинопол(дн.Комотини)презДра-ма,Сяр,Валовища(дн.Сидерокастро)иРупелскотодефиле(Ливадица)къмклисуратаприс.Ключ,коятовъвви-зантийските извори е отбелязано съссъответната гръцка дума - Клидион.Тъй като това бил обичайния път навизантийскатавойска,топроходабилпреграденвнай-тяснатасичастсдър-венапреграда– дема.Скилица обяс-няваизползванетонадематасбезси-лието на цар Самуил да противостоинавизантийскатаармияследпонесе-нитепредитоватежкипоражения.

БОЙНОТО ПОЛЕ

Най-подробни сведения за характе-ристикитенабойнотополесесрещатв съчинението на продължителят наГеорги Монах: „Но след това отновосъбрал друга войска и повикал чуж-ди наемници и се впуснал в боеве исражения,пъленсгнявизаслепение,преградил теснините и проходите наедномястосъсстени,другадесвъже-та и дървета и направил изкуственивалове… Там, където залегнал, меж-ду Романия и българите, имало полеи големи реки, и големи, високи истръмнипланини,покритисъсснего-ве.Ималосамоединизход,койтотойпреградилипоставилсилнаохрана.”.Засъжалениеиначеподробнотоизло-жениена тозиавтореизключителнобеднонатопографскиданни.Вхрони-катанаСкилица-Кедринимапо-мал-коподробности,новзамянанатовасе

ИСТОРИЯ

БГ Наука ебезплатно,защотознаниетотрябвададостигадовсеки.БГ Наука еелектронноиздание,задаможевсекибългаринпосветадаимадостъпдонего.

www.nauka.bg

http://nauka.bg 99

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка б

рой

71

срещаттопоними.Спореднегобитка-тасеесъстоялавтеснината,презкоя-тоимператорътобикновенонавлизалвБългария,наречена„КимваЛонг”и„Клидион”.ВъввръзкасобходанаНи-кифорКсифийепосочено,ченаюгот„КимваЛонг”сенамиралапланинатаБеласица,коятовнякоиотпреписитеепосоченаикато „Балатиста”. „Ким-ваЛонг” означава в превод „Дълготополе”. Вероятно се има предвид до-линатамежду планините Беласица иОгражден,коятоедългаоколо40км.,а при с. Ключ е широка около 4км.„Клидион”означавабуквално„Ключ”иоколонеговатаидентификациянееималоразногласиявнаучнаталитера-тура.

Демата издигната от Мануил Ивац за да спре настъплението на импера-тор Михаил ІV- миниатюра от Мад-ридския препис на хрониката на Ски-лица-Кедрин Битката изглежда е станала по тече-ниетонар.Струмешница,десенпри-ток на река Струма, която отводняваюжнитесклоновенапланинитеПлач-ковицаиОгражденисевернитечастина планината Беласица. Пътят е билпреграденсдема–дървенастена,коя-тозатруднявалапреминаванетонави-зантийците,анаредстоватееможе-ло да бъдат обстрелвани от високите

итруднодостъпнивисочини.Отизво-ритенеставаяснодалипреградениятучастък е затварял самопътяпокрайр. Струмешница, където се намиратруинитеинат.нар.днес„Самуиловакрепост” между днешните ПървомайиНовоКонаревоилиебилпреграденучастъкътипопътядвижещсевпод-ножието на Беласица, преминаващпрез сегашните селаБеласица,Кола-рово, Самуилово, Камена, Яворница,Ключ,Скрът,ГабренеиСтароКонаре-во.Попротежениенатозипътсабилиизградени крепости за отбраната му.ПриПетричнаоколо1.61км.южноотсегашния град се издигала крепосттанаричана„Петрица”,асъщоповременатурскоторобствои„Гяуркалеси”ибиларазположенанаеднооткрайни-тевъзвишениянапланинатаБеласи-ца.Подвръх„Дебелобърдо”наоколо5.05км. от с. Беласица е била разпо-ложенаследващатакрепостпотрасе-то. Средновековната и антична кре-посткрайс.Коларовосеенамиралавм. „Чуката”, която е бранелапрохода„Железниврата”.Тазикрепостеима-лапонетристроителнипериода:презV-VІв. била изградена каменна стенасъсспойкаотчервенхоросан;тябилапоправена през ХІв., като за спойкабилаизползванакал,авпериодаХІІ-ХІVв.ебиланаправенановапоправка,катотозипътзасвързваненакамъни-те бил използван бял хоросан. Прис. Коларово в м. „Ташлъко” е ималодемасровотизток.Прикоритотона„Лудодере”сабилиоткритидвакамъ-ка,наединияоткоитоималонадпис„Скръб”, а на другия „Кокалица”. Наоколо3.21км.отс.Каменавм.„Тръс-

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 100

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка б

рой

71

тиките”им.Пържал”есъществувалаантичнаисредновековнакрепост.

Проведените проучвания в по-нововреметереннипроучванияиархеоло-гическиразкопкидаватоснованиедасе приеме, че отбранителната линияезатварялаидвететрасета,чрезсис-темаот стени,валовеидървенипре-гради. Според Г. Митев отбранител-ната линия е била дълга около 8км.,започвалаотм.„Гергевче”намиращасенаоколо1.08км.отс.Ключиеза-вършвалапосклоноветенапланинатаОгражденвместностите„Метеризо”и„Горелите бърчини”. Според него де-матаседеляланадвасектора–южен(„Гергевче” – „Чукалъко”) и северен(„Чукалъко”-„Горелите бърчини”).Най-южната точка на отбранителна-та линия е било укреплението „Гер-гевче”,изграденонахълмвпланина-таБеласицаснадморскависочинаот750м.,койтоеприроднотруднодостъ-пен заради стръмните си склонове.Крепостната стенана укреплението сдебелинавариращамежду1.20-1.50м.следвалаочертаниятанатеренаиза-тварялаплощот 2.4дка.В районана

укреплението е била намерена стро-ителнаиобикновенакерамикаотпе-

риодите V-VІв. и Х-ХІв. От това ук-реплениепо стръмния северен склоннапланинатасасеспускалидополе-то дървени ограждения и прегради,като е билизползвандолаобразуванот планинското дере. Ровът преми-навал по най-високата част на обра-зуванияотдеретонаносенконусвм.„Лешките”.Попротежениенаровасабили открити струпани камъни, кои-тосаслужелизаосновинадървенитепрегради.Ровътпреминавапопроте-жениенаоколо1.5-2км.презм.„Леш-ките” и завършва в м. „Бозалъко”. Вм. „Бозалъко” са открити останки оттриуспореднинаровазида,изграде-ниотломениреченкамък,вероятносъсспойкаоткал.Ширинатаимвари-рамежда2.70и2.80м.Вм.„Лешките”има и други каменни струпвания, ночастоттяхизглежданяматотношениекъмфортификациятаисаслужилизапротивоерозийни подпорни стени нанивите. Едната от тези три отбрани-телнистениебиладвойнаиезавърш-валавм.„Чукалъко”.Втазиместност

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 101

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка б

рой

71

имавалсширина2м.изапазенави-сочина0.5м.,катонаходкитеврайонасаотХІІІ-ХІVв.Прихълмнамиращсем.„Чукалъко”завършвалюжнияучас-тък на демата, а северният започвалот хълм намиращ се на около 300м.отнего,катомеждудветевъзвишенияимастръмнипясъчнисипеи.От тозихълм по естествен хребет се спускалвал, който достигал до „Самуиловатакрепост”.Укреплението„Самуиловатакрепост”сенамиранавъзвишениераз-положеноприизвивканар.Струмеш-ница.Тоебилоземлено,състоящосеоттривалаидвароваопасващихъл-ма.Восноватана укреплениетобилооформено ядро от камъни и пръст,преминаващопрез валана среднове-ковнотоселища.Върхуядротоеима-лодървенаконструкцияотнапречниинадлъжнигреди,скаменнаобложкаотвън,анадвалаималокаменнасте-на.ВукреплениетоевъзникналопрезVІІІв.славянобългарскоселище,катоса били открити основи от жилища,хромели,върховенастрели,каменнитежести,фрагментиотсъдовеипред-метинабита.Поподоветенажилища-тасабилиоткритимонетиотвреметона императорЙоанЦимисхий, коетопоказва, че селището е било унищо-женоследнеговотоуправление,коетопотвърждава известието на извори-те, че следващияимператорВасилийІІ използвал обикновено това трасезапоходитеси.От„Самуиловатакре-пост” отбранителната линия преси-чала р. Струмешница и се насочвалана северпо склоноветенапланинатаОгражден.Тамбилиизградениваловесдървенипостройки,коитодостигали

дом. „Метеризо”им. „Горелитебър-чини”. ВИЗАНТИЙСКИЯТ  УСПЕХ  В БИТКАТА СпоредПродължителятнаГеоргиМо-нахследпретърпенитетежкипораже-нияцарСамуилуспялдасъбереноваармия, като повикал и чужди наем-ници.Потозиначинуспялдасъберевойскаот360000души.Тойпрегра-дил теснините и проходите на местасъсстени,другадесвъжетаидърветаи направил изкуствени валове. Мяс-тото, което избрал цар Самуил за дапресрещне византийците било близодо границата. Там имало поле, голе-ми реки, големи, високи и стръмнипланини,покритисъсснегове.Ималосамоединизход,накойтобилапоста-венасилнаохрана.Планътнабългар-ският цар бил да направи внезапенизлазидаобградялимператора.Следпристиганетонавизантийскатаармияпроходът бил атакуван и сражениетопродължилодозазоряване, следкое-тобилададенапочивка.ВасилийІІсевъзползвал от отдиха за да изпратисъгледвачи за да видят дали защит-ниците в прохода можело да бъдатобходени и ударени в гръб. Продъл-жителят на ГеоргиМонах говори, чесабилиизпратенидваманеназованипоиместратези,всекиспо12000ко-нници.Отсведениятавдругитеизво-ри не е трудно да се установят обачеименатанавоеначалниците.ПървиятстратегебилтогавашнияпловдивскиуправителНикифорКсифий.Вторият

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 102

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка б

рой

71

изглеждае солунскиятуправителТе-офилакт Вотаниат. Според изворитеТеофилактВотаниатсенасочилкъмс.Ключзадаподпомогненастъпление-тонаВасилийІІ.Въпросътепокакъвпътедостигналдотамидалиизобщоеуспялдасеприсъединикъмосновнатавизантийска армия. Единият път, покойтоднесможедасеосъществипеше-ходенпреходотСолундос.Беласицазаоколо29часаедълъгоколо136км.и при Вальовища (дн. Сидерокастро)следвапътя,покойтоепреминалВаси-лийІІдодемата.Приконкретнитеоб-стоятелстватоваебилнай-безопаснияпът задостиганенаотрядадооснов-натаармия.ВторатавъзможностедасепридвижиотСолундоДойранско-тоезероиоттампреминавайкиюжноотпланинатаБеласицаотноводадос-тигнедоВальовища.Тозипреходднесможедасеосъществиотпешеходецзаоколо 34часа и е дълъг около 163км.Очевидно е по-неудачното решениев сравнение с първото и е възможенкатовариантединственоакодонякъ-де са били преследвани изтеглящитесе от Солун български военни части.Най-интересенетретиятпът,койтоеспочтисъщатадължина162км.иднесможе да бъде изминат за пешеходецсъщозаоколо34ч.,нопреминавапо-крайс.Валандовопрезгр.СтрумицаиНовосело.ПотозипътТеофилактВо-таниатнесамоеможелдапреследваизтеглящата се към Струмица армиянаДавидНесторица,ноидасеявивтиланабългарскатаармия.СпоредГ.МитевТеофилактВотаниатеобходилбългарските войски през планинатаОгражден, като той се движел срещу

течението на р. Геговска (Градешка),течащанаоколо1км.отдемата, следтовапопритоканасъщатар.Чурило-вскадостигналдоСининскатарекаипотечениетойизлязълвдолинатанар.СтрумешницаназападототряданаКсифий.Заслугатазавизантийскияуспехоба-че бил на военачалника НикифорКсифий. СпоредЙ.Иванов и В. Зла-тарски обходът е бил извършен презюжните склонове на Беласица, катопреминали през района на дн. селоКоларово,презДемиркапия(дн.Же-лезниврата),послепрезселатаГорни(дн. АноПороя) и ДолниПорой (дн.Като Пороя), оттам през с. Мътница(гр. Макриница) се насочили към с.Шугово(гр.Платанакия),аоттампопътеката минаваща през седловина-тапривръхТумба (дн.пресечнаточ-ка на границите на Гърция, Бълга-рияиБЮРМ)отновопрезпланинатасе спуснали при село Габрово в тилана българската войска. В грамота нацар Стефан Душан от 1350г. издаде-навползанадяканагностДрагойвъввръзкасизгражданетокрайс.ГабровонахрампосветеннасветитеархангелиМихаилиГавраилсеспоменавазаво-деничарскипътичетамималовалогсвал.Западноотс.Габрововпосокакъм с. Ключ се намира с. Колешино.Запроизходанаселотоимадвелеген-ди–споредеднатаносииметонаов-чаряКоле,койтопръвсезаселилтам,аспоредвторататамсабилиизкланиСамуиловите войници. Близо до се-лотосаразположениместноститеЛе-еште (Леши),СпасиМорлада, чиитоназваниясъщосесвързватотнякоис

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 103

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка б

рой

71

биткатаприБеласица.

СпоредГ.Митевобходът сеосъщест-вил по коларския път и започнал наоколо10км.източноотдематаприс.Коларово. Според него византийцитезавзели и вероятно опожарили кре-посттавм.„Чуката”,преминалипрезпрохода „Железни врата” и южно отпланината Беласица се придвижилина запад до с. Порой, откъдето презс. Матаница достигнали до с. Ключ.Г. Митев се позовава на грамотатана Стефан Хрельо Драговол в ползана Хилендарския манастир от 6 май1336г., където катомеждаразделящаимотите е споменат пътят покрай с.Ключпрезпланината.

Недостатък на описаните маршру-

тие,чеакопреминаванетоестаналопри с.Коларово, тонападението сре-щутамошнитеукрепленияещялодаразкрие започнатия обход. По-безо-пасното, а и по-удачното решение еописаното в хрониката на Скилица-Кедрин,чеКсифийсеевърналназадиеобходилБеласицаотюгпотрасетоПетрич-Марикостиново,Кулата,презЛивадица/Рупелскипроход,следкое-топриСтримонохорипридвижванетое продължилона западпо течениетонар.Струма,послепокрайЛивадиядоПлатанакия.Разстояниетоотс.КлючдоПлатанакияеоколо87.6км.иможедабъдеизминатоприпешипреходпо

БГ Наука участвавпроект „Културно-историческитепаметницивобластСофия-град“.

www.monuments.bg

БГ Наука участвав„XXXIXНационалнаКонференцияпоВъпроситенаобу-чениетопоФизика”,организиранаот„СъюзанафизицитевБългария”

www.nauka.bg

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 104

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка б

рой

71

тозипътзаоколо17часаи45м.ПотозипътевъзможенпъленобходнаБела-сица,новтакъвслучайсепреминавапокрай Струмица и придвижващатасе към българския тил византийскаармияещяладабъдеразкрита.Задаостаненезабелязанобходаидасеспе-челивремеебилонеобходимодабъдепреминатапланинатаБеласица,коетокакто се вижда от изворите е било иосновнотозатруднение.

НикифорКсифийобходилипреминалпланината за три дни, като се прид-вижвалинощемисеозовалвтиланабългарскатаармия.Следнавлизанетозадотбранителнаталиниятепопадна-линабългарскиконнипатрули,коитобили заловени. По-натам попадналина друг патрул, за който е посочено,че били също 100 на брой, коетощерече, че и първите били със същатачисленост.Кекавменепосочил,чезада сепокаже, че обходът е завършилизасинхронизираненадействиятаначаститепредиобщатаатакаетрябва-лодасеподадатсигналисогън,акоепрезнощтаисдим,акоепрезденя.На29юли 1014г.наразсъмване със сиг-налинабойнитръбиитромпетиотря-

дът на Никифор Ксифий изненадва-що нападнали българите. Българитебилизаварениневъоръжениисънении се впуснали да бягат. В суматохататесеизбивалипомеждуси,бегълцитепадаливрекитеиседавели,авизан-тийците избивали и засичали засти-гнатите защитници. Според Продъл-жителят на ГеоргиМонах в този дензагинали160000българи.Тазицифраобачеизглеждавключванесамоброя

наубитите,ноинапленените,чийтобройвизворитеварирамежду14000и15000души,т.е.катосевземепред-виднаправенотопо-горесъпоставяненаизворите, тоброяна загиналите ебилоколо1000-2000души,аостана-лите14000-15000билипленени.

Византийците разбиват българите при р. Вардар - миниатюра от Мад-ридския препис на хрониката на Ски-

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 105

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка б

рой

71

лица-КедринВъзползвайкисеотсъздалатасепани-ка императорът атакувал демата, ус-пялдаяпревземаиразруши.Врезул-татотуспешнопроведенатаоперациявръцетенавизантийцитепопадналиоколо 14 000-15 000 български вой-ници.Царят бил изведен от бойнотополеотсинасиГаврилРадомир,кой-тогоотвелвПрилеп,аоттамСамуилотишълвПреспа.Византийцитепляч-косали палатките, вещите, оръжиятаиобозанапобедените.Известиетозанападениетоналагераможедасвър-жемсместнотопреданиезаписаноотЙ.Иванов,засражениеприс.Мокри-ево,вкоетовзелучастиеисамияцарСамуил.

РАЗГРОМЪТ  НА  ТЕОФИЛАКТ ВОТАНИАТ

Според Скилица и Аталиат след ус-пешния пробив Теофилакт ВотаниатбилизпратендапрочистидемитеидаотворизавизантийскатаармияпътяткъмСолун.Товасведениеобачееало-гично,тъйкатоотостаналитеизвестиядадениотдваматаеясно,чеВотаниатедошълприс.КлючотСолун,т.е.чевече е минал по пътя, който тепърваби трябвало да прочиства от деми изащитниците им. Възможно е разби-расеТеофилактдаепристигналпрезВаловища,адаетрябвалодапрочис-типътяотСтрумицазаСолун,нонееяснозащоприпостигнатияуспехви-зантийцитеетрябвалодасеизтеглят,вместо да продължат успешното на-стъпление.По-скороследпробиваприс.КлючприСтрумица,къдетосебил

ИСТОРИЯ

БГ НаукавзимаучастиевМежду-народна научно-приложна конфе-ренция по Информационни техно-логии (International Conference onInformationTechnologies–InfoTech)

БГ Наука ебезплатно,защотознаниетотрябвададостигадовсеки.

БГ Наука продуцирадокументал-ниятфилм„Трагедияислава“посве-тенна100годишнинатаотМеждусъ-

юзническатавойна.www.1913.nauka.bg

http://nauka.bg 106

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка б

рой

71

оттеглилГаврилРадомирпристигна-лавръщащатасеотобсадатанаСолунбългарскачастпредвожданаотДавидНесторица,аследнеяседвижелотря-да на Теофилакт Вотаниат. При товаположениедокатоВасилийенастъп-валсеверноотБеласица,тоТеофилактседвижелотюг.Товаположениеобяс-нява защоПродължителятнаГеоргиМонахговоризадвамавоеначалници,защотоидващитеотСолунследДавидНесторица византийци достигайкиСтрумицасъщосащелидасеозоватвтила на българската армия. Подобенразвой на събитията позволява да сеизбегне затруднението с превземане-тонакрепосттаМацукион,тъйкатос.Мачуково(дн.Евзони)сенамираюго-западно от Дойранското езеро, коетообаче и днес е разположено на глав-нияпътводещотСолунзаСтрумицана сегашната граница между ГърцияиБЮРМ.АкоТеофилактВотаниатсеепридвижвалнаправокъмСтрумица,тотогавакрепосттаебилапревзетаотнего, тъйкато се енамиралапопътямуиовладяванетойещялодамупо-дсигури тила. Местоположението населищетоенакаралоизследователите,считащи,чесолунскияотрядсеебилсъединилсосновнитесилидаотъжде-ствятпревзетатакрепостсъсс.Макря-ево,коетоеразположенопотрасетоотс.КлючкъмСтрумица.Придвижване-тонаотрядътнаТеофилактВотаниатобаче, тъй като преследвал българ-скитевойскинеостаналовтайна.Тойбил пропуснат от охраната на прохо-дитеданавлезе в тях, а след товамубил пресечен обратния път. ГаврилРадомирсевъзползвалотситуацията,

нападнал и ликвидирал идващия напомощнаВасилийІІвизантийскиот-ряд.СамиятТеофилактВотаниатбилубит, катобилизтърбушен скопиетоотГаврилРадомир.Нанесенатазагубапромениласъотношениетонасилите,тъйкатодействащатаприСолунбъл-гарска част се присъединила към ос-таналатаармия,авизантийскияотредотбраняващ Солун бил ликвидиран.Възникналаопасностбългарскатаар-миядаатакувавизантийците,даосво-бодипленницитеидананесекатастро-фалнопоражениенаимператорскатаармия.Задаизбегнеопасната ситуа-ция Василий ІІ предприел крайна иизключителножестокамярка–наре-дилплененитебългарскивойницидабъдатослепени,катонавсеки 100дабъдеоставенпо 1 с еднооко зада гиводи и ги изпратил при българскияцар. Византийските летописци обяс-няватрешениетонаВасилийІІсгне-вътнаимператоразарадисмърттанаТеофилакт Вотаниат. Но Василий ІІпопринципдействалхладнокръвноиневзималрешенияподвлияниетонаемоциите.Показателно е, че след за-вземанетонаБългариятойнесамонеизвършилжестокирепресии,нодориудостоил болярите с титли, запазилразмера на данъците за население-то и автокефалността на българскатацърква. Тази жестока мярка и пос-ледвалотоизтегляненавизантийцитеобачепо-скоропоказва,чеВасилийІІсе е опасявалдане би той самиятдапопадневкапан.Вслучай,чеВасилийІІ е извършил успешен пробив, раз-бил е българската армия и е пленилчастотнея,тонееяснозащовместо

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 107

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка б

рой

71

дасеопитадапревземеСтрумицаидапродължиуспешнотонастъплениещеизпращаТеофилактВотаниатдаосво-бодипътязаСолун,койтоебилнеоб-ходим,акотоваебилокраянапоходаи византийците смятали да се изтег-лят.КрасимираСтояновапише,чеиз-вестнатаВангелияГущерова,родомотСтрумица,коятоследкатосеомъжилапрекарала останалата част отживотаси в Петрич добре познавала леген-дитезатамошниякрайиразказвала,че Самуиловите войници били осле-пенив селоВадоче, а следтовабилинастанени да живеят в село Слепче.Нейнатапопулярностедопринеслазаразпространениетонатезипредания.Изследователитечестосвързватидру-гиместнитопонимисбитката,ноедваливсичкидействителносасвързанистовасъбитие. ИЗТЕГЛЯНЕТО  НА  ВИЗАНТИЙ-ЦИТЕ Възползвайки се от шока, предизви-

кан от появата на ослепените войни-циВасилийІІпотеглилобратно.Приприближаването на византийскатавойскакъмМелникбългарите отця-латаоколност се събраливнея.Опа-сявайкисеотнападениеотстрананабългаритеВасилийІІнесеопиталдапревземеградътсъссила,норешилдапробвадагонаправисхитрост,коятосе увенчала с успех.В градътбилиз-пратен евнухът Сергий, който се от-личавал с красноречие. Той с многоусилия успял да убеди жителите наМелникдасепредадатнаимператора.Василий ІІ поставил силен гарнизонвкрепосттаисевърналвМосинопол.Какво точно е казал Сергий не е по-сочено, но най-вероятно е споменалзавизантийскияуспехприс.Ключие пропуснал за разгрома на Теофил-актВотаниат.Доколкотоеднакрепостдори да е важен опорен пункт катоМелникеможелодабъдеуспешноза-щитенасрещуголямаармиясамоакоеималовъзможностдаполучидопъл-нителниподкрепления,топрикрива-нетонавъзможносттаГаврилРадомир

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 108

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка б

рой

71

да се притече на помощ с оцелялатабългарскавойскаеможелодамотиви-ратамошниягарнизондакапитулира.

Смъртта на цар Самуил – Миниа-тюра от Мадридския препис на хро-никата на Манасий Виждайки завръщащите се ослепенивойницицарСамуилполучил удариследдваднина6октомври1014г.по-чинал.НеемногоясноизвестиетонаМатейЕдески,чеВасилийІІеотровилбългарския цар след битката при с.Ключиеотвелблизкитему.Изглеж-да отравянето е употребено в прено-сен смисъл, т.е. че със ослепяванетона българските войници императорае предизвикал удара, от който почи-налцаря,аотведенотоцарскосемей-ствовечесеотнасядокапитулациятанацарицаМарияследсмърттанацарИванВладислав.НоВасилийІІосвенсмечаумелосислужели сотровата,а в известието за смъртта на Самуиле посочено, че той загубил съзнание,акогатодошълнасебесипоискалдапие водаи след товапочинал.Нали-чието на тези данни показва, че всепакевъзможнодасекасаеизаотра-вяне. Покойният цар бил погребан в

базиликата„СветиАхил”вПреспа.На15октомвринабългарскиятронсевъзкачил Гаврил Радомир. Вестта засмърттанацаря достигнала доВаси-лийІІна24октомвриитойнезабав-носенасочилпрезСолункъмБитоля,където изгорил дворците на ГаврилРадомир.Успялсъщодазавземекре-поститеПрилепиЩип.СледтовасъссаловеинадутимеховепреминалрекаЧернаидостигналдоВоденоткъдетона9януарисеотправилкъмСолун. КРАЯТ  НА  ПЪРВОТО  БЪЛГАР-СКО ЦАРСТВО СкороВасилий ІІ разбрал, че новиятцар е твърде проблемен противникнабойнотополе.Скилицаописвасъ-битията доста объркано, но неговитесведения съпоставени с тези на Дук-лянкия презвитер показват, че пос-ледвалите военни действия не билиуспешнизаВизантия.Затоваимпера-торътсенасочилкъмслаботомястонаГаврилРадомир–дворцовитеинтри-ги.ВасилийІІуспялдаподтикнеИванВладиславдаубиебратовчедси,обе-щавайкиму,чещегоподкрепидазав-земетронътищесключиснегомир.ИванВладиславуспялдаубиецарГа-врилРадомиридазавземепрестола.Иван Владислав се опитал да заемеобещаниямуотимператораДрач,нобилубитприсрещатастамошнияуп-равителНикитаПигонит.Василий ІІ незабавно предприел на-стъплениепредибългаритедауспеятдаотреагиратнаслучилотосе.Благо-дарение на бързите действия престо-лонаследникът Прусиан и воеводата

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 109

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка б

рой

71

Ивац не успели да организират съ-противата. Царица Мария, патриархДамянивоеводатаБогданпредалинаимператораОхрид,аостаналитебъл-гарскивоеначалницисъщомусепод-чинили.ВоеводатаИвацбилослепенсизмама.ПритоваположениеПрусианбилпринуден да се предаде заедно сбратятаси.Царскотосемействоипа-триархътбилиотведенивЦариград.ВасилийІІсепроявилкатоумелдър-жавникивъпрекитежкатаборба,коя-товодилзаокончателнотозавземанена българските земи той се отнесълс новите се поданици изключителноблагосклонно. Повечето от оцелели-те боляри запазили владенията си ибили удостоени с титли. Българскатацърква запазила своята автокефал-ност, макар и да била понижена отпатриаршиявархиепископия.Втозиси вид Охридската архиепископияпросъществувала до 1767г. ВасилийІІ запазил непроменено и данъчнотобреметакова,каквотобилоповреме-тонацарСамуилитоприположение,че завръщайки се от похода отказалдаизпълнидаденитепрединачалотона военната кампания обещания дапремахне алеленгиона. Последвали-те събития показват колко удачно ебилотоварешениенаВасилийІІ,за-щотоименнопромянатанаданъчнотобремедовеладовъстаниетонаПетърДелян,аследтоваинаАсениПетър,след което българската държавностбилавъзстановена.Наред с товаоба-че, за да отслаби съпротивата, тойотвел значителна част от болярите инаселениетонабългарскитеземиигоразпръснализпределитенаостанала-

та империя, а също положил усилияданасърчисмесенитебракове. ЛИТЕРАТУРА: ИЗВОРИ:ЙоанСкилица-ГеоргиКедрин,„Крат-ка История”, Гръцки извори за бъл-гарската история, Том VI, 1965, стр.283- 285; Ioannis Skylitzae, SynopsisHostoriarum,CFHB5,1973г.Продължителят на Георги Монах,Гръцки извори за българската исто-рия,ТомVI,1965,стр.155-157МихаилПсел,Хронография,В., 1999,стр. 23-41; Гръцки извори за българ-ската история, Том VI, 1965, стр. 90;Michaelis Pselli Historia Syntomos,CFHB30,1998,стр.105-109,ПселлМ.Хронография. Краткая история, Ви-зантийская библиотека. Источники,2003;Михаил Аталиат, „История”, Гръцкиизвори за българската история, ТомVI,1965,стр.185-186Кекавмен, „Стратегикон”, Гръцки из-воризабългарскатаистория,ТомVII,1968,стр.13-14Зонора,Гръцкиизворизабългарскатаистория,ТомVII,1968,стр.188Адемар, „История”, ЛИБИ, т. ІІ стр.354Лупус Протоспатарий, „Хроника”,ЛИБИ,т.ІІстр.385„Основаванетонацъркватанасв.Ал-банНамюрски”,ЛИБИ,т.ІІстр.354Йоан Дякон, „Хроника на Венеция”,ЛИБИ,т.ІІстр.349-350Дуклянскилетопис,ЛИБИ, т. ІІІ стр.175-179Константин Манасий, „Стихотворна

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 110

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка б

рой

71

хроника”,В:Гръцкиизворизабългар-скатаистория,ТомX,1980,стр.92-94;ВасилГюзелев–„СамиятТърновградщеразтръбипобедите.СредновековнипоетизаБългария”,1981,стр.20-21.Ефрем, „Стихотворна хроника” - Ва-силГюзелев, „СамиятТърновградщеразтръби победите. СредновековнипоетизаБългария”,1981,стр.61-62.ЙоанЦеца,В:Гръцкиизворизабъл-гарската история, Том X, 1980, стр.105-106;Михаил Глика, „Летопис”, В: Гръцкиизворизабългарскатаистория,ТомX,1980,стр.116-117;Йоан Ставракий, „Похвално слово зачудесатанавеликиямироточецДими-тър”,В:Гръцкиизворизабългарскатаистория,ТомX,1980,стр.127-128;Степанос ТаронскиАсохик, „Всеобщаистория”, М., 1864, ХХІІІ-ХХІV, стр.188Матей Едески, Хронография, в:Armenia and the Crusades, tenth totwelfth centuries: the Chronicle ofMatthewofEdessa/translatedfromtheoriginal Armenian with a commentaryand introduction by Ara EdmondDostourian; foreword by Krikor H.Maksoudian.-Lanham,N.Y.,L.1993,І,46Яхъя Антиохийски, „Летопис” в:Розен.В.Р.ИмператорВасилийБол-гаробойца:ИзвлеченияизлетописиЯхъи Антиохийского. СПб.1883Военни трактати: Three ByzantineMilitaryTreatises,CFHB251985;ЛевVIМудрый-ТактикаЛьва,Византийскаябиблиотека.Иcточники,2012Сборник документов по социаль-но-экономической  истории  Ви-

зантии. М. Академия Наук  СССР. 1951; В.Г.Васильевского.Материалыдля внутренней истории Византий-скогогосударства.В.Г.Васильевский.Труды,IV,стр.267—331„Царствотонаславяните”–МавроОр-бини,С,1983г.(вчасттазаБългария)НикитаХониат,„История”,В:Гръцкиизвори за българската история, т.11,1983,стр.28-29ХристоматияпоисториянаБългария–том1,2и3,ред.Петров,Гюзелев„Български старини от Македония” .ЙорданИванов“Богомилски книги и легенди”, Йор-данИванов«Изворизастаратаисторияигеогра-фиянаТракияиМакедония»–съст.И.КацаровиДимитърДечев„Историко-апокалиптичнатакнижни-навъвВизантияисредновековнаБъл-гария”,В.Тъпкова-Заимова,А.Милте-нова,1996г.Стара Българска Литература, т. 1 —Апокрифи, редактор и съставителДонкаПетканова(1982);т.3Истори-чески съчинения (1983), редактор исъставителИванБожилов,т.4Битолски надпис наИван Владислав-самодържецБългарски,ЙорданЗаи-мов,БАН,1970 ИЗСЛЕДВАНИЯ: Й. Иванов,Беласицкатабитка,29юли1014г.,ИБИД,кн.III,1911г.С.Г.Кашев-ВойнитенацарСамуилаинеговитенаследници,1933г.,стр.52-58Константин Иречек - Историята набългарите,1886,стр.254-255

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 111

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка б

рой

71

В. Златарски,История  на  българ-ската държава през средните ве-кове. Том I. История на Първото българско  царство.  Част  II.  От славянизацията  на  държавата до падането на Първото царство (852-1018), Наукаиизкуство,София,1971,СтивънРънсиман–„ИсториянаПър-вото българско царство”, 1993, стр.205-206И. Божилов, В. Гюзелев, История наСредновековнаБългарияVІІ -ХІVв.,т.1,С.1999г.,325-326Б. Чолпанов, Д. Антелов, „Българскавоеннаистория”,т.2,стр.45-56„ИсториянаБългария”,т.2,БАН,С.,1981,стр.416КучмаВ.В. Военная организацияВи-зантийскойИмперииПириватрић Срђан,  Самуилова држава. Обимикарактер,Византо-лошкиинститутСАНУ,Београд,1997,стр.120-122Gustave Schlumberger, “L’EpopeeByzantine,BasileII,LeTueurdebulgares,335-339

Вазантийский словарь,т.1и2,С-П,2011Митев,Г.Самуиловатакрепост-демаибиткатапрез1014,М.Пр.бр.2/1993г.И.Д. Митрев, Г., С. Иванов. Теренниархеологическиобхожданиявземли-щетонас.Коларово,общинаПетрич.–В:Археологическиоткритияираз-копкипрез2006г.,София,2007г.Домарадски,М.иколектив,Разкопкии проучвания. „Материали за архе-ологията на средна Струма”, София,2001г.Дремсизова-Нелчинова,Ц.,„Археоло-гическипаметницивБлагоевградскиокръг”,София,1987г.«Каменнитещитове» - БорисЧолпа-нов, «Военно издателство», София,1989г.Шиканов,В.Н.-Византия.Орелилев,стр.101-104

БГ Наука ебезплатно,защотознаниетотрябвададостигадовсеки.БГ Наука еелектронноиздание,задаможевсекибългаринпосветадаимадостъпдонего.

НАПИШИ И ИЗПРАТИ СВОЯ СТАТИЯ!

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=16174

ИСТОРИЯ