авторДаян Уейн Джоунс

София, 2016Артлайн Студиос

Diana Wynne Jones

HOWL’S MOVING CASTLE

Copyright © 2008 by Diana Wynne Jones

All rights reserved.

Тази творба е художествено произведение. Описаните имена, персонажи, места и случки са продукт на въображението на автора. Всички изказвания, случки, описания, информация и материали от всякакъв друг вид, съдържащи

се в произведението, са само и единствено с цел забавление и не трябва да се разчита на тяхната точност, нито да бъдат правени опити да бъдат

възпроизведени, тъй като това може да доведе до наранявания.

Всички права запазени. Никаква част от тази книга не може да бъде ползвана или възпроизвеждана без изричното знание и

писменото позволение на издателя.

ПОДВИЖНИЯТ ЗАМЪК НА ХОУЛ

Copyright © 2016 Артлайн Студиос

Всички права запазени.

Второ издание

Автор: Даян Уейн Джоунс

Превод: © 2010 Николина Петрова

Редактор: Димитър Кабаков

Корица: Таня Минчева

Илюстрации: Таня Минчева

Предпечат и печат: Aртлайн Студиос

Издател: Артлайн Студиос

България, София 1618

кв. Павлово, ул. “Кота 1050“ №21

тел. +359 2 411 00 02

artline-store.net

facebook.com/ArtlineStudios.LTD

artline@artline-comics.net

ISBN 978-954-9253-33-7

На Стефан

Идеята за тази книга ми беше дадена от едно момченце в едно училище, което посетих. То ме помоли да напиша книга, която да се нарича “Подвижният замък“. Записах си името му и скрих бележката на толкова тайно място, че след това така и не успях никога повече да я намеря. Бих искала да му благо-даря от сърце!

7

Глава I

В която Софи говори В която Софи говори на шапките на шапките

земите на Ингари, където такива неща като бързо-ходни ботуши и наметала невидимки действител-но съществуват, е истинско нещастие да се родиш

най-голямото от трите деца в семейството. Всички знаят, че именно ти ще бъдеш онзи, който ще се провали първи – при това най-лошо, ако тръгнете и тримата едновременно да си търсите късмета.

Софи Шапкарова беше най-голямата от три сестри. Тя дори не беше дете на някой беден дървар, което щеше да ѝ даде поне някакъв шанс за успех. Родителите ѝ бяха за-можни и държаха магазин за дамски шапки в благоденс-тващото градче Чакълни Пазар. Всъщност, истинската ѝ майка се спомина, когато Софи беше на две годинки, а се-стра ѝ Лети – на една. Не мина много време и баща им се ожени за най-младата си помощница в магазина – красиво русо момиче на име Фани. Скоро след това Фани роди третата им сестричка, Марта. Това трябваше да превър-не Софи и Лети в Грозните сестри, но в действителност и трите момичета израснаха много красиви, макар онази, която всички определяха като най-красива, да беше Лети. Фани се отнасяше еднакво добре и с трите момичета и в ни най-малка степен не толерираше Марта.

Глава I

8

ПОДВИЖНИЯТ ЗАМЪК НА ХОУЛ

Господин Шапкаров много се гордееше с трите си дъ-щери и ги изпрати да учат в най-доброто училище в града. Софи беше най-прилежната от трите. Четеше много и ско-ро осъзна, колко малка е вероятността да има интересен живот. Това много я разочарова, но тя все пак беше доста-тъчно щастлива да се грижи за сестрите си и да подготвя Марта да търси щастието си, когато му дойде времето за това.

Тъй като Фани беше вечно заета в магазина, именно Софи се грижеше за двете по-малки сестри. А между тях често имаше кавги, съпроводени с писъци и определено количество оскубани коси. Лети по никакъв начин не мо-жеше да се примири с факта, че ще бъде задължително най-малко успялата средна сестра – тази, след Софи.

– Не е честно! – викаше тя. – Откъде-накъде на Марта да ѝ се пада най-хубавото, само защото е най-малката?! Тогава аз пък ще се омъжа за принц, да видите вие!

На което Марта винаги отвръщаше, че тя ще стане от-вратително богата и без да е необходимо да се омъжва за някого, за да го постигне.

След такива кавги, на Софи ѝ се налагаше да ги раз-тървава и да кърпи дрехите им. Тя беше много сръчна с иглата. След известно време дори уши някои дрехи за сес-трите си. Имаше една тъмно-розова одежда, която направи на Лети за Първи май – денят, от който в действителност започва нашата история. Тя беше толкова красива, че Фани рече, че ѝ приличала на рокля, купена от най-скъпия мага-зин в Кингсбъри.

Горе-долу по това време всички започнаха отново да говорят за Вещицата от Пустошта. Говореха, че е заплаши-ла дъщерята на Краля и тогава Кралят наредил на Магьос-ника Сулиман да иде в Пустошта, за да се разправи с нея.

9

ДАЯН УЕЙН ДЖОУНС

Изглежда обаче той не само не беше успял да се справи с Вещицата, но дори бил победен и убит от нея.

Ето защо, когато няколко месеца след това, внезапно из хълмовете над Чакълни Пазар се появи висок, черен замък, бълващ облаци пушек от четирите си тънки кули, всички бяха убедени, че Вещицата е излязла отново от Пустошта. Навярно смяташе да тероризира страната така, както го беше правила и преди петдесет години. Хората наистина много се изплашиха. Никой не излизаше сам на-вън, особено през нощта. А това, че замъкът не стоеше на едно и също място, правеше нещата още по-зловещи. По-някога той се виждаше като някакво продълговато, черно петно в тресавищата на северозапад от града, понякога се чуваше как буботи над скалите на изток, а друг път слиза-ше от хълмовете и се разполагаше в храсталаците горски пирен, току над последното от стопанствата на север. От време на време наистина можеше да се види как се движи, бълвайки пушек от кулите си на прашни сиви кълбета. За известно време всички бяха убедени, че не след дълго той ще слезе и ще се настани окончателно в Долината. Кметът заговори за помощ от Краля.

Но замъкът продължаваше да се скита из хълмовете и скоро разбраха, че всъщност не принадлежи на Вещицата, а на Магьосника Хоул. Но и това беше също толкова зле. Макар че, както изглежда, нямаше намерение да напуска хълмовете, той имаше твърде лоша слава. Основното му за-бавление беше да отвлича млади момичета и да изсмуква душите им. Някои пък казваха, че направо изяжда сърцата им. Той беше хладнокръвен и изключително безсърдечен магьосник и никое младо момиче не беше в безопасност насаме с него. Всички момичета в Чакълни Пазар, заедно със Софи, Лети и Марта бяха строго предупредени никога

10

ПОДВИЖНИЯТ ЗАМЪК НА ХОУЛ

и по никакъв повод да не излизат сами навън. Разбира се, това беше много досадно за тях. Те се чудеха какво ли пък толкова намира Магьосникът Хоул в колекционирането на момичешки души?

Но не след дълго трите сестри вече имаха друго, за което да мислят, тъй като господин Шапкаров внезапно се спомина, точно преди Софи да стане достатъчно голяма, за да напусне училище. Тогава стана ясно, че като цяло, господин Шапкаров се е гордеел твърде много с дъщерите си. Училищните такси, които беше плащал, бяха вкарали магазина за шапки в доста тежки дългове. Когато погре-бението приключи, Фани седна в приемната на къщата, в съседство с магазина и им обясни ситуацията.

– Опасявам се, че ще се наложи всички вие да напус-нете училище – рече им тя. – Пресмятах сумите отново и отново, отгоре, надолу и настрани, и единственият начин, по който мога да запазя бизнеса и да се погрижа за вас три-те, е да ви уредя да чиракувате някъде нещо обещаващо. Не е практично всички да останете на работа в магазина. Не мога да си го позволя. Така че, ето какво реших: Първо ти Лети.

Лети, пращяща от здраве и красота, които дори мъката и черните дрехи не можеха да скрият, я погледна.

– Бих искала да продължа да уча – каза тя.– Така и ще стане, миличка – отвърна ѝ Фани. – Ще

чиракуваш при Цезари, които държат сладкарницата на Пазарния площад. Те са известни с това, че се отнасят към учениците си като към крале и кралици. Ще бъдеш много добре там, а освен това ще имаш възможност и да научиш един полезен занаят. Госпожа Цезари е наша много добра клиентка и приятелка, и се съгласи да ми направи тази ус-луга, като да ти намери място при нея.

11

ДАЯН УЕЙН ДЖОУНС

Лети се засмя по начин, който показваше, че изобщо не е доволна.

– Ами, благодаря! – рече тя. – Нима не е голям късмет, че обичам да готвя?

Фани въздъхна облекчено. От време на време Лети мо-жеше да бъде ужасно твърдоглава.

– Сега ти, Марта – продължи тя. – Знам, че си твърде млада, за да работиш, така че измислих нещо, което да ти осигури дълго и спокойно чиракуване и ще ти бъде от пол-за с каквото и да решиш да се занимаваш след това. По-знаваш ли приятелката ми от училище Анабел Феърфакс?

Марта, която беше нежна и светла, впери големите си сиви очи във Фани почти толкова решително, колкото и Лети.

– Имаш предвид онази, която непрекъснато говори ли? – попита тя. – Тя не е ли вещица?

– Да, с прекрасна къща и клиенти от цялата Кошарина долина – нетърпеливо ѝ отвърна Фани. – Тя е много добра жена, Марта. Ще те научи на всичко, което знае и е много вероятно да те запознае с някои от нейните високопоста-вени приятели в Кингсбъри. Ще си напълно подготвена за живота, когато тя приключи с теб.

– Тя е мила дама – призна Марта и отстъпи. – Добре!Като слушаше всичко това, Софи почувства, че Фани

е направила всичко точно така, както трябваше да бъде. Лети, като втората дъщеря, беше малко вероятно да стигне далеч, така че Фани я настаняваше там, където да срещне някой красив, млад чирак и да заживее щастливо с него. Марта, която трябваше да започне все от някъде, за да на-трупа състояние, щеше да учи вещерство и да се запознае с богати хора, които да ѝ помогнат. Колкото до самата Софи, тя изобщо не се съмняваше в това, което щеше да последва.

12

ПОДВИЖНИЯТ ЗАМЪК НА ХОУЛ

Не се учуди, когато Фани ѝ каза:– Сега Софи, миличка! Тъй като ти си най-голямата,

ми изглежда редно и справедливо ти да наследиш магази-на за шапки, когато аз се оттегля. Ето защо взех решение, аз самата да те взема да чиракуваш при мен, за да научиш занаята. Какво ще кажеш за това?

Софи едва ли можеше да ѝ признае, че вече просто се е примирила с шапкарството. Затова с признателност бла-годари на Фани.

– Е, значи всичко е уредено! – рече Фани.На следващия ден Софи помогна на Марта да си съ-

бере дрехите в една кутия и на другата сутрин всички я изпроводиха до пощенската каруца. Тя седеше сковано в нея, изглеждайки дребничка и неспокойна, защото пътят до Горно Кошарино, където живееше госпожа Феърфакс, минаваше през хълмовете, покрай подвижния замък на Хоул. Разбираемо беше защо Марта е така изплашена.

– Всичко ще бъде наред! – рече Лети. Тя отказа каквато и да е помощ за опаковането на багажа си. Когато пощен-ската кола се изгуби от погледите им, Лети отиде, натъпка всичките си неща в една калъфка от възглавница и плати шест пенса на съседското момче да я откара с ръчната си количка до магазина на Цезари, на Пазарния Площад. Тя тръгна решително след количката, като изглеждаше много по-весела, отколкото Софи очакваше. Все пак, беше успя-ла да се измъкне от производството на шапки!

По-късно момчето донесе надраскана набързо бе-лежка от Лети, в която пишеше, че тя е оставила неща-та си в спалнята на момичетата и че при Цезари всичко изглеждало много забавно. Седмица по-късно коларят на пощенската кола донесе и писмо от Марта, в което се каз-ваше, че Марта е пристигнала благополучно и че госпожа

13

ДАЯН УЕЙН ДЖОУНС

Феърфакс била „много мила и използвала мед за всичко. Отглеждала пчели.“ За известно време това беше всичко, което Софи успя да научи за сестрите си, защото в деня, в който Лети и Марта си тръгнаха и тя започна собственото си чиракуване.

Разбира се, Софи вече доста добре познаваше търго-вията с шапки. Още като малко момиченце беше тичала под навеса на двора, където шапките се навлажняваха и оформяха върху калъпи и където от восък и коприна се правеха плодове, цветя и други украшения за тях.

Познаваше и хората, които правеха шапките. Пове-чето бяха работили там дори, когато нейният баща е бил още момче. Познаваше и Беси – единствената останала помощничка в магазина. Знаеше клиентите, които пазару-ваха от тях, а също и коларят, който докарваше с каруцата си шапки от сурова слама от провинцията, които трябваше да бъдат допълнително оформени на калъпите под навеса. Познаваше и другите доставчици, и знаеше как да направи филц за зимните шапки. Нямаше кой знае на какво да я научи Фани, с изключение може би на това, как беше най-добре да накара клиентите да си купят шапка.

– Трябва да ги отведеш до подходящата за тях шапка, миличка – казваше ѝ Фани. – Първо трябва да им покажеш онези шапки, които не им отиват, така че да видят разлика-та, когато си сложат „тяхната“ шапка.

Всъщност Софи не продаваше много-много шапки. След като няколко дни наблюдава как върви работата под навеса и прекара един ден с Фани в обикаляне на търго-вците на платове, Фани я прати да украсява шапките. Софи седеше в малка ниша, в дъното на магазина и пришиваше рози към бонетата или воали към филцовите шапки, под-платяваше ги с коприна и ги декорираше стилно с восъчни

14

ПОДВИЖНИЯТ ЗАМЪК НА ХОУЛ

плодове и панделки от външната им страна. Беше добра в това. Доста ѝ харесваше да го прави. Но се чувстваше изолирана и ѝ беше малко скучно. Хората в работилницата бяха твърде стари, за да бъдат забавни и освен това се от-насяха към нея по различен начин: като към някой, който един ден ще наследи бизнеса. Беси също се отнасяше към нея по този начин. Тя и без това говореше само за фермера, за когото щеше да се омъжи седмицата след Първи Май. Софи малко завиждаше на Фани, която можеше поне, ко-гато си поиска да излезе да се поразтъпче, за да се пазари с търговеца на коприна.

Най-интересното нещо бяха разговорите с клиентите.Никой не можеше да си купи шапка, без при това да по-

клюкарства малко. Софи си седеше в нейната ниша, шиеше и слушаше клюките. Така тя разбра, че Кметът никога не яде зелени зеленчуци, че замъкът на Магьосника Хоул се е преместил отново към скалите и... шушукане, шушукане, шушукане... Гласовете винаги се снижаваха, когато обсъж-даха Магосника Хоул, но Софи успя да долови, че миналия месец той успял да хване някакво момиче от Долината.

– Синята брада!* – казваха жените шепнешком и след това надигаха глас, за да споделят как Джейн Фериър се била посрамила с начина, по който си направила косата. Тази нямало да може да привлече дори Магьосника Хоул, камо ли някой почтен мъж! После следваше и краткотра-ен боязлив шепот за Вещицата от Пустошта. На Софи ѝ хрумна, че Магьосникът Хоул и Вещицата от Пустошта биха се разбирали много добре, ако се вземеха.

– Изглеждат създадени един за друг! Просто някой трябва да им уреди една среща – каза тя на шапката, която украсяваше в този момент.* Митичен герой, който се жени няколко пъти и убива жените си (бел. прев.).

15

ДАЯН УЕЙН ДЖОУНС

Към края на месеца, изведнъж всички клюки в мага-зина започнаха да се въртят около Лети. Изглежда, в слад-карницата на Цезари от сутрин до вечер било претъпка-но с господа, всеки от които купувал огромни количества сладкиши и настоявал да бъде обслужен лично от Лети. Тя вече получила над десет предложения за брак, вариращи от кметския син до уличния метач, но отказала на всички-те под предлог, че е твърде малка, за да се реши на такава важна стъпка.

– Намирам, че това е много разумно от нейна страна! – рече Софи на едно боне, в което диплеше коприна.

Фани беше много доволна от новините. – Знаех си, че ще бъде добре там! – каза тя щастливо. На Софи ѝ хрумна, че Фани беше доволна, че Лети

вече не е наоколо.– Лети не беше добра за клиентелата – каза тя на боне-

то, докато правеше плисета от коприна с цвят на гъба. – Тя щеше да накара дори и теб, старомодното боненце, да из-глеждаш красиво. Другите дами виждаха как стои на Лети и се отчайваха.

Докато седмиците минаваха, Софи започна да гово-ри на шапките все повече и повече. Нямаше никой друг, с когото може да си поговори до насита. През по-голямата част от деня Фани беше навън, за да се пазари с търговци-те или да привлече още някой клиент, а Беси беше заета да обслужва клиентите и да разказва на всички за сватбата си. Софи си изгради навика, когато завърши дадена шапка, да я поставя на закачалка, където тя увисваше, наподобя-вайки глава без тяло, за момент да спира работата си и да казва на шапката, какво трябва да бъде тялото под нея. Тя дори мъничко ласкаеше шапките, така както трябваше да се ласкаят и клиентите.