Книга за учителя

Книга за учителя

www.prosveta.bgwww.e-uchebnik.bg

Лиляна Боянова, Красимир Николов, Ивайло УшагеловЛиляна Боянова

Красимир Николов

Ивайло Ушагелов

ХИМИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

ХИМИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

ISBN 978-619-222-231-4

Цена 9,00 лв.

Книга за учителя

Лиляна Боянова, Красимир Николов, Ивайло Ушагелов

ХИМИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

ПРОСВЕТА ПЛЮССофия

7

© Лиляна Боянова Йорданова, Красимир Йорданов Николов, Ивайло Стоянов Ушагелов, 2018 г.© Бояна Иванова Павлова – художник на графичния дизайн, 2018 г.© Лало Николаев Николов – художник на корицата, 2018 г.© „Просвета Плюс“ ЕООД, всички права запазени.

ISBN 978–619–222–231–4

3

Уважаеми колеги,

Чрез Учебната програма по химия и опазване на околната среда за 7. клас (общо-образователна подготовка) – Приложение № 29 към т. 29, Министерството на об-разованието и науката определя изискванията си към съдържанието и структурата на учебниците и съпътстващите ги помагала. Въз основа на това задание нашият авторски колектив разработи комплект, който включва: пълноцветен учебник на хартиен носи-тел, е-вариант на цветния учебник и учебна тетрадка. За да насочим вниманието на учителската колегия към важни акценти от съдържанието и методически похвати за изу-чаването на материала, към комплекта предлагаме и книга за учителя с методически насоки.

Ако сравним новата учебна програма за 7. клас с предходната учебна програма, тряб-ва да отбележим, че не са фундаментални промените, които са наложени. Включени са основни знания, отнасящи се до обекти и явления, свързани с: основите на химичната символика, свойствата и приложението на прости вещества и химични съединения на алкалните и халогенните елементи, структурата на Периодичната система (таблица) и закономерности в нея, формиране на важни умения за прилагане на придобитите знания при решаване на практически задачи. Акцентирано е и върху значението на изучавани-те вещества за бита и практиката, както и на въздействието им върху околната среда и здравето на човека.

Като съпоставяме учебното съдържание, се налага да отбележим, че е включено изу-чаването на нетрадиционното за 7. клас понятие рН, въведено на описателно ниво, и изискването то да намери място в системата от знания на учениците. Предвидено е да се изучи масова част при изчислителните задачи. Не се изучава разделът Химични процеси в природата, в бита и в производството. От учебното съдържание е извадено също и понятието количество вещество.

Така зададеното учебно съдържание е добре познато на учителската колегия и смята-ме, че за изучаването му е отделено достатъчно време и място.

4

ОБЩО ПРЕДСТАВЯНЕ НА КОМПЛЕКТА

Характеристика на учебника. В частта Учебно съдържание на програмата са зада-дени четири основни теми: Химична символика, Метали. Натрий и съединенията му, Неметали. Хлор и съединенията му, Периодичен закон и периодична таблица. Тези теми определят и четирите раздела в учебника. Тъй като в 6. клас учениците са изучили важни основни понятия, свързани с темите Вещества и градивните им частици, Ве-щества и химични реакции и Значение и приложение на веществата и на химичните реакции, понятия, които са базисни за системния курс по химия, с цел актуализиране и допълване на знанията, ние сме включили в учебника и един раздел за преговор – Вещес-тва и процеси. В отделените за целта часове учениците прецизират знанията си и се подготвят за входящия тест.

Всеки от четирите раздела на учебника има сходна структура, а именно: 1 – 2 урока за нови знания, чрез които се въвежда новото учебно съдържание, след което следва урок упражнение с цел затвърдяване на знанията. Част от часовете за упражнения са посвете-ни на експериментална работа на учениците. Често опитите, които те правят, имат връзка с практиката. Във всеки раздел сме предвидили и по едно занятие с по-нетрадиционна организация на учебния процес – урок семинар, урок дискусия, урок ролева игра или урок с представяне и обсъждане на презентация, есе или други ученически разработки. Съдържанието на такива уроци трябва да се възприема като подпомагащо дейността на ученика при неговата подготовка за подобен тип занятия.

Всяка от частите в учебника завършва с обобщение, което насочва вниманието към основното от съдържанието на съответния раздел. Включеният набор от задачи: 12 с изборен отговор и 2 до 3 задачи с отворен отговор, създава условия за проверка на зна-нията на учениците. Тъй като в края на задачите са дадени и отговорите на задачите, учениците, а при желание и родителите им, могат да проверят в каква степен минимумът знания са овладени, както и възможностите за прилагането им на практика. Таблицата, която съпровожда набора задачи, има за цел да приучи учениците и към самооценка.

Като структура уроците следват подхода, който сме ползвали и в предишни учебници. Всеки урок започва с въвеждащ текст, който най-често е свързан с историята на химията или с любопитни факти. Целта ни е била, от една страна, да се провокира интерес към темата, а от друга, да се подтикнат учениците да ползват допълнителна литература. Тези текстове в редица случаи могат да бъдат използвани и при поставяне на темата на урока. Учителят може да изиска ученик да прочете текста и да го анализира, като направи из-вод за информацията, която носи този текст. Такъв подход подтиква към разсъждения и приучава учениците да вникват дълбоко в прочетеното и да преработват информацията в определена посока, съобразно със заданието.

Съдържанието на уроците с теоретично съдържание често включва исторически факти и събития, които доближават ученика не само до времето на откритието, а и до инструментариума, с който е направено то. Такъв е случаят с въвеждане на правилото на Й. Берцелиус за образуване на химичните знаци, откриването на периодичния закон на Менделеев, съставяне на таблицата, която отразява периодичния закон, и др. В други случаи се разглеждат конкретни примери или факти, анализират се и се стига до изводи, които имат характер на закон и закономерност, например законът за постоянния състав на химичните съединения, съставяне на химичните формули, валентност и др. Трябва отбележим, че понякога, например при въвеждането на наименованията на веществата, правилото или понятието се въвежда направо и впоследствие, чрез прилагането му към конкретни задачи, се доосмисля неговото съдържание.

5

Наред с теоретичните уроци голям е и броят на уроците, в които се изучават хи-мични елементи и простите вещества и химични съединения, които те образуват. Този вид уроци имат огромно значение за системата знания на учениците. От една страна, чрез подобно съдържание те се запознават със свойствата, физиологичното действие на елементите и въздействието им върху околната среда, с практическото приложение и значение, а от друга, тези уроци могат да се разглеждат и като основа за въвеждане на ключови понятия и закономерности. Така чрез темата Хлор учениците изучават свойс-твата на конкретното вещество, неговото физиологично действие и във връзка с това използването му като първото бойно отровно вещество, значението му за разрушаването на озоновия слой, но и като неметал с алгоритъма за изучаване на неметали и въобще на химичните елементи. Когато се включи информацията в системата знания за халогенна група, учениците придобиват и светоглед, метод на познание. Ето защо при изучаване на такива теми е от изключително значение похватът на обобщение, на пренос на знания върху други обекти, на изграждане на подход, на алгоритъм.

Водещ подход при въвеждане на знанията за веществата (метали, неметали, киселини и основи), както и знанията за химичните реакции, е евристичният подход. Ето защо на химичния експеримент е отделено специално внимание. Наистина учителят трябва да вземе всички мерки учебният материал да се въвежда въз основа на опити. Затова, преди да се изрази уравнението на даден химичен процес, е въведен текст, чрез който се описва изпълнението на опита. От една страна, този текст напомня на ученика последо-вателността на действията на учителя при изпълнение на опита в клас, а и той може да разсъждава и да си дообясни неясни моменти, ако е имал такива. Освен това описанието е в помощ и на учителя по химия. Ето защо свойствата на веществата са въведени чрез описание на опитите, а в голяма степен те са онагледени със снимков материал. Това поз-волява на учениците не само да се запознаят с процесите, а и визуално да ги възприемат. Като анализират опитите, се правят и обобщения и изводи, извеждат се алгоритми.

Чрез обобщителните уроци, като Алкална група, Прости вещества на алкалните елементи, Химични съединения на алкалните елементи, Видове прости вещества, Ви-дове химични съединения и др., се извеждат най-общите връзки и закономерности. Те са от изключително значение за придобиване на системни знания, както и за изграждане на обобщени схеми за отнасянията на елементите и веществата.

Ще обърнем внимание на още един вид уроци – лабораторните упражнения. За да схванат учениците основните цели на урока, са отбелязани основните задачи на заня-тието. Организацията на работата на ученика, на неговото работно място заема важно място във възпитателната работа в часа. Затова след дефиниране на основните задачи са включени организационни указания, списък на необходимите химикали и прибори, които ученикът трябва да провери, подреди и подготви техническата страна на упражне-нието. Предвид факта, че учениците за първа година изучават самостоятелно предмета, е необходимо да се насочва вниманието им и на техниката за безопасна работа, както и указания за предприемане на мерки за оказване на първа помощ. Често в началото на за-нятието е предвидена логическа задача, след което се задава и експерименталната задача с конкретни указания за операциите, които трябва да бъдат изпълнени.

Като съдържание трябва да отбележим и присъствието на екологичната и здравно-еко-логичната информация. Така в уроците, в които се изучават свойствата на веществата, се обсъжда и тяхното физиологично действие. Дават се и указания за действия при за-мърсяване със съответните вещества и оказване на първа помощ при необходимост. При подходящо съдържание се обсъждат и опасностите от замърсяване на околната среда. Включени са задачи и упражнения с химични препарати, използвани в домакинството. Стремежът на авторите е бил учениците не само да получат знания, но и да схванат

6

връзката на химията със заобикалящия ги свят, да виждат химията в бита, в аптеката, в промишлеността и пр., да могат да преценяват доколко опасни са препаратите, каква техника за безопасност трябва да се съблюдава.

Затвърдяването на знанията чрез повторения и решаване на задачи е друга водеща линия при написването на учебника. В тази връзка след всеки урок са поместени раз-нообразни задачи. Те са групирани като въпроси и задачи, които изискват повторения (репродуктивно равнище), задачи за обяснения, за изчисления, за съставяне на уравне-ния или обяснения на закономерности. В отделни случаи са включени и безопасни опити за изпълнение в домашни условия. Описано е и изпълнението им. За любознателните е предвидена и по-интересна информация, която е извън задължителния материал. Тя е насочена да провокира любопитството и интереса към химията.

Нов момент в учебника е урокът В кабинета по химия. Освен устройството на ка-бинета, запознаването на учениците с базата по химия в училището, приборите, с които най-често ще се работи, учениците трябва да се запознаят и с правилата за безопасна работа. След като се запознаят с изискванията към тях, е важно те сами да си съставят правилник, който впоследствие да разпишат и за изпълнението на който ще отговарят. Така те ще придобият усещането, че Правилникът е тяхно творение и те трябва да следят стриктно за неговото изпълнение.

Както и в стария учебник на издателство „Просвета“, и тук присъстват новите меж-дународни предупредителни знаци, които са включени в упражнения и са обвързани с изучаваните вещества.

В учебника са създадени условия ученикът не само да придобива знания, но и да осъществява самостоятелна познавателна дейност, разработвайки проекти, които са по неговите сили и възможности. Подобни дейности е целесъобразно да се възложат на уче-ниците при разкриване на значението на алкалните и халогенните елементи, както и при изясняване на делото на Менделеев.

Ще отбележим и първия урок, който сме включили като въведение в учебния предмет. По преценка на учителя този текст може да се използва още в първия учебен час. Тук става дума и за химията по българските земи, което има не само познавателно значение, но и възпитава в чувство за национална гордост. Методическите похвати, които може да използва учителят, са разнообразни. Урокът може да се построи въз основа на пред-варително съставена презентация/постер или чрез разказ на учителя, богато онагледен с илюстративен материал, като освен литература с историческа тематика се покажат и други източници, които могат да се ползват през годината, а може да се организира и с използване на таблети, със структура и съдържание, което да е специално подбрано от учителя. С цел да се провокират учениците да използват учебника, за домашна самостоя-телна работа може да се възложи да прочетат определена част от урока и върху нея да изградят текст – продължение, есе или друга творба – схема, картина, шарж и др.

Учебникът е онагледен с материали, които в не малка степен са авторски. Като цяло илюстративният материал допълва основния текст и позволява изучаваните обекти да се възприемат по-лесно и да се запомнят по-трайно. Включени са и таблици, които често имат предназначението да систематизират материала или да служат като факти, които трябва да се осмислят и използват за изводи, сравнения и др.

Като цяло учебникът е достъпен, разбираем и четивен. Езикът и стилът на текстовете са съобразени с възрастта на учениците.

Учебната тетрадка следва логиката на учебника. Почти за всеки урок има предвиде-ни работни листове. Предназначението им е различно. Част от тях могат да се използват по време на час при изучаване на новото учебно съдържание. За лабораторните упраж-нения те са оформени като протоколи, които съдържат указанията за организация на

7

работата, както и за техниката на безопасна работа. Описан е и алгоритъм за изпълнение на експерименталните задачи, отчитане на наблюденията, анализ на данните и изводи.

Повечето от работните листове са предназначени за самостоятелна работа вкъщи.Тестовите задачи също присъстват и в тетрадката. Като количество и като вид те съ-

ответстват на съдържащите се в учебника. Така освен с изборен отговор сме включили и задачи, които изискват конструируем отговор от учениците. При възлагането им учи-телите трябва да се съобразят с възможностите на учениците си и по тяхна преценка да включат за определеното време всички задачи или част от тях.

Електронният вариант на учебника отразява цялото съдържание, включено в книжното тяло. Той обаче включва и допълнителни задачи. За по-добро онагледяване е включен и допълнителен илюстративен материал, както и клипчета с химични опити.

В настоящата Книга за учителя ще намерите общи указания, някои особености на организацията на учебния процес, примерни тестови задачи за проверка на знанията на учениците, както и примерен тематичен план, който всъщност е само едно виждане на авторите за планиране на разпределението на материала. Смятаме, че този план би бил опора при разработването на индивидуалните тематични планове.

Предложени са и методически бележки за провеждане на не малък брой уроци, кои-то по наша преценка се нуждаят от по-голямо внимание. Учителите могат да използват предложените методически идеи по свое виждане. Надяваме се, че този наш жест ще се приеме положително.

В книгата са включени и тестови задачи за входяща и изходяща проверка и контрол и оценка на знанията на учениците.

8

МЕТОДИЧЕСКИ ИДЕИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА НЯКОИ ТЕМИ

I. ВЕЩЕСТВА И ПРОЦЕСИ (начален преговор)

За начален преговор сме отделили 4 часа, както следва:1. Градивни частици на веществата2. Относителна атомна и относителна молекулна маса3. Вещества и свойствата им. Химични реакции4. Вещества и процеси (входящ тест).

ГРАДИВНИ ЧАСТИЦИ НА ВЕЩЕСТВАТА

Цели на урока: Да се актуализират знания и основни понятия, свързани с градивните частици на веществата: състав на атомите (атомно ядро, протони и неутрони, електронна обвивка), йони, образуване на йоните, молекули, както и основните положения на атом-но-молекулната теория.

Дидактически средства за обучение: модели за строеж на атома, портрети на Демок-рит, Р. Бойл, Дж. Далтон, работен лист, илюстрации, поместени в е-учебник

Ход на урока: Урокът може да започне с кратко припомняне на исторически моменти – древната атомистика на Демокрит и Р. Бойл, който в средните векове въвежда експери-менталните методи в естествознанието. Вниманието на учениците се насочва към атоми-те, като ги определя като вещество, което не може да се разложи на по-прости вещества. След това вниманието на учениците се насочва и към Дж. Далтон, чиито открития изиг-рават решаваща роля за възприемане на понятието за атом. Добре е освен портретите на учените да се покажат и изображения на атоми и молекули от труда на Далтон A New System of Chemical Philosophy. Тук учениците могат да бъдат подтикнати да се запознаят по-подробно с откритията на учения, още повече че предстои въвеждането на понятия-та относителна атомна и относителна молекулна маса. След това кратко въведение, вниманието следва да се насочи към градивните частици на веществата, които учениците са изучавали в 6. клас. Като последователност сме избрали атоми, йони, молекули. Този ред на актуализацията на съдържанието на понятията позволява по-добра логическа пос-ледователност в изграждането и обвързаността между тях, особено понятията, свързани с използване на понятието химичен елемент. Като средства за онагледяване може да се използват модели за строеж на атома и атомното ядро или илюстративни модели. Като се обсъжда молекулата като най-малката частица на едно вещество, която може да същест-вува самостоятелно дълго време и която запазва свойствата на веществото, вниманието трябва да се насочи към това какви атоми: еднакви или различни, изграждат молекулите. Тук се припомнят понятията прости вещества и химични съединения. Непосредствено със състава на молекулата се характеризират и силите, които свързват атомите в моле-кулите, и силите, които действат между молекулите. Така се преминава към системати-зиране на основните положения на атомно-молекулната теория, като се характеризират разстоянията, на които се намират градивните частици, че те се намират в непрекъснато движение и че притежават маса. Урокът следва да се организира въз основа на актуа-лизираща беседа с присъствието на самостоятелна работа, организирана с помощта на работни листове или от работната тетрадка. Нерешените задачи се възлагат за работа вкъщи.

9

ОТНОСИТЕЛНА АТОМНА И ОТНОСИТЕЛНА МОЛЕКУЛНА МАСА

Цели на урока: Да се въведат атомната единица за маса и понятията относителна атомна маса и относителна молекулна маса; че са безразмерни величини и как се из-числява относителната молекулна маса.

Дидактически средства за обучение: модели на молекули, илюстрации в е-учебникХод на урока: По същество този урок е с ново учебно съдържание, но тъй като нови-

те знания са малко (свързани с въвеждане на определението на атомната единица за маса и дефиниране на относителна атомна маса и относителна молекулна маса), по-голямата част от занятието може да се отдели за затвърдяване на новите понятия. Целесъобразно е урокът да започне с припомняне на основните положения на атомно-молекулната теория, като вниманието се насочва към масата на атомите и молекулите. Посочва се, че тя не може да бъде претеглена, тъй като е много малка величина, но може да бъде изчислена. Стойностите ѝ в грамове обаче са изключително малки величини. Записва се масата на водорода в грамове и учениците сами стигат до заключението, че да се работи с такива стойности, не е удобно. Тогава се съобщава, че за удобство учените вместо грам са из-брали друг еталон – 1/12 част от масата на въглеродния атом, в чието ядро има 6 р+ и 6 n0. Този еталон се нарича атомна единица за маса. Така атомите и молекулите могат да бъдат сравнени по маса именно чрез така подбраната мерна единица. Тази маса обаче вече е относителна. И тъй като се сравняват масата на атома с масата на е.а.м., относи-телната атомна и относителната молекулна маса са безразмерни величини. Въвежда се и означението Аr и Мr. С помощта на е-учебник се разглежда таблица 1 от учебника. Поста-вя се въпросът как се определя относителната молекулна маса на веществата. С помощта на обемни модели или като се използва илюстративен материал, се извежда правилото. Изчислява се Мr на няколко вещества. За затвърдяване на материала може да се използва и работната тетрадка към учебника. В края на часа се поставя задача учениците да си припомнят изучените вещества и видовете химични реакции.

ВЕЩЕСТВА И СВОЙСТВАТА ИМ. ХИМИЧНИ РЕАКЦИИ

Цели на урока: Да се изгради алгоритъм за описание на физичните свойства на ве-ществата, да се припомни що е химичен процес, че при химичните реакции градивни-те частици на веществата се прегрупират, като образуват нови вещества, но видът на химичните елементи се запазва; да се актуализират знанията за условия и признаци за протичане на химичните реакции, означаването на химичните реакции, както и изучените видове реакции – химично съединяване и химично разлагане.

Дидактически средства за обучение: табло/презентация за описание на физични свойства на веществата, образци от желязо, сяра; опити: горене на магнезий, сяра, разла-гане на водороден пероксид; работна тетрадка

Ход на урока: Темата на урока се поставя във връзка с поставеното задание – да си припомнят свойствата на изучените прости вещества. Като се опира на образците ве-щества и таблица 1 на с. 19 в учебника (може да се ползва е-учебник, ако няма подобно табло в кабинета), се описват физичните свойства на желязото и на сярата. Поставят се акценти върху онези физични свойства, които са характерни за металите, и свойствата, типични за неметалите. Свойствата се групират около състояние и външен вид, физи-ко-механични свойства и физични константи. Подчертава се, че през учебната година ще бъдат изучавани други метали, неметали и техни съединения и за описание на физич-ните свойства ще използват именно тази таблица. Припомнят се и химичните свойства

10

на желязото и сярата. Тук, с цел провокиране на интерес, е целесъобразно да се направят подходящи опити, например опитите горене на магнезий и на сяра. Като се използват двата опита, се припомнят условията и признаците за протичане на химичните реакции. Протеклите реакции се записват с думи и се представят с модели. След като се опише как се записва уравнението, се коментират същността на химичната реакция (прегрупи-ране на атомите и йоните, при което се получават нови вещества) и запазване на вида на химичните елементи. Моделното представяне на реакциите позволява да се припомни и законът за запазване на масата на веществата. Всъщност тази част от беседата е най-от-говорна. Следва характеризиране на двата изучени вида реакции: химично съединяване и химично разлагане. Целесъобразно е беседата да се разкъса с възлагане на задачи, нап-ример задачи 6, 7 и 8 от учебника, както и задачи от работната тетрадка. В края на часа се обръща внимание на знанията, които трябва да си припомнят учениците, да разгледат и решат предложения в учебника входящия тест.

ІІ. ХИМИЧНА СИМВОЛИКА

Разделът включва 10 занятия, от които 3 са упражнения и един час за проверка на знанията чрез тестови задачи, а именно:

1. Химични знаци2. Химични формули3. Валентност4. Химични означения (упражнение)5. Съставяне на химични формули6. Наименования на веществата7. Химични формули и наименования на веществата (упражнение)8. Химични уравнения9. Изравняване на химични уравнения (упражнение)10. Химична символика (самоконтрол).Овладяването на химичната символика е една от най-важните образователни задачи

в обучението по химия в 7. клас. Тъй като елементите на затвърдяване и на упражнения са изключително важни за усвояването на материала, ние сме отделили 3 часа за уп-ражнения и 1 час за упражнения и самоконтрол. Към тези часове ще прибавим и урока Съставяне на химични формули, разработен като алгоритъм за решаване на задачи. Не-зависимо че не е предвиден да се изучава Законът за постоянния състав на химичните съединения, ние, разбираемо защо, сме го включили в урока Химични формули. Очевид-но е, че без познаването на този закон не е възможно да се въведат химичните формули, понятието валентност и съставянето на химични формули.

Този раздел се изучава традиционно. Ето защо характеризирането на темите е напра-вено схематично, по-скоро като логика на изучаване, отколкото като подробна методи-ческа разработка.

ХИМИЧНИ ЗНАЦИ

Цели на урока: Да се въведат понятията химичен знак и коефициент. Учениците да възприемат химичните знаци като азбука на химията и да могат да ги разпознават и използват; да обясняват информацията, която носят.

Дидактически средства за обучение: таблици с химични означения, портрет на Й. Берцелиус, е-учебник, тетрадката към учебника

11

Ход на урока: Урокът може да започне с кратка историческа информация, свърза-на с химичната символика – от древността до Берцелиус. За целта може да се използва илюстративният материал от учебника, както и от интернет. Въвежда се правилото за образуване на съвременните знаци на химичните елементи. За опора може да се използ-ват примерите в е-учебника. В плана на урока се записват химични знаци, определени от учителя, които да бъдат запомнени в часа. Това не са всичките знаци, включени в таблица 1, тъй като те не биха могли да се възприемат трайно. През следващите часове учителят трябва да прибавя нови знаци на елементи, така че в течение на предвидените часове за раздела учениците да могат да ползват записаните в таблица 1 на с. 26 химични знаци. За да се запомни по-лесно символът на даден химичен елемент, е добре учителят да разкаже и нещо интересно – или свързано с откритието на елемента, или с разпространението, приложението и др. За да се затвърдят знанията, е целесъобразно още в същия час да се проведе химична диктовка, като първоначално на учениците се даде възможност да ползват таблица, съставена на дъската или оформена като табло. Още тук трябва да се отбележи, че химичните елементи са систематизирани и подредени в таблица, наречена периодична таблица. Използването на периодичната система е любопитно за учениците и е добре при всеки случай учениците да бъдат подтиквани да я използват. След упражне-нието трябва да се премине към уточняване на информацията, която носи всеки химичен знак и въвеждането на коефициенти, с които се означава повече от един атом от даден елемент. Накрая трябва да се дадат знания за записването на йоните с химични символи. И тук въведените до момента знания следва да се включат и да се затвърдят чрез под-ходящи примери. По този начин още в часа има възможност да се запомнят повечето от предвидените да се изучат химични символи.

За упражнения може да се използва и тетрадката към учебника, част от задачите в която може да се възложат и като домашна работа.

ХИМИЧНИ ФОРМУЛИ

Цели на урока: Учениците да се запознаят със Закона на постоянния състав на хи-мичните съединения, да се въведе съдържанието на понятието химична формула, коефи-циент и индекс с информацията, която носи всяка химичната формула, както и означени-ята на някои прости вещества и химични съединения с познат елементен състав.

Дидактически средства за обучение: модели на молекули на HCl, Н2О, NH3 и CH4; кристална решетка на NaCl, тетрадката към учебника

Ход на урока: Въвеждането на понятието химична формула изисква преди това да се въведе Законът на Пруст, тъй като ако веществата нямат постоянен състав, въобще не може да става реч за химично означаване на състава им.

Урокът може да започне с поставянето на проблема, след като можем да означаваме с химични символи химичните елементи, не можем ли също с химични символи да означа-ваме простите вещества и химичните съединения. Докато разсъждават върху проблема, учениците сами могат да достигнат до идеята, че за целта трябва да се познава от кои елементи е съставено веществото, както и с колко атома (или отношението между йони-те) участва даден елемент. Така се повдига въпросът постоянен ли е съставът на химич-ните съединения. Тук е целесъобразно да се разкаже накратко за спора между Бертоле и Пруст. Разумно е законът да се изведе въз основа на класическия пример за състава на съединението вода. При самото извеждане не е добре да се търси съотношението на масите на водорода и кислорода и да се правят изчисления, които показват, че съотноше-нието на броя на атомите водород и кислород е 2 : 1. Подобен подход би бил препоръчи-телен, ако е въведено понятието молна маса и при положение че учениците имат усет към

12

изчисленията. В случая е по-разумно директно да се посочи, че съотношението на масите на двата елемента във веществото показва, че атомите се намират в отношение 2 : 1. Ана-логични разсъждения се правят и за съединения с йонен строеж въз основа на примера за NaCl. Едва тогава може да се премине и към въвеждане на химичните формули. Тук отново се връщаме на проблема как може, като се използват химичните знаци на елемен-тите, да се запише съставът на веществата, например на HCl, Н2О, NH3 и CH4. Именно тук е добре да се работи с обемни модели. Дава се правилото. Въвежда се понятието индекс в химична формула. Обсъжда се информацията, която дават химичните формули. Като се използва химичната формула, може да се изчисли и относителната молекулна маса. По-деликатен е моментът за съставяне на химичните формули на съединения с йо-нен строеж. Както е известно, при веществата с йонен строеж не съществува понятието молекула. Поставя се тогава въпросът как да запишем състава на такива вещества. Стига се до идеята, че химичните формули при йонните съединения показват най-простото съ-отношение между йоните в кристалната решетка. Подобен е подходът на разглеждане на веществата с атомна кристална решетка. Накрая се въвежда и коефициентът пред химич-ната формула. Въз основа на тези знания могат да се решават разнообразни изчислител-ни задачи, каквито има показани в учебника и в тетрадката към него.

ВАЛЕНТНОСТ

Цели на урока: Да се разбере съдържанието на понятието валентност като свойс-тво на атомите на химичните елементи, както и като количествена мярка за броя на водо-родни атоми, с които се свързват (или биха могли да се свържат) атомите на химичните елементи. Структурните формули да се възприемат като формули, които показват не само състава на веществата с молекулен строеж, но и строежа на молекулите. Учениците да могат да определят и означават валентността на един елемент в съединението му с водорода или с кислорода. Да се въведат понятията структурна формула, валентност, постоянна валентност, променлива валентност.

Дидактически средства за обучение: модели на молекули на HCl, Н2О, NH3, CH4 и CО2, е-учебник, тетрадката към учебника

Ход на урока: Въвеждането на понятието валентност е водещо при съставянето на химични формули. Ето защо то предшества темата Съставяне на химични формули. Тук сме отделили място и на структурните формули. Най-същественият ни мотив е, че те може да се използват за извеждане на валентността като свойство на атомите на хи-мичните елементи, както и като количествена мярка за броя водородни атоми, с които се свързва или би могъл да се свърже даден химичен елемент. Освен това, съпоставяйки ги с топоко-пръчковите модели, те се извеждат лесно и се разбират добре.

Целесъобразно е урокът да започне с преговор и решаване на задачи върху химични формули. Като се обсъждат модели на молекулата на водата и на амоняка, се стига до въвеждане на структурните формули, тяхното представяне и информацията, която носят. Вниманието се насочва към структурните формули на молекулите на HCl, Н2О, NH3 и CH4. Анализира се информацията, която носят тези формули. Тук акцентите са два. Първо, атомите на химичните елементи притежават свойството да се свързват с различен брой атоми на друг химичен елемент, и второ, обръща се внимание на броя водород-ни атоми, с които се свързват различните химични елементи. Въвеждат се понятието валентност и единица мярка за валентност. Посочват се начините за означаване на валентността, както и че валентността може да се определи не само спрямо водорода, но и спрямо друг химичен елемент с позната валентност (кислорода, тъй като елементите се свързват с кислорода, като образуват оксиди). Въвеждат се и понятията постоянна и променлива валентност.

13

СЪСТАВЯНЕ НА ХИМИЧНИ ФОРМУЛИ

Цели на урока: Да се изгради модел за съставяне на химични формули – емпирични и структурни.

Дидактически средства за обучение: таблица предписание за съставяне на химични формули

Ход на урока: В основата на урока стои зависимостта, че произведението от броя на атомите и валентността на единия елемент е равно на произведението от броя на атомите и валентността на другия елемент и че този брой показва броя валентни връзки, с които се свързват атомите в молекулата. Тази зависимост се показва въз основа на примери, с които учениците вече са работили. Като се използва посочената по-горе зависимост, се описват последователността от действия при съставяне на емпиричните формули при известна валентност на елементите. Обсъжда се и вторият тип задачи, които се опират на същата зависимост, а именно пресмятане на валентността на един елемент, ако се знае емпиричната формула и валентността на втория елемент. Този урок, въпреки че е за нови знания, протича като урок, организиран като самостоятелна познавателна дейност и е на-ситен с упражнения. След като се усвоят правилата, се обяснява или по-скоро се извежда как се съставят структурни формули.

НАИМЕНОВАНИЯ НА ВЕЩЕСТВАТА

Цели на урока: Да се въведат правилата за съставяне на наименования на съедине-ния, съставени от два химични елемента (бинарни съединения).

Дидактически средства за обучение: таблици с образциХод на урока: Часът може да започне като упражнение върху съставяне на химични

формули и определяне на валентността на елементите. Въз основа на примери, записани на дъската, се обсъжда необходимостта от въвеждане на правила за съставяне на наи-менованията на съединенията, които да отчитат както вида на елемента, така и броя на атомите (отношението между йоните), които съставят съединението. Въвеждат се прави-лата и се съставя схема модел. След затвърдяване на правилото чрез решаване на задачи се обсъжда и правилото за съставяне на химични формули въз основа на наименования на веществата. Както се вижда, и този урок, въпреки че е за нови знания, трябва да се организира като упражнение, което би гарантирало трайност на знанията.

ХИМИЧНИ УРАВНЕНИЯ

Цели на урока: Да се въведе понятието химично уравнение като съкратен запис на химичните реакции, понятията изходни (реагиращи) вещества и реакционен продукт, записът на химичните уравнения, изравняване на химичното уравнение.

Дидактически средства за обучение: таблица с алгоритъм за изравняване на химич-ни уравнения, опит – горене на сяра

Ход на урока: Урокът може да започне с химичен експеримент например горене на сяра. Изисква се учениците да запишат протеклия процес, както и да го представят мо-делно. Обсъжда се, че този начин на запис не е удобен. Разглежда се фиг. 2 от учебника и се отчита, че словесният начин на запис на химичното уравнение не е удобен и затрудня-ва бързо да се ориентираме в химическото съдържание. Предлага се да се използват меж-дународните символи за означаване на веществата. Съставя се химичното уравнение и се подчертава, че химичните уравнения, също както химичните знаци и формули, спадат

14

към международната химична символика. Последователно се уточнява как се означава химичното уравнение, от какво се състои и как се чете. Специално внимание се отделя на свойствата на уравненията, познати от математиката – лявата страна на уравнението да е равна на дясната страна. До този извод се стига естествено и въз основа на извест-ната им същност на химичните реакции, а именно, че при химичните реакции атомите не изчезват и не се създават, а само се прегрупират. Вниманието се насочва и към закона за запазване на масата на веществата. След това, като се използва таблицата от учебника, се проследяват съставянето и изравняването на конкретно уравнение. На тази част на урока следва да се отдели най-много време и да се затвърди с достатъчно примери.

ІІІ. МЕТАЛИ. НАТРИЙ И НЕГОВИ СЪЕДИНЕНИЯ

Разделът включва 13 занятия, от които 7 са уроци за нови знания, един час за провер-ка на знанията чрез тестови задачи, 5 от занятията са упражнения, в т.ч. и лабораторни, както и разработване и представяне на проекти, а именно:

1. Натрий2. Метали, подобни на натрия (изследователски урок)3. Натриева основа. Дисоциация4. Натриева основа. Неутрализация5. Свойства на калиевата основа (лабораторен урок) 6. Масова част7. Масова част на химичен елемент в негово съединение8. Задачи върху масова част (упражнение)9. Алкална група. Прости вещества на алкалните елементи10. Химични съединения на алкалните елементи11. Значение на алкалните елементи (работа по проекти)12. Задачи върху натрий и негови съединения (упражнение)13. Метали. Натрий и негови съединения (самоконтрол).

С раздела се поставя началото на системното изучаване на химичните елементи по групи. Алкалната група е представена традиционно чрез метала натрий. Под формата на занятие с елементи на изследване сме включили и изучаването на елемента калий. Намираме, че като първа група за въвеждането на понятието химично подобие е необ-ходимо да се познават и сравняват поне два елемента. От химичните съединения е пред-видено изучаването само на натриева основа. Така освен понятието основа се въвеждат и основни свойства. Примерът е достъпен и ярък. Като йонно съединение, натриевата основа е благоприятна основа за въвеждане на дисоциацията като процес, както и на неутрализацията като основно свойство на основите. Важен момент при изучаване на раздела е въвеждане на понятието индикатори – лакмус и фенолфталеин. Въпреки че в учебната програма е предвидено да се въведе и понятието универсален индикатор и рН, този материал е включен по-късно при изучаването на киселини. Мотивите са няколко. Понятието индикатор е ново и се нуждае от време, за да улегне в съзнанието на учени-ците. Разумно е в началото да се въведат като индикатори лакмусът и фенолфталеинът, тъй като те са конкретни вещества и за учениците този подход е по-достъпен. Освен това при изучаване на натриевата основа, както бе отбелязано, има и други нови, важни и изискващи внимание понятия, а именно: дисоциация, основа, основен характер и неут-рализация. Трябва да прибавим и изразяване на взаимодействието на натриева основа с киселинни оксиди – едно определено сложно за съставяне уравнение, предвид факта, че учениците не са изучавали въглеродна киселина и солите ѝ.

15

Изучаването на неутрализацията позволява да се въведат солите като продукти на процеса. В програмата не е предвиден специален урок за свойства на соли.

Като упражнение сме включили темата Калиева основа не само защото съединението е важно от гледна точка на практиката, но то е достъпно и учениците могат да изпълнят опити, а чрез тях се затвърдяват знанията си за основни свойства. Отсъствието на ос-новни оксиди прекъсва генетичната схема, но тези знания се попълват както чрез задачи, така и по-късно, когато сме предвидили обобщение върху химични елементи и основните класове съединения, които образуват.

Като се описват свойствата на веществата натрий и натриева основа, се извежда ал-горитъмът за изучаване на метали и на основи. Общата характеристика на елементите в групата позволява да се предвиждат свойствата на металите и съединенията, които обра-зуват. Материалът е базисен и за изучаването на металите в 8. клас.

Достъпността на веществата в кабинетите по химия и сравнително лесно изпълними-те химични опити, които се правят с тях, дават възможност веществата да се изучат на експериментална основа. Така учениците могат да разпознават по свойства и по експе-риментални данни както металите (по оцветяване на пламъка, тяхната активност и свойс-тва), така и свойствата на основите.

Материалът е базисен и по отношение на извеждането на периодичния закон и пери-одичната система.

Чрез учебното съдържание се показва връзката на химията с практиката, поставят се екологични и здравно-екологични проблеми. Разделът завършва с разглеждане на зна-чението на алкалните елементи. Темата трябва да се използва, за да се покаже голямото значение на алкалните метали и на съединенията на алкалните елементи. Но трябва да се отбележи, че когато се изучават конкретните вещества, също трябва да се отделя място и на значението и употребата им.

Важно е да се отбележи, че основният подход при изучаване на темите от раздела е евристичният. Това изисква учителят да въвежда новите знания чрез експерименти, об-съждане на опитните резултати и обобщения.

НАТРИЙ

Цели на обучение: Да се въведе съдържанието на понятието алкален метал и ал-горитъм за изучаване на метали. Учениците да придобият знания за описване на харак-терните физични и химични свойства на натрия (плътност, топлопроводност и електро-проводимост, твърдост, метален блясък, взаимодействие с кислород, вода, неметали и киселини); да изразяват с химични уравнения взаимодействията на натрий с кислород, неметали – хлор и сяра, вода и киселини. Да се дадат здравно-екологични знания и знания за значението на елемента.

Дидактически средства за обучение: банка с натрий, препарат от натрий, опити за физични и химични свойства (твърдост, електропроводимост, плътност, взаимодействие с кислород, с хлор, със сяра, с вода и с киселини), табло, тетрадката към учебника, е-учебник

Ход на урока: Добре е целият час да бъде отделен на изучаването на метала. Тъй като опитите са ярки и с красиви ефекти, а уравненията са достъпни за учениците, изу-чаването на темата Натрий трябва да се построи на използването на евристичния под-ход. Урокът може да започне с разглеждане на самото вещество, с обсъждане как се съхранява, как изглежда препаратът (натрий в парафин, поставен между две стъкълца). Още първият контакт с метала подсказва, че натрият е химически много активен. И това предположение трябва да се използва, за да провокира любопитството на учениците.

16

Обръща се внимание на означенията върху етикета, а ако няма оригинална опаковка на банка с натрий, може да се използва и снимка от интернет. Обсъждат се двата между-народни предупредителни знака върху етикета и се правят изводи за въздействието на натрия върху човека и околната среда. Коментира се и защо металът се пази под петрол. Преди да извади парченце натрий, е добре учителят да си постави ръкавици и очила – действия, които също трябва да се коментират с учениците. След като се извади пар-ченцето метал и петролът се попие с филтърна хартия, натрият се отрязва внимателно и се правят изводи за неговия цвят и блясък, който бързо се загубва. Отбелязва се, че натрият е мек метал. Веднага по-голямото парче се включва в електрическа верига, чрез която се демонстрира електропроводимостта. Подчертава се, че лампичката светва и се отбелязва свойството, характерно за металите. Съобщава се, че натрият е и топлопрово-дим – свойство, което се използва в атомните реактори. За да се установи малката плът-ност на метала, се отрязва малко парченце и се поставя във ваничка с вода. Установява се, че парченцето остава на повърхността и се превръща в сребърнобяла капка. Отчита се малката плътност – лек метал, и ниската температура на топене – стапя се. Като се използва табло, в което са отбелязани физичните свойства на метала, се уточняват и стойностите на физичните константи. Добре е свойствата на натрия да се сравнят със свойствата на желязото, които те познават от 6. клас. Отбелязват се кои от физичните свойства са общи за металите и кои произтичат от природата на натрия и са специфични за него. Подчертава се какво е неговото въздействие върху човека и околната среда и как трябва да се работи с натрия.

Преминава се към извеждане на химичните свойства на веществото. Най-напред вни-манието трябва да се насочи към взаимодействията с прости вещества и по-конкретно към взаимодействието с кислород. Свойството се коментира въз основа на наблюдение-то: блясъкът на металната повърхност се загубва и блестящата повърхност се покрива с бяло вещество. Учениците записват уравнението на процеса, изравняват го и го прочитат по образеца, посочен в учебника. Процедурата се повтаря за всяко от свойствата. За взаимодействието на натрия с хлора учителят трябва предварително да подготви цилин-дри, пълни с хлор. Запаленият натрий продължава да гори ярко и колбата се изпълва с бял дим, а по стените кристализира NaCl. Отново се подчертава голямата активност на натрия не само към кислорода, но и към другите неметали. Процесите са съпроводени с отделяне на топлина и светлина. Допълва се (без експеримент) и взаимодействието на натрия с водорода, при което се получават хидриди, както и че с металите натрият обра-зува сплави. Знанията за взаимодействията на натрия с прости вещества се обобщават, като се подчертава голямата химична активност на натрия. Уравненията се записват от учениците.

Подобен е подходът на изучаване на взаимодействието на натрия с химични съеди-нения. Най-напред опитно се въвежда взаимодействието на натрия с вода, като тук опи-тът може да се направи неколкократно: със и без филтърна хартия, и с фенолфталеин, поставен във водата, за да се проследи следата, която остава натриевата основа. Под-чертаваме, че тук фенолфталеинът не се въвежда като индикатор, а само като вещество, с помощта на което може да се проследи образуването на натриевата основа – един от продуктите на реакцията. Тук може да се прочете въвеждащият текст към урока и да се обсъди кой е процесът, който е протекъл. Взаимодействието със солна киселина се прави с концентрирана киселина. В суха епруветка, закрепена на статив, трябва да се постави около 1 mL конц. HCl и в центъра ѝ да се внесе малко късче натрий. Взаимодействието протича много енергично, при което се отделя кристална сол. Тук отново се обобщават знанията за свойствата и активността на натрия, които го характеризират като активен алкален метал. Въвежда се и химично заместване като вид химична реакция.

17

Сравнително по-накратко се коментират значението и приложението на натрия и получаването му. Учениците се насочват да търсят допълнителна информация по тези въпроси, тъй като предстои изучаването на значението на веществата, които образува натрият, в отделен учебен час. Важен момент е систематизирането на знанията върху химични свойства, като се попълва табличка, поместена в учебната тетрадка (задача 1).

МЕТАЛИ, ПОДОБНИ НА НАТРИЯ

Цели на обучение: Да се затвърдят знанията за алкални метали: за описване на ха-рактерните физични и химични свойства на калия и алкалните метали – малка плътност, добра електропроводимост и топлопроводност, малка твърдост, метален блясък, а от хи-мичните свойства: взаимодействие с кислород, неметали, вода и киселини; да изразяват с химични уравнения взаимодействията на алкални метали с неметали, вода и киселини. Да придобият умения да прилагат базисни знания в нови ситуации.

Дидактически средства за обучение: банка с калий, препарат от калий, опити за физични и химични свойства (твърдост, електропроводимост, плътност, взаимодействие с кислород, с хлор, с вода и с киселини), тетрадката към учебника, е-учебник

Ход на урока: След кратък преговор върху свойства на натрия учителят съобщава, че химичните елементи литий, калий, рубидий и цезий също образуват прости вещества метали и че свойствата им в голяма степен са сходни със свойствата на натрия. Прави се заключението, че за да се опишат свойствата на който и да е от тези метали, може да се опрем на знанията за натрия. Тук се поставя въпросът в каква степен свойствата на калия са сходни със свойствата на натрия и по какво се различават. Заедно с учениците се изгражда план на изследването. Най-напред се съставя паспорт на елемента, след кое-то се съставя описание на очакваните физични свойства на метала. Опитно физичните свойства се установяват и се доуточняват. Съставя се схема за химичните отнасяния на веществото. Чрез демонстрационни опити се потвърждават направените предположения. Отчитат се различията от свойствата на натрия. Прави се извод, че калият е химически по-активен от натрия. Систематизират се знанията за калия. За значението на елемента учителят може да възложи учениците да се запознаят с текста от учебника и да го раз-кажат. Може да възложат предишния час успоредно с проучването на физиологичното действие на натрия да проучат и физиологичното действие на калия.

НАТРИЕВА ОСНОВА. ДИСОЦИАЦИЯ

Цели на обучение: Да се въведе съдържанието на понятията: основа, дисоциация, хидроксиден йон, индикатор, лакмус, фенолфталеин хигроскопичност. Да могат да описват характерните физични свойства на натриевата основа (състояние, цвят, разтво-римост във вода, дисоциация в разтвор, промяна на цвета на индикаторите лакмус и фе-нолфталеин, разяждащо действие, хигроскопичност).

Дидактически средства за обучение: натриева основа, опити за физични свойства (разтворимост, хигроскопичност, промяна на цвета на лакмуса и на фенолфталеина), табло, тетрадката към учебника, е-учебник

Ход на урока: Добре е изучаването на темата Натриева основа. Дисоциация да се опира на използването на евристичен подход. Урокът може да започне с исторически сведения за произхода на наименованието ѝ. Като се използват образци от веществото, се описва външният вид на натриевата основа. Опитно се установява добрата ѝ разтво-римост във вода, както и че при разтварянето ѝ във вода се отделя топлина. Показват се

2. Книга за учителя по химия и опазване на околната среда за 7. клас – Л. Боянова и др.

18

и люспички натриева основа, оставени на въздуха от предишния ден, с цел да се установи свойството ѝ хигроскопичност. За да се демонстрира разяждащото ѝ действие, е добре да се покаже и опитът на разрушаване на вълнен конец, поставен в разтвор от веществото. Тук е удобно и да се въведе търговското ѝ наименование – сода каустик.

Във връзка с въвеждането на знания за характера на водния ѝ разтвор, а оттам и за изясняване на дисоциацията ѝ, трябва да се характеризира строежът на натриевата осно-ва. Подчертава се йонният строеж на съединението и че освен натриев положителен йон, тя съдържа и отрицателен хидроксиден йон, който е образуван от два химични елемента: кислород и водород. Съобщава се, че такива йони се наричат сложни йони. Заедно с уче-ниците се коментират и частиците, които се отделят при разтварянето ѝ във вода – Na+ и OH–. Въвежда се понятието дисоциация и уравнението, с което се изразява. Логично се поставя въпросът за вкуса на натриевата основа. Като се подчертава, че в химията не е позволено да се опитват на вкус веществата, се въвежда и понятието индикатор, както и лакмусът и фенолфталейнът като индикатори. Опитните резултати се обобщават и се прави изводът, че натриевата основа има основен характер. Съобщава се и наименова-нието ѝ натриев хидроксид заради свободната хидроксилна група, която се отделя във воден разтвор.

НАТРИЕВА ОСНОВА. НЕУТРАЛИЗАЦИЯ

Цели на урока: Учениците да се запознаят в какво се изразяват основните свойс-тва на веществата, да се въведе понятието неутрализация и алгоритъм за изучаване на основи; химични свойства на натриевата основа – взаимодействие със солна киселина (HCl), CO2, осапунващо действие (описателно); да изразяват с химични уравнения вза-имодействията на натриева основа със HCl и CO2, както и дисоциацията на натриевата основа. Да придобият здравно-екологични знания и знания за практическото значение на натриевата основа.

Дидактически средства за обучение: опити за химични свойства – взаимодействие със HCl и с CO2, тетрадката към учебника, е-учебник

Ход на урока: Часът може да започне с преговор върху свойства на натриевата осно-ва и процеса дисоциация. Следващият важен момент е разкриването на химичните свойс-тва на натриевата основа също въз основа на опити. След повторното демонстриране на промяна на цвета на индикатора от разтвор на основа се демонстрира взаимодействието ѝ с киселина. Въвежда се видът химична реакция – неутрализация. Записва се уравне-нието и се обръща внимание на същността на реакцията – свързването на H+ и ОН–. Второто свойство – взаимодействие с въглероден диоксид, е едно от свойствата, които определено затрудняват учениците. Уравнението е трудно за запомняне, защото, както бе отбелязано по-горе, не е изучена въглеродната киселина и учащите се не познават карбонатите като вид соли. Освен това във връзка с това свойство трябва да се въведе понятието киселинен оксид, което също е ново понятие за учениците. Целесъобразно е да се използват знанията на учениците за киселинните оксиди – причината за киселин-ните дъждове, за които е ставало въпрос в часовете по предмета човекът и природата. Накрая се отбелязва и осапунващото действие на натриевата основа. Тук отново трябва да се акцентира върху разяждащото действие на основата, както и каква първа помощ трябва да се окаже при замърсяване на кожа с разтвор на основа. Може да се постави и друг въпрос, а именно учениците да определят кой от международните предупредителни знаци трябва да се постави върху етикета на натриевата основа. Накрая, макар и накрат-ко, трябва да се отбележи как се получава натриевата основа и каква е употребата ѝ. Учи-

19

телят трябва да напомни, че предстои да се изучи по-подробно значението и употребата ѝ. За домашна работа може да се поиска учениците да потърсят сред препаратите, с които родителите им почистват замърсени повърхности, такива, които съдържат натриева ос-нова, и да посочат как трябва да се ползват те.

След темата Натриева основа, е предвидена още една тема – Свойства на калиева-та основа, в която да се затвърдят знанията на учениците за основи. Целесъобразно е този урок да се организира като лабораторно упражнение. Веществата, с които могат да работят учениците, са достъпни, а опитите може да се изпълнят убедително и от учениците.

МАСОВА ЧАСТ

Цели на урока: Да се въведе съдържанието на понятието масова част, учениците да разбират, че величината характеризира количественото съотношение на веществата в една смес и да могат да решават задачи с използване на този величина.

Да се придобият умения за използване на математически знания за отношения при решаване на изчислителни задачи и развиване на логическото мислене.

Ход на урока: Урокът изисква да се използват знания на учениците по математика за отношения. Часът може да започне с припомняне на състава на смеси. Добре е да се използват примери от практиката например на разтвори. Преди да дадем определението, е добре да се запишат масите на отделните вещества и общата маса, масата на сместа. Едва след това да се запише и отношението маса на даденото вещество към масата на сместа. Като се използват знания по математика, да се характеризира самата величина, че е безразмерна (делят се грамове вещество на грамове смес), че е по-малка от 1, защото величината на масата на сместа е винаги по-голяма от тази на веществото и че може да се изразява в проценти. Записват се моделите на решаване на двата типа задачи.

МАСОВА ЧАСТ НА ЕЛЕМЕНТ В НЕГОВО СЪЕДИНЕНИЕ

Цели на урока: Да се разширят знанията на учениците за масова част, като знанията се разпространят върху решаване на задачи за изчисляване на масова част на химичен елемент в негово съединение. Да се придобият умения за използване на математически знания за отношения при решаване на изчислителни задачи и развиване на логическото мислене.

Ход на урока: Актуализират се знанията на учениците за масова част. Вниманието им се насочва към изчисляване на масова част на елемент в бинарни съединения при задени маса на елемента, съдържащ се в определена маса от веществото. Използва се аналогия с определяне на масовата част на вещество в смес. Съставя се израза: w(XE) = m(XE)/m(XC). Като се припомнят двата типа задачи за намиране на масовата част на вещество в смес, моделите се пренасят и за намиране на масова част на елемент в негово химично съединение.

Както се вижда, и двата урока са за нови знания, но елементът на новост е твърде ма-лък и часовете трябва да се организират като самостоятелна работа на учениците.

20

АЛКАЛНА ГРУПА. ПРОСТИ ВЕЩЕСТВА НА АЛКАЛНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ

Цели на обучение: Да се затвърдят знанията за алкалните метали и да се дадат зна-ния за зависимостта между изменението на свойствата им в съответствие с относител-ната атомна маса на елементите в групата. Да се въведе понятието химично подобие, не-обходимо за въвеждане на периодичен закон и периодична система. Ученикът да може да описва изменението на физичните свойства и химичната активност на металите с нарастване на относителната атомна маса на елементите. Да изразява с химични урав-нения взаимодействията на алкалните метали с кислород, вода, неметали – хлор и сяра, и киселини.

Дидактически средства за обучение: илюстрации на физични свойства на натрий и калий за опитно сравняване химичната активност на натрия и калия с опита взаимо-действие на металите с вода; таблици за изменение на физичните и химичните свойства, е-учебник, тетрадката към учебника

Ход на урока: Изучаването на темата се опира на знания за натрий и калий и инфор-мация от предоставените им таблични данни. Урокът може да започне с актуализация на знанията за физичните и химичните свойства на натрия и калия и тяхната валентност. Знанията се разпростират и върху останалите елементи. Учениците разглеждат таблич-ните данни и правят изводи. Въвежда се понятието закономерност в изменението на фи-зичните свойства и константи с нарастване на относителната атомна маса на елементите. Поставя се проблемът за очакванията на учениците за химичните свойства на металите от групата. Опитно се потвърждава изменението на химичната активност – нараства с увеличение на относителната атомна маса на елементите. Във връзка със сходството в свойствата им се въвежда и понятието химично подобие.

Характеризирането на химичните свойства става въз основа на изведения вече при натрия алгоритъм за изучаването им. По-подробно се разглежда изменението на актив-ността на металите към кислорода и към неметалите. Може да се разкажат някои инте-ресни факти за свойствата на веществата. Последователно се характеризират взаимо-действията с водород, както и с вода, и с киселини. Прави се извод за нарастване на активността на металите с увеличаване на относителната атомна маса на елементите. Подчертава се още веднъж химичното подобие. Демонстрира се различното оцветяване на безцветния пламък. Разказва се за приложението на алкалните метали и отново се повдига въпросът за предстоящото занятие с обсъждане на приложението на алкалните елементи и веществата, които образуват.

Урокът може да завърши с решаване на задача с преход, чрез която да се постави за-дача и на учениците във връзка с учебния материал върху съединения на елементите от алкалната група, да си припомнят свойствата на натриевата и калиевата основа, химич-ните им отнасяния и приложение на веществата.

ХИМИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ НА АЛКАЛНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ

Цели на урока: Да се дадат знания за химичните съединения, които образуват еле-ментите от алкалната група, и за изменението на свойствата им с нарастване на относи-телната атомна маса на елементите в групата. Да се задълбочи и разшири съдържанието на понятието химично подобие. Да се затвърдят знанията за свойствата на основите и да се систематизират общите химични свойства на основните оксиди. Ученикът да може да изразява с химични уравнения типични химични свойства на основни оксиди и основи на елементите от алкалната група.

21

Дидактически средства за обучение: таблица, е-учебник, тетрадката към учебникаХод на урока: Добре е изучаването на темата да започне с актуализация на знанията

за алкална група и прости вещества на алкалните елементи, като се подчертава химично-то подобие в групата. Прави се преход към типовете химични съединения, които образу-ват алкалните елементи: с водорода – хидриди, с кислорода – оксиди, и с водата – основи. При неутрализацията се получават соли. Особено полезна информация за хидриди не е възможно да се даде, още повече че те не присъстват в учебната програма. Но може да се въведе взаимодействието на хидридите с вода, при което се отделя водород – важно свойство, което е необходимо при характеризиране на практическото приложение на ал-калните хидриди. Може да се дадат данни за увеличаването на плътността на хидридите, но не за да се запомни фактът, а по-скоро да се подчертае, че и при хидридите съществу-ва закономерност в изменението на свойствата им с нарастване на относителната атомна маса на елементите.

Практически важен елемент в урока е въвеждането на понятието основен оксид и сис-тематизирането на свойствата на основните оксиди. За целта могат да се използват зна-нията за основи, като връзката са химичните свойства на основите и химичните свойства на оксидите, които при взаимодействието си с вода образуват основи. Именно основните свойства на оксидите определят и свойствата: взаимодействие с киселини и с киселинни оксиди. Тази част от материала трябва да се разглежда като материал, чрез който се зат-върдяват и разширяват знанията за основните свойства. Свойствата на основните оксиди могат да се включат в задачи за домашна работа или за упражнение, въпреки че не са дадени като уравнения в урока.

При разглеждането на основите, които образуват елементите от групата, по същество няма нищо ново. В края на разглеждането е важно да се подчертае закономерността в изменението на свойствата на веществата (в т.ч. и на простите вещества) на елементите от групата с нарастване на относителната им атомна маса.

ЗНАЧЕНИЕ НА АЛКАЛНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ

Цели на урока: Учениците да описват значението на натрия, калия и на другите ал-кални елементи и техни съединения за организмите. Да дават примери за приложението на сода каустик, готварска сол, сода за хляб. Да извличат и представят информация от различни източници (текстове, изображения, таблици), включително чрез използване на информационно-комуникационните технологии, за свойства, приложение и значение на алкалните метали и техни съединения и за въздействието им върху човека и околната среда.

Дидактически средства за обучение: табла, е-учебник, презентации или други, раз-работени от учениците, материали

Ход на урока: Изборът на организационната форма е на учителя. Намираме за под-ходящо провеждането на часа като семинар. Както и при другите подобни уроци, е целе-съобразно за урока учениците да започнат да се готвят практически още от темата На-трий. Освен акцентите, които са поставени в темата, разработена в учебника, любопитно е учениците да проучат как са открити елементите. Известна информация се съдържа на места и в самия учебник. Водеща нишка при разглеждането на темата е, от една страна, да се покаже връзката на химията с практиката и живота (значение на веществата, които образуват елементите, в селското стопанство, промишлеността, бита и др.), а от друга – да се подчертаят здравни и екологични проблеми, свързани с веществата.

22

ІV. НЕМЕТАЛИ. ХЛОР И НЕГОВИ СЪЕДИНЕНИЯ

Разделът включва 12 занятия, от които 6 са уроци за нови знания, един час за провер-ка на знанията чрез тестови задачи, 5 от занятията са упражнения, в т.ч. и лабораторни, както и разработване и представяне на проекти:

1. Хлор2. Хлор и натрий (упражнение)3. Хлороводород4. Солна киселина5. рН на разтворите6. Задачи върху хлор и негови съединения (упражнение)7. Прости вещества на халогенните елементи8. Химични съединения на халогенните елементи9. Откриване на разтворими хлориди, бромиди и йодиди (лабораторно упражнение)10. Съединения на халогенните елементи – „за“ и „против“ (работа по проекти)11. Задачи върху халогенна група (упражнение)12. Неметали. Хлор и негови съединения (самоконтрол).

Основното предназначение на раздела е учениците да затвърдят знанията си за при-родна група и химично подобие. Материалът, както и този от предходния раздел, е ос-нова за извеждане на периодичния закон и периодичната система. Освен това именно въз основа на примера на елемента хлор и негови съединения се изгражда съдържание-то на понятията неметал, киселина, киселинни свойства; извеждат се алгоритмите за свойствата на основни класове вещества. Материалът позволява, от една страна, да се разкрие връзката на химията с бита и практиката, а от друга, да се поставят някои от гло-балните екологични и здравно-екологични проблеми.

В структурно отношение програмата прави пълна аналогия на този раздел със струк-турата на предходния раздел. В него се изучават неметалът хлор, хлороводородът и сол-ната киселина. Разширява се съдържанието на понятието киселина, затвърдява се съдър-жанието за процеса дисоциация и общите свойства на разредените киселини. Въвеждат се понятията универсален индикатор и рН. Краят на раздела (по аналогия с ІІІ раздел) завършва с обща характеристика на простите вещества и на химичните съединения на елементите от халогенната група и закономерностите в изменението на свойствата им с нарастване на относителната атомна маса. Последният урок – Значение на халогенните елементи, има особеното значение не само защото поставя въпроса за практическото приложение, но и за вредното въздействие върху околната среда. Темата, която може да бъде предмет на обсъждане, е „за“ и „против“ халогенните елементи.

И в този раздел, както и в предходния, основен подход на изучаване на темите е индук-тивният. Като прийом трябва да се използва и сравнението на свойствата на веществата: на неметала хлор с метала натрий; на солната киселина със свойствата на основите.

ХЛОР

Цели на урока: Да се разкрие съдържанието на понятието халоген, да се въведе ал-горитъм за изучаване на неметали; учениците да могат да описват характерните физични свойства (състояние, цвят, мирис, разтворимост във вода, избелващо действие) на хлора; да изразяват с химични уравнения взаимодействията на хлора с водород и с метали; да се дадат знания за отровното действие на хлора, да описват признаците на отравяне с хлор, за оказване на първа помощ; да изразяват състава на вещества, използвани във всекидневната практика (белина, хлорна вода) и за практическото значение на неметала.

23

Дидактически средства за обучение: опити за физични и химични свойства (опи-сание на външния вид, изследване на миризмата на хлора, разтваряне във вода, взаимо-действие с водород, с натрий, избелващо действие), е- учебник, тетрадката към учебника

Ход на урока: Темата Хлор, подобно на темата Натрий, е целесъобразно да се изучи, като се следва евристичният подход, основан и на сравнението със свойствата на натрия. Урокът може да започне с разказ на исторически данни за откриването на хлора или с любопитни факти, например за използването му през Първата световна война като бойно отровно вещество и др.

Логиката на изучаването се опира на връзката строеж – свойства. Отбелязва се моле-кулният строеж на хлора, записва се химичният му символ, изчислява се относителната му молекулна маса. За да не се замърсява въздухът в кабинета по химия, е добре предва-рително да се получи хлор и да се внесе в цилиндри или ерленмайерови колби. Описват се физичните свойства и се обсъждат международните предупредителни знаци, които трябва да стоят на пълните с хлор контейнери. Уточнява се и физиологичното действие на хлора. Отровното му действие е един от важните центрове, към който учителят трябва да се връща и при изясняване на свойствата на хлора. Коментира как се установява ми-ризмата на непознати вещества.

Чрез опити се въвеждат взаимодействието на хлора с водород и металите. Отбелязва се голямата химична активност на хлора. Съобщава се, че с кислорода хлорът не взаи-модейства. Доста подробно се обсъжда разтварянето на хлора във вода и продуктите на взаимодействието му. Отделя се достатъчно време, за да се обясни използването му за пречистване на вода и избелителното му действие. Свойствата се обвързват с употре-бата. Специално внимание се отделя и на белината и хлорната вар и на използването им като дезинфектанти. Уравнения обаче и на трите процеса не е предвидено да се дадат. Все пак в упражнението Хлор и натрий, в табличката, която подпомага сравняването на веществата, сме изразили и двете взаимодействия.

В края на часа знанията се обобщават и се систематизират. Сравнително по-накратко се коментират получаването, значението и приложението на хлора. При разглеждането на въпроса, вниманието на учениците се насочва да проучат допълнителна информация по темата Съединения на халогенните елементи – „за“ и „против“, която предстои да бъде разгледана.

ХЛОРОВОДОРОД

Цели на урока: Ученикът да може да описва характерните физични и химични свой-ства на хлороводорода (състояние, цвят, разтворимост във вода, взаимодействие с NH3); да прави извод за слаба реактивоспособност на съединението; да описва физиологичното действие на хлороводород. Да се дадат здравно-екологични знания.

Дидактически средства за обучение: модел на молекулата, опити за получаване и свойства на хлороводорода (разтворимост във вода, опита „фонтан“ взаимодействие с амоняк), е-учебник, тетрадката към учебника

Ход на урока: Като химично съединение хлороводородът е познат на учениците. Затова урокът може да започне с любопитна историческа информация, свързана с от-криването на хлороводорода. Веднага прави впечатление, че хлороводородът и солната киселина имат еднакъв елементен състав. Затова е добре да се повдигне въпросът дали двете наименования са на едно и също или на различни вещества и ако е така, по какво се различават. Тъй като в учебната програма не се предвижда да се изразява с уравнение получаването на хлороводород, е добре в часа за опитите да има предварително събран в колби хлороводород. Разглеждането започва с характеристика на строежа на молеку-

24

лата и описание на физичните свойства. Специално внимание сме отделили на неговата разтворимост във вода. Предвиждаме опита „фонтан“, както и обяснението, свързано с много добрата разтворимост на съединението във вода. Именно с добрата разтворимост във вода обясняваме мъгленето му във въздуха и че образуваната мъгла всъщност са малки капчици солна киселина. Този подход предопределя и изясняване на физиологич-ното му действие – попаднал в дихателните пътища предизвиква дразнене и кашлица, сълзене на очите.

В подкрепа на трайността на хлороводорода са условията, при които се разлага – над 1000°С. Опитно се показва, че хлороводородът не гори и не поддържа горенето. Суха лакмусова хартийка, поставена в цилиндър с хлороводород, не се променя. С амоняка взаимодейства, като се получава солта амониев хлорид, известна в практиката като ни-шадър. Всички тези изводи е важно да се направят, за да могат в следващия час да се противопоставят със свойствата на солната киселина.

Накрая се характеризира получаването и употребата на хлороводорода.

СОЛНА КИСЕЛИНА

Цели на урока: Да описва солната киселина като воден разтвор на хлороводород; да описва физиологичното ѝ действие, да придобият здравно-екологични знания. Да се даде съдържанието на понятията киселина, кисела среда и киселинни свойства, както и алгоритъм за изучаване на киселини. Учениците да схванат връзката на зависимостта на свойствата на веществата от строежа им; да описват физичните свойства на солната ки-селина (конц. солна киселина), мирис, разтворимост във вода, дисоциация в разтвор, про-мяна на цвета на лакмуса; да описват характерни химични свойства на солната киселина – дисоциация, промяна на цвета на универсален индикатор и на лакмус, взаимодействия с метали (цинк, магнезий), меден оксид и натриева основа; откриване на хлоридни йони със сребърен нитрат. Да се дадат знания за практическото значение на солната киселина.

Дидактически средства за обучение: опити/видеофилмчета за получаване и свойс-тва на хлороводорода и солната киселина (разтворимост във вода, промяна на цвета на лакмуса, взаимодействие с Zn, с CuO, с Ca(OH)2, със AgNO3), е-учебник, тетрадката към учебника

Ход на урока: Урокът е добре да започне с преговор върху хлороводород, като се подчертае молекулният му строеж, устойчивостта на молекулата му и свойството да не променя цвета на лакмуса. Подчертава се голямата му разтворимост във вода и че лакмусът поставен във водата се превръща в червен, когато попадне в колбата с хлоро-водород. Получило се е ново вещество – солна киселина.

Преминава се към описание на физичните ѝ свойства, като се използва банка със солна киселина. Обяснява се защо солната киселина мъгли на въздуха. Демонстрира се разреждането на солната киселина и се записва правилото.

При характеризиране на химичните свойства най-напред вниманието се спира на про-мяната на цвета на индикатора. Обратно на основите, солната киселина променя цвета на лакмуса в червен. Прави се заключението за киселинните ѝ свойства и се обяснява причината – отделилите се при дисоциацията Н+. Коментира се строежът на солната ки-селина – йонен, и се съпоставя със строежа на хлороводорода – молекулен. Поставя се проблемът дали двете вещества имат еднакви, или различни свойства. Чрез серия демон-страционни опити се изследва взаимодействието на солната киселина с метали, с метални оксиди и с основи. Записват се уравненията на химичните реакции. Последното свойство е качествената реакция за откриване на солна киселина и солите ѝ. Опитно се устано-вява взаимодействието ѝ със сребърен нитрат, както и взаимодействието на разтвор на

25

натриев хлорид със сребърен нитрат. Записват се уравненията на процесите. Свойствата се обобщават и систематизират. Накрая се отчита и употребата на солната киселина и солите ѝ, и отново се напомня за урока, посветен на халогенните елементи.

рН НА РАЗТВОРИТЕ

Цели на урока: Да се въведе понятието рН, като характеристика на киселинността на средата; понятията кисела, неутрална, основна среда и характеристиките им във връзка с рН скалата, измерването на рН на разтворите, универсален индикатор и работа с него; значение на познаване на рН на средата. Да се дадат практически знания за експеримен-тално измерване на pH на разтвори на вещества, познати от практиката.

Дидактически средства за обучение: табло, разтвори на киселина и основа, на дес-тилирана вода, универсален индикатор, е-учебник, тетрадката към учебника

Ход на урока: Урокът може да започне с припомняне на свойствата на солната ки-селина, като вниманието се насочи към киселинните ѝ свойства, нейната дисоциация и обяснение на киселинността на разтвора ѝ. Може да се сравни с основните свойства, които проявява натриевата основа, като и тук се подчертае причината за основността, която проявява. Опитно тези свойства е добре да се потвърдят отново. Да се покаже също, че дестилираната вода не променя цвета на лакмуса. Сега следва да се изгради киселинно-основна скӚла. Следващата стъпка трябва да е насочена към неутрализацията и обяснение на процеса – свързване на водородните с хидроксидните йони до молекула вода. Процесът е добре да се демонстрира с наличните разтвори, като се следи за еквива-лентния пункт. Подчертава се, че постепенно, с прибавянето на всяка нова капка основа, количеството на водородните йони намалява, докато се изравни с това на хидроксидните йони (в неутралния момент). Съобщава се, че е прието именно чрез количеството на во-дородните йони да се определя киселинността на средата или т.нар. рН на средата, че в по-горните класове те ще разберат какъв точно е смисълът на величината рН. След това се въвежда универсалният индикатор и как се измерва рН на средата с негова помощ. Съобщава се също, че има уреди, наречени рН-метри, с които измерването е по-точно. В тази част на урока часът трябва да се насити с примери от практиката, свързани с рН на средата, за нейното значение, за здравословния режим, чрез който се гарантира оптимал-на алкалост на разтворите в човешкия организъм. Тук могат да се предложат различни скӚли. Допустимо е да се възложи на учениците сами да потърсят информация по темата и да я споделят в следващия час, по време на експерименталната работа. В часа има достатъчно време да се разгледат и решат задачите след урока. Полезно е да се възложи на учениците домашен експеримент, целящ определяне на рН на средата, която създават различни, използвани в домакинството вещества и препарати.

ПРОСТИ ВЕЩЕСТВА НА ХАЛОГЕННИТЕ ЕЛЕМЕНТИ

Цели на урока: Да се затвърдят знанията за халогенните елементи и да се дадат знания за зависимостта между изменението на свойствата им в съответствие с относи-телната атомна маса на елементите в групата. Да се затвърди съдържанието на понятието химично подобие, необходимо за въвеждане на периодичен закон и периодична система. Ученикът да може да описва изменението на физичните свойства и химичната активност на халогените с нарастване на относителната атомна маса на елементите; да изразява с химични уравнения взаимодействията на халогените с водород и с метали; да се дадат знания за отровното действие на халогените да описват признаците на отравяне с хлор, за

26

оказване на първа помощ; да изразяват състава на вещества, използвани във всекиднев-ната практика (хлорна вода, белина, хлорна вар) и за практическото им значение.

Дидактически средства за обучение: образци, вещества и илюстрации на физични свойства на халогени, за опитно сравняване химичната им активност; таблици за измене-ние на физичните и химичните свойства, е-учебник, тетрадката към учебника

Ход на урока: Изучаването на темата като методически похвати не се отличава съ-ществено от изучаването на алкалната група, разбира се, като се отчита, че вече учени-ците са се убедили, че в природните групи основното свойство, на което се подчиняват елементите, е химичното подобие. И сега при изучаването на халогенна група имено търсенето на подобието е една от задачите пред учениците, както и в какво се изразява това подобие.

Урокът може да започне с актуализация на знанията за химичното подобие, което се наблюдава в алкалната група, и с припомняне на свойствата на хлора. След това внима-нието се насочва към състава на групата, молекулния строеж на всички халогени, как се записват, и да се изчислят относителните им молекулни маси. Като се опира на таблица, сходна с таблица 1 от учебника, и образци на вещества се описват физични свойства на неметалите. Чрез табличните данни се проследява как се изменя състоянието, физичните свойства и константи на халогените и се прави извод.

Химичните свойства се характеризират в същия порядък – взаимодействие с водород и с метали. За да се докаже изменението на химичната активност на халогените, опитно установява, че с нарастване на относителната атомна маса химичната активност на не-металите отслабва. Въведена е и качествената реакция за доказване на йод в разтворите (с нишестен разтвор). Предвидили сме и решаване на задачи 3 и 6, както и да се обсъди въпросът какви международни предупредителни знаци трябва да се поставят на опаков-ките на препарати, които съдържат или отделят халогени.

ХИМИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ НА ХАЛОГЕННИТЕ ЕЛЕМЕНТИ

Цели на урока: Да обобщят знанията за киселинните свойства на съединенията на халогените с водорода и кислорода, които образуват елементите от халогенната група. Да се затвърдят знанията за свойствата на халогеноводородите и съответстващите им киселини, както и някои общи химични свойства на киселинни оксиди.

Средствата за обучение: таблица, е-учебник, тетрадката към учебникаХод на урока: Планирането и организирането на учебната дейност при изучаване

на темата е добре да се организира около два центъра: водородни съединения и оксиди. Подчертава се различието в строежа на халогеноводородите и съответстващите им кисе-лини и се обобщават знанията за общите свойства на киселините. Отново се акцентира на качествената реакция за доказване на йоните, които образуват халогенните елементи.

При разглеждането на оксидите на елементите се посочва, че те не взаимодействат пряко с кислорода, но образуват оксиди, които проявяват киселинни свойства. Отбе-лязва се също така и че проявяват променлива валентност – от нисша първа до висша седма валентност, и че при взаимодействието си с вода образуват кислородосъдържащи киселини. С оглед облекчаване на учениците, а и в учебната програма не е предвидено изучаването на кислородосъдържащите киселини, не сме ги включили в учебното съдър-жание. В тясната колона сме изписали формули само на кислородосъдържащи киселини на хлора, по-скоро за любознателните. Добре е да се даде и кратка информация за раз-пространение и получаване на халогените. Задачите след урока позволяват да се затвър-дят знанията на учениците.

27

СЪЕДИНЕНИЯ НА ХАЛОГЕННИТЕ ЕЛЕМЕНТИ – „ЗА“ И „ПРОТИВ“

Темата сме предвидили да се проведе като урок дискусия или урок конференция. При разглеждането на темата, от една страна, трябва да се покаже връзката на химията с прак-тиката и живота (значение на веществата, които образуват елементите, за изработване на вещества и материали, които се използват в промишлеността, бита и др.), а от друга стра-на, да се подчертаят здравните и екологичните проблеми, които пораждат тези вещества и халогенните елементи въобще.

V. ПЕРИОДИЧЕН ЗАКОН И ПЕРИОДИЧНА СИСТЕМА

Разделът включва 10 занятия, от които първите два часа имат за цел да обобщят зна-нията на учениците за простите вещества и химичните съединения. Те ще служат като основа, на базата на която ще се разгърнат закономерностите. По същество с темата за периодичността, периодичната система и закономерностите са свързани 3 урока. Особе-но важен също така намираме и урока за делото на Менделеев, който смятаме, че трябва да се организира като урок с разработване и представяне на проекти.

За упражнения сме предвидили 3 часа и 1 час за контрол – провеждане на изходящ контрол. Уроците са на теми, както следва:

1. Видове прости вещества2. Видове химични съединения3. Свойства на метали, неметали и техни съединения (упражнение)4. Периодичен закон5. Периодична система (таблица)6. Периодичен закон и периодична система (упражнение)7. Закономерности в периодичната система8. Закономерности в периодичната система (упражнение)9. Делото на Менделеев10. В края на 7. клас (самоконтрол).

Материалът в този раздел поставя идеята за класификация на химичните елементи. Това се прави, като се стъпва основно на закономерностите в алкалната и в халогенната група. Освен това в раздела, както подчертахме, се систематизират знанията за видове прости вещества и видове химични съединения. Разглеждането е подчинено на алгорит-мите за свойствата на веществата, както и на връзката между химичния елемент и вещес-твата (свойствата на веществата), които той образува.

В учебната програма се изисква учениците да могат да:• описват принципите на подреждане на елементите в периодичната таблица;• описват структурата на периодичната таблица (класическа и дългопериодна); • определят мястото на химичен елемент в периодичната система (таблица) – атомен

номер, период, група;• определят валентността на елементите от първите три периода на периодичната сис-

тема (таблица) по отношение на кислорода и водорода; • предвиждат свойства на метали и неметали и на техни химични съединения по мяс-

тото им в периодичната система (таблица);• проучват и представят различни опити за групиране и класифициране на химичните

елементи.Планирането и организирането на учебната дейност при изучаване на първите две

теми от раздела имат за цел да се систематизират знанията на учениците за класификация

28

на простите вещества и на химичните съединения, които образуват елементите. Освен това уроците целят да се обобщят знанията за свойствата на метали и неметали, съедине-ния с водорода, оксиди – киселинни оксиди и основни оксиди, киселини и основи. Важна задача е да се разкрие генетичната връзка между класовете съединения. Непосредстве-ното изучаване на темите преди извеждането на периодичния закон поставя трети акцент в двата урока, а именно: да се актуализират знанията за химично подобие. Знанията за закономерностите при изменението на свойствата на простите вещества и на химичните съединения от алкалната и халогенната група с нарастване на относителната атомна маса трябва да се припомнят добре.

И двата урока следват методиката на организиране на обобщителни уроци с включ-ване на учениците в самостоятелна работа. Могат да се използват специално направени работни листове за учениците или уроците да се организират като беседа.

ПЕРИОДИЧЕН ЗАКОН

Цели на урока: Да се изведе естествения ред на химичните елементи, да се покаже периодичността и дефинирането на периодичния закон са основните образователни цели на урока. Учениците да могат да описват принципите на подреждане на елементите в Периодичната таблица.

Дидактически средства за обучение: тетрадка към учебника, периодична система, лента – част от естествения ред на химичните елементи.

Ход на урока: В часа преди изучаване на темата се възлага на учениците да изпълнят вкъщи задача на с. 110 учебника под рубриката Подгответе се за следващия час. Така вкъщи те съставят лента – част от естествения ред на химичните елементи. Коментира се как учениците са изпълнили домашната работа. Специално внимание се отделя на номе-рирането на елементите и се въвежда понятието пореден номер. Съобщава се, че поред-ният номер показва броя на протоните, съдържащи се в ядрата на атомите на елементите. Сравняват се съседните елементи. Прави се извода, че те се различават с по 1 протон.

За са изведем периодичността, отново се връщаме на естествения ред, който сме из-градили. Поставя се задачата да потърсим познатите елементи от алкалната група. Мо-жем да ги оцветим в светлосин цвят. Пресмятаме през колко елемента се намират те в ес-тествения ред. Установява се, че всеки 8 елемент след първия е алкален елемент. Тогава търсим същата закономерност и при елементите от халогенната група. И тук установява-ме същата закономерност. Налага се изводът, че през определен брой елементи, подре-дени по нарастване на относителната им атомна маса, периодично се повтарят елементи със сходни свойства. Първоначално тази периодичност се наблюдава през 8 елемента. Съобщава се, че по-нататък периодичността се проявява през 18 или през 32 елемента. Формулира се периодичния закон по Менделеев, след което се извежда и съвременната формулировка на закона. Поставя се задача на учениците да потърсят информация за откриването на периодичния закон и за делото на Менделеев.

ПЕРИОДИЧНА СИСТЕМА

Цели на урока: Учениците да разглеждат периодичната система като естествената класификация на химичните елементи; да се запознаят със структурата на периодичната таблица (класическа и дългопериодна) и да могат да я описват, да определят мястото на химичен елемент в периодичната система (таблица) – атомен номер, период, група; да проучват и представят различни опити за групиране и класифициране на химичните елементи.

29

Дидактически средства за обучение: тетрадка към учебника, периодична система, лентата, с която учениците са извели периодичния закон

Ход на урока: Целесъобразно е урокът да започне с характеристика на естествения ред на химичните елементи и с дефиниране на периодичния закон. Учениците отново се връщат на отрязъка от естествения ред на химичните елементи. Отново се намират елементите от алкалната група. Изисква се да отрежат лентата пред знака на съответния алкален елемент и да поставят лентите една под друга така, че натрият да попадне под лития, а калият – под натрия. Веднага се забелязва, че хлорът попада под флуора. Раз-глеждат се водородните съединения и оксидите, както и валентността, която проявяват елементите. Забелязва се, че елементите, които са разположени един под друг, проявяват една и съща валентност към водорода и към кислорода и образуват сходни по състав во-дородни съединения и оксиди. Тук учениците се въвеждат в ситуация за резултатите, до които ще достигнат, ако продължат да подреждат и останалите елементи. В резултат те ще получат таблица, в която химичните елементи следват периодичния закон. Тази таб-лица, основата на периодичния закон на Менделеев, е известна като периодична система на химичните елементи и се нарича още Менделеева таблица. Съобщава се и се предста-вят двете периодични системи: класическата и дългопериодната. Разглеждат се клетките в таблицата. Обсъжда се информацията, която носи всяка клетка: поредния атомен номер на елемента (Z), който съответства на броя на протоните, неговото наименование, хими-чен знак и относителната атомна маса. Характеризира се устройството на класическата и на дългопериодната форма. Дефинират се периодите и групите. Като затвърдяване се намират изучените елементи и групи. Може да се реши и изчислителна задача – намиране на относителна молекулна маса на непознато вещество с зададена емпирична формула, като се ползват данни за Аr от ПС. Коментират се и други опити за класификация на хи-мичните елементи.

ЗАКОНОМЕРНОСТИ В ПЕРИОДИЧНАТА СИСТЕМА

Цели на урока: Учениците да се научат да определят валентността на елементите от първите три периода на периодичната система (таблица) по отношение на кислорода и водорода; да предвиждат свойства на метали и неметали и на техни химични съединения по мястото им в периодичната система (таблица).

Дидактически средства за обучение: схеми за изменение на свойствата на елемен-тите от А групите по периоди и по групи; на валентността към водорода и кислорода, периодична система, е-учебник, тетрадката към учебника

Ход на урока: След преговор на периодичния закон и устройството на периодичната система, вниманието се насочва към характеризиране на свойствата на елементите от трети период. Най-напред се отбелязва, че те са подредени по нарастване на поредните им атомни номера, след което се характеризира активността им спрямо кислорода. Са-мите ученици стигат до извода, че активност на металите към кислорода и неметалите постепенно отслабва. Сравнява се и взаимодействието им с киселини. При алуминия се обръща внимание на двойствените му свойства. Следващите елементи в периода се ха-рактеризират като неметали, чиято химична активност към водорода и към металите на-раства с увеличаване на относителната атомна маса на елементите. Отбелязва се, че след най-активният неметал следва инертен елемент. Обобщава се изменението на свойствата на елементите и прехода от метални към неметални свойства. Отбелязва се, че същата закономерност се наблюдава и във втори период.

Като се припомнят знанията на учениците за изменението на химичната активност на

30

елементите в алкална и халогенна група, се подчертава и зависимостта на изменение на свойствата на елементите по групи. Двете зависимости се обобщават при използване на схемата за изменение на свойствата на елементите от А групите по периоди и по групи. Като се следва същият подход, се характеризира изменение на валентността на елемен-тите по периодичната система. За целта е удобно да се използва и тази част от периодич-ната система, с която са извели периодичния закон.

За занятието, в което да се обсъди значението на делото на Менделеев, е добре да се възложат задачи и се обсъди организацията и провеждането му. В края на часа трябва да се упражнят закономерностите в Периодичната система, като по този начин учениците ще овладеят метод за изучаване на елементите и на природните групи.

Предлагаме адреси за контакти по повод на конкретни възникнали проблеми, както и за обсъждане, размяна на опит и решения.

доц. д-р Лиляна Боянова – lboyanova@abv.bgКрасимир Николов – krassy_n@abv.bgИвайло Ушагелов – ivailo_usa@abv.bg

31

ПРИЛОЖЕНИЯ

ПРИМЕРЕН КОМПЛЕКТ ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ ЗА КОНТРОЛ

ВЕЩЕСТВА И ПРОЦЕСИ

Задачи с избираем отговор

1. Къде са записани само частици, които изграждат веществата?А) атоми, молекули, йони Б) атоми, атомни ядра, електрониВ) протони, неутрони, атомни ядра Г) атомни ядра, йони, неутрони

2. Химичният елемент е съвкупност от:А) атоми, които имат еднакъв брой градивни частициБ) атоми, които имат еднакъв брой протониВ) атоми, които имат еднакъв брой неутрониГ) йони, които имат еднакъв брой електрони

3. Съставът на коя частица се отнася за йон?А) 17 р+, 18 n0, 17 е- Б) 11 р+, 12 n0, 11 е-

В) 13 р+, 14 n0, 10 е- Г) 3 р+, 4 n0, 3 е-

4. Посочете комбинацията, в която са включени само модели на йони.

1 2 3 4

18 е–

20 p+

20 е–

20 p+

18 е–

17 p+

18 е–

18 p+

А) 1 и 2 Б) 1 и 3 В) 3 и 4 Г) 2 и 4

5. Кое от твърденията за йоните е ГРЕШНО?А) Отрицателен йон се получава, когато един атом приеме определен брой електрони.Б) Йоните имат еднакъв брой протони и електрони.В) Положителен йон се получава, когато един атом отдаде определен брой електрони.Г) При образуването на йоните броят на протоните в атомните ядра не се променя.

6. Посочете комбинацията, в която са включени само модели на прости вещества.

1 2 3 4 5 6

А) 1, 3 и 4 Б) 2, 3 и 4 В) 1, 5 и 6 Г) 2, 3 и 5

32

7. Кои от посочените физични свойства се отнасят за желязото?А) медночервен метал, ковко и изтегливо, добре провежда топлина и електричен токБ) сребристобял метал, провежда топлина и електричен токВ) безцветено, без вкус и мирис, малкоразтворимо във вода, малко по-тежко от въздухаГ) без цвят, без вкус и без миризма, плътността му е 14 пъти по-малка от плътността

на въздуха

8. Кое от посочените свойства е химично свойство на водорода?А) газ без цвят Б) гори В) топлопроводим Г) лек газ

9. В кой от редовете са посочени само условия за протичане на химична реакция?А) смесване на желязо и сяра, веществата да се загреят до определена температураБ) отделяне на газ, действие на слънчева светлинаВ) пропускане на електричен ток, промяна на цветаГ) веществата да са в контакт помежду си, помътняване на разтвор

10. Коя от посочените по-долу реакции е химично разлагане?А) Желязо + Кислород → Трижелезен тетраоксидБ) Водород + Хлор → Хлороводород В) Магнезий + Кислород → Магнезиев оксидГ) Живачен оксид → Живак + Кислород

11. Коя от посочените по-долу реакции е съпроводена с поглъщане на топлина?А) Магнезий + Кислород → Магнезиев оксид Б) Вода → Водород + Кислород В) Кислород + Водород → Вода Г) Желязо + Сяра → Железен сулфид

12. Киселинните дъждове причиняват:А) пожариБ) образуване на свлачищаВ) затопляне на климатаГ) разрушаване на паметниците на културата

Задачи с отворен отговор

13. Допълнете записите на химичните реакции.А) Водороден пероксид → Вода + .................Б) Сярна киселина + Цинк → Водород + ................. В) ................. + Сяра → Сероводород Г) ................. + ................. → Трижелезен тетраоксид

14. Определете вида на всяка от химичните реакции и дали при процеса се отделя, или поглъща топлина.А) Желязо + Сяра → Железен сулфид – химично .................; ................. топлинаБ) Вода → Водород + Кислород – химично .................; ................. топлинаВ) Въглерод + Кислород → Въглероден диоксид – химично ..................; ..................

топлинаГ) Алуминий + Кислород → Диалуминиев триоксид – химично .................; .................

топлина

33

15. Довършете схемите, на които трябва да представите получаването на йони от атоми.

– 1 е– + 2 е–

литиев литиев кислороден кислороден атом йон атом йон

3 е–

3 p+

3 p+

8 е–

8 p+

8 p+

16. Пресметнете относителната молекулна маса на серния триоксид, който е представен с модел 6 в задача 6.

Отговори: 1 – А, 2 – Б, 3 – В, 4 – Б, 5 – Б, 6 – Г, 7 – Б, 8 – Б, 9 – А, 10 – Г, 11 – Б, 12 – Г.

ХИМИЧНА СИМВОЛИКА

Задачи с избираем отговор

1. Кой е химичният знак на елемента водород, ако знаете, че латинското му наименова-ние е Hydrogenium?А) H Б) C В) He Г) Hg

2. В кой от редовете са записани само означения на химични елементи?А) 2 I, C, 3 Cu, Cl2 Б) C, 2 O, Ca, 2 H В) Na, 3 O, Ca, Br2 Г) Ca, O3, S, K, 2 H

3. Посочете как се означават три молекули озон.А) О3 Б) 3 О2 В) 3 О3 Г) 3 О

4. В пет молекули от съединението Р2O5 се съдържат:А) 2 атома фосфор, 5 атома кислородБ) 10 атома фосфор, 25 атома кислородВ) 2 атома фосфор, 10 атома кислородГ) 10 атома фосфор, 50 атома кислород

5. Къде цифрите в означенията за молекули са коефициенти?А) Cl2, 3 Н, 2 HCl, H2O Б) O2, Cl2O7, 3 O3, 2 N2O3В) 5 H2S, 2 SO2, 3 O, 2 Na Г) 2 Ca, 3 O, Cl2, Н2

6. Посочете къде свързаните кислородни атоми в молекулите на оксидите се намират в отношение 3, 2, 3?А) 2 SO3, 2 SO2, 2 Al2O3 Б) 3 CO, 2 NO2, 3 SO3В) 3 СO2, 2 N2O5, 3 P2O3 Г) 3 SiO2, 2 NO2, 3 P2O5

3. Книга за учителя по химия и опазване на околната среда за 7. клас – Л. Боянова и др.

34

7. В коя комбинация от съединения валентността на елементите към кислорода е една и съща?А) H2O, Na2О, MgO Б) 2 H2О, 2 К2О, 2 СaОВ) BaO, H2O, Na2O Г) 3 P2O3, 2 Al2O3, 2 Mn2O3

8. Коя от означените формули НЕ е съставена вярно?А) К2SІІ Б) SiІVO4 В) CaІІH2 Г) P2

ІІІO3

9. Правилните наименования на оксидите на мангана: MnO2 и Mn2O7, са съответно:А) манганов диоксид и диманганов оксид Б) манганов оксид и диманганов оксидВ) манганов диоксид и диманганов хептаоксидГ) диманганов диоксид и диманганов хептаоксид

10. Посочете кое от действията НЕ е задължително да се извърши, за да се запише пра-вилно едно химично уравнение:А) да се запишат вярно химичните формули на изходните вещества и на продуктите

на реакциятаБ) да се спази законът за запазване на масата на веществатаВ) да се означат валентностите на химичните елементиГ) чрез коефициенти да се изравни броят на атомите (отношението на йоните) на еле-

ментите преди и след извършване на реакцията

11. Кое от записаните по-долу уравнения НЕ е изравнено правилно?А) H2 + O2 → H2O Б) 4 Al + 3 O2 → 2 Al2O3В) 2 H2O2 → 2 H2O + O2 Г) 2 HgO → 2 Hg + O2

12. Коя от означените формули НЕ е съставена вярно?

А) │

│

H

S

H

Б) Н―О

│ Н―О

В) ││

P = O

O

P = O

Г)

O

S = O

O

Задачи с отворен отговор

13. Пресметнете валентността на елементите в следните съединения:а) РH3 б) Cl2O7 в) P2O3 г) MgO

14. Пресметнете броя на атомите на химичните елементи, които се съдържат в 5 молеку-ли сярна киселина (Н2SО4).

15. При изгаряне на магнезий се получава химичното съединение магнезиев оксид. Със-тавете и изравнете химичното уравнение. Пресметнете относителната молекулна маса на оксида.

Отговори: 1 – А, 2 – Б, 3 – В, 4 – Б, 5 – Б, 6 – А, 7 – Г, 8 – Б, 9 – В, 10 – В, 11 – Б, 12 – Г.

35

МЕТАЛИ. НАТРИЙ И НЕГОВИ СЪЕДИНЕНИЯ

Задачи с избираем отговор

1. В коя комбинация са включени физични свойства, които са специфични за алкалните метали?А) по-твърди от желязото, по-малко ковки, с по-ниска температура на топенеБ) имат малка плътност, малка твърдост, ниска температура на топене и на кипенеВ) меки, с ниска плътност, може да се изтеглят и изливатГ) тежки метали, меки – режат се с нож, оставят сива следа върху хартия

2. В коя комбинация са записани означения на алкални метали, подредени по намаляване на химичната им активност?А) Cs, Rb, K, Na,H Б) Cs, Rb, K, Na, LiВ) Li, Na, K, Cu, Ag Г) Li, Na, K, Rb, Cs

3. Посочете комбинацията, в която наборът елементи е само от алкалната група и те са подредени по нарастване на химичната им активност към кислорода и неметалите.А) Li, Са, K, Rb, Cs Б) Cs, Rb, K, Na, LiВ) Li, Na, Са, Rb, Cs Г) Li, Na, K, Rb, Cs

4. Кое от уравненията изразява възможна реакция?А) 2 Na + СО2 → Na2СО2 Б) 2 Na + Cl2 → 2 NaClВ) 2 Na + S → Na2S Г) 2 Na + 2 HCl → 2 NaCl + H2

5. В коя комбинация всички означени вещества могат да взаимодействат с калия?А) H2, HCl, NaOH, H2O Б) O2, Cl2, H2O, H2В) H2O, HCl, Li2O, O2 Г) H2, O2, HCl, NaOH

6. Кой от означените процесите (1, 2, 3, 4) е НЕВЪЗМОЖЕН?1) 2 NaOH + СО2 → Na2СО3 + H2O 3) NaOH + HCl → NaCl + H2O2) 2 NaOH + К2О → 2 КОН + Na2О 4) NaOH → ← Na+ + OH−

А) 4 Б) 3 В) 2 Г) 1

7. Разгледайте уравненията от задача 6. Кое от тях изразява дисоциацията на натриевата основа?

А) 4 Б) 3 В) 2 Г) 1

8. Кое уравнение от задача 6 изразява процеса неутрализация?А) 4 Б) 3 В) 2 Г) 1

9. В коя комбинация описаните свойства се отнасят за натриевата основа?А) твърдо сребристобяло вещество с метален блясък, има силно разяждащо действиеБ) твърдо бяло хигроскопично вещество, има силно разяждащо действие, осапунва

мазниниВ) бяло вещество с ограничена разтворимост във вода, разяжда органични материиГ) твърдо безцветно вещество, добре разтворимо във вода, хигроскопично, променя

лакмуса в червен цвят

36

10. При попадане на разтвор на NaOH върху кожата, капките трябва да се попият и след което капките или разтворът да се обработи с:А) сода бикарбонат Б) оцетВ) готварска сол Г) амонячна сода

11. ПӚрите на кой алкален елемент оцветяват безцветния пламък във виолетово?А) калий Б) литий В) цезий Г) натрий

12. Отбележете ГРЕШНОТО твърдение. Масовата част е: А) равна на отношението на масата на разтвореното вещество към масата на водатаБ) равна на отношението на масата на разтвореното вещество към масата на разтвораВ) може да се изрази в процентиГ) безразмерна величина

Задачи с отворен отговор

13. Пресметнете масовата част на натрия в натриевата основа, ако знаете, че в 40 g нат-риева основа се съдържат 23 g натрий.

14. В три епруветки има безцветни водни разтвори, съответно на калиева основа (KОН), на натриева основа (NaОН) и на вода. Разпознайте в коя епруветка какво вещество се съдържа, ако разполагате с фенолфталеин, графит от молив и спиртна лампа. Съста-вете план на изследването и опишете какви промени бихте наблюдавали.

15. Изразете с уравнения процесите, представени чрез преходите.

Na NaO NaCl Na2CO3O

Отговори: 1 – Б, 2 – Б, 3 – Г, 4 – А, 5 – Б, 6 – В, 7 – А, 8 – Б, 9 – Б, 10 – Б, 11 – А, 12 – А.

НЕМЕТАЛИ. ХЛОР И НЕГОВИ СЪЕДИНЕНИЯ

Задачи с избираем отговор

1. Посочете комбинацията, в която простите вещества на халогенните елементи са под-редени по нарастване на химичната им активност.А) I2, Br2, Cl2, F2 Б) F2, Cl2, Br2, I2В) F2, Cl2, Mn, I2, Г) F, Cl, Br, I

2. Посочете ГРЕШНОТО твърдение.А) Хлорът е жълто-зелен газ с остра, силно дразнеща миризма, при повишаване на

налягането и понижаване на температурата лесно се втечнява, добър изолатор е.Б) Хлорът взаимодейства с почти всички метали, с водорода, с някои неметали, но не

и с кислорода.В) Хлороводородът взаимодейства активно с метали, с основни оксиди и основи.Г) Солната киселина може да се открива с разтвор на сребърен нитрат (AgNO3).

37

3. В кое уравнение е допусната ГРЕШКА?А) H2 + Вr2 → 2 HBr Б) Na + I2 → NaI2В) 2 NaBr + Cl2 → 2 NaCl + Br2 Г) KBr + AgNO3 → AgBr + KNO3

4. Дадени са уравненията на процесите 1, 2, 3 и 4. 1. 2 HCl → H2 + Cl2 3. HCl + КОН → KCl + H2O2. NаОН → Nа+ + ОН– 4. 2 HCl + 2 К → 2 KCl + H2↑Кой процес от тях е дисоциация?А) 1 Б) 2 В) 3 Г) 4

5. Кое от уравненията от задача 4 изразява процеса неутрализация?А) 1 Б) 2 В) 3 Г) 4

6. В коя комбинация има означени вещества, които НЕ взаимодействат със сребърен нитрат?А) HBr, NaI, HCl Б) HI, КBr, Cl2В) NaCl, KBr, LiI Г) HCl, KCl, NaCl

7. Посочете ГРЕШНОТО твърдение.А) рН(HCl) > 7 Б) рН(NaOH) > 7В) рН(HBr) < 7 Г) рН(H2O) = 7

8. В коя комбинация се съдържат означения само на халогени?А) Cl2, Li, Br2, I2 Б) F2, Rb, Br2, Cl2В) Br2, F2, Cl2, I2 Г) F2, Cs, Cl2, I2

9. В коя комбинация от вещества има химично съединение, което НЕ може да взаимо-действа със солната киселина?А) Li, Na2O, КOH Б) Мg, NaOH, AgNO3В) Zn, CO2, NaOH Г) Li, Li2O, Ca(OH)2

10. Посочете уравнението, което НЕ изразява свойство на солната киселина.А) 2 Н2 + Cl2 → 2 НCl Б) 2 НCl + Zn → ZnCl2 + Н2В) HCl + AgNO3 → AgCl + HNO3 Г) 2 НCl + CuO → CuCl2 + Н2O

11. В кой ред означените вещества са съставна част на последователно изброените: гот-варска сол, сода бикарбонат, йодна тинктура? А) NаCl, NaНCO3, I2 Б) NаCl, NaНCO3, КIВ) NaCl, I2, Na2CO3 Г) Na2CO3, NaCl, I2

12. Белината е:А) вода, през която е пропуснат хлорБ) разтвор на натриева основа, през който е пропуснат хлороводородВ) гасена вар, през която е пропуснат хлорГ) разтвор на натриева основа, през който е пропуснат хлор

38

Задачи с отворен отговор

13. Дадени са 5 предупредителни знака за опасни вещества. а) Опишете ги и посочете за каква опасност предупреждават.б) Посочете предупредителните знаци, които се поставят на реактивно стъкло на сол-

на киселина и на опаковка на течен хлор.

А Б В Г Д

14. В три епруветки има безцветни водни разтвори на солна киселина, калиева основа и вода. Разпознайте веществата, като използвате само един реактив. Запишете с химич-но уравнение процеса, чрез който се разпознава киселината.

15. Изчислете масата на натрия в 234 g NaCl, ако масовата му част в солта е 39,32%.

Отговори: 1 – А, 2 – В, 3 – Б, 4 – Б, 5 – В, 6 – Б, 7 – А, 8 – В, 9 – В, 10 – А, 11 – А, 12 – Г.

В КРАЯ НА 7. КЛАС(изходящ тест)

Задачи с избираем отговор

1. В коя комбинация са записани само означения на химични елементи?А) Li, S, 3 C, Cl2, He Б) Ne, 2 Si, Al, 2 H, CaВ) Na, 2 Br, Cs, I2, O Г) K, O3, S, Ar, 3 O

2. Като използвате периодичната таблица, определете в коя комбинация са означени само прости вещества на неметали.А) I2, Li, S, N2 Б) Cl2, Na, H2, Cl2В) C, N2, P, F2 Г) Br2, Mg, Cl2, Si

3. В коя комбинация има ГРЕШНА химична формула?А) СаO, Na2SІІ, P2

VO5 Б) BrVІІO7, Li2O, Al3ІІІO2В) CaІІCl2, CaO, MgІІH2 Г) NaCl, Fe2

ІІІO3, H2SІІ

4. Кое от наименованията на дадените съединения е ГРЕШНО?А) N2O5 – диазотен пентаоксид Б) СаBr2 – калиев дибромидВ) Na2S – динатриев сулфид Г) OF2 – кислороден дифлуорид

39

5. Като използвате периодичната таблица, определете в коя комбинация металите са подредени по нарастване на тяхната химична активност.А) Cs, Rb, Na, Li Б) Na, Li, Rb, CsВ) Ba, Sr, Ca, Mg Г) Li, Na, K, Rb

6. Кое уравнение НЕ е изравнено правилно?А) H2 + Cl2 → 2 HCl Б) 2 Al + 3 O2 → 2 Al2O3В) 4 P + 3 O2 → 2 P2O3 Г) 2 HCl + Zn → H2 + ZnCl2

7. Кое уравнение изразява процеса дисоциация?А) КOH + HCl → КCl + H2O Б) Na2O + H2O → 2 NaОНВ) HCl → H+ + Cl– Г) Ca(OH)2 + СО2 → CaCO3 + H2O

8. С кое уравнение е изразен процеса неутрализация?А) КOH + HBr → KBr + H2O Б) 2 Li + 2 H2O → 2 LiОН + H2↑В) NaOH → Na+ + OH– Г) Ca(OH)2 + СО2 → CaCO3 + H2O

9. Посочете ГРЕШНОТО твърдение. Сода каустик се използва:А) за приготвяне на содени питки Б) в препарати за отпушване на каналиВ) в производството на сапун Г) в текстилната промишленост

10. Солната киселина и солите ѝ се откриват с:А) лакмус Б) сребърен нитратВ) фенолфталеин Г) универсален индикатор

11. При попадане на разтвор на солна киселина върху кожата капките трябва да се попият и мястото да се обработи с:А) вода и крем Б) сода за хляб и водаВ) оцет и вода Г) вода и готварска сол

12. Посочете кой от международните предупредителни знаци би трябвало да е изобразен на препарат, използван за отпушване на кухненски мивки.

1 2 3 4 5

А) 1 и 5 Б) 2 и 3 В) 3 и 4 Г) 4 и 5

40

Задачи с отворен отговор

13. В три епруветки има безцветни водни разтвори, съответно на калиев хлорид (KCl), на солна киселина (НCl) и на натриева основа (NaОН). Как ще разпознаете в коя епруветка какво вещество се съдържа, ако разполагате с лакмус и можете да използ-вате само още един реактив?а) Съставете план на изследването.б) Изразете с химични уравнения протичащите процеси на реактива с киселината и

със солта.

14. Изчислете относителната молекулна маса на диазотния пентаоксид.

15. Изразете с химични уравнения преходите. Посочете пример от тях, който е реакция на химично заместване.

AgBrBr2 ← HBr −−→NaBr→NaCl

Отговори: 1 – Б, 2 – В, 3 – Б, 4 – Б, 5 – Г, 6 – Б, 7 – В, 8 – А, 9 – А, 10 – Б, 11 – Б, 12 – Б.

41

УТ

ВЪ

РДИ

ЛД

ирек

тор:

……

……

……

……

……

……

……

…

(И

ме, ф

амил

ия, п

одпи

с)

ПРИ

МЕ

РНО

ГО

ДИ

ШН

О Т

ЕМ

АТ

ИЧ

НО

РА

ЗПРЕ

ДЕ

ЛЕ

НИ

Е

по у

чебн

ия п

редм

ет Х

ИМ

ИЯ

И О

ПА

ЗВА

НЕ

НА

ОК

ОЛ

НА

ТА

СРЕ

ДА

ЗА

7. К

ЛА

С

Брой

час

ове

седм

ично

: пре

з пър

вия

учеб

ен с

рок

– 2,

пре

з вто

рия

учеб

ен с

рок

– 1

За н

ови

знан

ия: 2

5 (в

тов

а чи

сло

1 ла

бора

торе

н ур

ок)

За п

рего

вор

и об

общ

ение

: 4За

пра

ктич

ески

дей

ност

и: 1

9(л

абор

атор

ни у

праж

нени

я, у

праж

нени

я, д

ебат

и, с

емин

ари,

уче

бни

екск

урзи

и и

др.)

За к

онтр

ол и

оце

нка:

4Ре

зерв

: 2 у

чебн

и ча

са

Вид

ове

уроц

иП

репо

ръчи

телн

о ра

зпре

деле

ние

на

задъ

лжит

елни

те у

чебн

и ча

сове

за

годи

ната

по

учеб

на п

рогр

ама

(%)

Разп

реде

лени

е на

зад

ълж

ител

ните

уч

ебни

час

ове

за г

один

ата

в те

мат

ично

то

разп

реде

лени

е (%

)

За н

ови

знан

иядо

59%

48%

За п

рего

вор

и об

общ

ение

до 9

%8%

За п

ракт

ичес

ки д

ейно

сти

(лаб

орат

орни

уп

ражн

ения

, упр

ажне

ния,

деб

ати,

сем

инар

и,

учеб

ни е

кску

рзии

и д

р.)

не п

о-ма

лко

от 2

4%36

%

За к

онтр

ол и

оце

нка

до 8

%8%

42

ПЪ

РВИ

УЧ

ЕБ

ЕН

СРО

К –

18

седм

ици

х 2

часа

сед

мич

но =

36

часа

№

по

ред

Учебнаседмица

Тем

а на

ур

очна

та

един

ица

Вид

ур

очна

ед

иниц

а

Ком

пете

нтно

сти

като

оч-

аква

ни р

езул

тати

от

обуч

е-ни

ето

Нов

и по

няти

яК

онте

кст

и де

йнос

ти з

а вс

яка

уроч

на е

дини

ца

Мет

оди

и фо

рми

на

оцен

яван

е по

тем

и и/

или

разд

ели

Забе

-ле

жка

12

34

56

78

91

1И

з ист

о-ри

ята

на

хими

ята

Сем

инар

• Оце

нява

рол

ята

на х

имия

та

за р

азви

тиет

о на

чов

ечес

тво-

то.

• Изв

лича

инф

орма

ция

за в

е-щ

еств

а и

проц

еси,

изп

олзв

ани

в др

евно

стта

и в

наш

и дн

и.

• Опи

сван

е на

осн

овни

ета

пи о

т въ

зник

ване

то и

раз

вити

ето

на

хими

ята.

• Обс

ъжда

не н

а зн

ачен

ието

на

хими

ята

за ч

овек

а и

като

нау

ка.

• Обс

ъжда

не н

а ра

звит

ието

на

хими

ята

в Бъ

лгар

ия.

Оце

нка

на

акти

внос

тта

в уч

ебни

я ча

с.

е-уч

еб-

ник,

до

пъл-

ните

лни

изто

ч-ни

ци н

а ин

фор-

маци

я.2

1Гр

адив

ни

част

ици

на в

ещес

-тв

ата

Пре

гово

р и

обоб

-щ

ение

• Опи

сва

осно

внит

е гр

адив

ни

част

ици

на в

ещес

тват

а: а

томи

, мо

леку

ли и

йон

и.• Р

азли

чава

ато

ми, м

олек

ули

и йо

ни п

о те

хни

хара

ктер

исти

ки.

• Опр

едел

я хи

мичн

ия е

леме

нт

като

ато

ми и

йон

и с

една

къв

брой

про

тони

в я

дрот

о.• Р

азли

чава

про

сти

и сл

ожни

ве

щес

тва

по о

писа

ние

на с

ъс-

тава

или

по

моде

л.• Д

ава

прим

ери

за п

рост

и и

слож

ни в

ещес

тва

от е

жедн

е-ви

ето

(пра

ктик

ата)

.• О

бобщ

ава

знан

ията

за к

ласи

-че

скит

е пр

едст

ави

за с

трое

жа

на в

ещес

твот

о.

• Акт

уали

зира

не и

обо

бщав

ане

на зн

ания

за о

снов

ни гр

адив

ни

част

ици

на в

ещес

тват

а: а

томи

, мо

леку

ли и

йон

и.• Р

азли

чава

не н

а ат

оми,

йон

и и

моле

кули

по

техн

и ха

ракт

ерис

-ти

ки, п

редс

таве

ни ч

рез т

екст

, оп

исан

ие и

ли м

одел

.• С

исте

мати

зира

не н

а зн

ания

та

за п

онят

ието

хим

ичен

еле

мент

.• Р

азли

чава

не н

а пр

ости

и с

лож-

ни в

ещес

тва

по о

писа

ние

или

моде

л.• П

осоч

ване

на

прим

ери

за п

рос-

ти и

сло

жни

вещ

еств

а от

пра

кти-

ката

.• С

исте

мати

зира

не н

а зн

ания

та

и ум

ения

та п

о те

мата

чре

з ре-

шав

ане

на за

дачи

от у

чебн

ика

и ра

ботн

ите

лист

ове

от те

трад

ката

.

Уст

на п

ро-

верк

а.О

ценк

а на

ак

тивн

остт

а в

учеб

ния

час.

43

12

34

56

78

93

2О

тно-

сите

лна

атом

на и

от

носи

-те

лна

моле

кул-

на м

аса

Нов

и зн

ания

Изч

исля

ва о

тнос

ител

на м

о-ле

кулн

а ма

са (М

r) по

мод

ел,

опис

ание

на

съст

ава

на в

ещес

-тв

ото

или

по д

аден

а хи

мичн

а фо

рмул

а.

• от

но-

сите

лна

атом

на

маса

•

отно

-си

телн

а мо

леку

л-на

мас

а

• Деф

инир

ане

на п

онят

ията

ат

омна

та е

дини

ца за

мас

а и

поня

тият

а от

носи

телн

а ат

омна

ма

са и

отн

осит

елна

мол

екул

на

маса

.• О

бсъж

дане

на

мерн

ата

един

и-ца

за о

тнос

ител

на а

томн

а ма

са

и от

носи

телн

а мо

леку

лна

маса

–

безр

азме

рни

вели

чини

.• П

рила

гане

на

осно

вни

мате

ма-

тиче

ски

дейс

твия

за и

зчис

лява

не

на о

тнос

ител

на м

олек

улна

мас

а.• И

зчис

лява

не н

а от

носи

телн

а мо

леку

лна

маса

(Мr)

по м

одел

, оп

исан

ие н

а съ

став

а на

вещ

е-ст

вото

.

Уст

на п

ро-

верк

а.О

ценк

а на

ак

тивн

остт

а в

учеб

ния

час.

42

Вещ

еств

а и

свой

с-тв

ата

им.

Хим

ични

ре

акци

и

Пре

гово

р и

обоб

-щ

ение

• Опи

сва

пром

ени

на в

ещес

-тв

ата,

свъ

рзан

и съ

с за

пазв

а-не

то и

ли п

ревр

ъщан

ето

им в

др

уги

вещ

еств

а.• С

върз

ва х

имич

ните

реа

кции

с

прев

ръщ

ане

на е

дни

вещ

ес-

тва

в др

уги,

при

кое

то х

имич

-ни

те е

леме

нти

се за

пазв

ат.

• Опр

едел

я из

ходн

и ве

щес

тва

и пр

одук

ти н

а ре

акци

я, о

зна-

чена

с д

уми

или

с мо

дел.

• Зап

исва

с д

уми

и пр

едст

авя

със

схем

и хи

мичн

и ре

акци

и по

дад

ено

опис

ание

.• Р

азпо

знав

а по

опи

сани

е и

по м

одел

реа

кции

на

хими

чно

съед

иняв

ане

и ра

злаг

ане.

Пис

мена

про

верк

а на

знан

ията

и

умен

ията

(оце

нка

на т

ест

с це

л ди

агно

стик

а).

Вар

иант

, съ

став

ен о

т уч

ител

я ил

и от

кни

гата

за

учи

теля

.

44

12

34

56

78

9• О

писв

а съ

стоя

ние

и ха

рак-

терн

и фи

зичн

и и

хими

чни

свой

ства

на

кисл

ород

а, в

одо-

рода

и ж

еляз

ото.

53

Вещ

еств

а и

свой

с-тв

ата

им

Упр

ажне

-ни

еО

чакв

анит

е ре

зулт

ати

от

учеб

ната

про

грам

а по

чов

екът

и

прир

одат

а за

6. к

лас.

Реш

аван

е на

тес

тови

и л

оги-

ческ

и за

дачи

вър

ху и

зуче

ни

вещ

еств

а, у

слов

ия и

при

знац

и за

пр

отич

ане

на х

имич

ни р

еакц

ии.

Уст

на о

ценк

а и

пров

ерка

.О

ценк

а на

акти

внос

тта

в уч

ебни

я ча

с.

Сам

окон

-тр

ол –

с.

22.

63

Про

верк

а на

вхо

д-но

то р

ав-

нищ

е

Кон

трол

и

оцен

каО

чакв

анит

е ре

зулт

ати

от

учеб

ната

про

грам

а по

чов

екът

и

прир

одат

а за

6. к

лас.

Реш

аван

е на

тес

тови

зада

чи с

из

бира

ем и

с о

твор

ен о

тгов

ор.

Пис

мена

пр

овер

ка

на зн

ания

та

и ум

ения

та

(оце

нка

с це

л ди

агно

-ст

ика)

.

Вар

иант

, съ

став

ен

от у

чите

-ля

или

от

книг

ата

за у

чите

-ля

.Х

ИМ

ИЧ

НА

СИ

МВ

ОЛ

ИК

А7

4Х

имич

ни

знац

иН

ови

знан

ия• З

апис

ва с

хим

ични

знац

и ел

емен

тите

кис

лоро

д (О

), во

-до

род

(Н),

въгл

ерод

(С),

азот

(N

), ся

ра (S

), на

трий

(Na)

, ка

лий

(К),

желя

зо (F

e), к

алци

й (С

а), м

агне

зий

(Mg)

, алу

ми-

ний

(Al),

мед

(Cu)

, цин

к (Z

n),

среб

ро (A

g), ф

луор

(F),

хлор

(C

l), б

ром

(Br)

, йод

(I).

• Изв

лича

инф

орма

ция

по

конк

ретн

о оз

наче

ние

на х

и-ми

чен

знак

на

атом

и/йо

ни о

т да

ден

елем

ент.

• Зап

исва

хим

ично

то о

зна-

чени

е на

еле

мент

или

нег

ови

йони

по

опис

ание

.

• хим

ичен

зн

ак• О

бсъж

дане

на

озна

чени

ята

на

хими

чнит

е ел

емен

ти и

във

ежда

-не

на

поня

тиет

о хи

миче

н зн

ак.

• Обс

ъжда

не н

а пр

авил

ата

за

обра

зува

не н

а хи

мичн

ите

знац

и на

еле

мент

ите.

• Озн

ачав

ане

на н

якои

еле

мент

и с

хими

чни

знац

и.• О

бсъж

дане

на

инфо

рмац

ията

, ко

ято

дава

т хи

мичн

ите

знац

и.• В

ъвеж

дане

на

поня

тиет

о ко

е-фи

циен

т.• О

знач

аван

е на

пов

ече

от е

дин

атом

и от

дад

ен х

имич

ен е

леме

нт.

• Обс

ъжда

не н

а хи

мичн

ите

озна

-че

ният

а на

йон

и.

Оце

нка

на

акти

внос

тта

в уч

ебни

я ча

с.

45

12

34

56

78

9• О

писв

а съ

стоя

ние

и ха

рак-

терн

и фи

зичн

и и

хими

чни

свой

ства

на

кисл

ород

а, в

одо-

рода

и ж

еляз

ото.

53

Вещ

еств

а и

свой

с-тв

ата

им

Упр

ажне

-ни

еО

чакв

анит

е ре

зулт

ати

от

учеб

ната

про

грам

а по

чов

екът

и

прир

одат

а за

6. к

лас.

Реш

аван

е на

тес

тови

и л

оги-

ческ

и за

дачи

вър

ху и

зуче

ни

вещ

еств

а, у

слов

ия и

при

знац

и за

пр

отич

ане

на х

имич

ни р

еакц

ии.

Уст

на о

ценк

а и

пров

ерка

.О

ценк

а на

акти

внос

тта

в уч

ебни

я ча

с.

Сам

окон

-тр

ол –

с.

22.

63

Про

верк

а на

вхо

д-но

то р

ав-

нищ

е

Кон

трол

и

оцен

каО

чакв

анит

е ре

зулт

ати

от

учеб

ната

про

грам

а по

чов

екът

и

прир

одат

а за

6. к

лас.

Реш

аван

е на

тес

тови

зада

чи с

из

бира

ем и

с о

твор

ен о

тгов

ор.

Пис

мена

пр

овер

ка

на зн

ания

та

и ум

ения

та

(оце

нка

с це

л ди

агно

-ст

ика)

.

Вар

иант

, съ

став

ен

от у

чите

-ля

или

от

книг

ата

за у

чите

-ля

.Х

ИМ

ИЧ

НА

СИ

МВ

ОЛ

ИК

А7

4Х

имич

ни

знац

иН

ови

знан

ия• З

апис

ва с

хим

ични

знац

и ел

емен

тите

кис

лоро

д (О

), во

-до

род

(Н),

въгл

ерод

(С),

азот

(N

), ся

ра (S

), на

трий

(Na)

, ка

лий

(К),

желя

зо (F

e), к

алци

й (С

а), м

агне

зий

(Mg)

, алу

ми-

ний

(Al),

мед

(Cu)

, цин

к (Z

n),

среб

ро (A

g), ф

луор

(F),

хлор

(C

l), б

ром

(Br)

, йод

(I).

• Изв

лича

инф

орма

ция

по

конк

ретн

о оз

наче

ние

на х

и-ми

чен

знак

на

атом

и/йо

ни о

т да

ден

елем

ент.

• Зап

исва

хим

ично

то о

зна-

чени

е на

еле

мент

или

нег

ови

йони

по

опис

ание

.

• хим

ичен

зн

ак• О

бсъж

дане

на

озна

чени

ята

на

хими

чнит

е ел

емен

ти и

във

ежда

-не

на

поня

тиет

о хи

миче

н зн

ак.

• Обс

ъжда

не н

а пр

авил

ата

за

обра

зува

не н

а хи

мичн

ите

знац

и на

еле

мент

ите.

• Озн

ачав

ане

на н

якои

еле

мент

и с

хими

чни

знац

и.• О

бсъж

дане

на

инфо

рмац

ията

, ко

ято

дава

т хи

мичн

ите

знац

и.• В

ъвеж

дане

на

поня

тиет

о ко

е-фи

циен

т.• О

знач

аван

е на

пов

ече

от е

дин

атом

и от

дад

ен х

имич

ен е

леме

нт.

• Обс

ъжда

не н

а хи

мичн

ите

озна

-че

ният

а на

йон

и.

Оце

нка

на

акти

внос

тта

в уч

ебни

я ча

с.

12

34

56

78

98

4Х

имич

ни

форм

ули

Нов

и зн

ания

• Опи

сва

хими

чнат

а фо

рмул

а ка

то н

ачин

за и

зраз

яван

е на

съ

став

а на

вещ

еств

ата

чрез

хи

мичн

и зн

аци.

• Свъ

рзва

озн

ачав

анет

о на

хи-

мичн

ото

съед

инен

ие с

точ

но

опре

деле

на х

имич

на ф

орму

ла.

• Обс

ъжда

инф

орма

цият

а, к

оя-

то д

ават

хим

ични

те ф

орму

ли.

• Със

тавя

хим

ични

фор

мули

на

вещ

еств

а по

мод

ел и

ли

опис

ание

.• И

звли

ча и

нфор

маци

я по

ко

нкре

тно

озна

чени

е на

хи-

мичн

а фо

рмул

а на

вещ

еств

о.• И

зчис

лява

отн

осит

елна

мо-

леку

лна

маса

(Мr)

по м

одел

, оп

исан

ие н

а съ

став

а на

вещ

е-ст

вото

или

по

даде

на х

имич

на

форм

ула.

• хим

ична

фо

рмул

а• А

ктуа

лизи

ране

на

знан

ия за

хи

мичн

ите

знац

и на

еле

мент

ите.

• Обс

ъжда

не н

а за

кона

за п

о-ст

оянн

ия с

ъста

в на

хим

ични

те

съед

инен

ия.

• Във

ежда

не н

а по

няти

ето

хи-

мичн

а фо

рмул

а.• О

писв

ане

на а

лгор

итъм

за

съст

авян

е на

хим

ична

фор

мула

по

мод

ел и

ли н

аиме

нова

ние

на

вещ

еств

о.• О

бсъж

дане

на

инфо

рмац

ията

, ко

ято

дава

т хи

мичн

ите

форм

у-ли

.• О

знач

аван

е на

пов

ече

от е

дна

моле

кула

от

даде

но в

ещес

тво.

• Зат

върд

яван

е на

уме

ният

а за

из

числ

яван

е на

отн

осит

елна

мо

леку

лна

маса

.

Оце

нка

на

акти

внос

тта

в уч

ебни

я ча

с.

95

Вал

ент-

ност

Нов

и зн

ания

• Обя

сняв

а ва

лент

ност

та

като

кол

ичес

твен

а мя

рка

за

свой

ство

еле

мент

ите

да с

е св

ързв

ат с

точ

но о

пред

елен

бр

ой а

томи

на

друг

хим

ичен

ел

емен

т.• О

знач

ава

и об

ясня

ва в

а-ле

нтно

стта

на

елем

енти

в

съед

инен

ията

им

с во

доро

д и

кисл

ород

.• И

зчис

лява

вал

ентн

остт

а на

ел

емен

т в

съед

инен

ието

му

с

водо

рода

и/и

ли к

исло

рода

.

• вал

ент-

ност

• А

ктуа

лизи

ране

на

знан

ия за

хи

мичн

и фо

рмул

и.• О

бсъж

дане

на

стру

ктур

ни ф

ор-

мули

.• В

ъвеж

дане

на

поня

тиет

о ва

-ле

нтно

ст и

еди

ница

та м

ярка

за

вале

нтно

ст.

• Опр

едел

яне

на в

ален

тнос

тта

на

елем

ент

в съ

един

ение

– с

прям

о во

доро

да и

/или

кис

лоро

да.

• Озн

ачав

ане

на в

ален

тнос

тта

на

елем

ент

в да

дено

съе

дине

ние.

• Във

ежда

не н

а по

няти

ята

пост

о-ян

на и

про

менл

ива

вале

нтно

ст.

Уст

на

оцен

ка и

пр

овер

ка.

Оце

нка

на

акти

внос

тта

в уч

ебни

я ча

с.

46

12

34

56

78

910

5Х

имич

ни

озна

че-

ния

Упр

ажне

-ни

е• С

ъста

вя х

имич

ни ф

орму

ли

на в

ещес

тва

по м

одел

или

оп

исан

ие.

• Изв

лича

инф

орма

ция

по

конк

ретн

о оз

наче

ние

на х

и-ми

чна

форм

ула

на в

ещес

тво.

• Обя

сняв

а ва

лент

ност

та

като

кол

ичес

твен

а мя

рка

за

свой

ство

еле

мент

ите

да с

е св

ързв

ат с

точ

но о

пред

елен

бр

ой а

томи

на

друг

хим

ичен

ел

емен

т.• О

знач

ава

и об

ясня

ва в

а-ле

нтно

стта

на

елем

енти

в

съед

инен

ията

им

с во

доро

д и

кисл

ород

.

• Сис

тема

тизи

ране

на

знан

ията

за

хим

ичен

еле

мент

, хим

ични

зн

аци,

вал

ентн

ост,

хим

ични

фо

рмул

и.• П

рила

гане

на

алго

ритъ

м за

оп

реде

ляне

на

вале

нтно

ст п

о хи

мичн

а фо

рмул

а.• П

рила

гане

на

прав

ила

за с

ъ-ст

авян

е на

хим

ична

фор

мула

по

опис

ание

или

мод

ел.

• Изч

исля

ване

на

отно

сите

лна

моле

кулн

а ма

са.

Фро

нтал

на

пров

ерка

на

знан

ията

и

умен

ията

.

116

Със

та-

вяне

на

хими

чни

форм

ули

Нов

и зн

ания

• Свъ

рзва

бро

я на

хим

ични

те

връз

ки с

про

изве

дени

ето

от

броя

на

атом

ите

и ва

лент

ност

-та

на

елем

енти

те.

• Със

тавя

хим

ични

фор

мули

на

вещ

еств

а по

дад

ена

вале

нт-

ност

на

елем

енти

те.

• Опр

едел

я ва

лент

ност

на

еле-

мент

при

изв

естн

а ва

лент

ност

на

дру

гия

елем

ент

в би

нарн

и съ

един

ения

.

• Във

ежда

не н

а пр

авил

ото,

че

прои

звед

ение

то о

т бр

оя н

а ат

о-ми

те и

вал

ентн

остт

а на

еди

ния

елем

ент

е ра

вно

на п

роиз

веде

-ни

ето

от б

роя

на а

томи

те и

ва-

лент

ност

та н

а др

угия

еле

мент

.• О

пред

елян

е на

вал

ентн

остт

а на

ел

емен

т по

дад

ена

форм

ула

при

изве

стна

вал

ентн

ост

на д

руги

я ел

емен

т.• С

ъста

вяне

на

форм

ули

на б

и-на

рни

съед

инен

ия с

поз

ната

ва

лент

ност

на

един

от

елем

ен-

тите

.• О

писв

ане

на а

лгор

итъм

за с

ъ-ст

авян

е на

стр

укту

рни

форм

ули

на б

инар

ни с

ъеди

нени

я.

Оце

нка

на

акти

внос

тта

в уч

ебни

я ча

с.

Зада

чи

от у

чеб-

ника

–

с. 3

6,е-

учеб

-ни

к.

47

12

34

56

78

912

6Н

аиме

но-

вани

я на

ве

щес

тва-

та

Нов

и зн

ания

• Опи

сва

прав

илат

а за

обр

а-зу

ване

на

наим

енов

ания

та н

а би

нарн

и съ

един

ения

.• П

рила

га п

рави

ла за

със

та-

вяне

на

наим

енов

ания

на

би-

нарн

и съ

един

ения

, озн

ачен

и с

моде

л ил

и с

хими

чна

форм

ула.

• Във

ежда

не н

а пр

авил

а за

наи

-ме

нува

не н

а бин

арни

съед

инен

ия.

• При

лага

не н

а пр

авил

а за

със

та-

вяне

на

наим

енов

ания

на

бина

рни

съед

инен

ия, о

знач

ени

с мо

дел

или

с хи

мичн

а фо

рмул

а.

• Озн

ачав

ане

с хи

мичн

а фо

рмул

а на

бин

арни

съе

дине

ния

по н

аиме

-но

вани

ето

им.

Уст

на

оцен

ка и

пр

овер

ка.

Оце

нка

на

акти

внос

тта

в уч

ебни

я ча

с.

137

Хим

ични

фо

рмул

и и

наим

е-но

вани

яна

вещ

е-ст

вата

Упр

ажне

-ни

е• П

рила

га п

рави

ла за

със

та-

вяне

на

хими

чни

форм

ули

и на

имен

ован

ия н

а би

нарн

и съ

един

ения

.• П

рила

га п

рави

ла за

опр

еде-

ляне

на

вале

нтно

ст в

бин

арни

съ

един

ения

.

• Зат

върд

яван

е на

знан

ията

за

хими

чни

форм

ули

и ва

лент

ност

на

хим

ични

те е

леме

нти.

• При

лага

не н

а пр

авил

а за

със

-та

вяне

на

наим

енов

ания

на

бина

рни

съед

инен

ия, о

знач

ени

с мо

дел

или

с хи

мичн

а фо

рмул

а и

обра

тно.

• П

рила

гане

на

прав

ила

за о

пре-

деля

не н

а ва

лент

ност

в б

инар

ни

съед

инен

ия.

Пис

мена

пр

овер

ка и

оц

енка

.О

ценк

а на

ак

тивн

остт

а в

учеб

ния

час.

Зада

чи

от у

чеб-

ника

– с

. 39

, ра-

ботн

ите

лист

ове

от т

ет-

радк

ата,

е-

учеб

-ни

к.

147

Хим

ични

ур

авне

-ни

я

Нов

и зн

ания

• Опи

сва

хими

чнот

о ур

авне

-ни

е ка

то н

ачин

за и

зраз

яван

е на

хим

ична

реа

кция

чре

з хи-

мичн

ите

форм

ули

на и

зход

ни-

те в

ещес

тва

и пр

одук

тите

на

реак

цият

а.• О

писв

а ча

стит

е на

хим

ично

-то

ура

внен

ие.

• Изр

азяв

а с

хими

чни

урав

не-

ния

хими

чни

проц

еси,

пре

д-ст

авен

и с

моде

л, о

писа

ние

или

схем

а.

• хим

ично

ур

авне

-ни

е

• Акт

уали

зира

не н

а зн

ания

за

из-

разя

ване

на

хими

чни

реак

ции

с ду

ми и

ли с

моде

л.• В

ъвеж

дане

на

поня

тият

а хи

мич-

но у

равн

ение

, из

ходн

и (р

еаги

ра-

щи)

вещ

еств

а и

реак

цион

ен п

ро-

дукт

.• О

смис

ляне

на х

имич

ните

ура

вне-

ния к

ато

част

от х

имич

ната

симв

о-ли

ка.

• Фор

мира

не н

а уме

ния д

а се ч

етат

пр

авил

но х

имич

ните

ура

внен

ия.

• Опи

сани

е на а

лгор

итъм

за и

зрав

-ня

ване

на х

имич

ните

ура

внен

ия.

• Осм

исля

не н

а за

кона

за за

паз-

ване

на

маса

та.

Оце

нка

на

акти

внос

тта

в уч

ебни

я ча

с.У

стна

про

-ве

рка

като

об

ратн

а вр

ъзка

.

Табл

ица

1, с

. 41.

48

12

34

56

78

915

8И

зрав

ня-

ване

на

хими

чни

урав

не-

ния

Упр

ажне

-ни

е• И

зраз

ява

с хи

мичн

и ур

авне

-ни

я хи

мичн

и пр

оцес

и, п

ред-

став

ени

с мо

дел,

опи

сани

е ил

и сх

ема.

• При

лага

пра

вила

за с

ъста

вя-

не и

изр

авня

ване

на

хими

чни

урав

нени

я.

• Зат

върд

яван

е на

знан

ията

за

хими

чни

урав

нени

я.• П

рила

гане

на

прав

ила

за с

ъс-

тавя

не и

изр

авня

ване

на

хими

ч-ни

ура

внен

ия.

• Зат

върд

яван

е на

уме

ният

а да

се

чет

ат п

рави

лно

хими

чнит

е ур

авне

ния.

Оце

нка

на

акти

внос

тта

в уч

ебни

я ча

с.

Зада

чи

от у

чеб-

ника

– с

. 43

, и р

а-бо

тнит

е ли

стов

е от

тет

-ра

дкат

а.16

8Х

имич

на

симв

о-ли

ка

Упр

ажне

-ни

еО

чакв

анит

е ре

зулт

ати

за р

аз-

дела

„Х

имич

на с

имво

лика

“ от

уч

ебна

та п

рогр

ама

по х

имия

и

опаз

ване

на

окол

ната

сре

да

за 7

кла

с.

Реш

аван

е на

зада

чи с

изб

ирае

м и

с от

воре

н от

гово

р.П

исме

на

пров

ерка

и

оцен

ка н

а ин

диви

дуал

-на

та/е

кипн

а-та

дей

ност

.

Зада

чи за

са

моко

н-тр

ол о

т уч

ебни

ка

и/ил

и от

кн

игат

а за

учит

еля.

МЕ

ТА

ЛИ

. НА

ТРИ

Й И

НЕ

ГОВ

И С

ЪЕ

ДИ

НЕ

НИ

Я17

9Н

атри

йН

ови

знан

ия• О

писв

а съ

стоя

ние

и ха

рак-

терн

и фи

зичн

и и

хими

чни

свой

ства

на

натр

ия (ц

вят,

бл

ясък

, твъ

рдос

т, е

лект

ропр

о-во

димо

ст, т

опло

пров

одно

ст,

взаи

моде

йств

ие с

кис

лоро

д, с

во

да, с

нем

етал

и и

със

солн

а ки

сели

на).

• Изр

азяв

а с

хими

чни

урав

-не

ния

взаи

моде

йств

ията

на

натр

ий с

кис

лоро

д, с

вод

а, с

не

мета

ли (х

лор,

сяр

а) и

със

со

лна

кисе

лина

по

даде

на с

хе-

ма и

ли п

о оп

исан

ие н

а вз

аи-

моде

йств

ията

. • О

пред

еля

взаи

моде

йств

ията

на

нат

рий

с во

да и

със

сол

на

кисе

лина

кат

о ре

акци

и на

• хи

мич-

но за

-ме

ства

не

• ме

тал

• Във

ежда

не н

а ал

гори

тъм

за

изуч

аван

е на

сво

йств

ата

на в

е-щ

еств

а.• О

писв

ане

на п

рави

лата

за б

езо-

пасн

а ра

бота

с н

атри

й.• О

писв

ане

на ф

изич

ните

сво

йс-

тва

и ко

нста

нти

на N

a въ

з осн

о-ва

на

набл

юде

ние,

изо

браж

ение

, ви

део

и та

блич

ни д

анни

.• Н

аблю

дава

не и

опи

сани

е на

ек

спер

имен

ти с

нат

рий.

• Изр

азяв

ане

с ур

авне

ния

на

хими

чни

свой

ства

на

натр

ий –

вз

аимо

дейс

твие

с к

исло

род,

с

неме

тали

(хло

р и

сяра

), с

вода

и

със

солн

а ки

сели

на.

• Във

ежда

не н

а по

няти

ето

хими

ч-но

заме

ства

не к

ато

вид

реак

ция.

Уст

на п

ро-

верк

а ка

то

обра

тна

връз

ка.

Оце

нка

на

акти

внос

тта

в уч

ебни

я ча

с.

е-уч

еб-

ник.

Реак

ци-

ята

на

натр

ия

с во

до-

род

не

е за

дъл-

жите

лно

знан

ие и

не

сле

д-ва

да

се

вклю

чва

при

пла-

нира

не н

а ко

нтро

ла.

Знан

ията

об

аче с

а

49

12

34

56

78

9хи

мичн

о за

мест

ване

.• О

писв

а зн

ачен

ието

на

еле-

мент

а на

трий

за о

рган

изми

те.

• Фор

мули

ране

на

изво

ди за

на

трия

въз

осн

ова

на с

войс

тват

а му

– м

етал

.• О

бсъж

дане

на

биол

огич

ната

ро

ля н

а ка

лция

.

поле

зни

с огл

ед

на в

одо-

родн

ата

енер

гети

-ка

, как

то

и ср

авни

-те

лнат

а ха

ракт

е-ри

стик

а с н

емет

а-ли

те.

189

Мет

али,

по

добн

и на

нат

рия

Нов

и зн

ания

• Сра

вняв

а фи

зичн

и св

ойст

ва

на а

лкал

ни м

етал

и (к

алий

с

тези

на

натр

ий) п

о та

блич

ни

данн

и ил

и об

разе

ц.

• Опи

сва

общ

и хи

мичн

и св

ойс-

тва

на а

лкал

ни м

етал

и (к

алий

с

тези

на

натр

ий) с

ъс с

хема

ил

и те

кст.

• Изр

азяв

а с

хими

чни

урав

не-

ния

хара

ктер

ни с

войс

тва

за

алка

лни

мета

ли.

• Опи

сва

знач

ение

то н

а ел

е-ме

нта

кали

й за

орг

аниз

мите

.

• Фор

мули

ране

на

пред

поло

же-

ние

за с

войс

тват

а на

кал

ий в

ъз

осно

ва н

а по

доби

ето

му с

на-

трий

.• О

писв

ане

на ф

изич

ните

сво

йс-

тва

и ко

нста

нти

на к

алия

по

об-

разе

ц, и

зобр

ажен

ие и

таб

личн

и да

нни.

• Наб

люда

ване

и о

писа

ние

на

експ

ерим

енти

с к

алий

.• И

зраз

яван

е с

урав

нени

я на

хи-

мичн

и св

ойст

ва н

а ка

лий

– вз

аи-

моде

йств

ие с

кис

лоро

д, с

хло

р и

със

солн

а ки

сели

на.

• Сра

вняв

ане

на с

войс

тват

а на

ка

лий

и на

трий

.• Ф

орму

лира

не н

а из

води

въз

ос

нова

на

свой

ства

та н

а ка

лий

– ме

тал.

• Фор

мира

не н

а пр

едст

ава

за

хими

чно

подо

бие.

• Обс

ъжда

не н

а би

олог

ична

та

роля

на

кали

я.

Оце

нка

на

знан

ия за

по

знат

и ал

гори

тми.

Схе

ма-

тичн

о пр

ед-

став

яне

на о

бщи

свой

ства

на

мет

а-ли

.

4. Книга за учителя по химия и опазване на околната среда за 7. клас – Л. Боянова и др.

50

12

34

56

78

919

10Н

атри

ева

осно

ва.

Дис

оциа

-ци

я

Нов

и зн

ания

• Опи

сва

стро

ежа

и ха

рак-

терн

и фи

зичн

и св

ойст

ва н

а на

трие

вия

хидр

окси

д (с

ъсто

я-ни

е, ц

вят,

раз

твор

имос

т въ

в во

да).

• Опи

сва

разп

адан

ето

на н

а-тр

иева

та о

снов

а до

йон

и въ

в во

ден

разт

вор

(дис

оциа

ция,

пр

омян

а на

цве

та н

а ун

ивер

са-

лен

инди

като

р, н

а ла

кмус

и н

а фе

нолф

тале

ин).

• Раз

позн

ава

межд

унар

одни

я пр

едуп

реди

теле

н зн

ак за

ве-

щес

тва

с ра

зяжд

ащо

дейс

твие

.• П

озна

ва ф

изио

логи

чнот

о де

йств

ие н

а на

трие

вата

ос-

нова

и п

рави

лата

за д

ейст

вия

при

замъ

рсяв

ане.

• Изр

азяв

а ди

соци

ация

та н

а ал

калн

и ос

нови

– н

атри

ева

осно

ва в

ъв в

ода.

• ос

нове

н хи

дрок

-си

д•

осно

ва

• ди

со-

циац

ия

във

воде

н ра

зтво

р•

инди

ка-

тор

• Акт

уали

зира

не н

а зн

ания

за

взаи

моде

йств

ието

на

Na

с во

да.

• Опи

сван

е на

стр

оежа

, физ

ич-

ните

сво

йств

а и

конс

тант

и на

N

aOH

въз

осн

ова

на н

аблю

де-

ние,

изо

браж

ение

или

таб

личн

и да

нни.

• Във

ежда

не н

а по

няти

ето

хигр

оско

пичн

ост.

• Опи

сван

е на

пра

вила

та за

без

-оп

асна

раб

ота

с N

aOH

.• П

рове

ждан

е на

екс

пери

мент

и за

изс

ледв

ане

на х

арак

тера

на

водн

ия р

азтв

ор н

а N

aOH

.• В

ъвеж

дане

на

поня

тият

а ди

-со

циац

ия, и

ндик

атор

, осн

овен

хи

дрок

сид,

осн

ова.

• Изр

азяв

ане

с хи

мичн

о ур

авне

-ни

е на

дис

оциа

цият

а на

нат

ри-

еват

а ос

нова

.• Ф

орму

лира

не н

а из

води

за

хара

ктер

ни с

войс

тва

на н

атри

-ев

ата

осно

ва.

Оце

нка

на

акти

внос

тта

в уч

ебни

я ча

с.

3D м

о-де

ли о

т е-

учеб

-ни

ка.

Табл

ица

2, с

. 54

от у

чеб-

ника

.

2010

Нат

риев

а ос

нова

. Н

еутр

а-ли

заци

я

Нов

и зн

ания

• Изр

азяв

а с

хими

чни

урав

-не

ния

взаи

моде

йств

ията

на

натр

иева

осн

ова

със

солн

а ки

сели

на и

с в

ъгле

роде

н ди

-ок

сид

по д

аден

а сх

ема

или

по

опис

ание

.• С

върз

ва о

снов

ните

сво

йс-

тва

на н

атри

еват

а ос

нова

с

взаи

моде

йств

ия с

вещ

еств

а с

прот

ивоп

олож

ни –

кис

елин

ни,

свой

ства

.

• не

утра

-ли

заци

я•

сол

• Акт

уали

зира

не н

а зн

ания

за

свой

ства

на

натр

иева

та о

снов

а –

дисо

циац

ия.

• Акт

уали

зира

не н

а пр

авил

ата

за

безо

пасн

а ра

бота

с N

aOH

.• П

рове

ждан

е на

екс

пери

мент

и за

изс

ледв

ане

на д

руги

сво

йств

а на

NaO

H –

вза

имод

ейст

вие

с ки

-се

лини

и С

О2 (

кисе

лине

н ок

сид)

.• В

ъвеж

дане

на

поня

тиет

о не

утра

лиза

ция.

Оце

нка

на

акти

внос

тта

в уч

ебни

я ча

с.

Фиг

. 1 и

2,

с. 5

6 от

уче

б-ни

ка,

е-уч

еб-

ник.

Схе

ма-

тичн

о пр

едст

а-вя

не н

а св

ойс-

тват

а на

N

aOH

.

51

12

34

56

78

9• О

писв

а ос

обен

ости

те н

а пр

оцес

а не

утра

лиза

ция

и оп

-ре

деля

сол

ите

като

про

дукт

и на

тоз

и пр

оцес

.• О

писв

а зн

ачен

ието

на

натр

и-ев

ата

осно

ва за

про

миш

ле-

ност

та.

• Опи

сван

е на

осо

бено

стит

е на

не

утра

лиза

цият

а и

схем

атич

но

пред

став

яне

на п

роце

са.

• Изр

азяв

ане

с хи

мичн

и ур

ав-

нени

я на

неу

трал

изац

ията

на

натр

иева

та о

снов

а съ

с со

лна

кисе

лина

и в

заим

одей

стви

ето

ѝ с

СО

2.• О

бобщ

аван

е на

сво

йств

ата

на

натр

иева

та о

снов

а.• О

бсъж

дане

на

осап

уняв

ащот

о де

йств

ие н

а N

aOH

и п

рило

же-

ниет

о ѝ

в пр

акти

ката

.

Пон

яти-

ето

ки-

сели

нен

окси

д –

СО2,

ще

се в

ъвед

е в

след

-ва

щит

е кл

асов

е,

къде

то

ще с

е ра

зкри

е не

гово

то

съдъ

ржа-

ние.

2111

Сво

йств

а на

ка-

лиев

ата

осно

ва

Лаб

о-ра

торе

н ур

ок

• Изр

азяв

а ди

соци

ация

та н

а ал

калн

и ос

нови

– к

алие

ва о

с-но

ва в

ъв в

ода.

• О

писв

а ос

обен

ости

те н

а пр

оцес

а не

утра

лиза

ция

и оп

-ре

деля

сол

ите

като

про

дукт

и на

тоз

и пр

оцес

.• И

звър

шва

хим

ичен

екс

пери

-ме

нт п

о за

даде

н пл

ан за

из-

след

ване

на

свой

ства

на

КО

Н,

като

спа

зва

прав

ила

за б

езо-

пасн

а ра

бота

и о

писв

а ре

зул-

тати

те в

про

токо

л по

обр

азец

.

• Акт

уали

зира

не н

а зн

ания

за

свой

ства

та н

а N

aOH

. • Ф

орму

лира

не н

а пр

едпо

ложе

-ни

е за

сво

йств

ата

на К

ОН

въз

ос

нова

на

подо

биет

о ѝ

с N

aOH

.• О

писв

ане

на с

трое

жа и

физ

ич-

ните

сво

йств

а на

КО

Н.

• При

лага

не н

а ал

гори

тъм

за и

зу-

чава

не н

а св

ойст

вата

на

осно

ви.

• Пла

нира

не н

а ек

спер

имен

ти за

до

казв

ане

на о

снов

ните

сво

йств

а на

КО

Н.

• Про

вежд

ане

на о

пити

с к

алие

в хи

дрок

сид.

• Изр

азяв

ане

с ур

авне

ния

на

дисо

циац

ията

на

КОН

и в

заим

о-де

йств

ията

ѝ с

СО

2 и H

Cl (к

-на)

.• О

бобщ

аван

е на

рез

улта

тите

от

експ

ерим

ента

в п

рото

кол.

• Фор

мули

ране

на

изво

ди за

св

ойст

вата

на

кали

еват

а ос

нова

–

подо

бна

на N

aOH

.

Оце

нка

на

знан

ия за

по

знат

и ал

гори

тми

и на

екс

пе-

риме

нтал

на

рабо

та и

пр

акти

ческ

и ум

ения

.

Про

то-

кол

от

рабо

тна-

та т

ет-

радк

а.

52

12

34

56

78

922

11М

асов

а ча

стН

ови

знан

ия• О

писв

а ма

сова

та ч

аст

като

от

нош

ение

меж

ду м

аси.

• О

бясн

ява,

че

масо

вата

час

т е

безр

азме

рна

вели

чина

.• Р

ешав

а за

дачи

, свъ

рзан

и с

изчи

сляв

ане

на м

асов

а ча

ст н

а ве

щес

тво

в см

ес и

в р

азтв

ор.

• мас

ова

част

• Д

ефин

иран

е на

пон

ятие

то м

а-со

ва ч

аст.

• Обс

ъжда

не н

а ме

рнат

а ед

ини-

ца за

мас

ова

част

– б

езра

змер

на

вели

чина

.• О

смис

ляне

на

знач

ение

то н

а ве

личи

ната

за п

риго

твян

е на

см

еси

в пр

акти

ката

.• П

рила

гане

на

осно

вни

мате

ма-

тиче

ски

дейс

твия

за и

зчис

лява

не

на м

асов

а ча

ст.

• Изч

исля

ване

на

масо

ва ч

аст

по

опис

ание

на

съст

ава

на с

мест

а.

Оце

нка

на

акти

внос

тта

в ча

са и

/или

гр

упов

ата/

ин

диви

дуал

-на

та р

абот

а.

Зада

чи о

т уч

ебни

ка

и ра

бот-

ните

лис

-то

ве о

т те

трад

ка-

та.

2312

Мас

ова

част

на

хими

чен

елем

ент

в не

гово

съ

един

е-ни

е

Нов

и зн

ания

• Опи

сва

масо

вата

час

т на

хи

миче

н ел

емен

т в

него

во с

ъ-ед

инен

ие к

ато

отно

шен

ие н

а ма

сата

на

елем

ента

към

мас

а-та

на

хими

чнот

о съ

един

ение

. • Р

ешав

а за

дачи

, кат

о из

числ

я-ва

мас

ата

на е

леме

нт в

нег

ово

съед

инен

ие.

• Акт

уали

зира

не н

а зн

ания

за

масо

ва ч

аст.

• Във

ежда

не и

осм

исля

не н

а по

-ня

тиет

о ма

сова

час

т на

хим

ичен

ел

емен

т в

него

во с

ъеди

нени

е.• П

рила

гане

на

осно

вни

мате

ма-

тиче

ски

дейс

твия

за и

зчис

лява

не

на м

асов

а ча

ст н

а хи

миче

н ел

е-ме

нт.

• Зат

върд

яван

е на

знан

ията

за

масо

ва ч

аст

чрез

реш

аван

е на

за

дачи

за и

зчис

лява

не н

а ма

сова

ча

ст н

а хи

миче

н ел

емен

т в

него

-во

съе

дине

ние.

Оце

нка

на

акти

внос

тта

в ча

са и

/или

гр

упов

ата/

ин

диви

дуал

-на

та р

абот

а.

Зада

чи о

т уч

ебни

ка

и ра

бот-

ните

лис

-то

ве о

т те

трад

ка-

та.

2412

Зада

чи

върх

у ма

сова

ча

ст

Упр

ажне

-ни

е• О

писв

а на

знач

ение

то н

а ве

личи

ната

мас

ова

част

за

приг

отвя

не н

а см

еси

в пр

акти

-ка

та.

• Реш

ава

зада

чи в

ърху

мас

ова

част

.

• Зат

върд

яван

е на

знан

ията

за

масо

ва ч

аст

за в

ещес

тво

в см

ес

и за

хим

ичен

еле

мент

в х

имич

но

съед

инен

ие.

• Зат

върд

яван

е на

уме

ния

за р

е-ш

аван

е на

изч

исли

телн

и за

дачи

въ

рху

масо

ва ч

аст.

• При

лага

не н

а ма

тема

тиче

ски

умен

ия п

ри р

ешав

ане

на и

з-чи

слит

елни

зада

чи.

Оце

нка

на

акти

внос

тта

в уч

ебни

я ча

с.

Зада

чи о

т уч

ебни

ка

с. 6

2 и

рабо

т-ни

те л

ис-

тове

от

тетр

адка

-та

.

53

12

34

56

78

925

13А

лкал

на

груп

а.

Про

сти

вещ

еств

ана

алк

ал-

ните

еле

-ме

нти

Нов

и зн

ания

• Сра

вняв

а фи

зичн

и св

ойс-

тва

на а

лкал

ните

мет

али

по

табл

ични

дан

ни.

• Опи

сва

общ

и хи

мичн

и св

ойс-

тва

на а

лкал

ните

мет

али

със

схем

а ил

и те

кст.

• Свъ

рзва

зако

номе

рнот

о из

-ме

нени

е на

сво

йств

ата

на е

ле-

мент

ите

от а

лкал

ната

груп

а с

увел

ичав

ане

на о

тнос

ител

на-

та а

томн

а ма

са н

а ел

емен

тите

.

• Акт

уали

зира

не н

а зн

ания

за

свой

ства

та н

а на

трий

и к

алий

.• О

писв

ане

на с

ъста

ва н

а ал

кал-

ната

груп

а.• С

равн

яван

е на

алк

ални

те м

е-та

ли в

ъз о

снов

а на

таб

личн

и да

нни.

• Обс

ъжда

не н

а за

коно

мерн

ости

в

груп

ата

във

връз

ка с

изм

ене-

ниет

о на

Ar н

а ел

емен

тите

.• О

бобщ

аван

е и

схем

атич

но

пред

став

яне

на х

имич

ните

сво

йс-

тва

на а

лкал

ните

мет

али.

• Изр

азяв

ане

с ур

авне

ния

на

хара

ктер

ни с

войс

тва

на а

лкал

ни

мета

ли.

• Зат

върд

яван

е на

знан

ията

за

хими

чно

подо

бие.

Фро

нтал

на

пров

ерка

на

знан

ията

и

умен

ията

.

Зада

чи

от у

чеб-

ника

на

с. 6

5 и

рабо

т-ни

те

лист

ове

от т

ет-

радк

ата.

2613

Хим

ични

съ

еди-

нени

я на

ал

калн

ите

елем

енти

Нов

и зн

ания

• Опр

едел

я ок

сиди

те и

хид

рок-

сиди

те н

а ал

калн

ите

елем

енти

ка

то о

снов

ни в

ъв в

ръзк

а с

техн

и об

щи

свой

ства

• О

бобщ

ава

свой

ства

та н

а ос

нови

те, к

оито

обр

азув

ат

алка

лнит

е ел

емен

ти.

• осн

овен

ок

сид

• Акт

уали

зира

не н

а зн

ания

за

свой

ства

та н

а на

трие

вата

и к

а-ли

еват

а ос

нова

.• В

ъвеж

дане

на

поня

тиет

о ос

но-

вен

окси

д.• О

бсъж

дане

на

хара

ктер

ни

свой

ства

на

съед

инен

ия н

а ал

-ка

лнит

е ме

тали

.• О

бобщ

аван

е и

схем

атич

но

пред

став

яне

на х

имич

ните

сво

йс-

тва

на а

лкал

ните

осн

ови.

• Изр

азяв

ане

с ур

авне

ния

на

хара

ктер

ни с

войс

тва

на а

лкал

ни

осно

ви.

• Опи

сани

е на

при

ложе

ния

на

съед

инен

ия н

а ал

калн

ите

еле-

мент

и в

прак

тика

та.

Фро

нтал

на

пров

ерка

на

знан

ията

и

умен

ията

.О

ценк

а на

ак

тивн

остт

а в

учеб

ния

час.

Зада

чи

от у

чеб-

ника

, с.

67 и

ра-

ботн

ите

лист

ове

от т

ет-

радк

ата.

54

12

34

56

78

927

14Зн

ачен

ие

на а

лкал

-ни

те е

ле-

мент

и

Рабо

та п

о пр

оект

и• О

писв

а зн

ачен

ието

на

нат-

рия,

кал

ия и

на

техн

и съ

един

е-ни

я за

орг

аниз

мите

. • Д

ава

прим

ери

за п

рило

же-

ниет

о на

сод

а ка

усти

к, го

твар

-ск

а со

л, с

ода

за х

ляб.

• Изв

лича

и п

редс

тавя

инф

ор-

маци

я от

раз

личн

и из

точн

и-ци

(тек

стов

е, и

зобр

ажен

ия,

табл

ици)

, вкл

ючи

телн

о чр

ез

изпо

лзва

не н

а ин

форм

ацио

н-но

-ком

уник

ацио

ннит

е те

хно-

логи

и, за

сво

йств

а, п

рило

же-

ние

и зн

ачен

ие н

а ал

калн

ите

мета

ли и

тех

ни с

ъеди

нени

я и

за в

ъзде

йств

ието

им

върх

у чо

века

и о

колн

ата

сред

а.

• Пре

дста

вяне

и о

бсъж

дане

на

теми

за п

роек

ти п

о те

мата

.• Ф

орми

ране

на

екип

и за

раб

ота

по к

онкр

етна

тем

а.• И

звли

чане

на

инфо

рмац

ия о

т ра

злич

ни и

зточ

ници

– с

хеми

, та

блиц

и и

др.,

по и

збра

ния

про-

блем

.• П

роуч

ване

, сис

тема

тизи

ране

и

стру

ктур

иран

е на

инф

орма

цият

а по

тем

ата.

• Пла

нира

не н

а де

йнос

ти за

раз

-ра

ботв

ане

на п

роек

та.

• Защ

ита

на п

роек

та, ф

орму

ли-

ране

на

изво

ди и

закл

юче

ния

по

избр

ания

про

блем

.

Оце

нка

на

екип

ната

и/

или

инди

-ви

дуал

ната

ра

бота

.

Доп

ъл-

ните

лни

изто

ч-ни

ци н

а ин

фор-

маци

я.

2814

Зада

чи

върх

у на

трий

и

него

висъ

един

е-ни

я

Упр

ажне

-ни

е• К

ласи

фици

ра п

рост

ите

ве-

щес

тва

на а

лкал

ните

еле

мент

и ка

то м

етал

и и

на т

ехни

съе

-ди

нени

я ка

то о

снов

ни о

ксид

и,

осно

ви, х

идри

ди, с

оли

по с

ъс-

тав

и св

ойст

ва.

• Опи

сва

свой

ства

та н

а ве

-щ

еств

ата

натр

ий и

нат

риев

а ос

нова

.• И

зраз

ява

дисо

циац

ията

на

алка

лни

осно

ви в

ъв в

ода,

вз

аимо

дейс

твие

то с

ъс с

олна

ки

сели

на и

с С

О2 (

кисе

лине

н ок

сид)

.

• Сис

тема

тизи

ране

и о

бобщ

а-ва

не н

а зн

ания

та за

хар

акте

рни

свой

ства

на

алка

лнит

е ме

тали

и

съот

ветс

тващ

ите

им о

снов

и.• К

ласи

фици

ране

на

прос

тите

ве

щес

тва

на а

лкал

ните

еле

мент

и ка

то м

етал

и и

на те

хни

съед

ине-

ния

като

осн

овни

окс

иди,

осн

ови,

хи

дрид

и, с

оли

по с

ъста

в и

свой

с-тв

а.• З

атвъ

рдяв

ане

на у

мени

ята

за

изра

зява

не н

а ха

ракт

ерни

сво

йс-

тва

на м

етал

и от

алк

ална

та гр

упа

и те

хни

осно

ви.

• При

лага

не н

а ал

гори

тъм

при

опис

ание

на

свой

ства

та н

а ал

кал-

ни м

етал

и и

хидр

окси

дите

им.

• Зат

върд

яван

е на

уме

ния

за р

е-ш

аван

е на

изч

исли

телн

и за

дачи

въ

рху

масо

ва ч

аст.

Уст

на п

ро-

верк

а.О

ценк

а на

ак

тивн

остт

а в

учеб

ния

час.

Зада

чи

от у

чеб-

ника

, с.

70,

за

дачи

за

сам

о-ко

нтро

л,

с. 7

1,

рабо

тни

лист

ове

от т

ет-

радк

ата.

55

12

34

56

78

929

15А

лкал

на

груп

аК

онтр

ол

и оц

енка

Оча

кван

ите

резу

лтат

и за

ра

здел

а „М

етал

и. Н

атри

й и

съед

инен

ията

му“

от

учеб

ната

пр

огра

ма п

о хи

мия

и оп

азва

не

на о

колн

ата

сред

а за

7. к

лас.

Реш

аван

е на

зада

чи с

изб

ирае

м и

с от

воре

н от

гово

р.П

исме

на

пров

ерка

на

знан

ията

и

умен

ията

.

Вар

иант

, съ

став

ен

от у

чите

-ля

или

от

книг

ата

за у

чите

-ля

.

НЕ

МЕ

ТА

ЛИ

. ХЛ

ОР

И Н

ЕГО

ВИ

СЪ

ЕД

ИН

ЕН

ИЯ

3015

Хло

рН

ови

знан

ия• О

писв

а ха

ракт

ерни

физ

ични

и

хими

чни

свой

ства

на

хлор

а (с

ъсто

яние

, цвя

т, м

ирис

, раз

-тв

орим

ост

във

вода

, вза

имо-

дейс

твие

с в

одор

од, с

мет

али,

с

вода

и и

збел

ващ

о де

йств

ие).

• Раз

позн

ава

межд

унар

одни

те

пред

упре

дите

лни

знац

и за

ве-

щес

тва

с др

азне

що

и от

ровн

о де

йств

ие.

• Изр

азяв

а с

хими

чни

урав

не-

ния

взаи

моде

йств

ията

на

хлор

с

водо

род

и с

мета

ли.

• Опи

сва

физи

олог

ично

то

дейс

твие

на

хлор

а, о

казв

ане

на п

ърва

пом

ощ и

при

ложе

-ни

ето

му.

• нем

етал

• Във

ежда

не н

а ал

гори

тъм

за

изуч

аван

е на

сво

йств

ата

на н

е-ме

тали

.• Р

азкр

иван

е на

съд

ържа

ниет

о на

хал

оген

ен е

леме

нт.

• Опи

сван

е на

пра

вила

та за

без

о-па

сна

рабо

та с

хло

р.• О

писв

ане

на ф

изич

ните

сво

йс-

тва

и ко

нста

нти

на C

l 2 въз

ос-

нова

на

опис

ание

, изо

браж

ение

, ви

део

и та

блич

ни д

анни

.• О

писв

ане

на е

кспе

риме

нти

с хл

ор.

• Опи

сван

е на

изб

елва

щот

о де

йств

ие н

а хл

орна

та в

ода.

• Изр

азяв

ане

с ур

авне

ния

на х

и-ми

чни

свой

ства

на

хлор

а –

взаи

-мо

дейс

твие

с в

одор

од и

мет

али.

• Фор

мули

ране

на

изво

ди за

хл

ора

въз о

снов

а на

сво

йств

ата

му –

нем

етал

.• О

бсъж

дане

на

физи

олог

ично

то

дейс

твие

и п

рило

жени

ето

на

хлор

а.

Уст

на п

ро-

верк

а ка

то

обра

тна

връз

ка.

Оце

нка

на

акти

внос

тта

в уч

ебни

я ча

с.

Табл

ица

1, с

. 73,

е-

учеб

-ни

к.

56

12

34

56

78

931

16Х

лор

и на

трий

Упр

ажне

-ни

е• С

равн

ява

свой

ства

та н

а пр

ости

те в

ещес

тва

на а

лкал

-ни

те (н

атри

й) и

хал

оген

ните

ел

емен

ти (х

лор)

по

даде

на

схем

а.

• Опр

едел

я из

учен

ите

прос

ти

вещ

еств

а ка

то м

етал

и –

на-

трий

, и н

емет

али

– хл

ор, п

о съ

став

и с

войс

тва.

• Акт

уали

зира

не н

а зн

ания

за

стро

ежа

и св

ойст

вата

на

натр

ий

и хл

ор.

• Сра

вняв

ане

на ф

изич

ните

и

хими

чнит

е св

ойст

ва н

а на

трий

и

хлор

.• И

зраз

яван

е с

урав

нени

я на

ха

ракт

ерни

хим

ични

сво

йств

а на

нат

рий

и хл

ор.

• Кла

сифи

цира

не н

а на

трия

–

мета

л, х

лора

– н

емет

ал, в

ъз

осно

ва н

а ст

роеж

а и

свой

ства

та

им.

Фро

нтал

на

пров

ерка

на

знан

ията

и

умен

ията

.О

ценк

а на

ак

тивн

остт

а в

учеб

ния

час.

Зада

чи

от у

чеб-

ника

, с.

76 и

ра-

ботн

ите

лист

ове

от т

ет-

радк

ата.

3216

Хло

рово

-до

род

Нов

и зн

ания

• Опи

сва

стро

ежа

и ха

ракт

ер-

ни с

войс

тва

на х

лоро

водо

рода

и

обос

нова

ва с

лаба

та м

у ре

ак-

тиво

спос

обно

ст.

• Раз

позн

ава

межд

унар

одни

те

пред

упре

дите

лни

знац

и за

ве-

щес

тва

с др

азне

що

и от

ровн

о де

йств

ие.

• Опи

сва

физи

олог

ично

то

дейс

твие

на

хлор

овод

ород

а.

• Акт

уали

зира

не н

а зн

ания

за

взаи

моде

йств

ието

на

хлор

с

водо

род.

• Опи

сван

е на

стр

оежа

, фи-

зичн

ите

свой

ства

и к

онст

анти

на

хло

рово

доро

да в

ъз о

снов

а на

опи

сани

е, и

зобр

ажен

ие и

та

блич

ни д

анни

.• О

писв

ане

на ф

изио

логи

чнот

о де

йств

ие н

а H

Cl (г

).• О

писв

ане

на п

рави

лата

за б

е-зо

пасн

а ра

бота

на

хлор

овод

ород

.• О

бсъж

дане

на

разт

вори

мост

та

на х

лоро

водо

рода

във

вод

а.• О

писв

ане

на х

имич

ни о

тнас

я-ни

я на

HC

l (г).

• Фор

мули

ране

на

изво

ди за

хи

миче

скат

а ак

тивн

ост

на х

ло-

рово

доро

да.

Оце

нка

на

акти

внос

тта

в уч

ебни

я ча

с.

3D м

о-де

ли о

т е-

учеб

-ни

ка.

Табл

ица,

с.

77,

фи

г. 2,

с.

78

от

учеб

ни-

ка.

57

12

34

56

78

933

17С

олна

ки

сели

наН

ови

знан

ия• О

писв

а со

лнат

а ки

сели

на

като

вод

ен р

азтв

ор н

а хл

оро-

водо

род.

• О

писв

а ха

ракт

ерни

хим

ични

св

ойст

ва н

а со

лнат

а ки

сели

на

– ди

соци

ация

, про

мяна

на

цве-

та н

а ун

ивер

сале

н ин

дика

тор

и на

лак

мус,

вза

имод

ейст

вия

с ме

тали

(цин

к, м

агне

зий)

, ме-

ден

окси

д и

натр

иева

осн

ова.

• И

зраз

ява

с хи

мичн

и ур

ав-

нени

я вз

аимо

дейс

твие

то н

а со

лна

кисе

лина

с ц

инк,

с

магн

езий

, с м

еден

окс

ид и

с

натр

иева

осн

ова.

• О

писв

а фи

зиол

огич

ното

де

йств

ие н

а со

лнат

а ки

сели

на.

• кис

елин

а• А

ктуа

лизи

ране

на з

нани

я за

свой

ства

на х

лоро

водо

рода

.• О

бсъж

дане

на ф

изич

ните

свой

с-тв

а на к

онц.

HCl

.• О

бсъж

дане

на п

рави

ла за

раз

-ре

ждан

е на к

исел

ини.

• Опи

сван

е на п

рави

лата

за б

езо-

пасн

а раб

ота с

ъс H

Cl.

• Про

вежд

ане н

а екс

пери

мент

и за

из

след

ване

на х

арак

терн

и св

ойс-

тва н

а HCl

– д

исоц

иаци

я, пр

омян

а на

цве

та н

а уни

верс

ален

инд

ика-

тор

и на

лак

мус,

взаи

моде

йств

ия

с мет

али

(цин

к, ма

гнез

ий),

меде

н ок

сид

и на

трие

ва о

снов

а.• О

пред

елян

е на р

еакц

ията

на H

Cl

със A

gNO

3 кат

о ка

чест

вена

за

откр

иван

е на H

Cl.

• Изр

азяв

ане с

ура

внен

ия н

а вза

-им

одей

стви

ето

на со

лна к

исел

ина

с цин

к, с м

агне

зий,

с ме

д, с

меде

н ок

сид

и с н

атри

ева о

снов

а.• О

бобщ

аван

е на с

войс

тват

а на

солн

ата к

исел

ина.

• Във

ежда

не н

а алг

орит

ъм за

изу

-ча

ване

на с

войс

тват

а на к

исел

ини.

• Обс

ъжда

не н

а физ

иоло

гичн

ото

дейс

твие

и у

потр

ебат

а на с

олна

та

кисе

лина

в п

ракт

икат

а.

Оце

нка

на

акти

внос

тта

в уч

ебни

я ча

с.

Табл

ица

1 на

с.

80, ф

иг.

6 на

с.

82 о

т уч

ебни

-ка

. Схе

-ма

тичн

о пр

едст

а-вя

не н

а св

ойс-

тват

а на

H

Cl.

3417

рН н

а ра

зтво

-ри

те

Нов

и зн

ания

• Опр

едел

я pH

кат

о ха

ракт

е-ри

стик

а на

кис

елин

ност

та н

а ра

зтво

рите

.• С

върз

ва в

ида

на р

азтв

орит

е съ

с ст

ойно

сти

на р

Н.

• Опр

едел

я pH

на

разт

вори

на

вещ

еств

а, п

озна

ти о

т пр

акти

-ка

та.

• рН

•

кисе

ла

сред

а •

неут

-ра

лна

сред

а •

осно

вна

сред

а

• Акт

уали

зира

не н

а зн

ания

за

проц

есит

е ди

соци

ация

на

кисе

ли-

ни и

осн

ови

и за

неу

трал

изац

ия.

• Във

ежда

не н

а ве

личи

ната

рН

.• В

ъвеж

дане

на

поня

тият

а ки

села

, не

утра

лна,

осн

овна

сре

да.

• Обс

ъжда

не н

а зна

чени

ето

на к

и-се

линн

остт

а на

раз

твор

ите

за ж

и-ви

те о

рган

изми

и в

пра

ктик

ата.

Оце

нка

на

акти

внос

тта

в уч

ебни

я ча

с.

Фиг

. 3 н

а с.

85

от

учеб

ни-

ка.

58

12

34

56

78

935

18За

дачи

въ

рху

хлор

и

него

висъ

един

е-ни

я

Упр

ажне

-ни

е• К

ласи

фици

ра х

лора

кат

о не

-ме

тал,

HC

l кат

о ки

сели

на в

ъз

осно

ва н

а съ

став

а и

свой

с-тв

ата

им.

• Опи

сва

свой

ства

на

вещ

ес-

тват

а хл

ор и

сол

на к

исел

ина.

• Изр

азяв

а с

хими

чни

урав

не-

ния

хара

ктер

ни с

войс

тва

на

хлор

а и

солн

ата

кисе

лина

.• О

пред

еля

експ

ерим

ента

лно

pH н

а ра

зтво

ри н

а ве

щес

тва,

по

знат

и от

пра

ктик

ата.

• Сис

тема

тизи

ране

и о

бобщ

аван

е на

знан

ията

за х

арак

терн

и св

ойс-

тва

на х

лора

и с

олна

та к

исел

ина.

• Кла

сифи

цира

не н

а хл

ора

като

не

мета

ли и

на

HCl

кат

о ки

сели

на

по с

ъста

ва и

сво

йств

ата

им.

• Зат

върд

яван

е на у

мени

ята

за и

з-ра

зява

не н

а ха

ракт

ерни

сво

йств

а на

хло

ра и

сол

ната

кис

елин

а.• П

рила

гане

на

алго

ритъ

м пр

и оп

исан

ие н

а св

ойст

вата

на

неме

-та

л и

кисе

лина

.• З

атвъ

рдяв

ане

на зн

ания

та за

рН

и

експ

ерим

ента

лнот

о му

опр

еде-

ляне

.

Пис

мена

пр

овер

ка.

Оце

нка

на

акти

внос

тта

в уч

ебни

я ча

с.

Зада

чи

от у

чеб-

ника

на

с. 8

8 и

от

рабо

тни

лист

ове.

3618

Про

сти

вещ

еств

а на

хал

о-ге

ннит

еел

емен

ти

Нов

и зн

ания

• Сра

вняв

а фи

зичн

и св

ойст

ва

на н

емет

алит

е фл

уор,

хло

р,

бром

и й

од п

о та

блич

ни д

ан-

ни.

• Свъ

рзва

зако

номе

рнот

о из

мене

ние

на с

войс

тват

а на

ел

емен

тите

от

хало

генн

ата

груп

а с

увел

ичав

ане

на о

т-но

сите

лнат

а ат

омна

мас

а на

ел

емен

тите

.• О

писв

а об

щи

хими

чни

свой

с-тв

а на

нем

етал

ите

от х

ало-

генн

ата

груп

а съ

с сх

ема

или

текс

т.

• Акт

уали

зира

не н

а зн

ания

за

свой

ства

та н

а хл

ора.

• Опи

сван

е на

със

тава

на

хало

-ге

ннат

а гр

упа.

• Обс

ъжда

не н

а за

коно

мерн

ости

в

груп

ата

във

връз

ка с

изм

ене-

ниет

о на

Ar н

а ел

емен

тите

.• С

равн

яван

е на

хал

оген

ните

ел

емен

ти в

ъз о

снов

а на

таб

лич-

ни д

анни

.• О

бобщ

аван

е и

схем

атич

но

пред

став

яне

на х

имич

ните

сво

йс-

тва

на х

алог

ени.

• Изр

азяв

ане

с ур

авне

ния

на х

а-ра

ктер

ни с

войс

тва

на х

алог

ени.

• Зат

върд

яван

е на

знан

ията

за

хими

чно

подо

бие.

• Обс

ъжда

не н

а фи

зиол

огич

ното

де

йств

ие н

а ха

логе

ните

.

Фро

нтал

на

пров

ерка

на

знан

ията

и

умен

ията

.

Зада

чи о

т уч

ебни

ка

на с

. 92

и ра

бот-

ните

лис

-то

ве о

т те

трад

ка-

та.

59

12

34

56

78

9В

ТО

РИ У

ЧЕ

БЕ

Н С

РОК

– 1

8 се

дмиц

и х

1 ча

са с

едм

ично

= 1

8 ча

са

№

по

ред

Учебна сед-мица

Тем

а на

ур

очна

та

един

ица

Вид

ур

очна

ед

иниц

а

Ком

пете

нтно

сти

като

оч-

аква

ни р

езул

тати

от

обуч

е-ни

ето

Нов

и по

няти

яК

онте

кст

и де

йнос

ти з

а вс

яка

уроч

на е

дини

ца

Мет

оди

и ф

орм

и на

оц

еняв

ане

по т

еми

и/ил

и ра

зде-

ли

Забе

-ле

жка

12

34

56

78

937

19Х

имич

ни

съед

и-не

ния

на

хало

ген-

ните

елем

енти

Нов

и зн

ания

• Опи

сва

общ

и св

ойст

ва н

а ха

логе

ново

доро

дни

кисе

лини

.• П

редс

тавя

със

схе

ма и

ли

текс

т об

щи

хими

чни

свой

ства

на

хал

оген

овод

ород

ните

кис

е-ли

ни.

• Реш

ава

зада

чи в

ърху

отн

оси-

телн

а мо

леку

лна

маса

и м

асо-

ва ч

аст.

• Акт

уали

зира

не н

а зн

ания

за

свой

ства

та н

а со

лнат

а ки

сели

на.

• Обс

ъжда

не н

а ха

ракт

ерни

св

ойст

ва н

а съ

един

ения

на

хало

-ге

ннит

е ел

емен

ти.

• Обо

бщав

ане

и сх

емат

ично

пр

едст

авян

е на

хим

ични

те с

войс

-тв

а на

хал

оген

овод

ород

ните

ки

сели

ни.

• Изр

азяв

ане

с ур

авне

ния

на

хара

ктер

ни с

войс

тва

на х

алог

е-но

водо

родн

ите

кисе

лини

.• О

писв

ане

на р

еакц

ията

със

A

gNO

3 кат

о ка

чест

вена

за о

т-кр

иван

е на

HC

l, H

Br и

HI.

• Опи

сани

е на

при

ложе

ния

на

съед

инен

ия н

а ха

логе

ннит

е ел

е-ме

нти

в пр

акти

ката

.

Фро

нтал

на

пров

ерка

на

знан

ията

и

умен

ията

.О

ценк

а на

ак

тивн

остт

а в

учеб

ния

час.

Зада

чи

от у

чеб-

ника

на

с. 9

4 и

рабо

тни-

те л

ис-

тове

от

тетр

адка

-та

.

3820

Отк

рива

-не

на

раз-

твор

ими

хлор

иди,

бром

иди

и йо

диди

Лаб

о-ра

торн

о уп

ражн

е-ни

е

• Раз

позн

ава

натр

иева

осн

ова

и со

лна

кисе

лина

по

свой

ства

и

по е

кспе

риме

нтал

ни д

анни

. • О

пред

еля

експ

ерим

ента

лно

pH н

а ра

зтво

ри н

а ве

щес

тва,

по

знат

и от

пра

ктик

ата.

• Изв

ърш

ва х

имич

ен е

кспе

ри-

мент

по

зада

ден

план

за и

з-сл

едва

не н

а св

ойст

ва н

а со

лна

• Акт

уали

зира

не н

а зн

ания

за

проц

еса

дисо

циац

ия, р

Н, к

ачес

т-ве

ни р

еакц

ии.

• Зат

върд

яван

е на

пра

вила

та за

бе

зопа

сна

рабо

та с

кис

елин

и и

осно

ви.

• Пла

нира

не н

а ек

спер

имен

ти

за р

азпо

знав

ане

на к

исел

ини

и ос

нови

.

Оце

нка

на

знан

ия за

по

знат

и ал

гори

тми

и на

екс

пе-

риме

нтал

на

рабо

та и

пр

акти

ческ

и ум

ения

.

Про

то-

кол

от

рабо

тна-

та т

ет-

радк

а.

60

12

34

56

78

9ки

сели

на и

отк

рива

не н

а хл

о-ри

ди (с

раз

твор

на

среб

ърен

ни

трат

), ка

то с

пазв

а пр

авил

а за

без

опас

на р

абот

а и

опис

ва

резу

лтат

ите

в пр

оток

ол п

о об

разе

ц.

• Пла

нира

не н

а оп

ити

за р

азпо

з-на

ване

на

разт

вори

ми х

лори

ди,

бром

иди,

йод

иди.

• Про

вежд

ане

на о

пити

те.

• Обо

бщав

ане

на р

езул

тати

те о

т ек

спер

имен

тите

в п

рото

кол.

3921

Съе

дине

-ни

я на

ха-

логе

ннит

е ел

емен

ти–

„за“

и

„про

тив“

Рабо

та п

о пр

оект

иИ

звли

ча и

пре

дста

вя и

нфор

-ма

ция

от р

азли

чни

изто

чни-

ци (т

екст

ове,

изо

браж

ения

, та

блиц

и), в

клю

чите

лно

чрез

из

полз

ване

на

инфо

рмац

ион-

но-к

омун

икац

ионн

ите

техн

о-ло

гии,

за с

войс

тва

и пр

илож

е-ни

е на

про

стит

е ве

щес

тва

и хи

мичн

и съ

един

ения

на

хало

-ге

ннит

е ел

емен

ти, з

а тя

хнот

о зн

ачен

ие и

въз

дейс

твие

вър

ху

чове

ка и

око

лнат

а ср

еда.

• Пре

дста

вяне

и о

бсъж

дане

на

теми

за п

роек

ти п

о те

мата

.• Ф

орми

ране

на

екип

и за

раб

ота

по к

онкр

етна

тем

а.• И

звли

чане

на

инфо

рмац

ия о

т ра

злич

ни и

зточ

ници

– с

хеми

, та

блиц

и и

др.,

по и

збра

ния

про-

блем

.• П

роуч

ване

, сис

тема

тизи

ране

и

стру

ктур

иран

е на

инф

орма

цият

а по

тем

ата.

• Пла

нира

не н

а де

йнос

ти за

раз

-ра

ботв

ане

на п

роек

та.

• Защ

ита

на п

роек

та, ф

орму

ли-

ране

на

изво

ди и

закл

юче

ния

по

избр

ания

про

блем

.

Оце

нка

на

екип

ната

и/

или

инди

-ви

дуал

ната

ра

бота

.

Доп

ъл-

ните

лни

изто

ч-ни

ци н

а ин

фор-

маци

я.

4022

Зада

чи

върх

у ха

логе

нна

груп

а

Упр

ажне

-ни

е• К

ласи

фици

ра х

алог

енни

те

елем

енти

кат

о не

мета

ли, т

ех-

ните

окс

иди

и ха

логе

ново

до-

родн

и ки

сели

ни к

ато

съед

ине-

ния

с ки

сели

нни

свой

ства

.• О

писв

а св

ойст

ва н

а пр

ости

те

вещ

еств

а на

хал

оген

ните

еле

-ме

нти

и ха

логе

ново

доро

днит

е ки

сели

ни.

• Изр

азяв

а с

хими

чни

урав

не-

ния

хара

ктер

ни с

войс

тва

на

хало

гени

и х

алог

енов

одор

од-

ни к

исел

ини.

• Сис

тема

тизи

ране

и о

бобщ

а-ва

не н

а зн

ания

та за

хар

акте

рни

свой

ства

на

хало

гени

и х

алог

е-но

водо

родн

и ки

сели

ни.

• Кла

сифи

цира

не н

а ха

логе

н-ни

те е

леме

нти

като

нем

етал

и,

техн

ите

окси

ди и

хал

оген

овод

о-ро

дни

кисе

лини

кат

о съ

един

ения

с

кисе

линн

и св

ойст

ва.

• Зат

върд

яван

е на

уме

ният

а за

из

разя

ване

на

хара

ктер

ни с

войс

-тв

а на

хал

оген

и и

хало

гено

водо

-ро

дни

кисе

лини

.

Пис

мена

пр

овер

ка.

Оце

нка

на

акти

внос

тта

в уч

ебни

я ча

с.

Зада

чи

от у

чеб-

ника

на

с. 9

8,

рабо

тни

лист

ове

от т

ет-

радк

ата.

Зада

чи за

са

моко

н-тр

ол, с

. 99

.

61

12

34

56

78

9• Р

ешав

а за

дачи

, кат

о из

полз

-ва

вел

ичин

ите

маса

, отн

оси-

телн

а мо

леку

лна

маса

и м

асо-

ва ч

аст.

• При

лага

не н

а ал

гори

тъм

при

опис

ание

на

свой

ства

та н

а не

ме-

тал

и ки

сели

на.

• Зат

върд

яван

е на

уме

ният

а за

пр

илаг

ане

на м

атем

атич

ески

де

йств

ия п

ри и

зчис

лява

не н

а ма

сова

час

т.41

23Х

алог

ен-

на гр

упа

Кон

трол

и

оцен

каО

чакв

анит

е ре

зулт

ати

за

разд

ела

„Нем

етал

и. Х

лор

и съ

един

ения

та м

у“ о

т уч

ебна

та

прог

рама

по

хими

я и

опаз

ване

на

око

лнат

а ср

еда

за 7

. кла

с.

Реш

аван

е на

зада

чи с

изб

ирае

м и

с от

воре

н от

гово

р.П

исме

на

пров

ерка

на

знан

ията

и

умен

ията

.

Вари

ант,

съст

авен

от

учи

те-

ля и

ли о

т кн

игат

а за

учит

еля.

ПЕ

РИО

ДИ

ЧЕ

Н З

АК

ОН

И П

ЕРИ

ОД

ИЧ

НА

СИ

СТ

ЕМ

А

4224

Вид

ове

прос

ти

вещ

еств

а

Обо

бще-

ние

• Кла

сифи

цира

изу

чени

те

прос

ти в

ещес

тва

от а

лкал

ната

гр

упа

като

мет

али,

от

хало

ген-

ната

груп

а ка

то н

емет

али.

• Раз

лича

ва а

лкал

ни м

етал

и и

неме

тали

от

хало

генн

ата

гру-

па п

о оп

исан

ие н

а св

ойст

вата

им

.• О

писв

а и

обсъ

жда

хара

ктер

-ни

сво

йств

а на

мет

али

и не

ме-

тали

.• П

редс

тавя

схе

мати

чно

и из

разя

ва х

арак

терн

и св

ойст

ва

на м

етал

и и

неме

тали

.

• Акт

уали

зира

не н

а зн

ания

та за

хи

мичн

о по

доби

е и

поня

тиет

о пр

ирод

на гр

упа

от е

леме

нти.

• Кла

сифи

цира

не н

а из

учен

ите

прос

ти в

ещес

тва

от а

лкал

ната

гр

упа

като

мет

али,

от

хало

ген-

ната

груп

а ка

то н

емет

али.

• Обо

бщав

ане

и си

стем

атиз

и-ра

не н

а зн

ания

та за

хар

акте

рни

свой

ства

на

мета

ли и

нем

етал

и.• З

атвъ

рдяв

ане

на у

мени

ята

за

схем

атич

но п

редс

тавя

не и

изр

а-зя

ване

на

хара

ктер

ни с

войс

тва

на м

етал

и и

неме

тали

.

Оце

нка

на

знан

ия и

ум

ения

за

позн

ати

алго

ритм

и.

4325

Вид

ове

хими

чни

съед

ине-

ния

Обо

бще-

ние

• Кла

сифи

цира

изу

чени

те х

и-ми

чни

съед

инен

ия к

ато

окси

-ди

, осн

ови,

кис

елин

и и

соли

по

със

тав

и св

ойст

ва.

• Опи

сва

и об

съжд

а ха

ракт

ер-

ни с

войс

тва

на с

ъеди

нени

я на

• Кла

сифи

цира

не н

а из

учен

ите

хими

чни

съед

инен

ия к

ато

окси

-ди

, осн

ови,

кис

елин

и и

соли

по

съст

ав и

сво

йств

а.• Р

азкр

иван

е на

гене

тичн

ата

връз

ка м

ежду

еле

мент

ите,

вид

а

Оце

нка

на

знан

ия и

ум

ения

за

позн

ати

алго

ритм

и.

62

12

34

56

78

9ал

калн

ите

мета

ли и

нем

етал

и от

хал

оген

ната

груп

а.• П

редс

тавя

схе

мати

чно

и из

разя

ва х

арак

терн

и св

ойст

ва

на а

лкал

ни о

снов

и и

хало

гено

-во

доро

дни

кисе

лини

.

на п

рост

ите

вещ

еств

а и

хими

чни-

те с

ъеди

нени

я, к

оито

обр

азув

ат.

• Обо

бщав

ане

и си

стем

атиз

иран

е на

знан

ията

за х

арак

терн

и св

ойс-

тва

на с

ъеди

нени

я на

алк

ални

те

мета

ли и

нем

етал

и от

хал

оген

на-

та гр

упа.

• Зат

върд

яван

е на

уме

ният

а за

сх

емат

ично

пре

дста

вяне

и и

зра-

зява

не н

а ха

ракт

ерни

сво

йств

а на

алк

ални

осн

ови

и ха

логе

ново

-до

родн

и ки

сели

ни.

4426

Сво

йс-

тва

на

мета

ли,

неме

тали

и

техн

исъ

един

е-ни

я

Упр

ажне

-ни

е• О

писв

а ха

ракт

ерни

сво

йств

а на

алк

ални

те м

етал

и и

неме

-та

ли о

т ха

логе

ннат

а гр

упа

и те

хни

съед

инен

ия.

• Изр

азяв

а с

хими

чни

урав

не-

ния

свой

ства

алк

ални

мет

али,

не

мета

ли о

т ха

логе

ннат

а гр

у-па

и т

ехни

съе

дине

ния.

• Сра

вняв

ане

на с

войс

тва

на м

е-та

ли, н

емет

али,

окс

иди,

осн

ови

и ки

сели

ни.

• Зат

върд

яван

е на

уме

ният

а за

из

разя

ване

на

хара

ктер

ни с

войс

-тв

а на

мет

али,

нем

етал

и, а

лкал

ни

осно

ви и

хал

оген

овод

ород

ни

кисе

лини

.• П

рила

гане

на

алго

ритъ

м пр

и оп

исан

ие н

а св

ойст

вата

на

мета

-ли

, нем

етал

и, о

снов

и и

кисе

лина

.• П

рила

гане

на

мате

мати

ческ

и ум

ения

при

изч

исля

ване

на

масо

-ва

час

т.

Оце

нка

на

акти

внос

тта

в уч

ебни

я ча

с.

Зада

чи о

т уч

ебни

ка

на с.

109

–

110,

ра

ботн

и ли

стов

е от

тет-

радк

ата.

Дава

не н

а до

маш

на

рабо

та, с

. 11

0 „П

од-

готв

ете с

е за

след

ва-

щия

час

“.45

27П

ерио

ди-

чен

зако

нН

ови

знан

ия• П

роуч

ва и

пре

дста

вя р

аз-

личн

и оп

ити

за гр

упир

ане

и кл

асиф

ицир

ане

на х

имич

ните

ел

емен

ти.

• Опи

сва

прин

ципи

те н

а по

д-ре

ждан

е на

еле

мент

ите

в ес

-те

стве

н ре

д.• О

писв

а ес

тест

вени

я ре

д на

хи

мичн

ите

елем

енти

.

• ат

омен

но

мер

• пе

рио-

диче

н за

кон

• Про

верк

а на

дом

ашна

та р

абот

а.• Д

аван

е на

ука

зани

я и

орга

низи

-ра

не н

а са

мост

ояте

лна

рабо

та за

по

дреж

дане

на

карт

ите

с ин

фор-

маци

ята

за х

имич

ните

еле

мент

и.• О

бсъж

дане

на

изпъ

лнен

ието

на

само

стоя

телн

ата

рабо

та.

• Изв

ежда

не н

а ча

ст о

т ес

тест

ве-

ния

ред

на х

имич

ните

еле

мент

и.

Оце

нка

на

само

стоя

-те

лнат

а ра

бота

и

акти

внос

тта

в уч

ебни

я ча

с.

Рабо

тни

лист

ове

от т

ет-

радк

ата.

63

12

34

56

78

9• О

писв

а пе

риод

ично

стта

в

проя

вява

нето

на

свой

ства

та

на е

леме

нтит

е с

нара

стна

не н

а от

носи

телн

ата

атом

на м

аса.

• Опи

сван

е на

при

нцип

ите

за

подр

ежда

не н

а ел

емен

тите

в

есте

стве

ния

ред.

• Във

ежда

не н

а по

няти

ята

ато-

мен

номе

р и

пери

одич

ност

.• Д

ефин

иран

е на

пер

иоди

чния

за

кон.

• Осм

исля

не н

а пе

риод

ични

я за

кон

като

при

роде

н за

кон.

4628

Пер

и-од

ична

си

стем

а (т

абли

ца)

Нов

и зн

ания

• Опи

сва

прин

ципи

те н

а по

д-ре

ждан

е на

еле

мент

ите

в П

е-ри

одич

ната

таб

лица

. • О

писв

а ст

рукт

урат

а на

пер

и-од

ична

та т

абли

ца (к

ласи

ческ

а и

дълг

опер

иодн

а).

• П

ери-

одич

на

сист

ема

(таб

лица

) •

пери

од

• гр

упа

• Акт

уали

зира

не н

а зн

ания

та за

пе

риод

ично

стта

при

под

режд

ане

на х

имич

ните

еле

мент

и в

есте

ст-

вени

я ре

д.• О

писв

ане

на п

ерио

дичн

ата

сист

ема

като

табл

ичен

изр

аз н

а ес

тест

вена

кла

сифи

каци

я на

еле

-ме

нтит

е.• О

бсъж

дане

на

инфо

рмац

ията

, оз

наче

на в

„кл

етка

та“

на х

имич

-ни

я ел

емен

т.• О

писв

ане

на с

трук

тура

та н

а пе

-ри

одич

ната

табл

ица

(кла

сиче

ска

и дъ

лгоп

ерио

дна)

.• В

ъвеж

дане

на

поня

тият

а пе

ри-

од и

груп

а.• Ф

орми

ране

на

умен

ия за

опр

е-де

ляне

на

мяст

ото

на е

леме

нт в

пе

риод

ична

та с

исте

ма.

Оце

нка

на

акти

внос

тта

в уч

ебни

я ча

с.

Пер

и-од

ична

та

блиц

а на

с. 1

30

– 13

1,

е-уч

еб-

ник.

4729

Пер

иоди

-че

н за

кон

и пе

рио-

дичн

аси

стем

а

Упр

ажне

-ни

е• О

писв

а ст

рукт

урат

а на

пер

и-од

ична

та т

абли

ца (к

ласи

ческ

а и

дълг

опер

иодн

а).

• Опр

едел

я мя

стот

о на

хим

и-че

н ел

емен

т в

пери

одич

ната

си

стем

а (т

абли

ца) –

ато

мен

номе

р, п

ерио

д, гр

упа.

• Акт

уали

зира

не н

а зн

ания

та за

пе

риод

ични

я за

кон

и ст

рукт

ура-

та н

а пе

риод

ична

та т

абли

ца.

• Зат

върд

яван

е на

уме

ният

а за

оп

реде

ляне

на

мяст

ото

на е

ле-

мент

в П

ерио

дичн

ата

табл

ица

по

атом

ен н

омер

или

наи

мено

вани

е на

еле

мент

а и

обра

тно.

Фро

нтал

на

пров

ерка

на

знан

ията

и

умен

ията

.О

ценк

а на

ак

тивн

остт

а в

учеб

ния

час.

64

12

34

56

78

948

30За

коно

-ме

рнос

ти

в пе

рио-

дичн

ата

сист

ема

Нов

и зн

ания

• Опр

едел

я ва

лент

ност

та н

а ел

емен

тите

от

първ

ите

три

пери

ода

на п

ерио

дичн

ата

сис-

тема

(таб

лица

) по

отно

шен

ие

на к

исло

рода

и в

одор

ода.

• О

пред

еля

елем

енти

те к

ато

мета

ли и

нем

етал

и по

мяс

тото

им

в п

ерио

дичн

ата

сист

ема

(таб

лица

). • О

писв

а из

мене

ниет

о в

свой

ства

та н

а ел

емен

тите

по

пери

оди

и гр

упи

във

връз

ка с

по

редн

ия и

м но

мер.

• Опи

сва

изме

нени

ето

в св

ойс-

тват

а на

съе

дине

ния

на е

ле-

мент

ите

по п

ерио

ди и

груп

и въ

в вр

ъзка

с п

оред

ния

номе

р на

еле

мент

а.

• Акт

уали

зира

не н

а зн

ания

та за

пе

риод

ични

я за

кон

и ус

трой

ство

-то

на

пери

одич

ната

сис

тема

.• А

ктуа

лизи

ране

на

знан

ия и

из

мене

ние

на х

имич

еска

та а

ктив

-но

ст в

алк

ална

та и

хал

оген

ната

гр

упа.

• Акт

уали

зира

не н

а зн

ания

за

вале

нтно

стта

на

елем

енти

те о

т ал

калн

ата

и ха

логе

ннат

а гр

упа.

• Обс

ъжда

не н

а св

ойст

вата

на

елем

енти

те о

т тре

ти п

ерио

д с

увел

ичав

ане

на п

оред

ния

им

номе

р.• В

ъвеж

дане

на

поня

тият

а: е

ле-

мент

с д

войс

твен

и св

ойст

ва и

ин

ерте

н ел

емен

т.• О

бобщ

аван

е на

зако

номе

рно-

стит

е в

изме

нени

ето

на с

войс

тва-

та о

т мет

ални

към

нем

етал

ни и

за

елем

енти

те о

т вто

ри п

ерио

д.• О

бсъж

дане

на

зако

номе

рнос

ти-

те в

изм

енен

ието

на

свой

ства

та

и хи

миче

скат

а ак

тивн

ост н

а ел

е-ме

нтит

е по

груп

и.• О

бсъж

дане

на

зако

номе

рнос

ти

в из

мене

ниет

о на

вал

ентн

остт

а на

еле

мент

ите

по гр

упи

спря

мо

водо

рода

и в

исш

ата

спря

мо к

ис-

лоро

да.

• Обо

бщав

ане

на за

коно

мерн

о-ст

ите

в из

мене

ниет

о на

сво

йств

а-та

и а

ктив

ност

та н

а ел

емен

тите

по

пер

иоди

и гр

упи,

кат

о се

св

ързв

ат с

пор

едни

я им

ном

ер.

Оце

нка

на

акти

внос

тта

в уч

ебни

я ча

с.

Фиг

. 1

и 2

на

с. 1

19,

е-уч

еб-

ник,

ра

ботн

и ли

стов

е от

тет

-ра

дкат

а.

65

12

34

56

78

949

31За

коно

-ме

рнос

ти

в пе

рио-

дичн

ата

сист

ема

Упр

ажне

-ни

е• О

пред

еля

вале

нтно

стта

на

елем

енти

те о

т пъ

рвит

е тр

и пе

риод

а на

пер

иоди

чнат

а си

с-те

ма (т

абли

ца) п

о от

нош

ение

на

кис

лоро

да и

вод

ород

а.

• Пре

движ

да с

войс

тва

на м

е-та

ли и

нем

етал

и и

на т

ехни

хи

мичн

и съ

един

ения

по

мяс-

тото

на

елем

енти

те в

пер

ио-

дичн

ата

сист

ема

(таб

лица

).

• Акт

уали

зира

не и

обо

бщав

ане

на о

снов

ни зн

ания

и за

коно

мер-

ност

и, с

върз

ани

с пе

риод

ични

я за

кон

и пе

риод

ична

та с

исте

ма, и

на

уме

ния

за р

абот

а с

пери

одич

-на

та т

абли

ца.

• Пре

движ

дане

на

свой

ства

на

мета

ли и

нем

етал

и и

на т

ехни

хи

мичн

и съ

един

ения

по

мяст

ото

на е

леме

нтит

е в

пери

одич

ната

си

стем

а • С

исте

мати

зира

не н

а зн

ания

та

и ум

ения

та п

о те

мата

чре

з ре-

шав

ане

на с

исте

ма о

т ло

гиче

ски

свър

зани

зада

чи.

Оце

нка

на

само

стоя

-те

лнат

а ра

бота

и

акти

внос

тта

в уч

ебни

я ча

с.

Уче

бник

, с.

121

, ра

ботн

и ли

стов

е от

тет

-ра

дкат

а.

5032

Дел

ото

на

Мен

де-

леев

Сем

инар

• Оце

нява

дел

ото

на Д

митр

ий

Мен

деле

ев к

ато

нов

етап

в р

аз-

вити

ето

на е

стес

твоз

нани

ето.

• Опи

сва

знач

ение

то н

а пе

-ри

одич

ния

зако

н и

на п

ерио

-ди

чнат

а си

стем

а ка

то м

етод

на

позн

ание

.

• Обс

ъжда

не н

а зн

ачен

ието

на

пери

одич

ния

зако

н и

създ

ава-

нето

на

пери

одич

ната

сис

тема

от

Мен

деле

ев за

раз

вити

ето

на

хими

ческ

ата

наук

а и

есте

ст-

возн

ание

то.

• Оце

нява

не н

а де

лото

на

Мен

-де

леев

с в

ечни

я чо

веш

ки с

тре-

меж

в об

ласт

та н

а по

знан

ието

.• О

бсъж

дане

на

роля

та н

а пе

риод

ични

я за

кон

и кл

аси-

фика

цият

а на

хим

ични

те к

ато

възм

ожно

ст за

пре

движ

дане

на

свой

ства

та н

а ел

емен

тите

и с

ъе-

дине

ният

а им

.

Оце

нка

на

акти

внос

тта

в уч

ебни

я ча

с.

Доп

ъл-

ните

лни

изто

ч-ни

ци н

а ин

фор-

маци

я.

5. Книга за учителя по химия и опазване на околната среда за 7. клас – Л. Боянова и др.

66

12

34

56

78

951

33В

кра

я на

7.

кла

сУ

праж

не-

ние

Обо

бщав

ане

на зн

ания

и

умен

ия, с

върз

ани

с хи

мичн

а си

мвол

ика,

алк

ална

и х

алог

ен-

на гр

упа,

пер

иоди

чен

зако

н и

пери

одич

на с

исте

ма.

• Обо

бщав

ане

и си

стем

атиз

и-ра

не н

а зн

ания

та, с

върз

ани

с хи

мичн

а си

мвол

ика,

алк

ална

и

хало

генн

а гр

упа,

пер

иоди

чен

зако

н и

пери

одич

на с

исте

ма.

• Зат

върд

яван

е на

уме

ният

а за

из

разя

ване

на

свой

ства

на

еле-

мент

и от

алк

ална

та и

хал

оген

на-

та гр

упа,

и н

а те

хни

съед

инен

ия.

Фро

нтал

на

пров

ерка

на

знан

ията

и

умен

ията

.О

ценк

а на

ак

тивн

остт

а в

учеб

ния

час.

Зада

чи за

са

мо-

конт

рол

на с

.125

, ра

ботн

или

стов

е от

тет

-ра

дкат

а ил

и от

кн

игат

а за

учи

те-

ля.

5234

Про

верк

а на

изх

од-

ното

рав

-ни

ще

Кон

трол

и

оцен

каО

чакв

анит

е ре

зулт

ати

от

учеб

ната

про

грам

а по

хим

ия и

оп

азва

не н

а ок

олна

та с

реда

за

7. к

лас.

Реш

аван

е на

тес

тови

зада

чи с

из

бира

ем и

с о

твор

ен о

тгов

ор.

Пис

мена

пр

овер

ка н

а зн

ания

та и

ум

ения

та.

Вар

иант

, съ

став

ен

от у

чите

-ля

или

от

книг

ата

за у

чите

-ля

.

Разр

абот

ил: .

......

......

......

......

......

......

......

......

......

......

......

......

......

......

.

(Име

, фам

илия

, под

пис)

67

ПО

ЯС

НИ

ТЕ

ЛН

И Б

ЕЛ

ЕЖ

КИ

:

1.

Годи

шно

то т

емат

ично

раз

пред

елен

ие с

е ра

зраб

отва

от

преп

одав

ащия

учи

тел

за в

сяка

уче

бна

годи

на и

за

всек

и кл

ас (

а пр

и не

обхо

димо

ст –

и п

о па

рале

лки)

, кат

о се

отч

итат

инт

ерес

ите

на у

чени

ците

и с

пеци

фика

та н

а об

разо

вате

лнат

а ср

еда.

2.

Годи

шно

то т

емат

ично

раз

пред

елен

ие н

а уч

ител

я по

т. 1

се

утвъ

ржда

ва о

т ди

рект

ора

на у

чили

щет

о пр

еди

нача

лото

на

учеб

ната

го

дина

.3.

В

кол

она

1 се

зап

исва

пор

едни

ят н

омер

на

учеб

ния

час.

Бро

ят н

а уч

ебни

те ч

асов

е в

тема

тичн

ото

разп

реде

лени

е тр

ябва

да

отго

варя

на

броя

на

часо

вете

по

учил

ищен

уче

бен

план

за с

ъотв

етни

я кл

ас.

4.

В к

олон

а 2

се п

осоч

ва у

чебн

ата

седм

ица

по р

ед, к

ато

след

ва д

а се

отч

ита

броя

т на

уче

бнит

е се

дмиц

и по

зап

овед

на

мини

стър

а за

граф

ика

на у

чебн

ото

врем

е.5.

В

коло

на 3

се п

осоч

ва те

мата

на у

рочн

ата е

дини

ца, к

ато

тя тр

ябва

да о

тгов

аря н

а тем

ата,

запи

сана

в дн

евни

ка. Т

емат

а на у

рочн

ата

един

ица

се о

пред

еля

от у

чите

ля и

мож

е да

не

е съ

щат

а ка

то т

емат

а на

уро

ка в

уче

бник

а ил

и те

мата

в у

чебн

ата

прог

рама

.6.

В

кол

она

4 се

пос

очва

уро

чнат

а ед

иниц

а, к

ато

за о

риен

тир

може

да

се и

зпол

зва

съот

ветн

ата

табл

ица

в уч

ебна

та п

рогр

ама

за

преп

оръч

ител

ното

про

цент

но р

азпр

едел

ение

.7.

В

кол

она

5 се

опи

сват

нак

ратк

о ко

мпет

ентн

ости

те к

ато

очак

вани

рез

улта

ти о

т об

учен

ието

в р

амки

те н

а ко

нкре

тнат

а ур

очна

ед

иниц

а.8.

В

кол

она

6 се

опи

сват

нов

ите

поня

тия

за к

онкр

етна

та у

рочн

а ед

иниц

а (а

ко и

ма т

акив

а).

9.

В к

олон

а 7

се з

апис

ват

учеб

ни д

ейно

сти,

свъ

рзан

и с

преп

одав

ане

на н

ов у

чебе

н ма

тери

ал, у

праж

нени

я, п

рего

вор,

как

то и

за

гара

нтир

ане

на и

зпъл

нени

ето

на у

чебн

ата

прог

рама

в с

ъотв

етст

вие

с пр

едви

дено

то в

раз

дел

„Дей

ност

и за

при

доби

ване

на

клю

чови

ком

пете

нтно

сти

и ме

ждуп

редм

етни

връ

зки“

на

съот

ветн

ата

учеб

на п

рогр

ама.

10. В

кол

она

8 се

пос

очва

т ме

тоди

те и

фор

мите

за

оцен

яван

е (т

е мо

же д

а са

свъ

рзан

и с

конк

ретн

ата

тема

на

уроч

ната

еди

ница

, но

може

да

са и

ори

енти

рани

вър

ху ц

ял р

азде

л) п

ри с

пазв

ане

на Д

ОС

за

оцен

яван

е на

рез

улта

тите

от

обуч

ение

то н

а уч

ениц

ите,

ка

кто

и за

оце

нява

не н

а др

угит

е де

йнос

ти (д

омаш

ни р

абот

и, л

абор

атор

ни у

праж

нени

я, с

емин

ари,

раб

ота

по п

роек

ти и

др.

) и п

ри

отчи

тане

на

съот

нош

ение

то п

ри ф

орми

ране

на

сроч

на и

годи

шна

оце

нка

в ра

здел

„С

пеци

фичн

и ме

тоди

и ф

орми

за о

ценя

ване

на

пост

ижен

ията

на

учен

ицит

е“ н

а съ

отве

тнат

а уч

ебна

про

грам

а.11

. При

въз

никн

али

обст

ояте

лств

а от

обе

ктив

ен х

арак

тер

годи

шно

то т

емат

ично

раз

пред

елен

ие п

одле

жи н

а из

мене

ние,

доп

ълне

ние

и пр

естр

укту

рира

не, к

оето

се

отра

зява

в к

олон

а 9

или

в до

пълн

ител

на т

абли

ца и

се

утвъ

ржда

ва д

опъл

ните

лно

от д

ирек

тора

на

учил

ищет

о пр

и сп

азва

не н

а пр

епор

ъчит

елно

то п

роце

нтно

раз

пред

елен

ие н

а за

дълж

ител

ните

уче

бни

часо

ве за

годи

ната

.

доц. д-р Лиляна Боянова ЙордановаКрасимир Йорданов НиколовИвайло Стоянов Ушагелов

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯПО ХИМИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ЗА 7. КЛАС

Редактор Марияна ВасилеваХудожник на графичния дизайн Бояна ПавловаХудожник на корицата Лало НиколовХудожник редактор Вихра ЯнчеваТехнически редактор Мариана ДимитроваКоректор Васил Койнарев

ISBN 978–619–222–231–4

Българска. Издание I/2018 г. Формат 70х100/16. Печ. коли 4,25. Изд. коли 5,51.Код 40709201240.

Издателство „Просвета Плюс“ ЕООД – София 1618, ул. „Земеделска“ № 2www.prosveta.bg; www.e-uchebnik.bg

Печат „Смилков“ ЕООД – Благоевград

Книга за учителя

Книга за учителя

www.prosveta.bgwww.e-uchebnik.bg

Лиляна Боянова, Красимир Николов, Ивайло УшагеловЛиляна Боянова

Красимир Николов

Ивайло Ушагелов

ХИМИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

ХИМИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

ISBN 978-619-222-231-4

Цена 9,00 лв.