КУЛТУРНО ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО:...

Научна конференция „Културно-историческо наследство: Опазване, представяне, дигитализация”

КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО:

ОПАЗВАНЕ,

ПРЕДСТАВЯНЕ,

ДИГИТАЛИЗАЦИЯ

Сборник научни доклади

Том 1

Народна библиотека „П. Р. Славейков”

Велико Търново, 2015

Културно-историческо наследство:

Опазване, представяне, дигитализация

Материалите в сборника са обект на авторско право.

Разрешение за направа на електронни или хартиени копия на част или на цяла

публикация за лично или обучително ползване се предоставя без заплащане, при

условие, че копията не са направени или разпространявани с цел печалба или търговска

изгода и че копията са съпроводени с това съобщение и пълно цитиране на първата

страница. За копиране под друга форма, за препубликуване или публикуване на

сървъри се изисква предварително специално разрешение и/или заплащане.

Сборникът се издава със съдействието на:

Българска академия на науките – Регионален академичен център – В. Търново

Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”

Институт по математика и информатика – БАН

http://www.math.bas.bg/vt/kin/

ISSN 2367-8038

Том 1, 2015

Научни редактори:

проф. д-р Петко Ст. Петков

доц. д-р Галина Богданова

Технически редактори:

гл. ас. д-р Стефка Кънчева

д-р Николай Ноев

гл. ас. Паскал Пиперков

© Авторски колектив, 2015

Издателство:


Културно-историческо наследство:

Опазване, представяне, дигитализация

Том 1

НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

посветена на 145-годишнината от създаването на

Българската академия на науките

Организатори:

Българска академия на науките

Регионален академичен център – Велико Търново

Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”

Институт по математика и информатика – БАН

Велико Търново

26-27 ноември 2014 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

Съдържание .............................................................................................................................. 4

Петко Ст. Петков

Исторически поглед към някои обекти от творчеството на майстор Колю Фичето ......... 5

Галина Богданова

Интердисциплинарни аспекти при изследванията за запазване, представяне и

дигитализация на културно-историческото и научно наследство в региона на Велико

Търново ................................................................................................................................... 14

Даниела Атанасова

Електронен архив на документалното наследство за Балканските войни ....................... 29

Мирко Робов

Градоустройството в Югоизточния сектор на Трапезица .................................................. 34

Галина Богданова, Тодор Тодоров, Николай Ноев

Системи за управление на бази от знания и тяхното приложение за онтологии на

дигитални артефакти .............................................................................................................. 44

Тихомир Стефанов

Мобилни приложения в културния туризъм. Мобилни новинарски приложения –

полезни или вредни? .............................................................................................................. 50

Паскал Пиперков

Поклоннически маршрути в Търновската Света гора ........................................................ 60

Павел Христов, Галина Богданова

Интерактивна културна карта за регион Велико Търново и представяне на тематични

културни маршрути ................................................................................................................ 81

Николай Ноев

Интердисциплинарни 2D / 3D подходи за дигитализация на КИН (културно-

историческо наследство) ....................................................................................................... 90

Илия Вълев

Казармените спомени като част от културното и военноисторическото наследство на

България .................................................................................................................................. 96

Стефка Кънчева

От разрушението към съзиданието (Представяне на нетрадиционната мобилна изложба

„Разрушение и съзидание“ – първи етап от цифровизацията на творчеството на Колю

Фичето) .................................................................................................................................. 100

Габриела Йончева, Дарина Илиева, Даниела Атанасова

БАН – Минало и настояще .................................................................................................. 114


ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ НЯКОИ ОБЕКТИ ОТ

ТВОРЧЕСТВОТО НА МАЙСТОР КОЛЮ ФИЧЕТО

Петко Ст. Петков

ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”

Резюме: В доклада се разглеждат представителни за творчеството

на възрожденския майстор Никола Фичев обекти в Търново и региона,

проектирани и строени в периода от 1835 до Освобождението. Чрез

виртуалната разходка авторът внушава идеята, че освен с доказаните си

качества на архитект и майстор-строител, Кольо Фичето впечатлява и с

ненатрапчивото на пръв поглед, но значимо присъствие в основните

възрожденски процеси, подготвени през осемнадесетото, но развили се в

пълнота през деветнадесетото столетие – едновременно с годините на

неговата житейска зрелост.

Възрожденското културно-историческо наследство на Велико Търново и на

великотърновския край е значителна част от българското национално богатство. С

такова културно наследство не може да се похвали всеки град, дори и не всеки областен

център в България. Освен, че е изключително ценно за българската културна история и

национална идентичност, то е и твърде разнообразно и многобройно, като се има

предвид, че времевите рамки на културната история на т.нар. Българско възраждане

обхващат почти две столетия – 18 и 19 век. Тази е основната причина днес аз да ви

занимая само с една възможна виртуална обиколка по обекти на възрожденското

културно-историческо наследство във Велико Търново и околностите му.

Сред най-вещите майстори на уникални черковни и светски сгради през

Възраждането се откроява Колю Фичето. По негов проект, с неговото активно участие

или под прякото му ръководство са построени над двадесет черкви в Търновско и

Габровско: съборната черква "Св. Преображение Господне" в Преображенския

манастир (1835), “Св. Николай” в Търново (1836, завършена от Н. Фичев), "Рождество

на Пресвета Богородица" в Търново (1842-1844), съборната черква "Възнесение на

пророк Илия" в Плаковския манастир (1841-1845), "Успение Богородично" в село

Присово, Търновско (1845-1846), съборната черква "Св. Троица" в манастира "Св.

Троица" около Търново (1846-1847), "Св. Димитър" в Лясковец (1848-1849), "Св.

Марина" в Търново (1849-1850), "Св. Никола" в Горна Оряховица (1849-1852), "Св.

Никола" в Дряново (1850-1851), "Св. Спас" в Търново (1858-1859), "Св. св. Кирил и

Методий" в Търново (1860-1861), "Св. Димитър" в с. Горна Липница, Търновско (1863),

"Св. Троица" в с. Овча Могила, Търновско (1864), "Св. Троица" в Свищов (1865-1867),

"Св. Архангел Михаил" в с. Лесичери, Търновско (1870-1873), "Св. св. Константин и

Елена" в Търново (1872-1873), "Св. Параскева" в с. Беляковец, Търновско (1873-1874),

черква в с. Дебелец, Търновско (1879-1880). Втъкавайки в църковните обеми

конструктивни елементи, присъщи на жилищната архитектура, възрожденският

архитект постига съвършени пропорции на изключително раздвижените си и

хармонични църковни сгради. Най-съвършеното творение на легендарния майстор в

областта на храмовото строителство е черквата "Св. Троица" в Свищов (1867). С

високите си куполи и с разчупената си фасада, свищовската черква впечатлява с

художествената си изтънченост и създава чувство за извисеност. А храмът “Св. св.

Константин и Елена” в Търново – дело на знаменития майстор – специалистите

определят като “завършек на монументалната архитектура от епохата на

6 Петко Ст. Петков

Възраждането”. Никола Фичев е изключително добре школуван строител, получил

архитектурната си подготовка за период от над две десетилетия при водещи майстори

от Търновската и Корчанската (респективно Брациговската) школа. Той е запознат със

съвременната европейска архитектура от изявите й в Румъния, Истанбул и Одрин,

където по това време са работели някои западноевропейски архитекти и каменоделци.

Добре е познавал и старата българска доосманска архитектура, както е видно от

собствените му реализации. Отлично и с голяма точност се е справял с изработването

на количествени и стойностни сметки. Сам и с вещина е избирал строителните си

материали камък, дърво, тухли, ковано желязо. Изработвал е проекти и много добри

макети за своите сгради и съоръжения. Владеел е резбарство и каменоделство. Ползвал

се е от три чужди езика, необходими за договаряне на сгради при работата му извън

българските земи1.

Освен с доказаните си качества на архитект и майстор-строител, Кольо Фичето

впечатлява и с ненатрапчивото на пръв поглед, но значимо присъствие в основните

възрожденски процеси, подготвени през осемнадесетото, но развили се в пълнота през

деветнадесетото столетие – едновременно с годините на неговата житейска зрелост.

Ще започнем нашата въображаема историческа разходка от Преображенския

манастир, където в началото на 30-те години на ХІХ в. Н. Фичев помага на прочутия

майстор Димитър Софиялията в строителството на новия храм "Св. Преображение

Господне" (фиг. 1).

Фигура 1. Преображенски манастир до гр. Велико Търново

Залавянето и обесването на майстора заради активното му участие в Българската

завера от 1835 г.2 е причина именно Колю Фичето да довърши обекта. По този начин

един знаков паметник от края на Второто българско царство (Сариният или

Шишмановият манастир) става начална точка в дългия майсторски и житейски път на

Н. Фичев, който по един изключително впечатляващ начин съвпада с историческото

пробуждане, съзряване и еманципиране на българите през ХІХ в.

1 Н. Тулешков, Първомайстор Никола Фичев – живот и творчество. //

http://www.pravoslavieto.com/history/19/1800_K_Ficheto/index.htm 2 П. Ст. Петков, Капитан Георги Мамарчев и Българската завера от 1835 година. // Електронно списание

LiterNet, 23.04.2004, № 4 (53) <http://liternet.bg/publish11/petko_petkov/gmamarchev.htm> (23.04.2004).

Исторически поглед към някои обекти от творчеството на майстор Колю Фичето 7

Следващият паметник от нашата разходка по местата, свързани с Н. Фичев и

Българското възраждане, е Плаковският манастир „Св. Пророк Илия” (фиг. 2). След

разкриването на Заверата от 1835 г., чиито организатори се събирали в светата обител,

манастирът отново е разрушен. Възстановяването му започва през 1845 година, когато

е построена манастирската църква "Св. Илия" - рядко явление на българската

архитектура от т.нар. атонски тип, характерен за епохата на Втората българска

държава.

Фигура 2. Плаковски манастир „Св. Пророк Илия”

През 1865 г. майстор Колю Фичето изгражда и величествена 26-метрова

камбанария с красива декоративна зидария, каменна чешма и двуетажни жилищни

крила в П-образна форма3.

През 1836 г. младият строител Н. Фичев завършва най-новия православен храм в

Търново – „Св. Николай” (фиг. 3, 4), който тържествено е осветен в деня на патрона си

6 декември4. За това ново архитектурно постижение Колю Фичето получава майсторско

звание. Мястото е избрано така, че храмът да доминира над съществуващите тогава над

тридесет джамии в града.

Църквата „Св. Николай” има дълга история, вплетена в общия ритъм на

възрожденските обществени вълнения и борби, но повечето съвременници, а и

историците я свързват с водените тук разгорещени дебати за съдбата на разпокъсаното

Отечество по време на заседанията на Учредителното събрание през 1879 г.5

3 http://www.pravoslavieto.com/manastiri/plakovski/index.htm.

4 Ив. Радев, Л. Прашков, Д. Кенанов, Р. Радев, Храмът „Св. Николай” Велико Търново. В. Търново,

2003, с. 43. 5 Спомени за Учредителното народно събрание през 1879 г. С., 1979.


Фигура 3. Църква „Св. Николай”, гр. Велико Търново

Фигура 4. Надпис на църква „Св. Николай”

През 1849 г. Колю Фичето построява една от най-забележителните сгради в

старата столица – дом, поръчан му от търговеца Никола Коюв, станал известен като

Къщата с маймунката (фиг. 5, 6).


Фигура 5. Къщата с маймунката, гр. Велико Търново

Фигура 6. Фигура и надпис върху къщата с маймунката


Както останалите търновски къщи, и тя е разположена на две улици.

Помещенията откъм долната улица са на по-високо ниво, оттам се влиза в двата

жилищни етажа. Външното оформление е с тухлена облицовка с изпъкнали фигури.

Този начин за украсяване на външните фасади се среща рядко у нас. Подобна украса

има и в други къщи в Търново, Горна Оряховица, Преображенския и Плаковския

манастир, където е работил Кольо Фичето.

Къщата с маймунката е реставрирана по проект на арх. Теофил Теофилов и от

1979 г. до днес е Дом на Съюза на учените във Велико Търново.

През 1863 г. майстор Колю Фичето завършва строителството на нов търновски

храм – църквата „Св. св. Кирил и Методий” (фиг. 7), която се намира в най-високата

част на старата престолнина – в квартала Варуша. През есента на 1872 г. храмът е

осветен повторно от първия български екзархийски митрополит на Търново Иларион

(бивш епископ Макариополски). Тъй като историята на църквата е свързана с

преселниците, чийто покровител е Св. Атанасий, един от олтарите е посветен на него.

Иконостасът е дело на резбарите Тодор Несторов и Иван Димитров Стрелухов –

ученици на даскал Ботю Петков и активни участници в националноосвободителните

борби6.

Фигура 7. Църква „Св. Св. Кирил и Методий”, гр. В. Търново

Този храм е първият в търновска духовна околия, посветен на светите братя

Кирил и Методий и освен поредно доказателство за гения на майстор Колю Фичето е

ярко потвърждение за нарастващите размери на почитта към равноапостолното и

просветителското дело на двамата светители. В него се служи на български език още

през 60-те години на ХІХ век, доста преди учредяването на автономната Българска

екзархия.

6 Радев, Ив., История на Велико Търново XVIII — XIX век, Велико Търново, 2000, с. 312 – 321;

Темелски Хр., Великотърновски манастири в националноосвободителната борба. София, 1992 г., с. 196.


Катедралната църква “Св. Троица” (фиг. 8) в Свищов, издигната през 1867 г., и

църквата “Св. Константин и Елена”, построена през 1872 г. във В. Търново, са

своеобразен апотеоз в храмовото строителство през Възраждането и завършек на

дългогодишните усилия на големия майстор на възрожденското строителство Никола

Фичев да свърже трикорабната, надлъжно решена сграда с купол, който да играе ролята

на централен елемент във вътрешното й пространство7.

Фигура 8. Храм „Св. Троица”, гр. Свищов

За построяването на църквата „Св. Троица” свищовските енориаши заплатили

461 613 гроша, но резултатът е поразителен - над града се извисява величествен

трикорабен, четирикуполен храм с камбанария-кула над преддверието. За първи път в

църковното строителство майсторът превръща цялата източна фасада в огромна апсида

с огъната вълнообразна форма. Иконостасът на храма е дело на майстор Антон Пешев,

родом от Крушево, Македония, и е изработен в периода 1870-1872 г. Дължината му е

16 м., а височината - средно над 10 м. Върху близо 100 кв.м., при безупречна симетрия,

А. Пешев поставя обширни плоскости, на които знаменитият свищовски художник

Николай Павлович рисува своите 73 икони.

През 1872 г. първият български екзарх Антим І посещава храма и служи в него.

Същата година в Свищов пристига търновският екзархийски митрополит Иларион и

отслужва тук Света литургия. На 28 юни 1877 г., след освобождението на града,

руският император Александър ІІ присъства на молебен в църквата "Св. Троица" в

памет на падналите жертви за Освобождението. Той подарява шест камбани, които са

монтирани на построената през 80-те години на ХІХ век от майстор Генчо Новаков

камбанария.

7 М. Коева, Завършващ етап на възрожденската архитектура. – Във: Въведение в архитектурната теория

и история. // http://liternet.bg/publish9/mkoeva/teoria/zavyrshvasht.htm.


Църквата „Св. св. Константин и Елена” в Търново е завършена през 1872 г.

върху един много труден за застрояване терен между три улици, разположени сред

жилищни сгради. Тук за пореден път Колю Фичето проявява своя уникален талант и

изгражда една изключително красива и открояваща се и досега сред постройките

църква. През 19 век тя се е вписвала много добре в общата панорама на красивите

възрожденски къщи, които са я заобикаляли8. Църквата е висока, а отвътре - светла, при

изграждането й Колю Фичето успява умело да съчетае разнообразни архитектурни

форми и елементи. Това, което е характерно и я отличава от останалите постройки на

Колю Фичето, са двете въртящи се колони, поставени пред главния й вход. Църквата е

осветена тържествено на 7 октомври 1873 г. от Иларион Търновски (бивш

Макариополски епископ).

Фигура 9. Църква „Св. Св. Константин и Елена”, гр. В. Търново, снимка от фонд

„Възраждане”, РИМ – В. Търново

Пет години преди началото на Освободителната Руско-турска война майстор

Колю Фичето построява нова сграда на мястото на стария конак в Търново.

Фигура 10. Старо изображение на конака във В. Търново

8 Т. Недева, [За църквата „Св. св. Константин и Елена”] // http://www.focus-

news.net/opinion/0000/00/00/14892/.


Фигура 11. Съвременно изображение на конака във В. Търново

Конакът (фиг. 10, 11) е дълъг 60 метра и висок 27 метра. Поради неравния терен

има различия в етажите - от юг те са четири, а от север са два. Първи и втори сутерен са

под нивото на основния етаж и терен към север, но всъщност са открити и използваеми

откъм южната страна. Помещенията вероятно са имали спомагателни и складови

функции. Те нямат вътрешна връзка със сградата. Първи и втори етаж са най-богато и

артистично решени. Главният вход на конака се намира в средата на северната фасада и

се подчертава посредством петостепенен начупен портик, завършващ при главния

корниз с двойно огънат „кобиличен” корниз – любим похват на Колю Фичето.

Каменните колони и капители от този портик са запазени в оригиналния си вид9.

През първите месеци на 1879 г. в тази сграда заседават депутатите от

Учредителното и Първото Велико народно събрание на Княжество България. Тук на 16

април 1879 г. е приета първата българска конституция, а на 17 април с.г. е избран

първият княз Александър І10

. Парламентарните дебати се водят както в сградата на

конака, така и в училището при храма „Св. Николай” в Търново – и двете дело на

прочутия майстор Колю Фичето, който доживява да види България свободна и да

изпита заслужено удовлетворение от това, че началото на българския парламентарен

живот започва в знакови обекти на неговия архитектурен гений.

9 П. Манастирска, Учредителното събрание заседава в конака, строен от Уста Колю Фичето. //

http://www.bolgari.net/uchreditelnoto_sybranie_zasedava_v_konaka__stroen_ot_usta_kolyu_ficheto-h-

100.html. 10

П. Ст. Петков, Важни дати от историческия календар на българите. – В: Преди сто и повече години.

Изследвания и очерци по нова история на България. В. Търново, 2009, с. 230.


ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ АСПЕКТИ ПРИ ИЗСЛЕДВАНИЯТА ЗА

ЗАПАЗВАНЕ, ПРЕДСТАВЯНЕ И ДИГИТАЛИЗАЦИЯ НА

КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКОТО И НАУЧНО НАСЛЕДСТВО В

РЕГИОНА НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО1

Галина Богданова

Институт по математика и информатика при БАН

Резюме: В статията са представени някои интердисциплинарни

аспекти при изследванията, свързани с цифровизация, запазване и

представяне на културно-историческото и научно наследство за региона на

Велико Търново. По подробно са разгледани някои конкретни

интердисциплинарни изследвания, разработки и постигнатите резултати в

областта на фолкористиката, камбанологията, творчеството на

архитект Колю Фичето, Балканските войни, културния туризъм.

Изследвани са интердисциплинарните проблеми, свързани с

цифровото представяне на знания, начините за организация и представяне

на информацията в областта на културно-историческото наследство за

региона. Анализирани са предизвикателствата при работа в

интердисциплинарни екипи и бъдещите переспективи за прерастването им в

интердисциплинарна мрежа (лаборатория) за съвместни изследвания в

областта културно-историческото наследство в региона на Велико

Търново.

Въведение

Представени са изследвания, разработки, приложения, проекти и други

инициативи, свързани с цифровизация, електронна обработка, съхранение, архивиране

и защита на данни, семантично и лингвистично представяне на знания в Интернет в

областта на запазване и представяне на артефакти и обекти на научно и културно-

историческото наследство (КИН) за региона на Велико Търново.

1. Необходимост от интердисциплинарни подходи

Повечето от представените в статията изследвания решават поставените

проблеми чрез интердисциплинарни подходи/екипи затова ще се спрем първо на

интердисциплинарността.

Има много аргументи за предимствата на работещите съвместно учени от

различни дисциплини пред чисто дисциплинарния подход [6-8]. В някои случаи

проблемите са от такава сложност, че една научна област не е в състояние да осигури

задоволителен отговор на поставения проблем. Също така при тясната дисциплинарна

гледна точка често има редица ограничения, определени от нормите и рамките на

конкретната дисциплина, непозволяващи разглеждането и включването на

алтернативни възгледи. Чисто дисциплинарната гледна точка може да доведе до

хегемония, не позволяща критична оценка на собственото виждане и недопускаща

други гледни точки.

1 Посветена на 145 г. от създаването на БАН

Интердисциплинарни аспекти при изследванията за запазване, представяне и дигитализация на

културно-историческото и научно наследство в региона на Велико Търново 15

В контраст, интердисциплинарните подходи и изследвания са основани на

множество дисциплини и предлагат едно по-дълбоко и задълбочено разглеждане на

сложните проблеми. Предизвикателство за учените е да анализират и синтезират това,

което всяка от отделните дисциплини предлага и после да го интегрират в цялостно

интердисциплинарно решение на поставения проблем.

Може да се разгледат няколко възможни случая за съвместна работа и

интегриране на различни дисциплини: при решаване на проблеми, които излизат извън

границите на една единствена дисциплина, при възникване на сложни или

широкообхватни въпроси или при създаване на единни знания.

Повечето от проблемите във връзка с цифровизацията и цифровото представяне

на КИН попадат в рамките на горните определения и съответно изискват

интердисциплинарни подходи. В следващите секции е направен опит за кратко

представяне на съвместната работа в интердисциплинарни екипи и възникналите

широкообхватни въпроси при някои изследвания. Представени са и решени проблеми

за региона на Велико Търново във връзка с цифровизацията и цифровото представяне

на научното и КИН.

2. Особености на интердисциплинарните изследвания за

дигитализация, запазване и представяне на КИН за региона

на Велико Търново

В резултат на дългогодишна работа са изследвани няколко различни области

като фолклор, перкусионни инструменти (камбани), архитектурното наследство,

археологията, културния туризъм, Балканските войни и др. в региона на Велико

Търново. Всяка различна област и поставен за решаване проблем изисква включването

на определени експерти и институции и постепенно в резултат на работата се образува

гъвкав интердисципинарен екип от информатици, историци, фолклористи, етнолози,

богослови, библиотекари, инженери, художници, архитекти и археолози. Експертите от

отделните дисциплини анализират възможностите и особеностите за дигитализация,

запазване и представяне на КИН – всеки от своята гледна точка, като накрая

разнородние изследвания се интегрират в общ резултат за всеки от конкретните

изследвани културни обекти.

С течения на годините се натрупа голям обем от цифрова информация и

методики, който послужи като основа за изграждане на система от федерирани

цифрови хранилища с културно съдържание е-CH-VT (мултимедийни цифрови

фондове, архиви, библиотеки за културно наследство, музеи и др.) за региона на

Велико Търново. Архивите съдържат дигитални обекти, съответстващи на

европейските и световни изисквания за такава дейност и съобразени със спецификите

на представяните артефакти. Системата от хранилища на мултимедийни архиви,

съдържащи цифрови данни за ценни артефакти от региона (български фолклор,

камбанология, архитектурното наследство на Кольо Фичето, културен етно-туризъм)

непрекъснато се допопълва и разраства. Също така в резултат от проектите се

разработиха различни приложения като хартиени и електронни паспорти (за камбани),

онтологии, речници и сайтове с избрани цифрови колекции на уникални образци на

камбани, фолклорни и архитектурни обекти, които също се включиха в системата,

Дейностите по изграждане и поддържане на федерираните хранилища в

системата (архиви, библиотеки, музеи и др.) с културно съдържание изискват добро

съгласуване и координиране за извършване на интердисциплинарната интеграция и

агрегация на данните. Те се различават в зависимост от ролята на участника и

16 Галина Богданова

институцията (технологичен партньор, доставчик на съдъжание). Някои участници като

технологичните партньори решават възникналите технологични проблеми, свързани

със създаването на структурата, функционирането, тестването и поддръжката на

системата. Те изграждат функционалностите и услугите за търсене на цифровото

съдържание в архивите/фондовете на избраните цифрови хранилища, достъпът до

средата, разработката на допълнителните услуги, агрегацията, представянето на

цифровото съдържание, пускането в експлоатация и поддръжката на системата. Други

като доставчиците на съдъжание се занимават със проблеми на доставката, подбора,

анализа, предоставянето на съдържанието на елементите на системата. Те

(координирайки самостоятелно или заедно с помощта на технологичните партньори)

извършват избора на артефактите, планират колекциите и цифровите хранилища,

съгласуването и анотациите на обектите, тестването и работата с архивите.

Данните за партньори, проекти, особености на интердисциплинарните

изследвания и разработените приложения за дигитализация, запазване и представяне на

КИН за региона на Велико Търново са обобщени и представени в табличен вид с цел

компактност и яснота в следващите таблици. Институциите, взели участие в

разработките на цифровите хранилища с културно съдържание са представени в Табл.

1. Проектите, приложенията, инициативите от средата е-CH-VT и резултатите от тях са

описани накратко в Табл.2.

Таблица 1. Партньори, участващи в е-CH-VT

Институция Роля / експертност /дейности Участие в проекти

ИМИ-БАН

Институт по

математика и

информатика при

БАН, звена-София,

В.Търново

Технологичен партньор; Информационни

технологии; Бази от данни; Лингвистика;

Експерти: информатици, математици,

лингвисти, дизайнери; участие в национални и

регионални изследвания и разработки, свързани

с цифровизацията

FolkKnow – водещ партньор

BELL - водещ бенефициент

BellKnow – водещ

BW - партньор

DIPP, ИО – организатор

ИФИЕМ-БАН

Институт за етнология

и фолклористика с

Етнографски музей -

БАН

Доставчик на съдържание; Хуманитарни науки:

фолклорна, етнографски, музиколожки и др.

науки; Експерти: фолклористи, етнографи,

музиколози, инженери-администратори

FolkKnow – партньор

BELL – партньор

DIPP – партньор

ИО – партньор

ВТУ

ВТУ „Св.Св. Кирил и

Методий

Технологичен партньор; Доставчик на

съдържание; Хуманитарни, информационни

технологии, богословски, художествени,

археологиюески науки;

Експерти: информатици, историци, богослови

FolkKnow - партньор


BW– партньор

DIPP, ИО – организатор

НВУ

Национален Военен

Университет -

В.Търново

Технологичен партньор: Военни науки,

акустика, информационни технологии –

информатици, инженери-акустици

FolkKnow - партньор


DIPP, ИО – партньор

РИМ

Регионален

исторически музей -

Велико Търново

Доставчик на съдържание; Хуманитарни науки

(исторически, етнографски, археологически

науки) - историци, археолози, етнолози,

фолклористи, архивисти

FolkKnow – партньор

BW, BELL – партньор

DIPP, ИО – партньор

РНБ

Регионална Народна

библиотека „П.Р.

Славейков”–В.

Търново

Доставчик на съдържание; Библиографски и

информационни науки; архивистика; -

библиотекари, архивисти; Участие в

национални и регионални разработки за

цифровизацията и Еуропеана


BW – водещ бенефициент

DIPP – домакин

ИО – партньор



ДВИА

Държавен военноист.

архив, В.Търново

Държавна агенция

"Архиви"

Доставчик на съдържание: (Цифрови списъци на

загиналите в Балк. войни (1912-1913) бълг.

Военнослужещи);

Архивистика, военни науки, исторически;

Експерти: архивисти, военни експерти,

инженери;

BW – партньор

Проект за цифровизация:

http://www.archives.bg/balkanwars

- базова организация

НАИМ-БАН Национален археологически с музей при БАН Археология

Таблица 2. Проекти, приложения, инициативи в региона на Велико Търново

Проекти и разработки – информация и резултати

FolkKnow (2006-2013) Технологии, основани на знания за създаване на дигитални ресурси и

виртуално представяне на значими колекции от българското фолклорно наследство (нац. научно-

изсл. програма)

Изпълнители: ИМИ-БАН и партньори: ИФИЕМ-БАН и ВТУ; Координатор: доц. д-р Галина Богданова

Доставчик на съдържание: ИФИЕМ-БАН, музеи и др. култ. институции;

Резултати: 4 мултимедийни цифрови архива с защита; Фолклорна библиотека http://folknow.math.bas.bg/;

Онтология на Българския фолклор; Фолклорна артерия http://folkartery.math.bas.bg/; речници; специална

книжка [2]; над 50 други публикации на екипа [2-9] и др.

BELL (2006-2007) Проучване и паспортизация на уникални камбани от историческото и културно

наследство на България и създаване на аудио и видео архив с помощта на съвременни технологии

Научно-изсл.проект,финансиран от МОН - договор КИН-1009/2005

Изпълнители: ИМИ-БАН и партньори: ВТУ, НВУ, ИМ-БАН, ИЕФЕМ-БАН, РНБ, РИМ и др.;

Великотърновска митрополия; Координатор: д-р Г.Димков; Доставчик на съдържание: храмове, музеи,

църкви, библиотеки

BELLKnow (2009-2014) Мултимедиен цифров фонд „Българска камбанология” (Създаване на

онтологичен модел, речници и паспортизация на ценни камбани от културно-историческото наследство

на България;

Изпълнител: ИМИ-БАН; Координатор доц. д-р Галина Богданова; вътрешен научно-изследователски

проект

Общи резултати за BELL и BellKnow: цифровизирани уникални камбани с добавени метаданни и

защита на информацията със стеганографски методи; 4 мултимедийни хранилища (звук, фото,

видео,текст); Мултимедиен цифров фонд2 BellKnow„Българска

камбанология”(http://www.math.bas.bg/vt/BellKnow/)-непрекъснато допълван; Хартиени и електронни

паспорти (http://www.math.bas.bg/vt/BellKnow/passportFiles/); Мобилни и виртуални изложба„Между Бога

и хората“ (http://www.math.bas.bg/vt/exhibitions/Bells-DiPP2011/) Онтология „Българска камбанология“

[4]; речници, демо сайт с избрани колекции камбани: http://www.math.bas.bg/bells

KF (2013- ) Цифровизация на творчеството на Уста Кольо Фичето „Майсторът и времето“

Изпълнители: ИМИ-БАН, РИМ и РНБ (с частично финансиране от регион Велико Търново).

Доставчик на съдържание: музеи, църкви, храмове, библиотеки, мостове

Резултати: (1) проучване на архитектурното наследство на Колю Фичето и възможностите за

цифровизиране на обектите; Цифровизирани обекти (звук, фото 2-3d,видео, текст); Мобилна и виртуална

изложба „Разрушение и съзидание“ - DIPP’2013; http://www.math.bas.bg/vt/exhibitions/KolioFicheto2013/

2 Свързан с цифровите библиотеки „Енциклопедия Slavica Sanctorum” (http://www.eslavsanct.net/) [5] и

„Виртуална енциклопедия на Българската иконография” (http://bidl.cc.bas.bg/) [10]


http://www.naim.bg/

http://www.naim.bg/

http://www.naim.bg/

http://folknow.math.bas.bg/

http://folkartery.math.bas.bg/

http://www.math.bas.bg/vt/BellKnow/

http://www.math.bas.bg/vt/BellKnow/passportFiles/

http://www.math.bas.bg/vt/exhibitions/Bells-DiPP2011/

http://www.math.bas.bg/bells

http://www.math.bas.bg/vt/exhibitions/KolioFicheto2013/


BW (2013- ) Електронен архив „Балкански войни” - научно-изследователски проект, финансиран от

МОН

Изпълнители: РНБ, Централна библиотека на БАН и партньори (ИМИ-БАН, ДВИА, Държавна агенция

"Архиви"-Велико Търново, ВТУ, РИМ и др.); Координатор: д-р Калина Иванова – РНБ

Доставчик на съдържание: архиви, музеи, библиотеки, университети

Цел на проекта: опазване и популяризиране на българското културно-историческо наследство и

предоставянето на информацията за него в една нова реалност на цифровото общество.

Резултати: цифрово хранилище (звук, фото, видео, текст); 3D цифрови обеkти, сканирани по "structured

light" технология (фиг.1, 5); Книги, [1]; Електронен архив „Балкански войни“, Цифрови обекти на сайта

на Еуропена

Проект: Загиналите в Балканските войни (2012-2013)

Изпълнители: ДВИА, Държавна агенция "Архиви"-Велико Търново Координатор: Светлин Радев– ДВИА

Доставчик на съдържание: ДВИА Сайт: http://www.archives.bg/balkanwars

Резултати: Цифровизация на списъците на загиналите в Балканските войни (1912-1913) бълг.

Военнослужещи

IKK (2013-) Интерактивна културна карта на региона на В.Търново - представяне за културно-

исторически забележителности и значими култ. и научни събития - научно-приложен проект

Изпълнители: ИМИ-БАН, Дирекция „Култура и туризъм“ - община В.Търново

Доставчик на съдържание: Дирекция „Култура и туризъм“- община В.Търново, музеи, библиотеки

Резултати: Интерактивна културна карта за В.Търново; Модел за виртуални хранилища на информ.

съдържание на културни обекти; пилотна версия на сайта на община Велико Търново (Фиг.3)

Представените приложения на средата и онтологиите за културно наследство са

създадени и тествани от екипа на Института по математика и информатика при БАН

при реализацията на интердисциплинарни проекти (FolkKnow, BellKnow, BW). Във

основа на разгледаните специфики на разработките може да се заключи, че проектите

на екипа допринсят за цялостното развитие на региона.

3. Решени интердисциплинарни проблеми за КИН в региона

на В. Търново

Ще бъдат разгледани по-подробно някои конкретни интердисциплинарни

изследвания за цифровизацията на КИН в региона, особеностите при реализацията и

интердисциплинарното сътрудничество, подредени хронологично според водещата

организация в изследването.

3.1 Изследвания на академичните институции в регион Велико Търново

3.1.1 Институт по математика и информатика при БАН

ИМИ-БАН е една от активно действащите институции по проблемите на

цифровизацията и интердисциплинарното сътрудничество в региона. Институтът е

организатор и координатор на значими национални проекти ([1-5, 9-10]). Тези

изследвания изискват интердисциплинарно интегриране на експерти, проекти и

институции, както и координиране между екипи от различни градове.

Такива проекти са научно-изследователската програма FolkKnow (състояща се

от 4 отделни взаимносвързани проекта), BELL, KF и др. (Табл.2). Изградената от екипа

на ИМИ-БАН система от хранилища на мултимедийни архиви, съдържа цифрови данни

за фолклор, камбанология, архитектурно наследство на Кольо Фичето, културен-

туризъм. Разработени са и хартиени и електронни паспорти на камбани, онтологии,

речници и сайтове с избрани цифрови колекции на уникални образци на камбани, на

фолклорни и архитектурни обекти. При разработките на ИМИ-БАН са използвани

съвременни технологии и методи като 3D технологии (фиг. 1) и др.




Фигура 1. Технология за сканиране на 3D обекти

В резултат от работата на екипите са цифровизирани хиляди уникални културни

артефакти. Цифровите ресурси са анотирани и индексирани, добавени са метаданни и

защита на информацията с явни и неявни стеганографски методи. Създадените

цифрови архиви са организирани с помощта на софтуера FотоStation, предлагащ богати

възможности и услуги за организация на архиви и добавяне на собствен програмен код.

Създадени са атрактивни представяния в Интернет чрез сайтове и галерии от виртуални

колекции, експонирани са над 20 изложби в цялата страна.

ИМИ–БАН (заедно с ВТУ) обучава студенти, магистри и докторанти в град

Велико Търново по теми, свързани със цифровизацията на световното културно-

историческото наследство като Специализантска програма за съхранение, архивиране и

защита на данни (2010-2011) и др. През 2009-2011 г. във Велико Търново са защитили

успешно докторанти (2) и магистри (10) с научни тези, свързани със съхранението и

защитата на данни. ИМИ-БАН (заедно с партниращи институции и съдействието на

община В. Търново) е и един от водещите организитори на форуми и събития във

Велико Търново (Табл. 3), свързани научното и КИН.

Някои от изследваните проблеми под ръководството на ИМИ-БАН:

Проблем 1: (в областта на Фолклора) Модернизиране на архивен

фолклорен фонд

Модернизирането фолклорния фонд и дигитализирането на разнородните

фолклорни материали е интердисциплинарен проблем. ИЕФЕМ-БАН (преди това

Институт за Фолклор) и ИМИ-БАН обединиха усилия през 2004г., стартирайки

междуведомствен проект към БАН за модернизиране на фолклорния архив. Оскъдните

софтуерни и хардуерни средства бавеха изпълнението на поставените задачи. Проучиха

се съвременните технологии и стандартите и изисквания при дигитализирането на

текст, фото, видео, аудио материали (фиг. 2).

Фигура 2. Цифров архив за фолклорни артефакти


Темповете на работа се ускориха след спечелване на проекта FolkKnow (Табл.2).

В резултат бяха решени доста от задачите и създадени методи за цифровизиране,

индексиране и защита на разнородните фолклорни обекти. Изградиха се структурите на

4 вида мултимедийни архиви, мултимедийната фолклорна библиотека FolkKnow,

онтологията на Българския фолклор, речници. Реализацията на цифровите архиви и

библиотеки даде възможности за широки социални приложения на мултимедийните

колекции, за целите на интерактивно дистанционно обучение, на научните изследвания

в областта на българската традиционна култура и за развитие на културен и етно-

туризъм. По темата бяха издадени над 50 публикации от интердисциплинарните екипи

по проектите и специална книжка на сп. Фолклор [2].

Проблем 2: Дигитализиране и паспортизация в камбанологията

Изследванията са започнати с проекта BELL (Табл.2). В проекта съвместно

работиха разнородни експерти от над 7 институции (с благословията на

Великотърновската митрополия), което изискваше сложна координация. Учените

използваха част от намерените решения, софтуер и хардуер от изследванията при

Проблем 1, но се сблъскаха и с нови нерешени задачи с оглед спецификата на

камбаните, изискващи допълнителни софтуерни, хардуерни и организационни

решения. Разработиха се методики за дигитализиране и паспортизиране при

камбаните, паспортизираха се и представиха десетки ценни камбани (Фиг. 3, 4).

Изследванията по тази тема продължиха през 2009 г. с нов проект BellKnow на

ИМИ-БАН и в резултат се създадоха речници, онтологичен модел и дигитален фонд

„Българска Камбанология“, които продължават да се развиват и допълват и до сега.

Фигура 3. Данни за обекти от тип камбана

ИМИ-БАН организира активно международно сътрудничество в региона като

взаимни визити, съвместна работа и публикации с учени от редица страни (Швейцария,

Русия, Беларус,Унгария и др.) по теми, свързани със съвместни проекти за

цифровизацията на световното културно-историческото наследство. Учени от ИМИ-

БАН обединиха усилия по по темата за моделирането на камбани с учени от

Швейцария, с Беларус - относно особеностите и модела на православните камбани, с

Русия – във връзка с изследвания за въздействието на звуците на български камбани

върху човека. В резултат от сътрудничеството със специалисти от Швейцария,

работещи в областта на на представяне на тримерни изображения чрез технологиите на

семантични описания, чрез моделиране на двумерни изображения са създадени 3D

модели на камбани [3-4].



Резултатите от проекта бяха включени в програмата на Велико Търново за

кандидатстването за Европейска столица на културата 2019 (ЕСК-2019). Така

изследванията в това направление прераснаха от чисто научен проект - в обществено

значим проект за региона на Велико Търново, факт широко отразен в медиите.

Стотици, включително и българският президент „звъняха“ на символичен модел на

цифровизирана камбана от BellКnоw и гласуваха за града.

Фигура 4. Изложба „Между бога и хората”

Екипът се включи в надпреварата за ЕСК-2019 с още разработки, представени по

надолу.

Проблем 3. Цифровизация на архитектурното творчеството на Уста Кольо

Фичето

При проекта „Майсторът и времето“ се проучи архитектурното наследство и

възможностите за цифровизиране на архитектурни обекти. Архитектурните обекти

изискваха по различни методи за дигитализиране поради своя обемност и тримерност.

По избраната методика бяха цифровизирани избрани обекти на творчеството на Колю

Фичето (фиг. 5), а резултатите от изследванията бяха представени в мобилната изложба

„Разрушение и съзиданиe“3 на DIPP’2013. Изложбата бе експонирана от екипа над 20

пъти4 в много градове.

При допълнително финансиране в следващ втори етап на проекта се планира

доизграждане на мултимедийния цифров фонд/хранилище KF с добавени метаданни и

защита на информацията, създаване на Виртуален музей на архитектурното наследство

на Колю Фичето с галерии, включваща и 3D експозиция от избрани колекции на 3D

цифрови обекти.

3 Виртуална изложба „Разрушение и съзиданиe“ http://www.math.bas.bg/vt/exhibitions/KolioFicheto2013/

4 Пътят на изложбата http://www.math.bas.bg/vt/exhibitions/KolioFicheto2013/KFway.html


Фигура 5. Велико Търново, градът на първомайстора

Проблем 4. Изследвания в областта на културния туризъм

Чрез проект ИКК по линия на ЕСК се изследва интерактивното представянетна

цифровата информация за значими културно-исторически обекти и събития за региона

на Велико Търново. Разработи се модел за виртуални хранилища на информационното

съдържание на културни обекти и събития. Пилотна версия на интерактивната карта е

вградена в сайта на община Велико Търново (Фиг. 6);

Друга разработка на екип от ИМИ-БАН в тази област е туристически видео гайд

за град В.Търново в резултат от българо-унгарски проект GUIDE@HAND5.

Разработено е демо (фиг. 7) на мултилингвистичен културно-исторически пътеводител6

за Велико Търново и Арбанаси (от ИМИ-БАН и унгарския институт Computer and

Automation Research Institute, Hungarian Academy of Sciences, Будапеща, като за проекта

активно съдейства и община Велико Търново). Проектът (заедно с презентация на

кмета на Велико Търново Даниел Панов) са представени от Детелин Лучев от ИМИ-

5 Тема на проекта GUIDE@HAND: "Разработка на средства, двуезично информационно съдържание и

услуги за представяне на културно-исторически забележителности и значими културни и научни събития

от регион Велико Търново чрез глобална GPS базирана информационна система”. 6 Публикация в местната преса „Електронен екскурзовод развежда из Велико Търново по... телефона“

http://www.borbabg.com/?action=news&news=40106



БАН на конференцията MUZEUM@DIGIT на 10-11.06.2013г. в Националния музей,

Будапеща, Унгария.

Фигура 6. Катедралният храм, отбелязан в Интерактивната карта

Фигура 7. GUIDE@HAND

3.1.2 Национален археологически институт с музей при БАН (НАИМ-

БАН)

НАИМ-БАН проучва и извършва следните дейности по запазване на КИН:

Археологически проучвания (разкриване и изясняване на проучвания

обектопазване, популяризиране, консервация и експониране, като основа

за социализация на проучения обект);

Консервация на архитектурните останки и структури, открити при

разкопките;

3D реконструкции на археологически обекти;

Законът за Великите стари български столици - иницииран от

специалисти от ВТ филиал на НАИМ-БАН, заедно с колеги от ВТУ и

общественици.

3.1.3 Изследвания на ВТУ „Св.Св.Кирил и Методий“

ВТУ участва при изследванията от Табл. 2 и в други проекти, както извършва и

обучение. Дигитализацията на аудио-визуалния и фотографския фонд на ВТУ се

http://maps.google.bg/maps?hl=bg&gbv=2&um=1&ie=UTF-8&q=%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD+%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BC+%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE+%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE&fb=1&gl=bg&hq=%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD+%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BC&hnear=0x40a9214b3d9491dd:0x400a01269bf5dc0,%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE+%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE&cid=0,0,6993812089862566634&sa=X&ei=2yHUUYm7OoSNtAbr4oCIDg&ved=0CCcQtgMwAw


реализира по проект7 „Дигитализация на литературното и снимково богатство на

университетската библиотека при ВТУ „Св.Св.Кирил и Методий” с координатор на

проекта е доц. д-р Елена Георгиева.

Цифровизацията и обработката на графичните схеми на стенописната украса на

храма “Св. Димитър и прилагането им на електронен носител са част от крайните

резултати при комплексното изследване на арбанашкия храм. Проектът е осъществен

от екип на Богословския факултет на ВТУ в тясно сътрудничество с РИМ-Велико

Търново.

ВТУ е координатор на програма8 Socrates/Grundtvig: “Memory Line: an

intergenerational course of learning and communication”, засягаща основно връзката

между поколенията, посредством спомени, предания, фолклор и др. Партньори:

Италия, Финландия, Румъния и България. Проектът е ръководен от проф.д-р М.

Тодорова. Издадена е книга - сборник от студии, част от които са посветени на

дигитализацията: "Tell Me a (Digital) Story: Memory Line Project". Edited by Paolo Ferri

and Georgi Todorov, Faber, 2008.

3.2 Изследвания, свързани с дигитализацията и запазването на КИН от

регионалните културни институции

3.2.1 Регионална Народна библиотека „П.Р. Славейков” – Велико Търново

Целият литературен фонд на РНБ – Велико Търново поетапно се цифровизира с

помощта на участието на служителите като цифровизатори. РНБ е редовен домакин и

организитор на семинари и конференции, на които се дискутира цифровизацията и

запазването на КИН (като ежегодната Научна конференция "Библиотеки-четене-

комуникации" 2011 г., посветена на цифровизацията и запазването на КИН, домакин на

международната конференция DIPP, семинара ИО, Семинар по Еуропеана – 2011 г.) и

на редица изложби.

Фигура 8. Електронен архив от документи за Балканските войни

През 2013 г. РНБ успешно координира първия етап на национален

интердисциплинарен проект BW (Табл. 2). Основната цел на проекта е представянето

на документалното наследство във Велико Търново за Балканските войни чрез

създаването на общ електронен архив от документи (фиг. 8), която се осъществи чрез:

издирване и проучване на артефакти за Балканските войни: снимки, писма, книги и

картини от регион Велико Търново и страната; цифровизиране и обработка на

7 Източник http://www.borbabg.com/?action=news&news=17119

8 Agreement No 230212-CP-1-2006-1-IT-Grundtvig-G1 2006-2514/001-001 SO2 31PRO - 2006 -2008 г.



откритите образци, добавяне на метаданни, организиране и архивиране на данните и

защита на цифровите обекти; проучване и избор на методи, технологии, софтуер и

хардуер за 3D сканиране; цифровизиране на избрани 3D обекти (фиг. 1); организиране

на представянето им в Интернет; създаване на общ електронен архив на

документалното наследство чрез изграждане на библиографски и пълнотекстови бази

данни и представянето им в Интернет; Юбилейното издание „Българския писател и

войните”; „Балканската война в българската поезия и проза”: Антология и „Балканската

война в българската историческа наука”, както и сборник от конференцията за

Балканските войни през ноември 2013 г.; (предстои във 2 етап) създаване на Виртуален

музей на Балканските войни и изработване на пътуваща юбилейна изложба с

новопроучени и изследвани документи за Балканската война и нейна виртуална версия

в Интернет; презентации и популяризиране на проектните резултати. [1]

РНБ заедно с ИМИ БАН, Дирекция „Култура“ на община В.Търново,

библиотеки от Централен северен регион и др. развиха идеен проект за Дигитален

център Север +.

Други дигитални колекции на Регионална Народна библиотека „П. Р.

Славейков” – Велико Търново в контекста на национални програми за запазване и

представяне на литературното наследство са: Digital Library Funds of Bulgarian

Periodical Publications 2000-2005 and 2006-2007; Unified Electronic Index of Rare and

Especially Valuable Collections in Regional Libraries 2007-2009; Unified index of Bulgarian

periodical publications. Digital collection till 1944 - REGINA - PI - 2008-2010.

3.2.2 Регионален исторически музей - Велико Търново

Фондовете на РИМ–Велико Търново са богати и важни по значение. Те

поетапно се цифровизират с помощта на вътрешни проекти от служителите му като

цифровизатори, а също така с частично финансово подпомагане на община Велико

Търново и от други национални проекти. РИМ ежегодно представя резултати от

цифровизирането на своите фондове чрез изложби на цифровизирани артефакти във

Велико Търново и страната. Музеят извършва модерна популяризаторска дейност като

се използват новите технологии при различни прояви за представяне на тези фондове.

Фигура 9. Лекция на семинар ИО във връзка с изложбата „Ефектът на оригинала”

РИМ организира през 2014 (съвместно с Института по оптични материали и

технологии „Й. Малиновски“ при БАН и ИМИ-ВАН) атрактивна интердисциплинарна

изложба на холограми на ценни исторически артефакти артефакти, посветена на 145 г.

от създаването на БАН (фиг. 9). Това сътрудничество между РИМ и неизвестното до

сега за региона звено на БАН би могло да се развие и в бъдеще кат се създаде при


адекватно финансиране холограмна изложба, запазваща ценни образци от РИМ, която

да разшири наличната холограмна колекция на БАН.

РИМ е притежател на страхотна информация и участва с нея активно и в някои

от проектите, споменати в табл. 2, както и в други национални проекти, свързани с

цифровизацията. Той участва в изграждането на Виртуалния музей "Virtual Museum of

the European Roots" (online learning model), реализиран по проект F-MU.S.EU.M от

програмата Leonardo Da Vinci Programme framework.

През 2009 - 2010 година беше представен проект за компютърна възстановка на

стенописи в нартекса на църквата - музей "Св. Петър и Павел" във Велико Търново,

последвани през 2011-2012 г. от други подобни проекти (някои са съвместно с ВТУ).

3.3 Форуми и събития, свързани запазването и съхраняването на КИН

Във Велико Търново се провеждат редица национални и международни форуми,

семинари, конференции, мероприятия и изложби и други събития, свързани

запазването и съхраняването на световното научно и КИН и осигуряващи възможност

за разпространение на постигнатите резултати (табл. 3). Организираните форуми са

важен спомагащ фактор за по-тясна връзка и взаимодействие между специалистите в

различни области на науката, в които се прилагат съвременни информационни

технологии.

Работата при интердисциплинарните екипи и изследвания, свързани със

запазване, цифровизация и представяне на културно-историческото и научно

наследство крие много предизвикателства. Реализираните резултати в областта на

фолкористиката, камбанологията, архитектурното творчество на архитект Колю

Фичето, Балканските войни, културния туризъм, археологията за региона на Велико

Търново са едно преминато стъпало. Те трасират пътя на интердисциплинарния екип

към нови изследвания за региона на Велико Търново. При изследването на всеки нов

интердисциплинарен проблем екипът се допълва от експерти и институции и

постепенно прераства в интердисциплинарна мрежа (лаборатория) за съвместни

изследвания в областта на научно и КИН за региона на Велико Търново.

Таблица 3. Форуми и събития във Велико Търново, свързани със запазването и

съхраняването на световното научно икултурно-историческото наследство

Име Информация за форума, изложбата, събитието

Вид и организатори на събитието Цели и връзки към събитието

DIPP

Цифрово представяне и опазване на културното и научно наследство

Международна научна конференция, под

егидата на Unesko; Ежегодно от 2011 г.

Организатори: ИМИ-БАН съвместно с РНБ,

РИМ, ВТУ и община Велико Търново

DiPP2011 http://dipp2011.math.bas.bg





ИО

Информационно общество (интердисциплинарен форум за научни дискусии и изяви в

областта на приложенията на съвременни информационни и други технологии в

хуманитарните и други науки с мобилно домакинство и опция за виртуални лекции/дискусии

с партньори от други градове и страни).

http://dipp2011.math.bas.bg/





Име Информация за форума, изложбата, събитието

Вид и организатори на събитието Цели и връзки към събитието

Регулярен научен интердисциплинарен

семинар и научна мрежа

Ежемесечно от февруари 2011 г. в град

В.Търново

Организатори и партньори: ИМИ-БАН, ВТУ

община В.Търново, РНБ, РИМ, ИСЕР-БАН,

ИЕФЕМ-БАН, ТУ-Габрово, ИМ-БАН, ИИИ-

БАН, АЕК „Етър“, Университет в Нюшател

(Швейцария) и др.

http://www.math.bas.bg/vt/ioseminar/

Осигуряване на възможности за по-тясна

връзка и взаимодействие между

специалисти от различни области на науката

при приложението на съвременните

технологии в дисциплините, както и

развитието на съвместни проекти.

БЧК Библиотеки - четене - комуникации

Национална научна конференция с

международно участие; Ежегодно през

ноември в В.Търново; Организатори: РНБ,

ВТУ и др.

Десета конференция „БЧК“ (2011г.)

посветена на цифровизацията и запазването

на културно-историческото наследство

ISSN 1313-8138

Семинар по Еуропеана – 2011 г.

Организатори: РНБ, ИМИ-БАН и ОнтоТеx КИН-

ВТ

Национална научна конференция на КИН2014 - Велико Търново

със специална докторантска сесия

Ежегодно от 2014 г. ноември Организатори: ВТУ, ИМИ-БАН, РАЦ-ВТ


Фолклорен семинар, февруари 2011 г. Организатор: ИМИ-БАН

Изложби на цифровизирани образци Над 20 експонирания Организатори: ИМИ-БАН, РИМ,

РНБ

Съзидание и разрушение, 2013, Кольо Фичето

http://www.math.bas.bg/vt/exhibitions/KolioFicheto2013/

Между бога и хората, 2011, камбани ; За кого звънят камбаните, 2011 трад. камбани

Ефектът на оригинала, 2014 холограми (фиг.4)

Заключение

Изследвани са интердисциплинарни проблеми, свързани с цифровото

представяне на знания, начините за организация и представяне на информацията в

областта на културно-историческото и научно наследство за региона на Велико

Търново. Разгледаните проекти и инициативи осигуряват запазване и представяне на

знанията и артефактите от региона на Велико Търново, както и образци на световното

научно и КИН с цел дълготрайно съхранение, архивиране, търсене и сигурна защита на

данните и представянето им в Интернет пространството пред широк кръг потребители

като това са само част от работата в региона в тази насока.

Литература

1. Богданова Г., Тодоров Т., Ноев Н., Семантично представяне на знания и защита на данни в

областта на културно-историческото наследство, ХI-национална научна конференция с

международно участие "Библиотеки-четене-комуникации", 16-17 ноември 2012, 390-395, 2012

2. Фолклорно наследство и дигитален архив“, кн. 3-4/2010 г., списание „Български фолклор” (ISSN

0323-9861)

3. Bogdanova G., Noev N., Stoffel K., Todorov T., 3D Modeling of Valuable Bulgarian Bells and Churches,

Mathematica Balkanica, NewSeries Vol. 25, 2011, ISSN 0205-3217, Fasc. 5, 475-482, 2011

http://www.math.bas.bg/vt/ioseminar/


4. Bogdanova G., Stoffel K., Todorov T., Noev N., Building OWL Ontology of unique Bulgarian bells using

Protégé platform, In: Digital Preservation and Presentation of Cultural and Scientific Heritage - DiPP`12,

Veliko Tarnovo, Bulgaria, 2012, 161-166, ISSN: 1314-4006

5. Goynov, M., D. Paneva-Marinova, M. Dimitrova. Online Access to the Encyclopaedia Slavica Sanctorum,

In: 1st International Conference on Digital Preservation and Presentation of Cultural and Scientific

Heritage, 2011, Veliko Tarnovo, Bulgaria, 99–110.

6. Frodeman R., Julie Thompson Klein, and Carl Mitcham, eds. (2010), Oxford Handbook of

Interdisciplinarity, Oxford Press, 2010.

7. Smirnov S. N., The Main Forms of Interdisciplinary Development of Modern Science“, Issues in

Integrative Studies, No. 12., 1994

8. Stoffel K. Thoughts about interdisciplinarity in higher education programs in economics and management,

Сборник с доклади от кръгла маса с международно участие "Качество на обучението,във висшите

училища, Варна, 17 май 2014 г., Издателска къща "Стено", 2014, стр. 27-37.

9. Pavlov, R., G. Bogdanova, D. Paneva-Marinova, T. Todorov, K. Rangochev. Digital Archive and

Multimedia Library for Bulgarian Traditional Culture and Folklore, International Journal “Information

Theories and Applications”, 2011, 18/3, 276–288.

10. Pavlova-Draganova, L., D. Paneva-Marinova, R. Pavlov, M. Goynov. On the Wider Accessibility of the

Valuable Phenomena of Orthodox Iconography through Digital Library, In: 3rd International Conference

dedicated on Digital Heritage (EuroMed 2010), 2010, Lymassol, Cyprus, 173–178.


ЕЛЕКТРОНЕН АРХИВ НА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО ЗА

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Даниела Атанасова

Резюме: Централна библиотека на БАН e партньор на НБ «Петко Р.

Славейков» - В. Търново, в изпълнението на проекта „Електронен архив на

документалното наследство за Балканските войни” по договор с НФНИ.

Задачата на Централна библиотека на БАН в проекта е адаптация и

внедряване на WEB BASLib.

Системата BASLIB е разработена от Централната библиотека на

БАН. Повечето приложения се базират на MS SQL 2000, което позволява

публикуване и в интернет. За всяко конкретно приложение се извършва

настройка съобразно спецификата на данните за обектите – книги,

художествени произведения, архивни документи и др. Основен принцип при

проектирането е лингвистичното осигуряване на системата – създаване на

максимален брой таблици за автоматичен избор на данни. Със своя

интерфейс BASLIB увеличава значително възможностите за търсене на

литература, художествени произведения, фотографии, архивни документи

и стимулира използването на дигиталните им копия.

Адаптацията на Автоматизираната информационна система

BASLIB за Online (WEB) вариант – WebBASLib, за създаване на

електронен архив на документалното наследство за Балканските войни е

съвременен метод за опазване, защита и разпространение на оригиналите,

които са историческа ценност.

Централна библиотека на БАН /ЦБ на БАН/ e партньор на НБ «Петко Р.

Славейков» - В. Търново, в изпълнението на проекта „Електронен архив на

документалното наследство за Балканските войни” по договор с НФНИ.

Проектът за създаване на електронен архив има за цел да предостави широк

достъп в ИНТЕРНЕТ до културно-историческото наследство на България, свързано с

темата за Балканските войни1.

През последните години между българските библиотеки, музеи,галерии и

архиви, независимо от липсата на национална програма за опазване на културно-

историческото наследство /КИН/ и планове за дигитализация, се осъществява добра

координация и се създават тематични дигитални колекции2.

Темата за балканските войни присъства в творчеството на видни български

художници като Владимир Димитров – Майстора, Борис Денев и други, чиито творби

са показани през 1983 год. в изложбата „Балканската война и българските художници”.

Българските писатели, поети и публицисти, които участват в Балканските войни,

са повече от шестдесет, като сред тях са: Йордан Йовков, Антон Страшимиров, Гео

Милев, Людмил Стоянов, Трифон Кунев, Георги Райчев, Георги Стаматов, Николай

1 Ангелов И., Калина Иванова, Електронен архив на документалното наследство за Балканските войни.

Дигиталното настояще и бъдеще:Икономически, културни, образователни, правни и технологични

въздействия: Сборник с доклади от научна конференция с международно участие, 9-10 април 2013,

София, 192-199. ISBN 978-954-2946-64-9 2 Иванова К., Д. Атанасова, Г. Богданова, (2013). Електронен архив на документалното наследство за

Балканските войни. Digital Presentation and Preservation of Cultural and Scientific Heritage, (Special)

Иновации и култура – регионални решения и перспективи. Регион Велико Търново – кандидат за

европейска столица на културата 2019. В. Търново, 2013, 75-79. ISBN: 978-954-8986-36-6

30 Даниела Атанасова

Райнов, Константин Константинов, Чудомир, Димо Кьорчев, Хр. Ясенов и мн. др.

Някои стават и жертва на войните – Димчо Дебелянов, Стамен Панчев, Владимир

Мусаков, Страшимир Кринчев, Алберт Гечев, и др.

В музеите се пазят разнообразни артефакти на участници в балканските войни –

оръжия, лични вещи, фотографии, медали.

В Държавния военноисторически архив – Велико Търново, се съхраняват

множество документи – писма, списъци, грамоти.

Тези разнородни обекти изискват различна структура на метаданните за

представяне в електронния архив.

Дейностите по проекта стартираха със създаване на междуинституционална

работна група от софтуерни специалисти за изграждане на бази данни и представянето

им в интернет, както и специалисти по изкуствознание, архивистика, археография и

библиотекознание.

Задачата на Централна библиотека на БАН в проекта за създаване на електронен

архив на балканските войни е адаптация и внедряване на WEB BASLib.

Системата BASLIB е разработена от Централната библиотека на БАН. Повечето

приложения се базират на MS SQL 2000, което позволява публикуване и в интернет.

BASLIB е предназначена за изграждане на електронен каталог, адаптирана е и е

внедрена в Научната библиотека и художествената сбирка на ОКИ “Софийски

исторически музей”, Научния архив на БАН, ХГ “Илия Бешков” – Плевен,

библиотеката на Държавна агенция архиви и в други културни институции. С нея се

изгражда базата данни по и по темата “Руската емиграция в България”. Всички

създадени бази данни се трансферират в европейската дигитална библиотека

EUROPEANA. Резултатите са достъпни на страницата на ЦБ на БАН - http://cl.bas.bg

За всяко конкретно приложение се извършва настройка съобразно спецификата

на данните за обектите – книги, художествени произведения, архивни документи и др.

Основен принцип при проектирането е лингвистичното осигуряване на

системата – създаване на максимален брой таблици за автоматичен избор на данни.

Това намалява риска от грешки и в същото време позволява чрез функцията

“Генериране на отчети” информацията да се извежда съгласно международно

възприетите стандарти. Със своя интерфейс BASLIB увеличава значително

възможностите за търсене на литература, художествени произведения, фотографии,

архивни документи и стимулира използването на дигиталните им копия.

Адаптацията на Автоматизираната информационна система BASLIB за Online

(WEB) вариант – WebBASLib, за създаване на електронен архив на документалното

наследство за Балканските войни е съвременен метод за опазване, защита и

разпространение на оригиналите, които са историческа ценност3.

В системата се поддържат следните функции:

1. показване на 8 записа или 1 запис (фиг. 1, 2) от базата с фиксирани

полета, които оформят страница - може да се преминава на първата,

предишната, следващата или последната страница.

3 Атанасова Д., П. Първанов. Документалното наследство за балканските войни в web-достъп.

//Сборник „ВОЙНИТЕ 1912-1918 - Днешен поглед и интерпретации”, Народна Библиотека

„П.Р.Славейков”, В. Търново, 2014 г, 168-172, ISBN 978-954-92946-9-9

Електронен архив на документалното наследство за Балканските войни 31

Фигура 1. Система BASLIB – показване на 8 записа

Фигура 2. Система BASLIB – показване на 1 запис

2. режим на въвеждане /редактиране/ мултиплициране:

позволява качване (upload) на снимка (формат jpg).

избор от падащо меню: от кодова таблица или авторизираща таблица.

въвеждане на един ред.

въвеждане на два или повече редове (текст бокса показва повече от един

ред).

3. подреждане: с Click върху името на колоната (ако е активна – синя) или с

бутон Options се показва екран, където се избира полето, по което да се

подреди.

4. търсене (фиг. 3): с бутон Options се показва екран, където се избират едно

или две условия за конкретни полета или/и общо търсене във всички

(текстови) полета. При единичните полета може да се посочи търсене в:

началото (низ*), където и да е (*низ*), в края на данните (*низ) или

съвпадение (низ).

32 Даниела Атанасова

Фигура 3. Система BASLIB – опции на търсене

5. получаване на справка (фиг. 4) (извадка, ако има зададени условия)

визуално или като CSV файл.

Фигура 4. Система BASLIB – опции на справка

6. контролиран достъп – поддържат се три нива на достъп:

работно ниво – разрешени са всички действия върху базата с изключение

на изтриване на запис. Идентифицира се шифър и парола.

администратор - разрешени са всички действия върху базата, както и

управление на правата на достъп. Идентифицира се шифър и парола.

потребител – не може да променя съдържанието на базата данни и

евентуално не всички полета са му достъпни. Няма достъп до кодовите и

авторизиращи таблици. Не се идентифицира.

Системата WebBASLib е внедрена в НБ “П.Р. Славейков” във В.Търново,

проведено е обучение за работа със системата, както и за преобразуване на

цифровизирани данни към интернет. За целите на проекта е осигурен публичен достъп

на WEB сървърa в библиотеката. За инсталацията на системата WebBASLib е

препоръчително да се използва операционна система тип Windows Server 2003/2008/

Електронен архив на документалното наследство за Балканските войни 33

или по-нова. В НБ “П.Р. Славейков” системата работи 24 часа в денонощието и 7 дни

в седмицата, поддържана с UPS и с адрес или име, публикуван и достъпен в интернет

пространството – http://bw.libraryvt.com

Адаптацията на системата към проекта за документалното наследство на

Балканските войни трябваше да реши проблема с описанието на различните видове

обекти - фотографии, художествени произведения, архивни документи и др. Възприе

се подходът: на първо ниво в базата данни са изведени общите показатели, а при

описанието на различните обекти са дефинирани метаданни за спецификата на

отделните видове.

Важно предимство при експлоатацията на WebBASLib е възможността на

участващите организации да въвеждат информация в структурата на базата данни чрез

онлайн достъп. До края на 2014 год. в електронния архив са въведени 1255 записа на

обекти по темата.

Цифровизацията като средство за опазване на българското културно-

историческо наследство е приоритет днес. Предпоставките за този процес са отдавна

налице – това са бързо нарастващият брой потребители на Интернет у нас, развитието

на технологиите, все по-трудното традиционно съхранение и опазване на нарастващия

фонд.

Изпълнението на проекта има положителен ефект за:

Засилване интереса сред специалисти, учащи се и широката публика към

историята и проблемите на Балканските войни и тяхното отражение

върху международните отношения;

Запознаване на нашата и световната общественост със слабо или съвсем

неизвестни данни и факти за балканските войни.

Чрез системата WEB BASLib Електронният архив за Балканските войни е

представен в европейската дигитална библиотека EUROPEANA.

ЕLECTRONIC ARCHIVE OF DOCUMENTARY HERITAGE FOR

THE BALKAN WARS

Daniela Atanasova

The project aims to provide a broad national and international access to

cultural and historical heritage related to the theme of the Balkan wars.

WEB BASLib (software system) application for computer documentation

and digitalization of monuments and historical records is a hi-tech policy to

preserve and safeguard exhibits and boost museums’ publicity.


ГРАДОУСТРОЙСТВОТО В ЮГОИЗТОЧНИЯ СЕКТОР НА

ТРАПЕЗИЦА

Мирко Робов

Филиал на НАИМ-БАН, Велико Търново

Резюме: Докладът представи новоразкрит феодален комплекс в

югоизточният сектор на Трапезица. Като планово решение, комплексът

представлява голям затворен архитектурен ансамбъл, развит на две

съседни тераси западно и югозападно от църква №3. Заема площ от около 3

дка и е най-големият установен засега в чертите на столицата. Като

устройство и предназначение има паралел с болярския комплекс, северно от

двореца на Царевец.

Църквата е представителен паметник на столичната култова

архитектура от 12-14 век. Кръстокуполна по план, с богата стенописна и

фасадна украса. Две зидани гробници с мраморни похлупаци, са били

предназначени на високопоставени представители на столичния

елит.Вероятният обитател на комплекса е църковно лице, за което

видетелства намерен костен завършек на архиерейски жезъл.

Докладът представи началните резултати от новооткрит през

настоящия сезон храм – църква №2, виждания и стъпки за опазване и

консервация на разкритите архитектурни останки.Представена бе и

компютърна възстановка на църква №3, на портата на комплекса, както и

на голямата сграда, предназначена за обитателя на този ансамбъл.

На 18 март 1879 г. се учредява първото в страната археологическо дружество –

Търновското1. Основен момент в програмните цели на дружеството е провеждането на

археологичеки разкопки на хълма Трапезица. Те започват още същата година, т.е. само

година след Освобождението на България2. Още преди направата на Устава от

избраната за целта комисия, с нейното изрично разпореждане веднага започват

археологически сондажи на хълма3. Тези проучвания са съсредоточени в северната част

на билото и се извършват под ръководството на д-р Васил Берон и проф. Марин

Дринов.

Последвалите разкопки през втория етап от дейността на дружеството на

Трапезица, са организирани през 1884 г., т.е. в годината, когато Уставът на дружеството

е утвърден от министъра на Народното просвещение4. Съсредоточени са в

Югоизточния сектор на крепостта като обхващат църкви с номера 3 и 4. Това е

всъщност първият етап на проучването на въпросните култови паметници, тъй като

повторно тук се работи и през 1900 г. под ръководството на франския археолог Жорж

Сьор при известните негови мащабни разкопки на Царевец, Трапезица и Никополис ад

Иструм5. Косвено свидетелство затова са откритите през 2007 г. при подновените

1 Домусчиев, Н. За датата на основаването на първото археологическо дружество в България.

Археология, ІХ, 1967, кн.2, с.61 2 Берон, В. Археологически и исторически изследвания. Велико Търново, 2004 г., с.18

3 Пак там, с.18

4 Овчаров, Д. Към историята на първото археологическо дружество в България. Археология, 1962, 3,

с.70 5 Николова, Я. Няколко документа за разкопките в Търново и Никополис ад Иструм през 1900 г.

ИОМТ, кн.1, Варна, 1962, с.35

Градоустройството в Югоизточния сектор на Трапезица 35

разкопки на църква №3 надписи върху камък с имената на участници в тези разкопки и

означената година на тяхното провеждане – 1900.

Фигура 1. Изображение на столично Търново в миниатюра върху лист №2 от

Ватиканския препис на Манасиевата хроника

В миниатюрата върху лист №2 от Ватиканския препис на Манасиевата хроника6,

(фиг. 1) секторът е отразен с крепостната стена и няколко църкви.

Видимо от архитектурните особености, едната от църквите е куполна, а други

две са с двускатни покриви и едноскатно покритие на странични галерии. Цветът на

покривните материали показва, че куполната църква е покрита с оловни листове. При

останалите църкви са използувани керемиди.

История на проучванията

Църква №3 е с частично запазени градежи и много малки пасажи от вътрешната

цокълна стенопис.

Както вече посочихме, по същество разкопките са в рамките на втората

археологическа експедиция по програмата на Търновското археологическо дружество.

В резултат е установен приблизително планът на църквата (фиг. 2) с двата входа

съответно в западния зид на притвора и в южния зид на наоса. Разкрито е помещение от

север, прилепено към църквата, както и ред от четири правоъгълни фундамента с

посока север-юг, разположени западно от църквата. Външният зид на помещението от

север продължава към запад, като огражда широко дворно пространство. Оформени са

пиластри откъм южното му /т.е. вътрешното за двора/ лице.

6 Дуйчев, И. Миниатюрите на Манасиевата летопис. С., 1962, с.32

36 Мирко Робов

Фигура 2. Църква №3 /план/

Както пише Н. Мавродинов, планът на Васил Димов7 е неточен, но дава важни

архитектурни подробности за несъществували по-късно елементи – две арки на

западната и една на южната фасада на църквата8. В резултат на тогавашните разкопки е

образуван дебел насипен слой южно и източно от църквата, със строителни материали

от градежа, значително количество хоросан, елементи от фасадната украса и фрагменти

от вътрешната стенопис.

Фигура 3. Надпис върху камък /разкопки през 1900 г./

7 Разкопките на Трапезица във В. Търново. ИБАД, т.V, 1915, с.129 и сл.

8 Мавродинов, Н. Еднокорабната и кръстовидната църква по българските земи до края на ХІV в. С.,

1931, с.36


След разкопките на д-р Васил Берон, очевидно църквата е била повторно

разкопана при кампанията на Жорж Сьор през 1900 год. Участието си в тези разкопки е

увековечил върху камък (фиг. 3), човек с име Иван, като е изчукал името си и годината

1900. Данните от повторното разкопаване на църквата не са известни, нито по

отношение на плана, нито на направените стратиграфски наблюдения.

В общия план на Трапезица, църква №3 попада в източната част на тясна тераса,

която се развива към запад. От изток, крепостната стена по скалния венец отстои от

апсидата на около 15 м. В този участък е очертано трасето на улица с посока север-юг,

с нисък подпорен зид от запад. Тя следва конфигурацията на крепостната стена.

Новите проучвания на църква №3

По план църквата е еднокорабна, кръстокуполна, с един притвор. Общите й

размери са 13/8 м.

Фигура 4. Църква №3. Апсида.

Апсидата е полукръгла (фиг. 4). Ширината й е 2,70 м, а дълбочината – 0,80 м.

Суперструкцията е запазена на максимална височина от 0,60 м. Градежът на източната

фасада е положен върху солиден блокаж, залят обилнос хоросанов разтвор.Този

конструктивен похват е приложен с цел надеждното укрепване на терена, тъй като

източният зид на църквата попада в самия край на терасата, а от там, към източната

крепостна стена на Трапезица, теренът е със силно изразена денивилация. Това именно

е наложило неговото допълнително укрепване.

В оформлението на стените на църквата е вложен смесен градеж (фиг. 5), от

редуващи се редове от добре обработени камъни, с грижливо оформени лица,които се

редуват с тухлени редове. Затова свидетелстват многобройните екземпляри от цели и

фрагметирани тухли в насипа около църквата, а също и от отделни пасажи от градежа

във вътрешността на църквата. В този смисъл неточни са наблюденията на първите

изследвачи, че църквата е градена „само от камък – местен пясъчник”9.

9 Мавродинов, Н. Пос. Съч., с.36


Фигура 5. Църква №3. Североизточна част.

Наосът е с форма на квадрат. Предолтарното пространство е разделено на три

части от две стени, оформени с арки. Самият олтар е по-широк от наоса, както пише

Мавродинов „напомня кръстовидните източни църкви в форма на буквата Т”10

.

Пространството е отделено с две колони (фиг. 6), като базите им са стъпвали на зидани

фундаменти, правоъгълни по форма. Били са разположени симетрично върху двата

стилобата.

Фигура 6. Преупотребени детайли от колоните в наоса на църква №3

Базите, на които са стъпвали колоните са употребени вторично в стъпало,

отвеждало от изток към северната галерия. В непосредствена близост до тях е открита и

част от каменна колона.

Носещите елементи на подкуполния барабан от запад са два масивни зидани

пиластри с внушителни размери, разположени в двата западни ъгъла на наоса.

Според Н.Мавродинов, църква №3 не трябва да се отнесе към групата на

куполните църкви с тромпи, като по-скоро куполът й е бил с пандантиви11

.

10

Мавродинов, Н. Пос. Съч., с.36 11

Мавродинов, Н. Пос. Съч., с.37


До запазената височина на фасадните стени не личат основите на

едностъпалните ниши, нанесени в старите заснемания, съответно две от запад и четири

или пет от юг. Очевидно те са стъпвали върху сравнително висок цокъл.

Откритото значително количество от керамопластични елементи (фиг. 7)

/кръгли панички и четирилистници/ при проучването на страничните галерии, но също

и във вътрешността на църквата, са обогатявали декоративно-художествения образ на

фасадните стени, изградени грижливо, с техниката на смесения градеж. Църква №3 е

типичен представител на Търновската архитектурна школа с живописно-декоративните

похвати, които познаваме от други проучени паметници на Царевец и по двата бряга на

Янтра12

.

Фигура 7. Църква №3. Фрагмент от вътрешната стенопис

Южният вход е в западната половина на южния зид на наоса. Праговото ниво е

от плочести камъни на хоросанова спойка. Ширината на входа е 0,80 м. Съоръжението

отвежда към южната странична галерия на църквата.

Фигура 8. Църква №3. Зидана гробница в притвора.

12

Робов, М. Рисуваната фасадна украса на църквата „Св.Димитър” във Велико Търново. Търновска

книжовна школа, т.7, В.Търново, 2002, с.770-771


Подовото покритие (фиг. 8, 9) на църквата първоначално е изпълнено с тънки

плочи от сив камък, положени върху хоросанова подложка. По-късно е положена втора,

тухлена подова настилка, също върху хоросанова замазка.

Фигура 9. Мраморна надгробна плоча от църква №3

От вътрешната стенопис in situ са запазени малки пасажи от цокълната живопис,

върху северната стена и в олтарната ниша. Те са от цокълната живопис на наоса.

Предимно от цокълната стенопис са и многобройните дребни фрагменти,

открити при разчистването на гробничните съоръжения в притвора, а също и в

насипните пластове около църквата.

Притворът е с размери 2,80/3,50 м. Входът през западния му зид, нанесен в

тарите заснемания не е маркиран при тогавашната консервация на градежа, последвала

първите проучвания на църквата. Видно от тези заснемания, той е поставен по

центраната ос /изток-запад/, като е с ширина на светлия отвор, еднаква с тази на входа

между притвора и наоса, т.е. 1,45 м. При изчерпване на напластяванията в притвора, се

установиха две гробни съоръжения – съответно в северната и южната му части.

Гробниците са зидани, като северната е грижливо измазана. Южната е запазена в по-

лошо състояние, преди всичко с еднолицевите северен и западен зидове. Скелетите не

са запазени. Очевидно и двете гробници са били отваряни, но неизвестно кога – по

време на робството или при разкопките на В. Берон и Ж. Сьор. Откриха се два

фрагмента от мраморни надгробни плочи, като по тях няма орнаменти или надписи.

Част от надгробна плоча, вероятно произхождаща именно от тук, е вторично

употребена в настилката пред източния зид на северната галерия.

Странични галерии

В старите заснемания е нанесена единствено галерия от север. Оформлена е по-

различно от галериите от запад и юг. Несъмнено хронологически ги предшества, като

допълнение към плана на църква №3.

Наличие на подово покритие в северната галерия не е установено. Възможно е

да е отнето при първите проучвания, когато е била разкопана самата галерия.

Едноредовият стилобатен зид (фиг. 10) от запад равни приблизително с нивото

на хоризонтирания участък в намиращата се тук скала. Така получените неравности във


вътрешността на помещението са подравнени с трамбована пръст. За северен зид на

тази галерия е служил подпорния зид, който от север огражда цялата тераса, на която е

изградена църква №3. Проследен е западно от храма, като обединява в общ ансамбъл

пространтвото в останалата част от терасата с наличните тук градежи.

Фигура 10. Църква №3. Странична галерия от запад

Едновременно и еднотипно са оформени галериите от запад и юг. Масивните

дървени колони, които са носели едноскатния покрив са стъпвали на пет правоъгълни

зидани фундамента.

При южната галерия тази функция е отредена на пет уширения в стилобатния

зид, които първоначално са били отделни правоъгълни фундаменти, но по-късно

пространството между тях е било запълнено с градеж. Еднотипна е и плочниковата

настилка в очертанията на западната и южната галерии. Тази настилка продължава

западно и югозападно, извън очертанията на църквата.

Обхванатият при новите проучвания участък западно от църквата е с дължина от

около 40 м и с ширината на самата тераса.

Порта

Портата (фиг. 11) е ситуирана в югозападната част на комплекса и към нея

отвежда път, свързвал терасата с основната улична артерия на Трапезица, между

северната и югоизточната й порти. Тя е оформена като представително съоръжение.

Настлана е с каменни плочи, като настилката продължава и източно.

Проходът е със сводово покритие, носено от тухлен арков пояс. Вътрешните

стени са били тенописани. В декорацията на фасадните стени били включени

керамоплатични елементи /кръгли панички, покрити със зелена глазура/.


Фигура 11. Порта на феодалния комплекс при църква №3

Каменната настилка към изток отвежда към постройка с внушителни размери

(фиг. 12), ясно очертана в релефа на терена още към началото на проучванията. Към

тази сграда отвежда и каменната настилка от западната странична галерия на

църквата.13

Сградата е единствена в плана на затворения комплекс. Тя е двуделна, с обща

дължина от 32 м и ширина над 8 м. Дебелината на зидовете показва, че е била поне

двуетажна. Непосредствената връзка между портата и сградата, от една страна, а от

друга с църква №3, й отрежда ролята на структуроопределящ елемент в плановото

изграждане на комплекса.

Фигура 12. Порта и сграда във феодалния комплекс при църква №3 /възстановка/

Западната половина е оформена като навес, със стопански функции.

13

М. Робов. К. Дочев. Археологически разкопки на Трапезица, сектор „Югоизточен” /църква №3/. АОР

през 2007 г.С., 2008, с. 689 и обр.1 на с.686


Изборът на това престижно място за изграждането на затворен комплекс е

удачен от всяка гледна точка. Терасата сред най-високите, които предлага билото на

Трапезица. Тя е слънчева и хигиенична, с великолепен изглед, включително и към

представителните институции на Царевец – двореца и патриаршията. Църква №3 е

ситуирана в най-източната част на ограденото пространство, а това запазва целостта на

дворното пространство. Неговата обща с площ от над 2,5 дка. Широка, около 3 м алея, е

свързвала комплекса с трасето на основната комуникация в крепостта, между северната

и южната порти.

Оформен така, комплексът няма аналог на Трапезица и силно се доближава като

устройство и функция до т.нар. Болярски комплекс, северно от двореца на Царевец14

.

Всъщност, сходна е концепцията в оформлението на представителните граждански

комплекси през Първото царство в столиците Плиска и Преслав15

.

14

Я. Николова. Жилищната архитектура в Търново през ХІІ-ХІV век. ТрВТУ, т.VІІІ, кн.2, ИФ,

1970/1971, С.,1973, с.111-121/. 15

К. Попконстантинов. Граждански комплекси в Плиска и Преслав. Средновековният български град.

С., 1980, с.117-128


СИСТЕМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА БАЗИ ОТ ЗНАНИЯ И ТЯХНОТО

ПРИЛОЖЕНИЕ ЗА ОНТОЛОГИИ НА ДИГИТАЛНИ АРТЕФАКТИ

Галина Богданова, Тодор Тодоров, Николай Ноев

ИМИ при БАН, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”

Резюме: Представен е онтологичен модел на данни в архив,

съдържащ подробно описание на църковните камбани. Като обект на

културното наследство, камбаната има общи свойства, като геометрични

размери, тегло, звук, както и акустични диаграми, получени с помощта на

съвременна техника. В статията са описани възможностите на две

онтологични платформи (Protégé и OntoWiki) и тяхното приложение за

дефиниране на основни онтологични обекти и връзки между тях.

Ключови думи: Камбани, Културно наследство, Технологии за знания

1. Въведение

Църковните камбани са един от най-важните части на нашето културно

наследство. Целта на фонда от знания BellKnow е да се направят изследвания и

идентификация на ценни камбани, разположени в църкви и манастири и да се създаде

архив с помощта на съвременни технологии за анализ, съхранение и защита на аудио

информация.

В тази статия са представени две платформи Protege и OntoWiki и как те биха

могли да бъдат използвани за създаване на OWL базирано представяне на основните

обекти и техните отношения в онтологията BellKnow.

Разработената методология е приложена в проекта BELL [1], [2], [3], [5]. В

изследването са проучени и подобни разработки и са използвани някои техники за

създаване и анализ на цифрови архиви и библиотеки [4], [13], [14], [15], [16], [17].

2. Онтология BellKnow

Дигиталния архив BellKnow е разработен с помощта на модерни информаци-

онни технологии за анализ, съхранение и защита на данните, и той съдържа [1], [5]:

Основни характеристики на камбаните;

Цифрови снимки и видео записи на камбаните по време на биене;

Честотен спектър на камбаните по време на биене;

Графики.

Организация на архива BellKnow [1]:

Повече от 3 000 цифрови записа;

Включително снимки, видео и аудио записи;

Технически данни, паспорти, диаграми и др.;

Дървовидна файлова структура;

Специфични файлови сигнатури

Допълнителни мета данни:

o Title (наименование);

o Creator (създател);

o Description (допълнително описание);

o Date (дата на създаване);

Системи за управление на бази от знания и тяхното приложение за онтологии на дигитални

артефакти 45

o Type (тип на медията);

o Format (файлов формат);

o Identifier (геогр. идентификация);

o Rights (права).

Използвайки информацията от метаданните от анотацията дефинираме

онтологичен описваща българските камбани. Основните класове на BellKnow

онтологията са: Камбана, Историческа Информация, Технически данни,

Местоположение, Мултимедийни файлове и Аудио характеристики.

3. Платформа Protégé

Protégé (фиг. 1) е безплатна платформа, с отворен код, която осигурява на

нарастващата потребителска общност пакет от инструменти, за да конструират модели

и приложения, основани на знанието с онтологии. В същността си Prоtege предоставя

богат набор от структури и дейности, които подпомагат създаването, визуализация, и

манипулиране на онтологии в различни представителни формати [6], [9].

Моделът на Protégé е базиран на прост и заедно с това метамодел [11], [12],

който е сравним с обектно ориентираните системи. Той представя онтологиите като

съставени от класове, свойства, характеристики (ограничения) и обекти. Protégé

осигурява отворен Java API, за да се изграждат заявки и да се манипулира модела.

Важно предимство на Protégé е, че Protégé метамодела е Protégé онтология, с класове,

които представляват класове, свойства, и така нататък.

Използвайки потребителския интерфейс, онтологичните дизайнери основно

създават класове, задават свойства на класовете, а след това и ограничения на

свойствата за някои класове. Използвайки получените онтологии, Protégé е в състояние

автоматично да генерира потребителски интерфейси, който да дава възможност за

създаването на обекти (инстанции). За всеки клас в онтологията, системата създава

една форма с компоненти за редактиране за всяко от свойствата на класа.

В допълнение към предварително дефинираните компоненти в потребителския

интерфейс, Protégé има гъвкава архитектура, която дава възможност на разработчиците

да създават собствени компоненти и лесно да ги вграждат в ядрото на системата.

В допълнение към стандартни раздели за редактиране на класове, свойства,

форми и обекти, съществува и с допълнителни раздели за изпълняване на заявки,

достъп до данни, графично визуализиране на онтологии и управляване на версии.

Фигура 1. Платформа Protégé

46 Галина Богданова, Тодор Тодоров, Николай Ноев

4. Платформа OntoWiki

OntoWiki (фиг. 2) е безплатно приложение, с отворен код, предназначено да

служи като редактор онтология и acquisitionsystem знания. Това е уеб-базирано

приложение, написано на PHP и използващо или база данни MySQL или система за

данни Virtuoso. OntoWiki е базиран на форми, а не на специален синтаксис и по този

начин оставя скрита от потребители голяма част от сложността на формалното

представянето на знания. OntoWiki основно се разработва от Agile и Semantic Web

(AKSW) изследователска група в университета в Лайпциг.

OntoWiki предоставя усъвършенствани средства за навигация, визуализиране и

създаване на RDF-базирани бази от знания.

Тя предоставя и използва цялостна мидълуер API архитектура за изграждане на

потребителски Семантични уеб приложения.

OntoWiki използва RDF, на първо място, за да представя информация. За

потребителите OntoWiki позволява създаване на различни изгледи за данни, като

таблични представяния или карти. За машинна обработка поддържа различни RDF

сериализации както и RDFa и SPARQL интерфейси.

OntoWiki предоставя и няколко начина за навигиране в RDF базата от знания. Те

включват таксономично и йерархично разглеждане, сложни филтри, търсене според

различни атрибути и пълно текстово търсене.

OntoWiki превежда различните навигационни функции в SPARQL заявки.

Всички изгледи в OntoWiki могат да бъдат обогатени със съответните RDFa

анотации. OntoWiki включва RDFauthor механизъм за автоматично трансформиране на

изгледите в редактируеми форми. В резултат на това всички информационни елементи,

показани в OntoWiki може директно да се редактират на място.

Фигура 2. Платформа OntoWiki

5. Използване на Protégé и Ontowiki за реализация на

BellKnow онтология

Една OWL онтология се състои от класове, обекти и свойства, които в основни

линии съответстват на структурата на Protégé онтологиите [8]:

Обекти - Инстанции, които представят обекти в дадена предметна област.



Свойства - Свойствата са бинарни отношения между обекти - т.е. свойства

свързват два обекта. Например свойството hasLocation (има локация) свързва обекта

Bell1AN с обекта StAleksanderNevskiCatedral, или свойството hasBell (има камбана)

свързва обекта StAleksanderNevskiCatedral с обекта Bell1AN. Свойствата могат да имат

обратни на себе си. Например обратното на hasLocation е isLocatationOf (е локация на).

Свойствата още могат да бъдат функционални, транзитивни и симетрични.

Класове – OWL класовете се интерпретират като множества, които съдържат

обекти. Те са описани с помощта на формални (математически) описания, които

определят, точните изискванията за принадлежност към класа. Например, клас Bell

(Камбана) ще съдържа всички обекти, които са камбани. Класовете могат да бъдат

организирани в суперклас-подклас йерархия, който е известен също като таксономия.

Има три основни вида свойства (фиг. 3): Обектни свойства (Object properties),

Типови свойства (Datatype properties) и Анотационни свойства (Annotation properties).

Обектните свойства са отношения между два обекта. Анотационните свойства могат да

бъдат използвани, за добавяне на метаданни на класове, обекти и свойства.

Използвайки типови свойства, може да добавим ограничение на класа така, че всички

обекти от този клас трябва да отговарят на определени ограничения.

Bell1AN Bell1ANBeat

Обектно свойство свързващо обекта Bell1AN с обекта Bell1ANBeat.

Bell1AN “140” ^^ xsd:float

Типово свойство свързващо обекта Bell1AN с числовата стойност 140, която е

от тип xsd:float.

Bell “Geogri Ivanov”

Анотационно свойство, свързващо класа Bell със стойността Geogri Ivanov

Фигура 3. Примери на видове онтологични свойства

Така създадената онтология експортираме във формат RDF от Protégé и

импортираме в OntoWiki. В OntoWiki използваме средствата, които системата

предоставя за по-атрактивна и удобна визуализация на данните. Към уеб сървъра

поддържащ OntoWiki добавяме допълнителни скриптове, които да връщат двоичното

представяне на изображения от онтологията за да вградим тяхното съдържание

директно във формите на системата. В OntoWiki използваме редактора за SPARQL

заявки за да изградим някои полезни заявки и да ги запишем за последващо използване.

За някои от класовете на онтологията добавяме атрибути на RDFa така, че данните да

бъдат представени в машинно разбираеми формати в уеб документи.

hasVideo(има видео)

hasInDiameter (има диаметър)

dc:creator(автор)

48 Галина Богданова, Тодор Тодоров, Николай Ноев

6. Заключение

Представена е организация и анотация на цифрова фонд с уникални български

камбани BellKnow. В статията също така се описват две платформи за управление на

OWL онтологии - Protégé и OntoWiki. Представени са основните функционалности на

платформите и е описан процеса на реализация на BellKnow онтологията с Protégé и

OntoWiki.


1. Bogdanova G., Dimkov G., Todorov T., Noev N.: Model of Digital Repository of Information and

Knowledge - Fund “BellKnow”, Annual Seminar on algebraic and combinatorial coding theory - 17-19

December 2010, Ksilifor, Bulgaria (2010)

2. Bogdanova G., Todorov T., Noev N.: Singing individual fragments of an RDF graph of unique Bulgarian

bells, ACCT`2010: Twelfth international workshop sept. 5-11, 2010, Academgorodok, Novosibirsk, Russia,

ISBN 978-5-86134-174-5, pp. 47-52 (2010)

3. Bogdanova G., Trifonov T., Todorov T., Georgieva T.: Methods for Investigation and Security of the Audio

and Video Archive for Unique Bulgarian Bells, National Workshop on Coding Theory and Applications,

Blagoevgrad (2006)

4. Bohak, C., Marolt M., Calculating Similarity of Folk Song Variants with Melodybase Features, Proceedings

of ISMIR 2009, Kobe, Japan (2009)

5. Dimkov G., Alexiev Al., Simeonov I., Trifonov T., Simeonov K.: Acoustic research of historic value

Bulgarian bells, National Conference Akustika'2008 Varna 24 - 25.10.2008, Sofia 05 – 06.12.2008 Year X

Number 10 December 2008 116 ISSN 1312-4897 (in Bulgarian) (2008).

6. Gennari J., Musen M., Fergerson R., Grosso W., Crubezy M., Eriksson H., Noy, N. and Tu S,. The evolution

of Protégé - 2000: An environment for knowledge-based systems development. International Journal of

Human-Computer Studies, 58(1):89–123, 2003.

7. Gruber T. R., Toward principles for the design of ontologies used for knowledge sharing. Presented at the

Padua workshop on Formal Ontology, March 1993, later published in International Journal of Human-

Computer Studies, Vol. 43, Issues 4-5, November 1995, pp. 907-928.

8. Horridge M., Knublauch H., Rector A., Stevens R., Wroe C., A Practical Guide To Building OWL

Ontologies Using The Protégé-OWL Plugin and CO-ODE Tools, 2007.

9. Knublauch. H., An AI tool for the real world: Knowledge modeling with Protégé. JavaWorld, June 20, 2003

10. Musen, M. A., Editorial. Overcoming the limitations of role-limiting methods. Knowledge Acquisition,

4(2):165-170, 1992.

11. Noy N., Fergerson R., and Musen M., The knowledge model of Protege-2000: Combining interoperability

and flexibility. In 2nd International Conference on Knowledge Engineering and Knowledge Management

(EKAW’2000), Juan-les-Pins, France, 2000.

12. Noy N., Sintek M., Decker S., Crubezy M., Fergerson R., and Musen M., Creating Semantic Web contents

with Proteg´ e-2000. ´ IEEE Intelligent Systems, 2(16):60–71, 2001.

13. Paneva-Marinova, D., R. Pavlov, K. Rangochev, Digital Library for Bulgarian Traditional Culture and

Folklore, In the Proceedings of the 3rd International Conference dedicated on Digital Heritage (EuroMed

2010), 8-13 November 2010, Lymassol, Cyprus, pp. 167-172, Published by ARCHAEOLINGUA (2010)

14. Paneva D., L. Pavlova-Draganova, L. Draganov, Digital Libraries for Presentation and Preservation of East-

Christian Heritage, In the Proceedings of the HUBUSKA Second Open Workshop “Generic Issues of

Knowledge Technologies”, 14 September, 2005, Budapest, Hungary, pp. 75-83 (2005)

15. Pavlova-Draganova, L., D. Paneva-Marinova, R. Pavlov, M. Goynov, On the Wider Accessibility of the

Valuable Phenomena of Orthodox Iconography through Digital Library, In the Proceedings of the 3rd



International Conference dedicated on Digital Heritage (Euro Med 2010), 8-13 November 2010, Lymassol,

Cyprus, pp. 173-178, Published by ARCHAEOLINGUA (2010)

16. Pavlov R., L. Pavlova-Draganova, L. Draganov, D. Paneva, e-Presentation of East Christian Icon Art, In the

Proceedings of the Fourth HUBUSKA Open Workshop “Semantic Web and Knowledge Technologies

Applications”, Varna, Bulgaria, 12 September, 2006, pp. 42-48 (2006)

17. Strle, G., Marolt M., Conceptualizing the Ethnomuse: Application of CIDOC CRM and FRBR. Proceedings

of CIDOC2007, Vienna, Austria (2007)

18. Web ontology language (OWL) specification, http://www.w3.org/2004/OWL/


МОБИЛНИ ПРИЛОЖЕНИЯ В КУЛТУРНИЯ ТУРИЗЪМ. МОБИЛНИ

НОВИНАРСКИ ПРИЛОЖЕНИЯ – ПОЛЕЗНИ ИЛИ ВРЕДНИ?

Тихомир Стефанов


Резюме: В доклада са разгледани безплатни приложения, работещи

под операционната система Android, които предоставят на потребителите

информация за исторически и културни забележителности при пътуване.

Изведени са предимствата им спрямо класическите програми за GPS

навигация. Разгледани са приложения за регионални и национални обекти

включени в „100 национални туристически обекта”. Сравнени са и описани

основни техни възможности, положителни и отрицателни

характеристики. Акцентира се на приложения, които нямат необходимост

от онлайн интернет за навигация.

Във втората част на доклада са представени новинарски

приложения, работещи под операционната система Андроид и доставящи

на потребителя новини от национални и регионални вестници и новинарски

агенции. Приложенията са разгледани през призмата на необходимостта

от „Нов дигитален модел на съвременния вестник”. Направен е анализ на

тяхната полезност от гледна точка на доставчици и ползватели на новини.

Ключови думи: Мобилни приложения, Android, Мобилни телефони,

Навигация, Екскурзии, Пътешествия, Новини, Вестници.

Умните мобилни телефони са многофункционални устройства. Продажбите им в

последните години, надхвърлиха по продажби персоналните компютри1. Смартфоните

дават възможност на потребителите не само да комуникират помежду си, но и да

инсталират приложения с различни възможности и предназначения. Чрез тях

потребителите извършват голяма част от обичайните си офис дейности – проверка на

поща, търсене на информация в интернет, работа с текстови документи и други.

Мнозина използват телефоните си и в свободното време – за бърз достъп до социалните

мрежи, за създаване и обмяна на снимки и мултимедия. Технологията с вграден в

устройствата GPS- (Global Positioning System) чип позволява те да бъдат използвани и

за навигация при пътуване. Популярни програми за навигация са “iGO”, “Garmin

Navigator”, “TomTom Navigator”. Предлагат не само подробни карти и маршрути при

пътуване, но и специални POI- (Points Of Interest) обекти по трасето. Тези обекти стават

все по-важни и значими за потребителите, което предизвиква създателите на

програмите за навигация да предоставят възможност именно потребителят сам да

добавя или маркира такива обекти. От друга страна и ангажираните в туристическия

бизнес имат интерес да популяризират дейността си като отбележат своите обекти на

картата като POI-places. Подобен обект е представен единствено с координатите си –

географска дължина и ширина, което не носи допълнителна информация на

потребителите като работно време, история, снимки и любопитни факти за

туристическата или историческа забележителност.

В следващия раздел са представени предимствата и недостатъците на няколко от

най-интересните безплатни мобилни приложения за пътешествия и навигация.

1 http://tech.fortune.cnn.com/2011/02/07/idc-smartphone-shipment-numbers-passed-pc-in-q4-2010/

Мобилни приложения в културния туризъм. Мобилни новинарски приложения – полезни или вредни? 51

1. Сравнение на мобилни приложения с туристическа и

справочна информация

Обект на нашето изследване са само безплатните приложения, налични в Google

Play, тъй като те са широко достъпни за потребителите и показват в каква степен са

популяризирани и рекламирани историческите и туристически обекти. Самата

операционната система Android е безплатна и това е една от причините за широкото й

разпространение. По данни на изследователския център Gartner2, операционната

система Android заема най-голям дял на глобалния пазар за смартфон устройства през

третото тримесечие на 2014 г. Четири от всеки пет продадени смартфона са били с

операционна система Android, според представените данни, като делът на мобилната

платформа е достигнал почти 84% от световния. Веднага след нея се нарежда iOS на

Apple с 12.3% и едва на трето място Windows Phone на Microsoft с 3.3%3,4.

1.1. Мобилни приложения с национален обхват и съдържание

Mobile Bulgaria

Мобилна България представя голяма част от забележителностите на България –

100-те национални обекта, национални природни паркове, музеи, манастири, пещери,

водопади, крепости, върхове, езера. Приложението е разработено от фирма Leosoft5.

Предлага удобен интерфейс, съобразен с мулти-touch възможностите на

съвременните смартфони. Главното меню се състои от големи и удобни за избиране

икони, които дават достъп до: „Около мен”, „Категории”, „Търсене” и „Информация”.

Първата секция „Около мен” използва възможностите на вградения GPS модул на

смартфона за локализация. Ако GPS модулът е изключен или забранен, то

приложението използва възможностите на GSM мрежата за локализация на

потребителя. Извежда се списък на близките исторически и туристически

забележителности. Сортирани са по разстоянието им от текущото местоположение на

потребителя.

В секцията „Категории” са налични следните раздели: 100 национални

туристически обекта; Антични постройки, Руини; Водопади, Езера, Язовири;

Етнографски комплекси; Защитени местности, Резервати; Крепости, Замъци; Музеи и

къщи музеи; Паметници; Пещери; Планини и върхове; Скални феномени и пирамиди;

Хижи, Заслони; Църкви, Манастири, Храмове; Други.

Бърз достъп до желан обект предлага секцията „Търсене”.

Всеки обект е представен със снимки и изчерпателна информация. В реално

време се извежда информация за текущите метеорологични условия. За навигатор

служи Google Maps. Програмата дава възможност за споделяне на обекта, посещаван в

момента, в социалните мрежи или чрез e mail.

Приложението не предлага информация за работното време на музеите, което е

съществен пропуск.

2 http://www.gartner.com/newsroom/id/2237315

3 http://newtrend.bg/marketing/reports/android-e-mobilnata-platforma-s-nay-golyam-pazaren-dyal

4 http://news.smartphone.bg/novini/izsledvane-sochi-che-pazarniyat-dyal-na-android-sistemata-pada-no-vse-

oshte-predninata-e-golyama/ 5 https://play.google.com/store/apps

52 Тихомир Стефанов

Bulgaria - A Tourists Guide

Качествено приложение, което предлага обновени карти, туристически обекти,

често използвани фрази на български език, преводач и други разширения.

Приложението се предлага само в английска версия. Съдържа кратка информация за

историята, традициите и географските забележителности на страната ни. Достъпни са

новини през RSS (Really Simple Syndication). Приложението прави препратка към

вградения браузер за зареждане на повече новини от сайта www.novinite.com.

Друго допълнение е вградения базов фразеологичен речник и разговорник.

Неприветлив и неудобен интерфейс. Достъпна е карта на България чрез Google

Maps, но не се предлагат маршрути и навигация6.

Bulgaria Tourist Sites

Приложението обхваща 100-те Национални туристически обекта на България на

картата. За всяка забележителност е налична кратка информация и снимка. Стилно и

изчистено приложение. Много добре подреден списък по региони, като при избиране

на обект, се получава информацията за него. Всички обекти са представени с работно

време и точна локация върху Google Maps. Приложението не е актуализирано от 19

септември 2010 година7. За съжаление в приложението не са достъпни снимките на

всички обекти, което вероятно се дължи на неработещия сайт на неговия автор.

100-те национални обекта M-tel

Още едно спонсорирано приложение. Дава подробна информация за 100-те

Национални туристически обекта на България. Те са сортирани по административните

области на страната. Всеки обект е представен с много снимки, подробна информация и

работно време. Посочени са и телефони за връзка. До всеки обект е възможна

навигация чрез Google Maps. Чудесно приложение с редовни актуализации и

поддръжка, но се предлага само с интерфейс на български език8.

1.2. Мобилни приложения за местни забележителности и събития

Burgas Tourist Guide

Приложението е разработка на Община Бургас и успешно представя на

пътешествениците актуални новини за града, метеорологична прогноза, списък на

хотелите и заведенията в Общината с актуални адреси и телефони9, а също и

исторически и географски забележителности от региона. Последните са представени с

една снимка и кратка текстова информация. Не е представено работното време на

музеите.

Visit Burgas

Още едно приложение, създадено по поръчка на Община Бургас.

Приложението предлага поддръжка на три езика и изключително красив

интерфейс. Категориите на началния екран са Забележителности, Моят Бургас,

6 https://play.google.com/store/apps

7 https://play.google.com/store/apps/details?id=cc.co.radenkov.sites

8 https://play.google.com/store/apps

9 https://play.google.com/store/apps/details?id=nksoftware.burgas.mobile


Развлечения и Събития. Последната секция предлага информация от културно

историческата програма на Общината за период до 2019 година10

. Има и възможност за

търсене в нея, както и в цялото приложение. Всеки обект се представя с няколко

снимки и информация. Отново липсва работно време на музеите. Налична е

възможност за създаване на Любими обекти и забележителности. За навигация се

използва Google Maps.

Travel Sights Plovdiv

„Travel Sights Plovdiv” съдържа описание, местоположение, адреси и контакти

на културни, археологически, исторически, архитектурни, религиозни, спортни и други

забележителности, хотели, заведения и търговски обекти, обществен транспорт,

полезни връзки, адреси и контакти на важни държавни институции, консулства,

полицейски управления и др.

Приложението включва календар-бележник с описани по дата важни

исторически и културни събития. Календарът има възможност да бъде и персонален

календар-бележник след кратка регистрация. Работи само в онлайн режим, поради

което е необходима интернет връзка11

.

Интернет връзка е необходима също и за визуализиране на местоположението на

всеки обект, чрез услугите Google Maps и Google Street View.

Възможно е леко забавяне на приложението при първоначално стартиране.

2. Сравнение на мобилни приложения за новини

2.1. Мобилни приложения доставящи новини от множество сайтове

Magelando

Фигура 1. Приложението Магеландо има удобен интерфейс

10

https://play.google.com/store/apps/details?id=com.studioweb.visit_burgas 11

https://play.google.com/store/apps/details?id=com.geometria.sightsplovdiv


Приложението тегли новини от множество национални сайтове с различна

тематика. В самото приложение те са разпределени в отделни секции: „Новини”,

„Спорт”, Технологии”, „Бизнес”, „Култура”, „Здраве”, „Клюки” и „LIFESTYLE”. В

настройките има възможност потребителят да изключва от новинарския си поток част

от следените сайтове.

Има удобен графичен интерфейс (фиг. 1). Всяка от новините се представя и със

снимка. В края на статията има препратка към оригиналната статия, като тя се достъпва

през вграден в приложението браузер. Недостатъци – няма възможност за добавяне на

нови сайтове към първоначално инсталираните.

България Вестници

На практика дава само препратки към сайтовете на водещи национални и

регионални ежедневници. Избраният сайт се зарежда през вграден в приложението

браузер. Същият страда от множество недостатъци и по-скоро намалява удоволствието

на потребителя при четене на новини чрез него.

Bulgarian newspapers

Още едно приложение, което само насочва към сайтовете на водещи национални

и регионални ежедневници. С предимство се зареждат мобилни версии на сайтовете

(фиг. 2).

Фигура 2. Изкривените изображения са характерни за това приложение

България новини

Български четец на новини дава възможност да се прочетат всички последни

новини от най-добрите български портали на едно място. Приложението извлича и

доставя новини от множество сайтове без да се използва браузер. Не работи добре със

снимките. Те не се преоразмеряват, а се вмъкват непропорционално в предварително

определено място. Грозен ефект. От приложената Фиг. 2. се вижда, че приложението

има проблем и с кирилицата.

В тази група бяха разгледани приложения, които доставят информация от

много медии. Характерно за този тип приложения е, че са разработени от външен за


медиите автор. Много често самите медии, източници на новините, дори и не подозират

за наличие на приложение, което извлича информация от техния сайт. Приложенията в

тази група имат претенции за универсалност и богатство на новини, доставяни от

множество източници, но дали наистина пестят време на потребителя?

От описанията по-горе е видно, че България Вестници и Bulgarian newspapers

само препращат към сайта-източник на новина. Те по-скоро трябва да се разглеждат

като един указател на уебадреси. Вграденият в Андроид Chrome браузер има

възможност за записване на отправки към любими сайтове. Същите могат да се

синхронизират с GOOGLE акаунта на потребителя. Повечето мобилни браузери имат

тази възможност. Защо тогава да се използва друго приложение, което прави точно това

– систематизира линкове към новинарски сайтове?

Приложения с възможностите на „Магеландо” и „България новини” са малко.

Въпреки, че извличат и представят новините бързо и в изключително удобен вид, не

липсват и недостатъци. Например при наличие на повече снимки на сайта-източник,

Магеландо доставя само една от тях. Приложението не извлича и всички справочни и

помощни материали, налични при първоизточника. Магеландо разполага и с вграден

браузър. За съжаление, той няма флаш поддръжка.

При Магеландо и подобните на него приложения, основен недостатък е

невъзможността да се добавят допълнителни медии. Когато сайт-източник промени

структурата си, потребителите са неприятно изненадани от невъзможността на

приложението да достави новини. Може да мине и месец, докато авторът обнови

приложението си и отстрани проблема.

Тези приложения са неизгодни и за медиите. Както бе посочено по-горе, в

повечето случаи, медиите дори не подозират, че съдържанието им се разпространява до

потребители чрез тези приложения. Те нямат финансови постъпления от тях. Нямат и

косвени ползи, като например повече посещения на сайта им, по-голяма потребителска

активност (кликване) върху рекламните им банери и др.

Сериозните медии разпространители на новини в българското интернет

пространство издържат многобройни екипи, а това са разходи за заплати, осигуровки,

транспорт, комуникации и други. За разлика от тях „преписвачите на новини”

разполагат с малоброен екип от „подслушвачи”, които редактират чужди новини и

шумно се рекламират, като първоизточник! Това и липсата на ефикасни методи за

прилагане на Закона за авторското право поставя в опасност обективната журналистика

и свободата на словото като цяло.

2.2. Мобилни приложения свързани само с една онлайн медия

В тази група са включени приложения, доставящи информация само от една

конкретна онлайн новинарска медия. В повечето случаи тези приложения са

разработени и се разпространяват от самата медия. Те черпят информация от единна за

сайта на медията и приложението уеббазирана база от данни.

PC WORLD

Приложението доставя новини от сайта на едноименното списание. На

заглавната страница са налични два таба – един с последните новини и друг с новините,

разделени в категории – „Хардуер”, Софтуер”, Мрежи”, LifeStyle”, “Интернет”,

„Проблеми и решения” и други. Рубриките съответстват на разделите на десктоп сайта

на списанието (фиг. 3).


Фигура 3. Приложението PC World предоставя удобен достъп до статиите в

списанието

Дневник

От няколко години вестник „Дневник” няма хартиено издание.

Фигура 4. Приложението на Дневник се отличава с изчистен и удобен интерфейс

Медията има солидно присъствие в интернет (Фиг. 4.). Той е и един от първите у

нас с електронно приложение за смартфони. Всяка статия е представена и със снимка.

Новините могат да се сортират по категории. Интерфейсът е удобен и приветлив.

24 часа

Приложението на вестник „24 часа” е добре проектирано и предлага много

възможности на потребителите (фиг. 5). Според нас много потенциални потребители се

отказват при инсталирането му, когато прочетат, че приложението изисква достъп до:

„Самоличност”, „Местоположение”, „Телефон”, „Снимки и мултимедийни файлове”,

„Данни за индент. номер на устройството и обажданията”.


Фигура 5. Приложението на „24 часа” изисква достъп до самоличността на

потребителя

В този раздел представихме приложения, разработени и собственост на медия с

цел разпространение само на нейни собствени новини. Тези приложения се отличават с

удобен потребителски интерфейс и с достъп до всички ресурси налични на сайта на

медията. Въпреки, че приложенията са безплатни и потребителите не заплащат такси за

четенето на новините, медията има индиректна полза от тях. Нещо повече – наличието

на собствено приложение за смартфони е условие за успешно развитие на медиите през

21 век.

Според нас наличието на модерен сайт не е достатъчно за оцеляването на

съвременните вестници и списания. Той е само една форма на съществуване в

дигиталната ера. Другите са:

1. Наличие на мобилна версия на сайта за бърз достъп през смартфон и таблет;

2. Мобилно приложение, работещо и под трите най-разпространени

операционни системи за смартфони и таблети – Android, iOS, Windows

phone;

3. Сключени договори с разпространителите на електронни книги и

разпространението на вестника като електронен интерактивен документ във

всички четци на електронни книги и сайтове за разпространение на

електронни книги;

4. Силно присъствие в социалните мрежи и търсене на обратна връзка с

читателите чрез тях, като по възможност онлайн потребителите могат да

бъдат и негови многобройни репортери.

5. Наличие на дигитален архив с нова структура и възможности за търсене. За

да бъде успешен сайтът на медията, според нас трябва да разполага с колкото

е възможно по-пълен и „дълбок“ времеви архив, в който да са приложени

технологиите за семантичен уеб при поддържане на дигитален архив12

.

12

Стефанов, Т. Дигитален модел на съвременен всекидневник, Тринадесета национална научна

конференция с международно участие „Библиотеки, четене, комуникации“, Велико Търново, 13 –

14.11.2014.


Фигура 6. Нов дигитален модел на уеббазирана платформа

В основата на този нов дигитален модел стои единна уеббазирана платформа. Тя

съдържа две бази от данни – една информационно-справочна и една рекламна,

съдържаща всички реклами на ежедневника. Новите цифрови превъплъщения на

медията (десктоп сайт, мобилен сайт, мобилно приложение за смартфони и таблети, и

дигитален формат за електронни книги) черпят информация от основната уеббазирана

платформа (Фиг. 6.).


Този доклад представя общ преглед и сравнение на безплатни мобилни

приложения за смартфони и таблети. Обобщени са техните предимства и недостатъци.

Класическите програми за навигация като iGO и TomTom са специализирани в това да

заведат пътешественика до търсеното място или обект, но не и да го запознаят

предварително с географските и исторически характеристики. Това е една от причините

да се създават все повече и повече мобилни приложения, подпомагащи пътуващите

хора.

При търсене в Google Play с различни ключови думи, като travel, travel guide,

museum, history, се откриват стотици безплатни приложения. Всички те са създадени, за

да улеснят пътуващите по света, като предоставят не само GPS координати, а и

подробна информация за туристическия обект. Наличието на мултимедия за

историческите забележителности подобрява потребителското изживяване, а

възможността за споделяне в социалните мрежи прави съпричастни и приятелите на

пътуващия.

Във втората част на доклада е направена квалификация на мобилните

новинарски приложения. Направен е изводът, че към момента приложения, доставящи

новини от много медии са любителски разработки и не са от полза нито на

потребителя, нито на първоизточника на информацията.

За разлика от тях мобилните приложения, свързани само с една медия, са удобни

за потребителите – предлагат бърз достъп до текст, снимки, мултимедия, спестяват

трафик на данни. Къде е уловката? Ако потребителят желае да следи ежедневно 20

независими медии, трябва да инсталира 20 приложения! Изводът се налага от само себе

си – назрява моментът българските медии да проектират единно официално


приложение за бърз достъп до съдържанието им, като това да носи на медиите морална

и финансова изгода.

Направен е и изводът, че се нуждаем от ефикасен механизъм за защита на

авторското право, ако Обществото не иска да изгуби сериозната журналистика и

свободата на словото.

За АВТОРА

Гл. ас. д-р Тихомир Стефанов Стефанов, Катедра „Информационни технологии”,

Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”, e mail: [email protected]


ПОКЛОННИЧЕСКИ МАРШРУТИ В ТЪРНОВСКАТА СВЕТА ГОРА

Паскал Пиперков

ФМИ, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”

Резюме: Търновската Света гора е понятие, исторически

обосновано от духовния живот на региона през Средновековието. Регионът

се намира в ареала на културния коридор Източен трансбалкански път.

Основание за разработване на туристическите маршрути е и

съществуването в наши дни на 20 действащи манастира във

Великотърновска епархия. В доклада се прави преглед на възможностите за

поклоннически туризъм във Великотърновска епархия, като са разгледани

пътищата и пътеките за достъп до манастирите и параклисите.

Представената информация може да бъде основа за разработване на

културни маршрути и туристически пакети. Изследователската работа ще

продължи на терен.

Въведение

Понятието „Света гора”

Преди да бъде описано, какво да се разбира под Търновска Света гора, за целите

на тази статия, ще бъде изяснено понятието Света гора.

Според Енциклопедия „България” СВЕТА ГОРА е „другото име на полуостров

Атон, югоизточният край на Халкидическия полуостров” [5, с. 60]. В същата

енциклопедия за Атонските манастири е обяснено, че представляват „монашеска

република” на полуостров Атон под суверенитета на Гърция. „Състои се от 20

манастира (по-голямата част гръцки) и множество скитове и килии. Управлява се от

общ съвет (протатон) начело с ръководител (протос); седалище – в гр. Карея. Атонските

манастири съществуват още през ранното средновековие като гръцки, грузински и др.

монашески общежития, които стават огнища на православието. От началото на X век в

тях се установяват и българи, руси и сърби.” [4, с. 157].

Горното обяснение уточнява произхода на понятието „Света гора”. По-широк

смисъл би могло да се търси в исторически известните Търновска, Софийска,

Сливенска и Родопска Света гора.

Сведения за Търновската Света гора дават писмени извори от XIV век. В

„Похвално слово за Йоан Поливотски” патриарх Евтимий говори за царица Ана,

съпруга на цар Иван Асен II, че е издигнала много църкви за слава на Бога и на

Неговите светии. „Към тях създаде и честни обители за иноците и инокините, в които

те и до днес пребивават, въздавайки Богу незамлъкващи славословия нощем и денем.”

[14, с. 161]. В житието на преподобния Ромил Бдински, достигнало до нас чрез превода

на П. А. Сырку от 1900 г., се разказва, че той стигнал до града Тринов и се заселил в

манастира на името на Богородица Одигитрия, където бил подстриган за монах под

името Роман. Казва се още: „Околните жители на споменатия град Тринов познават

близките планини. Защото има една планина, намираща се близо до град Тринов,

наричана с местното име Устие. Има и един хълм до града, наричан и той от стари

времена Света гора; в тях живееха множество иноци, живеят и до днес. С тях

споменатият страдалец съжителствуваше и се преобразяваше.” [31, с. 469]. В житието

на преподобния Теодосий Търновски по преписа на Владислав Граматик в Рилския

Поклоннически маршрути в Търновската Света гора 61

Панегирик от 1479 г. е записано: „Поради това, като напусна споменатата обител,

стигна до Търново, престолния град на българите, който е втори след Константиновия

град. Тогава намери и манастир, много прочут, на всеславната Дева и Богородица,

Христовата Майка. Посели се там, което дори и до днес се нарича обикновено с името

Света гора.” [32, с. 446]. В „Похвално слово за Евтимий” Григорий Цамблак също

споменава за „храм на приснодевата Христова майка и Богородица, в който всяко лято

се събираше населението от целия град заедно с жените и децата, като по обичая

празнуването продължаваше осем дни” [11, с. 227]. Тези текстове са основание за

историците, да търсят манастира „Св. Богородица Одигитрия” и да предполагат, че той

се е намирал на съвременния хълм Света гора.

Такава теза е изказана още през 1907 г. в „Пътеводител на гр. В. Търново и

околността му”, написан от учителя по история Н. Марков: „Монастирът „Св.

Богородица” в Светата гора бе сринат … Отделена от българските махали чрез реката,

„Св. гора” бе направена по този начин недостъпна за българите, както им бе

недостъпно и всяко място, което възбуждаше у българската душа спомен за

българската държава, за българското величие.” [33, с. 18]. През 1986 г. в сборника

„История на Велико Търново” Янка Николова изразява обобщено мнението на

специалистите на база направените проучвания и археологически разкопки: „В

околностите на престолния град се включвали и извънградските манастири. Към тях се

отнасят няколко манастира, открити на хълма Света гора, от които е локализирано само

мястото на „Св. Богородица Одигитрия”. Манастири имало още западно от хълма Света

гора в местността „Устето”, а така също и северозападно от града, където бил

манастирът „Св. Тройца”, свързан с дейността на прочутата книжовна школа на

патриарх Евтимий.” [19, с. 278-279]. Йордан Андреев посочва, че „в Търново

пребивавало многобройно духовенство – бяло и черно” [19, с. 146]. Допълва, че част от

манастирите „били разположени в същинския град, но повечето били съсредоточени в

предградията – примерно хълмът Света гора представлявал истинска монашеска

колония” [19, с. 146]. Впечатлението, че само на съвременния хълм е съсредоточено

онова, което се нарича Търновска Света гора, е разсеяно от Алексиев през 2002 г. [1]. В

статията си той описва 16 манастира, които вероятно съставлявали Търновската Света

гора. През 2004 г. Овчаров описва над 20 манастира в хинтерланда на Търновград, т.е.

на подчинение на Търновската митрополия [27, с. 13, 64-85].

Съвременна монография за Софийската Мала Света гора издава Динева през

2007 г. Според нея: „Един от най-ранните опити за изясняване на въпроса за

Софийската Света гора принадлежи на чешкия историк проф. Константин Иречек,

който в 1888 г. предприема пътуване из Софийско и е силно впечатлен от манастирите,

като отбелязва, че в полите на Стара планина, по Витоша и Люлин има 25 малки

манастира, които образували „пръстен” около София. Иречек предполага, че

четиринадесет от тях са образували Софийската Света гора.” [13, с. 10]. По-нататък в

книгата се твърди: „Още цар Иван Шишман нарекъл този манастирски венец Мала или

Софийска Света гора. Лавра, или главен манастир на комплекса, негов духовен център

бил Бистришкия „Св. Георги”. След падането под османско владичество, а и до днес

неговото място се заема от Драгалевския манастир „Св. Богородица Витошка”.” [13,

с. 37]. В цитираното изследване, освен историческия преглед на възникването и

развитието на манастирите, се разглежда и съвременното им състояние като духовни

средища. Отбелязва се, че днес в Софийска епархия има над 60 манастира.

Наименованието Софийска (Мала) Света гора се популяризира след 2011 г., когато са

издадени книги и карти с описание на поклоннически обекти [29, 41].

Сведения за Сливенската Света гора дава житието на преп. Теодосий Търновски.

В него се разказва, че след пребиваването си в Червен светията е достигнал

62 Паскал Пиперков

„Сливенската планина” и там намерил „манастир, посветен на пречистата владичица

наша Богородица, наречен Епикерниев” [32, с. 446]. Тук е прекарал много време, преди

да отиде в Парория при Григорий Синаит. По-късно, след смъртта на духовния си отец,

св. Теодосий се върнал „в Сливенската планина, както за да посети братята, живеещи

там, така и заради преждеказания Роман” [32, с. 449-450]. Става дума за преп. Роман

Търновски, който по ходатайството на св. Теодосий станал ученик на Григорий Синаит.

Житиеписецът продължава: „Споменатият вече Роман, изпратен от отеца по причините,

които рекохме, не успя да се наслади на отческото погребение и немалко скърбеше и

тъгуваше. Тук го намери Теодосий и като поживяха двамата малко време, отправиха се

към светата Атонска планина, към иноческата митрополия, помощница на всяка

добродетел, очистителница на всички греховни страсти.” [32, с. 450]. Следва да се

припомни, че „гора” в остаряло значение е „планина” [34, с. 287]. Средновековният

манастирски комплекс над Сливен е описан от Русев и Ковачев [39].

Родопската Света гора в исторически план се свързва с Бачковския манастир и

неговите поделения, едно от които е бил манастирът на Кръстова гора. В съвременно

звучене – това са манастири и параклиси в Асеновградско. В етнографско изследване се

посочва: „Родопската Света гора привлича култовете към местните светци, обединени

от св. Богородица. Утвърдила името си като „посестрима” на Атон, тя става мост, по

който през вековете църковната и народната традиция се сливат в неразривно цяло.”

[43, с. 26]. Според реализиран проект в общините Асеновград и Лъки през 2003 г. е

формиран „културен маршрут Родопска Света гора по поклоническия Бачковски път,

свързващ 4 манастира, 30 църкви и над 200 параклиса в православната агломерация”

[22]. Цитираните четири манастира са Араповски, Мулдавски, Бачковски и Кръстова

гора.

От историческите извори е безспорно, че Светите гори по българските земи са

създадени по подобие на Света гора Атон. Те вероятно са били съвкупности от

православни манастири и техни поделения под общо управление, политически

независими, близко разположени, в които е кипял духовен живот. През Възраждането

тези комплекси са продължили просветните традиции на средновековните си

предшественици, като са били стожери на българския народностен дух. В

съвременното му звучене, от гледна точка на културния и религиозен туризъм,

понятието „Света гора” би трябвало да включва действащите (стари и по-нови)

манастири в региона, православни свещени места, аязма и параклиси, както и сградния

фонд и руини на недействащите манастири.

Локализация на Търновската Света гора

В цитираната статия Алексиев разглежда 16 манастира, които според него

описват в „най-широк териториален обхват” [1, с. 254] понятието „Търновска Света

гора” в контекста на Средновековието. Те са:

1. Манастирът „Устие”, който се намира на Клисе баир, в района на Сини вир,

сега в руини [28, с. 12-14, 176];

2. Старият Преображенски манастир;

3. Преображенският манастир;

4. Средновековна църква при манастира „Света Троица”;

5. Манастирът „Света Троица”;

6. Манастирът „Свети Илия” край гр. Горна Оряховица;

7. Манастирът „Св. Никола” в с. Арбанаси;

8. Манастирът „Света Богородица” в с. Арбанаси;

9. Петропавловският манастир край гр. Лясковец;


10. Манастирът „Света Богородица Одигитрия” на хълма Света гора;

11. Манастирът „Свети Марко”, намиращ се северно от с. Присово в близост до

пролома Устие, сега в руини [42, с. 33-34];

12. Манастирът „Св. Архангел Михаил”, южно от с. Присово;

13. Старият манастир „Свети Четиридесет мъченици” край с. Мерданя;

14. Манастирът „Св. Илия” край с. Плаково;

15. Манастирът „Св. Никола” край с. Къпиново;

16. Манастирът „Рождество Богородично”, южно от гр. Килифарево.

Заради близостта до столицата, едва ли монашеската общност около Търново е

била политически независима. Вероятно повечето обители са били ставропигиални.

Известно е, че в самия град е имало манастири [27, с. 32-63], които естествено са били

свързани от една страна с Патриаршията и царския дворец, а от друга – с „близките

планини” [31, с. 469]. Има достатъчно исторически сведения, че освен молитвен в

описаните манастири се е водил културен живот – развивала се е книжовна и просветна

дейност.

Върху основите на част от средновековните манастири са съвременните им

наследници (напр. Петропавловски, Горнооряховски, Къпиновски). Други днес

действащи манастири са възстановени в близост до старите им предшественици (напр.

Патриаршески „Св. Троица”, Мердански, Килифаревски). Някои от манастирите са

почти или напълно заличени (Устие, Св. Марко, Св. Богородица Одигитрия). На

предполагаемото място на манастира „Св. Богородица Одигитрия” през 2005 г. е

поставена паметна плоча. На мястото на Стария Преображенски манастир в днешно

време е изграден параклис.

През 1947 г. в книгата на Загорски [18] се съобщава за 17 действащи манастира

във Великотърновска епархия, а са описани 12 от тях, именно:

1. Преображенски мъжки манастир „Св. Преображение Господне”;

2. Патриаршески манастир „Св. Тройца”;

3. Дряновски манастир „Св. Арахангел Михаил”;

4. Девически манастир „Св. Николай” в с. Арбанаси;

5. Килифарски манастир „Рождество Пресв. Богородица” – лавра на св.

Теодосий Търновски;

6. Девически манастир „Св. Богородица” в с. Арбанаси;

7. Петропавловски манастир;

8. Присовски девически манастир „Св. Пантелеймон”;

9. Присовски девически манастир „Св. Арахангел”;

10. Плаковски манастир „Св. Илия”;

11. Къпиновски манастир „Св. Николай Чудотворец”;

12. Девически манастир „Св. 40 мъченици” в с. Мерданя.

През 1981 г. Цонев описва 12 манастира, които нарича „Великотърновски

исторически манастири” [51]. Включени са 11 от изброените от Алексиев

средновековни обители. Добавен е манастирът „Св. Пантелеймон”, разположен в

източния край на с. Присово, създаден в края на XIX век, описан от Загорски.

Горнооряховският манастир „Св. Илия” е споменат от Цонев като „сравнително нов”, а

не е описан от Загорски. В сравнение с книгата на Загорски, е отпаднал Дряновският

манастир. Благодарение на Цонев, манастирите около Велико Търново придобиват

популярност като 12-те великотърновски манастира. Сред туристите се делят на две

подгрупи – 6 северни и 6 южни, в зависимост от разположението им спрямо града.

Може би територията на историческата Търновска Света гора обхваща не повече

от ареала на 12-те великотърновски манастира. Но дори през Средновековието много

по-голям регион е бил под прякото управление на търновския патриарх [27, с. 64-65].


Днес във Великотърновска епархия продължава молитвеният и духовен живот – има 20

действащи манастира и 325 православни храма [6]. Из Стара планина има закътани

параклиси. Например, на вр. Кръстец, близо до едноименната гара, има параклис „Св.

Иван Рилски”, направен в чест на пренасяне мощите на светеца от Средец към Търново

през 1195 г. На това място процесията била посрещната от цар Асен I, като престояли

една седмица. На жп спирка Бъзовец се намира параклисът „Св. мчци София, Вяра,

Надежда и Любов”. По екопътеката Дряновски манастир – Боженци, в близост до

с. Горни Върпища се намира параклис, строен през 1933 г. Дърво-параклис може да се

види по пътеката от с. Самоводене към Патриарщеския манастир „Св. Троица”. Аязмо

край с. Кесарево привлича поклонници.

В днешно време манастирите и другите православни обекти в епархията са под

управлението на Великотърновския митрополит. Докато в миналото 30 км са били един

ден път, в съвременните условия 100 км се изминават за 2 часа с автомобил.

Тези са съображенията на автора да обособи и разгледа манастирите,

параклисите, храмовете и другите свети места във Великотърновска епархия, като

съвременната Търновска Света гора. Именно това се има предвид по-долу, когато се

говори за Търновската Света гора.

Велико Търново – исторически и културен център с европейска значимост

Важността на популяризирането на поклонническите маршрути в Търновската

Света гора е обусловена от европейската значимост на регион Велико Търново като

културен, просветен и туристически център. Историческият град попада в културния

коридор Източен трансбалкански път, предмет на изследване от Европейския институт

за културни маршрути – Люксембург (фиг. 1).

Фигура 1. Картова схема на Източен трансбалкански път.

Според чл. 47, т. 9 от Закона за културното наследство културен маршрут е

съвкупност от историческо трасе на традиционен път с включените към него обекти на

недвижимото културно наследство и ландшафти. Понятието културен коридор е

предложено „през 1974 г. от румънския професор Разван Теодореску, за да


характеризира един специфичен феномен на Югоизточна Европа: традиционните

териториални направления в региона, по чието протежение циркулират културни

ценности, идеи и иновации в един постоянен континюитет на връзки, влияния и

взаимодействия” [22]. Според обяснението на Кръстев „културният коридор, за разлика

от културния маршрут, не винаги може да бъде идентифициран с един конкретен,

материално детерминиран комуникационен път, който притежава съхранено

историческо трасе”. Културният коридор е „по-скоро едно историческо направление,

една териториална ос формирана във времето, по която традиционно съществува

движение и обмен, едно общо пространство за диалог между страни и региони” [22].

Културните коридори на Югоизточна Европа са представени на българската

общественост от Асоциацията за културен туризъм чрез нарочен уеб сайт. В него за

Източния трансбалкански път е описано, че „е основен гръбнак на манастирските

средища в Югоизточна Европа посока север-изток” [21]. Включени са обекти от

Румъния, България и Гърция, като се започне от църквите в Молдавия и дървените

църкви в Марамуреш и се достигне до манастира при Синаксис, Марония. На

Регионален форум в Пловдив през 2007 г. са описани множество забележителности в

Родопите. За съжаление, разработките по отношение на регион Велико Търново са в

начална фаза. Макар да се говори за Търновската Света гора, маркирани са само три

обекта: Велико Търново – историческият град, Преображенски манастир и Арбанаси. В

това отношение има основа за сътрудничество между местните институции и

Асоциацията за културен туризъм, за да се популяризират обектите от регион Велико

Търново.

Цели на статията

Тази статия цели:

- да популяризира Търновската Света гора като обект на културен и

религиозен туризъм;

- да представи манастирите от Великотърновска епархия, заедно с подходите

към тях – пътища и туристически пътеки;

- да опише наличните маркировки и тенденциите за тяхното обновяване;

- да стимулира религиозния туризъм в региона;

- да напомни, че поклонничеството е свързано с определено усилие, което

трябва да се положи, а едно такова естествено усилие е достигането пеша до

определената цел;

- да създаде основа за изучаване и обособяване на нови културни маршрути;

- да обърне внимание, че научните изследвания по отношение на Търновската

Света гора са хаотични; няма систематизиран подход, няма написана

монография по въпроса, съществуват доста неясни и спорни моменти в

исторически аспект;

- да подскаже на туристическите агенции допълнителни възможности за

организиране на туристически маршрути в региона.

Описание на обектите и маршрутите

По-долу е направен преглед на всичките 20 манастира във Великотърновска

епархия с описание на достъпа до тях (автомобилен и пешеходен), кратка история,

основни забележителности и библиография. Описан е достъпът и до други обекти и

забележителности на територията на епархията. Макар авторът на този труд да има

идеи за конкретни маршрути, безпристрастно са описани всички известни подходи и


маркирани пътеки към обектите. Така читателят има свободата сам да си избере

маршрут по продължителност и трудност.

Картова схема на манастирите във Великотърновска епархия е предложена на

фиг. 2. Близо до епархийския център са разположени 12-те великотърновски манастира,

обособени в две подгрупи – 6 северни и 6 южни, както вече бе споменато. Разположени

са на териториите на сегашните общини Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец,

а според църковното административно-териториално деление – във Великотърновска и

Горнооряховска духовни околии.

Фигура 2. Картова схема на действащите манастири във Великотърновска

епархия.

Северните великотърновски манастири са:

- манастир „Св. Преображение Господне” (Преображенски манастир);

- манастир „Св. Троица” (Патриаршески манастир);

- Горнооряховски манастир „Св. прор. Илия”;

- Арбанашки манастир „Успение на Пресвета Богородица”;

- Арбанашки манастир „Св. Николай Мирликийски” и

- Лясковски манастир „Св. апли Петър и Павел” (Петропавловски манастир).

Южните великотърновски манастири са:

- Присовски манастир „Св. Пантелеймон”;

- Дебелски (Присовски) манастир „Св. Архангел Михаил”;

- Килифаревски манастир „Рождество на Пресвета Богородица”;

- Плаковски манастир „Св. прор. Илия”;

- Къпиновски манастир „Св. Николай Мирликийски” и

- Мердански манастир „Св. Четиридесет мъченици”.

На територията на Община Елена и Еленска духовна околия са разположени

Марянският манастир „Св. Преображение Господне” и Буйновският манастир „Св.

прор. Илия”.


В Габровска област са 4 манастира. В Община Севлиево и Севлиевска духовна

околия са Батошевският мъжки манастир „Успение на Пресвета Богородица” и

Батошевският женски манастир „Въведение на Пресвета Богородица”, в Община

Габрово и Габровска духовна околия – Соколският манастир „Успение на Пресвета

Богородица”, а в Община Дряново и Дряновска духовна околия – Дряновският

манастир „Св. Архангел Михаил”.

Още 2 манастира има в Община Свищов и Свищовска духовна околия –

манастир „Св. апли Петър и Павел” и манастир „Покров на Пресвета Богородица”.

На картовите схеми по-долу (фиг. 3, 4, 5 и 6) с черни линии са означени

асфалтови пътища, с прекъснати черни линии – тунели, с цветни линии –

съществуващи туристически пътеки със съответния цвят лентова маркировка. Показани

са местоположенията на манастирите и на близките селища. Някои цветни линии от

фиг. 5 обозначават пешеходни маршрути в проект, като в изложението е посочен този

факт. За описването на маршрутите е ползван личен опит на автора, информация от

сайта на Туристическо дружество „Трапезица-1902” – гр. Велико Търново [49], както и

от сайта на Туристическия информационен център – гр. Елена [10].

Царевград Търнов и Велико Търново

В град Велико Търново има 10 действащи храма, 4 в строеж, 5 църкви-музеи и

множество църкви и манастирски комплекси в руини. Макар описанието на всички тях

да има значение за поклонничеството, тук са разгледани само три обекта.

Обичайно, туристите започват своя обход из Велико Търново от двореца

Царевец. На най-високото място на крепостта се намира Патриаршеската църква „Св.

Възнесение Господне”. Църквата е музей, но от 2013 г. са възстановени

богослуженията за храмовия празник. По свидетелството на св. патриарх Евтимий

Търновски тук са били мощите на св. Михаил, войн от Потука: „А след много години

българският цар Калоян, когато се опълчи срещу гърците и всичките им градове

разори, щом узна за свети Михаила, отиде и с голяма тържественост пренесе всесветото

му тяло. А след като го натъкми великолепно, положи го в голямата патриаршеска

църква, където и до днес лежи, раздавайки на всички различни изцеления. А ти

слушателю, не гледай, че костите са мъртви, а виж благодатта, която излиза из тях.

Погледни с очите на вярата и неусетно ще приемеш неизказана благодат.” [15, с. 170].

Паметта на св. Михаил воин, българин, се чества на 22 ноември.

Катедралата е посветена на Рождество на Пресвета Богородица. Върху основите

на ниска каменна църква, през 1842-1844 г. Колю Фичето построява трикорабна, която

е съборена от земетресението на 1 юни 1913 г. Построена е наново през 1924-1934 г.,

изографисана през 1950-1951 г. В храма се съхраняват частици от мощите на св. ап.

Андрей Първозвани и преп. Иван Рилски. На отделен иконостас в югозападната част на

наоса е разположена чудотворна икона на св. вмчк Мина, рисувана от тревненеца

Захари Цанюв през 1847 г. В притвора са гробовете на търновските митрополити

Климент, Антим и Софроний. Пълната история на храма е събрана и публикувана през

2009 г. [26].

Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий” е наследник на

Търновската книжовна школа. До сградата на Ректората е новостроящият се храм „Св.

Евтимий, патриарх Търновски” с първи етаж, посветен на св. св. Кирил и Методий.


Северни великотърновски манастири

Преображенският манастир се намира на 7 км северно от Велико Търново

между града и село Самоводене по западния склон на пролома Дервент.

С автомобил може да се пътува по отклонение от главния път Велико Търново –

Русе. С обществен транспорт до Преображенския манастир се стига с автобус № 10,

свързващ градовете Велико Търново и Горна Оряховица през селата Самоводене и

Първомайци. Спирката се нарича Преображенски манастир и е по желание. Оттам се

поема по асфалтовия път нагоре или по подсичаща пътека със синя маркировка, която

започва от първия ляв завой на отклонението, веднага след отбивката. Изкачването

отнема 30 мин.

Фигура 3. Картова схема на маршрутите по северните великотърновски

манастири.

Пешеходният маршрут от Велико Търново излиза от кв. Варуша и от

кв. Картала. Маркировката е червена.

Пътеката от кв. Варуша започва от детска площадка в горната част на квартала.

До там може да се подходи от Катедралния храм „Рождество на Пресвета Богородица”

през площад Велчова завера и Самоводската чаршия, или от площад „П. Р. Славейков”.

Маршрутът може да се съчетае с посещение на храмовете „Св. Николай Мирликийски”

и „Св. св. Кирил и Методий”. От детската площадка се изкачва вр. Картала (Орловец)

по билото. Близо до върха пътеката завива на запад, за да заобиколи частни имоти, като

продължава в северна посока и стръмно се спуска към района на водопадите.

Предимство на подхода от кв. Картала е, че не преминава през едноименния

връх, с което спестява денивелация. Пътеката тръгва в югозападния край на квартала и

минава по Зелени дол. При чешмата Зеленка се разклонява – направо продължава за


водопадите, а вляво пресича Първо дере, стръмно изкачва хълм, продължава по поляни,

пресича Второ дере и с плавно изкачване достига под скалния венец към манастира.

В района на водопадите пътеките от двата изходни пункта се събират и пресичат

Първо дере. Възможни са три варианта за продължаване, които са маркирани с

различен цвят. Вляво, червена маркировка повежда нагоре по хълма, като след леко

слизане се пресича Второ дере. Вдясно, синя маркировка върви почти без денивелация

и излиза под водопада на Второ дере. Пак вдясно, жълта маркировка обръща посоката,

като по живописни мостчета, стълби и парапети върви по Първо дере, слиза в основата

на водопад, продължава надолу по течението, като почти достига главния път Велико

Търново – Русе. Нататък жълтият цвят повежда в северна посока към Второ дере.

Туристът може да се наслади на няколко водоскока. Преди големия водопад синята и

жълтата маркировки се събират. Следва стръмно изкачване, осигурено от железни

скоби и въжета, за да се излезе северно над водопада. Тук става вливането в пътеката с

червена маркировка. Общата пътека след изкачване се съединява с онази, която идва от

чешмата Зеленка.

Продължава се под скален венец. Скоро се влиза в гора и започва постепенно

слизане. На самата пътека се намира параклис „Св. Богоявление”, изграден от ТД

„Академик – ВТУ” на мястото на едноименен манастир [16]. Този манастир е наречен

условно от провелите археологическите разкопки „Старият Преображенски манастир”

[2]. Параклисът е осветен на 16.05.2007 г. [23].

След параклиса с плавно слизане през гората се достига Преображенският

манастир. Целият преход от гр. Велико Търново отнема 2 часа.

Пешеходният маршрут от с. Самоводене тръгва в южна посока по асфалтовия

път за Велико Търново. След излизане от селото, се отбива вдясно по посока

Варницата. Пътека с червена маркировка се отделя вляво от черния път и за 40 мин.

през гора отвежда до манастира.

Подходът от с. Беляковец е по зелена маркировка. На изток по платото се

достига скалният венец над Преображенския манастир, където се намира заслон

„Беляковец”. Със стръмно спускане се пристига в южния край на обителта, където е

манастирското гробище с храм „Възкресение Лазарово”. Преходът е 1 час.

От с. Беляковец на север по жълта маркировка може да се отиде до чешма с

корита и по поречието на река Раковец да се пристигне в с. Самоводене. Времетраенето

на прехода е 1 ч. 30 мин. Жълтата маркировка продължава през селото и се изкачва

покрай Варницата, за да се влее в червената към Преображенския манастир. Обратно,

от манастира жълтата маркировка може да се ползва при връщане към с. Самоводене.

Описаните пешеходни маршрути се поддържат от ТД „Трапезица-1902” –

гр. Велико Търново.

Ктитори на Преображенския манастир вероятно са цар Иван Александър, жена

му Теодора – еврейка, цар Иван Шишман и жена му [20, с. 21-23]. Възстановен е след

1825 г. от отец Зотик. Съборният храм е построен през 1834-1837 г., а зографисан през

1848-1851 г. Иконостасът е изработка на Колю Фичето, а позлатата е правена от поп

Генко от Трявна. Стенописите са на Захарий Зограф, като най-известни са „Колелото на

живота” – на южната външна стена, „Страшният съд” – на източната стена на притвора,

икони на български светци – на първия ред на женското отделение, както и автопортрет

на художника [3, с. 98-100]. Интерес представлява икона на св. ап. Андрей Първозвани,

рисувана от Станислав Доспевски през 1864 г., която е поставена на проскинитарий в

женското отделение. Исторически данни за манастира са описани от Каранешев [20].

Патриаршеският манастир „Св. Троица” се намира на 6 км северно от

Велико Търново по източния склон на пролома Дервент. Към обителта може да се

подходи от гр. Велико Търново, с. Самоводене и хижа Божур.


Маршрутите от старопрестолния град тръгват от разклона за с. Арбанаси след

хълма Трапезица. Поема се в северна посока. Подминава се паркингът на

месокомбината. Вдясно е началото на пътека с кафява маркировка за хижа Божур. На

У-образно кръстовище се разделят подходите. Червена маркировка води по асфалтовия

път вляво, като това е единствената възможност за достигане до манастира с

автомобил. Синя маркировка повежда вдясно по стар римски път, като минава по-

високо по склона. Този път е свързвал Търново с Никополис ад Иструм. На няколко

места има просветления с приятни гледки към пролома и града. Достига се отклонение

от пътеката по жълта маркировка към хижа Божур. След пресичане под далекопровод

се продължава по почвен път вдясно. Пътеката със синя маркировка за манастира се

отделя по-нагоре, вляво от пътя. Направо продължава жълта маркировка, която,

отделяйки се вдясно от пътя, минава през скалата Чуй петел и Мечото кладенче и

излиза на черния път за хижа Божур. По самия път, обслужващ далекопровода, също

може да се излезе към хижата.

От Велико Търново до манастира по червената и синята маркировки се стига за

2 часа, а до хижа Божур по кафявата и двете жълти маркировки – за 2 ч. 30 мин.

От хижа Божур до Патриаршеския манастир може да се стигне по червена

маркировка, която пресича скалния венец и слиза на манастира, или по жълта

маркировка, която върви над скалния венец и представя панорама от птичи поглед над

манастира. По тази пътека слизането през скалния венец е значително по-стръмно и е

обезопасено от метални въжета в скалите. Времетраенето на прехода от хижа Божур до

манастира е 1 ч. по червената маркировка и 2 ч. по жълтата маркировка.

Подходът от с. Самоводене е през моста за жп гарата. Поема се в южна посока

по почвен път, успоредно на жп линията. След Шишмановото изворче, по добре

маркирано отклонение вляво, пътеката се изкачва към паметника на Гинка Маркова в

близост до партизанска землянка. По-горе се е намирал старият манастир. Вдясно от

паметника се продължава по маркираната с червено пътека. По тази отсечка може да се

спре на дърво-параклис. Манастирът се заобикаля западно, тъй като входът е от южната

страна. Преходът от с. Самоводене отнема 1 ч. 30 мин.

Описаните туристически маршрути се поддържат от ТД „Трапезица-1902” –

гр. Велико Търново.

За година на създаването на манастира се сочат 1070 и 1370 [1, с. 255].

Първоначално се е намирал в близост и по някои пещери в скалите. Сегашният главен

храм е изграден от майстор Колю Фичето през 1847 г. Пострадал от земетресението

през 1913 г., храмът е възстановен през 1927 г. [51]. Под него е малкият – „Рождество

Христово”. В двора до съборния храм се намира гробът на Търновския митрополит

Йосиф.

В манастира има аязмо „Животворни Източник”. В монашеското крило е

параклисът „Св. Евтимий, патриарх Търновски”. На асфалтовия път преди манастира е

разположен параклис „Въведение Богородично”.

Подробно представяне на историята на манастира е направено от Жеков [17].

Горнооряховският манастир „Св. прор. Илия” се намира в местността

Чуруковец, на 2 км западно от гр. Горна Оряховица. Асфалтовият път тръгва северно от

стадиона. По преки пътеки от града до манастира се стига за 20 минути.

От хижа Божур може да се подходи по асфалт или по пътека със синя

маркировка, подсичаща асфалтовия път хижа Божур – Чуруковец, като времетраенето

на прехода е 30 мин. Друга възможност е Екопътека Къмъка – с червена маркировка

през връх Камъка, висок 439 м [42, с. 4], с панорамен изглед към гр. Горна Оряховица и

полето, общо за 1 час. Пътеките се поддържат от ТД „Камъка” – гр. Горна Оряховица.


На мястото на сегашния е имало средновековен манастир. Храмът е осветен през

1940 г. Съвременно описание на историята на манастира е направено от Гарабетян [9,

с. 192-202].

Арбанашкият манастир „Успение на Пресвета Богородица” се намира в

западния край на селото. До с. Арбанаси има достъп по асфалтов път от гр. Велико

Търново, гр. Горна Оряховица, гр. Лясковец и с. Шереметя. Пешеходните маршрути от

Велико Търново са няколко. От Горна Оряховица маркираният маршрут е през хижа

Божур, от Лясковец – през Петропавловския манастир, от Шереметя – по асфалтов път

или през Ксилифор.

От хижа Божур има черен път до с. Арбанаси – 1 час пеша по червена

маркировка. Пътят излиза на предела на асфалтовия път Велико Търново – Горна

Оряховица, в северната част на Арбанаси. През борова гора се влиза в селото.

От Велико Търново пътека с жълта маркировка, наречена „пенсионерска”,

тръгва в северна посока от обръщалото „Мавриков” на автобуси №№ 50 и 110. По

склона се върви на североизток, успоредно на асфалтовия път Велико Търново –

Арбанаси. За около 30 мин. се изкачва на чешмата Каменец в края на селото. Другата

част на пътеката не се поддържа добре. Тя изкачва височина в северозападна посока и

се спуска на запад до скалния венец на Гарга баир. За кратко върви заедно с кафява

маркировка (от хижа Божур към месокомбината). Жълтата маркировка продължава по

самия скален венец – приятна пътека с изглед към града. Следва стръмно спускане към

разклона за Арбанаси в края на гр. Велико Търново. От чешмата Каменец преходът е 2

часа. Обратно, тази стръмна пътека към Гарга баир е маркирана и в червено. Над

скалния венец червена маркировка продължава нагоре, като излиза на панорамна

площадка под върха. С плавно слизане по черен път достига чешмата Каменец в края

на с. Арбанаси. По тази маркировка преходът е 1 ч. 30 мин. Компромис между трудност

на прехода и красиви гледки е изкачването от Велико Търново да започне по пътеката с

кафява маркировка от месокомбината за хижа Божур, при излизането на скалите да се

продължи в обратна посока по жълтата маркировка и после нагоре по червената – до

панорамната площадка и чешмата. Времетраенето на този маршрут е 2 ч. 15 мин.

Времената са измерени с отчитане на почивките. Пътеките се поддържат от ТД

„Трапезица-1902” – гр. Велико Търново.

Манастирът се намира на височина, източно от чешмата Каменец. В притвора на

главния храм е разположена чудотворна икона на Пресвета Богородица – Троеручица,

наречена Арбанашка. Според преданието, тя е донесена от Троянския манастир. Скрита

в земята, иконата се явява чрез овчарче. Прилепен до главния храм е параклисът „Св.

Дух”. Бележки за историята на манастира прави Цонев [50, с. 17-21]. Описание на

храма и обобщени исторически данни представя Вачев [7, с. 74-77].

Арбанашкият манастир „Св. Николай Мирликийски” се намира в

югозападния край на селото. Известен е още като манастир „Св. Никола”. Отстои на

10 мин. пеша от манастира „Успение на Пресвета Богородица”.

По-долу е направен преглед на пътеките от местността Ксилифор към

с. Арбанаси. От обръщалото Мавриков, като се тръгне по асфалтовия път за Ксилифор,

след подминаване базата на „Момина крепост” АД, започват отклоненията. Първото е

вдясно – пътека с червена маркировка тръгва от кът за почивка, като за 20 мин. се стига

до първа чешма. Вляво от асфалта, кафява маркировка отвежда през скалния венец за

40 мин. до манастира „Св. Никола”, а по-нагоре зелена – по римски път през Голямо

Лако и Римска чешма за 1 час до с. Арбанаси. До първата чешма може да се достигне

по асфалта или по другия бряг на дерето, следвайки споменатата червена маркировка.

Над чешмата тръгва пътека, която скоро се разклонява – наляво поема черен път, който

се свързва със зелената маркировка за Римската чешма, а надясно върви жълта


маркировка към скалния венец. Срещу първата чешма, от другия бряг на дерето тръгва

зелена маркировка, която изкачва хълма Момина крепост (фиг. 4). След първата чешма,

вляво от асфалта, продължава червената маркировка, като преминава през Дълбок дол

и достига за 40 мин. втората чешма, където е туристическата база – хижа Ксилифор и

хотел Момина крепост. Асфалтовият път продължава за с. Шереметя. От хижа

Ксилифор започва пътека със синя маркировка, която се връща по скалния венец,

пресича зелената маркировка през Голямо Лако и по живописни места през Малко Лако

достига общо за 2 часа до с. Арбанаси. Червена маркировка води за 30 мин. от хижа

Ксилифор до Телевизионната кула. Пак толкова продължително, може да се подходи с

изкачване на скалите по синята маркировка и прехвърляне по жълта вдясно. От

телевизионния предавател има добре оформено парково пространство, през което се

достига селото за 30 мин. Туристическите маршрути се поддържат от ТД „Трапезица-

1902” – гр. Велико Търново.

Фигура 4. Картова схема на туристически маршрути източно от Велико Търново

В главния храм на Арбанашкия манастир „Св. Николай Мирликийски”, обновен

през 1879 г., има две чудотворни икони – на Пресвета Богородица в лявата конха на

наоса и на св. Николай на владишкия трон. В притвора е запазен старинен иконостас,

изработен от тревненски майстори. Там се намира гробът на Великотърновския

митрополит д-р Стефан, починал на 10.11.1995 г. Долепен до главния храм е

параклисът „Св. прор. Илия”, осветен на 15.04.1716 г. В манастира може да се посети

експозиция на царските помещения – тук е отсядало царското семейство при

посещенията си в Търново и Арбанаси. Исторически бележки има от Цонев [50, с. 7-

16]. Описание на храма прави Вачев [7, с. 78-79].

Лясковският манастир „Св. апли Петър и Павел” се намира на 3 км от

гр. Лясковец. Известен е като Петропавловски манастир. С автомобил до него може да

се стигне от гр. Лясковец, с. Шереметя, Ксилифор и с. Арбанаси.


При подхода от гр. Лясковец до манастира се отива за 30 мин. пеша, като

няколко завоя от асфалтовия път могат да се съкратят след хотел Лесопарка по пътека с

жълта маркировка. При подхода от с. Шереметя и местността Ксилифор може да се

върви по пътя, отбивка вдясно от шосето с. Шереметя – с. Арбанаси. Стара синя

маркировка води успоредно на асфалта по черни пътища. От Ксилифор времето на

прехода е 1 ч. 15 мин., а от Велико Търново – 2 ч. 30 мин.

Близо до Телевизионната кула започва пътека с червена маркировка за

манастира. Пътеката върви през полето, заобикаля дивечова нива и влиза вляво в гора.

Преходът е 1 час. От с. Арбанаси има пътека с червена маркировка, която минава зад

Конната база и също излиза на манастира. Този преход е 1 ч. 30 мин.

Петропавловският манастир датира от X-XII век [51]. Паметни плочи напомнят

за три въстания – Марииното от 1700 г. [46, с. 70-83], на Капитан дядо Никола от

1856 г. [46, с. 125-146] и Хаджиставревата буна от 1862 г. [46, с. 147-165]. От 1874 г. до

1886 г. в обителта функционира първото българско духовно училище. Мястото е

печално известно със заточението на митрополит Климент Търновски от 15.02. до

12.08.1893 г. [24, с. 152-155].

Освен главния храм, в манастира могат да се посетят параклисът „Св. Троица” в

основата на часовниковата кула – камбанария, както и параклис „Покров на Пресвета

Богородица” в монашеското крило.

Съвременни изследвания за историята на манастира са събрани в сборник след

проведена на 27-28.09.1990 г. научна сесия на тема „Манастирът „Св. св. Петър и

Павел” край Лясковец – средище на религиозно-духовен и културно-просветен живот”

[30].

Южни великотърновски манастири

Южните великотърновски манастири са разположени по-отдалечено един от

друг. Докато обхождането пеша на северните шест може да стане за един ден от

физически подготвени туристи, то за южните манастири са нужни минимум два дена.

Мерданският манастир „Св. Четиридесет мъченици” е отдалечен от

обичайните пешеходни маршрути. Достъпът е само по асфалтовия път от гр. Горна

Оряховица за гр. Елена. В близост са останките от средновековния манастир, основан в

чест на победата на цар Иван Асен II при Клокотница на 09.03.1230 г. На новото място

в края на селото е построен след 1856 г. от архимандрит хаджи Кесарий Хорозов [18,

с. 94-100]. Наличната историческа информация за манастира е описана от Петков [40,

с. 33-37].

Присовският манастир „Св. Пантелеймон” се намира в източния край на

с. Присово. С автомобил може да се подходи от гр. Дебелец, с. Драгижево, с. Миндя и

с. Велчево.

От туристическия комплекс на Ксилифор тръгва Присовската екопътека изцяло

с жълта маркировка (на картата от фиг. 4 – синьо, жълто, зелено, жълто), която

превежда туриста през с. Малки Чифлик до с. Присово. Времетраенето на прехода от

Ксилифор е 4 часа, а от обръщалото Мавриков – 5 часа. От гр. Велико Търново до

с. Малки чифлик може да се използват пътеки със зелена маркировка, които свързват

района на Великотърновския университет с хълма Момина крепост, Ксилифор и

Мавриков. Маршрутите се поддържат от ТД „Трапезица-1902” – гр. Велико Търново.

Манастирът е създаден през XIX век от семейството-монаси Минчо и Дража

Райкови. В манастира има вековно дърво. Вътрешният параклис е посветен на

Въведение Богородично. Подробната история на обителта е описана от Радев [35].


Присовският манастир „Св. Архангел Михаил” се намира на 5 км

югоизточно от гр. Дебелец в посока с. Плаково и с. Велчево. Нарича се още Дебелски.

Присовчани активно са дарявали и помагали в поддържането на манастира.

Стара червена маркировка на юг от с. Присово отвежда за 1 ч. 30 мин. до тази

обител. Маркировката не е подновявана 30 години. Очаква се нейното подновяване и

продължаване към гр. Килифарево, като е възможна смяна на основния цвят.

Манастирът „Св. Архангел Михаил” е построен в края на XII век „за

увековечаване паметта на падналите бойци на връх Арахангеловден при разбиването на

императора Исак Ангел”, което станало в Тревненския проход [18, с. 70]. Историята

свързва обителта с царете Константин Асен Тих и Иван Александър. Обновен е през

1589 г. при митрополит Арсений. От 1817 до 1836 г. тук пребивава монах Гавриил

Рилец. През 1858 г. при игумен Серапион от Севлиево е възобновен храмът, като е

изграден наново върху старите му основи. Монасите са участвали в

народоосводителното движение. От 1908 г. манастирът е обявен за сиропиталище [42,

с. 57-65]. Днес тази социална функция е прекратена, обителта е останала без монаси.

Фигура 5. Картова схема на маршрути по южните великотърновски манастири

Килифаревският манастир „Рождество на Пресвета Богородица” се намира

на 4 км южно от гр. Килифарево в землището на с. Нацовци. Само от това село е

достъпът до манастира по асфалтов път.

Пеша до с. Нацовци може да се подходи от гр. Килифарево. В южния край на

града, където е стадионът, тръгва коларски път, който за 1 час отвежда до селото. На

фиг. 5 този път е означен със син цвят, но маркировка предстои да бъде положена.

От обителта по синя маркировка поклонникът може да се изкачи на мястото на

средновековния манастир. Синята маркировка отвежда към с. Големани и с. Плаково.

Поддържа се от ТД „Хемус” – гр. Велико Търново.


Съборният храм на сегашния Килифаревски манастир е посветен на св. вмчк

Димитър Солунски. Вградени в него са старата църква „Св. Богородица” и параклисите

„Св. Теодосий Търновски” и „Св. Иван Рилски”. Историята на манастира е описана от

Станев [42, с. 294-308]. Обобщение на археологическите проучвания е направено от

Робов [38].

Плаковският манастир „Св. прор. Илия” се намира на 4 км от с. Велчево, на

отклонение от асфалтовия път за Къпиновския манастир. Пешеходно, синя маркировка

води по черни пътища от с. Плаково до обителта.

Манастирът е средище на Велчовата завера. Малко известен факт е, че за да се

занимава с комитетските работи хаджи Сергий изоставя игуменството още през 1832 г.,

като на поста е назначен архимандрит Максим Райкович [47, с. 240]. Сегашната църква

е построена през 1845 г. Сведения за историята черпим отново от Станев [42, с. 243-

256].

Къпиновският манастир „Св. Николай Мирликийски” отстои на 2 км

източно от Плаковския и на 6 км югозападно от с. Къпиново. По-добре поддържан е

асфалтовият път от с. Велчево.

Пешеходно може да се подходи по синя маркировка успоредно на асфалтовия

път от Плаковския манастир.

Къпиновският манастир е свързан с гр. Елена с пътека с червена маркировка,

която минава северно от яз. Йовковци и слиза в с. Вълчовци. Поддържа се от ТД

„Чумерна-1901” – гр. Елена (фиг. 6).

Фигура 6. Картова схема на маршрути по манастири в община Елена

Предстои да бъде маркиран маршрут от Къпиновския манастир към

с. Къпиново, който ще продължи през руините на стария манастир край с. Мерданя до

сегашния Мердански манастир „Св. Четиридесет мъченици”. На фиг. 5 маршрутът е

обозначен в син цвят.


Манастирът е създаден през XIII век. Съборният храм е обновен през 1835 г. На

западната външна стена през 1845 г. е зографисана сцената „Страшният съд” [3, с. 118].

В двора има параклис „Въведение на Пресвета Богородица”, построен през 1864 г.

Храмови празници се честват на 21 ноември и 6 декември. Историята е описана от

Станев [42, с. 161-172].

Отдалечени манастири и параклиси

В Община Елена се намират Марянският манастир „Св. Преображение

Господне” и Буйновският манастир „Св. прор. Илия”. Достъп до тях има по асфалтов

път, тъй като се намират в съответните села.

Марянският манастир „Св. Преображение Господне” се намира в западния

край на с. Марян, на главния път Елена – Сливен. Интересен пешеходен маршрут от

гр. Елена към манастира е през с. Разпоповци и с. Долни Марян.

Легенда разказва, че на това място е погребан св. цар Борис-Михаил. Храмът е

издигнат върху стари основи през 1835 г. След 1992 г. е отново заселен. Историята на

обителта е описана от Славов и Медникаров [40, с. 174-180].

Буйновския манастир „Св. прор. Илия” се намира в центъра на с. Буйновци.

В селото може да се пристигне по шосето Елена – Твърдица. Пешеходно, може да се

използва пътека с червена маркировка Елена – Хъневци – Мийковци – Чумерна. С

подход от с. Марян през с. Руховци и Христовския водопад, синя маркировка отвежда

през с. Велковци и с. Долни Танчевци към с. Буйновци.

Според народната памет на това място е имало средновековен манастир. Храмът

е строен през 1833-1836 г., възобновен през 1890 г., благоукрасен през 1930 г.

Историческите данни са обобщени от Славов и Медникаров [40, с. 109-115].

Дряновският манастир „Св. Архангел Михаил” се намира се на 4 км южно от

гр. Дряново. Има достъп по асфалт, по отклонение в източна посока от главния път

Дряново – Габрово. Ако пътуването е с влак, се слиза на спирка Бачо Киро, от която

има маркирани пътеки до манастира.

Пешеходен маршрут с жълта маркировка свързва обителта през с. Нейчовци и

с. Доча със с. Царева ливада. Преходът трае 2 ч. Около манастира може да се правят

разходки по скалите и пещерите в близост. Добре е, туристите да се свържат с

туристическото или спелеоложкото дружество в Дряново, за да им бъдат осигурени

водачи. Има добри условия за алпинизъм.

Дряновският манастир е създаден в края на XII век от Асеневци на 2 км северно

от сегашния. Известен е с битките на четата на Поп Харитон и Бачо Киро през 1876 г. В

двора на манастира има костница в памет на епопеята, осветена през 1897 г. Съборният

храм е построен през 1845 г. [3, с. 153-157]. В монашеското крило има параклис

„Успение на Пресвета Богородица”. Историята на манастира е разказана от Минчев

[25].

Дряновската екопътека свързва Дряновския манастир със с. Боженци. Пътеката

тръгва от пещерата Бачо Киро, изкачва се на панорамна площадка над манастира,

минава през останките от крепостта Градът и продължава на юг край с. Долни

Върпища, с. Горни Върпища, с. Цвятковци и с. Трапесковци. Маркировката е зелена,

времетраенето на прехода – 5 часа.

Храмът в с. Боженци е посветен на св. прор. Илия. В двора му е старото

(килийно) училище на селото, сега музей. От с. Боженци на 2 часа път пеша са

гр. Габрово и гр. Трявна. От селото тръгва пътека със синя маркировка към

старопланинското било. До хижа Бузлуджа се стига за 10 часа.


Соколският манастир „Успение на Пресвета Богородица” се намира близо

до гр. Габрово, на 2 км от Архитектурно-етнографския комплекс „Етър”. До него има

асфалтов път през кв. Водици.

Пешеходно може да се подходи от южния вход на АЕК „Етър” по зелена

маркировка. Стръмно изкачване отвежда в с. Червена локва, откъдето до манастира има

асфалтов път. Пътеката се преминава за 30 мин. От Соколския манастир за 2 часа по

зелена маркировка се достига вр. Шипка. Пътеката е приятна, поддържа се от

Дирекцията на Природен парк „Българка”.

Соколският манастир е основан през 1832 г. Съборната каменна църква е

изградена през 1834 г. В средата на двора е разположена красива осемструйна чешма,

построена от неизвестен майстор през 1844 г., а според някои твърдения – от Колю

Фичето през 1865 г. Подробната история на манастира е представена от Темелски [48].

Батошевският мъжки манастир „Успение на Пресвета Богородица” се

намира на 4 км югозападно от с. Батошево, по отклонение вдясно от асфалтовия път

към с. Стоките. Създаден около 1250 г. от патриарх Василий II, манастирът е обявен за

царски (ставропигиален). Ктитор е цар Михаил II Асен. Средновековният храм е

посветен на Пресвета Богородица Маторска и св. евангелист Йоан Богослов. Разорен

след 1393 г., манастирът е заселен отново през 1809 г. от монах Исая, който си прави

малка хижа. Новият храм е построен през 1836 г. и зографисан през 1868-69, 1906 и

1936 г. И тук има композиция „Страшният съд”, изработена от калофереца Андон

Варски. Подробно, историята е описана от Темелски [45].

Батошевският женски манастир „Въведение на Пресвета Богородица” се

намира в самото с. Батошево. Манастирът е основан през 1872 г. Храмът е построен

през 1871-1872 г. Историята е описана също от Темелски [44].

Свищовският манастир „Св. апли Петър и Павел” се намира в центъра на гр.

Свищов. Храмът датира от 1644 г. Тук е погребан св. мчк Дамаскин Габровски, обесен

за вярата си през 1771 г. Кратка история и свещениците, служили в храма, са описани

от протойерей Стефан Ганчев [8, с. 48-51]. В двора се намират „гробовете на големите

свищовски дарители Еленка и Кирил Д. Аврамови и на Димитър Апостолов Ценов –

обект на грижи и преклонение от признателните свищовци” [37, с. 87].

Свищовският манастир „Покров на Пресвета Богородица” се намира на

2 км южно от града по отклонение вдясно от шосето за с. Царевец. Манастирът е

разположен в борова гора.

Предполага се, че манастирът е съществувал още през XVI век. Най-ранен

документ, в който се споменава манастирът, има от 1725 г. В различните периоди

храмовият празник се е чествал на Рождество и на Успение Богородично, а днес – на

Покров. Исторически бележки е описал Ганчев [8, с. 60-64].

Заключителни бележки

В доклада е направен преглед на възможностите за достъп до обекти за

религиозен (поклоннически) туризъм в пределите на Великотърновска епархия.

Защото: „Бог ни призовава да ходим по земята като поклонници с почит и уважение

към нейния Създател и върховен собственик – Бог. Призовава ни да разпознаваме

множеството свещени места по нея ...” [12, с. 5].

Акцентът е върху действащите манастири с пътищата към тях – асфалтови,

горски, туристически. Въпреки, че авторът има идея за обходен маршрут, в текста по-

горе са описани почти всички варианти за подход към разгледаните обекти. Това е


направено с цел, да се даде свобода на туроператорите за съставяне на конкретни

маршрути и разработване на пакети за религиозен туризъм.

Макар да се считат за достатъчно известни, манастирите от Търновската Света

гора се нуждаят от нова рекламна кампания, с която да се привлекат туристи, а най-

вече поклонници. Това би следвало да е грижа на общините, техните туристически

информационни центрове и туристическите агенции.

Прави впечатление, че не изобилства от съвременни изследвания и монографии

относно историята на манастирите и другите поклоннически обекти в епархията. Много

от изчерпателните проучвания са от средата на XX век. През 2000 г. Радев констатира

този проблем по отношение на храмовете във Велико Търново [36, с. 312-313]. Той

създава поредицата „Търновски църкви и манастири”, от която са отпечатани 6 книги.

Авторът се надява, изследванията да продължат на терен, като се уточнява

състоянието на пътеките, подновяват се и се описват съществуващите маршрути.

Нужно е да се издирят и опишат обектите, които биха представлявали интерес за

поклонничество – храмове, аязма, параклиси, руини на стари манастири. Има планове

за цифровизация на такива места и маршрутите към тях на територията на епархията.

Използвана литература

1. Алексиев, Йордан. За манастирите в „Света гора”, „Търновски планини” и „Търновска Света гора”.–

В: Известия на Регионален исторически музей – Велико Търново. XVII-XVIII/2002-2003. Велико

Търново: 2002, с. 25-256. ISSN 0861-5888.

2. Алексиев, Йордан, Казимир Попконстантинов. Нови данни да един крайградски търновски

манастир (Стария Преображенски манастир). – В: Родина. 1997, кн. I-II. София: УИ „Св. Климент

Охридски”, 1997.

3. Божилов, Иван, Николай Тулешков, Любен Прашков. Български манастири. София: Фондация за

християнска литература и изкуство „Никола Фичев – Захарий Зограф”, 2008.

4. Българска енциклопедия. Енциклопедия „България”. София: Издателство на БАН, 1978. Т. 1.

5. Българска енциклопедия. Енциклопедия „България”. София: Издателство на БАН, 1988. Т. 6.

6. Българска православна църква. Структура. Епархии. Великотърновска епархия. Храмове. – В:

Българска патриаршия [онлайн]. [прегледан 10.03.2015].

http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=turnovo_diocese_temples.xml

7. Вачев, Хитко. Църковният ансамбъл в Арбанаси. Варна: Славена, 2006. 124 с. 48 ил.

8. Ганчев, Стефан. Свищов (Принос за историята му). Фототипно издание. предг. Рашко Иванов.

Свищов: МФ „Алеко Константинов”, 1996. 444 с.

9. Гарабетян, Елза. Православни храмове в община Горна Оряховица. Горна Оряховица: Орфей, 2013.

300 с.

10. Гео Мап ЕООД. Община Елена. Municipality of Elena. [1:50000]. – В: Туристическа информация град

Елена [онлайн]. [прегледан 04.05.2015]. http://visit.elena.bg/images/files/walking_map.pdf

11. Григорий Цамблак. Похвално слово за Евтимий. – В: Стара българска литература. София: Български

писател, 1982. Т. 2, с. 215-235.

12. Димитров, Иван Желев. Християнското поклонничество – теория и практика. – В: Духовна култура.

София: Синодално издателство, 2001, год. LXXXI, кн. 3, с. 1-11.

13. Динева, Валентина. Софийската Мала Света гора. Манастирите около София. София: Медиатама,

2007. 356 с. ISBN 978-954-91805-2-7.

14. Евтимий Търновски. Похвално слово за Йоан Поливотски. – В: Стара българска литература. София:

Български писател, 1982, Т. 2, с. 150-164.


15. Евтимий Търновски. Похвално слово за Михаил Воин. – В: Стара българска литература. София:

Български писател, 1982, Т. 2. с. 164-171.

16. Екология и култура. – В: Туристическо дружество Академик – ВТУ [онлайн]. [прегледан

25.03.2015]. http://www.td-akademik.com/cult_projects.php

17. Жековъ, Ал. Н. Единъ свѣтилникъ в миналото. Царскиятъ и патриаршески монастиръ „Св. Троица”

при Търново и великитѣ му основатели преподобни Теодосий Търновски и патриархъ Евтимий.

Кратък исторически очеркъ. София: 1936. 104 с.

18. Загорски, Ив. Манастирите във Велико-Търновската епархия. Историко-стопански бележки. предг.

В.Търновски митрополит Софроний. София: 1947. 100 с.

19. История на Велико Търново. София: Издателство на Отечествения фронт, 1986. Т. 1.

20. Каранешевъ, Недѣлко. История на Общежителния Монастир „Св. Преображение Господне” при гр.

В.Търново. В.Търново: 1927. 143 с.

21. Културните коридори на Югоизточна Европа [онлайн]. [прегледан 12.03.2015].

http://www.seecorridors.eu

22. Кръстев, Тодор. Историческите територии: интеграционно поле за култура и туризъм. – В:

Културно наследство: образование – наука – опазване, интегрирани в туризма (Heritage: Esprit)

[онлайн]. Варна: LiterNet, 2009. ISBN 978-954-304-355-2. [прегледан 19.02.2015].

http://liternet.bg/publish25/t_krystev/istoricheski.htm

23. Лозанова, Л. Ученици и туристи изградиха параклис „Свето Богоявление”. – В: Борба. Велико

Търново: 17 май 2007, бр. 94 (3681), год. XVI, с. 8.

24. Миневъ, Димо. Градъ Лѣсковецъ. Минало, сегашно състояние и дейци. Исторически и стопански

приноси. Варна: 1944. 361 с.

25. Минчев, Хр. Исторически Дряновски монастир. Две бележити годишнини. I. 100 години на

църквата Св. Архангел Михаил. 1845-1945. II. 70 години от Дряновската епопея. 1876-1946.

Свищов: Дряновски монастир, 1946. 68 с.

26. Налбантова, Елена. История на Катедралния храм „Рождество Пресветия Богородици”. Велико

Търново: Военно издателство, 2009. 182 с. ISBN 978-954-509-421-7.

27. Овчаров, Тодор. Българските манастири XII - XVII в. Велико Търново: Фабер, 2004. 136 с. ISBN

954-775-380-0.

28. Овчаров, Тодор. Шемшево. Селищна монография. Велико Търново: Фабер, 2003. 180 с. ISBN 954-

775-251-0.

29. Опознавателен поклоннически пътеуказател към духовните светилища в Софийското светогорие.

Манастири, енорийски храмове, параклиси, оброчища. съст. Желязко Тодоров, Зорница

Костадинова. София: Синодално издателство, 2011. 260 с. ISBN 978-954-8398-66-4.

30. Петропавловският манастир – средище на духовен живот. Велико Търново: Университетско

издателство, 1992. 164 с. ISBN 954-524-012-1.

31. Пространно житие на Ромил Видински от Григорий Доброписец. – В: Стара българска литература.

София: Български писател, 1986, Т. 4, с. 468-491.

32. Пространно житие на Теодосий Търновски от патриарх Калист. – В: Стара българска литература.

София: Български писател, 1986, Т. 4, с. 443-468.

33. Пѫтеводитель на гр. В.Търново и околностьта му. В.Търново: В.Търновското туристко дружество

„Трапезица”, 1907. 93 с.

34. Речник на българския език. София: Издателство на БАН, 1981. Т. 3.

35. Радев, Иван. Девическият манастир „Св. Пантелеймон” в село Присово. Велико Търново: Фабер,

2005. 136 с. ISBN 954-775-409-2.

36. Радев, Иван. История на Велико Търново XVIII – XIX век. библиография от Живка Радева. Велико

Търново: Слово, 2000. 840 с. ISBN 954-439-674-8.


37. Радков, Ради, Пети Доневски. Свищов. Културно-исторически забележителности. Велико Търново:

Абагар, 2007. 190 с. ISBN 978-954-427-746-8.

38. Робов, Мирко. Манастирът на Теодосий Търновски при Килифарево – история на проучванията. –

В: Теодосиеви четения. 640 години от успението на преп. Теодосий Търновски. 27 ноември 2003 г.

Килифаревски манастир „Рождество Богородично”. Велико Търново: Университетско издателство

„Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 169-190. ISBN 954-524-451-8.

39. Русев, Иван, Георги Ковачев. Манастирската общност Света гора Сливенска и районът ѝ през XII-

XVII в. второ прер. и доп.изд. Велико Търново: Фабер, 2011. 228 с. ISBN 978-954-400-480-4.

40. Славов, Васил, Христо Медникаров, Петко Петков. Храмовете в Еленска духовна околия. Елена: ЕТ

„МиС – Христов”, 2002. 304 с. ISBN 954-8217-12-0.

41. Софийски светогорски маршрути. Културно-туристическа карта. [1:100 000]. авт. на текста Ира

Ценева, Стефан Савов. карт. обр. КартПроект ООД. Сдружение „Евро-български културен център”,

2011.

42. Станевъ, Никола. История на Търновската Предбалканска котловина. Селата Присово, Пчелище,

Церова Кория, Кѫпиново, Миндя, Мариино, Плаково, Голѣманитѣ, Килифарево и Дебелец. Съ 129

образа. Велико Търново: 1942. 320 с.

43. Стоилов, Красимир. С Колесницата на Слънцето из Родопската Света гора. Асеновградските

параклиси – култ и календар. София: 1997. 112 с.

44. Темелски, Христо. Батошевски девически манастир „Въведение Пресвятия Богородици”. София:

Синева, 2002. 32 с. ISBN 954-9983-22-6.

45. Темелски, Христо. Батошевски мъжки манастир „Успение Пресвятие Богородици”. София: Синева,

2006. 176 с. IBSN 978-954-9983-60-9.

46. Темелски, Христо. Великотърновските манастири в националноосвободителната борба.

Исторически очерци. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 1992. 277 с.

47. Темелски, Христо. Кондика на Плаковския манастир „Св. Илия”. – В: Из църковното ни минало.

Сборник с подбрани студии и статии. София: Синева, 2009. Т. 2, с. 238-262. ISBN 978-954-9983-80-

7.

48. Темелски, Христо. Соколският манастир „Св. Успение Богородично” край Габрово. Велико

Търново: Фабер, 2004. 124 с. ISBN 954-775-341-Х.

49. Туристическо дружество „Трапезица 1902” Велико Търново [онлайн]. [прегледан 20.03.2015].

http://www.trapezitca1902.com

50. Цоневъ, Звезделинъ. Монастиритѣ и стариннитѣ църкви вѣ Арбанаси. предг. Знеполски Еп.

Софроний. В.Търново: Св. Търновска Митрополия, 1934. 38 с.

51. Цонев, Стефан. Великотърновски исторически манастири. ДИ „Септември”, 1981. 36 с.


ИНТЕРАКТИВНА КУЛТУРНА КАРТА ЗА РЕГИОН ВЕЛИКО

ТЪРНОВО И ПРЕДСТАВЯНЕ НА ТЕМАТИЧНИ КУЛТУРНИ

МАРШРУТИ

П. Христов, Г. Богданова

Община В. Търново, ИМИ-БАН

[email protected], [email protected]

Резюме: Представени са интерактивни методи за представяне на

обекти на културно-историческото и научно наследство на регион Велико

Търново. Изследвани са проблемите, свързани с цифровото представяне на

знанията за историческите и културни забележителности и събития в

региона, начините за организация на информацията и представянето й на

потребителя. Осъществена е конкретна реализация на десктоп и мобилно

приложение, посредством платформата eCity. Разгледани са особеностите

на софтуерното приложение, свързани със средата и мобилността му.

Разширени са възможностите за избор и представяне на нови обекти и

категории тематично (специализирани групи от обекти, обединени с обща

тема) като основа за тематични културни маршрути в туристическия

сектор.

Представени са изследвания, свързани с реализацията на интерактивен модул за

визуализация на информацията (интерактивна карта) за обекти с културно значение на

територията на Община Велико Търново.

1. Цел и задачи на изследването

Основна цел на изследванията е изграждането на функционалността на

интерактивната карта с помощта на интерактивни методи и модели за представяне на

обекти и разработването на допълнителен софтуер, свързан с платформите за

представяне на съхранената информация в Интернет пространството.

За реализиране на поставените цели се определиха следните задачи:

Разработка на допълнителна програмно-административна част, вградена в

основната платформа;

Разширяване на функциите на модула за интерактивно представяне на

обектите (визуализация на информацията);

Възможности за работа с интерактивната карта на всички популярни

мобилни и настолни устройства, работещи с модерен браузър, като са

проведени следните тестове:

Desktop: MS Windows (Internet Explorer, Firefox, Chrome);

MacOS (Firefox, Chrome, Safari);

Android: Samsung Galaxy Tab 4.2;

iOS: iPad 1, iPhone 5S, iOS emulator;

Windows Phone 8.

Добавяне на нови групи / категории обекти на картата;

Допълване с нови алтернативни обекти, места за култура и събития.

Интерактивната среда трябва да поддържа устойчиво развитие във времето на

предлаганата WEB базирана информация и на картографското й представяне,

82 П. Христов, Г. Богданова

добавяйки нови, актуализирайки и допълвайки идентифицираните обекти. Събраната

културна информация е представена на WEB страницата на Община Велико Търново и

е част от достъпна интерактивна платформа за съществуващи и потенциални културни

места, дейности и събития в Интернет пространството.

2. Модел на организация на информацията за културните

обекти

Проучванията обхванаха обекти на културната инфраструктура като културни

центрове, музеи, галерии, театри, кина, концертни зали, обекти на науката и

образованието, религиозни обекти, културни ценности, пазари, открити пространства,

паркове, културни събития и други. Обхватът на обектите включва селища в региона на

Велико Търново, но с възможности за включване на обекти и от съседни областни

общини. При изследването бяха проучени подобни разработки [1-11], в които са

разработвани платформи посредством интерактивна културна карта за различни

региони на България (картата на Национален институт за недвижимо културно

наследство1, проекти на градовете София

2, Пловдив

3, Русе и др.)

Обхванати са следните основни категории /видове/ обекти и подкатегории

обекти:

Обекти на културата

(библиотеки, читалища, театри, музеи, галерии, културни домове и

центрове, кина, клубове, културни зали, други)

Обекти на образованието и науката

(университети, научни институции (центрове, звена на институти),

колежи и гимназии, училища, детски градини, детски центрове, други)

Религиозни обекти

(църкви, манастири, други)

Обекти недвижими културни ценности

(обществени сгради от национално и местно значение, археологически

обекти и резервати, мостове, архитектурни ансамбли и комплекси)

Открити пространства за култура

(площади, улици, паркове и градини, други)

Значими мемориални и монументални паметници

(военни паметници, паметни знаци и плочи, монументално-декоративни

пластики и пана)

Търговски обекти, свързани с културата

(търговски обекти, свързани с културата, търговски центрове,

търговски комплекси, пазари и базари, други)

Aлтернативни места и обекти за култура и събития

Европейски партньори, свързани с културните институции

Други

За съхранение на данните за културните обекти и събития от региона на Велико

Търново е използван модел на цифрово хранилище с дървовидна структура. Моделът за

1 „Електронна карта на недвижимите културни ценности на Национален институт за недвижимо

културно наследство“ http://ninkn.bg/ 2 „Съвременна градска археология” http://www.culturemap.bg/bg/za-proekta.html

„Алтернативна културна карта на София“ http://ebox.nbu.bg/ant14/view_lesson.php?id=15 3 „Културна карта на Пловдив“ http://www.plovdiv2019.eu/mapping/bg/index2.htm

Интерактивна културна карта за регион Велико Търново и представяне на тематични културни

маршрути 83

организация на реалните културни обекти е изграден йерархично в панели, теми и

колекции, в зависимост от вида им и институциите, които ги съхраняват.

Панел ...

Теми ...

Колекции ...

Пример:

Панел 1 „Групови и единични недвижими културни ценности в община В. Търново”

Тема „Историческо селище Велико Търново”

Колекция „Архитектура на старите обществени сгради и сгради със статут

на НКЦ /административни, търговско-обслужващи, културни и

образователни/

Колекция „Архитектура на старите религиозни сгради и такива със статут

на НКЦ /църкви, католически храмове, метрополии, манастири и джамии”

Колекция „Архитектура на старите жилищни сгради от Възраждането и след

освобождението със статут на НКЦ”

Колекция „Архитектурно и урбанистично развитие на града /планове,

документи, стари снимки/

Колекция „Архитектура на старите производствени сгради - НКЦ

/работилници, фурни, мелници, фабрики/

Колекция ...

Тема „Историческо селище Арбанаси”...

Колекции...

Тема „Археологически резервати”...

Колекции...

Тема „Мостове и такива със статут на НКЦ”...

Колекции...

Тема „Манастири) ...

Колекции...

Тема „Монументални паметници”...

Колекции...

Тема „3D документиране на обекти от национално значение”

Колекции...

Панел 2 Литературно наследство“

Теми...

Колекции

Панел 3

Теми...

Колекции

...

Панел X

Цифровата информация за обектите на културата и културно наследство от

регион Велико Търново в цифровите фондове се организира в обособени архиви и

колекции в зависимост от вида им. Отделните панели се съхраняват - в отделни

хранилища, темите – в отделни архиви, в които са колекциите, като еднотипните

колекции с материали от различните фондове са в един общ архив.

Хранилище 1

Архив 11

Колекция 111 Колекция 112 ...

Архив 12 .....

Хранилище 2

Архив 21

Колекция 211 Колекция 212 ... ----

Хранилище X


3. Характеристики и особености на модула за визуализация

на информацията за обектите

Разработен е модул за визуализация на информацията за обекти с културно

значение на територията на Община Велико Търново към WEB страницата на

общината, създаден на базата на платформата eCity. При интегрирането на картата в

Интернет портали е необходимо да се определят специфични изисквания за всеки

конкретен случай. Разработени са изисквания към системата, персонализирани с оглед

платформата eCity за вграждане в портал „Община Велико Търново“4 (фиг.1).

Фигура 1. Интегриране на културната карта в портал „Община Велико Търново“

Платформата еCity е ключов приоритет за Община Велико Търново и е част от

предприетите инициативи за прозрачност в общинското управление. Средата е в

непрекъснат процес на развитие и усъвършенстване на технологична и организационна

основа, в който активно участие има гражданското общество. Тя е единна точка за

достъп до информация относно ключови инициативи, обществени поръчки, важни

събития, културни мероприятия, както и до насоки за кандидатстване по европейски

проекти. Гарантирана е достъпност и прозрачност на наличната общинска информация,

важна за гражданите и бизнеса по лесен, удобен и практичен начин до всички

административни структури и услуги. Предлага се възможност за заявяване и

заплащане на електронни услуги, спестяващи време, усилия и пари на гражданите и

бизнеса. Реализирана е пълна CMS функционалност при описанията на обектите

(възможност за добавяне на снимки, файлове за сваляне, видео, допълнителни галерии).

Програмната реализация на модула за визуализация на информацията за обекти

с културно значение на територията на Община Велико Търново позволява типизиране

на обекти, поддръжка на определен набор от атрибути, както и специфичен набор от

атрибути за всеки тип/категория. Софтуерът дава възможност за отговорно отношение

към състоянието на културната инфраструктура и представяне на интересни и важни за

културната ни идентичност обекти. Модулът има достъпна интерактивна платформа за

съществуващи и потенциални културни места, дейности и практики в Интернет

пространството. Създадено е стилово съответствие на дизайна на интерактивната карта

за съответния Интернет портал, в който е интегрирана софтуерната платформа.

Осигурен е адаптивен, responsive design и реализиране на приложен програмен

интерфейс, REST API, за извличане на информацията от платформата е-Община за

съответния Интернет портал посредством API интерфейс, който кешира локално

резултатите и визуализира необходимата информация. Предвидени са различни икони

4 Официален Интернет портал „Община Велико Търново“, www.veliko-tarnovo.bg


маршрути 85

за различни видове обекти и събития на културната карта, филтриране по категория на

обектите и визуализация на предстоящите събития за период от 14 дни.

Част от функционалността на модула е показана на фиг. 2, 3, 4.

Фигура 2. Функционалност на модула, свързана с категориите на обектите

Фигура 3. Функционалност на модула, свързана с параметрите на потребителя

Фигура 4. Функционалност на модула, свързана с добавянето на обект

Реализиран е адаптивен дизайн на интерактивната карта, функционираща на

всички популярни мобилни и настолни устройства, работещи със съвременни Интернет

браузъри, като е осъществена интеграция с платформата еCity.

Мобилност на приложението: Модулът има мобилна версия за визуализация на

мобилен телефон и таблет с адаптивен дизайн (фиг.5). Поддържат се основните

системи за мобилни устройства: Android: Integrated Android browser 2.4+, Google

Chrome; iOS, Windows Phone: MS IE 10+.


Фигура 5. Адаптивен дизайн при визуализация на мобилен телефон, таблет и

десктоп приложение

4. Възможности на модула, свързани с категориите на

обектите и представяне на тематични културни маршрути

Анализирана и изпълнена е цялостна CMS функционалност при описанията на

различните обекти и категории.

Категории на обектите са обозначени със специфични икони (фиг.6).

Фигура 6. Икони на категории културни обекти


маршрути 87

Има възможност за представяне на група от тематично обособени обекти и

създаване на културни маршрути от избрани колекции. На фиг. 7 са показани културни

обекти, свързани с Колю Фичето, а на фиг.8 е визуализирана група от религиозни

обекти в района на град Велико Търново.

Фигура 7. Културни обекти, свързани с Колю Фичето

Фигура 8. Религиозни обекти в района на гр. Велико Търново

Примери за представяне на мултимедийна информация за обекти и събития,

разположена в няколко специално обособени сектора на екрана са показани на фиг. 9 и

10.

Фиг.9. Информация за обект „Архитектурно-музеен резерват „Царевец“


Фиг.10. Мултимедийна информация за събитие на паметника „Асеневци“

Пример за администриране и поддръжка на модула, функция „Редакция“ на

съдържание на обект „Археологически музей“ от категория „Музеи“ e визуализирана

на фиг. 11-12.

Фигура 11. Редакция на параметрите по съдържанието

Фигура 12. Редакция на обект – Археологически музей


Създадена е достъпна интерактивна платформа за съществуващи и потенциални

културни места, дейности и времеви обекти. Обхватът на обекти на културна

инфраструктура включва културни центрове, музеи, галерии, театри, кина, концертни

зали, религиозни обекти, културни ценности, пазари, открити пространства, паркове,


маршрути 89

значими монументални паметници, обекти на образованието и науката. Изградено е

стилово съответствие на дизайна на интерактивната карта на портала на кандидатурата

на Велико Търново за културна столица и електронния портал на Община Велико

Търново.

WEB базираната информация и интерактивното картографско представяне

позволяват проектът да се развива устойчиво във времето, добавяйки нови,

актуализирайки и допълвайки вече идентифицираните културни обекти. Бъдещото

развитие на изследванията във връзка с функционалността на модула за визуализация

на информация за обекти с културно значение на територията на Община Велико

Търново може да бъде в направления относно създаване на по-голяма гъвкавост на

технологичните решения, по-голяма интуитивност при визуализация с цел по-лесна

ориентация от страна на потребителя, използване на QR матричен код. Модулът може

бъде основа за допълнителни задълбочени проучвания относно културната

инфраструктура за тематични и технически проучвания на местата за култура в

различни насоки.

Литература:

1. Denis E. Cosgrove: ‘Mappings. Reaktion Books‘, 1999 ISBN 1-86189-021-4.

2. Fitzgerald, Joseph H. ‘Map Printing Methods’, September 2007.

3. Maliene V., Grigonis V., Palevičius V., Griffiths S., ‘Geographic information system: Old principles with

new capabilities’, Urban Design International 16(1), pp.1–6.

4. Erin Meyer: ‘The Culture Map: Breaking Through the Invisible Boundaries of Global Business’.

5. Ronald Inglehart, Chris Welzel, ‘The WVS Cultural Map of the World’, WVS, October 2014.

6. Helmut K Anheier, Yudhishthir Raj Isar, ‘Cultures and Globalization: Conflicts and Tensions’, SAGE

Publications, pages 243–245, ISBN 978-1-84860-737-8.

7. Robert Westwood, Gavin Jack, Farzad Khan, Michal Frenkel, ‘Core-Periphery Relations and Organization

Studies’, Palgrave Macmillan, pages 64–65, ISBN 978-1-137-30905-1.

8. Freeman H., ‘Map data processing and the annotation problem’, Scandinavian Conference on Image

Analysis, Chartwell-Bratt Ltd. Copenhagen, 1983.

9. O'Connor J.J., Robertson E.F., ‘The History of Cartography. Scotland’, St. Andrews University, 2002.

10. Sofia Cultural map, http://www.culturemap.bg/

11. Plovdiv Cultural map, http://www.plovdiv2019.eu/mapping/bg/


ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ 2D / 3D ПОДХОДИ ЗА

ДИГИТАЛИЗАЦИЯ НА КИН (КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО

НАСЛЕДСТВО)

Николай Ноев

Институт по математика и информатика, БАН

Резюме: В доклада са представени резултати от проучване на

методи за триизмерна дигитализация на артефакти от областта на кул-

турно-историческото наследство (КИН), детайлно е анализирано трииз-

мерното сканиране на обемни артефакти с технологията „Структурирана

светлина“. Представен е модел на онтологично описание на културно-исто-

рически ценни камбани с технологията на семантичния уеб1.

1. Въведение

Съвременните технологии изцяло промениха начина на общуване, предаване,

съхранение и представяне на знания. Цифровите мрежови технологии промениха

значението на понятия като разстояние, време, общуване, история, култура, забавление

и много други, които са определящи за обществото, местно и глобално.

През последните години културният сектор изживява революционен етап в

развитието си, толкова значителен, колкото е било изобретяването на печатарската

преса. В световен мащаб е налице увеличено търсене на новаторски решения за

организиране и показване на културно историческото наследство, базирани на

информационни и комуникационни технологии. По този начин се генерират нови

възможности за културните институции [10] да адаптират представянето на културни

обекти и да покажат уникални артефакти.

Камбаните са играли важна роля в живота на българите и изследвания, които

спомагат да се запазят знанията за тях са особено интересни [13]. При загубване или

повреда на камбани, съхранената за тях информация може да се използва при

възстановяване на уникални образци на камбанното изкуство и връщане към

първоначалния им вид. Знанията за камбанологията спомагат за едно по-дълбоко

разбиране за традициите и тайните на камбанното изкуство и да се открият начини за

по-нататъшно развитие на това уникално изкуство в рамките на съществуващите

традиции и канони.

Изследванията в тази насока са актуални, тъй като те позволяват по-дълбоко

разбиране на историята, особеностите и характеристиките на камбаните, които са

частица от историческото, културно и духовно наследство на България.

2. Обекти на дигитализация в областта на културно-

историческото наследство

Разгледани са обекти от културно-историческото наследство (КИН), в областта

на камбанологията и артефакти от фонда на РИМ-ВТ, свързани със събитията около

1 Проучванията в доклада са част от дисертационния труд на автора на тема „Подходи и методи за

създаване, съхранение, представяне и защита на цифрови ресурси от областта на културно-

историческото наследство чрез технологии, основани на знания“.

Интердисциплинарни 2D / 3D подходи за дигитализация на КИН (културно-историческо наследство) 91

Балканските войни. Анализирана е тяхната специфика, като образци на художественото

(камбанолеярство) изкуство и като носители на определена културно историческа

информация. Поради това следва техните цифрови записи или така наречените

цифрови образци да носят възможно повече информация за техните характеристики.

Например при заснемането и 3D сканирането е търсен по-детайлен запис на външния

вид, формата, релефа, отделни орнаменти и др. При описанието на обектите са вземани

предвид исторически, художествени и библиографски справки, направени от различни

специалисти.

Например за обектите камбана са изготвени паспорти (фигура 1), групирани по

местоположение, които включват: историческа справка; технически данни; снимков

материал; аудио и видео записи; звукови анализи; художествено оформление и др.

Фигура 1. Паспорт на камбани

3. Триизмерно сканиране на обемни обекти с технологията

„Структурирана светлина“

Целта на 3D2 сканирането е да се създаде облак от точки на геометрични фигури

разположен в пространството, който да реконструира повърхността на сканирания

обект. Тези точки освен, че носят информация за пространственото им позициониране,

имат и информация за цвят и в някои случаи и за материала на повърхността на обекта.

Цифровият триизмерен модел на обекта, получен чрез процеса триизмерно сканиране,

се създава чрез множество сканирания на различни позиции на обекта, които изграждат

цялостно 3D цифрово изображение/копие на обекта [1].

Технологията „Структурирана светлина“ [9] за триизмерно сканиране използва

метода за триангулация3 за определяне на разположението на точките от повърхнината

на сканирания обект спрямо сканиращото устройство, с тази разлика, че не се използва

лъч за обхождане на обекта а се прилага прожектиране на определени черно-бели

схеми и се изчислява тяхното отражение върху обекта. На фигура 2 и 3 е показана

примерна постановка на триизмерна сканираща система DAVID SLS-1, използвана за

изследване на технологията „Структурирана светлина“ [6].

2 3D (от англ. 3-Dimensional – триизмерен) обект или пространство измерими геометрично с 3-

параметров модел на измерения, не лежащи в една равнина, наричани ширина, височина, дължина или

дълбочина 3 Триангулацията в триизмерната област е метод за определяне на разстояние до точка чрез изчисляване

на позицията на пресичане на 2 прави. По точно казано изчислява се ъгъла на пресичане на правата на

лазера излъчван от триизмерното устройство и правата която се образува от точката на отразяване до

камерата или сензора на триизмерния скенер, който се намира встрани на определено разстояние лазера.

С този метод може да се сканира повърхнина в пространството спрямо сканиращото устройство като се

обходи целия видим обект точка по точка.

92 Николай Ноев

Фигура 2. Постановка на прожектиране на светлинна схема върху кръгла ваза

Фигура 3. Работен процес на триизмерна сканираща система DAVID SLS-1

Системата за триизмерно сканиране чрез структурирана светлина представлява

прожектор, цифрова камера и изчислителна система (преносим компютър).

На следващото изображение (фиг. 4) е показано част от изграждането на 3D

модел на картечница „Шварц-лозе” от фонда на Музей Възраждане (РИМ Велико

Търново) чрез метода за триизмерно сканиране.

Фигура 4. Пример за изграждане на 3D модел на картечница „Schwarz-loze“.

4. Семантични описания на обект камбана

Технологиите, използвани в изграждането на семантична мрежа са

предназначени да предоставят формално описание на понятия, термини и

взаимоотношения в рамките на даден област на знания [8]. С други думи да се изгради

онтология4. Данните, описани от онтология се тълкуват като набор от “обекти” и набор

4 Онтология (от древногръцки: онтос – битие, съществуване; логос – учение, наука) е термин, определящ

науката за битието. В съвременната философска литература терминът се използва за означаване на

определена система от категории, която е следствие от определена система от възгледи (определена

гледна точка) за света. В литературата по изкуствен интелект понятието се използва за означаване на

формално представени знания на основата на някаква концептуализация.


от “твърдения за принадлежност”, с които тези “обекти” си взаимодействат помежду

си. Онтологията също съдържа и набор от аксиоми, които поставят ограничения върху

“индивидите” и вида на позволените взаимоотношения между тях. Тези аксиоми

предоставят част от семантика на онтологичните системи, която позволява на

машинните агенти да направят извод на основата на допълнителната информация към

изрично исканите данни.

Семантичното описание на камбаната включва понятия, връзки, правила,

ограничения, индивиди (екземпляри) и факти, валидни за предметната област.

Подборът на базовите концепции е базиран на реални постановки, ситуации и

действителност. В процеса на изследване на обектите се очерта описание на множество

факти, предмети и ситуации, с които отделните обекти (индивиди) са свързани, което

наложи структурирането на отделни онтологични структури за предметната област. За

осигуряване на база от знание и семантично анотиране и индексиране на медийни

обекти се развиха онтологични структури за камбаната като предмет и музикален

инструмент, като културно-исторически символ, за технология на изработка и

производство на камбана и за цифрови медиа записи на камбана, както е показано

схематично на фигури 5 и 6.

Фигура 5. Понятия и свойства от онтология на обект камбана

Фигура 6. Схема на връзките на данните за обекти камбана

94 Николай Ноев

Някои специфики и характеристики на обекти от културно-историческото

наследство в областта на камбанологията са:

Камбаната е просто устройство за произвеждане на звук, което обикновено

има форма на кух цилиндър или пресечен конус с един отворен край, който

резонира щом бъде ударен. Инструментът, с който се нанасят ударите, може

да бъде окачено в камбаната парче метал, наречено език, метална сачма,

затворена в обема на камбаната, или отделен чук.

Камбаните обикновено се отливат от метал (бронз, олово, сребро, мед или

друга сплав), а някои малки камбанки се правят от стъкло или керамика.

За да се представи ефективно анотираното знание за камбана и камбанология в

информационна система според представената онтология, трябва да се използва формат

(език), който не поставя семантични ограничения върху данните и улеснява сложни

процедури с тях, позволявайки прилагане на алгебрата на семантичните заявки и др. За

настоящия онтологичен модел бяха изследвани функционални характеристики,

особености и възможности на множество езици и средства за изграждане на онтологии

и бе избран Web Ontology Language (OWL) като най-подходящ. Този език дава

възможност за по-добра интерпретация на зададено на машина съдържание, в

сравнение с XML, RDF и RDF Schema, чрез осигуряване на допълнителен речник

(лексика) заедно с формалните семантики.

Методите за семантични описания на обекти камбана са внедрени в програмната

среда BellKnow (фигура 7).

Фигура 7. Информационна система BellKnow

5. Заключение

Проучванията са приложени и в други проекти и инициативи за цифровизация и

цифрово представяне на културно-историческото наследство на Велико Търново и

региона [10]. Семантичното анотиране на обекти от културно-историческото

наследство е представено по-подробно в няколко доклада [2, 3, 4, 5, 7, 11, 12].



1. Bogdanova G., Noev N., Stoffel K., Todorov T., 3D Modeling of Valuable Bulgarian Bells and Churches,

Mathematica Balkanica, NewSeries Vol. 25, 2011, ISSN 0205-3217, Fasc. 5, pp. 475-482, 2011

2. Bogdanova, G., Rangochev K., Paneva-Marinova D., Noev N., Towards Linguistics Analysis of the

Bulgarian Folklore Domain, International Journal "Information Technologies and Knowledge", Vol.5, №2,

pp. 119-128, ISSN 1313-0455, presented at International conference - i.Tech’11, Varna, Bulgaria, 2011.

3. Bogdanova G., Todorov T., Noev N., Kancheva S., Research on Linguistic Approaches, Used for Semantic

Explanation of Bell’s Knowledge, Международна конференция Digital Preservation and Presentation of

Cultural and Scientific Heritage - DiPP`12, Велико Търново, България, 18-21 Септември, 2012, pp. 155-

160, ISSN: 1314-4006, 2012.

4. Bogdanova G., Stoffel K., Todorov T., Noev N., Building OWL Ontology of unique Bulgarian bells using

Protégé platform, Международна конференция Digital Preservation and Presentation of Cultural and

Scientific Heritage - DiPP`12, Велико Търново, България, 18-21 Септември, 2012, pp. 161-166, ISSN:

1314-4006, 2012.

5. Bogdanova G., S. Kancheva, Interdisciplinary research and passportisation of Bulgarian bells, Proceedings

of the 3rd international scientific conference “Orthodox ringing: Past, Present and Future”, the Russian

Academy of Music, Moscow bell Centre, Moscow, 2015, 173-188 ( 2015) ISBN 978-5-903600-19-9, (in

Russian);

6. Bogdanova G., Todorov T., Noev N., Digitization and 3D Scanning of Historical Artifacts, Международна

конференция Digital Preservation and Presentation of Cultural and Scientific Heritage - DiPP`13, Велико

Търново, България, 18-21 Септември, 2013, pp. 133-138, ISSN: 1314-4006, 2013;

7. Bogdanova G., Todorov T., Noev N., Semantic Model of Digital Resourses of Bulgarian Bells, Mathematica

Balkanica, NewSeries Vol. 25, 2011, ISSN 0205-3217, Fasc. 5, pp. 483-490, 2011;

8. Fensel, D., Ontologies: A Selver Bullet for Knowledge Management and Electronic Commerce, Second

edition, 2004

9. Todorov T., Noev N., Technology of Three-Dimensional Scanning “Structured Light”, Международна

конференция Digital Preservation and Presentation of Cultural and Scientific Heritage - DiPP`14, Велико

Търново, България, 18-21 Септември, 2014, pp. 87-94, ISSN: 1314-4006, 2014;

10. Г. Богданова, (2013). Проекти и инициативи за цифровизация и цифрово представяне на културната

история на Велико Търново и региона. Digital Presentation and Preservation of Cultural and Scientific

Heritage, (Special) Иновации и култура – регионални решения и перспективи. Регион Велико Търново

– кандидат за европейска столица на културата 2019. В. Търново, 2013, 37-49, ISBN: 978-954-8986-

36-6.

11. Богданова Г., Тодоров Т., Ноев Н., Методи за цифровизация и семантично анотиране на исторически

артефакти, сборник на национална конференция "Майски четения - Дни на науката 2013", посветена

на 50-годишнината на Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, май, 2013.

12. Богданова Г., Тодоров Т., Ноев Н., Семантично представяне на знания и защита на данни в областта

на културно-историческото наследство, ХI-национална научна конференция с международно участие

"Библиотеки-четене-комуникации", 16-17 ноември 2012, посветена на 20-годшнината на катедра

"библиотекознание и масови комуникации" при Стопански факултет на ВТУ "Св. св. Кирил и

Методий", 390-395 с., 2012 г.

13. Галя Чохаджиева, С помощта на благочестивите християни (Камбаната – артефакт и символ),

Известия на Исторически музей Кюстендил, том ХVІІ, Велико Търново, стр. 45-61, 2011;


КАЗАРМЕНИТЕ СПОМЕНИ КАТО ЧАСТ ОТ КУЛТУРНОТО И

ВОЕННОИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО НА БЪЛГАРИЯ

Илия Вълев


Резюме: В доклада се повдига въпросът за военноисторическата и

културна стойност на спомените от казармата в периода след Втората

световна война – времето, когато Българската армия преминава в

мирновременен период на развитие. Въпросът има своята особена

актуалност предвид на това, че наборната военна служба, която оказва

силно влияние върху развитието на нашето общество и е оставила траен

белег в него, днес е отменена.

Важността от събиране на войнишките казармени спомени е

особено голяма. Те са носители на историческа памет и на национална

идентичност. Досегашните наблюдения ясно сочат, че преминаването през

войниклъка е утвърдено в българската народна памет като традиция,

която задава морални норми и ритуали. И макар че тази традиция е вече

прекъсната, тя все още служи за образцов пример при възпитанието на

младите поколения.

Проблемът за опазването на българското културно-историческо наследство е

сложен и многопластов, но и много важен. Една народна поговорка гласи, че „Народ,

който не познава миналото си, няма бъдеще”. Тя обобщава смисъла на това колко е

необходимо познаването и съхраняването на онези човешки творения (материални и

нематериални), поради които ние сме днес тук и такива. Но дали ясно се разбира какво

се крие зад културно-историческото наследство като понятие, като ценност, като нещо

обществено или като нещо съкровено и лично? На този въпрос трудно би се

отговорило, особено ако не се познават българската култура и етнопсихология. И това

не е само в личен аспект. В това отношение голямо значение има позицията на

държавната власт, както и водената от нея политика. Тя е тази, която задава

официалните норми и правила, по които да се ръководи обществото. Без съмнение

обаче, главен фактор в опазването на културно-историческите „старини” като

наследство са нагласите и вярванията на българина за държавност, за родина, за роден

край и бащино огнище, за род и семейство и разбира се – за тяхното запазване за

бъдните поколения.

Предложения тук текст е опит да насочим внимание към един особен дял от

културното и историческото наследство на страната ни. Дял, който тепърва вероятно

ще се осъзнае като културна ценност. Сега той почти не се мисли в подобен контекст.

Става въпрос за спомените от казармата. За онези спомени, които не малко български

мъже пазят в себе си от времето, когато са изпълнявали своя „дълг към Родината”,

служейки в Българските въоръжени сили като наборни войници.

Необходимо е да се уточни, че тук се визират войнишките спомени за периода

след Втората световна война, т.е. когато българската армия преминава в

мирновременен период на развитие. Това трябва непременно да се каже, тъй като

условията, в които се развиват въоръжените ни сили дават силно отражение върху

характера на спомените. А условията, в политически, икономически, социален или в

който и да е друг аспект, след 1945 г. са корено различни, спрямо предходните години.

Казармените спомени като част от културното и военноисторическото наследство на България 97

Трябва да се уточни още, че казармените спомени могат да се разделят на

материални и нематериални, като се групират условно по следния начин:

А) Материални – 1) предмети, които напомнят и/или създават реална представа

за войнишкия бит и култура; 2) овеществено (на материален носител) войнишко

художествено, поетично и музикално творчество.

Б) Нематериални – 1) знания и умения, придобити в казармата и предавани на

следващите поколения устно или чрез обучение и наблюдение; 2) разкази (основно с

поучителен и възпитателен характер) за различни житейски преживявания по време на

редовната наборна военна служба; 3) войнишки фолклор – специфични казармени

(неофициални) песни, вицове, речник и други форми на изразяване, които не

присъстват в официалната (служебна) военна терминология и общуване, но описват „по

народно му” всекидневието в казармата.

Нематериалните спомени, т.е. тези, предавани основно по устен начин или чрез

обучение и наблюдение, са изключително крехки. В условията на съвременния и все

по-глобализиращ се свят, те лесно могат да бъдат забравени и изгубени1. Ето защо в

статията се имат предвид главно тези спомени, които се съхраняват в човешката памет.

Наборната военна служба е отменена от преди шест години. От 1 януари 2008 г.

Българската армия окончателно приключи с наборния принцип в попълването на

личния състав2. Привидно краткият период вероятно обезценява стойността на

спомените от съвсем близкото минало, но това не е точно така. Следващите редове са

опит да се подредят и обяснят причините за това.

Казармата е съществен исторически и етнокултурен проблем, защото тя оказва

силно влияние върху развитието на обществото ни и е оставила траен белег в него.

Досегашните наблюдения3 ясно сочат, че преминаването през „войниклъка” е

утвърдено в българската народна култура като традиция, която задава морални норми и

създава ритуали. И макар че тази традиция е вече прекъсната, тя все още служи за

образцов пример при възпитанието на младите поколения. Това показва, че казармата

има културна и историческа стойност по смисъла на Закона за културното наследство

(чл. 2 (1) Културното наследство обхваща нематериалното и материалното

недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са

носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или

културна стойност.)4.

Прави впечатление, че в наши дни, когато някой млад човек попита отслужили

мъже как е било в казармата, какво си спомнят от нея или какви умения са придобили

там, обикновено те разказват и/или показват доста интересни и поучителни за не малко

хора неща. Нека обаче се отчете фактът, че питащият отправя въпроси от позицията на

не познаващ военната служба – като порядък и институт. В подобна ситуация разказът,

който е възможно да бъде и нагледен, е с наставнически и поучителен характер.

От друга страна спомените може да имат и носталгично-развлекателна страна.

Така например в приятелски разговор между мъже, отбили казарма, често се случва да

се стигне до момент, в който започва тема за войнишката служба. Тогава всеки споделя

спомени за свои комични, но и сериозни преживявания.

1 Сантова, М. Въведение. – В: Живи човешки съкровища – България. София: Академично издателство

„Марин Дринов”, 2004, с. 10 2 Бюлетин № 142/15.02.2007 – В армията няма да има наборници след 01 януари 2008 г. -

<http://lex.bg/bulletin/?isu=142&tp=n&id=1755> – последно използван 17.02.2015 г. 3 Автора системно работи по темата за наборната военна служба и нейната следа в българската култура

от 2011 г. насам. До сега са проведени близо 100 интервюта в няколко краища на страната. 4 Закон за културното наследство. – ДВ, бр. 19, 2009.

98 Илия Вълев

Посочените два примера недвусмислено показват, че казармените спомени

играят роля на ценен коректив, както за отбилите военна служба, така и за тези, които

не са ходили в казарма. Всъщност една от функциите на културното наследство е точно

такава – да бъде мерило за качество; да задава критерии за възпитаване на различни

добродетели в следващите поколения.

Погледнат сам по себе си споменът (веществен или не) е ценен само за този,

който го притежава и съхранява. Предаде ли се обаче на друго лице или група, без

значение по какъв начин, то той се превръща в обществено достояние и част от

народната памет и култура. Така например разказвайки за войнишките си години, със

или без нагледни средства, мъжът споделя с аудиторията своите преживявания и

натрупан опит от тогава. По този начин той, съзнателно или не, предава и знанията си.

В процеса на разказване бившият войник откроява някои моменти, като им придава

особен смисъл, защото са му направили впечатление, научили са го на нещо5. Тук

трябва да се вземе под внимание обаче, че човешката памет обикновено съхранява

именно онези моменти, които са изиграли съществена, най-вече положителна роля в

живота на човека. Другите, неприятните житейски случки, тя се опитва да игнорира

или по-точно да забрави, въпреки че и те понякога изплуват в съзнанието и присъстват

в разказите. Така, слушайки и евентуално наблюдавайки, ние си създаваме почти

цялостна картина за войнишкото битие на разказващия човек. А когато са налични

няколко такива разказани „картини”, то визията ЗА и ОТ казармата става много по-

ясна.

Събрани, войнишките материални и нематериални спомени стават носители на

историческа памет, градиво на национална идентичност и придобиват определена

научна и културна стойност, т.е. добиват всички качества на културно-историческа

ценност по смисъла на цитирания по-горе чл. 2 от Закона за културното наследство. И

това не е просто „философстване” и „заиграване” с текстове от Закона, защото тези

спомени имат голямо значение не само за отделния човек, на когото принадлежат, но и

за цялата общественост. Тези спомени, въпреки че днес не съществуват в реалната си

среда, задават модели на поведение на всяко поколение и най-вече на младата

генерация. Ето защо може да се приеме, че спомените на преминалите през казармата

мъже са част от културното наследство, а тъй като са свързани с армията, то неминуемо

се превръщат и в част от военноисторическото ни наследство.

Прави впечатление обаче, че до ден днешен няма изградена ясна стратегия и

визия за това военно наследство, за неговото издирване, събиране, обработване,

съхраняване и популяризиране. Може би още не е осъзнато, че тези спомени след

няколко десетилетия ще имат същата стойност, като войнишките писма, дневниците и

фотографиите от времето на войните за национално освобождение и обединение

например. Но ако отсега, докато са „живи”, не започне тяхното събиране и

систематизиране, то после може да е късно. Въпреки, че спомените от

мирновременното развитие на армията ни нямат онзи особен заряд и чувство за

национална гордост, каквито притежават тези от войните, то казармените спомени

също имат емоционален заряд за не малко поколения българи. Още повече, че към

наборната военна служба всеки е бил съпричастен по един или друг начин. Тя е била

съществен, почти неизбежен и не рядко опасен период от живота на мъжа (въпреки

мирновременния период) и е променяла сериозно не само личния, но и семейния и

груповия обичаен ритъм.

5 Георгиева-Ангелова, А. Традиционното разказване. – В: Живи човешки съкровища – България. София:

Академично издателство „Марин Дринов”, 2004, с. 80-92.

Казармените спомени като част от културното и военноисторическото наследство на България 99

От научна гледна точка събирането на войнишките спомени от близкото минало

също има значение. Чрез прецизното методологично боравене с тях може да се

придобие представа как преминава развитието на хората, които са служили в казармата.

Какви промени се наблюдават в тяхното поведение, в техните нрави и вярвания, т.е. в

личната етнокултура. При изследователска работа, имаща за обект разглежданите

спомени е възможно да се търси и отговор на въпросите за отношението към

домашното и институционалното възпитание и обучение, т.е. влиянието на домашната

и казармената среда върху бита и културата на българските мъже. Освен това могат да

се разбере още и какви нови традиции и обичаи навлизат в българската култура или как

се видоизменят и адаптират други.

В заключение може да се обърне внимание и на още нещо – проучването на

спомените от казармата допълнително би обогатило дефиницията и социализирало

потенциала на културно-историческото наследство във военната история на България.


ОТ РАЗРУШЕНИЕТО КЪМ СЪЗИДАНИЕТО (ПРЕДСТАВЯНЕ НА

НЕТРАДИЦИОННАТА МОБИЛНА ИЗЛОЖБА „РАЗРУШЕНИЕ И

СЪЗИДАНИЕ“ – ПЪРВИ ЕТАП ОТ ЦИФРОВИЗАЦИЯТА НА

ТВОРЧЕСТВОТО НА КОЛЮ ФИЧЕТО)

Стефка Кънчева


Резюме: В рамките на конференцията беше представена

нетрадиционната мобилна изложба изложбата „Разрушение и съзидание” ,

посветена на 150 годишнината от построяването на църквата „Св. Спас”

и 100 годишнината от разрушителното земетресение във Велико Търново.

Изложбата е част от проекта за цялостна цифровизация на творчеството

възрожденския архитект – „Майсторът и времето”. Организатори са

ИМИ – БАН и РИМ В.Търново, с подкрепата на Община Велико Търново по

програма „Регион В.Търново – кандидат за европейска столица на

културата 2019”и с любезното съдействие на Исторически музей –

Дряново, Исторически музей – Свищов, Регионален исторически музей –

Ловеч. Автори на изложбата са Галя Чохаджиева (РИМ – В.Търново),

Стефка Кънчева (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”) – тематико-

експозиционен план; Галина Богданова (ИМИ-БАН), Николай Ноев (ИМИ-

БАН) – цифровизация и компютърен дизайн, Генчо Петков – фотография.

„Разрушение и съзидание” – така нарекохме тази нетрадиционна мобилна

изложба, посветена на 150 годишнината от построяването на църквата „Св. Спас” и 100

годишнината от разрушителното земетресение във Велико Търново.

Как се роди идеята? - не в кабинет или офис, роди се на път, в една мъглива,

студена ноемврийска вечер на 2012 г., някъде по пътя между София и Велико Търново.

И явно „зачената” на път и наречена така още от създаването си, изложбата и до днес е

на път, което е и най-голямата награда за нас, нейните създатели.

Катализатор за създаването й бе тъжната гледка на порутените и обрасли с

храсти и бурени стени на един от храмовете, издигнат от възрожденския майстор в

нашия град – руините на църквата „Св. Спас”... Тази тъжна картина и две

забележителни годишнини, които предстояха тогава, станаха повод за проекта:

предстоеше да се навършат 150 години от освещаването на църквата „Св. Спас”,

просъществувала само 50 години и 100 години от нейното разрушаване по време на

страшното земетресение в Търново, което унищожава и други от забележителните

произведения на великия български възрожденец Никола Фичев. Затова и така

емоционално нарекохме изложбата: „Разрушение и съзидание”. Амбициозната ни

задача, от която не сме се отказали, но изисква финансиране, е цялостно

цифровизиране на творчеството на възрожденския архитект. Първият етап, с който

искахме да привлечем вниманието към обектите на майстор Колю Фичето започнахме

да реализираме почти веднага, с голямо желание, много труд и почти възрожденски

плам. Зад идеята ни застанаха ИМИ – БАН и РИМ В.Търново, с подкрепата на Община

Велико Търново по програма „Регион В.Търново – кандидат за европейска столица на

културата 2019” и РНБ „П.Р.Славейков”. Изложбата е факт и благодарение на

любезното съдействие и помощта на Исторически музей – Дряново, Исторически музей

– Свищов, Регионален исторически музей – Ловеч.

От разрушението към съзиданието (Представяне на нетрадиционната мобилна изложба „Разрушение

и съзидание“ – първи етап от цифровизацията на творчеството на Колю Фичето) 101

В изпълнението на проекта са вградени съзидателните и творчески сили на

много хора, които обикновено остават „зад кадър” и непознати за посетителите. Затова

тук му е мястото да се посочат имената на музейни уредници и други специалисти,

участвали в подготовката на изложбата през всички нейни етапи – Иван Църов, Стефан

Бейков, Тоня Белчева, Мадлена Маймарева, Ивелина Иванова, Пламен Ечков, Йордан

Алексиев. Тематико-експозиционният план на изложбата е на Галя Чохаджиева и

Стефка Кънчева, цифровизацията и дизайна на Галина Богданова и Николай Ноев, а

фотографиите на Генчо Петков.

Преди изложбата

Личността на Колю Фичето и неговите строежи са били предмет на много

проучвания, конференции и сборници, представяни са в тематични и постоянни

музейни експозиции. Сред основополагащите трудове, посветени на Майстора са

проучванията на Г. Козаров1, станали основа на много следващи публикации;

изследванията на архитект Н. Тулешков2, потомък на Майстора; проучванията на Г.

Стойков3, посветени на двамата възрожденски архитекти – Майстор Алекси и Майстор

Никола Фичев. Строежите на Колю Фичето са неотменна част и на обзорните трудове,

посветени на архитектурата и изкуството на българското Възраждане4. През октомври

2000 г. в Дряново се провежда Национална научна конференция, посветена на 200-

годишнината от рождението на Първомайстора. Докладите от научния форум са

издадени в сборник5. Освен към строежите, различните изследвания са насочени и към

личността на този велик български възрожденец. По време на научната конференция,

посветена на 190-годишнината от рождението му е взето решение да се разкопае

неговият гроб6, с идеята да се направи „пластична антропологична реконструкция” на

Майстора7. Поради лошото състояние на костния материал, такава реконструкция не се

осъществява, но сред находките от гроба е пръстенът-печат на възрожденския строител,

който времето сякаш ни връща като негова ценна реликва8.

Личността на Майстор Колю Фичето и особено неговите забележителни

творения са предмет и на разнообразни музейни дейности – музейни кътове, общи и

1 Вж. Козаров, Н. Майстор Никола Иванов Фичев 1880–1881 г. С., 1953.

2 Тулешков, Н. Постройки на първомайстор Никола Фичев (хронология). // Сборник доклади от

Националната научна конференция, посветена на 200-годишнината от рождението на Първомайстора,

Дряново, 27 октомври 2000; Тулешков, Н. Архитектурното изкуство на старите българи. С., 2006, т. 2 и

др. 3 Стойков, Георги. Майстор Алекси и майстор Колю Фичето. С., 1976.

4 Андреев, Ст. История на българското изкуство (от най-старо време до Освобождението). С., 1936;

Василиев, А. Български възрожденски майстори. Живописци, резбари, строители. С., 1965; Коева, М.

Паметници на културата през българското Възраждане. Архитектура и изкуство на българските църкви.

С., 1977; Тулешков, Н. Архитектурното изкуство на старите българи. С., 2006, т. 2 и др. 5 Първомайстор Никола Фичев – творец на възраждането: сборник доклади от Национална научна

конференция, посветена на 200-годишнината от рождението на Първомайстора, Дряново, 27 октомври

2000 г. С., 2001. 6 Гробът на Колю Фичето се намира в западната част на парк „Дружба” във В.Търново. На мястото на

днешния парк са се намирали гробищата на града. Там почиват останките на Венета и Иванка Ботеви,

Добри Войников и други видни българи. 7 Вж. Алексиев, Йордан. Пръстен-печат на Колю Фичето (находки от гроба на майстор Колю Фичето). //

Сборник доклади от Националната научна конференция, посветена на 200-годишнината от рождението

на Първомайстора, Дряново, 27 октомври 2000, с. 189. 8 Повече за разкопаването на гроба и пръстена-печат вж. Алексиев, Йордан. Пръстен-печат на Колю

Фичето (находки от гроба на майстор Колю Фичето). // Сборник доклади от Националната научна

конференция, посветена на 200-годишнината от рождението на Първомайстора, Дряново, 27 октомври

2000, с. 189–190.

102 Стефка Кънчева

тематични изложби и др. На 20 юли 1969 г. е открита единствената в страната

постоянна музейна експозиция, посветена на Майстора в родния му град Дряново. Там

могат да се видят макети на строежите му, чертежи и фотоси както на съществуващи и

до днес обекти, така и на онези, които са разрушени (напр. моста при с.Яковци, който

днес остава под водите на язовир „Йовковци”)9.

Според проучванията около 50 обекта на територията на цяла България са плод

на творческия дух на Майстор Колю Фичето. За повечето от тях има явни и неоспорими

свидетелства, за други са останали предания. Не са малко и строежите, ръководени от

други майстори, на които обаче Първомайсторът е бил съветник10

. От тези 50 обекта,

след предварително проучване на историята на всеки един от тях, за изложбата

„Разрушение и съзидание” избрахме да бъдат експонирани само някои, представящи

различните типове строежи на майстора – храмове, камбанарии, къщи, мостове и

чешми. Всеки обект е представен с обща снимка, с детайл, характерен и показващ стила

на Майстора и с кратка историческа справка. За онези от тях, които са претърпели

големи промени във времето са издирени архивни изображения. Архивни снимки

правят мост във времето и към несъществуващите вече постройки на Първомайстора.

Освен предварителното проучване на обектите на Първомайстора, в този

подготвителен етап, който беше и етап от проекта по цялостната цифровизация на

творчеството на Майстора11

, бяха цифровизирани множество архивни единици, беше

направено фото-заснемане на съвременни обекти, изготви се система за описание на

цифровизираните единици – подготовка за бъдещ виртуален музей на Колю Фичето и

онтология, посветена на творчеството на възрожденския архитект.

Изложбата

След проучването и предвид мястото, с което разполагахме при първото

експониране – руините на храма „Св. Спас” – трябваше да се ограничим до определен

брой платна. Изложбата се състои от 15 водоустойчиви постера с размери 120/85 см.

(един заглавен и самата изложба – 14 постера). Виртуалният вариант на изложбата

може да бъде видян на сайта на ИМИ-БАН12

.

Майсторът и времето

Постерът представя личността на Майстор Колю Фичето – с кратка хронология

на живота и обектите му. Включени са изображения на значими обекти на Майстора,

както и оригиналната надгробна плоча, която сега се намира в Музей „Възраждане и

Учредително събрание”, гробът на К.Фичето в парк „Дружба”, лични предмети на

9 Подробна статия, посветена на музейните проучвания за Н. Фичев вж. Маймарева, М. Музейни

дейности да проучване и популяризиране творчеството на майстор Колю Фичето. // Сборник доклади от


Дряново, 27 октомври 2000, с. 279–282. 10

Вж. Тулешков, Н. Постройки на първомайстор Никола Фичев (хронология). // Сборник доклади от


Дряново, 27 октомври 2000, с. 6–9. 11

Повече за проекта за цялостна цифровизация на творчеството на К. Фичето „Майсторът и времето”

вж.: Чохаджиева, Галя, Стефка Кънчева, Галина Богданова. Майсторът и времето: една

нетрадиционна мобилна изложба, посветена на 150 години от построяването на църквата "Св. Спас" и

100 години от разрушителното земетресение във Велико Търново - като част от проекта за цифровизация

на творчеството на Майстор Колю Фичето.// Иновации и култура - регионални решения и перспективи,

В.Търново 2013, ISBN: 978-954-8986-36-6, с. 12–13. 12

http://www.math.bas.bg/vt/exhibitions/KolioFicheto2013/index.html



Първомайстора, заснети в Музей „К.Фичето” в Дряново както и пръстена на Майстора,

открит при разкопаването на гроба през 90-те години на 20 в.

Велико Търново - градът на Майстора

Платното представя архитектурните паметници на Първомайстора в град Велико

Търново – с карта, върху която със снимка е представен всеки обект, което дава

възможност на посетителите да продължат разходката, посветена на Майстора не само

във времето, а и в пространството. В този постер с архивни снимки са представени и

два от вече несъществуващите обекти на Майстора – Маазите на хаджи Минчо и

фабриката на Стефан Карагьозов.

Преображенски манастир

Съборният манастирски храм в Преображенския манастир е започнат от

Димитър Софиалиата през 1834 г. След неговото обесване при потушаване на

Велчовата завера, строежът на църквата е довършен от Колю Фичето, който няколко

години по-късно (1842–1844) изработва и иконостаса в храма „Преображение

Господне”, заедно със Стоян Марангозина. Заявка за бъдещите успехи на строителя е

архитектурното решение на изящната камбанария с часовник, която е разположена на

запад от манастирския храм и вградена в жилищното крило. Като утвърден майстор

Колю Фичето се връща отново в Преображенския манастир (1861–1863 г.) и строи

гостоприемницата и църквата „Св. Благовещение” (днес разрушени от свлачище).

Килифаревски манастир

Килифаревският манастир е другата обител, към която се отправя наскоро

придобилият майсторско звание Никола Фичев. Приютил по време на Второто

българско царство школата на преп. Теодосий Търновски, през 1718 г. манастирът е

възстановен в живописна местност близо до р. Белица. След столетие йеромонах

Спиридон от Рилския манастир подема начинанието за нов храм. Ферманът е получен,

средствата са събрани от родолюбивите килифарчани, намерен е и най-добрият майстор

и новият храм е завършен за година. Фичевата кобилица, релефа на фронтона,

аркираните ниши, показват стила на Майстора. В Килифаревската обител той създава

една уникална църква като обединява под един покрив стария и новия храм. Пред

храма има стара лоза, която е била засадена при строителството на храма – според

преданието, лично от Майстора13

.

Старият катедрален храм „Рождество Богородично” (В. Търново)

Старият катедрален храм на Търново, посветен на Рождество Богородично е

представен в постер с архивни изображения на храма на Майстора, с изображение на

макета на фасадата, изработен от Леон Филипов, с детайли и с днешния му вид. Колю

Фичето строи старата църква в периода 1842–1844 г. в някогашната Болярска махала.

За първи път при строежа на този храм в западния фронтон възрожденският майстор

използва т.нар. „двойна фичева кобилица”, която става негова „запазена марка”. При

страшното земетресение от 1 юни 1913 г. храмът е разрушен. В началото на 20 в. на

13

Ангелов, Чавдар. Никола Фичев: черквата „Св. Димитър Солунски” в Килифаревския манастир. // В

Сборник доклади от Националната научна конференция, посветена на 200-годишнината от рождението

на Първомайстора, Дряново, 27 октомври 2000, с.135.


мястото е издигната новата катедрала на Велико Търново, също посветена на

Рождеството на св. Богородица.

Беленският мост

Мостът над р. Янтра при Бяла (Беленският мост) е на отделен постер в

изложбата, защото е един от емблематичните обекти на Майстор Колю Фичето. В

днешния си вид мостът е частично променен, но има запазени архивни снимки,

изготвени са и макети. В изложбата са представени архивни снимки и макет от музея на

Първомайстора в Дряново. Строежът на нов мост по главния път Русе-Търново е

възложен на валията на Дунавския вилает – Мидхад паша. За построяването му

полският инженер Людмил Рола поискал три милиона гроша, а Колю Фичето се наел да

го построи за 700 000 гроша. За този обект майсторът залага живота си – прочути са

неговите думи, отправени към пашата: "Паша ефенди, ако моста над Бяла не направя по

теркя си за 700 000 гроша и в уречения срок, вземете ми главата!". Прототип на моста е

мостът, изграден от Колю Фичето над р. Веселина между селата Яковци и Йовковци,

който днес е под водите на язовир Йовковци. Мостът над река Бяла е и единствената

постройка, на която Майсторът е правил восъчен макет14

. Тази „най-голяма

хидравлическа постройка на Балканския полуостров”, както я нарича Феликс Каниц, е

строена в периода 1865–1867 г. Мостът е забележителен не само като архитектурно и

пътно съоръжение, но и със своята фасада с елегантните си устои и каменните

пластики, изработени от Колю Фичето. Както отбелязва Георги Стойков, един от

изследователите на творчеството му: „Това е първият случай у нас, когато може да

говорим за синтез между изкуствата, респ. между архитектурата и скулптурата.”15

Мостът е завършен, Майсторът получава орден от султана и признание в империята, а

пътешественикът Феликс Каниц възкликва: „Който разглежда моята скица на моста на

Фичоолу при Бяла с неговите остроумно построени за противодействие на ледовете

стълбове, с крайно оригиналните канали за леко пропускане на високите води, ще

извика като мене: какво би могло да стане с такъв високо надарен народ, ако може едно

от нашите многобройни технически училища да се премести на Балканите”16

.

Покритият мост в Ловеч

Покритият мост над река Осъм в Ловеч е строен от Първомайстора в периода

1872–1874 г. и е единствен на Балканите. Творението на Майстора е едновременно и

хидротехническо съоръжение и чаршия с 64 дюкянчета, приютили в себе си

занаятчийски работилници, магазинчета, та дори и бръснарница и кафене. Освен това

Майсторът изработил впечатляващи скулптурни изображения и с тях изкусно украсил

моста. По време на голямото наводнение през 1897 г. буйните води на Осъма отвличат

6 дюкяна и всичките фигури. Бедствието остава в народната памет и започва пътя на

легендата:

„..Лъвът казал: себе си давам – моста не давам – и се хвърлил в буйните води

на реката. На това място мостът оцелял... Младата жена казала: главата си давам,

но моста не давам. Откъснала главата си и на това място мостът оцелял... Орелът

изрекъл: моста давам, себе си не давам. „Разперил” могъщи криле и „хвръкнал”. На

14

вж. Мостът на Колю Фичето на река Янтра – град Бяла -

<http://bulgariatravel.org/bg/object/330/Mostyt_na_Kolio_Ficheto_Yantra_Byala> 20.06.2013 15:51:15 15

Стойков, Георги. Майстор Алекси и майстор Колю Фичето. С., 1976, с. 126. 16

Пак там, с. 127.



това място дюкянчетата били отнесени. Водата отнесла и патерицата с топуза –

символ на султанската власт, заедно с дюкянчетата около тях...”17

В нощта на 2 срещу 3 август 1925 г. пък избухва пожар. Въпреки усилията на

огнеборци и граждани, мостът изгаря до основи. При последната реставрация в

началото на 80-те години на ХХ в. по проект на арх. Златев, той е възстановен във вид

близък до постройката на Колю Фичето. Така, непожален от времето и стихиите, но

постоянно възраждащ се, Покритият мост се превръща в прекрасен пример за

надмощието на съзиданието над разрушението.

В изложбата мостът на р. Осъм в Ловеч е представен с архивни изображения,

показващи автентичния му вид, останките след пожара, различния му вид през

годините до последната реставрация. Благодарение на любезното съдействие на музея в

Ловеч, на постера са представени и гвоздеи от оригиналния мост както и някои от

оригиналните каменни пластики, с които е бил украсен мостът на Майстора.

Къщата с маймунката (В. Търново) и Икономовата къща (Дряново)

Тези две къщи са единствените оцелели във времето, за които има сигурни

данни, че са дело на Първомайстора.

Построена на тесен парцел между две улици, "Къщата с маймунката" е една от

емблемите на Велико Търново. Поръчана е през 1849 г. от Никола Коюв за зет му

Стефан Ахтар. Първото ниво на къщата, гледащо към улицата на Самоводската

чаршия, е търговска кантора, а вторият етаж е жилищен. Салонът притежава

осветителен купол, което придава особено очарование на пространството. Днес там се

помещава Съюзът на учените – клон Велико Търново. Къщата е представена с архивна

снимка от фонд „Възраждане” на РИМ-В.Търново, макет на Леон Филипов и

съвременни снимки.

Икономовата къща в махала Боюв яз на Дряново е построена през 1859 г. за

свещеник Васил Икономов, който отговарял за разширяването на храм "Свети Никола",

извършено също от майстор Колю Фичето. Това е един дом с особен мек чар, идеално

вписващ се в общия архитектурен ансамбъл на градчето, закърмило таланта на великия

възрожденски строител. Днес в този шедьовър на Майстора се помещава художествена

галерия.

Църква „Св. Спас” (В. Търново)

Църквата „Св. Спас” (Свето Възнесение), от която всъщност се зароди идеята за

изложбата „Разрушение и съзидание”, е започната от Майстора през 1859 г. Новият

храм е осветен през 1863 г. Архитектурният тип е трикорабна базилика, като под целия

храм има крипта с вход от юг. В зидовете са вградени надгробни плочи с гръцки

надписи18

, от гробището на старата църква, която се е намирала там (сред тях е и

надгробната плоча на родителите на Никола Пиколо – един от първите български

професори). И до днес, въпреки разрушението, стоят зидовете на църквата и

прозорците с фини решетки от ковано желязо. За съжаление времето й отрежда само

половинвековно съществуване и земетресението през 1913 г. разрушава този красив

17

Ечков, Пламен. Покритият мост на Колю Фичето в Ловеч и неговото отражение в художествената

литература и изобразителното изкуство. // Сборник доклади от Националната научна конференция,

посветена на 200-годишнината от рождението на Първомайстора, Дряново, 27 октомври 2000, с.247. 18

Вж. Минчева, Т., Стефан Бейков. Към въпроса за личната и творческата връзка на майстор Колю

Фичето с Търново и Търновския край. // Сборник доклади от Националната научна конференция,

посветена на 200-годишнината от рождението на Първомайстора. Дряново, 27 октомври 2000, с. 178.


храм. Особено интересни са две от архивните изображения, представени в постера.

Една от малкото оцелели снимки, на която се вижда църквата „Св. Спас” и снимка на

църквата непосредствено след земетресението, която все пак дава представа как е

изглеждал храмът. В изложбата е представен и архитектурния план на храма, изготвен

от арх. Нурков19

.

Храм „Св. Никола” (Дряново)

Храмът „Св. Никола” в Дряново, построен през 1851 г., върху основите на по-

стара църква, е сред първите самостоятелни строежи на Майстора, в които той започва

да създава оня свой собствен, станал емблематичен за епохата, стил. Каменната зидария

е оживена от фасадна украса – един от характерните елементи в храмовото

строителство на възрожденския архитект. В наоса на храма правят впечатление

красивите извивки на емпорията, елемент, който виждаме и в по-късните храмове на

Колю Фичето (напр. храма „Св. св. Кирил и Методий” във В.Търново). Храмът „Св.

Никола” е обявена за паметник на културата с национално значение в ДВ, бр.92 от

23.11.1971 г. По думите на арх. Николай Тулешков „Черквата „Св. Никола” в Дряново е

не само едно от най-добрите постижение на Първомайстора и поле за нови творчески

експерименти, но и една от маркантите във възрожденската ни църковна

архитектура.”20

. Заедно със съвременните снимки на Генчо Петков, храмът е

представен на постера и с архивна снимка.

Храм „Св. Троица” (Свищов)

Църквата „Св. Троица” в Свищов – не може да се представи архитектурното

наследство на Колю Фичето, без да се спрем и на един от късните му храмови строежи.

През 1865 г. видни свищовлии решават да построят нова църква в средната махала на

града – Унь пазар. По това време Колю Фичето работи на строежа на Беленския мост.

Първият й камък е положен на 14 април 1865 г. и с труда на майстори, калфи и чираци

и с пожертвуванията на свищовлии, храмът е завършен за две години и четири месеца и

е осветен на 19 септември 1867 г. В извисяващия се високо над града величествен храм,

в следобеда на 27 юни 1877 г. са посрещнати руските войски в първия освободен

български град. Почеркът на Майстора се чете по фасадата в ритмичното членение чрез

стройни полуколонки, свързани с фриз от малки слепи арки. Камбанарията е строена

през 1883–1886 г. от ученик на Фичето – Майстор Генчо Новаков. В изложбата храмът

е представен със съвременни снимки и четири архивни снимки, благодарение на

любезното съдействие на музея в гр. Свищов.

Ханът на Хаджи Николи (В. Търново)

Ханът на хаджи Николи на Самоводската чаршия е една от най-забележителните

сгради във Велико Търново и до днес. Първомайсторът започва строежа му през 1858 г.

Постройката е с уникална архитектура, вписана гениално в сложността на терена и

голямата денивелация. Самият майстор е осъзнавал трудността на строежа: ”Майстори

и калфи – обръща се той към работниците си – оброк сме дали: хана на хаджи Николай

Минчев в Търново да направим за две лета. Теркя му е мъчен, ала трябва да го

19

По: Тулешков, Н. Първомайстор Никола Фичев – живот и творчество (1880–1881). // Сборник доклади

от Националната научна конференция, посветена на 200-годишнината от рождението на Първомайстора.

Дряново, 27 октомври 2000, с.59. 20

Тулешков, Н. Първомайстор Никола Фичев...., с. 46–48.



построиме до уречения ден и за пазарените пари. Инак язък ни за майсторлъка, язък ни

за кафалъка”21

. Ханът е единственият оцелял от около 70-те хана, които са

подслонявали гостите на Търново през втората половина на ХІХ в. След реставрация,

до 1987 г. Ханът е отворен за посетители като етнографски музей, след което е

предоставен на Националния музей на архитектурата, а дюкяните – на АЕК

„Самоводска чаршия”. През 1992 г. е реституиран и предаден на наследниците на

хаджи Николи Минчев. През 2006 г. ханът е закупен от инвеститор и отново започва

реставрация и съвременна адаптация. Тази впечатляваща възрожденска сграда спечели

специалната награда на журито за инвестиция в опазване на културно-историческото

наследство в Националния конкурс “Сграда на годината 2010”. В изложбата ханът е

представен със съвременни снимки и три архивни изображения от фонд „Възраждане”

на РИМ – Велико Търново.

Чешмата в Соколския манастир край Габрово

Чешмата в двора на Соколския манастир "Успение Богородично" е построена

през 1868 г. Градежът й е забулен в предания ... Не е известно как е станала поръчката

на чешмата и по каква причина е приел известният майстор да я съгради. Според едно

от преданията самият Мидхад паша дава парите за градежа, според друго - търновски

паша прекарал дни в спокойствие и размисъл в манастира е поръчал строежа на

чешмата на даровития си съгражданин - Майстор Колю Фичето22

. Чешмата е с осем

чучура, а оригиналното покритие е наподобявало покритието на камбанариите на Уста

Колю. Въпреки че е преустроена, Соколската чешма остава един от забележителните

архитектурни паметници на българското Възраждане. В изложбата чешмата е

представена със съвременни снимки, една архивна снимка, макет от музея на

Първомайстора в Дряново и две скици – на чешмата със съвременното и покритие и на

първоначалното покритие23

.

Макетите на Леон Филипов и още нещо...

Разходката с Майстора през времето, сред разрушението, но обнадеждени от

силата на съзиданието, завършваме с постер, посветен на макетите на Леон Филипов24

,

благодарение на които днес имаме визия и за още много други великолепни сгради –

горди крепости и кули; останки от средновековни църкви; красиви арбанашки къщи и

портища; жилищни, стопански и храмови постройки, дали удивителния облик на

Търново. Леон Филипов Хараламбев е роден в Търново през 1880 г. Израства в

семейството на изкусен майстор-златар и от малък овладява търпението в работата,

усета към детайла и към красивото. Макетите на обекти на Колю Фичето сами по себе

си са едно тяхно „уникално 3D” представяне, и целта при първото експониране бе да

поведат посетителя към пространството между сградите на Регионалната народна

библиотека „П. Р. Славейков” и бившия конак, сега Музей „Възраждане и Учредително

събрание”. На северната подпорна стена на това пространство са изобразени пластики

от Беленския мост и думи на Майстора, а в градинката е единият от неговите

паметници във Велико Търново. И естествен завършек на нетрадиционната мобилна

изложба „Разрушение и съзидание” бе една традиционна постоянна експозиция –

21

Цит. по: Стойков, Георги. Пос. съч., с. 87. 22

Вж. повече в: Тулешков, Н. Първомайстор Никола Фичев..., с.69–70. 23

Скиците са по: Тулешков, Н. Първомайстор Никола Фичев..., с.69–70. 24

Повече за макетите и личността на Леон Филипов вж. Архитектурни и исторически паметници в

макетите на Леон Филипов, състав. Янка Николова, арх. Живко Драгомиров. С., 1960.


„Занаяти през Възраждането” – на първия етаж на Музей „Възраждане и Учредително

събрание”. Там любознателните посетители могат да видят експонирани част от

макетите на бележития търновец и най-голям дарител на музея Леон Филипов. И още –

много фотоси и документи за Първомайстора и неговото дело, както и оригиналният му

надгробен кръст.

Пътят на изложбата

Изложбата бе експонирана за първи път в руините на църквата „Св. Спас” на 19

септември 2013 г. в рамките на Международната конференция DIPP2013. И замислена

като мобилна изложба, тя осъществи предназначението си и вече две години е на път.

Последваха още четири представяния във В.Търново: в Строителен техникум – Велико

Търново, по случай 70-годишнината на строителното училище (8–15 ноември, 2013 г.),

РНБ „П.Р.Славейков”, Велико Търново (14–23 октомври 2013 г.), Експонирана по-

случай посещението на гръцки библиотекари и представители на бизнеса от град

Ксанти в РНБ „П.Р.Славейков” и в комплекс „Славяни” - Велико Търново (1-14

ноември 2014), фоайе на зала „Европа” (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” в рамките на

конференцията „Културно-историческо наследство: опазване, представяне,

дигитализация», посветена на 145-та годишнина от създаването на БАН. Признание за

изложбата е двукратното й гостуване в ИМИ-БАН - във връзка с Деня на отворените

врати на БАН и международна конференция по дигитализация (27 септември – 8

октомври 2013 г.) и при посещението на Президента на Република България – Росен

Плевнелиев (10 февруари 2014 г.). Последва и експониране на изложбата във

Висшетo строително училище „Любен Каравелов” (8 февруари – 10 март 2014

г.). Трявна, Свищов, Варна, Лясковец са местата от пътя на изложбата до момента, като

безспорно едно от най-впечатляващите експонирания бе на Покритият мост на Майстор

Колю Фичето (19–29 септември 2014 г.) в Ловеч в рамките на градския празник

“Варушлийски вечери” и във връзка с представяне на книгата на РИМ Ловеч

"Покритите мостове в Ловеч". Предстои гостуване на изложбата в БАН-София във

връзка с честванията на 215-та годишнина от рождението на Колю Фичето.

И една идея

Размишлявайки за Майстора и времето, разрушението и съзиданието, се роди

идеята да бъде създаден реален и виртуален туристически маршрут, който да обединява

обектите на Първомайстор Колю Фичето във Велико Търново със съответна добре

разпознаваема маркировка – атрактивен отличителен знак пред всеки от обектите,

указания с QR-код, брошура с карта. Маркировката ще може да се следва

самостоятелно, с добавяне на указания и знания от виртуалния маршрут, който ще бъде

отбелязан в интерактивната карта на В.Търново25

, поместена на сайта на Община

В.Търново. Към виртуалния маршрут ще сочи съответен QR-код за всеки от обектите, в

който е записан адреса на Интернет сайт за съответния маршрут с избрани

цифровизирани материали за обектите – звук, снимки, видео, исторически данни,

виртуални карти и др. Идеята е да създадем първия съвременен реален и итерактивен

маршрут от поредица маршрути – „Откриватели на миналото, творци на бъдещето”,

който може да се извърви самостоятелно, следвайки знаците, с помощта на указания от

25

Вж. Пилотен вариант на интерактивната културна карта http://vt2019.eu/bg/kulturna-karta/; Повече за

интерактивната културна карта – вж. в: Bogdanova G., Koleva D., Hristov P., Interactive Cultural Map of

Veliko Tarnovo Municipality as part of the eCity Platform Veliko Tarnovo, DiPP`14, Велико Търново,

България, 18-21 Септември, 2014, pp. 270-275, ISSN: 1314-4006, 2014.



GSM или в туристическа група с екскурзовод. Работното заглавие е „Откриватели на

миналото – строежи на Първомайстор Колю Фичето”. Така Майсторът отново ще

„построи” мост. Този път във времето. От миналото към бъдещето – времето на

глобалната мрежата, GPS и електронните пътеводители...

В приложение 1 са представени постери от изложбата „Съзидание и

разрушение”.


Приложение 1: Постери на изложба „Разрушение и съзидание”


БАН – МИНАЛО И НАСТОЯЩЕ

Науката в полза на обществото

145 години БАН

Габриела Йончева, Дарина Илиева, Даниела Атанасова

НА на БАН, ЦБ на БАН

Резюме: През 2014 г., по стара и утвърдена традиция, Българската

академия на науките /БАН/ отбеляза своя пореден юбилей. Честването

винаги е свързано с поглед назад към историята, но то също така ни

доближава до актуалните проблеми на съвременността.

Българската академия на науките е един от символите на

съвременна България. През всичките трудни, но богати по съдържание

етапи от съществуването си, Академията се развива и утвърждава като

следва демократичните и родолюбиви завети на своите основатели,

запазвайки първоначалния си характер на духовно средище и храм на

българското просвещение.

Отбелязването на юбилея тематично пресъздава с документи най-

важните моменти от историята на БКД, прерастването му в БАН, както и

нейното по-нататъшно развитие като национален научен център с

международно признание.

БАН продължава да извършва своята изследователска и обществена

дейност в съответствие с „общочовешките ценности, национални

традиции и интереси” и да съдейства за „умножаване на духовните и

материалните ценности на нацията” (Устав на БАН, 1997). В днешно

време, когато текат сложните процеси на глобализация, БАН представя

авторитетно пред света България и нейната наука и доказва, че ние винаги

сме били и ще бъдем неделима част от Европа.

През 2014 г., по стара и утвърдена традиция, Българската академия на науките

/БАН/ отбеляза своя пореден юбилей. Честването винаги е свързано с поглед назад към

историята, но то също така ни доближава до актуалните проблеми на съвременността.

Този юбилей ни задължава да осъзнаем отговорностите, които развитието на

българския народ изправя пред нас да търсим нови познания в различни научни

направления, да разпространяваме нови знания сред обществото. Тук е мястото да

припомним, че едно от първостепенните задължения, очертани от създателите на

Българското книжовно дружество /БКД/, е „разпространение на всеобщото

просвещение и напредък у българския народ”. Цел благородна и народополезна,

подкрепена с безкористната дейност на създателите на Дружеството и техните

следовници.

През есента на 1869 година никой не е бил в състояние да предвиди кога ще

възкръсне България, но нашите основатели са имали прозрението да положат първия

духовен стълб на българската държавност. Сред тях са учени, писатели, общественици,

революционери, учители, които виждат в знанието сила, освобождаваща духа за

културно издигане на нацията и приобщаването й към европейските ценности.

Всяка благодарност за тяхното благородно дело би била непълна, но нека бъдем

признателни и всеки от нас според силите си да допринесе за такова бъдеще на

Академията, което да е достойно за нейното забележително минало.

БАН – Минало и настояще 115

Българската академия на науките е един от символите на съвременна България.

През всичките трудни, но богати по съдържание етапи от съществуването си,

Академията се развива и утвърждава като следва демократичните и родолюбиви завети

на своите основатели, запазвайки първоначалния си характер на духовно средище и

храм на българското просвещение. Неизменно следва и главната си цел: да създаде

потенциал, който да равни българите с развитите и свободни европейци и да съгради

институциите на научния и културен живот в страната. И днес БАН продължава да

извършва своята изследователска и обществена дейност в съответствие с

„общочовешките ценности, национални традиции и интереси”, да „участва в

развитието на световната наука” и да съдейства за „умножаване на духовните и

материалните ценности на нацията” (Устав на БАН, 1997).

Отбелязването на юбилея тематично пресъздава с документи най-важните

моменти от историята на БКД, прерастването му в БАН, както и нейното по-нататъшно

развитие като национален научен център с международно признание.

В едни от най-ранните документи за БКД откриваме имената на Христо Ботев,

Добри Войников, Васил Левски, Любен Каравелов и много други представители на

предосвобожденската ни интелигенция. Тук са и първооснователите и ръководители на

Дружеството – Марин Дринов, Васил Друмев (Митрополит Климент) и Васил Д.

Стоянов. Това са личностите, положили основите на съвременната българска наука и

култура. Уникален е и първият Устав, написан от ръката на В. Друмев. Панорамната

фотография на Браила от края на ХІХ век допълва атмосферата на събитията.

Първите научните контакти на Книжовното дружество са свързани с размяната

на „Периодическо списание” и установяване на връзки с утвърдени учени в Европа –

хуманитаристи като Луи Леже, Емил Пико, Константин Иречек и др. Интересна е и

запазената в Научния архив на БАН преписка с Британския музей, Берлинската кралска

академия, Южнославянската академия на науките и Славянския благотворителен

комитет в Москва.

С Освобождението през 1878 г. и възстановяването на държавността се открива

простор за развитието на националната култура, на научното творчество на българския

народ в изцяло нова политическа и културно-историческа ситуация. Стремежът за

напредък и самоутвърждаване е в съзвучие с епохата на формиране на българската

национална идентичност. Тази актуалност спрямо обществените потребности остава

главна характеристика на Академията през всичките десетилетия на нейното

съществуване.

По предложение на председателя на БКД проф. Марин Дринов през 1878 г.

Дружеството се премества в столицата на освободена България. Възобновяването на

неговата дейност може да се проследи в официалните документи на Привременния

комитет, който възстановява и ръководи дейността му в София. В Академичния архив

се съхранява преписката на министъра на просвещението Константин Иречек с В.

Друмев и В.Д. Стоянов, съобщението за отпускането на първата държавна субсидия на

БКД и Уставът от 1884 г.

Международната научна дейност на БКД се разгръща след преместването му в

София. Ръководството на Дружеството съзнателно и целенасочено полага усилия да го

афишира пред научните общности на Европа, които да подпомогнат изявите на един

европейски, с древна култура народ, какъвто е българският. Осъществяването на тази

цел става чрез установяване незабавни или възстановяване на стари делови контакти с

научни учреждения в Европа и Русия, чрез връзки с видни дейци на науката,

общественици и благодетели, чрез взаимен обмен на литература и популяризация на

резултати. Важна роля в това отношение играе „Периодическо списание”.

116 Габриела Йончева, Дарина Илиева, Даниела Атанасова

Привременният комитет и отделни наши учени започват да получават персонални

покани за участие в международни конгреси, заседания, юбилеи и др.: Световното

изложение в Сент Луи (1903); проф. Пенчо Райков в VІ и VІІ конгреси по приложна

химия (1906, 1909); проф. Васил Златарски в І конгрес по славистика в Прага (1934);

Димитър Дечев (1931), Дончо Костов (1939 - 1948) и др. като членове на международни

организации.

Нов етап в развитието на БКД започва през 1898 г., когато за председател е

избран видният български държавник Иван Евстратиев Гешов. С името му е свързано

преодоляването на кризата в Дружеството и очерталият се в началото на ХХ век научно

– организационен и книжовен подем. Благодарение на неговата активна дейност през

март 1911 г. БКД се преименува в Българска академия на науките. В документи се

подчертава ролята на Гешов за този изключителен акт, сред които е писмото на Гешов

до Управителния съвет. С него той прави лично дарение за погасяване ипотечния дълг

на Дружеството при условие, че „когато се изпълват четиридесет години от

основаването му, то ще се прогласи за Академия”. Важен е и протоколът на Общото

събрание от 20 февруари 1911 г. с решение за преименуване на Дружеството в

Академия и първият Закон за БАН (1912). В него Академията е определена като

„самостойно и независимо научно учреждение” с основна цел да развива и

разпространява научните знания и изкуствата „особено с оглед към българите и

българските земи, българския език и българската книжнина”. Запазени са и

поздравителните телеграми по този повод от Вилнюс, Санкт Петербург и Белград.

Особено интересни са мотивите по законопроекта, внесени в ХV Обикновено народно

събрание от Стефан Бобчев, както и изказването на депутата Михаил Такев в защита

автономията на академичната институция.

По време на Втората световна война и непосредствено след нея БАН преживява

политическите и военни катаклизми, сполетели страната. През месец април 1940 г. към

Академията се създава нов клон, имащ за цел да насърчава развитието на

художествената култура и изкуствата, което довежда до преименуването й в Българска

академия на науките и изкуствата (БАНИ). Този период е свързан с името на известния

учен археолог и министър-председател на България Богдан Филов. При

бомбардировките над София сградата на БАН е частично разрушена, което е видно от

запазената фотография от 1944 г. Забележителен е и протоколът на Извънредното общо

събрание за избора на Временен управителен съвет с председател Димитър Михалчев,

който да се погрижи за имуществото и дейността на Академията след войната. Темата

завършва с новия Устав и Закона за БАН, приет от Народното събрание на 28 февруари

1947 г. за връщане старото име на институцията, с което тя продължава своята научна

дейност у нас и в чужбина.

През следващите години Академията се организира като национален център за

научни изследвания. В нея са създадени много нови институти и лаборатории, в които

израстват учени с професионална квалификация и международно признание. В

започналото динамично преустройство БАН защитава своите позиции на автономна

институция. Изградена е и модерна материално-техническа база в най-плодоносните за

Академията години (1968 - 1988), когато БАН е ръководена от академик Ангел

Балевски. Неговият висок научен и обществен авторитет допринася много за

всестранния напредък на институцията. Запазени са много документи от по-

нататъшната активна международна дейност и многостранни научни контакти на БАН

с чужди академии и институции. Някои от достиженията на българските учени и

институти през тези години се дължат именно на съвместната работа на Академията

със сродни организации в Европа и света, които могат да се проследят в договорите,


съглашенията, плановете и протоколите, свързани с международното научно

сътрудничество.

Втората половина на ХХ век постепенно се създават условия за концентриране

на изследователския потенциал на страната за работа в най-съвременни и важни за

науката области. Към традиционно развитите школи в областта на хуманитаристиката и

природо-математическите науки се добавят и тези от техническите. БАН допринася за

първия досег на България с новите съвременни технологии. Именно тук започва

развитието на ядрената физика и впоследствие на ядрената енергетика, на

оптоелектрониката и лазерната техника, на микроелектрониката, на компютърните и

информационни технологии. Академичните звена са и в основата на българското

участие в изследването на Космоса. Те успешно се вписват в тематичните приоритети

на европейското изследователско пространство и с въвеждането у нас на нанонауките и

нанотехнологиите. По този начин иновационният потенциал на БАН се включва

директно в българската икономика. Това е само част от цялостната научна дейност на

Академията, която е в основата на развитието на модерна България. Ето защо нашият

разказ е посветен на „науката в полза на обществото” – мисия, която съвпада със

съкровените цели и стремежи на първостроителите на БКД преди 145 години.

БАН продължава да извършва своята изследователска и обществена дейност в

съответствие с „общочовешките ценности, национални традиции и интереси” и да

съдейства за „умножаване на духовните и материалните ценности на нацията”

(Устав на БАН, 1997). В днешно време, когато текат сложните процеси на

глобализация, БАН представя авторитетно пред света България и нейната наука и

доказва, че ние винаги сме били и ще бъдем неделима част от Европа.

В приложение 1 са представени документи и снимки, свързани с миналото и

настоящето на БАН.


Приложение 1: Изложба: БАН – МИНАЛО И НАСТОЯЩЕ

Научната конференция „КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО:

ОПАЗВАНЕ, ПРЕДСТАВЯНЕ, ДИГИТАЛИЗАЦИЯ” (KIN2014), посветена на 145-

годишнината от създаването на Българската академия на науките, се проведе в зала

„Европа” на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Mетодий” през месец

ноември 2014 г. На откриването на конференцията приветствия поднесоха зам.

ректорът на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” проф. д-р Петко Ст. Петков, главният

координатор на регионалните академични центрове чл.-кор. Димитър Димитров и акад.

Ячко Иванов. Конференцията включваше специална докторантска сесия с участието на

млади учени и докторанти.

В рамките на конференцията се откри изложба „Разрушение и съзидание”,

представяща резултати от проекта за цифровизация на архитектурното творчество на

Уста Кольо Фичето.

КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО:

ОПАЗВАНЕ, ПРЕДСТАВЯНЕ, ДИГИТАЛИЗАЦИЯ

ТОМ 1, 2015



ISSN 2367-8038

КУЛТУРНО ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО:...

Documents