ОКОНЧАНИЕТО “YU” В ОНОМАСТИКАТА НА ПЛЕМЕНАТА СЮННУ, СЯНБИ И ГАОЦЗЮ

ХОН ТЕИК ТОХHoong Teik Toh, "The -yu Ending in Xiongnu, Xianbei, and Gaoju Onomastica,"

Sino-Platonic Papers, 146 (February, 2005)

Липсата на консенсус в алтаистиката не е нищо ново. Това се отнася с голяма тежест, по отношение на трудната задача, свързана с възстановяване на старите алтайски имена, които са достигнали до нас в китайски транскрипции. В тази статия, искам да поставя такъв въпрос: какво е транскрипцията и значението на йероглифа “ю” (yu) , което се среща като окончание на имената, свързани с представители на племената Сюнну (Xiongnu)

, Сянби (Xianbei)1 и Гаоцзю (Gaoju) , съхранени в китайските исторически извори.

Преди да стигнем до същината на нашия въпрос, ще бъде полезно да разгледаме много накратко окончанията на някои собствени имена, дадени в китайската транскрипция.

Например, сянбийското племенно име Идоуцзуан (Yidoujuan) > *it (вж. корейското il) to kuan, приблизително звучало като *il-tu-kan / *il-tu-γan (чуждото -r / -l, обикновено се предава с китайските звуци -t, -k, или -n), по-късно променено със йероглифа

“мин” (ming) , означаващ “чист, ярък, светъл, ясен, блестящ”. (WS: 3011:

) и това може да се сравни с манджурското iletuken – съвсем чист (мандж. iletu, чжурчж. ilə-du, монг. iledle – чист, ясен, е претюрк. *yïlturqan, форма предложена от Базен: 291). Също производно на тунгуския корен *il- е източносянбийското (от рода Ювен / Yuwen) л. име Идоугуи (Yidougui) > (вж. корейското il) to kui (JS: 2815, WS:

2065) / Цидоугуи (Qidougui)2 (SS: 1463) = *il-tu-γui. Подобно на името Идоуцзуан

(Yidoujuan) притежава същото окончание и л. име Жилуцзюан (Rilujuan)

1 за тезии мена виж в Допълнение І2 йероглиф qi / si (също виж “и” yi и “ай” ai ), предават чуждото некитайско *ir (Пол Пелио / Pelliot 1929: 226ft), въпреки че е трудно да се установи как е наистина се произнасяло на китайски. Бащата на

Ючи Цзон (Yuchi Jiong) (чието истинско име е Боцзулу / Bojuluo , а Ючи / Yuchi, е

сянбийско племе), е носел името Цидоу = *iltu (ZS: 349). В началото на VІ в., този военноначалник от

племето Ючи (Yuchi), приема будизма и името Пуса (Pusa) “Bodhisattva” (WS: 264. ) 674, 1782: ). Част от племето Ючи, мигрира на запад и се смесва с хотаносаките, даже дават и управлеченската династия на Хотан, чието име на хотаносакски се предава като Viśą . Според китайските извори, населението на Хотан се е отличавало от останалите иранци и на външен вид, жителите му са били подобни на китайците, т.е. имало е

ясни следи за известно смесване с монголоидни елементи. (WS: 2263). В по-късния период на династията Тан, името на последния сасанидски шах Йездигерд, предаване и като Яздекирт

(Yazdēkirt), се е предавало в китайска транскрипция като Исици (Yisiqi) (XTS: 6258), т.e. йероглиф

“ци” qi, предава чеждата сричка *kir / *gir. Имайки това предвид, можем да сравним и с манджурското gilta – нажежен, зачервен, огнен, giltahûn – блестящ, giltukan – красив, богат, в монг. gilte – бляскав, giltuγan-a – блясък, giltagir – блестящ.

1

> (*dzil-liuk / lok kuan) (WS: 2305) / Цзилуцзюан (Jilujuan) (*cit liuk /

lok kuan) (JS: J710), Цзюлюцзюан (Jiuliujuan) (*ciu liuk / lok kuan) (WS: 2305, 2317) = *ĵil[u]γan / *ĵir[u]γan > *ĵul[u] γan / *ĵur[u]γan, т.е. Джилугхан / Джиругхан и Джулугхан / Джуругхан3. Повече примери са дадени в таблица-1 и Приложение ІІ.

Таблица – 1: Възможни древни алтайски окончания в личните имена4

3 относно корена ĵir -/ ĵur-, (ĵ – дз) може да приемем че означава “две”, в тунгусоманджурски: в чжурчжунски

ĵirhon – дванадесет, в среднов.монг. ĵirin – две, мандж. jоrgon – дванадесети месец, juru – двойка, чифт, juruken – сдвояване, чифтосване, в диал.хешен ĵuru – две, и др. За значението на йероглифа jiu , при

китайското предаване на името на кушанския цар Куджула Кадфис, под формата Циуцзюцю (Qiujiuque)

, вж.: Robert Gobi. "The Rabatak Inscription and the Date of Kanishka," Plate I, in Michael Alram and Deborah E. Klimburg-Salter eds . Coins, Art and Chronology: essays on the pre-Islamic history of the Indo-Iranian borderlands, Wien: Verlag der Akademie der osterreichischen Wissenschaften, 1999).4 (в таблицата *βan) вж. “Brahman Huanwei “ във “Fo bannihuan” (Skt. parinirvāņa) jing

(ZH 703.33: ZH 704.33: 550a), и Wenwei което предава Van[a]vāy[sa] > (Konow 1932: 192; посочва санскритското vanevāsin – горски жител, отшелник, брахман).

2

виж имената: 5, 6 , 7, 8 в таблицата.

5 В S: 2369 и WS: 2233, е записано името Илухан (Yiluohan) (за сянби от п-в Ляодун), който има

двама сина, по-големият е Тугухун (Tuguhun) , а по-малкия Жулухуй (Ruoluohui) (вж. хидронима WS: 2220, река в окръг Уцзи (Wuji) в северната част на Когурьо (Koguryŏ)

(Корея). От древните китайски учени, е известна транскрипцията на срички в сюннуйските имена:

gu >*kuk, трябва да се чете като yu *iuk (SJ: 2657-8) или lu *luk (SJ: 2890). Пол Пелио приема че първоначалното четене Туюхун (Tuyuhun) се пропуска сричката “лу” (lu) коята присъства в тибетската форма на името – Тулухун (Thu-lu-hun), което е в резултат от неправилен прочит на тибетското lu като 'u, в резултат на което * Tu'uγ- γun (Tuγuγ-γun) / *Tu'uγun (Tuγuγ'un) (1921: 323) като се стига до Туюхун (Tuyuhun)

, Туихун (Tuihun) (в руска транскр. дори до Тогон). Въпреки това, вярното четене е Тулухун

(Tuluhun), при който чуждият звук е представен в *t'o- luk > както *t'oi, предава сричката *töl-. За името на по-малкия син, въстановката е *ĵar[a]xui / *ĵa[l]χui *nar[a]χui / *nal[a]xui, но това не може да се потвърди напълно, без допълнителни податки.6 Пол Пелио (Pelliot l948: 213), посочва формата A-na-kouei или също вероятно A-na-houei (владетел на

жужаните) и прави аналогия с вождо но утигурите Анагай ( ) посочено от Менандър, като форми на еднои също име. 7 Проф. Цзяо Цунги (Jao Tsungi) изказва мнение, че Мохуба (Mohuba) е зороастрийско име, звучало като Магуван (magu-van) (Jao: 469 482).

3

Йероглифът *b[u]at (често се изп. за предаване на сричките var- или bhad-, в санскритските имена), във втората колона на таблица 1, се съдържа и в племенното име

Таба (Taba) носено от западносянбийско племе9. Пол Пелио го свързва с названието Табгач (Tabγač) известно от Орохонските древнотюркски рунически надписи (Pelliot 1912: 732), като приема че –γač, е ранна форма, по-късно преминала в *-βat10. Но това което е по-озадачаващо за мен, и което ме подтикна да напиша тази статия, е наличието на крайното

“ю” –yu , в края на първата колона.Този йероглиф като фонетична стойност не е по-различен от (yu) с който се

предава племенното име Ювен (Yuwen) > *u-bun. Както е добре известно, Ювен

(Yuwen) са племе от групата на Сянбите (Xianbei) (Източните Сянби), но по произход са от Сюнну (Xiongnu ), т.е. асимилирани сюннуйци (Чен Инкe 1987: 301-303, Яо:

166) Смяташе се че това име е свързано със сянбийската дума *[?] pun = *il-pun /

*er-pun11, което означава „цао” (cao) - трева, билка (XTS: 2403). Племенното име

*[?] pun, се среща и при Гаоцзю (Gaoju) (WS: 2310; виж и формата *[?] bun в

NX: 81) и очевидно е по-близо до сянбийската форма ( ), отколкото до сюннуйската (

8 името на вожда от племето Цзиху (Jihu) , Лю Шолуцзян (Liu Shouluoqian) , може би

трябва да се чете Шолуган (Shouluogan) (ZS: 117, 126).9 йероглиф tuo (*t'ak) се произнася ta (*t'ap) и се използва като аналог на ta, в думата ~

- скъпоценен камък, рубин. Тъй като ние вече знаем, че това име често се изписва като Таба (Taba)

(орограф. вар.: ) , благодарение на епиграфски данни от Гуанчжон (Guanzhong) (Ma: 57f,61), може да предполагаме, че произношението е било *t'ap buat, по-точно *t'ak buat. Поради това е необходимо да се обясни че формата Табгач (Tabγač) идва от метатеза (както смята Базен: 294), защото форма *taγbac не

съществува. В китайските извори, Таба ясно се разграничава от друго сянбийско племе Туфа (което

създава държавата Южна Лян в Гансу и чиито потомци след време да се смесва с народа Цян (Qiang) ),

и чието име Туфан (Tufan) / Tubo (Тубо) се твърди, че е било по-късно изкривяване (JTS:51I9) от Туоба

(Tuoba) , за които се твърди, че произлизат от името на сюннуйската съпруга на китайския генерал Ли Лин, от империята Хан. (NQS: 993). На сянбите “таба” (Taba), обаче, не им харесват идеята, че те са потомци на мелези със “смесена кръв” на китайци (Хан) и Сюнну (Xiongnu). Вместо това, те издигат легендата че сапотомци на митичния китайски “Жълт император” (Хуан-ди / Huangdi ) и символът им е “земята” от основните “пет елемента” (в китайската философия), с цел да легитимират основаваната ат тях нова династия в Китай. Виж по въпроса Чен Инке (Yinke 1987: 95). Един от най-ранните и полу-легендарните владетели на Таба, носи името / или титлата Туиин (Tuiyin) , според WS: 2, това е сянбийска дума, означаваща “zuanyan” - пронизвам, пробивам (вж. манджурското tuyembi – дупча, пронизвам < съотв. името *Tuyen - пронзиващ?).10 Л.Лигети пише че “крайното –t в китайската транскрипция, не е възможно да предава чуждо –č. *Taγbat (или *taγbar, *taγbal), вероятно отразява мн.ч. в сянбийски. (б.пр., в монг. с –ad/-od се образува мн.ч.)11 или напълно вероятно е *il-pun - *er-pun, подобно на староуйгурското 'rt- и 'ylt- (вж. S. Tekin, p. II, line 43: ertgeli, line 47: iltgeli).

4

)12. Изглежда вероятно да отразява мандж. orho – трева, сено, в татарски (казански) ur- , чувашки vĭr – натрупвам сено, и др.13, според примерите на Старостин, Мудрак, Дыбо

1063, Федотов: 137). В такъв случай, *ubun вероятно отразява изходна дума *[v]ur-pun14, и може да се мисли че знакът предава крайно, чуждо (некитайско) –r.

Това може да бъде подкрепено със следните наблюдения. В най-ранните китайски

преводи на будистките писания, предава звукосъчетанието „vr”. Името на „царството на боговете” означава „лес обилен на плодове” (в санскрит bŗhatphala, Пали vehapphalā) е предадено от произлизащият от Юечжите (Rouzhi) (б.пр. в случая кушаните),

12 погрешността на етимологичната връзка с - тянцзун (tianjun) – небесен господар, от -

небесен свод, и - светски господар, владетел, не трябва да се вземат прекалено на сериозно (вж. Яо: 168-169). Според предложението на Буудбърг (Boodberg: 286), подкрепно от Пулейбленк (Pulleyblank), виждат в Ювен (Yuwen) ранната форма на монголското emün-e - юг, за да го свържат с китайското разбиране за

господар, владетел (nanmian) букв. обърнат, гледащ на юг, изглежда съмнително. Вариацията

отговаря на il / ir (или er) – ul / ur (или vur); ср. с примера yulan = ullam-, където ul-, е

представено със знака”ю” (yu) В тази връзка трябва да посочим сянбийската дума за преводач

„циванчжен” (qiwanzhen) (NQS: 985) и изглежда няма връзка с монг. kelemürči(n) – преводач (вж. Лигети / Ligeti: 292, който определено се е повлиял от френския учен Пол Пелио), което по-скоро отразява *hurbalĵin / *körbüljin които могат да бъдат обяснени като „преводач” и да се свърже с монг. ulbari – разменям, ulbaril – изменям, преобразувам, urba – предавам, показвам, urbaγči – предател, urbal – обръщане, завъртане, urbaγul - завъртам се обратно, това е стара дума за превод, превеждане, заменена от orčiγul – обръщам, превеждам (от един език на друг), в среднов. монг. hurba`ūlba, urba`ūlba (Поппе,: ] 87, 366), körbe-, körbü-, körbi- обръщам, завъртам, залитам, körbel – обръщане, körbegül- обръщам обратно, превеждам, kölberi- обръщам обратно, преобръщам, kölberigül – преобръщане, както и в манджурски ubaliya – обръщам, завъртам, ubaliyambu – превеждам (от един език на друг). Монголското qobil е аналог на ТМ ubaliya, според примера даден от Кашбагатур (Qasbayatur: 25), макар и фонетично правдоподобно, не показва убедителни семантична

връзка, където hür- / kör- се предава със знак *k'it (корейски göl). Виж (ZS: 335, 345),

Хуихе (Huihe) *huai hut, (> хотаноскаски hvaihu:ra) > Uyγur и (Tian: 123; го

отбелязва като dun , и вероятно е писмена грешка от guo). Затова ми се струва, че Wanyu може би

отразява *Ba'ul, (вж. също л.име Qïtan (Цитан/Китан) , във WS: 2223: ). Ако приемем че

сянбийското л. име Пити *p'it / bok te[i] (JS: 3115), Pidi * p'it / bok tei (JS: 1710; вж. Ridi *dzittei [SJ: 1059, HS: 2959], вожд от Сюнну, привърженик на съюз с император Уди от династията Старша

Хан, фонетичната стойност на се вижда от в HS: 2959), Piyudi * p'it! bok u te[i] (NX:78) и всички те, вероятна са сходни транскрипции наедно и също име - *börtei,*bïrlai, *biltei, или нещо

подобно. това сюннуйско име е съхранено в китайските източници в две форми Riti и Boti (S: 2421), и не мога да преценя кой е по-правилно.13 в орочки ōkto, орокски oroqto, евенкски orokto, солонски orokto < *orxoqto (вж. улчийски orxoqta), вероятно от *orxo + *oqta (> мандж. okto) – цяр, отровна билка. Виталий И.Сергеев свързва формата orokto с чувашкото kurăk – трева, пример от неговия труд „Паралели в чувашко-тунгусоманджурска лексика” (стр.25, 132). Тунгусоманджурската форма okto и аналогичното тюркско ōt – трева, (Старостин, Дыбо, Мудрак) и вероятно са заети в тохарски (б.пр. или по-вероятно от тохарски) (В.Иванов, 100). Чувашката дума vĭr – степ, (Ашмарин, 236), и малко вероятно е да бъде свързано с името на Ювен / Yuwen.14Не съм сигурен дали втората сричка е свързана с архаичното *-pūn, в манджурски fun, евенкски wūn) което съответства на *-pūr > -γur, в монголски (Поппе 1969)

5

преводач Чжи Лоуцзячен (Zhi Loujiachen) (във ІІ в.) като „уеиюпан”

(weiyupan) (Fo shuo doushajing ZH 100.13: 654a-b),

„биюпанло” (biyipanluo) (Daoheng bore jing ZH 6.7: 919a),

Улоча (Wuluocha) (ІІІ в.), „уеиюполуо” (weiyupoluo) (Fangguang

borejing ZH 2.7: 82b). Знакът в комбинация с phal-, и предава думата phala. Чжи Лоуцзячен предава непоследователно. Може би във втория

текст, е превеждал не от езика на юечжите а посредством друг превод. *pii, предава диалктния вариант (*bi[h]ya-?)15 От друга страна, Будисткият монах от Хотан, изглежда е

превел „Улуочха” (Wuluocha), вероятно през езика на Юечжите. вероятно предава *vr-. В „Fo shuo Amituo Sanyesanfo Saloufotan16 guodu rendao jing”

(в превод от Юечжи (кушански) от будисткия богослов Чжи Цян (Zhi Qian) в ІІІ в.) името на Шестте Буди е

дадена в транскрипция като „Naweiyucai” (ZH 27.9: 582c). Другаде в „Fo

shuo Wuliangshou jing” в превода, направен от согдийския монах Кан

Сенкаи (Kang Sengkai) от ІІІ в. името е дадено в китайска транскрипция като Шенли (Shengli) - победоносен, силен (ZH 28.9: 611c). Въпреки нашите недостатъчни знания за езика на Юечжите (кушаните), се изкушавам да видя тук

авестийското vərəθra – победоносен, силен: > *ui u17 = *v[ə]r[ə]-, *ts'[u]a = -θra.18 . Известно е също название на Буда, предадено като Сюеуеюша “Xuyeweiyusha”

(ZH 27.9: 553a), която отново изглеждаотразява юечжийския (б.пр. кушанския) вариант на санскритското sūrya-varcas19.15 виж bihīya-. bihīta- голям, масивен, (Конов / Konow 1941: 120) в хотаноскаски. 16 вероятно отразява думата salou, отражение на юечжийското (*saru? *sarau?) и е свързано със санскритската форма sarva, дава saloufotan, със значение „всичките Буди”.17 виж “юсехе” ( yusuohe) *u sa ha (Zhong ahanjing ) в превод от 397-98 г. направен от

Gautama Samghadeva Taishо, No. 26, p. 646b) транскрибира по този начин думата

*vusatha (по Стен Конов vūsātaa, Konow 1932: 196) отг. на санскритското upavasatha. Също виж weidai

*ui te (Daoheng bore jing ZH 6.7: 905b), paramita, в съчетание с “мъжествен” (в санскрит virya

– мъжествен отг. на хотаносакското vŗta (Takubo: 143. 154). Изходната форма за Fuyudai (ZH 100.13: 654a) е санскрит. pūrvavideha, в пали pubbavideha, не е много сигурна.

18 името на четвъртия Буда е предадено като “Амицаилуса” Amicailuosa (ZH 27.9: 582c), и вероятно отразява *Amitra-rasa (санскрит. Amŗta-rasa – нектар, питие на безсмъртието), в ZH 28.9: 611, се дава

превод на името като Ганлу уеи (ganlu wei) - вкусно питие, нектар.19 Xuyeweiyusha е записана също и като Zhantuohusi . Това ни подсказва да видим в думата Zhanluo, изходното *Canda – луна, а в първата форма, в Xuye, дума за “слънце” и да го сравним с Yueming

- блестяща луна, и Riguang - слънчев блясък (светлина), в ZH 28.9: 591a. Xuye отразява

изходното санскритско *surya с преход *susa (в кит.) (ye ~xie ), докато weiyusha отразява изх. дума *vīrşa,

6

Името на селището Веилин (Weiyuling) , където се е появил “Буда Касияпа” , във (Fo shuo qinii jing ) е форма която Цзи Цян е използвал за да

предаде топонима Верудинга (Verudinga) от будисткия текст “Mahāvastu” (Великата История).

Интересното е, че ние също имаме, в “Chang ahanjing” (преведен от Чжу Фонян / Zhu Fonian, будистки текст “Buddhayasas” в 413 г.) името на владетелят-дракон

Аболу (Aboluo) , което съще е предадено като Аюлу (Ayulou) в друг текст “Da loulan jing” (в превод от Fali и Faju , датиран в ІІІ в.), ZH 712.33: 834b). Ayulou се явява транскрипция на санскритскот avīra или avīrya – слаб, като анабог на санскритската форма се явява в пали abala – слаб, което пък е изходната форма за другия китайски вариант Aboluo. Вероятно подобен случай е, и китайската

транскрипция “баншеюсе” (bansheyuse) (Da zhidu lun , в превод то Кумаруджива [ок. 409/413 г.], ZH 597.25: 132c), която отразява санскритското pañcavarşika, в тохарски (б) pañcavarşik (Adams: 354), в уйгурски p'ncvrşyk, при което

йероглиф ясно предава звукосъчетанието *-vr-. За сричките yuse , П.Пелио,

повлиян от реконструкцията на Калгрен, предлага че отразява финално “-t” (напр. в Кантонския диалект се произнася sat), но се наблюдава този знак да предава чуждо, некитайско “-r”, (напр. пракритската дума *ušar (1929: 258-259) се предава като “u sek”

в Минанския диалект), въпреки че според Бейли по-вероятна е не санкритската или тохарската форма, а аналогът им в хотаноскаски pamjsi-vaşāri (Bailey 1949-51: 931).

Името на Хотан (град-оазисна държава в западната част на Таримския басейн) в

китайските извори се предава като Ютян (Yutian) *u tian (SJ: 3160, 3169)20 / Yutian

*u t'ian (HS: 3871, 3881) / Yutian *u t'ian (Yao: 56), (б.пр. извесна е също

форма 於 闐 , съвр. yútián в еп.Хан `ād(h)jən, еп.Тан `ōd(h)iēn и Хетян 和 闐 , в еп.Хан ghwājd(h)jən, еп.Тан wād(h)iēn. Имената на града са познати в брахми Hvatäna, кхарощи Khotana, и Hvamna или Hvam в хотаноскаксикте текстове). Според Пол Пелио, кит.форма Ютян (Yutian), предава изходно название *'Odan, от епохата Хан. (1959, I: 412). Но като се

вземе предвид заменяемостта на йероглифите и (yu > чуждото ur/vĭr, 于 – в еп.Хан

wa, еп.Тан wo, 宇, в еп.Хан w(h)á, еп.Тан w(h)ó) в различните вариантина запис, би трябвало изходното самоназвание на Хотан да отразява дума близка до *'[V]urdan (вероятно отново юечжийска форма?), и трябва да се сравни с оригиналното древнотюркско название на града Кърдан (qurdan) в надписа на Тонкук. (Clauson: 127)21 (бел.пр.: може би, формата със

в санскрит varcas – блясък, лъскав, блестящ, в хотаносакски vīşya, Takubo: 171. 292.20 според Sl: 2936, знакът *ti, също се е произнасял и като tian .21 Талаат Текин, не е съгласен с Клаусон (Clauson) и чете тази дума като qur(j)dinta – “от запад” на основание, че “Източнотюркския каганат, не е могъл да достигна до Хотан” по време на този исторически период (Текин: 214). Но също така трябва да се посочи едносъобщение в “Fanyu zaming” (съставен през епохата

Тан, от един будистки монах от Куча, на име Лян / Liyan ), според което името на гр.Хотан се предава

още като , и , което е индикация за наличие на срединно “-r”.

7

междинното “-r” отразява не името Хотан, а разположената в близост до града планина Ваджрака (Vajraka), където се е добивал скъпоценния камък нефрит (от санскрит vajra, тохарски vasar – скъпоценен камък, бисер, диамант).

Във връзка с йероглифа 于 , трябва да разгледаме и китайската транскрипция на

сюннуйската титла шаню (Shanyu / chányú,) *sian u (8J: 2887, HS: 3751), титла на върховния владетел, чиято транскрипция е породила редица спорове сред съвр.учени. Освен

нея са известни и други сюннуйски титли (или имена?) като “хую” (Huyu) , *hok u

(HS: 3827), “дангю” (Dangyu) , *taŋ u / tоŋ u (HS: 3808), “шею” (Sheyu) *sia u

(WS: 78), както и личното име при народа Динлин (Dingling) , Сяню (Xianyu)22

, (WS: 39, 74) / Суяню (Xuanyu) *sian u (J8: 2654). HS: 2457, както и записа на

сюннуйския топоним Ю (Yu) . Въпреки че окончателнити въстановки на тези названия

не са достатъчно изяснени, предполагам че наличието на 于 в тях, определено говори за предаване на краен звук “-r”, и това винаги трябва да севзема предвид, когато разглеждаме имена свързани с езика на Сюнну.

Допълнение І: етнонимът “Сянби”

Известни са няколко различни варианта на китайски запис на този етноним: Сянби

(Xianbei) * sian pi, Сиби (Xibei) * se / *sai pi23, и Шиби (Shibi) * se / sai pi. Пол Пелио раконструрира изходното произношение като * Särbi / * Serbi (1921: 331, 1928-29: 142) основавайки се на предположението че китайският йероглиф 24 предава персийската дума šēr – лъв, (вж. Laufer: 4) и на предположението, че племенното име

Шивей (Shiwei) *sek ui / *sit ui = *sirvi25, която се явява вероятна по-късна форма на Сянби. О.Прицак (Pritsak, 1976, 1989) смята че Сянби отразява названието *Säbi-r, като вижда в “-r”, оконч. за множ.число и съврзва Сянби със Sibir и племето Сабири/Савири

( ). Според друга версия, името Сянби е свързано с названието на много добре изработените колани и др. украшения, наречено “Xianbei guoluo dai” (SJ:

22 вероятно е свързана с древната форма “сяню” (Xianyu) *sian gu, (изв.също като “луну” (Lunu)

, вж. SS: 856) и Yao: 312-315. Крайният , се среща и в името Сиеию (Xieyiyu) , носено от дядото

на владетеля Ши Ле , произлизащ от племето Цзе (WS: 2047).23 Erya zhushu , juan 10. вж. Hong Liangji 1: 15 където се казва че се е произнасял фонетично близо до ban (*pan, *pai).24 също този йероглиф се среща и в записа на страната Цзюши (Чеши – Турфан) / Гуши (Gushi) , която е била васална на Сюнну в І в.пр.н.е. – І в.25 в монголски serbe, serbeger, serbei-/ sirbei-. servin. serwi-, са производни на корена *ser /*sir – гребен, четина, издигащ се, стърчащ, вж. Starostin: 1260, Cepгeeв: 156. Също в писм.монг. siber / sibir – гъсти храсти, избуяли до речния бряг, гъста гора, siγui – храсталак, горичка, гора, (б.пр.: тук трябвада посочим и прабълг.алтайско шубрак), sirengi – горичка, избуяли гъсти треви, гъста нискостъблена гора, храсталак, (F. Lessing, Mongolian-English Dictionary, pp. 695, 70 I. 716).

8

2898), където guoluo (* kuak lak / * kuok lak /* kok lak), се среща и във варианти * kau

lak, * kau lоk (SGZ: 1441: , , ) и трябва да се сравнят с калмикското g`org' – катарама, (Ramstedt: 151), писм.монголски γorki < *γoroki <*g`oraqï / *g`oraq) – тока, катарама, закопчалка за колан удегейски guagi – тока, катарама, мандж. gorgi – скоба от юздата на коня, (Rozycki: 91). Предполага се че Сянби е S-образна кука, закрепена към guo/uo, и Менхен-Хелфен твърди че това е *serbi – индоевроп.дума, древна заемка, свързана с аналог на гръцкото harpe, литовското sirpe (б.пр.: слав. сърп), а guoluo, съотв. е заемка подобна на гръцкото kyklos, санскрит cakra – кръг26.

Според китайските извори (Хоу Хан-шу), името на племето Сянби идва от едноименна островърха планина, където те първоначално са живели. (б.пр. което напълно отговаря и на алтайската форма сирпи/сирби – остър, островърх). Така да се каже, етнонимът е вторичен, възникнал върху оронима.

Във връзка с транскрипционнато значение на йероглифа , сравни с транскрипцията

на названието на индийската палма, touxian ,(Da loutan jing , ZH

712.33: 815a) / zunxian (Fo shuo loutan jing , ZH 713.33: 877c), отг. на изходното druma-śreşţha, като xian, най-вероятно отразява иранското šāir- / šīr-, и аналогичното в санскрит śre. Този йероглиф участва и в записа на сюннуйското лично име в

Сянтанцин (Xiantangqing) (HS: 2952). (б.пр.: по Старостин: 鮮 в др.кит. shar,

еп.Хан shan, 堂, в др.кит.-еп.Хан dāŋ, 輕, в др.кит. – еп.Хан kheŋ, т.е. Шардакен, Шандакен / Шардаган, Шандаган).

Въпреки това, като се има предвид изключително оскъдните ни познания за езика на Сюнну (Xiongnu), трудно може да се добие определена представа.

Вторият йероглиф, за който стана дума е , и го откриваме в името на племето Чубеи

(Chubei) * tu pi, влизало в общността Сюнну. (HHS: 2951), но за него нищо повече не се знае. Името на Махапраджапати Гаутами (Mahaprajapati Gautami), лелята на Буда Шакамуни (Sakyamuni), (т.е. по-малката сестра на майката на Буда, която отглежда бъдещия бог, тъй като родната му майка е починала след раждането му), е предадено от будисткия

монах от Куча Бо Фазу (Bo Fazu) като “Mohebeiyeheti Jutanmi” (Fo shuo da aidao bannihuan jing

ZH 794.34: passim). За , според Brough: 582,

отразява пракритското *piyavadi (т.е. - pi). Но също имаме Beixiani (вж. Чжи Цян /Zhi Qian и неговия превод Fo shuo bo jing chao ZH 401.20: 739b), който използва

26 При изготвянето на тази статия не бях чел статията на Менхен-Хелфен, която ми беше предоставена от проф. В.Маир. Въпреки спорността на тези изводи, ги отбелязвами, и вероятно бъдещето ще ни преложи по-изчерпателно решение. (б.пр.: Смятам мнението по въпроса на Менхен-Хелфен, меко казано за “академична лудост” и нагледен пример какви безумия може да сътвори механичната сравнителна лингвистика!)

9

юечжийската (кушанска) форма Prasenajit27. Тук също предава чужда сричка с начално “p-”, напр. в Цибеи (Qubei) , което предава санскритското Gopī – пастирка, вж.

, ZH 699.32: 18c). Китайските източници посочват че в Персия, длъжността на човек който се занимава със секретарска и административна работа, се нарича, се нарича dibeibo *te pi pa28(ZS: 919; WS: 2285, като предава пехлевийското dipīr – писар, секретар, в съвр.перс. dabīr – секретар, министър, можа да се посочи и пехлевийската форма dipīvar.

Въз основа на тези факти може да се смята че китайското съчетание + и най-вероятно отразява чужд етноним звучал близко до "šär + pi".

Всяко възстановяване на първоначалната форма за трябва да се разглежда като ориентировъчно. Освен това, винаги е трудно да определям етимологията на един древен етноним или топоним, особено когато първоначалната му форма все още е спорна. Все пак аз мисля, че е полезно да се преразгледат оскъдните данни, с които разполагаме от време на време, за да ни напомнят колко малко знаем и колко далеч трябва да продължим, смирено и и целенасочено. Още доказателства трябва да бъдат проучени, така че да бъдем в състояние да предложим нови реконструкции и / или етимологии, както и да се намали броят на вероятните предложения за съотв. име.

Допълнение 2: Други възможни древни алтайски окончания в собствените имена

27 чуждата дума –sena се предава с китайската сричка xian, независимо от крайната гласна, напр. Pimuzhixian,

> *bi mok ti sian = Vimuktisena. 28 в пехлеви spah-pat - пълководец, се предава sabobo (ZS; 919) I xuebobo (WS: 2271), със същото значение – пълководец, командир (zhang sirang bingma ). В „Бундахшин” (зороастрийски текст), Меркурий е наречен „господар на изтока”, Марс е „господар на Запада”, Венера е „господарка на юга”, Юпитер е „господар на севера”, а Сатурн е „spahpatan spah-pat” – „господар на

господарите”. В китайската астрология, Сатурн е наречен Чженсин (Zhenxing) - “която между петте планети е централна”. вж. Sehramgore T. Anklesaria, Zand-akasih: Iranian or Greater Bundahisn (Bombay: Rahniimae Mazdayasnan Sabha, 1956), стp. 60-61.

10

Виж *ju29 , *-xai, -kei, *ki30, *-jin / *cin31

29 Виж Тох, "Въведение", тук е средната сричка на личното име Дулучжоу (Duluozhou) *to lok ciu (WS: 241). Също Duluozhou предава *Tol[o]ju, в сравнение с Дулугу (Duluogu) *to lok ko = *Tol[o]xu (WS: 77; името на бащата на сянбийския владетел Таншихай и жужанското л.име Тунукуи (Tunukui)

*t'o lok'ui = *Tol[o]xui (W S: 2289; cf.WS: 83: ). Тук трябва да посочим и киданското

племенно име Tuliuyu *to liok u (WS: 2223) или Tuliugan * to liok kan (BS: 3127), като единият пример вероятно е грешен запис. Етнонимът жужани *dziu dzian, като транскрипция на жужу (Ruru)

, *dzu-dzu , жуйжуй (Ruirui) dzui dzui, и жуан жуан (Ruanruan) dzuan dzuan, Бейли е бил изкушаван да се види в dzuan dzuan иранското var-var. (1979: 209). Независимо от това, тъй като ruan , се произнася също ru, изглежда по-вероятно, че , също се произнася dzu-dzu, сравнено с , и или dzu-dzuan , сравнено с отколкото dzuan-dzuan.30 Цзиху (Jihu) 稽 胡 (kjəj-γō) също съкратен запис на Булоцзи (Buluoji) 步 落 稽 (б.пр.: произн. в ст.кит.

bāhrākkīj, еп.Хан bāhrākkjəj, еп.Вей-Тан bōlākkiēj) вероятно е свързан с Фулучжи (Fuluzhi) , (б.пр.:

復陸支 произн. в кл.ст.кит. b(h)ukrukke еп.Хан b(h)əukrəukkje, еп. Вей-Тан b(h)ïuklïukkje), подразделение на

Сюнну (Xiongnu), което произлиза от т.нар. “пет хсюннуйски племена” на Лю Юан (Liu Yuan) (Лю

Юанхай/Liu Yuanhai ) (ZS: 896). Лю (Лю Юан 劉 淵 , в др.кит., клас.кит. rhu`wīn, еп.Хан rhəw`wjən.) е

принадлежал към Дугу (Dugu) 獨孤 (= doγo? / dōkkō – име на един от сянбийските (Xianbei) родове, Вей шу,

WS: 3013: = *doγoχun?) > Туге (Tuge) 屠各 (= *toxaγ?/ dōkāk, възм. е тези форми да отразяват етноим сходен с изв. по-скъсно монг. племе дагури – монголизирани тунгуси, чийто етноним произлиза вероятно от ТМ daγa – близък, съсед, съседен, в евенкски и якутски doγor – приятел, близък, или от ТМ doxa – съюзници, група съюзни племена или родове, също приятели, родственици) – и отразяват съответно сянбийската и сюннуйската форма на китайското родовото име Лю, името на основатела на династията Хан, който е приел китайско име, поради политическата си роля. (вж. Чен Инке / Chen Yinke 1987: 100-102 и Яо Веиюан / Yao Weiyuan: 38-52.) Знаейки този факт, Бейли стига твърде далеч и предлага че името Лю Яо (Liu Yao), китайското име на сина на Лю Юан, е “чисто иранско” и го реконстроира като Руидука (Ruyduka) - (Bailey 1985: 41)(б.пр. ако Лю наистина е отразявало некитайска дума, то по-удачное да се посочи алтайското *ur(ug)/*or- род, потомство, т.е. родоначалник). Булоцзи (Buluoji) е също и името на Учен (Wucheng) , император от династията

Северна Ци. и съвр.игра на думи го свързва с петела (BQS: 183: ) понеже и са хомофони

(еднозвучни - произн. се по един и същи начин – цзи / ji). Името на сюннуйският вожд (Бей-

ши, BS: 3250) / (TJ: 3761) и сюннуйския топоним Цзилу (Jiluo) (Qiu: 24; също

сюннуйските лични имена и в “Хан-шу”, , HS: 3810, “Хоу Хан-шу”, HHS: 2950) и

името на киданският вожд Каилу (Kailuo) (Син Тан-шу, XTS: 6172) са напълно сравними. Последната

11

сричка на племенното име , (известно също като - киданоезичен народ, клон на общността

Ювен (Yuwen) предава същият чужд звук, както и знака (знаците и ), както и , (WS: 2312) и

това се подкрепя от факта че племенното име се предава и със знак (Вей-шу, WS: 804, 3013).

Също такава информация дава и племенното име Полюхан (Poliuhan) (BQS: 378) / Полухан

(Poluohan) (Poliuhan Baling (破六韓拔陵), (Вей-ши, WS: 235. 250; както и названието на планината Полухан (Poluohan) в Син Тан-шу, XTS: 1148) = *Pal[a]xan и е изопачена форма на (вероятно сянбийска

вариация?) на сюннуйското име Панлюси (Panliuxi) (BQS: 378) = *Pal[a]xai / *Päl[ä]kei (виж.

и които са “-n-“ и “-I” вариаци). Съществува вероятност че малобройни елементи от

Сюнну са проникнали сред народите Сянби (Xianbei) и Ухуани (Wuhuan) / Уван (Wuwan) ,

като при предаване на думи на техния език ( wu > *o, понякога се заменя със знака wu > *bok; за такива вариации виж напр. монг. böbegelĵin - obelĵin - ogelĵin – гребен (на планина), грива, шлем и др., gübegen - gübügen – малък хълм, могила, gübeger – изпъкналост, изпъквам, örbeger - изпъквам; както и в сянбийски. Ухуан (Wuhuan) се използва като ороним и като етноним). Те са споменати във Вей-шу, WS: 2054 като хора “ху” (Hu). Когато има смесен произход, от баща от Сюнну (Xiongnu) и майка от Сянби (Xianbei), тяхното

потомство е tiefu (*tipur? / *tiβut? I *tiβat? (съвр.Тибет), вж. името на езерото Difu във Вей-шу: 2295).

Ученият Ян Шигу (Yan Shigu) , живял в епохата Тан, смята че родът Лан (Lan) у сянбите (Xianbei)

произлиза от рода Чжелан (Zhelan) при Сюнну (Xiongnu) (SJ: 2930) също сянбийският род Хуян

(Huyan) отговаря на рода Хуян (Huyan) при Сюнну (разликата е във втория йероглиф) (SJ:

2890-2891), и също сюннуйската дума qilian – небесен свод (б.пр.: = 祁, 祁 連 , ст.кит. gijran, еп.Вей-Тан gijlen, виж в мандж. galgan, нанайски galga, орокски gal, gal-gal – ясно небе, др.тюркски qalïq, якутски xalïn, xallān, долган. kallān – ясно време, ясно небе, чувашки jъl – светъл, ясен, нострат. паралел в дравид.ез gāl/i – вятър, въздух. Според Лин Мейцун, названието на планината Цилян, което за китайците означава „небесна планина”, произлиза от хипотетичната пратохарската дума kaelum – небе, сравнявайки я с латинското caelum, във френски ciel, испански, италиански cielo, сицилиански (южноиталиански) celu, португалски céu, румънски cerul – небе, небеса, или със смислово свързаното тохарско (б) klyomo, (а) klyom – голям, т.е. безкрай. Най-вероятно ако е имало такава тохарска дума, тя е била заета от пралатайците.), тогава все още се е използвала и в сянбийския език (Хан-шу HS: 203).

Думи (топоними, л.имена, титли) завършващи на “qu” (= *ka I *ga; вж. = varga в будисткия

текст “Apitan bajiandu fun (ZH 1028.43): passim; / ., в будистките

12

вж. 32, 33, 34

(бел.пр.: Александър Вовин, руски лингвист живеещ и работещ в САЩ, в смоята статия Vovin, Alexander. "Did the Xiongnu speak a Yeniseian language?" предлага че въпросното четиристишие от езика на цзе, трябва да се превед чрез кетския език:s(l)u(s)-ke = армия или армииthij?-re(ts)-kang = излиза, излезе, излезе, ще излезе

текстове – ( conch, ) , се предава като / (вж. китайската

транскрипция на името на персийския сасанидски шах Кавад във Вей-шу, WS: 2272) , в (SJ:

2891, 2892, 2903), (SJ: 2936, HS: 2486), (HS: 3787), (HS: 3779), (HS: 3781) и

др. варианти, са най-вече свързани с Сюнну и името (HHS: 2983) (BQS: 266) и също с народите Ухуан (Wuhuan) и Гаоцзю (Gaoju).

В китайските извори, са запазени официалните имена на Мужуните (Murong) , част от Сянбите

(Xianbei) които са близки до тези на Сюнну (Xiongnu) (J8: 2803: ) и

също на езика на Гоацзю (Gaoju) и Динлините (Dingling) (варианти: ) Мужун

*bo ioŋ (от китайски, в хотаносакски е записано като bvāyūm вж.Бейли, Bailey: 13)( мужун 慕 容 в

ст.кит и еп. Хан māhloŋ) и моюн *bok un (WS: 2310; име на племе от Гаоцзю) (某允 в др.кит.-Хан məlún, Вей-Тан məwźún) и е вариант на транскрипция на сюннуйска дума (за yun - rong [или ioŋ] в китайски, вж. Toh, "Introduction"', бел.п.лин. 44).

Последната сричка на това име се съдържа в името на войствения номадски народ Цзе (Jie) (羯 –

jié, др.кит. *krat, kïat) / Цзеху (Jiehu) / Циху (Qihu) (*kiat- ~ *k'iat),(潔 – jie, в др.кит., ст.кит.

*ket, *get, еп.Хан kjāt, еп.Вей-Тан kiet, γiet,) / 契, др.кит. khēts, клас.ст.кит. khēć, еп.Хан khjāś, еп.Вей-Тан khiēj) също долината на р.Сюжун (Xiurong) *s[i]au ioŋ) близо до Цилянчжи (Qilian Chi) I Тянчжи (Tian Chi) – небесното езеро (W8: 1644; qilian е сюннуйската дума за tian - небе). В китайско предаване е запазен куплет от

езика н Цзе (Jie) : xiuzhi tiligang. pugu quludang тук xiuzhi е

съществително означаващо "армия", jun , докато tiligang и qutudang са два глагола, завършващи на –ŋ, и

означават "да хване" (chu ) и съотв. „да плени” (zhuo ) (JS: 2486). Правени са различни опити, да се „въстанови” въпросната фраза, как е звучала и да се определи какъв е бил езика на племето Цзе. Един от тях е

на Бейли – 1981 и на Вовин – 1985 г., на които трябва да се спрем. 1). в и и най-

вероятно е едносрична дума от езика на Цзе. 2). *ioŋ това също е едносрична дума в езика на Цзе и

изглежда е наставка в топоним (добавена към кореновата морфема *sau и *bo). 3). *ki / *ke , изглежда е наставка която превръща корена *sau- в съществително озн. „армия”. 4). назалното –ŋ, често се

среща в лични имена на Цзиху (Jihu) като Баи Юцзютон (Bai Yujiutong) , Цяо Санутон (Qiao

13

bok-kok = (варварската) титла на Лю Яоko-thok-tang = улавя, ще улови, или залови)

Допълнения

1. (Към Туихуни/Тулухуни): Следва допълнително да се отбележи, и друг вариант за

транскрипция на е (ZS: 468, JT5: 5245). Като се има предвид транскрипцията на сянбийското име Хелюхун (Heliuhun) - Гаохуан (Gaohuan)

Галхун (*Galxun), и дори по-късната китайска транскрипция от епохата Мин, на

Sanwutong) , и Цяо Суутон (Qiao Suwutong) (ZS: 898; трябва да уточним че

Цяо (Qiao) е племенно/родово име от сюннуйски произход, както и лично сюннуиско име Субудан

(Xubudang) , (HS: 3826), Вуидан (Wuyidang) , (HS: 3809), Босутан (Boxutang)

, (HS: 3790), Туцитан (Tuqitang) (HS: 240, 3789; според HS: 3751, tuqi, озн. добър,

добродетелен), Тичуцутан (Tichuqutang) (HS: 3789), Чжулоуцутан (Zhulouqutang)

(HS: 3797) и.др. За момента не може да се определи дали това „-ŋ” може да се разглежда като общо консонантно окончание (вероятно задпоставено) и е една от най-характерните фонологични черти на

езика от Сюнну. В случая с Мужун (Murong) , Моюн (Moyun) (вж. TJ: 4042: Моюн (Moyun)

, е и л.име, така се е казвал по-младия брат на Вейския генерал Моти (Moti) , твърде вероятно сюннуйските имена са завършвали на „-l”, тъй като Рахула (Rahula) (син на Шанамуни), в китайска

транскрипция се е предавало Луюн (Luoyun) , в ранните будистки текстове, предава ra, а - hul. 5). Цзе са били с европеиден расов тип. китайските историци съобщават за избиването на около 200 000

души цзе, по време на политически и военен сблъсък в град Йе (Ye) (днес в пров.Хенан) в 350 г., като половината от тях били убити по погрешка, тъй като имали големи бради и изпъкнали носове. (JS: 2792:). Проф. Виктор Маир посочва наличието на статуя на войник с руси коси и с големи очи, от времето на Северна Ци. (see Virginia L.Bower, From Court 10 Caravan: Chinese Tomb Sculptures from the Collection of Anthony M. Solomon, Cambridge: Harvard University Art Museums; New Haven: Yale University Press, 2002, p. 13, Plate 26). Може този войник (изобразен на статуята) да е бил част от Ежчжужун (Erzhu Rong) ~ Войници от цзе (Jie) които са участвали в сянбийската армия на Гао Хуан (Gao Huan) (основателят на Северна Ци)? Ако е така, можа да се цитира Су Донгпо (Su Dongpo) - "червенобрадите и синеоки стари сянби” от неговата поема Shu Han Gan er ma и вероятно се е позовал на тази интересна фигура?

31 вж. хидронима (JTS: 2671), (NQS: 1025), (8S: 3128) и

личните имена (JS: 2542), (WS: 2241), (WS: 2294), които могат да бъдат сравнени с монголското taγol / toγol – да прекося, да премина през брод, в манджурски doo- преминавам, прекосявам (река, пустиня).32 Kuru (*k'o liok) / Шежу (Sheru) (*sia liok) = Xorog / Xolog, Šarog / Šalog. Едната форма е

сгрешена при преписа. По същия начин се предава и личното име Цзюлухуй (Juluhui) , (WS: 2289).

33 *Hurtaγu. , *Hurtaγu[i].34 вж. Pelliot 1921, p. 329; Liu Pansui: 651-655; Toh. „Въведение”.

14

топонима Турфан – Тулуфан (Tulufan) ~ Туфан (Tufan) = Турфан

(Turfan)35, титлата султан ~ сулутан (sulutan) ~ сутан (sutan) = султан (sultan), и др., става ясно че чуждото -r- / -1- не винаги се предава в китайски, ако предната

сричка завършва на „ –o” или „–u”. Може да се мисли че предава сричката „töl” и това е съвсем правдоподобно. Базен и Хамилтъна свързват "Tuyuhun" с формите „tuyγun” и „tuyγut” в надписа на Кюл Тегин, като предполагат че тюрко-монголската протоформа е била *Tuy[u]γun и го обяднямат с названието на „белия ястреб” Accipiter novaehollandiae, символ на героизма в тюркския свят, и посочават тюрк. tuy като аналог на монг. toyiγun, toyiqun – вид сокол (исландски сокол Falco rusticolus) и го сравняват с Танската транскрипция на етнонима на уйгурите - Хуйху (Хuihu) , което означавало „кръжащ

сокол”36. Но имената на двама братя (герои от епос на народа ) в китайските извори се записани по съвсем различен начин.

Ние можем да сравним името на по-малкият брат (= *Ĵаlaxui?) с монг. ĵаlayu – млад и на по-толемия брат (= *töl[ü]kün?) с монг. türügün > terigün – главен, пръв, toloγai – глава, tulγur – начало, среднов.монг. turun - първоначално, в началото (в Тайната история на монголите). Също в манджурски turula – да бъдеш пръв, начален (turu- + суфикса -la).

Трябва да признаем че не винаги сме в състояние да определим етимологията на даден древен етноним, независимо от многото вероятни предположениия които се цитират в литературата. Така не е ясно дали Сака има нещо общо с куче, или Масагети – с риба, които са едабни примери за това. Също така и много по-късни етноними като Манджури си остава също неясно, независимо от различните ентусиастки опити в тази насока.

2. (Към Мохуба): В свое изследване37 от 2002 г., проф. Цао Цуни (Jao Tsung-i)

предположи че сянбийското име Мохуба (Mohuba) , трябва да се въстанови като „магпат” (*Maγpat - magu-pat), което е от ирански произход и означава „главен маг” или „главен жрец”38.

3. (Към Табгачи). Съществува и хипотеза която обаснява този етноним, като заемка от индоевропейски или ирански. Тюркското Tāβγač < иран. tāγβar < индоиран. taga-bara –

35 Това може да са били източник за по-късно обърквания.Вижте също Виктор Маир "Туфан (Tufan) и Тулуфан (Tulufan): Произход на старите китайски имена на Тибет и Турфан”, Проучвания на Централна и Вътрешна Азия 4 (1990): 14-70.36 сп.тази хипотеза, тибетците са известни като *Töpän - *Töpät в езика на туихуните, откъдето възниква и

китайското Туфан (Tufan) и тюркското Töpüt (согд. twp yt). Вж. Базен и Хамилтън Louis Bazin et James Hamilton, "L'origine du nom tibet," Ernst Steinkellner ed., Tibetan History and Language: Studies Dedicated to Uray Geza on His Seventieth Birthday (Wien: Arbeitskreis fllr tibetische und buddhistiche Studien Universitlit Wien, 1991), pp. 9-28.37 Rao Zongyi ershi shiji meshu wenji (Taipei: Xinwenfeng, 2003), Vol. 10, p. 158.38 Ду Хуан в своите „Пътни бележки” (Jingxing ji) споменава думата shenci - храмът на огъня в

Самарканд, който се наричал „ба” (ba) . Ван Гувей смята че има грешка в записа и коригира „ба” на „сян”

(xian) . Вж. Sichou zhi lu ziliao huichao zengbu (Beijing: Quanguo Tushuguan Wenxian Suowei Fuzhi Zhongxin, 1990s), p. 46.

15

венценосец39, владетел, ат сагдейската форма tāγβarč с последваща метатеза на β и γ настъпила порда загубата на фонемата „-r”. В гръцки се предава като „Таугаст” (

). В китайската транскрипция , първият йероглиф се е произнасял не като t`ap, а като t`ak.

4. (Към )40 Формата се среща в „Dasheng bei fentuoli jing” (ZH 133. 16: 3c), и знакът „се” se > (*siak) може да предава само звукосъчетанието –şik но не и -şār.

Библиография

Adams, Douglas Q. (1999): A Dictionary of Tocharian B. Amsterdam-Atlanta, Rodopi.Bagchi, Prabodh Chandra (1927): Le Canon bouddhique en Chine. Paris, Librairie orientaliste Paul Geuthner.Bailey, Harold W. (1949-51): Irano-Indica IV. BSOAS 13, pp. 920-938.Bailey, Harold W. (1979): North Iranian Problems. BSOAS 42/2, pp. 207-210.Bailey, Harold W. (1981): Iranian in Hiung-nu. In Monumentum Georg Morgenstierne I (Acta Iranica 21), pp. 22-26.Bailey, Harold W. (1985): Indo-Scythian Studies. Cambridge, Cambridge University Press (Khotanese Texts VII).Bazin, Louis (1950): Recherches sur les paries T'o-pa (5e siecIe apres J.C.). In T'oung paD 39/4-5, pp. 228-329.Boodberg, Peter (1979): Selected Works of Peter A. Boodberg. Ed. by Alvin P.Cohen. Berkeley, University of California Press.BQS Beiqi shu. Beijing, Zhonghua Shuju, 1972.Brough, John (1975): Buddhist Chinese Etymological Notes. In: BSOAS 38/3, pp.581-585.BS Bei shi . Beijing, Zhonghua Shuju, 1974.Chen, Shiyuan (16th cent.). Zhushi Yiyujieyi In Xu Lihua Zhong guo shaoshu minzu gujijicheng (Hanwen ban) Vol. 5. Chengdu, Sichuan Minzu Chubanshe, pp. 650-687.Chen, Yinke [1890-1969] (1977): Wuhu wenti ji qita In Chen Yinke Xiansheng lunwenji bubian Taibei, Jiusi Chubanshe. pp. 27-28.Chen. Yinke (1987): Wei Jin Nanbeichao shi jiangyan lu Ed. by Wan Shengnan Hefei, Huangshan Shushe (2000 reprint).Clauson, Gerard (1971): Some Notes on the Inscription of Tofiuquq. In L. Ligeti ed.Studia Turcica. Budapest, Akademiai Kiadо, pp. 125-132.Fu, Shan [1606-1684] (1936): Donghan shu xingming yun Taiyuan, Shanxi Shuju.GX Mi Wenping Gaxian Dong Beiwei shike zhuwen kaoshi In ZGKG 11: 87-91; cf. Mi Wenping Xianbeishi yanjiu Zhengzhou, Zhongzhou Guji Chubanshe (Dongbeiya yanjiu pp.46-53.HS Hanshu Beijing, Zhonghl!a Shuju, 1962HHS Houhan shu Beijing, Zhonghua Shuju, 1965.Hoemle, A. F. Rudolf (1916): Manuscript Remains of Buddhist Literature Found in Eastern Turkestan. Oxford, Clarendon Press.39 вж. Янош Хармата: Janos Hannatta's "The Letter Sent by the Turk Qayan to the Emperor Mauricius" . in A,cta Antiqua AcademiaeScienliarum Hungaricae41 (2001), p. 114.40 вж. Isshi Yamada, Karuiipuflarlka, II (London: S.O.A.S, 1968), p. 102.

16

Hong, Liangji [1746-1809] (1995): Han- Wei yin Shanghai, Shanghai Guji Chubanshe (Xuxiu Siku quanshu 245).Jao, Tsung-i (1991): Muhu ge kao In: Wenzhe V. 2. Taipei, Xuesheng .Shuju.JS Jin shu Beijing, Zhonghua Shuju, 1974.JTS Jiu Tangshu Beijing, Zhonghua Shuju, 1975.Konow, Sten (1932): Saka Studies. Oslo, Etnografiske Museum.Konow, Sten (1941): Khotansakische Grammatik. Leipzig, Otto Harrassowitz.Laufer, Berthold (1917): The Language o.fthe file-chi or lndo-Scythians. Chicago, R. R. Donnelley & Sons Co.Ligeti, L. (1970): Le Tabghatch, un dialecte de la langue sien-pi. In: L. Ligeti ed. Mongolian Studies. Amsterdam, Griiner, pp. 265-308.Liu, Pansui (2002): Litang wei Fanxing kao In Liu Pansui wenji Beijing, Beijing Shifan Daxue Chubanshe, pp. 645-664.Ma Changshou (1985): Beiming suojian Qianqin zhi Suichu de Guanzhong buzu Beijing, Zhonghua Shuju.Maenchen-Helfen, Otto (1945): Are Chinese hsi-p tj and kuo-Io IE Loan Words? In Language 21/3") suppl., pp. 256-260.NQS Nanqi shu. Beijing, Zhonghua Shuju, 1972.NX Matsushita Kenichi (2000): Hokugi sekkoku shiryo ni mierunaichokan: Hokugi Bunseitei n~jlID hi no bunseki 0 chiishin ni. In Hokudai shigaku 40, pp. 68-85.Olsen, Birgit Anette (2003): Fresh Shoots from a Vigorous Stem: IE * uihro-. In: Brigitte L. M. Bauer and Georges-Jean Pinault .eds. Language in Time and Space: a Festschrtft for Werner Winter on the Occasion of his 8dh Birthday. Berlin / New York, Mouton de Gruyter, pp. 313-330.Pelliot, Paul (1912): L'origine du nom de «chine». T'oungpao 13, pp. 727-742.Pelliot, Paul (1921): Notes sur les T'ou-yu-houen et les Sou-pi. T'oung pao 20, pp.323-331.Pelliot, Paul (1928-29): L'edition collective des revres de Wang KOllo-wei. T'oung pao 26, pp. 112-182.Pelliot, Paul (1929): Neuf notes sur des questions d'asie centrale. T'oung pao 24, pp.201-265.Pelliot, Paul (1948): Le l:Ioja et Ie Sayyid ~usain de I'Histoire des Ming. T'oung pao 38, pp. 81-292.Pelliot, Paul (1959): Notes on Marco Polo (ouvrage posthume). Paris, Imprimerie Nationale.Poppe, Nicholas (1969): Mongolian -yur and Evenki -wun. In Central Asiatic Journal 13/4, pp. 253-262.Pritsak, OmeIjan (1976): From the Sabirs to the Hungarians. In Gy. Kaldy-Nagy ed. Hungaro-Turcica: Studies in Honour of Julius Nemeth. Budapest, Lorand Eotvos University, pp. 17-30.Pritsak, Omeljan (1989): The Origin of the Name Sibir. In Walther Heissig-Klaus Sagaster hrsg. Gedanke und Wirkung: Festschrift zum 90. Geburtstag von Nikolaus Poppe. Wiesbaden, O. Harrasowitz, pp. 271-280.Qasbayatur (1991): Mongyol manju kelen-ii sudulul. Ulayanbayatur ~ Obor mongyolun yeke suryayuli-yin keblel-iin qoriy-a.Qiu. Xigui (1981): Hanjian lingshi. In Wenshi 12, pp. 1-37.Ramstedt, G. J. (1935): Kalmiickisches Worterbuch (Lexica Societas Fenno-Ugricae III). Helsinki, Suomalais-Ugrilainen Seura.Roemer~ Hans Robert ed. (2000): His~ory of the Turkic Peoples in the Pre-Ldamic Period / Histoire des peuples turcs a I 'epoque pre-islamique (Philologiae et Historiae Turcicae Fundamenta, Tomus Primus). Berlin, Klaus Schwarz Verlag.

17

R6na-Tas, A. (1988): Altaic and Indo-European: Marginal Remarks on the Book of Gamkrelidze and Ivanov. In Acta Orientalia Academiae Scientiarum Hungaricae 42/2-3, pp. 391-404.Rozycki, William (1994): Mongol Elements in Manchu. Bloomington, Indiana University.S Song shu. Beijing, Zhonghua Shuju, 1974.SGZ Sanguo zhi -. Beijing, Zhonghua Shuju, 1962.SJ Shi ji:. Beijing, Zhonghua Shuju, 1959.SS Sui shu. Beijing, Zhonghua Shuju, 1973.Starostin., Sergei-Dybo, Anna-Mudrak, Oleg (with assistance of Ilya Gruntov andVladimir Glumov) (2003): Etymological Dictionary of the Altaic Languages. Leiden1 Boston, Brill.Takubo, Shuyo (1975): TonkO shutsudo Utengo himitsu kyotenshu nokenkyii: ronsetsuhen kengo Butsumeiky6 to Birushana butsu no kenkyii. Tokyo, Shunjusha)(ct.Tekin, inasi (1960): Kuai im Pusar (Ses i$iten ildh): Vap /:tua ki atlzg nom efeki sudur. Erzurum, Atattirk Oniversitesi YaYlnlarl.Tekin, Talat (1995): Some Remarks on the Tunyukuk Inscription. Marcel'Erdal und Semih Tezcan hrsg. Belak Bitig: Sprachstudien for Gerhard Doerfer. Wiesbaden, Harrassowitz Verlag, pp. 209-222.Tian, Yuqing (2003): Tabashi tan. Beijing, Shenghuo-DushuXinzhi Sanlian Shudian .TJ Zizhi tongjian Xi'an, Shanxi Renmin Chubanshe, 1998.Toh, Hoong Teik (2005) (forthcoming): Materials for a Genealogy of the Niohuru Clan: with introductory remarks on Khitan-Manchu onomastics (Aetas Manjurica).Vovin, Alexander (2000): Did the Xiong-nu Speak a Yeniseian Language? In Central Asiatic Journal 4411 , pp. 87-104.Wang, Zhongluo (1988): Xianbei xingshi kao. In Wenshi 30., pp. 51-71, and Wenshi 31, pp. 33-60.WS Wei shu. Beijing, Zhonghua Shuju, 1974.XTS Xin Tangshu. Beijing, Zhongha Shuju, 1975.Yao, Weiyuan (1958): Beichao Huxing leao. Beijing, KexueChubanshe.et al. eds. (1997): Zhongguo kaogujicheng dongbeijuan Vols. 9-13. Beijing, Beijing Chubanshe.ZH = Zhonghua da zangjing (Hanwen bulen) . Beijing, Zhonghua Shuju, 1984.x.y: z = serial number. volume number: page number.ZS Zhou shu. Beijing, Zhonghua Shuju, 1971.

18

оригинална статия: http://www.sino-platonic.org/complete/spp146_xiongnu.pdf

компютърен превод от англ.: Ж.Войников

19