28 септември 2005 г. цена 50 ст.Брой 4, Сезон II

Вестник на ЕГ „Пловдив“

Поройните дъждове в началото на август на-несоха сериозни щети на училищната нисграда, физкултурния салон и общежитията.

Наводнени бяха избените помещения, които все още неса почистени. Разрушенията ще струват много скъпо нагимназията, а ремонтните работи по отстраняване на на-несените щети ще продължат месеци. Въпреки затрудне-нията вратите на гимназията бяха отворени навреме иучебната година започна буквално КАТО ПО ВОДА!

За щастие всички сме живи и здрави и с общи усилияще се справим с всички проблеми, заяви госпожица Не-ли Нончева. Избените помещения са ударени най-тежко,имаше тиня до колене, сега е кално, задушно и тъмно иработата там е силно затруднена, добави заместник-ди-ректорката. Причината почистването на мазето да се от-лага със седмици е, че токът в гимназията е бил спрян досредата на първата седмица на септември, което правиневъзможна работата с машини и помпи, с помощта накоито да се отстрани водата.

На страница 3

Пороят не ни пожалиЗа щетите в нашия втори дом

Татяна Дюлгерова:Вярвам абсолютнов себе си

C M Y K

C M Y K

4Влюбените двойки вЕГ5Любов и секс от другоизмерение

11

На 14 септември един от най-известните

български free сървъри data.bg възобнови

функциите на търсачката си - тя започна да

намира всякакви warez файлове на територия-

та на сървъра. Едновременно с това във фору-

ма на сайта се появи съобщение, че НСБОП

отменят ограничението за съдържанието на

свободните Интернет-зони. За причина беше

посочена неефективността на предприетите

преди почти половин година мерки, а именно

забраната на търсачките да намират файлове

над 100 мегабайта и mp3-ки. Страните, които

се борят срещу Интернет-пиратството, твър-

дят, че до края на септември ще бъде намере-

но по-добро решение на проблема.

А това означава, че ни чакат нови „мерки“.

Дано този път са поне малко по-разумни.

Ивайло ВАСИЛЕВ

Warez търсачкитеотново налице

Социална педагогика, славянска педагогика, ин-форматика, право, МИО и екология към биологичес-кия факултет са по-добрите специалности и факултетив ПУ, заяви господин Огнян Койчев, преподавател по„Психология“ в ПУ „Паисий Хилендарски“ от 20 го-дини и бивш възпитаник на гимназията ни (випуск-1977). „Делта Те“ успя да се свърже и интервюирадруги трима бивши възпитаници на гимназията ни, ко-ито изучават МИО, право и информатика.

На страница 12

ПУ „П. Хилендарски“ -близка алтернатива

Вечерта преди последния ми първиучебен ден в училище не се чувствам по-различно от всяка друга вечер на изми-налото лято. Цели четири години съмчакала момента, в който ще се махна отгимназията, сега обаче си мисля, че съмсвикнала прекалено много с всичко там,за да си тръгна просто ей-така и да не севърна повече. След години сигурно щеси спомням с умиление всички просто-тии, които съм направила, всички пъти,когато по една или друга причина съммерила коридорите, изгонена или избя-гала от час, всички двойки и забележки,и въобще всичко, което съм преживялапрез петте си години в ЕГ „Пловдив“.

Ще соча гордо жълтата сградаи на всички ще разказвам къдесъм учила. Ще ми е тъпо безучителите, съучениците и пъ-туването във фрашканите ав-тобуси...

Но утре ще съм забравилатазвечерашните си размисли.Отново ще мрънкам за тъпатапрограма и ранното ставане, занеочакваните изпитвания итрудните задачи по математи-ка, за скуката и високите изис-квания и за всичките ми оста-нали училищни проблеми. Итака поне до абсолютно пос-ледния ми учебен ден следоколо девет месеца, когато щебърша няколкото непослушнисълзи от очите си и ще знам, чевсичко ще ми липсва...

Надежда ИВАНОВА, 12-а

Последният първиучебен

ден

Випуск 2005,липсвате ни!

Тук се стига труднои се пада лесно

Г-жа Ангела Хюмерприветства учениците

за първия учебен ден

Сигнално пепел от рози 28 септември 2005 г. страница 2

C M Y K

Бившата дирек-торка на общежи-тията г-жа Сте-

фанова ще бъде заме-нена на поста си от г-нВалентин Караминев.Така той се надява, чечрез прекия си надзорвърху двете допълни-телни сгради към ЕГ„Пловдив“ ще „затег-не“ дисциплината. За вбъдеще директорътсмята да се приемат вобщежитията самоученици от Английска-та, Френската и Тър-говската гимназия, авероятно и от ОМГ-то.(Руската си има своеобщежитие.) По-тозиначин няма да бъдатдопускани футболистиили изпаднали учени-ци. Това, разбира се,

също е стъпка към„заздравяване“ на дис-циплината. Учениците,които са от по-„слаби“училища и са били до-

сега в общежитието,ще бъдат толерирани иизчакани да завършат,т.е. ще останат да жи-веят тук, където са

свикнали, на бул.„България“ 123. Ос-вен, разбира се, ако са-ми не искат да се пре-местят преждевремен-но на квартира. Някоисе опасяват, че по тозиначин обаче ученицитеот провинцията нямада могат да напълнятдвете сгради на обще-житието. Така се раж-дат и предположения-та, че по-нататък можеподготвителен клас дабъде препоръчително-задължителен за пре-карване изцяло в пан-сиона. Така, както е би-ло преди години. Носамо бъдещето ще по-каже дали тези въз-можности ще станатреалност.

Христо ЩЕРЕВ, 12-з

Директорът поема и oбщежитията

На 5 октомври(сряда) от 11:50 часа вкинозалата ще се със-тои дискусия на тема„Войната на САЩ сре-щу тероризма - нала-гане на демокрация пос в е т а “ .Дваматапанелис-ти (глав-ни участници в диску-сията) Марина от 10-жи Николай от 12-е щепредставят своитегледни точки по въп-роса, наблягайки навзаимоотношениятамежду САЩ и Органи-зацията на обединени-те нации. Модератор

ще бъде Ивайло от 12-е.

Това събитие е ре-зултат от успешенпроект на Марина Ху-бенова (10-ж) и Ивай-ло Василев (12-е), кои-

то щев о д я тк л у б„Деба-

ти“ в нашето училище.Проектът е към Меж-дународна асоциация„Дебати“ и е спонсо-риран от ООН.

Присъединете секъм нас и споделетесвоето мнение. Ваши-те глас и присъствиеса нужни!

The People Speak - дискусия

Тази година контролът се затяга

С новата година, освен „зайците“, дойдо-ха и новите попълнения в учителския съставна ЕГ „Пловдив“. Четири нови учители щепреподават от тази година при нас. Г-жа Зла-тина Панчева и г-жа Мария Стоянова, препо-даватели по английски на 9-и и съответно 10-и клас, ще заемат местата на г-н Боев и г-нИванов, които миналата година напуснахагимназията. Г-жа Златка Караиванова ще бъ-де новият учител по физика на деветокласни-ци. Последна, но не и на последно място, е г-жа Ангела Хюмер, германка, която поемаLeistungsklasse 11-и клас и част от ЗИП на12-и клас.

Новите учители

На 17 юли 2005, посред ва-канцията, отборът ни по дебати(Иво 12-е, Марина 10-ж, Хрис-то 12-з) спечели трето място нанационалното състезание в Ко-вачевци. Темата беше „Държа-вата трябва да образова млади-те хора за техните права и отго-ворности като граждани“. Ус-пяхме да преборим отбори отСевлиево, Видин и София, до-като единият от шуменскитеотбори не ни отстрани на полу-финала. Първо място в състеза-нието спечели смесеният отборна НЕГ и АЕГ от София, на вто-ро място беше Шумен, а ние сиподелихме третото с другияшуменски отбор. Създалата сеатмосфера беше изключителноприятна (особено купоните ве-чер) и изключително приятелс-ка - най-вече между четиритепловдивски отбора (ПГЕЕ,ОМГ, ЕГ „Пловдив“ и Младеж-ки съвет), които се подкрепяха

взаимно. Освен в отборнотокласиране, пожънахме успех ив индивидуалното, където Ма-рина е на четвърто място.

Но това не са единственитени успехи. На градското състе-зание във Велинград (15-17май) отборът ни завърши навторо място след труден финалсрещу ОМГ. Тогава Иво зае чет-въртата позиция в индивидуал-ното класиране.

В сегашното си положениетака нареченият клуб „Дебати“беше иницииран от Ученичес-кия парламент и в частност отДимитър Бойчев (випуск-2005),който ни осигури подкрепата наНационална асоциация „Деба-ти“. Целта на дебатите е да раз-вият критическо, бързо и логи-ческо мислене и да научат деба-тиращите да аргументират вся-ко свое твърдение. Развиват сесъщо и ораторските способнос-ти, а наученото и придобитите

способности могат да бъдатприлагани в различни областиот живота. И като съчетаемвсичко това с незабравимитеемоции и преживявания, новитезапознанства и приятели и ку-поните вечер по време на състе-зание, се получава чудесна ком-бинация на полезното с прият-ното (2 в 1).

На 30 септември в междус-мението (13:20 - 13:50) ще сепроведе първата кратка сбиркана клуба, когато ще решим когае най-подходящото време да сесъбираме. Надяваме се ощемного хора да се включат и наследващото градско състезаниеда излезем с повече от един от-бор. Предвиждаме и сътрудни-чество с Десислава Тодорова,бивш възпитаник на ЕГ „Плов-див“, студентка в СУ и предсе-дател на IDEA (международна-та асоциация „Дебати“) за Со-фия. Така че, ако се интересува-те, елате и се включете къмклуба!

Марина ХУБЕНОВА и Ивайло ВАСИЛЕВ

ЕГ Дебатьори - нови завоевания

Любимата ни училищна сграда може и да се срутизаради наводненията, но поне алуминиевата дограмавече я краси цялата. Е, почти цялата. Средствата, от-пуснати от общината, не са стигнали, за да се завършитретият етаж, порталът и физкултурният салон. Го-рещо се надяваме новата придобивка да свърши рабо-тата си и зимно време вятърът да не свири в коситена седящите по-близо до прозорците.

Амин!

Един от многото върпоси, които сизададох още първият път, когато стъпих вЕГ-то, е: Къде изчезват всички тези цветя,които по традиция би трябвало да донесемпри записването си в училището??? Доринай-простите сметки показват, че 10 класа x26 човека = 260 на година!

Къде са?

Добрата новинаОсъмнахме с алуминиева дограма

25 нови компютъра в училищеМалко преди 15 септември в ЕГ „Пловдив“ бяха до-

карани 25 нови PC-та. Първият етаж бе снабден с 10 оттях, всеки от които с по 2,6 GHz процесор, 40 GB хард-диск, 256 RAM и DVD-CDrom, Samsung SyncMaster795df(плосък, 15„, ако не се лъжа). Тези 10 машини са получе-ни от БТК. Другите 15 се намират на третия етаж и сас подобна конфигурация. Мониторите им са LG, а за са-мите компютри трябва да се благодари на МОН. Дочу-ват се слухове и за Интернет... А дано!…

Обратна връзка

Пейките са все още живи Евала! Красиво е

с новата дограма

Сигнално пепел от рози 28 септември 2005 г. страница 3

От близо година ЕГ„Пловдив“ еDSDII изпитен

център за Юж-на България.Логично пос-ледствие бе наз-начаването наработа на зам.консултант-кор-динатор за немс-ки език в Бълга-рия, г-жа Хюмер,която тази годинапоема DSD ви-пуск-2007 (11-иклас) заедно с г-жаСветла Василева.

В далечната2000 година едва линякой би си предста-вил последствията отначинанието на г-наКараминев и г-жа Ли-дия Василева да се въ-веде този изпит в учеб-ната програма на учи-лището ни. Две годинипо-късно, когато първи-ят DSD випуск, обуча-ван именно от г-жа Л.Василева, не само за-

върши и взе дипломитеси, но и зае първо мястопо успех в България, не-щата започнаха да доби-ват сегашната си форма.Тъй като притежаниетона сертификата гаранти-ра успешното кандидат-стване на учениците вГермания, около осем-десет на сто от тогаваш-ните Leistungsklasse-тапотеглиха на запад, зада учат в едни от най-добрите немски универ-ситети. Оттогава, подръководството на раз-лични утвърдени учите-ли по немски език отгимназията ни, завър-шиха още три випускаученици, които имахавъзможността да бъдатчаст от безплатната из-питна програма. Многоот тях също отидоха даучат в Германия, а дру-гите просто се радвахана затвърдени познанияпо немски език, защите-ни от най-признатиянемски езиков сертифи-

кат - DSDII.Постепенно, след за-

вършването на първиявипуск, немски учителиот училището ни започ-наха да посещават ква-лификационни семина-ри, а г-жа Лидия Васи-лева премина курс заобучение на учители. Доднешна дата тя е прове-ла над 15 семинара с целусъвършенстване наDSD учителски кадри встраната, а нашето учи-лище си остава единст-веното в Пловдив, коетоработи по програмата затози изпит.

Екипът на вестникапожелава успех на всич-ки деветокласници, кои-то на края на учебнатагодина ще се явят на из-пит за приемане в DSDпаралелки, и съответнона всички дванайсеток-ласници, които през де-кември ще положат са-мия изпит.

Ивайло ВАСИЛЕВ

ЕГ „Пловдив“ - на върховетев обучението по немски езикКакво се случва с DSD паралелките

От страница 1Там е тъмно, мирише зверски,

не ни стига работна ръка за почис-тване на училището от ремонта запоставяне на дограма и няма начинда се справим с мазето преди нача-лото на учебната година. Работатаще продължи месеци, добави гос-пожица Нончева. Според нея най-голямата беда е в това, че ценниматериали по немски език и вся-какви съхранявани в подземнияетаж предмети са погубени. Тру-дът е колосален, твърди замест-ник-директорката.

В началото на септември в учи-лище все още няма телефони. Се-риозен проблем представлявапочистването на каналите за тоа-летните и запушените шахти. Вначалото на септември те всеоще бяха неизползваеми, въпре-ки усилията на чистачките. Физ-културният салон също затваряврати за ученици. Положениетотам e обезпокоително. Няма иследа от паркета, а циментнатаплоча е разбита. В двора на гим-назията и пред самия ӟ вход са сеотворили все още зеещи дупки.Причината е в глинесто-песъчли-вите почви, върху които е пост-роено училището, те са силно не-устойчиви, твърди госпожа Сто-янка Коева-Трифонова. Отварятсе пукнатини, настилката потъваи зейват ями, това е голям проб-

лем за училищната сграда, до-бавя тя. Въпреки всичко, пре-подавателката по географиясмята, че решение ще се наме-ри.

Заради нанесените щетивърху пода на общежитиятановите попълнения на гимна-зията ще се радват на съвърше-но нов балатум.

Пари за отремонтиране нащетите не се намират никаклесно, това научихме от госпо-жица Нончева. Разчитаме настроителните фирми, скорост-та на работа зависи от тях, апари просто няма, споделя тя.На училището е обещано даре-

ние от цимент, но не е уточненокога ще бъде изпълнено обещани-ето.

Благодарение на неистовитеусилия на неуморните ни препода-ватели управата на гимназията ина целия персонал ЕГ „Пловдив“започна учебната 2005/2006 годи-на навреме! БЛАГОДАРИМ ЗАТРУДА! Слуховете за забавяне напървия звън на училищния звънецсе оказаха безпочвени и най-елит-ната гимназия в Пловдив и окол-ността посрещна възпитаницитеси подобаващо - с нови сили, новиизпитания и нова дограма!

Камелия ПЕТРОВА

Пороят не ни... В мазето естрашно като

във филм наужасите

Тоалетнатаслед пороя

Ремонтът вобщежитиятае в разгара си

Тази година отново общежития-та приемат гостоприемно с неудоб-ствата си. Абсурдните ситуации сапак на лице. Топла вода пак няма ипак не се знае кога ще има. Никойне знае и защо баните са на режим;отключват се и се заключват в оп-ределени часове. Вече пък и следпроверката ни разпръскват по стаи-те и не ни дават да се събираме на

по един лаф. Учениците обаче не сеоплакват, защото от опит знаят, ченяма кой да им помогне и че неща-та ще се оправят, когато им дойдевремето. От опит също знаят и чеможе да бъде по-лошо. Напримерда няма въобще вода или пък ток,или пък двете в комбинация със за-пушени тоалетни.

Христо ЩЕРЕВ

Накъде върви Панса

45 Марио Димитров Зиспадис, 6.0046 Симона Димитрова Димова, 6.0047 Александра Александрова Петрова, 6.0048 Димитър Атанасов Шкодрова, 6.00115 Елеонора Атанасова Николова, 5.96 116 Люсил Огнянова Обретенова, 5.96125 Виктор Анастасов Баталов, 5.95126 Марина Златкова Конова, 5.95127 Силвия Костадинова Влахова, 5.95134 Пламена Владимирова Георгиева, 5.94144 Ана Тодорова Златева, 5.93145 Анелия Василева Кидикова, 5.93146 Мария Симеонова Колева, 5.93159 Цветалина Огнянова Терзиева, 5.91160 София Светланова Карталова, 5.91170 Красимир Цолов Петков, 5.90176 Мария Николова Алиманска, 5.89178 Мария Валериева Лянгузова, 5.89

Отлични зайци!Миналата учебнагодина на 16 юни МОНза пръв път организи-ра национален изпитпо чужд език за завър-шващите осмоклас-ници.

Осемнадесет отбившите зайци с най-висок успех от наша-та гимназия получа-ват еднократни сти-пендии от 400 лв., от-пуснати по програма„Силен старт“ на По-щенска банка. Общо208 ученици от цяла-та страна с успехнад 5.88 ще бъдат наг-радени.

Списък с отличниците от ЕГ „Пловдив“:

Общи познати 28 септември 2005 г. страница 4C M Y K

1. Като какъв учител се оп-ределяте?

- Съзнателен, принципен, оби-чащ работата си - на първо място.

2. Назовете нещо, в коетовярвате абсолютно.

- Не вярвам в абсолютното, тое неопределимо.

3. От какво се страхувате?- От предателството на близки

хора, от човешката неблагодар-ност.

4. Любимо време?- Пролетта, за-

щото е музика, при-родна симфония. То-ва е най-красиватакартина, спокойст-вие, възкресение.

5. Любима книгаили филм?

- „Птиците уми-рат сами“ - и книга-та, и филмът са милюбими.

6. За какъв уче-ник мeчтаете?

- Имам прекале-но дългогодишнапрактика, за даимам идеали. Всекиученик трябва да етова, което е. Нещокато кактусите -трябва да се приспо-собяваме.

7. Кое място посвета желаете дапосетите?

- Париж, защотое световен културенцентър, и Тибет, за-щото мечтая да опоз-ная източната фило-софия, екзотерично-то мислене. Дориможе да стана монахтам! (Смее се.)

8. Оприличетесе на нещо (живот-но, растение, пред-мет).

- Понякога, в мо-ментите, в коитострадам, приличамвътрешно на плаче-ща върба.

9. Какво ви кара да се усмих-вате искрено?

- Срещата с добронамеренихора. Срещата с моите ученици.

10. Имате ли идол?- Като млад имах идоли, един

от тях беше Ернесто Че Гевара,друг беше Сократ. Но, остарявай-ки, осъзнах, че идолите са самоотдалечаване от реалността.

11. Пушите ли?- Никога не съм пушил.

12. Изрецитирайте люби-мия си стих.

Смисълът на моя животса моите ученици

Стефан Кръстев:

Име: Стефан КръстевПреподавател по: философияОбразование: завършил вторикурс „Богословие“ в Духовнатаакадемия и психология и филосо-фия в СУ „Климент Охридски“Стаж: деветнадесет години в ЕГ„Пловдив“Семейно положение: женен, сдве деца - момче и момиче, кои-то учат в ГерманияЗодия: КозирогРождена дата: 10.01.1949 годинаДевиз: Не прави на другия това,което не искаш да ти направят!Не се състезавай с живота!

Визитка:

ЮНОШААз не зная защо съм на тоз свят роден,не попитах защо ще умра,тук дойдох запленен и от сивия ден,и от цветната майска зора.

Поздравих пролетта, поздравих младосттаи възторжен разтворих очи,за да срещна Живота по друм от цветя,в колесница от лунни лъчи...

Христо СМИРНЕНСКИ

„При тебе идвам замечтансъс молба те гледам във очите,но ти отблъскваш ме със нежна длани поглеждаш ме сърдито.

Но кажи ми аз да знам,нима за теб съм хулиган,че не пазя чувствата си скрити.А ти... ти си чудна Афродита,затуй отблъскваш ме със нежна длани поглеждаш ме сърдито....“

Стефан КРЪСТЕВ

„О, ти косъм, милий косъм, де ли си растял?!Дали на ливада някъде край Осъм,или на главата на някой царски генерал...“

Провел интервюто: Камелия ПЕТРОВА

1. Като какъв учител сеопределяте?

- Умерено строг, клонящкъм либерализъм.

2. Назовете нещо, в коетовярвате абсолютно.

- Себе си.3. От какво се страхува-

те?- Болести, свързани с

обездвижване.4. Любимо време?- Температура около 24 гр.

C, без значение от сезона. Същообичам студено време със сняг.

5. Любима книга илифилм?

- Обичам филми с РобъртДениро, гангстерски и рускифилми като „Честита баня“. Ха-ресвам френски комедии, защо-то ме карат да се смея. Също ианглийски пиеси, особено наШекспир, но в изпълнение наангличани, а не на американци.

Колкото до книгите, многочета книги за изкуство, худож-ници, архитектура и историчес-ки книги. Обичам да си препро-читам автобиографията на Гьо-те, „Поезия и ис-тория на моя жи-вот“. А също и наБулгаков „Кучешкосърце“. Харесвам ибългарските автори:Елин Пелин, АлекоКонстантинов и Чу-домир. Последниятпредставя многодобри образи нап р о в и н ц и а л н а т аучителка и предпри-емчивия човек.

6. За какъв уче-ник мечтаете?

- Нестандартномислещ, което еравносилно на умен.

7. Кое място посвета желаете дапосетите?

- Индия и Япо-

ния.8. Оприличете се на нещо

(животно, растение, предмет идр.).

- Лианообразно увивно расте-ние.

9. Какво ви кара да се усмих-вате искрено?

- Или съм влюбена, или хора-та ме предразполагат, или съм ус-пяла да направя нещо, което меудовлетворява, или съм се наспа-ла добре.

10. Имате ли идол?- Не.

11. Пушите ли?- Понякога.

12. Изрецитирайте любимияси стих.

Вярвам абсолютнов себе си

Татяна Дюлгерова:

Име: Татяна ДюлгероваПреподавател по: философияОбразование: висше - филосо-фия и социално политически нау-ки в Киевския университетСтаж: около 25 годиниСемейно положение: неомъже-наЗодия: ВезниРождена дата: 9.10....Девиз: Който се учи, ще сполу-чи.

Визитка:

(послание към момчетата)Той имаше щастлив талантда разговаря без усилие,да се докосне леко, с такт,и с вид научен, запознатразсмял в нечакан произволзаслушания нежен пол.

А. С. ПУШКИН

Провел интервюто: Petya_

Познавате ли ме?Учителят, който ви представихме в миналия брой чрез

мненията на различни ученици, беше господин Иван Бриши-мов, преподавател по математика.

Снимки от Георги Стоилов

ә С какво се зани-маваш?

ә Има много неща,но най-важните са скаут-ството и фотографията.

ә Как се случи сфотографията?

ә Ами преди две го-дини, в началото на де-сети клас, започнах да сеинтересувам от фотог-рафия и реших, че ще енещо интересно, с кое-то мога да се занима-вам. Просто разбрах,че ме интересува, за-разпитвах, поинтересу-вах се от фотоапаратии започнах да посеща-вам курсовете къмЦентъра за работа с де-ца. По-сериозно станаедва след това.

ә Имаш наградивече?

ә Да, бе! (Клати ут-върдително глава.)

ә Да, бе?ә Случи се май ме-

сец, разбрах от курса пофотография, че има на-ционален конкурс.

И спечелих ! На кур-са научих много неща:как се снима правилно,как се вадят снимки, ос-новните неща и похвати,как се наглася фотоапа-рат. Основно, за да за-почнеш да ставаш до-бър, трябва да наблюда-ваш снимки и, разбирасе, да снимаш много.Там срещнах и другифотографи.

ә Вярно ли е, че си

си купил и профе-сионален фотоа-парат?

ә Да...ә Счупи ли го

вече?ә Много пъти

:))))))ә Браво на

теб!ә Нали аз съм

здрав!ә Кажи сега за

скаутството, каквоще правите през учеб-ната година?

ә Ще продължава-ме да се срещаме всякасряда и събота в Синди-калния дом, без значе-ние, че не е лято.

ә И с какво се зани-мавате?

ә Ами обсъждамескаутски хави.

ә И какви са тезихави?

ә Учим се на разнинеща - правене на възли,въжени конструкции,оцеляване, огньове, ори-ентиране по карта... ла-геруване и т.н.

ә Има ли специал-на подготовка, някак-

ви изпитания, коитотрябва човек да преми-не, за да стане скаут?

ә Трябва да ходи налекцийки, после има те-оретичен изпит, който нее никак труден. Успешнопреминалите получаватуниформа.

ә Колко души сте?ә Около двадесети-

на, средно десети-еди-найсти клас.

ә Само от Плов-див ли?

ә Не, има много отГаброво.

ә Разкажи ми заскаутския лагер, накойто бяхте през ля-тото.

ә Бяхме в Тринава,Дряново.

ә Колко време?ә 10 дни беше всич-

ко. Първо правихме ла-герен комфорт - навеси,кошчета за боклук, огни-ща. Беше ужасно забав-но... и, мисля, полезно,много полезно...

ә Какво значи затеб да бъдеш скаут?

ә Най-общо казано- да правиш всеки дендобро на себе си, на дру-гите и природата.

ә А фотография-та?

ә Изразявам себеси, някои го правят с ду-ми, други - рисуват, аз -снимам.

ә Остава ли тивреме за училище, какжонглираш с всички-те си занимания?

ә Няма да оставяучилището на заденплан в никакъв случай!

ә Назови нещо лю-бимо!

ә „Пътеводител нагалактическия стопа-джия“ (книга, за непрос-ветените).

Репортер: Камелия ПЕТРОВА

Георги Стоилов:

Изразявам се чрез снимките сиSchool Lifestyle 28 септември 2005 г. страница 5

АТАНАС, 12-а и ИРИНА, 12-вСъбрали се след едно дълго

приятелство.Тя за него: Най-романтичният

човек, когото познавам, кара ме дасе чувствам обичана, но не товаме прави щастлива, а това, че азго обичам.

Той за нея: Тя е смисълът наживота ми и ме кара да се чувст-вам щастлив.

Заедно са вече от година и по-ловина.

ЛЮБЕН, 12-а и ДЕНИЦА, 10-зНамерили са се, като тя му е

пращала съобщения на мобилниятелефон и после са се срещнали наспирката пред даскало.

Тя за него: Връзката ми с негое най-прекрасното нещо, което

можеше да ми се случи. Една осъ-ществена мечта! Много го обичам!

Той за нея: Супер любвеобилна,много отдадена на връзката ни,добричка и винаги проявява разби-ране.

Заедно са вече от половин годи-на.

ТОДОР, 12-а и ВЕЛИНА, 10-кНамерили са се на пейките пред

даскало, събрало ги е Локо - Пд.Тя за него: Той е най-якият бу-

фер в света! Той за нея: Тя е най-якото моми-

че в света! Заедно са вече от три месеца.

You light up another cigarette and I pour the wine It’s four o’clock in the morning and it’s starting to get light now I’m right where I want to be losing track of time but I wish that it was still last night You look like you’re in another world but I can read your mind how can you be so far away lying by my side when I go away I’ll miss you and I will be thinking of you every night and day just ...

Promise me you’ll wait for me ‘cos I’ll be saving all my love for you and I will be home soon Promise me you’ll wait for me I need to know you feel the same way too

and I’ll be home, I’ll be home soon

When I go away I’ll miss you and I will be thinking of you every night and day just ...Promise me you’ll wait for me ‘cos I’ll be saving all my love for you and I will be home soon Promise me you’ll wait for me I need to know you feel the same way too and I’ll be home, I’ll be home soon

Promise me you’ll wait for me ‘cos I’ll be saving all my love for you and I will be home soon

Promise me you’ll wait for me I need to know you feel the same way too and I’ll be home, I’ll be home soon

Делта Те обявява конкурс!Познайте изпълнителя и името на тази песен и ни ги изпратете

на e-mail-а или пощенската кутия в училище заедно с име и клас, аможе и други координати, за да ви издирим по-лесно, и един от васможе да спечели нашата специална награда! А тя е: представяне вследващия брой с интервю и снимка. Печелившият ще бъде опреде-лен чрез жребий.

Песента, чийтотекст випредставихме вминалия брой,беше Fever. Оказасе, че почти нямаизпълнител,който да не я епял. Някои от тяхса: Елвис Пресли,Педжи Лий, МайкълБъбъл, Ева Касиди,Джо Кокър. Апобедител вконкурса е Ина, 9-г

ТЕ ПОБЕДИХА

Име: ДимитринаКлас: 9-гГодини: 15Зодия: РакДевиз: A smile can changeeverything.Любим цвят: червеноНай-хубавото нещо, коетоси виждал(а)? Джош Хар-тнетКакво би искал(а) да про-мениш в света? Искамбългарският език да станесветовен език, тоест да сеговори на повече места.Мечтаеш ли? За какво?Да, да скоча с бънджи илипарашут и да се гмуркам слеководолазен костюм.

Къде искаш да живееш?В България.Море или планина? Пла-нина.От какво най-много сестрахуваш? От лицемери-ето.Обичаш ли животни? Да,всички от семейство Котки.Какво мислиш заMcDonalds? Не го посеща-вам особено често.Каква музика слушаш?Всякаква, общо взето.Любими групи? Incubus,No Doubt, Coldplay,Counting Crew.

Репортер: Petya_

ВЛЮБЕНИТЕ ДВОЙКИ В ЕГ

Снимки от Никола, 12-а

Георги Стои-лов, ученик в 11-аклас, пътува всекиден от с. Ягодоводо училище и об-ратно. Въпреки това седемнадесетгодишни-ят активист намира време за всичко, коетопривлича вниманието му.

Подготвил: Надя, 12-а

Към 11:30 ч. звез-дите започнаха дазагряват, а зяпачи-

те да си търсят удобниместа на сянка. Разбирасе, имаше и ентусиасти,които се бяха опъналина слънце с надеждата,че ще получат по-добрагледка към рампите.Освен наслада за очите,накрая на състезаниетопубликата се уреди и с2-3 каси безплатна бира.

Скейтърите показа-ха страхотни трикове.Момчетата проявихамного желание, а и уме-ния. Марио от София,

макарда ка-ра спроте-за на

единия крак и две пате-рици, успя да шашнепубликата. Изпълнения-та му вдъхнаха респекти възхищение на всич-ки. Той е пример за то-ва, че ако упорито след-ваш мечтата си, нищоне може да те спре. ТА-КА ЧЕ, ХОРИЦА,СМЕЛО НАПРЕД!

Флипове, олита...пистата се превърна влудница и журито същостана обект на възхище-ние. Как се ориентирахапо време на I кръг, оста-на тайна. Последвахаиндивидуални изпълне-

ния на всеки състезател.Официалната част насъстезанието завърши с

традиционната надпре-вара „Кой ще скочи по-високо оли?“. Задачата

на момчетата бе дапрескочат възможнонай-много скейтове ивсе пак да останат надъската си. Началотобе сложено с 5 скейта,наредени един върхудруг. Това си е висо-кичко, въпреки товаимаше доста желаещи.Когато се стигна до 9скейта, вече бяха оста-нали само двама майс-тори. Победител изле-зе Mr G, а останалитеси се накефиха макси-мално на преживянататръпка. Неофициална-та част, или т.нар.afterparty, беше в Ки-ки-рики (бившияShadows), където хо-рицата можеха да сеотпуснат под звуцитена луда музика и слад-ки приказки.

Спонсорите, коитонаправиха това съби-тие възможно, са об-щина Пловдив, Etniesи 18gshop. Страхотенначин да се направиреклама, а и да сеспрат младите хора отбезцелно шляене поулиците. В крайнасметка, ние сме бъде-щето на България, на-ли?! Моника

Палачинка „Вилхелм“ 28 септември 2005 г. страница 6

Продължение от брой 3

Един ще помогнена брата да отворичервеното вино, а сес-тра смирена ще наре-же хляба самичка идори ще го пренесе дожар гореща. Трети щенабоде на шиш месосурово и за ближниядаже, а пък който на-мери отварячка, не щети остави бирата цяла.И така, в любов и вомазнени салфетки,креташе нашата сми-рена християнска сре-ща. Казвахме тостовенай-различни, същин-ски молитви. Гоститеблажени бяха. Те всич-ки, които духовно сехранят с трошичка, атялом с килограмихрана. Духовното оба-че, след като поскрихас пържолка, се оказа,че сме стояли твърдемного в тишина. Кое-то в тукашната църквае лошо! И така, всекисе обърна към ближ-ния нему, като гледа-ше, без да се помръдвамного, да завърже ис-

тински искрен разго-вор човешки. И така истана - по божия волясе редиха от уста в ус-та ангелски думи наразлични езици ивсичко, що божие бе,бе добре сдъвкано иизплюто. То не бяхакозметични реклами,не беше и английскотовреме, нито пък вче-рашни клюки, дето семеняха тема след те-ма. А връх над всичковзе най-благоугоднататема - как да кажеш наразлични езици - „ду-хай, курво проклета“.Това май се стори най-интересно на всички,чак дори и отецът лин-гвистично сериозензастана и след всяканова реч усмивка мукрасеше лицето. Оказасе много интересенезикът румънски ивсеки сам започна дасрича тази комбина-

ция думи. Въртяха сеезици, че пот изби почелата, минахме презстрогия немски, запо-ведния китайски и рус-ката клетва. Имаше ианглийски, разбира се,който всички разбра-ха. Всеки се надпре-варваше слово звучнода повтаря и божиятраб бе пред тежка ди-лема - да се омазнисъвсем и нова глупостда каже или да замъл-чи за миг, та да прег-лътне.

И в такъв един живи интересен разговоризчезваше безследномесото. Аз, изглежда,се откроих тогава дос-та, защото още можехда ходя. И смиренотоми сърце не позволина отеца до мен да сетъркаля, а само прижест с пухкаво пръст-че аз припнах към не-го със смирена усмив-ка.

Духовни

Съществуването ни, както и наредица други фактори, се основа-ва и в изключително голяма сте-пен на храненето. Всеки трябва даяде, за да живее, стига да не жи-вее, за да яде.

Чуват се всевъзможни клише-та относно „нашето забързаноежедневие“: ежедневието това,ежедневието онова, пречи на това,пречи на онова. Повечето от тяхне са нищо повече от начинана някоихора да оп-р а в д а в а тпостъпкитеси. Вярно еобаче, че на-истина пре-калено мно-го бързаме инямаме вре-ме да хапнемкато хората -живеем в епо-хата на бър-зото храненеи лошото хра-н о с м и л а н е .Може би, ако хоратаобръщат малко по-вече внимание на се-бе си, ще могат дапревърнат тази тол-кова рутинна дей-ност, храненето, вудоволствие. Единначин да постигнемтова е да си сготвимсами. Първо, нямада има на кого дамрънкаме, че не ха-ресваме манджата;второ, готвенето ка-то цяло действа ус-покояващо.

Предлагам ви ед-

на... рецепта - нищо особено, нокато си го направиш сам и катовложиш частица от себе си в него,става специално.

Рецептата е тествана, след 24часа нямаше натровени или умре-ли. За предложените пропорции га-ранции няма - всичко се прави наоко. В крайна сметка, готвенето екато живота - не можеш винаги даси подготвен. Важното в такъв мо-

мент е даимпровизи-раш с чувст-во и финес.

Та, аконякой денс к у ч а е т есами и ня-ма кой дави сготви,ето моетоб ъ р з о ,лесно ивкусно ре-шение.

МАНДЖА

Хрупкави пикантни кашкавалчета

Необходими съставки:(никой не знае със сигурност дали беше така, нопредполагам, че сложих)

Кашкавал, колкото да се нахраните Нещо за панировка (брашно - царевично, ако може) Едно яйце.Според мен има две единствени важни неща в

цялото приготвяне: да направите двойна паниров-ка и да сложите възможно най-много подправки(ама с мярка, за да няма след това пици?). Единст-вените подправки, които аз намирам задължител-ни, са чесън на прах и лютив червен пипер - друго-то се оставя на вашата фантазия. Двойна пани-ровка, за тези които не знаят, е овалването накашкавалчето в яйце, а после в панировка и таканяколко пъти.

Като изкарате от тигана готовите кашкава-лени хапчици, оставете ги за минута две на сал-фетка, за да се поеме излишната мазнина и послеBon Apetit!:)

Надявам се, че бях полезен! И не се тъпчете -хранете се по малко, но често!

IvnKrv

Поредното скейт-състезание се проведе внашия град на17.09.2005. Както вина-ги, скейтманиаците сесъбраха на площад „Съ-единение“. Ако ви се еслучило да наминетенаблизо, то 100% стезабелязали купищатаскейтбордове, барабарс техните собствени-ци, цъкачите на хек и доволно мно-гобройната разноцветна тълпахорица.

Скейтшоу обединявамладите на Съединение

Въздушна акробатикадемонстрираха майстори иаматьори на Съединение

Палачинка „Вилхелм“ 28 септември 2005 г. страница 7

Застанах аз до негои той ме погледна с ме-кост на пиво пенливо,поглади коремче, сякашглади овчичка, и еднакъдрица неволно на че-лото му падна, но твър-де бе зает той с другидела, че и нея да мисли.Отлетели с пушека бяхамай неговите мисли исега бе време идеално азда повдигна въпроса,който очаквах преди, чеще ми къркори в стома-ха.

„За Вашата църква,отче, дали е възможно,ако не ви притеснявам,аз да отворя дума?“Към тази обител изг-лежда той трудно щешеда отвори вратата, за-щото бе затисната сдостатъчно мръвка, нотой бе велик човек и Богму вдъхна сила, та можaтой да отговори на въп-росите мои. Те не бяханито хапливи, нито пъкжалки, стараех се да ги

правя уместни и, къдетое нужно, кимах с празенпоглед вежливо, а щомсе наложи, сбръчквахчелото живо и почудапоказвах, после любо-питство, с ръце зад гър-ба ми или пък пред гър-дите. Стараех се да кажаи по дума за него, за мени за други и в унес наразговор божествен на-учих аз доста интереснифакти. Но не би бил то-зи разказ интересен, аковсичко аз изложа със су-хите цифри, затова нека

пак спуснем паралела иоставим на контрастътда се разпорежда с мои-те надежди.

Когато вие влезетев църква, сигурно следмолитва се кръстите иизлизате плахо. А тукхората влизат, взиматкамък и го оставят доолтара, после под гра-фик излизат в редица.Този камък бил молит-вен - значи, като си ка-жел молитва, си взималпарченце и си го слагалотгоре. Само да не си

хвърлял много силно,че скоро пак се отчупи-ла главата Христова. Итака си оставял ти физи-чески символ на твойтамолитва. А с тези камъ-ни, които били до олта-ра, какво става? Прена-сят се няколко метра ведин кош отвън до съ-щата църква. И така мо-литвата нима стига доБога? Или до коша поправо, аз взех да се чу-дя... И за последната го-дина, слушайте внима-телно, бил събрал попанад 500 молитвени ка-мъка!!! Това е, защотохората вярват и разби-рат милостта на Бога,те искрено изпращатсърдечни думи в небетои дори баласт им дават,да не ги отвее сигурновятър в полето. А да неби пък, мой приятелю,да си помислиш, че тукса назаднали и си няматсвещи? О, напротив да-же, имат стотици. Следкато влезеш в свещена-та църква, обръщаш сенадясно и вляво от рек-ламните брошури стоикошничка със свещи.Малки, ароматни, ци-линдрични с подложка и

чинийка. Ами че тострахотно! Само да непоглеждаш към олтара.А сториш ли го, с почу-да ще узнаеш, че свещ-ници няма... Ами ти как-во, да не би да искашесвещта да запалиш? То-ку-виж си почернил сте-ната църковна или погу-бил ценна бяла замазка.Не! Свещи, така е ред-но, не може всеки и вся-кога да пали. Ако пък сичак толкова набожен ине те мързи да мърдаш,си взимаш свещичка и яносиш до олтара, тамкъдето и камъни сла-гаш, като пътьом заля-гаш ниско, защото ня-кой може да се моли. Асвещичката под честна-та дума на отеца ще бъ-де запалена в следваща-та петък вечер, когатоот 8 до 9 часа било вре-мето за палене на све-щи.

Аз, след като чухтова, се постарах бързода затворя ченето, чекакто бях зяпнал, токуми тикнали някоя мръв-ка. А отецът, докато го-вореше, даваше по се-кунда-две време да сипоемат дробовете му

колкото си щат въздух,защото ги чакаше усър-дна храносмилателнадейност. Казвам това,защото съм почти сигу-рен, че стомахът цялататая работа просто нямакак да я свърши, то поч-ти няколко агнета къмнего полетяха. А катоговорим за тези агнета,то те трябва да са билиспециални, както специ-алното пиво и специал-ният сос „барбекю“. Теще да са били вакли икротки, блажени и ситиагънца, които добровол-но о ножа са тръкналиглавица.

Тези агънца, прежи-вящи росна тревица, санеминуемо били многодуховни. Те тези породитук специално ги отг-леждат под график. Игледат за такива специ-ални кошари (пардон -къщи) да има винаги ду-ховни агънца, с духовнипастири. Всички така гиотглеждат, все по-честода казват „О, боже!?“ ивсе по-рядко „простими....“

Твой приятелМирослав

овце

Преди няколкодни, вървейкипо тротоара,

срещнах приятел,потънал в мисли. Тапитам го как е, а Бо-рислав Попхристов,възпитаник на „достойната“ засравнение с нашата гимназия„Иван Вазов“, ми отвърна с усмив-ка, че се връща от Музея на Земятаи хората в София, където пак бешегледал скъпоценните камъни - него-вата страст. Та изведнъж ме осенигениална идея, не знам откъде михрумна - от слънцето, което ми све-теше в очите или от „нахалните“цветчета, които се сипеха по косатами, но, подобно на Нютон с ябълка-та, аз се сетих за нещо интересно.Мислех си защо Борко да не миразкрие тайните на своята мания -късчетата скъпоценни, извадени отнедрата земни (упси, sorry, за лири-ческото отклонение, малко пообър-ках жанра). И сега вече сериознокъм въпросите.

- И така, как започна всичко?- Започна с търсене на литерату-

ра по този въпрос, просто се запа-лих, откривайки все повече и пове-че информация. Tам пише къде сеходи, аз посещавам тези места и съ-ответно намирам това, което търся.

- Разкажи ми някоя по-инте-ресна история за местата, в кои-то могат да се намерят тезиуникални късчета от ценната ниприрода.

- Веднъж попаднахме (аз и моиприятели) на рубини в купчина ка-мъни за строеж на къща - пълнаслучайност, просто ни насочиха на-там и ...

- Изисква ли жертви хобитоти?

- Естествено, в книгите пише веди-кое си село се срещат даденитескъпоценни камъни, но те са много

б а и р и ,обикалясе 2-3 пъ-ти. Също,за да сеи з в а д иа к в а м а -р и н ъ тнапример, се налага да серазбиват много твърдискали. Фoсилите са изклю-чителни вкаменелости, закоито също се кърти яко, асъщо е нужен и усет къдеточно да разбиваш, защотонякой път кристалите на севиждат.

- А какво значи за тебтвоята колекция и най-вече сподели какво ти дава?

- Това е красота, взета от приро-дата, показана за пръв път навън.Всеки камък си има индивидуалнахубост. Те съперничат на хората.Доказаният художник сам рисувашедьоврите си, докато в случаяприродата е художникът - „приро-дата е рисувала природата“. Каквоми дават ли - на първо място ра-достта, че си открил нещо толковауникално. При ахатите има целипейзажи - пушещи вулкани, горич-ки, делфини, даже паун. В един отсагнитите е изобразено лицето наИван Грозни. Винаги търся да видянякаква картинка вътре - човешкотовъображение може да разтълкува„нарисуваното“ по най-различниприказни начини.

- Кои са най-ценените камъ-ни?

- В България са рубините - тук

се намират най-хубавите рубини -това е един вид гордостта ни - масанарод идва да ги види. Също ахати-те и ставролитите - те са във фор-мата на кръст (оттам е и името им -„ставрос“ - кръст) .

- Разкажи ни нещо повече заначина, по който се обработват?

- Аз обработвам само ахати -много важно е камъкът да се наре-же по формата му, да си прецени вкоя посока. Общо 6 етапа има за об-работката на един камък - 3 пътишлайфане и 3 пъти полиране - дока-то се стигне до идеална гладкост,но все пак се случва да се отронипарченце и да се надраска изобра-жението вътре и тогава направо„умирам“, трябва определено даимаш нерви!

- Разкажи ми за условията,които съществуват в Българияза любителите на скъпоценни ка-

мъни като теб.- Тук е разрешено

да се ходи и да севзимат камъните, нонапример във Фран-ция не е, а в Бълга-рия има хора, които

си изкарват хляба така - търсят,продават. Аз, обикаляйки, дори на-мерих светилището на Татул многопреди да се разчуе за него. Има имузеи - Музеят на Земята и хората,това е едно от местата, което всекибългарин трябва да види. Но азимам десетки рубини, много по-ху-бави, отколкото там. Веднъж в на-ходището Бараците (край Крумовг-радско) камъните се обраха многобързо и то от такива като мен - попринцип никой от нас не крие, катонамери находище - ние сме една об-щност. Геолозите крият, но ние не.Та малко по-късно в музея имашеизложба и един от музейните ра-ботници, като взе да се жалва, че ня-кой обрал находището в Бараците идаже студентите не могли да видят- направо си глътнах езика, нищо несмеех да кажа, такъв смях ме напу-ши изведнъж..

- Какво прави твоята колек-ция по-различна и уникална?

- Искам да се похваля, че аз съмедин от малкото, които притежаватчароид - тъй като находището свър-ши, който взел - взел. Този камък емного специален - от областта Чарав Русия и се изчерпи преди 4-5 го-дини и точно поради тази причинацената му сега е скочила на около100-150 долара. Мен обаче паритене ме интересуват - един лев не съмспечелил, ако изобщо склоня даразменя някои от минералите си, тоте ще са срещу други камъни, а несрещу пари, просто си ги обичам иси ги пазя.

Репортер: РАДОСТИНА, 10-ж

Малки късчета земяИнтервю с

Борислав Попхристов за страстта му

към камъчетата

Творчество 28 септември 2005 г. страница 8C M Y K

C M Y K

ПОЕЗИЯ

ПОЕЗИЯ

БезредицаВятър страшен,порой се излива.Дъга прекраснас дъжда се слива.

Капки падат,градушката бие,корени вади;мрачни сме ние.

Дъха спиратпрекършени цветя,нежни умиратс две капки тъга.

Бурята спря.Дъгата изчезна.Душата и тя:Тишина като в бездна.

Ивайло ВАСИЛЕВ

Вечерна разходкаТихо приплъзват се сенките,тихо се спуска вечерна тъма,светват пак светлините на сградите,леко танцуват стъпки в нощта.Пак през града аз самичка вървя по мрачни улички, посипани с тъга,бледо отразили светлината на лампите...Къде ли се лута мойта душа?Омайващо леко поклащат се клоните,изпращат нечути, скрити слова.Сякаш нашепват „боли, боли“сред тая дивна, неземна романтика.Звук на китара долита до мен,две фигури танцуват в синкава мъгла,бавно, страстно се сливат силуетитеи чезнат, чезнат дълбоко в нощта.Горещо се галят ръцете,преплитат се бързо и впиват за миг,жадно, жадно изпиват се устните.Заглушавайки стон, изтръгвайки вик!.

Маргарита ПЕЕВА

The Night Walk - Irakli

Мислех си за болката... И затова, как за някои хора тя е един-ственото нещо, което ги кара дасе чувстват истински живи. Мис-лих си за безбройните нощи нанеспокоен сън и кошмари, коитомного често ме застигат. Мис-лех си за това, как веднъж разка-зах съня си на майка и тя ощесъщия ден отиде на църква.

Ах... Поредният обикновенскучен ден. Не знам защо, чувс-твам се неопределно някак си...щастлива съм!! Не знам по ка-къв повод отивам на лекар смайка ми. Целта е основен прег-лед, взимане на кръв за всякаквиболести и т.н. Отиваме (аз имайка ми) да проверяваме резул-татите... всичко е точно. Оставаединствено пробата за СПИН;майка отива да вземе резултати-те, а аз нетърпеливоя чакам (естествено,просто знам, че нямакак, по никакъв на-чин, да се окаже ре-зултатът положите-лен), искам да си хо-дя по-бързо. Виждамя, че идва към мен...бавно... не бърза... Някак си се есъстарила. Изражението ӟ е дру-го. Очите ӟ... очите ӟ, не бяханужни думи... не и този път... бе-ше ясно... разкъсващо, смазва-що, прекалено действително, зада бъде реално, и прекалено не-реално, за да бъде... сън... смес-ват се много работи... хилядипреживявания, случки... подиг-равателен смях... АД... Но...адът сега започваше... БОЛНА... СПИН... СМЪРТ??? Какво?АЗ?...

В съзнанието ми изгрява об-лик... моето лице... след няколкомесеца... пожълтяло! Ах! Косатами, миглите ми, веждите ми, ус-тните ми... АЗ? Това ли ще станес мен... Това ли заслужавам? Та-ка ли постъпи с мен онзи вашГоспод? Хиляди въпросиии, аболката... аах, болката...

Излизам навън. Сивота...скованост... птичките и песнитеим са изгубили пъстротата си.Викам си: Абе те някога били ли

са по-различни? Всичко потъва,смазано от хорското безразли-чие, забързаност, напрегнатост,БЕЗЦВЕТНОСТ... Липсата нацветове... Аах... подлудява ме!!!Едно голямо СИВО!!

„Хора“ ли казах преди мал-ко... споменах нещо човешко...Те са големи... Двуметрови, без-цветни, незаинтересовани, без-различни създания... Поглеждатме... с укор... с пренебрежение...с един нагъл поглед... с подиг-равка... Гаден смях ... аааххх...Мразя ги! НЕ, обичам ги, те сахора... Не!! Те ме мразят... не...безразлични са... Не им пука. Нечувстват. Тя е болна. Болна е...болнааа, не заслужава нашиясвят... не заслужава да изпитаповече радост... не заслужава давиди светлината... ах, липсата нацветове... Подлудява ме.

Стигам до училището... Ско-вано... някак си по-старо и голя-мо... СИВО!! Безцветноо, ахх,тук имам приятели... Те не зна-

ят... Те не знаят... НЕ ЗНАЯТ...Те ми се усмихват, говорят ми,разсмиват ме, искат да са смен... НО НЕ ЗНАЯТ!! А акознаеха... О, Боже... А ако знае-ха.... не... те не са такива, щяхада ме разберат... утешение можеби... Ах, но ще разберат... следняколко месеца...

На двора сме... Бие звъне-цът... но отново ... по коридори-те няма динамика... няма цвето-веееее... няма ЖИВОТ . Излиза-ме на двора... Един съученик...Приказваме си, преди да се раз-делим... Той ми подава една фи-гурка. Детска играчка. Подарявами я с толкова много обич... сжелание... взимам я... толковамного му благодаря... тя бешецветна... малко пластмасово ку-ченце... А носеше толкова животв себе си... Повече отколкотовсичко на света... повече от бя-лото безцветно слънце... повечеот всеки поглед... студен, мра-чен, безразличен, подигравате-

лен...Приби-

рам се по съ-щия път къмвкъщи... съ-щите студенихора, напра-вени сякаш отмрамор. За-облени фигу-ри... заобле-ни... и безц-ветни... вода-та на животае заоблилавсичките имръбове... от-мила е цвето-вете им... без-р а з л и ч и е . . .отново онзисмях. Болка-

та...Свят, Жи-

вот, Господ,Сън, Реал-ност... Аххх,толкова сискучен. Но теискам! Искамутре да се съ-будя! Искамда видя слън-цето, да чуя

птиците, да усетя миризмата намръсотия, идваща от... отвсякъ-де... Обичам те, живот... и темразя... плача... Сълзи...

Стряскам се... отново кош-мар... изпотена съм и цялата съмв... Сълзи... топли са, оглеждамсе... усещам топлия спарен въз-дух в стаята. Чувам гласа на сес-тра си и мисля, че е най- прек-расният звук, който някога съмчувала... отварям прозореца.поглеждам, ахх, аз те сънувахх...СВЯТ, ей, ехо, аз те сънувах, са-мо че ти беше жесток и безцве-тен... Жива съм... Цветове...Най-сетне виждам цветове...

Допълнение: 10x на всички,които го прочетоха. btw, ефектъте много по-голям, когато ви горазказвам, късайки се от рев... ивие бихте отишли на църква.

Il gigante - Boak Dreamscape - Stevenson

Анелия КИДИКОВА(Jane_Doe)

Безцветен сън

Творчество 28 септември 2005 г. страница 9C M Y K

C M Y K

ДЪХВиждам как дъхът ми през нощта се тихичко прокрадва, през светлините замъглени, изпотени,влачи свойто тялои, подобно на цигарен дим отровен,невидим става - без край и без начало.Виждам и дъха си в ледената утрин,виждам го за миг,после

аз ли,той ли,

чезнем в ледената утрин - и не спомен,даже не забрава,само ледената утрин в мен остава.Дъхът е топъл, свеж и влажени някак неопределено важен.Ако го видя - значи е студено,с него меря всичко -старо, ново, обновено.A понякога само леден дъх във мен остава,а понякога тая спомен за забрава.

*** В душата ми все тоз завод комин издига,димът му право гърлото ми стига.Закашлям се,

без дъх оставами само миг завода наблюдавам.Произвел е той народи без душии хиляди намръщени усмивки.Със своя пушек задушлив той моя дъх рушии моли ме за някакви милувки.

Жестока съм, но той дъха ми спря,не искам просто тъй да му простя.

***Лежат на километри двама,далеч един от друг.Между тези тъй далечни двама - ни спомен, нито някой друг.Не се познават още, а се търсят вече цели векове.Не образ или дума - биха се познали по свойте гласове.Дъхът единствен ще ги свързва - неразрушима, здрава, вечна връзка.Преодолял пространство, време, хора и съдби,свързвал ги е толкоз здраво,че никой да не може да ги раздели.Единствено, когато легнат в гроба бездиханни,една Земя ще ги дели.Но какво е таз Земя - не повече от длан човешка - за две свързани със дъх души.

Камелия ПЕТРОВА

ПОЕЗИЯСекунда

(става въпрос за единчасовник, който е самотен)

Часовник трака в тишинатавремето отчетливо броичувам тихичко тиктакаи напомня за отминалите дни.Колко бързо минава денякак вечно летималко спомени и усмивки оставяв съзнание носталгично ехти.Камбанен звън се чувадалеч нейде чак до небесататресе се всичко ми се струвадалеч навред из синевата.Глухо настъпва нощният часчасовникът по-силно отекваточно в 12 с пукот и трястой от сън се сепва.Толкоз години с прах покритотмерва живота спокойномалък, самотен, затънтен и скритстанал свидетел неволно.Идва нов ден, идва нов часв унес той отново потъвачака нощта да дойде завчасмакар и никога не ще танцува.

mYd3Sm

ПОЕЗИЯ

I never told you how beautiful the sea was, how marvelous the stars

that night. I never told you how lonely you looked,

how empty the beach that night.

I never told you how gracious the floating flowers were, how tender the waves

that night. I never told you how close to you I felt,

how far from you I was that night.

I never told how I wanted to free you, to let go the sadness of your eyes

that night. I never told you how madly,

how desperately I needed the warmth of your handthat night.

I never told you that night...

I should have!Петя МИТЕВА

Алхимикът взе една книга,която някой от кервана бе до-несъл. Томчето беше без кори-ца, но успя да открие името наавтора: Оскар Уайлд. Докатопрелистваше страниците, по-падна на една история за Нар-цис.

Алхимикът знаеше леген-дата за Нарцис - хубав мла-деж, който всеки ден ходел дасъзерцава собствената си кра-сота в едно езеро. Бил толковазапленен от самия себе си, чеведнъж паднал в езерото и сеудавил. Край мястото, къдетопаднал, поникнало цвете, кое-то нарекли нарцис.

Но не по този начин завър-шва историята на Оскар

Уайлд.Там се казва, че когато

Нарцис умрял, дошли ореади-те, горски божества, и видели,че сладководното езеро се епревърнало в стомна, пълнасъс солени сълзи.

- Защо плачеш? - попиталиореадите.

- Плача за Нарцис - отвър-нало езерото.

- О, не се учудваме, че пла-чеш за Нарцис - продължилите.

- В края на краищата всич-ки ние тичахме след него изгората, а единствено ти имашевъзможността да съзерцаваш

отблизо красотата му.- Нима Нарцис беше кра-

сив? - попитало езерото.- Та кой друг би могъл да

знае това по-добре от теб? -отговорили изненадани ореа-дите. - Нали от твоя бряг тойвсеки ден се навеждаше надводата?

Езерото помълчало извест-но време. Най-сетне прогово-рило:

- Плача за Нарцис, но небях забелязало, че Нарцис екрасив. Плача за Нарцис, за-щото всеки път, когато той ля-гаше над брега ми, можех давидя отразена в дъното на очи-те му моята собствена красо-та.

-Каква хубава история! -рече Алхимикът.

ОТКЪС

ОТКЪС

Из бестселъра на Пауло Куелю „Алхимикът“

Clock - Belobrovsky

БOдилник 28 септември 2005 г. страница 10

Вгимназията по-падаш на вся-какви феномени

- от гениални нарко-манчета, през преус-пели продавачки наженска плът, чак доразкрепостени до бе-зобразие зубърчета.Моите очаквания инагласи се разминахапочти катастрофалнос парадоксалнатадействителност. Мо-ралът, изповядван отпоколението, коетоме е възпитавало и еградило в мен предс-тави за гимназиалнияживот, се оказва ос-тарял - възпитан отдруга епоха и нейни-те герои. За да разбе-реш логиката на мо-рала на нашето вре-ме, в нашите родниграници, трябва да си

познавач на българс-ката история, да сина около 50 години(плюс-минус) и даимаш допир с роди-телите си, себе си инечии чужди деца. Азобаче съм на седем-надесет и някои оттези неща ми убяг-ват. Какво се очакваот мен? Какво очак-вам от себе си? Далистоя отвъд тълпата?И къде по-точно?

ПЛАН А: Нераз-биране, неправилно„разбиране“, изк-ривени предста-ви, отказ даопознаеш, не-желание дазнаеш - бягс-тво.

ПЛАН В: Фаталннесъответствие, крат-

ки мигове на проз-рение, анализира-не, проблясване,страх, бягство -б е з о т го в о р -ност. А имали

ПЛАН С: Дазнаеш, да се пла-

шиш от подтицитена другите, да се сра-муваш от собствена-та си пошлост, дастрадаш от чуждитеи своите умствени идушевни недъзи???Ако живеем в Ада,покажете ми пътякъм Чистилището!

Аз съм виждал 50грама макина и знаяколко е - колкото възг-лавница. Той имал се-дем кила. Аз да не па-дам от небето! Акоимаше кока и амфети,щеше да друса и да несмее да се покаже на-вън, И то това е в най-добрия случай. По-ско-ро за две години тояпет пъти да е пукнал отсвръхдоза, а пък ако сидилър и друсаш, заедин месец те килват,за да не изпееш работа-та в районното, като теобади абстиненцията.“

Камелия ПЕТРОВА

„К’во е т’ва ПАВ?“ Още една гадна абреви-атура? Още нещо, за чието значение ще ни тор-мозят в училище? Не! Това са психоактивнитевещества или наркотиците. Под тяхно влияниесе променя мозъчната дейност. В училище мо-же и да не се засегне темата, но животът опре-делено няма да я отмине.

Това е първата от поредица статии, в коитоще се изложи кратка информация за някоиПАВ. Време е да се сложи край на заблуди, по-родени от неверни твърдения. Наркотиците сачаст от живота. Неадекватно е да се твърди, чеима защитени от тяхното влияние. Било то попряк или косвен начин, хората са засегнати.Въпросът е дали този факт ще бъде осъзнат ище се вземат мерки навреме.

Това, което ще прочетете, не е всичко. То есамо капчица в океана, но капчица, която е не-обходима, за да се направи личен избор, да сепроумеят рисковете, скрити зад едно „обикно-вено“ пушене, смъркане или боцкане.

Тук ще намерите част от „сухите“ факти закокаина:

• Наименования:Кокаин, кока, „шампанското“ на дрогите,

сняг, снъф, рай, Мама Кока, Big C и др.• Външен вид:Кокаинът е бял прах, който се извлича от

листата на коката. Среща се още паста от кока-ин, базуко или питильо и крек. Сериозна опас-ност е смесването на кокаина с други субстан-ции от рода на стъклена вата, пудра захар, кере-мида, с цел увеличаване на печалбите от разп-ространяването му.

• Начин на употреба:Смъркане, пушене, инжектиране или втри-

ване във венците. Листата на коката се дъвчатили смучат.

• История:В началото кокаинът е използван в Южна

Америка като билков лек срещу умората. По-късно е използван като съставка в Coca-Cola.Споко, тази специална добавка е била премах-ната от напитката през 1906:) Кокаинът е билизползван в медицината като обезболяваща, ло-кална упойка.

• Въздействие:Кокаинът е най-силният стимулант с естес-

твен произход. Той е с краткотрайно действие(около 30 мин.), което много често води до пов-торна употреба.

Предизвиква усещане на еуфория, самоуве-реност, контактност и прилив на сили. Сърцетозабива по-бързо, кръвното налягане се повиша-ва, зениците се разширяват, притъпява се чувс-твото за глад, умора и болка. След отшумяванена ефектите се предизвикват обърканост, страх,тревожност, сънливост, глад, мудност и дълбо-ка депресия.

• Опасности при продължителна употре-ба:

Кокаинът създава силна психическа зависи-мост. Неговата употреба води до сърдечносъ-дови проблеми, чернодробни и белодробни ув-реждания, безсъние, главоболие, параноя и син-дром на оттегляне.

Смъркането може да доведе до перфорацияна носната преграда, загуба на обонянието,кървящ нос и проблеми с преглъщането. Силнадепресия е последствие от спиране на употре-бата. Поради силния толеранс (т.е. за постиганена желаните ефекти са необходими все по-висо-ки дози от веществото), лесно може да се стиг-не до предозиране, а оттам до кома и смърт.

МОНИКА

Малко info за ПАВКокаин и крек,

отляво надясно

„Вкъщи имам седем кила ганджа, малко кока, а от две години бачкам и с ма-териал.“ Много малко от хората над 25 години биха могли да разкодират на-пълно това изречение, произнесено от 18-годишен пловдивчанин. Но пробле-мът е по-скоро в това, че цитираният и неговите слушатели не успяватда стигнат до не чак дотам скрития смисъл на произнасянето и възпри-емането на тези думи.

Безотговорност, бягство

„Тоя да е

дилър???“

„Аз съм дилър...“„Аз съм дилър...“Така се

случватнещата...

Снимки отГеорги

Стоилов

Някога хората сесближавали наразходки, седен-

ки, пишели си бележки,сватосвали се еднидруги чрез посредни-чеството на слугите(ако имали такива) стайни послания и про-чие. Днес съществуваогромното Интернет-пространство, което,освен за всичко друго,служи и като агенцияза запознанства. Мили-они хора по света сядатпред компютъра сединствената надеж-да да срещнат лю-бовта на живота си,която, по една или дру-га причина, не са успе-ли да намерят в реал-ния свят. Обяснимо е,защото запознанстватавъв виртуалното прос-транство са по-лесни.Там отпадат много зад-ръжки (предимно зара-ди анонимността) ивсеки е такъв, какъвтоиска да бъде. Освен то-ва, факторът външенвид не е на първо мяс-то. Някои хора севлюбват един в друг(в душите си) и чак то-гава разменят снимки.

Разбира се, не всич-ки търсят любовта наживота си, когато вли-зат в ICQ, IRC (mIRC),Yahoo Messеnger илидруго място за чат, ноима и такива, които безда искат, я намират.Примерите са ужасномного и се множат все-ки ден. Всяка вечер ня-кой някъде сяда предPC-то в трескаво очак-ване за следващия по-къртително-откровенразговор с новата сипозната или познат отвиртуалното простран-ство. Разстояниетоняма значение. Поз-нанствата вече не сеограничават до кварта-ла и града, в който жи-вееш. Просто влизаш внякой канал в IRC, из-бираш си интересенnick на човек от проти-воположния пол, щрак- и готово. Разговорътзапочва. Разбира се,често новите запознан-ства дори във виртуал-ното пространство во-дят до разочарование.Но веднъж добиеш литренинг, започваш да

„усещаш“ хората отсамото начало, да гиотсяваш... Накрая сиговориш все с едни исъщи и малко по малкосе опознавате така, чеви се струва, че цял жи-вот сте се познавали.После среща, любов,сватба, деца... :))) Не-ведоми са пътищатабожии.

Друго нововъве-дение е виртуални-ят секс. Ако си влизалпоне веднъж в някое от

горепосо-

ч е -ните места, не може дане ти се е случвало даполучиш покана засекс. Доста пикантни,подстрекаващи къмвиртуални сексуалниизживявания не са ряд-кост. Незадоволени ча-търи деб-

натнонстоп, но концентра-цията им е завишена помалките часове. Тъй че,ако се чувстваш неза-доволен, там може даси намериш „майсто-ра“, респективно майс-торката. А при доста-тъчно желание, можеда се стигне и до реал-ни преживявания. Мо-же би си мислиш, чевиртуалният секс неможе да те задоволи.Зависи от въображени-ето ти. Понякога се по-лучават доста пикан-тни фантазийки. Апък и като са споделе-ни... А освен това хора-та са измислили раз-лични средства за под-помагане на този видпрактика. Има всякак-ви електронни стиму-латори и други подоб-ни играчки. Но дори ида не ти се дават париза подобни глупости,можеш да използвашпросто собствените сидве... ръце.

Petya_

28 септември 2005 г. страница 11Под кръста - за секса и любовта

� Думата „тестикули“ про-излиза от латинската testiculus,която назовава древния обичайда се поставя ръка върху полови-те органи - подобно на нашатасегашна привичка да слагаме ръкана сърцето си, когато се кълнем внещо.

� По времето на Тюдорите(около 1550 г.) мъжете носели bri-quette, или така наречените „пан-талони с предница“. Те стимули-рали ерекцията и силно издувалипредната част на панталоните.Твърди се, че най-обемистата из-дутина, която можела да се видив лондонския Тауър, била на кралХенри VIII.

� По време на Гражданскатавойна в Щатите хомосексуализ-мът бил обичайно явление средвойниците от Севера и Юга. Знаесе, че мъжки проститутки след-вали армиите.

� В някои арабски и ислямскистрани съществува обичай, спо-ред който, когато мъжете оти-ват в чужбина, те зашиват поло-вите органи на съпругите си. Потози начин осигуряват верност-та им. Процедурата се извършватака, че урината и менструална-та кръв могат да се отделят, нопроникването на мъжки член е не-възможно.

� Жените от племето лесу

не използват ръцете си, когатомастурбират. В отсъствие напартньор те правят друго: ся-дат, като подгъват десния сикрак под себе си, така че петатаму да може да притиска и гали по-ловите им органи.

� За жителите на островитеСанта Крус потомственатапроституция била нещо обичай-но. Момчетата, родени от прос-титутки, се убивали веднага, амомичетата се отглеждали, въз-питавали и обучавали в професи-ята на майка си.

� В САЩ има издадени повечезакони, третиращи сексуалнотоповедение, отколкото във всичкиевропейски страни, взети заед-но. Единственият законно разре-шен сексуален акт са личните хе-теросексуални полови контактимежду омъжени зрели хора.

� Мастърс и Донсън посоч-ват, че всеки трима на 1000 мъжепрактикуват поглъщане на собс-твената си сперма.

� Думата „истерия“ произ-хожда от гръцкото hysterikos илиhystero, което означава „матка“.Класифицирана като чисто женс-ко неразположение през XIX век,истерията се смятала за проявана потисната сексуалност илинеадекватен сексуален отдуш-ник.

Знаете ли, че...

Интернет - световната агенция

за запознанства

Вени е на 27 г., от Ямбол, но

завършва висшето си образование в

София. Намира си работа и се уст-

ройва там. Една вечер виртуален прия-

тел от ICQ я моли да развесели няка-

къв негов приятел (този път съвсем ре-

ален), защото нещо му било криво. Тя

така го развеселява, че за по-малко от

година по-късно се мести при него във

Варна. Още половин година и се же-

нят. Сега живеят заедно във Варна,

имат собствен апартамент и много се

обичат. Правят опити да се сдобият с

отроче, но засега няма резултат. Вени

е категорична, че е намерила любовта

на живота си. „Търсих, търсих и нак-

рая намерих. Сега ми остава само да се

наслаждавам на щастието си.“

Осмокласничка от Пловдив за-

почва да чати предимно от любо-

питство, но скоро открива, че се е

пристрастила. Нощ след нощ тя пре-

карва будна пред компютъра и разговаря

с всякакви хора. Едни ӟ допадат, други

не толкова. С някои се сприятелява. Но

накрая среща един специален. Странно-

то е, че се откриват в канал #sex (това

не е реклама: там по принцип се срещат

само извратеняци). Веднага припламва

искрата. Той е студент във Варна и е

трудно да се видят. Първата им среща е

след 3-4 месеца чат. После посрещат

Нова година и оттогава не пропускат

да я отпразнуват заедно. Когато завър-

шва обучението си във Варна, момчето

се мести в Пловдив. Квартирата му е на

50 м от къщата на момичето. Стават

просто неразделни!

Една жена, надхвърлила вече че-

тирийсетте, разведена, с две големи де-

ца, се запознава с мъж по Интернет. Тя

е учителка по английски в Пловдив, а той -

военен, американец, но работи в база в Тур-

ция. Историята завършва със сватба. Два-

мата се бракосъчетават тук, в Пловдив,

след което заминават за Америка. Понас-

тоящем живеят във Флорида и се наслаж-

дават един на друг.

Любов и секс от друго измерение

Вени и съпругът й Мартинса се запознали в ICQ

Отвъд ЕГ „Пловдив“ 28 септември 2005 г. страница 12

Александър Сърдановвипуск 2004, Ж класвтора година студент по ПРАВО вЮридическия Факултет на ПУ

Защо избра да останеш в Плов-див и да учиш в ПУ? Струва ли си?

Като цяло имах ясна представа засвоето бъдеще още при започванетона средното си образование в ЕГ„Пловдив“. Идеите ми бяха свързанис реализация в чужбина. Да, но, пог-леждайки напред в бъдещето, получа-ваш ясна представа за положението,което те грози. В подобен момент чо-век си прави равносметка дали е го-тов да се подложи на всички тези мъ-ки и да пренебрегне всичките факто-ри, които го карат да остане в Бълга-рия. Хипотетично ти си един доста-тъчно интелигентен човек и се скъс-ваш от учене, за да се добереш до за-ветната цел - диплома 6.00. Вторатастъпка към успеха е да си изтормо-зиш живота с изпити тип SAT, на ко-ито да се явиш поне 2-3 пъти - доринай-умните ходят поне по 2 пъти. Вкрайна сметка се оказва, че си завър-шил училище, а все още не си усе-тил нищо от чисто емоционалнитечовешки преживявания. Тук идва ра-достната новина! Приет си в Амери-ка! Отново се подлагаш на едно 5-го-дишно обучение, в което те съсипват- вярно, че е на ниво, ама... В крайнасметка завършваш и почваш да рабо-тиш. Hello? Сигурно се отегчихте, задруго освен за учене да сме говори-ли? На мен тази цена ми се видя ви-сока и затова реших да остана в Бъл-гария.

А защо в Пловдив?Тук е основан един от първите и

малко в страната юридически факул-тети. Наблягам ФАКУЛТЕТИ, а неЦентър по юридически науки и другидрън-дрън истории! А този на ПУ еедин от най-добре развитите в стра-ната: има преподаватели с високаквалификация и богата библиотека,която предоставя всичко нужно. Дру-гата основа причина, поради коятоостанах в Пловдив, е моята прекрас-на приятелка Калина, която също евъзпитаничка на ЕГ „Пловдив“ и оттази учебна година ще учи в ПУ. Бих-те ли загърбили най-близките си хо-ра, за да заминете в чужбина и да осъ-ществите болните амбиции на роди-телите си? И аз така мисля - много етрудно.

Какъв съвет ще дадеш на бъде-щите студенти?

Ще кажа нещо, което вълнува по-вечето от кандидат- студентите. Ста-

ва дума за въпроси от сорта на „Далитози университет отговаря на изиск-ванията ми и дали образованието е наниво?“. Това са напълно ненужнивъпроси. Ще питате защо? Предпола-гам вече сте се сблъскали с г-жа Су-лева по история, а ако не сте, 12-иклас е близо.

В нача-лото научебната го-дина тя казанещо напръв погледдоста прос-то, но коетоще помня зацял живот:„Всеки учитолкова, кол-кото иска.“Сега аз виоставям даси помисли-те над моетостановищепо въпроса.Дерзайте иуспех наКСК-то!

Иван Еневвипуск 2001, Ж класБакалавър във Факултет по математика и информатика(ФМИ) в ПУ - 2001-2005, дипломиран 2005-а

Защо изб-ра да оста-неш в Плов-див и да учишв ПУ?

За менидеята да идада уча какво-то и да е из-вън Българияне стоеше надневен ред.Исках да сиуча в Бълга-рия. Дилематабеше Со-фия/Пловдив.Кандидатст -вах в СУ, ТУ -София, и ПУ„Информати-ка“ или„Компютърнис и с т е м и “ .

Приеха ме и на трите места. Чу-дех се какво да направя - многопо-лесно е да те приемат на едномясто и да нямаш право на из-бор, като трябва да решаваш занещо важно в живота си, е по-трудно.

Беше ми ясно, че ПУ опреде-лено е най-слабият избор откъмниво. Защо най-слаб? Ами, едноучебно заведение се състои отдве страни - преподаватели иученици (студенти). И ако в ПУпреподавателите по математикаса на високо ниво, а тези по ин-форматика на малко под средно-то, то студентите на 80-90 про-цента не са елитът на града, дане говорим за страната. Защоизбрах ПУ - реших, че въпрекиниското ниво като цяло, нивотоси го определям аз. Ако имамжелание да постигна нещо и дауча, мога да го направя навсякъ-де. Е, ясно е, че трябва да се за-нимавам сам и няма да ми пода-ват знанията наготово, но това евалидно за повечето учебни за-ведения. Избрах ПУ, защото несе чувствах готов да напуснаПловдив и го оставих за единпо-късен етап, и защото това,което ще постигна, ще го пос-тигна аз, а не университетът.

Сега, няколко години по-късно, доволен ли си от избораси?

Доволен съм от избора си по-ради няколко причини. Първо:бях си в Пловдив и нямах проб-леми с квартири и от този сорт истудентството ми мина лесно.Второ: университетът ми дадевъзможност за специализация за1 семестър в Австрия - койтоиска може да отиде, и то не наедна, а на няколко. СпециалноФМИ е в мрежитеSocrates/Erasmus, CEEPUS иDAAD (поне за тях се срещам).Няма видима корупция - поне нена ниво изпити. На мен не ми сее случвало. Не и под форматапреподавател да изнудва сту-дент, за да го пусне. Трето: смя-там, че университетът ми дадевсичко необходимо - приятели изнания. Не съм се чувствалчужд. Деканът на факултета, до-цент Димитър Мекеров, е многооткрит и общува със студентитесъвсем свободно. Не един и двапъти сме пили бира с него и смеобсъждали различни неща.

На страница 14

ПУ „П. Хилендарски“ - близка алтернатива

КонстантинЛапавичев,випуск 2000, Е клас,учил една година в Германия, носе е върнал.Сега е четвърта година студент по >Международни

икономически отношения“ в ПУЗащо избра да останеш в Плов-

див и да учиш в ПУ?Когато ме приеха в ПУ със спе-

циалност МИО (3-и от 5024 души)бях приет и с комуникации в Duisburg(Германия). Реших - Германия, естес-твено, но записах и ПУ. След 1 годи-на там реших, че няма смисъл. Вмес-то да бачкам 6-7 години и да не стиг-на доникъде с образованието, е по-добре да получа диплома, докато евреме. В моя курс сме към 7-8 души,върнали се от Германия. В долния 3-и курс са към 15 и всички са от наша-та гимназия. Германия не е раят! Акоискате да следвате в чужбина - по-добре САЩ, Англия или Холандия,но не и Германия.

Струваше ли си да е точнотук?

Завършвайки ПУ сега, в момен-та, се сравнявам с тези мои съучени-ци, които завършиха УНСС и СУ, имога да кажа, че шансовете на ПУМИО студенти за реализация не салоши. Разликата е, че те се реализи-рат в София, а ние в Пловдив. За БГстандартите ПУ е добре.

Относно специалността МИО вПУ и същата в УНСС смятам, че ня-ма толкова голяма разлика, защотомного от преподавателите са отУНСС и СУ и пъ-

туват до Пловдив за лекциите. Освентова се учи по същите учебници и ма-териалът е почти еднакъв. Плюс товаразходите за живот в София са достапо-големи от тези в Пловдив. Това еясно за всички: за икономически спе-циалности Пловдив не е толкова на-зад, колкото го обявяват в класациите- може би е само зад УНСС, СУ иСвищов.

Доволен ли си от факултета, вкойто учиш?

Факултетът, заедно с правния, санай-добрите в университета. Дразне-що е, че поради големия поток от хо-ра нашият курс е 200 души - към 20идват на лекции и не може да се наб-легне индивидуално на никой. Съот-ветно на изпитите се сяда един върхудруг и завършването на МИО в ПУсе изразява в 40% учене и 60% техни-ка на преписване. Имам колеги, кои-то завършиха с 90% преписване, безда прочетат нищо. Вярно с тройки, нозавършиха. Техническата база е стара- няма компютри, има 2-3 зали с дос-та стара техника. Поне за моята спе-циалност - в информатиката са многодобри. Корупцията не е толкова ши-роко разпространена, колкото вУНСС (моя бивша съученичка си взе3 изпита за 250 лв.). На мен никой неми е искал пари. Въпреки че позна-вам хора, които влязоха с пари и сивзеха няколко изпита с по 50 лв., тезислучаи се броят на пръсти.

По някои от предметите има мно-го добри професионалисти - марке-тинг, макро- и микроикономика, ноима и доста некомпетентни препода-ватели - ще им спестя имената. Въп-росът е в това, че ако ти се учи, щенаучиш нещо, а ако не - можеш даминеш между капките. А пък и тукима работа за икономисти, от личенопит го казвам, защото в момента ра-ботя за заплата, която и в София ряд-

ко дават - има реализация.

ПУ „ПаисийХилендарски“Снимка от Георги Стоилов

Подготвил: Ивайло ВАСИЛЕВ

• Занимавайте се стова,което ви харесва,и се кефете на това, скоето се занимавате.

• Внимавайте в час,за да имате повече сво-бодно време след илипреди училище.

• Не гледайте научилището като назатвор, където ще виизтормозят, ще изце-дят от вас и последни-те останали силици.Това е място, къдетоможете да се срещне-те с много интереснихорица и да си прекара-те страхотно, а и да

споделите мъките:)• „The most wasted

day is that on which onehas not laughed.“:)

• След 5 години съу-чениците ви ще са виsuper близки, ще осъз-наете колко добре сепознавате и какви не-вероятни спомени стесъздали заедно... Такаче не губете нито миг,а се порадвайте наживота.

• Бъдете оригинал-ни! Извинения от родана „Кучето ми напиш-ка тетрадката с до-машната“ или „Кра-децът в автобуса попогрешка ми сви учеб-ника вместо портфей-ла“ вече не вървят. Из-мислете нещо ваше ивнимавайте да не гоповтаряте пред един исъщ учител.

• Идвайте на учи-лище с желание, защо-то, колкото е по-при-ятно, толкова по-бър-зо ще свърши;)

• Оползотворетевсеки ден, прекарантук. Времето в гимна-зията е най-якото.После ни чакат прека-лено много отговор-ности и задължения.

• Възползвайте сеот всяка предоставенавъзможност.

• „Не греши самотози, който не правинищо.“

• Може сега да сечувствате малко упла-шени, защото не знае-те какво точно ви ча-ка. Спокич! Приеметенеизвестността катопредизвикателство,ако знаехте какво щеви се случи утре, няма-ше да е интересно.

• Някои от вас санапуснали родители-те и голяма част отприятелите си, за да

учат в ЕГ „Пловдив“.Не съжалявайте занаправения избор. До-ри понякога да се по-чувствате малко са-мотни... Това е ваши-ят шанс да бъдетесамостоятелни, акакво по-хубаво отСВОБОДА?! Хей, неговоря за свобо-дия!В крайна смет-ка, винаги можетеда създадете и новиприятели, където ида отидете.

• Вярвайте в се-бе си, защото няманищо невъзможно,стига да го искатемного силно и дасте готови да бач-кате за осъществя-ването му.

• PEACE! Моника

Добре дошли 28 септември 2005 г. страница 13

Това са само препоръки,а не съвети:)))

Ако изпитвате неудър-жим напор откъм пикоч-ния си мехур още в начало-то на часа и броени секундипреди биенето на звънецарешите да тичате пред зат-ворените врати на класнитестаи в пустия коридор къмнужника, внимавайте някояот тях да не се отвори. За-що? Ами защото може дапретрепете някой нов препо-давател и той да е два дни на

легло с навяхнат глезен (казвам го от личен опит - про-видението беше сляпо онзи ден)!

Физкултурният салон е едно доста опасно място.Ето защо никога не влизайте във волейболното прост-ранство на дванадесетокласници - тия не си знаят сила-та, ееей! Ако видите баскетболно топчище да лети пра-во към главата ви, не слушайте учителя и не се опитвай-те да го хванете! Бягайте колкото ви държат краката!Федербалът е една доста рискована игра - старайте се даизбягвате по-високи от вас противници и техните палки.

Ако не успеете все пак, плачете силно, за да привлече-те внимание и да се спасите!

Ако решите да бягате от час (което аз не одобря-вам и смятам за пълна безотговорност към училищна-та институция и човешкия морал и съм на мнение, ченай-подходящото наказание е принудително самолин-чуване!!!), никога не минавайте през малките стълби-ща на втория етаж и през кабинети с табелки „Дирек-тор“, „Заместник-директор“ и т.н.

Ако решите да лъжете класния защо след двеседмици напористи напомняния все още не си носитеизвинителната бележка, никога не се оправдавайте с„Ами аз я забравих, защото си смених чантата/защотоя оставих мама да я подпише и сега е на масата“ идруги в този дух. Опитайте да обвините някой близъкприятел, че я е откраднал, за да я препише. Така с единкуршум - два заека - хем отърваваш дупето, хем щеразбереш дали имаш истински приятели.

Ако сте решили да идвате на гости, да не учите, дарушите материалната база на училището, да лъжете, дабягате от отговорност, да уронвате авторитета на учи-

лището ни, да се закачате със „старите пушки“ или да сииграете на шикалки с преподавателите ни, ЗАБРАВЕТЕГО! Вие сте тук, за да бъдете тормозени от учителите ида бъдете част от нашия колектив - колектива на ЕГ„Пловдив“!!! ДОБРЕ ДОШЛИ!

Камелия ПЕТРОВА

Гласове от безднатаОт редакторите към осмокласниците

* Внимавайте какво подарявате накласната по какъвто и да е повод! Можеда не ӟ хареса.

* Не се напивайте в училище по случайколедните празници, защото може да виусетят и тогава става напечено!

* Влизайте повечко в канал #eg_plovdivв IRC. Там ще намерите ценни познати, аи е възможно да пуснете солидни връзки.

* Не прекалявайте с ученето. Една ху-бава следобедна дрямка винаги се отразя-ва благотворно върху духа и тялото.

* Не палете дневника! Има и по-хитриначини да скриете някоя двойка. Послед-ните, които го направиха, си изпатиха се-риозно.

* Пийте кафе само от първата маши-на в Голямата сграда. Защо? Ами такасъм чувала...

Успех!Petya_

* Не си губете времето и не съжаля-вайте нищо нито за миг - пет години етвърде кратко време, въпреки че може дави изглежда доста.

* Научете английски език. Научетенемски език. Това са двете неща, коитотази гимназия може да ви предостави, ито безплатно. Това са двете неща, коитомогат да ви отворят вратите на бъдеще-то, независимо от професията, която из-берете.

* Бъдете искрени. Бъдете себе си - туке мястото, където със сигурност ще по-раснете - независимо дали го искате илине :-)

* Не бъдете прекалено строги с учите-лите... и те са хора... в повечето случаи :Р

* Ако ви се случи да ви предложат нар-котици, спомнете си приказката за Чер-вената шапчица. Ще бъдете измамени инакрая ще се озовете в търбуха на единхищен ВЪЛК. Но, за съжаление, до happyend-а на приказката може и да не стигне-те...

* Рискувайте.* Ако се озовете в затънтена улица -

прочетете стихотворението „Дишай“ наТодор Чонов - ако не друго, поне ще ви за-радва.

* Помнете английската поговорка:„where there is a will there is a way“ или „сжелание всичко се постига“. Това е нещоповече от поговорка.

* Помнете моментите на искрена ра-дост и горчива болка. Записвайте, илюст-рирайте, пейте.

* Колкото и омразно понякога да ви сеструва училището, бъдете сигурни, чеслед години то ще ви липсва. 100% гаран-ция давам.

* Купувайте си „Делта Те“ редовно -ако не друго, поне за каузата и за спомени-те. Всички за един, един за всички - ние ра-ботим в екип, за Всички Нас: учители,ученици, бивши възпитаници.

* Както беше казал Дж. Дийн: „Меч-тай все едно ще живееш вечно. Живей всеедно ще умреш утре.“

* Още един цитат, този път на анг-лийски - нямах смелостта да го преведа;той просто щеше да загуби целостта си:Never frown because you never know who isfalling in love with your smile.

Ивайло ВАСИЛЕВ

Внимание!Вратите сеотварятвнезапно

Във всеки брой на„Делта Те“ ще открива-те нещо за себе си. Пред-видено е да бъдат публи-кувани материали в по-мощ на подготовката виза устните изпити вкрая на годината. За дане се чувствате изоли-рани от живота в Глав-ната сграда и за да бъде-те по-добре подготвениза него, четете училищ-ния вестник! Ние нямада ви забравим!

ТЪРСЕТЕ ВАШАТА СТРАНИЦА!

Иоще едно лято измина.За някои е било незабра-вимо, за други - не чак

толкова. Несъмнено, повечетоот нас на въпроса, как са прека-рали ваканцията, биха отгово-рили с „Морето беше су-пер!!!“. И как да не е така - нали там еединственото място, освободено отпостоянния контрол на вечно загриже-ните за нас родители, а пък дискотеки-те... А пък ако се случи да е и топло ислънчево, със сигурност между купо-ните е имало разходки по плажа. Всеще се намери и някой, който да каже,че е поиграл плажен волейбол, следкато е видял други летуващи да го пра-вят. Да, на мнозина този атрактивенспорт би се сторил екзотичен за наши-те географски ширини и по-подходящза плажовете на Копакабана, но колко-то и невероятно да ви се струва, тойима условия за развитие у нас и придо-бива все по-голяма популярност.

Сега ще ви разкрия малка част отбиографията на най- успелите състеза-тели в този спорт в България - ИвайлоГаврилов-Гаври и Владислав Тодоров-Сарата, първата професионална бъл-гарска двойка. Не се чудете, това е съ-щият този Ивайло Гаврилов, койтопредизвика истински фурор в предава-нето „Вот на доверие“. И двамата сасъстезатели по волейбол във водещибългарски и чуждестранни отбори,както и в националния отбор. И когатонатоварената им програма го позволя-ва, те без колебание участват в люби-телски турнири по плажен волейбол -в началото като противници, докатопрез 1997-а се случва случката, коятопроменя живота и на двамата. В трид-невната пауза между мачовете от Све-товната лига с Бразилия и Аржентинанаставникът решава да организиратренировъчно турнирче по плажен во-лейбол между състезателите за забав-ление. Според жребия Гаври се пада

със Сарата. Без особени проблемитандемът печели, без да позволи наникой от съперниците им да вземе по-вече от 6 точки в гейм. Така Гаври севлюбва окончателно в плажния волей-бол и вижда в Сарата перфектния пар-тньор.

През 2000 г. Гаври се отказва отнационалния отбор (по волейбол в за-ла) и решава да се включи във верига-та турнири по плажен волейбол в Гър-ция. Контузии възпрепятстват Саратаот участие и затова Гаври играе с Ра-достин Стойчев (понастоящем настав-ник на мъжкия „Славия“, трети в дър-жавното първенство). Двамата участ-ват без особен успех. Обаче, вместо дасе откаже, Гаври е още по-твърдо убе-ден, че иска да продължи. НапускаГърция със заканата, че следващия се-

зон ще спечели някойот турнирите и чеслед още една годинаще е шампион наГърция. Съвсемочаквано тази заканае приета с бурен

смях...Годината вече е 2001-ва.

Гаври и Сарата се появяватна малък турнир в Солун ина финала побеждават едниот най-добрите гръцки със-тезатели. Съвсем нелошо

постижение, нали? Стигат до участиев Masters Greece, отново в Солун.След изключителни мачове българс-ката двойка стига до финала, където гиочаква националната двойка на Гър-ция. След колебливо начало нашитеправят невероятен обрат и след можеби най- добрия им мач през тази годи-на печелят с 2:0! Ивайло Гаврилов по-лучава наградата за most valuable play-er. След блестящо представяне наследващи турнири (печелят балканс-ката титла, без дори да загубят гейм!)те завършват сезона на 157-о място всветовната ранглиста.

Да се пренесем в 2002 година. Ве-че е изпълнена и заканата им да завър-шат сезона като №1 в Гърция. През та-зи година те участват за първи път втурнир от европейската верига. В Заг-реб достигат до полуфинал и оставятдобри впечатления с играта си. Но -винаги има едно „но“, травма на Гаврипопречва да тандема да разкрие пъл-ния си потенциал и да даде всичко отсебе си. Но все пак... първи турнир вЕвропа... трето място. Малко са отбо-рите, които могат да се похвалят с по-добно постижение. Големият ентусиа-зъм ги отвежда на първия им турнирот серията World tour. Неочакваната,

но напълно заслужена победа в квали-фикациите над една от двойките с не-изменни класирания в Топ 3, кара све-та да погледне с друго око на идваща-та от България заплаха. Съвсем малконе достига в последния им мач за вли-зането им при „извънземните“ в maindraw. Последното обаче е отложено засъвсем кратко: на турнира в Палма де

Майорка за първи път имаме участ-ници в основната схема! Жребият нее никак благосклонен и изпраща Гав-ри и Сарата срещу световните шам-пиони от 2001-ва. Последвалата за-губата не ги разочарова и им дававъзможност да сверят часовницитеси с най-добрите. Все пак мечтатаим да влязат в основната схема еосъществена! Завършват сезона на64-о място в световната ранглиста -скок от почти 100 места в сравнениес предишната година! Но (ето го, паксе появява), за съжаление, приказка-та за Гаври и Сарата не е с щастливкрай. Подават документи за участиевъв всички турнири от веригатаWorld tour през 2003/2004, но серияконтузии и на двамата им попречва

да реализират най-голямата си мечта -да играят на олимпиадата в Атинапрез 2004-а.

И ако се зачудите каква е съдбатаим през последните години, ето го иотговора - контузията на Сарата сеоказа твърде сериозна, за да продължис волейболната си кариера, и беше из-бран за помощник на наставника нанационалния отбор Мартин Стоев. АГаври, въпреки неотшумяла контузия,през изминалия сезон беше либеро наЦСКА, където другата му задача бешеда помага с безценни съвети на тре-ньора Александър Попов, негов бли-зък приятел. След като стана ясно, чене може да продължи спортната си ка-риера, той прие поста на главен мени-джър на мъжкото направление наЦСКА.

А иначе и двамата продължават даобичат все така играта на плажа и дапомагат на този спорт - след последна-та си контузия Иво стана треньор нановата ни национална двойка - МиленСтоянов и Борис Янков, и заедно про-дължават да имат първия в Българиячастен професионален клуб по волей-бол - I-VO-LLEY.

ИВА, 12-е

Спорт 28 септември 2005 г. страница 14

От страница 12Доволен ли си от факултета,

в който си учил?Говоря в частност за ФМИ, не

за ПУ. Добри страни:- отлична учебна база - много модерни компютри,

няколко прожектора за презента-ции, безжичен Интернет

- добри математици - на ръководството му пука за

студентите - възможност за специализации

във и извън България.

Лоши страни:- голяма част от преподавате-

лите са бетонни глави и препода-ват неща, които са морално оста-рели, и нямат никакво желание занаучаване на нови такива

- липса на преподаване на нещаза напреднали

- общото ниво на студентите ениско

- по някои предмети се препо-

дават твърде елементарни неща.Сравнение мога да направя с

Линц, Австрия, където съм бил 1семестър. Студентите в универси-тета бяха там, за да учат. Нямашетакива „по кафетата“, в българс-кия смисъл. Там всеки в кафетобеше с учебник или лаптоп и уче-ше. Като пари и база не можем дасе сравним с тях.

Какъв съвет ще дадеш на бъ-дещите кандидат-студенти?

Да изберат това, което искат, ане това което е модерно в момен-та и иска тълпата. Човек трябва даси има собствено мнение и жела-ния за това като какъв иска да сереализира. Останалото е въпросна личен избор. Винаги съм билпротив да отида да правя нещо ня-къде, защото всички го правят -като например ученето в Герма-ния. Ако наистина го искам - доб-ре, но да го направя само зарадинякакви очаквания (на родителитеми например) - не!

ПУ „П. Хилендарски“...

Лятното изкушение VolleyЛятното изкушение VolleyГаври и Сарата

демонстрират плаженволейбол на високо равнище

Напред към победата

Гаври и Сарата

Камикадзе - не, просто Сарата

28 септември 2005 г. страница 15ЗанимавкаЖЕЛАНИЕ ДАСЕ НАПРАВИ

ДОБРО НЯКОМУ

ВЕЛИЧИНА

КЪДРАВОКУЧЕНЦЕ

ИГЛОЛ.ДЪРВО

ВЕТЕРАНОТ „ФОРМУЛА 1“

ГОЛЯМО ЗЕМЕД.СТОПАНСТВО

УКРАШЕНИЕ В/УЗЛАТО ИЛИ

СРЕБРО

ЛИПСАНА ЗРЕНИЕ

ПЛОЩАД НАДРЕВНОГР.

ПОЛИС

ВАЖНА ГРАНИЦА,

РАЗДЕЛИТ. ЧЕРТА

ГРАД В СЛОВАКИЯ

ТИТЛА НА ЕТИОП. ЦАРЕ

ЧЕРВЕНИКАВА МОРСКА РИБА

МОРСКАВИДРА

СЪОБЩЕНИЕ ЗАПОЛУЧ. НА

ПАРИ

РЕЗЕРВ

ОБРАТНОТО НА АКТИВ

КОРАБИТЕ НАЕДНА ДЪРЖАВА

ОСТРОВЪТ НАОДИСЕЙ

РОМАНОТ АНА КАРИМА

ПОЧЕТНА ИЗВЕСТНОСТ

ОТРОВНОВ-ВО ОТ ТАТУЛ

ТЕРМИН В БЕЛОТА

АЛК.ПИТИЕ

С АРОМАТ НА АНАСОН

ДРЕВНИПАМЕТНИЦИНА ИНД. Л-РА

ПОТЕКЛО

ПЪРВАТА ЖЕНА

ГОЛЯМ ИНДОНЕЗ.ОСТРОВ

МУЗ. НОТА

ДРУГО ИМА НАГЛУХАРЧЕТО

ПЪТИЩА

СТИХ.ЗА ВЪЗХВАЛА

ВЕСТ,ИЗВЕСТИЕ

КОРМИЛО

НАШ ПОППЕВЕЦ(1932-1972)

РУС.ЖИВОПИСЕЦ,

ПЕРЕДВИЖНИК

АМЕР. ДЪРЖАВА

ДРЕВНИ ЖИТЕЛИ

НА МЕКСИКО

ОБРАЗ

ГЕРОЙ ОТ ТРОЯН. ЕПОС

ГОЛЕМИНА (НАШРИФТ И ДР.)

МЯСТО ЗАНОЩУВАНЕ И

ПОЧИВКА

ПУСТИННО

ЖИВ.

ПЛИТЪКДОМ. СЪД

РАДИОАКТ.ХИМ. ЕЛ.

РЕЧНИК: АЛЕ, БИЛ, ИЖА, КЕРАЦА, КОЛОКОЛ, ФРИТА Съставил Спас СЕРГИЕВ

ПОСТЕНЕ

ПОЛСКИ НАР. ТАНЦ

СЛАДК.ПОДПРАВКА

НАШ ИЗТЪКНАТ СЪВР.ДИРИГЕНТ

НАШ ЦАР,ХIII В.

КОЛА, ТАЛИГА

РУС.ПОЛИТ. В-К,

ИЗДАВАН ОТХЕРЦЕН

ДЕПИГМЕНТАЦИЯНА КОЖАТА

(МЕД.)

СТЪКЛО НА ФОТОГР.

НЕГАТИВ

БАЛАДАОТ ЛЕРМОНТОВ

БРАЗ.АВИОКОМПАНИЯ

МОРАЛ

ГОЛЯМ ПЕРИОДОТ ВРЕМЕ

МЮСЮЛМ.ЛЕТОБРОЕНЕ

ИСТ. КРЕПОСТ ВБУРГАСКО

ЧЕШКИ ФУТБ.ОТБОР

РЯДКО ПЛАТНО ЗА ВЕЗБА

РАЗКАЗ ОТ КУПРИН

НАР.ОБЛЕКЛО

МЯСТО, КЪДЕТО ВОДАТА СЕ ГУБИ

В ЗЕМЯТА

ГЕОДЕЗ.РЕЙКА

ЛЕВИЧАР

СЪВК. ОТСЪБИТИЯ В

ХУД. ПРОИЗВ.ПАРНИК. ЦВЕТЕ

ЗЪРНЕСТИ ЗЕЛЕНЧ. ПЛОДОВЕ

ПРЕДМЕТ С ЧУДОД. СИЛА

КОРАБНО

ДОЛЧИНА

ШАХМ. ФИГУРА

АРХ. СТИЛПРЕЗ

ФЕОДАЛИЗМА

НАЙ-МАЛКАНЕДЕЛИМА

ЧАСТ ОТ В-ВО

ПОСЛЕД. НА ЕРЕСУ НАС, ХIV В.

МАЙКАТАНА ЦАР ИВАН АЛЕКСАНДЪР

ШВЕЙЦ. ГРАД

ФИРМА ЗА ПРО-ИЗВ. НА МАРАТОНКИ

РАЗНОВ. НА БОЛЕСТТА ТРЕСКА

МАРКА АМЕР.ПИСТОЛЕТИ

СЛОВЕН. ПАР.ЕДИНИЦА

ДРЕБЕН ХИЩНИК С

ЦЕННА КОЖА

ФИЛИПИН.СТОЛИЦА

ЖИВОПИСВ/У КОПР.

ПЛАТ

МАРКА НАШИТЕЛЕФОНИ

ОСТАТЪК ПРИОБРАБ. НА ДЪРВО

С РЕНДЕПОДЛУДЯВАНЕ

ДОМ. СЪД ЗАПРАНЕ

НОЖНИЦА

ЗАПУШАЛКА

ПИРАТСКИ КОРАБ

ПАРАГВ. ЧАЙ

ПОПУЛ. ПРОИЗВ.НА РАВЕЛ

НЕЧИФ-ТОКОПИТЕНБОЗАЙНИК

ТРЕСКОВАРИБА

ИЗТОЩЕНИЕ

ОСН. МАСА ЗАПРОИЗВ. НА МЕК

ПОРЦЕЛАН

РАДИОАКТ.ХИМ. ЕЛЕМЕНТ

СРЕДСТВО ЗАПИСАНЕ

СТАН, ЛАГЕР

ИТ. СПИСАНИЕ

ПРИЗНАК ЗА ДОКАЗАТ. НА ПРОВИНЕНИЕ

МОДЕЛ ОБУВКИ

СЪЗНАТ.СТРЕМЕЖ КЪМ

НЕЩО

2

1

5

6

3 4

7

Напишете на съответните места в квадратчетата номерираните букви и ще получите европейска държава.

� Tърся женски бретон шпа-ньол за разплод.ble6tul4ica@yahoo.com

� Предлагам учебници нови ивтора употреба за всички кла-сове. 0888331450

� Клуб „Дебати“ набира члено-ве. Елате на 30 септември от13:20 до 13:50 ч. (междусмение-то) в кинозалата. За инфо:ivailovassilev@gmail.com

� Търся Volkswagen „Костенур-ка“ (oldschool), по възможностда е евтинийка. Телефон завръзка: 0886923045 Snuff

WWAANNTTEEDDГеорги Стоилов и Николай Янчев от 11 клас же-

лаят да се заемат с направата на годишницисъс снимки на тазгодишните абитуриенти.Идеята се е родила от желанието завършва-щите да получат годишници с техни истинскиспомени, а не инсценирани пози на двора в учи-лище. Целта е снимките да са такива, коитода се харесват на всички и да носят в себе сидуха на класа!

Самите годишници ще представляват албуми(книги) и/или снимки на CD, които ще бъдатзаснети в обстановка и пози по желание научениците. Цената на албумите ще бъде опре-делена в зависимост от броя на участниците.Всеки желаещ да се възползва клас може да сиизбере отговорник, който да кореспондира сдвамата про фотографи на адрес:gedist@mail.bg .

Издирват се интересни, забавни иликласически истории, от чийто сюжетбих могла да се възползвам в рубриката„Градски легенди“. Ако имате спомен занякоя история, реална или не, на непоз-нат или не, заслужаваща вниманиетона нашите читатели, моля изпратетеми накратко нейното съдържание. Акокъм това можете да прибавите и сним-ков материал, карикатура, рисунка илиилюстрация, ще ви бъда безкрайно бла-годарна. АНОНИМНОСТТА ВИ Е ГАРАН-ТИРАНА! Очаквам вашата история,придружена от някакъв адрес, телефон,име или нещо, което да ми помогне да сесвържа с вас, в случай че имам запитва-ния kamelia_p14@yahoo.com

Камелия ПЕТРОВА

Издирват се редакториАко имате желаниеи ентусиазъм дастанете част от ре-дакторския екип, из-пращайте свои ма-териали на избранаот вас тема наdeltate@gmail.com

Разчитаме на вас, зада продължимтрадицията!

Очаквамевашите обяви наe-mail:deltate@gmail.com

Смейте се, по дяволите 28 септември 2005 г. страница 16C M Y K

C M Y K

ББииССееРРии

Това не е шега.Ако случайно по-

паднеш на„забравена“

книга в някояб и б л и о т е к а ,

парк, в градскиятранспорт или някое

кафене - това е дело на

някой от 358 861-те буккросърипо света - хора, които се разделятс книгите си, като ги оставят наобществени места, където да бъ-дат намерени, прочетени и следтова отново „освободени“.

Идеята се ражда през 2001 го-дина, когато Рон Хорнбейкър ре-шава да създаде сайта bookcross-ing.com, който днес представляваогромен online-клуб, в който хо-рата са обединени от любовта сикъм книгите.

Всяка книга, преди да бъдепусната, се регистрира и получаваопределен номер. Когато някой янамери, влиза в сайта и я регист-рира, където може да сподели имнение или също да стане част отсемейството „bookcrossing“. Такаbookcrossing.com проследявасъдбите на милиони книги по све-та.

За жалост, вероятността данамериш безплатна книга в Плов-див е почти никаква, защото чле-новете на това общество в Бълга-рия са едва 57, главно от София и

Варна. Дали заради прословутотоскъперничество на българите,или пък защото почти никой не ечувал за тази кампания?

Погледни в библиотеката си иси помисли колко от тези книгище прочетеш някога отново? Раз-бира се, в началото е трудно да серазделиш със своя книга, но пък и

удоволствието да разбереш, ченякой я е намерил, прочел я е и яе харесал, е огромно.

Аз отивам да се боря с упори-тото си собственическо чувство,а ти отиди наwww.bookcrossing.com и се пото-пи в магията на книгите!

Пепи ЯКОВА

Рон Хорнбейкър -автор на идеятаза сайтаbookcrossing.com

Днес пак имахме молитва блага с нашият любимец пастор Ице,

той велик е наш пророк и велик е философ, шапка сваляме ти (н)Ицше,

Гений скрит е, Нютоновата дума блага звучи чрез неговите слова,

в миг щом сплаши ни с контролна, секва се всяка мисъл, млъква всяка уста.

Въдворява ред, храни прибира, питиета що е фанта или кола,

харно той да се нахрани, да си пийне и да ни приеме в духовната си школа.

На дъската пак урока, съвършен е като древноегипетско писмо,

йероглифи търсиш - ще намериш, и драскулки сложни и туй то,

таз „tabula rasa“ под ръцете му се превръща в шедьовър на модърн арта,

и рисунки има даже, гравитации, трептения и честоти, и изведнъж онемяваш ти.

Естетика по-добра не си видял, организираността е в пълната си форма,

да се чудиш дали да се смееш, или да плачеш, а тоз човек ти

е морална норма.

Нютон в гроба се върти, аз знам, но

не от ужас, а от кеф,

как такива олигофренчета като нас сдобиха се с та-

къв отракан шеф,

и физик, и философ е, и наш пастор, ний сме негово-

то стадо,

и часът е супер, а контролните са лесни...

Комуникацията ли?...

Тя е чисто садо-мазо!

В параклиса, там в стаичката тайна, крият се фи-

зични

чудеса безброй,

там е рай за ученика,

любознателния, надаващ силния си зубърски вой!

„Тихо! Мълчете“, страшният, но благ глас разсича

„тишината“ като нож,

„Тихо! Мълчете“, отговор пак

няма, а гласът възражда се отново с дваж по-голяма

мощ!

И тръгва нашият учител обичан да прибира храни, книги,

списания и телефони,

ама кажи, читателю, на кого му се слуша за някакви

си физични сили между протони и електрони?

Днес пак имахме молитва блага с нашият любимец

пастор Ице,

той велик е наш пророк и велик е философ, деградирахме,

прощавай, Ице...

ВЛАДО, 12-е

Към Господ и ЕГ-тоРедакторският екип на

„Делта Те“ благодари най-смирено на Господ, задето нипомогна да се преборим слетния мързел и да седнемда работим в жегите. На съ-щия благодарим и за това, чени е надарил с репортерскихъс и здрави нерви. Без по-мощта му този брой няма-ше да излезе. Най-искрено сенадяваме следващият бройда се радва на разнообразниавтори!

ПРОСИМ ВАШЕТО УЧАСТИЕ!МОЛИМ ЗА ВАШИТЕ ИЗЯВИ!

НАДЯВАМЕ СЕ НА ПОМОЩ!

Ицо

ЕКИП „ДЕЛТА ТЕ“

Петя МИТЕВА, Камелия ПЕТРОВА,Ивайло ВАСИЛЕВ

е-mail: deltate@gmail.com

Този вестник е осъществен с помощта исъдействието на ИК „Марица“ - Пловдив

�Последният чинот редицата - навън!

�Момчета, свър-шихте ли?

�Твоето донякъ-де присъствие...

�Готови ли сте,или няма да ви чакам?

�В момента написане ми идва.

�Аз не съм касе-тофон да бъда натис-нат някой, копчето...?

�Аз пак съм сеотнесла нещо.

�Този пламък енетипичен - той е све-тещ!

�Кажи по-чувае-мо.

�Отваряте сиприказването.

�- Госпожо, дазаписваме ли?

- Не, диктувам!�Някой да се

чувства без оценка?�Прибери си

оная работа под чина,за да не ти я вземa аз,защото на мен ще мистане хубаво, но натеб никак.

�Млъкнете, за-щото в края на часавремето ще ни изпре-вари!

�Ти си междучетворката (оценка)!

�Помириши, то-

ва е отровно!�Ако срещнеш

дневника, донеси го!�Зачеркнете с

кръгче!�За да не повто-

ря, че потретя!�Сега ще преми-

на през вас.�От десет мину-

ти ви слушам как цялчас си говорите.

�Сега ще видимбезцветния газ.

�Сега ще ви дамедно ангажиментчепод формата на зада-ча.

�Аз за какво сиговоря?

�Само че няма даговоря, просто слу-шайте!

�Да, винагистърчи по нещо.

�- Костадин?- Госпожо, казвам

се Константин.- Добре, Костади-

не, облечи уравнение-то във формулки!

�Божидар и дру-гите, които отсъстват,да дойдат да се подпи-шат.

Вижте ме как бягам!

Автор: Лъчо от 10 ж

�Ако стеготови, да дик-тувам, защотосега заедно щепишем.

� Момче-то с дъвката,отиди до кош-чето и се изп-разни.

�Вие три-мата там отзадмного хубавокаре сте сфор-мирали!

Аз съм безплатна книга! Прочети ме!