àÁ·Ó˙Ú Ì‡ÄÎÂÍ҇̉Ë̇èẨ‡˜‡ÌÒ͇ÄÎÂÍ҇̉Ë̇èẨ‡˜‡ÌÒ͇

ww

w.b

ta.b

g

å

ÂÒ

˜

ÌÓ

ËÁ

‰‡

ÌË

 Ì

‡ Å

íÄ

Á‡

ÎË

ÚÂ

‡

ÚÛ

‡, Ë

ÁÍÛÒ

Ú‚

Ó Ë

ÍÛÎ

ÚÛ

‡,

„Ó

‰Ë

̇

XL

II,

ˆÂ

̇

3 Î

‚

‡li

k@

bta

.bg

ÅÓÈ 4, ‡ÔËÎ 2012

ã à ä Ä è ê à ã 2 0 1 2 1

Ö ‚ Ó Ô Â È Ò Í Ë · Â Î Â Ê Ì Ë Í

ÅÄêëÖãéçÄ

éÚ 29 Ï‡Ú ‰Ó 15 ˛ÌË ç‡ˆËÓ̇ÎÌËflÚıÛ‰ÓÊÂÒÚ‚ÂÌ ÏÛÁÂÈ Ì‡ ä‡Ú‡ÎÓÌËflÔ‰ÒÚ‡‚fl, ‚Íβ˜ËÚÂÎÌÓ Ò˙Ò Á‡ÂÏÍË ÓÚ„ÓÎÂÏË Ò‚ÂÚÓ‚ÌË ÏÛÁÂË, ‰ËÌ ÓÚ Ì‡È-ÔÎÓ‰ÓÌÓÒÌËÚ ÔÂËÓ‰Ë (͇fl ̇ ïßV–͇fl̇ ïV ‚ÂÍ) ̇ ͇ڇÎÓÌÒÍÓÚÓ ËÁÍÛÒÚ‚Ó,ÍÓÈÚÓ ÓÚ„Ó‚‡fl ̇ ÂÚ‡Ô ÓÚ Â‚ÓÔÂÈÒ͇ڇ„ÓÚË͇, ÔÓÁÌ‡Ú Í‡ÚÓ ◊ÏÂʉÛ̇Ӊ̇„ÓÚË͇”.

ÇàÖçÄ

åÛÁÂflÚ Á‡ ËÒÚÓËflڇ̇ „‡‰ ÇËÂ̇ ‰Ó 4 ÌÓÂÏ‚Ë ËÁÒΉ‚‡Ú‡ڇÎÌËfl ÍÛÎÚ ÒËÁÎÓÊ·‡Ú‡ ◊á‚ÂÁ‰ËÚÂ̇ ÅÛ„Ú‡Ú”ÔÓ ÒÎÛ˜‡È 200-„Ӊ˯ÌË̇ڇ ÏÛ.

åéëäÇÄ

àÁÎÓÊ·‡Ú‡ ◊Ñ‚ÓÈ̇ÔÂÒÔÂÍÚË‚‡: flÔÓÌÒÍÓÒ˙‚ÂÏÂÌÌÓ ËÁÍÛÒÚ‚Ó”ÏÓÊ ‰‡ Ò ‚Ë‰Ë ÓÚ 14 Ï‡Ú ‰Ó 6 Ï‡È ‚ åÓÒÍÓ‚ÒÍËfl ÏÛÁÂÈÁ‡ Ò˙‚ÂÏÂÌÌÓËÁÍÛÒÚ‚Ó.

ëéîàü

Ç É‡ÎÂËfl ̇ ëÅï,◊òËÔ͇” 6.燈ËÓ̇ÎÌË Ì‡„‡‰Ë◊ÄΡ̈ Å˙΄‡Ëfl” Á‡ÊË‚ÓÔËÒ, ÒÍÛÎÔÚÛ‡ Ë „‡ÙË͇. ç‡ 1 Ë 2 ÂÚ, 5–29 ‡ÔËÎ.àÁÎÓÊ·‡ ̇ ıÓ‡ Ò Û‚Âʉ‡ÌËfl◊àÁÍÛÒÚ‚ÓÚÓ –Ô‡‡ÎÂÎ̇ ‚ÒÂÎÂ̇”.ç‡ 3 ÂÚ., 18–28 ‡ÔËÎ.

åûçïÖç

Ç èË̇ÍÓÚÂ͇ڇ Á‡ Ò˙‚ÂÏÂÌÌÓ ËÁÍÛÒÚ‚ÓÓÚ 30 Ï‡Ú ‰Ó 15 ˛ÎË Â ÔӉ‰Â̇ËÁÎÓÊ·‡, ÔÓÒ‚ÂÚÂ̇ ̇ ÊÂÌËÚ ‚ Ú‚Ó˜ÂÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡ 臷ÎÓ èË͇ÒÓ, å‡ÍÒ ÅÂÍÏ‡Ì (ÒÌËÏ͇), ÇËÎÂÏ ‰Â äÓÌËÌ„.

èÄêàÜ

◊Ñ„‡ Ë „ÓÎÓÚÓ ÚflÎÓ”ÏÓÊ ‰‡ Ò ‚Ë‰Ë ‚ Ó·ÌÓ‚ÂÌËfl ÏÛÁÂÈ◊éÒ” ‰Ó 1 ˛ÎË. éÚ ÔÓÂÍÚ‡,Ô‰ÒÚ‡‚fl˘ „ÓÎÂÏËÚÂχÈÒÚÓË ÓÚ ‚ÚÓ‡Ú‡ÔÓÎÓ‚Ë̇ ̇ ïßï ‚ÂÍ ‚ Ò‚ÂÚÎË̇ڇ ̇ ÌÓ‚ËÚ Á̇ÌËfl Á‡ Úflı.

ãéçÑéç

àÁÎÓÊ·‡Ú‡◊ÅËÚ‡ÌÒÍË ‰ËÁ‡ÈÌ:1948–2012” χ͡Á̇˜ËÏË ÏÓÏÂÌÚË ÓÚ ‚˙ÔÓÒÌËfl ÔÂËÓ‰Ë Ó·flÒÌfl‚‡ ͇ÍÒڇ̇ڇ Á‡Ô‡Á‚‡ÎˉÂÒÍÓÚÓ ÒË ÏflÒÚÓÔÓ Í‡ÚË‚ÌÓÒÚ. éÚ 31 Ï‡Ú ‰Ó 12 ‡‚„ÛÒÚ ‚ ÏÛÁÂfl◊ÇËÍÚÓËfl Ë Äη˙Ú”.

îãéêÖçñàü

Ç è‡Î‡ˆÓ ëÚÓˆË ‰Ó 15 ˛ÎË Á‡ Ô˙‚Ë Ô˙ÚÒ‡ Ò˙·‡ÌË ‚‰˙ıÌÓ‚ÂÌË ÓÚ îÎÓÂ̈Ëfl‡·ÓÚË Ì‡ ‡ÏÂË͇ÌÒÍË ËÏÔÂÒËÓÌËÒÚË,ˉ‚‡ÎË ‰‡ ‡·ÓÚflÚ Ì‡ ÏflÒÚÓ.

ИВАН ГАЗДОВ 40По повод на новата му книга МарияЛандова разговаря с него заавторството в плаката и заотдадеността на изкуството

АРХИТЕКТУРАТА ДИША 44За работата на архитектурнотобюро WOHA – Вон Мун Сум и РичардХасел

ЕДИН ВЪЗМУТЕН ДИРИГЕНТ 48Оркестърът е най-красиватаметафора на демократичнотообщество, казва в интервю РикардоМути

МЕЖДУ ДЖАЗ, ЕТНО И КЛАСИКА 50Даниел Шнидер, композитор имузикант, пред Лили Големинова

МУЗИКА В СЕГАШНО ВРЕМЕ 52От Берлин Ралица Николовапредставя една необичайна формация– Шплитер Оркестер

СПИРАЩА ДЪХА 56Александрина Пендачанска за новатаси роля в операта на Глук Телемах вразговор с Ирена Гъделева

ДОБРЕ ДОШЛИ В ТРАНСХУМАНИЯ 59За книга с това заглавие разговор савтора Жан-Дидие Венсан.Трансхуманизмът – подобряване начовечеството или замяната му скиборги?

СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ 62Българският акцент – АнтонияКовачева.Разговор с френския монтажистЕрве Шнайд – Екатерина Лимончева.Арткино по балкански – ИнгеборгБратоева-Даракчиева.Раздяла с твърдата земя – ПетяАлександрова

АКЦЕНТ НА МЕСЕЦА 69„Ето я нощта” – стихове, Калин Донков, рисунки Светлин Русев – Юри Лазаров; „Кабаре от град на град” и семинарна Найджъл Чарнок – Анелия Янева;изложба Common History and itsPrivate Stories (История и истории) скуратори Яра Бубнова и Роланд Финкв СГХГ – Людмила Димова;българско-шведски семинар„Стриндберг и ХХI век” – Михаил Байков;„Стопкадър: Никой не си тръгва отИндия завинаги“ в АртцентърФотоСинтезис – Вера Генова

БИБЛИОТЕКА ЛИК 76„Завинаги гола” от Ги Гофет

ПОСЛЕДНА СТРАНИЦА 79„Вивиан” от Любомир Николов

ÅÓÈ 4, ‡ÔËÎ 2012

4 СВЕТЛИНА ВЪРХУ АРКАНИТЕИзложбата Lux in Arcana в

Капитолийския музей за първи пътпоказва пред публика частица от

отворените архиви на Ватикана

6 ЗАЩО ДЮШАН?Български артисти водят диалог с

художника 125 години следрождението му – Диана Поповапредставя изложбата в САМСИ

10 КАТО ОТВОРЕНА РАНАРазговор с унгарския писател Петер

Надаш около романа му „Паралелниистории”

13 Е-КНИГИТЕ НЕ ГОРЯТСветотатство ли е да четеш

поезия на Kindle?

15 ДА ПРОМЕНИМ МИСЛЕНЕТО Ще се слеят ли книгите и

интернет?

16 ПОЕЗИЯТА Е ОТ ПО-ВИСШ ПОРЯДЪК

Разговор с белгийския писател Ги Гофет

18 ПАРАДОКСЪТ НА ПЪТУВАНЕТООтносно новата книга на Пиер Баяр

„Как да говорим за местата, къдетоникога не сме били?”

20 КОГАТО ПИСАТЕЛИТЕ РИСУВАТРазпродажба на колекцията Белфон

21 ЕУФОРИЯ В ЛАЙПЦИГПанаирът на книгата е

преди всичко читателски

22 НАМЕРЕНИ В ПРЕВОДАМитко Новков разговаря с

румънката Каталина Пую за общатаистория и различните литератури

24 КОЙ СЕ СТРАХУВА ОТ РИСКА?Защо лондонските субсидирани

театри избягватпредизвикателствата

26 ДА ИЗНЕНАДАШ ТЯЛОТОГабриела Петрова за съвременния

танц в разговор с Живко Желязков,съосновател на Derida Dance Center

28 ХОЛАНДСКИ ТАНЦОВ ФЕСТИВАЛВпечатления

на Росица Дикиджиева-Йонг

32 НОВАТА НЕМСКА СЦЕНАФокуса в тазгодишната програма на

международния фестивал засъвременен танц и пърформанс

Антистатик представя АнгелинаГеоргиева

34 ЗАГАДКАТА ГЕРХАРД РИХТЕРНа какво се дължи успехът

на 80-годишния немски художник?

38 ГЕТЕ ЛИРИКСтар театър в Париж, превърнат вплатформа за актуално творчество

10

4

28 62

40

59

24

ã à ä Ä è ê à ã 2 0 1 2 3

2 ã à ä Ä è ê à ã 2 0 1 2

åÂÒ˜ÌÓ ËÁ‰‡ÌË ̇ ÅíÄ ÉÓ‰Ë̇ ïLII, ·ÓÈ 4, ‡ÔËÎ 2012ñÂ̇ 3 ΂.

êÖÑÄäñàéçÖç Öäàè:çË̇ ÇÂÌÓ‚‡èÂÚfl ÄÎÂÍ҇̉ӂ‡ ã˛‰ÏË· ÑËÏÓ‚‡Ç‡ÒËÎ͇ çËÍÓÎÓ‚‡ûË ã‡Á‡Ó‚éÎËÌ ïËÒÚÓ‚

Ç ÒÔËÒ‚‡ÌÂÚÓ Ì‡ ÚÓÁË ·ÓÈ Û˜‡ÒÚ‚‡Ú:ÄÍÒËÌËfl åËı‡ÈÎÓ‚‡, ÄηÂ̇ ò‡·‡ÌÓ‚‡,ÄÌ„ÂÎË̇ ÉÂÓ„Ë‚‡, ÄÌÂÎËfl üÌ‚‡, ÄÌÚÓÌËfläÓ‚‡˜Â‚‡, LJ ÉÂÌÓ‚‡, ɇ·Ë· èÂÚÓ‚‡,Ñˇ̇ èÓÔÓ‚‡, Ö͇ÚÂË̇ ãËÏÓ̘‚‡,ÖÎËfl̇ ÉÂ̘‚‡, à̄·ӄ ŇÚÓ‚‡-ч‡Í˜Ë‚‡, àÂ̇ É˙‰Â΂‡, ä‡ÎËÌ‡ã˛·ÓÏËÓ‚‡, ãËÎË ÉÓÎÂÏËÌÓ‚‡, ã˛·ÓÏËçËÍÓÎÓ‚, å‡Ëfl ã‡Ì‰Ó‚‡, å‡ËflèÂÚËÍÓ‚‡, åËÚÍÓ çÓ‚ÍÓ‚, åËı‡ËΠŇÈÍÓ‚,ê‡Îˈ‡ çËÍÓÎÓ‚‡, êÓÒˈ‡ ÑËÍˉÊË‚‡-âÓÌ„

Ç ·Ófl Ò‡ ËÁÔÓÎÁ‚‡ÌË Ï‡Ú¡ÎË ÓÚ:Monde, Classica, Oeil, Inrockuptibles, Express,Nouvel Observateur, Marianne, Lire, New YorkReview of Books, Guardian, Art, BerlinerZeitung, Cicero, Welt am Sonntag, Zeit, NBS,AFP, Reuters, DPA

ëÌËÏÍË ÓÚ EPA, èÂÒÙÓÚÓ – ÅíÄ.

äéêÖäíéê:ã˛‰ÏË· ê‡ÈÍÓ‚‡

èêÖÑèÖóÄí:ቇ‚͇ èÂÌÚË‚‡, 臂ÎË̇ èÂÚÓ‚‡

èÖóÄí: ÑÖãíÄ åÄäë, èÎÓ‚‰Ë‚

êÖäãÄåÄ:946 11 23, 92 62 306ê‡ÁÔÓÒÚ‡ÌÂÌËÂ: 92 62 232

ÅöãÉÄêëäÄ íÖãÖÉêÄîçÄ ÄÉÖçñàü1040 ëÓÙËfl,·ÛÎ. “ñ‡Ë„‡‰ÒÍÓ ¯ÓÒ“ 49,ÚÂÎ.: 92 62 328 Â-mail: lik@bta.bgISSN 0324-0444

ë˙‰˙ʇÌËÂÚÓ Ë ‡ÍˆÂÌÚËÚ ‚ ãàä:http://www.bta.bg

ç‡È-ÒË„ÛÌËflÚ Ì‡˜ËÌ ‰‡ ÔÓÎÛ˜‡‚‡Ú ãàä ‡·Ó̇ÏÂÌÚ˙Ú. ä‡Ú‡ÎÓÊÂÌ ‹ 1441

ç‡ ÍÓˈ‡Ú‡:ÄÎÂÍ҇̉Ë̇èẨ‡˜‡ÌÒ͇ ͇ÚÓñˈÂfl ‚ íÂÎÂχı ÓÚÉÎÛÍ, í‡Ú ‡Ì ‰ÂÇËÌ, 19 Ù‚ۇË2012

Ç Ú Ó ‡ Ò Ú ‡ Ì Ë ˆ ‡

еждународният ден на театъра по традиция беше тържествено отбелязан свръчването на наградите Икар на Съюза на артистите в България в Народниятеатър „Иван Вазов”. Освен че президентът Плевнелиев поздрави съсловие-то, две от изказванията синтезираха поуките: на Джон Малкович, че театъ-рът е търсене на отговор „как живеем”, и на Иван Бърнев, че „в театъра ня-ма пари, но има смисъл – повярвайте, убедил съм се лично”. Освен тях силатана сценичното присъствие се изрази в притчи (наградената за главна женска

роля Мая Новоселска чрез Фелини), в неми етюди (цирковият артист Ромил Драгоми-ров, награда за дългогодишни успехи), в обичайните благодарности и остроумия. Или,ако перифразирам Николай Йорданов (награда за критически текст заедно с авторскиколектив): в церемонията може и да няма метод, но има стил.

При самите награди е обратното – там доминира методът. А той е да бъдат от-белязани колкото се може повече и разностранни явления и да се търси баланс. Сред яв-ленията бих отделила очевидната подкрепа на независими проекти: „Праехидно” полу-чи наградата за режисура на Гергана Димитрова и за драматургичен текст на нея заед-но със Здравка Каменова. Ако си спомним сходната ситуация с „Нордост” на ВасиленаРадева (и Сезонът на младите в Младежкия като цяло), Първия фестивал за свободентеатър, проекта триЗависим 2012, Малкия сезон в „Сфумато”, ще забележим все по-успешното интегриране на млади хора и алтернативни формации и представления. По-добно толериране е не само перспективно при откриването и налагането на таланти,но и компенсира често несправедливата система за тяхното финансиране.

При търсенето на баланс ми до-пада уважителното отношение къмработата на театрите в провин-цията, на които априори им е по-тежко. В този смисъл изключителносе радвам за постановката „РичардIII” на Варненския театър и лично заСтоян Радев, награда за главна мъж-ка роля. Спектакълът също справед-ливо получи статуетки още за май-сторско техническо осъществяванеи за авторска музика на Калин Нико-лов. Поздравявам и Пловдивския кук-лен театър (награда за куклено изку-ство за „По ръба на небето”). Но немога да не отбележа две особености.Едната е, че успехите на театритеот провинцията като правило седължат на постановки с режисьорот столицата. Случаят Варна е по-казателен в този план – макар Пла-мен Марков, Красимир Спасов, Ма-риус Куркински, Бойко Богданов, Га-лин Стоев да са родом оттам, те

отдавна са космополитен продукт. Втората особеност е преекспонирането на тозибаланс в името на криворазбрана толерантност и в случая засегна Пловдивския теа-тър (обединен със Смолянския). Напълно споделям решението на Министерството накултурата да го отличи за успешен творчески сезон, но конкретно спектакълът „Куклен дом” (3 номинации) отпадна от надпреварата закономерно.

Друго явление тази година бяха доминиращите интерпретации по Шекспир: от„Както ви харесва” (3 номинации) на Красимир Спасов (награда за цялостен творческипринос) през „Ричард III” (4 номинации) на Пламен Марков до недооценената „Завръща-не във Витенберг” от Георги Тенев и Иван Добчев, режисьор Иван Добчев, Театралнаработилница „Сфумато” (6 номинации, с отличие само за сценография на Даниела ОлегЛяхова). Последната е нещо различно от интерпретация – подобно „Розенкранц и Гил-денстерн са мъртви” на Том Стопард пиесата само се оттласква от „Хамлет”, за дазаплува в други, непознати води. Но очевидно „пред нас не стои проблемът на Хамлет”(както писа навремето Каракашев), а духът на Бай Ганьо и Алеко – защото наградатаза спектакъл спечели „Рицар на светия дух” на Боян Папазов, режисьор МаргаритаМладенова, Народен театър. А постановката, също като „Завръщане във Витенберг”,се захранва от литературни митове, за да ги преобърне, разгърне, прегърне. И в товате повече се доближават, отколкото се разминават (Маргарита Младенова сре-щу(със) Иван Добчев?). Различията са в стила, не в метода.

Петя АЛЕКСАНДРОВА

å©

ÅËÒ

Ú‡

Åӯ̇

ÍÓ‚‡

ëÚÓflÌ ê‡‰Â‚

© A

rmin B

arde

l

4 ã à ä Ä è ê à ã 2 0 1 2

ÍÛÎÚÛ‡

Докъдето погледът стига, бетон и метални стелажи: кли-матизираното помещение е построено под двора на музея наВатикана. Пет хиляди кв. м на два етажа, погребани под гра-дината, по която всеки ден сноват хилядите посетители наСикстинската капела, без да подозират какви съкровища ле-жат под краката им. Далеч от погледите, в пълна тайна 85 ли-нейни километра документи от VIII до ХХ век се пазят в бун-кера. В желязна клетка са затворени томовете, достъпът докоито е забранен от папа Йоан Павел II. Дори изследователи-те не могат да ги разглеждат. Неотдавна Бенедикт ХVI раз-реши да бъдат отворени архивите за периода между дветевойни. Според оптимистични прогнози няма да закъснеят дабъдат „освободени” документите след 1939. В този дух на 29февруари в Капитолийския музей бе открита изложбата Luxin Arcana, която за първи път представя пред публика сто до-кумента, подбрани от Ватикана. Пергаменти, ръкописи, ста-ри томове с кожена или дървена подвързия, папски були от лич-

ните архиви на папата. Сценографията на експозицията е впе-чатляваща: в потъналите в сумрак помещения единственодокументите под защитно стъкло са осветени, а чрез цифро-во устройство текстовете се прожектират уголемени и сеситуират в историческия им контекст. Сред седемте разде-ла – тиари и корони, диалог на религиите, тайни от конклави-те, науки, философи и изобретатели, най-голям интерес пре-дизвиква този за ересите. Сред експонатите са шейсетме-трово руло пергамент от процеса срещу тамплиерите, накойто са записани 231 показания пред Инквизицията между1309 и 1311; документите от процеса срещу Джордано Брунопрез 1593–1597; булата от 1521 за отлъчването на Мартин Лу-тер. Редица писма свидетелстват за напредъка на науката иза битката на учените да наложат новите теории: сред тяхпетиции на Коперник, Галилей, Еразъм.

Lux in Arcana, светлина върху арканите, отворените архи-ви на Ватикана – изложбата може да се види до 9 септември.

ÄıË‚ËÚ ̇ LJÚË͇̇

© L

ux in

Arca

na

ã à ä Ä è ê à ã 2 0 1 2 5

6 ã à ä Ä è ê à ã 2 0 1 2

че собствения си почерк. Двайсетина годи-ни по-късно гледах изложбата „Американ-ско изкуство 1950–2000” в музея Уитни вНю Йорк. Оказа се, че почти всички ста-тии в гигантския й каталог се позоваватна Дюшан, включително за направления, ко-ито привидно нямат връзка с неговототворчество. И тогава си спомних за онзиспор с усмивка: все пак трети спечели.

За няколко десетилетия Марсел Дюшанпрерасна от „обикновен” дадаист в идеологна съвременното изкуство. С двайсетина-та си ready made обекти той прави радика-лен обрат в мисленето и възприемането наизкуството – прелом, който все повече сеосъзнава и оценява с времето, вече го опре-делят като „революция”. Отекнала и вбългарското изкуство впрочем от средатана 80-те години насам. Изложбите „Гра-дът?” (1988, София) и „11.11.88” (Благоев-град) включваха ready made обекти; в из-ложбите „Земя и небе” (1989, София) и„Край на цитата” (1990, София) имаше несамо препратки, но и произведения, посве-тени на Дюшан...

Така че настоящата изложба „Защо Дю-шан? От обекта до музея и назад” (кураторМария Василева) в САМСИ (до 1 април) от-белязва не само 125 години от рождението наМарсел Дюшан. Може да се каже, че тя озна-менува и неговото 25-годишно при-съствие в българското изкуство. Още пове-че, че сред представените художници има ак-тивни участници в някои от спомена-тите изложби (Сашо Стоицов, ЛъчезарБояджиев). Към тях в разговора със и за Дю-шан се включват нови поколения – чрез произ-веденията си, но и чрез позициите си, отразе-ни в специален двуезичен вестник. И отновона дневен ред е „революцията Дюшан”.

В какво се състои тя? В утвърждава-нето на художественото произведение

Беше 1980, мисля, когато в Художе-ствената академия в София се проведеспор – кой ще бъде „художникът на ХХвек”: дали Матис – придържащ се към еди-нен стил, в рамките на който развива соб-ствения си почерк, или Пикасо – който„прескача” от стил в стил, запазвайки оба-

ÍÛÎÚÛ‡

Ç Ì‡˜‡ÎÓÚÓ ·Â Ñ˛¯‡Ì125 „Ó‰ËÌË ÒΉ ÓʉÂÌËÂÚÓ Ì‡ ıÛ‰ÓÊÌË͇ ‰Ë‡ÎÓ„ Ò Ì„ӂӉflÚ ·˙΄‡ÒÍË ‡ÚËÒÚË ‚ ËÁÎÓÊ·‡Ú‡ ‚ ëÓÙËÈÒ͡ÒÂ̇Π– åÛÁÂÈ Á‡ Ò˙‚ÂÏÂÌÌÓ ËÁÍÛÒÚ‚Ó. åÓÊ ‰‡ ÒÂ͇ÊÂ, ˜Â Úfl ÓÁ̇ÏÂÌÛ‚‡ Ë Ì„ӂÓÚÓ 25-„Ӊ˯ÌÓ ÔËÒ˙ÒÚ‚Ë ‚ ·˙΄‡ÒÍÓÚÓ ËÁÍÛÒÚ‚Ó, Ô˯ Ñˇ̇ èéèéÇÄ.

燉Âʉ‡ é΄ ãflıÓ‚‡, îË„‡Ó, 2012

ã à ä Ä è ê à ã 2 0 1 2 7

като избор на художника – той опре-деля дали даден обект е изкуство, илине, независимо дали го създава, или говзема наготово от заобикалящатасреда. Впрочем при Дюшан изборът наready made обектите изглежда кактослучаен, така и много обмислен:„Трудно е да избереш обект, който аб-солютно не те интересува, който ня-

ма шанс да стане привлекателен иликрасив и който не е нито приятен загледане, нито особено грозен”, казватой. Обявявайки такъв обект за из-куство, художникът съсредоточавапогледа на зрителя върху него и прово-кира възприятията му. За МарселДюшан зрителят е по-скоро съавтор:„Творческият акт не е дело само на

художника; зрителят е този, койтопоставя произведението в контакт свъншния свят, дешифрирайки и ин-терпретирайки вътрешните му стой-ности – и така дава своя принос втворческия процес...”

Казано по този начин, звучи про-сто и не особено революционно. Но са-мо до момента, когато с цялата си >>

äËËΠ臯ÍÓ‚, ÓÚ ÒÂËflÚ‡ èËÓ‰ÂÌ ÏÓ‰ÂÌËÁ˙Ï, 2004–2006; ‚ ‰˙ÌÓÚÓ: ëÚÂÙ‡Ì çËÍÓÎÓ‚, ä‡Ì‰Â··˙, 2010

ã˙˜ÂÁ‡ ÅÓfl‰ÊË‚, ÑÓ·ËÚÂ, ÎÓ¯ËÚÂ Ë Ò‡ÏÓÚÌËÚÂ, 2012

ë‡ÏÛËÎ ëÚÓflÌÓ‚, ÉÓÎflÏÓÚÓ Ï‡ÎÍÓ ÒÚ˙ÍÎÓ, 2012