Накити в България и Великоморавия от ix–x в

Студии и Статии / StudieS and paperS

Накити в България и Великоморавия от IX–X в. (византийски културни влияния)

Валери Григоров a

a Секция Средновековна археология, Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките, ул. Съборна 2, София 1000, България, [email protected]

Jewellery in Bulgaria and Great Moravia from 9th–10th c. (Byzantine Cultural Influences)

Valeri Grigorov a

a Department of Medieval Archaeology, National Institute of Archaeology with Museum in Bulgarian Academy of Sciences, 2 Saborna Str, 1000 Sofia, Bulgaria, [email protected]

AbstrActThe study explores jewellery from the so-called “Byzantine–Oriental” group, distributed in Bulgaria and Great Moravia in the 9th–10th c. The analysis offered is aimed at showing the close link between the political context in both countries and the penetration of Byzantine production and cultural influences in the middle of the 9th c. The increased number of findings from the early and mid- 9th c. marks a new phase. It is characterized by the introduction of mass production of “Byzantine” – like jewellery in Bulgaria. One of the factors influencing jew-ellery production in Bulgaria may be associated with the resettlement of tens of thousands of prisoners into the country after the massive military offensive of the Bulgarian troops in Eastern Thrace in 812. Jewellery production flourished in Bulgaria in the second third of the 9th and the 10th c. (fig. 8). An important factor for this is, undoubtedly, the political transformation that occurred after the conversion of the ruler and the whole Bulgarian population in 865–866. In the context of the Byzantine cultural influence in Eastern Europe, Cyril and Methodius’s mission played a very important role in 863–868, and marked the culmination of the Byzantine political, cultural and economic influence in Great Moravia. Exploring the topic of jewellery in Bulgaria and Great Moravia in the 9th–10th c. helps clarify some issues of the cultural and historical development of both countries. The common processes of Christianization placed Bulgaria and Great Moravia under the direct influence of Byzantium, which had a strong impact both on the spiritual life and the material culture. As a result, “Byzantine” type of jewellery got broadly spread in both countries in the middle of the 9th c.

KeywordsJewellery, “Byzantine-Oriental” group, political context, Byzantine production, cultural influences, earrings, rings, Bulgaria, Great Moravia

Темата за културните влияния е една от важните за съвременните археологически из-следвания. През последните десетилетия се натрупаха много нови данни, които дават добри възможности да се проследи генезисът и разпространението на различни кул-турни процеси. На внимание ще поставя темата за накитите в България и във Вели-коморавия от IX-X в. По специално ще бъдат разгледани няколко типа украшения от т.нар. „византийско-ориенталска” група. И в българската, и в чешката и словашката археология тази тема има своето място. Целенасочените разкопки в първите десети-летия след Втората световна война на големите политически центрове във Велико-

Be-JABulgarian e-Journal of Archaeology

Бе-САБългарско е-Списание за Археология http://be-ja.org

ISSN: 1314-5088

vol. 3 (2013) 99–119

http://be-ja.org

моравия дават цяла поредица от обобщаващи публикации (Poulik 1948; Poulik 1948-1950; Hrubý 1955; Dostal 1965; Dostal 1966; Dostal, Lorencova 1969; Poulik 1975), в които присъства и темата за накитите от „византийски” тип. Проучването на тази група накити е една от важните предпоставки за по-доброто разбиране на формирането и развитието на великоморавската култура.

Географското разположение на България е причина българската археология да обръща по-специално внимание на византийските паметници. От една страна добро-то познаване на характеристиките на византийската култура улеснява българските археолози, но от друга страна „размиването” на културните явления на Балканите и липсата на по-отчетлива дистанция затруднява отделянето на византийските от бъл-гарските елементи в ювелирното производство. Интензивните археологически про-учвания през 60-те – 80-те години на 20 в. на старобългарски паметници са в основата на едно ново разбиране за формирането и развитието на средновековната българска култура. В края на този период се появяват и по-значимите обобщаващи изследва-ния (Милчев 1963; Въжарова 1976; Ваклинов 1977). Успоредно с тях са публикувани резултатите от десетки проучвани некрополи, чийто библиографски списък е доста дълъг. Така към края на 80-те и 90-те години българската археология вече разполага с богата изворова база, която дава възможност да се пристъпи към синтез и анализ на културните явления и проследяване на взаимовръзката им с други подобни културни явления в по-широк географски контекст.

Целта на настоящето изследване е да представи накитите в България и Вели-коморавия от IX-X век, сред които се откриват много общи елементи. Предложени-ят анализ е опит да се покаже тясната връзка между политическия контекст в двете страни и широкото навлизане в средата на IX в. на византийски производствени и културни влияния.

Първата група накити, на които ще се спра, са обеците с „гроздовидна” висулка (типове ІІ.3 и ІІ.4 по разработената класификация за накитите от България) (Григоров 2007, 19-20). Те се разпространяват в широк ареал в Югоизточна Европа (обр. 1), като най-много находки са известни от Балканите, главно от старобългарските некрополи на Долен Дунав. Подобни обеци се откриват също в моравските некрополи Сушице (Dostal 1966, 36, obr. 8 13), Старе Место (Poulik 1948-1950, Tab. 4; Hrubý 1955, Tab. 53 1, 4; 55 1-6; 57 9-10; 84 14-15, 19 20), Зноймо-Градище (Dostal, Lorencova 1969, Taf. V-16-17), Бохемия (Šolle 1979, Taf. II 2, 5), Предмости (Giesler 1981, 98, Abb. 14 1), Йозелов (Škojec 2000, 438, Abb. 23 20-23), Букани (Hanuliak 1993, 94, obr. 13 1), Прушанки (Klanica 2006, 186, Tab. 37/158:18-19; 189, Tab. 40/176:2-5).

Най-много преки аналогии между България и Великоморавия показват обеци-те от следващия тип ІІІ (Григоров 2007, 22-30; 145-150; обр. 8-13). Повечето варианти са произвеждани в IX-X в. В количествено отношение най-значими са обеците от типове ІІІ.1-ІІІ.5 (Григоров 2007, 166, обр. 35; Апостолов 2009, 221-227). Досегашните данни показват, че тези обеци са сред най-широко използваните от старобългарското насе-ление.

Обеци от тип ІІІ.1 са намерени в некрополите Галиче (Въжарова 1976, 239, обр. 149 7,8; 245, обр. 153 1; Maşov 1979, 36, fig. 4-9), Вълчедръм (Станилов 1999, 82, обр. 3А), Якимово (Милчев 1963, 24, обр. 2), Дуранкулак (Меламед 1989, 135, табло ІІІ 13-14), Николово (Станчев Д. 2004, табл. XVI), в гробове, датирани в средата на IX -средата на Х в. Случайни находки са известни още от Преслав (Мавродинов 1959, 224, обр. 261), от Северна България и от Прахово (Jaнковић 1983, табл. ІІІ 7). Голям брой подобни

100

Валери Григоров

обеци са открити също и в моравските некрополи Нитра-Лупка (Dekan 1976, Abb. 150), Нитра-Зобор (Hanuliak 2004, 347, Tab. LXV 14; 348, Tab. LXVI 2; 349, Tab. LXVII 11; 350, Tab. LXVIII 14; 352, Tab. LXX 9) и Тръновец (Štefanovičová 1990, 227) (обр. 2). Кон-

Обр. 1. Разпространение на обеците от типове ІІ.3 и ІІ.4Fig. 1. Distribution of earrings, type II.3 and II.4

101

Накити в България и Великоморавия от IX–X в. (Византийски културни влияния)

центрацията им в района на Нитра дава основание на Б. Достал да ги обозначи като „нитренски” тип. Според него първоначалният център на формиране на типа е бил в Моравия. Търсейки връзка с определени исторически събития, Б. Достал изказва предположение, че в последната трета на IХ в. при експанзията на княз Светоплук този тип обеци е проникнал на юг – към Балканите (Dostal 1965, 403-405). Към това мнение се присъединява по-късно и Т. Стефановичова (Štefanovičová 1990, 216-217).

Привличането на повече находки към анализа (най-вече от България) показва, че накитите от Моравия са синхронни с тези от Долен Дунав. И в двата региона обеци от тип ІІІ.1 се появяват около средата и втората половина на IX в. За разлика от Мо-равия, където обеците са концентрирани предимно в некрополите около Нитра, на Долен Дунав те се откриват в широка географска зона – в днешна Северна България и Източна Сърбия. Всичко това дава основание да се помисли за корекция на хипоте-зата на Достал.

Особено голям е броя в България и на обеците от тип ІІІ.2 (обр. 2). Те се откриват в десетки некрополи и селища, датирани в края на IX-X в. (Григоров 2007, 23-24, 174, обр. 45). Подобни обеци са разпространени и в Моравия – в некрополите Нитра-Луп-ка (Štefanovičová 1990, 224, Abb. 5), Винча (Štefanovičová 1990, 220-223, 226, 229), Бърно-Маломерице (Dostal 1966, 32, obr. 7 29-30) и Блучина (Dostal 1966, 32, obr. 7 31).

Типичен представител на византийското ювелирно производство са обеците от тип ІІІ.4 (обр. 3). В България такива обеци се намират в паметници, датирани в края на IX-XI в. Подобни обеци са познати от Коринт (Davidson 1952, 253, Pl. 107: 2030), от-криват се често и в днешна Албания (L’arte Albanese nei secoli 1985, 101, n. 387; 103, n. 396-398), намират се също в някои хърватски (Jelovina 1976, Taf. XXII 4; Чаусидис 1994, 110, табл. XVIII 1; Cetinic 1998, 112-113, sl. 155-156) и унгарски некрополи (Giesler 1981, 98, Abb. 14 3-8; László 1996, 245, Tab. 23 17), както и в моравския некропол Старе Место (Dostal 1966, 38, obr. 9-11; Dekan 1976, Abb. 140).

Многобройни преки аналогии между старобългарските и великоморавските не-крополи дават обеците от тип ІІІ.5 (обр. 3). Те се откриват в гробове, които се датират в IX в. Обеците се разпространяват по цялото пространство на Долен Дунав, от две-те страни на реката, а отделни находки са намирани в Македония и в Трансилвания (Григоров 2007, 26, 176, обр. 47; Luka, Pinter 2001, 246, Taf. 64 4-6). Във Великоморавия такива обеци са открити в некрополите Болерадице (Poulik 1948, Tab. LXVII 3; Dostal 1966, 36, obr. 8 41), Бърно-Маломерице (Poulik 1948, Tab. XLI 5), Микулчице (Profantova 1992, 746, Taf. 32 C8), Тръновец (Štefanovičová 1990, 227), Нитра-Лупка (Bednár 1997, 31, obr. 7B4-6), Нитра-Зобор (Hanuliak 2004, 350, Tab. LXVIII 2), Боршице (Dostal 1966, 32, obr. 7-14), Блучина, Старе-Место (Poulik 1948-1950, 114, obr. 61b, obr. 101; Dostal 1966, 32, obr. 8 40), Скалица, Липтовска Мара, Велики Гроб (Štefanovičová 1990, 227-228), Блатне (Hanuliak 2004, 286, Tab. IV-31/32), Чакайовце (Hanuliak 2004, 311, Tab. XXIX-10/13), Пру-шанки (Klanica 2006, 200, Tab. 51/580:20-21; 216, Tab. 67/467:22; 224, Tab. 75/544:12-13).

Отчитайки големия брой находки във Великоморавия, К. Хоредт лансира иде-ята, че откритите подобни обеци в некропола Чиумбруд, вероятно са попаднали в Трансилвания чрез моравски колонисти, занимаващи се с търговия на сол (Horedt 1986, 78-80). Това мнение не е лишено от логика, но вероятно поради недостатъчното познаване на паметниците по Долен Дунав не са взети предвид многобройните ана-логични находки от некрополите Изворул, Обършия Ноуа, Батин, Николово, Галиче, Омуртаг и Вълчедръм. Посочените паметници се намират значително по-близо до карпатската зона. В този смисъл възможностите за проникване на подобни обеци в

102


некрополите Чиумбруд и Брос е могло да стане и от юг, от района на Долен Дунав. Още повече, че по това време карпатската зона и експлоатацията на солните мини са били под български контрол.

Обр. 2. Разпространение на обеците от типове ІІІ.1 и ІІІ.2Fig. 2. Distribution of earrings, type III.1 and III.2

103


Сред типичните образци на „византийско-ориенталската” група са обеците с „луновидна” форма (типове V.1, V.2 и V.3) (обр. 4). В старобългарските некрополи от 9 в. такива обеци са открити в Дивдядово, Вълчедръм, Тръстеник, Бабово, Разделна, Тро-

Обр. 3. Разпространение на обеците от типове ІІІ.4, ІІІ.5 и ІІ.6Fig. 3. Distribution of earrings, type III.4, III.5 and II.6

104


ян, Алтимир, Султана, Сату Ноу-2, Чиумбруд, (Григоров 2007, 34), Брос (Luka, Pinter 2001, 246, Taf. 65 2-3, 6-7, 8). Една обеца е намерена в селището Орловка IV (Кузлов 1996, 113, 121, рис. 2). Аналогични случайни находки са известни още от Варненско,

Обр. 4. Разпространение на обеците от типове V.1, V.2 и V.3Fig. 4. Distribution of earrings, type V.1, V.2 and V.3

105


Старозагорско, Сакар планина и Неготин (Jанковић 1983, 101, 116, Т. ІІ 7). Подобни обеци се откриват в моравските некрополи Бреслав-Поханско (Dostal 1966, 41, obr. 10 16), Чакайовце (Hanuliak 2004, 311, Tab. XXIX 6), Старе Место „На Валах” (Poulik 1948, 47, obr. 13; Hrubý 1955, Tab. 84 4-5; Dostal 1966, 41, obr. 10 15; 17 19), Ребешовице (Dostal 1966, 41, obr. 10 25) и Ухерске градище-Сади (Galuška 1996, 279, fig. 6 3-4).

Втората група паметници от България и Великоморавия, които показват голя-ма близост, са пръстените с отворена халка от тип ІІ (обр. 5). Те се откриват в старо-българските некрополи Султана (Mitrea 1988, 125, pl. 2 14; 128, pl. 5 41; 133, pl. 10 83; 139, pl. 18 158), Изворул (Mitrea 1989, 157, Abb. 11 52; 188, Abb. 34 194; 193, Abb. 37 229; 198, Abb. 41 248-249; 199, Abb. 42 257; 201, Abb. 43 260; 211, Abb. 50 322), Обършия Ноуа (Kurnatowska 1980, 158, ris. 3 2,4-6), Батин-1 (Станчев 2004, табл. XVIII), Хитово-2 (Йотов 1997, 156, 171, табл. VI 3) и Николово (Станчев 2004, табл. XVIII) в гробове, датирани в IX в. Отделни находки са известни също от крепостите Одърци (Kurnatowska 1980, 158, ris. 3 1; Дончева-Петкова 1999, табло XLVII 612), Стърмен (Kurnatowska 1980, 158, ris. 3 3), Руйно-Картал кале, Окорш (Станилов 2000, 301, обр. 11). Подобни пръстени са намерени в дворцовия център на Плиска (Станчев Ст. 1960, 28-30, обр. 3 В1-В2; обр. 9 42,45; Георгиев 1993, 32, обр. 30в; Станилов 1997, 231, табл. V 41) и във Велики Преслав (Тотев 2004, 239, обр. 8 15).

Пръстени с аналогична форма и украса са известни също от моравските некро-поли Болерадице (Dostal 1966, 57, obr. 12 8), Чакайовце (Hanuliak 2004, 309, Tab. XXVII 8), Блучина (Dostal 1966, 57, obr. 12 13), Нитра-Лупка (Štefanovičová 1990, 224), Пруш-анки (Klanica 2006, 180, Tab. 31/78:11; 183, Tab. 34/118:7-8; 186, Tab. 37/157:15-16) и Старе Место (Dostal 1966, 57, obr. 12 21,24).

Хронологично по-късни са пръстените от тип ІІ.6. В България те се разпростра-няват от втората половина на IX в. до средата на Х в. Такива находки са известни от не-кропола до Голямата базилика в Плиска (Георгиев 1993, 32, обр. 30а,б; Станилов 1997, 231, табл. V 39; Станилов 2000, 301, обр. 1 8), в крепостите Ветрен (Атанасов, Йорданов 1994, 22, 56, табл. IV 41) и Окорш (Станилов 2000, 301, обр. 1 10) и в местността Кири-ка при село Калугерица (Фехер 1936, 143, обр. 191). Подобни пръстени са открити в моравските некрополи Болерадице (Dostal 1966, 57, obr. 12 14-15), Бърно-Маломерице (Dostal 1966, 57, obr. 12 17), Старе Место (Dostal 1966, 57, obr. 12 18-19), Блучина (Dostal 1966, 57, obr. 12 9,12) и Стеборище (Dostal 1966, 57, obr. 12 11,16). Такива находки са из-вестни също и в редица некрополи в днешна Северозападна Унгария (Szőke 1992, Taf. 30 43/2, 959, Taf. 35 10,24,34; Szőke, Ėry, Müller, Vándor 1992, 488, Taf. 4; Végh 1993, 78, kep. 5 7; Tomka 2000, 181, Abb. 4 10; Istvánovits 2003, 110, 613, Tab. 111 255/2-3).

Високата концентрация на „византийски” обеци и пръстени от първата полови-на и средата на IX в. на Долен Дунав е факт, на който не е обръщано достатъчно вни-мание. Интензивните политически отношения между България и Византия и честите войни между двете държави са благоприятствали попадането на отделни византий-ски предмети в старобългарска културна среда. Увеличаването на находките от нача-лото и средата на IX в. обаче бележи една нова фаза. Тя се характеризира с широкото навлизане на „византийски” тип накити в България.

Типо-хронологичният и статистическият анализи (обр. 6 и 7) повдигат въпроса за произхода и формирането на най-ранните ювелирни центрове на Долен Дунав. Засега няма данни ръстът в производството на накити в България в първата половина на IX в. да се дължи единствено на вътрешно развитие на занаятите. Широкото навли-

106


зане на високо специализирани технологии на коване, леене в единичен или двустра-нен калъп и филигран засилват аргументите, че ювелирите са дошли от византий-ския културен кръг. Острата военна конфронтация между България и Византия през

Обр. 5. Разпространение на пръстените от типове II.1, II.3, II.5 и II.6Fig. 5. Distribution of rings, type II.1, II.3, II.5 and II.6

107


целия VIII в. е ограничавала възможностите за нормален търговски и занаятчийски обмен. В началото на IX в. обаче се появяват условия, които дават силен тласък на ювелирството в България (обр. 8). Историческите извори осветляват политическия контекст, в който се случва промените.

През 812 г., в следствие на масирана военна кампания на българските войски в Източна Тракия те пленяват многобройно население, което преселват в крайдунав-

Обр. 6. а. Типо-хронологична скала и b. количествена статистикаFig. 6. a. Type-chronological scale and b. quantification statistics

a.

b.

108


ските области (ГИБИ 1961, 22, 56; ГИБИ 1964, 155-157; 172, 287-288). Според византий-ските автори плененото население е било заселено компактно, като голяма част е прехвърлено на север от Дунав, в граничните български територии. Псевдо-Симеон пише, че българите „пленили 50 000 човека заедно с цялото им имущество и добитък, и ги откарали в България” (ГИБИ 1964, 172). В Scriptor incertus се казва: „и тъй българите, като отвели всички пленници – неизброимо множество – заедно с цялото им имущество, ги преселили в България отвъд Дунав”. Лъв Граматик и Георги Монах описват отвличането в плен на цялото население на превзетия град Адрианопол. Според първия хронист българският владетел „като се насочил към Адрианопол, превзел го и преместил оттам 12 000 мъже, без да се броят жените, и ги заселил край Дунав”. Вторият автор е по-ла-коничен: „той обсадил Адрианопол и го превзел заедно с премногобройна войска, преселил благородните македонци и ги настанил при река Дунав”. Събитието е отразено също и в Синаксар на Константинополската църква, в който се отбелязва, че „Крум превзел Адрианопол...изхвърлил вън от него всички жители, на брой около 40 000”.

Изворите са категорични, че плененото многохилядно население е заселено компактно в крайдунавските области, като голяма част от тях били прехвърлени на север от реката, в граничните български територии. Освен многобройно селско на-селение, в пленничество били отведени и жителите на градовете Дебелт, Месембрия и Адрианопол. Точният брой на пленниците е трудно да бъде определен, но ако се вярва на цифрите, дадени от византийските автори, става въпрос за не по-малко от 50 до 100 хиляди души.

Разнообразният социален профил на византийските пленници, сред които има-ло както селско население, така и многобройно градско население, дава основание да се предполага, че по това време в българските земи попадат и много майстори-ювели-ри. Логиката на събитията, а и самите археологически данни говорят, че най-вероят-но това са били първите ювелири, които организират още през 20-те-50-те години на

Обр. 7. a. Типо-хронологична скала и b. количествена статистикаFig. 7. a. Type-chronological scale and b. quantification statistics

a. b.

109


IX в. изработването в България на накити „византийски” тип. Част от тази продукция попада в езическите некрополи, използвани в първата половина и средата на IX в.

Наблюденията показват, че най-ранните накити „византийски” тип се разпрос-траняват предимно в селските некрополи на Долен Дунав, като количеството им на север от реката е по-голямо. За сравнение във Великоморавия концентрацията на ана-логичните накити е по-силно изразена в големите (градски) центрове. Тази разлика определя важни особености във формирането на ранните ювелирни центрове в двете страни. В България производството на накити „византийски” тип се организира пре-димно в малки селища, разпръснати в сравнително голям географски регион в край-дунавската зона, докато във Великоморавия производството и разпространението на накити „византийски” тип е концентрирано в големите градски центрове. Изворите определят крайдунавските български земи като основни за заселване на византийски пленници. В такава специфична, вероятно смесена етнокултурната среда, в първата трета на IX в. се формира производството на накити от „византийски” тип в Бълга-рия.

Особен разцвет ювелирното производство в България получава в последната трета на IX – и началото на X в. (обр. 8) Важен фактор за това без съмнение са по-литическите трансформации, настъпили след покръстването на владетеля и цялото българско население през 865-866 г. България от постоянен политически опонент и противник на Византия се превръща в политически и религиозно покровителствена

Обр. 8. Развитие на ювелирното производство в БългарияFig. 8. Development of jewelry production in Bulgaria

110


от империята страна. У нас пристигат много свещеници, но също така и архитекти, необходими за изграждането на църкви и дворцови постройки, а вероятно и много ювелири. В резултат на това безпрецедентно културно и икономическо отваряне се създават условия за широкото навлизане в страната на културни влияния от Визан-тия. В областта на ювелирството бързо се увеличава количеството на накитите, а също така асортиментът се разнообразява с нови типове (обр. 9). Въвеждането на високо продуктивни технологии на леене в двуделни калъпи и серийно производство води до масовизиране носенето на накити от всички социални слоеве в старобългарското общество. Аристократките са носели луксозни изработени от благороден метал на-кити, докато в некрополите на обикновеното население се откриват опростени лети бронзови обеци, често имитиращи характеристиките на луксозни екземпляри.

Един от недостатъчно изяснените въпроси е откъде идват византийските юве-лири в България. Вероятно ще са необходими по-задълбочени изследвания на па-метниците на юг от Стара планина, за да се идентифицира определен район или общ център, където са произвеждани ранни прототипи на разгледаните накити. Не е изключено обаче такъв общ център да не се открие и въобще да не е имало. Възможно е разпространението на ювелирни изделия да е ставало чрез мобилни занаятчийски групи, които са обслужвали периферните провинциални пазари. При благоприятни политически условия те са могли бързо да се прехвърлят и адаптират своето произ-водство в съседни територии и държави.

Статистическият анализ показва, че през първата половина на IX в. количество-то на накити на север от Дунав е по-голямо от това на юг от реката. След средата на IX в. обаче съотношението вече е в полза на паметниците на юг от Дунав. През X в. ювелирното производство на юг от Дунав бележи истински разцвет, докато броят на находките, открити на север, силно намалява. Тези ясно проследими количествени разлики от двете страни на реката отразяват демографските и политически процеси, които се случват през изследвания период. Заселването през второто десетилетие на IX в. на многохилядни маси пленено население в отвъддунавските български земи оп-ределя големия брой накити, откривани на север от Дунав. Една от причините за сил-ното редуциране на находките през X в. вероятно е свързана с унгарската експанзия в карпатския басейн, която дестабилизира българската власт в Трансилвания и Влахия и води до изтегляне на големи маси население на юг от Дунав. Продължителната военна експанзия на цар Симеон срещу Византия определя южното направление и превземането на Константинопол като основен и почти единствен приоритет на бъл-гарската политика за сметка на по-слаба ангажираност на север.

В контекста на византийското културно влияние в Източна Европа голямо зна-чение изиграва мисията на Кирил и Методи през 863-868 г. във Великоморавия. От това време са и първите директни връзки между Великоморавия и Византия. Разбира се, известни са и по-ранни находки с византийски произход (предимно коланни гар-нитури), които попадат в района на Моравия през VIII в., чрез контактите с население от аварския културен кръг (Profantová 2007, 65). Като директен внос от Византия се определят откриваните монети, луксозна трапезна керамика, накити и елементи на архитектурната украса на църквите (Profantová 2007, 65). Археологическата оценка не позволява да се определи каква част от тези находки са наистина византийски импорт и кои предмети са произведени във Великоморавия от византийски майстори или дори от местни занаятчии, които са усвоили византийската технология на производ-ство.

111


Обр. 9. Накити „византийски” тип от БългарияFig. 9. “Byzantine” type jewels from Bulgaria

112


Важен принос за изясняване на механизма на импорта на византийски стоки и усвояването на византийските технологии във Великоморавия има Д. Сташикова-Щу-ковска (Staššiková-Štukovská 2007, 67-81). Нейните детайлни наблюдения за производ-ството на стъклени мъниста показват, че през VIII в. мънистата са с различно качество, т.е. изработката е ставала чрез различни технологии. През IX в. качеството на мънис-тата вече е уеднаквено. Изводът, който прави Д. Сташикова- Щуковска е, че през IX в. е възможен не само импорт на продукция, но нивелираното качество е осъществявано преди всичко чрез импорт на технологии и на директно присъствие на майстори от византийския културен кръг в центровете във Великоморавия (Staššiková-Štukovská 2007, 81). В културно-исторически контекст този технологичен импорт най-сигурно може да се свърже с времето на Кирило-Методиевата мисия, която бележи връхната точка на византийското политическо, културно и икономическо влияние във Велико-моравия.

В контекста на византийското влияние ще засегна и един все още дискусионен проблем, свързан с произхода на обеците от т.нар. „нитренски” тип в Трансилвания. В изследвания на словашки и румънски археолози се застъпва хипотезата за едно по-късно проникване на обеците от Моравия на юг към Трансилвания. Изказано е предположение, че некрополите в Трансилвания са принадлежали на бежанци от Великоморавия, които в началото на X в., под натиска на унгарците, се преселват в Карпатския басейн (Comşa 1959, 73). Съобразявайки се с някои по-ранни материали в некрополите, К. Хоредт изтегля заселването на колонисти от Великоморавия в доли-ната на река Муреш по-рано – в средата на IX в., свързвайки този процес с търговията със сол (Horedt 1986, 78–80).

В достигналите до нас исторически извори единствено Константин Порфироге-нет дава кратко сведение за преселване на моравски бежанци в България. Според него когато „унгарците нахлули в Моравия (892 г.) и я завладели, народът се разпръснал – едни избягали при българите, други при турките и хърватите” (ГИБИ 1964, 216). От инфор-мацията става ясно, че се визира конкретен момент, свързан с унгарска военна акция в Моравия. Твърде общото сведение не дава яснота къде точно в България са се заселили бежанците. Някои находки от моравските некрополи Дукове, Старе Место, Стара Ко-узрим (Dekan 1976, Abb. 144, Abb. 147; Abb. 167-168) и Нитра Лупка (Štefanovičová 1990, 224) показват много близки технологични белези с накити от Велико Градище (Ми-нић, Томић 1974, сл. 1 4) и от некропола Мирийевци (Баjаловић-Хаџи-Пешић 1960, Т. XIV 1), в днешна Сърбия. Тези находки насочват към възможността групи моравски бежанци да са се заселили в северозападните български територии, в крайдунавските области около Белград. Не е изключено бежанци да са се заселили и в Трансилвания, но все още липсват по-категорични археологически доказателства за това.

Засега в Южна Трансилвания, в Алба Юлия, Бландиана, Себеш, Брос и Чиум-бруд са проучени няколко некропола (Fiedler 2008, 159–162). Първите три оформят една обособена местна група, която К. Хоредт нарича „Бландиана А”. На около 80-100 км северно от нея се оформя друга регионална група, обозначена с името на некропо-ла Чиумбруд. Близък аналог на Чиубруд е некрополът Брос, който се намира западно от Бландиана. В центъра на този регионален клъстер от некрополи с близки характе-ристики е Алба Юлия (обр. 10). Там са разкрити около 100 гроба от втората половина на IX-началото на X в., които И. Бона свързва с българското владичество (Bona 1990, 103; Bona 2001, 267). Етническото определяне се основава на многобройните аналогии на накити, както и на близките аналогии в използваната керамика (сиви гърнета с

113


Обр. 10. България през 9–10 векFig. 10. Bulgaria in the 9th–10th centuries AD

врязана или с излъскана украса и амфоровидни стомни). Последните изследвания на Хория Чиугудеан за некропола Алба Юлия показват, че най-много керамични съдове има в гробовете от І фаза, които се датират в средата на IX в. От 82 гроба, в 68 (или това са 82,9%) са открити съдове (Ciugudean 2007, 244). Този висок процент кореспондира с данните от повечето старобългарски некрополи, където процентът на гробовете с керамични съдове също е много висок. Без съмнение най-сигурни паралели съдовете от Алба Юлия намират с керамиката в старобългарските некрополи на Долен Дунав (Ciugudean 2007, 246), от което може да се направи изводът, че става въпрос за населе-ние с общ или близък до „старобългарския” културен кръг произход1.

Анализът на гробните находки (накити и керамика) от некрополите в Трансил-вания насочват за население, което най-вероятно е дошло от района на Долен Дунав. Близкото разположение на некрополите от групата „Бландиана А” до солните мини дава основание да се предположи, че населението се е занимавало с добив на сурови-

1 Тук бих искал специално да поясня, че в термина старобългарска археологическа култура или културен кръг, не влагам непременно етнически смисъл. Прякото определяне на етноса от археологиче-ската култура е твърде несигурно. Със средствата на археологическата методика този въпрос не може да бъде убедително решен. Във възможностите на археологията обаче е да проследи културните влияния и разпространението на общи културни елементи и предмети.

114


ната. Разработването на солните залежи в тази област е било стратегическо за бъл-гарските владетели и те контролират района поне до края на IX – началото на X в. Не случайно едно от исканията на франкския владетел Арнулф (през 892 г.), отправено към българския княз Владимир, е било да не разрешава на моравците да купуват сол от Карпатския басейн: „…ad renovandam pristinam pacem cum muneribus mense Septembri transmisit, et, ne coemptio salis inde Maravanis daretur, exposcit” (ЛИБИ 1960, 47). От това искане може да се направи изводът, че до влошаване на политическите отношения между България и Великоморавия моравски търговци са имали достъп и са купували суровината. Ограничените археологически данни все още не позволяват да се опреде-ли по-точно северната българска граница. На този етап некрополът Чиумбруд, раз-положен на север от солните мини, вероятно определя крайната точка, докъдето се е простирал през IX – началото на X в. българският контрол (обр. 10).

Разработването на темата за накитите в България и във Великоморавия от IX-X в. има за цел да изясни някои проблеми на културно-историческото развитие на две-те страни. Общите процеси на християнизация поставят България и Великоморавия в сферата на непосредствено влияние на Византия, която оказва силно въздействие както в духовния живот, така и в материалната култура. В резултат на това в средата на IX в. в двете държави широко навлизат „византийски” тип накити. Предложеният анализ е един опит да се покаже тясната взаимовръзка между политическия контекст и развитието на ювелирното производство в двете страни.

Цитирана литература

Апостолов, K. 2009. Средновековен некропол на хълма „Сакарджа” край Омуртаг. В Eurika. In honorem Ludmilae Donchevae-Petkovae, София: НАИМ-БАН, 217–229

Атанасов, Г., Йорданов, Ив. 1994. Ветрен на Дунав. ШуменБаjаловић–Хаџи-Пешић, М. 1960. Средњевековна некропола у Мириjеву. БеоградВаклинов, Ст. 1977. Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско цар-

ство. СофияВъжарова, Ж. 1976. Славяни и прабългари (по данни от некрополите от VI-XI в. на тери-

торията на България). СофияГеоргиев, П. 1993. Мартириумът в Плиска и началото на християнството в България.

СофияГИБИ 1961. Гръцки извори за българската история, IV, СофияГИБИ 1964. Гръцки извори за българската история, V, СофияГригоров, В. 2007. Метални накити от средновековна България (VII-XI в.). Дисертации,

том 1, СофияДончева-Петкова, Л. 1999. Одърци. Селище от Първото българ ско царство. Том 1, Со-

фияЙотов, В. 1997. Ранносредновековни те некрополи в с. Хитово № 2 и № 3 (нови данни).

Проблеми на прабългарската исто рия и култура, 3, Шумен, 155–171Јанковић, M. 1983. Неки подаци о изради предмета од обоjeних метала на Кльучу Ду-

нава у IX-XI веку. Зборник Народног музеjа у Београду XI-1, 99–118

115


Козлов, В. 1996. Към въпроса за хронологията на паметниците от североиз точната провинция на Първото българско царство (върху материали от разкопките на се-лищата в степта на междуречието Дунав-Днестър). Българите в Северното Причер-номорие. Из след вания и материали, том 5, Велико Търново, 109–126

ЛИБИ 1960. Латински извори за българската история, II, СофияМавродинов, Н. 1959. Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско

царство. СофияМеламед, К. 1989. Средновековните некрополи. Дуранкулак, том 1, София, 111–148Милчев, А. 1963. Ранносредновековни български накити и кръстове енколпиони от

Северозападна България. Археология, V.3, 22–23.Минић, Д., Томић, М. 1974. Остава средњовековног накита из Великог Градишта. Ста-

ринар, XXIII, 125–130Станилов, Ст. 1997. Памятники аварского типа в староболгарской культуре. Проблеми

на прабългарската история и култура, 3, Шумен, 186–232Станилов, Ст. 1999. Метални украси за колани и някои проблеми на старобългарската

култура. Археология, XXXIX.1–2, 77–84Станилов, Ст. 2000. Старобългарски пръстени с отворена халка. Годишник на Департа-

мент Археология-НБУ, IV–V, София, 300–306Станчев, Д. 2004. Ранносредновековни некрополи от Русенско (дисертация)Станчев, Ст. 1960. Материали от дворцовия център в Плиска. Известия на Археологиче-

ския институт, 23, 23–65Тотев, Т. 2004. Сондажни проучвания в местността Стамбол йолу край Велики Пре-

слав. Плиска-Преслав, 10, 229–243Фехер, Г. 1936. Разкопки в м. Кирика над с. Калугерица. Мадара, 2, 107–154.Чаусидис, Н. 1994. Митските слики на jужните словени. СкопjеBednár, P. 1997. Nitriansky hrad v 9. storoči a jeho význam v sidliskovej štruktúre velko-

moravskej Nitry. Svätopluk 894-1994. Nitra, 19–32Blăjan, M., Botezatu, D. 2000. Studiul arheologic şi antropologic al mormintelorde incineraţie

prefeudale (secolul VIII) de la Alba Iulia-‘Staţia de salvare’. Apulum 37, 453–70.Bona, I. 1990. Völkerwanderung und Frühmittelalter (271–895). In B. Kopeczi (ed.). Kurze

Geschichte Siebenburgens. Budapest, 62–106Bona, I. 2001. From Dacia to Erdoelve, Transylvania in the period of the Great Migrations

(271–896). In L. Makkai, A. Mocsy (eds). History of Transylvania I, New York, 139–329Cetinic, Z. 1998. Strance-Gorica starohrvatsko groblje. RijekaCiugudean, H. 1996. Anul 1000 la Alba Iulia – intre istorie şi arheologie. Catalogul expoziţiei,

Alba Iulia Chorvátová, H. 2007. Horizonty byzantsko-orientálneho šperku na tzv. vel’komoravských pohrebi-

skách (Zborník Slovenského národného múzea archeológia, Supplementum 2). Byzant-ská kultúra a Slovensko zborník štúdií. Bratislava, 83–102

Comşa, M. 1959. Slavii pe teritoriul R.P.P. în secolele VI-IX în lumina cercetărilor arheo-logice. Studii şi cercetări de istorie veche X, 1, 65-80

Davidson, G. 1952. The minor objects (Corinth XII). Princeton-Neu Jersey.Dekan, J. 1976. Vel’ka Morava. Tatran-Bratislava

116


Dostal, B. 1965. Das Vordringen der gross mährischen materiellen Kultur in die Nach barländer. Magna Moravia, Praha, 361–416

Dostal, B. 1966. Slovanská pohřebište ze stredni doby hradištni na Morave. Praha.Dostal, B., Lorencova, A. 1969. Grabstätte in Znojmo-Hradiště. BrnoFiedler, U. 2008. Bulgars in the Lower Danube region. A survey of the archaeological evi-

dence and of the state of current research. In Fl. Curta, R. Kovalev (eds). The Other Eu-rope in the Middle Ages. Avars, Bulgars, Khazars, and Cumans. Bril: Leiden-Boston, 151–236 /159–162

Galuška, L. 1996. To the possibility of moving the dating of the material culture on the basis of the study of the graves from Staré Mešto and Uherské-Sady. In Ethnische und kulturelle Verhältnisse an der mittleren Donau vom 6. bis zum 11. Jahrhundert. Bratislava, 267–280

Giesler, J. 1981. Untersuchungen zur Chronologie der Bijelo Brdo-Kultur. Ein Beitrag zur Archäologie des 10. und 11. Jahrhunderts im Karpatenbecken. Praehistorische Zeitschrift 56, 3–168

Hanuliak, M. 1993. Pohrebisko slo va n skej populácie z 10. storočia v Bučanoch. Slo venská archeologia XLI–1, 83–113

Hanuliak, M. 2004. Veĺkomoravské pohrebiská. Pochovávanie v 9.–10. storoči na územi Slovenska. Nitra

Horedt, K. 1986. Siebenbürgen im Frühmittelalter. BonnHrubý, V. 1955. Staré Mešto. Veĺkomoravské pohřebiště “Na Valách”. PrahaIstvánovits, E. 2003. A Rétkoz hon fo glalás es Arpádkori emlékanyaga. Nyire gy há za.Jelovina, D. 1976. Starohrvatske nekro pole. Na područje izmedu rijek Zrmanje i Cetine. SplitKlanica, Z. 2006. Nechvalín, Prušánky. Čtyři slovanská pohřebiště. Brno.Kurnatowska, Z. 1980. Rola strefy nadduna jskiej w formowaniu sie kultury slo wiań skiej

VIII-IX wieku. In Slované 6.-10. sto leti. Sbornik referátu ze sympozia, 155–167L’arte Albanese nei secoli 1985. De Luca editoreLászló, R. 1996. A karosi honfoglalás kori temetők. Régészeti adatok a Felső-Tisza-vedék X. századi

történetéhez. MiskolcLuka, S., Pinter, Z-K. 2001. Der Böhmerberg bei Broos / Orăştie. Eine Archäologische Monographie

(Muzeul al unirii Alba Iulia Bibliotheca mvsei Aplensis XVI). Editura Universităţii “Lu-cian Blaga”: Sibiu

Maşov, S. 1979. La Necropole medievale pres du village Gradešnica, dep. de Vraca. Из ве-стия на Археологическия институт, XXXV, 31–47

Mitrea, B. 1988. La necropole birituelle de Sultana. Resultats et problemes. Dacia, XXXII, 91–140

Mitrea, B. 1989. Das Gräberfeld aus dem VIII. Jahrhundert von Izvoru, Jud. Giurgiu. Dacia, XXXIII/1–2, 145–220

Poulik, J. 1948. Staroslovanska Morava (Acta praehistorica et historica Instituti archaeologici Pragae I)

Poulik, J. 1948–1950. Jižní Morava - Země dávných slovanů. Studijni a plánovaci ustav v Brné

Poulik, J. 1975. Mikulčice. Sidlo a pevnost knižat velkomoravských. PrahaProfantová, N. 2007. Nálezy byzantského původi z 6.–10. století z České republiky: teze In:

117


Zborník Slovenského národného múzea archeológia, Supplementum 2. Byzantská kultúra a Slovensko zborník štúdií. Bratislava, 51–66

Škojec, J. 2000. Archäologische Fundstätten und Funde im “Hinterland“ des Burgwalls von Mikulčice IV (Studien zum Burgwall von Mikulčice 4), Brno

Šolle, M. 1979. Die Entwicklung des Handwerks im 9. bis 10. Jahrhundert in Böhemen. Зборник Народног музеjа, IX–X, 177–196

Staššiková-Štukovská, D. 2007. K byzantskému pôvodi sklených korálikov v nálezoch z 8.-9. storočia na Morave a Slovensku. Zborník Slovenského národného múzea archeológia. Supplementum 2. Byzantská kultúra a Slovensko zborník štúdií. Bratislava, 67–82

Štefanovičová, T. 1990. Schmuck des Nitraer Typs und seine Beziehungen zu Südosteuropa im 9. Jahrhundert. In International conference on early middle ages. Szekszárd, 215–230

Szőke, B. 1992. Die Beziehungen zwi schen dem oberen Donau und Westungarn in der er-sten Hälfte des 9. Jahrhunderts (Frauentracht ubehör und Schmuck). Awarenforschun-gen, 2, 841–968

Szőke, B., Ėry, K., Müller, R., Vándor L. 1992. Die Karolingerzeit im unteren Zalatal. Gräberfeld und Siedlungsreste von Garabonc I-II und Zalaszabar-Dezsősziget (Antaeus communicationes ex Instituto ar chaeologico Academiae scientiarum Hungaricae 21), Budapest

Tomka, P. 2000. Gräberfeld aus dem 9. Jh. in Páli-Dombok. Communicationes ar chaeologicae Hungariae, 117–210

Végh, K. 1993. Bestattungsort aus der Zeit der Landnahme in Kistokaj. A Herman Ottó múzeum évkönyve, XXX–XXXI, 53–103

Jewellery in Bulgaria and Great Moravia from 9th–10th c.(Byzantine Cultural Influences)

Valeri Grigorov(summary)

The study explores jewellery from the so-called “Byzantine–Oriental” group, distrib-uted in Bulgaria and Great Moravia in the 9th-10th c. The analysis is aimed at showing the close link between the political context in both countries and the penetration of Byzantine production and cultural influences in the middle of the 9th c. It presents several types of ear-rings and rings often found in Bulgaria and Great Moravia.

The intense political relations between Bulgaria and Byzantium and the frequent wars between the two countries favoured the appearance of some Byzantine artefacts in the Medieval Bulgarian cultural environment. The increased number of findings from the early and mid- 9th c., however, marks a new phase. It is characterized by the introduction of mass production of “Byzantine” - like jewellery in Bulgaria. One of the factors influencing jewel-lery production in Bulgaria may be associated with the resettlement of tens of thousands of prisoners into the country after the massive military offensive of the Bulgarian troops in Eastern Thrace in 812. The diverse social profile of the Byzantine captives, among whom there were both rural and numerous urban population, gives reasons to assume that at that time many master jewellers arrived in the Bulgarian lands. Surveys show that the earli-

118


est “Byzantine” type of ornaments were distributed mainly in the rural cemeteries of the Lower Danube, their quantity north of the river being greater. Sources define these areas as the main ones where the Byzantine captives have settled. In Great Moravia the concentra-tion of similar jewellery is more visible in larger (urban) centres. This difference determines important features in the formation of early jewellery centres in both countries.

Jewellery production flourished in Bulgaria in the second third of the 9th and the 10th c. (fig. 8). An important factor for this is, undoubtedly, the political transformation that oc-curred after the conversion to Christianity of the ruler and the whole Bulgarian population in 865-866.

In the context of the Byzantine cultural influence in Eastern Europe, Cyril and Metho-dius’s mission played a very important role in 863-868, and marked the culmination of the Byzantine political, cultural and economic influence in Great Moravia.

In relation to the Byzantine cultural influence, another, still debatable, problem is discussed – that of the origin of the so-called “Nitra” type of earrings in Transylvania. In their studies, some Slovak and Romanian archaeologists advocate the hypothesis of a later penetration of earrings from Moravia to the south in Transylvania, associating this process with the trading of salt (Horedt 1986, 78–80). In southern Transylvania, in Alba Iulia, Blan-diana, Sebeş, Broos and Ciumbrud several necropolises have been studied so far. In Alba Iulia about 100 graves from the second half of the 9th or the early 10th c. were discovered, which I. Bona relates that to the Bulgarian domination (Bona 1990, 103; Bona 2001, 267). Ethnic identification is based on numerous analogies of jewellery, as well as nearby analo-gies used in ceramics (grey pottery with incised or polish decorations and amphora-like pitchers). Recent studies of Horia Chiugudean show that the pottery from Alba Iulia is most convincingly paralleled to the pottery from the Bulgarian necropolis of the Lower Danube (Ciugudean 2007, 246). The analysis of burial artefacts (jewellery and ceramics) from the necropolis in Transylvania indicates a population which most probably had common or similar origin to the “Old Bulgarian” cultural circle.

It should be pointed out that when speaking of Old Bulgarian archaeological culture or cultural circle here, it does not necessarily impart an ethnic meaning to the term. Direct identification of ethnicity on the basis of archaeological culture is very unsafe. By means of archaeological methods that question cannot be conclusively solved. It is within the capaci-ties of archaeology, however, to trace cultural influences and the distribution of common cultural elements and objects.

The close location of the necropolis of the „Blandiana A” group to the salt mines gives grounds to assume that the population was engaged in salt extraction. Mining salt in this area was strategic for the Bulgarian rulers, and they controlled the area until the end of 9th - early 10th c. It is not surprising that one of the demands of the Frankish king Arnulf (in 892), addressed to the Bulgarian Prince Vladimir, was not to allow the Moravians to buy salt from the Carpathian basin (ЛИБИ 1960, 47).

Exploring the topic of jewellery in Bulgaria and Great Moravia in the 9th–10th c. helps clarify some issues of the cultural and historical development of both countries. The com-mon processes of Christianization placed Bulgaria and Great Moravia under the direct in-fluence of Byzantium, which had a strong impact both on the spiritual life and the material culture. As a result, “Byzantine” type of jewellery got broadly spread in both countries in the middle of the 9th c. The offered analysis is an attempt to show the close relationship be-tween the political context and the development of jewellery production in both countries.

119


Накити в България и Великоморавия от ix–x в

Documents