Сборник нормативни документи іі
DESCRIPTION
ÂTRANSCRIPT
КОДЕКС НА ТРУДА
В сила от 01.01.1987 г.
Обн. ДВ. бр.26 от 1 Април 1986г., обн. ДВ. бр.27 от 4 Април 1986г., изм. ДВ.
бр.6 от 22 Януари 1988г., изм. ДВ. бр.21 от 13 Март 1990г., изм. ДВ. бр.30 от 13
Април 1990г., изм. ДВ. бр.94 от 23 Ноември 1990г., изм. ДВ. бр.27 от 5 Април
1991г., изм. ДВ. бр.32 от 23 Април 1991г., изм. ДВ. бр.104 от 17 Декември 1991г.,
изм. ДВ. бр.23 от 19 Март 1992г., изм. ДВ. бр.26 от 31 Март 1992г., изм. ДВ. бр.88
от 30 Октомври 1992г., изм. ДВ. бр.100 от 10 Декември 1992г., изм. ДВ. бр.69 от 4
Август 1995г., доп. ДВ. бр.87 от 29 Септември 1995г., доп. ДВ. бр.2 от 5 Януари
1996г., доп. ДВ. бр.12 от 9 Февруари 1996г., доп. ДВ. бр.28 от 2 Април 1996г., изм.
ДВ. бр.124 от 23 Декември 1997г., доп. ДВ. бр.22 от 24 Февруари 1998г., изм. ДВ.
бр.52 от 8 Май 1998г., изм. ДВ. бр.56 от 19 Май 1998г., изм. ДВ. бр.83 от 21 Юли
1998г., доп. ДВ. бр.108 от 15 Септември 1998г., изм. ДВ. бр.133 от 11 Ноември
1998г., изм. ДВ. бр.51 от 4 Юни 1999г., доп. ДВ. бр.67 от 27 Юли 1999г., изм. ДВ.
бр.110 от 17 Декември 1999г., изм. ДВ. бр.25 от 16 Март 2001г., изм. ДВ. бр.1 от 4
Януари 2002г., изм. ДВ. бр.105 от 8 Ноември 2002г., изм. ДВ. бр.120 от 29
Декември 2002г., изм. ДВ. бр.18 от 25 Февруари 2003г., изм. ДВ. бр.86 от 30
Септември 2003г., изм. ДВ. бр.95 от 28 Октомври 2003г., изм. ДВ. бр.52 от 18
Юни 2004г., изм. ДВ. бр.19 от 1 Март 2005г., изм. ДВ. бр.27 от 29 Март 2005г.,
изм. ДВ. бр.46 от 3 Юни 2005г., изм. ДВ. бр.76 от 20 Септември 2005г., изм. ДВ.
бр.83 от 18 Октомври 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ.
бр.24 от 21 Март 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.48 от 13
Юни 2006г., изм. ДВ. бр.57 от 14 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.68 от 22 Август 2006г.,
изм. ДВ. бр.75 от 12 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.102 от 19 Декември 2006г., изм.
ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.40 от 18 Май 2007г., изм. ДВ. бр.46
от 12 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 7 Август
2007г., изм. ДВ. бр.104 от 11 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г.,
изм. ДВ. бр.94 от 31 Октомври 2008г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2008г., изм.
ДВ. бр.109 от 23 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.41
от 2 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Предмет и цел Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Този кодекс урежда трудовите отношения между
работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с
тях.
(2) (Нова - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001
г.) Този кодекс цели да осигури свободата и закрилата на труда, справедливи и достойни условия
на труд, както и осъществяване на социален диалог между държавата, работниците, служителите,
работодателите и техните организации за уреждане на трудовите и непосредствено свързаните с
тях отношения.
Социален диалог Чл. 2. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Държавата регулира трудовите
и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и въпросите на
жизненото равнище след консултации и диалог с работниците, служителите, работодателите и
техните организации в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане на интересите на
всяка от страните.
Тристранно сътрудничество Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
(1) (Доп. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Държавата осъществява регулирането на трудовите и
непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и въпросите на
жизненото равнище в сътрудничество и след консултации с представителните организации на
работниците и служителите и на работодателите. Обхватът на въпросите на жизненото равнище,
предмет на консултации, се определя с акт на Министерския съвет по предложение на
Националния съвет за тристранно сътрудничество.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Сътрудничеството и консултациите задължително се
осъществяват при приемането на нормативни актове по отношенията и въпросите, посочени в ал.
1.
Национален съвет за тристранно сътрудничество Чл. 3а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Сътрудничеството и
консултациите по чл. 3 на национално равнище се осъществяват от Националния съвет за
тристранно сътрудничество.
(2) Националният съвет за тристранно сътрудничество се състои от по двама
представители на Министерския съвет, на представителните организации на работниците и
служителите и на работодателите. Министерският съвет определя своите представители, а
представителите на представителните организации на работниците и служителите и на
работодателите се определят от техните ръководства съгласно уставите им.
(3) Националният съвет за тристранно сътрудничество се ръководи от заместник
министър-председател.
(4) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Националният съвет за тристранно сътрудничество
избира от лицата, представляващи по закон организациите на работниците и служителите и на
работодателите на ротационен принцип по един заместник-председател на съвета за срок от една
година.
(5) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) При отсъствие на председателя на Националния съвет
за тристранно сътрудничество заседанията се ръководят от посочен от него заместник-
председател.
Отраслови, браншови и общински съвети за тристранно сътрудничество Чл. 3б. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Сътрудничеството и
консултациите по чл. 3 по отрасли, браншове и общини се осъществяват от отраслови, браншови
и общински съвети за тристранно сътрудничество.
(2) Отрасловите, браншовите и общинските съвети за тристранно сътрудничество се
състоят от по двама представители на съответното министерство, друго ведомство или общинска
администрация, на представителните организации на работниците и служителите и на
работодателите.
(3) Представителите на министерствата, на другите ведомства и на общинските
администрации се определят от съответния министър, ръководител на друго ведомство или кмет
на община, а на представителните организации на работниците и служителите и на
работодателите - от техните ръководства съгласно уставите им.
(4) Председателите на отрасловите, браншовите и общинските съвети за тристранно
сътрудничество се определят от съответния министър, ръководител на друго ведомство или кмет
на община след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на
работодателите в съответните съвети за тристранно сътрудничество.
Функции на съветите за тристранно сътрудничество Чл. 3в. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Националният съвет за
тристранно сътрудничество обсъжда и дава мнения по законопроекти, проекти на подзаконови
нормативни актове и решения на Министерския съвет по чл. 3.
(2) Мнение от Националния съвет за тристранно сътрудничество по ал. 1 могат да искат:
1. президентът на Републиката;
2. председателят на Народното събрание и председателите на постоянни комисии на
Народното събрание;
3. министър-председателят.
(3) Отрасловите, браншовите и общинските съвети обсъждат и дават мнение при
уреждането на специфичните въпроси по чл. 3 за съответния отрасъл, бранш или община.
(4) Мнение по ал. 3 се дава по искане на държавния орган, който урежда съответните
въпроси, или по инициатива на отрасловите, браншовите и общинските съвети за тристранно
сътрудничество.
Заседания на съветите за тристранно сътрудничество Чл. 3г. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Съветите за тристранно
сътрудничество се свикват на заседание от председателите им, които определят и дневния ред на
заседанието.
(2) Съветите за тристранно сътрудничество се свикват на заседание и по искане на
представителите на всяка от организациите на работниците и служителите или на
работодателите, които предлагат и дневния ред на заседанието.
Организиране на дейността и приемане на решения на съветите за тристранно
сътрудничество Чл. 3д. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Председателите на
съветите за тристранно сътрудничество ръководят техните заседания, организират и насочват
дейността им в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане на интересите на всяка от
страните.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Заседанията на съветите са редовни, когато присъстват
представители и на трите участващи в тях страни.
(3) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Заседанията са редовни и когато на тях не присъстват
упълномощени представители на някои от участниците от страна на представителните
организации на работниците и служителите и на работодателите, в случай че те са били
уведомени.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Съветите приемат решенията си с общо
съгласие.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Приетите решения от съветите за тристранно
сътрудничество се предоставят на съответните органи, както следва:
1. решенията на Националния съвет за тристранно сътрудничество - на министър-
председателя или на съответния министър или ръководител на друго ведомство;
2. решенията на отрасловите и браншовите съвети за тристранно сътрудничество - на
съответния министър или ръководител на друго ведомство;
3. решенията на общинския съвет за тристранно сътрудничество - на кмета на общината
или на председателя на общинския съвет, според компетентността за приемане на окончателен
акт по обсъжданите въпроси.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Държавните и общинските органи, на които
са предоставени мнения на съвет за тристранно сътрудничество, са длъжни да ги обсъдят при
приемането на решения в рамките на своята компетентност.
Уредба и финансиране дейността на съветите за тристранно сътрудничество Чл. 3е. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Организацията и дейността
на съветите за тристранно сътрудничество се уреждат с правилник, приет от Националния съвет
за тристранно сътрудничество.
(2) Разходите по дейността на съветите за тристранно сътрудничество са за сметка на
съответните държавни и общински органи, участващи в тях.
Сдружаване на работниците и служителите Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работниците и служителите имат право, без
предварително разрешение, свободно да образуват по свой избор синдикални организации,
доброволно да встъпват и да излизат от тях, като се съобразяват само с техните устави.
(2) Синдикалните организации представляват и защитават интересите на работниците и
служителите пред държавните органи и пред работодателите по въпросите на трудовите и
осигурителните отношения и на жизненото равнище чрез колективно преговаряне, участие в
тристранното сътрудничество, организиране на стачки и други действия съгласно закона.
Сдружаване на работодателите Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работодателите имат право, без предварително
разрешение, свободно да образуват по свой избор организации, които да ги представляват и
защитават, както и доброволно да встъпват и да излизат от тях, като се съобразяват само с
техните устави.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Организациите на работодателите
по предходната алинея представляват и защитават своите интереси чрез колективно преговаряне,
участие в тристранното сътрудничество и чрез други действия съгласно закона.
Общо събрание на работниците и служителите Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001
г.) Общото събрание се състои от всички работници и служители в предприятието.
(2) Когато организацията на труда или други причини не позволяват функционирането
на общо събрание, по инициатива на работници и служители или на работодателя може да се
създаде събрание на пълномощниците. То се състои от представители на работниците и
служителите, избрани за определен от общите събрания в структурните звена на предприятието
срок. Нормата на представителство се определя от работниците и служителите и е еднаква за
цялото предприятие.
(3) За свикването, дейността и правата на събранието на пълномощниците се прилагат
правилата относно общото събрание на работниците и служителите.
Ред за работа на общото събрание (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от
31.03.2001 г.) Чл. 6а. (Нов - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) (1) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001
г.) Общото събрание на работниците и служителите само определя реда за своята работа.
(2) (Предишна ал. 1 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Общото събрание
(събранието на пълномощниците) в предприятието се свиква от работодателя, от ръководството
на синдикална организация, както и по инициатива на една десета от работниците и служителите
(пълномощниците) от предприятието.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Общото събрание
(събранието на пълномощниците) е редовно, ако на него присъстват повече от половината от
работниците и служителите (пълномощниците).
(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Общото събрание
на работниците и служителите приема решенията си с обикновено мнозинство от присъстващите,
доколкото в този кодекс, в друг закон или в устав не е предвидено друго.
Участие на работниците и служителите в управлението на предприятието Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 7 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в
сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работниците и
служителите участвуват чрез избрани от общото събрание на работниците и служителите
представители в обсъждането и решаването на въпроси на управлението на предприятието само в
предвидените от закона случаи.
(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работниците и служителите
могат на общо събрание да избират свои представители, които да представляват техните общи
интереси по въпросите на трудовите и осигурителните отношения пред работодателя им или
пред държавните органи. Представителите се избират с мнозинство повече от две трети от
членовете на общото събрание.
(3) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., отм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила
от 01.07.2006 г.)
Представители за информиране и консултиране на работниците и служителите Чл. 7а. (*) (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) В предприятия с 50 и
повече работници и служители, както и в организационно и икономически обособени поделения
на предприятия с 20 и повече работници и служители, общото събрание избира от своя състав
представители на работниците и служителите за осъществяване на информирането и
консултирането по чл. 130в и 130г.
(2) Общото събрание може да предостави функциите по ал. 1 на определени от
ръководствата на синдикалните организации представители или на представителите на
работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.
(3) Численият състав по ал. 1 се определя от средномесечния списъчен брой на
работниците и служителите през предходните 12 месеца. В него се включват всички работници и
служители, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя, независимо от
неговия срок и продължителността на тяхното работно време.
(4) Броят на представителите на работниците и служителите се определя предварително
от общото събрание, както следва:
1. за предприятия с 50 до 250 работници и служители - от 3 до 5;
2. за предприятия с повече от 250 работници и служители - от 5 до 9;
3. за организационно и икономически обособени поделения - от 1 до 3.
(5) Кандидатури за избор на представители на работниците и служителите по ал. 1 могат
да предлагат отделни работници и служители, групи работници и служители, както и синдикални
организации.
(6) Общото събрание определя реда за провеждане на избора по ал. 5, включително
начина на гласуване.
(7) Общото събрание приема решенията си по ал. 1, 2 и 4 с обикновено мнозинство от
присъстващите.
Мандат на представителите на работниците и служителите Чл. 7б. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Представителите на
работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 и чл. 7а се избират за срок от една до три години. Те се
освобождават предсрочно:
1. ако са осъдени за умишлено престъпление от общ характер;
2. при системно неизпълнение на функциите им;
3. при обективна невъзможност да изпълняват функциите си повече от 6 месеца;
4. по тяхно искане.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) В случаите по чл. 123, ал. 1, ако предприятието,
дейността или част от предприятието или дейността запази самостоятелността си,
представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 и чл. 7а след промяната запазват
положението си и функциите си при същите условия, вид и обем, каквито са имали преди
промяната, до избирането на нови представители, но за не повече от една година от датата на
промяната. Ако след промяната предприятието, дейността или част от предприятието или
дейността не запази самостоятелността си, мандатът на избраните представители на работниците
и служителите се прекратява, като работниците и служителите, които са преминали към новия
работодател, се представляват от представителите на работниците и служителите в
предприятието, в което са преминали на работа.
Права и задължения на представителите на работниците и служителите Чл. 7в. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Представителите на
работниците и служителите имат право:
1. да бъдат информирани от работодателя по начин, който им позволява да оценят
евентуалното въздействие на предвидените от компетентните органи мерки;
2. да изискват от работодателя да им предостави необходимата информация, ако това не
е направено в определените срокове;
3. да участват в процедури по консултиране с работодателя и да изразят становището си
по предвидените от компетентните органи мерки, което да се отчете при вземането на решение;
4. да изискват срещи с работодателя в случаите, когато се налага да го информират за
поставените от работниците и служителите въпроси;
5. на достъп до всички работни места в предприятието или поделението;
6. да участват в обучение във връзка с упражняването на техните функции.
(2) Представителите на работниците и служителите са длъжни да:
1. информират работниците и служителите за получената информация по ал. 1, т. 1 и 2 и
за резултатите от проведените консултации и срещи по ал. 1, т. 3 и 4;
2. не разгласяват и да не използват за своя сметка или за сметка на трети лица
информацията по ал. 1, т. 1 и 2, която им е предоставена с изискване за поверителност, докато са
представители на работниците и служителите, както и след преустановяване на функциите им.
(3) Представителите на работниците и служителите сами определят реда за работата си.
Те могат да определят едно или няколко лица от своя състав, които в посочените от кодекса
случаи да сключват споразумение с работодателя.
(4) С колективен трудов договор или с отделно споразумение с работодателя може да се
предвиди, че представителите на работниците и служителите, когато това е необходимо с оглед
задълженията им, могат да ползват право на намалена продължителност на работното време,
допълнителен отпуск и други.
Отговорност при разкриването на поверителна информация Чл. 7г. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Лицата, на които е
предоставена информация с изискване за поверителност, отговарят за вредите, които са
причинени на работодателя от неизпълнение на задължението за опазването й.
Осъществяване на трудовите права и задължения Чл. 8. (1) Трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно
изискванията на законите.
(2) Добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се
предполага до установяване на противното.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм.
- ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) При осъществяване на трудовите права и
задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход,
пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения,
членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно и материално
положение, наличие на психически или физически увреждания, както и различия в срока на
договора и продължителността на работното време.
(4) Трудовите права и задължения са лични. Отказът от трудови права, както и
прехвърлянето на трудови права или задължения са недействителни.
Гаранции за осъществяване на трудовите права и задължения Чл. 9. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Приложим закон при трудовите правоотношения Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.,
изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) (1) Този кодекс се прилага за трудовите правоотношения на
български граждани, граждани на държави - членки на Европейския съюз, на държави - страни по
Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария
с работодатели в България, както и с български работодатели в чужбина, доколкото не е
предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Република България.
(2) Този кодекс се прилага и за трудовите правоотношения на български граждани, на
граждани на държави - членки на Европейския съюз, на държави - страни по Споразумението за
Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, изпратени от
български работодател на работа в друга държава в чуждо или смесено предприятие, както и на
чужди граждани на работа в България, доколкото не е предвидено друго в закон или в
международен договор, който е в сила за Република България.
(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат за трудови правоотношения с международен
елемент, ако страните са избрали трудовото им правоотношение да се урежда от
законодателството на друга държава.
(4) Прилагането на ал. 1, 2 и 3 не лишава работника или служителя от защитата, която му
осигуряват повелителните норми на законодателството на държава - членка на Европейския
съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или
на Конфедерация Швейцария, на територията, на която се полага трудът, когато те са по-
благоприятни за работника или служителя.
Признаване на трудови права, придобити в чужбина Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудови права, придобити в чужбина, се признават
в Република България по силата на закон, акт на Министерския съвет или на международен
договор, по който е страна Република България.
Глава втора.
ТРУДОВ КОЛЕКТИВ (ОТМ. - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)
Раздел I.
Общи разпоредби (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Първичен и основен трудов колектив Чл. 12. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Програмни и други временни колективи Чл. 13. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Трудови колективи - стопани на социалистическата собственост Чл. 14. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Осъществяването на трудовия процес от трудовите колективи Чл. 15. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Самоуправление на трудовите колективи Чл. 16. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Приложимост на правната уредба на трудовите колективи Чл. 17. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Раздел II.
Първичен трудов колектив (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Органи на първичния трудов колектив Чл. 18. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Свикване на общото събрание и приемане на решения Чл. 19. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Права и задължения на общото събрание Чл. 20. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Права и задължения на бригадния съвет Чл. 21. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Права и задължения на бригадира Чл. 22. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Разногласия между бригадира, бригадния съвет и общото събрание Чл. 23. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Раздел III.
Основен трудов колектив (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Органи на основния трудов колектив Чл. 24. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Общо събрание и събрание на пълномощниците Чл. 25. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Свикване на общото събрание и приемане на решения Чл. 26. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Права и задължения на общото събрание Чл. 27. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Избор и състав на стопанския съвет Чл. 28. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Свикване на стопанския съвет и приемане на решения Чл. 29. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Права и задължения на стопанския съвет Чл. 30. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Права и задължения на ръководителя на предприятието Чл. 31. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Разногласия между ръководителя на предприятието и общото събрание или
стопанския съвет Чл. 32. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Глава трета.
СИНДИКАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ОРГАНИЗАЦИИ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ (ЗАГЛ.
ИЗМ. - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)
Самостоятелност Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Синдикалните организации и организациите на
работодателите имат право в рамките на закона сами да изработват и приемат свои устави и
правила за работа, свободно да избират свои органи и представители, да организират своето
управление, както и да приемат програми за дейността си.
(2) Синдикалните организации и организациите на работодателите свободно определят
своите функции и ги осъществяват в съответствие с техните устави и закона.
Представителни организации на работниците и служителите Чл. 34. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) За
представителна организация на работниците и служителите на национално равнище се признава
организация, която отговаря на следните изисквания:
1. има най-малко 50 хиляди членове;
2. има най-малко 50 организации с не по-малко от 5 членове в повече от една трета от
отраслите, определени от Министерския съвет в съответствие с Националната класификация на
икономическите дейности;
3. има местни органи в повече от половината общини в страната и национален ръководен
орган;
4. има качество на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49, ал. 1 най-малко две
години преди подаване на искането за признаване на представителност.
Представителни организации на работодателите Чл. 35. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) (1)
За представителна организация на работодателите на национално равнище се признава
организация, която отговаря на следните изисквания:
1. има най-малко:
а) 750 членове, всеки от които има не по-малко от 10 души работници и служители,
наети по трудов договор, и общо не по-малко от 15 000 работници и служители във всички
членове на работодателската организация; или
б) 30 000 работници и служители, наети по трудов договор, във всички членове на
работодателската организация;
2. има организации на работодателите в повече от една пета от отраслите, определени от
Министерския съвет в съответствие с Националната класификация на икономическите дейности,
с не по-малко от 10 членове;
3. има местни органи в повече от една пета от общините в страната и национален
ръководен орган;
4. има качество на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49, ал. 1 най-малко две
години преди подаването на искането за признаване на представителност.
(2) В случаите, когато една отраслова организация на работодателите членува в две или
повече организации на работодателите, при установяване на членския състав по ал. 1, т. 2 с оглед
наличието на критериите за представителност тя се включва в списъка на тази организация, на
която е дала изрично пълномощно да я представлява.
Признаване на представителни организации Чл. 36. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) (1)
Организациите на работниците и служителите и на работодателите се признават по тяхно искане
за представителни на национално равнище от Министерския съвет за срок 4 години.
(2) Веднъж на 4 години Министерският съвет провежда процедура за признаване на
организациите на работниците и служителите и на работодателите за представителни на
национално равнище.
(3) Председателят на Националния съвет за тристранно сътрудничество обявява в
"Държавен вестник" начало на процедура за признаване на представителност 6 месеца преди
изтичането на срока по ал. 1.
(4) Организациите на работниците и служителите и на работодателите, които искат да
бъдат признати за представителни, подават исканията си в тримесечен срок от датата на
обнародване на обявлението по ал. 3.
(5) Министерският съвет определя реда за установяване наличието на критериите за
представителност по чл. 34 и 35 при спазване на следните принципи:
1. равнопоставеност при преценка на критериите за представителност и на наличието на
социален мандат;
2. прозрачност на процедурата по установяване наличието на критериите за
представителност по чл. 34 и 35;
3. гарантиране истинността на първичната информация;
4. взаимен контрол при установяване наличието на критериите за представителност.
(6) Министерският съвет се произнася с решение в тримесечен срок от постъпването на
редовно направено искане от заинтересувана организация.
(7) Отказът на Министерския съвет да признае организация на работниците и
служителите или на работодателите за представителна се мотивира и съобщава на
заинтересуваната организация в 7-дневен срок от приемането му. Заинтересуваната организация
може да обжалва отказа пред Върховния административен съд.
(8) За представителни се признават и всички поделения на организация, призната за
представителна на национално равнище.
Проверка на изискванията за представителност Чл. 36а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.)
(1) Министерският съвет по своя инициатива може да извършва проверка за наличието на
критериите за представителност по чл. 34 или 35 на всяка от организациите на работниците и
служителите и на работодателите.
(2) В зависимост от резултатите от проверката Министерският съвет приема решение, с
което може:
1. да отнеме качеството на представителна организация на работниците и служителите
или на работодателите на национално равнище;
2. да потвърди нейната представителност по реда на чл. 36, ал. 5 и 6.
(3) Решението по ал. 2, т. 1 подлежи на обжалване по реда на чл. 36, ал. 7.
Участие в подготовката на вътрешни актове на предприятието Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Органите на синдикалните организации в
предприятието имат право да участвуват в подготовката на проектите на всички вътрешни
правилници и наредби, които се отнасят до трудовите отношения, за което работодателят
задължително ги поканва.
Повишаване на правните знания на работниците Чл. 38. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Участие в планирането Чл. 39. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Грижи за разгръщане на трудовата активност Чл. 40. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Технологично усъвършенствуване и подобряване на качеството Чл. 41. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Участие в обсъждането на трудови и осигурителни въпроси Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Централните ръководства на синдикалните
организации и на организациите на работодателите или определените от тях органи или лица
имат право да участвуват в обсъждането на въпроси на трудовите и осигурителните отношения
на работниците и служителите от министерствата, другите ведомства, предприятията и органите
на местното самоуправление.
Организиране дейността на трудовите колективи и на колективните органи за
управление Чл. 43. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Организиране почивката и отдиха на работниците Чл. 44. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Представителство пред съда Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Синдикалните организации и техните поделения
имат право по искане на работниците и служителите да ги представляват като пълномощници
пред съда. Те не могат да сключват спогодби, да признават искове, да се отказват, да оттеглят
или намаляват исканията на работниците и служителите и да получават суми за сметка на
представляваните лица, освен ако бъдат изрично упълномощени за това.
Съдействие за осъществяване дейността на синдикалните организации и на
представителите на работниците и служителите (Загл. изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от
01.07.2006 г.) Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 46 - ДВ, бр. 48 от 2006 г.,
в сила от 01.07.2006 г.) Държавните органи и работодателите създават условия и съдействуват на
синдикалните организации за осъществяване на тяхната дейност. Те им предоставят
безвъзмездно за ползуване движими и недвижими имоти, сгради, помещения и други материални
условия, необходими за изпълнение на техните функции.
(2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работодателят е длъжен да
съдейства на представителите на работниците и служителите за изпълнение на функциите им и
да създава условия за осъществяване на дейността им.
Трудовоправна закрила на профсъюзни и други дейци Чл. 47. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Настаняване на работа на профсъюзни дейци след изтичане на мандата Чл. 48. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Юридическо лице Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Синдикалните
организации и организациите на работодателите придобиват качеството на юридическо лице
след вписването им по реда, установен за вписване на сдруженията с нестопанска цел.
(2) Поделение на организация, вписана съгласно предходната алинея, придобива
качество на юридическо лице съгласно устава й.
(3) Имуществените отношения между членовете на прекратена синдикална организация,
както и на прекратена организация на работодатели се уреждат съобразно предвиденото в
техните устави.
Глава четвърта.
КОЛЕКТИВЕН ТРУДОВ ДОГОВОР
Предмет Чл. 50. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) С колективния трудов договор се уреждат
въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са
уредени с повелителни разпоредби на закона.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Колективният трудов договор не
може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от
установените в закона или в колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан.
Равнища на колективно преговаряне (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от
31.03.2001 г.) Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001
г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Колективните трудови договори се сключват по предприятия,
браншове, отрасли и по общини.
(2) На равнище предприятие, бранш и отрасъл може да се сключи само един колективен
трудов договор.
Колективен трудов договор в предприятия Чл. 51а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Колективен трудов
договор в предприятието се сключва между работодателя и синдикална организация.
(2) Проектът за колективен трудов договор се изготвя и представя от синдикалната
организация. Когато в предприятието има повече от една синдикална организация, те представят
общ проект.
(3) Когато синдикалните организации не могат да представят общ проект, работодателят
сключва колективен трудов договор със синдикалната организация, чийто проект е бил приет от
общото събрание на работниците и служителите (събрание на пълномощниците) с мнозинство
повече от половината от неговите членове.
Колективен трудов договор на отраслово и браншово равнище Чл. 51б. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от
2008 г.) Колективен трудов договор по отрасли и браншове се сключва между съответните
представителни организации на работниците и служителите и на работодателите.
(2) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Колективното трудово договаряне на отраслово или
браншово ниво по споразумение между страните може да обхваща една или няколко дейности от
Националната класификация на икономическите дейности.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Представителните организации на
работниците и служителите изготвят и представят на представителните организации на
работодателите общ проект.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Когато колективният трудов договор на
отраслово или браншово равнище е сключен между всички представителни организации на
работниците и служителите и на работодателите от отрасъла или бранша, по тяхно общо искане
министърът на труда и социалната политика може да разпростре прилагането на договора или на
отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла или бранша.
Колективни трудови договори по общини Чл. 51в. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Колективни трудови
договори по общини за дейности, финансирани от общинския бюджет, се сключват между
представителните организации на работниците, служителите и на работодателите.
(2) Местните поделения на представителните организации на работниците и служителите
представят общи проекти за колективни трудови договори на местните поделения на
представителните организации на работодателите.
Задължения за преговаряне и за предоставяне на информация (Загл. изм. - ДВ, 25 от
2001 г.)
Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Отделният работодател, групата работодатели и
техните организации са длъжни:
1. да преговарят с представителите на работниците и служителите за сключване на
колективен трудов договор;
2. да предоставят на представителите на работниците и служителите:
а) сключените колективни трудови договори, с които страните са обвързани поради
отраслова, териториална или организационна принадлежност;
б) (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) своевременна, достоверна и
разбираема информация за икономическото и финансовото си състояние, която е от значение за
сключването на колективния трудов договор; предоставянето на информация,
разпространяването на която би могло да нанесе вреди на работодателя, може да бъде отказано
или направено с изискване за поверителност.
(2) При неизпълнение на задълженията по предходната алинея виновните работодатели
дължат обезщетение за причинените вреди.
(3) Смята се, че работодателят е в забава, ако не изпълни задължението си по т. 1 на ал. 1
в едномесечен срок, а по т. 2 на ал. 1 - в 15-дневен срок от поканата.
(4) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) По искане на работодателя при
започване на преговорите за сключване на колективен трудов договор синдикалните организации
в предприятието предоставят информация за действителния брой на членовете си.
Сключване и вписване Чл. 53. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Колективният трудов договор се сключва в
писмена форма в три екземпляра - по един за всяка от страните и един за съответната инспекция
по труда, и се подписва от представителите на страните.
(2) Писмената форма е необходима за действителността на колективния трудов договор.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Колективният трудов договор се
вписва в специален регистър в инспекцията по труда, в района на която е седалището на
работодателя. Когато работодателите имат седалища в различни райони, вписването се извършва
в една от инспекциите. Колективните трудови договори с отраслово и национално значение се
вписват в Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда". Споровете относно
компетентната инспекция се решават от министъра на труда и социалната политика.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Вписването се извършва въз основа на писмено
заявление на всяка от страните в едномесечен срок от получаването му от инспекцията по труда.
Към заявлението се прилагат подписан от страните екземпляр от договора и електронен образ на
документа.
(5) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Копия на вписаните колективни трудови договори се
предоставят служебно по ред, определен от министъра на труда и социалната политика, на
Националния институт за помирение и арбитраж, който създава и поддържа информационна
система за колективните трудови договори.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) При спор относно текста на договора
достоверен е текстът, който е регистриран.
Влизане в сила и времетраене Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Колективният трудов договор влиза в сила от
деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Колективният трудов договор се
смята за сключен за срок една година, доколкото в него не е уговорен друг срок, но за не повече
от две години. Страните могат да уговорят по-кратък срок на действие на отделни негови клаузи.
(3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Преговорите за сключване на нов
колективен трудов договор започват не по-късно от три месеца преди изтичането на срока на
действащия колективен трудов договор.
Продължаване действието на колективния трудов договор Чл. 55. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 55 - ДВ, бр. 25 от 2001 г.,
в сила от 31.03.2001 г.) Действието на колективния трудов договор, сключен между организация
на работодатели и синдикални организации, не се прекратява спрямо работодател, който
преустанови членството си в нея след неговото сключване.
(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) В
случаите по чл. 123 и 123а завареният колективен трудов договор действа до сключването на нов
колективен трудов договор, но за не повече от една година от датата на промяната на
работодателя.
Изменение Чл. 56. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Колективният трудов договор може по всяко
време да бъде изменен по взаимно съгласие на страните по реда за неговото сключване.
(2) За измененията в колективния трудов договор се прилагат чл. 53 и 54.
Действие по отношение на лицата Чл. 57. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Колективният трудов договор има действие
спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по
договора.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация, страна по договора,
могат да се присъединяват към сключения колективен трудов договор от техния работодател с
писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила
договора, при условия и по ред, определени от страните по договора, така че да не противоречат
на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави.
Задължение за информация Чл. 58. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)
Работодателят е длъжен да информира всички работници и служители за колективните трудови
договори, сключени в предприятието, по отрасли, браншове или общини, с които е обвързан, и да
държи на разположение на работниците и служителите техните текстове.
Искове при неизпълнение Чл. 59. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
При неизпълнение на задълженията по колективния трудов договор искове пред съда могат да
предявят страните по него, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният
трудов договор се прилага.
Иск за обявяване на недействителност Чл. 60. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Всяка от страните по
колективния трудов договор, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният
трудов договор се прилага, имат право да предявят иск пред съда за обявяване на
недействителност на колективния трудов договор или на отделни негови клаузи, ако
противоречат на закона или го заобикалят.
Глава пета.
ВЪЗНИКВАНЕ И ИЗМЕНЕНИЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ
Раздел I.
Трудов договор
Сключване Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Трудовият
договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на
работа.
(2) За длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият
договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган. В тези случаи трудовото
правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност.
(3) Трудов договор може да се сключи и с група от лица - непосредствено или чрез
упълномощен от тях представител. В този случай за работодателя и за всяко лице от групата
възникват същите права и задължения, както ако договорът би бил сключен с всяко едно от тях.
Форма Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Трудовият договор
се сключва в писмена форма.
(2) (Нова - ДВ, бр. 2 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.)
(3) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.,
доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия
договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от
него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите. Националната агенция за приходите предоставя в реално
време на оправомощени лица от дирекции "Инспекция по труда" електронен достъп до регистъра
на трудовите договори и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от съответното
заверено уведомление.
(4) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 29.12.2005 г.)
Данните, които се съдържат в уведомлението, и редът за неговото изпращане се определят с
наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с изпълнителния директор на
Националната агенция за приходите и председателя на Националния статистически институт.
(5) (Нова - ДВ, бр. 2 от 1996 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) При сключването
на трудовия договор работодателят запознава работника или служителя с трудовите задължения,
които произтичат от заеманата длъжност или изпълняваната работа.
(6) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001
г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Документите, които са необходими за сключване на
трудовия договор, се определят от министъра на труда и социалната политика.
Начало на изпълнението Чл. 63. (1) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от
01.01.2006 г.) Работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и
копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите.
(2) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Работодателят няма право да допуска до работа
работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.
(3) (Ал. 1 отменена, предишна ал. 2 - изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна ал. 1, изм. -
ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Работникът или служителят е длъжен да постъпи на работа в
едноседмичен срок от получаването на документите по ал. 1, освен ако страните са уговорили
друг срок. Ако работникът или служителят не постъпи на работа в този срок, трудовото
правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него
причини, за които той е уведомил работодателя до изтичането на срока.
(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 120 от 2002 г.)
Изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или
служителя на работа, което се удостоверява писмено.
Участие на бригадата при сключването на трудов договор с работник в
материалното производство Чл. 64. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., отм., бр. 100 от 1992 г.)
Участие на първичния трудов колектив при сключването на трудов договор с
работник в останалите дейности Чл. 65. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Съдържание Чл. 66. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от
01.08.2004 г.) Трудовият договор съдържа данни за страните и определя:
1. мястото на работа;
2. наименованието на длъжността и характера на работата;
3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение;
4. времетраенето на трудовия договор;
5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните
платени годишни отпуски;
6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор;
7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и
периодичността на тяхното изплащане;
8. продължителността на работния ден или седмица.
(2) С трудовия договор могат да се уговарят и други условия, свързани с предоставянето
на работната сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, както и условия,
които са по-благоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов
договор.
(3) За място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен
трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата.
(4) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) При всяко изменение на
трудовото правоотношение работодателят е длъжен при първа възможност или най-късно до
един месец след влизането в сила на изменението да предостави на работника или служителя
необходимата писмена информация, съдържаща данни за извършените промени.
Времетраене Чл. 67. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовият договор може да бъде сключен:
1. за неопределено време;
2. като срочен трудов договор.
(2) Трудовият договор се смята сключен за неопределено време, ако изрично не е
уговорено друго.
(3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Трудовият договор за
неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен при изричното
желание на работника или служителя, изразено писмено.
Срочни трудови договори (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Чл. 68. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 68, доп. - ДВ, бр. 25 от
2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Срочен трудов договор се сключва:
1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3
години, доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго;
2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) до завършване на определена работа;
3. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за заместване на работник или служител, който
отсъствува от работа;
4. (т. 4 зал., предишна т. 5 - изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за работа на длъжност, която се
заема с конкурс - за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс;
5. (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) за определен мандат, когато такъв
е установен за съответния орган.
(2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работниците и служителите по
срочен трудов договор по ал. 1 имат същите права и задължения, каквито имат работниците и
служителите по трудов договор за неопределено време. Те не могат да бъдат поставяни в по-
неблагоприятно положение само поради срочния характер на трудовото им правоотношение в
сравнение с работниците и служителите по трудов договор за неопределено време, които
изпълняват същата или сходна работа в предприятието, освен ако законът поставя ползването на
някои права в зависимост от притежаваната квалификация или придобитите умения. Когато на
същата или на сходна работа няма заети работници и служители, работниците и служителите по
срочен трудов договор не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение от
останалите работници и служители, които работят на трудов договор за неопределено време.
(3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 48 от
2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 се сключва за изпълнение на
временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и
служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия.
(4) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 48 от
2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) По изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-
малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или
краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено
искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 със
същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за
срок най-малко една година.
(5) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 48
от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Трудов договор по ал. 1, т. 1, сключен в нарушение на ал. 3 и 4,
се смята за сключен за неопределено време.
(6) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работодателят предоставя на
подходящо място в предприятието своевременна писмена информация на работниците и
служителите по срочни трудови договори за свободните работни места и длъжности, които могат
да се заемат по трудов договор за неопределено време, с цел да им осигури възможност за
постоянна работа. Такава информация той предоставя и на представителите на синдикалните
организации, както и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.
(7) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) При възможност работодателят
предприема мерки за улесняване на достъпа на работниците и служителите на срочни трудови
договори до професионално обучение с цел да се подобрят техните умения и възможности за
израстване в кариерата и за преминаването им на друга работа.
Превръщане на срочния трудов договор в договор за неопределено време Чл. 69. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Трудовият договор, сключен за определен срок,
се превръща в договор за неопределено време, ако работникът или служителят продължи да
работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни без писмено възражение от
страна на работодателя и длъжността е свободна.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Предходната алинея се прилага и при срочния трудов
договор за заместване на отсъствуващ работник или служител, ако трудовият договор със
замествания се прекрати през време на заместването.
Трудов договор със срок за изпитване Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато работата изисква да се провери
годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може
да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се
сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за
него.
(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) В договора по ал. 1 се посочва в
чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено в договора, приема се, че
срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) През време на
изпитването страните имат всички права и задължения както при окончателен трудов договор.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от
31.03.2001 г.) В срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или
служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал
работата, за която е сключен договорът.
(5) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) За една и съща работа с един и
същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване
може да се сключва само веднъж.
Прекратяване на договора със срок за изпитване Чл. 71. (1) До изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да
прекрати договора без предизвестие.
(2) Трудовият договор се смята за окончателно сключен, ако не бъде прекратен по
предходната алинея до изтичане на срока за изпитване.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Забрана за сключване на договор със срок за изпитване Чл. 72. (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Трудов договор за участие в програмен или друг временен колектив Чл. 73. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Недействителност Чл. 74. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудов договор, който противоречи на закона
или на колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовият договор се обявява за недействителен от
съда по реда на глава осемнадесета. В случаите, когато трудовият договор е недействителен
поради приемането на работа на работник или служител, който не е навършил допустимата по
този кодекс възраст, недействителността се обявява от инспекцията по труда.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) В случаите, когато контролен или друг компетентен
орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1,
той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор.
(4) По реда на ал. 2, изр. 1 могат да се обявяват за недействителни и само отделни клаузи
на трудовия договор. Вместо тях за трудовия договор се прилагат съответните повелителни
разпоредби на закона или предвиденото в колективния трудов договор.
(5) Страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на
отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено
на страните.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Недействителността не се обявява, ако недостатъкът на
трудовия договор отпадне или бъде отстранен. Работодателят не може да се позове на недостатък
на трудовия договор, който може да се отстрани.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При обявяване на недействителността на трудовия
договор не се прилагат разпоредбите на чл. 333.
Отношения между страните при недействителен трудов договор Чл. 75. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато трудовият договор бъде обявен за
недействителен и работникът или служителят е действувал добросъвестно при сключването му,
отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност
се уреждат както при действителен трудов договор.
(2) Предходната алинея се прилага и в случаите, когато са обявени за недействителни
отделни клаузи на трудовия договор.
Приложимост на разпоредбите за недействителност на трудовия договор Чл. 76. Правилата относно недействителността на трудовия договор се прилагат
съответно и при другите основания за възникване на трудовото правоотношение.
Раздел II.
Устройване на работа на младите специалисти (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Грижи на държавата и предприятията за устройване на работа на младите
специалисти Чл. 77. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Сключване на договори за работа след завършване на обучението Чл. 78. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Отговорност при неизпълнение на договора Чл. 79. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Устройване на работа на млади специалисти, несключили договор за работа след
завършване на обучението Чл. 80. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Постъпване на работа по общия ред Чл. 81. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Други задължения за устройване на работа на млади специалисти Чл. 82. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Раздел III.
Избор
Постъпване на работа въз основа на избор Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Длъжностите, които
се заемат въз основа на избор, се установяват в закон, в акт на Министерския съвет или в устав.
(2) Избор се произвежда за заемане на длъжност, която е свободна или предстои да бъде
освободена, както и при продължително отсъствие на лицето, което я заема. Срокът, за който се
избира лицето, е не по-дълъг от 5 години.
Поставяне на кандидатури за изборна длъжност Чл. 84. (Нов - бр. 100 от 1992 г.) (1) Кандидатурите за заемане на изборна длъжност се
поставят от органи и лица, определени в закон, в акт на Министерския съвет или в устав. За
заемане на изборна длъжност кандидатът може и сам да постави кандидатурата си.
(2) За една изборна длъжност могат да бъдат посочвани или да кандидатствуват
неограничен брой кандидати.
(3) Изборът се произвежда, след като кандидатът даде писмено съгласието си.
(4) Избор се произвежда и тогава, когато за длъжността кандидатствува само едно лице.
Произвеждане на избор Чл. 85. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Изборът се
произвежда от избирателно тяло, установено в закон, в акт на Министерския съвет или в устав.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Избор се произвежда, когато присъствуват повече от
половината от лицата, които имат право да гласуват.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) Гласуването е явно освен ако органът, който избира,
реши да бъде тайно.
(4) Кандидатите за изборната длъжност, които са членове на избирателното тяло, не се
вземат предвид при изчисляване броя на присъствуващите по ал. 2 и не гласуват.
(5) За заемането на всяка длъжност се гласува отделно.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За избран се смята
кандидатът, получил най-много гласове, но не по-малко от половината гласове от участвувалите
в гласуването.
Възникване на трудовото правоотношение Чл. 86. (1) Трудовото правоотношение възниква от обявяване на кандидата за избран.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Избраното лице е длъжно да постъпи на работа в 2-
седмичен срок от получаването на съобщението за резултата от избора. При уважителни причини
този срок е до 3 месеца.
(3) Изпълнението на задълженията по трудовото правоотношение започва с
постъпването на избраното лице на работа.
(4) Трудовото правоотношение, възникнало от избор, остава в сила и след изтичане на
установения срок до избирането на друго лице за длъжността.
(5) Когато при новия избор е избрано същото лице, трудовото правоотношение с него
продължава за нов срок.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато изборът е приключил, без да бъде избран някой
от кандидатите, трудовото правоотношение с лицето, заемащо длъжността, за която се
произвежда изборът, продължава до успешното приключване на следващия избор.
(7) Трудовото правоотношение с избраното лице, което не постъпи на работа в срока по
ал. 2, се смята за невъзникнало.
Спорове за законосъобразност на избора Чл. 87. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Споровете за законосъобразност на избора се
разглеждат от районния съд по молба на всеки кандидат или на работодателя в 2-седмичен срок
от получаването на съобщението за резултата.
(2) В случаите, когато съдът установи, че изборът е законосъобразен, той го потвърждава
и трудовото правоотношение възниква от избора, а когато установи, че изборът е
незаконосъобразен - го отменя и се произвежда нов избор.
Прилагане на други разпоредби за избора Чл. 88. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Неуредените в този раздел въпроси се уреждат в
съответния закон, в акт на Министерския съвет или в устава, който предвижда заемането на
определени длъжности въз основа на избор.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Разпоредбите на този раздел се прилагат, доколкото в
закон, в акт на Министерския съвет или в устав не е предвидено друго.
Раздел IV.
Конкурс
Заемане на длъжности въз основа на конкурс Чл. 89. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Конкурс може да се провежда за заемане на всяка
длъжност освен за длъжност, за която е предвидено да се заема въз основа на избор.
Определяне на конкурсните длъжности Чл. 90. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Длъжностите, които ще се заемат с конкурс, се
определят в закон, в акт на Министерския съвет, на министър или ръководител на друго
ведомство или от работодателя.
(2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 21 от 1990 г., изм., бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от
2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Конкурс се обявява за длъжност, която е обявена за заемане с
конкурс със закон, или когато длъжността е свободна или предстои да бъде освободена, както и
при продължително отсъствие на лицето, което я заема, за времето до завръщането му.
(3) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 21 от 1990 г., изм., бр. 100 от 1992 г.) Длъжностите,
определени като конкурсни, се заемат само въз основа на конкурс. До провеждането на конкурса
длъжността може да се заеме със срочен трудов договор за времето, докато бъде заета въз основа
на конкурс.
Обявяване на конкурс Чл. 91. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Конкурсът се обявява от работодателя чрез
централния или местния печат. При необходимост конкурсът може да се обявява и по друг
подходящ начин.
(2) Обявлението за конкурса трябва да съдържа:
1. наименованието на предприятието, мястото и характера на работата и изискванията за
длъжността;
2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) начина за провеждане на конкурса;
3. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) необходимите документи, мястото и срока за подаването
им, който не може да бъде по-кратък от 1 месец.
(3) Характеристиката на конкурсната длъжност се предоставя предварително на
кандидатите, за да се запознаят с нея.
Участие в конкурс Чл. 92. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За участие в конкурс не се изисква съгласие на
работодателя, при когото кандидатът работи.
(2) (Отм, предишна ал. 3, изм., - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Кандидатът има право на
неплатен отпуск за дните на участие в конкурса и до 2 дни за пътуване, когато конкурсът се
провежда в друго населено място. Този отпуск се признава за трудов стаж.
Допускане до конкурс Чл. 93. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Допускането на кандидатите до конкурс се
извършва от комисия, назначена от работодателя.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) На недопуснатите кандидати се съобщават писмено
съображенията за отказа. В 7-дневен срок от съобщението те могат да направят възражение пред
работодателя, обявил конкурса, който в 3-дневен срок от получаване на възражението решава
въпроса окончателно.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) На допуснатите кандидати се съобщават писмено
датата, часът на започване и мястото за провеждане на конкурса.
Комисия за провеждане на конкурс Чл. 94. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Конкурсът се провежда от комисия, назначена от
работодателя. В комисията се включват съответни специалисти.
Провеждане на конкурс Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Конкурсната комисия провежда конкурса по
обявения начин. Тя оценява професионалната подготовка и другите качества на кандидатите,
необходими за заемането на длъжността, и класира само успешно издържалите конкурса. За
проведения конкурс се съставя протокол.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Резултатът от конкурса се съобщава на участвувалите в
него лица в 3-дневен срок от провеждането му.
Възникване на трудовото правоотношение Чл. 96. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовото правоотношение възниква с лицето,
което е класирано на първо място, от деня, в който е получило съобщението за резултата.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Лицето, с което е възникнало трудовото
правоотношение, е длъжно да постъпи на работа в 2-седмичен срок от получаването на
съобщението по предходната алинея. При уважителни причини този срок е до 3 месеца.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Изпълнението на задълженията по трудовото
правоотношение започва с постъпването на работа на лицето.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Ако лицето не постъпи на работа в срока по ал. 2,
трудовото правоотношение се смята за невъзникнало. В този случай трудовото правоотношение
възниква със следващия в класирането участник в конкурса, за което той се уведомява писмено.
(5) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Неприложимост при конкурсите за научни звания Чл. 97. Този раздел не се прилага за конкурсите за даване на научни звания.
Раздел V.
Настаняване на работа от бюрото по труда и социалните въпроси (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992
г.)
Разпореждане за настаняване на работа Чл. 98. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Задължение за произнасяне по искането за настаняване на работа Чл. 99. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Възникване на трудово правоотношение Чл. 100. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Отказ за настаняване на работа Чл. 101. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Обжалване от предприятието на разпореждането за настаняване на работа Чл. 102. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Раздел VI.
Съдебно решение (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Случаи на възникване на трудовото правоотношение Чл. 103. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Възникване на трудово правоотношение Чл. 104. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Раздел VII.
Членство в производствена кооперация (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Възникване на трудовото правоотношение Чл. 105. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Задължение на кооперацията да предостави работа на кооператора Чл. 106. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Раздел VIII.
Допълнителни условия за някои трудови правоотношения
Определяне на допълнителни условия при възникване на трудовото
правоотношение Чл. 107. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато трудовото правоотношение възниква от
избор или от конкурс, преди постъпването на работа работодателят и работникът или служителят
уговарят размера на трудовото възнаграждение. Те могат да уговарят и други условия по
трудовото правоотношение.
Допълнителни условия за работещите по трудово правоотношение в държавната
администрация Чл. 107а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Не може да бъде сключван трудов договор за
работа в държавната администрация с лице, което:
1. (доп. - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) би се оказало в йерархическа
връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с което е във фактическо
съжителство, с роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен
включително или по сватовство до четвърта степен включително;
2. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) е едноличен търговец,
неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник,
търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган
на управление или контрол на търговско дружество или кооперация;
3. е народен представител;
4. е съветник в общински съвет - само за съответната общинска администрация;
5. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) заема ръководна или контролна длъжност на национално
равнище в политическа партия; тази забрана не се отнася за членовете на политически кабинети,
съветниците и експертите към тях.
(2) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Служителят може да участва
като представител на държавата или общината в органите на управление или контрол на
търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала или на юридическите лица,
създадени със закон, за което не получава възнаграждение.
(3) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) При сключването на трудовия
договор лицето подписва декларация за обстоятелствата по ал. 1.
(4) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) При сключването на трудовия
договор и всяка година до 31 март служителят е длъжен да декларира своето имотно състояние
пред лицето по ал. 5.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от
01.01.2009 г.) Трудовият договор със служителя се сключва от органа на държавната власт или от
упълномощен от него заместник, или от главния секретар.
(6) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2006 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от
01.01.2009 г.) На ръководителите на териториални звена или на териториални поделения,
създадени с нормативен акт, могат да се възлагат правомощия във връзка със сключването,
изменянето и прекратяването на трудовите правоотношения със служителите в звената или
поделенията.
(7) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 24 от 2006 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила
от 01.01.2009 г.) Минималният и максималният размер на трудовите възнаграждения на
работещите в държавната администрация се определят с акт на Министерския съвет.
(8) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 24 от 2006 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила
от 01.01.2009 г.) Индивидуалният размер на трудовото възнаграждение се определя в зависимост
от оценката на индивидуалното изпълнение при условия и по ред, определени от Министерския
съвет.
(9) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 24 от 2006 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила
от 01.01.2009 г.) Служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната
администрация, се атестират при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
(10) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 24 от 2006 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила
от 01.01.2009 г.) При изпълнение на трудовите си задължения служителите трябва да спазват
правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.
Раздел IX.
Допълнителен труд по трудов договор
Право на полагане на допълнителен труд Чл. 108. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Допълнителен труд от работник Чл. 109. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Допълнителен труд при същия работодател Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят може да сключи
трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на
неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време.
Допълнителен труд при друг работодател Чл. 111. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за
извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово
правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му
трудов договор по основното му трудово правоотношение.
Забрана за полагане на допълнителен труд Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)
Забранява се полагането на допълнителен труд от работници или служители, които:
1. работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да
бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки - за работа при същите или
други специфични условия;
2. са определени в закон или в акт на Министерския съвет.
Работно време по трудов договор за допълнителен труд Чл. 113. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2005 г.,
изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Максималната продължителност на
работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на
работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да
бъде повече от:
1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители;
2. 48 часа седмично - за другите работници и служители.
(2) При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат
да работят и повече от 48 часа.
(3) Работникът или служителят по чл. 110 и 111 дава писменото си съгласие за работа
повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или
служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа
седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за
него.
(4) Писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 за работа повече от 48
часа седмично се дава на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд.
(5) В случаите по ал. 3 и 4 продължителността на работното време се изчислява за
период не по-дълъг от 4 месеца.
(6) Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на
работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична
почивка, установена с този кодекс.
(7) Работодателите водят документация за всеки работник или служител, който работи
повече от 48 часа седмично. Документацията се държи на разположение на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда", която от съображения, свързани с безопасността и/или
здравето на работниците и служителите, може да забранява или ограничава възможността за
превишаване на седмичната продължителност на работното време.
(8) При поискване работодателите предоставят на Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда" информация за случаите, в които работниците и служителите са дали
съгласие да работят повече от 48 часа седмично.
Трудов договор за работа до 5 дни в месеца Чл. 114. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.)
Трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца.
Съдържание Чл. 115. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) С трудовите договори по този раздел освен
условията по чл. 66, ал. 1 се уговарят продължителността и разпределението на работното време,
а може да се уговаря и периодичността на изплащането на трудовото възнаграждение.
Чл. 116. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Обществено осигуряване Чл. 117. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работниците и служителите, които полагат
допълнителен труд, се осигуряват по условия и по ред, установени в отделен закон.
Раздел X.
Изменение на трудовото правоотношение
Забрана за едностранно изменение на трудовото правоотношение Чл. 118. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят или работникът или служителят
не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите
и по реда, установени в закона.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Не се смята изменение на трудовото правоотношение,
когато работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие,
без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната заплата на
работника или служителя.
(3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят може едностранно
да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя.
Изменение на трудовото правоотношение по взаимно съгласие Чл. 119. Трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между
страните за определено или неопределено време.
Изменение на мястото и характера на работата от работодателя Чл. 120. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят може при производствена
необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя без негово съгласие
да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено
място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на
престой - докато той продължава.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Промяната по предходната алинея се извършва в
съответствие с квалификацията и здравословното състояние на работника или служителя.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят може да възложи на работника или
служителя работа от друг характер, макар и да не съответствува на неговата квалификация,
когато това се налага по непреодолими причини.
Изпълняване на длъжност в институция на Европейския съюз Чл. 120а. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) (1) Работник или служител може да бъде изпратен
да изпълнява длъжност в институция на Европейския съюз за срок до 4 години.
(2) За срока на изпълнението на длъжност в институция на Европейския съюз работникът
или служителят запазва трудовото си правоотношение и продължава да получава от работодателя
до една втора от брутното си трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна
заплата за страната.
(3) При изпълнение на задълженията си работникът или служителят се ръководи
единствено от интересите на институцията, в която е изпратен, и не извършва действия за
работодателя.
(4) След изтичането на срока за изпълнение на длъжност в институция на Европейския
съюз, както и в случаите на предсрочно прекратяване работникът или служителят заема
предишната си длъжност в срок до 15 дни, а когато тя е съкратена - друга равностойна длъжност.
(5) Условията и редът за изпращане на работници и служители да изпълняват длъжности
в институция на Европейския съюз се определят с наредба на Министерския съвет.
Командироване на работници или служители Чл. 121. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато нуждите на предприятието налагат,
работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите
задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без
прекъсване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни,
се извършва с писмено съгласие на работника или служителя.
Изпращане работниците на обучение Чл. 122. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Запазване на трудовото правоотношение при промяна на работодателя Чл. 123. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в
сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Трудовото
правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в
резултат на:
1. сливане на предприятия;
2. вливане на едно предприятие в друго;
3. разпределяне на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия;
4. преминаване на обособена част от едно предприятие към друго;
5. промяна на правноорганизационната форма на предприятието;
6. смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него;
7. преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго,
включително прехвърляне на материални активи.
(2) В случаите по ал. 1 правата и задълженията на работодателя прехвърлител преди
промяната, които произтичат от трудовите правоотношения към датата на промяната, се
прехвърлят на новия работодател приобретател.
(3) Правата, произтичащи от допълнителното доброволно пенсионно осигуряване на
работниците и служителите при работодателя прехвърлител, които са били в трудови
правоотношения с него към датата на промяната по ал. 1, както и правата на лицата, които към
датата на промяната не са били вече работници и служители, се уреждат в отделен закон.
(4) За задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната по ал. 1,
отговаря:
1. при сливане или вливане на предприятия и при промяна на правно-организационната
форма - работодателят приобретател;
2. в останалите случаи - солидарно работодателят прехвърлител и работодателят
приобретател.
(5) (Нова - ДВ, бр. 104 от 2007 г.) Алинеи 1 - 4 се прилагат при учредяване на европейско
дружество и европейско кооперативно дружество чрез сливане, както и при сливане и вливане по
раздел V от глава шестнадесета на Търговския закон.
Запазване на трудовото правоотношение при отдаване на предприятието или на
обособена част от него под наем, аренда или на концесия Чл. 123а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Трудовото
правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в
случаите на отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на
концесия.
(2) В случаите по ал. 1 правата и задълженията на стария работодател, които произтичат
от трудови правоотношения, съществуващи към датата на промяната, се прехвърлят на новия
работодател.
(3) За задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната по ал. 1,
отговарят солидарно двамата работодатели.
(4) След изтичане на срока на договора за наем, аренда или концесия трудовите
правоотношения с работниците и служителите не се прекратяват, а преминават към стария им
работодател.
Глава шеста.
ОСНОВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПО ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ
(ИЗМ. - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)
Раздел I.
Основни задължения при предоставянето на работната сила (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в
сила от 01.07.2006 г.)
Съдържание на трудовото правоотношение Чл. 124. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) По трудовото правоотношение работникът или
служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва установената
трудова дисциплина, а работодателят - да осигури на работника или служителя условия за
изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа.
Задължение за добросъвестно изпълнение
Чл. 125. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят трябва да изпълнява
трудовите си задължения точно и добросъвестно.
Задължения при изпълнение на възложената работа Чл. 126. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При изпълнение на работата, за която се е
уговорил, работникът или служителят е длъжен:
1. да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното
време;
2. да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените
задачи и да не употребява през работното време алкохол или друго упойващо вещество;
3. да използува цялото работно време за изпълнение на възложената работа;
4. да изпълнява работата си в изискуемото се количество и качество;
5. да спазва техническите и технологическите правила;
6. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) да спазва правилата за здравословни и безопасни условия
на труд;
7. да изпълнява законните нареждания на работодателя;
8. да пази грижливо имуществото, което му е поверено или с което е в досег при
изпълнение на възложената му работа, както и да пести суровините, материалите, енергията,
паричните и другите средства, които му се предоставят за изпълнение на трудовите задължения;
9. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) да бъде лоялен към работодателя,
като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения,
както и да пази доброто име на предприятието;
10. да спазва вътрешните правила, приети в предприятието, и да не пречи на другите
работници и служители да изпълняват трудовите си задължения;
11. да съгласува работата си с останалите работници и служители и да им оказва помощ в
съответствие с указанията на работодателя;
12. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) да уведоми работодателя за наличие на несъвместимост
с изпълняваната работа, когато по време на осъществяването й за него възникне някое от
основанията за недопустимост по чл. 107а, ал. 1;
13. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) да изпълнява и всички други задължения,
които произтичат от нормативен акт, от колективен трудов договор, от трудовия договор и от
характера на работата.
Задължения на работодателя за осигуряване на условия за работа Чл. 127. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 127, доп. - ДВ, бр. 25 от
2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя
нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е
уговорил, като му осигури:
1. работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение;
2. работно място и условия в съответствие с характера на работата;
3. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) здравословни и безопасни условия
за труд;
4. (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила
от 01.08.2004 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) длъжностна характеристика, екземпляр от която се
връчва на работника или служителя при сключване на трудовия договор срещу подпис и се
отбелязва датата на връчването;
5. (предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) указания за реда и
начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване на трудовите права, включително
запознаване с правилата за вътрешния трудов ред и с правилата за здравословни и безопасни
условия на труд.
(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят е длъжен да пази
достойнството на работника или служителя по време на изпълнение на работата по трудовото
правоотношение.
(3) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., отм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.)
(4) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Когато работодателят изпрати
работник или служител на работа зад граница за повече от един месец, той е длъжен преди
заминаването писмено да го информира за:
1. продължителността на работата;
2. валутата, в която ще се изплаща възнаграждението;
3. допълнителните трудови възнаграждения, които ще се изплащат в пари или в натура,
свързани с изпращането зад граница, ако такива са предвидени;
4. условията за завръщане в страната.
Задължение на работодателя за начисление и плащане на трудово възнаграждение Чл. 128. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.)
Работодателят е длъжен в установените срокове:
1. да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и
служителите за положения от тях труд;
2. да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа;
3. да издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за
заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения.
Задължение на работодателя за издаване на документи Чл. 128а. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) (1) По писмено искане на работника или
служителя работодателят е длъжен да му издаде и предостави необходимите документи,
удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането.
(2) По писмено искане на работника или служителя работодателят е длъжен в срока по
ал. 1 да му предостави обективна и справедлива характеристика за неговите професионални
качества и за резултатите от трудовата му дейност или обективна и справедлива препоръка при
кандидатстване за работа при друг работодател.
(3) При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде
заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му.
Задължение на работодателя да осигури работника или служителя Чл. 129. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да осигури работника или
служителя за всички осигурителни социални рискове съгласно условия и по ред, установени в
отделен закон.
Раздел II.
Общи правила за информиране и консултиране (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от
01.07.2006 г.)
Задължение на работодателя за информиране и консултиране (Загл. изм. - ДВ, бр. 48
от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Чл. 130. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.,
изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от
01.07.2006 г.) (1) Работодателят е длъжен да предостави на синдикалните организации и на
представителите на работниците и служителите по чл. 7 и 7а в предприятието изискващата се от
закона информация, както и да проведе консултации с тях.
(2) Работодателят предоставя информация, провежда консултации и съгласуване в
предвидените от закона случаи само със синдикалните организации или само с представителите
по чл. 7, ал. 2, когато в предприятието няма синдикални организации или няма избрани
представители по чл. 7, ал. 2 или някой от тях откаже да участва в процедурата по информиране
и/или консултиране.
(3) Синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7
и 7а са длъжни да запознаят работниците и служителите с получената от работодателя
информация, както и да вземат предвид тяхното мнение при провеждане на консултациите.
(4) Работниците и служителите имат право на своевременна, достоверна и разбираема
информация за икономическото и финансовото състояние на работодателя, която е от значение за
трудовите им права и задължения.
(5) С колективен трудов договор или със споразумение работодателят и представителите
на работниците и служителите по чл. 7а могат да договарят и други практически мерки за
информиране и консултиране на работниците и служителите освен посочените в закона.
Право на информация и консултации в случаи на масово уволнение Чл. 130а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г.,
в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Когато
работодателят има намерение да предприеме масови уволнения, той е длъжен да започне
консултации с представителите на синдикалните организации и на представителите на
работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 своевременно, но не по-късно от 45 дни преди
извършването им, и да положи усилия за постигане на споразумение с тях, за да се избегнат или
ограничат масовите уволнения и да се смекчат последиците от тях. Редът и начинът за
провеждане на консултациите се определят от работодателя, представителите на синдикалните
организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.
(2) Независимо от обстоятелството дали работодателят или друг правен субект е взел
решението, довело до масови уволнения, работодателят е длъжен преди началото на
консултациите по ал. 1 да предостави писмена информация на представителите на синдикалните
организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 за:
1. причините за предвижданите уволнения;
2. броя на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени, и основните
икономически дейности, групи професии и длъжности, към които се отнасят;
3. броя на заетите работници и служители от основните икономически дейности, групи
професии и длъжности в предприятието;
4. конкретните показатели за прилагане на критериите за подбор по чл. 329 на
работниците и служителите, които ще бъдат уволнени;
5. периода, през който ще се извършат уволненията;
6. дължимите обезщетения, свързани с уволненията.
(3) След предоставянето на информацията по ал. 2 в срок три работни дни работодателят
е длъжен да изпрати копие от нея на съответното поделение на Агенцията по заетостта.
(4) Представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и
служителите по чл. 7, ал. 2 могат да изпратят на съответното поделение на Агенцията по
заетостта становище по предоставената им информация във връзка с предвижданите масови
уволнения.
(5) При неизпълнение на задължението на работодателя по ал. 2 представителите на
синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 имат
право да сигнализират Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за неспазване на
трудовото законодателство.
(6) За неизпълнение на задължението си по ал. 1 работодателят не може да се позовава на
обстоятелството, че друг орган е взел решението за масови уволнения.
(7) Предвидените масови уволнения се извършват не по-рано от 30 дни след уведомяване
на Агенцията по заетостта, независимо от сроковете на предизвестие.
Задължение за информация и консултации при промяна на работодателя Чл. 130б. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Преди извършване на
промяната по чл. 123, ал. 1 работодателят прехвърлител и работодателят приобретател, а в
случаите на чл. 123а, ал. 1 - старият и новият работодател, са длъжни да информират
представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите
по чл. 7, ал. 2 от своите предприятия за:
1. предвижданата промяна и датата на извършването й;
2. причините за промяната;
3. възможните правни, икономически и социални последици от промяната за
работниците и служителите;
4. предвижданите мерки по отношение на работниците и служителите, включително за
изпълнението на задълженията по чл. 123, ал. 4 и чл. 123а, ал. 3.
(2) Работодателят прехвърлител по чл. 123 или старият работодател по чл. 123а е длъжен
да предостави информацията по ал. 1 в срок най-малко два месеца преди извършването на
промяната.
(3) Работодателят приобретател по чл. 123 или новият работодател по чл. 123а е длъжен
да предостави информацията по ал. 1 своевременно, но във всички случаи в срок най-малко два
месеца преди работниците и служителите му да бъдат пряко засегнати от промяната по
отношение на условията на труд и заетост.
(4) Когато някой от работодателите предвижда мерки по ал. 1, т. 4 по отношение на
работниците и служителите от своето предприятие, той е длъжен преди извършване на
промяната да проведе своевременно консултации и да положи усилия за постигане на
споразумение с представителите на синдикалните организации и с представителите на
работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 относно тези мерки.
(5) В случаите, когато в предприятието няма синдикални организации и представители
на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2, работодателят предоставя информацията по ал. 1 на
съответните работници и служители.
(6) При неизпълнение на задължението на работодателя по ал. 1 или когато той не
проведе консултациите по ал. 4, представителите на синдикалните организации и
представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 или работниците и служителите
имат право да сигнализират Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за неспазване на
трудовото законодателство.
(7) За неизпълнение на задължението си по ал. 1 работодателят не може да се позовава на
обстоятелството, че друг орган е взел решението за промяната.
Задължение за информация при изменение на дейността, икономическото
състояние и организацията на труда на предприятието Чл. 130в. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) В случаите по чл. 7а
работодателят е длъжен да предостави на избраните представители на работниците и
служителите информация относно:
1. последните и предстоящите изменения в дейността и икономическото състояние на
предприятието;
2. положението, структурата и очакваното развитие на заетостта в предприятието, както
и относно предвижданите подготвителни мерки, особено в случаите, когато съществува заплаха
за заетостта;
3. възможните съществени промени в организацията на труда.
(2) След предоставянето на информацията по ал. 1 работодателят е длъжен да проведе
консултации по въпросите по ал. 1, т. 2 и 3.
(3) Когато информацията по ал. 1 съдържа данни, разгласяването на които може да
увреди законните интереси на работодателя, той има право да я предостави с изискване за
поверителност.
(4) В случаите по ал. 3 представителите на работниците и служителите нямат право да
разкриват информацията по ал. 1 на останалите работници и служители и на трети лица.
(5) Работодателят може да откаже предоставянето на информация или провеждането на
консултации, когато характерът на информацията или консултациите могат сериозно да навредят
на функционирането на предприятието или на законните интереси на работодателя.
(6) При отказ да се предостави информация по ал. 5 и при възникнал спор относно
неговата основателност страните могат да потърсят съдействие за уреждане на спора чрез
посредничество и/или доброволен арбитраж от Националния институт за помирение и арбитраж.
Срокове за информиране и консултиране Чл. 130г. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Работодателят и
представителите на работниците и служителите по чл. 7а определят в споразумение:
1. съдържанието на информацията и сроковете, в които ще им бъде предоставяна;
2. сроковете, в които представителите на работниците и служителите ще подготвят
своето становище по предоставената информация;
3. сроковете и предмета на консултации;
4. представителите на работодателя, определени да предоставят информация и да
провеждат консултации.
(2) В случай че не се постигне споразумение по ал. 1:
1. информацията за последните и предстоящите изменения в дейността и
икономическото състояние на предприятието се предоставя в сроковете за съставяне на
счетоводните отчети;
2. информацията относно положението, структурата и развитието на заетостта в
предприятието и мерките за запазването й се предоставя не по-късно от един месец преди
предприемането им;
3. информацията относно решенията, които биха могли да доведат до съществени
промени в организацията на труда или трудовите правоотношения, се предоставя не по-късно от
един месец преди съответните промени;
4. консултациите по чл. 130в, ал. 1, т. 2 и 3 се провеждат в срок до две седмици след
предоставяне на информацията.
(3) В случаите, когато работодателят предвижда мерки, които водят до промяна по чл.
123 или 123а или до масови уволнения, информацията и консултациите се провеждат при
условията, по реда и в сроковете по чл. 130а и 130б.
(4) В случай че работодателят не предостави информация в сроковете по ал. 1 или 2,
представителите на работниците и служителите имат право да я поискат писмено от него, а при
отказ да им я предостави - да сигнализират Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда"
за неспазване на трудовото законодателство.
Права при действието на трудовото правоотношение (Раздел ІІ "Основни права и задължения на предприятието" отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Чл. 131. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Задължение за създаване на нормални условия на труд Чл. 132. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Задължение за организиране на трудовия процес Чл. 133. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Задължение за развитие на демокрацията в трудовите отношения Чл. 134. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Осъществяване на правата и задълженията на предприятието Чл. 135. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Глава седма.
РАБОТНО ВРЕМЕ И ПОЧИВКИ
Раздел I.
Редовно работно време
Нормална продължителност на работното време Чл. 136. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от
31.03.2001 г.) Работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното
работно време до 40 часа.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Нормалната продължителност на
работното време през деня е до 8 часа.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Нормалната продължителност на
работното време по предходните алинеи не може да бъде удължавана, освен в случаите и по реда,
предвидени в този кодекс.
(5) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Удължаване на работното време Чл. 136а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от
2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) По производствени причини работодателят може с писмена
заповед да удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира чрез
съответното му намаляване през други, след предварителна консултация с представителите на
синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. За
удължаването на работното време работодателят е длъжен да уведоми предварително
инспекцията по труда.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Продължителността на
удължения работен ден при условията по ал. 1 не може да надвишава 10 часа, а за работниците и
служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. В тези
случаи продължителността на работната седмица не може да надвишава 48 часа, а за
работниците и служителите с намалено работно време - 40 часа. Работодателят е длъжен да води
специална книга за отчитане удължаването, съответно компенсирането на работното време.
(3) Удължаването на работното време по ал. 1 и 2 се допуска за срок до 60 работни дни
през една календарна година, но за не повече от 20 работни дни последователно.
(4) В случаите по ал. 1 работодателят е длъжен да компенсира удължаването на
работното време чрез съответното му намаляване в срок до 4 месеца за всеки удължен работен
ден. Когато работодателят не компенсира удължаването на работното време в посочения срок,
работникът или служителят има право сам да определи времето, през което ще се компенсира
удължаването на работното време чрез съответното му намаляване, като уведоми за това
работодателя писмено поне две седмици предварително.
(5) При прекратяването на трудовото правоотношение преди компенсирането по ал. 4
разликата до нормалния работен ден се заплаща като извънреден труд.
(6) За работниците и служителите по чл. 147 удължаване на работното време се допуска
при условията на този член за полагане на извънреден труд.
Намалено работно време Чл. 137. (1) (Предишен текст на чл. 137 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Намалено работно време се установява за:
1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) работници и служители,
които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат
да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на
продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве;
2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работници или служители, ненавършили 18 години.
(2) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Видовете работи, за които се установява намалено
работно време, се определят с наредба на Министерския съвет.
(3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 83 от
2005 г.) Право на намалено работно време по ал. 1, т. 1 имат работниците и служителите, които
работят в съответните условия не по-малко от половината от законоустановеното работно време.
(4) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 83 от
2005 г.) При намаляването на работното време по ал. 1 и 2 не се намаляват трудовото
възнаграждение и другите права на работника или служителя по трудовото правоотношение.
Непълно работно време Чл. 138. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 138 - ДВ, бр. 25 от 2001
г., в сила от 31.03.2001 г.) Страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от
законоустановеното работно време (непълно работно време). В тези случаи те определят
продължителността и разпределението на работното време.
(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила
от 01.07.2006 г.) В случаите по ал. 1 месечната продължителност на работното време на
работниците и служителите на непълно работно време е по-малка в сравнение с месечната
продължителност на работното време на работниците и служителите, които работят по трудово
правоотношение на пълно работно време в същото предприятие и изпълняват същата или сходна
работа. Когато на същата или на сходна работа няма заети работници и служители на пълно
работно време, сравнението се прави спрямо продължителността на месечното работно време на
останалите работници и служители в предприятието.
(3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила
от 01.07.2006 г.) Работниците и служителите по ал. 1 не могат да бъдат поставени в по-
неблагоприятно положение само поради непълната продължителност на работното им време в
сравнение с работниците и служителите, които са страна по трудов договор на пълно работно
време, изпълняващи същата или сходна работа в предприятието. Те ползват същите права и имат
същите задължения, каквито имат работниците и служителите, работещи на пълно работно
време, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от продължителността
на отработеното време, трудовия стаж, притежаваната квалификация и други.
Въвеждане на непълно работно време от работодателя Чл. 138а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) При намаляване на
обема на работа работодателят може да установи за период до три месеца в една календарна
година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово
звено, които работят на пълно работно време, след предварително съгласуване с представителите
на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.
(2) Продължителността на работното време по ал. 1 не може да бъде по-малка от
половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време.
(3) С оглед създаване на възможност за преминаване от пълно на непълно работно време
или обратно работодателят:
1. взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа
на пълно работно време на непълно работно време, независимо дали молбите са за същото или за
друго работно място, когато съществува такава възможност в предприятието;
2. взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа
на непълно работно време на работа на пълно работно време или за увеличаване
продължителността на непълното работно време, ако възникне такава възможност;
3. предоставя своевременно на подходящо място в предприятието писмена информация
на работниците и служителите за свободните работни места и длъжности при пълно и непълно
работно време, за да се улесни преминаването от работа на пълно работно време на работа на
непълно работно време или обратно; тази информация се предоставя и на представителите на
синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2;
4. предприема мерки за улесняване на достъпа до работа на непълно работно време на
всички нива в предприятието, включително за длъжностите, изискващи квалификация, и за
ръководните длъжности, и при възможност за улесняване достъпа на работниците и служителите,
които работят на непълно работно време, до професионално обучение с цел да се увеличат
възможностите за израстване в кариерата и професионалната мобилност.
Разпределение на работното време Чл. 139. (1) Разпределението на работното време се установява в правилника за
вътрешния трудов ред на предприятието.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) В предприятия, в които организацията на труда
позволява това, може да се установява работно време с променливи граници. Времето, през което
работникът или служителят трябва задължително да бъде на работа в предприятието, както и
начинът за неговото отчитане се определят от работодателя. Извън времето на задължителното
присъствие работникът или служителят сам определя началото на работното си време.
(3) В зависимост от характера на труда и организацията на работата работният ден може
да бъде разделен на две или три части.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм.
- ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)
(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) За
някои категории работници и служители поради особения характер на работата им може да бъде
установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през
определено време от денонощието. Категориите работници и служители, максималната
продължителност на времето и редът за отчитането му се определят от министъра на труда и
социалната политика.
Ненормиран работен ден
Чл. 139а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Поради особения
характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните
организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да
установява за някои длъжности ненормиран работен ден.
(2) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Не може да се установява ненормиран работен ден за
работниците и служителите с намалено работно време.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Списъкът на длъжностите, за които се
установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Работниците и служителите с ненормиран
работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след
изтичането на редовното работно време.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) В случаите по ал. 3 работниците и
служителите имат право освен на почивките по чл. 151 и на почивка не по-малко от 15 минути
след изтичането на редовното работно време.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) В случаите по ал. 3 общата продължителност
на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична
почивка, установена с този кодекс.
(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Работата над редовното работно време в
работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и
празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд.
Нощен труд Чл. 140. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Нощен е трудът, който се полага
от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за непълнолетни работници и служители - от 20,00 ч. до 06,00 ч.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да осигурява на работниците и
служителите топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно
полагане на нощния труд.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Нощният труд е забранен за:
1. работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст;
2. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила
от 29.12.2009 г.) бременни работнички и служителки както и работнички и служителки в
напреднал етап на лечение ин-витро;
3. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) майки с деца до 6-годишна
възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен
с тяхно писмено съгласие;
4. трудоустроени работници и служители освен с тяхно съгласие и ако това не се
отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;
5. работници и служители, които продължават образованието си без откъсване от
производството освен с тяхно съгласие.
(5) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., отм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила
от 01.07.2006 г.)
Особени правила при полагане на нощен труд Чл. 140а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Работници и служители,
в редовното работно време на които се включват най-малко три часа нощен труд по чл. 140, ал. 2,
както и работници и служители, които работят на смени, една от които включва най-малко три
часа нощен труд, се смятат за работници и служители, които полагат нощен труд.
(2) Работниците и служителите, които полагат нощен труд, се приемат на работа само
след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя.
(3) Работниците и служителите, които полагат нощен труд, подлежат на периодични
медицински прегледи по чл. 287.
(4) Когато здравен орган установи, че здравословното състояние на работник или
служител се е влошило поради полагане на нощен труд, той се премества на подходяща дневна
работа или се трудоустроява.
(5) Работодателят, при който работниците и служителите полагат нощен труд, е длъжен
при поискване от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" да й предостави
информация за техния брой, отработените нощни часове, както и за предприетите мерки за
осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.
Работа на смени Чл. 141. (1) Когато характерът на производствения процес налага, работата в
предприятието се организира на две или повече смени.
(2) Работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Смесена работна
смяна с 4 и повече часа нощен труд се смята за нощна и има продължителност на нощна смяна, а
с по-малко от 4 часа нощен труд се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна.
(3) Редуването на смените в предприятието се определя в правилника за вътрешния
трудов ред.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работните смени на работниците и служителите, които
продължават образованието си без откъсване от производството, както и на учащите се, които
работят през свободното от учение време, се определят в зависимост от организацията на
учебния процес.
(5) Забранява се възлагането на работа през две последователни работни смени.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При производства с непрекъсваем процес на работа
работникът или служителят не може да преустановява работата си до идването на сменящия го
работник или служител без разрешение на непосредствения ръководител. В тези случаи
непосредственият ръководител е длъжен да вземе необходимите мерки за идването на сменящ
работник или служител.
Отчитане на работното време Чл. 142. (1) Работното време се изчислява в работни дни - подневно.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм.
- ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работодателят може да установи сумирано
изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не
може да бъде повече от 6 месеца.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Не
се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с
ненормиран работен ден.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.)
Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време
може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56
часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им
работно време.
Раздел II.
Извънреден труд
Определение и забрана Чл. 143. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001
г.) Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя
извън установеното за него работно време.
(2) Извънредният труд е забранен.
Допустимост по изключение Чл. 144. Извънреден труд се допуска по изключение само в следните случаи:
1. за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;
2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2006 г.,
изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) за предотвратяване, овладяване и
преодоляване на последиците от бедствия;
3. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за извършване на неотложни обществено необходими
работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението,
канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ;
4. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за извършване на аварийно-възстановителни работи и
поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения;
5. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) за довършване на започната
работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време;
6. (нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за извършване на усилена сезонна работа.
Ред за полагане Чл. 145. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Продължителност Чл. 146. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Продължителността на извънредния труд през
една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа.
(2) Продължителността на извънредния труд не може да надвишава:
1. 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец;
2. 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица;
3. 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.
(3) Ограниченията по предходните алинеи не се прилагат в случаите на чл. 144, т. 1 - 3.
Недопустимост на извънредния труд Чл. 147. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Не се разрешава полагане на извънреден труд
от:
1. работници или служители, които не са навършили 18-годишна възраст;
2. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила
от 29.12.2009 г.) бременни работнички или служителки както и работнички и служителки в
напреднал етап на лечение ин-витро;
3. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) майки с деца до 6-годишна
възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен
с тяхно писмено съгласие;
4. трудоустроени работници или служители освен с тяхно съгласие и ако това не се
отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;
5. работници или служители, които продължават образованието си без откъсване от
производството освен с тяхно съгласие.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Не се разрешава полагането на извънреден труд, освен в
случаите по чл. 144, т. 1 - 3 от работници и служители, за които е установено намалено работно
време по чл. 137, ал. 1, т. 1.
Отказ за полагане Чл. 148. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят има право да откаже
полагане на извънреден труд, когато не са спазени правилата на този кодекс, на друг нормативен
акт или на колективния трудов договор.
Отчитане Чл. 149. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работодателят е длъжен да води специална
книга за отчитане на извънредния труд.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Положеният извънреден труд се отчита всяко
полугодие пред инспекцията по труда.
Заплащане на извънреден труд Чл. 150. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.)
За положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл.
262.
Раздел III.
Почивки
Почивки в работния ден Чл. 151. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работното време на работника или служителя
се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя
почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути.
(2) Почивките не се включват в работното време.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) В
производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато,
работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време.
Междудневна почивка Чл. 152. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят има право на
непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.
Седмична почивка Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При петдневна работна седмица работникът
или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които
единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко
48 часа непрекъсната седмична почивка.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила
от 01.08.2004 г.) При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична
почивка е не по-малко от 36 часа.
(3) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) При промяна на смените при
сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-
малък размер от почивката по ал. 2, но не по-малък от 24 часа, в случаите когато действителната
и техническата организация на работата в предприятието налагат това.
(4) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) За положен извънреден труд в
двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или
служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка
през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа.
Празнични дни Чл. 154. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 30 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 104
от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 22 от 1998 г.,
изм. и доп. - ДВ, бр. 56 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 1998 г.) Официални празници са:
1 януари - Нова година;
3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник;
1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност;
6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;
24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;
6 септември - Ден на Съединението;
22 септември - Ден на Независимостта на България;
1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения;
24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Рождество Христово;
Великден - два дни (неделя и понеделник), които в съответната година са определени за
празнуването му.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Министерският съвет може да
обявява и други дни еднократно за официални празници, дни за чествуване на определени
професии, както и да размества почивните дни през годината. В тези случаи продължителността
на работната седмица не може да бъде по-голяма от 48 часа, а продължителността на седмичната
почивка - по-малка от 24 часа.
Работно време и почивки при работа със специфичен характер и/или организация
на труд Чл. 154а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) При спазване на общите
правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд Министерският съвет може
да установява друга продължителност на дневното, седмичното или месечното работно време, на
междудневната и седмичната почивка, на почивките в работния ден и на нощния труд за
работници и служители, които извършват работа със специфичен характер и/или организация на
труда.
Глава осма.
ОТПУСКИ
Раздел I.
Видове отпуски
Основен и удължен платен годишен отпуск Чл. 155. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от
01.08.2004 г.) Всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск.
(2) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) При постъпване на работа за
първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато
придобие най-малко 8 месеца трудов стаж.
(3) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) При прекратяване на трудовото
правоотношение преди придобиване на 8 месеца трудов стаж работникът или служителят има
право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, изчислено по реда на чл. 224, ал. 1.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишен текст на ал. 2 - ДВ, бр.
52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко
от 20 работни дни.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.,
предишен текст на ал. 3, изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Някои категории
работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен
платен годишен отпуск, в който е включен отпускът по ал. 4. Категориите работници и
служители и минималният размер на този отпуск се определят от Министерския съвет.
Допълнителен платен годишен отпуск Чл. 156. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004
г., предишен текст на чл. 156 - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) При условията на чл. 155, ал. 2 работникът
или служителят има право на допълнителен платен годишен отпуск:
1. (изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) за работа при специфични условия и рискове за живота и
здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от
предприетите мерки - не по-малко от 5 работни дни;
2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) за работа при ненормиран работен
ден - не по-малко от 5 работни дни.
(2) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Видовете работи, за които се установява допълнителен
платен годишен отпуск, се определят с наредба на Министерския съвет.
Уговаряне на по-големи размери на отпуските Чл. 156а. (Нов - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) По-големи размери на отпуските по чл. 155 и 156
могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото
правоотношение.
Отпуск за изпълнение на граждански, обществени и други задължения (Загл. изм. -
ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Чл. 157. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да освобождава от
работа работника или служителя:
1. при встъпване в брак - 2 работни дни;
2. при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него;
3. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) при смърт на родител, дете,
съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия - 2 работни
дни;
4. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) когато е призован в съд или от
други органи като страна, свидетел или вещо лице;
5. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за участие в заседания като член на представителен
държавен орган или съдебен заседател;
5а. (нова - ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) за участие в заседания на
специален орган за преговори, европейски работнически съвет или представителен орган в
европейско търговско или кооперативно дружество;
6. (зал., предишна т. 7, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) когато е отправено предизвестие от
работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение - по 1 час дневно за дните на
предизвестието. От това право не може да се ползува работник или служител, който работи 7 или
по-малко часове;
7. (нова - ДВ, бр. 19 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) за времето на обучение и
участие в доброволните формирования за защита при бедствия.
(2) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в
сила от 29.12.2009 г.) Работодателят е длъжен да освобождава от работа бременна работничка
или служителка както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро за
медицински прегледи, когато е необходимо те да се извършват през работно време. За това време
на бременната работничка или служителка както и на работничка и служителка в напреднал етап
на лечение ин-витро се изплаща възнаграждение от работодателя в размера по чл. 177.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 25 от
2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишен текст на ал. 2 - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от
01.08.2004 г.) През време на отпуските по ал. 1 на работника или служителя се изплаща
възнаграждение, както следва:
1. по т. 1-3 - според предвиденото в колективния трудов договор или по споразумение
между работника или служителя и работодателя;
2. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) по т. 5а и 6 - от работодателя в
размера по чл. 177;
3. в останалите случаи - според предвиденото в специалните закони.
Отпуск през време на учебно мобилизационно мероприятие (Загл. изм. - ДВ, бр. 25
от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Чл. 158. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001
г.) При повикване на учебно мобилизационно мероприятие работникът или служителят се смята
в служебен отпуск през време на мероприятието, включително деня на отиването и връщането.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Ако
учебно мобилизационното мероприятие продължава 15 и повече дни, работникът или служителят
има право на 2 календарни дни платен отпуск преди заминаването и 2 дни след завръщането,
които не се включват в платения годишен отпуск.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила
от 12.05.2009 г.) През време на учебно мобилизационното мероприятие и на отпуск по ал. 2 на
работника или служителя се заплаща възнаграждение за сметка на бюджета на ведомството,
което го провежда.
Отпуск на синдикални дейци Чл. 159. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) За осъществяване на синдикална дейност
нещатните членове на централни, отраслови и териториални ръководства на синдикалните
организации, както и нещатните председатели на синдикалните ръководства в предприятията
имат право на платен отпуск в размери, установени в колективния трудов договор, но не по-
малко от 25 часа за една календарна година.
(2) Отпускът по предходната алинея се заплаща съгласно чл. 177 и не може да се
компенсира с парично обезщетение.
(3) Времето на ползуване на отпуска по ал. 1 се определя от съответния синдикален деец,
за което той своевременно уведомява работодателя. Времето и продължителността на
използувания отпуск се отчитат в специална книга при работодателя.
(4) Отпускът по ал. 1 не може да бъде отлаган за следваща календарна година.
Неплатен отпуск Чл. 160. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работодателят по искане на работника или
служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не
платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж.
(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Работодателят е длъжен да разреши еднократно
ползването на неплатен отпуск до една година на работник или служител, който е в
правоотношение с институция на Европейския съюз, извън случаите по чл. 120а, с Организацията
на обединените нации, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с
Организацията на Северноатлантическия договор или с други международни правителствени
организации.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една
календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено
в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет.
Служебни и творчески отпуски Чл. 161. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от
31.03.2001 г.) На работника или служителя може да се разрешава платен или неплатен служебен
или творчески отпуск при условия и по ред, установени в колективен трудов договор или в
споразумение между страните по трудовото правоотношение.
(2) (Нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Ако друго не е уговорено в колективен трудов договор,
щатните изборни синдикални дейци се считат в неплатен отпуск за времето, докато заемат
съответната синдикална длъжност.
(3) (Нова - ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Работник или служител, който е
член на представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество, има право на
отпуск за обучение, необходимо за изпълнение на функциите му. Размерът на отпуска и
възнаграждението, което се дължи по време на ползването му, се уговарят в колективен трудов
договор или по споразумение между страните по трудовото правоотношение.
Отпуск при временна неработоспособност (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила
от 31.03.2001 г.) Чл. 162. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001
г., доп. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Работникът или служителят има право на
отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест,
трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или
изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на
болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от
семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете,
върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето.
(2) Отпуските по предходната алинея се разрешават от здравните органи.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) За
времето на отпуск поради временна неработоспособност на работника или служителя се изплаща
парично обезщетение в срокове и в размери, определени от отделен закон.
Отпуск поради бременност, раждане и осиновяване Чл. 163. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 1.01.2000
г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г., в сила от
01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 02.01.2009 г.) Работничката или
служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 410 дни за всяко дете,
от които 45 дни задължително се ползват преди раждането.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
(3) Когато поради неточно предвиждане на здравните органи раждането стане преди
изтичане на 45 дни от започване ползуването на отпуска, остатъкът до 45 дни се ползува след
раждането.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Когато детето е родено мъртво,
почине или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка или за осиновяване,
майката има право на отпуск до изтичане на 42 дни от раждането. Ако работоспособността на
майката вследствие на раждането не е възстановена след 42-ия ден този отпуск се продължава по
преценка на здравните органи до възстановяване на нейната работоспособност. До изтичане на
срока по ал. 1 този отпуск се заплаща като отпуск за бременност и раждане.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Когато детето бъде дадено за
осиновяване, бъде настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка или почине след
42-ия ден от раждането, отпускът по ал. 1 се прекратява от следващия ден. В тези случаи, ако
работоспособността на майката вследствие раждането не е възстановена, се прилагат изречения 2
и 3 на предходната алинея.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)
Работничка или служителка, която осинови дете, има право на отпуск по ал. 1 в размер на
разликата от възрастта на детето в деня на предаването му за осиновяване до изтичане срока на
полагащия се отпуск за раждане.
(7) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Когато майката и бащата се
намират в брак или живеят в едно домакинство, бащата има право на 15-дневен отпуск при
раждане на дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение.
(8) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в
сила от 02.01.2009 г.) Със съгласието на майката (осиновителката) след навършване на 6-месечна
възраст на детето бащата (осиновителят) може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410
дни.
(9) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) За времето, през което бащата
(осиновителят) ползва отпуск по ал. 8, отпускът на майката се прекъсва.
(10) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) През
време на отпуска по ал. 1 - 9 на лицата се изплаща парично обезщетение при условия и в размери,
определени в отделен закон.
(11) (Нова - ДВ, бр. 68 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 108 от
2008 г.) Редът и начинът за ползване на отпуска по ал. 1 се определят с наредба на Министерския
съвет.
Отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001
г., в сила от 31.03.2001 г.) Чл. 164. (1) След използуване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване,
ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на
допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната
му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Отпускът по ал. 1 със съгласието
на майката (осиновителката) се разрешава на бащата (осиновителя) или на един от техните
родители, когато работят по трудово правоотношение.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) През време на отпуск по предходните алинеи на
майката (осиновителката) или на лицето, което е поело отглеждането на детето, се заплаща
парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон. Времето, през което
се ползува отпускът, се признава за трудов стаж.
(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в
сила от 01.01.2002 г.) В случаите, когато не се ползува отпуск по ал. 1 или лицето, което ползува
такъв отпуск, прекъсне неговото ползуване, на майката (осиновителката), ако работи по трудово
правоотношение, се изплаща парично обезщетение от Държавното обществено осигуряване.
Отпуск за отглеждане на дете, настанено при близки и роднини или в приемно
семейство Чл. 164а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) (1) Право на отпуск за
отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст имат лицата, при които е
настанено дете по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
(2) Когато детето е настанено при съпрузи, отпускът се ползва само от единия от тях.
(3) През време на отпуска по ал. 1 и 2 се изплаща парично обезщетение при условия и в
размери, определени в отделен закон. Отпускът се зачита за трудов стаж.
(4) Отпускът по ал. 1 и 2 не може да се ползва едновременно с отпуск по чл. 164.
Неплатен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст (Загл. изм. - ДВ, бр. 25
от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., загл. изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Чл. 165. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004
г.) След използване на отпуска по чл. 164, ал. 1 работничка или служителка с четири и повече
деца при поискване има право на неплатен отпуск до навършване на 2-годишна възраст на
детето, ако то не е настанено в детско заведение. Със съгласието на майката (осиновителката)
този отпуск може да се ползва и от лицата по чл. 164, ал. 3.
(2) Времето, през което се ползува отпускът по предходната алинея, се признава за
трудов стаж.
Отпуск за кърмене и хранене на малко дете Чл. 166. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работничката или служителката, която сама
кърми детето си има право на платен отпуск за кърмене до навършване на 8-месечна възраст на
детето по 1 час два пъти дневно или с нейно съгласие по 2 часа наведнъж. За работничка или
служителка, която работи при намален работен ден от 7 или по-малко часа този отпуск е 1 час
дневно. След навършване на 8-месечна възраст на детето този отпуск е по 1 час дневно и се
разрешава на работничката или служителката по преценка на здравните органи, докато е
необходимо да кърми детето.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато работничката или служителката има близнаци
или недоносено дете, размерът на отпуска по предходната алинея е 3 часа дневно до навършване
на 8-месечна възраст на детето и по 2 часа - след навършване на 8-месечна възраст на детето,
докато по преценка на здравните органи е необходимо да го кърми. В тези случаи, ако
работничката или служителката работи при намален работен ден от 7 или по-малко часа,
първоначалният размер на отпуска за кърмене на детето е 2 часа, а след 8-месечна възраст на
детето - по 1 час на ден. Отпускът по тази алинея се ползува на два пъти, а със съгласието на
работничката или служителката - наведнъж.
(3) Отпуск при условията и в размерите, посочени в този член, се дава и на
осиновителката, и на майката на заварено дете.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Отпускът по предходните алинеи се заплаща от
работодателя.
Отпуск при смърт или тежко заболяване на родител Чл. 167. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Когато майката
(осиновителката) на дете до 2-годишна възраст почине или заболее тежко, поради което не може
да се грижи за детето, съответната част от отпуските за раждане, при осиновяване и за
отглеждане на малко дете се ползуват от бащата (осиновителя). С негово съгласие тези отпуски
могат да се ползуват от един от неговите родители или от един от родителите на починалата или
заболялата тежко майка (осиновителка) на детето, когато работи по трудово правоотношение.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Когато починат и двамата
родители на дете до 2-годишна възраст, ако детето не е настанено в детско заведение,
съответната част от отпуските по предходната алинея се ползува от настойника, а с негово
съгласие - от един от родителите на майката или на бащата на детето.
Неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст Чл. 167а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) (1) След използването на
отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по
трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при
поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до
навършване на 8-годишна възраст.
(2) В случаите по чл. 167, ал. 2 настойникът има право на отпуск по ал. 1 в размер 12
месеца. С негово съгласие отпуск в размер до 12 месеца или остатъкът от неизползвания отпуск
до този размер може да се ползва от един от родителите на майката или на бащата на детето.
(3) Когато след навършване на 2-годишна възраст на детето починат и двамата родители
и те не са ползвали отпуск по ал. 1, настойникът има право на такъв отпуск в размер 12 месеца, а
когато родителите са ползвали част от отпуска - на остатъка от неизползвания отпуск до този
размер. Със съгласието на настойника този отпуск може да се ползва от един от родителите на
майката или на бащата на детето.
(4) Родител (осиновител), който сам се грижи за отглеждане на детето, има право на
отпуск по ал. 1 в размер 12 месеца в случаите, когато:
1. не се намира в брак с другия родител и не живее в едно домакинство с него;
2. другият родител е лишен от родителски права с влязло в сила решение на съда;
3. другият родител е починал.
(5) В случаите по ал. 4, т. 1 и 2 другият родител няма право на отпуск по ал. 1.
(6) Отпускът по ал. 1 може да се ползва наведнъж или на части. Когато се ползва на
части, продължителността му не може да бъде по-малка от 5 работни дни.
(7) Лицето, което иска да ползва отпуск по ал. 1, трябва да уведоми за това работодателя
си най-малко 10 работни дни предварително.
(8) Времето, през което се ползва отпускът по ал. 1, се признава за трудов стаж.
(9) Редът и начинът за ползване на отпуска по ал. 1 - 8 се уреждат с наредба на
Министерския съвет.
Платен отпуск за две и повече живи деца Чл. 168. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от
31.03.2001 г.) Ако е уговорено в колективен трудов договор работничка или служителка с две
живи деца до 18-годишна възраст, има право на два работни дни, а работничка или служителка с
три или повече живи деца до 18-годишна възраст - на 4 работни дни платен отпуск за всяка
календарна година. Този отпуск се ползва, когато работничката или служителката пожелае и не
може да се компенсира с парично обезщетение, освен при прекратяване на трудовото
правоотношение.
(2) Работничката или служителката има право да ползува отпуска по предходната алинея
включително и за календарната година, в която някое или всички деца навършват 18-годишна
възраст.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
(4) Ползуването на отпуска по този член може да се отлага по реда на чл. 176.
Платен отпуск за обучение Чл. 169. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от
31.03.2001 г.) Работник или служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от
производството със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск в размер 25 работни
дни за всяка учебна година.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Отпускът по ал. 1 се ползва независимо от всички останали видове отпуски. Той може да се
ползва наведнъж или на части и не се предоставя на работник или служител, който повтаря
учебната година по неуважителни причини.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Учащите се по ал. 1 имат право еднократно и на платен
отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит,
включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001
г.) За подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор" работниците и
служителите, зачислени на задочна или на докторантура на самостоятелна подготовка, имат
право еднократно на 6 месеца платен отпуск, а за подготовка на дисертационен труд за
получаване на научна степен "доктор на науките" - 12 месеца. Това право се ползва със
съгласието на работодателя.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Работниците и служителите, които учат във вечерни учебни заведения със съгласието на
работодателя, освен тези, които работят при намален работен ден от 7 или по-малко часа, се
освобождават 1 час по-рано от работа всеки учебен ден.
Отпуск за приемен изпит в учебно заведение Чл. 170. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001
г.) Когато със съгласието на работодателя работникът или служителят кандидатства в училище,
приемането в което става с изпит, работникът или служителят има право на платен отпуск, както
следва:
1. при кандидатстване в средно училище - 6 работни дни;
2. при кандидатстване във висше училище или за докторантура - 12 работни дни.
(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Когато съгласие на работодателя
не е дадено, работникът или служителят има право на неплатен отпуск в размерите по ал. 1,
намалени наполовина, който се признава за трудов стаж.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от
31.03.2001 г.) Когато работникът или служителят е ползвал платения или неплатения отпуск по
ал. 1 и 2, но не е бил приет в съответното учебно заведение или за докторант, за следващите
години той има право на неплатен отпуск в размер, равен на половината от отпуска по ал. 1,
който се признава за трудов стаж.
Неплатен отпуск на учащи се Чл. 171. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работниците и
служителите по чл. 169, ал. 1 имат право и на неплатен отпуск в следните размери:
1. за подготовка и явяване на изпит - до 20 работни дни за учебна година;
2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) за подготовка и явяване на
приемен, на зрелостен или на държавен изпит, включително и за подготовка и защита на
дипломна работа или дипломен проект в средни учебни заведения - до 30 работни дни;
3. за подготовка и явяване на държавен изпит, включително и за подготовка и защита на
дипломна работа или на дипломен проект във висши учебни заведения - до 4 месеца;
4. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) за подготовка и защита на
дисертация от задочни докторанти или от докторанти на самостоятелна подготовка - до 4 месеца.
(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Когато съгласие на работодателя
не е дадено, работникът или служителят, който учи в средно или във висше училище без
откъсване от производството, има право на неплатен отпуск в размерите по ал. 1, намалени
наполовина.
(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Неплатеният
отпуск по ал. 1 и 2 се признава за трудов стаж.
Ползване на отпуските от учащите се Чл. 171а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Отпуските на учащите се по
този раздел се ползват във време, определено от работника или служителя в зависимост от
организацията на учебния процес, след писмено уведомяване на работодателя най-малко 7 дни
предварително.
Раздел II.
Ползуване на платения годишен отпуск
Начин на ползуване Чл. 172. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части, от
които най-малко половината се ползва наведнъж през календарната година, за която се полага
отпускът.
Ред за ползуване Чл. 173. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Платеният годишен отпуск се ползува от
работника или служителя с писмено разрешение от работодателя.
(2) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1992 г.) На работниците и служителите, които изповядват
вероизповедание, различно от източноправославното, работодателят е длъжен да разрешава по
техен избор ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен по чл. 160, ал. 1 за дните
на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните
религиозни празници по чл. 154.
(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1992 г.) Дните за религиозните празници на вероизповеданията,
различни от източноправославното, се определят от Министерския съвет по предложение на
официалното ръководство на съответното вероизповедание.
(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 26 от 1992 г., изм. - бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от
2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск
на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни,
при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите,
когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края
на календарната година, за която се полага.
(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 26 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 25
от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работникът или служителят използува платения си годишен
отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши
платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година
освен ако ползуването му е отложено по реда на чл. 176. В този случай на работника или
служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за
календарната година платен годишен отпуск.
Ползуване на отпуск от непълнолетни и майки Чл. 174. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работници или служители, ненавършили 18-
годишна възраст, и майки с деца до 7-годишна възраст ползуват отпуска си през лятото, а по
тяхно желание - и през друго време на годината, освен в случаите по ал. 4 на предходния член.
Прекъсване на ползуването Чл. 175. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Когато през време на ползуването на платения
годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен
отпуск, ползуването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се
ползува допълнително по съгласие между него и работодателя.
(2) (Нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Извън случаите по предходната алинея отпускът на
работника или служителя може да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, изразено
писмено.
Отлагане на ползуването Чл. 176. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Ползуването на платения годишен отпуск може
да се отложи за следващата календарна година:
1. (доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) от работодателя - поради важни
производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето;
2. от работника или служителя - когато ползува друг вид отпуск или по негово искане със
съгласието на работодателя.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася,
работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-
късно от шест месеца, считано от края на календарната година, за която се полага.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2,
работникът или служителят има право сам да определи времето на ползуването му, като уведоми
за това работодателя писмено поне две седмици предварително.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Неизползуваният размер на платения годишен отпуск
може да се използува от работника или служителя до прекратяване на трудовото правоотношение
с този работодател.
Заплащане Чл. 177. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) За времето на
платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение,
което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово
възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който
работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
(2) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Когато няма месец, през който работникът или
служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението по
ал. 1 се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер.
Забрана за парично компенсиране Чл. 178. Забранява се компенсиране на платения годишен отпуск с парични обезщетения
освен при прекратяване на трудовото правоотношение.
Глава девета.
ТРУДОВА ДИСЦИПЛИНА
Раздел I.
Общи разпоредби (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Съдържание на трудовата дисциплина Чл. 179. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Спазване на трудовата дисциплина Чл. 180. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Правила за вътрешния трудов ред Чл. 181. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) (1) Работодателят е
длъжен да издаде правилник за вътрешния трудов ред, в който определя правата и задълженията
на работниците и служителите и на работодателя по трудовото правоотношение и урежда
организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност.
(2) Работодателят издава правилника за вътрешния трудов ред, след като проведе
предварителни консултации с представителите на синдикалните организации в предприятието и
с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.
Раздел II.
Награди (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Основания за награждаване от предприятието Чл. 182. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Видове награди от предприятието Чл. 183. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Ред за даване на наградите от предприятието Чл. 184. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Награди за изключителни заслуги Чл. 185. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Раздел III.
Дисциплинарна отговорност
Нарушение на трудовата дисциплина Чл. 186. Виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата
дисциплина. Нарушителят се наказва с предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания
независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност,
ако такава отговорност се предвижда.
Видове нарушения на трудовата дисциплина Чл. 187. Нарушения на трудовата дисциплина са:
1. закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или
неуплътняване на работното време;
2. (доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) явяване на работника или служителя на работа в
състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи;
3. неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните
правила;
4. произвеждане на некачествена продукция;
5. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) неспазване на правилата за
здравословни и безопасни условия на труда;
6. (зал. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.);
7. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) неизпълнение на законните нареждания на работодателя;
8. злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и
разпространяване на поверителни за него сведения;
9. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) увреждане на имуществото на работодателя и
разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства;
10. неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или
определени при възникването на трудовото правоотношение.
Видове дисциплинарни наказания Чл. 188. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дисциплинарните наказания са:
1. забележка;
2. предупреждение за уволнение;
3. уволнение.
Критерии за определяне и еднократност на дисциплинарното наказание Чл. 189. (1) (Ал. 1 отм., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При определяне на
дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено, както и поведението на работника или служителя.
(2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За едно и също нарушение на трудовата
дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.
Дисциплинарно уволнение Чл. 190. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 190 - ДВ, бр. 25 от 2001
г., в сила от 31.03.2001 г.) Дисциплинарно уволнение може да се налага за:
1. три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец,
всяко от които не по-малко от 1 час;
2. неявяване на работа в течение на два последователни работни дни;
3. системни нарушения на трудовата дисциплина;
4. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) злоупотреба с доверието на
работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения;
5. ощетяване на гражданите от работници или служители в търговията и услугите чрез
измама в цената, теглото, качеството на стоката или услугата;
6. (нова - ДВ, бр. 51 от 1999 г.) участие в хазартни игри чрез телекомуникационни
средства на предприятието и се възстановяват направените разходи в пълен размер;
7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 51 от 1999 г.) други тежки нарушения на трудовата
дисциплина.
(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Дисциплинарно уволнение по ал.
1 се налага при съобразяване с критериите по чл. 189, ал. 1.
Изключване от кооперация за дисциплинарни нарушения Чл. 191. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Органи, които налагат дисциплинарните наказания Чл. 192. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дисциплинарните наказания се налагат от
работодателя или от определено от него лице или от друг орган, оправомощен със закон.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дисциплинарните наказания на ръководителя на
предприятието, както и на работници или служители, назначени от по-горестоящия орган, се
налагат от този орган.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Задължения на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание Чл. 193. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е
длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или
да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато работодателят предварително не е изслушал
работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя
дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Разпоредбите на предходната алинея не се прилагат,
когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова
вина.
Срокове за налагане на дисциплинарни наказания Чл. 194. (1) Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване
на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.
(2) При дисциплинарно нарушение, което е и престъпление или административно
нарушение, свързано с възложената работа и установено с влязла в сила присъда или наказателно
постановление, сроковете по предходната алинея започват да текат от влизането в сила на
присъдата или на наказателното постановление.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в
сила от 31.03.2001 г.) Сроковете по ал. 1 не текат през времето, когато работникът или
служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка
(4) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Заповед за дисциплинарно наказание Чл. 195. (1) Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която
се посочват нарушителят, нарушението, и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз
основа на който се налага.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу
подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването. При невъзможност
заповедта да бъде връчена на работника или служителя работодателят му я изпраща с
препоръчано писмо с обратна разписка.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дисциплинарното наказание се смята за наложено от
деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване,
когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Разглеждане на дисциплинарните нарушения от другарския съд Чл. 196. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Заличаване на дисциплинарните наказания Чл. 197. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дисциплинарните наказания се заличават с
изтичането на една година от налагането им.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Заличаването има действие занапред. Заличаването на
дисциплинарното уволнение не е основание за възстановяване на работника или служителя на
предишната му работа.
Предсрочно заличаване на дисциплинарни наказания Чл. 198. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дисциплинарните наказания, с изключение на
уволнението, могат да бъдат заличени от работодателя преди изтичането на срока по ал. 1 на
предходния член, ако работникът или служителят не е извършил други нарушения на трудовата
дисциплина. Заличаването има действие занапред.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Заличаването на наказанието по предходната алинея се
извършва с мотивирана писмена заповед, която се връчва на работника или служителя.
Временно отстраняване от работа Чл. 199. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят или непосредственият
ръководител може да отстрани временно от работа работник или служител, който се явява в
състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите си задължения, употребява през
работно време алкохол или друго силно упойващо средство.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Отстраняването продължава, докато работникът или
служителят възстанови годността си да изпълнява определената му работа.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) През времето, докато трае отстраняването, работникът
или служителят не получава трудово възнаграждение.
Глава десета.
ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ И ДРУГИ ВИДОВЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ
Раздел I.
Имуществена отговорност на работодателя (Загл. изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на
работника и служителя Чл. 200. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от
31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в
сила от 01.07.2009 г.) За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това,
дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е
причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на
каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време
на почивка, прекарана в предприятието.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят дължи обезщетение за разликата между
причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
(4) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера
на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
(5) (Нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.,
предишна ал. 4 - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Получаването на обезщетение по предходните алинеи от
наследниците на починал поради трудова злополука или професионална болест не се смята за
приемане на наследство.
Изключване или намаляване на отговорността Чл. 201. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работодателят не отговаря по предходния член,
ако пострадалият е причинил умишлено увреждането.
(2) Отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Регресен иск Чл. 202. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За изплатеното на пострадалия или на неговите
наследници обезщетение работодателят има право на иск срещу виновните работници или
служители съобразно правилата на раздел II от тази глава.
Раздел II.
Имуществена отговорност на работника или служителя (Загл. изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Обсег на имуществената отговорност Чл. 203. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят отговаря
имуществено съобразно правилата на тази глава за вредата, която е причинил на работодателя по
небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения.
(2) За вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е
причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се
определя от гражданския закон.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Имуществената отговорност на работника или
служителя се прилага независимо от дисциплинарната, административнонаказателната и
наказателната отговорност за същото деяние.
Изключване на отговорността Чл. 204. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят не отговаря
имуществено за вредата, която е резултат на нормален производствено-стопански риск.
Вреда, която подлежи на обезщетяване Чл. 205. (1) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят отговаря за
претърпяната загуба, но не и за пропуснатата полза.
(2) Размерът на вредата се определя към деня на настъпването й, а ако той не може да се
установи - към деня на откриването й.
Размер на отговорността Чл. 206. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) За вреда, причинена на работодателя по
небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, работникът или
служителят отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово
възнаграждение.
(2) Когато вредата е причинена от ръководител, включително и от непосредствен
ръководител, при или по повод упражняване на ръководните му функции, отговорността е в
размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово
възнаграждение.
(3) Отговорността е в размерите по предходните алинеи и когато работодателят е
обезщетил трети лица за вреди, причинени от работника или служителя при същите условия.
Размер на отговорността за вреда, причинена при отчетническа дейност Чл. 207. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работник или служител, на когото е възложено
като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални
ценности, отговаря спрямо работодателя:
1. в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно
трудово възнаграждение;
2. за липса - в пълен размер заедно със законните лихви от деня на причиняването на
щетата, а ако това не може да се установи - от деня на откриването на липсата.
(2) Лицата, които са получили нещо без основание от причинителя на щетата или са се
възползували от увреждането по т. 1 на предходната алинея, дължат солидарно с причинителя на
вредата връщане на полученото до размера на обогатяването освен в случаите по чл. 271, ал. 1.
Лицата дължат връщане и на полученото по дарение от причинителя на вредата, когато
дарението е със средства, извлечени от причинената вреда.
(3) Исковете по т. 2 на ал. 1 и по ал. 2 се погасяват с изтичането на 10-годишна давност
от деня на причиняването на вредата.
(4) Със закон могат да се установяват и други случаи на пълна имуществена отговорност.
Отговорност за вреда, причинена от няколко работници или служители Чл. 208. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато вредата е причинена от няколко работници
или служители, те отговарят:
1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) в случаите на ограничена отговорност - съобразно
участието на всеки от тях в причиняването на вредата, а когато то не може да бъде установено -
пропорционално на уговореното им месечно трудово възнаграждение. Сборът на дължимите от
тях обезщетения не може да надвишава размера на вредата;
2. в случаите на пълна отговорност - солидарно.
Бригадна отговорност Чл. 209. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Бригадна отговорност за липса може да се
поеме с писмен договор, сключен между работодателя и работниците или служителите, които
общо или на смени извършват отчетническа дейност. Когато не може да се установи конкретният
причинител, обезщетението се разпределя между работниците или служителите, подписали
договора, съразмерно на получената брутна работна заплата за периода от време, за който е
установена липсата.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Осъществяване на ограничената имуществена отговорност Чл. 210. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) В случаите на ограничена имуществена
отговорност работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на
отговорността на работника или служителя. Когато вредата е причинена от ръководителя на
предприятието, заповедта се издава от съответния по-горестоящ орган, а ако няма такъв - от
колективния орган за управление на предприятието.
(2) Заповедта се издава в 1-месечен срок от откриването на вредата или от плащането на
сумата на третото лице, но не по-късно от 1 година от причиняването й, а когато вредата е
причинена от ръководител или при извършване на отчетническа дейност - в 3-месечен срок от
откриването й, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване. Тези срокове не текат, ако е
образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато
производството е висящо.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Ако работникът или служителят в 1-месечен срок от
връчването на заповедта оспори писмено основанието или размера на отговорността,
работодателят може да предяви срещу него иск пред съда.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Ако в срока по предходната алинея работникът или
служителят не оспори основанието или размера на отговорността, работодателят удържа
дължимата сума от трудовото възнаграждение на работника или служителя в размерите,
посочени в Гражданския процесуален кодекс.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) В
случаите, когато поради прекратяване на трудовото правоотношение или по други причини
събирането на сумата не може да стане чрез удръжки по реда на предходната алинея, въз основа
на заповедта на работодателя или на органа по изречение второ на ал. 1 работодателят може да
поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс
независимо от размера на вземането.
(6) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1996 г.)
Осъществяване на пълната имуществена отговорност Чл. 211. Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред.
В тези случаи удръжки могат да се правят само въз основа на влязло в сила съдебно
решение.
Прилагане на гражданския закон Чл. 212. (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За неуредените в тази глава въпроси по
имуществената отговорност на работодателя за причиняване на смърт или увреждане на здравето
на работника или служителя, както и по имуществената отговорност на работника или служителя
към работодателя, се прилага гражданският закон.
Раздел III.
Други видове обезщетения
Обезщетение при недопускане на работа Чл. 213. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При незаконно недопускане на работник или
служител, с когото е създадено трудово правоотношение по реда на глава пета, да постъпи на
работа работодателят и виновните длъжностни лица дължат солидарно на работника или
служителя брутното трудово възнаграждение за съответната длъжност от деня на явяването, за да
постъпи на работа, до неговото действително допускане на работа.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят и виновните длъжностни лица
солидарно дължат обезщетение на работника или служителя, когото незаконно не са допуснали
на работа през времето, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение. Това
обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за
времето на незаконното недопускане на работа.
Обезщетение при временно отстраняване от работа Чл. 214. (Предишна ал. 1, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работник или служител, който е
бил незаконно отстранен от работа от работодателя или от непосредствения ръководител, има
право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето на
незаконното отстраняване. Обезщетението се дължи солидарно от работодателя и виновните
длъжностни лица.
(Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Обезщетение при командировка Чл. 215. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При командироване работникът или служителят
има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и
квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет.
Обезщетение при преместване Чл. 216. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) На работник или служител, който се премества
на работа в друго населено място, по споразумение с работодателя могат да се заплатят:
1. пътните разноски за него и за членовете на семейството му;
2. разноските по пренасянето на покъщнината му;
3. възнаграждение за дните на пътуването и за още 2 дни.
(2) На работник или служител, трудовото правоотношение с когото е прекратено не по
негова вина или не по негово заявление с предизвестие, по споразумение с работодателя могат да
се заплатят разноските по т. 1 и 2 на предходната алинея за неговото и на семейството му
завръщане в постоянното им местоживеене.
(3) Работникът или служителят има право на обезщетение по предходните алинеи, когато
по ред, предвиден в закон, се премества или е преместен на постоянна работа в друго населено
място не по негова молба. Когато разстоянието до населеното място на новата работа е над 100
километра и преместването е за време над 1 година, на работника или служителя се заплаща и
уговореното едномесечно трудово възнаграждение за новата работа и възнаграждение в размер
на една четвърт от същата сума за всеки член от семейството, издържан от работника или
служителя. Обезщетението се изплаща от работодателя, при когото работникът или служителят
се премества на работа.
Обезщетение при трудоустрояване Чл. 217. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001
г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Работодателят дължи на подлежащия на
трудоустрояване работник или служител обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение от деня, в който получи предписанието за трудоустрояване, до неговото
изпълнение.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работник или служител, който без уважителни причини
откаже да приеме работата, на която се трудоустроява в същото или в друго предприятие, няма
право на обезщетението по предходната алинея.
Обезщетение при бедствие (Загл. изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009
г., в сила от 12.05.2009 г.) Чл. 218. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 19
от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) Когато
при бедствие работникът или служителят е възпрепятствуван да се яви на работа, заплаща му се
обезщетение в размер 50 на сто от брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е
бил възпрепятствуван да работи, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата,
установена за страната.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2006 г.,
изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) Ако работникът или служителят е взел
участие в спасителните работи при бедствие, заплаща му се пълният размер на брутното трудово
възнаграждение.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Обезщетението по предходните алинеи се изплаща от
работодателя, при когото работникът или служителят работи.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Причините за неявяването на работа и участието в
спасителните работи се установяват от кметството, от общинския съвет или от друг държавен
орган.
Обезщетения при правомерен отказ на работника или служителя да изпълнява
работата Чл. 219. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работник или служител, който на законно
основание е отказал изпълнението или е преустановил работа поради възникнала сериозна и
непосредствена опасност за живота и здравето му, има право на обезщетение в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което не е работил.
(2) Право на обезщетение по предходната алинея има и работник или служител, който
откаже да изпълнява работа, възложена му вън от допустимите от този кодекс случаи за
едностранна промяна на мястото и характера на работа, ако е възпрепятствуван да изпълнява
работата си по досегашните условия.
Обезщетение за неспазено предизвестие Чл. 220. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Страната, която има право да прекрати
трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
(2) Страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може
да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за
неспазения срок на предизвестие.
Обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие Чл. 221. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от
01.08.2004 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без
предизвестие в случаите по чл. 327, т. 2, 3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.
(2) При дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя
обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при
безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово
правоотношение.
(3) Предходната алинея се прилага и когато работникът или служителят бъде уволнен по
чл. 330, ал. 1 поради осъждане за престъпление, което съставлява и нарушение на трудовите
задължения.
(4) Действителните вреди по предходните алинеи се изчисляват върху брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя, както следва:
1. в случаите по ал. 1 - за времето, през което работникът или служителят е останал без
работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение;
2. в случаите по ал. 2 и 3 - за времето, през което работодателят е останал без работник
или служител за същата работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото
правоотношение.
Обезщетение при уволнение на други основания Чл. 222. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 108 от
2008 г.) При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в
щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на
работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той
работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от
работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно
уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното
му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1
месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може
да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е
постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия
срок.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение
поради болест (чл. 325, т. 9 и чл. 327, т. 1) работникът или служителят има право на обезщетение
от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има
най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил
обезщетение на същото основание.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в
сила от 31.03.2001 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или
служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от
основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател
през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща
само веднъж.
Обезщетение при уволнение поради задържане от органите на властта Чл. 223. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск Чл. 224. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов
стаж.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Обезщетението по предходната алинея се изчислява по
реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Платеният отпуск за обучение на учащи се и на докторанти без откъсване от производството и за
приемен изпит в учебно заведение, когато не бъде използуван, не се обезщетява парично.
Обезщетения при незаконно уволнение и при недопускане на работа на възстановен
работник или служител Чл. 225. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) При незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не
повече от 6 месеца.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато през времето по предходната алинея работникът
или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите.
Това право има и работникът или служителят, който незаконно е бил преместен на друга по-
нископлатена работа.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато незаконно уволнен работник или служител бъде
възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да заеме работата, на която е
възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява, работодателят и виновните длъжностни лица
отговарят солидарно към работника или служителя в размер на брутното му трудово
възнаграждение от деня на явяването му до действителното му допускане на работа.
Отговорност на работодателя за други вреди, причинени на работника или
служителя Чл. 226. (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работодателят и виновните длъжностни лица
отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради:
1. неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи,
удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение;
2. вписване на неверни данни в издадените документи.
(2) Работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или
служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му
книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено.
(3) Обезщетението по ал. 1 обхваща всички вреди, претърпени от работника или
служителя, включително и неимуществените. Обезщетението по ал. 2 е в размер на брутното му
трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване
на трудовата книжка на работника или служителя.
Регресна отговорност Чл. 227. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Длъжностните лица,
виновни за плащането на обезщетенията по чл. 213, 214, 225, ал. 3 и чл. 226, дължат
възстановяването им на работодателя съобразно правилата на раздел II от тази глава.
Брутно трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията Чл. 228. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Брутното трудово възнаграждение за
определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно
трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за
съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно
трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
(2) (Нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Размерите на обезщетенията по чл. 215, 218, 222 и 225
се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в
трудовия договор не са предвидени по-големи размери.
Глава единадесета.
ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ (ИЗМ. - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)
Задължения на работодателя за поддържане и повишаване професионалната
квалификация на работниците и служителите Чл. 228а. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) (1) Работодателят е длъжен да осигурява условия
за поддържане и повишаване професионалната квалификация на работниците и служителите за
ефективно изпълнение на техните задължения по трудовото правоотношение в съответствие с
изискванията на изпълняваната работа и бъдещото им професионално развитие.
(2) При продължително отсъствие на работника или служителя от работа работодателят е
длъжен да му осигури условия за запознаване с новостите в работата, настъпили през времето на
неговото отсъствие, и за постигане на необходимото квалификационно равнище за ефективно
изпълнение на трудовите му задължения.
Задължение на работника или служителя за поддържане и повишаване на
професионалната квалификация Чл. 228б. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Работникът или служителят е длъжен да участва в
организираните или финансираните от работодателя форми на обучение за поддържане и
повишаване на професионалната си квалификация, за подобряване на професионалните си
умения, както и да полага усилия за повишаване на квалификационното си равнище в
съответствие с характера на изпълняваната работа.
Договор за придобиване на квалификация Чл. 229. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работодателят може да сключи договор с лице,
което постъпва или е постъпило в учебно заведение за придобиване на квалификация.
(2) С договора по предходната алинея работодателят се задължава:
1. да осигурява на обучаващия се издръжка и други условия във връзка с обучението;
2. след завършване на обучението да приеме обучаващия се на работа по придобитата
квалификация за уговорения от страните срок, който не може да бъде по-дълъг от 6 години.
(3) С договора по ал. 1 обучаващият се задължава:
1. да завърши в срок обучението си по уговорената квалификация;
2. да работи при работодателя в уговорения срок.
(4) При виновно неизпълнение на задълженията по ал. 2 и 3, доколкото не е уговорено
друго, неизправната страна отговаря съгласно гражданския закон.
Договор за ученичество Чл. 230. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) С договора за ученичество работодателят се
задължава да обучи ученика в процеса на работата по определена професия или специалност, а
ученикът - да я усвои.
(2) С договора се определят формите, мястото и времетраенето на обучението, което не
може да бъде повече от 6 месеца, обезщетението, което страните си дължат при неизпълнение,
както и други въпроси, свързани с осъществяването на обучението.
(3) С договора страните определят и срока, през който ученикът се задължава да работи
при работодателя след успешното завършване на обучението, а работодателят - да му осигури
работа съобразно придобитата квалификация. Този срок не може да бъде по-дълъг от 3 години.
(4) През време на обучението ученикът получава трудово възнаграждение според
извършената работа, но не по-малко от 90 на сто от минималната работна заплата, установена за
страната.
Признаване на квалификация на ученика Чл. 231. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Резултатът от обучението при договор за
ученичество се установява чрез теоретико-практически изпит на ученика.
(2) При успешно полагане на изпита на ученика се признава определена степен на
квалификация по съответната професия или специалност.
(3) При завършване на обучението ученикът има право на платен отпуск за подготовка и
явяване на изпит в размери, уговорени с работодателя, но не по-малко от 12 работни дни. При
повторно явяване на изпит той има право на неплатен отпуск в размер 12 работни дни, който се
признава за трудов стаж.
Задължения за работа и отговорност за неизпълнение на договора за ученичество Чл. 232. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) След успешното завършване на обучението
съгласно договора за ученичество работодателят е длъжен да приеме ученика на работа
съобразно придобитата квалификация, а ученикът - да постъпи на работа и да работи в
уговорения срок.
(2) Ако работодателят не осигури на ученика, завършил успешно обучението, работа
съобразно придобитата квалификация, той му дължи брутното трудово възнаграждение за
съответната длъжност за времето, през което не му е осигурил такава работа, но за не повече от 3
месеца, доколкото не е уговорено друго.
(3) Ако ученикът по неуважителни причини не завърши обучението или след като го е
завършил, не постъпи на осигурената му от работодателя работа, или я напусне преди
определения срок, дължи на работодателя обезщетение съответно на неизпълнението в размер,
уговорен от страните, но не повече от трикратния размер на минималната месечна работна
заплата, установена за страната.
Приложимост на трудовото законодателство към договора за ученичество Чл. 233. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За отношенията между страните по договора за
ученичество по време на обучението се прилага действуващото трудово законодателство.
Договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация Чл. 234. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Страните по трудовото правоотношение могат
да сключат договор за повишаване на квалификацията на работника или служителя или за
придобиване на квалификация по друга професия или специалност (преквалификация).
(2) С договора по предходната алинея се определят:
1. професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава;
2. мястото, формата и времето на обучението;
3. финансовите, битовите и други условия за времето на обучението.
(3) С договора по ал. 1 страните могат да уговарят:
1. задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен
срок, но за не повече от 5 години;
2. отговорност при незавършване на обучението, както и при неизпълнение на
задълженията по предходната точка.
Договор за квалификация с лице, което не работи Чл. 235. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Договор за повишаване на квалификацията или за
преквалификация може да се сключва и между работодател и лице, което се подготвя за работа
при работодателя след завършване на обучението.
Прекратяване на договор за квалификация Чл. 236. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Всяка от страните може с писмено заявление до
другата страна да прекрати договора по тази глава преди изтичането на срока на обучението:
1. поради виновно неизпълнение на задълженията на другата страна, като даде на
неизправната страна подходящ срок за изпълнение;
2. в други случаи, уговорени в договора.
Трудов договор след обучението Чл. 237. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) След завършване на обучението въз основа на
договор по тази глава трудовите отношения между страните се уреждат с трудов договор или със
съответно изменение на трудовия договор.
Отговорност за неизпълнение на договорите за преквалификация Чл. 238. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Съдържание на договора за ученичество Чл. 239. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Изпит и признаване на квалификация Чл. 240. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Задължения за работа и отговорност за неизпълнение Чл. 241. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Глава дванадесета.
ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ
Раздел I.
Общи разпоредби
Възмездност на труда Чл. 242. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Положеният труд по трудово правоотношение е
възмезден.
Право на равно възнаграждение Чл. 243. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Жените и мъжете имат
право на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд.
(2) Алинея 1 се прилага за всички плащания по трудовото правоотношение.
Регулиране на минималните трудови възнаграждения и обезщетения Чл. 244. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Министерският съвет определя:
1. минималната работна заплата за страната;
2. видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения и на
обезщетенията по трудовото правоотношение, доколкото не са определени с този кодекс.
Гарантиране на изплащането на трудовото възнаграждение Чл. 245. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.)
(1) При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се
гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово
възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.
(2) Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се
изплаща допълнително заедно със законната лихва.
Участие на трудовия колектив при определяне на трудовото възнаграждение Чл. 246. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Раздел II.
Системи на заплащане на труда (Загл. изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Определяне на размера на трудовото възнаграждение Чл. 247. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Размерът на трудовото възнаграждение се
определя според времетраенето на работата или според изработеното.
(2) Размерът на трудовото възнаграждение за единица изработка (трудова норма) се
уговаря между работника или служителя и работодателя и не може да бъде по-малко от
предвиденото в колективния трудов договор.
Трудови норми според тяхното съдържание Чл. 248. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Трудови норми според обсега на тяхното прилагане Чл. 249. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Определяне и изменение на трудовите норми Чл. 250. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Трудовите норми се определят с оглед
установяване на нормална интензивност на труда.
(2) Трудовите норми се определят и изменят от работодателя след вземане на мнението
на заинтересуваните работници и служители.
Изменение на трудовите норми Чл. 251. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Подзаконова уредба Чл. 252. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Право на растеж на място (Раздел ІІІ "Растеж на място" отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Чл. 253. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Повишаване на основното трудово възнаграждение Чл. 254. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Други материални стимули за работа в едно и също предприятие Чл. 255. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Разширяване на възможностите за обществена изява и духовно стимулиране Чл. 256. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Раздел III.
Допълнителни и други трудови възнаграждения (Отм., предишен раздел IV - ДВ, бр. 100 от
1992 г.)
Допълнително трудово възнаграждение при съвместяване на професии и
специалности Чл. 257. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Допълнително трудово възнаграждение при вътрешно съвместителство
Чл. 258. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Трудово възнаграждение при вътрешно заместване Чл. 259. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато работник или служител изпълнява
длъжност или работа на отсъствуващ работник или служител, той ползува правата за тази
длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за
него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на
допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото
правоотношение.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) От правата по предходната алинея не може да се
ползува работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъствуващия.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Заместването по ал. 1 се извършва със съгласието на
работодателя и работника или служителя, изразено в писмена форма. Липсата на писмена форма
не е пречка работникът или служителят да получава възнаграждението за заместването.
Трудово възнаграждение при външно съвместителство Чл. 260. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работник или служител, който работи по външно
съвместителство, получава пълния размер на трудовото възнаграждение за основната работа,
както и възнаграждение за работата по външно съвместителство според уговореното между
страните.
Заплащане на нощния труд Чл. 261. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Положеният нощен труд се заплаща с увеличение,
уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени
от Министерския съвет.
Заплащане на извънредния труд Чл. 262. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Положеният извънреден труд се заплаща с
увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от:
1. 50 на сто - за работа през работните дни;
2. 75 на сто - за работа през почивните дни;
3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници;
4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време.
(2) Когато не е уговорено друго, увеличението по предходната алинея се изчислява върху
трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.
Заплащане на извънредния труд при ненормиран работен ден (Загл. изм. - ДВ, бр. 25
от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Чл. 263. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) За извънреден
труд, положен в работни дни от работници и служители с ненормиран работен ден, не се заплаща
трудово възнаграждение.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) За извънреден труд, положен от
работници и служители с ненормиран работен ден през дните на седмичната почивка и през
дните на официалните празници, се заплаща трудово възнаграждение в размерите по чл. 262, ал.
1, т. 2 и 3.
Трудово възнаграждение за работа през официалните празници Чл. 264. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За работа през дните на официалните празници,
независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща
според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.
Трудово възнаграждение при непълно работно време Чл. 265. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Трудово възнаграждение при неизпълнение на трудовите норми Чл. 266. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Когато работник или служител не изпълни
трудовите си норми не по своя вина, получава трудово възнаграждение според изработеното, но
не по-малко от уговореното възнаграждение за пълно изпълнение.
(2) При неизпълнение на трудовите норми по вина на работника или служителя той има
право на трудово възнаграждение според изработеното.
Трудово възнаграждение при престой и производствена необходимост Чл. 267. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) За времето на престой не по вина на работника
или служителя той има право на брутното трудово възнаграждение.
(2) При престой по вина на работника или служителя той няма право на трудово
възнаграждение за времето на престоя.
(3) За времето, през което работникът или служителят е изпълнявал друга работа поради
производствена необходимост, той получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа,
но не по-малко от брутното възнаграждение за основната му работа.
Трудово възнаграждение при некачествена продукция Чл. 268. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) При производство на напълно негодна
продукция по вина на работника или служителя трудово възнаграждение не му се заплаща.
(2) Когато по вина на работника или служителя продукцията отговаря частично на
установените изисквания за качество (частичен брак), размерът на трудовото му възнаграждение
се намалява съобразно годността на продукцията.
(3) При производство на негодна продукция не по вина на работника или служителя той
има право на трудово възнаграждение като за годна продукция.
Раздел IV.
Изплащане на трудовото възнаграждение (Предишен Раздел V - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Изплащане в пари и в натура Чл. 269. (1) Трудовото възнаграждение се изплаща в пари.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Допълнителни трудови възнаграждения или част от тях
могат да се изплащат в натура, ако това е предвидено в акт на Министерския съвет, в колективен
трудов договор или в трудовия договор.
Място и срокове за изплащане Чл. 270. (1) Трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва
работата.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовото възнаграждение се изплаща авансово или
окончателно всеки месец на два пъти доколкото не е уговорено друго.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовото възнаграждение се изплаща лично на
работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника
или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му
възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.
Добросъвестност при получаване на трудовото възнаграждение Чл. 271. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят не е длъжен да
връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е
получил добросъвестно.
(2) Виновните длъжностни лица, които са наредили или допуснали неоснователното
изплащане на сумите по предходната алинея, носят имуществена отговорност.
Удръжки от трудовото възнаграждение Чл. 272. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Без съгласието на работника или служителя не
могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за:
1. получени аванси;
2. надвзети суми вследствие на технически грешки;
3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение;
4. (нова - ДВ, бр. 28 от 1996 г., в сила от 01.03.1996 г.) осигурителни вноски, които са за
сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи;
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 28 от 1996 г.) запори, наложени по съответния ред;
6. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 28 от 1996 г.) удръжки в случая
по чл. 210, ал. 4.
(2) Общият размер на месечните удръжки по предходната алинея не може да надвишава
размера, установен с Гражданския процесуален кодекс.
Глава тринадесета.
ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУДА (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 25 ОТ
2001 Г., В СИЛА ОТ 31.03.2001 Г.)
Обхват на безопасните и здравословни условия на труда Чл. 273. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Планиране на безопасните и здравословни условия на труда Чл. 274. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Задължение за създаване на здравословни и безопасни условия на труда (Загл. изм. -
ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Чл. 275. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от
31.03.2001 г.) Работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд,
така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени,
ограничени или намалени.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Органите на изпълнителната
власт в рамките на своите правомощия осъществяват държавната политика по осигуряването на
здравословни и безопасни условия на труд.
Нормативни актове, единни и отраслови правила (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в
сила от 31.03.2001 г.) Чл. 276. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001
г.) Министърът на труда и социалната политика самостоятелно или съвместно с други министри
издава актове по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. При необходимост
министърът на труда и социалната политика определя органите и организациите, които участват
в разработването на тези актове.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването самостоятелно
или съвместно утвърждават единни правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд, които се прилагат във всички отрасли и дейности.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Министрите и другите органи на изпълнителната власт по чл. 19, ал. 4 от Закона за
администрацията утвърждават отраслови правила за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд в предприятията и дейностите от съответния отрасъл.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Заповедите за утвърждаване на правилата по ал. 2 и 3 се обнародват в "Държавен вестник", а
правилата се издават от органа, който ги е утвърдил.
Правила в предприятието (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Чл. 277. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001
г.) Работодателят разработва и утвърждава правила за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд в предприятието, които не могат да противоречат на нормативните изисквания.
(2) (Отм., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Правилата по предходната алинея
се обявяват по подходящ начин на работните места.
Задължения при проектирането и строителството Чл. 278. (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Изисквания за произведени в чужбина машини и съоръжения Чл. 279. (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Разрешение за въвеждане на обектите в експлоатация Чл. 280. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Инструктаж и обучение Чл. 281. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от
31.03.2001 г.) Всички работници и служители се инструктират и обучават по безопасните методи
на работа.
(2) (Предишна ал. 1, изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работниците и
служителите, работата на които е свързана с използуване, обслужване и поддържане на машини и
други технически съоръжения, както и работниците и служителите, заети в дейности, които
създават опасност за здравето и живота им, задължително се инструктират, обучават и полагат
изпит по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от
31.03.2001 г.) Машините, другите съоръжения и технологичните процеси с повишена опасност се
обслужват само от правоспособни работници и служители. Тяхната правоспособност се урежда
със специални наредби. Списъкът на съоръженията и дейностите с повишена опасност се
утвърждава от съответните ведомства.
(4) (Предишна ал. 3, изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Не се
допускат на работа лица без необходимите знания и умения, които се предвиждат в правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда в предприятието.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от
31.03.2001 г.) Работодателят е длъжен да организира провеждането на периодично обучение или
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и
социалната политика.
Задължение за осигуряване на санитарно-битово и медицинско обслужване Чл. 282. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да осигурява условия за
санитарно-битово и медицинско обслужване на работниците и служителите съобразно
санитарните норми и изисквания.
Отказ на работника или служителя да изпълнява възложената работа Чл. 283. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят има право да откаже
изпълнението или да преустанови работата, когато възникне сериозна и непосредствена опасност
за живота или здравето му, като незабавно уведоми прекия ръководител. В тези случаи
продължаването на работата се допуска, само след отстраняване на опасността, по нареждане на
работодателя или на непосредствения ръководител.
Специално работно облекло и лични предпазни средства Чл. 284. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да предоставя
безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците и
служителите, които работят със или при опасни или вредни за здравето или живота машини,
съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работниците и служителите са длъжни да използуват
специалното работно облекло и личните предпазни средства по предназначението им, и то само
по време на работа.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Условията и редът за предоставяне на специално работно облекло и лични предпазни средства,
както и техният вид се определят от министъра на труда и социалната политика и от министъра
на здравеопазването.
(4) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Забранява се замяната на лични предпазни средства с
тяхната парична равностойност.
Безплатна храна (Загл. доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., загл. изм. -
ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Чл. 285. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) (1) На работниците и служителите, които работят в
предприятия със специфичен характер и организация на труда, работодателят осигурява
безплатна храна и/или добавки към храната.
(2) Условията и редът, при които се осигуряват безплатната храна и/или добавките към
нея по ал. 1, се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра
на здравеопазването.
Ограничаване продължителността на работата във вредна или опасна среда Чл. 286. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За работа при особено вредни и опасни за
здравето производства и видове работи се определя максимален брой години, след което
работникът или служителят задължително се премества на друга подходяща работа.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Списъкът на производствата и видовете работи, както и максималният брой години за работа в
тях се утвърждава от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването и
министъра на труда и социалната политика.
Периодични медицински прегледи Чл. 287. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 287 - ДВ, бр. 25 от 2001
г., в сила от 31.03.2001 г.) Всички работници и служители подлежат на задължителни
периодични медицински прегледи. Честотата на тези прегледи съобразно характера на работата,
условията на труда и възрастта на работниците и служителите се определя от министъра на
здравеопазването.
(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Медицинските прегледи по ал. 1
са за сметка на работодателя.
(3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила
от 01.07.2006 г.) Работодателят и длъжностните лица в предприятието са длъжни да опазват в
тайна данните относно здравословното състояние на работниците и служителите и информацията
от и за съответните медицински прегледи.
Данни за здравословни и безопасни условия на труда (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001
г., в сила от 31.03.2001 г.) Чл. 288. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.,
отм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.)
Предотвратяване и отчитане на трудовите злополуки и заболяванията Чл. 289. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да взема мерки за
предотвратяване и намаляване на трудовите злополуки и на общите заболявания и
професионалните болести.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Правна уредба на трудовите злополуки и заболяванията Чл. 290. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовите злополуки, общите заболявания и
професионалните болести, както и редът за тяхното установяване и последиците от настъпването
им се уреждат от отделен закон.
Глава четиринадесета.
СОЦИАЛНО-БИТОВО И КУЛТУРНО ОБСЛУЖВАНЕ В ПРЕДПРИЯТИЕТО
Планиране и организиране Чл. 291. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Финансиране Чл. 292. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Социално-битовото и културното обслужване на
работниците и служителите се финансира със средства от работодателя и от други източници.
Разпределение и използуване на средствата Чл. 293. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Начинът на използуването на средствата за
социално-битовото и културното обслужване се определя с решение на общото събрание на
работниците и служителите.
(2) Средствата за социално-битовото и културното обслужване не могат да се изземват и
използуват за други цели.
Осигуряване задоволяването на социално-битовите и културните потребности
Чл. 294. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на
работниците и служителите:
1. организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на
труд;
2. търговско и битово обслужване, като изгражда и поддържа търговски обекти и бази за
услуги;
3. транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно;
4. бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм;
5. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) бази за културни занимания, клубове, библиотеки и
други;
6. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) подпомагане на младите и на новопостъпилите
работници и служители;
7. задоволяване на други социално-битови и културни потребности.
Участие в самозадоволяването Чл. 295. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Работно и униформено облекло Чл. 296. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 296 - ДВ, бр. 25 от 2001
г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят осигурява на работниците и служителите безплатно
работно и униформено облекло при условия и по ред, установени от Министерския съвет или в
колективния трудов договор.
(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работникът или служителят е
длъжен да носи работното или униформеното облекло през работното си време и да го опазва
като имущество на работодателя.
Жилища и работнически общежития Чл. 297. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от
31.03.2001 г.) Работодателят може да полага грижи за осигуряване жилища на работниците и
служителите и техните семейства, като използува средства от определените за тази цел свои
фондове и усилията на трудовия колектив.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Жилищата се разпределят според критерии, установени
в колективния трудов договор.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Работодателят може да изгражда и поддържа работнически общежития.
Грижи за младите работници Чл. 298. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Грижи за семействата на работниците и служителите Чл. 299. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от
31.03.2001 г.) Работодателят може да оказва съдействие за настаняване на децата на работниците
и служителите в детски заведения, като поддържа, изгражда или участвува в изграждането и
поддържането им със собствени средства или съвместно с други работодатели и общинските
съвети.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят може да
предоставя за ползуване от децата на работниците и служителите наличната база за почивка,
физкултура, спорт и туризъм, младежки дейности и културни занимания.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Социалните фондове и формите за социално
обслужване могат да се ползуват и от семействата на работниците и служителите по решение на
общото събрание (събранието на пълномощниците) и в съответствие с колективния трудов
договор.
Грижи за пенсионираните работници и служители Чл. 300. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) По решение на общото събрание на работниците и
служителите социалните фондове и формите на социално обслужване могат да се ползуват и от
пенсионери, работили при същия работодател.
Глава петнадесета.
СПЕЦИАЛНА ЗАКРИЛА НА НЯКОИ КАТЕГОРИИ РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ
(ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)
Раздел I.
Специална закрила на непълнолетните
Минимална възраст за приемане на работа Чл. 301. (1) Минималната възраст за приемане на работа е 16 години. Забранява се
приемането на работа на лица, ненавършили 16 години.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) По изключение могат да се
приемат на работа и лица от 15 до 16 години за извършване на работи, които са леки и не са
опасни или вредни за здравето и за правилното им физическо, умствено и нравствено развитие и
чието изпълнение не би било пречка за редовно посещение на училище или за участие в
програми за професионално ориентиране или обучение.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) По изключение на ученически длъжности в цирковете
могат да се приемат момичета, навършили 14 години, и момчета, навършили 13 години, а за
участие в снимане на филми, подготовка и изнасяне на театрални и други представления могат да
се привличат и лица, ненавършили 15 години, при облекчени условия и в съответствие с
изискванията за правилното им физическо, умствено и нравствено развитие. Условията на труда
в тези случаи се определят от Министерския съвет.
Приемане на работа на лица, ненавършили 16 години Чл. 302. (1) Лицата, ненавършили 16 години, се приемат на работа след обстоен
медицински преглед и медицинско заключение, че са годни да извършват съответната работа и тя
няма да увреди здравето и да попречи на правилното им физическо и умствено развитие.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Лицата, ненавършили 16 години, се приемат на работа с
разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай.
Приемане на работа на лица от 16 до 18 години Чл. 303. (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Забранява се приемането
на лица от 16 до 18 години на работи, които са тежки, опасни или вредни за здравето и за
правилното им физическо, умствено и нравствено развитие.
(2) Лица от 16 до 18 години се приемат на работа след обстоен предварителен
медицински преглед и медицинско заключение, което установява годността им да извършват
съответната работа.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с
разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай.
(4) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)
Условията и редът за даване на разрешение за работа по ал. 3, на разрешение за работа на лица,
ненавършили 16 години, както и задълженията на работодателя за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд за лицата, ненавършили 18 години, се уреждат с наредба на
министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.
Работи за лица, ненавършили 18 години Чл. 304. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
(1) За непълнолетните лица се забранява работа, която е:
1. извън техните физически или психически възможности;
2. свързана с излагане на вредно физично, биологично или химично въздействие,
особено с токсични агенти, канцерогени, агенти, причиняващи наследствено генетично или
вътреутробно увреждане;
3. свързана с вредности, които по какъвто и да е друг начин оказват постоянно
неблагоприятно въздействие върху здравето;
4. в условия на радиация;
5. при изключително ниски или високи температури, шум или вибрации;
6. свързана с риск от трудови злополуки, за които се предполага, че не могат да бъдат
осъзнати или избегнати от непълнолетния поради неговата физическа или психическа незрялост.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.)
Особени грижи за непълнолетните Чл. 305. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят полага особени грижи за труда
на лицата, ненавършили 18 години, като им създава облекчени условия за работа и условия за
придобиване на професионална квалификация и за нейното повишаване.
(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят е длъжен да
уведомява непълнолетните работници и служители и техните родители или попечители за
възможните рискове в работата и за мерките, предприети за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., доп.
- ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работното време на работниците и служителите,
ненавършили 18 години, е 35 часа седмично и 7 часа дневно при петдневна работна седмица. В
дневното и седмичното им работно време се включва и времето за придобиване на
професионална квалификация и за нейното повишаване, когато тя се осъществява в процеса на
работата.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Работниците и
служителите, ненавършили 18 години, имат право на основен платен годишен отпуск в размер не
по-малко от 26 работни дни, включително и за календарната година, през която навършват 18
години.
Раздел II.
Специална закрила на жените
Длъжности и работни места Чл. 306. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Защита на бременните жени и на кърмачките
Чл. 307. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 103 от
2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Работодателят не може да възлага, както и да задължава бременни
жени и кърмачки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро да
извършват работа, която излага на опасност или застрашава сигурността и здравето им.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Бременната жена или
кърмачката както и работничката и служителката в напреднал етап на лечение ин-витро може да
откаже изпълнението на работа, която е определена като вредна за здравето на майката или
детето или за която след оценка на риска е определено, че представлява съществен риск за
здравето на майката или на нейното дете.
(3) Списъкът на работите и условията на труд по ал. 1 се определя с наредба на
министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.
Стаи за жени Чл. 308. (Изм - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.)
Работодател, при когото работят 20 и повече жени, е длъжен да обзаведе стаи за лична хигиена
на жените и стаи за почивка на бременните и работничките и служителките в напреднал етап на
лечение ин-витро по ред, установен от министъра на здравеопазването.
Трудоустрояване на бременни жени или кърмачки Чл. 309. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004
г., изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Когато бременна жена или
кърмачка както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро изпълнява
неподходяща за състоянието й работа, по предписание на здравните органи работодателят
предприема необходимите мерки за временно приспособяване на условията на труд на работното
място и/или работното време с оглед премахване на риска за безопасността и здравето им. Ако
приспособяването на условията на труд на работното място и/или на работното време е
технически и/или обективно неосъществимо или не е оправдано да се изисква поради
основателни причини, работодателят предприема необходимите мерки за преместване на
работничката или служителката на друга подходяща работа.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм.
- ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Предписанието на здравните органи е
задължително за изпълнение от бременната, кърмачката, работничката и служителката в
напреднал етап на лечение ин-витро, както и от работодателя. До изпълнението на
предписанието за преместване тя се освобождава от задължението да изпълнява неподходящата
за състоянието й работа, а работодателят й изплаща обезщетение в размер на получаваното
брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ деня на издаването на предписанието.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) В
случаите по ал. 1 работничката или служителката получава трудово възнаграждение за
изпълняваната работа. Когато то е по-ниско от трудовото възнаграждение за предишната работа,
има право на парично обезщетение за разликата в трудовите възнаграждения съгласно отделен
закон.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.)
Работодателят съвместно със здравните органи определя ежегодно длъжности и работни места,
подходящи за заемане от бременни жени и кърмачки както и работнички и служителки в
напреднал етап на лечение ин-витро.
Командироване на бременни жени и майки с деца Чл. 310. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.,
изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от
29.12.2009 г.) Работодателят не може да командирова бременна жена, работничка и служителка в
напреднал етап на лечение ин-витро и майка на дете до 3-годишна възраст без нейното писмено
съгласие.
Специални отпуски на бременна жена или майка Чл. 311. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Надомна работа Чл. 312. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работничка или служителка - майка на малко
дете, до навършване на 6-годишна възраст на детето има право да работи надомно при същия или
при друг работодател.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато работничката или служителката по предходната
алинея премине на надомна работа при същия работодател, той е длъжен, след като престане да
работи надомно, но не по-късно от навършване на 6-годишна възраст на детето, да й осигури
работата, която е изпълнявала преди това, а ако длъжността е съкратена - с нейно съгласие друга
подходяща работа.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато работничката или служителката по ал. 1
премине на надомна работа при друг работодател, трудовото правоотношение с работодателя,
при когото е на работа към деня на преминаването, не се прекратява, а работничката или
служителката се намира в неплатен отпуск. Когато тя престане да работи надомно, но не по-
късно от навършване на 6-годишна възраст на детето, неплатеният отпуск се прекратява. Ако
длъжността е съкратена, работодателят с нейно съгласие й осигурява друга подходяща работа.
Ползуване на правата на майката от бащата Чл. 313. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Правата на майката по чл. 310 и 312 могат да се
ползуват от бащата, когато майката не е в състояние да се ползува от тях.
Задължение за уведомяване Чл. 313а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 103 от
2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Бременната работничка или служителка както и работничка и
служителка в напреднал етап на лечение ин-витро ползва права по чл. 140, ал. 4, т. 2, чл. 147, ал.
1, т. 2, чл. 157, ал. 2, чл. 307, 309, 310 и чл. 333, ал. 5 след удостоверяване на състоянието си пред
работодателя с надлежен документ, издаден от компетентните здравни органи.
(2) При прекъсване на бременността работничката или служителката по ал. 1 е длъжна в
7-дневен срок да уведоми работодателя.
(3) Работодателят и длъжностните лица в предприятието са длъжни да опазват в тайна
обстоятелствата по ал. 1 и 2.
Раздел III.
Специална закрила на лицата с намалена работоспособност (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001
г., в сила от 31.03.2001 г.)
Основание за трудоустрояване Чл. 314. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работник или служител, който поради болест или
трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето си
може да изпълнява друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия, се
трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на
здравните органи.
Работни места за трудоустрояване Чл. 315. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от
2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Работодателят
с повече от 50 работници и служители е длъжен да определя ежегодно работни места, подходящи
за трудоустрояване от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите в
зависимост от отрасъла на народното стопанство.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Частта от общия брой на работниците и служителите по предходната алинея по отрасли на
народното стопанство се определя от министъра на труда и социалната политика и от министъра
на здравеопазването.
Специализирани предприятия и цехове за лица с трайно намалена
работоспособност (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 41 от
2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Чл. 316. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от
2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Министрите,
ръководителите на другите ведомства и общинските съвети са длъжни да създават
специализирани държавни (общински) предприятия, а работодателите с повече от 300 работници
и служители - цехове и други звена за работа на лица с трайно намалена работоспособност.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дейността на специализираните предприятия, цехове и
звена по предходната алинея се планира и отчита отделно, а за работниците и служителите в тях
се установяват специфични правила за нормиране, отчитане и заплащане на труда по ред,
установен от Министерския съвет.
Трудоустрояване на работници и служители Чл. 317. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от
31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Необходимостта от преместване
на работника или служителя на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени
условия, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по
предписание на здравните органи.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Предписанието за трудоустрояване, издадено от
здравните органи, задължава работника или служителя да не изпълнява работата, от която се
премества, а работодателя - да не го допуска до тази работа.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да премести работника или
служителя на подходяща работа съгласно предписанието на здравните органи в 7-дневен срок от
получаването му.
(4) (Отм., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При неизпълнение на
предписанието на здравните органи от работодателя той дължи на работника или служителя
обезщетение по чл. 217.
Трудоустрояване на инвалиди, които не работят Чл. 318. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Платен годишен отпуск Чл. 319. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.,
доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Работниците и
служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен
платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни.
Трудово възнаграждение Чл. 320. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работник или служител, който е трудоустроен
по реда на този раздел, получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила
от 01.07.2009 г.) Работник или служител с трайно намалена работоспособност под 50 на сто,
който е трудоустроен за определен срок и за новата работа получава по-ниско трудово
възнаграждение от възнаграждението на предишната работа, има право на парично обезщетение
за разликата в трудовите възнаграждения съгласно отделен закон.
Закрила при уволнение Чл. 321. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Раздел IV.
Специална закрила на работещите пенсионери (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Трудово правоотношение Чл. 322. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Времетраене на трудовия договор Чл. 323. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Трудово възнаграждение Чл. 324. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Глава шестнадесета.
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ
Раздел I.
Прекратяване на трудовия договор
Общи основания за прекратяване на трудовия договор Чл. 325. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовият договор се прекратява без която и да е
от страните да дължи предизвестие:
1. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено
предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен
срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието;
2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) когато уволнението на работника или служителя бъде
признато за незаконно или бъде възстановен на предишната му работа от съда и същият не се яви
да я заеме в срока по чл. 345, ал. 1;
3. с изтичане на уговорения срок;
4. със завършване на определената работа;
5. със завръщане на замествания на работа;
6. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) когато длъжността е определена за заемане от бременна
или от трудоустроен и се яви кандидат, който има право да я заеме;
7. (отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.);
8. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) с постъпване на работа на работника или служителя,
който е избран или е спечелил конкурса;
9. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. -
ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) при невъзможност на работника или служителя да
изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност,
или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска
комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа,
подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме;
10. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) със смъртта на лицето, с което работникът или
служителят е сключил трудовия договор с оглед на личността му;
11. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) със смъртта на работника или служителя;
12. (нова - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 27.08.1999 г.) поради определянето на
длъжността за заемане от държавен служител.
Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя с предизвестие Чл. 326. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят може да прекрати
трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Срокът на предизвестието
при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-
дълъг срок, но не повече от 3 месеца. В колективен трудов договор срокът на предизвестието при
уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 1 - 4 и т. 11 може да бъде поставен в зависимост от
продължителността на трудовия стаж на работника или служителя при същия работодател.
Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от
остатъка от срока на договора.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За работниците и служителите, които заемат
материално-отчетнически длъжности, в случай че предаването на повереното имущество не може
да се извърши в 30-дневния срок по ал. 2, времето за предаване може да се удължи, но не повече
от 2 месеца общо с предизвестието.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Срокът на предизвестието започва да тече от следващия
ден на получаването му. Предизвестието може да се оттегли, ако работникът или служителят
съобщи за това преди или едновременно с получаването му. То може да се оттегли и до
изтичането на срока му със съгласието на работодателя.
(5) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие Чл. 327. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят може да прекрати
трудовия договор писмено, без предизвестие, когато:
1. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) не може да изпълнява възложената му работа поради
заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на
здравните органи;
2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работодателят забави изплащането на трудовото
възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване;
3. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работодателят промени мястото или характера на
работата или уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да
извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия
договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт;
3а. (нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) в
резултат на извършена промяна по чл. 123, ал. 1 и чл. 123а, ал. 1 значително се влошат условията
на труд при новия работодател;
4. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) преминава на платена изборна работа или постъпва на
научна работа въз основа на конкурс;
5. (отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
6. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) продължава образованието си в
учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна докторантура;
7. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) работи на срочен трудов
договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 или т. 3 и премине на друга работа за неопределено време;
8. е възстановен на работа по съответния ред поради признаване на уволнението за
незаконно, за да заеме работата, на която е възстановен;
9. (нова - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 27.08.1999 г.) постъпва на държавна служба.
Прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие Чл. 328. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работодателят
може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или
служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи:
1. при закриване на предприятието;
2. при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата;
3. при намаляване на обема на работата;
4. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) при спиране на работа за повече от
15 работни дни;
5. при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на
работата;
6. когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа;
7. при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото
поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност;
8. когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за
възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата
длъжност;
9. (отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
10. (изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в
сила от 31.03.2001 г.) при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а за
професори, доценти, старши научни сътрудници I и II степен и доктори на науките - при
навършване на 65-годишна възраст;
11. при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или
служителят не отговаря на тях;
12. при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Освен в случаите по ал. 1
служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в
сроковете по чл. 326, ал. 2 и поради сключването на договор за управление на предприятието.
Уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за
управление, но не по-късно от 9 месеца.
Прекратяване на трудов договор с лице на ръководна длъжност Чл. 328а. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.)
Прекратяване на трудов договор с лице, работещо в областта на културата Чл. 328б. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.)
Право на подбор Чл. 329. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При закриване на част от предприятието, както
и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на
подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители,
длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока
квалификация и работят по-добре.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
(3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
(4) (Нова - ДВ, бр. 23 от 1992 г, предишна ал. 3 - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм. - ДВ, бр. 25
от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие Чл. 330. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят може да прекрати трудовия
договор без предизвестие, когато работникът или служителят бъде задържан за изпълнение на
присъда.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят прекратява трудовия договор без
предизвестие, когато:
1. (отм., предишна т. 2 - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работникът или служителят бъде лишен с
присъда или по административен ред от право да упражнява професия или да заема длъжността,
на която е назначен;
2. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) на работника или служителя бъде отнето
научното звание или научната степен, ако сключването на трудовия договор е станало с оглед на
придобитото звание или степен;
3. (нова - ДВ, бр. 83 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в
сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) служителят е заличен от регистрите на
съсловните организации по Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по
дентална медицина, от регистъра на съсловната организация на магистър-фармацевтите по
Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите или от регистъра на Българската
асоциация на професионалистите по здравни грижи по Закона за съсловните организации на
медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти;
4. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна т. 3 - ДВ, бр. 83 от 1998 г., отм. - ДВ,
бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.)
5. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна т. 4 - ДВ, бр. 83 от 1998 г.)
работникът или служителят откаже да заеме предложената му подходяща работа при
трудоустрояване;
6. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 83 от 1998 г.)
работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен;
7. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) работникът или служителят не изпълни задължението за
уведомяване по чл. 126, т. 12;
8. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) е налице несъвместимост в случаите по чл. 107а, ал. 1;
9. (нова - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) с влязъл в сила акт е установен
конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
Прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу
уговорено обезщетение Чл. 331. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Работодателят може да
предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор
срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението
в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието.
(2) Ако работникът или служителят приеме предложението по ал. 1, работодателят му
дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено
месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на
обезщетението.
(3) Ако обезщетението по ал. 2 не бъде платено в едномесечен срок от датата на
прекратяване на трудовия договор, основанието за неговото прекратяване се смята за отпаднало.
Прекратяване на трудовия договор по решение на бригадата Чл. 332. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Закрила при уволнение Чл. 333. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 25
от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т.
6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за
всеки отделен случай:
1. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.)
работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст;
2. трудоустроен работник или служител;
3. работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на
здравеопазването;
4. работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск;
5. (нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) работник или служител, който е
избран за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а, за времето,
докато има такова качество;
6. (нова - ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) работник или служител, който е
член на специален орган за преговори, на европейски работнически съвет или на представителен
орган в европейско търговско или кооперативно дружество, за времето, докато изпълнява
функциите си.
(2) В случаите по т. 2 и 3 на предходната алинея преди уволнението се взема мнението и
на трудово-експертната лекарска комисия.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) В
случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни
работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на
териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето,
докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с
предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното
ръководство на съответната синдикална организация.
(4) Когато това е предвидено в колективния трудов договор, работодателят може да
уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на
работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието.
(5) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила
от 01.01.2008 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Бременна работничка или
служителка както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро може да бъде
уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, 7, 8 и 12, както и без предизвестие
на основание чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 6. В случаите на чл. 330, ал. 2, т. 6 уволнението може да
стане само чрез предварително разрешение на инспекцията по труда.
(6) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 52 от
2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Работник или служител, който
ползва отпуск по чл. 163, може да бъде уволнен само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1.
(7) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 6 - ДВ,
бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Закрилата по този член се отнася към момента на
връчването на заповедта за уволнение.
Прекратяване на трудовия договор за допълнителен труд Чл. 334. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Освен в предвидените в този кодекс случаи
трудовият договор за допълнителен труд (чл. 110, 111 и 114) може да бъде прекратен от
работника или служителя или от работодателя и с предизвестие от 15 дни.
(2) При уволнение по предходната алинея не се прилага чл. 333.
Форма и момент на прекратяване на трудовия договор (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от
2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Чл. 335. (1) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Трудовият договор се
прекратява писмено.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 335 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила
от 31.03.2001 г.) Трудовият договор се прекратява:
1. при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието;
2. при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока
на предизвестието;
3. при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото
изявление за прекратяването на договора.
Приложимост на разпоредбите за прекратяване на трудовия договор Чл. 336. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Разпоредбите на този раздел се прилагат
съответно и за прекратяване на трудово правоотношение, възникнало от конкурс.
Раздел II.
Прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало от избор
Прекратяване на трудовото правоотношение при изтичане на срока Чл. 337. Трудовото правоотношение, възникнало от избор, се прекратява с изтичане на
срока, за който лицето е избрано. Ако при изтичане на този срок не е произведен нов избор,
трудовото правоотношение продължава до произвеждането му.
Отзоваване Чл. 338. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовото правоотношение, възникнало от избор,
може да бъде прекратено без предизвестие от съответното избирателно тяло.
Приложимост на разпоредбите за прекратяване на трудовия договор Чл. 339. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) За прекратяване на трудово правоотношение,
възникнало от избор, се прилагат съответно и основанията за прекратяване на трудовия договор с
изключение на дисциплинарното уволнение.
(2) В случаите на предходната алинея, когато за прекратяването на трудовото
правоотношение е необходимо волеизявление на работодателя, то се замества от решение на
избирателното тяло.
Неприложимост на закрилата при уволнение Чл. 339а. (Нов - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При прекратяване на трудово правоотношение,
възникнало от избор, чл. 333 не се прилага.
Прекратяване на изборното трудово правоотношение въз основа на друг
нормативен акт или устав Чл. 340. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Разпоредбите на този раздел се прилагат,
доколкото в закон, в друг нормативен акт или в устав не е предвидено друго.
Раздел III.
Прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало от членство в производствена
кооперация (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Прекратяване без задължение на страните за предизвестие Чл. 341. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Прекратяване от член-кооператор Чл. 342. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Прекратяване от производствена кооперация Чл. 343. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Раздел IV.
Защита срещу незаконно уволнение
Оспорване на законността на уволнението Чл. 344. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работникът или служителят има право да
оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска:
1. признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна;
2. възстановяване на предишната работа;
3. обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението;
4. поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други
документи.
(2) Работодателят може и по свой почин да отмени заповедта за уволнение до
предявяването на иск от работника или служителя пред съда.
(3) В случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното
съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било искано
или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна
само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество.
(4) (Нова - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Трудовите спорове по ал. 1 се разглеждат от районния
съд в тримесечен срок от постъпването на исковата молба и от окръжния съд - в едномесечен
срок от постъпването на жалбата.
Възстановяване на предишната работа Чл. 345. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) При възстановяване на работника или
служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в
двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен
когато този срок не бъде спазен по уважителни причини.
(2) Работник или служител, уволнен по чл. 330, ал. 1, се възстановява на предишната
работа по реда на предходната алинея въз основа на влязла в сила оправдателна присъда.
Вписване на отмяната на уволнението
Чл. 346. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Когато уволнението на работника или
служителя бъде признато за незаконно от работодателя или от съда или бъде поправено
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, настъпилата промяна се вписва в
трудовата книжка на работника или служителя.
(2) Вписването в трудовата книжка се извършва от работодателя, с когото е било
прекратено трудовото правоотношение, а при отказ - от инспекцията по труда.
Глава седемнадесета.
ТРУДОВА КНИЖКА И ТРУДОВ СТАЖ
Раздел I.
Трудова книжка
Предназначение Чл. 347. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовата книжка е официален удостоверителен
документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или
служителя.
Представяне, издаване и съхраняване (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от
31.03.2001 г.) Чл. 348. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работникът или служителят при постъпване на
работа е длъжен да представи на работодателя трудовата си книжка.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Когато работникът или служителят постъпва за първи
път на работа, работодателят е длъжен в срок от 5 дни да го снабди с трудова книжка.
Постъпването за първи път на работа се удостоверява от работника или служителя с писмена
декларация.
(3) Трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, който е длъжен да я
представя на работодателя при поискване, както и за вписване на нови обстоятелства в нея.
Съдържание Чл. 349. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) В трудовата книжка се вписват следните данни
за работника или служителя:
1. име, дата и място на раждането;
2. адрес;
3. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) номер на личната карта или друг
документ за самоличност и единен граждански номер;
4. образование, професия, специалност;
5. заемана длъжност и организационно звено, в което работи (отдел, цех, служба);
6. уговореното трудово възнаграждение;
7. дата на постъпване на работа;
8. дата и основание за прекратяване на трудовото правоотношение (член, алинея, точка и
буква от този кодекс);
9. продължителност на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето,
което не се признава за трудов стаж;
10. изплатени обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение;
11. (изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) запорни съобщения, предвидени в
чл. 512, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс.
(2) Работодателят е длъжен точно и своевременно да вписва в трудовата книжка данните
по предходната алинея и настъпилите промени в тях.
Вписване на уволнението и възстановяване на изгубена трудова книжка Чл. 350. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) При прекратяване на трудовото
правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с
прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя.
(2) Когато трудовата книжка бъде изгубена по вина на работодателя, по искане на
работника или служителя се издава нова трудова книжка от съответната инспекция по труда. В
този случай работодателят представя на инспекцията по труда необходимите данни от
предишните работодатели.
(3) Когато трудовата книжка бъде изгубена от работника или служителя, инспекцията по
труда му издава нова трудова книжка въз основа на представени от работника или служителя
достоверни данни.
Вписване на трудов стаж въз основа на съдебно решение Чл. 350а. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Продължителността на трудовия стаж, установен
със съдебно решение, се вписва в трудовата книжка от работодателя, а при отказ или когато това
е невъзможно - от инспекцията по труда по седалището или адреса на работодателя.
Раздел II.
Трудов стаж
Трудов стаж по трудово правоотношение Чл. 351. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 27.08.1999 г.)
Трудов стаж по смисъла на този кодекс е времето, през което работникът или служителят е
работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс или в друг
закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител.
Време по трудово правоотношение, което се признава за трудов стаж, без
работникът или служителят да е работил Чл. 352. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За трудов стаж се признава и времето по трудово
правоотношение, през което работникът или служителят не е работил, в следните случаи:
1. почивните и празничните дни;
2. ползуваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина на
заплащането им;
3. ползуваните неплатени отпуски, установени с този кодекс или с други нормативни
актове, когато това изрично е предвидено;
4. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) ползуваните неплатени отпуски за
временна неработоспособност;
5. времето, прекарано в курсове, школи и други форми за професионална квалификация
и преквалификация с откъсване от производството;
6. времето, през което работникът или служителят не е работил поради неправилно
недопускане на работа;
7. времето на отстраняване от работа по реда на чл. 33, ал. 2 - 4 от Кодекса на труда от
1951 г. за извършено престъпление във връзка с работата, ако работникът или служителят не е
бил привлечен като обвиняем по съответния ред;
8. времето на отстраняване от работа по реда на чл. 33, ал. 2 - 4 от Кодекса на труда от
1951 г., след като работникът или служителят е бил привлечен като обвиняем, както и времето на
отстраняване от работа по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, ако работникът или
служителят е бил оправдан или наказателното преследване е било прекратено поради това, че не
е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление;
9. в други случаи, установени от Министерския съвет.
Трудов стаж при недействително трудово правоотношение Чл. 353. (Доп. - бр. 100 от 1992 г.) Времето, прекарано на работа до признаване на
трудовото правоотношение за недействително, ако работникът или служителят е действувал
добросъвестно при създаването му, се признава за трудов стаж.
Време, което се признава за трудов стаж, без да е съществувало трудово
правоотношение Чл. 354. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За трудов стаж се признава и времето, през което
не е съществувало трудово правоотношение, в следните случаи:
1. работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за
незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа;
2. уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат
на това уволнение, когато не е бил привлечен като обвиняем, бил е оправдан или наказателното
преследване е било прекратено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното
деяние не съставлява престъпление;
3. лицето е изтърпявало наказание "лишаване от свобода", което впоследствие е признато
по съответния ред за неоснователно наложено;
4. трудоустроеният или бременната работничка или служителка не работи, тъй като не е
предоставена подходяща работа от работодателя съобразно предписанието на здравните органи;
5. работникът или служителят е останал без работа поради незаконно задържане на
трудовата книжка;
6. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) майката, бащата, осиновителката или осиновителят се
грижи за отглеждане на дете до навършване на 3-годишна възраст;
7. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) работникът или служителят е
останал без работа и е получавал обезщетения за безработица, или е бил включен в школи и
курсове за преквалификация;
8. в други случаи, установени от Министерския съвет.
Изчисляване на трудовия стаж Чл. 355. (1) Трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което
работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него
работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) За 1 месец трудов стаж се зачита
календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица.
(4) За 1 година трудов стаж се признават 12 месеца трудов стаж, изчислени по начина,
установен в предходната алинея.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) По този кодекс за трудов стаж не се признава времето в
повече от действително изслуженото по трудово правоотношение, което се признава за пенсия,
както и времето в повече при превръщане на труда от една категория в друга при пенсиониране
на работника или служителя.
Подзаконова уредба Чл. 356. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Министерският съвет издава наредба по
прилагането на тази глава.
Глава осемнадесета.
ТРУДОВИ СПОРОВЕ (ИЗМ. - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)
Определение (Раздел І "Общи разпоредби" отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Чл. 357. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001
г., предишен текст на чл. 357 - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Трудови са споровете
между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването,
изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по
изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж.
(2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Трудови са и споровете между
избраните по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а представители на работниците и служителите и
работодателя при нарушаване на правата им.
Давност Чл. 358. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Исковете по трудови спорове се предявяват в
следните срокове:
1. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) едномесечен - по спорове за
ограничена имуществена отговорност на работника или служителя, за отмяна на дисциплинарно
наказание "забележка" и в случаите по чл. 357, ал. 2.
2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) 2-месечен - по спорове за отмяна
на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", изменение на мястото и характера
на работата и прекратяване на трудовото правоотношение;
3. 3-годишен - по всички останали трудови спорове.
(2) Сроковете по предходната алинея започват да текат:
1. за искове за отмяна на дисциплинарни наказания и за изменение на мястото и
характера на работата - от деня, в който на работника или служителя е била връчена съответната
заповед, а при искове относно прекратяване на трудовото правоотношение - от деня на
прекратяването.
2. за другите искове - от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или
е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в
който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред.
(3) Срокът по ал. 1 не се смята пропуснат, ако преди изтичането му исковата молба е
подадена до некомпетентен орган. В този случай исковата молба се препраща служебно на съда.
Безплатно производство по трудови дела Чл. 359. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не плащат такси
и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по
трудови дела.
Подведомственост Чл. 360. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Трудовите спорове се разглеждат от
съдилищата. Те се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс, доколкото в този
кодекс не е предвидено друго.
(2) (Обявена за противоконституционна с РКС № 12 от 1995 г. в частта относно думите
"или в акт на Министерския съвет" (изменението в ДВ, бр. 100 от 1992 г.) - ДВ, бр. 69 от 1995 г.,
изм., бр. 2 от 1996 г.) Не се разглеждат от съдилищата спорове относно освобождаване на:
1. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) изборни служители в органите на
изпълнителната власт, в обществени организации и в политически партии и движения;
2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) служителите по чл. 28, ал. 2 от
Закона за администрацията.
Подсъдност на трудовите спорове с чуждестранни лица Чл. 361. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 361 - ДВ, бр. 48 от 2006
г., в сила от 01.07.2006 г.) Трудовите спорове между работници или служители - чужди граждани,
и работодатели - чуждестранни лица или смесени предприятия със седалище в Република
България, когато работата се извършва в страната, са подсъдни на съда според седалището на
работодателя, освен ако между страните е уговорено друго.
(2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) На съда по ал. 1 са подсъдни и
споровете за осигуряване на минимални условия на работа, които се гарантират на
командировани работници и служители в Република България в рамките на предоставяне на
услуги по реда на чл. 70, ал. 4 от Закона за насърчаване на заетостта.
Подсъдност на трудовите спорове на български работници или служители в
чужбина Чл. 362. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовите спорове между работници или
служители - български граждани, работещи в чужбина, и български работодатели в чужбина са
подсъдни на надлежния съд в София, а когато работникът или служителят е ответник - на
надлежния съд по неговото местожителство в страната.
Решения, които не подлежат на касационно обжалване (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от
2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Чл. 363. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.,
отм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.)
Органи за разглеждане (Раздел ІІ "Подведомственост на трудовите спорове" отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Чл. 364. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Подведомственост на комисиите за трудови спорове Чл. 365. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Подведомственост на съдилищата Чл. 366. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Съд, който разглежда трудовия спор Чл. 367. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Състав на съда при разглеждане на трудовите спорове Чл. 368. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Подведомственост на по-горестоящите административни органи
Чл. 369. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Трудови спорове с чуждестранни работници в смесени предприятия Чл. 370. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Трудови спорове на български работници в чужбина Чл. 371. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Учредяване (Раздел ІІІ "Комисия за трудови спорове" отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Чл. 372. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Избор Чл. 373. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Мандат Чл. 374. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Обезпечаване на условия за работа Чл. 375. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Намеса в работата на комисията за трудови спорове Чл. 376. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Отвеждане на член на комисията за трудови спорове Чл. 377. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Начало на производството пред комисията за трудови спорове (Раздел ІV "Разглеждане на трудовите спорове" отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Чл. 378. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Съдържание на молбата Чл. 379. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Напътване на работника от комисията за трудови спорове Чл. 380. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Разглеждане на молбата от комисията за трудови спорове Чл. 381. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Публичност на разглеждане на делата Чл. 382. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Разпит на свидетели и вещи лица Чл. 383. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Доброволно уреждане на спора
Чл. 384. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Протокол за заседанието Чл. 385. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Разкриване на данни за престъпление и за нарушения на кодекса на труда Чл. 386. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Решаване на спора Чл. 387. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Неизменяемост и сила на решението Чл. 388. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Производство пред по-горестоящ административен орган Чл. 389. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Решение на по-горестоящия административен орган Чл. 390. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Решения на комисията за трудови спорове, които са окончателни и не подлежат на
обжалване (Раздел V "Обжалване, влизане в сила и изпълнение на решенията по трудови спорове" -
отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Чл. 391. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Срок за обжалване на другите решения на комисията за трудови спорове Чл. 392. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Разглеждане на жалбата Чл. 393. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Обжалване на решенията по трудови спорове с български граждани, работещи в
български предприятия в чужбина Чл. 394. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Обжалване и влизане в сила на решението на по-горестоящия административен
орган Чл. 395. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Влизане в сила на решенията по трудови спорове Чл. 396. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Изпълнение на решенията по трудови спорове Чл. 397. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Действие на влязло в сила решение за възстановяване на работа Чл. 398. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Глава деветнадесета.
КОНТРОЛ ЗА СПАЗВАНЕ НА ТРУДОВОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО И
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕГОВОТО
НАРУШАВАНЕ
Раздел I.
Контрол за спазване на трудовото законодателство
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001
г., в сила от 31.03.2001 г.) Чл. 399. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се
осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и
социалната политика.
Външноведомствен контрол Чл. 400. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Други държавни органи, извън посочения в
предходния член, осъществяват общ или специализиран контрол за спазване на трудовото
законодателство по силата на закон или акт на Министерския съвет.
Вътрешноведомствен контрол Чл. 401. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Министрите, ръководителите на други ведомства,
както и на местните органи на държавно управление упражняват контрол за спазване на
трудовото законодателство чрез свои специализирани органи.
Права на контролните органи Чл. 402. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Контролните
органи в рамките на своята компетентност имат право да:
1. посещават по всяко време министерствата, другите ведомства, предприятията и
местата, където се извършва работа, помещенията, ползвани от работниците и служителите,
както и да изискват от лицата, които се намират на територията им, да се представят с документ
за самоличност;
2. изискват от работодателя обяснения, сведения и представяне на всички необходими
документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола;
3. се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с
упражняването на контрола, както и да изискват от тях да декларират писмено факти и
обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност, включително и данни за
заплащането на труда;
4. вземат проби, мостри и други подобни материали за лабораторни изследвания и
анализи, да използват технически средства и апаратура и да правят измервания на фактори на
работната среда във връзка с упражняването на контрола върху осъществяваната трудова
дейност;
5. установяват причините и обстоятелствата, при които са настъпили трудови злополуки.
(2) Работодателите, длъжностните лица, работниците и служителите са длъжни да
оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции.
(3) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Националната агенция за
приходите предоставя на контролните органи по чл. 399 необходимата данъчна и осигурителна
информация за целите на контрола по спазване на трудовото законодателство.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 48 от
2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Контролните органи по чл. 399, 400 и 401 осъществяват своите
права в сътрудничество с работодателите, с работещите и с техните организации.
Задължения на контролните органи Чл. 403. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Контролните органи са длъжни:
1. да пазят в тайна поверителните и за служебно ползуване сведения, които са им станали
известни във връзка с упражняването на контрола, както и да не използуват тези сведения в своя
стопанска дейност;
2. да пазят в тайна източника, от който са получили сигнал за нарушение на трудовото
законодателство.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
(3) Контрол за спазване на трудовото законодателство не може да упражнява лице, което
има пряк или косвен интерес от дейността на контролираните обекти.
Принудителни административни мерки Чл. 404. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от
31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията
на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици
от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя
инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните
принудителни административни мерки:
1. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., доп. - ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила
от 01.01.2007 г.) да дават задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за
отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, включително и на задълженията по
социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за
информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за
информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия,
групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по
осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда;
2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) да спират въвеждането в
експлоатация на сгради, машини и съоръжения, производства и обекти, ако не са спазени
правилата за здравословни и безопасни условия на труда и социално-битовото обслужване;
3. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) да спират дейността на предприятия, производства и
обекти, включително строежа и реконструкцията им, както и машини, съоръжения и работни
места, когато нарушенията на правилата за здравословни и безопасни условия на труда
застрашават живота и здравето на хората;
4. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) да спират изпълнението на незаконни решения или
нареждания на работодатели и длъжностни лица;
5. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) да отстраняват от работа
работници и служители, които не са запознати с правилата за здравословни и безопасни условия
на труда или не притежават необходимата правоспособност, както и работници и служители,
ненавършили 18 години, за които е отнето разрешението за приемане на работа по чл. 302, ал. 2 и
чл. 303, ал. 3;
6. (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) да дават предписания за
въвеждане на специален режим за безопасна работа при сериозна и непосредствена опасност за
живота и здравето на работещите при невъзможност да се приложи т. 3;
7. (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) при повторно нарушение на чл. 62,
ал. 1 да спират дейността на работната площадка или на предприятието до отстраняване на
нарушението;
8. (нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) да дават задължителни предписания на работодателите и
длъжностните лица за отстраняване на нарушение, свързано с начисляване във ведомостите за
заплати на сума, по-малка от сумата, която работодателят е изплатил на работника или
служителя за извършената от него работа; в случай че предписанието не се изпълни в посочения
в него срок или при повторно нарушение, контролните органи на инспекцията по труда могат да
спрат дейността на предприятието до отстраняване на нарушението.
(2) Когато задължителното предписание по т. 1 на предходната алинея се отнася до
отстраняване на нарушения на трудовото законодателство, то може да бъде дадено по искане на
работника или служителя до предявяването на иск пред съда, след което въпросът може да бъде
решен само от съда.
(3) Когато в случаите по предходната алинея по един и същ въпрос е дадено
задължително предписание и има влязло в сила решение на съда, които си противоречат,
изпълнява се решението на съда.
(4) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) При прилагане на принудителните административни
мерки контролните органи на инспекцията по труда не носят отговорност за причинени вреди.
Обжалване на принудителните административни мерки Чл. 405. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.)
Принудителните административни мерки по ал. 1 на предходния член могат да се обжалват по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на
принудителната административна мярка.
Обявяване съществуването на трудово правоотношение Чл. 405а. (Нов - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.,
изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) (1) Когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение
на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление,
издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на
трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В
постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение.
(2) Постановление по ал. 1 се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила
до установяване на нарушението на чл. 1, ал. 2.
(3) Отношенията между страните до издаване на постановлението по ал. 1 се уреждат
като при действителен трудов договор, ако работникът или служителят е бил добросъвестен при
постъпването на работа.
(4) Въз основа на постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по труда
дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на
трудов договор. В случаите по ал. 1, изречение трето трудовият договор се сключва от датата на
възникването на трудовото правоотношение, определена в постановлението. Ако такава дата не е
определена, трудовият договор се сключва от датата на издаване на постановлението.
(5) На работодателя не се дава предписание по ал. 4 в случай на смърт на работника или
служителя.
(6) В случаите по ал. 4, когато между страните не се сключи трудов договор,
постановлението по ал. 1 замества трудовия договор и той се смята за сключен за неопределено
време при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден.
(7) Работодателят може да обжалва предписанието по ал. 4, съответно постановлението
по ал. 2, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по своето
седалище или постоянен адрес в 14-дневен срок от връчването му. Обжалването не спира
изпълнението на акта.
(8) Ако съдът отмени обжалвания акт, работодателят може да прекрати трудовия договор
едностранно без предизвестие.
Сигнална функция на синдикалните организации Чл. 406. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Синдикалните организации имат право да
сигнализират контролните органи за нарушения на трудовото законодателство, както и да искат
административно наказание за виновните лица.
(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) В изпълнение на функциите си
по ал. 1 представителите на синдикалните организации имат право:
1. да посещават по всяко време предприятията и другите места, където се извършва
работата, както и помещения, ползвани от работниците и служителите;
2. да изискват от работодателя обяснения и представяне на необходимите им сведения и
документи;
3. да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси по спазване
на трудовото законодателство.
(3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Представителите на
синдикалните организации при изпълняване на сигналната си функция са длъжни да спазват
условията по чл. 403, ал. 1.
(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Контролните органи са
длъжни да уведомят синдикалните организации за взетите мерки в едномесечен срок.
Сигнална функция на контролните органи Чл. 407. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато контролните органи установят
закононарушения, които съдържат данни за извършено престъпление или други правонарушения,
те са длъжни да уведомяват органите на прокуратурата.
Ревизионна книга Чл. 408. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) (1) Констатациите от
извършените проверки и предписанията на контролните органи за спазване на трудовото
законодателство се вписват в ревизионна книга.
(2) Работодателят е длъжен да осигури отделни ревизионни книги в предприятието, в
неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага
наемен труд. Те се предоставят задължително на контролните органи при извършване на
проверки.
(3) Ревизионната книга се заверява от инспекцията по труда по седалището на
предприятието или на неговите поделения или по местонахождението на обектите и работните
площадки, както и на другите места, на които се полага наемен труд.
Мерки за привличане към дисциплинарна и административнонакзателна
отговорност Чл. 409. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Сигнална функция на профсъюзните контролни органи Чл. 410. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Права на държавните, държавно-обществените и обществено-държавните
контролни органи
Чл. 411. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Ревизионна книга за констатациите и предписанията на контролните органи Чл. 412. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Раздел II.
Административнонаказателна отговорност за нарушения на трудовото законодателство
Видове административни наказания Чл. 412а. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) За нарушения на трудовото законодателство се
налагат следните видове административни наказания:
1. глоба - на физическите лица;
2. имуществена санкция - на юридическите лица и за едноличните търговци.
Отговорност за нарушение на нормативните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Чл. 413. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от
2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Който наруши правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм.
- ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Работодател, който не
изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не
подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 10 000
до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в
размер от 2500 до 10 000 лв.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) За повторно нарушение
наказанието е:
1. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) по ал. 1 - глоба от 500 до 1000 лв.;
2. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) по ал.
2 - имуществена санкция или глоба от 20 000 до 30 000 лв., съответно глоба от 5000 до 20 000 лв.
Отговорност за нарушения на другите разпоредби на трудовото законодателство Чл. 414. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.)
(1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Работодател,
който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 10 000 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице,
ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 2500 до 10 000 лв.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) За
повторно нарушение по ал. 1 наказанието е имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 до
30 000 лв., съответно глоба в размер от 5000 до 20 000 лв.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.)
Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в
размер 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
(4) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 130а, ал. 1 и 2, чл. 130б, ал. 1 и 2 и чл. 130в, ал. 1 и 2, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 5000 лв., а виновното длъжностно лице - с
глоба в размер от 250 до 1000 лв., за всяко отделно нарушение.
Отговорност за неизпълнение на предписание и за създаване на пречки на
контролен орган Чл. 415. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 124 от
1997 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Който не
изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, се наказва с глоба в размер от 2500 до 10 000 лв.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.,
изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от
01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Работодател, който противозаконно пречи на
контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си
задължения, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 лв., ако не подлежи
на по-тежко наказание, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер 10 000 лв., ако не
подлежи на по-тежко наказание.
Задължение за внасяне на имуществени санкции и глоби по наказателни
постановления Чл. 415а. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Работодател, длъжностно лице или работник или
служител е длъжен в едномесечен срок от влизане в сила на наказателното постановление да
плати наложената му имуществена санкция или глоба.
Отговорност за невнасяне на имуществени санкции и глоби по наказателни
постановления Чл. 415б. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Работодател, длъжностно лице или работник или
служител, който в едномесечен срок от влизане в сила на наказателното постановление не плати
наложената му имуществена санкция или глоба, дължи лихва в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта.
Отговорност за маловажно нарушение Чл. 415в. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) За нарушение, което може да бъде отстранено
веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли
вредни последици за работници и служители, виновното лице се наказва с глоба или
имуществена санкция в размер от 50 до 100 лв.
Споразумение в административнонаказателното производство Чл. 415г. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) (1) До издаване на наказателното постановление,
но не по-късно от 30 дни от съставяне на акта за установяване на административно нарушение
административнонаказващият орган и нарушителят могат да постигнат споразумение, освен в
случаите, когато деянието съставлява престъпление.
(2) Споразумението се изготвя в писмена форма и съдържа съгласието на
административнонаказващия орган и нарушителя по следните въпроси:
1. извършено ли е деянието, извършено ли е то от нарушителя, извършено ли е виновно и
съставлява ли административно нарушение;
2. какъв да бъде видът и размерът на наказанието.
(3) Със споразумението не може да се определя:
1. наказание от вид, различен от предвидения в закона за конкретното административно
нарушение;
2. размер на глобата или на имуществената санкция, по-нисък от минималния, предвиден
за конкретното административно нарушение.
(4) Споразумението се подписва от административнонаказващия орган и от нарушителя
или от негов изрично упълномощен представител.
(5) В 14-дневен срок от подписване на споразумението изпълнителният директор на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" или оправомощено от него длъжностно лице
издава решение.
(6) Споразумението се одобрява, ако:
1. са спазени изискванията на закона;
2. определената с него глоба или имуществена санкция е заплатена или обезпечена по
сметка на контролния орган.
(7) Решението по ал. 5 не подлежи на обжалване.
(8) Споразумението влиза в сила от датата на одобряването му. Споразумението има
последиците на влязло в сила наказателно постановление.
(9) В случаите, когато споразумението не бъде одобрено, административнонаказващият
орган издава наказателно постановление.
Разсрочване на задължения Чл. 415д. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) (1) По искане на нарушителя или на негов
изрично упълномощен представител за вземанията от влезли в сила наказателни постановления,
издадени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" или
оправомощено от него лице, може да се разреши разсрочване на плащането на дължимите суми
съгласно одобрен погасителен план.
(2) Разсрочване се допуска, когато се установи, че наличните парични средства на
нарушителя не са достатъчни за погасяване на задълженията му по влезли в сила наказателни
постановления, но може да се направи обосновано предположение, че затрудненията са временни
и при разсрочване на задълженията длъжникът ще бъде в състояние да ги изплати.
(3) За периода на разсрочване нарушителят дължи лихва в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта.
(4) Разсрочване не се разрешава по отношение на работодател, за когото има решение за
прекратяване с ликвидация или за когото е открито производство по несъстоятелност, както и
след като бъде определен начинът на продажба по чл. 238 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
(5) Към искането по ал. 1 се прилагат:
1. декларация за семейното и имущественото състояние и за годишния доход на
длъжника за 12 месеца преди искането - за физическо лице;
2. декларация и за всички други публични задължения, включително лихвите по тях,
както и за всички задължения към частни кредитори и лихвите по тях;
3. погасителен план за разсрочване на задълженията;
4. доказателства за финансово-икономическото състояние на длъжника и перспективна
програма за развитие - за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него;
5. отчет за приходите и разходите на нарушителя за предходната отчетна финансова
година - за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него;
6. баланс за предходната отчетна финансова година и за последния отчетен период - за
едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него.
(6) Решението за разсрочване се издава от:
1. директора на дирекция "Инспекция по труда" - за задължения от имуществени санкции
до 5000 лв. - за срок до една година, а за задължения от глоби до 5000 лв. - за срок до две години;
2. изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" - за
задължения над 5000 лв. - за срок до три години.
(7) С решението за разсрочване се определят крайният срок, погасителните вноски и
други условия, в т. ч. последиците от неспазването им.
(8) За периода на разсрочването спира да тече давността за вземанията по влезлите в сила
наказателни постановления.
(9) Отказът за разсрочване не подлежи на обжалване.
Установяване на нарушенията, издаване, обжалване и изпълнение на
наказателните постановления Чл. 416. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) (1) Нарушенията на трудовото законодателство се
установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Редовно съставените актове по
този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.
(2) Когато контролен орган е съставил акт за административно нарушение по време на
проверката, но актът не може да бъде връчен веднага, той вписва съдържанието на акта в
ревизионната книга.
(3) Актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя
лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано
писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния
му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за
съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на
съответния орган по чл. 399, 400 и 401.
(4) В случаите по ал. 2 актът за установяване на административно нарушение се смята за
връчен след изтичане на тридневен срок от датата на вписването, а в случаите на ал. 3, изречение
второ - след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението.
(5) Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл.
399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената
принадлежност на актосъставителите.
(6) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на
наказателните постановления се извършват по реда, предвиден в Закона за административните
нарушения и наказания, доколкото с този кодекс не е установен друг ред.
(7) Наказателните постановления, с които се налагат административни наказания по чл.
415в, не подлежат на обжалване пред съда.
(8) Нарушението е повторно, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в
сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.
(9) Сумите, събрани от наложени имуществени санкции и глоби по реда на този раздел,
се разпределят, както следва:
1. шестдесет на сто постъпват по бюджета на Изпълнителната агенция "Главна
инспекция по труда";
2. четиридесет на сто постъпват по бюджета на фонд "Условия на труд" и се разходват за
дейностите, определени в чл. 46, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
(10) Средствата по ал. 9, т. 1 се разходват, както следва:
1. деветдесет на сто за подобряване на материално-техническата база на агенцията,
усъвършенстване и развитие на контролната дейност, повишаване квалификацията на
служителите, реализиране на социални програми за служителите и допълнително материално
стимулиране на служителите - по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда" след одобрение от министъра на труда и социалната
политика; средствата за допълнително материално стимулиране на служителите не могат да
надвишават 35 на сто от общия размер на събраните суми по ал. 9;
2. десет на сто за допълнително материално стимулиране към основната заплата на
служители от Министерството на труда и социалната политика - при условия и по ред,
определени от министъра на труда и социалната политика.
Допълнителни разпоредби
ОБЯСНЕНИЯ НА НЯКОИ ДУМИ
§ 1. По смисъла на този кодекс:
1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице
или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение,
домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители
по трудово правоотношение;
2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) "Предприятие" е всяко място - предприятие, учреждение,
организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд;
3. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) "Ръководство на предприятието" е ръководителят на
предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на
трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни
органи за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро
и други подобни);
4. (отм., предишна т. 7, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) "Работно място" е помещение, цех,
стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в
предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си
в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение;
5. (отм., предишна т. 8, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) "Длъжностно лице" е работник или
служител, на когото е възложено да упражнява ръководство на трудовия процес в предприятието,
в неговите поделения и низови звена, както и работник или служител, който изпълнява работа на
специалист във функционалните и обслужващите звена на предприятието.
6. (отм., нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) "Синдикално ръководство" е председателят и
секретарят на съответната синдикална организация;
7. (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм. - ДВ, бр. 86 от 2003 г., в сила
от 01.01.2004 г.).
8. (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила
от 01.07.2006 г.) "Изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 4 е налице при конкретни икономически,
технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер,
съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи
срочността му.
9. (нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила
от 01.07.2006 г.) "Масови уволнения" са уволненията на едно или повече основания извършени
по преценка на работодателя и по причини, несвързани с конкретния работник или служител,
когато броят на уволненията е:
а) най-малко 10 в предприятия, където списъчният състав на заетите в месеца,
предхождащ масовото уволнение, е повече от 20 и по-малко от 100 работници и служители за
период 30 дни;
б) най-малко 10 на сто от броя на работниците и служителите в предприятия, където
списъчният състав на заетите в месеца, предхождащ масовото уволнение, е най-малко 100, но не
повече от 300 работници и служители за период 30 дни;
в) най-малко 30 в предприятия, където списъчният състав на заетите в месеца,
предхождащ масовото уволнение, е най-малко 300 или повече работници и служители за период
30 дни;
г) най-малко 20 в предприятия, независимо от броя на работниците и служителите, за
период 90 дни.
(Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Когато в периодите по букви "а" -
"в" работодателят е уволнил най-малко 5 работници и служители, всяко последващо
прекратяване на трудово правоотношение, извършено по преценка на работодателя на други
основания и по причини, несвързани с конкретния работник или служител, се взема предвид при
определяне броя на уволненията по букви "а" - "в".
10. (нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) "Данните за страните" по чл. 66,
ал. 1, т. 1 включват:
а) (изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) за работодател - юридическо лице или едноличен
търговец - наименованието, седалището и адреса на управление на юридическото лице или
едноличния търговец, ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК, името/имената на лицето/лицата,
което/които го представляват, единния граждански номер (личния номер - за чужденец);
б) за работодател - физическо лице - името на лицето, постоянния адрес, единния
граждански номер (личния номер - за чужденец);
в) за работник или служител - името на лицето, постоянния адрес, единния граждански
номер (личния номер - за чужденец), вида и степента на притежаваното образование, както и
данни за притежаваната научна степен, ако е свързана с изпълняваната от него работа.
11. (нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) "Работно време" е всеки период,
през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил.
12. (нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) "Основно трудово
правоотношение" е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е
възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд.
13. (нова - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) "Работнички и служителки в
напреднал етап на лечение ин-витро" са работнички и служителки, които са в етап на лечение
чрез методите на асистирана репродукция, включващ периода от фоликуларната пункция до
ембриотрансфера, но не повече от 20 дни.
ПРИЛОЖИМОСТ КЪМ ТРУДОВИТЕ ОТНОШЕНИЯ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА
ПРОИЗВОДСТВЕНИ КООПЕРАЦИИ
§ 2. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Разпоредбите на този кодекс се прилагат съответно и
към трудовите правоотношения на членовете-кооператори в производствени кооперации,
доколкото в закон или в устав не е предвидено друго.
Преходни разпоредби
§ 3. (1) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
(2) Висящите дела пред помирителните комисии се предоставят за разглеждане от
комисиите за трудови спорове по реда, предвиден в този кодекс.
§ 3а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Работничките или
служителките, на които отпускът за бременност и раждане в размер на 135 календарни дни не е
изтекъл към 1 януари 2007 г., след тази дата имат право на отпуск по чл. 163, ал. 1 за остатъка до
315 дни.
(2) Работничките или служителките, на които отпускът за бременност и раждане в
размер на 135 календарни дни е изтекъл преди 1 януари 2007 г., след тази дата имат право на
отпуск по чл. 163, ал. 1 в размер на разликата между 315 календарни дни и сбора на ползвания
отпуск за бременност и раждане и ползвания или полагащия се отпуск за отглеждане на дете за
времето до 31 декември 2006 г.
(3) В случаите на ал. 1 и 2 отпускът се разрешава въз основа на писмено заявление на
работничката или служителката до предприятието.
(4) През време на отпуска по ал. 1 и 2 на работничката или служителката се изплаща
парично обезщетение по чл. 49 от Кодекса за социално осигуряване.
(5) От деня на разрешаване на отпуска по ал. 2 отпускът на работничката или
служителката по чл. 164 се прекратява.
§ 3б. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в
сила от 29.12.2009 г.) От 1 януари 2010 г. до 31 декември 2010 г. след предварително съгласуване
с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и
служителите по чл. 7, ал. 2 периодът, за който се въвежда непълното работно време по чл. 138а,
ал. 1, може да бъде удължен с още три месеца.
§ 3в. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 02.01.2009 г.) (1) Работничките или
служителките, на които отпускът поради бременност и раждане в размер на 315 календарни дни
не е изтекъл към 2 януари 2009 г., след тази дата имат право на отпуск по чл. 163, ал. 1 за
остатъка до 410 календарни дни.
(2) Работничките или служителките, на които отпускът поради бременност и раждане в
размер на 315 календарни дни е изтекъл преди 2 януари 2009 г., след тази дата имат право на
отпуск по чл. 163, ал. 1 в размер на разликата между 410 календарни дни и сбора на ползвания
отпуск поради бременност и раждане и ползвания или полагащия се отпуск за отглеждане на дете
за времето до 1 януари 2009 г.
(3) В случаите на ал. 1 и 2 отпускът се разрешава въз основа на писмено заявление на
работничката или служителката до предприятието.
(4) През време на отпуска по ал. 1 и 2 на работничката или служителката се изплаща
парично обезщетение по чл. 49 от Кодекса за социално осигуряване.
(5) От деня на разрешаването на отпуска по ал. 2 отпускът на работничката или
служителката по чл. 164 се прекратява.
Заключителни разпоредби
§ 4. Този кодекс отменя:
1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) членове 1 до 144, чл. 171 до 185 от Кодекса на труда
(обн. - Изв., бр. 91 от 1951 г.; попр., бр. 93 от 1951 г.; изм., бр. 92 от 1957 г.; ДВ, бр. 24, 36 и 92 от
1963 г., бр. 1, 61, 90 и 99 от 1965 г., бр. 15 и 33 от 1968 г., бр. 68 от 1970 г., бр. 53 и 81 от 1973 г.,
бр. 27 от 1975 г., бр. 63 от 1976 г., бр. 32 от 1977 г., бр. 57 от 1981 г. и бр. 44 от 1984 г.);
2. Закон за предоставяне на Българските професионални съюзи контрола по охраната на
труда (ДВ, бр. 53 от 1973 г.);
3. членове 23, 29 и 30 от Закона за по-тясна връзка на училището с живота и за по-
нататъшно развитие на народното образование в Народна република България (обн., Изв., бр. 54
от 1959 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 99 от 1963 г. и бр. 36 от 1979 г.);
4. Указа за прилагане на някои разпоредби от Кодекса на труда по отношение на
административния и инженерно-техническия персонал и механизаторите при трудово-
кооперативните земеделски стопанства (Изв., бр. 65 от 1961 г.);
5. Указа за прилагане разпоредбите на Кодекса на труда относно техническата
безопасност и хигиената на труда по отношение на членовете на трудово-кооперативните
земеделски стопанства (Изв., бр. 100 от 1962 г.);
6. Указа за въвеждане на петдневна работна седмица (ДВ, бр. 1 от 1968 г.);
7. членове 5, 10, 12, 15, ал. 2, 19 и 20 от Указа за взаимно осигуряване на членовете на
трудово-производителните кооперации (обн., Изв., бр. 63 от 1953 г.; попр., бр. 82 от 1953 г.; изм.
и доп., бр. 17 от 1955 г., бр. 69 от 1956 г., бр. 62 от 1958 г.; попр., бр. 82 от 1958 г.; изм., бр. 68 от
1960 г., бр. 38 от 1962 г.; ДВ, бр. 50 от 1963 г., бр. 21 от 1964 г. и бр. 32 от 1968 г.).
§ 5. В дял III и IV от Кодекса на труда от 1951 г. се правят следните изменения:
1. В чл. 155а думите "по реда на чл. 118 и 118а" се заменят с "по реда на чл. 309 от
Кодекса на труда от 1986 г."
2. В чл. 156:
а) в ал. 1, изр. 1 думите "в сроковете по чл. 60, ал. 1, 2 и 3 от настоящия кодекс" се
заменят с "в сроковете по чл. 163, ал. 1-6 от Кодекса на труда от 1986 г.";
б) в ал. 3 думите "по чл. 60, ал. 4 или 5" се заменят с "по чл. 164, ал. 1 или 2 от Кодекса
на труда от 1986 г.";
в) в ал. 4, изр. 1 думите "по чл. 60, ал. 4 или 5" се заменят с "по чл. 164, ал. 1 или 2 от
Кодекса на труда от 1986 г.", а в изр. 2 думите "по чл. 60, ал. 6" с "по чл. 164, ал. 3 от Кодекса на
труда от 1986 г.";
г) в ал. 6 думите "по чл. 119, ал. 2" се заменят с "по чл. 313, ал. 3 от Кодекса на труда от
1986 г.".
3. В чл. 162, ал. 1 думите "поради смърт (чл. 29, б. "е") се заменят с думите "поради
смъртта на работника (чл. 325, т. 11 от Кодекса на труда от 1986 г.)".
4. (отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
§ 6. В чл. 27 от Закона за мините и кариерите (обн., Изв., бр. 92 от 1957 г.; попр., бр. 17 от
1958 г.; изм. и доп., бр. 68 от 1959 г., бр. 104 от 1960 г.; ДВ, бр. 84 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр.
36 от 1979 г.) думите "за нарушаване на правилата по техническата безопасност на труда" се
заличават.
§ 7. В чл. 99, ал. 1 от Закона за народното здраве (обн., ДВ, бр. 88 от 1973 г.; попр., бр. 92
от 1973 г.; изм., бр. 63 от 1976 г., бр. 28 от 1983 г. и бр. 66 от 1985 г.) след цифрата 9 се добавя
следният текст: "без тези, свързани с хигиената на труда", а след цифрата 13 - "без тези, свързани
с интензивността на шума в границите на хигиенните норми в предприятието".
§ 8. В Закона за финансов контрол (обн., Изв., бр. 91 от 1960 г.; изм., ДВ, бр. 32 от 1977 г.
и бр. 57 от 1978 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 15, ал. 1 се изменя така:
"(1) За нарушения на финансовата дисциплина, установени от финансовоконтролните
органи при Министерството на финансите, за неизпълнение на задължителни указания, дадени от
министъра на финансите, и за недаване сведения или показания пред контролните органи
министърът на финансите налага на виновните лица дисциплинарните наказания по чл. 188, ал. 1
от Кодекса на труда. Преместването на по-нископлатена работа или понижаването в
квалификационна степен и уволнението стават съгласувано със съответния министър,
ръководител на друго ведомство или председател на изпълнителен комитет на народен съвет. За
нарушенията, извършени от лица, заемащи изборна длъжност, наказанията се налагат от
съответния орган по предложение на министъра на финансите. Дисциплинарните наказания се
налагат до три месеца от откриване на нарушението, но не по-късно от три години от
извършването му."
2. В чл. 17, ал. 3 се отменя.
3. В чл. 18 думите "по ал. 3 на предходния член" се заменят с "по чл. 207, ал. 2 от
Кодекса на труда."
4. Член 19 се отменя.
5. В чл. 20, в ал. 1, буква "г" и в ал. 2 думите "по чл. 17, ал. 3" се заменят с "по чл. 207, ал.
2 от Кодекса на труда."
6. Член 22 се отменя.
7. В чл. 23 думите "чл. 82 от Кодекса на труда" се заменят с "чл. 271, ал. 1 от Кодекса на
труда."
8. Член 24 се отменя.
9. В чл. 29 се правят следните изменения:
а) алинея 1 се изменя така:
"(1) Когато причинената щета на учреждения, предприятия или организации е извън
случаите по чл. 17, ал. 2 и чл. 18 от този закон и по чл. 206 и 209 от Кодекса на труда, се прилага
ограничената имуществена отговорност по чл. 207, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда.";
б) алинея 2 се отменя;
в) алинея 3 става ал. 2 и се изменя така:
"(2) Ограничената имуществена отговорност по предходната алинея се търси независимо
от отговорността на лицата по чл. 207, ал. 2 от Кодекса на труда и не се взема предвид при
определяне отговорността на възползувалите се лица."
10. В чл. 37 се правят следните изменения:
а) в края на ал. 1 се добавя изречението "Удръжките се правят в размери, установени с
Гражданския процесуален кодекс.";
б) алинея 2 се отменя.
§ 9. В Закона за държавен и народен контрол (обн., ДВ, бр. 54 от 1974 г.; изм., бр. 64 от
1976 г., бр. 32 от 1977 г., бр. 57 от 1978 г. и бр. 49 от 1981 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 1, ал. 2 думите "и Държавния съвет на Народна република България" се заменят с
"Държавния съвет и Министерския съвет на Народна република България."
2. В чл. 8 се правят следните изменения:
а) второто изречение на ал. 1 се изменя така: "Той работи под непосредственото
ръководство на Министерския съвет и отчита дейността си пред него.";
б) алинея 2 се отменя.
3. В чл. 9, ал. 2 второто изречение се изменя, както следва: "Заместник-председателите на
комитета се назначават от Държавния съвет, а членовете му се утвърждават от Министерския
съвет по предложение на председателя на Комитета за държавен и народен контрол.".
4. В чл. 17 се правят следните изменения:
а) в точка 6 думите "Държавния съвет" се заменят с "Министерския съвет";
б) в точка 7 думите "Народното събрание и неговите постоянни комисии, Държавния
съвет и" се заличават.
5. В чл. 20, т. 6 се изменя така:
"6. Налагат на виновните лица дисциплинарните наказания по чл. 188, ал. 1 от Кодекса
на труда.".
6. В чл. 23, ал. 2 думите "или преместване на по-нископлатена работа" се заличават.
7. В чл. 24 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 думите "три години" се заменят с "две години";
б) алинея 3 се изменя така:
"(3) Заличаването на наказанието "уволнение" не създава задължение за възстановяване
на лицето на предишната му работа.".
8. В чл. 25 се правят следните изменения:
а) алинея 1 се изменя така:
"(1) При констатиране на вреди, които дават основание за ограничена имуществена
отговорност по чл. 206, ал. 1 от Кодекса на труда, комитетите за държавен и народен контрол
налагат парични начети, а при данни за пълна имуществена отговорност съставят актове за
начети или изискват от органите за финансов контрол да извършат ревизия.";
б) алинеи 2 и 3 се отменят;
в) алинея 4 става ал. 2.
9. В чл. 26, ал. 2 думите "превеждане или преместване на по-нископлатена работа" се
заменят с "преместване на по-нископлатена работа или понижаване в квалификационна степен."
10. Член 28 се изменя, както следва:
"Чл. 28. Доколкото в този закон няма особени правила за дисциплинарните наказания по
чл. 20, т. 6 и за ограничената и пълната имуществена отговорност по чл. 25 се прилага Кодексът
на труда, а за съставянето на актове за начети - Законът за финансов контрол."
§ 10. В чл. 20, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс думите "чл. 5, ал. 2 от Кодекса
на труда" се заменят с "чл. 45 от Кодекса на труда".
§ 11. В Закона за прокуратурата (ДВ, бр. 87 от 1980 г.) се създава нов чл. 23а със
следното съдържание:
"Освобождаване от длъжност на прокурорите
Чл. 23а. (1) Прокурорите могат да бъдат освобождавани от длъжност освен на
основанията, предвидени в Кодекса на труда, и по непригодност с оглед условията по чл. 21,
точка 6.
(2) Заповедите за освобождаване и за налагане на дисциплинарни наказания на
прокурорите не подлежат на обжалване пред комисиите за трудови спорове и пред съдилищата."
§ 12. В чл. 136, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията (обн., ДВ, бр. 30 от 1968 г.;
изм., бр. 34 от 1974 г., бр. 84 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г. и бр. 28 от 1982 г.) думите "по чл. 58, ал.
1" се заменят с "по чл. 160.".
§ 13. В чл. 81, ал. 3 от Закона за устройство на съдилищата (обн., ДВ, бр. 23 от 1976 г.;
изм., бр. 36 от 1979 г. и бр. 91 от 1982 г.) думите "по чл. 91, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда, ако
имат предвидения в тези разпоредби непрекъснат трудов стаж" се заменят с "по чл. 222 от
Кодекса на труда, ако имат предвидения в тази разпоредба трудов стаж.".
§ 14. В чл. 12, ал. 1, изр. първо от Закона за другарските съдилища (обн., Изв., бр. 50 от
1961 г.; изм., ДВ, бр. 101 от 1966 г., бр. 27 от 1975 г. и бр. 36 от 1979 г.) думите "чл. 95 и 96" се
заменят с "чл. 206".
§ 15. В чл. 53, ал. 2 от Закона за народните представители и народните съветници (обн.,
ДВ, бр. 32 от 1977 г.; изм., бр. 72 от 1981 г.) думите "по чл. 30, ал. 1" се заменят с "по чл. 326, ал.
2."
§ 16. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
§ 17. Кодексът влиза в сила от 1 януари 1987 г. Точки 1 - 4 на § 9 влизат в сила от деня на
обнародването в Държавен вестник.
§ 18. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Изпълнението на този кодекс се възлага на
председателя на Министерския съвет.
Преходни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА
(ОБН. - ДВ, БР. 21 ОТ 1990 Г.)
§ 16. Трудовите правоотношения в материалното производство с ръководител на
бригада, на поделение на предприятие и на предприятие, възникнали въз основа на избор до
влизане в сила на този закон, се превръщат в трудови правоотношения за неопределено време
освен ако страните не уговорят определен срок, който не може да бъде по-дълъг от три години.
Разпоредбите на Раздел I от глава шестнадесета от Кодекса на труда се прилагат и за
прекратяване на тези трудови правоотношения.
Преходни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА
(ОБН. - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)
§ 256. (1) Висящите трудови спорове пред комисиите за трудови спорове и пред по-
горестоящите административни органи се изпращат незабавно за разглеждане от компетентния
съд, за което страните се уведомяват писмено.
(2) Висящите пред районните съдилища второинстанционни трудови дела се довършват
по досегашния ред.
§ 257. (1) Съществуващите синдикални съюзи могат да запазят качеството си на
юридическо лице, като подадат заявление за вписване по чл. 49 в срок до 6 месеца от влизането в
сила на този закон.
(2) При условие, че е спазен срокът по предходната алинея, синдикалните съюзи запазват
качеството си на юридическо лице до влизането в сила на решението на съда за вписване.
§ 258. Отпуските и обезщетенията, за които съгласно измененията на Кодекса на труда с
този закон са установени само минимални размери, до уреждането им с акт на Министерския
съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор се ползват, съответно изплащат, по
досегашните им размери, установени за всеки отделен случай.
§ 259. В Кодекса на труда от 1951 г. (обн., Изв., бр. 91 от 1951 г.; попр., бр. 93 от 1951 г.;
изм. и доп., бр. 91 и 92 от 1957 г.; ДВ, бр. 24, 36 и 92 от 1963 г., бр. 1, 61, 90 и 99 от 1965 г., бр. 15
от 1968 г.; попр., бр. 33 от 1968 г.; изм. и доп., бр. 68 от 1970 г, бр. 53 и 81 от 1973 г., бр. 27 от
1975 г., бр. 63 от 1976 г., бр. 32 от 1977 г., бр. 57 от 1981 г., бр. 44 от 1984 г., бр. 27 от 1986 г., бр.
46 от 1989 г. и бр. 52 от 1992 г.) се правят следните изменения:
1. В ал. 1 на чл. 150 думите "непрекъснатия трудов" се заменят с "трудовия" и в ал. 3
думата "непрекъснат" се заличава.
2. В чл. 151 думата "непрекъснат" се заличава.
3. В ал. 2 на чл. 152 думите "с изключение на уволненията, указани в чл. 177, ал. 2" се
заличават.
4. В ал. 6 на чл. 156 думите "чл. 313, ал. 3" се заменят с "чл. 333".
§ 260. В изречение второ на ал. 1 на чл. 15 от Закона за финансов контрол (обн., ДВ, бр.
91 от 1960 г.; изм., бр. 32 от 1977 г. и бр. 57 от 1978 г.; изм. и доп., бр. 27 от 1986 г.) думите
"Преместването на по-ниско платена работа или понижаването в квалификационна степен и
уволнението стават съгласувано" се заменят с "Уволнението се съгласува".
§ 261. В ал. 2 на чл. 23а от Закона за прокуратурата (обн., ДВ, бр. 87 от 1980 г.; изм. и
доп., бр. 27 от 1986 г., бр. 91 от 1988 г. и бр. 46 от 1991 г.) думите "пред комисиите за трудови
спорове и" се заличават.
§ 262. Алинея 3 на чл. 81 от Закона за устройство на съдилищата (обн., ДВ, бр. 23 от 1976
г.; изм. и доп., бр. 36 от 1979 г., бр. 91 от 1982 г., бр. 27 и 29 от 1986 г., бр. 91 от 1988 г., бр. 31 от
1990 г. и бр. 46 от 1991 г.) се изменя така:
"(3) Съдиите от районните и окръжните съдилища и от Върховния съд, чиито трудови
правоотношения са прекратени, се ползуват от правата по чл. 220-222 от Кодекса на труда по
реда и условията, предвидени в тях."
§ 263. Алинея 2 на чл. 9 от Указ № 9 за работата на ръководния и изпълнителския състав
в железопътния транспорт (ДВ, бр. 3 от 1981 г.) се изменя така:
"(2) Дисциплинарните наказания са:
1. забележка;
2. предупреждение за уволнение;
3. понижение в звание;
4. уволнение."
§ 264. В Закона за висшето образование (обн., Изв., бр. 12 от 1958 г.; изм. и доп., ДВ, бр.
99 от 1963 г., бр. 36 и 65 от 1972 г.; попр., бр. 81 от 1972 г.; изм. и доп., бр. 58 от 1978 г., бр. 68 от
1988 г., бр. 82 от 1989 г. и бр. 10 от 1990 г.) се правят следните изменения:
1. Член 18 се изменя така:
"18. Дисциплинарните наказания са:
а) забележка;
б) предупреждение за уволнение;
в) уволнение."
2. Алинея 1 на чл. 20 се изменя така:
"(1) Дисциплинарните наказания "забележка" и "предупреждение за уволнение" се
налагат от ректора."
3. Член 23 се отменя.
§ 265. В Указ № 2227 за дисциплината на работниците и служителите от гражданската
авиация (ДВ, бр. 55 от 1985 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 3 думите "дисциплинарен устав, приет от Министерския съвет" се заменят с
"Кодекса на труда".
2. Член 4 се изменя така:
"Чл. 4. Дисциплинарните наказания, с изключение на уволнението, могат да се обжалват
само пред по-горестоящия орган. Дисциплинарното уволнение се обжалва пред съда по общия
ред."
3. В чл. 6 числото "131" се заменя със "194".
4. Членове 7 и 8 се отменят.
5. В заключителните разпоредби се правят следните изменения:
а) създава се нов § 1 със следното съдържание:
"§ 1. Специфичните въпроси и дисциплината на работниците и служителите от
гражданската авиация се уреждат с дисциплинарен устав, приет от Министерския съвет.";
б) досегашните параграфи 1 и 2 стават съответно 2 и 3.
§ 266. Законът влиза в сила от 1 януари 1993 г.
§ 267. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА
(ОБН. - ДВ, БР. 25 ОТ 2001 Г.)
§ 116. (1) Работници и служители, които до влизането в сила на този закон са ползвали
права, свързани с работа при ненормиран работен ден, продължават да ползват тези права до
определяне от работодателя на длъжностите по чл. 139, ал. 4.
(2) В 3-месечен срок от влизането в сила на този закон работодателите са длъжни да
определят длъжностите и работите, които се изпълняват при условията на ненормиран работен
ден.
§ 117. Заварените към влизането в сила на този закон учащи се могат да ползват отпуски
по чл. 169, ал. 1 и чл. 171, ал. 1, ако работодателят даде съгласие за продължаване на обучението.
§ 118. До 31 март 2002 г. по взаимно писмено съгласие между страните по трудовото
правоотношение, неползваните до 1 януари 2001 г. платени годишни отпуски или част от тях
могат да бъдат компенсирани с обезщетение, определено по реда на чл. 177, независимо, че
трудовото правоотношение не е прекратено.
§ 119. Исковете по трудови спорове от работниците и служителите, на които трудовите
правоотношения са прекратени преди влизане в сила на този закон, могат да се предявяват в
срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 преди изменението му.
§ 120. Лицата, които към влизането на този закон в сила са започнали ползването на
отпуск по отменената ал. 2 на чл. 164, ползват отпуска в размера преди отмяната й.
§ 121. Нормативни актове по прилагането на Кодекса на труда, доколкото друго не е
предвидено в него, се издават от Министерския съвет.
§ 122. Законът влиза в сила от 31 март 2001 г., с изключение на § 109, § 110 и § 112,
които влизат в сила от 1 септември 2000 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА
(ОБН. - ДВ, БР. 120 ОТ 2002 Г.)
§ 11. Работодателите в срок до 30 април 2003 г. са длъжни да изпратят писмени
уведомления до териториалните поделения на Националния осигурителен институт за заварените
към влизането в сила на този закон сключени трудови договори.
§ 12. Работодателите, които са приели на работа работници или служители при условията
на отменената ал. 2 на чл. 62, са длъжни в срок до 30 април 2003 г. да сключат писмени трудови
договори и да изпратят уведомления за това до съответните териториални поделения на
Националния осигурителен институт.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА
(ОБН. - ДВ, БР. 52 ОТ 2004 Г., В СИЛА ОТ 01.08.2004 г.)
§ 37. Когато отпускът за отглеждане на дете до 3-годишна възраст за времето след
навършване на 2-годишна възраст на детето по досегашния чл. 165, ал. 1 не е ползван, отпускът
по чл. 167а може да се ползва до навършване на 8-годишна възраст на детето. Когато е
използвана само част от отпуска за времето след навършване на 2-годишна възраст на детето,
отпускът по чл. 167а може да се ползва в размер на неизползваната част до навършване на 8-
годишна възраст на детето.
§ 38. Когато отпускът за отглеждане на дете до 3-годишна възраст по досегашния чл.
165, ал. 1 е ползван изцяло, разпоредбата на чл. 167а не се прилага.
§ 39. До 31 декември 2006 г. отпускът по чл. 167а, ал. 1 със съгласието на единия родител
може да се ползва изцяло от другия родител.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 42. Законът влиза в сила от 1 август 2004 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪСЛОВНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА
ЛЕКАРИТЕ И СТОМАТОЛОЗИТЕ
(ОБН. - ДВ, БР. 76 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)
§ 15. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА
(ОБН. - ДВ, БР. 83 ОТ 2005 Г.)
§ 7. Работниците и служителите, които до влизането в сила на този закон са ползвали
права по досегашните чл. 137, ал. 1, т. 1, чл. 156, т. 1 и чл. 285, продължават да ползват тези права
до издаването на подзаконовите нормативни актове по чл. 137, ал. 2, чл. 156, ал. 2 и чл. 285, ал. 2.
§ 8. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема
подзаконовите нормативни актове по чл. 137, ал. 2 и чл. 156, ал. 2, а министърът на труда и
социалната политика и министърът на здравеопазването издават наредбата по чл. 285, ал. 2.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
(ОБН. - ДВ, БР. 105 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)
§ 88. Кодексът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на чл. 179, ал. 3, чл. 183,
ал. 9, § 10, т. 1, буква "д" и т. 4, буква "в", § 11, т. 1, буква "б" и § 14, т. 12 от преходните и
заключителните разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването на кодекса в
"Държавен вестник".
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС
(ОБН. - ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)
§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с
изключение на:
1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 - относно отмяната на глава трета, раздел II "Обжалване
по съдебен ред", § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т.
3, § 76, т. 1 - 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 - 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117,
т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, §
66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 - относно замяната на думата "окръжния" с "административния"
и замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София", които
влизат в сила от 1 март 2007 г.;
2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;
3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен
вестник".
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА
(ОБН. - ДВ, БР. 48 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2006 Г.)
§ 42. Избраните до влизането в сила на този закон представители на работниците и
служителите по чл. 7, ал. 2 запазват положението и функциите си до избирането на нови
представители, но за не повече от една година от датата на влизане в сила на този закон.
§ 43. Разпоредбата на чл. 7а се прилага до 23 март 2008 г. в предприятия със 100 и повече
работници и служители, както и в организационно и икономически обособени поделения на
предприятия с 50 и повече работници и служители.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 48. Законът влиза в сила от 1 юли 2006 г., с изключение на § 47, т. 6, която влиза в сила
от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към
Европейския съюз.
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИНФОРМИРАНЕ И КОНСУЛТИРАНЕ С РАБОТНИЦИТЕ И
СЛУЖИТЕЛИТЕ В МНОГОНАЦИОНАЛНИ ПРЕДПРИЯТИЯ, ГРУПИ ПРЕДПРИЯТИЯ
И ЕВРОПЕЙСКИ ДРУЖЕСТВА (ОБН. - ДВ, БР. 57 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)
§ 4. Законът влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на
Република България към Европейския съюз.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО
ОСИГУРЯВАНЕ
(ОБН. - ДВ, БР. 68 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)
§ 11. Параграф 1, т. 2 и § 6 влизат в сила от 1 май 2006 г., а § 1, т. 1, § 3 и 9 влизат в сила
от 1 януари 2007 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА
2007 Г.
(ОБН. - ДВ, БР. 105 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)
§ 9. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г.
Преходни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА
(ОБН. - ДВ, БР. 40 ОТ 2007 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 64 ОТ 2007 Г.)
§ 5. (1) Председателят на Националния съвет за тристранно сътрудничество обявява в
"Държавен вестник" начало на процедура за признаване на представителност в 7-дневен срок от
влизането в сила на този закон.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Организациите на работниците и служителите и на
работодателите, които искат да бъдат признати за представителни на национално равнище,
подават исканията си до 28 септември 2007 г.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Министерският съвет се произнася по подадените
искания в срок не по-късно от 28 декември 2007 г.
§ 6. Организациите на работниците и служителите и на работодателите, признати за
представителни на национално равнище с решение на Министерския съвет до влизането в сила
на този закон, които са подали искания за признаване на представителност по § 5, ал. 2, запазват
своята представителност до приключване на процедурата.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И
ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
(ОБН., ДВ, БР. 46 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)
§ 77. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на:
1. Параграф 1, § 2, т. 1, § 4, т. 1, буква "а" и т. 2, § 5, 13, 15, 32, 33, 34, 35, 36, 37, § 38, т. 1,
буква "а" и т. 2, § 40, 43, 44, 46, 55, 59 и 75, които влизат в сила три дни след обнародването му в
"Държавен вестник".
2. Параграф 2, т. 2, § 3, § 4, т. 1, буква "б", § 6, 7, 60, 61 (относно добавянето на думите "и
309б") и 63, които влизат в сила 6 месеца след обнародването му в "Държавен вестник".
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
(ОБН. - ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г.)
§ 61. Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на:
1. част седма "Особени правила относно производството по граждански дела при
действие на правото на Европейския съюз";
2. параграф 2, ал. 4;
3. параграф 3 относно отмяната на глава тридесет и втора "а" "Особени правила за
признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни съдилища и на други
чуждестранни органи" с чл. 307а - 307д и част седма "Производство за връщане на дете или за
упражняване на правото на лични отношения" с чл. 502 - 507;
4. параграф 4, ал. 2;
5. параграф 24;
6. параграф 60,
които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в "Държавен вестник".
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ
СЛУЖИТЕЛ
(ОБН. - ДВ, БР. 43 ОТ 2008 Г.)
§ 26. Наредбата по чл. 81в, ал. 6 от закона и по чл. 120а, ал. 5 от Кодекса на труда се
издава в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И РАЗКРИВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА
ИНТЕРЕСИ
(ОБН. - ДВ, БР. 94 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2009 Г.)
§ 14. Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г. с изключение на § 3 и 4, които влизат в
сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА (ОБН. - ДВ, БР. 108 ОТ 2008 Г.)
§ 37. Разпоредбата на § 12 относно чл. 163 влиза в сила от 1 януари 2009 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА
2009 Г.
(ОБН. - ДВ, БР. 109 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2009 Г.)
§ 8. Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г., с изключение на § 4, т. 30 и 39, които
влизат в сила от 1 април 2009 г., и § 4, т. 40, която влиза в сила от 1 юли 2009 г.
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА (ОБН. - ДВ, БР. 109 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 02.01.2009 Г.)
§ 3. Законът влиза в сила от 2 януари 2009 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
(ОБН. - ДВ, БР. 35 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 12.05.2009 Г.)
§ 46. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО
(ОБН. - ДВ, БР. 41 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 02.06.2009 Г.)
§ 96. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с
изключение на:
1. параграфи 3, 5, 6 и 9, които влизат в сила от 1 януари 2009 г.;
2. параграфи 26, 36, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 65, 66, 69, 70, 73, 77, 78, 79, 80, 81, 82, 83,
88, 89 и 90, които влизат в сила от 1 юли 2009 г.;
3. параграф 21, който влиза в сила от 1 юни 2010 г.
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА (ОБН. - ДВ, БР. 103 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 29.12.2009 Г.)
§ 15. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Насоки на ЕС за утвърждаването и защитата на правата на детето
I Въведение
1. Конвенцията за правата на детето е най-широко ратифицираният договор за правата на
човека в историята. Заедно със своите два незадължителни протокола тя съдържа
подробен списък от правно обвързващи международни стандарти за утвърждаването и
закрилата на правата на детето. Наред с други международни и регионални стандарти
за правата на детето, включително приетите от Съвета на Европа, тези инструменти
предоставят солидна основа за възможността всички деца да се ползват от правата на
човека без дискриминация от какъвто и да е характер, като същевременно
представляват стандарт за съпоставка при насърчаването и проследяването на
напредъка в реализацията на правата на детето.
2. На специалната сесия на ООН по въпросите на децата (UNGASS) през май 2002 г. бяха
поети и други международни ангажименти за насърчаване и закрила на правата на
детето, с което се предостави обвързана със срокове стратегия за изпълнение и за
проследяване на напредъка. С приемането от UNGASS на декларация и на Плана за
действие „Свят за децата“ през 2002 г., държавните и правителствени ръководители се
ангажираха да утвърждават правата на детето по целия свят и да изпълняват целите,
стратегиите и действията, по които бе постигнато съгласие.
Наред с това държави от целия свят одобриха Декларацията на хилядолетието и Целите
на хилядолетието за развитие, които имат пряко отношение към правата на детето.
Заключителният документ от Световната среща на високо равнище през 2005 г. изтъкна
отново важността на постигането на поставените цели и задачи.
1
3. На равнището на ЕС Насоките в областта на правата на човека служат за солидна
регионална рамка за работата на ЕС по утвърждаването и закрилата на правата на
човека в цялостната външна политика на ЕС по отношение на правата на човека, като
се спират също на правата на детето. С цел да утвърди правата на детето, ЕС от години
е ангажиран с многостранни действия, които по-специално включват следните
елементи:
- Изпълнение на Насоките от Европейския съвет от 2003 г. относно децата и
въоръжените конфликти;
- Обсъждане на правата на детето с трети страни, по-специално в рамките на
политически диалог;
- Финансиране, по-специално чрез Европейската инициатива за демокрация и права
на човека, за проекти, насочени към утвърждаване и закрила на правата на детето;
- Проследяване на напредъка в утвърждаването на правата на детето и подкрепата
за реформата в закрилата на правата на детето в страни-кандидатки или
потенциални страни-кандидатки по време на целия процес на разширяване;
- В рамките на ООН, ЕС наред с държавите от Латинска Америка ежегодно
предлага резолюция „Права на детето“ и редовно призовава държавите да
подпишат, ратифицират и изпълняват Конвенцията за правата на детето и
незадължителните протоколи към нея;
- Подкрепа за дейността на съответните международни и регионални фактори в
областта на правата на детето, по-специално генералния секретар на ООН, Съвета
за сигурност на ООН, органите, създадени съгласно договорите за ООН, особено
Комитета по правата на детето, специалните процедури и механизми на ООН,
както и подкрепа за съответните организации на ООН, особено УНИЦЕФ,
Службата на върховния комисар на Обединените нации за правата на човека,
Международната организация по труда, Световната здравна организация и Фонда
на ООН за населението, както и регионални механизми, по-специално Съвета на
Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Европейската
мрежа от омбудсмани по въпросите на децата, както и организации на
гражданското общество.
2
- В рамките на политиката на ЕС за развитие, „Европейският консенсус относно
развитието“ включва зачитането на правата на детето в държавите-членки на ЕС
чрез позоваване на основните международни мрежи по правата на човека и
Целите на хилядолетието за развитие.
ЕС разглежда въпросите на децата в три направления: i) конкретни проблеми като
насилието срещу деца, деца, засегнати от въоръжени конфликти, трафик на деца и
др.; ii) права и потребности на децата по конкретни теми като образование,
здравеопазване, както и iii) включване в по-голяма степен на правата на детето
като един от възловите въпроси във всички програми и проекти, финансирани от
ЕС.
Ръководните насоки за прилагането на тази политика и насоките на ЕС за
включването на правата на детето в политиката на държавно равнище, изискват
подходът към децата да се основава на техните права, а тези права да се
разглеждат като възлов въпрос. Документите за политиката по сектори са
допълнителни инструменти за действие.
4. Въпреки широката рамка от инструменти, стандарти и ангажименти по правата на
детето и първоначалния напредък по постигането на договорените цели, реалността за
много деца по света е в рязък контраст с тези ангажименти и цели: Все още има деца,
които са изправени пред сериозни заплахи за своето оцеляване, страдат от липса на
възможности за качествено образование, подходящо здравеопазване и социални грижи;
те са жертва на най-тежки форми на детски труд, сексуална експлоатация и
малтретиране, болести, въоръжени конфликти, различни форми на насилие;
принуждавани са да встъпват в ранни бракове и да изтърпяват вредни традиционни
практики. Деца, които са част от уязвими групи, или деца в особено затруднено
положение са изправени пред особено големи рискове и са изложени на
дискриминация, маргинализация и изключване. Момичетата са изложени на
специфични рискове и се нуждаят от особено внимание.
3
Процесът на последващо наблюдение след специалната сесия на ООН по въпросите на
децата (UNGASS) през 2002 г. и мониторингът от Комитета по правата на детето
показват, че Конвенцията за правата на детето все още не се прилага в достатъчна
степен, а много от обвързаните със срокове цели на UNGASS, както и стандартите във
връзка с Целите на хилядолетието за развитие, далеч не са постигнати.
5. За да се заеме с този проблем и да даде възможност за още по-трайни и систематични
действия за утвърждаване на правата на детето в своята външна политика в областта на
правата на човека, ЕС е решен занапред да основава укрепването и закрилата на
правата на детето в световен мащаб върху насоките, изложени по-нататък.
II Политическа рамка: Цел на Насоките
С приемането на настоящите „Насоки на ЕС за утвърждаването и защитата на правата на
детето“ (Насоките) ЕС изтъква значението на основните международни и европейски
правни инструменти по правата на човека, нормите и стандартите, както и на политическите
ангажименти, свързани с утвърждаването и закрилата на правата на детето, по-специално
Всеобщата декларация за правата на човека, Декларацията за правата на детето,
международните Пактове за човешки права, Конвенцията за правата на детето и двата
незадължителни протокола към нея, Европейската конвенция за защита на правата на човека
и основните свободи, Статута на Международния наказателен съд, както и Декларацията на
хилядолетието за развитие и Целите на хилядолетието за развитие, Декларацията и Плана за
действие „Свят за децата“, приети на специалната сесия на Общото събрание на ООН през
2002 г., както и други инструменти и стандарти, свързани с правата на детето и изброени в
приложение ІІ.
4
ЕС потвърждава отново решимостта в своята външна политика в областта на правата на
човека да следи приоритетно за утвърждаването и закрилата на ВСИЧКИ права на детето,
т.е. на лицата под 18-годишна възраст, като взема предвид висшите интереси на детето и
неговото право на защита срещу дискриминация и на участие в процесите на вземане на
решение, основани на принципите на демокрация, равенство, липса на дискриминация, мир и
социална справедливост и на универсалността, неделимостта, взаимозависимостта и
взаимната обвързаност на всички човешки права, включително правото на развитие.
За постигането на тези цели ЕС ще популяризира общи мерки, като съдържащите се в
настоящите Насоки, наред със специфични действия в приоритетни области, основани на
стратегии за изпълнение, решения за които ще бъдат взети отделно. Като възприема
интегриран подход към утвърждаването и закрилата на правата на детето, ЕС ще добави
настоящите Насоки към Насоките от 2003 г. относно децата и въоръжените конфликти,
които ще продължат да ръководят действията на ЕС в тази специфична област.
По-специално Насоките ще допринесат за:
- придаване на по-голяма важност на правата на детето в дневния ред на международната
общност с оглед на утвърждаването на реализацията на тези права и предотвратяването
на нарушения на правата на детето по целия свят, особено на национално равнище;
- изтъкване на ангажираността на ЕС с пълната реализация на правата на детето,
залегнали в съответните международни инструменти, най-вече Конвенцията за правата
на детето и незадължителните протоколи към нея;
- подчертаване на принципа, че правата на детето са неотменна, съставна и неделима
част от общоприетите права на човека, както и че всички права, признати от
Конвенцията за правата на детето, имат еднаква значимост, въпреки че действията,
целящи гарантирането на тяхната реализация, трябва да бъдат подредени по важност
според специфичния национален контекст;
5
- утвърждаване на процеса на прилагане на Конвенцията за правата на детето и нейните
два незадължителни протокола, както и на други международни и регионални
инструменти и стандарти за правата на детето;
- повишаване на осведомеността за действията на ЕС по отношение на правата на детето
в рамките на ЕС и спрямо трети страни;
- подкрепа за включването на въпроса за правата на детето в политиката и действията на
ЕС и увеличаването на способностите на всички съответни фактори в ЕС по правата на
детето;
- Насърчаване на взаимодействията и засилване на междуинституционалното
сътрудничество, както и допълване на действията на институциите на ЕС, включително
инициативите, развивани от Европейската комисия по правата на детето;
- предоставяне на ЕС на допълнителен оперативен инструмент, който следва да се
използва в политическите контакти с трети страни, както и на международни форуми в
области, имащи отношение към утвърждаването и закрилата на правата на детето.
ІІІ Оперативни насоки
А) Основни принципи
В своите отношения с трети страни, както и на международни форуми, ЕС по-специално:
- ще популяризира своите цели по отношение на утвърждаването на правата на
детето като неделима част от външната политика на ЕС по отношение на правата
на човека, включително в контекста на развитието, мира и сигурността, както и
ще насърчава включването на тези цели в други външни политики на ЕС,
включително чрез политически диалог, сътрудничество за развитие, хуманитарна
помощ и процеса на присъединяване;
6
- ще следва подход, основан на правата на човека, при изпълнението на тези цели,
като се ръководи от общите принципи на Конвенцията за правата на детето, а
именно недопускането на дискриминация, висшите интереси на детето, участието
на детето в обществото, както и оцеляването и развитието на детето;
- ще насърчава цялостен подход, чрез който се утвърждава неделимостта,
взаимната зависимост и взаимообвързаността на правата на детето, като
същевременно се отделя особено внимание на приоритетните проблемни области;
- ще утвърждава и ще закриля правата на детето в пълно съответствие с
съответните международни инструменти и стандарти, по-специално Конвенцията
за правата на детето, чрез приемане на всички необходими законодателни,
административни и други мерки, по-конкретно възловите мерки, набелязани като
„общи мерки за изпълнение“ от Комитета по правата на детето1.
- ще се стреми да изгражда способности у „носителите на отговорност“ (държави и
правителства, за да изпълнят своите задължения), както и у „носителите на права“
(децата, за да могат да потърсят своите права и да се възползват от тях).
Б) Цели на ЕС
- да обръща отново внимание на трети страни, да ги насърчава и да ги подкрепя в
усилията им да зачитат и изпълняват своите правни задължения и конкретните си
ангажименти за утвърждаването и закрилата на правата на детето съгласно
международното право и политическите ангажименти, като се отделя особено
внимание на задълженията, залегнали в Конвенцията за правата на детето и
незадължителните протоколи към нея, Декларацията и плана за действие „Свят
за децата“ на Специалната сесия на ООН по въпросите на децата, Декларацията
на хилядолетието и Целите на хилядолетието за развитие, както и съответните
разпоредби на заключителния документ от световната среща на върха, а също да
ги подкрепя при изпълнението на тези задължения и ангажименти;
1 Обща бележка №5 (2003 г.)
7
- да повишава информираността и да насърчава по-доброто разбиране на
принципите и разпоредбите по правата на детето, залегнали в Конвенцията за
правата на детето, незадължителните протоколи към нея и останалите
международни и регионални инструменти и стандарти по отношение на правата
на детето;
- да допълва и подсилва продължаващите усилия на ЕС на многостранни форуми и
в отношенията на ЕС с трети страни за утвърждаването и закрилата на правата на
детето, като се предприемат конкретни действия в приоритетните области;
- да подобрява съгласуването между дейностите, предприемани от държавите-
членки и от Съюза като цяло във външните му действия по отношение на правата
на детето.
В) Оперативни инструменти за действията на ЕС в отношенията му с трети страни
За постигането на тези цели ЕС ще използва по-специално следните инструменти за
действие:
- Политически диалог (т.е. включване на правата на детето на заседания и обсъждания
на международни и регионални организации и с трети страни на всички равнища, в
това число разговори на равнище министри, заседания на съвместни комитети,
формални разговори, под ръководството на Председателството на Съвета, Тройката,
ръководителите на мисии или Комисията), по-специално със следните цели:
• да повишава осведомеността за правата на детето и за международните норми и
стандарти по отношение на утвърждаването и закрилата на тези права;
• да насърчава ратифицирането и ефективното прилагане на съответните
международни инструменти по правата на детето;
• да насърчава законодателна реформа с цел да гарантира съответствие на
националното законодателство с международните норми и стандарти по правата
на детето;
8
• да насърчава развитието на независими национални институции по правата на
детето в съответствие с Парижките принципи;
• да насърчава ефективната координация на междуведомствени дейности и на
действията на властите на национално и поднационално равнище, както и
заделянето на достатъчни средства за гарантиране на утвърждаването и закрилата
на правата на детето;
• да разработи показатели, ориентирани към децата, и оценки за въздействието
върху децата, целящи утвърждаването и закрилата на правата на детето;
• да пледира за ангажираност на гражданското общество с утвърждаването и
закрилата на правата на детето;
• да насърчава участието на децата в процеса на вземане на решения за
утвърждаването и закрилата на техните права
- Демарши (във връзка с публични изявления и когато е уместно) в отговор на съответни
актуални събития, които влияят върху утвърждаването и закрилата на правата на
детето, особено с цел да се обърне отново внимание на трети страни да предприемат
ефективни мерки за утвърждаване и закрила на правата на детето, включително като се
отчитат заключителните наблюдения на Комитета по правата на детето и съответните
други международни органи, като се използва информация от агенции на ООН,
регионални организации, независими национални институции, организации на
гражданското общество;
- Двустранно и многостранно сътрудничество, включително следните мерки:
• Увеличаване на програмите за хуманитарна помощ и развитие, като се отделя
специално внимание на правата на детето;
• повдигане на въпроса за правата на детето при търговски преговори, програмни
обсъждания, стратегически документи на страните, разговори по целите за
развитие и националните планове за действие по отношение на децата, както е
предвидено от Специалната сесия на ООН по въпросите на децата;
9
• използване на двустранно и общностно финансиране, както и на съвместни
програми за развитие при финансирането на проекти за утвърждаване на правата
на детето;
• стремеж към подобряване на координацията между дейностите, предприемани от
държавите-членки и от Съюза като цяло във външните му действия по отношение
на правата на детето, особено в приоритетните области;.
• укрепване на националните структури и институции, насърчаване на
законодателната реформа в съответствие със съответните международни
стандарти, установяване на независими институции по правата на детето съгласно
Парижките принципи;
• разработване на показатели, ориентирани към децата, и на оценки за
въздействието върху децата;
• насърчаване на ангажираността на гражданското общество и участието на децата
в обществото.
- Разработване на партньорства и засилване на координацията със
заинтересованите страни на международно равнище, в това число:
• ООН, по-специално механизмите на ООН по отношение на правата на човека,
Специалните процедури и структурите по договорите, особено Комитета по
правата на детето;
• организациите на ООН, особено УНИЦЕФ, Службата на върховния комисар на
Обединените нации за правата на човека, Международната организация по труда,
Световната здравна организация и Фонда на ООН за населението;
• регионални организации, по-специално Съвета на Европа и Организацията за
сигурност и сътрудничество в Европа;
• Европейския форум по правата на детето;
• публично-частни партньорства, научноизследователски институции;
• гражданското общество и международните финансови институции.
10
Г) Изпълнение
i) Общи действия за укрепване на правата на детето
Като принципно положение ЕС продължава да бъде ангажиран с утвърждаването и закрилата
на всички права на детето на равнопоставена основа. ЕС ще продължи и засили настоящите
усилия в своята външна политика по отношение на правата на човека, на международни
форуми, както и в отношенията си с трети страни, като насърчава държавите:
а) да спазват и прилагат международните норми и стандарти и да
сътрудничат с международните механизми и процедури по правата на
човека, по-специално чрез:
- присъединяване към, спазване и насърчаване на ефективното прилагане на
съответните международни инструменти и стандарти за утвърждаване и
закрила на правата на детето, особено Конвенцията за правата на детето и
незадължителните протоколи към нея, Конвенции 138 и 182 на
Международната организация по труда, Конвенцията за статута на
бежанците и протокола към нея, Конвенцията за правата на хората с
увреждания и Римския статут на Международния наказателен съд;
- изпълнение на исканията за защитни мерки, разпоредбите, решенията и
препоръките на международни органи по правата на човека, включително на
Комитета по правата на детето;
- сътрудничество със съответните механизми и процедури на ООН по правата
на човека, както с тематичните, така и със специфичните за отделните
страни, по-специално с тези, които имат отношение към утвърждаването и
закрилата на правата на детето;
- сътрудничество със съответните механизми на Съвета на Европа и
насърчаване на спазването на решенията на Европейския съд по правата на
човека;
- сътрудничество с регионални механизми за гарантиране на утвърждаването
и закрилата на правата на детето, включително проследяване на напредъка.
11
б) Да засилват способностите си за утвърждаване и закрила на правата на
детето на национално равнище, по-специално чрез:
- подкрепа за разработването на подробни национални планове и стратегии за
утвърждаването и закрилата на правата на детето;
- подкрепа за разработването и укрепването на правителствените механизми
за координиране на дейностите по утвърждаване и закрила на правата на
детето на национално и поднационално равнище.
в) Да подобряват процеса и структурите на мониторинг, по-специално чрез:
- подобряване на базите данни и системите за наблюдение, както и
разработване на показатели с цел събиране и анализ на категоризирани
данни, свързани с правата на детето, и насърчаване на разпространението
им;
- насърчаване на научните изследвания по правата на детето и включването
на деца в научните изследвания и мониторинга;
- изграждане на капацитет за наблюдение, включително чрез създаването на
независими национални институции по правата на детето, например
омбудсмани;
- насърчаване на ангажираността на гражданското общество.
г) Да насърчават отделянето на ресурси за утвърждаване и закрила на правата
на детето, по-специално чрез:
- подкрепа за разработването и използването на инструменти за осигуряване
на видимост за проблемите на децата при изготвянето на бюджети на
национално и поднационално равнище, включително в контекста на
международното сътрудничество;
- насърчаване на оценка за въздействието на икономическите и социални
политики върху децата.
12
д) Да насърчават правни реформи за утвърждаване и закрила на правата на
детето, по-специално чрез:
- стимулиране и подкрепа за прилагането и преразглеждането на
националното законодателство с цел да се гарантира неговата съвместимост
със съответните международни норми и стандарти по правата на детето, по-
специално Конвенцията по правата на детето и незадължителните протоколи
към нея;
- стимулиране и подкрепа за подобряването на способностите на
правоприлагащите органи да разследват нарушенията на правата на детето и
разработване на щадящи децата процедури при разследването и
преследването на нарушенията на правата на детето.
е) Да се борят с нарушенията на правата на детето и да ги предотвратяват,
по-специално чрез:
- законодателна забрана на нарушенията на правата на детето и
малтретирането на деца, включително в наказателното право, и
прекратяване на безнаказаността при нарушения на правата на детето;
- осъждане на най-високо равнище на всички форми на нарушения на правата
на детето, включително чрез добавянето им като престъпни деяния в
наказателното право; - предприемане на ефективни законодателни, административни, съдебни и
други мерки за предотвратяване на нарушенията на правата на детето в
рамките на компетентността на дадена държава и борба с безнаказаността за
подобни нарушения;
- установяване на правни гаранции на вътрешно равнище с цел утвърждаване
и закрила на правата на детето;
- осигуряване на ефективно обучение за служители от правоприлагащите
органи и съответните други служители, които работят със и за деца, с цел
утвърждаване и закрила за правата на детето и гарантиране на спазването на
международните норми и инструменти;
13
- грижа за възстановяването, рехабилитацията и социалната интеграция на
жертвите на нарушения на правата на детето.
ж) Да предоставят на децата права за по-ефективно участие във вземането на
решения и прилагането на политиките, които ги засягат, и улесняване на
тяхното участие в обществото
з) Да повишават способностите на семействата и другите фактори, носещи
отговорност, да изпълняват пълноценно ролята си по отношение на
закрилата на правата на детето
и) Да подкрепят разработването на програми за повишаване на
осведомеността по отношение на правата на детето, по-специално чрез:
- насърчаване на кампании за осведомяване на обществеността за правата на
детето и гарантиране на утвърждаването и закрилата на правата на детето;
- насърчаване на включването на правата на детето в учебните програми и
разработване на програми за професионално обучение във всички съответни
области.
ii) Специфични действия за укрепване на правата на детето в приоритетните области
В общата рамка на настоящите Насоки ще бъдат предприети конкретни действия в
приоритетните области въз основа на отделни стратегии за изпълнение, които ще допълват
настоящите Насоки. За да се даде възможност на ЕС да предприеме по-подходящи действия
по отношение на отделните групи от права на детето в течение на времето, работната група
„Права на човека“ ще избира приоритетна област за срок от две години и ще разработва
съответна стратегия за изпълнение. Приоритетната област подлежи на редовно
преразглеждане и възможни промени. Първата такава приоритетна област ще бъде „Всички
форми на насилие срещу деца“, като стратегията за нейното изпълнение се съдържа в
приложение І.
14
iii) Роля на работните групи на Съвета
Съгласно мандата си работната група „Права на човека“ ще прави редовен преглед на
изпълнението и последващото наблюдение на „Насоките за утвърждаването и закрилата на
правата на детето“ в тясна координация и сътрудничество с останалите имащи отношение
работни групи на Съвета. Това ще включва:
- насърчаване на включването на въпроса за утвърждаването и закрилата на правата
на детето в съответните политики и действия на ЕС;
- провеждане на прегледи по изпълнението на Насоките на подходящи интервали
от време и под формата на ad-hoc срещи;
- докладване пред Съвета чрез Комитета по политика и сигурност и Корепер, при
необходимост и на ежегодна основа, относно постигнатия напредък по
изпълнението на настоящите Насоки
iv) Неформална платформа за обмен на становища с трети страни
При изпълнението на настоящите Насоки членовете на работната група „Права на човека“,
могат при необходимост да обменят становища с външни трети страни, по-специално с
неправителствени и международни организации. Комисията участва в пълна степен в този
процес. Решение № 2001/264/ЕО на Съвета от 19.3.2001 г. за приемане на разпоредбите
относно сигурността на Съвета се спазва в пълна степен.1
Д) Мониторинг и докладване
С оглед на широкия обхват на настоящите Насоки, при мониторинга на напредъка по
тяхното изпълнение, ЕС си поставя за цел пълното използване на експертния опит и тясно
сътрудничество със съответните участници извън ЕС, по-специално структурите и
механизмите на ООН, организациите на ООН, особено Службата на върховния комисар на
Обединените нации за правата на човека, УНИЦЕФ, Световната здравна организация,
Програмата на ООН за развитие, Международната организация по труда и Фонда на ООН за
населението, както и с гражданското общество.
1 Позоваване: ОВ L 101, 11.4.2001 г., стр. 1.
15
Е) Оценка
Работната група „Права на човека“ на Съвета:
- ще преразглежда настоящите Насоки и стратегията за изпълнение на всеки две години
след тяхното приемане;
- при първия преглед на Насоките ще се съсредоточи върху напредъка, постигнат в
изпълнението им, и върху предложенията за по-нататъшни подобрения, както и върху
вземането на решение дали приоритетната област следва да се запази до следващия
преглед или следва да се промени, и ще представя тези прегледи на Съвета;
- при първия преглед на стратегията за изпълнение ще се съсредоточи върху пилотната
програма и напредъка, постигнат в разработването на стратегии за отделните страни;
- ще се стреми към набелязване на нови начини за сътрудничество с ООН и с регионални
междуправителствени организации, неправителствени организации и съответни други
участници в изпълнението и мониторинга на настоящите Насоки и ще
представясъответни предложения на Корепер или Съвета, ако е необходимо;
- ще насърчава и напътства по-нататъшното включване на въпроса за утвърждаването и
закрилата на правата на детето във всички имащи отношение политики на ЕС, на
регионалните и многостранните форуми и активно ще разпространява настоящите
Насоки и ще насърчава тяхното прилагане от държавите-членки, Комисията на ЕС и
Европейския парламент.
__________
16
Приложение I
Стратегия за изпълнение за приоритетната област „Всички форми на насилие срещу
деца“
I Въведение
За да се даде възможност за конкретни действия по изпълнението на „Насоките на ЕС за
утвърждаването и закрилата на правата на детето“, областта „Всички форми на насилие
срещу деца“ бе избрана като първа приоритетна област на настоящите Насоки
Насилието срещу деца се наблюдава независимо от културата, социалния статус,
образованието, доходите и етническия произход и представлява особено често срещано
нарушение на правата на детето, което застрашава също потребностите на децата от
развитие. Различни форми на насилие продължават да засягат живота на деца от всички
възрастови групи във всеки регион на света, включително физическо, умствено,
психологическо и сексуално насилие, изтезания, както и друго жестоко нехуманно или
унизително отношение, злоупотреба и експлоатация на деца, вземане на заложници,
домашно насилие, трафик или продажба на деца и техни органи, педофилия, детска
проституция, детска порнография, туризъм за секс с деца, насилие от групи, увреждащи
традиционни практики във всякакъв контекст и телесни наказания в училищата. Например
по официални данни през 2002 Смята се, че между 100 и 140 млн. момичета и жени по света
са преживели някаква форма на осакатяване или изрязване на женските полови органи. През
2004 г. 126 млн. деца все още са били подлагани на опасен труд.
Макар последиците от насилието върху деца да са различни във връзка с неговото естество и
сериозност, краткосрочните и дългосрочни резултати в повечето случаи са тежки и
увреждащи. Уязвимостта на децата и зависимостта им от възрастните изискват специални
грижи и решителни действия от международната общност за закрила на децата от всички
форми на насилие.
17
II Цели
За да насърчава и подкрепя закрилата на децата от всички форми на насилие, ЕС ще следва
двустранен подход, основан на глобалното изследване на насилието срещу деца на
генералния секретар на ООН:
I. Да изтъква глобалния характер на проблема за насилието срещу децата, което
засяга всички части на света, и да насърчава по целия свят подкрепата за
препоръките в изследването на генералния секретар на ООН, където е уместно,
по-специално на съответните форуми на ООН;
II: Да подкрепя специфични за отделните страни действия за предотвратяване и
борба с всички форми на насилие срещу деца, като се отчитат различните
форми на насилие срещу деца в различните страни и региони на света.
ІІІ Оперативна част
За да преследва гореспоменатите цели, ЕС ще предприеме действия в следните области:
i) Подкрепа за изследването на генералния секретар на ООН на насилието
срещу деца като глобален отправен документ за предотвратяване и борба с
всички форми на насилие срещу деца
Действия, които трябва да се предприемат:
- ЕС следва открито да подкрепи на съответните форуми на ООН,
международни и регионални форуми, изследването на генералния секретар
на ООН и заключенията в него, както и да насърчава последващи действия и
изпълнение на препоръките, които се съдържат в изследването
18
- ЕС следва изрично да покрепи в Общото събрание на ООН установяването
на мандат за специалния представител на ООН по насилието срещу деца,
съгласно препоръките на изследването на генералния секретар на ООН за
насилието срещу деца;
- В двустранните си контакти с трети страни ЕС следва също да се позовава
по подходящ начин на препоръките и на цялостното изследване на
генералния секретар на ООН за насилието срещу деца като на ключов
отправен документ за действията на ЕС по отношение на насилието срещу
деца.
ii) Подкрепа за ратификацията и ефективното прилагане на международните
инструменти за правата на човека, които имат отношение към борбата с
насилието срещу деца, по-специално на Конвенцията за правата на детето и
незадължителните протоколи към нея, Конвенцията срещу изтезанията и друг
вид жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание и
незадължителния протокол към нея, Римския статут на Международния
наказателен съд, Конвенцията за премахване на насилието срещу жени и
незадължителния протокол към нея, Конвенции 138 и 182 на Международната
организация по труда, Конвенцията на ООН срещу транснационалната
организирана престъпност и Протокола за предотвратяване, ограничаване и
наказване на трафика на хора, особено на жени и деца, който допълва
Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност.
Действия, които трябва да се предприемат.
- ЕС следва да признае, че е желателно всички държави, които все още не са
ратифицирали двата незадължителни протокола към Конвенцията за правата
на детето, да увеличат своите усилия за завършване на процеса на
ратификация и да насърчават ефективното прилагане на тези два
незадължителни протокола;
19
- на международните форуми по правата на човека и при двустранните си
контакти с трети страни, когато е уместно, ЕС следва да умножи усилията си
за насърчаване на ратификацията на Конвенцията за правата на детето,
незадължителните протоколи към нея и други международни и регионални
инструменти, свързвани с въпроса за насилието срещу деца;
- на международните и регионалните форуми по правата на човека и при
двустранните си контакти с трети страни ЕС следва специално да набляга на
утвърждаването и ефективното прилагане на разпоредбите на Конвенцията
по правата на човека и двата незадължителни протокола към нея, както и на
прилагането на други международни и регионални норми и стандарти, а
също и да насърчава ефективните последващи действия и изпълнението на
съответните политически ангажименти, по-специално резултатите и целите
на 27-ата специална сесия на Общото събрание на ООН, посветена на
утвърждаването на правата на детето (UNGASS), както и обвързания със
срокове план за действие „Свят за децата“ от 2002 г., разпоредбите на
Декларацията за хилядолетието и обвързаните със срокове Цели на
хилядолетието за развитие, както и заключителния документ от световната
среща на високо равнище през 2005 г.
iii) Разработване на специфични за отделните страни стратегии за
предотвратяване и борба с всички форми на насилие срещу деца
За допълване на своите действия в световен мащаб за борба с всички форми на
насилие срещу деца със специфични мерки в отделните страни и като взема под
внимание преобладаващите форми на насилие в различните страни и региони на
света, а също като отчита свързания с пола аспект в насилието срещу деца, ЕС ще
разработи Стратегии за страните за целенасочени действия в трети страни.
а) За разработването на тези стратегии и като основа за тях, ЕС най-напред ще
извърши подробна оценка на състоянието в различните страни по
отношение на насилието срещу деца. Подобни оценки следва да използват
във възможно най-голяма степен вече съществуващи материали, по-
специално от УНИЦЕФ, специалните механизми на ООН, правителствени
източници и съответните участници от гражданското общество.
20
б) Въз основа на тези подробни оценки и като се отчитат препоръките на изследването на генералния секретар за на ООН за насилието срещу деца, когато е уместно, заключителните наблюдения на Комитета по правата на детето и на съответни други структури по договорите за правата на човека, препоръките на механизмите за правата на човека, както и съответната информация, предоставена от заинтересовани страни, по-специално организациите на ООН, като Службата на върховния комисар на Обединените нации за правата на човека, УНИЦЕФ, Световната здравна организация, Международната организация по труда и Фонда на ООН за населението, както и регионални организации и организации на гражданското общество, стратегиите за страните биха могли да се състоят от следните елементи:
- застъпничество за ускорена ратификация на Конвенцията за правата
на детето и двата незадължителни протокола към нея, както и на други международни и регионални инструменти и стандарти за правата на човека, с цел предотвратяване и предприемане на действия срещу всички форми на насилие срещу деца;
- застъпничество за оттегляне на резервите спрямо Конвенцията за
правата на детето и незадължителните протоколи към нея, тъй като тези резерви са несъвместими с предмета и целта на Конвенцията и незадължителните протоколи към нея или по друг начин са в противоречие с международното право;
- застъпничество за ефективното прилагане на Конвенцията за правата
на детето и незадължителните протоколи към нея, и при необходимост на други регионални и международни инструменти и стандарти за правата на човека, както и подкрепа за последващи действия и изпълнение на политически ангажименти, които имат подчертано отношение към борбата с насилието срещу деца;
- застъпничество и подкрепа за законодателни реформи, целящи включването в националното законодателство на забрана за всички форми на насилие срещу деца и борба с безнаказаността;
- насърчаване и подкрепа за установяването на независим национален
мониторинг и щадящи децата механизми за докладване и жалби, както и на процедури при случаите на насилие, като се разработват съответни щадящи децата процедури и служби за подкрепа;
21
- застъпничество и подкрепа за активното участие на децата в
разработването и прилагането на системи и механизми за мониторинг;
- застъпничество и подкрепа за създаването на независими национални
институции за насърчаване на предотвратяването и борбата с всички
форми на насилие срещу деца;
- застъпничество и подкрепа за разработването на национални
стратегии, планове за действие и политики по отношение на насилието
срещу деца, които насърчават inter alia ценностите на ненасилие и
повишаване на осведомеността и които извеждат на преден план
превенцията, като се отчита свързаният с пола аспект при насилието, и
които са надлежно подкрепени с отпускането на необходимите
средства;
- насърчаване и подкрепа за разработването и прилагането на
национална система за събиране на данни, техния анализ и тяхното
разпространение и стимулиране на съответни научноизследователски
инициативи;
- Застъпничество и подкрепа за мерките за изграждане на способности
у хората, които работят със и за деца, с цел подобряване на закрилата
на децата от насилие и предотвратяване, разкриване и реакция на
всички форми на насилие срещу децата;
- застъпничество и подкрепа за предоставянето на щадящи децата
грижи по възстановяването и социалната реинтеграция на
жертвите на насилие, за разработването на механизми за превенция и
щадящи децата съдебни системи по отношение на непълнолетни;
- застъпничество и подкрепа за създаването на механизми за отчетност с
цел да се сложи край на безнаказаността и да се подведат под съдебна
отговорност всички извършители на насилие срещу деца.
22
в) След като се споразумее за списък от страни, спрямо които трябва да се
предприемат конкретни действия, работната група „Права на човека“ ще
предприеме необходимите мерки за провеждане на съответните оценки по
страни и ще разработи проекти за стратегии за страните, в които се
очертават особено актуалните форми на насилие срещу децата и се правят
конкретни предложения за справяне с тях.
Проектите за стратегии за страните ще бъдат представени от работната
група „Права на човека“ на ръководителите на мисии на ЕС в съответните
страни за допълнителен принос, оценка и одобрение на местно равнище.
След като този принос бъде налице, работната група „Права на човека“ ще
приеме стратегиите за страните и ще даде ход на тяхното изпълнение.
г) За ускоряване на конкретните действия на ЕС по отношение на насилието
срещу деца в различните части на света, ще бъде разработена пилотна
програма в началната фаза на изпълнението на Насоките, като действията
на ЕС се концентрират върху не повече от десет страни от различни региони
в светлината на различните контексти, набелязани от Изследването на ООН
за насилието срещу деца. При избора на страните, които да бъдат включени
в пилотната програма, ЕС би могъл да отдели специално внимание на
страните, с които вече поддържа диалог или консултации по правата на
човека, което да осигури на ЕС възможност за своевременно и систематично
включване на въпроса за насилието срещу деца в този диалог и консултации
по правата на човека.
23
iv) Сътрудничество с други имащи отношение участници
С цел да се възползва по най-добрия начин от наличния експертен опит, ЕС като принципно положение ще се стреми към възможно най-широко сътрудничество с фактори извън ЕС в действията си за борба с насилието срещу деца, по-специално:
- съответните механизми на ООН, особено Специалните процедури и
структурите по договорите за правата на човека, най-вече Комитета по правата на детето;
- организациите на ООН, особено Службата на върховния комисар на
Обединените нации за правата на човека, УНИЦЕФ, Световната здравна организация, Международната организация по труда, Програмата на ООН за развитие и Фонда на ООН за населението;
- други международни организации, особено Съвета на Европа;
- международни, правителствени и неправителствени организации, които
участват на местно равнище в закрилата на детето, включително мрежи за закрила на детето.
За тази цел ЕС ще укрепва съществуващите партньорства, по-специално с ООН, Съвета на Европа1 и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, особено по отношение на научните изследвания и системите за събиране на данни и техния анализ и разпространение, както и разработването на подходящи стратегии за отговор за отделните страни; ЕС ще разгледа също създаването на нови партньорства с други потенциални съюзници, в това число публично-частни партньорства, академични институции, организации на гражданското общество и международни финансови институции.
v) Мониторинг и докладване
Работната група „Права на човека“ ще предприеме необходимите мерки за проследяване на напредъка, постигнат по стратегиите за отделните страни.
1 Вж. Меморандума за разбирателство между Съвета на Европа и Европейския съюз от
10 май 2007 г., особено член 21, CM (2007) 74
24
В страните, за които има разработени стратегии относно насилието срещу деца,
ръководителите на мисии на ЕС следва да включват този въпрос в своите редовни
доклади в областта на човешките права и следва при необходимост да докладват
ad hoc за актуални събития.
Освен докладите и друга имаща отношение информация от източници на ЕС,
мониторингът върху изменението на обстановката по отношение на насилието
срещу деца ще се основава и върху друга надеждна информация, по-специално от
механизми и организации на ООН, особено структурите по договорите и най-вече
Комитета по правата на детето и УНИЦЕФ.
Наред с това, ще се отчита и имаща отношение информация, предоставена от
организациите на гражданското общество. Участието на децата в процеса на
мониторинг следва да се гарантира винаги, когато това е възможно.
IV Инструменти на ЕС за действие
Наред с включването на въпроса за насилието срещу децата, когато това е уместно, в
политическия диалог и превръщането му в обект на демарши, ЕС по-специално ще набележи
възможности за използване при необходимост на двустранно и общностно финансиране в
подкрепа на конкретни мерки за борба с насилието срещу деца съгласно настоящите Насоки
и стратегията за изпълнение към тях.
V Оценка
Работната група „Права на човека“ ще проведе първия преглед на стратегията за изпълнение
две години след приемането на настоящите Насоки, като наблегне особено на пилотната
програма и процеса на разработване на стратегии за страните. В този преглед работната
група „Права на човека“ ще прецени също така дали приоритетната област „Всички форми
на насилие срещу деца“ следва да бъде продължена до следващия редовен преглед или
следва да бъде заменена.
25
Приложение II
Неизчерпателен списък на международните норми, стандарти и принципи, на които ЕС
може да се позове при контактите си с трети страни по отношение на утвърждаването и
закрилата
на правата на детето
I. Инструменти на ООН за правата на човека
а. Договори и протоколи
Конвенция за правата на детето, 1989 г.,
Незадължителен протокол относно търговията с деца, детската проституция и
детската порнография, 2000 г.,
Незадължителен протокол относно участието на деца във въоръжени конфликти, 2000 г.
Международен пакт за граждански и политически права, 1966 г.,
Незадължителен протокол към Международния пакт за граждански и политически
права, 1966 г.
Втори незадължителен протокол към Международния пакт за граждански и
политически права, целящ премахване на смъртното наказание, 1989 г.;
Международен пакт за икономически, социални и културни права, 1966 г.
Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация,
1965 г.
Конвенция за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените, 1979 г.,
Незадължителен протокол към Конвенцията за премахване на всички форми на
дискриминация срещу жените, 1999 г.
26
Международна конвенция за защита правата на всички работници-мигранти и
членовете на техните семейства, 1990 г.
Конвенция за статута на бежанците, 1951 г.
Протокол за статута на бежанците, 1966 г.
Конвенция за намаляване на липсата на гражданство, 1961 г.
Конвенция против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително
отношение или наказание, 1984 г.
Незадължителен протокол към Конвенцията против изтезанията и други форми на
жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание, 2002 г.
б. Декларации
Всеобща декларация за правата на човека, 1948 г.
Декларация на ООН за хилядолетието, 2000 г.
Декларация и план за действие „Свят за децата“, 2002 г.
Декларация на Световната конференция срещу расизма, дискриминацията,
ксенофобията и свързаните с тях форми на нетърпимост (Декларация от Дърбан),
2001 г
Парижките ангажименти за закрила на децата срещу незаконно набиране или използване от
въоръжени сили или въоръжени групировки (Парижки ангажименти), 2007 г.
27
в. Принципи, правила, насоки и други нормативни документи
Минимални стандартни правила на ООН относно правораздаването при непълнолетни
лица (Правила от Пекин), 1985 г.
Правила на ООН за защита на непълнолетни лица, лишени от свобода (Правила от
Хавана), 1990 г
Насоки на ООН за предотвратяване на престъпността сред непълнолетни (Насоки от
Рияд), 1990
Основни принципи относно използването на възстановително правосъдие в
наказателноправната област, 2002 г.
Насоки относно правораздаването по въпроси, свързани с деца, които са жертви или
свидетели на престъпления, 2005 г.
Ръководни принципи относно вътрешното разселване (Принципи на Денг), 1998 г.
Декларация за социалните и правните принципи, свързани със защитата и
благосъстоянието на децата, със специално ударение на отглеждането и
осиновяването според националното и международното право, 1986 г.
Принципи и насоки относно децата, свързани с въоръжени сили или въоръжени групи
(Парижки принципи), 2007 г.
ІІ. Международни трудови конвенции
Конвенция 138 относно минималната възраст за приемане на работа, 1973 г.
Конвенция 182 относно забраната и незабавни действия за ликвидиране на най-
тежките форми на детския труд, 1999 г.
Конвенция 169 относно туземните и племенните народи в независимите страни, 1989
г.
28
III. Международни инструменти на хуманитарното право
Женевските конвенции, особено Конвенция ІV за защита на цивилни лица във време
на война, 1949 г.
Протокол І към Женевските конвенции относно защитата на жертвите на
международни въоръжени конфликти, 1967 г.
Протокол ІІ към Женевските конвенции относно защитата на жертвите на
немеждународни въоръжени конфликти, 1967 г.
Конвенция за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на
противопехотни мини и за тяхното унищожаване (Договор от Отава), 1997 г.
IV Международни наказателноправни инструменти
Статут на Международния наказателен съд (Римски статут), 1998 г.
Протокол за предотвратяване, ограничаване и наказване на трафика на хора, особено
на жени и деца, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната
организирана престъпност, 2000 г.
V Инструменти на международното частно право
Хагска конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца,
1980 г.
Хагска конвенция за закрила на децата и сътрудничество в областта на
международното осиновяване, 1993 г.
29
VI. Европейски инструменти за правата на човека
Харта за основните права на Европейския съюз, 2000 г. (по-специално член 24
относно правата на детето)
Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, 1950 г.
Европейска социална харта, 1961 г.
Европейска конвенция за упражняване на правата на детето, 1996 г.
Европейска конвенция за предотвратяване на изтезанията и на жестоко, нечовешко
или унизително отношение или наказание, 1987 г
Договор за Европейския съюз (член 11), 1992 г.
Европейски консенсус за развитие:
Част І — ЕС (особено параграфи 5 и 7)
Част ІІ — ЕО (особено параграфи 97, 101, 103)
Инструменти на Общността и други мерки:
- юли 2006 г.: Приемане на Съобщението на Комисията на ЕС „Към стратегия на
ЕС за правата на детето“ като част от по-широк и дългосрочен „Пакт за детето“
за утвърждаване на правата на детето в рамките на Съюза и в неговите външни
действия;
- юни 2007 г.: Създаване на „Европейски форум за правата на детето“;
- Предстоящо представяне от Комисията на „План за действие относно правата на
детето в Европейския съюз“
Външни действия;
30
-2007: Съобщение на Комисията „Към Европейски консенсус относно
хуманитарната помощ“,
призоваващо да се зачита международното право при предоставяне на
хуманитарна помощ.
VII. Африкански регионални инструменти за правата на човека
Африканска харта за правата на човека и народите, 1981 г.
Протокол към Африканската харта на правата на човека и народите относно правата
на жените в Африка, 2000 г.
Африканска харта за правата и благосъстоянието на детето, 1990 г.
VIII. Интерамерикански регионални инструменти
Американска конвенция за правата на човека, 1969 г.
Допълнителен протокол към Американската конвенция за правата на човека в
областта на икономическите, социалните и културните права, (Протокол от Сан
Салвадор), 1988 г.;
Интерамериканска конвенция за предотвратяване, наказване и премахване на
насилието срещу жени, 1994 г.
Интерамериканска конвенция относно международния трафик на малолетни, 1994 г.
Интерамериканска конвенция относно международното връщане на деца, 1989 г.
_________________
31
ЗАКОН ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл.1. С този закон се уреждат устройството, функциите, управлението и финансирането на висшето образование в Република България.
Чл.2. Цел на висшето образование е подготовката на висококвалифицирани специалисти над средното образование и развитието на науката и културата.
Чл.3. Висшето светско образование е независимо от идеологии, религии и политически доктрини. То се осъществява в съответствие с общочовешките ценности и националните традиции.
Чл.4. Във висшето образование не се допускат привилегии и ограничения, свързани с възраст, раса, народност, етническа принадлежност, пол, социален произход, политически възгледи и вероизповедание, с изключение на случаите, изрично посочени в Правилника за дейността на висшето училище в съответствие с особеностите на обучението и бъдещата професия.
Чл.5. Висше образование се придобива във висши училища, създадени по ред, определен със закон.
Чл.6 (1) Висшето училище е юридическо лице с предмет на дейност:
1. подготовка на специалисти, способни да развиват и прилагат научни знания в различните области на човешката дейност;
2. повишаване квалификацията на специалисти;
3. развитие на науката и културата.
(2) Висшето училище може да развива научно-производствена, художествено- творческа, спортна, лечебна и друга дейност в съответствие със спецификата си.
(3) Учебната, научната, художествено-творческата и друга дейност, съответстваща на спецификата на висшето училище, се осигурява от висококвалифициран преподавателски, научно-преподавателски, изследователски или художествено-творчески състав, наричан по-нататък “академичен състав”.
(4) Висшето училище разработва и въвежда система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав, която включва и проучване на студентското мнение.
Чл.7 (1) Висшето училище издава диплома за завършена степен на висшето образование, както и свидетелство или удостоверение за професионална квалификация.
(2) Дипломите се признават от държавата, когато обучението съответства на държавните изисквания.
(3) На издаваните при условията на ал.2 дипломи се полага печат с държавния герб.
Глава втора
ОБРАЗОВАНИЕ
Чл.8. Държавата създава условия за свободно развитие на висшето образование, като:
1. разработва и осъществява национална политика за развитието на висшето образование и гарантира академичната автономия на висшите училища;
2. полага грижи за качеството на подготовката на специалисти и научните изследвания;
3. субсидира обучението на студентите в държавните висши училища и при определени условия им осигурява стипендия и общежитие;
4. при определени условия осигурява кредити и социално-битови придобивки на студентите, докторантите и специализантите;
5. предоставя имущество на държавните висши училища и осигурява данъчни и други облекчения за всички висши училища при извършване на дейностите им, предвидени в чл.6.;
6. организира дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация;
7. определя условията за държавно признаване на издаваните от висшите училища у нас и в чужбина дипломи.
Чл.9 (1) Държавата упражнява функциите си по управлението на висшето образование чрез Народното събрание и Министерския съвет.
(2) Народното събрание:
1. с решение открива, преобразува и закрива висши училища;
2. ежегодно със Закона за държавния бюджет определя субсидията за всяко държавно висше училище.
(3) Министерският съвет:
1. утвърждава основните насоки на националната политика в областта на висшето образование;
2. предлага на Народното събрание откриването, преобразуването или закриването на висши училища, както и размера на ежегодната бюджетна субсидия за всяко държавно висше училище;
3. открива, преобразува и закрива факултети, институти, филиали и колежи в държавните висши училища въз основа на искане на съответното висше училище и/или по предложение на министъра на образованието и науката;
4. утвърждава държавен регистър на спецалностите по образователно-квалификационни степени;
5. утвърждава единни държавни изисквания за получаване на образователни степени по професионални направления или специалности;
6. утвърждава ежегодно броя на приеманите за обучение студенти по висши училища, а за държавните висши училища и по специалности, общия брой на студентите в частните висши училища, както и броя на докторантите във висшите училища, Българската академия на науките, Селскостопанската академия и други научни организации;
7. определя размера на таксите за кандидатстване и за обучение в държавните висши училища;
8. утвърждава условията и реда за предоставяне на стипендии в държавните висши училища и за ползване на общежития и други социално-битови придобивки от студенти, докторанти и специализанти във всички висши училища;
9. утвърждава държавни изисквания за признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища;
10. утвърждава държавни изисквания за приемане на студентите;
11. утвърждава единни държавни изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшето училище;
12. утвърждава Правилник за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация по предложение на Акредитационния съвет;
13. представлява интересите на българското висше образование и наука пред други държави и международни организации и сключва международни договори и спогодби.
Чл.10 (1) Държавен орган за осъществяване на националната политика във висшето образование е Министерството на образованието и науката.
(2) Министерството на образованието и науката:
1. прави предложения пред Министерския съвет по чл.9, ал.3, т.1-11;
2. осъществява функции по координацията на взаимоотношенията между автономните висши училища и държавата;
3. поддържа регистър на висшите училища, в който се вписват данни относно техните основни звена и откритите от тях специалности;
4. организира признаването и легализацията на дипломите на лицата, завършили в чужбина;
5. назначава временно изпълняващ длъжността ректор на новооткрити или преобразувани държавни висши училища до провеждането на изборите, но за не повече от шест месеца.;
6. упражнява контрол върху висшите училища по спазването на този закон и на държавните изисквания.
Чл.11 (1) Специализиран държавен орган за оценка и акредитация на качеството на дейностите по чл.6, ал.1, е Националната агенция за оценяване и акредитация към Министерския съвет.
(2) Националната агенция за оценяване и акредитация е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София.
(3) Националната агенция за оценяване и акредитация осъществява дейността си в съответствие с този закон и по правилник, утвърден от Министерския съвет.
Глава трета
ВИДОВЕ ВИСШИ УЧИЛИЩА, ОТКРИВАНЕ, ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ЗАКРИВАНЕ
Чл.12. Висшите училища са държавни и частни.
Чл.13. Държавните висши училища се създават и осъществяват дейността си въз основа на предоставена държавна собственост и ежегодна държавна субсидия.
Чл.14 (1) Частните висши училища се създават по искане на граждани и организации, наричани по-нататък учредители.
(2) Учредителите носят отговорност за цялостната дейност, управлението и финансовото състояние на откритото по тяхно искане висше училище.
Чл.15 (1) Висше училище се открива и преобразува въз основа на проект, в който:
1. са поставени обществено приемливи цели пред предлаганото висше училище;
2. се съдържа описание на основните звена на висшето училище, необходимата учебна документация и данни за научно-преподавателския състав, материалната база и начините на финансиране;
3. се осигурява начин на управление, гарантиращ спазването на основните академични свободи;
4. има съответствие с единните държавни изисквания.
(2) Проектът по ал.1 трябва да е получил положителна оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация.
(3) Към проекта за създаване на частни висши училища се представя и учредителен акт, който включва:
1. вид, наименование и седалище;
2. предмет на дейност;
3. име (фирма) на учредителя;
4. предоставено имущество и начин на финансиране;
5. управление и начин на представителство;
6. права и задължения на учредителите.
Чл.16 (1) С решение Народното събрание определя:
1. вид, наименование и седалище на висшето училище;
2. предмет на дейност;
3. имущество и начин на финансиране.
(2) Висшето училище възниква като юридическо лице след обнародването на решението на Народното събрание за неговото създаване в "Държавен вестник".
Чл.17 (1) Висшите училища са университети, специализирани висши училища и самостоятелни колежи.
(2) Университетът е висше училище, което:
1. обучава по широк кръг специалности поне в три от четирите основни области на науката - хуманитарни, природни, обществени и технически;
2. разполага с академичен състав на основен трудов договор, който по всяка специалност води не по-малко от половината от аудиторните и практическите занятия, като хабилитираните лица в него четат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове;
3. разполага с материална база, която осигурява и практическото обучение в съответствие с държавните изисквания;
4. обучава в степените "магистър" и "доктор" в съответните основни области на науката;
5. има научен и художествено-творчески потенциал и с дейността си развива основни области на науката и културата;
6. осигурява на академичния състав, на студентите и на докторантите условия за отпечатване на научни трудове, учебници, монографии и други творчески постижения;
7. притежава библиотека с учебна и научна литература и други средства за информационно осигуряване;
8. поддържа международни контакти при обучението и творческата си дейност.
(3) Висше училище, което провежда подготовка в една или две основни области на науката или културата и отговаря на изискванията на ал. 2, т. 2 - 8, може да е университет с наименование, отразяващо спецификата му.
(4) Специализираното висше училище осъществява научноизследователска или художествено-творческа дейност и провежда обучение в една от основните области на науката, изкуствата, физическата култура и военното дело и отговарят на изискванията на ал. 2 т.2, 3, 5, 6, 7 и 8.. Наименованието му отразява специфичната област, в която то подготвя специалисти.
(5) Самостоятелният колеж дава професионална квалификация и провежда подготовка до образователно-квалификационната степен "специалист по ...".
(6) Колеж може да се създава и в структурата на университет и специализирано висше училище.
Чл.18 (1) Висшите училища се закриват от Народното събрание:
1. когато висшето училище нарушава изискванията на този закон или други нормативни актове, регулиращи висшето образование;
2. когато висшето училище получи два последователни отказа за акредитация или не е поискало такава в предвидените от този закон срокове;
3. по искане на учредителите на частното висше училище;
4. по предложение на Министерския съвет за държавното висше училище.
(2) Предложенията за закриване на висши училища по ал.1 т.1 и 2 се внасят от Министерския съвет.
(3) С акта за закриване на висшето училище в случаите по ал.1, т. 1, 2 и 4 се определят условията и редът, при които студентите, докторантите и специализантите продължават обучението си.
(4) С акта за закриване на държавно висше училище се уреждат и въпросите за имуществото му.
(5) В случаите на ал.1 т.3 учредителите са длъжни да уредят предварително въпросите, свързани с имуществото и с правата на студентите, докторантите и специализантите.
Глава четвърта
АКАДЕМИЧНА АВТОНОМИЯ
Чл.19 (1) Висшите училища се ползват с академична автономия. В нея намира израз интелектуалната свобода на академичната общност и творческата природа на образователния, изследователския и художествено-творческия процес като върховни ценности.
(2) Академичната общност обхваща членовете на академичния състав, студентите, докторантите и специализантите.
(3) Академичната автономия включва академични свободи, академично самоуправление и неприкосновеност на територията на висшето училище.
(4) Висшето училище осъществява цялостната си дейност върху принципа на академичната автономия в съответствие със законите на страната.
Чл.20. Академичната свобода се изразява в свобода на преподаването, свобода на провеждането на научни изследвания, свобода на творческите изяви и свобода на обучението.
Чл.21. Академичното самоуправление се изразява във:
1. изборност и мандатност на всички органи за управление;
2. право на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници в съответствие с този закон;
3. самостоятелно определяне на научно-преподавателския състав, на условията за приемане и формите на обучение на студентите, докторантите и специализантите;
4. самостоятелно разработване и изпълнение на учебни планове и научно-изследователски проекти;
5. избор на специалностите, по които се осъществява обучение;
6. право за обявяване на конкурси и избор на преподаватели при условия и по ред, установени в Закона за научните степени и научните звания;
7. право за формиране на собствени фондове и самостоятелно определяне на условията и реда за тяхното изразходване;
8. право на самостоятелно сключване с държавата и с други потребители договори за подготовка и за повишаване квалификацията на специалисти с висше образование, както и за извършване на научни и приложни изследвания;
9. право на сдружаване с висши училища и други организации при изпълнение на дейностите по т.8;
10. право на изграждане, притежаване или ползване на материална база, нужна за образователната и научноизследователската дейност и за социално-битовото обслужване на студенти, преподаватели, докторанти и служители;
11. право на организиране на международно сътрудничество, сключване на договори и членуване в международни организации.
Чл.22. Автономията на висшето училище не може да се нарушава чрез:
1. намеса в дейността на висшето училище, освен в случаите, изрично посочени в закон;
2. влизане или оставане на органите на сигурността и обществения ред без съгласието на академичните власти, освен за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на природни бедствия и аварии;
3. създаване и дейност на политически и религиозни организации във висшето училище;
4. осъществяване на дейност, накърняваща конституционни права на членовете на академичната общност, свързани с раса, народност, етническа принадлежност, произход, религия, убеждения, политическа принадлежност.
Чл.23.(1) Орган за изразяване на общите интереси на висшите училища пред държавните органи е Съветът на ректорите на висшите училища.
(2) Съветът на ректорите:
1. дава становища и предложения по проблеми, свързани с висшето образование и науката;
2. изразява мнение по проекта на държавен бюджет в частта му за висшето образование и науката;
3. изразява мнение по проекта на държавния регистър на специалностите по образователно-квалификационни степени;
4. дава становища по критериите за присъждане на научни степени и научни звания.
(3) Съветът на ректорите се представлява от избран от него председател.
Чл.24 (1) Органи за управление на висшето училище са Общото събрание, академичният съвет и ректорът.
(2) Органите за управление на висшите училища се избират с четиригодишен мандат.
(3) Мандатът на органите за управление на висшето училище не се прекъсва с провеждането на частични избори. Мандатите на допълнително избраните членове се прекратяват с изтичане на мандата на органа.
(4) Правомощията на ректора на висшето училище се прекратяват с мандата на Общото събрание, което го е избрало. Той изпълнява функциите си до избора на нов ректор.
Чл.25 (1) Висшите училища включват в структурата си основни и обслужващи звена.
(2) Основни звена са факултетите, департаментите,институтите, филиалите и колежите. Мандатът на органите за управление на основните звена не се прекъсва с провеждането на частични избори. Мандатите на допълнително избраните членове се прекратяват с изтичане на мандата на органа.
(3) Обслужващи звена са сектори, центрове, клиники, библиотеки, лаборатории, опитни станции, издателски комплекси, производствени бази и други относително обособени структури. Структурата и функциите на органите за управление на обслужващите звена се определят с правилниците на висшите училища.
Чл.26 (1) Факултетът е основно звено на висшето училище, обединяващо катедри за осигуряване на обучението на студенти по една или група сродни специалности, което:
1. разполага с не по-малко от 40-членен академичен състав на основен трудов договор, в който има не по-малко от 20 хабилитирани лица;
2. поддържа активни международни контакти по въпроси на обучението и творческата дейност.
(2) Органи за управление на факултета са общото събрание, факултетният съвет и деканът. Те имат мандат 4 години. Мандатът им не се прекъсва при провеждане на частични избори.
(3) Общото събрание на факултета се състои от членовете на академичния състав на основен трудов договор, от представители на административния персонал, на студентите и докторантите във факултета. Членовете на академичния състав са най-малко 70 на сто, а на студентите и докторантите - най-малко 15 на сто от състава на общото събрание.
(4) Структурният състав на общото събрание се определя от факултетния съвет в съответствие с ал. 3.
(5) Общото събрание на факултета:
1. избира с тайно гласуване за срока на мандата си председател и негов заместник от хабилитираните си членове;
2. избира с тайно гласуване хабилитирано лице за декан на факултета;
3. определя числения състав на факултетния съвет и избира с тайно гласуване неговите членове;
4. обсъжда и приема годишния доклад на декана за преподавателската и творческата дейност във факултета и за неговото състояние.
(6) Общото събрание на факултета се свиква най-малко веднаж годишно от неговия председател по решение на факултетния съвет, по искане на декана или на една четвърт от списъчния му състав.
(7) Факултетният съвет се състои от 25 до 35 членове и включва представители на академичния състав на основен трудов договор, студенти и докторанти. Не по-малко от три четвърти от членовете на факултетния съвет са хабилитирани лица.
(8) Факултетният съвет:
1. избира с тайно гласуване заместник-декани по предложение на декана;
2. предлага на академичния съвет:
а) проекти за създаване, преобразуване или закриване на катедри и обслужващи звена към факултета;
б) проекти на учебни планове и квалификационни характеристики по степени и специалности;
в) обявяване на конкурси по чл. 50;
3. избира и повишава в длъжност нехабилитираните членове на академичния състав;
4. предлага на ректора на висшето училище освобождаване от длъжност по чл.58 ал.2;
5. прави предложения пред общото събрание на факултета и/или органите за управление на висшето училище по въпроси, свързани с дейността и състоянието на факултета;
6. приема учебните програми на специалностите, за чието преподаване отговаря факултетът, и индивидуалните планове за обучение на студенти, докторанти и специализанти;
7. ежегодно одобрява и контролира учебната натовареност на членовете на академичния състав;
8. препоръчва за отпечатване научни трудове, учебници, монографии и други творчески постижения в издателската база на висшето училище и следи за навременното им излизане от печат;
9. обсъжда и приема резултатите от атестирането на членовете на академичния състав на факултета и при необходимост ги предлага на ректора за решение;
10. обсъжда, дава препоръки и взема решение по дейността на факултетните звена;
11. наблюдава състоянието на библиотечната и информационната база на факултета и взема мерки за нейното усъвършенстване;
12. взема решение по финансовите въпроси на факултета;
13. приема годишния отчет за преподавателската, научната и художествено-творческата дейност във факултета;
14. взема и други решения, свързани с дейността на факултета.
(9) Деканът:
1. ръководи факултета и го представлява;
2. по право е член на факултетния съвет и негов председател;
3. предлага на факултетния съвет кандидатури на хабилитирани лица за заместник-декани;
4. изпълнява функции, произтичащи от закона и от правилниците на висшето училище.
Чл. 26а. (1) Департаментът е основно звено на висшето училище за осигуряване на една или повече дисциплини, които не съставляват специалност. Департаментът има най-малко 14-членен академичен състав на основен трудов договор.
(2) Органи за управление на департамента са общото събрание, съветът на департамента и неговият директор. Те се избират с мандат четири години.
(3) Структурата на департамента, конституирането и функциите на неговите органи за управление се определят от правилника за дейността на висшето училище.
Чл. 26б (1) Институтът е основно звено на висшето училище, което обединява академичен състав за извършване на дългосрочна научноизследователска дейност. Той включва не по-малко от 20 хабилитирани лица.
(2) Органи за управление на института са общото събрание, съветът на института и неговият директор. Те се избират с мандат две години.
(3) Структурата на института, конституирането и функциите на неговите органи за управление се определят от академичния съвет на висшето училище.
Чл. 26в (1) Филиалът е основно звено на висшето училище, което се създава, за да се удовлетворят потребностите от определен вид обучение в райони, където липсва съответна университетска структура. Филиалът има най-малко 10-членен академичен състав на основен трудов договор.
(2) Съставът, структурата и органите за управление на филиала се определят от академичния съвет на висшето училище.
(3) Филиалът се ръководи от директор, който е хабилитирано лице и се избира от академичния съвет с мандат четири години.
(4) Филиали, които отговарят на изискванията на чл.26 или на чл.26г, могат да бъдат преобразувани съответно във факултети или колежи.
Чл. 26г. (1) Колежът е основно звено на висшето училище, което включва най-малко 10-членен академичен състав на основен трудов договор.
(2) Органи за управление на колежа са общото събрание, съветът на колежа и неговият директор. Те се избират с мандат четири години.
(3) Директорът е хабилитирано в съответната научна област лице.
(4) Структурата на колежа, конституирането и функциите на неговите органи за управление се определят в правилника за дейността на висшето училище.
Чл. 26д (1) Катедрата е звено на факултет, департамент, филиал или колеж , което осъществява учебна и научноизследователска (художествено-творческа) дейност по една или група сродни дисциплини. Катедрата включва най-малко с7-членен академичен състав на основен трудов договор във висшето училище.
(2) Органи за управление на катедрата са катедреният съвет и ръководителят на катедрата. Катедреният съвет се състои от членовете на академичния състав в катедрата, които са на основен трудов договор.
(3) Ръководителят на катедра във факултет и филиал е хабилитирано в направлението на катедрата лице.
(4) Ръководителят на катедра се избира с тайно гласуване за срок 4 години от съвета на основното звено по предложение на катедрения съвет и заема длъжността по основен трудов договор с висшето училище.
(5) В случаите, когато не бъде направено предложение в двумесечен срок от приключването на мандата на предишния ръководител на катедрата или предложеният кандидат не бъде избран по реда на ал. 4, изборът се провежда от съвета на основното звено въз основа на конкурс.
Чл.27 (1) Общото събрание на висшето училище се състои от представители на академичния състав на основен трудов договор, на административния персонал и на студентите и докторантите от всички негови звена.
(2) Хабилитираните лица са не по-малко от 70%, а представителите на студентите - не по-малко от 15% от състава на Общото събрание.
(3) Общият брой на членовете на Общото събрание и процедурата за избирането им се определят в Правилника за дейността на висшето училище.
Чл.28 (1) Общото събрание на висшето училище се свиква най малко веднъж годишно от неговия предсетател по решение на академичния съвет, по искане на ректора или на една четвърт от списъчния състав на общото събрание..
(2) Общото събрание на новоткрито или преобразувано висше училище се свиква от временно изпълняващия длъжността ректор.
(3) Общото събрание взема решения с обикновено мнозинство от присъстващите, с изключение на приемането на Правилника за дейността на висшето училище и промените в него, за което се изисква мнозинство по списъчния състав на Общото събрание.
Чл.29.Общото събрание на висшето училище:
1. избира за срока на мандата си с тайно гласуване председател и заместник-председател на общото събрание измежду хабилитираните членове;
2. приема или изменя Правилника за дейността на висшето училище;
3. определя броя на членовете на контролния съвет и избира с тайно гласуване за срока на мандата си председател, заместник-председател и членовете на контролния съвет;
4. избира с тайно гласуване ректор;
5. определя числеността на академичния съвет и избира с тайно гласуване неговите членове;
6. обсъжда и приема годишния доклад на ректора за състоянието на висшето училище.
Чл.30 (1) Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на висшето училище, който:
1. определя образователната политика на висшето училище, приема мандатната програма и контролира нейното изпълнение;
2. приема ежегоден отчет за резултатите от дейността на висшето училище;
3. прави предложения в случаите по чл. 9 ал. 3, т. 3;
3а. взема решения за създаване, преобразуване или закриване на департаменти, катедри и обслужващи звена на висшето училище;
4. определя специалностите, формите и степените, по които се провежда обучение, и прави предложение за броя на приеманите студенти;
5. утвърждава или променя квалификационните характеристики и учебните планове за подготовка на специалисти по образователните степени или в колежите на висшето училище;
6. определя научната политика на висшето училище и решава основни въпроси на организацията и съдържанието на научноизследователската дейност;
7. определя структурния състав на общото събрание и организацията за избор на неговите членове;
8. определя кадровата политика на висшето училище, одобрява длъжностните характеристики на академичния състав и приема правилник за атестирането му;
9. избира заместник-ректори по предложение на ректора;
10. взема решения за сдружаване с висши училища и научни организации;
11. ежегодно приема бюджета на висшето училище и контролира неговото изпълнение;
12. присъжда почетното звание "доктор хонорис кауза";
13. избира извънредни професори и извънредни доценти;
14. приема правилници за определени учебни, научни, творчески или научно-производствени дейности на висшето училище;
15. утвърждава система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав във висшето училище в съответствие с чл.6, ал.4.
(2) Академичният съвет се състои от 25 до 45 членове и включва представители на академичния състав, работещи по основен трудов договор с висшето училище, студенти, докторанти и служители.
(3) Не по-малко от 3/4 от членовете на академичния съвет са хабилитирани лица.
(4) Само ректорът е по право член на академичния съвет.
Чл.31 (1) За ректор, декан и директор на филиал или колеж се избират хабилитирани лица, които след избора заемат длъжността по основен трудов договор с висшето училище.
(2) Лицата, избирани на ръководните длъжности ректор, декан, директор на департамент, филиал или колеж, ръководител на катедра и техните заместници, не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата на една и съща длъжност.
(3) При преждевременно освобождаване, за един мандат се смята времето, в което лицето е заемало съответната ръководна длъжност повече от две години.
(4) На ръководна длъжност не могат да се избират лица, които към датата на избора са добили правото на пенсия.
Чл.32. Ректорът:
1. представлява висшето училище;
2. по право е член на академичния съвет и негов председател;
3. сключва и прекратява трудови договори;
4. решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на студенти, докторанти и специализанти;
5. подготвя и предлага за приемане от академичния съвет годишния отчет на висшето училище и го публикува;
6. предлага на академичния съвет кандидатурите на хабилитирани преподаватели за избор на един или повече заместник-ректори;
7. при необходимост може да свиква колективните органи за управление на основните звена на висшето училище;
8. назначава за срок до три месеца на незаети изборни длъжности временно изпълняващи длъжностите;
9. изпълнява други функции, произтичащи от законите и от решенията на академичния съвет или Общото събрание.
Чл.33 (1) Заместник-ректорът:
1. подпомага дейността на ректора и има право да го представлява в случаите, когато е упълномощен от него;
2. организира и носи отговорност за работата на определено направление в дейността на висшето училище;
3. участва в заседанията на академичния съвет с право на съвещателен глас, ако не е избран за негов член от Общото събрание.
(2) Мандатът на заместник-ректора приключва заедно с мандата на ректора, който го е предложил за избор от академичния съвет.
Чл.34. Висшите училища създават по своя преценка помощни консултативни органи. Условията и редът за тяхното създаване се регламентират в правилниците на висшето училище.
Чл.34а.(1) Орган за вътрешен контрол върху дейността на висшето училище е контролният съвет.
(2) Контролният съвет се състои от председател, заместник-председател и членове, които са хабилитирани лица. Те не могат да бъдат членове на академичния съвет на висшето училище.
(3) Контролният съвет:
1. проверява законосъобразността на изборите за ръководни органи на висшето училище и неговите основни звена в едномесечен срок от провеждането им и докладва на академичния съвет за резултатите от проверката;
2. изготвя становище по проекта на бюджет на висшето училище и изпълнението му и ги докладва пред академичния съвет и общото събрание;
3. участва в проверките по чл.58а;
4. докладва за своята дейност пред общото събрание най-малко веднъж годишно.
Чл.35. Ректорът, заместник-ректорите, деканите и ръководителите на звена, както и членовете на академичния съвет и на факултетния съвет във висше училище се освобождават по тяхно желание или могат да бъдат отзовани преди изтичане на мандата с решение на органа, който ги е избирал, прието с мнозинство повече от половината от списъчния му състав.
Чл.36. Частните висши училища могат да имат и друга структура, начин на управление и определяне на ръководните органи, при условие, че с това не се нарушават академичните свободи.
Чл. 36а (1) Заседанията на колективните органи за управление на висшето училище и на неговите основни звена са редовни, ако присъстват две трети от списъчния състав на членовете им.
(2) При определяне на кворума по ал.1 от списъчния състав се изключват лицата в отпуск при временна нетрудоспособност, поради бременност, раждане и осиновяване и за отглеждане на малко дете или в командировка извън страната. Общият брой на тези лица не може да бъде повече от една четвърт от броя на лицата в списъчния състав.
(3) Решенията на колективните органи за управление се вземат с обикновено мнозинство, освен ако в закона е уредено друго.
(4) При промени в броя на членовете на колективния орган, водещи до нарушаване на определените в закона и в правилниците квоти, преди следващото заседание се провеждат частични избори.
Чл.37. Всички въпроси на устройството и дейността на висшето училище, неуредени в закона, се регламентират с Правилника за дейността на висшето училище и други негови правилници.
Чл.38. Актовете на органите за управление на висшето училище могат да се обжалват пред съда по реда на Закона за административното производство.
Глава пета
СТРУКТУРА И ОРГАНИЗАЦИЯ НА УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС ВЪВ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА
Чл.39 Учебният процес във висшите училища се провежда по учебна документация за всяка специалност, която обхваща квалификационни характеристики по степени, учебен план, учебни програми на изучаваните дисциплини и ежегоден график на учебния процес.
Чл.40 (1) Учебното съдържание по всяка дисциплина се организира в относително обособени части.
(2) Всяка част следва да включва минимум 15 академични часа аудиторна заетост. Академичният час е с продължителност 45 минути.
Чл.41 (1) Във висшите училища обучението се извършва по задължителни, избираеми и факултативни дисциплини.
(2) Висшите училища осигуряват за всеки студент възможности за избор на учебни дисциплини в рамките на утвърдения учебен план.
Чл.42 (1) Системата на висшето образование организира обучение след завършено средно образование и се състои от следните степени:
1. първа степен - с минимален срок за подготовка по учебен план 4 години, като на завършилите се присъжда образователно-квалификационна степен "бакалавър";
2. втора степен - с минимален срок за подготовка пет години или не по-малко от една година след степента "бакалавър", като на завършилите се присъжда образователно-квалификационната степен "магистър";
3. трета степен - с минимален срок на подготовка четири години след придобита степен “бакалавър” или три години след придобита степен “магистър”, като на завършилите се присъжда образователна или научна степен "доктор".
(2) Обучението в степента “бакалавър” осигурява базова ширикопрофилна подготовка по професионални направления и специалности.
(3) Обучението в степента “магистър” осигурява задълбочена фундаментална подготовка, съчетана с профилиране в определена специалност.
(4) Обучението в образователната и научна степен “доктор” се осъществява по научни специалности. Научната специалност, по която се провежда обучението, трябва да бъде от научно направление, съответстващо на професионалното направление, в което лицето е придобило образователната степен “бакалавър”.
(5) Образователно-квалификационната степен “специалист по...” е степен на професионално висше образование. Тя се присъжда след завършено обучение в колеж с минимален срок на подготовка три години. Завършилите колеж могат да продължат образованието си в образователно-квалификационна степен “бакалавър” при условия и по ред, определени от държавните изисквания или в правилника на висшето училище.
(6) В съответствие с образователната традиция и особеностите на обучението отделните образователни степени за различни специалности могат да имат и специфични названия. Названиятa се утвърждават от министъра на образованието и науката.
(7) Диплома за завършена степен съгласно чл.7 се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план независимо от календарния срок на обучение.
(8) Висшите училища създават възможности и определят условията за:
1.придобиване на втора или нова специалност в рамките на обучението по една образователна степен при спазване на държавните изисквания и на изискванията на ал.7.;
2. преминаване от обучение в една образователна степен към обучение в друга;
3.придобиване на по-висока образователна степен;
4. предсрочно завършване на обучението при желание от страна на обучаваните;
5. придобиване на нова специалност при спазване на държавните изисквания и на изискванията на ал.7;
6. частично обучение на български и чуждестранни студенти в избрано от тях висше училище, факултет или специалност;
7. преместване на студенти в друго висше училище, факултет, специалност и форма на обучение;
8. прекъсване на обучението от страна на студентите, докторантите и специализантите, както и продължаването му след това.
(9) Формите на обучение във висшето училище са редовни, задочни, вечерни и дистанционни.
Чл.43 (1) Висшите училища могат да провеждат обучение за повишаване на квалификацията.
(2) Обучението за повишаване на квалификацията се провежда по учебна документация, изискванията към която се определят в правилниците на висшето училище.
(3) Обучението за повишаване на квалификацията не е основание за придобиване на образователна степен или специалност.
Чл.44 (1) Висшите училища чрез свои правилници определят начина на провеждане на изпитните процедури.
(2) Формите за проверка и оценка на знанията и уменията на студентите се определят в учебните планове и програми. Основна форма на оценяване на знанията във висшето училище е писменият изпит.
(3) Знанията и уменията на студентите се оценяват по шестобална система, която включва: отличен (6.00), мн. добър (5.00), добър (4.00), среден (3.00) и слаб (2.00).
(4) За успешно положен се смята изпитът, оценен най-малко със среден (3.00).
(5) Висшето училище може да въведе чрез своите правилници и друга система за оценяване, като се осигури сравнимост на оценките с тези, посочени в ал.3.
Чл.45 (1) Обучението по всяка специалност на първа и втора степен завършва с държавен изпит или със защита на дипломна работа.
(2) Държавният изпит или защитата на дипломната работа се провежда съгласно държавните изисквания за дипломиране пред държавна комисия от хабилитирани преподаватели. По изключение в състава на комисията могат да
участват и преподаватели с образователна и научна степен “доктор”. В комисията се включват и външни за висшето училище лица.
Чл.46 (1) Висшето училище има право да провежда обучение в образователната и научна степен “доктор” само по акредитирани специалности при условията на чл.78, ал.2.
(2) Докторантурата се осъществява по индивидуален учебен план и включва подготовка и полагане на изпити, педагогическа дейност и защитата на дисертационен труд.
(3) Факултетният съвет на висшето училище, което обучава докторанта, избира научния ръководител и утвърждава учебния план. .
(4) Ръководител на докторант може да бъде хабилитирано лице или доктор на науките.
(5) Докторантурата може да се осъществява и чрез самостоятелна подготовка, за която се осигурява обучение в съответствие с другите форми на докторантура.
(6) Степента "доктор" се дава на докторант, който е положил изпитите, предвидени в учебния план и е защитил дисертационен труд при условията и по реда на Закона за научните степени и научните звания.
Чл.47.(1) В Българската академия на науките, Селскостопанската академия и други научни организации може да се провежда обучение по образователната и научна степен "доктор" по научни специалности, които са получили акредитация,и при условията на чл.46, ал.2, 4 и 6.
(2) Научният съвет на звеното, което обучава докторанта, избира научния ръководител и утвърждава учебния план.
(3) Докторантите в научните организации се ползват със статута и правата по чл.67 и 70.
Глава шеста
АКАДЕМИЧЕН СЪСТАВ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА
Чл.48 (1) Длъжностите на научнопреподавателския състав във висшите училища са:
1. за хабилитирани преподаватели - доцент и професор;
2. за нехабилитирани преподаватели - асистент, старши асистент и главен асистент.
(2) Длъжностите на нехабилитираните лица, на които се възлага само преподавателска дейност за неспециалисти по езиково обучение, спорт, изкуство и други са преподавател и старши преподавател.
(3) За професори и доценти се избират лица, които притежават съответното научно звание, дадено им при условията и по реда на Закона за научните степени и научните звания.
Чл.49. Длъжностите по чл.48 се заемат с конкурс и избор при условията и по реда, предвидени в правилниците на висшите училища.
Чл.50 (1) Решенията за обявяване на конкурси за заемане на длъжностите по чл.48 и 51 се вземат от академичния съвет по предложения на основните звена на висшето училище.
(2) Конкурсите за хабилитирани преподаватели се обявяват в "Държавен вестник" най-малко три месеца преди крайния срок за подаване на документите за участие в конкурса.
Чл.51 (1) Висшите училища имат право да привличат лица с научни степени от страната и чужбина на работа с договор за определен срок като извънреден професор и извънреден доцент.
(2) Лицата по ал.1 не придобиват научни звания по смисъла на Закона за научните степени и научните звания.
(3) Привличането на извънредни професори и извънредни доценти става с конкурс и избор от академичния съвет по предложение на основните звена.
(4) В конкурси за извънредни професори и доценти имат право да участват и лица със срочен трудов договор, които извършват научноизследователска дейност във висшето училище.
(5) Висшите училища имат право да привличат и хонорувани преподаватели. Условията и редът за тяхното привличане се регламентират в правилниците на висшето училище.
Чл.52 (1) По покана на факултетен съвет на висшето училище учени и преподаватели от страната и от чужбина могат да се привличат за научно-преподавателска дейност за определен срок като гост-преподаватели.
(2) Привличането на гост-преподаватели се извършва без конкурс.
(3) Отношенията на гост-преподавателя с висшето училище се уреждат с договор за срок не повече от една година, който може да бъде подновяван.
Чл.53 (1) За подпомагане на преподавателската и извършване на научноизследователска работа и художествено-творческа дейност висшето училище назначава специалисти и експерти.
(2) Условията и редът за подбор и назначаване на тези лица, както и конкретните названия на длъжностите им се определят в съответствие със Закона за научните степени и научните звания и правилниците на висшето училище.
Чл.54 (1) Длъжностите по чл.48, ал.1се заемат с трудов договор за неопределено време.
(2) Длъжностите по по чл.48 ал.2 се заемат със срочни или трудови договори за неопределено време при условия и по ред, определени в правилниците на висшето училище.
(3) Трудовите правоотношения между висшето училище и лицето, спечелило конкурса, възникват от деня на утвърждаване на избора. В едномесечен срок от утвърждаването на избора ректорът сключва трудовия договор.
Чл.55 (1) Членовете на академичния състав във висшите училища имат право:
1. да избират и да бъдат избирани в ръководните органи на висшето училище, ако не са преподаватели по чл.51 и 52;
2. да разработват и да преподават учебното съдържание на своята дисциплина свободно и в съответствие с изискванията на учебния план и учебните програми;
3. свободно да провеждат, съобразно своите интереси, научни изследвания и да публикуват резултатите от тях;
4. да извършват консултантски и други услуги, свързани с предмета на дейността им във висшето училище, по условия и по ред, определени в правилниците на висшето училище;
5. да ползват цялата база и възможности на висшето училище за научното си израстване.
(2) Преподавателите по чл.48, ал.1 имат право на всеки 7 години да ползват до една академична година за творческото си развитие. През тази година на тях не им се възлага учебна заетост. Във времето за творческо развитие се включват и специализациите извън висшето училище с продължителност повече от три месеца. Решението се взема от факултетния съвет.
Чл.56 (1) Членовете на академичния състав са длъжни:
1. да изпълняват задълженията си в съответствие с длъжностната си характеристика и утвърдения индивидуален план за дейността си;
2. да съблюдават научната и професионалната етика;
3. да спазват правилниците на висшето училище;
4. да не провеждат политическа или религиозна дейност във висшето училище.
(2) Висшето училище има право да поставя допълнителни условия и изисквания към членовете на академичния състав в правилниците на висшето училище или трудовия договор.
(3) В правилниците на висшето училище се определя работното време на членовете на академичния състав, обемът и видът на учебните и други задължения и условията за тяхното изпълнение.
Чл.57 (1) Висшите училища оценяват приноса на всеки член на академичния състав в учебната, научноизследователската,художествено-творческата, административната и други дейности и атестират веднъж на три години нехабилитираните и веднъж на 5 години хабилитираните преподаватели.
(2) Оценяването и атестацията се извършват по предварително оповестени показатели и критерии, определени в правилниците на висшето училище, които задължително включват:
1. изпълнение на норматива за учебна заетост, приет от академичния съвет;
2. разработени нови семинарни и/или лабораторни упражнения, учебници и учебно-помощна литература;
3. научна (художествено-творческа) продукция, участие в договори за научни изследвания и международно научно сътрудничество;
4. ръководство на дипломанти, докторанти и специализанти.
Чл.58 (1) Членовете на академичния състав се освобождават от длъжност със заповед на ректора:
1. по тяхно искане;
2. при осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление;
3. когато не може да им се осигури изпълнението на преподавателска дейност и не съществуват възможности за прехвърляне или преквалификация в сродна научна дисциплина;
4. при доказано по установения ред плагиатство в научните трудове;
5. при отнемане на научното звание или научната степен;
6. при две последователни отрицателни атестации;
7. при извършване на провинения, даващи основание за дисциплинарно уволнение;
8. при поставяне под запрещение.
(2) Освобождаването от длъжност на членовете на академичния състав по ал.1, т.3, 4, 6 и 7 се извършва след решение на съвета на основното звено.
(3) Освободените по ал.1, т.3 преподаватели получават обезщетение в размер на трудовото си възнаграждение до изтичане на трудовия им договор, но не повече от 12 месеца след освобождаването им.
Чл.58а.(1) Член на академичния състав или на останалия персонал на висшето училище подлежи на дисциплинарно уволнение, ако умишлено извърши някое от следните нарушения:
1. постави изпитна оценка без да е проведен изпит;
2. изпита и постави оценка на лице, което няма право да се яви на изпит при него;
3. издаде документ от името на висшето училище или негово основно звено, който невярно отразява завършени етапи в обучението на студент, докторант и специализант.
(2) Процедурата за установяване на нарушенията по ал.1 се определя от правилника за дейността на висшето училище.
(3) Член на академичния състав, за който е доказана по установения ред проява на корупция, се уволнява дисциплинарно и се лишава от звание.
Чл.59. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда.
Глава седма
ПОЧЕТНИ ЗВАНИЯ
Чл. 60 (1) За заслуги към развитието на науката и висшето образование академичният съвет на висшето училище има правото да присъжда на български и чуждестранни граждани почетното звание "доктор хонорис кауза".
(2) Носителите на званието "доктор хонорис кауза" имат право ежегодно да изнасят публична лекция във висшето училище, което им е присъдило званието.
Глава осма
ОРГАНИЗАЦИЯ НА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА ДЕЙНОСТ ВЪВ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА
Чл.61 (1) Научните изследвания във висшите училища са насочени към създаването на нови научни знания или научно-приложни продукти, както и за обосноваване и развитие на обучението.
(2) Организацията и управлението на научноизследователската дейност се регламентира в правилниците на висшето училище.
Чл.62 (1) Научните изследвания и проекти в приоритетните области се насърчават с предимство от висшето училище.
(2) Висшето училище има право да планира и провежда, съобразно интересите си и интересите на науката, съвместни изследователски проекти с други висши училища, научни организации и институции.
Чл.63 (1) Провеждането на научни изследвания е неотделима част от дейността на академичния състав.
(2) Научна дейност се провежда и от специално назначените за целта лица, както и от студенти, докторанти и специализанти.
(3) Условията и редът на назначаването, дейността и освобождаването на специално назначените за извършване на научна дейност лица се регламентира в правилниците на висшето училище, Закона за научните степени и научните звания и Кодекса на труда.
Чл.64 (1) Научните изследвания се финансират от субсидия от държавния бюджет и от допълнителни средства, набирани по правилата за финансиране съгласно чл.90 и 91.
(2) Висшите училища имат право да използват средствата, предвидени за научноизследователска дейност, за заплащане на преподавателския, научнопреподавателския и научноизследователския състав на срочен трудов договор, както и за възнаграждение на студентите и докторантите, когато те са ангажирани с изследователската задача, за която са предназначени средствата.
(3) Условията за изразходване на средствата се определят от Правилника за дейността на висшето училище.
Чл.65.(1) Висшето училище организира ежегодно сесия, на която академичният състав докладва постигнатите през годината научни резултати.
(2) В ежегодния си отчет пред общото събрание ректорът включва информация и за организацията, резултатите и разходите по проведената научноизследователска дейност.
Чл.65а. Художествено-творческата дейност във висшите училища по изкуствата се организира по смисъла и условията на чл.61 до 65.
Глава девета
СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СПЕЦИАЛИЗАНТИ
Чл.66 (1) Във висшите училища се обучават студенти, докторанти и специализанти.
(2) Студент е този, който се обучава за придобиване на образователните степени "бакалавър", "магистър" и "специалист".
(3) Докторант е този, който притежава образователната степен "магистър" и се подготвя за придобиване на образователна и научна степен "доктор".
(4) Специализант е този, който повишава квалификацията си по специализиран учебен план, без да придобива по-висока образователна степен или нова специалност.
Чл.67. Статут на студент, докторант или специализант се придобива при записване във висше училище и се загубва при отписване.
Чл.68 (1) Приемането на студенти и докторанти се извършва чрез конкурсен изпит в рамките на утвърдения брой по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6 , при спазване на:
1. държавните изисквания;
2. определените в правилниците на висшите училища изисквания, ако те не противоречат на държавните.
(2) Приемат се с облекчение успешно участвалите в конкурса за приемане във висше училище кандидат-студенти, класираните с еднакъв бал; инвалидите първа и втора група инвалидност, военноинвалидите, кръгли сираци, майки с три и повече деца; близнаци, когато са кандидатствали едновременно в едно и също висше училище и единият от тях е приет.
Чл.69. Приемането на специализанти във висше училище се осъществява при условия и по ред, определени в правилниците му.
Чл.70 (1) Студентите и докторантите имат право:
1. да избират учебни дисциплини при условията, определени в учебния план;
2. да получават квалифицирана помощ и ръководство за своето професионално-творческо израстване;
3. да се обучават едновременно по повече от една специалност или да изучават допълнителни курсове при условия, определени от висшето училище;
4. да участват в научноизследователска дейност на висшето училище, като им се гарантират авторските, изобретателските и сродните им права и възнаграждение;
5. да избират и да бъдат избирани в ръководните органи на висшето училище;
6. да ползват студентски общежития, столове, медицинско обслужване, намаление при пътуване по градския и междуградския транспорт, както и цялата база на висшето училище за учебна, научноизследователска, спортна и културна дейност и други придобивки за нормален живот и обучение при условия, определени от държавата и висшето училище;
7. да се сдружават в учебни, научни, културни и спортни общности за защита и удовлетворяване на своите интереси, както и да членуват в международни организации, чиято дейност не противоречи на законите на Република България;
8. да се преместват в друго висше училище, факултет, специалност, степен или форма на обучение в съответствие с правилниците на висшето училище;
9. да прекъсват обучението си, както и да го продължават след това при условия и по ред, регламентирани в правилниците на висшето училище;
11. да ползват ваканция не по-малко от 30 дни в рамките на една учебна година;
12. да получават стипендии;
13. да ползват кредит за заплащане на такси и/или за издръжка през периода на обучението.
(2) Студентите, докторантите и специализантите- сираци, слепи, глухи, инвалиди първа и втора група, военноинвалиди, майки с деца до 6-годишна възраст и диспансеризираните имат право на специални облекчения, регламентирани в правилниците на висшето училище.
Чл.71 Задълженията на студентите, докторантите и специализантите се уреждат в правилниците на висшето училище.
Чл.72 (1) Орган за защита на общите интереси на обучаващите се е Студентският съвет. Той се състои от представителите на студентите и докторантите в Общото събрание на висшето училище.
(2) Студентския съвет приема правилник за организацията и дейността си и го представя на Академичния съвет на висшето училище. Академичния съвет може да възрази срещу разпоредби в правилника, които противоречат на законите или на правилниците на висшето училище.
(3) Спорните разпоредби не се прилагат до решаване на спора от министъра на образованието и науката.
(4) Дейността на студентския съвет се финансира от висшето училище в размер до 1 на сто отиздръжката на обучението.
Чл.73. Студентския съвет има право:
1. да организира избора на свои представители в ръководните органи на висшето училище;
2. да прави предложения за въвеждане на допълнителни учебни дисциплини;
3. да прави предложения за покана на външни преподаватели;
4. да организира създаването на научни специализирани студентски общности и публикуването на техни трудове;
5. при необходимост да създава и управлява свои организационни звена;
6. да установява вътрешни и международни образователни, културни и следдипломни контакти между студентите;
7. да изразява мнение и да прави предложения за развитието на спортната дейност във висшето училище;
8. да участва в управлението на студентските общежития;
9. да участва в организацията на учебния процес, разпределението на стипендиите и помощите на студентите.
Чл.73а. (1) Национален орган, изразяващ общите интереси на студентите и докторантите, е Представителството на студентските съвети.
(2) Представителството на студентските съвети се състои от председателите или делигирани представители на студентските съвети на висшите училища.
(3) Представителството на студентските съвети е юридическо лице. Дейността му се финансира от отчисления от бюджета на студентските съвети.
(4) Представителството на студентските съвети:
1. приема правилник за дейността си;
2. избира председател, който го представлява и ръководи дейността му;
3. изработва становища и предложения по проблемите на висшето образование и науката във висшето училище, засягащи обучаващите се в тях;
4. дава мнение по проекта за държавен бюджет в частта му за образованието и науката.
Чл.74. (1) Студент, докторант или специализант се отписва при:
1. успешно завършване курса на обучение;
2. напускане или преместване.
(2) Студент, докторант или специализант се отстранява от висшето училище за определен срок при:
1. предоставяне на неверни данни, въз основа на които е приет във висшето училищеили подправяне на документи за студентското му положение;
2. системно неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилниците на висшето училище;
3. осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление от общ характер.
Глава десета
АКРЕДИТАЦИЯ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА
Чл. 75. (1) Акредитацията е признаване от Националната агенция за оценяване и акредитация на съответствието на дейността и качеството на обучението във висшето училище с този закон и държавните изисквания.
(2) Основна цел на акредитацията е да стимулира висшите училища да развиват своя потенциал и да повишават и поддържат качеството на дейността си.
(3) Акредитацията дава право на висшето училище да осъществява дейността си и да провежда обучение съобразно получената оценка.
(4) Резултатите от акредитацията се отчитат при формиране политиката на държавата към висшето училище.
(5) Националната агенция за оценяване и акредитация оценява проектите за откриване и преобразуване на висше училище, факултет, институт, филиал и колеж, както и за откриване на специалност.
Чл. 76. (1) Акредитацията е институционална и програмна.
(2) При институционалната акредитация се установява съответствието на устройството и цялостната дейност на висшето училище и неговите звена с този закон.
(3) При програмната акредитация се оценява качеството на обучението във висшето училище по специалности в рамките на отделните професионални направления .
(4) Институционалната акредитация на висше училище предхожда програмната акредитация.
(5) Оценка на проекти за откриване на факултети, филиали, институти, колежи и специалности може да бъде поискана от висше училище, което е получило институционална акредитация.
Чл. 77. (1) Оценяването при акредитацията се извършва по четиристепенна оценъчна скала, включваща оценките: много добра, добра, задоволителна, незадоволителна.
(2) Акредитацията е с валидност 5 години, когато получената оценка е “много добра” или “добра” и с валидност до 3 години - “задоволителна оценка”.
(3) При незадоволителна оценка се отказва акредитация.
(4) Проектите за откриване на висше училище, както и факултети, филиали, институти, колежи и специалности във висшите училища се оценяват с положителна или отрицателна оценка.
Чл. 78. (1) Висшите училища нямат право да провеждат обучение по неакредитерани специалности и да издават на завършилите го лица дипломи по смисъла на чл. 7, ал. 2 и 3.
(2) Висшите училища и организациите по чл. 47 могат да провеждат обучение на образователна и научна степен “доктор” по специалности, които са получили при акредитацията оценка “много добра”.
(3) На неакредитирани висши училища или специалности не се утвърждава прием по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6.
(4) Неакредитирани висши училища не получават държавна субсидия и не се финансират под никаква форма от държавата.
(5) Разпоредбите на ал.1,2, 3 и 4 не се прилагат за новооткритите висши училища, основни звена или специалности до изтичането на срока, посочен в решението по чл. 82, ал. 2.
(6) Разпоредбите на ал. 1 и 4 не се прилагат и за държавни висши училища, на които е отказана за първи път акредитация, до изтичането на срока, посочен в решението по чл. 81, ал. 4, т. 2.
Чл. 79. (1) Процедура за акредитация или процедура за оценяване на проект се открива по искане на :
1. висше училище, на организация по чл. 47 или учредители по смисъла на чл. 14;
2. министъра на образованието и науката.
(2) Искането за откриване на процедура за оценяване на проект или за акредитация по ал.1, т.1 трябва да съдържа информация по смисъла на чл.87, ал.4.
(3) В Правилника за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация се определят обстоятелствата, относно които заявителят представя съответните документи и необходимата информация.
(4) Разходите по процедурите се заплащат от заявителя по нормативи, утвърдени от министъра на финансите.
Чл. 80. Процедурата се открива в едномесечен срок от постъпване на искането.
Чл. 81. (1) Процедурата за акредитация приключва с мотивирано решение на Акредитационния съвет, което се приема в 6-месечен срок от откриването й.
(2) В решението по ал. 1 се дава оценка по смисъла на чл. 77, ал. 1.
(3) Решението за акредитация при задоволителна оценка съдържа и :
1. срок на валидност на акредитацията;
2. препоръки, чието изпълнение от страна на висшето училище е задължително условие за откриване на нова процедура.
(4) Решението, с което се отказва акредитация, съдържа и :
1. препоръки, чието изпълнение от страна на висшето училище е задължително условие за откриване на нова процедура;
2. срок, след изтичането на който може да се поиска откриването на нова процедура; този срок не може да бъде по-голям от 18 месеца.
Чл. 82. (1) Процедурата за оценка на проект приключва с мотивирано решение на Акредитационния съвет, което са приема в тримесечен срок от откриването й.
(2) В решението за оценяване на проект с положителна оценка се посочва срокът, в който трябва да се поиска акредитация след откриването на висшето училище, неговото основно звено или специалност.
(3) Новооткритите висши училища, техни основни звена и специалности имат статут на акредитирани за срока, посочен съгласно ал.2.
Чл. 83. (1) Националната агенция за оценяване и акредитация :
1. разработва и утвърждава критерии за оценяване и акредитация в съответствие с този закон и приетите държавни изисквания;
2. разработва и утвърждава конкретните процедури по оценяване и акредитиране и свързаната с тях документация;
3. оценява проектите за откриване и преобразуване на висши училища, техни основни звена и спрециалности;
4. оценява дейността и качеството на обучението във висшите училища, въз основа на което акредитира или отказва акредитация;
5. създава и поддържа информационна система с данни за акредитираните висши училища, техните основни звена и специалности;
6. не по-късно от месец май всяка година публикува в “Държавен вестник” списък на акредитираните висши училища, техните основни звена и специалности, заедно с получените оценки.
(2) Органи за управление на Националната агенция за оценяване и акредитация са Акредитационният съвет и неговият председател.
(3) Председателят на Акредитационния съвет е и председател на Националната агенция за оценяване и акредитация. Той представлява агенцията и ръководи дейността й.
Чл. 84. (1) Акредитационният съвет се състои от председател и 8 членове - хабилитирани лица от основните научни области, от които :
1. четирима представители на висшите училища;
2. двама представители на Българската академия на науките и Селскостопанската академия;
3. двама представители на министъра на образованието и науката.
(2) Кандидатите за представители на висшите училища се номинират от Съвета на ректорите с тайно гласуване по предложение на академичните съвети на висшите училища.
(3) Кандидатите за представители на Българската академия на науките и на Селскостопанската академия се номинират с тайно гласуване от управителните им съвети по предложение на техните научни съвети.
(4) Броят на номинираните кандидати трябва да бъде два пъти по-голям от броя на представителите, определен в ал. 1.
(5) Министър-председателят утвърждава състава на Акредитационния съвет въз основа на предложенията на министъра на образованието и науката, Съвета на ректорите, Българската академия на науките и Селскостопанската академия. Той назначава председателя на агенцията по предложение на министъра на образованието и науката.
Чл. 85. (1) Мандатът на председателя и на членовете на Акредитационния съвет е 6-годишен.
(2) Половината от състава на Акредитационния съвет се обновява по квоти на всеки три години.
(3) Положението на председател и на член на Акредитационния съвет е несъвместимо със заемане на длъжностите ректор, заместник-ректор и декан във висше училище, съответно председател, заместник-председател и директор на институт на Българската академия на науките и Селскостопанската академия.
(4) Председателят или член на Акредитационния съвет се освобождава преди изтичане на мандата :
1. по негово писмено искане;
2. при системно неизпълнение на задълженията;
3. при фактическа невъзможност за изпълняване на длъжността, продължила повече от шест месеца;
4. при несъвместимост с длъжностите по ал. 3.
(5) Решението за освобождаване на председател и на член на Акредитационния съвет по ал. 4, т. 2 и 3 се вземат с мнозинство от списъчния състав на съвета.
(6) Попълването на Акредитационния съвет се извършва по реда на чл. 84.
Чл. 86. Акредитационният съвет :
1. утвърждава критерии за оценяване и акредитация;
2. утвърждава конкретните процедури по оценяване и акредитиране и свързаната с тях документация;
3. взема решения за откриване на процедури и за акредитация и процедури за оценяване на проекти;
4. създава постоянни комисии по професионални области и експертни групи към тях; по предложение на постоянните комисии утвърждава задачите и състава на експертните групи в съответствие със заявените процедури;
5. взема решения за акредитация или за оценяване на проекти въз основа на докладите на постоянните комисии;
6. информира министъра на образованието и науката, както и висшите училища за извършените оценки и акредитации;
7. разработва Правилник за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация и го предлага на Министерския съвет за приемане.
Чл. 87. (1) Постоянните комисии по професионални области имат състав от 3 до 7 членове, които се назначават с тригодишен мандат от председателя на Акредитационния съвет.
(2) Постоянните комисии контролират работата на експертните групи и приемат техните доклади.
(3) Постоянните комисии подготвят и внасят в Акредитационния съвет доклад за резултатите от извършеното оценяване.
(4) В зависимост от заявената процедура докладът съдържа информация и оценка за:
1. образователните цели, поставени пред висшето училище, неговото основно звено и специалност;
2. съответствието на вътрешната структура, собствената нормативна документация и решенията на ръководните органи на висшето училище или негово основно звено с този закон;
3. учебната документация;
4. академичния състав;
5. материалната осигуреност на учебния процес;
6. библиотеката, издателската база и други средства за информационно осигуряване на обучението и творческата дейност;
7. изпитните процедури и критериите за приемане, оценяване и дипломиране на студентите, докторантите и специализантите;
8. системата за подбор, оценяване и атестиране на академичния състав;
9. научноизследователската (художествено-творческата) дейност във висшето училище, неговите основни звена и специалности;
10. реализацията на завършилите обучението си във висшето училище или негово основно звено;
11. спазването на академичните свободи и студентските права;
12. съответствието на обучението с държавните изисквания;
13. системата за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав.
Чл. 88. Националната агенция за оценяване и акредитация издава бюлетин, в който се публикуват :
1. общите изисквания за допускане и откриване на процедури за оценяване и акредитация;
2. критериите за оценяването и акредитацията на висши училища, техни основни звена и специалности;
3. годишен доклад на Националната агенция за оценяване и акредитация за резултатите от дейността й;
4. материали за популяризиране на най-добрите постижения на висши училища, както и материали с методически характер.
Глава единадесета
ИМУЩЕСТВО И ФИНАНСИ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА
Чл.89. Имуществото на висшето училище се състои от право на собственост и от други вещни и имуществени права.
Чл.90 (1) Държавното висше училище съставя, изпълнява, приключва и отчита самостоятелен бюджет.
(2) В рамките на общия бюджет Академичният съвет ежегодно утвърждава бюджет на основните звена на висшето училище. Правилата за формиране на бюджета на основните звена се определят в Правилника за дейността на висшето училище.
(3) В приходната част на бюджета на висшето училище постъпват:
1. субсидии от държавния бюджет;
2. финансова помощ от общините;
3. дарения, завещания, наследства, спонсорство;
4. собствени приходи от:
а) постъпления от научноизследователска, експертно-консултантска и художественотворческа, лечебна и спортна дейност и от права върху индустриална собственост, авторски и други сродни права;
б) постъпления от такси за кандидатстване и за обучение;
в) следдипломна квалификация;
г) други дейности, свързани с учебния процес.
(4) Приходната и разходната част на бюджета се съставя по класификацията на приходите и разходите на държавния бюджет.
(5) Превишаването на приходите над разходите в края на годината преминава като наличност в бюджета на висшите училища за следващата година.
Чл.91 (1) Субсидията от държавния бюджет осигурява средства за:
1. издръжка на обучението;
2. присъщата на висшето училище научна или художествено-творческа дейност ;
3. издаване на учебници и научни трудове;
4. социално-битови разходи;
5. капитални вложения.
(2) Издръжката на обучението се определя въз основа на:
1. диференцирани нормативи по професионални направления за един студент, определени от Министерския съвет;
2. броя на студентите и докторантите ;
3. резултатите от оценката при акредитацията на висшето училище и неговите специалности.
(3) Средствата по ал. 1, т. 2 за висшите училища се определят в размер не по-малко от 10 на сто спрямо издръжката на обучението.
(4) Средствата за социално-битови разходи се определят на основата на действащите нормативни актове.
Чл.92 Министерският съвет приема правила за определяне на възнагражденията на работещите в държавното висше училище.
Чл.93. Вносът и получените дарения от чужбина на литература, апаратура и оборудване от висшите училища за нуждите на осъществяваната от тях образователна и научноизследователска дейност се освобождава от мита, такси и данък върху добавената стойност.
Чл.94 (1) Студентите и докторантите имат право да кандидатстват за стипендии от държавния бюджет, стипендии, учредени от висшите училища, и стипендии на физически или юридически лица.
(2) Размерите, условията и редът за получаване на стипендия от студентите и докторантите по ал.1 се определят съответно от Министерския съвет, правилниците на висшите училища, и от волята на дарителя.
Чл.95 (1) Студентите, докторантите и специализантите заплащат такси за обучението си.
(2) Таксите за обучение в държавните висши училища се определят от Министерския съвет в годишен размер. Студентите заплащат таксата на две равни вноски в началото на всеки семестър.
(3) Размерът на таксите по ал. 2 не може да бъде по-висок от 30 на сто от нормативите, определени по реда на чл. 91, ал. 2, т. 1.
(4) От заплащане на такси в държавните висши училища се освобождават:
1. лица, които са кръгли сираци;
2. лица с определена първа и втора група инвалидност;
3. военноинвалиди;
4. лица, отглеждани до пълнолетието си в домове за отглеждане и възпитание на деца от системата на Министерството на образованието и науката;
5. курсантите във висшите военни училища за срока на обучение, който се зачита за отбиване на наборна военна служба;
6. докторантите през последните две години на докторантурата.
(5) Чуждестранни студенти, докторанти и специализанти заплащат такси, които в държавното висше училище не могат да бъдат по-малки от диференцираните нормативи за издръжка на обучението.
(6) Таксите по ал. 5 не се заплащат от студенти, докторанти и специализанти, приети за обучение по актове на Министерския съвет или по междуправителствени спогодби, в които този въпрос е уреден. Средствата за обучението се предвиждат в бюджета.
Чл.96. При условия и по ред, определени със закон, студентите и докторантите имат право да получават кредит за заплащане на такси и за издръжка.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§1. Академиите и висшите училища от системата на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, Министерството на териториалното развитие и строителството прилагат този закон в съответствие с актовете за създаването им и разпоредбите на специалните закони, отнасящи се до устройството и дейността им.
§2. Проектите за ежегодна бюджетна субсидия на висшите училища от системата на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, Министерството на териториалното развитие и строителството, се внасят в Министерският съвет от съответния министър, съгласувано с министъра на образованието и науката.
§3. (1) Висшите училища и факултетите по богословие прилагат този закон в съответствие с актовете за създаването им и нормативните актове, уреждащи взаимоотношенията между държавата и религиозните изповедания.
(2) Разпоредбите на чл.26, ал. 1 и 7 не се прилагат за факултетите по ал.1.
§4 (1) Чуждестранните висши училища не могат да разкриват свои поделения на територията на Република България.
(2) Съвместни звена с чуждестранни висши училища могат да се разкриват в структурата на българско висше училище в съответствие с международни спогодби.
§4а. Разпоредбата на чл.68, ал.1 не се прилага за кандидат-студенти, лауреати на национални и международни олимпиади, и за кандидати за докторантура чрез самостоятелна подготовка.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§5. Дипломи за полувисше образование, издадени от полувисши институти до влизане на този закон в сила, дават правата на завършили образователна степен "специалист по ...".
§6. Дипломи за висше образование, издадени от висшите училища до влизането на този закон в сила, дават правата на завършили образователна степен "магистър".
§7. Притежателите на диплома за научната степен "кандидат на науките" се ползват с правата на "доктор".
§8. Завършилите семестриално висшите училища до влизането на този закон в сила се дипломират съгласно разпоредбите на закона, който е действал при постъпването им, и се ползват с правата на завършил образователна степен "магистър".
§9. Студенти, приети до влизането на този закон в сила, продължават обучението си и получават образователна и квалификационна степен, в зависимост от сроковете на обучение и учебния план, по който се обучават.
§10. Семестриалните такси, заплащани от студенти, приети преди влизането на този закон в сила, не се преизчисляват по реда на чл.90, ал.3 т.4, буква "б".
§11 (1) С решение на академичния съвет трудовият договор на хабилитирания преподавател може да бъде продължаван за срок 1 година след възрастта за пенсиониране по чл.328, ал.1, т.10. от Кодекса на труда, но за не повече от общо две години. Това не им дава право да заемат ръководни длъжности.
(2) Старши научните сътрудници и научните сътрудници към катедрите и факултетите от щата на висшето училище, които през последните три учебни години преди влизането на този закон в сила са изпълнявали и преподавателски функции, се преназначават на научно- преподавателска длъжност, съответстваща на научното им звание.
§12. Обучението в образователно-квалификационните степени се въвежда от висшите училища след утвърждаване на държавните изисквания за съответната специалност или професионално направление.
§13. Министерският съвет по предложение на министъра на образованието и науката в срок до 6 месеца след влизането на този закон в сила, издава постановление за приемане на правилник за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация и определя числеността на щатния й персонал.
§14. Министерският съвет по предложение на министъра на образованието и науката в срок до една година от влизането на този закон в сила преобразува или закрива съществуващите полувисши учебни заведения в съответствие с изискванията на чл.17.
§15. Висши училища и техни основни звена, които до три години от влизането на този закон в сила не са участвали или не са заявили желанието си да участват в процедура за акредитация, не получават държавна субсидия и не се финансират под никаква форма от държавата.
§16. В срок до три години след влизането на този закон в сила висшите училища могат да провеждат обучение и по неакредитирани специалности.
§17. В срок до една година от влизането на този закон в сила висшите училища приемат Правилник за дейността на висшето училище.
§18. С влизането на този закон в сила не се прекъсва мандатът на изборните органи за управление във висшите училища.
§19. В Закона за научните степени и научните звания (обн. ДВ бр.36 от 1972 г., изм. и доп. бр.43 от 1975 г., бр. 12 от 1977 г., бр. 61 от 1981 г., бр.94 от 1986 г., бр. 10 от 1990 г., бр.59 от 1992 г.) се правят следните изменения:
1. Навсякъде "кандидат на науките" се заменя с "доктор".
2. Навсякъде "аспирант" и "аспирантура" се заменят с "докторант" и "докторантура".
3. Навсякъде "висши учебни заведения" се заменят с "висши училища".
§20. Този закон отменя:
1. Закона за висшето образование (обн. в "Известия" бр.12 от 1958 г., изм. и доп. в ДВ бр. 99 от 1963 г., бр. 36 и 65 от 1972 г.; попр. бр.81 от 1972; изм. ДВ
бр.58 от 1978 г., бр. 68 от 1978 г., бр.82 от 1989 г., бр.10 от 1990 г. и бр. 100 от 1992 г.).
2. Закона за академичната автономия на висшите учебни заведения (обн. в ДВ бр.10 от 1990 г., попр. бр. 12 от 1990 г., изм. бр.90 от 1993 г.).
3. Указа за признаване дипломи за висше образование, издадени от чуждестранни висши учебни заведения (обн. в ДВ бр.95 от 1949 г., изм. ДВ бр. 68 от 1988 г.).
§21. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет.
Законът е приет от 37. Народно събрание на 12 декември 1995 година и подпечатан с държавния печат.
Председател на Народното събрание: Академик Благовест Сендов
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
в Закона за изменение и допълнение на ЗВО от 1999 год.
§56. (1) Разпоредбите на чл.95 ал. 1, 2, 3, 4 и 5 влизат в сила от учебната 1999/2000 година.
(2) Приетите до влизането на този закон в сила студенти и докторанти продължават обучението си при условията, при които са приети, за срока, предвиден за завършване на обучението им по учебен план.
(3) Разпоредбата на чл.68 ал.1 относно приемането на студентите и докторантите чрез конкурсен изпит влиза в сила от учебната 2000/2001 г.
§57. (1) В двумесечен срок от влизането на този закон в сила Акредитационният съвет се конституира в съответствие с изискванията на чл.84. Мандатът на досегашния Акредитационен съвет се прекратява с утвърждаването на състава на новия Акредитационен съвет.
(2) С влизането на този закон в сила откритите процедури по оценка и акредитация се спират, а нови не се откриват.
(3) Новият Акредитационен съвет продължава започнатите процедури в съответствие с изискванията на този закон.
§58. Съставът на Акредитационния съвет през първия мандат се обновява с половината от представителите от квотите на висшите училища и на Българската академия на науките и Селскостопанската академия по жребий, както и с половината от представителите на Министерството на образованието и науката.
§ 59. В срок 4 месеца от влизането на този закон в сила Министерският съвет утвърждава Правилник на Националната агенция за оценяване и акредитация и определя числеността на щатния й персонал.
§ 60. (1) В шестмесечен срок от влизането на този закон в сила висшите училища привеждат структурата си в съответствие с изискванията, предвидени в него, и я представят на министъра на образованието и науката.
(2) В срок от една година от влизането на този закон в сила заварените частни колежи, включени в структурата на държавните висши училища, се преобразуват в самостоятелни колежи по реда на чл.9, ал.2 след оценка на проект по реда на чл. 15. Непреобразуваните колежи се закриват.
§ 61. (1) Неакредитирани висши училища, които до една година от влизането на този закон в сила не са поискали институционална акредитация, не получават държавна субсидия и не се финансират под никаква форма от държавата.
(2) Неакредитирани частни висши училища, които до една година от влизането на този закон в сила не са поискали институционална акредитация, не могат да приемат студенти за обучение.
§ 62. (1) Държавните висши училища, получили институционална акредитация, могат да провеждат обучение и по неакредитирани специалности в срок до две години от влизането на този закон в сила.
(2) Частните висши училища, получили институционална акредитация, могат да провеждат обучение и по неакредитирани специалности в срок до три години от влизането на този закон в сила.
§ 63. Държавните висши училища не начисляват данък добавена стойност върху размера на таксите по чл. 90, ал.3, т.4, буква “б”, определен по реда на чл. 9, ал.3, т.7.
§ 64 Навсякъде в закона думите “Министерство на образованието, науката и технологиите” и “министъра на образованието, науката и технологиите” се заменят съответно с “Министерство на образованието и науката”, и “министъра на образованието и науката”.
§ 65. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.
Обнародван: ДВ бр.112 от 27.12.1995 г.
Изменян: ДВ бр.28 от 1996 г., бр.56 от 1997 г., бр.57 от 1997 г., бр.58 от 1997 г.
Изменен и допълнен: ДВ бр.60 от 02.07.1999 г
1
ЗАКОН за достъп до обществена информация
Обн., ДВ, бр. 55 от 7.07.2000 г., изм., бр. 1 от 4.01.2002 г., в сила от 1.01.2002 г., бр. 45 от 30.04.2002 г., бр. 103 от 23.12.2005 г., изм. и доп., бр. 24 от 21.03.2006 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 49 от 19.06.2007 г., изм., бр. 57 от 13.07.2007 г., в сила от 13.07.2007 г., изм. и доп., бр. 104 от 5.12.2008 г., изм., бр. 77 от 1.10.2010 г., бр. 39 от 20.05.2011 г.
Сборник закони - АПИС, кн. 8/2000 г., стр. 93 Библиотека закони - АПИС, т. 2, р. 4, № 150
Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Раздел I
Предмет и обхват
Предмет на закона Чл. 1. (Доп. - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) Този закон урежда обществените отношения, свързани
с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информация от обществения сектор.
Обществена информация и информация от обществения сектор (Загл. доп. - ДВ, бр. 49 от
2007 г.) Чл. 2. (1) Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация,
свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.
(2) Информацията по ал. 1 е обществена независимо от вида на нейния материален
носител. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) Информация от обществения сектор е всяка информация,
обективирана върху хартиен, електронен или друг носител, включително съхранена като звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., предишна ал. 3, бр. 49 от 2007 г.) Този закон не се прилага
за достъпа до лични данни. Повторно използване на информация от обществения сектор Чл. 2а. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) (1) Повторно използване на информация от
обществения сектор е използването й за търговски или нетърговски цели, различни от първоначалната цел, за която е била създадена в рамките на правомощията или функциите на организация от обществения сектор.
(2) Предоставянето на информация от обществения сектор на организация от
обществения сектор във връзка с осъществяване на нейните правомощия или функции не е повторно използване по смисъла на този закон.
Задължени субекти (Загл. изм. - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Този закон се прилага за достъп до обществената
2
информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък "органите".
(2) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Този закон се прилага и за достъп до обществена
информация, която се създава и съхранява от: 1. публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публичноправните
организации; 2. физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана
със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми.
(3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм., бр. 104 от 2008 г.) Организациите от обществения
сектор са длъжни да предоставят информация от обществения сектор за повторно използване, с изключение на предвидените в този закон случаи.
(4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) Организация от обществения сектор е държавен орган,
орган на местно самоуправление и публичноправна организация, както и техните обединения. Субекти на правото на достъп до обществена информация и на правото на повторно
използване на информация от обществения сектор (Загл. доп. - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) Чл. 4. (1) Всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена
информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.
(2) В Република България чужденците и лицата без гражданство се ползват с правото по
ал. 1. (3) От правото по ал. 1 се ползват и всички юридически лица. (4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) Лицата по ал. 1, 2 и 3 имат право на повторно използване
на информация от обществения сектор. Осъществяване на правото на достъп до обществена информация и повторно използване
на информация от обществения сектор Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) Осъществяването на правото на достъп до обществена
информация и на повторно използване на информация от обществения сектор не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на други лица, както и срещу националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите и морала.
Основни принципи Чл. 6. (1) (Предишен текст на чл. 6 - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) Основните принципи при
осъществяване правото на достъп до обществена информация са: 1. откритост, достоверност и пълнота на информацията; 2. осигуряване на еднакви условия за достъп до обществена информация; 3. осигуряване на законност при търсенето и получаването на обществена информация;
3
4. защита на правото на информация; 5. защита на личната информация; 6. гарантиране на сигурността на обществото и държавата. (2) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) Основните принципи при предоставяне на информация от
обществения сектор за повторно използване са: 1. осигуряване на възможност за многократно повторно използване на информация от
обществения сектор; 2. прозрачност при предоставяне на информация от обществения сектор; 3. забрана за дискриминация при предоставяне на информация от обществения сектор; 4. забрана за ограничаване на свободната конкуренция. Допустими ограничения на правото на достъп до обществена информация и на повторно
използване на информация от обществения сектор (Загл. доп. - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., бр. 59 от 2006 г., бр. 49 от 2007 г.) Не се допускат
ограничения на правото на достъп до обществена информация и на повторно използване на информация от обществения сектор, освен когато тя е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон.
(2) Достъпът до обществена информация може да бъде пълен или частичен. Изключение от приложното поле на закона Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) Разпоредбите на закона относно достъпа до
обществена информация не се прилагат за информация, която: 1. се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и
юридическите лица; 2. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2007 г.) се съхранява в Националния архивен фонд на Република
България.
Раздел II Официална и служебна обществена информация
Видове обществена информация Чл. 9. (1) Обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните
администрации, е официална и служебна. (2) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) В случаите, предвидени със закон, определена официална
или служебна информация може да бъде обявена за класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна.
Официална обществена информация Чл. 10. Официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи
и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия.
4
Служебна обществена информация Чл. 11. Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с
официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.
Глава втора
ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ
Раздел I Достъп до официална и служебна обществена информация
Достъп до официална обществена информация Чл. 12. (1) Достъпът до официална информация, която се съдържа в нормативни актове,
се осигурява чрез обнародването им. (2) Достъпът до друга официална информация в случаите, когато това е предвидено със
закон или по решение на органа, който я е създал, се осигурява чрез обнародване. (3) Достъпът до официална информация извън случаите по ал. 1 и 2 е свободен и се
осъществява по реда на този закон. (4) При искане на достъп до официална информация, която е обнародвана, съответният
орган е длъжен да посочи изданието, в което тя е обнародвана, броя и датата на издаване. Достъп до служебна обществена информация Чл. 13. (1) Достъпът до служебна обществена информация е свободен. (2) Достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя: 1. е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно
значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации); 2. съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени
от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Ограничението по ал. 2 не може да се прилага след
изтичане на 2 години от създаването на такава информация. (4) (Нова - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Достъпът до служебна обществена информация не може
да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. Задължения за предоставяне на обществена информация Чл. 14. (1) Органите информират за своята дейност чрез публикуване или съобщаване в
друга форма. (2) Органите са длъжни да съобщават информация, събрана или станала им известна при
осъществяване на тяхната дейност, когато тази информация: 1. може да предотврати заплаха за живота, здравето и безопасността на гражданите или
на тяхното имущество;
5
2. опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси;
3. представлява или би представлявала обществен интерес; 4. следва да бъде изготвена или предоставена по силата на закон. Публикуване на актуална обществена информация Чл. 15. (1) С цел осигуряване на прозрачност в дейността на администрацията и за
максимално улесняване на достъпа до обществена информация всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт периодично публикува актуална информация, съдържаща:
1. описание на неговите правомощия и данни за организацията, функциите и
отговорностите на ръководената от него администрация; 2. списък на издадените актове в изпълнение на неговите правомощия; 3. описание на информационните масиви и ресурси, използвани от съответната
администрация; 4. наименованието, адреса, телефона и работното време на звеното в съответната
администрация, което отговаря за приемането на заявленията за предоставяне на достъп до информация.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Всеки ръководител по ал. 1 изготвя годишен отчет за
постъпилите заявления за достъп до обществена информация, който включва и данни за направените откази и причините за това. Годишният отчет е част от ежегодните доклади по чл. 62, ал. 1 от Закона за администрацията.
Публикуване в интернет Чл. 15а. (Нов - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) (1) Информацията по чл. 15 се публикува на
интернет страниците на административните структури в системата на изпълнителната власт. (2) В секция "достъп до информация" на интернет страниците по ал. 1 се обявяват
данните по чл. 15, ал. 1, т. 4 и ал. 2, съществуващите вътрешни правила относно достъпа до обществена информация и реда за достъп до публичните регистри, съхранявани от административните структури в системата на изпълнителната власт.
Отчетност (Загл. доп. - ДВ, бр. 24 от 2006 г., изм., бр. 77 от 2010 г.) Чл. 16. (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2006 г., изм., бр. 77 от 2010 г.) (1) Обобщената информация за
органите и техните администрации, съдържаща данните по чл. 15, както и друга информация във връзка с прилагането на този закон се включва в доклада за състоянието на администрацията, който се приема от Министерския съвет.
(2) Обобщената информация по ал. 1 се публикува ежегодно на интернет страницата на
Министерския съвет. Тази информация трябва да бъде на разположение за справка на гражданите във всяка администрация.
Раздел II
Достъп до друга обществена информация
Достъп до обществена информация, свързана с дейността на други задължени за
6
предоставянето й субекти Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) (1) Достъпът до обществена информация,
създавана, получавана или съхранявана във връзка с дейността на задължените субекти по чл. 3, е свободен.
(2) Информацията по ал. 1, която представлява търговска тайна и чието предоставяне или
разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци, не подлежи на предоставяне освен в случаите на надделяващ обществен интерес.
(3) Задължените субекти по чл. 3, когато отказват достъп до обществена информация на
основание ал. 2, са длъжни да посочат обстоятелствата, които водят до нелоялна конкуренция между търговците.
Достъп до обществена информация за средствата за масова информация Чл. 18. Обществената информация за средствата за масова информация е само
информация относно: 1. лицата, които участват в управлението на съответното средство за масова информация
или осъществяват ефективен контрол върху управлението или върху дейността му; 2. икономически свързани лица, които участват в управлението и на други средства за
масова информация, което им позволява да осъществяват ефективен контрол върху тяхното управление или върху дейността им;
3. лицата, които са непосредствено заети в средството за масова информация и участват
във формирането на редакционната политика; 4. направени изявления за обществените цели на средството за масова информация,
както и принципите или вътрешните механизми, които прилага средството за масова информация за гарантиране на достоверността и обективността на изнасяната информация;
5. финансовите резултати на собственика на средството за масова информация и
разпространението на неговата продукция. Цел на достъпа до обществена информация за средствата за масова информация Чл. 19. Достъпът до информацията по чл. 18 се осъществява при спазване и балансиране
на принципите за прозрачност и икономическа свобода, а също така и за защита на личната информация, търговската тайна и тайната на източниците на средствата за масова информация, пожелали анонимност.
Раздел III
Условия и ред за определяне на разходите за предоставяне на обществена информация
Безплатен достъп и разходи по предоставянето на обществена информация Чл. 20. (1) Достъпът до обществена информация е безплатен. (2) Разходите по предоставяне на обществена информация се заплащат по нормативи,
определени от министъра на финансите, които не могат да превишават материалните разходи по предоставянето.
(3) При поискване от страна на заявител се представят сведения за определянето на
разходите по ал. 2.
7
Задължение за информиране при подаване на заявление за достъп Чл. 21. Субектите по чл. 3 са длъжни да обявяват на мястото, където се подават
заявленията, възможните форми за предоставяне на достъп до обществена информация, дължимите разходи и начините за заплащането им.
Безплатни поправки и допълнения на предоставената информация Чл. 22. Не се заплащат допълнителните разходи за поправяне и/или допълване на
предоставената обществена информация в случаите, когато тя е неточна или непълна и това е поискано мотивирано от заявителя.
Приходи от предоставяне на достъп до обществена информация Чл. 23. Приходите от предоставяне на достъп до обществена информация постъпват по
бюджета на съответния орган.
Глава трета ПРОЦЕДУРА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ
Раздел I
Искане за предоставяне на достъп до обществена информация
Заявление или устно запитване за достъп Чл. 24. (1) Достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено
заявление или устно запитване. (2) Заявлението се счита за писмено и в случаите, когато е направено по електронен път
при условия, определени от съответния орган. (3) Когато заявителят не е получил достъп до искана обществена информация въз основа
на устно запитване или счита предоставената му информация за недостатъчна, той може да подаде писмено заявление.
Съдържание на заявлението за достъп Чл. 25. (1) Заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация съдържа: 1. трите имена, съответно наименованието и седалището на заявителя; 2. описание на исканата информация; 3. предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация; 4. адреса за кореспонденция със заявителя. (2) Ако в заявлението не се съдържат данните по ал. 1, т. 1, 2 и 4, то се оставя без
разглеждане. (3) Заявленията за достъп до обществена информация подлежат на задължителна
регистрация по ред, определен от съответния орган. Форми за предоставяне на достъп до обществена информация Чл. 26. (1) Формите за предоставяне на достъп до обществена информация са:
8
1. преглед на информацията - оригинал или копие; 2. устна справка; 3. копия на хартиен носител; 4. копия на технически носител. (2) За достъп до обществена информация могат да се използват една или повече от
формите по ал. 1. (3) Когато предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществена информация
е по ал. 1, т. 4, се определят и техническите параметри за запис на информацията. (4) Лица, които имат зрителни увреждания или увреждания на слухово- говорния апарат,
могат да поискат достъп във форма, отговаряща на техните комуникативни възможности. Задължение за съобразяване с предпочитаната форма на достъп Чл. 27. (1) Органите са длъжни да се съобразят с предпочитаната форма за
предоставяне на достъп до обществена информация, освен в случаите, когато: 1. за нея няма техническа възможност; 2. е свързана с необосновано увеличаване на разходите по предоставянето; 3. води до възможност за неправомерна обработка на тази информация или до
нарушаване на авторски права. (2) В случаите по ал. 1 достъп до информацията се предоставя във форма, която се
определя от съответния орган.
Раздел II Разглеждане на заявленията и предоставяне на достъп до обществена информация
Разглеждане на заявленията за достъп Чл. 28. (1) Заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се
разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране.
(2) В срока по ал. 1 органите или изрично определени от тях лица вземат решение за
предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение.
Уточняване на заявлението за достъп Чл. 29. (1) В случай, че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е
формулирана много общо, заявителят се уведомява за това и има право да уточни предмета на исканата обществена информация. Срокът по чл. 28, ал. 1 започва да тече от датата на уточняването на предмета на исканата обществена информация.
(2) Ако заявителят не уточни предмета на исканата обществена информация до 30 дни,
заявлението се оставя без разглеждане. Допустимо удължаване на срока за предоставяне на достъп
9
Чл. 30. (1) Срокът по чл. 28, ал. 1 може да бъде удължен, но с не повече от 10 дни, когато
поисканата в заявлението информация е в голямо количество и е необходимо допълнително време за нейната подготовка.
(2) В уведомлението по чл. 29, ал. 1 се посочват причините за удължаване на срока, в
който ще бъде предоставен достъп до исканата обществена информация. Удължаване на срока във връзка със защита на интересите на трети лица Чл. 31. (1) Срокът по чл. 28, ал. 1 може да бъде удължен, но с не повече от 14 дни и
когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й.
(2) В случаите по ал. 1 съответният орган е длъжен да поиска изричното писмено съгласие
на третото лице в 7-дневен срок от регистриране на заявлението по чл. 24. (3) В решението си по чл. 28, ал. 2 съответният орган е длъжен да спази точно условията,
при които третото лице е дало съгласие за предоставяне на отнасящата се до него информация.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) При неполучаване на съгласие от третото лице в срока по
ал. 1 или при изричен отказ да се даде съгласие съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Не е необходимо съгласието на третото лице в случаите,
когато то е задължен субект и отнасящата се до него информация е обществена информация по смисъла на този закон, както и когато е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й.
Препращане на заявлението за достъп Чл. 32. (1) Когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното
местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя. В уведомлението задължително се посочват наименованието и адресът на съответния орган или юридическо лице.
(2) В случаите по ал. 1 срокът по чл. 28, ал. 1 започва да тече от момента на получаване
на препратеното от съответния орган заявление. Уведомяване на заявителя за липса на исканата обществена информация Чл. 33. Когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното
местонахождение, в 14-дневен срок той уведомява за това заявителя. Решение за предоставяне на достъп до обществена информация Чл. 34. (1) В решението по чл. 28, ал. 2, с което се предоставя достъп до исканата
обществена информация, задължително се посочват: 1. степента на осигурения достъп до исканата обществена информация; 2. срокът, в който е осигурен достъп до исканата обществена информация; 3. мястото, където ще бъде предоставен достъп до исканата обществена информация;
10
4. формата, под която ще бъде предоставен достъп до исканата обществена информация; 5. разходите по предоставянето на достъп до исканата обществена информация. (2) В решението могат да бъдат посочени други органи, организации или лица, които
разполагат с по-пълна информация. (3) Решението за предоставяне на достъп до исканата обществена информация се връчва
на заявителя срещу подпис или се изпраща по пощата с обратна разписка. (4) Срокът по ал. 1, т. 2 не може да бъде по-кратък от 30 дни от датата на получаване на
решението. Предоставяне на достъп до исканата обществена информация Чл. 35. (1) Достъп до обществена информация се предоставя след заплащане на
определените разходи и представяне на платежен документ. (2) За предоставянето на достъп до обществена информация се съставя протокол, който
се подписва от заявителя и от съответния служител. Отказ на заявителя от предоставения му достъп Чл. 36. В случаите на неявяване на заявителя в определения по чл. 34, ал. 4 срок или
когато не плати определените разходи, е налице отказ на заявителя от предоставения му достъп до исканата обществена информация.
Раздел III
Отказ за предоставяне на достъп до обществена информация
Основания за отказ от предоставяне на достъп Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., бр. 59 от 2006 г., бр. 104 от 2008 г.) (1) Основание за
отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в
случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2; 2. достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за
предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес;
3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6
месеца. (2) В случаите по ал. 1 се предоставя частичен достъп само до онази част от
информацията, достъпът до която не е ограничен. Съдържание на решението за отказ за предоставяне на достъп Чл. 38. В решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се
посочват правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване.
Връчване на решението за отказ на достъп Чл. 39. Решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се
11
връчва на заявителя срещу подпис или се изпраща по пощата с обратна разписка.
Раздел IV Обжалване на решенията и отказите за предоставяне на достъп до обществена
информация
Подсъдност при обжалване на решенията по достъпа или отказа от достъп Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., бр. 49 от 2007 г.) Решенията за предоставяне на
достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се обжалват пред административните съдилища или пред Върховния административен съд в зависимост от органа, който е издал акта, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., бр. 39 от 2011 г. ) Решенията за предоставяне на достъп до
обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на субектите по чл. 3, ал. 2 се обжалват пред административните съдилища по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Компетентност на съда по обжалваните решения Чл. 41. (1) В случаите, когато съдът установи незаконосъобразност, той отменя изцяло
или частично или изменя обжалваното решение, като задължава органа да предостави достъп до исканата обществена информация.
(2) В случаите по ал. 1 достъп до исканата обществена информация се предоставя по
реда на този закон. (3) При обжалване на отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на
основание чл. 37, ал. 1, т. 1 съдът в закрито заседание може да поиска от органа необходимите доказателства за това.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) В случаите по ал. 3 съдът се произнася по
законосъобразността на отказа и маркирането с гриф за сигурност.
Глава четвърта (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г.)
ПРОЦЕДУРА ЗА ПОВТОРНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ОБЩЕСТВЕНИЯ СЕКТОР
Раздел I
(Нов - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) Предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване
Условия за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване Чл. 41а. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) (1) Информация от обществения сектор се
предоставя във формат и на език, на които тя е събрана, съответно създадена, или в друг формат по преценка на организацията от обществения сектор.
(2) Организациите от обществения сектор не са длъжни да предоставят информация за
повторно използване, когато това изисква нейното създаване, събиране или преработване или когато е свързано с предоставяне на части от документи или други материали, което изисква усилия, излизащи извън рамките на обичайната операция.
(3) Организациите от обществения сектор не са длъжни да продължават създаването или
12
събирането на определен вид информация за нуждите на повторното й използване. (4) По искане на заявителя и при възможност исканата информация се предоставя по
електронен път на посочен електронен пощенски адрес или по други подходящи начини за предоставяне на информацията в електронна форма.
Информация от обществения сектор, която не се предоставя за повторно използване Чл. 41б. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) Не се предоставя за повторно използване
информация от обществения сектор: 1. чието съдържание е свързано с дейност, попадаща извън правомощията и функциите
на организациите от обществения сектор; 2. която е обект на право на интелектуална собственост на трето лице; 3. която е събрана или създадена от обществени радио- и телевизионни оператори или
техни регионални центрове; 4. която е събрана или създадена от училища, висши училища, научни и изследователски
организации, Държавния архивен фонд, библиотеки, музеи, оркестри, опери, балети, театри и други научни и културни организации.
Предоставяне на информация от обществения сектор на организации от обществения
сектор Чл. 41в. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) (1) Информация от обществения сектор се
предоставя за повторно използване и на организации от обществения сектор при условията и по реда на този закон.
(2) Ако информация от обществения сектор е поискана за повторно използване от
организация по ал. 1 във връзка с осъществяване на дейности, които са извън нейните правомощия или функции, се прилагат същите условия и заплащане.
Улеснения за търсене на информация Чл. 41г. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) Организациите от обществения сектор осигуряват
условия за улеснено търсене на информация от обществения сектор чрез различни механизми за онлайн достъп или по друг подходящ начин.
Забрана за предоставяне на изключително право на повторно използване Чл. 41д. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) (1) Забранява се сключването на договори за
изключително предоставяне на информация от обществения сектор. (2) Сключване на договор по ал. 1 е допустимо единствено в случаите, когато
предоставянето на услуга от обществен интерес не може да се осигури по друг начин. Наличието на основание за сключване на такъв договор се преразглежда на всеки три години от организацията от обществения сектор, която е страна по него.
Раздел II
Процедура за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване
(Нов - ДВ, бр. 49 от 2007 г.)
Искане за повторно използване на информация от обществения сектор
13
Чл. 41е. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) (1) Информация от обществения сектор се
предоставя за повторно използване след отправяне на писмено искане. (2) Когато искането е подадено по електронен път, организациите от обществения сектор
са длъжни да отговорят също по електронен път. В този случай потвърждаване на получаването на отговора не се изисква.
Заплащане Чл. 41ж. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) (1) Информация от обществения сектор се
предоставя за повторно използване след заплащане на материалните разходи по предоставянето й, определени с тарифа, приета от Министерския съвет.
(2) Заплащането по ал. 1 не трябва да превишава разходите по предоставянето на
информацията от обществения сектор. (3) При отправено искане организациите от обществения сектор предоставят данни за
начина на определяне на разходите по ал. 1. (4) Сумите по ал. 1 постъпват по бюджета на съответната организация от обществения
сектор. Срок за предоставяне на информация от обществения сектор Чл. 41з. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) (1) Организациите от обществения сектор обработват
постъпилото искане за повторно използване и отговарят на заявителя в срок до 14 дни от постъпването му.
(2) В случаите, когато поисканата информация има значение за определен период от
време, организациите от обществения сектор трябва да я предоставят в разумен срок, в който информацията не е загубила своето актуално значение.
(3) В случаите, когато искането за повторно използване на информация от обществения
сектор се характеризира със сложност и изисква повече време за предоставянето й, срокът по ал. 1 може да бъде удължен до 14 дни. В този случай на заявителя се изпраща съобщение за необходимото време за предоставяне на информацията в срок до 14 дни от постъпване на искането.
Отказ за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване Чл. 41и. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) (1) Отказът за предоставяне на информация от
обществения сектор за повторно използване се мотивира. (2) Отказ може да се направи в случаите, когато: 1. закон забранява предоставянето на поисканата информация; 2. искането не отговаря на условията по чл. 41е. (3) Отказът по ал. 1 съдържа фактическото и правното основание за отказ, датата на
вземане на решението и реда за неговото обжалване. В случай на отказ поради наличие на права на интелектуална собственост, принадлежащи на трето лице, в решението за отказ се посочва името на носителя на правата или на лицето, от което организацията от обществения сектор е придобила тези права.
14
(4) Не може да е основание за отказ наличието на лични данни в информацията от обществения сектор, която е поискана за повторно използване, в случаите, когато тази информация съставлява или е част от публично достъпен регистър.
Подсъдност и обжалване Чл. 41к. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) Отказите за предоставяне на информация от
обществения сектор за повторно използване подлежат на обжалване пред административните съдилища или пред Върховния административен съд в зависимост от органа, издал акта, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Глава пета
(Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Административни нарушения и наказания Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) (1) Длъжностно лице, което без уважителна причина
не се произнесе в срок по заявление за достъп до обществена информация, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 50 до 100 лв.
(2) Длъжностно лице, което не изпълни предписание на съда да предостави достъп до
искана обществена информация, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв.
(3) За неизпълнение на задълженията по чл. 31, ал. 3 се налага глоба от 50 до 100 лв. за
физическите лица или имуществена санкция от 100 до 200 лв. за юридическите лица. (4) За непредоставяне на достъп до обществена информация от субектите по чл. 3, ал. 2
им се налага имуществена санкция от 100 до 200 лв. Административнонаказващ орган Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) (1) Нарушенията по този закон се установяват от
длъжностните лица, определени от министъра на правосъдието в случаите по чл. 3, ал. 2 или от съответния орган на власт в останалите случаи.
(2) Наказателните постановления се издават, както следва: 1. по чл. 42, ал. 1 - от съответния орган на власт по чл. 3, ал. 1 или от овластен от него
служител; 2. по чл. 42, ал. 2 - от лицата и по реда на чл. 306 от Административнопроцесуалния
кодекс; 3. по чл. 42, ал. 3 - от съответния орган, а в случаите, когато задълженият субект е от
посочените в чл. 3, ал. 2 - от министъра на правосъдието или от овластен от него служител; 4. по чл. 42, ал. 4 - от министъра на правосъдието или от овластен от него служител. Приложим закон Чл. 44. Нарушенията се установяват, наказанията се налагат, обжалват и изпълняват по
реда на Закона за административните нарушения и наказания.
15
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., бр. 103 от 2005 г., изм. и доп., бр. 49 от 2007 г., изм., бр. 104 от 2008 г.) По смисъла на този закон:
1. "Материален носител на обществена информация" е текст, план, карта, фотография,
изображение, дискета, аудио- или видеокасета и други подобни. 2. "Лични данни" са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е
идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци, свързани с неговата физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна или социална идентичност.
3. "Списък на издадените актове в изпълнение на правомощията на административна
структура в системата на изпълнителната власт" е структурирана съвкупност от всички издадени от съответния административен орган нормативни, общи и индивидуални административни актове.
4. "Публичноправна организация" е юридическо лице, което независимо от неговия
търговски или производствен характер е създадено с цел задоволяване на обществени интереси и за което е изпълнено някое от следните условия:
а) повече от половината от приходите му за предходната бюджетна година се финансират
от държавния бюджет, от бюджетите на държавното обществено осигуряване или на Националната здравноосигурителна каса, от общинските бюджети или от възложители по чл. 7, т. 1 или 3 от Закона за обществените поръчки;
б) повече от половината от членовете на неговия управителен или контролен орган се
определят от възложители по чл. 7, т. 1 или 3 от Закона за обществените поръчки; в) обект е на управленски контрол от страна на възложители по чл. 7, т. 1 или 3 от Закона
за обществените поръчки; управленски контрол е налице, когато едно лице може по какъвто и да е начин да упражнява доминиращо влияние върху дейността на друго лице.
Публичноправна организация е и лечебно заведение - търговско дружество, на което
повече от 30 на сто от приходите за предходната година са за сметка на държавния и/или общинския бюджет и/или бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
5. Не представляват "производствена или търговска тайна" факти, информация, решения
и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, но е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. До доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице, когато тя:
а) дава възможност на гражданите да си съставят мнение и да участват в текущи
дискусии; б) улеснява прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, ал. 1 относно вземаните от
тях решения; в) гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите
задължения от субектите по чл. 3; г) разкрива корупция и злоупотреба с власт, лошо управление на държавно или общинско
имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат
16
държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица; д) опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими
обществени интереси; е) е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и
задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3.
6. "Надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата информация се цели
разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 2. Този закон отменя: 1. Указ № 1086 за работата с критичните публикации (ДВ, бр. 56 от 1977 г.); 2. член 14, 19 и чл. 57, ал. 1, т. 2 от Закона за предложенията, сигналите, жалбите и
молбите (обн., ДВ, бр. 52 от 1980 г.; изм., бр. 68 от 1988 г.). ———————————————————————————————— ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация (ДВ, бр. 49 от 2007 г.) ........................................................................ Допълнителна разпоредба § 16. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2003/98/ЕО на Европейския
парламент и Съвета относно повторното използване на информация в обществения сектор. Преходни разпоредби § 17. Сключените до влизането в сила на този закон договори за изключително
предоставяне на информация от обществения сектор, които не отговарят на изискванията по чл. 41д, ал. 2, се прекратяват с изтичането на срока им, но не по-късно от 31 декември 2008 г.
§ 18. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон субектите по чл. 3, ал. 1 са
длъжни да определят длъжностни лица от съответната администрация, които отговарят пряко за предоставянето на обществена информация, както и да обособят подходящо място за четене на предоставената информация.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация (ДВ, бр. 104 от 2008 г.) § 8. Задължението за публикуване в интернет по чл. 15а се изпълнява от ръководителите
на административни структури в системата на изпълнителната власт или определени от тях лица в срок до една година от влизането в сила на този закон.
§ 9. Задължените по чл. 15 ръководители в системата на изпълнителната власт осигуряват
17
финансово изпълнението на задължението по чл. 15а и обучението на служителите в нея. ЗАКОН за отмяна на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на
Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия
(ДВ, бр. 103 от 2012 г.) § 1. Законът за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на
транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия (oбн., ДВ, бр. 57 от 2000 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 35 и 81 от 2009 г., бр. 87 от 2010 г. и бр. 34 от 2011 г.) се отменя.
Заключителни разпоредби § 2. (1) Министерският съвет в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон
преобразува Държавно предприятие "Транспортно строителство и възстановяване" и Държавно предприятие "Съобщително строителство и възстановяване" в еднолични търговски дружества чрез разпределяне на имуществото им в дялове или акции съгласно разпоредбите на Търговския закон.
(2) При преобразуването на държавните предприятия по ал. 1 в еднолични търговски
дружества чл. 72 и 73 от Търговския закон не се прилагат за непаричните вноски на държавата. Оценката на непаричните вноски на държавата се извършва по реда на глава седма от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 78 от 2006 г.; изм., бр. 26 и 51 от 2007 г., бр. 64, 80 и 91 от 2008 г., бр. 7, 25, 62 и 93 от 2009 г., бр. 31, 52, 58 и 69 от 2010 г., бр. 61, 80 и 105 от 2011 г. и бр. 24 и 47 от 2012 г.), а дълготрайните финансови активи се оценяват по счетоводната им стойност.
(3) При преобразуването на държавните предприятия по ал. 1 в еднолични търговски
дружества предоставеното им и придобитото от тях имущество се предоставя в собственост на дружествата с актовете за преобразуване, освен ако в тях е предвидено друго.
§ 3. Параграф 1 влиза в сила от деня на вписване в търговския регистър на едноличните
търговски дружества по § 2, ал. 1.
1
ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ
Обн. ДВ. бр.27 от 29 Март 2005г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Този закон урежда правата на лицата, пострадали от домашно насилие,
мерките за защита и реда за тяхното налагане.
(2) Отговорността по този закон не изключва гражданската и наказателната отговорност
на извършителя.
Чл. 2. Домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка,
във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище.
Чл. 3. Защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие,
извършено от:
1. съпруг или бивш съпруг;
2. лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство;
3. лице, от което има дете;
4. възходящ;
5. низходящ;
6. брат или сестра;
7. роднина по сватовство до втора степен;
8. настойник, попечител или приемен родител.
Чл. 4. (1) В случай на домашно насилие пострадалото лице има право да се обърне към
съда за защита.
(2) В случаите, когато са налице данни за пряка и непосредствена опасност за живота
или здравето на пострадалото лице, то може да подаде молба до полицейските органи за
налагане на спешни мерки съгласно чл. 76 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Органите на Министерството на вътрешните работи изпращат в съда молбата заедно с
обяснението на извършителя, ако такова е дадено, и съставения протокол за наложените мерки,
като посочват обстоятелствата за незабавна съдебна защита.
(3) По искане на пострадалото лице всеки лекар е длъжен да издаде документ, в който
писмено да удостовери констатираните от него увреждания или следи от насилие.
Чл. 5. (1) Защитата срещу домашното насилие се осъществява чрез:
1. задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
2. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен
от съда;
3. забрана на извършителя да приближава жилището, местоработата и местата за
социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;
2
4. временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при
родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не
противоречи на интересите на детето;
5. задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
6. насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.
(2) Мерките по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се налагат за срок от един месец до една година.
(3) Във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага на извършителя и глоба
в размер от 200 до 1000 лв.
Чл. 6. (1) Държавата създава условия за изпълнението на програми за превенция и
защита от домашно насилие и програми, осигуряващи помощ на пострадалите лица.
(2) Органите на изпълнителната власт извършват подбор и обучение на лицата,
натоварени със защитата по този закон.
(3) Органите на изпълнителната власт и регистрираните по реда на чл. 18, ал. 2 и 3 от
Закона за социално подпомагане физически и юридически лица работят съвместно за защита на
лицата, пострадали от домашно насилие.
(4) Лицата по ал. 3 разработват, организират изпълнението и изпълняват програмите по
чл. 5, ал. 1, т. 5 и 6.
Глава втора.
ПРОИЗВОДСТВО ЗА НАЛАГАНЕ НА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ
ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ
Раздел I.
Общи положения
Чл. 7. (1) Компетентен да наложи мярка за защита е районният съд по настоящия адрес
на пострадалото лице, а в случаите по чл. 4, ал. 2 - районният съд по местонахождението на
районното полицейско управление, на чиято територия е потърсена защитата.
(2) Съдът, пред който има висящо дело между пострадалото лице и извършителя или по
отношение на някой от тях на основание, посочено в Семейния кодекс или в Закона за закрила
на детето, е компетентен да наложи мярка за защита при всяко положение на делото.
Чл. 8. Производството по издаване на заповедта може да се образува по:
1. молба на пострадалото лице;
2. искане на директора на дирекция "Социално подпомагане";
3. молба на брат или сестра, или на лице, което е в родствена връзка по права линия без
ограничения с пострадалото лице - в случаите на незабавна съдебна защита.
Чл. 9. (1) Молбата или искането са писмени и съдържат:
1. имената, адреса и единния граждански номер на молителя или на подалия искането; в
случай че пострадалото лице не може или не желае да разкрие адреса си, то може да посочи
съдебен адрес;
2. имената и настоящия адрес на извършителя или друг адрес, на който може да бъде
призован, включително телефон и факс;
3
3. данни за семейната, родствената или фактическата връзка между пострадалото лице и
извършителя;
4. описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено домашното насилие;
5. подпис.
(2) В случаите по чл. 8, т. 2 и 3 съдът служебно конституира като страна пострадалото
лице.
(3) Към молбата по чл. 8, т. 1 се прилага и декларация от молителя за извършеното
насилие.
(4) Съдът по искане на молителя служебно изисква за извършителя справка за съдимост,
справка за наложени мерки по този закон и удостоверение дали се води на психиатричен отчет.
Чл. 10. (1) Молбата или искането се подава в срок до един месец от акта на домашно
насилие.
(2) Молбата или искането се завежда в специален регистър и се разпределя в деня на
постъпването.
(3) В случаите по чл. 4, ал. 2 молбата се подава чрез най-близкото районно полицейско
управление.
Чл. 11. (1) При подаване на молба по чл. 8, т. 1 и 3 не се внася държавна такса.
(2) При издаване на заповедта съдът възлага държавната такса и разноските по делото
на извършителя на домашното насилие.
(3) При отказ за издаване на заповед или при отмяна на заповедта, държавната такса и
разноските по делото се заплащат от молителя, а в случаите по чл. 8, т. 2 разноските се заплащат
от Агенцията за социално подпомагане.
Раздел II.
Разглеждане на делото
Чл. 12. (1) В деня на постъпване на молбата или на искането съдът насрочва открито
съдебно заседание в срок не по-късно от 30 дни, като заедно с призовката и преписа от молбата
или искането с приложенията съобщава на ответника задължението му за представяне на
доказателства.
(2) В случаите по чл. 8, т. 2 и 3 се призовава и пострадалото лице.
(3) При необходимост призовката се връчва със съдействието на полицейските органи
или на кмета.
Чл. 13. (1) В производството по издаване на заповед за защита са допустими
доказателствените средства по Гражданския процесуален кодекс.
(2) Доказателствени средства в производството по ал. 1 могат да бъдат и:
1. протоколите, докладите и други актове, издадени от дирекциите "Социално
подпомагане", от лекари, както и от психолози, консултирали пострадалото лице;
2. документите, издадени от юридически лица, извършващи социални услуги и вписани
в регистър към Агенцията за социално подпомагане;
3. декларацията по чл. 9, ал. 3.
(3) Когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание
приложената декларация по чл. 9, ал. 3.
4
Чл. 14. (1) Когато от данните в молбата или искането е видно, че органите на
Министерството на вътрешните работи и другите държавни органи разполагат с писмени
доказателства за извършено домашно насилие, те незабавно издават заверени преписи от тях
при поискване от страна на пострадалото лице, на негов представител или пълномощник, или по
искане на съда.
(2) За неиздаване на документ или препис от документ по ал. 1, на лицето, което е
трябвало да го издаде, съдът налага глоба в размер 100 лв. по реда на Гражданския процесуален
кодекс.
Чл. 15. (1) Съдът се произнася с решение в открито заседание.
(2) При уважаване на молбата или на искането съдът издава заповед за защита.
Чл. 16. (1) Със заповедта за защита съдът налага една или повече мерки за защита.
(2) Заповедта трябва да съдържа предупреждението за последиците от неизпълнението й
по чл. 21, ал. 2.
(3) Решението и заповедта се връчват на страните, а когато е наложена мярка по чл. 5,
ал. 1, т. 1, 2 и 3 - и на районното полицейско управление по настоящия адрес на извършителя и
на пострадалото лице.
Чл. 17. (1) Решението може да се обжалва пред окръжния съд в 7-дневен срок от
връчването му. Жалбата се подава чрез съда, постановил решението, с препис за другата страна.
Към жалбата може да се приложат и нови доказателства.
(2) Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
(3) Районният съд изпраща препис от жалбата с приложенията на другата страна, която
в тридневен срок от получаването им може да направи възражения, както и да посочи нови
доказателства. След изтичане на този срок жалбата заедно с приложенията и възраженията се
изпраща на окръжния съд.
(4) Окръжният съд разглежда жалбата в 14-дневен срок в открито заседание с
призоваване на страните по реда на чл. 12 и се произнася с решение по същество, с което оставя
в сила, отменя или изменя обжалваното решение. Когато изменя заповедта, съдът издава нова
заповед.
(5) Решението на окръжния съд е окончателно.
Чл. 18. (1) Когато молбата или искането съдържа данни за пряка и непосредствена
последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито
заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от
получаването на молбата или искането.
(2) Заповедта по ал. 1 се връчва на страните и се изпраща служебно до районното
полицейско управление.
(3) Когато от данните по делото е видно, че е необходимо да се предприемат мерки по
Закона за закрила на детето, съдът уведомява директора на дирекция "Социално подпомагане".
(4) Съдът насрочва открито съдебно заседание в срок не по-късно от 30 дни, като заедно
с призовката и преписа от молбата или искането с приложенията съобщава на ответника
задължението му за представяне на доказателства.
(5) В случаите по чл. 8, т. 2 и 3 се призовава и пострадалото лице.
(6) При необходимост призовката се връчва със съдействието на полицейските органи
или на кмета.
5
Чл. 19. Заповедта за незабавна защита има действие до издаването на заповедта за
защита или на отказа на съда.
Раздел III.
Изпълнение на заповедта за защита
Чл. 20. Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение.
Чл. 21. (1) Полицейските органи следят за изпълнението на заповедта, когато с нея е
наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3.
(2) При неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал
нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
Чл. 22. За наложените глоби и присъдените държавни такси и разноски съдът издава
служебно изпълнителен лист.
Заключителни разпоредби
§ 1. За неуредените в този закон въпроси се прилагат съответно разпоредбите на
Гражданския процесуален кодекс.
§ 2. Министърът на вътрешните работи, министърът на правосъдието, министърът на
труда и социалната политика, министърът на здравеопазването, министърът на образованието и
науката и министърът на финансите в срок 6 месеца от влизането в сила на закона да разработят
Програма за превенция и защита от домашно насилие.
§ 3. Държавата съдейства на общините и юридическите лица с нестопанска цел за
създаване и подкрепа на служби и центрове за изпълнение на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 5 и 6.
§ 4. Лицата, регистрирани по реда на чл. 18, ал. 2 и 3 от Закона за социално
подпомагане, които предлагат социални услуги и програми за възстановяване на пострадалите
от домашно насилие или специализирани програми за извършителите на насилието, са длъжни
да предоставят на съда списък на услугите и програмите.
§ 5. В чл. 63, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 122
от 1997 г., бр. 29 от 1998 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 70, 73 и
153 от 1998 г., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и 29 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 45 и 119 от 2002
г., бр. 17, 26, 95, 103, 112 и 114 от 2003 г., бр. 15, 70 и 89 от 2004 г., бр. 11 и 19 от 2005 г.) се
създава изречение трето: "В случаите на домашно насилие копие от протокола за
предупреждение се предоставя на пострадалото лице при поискване."
Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 16 март 2005 г. и е подпечатан с
официалния печат на Народното събрание.
ЗАКОН за интеграция на хората с увреждания
Обн., ДВ, бр. 81 от 17.09.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм., бр. 28 от 1.04.2005 г., в
сила от 1.04.2005 г., бр. 88 от 4.11.2005 г., бр. 94 от 25.11.2005 г., в сила от 25.11.2005 г.,
бр. 103 от 23.12.2005 г., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм. и доп., бр. 18 от
28.02.2006 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., бр. 33 от 21.04.2006 г., бр.
37 от 5.05.2006 г., в сила от 1.07.2006 г., бр. 63 от 4.08.2006 г., в сила от деня на влизане в
сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз -
1.01.2007 г., бр. 95 от 24.11.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 97 от 1.12.2006 г.,
изм., бр. 108 от 29.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 31 от 13.04.2007 г., в сила от
13.04.2007 г., изм. и доп., бр. 46 от 12.06.2007 г., в сила от 12.06.2007 г., доп., бр. 108 от
19.12.2007 г., в сила от 12.06.2007 г., изм. и доп., бр. 41 от 2.06.2009 г., в сила от 1.07.2009
г., изм., бр. 74 от 15.09.2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. и доп., бр. 24 от 26.03.2010 г.,
изм., бр. 62 от 10.08.2010 г., в сила от 10.08.2010 г., бр. 98 от 14.12.2010 г., в сила от
1.01.2011 г.
Сборник закони - АПИС, кн. 10/2004 г., стр. 84
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с интеграцията на
хората с увреждания.
Чл. 2. Този закон има за цел създаване на условия и гаранции за:
1. равнопоставеност на хората с увреждания;
2. социална интеграция на хората с увреждания и упражняване на правата им;
3. подкрепа на хората с увреждания и техните семейства;
4. интегриране на хората с увреждания в работна среда.
Чл. 3. Не се допуска пряка или непряка дискриминация по отношение на хората с
увреждания.
Чл. 4. Интеграцията на хората с увреждания се осъществява чрез:
1. медицинска и социална рехабилитация;
2. образование и професионално обучение;
3. (доп. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) трудова заетост и професионална реализация;
4. достъпна жизнена и архитектурна среда;
5. социални услуги;
6. социално-икономическа защита;
7. достъпна информация.
Глава втора
ОРГАНИ НА УПРАВЛЕНИЕ
Чл. 5. (1) Министерският съвет определя държавната политика за интеграция на
хората с увреждания.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Държавната политика за интеграция на хората с
увреждания се провежда от Министерския съвет, министъра на труда и социалната
политика, областните управители и органите на местното самоуправление в
сътрудничество с национално представителните организации на и за хората с увреждания,
национално представителните организации на работодателите и национално
представителните организации на работниците и служителите съобразно приета
национална стратегия за хората с увреждания.
(3) Държавните органи и органите на местното самоуправление съобразно своите
правомощия приемат нормативни актове, стратегии, програми, стандарти и други
документи, свързани с интеграцията на хората с увреждания.
(4) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) При осъществяване на държавната политика за
интеграция на хората с увреждания органите по ал. 2 се подпомагат и от други
организации, работещи в областта на интеграцията и защитата на правата на хората с
увреждания.
Чл. 6. (1) (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) За осъществяване на сътрудничество при
разработване и провеждане на политиката в областта на интеграцията на хората с
увреждания към Министерския съвет се създава Национален съвет за интеграция на хората
с увреждания с председател министъра на труда и социалната политика.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Националният съвет за интеграция на хората с
увреждания е консултативен орган, в който участват представители на: държавата,
определени от Министерския съвет, национално представителните организации на и за
хората с увреждания, национално представителните организации на работниците и
служителите, национално представителните организации на работодателите и
Националното сдружение на общините в Република България.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Националният съвет за интеграция на хората с
увреждания дава становища по всички проекти на нормативни актове, стратегии, програми
и планове, които засягат правата на хората с увреждания и тяхната интеграция.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Министерският съвет приема Правилник за
устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, в
който определя и критериите за национална представителност на организациите на и за
хората с увреждания.
Чл. 7. (1) За изпълнение на държавната политика за интеграция на хората с
увреждания се създава Агенция за хората с увреждания.
(2) Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити, със седалище София и има статут на изпълнителна
агенция към министъра на труда и социалната политика.
(3) Агенцията за хората с увреждания се представлява и ръководи от изпълнителен
директор.
(4) Дейността, структурата и числеността на персонала на Агенцията за хората с
увреждания се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет по
предложение на министъра на труда и социалната политика.
Чл. 8. Агенцията за хората с увреждания осъществява изпълнението на държавната
политика за интеграция на хората с увреждания, като:
1. (изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., бр. 24 от 2010 г.) регистрира лица, които осъществяват
дейности по предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с
увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35а, ал. 1;
2. (нова - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) контролира дейностите по предоставяне на помощни
средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия,
посочени в списъците по чл. 35а, ал. 1;
3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) води регистър на специализираните
предприятия и кооперации на хората с увреждания;
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) участва и дава задължително становище при
изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с хората с увреждания;
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) разработва програми и финансира проекти
за стимулиране на стопанската инициатива на хората с увреждания и стопанската
инициатива в интерес на хората с увреждания;
6. (нова - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) разработва програми и финансира проекти за
рехабилитация, интеграция и за изграждане на достъпна среда за хората с увреждания;
7. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) извършва и други дейности, определени с
акт на Министерския съвет.
Чл. 9. (1) Агенцията за хората с увреждания създава и поддържа информационна
база данни за хората с трайни увреждания.
(2) Данните по ал. 1 служат за проследяване на броя и за анализ на
социално-икономическия статус на хората с увреждания за планиране на дейности,
свързани със задоволяване на потребностите от образование, медицинска и социална
рехабилитация.
(3) Националната експертна лекарска комисия, териториалните експертни лекарски
комисии, Националният осигурителен институт, Националният статистически институт,
Националният център за здравна информация, Държавната агенция за закрила на детето и
други органи, работещи в областта на хората с увреждания, предоставят необходимата
информация за създаване и поддържане на базата данни по ал. 1.
(4) Информацията в базата данни се въвежда служебно и се използва за целите по ал.
2.
(5) Достъпът до базата данни може да бъде отказан в случаите, когато се иска
информация, представляваща лични данни, ако физическото лице, до което се отнася, не е
съгласно с разкриването й по силата на Закона за защита на личните данни.
(6) Редът за воденето и поддържането на базата данни по ал. 1 се определя в
правилника за прилагане на закона.
Глава трета
ОЦЕНЯВАНЕ НА УВРЕЖДАНЕТО И НА
ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ИНТЕГРАЦИЯ
Чл. 10. Оценяването на увреждането се извършва чрез медицинска експертиза и
социална оценка.
Чл. 11. Медицинската експертиза се извършва при условията и по реда на
медицинската експертиза на работоспособността.
Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) (1) Социалната оценка се извършва въз основа
на медицинската експертиза по методика, утвърдена от министъра на труда и социалната
политика.
(2) Социалната оценка установява:
1. потребностите и възможностите за рехабилитация;
2. възможностите за обучение;
3. възможностите за трудова заетост и професионална реализация;
4. потребностите от социални услуги;
5. възможностите за социално включване.
(3) Социалната оценка се извършва по искане на:
1. лицето с увреждане;
2. родителя (осиновителя), настойника или попечителя на лице с увреждане;
3. семейството на роднини, близки или приемното семейство, при което е настанено
дете с увреждане по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
(4) По искане и с участието на лицата по ал. 3 въз основа на социалната оценка се
изготвя индивидуален план за интеграция.
Чл. 13. (1) Социалната оценка включва:
1. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) оценка на обстоятелствата по чл. 12, ал. 2;
2. препоръки за необходимите мерки за социално включване;
3. мотивирано предложение за отпускане на месечна добавка за социална интеграция
по чл. 42, ако се установи, че е необходимо отпускането й;
4. (нова - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) мотивирано предложение за отпускане на целева
помощ за изработване и/или покупка на помощни средства, приспособления и съоръжения
за хората с увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35а, ал. 1;
5. (нова - ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) мотивирано предложение за
отпускане на финансова подкрепа по чл. 41а.
(2) Социалната оценка по ал. 1 се извършва от консултативни комисии към
дирекциите "Социално подпомагане" на Агенцията за социално подпомагане.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Поименният състав на комисията по ал. 2 се
утвърждава със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" на Агенцията
за социално подпомагане и включва:
1. експерт от дирекция "Социално подпомагане", определен от директора на
дирекция "Социално подпомагане";
2. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г. , в сила от 1.01.2011 г.) лекар, определен от директора
на регионалната здравна инспекция;
3. психолог, определен от началника на регионалния инспекторат по образование;
4. педагог, определен от началника на регионалния инспекторат по образование;
5. представител на общината, определен от съответния кмет;
6. експерт от дирекцията "Бюро по труда", определен от директора на дирекция
"Бюро по труда" на Агенцията по заетостта.
(4) При необходимост се включват и други специалисти.
(5) Дейността, правилата за работата на комисиите по ал. 2 и срокът на действие на
социалната оценка се определят в правилника за прилагане на закона.
Глава четвърта
ОБЛАСТИ ЗА ИНТЕГРАЦИЯ
Раздел I
Профилактика и рехабилитация на уврежданията
Чл. 14. (1) Министерският съвет приема програми за профилактика, в които
определя приоритетните цели, мерките и средствата за предотвратяване на увреждането.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Министерският съвет по предложение на
Министерството на здравеопазването приема програма за ранна диагностика и
профилактика на генетичните и пренаталните заболявания и придобити състояния.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Органите на местното самоуправление, национално
представителните организации на и за хората с увреждания, другите организации,
работещи в областта на интеграцията и защитата на правата на хората с увреждания,
национално представителните организации на работодателите и национално
представителните организации на работниците и служителите съдействат за
предотвратяване на уврежданията чрез:
1. здравна и екологична просвета за ограничаване на рисковите фактори, свързани с
начина на живот и с околната среда;
2. здравна профилактика;
3. осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Чл. 15. (1) Хората с трайни увреждания имат право на медицинска и социална
рехабилитация.
(2) Медицинската рехабилитация е лечебна дейност, осъществявана от
мултидисциплинарни екипи при условията и по реда на Закона за лечебните заведения и
на Закона за здравното осигуряване, която включва:
1. поддържаща медикаментозна терапия;
2. физикална терапия;
3. говорна и зрителна терапия;
4. кинезитерапия;
5. ерготерапия;
6. психотерапия;
7. трудово лечение;
8. (изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., бр. 24 от 2010 г.) назначаване на помощни средства,
приспособления и съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания.
(3) Участие в медицинската рехабилитация могат да вземат и семействата на хората с
трайни увреждания, когато нуждите на лечебния процес налагат това.
(4) Социалната рехабилитация е създаване на умения за водене на самостоятелен
живот чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация,
психологична помощ, предоставяне на социални услуги и други дейности.
Раздел II
Образование и професионална подготовка
Чл. 16. (1) Към регионалните инспекторати на Министерството на образованието,
младежта и науката се създават екипи за комплексно педагогическо оценяване и
интегрирано обучение на децата с увреждания.
(2) За подпомагане на интегрираното обучение на децата с увреждания се създават
ресурсни центрове за интегрирано обучение към Министерството на образованието,
младежта и науката.
Чл. 17. Министерството на образованието, младежта и науката осигурява:
1. обучение на децата с увреждания от предучилищна и училищна възраст в
училищата по чл. 26, ал. 1, т. 1 - 10 от Закона за народната просвета и в детските градини
по чл. 18 от същия закон;
2. подкрепяща среда за интегрирано обучение на децата с увреждания;
3. ранна слухово-речева, логопедична и психологична рехабилитация и
рехабилитация на незрящи и слабовиждащи деца;
4. учебници, учебни помагала, съвременни технологии и технически средства за
обучение на децата с увреждания до 18-годишна възраст или до завършване на средното
им образование;
5. (доп. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) професионална подготовка на децата с увреждания и
на лицата с увреждания до 29-годишна възраст.
Чл. 18. Министерството на образованието, младежта и науката създава
възможности за обучение на деца, които имат специални образователни потребности и не
са интегрирани в обща образователна среда.
Чл. 19. Лицата, получили увреждане след 16-годишна възраст, имат право на
допълнително безплатно обучение по програми за общообразователно и професионално
образование и обучение за възрастни, както и на начална рехабилитация по специфични
програми за формиране на основни умения.
Чл. 20. Висшите училища осигуряват:
1. подкрепяща среда, специални приспособления, подходящи учебни материали и
допълнителна преподавателска помощ, подпомагащи процеса на обучение и оценяване на
хората с увреждания;
2. подготовка на специалисти за работа с хора с увреждания.
Чл. 21. Професионалното обучение на хората с увреждания се осъществява от:
1. Агенцията по заетостта;
2. работодателите или органите по назначаване;
3. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4
от Закона за социално подпомагане, които предоставят социални услуги за хора с
увреждания;
4. специализираните предприятия и кооперации.
Раздел III
Трудова заетост
Чл. 22. Трудовата заетост на хората с увреждания се осъществява чрез интегрирана
работна среда и в специализирана работна среда.
Чл. 23. (1) Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по
заетостта разработват и реализират национални програми и мерки за насърчаване на
заетостта, осигуряващи равни възможности на хората с увреждания за участие в пазара на
труда.
(2) В програмите и мерките по ал. 1 се предвиждат средства за стимулиране на
работодателите, които осигуряват заетост на хора с увреждания.
Чл. 24. Работодателят, съответно органът по назначаването, е длъжен да пригоди
работното място към нуждите на лице с увреждане при неговото наемане или когато
увреждането на лицето настъпи след наемането му на работа, освен когато разходите за
това са необосновано големи и биха затруднили сериозно работодателя.
Чл. 25. (1) Работодателят, съответно органът по назначаването, може да
кандидатства с проекти пред Агенцията за хората с увреждания за отпускане на средства
за:
1. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) осигуряване на достъп до работното място за лице с
трайно увреждане;
2. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) приспособяване на работното място за лице с трайно
увреждане;
3. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) оборудване на работното място за лице с трайно
увреждане.
(2) Агенцията за хората с увреждания ежегодно определя размера на
администрираните от нея средства за финансиране проектите на работодателите по ал. 1.
(3) Агенцията за хората с увреждания предоставя средствата по одобрените проекти
въз основа на сключен договор с работодателя.
(4) Работодателят наема на работа хора с трайни увреждания за срок не по-кратък от
три години след усвояване на средствата по ал. 3.
(5) Работодателят, който не е усвоил средствата съгласно договора по ал. 3 или не е
назначил хора с трайни увреждания, възстановява получените суми със законната лихва.
(6) Редът за кандидатстване и отпускане на средства по ал. 1 се определя в
правилника за прилагане на закона.
Чл. 26. (1) (Предишен текст на чл. 26 - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Работодател, сключил
договор по чл. 25, ал. 3, ползва следните преференции, при условие че не ползва такива по
реда на Закона за насърчаване на заетостта:
1. средства от републиканския бюджет за 30 на сто от внесените от работодателя
осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, задължителното здравно
осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване за наетите хора с
увреждания по ред, определен с правилника за прилагане на закона;
2. средствата, изразходвани за целите по чл. 25, ал. 1, се отчитат по реда на
действащото счетоводно законодателство и при данъчното облагане се прилага общият ред
на Закона за корпоративното подоходно облагане.
(2) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Агенцията за хората с увреждания извършва контрол
относно разходването на средствата по ал. 1.
Чл. 27. (1) От общия брой на работните места по чл. 315, ал. 1 от Кодекса на труда
работодателят определя не по-малко от половината за хора с трайни увреждания.
(2) Работодателят е длъжен да уведоми териториалните поделения на Агенцията по
заетостта за определените работни места по ал. 1 и да обяви свободните работни места от
тях в 14-дневен срок от определянето им.
Чл. 28. (1) Специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания са
тези, които отговарят на следните условия:
1. регистрирани са по Търговския закон или по Закона за кооперациите;
2. произвеждат стоки или извършват услуги;
3. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) имат относителен дял на лицата с трайни увреждания,
както следва:
а) (изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) за специализирани предприятия и кооперации за
незрящи и слабовиждащи лица - не по-малко от 20 на сто от списъчния брой на персонала;
б) (изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) за специализирани предприятия и кооперации на лица
с увреден слух - не по-малко от 30 на сто от списъчния брой на персонала;
в) (изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) за специализирани предприятия и кооперации на лица
с други увреждания - не по-малко от 30 на сто от списъчния брой на персонала;
4. вписани са в регистъра по чл. 29.
(2) Специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания могат да бъдат
финансирани от Агенцията за хората с увреждания по целеви проекти и програми по ред,
определен в правилника за прилагане на закона.
Чл. 29. (1) Специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания
се вписват в регистър в Агенцията за хората с увреждания.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Условията и редът за вписване в регистъра по ал. 1
се определят в правилника за прилагане на закона.
Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Министерският съвет одобрява списък на
стоките и услугите, които се възлагат на специализираните предприятия или кооперации
на лица с увреждания по реда на Закона за обществените поръчки.
Чл. 31. Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания
утвърждава програми и проекти за започване и развитие на самостоятелна стопанска
дейност на хората с увреждания при условия и по ред, определени в правилника за
прилагане на закона.
Раздел IV
Създаване на условия за достъпна жизнена и
архитектурна среда
Чл. 32. Държавните органи и органите на местното самоуправление организират
устройството и изграждането на урбанизирани територии за населението, включително за
хората с увреждания, при условия и по ред, определени в Закона за устройство на
територията.
Чл. 33. Министерството на регионалното развитие и благоустройството създава
условия за достъпна жизнена и архитектурна среда за хората с увреждания, като
разработва нормативни актове, правила, норми и нормативи за:
1. урбанизираната територия и нейните елементи;
2. сградите, съоръженията и техните елементи;
3. елементите за адаптиране на съществуващи сгради за обществено ползване и
прилежащата им околна среда.
Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Министерството на транспорта създава
условия за достъп на хората с увреждания до транспортни услуги, като разработва
нормативни актове и стандарти за:
1. осигуряване на достъпен транспорт за обществено ползване;
2. внедряване на технически приспособления в общественото пространство и
обществения транспорт с цел улесняване придвижването на хората с увреждания;
3. осигуряване на специални условия за движение, спиране, паркиране и престой на
пътни превозни средства, управлявани от хора с увреждания или превозващи хора с
увреждания;
4. осигуряване на безпрепятствен достъп в обществения транспорт на хора с
увреждания, придружени от кучета водачи.
Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2006 г., бр. 108 от 2006 г., бр. 46 от 2007 г.) (1) (Изм. -
ДВ, бр. 24 от 2010 г.) За предоставяне на помощни средства, приспособления и
съоръжения и медицински изделия по чл. 44, ал. 2 Агенцията за хората с увреждания води
регистър на лицата, осъществяващи тези дейности.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Дейностите по предоставяне на помощни средства,
приспособления и съоръжения и медицински изделия се извършват от лица, регистрирани
като търговци по националното законодателство на държава - членка на Европейския
съюз, друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство или Конфедерация Швейцария.
(3) За вписване в регистъра по ал. 1 лицата подават заявление до изпълнителния
директор на Агенцията за хората с увреждания, като прилагат и необходимите документи,
определени в наредбата по ал. 5.
(4) В срок до един месец от датата на подаване на заявлението по ал. 3
изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания издава удостоверения на
лицата, вписани в регистъра.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Министърът на труда и социалната политика издава
наредба за условията и реда за осъществяване и контрол на дейностите по предоставяне на
помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински
изделия, посочени в списъците по чл. 35а, ал. 1.
Чл. 35а. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) (1) Министърът на труда и социалната
политика съгласувано с министъра на здравеопазването утвърждава ежегодно списъци на:
1. помощните средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания;
2. медицинските изделия, предназначени за хората с увреждания.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) В случай на съмнение дали един продукт е
медицинско изделие или помощно средство, приспособление или съоръжение за хора с
увреждания, окончателно становище дава компетентният орган по Закона за медицинските
изделия.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.).
Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., бр. 24 от 2010 г.) Министерството на
физическото възпитание и спорта и Министерството на образованието, младежта и науката
в сътрудничество с общините, спортните федерации и спортните клубове създават условия
за социална интеграция на хората с увреждания чрез:
1. приспособяване и предоставяне на спортните обекти и съоръжения за ползване от
хора с увреждания;
2. популяризиране на спортни прояви на хора с увреждания чрез средствата за
масово осведомяване;
3. подпомагане участието на спортистите с увреждания в тренировъчна и
състезателна дейност;
4. подпомагане на извънучилищни детски и младежки дейности.
Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., бр. 94 от 2005 г.) Министерството на
културата в сътрудничество с общините осигурява условия за интеграция на хората с
увреждания чрез:
1. предоставяне на специализирана информация за използване на услуги, маршрути,
архитектурно-транспортни и други облекчения в места за обществено ползване,
предназначени за отдих и култура;
2. подкрепа за развитие на таланта и насърчаване творческите изяви на хората с
увреждания.
Чл. 38. Общините в рамките на предоставената им компетентност осигуряват:
1. изграждането на достъпна архитектурна среда в детските градини и училищата;
2. достъпен обществен превоз на пътници чрез приспособяване на съществуващите
масови транспортни средства и въвеждане в експлоатация на технически пригодени за
използване от лица с увреждания транспортни средства;
3. достъп на хората с увреждания, придружени от кучета водачи, до местата за
обществено ползване;
4. специални транспортни услуги за хората с увреждания;
5. необходимите материални условия и средства за осъществяване на социални
контакти на хората с увреждания.
Чл. 39. (1) Българската национална телевизия, Българското национално радио и
Българската телеграфна агенция осигуряват информация, достъпна за хората с
увреждания.
(2) Медиите по ал. 1 включват в своите програми специализирани предавания за
хората с увреждания.
Раздел V
Социално-икономическа защита
Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) От републиканския
бюджет се осигуряват средствата за 50 на сто от внесените от работодателя осигурителни
вноски за държавно обществено осигуряване, задължително здравно осигуряване и
допълнително задължително пенсионно осигуряване за работещите по трудово
правоотношение в специализираните предприятия, трудово-лечебните бази и
кооперациите на хората с увреждания, членуващи в национално представителните
организации на хората с увреждания и в национално представителните организации за
хората с увреждания.
(2) Средствата по ал. 1 се използват за инвестиции, рехабилитация и социална
интеграция на хората с увреждания.
(3) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Контролът относно използването на средствата по
ал. 2 се осъществява от Агенцията за хората с увреждания.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., предишна ал. 3, бр. 24 от 2010 г.) Специализираните
предприятия, трудово-лечебните бази, обособените производствени единици и
кооперациите ползват данъчни преференции, уредени в Закона за корпоративното
подоходно облагане и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г.) Хората с трайни увреждания, които получават
доходи от трудова дейност, ползват данъчни облекчения при условия и по ред, определени
в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Чл. 41а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) (1) Хората с трайни
увреждания имат право на финансова подкрепа в зависимост от индивидуалните им
потребности, установени в оценката по чл. 12, за ползване на:
1. социални услуги;
2. услуги за социална и медицинска рехабилитация;
3. услуги за участие в трудова заетост и професионална квалификация;
4. услуги за достъп до образование и обучение;
5. услуги за осигуряване на достъпна среда.
(2) Размерът, начинът на неговото формиране, условията и редът за предоставяне и
ползване на финансовата подкрепа за всяка от услугите по ал. 1, т. 1 - 5 се определят с
правилника за прилагане на закона.
Чл. 42. (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2006 г., бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.07.2009 г.)
Хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция
според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена
работоспособност или вида и степента на увреждането.
(2) Добавката по ал. 1 е диференцирана и представлява парични средства, които
допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи
за:
1. транспортни услуги;
2. информационни и телекомуникационни услуги;
3. обучение;
4. балнеолечение и рехабилитационни услуги;
5. (отм., предишна т. 6 - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) достъпна информация;
6. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 105 от 2005 г., изм., бр. 97 от 2006 г.) наем на общинско
жилище;
7. (нова - ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 1.01.2006 г., изм., бр. 97 от 2006 г.) диетично
хранене и лекарствени продукти.
(3) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2006 г.) Индивидуалните потребности по ал. 1 се определят
въз основа на методика, утвърдена от министъра на труда и социалната политика, по
предложение на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания и на
изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 97 от 2006 г.) Общият размер на месечната добавка по
ал. 1 се формира като сбор от средствата, определени по ал. 2.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 97 от 2006 г.) Добавката се отпуска по предложение на
комисията по чл. 13, ал. 2 въз основа на социалната оценка.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 97 от 2006 г.) Добавката се отпуска въз основа на молба,
подадена от правоимащия или от упълномощено от него лице.
(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 97 от 2006 г.) След преценка на всички обстоятелства,
отразени в социалната оценка, директорът на дирекция "Социално подпомагане" или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускането й.
(8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 97 от 2006 г.) Заповедта за отпускане или за отказ се
съобщава писмено на лицето, подало молба, в 7-дневен срок от издаването й.
(9) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 97 от 2006 г.) Отказът за отпускане на месечна добавка
за социална интеграция задължително се мотивира.
(10) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., предишна ал. 9, бр. 97 от 2006 г.) Заповедта по ал. 6
се обжалва пред директора на регионалната дирекция "Социално подпомагане" по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
(11) (Предишна ал. 10 - ДВ, бр. 97 от 2006 г.) Хората с трайни увреждания, настанени
на пълна държавна или общинска издръжка в лечебни заведения, както и в
специализирани институции за срок, по-дълъг от един месец, нямат право да получават
добавката по ал. 1 за периода на престоя си в тях.
(12) (Предишна ал. 11 - ДВ, бр. 97 от 2006 г.) Вземанията на лицата за месечни
добавки за социална интеграция се погасяват в срок три месеца считано от края на месеца,
за който се отнасят.
(13) (Предишна ал. 12 - ДВ, бр. 97 от 2006 г.) Определянето на размера, условията и
реда за отпускане, прекратяване и възобновяване на добавката по ал. 1 се уреждат в
правилника за прилагане на закона.
Чл. 42а. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2006 г.) Право на месечна добавка съобразно вида на
увреждането имат лицата:
1. със затруднения в придвижването, с намалена работоспособност от 50 до 70 на сто
- по чл. 42, ал. 2, т. 1;
2. с трайни слухови и/или зрителни увреждания, довели до намалена
работоспособност 71 и над 71 на сто - по чл. 42, ал. 2, т. 5.
Чл. 42б. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2006 г.) Право на месечна добавка съобразно степента
на намалена работоспособност имат лицата с трайни увреждания:
1. с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност - по чл. 42, ал. 2, т. 3;
2. със 71 и над 71 на сто намалена работоспособност - по чл. 42, ал. 2, т. 1;
3. с над 90 на сто намалена работоспособност, с определена чужда помощ - по чл. 42,
ал. 2, т. 2.
Чл. 42в. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2006 г., изм., бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.07.2009 г.)
Децата с определени вид и степен на увреждане имат право на месечна добавка по чл. 42,
ал. 2, т. 1, 3 и 5.
Чл. 42г. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от
1.07.2009 г.) Лицата с трайни увреждания с над 90 на сто намалена работоспособност,
децата с определени вид и степен на увреждане и военноинвалидите имат право на добавка
по чл. 42, ал. 2, т. 4, която се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско
предписание от лекар специалист.
(2) Лицата с трайни увреждания с определена чужда помощ получават двойния
размер на добавката по ал. 1 за покриване на разходите за един придружител, ако ползват
такъв.
Чл. 42д. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2006 г., изм., бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.07.2009 г.)
Децата със 71 и над 71 на сто определени вид и степен на увреждане имат право и на
месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 2.
Чл. 42е. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2006 г.) Лицата с трайни увреждания с 50 и над 50 на
сто намалена работоспособност имат право на месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 6, ако са
самотни и договорът за наем е сключен с тях.
Чл. 42ж. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 41 от 2009 г., в
сила от 1.07.2009 г.) Лицата с трайни увреждания със 71 и над 71 на сто намалена
работоспособност и децата с определени вид и степен на увреждане имат право на месечна
добавка по чл. 42, ал. 2, т. 7 при условия и по ред, определени с наредба на министъра на
здравеопазването и министъра на труда и социалната политика.
Чл. 43. (Отм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.).
Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2006 г., бр. 46 от 2007 г., бр. 24 от 2010 г.) (1) Хората с
трайни увреждания съобразно своите потребности имат право на целеви помощи за:
1. покупка и приспособяване на лично моторно превозно средство;
2. внос на лично моторно превозно средство;
3. преустройство на жилище;
4. придружители на лица с увредено зрение, лица със затруднения в придвижването,
лица с интелектуални затруднения и лица с психически разстройства,
интерпретатори-придружители на лица със слепо-глухота и преводачи на лица с увреден
слух.
(2) Хората с увреждания съобразно своите потребности имат право на целеви
помощи за изработване, покупка и ремонт на помощни средства, приспособления,
съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35а, ал. 1, с изключение
на медицинските изделия, които се заплащат напълно или частично от Националната
здравноосигурителна каса.
(3) Размерът на целевите помощи по ал. 2 се определя по методика и със заповед,
утвърдени от министъра на труда и социалната политика съгласувано с министъра на
финансите, министъра на икономиката, енергетиката и туризма и министъра на
здравеопазването.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) Министърът на труда и
социалната политика, министърът на здравеопазването и управителят на Националната
здравноосигурителна каса съвместно утвърждават координационен механизъм за
взаимодействие при осъществяване на дейностите, свързани с целевите помощи по ал. 2.
(5) Условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето и прекратяването на
целевите помощи и размерите на целевите помощи по ал. 1 се определят с правилника за
прилагане на закона.
Чл. 45. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Месечните добавки и помощите по чл. 42 и
чл. 44, ал. 1, т. 2 и 4 се освобождават от данъци и такси.
(2) Правото на месечни добавки и помощи е лично. Отказът от това право, както и
прехвърлянето му са недействителни.
(3) От месечните добавки и помощи не могат да се правят удръжки.
(4) Недобросъвестно получени средства за месечни добавки и помощи се
възстановяват с лихвата по реда за събиране на държавните вземания.
(5) Лицата, недобросъвестно получили месечни добавки и помощи, се лишават от
тези добавки и помощи за срок една година.
Чл. 46. Времето, през което лицата са полагали грижи за човек с трайно увреждане
и не са били осигурявани, се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране при условията
и по реда на Кодекса за социално осигуряване. За същия период лицата се смятат за
здравноосигурени при условия и по ред, определени в Закона за здравното осигуряване.
Чл. 47. Учащите се хора с трайни увреждания, както и децата на родители с трайни
увреждания имат право на стипендии и други облекчения при условия и по ред,
определени в Закона за народната просвета и в Закона за висшето образование.
Чл. 48. Общините предоставят на хората с трайни увреждания жилища от
общинския жилищен фонд при условия и по ред, определени в Закона за общинската
собственост.
Глава пета
ФИНАНСИРАНЕ
Чл. 49. Финансирането на дейностите по този закон се извършва със средства от:
1. републиканския бюджет;
2. общинския бюджет;
3. национални и международни програми;
4. дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица;
5. други източници.
Чл. 50. Агенцията за хората с увреждания е администратор на следните собствени
приходи:
1. от мероприятия и дейности, организирани с цел подпомагане на интеграцията на
хората с увреждания:
а) извънредни и специализирани тиражи на Държавната парично-предметна лотария
и на Българския спортен тотализатор;
б) благотворителни и спортни прояви;
2. от доброволни вноски, дарения и завещания от местни или чуждестранни
физически и юридически лица;
3. от глоби по този закон;
4. от други източници.
Чл. 51. Средствата на Агенцията за хората с увреждания по чл. 50 се разходват за
реализиране на проекти и програми по този закон.
Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Национално представителните организации на
и за хората с увреждания имат право на субсидия от държавния бюджет при условия и по
ред, определени с правилника за прилагане на закона.
Глава шеста
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 53. (1) Работодател, който не изпълни задълженията си по чл. 25, ал. 4 и 5, или
длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по този закон, се наказва с глоба,
съответно имуществена санкция, от 500 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко
наказание.
(2) За повторно нарушение глобата, съответно имуществената санкция, е от 1000 до
2000 лв.
(3) Нарушението е повторно, когато е извършено в срок до една година от влизането
в сила на наказателното постановление.
Чл. 54. (1) На работодател, който не е обявил работните места по чл. 27 или е
отказал без уважителна причина да наеме на работа насочен от поделенията на Агенцията
по заетостта безработен с трайно увреждане в рамките на определения норматив, се налага
глоба, съответно имуществена санкция, в размер до 1000 лв. за всеки отделен случай.
(2) Сумите, събрани по ал. 1, се внасят в приход на Агенцията за хората с увреждания
и се разходват за програми и проекти за стимулиране на трудовата заетост на хората с
трайни увреждания.
Чл. 54а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) (1) На лице, което осъществява дейност по
предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия
за хора с увреждания в нарушение на разпоредбите на този закон и на наредбата по чл. 35,
ал. 5, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 10 000 до 20 000 лв. за
всеки отделен случай.
(2) Сумите, събрани по ал. 1, се внасят в приход на Агенцията за хората с увреждания
и се разходват за програми и проекти за рехабилитация, интеграция и за изграждане на
достъпна среда за хората с увреждания.
Чл. 55. (1) Актовете, с които се установяват административните нарушения по този
закон, се издават от длъжностни лица, определени от:
1. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2006 г.) директора на Агенцията за държавна финансова
инспекция - за финансовите нарушения;
2. изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" -
за нарушения на задълженията, свързани с трудовата заетост;
3. министъра на образованието, младежта и науката - за нарушения в областта на
образованието;
4. началника на Дирекцията за национален строителен контрол - за нарушения в
областта на достъпната архитектурна среда;
5. изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация",
съответно изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна
администрация" - за нарушения в областта на достъпния транспорт;
6. (доп. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) изпълнителния директор на Агенцията за социално
подпомагане - за нарушения в областта на социалното подпомагане и на целевите помощи
по чл. 44, ал. 1, т. 1 и 3;
7. (нова - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) изпълнителния директор на Агенцията за хората с
увреждания - за нарушения, свързани с предоставянето на целеви помощи по чл. 44, ал. 2.
(2) Наказателните постановления се издават от органите, овластени със закон и с акт
на Министерския съвет.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на
наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните
нарушения и наказания.
(4) Петдесет на сто от събраните суми от наложените глоби по този закон се внасят в
приход на Агенцията за хората с увреждания.
(5) Органите по ал. 1 предоставят ежегодно до 31 декември в Агенцията за хората с
увреждания информация за направените проверки и наложените глоби.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Увреждане" е всяка загуба или нарушаване в анатомичната структура, във
физиологията или в психиката на даден индивид.
2. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.07.2009 г.) "Човек с трайно увреждане" е
лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно
намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия
човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена
работоспособност или са определили вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто.
3. "Пряка дискриминация" е поставяне на лице на основата на увреждане в
по-неблагоприятно положение в сравнение с друго лице, което е било, е или би могло да
бъде поставено в сравними сходни обстоятелства.
4. "Непряка дискриминация" е поставяне на лице на основата на увреждане в
по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална
разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е
обективно оправдан/а с оглед на законова цел, несвързана с увреждането, и средствата за
постигане на целта са подходящи и не надхвърлят необходимото за постигането й.
5. "Рехабилитация" е последователен и непрекъснат възстановителен процес, който
подпомага човека с увреждане да достигне оптимално физическо, интелектуално,
психическо и социално равнище на дейност, като му се осигуряват възможности за
промяна на живота към по-висока степен на независимост.
6. "Профилактика" са действията, предприети за предотвратяване на физически,
интелектуални, психически или сензорни увреждания или за предотвратяване на
увреждания вследствие на продължителна дисфункция или увреждане, както и адаптиране
на средата.
7. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2007 г., бр. 46 от 2007 г.) "Помощни средства,
приспособления и съоръжения" са пособия, предназначени от производителя да
компенсират загубена или увредена функция на човешки орган, с цел увеличаване
възможностите за самообслужване, за извършване на трудова и друга дейност на хората с
увреждания.
8. "Трудово-лечебни бази" са звена, откривани в специализирани институции за
социални услуги, за осъществяване на трудова терапия и рехабилитация на хора със степен
на увреждане над 70 на сто.
9. "Обособена производствена единица" е стопанско звено, в което работят хора с
трайни увреждания.
10. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) "Национално представителни организации на и за
хората с увреждания" са тези организации, които представляват хората с увреждания и
които са признати като такива при условия и по ред, установени с акт на Министерския
съвет.
11. "Работно място" е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или
друго подобно териториално определено място в предприятието или извън него при
дистанционна форма на работа, където работникът или служителят по указание на
работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията си по трудовото или
служебното си правоотношение.
12. "Интегрирана работна среда" е работна среда, осигуряваща възможност да
работят съвместно хора с увреждания и хора без увреждания.
13. "Специализирана работна среда" е работната среда в специализираните
предприятия, приспособена за хора със съответни увреждания.
14. "Кучета, водачи на хора с увреждания" са кучета, обучени в специализирани
училища, което се доказва със сертификат за преминато обучение, отличителна служебна
екипировка и знаци.
15. (Нова - ДВ, бр. 18 от 2006 г.) "Уважителни причини за отказ за приемане на
работа на насочен от поделението на Агенцията по заетостта безработен с трайни
увреждания" са налице, когато насочването е над определения по чл. 315 от Кодекса на
труда норматив или когато условията на работа на обявеното работно място не отговарят
на предписанието на здравния орган, извършил експертизата на работоспособността.
16. (Нова - ДВ, бр. 97 от 2006 г.) "Лица със затруднения в придвижването" са лица,
които имат трайно оформен дефицит на стоежа, придвижването и издръжливостта.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Законът за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите (обн.,
ДВ, бр. 112 от 1995 г.; доп., бр. 110 от 1996 г.; изм., бр. 123 от 1997 г., бр. 140 от 1998 г. -
Решение № 31 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 153 от 1998 г., бр. 31 от 2001
г., бр. 75 и 120 от 2002 г., бр. 86 и 112 от 2003 г., бр. 48 от 2004 г.) се отменя.
§ 3. В Закона за насърчаване на заетостта (обн., ДВ, бр. 112 от 2001 г.; изм., бр. 54 и
120 от 2002 г., бр. 26, 86 и 114 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г.) чл. 80 се отменя.
§ 4. Създадената с този закон Агенция за хората с увреждания е правоприемник на
фонд "Рехабилитация и социална интеграция" и поема активите и пасивите му.
§ 5. Трудовите правоотношения със служителите от фонд "Рехабилитация и
социална интеграция" се уреждат при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.
§ 6. В срок до 31 декември 2006 г. до обществените сгради и съоръжения -
държавна и общинска собственост, да се осигури свободен достъп за хората с увреждания,
като се преодолеят съответните архитектурни, транспортни и комуникативни бариери.
§ 7. Архивът на Националния съвет по рехабилитация и социална интеграция
преминава към Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.
§ 8. Правото на месечна добавка по чл. 42 възниква от деня на влизането в сила на
закона, при условие че молбата е подадена преди 1 юли 2005 г., а в останалите случаи - от
датата на нейното подаване.
§ 8а. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Лицата, регистрирани до влизането в сила на §
14, т. 3 от Закона за медицинските изделия, могат да предоставят медицински изделия,
помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания, посочени в
списъците по чл. 35а, ал. 1, до 31 декември 2007 г., като получават полагащите се за това
средства от Агенцията за хората с увреждания.
§ 8б. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Лицата, регистрирани до влизането в сила на §
14, т. 3 от Закона за медицинските изделия, могат да извършват ремонт на медицински
изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания,
посочени в списъците по чл. 35а, ал. 1, до 31 декември 2007 г., както и да получават
полагащите се за това средства от Агенцията за хората с увреждания до изтичането на
експлоатационния им срок.
§ 8в. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.07.2009 г.) Лицата с определени вид и
степен на увреждане, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, имат правата на лицата със съответната
степен на намалена работоспособност по този закон.
§ 9. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.
§ 10. Законът влиза в сила от 1 януари 2005 г.
____________
Законът е приет от 39-то Народно събрание на 2 септември 2004 г. и е подпечатан с
официалния печат на Народното събрание.
————————————————————————————————
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА към Закона за изменение и допълнение на
Закона за интеграция на хората с увреждания
(ДВ, бр. 97 от 2006 г.)
§ 4. (1) Месечната добавка по чл. 42, ал. 2, т. 7 се предоставя на лица с трайни
увреждания със 71 и над 71 на сто намалена работоспособност или деца с намалена
възможност за социална адаптация при наличие на медицинско предписание от лекар
специалист до 1 януари 2007 г.
(2) Параграф 2 относно чл. 42ж, влиза в сила от 1 януари 2007 г.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и допълнение на
Закона за професионалното образование и обучение
(ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.)
.......................................................................
§ 31. В Закона за интеграция на хората с увреждания (обн., ДВ, бр. 81 от 2004 г.; изм.,
бр. 28, 88, 94, 103 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30, 33, 37, 63, 95, 97 и 108 от 2006 г., бр. 31, 46 и
108 от 2007 г., бр. 41 от 2009 г.) навсякъде думите "министъра на образованието и науката"
и "Министерството на образованието и науката" се заменят съответно с "министъра на
образованието, младежта и науката" и "Министерството на образованието, младежта и
науката".
.......................................................................
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и допълнение на
Закона за интеграция на хората с увреждания
(ДВ, бр. 24 от 2010 г.)
.......................................................................
§ 27. Параграф 6, т. 1, буква "в", § 17, т. 1 и § 18 влизат в сила от 1 януари 2011 г.
1
ЗАКОН ЗА СТЕПЕНТА НА ОБРАЗОВАНИЕ, ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНИЯ МИНИМУМ И УЧЕБНИЯ ПЛАН
Обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 27.07.1999 г., изм. и доп., бр. 90 от 24.09.2002 г., в сила от 24.09.2002 г., бр. 95 от 8.10.2002 г., в сила от 8.10.2002 г., бр. 29 от 31.03.2003 г., в сила от 31.03.2003 г., бр. 40 от 14.05.2004 г., бр. 41 от 19.05.2006 г., бр. 105 от 22.12.2006 г., бр. 50 от 30.05.2008 г., доп., бр. 36 от 15.05.2009 г., изм., бр. 74 от 15.09.2009 г., в сила от 15.09.2009 г.
Сборник закони - АПИС, кн. 8/99 г., стр. 514; кн. 11/2002 г., стр. 147; кн. 6/2004 г., стр. 118
Библиотека закони - АПИС, т. 4, р. 1, № 5 Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. Този закон урежда държавното образователно изискване за степента на
образование, общообразователния минимум и учебния план в системата на народната просвета.
Чл. 2. Държавното образователно изискване по чл. 1 определя условията и реда за завършване на една степен на образование и преминаване в следващата степен, както и характеристиките на общообразователния минимум и на учебния план.
Глава втора СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ Чл. 3. (1) Степените на образование осигуряват необходимото равнище на
образованост, както и последователност и непрекъснатост на образованието. (2) Степените на образование са основно образование и средно образование. (3) Основната степен се осъществява в два етапа: 1. начален - с продължителност четири години (I - IV клас); 2. прогимназиален - с продължителност четири години (V - VIII клас). (4) Средната степен се осъществява в един етап - гимназиален, с продължителност
четири години (IХ - ХII клас). Чл. 4. Продължителност на етапите, различна от посочената в чл. 3, ал. 3 и 4, се
определя с наредба на министъра на образованието, младежта и науката в случаите, когато обучението се извършва:
1. във форми на обучение, различни от дневната; 2. (доп. - ДВ, бр. 95 от 2002 г.) в профилирани и професионални гимназии, в
спортни училища и в училища по изкуствата; 3. в специални училища за ученици с хронични заболявания и специфични
образователни потребности; 4. (нова - ДВ, бр. 95 от 2002 г.) в училища с паралелки за професионално обучение
след завършен VI клас. Чл. 5. Завършването на съответната степен на образование гарантира усвояването
на общообразователния минимум, както и на знания и умения, съответстващи на интересите и индивидуалните възможности на учениците.
Чл. 6. (1) Завършилите началния етап на основно образование получават
2
удостоверение за завършен IV клас. (2) Основно образование се придобива след завършен прогимназиален етап и се
удостоверява със свидетелство. (3) С държавните образователни изисквания по чл. 16, т. 5 и 10 от Закона за
народната просвета се утвърждават образците на документите по ал. 1 и 2. (4) Завършилите основно образование имат право на обучение в следващата степен
на образование, на професионално обучение, както и да упражняват професии, за които се изисква основно образование.
Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2002 г., бр. 40 от 2004 г., доп., бр. 105 от 2006 г.) Средно образование се придобива след успешно завършен ХII клас и успешно положени два държавни зрелостни изпита по учебни предмети или цикъл от учебни предмети, които се изучават в гимназиалния етап, като единият от тях е по български език и литература, а вторият се определя по избор на ученика от учебните предмети "чужд език", "математика", "физика и астрономия", "биология и здравно образование", "химия и опазване на околната среда", "история и цивилизация", "география и икономика" и предметният цикъл "философия", изучавани в часовете за задължителната общообразователна подготовка.
(2) За придобиване на професионално образование освен държавните зрелостни
изпити по ал. 1 се полагат и два държавни изпита за професионална квалификация в съответствие с държавните образователни изисквания по чл. 16, т. 7 от Закона за народната просвета.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 90 от 2002 г., изм., бр. 40 от 2004 г., бр. 105 от 2006 г.)
Държавните зрелостни изпити по ал. 1 са задължителни и не се допуска освобождаване от тях. По свое желание ученикът може да положи и държавни зрелостни изпити по избрани от него учебни предмети или цикъл от учебни предмети по ал. 1.
(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2002 г.) Лицата, издържали успешно държавните
зрелостни изпити, могат да бъдат приети във висшите училища и без конкурсен изпит след решение на академичния съвет на висшето училище.
(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 95 от 2002 г., бр. 40 от 2004 г.) Ученик,
завършил успешно ХII клас, който не се е явил и не е положил успешно държавните зрелостни изпити, по свое желание получава удостоверение за завършен гимназиален етап, което му дава право да продължи с професионално обучение за придобиване на квалификация по професия.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 95 от 2002 г., отм., бр. 40 от 2004 г.). (7) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2006 г.) Условията и редът за провеждане на държавните
зрелостни изпити се определят със Закона за народната просвета и с актовете по прилагането му.
(8) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 95 от 2002 г., предишна ал. 7, бр. 41 от 2006 г.)
Организацията и съдържанието на държавните зрелостни изпити за придобиване на професионална квалификация се определят със Закона за професионалното образование и обучение.
Глава трета
3
ОБЩООБРАЗОВАТЕЛЕН МИНИМУМ Раздел I Цели и съдържание на общообразователната подготовка Чл. 8. (1) Общообразователната подготовка се определя от предназначението на
българското училище да осигури на всеки български гражданин възможността да се развива.
(2) Общообразователната подготовка се изгражда върху принципите на зачитане
на: 1. основните човешки права; 2. правата на детето; 3. традициите на българската култура и образование; 4. постиженията на световната култура; 5. ценностите на гражданското общество; 6. свободата на съвестта и свободата на мисълта. Чл. 9. Основните цели на общообразователната подготовка са: 1. да съдейства за физическото и духовното развитие на ученика, за успешното му
ориентиране, адаптиране и реализиране в обществото; 2. да създаде условия за формиране на ценностни ориентации, свързани с
чувството за българската национална идентичност, уважение към другия, съпричастност и гражданска отговорност;
3. да създаде условия за развитие на потребности, интереси и нагласи за учене и за
обучение и самоусъвършенстване през целия живот. Чл. 10. Общообразователната подготовка в българското училище се осъществява
чрез изучаването на учебни предмети, групирани в следните културно-образователни области:
1. български език и литература; 2. чужди езици; 3. математика, информатика и информационни технологии; 4. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2002 г.) обществени науки, гражданско образование и
религия; 5. природни науки и екология; 6. изкуства; 7. бит и технологии; 8. физическа култура и спорт. Чл. 11. (1) Културно-образователните области съответстват на формулираните
цели на общообразователната подготовка и създават възможност за избор в рамките на
4
училищния учебен план. (2) Всяка културно-образователна област осигурява взаимна връзка между
отделните учебни предмети. Раздел II Характеристики на общообразователния минимум Чл. 12. (1) Общообразователният минимум е основата на общообразователната
подготовка. Той включва задължителни знания и умения, необходими за успешната реализация на учениците в следващата степен на образование.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2002 г.) Общообразователният минимум за началния и
прогимназиалния етап на основното образование е еднакъв и задължителен за всички видове училища.
(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2002 г.) Общообразователният минимум за гимназиалния
етап на средното образование включва: 1. културно-образователните области по чл. 10, т. 1, 2, 3, 4, 5 и 8 - за всички видове
училища; 2. културно-образователните области по чл. 10, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 8 - за училищата
по чл. 26, ал. 1, т. 4, 5 и 6 от Закона за народната просвета. Чл. 13. (1) (Предишен текст на чл. 13 - ДВ, бр. 95 от 2002 г.) Разпределението на
учебното време по учебните предмети за достигане на общообразователния минимум по класове, етапи и степени се определя с наредба на министъра на образованието, младежта и науката.
(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2002 г.) Условията и редът за включване на нови елементи
в учебните планове и програми и за обучението по тях, както и актуализацията им се определят с наредба на министъра на образованието, младежта и науката.
Чл. 14. Съдържанието на общообразователния минимум, определен по реда на чл. 13, може да се актуализира на всеки 4 години.
Глава четвърта УЧЕБЕН ПЛАН Чл. 15. (1) Структурата на учебния план обхваща три вида подготовка:
задължителна, задължителноизбираема и свободноизбираема. (2) Задължителната подготовка осигурява постигането на общообразователния
минимум. (3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2002 г.) Задължителноизбираемата подготовка осигурява
допълнително обучение по учебни предмети от културно- образователните области по чл. 10 и/или от професионалната подготовка в съответствие с интересите и индивидуалните възможности на учениците и с възможностите на училището. В задължителноизбираемата подготовка се включва изучаването на майчиния език и религия.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 2002 г.) Свободноизбираемата подготовка осигурява
обучение в области и класни и извънкласни дейности, предложени от училището и избрани от учениците, които могат да бъдат и извън културно- образователните области по чл. 10. Тя е с продължителност до четири учебни часа седмично за всички
5
класове съгласно училищния учебен план и не е задължителна за учениците. Чл. 16. (1) Задължителните учебни часове включват задължителната и
задължителноизбираемата подготовка. (2) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2004 г.) Задължителните учебни часове за една учебна
седмица са: 1. двадесет и два учебни часа - в I и II клас; 2. двадесет и пет учебни часа - в III и IV клас; 3. тридесет учебни часа - в V до VIII клас включително; 4. тридесет и два учебни часа - в IХ до ХII клас. (3) Съотношението между задължителната и задължителноизбираемата подготовка
зависи от етапа и степента на образованието. Задължителната подготовка: 1. за началния етап е 90 на сто от задължителните учебни часове; 2. за прогимназиалния етап е от 80 до 90 на сто от задължителните учебни часове; 3. за гимназиалния етап е от 45 до 80 на сто от задължителните учебни часове. (4) (Нова - ДВ, бр. 40 от 2004 г.) Всяка учебна седмица, освен задължителните
учебни часове по ал. 2, включва и по един учебен час по учебния предмет "Физическо възпитание и спорт", който се използва за организиране и провеждане на спортни дейности и на открито. Включването на този час не се отразява при определяне на съотношението по ал. 3.
Чл. 17. Учебният план съдържа: 1. наименованията на учебните предмети, включени в задължителната,
задължителноизбираемата и свободноизбираемата подготовка; 2. разпределението на учебните предмети по класове; 3. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2002 г.) годишния и седмичния брой часове за изучаването
на учебните предмети; 4. график на учебната година; 5. (нова - ДВ, бр. 95 от 2002 г.) описание на организацията на обучението в
съответното училище. Чл. 18. (1) Всяко училище при спазване на разпоредбите на този закон разработва
свой учебен план. (2) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 2002 г.) Училищният учебен план определя учебните
предмети от задължителноизбираемата и свободноизбираемата подготовка и разпределението на учебните часове по тях за целия етап на обучение. Той е съобразен с интересите на учениците и с възможностите на училището.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2002 г.) Училищните учебни планове на профилираните
гимназии, профилираните паралелки в средните общообразователни училища, професионалните гимназии, на училищата по изкуствата и културата и на спортните училища се разработват въз основа на учебни планове, утвърдени от министъра на
6
образованието, младежта и науката. (4) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г.) Училищните учебни планове не може да
определят условия и ред за завършване на етапи и степени на образованието. (5) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2002 г., предишна ал. 4, бр. 50 от 2008 г.) Училищните
учебни планове се приемат с решение на педагогическия съвет на училището и се одобряват от:
1. началника на инспектората по образование - за общинските училища и за
държавните училища, които се финансират чрез бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката;
2. съответния министър или ръководител на ведомство съгласувано с министъра на
образованието, младежта и науката - за държавните училища, които се финансират чрез бюджета на друго министерство или ведомство.
Чл. 19. (1) Учебните планове на специалните училища се съобразяват със здравословното състояние или със социалния статус на учениците.
(2) Учебните планове по ал. 1 се утвърждават от министъра на образованието,
младежта и науката. (3) Условията и редът за придобиване на основно или средно образование в
специалните училища се регламентират в държавното образователно изискване по чл. 16, т. 8 от Закона за народната просвета.
Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2002 г., бр. 40 от 2004 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Учениците имат право да завършат обучението си в определен етап от степента на образование по училищния учебен план, по който са започнали да се обучават в същото училище, освен ако друго не е предвидено със закон.
(2) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г.) Правото по ал. 1 не се отнася до условията и реда
за завършване на съответния етап на образованието. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 50 от 2008 г.) Лицата, прекъснали обучението си,
продължават по училищния учебен план, действащ през учебната година, от която обучението продължава.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. Държавният и общинските бюджети осигуряват финансирането на
задължителната, задължителноизбираемата и свободноизбираемата подготовка в държавните и общинските училища.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. (1) (Предишен текст на § 2 - ДВ, бр. 29 от 2003 г.) За учебната 1999 - 2000 г.
общообразователният минимум се въвежда от IХ клас. (2) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2003 г.) Учениците, постъпили в IX клас през учебната
1999 - 2000 г., в това число постъпилите през учебната 1998 - 1999 г. в клас с интензивно изучаване на чужд език с прием след VII клас на профилирани гимназии, профилирани и професионални паралелки в гимназии и в средни общообразователни училища и с прием след VII клас в професионални гимназии, техникуми и училища по изкуствата, които завършват успешно XII клас през учебната 2002 - 2003 г., придобиват средно образование и получават диплома при условията и по реда на Закона за народната просвета, без да полагат държавните зрелостни изпити по чл. 7, ал. 1.
7
(3) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2003 г.) Учениците по ал. 2 не полагат зрелостните изпити, посочени в учебния план на училището, действащ към момента на приемането им. По свое желание те имат право да положат държавните зрелостни изпити по чл. 24, ал. 1 и 2 от Закона за народната просвета.
§ 2а. (Нов - ДВ, бр. 40 от 2004 г.) (1) Учениците, които завършат успешно обучението си в ХII клас през учебната 2003 - 2004 г. и през учебната 2004 - 2005 г., придобиват средно образование и получават диплома при условията и по реда на този закон, без да полагат държавните зрелостни изпити по чл. 7.
(2) По свое желание учениците имат право да положат държавни зрелостни изпити
при условията и по реда на чл. 7. (3) Учениците, които завършат успешно обучението си в ХII клас през учебната
2003 - 2004 г. и през учебната 2004 - 2005 г., не полагат зрелостни изпити, ако такива са предвидени в учебния план на училището, действащ към момента на приемането им.
§ 3. В Закона за народната просвета (обн., ДВ, бр. 86 от 1991 г.; изм., бр. 90 от 1996 г., бр. 36, 124 и 153 от 1998 г.) в чл. 26, ал. 1, т. 5 думите "от VIII до ХII клас включително" се заличават.
§ 4. Министърът на образованието, младежта и науката издава наредбата по чл. 13 в срок един месец от влизането в сила на този закон.
§ 5. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". § 6. Изпълнението на закона се възлага на министъра на образованието, младежта
и науката. ———————————————————————————————— ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и
допълнение на Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план
(ДВ, бр. 95 от 2002 г., в сила от 8.10.2002 г.) § 10. За учебната 2002 - 2003 г. общообразователният минимум се въвежда от I
клас. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение (ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) ........................................................................ § 4. В Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния
план (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 90 и 95 от 2002 г., бр. 29 от 2003 г., бр. 40 от 2004 г., бр. 41 и 105 от 2006 г., бр. 50 от 2008 г., бр. 36 от 2009 г.) навсякъде думите "министъра на образованието и науката" и "Министерството на образованието и науката" се заменят съответно с "министъра на образованието, младежта и науката" и "Министерството на образованието, младежта и науката".
........................................................................
ЗАКОН ЗА СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА
В сила от 01.04.2002 г.
Обн. ДВ. бр.32 от 29 Март 2002г., изм. ДВ. бр.120 от 29 Декември 2002г.,
изм. ДВ. бр.112 от 23 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.69 от 6 Август 2004г., изм. ДВ.
бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.21 от 10 Март 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11
Април 2006г., изм. ДВ. бр.33 от 21 Април 2006г., изм. ДВ. бр.68 от 22 Август 2006г.,
изм. ДВ. бр.95 от 24 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2007г., изм. ДВ.
бр.71 от 12 Август 2008г., изм. ДВ. бр.110 от 30 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.23 от 27
Март 2009г., изм. ДВ. бр.15 от 23 Февруари 2010г., изм. ДВ. бр.24 от 26 Март 2010г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2006 г., в сила от
01.01.2006 г.) Този закон урежда условията за придобиване правото на семейни помощи
при бременност, раждане и отглеждане на деца, формите и реда за тяхното
предоставяне.
Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2004 г.) (1) (Предишен текст на чл. 2 - ДВ, бр. 21
от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г.) Семейните помощи по този закон са:
1. (доп. - ДВ, бр. 21 от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г.) еднократна парична
помощ при бременност;
2. (доп. - ДВ, бр. 21 от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г.) еднократна парична
помощ при раждане на дете;
3. (нова - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) еднократна парична
помощ за отглеждане на близнаци до навършване на една година;
4. (нова - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) еднократна парична
помощ за отглеждане на дете до навършване на една година от майка студентка, учаща
в редовна форма на обучение;
5. (нова - ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., отм. - ДВ, бр. 23 от
2009 г., в сила от 01.01.2009 г.)
6. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) месечни
помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна
възраст;
7. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) месечни
помощи за отглеждане на дете до навършване на една година;
8. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишна
т. 6 - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) целеви помощи за ученици;
9. (нова - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) целева помощ за безплатно пътуване с
железопътния и автобусния транспорт в страната за многодетни майки;
10. (нова - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) месечна добавка за деца с трайни
увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-
късно от 20-годишна възраст.
(2) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 23 от
2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) Помощите по ал. 1, т. 6 - 8 могат да се предоставят в
пари и/или под формата на социални инвестиции при условия и по ред, определени в
правилника за прилагане на закона.
Чл. 3. Право на семейни помощи за деца имат:
1. (нова - ДВ, бр. 69 от 2004 г.) бременните жени - български граждани;
2. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 69 от 2004 г.) семействата на българските
граждани - за децата, които отглеждат в страната;
3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 69 от 2004 г.) семействата, в които единият от
родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които
отглеждат в страната;
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 69 от 2004 г.) семействата на роднини, близки
или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на
детето;
5. (предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 69 от 2004 г.) бременните жени - чужди
граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат
децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон
или в международен договор, по който Република България е страна.
Чл. 4. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 69 от 2004 г., изм. и доп - ДВ, бр. 21 от 2006 г., в
сила от 10.03.2006 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр.
23 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) (*) Право на семейни помощи по чл. 2, ал. 1, т. 1, 6
- 8 имат семействата и бременните жени със средномесечен доход на член от
семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за
целта в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но
не по-малък от предходната година, освен в случаите по чл. 7, ал. 2.
Чл. 5. Семейните помощи за деца по този закон се финансират със средства
от републиканския бюджет.
Глава втора.
СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ПРИ БРЕМЕННОСТ, РАЖДАНЕ И ЗА
ОТГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЦА (ЗАГЛ. ДОП. - ДВ, БР. 69 ОТ 2004 Г.)
Чл. 5а. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2004 г., в сила от 01.07.2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр.
21 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Бременните жени, чийто доход на член от
семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4, имат право на еднократна помощ
при бременност в размер, определен ежегодно със закона за държавния бюджет на
Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година,
когато нямат право на обезщетение за бременност и раждане по реда на Кодекса за
социално осигуряване и живеят постоянно в страната.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) Когато бременната
жена е осигурена за общо заболяване и майчинство, но не получава обезщетение за
бременност и раждане, поради това че няма необходимия осигурителен стаж по чл. 48а
от Кодекса за социално осигуряване, еднократната помощ се изплаща в размер,
определен пропорционално на броя на дните от началото на отпуска за бременност и
раждане до придобиването на необходимия осигурителен стаж по чл. 48а от Кодекса за
социално осигуряване, но за не повече от 45 дни.
(3) Еднократната помощ при бременност се изплаща за периода от 45 дни
преди определения термин за раждане.
Чл. 6. (1) Майката има право на еднократна помощ при раждане на живо
дете, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за
отглеждане в специализирана институция за деца.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Размерът на
помощта по ал. 1 се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на Република
България за съответната година, който не е по-малък от предходната година и се
диференцира според поредността на децата, родени от майката.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При раждане на
близнаци, един от които е второ дете на майката, помощта се изплаща за всяко дете
близнак в размера за второ дете.
(4) При определяне поредността на децата се вземат предвид само родените
от майката деца, които са живи в момента на раждането.
(5) Помощта по ал. 1 се изплаща на майката, а при невъзможност да я
получи - на друг законен представител на детето.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 71 от
2008 г.) Ако до навършване на 2-годишна възраст на детето се установят трайни
увреждания 50 и над 50 на сто, на майката се изплаща допълнителна еднократна помощ
в размер, определен ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България
за съответната година, но не по-малък от предходната година.
Чл. 6а. (1) (Нов - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) Майката
(осиновителката) има право на еднократна парична помощ за отглеждане на близнаци
до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато децата
не са настанени за отглеждане в специализирана институция за деца.
(2) Размерът на помощта по ал. 1 се определя ежегодно със закона за
държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от
предходната година и се изплаща за всяко дете близнак.
(3) Помощта по ал. 1 се изплаща на майката (осиновителката), а при
невъзможност да я получи - на друг законен представител на детето.
(4) При условията на ал. 1 еднократна парична помощ за отглеждане на
близнаци до навършване на една година се предоставя и на самотния баща
(осиновител).
(5) При условията на ал. 1 еднократна парична помощ за отглеждане на
близнаци до навършване на една година се предоставя и на семействата на роднини,
близки или приемни семейства - за близнаци, настанени по реда на чл. 26 от Закона за
закрила на детето.
Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2006 г., в сила от
01.01.2006 г.) Месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не
повече от 20-годишна възраст се предоставят в пари и/или под формата на социални
инвестиции на семействата, чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен
на дохода по чл. 4, при условие, че детето:
1. не е настанено за отглеждане на пълна държавна издръжка в
специализирана институция за деца;
2. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2004 г.) до завършване на средно образование, но не
повече от 20-годишна възраст редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно
поради здравословното му състояние;
3. живее постоянно в страната.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г.) При условията на ал.
1, т. 1 - 3 месечната помощ за деца, настанени за отглеждане в семейство на роднини,
близки или в приемно семейство по реда от чл. 26 от Закона за закрила на детето, се
предоставя в пари и/или под формата на социални инвестиции независимо от дохода на
семейството.
(3) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2006 г., в сила от
01.01.2006 г.) Месечната помощ по ал. 2 се предоставя в пари и/или под формата на
социални инвестиции и след 18-годишна възраст до завършване на средно образование,
но не по-късно от 20-годишна възраст, ако настанените продължават да живеят в
семейството.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 69 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в
сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр.
113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Размерът на помощта по ал. 1 се определя
ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната
година.
(5) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г., отм. - ДВ, бр. 113 от
2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
(6) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г., отм. - ДВ, бр. 113 от
2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
(7) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2004 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 21 от 2006 г.,
в сила от 01.01.2006 г.) При условията на ал. 1, т. 1 и 3, ал. 2 и 3 след навършване на 18-
годишна възраст месечните помощи се предоставят в пари и/или под формата на
социални инвестиции, ако лицето продължава да учи и редовно посещава училище, до
завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна
възраст.
(8) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 69 от 2004 г., предишна ал. 6, изм. - ДВ,
бр. 21 от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г.) При условията на ал. 1, т. 1 и 3 месечната
помощ за дете с трайно увреждане, установено от компетентните здравни органи, се
предоставя в пари и/или под формата на социални инвестиции независимо от дохода на
семейството в двоен размер на помощта, определена по реда на ал. 4.
Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2006 г.) (**) Месечни помощи за отглеждане
на дете до една година в размер, определен със закона за държавния бюджет на
Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година се
предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции на майката
(осиновителката), чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на дохода
по чл. 4, при условие, че:
1. (изм. - ДВ, бр. 21 от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г.) майката
(осиновителката) не е осигурена и не получава обезщетение за бременност, раждане и
отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване;
2. детето не е настанено за отглеждане в специализирана институция за деца
на пълна държавна издръжка;
3. детето живее постоянно в страната.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г.) При условията на ал.
1 месечна помощ за отглеждане на дете се предоставя в пари и/или под формата на
социални инвестиции и на самотния баща-осиновител.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2006 г.) (**) При условията на ал. 1, т. 1 - 3
месечните помощи за отглеждане на дете с трайни увреждания се предоставят в пари
и/или под формата на социални инвестиции до навършване на 2-годишна възраст на
детето, независимо от дохода на семейството.
(4) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., отм. - ДВ, бр. 23 от
2009 г., в сила от 01.01.2009 г.)
(5) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2004 г., в сила от 01.07.2004 г., предишна ал. 4 - ДВ,
бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от
01.01.2009 г.) Когато майката (осиновителката) е осигурена за общо заболяване и
майчинство, но не получава обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на
малко дете, поради това че няма необходимия осигурителен стаж по чл. 48а и чл. 52а от
Кодекса за социално осигуряване, тя има право на месечна помощ за отглеждане на
дете при условията и по реда на този закон за времето до придобиване на необходимия
осигурителен стаж.
(6) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2004 г., в сила от 01.07.2004 г., изм. - ДВ, бр. 21 от
2006 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от
01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) Когато майката
(осиновителката) придобие право на обезщетение по чл. 48а и чл. 52а от Кодекса за
социално осигуряване преди изтичането на съответния календарен месец, помощта по
ал. 5 за този месец се предоставя в пари и/или под формата на социални инвестиции в
размер, определен пропорционално на броя на дните от началото на месеца до датата на
придобиване на необходимия осигурителен стаж.
(7) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2004 г., в сила от 01.07.2004 г., изм. - ДВ, бр. 21 от
2006 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от
01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) При условията на ал. 1
- 6 месечната помощ за отглеждане на дете се предоставя в пари и/или под формата на
социални инвестиции и на семействата на роднини и близки и приемни семейства за
деца, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, независимо от дохода
на семейството.
(8) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2004 г., в сила от 01.07.2004 г., изм. - ДВ, бр. 21 от
2006 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от
01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) Помощта по ал. 7 се
предоставя в пари и/или под формата на социални инвестиции, при условие че никой от
членовете на семейството, при което е настанено детето, не получава обезщетение по
реда на чл. 53, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
Чл. 8а. (Нов - ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., отм. - ДВ, бр. 23
от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.)
Чл. 8б. (Нов - ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., отм. - ДВ, бр. 23
от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.)
Чл. 8в. (Нов - ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 23
от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) (1) Майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна
форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до
навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е
оставено за отглеждане в специализирана институция за деца.
(2) Размерът на помощта по ал. 1 се определя ежегодно със закона за
държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от
предходната година.
(3) Помощта по ал. 1 се изплаща на майката (осиновителката), а при
невъзможност да я получи - на друг законен представител на детето.
(4) При условията на ал. 1 еднократна помощ за отглеждане на дете се
предоставя в пари и на самотния баща (осиновител).
Чл. 8г. (Нов - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) (1) Многодетните майки имат право на
безплатно пътуване веднъж в годината - отиване и връщане, с железопътния и
автобусния транспорт в страната.
(2) Условията и редът за ползване на правото по ал. 1 се определят с
правилника за прилагане на закона.
(3) Редът за предоставяне и разходване на средствата за безплатния
железопътен транспорт се определя с наредба на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.
Чл. 8д. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) (1) Право на месечна добавка в размер
70 на сто от минималната работна заплата за деца с трайни увреждания до 18-годишна
възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна
възраст, имат:
1. родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания;
2. семейства на роднини или близки и приемни семейства, при които са
настанени деца с трайни увреждания по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
(2) Правоимащите по ал. 1 получават месечната добавка по постоянния си
адрес от дирекциите "Социално подпомагане" на Агенцията за социално подпомагане.
(3) Ако децата са настанени на пълна държавна или общинска издръжка в
лечебни заведения, както и в специализирани институции и социални услуги -
резидентен тип, за срок, по-дълъг от един месец, правоимащите не получават месечна
добавка по ал. 1 за периода на престоя им в тях.
Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр.
110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.01.2009
г.) Помощите по чл. 7 и 8 се предоставят в пари и/или под формата на социални
инвестиции през месеца, следващ месеца, за който се дължат на майката
(осиновителя/осиновителката).
(2) (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) С изричното
писмено съгласие на майката помощите по ал. 1 могат да се получават от бащата.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г.) При невъзможност
на майката (осиновителя/осиновителката) да получава помощите, те се предоставят в
пари и/или под формата на социални инвестиции на законния представител или
попечител на детето.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г.) Месечните помощи
за деца с разведени родители се предоставят в пари и/или под формата на социални
инвестиции на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските
права.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 69 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2006 г., в сила от
01.01.2006 г.) Месечните помощи по чл. 7 и чл. 8 за деца, настанени за отглеждане в
семейство на роднини, близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за
закрила на детето, се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции на
лицата, при които е настанено детето.
Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Семейните
помощи за деца се отпускат от дирекция "Социално подпомагане" въз основа на молба-
декларация по образец за всяка отделна помощ, утвърден от министъра на труда и
социалната политика. Образците се обнародват в "Държавен вестник".
(2) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 110 от
2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.)
Помощите по чл. 2, ал. 1, т. 6 - 8 могат да се предоставят изцяло или частично под
формата на социални инвестиции с цел осигуряване на равни възможности за децата
при тяхното отглеждане, възпитание, обучение, образование, опазване на здравето,
развитие и социализация в случаите, когато:
1. родителите не полагат грижи към децата си;
2. (изм. - ДВ, бр. 71 от 2008 г.) семейната помощ не се използва по
предназначение.
(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 21 от 2006 г., в сила от 10.03.2006 г.) След
изтичане на 12 месеца от отпускането на месечните помощи по чл. 7 и 8 се подава нова
молба-декларация.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишна ал. 3 -
ДВ, бр. 21 от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 71 от 2008 г.) Семейните
помощи за деца се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално
подпомагане" или упълномощено от него лице.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 21 от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ,
бр. 71 от 2008 г.) Отказът за отпускане на семейна помощ за деца се мотивира.
Заповедта за отказ се съобщава писмено на лицето, подало молбата, в 7-дневен срок от
издаването й.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишна ал. 5,
изм. - ДВ, бр. 21 от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 2008 г.) За
неуредените с този закон въпроси, свързани с издаването, оспорването и изпълнението
на административните актове, се прилагат разпоредбите на
Административнопроцесуалния кодекс.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишна ал. 6,
изм. - ДВ, бр. 21 от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от
12.07.2006 г., отм. - ДВ, бр. 71 от 2008 г.)
(8) (Предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 21 от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г.)
Редът за отпускане и предоставяне в пари и/или под формата на социални инвестиции
на семейните помощи се урежда с правилника за прилагане на този закон.
Чл. 10а. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) На
семействата, чиито деца са записани в първи клас на държавно или общинско училище,
се отпуска еднократна целева помощ за покриване част от разходите в началото на
учебната година.
(2) Помощта по ал. 1 се отпуска, при условие че доходът на член от
семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г.) Целевите помощи за
учениците могат да се отпускат и като социална инвестиция по преценка на дирекциите
"Социално подпомагане" със съдействието на училищните ръководства.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г.) При условията на ал.
1 - 3 еднократната целева помощ се предоставя в пари и/или под формата на социални
инвестиции и на семействата на роднини и близки и приемни семейства за деца,
настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, независимо от дохода на
семейството.
(5) Размерът на еднократната целева помощ се определя ежегодно с акт на
Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика за
съответната година.
(6) Помощта се възстановява, ако детето не постъпи в училище.
Чл. 10б. (Нов - ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.04.2009 г., ако са
изпълнени условията на § 102) Семейства, на които детето (децата) не може да бъде
записано в общинска детска градина, имат право на помощ в размер на 100 лв. месечно
за всяко дете на възраст от 3 до 6 години. Помощите са за сметка на републиканския
бюджет. Министърът на финансите издава наредба за реда за получаване и
изразходване на помощите.
Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр.
105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2006 г.) Органите на
Националната агенция за приходите, Агенцията за държавна финансова инспекция и
другите държавни органи са длъжни да представят при поискване информация на
дирекциите "Социално подпомагане" за доходите на лицата в 14-дневен срок.
Чл. 12. Вземанията по този закон се погасяват в срок, както следва:
1. три години - за еднократните помощи при раждане на дете, считано от
края на месеца, през който е родено детето;
2. три месеца - за месечните помощи за деца до 18-годишна възраст, считано
от края на месеца, за който се отнасят;
3. три месеца - за месечните помощи за отглеждане на дете до 1 година,
считано от края на месеца, за който се отнасят;
4. (нова - ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., отм. - ДВ, бр. 23 от
2009 г., в сила от 01.01.2009 г.)
5. (нова - ДВ, бр. 69 от 2004 г., предишна т. 4 - ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила
от 01.01.2009 г.) три месеца - за еднократната помощ при бременност, считано от
определения термин за раждане;
6. (нова - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) шест месеца - за
еднократните помощи за отглеждане на близнаци до навършване на една година,
считано от края на месеца, през който децата са родени, осиновени или настанени по
реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
7. (нова - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) шест месеца - за
еднократната помощ за отглеждане на дете до навършване на една година от майка
студентка, учаща в редовна форма на обучение, считано от края на месеца, през който е
родено (осиновено) детето.
8. (нова - ДВ, бр. 69 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2006 г., в сила от
01.01.2006 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишна т.
6 - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) три месеца - за еднократната целева
помощ за ученици, записани в първи клас, считано от края на месеца, за който се
отнасят;
9. (нова - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) три месеца - за целевата помощ за безплатно
пътуване с железопътния и автобусния транспорт в страната за многодетни майки,
считано от края на месеца, в който е отпусната помощта;
10. (нова - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) три години - за месечната добавка за деца с
трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование,
но не по-късно от 20-годишна възраст считано от края на месеца, за който се отнася.
Чл. 13. Върху вземанията за семейни помощи по този закон не се дължат
данъци и такси и не могат да бъдат правени удръжки, освен за:
1. надвзети средства за семейни помощи в резултат на счетоводно-
техническа грешка;
2. недобросъвестно получени суми.
Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2008 г.) (1) При писмен сигнал за
недобросъвестно получени семейни помощи или по преценка на директора на
съответната дирекция "Социално подпомагане" се извършва проверка от длъжностно
лице на дирекцията.
(2) За резултатите от проверката длъжностното лице по ал. 1 съставя
констативен протокол, който предоставя в тридневен срок на директора на дирекция
"Социално подпомагане".
(3) В случай на установена недобросъвестност директорът на дирекция
"Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената
семейна помощ заедно със законната лихва.
(4) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) При настаняване на
дете извън биологичното му семейство по чл. 26 от Закона за закрила на детето,
прекратяване на настаняването в семейство на роднини и близки или приемно
семейство отпуснатата еднократна помощ за отглеждане на близнаци по чл. 6а или
отпуснатата еднократна помощ по чл. 8в подлежи на възстановяване по реда на ал. 1 - 3
пропорционално на броя на пълните месеци до навършване на едногодишна възраст на
детето, считано от месеца на настъпване на събитието.
Чл. 14а. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2008 г.) (1) Заповедта по чл. 14, ал. 3 подлежи
на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 7-дневен срок от
деня на получаването й. Обжалването спира изпълнението, като не се допуска
предварително изпълнение.
(2) Принудителното изпълнение на заповедта по чл. 14, ал. 3 се допуска по
искане на дирекция "Социално подпомагане" по реда на Гражданския процесуален
кодекс.
Глава трета.
КОНТРОЛ И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Контролът по
прилагането на този закон се осъществява от инспектората към изпълнителния
директор на Агенцията за социално подпомагане.
Чл. 16. (1) Длъжностните лица, нарушили разпоредбите на този закон, се
наказват с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв., ако
не подлежат на по-тежко наказание.
(2) Нарушението е повторно, когато е извършено до една година от
влизането в сила на акта, с който нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Актовете за
установяване на нарушенията по ал. 1 и 2 се съставят от длъжностни лица от
инспектората към изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.
(4) Наказателните постановления се издават от министъра на труда и
социалната политика или от упълномощено от него длъжностно лице.
(5) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и
изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за
административните нарушения и наказания.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на този закон:
1. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2004 г.) "Семейството" включва съпрузите,
ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да
учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-
годишна възраст (родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, с изключение на
сключилите брак).
2. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2006 г., в сила от
01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Доход" са всички
брутни доходи на семейството, които са облагаеми по Закона за данъците върху
доходите на физическите лица, както и получаваните пенсии, обезщетения, помощи и
стипендии, с изключение на месечните добавки за деца с трайни увреждания,
изплащани по реда на чл. 43 от Закона за интеграция на хората с увреждания, добавката
за чужда помощ на инвалидите по чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване,
стипендиите на учащите се до завършване на средно образование, но не по-късно от
навършване на 20-годишна възраст, както и помощите, получени по този закон.
3. (изм. - ДВ, бр. 21 от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г.) "Осигурени" са
лицата, които се осигуряват по реда на част първа от Кодекса за социално осигуряване.
4. "Специализирани институции за отглеждане на деца на пълна държавна
издръжка" са заведенията, в които на децата се осигуряват жилище, храна и облекло за
сметка на държавния и общинските бюджети, без да се заплаща такса.
5. "Самотен баща-осиновител" е лице, което при осиновяване на детето не се
намира в граждански брак.
6. (нова - ДВ, бр. 21 от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г.) "Социални
инвестиции" е непарична форма на семейно подпомагане при отглеждане на деца за
сметка на държавния бюджет, предоставяна като стоки и/или услуги.
7. (нова - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) "Близнаци" са две и
повече живородени деца от многоплодна бременност.
8. (нова - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) "Многодетни" са майките, родили
(осиновили) и отгледали три и повече деца над едногодишна възраст.
§ 1а. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 68 от
2006 г.) При определяне поредността на децата за целите на закона се вземат предвид
всички деца: родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, както и настанените
за отглеждане по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 2. (1) До 1 януари 2004 г. еднократните помощи при раждане на дете се
изплащат от:
1. териториалните поделения на Националния осигурителен институт - чрез
осигурителя на осигурения родител; когато и двамата родители са осигурени, помощта
се изплаща на майката;
2. териториалните поделения на Националния осигурителен институт - за
пенсионерите и самоосигуряващите се лица; когато и двамата родители са пенсионери
или самоосигуряващи се, помощта се изплаща на майката;
3. (изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) дирекция "Социално
подпомагане" - когато и двамата родители не са осигурени.
(2) До 1 януари 2004 г. месечните помощи за дете до навършване на 18
години се изплащат от:
1. териториалните поделения на Националния осигурителен институт - чрез
осигурителя на осигурения родител; когато и двамата родители са осигурени, помощта
се изплаща на майката;
2. териториалните поделения на Националния осигурителен институт - за
пенсионерите и самоосигуряващите се лица; когато и двамата родители са пенсионери
или самоосигуряващи се, помощта се изплаща на майката;
3. учебните заведения - на родителите, учащи се в средните и висшите
училища и в колежите - редовна форма на обучение; когато и двамата родители са
учащи се, помощта се изплаща на майката;
4. (изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) дирекциите
"Социално подпомагане" - за деца, на които двамата родители не са осигурени, и за
деца, настанени за отглеждане при роднини, близки или в приемни семейства по реда
на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
(3) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, т. 1 - 3 помощите се изплащат след
представяне на документите по чл. 10, ал. 1.
§ 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г.) Контролът върху изплатените помощи
по § 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, т. 1 и 2 за периода до 1 януари 2004 г. се осъществява от
органите на Националния осигурителен институт, а за помощите по § 2, ал. 2, т. 3 - от
органите на Министерството на образованието и науката, които установяват
нарушенията.
(2) Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния
контролен орган или от упълномощени от него длъжностни лица съобразно
ведомствената принадлежност на съставителите на актовете.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и
изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за
административните нарушения и наказания.
§ 3а. (Нов - ДВ, бр. 112 от 2003 г.) Неизплатените месечни помощи за дете
до навършване на 18 години и еднократните помощи при раждане на дете по реда на §
2, ал. 1, т. 1 и 2, и ал. 2, т. 1, 2 и 3 за периода до 1 януари 2004 г. се изплащат от
дирекциите "Социално подпомагане". Помощите могат да бъдат поискани в срок една
година, считано от края на месеца, за който се отнасят.
§ 4. Осигурителите ежегодно представят отчет за изплатените суми по чл. 2
на съответните териториални поделения на Националния осигурителен институт.
§ 5. Този закон отменя Указа за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр.
15 от 1968 г.; изм. и доп., бр. 21 от 1968 г., бр. 63 от 1973 г., бр. 17 от 1974 г., бр. 3 и 21
от 1975 г., бр. 63 от 1976 г., бр. 36 и 93 от 1979 г., бр. 4 от 1981 г., бр. 73 от 1982 г., бр.
51 от 1984 г., бр. 36 и 87 от 1988 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 88 от 1993 г. и бр. 1 от 2002 г.).
§ 6. (1) Средномесечният доход по чл. 4 за 2002 г. е 150 лв.
(2) Размерът на месечните помощи за дете до навършване на 18 години по
чл. 7, ал. 1 за 2002 г. е 15 лв.
§ 7. Произтичащите от този закон промени в размера на утвърдените със
Закона за държавния бюджет на Република България за 2002 г. целеви субсидии за
социални помощи на отделните общини се утвърждават от министъра на финансите по
предложение на министъра на труда и социалната политика по реда на чл. 34, ал. 1 от
Закона за устройството на държавния бюджет.
§ 8. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет, който
приема правилник за прилагането му в срок до три месеца от влизането в сила на
закона.
§ 9. Законът влиза в сила от 1 април 2002 г.
-------------------------
Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 20 март 2002 г. и е
подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА
СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА
(ОБН. - ДВ, БР. 69 ОТ 2004 Г.)
§ 15. Параграфи 6, 8, 13 и 14 влизат в сила от 1 юли 2004 г., а § 10 влиза в
сила от 1 януари 2005 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЗА 2006 Г.
(ОБН. - ДВ, БР. 105 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)
§ 95. Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
(ОБН. - ДВ, БР. 105 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)
§ 88. Кодексът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на чл. 179, ал.
3, чл. 183, ал. 9, § 10, т. 1, буква "д" и т. 4, буква "в", § 11, т. 1, буква "б" и § 14, т. 12 от
преходните и заключителните разпоредби, които влизат в сила от деня на
обнародването на кодекса в "Държавен вестник".
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНA ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА
СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА
(ОБН. - ДВ, БР. 21 ОТ 2006 Г.)
§ 15. Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на:
1. разпоредбите на § 3 - относно думите "12 месеца", и § 9, т. 2 - относно
думите "12 месеца", които влизат в сила от деня на обнародването на този закон в
"Държавен вестник";
2. разпоредбите на § 4, 5 и § 7, т. 1, буква "а" и т. 3, буква "а", които влизат в
сила от 1 януари 2007 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС
(ОБН. - ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)
§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен
вестник", с изключение на:
1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 - относно отмяната на глава трета, раздел II
"Обжалване по съдебен ред", § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, §
53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 - 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 - 4, §
101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1,
както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 - относно
замяната на думата "окръжния" с "административния" и замяната на думите
"Софийския градски съд" с "Административния съд - град София", които влизат в сила
от 1 март 2007 г.;
2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;
3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в
"Държавен вестник".
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ
ЛИЦА
(ОБН. - ДВ, БР. 95 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)
§ 21. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 10, който
влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЗА 2008 Г.
(ОБН. - ДВ, БР. 113 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)
§ 99. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЗА 2009 Г.
(ОБН. - ДВ, БР. 110 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2009 Г.)
§ 101. Помощта на майките студентки по чл. 8в от Закона за семейни
помощи за деца е в размер на минималната работна заплата, установена за страната.
§ 102. (1) Министерският съвет след 31 март 2009 г. може да одобри
допълнителни бюджетни кредити по бюджета на Министерството на труда и
социалната политика за реализиране на изпълнението на § 100, т. 7, при условие че:
1. очакваният годишен размер на положителното салдо по консолидираната
фискална програма превишава 3 на сто от прогнозата за годишния брутен вътрешен
продукт;
2. не се влошава утвърденото с чл. 1, ал. 3 бюджетно салдо по
републиканския бюджет.
(2) Бюджетните кредити по ал. 1 не се включват в размера на
допълнителните бюджетни кредити по чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на
държавния бюджет.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 104. Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г., с изключение на § 100, т. 7,
която влиза в сила от 1 април 2009 г., ако са изпълнени условията на § 102.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА
СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА
(ОБН. - ДВ, БР. 23 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2009 Г.)
§ 13. Размерът на еднократната помощ по чл. 8в за отглеждане на дете до
навършване на една година от майка студентка, учаща в редовна форма на обучение, за
2009 г. е равен на дванайсеткратния размер, определен за тази помощ в § 101 от
преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на
Република България за 2009 г. (ДВ, бр. 110 от 2008 г.), и се изплаща еднократно.
§ 14. (1) Размерът на еднократната помощ за близнаци по чл. 6а за 2009 г. е
1200 лв. за всяко дете.
(2) Майка (осиновителка), самотен баща (осиновител), семейство на
роднини или близки или приемно семейство, които към влизането в сила на този закон
отглеждат близнаци, имат право на еднократна помощ за отглеждането им, ако
отговарят на условията на чл. 6а, пропорционално на оставащите месеци до
навършване на едногодишна възраст на децата.
§ 15. Майка (осиновителка), самотен баща (осиновител), семейство на
роднини, близки или приемно семейство, отглеждащи близнаци, които в периода 1
януари 2009 г. - 31 март 2009 г. включително са на възраст между 1 и 2 години, имат
право на еднократна парична помощ за отглеждането им в размер на 300 лв. за всяко
дете.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 17. Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г., с изключение на § 16, който
влиза в сила от 1 април 2009 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА
СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ
(ОБН. - ДВ, БР. 15 ОТ 2010 Г.)
§ 21. Издадените удостоверения на основание чл. 20, ал. 1 от правилника за
прилагане на закона на многодетни майки се преиздават в срок до една година от
влизането в сила на този закон.
§ 22. Министерският съвет в срок един месец от влизането в сила на този
закон приема необходимите изменения и допълнения в правилника за прилагане на
закона и в Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца (обн., ДВ, бр.
67 от 2002 г.; изм., бр. 93 от 2004 г.; попр., бр. 97 от 2004 г.; изм., бр. 115 от 2004 г., бр.
71 от 2006 г. и бр. 34 от 2009 г.).
(**) Бел. ред. Сиела. Поради различното влизане в сила на измененията от
ДВ, бр. 21 от 2006 г. следва да се има предвид, че за 2006 г. месечната помощ е 100 лв.,
но може да бъде предоставена и под формата на социални инвестиции, а от 1 януари
2007 г. се определя със Закона за държавния бюджет на Република България за
съответната година.
Релевантни актове от Европейското законодателство РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА (ЕИО) № 574/72 от 21 март 1972 година за
определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) 1408/71 за прилагането на схеми
за социално осигуряване на заети лица и техните семейства, които се движат в рамките
на Общността
ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ
Обн., ДВ, бр. 56 от 19.05.1998 г., изм., бр. 45 от 30.04.2002 г., изм. и доп., бр. 120 от
29.12.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., бр. 18 от 28.02.2006 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г.,
в сила от 12.07.2006 г., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 52
от 29.06.2007 г., изм., бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г., бр. 58 от 27.06.2008
г., в сила от 1.07.2008 г., изм. и доп., бр. 14 от 20.02.2009 г., доп., бр. 41 от 2.06.2009 г., в
сила от 1.07.2009 г., изм., бр. 74 от 15.09.2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. и доп., бр.
15 от 23.02.2010 г., доп., бр. 9 от 28.01.2011 г., изм. и доп., бр. 51 от 5.07.2011 г.
Глава първа
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани със социалното
подпомагане на гражданите в Република България.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Законът има за цел:
1. подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват
своите основни жизнени потребности;
2. укрепване и развитие на обществената солидарност в трудни житейски ситуации;
3. подпомагане на социалната реинтеграция на лицата, които получават социални
помощи;
4. подпомагане на трудовата заетост на безработните лица, които отговарят на
изискванията за получаването на месечни социални помощи;
5. насърчаване на предприемачеството в социалната сфера чрез предоставяне на
социални услуги от физически и юридически лица.
(3) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Социалното подпомагане се изразява в предоставяне
на помощи и услуги.
(4) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Социалното подпомагане се основава на социална
работа, като се прилага индивидуален подход и оценка на конкретните потребности на
лицата и семействата.
(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Социалното подпомагане се извършва по
начин, който да запазва човешкото достойнство на гражданите.
Чл. 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм. и доп., бр. 52 от 2007 г., доп., бр. 9 от 2011
г.) Българските граждани, чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно
пребиваване в Република България, чужденците, на които е предоставено убежище,
статут на бежанец или хуманитарен статут, и чужденците, ползващи се от временна
закрила, са длъжни да полагат грижи за задоволяване на своите жизнени потребности.
(2) Социалното подпомагане се изразява в предоставяне на помощи в пари и/или в
натура и оказване на услуги за задоволяване на основни жизнени потребности на
гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях
имущество.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Право на социално подпомагане имат българските
граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови,
социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или
доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по
закон да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени
потребности.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм. и доп., бр. 52 от 2007 г., доп., бр. 9 от 2011 г.) От
правото по ал. 3 се ползват и чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно
пребиваване в Република България, чужденците, на които е предоставено убежище,
статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденците, ползващи се от временна
закрила и лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който
Република България е страна.
(5) Получаването на месечни социални помощи се обвързва с полагането на
общественополезен труд, освен в случаите на майчинство или когато възрастта и/или
здравословното състояние на лицето не позволяват това.
(6) (Отм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.).
Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) При осъществяване на социалното подпомагане не
се допускат пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата,
етническа принадлежност, гражданство, политически или други убеждения, религия
или вяра, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение или произход,
членуване в синдикални и други обществени организации и движения.
Глава втора
ОРГАНИ ПО СОЦИАЛНОТО ПОДПОМАГАНЕ
(Загл. изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.)
Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Министерският съвет определя държавната
политика в областта на социалното подпомагане.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Министърът на труда и социалната политика
разработва, координира и провежда държавната политика в областта на социалното
подпомагане.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., доп., бр. 15 от 2010 г.) Държавната политика в
областта на социалното подпомагане се осъществява в сътрудничество с държавните
органи, с областните администрации, органите на местното самоуправление и
юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза,
които създават условия и съдействат за реализирането на програми и проекти в тази
област.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., отм., бр. 15 от
2010 г.).
(5) (Отм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.).
Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) (1) За изпълнение на държавната политика в
областта на социалното подпомагане се създава Агенция за социално подпомагане към
министъра на труда и социалната политика.
(2) Агенцията за социално подпомагане е изпълнителна агенция - второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика, и е
юридическо лице със седалище София.
(3) Агенцията за социално подпомагане се представлява и ръководи от изпълнителен
директор.
(4) Към изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане се създава
инспекторат.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2006 г.) Териториалните поделения на Агенцията за социално
подпомагане са регионални дирекции за социално подпомагане в областните
административни центрове и дирекции "Социално подпомагане".
(6) В дирекциите "Социално подпомагане" се създават отдели "Закрила на детето".
(7) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2006 г.) Дейността, структурата и числеността на персонала на
Агенцията за социално подпомагане, броят и териториалният обхват на нейните
поделения се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет по
предложение на министъра на труда и социалната политика.
Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) (1) (Предишен текст на чл. 6 - ДВ, бр. 15 от 2010
г.) Агенцията за социално подпомагане:
1. осъществява изпълнението на държавната политика по социално подпомагане;
2. осъществява дейност по отпускане на социални помощи и по предоставяне на
социални услуги;
3. (нова - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) координира дейностите по планиране и развитие на
социалните услуги;
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) контролира спазването на утвърдени критерии
и стандарти за извършване на социални услуги;
5. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г., предишна т. 4, изм., бр. 15 от 2010 г.) разрешава
откриване, закриване, промяна на вида и капацитета на специализирани институции и
социални услуги в общността, когато са делегирани от държавата дейности;
6. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., предишна т. 5, бр. 15 от 2010 г.)
регистрира лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4, извършващи социални услуги;
7. (предишна т. 6, изм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) изготвя обобщени годишни отчети и
анализи за дейността в областта на социалните помощи и социалните услуги, които
представя на министъра на труда и социалната политика;
8. (предишна т. 7, изм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) участва при изготвянето на проекти на
нормативни актове в областта на социалните помощи и социалните услуги;
9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) извършва и други дейности, определени със
закон или с акт на Министерския съвет.
(2) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) За изпълнение на функциите по ал. 1, т. 2 дирекциите
"Социално подпомагане" имат право на безплатен достъп до Национална база данни
"Население", който се осигурява чрез споразумение между Министерството на
регионалното развитие и благоустройството и Агенцията за социално подпомагане, и
задължително изискват по служебен път необходимата им информация от
автоматизираните информационни системи на ЕСГРАОН, териториалните структури
на Националната агенция за приходите, Агенцията по вписванията, Агенцията по
заетостта, Националния осигурителен институт и от други държавни и общински
органи, както и от физически и юридически лица, като те са длъжни да я предоставят
безплатно в 14-дневен срок от датата на поискването й.
Чл. 7. (Отм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.).
Чл. 8. (Отм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.).
Чл. 9. (Отм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.).
Чл. 10. (Отм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.).
Глава трета
СОЦИАЛНИ ПОМОЩИ
Чл. 11. (1) (Предишен текст на чл. 11, изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Социалните помощи
са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до
основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности
на подпомаганите лица и семейства.
(2) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм., бр. 15 от 2010 г.) Социални помощи се
получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за
издръжка от лицата по чл. 140 от Семейния кодекс.
Чл. 12. (1) Социалните помощи са:
1. месечни;
2. целеви;
3. еднократни.
(2) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Социални помощи се отпускат след преценка на:
1. доходите на лицето или семейството;
2. имущественото състояние;
3. семейното положение;
4. здравословното състояние;
5. (доп. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) трудовата и учебната заетост;
6. възрастта;
7. други констатирани обстоятелства.
(3) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Министерският съвет определя месечен размер на
гарантирания минимален доход, който служи като база за определяне на социалните
помощи по ал. 1.
(4) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм., бр. 15 от 2010 г.) Условията и
редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и
прекратяването на социалните помощи се уреждат с правилника за прилагане на този
закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на
министъра на труда и социалната политика.
Чл. 12а. (Нов - ДВ, бр. 120 от 2002 г., отм., бр. 15 от 2010 г.).
Чл. 12б. (Нов - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) (1) Безработните лица, които отговарят на
условията за подпомагане с месечни помощи, се включват в програми за заетост,
утвърдени от министъра на труда и социалната политика.
(2) Лицата по ал. 1, отказали участие в програми за заетост, се лишават от месечни
помощи за срок от една година.
(3) Реализирането на програмите по ал. 1 се осъществява съвместно от общинските
администрации, държавните, общинските и частните предприятия и други юридически
лица, териториалните поделения на Агенцията по заетостта и на Агенцията за социално
подпомагане.
(4) Включването в програми за заетост по ал. 1 не е задължително за:
1. полагащите грижи за деца до 3-годишна възраст:
а) майки (осиновителки, осиновители);
б) родители, които отглеждат сами децата си;
в) настойници;
2. бременни жени след третия месец на бременността им;
3. лицата с трайни увреждания или с установена временна неработоспособност;
4. лицата, полагащи грижи за болен член на семейството или за роднини по възходяща
и низходяща линия до втора степен;
5. лицата, полагащи грижи за член на семейството или роднини по възходяща и
низходяща линия до втора степен, които имат увреждане и се нуждаят постоянно от
чужда помощ;
6. лицата с психични заболявания, установени от компетентните органи.
Чл. 12в. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 1.07.2006 г., изм., бр. 58 от 2008 г., в сила
от 1.07.2008 г., отм., бр. 15 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.).
Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) (1) Социални помощи се отпускат въз основа на
молба-декларация, подадена от нуждаещия се или от упълномощено от него лице.
(2) Помощите по ал. 1 се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално
подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички
данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета.
(3) Отказът за отпускане на социални помощи задължително се мотивира.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) Заповедта за отпускане или за отказ на социални
помощи се съобщава писмено на лицето, подало молба, в 14-дневен срок от нейното
издаване.
(5) Заповедта по ал. 2 се обжалва пред директора на регионалната дирекция "Социално
подпомагане" по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 14. (1) Социалните помощи се освобождават от данъци и такси.
(2) Правото на социална помощ е лично. Отказът от това право, както и прехвърлянето
му са недействителни.
(3) От парични социални помощи не могат да се правят удръжки, освен за:
1. надвзети средства за социално подпомагане в резултат на счетоводно-техническа
грешка;
2. запори за вземания за издръжка на деца.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 18 от 2006 г.).
(5) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм., бр. 18 от 2006 г., бр. 15 от 2010 г.) Лицата,
недобросъвестно получили социални помощи, се лишават от тези помощи до
възстановяване на дължимите суми, но за срок не по-дълъг от две години.
(6) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм., бр. 15 от 2010 г.) Лицата, неизползвали по
предназначение целевата помощ за отопление, се лишават от правото да получават
такава и през следващия отоплителен сезон.
(7) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Вземанията на лицата по този закон се погасяват в
тримесечен срок, смятано от края на месеца, за който се отнасят.
Чл. 14а. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2006 г.) (1) При писмен сигнал за недобросъвестно
получени средства от социални помощи или по преценка на директора на съответната
дирекция "Социално подпомагане" се извършва проверка от длъжностно лице на
дирекцията.
(2) За резултатите от проверката длъжностното лице по ал. 1 съставя констативен
протокол, който предоставя в тридневен срок на директора на дирекцията "Социално
подпомагане".
(3) В случай на констатирана недобросъвестност директорът на дирекция "Социално
подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената социална
помощ заедно със законната лихва.
Чл. 14б. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2006 г.) (1) Заповедта по чл. 14а, ал. 3 подлежи на
обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 7-дневен срок от деня
на получаването. Обжалването спира изпълнението, като не се допуска предварително
изпълнение.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г.) Принудителното изпълнение на заповедта по чл. 14а,
ал. 3 се допуска по искане на Дирекция "Социално подпомагане" по реда на чл. 418 от
Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 14в. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2006 г.) В производствата по чл. 14б страните се
освобождават от държавни такси.
Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., предишен текст на чл. 15, бр. 15 от 2010 г.)
Лицата, подпомагани по реда на този закон, са длъжни да уведомяват писмено
съответната дирекция "Социално подпомагане" за всички промени на обстоятелствата,
посочени в чл. 12, ал. 2, т. 1 - 7, в срок не по-късно от един месец от настъпването им.
(2) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) При неизпълнение на задълженията по ал. 1 лицата се
лишават от социални помощи за срок една година.
Глава четвърта
СОЦИАЛНИ УСЛУГИ
Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., бр. 15 от 2010 г.) Социалните услуги се основават
на целенасочена социална работа в подкрепа на лицата за:
1. осъществяване на ежедневни дейности;
2. социално включване.
(2) Социалните услуги се предоставят въз основа на индивидуална оценка на
потребностите и съобразно желанието и личния избор на лицата.
Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) (1) Социалните услуги се извършват срещу
заплащане на такси или по договаряне от лицата, които ги ползват.
(2) Таксите за социални услуги, финансирани от републиканския бюджет, се определят
с тарифа, утвърдена от Министерския съвет.
(3) Таксите за социални услуги, финансирани от общинския бюджет, се заплащат по
Закона за местните данъци и такси.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) Заплащането на социални
услуги, предоставени от лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4, се извършва по договаряне.
Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от
1.01.2007 г.) Социални услуги се извършват от:
1. държавата;
2. общините;
3. български физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица;
4. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) физически лица, извършващи търговска дейност, и
юридически лица, възникнали съгласно законодателството на друга държава - членка
на Европейския съюз, или на друга държава от Европейското икономическо
пространство.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) Лицата по ал. 1, т. 3 и 4 могат да
предоставят социални услуги само след вписване в регистър към Агенцията за
социално подпомагане.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г. относно думите "Лицата по ал. 1,
т. 3 и 4") Лицата по ал. 1, т. 3 и 4 могат да предоставят социални услуги за деца до 18
години след издаване на лиценз и вписване в регистъра по ал. 2.
(4) Условията и редът за регистрация се уреждат с правилника за прилагане на закона.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., отм., бр. 15 от 2010 г.).
(6) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г., отм., бр. 15 от 2010 г.).
(7) (Отм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.).
(8) (Отм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.).
Чл. 18а. (Нов - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) (1) Кметът на общината управлява социалните
услуги на територията на съответната община, които са делегирани от държавата
дейности и местни дейности, и е работодател на ръководителите на тези услуги с
изключение на случаите на възлагане на управлението по ал. 3.
(2) Работодател на персонала в социална услуга, която е делегирана от държавата
дейност и местна дейност, е нейният ръководител.
(3) Кметът на общината може да възложи управлението на социалните услуги, които са
делегирани от държавата дейности и местни дейности, на лицата по чл. 18, ал. 2 и 3
чрез конкурс или по договаряне при единствен кандидат.
(4) Социални услуги могат да се предоставят при съвместно участие въз основа на
договор между държавата, общините и лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2011 г. ) Лицата по чл. 18, ал. 2 и 3 могат да кандидатстват за
средства от фонд "Социална закрила" след защита на проект.
(6) Всички дейности в областта на социалните услуги се предоставят при спазване на
критерии и стандарти, определени с правилника за прилагане на закона и с наредба за
критериите и стандартите за социални услуги за деца, приета от Министерския съвет.
Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., бр. 15 от 2010 г.) (1) Областните управители
организират разработването и утвърждават стратегии за развитие на социалните услуги
на областно ниво съгласувано със съответните регионални дирекции за социално
подпомагане.
(2) Общинските съвети приемат стратегии и годишни планове за развитие на
социалните услуги на общинско ниво съгласувано със съответните дирекции
"Социално подпомагане".
(3) Годишните планове по ал. 2 се приемат ежегодно и съдържат дейностите, които ще
бъдат изпълнявани през следващата календарна година.
(4) Условията и редът за планиране, разкриване, предоставяне и закриване на социални
услуги се определят с правилника за прилагане на закона.
Глава пета
СОЦИАЛНИ РАБОТНИЦИ
(Отм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.)
Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., отм., бр. 15 от 2010 г.).
Глава шеста
(Отм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.)
ОРГАНИЗАЦИИ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ
Чл. 21 - 23. (Отм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.).
Глава седма
ФИНАНСИРАНЕ
Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) (1) Финансирането на социалното подпомагане се
осъществява със средства от:
1. републиканския бюджет;
2. общинските бюджети;
3. национални и международни програми;
4. дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица;
5. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2011 г. ) средства от фонд "Социална закрила";
6. други източници.
(2) Агенцията за социално подпомагане е администратор на следните собствени
приходи:
1. приходи от глоби за нарушения по този закон;
2. постъпления от рекламно-информационна и издателска дейност;
3. дарения и завещания от местни и чуждестранни физически или юридически лица;
4. приходи от други източници.
Чл. 24а. (Нов - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Лицата по чл. 18, ал. 2 и 3 могат да кандидатстват
за получаване на финансови средства за извършване на социални услуги от
републиканския бюджет и от общинските бюджети при спазване на утвърдените
критерии и стандарти, определени с правилника за прилагане на закона и наредба за
критериите и стандартите за социални услуги за деца.
Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., бр. 51 от 2011 г. ) (1) За финансиране на дейности
и мероприятия, свързани с провежданите политики в областта на социалното
подпомагане, се създава фонд "Социална закрила", наричан по-нататък "фонда" -
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната
политика.
(2) Фонд "Социална закрила" е юридическо лице със седалище София.
Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., бр. 51 от 2011 г. ) Средствата по фонд "Социална
закрила" се набират от:
1. целева субсидия от републиканския бюджет в размер, определян ежегодно със закона
за държавния бюджет на Република България;
2. дарения и завещания от местни и чуждестранни физически или юридически лица;
3. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) такси, заплащани от лицата, ползващи социални услуги,
финансирани от републиканския бюджет;
4. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2011 г. ) приходи от организирани извънредни и специализирани
тиражи на Българския спортен тотализатор;
5. възстановени неправомерно и недобросъвестно получени средства по фонда и
лихвите по тях;
6. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2006 г.) такси от издадени лицензи;
7. приходи от други източници.
Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) (1) (Предишен текст на чл. 27, изм. - ДВ, бр. 51 от
2011 г. ) Средствата по фонд "Социална закрила" се разходват за:
1. социални помощи;
2. целеви социални програми и проекти в областта на социалното включване;
3. социални услуги, извършвани от общините, както и от лица, вписани в регистъра по
чл. 18, ал. 2;
4. изследвания и разработване на нормативна база в сферата на социалното
подпомагане - не повече от 2 на сто от годишния обем на фонда;
5. придобиване на дълготрайни активи и текущо поддържане на материалната база;
6. изграждане на нова, реконструкция и модернизация на съществуващата материална
база за предоставяне на социални услуги;
7. издръжка на дейността на фонда - не повече от 5 на сто от набраните средства.
(2) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2011 г. ) В случаите по ал. 1, т. 1 средства се отпускат само
след изчерпване на всички други нормативноопределени възможности.
(3) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2011 г. ) В случаите по ал. 1, т. 2 и 3 средства се отпускат само
когато дейностите не са финансирани от републиканския бюджет, от програми и
проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове или
други финансови механизми.
(4) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2011 г. ) Средствата по ал. 1 се разходват при условия и по ред,
определени с методика за разпределение на средствата, приета от управителния съвет
на фонд "Социална закрила" и утвърдена от министъра на труда и социалната
политика.
Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г., бр. 51 от 2011 г. ) (1) Органи на управление на
фонда са управителният съвет и изпълнителният директор.
(2) Управителният съвет на фонда се състои от петима членове, в т. ч. председател.
(3) Министърът на труда и социалната политика определя членовете на управителния
съвет и неговия председател.
(4) Мандатът на членовете на управителния съвет е 5 години.
(5) Членове на управителния съвет се освобождават предсрочно:
1. по тяхна писмена молба, отправена до министъра на труда и социалната политика;
2. при влязла в сила присъда за извършено умишлено престъпление от общ характер;
3. когато са били членове на управителни или контролни органи на юридически лица,
които са обявени в несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
4. при трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си повече от 6
месеца;
5. когато са причинили виновно имуществени вреди на фонда;
6. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за
предотвратяване и установяване на конфликт на интереси;
7. при смърт.
(6) При предсрочно освобождаване на член на управителния съвет в едномесечен срок
от настъпване на събитието министърът на труда и социалната политика назначава на
негово място нов член за срок до края на мандата на освободения член.
Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм. и доп., бр. 15 от 2010 г., изм., бр. 51 от 2011
г. ) (1) Управителният съвет:
1. взема решения за набиране и разходване на средствата на фонда;
2. приема проекта на годишен бюджет на фонда и го предлага на министъра на труда и
социалната политика;
3. определя условията и реда за разпределяне на средствата и за финансиране
дейностите на фонда;
4. приема годишния отчет за дейността на фонда и го изпраща на министъра на труда и
социалната политика;
5. съставя годишния финансов отчет съгласно изискванията на Закона за
счетоводството;
6. създава и закрива постоянни и временни комисии, съвети и други към фонда;
7. предлага за утвърждаване от министъра на труда и социалната политика структурата
и щата на фонда;
8. контролира изпълнението на проектите, финансирани със средства на фонда.
(2) Заседанията на управителния съвет се свикват от неговия председател или по
инициатива на една трета от неговите членове. Управителният съвет заседава в
присъствието на две трети от състава си. Решенията се вземат с мнозинство от повече
от половината от общия брой на неговите членове.
(3) Освен ако в закон е предвидено друго, членовете на управителния съвет получават
възнаграждение, което се определя със заповед на министъра на труда и социалната
политика.
(4) Членовете на управителния съвет отговарят солидарно за имуществените вреди,
които са причинили виновно на фонда.
(5) Управителният съвет приема правилник за организацията и дейността на фонд
"Социална закрила", който се утвърждава от министъра на труда и социалната
политика.
Чл. 29а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2011 г. ) (1) Изпълнителният директор на фонда се
назначава по трудово правоотношение от министъра на труда и социалната политика.
(2) Изпълнителният директор:
1. представлява фонда лично или чрез изрично упълномощено от него длъжностно
лице;
2. организира дейността на фонда, осъществява оперативното му ръководство и
управлява имуществото съгласно дадените му от управителния съвет правомощия;
3. организира провеждането на заседанията на управителния съвет;
4. осигурява изпълнението на решенията на управителния съвет;
5. изготвя проекта на годишен план за работата на фонда и го представя за одобряване
от управителния съвет;
6. изготвя и внася за разглеждане от управителния съвет годишния бюджет на фонда;
7. разработва и предлага за одобряване от управителния съвет структурата и щата на
фонда;
8. изготвя и внася за разглеждане от управителния съвет годишен отчет за дейността на
фонда;
9. сключва и прекратява трудовите договори със служителите на фонда, както и
граждански договори.
Чл. 30. (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2011 г. ).
Глава осма
КОНТРОЛ И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Министърът на труда и социалната политика
упражнява цялостен контрол по спазването на този закон и на другите нормативни
актове в областта на социалното подпомагане.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Специализираният контрол по законосъобразното
прилагане на нормативните актове в областта на социалното подпомагане в
териториалните поделения на Агенцията за социално подпомагане и в
специализираните институции за социални услуги и социалните услуги, предоставяни в
общността, както и по спазването на критериите и стандартите за извършване на
социални услуги, се осъществява от инспектората по чл. 5, ал. 4.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Контролът по спазване на стандартите за качество на
социалните услуги за деца, определени в наредба за критериите и стандартите за
социални услуги за деца, се осъществява от Държавната агенция за закрила на детето.
Чл. 32. (1) При изпълнение на контролните си функции инспекторите имат право:
1. да посещават без ограничение органите за социално подпомагане и местата, където
се извършват дейности по социално подпомагане;
2. да изискват обяснения и предоставяне на документи, справки и сведения;
3. да получават пряко от подпомаганите лица необходимата информация.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Инспекторите са длъжни да спазват нормативните
изисквания за защита на класифицираната информация, станала им известна при или по
повод на извършваните проверки, както и да зачитат честта и достойнството на
подпомаганите лица.
(3) При установяване на закононарушения, които съдържат данни за извършено
престъпление, инспекторатът уведомява незабавно органите на прокуратурата.
Чл. 33. Държавните органи и съответните длъжностни лица са задължени да
предоставят информация и да оказват съдействие на инспекторите при изпълнение на
техните функции.
Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) За предотвратяване или преустановяване
нарушенията на законодателството по социалното подпомагане инспекторите налагат
следните принудителни административни мерки:
1. дават задължителни предписания за отстраняване на допуснати нарушения;
2. (изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) спират изпълнението на неправомерни решения;
3. (изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) вписват данни за извършени нарушения в регистъра по
чл. 18, ал. 2 и предлагат заличаване на вписването.
(2) Принудителните административни мерки по ал. 1 могат да се обжалват по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 35. (1) (Предишен текст на чл. 35 - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) В общините се създават
обществени съвети с решение на общинския съвет, които оказват съдействие и помощ
при извършване на дейностите по социално подпомагане и упражняват обществен
контрол върху тяхното осъществяване.
(2) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) Обществените съвети съдействат и подпомагат
общинските съвети и кметовете на общините при анализиране на потребностите от
социални услуги и участват в разработването на стратегиите и годишните планове по
чл. 19, ал. 2.
Чл. 36. (1) Длъжностно лице, което виновно нарушава законодателството по социално
подпомагане, носи административнонаказателна отговорност, независимо от
дисциплинарната и имуществената отговорност за същото деяние.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., бр. 18 от 2006 г.) Наказанието по ал. 1 е глоба в размер
600 лв., а за повторно нарушение - 1200 лв.
(3) Наказанието по ал. 2 се налага и на лица, които не изпълняват задължителните
предписания по чл. 34, ал. 1, т. 1.
Чл. 37. (1) Нарушението се установява с акт, съставен от инспектор.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Наказателното постановление се издава от
изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане или от упълномощено
от него длъжностно лице.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на
наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните
нарушения и наказания.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.).
Чл. 38. (Отм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.).
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Основни жизнени потребности" са достатъчно храна, облекло и жилище, съобразно
социално-икономическото развитие на страната.
2. "Съжителстващи лица" са съвместно живеещите в едно жилище със или без
родствена връзка, регистрирани на един адрес.
3. (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) "Социално включване" е създаването на условия и
възможности в най-висока степен за участие на подпомаганите лица в обществения
живот.
4. (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., доп., бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.07.2009 г., изм., бр.
15 от 2010 г.) "Лица с трайни увреждания" са лица с установена степен на трайно
намалена работоспособност или определени вид и степен на увреждане 50 и над 50 на
сто.
5. (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) "Специализирани институции" са домове пансионен
тип, в които хората са отделени от своята домашна среда.
6. (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) "Социални услуги" са дейности, които подпомагат и
разширяват възможностите на лицата да водят самостоятелен начин на живот и се
извършват в специализирани институции и в общността.
7. (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм., бр. 15 от 2010 г.) "Социални услуги в общността"
са услуги, предоставени в семейна среда или в близка до семейната среда.
8. (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г., отм., бр. 15 от 2010 г.).
9. (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г., предишна т. 8, бр. 14 от 2009 г.) "Социална работа" е
професионална дейност за подобряване взаимната адаптация на подпомаганите лица,
семействата, групите и средата, в която те живеят. Тя е комплекс от подпомагащи
дейности, насочени към постигане на по-добро качество на живот, достойнство и
отговорност у хората на основата на индивидуалните им способности,
междуличностните отношения и ресурсите на общността.
10. (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г., предишна т. 9, бр. 14 от 2009 г., доп., бр. 15 от 2010
г.) "Гарантиран минимален доход" е нормативно определен размер средства, който се
използва като база за определяне на социалната помощ, с цел осигуряване на
минимален доход за задоволяване на основни жизнени потребности на лицата,
съобразно тяхната възраст, семейно положение, здравословно и имуществено
състояние, трудова и учебна заетост.
11. (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г., предишна т. 10, бр. 14 от 2009 г., изм., бр. 15 от 2010
г.) "Социална анкета" е дейност по установяване наличието на условията за
упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници в
Дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето
и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Този закон отменя Указа за общественото подпомагане (обн., Изв., бр. 77 от 1951
г.; изм. и доп., бр. 69 от 1956 г., бр. 65 от 1957 г.; ДВ, бр. 51 от 1984 г.)
§ 3. Министерският съвет издава правилник за прилагането на закона.
§ 4. Изпълнението на закона се възлага на министъра на труда и социалната политика.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за деноминация на лева
(ДВ, бр. 20 от 1999 г., доп., бр. 65 от 1999 г., в сила от 5.07.1999 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 1999 г.) С влизането в сила на закона всички числа в стари
левове, посочени в законите, влезли в сила преди 5 юли 1999 г., се заменят с намалени
1000 пъти числа в нови левове. Замяната на всички числа в стари левове с намалени
1000 пъти числа в нови левове се прилага и за всички закони, приети преди 5 юли 1999
г., които са влезли или ще влязат в сила след 5 юли 1999 г.
(2) Органите, приели или издали подзаконови нормативни актове, влезли в сила преди
5 юли 1999 г. и в които има числа в левове, да направят произтичащите от този закон
изменения в тях така, че измененията да се прилагат от датата на влизането в сила на
закона.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 7. Законът влиза в сила от 5 юли 1999 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и
допълнение на Закона за социално подпомагане
(ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 1.01.2003 г.)
§ 32. Създадената с този закон Агенция за социално подпомагане е правоприемник на
Националната служба за социално подпомагане и на общинските служби за социално
подпомагане и поема активите и пасивите им.
§ 33. Трудовите правоотношения със служителите от Националната служба за социално
подпомагане, от общинските служби за социално подпомагане и от заведенията за
социални услуги се уреждат при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.
§ 34. Имуществото, ползвано от общинската служба за социално подпомагане към
датата на влизане в сила на закона, се предоставя за безвъзмездно ползване на
Агенцията за социално подпомагане за нуждите на дирекции "Социално подпомагане".
§ 35. Областните управители и кметовете на общините създават условия и съдействат
на Агенцията за социално подпомагане, като й предоставят за ползване сгради,
помещения и други материални условия, необходими за осъществяването на дейността
й.
§ 36. Териториалните поделения на Агенцията за социално подпомагане, които са
настанени в сгради - собственост на държавата или на общините, не заплащат наем.
§ 37. Съществуващите заведения за социални услуги, които са на общинска и/или
държавна бюджетна издръжка към момента на влизане в сила на закона, преминават в
управление на кмета на съответната община, който е и работодател на персонала в тях.
§ 38. Лицата, лицензирани за извършване на социални услуги, са длъжни да се впишат
в регистъра по чл. 18, ал. 2 в тримесечен срок от влизането в сила на закона.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и
допълнение на Закона за социално подпомагане
(ДВ, бр. 18 от 2006 г.)
........................................................................
§ 12. Разпоредбите на § 2, § 6, § 7, т. 1, 2, т. 3 относно думите "Лицата по ал. 1, т. 3 и 4",
и т. 4, и § 11 се прилагат от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на
Република България към Европейския съюз.
§ 13. Параграф 3 влиза в сила от 1 юли 2006 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Административнопроцесуалния
кодекс
(ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 118. В Закона за социално подпомагане (обн., ДВ, бр. 56 от 1998 г.; изм., бр. 45 и 120
от 2002 г., бр. 18 от 2006 г.) навсякъде думите "Закона за административното
производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето
(обн., ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г.)
......................................................................
§ 96. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с
изключение на:
......................................................................
2. параграфи 26, 36, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 65, 66, 69, 70, 73, 77, 78, 79, 80, 81, 82, 83,
88, 89 и 90, които влизат в сила от 1 юли 2009 г.;
......................................................................
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и
допълнение на Закона за социално подпомагане
(ДВ, бр. 15 от 2010 г.)
......................................................................
§ 21. Издадените удостоверения на основание чл. 20, ал. 1 от правилника за прилагане
на закона на многодетни майки се преиздават в срок до една година от влизането в сила
на този закон.
§ 22. Министерският съвет в срок един месец от влизането в сила на този закон приема
необходимите изменения и допълнения в правилника за прилагане на закона и в
Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца (обн., ДВ, бр. 67 от
2002 г.; изм., бр. 93 от 2004 г.; попр., бр. 97 от 2004 г.; изм., бр. 115 от 2004 г., бр. 71 от
2006 г. и бр. 34 от 2009 г.).
§ 23. Параграф 6 влиза в сила от 1 януари 2011 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и
допълнение на Закона за социално подпомагане
(ДВ, бр. 51 от 2011 г.)
§ 10. (1) Закрива се фонд "Социално подпомагане" - второстепенен разпоредител с
бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика. Наличните
средства на закрития фонд "Социално подпомагане" се прехвърлят по бюджета на фонд
"Социална закрила".
(2) Фонд "Социална закрила" е правоприемник на активите, пасивите, правата и
задълженията на закрития фонд "Социално подпомагане" по баланса и отчета към деня
на влизане в сила на този закон.
§ 11. (1) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на труда и
социалната политика утвърждава правилника за организацията и дейността на фонд
"Социална закрила" и методика за разпределение на средствата по фонда.
(2) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на труда и
социалната политика определя членовете на управителния съвет и назначава
изпълнителния директор на фонд "Социална закрила".
(3) До определянето на членовете на управителния съвет и назначаването на
изпълнителния директор по ал. 2 досегашните членове на управителния съвет на
закрития фонд "Социално подпомагане" продължават да осъществяват правомощията
си.
(4) До утвърждаването на правилника по ал. 1 се прилага Правилникът за дейността на
управителния съвет на фонд "Социално подпомагане" (необнародван), издаден на
основание на отменения чл. 30.
......................................................................
ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ
Обн., ДВ, бр. 54 от 31.05.2002 г., в сила от 1.12.2002 г., изм. и доп., бр. 31 от 8.04.2005
г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 52 от 29.06.2007 г.,
бр. 109 от 20.12.2007 г., в сила от 1.01.2008 г.
Сборник закони - АПИС, кн. 6/2002 г., стр. 189; кн. 5/2005 г., стр. 228
Библиотека закони - АПИС, т. 1, р. 3, № 265а
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Този закон определя условията и реда за предоставяне на особена закрила на
чужденци на територията на Република България, както и техните права и задължения.
(2) Особената закрила, която Република България предоставя на чужденци по този
закон, включва убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила.
Чл. 2. (1) Президентът на Република България предоставя убежище.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Министерският съвет предоставя временна закрила,
въведена с решение на Съвета на Европейския съюз.
(3) Председателят на Държавната агенция за бежанците предоставя статут на бежанец
и хуманитарен статут по силата на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и
Протокола за статута на бежанците от 1967 г., на международните актове по защита на
правата на човека и на този закон.
Чл. 3. (1) Република България осъществява изпълнението на задълженията си по
Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от
1967 г. чрез своите държавни органи в сътрудничество с Върховния комисар на
Организацията на обединените нации за бежанците.
(2) Върховният комисар на Организацията на обединените нации за бежанците чрез
своя представител в Република България има право на информация, както и на достъп до
всеки етап от производството за предоставяне статут на бежанец, хуманитарен статут и на
временна закрила. Той може да се запознава с всеки конкретен случай и да дава писмено
или устно мнение по него.
Чл. 4. (1) Всеки чужденец може да поиска предоставяне на закрила в Република
България в съответствие с разпоредбите на този закон.
(2) Искането за предоставяне на закрила се осъществява лично и по собствена воля.
(3) Чужденец, влязъл в Република България, за да поиска закрила, или който е
получил закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са
застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност,
принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение
или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или
унизително отнасяне или наказание.
(4) От правата по ал. 3 не може да се ползва чужденец, търсещ или получил закрила,
за когото има основания да се смята, че представлява опасност за националната сигурност
или който, веднъж осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление, представлява
опасност за обществото.
(5) Чужденец, влязъл не по законоустановения ред в Република България, за да поиска
закрила, пристигайки направо от територия, където са били застрашени животът и
свободата му, е длъжен да се представи незабавно на компетентните органи и да посочи
уважителни причини за незаконното си влизане или пребиваване на територията на
страната.
Чл. 5. Чужденците, търсещи или получили закрила в Република България, имат
правата и задълженията по този закон и носят гражданска, административнонаказателна и
наказателна отговорност при условията и по реда за българските граждани.
Чл. 6. (1) (Предишен текст на чл. 6, изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Правомощията по
този закон се осъществяват от длъжностни лица в Държавната агенция за бежанците. Те
установяват всички факти и обстоятелства от значение за производството за предоставяне
на статут на бежанец или хуманитарен статут и оказват съдействие на чужденците, подали
молба за такъв статут.
(2) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) По искане на президента на Република България
длъжностните лица в Държавната агенция за бежанците установяват всички факти и
обстоятелства от значение за производството за предоставяне на убежище и оказват
съдействие на администрацията на президента на Република България.
Чл. 6а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) При прилагането на закона първостепенно
значение имат интересите на детето.
Глава втора
ВИДОВЕ ОСОБЕНА ЗАКРИЛА
Чл. 7. (1) (Предишен текст на чл. 7 - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Убежището е закрилата,
която Република България дава на чужденци, преследвани заради техните убеждения или
дейност в защита на международно признати права и свободи.
(2) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Президентът на Република България предоставя
убежище и когато прецени, че държавните интереси или особени обстоятелства налагат
това.
Чл. 8. (1) (Предишен текст на чл. 8 - ДВ, бр. 31 от 2005 г., изм. и доп., бр. 52 от 2007
г.) Статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който
основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност,
принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или
убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или
не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
(2) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) За предоставянето на статут по ал. 1 е без значение
обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност,
социална група, изразява политическо мнение или изповядва политическо убеждение,
които са в основата на преследването. Достатъчно е органът или организацията,
осъществяваща преследването, да смята, че чужденецът има такава принадлежност.
(3) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Преследването може да се осъществява от държавен
орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да
противодейства.
(4) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Преследване е нарушаване на основните права на
човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на
човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост.
(5) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Действията на преследване могат да бъдат физическо
или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки,
които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително
наказания за отклонение от военна служба, което би довело до извършване на деяния по
чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3.
(6) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Страхът от преследване може да се основава на
събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на
дейност, извършена от него след отпътуването му, освен ако тя е извършена единствено с
цел чужденецът да получи закрила по този закон.
(7) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Закрилата може да се осъществява, когато държавен
орган или организация, която контролира държавата или значителна част от нейната
територия, вземе мерки срещу преследването и чужденецът има достъп до тази закрила.
(8) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Статут на бежанец може да не се предостави, когато в
една част на държавата по произход не съществува основание за страх от преследване
спрямо чужденеца, при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от
ефективна закрила там.
(9) (Нова - ДВ, бр. 31 от 2005 г., предишна ал. 2, изм., бр. 52 от 2007 г.) За бежанци се
смятат съпругът на чужденец с предоставен статут на бежанец и техните малолетни и
непълнолетни, невстъпили в брак, деца, доколкото това е съвместимо с личния им статус
или не са налице обстоятелства по чл. 12, ал. 1.
(10) (Нова - ДВ, бр. 31 от 2005 г., предишна ал. 3, бр. 52 от 2007 г.) Когато чужденец с
предоставен статут на бежанец сключи брак с друг чужденец, той може да получи статут
на бежанец само на собствено основание.
Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) Хуманитарен статут се предоставя на
чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в
тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като:
1. смъртно наказание или екзекуция;
2. изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание;
3. тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице
поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.
(2) Тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на
държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да
противодейства.
(3) Реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития,
настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност,
извършена от него след отпътуването му, освен ако тя е извършена единствено с цел
чужденецът да получи закрила по този закон.
(4) Закрилата може да се осъществява, когато държавен орган или организация, която
контролира държавата или значителна част от нейната територия, вземе мерки срещу
преследването и чужденецът има достъп до тази закрила.
(5) Хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по
произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което
той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там.
(6) Хуманитарен статут се предоставя и на съпруга на чужденец с предоставен
хуманитарен статут и на техните малолетни и непълнолетни, невстъпили в брак, деца,
доколкото това е съвместимо с личния им статус или не са налице обстоятелства по чл. 12,
ал. 2.
(7) Когато чужденец с предоставен хуманитарен статут сключи брак с друг чужденец,
той може да получи хуманитарен статут само на собствено основание.
(8) Хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от
хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на
Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за
бежанците.
Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Статут на бежанец се предоставя и на чужденец,
намиращ се на територията на Република България, признат като бежанец по мандата на
Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.
Чл. 11. (1) (Предишен текст на чл. 11, изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Временна закрила
се предоставя в случай на масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат
държавата си по произход поради въоръжен конфликт, гражданска война, чужда агресия,
нарушаване на човешките права или насилие в големи размери на територията на
съответната държава или в отделен район от нея и по тези причини не могат да се завърнат
там.
(2) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Временната закрила се предоставя за срока,
определен с решението на Съвета на Европейския съюз.
Глава трета
ОСНОВАНИЯ ЗА ОТКАЗ, ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ И ОТНЕМАНЕ НА ЗАКРИЛА И ЗА
СПИРАНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО
Чл. 12. (1) (Предишен текст на чл. 12, изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Статут на бежанец
не се предоставя на чужденец:
1. за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил деяние, което
съгласно българските закони и международните договори, по които Република България е
страна, е определено като военно престъпление или като престъпление против мира и
човечеството;
2. за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко
престъпление от неполитически характер извън територията на Република България;
3. за когото има сериозни основания да се предполага, че извършва или подстрекава
към действия, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените
нации;
4. (доп. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) който се ползва от закрилата или помощта на органи
или организации на Организацията на обединените нации, различни от Върховния комисар
на Организацията на обединените нации за бежанците, и тази закрила или помощ не е
преустановена и положението му не е установено съгласно съответна резолюция на
Организацията на обединените нации;
5. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) по отношение на когото компетентните органи в
държавата по неговото постоянно местоживеене са признали правата и задълженията,
произтичащи от гражданството на тази държава.
(2) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Хуманитарен статут не се предоставя на чужденец, за
когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил някое от деянията по ал.
1, т. 1 и 3 или тежко престъпление от общ характер, както и когато е извършил извън
територията на Република България престъпление, за което българският закон предвижда
наказание лишаване от свобода, и е напуснал държавата си по произход единствено с цел
да избегне наказателното преследване, освен ако това преследване застрашава живота му
или е нечовешко или унизително.
Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2005 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Молбата на
чужденец за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се отхвърля като
явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9,
ал. 1, 6 и 8, и чужденецът:
1. се позовава на основания извън предмета на този закон;
2. не посочва никакви причини за основателен страх от преследване;
3. твърдените от него факти не съдържат подробно описание на обстоятелствата или
лични подробности за изясняване на случая;
4. молбата е явно неправдоподобна, тъй като твърдените от него факти са
непоследователни, противоречиви или напълно невероятни;
5. (нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) е подал последваща молба, в която не се позовава на
никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или
относно държавата му по произход;
6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) се представя с фалшива самоличност или
използва неистински, подправен документ или документ с невярно съдържание, за които
по време на производството продължава да твърди, че са истински;
7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) умишлено, в устна или писмена форма, дава
невярна или укрива съществена информация относно своя случай;
8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) умишлено унищожи, повреди или се
разпореди с паспорт, друг документ или билет, който има отношение към неговото
твърдение, за да се представи под фалшива самоличност или да затрудни разглеждането на
молбата;
9. (предишна т. 8, изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) не е представил информация, която да
позволи да се установи с достатъчна сигурност неговата самоличност или гражданство;
10. (отм., нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) отказва да изпълни задължението да даде
пръстови отпечатъци;
11. (отм., нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) е влязъл в страната и пребивава по
законоустановения ред и в разумен срок от влизането не заяви пред компетентен орган, че
иска закрила, освен в случаите, когато закъснението е по независещи от него причини;
12. (нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) е влязъл в страната не по законоустановения ред и не
заяви незабавно пред компетентен орган желанието си да получи закрила, освен ако
независещи от него причини са му попречили да направи това;
13. (нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) идва от сигурна държава по произход или от трета
сигурна държава, включена в минималния общ списък, приет от Съвета на Европейския
съюз, или в националните списъци, приети от Министерския съвет;
14. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) след като е разполагал с достатъчно време и
възможности, подава молбата си, за да осуети изпълнението на наложената му
принудителна административна мярка "отнемане на правото на пребиваване в Република
България", "принудително отвеждане до границата на Република България" или
"експулсиране".
(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Производството за предоставяне статут на бежанец
или хуманитарен статут не се образува, а образуваното се прекратява, когато чужденецът
има:
1. предоставен статут на бежанец в друга държава - членка на Европейския съюз;
2. предоставен статут на бежанец в трета сигурна държава, при условие че ще бъде
приет в нея;
3. открито производство по молба за предоставяне на убежище или предоставено
убежище в Република България.
(3) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Обстоятелството по ал. 1, т. 13 не може да бъде
самостоятелно основание за отхвърляне на молбата като явно неоснователна.
Чл. 14. Производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се
спира, когато чужденецът без основателни причини:
1. след надлежно поканване не се яви на интервю в продължение на 10 работни дни;
2. промени адреса си, без да уведоми за това Държавната агенция за бежанците или
съответния регистрационно-приемателен център;
3. отказва да съдейства на длъжностните лица от Държавната агенция за бежанците за
изясняване на обстоятелствата, свързани с неговата молба.
Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2005 г., предишен текст на чл. 15, бр. 52 от 2007 г.)
Производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се прекратява,
когато чужденецът:
1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) не може повече да се отказва от ползването на
закрилата на държавата му по произход, поради това че обстоятелствата, пораждащи
страха от преследване, са отпаднали и промяната в тези обстоятелства е достатъчно
значителна и не е от временен характер;
2. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) доброволно се възползва от закрилата на държавата си
по произход;
3. след като веднъж е загубил своето гражданство, отново доброволно го е придобил
или е получил ново гражданство в друга държава;
4. придобие българско гражданство;
5. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) доброволно се установи в държавата, в която е бил
преследван;
6. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) оттегли молбата си;
7. (доп. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) не се яви пред съответното длъжностно лице на
Държавната агенция за бежанците в продължение на три месеца от спирането на
производството по чл. 14 за представяне на доказателства, че е имал обективни причини за
промяна на адреса или обективни пречки за неявяване или несъдействие на длъжностните
лица;
8. почине;
9. (нова - ДВ, бр. 31 от 2005 г.) получи убежище от президента.
(2) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Алинея 1, т. 1 не се прилага, когато чужденецът
посочи убедителни причини, произтичащи от предишно преследване, за своя отказ да се
ползва от закрилата на държавата му по произход.
Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2005 г., отм., бр. 52 от 2007 г.).
Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2005 г., бр. 52 от 2007 г.) (1) Предоставен статут на
бежанец или хуманитарен статут се прекратява, когато:
1. по отношение на чужденеца се установи наличието на основание по чл. 15, ал. 1, т.
1 - 5 и 9;
2. чужденецът заяви, че не желае повече да се ползва от предоставения му статут.
(2) Предоставен статут на бежанец се отнема, когато по отношение на чужденеца се
установи наличието на основание по чл. 12, ал. 1 или чл. 13, ал. 1, т. 6 и 7.
(3) Предоставен хуманитарен статут се отнема, когато по отношение на чужденеца се
установи наличието на основание по чл. 12, ал. 2 или чл. 13, ал. 1, т. 6 и 7.
(4) Временна закрила се отнема на чужденеца, когато се установи наличието на
основание по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3 или за когото има сериозни основания да се предполага,
че представлява опасност за националната сигурност или за обществото.
Чл. 18. Президентът на Република България може да отнема убежище, когато
прецени, че обстоятелствата за неговото предоставяне са се изменили или са отпаднали.
Чл. 19. Отнемането или прекратяването на закрила или прекратяването на
производството по отношение на чужденец не отменя, прекратява или изменя статута на
другите членове на семейството му, освен ако и по отношение на тях се установят
съответните основания.
Глава четвърта
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИТЕ, ТЪРСЕЩИ ИЛИ ПОЛУЧИЛИ
ЗАКРИЛА
Раздел I
Общи положения
Чл. 20. Не се допускат ограничения на правата или привилегии на чужденците,
търсещи или получили закрила в Република България, основани на раса, народност,
етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Чл. 21. (Отм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.).
Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Членовете на семейството на чужденец с
предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, които са на
територията на Република България, имат същите права и задължения, освен ако това
противоречи на личния им статус или са налице обстоятелства по чл. 12.
Чл. 23. (1) Чужденците, търсещи или получили закрила, имат право на съдействие и
помощ от страна на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за
бежанците и на други правителствени или неправителствени организации на всеки етап от
производството и след предоставяне на закрила.
(2) Държавата осигурява условия за получаване на правна защита на чужденците,
търсещи закрила в Република България.
Чл. 24. Всеки чужденец, търсещ или получил закрила, има право да изповядва
вероизповедание в съответствие с Конституцията и законите.
Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) На непридружен малолетен или непълнолетен
чужденец, търсещ или получил закрила, който е на територията на Република България, се
назначава настойник, съответно попечител, при условията и по реда на Семейния кодекс.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2005 г., отм., бр. 52 от 2007 г.).
(3) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Държавната агенция за бежанците осъществява
контрол и взема мерки за предпазване на малолетните или непълнолетните чужденци,
търсещи закрила, от физическо или психическо насилие, жестоко, нечовешко или
унизително отнасяне.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.).
(5) (Нова - ДВ, бр. 31 от 2005 г., изм., бр. 52 от 2007 г.) Непридружен малолетен или
непълнолетен чужденец, търсещ или получил закрила, ако няма назначен настойник,
съответно попечител, се представлява в производството от органа по чл. 15, ал. 7 от Закона
за закрила на детето.
Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) Малолетните и непълнолетните чужденци,
търсещи закрила, имат право на образование и професионално обучение при условията и
по реда за българските граждани.
(2) Чужденците, получили закрила, имат право на професионално обучение при
условията и по реда за българските граждани.
Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Председателят на Държавната агенция за
бежанците може да поиска от съда поставянето под запрещение на непълнолетен или
пълнолетен чужденец, подал молба за статут, който поради слабоумие или душевна болест
не може да се грижи за своите работи.
Чл. 28. Чужденците, търсещи или получили закрила, които пребивават на територията
на Република България, са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите.
Раздел II
Права и задължения на чужденците, търсещи закрила, по време на производството
Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) По време на производството чужденецът има
право:
1. да остане на територията на Република България;
2. на подслон и храна;
3. на социално подпомагане по реда и в размера, определени за българските граждани;
4. на здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на
медицинско обслужване при условията и по реда за българските граждани;
5. на психологическа помощ;
6. да получи регистрационна карта;
7. на преводач или тълковник.
(2) От правата по ал. 1 се ползват и чужденците, на които е образувано производство
по чл. 67а, ал. 2, т. 1 за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата
за предоставяне на статут. От правата по ал. 1, т. 1, 6 и 7 се ползват и чужденците, на които
е образувано производство по чл. 67а, ал. 2, т. 2 за определяне на държавата, компетентна
за разглеждане на молбата за предоставяне на статут.
(3) Чужденецът има право на достъп до пазара на труда, ако производството не
приключи до една година от подаването на молбата му за статут поради независещи от
него причини.
(4) Чужденецът се настанява в транзитен, регистрационно-приемателен център или на
друго място за подслон от Държавната агенция за бежанците след преценка на
здравословното състояние, семейното и материалното положение на чужденеца при
условия и по ред, определени от председателя на Държавната агенция за бежанците.
Чужденецът се подлага на медицински преглед и изследвания и остава под карантина,
докато станат известни резултатите.
(5) Правата по ал. 1, т. 2 и 3 не се предоставят на чужденец, който не принадлежи към
уязвима група, и:
1. подаде последваща молба за предоставяне на статут;
2. производството по молбата му за статут е спряно.
(6) Когато чужденецът разполага със средства за задоволяване на основните си
жизнени потребности, в производството по общия ред може да получи разрешение за
настаняване за своя сметка на избран от него адрес, като не получава финансова и
материална помощ от Държавната агенция за бежанците.
(7) Непридружените малолетни или непълнолетни чужденци се настаняват до
навършване на пълнолетие:
1. при роднини или близки;
2. в приемно семейство;
3. в специализирана институция;
4. в други места за настаняване със специални условия за малолетни и непълнолетни.
Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) По време на производството чужденецът е
длъжен:
1. да изпълнява разпорежданията и да не пречи на длъжностните лица при изпълнение
на служебните им задължения;
2. да предаде всички притежавани негови и на придружаващите го малолетни и
непълнолетни деца документи, които могат да послужат за установяване на самоличността
и гражданството им, както и начина на предвижването и влизането им в Република
България;
3. когато не притежава документите по т. 2, да удостовери самоличността си, датата и
мястото на раждане, семейното си положение, както и тези на придружаващите го
малолетни и непълнолетни деца, чрез декларация пред длъжностно лице, за верността на
която носи наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс;
4. да спазва правилника за вътрешния ред в транзитните, регистрационно-
приемателните и интеграционните центрове, да участва в дейностите по поддръжката,
хигиената и благоустройството им, както и да опазва предоставеното му за ползване
имущество;
5. да пребивава на адреси, разрешени му от Държавната агенция за бежанците;
6. да не навлиза в граничната зона на Република България без надлежно разрешение;
7. да не напуска територията на Република България без разрешението на Държавната
агенция за бежанците;
8. да съдейства за изясняване на неговия случай, като съобщава пълна и достоверна
информация на съответните длъжностни лица;
9. (нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) да даде пръстови отпечатъци.
Чл. 30а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) При прилагане на разпоредбите на този раздел се
отчита особеното положение на чужденците от уязвима група като малолетни или
непълнолетни, бременни жени, възрастни хора, самотни родители, придружени от
малолетните или непълнолетните си деца, лица с увреждания и такива, които са били
обект на тежки форми на психическо, физическо или сексуално насилие.
Раздел III
Права и задължения на чужденците, получили закрила
Чл. 31. Чужденците в Република България с предоставено убежище или предоставен
статут на бежанец имат равни права и задължения.
Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Чужденец с предоставен статут на бежанец
има правата и задълженията на български гражданин, с изключение на:
1. правото да участва в избори за държавни и местни органи, в национални и местни
референдуми, както и да участва в създаването и да членува в политически партии;
2. да заема длъжности, за които със закон се изисква българско гражданство;
3. да бъде военнослужещ;
4. други ограничения, изрично предвидени със закон.
(2) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Чужденецът се уведомява за правата и задълженията,
произтичащи от предоставения му статут, на език, който разбира.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) На чужденец с предоставен статут на
бежанец или хуманитарен статут може да се окаже финансова помощ за настаняване в
жилище за срок до 6 месеца от влизане в сила на решението за предоставяне на статут, при
условия и по ред, определени от председателя на Държавната агенция за бежанците,
съгласувано с министъра на финансите.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Чужденецът с предоставен статут на
бежанец има право да придобива недвижими имоти на територията на Република България
при условията и по реда, предвидени за чужденци.
Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) Непридружените малолетни или
непълнолетни чужденци, получили статут на бежанец или хуманитарен статут, се
настаняват до навършване на пълнолетие:
1. при роднини или близки;
2. в приемно семейство;
3. в специализирана институция;
4. в други места за настаняване със специални условия за малолетни и непълнолетни.
(2) Настаняването по ал. 1, т. 1 - 3 се извършва по реда на Закона за закрила на детето.
Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2005 г., изм. и доп., бр. 52 от 2007 г.) Чужденец с
предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут има право да поиска да се събере
със семейството си на територията на Република България.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2005 г., бр. 52 от 2007 г.) Председателят на Държавната
агенция за бежанците дава разрешение за събиране на семейството.
(3) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Председателят на Държавната агенция за бежанците
отказва разрешение:
1. когато по отношение на някой от членовете на семейството са налице обстоятелства
по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3;
2. по отношение на друг съпруг - в случай на многобрачие, когато чужденецът вече
има съпруг в Република България.
(4) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Председателят на Държавната агенция за бежанците
разрешава събирането на непридружен малолетен или непълнолетен чужденец с
предоставен статут с родителите му или с друг пълнолетен член на семейството му или с
лице, което отговаря за него по силата на закон или обичай, когато родителите му са
починали или са в неизвестност.
(5) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Когато чужденецът не може да представи официални
документи, доказващи брака или родството, те се установяват с подписана от него
декларация или по друг начин.
(6) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Препис от решението се връчва на чужденеца по реда
на чл. 76.
(7) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Визи на членовете на семейството се
издават след разрешението по ал. 2 и 4, от българските дипломатически или консулски
представителства.
(8) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Държавната агенция за бежанците улеснява
събирането на разделени семейства, като съдейства на чужденците за издаване на пътни
документи, визи и за допускането им до територията на страната.
(9) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Когато местонахождението на членовете на
семейството е неизвестно, Държавната агенция за бежанците в сътрудничество с
Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, Българския
червен кръст и други организации предприема действия за издирването им.
Чл. 35. Чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут е длъжен
в срок 14 дни от получаването на решението за предоставяне на статут да се яви в
общината на населеното място, в която ще се установи, за да бъде вписан в регистъра на
населението.
Чл. 36. Чужденец с предоставен хуманитарен статут има правата и задълженията на
чужденец с разрешено постоянно пребиваване в Република България.
Чл. 37. Органите на местното самоуправление и местната администрация приемат на
своя територия, вписват в регистрите за населението чужденците с предоставен статут на
бежанец или хуманитарен статут и техните семейства и предоставят възможност за
реализиране на правата, предоставени по този закон.
Чл. 38. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Чужденец с предоставено убежище статут
на бежанец или хуманитарен статут може да придобие българско гражданство при
условията и по реда на Закона за българското гражданство.
Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) Чужденците, ползващи се от временна
закрила, имат право:
1. да останат на територията на Република България;
2. на труд и професионално обучение;
3. на подходящо настаняване или на средства за настаняване при необходимост;
4. на социално подпомагане;
5. на медицинска помощ при спешни състояния;
6. свободно да се завръщат в държавата си по произход.
(2) На чужденците, ползващи се от временна закрила, писмено се предоставя
информация на разбираем за тях език за правилата относно временната закрила.
(3) Чужденците от уязвима група, ползващи се от временна закрила, получават
необходимото им медицинско или друго обслужване при условията и по реда за
българските граждани.
(4) Непридружените малолетни или непълнолетни чужденци, ползващи се от
временна закрила, се настаняват:
1. при роднини или близки;
2. в приемно семейство;
3. в специализирана институция;
4. в други места за настаняване със специални условия за малолетни и непълнолетни.
(5) Чужденец, ползващ се от временна закрила, който подаде молба за предоставяне
на статут, не може да се ползва от правата на чужденец в производство за предоставяне на
статут.
(6) След прехвърляне на чужденеца на територията на друга държава - членка на
Европейския съюз, чужденецът престава да се ползва от правата по ал. 1 - 4.
Чл. 39а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) Чужденец, ползващ се от временна закрила,
има право да се събере със своя съпруг, с техните ненавършили пълнолетие и невстъпили в
брак деца, ако и те заявят желание за това.
(2) Председателят на Държавната агенция за бежанците може да разреши събиране на
чужденец, ползващ се от временна закрила, с други близки роднини, живели заедно като
част от домакинството по време на събитията и които са били зависими от чужденеца в
държавата по произход. При всеки отделен случай се преценяват допълнителните
затруднения, които биха възникнали за тях, ако не се съберат.
(3) Когато местонахождението на членовете на семейството е неизвестно, Държавната
агенция за бежанците в сътрудничество с Върховния комисар на Организацията на
обединените нации за бежанците, Българския червен кръст и други организации
предприема действия за издирването им.
(4) При събиране членовете на семейството имат всички права, предоставени на
чужденците, ползващи се от временна закрила.
(5) При събиране на семейството на територията на друга държава - членка на
Европейския съюз, чужденецът престава да се ползва от правата по чл. 39.
Раздел IV
Документи на чужденците, подали молба за закрила или получили закрила
(Загл. изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.)
Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) На чужденците, търсещи или получили
закрила, се издават следните видове документи:
1. регистрационна карта;
2. карта на чужденец, получил убежище;
3. карта на бежанец;
4. карта на чужденец с хуманитарен статут;
5. удостоверение за пътуване зад граница на чужденец, получил убежище;
6. удостоверение за пътуване зад граница на бежанец;
7. удостоверение за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут;
8. удостоверение за завръщане в Република България на чужденец;
9. разрешение за прехвърляне.
(2) Регистрационна карта се издава на чужденец, навършил 14 години, и на чужденец,
ненавършил 14 години, който не е придружаван от член на семейството си.
(3) Регистрационната карта не удостоверява самоличността на чужденеца.
Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) Държавната агенция за бежанците издава:
1. регистрационна карта на чужденец, подал молба за убежище - за срок три месеца;
2. регистрационна карта на чужденец, на когото е образувано производство за
определяне на държавата, компетентна за разглеждането на молбата за статут - за срок три
месеца;
3. регистрационна карта на чужденец, на когото е образувано ускорено производство
за предоставяне на статут - за срок един месец;
4. регистрационна карта на чужденец, на когото е образувано производство по общия
ред за предоставяне на статут - за срок три месеца;
5. регистрационна карта на чужденец, на когото е предоставена временна закрила - за
срока на закрилата;
6. разрешение за прехвърляне на чужденец, ползващ се от временна закрила.
(2) До приключване на съответното производство срокът на валидност на
регистрационната карта по ал. 1, т. 1 - 4 може да бъде продължаван с първоначално
определения срок.
(3) Когато срокът на временната закрила бъде продължен, продължава се съответно и
срокът на регистрационната карта на чужденец, ползващ се от временна закрила.
Чл. 42. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Удостоверението за пътуване зад
граница на чужденец, получил убежище, или на бежанец дава право на притежателя му да
излиза и да влиза в Република България в рамките на срока на неговата валидност при
условията и по реда за българските граждани, доколкото държавата, за която пътува, не
предвижда други изисквания.
(2) Удостоверението за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут дава
право на притежателя му да излиза и да влиза в Република България в рамките на срока на
неговата валидност при условията и по реда за постоянно пребиваващите чужденци в
Република България.
Чл. 43. (Отм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.).
Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) Регистрационната карта съдържа следните
данни:
1. статус на чужденеца по този закон;
2. номер на документа;
3. единен граждански номер или личен номер на чужденец според статуса на
чужденеца;
4. пол;
5. снимка на притежателя;
6. подпис на притежателя;
7. дата на издаване;
8. дата на изтичане на валидността;
9. дата на продължаване на срока;
10. органа, издал документа;
11. настоящ адрес;
12. основанието по този закон, което дава право на чужденеца да остане в Република
България;
13. национален документ за самоличност;
14. други данни.
(2) Освен данните по ал. 1 регистрационната карта съдържа и заявените от чужденеца
данни:
1. имена;
2. дата на раждане;
3. място на раждане;
4. гражданство;
5. имена и дата на раждане на неговите малолетни деца, които го придружават;
6. езиците, които владее.
(3) Имената на чужденеца в регистрационната карта се изписват по ред и брой, както
са изписани в документите за задгранично пътуване, с които е влязъл в Република
България, или в друг документ за самоличност. Когато чужденецът не притежава такива
документи, имената му се изписват по реда, по който са посочени в декларацията по чл. 30,
т. 3.
Чл. 44а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Чужденец - притежател на регистрационна карта,
е длъжен да я пази от повреждане, унищожаване или изгубване.
Чл. 44б. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) При издаването на документите по чл. 40, ал.
1, т. 1 и 9 и при продължаването на срока на документите по чл. 40, ал. 1, т. 1 не се събират
такси.
(2) Когато чужденец - притежател на регистрационна карта, я изгуби, повреди или
унищожи, при издаването на нова заплаща такса в размер 10 лв.
Чл. 45. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Образците на регистрационните карти се
утвърждават с акт на Министерския съвет и се обнародват в "Държавен вестник".
(2) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Разрешението за прехвърляне по чл. 40, ал. 1, т. 9 се
издава по образец съгласно приложението.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Условията и редът за издаване и ползване
на документите за самоличност, които не са уредени в този раздел, се определят от Закона
за българските документи за самоличност.
Глава пета
СПЕЦИАЛИЗИРАН ДЪРЖАВЕН ОРГАН И АДМИНИСТРАЦИЯ
Чл. 46. Председателят на Държавната агенция за бежанците е орган на
изпълнителната власт със специална компетентност.
Чл. 47. (1) Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет е юридическо
лице на бюджетна издръжка със седалище София и с териториални поделения в страната.
(2) Териториалните поделения на Държавната агенция за бежанците са:
1. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) транзитни центрове - за регистрация, настаняване,
медицинско изследване и провеждане на производство за определяне на държавата,
компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на статут, и на ускорено
производство за незаконно пребиваващи чужденци;
2. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) регистрационно-приемателни центрове - за
регистрация, настаняване, медицинско изследване, социално и медицинско подпомагане и
провеждане на производство за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на
молбата за предоставяне на статут, и на производство за предоставяне на статут на
чужденци; за настаняване на чужденци, подали молба за убежище;
3. интеграционни центрове - за осигуряване на обучение по български език,
професионална квалификация и други дейности, необходими за интегрирането на
чужденците, търсещи или получили закрила в Република България.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г.) Транзитните, регистрационно-приемателните и
интеграционните центрове се откриват и закриват от Министерския съвет по предложение
на председателя на Държавната агенция за бежанците, съгласувано с министъра на
финансите, министъра на вътрешните работи, министъра на труда и социалната политика,
министъра на правосъдието, министъра на външните работи, министъра на регионалното
развитие и благоустройството, председателя на Държавна агенция "Национална
сигурност" и кмета на съответната община.
(4) Дейността, структурата, организацията на работа, съставът на Държавната агенция
за бежанците и на нейните поделения се определят с устройствен правилник, приет от
Министерския съвет.
Чл. 48. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Председателят на Държавната агенция за
бежанците:
1. предоставя, отказва, отнема и прекратява статут на бежанец и хуманитарен статут в
Република България; отнема временна закрила в случаите по чл. 17, ал. 4;
2. спира и прекратява производството за предоставяне на статут;
3. взема решения по молби за събиране на семейства;
4. взема решения по други молби на чужденците, на които е открито производство за
предоставяне на статут или им е предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут в
Република България;
5. информира Министерския съвет за необходимостта от въвеждане на временна
закрила на територията на Република България; информира за необходимостта от
удължаване срока на временната закрила;
6. издава наказателни постановления по глава осма;
7. утвърждава образците на документите, издавани от Държавната агенция за
бежанците, с изключение на регистрационната карта;
8. прави предложение до Министерския съвет за утвърждаване образците на
регистрационните карти;
9. определя решаващите органи в Държавната агенция за бежанците, които провеждат
производство по реда на глава шеста, раздел Iа;
10. определя интервюиращите органи на Държавната агенция за бежанците, които
провеждат ускорено производство по реда на глава шеста, раздел II;
11. управлява и разпределя средствата от бюджета, контролира целевото им
разходване; съгласувано с министъра на финансите и министъра на труда и социалната
политика определя разходните норми за подпомагане с материални и финансови средства
на чужденците, търсещи закрила или получили статут.
(2) По искане на президента на Република България председателят на Държавната
агенция за бежанците дава мнение по подадена молба за убежище.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Ежегодно, както и при значителна промяна в общата
ситуация в дадена държава по произход и при увеличаване на потока от чужденци от тази
държава, председателят на Държавната агенция за бежанците определя категориите
чужденци, чиито случаи следва да бъдат разглеждани съобразно следните критерии:
1. характера и степента на зачитане правата на човека в съответните държави или
части от тях;
2. дейността на международни организации в съответните държави;
3. политиката на други държави - членки на Европейския съюз, по отношение на
търсещите закрила от съответните държави по произход.
Чл. 49. (1) Председателят на Държавната агенция за бежанците се определя с решение
на Министерския съвет и се назначава от министър- председателя.
(2) Председателят на Държавната агенция за бежанците трябва да е български
гражданин, който няма друго гражданство, да има висше образование и не по-малко от пет
години трудов стаж.
Чл. 50. (1) При изпълнение на своята дейност председателят на Държавната агенция
за бежанците се подпомага от двама заместник- председатели.
(2) Заместник-председателите се назначават от министър-председателя по
предложение на председателя на Държавната агенция за бежанците. Заместник-
председателите трябва да са български граждани, които нямат друго гражданство, с висше
образование и не по-малко от пет години трудов стаж.
Чл. 51. (1) (Предишен текст на чл. 51 - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Транзитните,
регистрационно-приемателните и интеграционните центрове се ръководят от директори.
(2) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Директорите на транзитните и регистрационно-
приемателните центрове вземат решения по чл. 29, ал. 4 - 7.
Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Председателят на Държавната агенция за
бежанците може да делегира правомощията си по чл. 48, ал. 1, т. 1 - 4 и 6, с изключение на
правомощието да отнема статут, на заместник-председателите на Държавната агенция за
бежанците.
Чл. 53. Държавната агенция за бежанците:
1. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) организира приемането и временното настаняване на
чужденците, подали молба за статут или получили закрила на територията на Република
България, и в сътрудничество с Българския Червен кръст и други неправителствени
организации им оказва съдействие за адаптиране към българските условия; организира
курсове по български език и професионална квалификация;
2. организира проучването и изясняването на фактите и обстоятелствата във връзка с
подадената молба за убежище по искане на президента на Република България;
3. издава удостоверителни документи;
4. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) във взаимодействие с централните органи на
изпълнителната власт, Българския Червен кръст и други неправителствени организации
организира дейностите по осигуряване на социална, медицинска и психологическа помощ
на чужденците, подали молба за статут или получили закрила; съдейства за интеграцията
на чужденците, получили закрила;
5. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) във взаимодействие с органите на местното
самоуправление и местната администрация, Българския Червен кръст и други
неправителствени организации провежда разяснителна дейност по бежанските проблеми и
организира благотворителни акции за материално подпомагане;
6. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) разработва самостоятелно или участва в подготовката
на проекти на нормативни актове и на международни договори, свързани със закрилата на
чужденци, и разработва програми за интегриране на чужденците, получили закрила в
българското общество;
7. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) изпълнява възложените й функции с плана за действие
при временна закрила;
8. сътрудничи с Върховния комисар на Организацията на обединените нации за
бежанците при изпълнение на неговите функции, улеснява наблюдаване прилагането на
разпоредбите на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статута на
бежанците от 1967 г. и предоставя информация и статистически данни;
9. (отм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.);
10. възлага извършването на проучвания и изследвания по бежанските проблеми,
организира конференции и семинари и издава информационни материали по проблемите
на бежанците;
11. (нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) организира подбора и регистрацията на преводачи,
както и обучението им относно специфичните изисквания при осъществяването на
преводи;
12. (нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) е компетентна институция за средствата от
Европейския бежански фонд, като изготвя програми и ги съгласува с Европейската
комисия, организира тръжни процедури, избор на проекти, извършва плащания, осигурява
техническо изпълнение, финансов контрол, наблюдение и оценка на средствата,
финансирани от фонда; част от тези правомощия могат да бъдат делегирани на други
държавни органи;
13. (нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) периодично предоставя на Европейската комисия
данни за броя на лицата, подали молба за статут, и за издадените регистрационни карти.
Чл. 54. (1) Държавната агенция за бежанците съвместно с Министерството на
външните работи, Международната федерация на дружествата на Червения кръст и
Червения полумесец, Международния комитет на Червения кръст и неправителствените
организации осигурява съдействие на чужденците, търсещи или получили закрила, пред
органите на друга държава или пред международен орган за снабдяването им с документи,
необходими за реализирането на техните права.
(2) Когато по обективни причини чужденец, търсещ или получил закрила, не може да
бъде снабден с документ по реда на ал. 1, Държавната агенция за бежанците въз основа на
установените от нея данни и декларация, подписана от чужденеца, организира издаването
на удостоверение. Въз основа на него компетентните органи издават български документ,
който му дава възможност да ползва тези права.
(3) Издадените по реда на ал. 2 документи заместват официалните документи,
издавани на чужденци от или чрез органите в техните страни.
(4) Притежаваните от чужденците, търсещи или получили закрила, чуждестранни
документи за образование, квалификация, научно звание или степен се признават съгласно
вътрешното законодателство и условията на международни договори, по които Република
България е страна.
Чл. 55. Получени дарения, помощи, както и средствата по международни програми и
споразумения постъпват в извънбюджетна сметка на Държавната агенция за бежанците по
реда на чл. 45, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет и се използват за
целите, за които са предоставени.
Чл. 56. (1) Държавната агенция за бежанците може самостоятелно или съвместно с
органите на местното самоуправление и местната администрация, Българския Червен
кръст и други неправителствени организации да организира спомагателни трудови
дейности, чрез които чужденците, търсещи или получили закрила, получават възможност
за обучение с професионална насоченост и за трудова реализация.
(2) Дейностите по ал. 1 се финансират с целеви средства от извънбюджетната сметка
или от държавния бюджет.
Чл. 57. Длъжностните лица от Държавната агенция за бежанците удостоверяват
служебното си положение със служебна карта. Органите на държавното управление и на
местното самоуправление и местната администрация са длъжни да оказват съдействие на
длъжностните лица от Държавната агенция за бежанците при изпълнение на служебните
им задължения.
Глава шеста
ПРОИЗВОДСТВО
Раздел I
Общи правила
Чл. 58. (1) Чужденец, който иска да му бъде предоставено убежище, подава писмена
молба до президента на Република България. Когато молбата е подадена пред друг
държавен орган, той е длъжен незабавно да я изпрати на президента.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.).
(3) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Чужденец може да заяви желание за предоставяне на
статут лично пред длъжностно лице в Държавната агенция за бежанците.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Когато молбата по ал. 3 е направена пред друг
държавен орган, той е длъжен незабавно да я изпрати на Държавната агенция за
бежанците.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Чужденец, ползващ се от временна закрила, има
право да подаде молба за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.
(6) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Молителят не по-късно от 15 дни от
подаването на молбата трябва да бъде упътен на език, който разбира, относно реда за
подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и
задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на
чужденци.
(7) (Отм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г., нова, бр. 109 от 2007 г.) При получаване на молба за
предоставяне на особена закрила компетентните органи задължително изискват писмено
становище на Държавна агенция "Национална сигурност".
Чл. 59. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Молбата за предоставяне на статут може да
бъде в устна, писмена или друга форма, като при необходимост се осигурява преводач или
тълковник. Молбата, която не е писмена, се записва от съответното длъжностно лице и се
подписва или заверява по друг начин от молителя и от преводача, съответно тълковника.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Молбата трябва да съдържа искане към Република
България.
Чл. 60. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Документите за самоличност на чужденеца,
подал молба за предоставяне на статут, се задържат и съхраняват в Държавната агенция за
бежанците до приключване на производството с влязло в сила решение.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Длъжностни лица от Държавната агенция за
бежанците извършват обиск на чужденеца, проверяват носените от него вещи,
фотографират го и снемат пръстови отпечатъци и други идентифициращи белези при
условията и по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и при зачитане
достойнството на чужденеца.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Длъжностните лица, осъществяващи действията по
ал. 2, се определят със заповед на председателя на Държавната агенция за бежанците.
(4) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Пръстовите отпечатъци и другите идентифициращи
белези, както и личните данни на чужденеца могат да се използват при обмен на
информация с други държави, за целите на производството по раздел Iа, за което се
уведомява чужденецът.
Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) Молбата за предоставяне на убежище се
регистрира в администрацията на президента.
(2) Чужденецът, подал молба за предоставяне на статут, се регистрира в Държавната
агенция за бежанците и му се открива лично дело.
(3) Когато възникне основателно съмнение, че чужденецът не е малолетен или
непълнолетен, интервюиращият орган назначава експертиза за установяване на възрастта
му.
(4) Когато възникне основателно съмнение, че чужденецът не може да се грижи за
своите работи поради слабоумие или душевна болест, интервюиращият орган назначава
психиатрична експертиза.
Чл. 62. Президентът на Република България може да предостави убежище и без да са
изпълнени изискванията на чл. 48, ал. 2 и чл. 53, т. 2.
Чл. 63. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) Държавната агенция за бежанците има право
да събира данни за чужденците, подали молба за статут, с оглед определяне на държавата,
компетентна да разгледа молбата, установяване на самоличността и изясняване на
обстоятелствата, свързани с подадената молба.
(2) При регистрирането Държавната агенция за бежанците снема данни за имената,
гражданството, датата и мястото на раждане, пола, семейното положение и родствените
връзки, документите за самоличност и други документи на чужденците.
(3) Източник на данните по ал. 1 могат да бъдат както самите чужденци, така и
български или чуждестранни органи, физически или юридически лица.
(4) Не се допуска сведения за чужденците, търсещи или получили закрила, да се
събират от и да се предоставят на органите и организациите, осъществяващи преследване.
(5) В Държавната агенция за бежанците се създават собствени информационни
фондове по ред, определен от председателя й, при спазване на Закона за защита на личните
данни.
Чл. 63а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) След регистрирането се определя дата за
провеждане на интервю. Чужденецът, подал молба за статут, се уведомява своевременно за
датата на всяко следващо интервю.
(2) Чужденецът е длъжен да представи своите доказателства до произнасянето по
молбата му, като в случай че не ги представи, произнасянето се извършва без тези
доказателства.
(3) С чужденеца се провежда интервю, за което се съставя протокол. При
необходимост за нуждите на съответното производство интервюиращият орган провежда
допълнителни интервюта.
(4) Чужденец, подал молба за статут, при заявено от него желание се интервюира от
интервюиращ орган или преводач, съответно от тълковник, от същия пол.
(5) Интервю не се провежда с чужденец, който не може да се грижи за своите работи
поради слабоумие или душевна болест или поради обективни причини не може да даде
устни или писмени изявления.
(6) Интервюто се провежда на заявен от чужденеца език. Когато това е невъзможно,
интервюто се провежда на език, за който може да се смята, че чужденецът владее.
(7) Протоколът се прочита на чужденеца и се подписва от него, от преводача,
съответно от тълковника, и от интервюиращия орган.
(8) Отказът на чужденеца да подпише протокола от интервюто се удостоверява с
подписите на двама свидетели. Причините за отказа се отбелязват в протокола.
(9) По време на интервюто представителят на непридружения малолетен или
непълнолетен чужденец има право да задава въпроси, допуснати от интервюиращия орган,
и да излага съображения.
Чл. 64. Държавните органи са длъжни да предоставят исканата от Държавната
агенция за бежанците информация, необходима за изясняване на обстоятелствата по
подадената молба.
Чл. 65. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Личните данни на чужденеца, станали известни
по време на производството за предоставяне на статут или след предоставянето на статут,
се обработват в регистъра на Държавната агенция за бежанците в съответствие с
изискванията на Закона за защита на личните данни. Те могат да се използват и за целите
на международното сътрудничество от държавите - страни по Конвенцията за статута на
бежанците от 1951 г.
Чл. 66. (1) Спрямо чужденец с влязло в сила решение за отказ, прекратяване или
отнемане на статут или по отношение на когото производството е прекратено, се прилагат
разпоредбите на Закона за чужденците в Република България.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Държавната агенция за бежанците уведомява писмено
Министерството на вътрешните работи за решението по ал. 1.
Чл. 67. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Принудителните административни мерки
"отнемане правото на пребиваване", "принудително отвеждане до границата",
"експулсиране" и "забрана за влизане в страната" не се привеждат в изпълнение до
приключване на производството с влязло в сила решение.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Принудителните административни мерки по ал. 1 се
отменят, когато на чужденеца е предоставено убежище, статут на бежанец или
хуманитарен статут.
(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат, когато има основания да се смята, че чужденецът,
търсещ или получил закрила, представлява опасност за националната сигурност, или който
веднъж осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление, представлява опасност за
обществото.
Раздел Iа
(Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г.)
Производство за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за
предоставяне на статут. Прехвърляне
Чл. 67а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) Производството по този раздел се провежда в
съответствие с Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета, Регламент (ЕО) № 1560/2003 на
Комисията, Регламент (ЕО) № 2725/2000 на Съвета и Регламент (ЕО) № 407/2002 на
Съвета.
(2) Производството по този раздел се образува:
1. с регистрирането на чужденец, подал молба за предоставяне на статут;
2. (доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г.) при сезиране от Министерството на вътрешните
работи и от Държавна агенция "Национална сигурност" за незаконно пребиваващ на
територията на Република България чужденец;
3. по искане за поемане на отговорност или обратно приемане на чужденец.
(3) Производство по този раздел не се образува и не се провежда при последваща
молба за предоставяне на статут на територията на Република България.
Чл. 67б. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) След образуване на производството се
предприемат необходимите действия за проверка на доказателствата и на обстоятелствата
за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на
статут.
(2) При необходимост с чужденеца се провежда интервю.
Чл. 67в. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) В случаите по чл. 67а, ал. 2, т. 1 след извършване
на проверка на доказателствата и получаване на отговор от запитаната държава
решаващият орган:
1. образува производство за предоставяне на статут в Република България;
2. отказва да образува производство за предоставяне на статут в Република България и
разрешава прехвърлянето на чужденеца в компетентната държава.
Чл. 67г. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) В случаите по чл. 67а, ал. 2, т. 2 след извършване
на проверка на доказателствата и получаване на отговор от запитаната държава
решаващият орган:
1. разрешава прехвърлянето на чужденеца в компетентната държава;
2. прекратява производството, когато запитаната държава откаже да поеме
отговорност или да приеме обратно чужденеца.
Чл. 67д. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) Решаващият орган се произнася по искания за
поемане на отговорност или обратно приемане.
(2) Когато в случаите по чл. 67а, ал. 2, т. 3 се установи, че Република България е
компетентна държава за разглеждането на молбата, решаващият орган образува
производството за предоставяне на статут в Република България и се прилагат правилата
на раздели II, III и IV от тази глава.
(3) Когато е получено искане за обратно приемане на чужденец, чиято молба вече е
била разгледана по същество в Република България, решаващият орган прекратява
производството по този раздел.
(4) Когато в случаите по чл. 67а, ал. 2, т. 3 се установи, че Република България не е
компетентна държава за разглеждане на молбата, решаващият орган отказва
прехвърлянето на чужденеца и прекратява производството по този раздел.
Чл. 67е. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г., доп., бр. 109 от 2007 г.) Решенията по този раздел
се връчват по реда на чл. 76 и копия от тях се изпращат на Министерството на вътрешните
работи и на Държавна агенция "Национална сигурност".
Чл. 67ж. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) Държавната агенция за бежанците уговаря
със съответния орган на държавата, компетентна за разглеждане на молбата, мястото,
датата и часа на пристигане на чужденеца на нейна територия, а в случаите на мълчаливо
приемане - и реда за предаване на чужденеца на компетентните органи.
(2) Предаването на чужденеца се извършва в изпълнение на решението на Държавната
агенция за бежанците, като всички негови документи се изпращат на държавата,
компетентна за разглеждане на молбата.
(3) Когато предаването не е осъществено, Държавната агенция за бежанците съгласува
със съответния орган на държавата, компетентна за разглеждане на молбата, нова дата на
предаване.
Чл. 67з. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г.)
Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция "Национална сигурност"
осъществяват административното сътрудничество по приемане на чужденец в Република
България, когато тя е определена за компетентна държава за разглеждане на молбата, и
извършват действията по приемането на чужденеца и предаването му на Държавната
агенция за бежанците заедно с всички съпровождащи го документи.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г.) Министерството на вътрешните работи и
Държавна агенция "Национална сигурност" осъществяват административното
сътрудничество и извършват действията по прехвърлянето и предаването на чужденеца в
държавата, която е определена за компетентна за разглеждане на молбата, заедно с всички
съпровождащи го документи.
Чл. 67и. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Разноските по прехвърлянето на чужденеца до
мястото на пристигане в държавата, компетентна за разглеждане на молбата, и по
транспортирането от мястото на пристигане в Република България до Държавната агенция
за бежанците се поемат от Република България.
Чл. 67к. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Министерският съвет приема наредба за
отговорността и координацията на държавните органи, осъществяващи действия по
прилагането на този раздел.
Раздел II
Ускорено производство
Чл. 68. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) Ускорено производство се образува:
1. след влизане в сила на решението, с което се образува производството за
предоставяне на статут в Република България;
2. когато не бъде взето решение в сроковете по Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета
и Регламент (ЕО) № 1560/2003 на Комисията;
3. с регистрирането на чужденец, подал последваща молба за статут.
(2) Когато Република България е определена като компетентна или е приела обратно
чужденец съгласно Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1560/2003
на Комисията, производството за предоставяне на статут се образува с регистрирането на
чужденеца в Държавната агенция за бежанците след неговото предаване.
(3) Ускорено производство не се образува, когато производството за определяне на
държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на статут, приключи с
решение за неговото прекратяване.
Чл. 69. (Отм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.).
Чл. 70. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2005 г., бр. 52 от 2007 г.) (1) В срок до три дни от
образуване на производството интервюиращият орган взема решение за:
1. отхвърляне на молбата като явно неоснователна по чл. 13, ал. 1;
2. прекратяване на производството по чл. 13, ал. 2 или чл. 15, ал. 1, т. 6, 8 и 9;
3. образуване на производство по общия ред.
(2) Ако в срока по ал. 1 не бъде взето решение, се преминава към производство по
общия ред.
(3) В случаите по чл. 68, ал. 2 тридневният срок започва да тече от момента на
получаване на документите, съпровождащи чужденеца.
(4) Срокът по ал. 1 спира да тече до получаване на експертното заключение по чл. 61,
ал. 3 или 4.
(5) Липсата на достатъчно данни поради непровеждане на интервю по чл. 63а, ал. 5 не
може да е самостоятелно основание за отхвърляне на молбата.
(6) Решенията по този раздел се връчват по реда на чл. 76.
Чл. 71. (1) (Предишен текст на чл. 71 - ДВ, бр. 31 от 2005 г., изм., бр. 52 от 2007 г.)
Ускореното производство не се прилага по отношение на непридружен малолетен или
непълнолетен чужденец, подал молба за статут.
(2) (Нова - ДВ, бр. 31 от 2005 г., изм., бр. 52 от 2007 г.) Ускореното производство не се
прилага, когато молбата за предоставяне на статут е подадена от чужденец, ползващ се от
временна закрила.
Раздел III
Производство по общия ред
Чл. 72. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2005 г., бр. 52 от 2007 г.) (1) Производство по общия ред
се образува:
1. след влизане в сила на решението по чл. 70, ал. 1, т. 3;
2. в случаите по чл. 70, ал. 2;
3. за чужденец, подал молба за статут при действието на временната закрила - с
регистрирането на чужденеца след прекратяване или отнемане на временната закрила.
(2) За непридружен малолетен или непълнолетен чужденец производство по общия
ред се образува:
1. след влизане в сила на решението, с което се образува производството за
предоставяне на статут в Република България;
2. когато не бъде взето решение в установените срокове;
3. с регистрирането му, когато подава последваща молба за статут;
4. когато Република България е компетентна държава за разглеждане на молбата - с
регистрирането на чужденеца в Държавната агенция за бежанците след неговото
предаване;
5. когато молбата за статут е подадена при действието на временната закрила - с
регистрирането на чужденеца след прекратяване или отнемане на временната закрила.
Чл. 73. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 31 от 2005 г., изм., бр. 52 от 2007 г.) Молбите за
предоставяне на статут се разглеждат от Държавната агенция за бежанците, като най-
напред се извършва преценка за предоставяне на статут на бежанец. В случай че статут на
бежанец не бъде предоставен, се разглежда необходимостта от предоставяне на
хуманитарен статут.
Чл. 74. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) В срок до два месеца от образуване на
производството по общия ред интервюиращият орган изготвя становище, което заедно с
личното дело представя на председателя на Държавната агенция за бежанците за решаване.
Чл. 75. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) В срок до три месеца от образуване на
производство по общия ред председателят на Държавната агенция за бежанците взема
решение, с което:
1. предоставя статут на бежанец;
2. отказва статут на бежанец;
3. предоставя хуманитарен статут;
4. отказва хуманитарен статут.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) При произнасяне по молбата за статут се преценяват
всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по
произход или с трети държави. Когато твърденията на молителя не са подкрепени с
доказателства, те се приемат за достоверни, ако той е положил усилия да обоснове молбата
си и е дал задоволително обяснение за липсата на доказателства. Липсата на достатъчно
данни за преследване, включително поради непровеждане на интервю по чл. 63а, ал. 5, не
може да е основание за отказ за предоставяне на статут.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Председателят на Държавната агенция за бежанците
при недостатъчност на събраните данни за конкретния случай може да продължава срока
по ал. 1 до три месеца, за което чужденецът се уведомява лично или със съобщение с
обратна разписка.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.).
(5) (Отм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.).
Чл. 76. (1) Препис от решението на председателя на Държавната агенция за
бежанците се връчва на чужденеца, търсещ закрила. Съдържанието на решението, както
правата и задълженията, произтичащи от него, му се съобщават на език, който владее.
(2) Връчването се удостоверява с подписи на чужденеца, търсещ закрила, и на
преводача, съответно тълковника. Отказът да подпише решението се удостоверява с
подписите на двама свидетели.
(3) Ако решението не бъде връчено лично в 14-дневен срок от издаването му, на
чужденеца се изпраща съобщение с обратна разписка.
(4) При неявяване в 7-дневен срок от получаване на съобщението с обратната
разписка решението се счита за връчено.
(5) Ако съобщението с обратната разписка се върне в Държавната агенция за
бежанците поради невъзможност за връчване, решението се счита за връчено.
(6) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) След връчване на решението чужденецът има право
да се запознае с личното си дело.
Раздел IV
Спиране и прекратяване на производството за предоставяне на статут.
Производство за отнемане и прекратяване на предоставен статут
(Загл. изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.)
Чл. 77. (1) По предложение на съответния интервюиращ орган председателят на
Държавната агенция за бежанците спира производството за предоставяне на статут на
основание чл. 14.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Спряното производство се възобновява, когато
чужденецът, търсещ закрила, представи доказателства, че е имал обективни причини за
промяна на адреса или обективни пречки за неявяване или несъдействие на длъжностните
лица.
(3) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) По предложение на интервюиращия орган, когато са
налице условията, предвидени в този закон, или по молба на чужденеца председателят на
Държавната агенция за бежанците прекратява производството за предоставяне на статут.
Чл. 78. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) Интервюиращият орган прави предложение за
отнемане или прекратяване на предоставения статут при наличие на нови данни.
(2) Производството за отнемане или прекратяване на статут се образува с решение на
председателя на Държавната агенция за бежанците.
(3) Чужденецът се уведомява с писмо с обратна разписка за образуването на
производството, причините за това и датата и мястото за провеждане на интервю, по време
на което да изложи възраженията си срещу отнемането или прекратяването на статута.
(4) При провеждане на производството за отнемане или прекратяване на статут се
прилагат съответно чл. 63, 63а, 74 и чл. 75, ал. 3.
(5) В срок три месеца от образуване на производството председателят на Държавната
агенция за бежанците взема решение, с което отнема или прекратява статута.
Председателят на Държавната агенция за бежанците взема решението и без възраженията
на чужденеца, когато те не са направени по зависещи от него причини.
(6) Когато не намери основание за отнемане или прекратяване на статута,
председателят на Държавната агенция за бежанците прекратява производството.
Чл. 79. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) Производството за отнемане или прекратяване
на статут може да бъде образувано и въз основа на молба на чужденеца с предоставен
статут.
(2) При подаването на молбата се прилага чл. 59, ал. 1.
(3) Молбата съдържа:
1. имената, адреса и единния граждански номер на чужденеца;
2. причините за подаване на молбата;
3. в какво се състои искането;
4. подпис на чужденеца.
(4) В едномесечен срок от подаване на молбата председателят на Държавната агенция
за бежанците взема решение, с което прекратява статута.
Чл. 79а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Решенията по този раздел се връчват по реда на
чл. 76, с изключение на решението за спиране на производството.
Раздел V
Правила при временна закрила
Чл. 80. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) Министерският съвет:
1. прави искане до Европейската комисия за въвеждане на временна закрила;
2. информира Европейската комисия за възможностите на Република България да
приеме чужденци, нуждаещи се от временна закрила;
3. определя национален пункт за връзка и уведомява другите държави - членки на
Европейския съюз, и Европейската комисия;
4. приема план за действие при временна закрила в Република България;
5. прави искане до Европейската комисия за прекратяване на временната закрила или
за удължаване на срока й;
6. предприема мерки за улесняване доброволното завръщане на чужденците,
ползващи се от временна закрила или спрямо които временната закрила е прекратена.
(2) Планът за действие при временна закрила съдържа:
1. организацията и функциите на временен оперативен орган за изпълнението на
плана;
2. начина на финансиране;
3. условията и реда за осигуряване на храна и подслон.
Чл. 81. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) Временният оперативен орган обменя
информация с държавите - членки на Европейския съюз, и с органите на Европейския
съюз, както и с Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците,
относно националното законодателство и други разпоредби по прилагането на временната
закрила, броя на чужденците, ползващи се от временна закрила, възможностите за
допълнителен прием и информация за отделни чужденци в случаите на събиране на
семейства и прехвърляне на чужденци, ползващи се от временна закрила.
(2) Временният оперативен орган осъществява сътрудничество с международни и
български организации по въпроси, свързани с временната закрила.
Чл. 82. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) Временната закрила се прекратява със:
1. изтичането на срока, за който е постановена;
2. решение на Съвета на Европейския съюз.
(2) Председателят на Държавната агенция за бежанците отнема временна закрила на
чужденец в случаите по чл. 17, ал. 4. При отнемането се прилага чл. 78 и решението се
връчва по реда на чл. 76.
(3) След прекратяването или отнемането на временната закрила спрямо чужденеца,
освен ако е подал молба за предоставяне на статут, се прилагат разпоредбите на Закона за
чужденците в Република България.
Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) Република България приема обратно на
територията си чужденци, регистрирани в страната като ползващи се от временна закрила,
които без разрешение пребивават или се опитват да влязат на територията на друга
държава - членка на Европейския съюз.
(2) Република България приема обратно на територията си чужденци, регистрирани в
страната като ползващи се от временна закрила, които са се завърнали в държавата си по
произход.
Глава седма
СЪДЕБЕН КОНТРОЛ
(Раздел I. Обжалване на решенията в ускореното производство)
(Загл. отм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.)
Чл. 84. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 1.03.2007 г., бр. 52 от 2007 г.)
Решенията по глава шеста, раздел Iа могат да се обжалват в 7-дневен срок от връчването
им пред Административния съд - град София, чрез органа, издал решението. Жалбата не
спира изпълнението на решението, освен ако съдът постанови друго.
(2) Решенията по чл. 51, ал. 2 и чл. 70, ал. 1, т. 1 и 2 могат да се обжалват в 7-дневен
срок от връчването им пред административния съд по настоящия адрес от
регистрационната карта на чужденеца. Жалбата се подава чрез органа, издал решението.
(3) Подадената след срока жалба се връща на подателя срещу разписка. Когато
връщането се извършва с писмо с обратна разписка и писмото се върне в Държавната
агенция за бежанците поради невъзможност за предаване, жалбата се прилага към личното
дело на чужденеца.
(4) Жалбата и заверено копие от личното дело на чужденеца се изпращат незабавно на
съда. Жалбата спира изпълнението на решението по чл. 70, ал. 1, т. 1 и 2.
(5) Съдът образува делото в тридневен срок от постъпването на жалбата.
Чл. 85. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 1.03.2007 г.) Административният съд
разглежда жалбата в открито заседание с призоваване на страните и се произнася с
решение в срок до един месец от образуването на делото. В тези случаи страните трябва да
бъдат призовани най-късно три дни преди заседанието.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Когато съдът отмени обжалваното решение по
чл. 70, ал. 1, т. 1 и 2 и върне делото със задължителни указания за ново решаване,
интервюиращият орган в ускореното производство е длъжен да вземе ново решение в
тридневен срок от получаване на съдебното решение.
(3) Когато съдът потвърди обжалваното решение, то се привежда в изпълнение.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 1.03.2007 г.) Решението на
административния съд не подлежи на касационно обжалване.
Чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., отм., бр. 52 от 2007 г.).
(Раздел II. Обжалване в общото производство)
(Загл. отм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.)
Чл. 87. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Решенията по чл. 34, ал. 3, чл. 39а, ал. 2, чл. 75,
ал. 1, т. 2 и 4, чл. 78, ал. 5 и чл. 82, ал. 2 могат да се обжалват пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от връчването им.
Чл. 88. (1) (Предишен текст на чл. 88 - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Жалбата се подава чрез
председателя на Държавната агенция за бежанците. Подадената жалба спира изпълнението
на решението.
(2) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Подадената след срока жалба се връща на подателя
срещу разписка. Когато връщането се извършва с писмо с обратна разписка и писмото се
върне в Държавната агенция за бежанците поради невъзможност за предаване, жалбата се
прилага към личното дело на чужденеца.
Чл. 89. В 3-дневен срок от получаването на жалбата председателят на Държавната
агенция за бежанците изпраща жалбата и личното дело на Върховния административен
съд.
Чл. 90. (1) Върховният административен съд разглежда жалбата в срок до един месец
в открито заседание с призоваване на страните.
(2) Когато Върховният административен съд отмени обжалваното решение и върне
личното дело със задължителни указания за ново решаване, председателят на Държавната
агенция за бежанците е длъжен да вземе ново решение в срок 14 дни.
(3) Решението на съда подлежи на касационно обжалване.
Чл. 91. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., бр. 52 от 2007 г.) За неуредените в тази глава
случаи се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс и Гражданския
процесуален кодекс.
Чл. 92. (Доп. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Производствата по реда на тази глава се
освобождават от държавни такси и заплащане на други разноски с изключение на
разноските за експертизи. Разноските за експертизи не се заплащат, ако чужденецът не
разполага със средства за задоволяване на основните си жизнени потребности.
Глава осма
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
Чл. 93. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Чужденец, който повреди или унищожи вещ,
предоставена му за ползване от Държавната агенция за бежанците, се наказва с глоба от 50
до 200 лв., като заплаща и стойността на вещта.
Чл. 94. (Отм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.).
Чл. 95. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Нарушенията по този закон се констатират с
актове, съставени от длъжностни лица в Държавната агенция за бежанците, определени
със заповед на председателя й.
(2) Въз основа на съставените актове председателят на Държавната агенция за
бежанците, изрично оправомощен от него заместник-председател или директор на
териториално поделение издава наказателни постановления.
(3) Съставянето на актовете за установяване на нарушенията, издаването,
обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват съгласно
разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.
Глава девета
(Нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.)
СПИСЪЦИ НА СИГУРНИ ДЪРЖАВИ
Чл. 96. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Република България приема за сигурни държави
по произход и трети сигурни държави държавите, включени в минималния общ списък,
приет от Съвета на Европейския съюз.
Чл. 97. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Министерският съвет прави предложение до
Европейската комисия за промени в минималния общ списък на сигурни държави по
произход и на трети сигурни държави.
Чл. 98. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) Председателят на Държавната агенция за
бежанците, съгласувано с министъра на външните работи, ежегодно до 30 ноември внася
за приемане от Министерския съвет национални списъци на сигурни държави по произход
и на трети сигурни държави.
(2) При приемането на списъците Министерският съвет, позовавайки се на източници
на информация от държавите - членки на Европейския съюз, Върховния комисар на
Организацията на обединените нации за бежанците, Съвета на Европа или на други
международни организации, преценява степента, в която държавата предлага защита
срещу преследване, въз основа на:
1. актовете, приети в тази област, и начина, по който се прилагат;
2. начина, по който се спазват правата и свободите, уредени в Конвенцията за защита
на правата на човека и основните свободи, в Международния пакт за граждански и
политически права или Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко,
нечовешко или унизително отнасяне или наказание;
3. начина, по който се спазва забраната за експулсиране или връщане по смисъла на
Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г.;
4. съществуването на система за ефективни санкции срещу нарушенията на тези права
и свободи.
(3) Министерският съвет уведомява Европейската комисия за държавите, включени в
националните списъци на сигурните държави по произход и на третите сигурни държави.
Чл. 99. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Чужденец, подал молба за статут, може да оборва
презумпцията за сигурност на държавата, включена в списък по чл. 96 или 98.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
(Загл. изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.)
§ 1. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) По смисъла на този закон:
1. "Чужденец" е всяко лице, което не е български гражданин или не е гражданин на
друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, както и
лице, което не се разглежда като гражданин на нито една държава в съответствие с
нейното законодателство.
2. "Чужденец, търсещ закрила" е този, който е заявил желание за получаване на
особена закрила по този закон до приключване разглеждането на молбата.
3. "Членове на семейството" са:
а) съпругът, съпругата или лицето, с което се намира в доказано стабилна и
дълготрайна връзка и техните ненавършили пълнолетие, невстъпили в брак деца;
б) навършилите пълнолетие, невстъпили в брак деца, които не са в състояние да
осигурят сами издръжката си поради сериозни здравословни причини;
в) родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се грижат за
себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване и се налага да живеят в едно
домакинство със своите деца.
4. "Непридружен" е този малолетен или непълнолетен чужденец, който се намира на
територията на Република България и не е придружен от свой родител или друго
пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на закон или обичай.
5. "Раса, религия, националност, определена социална група и политическо мнение
или убеждение" са понятия по смисъла на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г.
и на чл. 10, ал. 1 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета относно минималните стандарти за
признаването и правното положение на гражданите на трети държави или лицата без
гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от
международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила.
6. "Последваща молба" е молба за предоставяне на статут в Република България,
която чужденецът подава, след като има прекратен или отнет статут на бежанец или
хуманитарен статут, или производството за предоставяне на статут в Република България е
приключило с влязло в сила решение.
7. "Държава по произход" е държавата, чийто гражданин е чужденецът, или ако е без
гражданство - държавата по постоянното му местоживеене.
8. "Сигурна държава по произход" е държавата, в която установеният правов ред и
неговото съблюдаване в рамките на демократичната обществена система не допускат
осъществяването на преследване или действия на преследване и не съществува опасност
от насилие в ситуация на вътрешен или международен въоръжен конфликт.
9. "Трета сигурна държава" е държава, различна от държавата по произход, в която
чужденецът, подал молба за статут, е пребивавал и:
а) няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия,
националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение
или убеждение;
б) е защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за
преследване и застрашаване на правата му;
в) не е изложен на опасност от преследване, от изтезание или от нечовешко или
унизително отнасяне или наказание;
г) съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се
ползва от закрила като бежанец;
д) са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията
на тази държава.
§ 1а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Този закон въвежда разпоредбите на Директива
2001/55/ЕО на Съвета за минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в
случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса
между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на
последиците от този прием, Директива 2003/9/ЕО на Съвета за определяне на минимални
стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище, глава пета на Директива
2003/86/ЕО на Съвета за правото на събиране на семейството, Директива 2004/83/ЕО на
Съвета за минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите
на трети държави или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други
причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на
предоставената закрила и Директива 2005/85/ЕО на Съвета за минимални норми относно
процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Този закон влиза в сила шест месеца от обнародването му в "Държавен вестник" и
отменя Закона за бежанците (обн., ДВ, бр. 53 от 1999 г.; попр., бр. 97 от 1999 г.; изм., бр.
45 от 2002 г.).
§ 3. Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет е правоприемник на
Агенцията за бежанците при Министерския съвет.
§ 4. Започнатите до влизането в сила на този закон производства се разглеждат по
досегашния ред.
§ 5. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) До откриването на транзитни центрове
производствата по глава шеста, раздели Iа и II се провеждат в регистрационно-
приемателни центрове или на места, определени от председателя на Държавната агенция
за бежанците.
§ 6. В Закона за българските документи за самоличност (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.;
изм., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г.) се
правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 1, ал. 2 съюзът "и" се заменя със запетая и след думите "Министерството на
транспорта" се добавя "и съобщенията и Държавната агенция за бежанците при
Министерския съвет".
2. В чл. 8 се създава ал. 3:
"(3) Когато заявлението по ал. 2 се отнася до документ за самоличност на чужденец,
търсещ или получил закрила по Закона за убежището и бежанците, съответната служба на
Министерството на вътрешните работи уведомява незабавно Държавната агенция за
бежанците или най-близкото й териториално поделение."
3. В чл. 9, ал. 2 съюзът "и" се заменя със запетая и след думите "картата на бежанец"
се добавя "и картата на чужденец с хуманитарен статут".
4. В чл. 14:
а) точка 4 се изменя така:
"4. временно удостоверение на бежанец и временно удостоверение на бежанец в
ускорено производство;";
б) създават се т. 10, 11 и 12:
"10. карта на чужденец с хуманитарен статут;
11. удостоверение на чужденец с временна закрила;
12. удостоверение за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут."
5. В чл. 21, ал. 1 се създава изречение второ: "Когато чужденците, търсещи или
получили закрила, не притежават такива документи, имената им се изписват по реда, по
който те ги посочат в подписана от тях декларация пред компетентния орган."
6. В чл. 55 се правят следните изменения и допълнения:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
"(2) Временното удостоверение на бежанец се издава веднага след откриването на
производството за предоставяне на статут. Временно удостоверение на бежанец се издава
и на чужденец, ненавършил 14 години, който не е придружаван от пълнолетен член на
семейството му."
7. В чл. 57, ал. 2 думите "търсещите бежански статут чужденци" се заменят с
"чужденците, търсещи или получили закрила по Закона за убежището и бежанците".
8. В чл. 58 след думата "страната" се поставя запетая и се добавя: "с изключение на
чужденец, притежаващ временно удостоверение на бежанец".
9. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1:
аа) точка 3 се изменя така:
"3. временно удостоверение на бежанец - издава се от Държавната агенция за
бежанците на чужденци, на които е открито производство по общия ред за предоставяне
статут на бежанец, а временно удостоверение на бежанец в ускорено производство - от
Държавната агенция за бежанците на чужденци, на които е открито ускорено производство
за предоставяне статут на бежанец, със срокове, определени в Закона за убежището и
бежанците;";
бб) в т. 4 след думите "статут на бежанец" се добавят "или убежище" и цифрата "3" се
заменя с "5";
вв) в т. 5 след думата "бежанец" се поставя тире и се добавя "издава се от органите на
Министерството на вътрешните работи на чужденец с предоставен статут на бежанец или
убежище със срок на валидност до 5 години, но не по-голям от срока на валидност на
картата на бежанец";
гг) създават се т. 9, 10 и 11:
"9. карта на чужденец с хуманитарен статут - издава се от органите на
Министерството на вътрешните работи на чужденец с предоставен хуманитарен статут със
срок на валидност до 3 години;
10. удостоверение на чужденец с временна закрила - издава се на чужденци, получили
временна закрила, при условията и по реда, определени с акта за постановяване на
временната закрила;
11. удостоверения за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут - издава
се от органите на Министерството на вътрешните работи на чужденец с предоставен
хуманитарен статут със срок на валидност до 3 години, но не по-голям от срока на
валидност на картата на чужденец с хуманитарен статут.";
б) алинея 2 се изменя така:
"(2) Удостоверението за завръщане в Република България на чужденец се издава на
лице без гражданство или на чужденец с предоставена закрила в Република България,
изгубил в чужбина българския си документ за самоличност, по ал. 1, т. 5, 6 и 11. Същият
документ се издава и на чужденец по чл. 34, ал. 3 и чл. 58, ал. 5 от Закона за убежището и
бежанците, когато не притежава валидни национални документи за пътуване."
10. В чл. 60 на края се поставя запетая и се добавя "с изключение на документите по
чл. 59, ал. 1, т. 3".
11. Създава се чл. 60а:
"Чл. 60а. Срокът на удостоверението за пътуване зад граница на бежанец, както и на
удостоверението за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут, може да бъде
продължаван от българско дипломатическо или консулско представителство след
съгласуване с Държавната агенция за бежанците."
12. В чл. 61 се правят следните изменения:
а) в ал. 2 думите "разрешен статут на бежанец" се заменят с "предоставено убежище,
статут на бежанец или хуманитарен статут";
б) алинея 3 се изменя така:
"(3) В документите за самоличност на продължително пребиваващите в страната
чужденци или на тези, които са в производство за предоставяне статут на бежанец, се
вписва настоящият адрес."
13. В чл. 62 се правят следните изменения:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
"(2) Предоставянето на документа по предходната алинея не се изисква от чужденец,
търсещ или получил закрила, когато е влязъл в страната без документи."
14. В преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и
допълнения:
а) създава се § 9б:
"§ 9б. Всички документи за самоличност на чужденци, които са в процедура за
предоставяне на бежански статут, или на бежанци, издадени до влизането в сила на Закона
за убежището и бежанците, са валидни до изтичането на срока, за който са издадени.";
б) в § 21 след думите "чужденци и бежанци" се поставя запетая и се добавя "издавани
от органите на Министерството на вътрешните работи";
в) в § 23 съюзът "и" се заменя със запетая и след думите "министъра на транспорта" се
добавя "и съобщенията и председателя на Държавната агенция за бежанците".
§ 7. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм.,
бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г.) се правят следните изменения и
допълнения:
1. В чл. 7 след думата "чужденците" се поставя запетая и думата "бежанци" се заменя
с "търсещи или получили закрила".
2. В чл. 28а, ал. 1 думите "статут на бежанец" се заменят със "закрила по Закона за
убежището и бежанците", а изречението "Фактическите и правните действия във връзка с
получаването на разрешението се извършват от Агенцията за бежанците." се заличава.
3. В чл. 44, ал. 1 думите "Агенцията за бежанците" се заменят с "Държавната агенция
за бежанците".
§ 8. В Закона за гражданската регистрация (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 28 и 37
от 2001 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3, ал. 2, т. 2, буква "в" след думата "бежанец" се добавя "или хуманитарен
статут".
2. В чл. 26, ал. 2, т. 2 се изменя така:
"2. временно удостоверение на бежанец или съобщение за раждане на дете от
родители със статут на бежанец или хуманитарен статут;".
3. В чл. 52 след думата "гражданство" се поставя запетая и думите "или със статут на
бежанец" се заменят със "със статут на бежанец или с хуманитарен статут."
§ 9. В чл. 70 от Закона за насърчаване на заетостта (ДВ, бр. 112 от 2001 г.) ал. 3 се
изменя така:
"(3) Не се изисква разрешение за работа на чужденци с постоянно пребиваване в
Република България или на чужденци, на които е предоставено убежище, статут на
бежанец или хуманитарен статут."
§ 10. В чл. 4 от Закона за Българския Червен кръст (обн., ДВ, бр. 87 от 1995 г.; изм.,
бр. 44 от 1999 г.) т. 6 се изменя така:
"6. подпомага чужденците, търсещи или получили закрила в Република България по
Закона за убежището и бежанците;".
§ 11. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153
от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1, 31 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г.,
бр. 1 от 2002 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 33, т. 4 след думата "бежанец" се поставя запетая и се добавя: "хуманитарен
статут".
2. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1, т. 3 думите "по чл. 33, т. 3" се заменят с "по чл. 33, т. 4";
б) в ал. 2:
аа) създава се нова т. 2:
"2. за лицата по чл. 33, т. 4 - от датата на откриване на производство за предоставяне
статут на бежанец или право на убежище;";
бб) досегашната т. 2 става т. 3.
§ 12. В чл. 13а от Закона за българското гражданство (обн., ДВ, бр. 136 от 1998 г.;
изм., бр. 41 от 2001 г.) след думата "бежанец" се добавя "или убежище".
§ 13. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Административнопроцесуален
кодекс
(ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен
вестник", с изключение на:
1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 - относно отмяната на глава трета, раздел II
"Обжалване по съдебен ред", § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т.
1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 - 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 - 4, § 101, т.
1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34,
§ 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 - относно замяната на
думата "окръжния" с "административния" и замяната на думите "Софийския градски съд"
с "Административния съд - град София", които влизат в сила от 1 март 2007 г.;
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и
допълнение на
Закона за убежището и бежанците
(ДВ, бр. 52 от 2007 г.)
§ 85. Започнатите до влизането в сила на този закон производства се разглеждат по
досегашните правила.
§ 86. В срок до един месец от влизането в сила на този закон Министерският съвет
утвърждава образците на регистрационните карти по чл. 45, ал. 1.
§ 87. Всички документи за самоличност на чужденци, които са в производство за
предоставяне на статут, издадени до влизането в сила на този закон, са валидни до
изтичането на срока, за който са издадени.
§ 88. До утвърждаването на образците на регистрационните карти по чл. 45, ал. 1 и
изработването на регистрационните карти на чужденец, на когото е образувано:
1. ускорено производство или производство по общия ред за предоставяне на статут,
се издават документи по досегашния образец и ред;
2. производство за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата
за статут, се издава временно удостоверение на бежанец в ускорено производство с
отбелязване, че производството е по реда на глава шеста, раздел Iа.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Приложение
към чл. 45, ал.
2 (Ново - ДВ, бр. 52 от 2007 г.)
Образец на разрешение за прехвърляне на лица, ползващи се от временна
закрила Разрешение за прехвърляне на чужденец, ползващ се от временна
закрила РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ Наименование на държавата членка,
издаваща разрешението за прехвърляне Номер на документа*: Издадено на
основание член 26 от Директива 2001/55/ЕО на Съвета заопределяне на
минималните стандарти за предоставяне на временна закрила вслучай на масово
навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане набаланса между
държавите членки в полагането на усилия за прием на такивалица и понасяне на
последиците от този прием.Валидно само за прехвърляне от
........................................... *1до
.......................................................................
*2Съответното лице трябва да се представи в ................................
*3до .......................................................................
*4Издадено във:
............................................................ФАМИЛИЯ:
.................................................................СОБСТВЕНО И
БАЩИНО ИМЕ: ..................................................МЯСТО И ДАТА НА
РАЖДАНЕ: .................................................Когато става въпрос
за малолетен/непълнолетен, името/имената народителя/настойника/попечителя
...........................................ПОЛ:
.....................................................................ГРАЖДАНСТ
ВО: .............................................................Дата на
издаване
.........................................................СНИМКАПЕЧАТПодпис на
бенефициера: ................. За компетентния орган:
..............................................................................
......Самоличността на притежателя на разрешението е била определена
оторганите на ......................................................... *5,
*6Самоличността на притежателя на разрешението не е установена
.............Настоящият документ е издаден единствено на основание член 26
отДиректива 2001/55/ЕО на Съвета и не съставлява документ, който е
равнозначенна документ за пътуване, който дава основание за преминаване на
външнаграница, или документ, който доказва самоличността на лицето.-----------
-------------- * Номерът на документа се дава от държавата, от която се
извършвапрехвърлянето в друга държава членка. *1 Държавата членка, от
чиято територия се прави прехвърлянето. *2 Държавата членка, към чиято
територия се прави прехвърлянето. *3 Мястото, на което лицето трябва да се
представи при пристигането сивъв втората държава членка. *4 Крайният срок,
в който лицето трябва да се представи при пристиганетоси във втората държава
членка. *5 Въз основа на следните пътни документи или документи за
самоличност,представени на органите. *6 Въз основа на документи, различни
от пътни документи или документи засамоличност.
ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 68 ОТ
2006 Г.)
В сила от 01.01.2004 г.
Обн. ДВ. бр.86 от 30 Септември 2003г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г.,
изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ.
бр.68 от 22 Август 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.100 от 30
Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември
2008г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г.,
изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Този закон урежда защитата срещу всички форми на дискриминация и съдейства
за нейното предотвратяване.
Чл. 2. Целта на закона е да осигури на всяко лице правото на:
1. равенство пред закона;
2. равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот;
3. ефективна защита срещу дискриминацията.
Чл. 3. (1) Този закон защитава от дискриминация всички физически лица на територията
на Република България.
(2) Сдружения на физически лица, както и юридически лица, се ползват от правата по
този закон, когато са дискриминирани на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, по отношение на
техния членски състав или на заетите в тях лица.
Чл. 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Забранена е всяка пряка
или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност,
човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация,
семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон
или в международен договор, по който Република България е страна.
(2) Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице
при сравними сходни обстоятелства.
(3) Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-
неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба,
критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно
оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и
необходими.
Чл. 5. Тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз,
подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и
поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до
публични места, се смятат за дискриминация.
Чл. 6. Забраната за дискриминация действа спрямо всички при упражняването и
защитата на предвидените в Конституцията и законите на Република България права и свободи.
Чл. 7. (1) Не представлява дискриминация:
1. различното третиране на лица на основата на тяхното гражданство или на лица без
гражданство, когато това е предвидено в закон или в международен договор, по който Република
България е страна;
2. различното третиране на лица на основата на характеристика, отнасяща се до признак
по чл. 4, ал. 1, когато тази характеристика поради естеството на определено занятие или дейност,
или условията, при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално
изискване, целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането й;
3. различното третиране на лица на основата на религия, вяра или пол по отношение на
занятие, осъществявано в религиозни институции или организации, когато поради естеството на
занятието или условията, при които то се осъществява, религията, вярата или полът е съществено
и определящо професионално изискване с оглед характера на институцията или организацията,
когато целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането й;
4. различното третиране на лица на основата на религия, вяра или пол при религиозно
образование или обучение, включително при обучение или образование с цел упражняване на
занятие по т. 3;
5. определянето на изисквания за минимална възраст, професионален опит или стаж при
наемане на работа или при предоставяне на определени преимущества, свързани с работата, при
условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането й
не надвишават необходимото;
6. определянето на максимална възраст за наемане на работа, което е свързано с
необходимостта от обучение за заемане на съответната длъжност или с необходимостта от
разумен срок за заемане на длъжността преди пенсиониране, при условие че това е обективно
оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането й не надвишават
необходимото;
7. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) специалната закрила за бременни
жени, жени в напреднал етап на лечение ин-витро и майки, установена със закон, освен ако те не
желаят да се ползват от тази закрила и са уведомили писмено за това работодателя;
8. изискванията за възраст и определен от закона трудов или служебен стаж за целите на
пенсионното осигуряване;
9. (доп. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) мерките и програмите по Закона за насърчаване на
заетостта;
10. различното третиране на лица с увреждания при провеждане на обучение и
придобиване на образование за задоволяване на специфични образователни потребности с цел
изравняване на възможностите им;
11. определянето на изисквания за минимална и максимална възраст за достъп до
обучение и образование, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел
с оглед естеството на обучението или образованието, или условията, при които то се
осъществява, и средствата за постигането на тази цел не надвишават необходимото;
12. (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) установяване на максимална възраст за получаване на
кредит по Закона за кредитиране на студенти и докторанти;
13. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) мерките в областта на образованието и
обучението за осигуряване на балансирано участие на жените и мъжете, доколкото и докато тези
мерки са необходими;
14. (предишна т. 13 - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) специалните мерки в полза на лица или групи
лица в неравностойно положение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 с цел изравняване на
възможностите им, доколкото и докато тези мерки са необходими;
15. (предишна т. 14 - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) специалната закрила на деца без родители,
непълнолетни, самотни родители и лица с увреждания, установена със закон;
16. (предишна т. 15 - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) мерките за защита на самобитността и
идентичността на лицата, принадлежащи към етнически, религиозни или езикови малцинства, и
на правото им самостоятелно или съвместно с другите членове на своята група да поддържат и
развиват своята култура, да изповядват и практикуват своята религия или да ползват своя език;
17. (предишна т. 16 - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) мерките в областта на образованието и
обучението за осигуряване на участието на лица, принадлежащи към етнически малцинства,
доколкото и докато тези мерки са необходими;
18. (нова - ДВ, бр. 100 от 2007 г., в сила от 20.12.2007 г., предишна т. 17 - ДВ, бр. 69 от
2008 г.) различното третиране на лица при предоставянето на стоки и услуги, предназначени
изключително или основно за представителите на единия от половете, което има за основание
законна цел и средствата за постигането й са подходящи и необходими.
(2) Списъкът на дейностите, при които полът е съществено и определящо професионално
изискване по смисъла на ал. 1, т. 2, се определя със:
1. наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на
вътрешните работи; този списък своевременно се привежда в съответствие с настъпващите
изменения в условията на труда, като се преразглежда най-малко веднъж на три години;
2. наредба на министъра на отбраната - за дейностите и длъжностите при кадровата
военна служба във въоръжените сили.
Чл. 8. Лицата, съзнателно подпомогнали извършването на актове на дискриминация,
носят отговорност по този закон.
Чл. 9. В производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че
е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице
дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е
нарушено.
Чл. 10. При осъществяване на правомощията си държавните органи и органите на
местното самоуправление са длъжни да предприемат всички възможни и необходими мерки за
постигане целите на този закон.
Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Органите на държавна власт, обществените
органи и органите на местното самоуправление предприемат мерки по смисъла на чл. 7, ал. 1, т.
13 и 14, когато това е необходимо за постигане целите на този закон.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Органите на държавна власт, обществените органи и
органите на местното самоуправление предприемат приоритетно мерки по смисъла на чл. 7, ал. 1,
т. 13 и 14 за изравняване възможностите на лица - жертви на множествена дискриминация.
Глава втора.
ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ
Раздел I.
Защита при упражняване правото на труд
Чл. 12. (1) При обявяване на свободно работно място работодателят няма право да
поставя изисквания, свързани с признаците по чл. 4, ал. 1, освен в случаите по чл. 7.
(2) Преди сключване на трудовия договор работодателят няма право да иска от
кандидата информация за признаците по чл. 4, ал. 1, освен в случаите по чл. 7 или когато това е
необходимо за нуждите на проучване за получаване на разрешение за работа с класифицирана
информация при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация.
(3) Работодателят няма право да отказва приемането на работа поради бременност,
майчинство или отглеждане на дете.
(4) Работодателят няма право да откаже да наеме на работа или да наеме при по-
неблагоприятни условия лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, освен в случаите по чл. 7.
Чл. 13. (1) Работодателят осигурява еднакви условия на труд без оглед на признаците по
чл. 4, ал. 1.
(2) Когато това не би довело до прекомерни затруднения по организацията и
осъществяването на производствения процес и в случаите, когато са възможни начини, които
компенсират обективно възможните неблагоприятни последици за общия производствен
резултат, работодателят осигурява условия на труд, свързани с работното време и почивните дни,
съобразени с изискванията на изповядваната от работника или служителя религия или вяра.
(3) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Когато майката, която ползва отпуск за бременност и
раждане или за отглеждане на дете, или лицето, което ползва отпуск по чл. 163, ал. 8 от Кодекса
на труда или за отглеждане на дете, се върне на работа поради изтичане на отпуска или поради
прекъсване на ползването му, има право да заеме същата длъжност или друга, равностойна на
нея, и да се възползва от всяко подобрение на условията на труд, на което би имало право, ако не
беше в отпуск.
Чл. 14. (1) Работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен
труд.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Алинея 1 се прилага за всички възнаграждения,
плащани пряко или непряко, в брой или в натура независимо от срока на трудовия договор и
продължителността на работното време.
(3) Критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и
оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с
колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата, или с
нормативно установените условия и ред за атестиране на служителите в държавната
администрация без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1.
(4) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) След завръщане от отпуск в случаите по чл. 13, ал. 3,
при наличие на индексиране на заплатите на работниците и служителите, трудовото
възнаграждение на лицето, ползвало отпуска, се индексира със съответния на останалите
работници и служители процент.
Чл. 15. (1) (Предишен текст на чл. 15 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Работодателят предоставя
на работниците и служителите равни възможности без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 за
професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация,
както и за професионално израстване и израстване в длъжност или ранг, като прилага еднакви
критерии при оценка на дейността им.
(2) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) След завръщане от отпуск за бременност и раждане
и/или за отглеждане на дете при наличие на въведена технологична промяна на лицето по чл. 13,
ал. 3 се осигурява обучение за придобиване на съответна на промените професионална
квалификация.
Чл. 16. Работодателят е длъжен да пригоди работното място към нуждите на лице с
увреждания при неговото наемане или когато увреждането на лицето настъпи след наемането му
на работа, освен когато разходите за това са необосновано големи и биха затруднили сериозно
работодателя.
Чл. 17. Работодател, получил оплакване от работник или служител, който се смята за
подложен на тормоз, включително сексуален тормоз, на работното място, е длъжен незабавно да
извърши проверка, да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане на
дисциплинарна отговорност, ако тормозът е извършен от друг работник или служител.
Чл. 18. Работодателят в сътрудничество със синдикатите е длъжен да предприеме
ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на работното място.
Чл. 19. При неизпълнение на задължението си по чл. 18 работодателят носи отговорност
по този закон за актове на дискриминация, извършени на работното място от негов работник или
служител.
Чл. 20. Работодателят прилага еднакви критерии при налагане на дисциплинарни
наказания без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1.
Чл. 21. Работодателят прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за
едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 - 5, 10 и 11 и чл. 329 от
Кодекса на труда или на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Закона за
държавния служител без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1.
Чл. 22. Работодателят поставя на достъпно за работниците и служителите място в
предприятието текста на закона, както и всички разпоредби на вътрешните правила и на клаузите
от колективния трудов договор, отнасящи се до защитата от дискриминация.
Чл. 23. (1) При поискване работодателят предоставя информация на лицето, което
твърди, че са нарушени правата му по този раздел.
(2) Информацията по ал. 1 трябва да съдържа основанието за взетото от работодателя
решение, както и други относими данни.
Чл. 24. (1) Работодателят е длъжен при наемане, когато това е необходимо за постигане
целите на този закон, да насърчава да кандидатстват лица, принадлежащи към по-слабо
представения пол или етнически групи, за извършване на определена работа или за заемане на
определена длъжност.
(2) Работодателят е длъжен при равни други условия да насърчава професионалното
развитие и участието на работници и служители, принадлежащи към определен пол или
етническа група, когато те са по-слабо представени сред работниците или служителите,
извършващи определена работа или заемащи определена длъжност.
Чл. 25. Териториалните поделения на Агенцията по заетостта са длъжни да осигурят на
безработните лица равни възможности за ползване и упражняване на гарантираните им със закон
права без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1.
Чл. 26. Лицата имат право на равни условия на достъп до професия или дейност,
възможност за упражняването им и на развитието им в тях без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1.
Чл. 27. Разпоредбите на този раздел се прилагат и по отношение на дискриминацията на
основата на пол при кадровата военна служба във въоръжените сили, освен за извършването на
дейности и заемането на длъжности, при които полът представлява определящ фактор.
Чл. 28. Разпоредбите на този раздел се прилагат съответно и към служебните
правоотношения.
Раздел II.
Защита при упражняване правото на образование и обучение
Чл. 29. (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Министърът на
образованието, младежта и науката и органите на местното самоуправление вземат необходимите
мерки за недопускане на расова сегрегация в обучаващите институции.
(2) Ръководителят на обучаваща институция предприема ефективни мерки за
предотвратяване на всички форми на дискриминация на учебното място от страна на лице от
педагогическия или непедагогическия персонал или от учащ се.
Чл. 30. Ръководителят на обучаваща институция поставя на достъпно място текста на
закона, както и всички разпоредби от вътрешните правила, отнасящи се до защитата от
дискриминация.
Чл. 31. Ръководителят на обучаваща институция, получил оплакване от учащ се, който се
смята за подложен на тормоз от лице от педагогическия или непедагогическия персонал или от
друг учащ се, е длъжен незабавно да извърши проверка и да предприеме мерки за прекратяване
на тормоза, както и за налагане на дисциплинарна отговорност.
Чл. 32. Обучаващите институции предприемат подходящи мерки с цел изравняване на
възможностите за ефективно упражняване на правото на образование и на обучение на лицата с
увреждания, освен когато разходите за това са необосновано големи и биха затруднили сериозно
институцията.
Чл. 33. (1) При поискване ръководителят на обучаващата институция предоставя
информация на лицето, което твърди, че са нарушени правата му по този раздел.
(2) Информацията по ал. 1 съдържа основанието за взетото от ръководителя или
преподавателя решение, както и други относими данни.
Чл. 34. При неизпълнение на задължението по чл. 29, ал. 2 ръководителят на обучаваща
институция носи отговорност по този закон за дискриминация на учебното място от страна на
служител в администрацията, преподавател или учащ се.
Чл. 35. (1) Лицата, осъществяващи обучение и възпитание, както и съставителите на
учебници и учебни помагала са длъжни да предоставят информация и да прилагат методи на
обучение и възпитание по начин, насочен към преодоляване на стереотипи за ролята на жената и
мъжа във всички сфери на обществения и семейния живот.
(2) Детските градини, училищата и висшите училища включват в своите образователни
програми и планове обучение по проблемите на равенството на жените и мъжете.
(3) Алинея 1 се прилага и за преодоляване на отрицателните стереотипи към лицата,
принадлежащи към расови, етнически и религиозни групи, както и по отношение на лицата с
увреждания.
Раздел III.
Защита при упражняването на други права
Чл. 36. Синдикалните, съсловните и другите професионални организации и
организациите на работодатели не могат да поставят изисквания за записване, членуване и
участие в дейността им на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, освен изискванията за
образование в случаите на съсловни и професионални организации.
Чл. 37. Не се допуска отказ от предоставяне на стоки или услуги, както и предоставянето
на стоки или услуги от по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия, на основата на
признаците по чл. 4, ал. 1.
Чл. 38. Държавните и обществените органи и органите на местното самоуправление
провеждат политика за насърчаване на балансираното участие на жени и мъже, както и за
представителното участие на лица, принадлежащи към етнически, религиозни и езикови
малцинства, в управлението и вземането на решения.
Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Ако кандидатите за заемане на длъжност в
администрацията на държавните и местните органи са равностойни по отношение на
изискванията за съответната длъжност, назначава се кандидатът от по-слабо представения пол.
(2) (Нова - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) При наличие на специфични обстоятелства по
отношение на равностойния кандидат от по-силно представения пол извън изискванията за
длъжността той се назначава, ако това не представлява дискриминация спрямо кандидата от по-
слабо представения пол.
(3) (Предишна ал. 2, изм. и доп. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Алинеи 1 и 2 се прилагат и при
определянето на участниците или членовете в съвети, експертни работни групи, управителни,
съвещателни или други органи, освен когато тези участници се определят чрез избор и конкурс.
Глава трета.
КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ
Чл. 40. (1) Комисията за защита от дискриминация, наричана по-нататък "комисията", е
независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от
дискриминация и осигуряване равенство на възможностите.
(2) Комисията осъществява контрол по прилагането и спазването на този или други
закони, уреждащи равенство в третирането.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 68 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Комисията е юридическо лице на
бюджетна издръжка със седалище София и е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.
(4) (Нова - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Комисията има свои регионални представители, като
условията и редът за определянето им се уреждат с правилника по чл. 46, ал. 1.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Комисията представя на Народното събрание
всяка година до 31 март отчет за дейността си, който включва и информация за дейността на
всеки от постоянните й специализирани състави.
Чл. 41. (1) Комисията се състои от 9 души, от които поне четирима юристи. Народното
събрание избира 5 от членовете, в това число - председателя и заместник-председателя на
комисията, а президентът на Република България назначава 4 от членовете на комисията.
(2) Мандатът на членовете на комисията е 5 години.
(3) При избора или назначаването на членове на комисията се спазват принципите на
балансирано участие на жени и мъже и на участие на лица, принадлежащи към етнически
малцинства.
Чл. 42. (1) Член на комисията може да бъде само български гражданин, който:
1. има висше образование;
2. има познания и опит в областта на защитата на правата на човека;
3. не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер.
(2) Член на комисията не може:
1. да бъде търговец, управител, прокурист, член на управителен или контролен орган на
търговско дружество или кооперация, синдик или ликвидатор;
2. да заема друга платена длъжност, освен когато упражнява научна дейност;
3. да бъде член на ръководен орган на политическа партия.
Чл. 43. Времето, през което лицето е работило като член на комисията, се признава за
служебен стаж по смисъла на Закона за държавния служител.
Чл. 44. (1) Правомощията на член на комисията се прекратяват предсрочно:
1. по негова молба;
2. при невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца;
3. при осъждане за умишлено престъпление от общ характер;
4. в случаите на несъвместимост;
5. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт
на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
(2) При настъпване на основанията по ал. 1 председателят на комисията или неговият
заместник прави мотивирано предложение за освобождаване пред Народното събрание или пред
президента на Република България.
(3) В едномесечен срок от прекратяване на правомощията по ал. 1 Народното събрание
или президентът на Република България избира, съответно назначава, нов член на комисията,
който изпълнява мандата на освободения член.
Чл. 45. (1) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Председателят на комисията получава основно
месечно възнаграждение в размер 90 на сто от основното месечно възнаграждение на
председателя на Народното събрание.
(2) Заместник-председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение в
размер 80 на сто, а членовете - в размер 75 на сто от възнаграждението на председателя на
комисията.
Чл. 46. (1) Комисията приема правилник за устройството и дейността си, който се
обнародва в "Държавен вестник".
(2) В своята дейност комисията се подпомага от администрация, чиито структура,
функции и численост се определят с правилника по ал. 1.
Чл. 47. Комисията за защита от дискриминация:
1. установява нарушения на този или други закони, уреждащи равенство в третирането,
извършителя на нарушението и засегнатото лице;
2. постановява предотвратяване и преустановяване на нарушението и възстановяване на
първоначалното положение;
3. налага предвидените санкции и прилага мерки за административна принуда;
4. дава задължителни предписания с оглед спазването на този или други закони,
уреждащи равенство в третирането;
5. обжалва административните актове, постановени в нарушение на този или други
закони, уреждащи равенство в третирането, завежда искове пред съда и встъпва като
заинтересувана страна по дела, заведени по този закон или други закони, уреждащи равенство в
третирането;
6. прави предложения и препоръки до държавните и общинските органи за
преустановяване на дискриминационни практики и за отмяна на техни актове, издадени в
нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането;
7. поддържа публичен регистър за издадените от нея влезли в сила решения и
задължителни предписания;
8. дава становища по проекти на нормативни актове за съответствието им със
законодателството за предотвратяване на дискриминацията, както и препоръки за приемане,
отменяне, изменение и допълнение на нормативни актове;
9. предоставя независима помощ на жертвите на дискриминация при подаването на
жалби за дискриминация;
10. провежда независими проучвания относно дискриминацията;
11. публикува независими доклади и прави препоръки по всички въпроси, свързани с
дискриминацията;
12. осъществява други компетенции, предвидени в правилника за устройството и
дейността й.
Чл. 48. (1) Комисията разглежда и решава заведените пред нея преписки в заседателни
състави, които се определят от председателя на комисията.
(2) Председателят на комисията определя постоянни състави, които се специализират в
материята по дискриминация:
1. на етническа и расова основа;
2. на основата на пол;
3. на основата на други признаци по чл. 4, ал. 1.
(3) Случаите на множествена дискриминация се разглеждат от разширен състав от
петима членове.
Чл. 49. (1) Председателят на комисията:
1. представлява комисията, организира и ръководи дейността й;
2. сключва трудовите договори и назначава държавните служители в администрацията;
3. изпълнява бюджета на комисията.
(2) Заместник-председателят подпомага председателя на комисията при осъществяване
на неговите функции и го замества в негово отсъствие.
Глава четвърта.
ПРОИЗВОДСТВО ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ
Раздел I.
Производство пред Комисията за защита от дискриминация
Чл. 50. Производство пред комисията се образува по:
1. жалба на засегнатите лица;
2. инициатива на комисията;
3. сигнали на физически и юридически лица, на държавни и общински органи.
Чл. 51. (1) Жалбата или сигналът до комисията се подават писмено. Когато са написани
на чужд език, те се придружават с превод на български език.
(2) Жалбата или сигналът трябва да съдържат:
1. името или наименованието на подателя;
2. адреса или седалището и адреса на управление на подателя;
3. изложение на обстоятелствата, на които се основава жалбата или сигналът;
4. изложение на исканията към комисията;
5. дати и подпис на лицето, което подава жалбата, или на негов представител.
(3) Анонимни жалби и сигнали не се разглеждат от комисията.
Чл. 52. (1) Не се образува производство, а образуваното се прекратява, ако са изтекли три
години от извършване на нарушението.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Когато установи, че по същия спор има заведено дело
пред съд, комисията не образува производство.
(3) (Нова - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Производството пред комисията се прекратява, когато
жалбата или сигналът бъде оттеглен или не бъде поправен в срока, определен от комисията.
Чл. 53. (1) За производството пред комисията не се събират държавни такси.
(2) Направените в хода на производството разноски са за сметка на бюджета на
комисията.
Чл. 54. След образуването на производство председателят на комисията разпределя
преписката на състав, който определя между членовете си докладчик.
Чл. 55. (1) Докладчикът започва процедура по проучване, в която събира писмени
доказателства, необходими за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата, като ползва
служители и външни експерти.
(2) Всички лица, държавни и местни органи оказват съдействие на комисията в хода на
проучването, като са длъжни да предоставят исканите сведения и документи и да дадат
необходимите обяснения.
(3) Наличието на търговска, производствена или друга защитена от закон тайна не може
да бъде основание за отказ от съдействие.
(4) Когато е налице основание за достъп до класифицирана информация, тя се предоставя
по реда на Закона за защита на класифицираната информация.
Чл. 56. (1) При осъществяване на своите правомощия комисията има право:
1. да изисква документи и друга информация, свързана с проучването;
2. да изисква обяснения от проучваните лица по въпроси, свързани с проучването;
3. да разпитва свидетели.
(2) При отказ да се предостави информация, поискана от комисията, или при отказ да се
предостави достъп до помещения, както и в други случаи на неоказване на съдействие на
комисията, виновните лица носят отговорност по този закон.
Чл. 57. (1) Когато съществува опасност от изгубване или укриване на доказателство или
при особено затруднение при неговото събиране, по искане на жалбоподателя доказателството
може да бъде събрано принудително от лицата или от помещенията, където се намира.
(2) Принудителното събиране на доказателствата по ал. 1 се извършва с разрешение на
съдия от Софийския градски съд по искане на председателя на комисията.
(3) В деня на постъпване на искането съдията се произнася със заповед, която подлежи
на незабавно изпълнение.
(4) Събирането на доказателствата се извършва от докладчика по преписката със
съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи.
(5) При принудителното събиране на доказателства комисията може:
1. да извършва оглед на обекти за целите на проучването;
2. да събира доказателствени средства за целите на проучването.
(6) Веществените доказателства и оригиналите на иззетите документи се връщат на
лицата, от които са иззети, след приключване на преписката.
Чл. 58. (1) Събраните документи и получената информация се използват само за целите
на проучването.
(2) Членовете на комисията, както и служителите и външните експерти, са длъжни да не
разгласяват информацията, представляваща защитена от закона тайна, която им е станала
известна при или по повод осъществяването на тяхната дейност.
Чл. 59. (1) Проучването се извършва в срок до 30 дни. При случаи с фактическа и правна
сложност срокът може да бъде продължен с разпореждане на председателя на комисията до 30
дни.
(2) (Нова - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Срокът по ал. 1 спира да тече, когато се установи, че
докладчикът е възпрепятстван при проучването от лица, държавни или местни органи и това
представлява пречка за пълното и всестранното изясняване на обстоятелствата.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) След приключване на проучването на
страните се дава възможност да се запознаят със събраните по преписката материали.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Ако в хода на проучването бъдат установени
данни за извършено престъпление, комисията изпраща преписката на прокуратурата.
Чл. 60. (1) Докладчикът изготвя заключение и представя преписката на председателя на
състава, който в 7-дневен срок насрочва заседание.
(2) Призоваването на страните и уведомяването на заинтересуваните лица се извършва
по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 61. (1) Заседанията на комисията са открити.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Заседанията се провеждат при
закрити врати на основанията и по реда, предвидени в чл. 136 от Гражданския процесуален
кодекс.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Членовете на заседателния състав
се отстраняват на основанията и по реда, предвидени в чл. 22 - 24 от Гражданския процесуален
кодекс.
Чл. 62. (1) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) В първото заседание председателят на състава
поканва страните да се помирят. При изразено съгласие от страните председателят на състава
насрочва заседание за помирително производство.
(2) Когато в помирителното производство бъде постигнато споразумение между страните
на основата на равно третиране, комисията го одобрява с решение и прекратява преписката.
(3) Когато споразумението се отнася само за част от спора, производството продължава
за частта, за която не е постигнато споразумение.
(4) Одобреното от комисията споразумение подлежи на принудително изпълнение, като
комисията упражнява контрол за спазване на споразумението.
Чл. 63. (1) Когато счете, че обстоятелствата по преписката са изяснени, председателят на
състава предоставя възможност на страните за становище.
(2) След изясняване на спора от фактическа и правна страна председателят на състава
закрива заседанието и съобщава деня за произнасяне на решение.
(3) Решението се произнася не по-късно от 14 дни след провеждане на заседанието.
Чл. 64. (1) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от членовете на заседателния
състав и се подписват от него.
(2) Член на състава, който не е съгласен с решението на мнозинството, подписва
решението с особено мнение, което мотивира.
Чл. 65. С постановеното решение заседателният състав:
1. установява извършеното нарушение;
2. установява нарушителя и засегнатото лице;
3. определя вида и размера на санкцията;
4. прилага принудителни административни мерки;
5. установява, че не е извършено нарушение на закона и оставя жалбата без уважение.
Чл. 66. Решението е писмено и съдържа:
1. наименованието на органа, който го е издал;
2. фактическите и правните основания за издаването му;
3. диспозитивна част, в която се определят видът и размерът на санкцията или
принудителната административна мярка, ако такава се налага;
4. пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва.
Чл. 67. (1) Комисията осъществява контрол върху спазването на принудителните
административни мерки.
(2) Лицето, на което е наложена санкция или принудителна административна мярка, е
длъжно да предприеме мерки за изпълнение на задължителните предписания и да уведоми
писмено за това комисията в определен в решението срок, който не може да бъде по-дълъг от
един месец.
(3) В случаите на неизпълнение на задължителните предписания от длъжностни лица
комисията изпраща доклад с предложения за предприемане на съответни действия на
съответните държавни и общински органи.
(4) Комисията може да изпрати решението на други органи, които имат отношение към
извършеното разследване, за сведение и/или за предприемане на съответни действия.
Чл. 68. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Решенията на комисията
подлежат на обжалване пред Върховния административен съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването им на
заинтересуваните лица.
(2) Жалбата за обявяване нищожност на решението се подава без ограничение във
времето.
Чл. 69. Решенията на комисията влизат в сила, когато:
1. не са обжалвани в срок;
2. подадената жалба не е уважена;
3. с решението се потвърждава постигнато от страните споразумение.
Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) По въпросите, които не са
уредени в този раздел, се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Глобите и имуществените
санкции по влезли в сила решения на комисията се събират по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
Раздел II.
Съдебно производство
Чл. 71. (1) Извън случаите по раздел I, всяко лице, чиито права по този или по други
закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния
съд, с който да поиска:
1. установяване на нарушението;
2. осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението
преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения;
3. обезщетение за вреди.
(2) Синдикалните организации и техните поделения, както и юридическите лица с
нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, могат да предявят иск от
името на лицата, чиито права са нарушени по тяхно искане. Тези организации могат да встъпят и
като заинтересувана страна във висящ процес по ал. 1.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) В случаите на дискриминация,
когато са нарушени правата на множество лица, организациите по ал. 2 могат да предявят и
самостоятелен иск. Лицата, чиито права са нарушени, могат да встъпят в процеса като
подпомагаща страна по чл. 218 от Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 72. (1) Лицата по чл. 71, ал. 1 и 2 могат в едномесечен срок от предявяването на иска
да разгласят този факт чрез публикации или по друг, избран от тях писмен начин, като отправят
покана към други засегнати лица, към синдикални организации и техни поделения, както и към
юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, да встъпят
в производството.
(2) Лицата по ал. 1 могат да встъпят в производството до приключване на устните
състезания.
Чл. 73. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Всяко лице, чиито права са
засегнати от административен акт, издаден в нарушение на този или други закони, уреждащи
равенство в третирането, може да го обжалва пред съда по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 74. (1) В случаите по раздел I всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права
по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за
обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите.
(2) В случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия
или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по
реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.
Чл. 75. (1) По въпросите, които не са уредени в този раздел, се прилагат разпоредбите на
Гражданския процесуален кодекс.
(2) За производствата пред съд по този закон не се събират държавни такси, а разноските
са за сметка на бюджета на съда.
Глава пета.
ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ И
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Раздел I.
Принудителни административни мерки
Чл. 76. (1) За предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този или по други
закони, уреждащи равенство в третирането, както и за предотвратяване или отстраняване на
вредните последици от тях, комисията по своя инициатива или по предложение на синдикални
организации, на физически или юридически лица може да прилага следните принудителни
административни мерки:
1. да дава задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за
отстраняване на нарушения на законодателството за предотвратяване на дискриминация;
2. да спира изпълнението на незаконни решения или нареждания на работодатели, които
водят или могат да доведат до дискриминация.
(2) Когато в случаите по ал. 1 по един и същ въпрос е дадено влязло в сила задължително
предписание и има влязло в сила решение на съда, които си противоречат, изпълнява се
решението на съда.
Чл. 77. Решенията на комисията за прилагане на принудителни административни мерки
по този раздел могат да се обжалват по реда на чл. 68. Обжалването не спира изпълнението на
принудителната административна мярка, освен ако съдът разпореди друго.
Раздел II.
Административнонаказателни разпоредби
Чл. 78. (1) Който извърши дискриминация по смисъла на този закон, се наказва с глоба
от 250 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) Който не предостави в срок поискани от комисията доказателства или информация,
или попречи или не предостави достъп до обекти за проверка, се наказва с глоба от 500 до 2000
лв.
Чл. 79. Редовно призован свидетел, който не се яви по неуважителни причини пред
комисията, за да даде свидетелски показания, се наказва с глоба от 40 до 100 лв.
Чл. 80. (1) Който не изпълни задължение, произтичащо от този закон, се наказва с глоба
от 250 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) Когато нарушението е извършено при осъществяване дейността на юридическо лице,
на него му се налага имуществена санкция в размер от 250 до 2500 лв.
(3) За допускане извършването на нарушение по ал. 1 ръководителят на юридическо лице
- работодател, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Чл. 81. Когато нарушенията по чл. 78 - 80 са извършени повторно, се налага глоба,
съответно имуществена санкция, в двоен размер на първоначално наложената.
Чл. 82. (1) Който не изпълни решение на комисията или на съда, постановено по този
закон, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Ако след изтичане на три месеца от влизане в сила на
решението по ал. 1 нарушението продължава, налага се глоба от 5000 до 20 000 лв.
Чл. 83. Събраните суми от наложени глоби и имуществени санкции по реда на този
раздел се внасят в републиканския бюджет.
Чл. 84. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от определени от
председателя на комисията членове на комисията.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Наказанията се налагат с решение
на Комисията за защита от дискриминация, които могат да се обжалват по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването спира изпълнението на оспореното
решение.
(3) За неуредените в този раздел въпроси се прилага Законът за административните
нарушения и наказания.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1,
изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване
достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда.
2. "Сексуален тормоз" е всяко нежелано поведение от сексуално естество, изразено
физически, словесно или по друг начин, с което се накърняват достойнството и честта и се
създава враждебна, обидна, унизителна или застрашителна среда и, в частност, когато отказът да
се приеме подобно поведение или принудата към него може да повлияе на вземането на решения,
засягащи лицето.
3. "Преследване" е:
а) по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че е
предприело или ще предприеме действие за защита от дискриминация;
б) по-неблагоприятно третиране на лице, когато свързано с него лице е предприело или
се предполага, че е предприело или ще предприеме действия за защита от дискриминация;
в) по-неблагоприятно третиране на лице, отказало да дискриминира.
4. "Действията за защита от дискриминация" могат да включват: подаване на жалба или
сигнал, предявяване на иск или свидетелстване в производство за защита от дискриминация.
5. "Подбуждане към дискриминация" е пряко и умишлено насърчаване, даване на
указание, оказване на натиск или склоняване към извършване на дискриминация, когато
подбуждащият е в състояние да повлияе на подбуждания.
6. "Расова сегрегация" е издаването на акт, извършването на действие или бездействие,
което води до принудително разделяне, обособяване или отделяне на лице на основата на
неговата раса, етническа принадлежност или цвят на кожата.
7. "Неблагоприятно третиране" е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или
непряко засяга права или законни интереси.
8. "На основата на признаците по чл. 4, ал. 1" означава на основата на действителното,
настояще или минало, или предполагано наличие на един или повече от тези признаци у
дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага, че е свързано,
когато тази връзка е причина за дискриминацията.
9. "Свързани лица" са: съпрузите, роднините по права линия - без ограничения, по
съребрена линия - до четвърта степен включително, и роднините по сватовство - до трета степен
включително; настойникът и попечителят; поднастойният и подопечният; живеещите на
съпружески начала; работодател и работник; лицата, едното от които участва в управлението на
дружеството на другото; съдружниците; лица, които поради други обстоятелства могат да се
смятат пряко или косвено зависими от пострадалия и тази връзка е причина за дискриминация;
лица, от които пряко или косвено пострадалият може да е зависим и тази връзка е причина за
дискриминация; лица, придружаващи пострадалия към момента на извършване на акт на
дискриминация, когато тази връзка е причина за дискриминацията.
10. "Сексуална ориентация" означава хетеросексуална, хомосексуална или бисексуална
ориентация.
11. "Множествена дискриминация" е дискриминация на основата на повече от един от
признаците по чл. 4, ал. 1.
12. "Повторно нарушение" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в
сила на решението, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.
13. "Семейно положение" означава брачен статус или фактическо съжителство и
полагане на грижи за зависим поради възраст или увреждане низходящ, възходящ или роднина
по съребрена линия до трета степен.
14. (нова - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) "Човешки геном" е съвкупността
от всички гени в единичен (диплоиден) набор хромозоми на дадено лице.
15. (нова - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) "Специфични обстоятелства" са обстоятелства, свързани
със социален, здравословен и семеен статус, възраст и други подобни, които не водят до
дискриминация на основата на пол.
16. (нова - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) "Жени в напреднал етап на
лечение ин-витро" са жени, които са в етап на лечение чрез методите на асистирана репродукция,
включващ периода от фоликуларната пункция до ембриотрансфера, но не повече от 20 дни.
§ 1а. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Този закон въвежда разпоредбите на Директива
2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа
на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и
професиите (преработена).
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 2. В тримесечен срок от влизането в сила на закона Народното събрание избира, а
президентът назначава своята квота от членовете на комисията.
§ 3. В тримесечен срок от определянето на състава по § 2 комисията приема правилника
за устройството и дейността си по чл. 46, ал. 1.
§ 4. Този закон отменя:
1. параграф 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и
27 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр.
23, 26, 88 и 100 от 1992 г., бр. 69 от 1995 г. - Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г.;
изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г., бр. 52 от 1998
г. - Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51,
67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18 от 2003 г.);
2. член 5а, ал. 3 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на
инвалидите (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; доп., бр. 110 от 1996 г.; изм., бр. 123 от 1997 г., бр. 140
от 1998 г. - Решение № 31 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 153 от 1998 г., бр. 31 от
2001 г., бр. 75 и 120 от 2002 г.);
3. параграф 1, т. 19 и 20 от допълнителната разпоредба на Закона за насърчаване на
заетостта (обн., ДВ, бр. 112 от 2001 г.; изм., бр. 54 и 120 от 2002 г., бр. 26 от 2003 г.).
§ 5. В чл. 20, ал. 2 от Закона за народната просвета (обн., ДВ, бр. 86 от 1991 г.; изм., бр.
90 от 1996 г., бр. 36, 124 и 153 от 1998 г., бр. 67 и 68 от 1999 г., бр. 90 и 95 от 2002 г., бр. 29 и 71
от 2003 г.) накрая се добавя "по специализирана методика за усвояване на български език".
§ 6. Член 88 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн.,
ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 70, 93, 152 и 153 от 1998 г., бр.
12, 67 и 69 от 1999 г., бр. 49 и 64 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 40, 45 и 119 от 2002 г., бр. 50
от 2003 г.) се отменя.
§ 7. В срок три месеца от влизането в сила на закона министърът на труда и социалната
политика и министърът на отбраната издават наредбите по чл. 7, ал. 2.
§ 8. Законът влиза в сила от 1 януари 2004 г.
-------------------------
Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 16 септември 2003 г. и е подпечатан с
официалния печат на Народното събрание.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
(ОБН. - ДВ, БР. 105 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)
§ 88. Кодексът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на чл. 179, ал. 3, чл. 183,
ал. 9, § 10, т. 1, буква "д" и т. 4, буква "в", § 11, т. 1, буква "б" и § 14, т. 12 от преходните и
заключителните разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването на кодекса в
"Държавен вестник".
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС
(ОБН. - ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)
§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с
изключение на:
1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 - относно отмяната на глава трета, раздел II "Обжалване
по съдебен ред", § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т.
3, § 76, т. 1 - 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 - 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117,
т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, §
66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 - относно замяната на думата "окръжния" с "административния"
и замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София", които
влизат в сила от 1 март 2007 г.;
2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;
3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен
вестник".
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ
ДИСКРИМИНАЦИЯТА
(ОБН. - ДВ, БР. 68 ОТ 2006 Г.)
§ 11. Започналите до влизането в сила на този закон процедури по назначаване, свързани
с прилагането на чл. 39, се довършват по досегашния ред.
§ 12. Средствата за увеличение на възнаграждението на председателя, заместник-
председателя и членовете на комисията са в рамките на бюджета на Комисията за защита от
дискриминация за 2006 г.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 15. Параграф 4, т. 1 влиза в сила от 1 януари 2007 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
(ОБН. - ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г.)
§ 61. Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на:
1. част седма "Особени правила относно производството по граждански дела при
действие на правото на Европейския съюз";
2. параграф 2, ал. 4;
3. параграф 3 относно отмяната на глава тридесет и втора "а" "Особени правила за
признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни съдилища и на други
чуждестранни органи" с чл. 307а - 307д и част седма "Производство за връщане на дете или за
упражняване на правото на лични отношения" с чл. 502 - 507;
4. параграф 4, ал. 2;
5. параграф 24;
6. параграф 60,
които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в "Държавен вестник".
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОН ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ (ОБН. - ДВ, БР. 100 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 20.12.2007 Г.)
§ 7. Законът влиза в сила от 20 декември 2007 г.
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА
ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ (ОБН. - ДВ, БР. 74 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 15.09.2009 Г.)
§ 48. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с
изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1
октомври 2009 г.
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА (ОБН. - ДВ, БР. 103 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 29.12.2009 Г.)
§ 15. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Релевантни актове от Европейското законодателство
ДИРЕКТИВА 2002/73/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
2002/73/ЕО от 23 септември 2002година . за изменение и допълнение на Директива 76/207/ЕИО
за прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до
заетост, професионално обучение и развитие, и условията на труд
ДИРЕКТИВА 2000/78/ЕО от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за
равно третиране при заетостта и упражняването на занятие
ДИРЕКТИВА 2000/43/ЕО НА СЪВЕТА от 29 юни 2000 година относно прилагане на
принципа на равно третиране на лица, без разлика на расата или етническия произход
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 97/80/ЕО от 15 декември 1997 година относно тежестта на
доказване в случаите на дискриминация, основана на пола
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 98/52/ЕО от 13 юли 1998 година за прилагане в Обединеното
кралство Великобритания и Северна Ирландия на Директива 97/80/ЕО относно
доказателствената тежест, в случаите на дискриминация, основана на пола
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 92/85/ЕИО от 19 октомври 1992 година за въвеждане на
мерки за насърчаване на подобрения в областта на безопасните и здравословни условия на труд
на бременни работнички, на работнички-родилки или кърмачки
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 86/613/ЕИО от 11 декември 1986 година за прилагане
принципа на равното третиране на мъжете и жените, които работят на свободна практика,
включително и в сектора на земеделието, както и за закрила на жените, които работят на
свободна практика, по време на бременност и майчинство
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 76/207/ЕИО от 9 февруари 1976 година относно прилагането
на принципа на равното третиране на мьжете и жените по отношение на заетостта,
професионалната квалификация и развитие, и условията на труд
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 75/117/ЕИО от 10 февруари 1975 година за сближаване на
законодателствата на държавите-членки относно прилагането на принципа за равностойно
заплащане на работниците от мъжки и женски пол
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1035/97 НА СЪВЕТА от 2 юни 1997 година за създаване на
Европейски център за мониторинг на расизма и ксенофобията
РЕГЛАМЕНТ (EO) № 1260/1999 НА СЪВЕТА от 21 юли 1999 година относно
определянето на общи разпоредби за Структурните фондове
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 19 юни 2000 година за равно представителство на
мъжете и жените в комитетите и експертните групи, които тя създава