ЧАСОВНИКЪТ НА ДЯДО
DESCRIPTION
Вдъхновение за твоя денTRANSCRIPT
Това беше най-страхотния ден в живота ми!
Първо - взех отлична диплома, за което – второ - дядо ми
подари най-ценното си притежание - инкрустирания с
надпис от баба пеещ часовник…и накрая - успях да поправя
стария семеен мотор и благодарение на това успях да посетя
дядо и да получа скъпия подарък. Още му се радвах и го
разглеждах, готвейки се да потегля, когато покрай мен
профуча червена спортна кола и някаква груба ръка изтръгна
часовника, люлеещ се пред очите ми. Изстинах!!! Къде
пропадна страхотният ми ден !!!!???? Яхнах мотора, знаейки,
че не мога да настигна бързата кола, но бях бесен и отчаян -
как ще погледна дядо! Успях да вдигна очи към небето и да се
помоля: Мили Боже, помогни ми!
Карах като луд и не мислих за скорости и знаци…След
един завой видях полицейска кола и полицай махащ с
палката. Само това ми липсваше! Спрях и не повярвах на
очите си: до полицая беше спрян червения автомобил, а до
него мъж в кожено яке. Хвърлих се към него, задърпах го за
якето и крещях да ми върне часовника. Полицаят едва ни
разтърва. „ Тъй като и двамата сте нарушители, ще ви
санкционирам!”
„Арестувайте го!!!” –разкрещях се отново аз. – „Той ми
открадна часовника!” Другият се засмя нахално, измъкна
часовника и каза, че часовникът е негов. Полицаят взе
вещественото доказателство и внимателно ни изгледа един по
един. Какъв контраст: добре облечен млад мъж със скъпа
спортна кола и момче с избелели дънки и стар мотор! Кой би
повярвал, че часовникът е мой? „ Ако часовникът е твой, ще
трябва да го докажеш”- подсмихна се към мен полицаят.
Часовникът на дядо
Бях толкова ядосан, че в главата ми нямаше нищо. Изпотих
се от притеснение…и изведнъж - ами да, надписът! „Отворете
капака, там има надпис. Който знае какво пише - негов е!”-
извиках аз. „О, забравил съм, часовникът е толкова стар”-
промърмори мъжът. „ Е, аз зная какво пише - извиках
победоносно. Там е написан стих от любимия псалм на дядо
ми: „ Господи, моето време е в твоите ръце” (Пс.31:15).
Полицаят отвори капака. „Вярно е!” - засмя се той и ми подаде
часовника. В този миг спортната кола изхвърча на пътя. „Този
няма да избяга далече.” - отбеляза кротко пазителя на закона.
– „А ти трябва да напишеш жалба против него.”
„ Няма нужда! Часовникът е отново в мен и вече ще го пазя
по-добре. Освен това моя дядо ми каза: който обвини човек -
може да сгреши, ако му прости - няма да сгреши никога.”