ЦИГАНСКА БЛАГОСЛОВИЯ

Превод от немски – д-р Георги Мишев

Настоящият текст е превод от немски на български език на публикуван

етнографски запис на обичай изпълняван по думите на автора от българските и

турските цигани в края на зимата преди предприемане на пътуванията през лятото.

Публикувам обреда в превод на български език, което може да спомогне за евентуални

бъдещи негови изследвания.1 Преводът е по изданието на Wlislocki, H. Volksglaube und

religiöser Brauch der Zigeuner. Münster 1891, 68-69.

„Особен обичай имат българските и турските цигани, който извършват

пролетта, когато за първи път напускат зимните си обиталища и започват лятното

пътуване. През нощта преди деня на тръгването на групата се събират всички стари

и млади около един голям огън, който се запалва навън. Една от магьосниците дава на

всеки от присъстващите по един малък сладкиш, от който половината се изяжда от

човека, а другата половина се поставя от магьосницата в жаравата, при което всеки

път тя казва следната молитва:

Coripena tu araka

Amen taysa, e jivesa!

Devla de amenge baҫta,

De amenge upre droma!

Trada, gule, tu miseҫen,

Sastyar tu, amen coren!

Amare save pedeuge,

Ke hin mosht amenge,

Na de dukha, na de dukha,

De tu lenge bare cara!

Menge acen sapa laces,

Sam amen may but cores!

Sapa amen th´ araken,

Andro nascipen the sastyaren !

Andro cero, gule devla,

Закриляй ни от мъки и беди

във всичките ни земни дни!

Боже от небесата благословията си ни дари,

ни късмет по пътищата ни дари!

От злите духове ни защити,

децата твои, бедните, ти!

Всички от нашите бедни животинки,

които ние бедните с нас водим,

от болка и страдания винаги пази,

обилна паша им дари!

Змиите да бъдат благосклонни

към нашата група, на бедните,

змиите нас да ни пазят,

при болести да ни помагат!

Мили Боже, от небесата горе,

1 Би било интересно също дали обредът е познат все още сред циганите в България и дали въобще

се пази някакъв спомен за него, ако не е запазен в този си вид.

Amen taisa tut arakaha!

Andre pҫuv, tu kale sap

Sascaripen menge ac!

всеки ден да те възхваляваме!

Черна змия в земята, ти,

щастие и здраве наше бъди!

След това взима малка купичка, в която има остатък от отвара от татул и

пепел от змия и хвърля купичката заедно със съдържанието в огъня. Чрез тази

жертва вярват, че ще се предпазят от заразни болести.“