1

å-âåñòíèê íà ÎÓ “Àëåêî Êîíñòàíòèíîâ” Áð. 54, ãîäèíà 3, 4 þíè 2012 ã.

АКЦИЯ“СЪПРИЧАСТНОСТ С

ДЕЦАТА НА ЯПОНИЯ“ През миналата учебна година, след опустошителното земетресение и цунами в Япония, децата от ОУ”Алеко Константинов” решиха да изразят своята съпричастност към трагедията на японските деца. Те написаха своите послания върху изрязани от цветна хартия длани и ги из-пратиха в японското посолство, чиито служители на свой ред ги предадоха в японско училище. Сега японските деца ни благодарят чрез публикацията в сайта на университета Тохоку Гакуин, гр. Сендай, Япо-ния: Message cards delivered safely to Okinohigashi Elemen-tary School in disaster-stricken Sendai City via the Bulgarian Embassy 21.02.2012　The message cards from Bulgaria were displayed at the “You Go!” Izumi-ku University Festival, a commemorative project of the Izumi-ku University Community Network held at the Izumity 21 Cultural Centre the other day.

Message cards from BulgariaКартички с послания от България

Recipient Okinohigashi Elementary School/Получател Основно училище

„Окинохигаши“/

2

On February 17, Professor Kiyokazu Nak-agawa of the Faculty of Liberal Arts, who served as an intermediary, along with members of the disaster volunteer station that coordinated dona-tions, delivered the message cards to Okinohi-gashi Elementary School in the disaster-stricken area as requested by the Bulgarian Embassy. Staff at the volunteer station laminated the 500 message cards from Bulgarian children and citizens in pages of four each and delivered them safely to Kazue Murayama, the principal of the elementary school. Principal Murayama expressed her gratitude, saying, “Receiving these messages from children so far away in Bulgaria will be an encouragement to the students of our school.” The children of Okinohigashi Elementary School are going to send thank you letters to the Bulgarian Em-bassy. Professor Nakagawa said that he is very happy that this has provided an opportunity to build bridges between the children of Bulgaria and the children of Sendai.

Картичките с послания бяха доставени в началното училище Окинохигаши в пострада-лия от бедствието град Сендай чрез Българ-ското посолство.21.02.2012 Картичките с послания от България бяха изложени по време на фестивала на универ-ситета Изуми-Ку "Вървете!", възпоменателен проект на университетската общност на Изуми-Ку проведен в културен център на Изуми- ти 21. На 17 февруари, професор Киюказу Нака-гава от Факултета по либерални изкуства, който служи като посредник, заедно с чле-новете на доброволческата организация по бедствието, която координира дарения, дос-тави картичките с послания на ОУ „Окинохи-гаши“ в пострадалия от бедствието район, както бе поискано от Българското посолство. Доброволците ламинираха 500 картички, от българските деца и граждани, на страница по четири и ги предадоха на Казуе Мураяма, ди-ректор на основното училище. Директорът Мураяма изказа своята благо-дарност: "Получаването на тези съобщения от деца, толкова далеч в България ще окуражи учениците от нашето училище." Децата от На-чално училище „Окинохигаши“ ще изпратят благодарствени писма до Българското по-солство. Професор Накагава каза, че той е много щастлив от тази възможност за изграждане на мостове между децата на България и децата на Сендай.

3

Ó×ÈËÈÙÅÍ ÆÈÂÎÒ

Ф О Н Д А Ц И Я“ДИМИТЪР БЕРБАТОВ”

На 19 май 2012 год. в една от залите на столичния хотел „Хилтън” се проведе четвър-тото издание на годишните „Награди за успелите деца на България”. Звездата на Манчестър Юнайтед Димитър Бербатов награди младите таланти на България. По традиция наградите на Фондация "Димитър Бербатов" бяха разделени в три области и три възрастови групи – изкуство, наука и спорт за 1 - 4, 5 - 8 и 9 - 12 клас. Победителите получиха статуетка, грамота и годишна стипендия, а техните подгласници почетни грамо-ти. Стипендиите на лауреати от предишни години, бяха предоставени на най-силно пред-ставилия се измежду останалите призьори. С радост споделяме поредното признание за безспорния талант, положения труд и ус-пехи на Евгени Кайряков от 4а клас, който е лауреат за втора поредна година в област наука. От Австралийското математическо състезание е със сертификат, че е сред най-доб-рите 5% от участниците в група 2 - 4 клас. Първи е в националното състезание "Хитър Пе-тър" за 4-и клас. Първи в генералното класиране на веригата състезания "Математически звезди" и на финала от веригата в Пловдив се справя с лекота с трудните задачи - със 100% решения, като води пред подгласника си с разлика от 49,09%. Втори в националната олимпиада по английски на "Училища Европа".

4

ÈÇÂÚÍÊËÀÑÍÀ ÄÅÉÍÎÑÒ

НАЦИОНАЛНА КАМПАНИЯ“ЖЪЛТИ СТОТИНКИ - ДЕЦА ПОМАГАТ НА ДЕЦА”

На 10.05.2012 г. ние, учениците от ОУ “Алеко Константинов”, посетихме Клини-ката по детски и генетични заболявания на Университетска болница “Свети Геор-ги” - Пловдив. Бяхме там по покана на Детското от-деление на болницата и на госпожа Ва-лентина Минчева - координатор на акция ”Жълти стотинки” за гр. Пловдив. През 2011г. учениците от нашето учи-лище се включиха активно в акцията и ОУ ”Алеко Константинов” е едно от учили-щата, дарили най-много средства за за-купуване на консумативи за нуждите на болницата и децата. С парите, дарени през първия етап на кампанията, са закупени два инфузомата и една инфузионна помпа тип перфузер.

Със събраните средства от втория етап са закупени холтер за проследяване на сърдечната дейност и лекарствени шкафове за интензивното отделение на клиниката. Ние имахме възможността да разгледаме детското отделение на болницата, да се запознаем с деца, лекуващи се там и да научим за работата на специалистите. Пожелаваме успех на акция”Жълти стотинки”и в следващите кампании, защото вярваме, че това е благородно начинание и ние, децата също можем да помогнем.

Анна Ангелова - 5в клас

На 16 май участниците в клуб “Училищни ме-дии АЛЕКО” с ръководител г-ца Миглена Влахо-ва и вокална група „Пеещи звънчета” от 3 в клас с ръководител Тодорка Тахчиева направиха про-фесионален запис на празнично радиопредаване по повод 24-ти май – Деня на българската прос-вета и култура и славянската писменост. Записът

бе осъществен в студиото на Радио Пловдив с любезното съдействие на неговия директор г-н Чавдар Каришев. Всички ученици и учители на ОУ „Алеко Константинов” имаха възможността да чуят записа по училищната радиоуредба дни преди най-българския празник.

клуб „Училищни медии АЛЕКО”

5

Успешно премина съвместната акция на Училищния парламент и

клуб „Приятели на книгата”,която нарекохме ”Да спасим дърво”.

Най-активни бяха ученицитеот начален курс.

Заедно събрахме и предадохмеоколо 500 кг хартия.

Благодарим на всички,които се присъединиха

към нашата инициатива!

Една прекрасна събота ние, учениците от 6 клас, отидохме на разходка до хижа Здравец. Въпреки ранното отпътуване всички бяхме в училище на-време (дори и аз, която винаги и навсякъде закъс-нявам!), защото с нетърпение очаквахме да отпъту-ваме. Беше прекрасно изживяване. Бяхме придру-жени от господин Ганев и Жоро старши-планинар. За ръководител на групата на децата избрахме Павел Топалски. Той ни водеше по необичайни пътища, по които стигнахме до Копривките, старата хижа. За-палихме огън, като сами набавихме дървата, а след това на жарта сложихме сандвичи и наденички (Жо-ро и г-н Ганев ни показаха как се пекат). След като сами намерихме пътя през една горичка, стигнахме до Римския мост. Минахме и покрай кучешката по-ляна - там хоратата си пускат кучетата, без да ги наглеждат. Жоро обаче се беше подготвил - носеше спрей и свирка за кучетата. Всички момичета ни обзе страх и стояхме близо да момчетата, Жоро или до господин Ганев. Но, разбира се, се справихме ус-пешно, като заедно търсехме и следвахме марки-ровката. Времето беше страхотно. След дълго ходене се озовахме в село Куклен, където ни чакаше автобу-сът. Много се забавлявахме, като си говорехме, до-като търсехме пътища. Това бе една прекрасна екс-курзия. Николета Котулова - 6 в клас

ЕДНО НЕВЕРОЯТНО ПРЕЖИВЯВАНЕ

6

ÏÐÅÄÑÒÀÂßÌÅ ÂÈ

честваме Деня на Христо Ботев – патрон на плов-дивския клуб. Великият Чико е бил капитан на Ботев Пловдив, след това треньор на „канарче-тата”, има победа над Барселона, участия с на-ционалния отбор на три световни първенства, рекордьор на Ботев по брой мачове и вкарани го-лове. От къде дойде прякорът Ви „Чико” ? Нося този прякор от детските години. В маха-лата, в която живеех до гара Филипово в квартал Кършияка имаше много деца. Събирахме се и иг-раехме заедно различни игри – „народна топка”, „букита”, „челик и мачка”, „гама”, „дама”, „шах”. По онова време нямахме компютри, 3D игри, ком-пактдискове, GSM-и и 160 канала кабелна теле-визия. Аз често си тананиках една песен на Леа Иванова „Чико от Порто Рико”, затова един от моите приятели започна да ме нарича така, а после и всички останали. Днес повечето хора в България ме знаят като Чико, тъй като името ми – Динко Дерменджиев е много дълго за произна-сяне. Какво ви подтикна да посветите живота си на футбола? Действително целият ми живот е свързан с футбола. Още от най-ранна детска възраст, меч-тата ми беше да стана вратар и така спонтанно, сякаш бог предначерта пътя ми на футболист. Преди да започна да играя футбол се занимавах и с други спортове – гимнастика, лека атлетика и всички те ми се отдаваха в детските години, но водеща беше любовта ми към футбола. Първата ми топка беше парцалена – аз правех вкъщи много хубави парцалени топки, с които иг-раехме, защото по онова време трудно се нами-раше истинска кожена топка.

Интервю с футболната легендаДинко Дерменджиев – ЧИКО

МЛАДОТО ПОКОЛЕНИЕ ТРЯБВА ДА СЕ ИЗГРАЖДА ХАРМОНИЧНО - С ИНТЕЛЕКТ, ДОБРО ОБРАЗОВАНИЕ И ДА СПОРТУВА

През изминала-та седмица участни-ците в клуб „Учи-лищни медии АЛЕ-КО” проведоха ин-тервю с Динко Дер-менджиев – Чико по случай неговия 71-ви рожден ден. Интересно съвпа-дение е, че футбо-листът на столетие-то на Ботев Плов-див е роден точно на 2 юни, когато

ПЪРВАТА МИ ТОПКАБЕШЕ ПАРЦАЛЕНА

Започнах футболната си кариера като вратар в Марица Пловдив. През 1959 преминах в отбора на Ботев Пловдив. Тогавашният ми треньор Геор-ги Генов, забелязал таланта ми на краен напада-тел, предложи да играя в полето. Аз се съгласих и за много кратко време - за пет мача, влезнах в на-ционалния отбор, без да съм имал никаква пред-варителна подготовка. Това се нарича талант, дарба от бога - никой не ме учил как да ритам топката и какво да правя. Силата ми беше освен във вкарването на голове и в добрата тактическа игра навсякъде – в защита, в средата на терена. Играех по-разнообразно от другите, с пълна сво-бода на действие, с хитрост, което ме направи всъщност футболист на такова ниво. Сега ме виждате вече остарял, дал всичко на футбола.

7

Получавали ли сте предложения да играете за чужди отбори? Аз бях харесван от много треньори в големите страни на футбола – Германия, Англия, Порту-галия, Италия, което беше голямо признание за мен. Много от клубни отбори като Интер, Атлетико Мадрид са искали да ме купят, не само мен, но и Георги Аспарухов и всички добри футболисти от онова време, но системата в Соцлагера тогава беше такава, че не позволяваше да се продават футболисти. Беше някак си обидно да се продава жива стока и ние играехме за честта на България, а и за нашата си чест и име.

... ИГРАЕХМЕ ЗА ЧЕСТТА НА БЪЛГАРИЯ ...

НА СВЕТОВНО НИВО СЪМ ИМАЛ ЩАСТИЕТОДА ИГРАЯ СРЕЩУ ПЕЛЕ

Какви качества трябва да притежава един футболист, за да е добър? Това е дарба от бога, разбира се, човек трябва да се труди, но на такова високо ниво не е дос-татъчно само да си трудолюбив, трябва и талант, Господ да ти е дал нещо, което да правиш доб- ре. За да станеш футболист от световна класа, първо трябва да имаш талант и след това изклю-чителна дисциплина и трудолюбие. Много футбо-листи провалят своята кариера заради липсата на дисциплинираност, упоритост и всеотдайност. Коя е най-голямата Ви победа? Най-голямата победа на клубно ниво беше през 1967 година, когато станахме републикански шампиони и победихме ЦСК в София с 3 : 1. Те бяха много силен отбор по онова време - играеха полуфинал с Интер за Купата на шампионите на Европа. Аз вкарах два от головете на този мач, които се оказаха решаващи за спечелването на шампионската титла от Ботев Пловдив. Същата година на национално ниво в мача срещу Порту-галия в квалификация за Европейско първенство победихме Португалия с 1 : 0 и аз отбелязах ре-шаващия гол.

Важна ли е ро-лята на треньора във футболния отбор? Треньорът е ос-новната фигура във футбола – той пра-ви селекцията на футболистите, той ги тренира, той оп-ределя тактиката на отбора. Освен това треньорът

Необходимо ли е един спортист да бъде добър ученик? Младото поколение трябва да се изгражда хар-монично – с интелект, доб-ро образование и да спор-тува. Подрастващите задължително трябва да съчетават и двете неща. Това се постига, когато има подреденост и правилно разпределение на ежедневието. Когато учите, не трябва да се раз-сейвате и да мислите за странични неща, а да се концентрирате и да запаметите по-добре и по-бързо материала по различните предмети, за да може след това, когато отидете да тренирате, да мислите само за спортните си занимания.

трябва да бъде и добър психолог – да умее да сплотява играчите, да изглажда противоречията между тях. Футболът е колективен спорт,

в един отбор има 22 души – 11 от тях са играчите, а останалите стоят на резервната скамейка. Това са хора с различни характери. Ролята на треньора е да ги обедини, за да станат по-силни и да печелят победи. Един треньор трябва да има самочувствие, увереност, познания и да знае как да работи със своя тим. Както се казва на футболен език „тре-ньорът трябва да умее да владее съблекалнята”. Когато влезе в нея футболистите да го уважават и същевременно да бъде приятел с тях, но от време на време трябва да се спазва дистанцията между треньор и футболист. Ако съумее да постигне то-ва, ще постигне добри резултати в съвместната си работа с отбора. Всеки треньор минава през професионална школа, за да получи лиценз. Една от най-добрите е тази в Германия, в Кьолн. Италианската, френ-ската и английската школа също са добри. Аз съм завършил ВИФ „Георги Димитров”, днес НСА „Ва-сил Левски” и имам професионален лиценз от УЕФА. В кой футболен клуб сте се чувствали по-

добре – Марица или Ботев? Естествено в Ботев, но аз обичам Марица, защото съм започнал футболната си кариера от този клуб. Винаги си спомням с умиление за дет-ските и юношеските си години, прекарани там до преминаването ми в Ботев Пловдив. Но Ботев е отборът на сърцето ми и ще си остане завинаги такъв. Каква длъжността Ви в момента в Ботев?

8

Аз съм почетен президент на клуба. Ръководя и детски футболен клуб към Ботев Пловдив, в който тренират деца от 1 и 2 клас. Планираме съ-трудничество и с вашето училище – създаване на училищен футболен клуб под мое ръководство. Какво ви е мнението за днешния български футбол? Разочарованието ми е голямо. Става ми тъжно като се сетя какъв беше футболът в миналото и какъв е сега. Няма нищо общо с това, което сме постигали тогава като резултати, както на клубно, така и на световно ниво. Според мен това се дъл-жи на промяната в ценностната система - многото

ПЛАНИРАМЕ СЪТРУДНИЧЕСТВО И С ВАШЕТО УЧИЛИЩЕ -СЪЗДАВАНЕ НА УЧИЛИЩЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ

ПОД МОЕ РЪКОВОДСТВО

пари във футбола пообъркаха нещата. Футболис-тите се разглезиха, отпуснаха се и не спазват никакъв режим. Не са толкова талантливи, а иг-раят на едно средно ниво. На времето спазвахме строг режим – лягане навреме, ставане навреме, следобеден сън по 2 часа. Тогава не мислихме изобщо за пари и каква премия ще спечелим - играеше се най-вече за удоволствие и слава. Като дете имали ли сте футболен идол? По онова време в България имаше много доб-ри вратари – Георги Найденов от ЦСК, който по-чина млад, и Георги Кекеманов – вратар на Ботев Пловдив, мечтата ми беше да стана вратар като тях. Срещу кои световно известни футболисти сте играли? На световно ниво съм имал щастието да играя срещу Пеле – най-великия футболист в света, Кройф, Бекенбауер, Еузебио – все много добри играчи от нашето поколение. От днешните футбо-листи харесвам играта на Меси. Какво обичате да правите през свободното си време? Обичам да играя шах, гледам много телевизия – спортни предавания, мачове и най-вече филми. В махалата, където съм израснал, близо до Френ-ската гимназия имаше един човек – Момчил Георгиев, който много обичаше децата и ни анга-жираше свободното време с различни занимания, водеше ни на кино. Много обичах да ходя на ки- но, гледах един и същи филм по 17 пъти – като вляза от 10 сутринта в киното и излизах чак в 10 вечерта. На времето прожектираха предимно рус-ки филми - „Тринадцать”, „Смели хора” и т.н.

Какво е вашето послание към нас, децата? Бъдете добри деца, учете се добре, не се подвеждайте по лоши неща като наркотици и др. Слушайте вашите родители и учители и не прека-лявайте със стоенето пред компютрите. Научете се да си разпределяте правилно времето. В това отношение спортът е една добра алтернатива, защото учи на дисциплинираност, но съчетан със сериозно отношение към учебния материал. От вас самите зависи дали ще се запазите такива, каквито сте.

Алекс Попов, 4 a клас клуб „Училищни медии АЛЕКО”

9

ПРИКАЗКА ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО

Имало едно време в едно далечно царство две много добри приятелки – казвали се Снежан-ка и Спящата красавица. Спящата красавица имала разкошен дворец с много придворни, а Сне-жанка се грижела за седем джуджета. Те в замяна й правели люлки и катерушки, където тя по цял ден прекарвала със своята приятелка. Но един ден пристигнал прекрасен принц. Още щом го зър-нали, те се влюбили в него и започнали да се борят за сърцето му. За беда, той бил омагьосан от мащехата на Снежанка да вкаменява всеки, до когото се докосне. Така, след като целунал Спящата красавица, тя заспала стогодишен сън. След това целунал Снежанка и тя се вкаменила. Дошли седемте джуджета и като видели в какво са се превърнали двете приятелки, започнали горчиво да плачат. В това време по пътя се мотаел Котаракът в чизми. Видял тъжните джуджета и ги попитал защо плачат. Те му разказали за случилото се. Той решил да им помогне, /защото той все помага – според приказката/. Сетил се за своя приятел Аладин и начаса го извикал. Естестве-но, Аладин веднага се явил, но не сам, а с лампата си под ръка. И понеже, както знаем, тя е въл-шебна – от нея изскочил вълшебният Джин, готов да изпълнява желания. Те поискали да съживи принцесите. За съжаление, джинът не можел да изпълни това желание, защото то било възможно да се изпълни само от някого, който истински и чисто обича двете момичета. Тогава умният котарак се сетил да извика третата им приятелка – Пепеляшка. Тя била с чисто сърце и добра душа. При вида на приятелките си и слушайки за случилото се между тях, сърцето й се изпълнило с тъга и от очите й закапали сълзи. Чистотата на нейните сълзи и мисли, искрените й чувства сътворили чу-дото, което събудило двете принцеси. Така тази приказка завършила с добър край и всяка осъзнала истинската сила на приятелст-вото.То е най-голямото богатство, с което човек може да бъде награден.

Велизара Филева - 2а клас

Детско творчество

10

Една баба ушила на внучката си червена шапчица. Тя толкова много й оти-вала, че всички започнали да й казват „Чер-вената шапчица”. Веднъж майка й я изпратила да зане-се на бабата мед, вино и хляб. Докато Чер-вената шапчица вървяла из гората, срещ-нала Храбрия шивач. Той излязъл да се по-разходи, защото цялата сутрин седял до про-зореца и шил, без да вдигне глава. Когато заговорил Червената шапчица, видял зад близките храсти страшен вълк. Храбрият шивач започнал да обстрелва с иглите си гладния вълк, а той сърдит ревял и се въртял из гората като таралеж. Изведнъж се появил Котаракът в чиз-ми. Той извадил сабята си и още с първия удар отсякъл главата на вълка Спокойни и щастливи, Червената шапчица, Шивачът и Котаракът отишли при бабата. Яли, пили и се веселили четиримата.

Слави Сотиров – 2 а клас

Бабата, която имала вълшеб-на сфера, веднага разбрала, че ще остане без супа. Тя не можела да до-пусне това. Веднага яхнала своя кон Вихрушко, въоръжена с най-големия кухненски нож и препуснала към мястото на сблъсъка. При вида на бойната баба, вълкът припаднал. Понеже супата била спасена, двете- баба и внучка, решили да се наградят с космическа разходка до луната. Натоварили на космическия кораб коня и поели към космоса. Така завършил още един ден от пъстрия живот на приказните ге-рои.

Велизара Филева – 2 а клас

САЛАТА ОТ ПРИКАЗКИ

НОВ ПОГЛЕД ВЪРХУ ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА Майката на Червената шапчица сварила вкусна супа и изпратила момиченцето да занесе от нея на баба си, която живеела в Горите тилилейски. По пътя то видяло чудна поляна с вълшебни, алени цветя и решило да си набере букет. Докато брала цветя Червената шапчица, неусетно зад нея се появил космически кораб. От него слязъл страшен вълк. Той веднага усетил приятния аромат на супа и решил да я открадне отмомичето.

11

Имало едно време едно момиченце, което живеело с баба си. То се казвало Ли-ли. Един ден тя отишла в гората за цветя. По пътя срещнала кончето Боби и двамата се заиграли на полянката. Станало късно. Лили тръгнала към къ-щи. През това време Кумчо Вълчо обикалял из гората да си търси храна. Видял Лили и я проследил. Наближили къщичката на баба-та, а оттам се чувал силен говор и смях. На полянката до къщата бил кацнал косми-чески кораб. На терасата бабата пиела чай и си при-казвала с малките зелени човечета. Вълчо като ги видял, се уплашил и побягнал. Лили се запознала с гостите. Те й раз-казали за своята планета. Като си тръгва- ли, бабата им подарила вкусни домашни бисквити.

Никол Бозова – 2 а клас

НЕОЧАКВАНА СРЕЩА

Пепеляшка, Рапунцел и Снежанка взели участие в телевизионното състезание „Стани богат.” Голямата награда била стъклена пантофка. Водещ бил Дядо Коледа, а жури – седемте джеджета. Играта започ-нала. Първа на горещия стол седнала Пепеляшка. Въпроса, който й задали, бил: ”Колко метра дълга е косата на Рапунцел?” Пепеляшка отговорила правилно и спечелила вълшебно огледало, което пред-сказва бъдещето. След нея да отговаря на въпросите седнала Рапун-цел. Въпросът, който й се паднал, бил: „Как се казват двете сестри на Пепеляшка?” След кратка колебание Рапунцел дала отговор, но за голямо съжаление – грешен. Тя отпаднала от състезанието. Дошъл ред на Снежанка. Попитали я какви са имената на всички джуджета. Когато тя започнала да ги назовава, всяко джудже от жу-рито, чувайки името си, се изправяло и давало поклон на цялата публика. Наградата за верните отговори била - коня на принца, осво-бодил Рапунца от кулата. На финала останали Пепеляшка и Снежанка. След кратък двубой и показване на усвоени знания и умения Снежанка спечелила състе-занието. Тя се възкачила на почетната стълбичка и получила голямата награда. За съжаление, трябвало да я предостави на Пепеляшка, защото стъклената пантофка ставала само на нейното краче. Двете се огледали във вълшебното огледало и видели много подаръци и детски усмивки. Впрегнали коня в каляската, поканили Дядо Коледа и джу-джетата и тръгнали по света да раздават подаръци на всички послуш-ни деца.

Гергана Родозова - 2 а клас

СТАНИ БОГАТ

12

Един слънчев ден дядото отишъл да сади ряпа. Цял ден работил и накрая се мръкнало. В тъмнината видял две големи зелени очи. Стреснал се. Побягнал към къщи. Влязъл и казал на бабата: „Ви-ви-дя-дя-дях две големи, зелени очи!” Бабата хукнала към дядото и що да види! От храстите изскочил Котаракът в чизми. Той се поклонил дълбоко. После попитал дали не са срещали някоя миш-ка, защото много му трябва. Рекъл им, че това не е миш-ка, а опасен магьосник. Бабата и дядото обяснили, че една мишка им помогнала да засадят ряпата, но после мигом изчезнала. Котаракът в чизми продължил пътя си. Скоро влязъл в гората и там срещнал Червената шапчица. Тя отивала при баба си на гости. Котаракът учтиво я попитал дали не е срещала една мишка или може би лъв. Тя го поканила да тръгне с нея, за да попитат баба й, защото тя не била виждала нито мишка, нито лъв. Щом стигнали до къщата на бабата и влезли вътре, видели, че вместо нея в леглото лежи някой друг. Ко-таракът решил, че това е точно този, когото търси. Хвър-лил се върху него и го убил. Тогава разбрал, че това не е магьосникът, а лош вълк. От корема му извадил бабата и Червената шапчица. Тя от благодарност ги нагостила богато. После Котаракът в чизми продължил пътя си, защото трябвало да открие магьосника и да помогне на гос-подаря си. Иначе приказката никога нямало да свърши.

Антон Раев - 2 а клас

САЛАТА ОТ ПРИКАЗКИ

Една баба живеела на края на града. Наблизо имало гора. Тя извела съседското момченце в гората. На поляната имало цветя. Момчето се спуснало да бере букет за майка си. Както беряло, то дръпнало едни уши. Изправил се голям, сив вълк. Изплашен той замолил момченцето да го пусне, защото космическият полицай кон ще дойде и ще го хвърли в затвора. Отзад бабата събула обувката си и го натупала здраво. Кацнал един космически кораб и от него слязъл конят полицай. Хванал пленения вълк. Качил го в кораба. Благодарил на бабата и момчето за помощта. Накрая бабата станала инструктор по карате.

Слави Сотиров – 2 а клас

РАЗХОДКА

13

ÅÇÈÊÎÂÀ ÑÒÐÀÍÈÖÀ

SPORT IN UK Sports play an important part in the life in Britain and is a popular leisure activity. Many of the world's famous sports began in Britain, including cricket, football, lawn tennis, golf and rugby

Football is undoubtedly the most popular sport in England, and has been played for hundreds of years.In the English Football League there are 92 professional clubs. These are semi-professional, so most players have other full-time jobs. Hundreds of thousands of people also play football in parks and playgrounds just for fun.The highlight of the English football year is the FA (Football Association) Cup Final each May.

FOOTBALL / SOCCER

Horse racing, the sport of Kings is a very popular sport with meetings being held every day throughout the year. The Derby originated here, as did The Grand National which is the hardest horse race in the world.Horse racing and greyhound racing are popular specta-tor sports. People can place bets on the races at legal off-track betting shops. Some of the best-known horse races are held at Ascot, Newmarket, Goodwood and Epsom.Ascot, a small town in the south of England, becomes the centre of horse-racing world for one week in June. It's called Royal Ascot because the Queen always goes to Ascot. She has a lot of racehorses and likes to watch racing.

HORSE RACING

GOLF

Scotland is traditionally regarded as the home of golf. There are over 400 golf courses in Scotland alone. The most important golf club in Scotland is in the seaside town of St. Andrews, near Dundee.

14

The world's most famous tennis tournament is Wimbledon. It started at a small club in south London in the nineteenth century. It begins on the nearest Monday to June 22, at a time when Eng-lish often have the finest weather. Millions of people watch the Championships on TV live. It is traditional for visitors to eat strawberries and cream whilst they watch the tennis.

TENNIS

Rugby originated from Rugby school in Warwick-shire. It is similar to football, but played with an oval ball. Players can carry the ball and tackle each other. The best rugby teams compete in the Super League final each September.

RUGBY

CRICKET Cricket is played on village greens and in towns/cities on Sun-days from April to August. The rules of cricket became the responsi-bility, in the 18th century, of the Marylebone Cricket Club(MCC), based at Lord’s cricket ground in north London. How to play Cricket Teams are made up of 11 players each. They play with a ball slightly smaller than a baseball and a bat shaped like a paddle. Two batters stand in front of wickets, set about 20 metres apart. Each wicket consists of three wooden rods (stumps) pushed into the ground, with two small pieces of wood (bails) balanced on top. A member of the opposing team (the bowler) throws the ball towards one of the batters, who must hit the ball so that it does not knock a bail off the wicket. If the ball travels far enough, the two batters run back and forth between the wickets while the fielders on the oppos-ing team try to catch the ball. The game is scored according to the number of runs, which is the number of times the batters exchange places.

For many years Rugby was only played by the rich upper classes, but now it is popular all over the country. There are two different types of rugby - Rugby League, played mainly in the north of England, and Rugby Union, played in the rest of Eng-land, Scotland, Wales and Ireland. England, Scotland, Wales and Ireland, together with France and Italy, play in an annual tournament called the Six Nations. American Football derived from our game of Rugby also Baseball derived from the old English game of Rounders.

Стела Куртеваучител по английски език

ØÀÕ  ÌÀÒ

БЕЛИТЕНА ХОД

ПЕЧЕЛЯТ

Димитър Илчевръководител на шахматен клуб

Отговор на задачата от бр. 52:

1.Dd5 Цf6 2.Dd8 Tg8 3.e8K+! 1-0

ÄÎÌÀØÍÈ ËÞÁÈÌÖÈ

15

БАЛИНЕЗИЙСКА КОТКА Балинезийските котки са се появили случайно в едно котило със сиамски котета. По същество, това са дългокос-мести сиамски котки. Най-първите от тях били кастрирани и продадени в ка-чеството на домашни любимци, но когато се изяснило, че те са способни на размножаване при запазване признаците на ро-дителите си и съхранявайки много от характерните особености на сиамските си прародители, те били обособени в отделна порода. Както и сиамците, балинезийските котки са много игриви, но за щастие, не са така гръмогласни, както техните късо-космести роднини.

Грижите за котките от тази порода не са трудни. Тяхното "кожухче" рядко по-мътнява и линеенето преминава не твърде обилно. Съществуващите вари-анти в окраската са както при сиамските котки.

Жанет Бенин - 3 а класКлуб“Училищни медии“Алеко“

По материали от Интернет

Това са котета, които сякаш никога не порастват, наслаждават се на вниманието на хората и са щастливи в тяхната компания. Обичат да имат възможност напълно да реализират своята общителност и весел нрав.

16

Ó×ÈËÈÙÅ ÇÀ ÐÎÄÈÒÅËÈ

1-ви юни - ДЕН НА ДЕТЕТО След рождения ден Денят на детето – 1-ви юни, е празникът, който Вашият малчуган очаква с нетърпение. Денят на детето е и Ваш праз-ник – не само ще се почувствате щастлив от усмивката на малкото ви съкровище, но ще си припомните най-хубавия период от човешкия живот – детството. Предлагаме ви няколко идеи за един незабравим и слънчев 1-ви юни. Направeте Деня на детето специален. Как да изненадате малчугана за Деня на детето? Като родители и като пораснали деца знаете, че основният акцент на един дет-ски празник са подаръците и изненадите. И въпреки че тази година Денят на детето се пада в работен ден през седмицата, винаги можете да измислите оригинален начин, по който да пока-жете на Вашето съкровище, че денят е специа-лен. - Изненадайте детето със закуска. Подне-сете му в леглото най-любимото сутрешно хапва-не, аранжирано по оригинален начин – купа мюс-ли, отгоре с плодове, подредени като усмихнато личице, палачинки с шоколад, сметана и ягоди, плодова салата в пъпеш с много сметана и ча-дърче. Възможностите са много! Важното е точно днес да не мислите за здравословния хранителен режим, който обикновено нала-гате на малчугана. Същото важи и за остатъка от деня. Позволете му само да избира какво иска за обяд и за вечеря. Да, дори и да са спагети, пи-ца, млечен шейк или хамбургер - един ден с вредна храна няма да навреди никому. Но удо-волствието от щастливата усмивка на детето ще остане незабравим момент. - Изненадайте детето с импровизиран пикник в парка. Времето се затопли достатъчно за една дълга следобедна разходка. Но както повеляват традициите на пикника, трябва да имате някаква лека закуска, напитки, топла връх-на дреха и някакви пособия за забавление. Въо-ръжете се с няколко кексчета или кроасана, домашно направени сандвичи, плодове като банан, ябълка или портокал, голямо шише вода и някакви бисквити. Изберете слънчева и по-усамотена пейка, но не толкова, че да е изо-лирана от детската площадка и другите деца в парка. Оставете малчугана да тича на воля, хап-нете, поиграйте заедно, а после го оставете да пообщува с връстниците си (затова пъхнете в чантата една книга или вестник). Ако продават захарен памук, варена царевица или сладолед, веднага му купете. Позволете му и да се повози на въртележка или на блъскащи колички. Нека

тази разходка бъде малко по-различна. - Денят на детето не може да мине без посещение в зоопарка. По традиция в някои градове именно зоопаркът се превръща в център на празника. Освен, че малчуганът ще може да се порадва на всичките космати и перна-ти обитатели, ще вземе участие в конкурс за рисуване с тебешири върху асфалт, за детска рисунка и във всякакви други игри и забавни пре-дизвикателства. - Изненадайте детето с барбекю в двора. Естествено, това е вариант, ако живеете в къща или пък точно в Деня на детето сте на вилата или на село. Но е чудесен начин да превърнете 1 юни в празник за всички членове на семейството. Можете да поканите и съседските деца. За да е още по-забавно, опънете една палатка в ня-кой ъгъл на двора, опечете на жаравата в грила гъби, парченца месо и зеленчуци (набу-чени на шиш), разиграйте някоя въображаема сцена, а когато се стъмни – разказвайте истории за духове и се упражнявайте в разпознаване на съзвездията. - Организирайте семейно състезание след вечеря. Но то трябва да включва всички членове на семейството. Например обелване на най-дългата ябълкова кора - нуждаете се от ябъл-ки и от белачка за зеленчуци. Всеки обелва по един плод и след това измервате най-дългата не-прекъсната кора. Обелените ябълки можете да настържете и сервирате със захар или заедно с детето да приговите сладкиш. Или пък въртене на монети (след няколко пробни опита всеки трябва да завърти монетата върху масата с мак-симална продължителност), вълчи поглед (гле-дане очи в очи, докато единият мигне), къща от карти (кой ще направи най-голямата конструк-ция от карти, без да я разруши) и т.н. Разбира се, Денят на детето може да бъде отбелязан по още десетки други начини. Във всяко населено място 1-ви юни се отбелязва с пищни тържества на открито, с културни събития и с атрактивни празненства в местните клубове. Запомнете! В Деня на детето най-важен е Ва-шият малчуган! Позволете му „да командва парада“, правете онова, което той иска и проявявайте инициатива и ентусиазъм във всичките мероприятия. Защото не е важно точно как ще отпразнувате 1 юни. Важно е да на-карате детето да се почувства обичано и щаст-ливо, да се почувства специално именно в този ден!

Миглена Влахова – учител по английски език,по материали от Интернет

17

ÁÈÁËÈÎÒÅ×ÍΠ- ÈÍÔÎÐÌÀÖÈÎÍÅÍ ÖÅÍÒÚÐ

НОВИ ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ

ÏÐÀÇÍÈÖÈ

МЕЖДУНАРОДНИ ПРАЗНИЦИ

1 ЮНИ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН ЗА ЗАЩИТА НА ДЕЦАТА

Откога се празнува Денят на детето? Началото е поставено в Швейцария, в град Женева, където през 1925 година се състои Световната конференция по въпро-сите на детското здраве. Тогава е провъз-гласена необходимостта от специална за-щита на правата на децата: 1. Човечеството трябва да даде на де-тето най-доброто, което има, вън от всякак-ви съображения за раса, народност и вяра. 2. Детето трябва да бъде поставено в положение да се развива правилно телесно и душевно. 3. Гладното дете трябва да бъде нахра-нено, болното дете да бъде лекувано, недо-развитите деца трябва да бъдат насърчени,

заблудените деца трябва да бъдат вразу-мени, сираците и изоставените трябва да бъдат подпомогнати и прибрани. 4. Детето трябва първо да получава по-мощ във време на беда. 5. Детето трябва да бъде подготвено да изкарва прехраната си и трябва да бъде за-щитено от всяко изкористяване. 6. Детето трябва да бъде възпитавано в съзнание, че най-добрите си качества то трябва да употреби в услуга на своите бра-тя. На същата дата Генералният консул на Китай в Сан Франциско събира група ки-тайски сирачета, за да отпразнуват Фести-вала на Драконовите лодки. И тъй като в същината си тези две събития били насо-чени към подобряване на условията на жи-вот на децата, 1-ви юни започва да се почи-та като Международен Ден за защита на де-цата. България е приета за член на Междуна-родния съюз за закрилата на децата на 13 април 1925 година. През 1927 г. е издаден указ на цар Борис III за честване на Деня на детето през втората неделя след Великден всяка година. Голямата популярност на празника у нас идва от обявяването на първи юни за Меж-

18

дународен ден за защита на децата с ре-шение на сесията на Международната де-мократична федерация на жените през ноември 1949 г. в Москва. Само година по-късно той е признат за официален празник в 51 страни. Впоследствие ООН и ЮНЕСКО на 14 де-кември 1954 г. излизат с решение 20 ноем-ври да се отбелязва като Световен ден на децата, но тази дата не добива популяр-ност, заради предпочитанията и традициите по света. В повечето държави Денят на де-тето или Денят на децата е на различни да-ти: • В Тайланд се отбелязва във втората събота на януари • В Япония на 3 март и 5 май • В Хонконг и Тайван на 4 април • В съседна Турция – на 23 април • В Нигерия – на 27 май • Ислямските страни отбелязват Ден на детето на 4 юли Алжир, Афганистан (праз-нува се и на 30 август), Бангладеш, Бруней,Бахрейн, Джибути, Египет, Западна Сахара, Ирак, Иран, Йордания, Катар, Коморски ост-рови, Кувейт, Либия, Ливан, Мавритания, Малайзия, Малдиви, Мали, Мароко, Нигер, Обединени арабски емирства, Оман, Пакис-тан, Палестина, Папуа Нова Гвинея, Саудит-ска Арабия, Сенегал, Сирия, Сомалия, Су-дан, Тунис, Йемен (празнува се и на 1 юни) • В ЮАР се отбелязва на 16 юни в чест на убитите през 1976 г. ученици от афри-канските училища, които са протестирали за правото да учат на собствения си език и за качествено образование. • Венецуела отбелязва празника в третата неделя на юли • Индонезия – на 23 юли • В Парагвай – 16 август • Афганистан – 30 август • Германия – 20 септември • Сингапур, Шри Ланка – на 1 октомври • В Бразилия – 12 октомври

• В Индия Ден на детето се отбелязва на 14 ноември • Гърция чества празника на 11 ноември • Габон, Екваториална Гвинея, Каме-рун, Конго, Сао Томе и Принсипи, ЦАР, Чад отбелязват празника на 25 декември На 20 ноември 1959 г. Генералната асамблея на ООН приема Декларация за правата на детето, която провъзгласява равни права на децата в областта на въз-питанието, образованието, социалната за-щита, физическото и духовното развитие независимо от цвета на кожата, нацио-налната принадлежност, имущественото състояние и др. Декларацията призовава родителите, обществените организации, правителствата да признаят правата на децата и да съ-действат за тяхното осъществяване. Честит празник на всички деца и на всички възрастни, успели да съхранят в се-бе си по нещо детско! Безгрижно детство и много щастие! И не бързайте да пораства- те...

Алекс Попов – 4 в класклуб „Училищни медии АЛЕКО”

по материали от Интернет

ПАМЕТНИ ДАТИ2 ЮНИ - ДЕН НА ЗАГИНАЛИТЕ ЗА СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ

Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 година в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално учи в Карлово, където е учител баща му, по-късно се завръща в Ка-лофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година за-минава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимна-зия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бе-сарабското село Задунаевка.

19

През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник „Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев - „Майце си". От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град, из-вестно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшан-ския затвор, но освободен вследствие застъпни-чеството на Левски и Каравелов. Работи като пе-чатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния вестник. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция излиза новият орган на революционната партия - в. „Знаме". През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни

и стихотворения". Когато научава за готвеното Априлско въста-ние Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г., по нов стил 2 юни, е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев.

Лобното място на Христо Ботев

Корабът “Радецки”

Æèâ å òîé, æèâ å! Òàì íà Áàëêàíà,

ïîòúíàë â êúðâè ëåæè è ïúøêà

þíàê ñ äúëáîêà íà ãúðäè ðàíà,

þíàê âúâ ìëàäîñò è â ñèëà ìúæêà…

Òîç, êîéòî ïàäíå â áîé çà ñâîáîäà,

òîé íå óìèðà!

Тези безсмъртните стихове Христо Ботев пос-вети на героичната смърт на Хаджи Димитър, но те звучат с пълна сила и за неговата собствена кон-чина. Деня на героичната и трагична гибел на гениалния поет и революционер, признателните потомци повече от столетие честват като Ден на всенародна почит към героите, отдали живота си за свободата и независимостта на България. Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България е обявен с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г. За първи път се отбелязва през 1884 г. във Враца и Плов-див. Официално обаче Денят за всенародна почит към героите,загинали за освобождението на Бъл-гария, започва да се чества през 1901 г., когато на тържествата на връх Вола присъстват живи Бо-теви четници. На връх Околчица през 1938 г. е издигнат 35-метров паметник с опълченски кръст, който увековечава подвига на Ботев и четата му, а в падината Йолковица на естествена канара е

Паметникът на връх “Околчица”

20

издълбан надпис, който бележи точно лобното място на поета революционер. От няколко десетилетия, освен с тържествена заря проверка, в 12 часа на 2 юни сирените в про-дължение на три минути оповестяват отдаването на почит към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България. На 2 юни 1948 г. точно в 12.00 ч. е даден първият сигнал за едно-минутно мълчание в цялата страна.

Галена Колаксъзова - 3 а класклуб „Училищни медии АЛЕКО”

ÎÕÐÀÍÀ

Охраната на училището се осъществява от фирма „Информа”-ЕООД.През изминалата сед мица няма регистрирани инциденти.

Дежурни класове за седмицата са:4а клас – класен ръководител: З. Христова7в клас – класен ръководител: Р. Зафирова

ÄÅÆÓÐÑÒÂÀ

ÐÅÔÅÐÅÍÄÓÌ

×åñòèòèì

ðîæäåíèòå äíè

íà âñè÷êè,

ðîäåíè ïðåç

òàçè ñåäìèöà

ñ ïîæåëàíèå

çà çäðàâå è êúñìåò.

aleko-online@oualeko.comИзпращайте своите идеи и предложения на редакционния адрес: