онлайн пътеводител за

ЕКОТУРИЗЪМ

1

Този пътеводител е разработен в рамките на проекта „Онлайн пътеводител за екотуризъм”, финансиран от Дунавския център за компетенции (DCC) и

Германското дружество за международно сътрудничество (GIZ)

АВТОРИ:

Глави 1-5: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА – Лектор и изследовател в Академията за управление на

свободното време в NHTV Бреда Университет по приложни науки, Нидерландия

Глава 6: АНДРЕЙ БЛУМЕР – Президент на Асоциацията по екотуризъм в Румъния

Глава 7 & 8: КАРМЕН ЧАСОВСКИ – Туристически консултант, Д-р във факултета за икономически науки и публична администрация, Ştefan cel Mare Университет, Сучава, Румъния; АНДРЕЙ БЛУМЕР – Президент на Асоциацията

по екотуризъм в Румъния

Издателство “Авангард принт” ISBN 978-954-337-199-0

2

СЪДЪРЖАНИЕ:

1. МОДЕЛИ ЗА ДОБРИ ПРАКТИКИ В ЕКОТУРИЗМА – общ преглед и

характеристики

Добри практики в Европа

Световни добри практики в екотуризма

Статистики за екотуристическите дестинации

2. РАЗРАБОТВАНЕ НА ЕКОТУРИСТИЧЕСКИ ПРОДУКТИ – от

планиране до устойчивост

Фаза I Мисия и поставяне на цели

Фаза II Инвентаризация и анализ на ресурсите

Фаза III Анализ на пазара

Фаза IV Съответствие между пазара/тематиката/концепцията

Фаза V Цялостен план за туристическо развитие

Фаза VI Развитие на екотуристическия продукт

Фаза VII Стратегия за пазара

Фаза VIII Стратегия за прилагане

3. ОРГАНИЗАЦИОННА ПОЛИТИКА И СТРУКТУРИ ЗА ОКОЛНАТА

СРЕДА –

законодателство за екотуризъм и регулация

4. ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ И БИОРАЗНООБРАЗИЕ – потенциал за

екотуристически клъстър

5. МОНИТОРИНГ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ПОСЕТИТЕЛИТЕ И

УПРАВЛЕНИЕ НА УДОВЛЕТВОРЕНОСТТА НА ТУРИСТИТЕ

6. ЕВРОПЕЙСКА ПОЛИТИКА ЗА ЕКО ЕТИКЕТИ И КРИТЕРИИ ЗА

ЕКОТУРИЗЪМ

3

7. & 8. УПРАВЛЕНИЕ НА КЪЩИ ЗА ГОСТИ - добри екотуристически

практики за къщи за гости

7.1. Обществени места в туристическата дестинация

7.1.1. Изхвърляне на отпадъци

7.1.2. Обществени зелени площи

7.1.3. Пейки и места за отдих

7.1.4. Паркинги за велосипеди

7.1.5. Автобусни спирки

7.1.6. Пътища и пешеходни зони

7.1.7. Знаци и информационни табла

7.2. Пространството около къщата за гости. Двора и градините

7.2.1. Външният хол на къщата за гости - градината

7.3. Качество на къщата за гости

7.3.1. Стаите в къщата за гости

7.3.2. Банята

7.3.3. Холът: мястото, където туристите могат да дискутират и да релаксират

7.3.4. Излагане на туристическа информация

7.4. Какво бихме могли да хапнем?

7.5. Качеството се крие в детайлите

7.6. Разходите в нашия бизнес

4

Модели за добри практики в екотуризма – общ преглед и

характеристики

Екотуризмът е сектор в туризма, който се основава на пътуване сред

природата и спазва принципите за устойчиво развитие. Международното общество за

екотуризъм (The International Ecotourism Society - TIES), определя екотуризма като:

„отговорно пътуване сред природата, което съхранява околната среда и подобрява

благосъстоянието на местните хора.” Каквото и определение да се използва,

екотуризмът трябва да има позитивно въздействие върху природата и местното

общество.

Екотуризмът е вид устойчив туризъм, базиран на природата и обикновено следващ

определени принципи на развитие и добри практики. Мнозина го считат за

благоприятен страничен ефект от тенденцията за устойчиво развитие поради идеята, че

екологично уязвимите региони и природа могат да бъдат защитени чрез финансовите

приходи от дейностите на екотуризма.

Наистина, екотуризмът се стреми да промотира съхранението на биоразнообразието

чрез устойчив мениджмънт режим включващ подхода „защита чрез използване” с цел

създаването на по-зелена туристическа индустрия и повишаване на екологичното и

социално-културното съзнание и поведение на туристите (Pforr, 2001).

Екотуризмът има много определения, но повечето твърдят, че екотуризмът трябва

минимално да нарушава природната и културна среда, в която се случва; тоест трябва

да бъде устойчив (Weaver, 2008). Например, Световната организация по туризъм в

Мадрид (специализирана агенция на Организацията на обединените нации - UNWTO)

определя екотуризма като:

• Пътуване сред природата, където основната мотивация на туристите е

наблюдението и оценяването на природата както и на традиционните култури;

• Има образователен и тълкувателен характер;

• По принцип, но не винаги, се организира за малки групи от специализирани и

малки местни фирми. Чуждестранните тур оператори, които имат различна

5

големина, също организират, провеждат и/или промотират

екотуристически маршрути най-вече за малки групи;

• Намалява негативните въздействия върху природата и социално-

културната среда;

• Подпомага опазването на природата чрез:

– Създаване на икономически ползи за местните общества, организации и

власти, които са отговорни за опазването на природата;

– Създаване на работни места и по-голям приход за местните общества; и

– Повишаване на съзнанието на местните жители и на туристите за

нуждата да се съхранят природните и културни ценности.

Екотуризмът, в същото време, е ниша на туристическия пазар и се счита за най-бързо

растящия сегмент от туристическата индустрия, като интересът към него се увеличава с

25% до 30% на година (Hassan, 2000; Jones, 2005; Pforr, 2001; Sharpley, 2006; Wood,

2002). Това търсене се увеличава от желанието на туристите за изживявания сред

природата в спокойна, девствена околна среда. Въпреки че екотуризмът се приема

ентусиазирано от туристическата индустрия, мнозина не разбират напълно какво

означава той: кои дейности се включват, кой участва, къде се случва, какво въздействие

се счита за приемливо или как този вид туризъм може да се управлява. (Weaver, 2008).

6

Макар че има многобройни разработени критерии и ръководства, те

трудно се разбират, изискват финансово подпомагане или акредитация

и/или просто представляват списък с нещата, които трябва и не трябва да

се правят от тур операторите.

Екотуризмът е тази част от устойчивия туризъм, която включва посещението на места с

девствена природа и на защитени зони. Изчислено е, че 15-20% от целия международен

туризъм може да се класифицира като екотуризъм. Ръстът от 15% на година за

екотуризма и други туристически дейности сред природата е по-висок от ръста на

другите туристически сегменти.

По дефиниция, екотуризмът е средство за опазването на природни и културни ресурси

(включително биоразнообразие) и е инструмент за устойчиво развитие на местните

общества, особено в селските райони. Няма ясно определено разграничение между

екотуризъм и другите форми на туризъм; по-скоро различните форми туризъм

допълват туристическата система на дадена дестинация. Предизвикателството за

биоразнообразието и хората планиращи туристическото развитие се състои в

напасването на подходящия вид туризъм с нуждите и желанията на заинтересованите

страни, и асимилативния капацитет на земята, културата и обществата. В

действителност, много туристи комбинират екотуризма с масов туризъм. От своя

7

страна създаването на връзки между различните видове туризъм може да

привлече повече консервативни туристи към екотуристическите

практики.

Хората, отговорни за планирането на съхранението на биоразнообразието, трябва да се

фокусират върху екотуризма като важна част от изпълнението на трите основни цели

на Конвенцията за биологично разнообразие (CBD - Convention on Biological Diversity).

Именно биоразнообразието е това, което привлича екотуриста към дестинацията, но

използването на този ресурс (биоразнообразие) не е на консуматорска основа, а на

основата на опазване и възхищение. Първата задача на хората, отговорни за

планирането на съхранението на биоразнообразието, и на мениджърите на защитени

зони трябва да бъде създаването на база данни за екотуристическите атракции в

дестинацията. Това не трябва да бъдат само места с голямо биологично значение –

такива места понякога не са подходящи за развитието на екотуризъм.

Екотуристическите атракции в потенциална дестинация могат да се разделят на три

категории:

(i) Основни атракции (които са главната причина да се посети дадена

дестинация),

(ii) Допълнителни атракции (които добавят стойност към дестинацията и

насърчават туристите да останат по-дълго време) и;

(iii) Подпомагащи атракции (физическите съоръжения и туристически услуги,

които се предлагат).

Първите две категории се отнасят за природното и културно наследство на

дестинацията. Последната категория улеснява посещението на туристите.

Екотуристическата база данни не е дълъг научен списък с всичкото налично

биоразнообразие в даден регион. Това е по-скоро подбор на най-атрактивните или най-

лесно промотиращите се елементи от биоразнообразието и други природни и културни

компоненти в тази област. Базата данни трябва да бъде основа за промоционалните

дейности, защото екотуризмът ще допринесе за опазването на цялата околна среда.

8

Най-добрите дестинации за екотуризъм трябва да отговарят на следните

критерии като:

• Съхранение на биологичното и културното разнообразие чрез

защитаване на екосистемите;

• Промотиране на устойчивото използване на биоразнообразието чрез

осигуряването на повече работни места за местните жители;

• Предоставяне на социално-икономически ползи на местното общество срещу

съгласието и участието им в мениджмънта на екотуристически инициативи;

• Екотуризмът представлява туризъм в девствени природни местности като

основната идея е да има възможно най-малки негативни въздействия върху

околната среда;

• Намаляване на въздействието на туризма върху околната среда;

• Достъпна цена и липса на отпадъци;

• Основните атракции са местната култура, флора и фауна.

Добри практики в Европа

1. АВСТРИЯ

Австрия има шест национални парка с обща площ 2,356 кв. км. представящи 2,8% от

територията на държавата и два от тях дори се намират на територията и на съседни

държави. Долината Таятал в северната част на Долна Австрия, която преди това е била

разделена от Желязната завеса, сега представлява национален парк в две държави

Австрия и Чехия. С декларацията си за национален парк и своя транснационален

принос към устойчиво развитие, това е специален пример за обединяването на един

разделен континент. (Nationalparks Austria 2004).

През последните години, Австрия е създала национални паркове, които са модерна и

адекватна част от политиките за опазване на австрийската природа. Настоящата

ситуация и международната репутация на австрийските национални паркове се базира

на три принципа:

• Договор за доброволчество на собствениците на земи;

• Адекватна компенсация за икономическите недостатъци;

9

• Действат в съответствие с международните критерии на

Международното сдружение за опазване на природата (IUCN - The

International Union for Conservation of Nature)– защитена зона категория II

Национален парк .

Принципи като този могат да се разглеждат като основа за развитието на австрийските

национални паркове тъй като те гарантират, че изискванията се спазват и

собствениците на земя, местните жители и регионалните организациите за околна среда

могат да бъдат включени в мениджмънт процесите.

Националните паркове играят важна роля в намаляването на различните интереси на

местните жители, политики и туризъм. Адекватният туристически мениджмънт в

националните паркове показва как опазването на природата и развитието на

туристическите дейности може да върви ръка за ръка. Ръководствата на Националните

паркове в Австрия са осъзнали, че околната страна, природата и екосистемите са

изключително важни ресурси за бъдещо туристическо развитие, поради факта, че има

увеличаващо се търсене на рекреативни дейности в непокътнати и обогатяващи -

живота пейзажи. Въпреки че австрийските граждани все още имат скептично

отношение към модерното туристическо развитие, одобрението на проекти за

национални паркове се е увеличило през последните няколко години. Позитивните

промени са подбудени от сътрудничеството между мениджмънта на националните

паркове и националните туристически асоциации, което се счита за много

благоприятно съвместно развитие. В Австрия, почти всяка група, която се занимава с

услуги за национални паркове и устойчиво развитие на туризма, признава

благоприятното представяне на националните паркове и счита за главна цел

интеграцията в регионалното туристическо развитие (Bundesministerium für Wirtschaft

und Arbeit 2011a).

2. ШВЕЦИЯ

Шведската екотуристическа асоциация определя „екотуризъм” като „игриво проучване,

среща с местните жители и приключение със страст”. Това е много различно от

официалното определение на Световната организация по туризъм, което подчертава

как устойчивият мениджмънт дава активен принос към съхранението, тълкуване на

10

природно и културно наследство, включено е и участието на местното

общество в планирането и развитието на туризма.

Екотуристическата марка „най-добър за природата” е една от първите в

света. Зад нея стои Шведската екотуристическа асоциация в сътрудничество с

Шведския съвет за пътувания и туризъм. „Най-добър за природата” има две основни

цели: да подобри качеството на екотуризма в Швеция и да увеличи неговия дял от

пазара. Основната цел е да се създаде известна марка за качество в екотуризма, която

утвърждава специфични за региона ценности и високо качество на туристическото

изживяване. Това е марка, която ще насочва туристите да изберат екотуристически

оператори и техните маршрути. Екомарката ще мотивира екотуристическите оператори

да се представят още по-блестящо, техните дейности да съхраняват в по-голяма степен

околната страна и да бъдат одобрени от местното общество. По този начин „Най-добър

за природата” допринася за опазването на природата и дългосрочната жизнеспособност

на дестинацията. Още повече, екомарката промотира интегриране на културните

ценности като в същото време развива местната икономика, услуги и производство.

Кои са ползите от екотуристическата марка „най-добър за природата”?

• Улеснява туристите да открият маршрути, които предлагат фантастични

изживявания сред природата и културата на дестинацията;

11

• Гарантира високо качество на услугите;

• Допринася за опазването на природата и защитава

културните ценности;

• Улеснява одобрените тур оператори да откриват и достигат

до повече туристи;

• Допринася за растежа и качеството на екотуризма;

• Превръща се във фактор, който вдъхва вяра на туриста и дава директни

отговори на важни въпроси за маршрута;

• Улеснява информирането относно теми, свързани с околната среда от

страна на тур операторите към други туристически заинтересовани

страни, особено бизнес партньори от други държави, собственици на

земя, власти и активни хора, които обичат да са навън;

• Увеличава мотивацията за работа сред персонала;

• Превръща се в средство за маркетинг и изграждане на имидж за

одобрените тур оператори;

• Задължително условие е за създаването на общи маркетингови канали за

екотуризъм;

• Изгражда креативна мрежа на екотуристическите тур оператори;

• Стимулира разработването на иновативни, нови и уникални туристически

продукти;

• Ще повиши търсенето на висококвалифицирани екскурзоводи;

• Погледнато в по-голям мащаб – ще осигури свързването или работата в

тясно сътрудничество с други признати системи за класификация (WWF

Arctic-LINKS, the Green Key, NEAP).

3. ЩВЕЙЦАРИЯ

Шанас е малко селце с 500 жители до канал Савиере, който свързва езерото Бурже с

река Рона. Шанас има богато природно и културно наследство и в момента

туристическата му индустрия процъфтява с 150,000 посетители годишно. То се намира

на поклонническия маршрут Сен Жак дьо Компостела. Г-н Хъсън е кмет на Шанас от

30 години и от самото началото на кариерата си се е посветил на устойчиво развитие.

Сегашният яхтен клуб е достигнал максималния си капацитет (115 места), а местата за

настаняване на туристи не достигат. Частни инвеститори не са дали предложение за

12

справяне с този проблем, затова местният съвет е решил да създаде

изкуствено езеро с качествени опции за настаняване.

Новото яхтено пристанище ще бъде 7,200 кв.м. увеличавайки капацитета

с 48 места. Ще бъдат построени осем къщички (50 легла) следвайки стриктни правила

за околната среда (стандарти за висока ефективност на околната среда) и местния

архитектурен стил. Качеството на водата ще бъде следено, за да се предотврати

замърсяване.

Те ще използват слънчева енергия и ще въведат мерки за пестене на енергия и вода.

Построяването и оборудването ще се извърши от местните жители, за да може да се

възползват от икономическите ползи от екотуризма.

Туристическите дейности, които ще се предлагат в региона няма да замърсяват

околната среда: каране на велосипеди, каяк, каране на ролери и риболов.

Настаняването ще е предназначено за семейства и поклонници, но също така и за

групи. Туристите ще бъдат още по-мотивирани да посетят дестинацията след като са

научили за усилията, които се полагат за нейното устойчиво развитие.

Селцето Шанас се е посветило на устойчиво развитие в продължение на последните 20

години благодарение на визията, която кметът Г-н Хъсън има. Слънчеви панели са

били инсталирани в местни къмпинги през 1984, училището се отоплява на парно с

дърва, наследството на селцето е съхранено и то предлага финансово подпомагане,

когато се използват възобновяеми енергийни източници и мерки за пестене на водата

(мониторинг на консумираната вода), и др.

Селцето се намира до канал Савиере. Той е разположен между река Рона и езерото

Бурже. Именно поради това географско разположение, Шанас се отличава като

туристически партньор на местността на езерото Бурже. Шанас със своята устойчива

култура и разположение е част от няколко мрежи, които обменят опит и промотират

продуктите си.

13

4. ИТАЛИЯ

„Екомузей Кусиус” е иновативен музей на открито, който се стреми да

съхрани и подобри характерните особености на съответната територия.

Той е идеално средство за промотиране на историята на местността,

културата, традициите; той е доказателство за наследството и полага усилия за

бъдещото икономическо развитие с опазване на околната среда.

„Екомузей Кусиус” е междукултурен проект, който се състои от мрежи музеи,

практически упражнения, ботанически градини и маршрути, разположени около

езерото Орта в долината Строна и връх Мотароне. Връзката между тези различни места

и атракции ще привлече туристите да преоткрият всеки аспект – културен, свързан с

околната среда или артистичен, местни традиции, занаяти – на територията около

езерото Орта, и по този начин те ще опознаят по-добре живота и обичаите на Кусиус и

ще добият по-добра представа за географските характеристики на този очарователен

регион и бъдещите възможности, които той предоставя.

Основните теми включени в проекта „Екомузеят Кусиус” са „Човекът и околната

среда” (например музея „Гиролаго”, ботаническата градина „Алпиниа” и центъра за

селско стопанство), „Културно наследство и ръчни занаяти” (например дърворезба,

етнографски инструменти, чадъри и сенници, кран за производство и технологии),

„Изкуство и история” и т.н.

Два примера:

• ботаническата градина „Алпиниа”

Ботаническата градина „Алпиниа”, създадена през 1934, се намира в подножието

на Мотароне, от където гледката към Алпите, които се отразяват в езерата, е наистина

прелестна. Тази градина, печелила много награди, е дом на богата колекция тревисти

алпийски растения, някои от които вече не растат в дивите територии. Посещението в

„Алпиниа” е шанс да разбереш и да оцениш не само огромната селекция ботанически

видове, но и огромния брой екзотични растения.

• Природен център “Алпе Селвиана”

Центърът е разположен сред тишината на покритите с дървета склонове на

Мотароне до водопадите на река Песконе. Той е бил изоставено алпийско пасище,

14

превърнато в селскостопански център, специализиран в биологично

земеделие и овощарство. Също така, центърът се използва с

образователна цел, давайки на хората реален пример за взаимно полезния

начин, по който човекът и природата могат да си сътрудничат; човешките

дейности се извършват с уважение към околната среда и без да и вредят. Освен това,

центърът организира посещения на микроскопска лаборатория и малък музей,

показващ местни произведения на изкуството.

„Екомузей Кусиус” се грижи за различни видове туризъм (културен, релаксиращ) и

различни хора (изследователи, студенти), които се интересуват от устойчив туризъм и

културното наследство на дестинацията.

Създаването на асоциацията е осъществено от няколко страни (музей, местно

население и власти), които заедно имат желанието да променят ситуацията в по-добра

насока. Те работят заедно, за да превърнат „Екомузей Кусиус” в една успешна

инициатива и да направят връзката между човека и околната среда по-стабилна.

За много държави екотуризмът не е само действие, с което се изкарват приходи за

финансиране защитата на околната среда, но също така е и важна част от индустрията

на националната икономика. Екотуризмът заема голям дял от годишния брутен продукт

15

и икономическата активност на Канада, Коста Рика, Еквадор, Непал,

Кения, Мадагаскар и Антарктида.

Световни добри практики в екотуризма

• Канада - “Партньорствата: Пътят към успеха! – Екскурзия Мориси

(Mauricie)

НАЙ-ДОБРА ПРАКТИКА – АНАЛИЗ НА СИТУАЦИЯТА

До средата на 80-те, регионалният сектор в областта Мориси (Mauricie) в Квебек е бил

първоначално съставен от хотели, които привличали работници от Квебек, които имали

малко време за почивки. По това време хората само са „преминавали” с колите си през

региона. Туристическият сектор на Мориси (Mauricie) е започнал да се развива бързо в

началото на 90-те. Били построени няколко отлични къщи за настаняване и хотелчета,

управлявани от конкурентоспособни и напредничави собственици. Идването на нови

туристи показвало добри перспективи за развитие.

НАЙ-ДОБРИ ПРАКТИКИ – ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРОБЛЕМА

Мориси (Mauricie) е територия, където природата и културата съществуват заедно.

Езерата и горите очакват да бъдат открити. Отличната репутация на екскурзоводите не

е била преувеличена. От феодалния период в Нова Франция се е носела славата на

регионалните занаятчии, който са били майстори в експлоатацията на незаселени

региони и строежа на канута. Но как може тези предимства и природни богатства да

бъдат представени на туристите?

НАЙ-ДОБРИ ПРАКТИКИ – НАПРАВИ СВОЕТО ПРОУЧВАНЕ

“С помощта на статистическо проучване и чрез дискусии със собствениците на места за

настаняване в региона, ние постепенно изградихме цялостен портрет на пазара,

включително на броя туристи, които отсядат в него, броя нощувки, колко пъти

посещават региона, какви средства за транспорт използват и какви дейности ги

интересуват.”

16

НАЙ-ДОБРИ ПРАКТИКИ – ИЗБЕРИ МЕТОД НА РАБОТА

“След анализа на данните, решихме да разработим бизнес, който ще

организира дневни екскурзии за малки групи до осем души включващи

придвижване с кану, велосипед или катерене, с осигурени екипировка и

обяд. Туристите ще бъдат взети от мястото, където са настанени и върнати отново там

за вечеря. Ще бъдат транспортирани с удобен автомобил с ремарке за канутата и

велосипедите, така че туристите ще могат да се потопят в приключението още при

самото тръгване.”

НАЙ-ДОБРИ ПРАКТИКИ – ИЗСЛЕДВАЙ ПРЕДИ ДА РАЗВИЕШ БИЗНЕСА

„Маркетингово проучване ни позволи да идентифицираме, че европейските туристи,

които отсядат в региона, са 85% франкофони. Те пътуват в малки групи, по двойки или

семейно, и обожават големи открити пространства. Партньорството с малките хотели

се оказа най-добрия начин, за да привлечем тези туристи.”

Директният контакт на собствениците на малки хотели с туристите по време на закуска

се е оказало голямо предимство за рекламирането на продуктите. Така тези

собственици имат време да представят предимствата на екскурзиите и на екскурзиите с

екскурзовод на тези посетители, които искат да се насладят на природата.

Позволявайки на туристите да изживеят и споделят вълнуващо приключение преди и

след екскурзията, собствениците на малки хотели ще създадат по-добро впечатление за

тяхната собственост и за себе си. Те дават възможност на посетителите да останат още

една нощ при тях, да опитат от традиционните ястия, да останат в региона и да се

убедят, че Мориси (Mauricie) има още много какво да предложи. „Когато туристите

отидат в Гаспе или други отдалечени региони, те често бързат. Остават за една нощувка

в малка къща за гости и биха искали да отидат на екскурзия, въпреки че нямат време.

Ние се опитваме да не притесняваме туристите. Когато те идват в нашия регион, ние ги

мотивираме да се върнат и да изберат някоя екскурзия, ако имат време.”

НАЙ-ДОБРИ ПРАКТИКИ – ИДЕНТИФИЦИРАЙ ПОТЕНЦИАЛНИЯ СИ ПАЗАР

Бейби бумър туристи (някой, роден във време на особено висока раждаемост -

най-вече в годините след Втората световна война, 1945–1965):

Бързият растеж на възрастовата група на млади пенсионери на възраст 50 и над 50

години е предпоставка за туристическо развитие, ако атракциите и дейностите за тях се

17

организират спрямо техните нужди, ако изживяванията са автентични и

има взаимно участие в дейностите от страна на екскурзовода и туристите.

Качеството на изживяването на туриста трябва да се оцени и това ще

изисква професионалното разработване на висококачествени

персонализирани дейности.

Парализирани деца:

Важно е всеки да има шанса да усети и да се наслади на природата. Екскурзии Мориси

(Mauricie) са създали сигурни начини, чрез които околната среда да стане достъпна за

парализирани деца. Например, в Рабаска по време на екскурзии по реката в спокойни

води има специални пейки в канутата, които осигуряват голяма стабилност,

задължително се носи защитна каска и присъстват повече екскурзоводи.

Екскурзии Мориси (Mauricie) се грижат за децата инвалиди в сътрудничество с Кероул

(Организацията от Квебек за хора с ограничени физически възможности).

НАЙ-ДОБРИ ПРАКТИКИ – ПРОМОТИРАЙ БИЗНЕСА СИ ЧРЕЗ ПАРНЬОРИТЕ

СИ

Екскурзии Мориси (Mauricie) работят с голям брой регионални партньори и бизнеси.

Активните партньори включват 21 места за настаняване с 550 стаи и 517 къмпинга в

Национален парк Мориси (Mauricie).

Места за настаняване:

• 11 малки хотелчета (B&Bs - Bed & Breakfast)

• 10 къщи за гости/хотели

Къмпинги:

• 517 къмпинга в Национален парк Мориси (Mauricie).

„Ние създадохме нашия бизнес чрез промотиране на нашите продукти в къщите за

гости.

Как правим това?

• Рекламни визитки за Екскурзии Мориси (Mauricie) се слагат в брошурите на малките

хотели и се разпространяват безплатно.

• Организират се пътувания за запознаване с туристическите продукти, за да може

собствениците на малки хотели да познават приключенските дейности и атракции, и да

знаят най-новата информация за съответния продукт.

18

• Изграден е съюз с малките хотели, за да се промотират техните

продукти чрез присъединяването към международни информационни

мрежи. Например, в последните четири години пет туристически малки

хотела в Троа Ривиер са били включени в „Guide du routard”

(Туристически пътеводител), който е много известен пътеводител, често използван от

европейските туристи.

• Екскурзии Мориси (Mauricie) е домакин на годишно парти в къща от кленова захар,

по време на което се дискутират туристическите продукти с 11 собственици на малки

хотели.”

Общи ползи за партньорствата

Екскурзии Мориси (Mauricie) имат активно партньорство с Национален парк Мориси

(Mauricie), където те предлагат приключенски изживявания, за да увеличат услугите на

Националния парк. Това е печелившо партньорство и за двете страни; Национален парк

Мориси (Mauricie) предлага продукти, разработени от Екскурзии Мориси (Mauricie), а

Екскурзии Мориси (Mauricie) има достъп до посетителите в парка. Така партньорството

позволява на Националния парк да привлече нови туристи чрез Екскурзии Мориси

(Mauricie). В този случай туристите печелят, тъй като получават по-богато изживяване,

което е създадено от повече от един партньор.

19

НАЙ-ДОБРИ ПРАКТИКИ – ОПОЗНАЙ БИЗНЕСА НА

ПАРТНЬОРИТЕ СИ

Всеки партньор трябва много добре да осъзнава силите,

възможностите и ограниченията на своите партньори, за да бъде

партньорството максимално успешно. Например Природният парк не може да предлага

приключенски дейности поради по-малък бюджет и персонал. Екскурзии Мориси

(Mauricie) успяват да видят този проблем като възможност за създаване на стабилно

партньорство и увеличаване на услугите за посетителите на парка. Изключително

важно е да разберете стила на работа на партньорите си. За Националния парк беше

важно, че Екскурзии Мориси (Mauricie) разбират неговата политика за опазване на

природата. И двата партньора осъзнават, че тяхното сътрудничество допринася за

бизнеса им, а не ги кара да се конкурират за един и същ пазар.

НАЙ-ДОБРИ ПРАКТИКИ – ИНВЕСТИРАЙ В ДЪЛГОТРАЙНИ ПАРТНЬОРСТВА

Изграждането на стабилно партньорство е дългосрочна инициатива. Това не се случва

за една нощ. Ако не успеете от първия път, положете още усилия! Работете съвместно с

Вашите партньори, за да разберете нуждите си и да направите концепция за това как

може работейки заедно да създадете стабилен бизнес.

НАЙ-ДОБРИ ПРАКТИКИ – ДОБРИТЕ ПАРТНЬОРСТВА СЕ ИЗГРАЖДАТ ВЪЗ

ОСНОВА НА МНОГО ДОВЕРИЕ И ДОБРА КОМУНИКАЦИЯ

Партньорството на Екскурзии Мориси (Mauricie) с местата за настаняване е една

успешна инициатива. Екскурзии Мориси (Mauricie) създава 500 допълнителни нощувки

на всяко едно място за настаняване. Всички бизнеси имат общ стил на работа, взаимно

уважение и успешни партньорства.

Партньорство с къща за гости Ле Балучон: Качеството на партньорите: знак за

успех!

„Екскурзии Мориси (Mauricie) започна да работи с Ле Балучон през 1995 осигурявайки

екскурзоводи и сноумобили за европейските групи, които отсядат в къщата за гости

всяка седмица по време на зимния сезон. Ле Балучон изгради официално бизнес

партньорство с Екскурзии Мориси (Mauricie), когато те осъзнаха високия ни

професионализъм и стабилност.” Начинът, по който действа партньорството:

20

Екскурзии Мориси (Mauricie) поддържа павилион с екипировка под наем

и екскурзоводи, които могат да се наемат в Ле Балучон. Екскурзии

Мориси (Mauricie) има голям опит в дейности на открито и винаги

осигурява екскурзовод. Къщата за гости Ле Балучон не може да

предоставя тези услуги сама по себе си. В самото начало, Ле Балучон е осигурявала

екипировката и Екскурзии Мориси (Mauricie) е действал като приключенски

концесионер. Но когато популярността на съвместните дейности привлякла огромен

поток от туристи през лятото, Екскурзии Мориси (Mauricie) предложили да откупят

цялата екипировка и да снабдят павилиона с допълнителна такава. Партньорството с Ле

Балучон е утвърдено чрез договор между двете страни. Партньорството е много ценно,

поради факта, че сега на туристите се предлагат повече услуги и къщата за гости вече

функционира като курорт със собствен павилион с екипировка под наем (например

каяк, планински велосипеди, канута, ски, ледоходки), която е включена в цената за

настаняване. Екскурзии Мориси (Mauricie) също така предоставя на гостите си

приключенски маршрути с екскурзовод и сноумобили под наем.

Партньорството значително е увеличило търсенето на стаи за настаняване в къщата за

гости и е позволило на Екскурзии Мориси (Mauricie) да прави активен приключенски

бизнес през цялата година.

Други предимства на Екскурзии Мориси (Mauricie) са:

• Няма наем за павилиона с приключенска екипировка.

• Голяма видимост тъй като има голям поток от туристи и докато те отиват към къщата

за гости всъщност минават покрай павилиона.

• Екипировката е разположена централно в павилиона отвън позволявайки лесен достъп

до транспортиране до други места, по-лесно следене, лесно вземане на екипировката и

съоръжения за поддръжка.

Подробности относно договора между Екскурзии Мориси (Mauricie) и къщата за

гости Ле Балучон:

Договорът включва:

• Екскурзии Мориси (Mauricie) осигурява работниците, отговарящи за екипировката

под наем и екскурзоводството, в Ле Балучон 300 дни в годината.

21

• Има малка такса, която се плаща към всяка нощувка, за да се

компенсират разходите за наем на екипировка и осигуряването на

постоянен персонал на мястото. (таксата се плаща в зависимост от това

дали туристът ползва екипировка или не, и се включва към цената на

нощувката).

Тази такса прави възможно:

• покриването на постоянните разходи на Екскурзии Мориси (Mauricie);

• честата подмяна на екипировката, за да се поддържа качеството;

• някой, който е в павилиона 300 дни в годината;

• наличието на екскурзоводи, които имат голям опит и са част от туристическия бизнес.

В замяна, комисионните от маршрутите с екскурзовод, на туристи, които не отсядат в

Ле Балучон, се дават на Ле Балучон.

Следвайки този пример, Екскурзии Мориси (Mauricie) работят с още 20 места за

настаняване, предлагайки им организирани маршрути с екскурзовод. Те се провеждат в

целия регион и включват вземане и връщане на туристите до съответното място на

настаняване.

В замяна тези места за настаняване получават комисионни.

Партньорите, които работят в Ле Балучон – ежедневно сътрудничество

Партньорството с къщата за гости Ле Балучон включва ежедневно сътрудничество с

техния екип. Например, работещите в къщата за гости информират посетителите за

дейностите на открито, които предлагат и когато екскурзоводите временно ги няма,

работещите придружават посетителите до павилиона, за да върнат използваната

екипировка. Работниците са в тясно сътрудничество с Екскурзии Мориси (Mauricie), за

да са сигурни, че инфраструктурата, маршрутите и доковете до реката са лесно

достъпни и безопасни, както и се информират за метеорологичните промени. По

подобен начин работещите в конюшнята осигуряват конен превоз до определени места

за дейности като пързаляне с кънки или каране на ски през зимата. Освен това,

съществуват и партньорства сред приключенските тур оператори в региона. Когато

определен продукт не се предлага от даден тур оператор, те ще информират туристите

22

какво могат да правят в региона като скално катерене, кану, морски каяк

и др. и ще дадат контактите на други тур оператори.

Други добри практики – това, което ни разделя

НАЙ-ДОБРИ ПРАКТИКИ – СЪЗДАЙ СПЕЦИАЛНИ ПРОДУКТИ НАСОЧЕНИ

КЪМ КОНКРЕТНИ ПАЗАРИ

Екскурзии Мориси (Mauricie) се грижи за нуждите на семействата. Например:

• Специални пътеводители, които отговарят на интересите на родители и деца

• Свободно движение на родителите

• Повишена сигурност и качество на екипировката

• По-лесно наблюдение на фауната

Примери:

• Когато се грижим за нуждите на семейство, ние слагаме децата в кануто с

екскурзовода. Той отговаря за сигурността, забавлява децата и им разказва интересни

факти за флората и фауната. В това време родителите имат възможност да гребат във

второто кану. Това им позволява да се насладят повече на природата, изживяването, да

релаксират, докато екскурзоводът се грижи за техните деца. Този подход се е доказал

като много успешен тъй като и родителите и децата се наслаждават на изживяването.

23

• Един друг пример, в който Екскурзии Мориси (Mauricie) показват как

могат да увеличат броя на пътуванията, които се организират дори само

за няколко туристи. „В такива случаи, ги водим на нови места, за да може

и ние да добием представа и да научим нови факти. Това компенсира

разходите ни и позволява да продължим да предлагаме персонализирани изживявания

за малки групи.”

НАЙ-ДОБРИ ПРАКТИКИ – ИЗПОЛЗВАЙТЕ НЕБЛАГОПРИЯТНИТЕ

МЕТЕОРОЛОГИЧНИ УСЛОВИЯ ЗА ВАШ ПЛЮС

„Всеки дъждовен ден носи удоволствие и забава за нашите туристи! В такива дни

мотивираме посетителите да се насладят на приключението като:

• Даваме пълна екипировка на туристите, включително такава за дъжд

• Насърчаваме посетителите да опитат нещо различно и да се насладят на усещането да

се включат в дадена дейност докато вали

• Помагаме им да имат позитивно отношение, за да оценят дъжда.

Например предлагаме екскурзия с кану в езеро в Резервата за дивата природа Сеинт-

Морис или катерене в Националния парк Мориси (Mauricie), докато навън вали и

включваме обяд под дърветата. В такива случаи екскурзоводът създава изживяване

спрямо метеорологичната обстановка и окуражава туристите да бъдат готови за нови

усещания като:

• Прелестния аромат на иглолистните дървета след дъжда

• Мъгляви и мистериозни пейзажи

• Креативна фотография

Коста Рика си е спечелила репутацията на водеща екотуристическа дестинация и е

пионер в много екотуристически практики. Повечето национални паркове и частни

резервати включват планиране и мениджмънт на екотуризма като ключов компонент от

техните планове за развитие и управление на дестинацията. В последните 15 години

екотуризмът е един от двата основни източника на чуждестранни доходи в държавата и

приносът му към съхранението на биоразнообразието в Коста Рика е всепризнат,

предоставяйки важна алтернатива за използването на земята за разчистване на горите.

В началото на 90-те националната паркова система на Коста Рика е изградила

24

туристическа концесионна програма в Националните паркове Ирасу и

Поас. Концесиите за събирането на такса вход, екскурзоводи,

поддържане на земята, охрана, храни и напитки, щандове със сувенири,

представляват конкурентоспособна оферта за местните малки фирми и

жителите в буферните зони на тези паркове. Тези комерсиални концесии, които се

създават за три годишен период, са много ефективен начин за участие на обществото и

извличане на ползи от опазването на околната среда. ФУНДЕКОР (FUNDECOR),

национална неправителствена организация, посветена на опазването на околната среда,

управлява концесионната програма и осигурява контрол на качеството върху

концесионерите. Те плащат процент от техните брутни доходи на фонд (управляван от

ФУНДЕКОР и Националния парк), който предоставя капитал за подобрението на

парка, обучението на персонала и снабдяването му с екипировка. В момента има повече

от 80 концесионери работещи в двата парка. Този концесионен механизъм е довел до

огромното подобрение на съоръженията и услугите, предлагани в националните

паркове и е допринесъл за тяхната финансова стабилност. Жителите, които живеят

около парковете, участват в опазването на биологичните ресурси и това им носи

допълнителни приходи. В периода 1995-2000 концесионният механизъм генерира над

250,000 долара, които са инвестирани в управлението на двата парка.

(www.fundecor.org )

• Национален парк Крюгер, Южна Африка: Той обхваща около два милиона

хектара от полета с храсти и е еднa от най-често посещаваните защитени

територии. Редовно се провеждат форуми за развитие на обществото между

Отдела за социална екология в Националните паркове на Южна Африка и

съседните общества. Отделя се специално внимание на продуктите от местните

селски предприемачи и компании наемащи чернокожи работници. Oкуражават

се също предприемаческите действия, които ще са от полза за местното

общество и парка. Хората от Макулеке наскоро са възвърнали собствеността си

върху част от земята на Национален парк Крюгер, която им е била отнета през

1969. Те имат пълните права да комерсиализират тази земя, но тя ще бъде

използвана спрямо плана за управление на Национален парк Крюгер.

Партньорствата и възможностите за обучение в сферата на екотуризма се

развиват много повече след като са се формирали няколко обществени

асоциации.

25

• Хато Пинеро, Венецуела: Хато Пинеро, частен резерват Янос,

който по начало е бил животновъдна ферма, се е превърнал в известна

дестинация за международни екотуристи особено за наблюдатели на

птици от Америка. Собствениците на фермата са решили да запазят

оригиналната земя и да превърнат само част от съоръженията в места за

настаняване. Така, екотуризмът се е превърнал в главен източник на приходи,

създаващ много нови работни места и допринасящ за скотовъдството във

фермата (IUCN-WCPA (World Commission on Protected Areas). 2000).

• Крайбрежна къща за гости Залив Роктейл, Южна Африка: Местното общество

се облагодетелства от съществуването на къщата чрез акциите, които притежава

в местата за настаняване и компаниите, които ги управляват. Така приходите им

зависят от приходите от туризма и акциите им. Обществото получава дивиденти

от акциите си на всеки три месеца от лизинговите плащания на компанията

Сафари в дивата природа и също от компанията, управляваща местата за

настаняване тогава, когато печалбите са достатъчно. Сафари в дивата природа

управлява къщата за гости Залив Роктейл като предлага възможности за

риболов, гмуркане, гмуркане с шнорхел, маршрути, включващи срещи с морски

костенурки и забавления на плажа. Съществуването на къщата финансово

допринася за съхранението на биоразнообразието в провинциалните природни

резервати чрез лизингови плащания към Националния парк за опазване на

околната среда. Компанията Сафари в дивата природа също финансира

мониторинга на кожестите костенурки по крайбрежието. Тъй като е ръководен

от властите за опазване на природата, мониторингът на костенурки е щял да

бъде ограничен до минимум, ако не бяха даренията на компанията Сафари в

дивата природа. Гостите в Залив Роктейл са окуражени да „осиновят”

костенурка и така са подпомогнат финансирането на мониторинга на възрастни

костенурки. „Маршрутите включващи срещи с хипопотами” са били създадени

специално за туристите на къщата за гости. Жителите на залива водят

посетителите до местата около селото, където живеят хипопотамите. До скоро те

са се считали за голяма напаст, но сега се отнасят с повече уважение към тях тъй

като провеждането на тези маршрути генерира фиксирано месечно

възнаграждение за обществото и такса на бройка туристи, ако се види

хипопотам. Тази инициатива допринася за увеличаване на информираността за

26

съхранението на биоразнообразието в селските райони чрез създаването

на редовен приход за местните екскурзоводи (IUCN-WCPA (World

Commission on Protected Areas). 2000).

• Сиан Ка’ан, Мексико: “Скоро след като Сиан Ка’ан беше

обявен за Биосферен резерват и част от Световното наследство на ЮНЕСКО.

Била е създадена специална неправителствена организация, Приятелите на

Сиан Ка’ан, за да сътрудничи с мексиканското правителство за опазването и

устойчивото използване на природните ресурси в територията, които включват

блата и мангрови гори. Екотуризмът се е превърнал в ключова част от

дейностите на Приятелите на Сиан Ка’ан и осигурява важни финансови

ресурси за резервата и местното население. На местните и чуждестранни

туристи се предлагат маршрути пеша и с лодки, ръководени от местни

екскурзоводи” (Chandra,A, Kandari O.P., Tourism, Biodiversity and Sustainable

Development, Volume 5, 2001).

• Случаят Лерато, Намибия: “През 1999 компания Лерато започна

преговори с няколко организации за опазване от Намибия, за да създадат къщи

за гости, всяка с 10 легла, в Намибия и в други южни части на Африка.

Представителите на организациите за опазване и съветниците се срещат, за да

27

обсъдят предложенията. Резултатите показват много проблеми като

липса на яснота относно размера и автентичността на териториите,

предложени за ползване; липса на предложения за общо управление или

обучение на местния персонал; риск от замърсяване на околната среда и

„доминиращото отношение” на Лерато. Групата за съхранение разработва

предложение въз основа на резултатите и темите, които те искат да видят

включени в договор, който ще работи за разрешаването на следните проблеми:

основните притеснения на жителите са свързани главно с контрола,

партньорството, ползването на земя, управление на опазването на околната

среда и подсигуряване на бъдещето им” (Chandra, A., Kandari O.P, Hristova

(Terzieva), L.Tourism and Sustainable Development, Beijing International Studies

University Press, volume 13, 1998)

• Преговорите Бергсиг, Намибия `Между 1994 и 1996 жителите на Бергсиг

са включени в преговорите с два различни туристически инвеститори, които

искат да изградят луксозни хижи за гости. Комитетът на гражданите обсъжда

две оферти, но решава да одобри само една за 16-местен палатков лагер. Другата

оферта за малка ексклузивна хижа, е обсъждана три години и накрая се е

стигнало до ситуация, в която компанията е искала отговор „да или не”.

Жителите са отказали офертата. Перспективата за големи приходи е била за

сметка на няколко недостатъка: висок риск, отчуждаване на хората и добитъка

от много по-голяма територия и по-дълъг договор за лизинг` Chandra, A.,

Kandari O.P, Hristova (Terzieva), L.Tourism and Sustainable Development, Beijing

International Studies University Press, volume 13, 1998)..

• Правилата на Сейшелите: `Местното законодателство определя, че трябва да

има местни партньори във всеки туристически бизнес и че лицензираните

услуги (лодки, екипировка) трябва да наемат определен минимален процент

сейшелски граждани`. Chandra, A., Kandari O.P, Hristova (Terzieva), L.Tourism

and Sustainable Development, Beijing International Studies University Press, volume

13, 1998).

• Обществото на Кофан, Еквадор: `Екотуристическата програма на

Обществото на Кофан е добър пример за екотуристически предприятия, които се

самоуправляват от местна група от Амазонски индианци. Местността е била

изолирана докато първите туристи не са дошли в началото на 80-те години,

28

създаващи условия за преход към пазарна икономика и промени в

социалната структура. В отговор на това жителите на Кофан са проучили

няколко маркетинг възможности, но са решили, че само екотуризмът

може да създаде достатъчен устойчив приход. Първоначално, само

разходки с канута са се предлагали на туристите, които са се разхождали в

региона. Но след като било отчетено, че културните характеристики на

обществото представляват също толкова голям интерес за туристите колкото

природните забележителности, са били добавени антропогенни и етнически

компоненти в маршрутите. Така, туристическата дейност постепенно се

разраснала. До река Агуарико на отсрещния бряг на индианското селце са били

построени туристически кабини и малък етнографски „музей”. Създадена е

схема на зониране, която включва 60км маршрути сред природата за туристи (с

местни екскурзоводи от Кофан) и региони за лов, които се използват само от

местното население. Рядко срещани представители на дивата природа (ара,

ястреби, орли, водолюбиви птици, диви котки) са защитени като основна

атракция на екотуризма. Туристическата индустрия се управлява директно от

местния съвет, който също така отговаря за финансовия капитал на местните

жители. През 1999 общите приходи от проекта са били 120,000 щатски долара`

Chandra, A., Kandari O.P, Hristova (Terzieva), L.Tourism and Sustainable

Development, Beijing International Studies University Press, volume 13, 1998)..

• КваЗулу Натал, Южна Африка: `Местността с национално наследство

Симуние Зулу е разработила екотуристически проект, който цели да съхрани

местните традиции чрез активно участие на жителите в проекта. Именно чрез

него е била изградена обикновена, но удобна хижа близо до селцето` Chandra,

A., Kandari O.P, Hristova (Terzieva), L.Tourism and Sustainable Development,

Beijing International Studies University Press, volume 13, 1998)..

Статистики за екотуристическите дестинации

Америка

Местните и международните туристи са имали 275 милиона пътувания до 378

рекреационни територии в Националните паркове в Америка през 1998 докато през

2011 е имало 287 милиона пътувания. Това показва ръст от 4,4% (Travel Industry

Association of America, 2011). Посещенията на Националните паркове в Америка са

29

имали директно и индиректно икономическо въздействие върху местните

жители носейки приход от 14,2 билиона долара и осигурявайки 300,000

работни места през 2010. Не е ясно каква част от тях са участвали в

екотуристически дейности. (Tourism Works for America, 2011).

Непал

Местността Анапурна е най-важната дестинация за трекинг (дълго пътуване пеша) в

Непал. От 1989 броят на туристите идващи за трекинг там се е увеличил с 18% на

година. През 2011, е имало 50,708 международни туристи. От тях 12,000 са посетили

светилището Анапурна (Gurung, no date).

Белиз

През 2011 49,4% от 172.292 туристи, пристигнали в Белиз, са посетили

забележителностите свързани с Маите, 12,8% са посетили парковете и резерватите.

Важни причини, поради които да се посети Белиз са: да се насладиш на прелестната

красота, да бъдеш сред природата и да видиш множество видове диви животни

(Higgins, 2011). Кайес и бариерните рифове са били посетени от 87% от общия брой

туристи. 82% от туристите на Белиз са на възраст от 18 до 50 и 65% са били студенти.

(Higgins, 2011).

Острови Галапагос

Природният туризъм в Галапагос се е увеличил значително от стартирането му през 70-

те години досега с 60,000 туристи на година, създавайки 100 милиона приход към

икономиката на Еквадор. (Charles Darwin Research Station, 2011)

Кения

От 1983 до 2011 туристите, посетили Кения, са се увеличили с 45% (от 372,000 на

826,000). Организацията за защита на дивата природа е установила, че 80% от

туристическият пазар е привлечен да посети тази дестинация поради дивата природа и

туристическата индустрия генерира една трета от чуждестранните приходи. Приходът

от парковете в Кения е нараснал до 70 милиона през 1995.

30

Австралия

В днешно време в Австралия има около 600 екотуристически тур

оператори като 85% от тях наемат по-малко от 20 работници.

Екотуристическият бизнес се очаква да има годишен приход от над 250

милиона долара и да наеме около 6500 работници, което е еквивалентно на 4500

работници на пълен работен ден (Sport and Tourism Division Australian government,

2011).

Имало е голямо увеличение на броя на международни туристи посетили

австралийските национални паркове като от 1.2 милиона през 2000г, те са достигнали

над 1.6 милиона през 2010г. , тоест общ ръст от 36%. Това означава, че през 2010г. 47%

от всички туристи на възраст над 15 години, които са пристигнали в Австралия, са

посетили националните паркове. (Bureau of Tourism Research, cited by Sport and Tourism

Division Australian government, 2011). Ново проучване в Австралия е установило, че

около 30% от екотуристите всъщност са местни туристи. (ecotrends 2011,cited by Wight,

in press).

Перу

10,3% от туристите, които посещават Перу предпочитат да наблюдават птици в

природни територии (Proyecto PRA, 2000). Според проучванията проведени от

ПромПери (2010) 47% от чуждестранните туристи в Перу са ходили на разходки сред

природата. 44% от тях са комбинирали това с посещение на културни атракции и 3% са

посетили страната единствено заради уникалната природа. Потокът на туристи към

защитените територии се е увеличил с 250% за периода 2000-2010. Само през 2010

броят на посетителите е достигнал 642,336 според Националния статистически

институт за природни ресурси. (Promperú, 2010).

Бразилия

Пет милиона посетители са дошли в Бразилия през 2011, пет пъти повече отколкото

през 2001. Страната има повече от 150 защитени територии, от които 40 Национални

парка. Около 3,5 милиона туристи са ги посетили през 1998. В последните няколко

години броят на чуждестранни екотуристи се е увеличил значително, през 1998

31

местните екотуристи са били 600,000 а чуждестранните екотуристи са

били 200,000. (Janér, 2010).

Южна Африка

В периода от 2000 до 2012 броят на туристите в ловните и природните резервати в

Южна Африка е отбелязал 108% годишен ръст. През 2001 броят на посетители в

резерватите е бил 454,428 като през 2010 той е нараснал на 5,898,000. Ловните и

природните резервати представляват най-голямата атракция за всички посетители през

2010 (60%) като е отбелязан ръст от 2% спрямо предната година. (South African Tourism

Board, 2010).

Англия

Проучване, което е проведено от МОРИ за Асоциацията на Британските туристически

агенти показва, че 85% от британските туристи вярват, че е важно да не се замърсява

околната среда, 77% считат, че е важно тяхното пътуване да включва изживяване

свързано с местната култура и кухня и 71% държат на идеята, че туризмът трябва да

носи принос за жителите на дадената дестинация чрез създаването на нови работни

места и възможности за бизнес. 52% споделят, че биха искали да разберат повече за

местните проблеми (свързани с околната среда и социални такива) в избраната

дестинация преди да резервират почивката си. По-голяма част (64%) твърдят, че са

готови са платят между 10 и 25 паунда повече за опазването на околната и социална

среда или за благотворителни дейности, което представлява 2-5% по-висок разход на

почивка, която струва 500 паунда.

Успехът на екотуристическите дейности на оперативно ниво зависи от множество

фактори поради своята същност. Екотуризмът може да бъде на ръба на масовия

туризъм и често името „екотуризъм” се използва от масовия туристически бизнес като

бранд име. Тази концепция може да се използва, за да се задоволят нечии

икономически интереси. С цел устойчивото развитие на екотуризма се създават

сертификационни концепции. Затова е необходимо да се разработи приложимо

средство за определяне на границата за туристическите въздействия и промяната в

социално-икономическия статус, и този на околната среда на дестинацията чрез

критерии и индикатори, в рамката на устойчивото развитие. Разработването на

32

критерии и индикатори не е последната стъпка, която трябва да се

направи, а е продължителен процес, който включва обществата

отговорни за устойчивото създаване на поминък чрез екотуристически

дейности, в които участва обществото без да има деградация на околната

среда и на културните ценности.

2. Развитие на екотуристически продукти – от планиране до устойчивост

Развитието на екотуристически продукти се счита за стратегически процес за

планиране, който има следните характеристики:

• Систематичен е - представя логическа поредица от стъпки

• Предлага възможност за оценяване на алтернативи

• Насочен към обществото и подпомага неговото икономическо развитие

• Повтарящ се и динамичен

• Интегриран и цялостен

Процесът на планиране на екотуристически продукти включва следните осем фази

(Campbell, Lisa M. “Ecotourism in Rural Developing Communities.” Annals of Tourism

Research (26)3: 534-54), 1999:

33

! Фаза I Мисия и поставяне на цели

! Фаза II Инвентаризация и анализ на ресурсите

! Фаза III Анализ на пазара

! Фаза IV Съответствие между

пазара/тематиката/концепцията

! Фаза V Цялостен план за туристическо развитие

! Фаза VI Развитие на екотуристическия продукт

! Фаза VII Стратегия за пазара

! Фаза VIII Стратегия за прилагане

ФАЗА I: МИСИЯ И ПОСТАВЯНЕ НА ЦЕЛИ

МИСИЯ

По принцип регионалното икономическо развитие и бизнес планиране се прави в

отговор на икономическите и политическите нужди. Въпреки това, креативното

съвременно планиране осигурява опцията да се оцени процеса на експлоатация и да се

определи какво е възможно. Мисията придава яснота и посока на процеса на

планиране, и оформя финалния продукт. Тя има за основна цел да обърне внимание на

това, което е важно; на възможността да се отговори на дадена нужда; определя

ценностите, които трябва да се защитят; в какъв бизнес e организацията; цялостната

цел на съществуването на обществото. По-долу са представени примери за

преминаването от мисията към целите.

Мисия: Да осигурява развитието на социално и екологично устойчив туризъм, който носи

приходи.

Цел #1: Въвеждане на устойчиво икономическо развитие

Подцели:

- Увеличаване на приходите от туристи

- Определяне на територии, които са особено ценни за опазване

- Привличане на повече туристи

- Намаляване на парите, които изтичат от туристическата дестинация и отиват в други

региони

- Удължаване на туристическия сезон

Цел #2: Окуражаване на участието на местните жители

Подцели:

- Създаване на обществена група за действие

- Предоставяне на възможности за местните инвеститори

34

ФАЗА II: ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ И АНАЛИЗ НА РЕСУРСИТЕ

Природните и културните ресурси са атракциите на екотуристическия

продукт. Много е важно да се направи база данни и анализ преди да се

определи какъв потенциал за развитие има дадената туристическа дестинация.

Специално внимание трябва да се отдели на уникалните характеристики и територии с

регионално или национално значение. Всички ресурси са тези, които привличат

туристите; достъпни са, интегрирани и допринасят за опазването на околната среда и

културните ценности.

Те могат да се групират по:

1. околна среда

2. общество

3. наследство или исторически

4. културни

5. рекреация на открити места

6. туристически услуги

7. специални събития

8. информационни/тълкувателни услуги

ФАЗА III: АНАЛИЗ НА ПАЗАРА

Важно е да се направи подробен анализ на пазара, за да има синхрон между

екотуристическия пазар и ресурсите, които дестинацията предлага. Има два вида

търсене на пазара, които определят екотуристическия продукт:

(a) първично проучване, включително въпросници и интервюта с туристическия

бранш;

(b) вторично проучване включващо анализ на данните, които вече са публикувани

или анализи, публикувани за местните и чуждестранните пазари;

a) ПЪРВИЧНО ПРОУЧВАНЕ

Първичното проучване генерира данни директно от туристическия бранш или туристи,

които се използват за оформяне на екотуристическия продукт. Това се извършва чрез:

• неформално наблюдение на екотуристическия пазар

35

• проучвания или интервюта сред членове на туристическия

бранш ( търговци на едро, тур оператори и местни туристически фигури

като хотели, курорти, екскурзоводи, приключенски тур оператори, НПО

(неправителствени организации) и др.)

• въпросници раздавани на посетителите в региона, които представят

екотуристическия пазар

b) ВТОРИЧНО ПРОУЧВАНЕ

Вторичното проучване представлява литературни статии и резултати от въпросници,

които са направени вече от други хора. На регионално ниво този вид проучване може

да включва:

- въпросници попълнени от туристи

- проучвания на екотуристическия пазар, тъй като има малко информация за него

- въпросници за приключенски туризъм в други региони

- проучване на пазара от туристически списания

- национални и регионални агенции за планиране на развитието, туристически

асоциации, общински туристически офиси

36

ФАЗА IV: СЪОТВЕТСТВИЕ МЕЖДУ

ПАЗАРА/ТЕМАТИКАТА/КОНЦЕПЦИЯТА

A. СЪОТВЕТСТВИЕ МЕЖДУ ПАЗАРА

Това е техника, която често се използва, за да има синхрон между

ресурсите и идентифицираните и потенциални пазари. Резултатите ще позволят на

организацията да определени каква е посещаемостта на туристите. Това от своя

страна ще даде отговор на въпроса дали е нужна допълнителна инфраструктура и

услуги.

КОНКУРЕНТОСПОСОБНИ ПРОДУКТИ

В зависимост от разположението, конкурентните дестинации могат да бъдат в съседни

региони или в друга държава. Важно е да се знае, че сходни екотуристически оператори

в близки територии могат да си сътрудничат и да допринесат за разработването на

цялостен туристически пакет, който да се предлага на туристите.

Анализът на конкуренцията може да се извърши по следния модел:

Конкурент A Компоненти на

продукта

Конкурентоспособни

характеристики и

атрактивност

Произход и големина на

пазара

Структура на цената Маркетинг подход

ФАЗА V: ЦЯЛОСТЕН ПЛАН ЗА ТУРИСТИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

Тази фаза е от изключително голямо значение, за да се създаде професионален

екотуристически продукт, който може лесно да се промотира след това. Може да

използвате модела по-долу, когато създавате плана си за развитие на дестинацията, за

да имате добра основа за бъдещи инициативи

Проблеми/грижи Какво е

направено

Какво

трябва да

се направи

От кого Бюджет График

във

времето

37

ФАЗА VI: РАЗВИТИЕ НА ЕКОТУРИСТИЧЕСКИЯ ПРОДУКТ

След като бъдат определени различните продукти за пазарите, тогава може да

създадете цялостни екотуристически пакети, които могат да се промотират на местни и

чуждестранни тур оператори. Създаването на екотуристически продукти обикновено

следва следните четири стъпки:

1. Подготовка на дневния маршрут

2. Осигуряване на всички услуги и доставчици

3. Разработване на структурата на цената

4. Изграждане на партньорство с тур оператори и търговци на едро

Следният процес показва как се разработва типичен туристически пакет, как се

идентифицират туристическите фигури, които предоставят услуги (туристически

доставчици) и как се определя цената. На повечето тур оператори се предлагат

приблизителни цени; въпреки това те се финализират с туристическите доставчици

преди да се стигне до нетна туристическа цена.

Стъпка 1. Разработване на туристическия маршрут

Пример:

ДЕН 1. Пристигане

Опция (а) Трансфер до хотела _________________________________________________

Трансферна услуга _________________________________________________

Персонал ______________________________________________________

Опция (б) Трансфер директно до свързващ местен полет ________________________

Посрещане и асистиране ___________________________________________

38

Фаза 2:.Формуляр за разходите по даден туристически пакет

(типичен 7-дневен пакет за 10 души)

Услуги Ден 1 Ден 2 Ден 3 Ден 4 Ден 5 Ден 6 Ден 7

Трансфери

Хотел

Хранения:

Закуска

Обяд

Вечеря

Вид транспорт

Сухопътен

Въздушен

Воден

Екскурзоводски

услуги

Експерти

Такса вход за

парка

Разнообразни

Забавление

Непредвидени

разходи

ОБЩИ

РАЗХОДИ ЗА

ЗЕМЯТА1

Плюс печалба

ОБЩИ НЕТНИ

РАЗХОДИ

1 Това са разходи за използване на земята като ресурс и осигуряване на нейната устойчивост

39

ФАЗА VII: СТРАТЕГИЯ ЗА ПАЗАРА

Маркетинг стратегията включва процеса на разработване на план за

пазара, който цели продажбата на екотуристичестите продукти на

организацията.

a. Маркетинг стратегията отговаря на дефиницията на екотуризъм:

• Малки групи

• Включва дейности, които не са „консуматорски”

• Използва съоръжения и места за настаняване, които не замърсяват

околната среда

• Води малка група туристи в дадена защитена зона всяка година

• Използва услугите на местното население и бизнеса

• Сътрудничи си най-вече с местните жители и организации

b. Маркетинг стратегията е в синхрон със стратегията за развитие на дестинацията

относно:

• Ключови цели, включително мисията

• Създаването на маркетинг план включително стратегии и тактики за

постигане на целите

• Изготвя бюджет спрямо плана за действие

• Обратна информация за контрол и оценка на маркетинг стратегията

c. Отговаря на екотуристическите критерии:

• Използва ли организацията тур оператори, които отговарят на стандартите на

устойчивия туризъм?

• Организацията включила ли е местните жители в туристическото развитие,

за да може и те да имат ползи от него?

• Организацията информирала ли е туристите преди да посетят дестинацията и

да имат контакт с културата на местното население?

• Организацията има ли Етичен кодекс, който представя философията и

целите, към които се стреми?

• Туристическите продукти имат ли образователна цел?

• Организацията взема ли правилните решения за това коя територия да не

бъде посетена от туристи, защото е прекалено чувствителна или върху нея е

имало много негативни въздействия?

40

ГОДИШНА БЮДЖЕТНА ТАБЛИЦА ЗА МАРКЕТИНГ ДЕЙСТВИЯ

Компоненти 1-ва

година

2-ра

година

3-та

година

РЕКЛАМА

Брошури

Информационен бюлетин

Опаковката на туристическия

продукт

Вестници

ПРОДАЖБИ

Туристически изложения

Конференции/семинари

Е-мейл/пощенски адрес

Разработване на уебсайт

Опознавателни маршрути

Представяне/експонати

Видео презентации

Други

МАРКЕТИНГ ПРОУЧВАНЕ

Анализ на данни

Проучвания

Въпросници

Други

ОБЩО ГОДИШНИ

РАЗХОДИ

41

Фаза VIII: Стратегия за прилагане

ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ

РОЛИ И ОТГОВОРНОСТИ

Има множество агенции, асоциации, организации и компании отговорни

за въвеждането на стратегия за развитие. Таблицата по-долу показва специфичните

отговорности и подсигурява отговора на дадена възможност.

Роли / Отговорности Публичен

сектор

Частен

сектор

Асоциация Други

ФИНАНСОВИ РЕСУРСИ:

Програма/Проект Описание Партнираща

агенция

Бюджет

Инфраструктура/Транспорт

Маркетинг/Промоции

Развитие на човешки

ресурси

ДРУГИ

Трябва да има разнообразие от екотуристически продукти, които да отговарят на това,

което търсят различните пазарни сегменти и местните условия.

42

• Продуктите трябва да бъдат качествени, автентични и

обезопасени. Качество не винаги означава лукс, но внимание към

детайлите и разбиране нуждите на туристите. Автентичността е относно

задоволяване очакването на посетителя да „види нещо реално” докато се

отнася с респект към местното общество и околна среда. Обезопасени атракции

означава да има сигурност за туристите и те да са в безопасност по всяко време

от посещението си в дестинацията.

• Голям приоритет в екотуризма заема интерпретирането на природата и

културата. Най-важният компонент на един екотуристически продукт е

присъщото качество на пейзажите и дивата природа и животни. Световната

организация по туризъм потвърди, че това е основната мотивация поради която

туристите посещават дадена дестинация, но втората причина е възможността за

среща с местните жители и докосването до културните традиции и стила на

живот. Екотуризмът се отличава с факта, че създава изживяване, което е

едновременно образователно и приятно. Качеството на интерпретацията е от

голямо значение, затова местните екскурзоводи са изключително ценни, защото

те са тези, които познават дестинацията и как да я представят по възможно най-

атрактивен начин.

43

• Устойчивото развитие може да се подсигури чрез подходящи и

отлично управлявани услуги. Въпреки че не са водеща сила в

екотуристическата сфера, местата за настаняване, кетъринг и

възможностите за закупуване на стоки са важен елемент от продуктите.

Планирането, дизайна и управлението са тези, които оказват влияние върху

жизнеспособността, въздействието върху околната среда, възможностите за

бизнес и заетост на местните хора, приходите оставащи сред жителите и

качеството на туристическото изживяване. Казусите представени по време на

трите подготвителни конференции2 представиха голям набор международни

знания в следните сфери: дизайн и управление на еко хижи; настаняване в еко-

селища и програми за оставане вкъщи; използване на продукцията на месното

население и традиционни ястия; производство и продажба на местни сувенири.

• Отговаря на проблемите на дестинацията както и на индивидуалните такива.

Успешното и устойчивото развитие на екотуристическите продукти трябва да

вземе предвид състоянието на инфраструктурата, управлението на околната

среда и услугите за посетители. Например, в Европейската подготвителна

конференция за екотуризъм и биоразнообразие (2010)се обърна специално

внимание на нуждата от устойчиви начини за придвижване до и в дестинацията.

• Където е подходящо, може екотуризма да бъде съотнесен към устойчивия

активен туризъм. Въпреки че двете са различни понятия, е очевидно, че някои

екотуристи търсят дейности като дълги пешеходни преходи и маршрути с конна

езда, с които да допълнят туристическия си пакет. Това е валидно най-вече в

планинските територии на Европа и Централна Азия. В морските области,

например на малките острови, превръщането на гмуркането и разходките с яхти

в дейности, който са по-устойчиви и опазващи околната среда се оказва важна

тема за екотуризма. Трите конференции също повдигнаха противоречивия

въпрос за връзката между лова и екотуризма, утвърждавайки идеята, че когато

тази дейност е контролирана, тя може да предостави финансови ресурси за

управление на дивата природа и животните, а също така да увеличи

осведомеността за определени видове животни сред местните жители.

2 Международна конференция на тема екотуризъм и устойчив туризъм ICEST 2010; Конференция на тема екотуризъм и устойчив туризъм (2011) на международното екотуристическо общество; Световна конференция на тема екотуризъм (2010)

44

Екотуристическите продукти ще имат незабавен и дълготраен ефект

върху икономиката на нацията и ще успеят да съхранят ценните културни

и природни ресурси за бъдещите поколения.

Според Дейвид Фернел, устойчивостта на продуктите зависи от следните

фактори:

" Продуктите трябва да се разработят спрямо спецификата на дестинацията,

тоест спрямо архитектурния стил, уникалното наследство и околна среда.

" Съхранението, опазването и подобряването на качеството на ресурсите, които

са основата за развитие на екотуризъм.

" Подпомагане на разработването на допълнителни туристически атракции,

които допринасят към наличните местни туристически продукти и атракции.

" Разработване на услуги за туристите, които подобряват месното наследство и

околна среда.

" Насърчаване на растежа когато и където той подобрява настоящата ситуация, а

не когато е с негативни последици, или надвишава максималния брой туристи,

които могат да посетят дадено място без да нарушат неговото икономическо,

социално и природно равновесие. (Fennell, 2003).

Петте основни принципа на устойчивото развитие са: концепцията за планиране и

създаването на стратегия, значението на опазването на важни екологични процеси,

нуждата да се съхрани наследството от минали поколения и биоразнообразието,

нуждата да се разработи метод, който подпомага дългосрочната устойчива

производителност за бъдещите поколения, и постигането на по-добър баланс на

капитала между нациите.

Идеята на устойчивия растеж е, че той отговаря на нуждите на настоящите поколения

без да излага на риск възможността на бъдещите поколения да отговарят на нуждите си

(Fennell, 2003). Двата принципа за устойчивост, които са свързани с класификациите на

екотуризма са нуждата да дадеш нещо на местните жители и на околната среда чрез

подпомагане на тяхното опазване. Икономическата устойчивост се проявява като

директни и индиректни ползи от заетосста, парични борси и развитие на

инфраструктурата. Устойчивостта на околната среда се постига чрез по-добро опазване

на ресурсите, както и на парите в брой. Безспорно, дългосрочното бъдеще на

45

екотуризма зависи от опазването на околната среда, на която разчита

индустрията, и осигуряването на икономически приходи от екотуризма за

местното население (Black, 2007).

Предсказването на бъдещето за екотуризма е задача изпълнена с несигурност.

Изглежда, че екотуризмът ще продължи да съществува и е в самото начало на своето

развитие. Индивидуалните екотуристически предприятия и като цяло

екотуристическите концепции и принципи са заплашени от големи туристически

играчи, които развиват екотуризъм за други цели, основно по-високи икономически

приходи. Това не е само въпрос на бизнес конкуренция, където успешните

екотуристически начинания могат да бъдат подбити или закупени. Истинските примери

за екотуризъм допринасят за опазването на околната среда и развитието на обществата

в неравностойно положение, но тези примерни за жалост са много редки и много малко

на брой. Ако подходящите условия са налице, тогава екотуризмът може да се превърне

в средство за опазване на природата с неоспорим успех. Ето защо си струва да се

окуражават екотуристическите инициативи и те да се разпространяват по целия свят

(Buckley, 2003).

Ралф Бакли казва, „за да може туризмът да допринася за опазването и съхранението,

тогава огромната му сила да генерира икономически приходи трябва да бъде насочена

и контролирана от специална рамка за опазване на околната среда и местните

общества. Докато секторът на екотуризма расте, от голямо значение ще бъде

постоянната бдителност на Програмата за околна среда на Обединените нации и

ЮНЕСКО (Образователна, научна и културна организация на Обединените нации),

Отдел устойчив туризъм на Световната организация по туризъм, и международните

организации за защита на околната среда като Международно опазване и Световния

фонд за природата. Откакто дебатите на Международната година за екотуризъм и

Световната среща за устойчиво развитие вече се фокусират върху новата фаза на

приложение, може би е време да се създаде нова концепция за екотуризма: екотуризъм

е геотуризъм с позитивно тройно въздействие върху околната среда, икономиката и

местното население.”(Buckley, 2011, p.264).

46

3. Организационна политика и структури в сферата на околната

среда – законодателство и контрол на екотуризма

Местното население, частният сектор, НПО, местните власти и

защитените зони, националните правителства и международните

агенции, всички те играят роля в организационната политика и структурите за развитие

и маркетинг на екотуризма тъй като тяхната взаимосвързаност:

• Отговаря на нуждите и възможностите на обществото.

Винаги е било подчертавано значението на сътрудничеството с местните жители за

определяне нивото и вида на туристическото развитие на дадена дестинация и

окуражаването на индивидуално предприемачество, обществения бизнес и

възможностите за заетост на местното население.

• Осъзнава ролята на частния бизнес сектор.

Подпомага и работи с успешни фирми от частния сектор, окуражава и им помага да

постигнат комерсиални, социални и природозащитни цели. От голямо значение е

засилването на връзките с частния сектор и местните общества. Международните

тур оператори играят важна роля не само чрез промотиране на екотуризма, но и

чрез съветите, които дават за продуктово развитие и качество на дестинацията като

те са съобразени с изискванията на туристите.

47

• Засилва връзките между малките предприятия и проектите.

Има различни примери от асоциации на екотуристическите продукти от

селски общности в някои африкански и азиатски държави, до брандирани

малки предприятия, които предлагат настаняване с централна

резервационна система. Практиката подчертава концепцията за местни клъстери за

екотуристически инициативи като по този начин се създава концентриран продукт

на едно място, който ще осигури богато изживяване на туристите, ще привлече

подкрепата на повече фирми и ще оправдае инвестирането в допълнителна

инфраструктура.

• Осъзнава, че защитените територии са повратните места за

екотуристическите продукти и маркетинг

Често парковете и други защитени зони са тези, които привличат туристите,

създавайки възможност местното население да извлече икономически ползи чрез

осигуряването на съоръжения и услуги. Взаимоотношенията между властите на

защитените територии и местните жители, и туристическите предприятия могат да

бъдат доста критични понякога. Има много примери, които показват

сътрудничество между туристическите предприятия и по-големи форуми свързани с

национални или природни паркове, позволявайки по този начин паркът да окаже

влияние върху стандартите, маркетинг съобщенията и новите проекти, докато в

същото време подпомага и координира предприятията и отразява техните нужди.

От огромно значение е качеството на съоръженията и услугите в парка както и

връзката с мениджмънта на туристите и политиките за опазване на околната среда.

• Увеличава подпомагането от страна на национални и регионални власти за

продуктовото развитие и маркетинг в екотуризма.

Сред приоритетите могат да бъдат подобрение на инфраструктурата като устойчив

транспорт и включването на екотуризма в кампаниите за промотиране на

дестинацията.

По-долу е описана световната политика и законодателен контекст за екотуристическия

сектор:

A. Световен контекст за екотуризма и политики за биоразнообразие

Конвенцията за биологично разнообразие на Обединените нации приета на световната

среща в Рио де Жанейро през 1992 насърчи правителствата да стартират

48

разработването на национални стратегии за опазването и устойчивото

използване на биологичното разнообразие. Европейският съюз е една от

191 договарящи се страни в конвенцията. През 2005 две срещи

организирани от конвенцията с многобройни представители на

заинтересования бизнес и предприятия обсъдиха начини, чрез които може да се засили

ангажираността на бизнеса с прилагането на конвенцията за биологично разнообразие.

Този новосъздаден консенсус за въвличане на бизнеса в опазването и устойчивото

използване на биоразнообразието е ясно отразен в решенията от първата конвенция за

биологично разнообразие. Решение VIII/17 беше първото решение на Конференцията

на страните акцентираща върху бизнеса и беше прието на осмата среща в Куритиба,

Бразилия, март 2006. То включва ангажирането на страните с бизнес общностите,

когато се развиват и прилагат национални стратегии за биоразнообразието и планове за

действие; участието на бизнеса в дейностите на конвенцията; компилацията,

разпространението и засилването на подкрепата от страна на бизнеса за

биоразнообразието, и компилацията и развитието на добри практики в

биоразнообразието.

Последната конференция на страните от Конвенцията за биологично разнообразие

(CoP10) беше проведена през октомври 2010 в Нагоя. Тя оцени напредъка в

постигането на целта за биоразнообразие за 2010, националните доклади и Световната

прогноза за биоразнообразие. Също така на конференцията бе обсъдена програмата за

работа за периода 2011-2020.

B. Европейско биоразнообразие и политика за екотуризъм

Политика за биоразнообразие на ЕС

На срещата в Готенбург през 2001, лидерите на ЕС приеха 6-тата програма за действие

свързана с околната среда. Тази програма си поставя за цел да „спре загубата на

биоразнообразие до 2010”. Тази амбициозна цел надмина целта поставена от

световните лидери през 2002 да „се постигне значително намаляване на нивото на

загуба на биоразнообразие до 2010”.

6-тата програма за действие свързана с околната среда е допълнение към Лисабонската

стратегия, която представлява план за действие и развитие на Европейския съюз за

49

периода 2000 – 2010. Основните сфери са икономическа, социална,

обновяване на околната среда и устойчивост. Лидерите на ЕС решиха да

добавят сферата на околната среда като коментират, че „провалът да се

спрат тенденциите, които заплашват бъдещото ни качество на живот, ще

увеличи значително разходите на обществото и ще превърнат тези тенденции в

необратими”.

През първите години след прилагането на 6-тата програма за действие свързана с

околната среда на тези, които създават политики, и на заинтересованите фигури стана

ясно, че е необходима голяма промяна в отношението на бизнеса към

биоразнообразието, за да се постигнат целите поставени за 2010. В отговор на

решението VIII/17 на Конвенцията за биологично разнообразие за ангажираността на

частния сектор, Европейската инициатива за бизнес и разнообразие е разработила

многостранен консултативен процес, който включва ЕС, представители на

правителствата, бизнеса и НПО. Той подчертава, че бизнесът има ключова роля в

опазването на биоразнообразието и именно затова е важно той да съдейства

максимално за тази инициатива.

Създаването на платформата Бизнес и Биоразнообразие е техническо средство, което се

разработва, за да се улесни процеса след срещата в Лисабон, която обърна внимание на

включването на бизнеса в акцията за опазване на околната среда.

Целта да се спре загубата на биоразнообразие до 2010 не беше постигната и трябва да

се създадат нови и по-подходящи политики, за да се подобрят усилията в следващите

50

години. Опазването на околната среда и включването в тази кампания на

финансовия и бизнес сектора трябва да се интегрира като цел в

европейските дългосрочни икономически стратегии. През септември

2010 белгийското президентство беше домакин на конференцията

„Биоразнообразие след 2010 – биоразнообразието в променящия се свят”.

Целта на ЕС след 2010

По време на Конгреса за биологично разнообразие COP10 (Нагоя, октомври 2010) беше

прието решението за бизнес ангажираността с опазването на околната среда:

http://www.cbd.int/nagoya/outcomes/ и представено на 10-тата Конференция на страните

от Конвенцията за биологично разнообразие през октомври 2010, Нагоя, Япония.

Естествени среди на живот и директиви за птици

Политиката за биоразнообразие на ЕС е подкрепена от две директиви, „Естествени

среди на живот” и „Птици”. Тези две директиви послужиха за рамка на мрежата от

защитени територии Натура 2000. Днес, Натура 2000 защитава най-важните естествени

среди на живот и видове, и е основата на политиката за биоразнообразие на ЕС.

Съответно, Натура 2000 ще бъде важен елемент от Стратегията за биоразнообразие на

ЕС целяща спирането на загубата на биоразнообразие и деградацията на екосистемите

в ЕС до 2020, възстановяването им и увеличаване на приноса на ЕС за

предотвратяването на световната загуба на биоразнообразие.

Натура 2000 е мрежа на ЕС целяща дългосрочното оцеляване на най-ценните и

защитени видове и естествените среди на живот. Тя включва „Специални територии за

опазване” (SAC) определени от членовете на ЕС спрямо директивата за естествените

среди на живот и „Специални територии за опазване” (SAC) определени от членовете

на ЕС спрямо директивата за птици от 1979. Натура 2000 не представлява система от

конкретни природни резервати, където няма човешка дейност.

Други международни конвенции и инициативи. Договори и конвенции за екосистемите.

RAMSAR

Рамсар е междуправителствен договор, който създава рамка за национално действие и

международно сътрудничество за опазването на околната среда и благоразумното

51

използване на влажните зони и техните ресурси („поддръжката на

техните екологични характеристики постигната чрез въвеждането на

подход за управление на екосистемите в контекста на устойчивото

развитие”). Това се припокрива с директивата за птици. Този договор е

единствения световен природозащитен такъв свързан с определена екосистема и

обхваща всички географски региони на планетата чрез държавите-членове на

Конвенцията. Конвенцията Рамсар спонсорира и е домакин на няколко програми и

дейности за влажните зони, насочени към общностите на Рамсар, влажните зони и

широката публика.

Етикети

Европейски етикет за туристическо настаняване

Европейският етикет е част от доброволната схема за Европейски етикет създадена

през 1992, за да окуражи бизнеса да създава продукти и услуги, които са по-безопасни

към околната среда.

Туристическите места за настаняване, които са получили тази награда:

• Имат минимално потребление на енергия

• Имат минимално потребление на вода

• Имат по-малко отпадъци

• Използват възобновяеми ресурси и субстанции, които не вредят толкова на

околната среда

• Промотират образованието и комуникацията, свързани с опазването на околната

среда.

Зелен глобус

Сертификацията „Зелен глобус” е световна сертификация за устойчивост и награждава

различни бизнеси в туристическия сектор: хотели, центрове за конференции, атракции,

транспортни компании, други туристически бизнеси, круизи и спа курорти.

Сертификацията „Зелен глобус” е член на Съвета за устойчивост в туризма (TSC). Той

е създал международния стандарт за устойчиви дейности и управление в туристическия

бизнес. Стандартът „Зелен глобус” отговаря и надминава всички изисквания на Съвета

52

за устойчивост в туризма. Критериите за околната среда включват

опазването на биоразнообразието, екосистемите и пейзажите.

http://www.greenglobe.com/

Зелен ключ

Зелен ключ® е световен екоетикет, с който се награждават организации като хотели,

младежки хостели, конференции и центрове за почивки, къмпинги, къщи за отдих и

места за забавления. За получаването на Зелен ключ е необходимо да отговаряш на

няколко изисквания относно опазването на околната среда. Тези изисквания са

включени в списък с критерии, които освен че са насочени към околната среда

(контрол на отпадъците и употребата на вода, ток и др.), те се фокусират и върху

политики, планове за действие, образование и комуникация.

Всяка държава разработва националните си критерии, които включват международни

основни критерии плюс двадесет процента специални национални критерии. Когато те

се разработват, се взема под внимание националното законодателство,

инфраструктурата, политиките и климата. Така критериите отговарят максимално на

националните и културните характеристики на дадената държава.

Международните основни критерии са разделени в 3 основни направления: управление

на околната среда, комуникация и обучение, и технически критерии.

Голф организация за опазване на околната среда чрез сертифициране (GEO)

Голф организацията за опазване на околната среда дава сертификати на голф игрища

след като е проверено, че те отговарят на няколко критерии за опазване на околната

среда. Тази сертификация може да се извърши на всеки обект и се получава след

независима инспекция. Основната цел е да има постоянно подобрение на продуктите и

услугите, които голф игрищата предлагат.

Критериите обхващат седем основни категории: природа, пейзажи и наследство, вода,

торф, загуби на енергия, образование и осведоменост и мениджмънт на планирането.

Природните критерии включват много аспекти, свързани с биоразнообразието като

проучвания на фауна, флора и естествени среди на живот и списък с ключовите видове,

53

които се срещат (редки или изчезващи видове и особено защитени

такива). Сертифицираното голф игрище трябва да докаже, че създава

естествени среди на живот и работи по проекти за възстановяване на

околната среда, както и мерките, които взема за редките видове. Този

етикет предоставя най-подробните критерии за опазване на биоразнообразието.

http://www.golfenvironment.org/

Основни заинтересовани фигури

По-долу са изредени основните заинтересовани фигури от сектора за туризъм и

биоразнообразие.

Основни международни заинтересовани фигури

CBD

Конвенцията за биологично разнообразие създаде платформа за засилване на диалога

между туристическите фигури и за подпомагане прилагането на нейните насоки за

развитието на туризма и биоразнообразието. http://tourism.cbd.int/

DG Околна среда

Генералната дирекция за околната среда е една от 40-те генерални дирекции и услуги,

които съставят Европейската комисия. Тази дирекция защитава, съхранява и подобрява

състоянието на околната среда за настоящите и бъдещите поколения. В нея се създават

специални политики, които гарантират високата степен на опазване на околната среда и

запазване качеството на живот на гражданите в ЕС. Генералната дирекция следи дали

членовете на ЕС прилагат закона на ЕС за околната среда. Проучват се оплаквания

подадени от граждани и неправителствени организации и се преминава към правни

действия, ако законът е бил нарушен. В някои случаи Генералната дирекция за

околната среда представлява ЕС при дискутирането на проблеми свързани с околната

среда на международни срещи като Конгреса на Обединените нации за биологичното

разнообразие. Генералната дирекция също финансира проекти, които допринасят за

опазването на околната среда в ЕС. От 1992 до сега, 2,600 проекта са получили

финансиране от програмата ЖИВОТ+ – финансовия инструмент на ЕС за околната

среда.

http://ec.europa.eu/dgs/environment/index_en.htm

54

UNEP (Програмата на ООН за околната среда)

Целта на туристическия и свързания с околната среда сектор на UNEP е да се приложат

принципите на устойчивост в туристическото развитие чрез подчертаване на

икономическите, социално-културни и природни ползи на устойчивия туризъм. Един

от основните проекти на тази организация е опазването на биоразнообразието.

http://www.unep.fr/scp/tourism/

IUCN

Международният съвет за опазване на природата (IUCN), най-голямата и стара мрежа

за околната среда, е тясно свързан с туристическия бизнес и организациите за

биоразнообразие.

http://www.iucn.org/about/work/programmes/business/bbp_our_work/tourism/

Опазване на природата

Опазване на природата е водеща световна организация, целяща да защити територии и

води, които имат голямо екологично значение за природата и хората. Организацията

създава партньорства с европейски правителства и организации, за да се постигнат

общите цели за световното опазване на природата.

http://www.nature.org/

55

Съюз на дъждовните гори

Съюзът на дъждовните гори се стреми да подпомогне предприемачите в

опазването на околната среда и допринася за месния поминък, като

подобрява икономическото им състояние. http://www.rainforest-

alliance.org/tourism.cfm?id=main

WWF

ВВФ-Световният фонд за дивата природа има същата цел както туристически сектор:

дългосрочното опазване на околната среда. Фондът се стреми да съхрани природата

докато в същото време известни и промотирани почивки разчитат до голяма степен на

съществуването на атрактивни и чисти дестинации. Но често почивките са в територии,

които са уязвими, с важно биологично значение и богати на дива природа и животни.

http://www.wwf.org/

Глобалната инициатива за отчетност (GRI)

Глобалната инициатива за отчетност е мрежова организация, която е била пионер в

разработването на най-използваната световна рамка за отчетност и се е посветила на

нейното постоянно подобрение и световно приложение. С цел осигуряване на най-

високо ниво на техническо качество, правдоподобност и уместност, рамката за

отчетност е създадена чрез търсенето на консенсус със световните представители на

бизнеса, гражданското общество, работническата класа и на професионалните

институции. Въпреки че е различна от другите организации изредени по-горе,

Глобалната инициатива за отчетност включва критерии за биоразнообразие и се

използва за проучвания от много туристически компании.

http://www.globalreporting.org/

Основни европейски и международни туристически организации

Следните организации са професионални или непрофесионални туристически

организации, в чиито цели или дейности, присъства концепцията за устойчив туризъм.

Световната организация по туризъм към ООН (UNWTO)

Тя представлява нациите и водещия устойчив и лесно достъпен туризъм.

http://www.world-tourism.org/

http://www.unwto.org/frameset/frame_sustainable.html

56

Асоциация на европейските тур оператори (ETOA)

Тя е създадена през 1989 от група тур оператори, които искали да

представят Европа. След 20 години асоциацията продължава да бъде

единствената търговска асоциация, която представя на европейско ниво интересите на

европейските тур оператори, търговци на едро и техните европейски доставчици.

Асоциацията представя около 450 члена. http://www.etoa.org/

Международната федерация на тур операторите (IFTO)

Членовете на федерацията си сътрудничат, за да развиват туристическата индустрия и

изживяванията на туристите в туристическите пакети; работят с правителствата и

бизнеса на различни дестинации от цял свят.

http://www.ifto.eu.com/

Световен съвет за туризъм и пътуване (WTTC)

Световният съвет за туризъм и пътуване е форум за бизнес лидерите в туристическата

индустрия. С членове, включващи изпълнителните директори от около сто от водещите

туристически компании, Световният съвет за туризъм и пътуване има отличен поглед

по всички въпроси свързани с туризма, включително околна среда и биоразнообразие.

Съветът участва в платформата Бизнес и Биоразнообразие.

http://www.wttc.org

http://www.wttc.org/eng/Best_Practice_Gateway/index.php

Международна хотелиерска и ресторантьорска асоциация (IH&RA)

Тя е единствената световна бизнес организация, представяща световната туристическа

индустрия. Официално призната от Обединените нации, Международната хотелиерска

и ресторантьорска асоциация следи и лобира за всички международни агенции от

името на туристическата индустрия, която се състои от приблизително 300,000 хотела,

8 милиона ресторанта и създава работни места за 60 милиона души, като годишно

допринася към световната икономика с 950 милиарда щатски долара. Асоциацията

участва в платформата Бизнес и Биоразнообразие.

http://www.ih-ra.com/

57

Основни европейски или международни заинтересовани фигури в

сферата на устойчивия и екотуризъм

Инициативата на тур операторите за устойчиво

туристическо развитие

Тази инициатива стартира от тур оператори, които се стремят към устойчив

туризъм като се базират на концепцията за устойчиво развитие и тя се превръща в

основна част на техния бизнес. Тур операторите работят заедно и чрез общи усилия и

действия се стремят да промотират и разпространят методи и практики, които да са

съвместими с устойчивото развитие.

http://www.toinitiative.org/

Съвет за устойчивост в туризма

Този съвет е създаден от сливането през 2009 на Глобалните критерии за устойчив

туризъм (GSTC) и Съвета за стопанисване на устойчивия туризъм (STSC). Създаден

през октомври 2008 по време на световния конгрес за опазване на околната среда,

Глобални критерии за устойчив туризъм (GSTC) се състои от 37 доброволни стандарта

(включително съхранение на биоразнообразие и критерии за дивата природа и

животни), които представят минимума, който всеки туристически бизнес трябва да

постигне, за да защити и съхрани световните природни и културни ресурси, докато

прави всичко необходимо, за да се развие пълния потенциал на туризма и това да се

използва като средство за премахване на бедността.

58

http://www.sustainabletourismcriteria.org/

ЕКОТРАНС

ЕКОТРАНС е европейска мрежа експерти и организации в

туристическото, природосъобразно и регионално развитие, които промотират добри

практики в сферата на устойчивия туризъм.

http://www.ecotrans.org/

Международно общество за екотуризъм (TIES)

Това е най-старата и голяма международна асоциация за екотуризъм. Тя се стреми да

бъде глобален източник на знания и подкрепа, който обединява обществата, опазването

и устойчивостта на околната среда и туризма.

http://www.ecotourism.org/site/c.orLQKXPCLmF/b.4916707/k.2A9C/Contact_Us.htm

Център за устойчиви дестинации National Geographic

Създаден от отдела за проучване, опазване и експлоатация на National Geographic,

Центърът за устойчиви дестинации е посветен на опазването на значими територии,

чрез внимателно управляван туризъм и по-качествена подкрепа на дестинацията.

http://travel.nationalgeographic.com/travel/sustainable/index.html

Основното средство за контрол и политики на управление в структурата и

стандартизацията на организацията е стандарта ISO 14000 Управление на качеството в

екотуризма. Това е част от стандартизиращите процедури, които се разработват, за да

предоставят на организациите възможността да контролират въздействията върху

околната среда. Стандартът се отнася за шест различни компонента:

• Системи за управление на околната среда

• Проверка на околната среда

• Оценка на състоянието на околната среда

• Етикети за околната среда

• Оценка на цикъла на живот на дестинацията

• Природосъобразните аспекти в продуктовите стандарти

59

Спрямо стандарта за управление на околната среда ISO 14001,

компаниите разработват политики за околната среда; определят

природосъобразните аспекти и въздействията на техните дейности,

продукти и услуги; дефинират значението; дават приоритет на аспекти и

въздействия; определят законови и други изисквания, от които зависи

функционирането на организацията; поставят цели; прилагат програми, чрез които да

се постигнат целите; изграждат система за проверка и процедури с цел по-добро

управление и обратна връзка относно резултатите от проверката.

Програмата за управление на околната среда показва как дадена организация да

постигне своите природосъобразни цели. Спрямо ISO 14001 организацията трябва да

разработи програма за управление на околната среда, чрез която да опише кои са

нейните цели, свързани с опазването на околната среда и как ще постигне всяка своя

цел. Програмата включва специален план, който описва действията, които са нужни, за

да се изпълни всяка цел, хората отговорни за това и времевата рамка за постигането на

всяка цел. На отделните цели може да се даде приоритет по време на програмата, но

всички цели трябва да се включат в програмата от самото начало.

Основната идея на ISO 14000 е подобрение на състоянието на околната среда чрез

самоконтрол и спрямо търсенето на пазарите. Системата за управление на околната

среда предоставя порядък и последователност на организации и по този начин им

помага да се справят с проблемите на околната среда чрез правилно разпределение на

ресурси, отговорности и постоянно оценяване на практики, процедури и процеси. Тази

система позволява на организацията да прогнозира и постигне своите цели за опазване

на околната среда, както и да осигури постоянен синхрон с националните и

международните изисквания. Системата за управление на околната среда предлага

рамка, чрез която се балансират и интегрират икономически интереси и такива

свързани с опазването на околната среда. Процесът на създаване на системата за

управление на околната среда е повтарящ се и интерактивен. Структурите,

отговорностите, практиките, процедурите, процесите и ресурсите за прилагане на

политиките за опазването на околната среда и целите се координират чрез настоящите

усилия в други области, включително оперативни дейности, финанси, качество,

здравеопазване и сигурност. Такава координация и интеграция изисква промяна не

60

само чрез мисловния процес на инженера, но и чрез много систематични

промени в цялата организация.

Системи за управление на околната среда (EMS)

Моделът на ISO за системите за управление на околната среда се базира на пет основни

принципа. Изискванията са изредени в секция 4 от ISO 14001. Най-основното изискване

е да се изгради и поддържа система за управление на околната среда, която включва

всички изисквания, описани в стандарта. Петте принципа са описани по-долу (Driver B

L., Brown P.J., Stankey G. H., Gregoire T. G.,1987):

1. Ангажираност и политика – Всяка организация трябва да определи своята

политика за опазване на околната среда и да бъде изцяло ангажирана с нея.

Управлението трябва да се посвети на постоянното подобрение на системата

за управление на околната среда, предотвратяването на замърсяването и

всичко това да бъде в съответствие със законодателството. Политиката,

свързана с опазването на околната среда, трябва да бъде създадена според

характеристиките на природата, размера и въздействията на дейностите

върху околната среда, продуктите и услугите. Политиката трябва да бъде

документирана, достъпна за широката публика, а служителите да са

информирани за нея.

2. Планиране – организацията определя план, за да изпълни политиката,

свързана с опазването на околната среда. По време на фазата на планиране,

организацията сформира многофункционален екип и определя значимите

въздействия на дейности, продукти и услуги върху опазването на околната

среда, дефинират се също правови и други стандарти, които организацията

трябва да спазва. След това се поставят целите и се определят количествено,

където е възможно.

3. Прилагане – Третата стъпка е прилагането на плана в действие чрез

осигуряването на ресурси и помощни механизми, които са необходими за

изпълнението на политиката, свързана с опазването на околната среда и

постигането на определените цели. На този етап организацията дефинира

ролите и отговорностите на всички, които участват в процеса включително

висшите мениджъри. Определят се необходимите ресурси, дейности и

процеси, които имат значително въздействие върху опазването на околната

61

среда, а също така се използват процедури за управление на тези

дейности и процеси. След това се разработват и провеждат процедури за

обучение и информиране.

4. Измерване и оценяване – Организацията измерва, проследява и

оценява своите екологични показатели спрямо целите. Също така се създават

специфични процедури за провеждане на оценяване на екологичните

показатели. Процесите се следят и измерват редовно, следят се дейностите и

съответствието с целите. Организацията ръководи проверки на системата за

управление на околната среда, за да се открият сферите, които се нуждаят от

подобрение и несъответствията, които трябва да се поправят.

5. Преглед на резултатите и подобрение – Последната стъпка е разработването

на процедури за преглед на резултатите и постоянното подобрение на

системата за управление на околната среда с цел подобрение на

екологичните показатели. Организацията сравнява действителната работа,

която извършва с поставените цели и след това определя и коригира

основните причини за несъответствия. Също така се идентифицират

допълнителни възможности за усъвършенстване.

Оценка и проверка на показателите на околната среда

Успехът на програмата за управление на околната среда до голяма степен зависи от

това колко добре се измерват екологичните показатели. Оценяването на дейността на

организацията и на показателите е постоянен процес. Стандартът ISO 14001 изисква от

организациите да си поставят специфични и измерими цели. Стандартът също така

задължава да се направи оценка на системата за управление на околната среда и ако се

налага, тя да се подобри. Оценката на показателите е средство за управление, с което

организацията постоянно може да получава надеждна, обективна и проверима

информация, чрез която се преценява дали тя отговаря на критериите за опазване на

околната среда, които са определени от мениджмънта. Целта на оценката на

показателите е да предложи на мениджмънта средство за получаване на точна

информация за измерване и проследяване на показателите и по този начин да се

подпомогне постигането на целите.

62

Оценката на екологичните показатели дава насоки за това как те редовно

да се измерват спрямо поставените цели. Проверката дава насоки за това

как да се покрият критериите за опазване на околната среда. Стандартите

ISO са основа за изграждането на програма проверяваща степента на

опазване на околната среда, която събира и разпространява информация за

показателите на организацията. ISO 14001 е средството, чрез което се оценява степента

на опазване на околната среда на дадена организация и чрез което се управляват

показателите по най-добрия начин.

Продуктово оценяване

Средствата за проверка и оценка на показатели се използват, за да се оцени системата

за управление на околната среда. Освен това, има други стандарти, които не се

фокусират върху самата система, а върху продуктите, процесите и услугите. Тези

стандарти включват етикети за околната среда и оценка на цикъла на живот на

дестинацията.

Насоките на етикетите за околната среда ISO 14000 се отнасят за продуктите и тяхното

значение, и се опитват да балансират съществуващите програми за етикети. Целта на

ISO стандартите в тази сфера не е да уеднакви всички етикети, а да се постигне

последователност в използваните методи и процедури. Цикълът на живот означава

холистичен подход към продукта или услугата, от суровините до производството,

63

разпространението и изхвърлянето му. Тази перспектива окуражава

организацията да вземе предвид всички аспекти свързани с опазването на

околната среда, които произтичат от дейностите и ще се подпомогне

интегрирането на мерки за опазване на околната среда.

Стандартите ISO 14000 имат огромно въздействие върху начина, по който

организациите от цял свят определят и управляват проблемите свързани с опазването

на околната среда, и така стандартите ще се превърнат в отправна точка за качество на

опазване на околната среда, което през следващия век ще спомогне за управлението на

международния бизнес. Ставайки проактивни в управлението на аспекти свързани с

опазването на околната среда, фирмите стават по-успешни. Потенциалните плюсове са

големи и включват предимства за пазарите, спазването на екологичните показатели и

намаляване на разходите.

Намаляването на разходите е видим резултат от ефективното управление, защото

ресурсите се разпределят правилно; системите дават информация, която подпомага

вземането на правилни решения и докладите се пишат за по-кратко време; дейностите

се планират така, че да се извършат максимално ефективно и в рамките на бюджета.

Освен това, оценяването на цикъла на живот на дестинацията е средство, чрез което се

идентифицират проблеми с опазването на околната среда. Намаляването или

справянето с тези проблеми означава намаляване или приключване на дейностите,

които са свързани с тях, което води до намаляване на разходите.

ВЪПРОСИ СВЪРЗАНИ С ПРИЛОЖЕНИЕТО

Въпреки ползата от стандартите за предоставяне на насоки за прилагане на програми за

управлението на околната среда, ключът към този тип мениджмънт е не само да се

спазват изискванията на стандартите. Причината е, че спазвайки ги, организацията

може да постигне добре организирана и документирана програма, но в същото време

най-ефективните програми се фокусират върху по-практичните методи за

реализирането на дадена концепция.

64

4. Защитени територии и биоразнообразие – потенциал за

изграждането на клъстър за екотуризъм

Световната загуба на биоразнообразие се е превърнала в едно от най-

големите предизвикателства на 21-ви век. Проблемът с биоразнообразието е неразделна

част от устойчивото развитие, конкурентоспособността, икономическия растеж и

заетост, подобрения поминък. Много от плюсовете, които биоразнообразието и

екосистемите осигуряват, в момента са застрашени. Това са добив на дървен материал,

водоснабдяване, третиране на отпадъците, защита на природата, контрол на качеството

на въздуха, регионалния и местен климат, контрол на ерозията и др. Загубата на

екосистемите заплашва многобройни бизнес инициативи.

Между местното население и ресурсите от защитените територии или биоразнообразие

съществува следната симбиоза: местните жители изпълняват функцията на настойници

и в замяна те извличат полза от защитените територии чрез устойчиво прибиране на

реколтата, интегрирани зони с разнообразно използване, защита на важните ресурси

като водохващане.

Често, във връзката между местното население и ресурсите особено в периферните

територии, където има много екотуристически атракции, е налице голяма

зависимост от експлоатацията на ресурси и тогава опитите да се контролира или

забрани използването на ценни ресурси могат да се превърнат в антагонистично

решение за местните жители (Mackinnon et al., 1986). Поминъците, които се основават

на дейности като култивиране с рязане и изгаряне3, говедовъдство, лов, риболов,

събиране на дърва, добив на дървен материал и други материали изискват огромно

количество природни ресурси (вода, дървета, дивеч, минерали и най-вече земя и почва),

за да отговорят на нуждите на голямото местно население. Въвеждането и налагането

на ограничено използване на ресурсите може да доведе до объркване и неприязън сред

местните жители, които са свикнали да разполагат с тази земя и ресурси (Olindo, 1991;

Zifer, 1989). В такива ситуации местното население се превръща в опонент на туризма и

3 Традиционен селскостопански похват, използван от поколения фермери в тропичните гори и саваните на северна и източна Африка. Екологично стабилен е поради факта, че почвите в тези места са бедни. Това е част от процедурата за смяна на селскостопанските култури и изкарването животните на лятна паша.

65

нарушава неговите дейности. Такива трудности в развитието на

екотуризма се срещат в случаите, в които се дава право на местните

жители да участват в планирането и развитието на туризма, чрез което им

се осигурява контрол и достъп до ресурсите, които изискват. Въпреки

това при някои обстоятелства е напълно възможно местното население да е против

развитието на туризма и тази позиция трябва да бъде уважавана, но за жалост това не е

така в много от развиващите се страни и в периферните части на развитите страни,

където туризмът се счита за един от малкото варианти за развитие.

Модел за екотуризъм: при успешния екотуризъм, динамиката между местното население, ресурсите и

туризма е такава, че всеки допринася с нещо (Hammitt,W., and D.N. Cole. 1998)

66

Европейската конференция на високо равнище за бизнеса и

биоразнообразието в Лисабон се обърна към фирмите, правителствата,

ЕС и НПО да осигурят:

• По-добра осведоменост за голямото конкурентно предимство,

което се постига чрез опазване на биоразнообразието.

• Промотиране на употребата на широк набор пазарни модели, корпоративна

отговорност и схеми за контрол с цел съхранение на биоразнообразието.

• Подпомагане на големи и малки предприятия с оперативни средства за

опазването на биоразнообразието и измерването на техните показатели по

възможно най-добрия начин.

• Окуражаване чрез нови стимули създаването и засилването на партньорства

между компании, правителства на всички нива, НПО и университети/научен

свят.

Защитените територии са най-важния елемент за съхранението на биоразнообразието;

те съхраняват ключови естествени среди на живот; осигуряват убежище; позволяват

миграцията и движението на различни видове. Освен това, защитените територии не

само опазват биоразнобразието, но също така и благосъстоянието на човечеството. Те

осигуряват поминък за около 1,1 милиард хора и са основен източник на питейна вода

на една трета от най-големите градове в света, и са важен фактор за световната

безопасност на храните. Добре управляваните защитени зони носят много ползи за

националната икономика и допринасят за намаляването на бедността, постигането на

устойчиво развитие и на целите за развитие през новото хилядолетие. Тъй като

67

вредното въздействие от промените на климата заплашват планетата,

защитените територии представляват удобно решение за неудобната

истина. Когато са по-добре управлявани, свързани и финансирани,

защитените територии са ключа към адаптираните отговори за

климатичната промяна.

Категории на защитените територии

Международният съвет за опазване на околната среда (IUCN) е определил няколко

категории за управление на защитени територии спрямо целите на управлението.

Дефинициите на тези категории и примери за всяка една от тях са дадени в „Насоки за

управлението на защитени територии” (IUCN, 1994). Шестте категории са:

• КАТЕГОРИЯ Ia: Природен резерват: защитена територия, която се използва

основно с научни цели. Определение: територия земя и/или море, които

притежават изключителни или представителни екосистеми, географски или

физиологични характеристики и/или видове, които се използват за научни

изследвания и/или мониторинг на околната среда.

• КАТЕГОРИЯ Ib: Територия с дива природа и животни: защитена територия,

която се използва за защита на дивите видове. Определение: Голяма територия

земя, която не е модифицирана или е леко модифицирана, и/или море, които са

запазили своите природни характеристики и влияние без да бъдат постоянно

обитавани; те са защитени и управлявани по начин, който да съхрани техните

природни богатства.

• КАТЕГОРИЯ II: Национален парк: защитена зона, която се използва за защита

на екосистеми и отдих. Определение: територия земя и/или море, които целят

да: съхранят екологичната цялост на една или повече екосистеми за настоящите

и бъдещи поколения; да се премахне експлоатацията в тези територии; да се

създаде основа за духовни, научни, образователни и рекреационни стимули,

които да привличат посетители и в същото време да са природосъобразни и в

синхрон с културата на дестинацията.

• КАТЕГОРИЯ III: Природен паметник: защитена територия използвана за

опазване на специфични природни характеристики. Определение: територия

съдържаща една или повече специфични природни или природно-културни

68

характеристики, които са изключително ценни, заради своята рядкост,

представителни или естетически качества, или имат културно значение.

• КАТЕГОРИЯ IV: Територия, която е естествена среда на живот за

различни видове: защитена територия, използвана за опазване на

околната среда чрез постоянно управление. Определение: територия земя и/или

море, върху които се прилага постоянно управление, за да се осигури

поддържането на естествените среди на живот и/или да се отговори на нуждите

на отделните видове.

• КАТЕГОРИЯ V: Защитена околна среда: защитена територия и/или море, която

служи за опазване на околната среда и отдих. Определение: територия земя с

брегова ивица, където дългогодишното взаимодействие между хората и

природата е превърнало територията в такава с ценни естетични, екологични и

културни характеристики, и често с голямо биоразнообразие. Съхранението на

целостта на това взаимодействие е от важно значение за опазването,

поддържането и еволюцията на тази територия.

• КАТЕГОРИЯ VI: Защитена територия с управлявани ресурси: това е защитена

територия, която се управлява само заради устойчивото използване на

природните ресурси. Определение: територия, съдържаща предимно

немодифицирани природни системи, която се управлява по такъв начин, че да се

даде дълготрайна защита и поддръжка на биологичното разнообразие, докато в

същото време се осигури устойчив поток на природни продукти и услуги, които

отговарят на нуждите на местното население.

• КАТЕГОРИЯ UA: Там където територията не отговаря на тези международни

дефиниции тогава не се налага прилагането на категория за управление. Тогава

категорията се определя като „незададена категория” (UA) в списъка със

защитени територии UNEP-WCMC.

Установяването на защитени територии означава вземането на мерки, чрез които се

защитава биоразнообразието и редовно се събират данни за официално признати

защитени територии. Данните се състоят от информация за национално определени

места от национални паркове до горски резервати и от природни резервати до

резервати за определени ресурси. През последните десетилетия броят на защитените

територии в света се е увеличил значително и е достигнал до 100,000 обекта. Общата

69

площ също се е увеличила от 3 милиона кв.км. през 1970 на повече от 20

милиона кв.км. през 2012.

Въздействието на екотуризма е подобно на това на малък строеж,

водоснабдяване и канализация, пътища, но има тревожно въздействие върху по-

уязвимите околни среди. Примерни обратни ефекти могат да бъдат:

• Ерозия на почвата от: лош дизайн на пътищата и маршрутите, които не следват

природните контури; трафик извън пътищата, за да се избегнат териториите,

които са по-влажни и имат коловози; трафикът се премества извън пътищата и

маршрутите, за да се види уникална дива природа, животни и специфични

ресурси; недобре планирана инфраструктура или прекалено много

инфраструктура на места като къмпинги и туристически маршрути.

• Намаляване на ресурсите на вода и нейното качество поради неправилния

дизайн и разположение на тоалетните, септичните ями, твърдите отпадъци.

• Обезлесяване поради прекомерното изсичане за дърва за огрев, къмпинг и

строежи.

• Унищожаване на уникална флора.

• Промени в поведението на животните породено от човешкото въздействие.

• Замърсяване от отпадъци, остатъци от нефтени продукти, газове на превозни

средства.

Местните жители, живеещи в близост до защитени територии, също могат да

пострадат. Туристите могат да имат силно въздействие върху културната и

икономическата цялост на местното население. Сезонният характер на туризма може да

70

доведе до конфликт с нуждите на местните жители за засаждане на

култури и прибиране на реколтата, и подобреното опазване на вече

съществуваща защитена територия може да наруши традиционното

използване на тази територия за продукти (дърва за огрев, лечебни

растения, месо от дивеч).

Така потенциалните ползи от екотуризма всъщност могат да навредят на околната

среда на защитената територия. Увеличената работна заетост, инфраструктура (пътища,

електричество, телекомуникации), техническа поддръжка или услуги (образование,

здравеопазване) могат да мотивират много хора да мигрират в близост до защитената

територия и така да окажат вредно влияние. Също така, по-добрите икономически

условия означават повече твърди отпадъци.

Негативните въздействия върху околната среда са резултат от лошо планиране и

координация. Екотуризмът трябва да се основава на национален туристически план и

планове за управление на защитените територии, които ще бъдат от полза за

катализиране на разумно създадените екотуристически програми. Тези планове могат

да се използват като насока за установяването на контрол, разработването на политики

и даването на отговорности за тур оператори и други фигури от туристическия бранш.

Освен това, плановете за управление трябва да се създават за конкретни защитени

територии преди туристическите дейности да започнат в тях. Стандартите за дизайн и

дейности съобразени с околната среда трябва да бъдат обнародвани и законово приети

за всички туристически фигури, които развиват туризма. Служителите в защитените

територии трябва да бъдат обучени как да управляват ресурсите, материалите,

съоръженията, персонала и бюджета. Освен подобряване на приятното и образователно

изживяване на туристите, обучените служители трябва да се уверят, че туристите се

движат в рамките на определените територии и използват съоръженията (водни

ресурси, дърва за огрев, къмпинги) по устойчив начин.

Планове за управление

Въз основата на социална и екологична оценка, плановете за управление на защитените

територии трябва да включват граници на приемлива посещаемост за специално

защитените зони. Също така, тези планове трябва да определят критерии, които

71

позволяват достъп до уязвими екологични, живописни или културни

атракции, които са на минимални разстояния от пътищата и на кратки

пешеходни разстояния. Плановете трябва да определят територии, които

да се използват за: проучване, дива природа и животни, пътища,

маршрути, социално опазване, съоръжения за туристите и нощувки. Екологичната

оценка трябва да дефинира местата, които да се избягват както и тези, които могат да

се развиват и типа и количеството инфраструктура, която се счита за приемлива - хижи,

къмпинги, пътища, туристически центрове, административни офиси, настаняване на

персонала и др.

В много случаи най-основните въздействия върху дестинацията са свързани с пътищата

и маршрутите, които осигуряват достъп на туристите. Съществуващите планове трябва

да определят дали пътищата да се преместят или заменят с друг маршрут. Все повече

мениджъри и професионалисти отговорни за развитието на туризма осъзнават, че

туристическото изживяване често се подобрява значително, когато природата се

посещава пеша, а не с превозни средства. Плановете трябва да включват оценки за

околната и социална среда, за да имат информация как местното население използва

защитените територии. Много държави в Латинска Америка и Карибите прибират

реколта (използват или зависят) от ресурсите в защитените територии, включително

дърва за огрев, материали за строеж, месо от дивеч, риба, птици, насекоми, лечебни

растения, декоративни растения, плодове и боровинки. След като се направят оценките

на околната и социална среда, вече може да се разработи туристическият план, който да

определи параметрите за развитие на инфраструктурата (пътища, маршрути,

къмпинги); броя на туристите и местата, които те посещават; отговорните за

прилагането на плана и неговия мониторинг. Имайте предвид следното, когато

изграждате насоките за управление:

Граници на приемлива посещаемост: Това е максималния брой туристи, които

дестинацията може да поеме без да се нарушава туристическото изживяване или

равновесието на екологичните, естетични или природни ресурси. Границите се

определят от броя туристи на ден, броя легла позволени в дадена зона, броя

превозни средства на километър или други показатели. Каквито и да са

показателите, те трябва да бъдат лесни за следене и изпълнение от страна на

персонала, който се грижи за защитената територия.

72

• Изберете основните пазари - туристи, тур оператори

• Определете темата – опазване на околната среда, повишаване на

културната осведоменост

• Осигурете екскурзоводи, които помагат на туристите и следят тяхното

поведение – къмпинги, продължително ходене пеша, рафтинг по реки.

• Консултирайте се с екскурзоводи и шофьори, които ескортират туристите в

дадените територии

• Получете техническа помощ от туристически професионалисти, които са

изучавали въздействията на туризма.

• Организирайте срещи или практически упражнения със заинтересованите

туристически фигури, които участват в развитието на туризма и формирайте

комитет на местните жители, мениджъри на ресурси, екскурзоводи, търговски

представители, собственици на хижи и къщи за гости, персонал, туристически

шофьори, местни продавачи.

• Използвайте модели на успешни чуждестранни туристически дестинации.

• Поставете определени цели и определете начин, по който ще оцените дали те са

постигнати – примерно подобрен имидж, намалена ерозия на почвата.

73

• Създайте чернова, която може да се разгледа от технически

специалисти и направете план за разпространение на горепосочените

насоки.

• Изградете официален контрол основан на насоките (изисква

проучващият персонал да даде препоръки, които да са подкрепени от данни за

туристическите въздействия върху почвата, водата, защитените видове и

естествените среди на живот).

Ползите от устойчивия туризъм и неговия принос към опазването на

биоразнообразието за екотуристическите компании са:

• Разнообразяване и подобряване на услугите и продуктите.

• Осигурявайки нови възможности за маркетинг и промотиране.

• Подобряване на публичното мнение и цялостното възприемане на компанията.

• Чрез развитието на екотуризъм, компаниите се различават от конкурентите си и

служат за пример за устойчив и иновационен бизнес.

• Позволява на компаниите да достигнат до нови пазари туристи.

• Привличане на взаимосвързаните бизнеси, чрез което се създава динамика на

икономическия растеж.

Екотуризмът ще гарантира устойчивото управление на екотуристическите ресурси,

което от своя страна ще осигури дългосрочното използване на екотуристическите

атракции и ресурси, и също ще промотира устойчивото поведение сред туристите.

Тези, които участват или имат ползи от екотуризма, ще се възползват от него както

днес така и утре. Рисковете, свързани с имиджа и репутацията на компаниите, ще се

увеличават в контекста на новите пазари, връзките с туристите и всички

заинтересовани, които са по-наясно с екологичните проблеми. Изграждането на

устойчиви партньорства със заинтересованите лица и поставянето на общи цели може

да допринесе позитивно за добрата воля на бизнеса. Намаляването на рисковете

свързани с имиджа ще засили репутацията на бранда и имиджа на компанията. Освен

това, компаниите, които са се посветили на устойчиво развитие, директно ще извличат

ползи от този имидж.

74

Икономическата дейност е една от основните причини за загубата на

биоразнообразие. Европа все още продължава да губи биоразнообразие и

то с много бърз темп. Основните причини за намаляването на

биоразнообразието са промяна в естествените среди на живот,

климатични промени, инвазивни видове4 прекалена експлоатация и замърсяване.

Бизнесът може да помогне да се намали този натиск чрез управление и намаляване на

своите въздействия върху биоразнообразието и екосистемите. Чрез бизнес доклада за

икономиката на екосистемите и биоразнообразието, фирмите систематично могат да

следят своите дейности във връзка с биоразнообразието и екосистемите и да оценяват

как причините, които водят до промяна в екосистемите пряко и непряко, влияят на

техния бизнес. Всички бизнеси въздействат върху биоразнообразието чрез техните

вериги за разпространение или инвестициите, които правят. Връзките между бизнеса,

биоразнообразието и екосистемите са разнообразни в отделните сектори. Те зависят от

разположението на бизнеса, източника на суровини, в някои случаи разположението на

неговите клиенти и/или технологията на продукция, която се прилага. Тези връзки

могат да се групират от една страна спрямо бизнес въздействието върху

биоразнообразието и от друга спрямо зависимостта на бизнеса от екосистемите.

Бизнесът свързан с биоразнообразието се определя като: „Търговско предприятие,

което генерира приход чрез производствени процеси, които опазват биоразнообразието,

използват биологични ресурси и споделят ползите идващи от тази дейност.”

Това определение подчертава трите широкообхватни цели на Конвенцията на

Обединените нации за биологично разнообразие (CBD), която също изисква повече

усилия от страна на частния сектор, за да се включи и той в опазването на

биоразнообразието, устойчивото развитие и справедливото споделяне на ползите. И в

бизнес обществата и в тези, които опазват околната среда, все повече се осъзнава

търговския потенциал на опазването на биоразнообразието.

4 инвазивен е онзи вид, който атакува други видове и се опитва да доминира над тях; който не е свойствен за дадена екосистема и причинява икономически щети или представлява опасност за здравето на хората или за състоянието на екосистемата.

75

Бизнесът свързан с биоразнообразието е налице, когато дейността на

компанията изцяло зависи от биоразнообразието. Природният туризъм е

пример, в който приходът на компаниите се определя от

благосъстоянието на заобикалящите го екосистеми. В такива случаи,

собствениците на фирми и мениджърите се нуждаят от малко убеждаване, за да

инвестират в управление на биоразнообразието. Бизнесите, които не зависят изцяло от

екосистемите, трябва да наблегнат на това как биоразнообразието и екосистемите могат

да повлияят същността на техния бизнес.

Фирмите, които полагат усилия за опазване на биоразнообразието и екосистемите

стават все повече. Компаниите, които разбират и управляват рискове като загуба на

биоразнообразие и намаляване на екосистеми, и действат бързо, за да използват всички

бизнес възможности, са именно тези, които най-вероятно ще оцелеят.

Бизнесът може да прояви лидерство в справянето с проблема на биоразнообразието и

екосистемите чрез:

1. Идентифициране на въздействията и зависимостите на Вашия бизнес от

биоразнообразието и екосистемите. Първата стъпка е да се оценят бизнес

въздействията и зависимостите от биоразнообразието и екоситемите,

включително директни и индиректни връзки чрез веригата за добавена стойност,

използвайки съществуващи средства и опитвайки се да ги подобри.

2. Оценяване на бизнес рисковете и възможностите, свързани с тези въздействия и

зависимости. Въз основа на тази оценка, компаниите могат да определят бизнес

рисковете и възможностите, асоциирани с техните въздействия и зависимости,

да образоват своите служители, собственици и клиенти. Икономическата оценка

на въздействията и зависимостите може да помогне в изясняването на рисковете

и възможностите.

3. Разработване на информационни системи за биоразнообразие и екосистеми,

определяне на SMART цели5, измерване и оценяване на показателите, и

отчитане на резултатите. Бизнес стратегиите за биоразнообразие и екосистеми

би трябвало да включват подобрена корпоративна информационна система,

5 SMART цели отговарят на 5 изисквания: specific (специфични), measurable (измерими), achievable (постижими), realistic (реалистични), time-limited (за определен срок).

76

определяне на измерими показатели за биоразнообразие и екосистеми,

тяхното интегриране в по-големи бизнес процеси за управление на риска

и възможностите Ключова стъпка в изграждането на доверие между

външни заинтересовани фигури (инвеститори, предприемачи от други

дестинации) е туристическият бизнес на дадена дестинация да измери и

докладва своите въздействия върху биоразнообразието и екосистемите, своите

дейности и резултати. Това от своя страна създава напрежение между отделните

фигури на този туристически бизнес (в дестинацията), защото те се конкурират

кои от тях ще имат по-малко негативни въздействия върху околната среда и по

този начин ще привлекат повече инвестиции от външни заинтересовани фигури .

4. Вземане на мерки за избягване и намаляване на рисковете за биоразнообразие и

екосистеми, включително обезщетенията чрез съ-финансиране

(„компенсиране”), където е възможно. Целите на управлението на

биоразнообразието и екосистемите могат да се фокусират върху концепцията

„без нетни загуби”, „екологичен неутралитет” или „нетно положително

въздействие”, и да включват подпомагане на компенсациите за

биоразнообразието, където е уместно. Асоциациите в индустрията ще

продължат да играят важна роля в разработването и промотирането на стабилни

77

и ефективни стандарти за показалите за биоразнообразие, и подготвянето

на насоки за техните членове.

5. Възползвайте се от новите възможности за биоразнообразие и

екосистеми, например ефективност на разходите, нови продукти и

пазари. Бизнесът може да подпомогне растежа на новите пазари и създаването

на ефективни условия за пазарите на биоразнообразието и екосистемите, което

може да доведе до разнообразяване на туристически продукт и да допълни

усилията за преодоляване на сезонността в туризма. Тези възможности могат да

бъдат по-лесно оползотворени чрез присъединяването на публични агенции,

счетоводство, организации за финансова стандартизация, опазване на околната

страна и обществото.

6. Интегриране на бизнес стратегии и дейности, насочени към биоразнообразието

и екосистемите, които отговарят на стратегиите за корпоративна устойчивост и

обществено ангажиране.

7. Създаване на добри контакти с бизнес партньори и заинтересовани фигури от

правителството, НПО, гражданското общество, за да се подобрят насоките и

политиките за биоразнообразието и екосистемите. Бизнесът може да предостави

значителен капацитет за защита и съхранение на околната среда, и има ключова

роля за спиране загубата на биоразнообразие. Нужно е бизнесът да участва по-

активно в публичните дискусии за политиките, които целят пропагандиране на

съответните регулаторни форми както и да се разработят допълнителни

доброволни насоки.

Най-добри практики за биоразнообразие във връзка с потенциала за формиране на

клъстър (Marion, J.L. and Leung, Y-F. (2001) 19 (3), 17–37.

Избраните най-добри практики са анализирани спрямо различни критерии (например

значение за сектора, ефективност и др.), което позволява на организациите да изберат

нужния подход спрямо нивото им на развитие в дейностите по опазване на

биоразнообразието. За целта се използва специална схема за анализ, която включва пет

категории.

Първата категория се отнася за „характеристиките” и представлява кратко описание

на най-добрата практика. Дават се отговори на следните въпроси:

78

• Кой е разработил и за кого е била разработена тази добра практика

(кой сектор и потребители)?

• Използва ли се тази инициатива от голям брой компании?

• Възможно ли е да се измерят количествено резултатите?

Втората част „обхват” подпомага идентифицирането на веригата за добавена стойност

и на кой етап от проекта тя може да се използва. Тя отговаря на следните въпроси:

• Тази добра практика отнася ли се само за предприятието, за възходящата или

низходящата част от веригата за добавена стойност?

• Кога да се използва тази добра практика? Към коя стъпка за развитие се отнася

тя (определяне на стратегия, конкретни действия, оценка на въздействията и

др.)?

Трета част „ползи” е посветена на постигнатите резултати:

• Добрата практика взема ли под внимание или анализира ли:

o Екологичните ползи от заплахите, застрашаващи биоразнообразието

(загуба и деградация на естествени среди на живот, инвазивни видове,

климатични промени, замърсяване и прекомерна експлоатация)?

o Финансови ползи (намаляване на разходите, репутация, стойност на

бранда, сигурност, иновация, продажби и цени, намаляване на риска)?

o Социални ползи (за служителите, както и за местното население, други

асоциации и НПО)?

Частта „фактори за успех” е посветена на организациите, които биха искали да

копират същия подход:

• Какви човешки и финансови ресурси трябва да се предоставят?

• Описани ли са факторите, гарантиращи ефективност и успех за прилагането на

този подход?

• Какви са ограниченията на този подход?

През годините са изградени световни най-добри практики, които да улеснят

интегрирането на биоразнообразието в бизнеса.

79

Чрез следната схема за анализ, сме класифицирали избрани най-добри

практики, които да помогнат на организациите в екотуризма.

Следните пет най-добри практики бяха анализирани и класифицирани (от Платформата

на ЕС за бизнес и биоразнообразие) от най-стари към най-нови:

• Хотели - Насоки за дейности свързани с биоразнообразието „Биоразнообразие:

Моят хотел в действие”: в сътрудничество с Accor една от водещите

хотелиерски мрежи в света, Международният съвет за опазване на природата е

изследвал приноса, който хотелите могат да дадат за опазването и подобрението

на биоразнообразието чрез ежедневни дейности. Насоките за хотели от

Международният съвет за опазване на природата може да бъдат прочетени тук:

http://cmsdata.iucn.org/downloads/iucn_hotel_guide_final.pdf

• Туризъм и наблюдение на дивата природа и животни. Направено е проучване за

ползите и рисковете от наблюдаването на дивата природа, което е бързо

развиваща се туристическа дейност, и проучване на въздействията върху

различните видове. Резултатите от проучването са публикувани през 2006 и

мога да бъдат прочетени тук:

http://www.cms.int/publications/pdf/CMS_WildlifeWatching.pdf

80

• Насоки за развитие на туризма и биоразнообразието: Конвенцията

за биологично разнообразие, публикувана през 2003, представлява

международни насоки за дейности свързани с устойчиво туристическо

развитие на уязвими земни, морски и крайбрежни екосистеми и

естествени среди на живот, които са от изключително значение за биологичното

разнообразие и защитените територии включително крехките крайречни и

планински екосистеми. Повече може да прочетете тук:

http://www.cbd.int/doc/programmes/tourism/tourism-manual-en.pdf

• Туризъм и биоразнообразие – проследяване на световния туристически

отпечатък: Публикацията на програмата за околната среда на Обединените

нации от 2003 показва връзката между местата с богато биоразнообразие и

туризъм, и заплахите и възможностите за тях. Повече може да прочетете тук:

http://www.unep.org/PDF/Tourism_and_biodiversity_report.pdf

• Свързване на обществата, туризма и опазването: процес на оценка на туризма.

Международно опазване е организация, която представя една от темите,

засегната по време на семинарите. Участниците е трябвало да извършат бърза

оценка и анализ на туристическия потенциал на дадена дестинация. Насоките за

процеса на изследване на екотуризма са публикувани през 2005 и могат да бъдат

прочетени тук:

http://www.conservation.org/Documents/CI_ecotourism_tourism_assessment_process

_manual.pdf

5. Мониторинг на въздействията и управление на удовлетвореността на

туристите.

Увеличаващото се търсене на природни територии за отдих и туризъм е довело до

увеличаване на броя на туристите в защитените територии. Поради тази причина са се

увеличили проучванията на въздействията на туристите върху дестинацията. Също така

е нараснал интересът за създаване и поддържане на програми за мониторинг на

въздействията на туристите.

81

Систематичните научни изследвания на въздействията на туристите,

които често били наричани екология на отдиха, са започнали още през

1930. През 1960 този тип проучвания са добили по-голяма популярност

поради нарастващите опасения за управлението на увеличаващия се брой

туристи. Големият интерес към проучвания за въздействията на туристите напоследък

се дължи на бързия растеж на екотуризма и съпътстващите опасения за влиянието на

туризма върху ценни екотуристически дестинации, които често спадат към национални

паркове и места с богато наследство. (Newsome et al. 2001; Buckley 2004) Екологията на

отдиха е дала ценни познания за въздействието на туристите в защитените природни

местности (Knight and Gutzwiller 1995; Liddle 1997; Hammitt and Cole 1998) като много

изследвания се фокусират върху разработването на оценка и процедури за мониторинг

на тези въздействия.

Справянето с това предизвикателство изисква следене на тенденциите, свързани с

интересите на туристите и състоянието на ресурсите като по този начин могат да се

вземат най-добрите управленски решения. Управлението и обработването на

информацията от програмите за мониторинг често е трудна задача и мениджърите са

принудени да вземат решения без нужните данни от мониторинга. Проблемът често се

82

задълбочава от неразбирането на въздействията на туристите, които

неизменно са свързани с околната среда и местното население.

Примери за такива въздействия са: ерозия, нарушаване баланса на дивата

природа и животни, замърсяване на водата, унищожаване на организми от кораловите

рифове, прекомерно голям брой туристи на едно място и възникване на конфликти

между тях (Ceballos-Lascurain, 1996; Hammitt & Cole, 1998; Manning, 1986; Marion &

Farrell, 1998; Shelby et al., 1989). Проблемите свързани с въздействията на туристите

изискват бърза реакция подари следните причини:

(1) Въздействията могат да нарушат баланса в защитените територии;

(2) Много въздействия в началото са слаби, но изведнъж стават прекалено силни, за

да бъдат понесени от дестинацията;

(3) Някои въздействия се натрупват и с времето разрушават все повече ресурси;

(4) Въздействията могат да доведат до други нежелани последствия като

намаляването на броя на туристите, икономическите ползи или стимулите за

насърчаване опазването на ресурсите.

Програмите за управление на въздействията на туристите могат да намалят

негативното им влияние преди да се наложи да се прилагат скъпоструващи програми за

реставрация и рехабилитация. Според Международния съвет за опазване на природата

(IUCN) защитените територии се създават, за да се защити и промотира природното и

културното богатство, и да се поддържат системите за подпомагане на

биоразнообразието и екосистемите (IUCN, 1991). Много страни осъзнават и активно

промотират ползите от предоставяне на достъп на туристите до дестинацията и така те

се изправят пред дилемата да балансират посещенията на туристите с опазването на

ресурсите. Разрешаването на тези проблеми може да се окаже трудно, ако няма

определена рамка и насоки за вземането на решения (McCool, 1994; McCool & Stankey,

1992). Те могат да подпомогнат интегрирането на нуждите на местните жители от

ресурси и системите за управление на ресурсите в цялостното управление на

защитената област. Националният или държавният контрол върху ресурсите често води

до отнемане на земя от местното население, което има претенции към ресурсите. По

този начин те остават лишени от достъп до природни ресурси (Gomez-Pompa & Kaus,

1992; Peluso, 1993; Pimbert & Pretty, 1995).

83

Насоките за вземане на решения предоставят структура за

организирането на информация и така мениджърите получават

подпомагане в рационалното балансиране между опазването на ресурсите

и достъпа на туристи до тях. Насоките включват средства за оценяване на

въздействията на туристите, определяне на управленски дейности и стратегии за

намаляване или предотвратяване на нежеланите въздействия.

Капацитетът на поносимост на дестинацията е една от първите насоки, които се

използват за справяне с въздействията. Концепцията за този капацитет е била

адаптирана от управлението на пасища и приложена в управлението на отдиха през 60-

те години (Wagar, 1964). Капацитетът на поносимост означава броя туристи, които

дадена дестинация може да понесе докато предлага устойчиво качество на

екологичните, социалните, физическите и мениджърските ресурси (Stankey & McCool,

1990). Целта е да се определи поносимостта на дестинацията, извън която

въздействията на туристите преминават приетите нива (Shelby & Heberlein, 1986). По-

късно в туристическия капацитет на поносимост са добавени въпроси свързани с

84

развитието, икономическите и социално-културните въздействия върху

местните култури (Inskeep, 1988;Wolters, 1991). Традиционният метод на

установяване на капацитета на поносимост включва определянето на

максималния брой туристи чрез математически изчисления на

въздействията. Така се включват описателни компоненти (параметри за управление

като тип и размер на въздействията) и компоненти за оценяване (оценяване на

различните нива на допустимост на отделните въздействия) (Shelby & Heberlein, 1984).

Значението на компонентите за оценяване често се подценява, което прикрива

субективността присъща за капацитета на поносимост. Експертите могат едновременно

да избират и оценяват социални и екологични показатели за въздействия спрямо

предишния си опит и други изследвания.

Насоките за управление на въздействията на туристите в защитените зони (PAVIM),

като например капацитета на поносимост, вземат под внимание ограниченията на

управлението, но също така включват анализ на проблема от дадено въздействие,

гъвкавостта на избора на множество стратегии и участие на местното население.

PAVIM определя възможности на управление и проблеми, свързани с въздействието на

туристите, включва анализ на проблемите чрез експертен панел, който замества

индикаторите, мониторинга и стандартите, и в резултат се избират, прилагат и оценяват

управленските дейности за въздействията на туристите.

Обществено участие и експертен панел

PAVIM включва обществено участие и експертен панел, защото решенията свързани с

управлението са повече социални и политически, отколкото технически (McCool &

Cole, 1997). Под общественото участие се има предвид участието на местните жители,

туристи и други заинтересовани страни, които желаят да участват във вземането на

решения. Общественото участие е важно през първите три етапа: определяне

ценностите и целите на защитените територии, целите на управлението и проблемите

на въздействията, достъпността на проблемите на въздействията, но общественото

участие може да продължи и през другите етапи. Всичко зависи от хората, които са

включени и колко спорни са въпросите, които се дискутират. Мениджърите на

защитени територии имат важна роля в разработването на програми за обществено

участие тъй като те балансират нуждите и интересите на туристите и заинтересованите

85

страни чрез мандати за защита на ресурсите и ограничения в

управлението (Ceballos-Lascurain, 1996). Експертният панел работи

заедно с мениджърите и служителите на защитените територии с цел

анализиране на проблемите от въздействията, избиране на управленски

дейности и оценяване на ефективността на стратегията. Панелът се състои от

професионалисти, които имат нужния опит за справяне с най-приоритетните

управленски проблеми. Панелът може да включва хора с образование в сферата на

социалните науки и управлението на въздействията от туристите и знанията им по

въпроси, свързани с лов. Експертите могат да бъдат местни жители, представители на

агенции, учени, служители на НПО и други представители на местно, национално или

международно ниво. Експертите се различават от обществените участници тъй като се

избират от мениджърите на защитените територии спрямо техните знания по

специфични проблеми. Може да има припокриване между обществените участници и

експертите, които се избират за обществени представители.

Стъпки за управление на въздействията на туристите в защитените зони (PAVIM)

PAVIM е повтарящ се, гъвкав, шест степенен процес, в който участниците могат

едновременно да вземат предвид последиците от опциите за зониране, приемането на

86

различни въздействия, последиците от избора на различни управленски

тактики, всички от които са идентифицирани за важни при насоките за

вземане на решения (McCool, 1994).

Стъпка 1: Определяне ценностите, целите и зоните за управление на територията

Целта на тази стъпка е да се изяснят природните, културните и свързаните с отдиха

ценности на ресурсите, да се опише целта на защитената територия, нейното значение и

да се посочат зоните за управление. Дискутират се проблеми, свързани със зонирането,

включително съоръжения, достъп и инфраструктура, разположение на

характеристиките на атракциите, ресурси и социални условия, как местното население

използва ресурсите и други изисквания, дейности свързани с отдиха, интензитет на

управление, и други икономически, политически и социални въпроси. Общественият

принос е в разработването на съвместно разбиране от страна на мениджърите на земята

и местните жители за целите и управлението на зоните на защитените територии.

Например, зонирането може да се използва за разделяне на конфликтни видове или

нива на посещение от туристи или да се балансират видовете или нивата на посещение

от туристи с наличните ресурси.

Стъпка 2: Определяне целите на управление

Стъпка 2 се стреми да определи целите на управление на всяка зона спрямо

съществуващото законодателство, управлението на политиките на агенции, приноса на

управлението и заинтересованите страни. Стъпката коренно се различава от

предходната, защото подчертава значението на ясно дефинираните управленски цели.

Те трябва да са специфични, реалистични, постижими в определен срок от време и да

отразяват компромиси в използването на ресурси. Желаните ресурси, социални и

управленски условия трябва да се вземат предвид при поставянето на целите за всяка

зона. Например, социалните цели, които определят желаните изживявания на туристите

в отделните зони, могат да бъдат характеризирани според взаимоотношенията с

персонала, вида и честотата на посещенията на туристите, контакта или близостта до

околната среда и нивото на знания, усилия или риск, които са необходими за

изживяванията в областта. Нужно е да се определи спецификата на тези управленски

цели, за да се улесни оценката на допустимост на човешките въздействия и да се дадат

насоки за подходящото управление. Например, целите за ресурсите, които определят

87

желаните условия за пешеходните маршрути могат да бъдат оценени

спрямо степента на съответствие, докато управленските цели относно

вида и нивото на разработване на съоръжения могат да ръководят избора

на коригиращи действия.

Стъпка 3: Идентифициране и даване на приоритет на проблемите от

туристическите въздействия върху дестинацията

Стъпка 3 се стреми да определи и даде приоритет на проблемите от туристическите

въздействия върху дестинацията, за които се счита, че нарушават желаните социални,

ресурси и управленски условия, които са включени в управленските цели за всяка зона.

Проблемите се отнасят до специфични нежелани ресурси и въздействия от туристите

като нарушаване баланса на дивата природа и животни, ерозия на маршрутите,

деградация на атракциите, отпадъци, прекалено голям брой туристи и конфликти,

възникващи между тях. Проблемите се определят от служителите в защитените зони и

обществото като част от процеса на „мозъчна атака”. След това се дава приоритет на

отделните проблеми спрямо по-ограничените ресурси. Списъкът се основава на

видовете ресурси, върху които се въздейства; разходите, които се създават, когато не се

разрешава проблема, възможностите на мениджмънта да се справи с проблема както и с

въздействията върху изживяванията на туристите, местните жители, природните и

културните ресурси. Процесът се използва да се определи нивото на поносимост на

въздействията и помага на експертния панел да ги анализира. Приоритети могат да се

определят като се използват техниките на управление на рисковете, които вземат под

внимание тежестта, продължителността, обхвата на въздействие и уязвимостта на

засегнатите ресурси. (Cole & Landres, 1996).

Стъпка 4: Провеждане на анализ на проблемите

Стъпка 4 се фокусира върху анализа на проблеми включвайки експертния панел и

служителите в защитената територия. Членовете на панела се избират въз основа на

тяхното знание за проблемите от въздействията и/или опита в разрешаването на

подобни проблеми в други защитени територии. Анализът на проблемите включва

посещение на мястото, за да се видят и дискутират проблемите от въздействията,

тяхната еволюция във времето и ефективността на предишни намеси на управлението в

ситуацията. Членовете на панела могат да открият проблемите, които трябва да се

88

оценяват и разрешат. По-долу е представен препоръчителен анализ на

проблемите. Той подчертава, че трябва внимателно да се вземат предвид

причините за проблемите (неправилно поведение на туристите) и други

фактори на влияние (уязвима растителност) и ролята на разположението

на съоръженията, дизайна и поддръжката. Важно е да има пълно разбиране на процеса

на въздействие, защото това е от голямо значение за определяне на ефективни

управленски решения на проблема. Членовете на панела могат да вземат под внимание

наличните резултати от мониторинг или проучване.

Стъпка 5: Избиране и прилагане на управленски действия

Целта на стъпка 5 е да избере и приложи стратегии за управление и тактики за

разрешаване на проблемите на въздействията от туристите. Пълният спектър от

налични стратегии включва намаляване на посещенията и използването на територията,

намаляване на проблемните места, промяна на мястото на туристически посещения в

проблемните територии, промяна на продължителността на престой, промяна на вида

посещение и поведение на туристите, промяна на очакванията на туристите и

увеличаване на устойчивостта на ресурсите.

Анализ на проблеми с управлението на ресурси и социалните въздействия на

туристите (Gross, J.E. 2003)

I. ОПРЕДЕЛЯНЕ И ОЦЕНЯВАНЕ НА ПРОБЛЕМА

A. Проблемът (проблемите): кратко резюме, описващо проблемите свързани с

ресурсите и/или социалното въздействие на туристите.

B. Описание на проблема (проблемите): кратко описание на всяко въздействие.

C. История и контекст на проблема (проблемите): резюме на това как проблемът се е

разрастнал, предишни намеси на управлението и тяхната ефективност.

D. Причини и влияещи фактори: оценката на причините и влияещите фактори може да

усили въздействията. Трябва да се вземат предвид фактори свързани с туристите (вид и

честота на посещенията, поведение), фактори от околната среда (топография, вид на

почвата и растителността), фактори от управлението (мениджмънт на туристите,

разположени, дизайн, конструкция и поддръжка на съоръженията).

II. ОПРЕДЕЛЯНЕ И ОЦЕНЯВАНЕ НА СТРАТЕГИИ И ТАКТИКИ

A. Разработване на списък с подходящи и ефективни стратегии за управление и тактики

89

за всяко въздействие.

B. Оценяване на потенциалната ефективност, управление на осъществимостта (разходи,

персонал, дългосрочна поддръжка), разходи за удовлетвореността на посетителите,

съответствието на всяка стратегия и тактика, запазване или възстановяване на ресурси.

(Cole et al., 1987; Hammitt & Cole, 1998). Тактиките са средства за постигане на

стратегиите, например разработване на образователни съобщения за окуражаване на

по-слаби въздействия на туристическото поведение или осигуряване на съоръжения и

маршрути с цел повишаване устойчивостта на ресурсите. (Anderson et al., 1998).

Основното предимство от използването на експертни панели за идентифициране и

оценяване на алтернативни решения на проблемите е техните задълбочени знания по

процесите на въздействие и успешни управленски дейности, приложени в други

местности. Алтернативните стратегии се дискутират от панела и служителите на

защитената територия, за да се прецени тяхната приложимост. Дали дадена стратегия е

подходяща се определя от зоната на управление, целите, управление на

осъществимостта, общественото одобрение, потенциалната ефективност, ефекта върху

други въздействия и последствията за посетителите (Loomis & Graefe, 1992). Например,

недиректните стратегии (като образователните) се предпочитат от туристите, ако се

сравняват с ограничаващите стратегии като определени места за къмпинг. (McCool &

Christiansen, 1996). След това за всяка една стратегия се определят специфични

управленски тактики и дейности. Мениджърите могат да се консултират с

обществените представители преди да финализират избора на стратегии и тактики.

Едва след това мениджърите прилагат избраните дейности.

Стъпка 6: Оценяване ефективността на дейностите

Целта на стъпка 6 е да се оцени ефективността на приложените стратегии и тактики.

Експертният панел и служителите на защитените зони преглеждат управленските

действия, които преди са били предприемани и техния успех в справянето със социални

проблеми и проблеми с ресурсите. Оценяват се разходите за финансиране и служители,

и въздействието на действието върху туристите. В тази стъпка могат да се включат

обществени представители, които да помагат с определяне на проблемите и търсенето

90

на алтернативни разрешения, и изследването на общественото мнение за

тези разрешения. След това се разработват препоръки за продължаване и

промяна на минали действия или преминаване към алтернативни

действия. Ако са на разположение достатъчно финанси и време на

персонала, тогава мениджърите могат да решат да проведат мониторинг проучвания на

въздействията на туристите (оценяване на ширината и дълбочината на

маршрута/пътеката, или размера на тази част от почвата, която се използва) (Marion &

Leung, 2001; Marion, 1991). Мениджърите може да съберат качествени данни (доклади

на служителите, които документират специфични проблеми и успешните стъпки, които

са били предприети за разрешаването им). Не винаги е ясно, че целта на мониторинг

програмите е да се следи за настъпващи изменения преди те да нанесат необратими

промени в екосистемите (Boulton, 1999; Hadwen et al., 2005a; Monz & Leung, 2006).

Изпълняването на тази цел изисква измерване на уязвимите индикатори в точното

време и с точните скали (Hadwen et al., 2003; Leung & M arion, 2000; 2005a; M onz &

Leung, 2006), но една мониторинг програма не винаги показва връзката между даден

проблем и индикаторите, които се измерват. Подходът, който се предприема за

разработването на мониторинг програма трябва да бъде различен от този, който е

нужен за създаването на проект за проучване на екологията на отдиха.

91

Фигура 1 Схема за оценяване на въздействията на туристите. Това е концептуална

диаграма показваща връзките и разликите между проучванията и мониторинга на въздействията на

туристите в защитените зони. (Черните стрелки показват компоненти, които влизат в компетенциите на

научните изследователи, а сивите стрелки – компонентите, за които отговарят служителите на

защитената територия. (Hoyer, W. D. & MacInnis, D. J., 2001,

Проучването на въздействията на туристите показва причинната връзка между

дейността и индикаторите за околната среда, докато мониторингът може да открие

причинно-следствената връзка и да се фокусира върху описването на промени в

индикаторите.

92

С цел показване на връзките между проучване и мониторинг е създадена

схема за оценяване на въздействията на туристите (фигура 1), които

трябва да се следят от мениджърите на защитената територия, за да се

приложат стратегии за оценяване на въздействията на туристите. Това са

четирите стъпки на процеса: (1) определяне на дейностите на туристите; (2) проучване

на въздействията на туристите; (3) мониторинг на въздействията на туристите; (4)

оценка на мониторинга на въздействията на туристите. Първата стъпка, определяне на

обхвата и честотата на дейностите на туристите на важни туристически места е важен,

но често забравян компонент от изследването (Cole, 2006; Hadwen et al., 2005b; N

ewsome et al., 2002). Изграждането на профили на туристите е необходимата първа

стъпка, чрез която се разработва стратегия насочена към туристите и околната среда.

Многобройни проучвания са показали, че различните атракции и видове туристи водят

до различен интензитет и вид на туристическите дейности (Hadwen et al., 2005b;

Hammitt & C ole, 1998; Liddle, 1997). Затова е важно мониторингът на туристите да се

направи преди проучването и мониторингът на действията да започне. Въпреки това,

мониторингът на туристите често не се извършва и не му се дава по-голям приоритет от

други дейности в защитените територии като например осигуряване на съоръжения за

къмпингуващите туристи. Оценките на посетителите на дестинацията и видовете

дейности, в които те участват, са от голямо значение при определянето на насоки за

бъдещите управленски действия и мониторинг подходи. След съпоставянето на

информацията относно видовете туристи и техните дейности, кои дейности са по-

интензивни или в по-голяма степен застрашаващи околната среда, трябва да се избере

бъдещия фокус на проучване и мониторинг (Hadwen et al., 2005b).

Проучването на въздействията на туристите е втората стъпка от процеса (фигура 1),

което рекреационните еколози и служителите на защитените територии могат да

включат в експерименти за тестване на хипотези, които целят да преценят

екологичните отговори за дадено действие или интерес. Този вид проучване

обикновено се провежда като контролиран експеримент, който дава информация,

свързана с разработването на мониторинг протоколи. Например, могат да се определят

индикатори, които отговарят на дейностите и показват как мониторинг програмите

могат да се създадат в такова време и на такова място, че да се следят въздействията,

когато те възникват. Следвайки този научно доказан подход за изграждането на

93

мониторинг програма, мениджърите на защитената територия ще имат

добре обоснована позиция за мониторинга и управлението си (Cole,

2006). Третата стъпка е мониторинг на въздействията на туристите

(фигура 1). Мониторингът се фокусира върху постигането на цели чрез

проучване на конкретни индикатори. След като вече е налице мониторинг схема за

въздействията на туристите, тогава започва оценяването им. Това е четвъртата стъпка

от процеса, която се отнася до оценка на мониторинга на въздействията на туристите.

Стъпката е отговор от страна на управлението на тези въздействия. Многобройните

резултати от тази стъпка ще изискват допълнително проучване и мониторинг (фигура

1). Това е от огромно значение тъй като често целта на мониторинга може да е лесна

(примерно да се определи промяната), но сложните природни системи са причината,

поради която мониторинг резултатите могат да бъдат объркващи и/или трудни да

разбиране. Когато вече са налице объркващи резултати, може да е необходимо

мениджърите на защитената територия да се консултират с рекреационните еколози

(външни или вътрешни), за да се определи причинната връзка за резултатите или да се

направи независима оценка на този мониторинг и стратегии за управление (Buckley,

2003; C ole, 2006). Това може да се наложи също когато са налице наболели

политически въпроси или териториите се нуждаят от независимо външно проучване.

Другата важна полза от резултатите е да се улесни разработването на управленски план

за действие, когато са прекрачени границите за съответните индикатори (фигура 1).

Това подчертава идеята, че мониторинг програмите трябва да са свързани с плановете

за управление, когато става дума за защитени територии, тъй като мониторингът,

когато е само по себе си и изолиран от други дейности, се оказва безсмислен.

Агенциите на защитените територии трябва да имат ресурсите, за да отговорят на

резултатите от техните мониторинг проучвания навреме, за да се разработят и

приложат планове за действие, които ще подобрят показателите за бъдещи мониторинг

дейности. Оценката на управленските дейности информира научните работници и

мениджърите за поносимите нива на процесите и индикаторите, и дава информация на

служителите за успеха на техните управленски действия.

Чрез този процес, рекреационните еколози и мениджърите на защитени територии

могат да започнат по-усилено сътрудничество в съвместни проекти, които надграждат

знания по теми за управление и проучване. Така се показват важните връзки между

94

проучването и мониторинга, които са необходими, за да се стабилизира

управлението на защитени територии, които са посещавани от много

туристи. Всяка една стъпка от схемата за оценяване на въздействията на

туристите трябва да бъде разбрана много добре (и да се прилага), ако

стремежът е да се постигнат взаимните цели за устойчиви посещения и опазване на

околната среда в защитени територии.

Управлението и измерването на въздействията на туристите са директно свързани с

удовлетвореността на туристите и последствията от това. Много изследователи са

проучвали значението на удовлетвореността. Котлър (2000) определя този термин като:

„удовлетвореността или неудовлетвореността на даден потребител, която е резултат от

сравняването на реалния продукт с очакванията на клиентите”. Хойер и МакИнис

(2001) считат, че удовлетвореността е свързана с усещане за приемане, щастие,

облекчение, вълнение и радост. Има много фактори, които влияят на

удовлетвореността. Според Хокансон (1995) те включват приятелски настроени,

сърдечни, знаещи, помагащи служители; яснота, точност и навременно фактуриране,

конкурентни цени, качество на услугите, добра стойност, бързо обслужване. С цел

постигане на удовлетвореност на клиентите, организациите трябва да отговарят на

техните нужди и желания. (Ла Барбера и Мазурски, 1983). Нуждите на клиентите

показват какво им липсва (Котлър, 2000). Докато това, което клиентите искат спрямо

(Котлър, 2000) означава „формата, която човешките нужди заемат спрямо културата и

индивидуалността на човека”. Въпреки това Бауън и Чен (2001) твърдят, че

удовлетворените клиенти не са достатъчни, защото те трябва да са изключително

удовлетворени. Причината е, че удовлетвореността може да създаде лоялни клиенти.

Според Бансал и Гупта (2001):

„Изграждането на лоялност сред клиентите вече не е въпрос на избор в днешния

бизнес: всъщност това е единствения начин за създаването на устойчиво конкурентно

предимство. Лоялните клиенти са се превърнали в основна маркетинг цел сред всички

индустрии, които се грижат за своите бизнес клиенти. Стратегическите тактики за

изграждане на лоялни клиенти са:

• Фокусиране върху ключовите клиенти

• Създава голямо ниво на удовлетвореност с всеки контакт с клиента

95

• Прогнозиране на нуждите на клиентите и отговаряне на тях преди

конкуренцията

• Изграждане на по-близки отношения с клиентите

• Създаване на възприятие, асоциирано с дадени ценности”.

Сивадас и Кейкър-Прюит (2000) подчертават, че „има увеличаващо се осъзнаване на

идеята, че основната цел на измерването на удовлетвореността на клиентите трябва да

бъде тяхната лоялност”. Според Форнел (1992) „голямата лоялност на клиентите се

отразява в по-голяма лоялност към фирмата и те по-рядко ще се обръщат към

конкуренцията”. Тази идея се споделя от Антън (1996), според който

„удовлетвореността е позитивно свързана с повторни покупки, препоръката на продукт

или услуга, лоялност или рентабилност”.

Лоялните клиенти пазаруват само от една компания за продължителен период от време

(Еванс и Бърман, 1997). Гилтинан, Пол и Мадън (1997) споделят, че има голяма

вероятност удовлетворените клиенти да се превърнат в повторни (или дори лоялни)

клиенти. Сивадас и Кейкър-Прюит (2000): „Удовлетвореността също влияе върху

96

вероятността да се препоръча даден магазин както и да се пазарува

отново от него, но няма директно въздействие върху лоялността.”

Тази удовлетвореност сама по себе си не води до лоялност. Въпреки това,

удовлетвореността ще подпомогне възникването на лоялност до ниво, което е

подходящо за препоръчване и повторно купуване от дадения магазин. Веднъж

клиентите препоръчали един магазин, тогава те остават лоялни към него.

Моделът на управление на удовлетвореността в рамките на екотуристическите

продукти се състои от седем основни компонента (Kandampully, J. & Duddy, R., 1999,

37 (1), pp. 51-56):

1. Безопасност и възприятие за безопасност – както беше обяснено в предната

глава туристите трябва да са в безопасност и да се чувстват така. Нищо не може

да отнеме удоволствието от едно пътуване както когато се тревожиш да не се

нараниш или да бъдеш убит. Примерно дивата природа в Аляска е непозната

среда за повечето туристи и те могат да си представят много по-големи беди

отколкото всъщност съществуват. Важно е екскурзоводите постоянно да се

стараят да намалят страховете на туристите.

2. Комфорт – туристите често могат да измръзнат, да се дехидратират, изтощят или

просто да им стане неудобно да стоят прави или седнали. Уверете се, че те имат

достатъчно време за сън, че се хранят добре, че имат достатъчно време за лична

хигиена. По-старите хора, особено, трябва да използват тоалетната по-честно, да

се къпят или сменят дрехи по-често от младите.

3. Храна – По-старите хора са по-чувствителни към храната, която консумират.

Много от тях имат алергии или спазват специални диети. Много имат специални

предпочитания или не могат да се насладят на изживяването, ако не получат

храната, която обичат. Струва си предварително да проучите предпочитанията

за храна и забранените храни за дадени туристи. И не на последно място трябва

да имате предвид, че храната трябва да е с високо качество (свежа, подходящи

съставки и правилно приготвена). Забравете за консерви, макарони и кашкавал.

Също така трябва да се осигури голямо количество храна. Със сигурност не

искате Вашите туристи да са гладни по време на Вашите маршрути. Винаги

осигурявайте малки закуски между храненията.

97

4. Удобство – това се отнася до персонализирано обслужване. Дори

преди да започне туристическият маршрут може да помогнете на

туристите с техните планове за пътуване, да им осигурите подходящо

облекло, да отговорите бързо и с ентусиазъм на всичките им въпроси. По

време на маршрута от Вас ще се очаква да носите част от багажа или

екипировката, и да им помогнете в риболова с въдица или нагласяне на

оборудването на фотоапарата. Дори може да помогнете на туристите да се

облекат. Като екскурзовод - Вие сте експертът и всичко е част от Вашата работа.

5. Изключително изживяване – трябва да осигурите атракция, чрез която Вашият

маршрут да се отличава от всички други и от Вас зависи да го превърнете в

незабравимо изживяване. Запомнете, че туристите искат да „изживеят”,

„направят” нещо, а не просто „да гледат”.

6. Интерпретиране – Вашата работа не е само да заведете туристите до интересно

място, но и да им помогнете да разберат какво изживяват. Важно е да знаете и да

може да обясните местната природна история. Това включва видовете птици,

животни и растения (всеизвестни и специфични имена), да може да им

разкажете за екологичните ниши (как различните видове живеят заедно и си

общуват). Ако се занимавате с културен туризъм, интерпретацията също е

важна. Разкажете за мястото, хората, историята и как минава ежедневието на

хората.

7. Забавление – много помага хем да разказваш история за мястото така и да

решаваш какви дейности да се извършват. Не искате туристите Ви да скучаят по

времето на пътуването. Може да запазите усмивките на лицата на туристите

като разказвате шеги (но внимателно - избягвайте шегите свързани с цвят на

кожата, политика, по-силен хумор насочен към културата). Запомнете

описанието на екскурзовода, който наблюдава туристите докато ловят риба –

неговата задача не е да хване риба, а да им помогне да се забавляват докато

хващат риба.

Световната туристическа асоциация е формулирала няколко допълнителни съвета за

постигане на удовлетвореност сред туристите:

• Времето е много важно за хората, които са на почивка или планират такава:

o Отговаряйте бързо на обаждания и и-мейли.

98

o Придържайте се към времето за заминаване и връщане.

o Освен тръгването и връщането не слагайте други графици и

оставете много време за други дейности както и за справяне с

проблемите, които могат да възникнат.

• Поддържайте възможно най-високи стандарти за всяка част от Вашата дейност

включително:

o Облекло и личен тоалет – бъдете чисти и спретнати

o Поддръжка на превозни средства, екипировка и съоръжения.

o Персонално отношение – никакво пушене, пиене, псуване или мръсен

език около туристите.

• Научете се да бъдете добър слушател. Посетителите обичат да говорят за себе

си, техните семейства, домове, работа, други места, които са посетили, и да

сравняват други маршрути с Вашия. Посетителите често задават много въпроси

и очакват с нетърпение техния отговор. Никога не спорете с туристите за

политика, религия или каквато и да е друга тема.

• Обръщайте внимание на децата, ако има такива по време на пътуването.

Родителите няма да са щастливи, ако децата им не са щастливи. Родителите

трябва да знаят, че децата им по всяко време са в безопасност, чувстват се

комфортно и се забавляват. Родителите оценяват пътуването въз основа на

изживяванията на децата им.

• Придържайте се към принципите на екотуризма. Вземете насоки от Асоциацията

за туризъм и дива природа в Аляска (AWRTA) или някоя друга световно

призната организация и направете всичко възможно, за да ги следвате. Може да

не успеете да отговорите на всичките стандарти, но направете това, което

можете. Ще се почувствате по-добре от това и Вашите туристи ще усетят, че

изживяването наистина отговоря на имиджа, който изграждате в маркетинг

материалите.

• „Обещавайте по-малко и давайте повече”. Осигурете на туристите си по-добро

изживяване от това, което те са очаквали.”

99

Европейска политика за еко етикети и критерии за

екотуризъм – Модулът е разработен от румънската

Асоциация за екотуризъм

През последните три десетилетия, екотуризмът постепенно се измества от

академичните среди към бизнеса, от агенциите за опазване на околната среда към

хората, развиващи туризъм. Въпреки различните одобрени дефиниции като тези, които

се промотират от Международното общество за екотуризъм (TIES) или Програмата на

Обединените нации за опазване на околната среда (UNEP), винаги е било трудно да се

направи точка оценка на това колко близо е даден туристически бизнес или

туристическо развитие до идеала за екотуризъм. Различни инициативи по цял свят са

създали кодекси за поведение, проверка на качеството, етикети и сертифициране на

стандарти за услуги в устойчивия туризъм или в екотуризма. Концепцията за

екотуризъм е довела до създаването на конкретни критерии, които могат да се

измерват. Тя е била въведена първоначално в Австралия (Програмата за акредитация

на природата и екотуризма) и по-късно в други държави. Нарастващият брой на

различните етикети подчертава нуждата от универсални стандарти за екотуристически

услуги и кодекси за поведението на туристите. Това се налага поради липсата на

съвместимост между съществуващите етикети и голямото разнообразие на стандарти за

качество, които екотуристическите услуги предлагат.

Няколко важни организации са описани в следващите параграфи, за да добиете по-ясна

представа за международното и европейското измерение на етикетите и

екотуристическите критерии.

Критерии на Световния съвет по устойчив туризъм (Global Sustainable Tourism

Council - GSTC

„Глобалната” инициатива за устойчив туризъм стартира през 2007. Коалицията е

сформирана от 27 организации и е създадена от Програмата за опазване на околната

среда на Обединените нации (UNEP), Фондацията на Обединените нации, Световната

туристическа организация към Обединените нации (UNWTO) и Съюза на дъждовните

100

гори. Целта на коалицията е да определени минимални критерии, които

трябва да са изпълнени, за да е налице устойчив туризъм.

Целта на коалицията е да се разработят минимум стандарти за устойчив

туризъм. Втората версия на критериите беше подобрена наскоро (през март 2012) въз

основа на включването на три години публични коментари за версия 1 (публикувана

през октомври 2008 на Световната конференция за опазване на околната среда в

Барселона). Първата коалиция е сформирана като Световен съвет по устойчив туризъм,

който в момента администрира критериите за устойчив туризъм.

Те са насочени в две посоки: бизнеса- хотели и тур оператори - дестинации

(www.gstcouncil.org). Освен за акредитацията, Световният съвет по устойчив туризъм

отговаря за разнообразни програми свързани с дестинации, образование и обучение,

достъп до пазари и др.

Европейска мрежа по екотуризъм – EEN

Европейската мрежа по екотуризъм – EEN е създадена в резултат на европейския

проект ECOLNET, който представлява виртуална общност със сходен интерес и

предлага възможността за членство. Мрежата свързва заинтересованите страни от

природния туризъм и екотуризма с цел трансфер на добри практики и знание.

Членове на Европейската мрежа по екотуризъм могат да станат европейски

организации и структури, които спадат към следните категории:

• Схеми за сертифициране и акредитиране

• Туристически предприятия, които са активни в сферата на природния туризъм и

екотуризма

• Природни паркове, управляващи органи на защитени територии, НПО, местни

групи за действие и екотуристически асоциации

• Организации за образование и обучение – от университети и институти за

проучване до професионални училища и образователни институции

• Експерти по екотуризъм и оценка на качеството

101

• Администрации управляващи туристически дестинации и

национални, регионални и местни власти, които оказват въздействие

върху туристическото развитие и туристическите политики

Членовете, които са основали Европейската мрежа по екотуризъм и партньорите на

ECOLNET са:

• Център за разработване на проучвания PRISMA, Гърция, www.prismanet.gr;

• ECOTRANS e.V , Германия, www.ecotrans.org;

• Естонска асоциация за екотуризъм, Естония, www.ecotourism.ee;

• Естонски Университет по науки за живота, Естония, www.emu.ee;

• Екип за консултиране и развитие на туризма - ECOTONO, Испания,

www.ecotono.es;

• Силвакултура ООД, Финландия, www.silvacultura.com;

• Студентски и младежки туристически център – CTS , Италия, www.cts.it;

• Имаджинари srl, Италия, http://i-maginary.it/;

• Фондация на Пан Паркове, www.panparks.org;

• Европейски център за екологичен и селскостопански туризъм (ECEAT),

Нидерландия, www.eceat-projects.org;

• Румънска асоциация за екотуризъм, www.eco-romania.ro;

• Университет Единбург Напиър, Англия, www.napier.ac.uk.

Европейската мрежа по екотуризъм разпространява, подпомага и поддържа ECOLNET

продуктите за обучение и оценка на знанието и качеството на европейските

екотуристически оферти, включително онлайн обучение и системи за оценка на

агенции, компании, които искат да приложат Стандартите за Европейски етикети за

екотуризъм (EETLS - European Ecotourism Labelling Standard) (www.ecotourism-

network.eu).

Една от основните цели на Европейската мрежа по екотуризъм е промотирането на по-

нататъшното разработване и прилагане на общи Стандарти за Европейски етикети за

екотуризъм (EETLS).

102

Стандартите за Европейски етикети за екотуризъм - EETLS

Критериите на Световния съвет по устойчив туризъм са фокусирани

върху устойчивия туризъм, докато Стандартите за Европейски етикети за

екотуризъм (EETLS) са създадени специално за екотуристическия сектор

в Европа. EETLS е разработен въз основа на критериите на Световния съвет по

устойчив туризъм, които са били интерпретирани и адаптирани към нуждите на

Европейския екотуризъм, за да се изгради основата на Стандартите за Европейски

етикети за екотуризъм – (EETLS). Този стандарт играе ролята на инструмент за

хармонизиране на Европейските инициативи за етикети за качество, които третират

екотуризма като интегриран туристически продукт или този етикет цели да се справи с

индивидуални екотуристически услуги. Първата версия на EETLS е създадена чрез

проекта ECO-DESTINET LdV през 2009 след дълъг процес на дискусии и консултации.

Европейската мрежа по екотуризъм е доразвила EETLS в рамките на проекта

ECOLNET.

Важно е да се знае, че Стандартите за Европейски етикети за екотуризъм – EETLS са

първите признати в света от Световния съвет по устойчив туризъм. Това признание е

получено от Акредитационния панел на Световния съвет по устойчив туризъм на

срещата на 30-ти юни 2011 в Барселона.

EETLS използва всички критерии на Световния съвет по устойчив туризъм, тъй като те

са много добре приложими в екотуризма. В момента EETLS се състои от 40

специфични критерии, разделени на четири теми насочени към устойчивия туризъм,

което е съвместимо със Световния съвет по устойчив туризъм:

A. Демонстриране на ефективен устойчив мениджмънт.

B. Увеличаване на социалните и икономически ползи за местното общество и

намаляване на негативните въздействия.

C. Увеличаване на ползите за културното наследство и намаляване на негативните

въздействия.

D. Увеличаване на ползите за околната среда и намаляване на негативните

въздействия.

Първата версия на EETLS е представена публично по време на практическата дискусия

Eco-Destinet в рамките на изложението ReisePavillon в Мюнхен през 2009. Тя е

103

подкрепена от Шведския екотуристически етикет „Най-добър за

природата” (“Nature’s Best”), “Eco-Romania” екотуристическа система за

сертифициране, EUROPARC и PANPARKS. Чрез разработването на

EETLS, партньорите на ECO-DESTINET (предшественика на ECOLNET)

и ECOLNET са се консултирали с голям брой експерти, професионалисти и

международни етикети. След консултацията, EETLS е бил разделен на 5 основни

критерии: A, B, C, D и EETLS критерии (www.ecotourism-network.eu).

“Eco-Romania” система за сертифициране

През последното десетилетие в Европа се появиха няколко системи за сертифициране в

Швеция („Най-добър за природата” / “Nature’s Best”), Естония, Ирландия, Румъния или

като част от пан Европейски инициативи като Европейската харта за Europarc

Федерация или PAN Park критерии за местни бизнес партньори.

Критериите на „Еко-Румъния” (“Eco-Romania”) са резултат от тригодишен процес на

разработване и консултации, координиран от Асоциацията за екотуризъм в Румъния.

Схемата за сертифициране е напълно функционираща от 2007. Консултацията е

проведена с членовете на Асоциацията за екотуризъм в Румъния (тур оператори,

туристически експерти и НПО) и представители на Министерството на околната среда,

Националната туристическа организация, Националния институт за проучване и

развитие на туризма, Националната горска администрация, Националната

администрация по парковете и Университета в Букурещ. Това комбинира

международния опит в програми за сертифициране в тази област като например

Програмата за акредитация на природата и екотуризма (NEAP – Nature and Ecoturism

Accreditation Program). Това е система, разработена от Асоциацията за екотуризъм от

Австралия и „Най-добър за природата” ( “Nature’s Best”) – програма създадена от

Асоциацията за екотуризъм в Швеция. Системата „Еко-Румъния” (“Eco-Romania”)

може да оценява и сертифицира екотуристически бизнеси (тези, които са свързани с

настаняване и екскурзии в Румъния -www.eco-romania.ro).

Критерии за екотуристически дестинации в Румъния

Концепцията за екотуристическа дестинация е част от Националната стратегия за

екотуризъм (2009), която е разработена от Националния институт за проучване и

104

развитие на туризма (INCDT) и координирана от Министерството на

туризма в Румъния. През 2010-2012 чрез дълъг процес на консултация са

разработени критериите за екотуристически дестинации в Румъния,

прилагайки концепцията за екотуристическа дестинация в практични

насоки и критерии за регионално развитие. Процесът на разработването е основан на:

# Препоръките от Световната организация по туризъм (2010) да се използват

Стандартите за Европейски етикети за екотуризъм – EETLS;

# Финализираните EETLS от Европейския екотуризъм;

# Критериите за бизнеси и дестинации на Световния съвет по устойчив туризъм

(2012).

Критериите за екотуристическите дестинации са разработени в рамката на вътрешната

екотуристическа работна група в Министерството (официално призната чрез

Министерска заповед № 56/ 14.01.2011). В разработването са участвали

Министерството на туризма, Националния институт за проучване и развитие на

туризма, Асоциацията за екотуризъм в Румъния с партньори Програмата на

Обединените нации за развитие (UNDP - United Nations Development Programme),

Световната организацията за опазване на дивите животни и природа (WWF),

Министерството на околната среда, ANTREC (Националната асоциация за селски

туризъм) и Националната горска администрация.

Критериите за екотуристическите дестинации са официално представени по време на

Националната екотуристическа конференция на 2-ри ноември 2012 в Букурещ. Тя е

организирана от Асоциацията за екотуризъм в Румъния и с предсставители от

Международното екотуристическо общество, Световния съвет по устойчив туризъм,

Министерството на туризма и Националния институт за проучване и развитие на

туризма (INCDT). Следващата програма за оценяване на екотуристическите дестинации

ще започне през 2013 в Румъния.

В днешно време Румънската инициатива е първата на международно ниво, която

успешно прилага критериите на Световния съвет по устойчив туризъм и Стандартите за

Европейски етикети за екотуризъм – EETLS в екотуристическите дестинации.

105

Заключение

На Европейско ниво има стандарти за екотуристически критерии и

разнообразни схеми за сертифициране. Въпреки това те са базирани на

доброволен контрол от сектора и не са включени в нормативните рамки на

европейското или националното законодателство.

Повечето от критериите и сертифицирането са насочени към бизнеса (места за

настаняване и екскурзии) и от скоро са въведени критерии за екотуристически

дестинации в Румъния чрез партньорството на Министерството на туризма и малкия

бизнес.

106

Управление на къщи за гости. Добри екотуристически

практики за къщи за гости – Модулът е разработен от

румънската Асоциация за екотуризъм

1. Обществени места в туристическата дестинация

Обществените места и култуният пейзаж приветстват туристите в дестинацията

Понякога туристите имат друг подход към туристическата дестинация; те виждат

нещата през други очи. Трябва да се научим да мислим през тяхната гледна точка, но

без да забравяме, че целта ни е да съхраним околната среда и специфичността на

нашата местност. Това ще осигури дългосрочния успех на нашия бизнес.

Ние сме забелязали, че туристите отделят голямо внимание на автентичността във

всичките и форми. Понякога бързите промени в селските райони водят до грешки или

нетипични намеси в обществените места.

Препоръчва се да се подпомагат образователните дейности, които са насочени към

местните жители и са свързани с обучение за това как да се оценява повече природата и

местната култура. Например, културното наследство е част от туристическите ресурси

на дестинацията. Ако архитектурният екстериор се наруши от „естетична агресия”

(нови сгради, които не се вписват в традиционната архитектура), тогава негативният

ефект може да бъде необратим.

Асоциацията за екотуризъм в Румъния е разработила първите критерии за

сертифициране на еко дестинации. Те могат да се използват като наръчник при

изграждането на устойчива дестинация (www.eco-romania.ro, посетен на 2.11.2012).

Критерий А. 6, „Планиране и строеж на сгради и инфраструктура” ясно описва

характеристиките, които не само са устойчиви, но и отговарят на очакванията и

изискванията на туристите. Критерий 6.2 е следния: „Екстериорът на сградите е

съобразен с традиционната архитектура и подхожда на обстановката в дестинацията”.

107

Тази глава дава някои основни насоки за организирането на публичните

места в дестинациите. Тази информация ще е полезна, защото именно

дестинацията привлича туристи. Имиджът на дестинацията е отговорност

на всеки един от нас. Някои части от информацията представена тук са

взети от материал на Фондация Херитас озаглавен „Кметовете подкрепят опазването на

околната среда и промотират туристическите предложения на селцата” (Cazacu, 2010),

други части са разработени спрямо специфичните нужди на еко дестинацията. Ние

имаме предвид: културния облик на дестинацията, правилното управление на

отпадъците, важността на зелените площи, специфичните публична съоръжения.

Нашето проучване показа, че такъв тип негативни намеси се срещат в Румъния и те са

много агресивни. В регион Елена в България почти не видяхме сгради, които да са

боядисани в силни цветове. Повечето сгради са в традиционен и хармоничен стил, и се

вписват добре в пейзажа с хълмовете около града. Именно този пейзаж привлича

туристите. Къщите за гости, които са разположени сред такава природа, ще имат

конкурентно предимство пред други туристически дестинации.

Йовчевата къща в

Елена – нейната

основна ценност е, че е

традиционна

възрожденска къща

108

Ако частната собственост не е добре съхранена, тогава това въздейства

на цялостното състояние на общественото място. Нещата, които са

нормални за нас (жителите на дадена местност) са дразнещи за

туристите.

Понякога ние не виждаме, какво липсва на дестинацията, „слабостите” които трябва да

се премахнат. Опитайте се да погледнете през очите на туристите и ще видите, че ще се

изумите колко време губите в търсене на дадена туристическа атракция, липсващи

знаци, изхвърлени боклуци сред природата и остатъци от строителни материали, които

са захвърлени на улицата. Това са примери открити от нас в няколко местности, които

за съжаление развалят красотата на природата и селския пейзаж.

Пример за остатъци от строителни материали, които замърсяват общественото

място

Понякога решенията на проблемите са по-евтини отколкото очакваме. Най-добрият

материал, който си пасва добре с пейзажа е дървото и в повечето райони е евтин

материал.

109

Фигура 2. Управлението на отпадъците е

позитивно действие. Понякога

контейнерите са неправилно поставени

на централни места, което допринася за

„визуалното” замърсяване на пейзажа.

Фигура 3. Позитивен пример

– дървена „маска”, която се

изгражда, за да се прикрият

контейнерите с отпадъци.

Според Лилиана Казаку, архитект, който специализира в планирането на исторически и

културни екстериори (Пътеводител Heritas, 2010), общественото място трябва да бъде

функционално, приятно, отговарящо на нуждите както на местното население така и на

тези на туристи. Пейки, места за отдих, контейнери за отпадъци трябва да се намират в

близост до пешеходните зони, пред пощите, информационните центрове, на местата,

където туристите спират за почивка. Местата за паркиране не трябва да изглеждат като

паркингите в градовете, но трябва да бъдат налични и да бъдат обозначени по колкото

се може по-лесен начин. Освен на дървените мебели вътре в къщата за гости, трябва да

обърнете внимание на зелените площи: колкото са по-зелени, толкова по-добре, но без

да използвате видове растения, които не са типични за местността.

1.1. Изхвърляне на отпадъци

Негативен пример за изхвърляне на

отпадъци.

Позитивен пример за изхвърляне на

отпадъци.

110

Отпадъците от пластмаса може да

изглеждат странно, когато са изхвърлени

в природни и селски местности.

Кошовете за отпадъци, които са в

прекалено силни цветове могат да

изглеждат прекалено агресивно в

околната среда.

Традиционните материали или

разрешения са в хармония с природата

докато разходите за тях са по-малки.

Някои основни правила (след Казаку, 2010):

• Определете правилните места за изхвърляне на отпадъци и се уверете, че диви

или домашни животни няма да достигнат до тях;

• Чистете редовно кошовете за отпадъци;

• Избирайте цветове, които подхождат на околната среда (избягвайте червено,

жълто; тези обекти ще се видят и без това, така че няма нужда от използването

на агресивни цветове);

• Използвайте природни материали, избягвайте пластмаса

1.2. Обществени зелени площи

Липсата на зеленина прави пейзажа сив

и без живот.

Зеленината на дърветата и растенията дава

повече жизненост на местността.

Дейностите по модернизиране не трябва да

нарушават съществуващата растителност.

Посъветвайте се със специалист

относно видовете растения, които

могат да се използват за подобряване

на обществените места. (Вижте

препоръките на румънската

асоциация за екотуристическо

111

сертифициране AER 2012).

1.3. Пейки и места за отдих

Хора, почиващи си на пейка Негативен пример: разрушена задна част

на пейка.

Пейките са обикновени елементи, които

са полезни в дестинацията. Тяхното

присъствие в подходящите места

показва, че сме помислили за нуждите

на туристите. Това е вид

гостоприемство, което дава шанса за

почивка, когато е нужно, да се

насладиш на природата или просто да

отпочинеш след дълга разходка в

селото. Не забравяйте, че по-малко

всъщност означава повече: използвайте

за обществени места не повече от 3

модела. Препоръчват се природните

материали като дървото.

Пейките трябва да са в изряден вид. Ако

има разрушени части от пейката, това

създава неприятно впечатление у

туристите: показва небрежност и

безразличие от страна на дестинацията.

Дървена пейка Каменна пейка

1.4. Паркинги за велосипеди

Снимка с велосипедисти

Места за паркиране на колела

Карането на велосипед е най-

прочутата дейност сред екотуристите.

112

Някои от тях ще желаят да наемат

велосипеди в местността, други ще

пристигнат със своите велосипеди. В

някои екотуристически дестинации

има туристически агенти, които

специализират в предлагането на

велосипедни маршрути.

Дестинацията трябва да е добре

оборудвана с основната

инфраструктура. Решенията на

проблемите не винаги са толкова

скъпи колкото изглеждат.

1.5. Автобусни спирки

Позитивен пример за дървена автобусна

спирка

Индивидуалните туристи използват

автобусен транспорт, за да се придвижват.

Пластмасата все повече се използва

като материал за места за отдих и

113

Автобусната спирка може да се окаже

първия контакт със селото, в което отиват

туристите. Не забравяйте: първото

впечатление е най-важното и... няма да имате

втори шанс!

автобусни спирки. Този вид материал

трудно се заменя, ако е разрушен.

При дървените автобусни спирки е

много по-лесно да се смени част,

която липсва или да се поправят

някои части.

1.6. Пътища и пешеходни зони

Добра практика: каменна настилка на

пешеходна зона

Добра практика: каменна настилка на

пешеходна зона

Пешеходна улица Няма нужда цялата повърхност да се

покрива с асфалт. Може да се

използват природни материали и така

да се получи добра комбинация.

Растителността или тревата, които са

около сградата създават по –приятен

фон.

114

1.7. Знаци и информационни табла

Информационните табла за

туристи трябва да са направени от

дърво. Ръчно изработените знаци

могат да придадат лично

отношение и са много по-красиви.

Ако използвате цветове върху

дървото, трябва да проверите

качеството на отпечатък (някои

цветове могат да изчезнат след

дъжд).

Надяваме се примерите, които са представени (Cazacu, Chasovschi:2010), да Ви

помогнат да подобрите обществените места във Вашата дестинация.

Най-добрият вариант е да разполагате със служител, който отговорно да планира

туристическото развитие в местността и който ще се увери, че всички дейности

свързани с инфраструктурата се извършват спрямо визията за устойчив туризъм. Но за

115

съжаление това рядко се случва в днешно време. Туристическите

предприемачи понякога трябва да разширяват своите дейности от

частния си бизнес към туристическата инфраструктура в дестинацията.

По-долу има няколко примера за такива дейности:

- Поставяне на информационни табла;

- Поставяне на туристически знаци;

- Даване на подходяща туристическа информация в туристическите

информационни центрове или центрове за посещения;

- Сътрудничество с местните власти относно предоставянето на подходящи

средства за изхвърлянето на отпадъци;

Качеството на околната среда е много важно за еко дестинациите. Всички

заинтересовани туристически фигури трябва да (EETLS, 2012; AER 2012):

• Уважават природното и културно наследство щом се отнася до дизайна,

оценката на въздействията, правата върху земята и нейното придобиване;

• Се уверят, че сградата и инфраструктурата включени в инвестицията са добре

адаптирани към природната и културна среда например чрез използването на

местни материали и местни архитектурни стилове;

• Се уверят, че историческите и археологичните останки не се продават, излагат и

с тях не се търгува по други начини освен указаните в закона;

• Се уверят, че е приложен план за управление на твърдите отпадъци, който има

количествената цел да намали броя на отпадъците, които не могат да се

използват отново или не могат да се рециклират;

• Се уверят, че употребата на пестициди, бои, дезинфектанти и почистващи

материали е намалена или заменена, когато е възможно с безвредни продукти;

използването на химикали е управлявано по подходящ начин;

Природата е много важен компонент от дестинацията. Опазването на природата е

„задължително” (EETLS, 2012; AER 2012):

• Дивите животни могат да бъдат използвани, представяни, продавани или

изтъргувани на световния пазар като част от контролирани дейности, които

осигуряват устойчивото им използване;

116

• Никакви диви животни не се държат затворени, освен ако не става

дума за контролирани дейности; живи екземпляри на защитени видове

диви животни се държат затворени само от тези хора, които са

упълномощени и имат нужните условия, за да ги приютят и да се грижат

за тях;

• Взаимодействието с дивите животни не трябва да води до негативни ефекти

върху жизнеността на популациите в дивата природа; намаляват се

въздействията върху природните екосистеми; има компенсиращ принос към

управлението за опазване на околната среда;

• Цели се увеличаване на ползите за околната среда и намаляване на негативните

въздействия.

Всички тези препоръки са от изключително значение, ако къщата за гости се намира в

близост до защитени природни местности. Туристите трябва да се отнасят с уважение

към природата и околната среда. Може да въведете кодекс на туристическо поведение

(какво трябва или не трябва да се прави), за да намалите негативните въздействия на

къщата за гости върху дестинацията. Това може да включва съвети за:

• Дрехи, които са приемливи от културна гледна точка в дестинацията;

• Горещи теми, които трябва да се избягват;

• Език и изрази, които не трябва да се използват;

• Места, на които не е препоръчително да се ходи / да се влиза;

• Позволение да се правят снимки.

117

Важно е да запомните, че дестинацията продава себе си, а не само къщата за гости!

Обърнете внимание на следните важни въпроси за еко сертифициране (B.1.1. Критерии за сертифициране - Стандартите за Европейски етикети за екотуризъм (EETLS - European Ecotourism Labelling Standard)

• Включете във Вашата визия или бизнес план твърдението, че подпомагате развитието на местното общество и опазването на природата;

• Подпомагайте инициативите и дейностите свързани с развитието на местните жители и опазването на природата (предложете Вашите помещения за провеждането на местни срещи; организирайте събитие, където може да разпространите информационни материали за опазването на природата);

• Подпомагайте образователните дейности сред местното общество на тематики свързани с природата и местната култура;

• Промотирайте дестинацията и местното общество чрез Вашите маркетинг инструменти (уеб страници, брошури, екотуристически пътеводители и др.).

Трябва да определите конкретни стъпки, чрез които да осъществите препоръките изредени по-горе. Стандартите за Европейски етикети за екотуризъм (EETLS) съветват да следвате следните примери: да пригодите Вашите помещения за провеждането на срещи с местното население относно устойчиво туристическо развитие; да давате информация на туристите за устойчиво развитие на туризма и други подобни инициативи в региона чрез представянето на брошури и други информационни материали. Като активен член на обществото, Вие трябва да участвате в обществения живот:

• Да бъдете домакин (с Вашите помещения) на образователни дейности, семинари или практически упражнения за училищни групи;

• Да си сътрудничите с туристическите центрове от района; • Да водите местните групи (например училищни групи) на образователни екскурзии;

• Да дискутирате нужните подобрения в обществото заедно с местните жители и други заинтересовани туристически фигури и да вземате решение за нужните действия;

• Да осигурявате достъп до трудов стаж, стажантски програми и приемате доброволци

• Да промотирате дестинацията чрез: уеб страница, брошури, туристически маршрути, пътеводители, масови медии (радио, ТВ и др.).

Може да допринесете или да участвате в развитието на местното общество чрез: • Образователни проекти; • Малки инфраструктурни проекти; • Програми за участие в операции за планинско спасяване; • Доброволни бригади за гасене на пожари; • Поддръжка на селските пътища, пътни знаци за туристи, залесяване, почистване на горите и др.;

• Наемане на местни жители на работа и обучаването им, ако се налага. (B.2.)

118

2. Пространството около къщата за гости. Двора и градините.

Добре дошли в нашата къща за гости!

Това са в повечето случаи първите думи на добрия домакин. Но не само думите Ви

приветстват туристите. От голямо значение е имиджа на къщата за гости, градините,

двора, оградата. Всичко това е важно за първото впечатление на посетителите. А както

сами знаете, първото впечатление е най-запомнящо се!

The garden of colors and tastes

Първото впечатление за дадена еко къща за гости или хотели в селските райони се създава от двора и пространството около къщата. Затова Вие трябва да се уверите, че те са добре издържани от естетическа гледна точка и са функционални. Туристите ще възприемат съзнателно или несъзнателно дали мястото отговаря на техните очаквания. Елементите, които правят голямо впечатление на туристите са архитектурните особености, пространството около къщата за гости, пейзажа, входът, мястото за паркиране, материалите за строеж, тротоарите, знаците упътващи към къщата. Тези детайли създават първото впечатление за местността. Трябва да помните какво искат туристите: съхранена автентичност, изкарване на повече време на чист въздух. И не забравяйте инструкциите за устойчиво развитие представени по-долу.

Горе виждате добър пример за нова сграда, която е спазила характерния архитектурен стил на дадената местност. Отдолу е добър пример за приветстващи ръчно изработени знаци, нарисувани върху камъни или дърво.

119

Вашата къща за гости трябва да се

открива лесно и знаците за нея е най-

добре да са под формата на дървени

табла. Името трябва да е изписано с

големи букви, за да се вижда отдалеч,

когато туристите пристигат с кола,

велосипед или пеша.

(Къща за гости „Щастливата риба”,

Марамурес, северозападна Румъния)

Ако дизайнът на къщата за гости не

отговаря на очакванията на туристите, то

Вие трябва да вземете бързи мерки, за да

коригирате това. Примерно, фасадата на

сградата може да бъде поправена, да се

посадят повече растения и дървета, за да се

създаде по-уютна атмосфера. От дясно има

снимка на собственик на къща за гости,

който е решил да построи нова сграда

спазвайки традиционния стил типичен за

дадената местност.

(Къща за гости „Хилде”, Гура Хуморулуй,

област Буковина)

I

120

Новите сгради трябва да се интегрират

максимално добре в заобикалящата

среда и природа. Снимката в ляво

показва добър пример за дърветата,

които отлично се вписват в новия

пейзаж. Дворът на къщата е бил

изграден около зелената площ.

Пейките са направени от дърво, което

е в хармония със стила на строежа.

(Къща за гости „Вкъщи” в Буковина,

Румъния)

Туристите, които отсядат в екотуристическа дестинация желаят да видят зелени площи;

достатъчно много асфалт има в градовете. Не бързайте да покрийте двора си с павета и

плочки, а направете пътечки от чакъл или речни камъни. Трябва да се осигури достъп

на инвалиди. Екотуризмът е отговорен вид туризъм, който позволява на хората със

специални нужди да се насладят на природата и културното наследство.

Дворът и градината са местата, където туристите релаксират

121

Пътеките в двора може да бъдат

покрити с речни камъни. Друг вариант

е да се покрият с друг местен

материал, който е евтин и може да се

намери лесно навсякъде.

(www.transylvaniacastle.ro, къща за

гости „Калноку”)

Най-добре е да засадите трева, дървета и

цветя на колкото се може повече места.

Техните цветове освежават двора и

градината.

Снимка на хора, които се хранят в

градината

Близо до къщата може да изградите

няколко беседки, където туристите да

прекарват летните нощи. Друго място

за релаксация може да бъде около

кръгла дървена маса със столове,

която е разположена в овощната

градина или под лозите. Не

използвайте мебели от пластмаса, а

такива от дървен материал, ковано

желязо или неутрален рустикален

модел. Ако е възможно, използвайте

мебели, които са традиционни за

съответния регион.

122

Във всеки двор или градина трябва да се съхранят традиционните модели на вратите и

оградите. Ако е възможно дворът да се възстанови и пренареди, тогава използвайте

традиционни материали: дърво и желязо. Когато боядисвате дървото е най-добре да

използвате цветове, които са типични за селото.

Дървената ограда може да бъде

покрита с жив плет, който осигурява

естествена защита от прах от шосето и

служи като оптическа бариера, която

придава повече уединение на двора.

(Къща за гости „Щастливата риба”,

Марамурес, северозападна Румъния)

123

Дървото е материал, който може да се

използва с различни цели и подхожда на

околната среда на къщата за гости. На

снимката в дясно се вижда пример за

външни лампи, които собственикът е

направил от дърво. Това допълва много

добре живия плет и допринася за

рустикалния чар на пейзажа.

Добра практика от къща за гости в

Елена – Йовчевата къща

Много къщи за гости са съхранили в двора си занаятчийски инструменти и стари

колани за впрягане, за да придадат архаично усещане. Но внимавайте – използвайте

премерен брой автентични предмети, а не имитации направени в градовете. Имайте

предвид, че всичко, което е в повече, разваля красотата на градината.

124

Традиционен детайл на

комин в Трансилвания,

Миклосоара

(къща Калноку,

www.transylvaniacastle.com

)

В Сучевита,

североизточна

Румъния, собственикът

на къщата е запазил

вратата и е направил

верандата следвайки

този древен

традиционен пример.

(www.eco-romania.ro )

Традиционен детайл от къща

в Трансилвания, Вискри

(къща за гости „Принцът на

Уелс

www.transylvaniacastle.com)

Детайлите са много важни. Ако имате късмет и Вашата къща представлява

реставрирана стара сграда, опитайте се да съхраните максимално традиционните

125

елементи. Това подчертава автентичността и уникалния характер на

къщата Ви за гости. Туристите оценяват елементите, които придават

индивидуалност на местата за настаняване. Повече информация за това

„туристическо око виждащо детайлите” ще откриете в главата за

интериорния дизайн на къщата за гости.

Вниманието, което отделяте на детайлите ще си проличи, ако сте сложили декорации,

които подобряват екстериора на къщата Ви за гости.

По-горе видяхте няколко позитивни примера, а сега може да погледнете някои

негативни ситуации. Ако разпознаете себе си (къщата си за гости) в някои от следните

примери, тогава трябва да вземете незабавни мерки.

126

Разделното събиране на отпадъци е

добра инициатива, но трябва да

намерите естетичен начин, чрез който

да скриете кошовете за отпадъци.

На сградата не трябва да висят кабели или

други предмети, които изглеждат като

недовършени. Това показва небрежност и

създава негативно впечатление у

туристите.

Информирането на туристите с нужната информация е от изключително значение.

Трябва да откриете приятен начин, чрез който да оставяте съобщения.

Листи, които са закачени на

дървена стена развалят

нейната красота.

Обикновени A4 листи, които са принтирани в

черно-бял цвят не са привлекателни и с времето

лесно ще се изцапат.

127

Външният хол на къщите за гости – градината

Няма приятна почивка в къщите за гости в селските райони, която да не включва

няколко часа изкарани в градината почивайки си в хамака, лежейки на одеяло в тревата

или в двора под лозовата асма като всичко това напомня за ваканциите, които сте

имали в детството си. В днешни дни, туристическите оферти акцентират върху тези

моменти на почивка и релаксация и те са се превърнали в нещо, което туристите

търсят, когато избират почивката си.

Туристите са готови да заплатят по-висока цена за дадено място за настаняване, ако то

предлага и градина, в която могат да изкарат няколко часа на чист въздух.

Посетителите често предпочитат градини, които имат дизайн типичен за региона.

Стандартите за Европейски етикети за екотуризъм (EETLS - European Ecotourism

Labelling Standard) съветват, че когато се подготвя зелената площ около къщата за

гости, трябва да се избягва поставянето на еднообразни култури на големи площи.

Градината сама по себе си може да се използва като място с образователна цел за

младежи, които се интересуват от екотуризъм. Градините с билки могат да се използват

като средство за представяне на местни видове билки, които могат да се използват за

готвене.

128

Градина в Елена, България. Мястото

предлага шанса на туристите да берат

зеленчуци, които след това могат да

консумират.

Трябва да полагате много грижи за овощната и зеленчукова градина, и да запознаете

туристите с нея. Те ще искат да знаят повече за видовете плодове и зеленчуци, и

дори ще желаят да берат със собствените си ръце домати, краставици и лук, които

могат да се използват за готвене. Дайте на туристите шанса да берат от овощната

градина ябълки, круши, сливи или всеки друг плод, който може да предложите за

закуска. За някои туристи това е предпочитана дейност в двора на къщата за гости.

129

В зеленчуковата градина трябва да се

използват само методи, които са

природосъобразни с цел подобряване

качеството на земята. Мая,

собственичката на красивата къща за

гости в Елена, Йовчевата къща, ни показа

мястото, където се съхранява торта за

почвата (снимката вляво). Разделното

събиране на отпадъците от къщата за

гости е задължително в екотуризма.

Добрите новини са, че създадената тор

ще обогати земята.

130

Цветът на градината трябва да бъде зелен, а не сив! Избягвайте да покривате големи

повърхности с цимент. Вместо това използвайте камъни, с които да изградите

пътечки из градината, по които да се върви. Именно чрез тях може да разделите

внимателно територията на градината. Снимката в дясно е направена в Елена,

Йовчевата къща.

Дайте възможност на туристите да релаксират в двора на градината или навън на терасата. Ще се убедите, че туристите предпочитат да бъдат настанявани именно в такива къщи за гости, които предлагат такива предимства - градина и тераса. Може да поставите два стола от ратан на верандата, или хамак и шезлонги в градината.

131

Дворът на къщата за гости предоставя

място за следните дейности: активно

почиване на чист въздух, готвене или

организиране на артистични събития за

туристите, които са отседнали в къщата,

без значение дали са млади или възрастни.

Градините са местата за дейности на открито, за млади и пораснали туристи.

Докато оформяте двора не забравяйте това, за което туристите копнеят: удоволствието

да бъдат на чист въздух на открито. Атмосферата в двора може да се подобри като се

сложат традиционни сувенири. Ако искате да модернизирате двора си, за да заприлича

на градски двор, то тогава Вие лишавате туристите от усещането, че са на почивка в

сред природата в селския район.

132

Традиционните декорации или растения придават допълнително очарование и

уединение на пейзажа в двора. (Къща на Зороастър, www.eco-romania.ro ).

Ако искате да направите

специални приспособления

във Вашия двор (например

детска площадка, барбекю),

трябва да изберете място на

разумно разстояние от

основната постройка, за да не

притеснявате туристите с

фактори причиняващи

замърсяване като пушек, шум

и др.

Съвети за сертифициране

Изключително важно е да уважавате природните дадености (EETLS: 2012, p.15, A 6.2.1

и A.6.2.2.) и културното наследство и да ги интегрирате в дизайна и приспособленията,

които искате да направите в двора на къщата за гости. Конструкцията не трябва да

надвишава максималната височина на околните сгради и не трябва да се използват

цветове, които са в контраст с другите цветове наоколо. Изключения правят случаите,

когато определен цвят е традиционен за къщите в дадена местност (например къщите в

Дунавската Делта и Трансилвания са сини както се вижда на снимките по-долу).

133

Традиционна къща за гости в Буковина,

Румъния

Традиционна къща за гости в

Дунавската Делта, Румъния

Традиционна къща за гости в регион Елена, България

Дворът трябва да изглежда приятно и да Уютната тераса, където туристите

134

приветства туристите още от първата им

крачка в него.

могат да хапват, е голям плюс за всяка

къща за гости.

Списък за правилно планиране на строежа на сгради и прилежащите им

територии (A.6.1., A.6.2.), и за устойчиви дейности по строежа (A.6.3.)

□ Сградата и другата инфраструктура са добре адаптирани към околната среда;

□ Използват се местни видове растения в дизайна на двора, градините и околното

пространство;

□ Нанасят се минимални промени в пейзажите (например цимент и асфалт са

използвани върху минимална повърхност);

□ Използват се най-вече природни материали в строежа на къщата за гости и

инфраструктурата;

□ Цветовете си пасват добре с обстановката;

□ Стилът на къщата отговаря на местния архитектурен стил;

□ Договорка със собствениците на земя, че те ще осигуряват достъп до тяхната земя за

туристически дейности (пешеходни маршрути и др.);

□ Не е препоръчително да се използват растителни и животински видове, които са

различни от местните, а ако се използват, те трябва да се проверят дали не са

инвазивни6 и дали имат негативни въздействия върху биоразнообразието и местните

екосистеми (местната флора се адаптира към условията на среда на живот - влажност,

температури и др.) и местните вредители, което намалява нуждата от напояване

(критерий D1.4) и използване на химикали (критерий D.2.4).

□ Използват се устойчиви техники за околната обстановка, които включват местната

флора и по този начин съхраняват характеристиките на природната среда;

□ Във бизнес плана са включени предложения за интегрирането на дизайна на сградите

в природната среда и културното наследство, и се прилагат (A.6.2.a, A.6.2.b);

6 инвазивен е онзи вид, който атакува други видове и се опитва да доминира над тях; вид, който не е свойствен за дадена екосистема и причинява икономически щети или представлява опасност за здравето на хората или за състоянието на екосистемата.

135

□ Използват се устойчиви техники за строеж (A.6.3), които могат да

бъдат пример за местното общество (подходящи материали, местна

работна ръка и устойчиви практики);

□ Има сътрудничество с архитекти, които са запознати с местната

архитектура и с работниците, които знаят традиционните методи на работа;

□ Консултиране и информиране за същността на био-климатичната архитектура и ако е

възможно, и е в синхрон с обстановката, се прилагат подобни био-климатични техники;

□ Винаги когато е възможно се промотира позитивното изживяване и устойчиви

методи на местните заинтересовани фигури в туризма;

□ Осигурява се достъп за инвалиди. (A.6.4. Достъп за хора със специални нужди);

□ Бизнесът използва местни видове флора за пейзажи и възстановяване на почвата, и

полага усилия за предотвратяване на въвеждането на инвазивни чужди видове;

Примери за активно участие в опазването на биоразнооразието (EETL: 2012, p.65).

Ние гарантираме, че Вашите туристи ще се радват да се върнат при Вас!

• Предлага се доброволно участие в проекти за опазване на околната среда (в

сътрудничество и в съгласие с властите за защита на околната среда и

собствениците на земя) като например провеждане на проучвания за наличните

видове флора и фауна, за да се съберат данни за биоразнообразието: има ли

животни и/или растения в дестинацията, които са част от застрашените видове

спрямо Конвенцията за търговия със застрашените видове флора и фауна

(CITIES - Convention on Trade in Endangered Species)?

• Организира се посаждането на местни дървета от туристи с цел залесяване и

намаляване на емисиите на въглероден диоксид;

• Рязане на сено, разчистване на храсти и др.

• Хранене на дивите животни през зимата (ръководено от местни екскурзоводи /

експерти);

• Организиране на дни за почистване на боклука (плажове, гори, планини и др.);

• Създаване на изкуствени среди на живот за дивите животни (изкуствени езера,

стени от камъни, коридори от растения и др.);

• Поставяне на гнезда за птици;

• Средства за опазване на морските райони (дюните) от ерозия на почвата,

наводнения и др.

136

Обърнете внимание на следните важни въпроси за еко сертифициране Опазване на пейзажите и биоразнообразието (EETLS: 2012, D.3.3., p.65) Екотуристическите бизнеси по дефиниция са важни директни и индиректни бенефициери за опазването на биоразнообразието. Приносът варира от активното им участие в проекти до финансово подпомагане. По-долу са изредени няколко примера свързани с туристически дейности около Вашите къщи за гости, на които трябва да обърнете внимание: □ Избягвайте засаждането на еднообразни култури на големи площи земя (това позволява разпространението на зарази); □ Засаждайте билки в градините (така ще представите на туристите местните билки); □ Построяване на каменни стени (среда на живот за гущери и др.); □ Горите, които са в близост не трябва да застрашават сградите и съоръженията (горски пожари, падащи дървета); □ Вашият бизнес трябва да подпомага опазването на биоразнообразие, природни защитени територии и местности с богато биоразнообразие (D.3.4.1); □ Препоръчително е да сключите договор с мениджъра на природните територии, който утвърждава как ще се извършва приносът към опазването на околната среда (D.3.4.1.a); □ За еко сертифицирането се препоръчва да се осигури финансово подпомагане на местните планове за опазване на околната среда, което да е в размер на 3 % от стойността платена от всеки турист; □ Вземете конкретни действия за опазването на околната среда и ги включете във Вашия бизнес план (дарение, финансиране на проект, действие за опазване на околната среда или директно включване в проекти за образование, свързано с околната среда); □ Не трябва да предлагате продукти или услуги, които нанасят вреди на хората, животните, растенията, природните ресурси;

137

ВАШАТА МИСИЯ: БЪДЕТЕ ОТЛИЧЕН ДОМАКИН

Бъдейки собственици на еко къщи за гости, Вие трябва да сте по-

отворени и мислещи за нуждите на туристите. Ако предлагате висококачествени

услуги, приятна атмосфера и обогатяващи изживявания, тогава броят на туристите ще

се увеличи.

Приятна и широка усмивка е най-добрия начин, по който може да поздравите туристите си!

138

Бъдете активни и предусещайте нуждите на туристите. Това действа по-

добре отколкото мислите! Не чакайте някой да Ви попита, а Вие питайте

първи дали гостите Ви се нуждаят от още нещо.

Трябва да знаете, че чуждестранните туристи живеят по различен начин и имат други

ценности. Например, някои от тях се хранят по-малко и поемат по-малко мазнина, не

прекарват много време гледайки телевизия. (Chasovschi, 2010, p.22) Екотуристите

търсят дейности сред природата, обичат да са активни или просто да се наслаждават на

природата, да наблюдават дивите животни и т.н. Те не желаят да чуват по цял ден

музика от радиото и особено през нощта. Не оставяйте звука на телевизора усилен през

нощта; не правете празненства пред прозореца на туристите. Ако имате домакинство с

животни, информирайте гостите Ви за сутрешните дейности свързани с тях. Опитайте

да разберете от какво се интересуват туристите Ви, за да може да ги насочите към

съответните атракции, които се предлагат наоколо.

Друг важен аспект е личното пространство на туристите. Туристите, особено

чуждестранните, не трябва да се обезпокояват и трябва да имат свое лично

пространство.

Важно е да имате точна обратна информация относно услугите, които предлагате. Най-

лесният начин е да попитате директно туристите по приятелски и учтив начин. Ако е

трудно директно да комуникирате с тях, тогава пробвайте с „писмена комуникация”.

Например, може да направите стилна книга за гости, където да помолите туристите да

напишат своите впечатления и да споделят своите предложения за подобрение на

услугите.

Открийте какво желаят туристите. Това е първата стъпка към постигането на цялостно удовлетворение!

139

Книгата за гости може да бъде източник на вдъхновение в процеса на постоянно подобрение на услугите Ви.

Следващите глави съдържат някои препоръки за организирането на пространството в

къщата за гости и специфичните дейности, които тя предлага. Надяваме се тази

информация да Ви бъде полезна при предоставянето на качествени туристически

услуги. Помнете, че Вашата основна цел трябва да бъде постигане на

удовлетвореност сред туристите.

140

Качество на къщата за гости

(Source: www.eco-romania.ro, Casa cu Zorele)

Основната туристическа оферта на къщите за гости се състои от два важни елемента:

настаняване и хранене (закуска, обяд, вечеря). Към това се добавят развлекателните

дейности и информацията, която е налична за съществуващите туристически атракции

в природните паркове или в местността.

Собствениците на къщи за гости не

трябва да влагат напразни усилия в

предлагането на туристите на нещо

екзотично или нещо, което и

градовете могат да предложат, а

трябва да се фокусират върху нещо

автентично, типично за даденото

място. В края на краищата, туристите

пътуват до селските райони или еко

дестинациите поради една единствена

причина: да изживеят нещо автентично, което се предлага там.

Интериорът на къщата за гости трябва да бъде функционален и приятен

141

Първото условие за приятно изкарване в къща за гости: удобното

легло

(Casa cu zorele, www.eco-romania.ro)

Туристите обичат стаи, които са обзаведени като стаите на техните дядо и баба – с бели

стени и дървен под.

Начинът, по който стаята изглежда може да накара туристите да се почувства добре.

Също така, леглата, в които туристите спят, са от огромно значение: те трябва да са

достатъчно големи, с удобни матраци, твърди и с постоянна форма, ако има пружини,

те не трябва да се усещат.

142

Разбира се, леглото в старинен стил си има свой чар, но, независимо от

стила му, леглото не трябва да бъде крехко и недостатъчно издръжливо.

Често срещан проблем е, че леглата направени от пресована дървесина

губят качеството и стабилността си във времето. Най-добрият материал,

въпреки че цената му е висока, е дървото. След време ще осъзнаете, че тази инвестиция

си е заслужавала. Една къща за гости може да има няколко вида легла. Ако имате две

стаи, сложете в една от тях двойно легло, което е подходящо за двойки, а в другата стая

– единични легла за деца. Ако имате една стая – сложете двойно легло. (Chasovschi,

2010, p.11)

Много туристи търсят стаи с рустикални мебели7, които са типични за селата. Може да

наемете талантлив дърводелец, който да създаде нови мебели от стари модели или да

потърсите стари мебели, които да реставрирате.

Друг „задължителен” елемент е бялото спално бельо. Знаем, че другите цветове са по-

лесни за почистване, но ефектът не е същия! Подходящите завивки ще осигурят

подходяща температура за туристите през нощта. Трябва да има допълнителни одеяла

за по-студените вечери. Туристите ценят много спално бельо, което има бродерия от

дантела или е стар модел от миналата година.

7 антични или закалени мебели, направени от тежки парчета от твърда дървесина

Сложете шкафчета точно до спалнята (които да са в същия или сходен стил като леглото). Туристите могат да слагат на тях чаша вода, книга или други принадлежности. Лампите трябва да функционират безпроблемно и копчето за включването им да е на достъпно място.

143

Банята е много важна. Тя трябва да бъде просторна и да е

оборудвана по следния начин: мивка, душ или вана,

тоалетна. В допълнение тя трябва да има (Comen, 2005,

p.11):

• полица за принадлежностите за баня;

• чинийка за сапун;

• завеса на душ кабината или душ кабина с твърди стени;

• огледало над мивката;

• добро осветление в банята;

• електрически контакти (разположени спрямо стандартите за безопасност на електрическите

инсталации в баните)

• порести плочки или дървени плочки за пода;

• плочки, които са лесни за почистване;

• вентилация за горещия и влажен въздух (ако няма прозорец, който да осигурява естествена

вентилация)

Ако има само една баня за всички стаи, тогава определете места близо до леглата в стаите,

където туристите могат да си оставят хавлиите. По този начин, хавлиите могат да изсъхнат след

всяко ползване и лесно ще се откриват. Трябва много старателно да почиствате баните и

санитарните помещения.

Не забравяйте, че водата е ценен ресурс. Поставете на видно място бележка, която да напомня

на туристите, че трябва да използват водата разумно и че трябва да оставят на пода хавлиите,

които трябва да бъдат изпрани. Също така, трябва да перете с природосъобразни препарати.

Банята – чистота и функционалност

144

Туристите, които отсядат във Вашата къща за гости, биха искали да научат нещо

повече за местните жители или други местни хора, да говорят с домакините си, да

получат информация за местността и околностите. Посетителите ще искат да отпочинат

в общественото място, което се явява холът (ако имате хол). Там туристите могат да

четат книги, играят игри или да пишат картички на хората, които обичат. (Comen, 2005,

p.12)

Общественото място в къщата за гости се състои от всекидневна, ако тя липсва, тогава

от пространство, което може да се замени с място за хранене или лоби, където

туристите да отпочиват заедно. Това е любимото място на семейства с деца тъй като им

дава повече свободно пространство.

Общите помещения трябва да предлагат още възможности за настаняване: канапе и

няколко фотьойла, разположени около тоалетката. Следните предмети могат да

придадат по-уютна атмосфера на стаята и да създадат приятна околна среда: гардероб,

няколко рустикални полици за книги, снимки и др. Не декорирайте прекалено много

хола, защото многото предмети и орнаменти могат да създадат неприятна атмосфера.

Ако имате малка къща и нямате възможност да обособите холова част, тогава се

постарайте да сложите в спалнята няколко стола и маса, около която туристите да

сядат, ако времето е лошо и не могат да излязат.

Холът: мястото, където туристите могат да дискутират

и да релаксират

145

Излагайте книги, информация за природните паркове, фауната и

флората в дестинацията в малка информационна точка на рецепцията

в къщата за гости

Писмената комуникация с туристите може да бъде добра алтернатива за предаването на

важна информация. Поставете информационно табло на входа на къщата за гости или

на рецепцията, на което да има основната информация за Вашата къща за гости. Може

да поставите карти, описание на дестинацията и туристическите атракции и др.

Общественото място може да се разшири навън, в близост до къщата за гости. Йовчевата къща, Елена, България

146

Също така, информационното табло може да съдържа някои препоръки за туристите: да

се отнасят с респект към дестинацията спрямо правилника за екотуризъм.

Обърнете внимание на следните важни въпроси за еко сертифициране Дизайн и строеж на сгради и инфраструктура (EETLS, A.6, p. 15) □ Прилагайте подходящите за местността принципи за устойчив строеж; □ Осигурете достъп на хората със специални нужди; □ Бизнесът използва елементи от местното изкуство, архитектура или културно наследство в дизайна, декорацията, храните или магазините, докато взема предвид правата за интелектуална собственост на местното общество; □ Елементите от местната култура могат да се интегрират чрез:

o Спазване на местния архитектурен стил на сградите o Използване на елементи от местната декорация: произведения на изкуството от местни артисти, местни занаяти, мебели и декорации, глинени съдове и керамика от местните занаятчии, материи, които са тъкани в дестинацията, продукти за всекидневна употреба, които са популярни в дестинацията

□ Потреблението на електроенергия трябва да се измерва, да се определят източници и средствата, чрез които да се понижи потреблението докато се окуражава употребата на възобновяема енергия; □ Съобразете се със зонирането свързано с опазването на околната среда. Ако дейността Ви е в защитена местност, потърсете нужната документация за степенувана защита, контрол и изисквания за Вашата местност. □ Вземете под внимание изискванията на местността. Ако дейността Ви е в природна местност или такава с културно наследство, тогава се снабдете със съответната документация от компетентните органи.

147

8. Какво бихме могли да хапнем?

Добрият ден може да се разпознае от закуската

Опростените ястия са най-здравословните и домашно приготвената храна в

селските райони е най-вкусна. Така считат туристите, които Ви посещават. Тогава защо

се стремите да им предложите нещо, което и градовете имат? Посетителите ще оценят

много градинските зеленчуци, домашно направеното обезмаслено мляко, мармалад.

Разкажете каква е историята на храната, която сервирате на гостите си – те ще се

изненадат, че всичко е свежо и ястията са сготвени от майка Ви или свекърва Ви.

Избягвайте да се сервирате на закуска

пакетирани кроасани или бисквити, мед,

масло, мармалад в малки пластмасови

кутийки. Те могат да бъдат заменени с мед и

млечни продукти, които са произведени от

местните хора и домашно приготвен

мармалад.

Закуската не означава само кафе и

сандвич

148

Медът и мармаладът са много по-

атрактивни, ако се сервират на

масата в купички или малки

бурканчета. Продуктите трябва да

изглеждат и да бъдат пресни. Не

забравяйте да дадете на туристите си

натурални сокове за закуска, защото

сутрин тялото се нуждае от две чаши

течности, за да се хидратира.

Домашно приготвени наденици, които са

нарязани на парчета или парчета нарязан

бекон ще зарадват туристите. Особено, ако

това е местен специалитет, както е случаят в

Еленския регион.

Предложете за закуска (или други

хранения) пресен хляб или торти

приготвени в кухнята на къщата за

гости.

149

В допълнение на основните продукти, които трябва да са налични във

Вашия бюфет – мляко, масло, конфитюр, кафе, чай, кисело мляко, хляб,

домашно направени наденици – може да сложите и други продукти, от които туристите

да си изберат.

Закуската трябва да бъде опростена и хранителна. Използвайте керамични чинии и

чаши или традиционни чинии, които са обикновени, весели, направени от бяла

керамика, а не пластмаса. Също така може да използвате ножове от неръждаема

стомана вместо от пластмаса. Винаги слагайте еднаква посуда – няма нещо по-

неприятно от четири или пет различни вида чаши, чинии и ножове.

Избягвайте използването на всякаква пластмаса, когато е възможно. Както знаете, тя не

е природосъобразна. Много по-аристократично е да употребявате стъкло или порцелан

и те ще стоят по-добре на масата с една прекрасна покривка за маса.

150

Трябва да се погрижите за детайлите. Въпреки че не изглеждат толкова важни на пръв поглед,

нещата, които липсват може да провалят почивката на Вашите туристи. Вместо това се

постарайте да мислите предварително, за да гарантирате удовлетвореността на гостите Ви.

(Chasovschi, 2010, p. 23)

• Недостатъчната светлина е чест проблем. Не използвайте слаби крушки, чиято

приглушена светлина може да предизвика тъжни емоции у някои туристи, а

използвайте силни крушки. Освен това може да сложите още лампи в стаите.

• Уверете се, че ключалката към спалното помещение функционира така че туристите да

могат да заключват стаята. Когато искате да влезете в стаята, винаги чукайте на

вратата. Повечето туристи копнеят за задушевност – никой не трябва да влиза в стаята

им по време на техния престой, освен за почистване.

• Слагайте мрежи за комари и мушици.

• Постарайте се да сложите по няколко закачалки на стената във всяка стая. Там гостите

могат да закачат дрехите или хавлиите си. Препоръчва се всички закачалки да са

еднакви.

• Сложете полица под огледалото в банята, за да може туристите да си сложат там

тоалетните принадлежности.

• Букет свежи цветя поставени във ваза, бутилка вода в стаята или чиния със сезонни

плодове са винаги комплименти, чрез които показвате, че се грижите по най-добрия

начин за Вашите туристи.

Детайлите са много по-важни отколкото си

мислим!

151

• Любовта към детайлите трябва да се отрази в спазването на

архитектурата и декорацията на стаята. Използвайте само няколко елемента,

които могат да придадат приятна атмосфера – купа или чаша изработени по

традиционен начин от глина, стара дърворезба от региона, хавлия с красива

бродерия. Не слагайте повече от един или два подобни елемента, защото в противен

случай стаите ще заприличат на музей със старинни предмети, което не е приятно.

152

9. Разходите в нашия бизнес

Колко пари ще изисквате за туристически услуги, които предлагате? Това е основателен въпрос

след като приходите ще Ви позволят да продължите Вашия бизнес и да разполагате с

достатъчно приходи за живеене.

Туристите, които биха искали да нощуват в къща за гости са готови да платят цена, която е

равностойна на цената, която се плаща в други региони или в подобни места за настаняване.

Собственикът трябва да направи атрактивна оферта, така че туристите да са съгласни да платят

най-добрата цена за това, което ще получат. Има няколко начина да изкараш приходи от

туризма.

Много места за настаняване предлагат само стаи под наем, докато други предлагат малки стаи,

стаи за провеждане на срещи, малки практически упражнения, места за кетъринг, допълнителни

услуги (карета, теглена от коне или дълги пешеходни маршрути в местността). С цел

увеличаване на прихода, собственикът трябва да определи продуктите и услугите, които би

искал да продава. Разнообразните услуги, които са включени в цената или се доплащат, са

начин, чрез който може да мотивирате туристите Ви да останат за по-дълго време във Вашата

къща за гости.

Следейки финансовата информация, Вие ще знаете доходоносен ли е Вашия бизнес или не. От

изключително значение е да поддържате база данни за приходите и разходите Ви. (Comen,

2005, p. 31)

153

Категории разходи Първоначални разходи по инвестицията: -застрояване на мястото наново (рехабилитация на сградата, адаптиране към специфичните нужди на туристите, монтаж на бани); -закупуване на съоръжения и мебели за спалните и общите помещения; -придобиване на инвентар (завивки за легло, хавлии, покривки за маса); -маркетинг и промотиране (принтирани промоционни материали, уеб страници, промотиране чрез туристически асоциации и др.) Оперативни разходи за къщата за гости: -нает персонал -електричество и други консумативи -разходи за реклама и промотиране -счетоводство -поправка и поддръжка; -снабдяване с храна и напитки; -други разнообразни разходи (консумативи и др.); Включете всички разходи, включително тези, които не трябва да се плащат - заплати за семейството, което работи в къщата за гости. Само така може да определите реалните разходи.

Калкулация на цената на стаята Възможност 1.Цената за една се определя спрямо цената на конкурентите. Сравнете цените на други къщи за гости и сложете същата цена или по-ниска цена за Вашата къща за гости. Ако изберете тази алтернатива, трябва да се уверите, че тя покрива всичките Ви разходи. Тази възможност увеличава риска да не се идентифицират скритите разходи и така да сложите цена, която е по-ниска от реалните разходи. Възможност 2. Цената за една нощувка = постоянни разходи + променливи разходи + очакван приход Етап 1. Определете постоянните разходи (административни разходи, маркетинг; лихва тегления заем, в случай че има такъв; комунални услуги, постоянни служители, припаси, разходи за поддръжка); Етап 2. Калкулирайте разходите, които възникват за една нощувка. Разделете общите постоянни разходи на определения брой нощувки за една година (брой стаи x брой дни x 40% средна заетост). Това включва амортизацията на дълготрайните активи (използване на стаята, мебелите и др.); Етап 3. Определете променливите разходи за една нощувка. Ще е нужно да разделите всички променливи разходи (електричество, консумирана питейна вода, допълнително нает персонал, разходи за храна и неочаквани консумативи, цената на закуска) на броя нощувки; Етап 4. Към всички тези разходи (постоянен разход за стая + променливи разходи за стая) добавете очаквания приход.

154

Обърнете внимание на следните важни въпроси за еко сертифициране План за устойчиво управление (A.1.1.a) Уверете се, че плана за устойчиво управление включва план за действие за екотуризъм. □ Разработване на оперативен план (какво, кога, кой е отговорен), за да се приложи плана за устойчиво развитие □ Планът за устойчиво развитие трябва да вземе предвид проблемите на околната и социално-културната среди, качество, здравеопазване и безопасност □ Прилагане на поне 3 дейности, чрез които да се информират туристите и тези дейности да са включени в плана за управление и развитие на екотуризма. Използвайте писмена комуникация, ако е трудно да се информират по друг начин Вашите гости. Понякога писмената комуникация е най-лесния начин, чрез който може да споделите идеите си. □ Назначете отговорен служител за тези задачи – „мениджър по устойчивото развитие”. Политики за закупуване (D.1.1.) □ 80% от услугите възложени на подизпълнители (екскурзоводи, служители, транспорт, кухня или други закупени услуги) се извършват от местното население; □ 80% от закупените продукти (храна, органични фермерски продукти, сувенири, строителни материали, капиталови стоки, консумативи и други стоки) са основно произведени от местните жители и/или са типични местни продукти; □ Сертифицираните продукти от региона се считат/ се състоят от търговски продукти на добра стойност – органични продукти (поне 80% от продукта); □ Политиката за закупуване изисква 80% от стоките да могат да се употребяват отново, да подлежат на връщане и да се рециклират; □ Използват се само контейнери за продукти, които могат да се използват отново или да се рециклират (например за стъкло). Не се използват стоки за единична употреба (съдове и контейнери), освен ако обстоятелствата не го налагат и не по-често от веднъж по време на престоя на туриста; □ Един от критериите за покупка на продукти е основан на количеството и материала на опаковката □ Всяко новозакупено съоръжение трябва да бъда енергиен клас А ( „енергийна ефикасност”); □ Всеки транспорт закупен или възложен на подизпълнител трябва да се опитва

155

Приложения

Приложение 1

Световни критерии за устойчив туризъм

Моля, попълнете критериите, които могат да се приложат във Вашата туристическа

дестинация.

Г. Увеличаване на ползите за околната среда и намаляване на негативните въздействия.

Отбележете с

тикче или

кръстче, ако

се отнася за

Вас

Описание на критериите Кратко описание на

Вашия пример

Г.1. Опазване на ресурсите

Г.1.1 Закупуване на продукти, които са благоприятни за

околната среда и се използват за строителни

материали, капиталови стоки, храна и консумативи.

Г.1.2 Измерва се закупуването на хранителни стоки за

еднократна употреба и бизнесът цели да намали

тяхната употреба.

Г.1.3 Трябва да се измери потреблението на енергия;

източниците, които се използват; трябва да се

приложат методи за намаляване на цялостното

потребление; докато се насърчава използването на

възобновяема енергия.

Г.1.4 Трябва да се измери потреблението на вода;

156

източниците, които се използват; трябва да се вземат

мерки за намаляване на цялостното потребление.

Г.2. Намаляване на замърсяването на околната среда.

Г.2.1 Измерват се емисиите на зелен газ от всички

източници контролирани от фирмите; прилагат се

процедури за намаляването и компенсирането им като

начин за намаляване на негативните въздействия

върху околната среда.

Г.2.2 Отпадъчните води се третират ефективно и се

използват отново, когато е възможно.

Г.2.3 Въвежда се план за управление на отпадъците с

количествената цел да се намалят отпадъците, които

не могат да се използват повторно или да се

рециклират.

Г.2.4 Намалява се използването на вредни субстанции,

включително пестициди, бои, дезинфектанти за

басейни, почистващи материали; те се заменят с

безвредни продукти и употребата на химикали е

правилно управляване.

Г.2.5 Бизнесът използва практики за намаляване на

замърсяването на звука, светлината, оттока, ерозията,

съставките намаляващи озоновия слой, замърсителите

на въздуха и почвата.

Г.3. Опазване на биоразнообразието, екосистемите и

красивите пейзажи.

Г.3.1 Дивите животни могат да бъдат използвани,

представяни, продавани или изтъргувани на световния

пазар като част от контролирани дейности, които

осигуряват устойчивото им използване.

157

Г.3.2 Никакви диви животни не се държат затворени, освен

ако не става дума за контролирани дейности; живи

екземпляри на защитени видове диви животни се

държат затворени само от тези хора, които са

упълномощени и имат нужните условия, за да ги

приютят и да се грижат за тях.

Г.3.3 Бизнесът използва местни видове за пейзаж и

възстановяване, и вземане на мерки, за да се избегне

въвеждането на инвазивни чужди видове.

Г.3.4 Бизнесът допринася за опазването на

биоразнообразието, на защитените територии и

местата с голямо значение за биоразнообразието.

Г.3.5 Взаимодействието с дивите животни не трябва да води

до негативни ефекти върху жизнеността на

популациите в дивата природа; намаляват се

въздействията върху природните екосистеми; има

компенсиращ принос към управлението за опазване на

околната среда.

Обърнете внимание: Критерии А, Б и В – са свободно избираеми. Въпреки това, ние

Ви съветваме да дадете колкото се може повече информация, за да може да се направи

подробен анализ на вашия бизнес.

A. Демонстриране на ефективно устойчиво управление.

Отбележете с

тикче или

кръстче, ако

се отнася за

Вас

Описание на критериите Кратко описание на

Вашия пример

158

A.1.

Туристическата компания е приложила дългосрочна

система за устойчиво управление, която е съобразена с

реалната ситуация и ниво на развитие на туризма и взема

под внимание проблемите свързани с околната среда,

качеството, здравеопазването, безопасността, социално-

културните проблеми.

A.2. Туристическата компания действа в съответствие с

даденото международно или местно законодателство и

контрол (включително здравни аспекти, аспекти за

безопасност и околна среда).

A.3. Целият персонал получава навременно обучение за

неговата роля в управлението на практики свързани с

околната среда, социално-културната среда,

здравеопазването и безопасността.

A.4. Удовлетвореността на туристите се измерва и се вземат

коригиращи действия, когато е необходимо.

A.5. Промоционните материали са точни, с достатъчно

информация и не обещават повече от това, което

дестинацията и туристическата компания предлагат.

A.6. Дизайн и строеж на сгради и инфраструктура:

A.6.1. Съвместими с местните зони и изискванията на зоните,

които са защитени и с богато наследство;

A.6.2. Уважават природните и културните дадености в

региона, дизайна, оценката на въздействията, правата

върху земята и условията за придобиване на земя;

A.6.3. Използват се подходящи принципи за строежи, които

следват принципа на устойчивото развитие.

A.6.4 Осигурява се достъп на лица със специални физически

159

нужди.

A.7. На туристите се дава информация и интерпретация за

природните местности, местното културното наследство,

подходящото поведение, когато се общува с местните

жители и когато се посещават природни

забележителности, и места с богато наследство.

Б. Увеличаване на социалните и икономически ползи за местното население и намаляване

на негативните въздействия.

Б.1. Туристическата компания подпомага инициативи за

социалното развитие на обществото и развитието на

инфраструктурата включително образование,

здравеопазване и канализация.

Б.2. Местните жителите се наемат като служители в

туристическата сфера и могат да заемат управленски

позиции. Трябва задължително да се предлага

необходимото обучение за това.

Б.3. Туристическият бизнес закупува местните и евтини услуги

и стоки, когато е възможно, за да може след това да ги

предлага на туристите.

Б.4. Туристическата компания предлага начини, чрез които

местните предприемачи могат да разработят и продават

устойчиви продукти, които са базирани на природата на

местността, историята и културата (включително храна,

напитки, занаяти, изкуства, селскостопански продукти и

др.).

Б.5. Създаден е кодекс за дейностите на местните жителите,

който е разработен в съответствие и сътрудничество с

местното население.

Б.6. Туристическата компания е приложила политика срещу

160

комерсиална и сексуална експлоатация особено на деца и

тийнейджъри.

Б.7. Туристическата компания наема на работа жени и

малцинства на управленски позиции като избягва

наемането на деца.

Б.8. Спазва международната и национална правна защита на

служителите и те получават заплата.

Б.9. Дейностите на туристическата компания не застрашават

осигуряването на местното население на основни услуги

като вода, енергия или канализация.

В. Увеличаване на ползите за културното наследство и намаляване на негативните

въздействия.

В.1. Туристическата компания следва създадените насоки или

кодекса за поведение на туристите, когато посещават

природно или културно уязвими места, за да се намалят

въздействията на туристите и да се увеличи

удовлетвореността им.

В.2. Историческите и археологическите артефакти не се

продават, търгуват или показват на други места освен на

тези, определени от закона.

В.3. Бизнесът допринася за опазването на местните

исторически, археологически, културни и духовни

забележителности и не затруднява достъпа на местното

население до тях.

В.4. Бизнесът прилага елементи от местното изкуство,

161

архитектура или културно наследство в своите дейности,

дизайн, декорация, храна или магазини като има предвид

правата за интелектуална собственост на местните

жители.

Източник: Световни критерии за устойчив туризъм (2009), Критериите могат да бъдат

прочетени от:

http://www.sustainabletourismcriteria.org/index.php?option=com_content&task=view&id=58

&Itemid=188

162

Приложение 2

Въпроси за оценка на екотуризма

1 До каква степен приходите от екотуризъм са подпомогнали

опазването и управлението на природни местности?

- Целият приход ли е отишъл в защитените или природни местности?

- Процент от приходите ли е бил предназначен за специфични защитени или

природни местности?

- Процент от бюджета, осигурен от екотуризма, ли е отишъл за дадена защитена

или природна местност?

- Процент от бюджета, осигурен от екотуризма, ли е отишъл за даден парк или

природна местност?

2 Какви са биофизичните въздействия на туризма върху природните местности?

- Извършва ли се мониторинг на въздействията?

- Събират ли се данни за въздействията на туризма?

- Какви категории на биофизични въздействия са открити в тази местност?

a. Диви животни b. растителност c. качество на водата d. качество на

въздуха e. ерозия

- Какъв процент от природната местност е засегната от тези въздействия?

- Какви директни методи за управление са приложени?

a. зониране b. налице са пътеводители с насоки за опазване на околната среда

c. глоби d. има обозначени къмпинг места e. наложено е ограничение на

времето за посещение от туристи e.налице са системи за резервация f.

наложено е ограничение на броя туристи, които се допускат

b. Какви индиректни методи за управление са приложени?

a. знаци b. патрули c. концесии на тур оператори d. встъпителни думи към

туристите и служителите относно опазването на околната среда e.

пътеводители с насоки за опазване на околната среда f. информационни

мултимедийни табла

- Съществува ли система за управление, която веднага да реагира на

настъпващите промени?

3 Инициативите за управление на въздействията на екотуризма в буферните

зони или зоните засегнати ли са от развитието на екотуризма?

163

- Използват ли се стратегии за управление?

a. зониране b. капацитет на поносимост на дестинацията c.

планове за развитието на туризма d. планове за дизайн

- Използват ли се регулаторни механизми?

a. Разрешително за строителство, което отговаря на стандартите за

опазване на околната среда b. отчети за въздействията върху околната

среда c. стандарти за пречистване на отпадъчните води d. защита на

водните басейни

- Какви капацитети се изискват от местните власти, за да се приложат тези

механизми?

4 Какво въздействие има туризма върху биологичното разнообразие?

- Изграждане на база данни за проучване в зона, където се развира туризъм

- Разработване на база данни от индикатори за различните видове флора и фауна,

3-4 месеца преди да стартира дадения туристически проект

- Назначаване на изследователи, които имат опит във флората и фауната, да

упражняват мониторинг за период от 1 година. След това на даден период да се

извършва мониторинг на въздействията на туризма върху дестинацията.

- Разработване на програми за паралелно проучване на важни видове и други

значителни теми за проучване, които да се извършват в продължение на поне

една година и след това редовно да се извършва мониторинг.

5 Как въздейства екотуризма върху разработването на правителствени

политики, които подпомагат устойчивото развитие на туризма?

- Каква правна рамка съществува, която да дава стимули за устойчиво

туристическо развитие?

- Има ли програми за туристическо планиране, които да включват селското и

местното население?

- Има ли план за развитието на екотуризма?

- Какви бюджетни механизми подпомагат екотуристическите планове?

- Какви програми за обучение подпомагат участието на местните жители?

- Какви финансови механизми подпомагат малкия бизнес?

6 Екотуризмът допринася ли за по-доброто разбиране на природната и социална

специфика на дадения регион?

164

- Интерпретациите за историята на дестинацията базирани ли са на

вярна информация и представени ли са по подходящ начин?

- Има ли сътрудничество между природните местности и частния

сектор с цел разработването на програми за интерпретация?

- Има ли план или стратегия за интерпретация за природните местности?

- Провежда ли се обучение на персонала правещ интерпретация?

7 Екотуризмът допринесъл ли е за разрастването на местния бизнес и за

получаването на повече приходи?

- Какви форми на кредит се предлагат за микро и малки фирми на обществено

ниво?

- Какво обучение се осигурява за микро и малките фирми на обществено ниво?

- Как бихте сравнили приходите от местните туристически предприятия и

заплатите с други фирми в района?

- Какви са приходите за местните жители в днешни дни и как екотуризмът е

оказал влияние върху това?

8 Екотуристическите фирми и възможностите за заетост достигат ли до нови

сегменти на населението?

- Какви са наличните възможности за бизнес и заетост на местното население?

- Местните жители / жителите от бедни селски райони/ жените търсят ли повече

шансове за бизнес и приходи?

9 Увеличили ли са се общите ползи за местното общество?

- Умения, образование и здравеопазване

- Пътища, вода и друга инфраструктура, която е устойчива

- Кредити и общ приход

- Социален капитал и силата на обществото да се обединява, когато има проблем

и се стремеж да се постигне обща цел

- Достъпна информация за местните, регионални и национални политики

- Информация за шансовете за поминък

- Рискове и експлоатация

10 Какви са социалните и културни въздействия на екотуризма?

- Уважение на ценностите, символите и културните традиции

- Съхранение на езика и обичаите

- Способност на обществото да се обединява, когато е необходимо

165

- Представяне на регионално и национално ниво

- Използване на традиционни умения

- Интерес в обработването на земя

- Спорове в обществото

- Престъпления и наличие на нелегална търговия

11 Екотуризмът довел ли е до подобрение на информацията, техническите

познания и позволил ли е на по-голямо участие на местното общество в

планирането и развитието на туризма?

- Брой сътрудничества с частния сектор, НПО и други общности

- Механизми на комуникация приложени с цел техническа информация

- Участие на местното население в срещи на общинско и национално ниво

12. Внимателно ли са били подбрани моделите за развитие на екотуризъм, за да се

осигурят повече възможности за бизнеса?

- Дестинацията възприема ли се като атрактивна и сигурна от целевите пазари?

- Има ли атрактивни диви животни?

- Екотуристическите проекти отличават ли се от други такива на пазара и могат

ли да се конкурират по своята стойност?

- Има ли отлични екскурзоводи и възможности за обучение сред атрактивни

природни местности, които ще надминат очакванията на туристите?

- Местата за настаняване удобни ли са, дори да са в селски райони?

- Дестинацията лесно достъпна ли е за чуждестранните туристи, които пристигат

със самолет?

- Дестинацията предлага ли други интересни атракции, които да са в съседни

региони?

- Управлението насочено ли е към определена пазарна ниша? Прилагат ли се

рентабилни и ефективни маркетинг програми, които да привлекат целевите

пазари? Целевите пазари разнообразни ли са?

- Управлението има ли уменията да ръководите финансови и оперативни системи

за фирми?

- Има ли достатъчно капитал за бъдещите години, който да донесе реалистичен

приход?

- Кредитите ще останат ли сравнително малки в сравнение с общия паричен

поток?

166

Bibliography

• Arlen, C. (1995, May 29). Ecotour, Hold the Eco. U.S. News & World

Report, pp. 30-32.

• Ayala, H. (1996) Resort ecotourism: a paradigm for the 21st century.

Cornell Hotel and Restaurant Administration Quarterly, 37, 46–53.

• Barbier, Edward B. et al. (2004): Economics and Ecology: new frontiers and

sustainable development. London: Chapman & Hall.

• Belnap, J. 1998. Choosing indicators of natural resource condition: A case study in

Arches National Park, Utah, USA. Environmental Management 22, 635–642.

• Black, R. (2007) Ecotourism series, Number 5: quality assurance and certification in

ecotourism. Retrieved April 10, 2008 from UNLV Library Website:

http://site.ebrary.com/lib/unlv/Doc?id=10060509&ppg=264

• Boo E., 1992: Tourism and the Environment : pitfalls and liabilities of eco-tourism

development. WTO News 9 : 2-4.

• Butler R. W., 1974: Tourism as an agent of social change. Annals of Tourism

Research 2 100 – 111.

• Butler R. W., 1980: The concept of a tourist area cycle of evolution : implications for

management of resources. Canadian Geographer 24 : 5 – 12.

• Butler R. W., 1989: Alternative tourism ; pious hope or Trojan horse? World Leisure

and Recreation 31 (4): 9 – 17.

• Butler, R.W., 1991: Tourism, environment, and sustainable development.

Environmental Conservation, 18, 201-209.

• CAC [Consulting and Audit Canada]. 1995. What Tourism Managers Need to Know:

A Practical Guide to the Development and Use of Indicators of Sustainable Tourism.

Madrid: World Tourism Organization.

• Campbell, Lisa M. 1999. “Ecotourism in Rural Developing Communities.” Annals of

Tourism Research (26)3: 534-54.

• Chandra,A, Kandari O.P., 2001, Tourism, Biodiversity and Sustainable Development,

Volume 5

• Chandra, A., Kandari O.P, Hristova (Terzieva), L. 1998, Tourism and Sustainable

Development, Beijing International Studies University Press, volume 13.

167

• Crabtree, B., and N.G. Bayfield. 1998. Developing sustainability

indicators for mountain ecosystems: A study of the Cairngorms, Scotland.

Journal of Environmental Management 52:1, 1–14.

• Dale, V., and S.C. Beyeler. 2001. Challenges in the development and

use of ecological indicators. Ecological Indicators 1, 3–10.

• Driver B L., Brown P.J., Stankey G. H., Gregoire T. G.,1987: The ROS planning

system: evolution, basic concepts, and research needs. Leisure Sciences 9 : 201 - 212

• Fancy, S. 2002. Monitoring natural resources in our national parks. On-line at

www.nature.nps.gov/im/monitor/textindex.htm.

• Gross, J.E. 2003. Developing conceptual models for monitoring programs. On-line at

http://science.nature.nps.gov/im/monitor/docs/Conceptual_Modelling.pdf.

• GYWVU [Greater Yellowstone Winter Visitor Use Management Working Group].

1999. Winter Visitor Use Management: A Multi-Agency Assessment. Final Report of

Information for Coordinating Winter Recreation in the Greater Yellowstone Area.

Jackson, Wyo.: National Park Service.

• Hammitt,W., and D.N. Cole. 1998.Wildland Recreation: Ecology and Management.

2nd ed. New York: John Wiley and Sons.

• Hansemark, O. C. & Albinson, M., 2004, Customer Satisfaction and Retention: The

Experiences of Individual Employees, Managing Service Quality, 14 (1), pp. 40- 57

• Hawkes S., and Williams P (eds)., 1993: The Greening of Tourism From Principles to

Practice: A Casebook of Best Environmental Practice in Tourism, Centre for Tourism

Policy and Research, Simon Fraser University, Burnaby, BC.

• Hokanson, S., January 2, 1995, The Deeper You Analyse, The More You Satisfy

Customers, Marketing News, p. 16.

• Honey, Martha S. 1999. “Treading Lightly? Ecotourism’s Impact on the

Environment.” Environment 41(5): 4-9.

• Hoyer, W. D. & MacInnis, D. J., 2001, Consumer Behaviour. 2nd ed., Boston,

Houghton Mifflin Company.

• Ingle, C.M., Y.-F. Leung, C. Monz, and H. Bauman. 2004. Monitoring visitor impacts

in coastal national parks: A review of techniques. In Protecting Our Diverse Heritage:

The Role of Parks, Protected Areas, and Cultural Sites. (Proceedings of the George

Wright Society/National Park Service Joint Conference, April 14–18, 2003, San

168

Diego,California.) D. Harmon, B.M. Kilgore, and G.E. Vietzke, eds. Hancock,

Mich.: The George Wright Society, 228–233.

• IUCN (World Conservation Union). 1998. “Population and Parks.”

PARKS Magazine 8(1). A selection of case studies acknowledging the need to

establish partnerships and encourage cooperation with neighbors and other

stakeholders, promote stewardship, and other instruments which support protected

areas objectives.———. 1997. “Chapter 4.22 Ecotourism.” In Beyond Fences:

Seeking Social Sustainability in Conservation. Gland: IUCN. Volume 1 of this

document presents guidelines for planning and implementing conservation activities,

including ecotourism. The second volume is an extensive reference book.

• IUCN-WCPA (World Commission on Protected Areas). 2000. Protected Areas:

Benefits beyond Boundaries--WCPA in Action. Gland: IUCN.

• Jackson, L.E., J.C. Kurtz, and W.S. Fisher, eds. 2000. Evaluation Guidelines for

Ecological Indicators. Publication no. EPA/620/R-99/005. Research Triangle Park,

N.C.: U.S. Environmental Protection Agency Office of Research and Development.

• Kandampully, J. & Duddy, R., 1999, Competitive Advantage through Anticipation,

Innovation and Relationships, Management Decision, 37 (1), pp. 51-56.

• Kelley, R.E. (1979) Should you have an internal consultant? Harvard Business Review

57, 110–20.

• Kotler, P., 2000, Marketing Management. 10th ed., New Jersey, Prentice-Hall.

• Lawrence, K. (1992) Sustainable tourism development. Paper presented at IV World

Congress on NationalParks and ProtectedAreas, 10–21 February, Caracas,Venezuela.

• Lea, John P. 2000. “Ecotourism in the Less Developed Countries.” Annals of Tourism

Research 27(1): 248-9.

• Leung, Y-F. and Marion, J.L. (1999) Spatial strategies for managing visitor impacts in

National Parks. Journal of Park and Recreation Administration 17 (4), 20–38.

• Leung, Y.-F., and J.L. Marion. 2000. Recreation impacts and management in

wilderness: A state-of-knowledge review. In Wilderness Science in a Time of Change

Conference– Volume 5: Wilderness Ecosystems, Threats and Management.

Proceedings RMRS-P-15- Vol-5.D.N. Cole, S.F. McCool,W.T. Borrie, and J.

O’Loughlan, comps. Ogden, Utah: U.S. Department of Agriculture–Forest Service,

Rocky Mountain Research Station, 23–48.

169

• Lindberg, K. and McCool, S.F. (1998) A critique of environmental

carrying capacity as a means of managing the effects of tourism development.

Environmental Conservation 25 (4), 291–92.

• Lindberg, K., McCool, S.F. and Stankey, G. (1997) Rethinking

carrying capacity. Annals of Tourism Research 24 (2), 461–5.

• Loomis, L. and Graefe, A.R. (1992) Overview of NPCA’s visitor impact management

process. Paper presented at IVWorld Congress onNational Parks and Protected Areas,

10–21 February, Caracas, Venezuela.

• Manning, R.E. (1986) Studies in Outdoor Recreation: Search and Research for

Satisfaction. Corvallis, OR: Oregon State University Press.

• Marion, J.L. (1991) Developing a natural resource inventory and monitoring program

for visitor impacts on recreation sites: A procedural manual. Report no. NPS/NRVT/

NRR91/06. Denver, CO: USDI National Park Service, Denver Service Center.

• Marion, J.L. and Farrell, T.A. (1998)Managing ecotourism visitation in protected

areas. In K. Lindberg and D. Englestrom (eds) Ecotourism Planning and Management

(pp. 155–82). North Bennington, VT: Ecotourism Society.

• Marion, J.L. and Leung, Y-F. (2001) Trail resource impacts and an examination of

alternative assessment techniques. Journal of Park and Recreation Administration 19

(3), 17–37.

• McCool, S.F. (1994)Planning for sustainable nature dependent tourism development:

The Limits of Acceptable Change system. Tourism Recreation Research 19 (2), 51–5.

• McCool, S.F. and Christiansen, N.A. (1996) Alleviating congestion in parks and

recreation areas through direct management of visitor behaviour. InD.W. Lime (ed.)

Crowding and Congestion in the National Park System: Guidelines for Management

and Research (MAES Miscellaneous Pub. 86-1996) (pp. 67–83). St Paul,MN:

Department of Forest Resources and Minnesota Agricultural Experiment Station,

University of Minnesota.

• McCool, S.F. and Cole, D.N. (1997) Experiencing Limits of Acceptable Change:

Some thoughts after a decade of implementation. In S.FMcCool and D.N. Cole (eds)

Proceedings – Limits of Acceptable Change and Related Planning Processes: Progress

and Future Directions (General Technical Report INT-371) (pp. 72–78). Ogden, UT:

USDA Forest Service, Intermountain Research Station.

170

• McCool, S.F. and Stankey, G.H. (1992) Managing for the sustainable

use of protected wildlands: The Limits of Acceptable Change framework.

Paper presented at IV World Congress on National Parks and Protected Areas,

10–21February, Caracas, Venezuela.

• McCoy, L.K., Krumpe, E.E. and Allen, S. (1995) Limits of Acceptable Change

planning. International Journal of Wilderness 1 (2), 18–22.

• Nepal, S. K. (1999). Tourism-induced environmental changes in the Nepalese

Himalaya: A comparative analysis of the Everest, Annapurna, and Mustang regions.

Ph.D. Dissertation submitted to the Faculty of Natural Sciences, University of Bern,

Switzerland.

• Nyaupane G. P., Devlin P. J., Simmons D. G., 1998: Ecotourism : a comparative study

in the Annapurna Conservation Area, Nepal. Proceedings of the New Zealand

Tourism and Hospitality Research Conference, Lincoln University, December.

• Pang Shaojing, Environment Problems and Countermeasures in Development of Eco-

tourism in China, Environment Protection, 2004, (9):25-30.

• Pearson S., 1997: An eco-tourism strategy for New Zealand. Unpublished project

(RESM 665), Dept of Resource Management, Lincoln University

• Phillips, Adrian (ed.). 2002. Sustainable Tourism in Protected Areas: Guidelines for

Planning and Management. Gland: IUCN.

• Proyecto PRA (2000) Ecoturismo: una alternativa para el desarrollo. Proyecto PRA

Boletin November, Lima, Peru.

http://www.chemonicspe.com/boletin2/Ecoturismo/ecoturismo.html

• Promperú (2000) KILCA, PERU TRAVEL NEWS of November 2000, No 15.

Quoting: Nivel de satisfacción de los turistas extranjeros. Promperú Inteligence Unit,

Peru.

• Promperú (2000) KILCA, PERU TRAVEL NEWS of November 2000, No 15.

Quoting INRENA (2000).

• Reingold, Lester (1993) “Identifying the Elusive Ecotourist.” Going Green: A

Supplement to Tour & Travel News, October 25: 36-37.

• Ryan B., 1998: Eco-tourism : what’s in a name. Paper presented to the New Zealand

Tourism and Hospitality Research Conference, Lincoln University, December.

171

• Ross, S., & Wall, G. (1999). Evaluating ecotourism: The case of North

Sulawesi, Indonesia. Tourism Management in press.

• South African Tourism Board (1998) International Market Survey

Statistics. South African Tourism Board (unpublished), South Africa

• Tujan A. 1995. The Political Economy of Tourism, Paper presented at the Asia Pacific

Consultation of Tourism, Indigenous Peoples and Land Rights at Sagada, Mountain

Province, the Philippines 25 February – 9 March 1995. (Mimeo)

• United Nations Environment Programme and World Tourist Organization (UNEP-

WTO), “Making Tourism More Sustainable: A Guide for Policy Makers”, 2005,

Available at:

www.uneptie.org/pc/tourism/library/A%20Guide%20for%20Policy%20Makers.htm.

• Wade L., Wendy H., Pickering, M., (2012), Linking Visitor Impact Research to

Visitor Impact Monitoring in Protected Areas, Journal of Ecotourism:

http://www.tandfonline.com/loi/reco20 , Routledge, UK.

• Wall, G. (1996). Ecotourism: Change, impacts and opportunities. In: E. Malek-Zadeh

(Ed.), ¹he ecotourism equation: Measuring the impact. (pp. 206Ð216). Bulletin Series

99, New Haven: Yale School of Forestry and Environmental Studies.

• Wall, G. (1997). Is ecotourism sustainable? Environmental management, 21(4),

483Ð491.

• Weaver D. B., 1998: Eco-tourism in less Developed Countries. CAB International,

Wallingford.

• World Tourist Organization, Indicators of Sustainable Development for Tourism

Destinations, 2004. Available at: www.worldtourism.org.

• World Tourist Organization, Voluntary Initiatives in Sustainable Tourism: Worldwide

inventory and comparative analysis of 104 eco labels, awards, and self-commitments,

2001, www.world-tourism.org.

• World Tourism Organization, “Recommendations to governments for supporting or

establishing national certification systems for sustainable tourism”, 2003. Available

at:. http://www.worldtourism.org/sustainable/doc/certification-gov-recomm.pdf

CESD:

• Ziffer, A., 1989: Ecotourism: The Uneasy Alliance. Washington DC: Conservation

International,

172

• Zhu Guangyao, Enhancing Sustainable Development of Tourism by

strengthening Ecological Environment Protection, Environment Protection,

2002, (9):3-7.