ЕРИК ПЛЕТИ ‘‘МИТОВЕ И ХИМЕРИ’’

Галерия ‘‘Средец’’ бул. ‘‘Ал. Стамболийски’’ №17

от 03 до19 юни 2013

Министерство на културата

Познавам Ерик Плети от двадесет години. Още в началото разбрах, че пред мен е един рядък артист, който за това време никога не попадна в графата меркантилен. Неговото изкуство е извън времето. Темите в картините му не винаги са лесни, но пък за това, свидетелстват за изключително майсторство. Конкретен пример за това са черно-белите серии. Живописта му е проява на богато въображение във формата, което заедно с излъчваната прозрачна светлина, придава допълнителна сила на персонажите му. Чрез творбите му, виждаме усилията и трудностите за постигането на този «експресионизъм», понякога болезнен, но който представлява кулминацията на работата му. Техника му, понякога агресивна, позволява да сравним стила му с този на Гоя или някои германски експресионисти, такива като: Георг Грос или Емил Нолде ... но си остава стилът на Ерик Плети. През 2012 г. представих Eрик Плети на моят приятел Вежди Рашидов, министър на културата на България по това време и скулптор с голям талант, признат в цял свят и приятел на Сезар. Вежди Рашидов беше така впечатлен от изразителната сила на творбите на Ерик, че ми предложи да запознаем българската публика с творчеството му. Най-чистосърдечно пожелавам успех на Ерик и му декларирам приятелството и обичта, които аз и съпругата ми изпитваме към него. Жан Пол Вилен Галерист Заместник-председател на Европейския съюз на експертите

Територии, Жълта лоза - 54x73cm Изображение с венец - 46x50cm

Освен миризмата на терпентин, нищо не подсказва, че влизаме в ателието на художник. Без показност и без баналност. Събитието, това е шансът да попаднеш в помещението, от което се носи този обещаващ аромат. Не е изминало много време от последното ни посещение и сме изненадани и завладяни от количеството нови творби. По-отдавнашните картини са подредени, по-новите са по-достъпни, някои дори незавършени, са още върху стативите. Ерик Плети, работохолик и неуморим изследовател, посвещава по-голямата част от живота си на рисуването. Професионалната му дейност му позволява да си осигури един скромен живот без светски суети, и му гарантира необходимата творческа свобода, далеч от всяка мода. Показва ни картините си, без коментар, скромно притаен в тяхната сянка. Оставяйки на нас да ги усетим, тези огромни титанични и трагични персонажи. Като излезли от бурно въображение, за което нищо във физическото присъствие на твореца не загатва, ако не са тъмните и неспокойни сенки в погледа му. Темата в картините е засегната по различни начини. Човешката фигура е изледвана, оголена, изкривена от движение и метаморфози, до стон, до загуба на идентичността: човек-вълк, човек- кон, безимменна или тръпнеща плът. Цветовете са богати, разнообразни, материята плътна, понякога с частици, които й предават поразителни хващащи светлината, релефни ефекти, нюансирайки деликатно цвета на парче плът или минерал. Всичко това, прави произведението уникално и неизчерпаемо за погледа (от тази гледна точка гладката повърхност на снимката в каталога не би могла да предаде действителността на консистенцията). По време на друго посещение, цветът си е заминал, оставяйки само бегли следи в рисунка с въглен или мастило, или в нюанси на маслено сивото, или дори на места дирекно съзираме платното. Изображението, все по-стилизирано, се слива с абстракцията, така както в « Пермафрост или капитулацията на Сизиф ». Не мога да не се сдържа да асоциирам тази картина с някои пасажи в творбата « Колима » на Шаламов. Лицата оформят един вид звуково кресчендо, като в серията картини «Оуон», където главата намираща се в облаците е прекъснала всякаква връзка със Земята. И в същото време, голям брой лица са затворили очи давайки впечатление за интензивен вътрешен живот, далеч от света, като в серията изображения на Христос. Когато разглеждането на картините завърши, ни се иска да помълчим и потопени в дълбините на въображението си, да се изкажем с думите на поета Жул Сюпервией: «И ето ни, продължаваме заедно шепнейки си тихо на ухо». Следва сладка раздумка с Ерик, който гостоприемно ни предлага чаша вино.Тази тиха учтивост, която така ценим, затваря скобата върху богатия вътрешен живот на един човек, потвърждавайки факта, че творбата е най-сигурният и може би единственият реален автопортрет на своя създател.

Лилиян и Жаки Гилберт Писатели

Къпеща се нимфа - 130x97cm

Светът на Ерик Плети е предимно населен от странни и завладяващи богове, дебнещи и чакащи нещо си. Майстор на изразяването, чрез широк спектър от техники, Плети придава магичност и интензивност на облика. Повечето от тематиките в картините му предлагат по няколко различни интерпретации преди да се оставят да бъдат разчетени. Точно както тайнственото стълбище на Пиранези, един персонаж се ражда, умножава се, и се обновява до безкрай. Тези забравени богове и могъщи фигури изглеждат въплатени, изваяни от въображение, плът и завършеност. Като че ли са увиснали във въздуха, висащи в хроматичните вибрациите на отворите към неизвестното. Бивш студент на Искан и Величкович в Академията по Изящни Изкуства в Париж, Ерик Плети, от изложба на изложба, продължава дългия си път съчетавайки тревога и пълнота. Ерик Плети успешно е намерил своя собствен, напълно му принадлежащ стил. Ги Ноел

Журналист, Изкуствовед

Гневът на боговете - 101x150cm

Divino lumine - 130x89cm

Познавате ли човекът, който реализира с четката си мисъл и от мисълта си твори картини? Този двойно талантлив човек е художникът Ерик Плети. Много време е изтекло от момента, в който Ерик започва да рисува - години, дни, месеци и часове, накарали го да изкачи стълбите на своето изкуство вземайки по няколко стъпала наведнъж. От първите му картини лъха класика и влиянието на тези, на които завидя за техниката и вдъхновението, а след това, в желанието си да бъде себе си и да изгради своя собствен стил, навлезе в дълго мълчаливо търсене. И откриваше, но не винаги точно това, което искаше. И продължи да търси навлизайки надълбоко в себе си, стигайки чак до митологията, до Сизиф и до Рембо, но не само.......И потърси силата, величието и могъществото на торса на вечния човек, за да бъде чут ревът, от погледа до слуха, предизвиквайки вятъра . С четките си твори картините, а с мислите си ги облича. За картините си, той е този, който знае причините и рисува последиците. Причини, създаващи съня, без който не би имало картини. Сънища, понякога преоблечени като кошмари, но които също така имат важна символична стойност . Запознатите с живописта на Ерик Плети са отнесени в един друг далечен свят населен с емоции, с погледи, които не знаят къде да се спрат и гърбове, които не смеят да се обърнат. Творчеството му се разклонява като rosa, rosa, rosam , като Рембо оттук, оттам, отвсякъде и завинаги. Изкуството му е като съзерцаващ химн. Химн включващ всички ноти от скалата, химн, който разтърсва. Oт изложба на Ерик Плети, никога не излизаме такива каквито сме били влизайки, никога не оставаме недокоснати, а развълнувани и обогатени.

Жералдин ШалбумПисателка, Изкуствоведка

Отсъстващо изображение - 101x75cm Изображение, Нощен фон - 81x60cm

Медитация (по Франческо) - 195x130cm

Не съм имал привилегията да наблюдавам Ерик Плети докато рисува или по-точно казано, никога не съм проявявал тази недискретност. Жан Кокто много добре го е казал определяйки творческия акт на « морален стриптийз « или « да изложиш нощта си на показ». Та щеше да изглежда неприлично да присъствам точно в този конкретен момент, който считам за най-съкровен и интимнен, представляващ тайната на художника. Въпреки това, с времето ми беше даден друг вид привилегия : от 1988 г., датата на нашата първа среща, до днес, станах свидетел на настойчивото узряване и разцъфряване на творчеството му, и овладяването на волята чрез непрестанни изследвания и търсения. Та сега за първи път, от повече от 25 години, виждам шанса, който животът ми е поднесъл, а иммено - да проследя развитието в неговото изкуство. Защото то е едно истинско изкуство. При това, нищо преди не ме е предопределяло да развия чувствителност към изобразителното изкуство. Като режисьор, моят свят се състоеше от движещи се образи, далеч от явната неизменност на една картина. Добре си спомням деня, в който големият филмов оператор Анри Алекан ми сподели, обяснявайки ми плановете на филми на Вендерс, Кокто или Ганс, за които беше изградил осветяването, огромнотото влияние, което е оказала избразителната му култура, служейки си понякога с примери на картини от известни майстори, подсказани му от тези големи имена на филмовото изкуство. И точно Анри Алекан беше първият, който ми помогна да забележа, че Плети, в определен период от време (в цикъла на «Корабокрушенците» и «Мостове и Въздишки», 1987-1989), от само себе си беше приложил в картините си осветяване идващо от два светлинни източника. Това допринасяше за незабележимо изместване на реалността, което от своя страна пораждаше чувството за мистерия в работите му. Оттогава започнах да забелязвам «работата», която се подготвяше в картините на Ерик. Беше през 1990 г., когато при изложбата му в Църквата Свети Леонард, забелязах зараждането на различен подход към телатта и плътта, така скъпи на Роден, което по-късно се доразви в сериите «Пътници» и «Раздробяване». И именно, от тази обработена закваска, един ден се появиха лицата, смущаващ израз на години работа върху плътта и телата. Та имено, чрез тази двойна среща (с Aлекан и Плети), погледът ми постепенно започна да открива, че това пулсиращо движение, което аз считах за чисто кинематографично, можеше, също така, да присъства и при възприемането на една картина. С две думи, киното ме караше да чувствам музиката на продължителното усещане, но живописта ме караше да я усещам, като моментно състояние, наедно с вътрешния поглед върху творбата. И така, година след година, виждах това необикновено нещо, което е «един художник, изстрелващ стрела в нощта, не знаейки, дали е уцелил целта»1. Видях с почуда, борбата на съзиданието между художника и бъдещата творба.«Вървя през нощта, но осветявайки след себе си», както отбелязва Абел Ганс, работейки над филма «Наполеон». Напредвайки в нощта, иммено, защото Плети прави това с куража да се изправи срещу т.нар. съвременно изкуство, където според мен, се смесва актуално с модерно, привилигировайки абстрактното и консептуалното, занемарявайки това, което ми изглежда една от основните цели на изкуството, а именно - въплъщаването на човешкото възприятие.

1 Фраза на Вон Ашенбах от « Смърт във Венеция » на Висконти (1971)

В тази връзка, съвременното изкуство разглежда смисъла на красотата като остаряло, дори пренебрежителено понятие, въпреки, че тази красота може да е скрита в мощта, дори в принудителната или описателена сила на «кристализацията» (в Стендаловия смисъл на термина), която представлява актът на рисуване. Там, където някои работят чрез процеси, смесвайки стил и описателност, Плети повече от 25 години, прилага чрез изкуството си, въпреки политиката на някои професионалисти, едно така наречено «обидно поведение», което представлява отличителения белег на неговата цялост. «Модата е това, което излиза от мода», казваше Шанел. Нито веднъж през тези години, не съм видял при Плети компромис относно диктата на един пазар, чиито правила небрежно се отдалечават от неговото вдъхновение, от усещането му за заобикалящата го реалност и от емоционалната му наситеност. Така че, всяка от картините му изглежда, като скъсване на язовирна дига. Но това не е хаотичен процес, точно обратното - чрез онова усилие на волята, което е самият акт на рисуване. И това е защото, си имаме артистична работа с един така наречен «моралем спортист»1. И въпреки, че в творчеството на Ерик Плети, е възможно понякога да лъха дълбок ужас от небитието, от страданието или от смъртта, не можем да го класифицираме като фатално, неижбежно или крайно. То изследва със сила и смелост, понякога бурно, мрачното преминаване през света, на този, който никога не спира да търси «като дете, което пее в тъмното»2. И това на цената на бавна, но стабилна сила, която го зарежда. Както е отбелязал Абел Ганс в записките си по времето на приятелството си с Шагал, Сутин и Модилиани: «Всеки ден изгарям все повече, но това само увеличава пламъка ми». Точно изгарянето, състоящо се в акта на рисуването, ни довежда до яркото преображение, което представлява серията върху посмъртната маска на Жерико. С таланта си и дългите години на съзряване, Плети я превръща от погребална реликва до състояние на въплатена жива творба. Струва ми се, че точно с тази работа върху Жерико, определена граница в отношението му към смъртта беше превъзмогната, и вече беше напълно валидна фразата на Новалис: «Всеки образ е призоваване. Какъвто образ бъде повикан, такъв дух се появява». Именно чрез това ново измерение на своето творчество, Ерик Плети, успява да изрази извънредно емоционалния калейдоскоп на серията си картини върху поета Рембо.«Ecce Homo» (Ето го човека), ни се иска да кажем ...Възприемането на човека намира в изкуството му своето въплъщение.Творчеството на Плети сега изглежда, като достигнало блясъка на обедното слънце, където всичко се къпе в атмосфера, колкото човешка и земна, толкова жива и възвишена 3.

Жорж МуриеФилмов режисьорЕксперт към Националната Френска Филмотека

1 Дефиниция за поета на Жан Кокто2 Id. Continuum, Заклинания - 101x75cm

Ако трябваше да опиша Ерик Плети в няколко думи, бих казал: коректност, точност и работа !Той не е художник...... той е картина. Той е едно с изкуството си. В картините му са наляти неговата пот, кръв ... сълзи. Първият път когато го срещнах, през юни 1997г., това което веднага ме порази е, че въпреки, че излизаше от Академията по изобразително изкуство и впечатляващата си обща култура, ние някак си естествено се заговорихме за творческия процес, поставяйки паралел между рисуване и песен. Той- човекът с голяма ерудиция и широки познания, и аз - самоукът, говорехме като творци и бяхме на равна нога. Присъствал съм на всички изложби на Ерик от 1997г. насам. На всяка една, бивах поканен и всеки път, оценявах работата и изминатия творчески път без пристрастия. Спомням си, по-специално, изложбата в Левалоа, после тази в Мезон-Лафит, толкова силни и... кървавочервени. Помислих си, как един толкова тих външно човек, може да притежава толкова интензивен вътрешен вулкан ? Времето минава и творчеството се задълбочава, засилва и подобрява. Колко вечери прекарани в разговори за творческите търсения, особено върху консистенцията, за съмненията и извървения път, толкова труден понякога...Ерик е направил своя избор и го приема напълно, дори само затова заслужава уважение.В заключение, само бих добавил, че харесвам личноста му толкова , колкото и работата му.

Брюно РомариКомпозитор и музикален изпълнител

Изображение, Вик в бяло - 56.5x46cm Изображение, Изтощение - 101x75cm

Мрачният монах - 100x81cm - 2011

Творческото развитие на Ерик Плети търпи множество метаморфози под ритъма на непрекъснати вътрешни и творчески търсения. Той твори в областта на фигуративното изкуство повлиян от африканската култура, ренесансовата живопис, изкуството от края на 19-ти и началото на 20 век. В тази връзка, творчеството му представлява продължение на една наследена традиция. Следвайки началния тласък на творческите си търсения, творбите му придобиват символичен характер, отразяващ собствената му душевност чрез темататиката на човека и неговите превъплъщения. Оригиналността на работата му се състои в нейната завършеност, цялостност и непрекъснато развитие. Изразявайки се чрез добре организирана визуална структура, едновременно фигуративна и символична, класическа и изискана, персонажите му са наситени с емоционална сила, въпреки умерените формати. Текстурата, използваните материали и цветовете са важни елементи в изграждането на структурата на картините на Ерик Плети, които той умело използва за създаването на визуални ефекти, даващи усещане за въплатеност и одушевеност. Гледайки работите му отблизо, забелезваме едно изключително богатство на съставките и смесите, използвани за изобравяването на телата и фоновете: емулсии, пигменти, щук, темпера, въглен ...На пръв поглед, лъха усещане за баланс не само между героите и тяхната среда, но и между различните елементи съставляващи картината. Хармонията се ражда от противоположности и прилики, а понякога дори оставяйки в нас усещане за нестабилност.Опитното манипулиране на пигментите дава на картините му визуално усещане за дълбочина, която поглъща погледа и приканва зрителя да възприеме повърхността като «отворен прозорец». Душевния свят на персонажите се появява за миг, оставяйки на зрителя възможността да проектира своите собствени тълкувания. Toва е начина на Ерик Плети да ни прикани да разгадаем тайните на собственото си същество, отправайки ни към нашата собствена вътрешна същност.

Миглена Димитрова

Пермафрост (капитулацията на Сизиф) - 60x73cm

Умората на Атлас - 130x97cm

Творчеството на Ерик Плети предизвиква, разтърсва, докосва и точно толкова успокоява. Няма каквото и да е усещане за обикновени илюстрации. Картините му достигат директно най- инстинктивното ниво на възприятие - тялото, после сърцето и интелекта.С мощно движение и интензивна енергия, Ерик ни дава поглед върху дълбочината на вътрешните изживявания на персонажите си. Не забелязваме компромиси и отстъпване от целта в творчеството му.Благодарение на своята възхитителна техника, той вае тялото и достига до същността в дълбините на душата.Понякога едно чувство на безпокойство може да ни обземе гледайки картините му, но истината е, че никога не оставаме безразлични пред тях. Така от една дълбока и дива сила, се ражда светлина и безкрайна грациозност.

Мартин Mат Музикантка

Continuum, Мистерията - 101x75cm Изображение с роза - 54x46cm

Накърнено изображение - 116x73cm

Бразди, Следи от плащеницата - 6 x (45x32cm)

Роден на 1ви септември 1960

1983 - 1987 Национална Академия по Изящни Изкуства, Париж, в класовете на Ф.Искан и на В.Величкович

САМОСТОЯТЕЛНИ ИЗЛОЖБИ1988 СЕЛИЕ ДЕ ЛА ПИЕР - БЛОА, ФРАНЦИЯ1989 Галерия БАРМ’С – ПАРИЖ, ФРАНЦИЯ Зала ЖОЗИАН ПИФО – ШАЛОН СЮР СОНЕ, ФРАНЦИЯ1990 Параклис СВЕТИ ЛЕОНАРД под патронажа на г-н Ал.Поер, Президент на СЕНАТА– КРОАСИ СЮР СЕН, ФР ФРЕНСКИ КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ – БЕРЛИН, ГЕРМАНИЯ1991 Галерия MОРИС ГАБРИЕЛ ФРАНСОА – ЛЬОВАЛОА ПЕРЕТ, ФРАНЦИЯ1992 ЛЕ ВУТЕ АЛЕКСИО – БЛОА, ФРАНЦИЯ1992/1993 Галерия ЛИЛИЯН ФРАНСОА - ПАРИЖ, ФРАНЦИЯ1999 Старата църква - МЕЗОН-ЛАФИТ, ФРАНЦИЯ2005 Галерия Д’ЪН СОАР – МЕЗОН-ЛАФИТ, ФРАНЦИЯ

УЧАСТИЯ и КОЛЕКТИВНИ ИЗЛОЖБИХудожествени салони : ЕСЕНЕН САЛОН, ФИГЮРАТИОН КРИТИК, ЕКОЛЬ ФРАНСЕЗ, ИТИНЕРЕР…1987 Изложба на отличени Десет Възпитаника на Парижката Академия по Изящни Изкуства– СЕЛИЕ ДЕ ЛА ПИЕР - БЛОА, ФРАНЦИЯ1989 АРТ ЕКСПО, Галерия БАРМС – НЮ ЙОРК, САЩ1991/93/95 Галерия ЖА ДЕ ЛА РИМАДЕ – КАРСЕС, ФРАНЦИЯ Галерия ЛИЛИЯН ФРАНСОА - ПАРИЖ, ФРАНЦИЯ1991/1992 Галерия ДЮ ВИЮ ЛИОН – Лион, Франция1992 Музей ГРАНД ПАЛЕ, Изложба МЛАДЕЖКИ ХОРИЗОНТ – Париж, Франция Галерия АРКАН – ДИЖОН, ФРАНЦИЯ1992/2004 Галерия ЛАНТРЕ ДЕЗ АРТИСТ – БАРБИЗОН, ФРАНЦИЯ1994 Галерия ДОНГ АХ – СЕУЛ, ЮЖНА КОРЕЯ Галерия ДОНГ АХ – ПУ ПИОНГ, ЮЖНА КОРЕЯ1995 Международна изложба – ДАХАУ, ГЕРМАНИЯ1996 КРАКОВСКИ ДВОРЕЦ НА ИЗЯЩНИТЕ ИЗКУСТВА – КРАКОВ, ПОЛША1998 Музей - галерия ЛАР ЪН МАРШЕ – ЛАПАЛИС, ФРАНЦИЯ1999 Музей МОРИС ДЬОНИ – СЕН ЖЕРМЕН ЕН ЛЕ, ФРАНЦИЯ Музей АЛИНГСАС – АЛИНГСАС, ШВЕЦИЯ2002 Галерия МУВАНС - ПАРИЖ, ФРАНЦИЯ Галерия ЛЬО АЛ – ПАРИЖ, ФРАНЦИЯ2007 Галерия Д’ЪН СОАР – МЕЗОН-ЛАФИТ, ФРАНЦИЯ

ПАРТНЬОРСТВА1997 Декор на «Дамата от морето» от Хенрик Ибсен, Музей МОРИС ДЬОНИ – Сен Жермен Ен Ле, Франция2002/2003 Дипломна работа за защита на магистърска степен на тема: «Изразяването на душевността в работата на Ерик Плети» развита и представена от Жули Хюсон, Университет Льо Мирай – Тулуза, Франция2007 Реализация с Ф.Гашо на книгата:«Мъдростта на планината - вътрешен опит», Изд.Сен Августин, Швейцария

Представен в множество публични и частни фондове и колекции във Франция и в чужбина

www.plety.eu

Възпитанник на Парижката Академията по Изящни Изкуства, Ерик Плети твори поредици от фигуративни картини и не спира да изледва всички аспекти на човека, като такъв. Бидейки огледало на душата, живописта при него се налага от само себе си, като средство за изразяване и отдушник. Подобно на стрелеца зад тетивата на лъка, художникът търпеливо опъва кордата, за да достави на окото изображение, чиято мълниеносна сила е гаранция за оцеляване.