ТОРОВЕТЕ - МЪДРИ

СЪВЕТИ ЗА НЕЗНАЕЩИ

Книгата е сбор от статии от сайта, чието лого е най-отпред. Когато човек не знае нещо започва да търси информация, но след като намери нещо ценно, може да го сподели с другите. Много ценна,

кратка, ясна и същевременно подробна информация за торовете и тяхното влияние върху растенията. Особено за хора (като мен), които нищо не разбират.

Статиите са събрани от Тео Тодоров

СЪДЪРЖАНИЕ

ТОРЕНЕ НА ОВОЩНИТЕ ДЪРВЕТА............................................................................................ 5 ЕКОЛОГИЧНИТЕ ПРОДУКТИ НЕ СЕ РАЗЛИЧАВАТ ОТ ОБИКНОВЕНИТЕ ПО ХРАНИТЕЛЕН СЪСТАВ................................................................................................................. 6 КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА КАЛИЕВИЯТ ТОР, КОГА СЕ ПРИЛАГА И ЗАЩО? ...................... 6 ВСЕКИ ХИМИЧЕН ЕЛЕМЕНТ ИМА СВОЕТО МЯСТО В ЖИВОТА И РАЗВИТИЕТО НА РАСТЕНИЯТА ................................................................................................................................. 7 ПРЕДИМСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ НА СЛОЖНИТЕ И КОМБИНИРАНИТЕ ТОРОВЕ........... 8 ОПТИМАЛНОТО ФОСФОРНО ХРАНЕНЕ УВЕЛИЧАВА КОЛИЧЕСТВОТО И КАЧЕСТВОТО НА ДОБИВИТЕ ..................................................................................................... 8 КАЛЦИЙ - РОЛЯ И ЗНАЧЕНИЕ ЗА РАСТЕНИЯТА .................................................................... 9 РОЛЯТА НА ХУМУСА В ПОЧВАТА.......................................................................................... 10 ПРОМЕНИ НА ТОРОВИЯ АЗОТ В ПОЧВАТА .......................................................................... 10 КАК СЕ ОБРАЗУВА ХУМУСА? .................................................................................................. 11 ПРОМЕНИ НА ФОСФОРНИТЕ ТОРОВЕ В ПОЧВАТА............................................................. 11 ВИДОВЕ МИНЕРАЛНИ ТОРОВЕ................................................................................................ 12 АЗОТНИ ТОРОВЕ ......................................................................................................................... 12 ФОСФОРНИ ТОРОВЕ................................................................................................................... 13 КАЛИЕВИ ТОРОВЕ ...................................................................................................................... 13 СЛОЖНИ ТОРОВЕ........................................................................................................................ 14 АЗОТ - РОЛЯ И ЗНАЧЕНИЕ ЗА РАСТЕНИЯТА......................................................................... 14 СЯРАТА КАТО ХРАНИТЕЛЕН ЕЛЕМЕНТ НА РАСТЕНИЯТА ............................................... 15 СЪДЪРЖАНИЕ И ДИНАМИКА НА МАГНЕЗИЯ В ПОЧВАТА ............................................... 15 ВАРУВАНЕ - ТОРЕНЕ С КАЛЦИЕВИ ТОРОВЕ ........................................................................ 16 ПРОМЕНИ, КОИТО НАСТЪПВАТ В ОБОРСКИЯ ТОР ПРИ СЪХРАНЯВАНЕ ...................... 17 СЪСТАВ НА ОБОРСКИЯ ТОР ..................................................................................................... 18 ОПРЕДЕЛЯНЕ НУЖДИТЕ НА ОВОЩНИТЕ РАСТЕНИЯ ОТ ТОРЕНЕ................................... 18 УСВОЯВАНЕ НА КАЛИЙ ОТ РАСТЕНИЯТА............................................................................ 19 КАЛИЙ - РОЛЯ И ЗНАЧЕНИЕ ЗА РАСТЕНИЯТА..................................................................... 19 ЗАГУБИ НА АЗОТ ОТ ПОЧВАТА ............................................................................................... 20 ЖЕЛЯЗОТО КАТО ХРАНИТЕЛЕН ЕЛЕМЕНТ........................................................................... 21 ТОРЕНЕ С ОБОРСКИ ТОР - СРОКОВЕ И НОРМИ ЗА ТОРЕНЕ............................................... 21 ВЛИЯНИЕ НА ВЪНШНИТЕ УСЛОВИЯ ПРИ ХРАНЕНЕТО НА РАСТЕНИЯТА ................... 22 ТОРЕНЕ С ТВЪРДИ МИНЕРАЛНИ ТОРОВЕ............................................................................. 23 ПРОМЕНИ НА КАЛИЕВИТЕ ТОРОВЕ В ПОЧВАТА ................................................................ 24 ХУМУС - ОРГАНИЧНАТА СЪСТАВНА ЧАСТ НА ПОЧВАТА ............................................... 25 ТЕЧЕН ОБОРСКИ ТОР - ПО-ЧЕСТОТО ТОРЕНЕ С ПО-НИСКИ ДОЗИ Е ПО-ЕФЕКТИВНО 25 ТОРОВА ТЕЧНОСТ - БЪРЗОДЕЙСТВАЩ ТОР ЗА ПРЕДСЕИТБЕНО ТОРЕНЕ ..................... 26 КОМПОСТ - КАК ДА НАПРАВИМ КОМПОСТ......................................................................... 26 ОРГАНИЧНИ ТОРОВЕ И ТОРЕНЕ С ТЯХ.................................................................................. 27 РАДИОАКТИВНО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА РАСТЕНИЯТА........................................................... 28 ФУНКЦИОНАЛНИ НАРУШЕНИЯ ПРИ НЕДОСТИГ НА МАКРО- И МИКРОЕЛЕМЕНТИ.. 29 МИНЕРАЛНО ХРАНЕНЕ НА РАСТЕНИЯТА В БЕЗПОЧВЕНА СРЕДА.................................. 30 БИОЛОГИЧНА ФИКСАЦИЯ НА АЗОТА.................................................................................... 31 ТОРЕНЕ НА РАННИ КАРТОФИ.................................................................................................. 32 ТОРЕНЕ НА ЧЕРЕШИТЕ.............................................................................................................. 32 ТОРЕНЕ НА КИТАЙСКО ЗЕЛЕ ................................................................................................... 33 НАЧИНИ ЗА ВНАСЯНЕ НА ТОРОВЕТЕ В ПОЧВАТА НА ОВОЩНАТА ГРАДИНА............ 33 МУЛЧИРАНЕ НА ПОЧВАТА....................................................................................................... 34 ТОРЕНЕТО НА ЛУКА ГАРАНТИРА ПО-ВИСОК ДОБИВ ........................................................ 35 ТОРЕНЕ НА КАЙСИИ .................................................................................................................. 35

ТОРЕНЕ НА КРУШИ .................................................................................................................... 36 СМЕСВАНЕТО НА РАЗЛИЧНИ ТОРОВЕ МОЖЕ ДА ИМА ОТРИЦАТЕЛНИ РЕЗУЛТАТИ. 37 ТЕЧЕН АЗОТЕН ТОР (УАН) - ГАРАНЦИЯ ЗА УСПЕХА НА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ...... 37 ПРЕДИМСТВА НА ТЕЧНИЯ АЗОТЕН ТОР ............................................................................... 38 РАСТИТЕЛНА ПЕПЕЛ - ИДЕАЛЕН КАЛИЕВ ТОР ................................................................... 39 КАКВА Е РОЛЯТА НА КАЛИЯ ЗА ЖИВОТА НА РАСТЕНИЯТА? ......................................... 40 ОРЕХОВИТЕ ЛИСТА НЕ ТРЯБВА ДА СЕ КОМПОСТИРАТ.................................................... 41 КАЛЦИФОБНИ РАСТЕНИЯ ........................................................................................................ 41 КАЛЦИФИЛНИ РАСТЕНИЯ........................................................................................................ 41 РЕАКЦИЯ НА ПОЧВАТА............................................................................................................. 42 ПТИЧИ ТОР - ПОДХОДЯЩ ЗА ТОРЕНЕ НА ВСИЧКИ ВИДОВЕ РАСТЕНИЯ....................... 43 БИОХУМУС – АЛТЕРНАТИВА НА ХИМИЧЕСКИТЕ ТОРОВЕ.............................................. 43 КАКВИ СА ИЗИСКВАНИЯТА НА ЗЕЛЕНЧУКОВИТЕ КУЛТУРИ КЪМ СЪДЪРЖАНИЕТО НА ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА В ПОЧВАТА?......................................................................... 44 НИТРАТИТЕ - ОПАСНОСТ ЗА ЗДРАВЕТО ............................................................................... 45 КАРТОФИ - ТОРЕНЕ И СОРТОВЕ ЗА РАННО ПРОИЗВОДСТВО........................................... 46 ЛИСТНО ПОДХРАНВАНЕ........................................................................................................... 47 МЕРКИ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ЗАМЪРСЯВАНЕТО С НИТРАТИ ОТ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИЗТОЧНИЦИ................................................................................................. 47 ОБЩИ МЕРКИ ПРИ УПОТРЕБАТА НА АЗОТ СЪДЪРЖАЩИ ТОРОВЕ (ОРГАНИЧНИ И МИНЕРАЛНИ) ............................................................................................................................... 48 СЪХРАНЕНИЕ НА МИНЕРАЛНИ ТОРОВЕ............................................................................... 48 СЪХРАНЕНИЕ НА ОРГАНИЧНИ ОТПАДЪЦИ ......................................................................... 49 ТОРЕНЕ НА ПЛОДОДАВАЩИ ЯБЪЛКОВИ ДЪРВЕТА ........................................................... 51 ТОРЕНЕ С ОВЧИ ТОР ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА ПОЧВЕНОТО ПЛОДОРОДИЕ....................... 52 ТОРЕНЕ НА ОВОЩНИТЕ РАСТЕНИЯ С ДЪРВЕСНА ПЕПЕЛ ................................................ 53 КАК ДА ТОРИМ ЦАРЕВИЦАТА? ............................................................................................... 53 ПОЧВЕНО ПЛОДОРОДИЕ........................................................................................................... 54 ОСОБЕНОСТИ НА ТОРЕНЕТО И ПОДХРАНВАНЕТО В ОРАНЖЕРИИТЕ ........................... 55 ТОРЕНЕ НА ФЪСТЪЦИТЕ........................................................................................................... 57 ОБОРСКИ ТОР ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПОЧВЕНОТО ПЛОДОРОДИЕ.......................... 58 ТОРЕНЕ НА КЪПИНИ .................................................................................................................. 58 ТЕЧНИ АЗОТНИ ТОРОВЕ............................................................................................................ 59 ТОРЕНЕ НА КРАСТАВИЦИ ........................................................................................................ 60 КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА ФИЗИКО-МЕХАНИЧНИ СВОЙСТВА НА ТОРОВЕТЕ?.... 61 ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПОЧВЕНОТО ПЛОДОРОДИЕ ЧРЕЗ ЗЕЛЕНО ТОРЕНЕ................. 63 ТОРЕНЕ НА ДОМАТИ.................................................................................................................. 63 ТОРЕНЕ С АЗОТНИ МИНЕРАЛНИ ТОРОВЕ............................................................................. 65 ПО КОИ ВЪНШНИ ПРИЗНАЦИ НА ЗЕЛЕНЧУКОВИТЕ РАСТЕНИЯ СЕ ОПРЕДЕЛЯ НЕДОСТИГЪТ НА АЗОТ? ............................................................................................................ 65 ОБОРСКИ ТОР - КАЧЕСТВА И ВИДОВЕ................................................................................... 66 КАКВО ЗНАЧЕНИЕ ИМАТ МИКРОЕЛЕМЕНТИТЕ ЗА ХРАНЕНЕТО НА ЗЕЛЕНЧУКОВИТЕ РАСТЕНИЯ?................................................................................................................................... 67 ТОРЕНЕ НА ЛОЗЯТА ................................................................................................................... 67 КАК ДА ТОРИМ ФАСУЛА ЗА ДА ПОЛУЧИМ ВИСОКИ ДОБИВИ?....................................... 69 КАК ТРЯБВА ДА СЕ ТОРЯТ КАРТОФИТЕ ЗА ДА СЕ ПОЛУЧАТ ВИСОКИ ДОБИВИ?....... 71 ТОРЕНЕ НА КАРТОФИТЕ ........................................................................................................... 71 БОРНОТО ТОРЕНЕ - ВАЖНО ЗВЕНО НА СЪВРЕМЕННАТА АГРОТЕХНИКА.................... 71 КАК СЕ ТОРЯТ ДОМАТИТЕ В ПОЛИЕТИЛЕНОВИТЕ ОРАНЖЕРИИ? ................................. 73 ТОРЕНЕ НА СПАНАК, САЛАТА, РЕПИЧКИ, ЗЕЛЕН ЛУК И ЗЕЛЕН ЧЕСЪН ....................... 74 ФИЗИОЛОГИЧНИ СМУЩЕНИЯ ПРИ ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ, КАТО РЕЗУЛТАТ ОТ НЕДОСТИГ НА КАЛЦИЙ ............................................................................................................ 75 ЧАСТИ И ОРГАНИ НА РАСТЕНИЯТА ЧУВСТВИТЕЛНИ КЪМ НЕДОСТИГ НА КАЛЦИЙ:75

ТОРЕНЕ НА ЗЕЛЕН ФАСУЛ........................................................................................................ 76 ЦАРЕВИЦАТА ИЗВЛИЧА ГОЛЕМИ КОЛИЧЕСТВА ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА ОТ ПОЧВАТА ...................................................................................................................................... 77 ТОРЕТЕ ВТОРИТЕ ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ С КОНКРЕТНИ НОРМИ И В ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ............................................................................................................................................ 77

ТОРЕНЕ НА ОВОЩНИТЕ ДЪРВЕТА Овощните дървета се отглеждат продължително време на едно място, поради което

извличат големи количества хранителни вещества от почвата. Получава се едностранно обедняване на почвата на тези вещества, което налага периодично подхранване. За своето нормално развитие овощните дървета се нуждаят от различни хранителни вещества, но от почвата те извличат най-много азот (N), калий (К2О) и фосфор (Р2О5).

От дървесните овощни видове най-много минерални хранителни вещества извлича прасковата, следвана от ябълката, дюлята, сливата и крушата. Нуждите на овощните дървета от хранителни вещества се изменят в зависимост от възрастта. Младите растения се задоволяват с по-малко хранителни вещества от възрастните, встъпили в пълно плододаване. Най-големи са изискванията на застаряващите овощни дървета.

Нуждите на овощните дървета от хранителни вещества се определят най-добре чрез анализ на почви и на растителни части (листа и млади завръзи). При недостатъчно минерално хранене окомерно се установява отслабване на растежа на дърветата и ненормално развитие на плодовете, но то е само ориентировъчно.

Овощните дървета реагират силно на подхранване с азот и доста слабо на торене с фосфор и калий. Едностранчиво торене на овошки с азот обаче води до смущения в растенията, които се отразяват неблагоприятно на добива и качеството на плодовете. Това налага да се тори комбинирано с азотни, фосфорни и калиеви торове.

Норми на торене на овошките са в зависимост от възрастта на растенията, особеностите на отделните видове, подложките, силата на растеж и размерите на короните, количеството на плодовия товар, запасеността на почвата с хранителни вещества, осигуреността с вода, типа на насажденията, системата на поддържане на почвената повърхност и др.

При нормално предпосадъчно торене на овошки с оборски тор, фосфорни и калиеви торове, през първите 3-4 години след засаждането овощните растения не се нуждаят от подхранване.

В неторените предпосадъчно млади овощни насаждения растенията се подхранват предимно с 6-8 до 10 гр. N/м2. С такава норма се подхранват и основно торените растения след четвъртата година. При необходимост се дават 6-8 гр. Р2О5 и 8-10 гр. К2О5 на м2. Торовете се разхвърлят кръгово около стъблата на овощните дървета или по цялата редова ивица (в гъстите овощни насаждения).

Плододаващите овощни насаждения се торят ориентировъчно с 12-20 кг N, 8-12 кг Р2О5 и 8-10 кг К2О на декар. През 2-3 години на декар се внасят по 3-5 тона оборски тор.

В гъстите ябълкови насаждения, особено в години с обилно плододаване на дърветата, се тори със завишени торови норми (до 24-25 кг на декар). В зачимените овощни насаждения торовите норми са с около 30% по-високи.

Торенето на овошките е съобразено с нуждите на овощните насаждения, когато се извършва въз основа на резултати от химичните анализи на почвата или растителните части.

Сроковете на торене на овощните дървета зависят от вида на тора, възрастта на растенията, свойствата и овлажняването на почвата и др.

Оборският тор, фосфорните и калиевите торове се внасят през есента, а азотните торове - на 2 или 3 пъти през годината.

Фосфорните и калиевите торове може да се дават заедно с оборския тор през 2-3 години със завишени торови норми.

При две подхранвания на овощните дървета с азотни торове 2/3 от годишната торова норма се внасят в края на зимата (февруари-март), а 1/3 към края на май - началото на юни. При три подхранвания 1/2 от нормата се внася в края на зимата, 1/4 към края на май - началото на юни и 1/4 през есента. Ако цъфтежът на овощните дърветата е слаб, а растежът е силен, второто подхранване не е необходимо.

Младите овощни дървета се подхранват с азотни торове на два пъти - в началото на пролетта и към средата на май.

От начина на внасяне на торовете зависи достъпът на корените до тях. Азотните торове, които са лесно подвижни, се разхвърлят по повърхността на почвата

и се заравят чрез плитки обработки. Повърхностно се разхвърлят и оборският тор, фосфорните и калиевите торове, но се заорават по-дълбоко с есенната оран, за да достигнат по-близо до корените на овощните дървета.

В овощните насаждения от видове с по-дълбоко разположена коренова система и на по-тежки по механичен състав почви фосфорните и калиевите торове могат да се внасят на дълбочина около 35 см с помощта на машини за дълбоко внасяне на торове.

Минерални торове могат да се внасят и чрез листно торене на овошките. През юни и юли овощните дървета се пръскат няколкократно с 0,1-1,0% разтвор от карбамид, фиксал и др. Пръска се в облачно време или рано сутрин и късно вечер след залез слънце.

ЕКОЛОГИЧНИТЕ ПРОДУКТИ НЕ СЕ РАЗЛИЧАВАТ ОТ ОБИКНОВЕНИТЕ ПО ХРАНИТЕЛЕН СЪСТАВ

Резултатите от едно проучване проведено в Холандия показват, че "органичните продукти", отглеждани без торове и пестициди, не се различават от техните "нормални" събратя.

Холандските учени не са успели да намерят никаква разлика в количеството на минерали и микроелементи в зеленчуците и зърнените култури, отглеждани по стандартна и "биологична" технология. Биологичната технология предполага, почти пълен отказ от употребата на изкуствени торове и пестициди, и произвежда „по-скъпи продукти", за които населението на много страни е готово да заплати.

За да сравнят хранителните свойства на обикновените и "биологични" продукти, датските учени под ръководството на С. Бюгел от Университета на Копенхаген в продължение на два сезона са изследвали картофи, зеле, моркови, грах и ябълки отглеждани по три различни технологии. При първата се използва само оборски тор, втората също е "органична", но се използват пестициди, а при третата активно използуват разрешените от закона минерални торове и пестициди. Насажденията са били разположени близо едни до други с идентични метеорологични условия.

След като отгледат реколтата, учените сравняват наличието на минерали и микроелементи в плодове и зеленчуци, отглеждани по различните технологии. Значителна разлика не е била установена, съобщават Бюгел и нейния екип.

За да се уверят, че и в аспекта по "усвояемост" биологично произведените храни не са по-добри, учените в продължение на две години хранят животните с фуражи, отглеждани по три различни технологии, старателно събират тор от тях и извършват проучвания на техните тъкани. Както се оказа, и смилаемостта на минерали и микроелементи на нормалната храна по нищо не отстъпва на органичната. Все пак, добивите при органичните начини за отглеждане на растенията, обикновено са много по-ниски. Поради това и поради фактора мода - средната стойност на такава храна за Европа е с 35-50% по-скъпа от обичайната.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА КАЛИЕВИЯТ ТОР, КОГА СЕ ПРИЛАГА И ЗАЩО?

Калият е абсолютно необходим за растежа, развитието и плододаването на овощните култури. Той засилва фотосинтезата, влияе върху обмяната на веществата, дишането, транспирацията, водния режим и др. Добре запасените с него дървета са по-устойчиви на болести н неприятели, на студ и засушаване. Засилва се синтезът на белтъчините, въглехидратите и мазнините, с което се обяснява и благоприятното влияние, на този елемент върху количеството и качеството на плодовата продукция.

С увеличаването обаче на добивите расте и извличането на калий, което се отразява отрицателно върху запасите му в почвата. Затова се налага да се внасят минерални калиеви торове. Получават се чрез преработка на калиевите минерали, добивани от природни находища.

Количеството на внасяните калиеви торове зависи от редица фактори: механичен състав и запасеност на почвата, възможности за напояване, начин на поддържане на почвената повърхност (затревена или угар), овощен вид, подложка, гъстота на засаждане, възраст на дърветата, добив и др. Изискванията на костилковите видове (праскова, слива, кайсии), са по-големи от тези на семковите (ябълка, круша, дюля). Нормата на торене на овошките е по-голяма на победни и по-леки по механичен състав почви, при напояване и поддържане на почвената повърхност и угар, при по-гъсто засаждане, при по-възрастни дървета и за по-висок добив. Необходимото количество тор, което трябва да се внесе, може да се определи сравнително най-точно чрез метода на листната диагностика, допълнен с информация за запасеността на почвата. Засега това се прави в по-големите насаждения. За наторяване на единични дървета може да се използват известни ориентировъчни норми, а именно: 18-30 г/м2 калиев сулфат или 15-24 г/м2 калиев хлорид за неплододаващи дървета, 35-50 г/м2 калиев сулфат или 30-45 г/м2 калиев хлорид за плододаващи. Торовете се внасят в посочените норми веднъж на три години.

Калиевите торове са по-слабо разтворими във вода, поради което са и по-трудно подвижни в почвата. По-голяма е подвижността им в почви, разположени по поречията на реките и характеризиращи се с по-лек механичен състав. Това определя в начина и срока на внасянето им. Добро запасяване на коренообитаемия почвен слой с достъпен за дърветата калий се постига, като се тори с по-високи норми преди засаждането - 100-150 кг/дка калиев сулфат или калиев хлорид. След това почвата се риголва на дълбочина 50-60 см или се прекопава с права лопата поне на 30-35 см дълбочина. По този начин дърветата се запасяват с калий за един продължителен период от 6-8 години. Ако по-късно се установи недостиг, трябва да се тори цялата площ или само около стъблата на дървета в радиус поне 50 см по-голям от този на проекцията на короната. След това торът да се заравя, като се внимава да не се прерязват корените, по-дебели от 1 см. Целесъобразно е това да се прави през ноември, а на по-леки почви - може и рано напролет.

Почвите, върху които се отглеждат овощни дървета, обикновено са бедни на усвоим фосфор. Това налага да се внасят и фосфорни торове. Тъй като те също са слабо разтворими и трудно подвижни, най-добре е калиевото и фосфорното торене на овощни дървета да се извършват едновременно.

ВСЕКИ ХИМИЧЕН ЕЛЕМЕНТ ИМА СВОЕТО МЯСТО В ЖИВОТА И РАЗВИТИЕТО НА РАСТЕНИЯТА Установено е, че достатъчното съдържание на калций в растенията засилва защитната

им реакция към гъбни болести. Такъв тип резистентност към болести и неприятели се наблюдава и при овощните насаждения.

Според научни доклади, когато растенията са оптимално осигурени с манган то тогава се намалява нападението от фитофтора и ризоктония при картофите. Това засяга също фитофтората при доматите и вирусните заболявания при картофите.

При добро хранене със сяра растенията се запазват здрави. Тогава намалява и използването на растителнозащитни препарати. Трябва да отбележим и листното внасяне на серни препарати срещу някои гъбни болести. Тогава сярата действа в качеството си на контактен фунгицид.

Калият засилва резистентноста на растенията срещу бактериални и гъбни причинители на болести. Ако в растенията няма достатъчно калий, то тогава се нарушава естественият цикъл на обмен на веществата, а причинителите на болести имат по-благоприятни условия за хранене, размножаване и нападение на растенията. Освен това при недостиг на калий се образуват тънкостенни клетки, което улеснява проникването на паразитите.

Когато калият в растенията е в оптимални количества то това води до по-слабо нападение на:

люцерната от бактериален рак; картофите от картофена краста и фитофтора; при всички растения на мани и брашнести мани;

при пшеница и овес от септориоза и фузариоза; от неприятели в резултат на по-здрави клетъчни стени на клетките; посевите с царевица от листни въшки; цвеклото от цвеклова нематода. Калият помага срещу ръжди и измръзване. При лена повишеното снабдяване с калий

води до по-слабо се нападение от трипс и листни въшки. Оптималното внасяне на калий повишава устойчивостта на картофите към ризоктония и фузариум. Също така растенията стават по-устойчиви към измръзвания и по-добре понасят засушаванията.

ПРЕДИМСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ НА СЛОЖНИТЕ И КОМБИНИРАНИТЕ ТОРОВЕ

Сложните и комбинираните торове се получават по промишлен начин. Те съдържат два или повече хранителни елементи, а понякога и микроелементи. На практика обаче в тази група торове се включват само съдържащите различни комбинации между микроелементите N Р2О5 и К2O.

В сложните торове те са свързани в химично съединение, а в комбинираните са съчетани в комбинация чрез смесване на два и повече торове.

Единичните торове представляват соли, в които единият йон е баласт, който влошава качеството на почвата. Сложните и комбинираните торове са висококонцентрирани и не съдържат баласт. Например в 100 диамофос се съдържат 21 кг N и 53 кг Р2О5. Същите количества хранителни вещества се съдържат в 100 кг амониев сулфат и 300 кг суперфосфат. Затова за транспортиране на тези торове се правят четири пъти по-големи разходи, а за съхраняване в складовете до момента на употребата им е необходима четири пъти по-голяма площ.

Със сложните и комбинираните торове едновременно в почвата се внасят няколко хранителни вещества. Така се пестят труд и време за разхвърлянето им поотделно като единични торове или за предварителното им смесване.

Чрез сложните и комбинираните торове всички хранителни елементи се внасят едновременно и на еднаква дълбочина в почвата.

Недостатък на сложните и комбинираните торове е определеното съотношение на съдържащите се в тях хранителни елементи. То обаче може да се коригира чрез смесването им с подходящ единичен тор или ако единичният тор се внесе отделно. Освен това, ако за един от компонентите времето и начинът на внасяне са оптимални, рядко те са еднакво оптимални и за останалите компоненти. До известна степен производството и изборът на подходящи сложни и комбинирани торове се затруднява и от почвеното разнообразие, към което се прибавят специфичните изисквания към хранителните елементи на различните култури.

ОПТИМАЛНОТО ФОСФОРНО ХРАНЕНЕ УВЕЛИЧАВА КОЛИЧЕСТВОТО И КАЧЕСТВОТО НА ДОБИВИТЕ

Фосфорът има голямо значение за растежа, развитието и размножаването на растителните организми. Той влиза в състава на много органични съединения, които обуславят образуването на клетъчното ядро и деленето на клетките, синтеза на различни органични съединения, процесите на дишането, фотосинтезата и др.

В растенията се съдържат и неорганични фосфати - соли на фосфорната киселина с калция, магнезия и калия. Те участват в много биохимични процеси и действат като буфери срещу рязкото изменяне на реакцията на клетъчния сок и протоплазмата. При недостиг на неорганични фосфати в тъканите на растенията се намалява способността им да приемат чрез корените си амониев азот.

Общото количество на фосфора в растенията, изразено във вид на Р2О5, е 0,2-0,3% от сухото вещество. При обилно фосфорно хранене неорганичните фосфати преобладават в растителната маса над органичните. Само в семената се съдържат по-големи количества органични фосфати.

Растенията усвояват фосфора най-интензивно в началните фази на развитието си. До момента, в който са натрупали в растителната си маса 25% от сухото вещество, те са усвоили 75% от необходимото им количество фосфор. Този резерв по-късно се преразпределя между отделните органи. През време на вегетацията той е съсредоточен в онези органи и тъкани, които проявяват най-голяма жизненост - младите листа, меристемата на корените и стъблата и др. Ако се прекрати приемането на фосфора от почвения разтвор, фосфатите от застаряващите органи се придвижват към младите листа. В периода на зреенето фосфорът се натрупва в най-големи количества в репродуктивните органи - семената.

При по-голям недостиг на фосфор растенията спират развитието си, листата се усукват и по тях се образуват морави, червеникави или кафяви петна. Тъканите на засегнатите места загниват и изсъхват. Недостатъчното фосфорно хранене намалява растежа на кореновата система и на другите органи, удължава развитието и забавя растежа, плододаването и зреенето. Листата остават дребни и придобиват синьо-зелен или матово зелен цвят с бронзов или с пурпурен оттенък. Когато недостигът на фосфор не е много голям, посочените признаци не се наблюдават, но се получават ниски добиви с влошено качество.

Оптималното фосфорно хранене се отразява много благоприятно върху количеството и качеството на добивите, което се дължи на следното:

увеличава се растежът на кореновата система и се подобрява храненето на растенията;

повишават се студоустойчивостта и устойчивостта на болести, понеже се понижава количеството на водата в тъканите;

увеличава се количеството на скорбялата в картофите, на захарите в цвеклото, в гроздето, в овощните плодове и др.;

ускорява се узряването на плодовете и семената; отстраняват се неблагоприятните последици от едностранчивото азотно торене.

КАЛЦИЙ - РОЛЯ И ЗНАЧЕНИЕ ЗА РАСТЕНИЯТА Калцият е застъпен във всички органи и тъкани на растителните организми във вид на

минерални соли и органични съединения. Той се натрупва предимно в листата и стъблата и по-малко в плодовете и семената. Със застаряването на органите и тъканите количеството му в тях се увеличава.

Калцият е еднакво необходим както за нормалното развитие на кореновата система на растенията, така и на надземната им маса. Установено е, че в присъствието на калций в почвения разтвор растенията по-добре понасят присъствието на водородните йони. При недостиг на калций силно се потиска усвояването от растенията на амониевия и нитратния азот. В надземните органи на растенията на калция е свързана с фотосинтезата и растежа.

Калцият има голямо значение за физикохимичните свойства на почвата. Той оказва положително влияние върху реакцията и устойчивостта на структурата на почвата и режима на хранене на растенията.

Калцият се приема от корените на растенията под формата на йони (Са2+). Нуждата на културните растения от калций е различна. Едни от тях с добивите изнасят 2-3, а други до 50 кг от декар калций. За разлика от азота, фосфора и калия калцият не се използва повторно от растенията, затова не се придвижва от застаряващите към по-младите и по-деятелните органи и тъкани.

При недостиг на калций растежът на растенията се задържа. Върховете на младите листа се завиват надолу, а по периферията им се развива некроза, която преминава в кафяв пригор. Корените не образуват странични разклонения и кореновите им власинки се превръщат в слизеста стъкловидна маса.

Калцият в почвата се съдържа в следните форми: неизветрели минерали (плагиоклаз, биотит и др.), при изветрянето на които се освобождава известна част от калция; трудно разтворими съединения, образувани от изветрянето на първичните минерали (калциев карбонат, трикалциев фосфат, калциев сулфат и др.); водоразтворими соли (калциев нитрат, калциев бикарбонат и др.) и обменен калций. В почвата калциевият карбонат, разтворимите калциеви

соли и обменният калций се придвижват посредством процесите на измиването в по-долните хоризонти. Единственият процес, който се противопоставя частично на това измиване, е пренасянето на калция от долните почвени хоризонти към орницата чрез дейността на кореновата система на висшите растения.

Леснодостъпни за растенията са калциевите йони на водоразтворимите му соли, но тяхното количество е недостатъчно. Калциевото хранене на растенията се извършва главно с обменни йони от поглъщателния комплекс на почвата.

Обикновено растенията не страдат от недостиг на калциева храна, тъй като почвите съдържат достатъчно калций в усвоима форма. Торенето с калциеви торове се прилага предимно за подобряване физикохимичните свойства на киселите и алкалните почви.

РОЛЯТА НА ХУМУСА В ПОЧВАТА В зависимост от това, коя група от хумусните киселини преобладават, се образуват

един или други почви. Така под ливадната и ливадно-степната растителност се образуват предимно хуминови киселини. Те се свързват с калция и остават в хумусния хоризонт като неразтворими хумати. По такъв начин почвата се предпазва от измиване на базичните елементи. Образуват се плодороднте ливадни и черноземни почви,

Под горската растителност се образуват главно фулвокиселини, които постепенно се свързват, с базичните елементи на почвата под формата на разтворими соли (фулвати), които се изнасят от почвата. Поради това всички базични елементи се изчерпват от почвата и тя придобива кисела реакция. Така се получават киселите измити (оподзолени) горски почви.

Освен върху развитието на почвообразувателния процес хумусът влияе и върху свойствата на почвата. Почви, които съдържат повече хумус, се отличават с по-добри физични свойства. Те пропускат и поглъщат водата по-добре, имат рохкав строеж, не се приплескват при дъжд и не се спичат при изсъхване. От хумуса зависи и реакцията на почвата. При образуването на повече фулвокиселини почвата става кисела.

При минерализация на хумусните вещества се освобождават редица необходими за растението хранителни елементи. Ето защо с хумуса е свързано и почвеното плодородие.

Благоприятно въздействие върху свойствата и плодородието на почвата може да има обаче хумусът, в състава на който преобладават хуминовите киселини. Ето защо ние трябва да създаваме подходящи условия за образуване именно на такъв хумус. За да се постигне това, необходимо е да се премахва киселата реакция на почвата, да се напоява при засушаване, да се отводнява при заблатяване, правилно да се редуват културите, да се извършва правилна обработка, да се прилага ограничено и минерално торене.

ПРОМЕНИ НА ТОРОВИЯ АЗОТ В ПОЧВАТА Минералните азотни торове съдържат азот в амониева, нитратна и амидна форма. В

почвата амидният азот се превръща в амониев. Амониевият азот се задържа от почвения поглъщателен комплекс в обменна, труднообменна и необменна форма. Необменната форма е недостъпна за растенията. Друга част от него се окислява от почвените микроорганизми до нитрати.

Така в резултат на торенето с минерални азотни торове почвата се обогатява с положително заредени амониеви йони, които се поглъщат от нея, и с отрицателно заредени нитратни йони, които остават в почвения разтвор. По-нататък торовият азот претърпява редица промени.

Торовият азот при пшеницата се усвоява до 45,80%. Голяма част от него остава в почвата превърнат от почвените микроорганизми в органична форма. От този азот през първата година на последействието растенията усвояват 10-20%, след което достъпността му рязко спада.

Загубите на торов азот поради измиване с валежите и поливните води са сравнително малки. Те са по-големи при нитратния азот.

Към т.нар. неотчетени загуби се отнасят излетелият азот във вид на газообразни съединения или елементарен азот и фиксиралият азот дълбоко в кристалните решетки на глинестите минерали.

Поддържането на бездефицитен азотен баланс при отглеждането на културните растения и особено при поливни условия е важна задача на агротехническата наука и практика.

КАК СЕ ОБРАЗУВА ХУМУСА? Като главен източник за образуване на хумуса в почвата служат органичните остатъци

от умрелите растения, животни и микроорганизми. Най-голямо количество остатъци постъпват в почвата от висшата зелена растителност. Така под гората ежегодно се отлагат от 300 до 700 кг на декар сухи остатъци, а под тревистата растителност - от 700 до 1500 кг на декар. Остатъците от животните са 20-50 кг на декар суха маса, а от микроорганизмите - около 7,5 кг на декар.

Следователно за образуване на хумуса решаваща роля имат растителните остатъци в почвата.

Образуването на хумуса е твърде сложен биохимичен процес който протича под влияние на микроорганизмите. Той преминава през две фази. През първата фаза органичните остатъци се разлагат под действието на ензимите (ферментите), които микроорганизмите отделят. Като попаднат върху органичните остатъци, ензимите отначало разрушават анатомичния им строеж, а по-късно разлагат сложните органични вещества, от които те са изградени (белтъчини, захари, целулоза, лигнин и др.). От тези сложни съединения се получават по-прости органични вещества. Така белтъчните вещества се разпадат на аминокиселини, полазахаридите - на монозахариди, лигнинът - на феноли и т.н. Тези по-прости съединения за разлика от изходните вещества са разтворими във вода (стават подвижни) и се наричат междинни продукти.

По-нататъшната съдба на междинните продукти е различна. Част от тях микроорганизмите използват за храна. При всмукване от разтвора чрез клетъчната ципа те ги превръщат с помощта на вътрешни ензими отново в сложни органични вещества (белтъчини, въглехидрати и др.). По такъв начин микроорганизмите се хранят и изграждат клетките си.

Друга част от междинните продукти микроорганизмите разлагат напълно, в резултат на което на мястото на разлагането остават само прости минерални съединения (Н2О, СО2, МН3 и др.).

Този процес, при който от органичните остатъци се получават прости минерални съединения, се нарича минерализация на органичното вещество.

От останалата част от междинните продукти под въздействието на микроорганизмите се образуват сложните хумусни вещества. Това става по следния начин:

Най-напред под влияние на специфични ензими, отделяни от микроорганизмите, няколко по-прости органични вещества се съединяват и образуват първична хумусна молекула. По-късно няколко първични молекули се съединяват в една обща молекула. Така се образува сложната молекула на хумуса. Получените по такъв начин сложни, качествено нови органични съединения представляват хумусните вещества (хумусът) в почвата.

ПРОМЕНИ НА ФОСФОРНИТЕ ТОРОВЕ В ПОЧВАТА Трансформациите, които претърпяват фосфорните торове в почвата, зависят от

формата на фосфора в тора, първоначалната му концентрация и свойствата на почвата. Водоразтворимите фосфати веднага се свързват с твърдата фаза на почвата, но част от слабо свързаният фосфор остава достъпен за растенията. Колкото са по-високи нормите на фосфорното торене, толкова повече нараства количеството на сорбирания фосфор в твърдата фаза на почвата, но до определени граници, след което се създава запас на разтворими фосфати.

Фосфатният сорбционен капацитет на почвите у нас варира от 108 кг на декар Р2О5 за почви с по-лек механичен състав и до 418 кг на декар Р2О5 за смолниците. Затова на смолниците трябва да се внасят по-големи количества фосфорни торове, отколкото на по-леки почви.

Достъпността на фосфора за растенията се определя от динамичното му равновесие в твърдата и течната фаза на почвата. Следователно снабдяването на растенията с фосфор зависи от

фосфатните йони в почвения разтвор, от скоростта, с която те преминават в почвения разтвор, и от фосфатните йони, които могат да преминат от твърдата фаза в течната фаза на почвата.

С течение на времето се променят подвижността и усвоимостта на торовите фосфати, тъй като преминават от по-ниско основни в по-високо основни форми, от аморфно и дребно кристално в едро кристално състояние. Тези процеси се наричат „стареене”.

Прогнозирането на фосфорното торене се свежда до определяне на необходимото количество фосфор за създаване на фосфатно равнище в почвата, при което се осигурява максимално проявяване на продуктивните възможности на културите.

По-голяма част от почвите у нас са слабо запасени с фосфор, затова за създаване на оптимално фосфорно равнище са необходими сравнително високи норми за торене. При това е необходимо да се търсят възможности за повишаване ефективността на фосфорното торене, понеже източниците за фосфорни суровини са ограничени.

ВИДОВЕ МИНЕРАЛНИ ТОРОВЕ Чрез торенето с минерални торове се увеличават запасите на хранителни вещества в

почвата, подобряват се нейните физико-химични свойства и се създават условия за интензивна дейност на почвените микроорганизми.

Предимството на минералните торове пред органичните е, че те съдържат във висока концентрация лесно усвоими за растенията хранителни вещества.

В зависимост от хранителните елементи, които съдържат, минералните торове се разделят на азотни, фосфорни, калиеви, сложни и микроторове.

АЗОТНИ ТОРОВЕ Според агрегатното състояние азотните торове разделят на твърди и течни. Твърди азотни торове У нас от твърдите азотни торове най-широко се използуват амониевата селитра,

карбамидът и амониевият сулфат и по-ограничеН0 - натриевата и калциевата селитра.

Амониев нитрат (амониева селитра) Съдържа 33-34% азот и представлява водоразтворима кристална сол с бял или

слабожълт цвят. Амониевият нитрат е хигроскопичен и при висока влажност и продължително съхраняване се уплътнява. Амониевият нитрат (амониева селитра) се използва, както за предсеитбено торене, така и за подхранване.

Карбамид Карбамидът съдържа 46% азот и техническият продукт е бял или жълт, силно

хигроскопичен и лесно разтворим във вода. Карбамидът е физиологично неутрален и универсален тор с по-продължително действие. Карбамидът се използува предимно за предсеитбено торене. Освен като тор се използува и като биоконцентрат при хранене на животните, като се прибавя към фуражи, бедни на белтъчини.

Амониев сулфат Амониевият сулфат съдържа около 20% азот и има сивкав или жълтеникав цвят, с

добра разтворимост и относително по-слаба хигроскопичност. Амониевият сулфат се използва предимно за предсеитбено торене на култури, които са по-слабо чувствителни към повишена киселинност на почвата (овес, картофи и др.).

Вароамониева селитра Механична смес или смес от стопилка от амониев нитрат със ситно смлян варовик.

Вароамониевата селитра съдържа 20-24% азот. Вароамониевата селитра е подходяща за предсеитбено торене на кисели почви за

намаляване на вредната киселинност. Нормата на декар да се изчислява съобразно необходимото количество азот на декар.

Течни азотни торове

Основното им предимство пред твърдите азотни торове е, че азотът в тях е в разтворена форма и в амониева форма, в резултат на което не се измива и се усвоява бързо от растенията. Освен това те имат по-голяма концентрация на хранителните вещества в единица обем и по-равномерно се разпределят в площите.

Недостатък на течните торове е, че при контакт с въздуха амонякът излита. Това налага течните торове да се съхраняват и транспортират в цистерни и да се внасят в почвата на дълбочина 7-8 см чрез специални устройства към цистерната. Тези трудности при използването на течни азотни торове ограничават по-широкото им използване.

ФОСФОРНИ ТОРОВЕ Естествените залежи от фосфорити и апатити са основните източници за промишлено

добиване на по-високо концентрирани фосфорни торове. В практиката у нас се използуват фосфорни торове, чийто фосфор е разтворим във

вода. Такива са обикновеният (гранулиран и праховиден) суперфосфат с 16-18% фосфор, двойният суперфосфат с 35-40% фосфор и тройният суперфосфат (ТSР) с 48-55% фосфор.

Обикновен праховиден суперфосфат Обикновеният суперфосфат представлява мек до брашнест слабо хигроскопичен прах,

със сиво белезникав цвят и характерна възкисела миризма. За да се подобрят физичните му свойства и коефициентът на използуване на фосфора, обикновеният праховиден суперфосфат се гранулира. С това се улеснява транспортирането съхраняването и внасянето му в почвата. Обикновеният суперфосфат не се измива от валежите и поливните води. Подходящ е за торене на всички култури и при всички почвени типове. При зимните култури се внася с предсеитбената обработка, а при пролетните една част (2/3), се внася с основната обработка, а другата (1/3) - с предсеитбената. Заораването на суперфосфата на по-голяма дълбочина чрез дълбоката оран осигурява на растенията фосфор през целия вегетационен период.

Двоен и троен суперфосфат Двоен и троен суперфосфат се произвежда само в гранулиран вид. По-голямата

концентрация на фосфор в тези торове прави по-лесно съхраняването и по-икономично транспортирането им и позволява използуването на 2-3 пъти по-малко тор за реализиране на дадена норма на торене.

КАЛИЕВИ ТОРОВЕ Суровите калиеви соли (силвин, силвинит и др.) са основните източници за

промишлено получаване на калиеви торове. У нас най-често като калиеви торове се използват калиевият хлорид и калиевият сулфат.

Калиев хлорид Калиевият хлорид съдържа 50-60% калий, има слаба хигроскопичност и при

съхраняване се уплътнява. Използването на калиев хлорид в по-големи дози при някой култури (картофи, цвекло, тютюн) може да влоши качеството на продукцията поради увеличаването на концентрацията на хлора. Внася се непосредствено преди дълбоката оран, за да се създадат условия за отстраняване на вредните хлорни аниони през зимата.

Калиев сулфат Калиевият сулфат съдържа 48-52% калий и има добри физични свойства - не е

хигроскопичен и не се уплътнява при съхраняване. Превъзхожда калиевия хлорид с това, че не съдържа вредния за растенията хлор. Калиевият сулфат се внася с основната обработка на почвата.

Почвите у нас са сравнително добре запасени с калий и само при увеличаване на азотното и фосфорното торене се налага използване на калиеви торове, главно при калиеволюбивите растения - картофи, захарно цвекло, слънчоглед, тютюн, кореноплодни и листни зеленчуци.

СЛОЖНИ ТОРОВЕ Сложните торове съдържат хранителни елементи, които са химически свързани в едно

съединение още при производството им е заводите. Най-важното предимство на сложните торове е, че са високо концентрирани, поради

което транспортът, съхраняването и разхвърлянето им е по-икономично. Съществен недостатък на сложните торове е невъзможността да се регулира съотношението между отделните хранителни елементи в зависимост от изискванията на културите и запасеността на почвата.

Комбинирани торове Комбинираните торове съдържат в гранулата си всички хранителни съставки, тъй като

се получават по единен технологичен процес. За разлика от сложните торове, при които съставът е строго постоянен, при

комбинираните торове той се изменя в широки граници, чрез което се осигуряват по-добре разнообразните изискванията на културите. Комбинираните торове могат да бъдат двойни и тройни, а в някои случаи в тях да са включени и микроелементи (бор, мед, молибден и др.).

Нитрофоски Нитрофоски е търговско наименование на комбинираните торове, които съдържат

азот, фосфор и калий в една гранула. В различните марки нитрофоски съдържанието на азот , фосфор и калий е различно.

Нитрофоси Нитрофосите са комбинирани азотно-фосфорни торове, които не са отзивчиви на

калиеви торове. Нитрофосите са перспективни за нашата страна, тъй като по-голяма част от почвите са запасени с калий.

Микроторове Употребата микроторове се налага в случаите, когато подвижните съединения на

микроелементите в почвата са недостатъчни да задоволят нуждите на растенията. Микроторовете се прилагат като почвено торене, листно подхранване и предпосевно третиране на семената (чрез накисване на семената в разтвори от соли с концентрация 0,005-0,5% за 12-24 h). Използват се най-често различни минерални соли - железен сулфат, меден сулфат, цинков сулфат, амониев молибдат, борна киселина и др.

АЗОТ - РОЛЯ И ЗНАЧЕНИЕ ЗА РАСТЕНИЯТА

Азотът е основна градивна част на белтъчните вещества и влиза в състава на много други жизнено важни органични съединения. Той участва в редица биохимични процеси, които имат първостепенно значение за живота на растенията - образуването на листата, фотосинтезата, формирането на плодовете и семената и др. В сухата растителна маса се съдържа средно 1,5% азот.

В началните фази на развитието си растенията се нуждаят от много малко азот, но той им е крайно необходим, за да не се получи задържане в растежа на листата и корените, с което да се ограничи усвояването на други хранителни вещества. Най-голяма нужда от азотна храна растенията имат в периода на интензивното нарастване, а също така при залагане на репродуктивните органи. През време на узряването листата започват да стареят и натрупаните в тях вещества се придвижват към репродуктивните органи.

Прекомерното и едностранчиво азотно торене усилва растежа, листата нарастват и придобиват тъмозелен цвят, вегетационният период се удължава и узряването се забавя. Поради натрупването на повече белтъчини в растенията се задържа голямо количество вода и тъканите стават меки и сочни. Такива растения са предразположени към гъбни болести, по-силно се нападат от вредители, а житните зърнени култури полягат. Едностранчивото азотно торене влошава вкусовите качества на картофите, тютюна и зеленчуците, а при цвеклото понижава захарното съдържание.

При недостиг на азот листата изменят цвета си от бледозелен до жълто-зелен и жълт. Пожълтелите листа по-късно придобиват оранжев или кафяв оттенък и преждевременно окапват. Растенията остават дребни, със слаба фотосинтетична дейност и се вдървесиняват, в резултат на което не се осигурява висок и качествен добив на зелена маса, плодове и семена.

СЯРАТА КАТО ХРАНИТЕЛЕН ЕЛЕМЕНТ НА РАСТЕНИЯТА

Сярата е неотменна съставна част на всички белтъчни вещества. Сярата участва в азотната обмяна и в окислително-редукционните процеси, стимулира

деленето на клетките и дейността на камбия. Растенията усвояват сярата от почвения разтвор във вид на аниони (SO4

2-) и от въздуха като SO2. Сероводородът, разтворимите сулфиди и сярната киселина са силно отровни за растенията.

При недостиг на сяра в почвата растежът на растенията се ограничава и продуктивността им намалява. Върху младите листа се явяват светлозелени петна, подобни на петната, които се наблюдават при азотен глад на по-старите листа

Средните запаси на сяра в почвата са 0,06-0,08%, но въпреки това тя не е дефицитен елемент, тъй като се намира в лесноусвоима форма. В почвата се съдържа във зид на органични и неорганични съединения. От неорганичните съединения сулфатите са единствената безвредна за растенията храна, но те лесно се измиват от валежите и поливните води.

В почвата органичните съединения, които съдържат сяра, изпълняват ролята на запаси от сяра. При минерализацията им сярата се превръща в усвоима форма. Същевременно в почвата става известно биологично поглъщане на сяра, но то не довежда до такова изчерпване, че да се появи рязко недостиг от нея.

Източници за обогатяване на почвата със сяра са органичните и неорганичните сярасъдържащи съединения в почвата, съдържащите сяра органични и минерални торове, фунгицидите и хербицидите за защита на растенията и др.

СЪДЪРЖАНИЕ И ДИНАМИКА НА МАГНЕЗИЯ В ПОЧВАТА

Количеството на магнезия в почвите в нашата страна варира от 0,1 до 10%. Най-много магнезий съдържат жълтоземно-подзолистите, алувиално-ливадните и планинско-ливадните почви.

В почвите магнезият се съдържа във вид на първични минерали (оливин, амфибол, биотит, авгит), вторични минерали (илит, монтморилонит), прости магнезиеви соли (хлориди, нитрати, сулфати, карбонати) и обменен магнезий.

При изветрянето на първичните и вторичните минерали се образуват трудно- и лесноразтворими магнезиеви соли. Количеството на водоразтворимите соли е малко, особено в леки песъчливи почви, в които той се измива в по-долните почвени хоризонти. Осигуряването на магнезиева храна става главно за сметка на обменния магнезий, който съставлява 10-20% от количеството на обменните йони в почвения поглъщателен комплекс.

В нашата страна по-тежките по механичен състав почви с неутрална и слабо кисела реакция се характеризират с благоприятен магнезиев режим. Недостатъчно магнезий съдържат някои песъчливи алувиални почви и оподзолените силно излужени канелени горски почви и планинско-ливадните почви.

Магнезиевият режим в почвата може да се влоши при едностранчиво торене на кисели почви с големи количества калиеви торове, суперфосфат, амониева селитра и при варуване.

Магнезиеви торове Като магнезиеви торове се използват природни магнезийсъдържащи минерали

(доломит, сурови калиеви соли и др.), отпадъци от промишлеността (доломитов прах и др.) и промишлени магнезиеви торове.

Неразтворимите магнезиеви торове се внасят в почвата с дълбоката оран, а водоразтворимите могат да се използват както за предсеитбено торене, така и за почвено и извънкореново подхранване, особено на оранжерийните зеленчукови култури.

ВАРУВАНЕ - ТОРЕНЕ С КАЛЦИЕВИ ТОРОВЕ Торенето с калциеви торове регулира неблагоприятната реакция на почвата, увеличава

ефективността на киселите форми на минералните торове, усилва микробиологичната дейност, при което се подобрява усвояването на хранителните вещества от културите.

Като калциеви торове за варуване на почвата се използват отпадъци от промишлеността, варовици, доломити и мергели.

Сатурачната вар съдържа около 40% СаО и малко азот, фосфор и калий. Получава се като отпадък от захарните заводи.

Пепелината от варниците съдържа 30-60% СаО и МgO. Пепелта от топлоелектрическите централи с лигнитни въглища. Съдържа 20-50%

СаО. Доломитовият прах от металургичните заводи и доломитово брашно. Съдържат

различен процент СаСO3 и МgСO3. Меките варовици, доломитите и мергелите съдържат съответно 42-50% СаО, 39-

54% СаО и MgO и 25-75% СаСО3. Срещат се в природата. Смлени може да се използуват за варуване.

Торовете за варуване трябва да съдържат голям процент неутрализиращо вещество, за да се избегне транспортирането на излишна баластра; да са смлени фино и да са достатъчно сухи, за да могат да се разпределят равномерно в орницата за по-пълно взаимодействие с почвата и блокиране на вредните количества алуминий, манган, желязо и водород; да не образуват много прах при разхвърлянето и да не съдържат вредни за културите примеси.

Преди извозването торовете за варуване задължително се анализират по отношение на съдържанието на СаО, гранулометричен състав и съдържание на вредни примеси.

Технологията на варуване изисква предназначените за варуване почви преди провеждането на мероприятието задължително да се анализират. Нормата за варуване се определя въз основа на обменната киселинност, съдържанието на алуминиеви и водородни йони в почвения разтвор, наситеността на сорбционния комплекс с Са и Mg и съдържанието на СаО в калциевия тор.

Обикновено се внася от 200-300 до 700-800 кг на декар сатурачна вар. Калциевите торове се разхвърлят и се заорават с дълбоката оран. Не се препоръчва

едновременно да се внасят със суперфосфат и калиеви торове. По-добре е калиевите да се внесат с есенното култивиране или брануване на варуваните с дълбоката оран почви.

Варуването на ливадите и пасищата се извършва също през есента, като след разхвърлянето на тора се минава с брана за смесването му с почвата.

Чрез варуването се отстранява обменната почвена киселинност. Калциевите йони влизат в обменна реакция с поглъщателния комплекс на почвата, от

който изместват обменния алуминий, манган, желязо и водород. В почвения разтвор се образува слаба въглена киселина или неразтворими соли на калция с подвижните йони на алуминия, мангана и желязото.

Намалената почвена киселинност се отразява благоприятно върху микробиологичните процеси. Активизира се дейността на нитрифицращите бактерии и се засилва минерализацията на органичното вещество. Създават се по-добри условия за развитието на грудковите бактерии, които свързват атмосферния азот. Улеснява се борбата с плевелите, които се развиват на кисели почви (хвощ, киселец). Подобряват се физичните свойства на почвата. Калцият спомага за образуването на деятелен хумус, който придава здравина на почвените агрегати.

При някои растения варуването оказва пряко действие като хранителен елемент. Когато почвите са бедни на молибден, цинк, бор и манган, необходимо е заедно с

варуването да се внасят и тези микроелементи.

ПРОМЕНИ, КОИТО НАСТЪПВАТ В ОБОРСКИЯ ТОР ПРИ СЪХРАНЯВАНЕ

За правилното съхраняване на оборския тор е необходимо да се знаят процесите, които протичат в него през време на съхраняването му, и начините, чрез които може да им се въздейства за намаляване на загубите на хранителни елементи и органична маса.

Промени в азотните съединения Азотни съединения се съдържат предимно в урината във вид на карбамид, пикочна

киселина и хипурова киселина и значително по-малко в твърдите извержения и постелята. Веднага след отделянето на урината карбамидът под влияние на ензима уреаза се превръща в амониев карбонат, който е нетрайно съединение и се разпада до амоняк, въглероден двуокис и вода.

За да се намали загубата на азот, канавките в обора трябва да имат достатъчно голям наклон и да се поддържат чисти, за да се отчита урината в ямата за торова течност, където наситеният с въглероден двуокис въздух намалява разпадането на карбамида.

Пикочната и хипуровата киселина се разлагат по-бавно. И при тях като краен продукт се получава амоняк.

Белтъчните вещества в твърдите извержения и в постелята значително по-бавно се разлагат под влияние на аеробни и анаеробни бактерии. Като краен продукт и тук се получава амоняк, който отново може да бъде свързан в органично вещество от целулозните бактерии. По тази причина сламестият тор, който е по-богат с въглехидрати, поглъща по-големи количества амоняк.

Промени в безазотните съединения Твърдите извержения и постелята са богати е безазотни органични съединения -

целулоза, скорбяла, пентозани, мастни киселини и др. Под влияние на аеробните микроорганизми те се разпадат до въглероден двуокис и вода, а при анаеробни условия - до метан и въглероден двуокис.

Аеробното и анаеробното разлагане на органичното вещество протичат едновременно, но в зависимост от конкретните условия преобладава ту единият, ту другият процес. В повърхностните пластове, където достъпът на кислород е по-голям, се наблюдава аеробен процес. На по-голяма дълбочина протича анаеробно разлагане на органичната маса. Зоните, в които протичат двата процеса, се изменят в зависимост от степента на овлажняване на тора.

Аеробното разлагане на органичното вещество протича по-бързо и е придружено с отделяне на по-големи количества топлина - температурата в тора достига 60-70°С, докато при анаеробното тя не надминава 35°С.

Промени във фосфорните и калиевите съединения При разлагането на оборския тор фосфорът преминава в слабо разтворими във вода

минерални съединения, затова трудно се измива. Под влияние на окислителни процеси обаче той може да премине в летливи съединения, които при неуплътнен тор излитат.

Калият се намира във вид на разтворими съединения и много лесно може да бъде измит от тора.

Промени във външния вид на оборския тор Разлагането на оборския тор е придружено с изменения на външния му вид. В

зависимост от тези изменения се различават четири вида оборски тор: Пресен оборски тор - сламата от постелята е още здрава с незначително променен

цвят. Полуразложен оборски тор - сламата е все още запазена, но е крехка и

тъмнокафява. Масата му е около 80% от първоначалната. Разложен оборски тор - представлява черна мазна маса, в която не може да се

различи постелята. Масата му е около 50% от първоначалната. Силно разложен (прегорял) оборски тор - торът е превърнат в рохкава землена

маса. Масата му е около 25% от първоначалната.

С напредване на разлагането на оборския тор процентното съдържание на хранителните вещества относително се увеличава, но абсолютното им количество намалява, унищожават се семената на плевелите и болестотворните микроорганизми, хранителните вещества преминават в лесноусвоима за растенията форма и торът по-добре се смесва с почвата.

СЪСТАВ НА ОБОРСКИЯ ТОР В прясно състояние оборският тор представлява смес от постеля, твърди извержения и

урина от селскостопанските животни. Затова съставът на оборския тор зависи от вида, възрастта, храненето и използването на селскостопанските животни и постелята.

Съставът на полуразложения оборски тор, който обикновено се употребява за торене, е посочен в таблицата.

Вид на оборския тор N [%] Р2O5 [%] К2O [%]

СаО [%]

Говежди 0,50 0,25 0,52 0,45

Конски 0,58 0,28 0,53 0,30

Овчи 0,86 0,30 0,67 0,30

Свински 0,45 0,19 0,55 0,50

Смесен 0,50 0,20 0,60 0,45

Най-богат с хранителни вещества е овчият тор, а най-беден - свинският. Говеждият тор, който се получава в най-големи количества, заема междинно положение. Старите животни в сравнение с младите оползотворяват по-лошо храната и затова от тях се получава по-богат с хранителни вещества тор.

В зависимост от фуража, който се дава на животните, съставът на тора може коренно да се промени. Например при хранене с концентрирани фуражи урината е по-богата с азот и калий, а твърдите извержения - с фосфор. От сочните фуражи се получават по-големи количества урина.

За състава на оборския тор има значение и начинът на използване на селскостопанските животни. От високопродуктивните животни, които превръщат по-пълноценно хранителните вещества в месо, мас, мляко и вълна, се получава по-беден тор, отколкото от използваните за работа.

Върху състава на оборския тор голямо влияние оказва постелята. Тя се поставя с цел да се получи сухо, меко, чисто и топло легло за животните и да поглъща урината, за да я запази от загуба на хранителни вещества. За постеля се използват малоценни материали, като слама, торф, талаш, шума и др. На едно животно за едно денонощие е необходимо следното количество слама: за говеда - 3-5 кг; за коне - 2-4 кг; за свине майки - 6-8 кг; за овце - 0,5-1 кг. През зимата и при хранене на животните със сочни фуражи се употребяват по-големи количества постеля, отколкото през лятото и при храненето им с концентрирани и груби фуражи.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НУЖДИТЕ НА ОВОЩНИТЕ РАСТЕНИЯ ОТ ТОРЕНЕ

Нуждите на овощните растения от минерални хранителни вещества при всеки вид и условия на месторастене се определят по различни методи: чрез съдови и особено полски опити, визуално, чрез анализ на листни и почвени проби.

Най-ефикасен, но и най-бавен от всички методи е полският метод, съпътстван от лабораторни и съдови опити. По тази причина се прибягва до прилагането и на другите методи, които също дават известна ориентация относно нуждите на овощните растения от торене.

Визуален метод (по външно видими признаци) Външният вид на растенията, особено на листата и на леторастите, дава известни

насочвания за разбиране условията на почвено хранене на растенията. Някои състояния и външни

признаци са свързани или с недостиг, или с излишък на съответни макро- или микроелементи в почвената среда. Някои от тези признаци са съвсем очевидци и отразяват определени състояния на почвената среда. Други по-трудно се забелязват или често пъти се дължат на липса или излишък на различни хранителни елементи или пък на гъбно заболяване. Каквито и да са външните признаци, свързани с условията на хранене, те винаги ни ориентират или към конкретни непосредствени мерки, или към прилагане на други, по-ефикасни методи за установяване същинските причини на забелязаните признаци.

Листна диагностика Този метод се изразява в химичен анализ на проби от листа за установяване на техния

състав. Той се базира на научно обоснованото положение, че минералният състав на сухото вещество и на пепелта на листата при нормално минерално хранене се движи в определени граници. Установено е обаче също, че минералният състав варира значително при един и същ вид и сорт в зависимост и от другите условия в месторастенето. Затова винаги е необходимо листният анализ да се съчетава с почвен химичен анализ и с данни от полски опити за изработване на конкретна правилна система на торене и поддържане на почвеното плодородие в овощните насаждения.

Химичен анализ на почвата Извършването на химичен анализ на почвата в овощните насаждения е свързано с

големи затруднения. Най-напред е трудно да се вземе представителна почвена проба поради дълбоката коренова система на овощните растения. При все това почвеният анализ допълва и прави резултатни другите методи на изучаване нуждите от торене.

УСВОЯВАНЕ НА КАЛИЙ ОТ РАСТЕНИЯТА Растенията усвояват калия във вид на катиони (К+), затова пряко достъпни са само

водоразтворимите му соли (КNO3, К2SO4 и др.) и oбменният калий. Водоразтворимите калиеви соли се явяват в почвата вследствие на хидролиза на калиевите минерали и тяхното разпадане от дейността на почвените микроорганизми и секретите, които отделят корените на растенията.

Калият от почвения разтвор и обменният калий имат решаващо значение за калиевото хранене на растенията, но тяхното количество е много малко. Обикновено обменният калий представлява от 1 до 3% от общото съдържание на калий в почвата, а разтвореният калий съставлява до 10% от количеството на обменния калий.

За снабдяване на растенията с калий съществено значение има една трета форма, която заема междинно положение между обменния калий и включения в кристалните решетки на глинестите минерали калий. Той се нарича „резервен” или „труднообменен” и представлява от 3 до 13% от общото количество на калия в почвата. Резервният калий е непосредствен източник за другите по-подвижни форми на калия.

Калият се усвоява най-интензивно в началните фази на растежа на растенията. Към края на вегетацията приемането му спира. Излишъкът от калциеви, магнезиеви и натриеви йони в почвения разтвор пречи на постъпването на калиевите йони в растенията и потиска функциите на калия в растителните организми. Отрицателното влияние на тези йони върху калиевото хранене може да се отстрани чрез повишаване концентрацията на калия в хранителната среда. Това се налага особено при калиеволюбивите култури - картофи, захарно цвекло, слънчоглед, тютюн, лен, лоза и др. При оскъдно калиево хранене листата придобиват матово зелен цвят, като между нерватурата им се образуват хлоротични петна. По-късно по листата се образува бронзов налеп, а след това по периферията им се явяват кафяви петна. Вследствие на неравномерния растеж на петурата листата се завиват нагоре или надолу, петната нарастват и стават кафяви. Поразените листа окапват преждевременно.

При недостиг на калий се задържа и растежът на кореновата система - намалява се както дължината й, така и броят на разклоненията по нея.

КАЛИЙ - РОЛЯ И ЗНАЧЕНИЕ ЗА РАСТЕНИЯТА

Калият е абсолютно необходим хранителен елемент за растенията. Той не влиза в състава на органичните съединения, но е тясно свързан с жизнената дейност на протоплазмата, затова в по-големи количества се сдържа в органите и тъканите, в които протича активен обмен на веществата или делене на клетките. В сухото вещество на надземната маса на житните растения се съдържат 3,5% калий, а при калиеволюбивите - до 5,4%.

Ролята на калия в растителния организъм е многостранна. Той активизира над 60 ензима, които катализират синтеза на основните биологични продукти - белтъчините, въглехидратите, мазнините.

Установено е, че по-високи дози азот могат да се използват от растенията само при осигуреното им хранене с калий.

Калият взема участие в асимилацията и транспортирането на въглехидратите към резервните органи на растенията.

При калиево гладуване на растенията се повишава интензивността на дишането, намалява се фотосинтетичната дейност и захари, те не могат да се използват за синтез на белтъчини и мазнини.

Калият регулира постъпването на водата в растенията и транспирацията. Той повишава набъбването на колоидите в протоплазмата и в клетъчните мембрани и увеличава тургора на устния апарат на листата, с което се обяснява благоприятното му влияние върху постъпването на вода в корените на растенията и по-икономичното й използване.

Калият засилва растежа на растенията и забавя стареенето им, което води до повишаване на добивите и подобряване качеството на продукцията.

Поради влиянието му върху протичането на всички жизнени функции в растенията калият е изключително важен не само за количеството и качеството на добива, но и за устойчивостта на растенията на болести, повреди, при ниски температури, засушавания и др.

ЗАГУБИ НА АЗОТ ОТ ПОЧВАТА Почвеният азот се изразходва по няколко причини: усвоява се от растенията и се

изнася от почвата чрез добивите; измива се (нитратният азот) от валежите и поливните води в по-дълбоките почвени хоризонти; отнася се с ерозирането на почвата и се загубва вследствие на денитрификация.

Различните култури извличат от почвата от 3 до 30 кг от декар азот. Това количество може да се балансира с внасяне на 13-18 кг на декар чист азот.

Част от азота се измива с валежите и поливните води, особено от почви с по-лек механичен състав и при неправилно напояване. Тези загуби са значително по-големи за нитратния азот.

Почти всички обработваеми почви в нашата страна са подложени на ерозия. Годишно се отнасят с ерозията средно 1,5 кг от декар азот, или общо за страната всяка година почвите обедняват с над 500 хил. тона азот.

Известни загуби се получават и при разграждане на нитратите до елементарен азот. Това се получава, когато в почви с алкална реакция и анаеробни условия попаднат богати с въглехидрати органични вещества.

Процесът, при който денитрифициращите бактерии окисляват органичните вещества с кислорода от нитратите, а освободеният кислород излита, се нарича денитрификация.

По този начин се губи малко азот. Обогатяването на почвата с атмосферен азот и непрекъснатото минерализиране на

органично свързания азот не могат да осигурят достатъчно азотна храна за растенията, за да се получат от тях високи добиви. Азотът си остава най-дефицитният хранителен елемент. Затова промишлените азотни торове са едно от най-мощните средства в ръцете на човека за поддържане и повишаване на почвеното плодородие.

В нашата страна от торене с азотни торове се нуждаят всички почви, но особено голяма е нуждата при нечерноземните.

Азотният проблем в селското стопанство успешно се решава чрез максимално използване на органичните торове, биологичното свързване на атмосферния азот и азотноторовата промишленост за химично свързване на атмосферния азот.

ЖЕЛЯЗОТО КАТО ХРАНИТЕЛЕН ЕЛЕМЕНТ Желязото се съдържа в целия растителен организъм, но в най-големи количества то се

намира в корените и в зелените части на растенията. Желязото взема участие в образуването на хлорофила и в редуцирането на важни

редукционно-окислителни процеси. Желязото се усвоява от растенията във вид на двувалентни и тривалентни йони. То им

е необходимо в малки количества, но през целия вегетационен период. С нарастване количеството на листната маса нараства и нуждата от желязо. При недостиг на желязо растенията заболяват от хлороза. Листата постепенно пожълтяват и отмират. Жълтеенето започва от младите листа. Растежът на растенията намалява и продуктивността им се понижава. Обикновено многогодишните дървесни видове страдат по-силно от недостиг на желязо, отколкото едногодишните тревисти растения.

Добре запасени с желязо са глинестите почви, а по-слабо - песъчливите и силно варовитите. В почвата желязото се намира във вид на труднодостъпни за растенията съединения - окиси, хидрати, карбонати, силикати, фосфати и значително по-малко усвоими бикарбонати, сулфати и др.

Достъпността на желязото за растенията зависи от реакцията на почвата. При силно кисела реакция солите на тривалентното желязо се разтварят, но същевременно се повишава количеството на алуминиевите и мангановите йони, които са токсични за растенията. Двувалентлите железни йони се появяват в почвата при слабо кисела реакция, а при алкална реакция желязото се намира във вид на неразтворими хидроокиси и не може да се използва от растенията

Растенията страдат от недостиг на желязо най-често, когато се отглеждат на силно варувани или алкални почви. Торенето с големи норми суперфосфат също така може да предизвика недостиг на желязо.

ТОРЕНЕ С ОБОРСКИ ТОР - СРОКОВЕ И НОРМИ ЗА ТОРЕНЕ

Ефектът от торенето с оборски тор зависи освен от неговото качество и от начините на изваждането му от торището и на заораването му в почвата, още и от срока и нормата за торене.

Изваждане на оборския тор на торището Необходимо е изваждането на оборския тор на торището да става на ивици. Ако се

извършва по хоризонтални пластове, върху почвата ще се разхвърля разнообразен материал. Изваждането на оборския тор от торището и товаренето в машините за разхвърляне се извършва с челни товарачи. Извозването на тора се извършва непосредствено преди торенето или през зимния сезон.

Предварително извозеният оборски тор се съхранява на полето във вид на фигури, широки 3,5-4 м, високи 1,5-2 м и дълги в зависимост от участъка, който ще се тори.

Разхвърляне и заораване на оборския тор За извозване и разхвърляне на оборския тор се използват тороразпръскващи ремаркета

и тороразпръсквачки. Механизираното разпръскване на тора е равномерно, а голямата производителност на машините позволява то да стане непосредствено преди заораването му. Ако оборският тор се остави за известно време разхвърлян върху почвената повърхност, той губи голяма част от съдържащите се в него хранителни вещества.

Срокове за торене с оборски тор

Срокът за внасяне на оборския тор в почвата се определя в зависимост от степента на разлагането му, климатичните условия, механичния състав на почвата и културата, която ще се тори.

За равнинните райони на Северна и Южна България на тежки по механичен състав почви най-добър ефект дава заораването на полуразложения оборски тор с дълбоката оран срещу пролетни окопни култури. От извършването на основната обработка до засяването на пролетниците има достатъчно време, за да се минерализира част от органичното вещество и хранителните елементи да преминат в усвоима форма.

За полупланинските райони и при леки песъчливи почви за предпочитане е внасянето на тора през пролетта. Пролетното внасяне се препоръчва и за зеленчуковите култури и тютюна, които се засяват сравнително късно и се налага пролетно преораване, след което може да се внесе оборският тор.

Добре разложеният оборски тор се внася през пролетта с пред сеитбената обработка на почвата. При внасянето му с основната обработка съществува опасност част от съдържащите се в него хранителни вещества да бъдат измити от есенните и зимните валежи.

Норми за торене Средните норми за торене на полските култури с оборски тор са 2000-3000 кг на

декар. В зависимост от почвено-климатичните условия и отглежданите култури тези норми варират. Например на по-тежки и по-влажни почви се внасят по-големи количества оборски тор, отколкото на по-леки их по-сухи почви. На бедни почви ниските норми не дават ефект. При по-висока агротехника нормите за торене са по-големи. Зеленчуковите градини всяка година или през година се торят с големи норми оборски тор - 5000-6000 кг на декар.

Последействието от торенето с оборски тор продължава няколко години (от 3-5 до 10). То зависи преди всичко от механичния състав на почвата. На леки почви то е по-кратко, отколкото на по-тежки. В това отношение значение имат също климатът, срокът и начинът на внасяне на тора, степента на разлагането му и др.

ВЛИЯНИЕ НА ВЪНШНИТЕ УСЛОВИЯ ПРИ ХРАНЕНЕТО НА РАСТЕНИЯТА

Усвояването на хранителните вещества от растенията е сложен биологичен процес и затова той се изменя в широки граници в зависимост от условията на външната среда.

Температура на околната среда Температурата на околната среда е важно условие при усвояване на хранителните

вещества. Когато тя се приближава към оптималната температура за развитието на растенията, скоростта при усвояването на хранителните вещества се увеличава. В това отношение различните видове растения не проявяват еднаква чувствителност. Така например грахът усвоява най-интензивно фосфора при 30°С, царевицата - при 35°С, фасулът - при 39°С. Когато температурата се повиши над 40°С, скоростта на приемането на хранителните вещества от растенията рязко се понижава. При температури около 0°С усвояването на хранителните вещества не спира, но протича значително по-бавно и с различна скорост при отделните видове растения. Например краставицата при 0°С за 2 часа приема 15 пъти повече фосфор, отколкото лукът.

Светлина Светлината също влияе при усвояването на хранителните вещества. Успоредно с

увеличаване интензивността на осветлението се увеличава и усвояването на хранителните вещества. Установено е, че при недостиг на светлина (при засенчване) най-силно намалява усвояването на фосфора, на второ място на азота и най-малко на калия. Опитно е доказано, че недостигът на светлина отчасти може да се компенсира с калиево торене.

Газообмен (аерация) на почвата Аерацията на почвата също влияе върху усвояването на хранителните вещества.

Когато кореновите клетки не разполагат с достатъчно кислород, дишането в тях протича бавно, а това потиска поглъщането на хранителните йони. Следователно при по-добре аерираните почви

усвояването на хранителните вещества протича по-интензивно. Влошаването на аерацията най-силно се отразява върху усвояването на калия, на второ място на азота и най-слабо на фосфора.

Вода Водата е основен фактор, който влияе върху усвояването на хранителните вещества.

Храненето на растенията, може да се осъществява само при условие, че хранителните вещества в почвата се намират във вид на воден разтвор. Почвата може да съдържа големи количества хранителни вещества, но без вода те са недостъпни за растенията. Всички биохимични процеси, които се извършват в растителната клетка при приемането на хранителните вещества и тяхното пренасяне в растителния организъм, се осъществяват също така при наличието на вода. За да протичат интензивно тези процеси, растителната клетка трябва да бъде в нормално тургурно състояние.

Върху хода на усвояването на хранителните вещества влияе относителната влажност на приземния въздух и наличната влажност на почвата, от която зависи концентрацията на солите в хранителния разтвор.

Установено е, че при понижаване на относителната влажност на приземния въздух растенията усвояват по-малко хранителни Вещества, което се дължи на по-слабия растеж поради усилена транспирация.

Обща концентрация на всички йони и съотношението на отделните йони в хранителния разтвор

Концентрацията на йоните също влияят върху усвояването на хранителните вещества. Успоредно с увеличаването на концентрацията на даден йон а хранителния разтвор се

увеличава и скоростта на усвояването му и той се натрупва в по-голямо количество в растенията, отколкото е необходимо. По този начин в растенията, може да постъпят йони, които при нормални условия не се приемат.

Оптималната концентрация на йоните от отделните елементи е различна. Тя зависи от вида и сорта на растенията и от фазата на развитието им. За голяма част от растенията концентрацията 20-30 mg N и К2О и 10-15 mg Р2O5 на един литър разтвор във фазата на най-активен растеж е напълно достатъчна.

Съотношение и взаимодействие между йоните в хранителния разтвор Съотношението и взаимодействието между йоните също оказват голямо влияние

върху храненето на растенията Когато концентрацията на даден йон в хранителния разтвор се повиши, той се приема

в по-голямо количество и с това се пречи на усвояването на други йони, които са в по-малка концентрация, но са по-необходими за растенията.

Проблемът за съотношението и взаимодействието на йоните в хранителния разтвор има голямо производствено значение, особено при съвременното земеделие, когато се употребяват големи дози изкуствени торове, които предизвикват дълбоки промени в протичането на химичните и физичните процеси в почвата.

ТОРЕНЕ С ТВЪРДИ МИНЕРАЛНИ ТОРОВЕ Торенето с твърди минерални торове включва съхраняване, подготовка, срокове,

начини и техника на внасяне. Съхраняване на минерални торове Понеже са разтворими във вода, а някои от тях са и хигроскопични, за да не се влошат

качествата им, минералните торове се съхраняват в сухи, проветриви и запазени от дъжд помещения. Най-добре е, когато те се запазят в заводските опаковки. Когато са в насипано състояние, дебелината на пласта в склада не трябва да е повече от 2-3 m. В складовете всеки тор се съхранява в отделен бокс.

Подготовка на минералните торове Подготовката на минералните торове се състои в раздробяване и смесване. За да се

осигури равномерно разпръскване на торовете, ако са сбити на буци, предварително се наситняват с тородробилка, а понякога и ръчно. Смесване на торовете се налага, когато ще се

внасят по едно и също време няколко хранителни елемента, а няма сложни торове. По този начин с едно преминаване на агрегата се внасят всички торове. Когато торовете са в гранулирана форма, може да се смесват непосредствено преди внасянето или няколко дни преди това. Ако обаче суперфосфатът е праховиден, може да се смесва с амониеви торове само непосредствено преди сеитбата.

Срокове за внасяне на минерални торове Растенията имат нужда от фосфор в началните фази на развитие. Задоволени през този

период с фосфор, те образуват по-мощна коренова система, която прониква по-дълбоко в почвата, и по този начин по-добре използват влагата, а зимните култури по-добре презимуват. Освен това се ускорява развитието им и узряват по-рано. Азотът е необходим при усиленото нарастване.

За да се задоволят нуждите на растенията от хранителни вещества през целия вегетационен период, минералните торове се внасят в различни срокове. В зависимост от срока на внасяне на торовете торенето бива:

Основно торене - при него се внасят калиевите торове и по- голяма част или цялото количество фосфорни торове. При пролетните култури торовете се заорават с дълбоката оран, а при зимните - с първата предсеитбена обработка.

Предсеитбено торене - при него се внасят азотните и невнесените фосфорни торове, като се заравят с една от предсеитбените обработки.

Присеитбено торене - извършва се едновременно със сеитбата. Най-подходящи са гранулираните висококонцентрирани фосфорни торове. Прилага се главно при зимните култури.

Подхранване - това е торене през вегетацията с азотни торове. При зимните култури се извършва рано през пролетта, за да се усили вегетацията им, а при пролетните окопни култури - преди първото окопаване и преди първата поливна. Торовете могат да се внесат и разтворени във вода.

Начини и техника за внасяне на минерални торове Торенето може да стане разпръснато и редово. При разпръснатото торене определено

количество тор се разпределя равномерно върху цялата площ. Така се провеждат основното и предсеитбеното торене при всички култури и подхранването при културите със слята повърхност. Извършва се с наземни центробежни тороразхвърлящи машини (тороразпръсквачки), агрегатирапи с трактор. Разпръснато торене се извършва и със самолети и вертолети, което има особено предимство при висока влажност на почвата. Освен това става и по-бързо.

Редовото торене се извършва едновременно със сеитбата със сеялки, комбинирани с торово устройство, а ако нямат такова устройство, семената и торът се смесват в сеялката, или като подхранване при окопните култури. При подхранването се използва култиватор-подхранвач, който поставя торовете в междуредието на желаната дълбочина.

ПРОМЕНИ НА КАЛИЕВИТЕ ТОРОВЕ В ПОЧВАТА Калиевите торове като водоразтворими соли веднага влизат във взаимодействие с

почвата, при което почти цялото количество от внесения калий се адсорбира от почвата. Постъпвайки в почвения поглъщателен комплекс, калият измества еквивалентни количества други йони. От почвите, наситени с бази, той измества Са2+, а от киселите почви - Н+. При почви с обменна киселинност калият може да измести Аl2+ и по този начин да окаже неблагоприятно влияние на чувствителните на него култури (люцерна, захарно цвекло и др.).

Калиевите торове влияят върху почвеното плодородие както с катионния, така и с анионния си компонент. Сулфатите и особено хлорните йони бързо се измиват от почвата, но при определени условия концентрацията им може да се повиши и да влоши поглъщането на нитратните и фосфорните аниони. Това се отнася само до кисели слабо буферни почви при използване на торове с нисък процент активно вещества.

С проведените в нашата страна опити е доказано, че системното внасяне на калиеви торове на фона на азотно-фосфорното торене не влияе отрицателно върху физико-химичните, химичните и агрохимичните свойства на почвата. При кисели леки канелени горски почви

системното торене с калиеви торове намалява вкисляващото действие на физиологично киселите торове, което по всяка вероятност е свързано с изместването на водородните йони от поглъщателния комплекс на почвата и измиването им. Установено е, че на почви с по-лек механичен състав и с по-малки торови норми сравнително бързо може да се повиши количеството на подвижния калий, докато за почвите с по-тежък механичен състав и по-висока поглъщателна способност е необходимо да се употребяват по-дълго време по-големи количества калиеви торове.

ХУМУС - ОРГАНИЧНАТА СЪСТАВНА ЧАСТ НА ПОЧВАТА

Хумусът се образува от разлагането на органичните остатъци в почвата, от умрелите растения, животни и микроорганизми. Най-голямо количество остатъци постъпват в почвата от зелените растения - всяка година от многогодишната тревиста растителност постъпват по 700-1500 кг на декар, а от горската растителност - по 300-700 кг. Остатъците от живеещите в почвата животни са 20-50 кг на декар, а от микроорганизмите - около 7 кг. Следователно за образуването на хумуса решаващо значение имат остатъците от висшите зелени растения.

Образуването на хумуса е сложен биохимичен процес, който протича под влияние на микроорганизмите.

Хумусът не се усвоява пряко от растенията, но при минерализирането му се освобождават редица необходими за растенията хранителни вещества. Ето защо хумусът играе важна роля не само за развитието на почвообразувателния процес и за формирането на почви с по-високо или по-ниско естествено плодородие, но и за проявата на ефективното плодородие. От състава на хумуса зависят до голяма степен свойствата на почвата. Така калциевите хумати създават водоустойчива структура на почвата, с което се подобряват водният и въздушният й режим; хумусът повишава поглъщателната способност на почвата; той е непрекъснат източник на хранителни вещества за растенията и за полезните почвени микроорганизми.

Почви, които съдържат повече хумус, имат по-добри физични свойства, рохкав строеж, по-слаба пластичност, не се напукват силно при изсъхване и лесно се обработват.

Благоприятно количество и състав на хумуса се поддържа чрез торене с органични торове, варуване на киселите почви, правилна система на обработка на почвата, редуване на културите и т.н.

ТЕЧЕН ОБОРСКИ ТОР - ПО-ЧЕСТОТО ТОРЕНЕ С ПО-НИСКИ ДОЗИ Е ПО-ЕФЕКТИВНО

Течният оборски тор се образува от смесването на твърдите извержения и урината на селскостопанските животни с битовата и транспортиращата вода в големите ферми.

Твърдите извержения и урината от едрите преживни животни съдържат средно 0,40-0,50% азот, 0,13-0,38% фосфор, 0,59-0,75% калий и 0,25-0,30% калций. Свинският тор съдържа малко повече азот, два пъти повече фосфор и значително по-малко калий. При това химичният състав на течния оборски тор зависи много от начина на отглеждане на животните и от вида на фуражите. Тази зависимост е много силно изразена при свинете.

Течният оборски тор от говедовъдните ферми се събира в специални торища резервоари. Размерите на торохранилищата се определят в зависимост от големината на фермата, степента на разреждането с вода и продължителността на съхраняването. Те трябва да поберат получавания тор за 3-4 месеца.

В торохранилищата течният тор се утаява и се разслоява, което налага те да бъдат съоръжени със специална техника за хомогенизиране на тора преди използването му.

През време на съхраняването на течния оборски тор настъпват ензимни процеси, в резултат на които се отделя амоняк. Загубата на азот зависи много от дълбочината на резервоара и температурата.

Продължителността на съхраняването на течния оборски тор се определя съобразно с необходимото време за обеззаразяването му. През лятото са достатъчни 1-1,5 месеца, а през зимата то се извършва за 4-5 месеца.

Разпръскването на течния оборски тор върху почвената повърхност е придружено със загуби на азот. Загубите зависят от състоянието и степента на разреждане на тора, почвено-климатичните условия, нормите за торене и състоянието на почвената повърхност. Торенето при ниски температури е свързано с по-малки загуби на азот. Азотните загуби са много големи при внасяне на тора в ливади и пасища.

По-честото торене с по-ниски дози течен оборски тор е по-ефективно, защото по-голямо количество от азота се свързва с почвата. Брануването, култивирането и плиткото заораване на внесения течен тор в почвата намаляват загубите с 25%, а преораването на почвата на 18-20 см ги свежда до нула.

ТОРОВА ТЕЧНОСТ - БЪРЗОДЕЙСТВАЩ ТОР ЗА ПРЕДСЕИТБЕНО ТОРЕНЕ

Торовата течност се образува от урината на селскостопанските животни и течността, която се получава при разлагането на оборския тор в торището. Освен това в нея попадат водата, използвана за измиване на животните и помещенията, и дъждовната вода. Торовата течност е предимно азотно-калиев тор, който съдържа незначителни количества фосфор.

В зависимост от количественото съотношение на съставните части и начина на съхраняване на торовата течност съдържанието на азота, фосфора и калия в нея е подложено на много по-големи колебания, отколкото при оборския тор. Ориентировъчно за състава на торовата течност може да се посочат следните данни: N - от 0,01 до 1%; Р2О5 - 0,03%, и К2О - от 0,04 до 1,2%.

Хранителните вещества в торовата течност се намират в лесноусвоима форма, затова тя е бързодействащ тор, подходящ за подхранване на културите.

От торовата течност могат да бъдат загубени количества азот поради преминаване на карбамида в амониев карбонат, който се разпада на амоняк и въглероден двуокис.

Торене с торова течност Важно условие за намаляване на загубите на азота при използване на торовата

течност за торене е да се сведе до минимум съприкосновението й с въздуха. Изваждането на торовата течност се извършва с помпи.

Като бързодействащ тор торовата течност се използва за предсеитбено торене или за подхранване на ливади, пасища, зеленчукови култури и посеви от полски растения. За предсеитбено торене се употребяват 1000-2000 л на декар, а за подхранване 500-1000 л на декар торова течност. В случай че тя не е предварително разредена с вода от оборите, препоръчва се да се разреди в съотношение 1 част торова течност с 2-3 части вода.

Торовата течност се внася в почвата със специални култиватори, посредством които течността по тръби прониква направо в почвата на дълбочина 8-10 см. За повърхностно разпръскване на торовата течност се използват цистерни. За да се намали загубата на азот, трябва да се избягва повърхностното разпръскване на торовата течност върху площи с неравна повърхност, стърнища и др., а също така да не се извършва при топло и ветровито време.

КОМПОСТ - КАК ДА НАПРАВИМ КОМПОСТ За поддържане на биологичното равновесие в природата и на почвеното плодородие е

необходимо всички органични отпадъци от растителен и животински произход да се превръщат в органични торове и да се използват за торене. Това става, като се подложат на специална предварителна обработка, наречена компостиране, за да се разложат до по-прости органични съединения. В практиката най-често се компостират слама, смесени растителни отпадъци и градски боклук.

Компост от слама (изкуствен оборски тор)

Излишната слама в стопанствата се компостира с азотен тор. Нарязана, сламата се наслоява на пластове, като последователно върху всеки пласт се посипва азотен тор (2-3 кг за 1 тон слама) и се овлажнява с вода в количество, равно на масата на сламата (вместо вода и азотен тор може да се използва торова течност). При създадените аеробни условия за 10-15 дни температурата на сламата се повишава на 60-65°С. Купчината се притъпква, за да продължи по-нататък разлагането при анаеробни условия.

Ферментацията продължава 3-5 месеца. Получава се органичен тор, който по състав и действие не се отличава от обикновения оборски тор.

Смесен компост За получаване на смесен компост се използват различни видове органични отпадъци

от стопанствата и домакинствата - растителни, кланични, дворна смет и др. Градският боклук от жилищата е необходимо предварително да се пресее за отстраняване на ненужните отпадъци (стъкла, тухли, метали). Компостирането се извършва, като се натрупват и същевременно се овлажняват отпадъците на фигури (широки в основата 3-4 м, на върха 1,5-2 м, високи 1,5 и дълги според количеството на отпадъците) върху предварително изкопан канал, широк 30 см и дълбок 30-40 см, покрит с дървена скара. При натрупването на отпадъците през 2-3 м се поставят вертикални комини с капаци за допълнително аериране, на органичната маса. Ферментацията се извършва при аеробни условия, затова периодично, когато температурата се повиши до 70- 75°С, комините се отварят, за да се отдели образувалият се въглероден двуокис и да навлезе свеж въздух.

В зависимост от изходните материали ферментацията продължава от 3-4 до 12 месеца. Компостът е готов, когато се превърне в еднородна зърнеста маса. За отстраняване на инертните примеси се пресява.

Съдържанието на хранителни вещества в смесения компост е твърде различно и зависи от изходните материали. Те се намират в по-леснеусвоима форма, отколкото в обикновения оборски тор. Смесеният компост се използва за основно и предсеитбено торене и за подхранване на зеленчукови и цветни градини. Употребява се в количество от 1 500 до 5 000 кг на декар.

ОРГАНИЧНИ ТОРОВЕ И ТОРЕНЕ С ТЯХ Органичните торове, увеличавайки запаса на почвата с органично вещество,

подобряват буферността, физичните и агрохимичните свойства на почвата. Особено ценно тяхно качество е, че органичните вещества, които се съдържат в тях, поради бавното си минерализиране постепенно се превръщат в достъпна за растенията форма и по този начин растенията получават непрекъснато през вегетацията си необходимата храна.

От органичните торове основно значение у нас има оборският тор (твърд и течен), но се използват още птичият тор, отпадъчните води и зеленото торене.

Оборски тор Оборският тор съдържа всички необходими за растенията хранителни вещества. Една

част от тях са в усвоима форма, а други се усвояват постепенно след минерализиране на органичното вещество. Пресният оборски тор представлява смес от изпражненията и урината на животните и от постелята. Затова съставът и количеството на оборския тор зависят от вида и възрастта на животните, от които той е получен, от количеството и качеството на фуража и на постелята, от начина на съхраняване на тора и т.н. Пресният оборски тор не се използва за торене, понеже органичното вещество е в неусвоима за растенията форма и съдържа кълняеми плевелни семена. В практиката оборският тор се използва най-често след съхраняването му в торища или на правилни купчини на полето в продължение на 4-9 месеца и превръщането му в полуразложен оборски тор.

Извозването на тора до блока и разхвърлянето му по повърхността на почвата се извършват с тороразхвърлящо ремарке. Той се заорава веднага след разхвърлянето му, за да не се губи намиращият се в него азот. Средната норма на торене с оборски тор при полските култури е 2-3 т на декар, а при зеленчуковите - 4-6 т.

Течен оборски тор (торова течност) Течният оборски тор се състои от урината на животните, от течността, която се

получава при разлагането на тора в торището, и от водата, която се използва за измиване на обора. Торовата течност съдържа азот и калий в лесно разтворима форма. За да не излита амонякът, изваждането и извозването на торовата течност стават с цистерни, а внасянето - със специални устройства към цистерната, които заравят течността в почвата на 7-8 см дълбочина. Внася се както предсеитбено, така и за подхранване, като предварително се разрежда с вода в съотношение 1:3-4. От разредения разтвор се внасят по 500-1000 л на декар.

Отпадъчни води Отпадъчните води биват промишлени, когато се получават от промишлените

предприятия, и битови, когато се получават от канализационните води край големите населени места. Отпадъчните води от промишлените предприятия (около 90% от общото количество) са основните замърсители на водата в реките и в другите басейни. Те са богати с усвоими хранителни вещества (главно на азот) и в селското стопанство се използват след пречистване едновременно за напояване и за торене.

Птичи тор Птичият тор съдържа около 3 пъти повече азот и калий и 4 пъти повече фосфор от

говеждия оборски тор, и то в лесно усвоима форма. Използва се за подхранване при норма 50-100 кг на декар в сухо състояние или предварително разтворен в 10- 15 части вода. Птичият тор трябва да се съхранява отделно от другите органични торове в сухи помещения или под навес.

Зелено торене Зеленото торене представлява заораване на свежа растителна маса. Препоръчва се

главно на бедни песъчливи почви, на наклонени места, където трудно се извозва оборски тор, и за борба с ерозията. Подходящи за зелено торене са растенията с къс вегетационен период, невзискателни към почвата, образуващи голямо количество бързо разлагаща се зелена маса. Обикновено се използват бобови култури - грах, фий, лупина. Засяват се през лятото като втори култури и се заорават през есента или се засяват през есента като зимни предкултури и се заорават през пролетта 2-3 седмици преди сеитбата на основната култура. Особено подходящо е зеленото торене на наклонени площи, където се отглежда ориенталски тютюн, още повече че разсаждането на тютюна става в края на май. По този начин почвата се предпазва от ерозия през пролетта. За да се улесни заораването на зелената маса, особено при образуване на голяма зелена маса, растенията най-напред се повалят с валяк, след което се нарязват с дискови оръдия и се заорават с обикновен плуг на дълбочина най-малко 20-22 см.

РАДИОАКТИВНО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА РАСТЕНИЯТА Радионуклидите се задържат в повърхностния почвен слой, като почвата изпълнява

роля на дълготраен резервоар, от който радионуклидите непрекъснато постъпват в растенията и цялата биосфера. Растенията са главният посредник за постъпването на радиоактивните продукти в биологичната верига. Факт е, че в тях може да се акумулират количества, които не им причиняват увреждане, но в същото време представляват опасност за животните и човека.

В растенията радионуклидите постъпват по два основни начина: 1. Чрез надземните растителни органи - чрез непосредствено контаминиране на

листата и стъблата, при локални и глобални отлагания в ранните етапи след инцидента. С най-голяма способност за миграция се отличават 134Cs и 137Cs, които с оттока на

асимилатите (физиологичен процес, при който синтезираните чрез процеса фотосинтеза захари в листата се транспортират посредством ликовата проводяща тъкан до корена, стъблото, цветовете, плодовете и семената) се натрупват във всички останали органи на растението.

2. Чрез кореновата система, в по-късните етапи след падането на радиоактивните утайки. Установено е че, много радиоизотопи се задържат силно в кореновата система на растенията и се отлагат слабо в надземните им части. Постъпилите радиоактивни изотопи в надземните части на растенията се концентрират повече във вегетативните органи и твърде малко в семената и плодовете. Те се акумулират повече в листата, отколкото в стеблата.

Докато въздушното радиоактивно замърсяване на растенията има преобладаващ характер през първите дни и седмици след радиоактивна авария, особено когато растенията са в активна вегетация, то по-късно и особено след като атмосферата се очисти от радионуклидите, почвата става главния източник на замърсяване на растителността и от там на животните и човека. Съединенията на 137Cs са добре разтворими във вода, предимно в катионна форма, което предполага по-лесното им приемане от растенията при замърсявания в почвите.

След радиационна авария горската и горско-дървесна растителност претърпява повърхностно аерално замърсяване в най-горните си части при сухо време или радионуклидите се отмиват и придвижват по стволовете и короните при валежи. При това се формират вертикални водни потоци, поради което около тях се образуват локални участъци с повишена плътност на замърсяване.

Почвата в горските екосистеми обуславя висока степен на преминаване на радионуклидите в растенията под дърветата. В зависимост от горските видове и пояси се формират и зони на замърсяване. При иглолистни дървета, вследствие валежи и отмивания, радионуклидите попадат в падналите под стволовете иглички и част от тях се фиксират там. Друга част се фиксира в почвено-торфената, богата на органични вещества, покривка. При наличието на широколистна растителност и дървета, отмитите радионуклиди попадат както под дърветата така и пряко върху растящите под тях ниски горски растения, полу-паразитни мъхове, лишеи, които имат свойството да акумулират радионуклиди, явяващи се естествен горски филтър. Високо ниво на замърсяване с радиоактивен цезий при някои видове (лишеи, мъхове, гъби) може да се наблюдава години след аварията.

ФУНКЦИОНАЛНИ НАРУШЕНИЯ ПРИ НЕДОСТИГ НА МАКРО- И МИКРОЕЛЕМЕНТИ

Азот Недостатъкът на азот води до потискане на растежа. Тъй като азотът се реутилизира,

признаците на недостиг се проявяват най-напред върху старите листа. Новите листа, независимо че получават реутилизиран азот, са по-дребни и по-ксероморфни. При по-силен дефицит старите листа пожълтяват и загиват. Това води по формиране на по-малък фотосинтетичен потенциал и в крайна сметка - по-ниска продуктивност. Недостатъкът на азот нарушава енергийния обмен. Поради намалената фотосинтеза, намалява използването на светлинната енергия. Намалява и използването на енергията от дишането, защото са нарушени процесите на окислителното фосфорилиране. Дефицитът на азот нарушава и водния обмен, защото силно намалява водозадържащата сила на тъканите.

Фосфор Фосфорът участва в нуклеиновите киселини, фосфолипидите, фосфорните естери и

нуклеотиди, вземащи участие в енергетичния обмен (АТФ, НАД, ФАД и др.). При недостатък на фосфор се нарушава енергетичния обмен на клетките. Листата имат лилав оттенък, бавно расте кореновата система, отмират кореновите власинки. Фосфорът се реутилизира и поради това най-напред симптомите се появяват върху старите листа. Понякога лилавия цвят по листата на някои култури (например зеле) не е свързан с недостиг на фосфор, а с ефекти на вредители (личинки на зелева муха).

Сяра Недостатъкът на сяра затруднява синтезата на белтъците и понижава скоростта на

фотосинтезата. Външно се проявява като пожълтявания на старите листа, които понякога са почти с бял оттенък. Признаците приличат на азотен дефицит, но се проявяват по младите листа, а не по старите (азот), защото сярата не се реутилизира.

Калий При дефицит на калий се нарушава формирането на камбия, нарушава се растежа на

клетките. Растенията образуват къси междувъзлия с розетъчни форми. Калият е най-силно реутилизиращият се елемент, поради което признаците му се проявяват върху старите листа.

Проявяват се най-напред като жълти ивици по старите части на листата. С развитие на дефицитът се появяват кафяви петна по краищата на листата.

Калций Калцият почти не се реутилизира. Това е свързано с факта, че голяма част от неговия

фонд в клетката се отлага във вакуолата в неразтворима форма - като соли на органични киселини. Те трудно се мобилизират и поради това практически калциевите йони не се използват вторично. Поради това от калциев недостиг страдат младите листа, младите корени и развиващите се плодове. В делящите се клетки не се формират клетъчни стени и се получават многоядрени клетки. Пектиновите вещества в кореновите клетки набъбват и се наблюдава ослизняване, а впоследствие загниване. Наблюдават се кафяви петна и загнивания по плодовете.

Магнезий Недостигът на магнезий се проявява върху старите листа под формата на хлороза и

некроза. В този случай в хлоропластите граните се слепят, нарушава се ламелната система, матриксът просветлява. По-точно хлорозата се проявява като жълти ивици между жилките, които при някои култури като памук, грозде и др. преминават в по-късните етапи в червеникаво оцветяване.

Желязо Желязото не се реутилизира, поради което дефицитът му се проявява върху младите

листа. Външно признаците приличат на азотен дефицит, но в случая са засегнати младите листа. Железният дефицит се проявява най-вече върху алкални и карбонатни почви. Особено чувствителни са фъстъците, прасковите и др.

Мед Недостигът на мед води до задържане на растежа и цъфтежа. При овощните видове

недостигът на мед води до суховършие. Манган Признаците на недостиг са жилкова хлороза. Чувствителните към недостиг на манган

са житните, кореноплодните и картофите. Цинк Недостигът на цинк се проявява върху младите листа, тъй като той слабо се

реутилизира. При силен недостиг на цинк могат да се получат почти бели листа. Много чувствителни към дефицит на цинк са овощните дървета. Най-характерния признак е появата на дребни листа, слабия растеж на леторастите и др.

Молибден Недостигът на молибден инхибира растежа. Както всички микроелементи, той не се

реутилизира и поради това дефицитът му се проявява върху младите листа и вегетационния връх. Признаците не са специфични - налице са пожълтявания, а в някои случаи и загиване на вегетационния връх. Особено чувствителни към дефицит на молибден са бобовите култури и зеленчуковите култури.

Бор Борът постъпва като анион на борната киселина. Той е един от най-важните

микроелементи за двусемеделни растения. При дефицит на бор се нарушава синтеза и превръщанията на захарите и се нарушава фенолната обмяна. Външно, дефицитът води до формиране на репродуктивните органи, наблюдава се загиване на меристемните тъкани и деградация на проводящата система. Най-характерният признак е загиването на вегетационния връх.

МИНЕРАЛНО ХРАНЕНЕ НА РАСТЕНИЯТА В БЕЗПОЧВЕНА СРЕДА

Минералният състав на растенията е изяснен още през 19 век, независимо че и днес продължават да се откриват нови факти. Например, полезността на елемента никел е открита

преди 20 години. Още тогава се изяснява, че растенията могат да се отглеждат върху хранителни разтвори.

Водна култура Растенията се отглеждат във водна среда без твърд субстрат. Най-разпространен

вариант е така наречената тънкослойна проточна култура. При нея, корените на растенията се намират в тунели с разтвор, който се задвижва чрез помпа. Разтворът периодично се обогатява или заменя напълно.

Хранителните минерални разтвори са познати от миналия век. Те могат да бъдат универсални и специфични за конкретни култури. Най-известни универсални разтвори са разтворите на Кноп, Хелригел, Хогланд и други. Обикновено, pH на разтворите е в диапазона - 5,5-6,5. Разтворите се аерират, за да постъпва кислород към кореновите клетки. Желязото се внася в хелатна форма за да премине в неусвоима за растенията форма. При промишлено използване на водни култури се следи за качеството на водата. Тази вода не бива да съдържа повече от 30 мл/л натрий, 50 мл/л хлор, а количеството на бикарбонатните йони не трябва да превишава сумата на калциевите и магнезиевите йони.

Субстратна култура В този случай растенията се отглеждат в твърда среда, към която се прибавят

хранителни разтвори. Средата трябва да е от инертен субстрат, който да не встъпва в реакция с хранителния разтвор, да има малка степен на поглъщане на вещества и т.н. В най-общия случай, растенията се отглеждат върху перлит, вермикулит, торф, чакъл, минерална вата, полистерол и др. Промишлени варианти на тази технология са отглеждането на растения на минерална вата и торф с периодично подаване на разтвор с капкова система или по друг начин. Обикновено, разтворът се подава отдолу-нагоре, като достига на няколко сантиметра под повърхността, за да се намали изпарението, за да не се стимулира образуването на водорасли и плесени и за да не се измества изцяло въздуха (кислорода). Хранителният разтвор образува водни обвивки около частиците на субстрата, откъдето те се поглъщат от корените. Подаването на разтворите се извършва неколкократно в деня в зависимост от растежа на културите.

Аеропонна култура В чист вид това представлява подаване на хранителен минерален разтвор към

корените в дребнодиспергирана форма, като мъгла. Най-широко разпространение са получили холандски хидропонни системи, при които има 2 слоя на подхранване на корените - горен (аеропоника) и долен (хидропоника).

БИОЛОГИЧНА ФИКСАЦИЯ НА АЗОТА Биологичната фиксация на азота е основният природен процес, който води до

образуване на значителни количества достъпни азотни форми. Той се извършва от микроорганизми, живеещи свободно или в асоциация с растения. Биологическата фиксация на азота е процес с огромни размери и значение. Счита се, че общата продукция на азотни торове в химическата промишленост е 4 пъти по-малка от размерите на биологическата азотна фиксация.

Растенията не могат да усвояват атмосферния азот - това е монопол на азотофиксиращите микроорганизми, които биват свободно живеещи и симбиотни, т.е живеещи в симбиоза с растения.

Свободно живеещите азотофиксиращи организми са главно от рода Azotobacter, както и някои цианобактерии, живеещи в оризовите полета. Свободно живеещите азотофиксатори са хетеротрофи, които се заселват на повърхността на корените за да се хранят с кореновите отделяния. Като правило тяхната роля не е голяма - ежегодно те способстват акумулирането на няколко кг азот на хектар.

Значително по-голяма роля играят симбионтните азотофиксатори, които са бактерии от рода Rhizobium, които живеят в корените на бобовите култури. Ежегодно, те допринасят за натрупването на 100 до 400 кг азот на хектар. Симбиозата между бактериите и корените на бобовите култури започва с инфектиране на клетки от кората. Интензивното делене води до

образуване на грудки, при което бактериите се превръщат в бактероиди, оградени с мембрана, а в тях функционира ензима нитрогеназа

Взаимодействията между растението и бактериите са симбиотични, но в началото бактериите паразитират и се хранят изключително за сметка на въглеродните ресурси на растението. След като се развият грудките, те започват да снабдяват растението с азотни съединения, а продължават да използват неговите фотоасимилати. Счита се, че за всеки грам фиксиран азот се окисляват около 5-6 грама въглерод. В периода на вегетативен растеж от 20 до 40% от продуктите на фотосинтезата постъпват в грудките и около половината от тях се връщат в надземната маса като азотни съединения. При прехода към репродуктивно развитие потока на фотоасимилати към грудките намалява и с това намалява и азотофиксиращата им активност.

Грудковите бактерии при бобовите растения не само подпомагат азотното хранене на самите растения, но и обогатяват почвата с азот чрез кореновите си отделяния и кореновите остатъци. При много благоприятни условия за биологична фиксация люцерната може да обогати почвата с 30-40 kg азот, в повечето случаи при различни бобови култури тази величина е около 10-20 kg. Затова бобовите култури са предпочитан предшественик на много селскостопански култури. Освен по естествен път, значителна биологична фиксация на азота може да се получи чрез инокулация на семената със съответни щамове на азотофиксиращи бактерии, такъв препарат например е нитрагинът.

ТОРЕНЕ НА РАННИ КАРТОФИ За направляване процесите на клубенообразуването производителите на ранни

картофи най-често използват органичното и минералното торене. Ефективността от торенето е в пряка зависимост от количеството, срока и начина на торене на картофите, температурния режим и микробиологичната дейност на почвата, развитието на кореновата система и др. В практиката ранните картофи се торят обикновено еднократно - по време на засаждането, а в някои случаи се извършва и подхранване. И в единия, и в другия случай не се вземат пред вид биологичните особености и изискванията на сорта, поради което и ефектът от торенето не е еднакъв.

Органичните торове се внасят с есенната оран в количества 2-4 т/дка. При наличието на добре угнил оборски тор торенето на картофите може да се извърши и рано напролет, преди засаждането на картофите.

В зависимост от сорта и срока на прибиране на картофите азотните торове под формата на амониева селитра се дават еднократно при засаждането или две трети при засаждането, а една трета след поникването на картофите при първата копан. Нормата на торене зависи от почвеното плодородие и варира от 15 до 20 кг N на декар.

Фосфорните и калиевите торове се внасят с есенната оран или рано напролет в количества 18-24 кг и 15-20 активно вещество на декар. Внасянето на фосфор дори когато почвата е добре запасена, се отразява благоприятно върху ранозрелостта, добива и качеството на продукцията от ранните картофи.

При необходимост може да се направи торене на ранните картофи и с микроелементи.

ТОРЕНЕ НА ЧЕРЕШИТЕ За установяване на необходимостта от торене на черешите най-добре е да се

използват агрохимически методи (анализи на листа и почва). При липса на такива се препоръчват ориентировъчни торови норми, като при определянето им се обръща внимание на някои визуални признаци, включващи дължина на едногодишните леторасти, размер и цвят на листата, продуктивност на дърветата и др. За оптималното съдържание на хранителни елементи в листата на черешовите дървета се приема 2,0-2,5% азот, 0,15-0,22% фосфор и 1,3-1,6% калий.

След встъпване на дърветата в период на начално и бързо нарастващо плододаване обикновено черешите се торят с 9-12 кг азот {в активно вещество), а през периода на пълно плододаване - торовата норма се повишава на 13-18 кг азот/дка. Годишната азотна торова норма на черешите се внася върху цялата площ двукратно - 2/3 в началото на април и 1/3 - през есента

(до края на октомври). От азотните торове амониевата селитра се използва за подхранване на черешите през април, а есента - карбамид.

През периода на пълно плододаване дърветата започват да изпитват недостиг от фосфор и калии. Затова се препоръчва периодично (веднъж на 3-4 години) да се тори с 20-30 кг фосфор и калий на декар (в активно вещество). Не трябва де се пропуска и органичното торене с 3-5 тона/дка оборски тор. Посочените количества органо-минерални торове се внасят преди есенната оран.

Овощните растения могат да приемат хранителните вещества и чрез надземните си органи - листа и леторасти. Затова много ценни са и комплексните листни торове, съдържащи макро- и микроелементи, както и органични и физиологично активни вещества. Третирането на черешите с листни торове обикновено се извършва на три пъти. Първото третиране на черешите с листни торове е след цъфтежа при добре оформена листна маса, а следващите - в интервал от 14-15 дни.

При зелено торене на черешите много добри резултати се получават при използването на ръжено-грахова смес (при есенно засяване и пролетна сидерация) през три години, съчетано с ежегодно торене с 20 кг/дка амониева селитра, както по отношение на борбата с плевелите, така и значителното повишаване на добива.

ТОРЕНЕ НА КИТАЙСКО ЗЕЛЕ През есента, на площите, предназначени за ранно полско производство на китайско

зеле, с дълбоката оран се внасят фосфорни и калиеви торове. За средно запасени почви с неутрална почвена реакция се препоръчва да се внесат около 3-4 кг фосфор на декар в активно вещество и 15-16 кг калий на декар. Трябва да се знае, че wсички зелеви култури са калиеволюби растения. От фосфорните торове е добре да се използва двоен суперфосфат, а от калиевите - калиев сулфат. Когато има възможност, през вегетацията се прави шербетуване с размит във водата оборски тор.

При засаждането се внасят 7-8 кг азот на декар, а по-късно - две седмици след прихващането, се прави подхранване с 2-3 кг азот/дка в активно вещество. Подобно на всички листни зеленчуци и китайското зеле натрупва в продукцията си нитрати. За това трябва да се внимава с азотното торене и особено с подхранването по време на вегетацията. При посочените по-горе норми на торене на китайското зеле, при анализите не са открити нитрати над допустимите концентрации.

Опити с торене на китайско зеле са показали, че при внасяне на амониев сулфат се получават по-едри растения, но торенето с амониев нитрат се отразява по-добре на качеството. Получените растения са с по-високо съдържание на витамин "С". При торене с карбамид се получава продукция с много по-ниски добиви и качество, в сравнение с торенето с амониева селитра. Като се има предвид кратката вегетация и бърз растеж на растенията, изобщо не се препоръчва използването на бавно действащи азотни торове.

НАЧИНИ ЗА ВНАСЯНЕ НА ТОРОВЕТЕ В ПОЧВАТА НА ОВОЩНАТА ГРАДИНА

Ефектът от торенето на овошките зависи до голяма степен от начина на внасяне на торовете в почвата. Понеже кореновата, система на овощните растения прониква дълбоко, при тях е необходимо по-дълбоко внасяне на торовете. Повърхностно могат да се внасят само азотните торове, но и след тяхното разхвърляне трябва да се направи едно, макар и недълбоко разрохкване на почвата.

Младите овощни дървета обикновено се торят в околостъблени кръгове, които трябва да бъдат около 1,5 до 2 пъти по-големи от диаметъра на короната. При добро развитие след около 4-6 години от засаждането за прасковата, кайсията и дюлята и 7-8 години за ябълката, крушата, сливата и черешата корените на овощните дървета обикновено успяват да се разпрострат върху цялата площ на овощната градина и затова трябва да се тори цялата площ на насаждението. Като

се има обаче пред вид, че при старите дървета в близост до ствола са разположени само дебели корени, които не всмукват хранителни вещества от почвата, оставя се по един малък кръг около стъблата на възрастните дървета неторен, а цялата останала площ на овощната градина се наторява. Но и при младите овощни дървета е добре да се тори цялата площ на насаждението и с достатъчно големи торови норми с оглед да се задоволят нуждите от хранителни вещества и на междуредовите култури.

Оборският тор и фосфорните и калиевите торове обикновено се разпръскват през есента и непосредствено след това се заорават с есенната дълбока оран. Най-практично е фосфорните и калиевите торове да бъдат внесени на дълбочината, на която се обработва почвата, като се разхвърлят по дъното на браздите при есенната дълбока оран. Този начин е сравнително по-трудоемък, но безспорно е по-добър, отколкото разпръскването на минералните торове преди оранта. По-дълбоко внасяне на минералните торове, отколкото при повърхностното им разхвърляне се постига и когато се тори след поливане, извършено по бразди. В последния случай торовете се разпръскват по дъното на браздите след напояването и след разпръскването браздите се заравят. Това, разбира се, не е достатъчна дълбочина за внасяне на фосфорните и калиевите торове при овощните дървета, но начините за достатъчно дълбоко внасяне на тези торове в овощната градина са трудни и все още недостатъчно усъвършенствани, затова засега нямат широко приложение в овощарската практика.

След разпръскването на азотните торове върху влажна почва необходима е само плитка обработка на почвата с култиватор, брана и др.

Минералните торове трябва да се разхвърлят, когато времето е тихо, за да може разпръскването им да стане равномерно.

Торенето на зачимени овощни градини се състои обикновено в разхвърляне на торовете върху почвената повърхност без заораване. Торовете в такъв случай остават на разположение главно на тревната растителност и сравнително неголяма част от тях достига до по-дълбоко разположените корени на овощните дървета. Необходимо е в такива случаи торовите норми да бъдат по-големи и да се прибягва до различни начини за по-дълбоко внасяне на торовете.

МУЛЧИРАНЕ НА ПОЧВАТА През последните години на много места по света се наблюдава тенденция към

затопляне на климата. Това означава, че трябва да има стремеж към запазване на водния запас на почвата и подобряване на водопоглъщателната й способност.

Мулчирането на почвата e създаването на изкуствена покривка (мулч) на повърхността на почвата. Покриването се извършва с растителни или с различни синтетични материали.

Мулчирането намалява изпаряването на почвената влага, предотвратява поникването на плевелите и потиска развитието на пониците им, чрез което изпълнява и растителнозащитна функция, тъй като някои плевели не са само конкуренти на културните растения при храненето, но и преносители на болести и неприятели. Освен това мулчирането повишава хумусното съдържание на почвата и намалява колебанието на денонощната температура - през лятото предпазва почвата от прегряване, а през зимата от силно измръзване.

Подходящи материали за мулчиране са окосената трева, сламата, влакнестият торф, оборския тор, свежият компост, пясъкът, дървесните стърготини и др.

Мулчът се разстила върху оплевената и прясно обработена почва, като дебелината на покриващия слой трябва да е 6-8 см. При засушаване почвата предварително се полива. След слягане и разлагане на растителния материал той може да се зарови в почвата, чрез което се обогатява хумусното й съдържание.

В много страни с успех използват за мулчиране борова кора - отпадъчен материал от дървопреработващата промишленост.

Както вече беше споменато, почвата може да се покрие и със синтетични материали. Такива са черното или зеленото полиетиленово фолио. Те се използват главно при ягодите и при някои зеленчукови култури.

Мулчиране на почвата може да се приложи и в междуредията на зеленчуковия разсад, в лехите с ягоди, около стволовете на овощните дървета, в цветните лехи и др.

ТОРЕНЕТО НА ЛУКА ГАРАНТИРА ПО-ВИСОК ДОБИВ Лукът има сравнително високи изисквания към хранителните вещества.

Едногодишният лук е с по-високи изисквания от двугодишния, а лукът за зелено въобще не бива да се тори с азотни торове, за да се опази от натрупване на нитрати. За изграждането на по-голяма листна маса по време на буйния растеж е необходимо по-голямо количество азот и калий. Общото количество на необходимите торове се определя на базата на наличните хранителни вещества в почвата, необходимите количества за отглежданите сортове и планиарания добив. Много обилното, както и късното торене на лука с азот предизвиква буен растеж, увеличаване на добива, удължаване на вегетацията и формиране на недоброкачествени, нетрайни луковици. Поради ненормалното узряване тези луковици загниват по-силно по време на съхраняването им през зимата.

Лукът се нуждае и от оптимално торене с фосфор, който спомага за нормалното развитие на растенията и луковиците. Фосфорът подобрява фотосинтезата на листата и повишава отлагането на по-голямо количество захари. Така процесите на зреенето се подобряват и продължителността на покоя на луковиците се повишава.

За нормалното развитие и получаването на доброкачествена продукция лукът се нуждае и от калий. Калият повишава жизнеността на растенията, способства за формиране на генеративни органи, увеличава устойчивостта им на неблагоприятните климатични условия и на някои заболявания. Заедно с другите елементи той подобрява въглехидратния обмен на растенията и трайността на луковиците.

Проучванията показват, че при минерално торене добивът на лук, отгледан от арпаджик, се увеличава значително. Най-голям ефект се получава от азота, но в комбинация с калия и фосфора. Върху излужен чернозем при неполивни условия торенето с азот увеличава добива на двегодишния лук средно с 8,1%. В години с оптимални валежи ефектът е по-голям и добивът е с 23,4% по-висок.

Фосфорният и калиевият тор се внасят преди дълбоката оран. Половината от определената азотна норма се внася преди пролетното култивиране, а втората половина се дава като подхранване през вегетацията във фаза 3-ти - 4-ти лист.

Торенето влияе върху морфологичните качества и биохимичния състав на лука. Tоренето на лука само с азот води до повишаване на деформациите на луковиците с 12%. Луковиците с разкъсани обвивни люспи са 20%. Поради нарушен биологичен покой при съхраняването се получава най-голям процент загуби от фира и прорастване - 28,7 % от началното тегло.

Обилното торене на лука може да има за последствие натрупване на повече от допустимите нитрати в луковиците или в зеления лук, които са вредни за човешкото здраве. Допустимата норма за съдържанието на нитрати в лука е 500 на 1 кг свежа маса. Тя е еднаква както за зеления лук, така и за луковиците.

ТОРЕНЕ НА КАЙСИИ Торенето на кайсиите е едно от основните мероприятия за осигуряване на добър

растеж и получаване на редовни и добри добиви. Въпреки, че кайсията се развива добре и при сравнително по-бедни почви, без редовно торене с органични и минерални торове, не могат да се очакват добри резултати. Нуждата от торене на кайсиите е в зависимост от почвените условия и възрастта на дърветата.

В млада възраст кайсиевите дървета изпитват най-остра нужда от азотно торене, тъй като минималните потребности от фосфор и калий се задоволяват от депозираните преди засаждането торове.

Подхранването на младите дървета се извършва в околостъблената част, като наторената площ трябва да превишава проекцията на короната. Торовите норми се определят на

основата на площта, която заема кореновата система на младите дръвчета. В зависимост от почвените условия и силата на растежа, всяка година се внасят по 20-30 г/м2 азотен тор в началото на март и към края на май. Торовете трябва да се разхвърлят равномерно по цялата хранителна площ, като непосредствено след това се извършва окопаване. Площта, която се тори, постепенно се увеличава и към петата година обикновено се преминава към торене на цялата площ.

Тъй като фосфорните и калиеви торове трябва да се внасят дълбоко (не по-малко от 30-40 см), при което се изрязват част от корените, целесъобразно е торенето с фосфорни и калиеви торове да се извършва периодично - веднъж на 3-4 години, с норми, изчислени за съответния период. Много добри резултати се получават, когато има възможност заедно с фосфорните и калиевите торове да се внесат и по 2-4 т/дка оборски тор.

Торовите норми за торене на кайсии винаги трябва да бъдат съобразени с почвените условия и състоянието на растенията. Нуждата от торене най-точно може да се установи на базата на почвени анализи и чрез листна диагностика.

В плододаващите кайсиеви градини всички торове се разхвърлят върху цялата площ. Азотните се внасят всяка година, като 1/2 от нормата - в началото на пролетта, а другата - към края на май. Фосфорните, калиевите и оборският тор се внасят периодично през две-три години, като се заорават с есенната оран по възможност по-дълбоко. За плододаващите кайсиеви градини се препоръчва и трикратно торене с азотни торове, като 1/2 от нормата се внася в началото на март, 1/4 - в края на май и другата 1/4 - през октомври.

Азотните торове се внасят ежегодно, обикновено в три срока: 1/2 от торовата норма в началото на март, 1/4 - в края на май и 1/4 - през октомври.

ТОРЕНЕ НА КРУШИ Торенето е основен регулируем фактор на околната среда, с който се допълват

хранителните запаси на почвата, с цел да се създадат оптимални условия за развитието и нормалния расте на дърветата.

През първите 3-4 години от засаждането на крушовите дървета може да не се извършва азотно, фосфорно и калиево торене на крушите, тъй като е извършено предпосадъчно торене, а и дърветата задоволяват нуждите си от хранителни елементи от естествените запаси на почвата.

При младите крушови насаждения чрез метода на листната диагностика се контролира съдържанието на хранителните елементи в листата. За оптимална концентрация на азота се счита 2,2-2,6% от абсолютно сухото вещество, а при плододаващите – 2-2,4%. Съответно за фосфора оптимално е съдържанието му в листата в граници от 0,3-0,5%, а при калия от 1,1-1,6 от абсолютно сухото вещество. Тези концентрации на хранителните елементи в листата трябва да се поддържат чрез внасяне на съответните количества минерални и органични торове през първите два възрастови периода (1 - 4-5 вегетация), при понижаване съдържанието на азот в листата на крушите около долната граница е необходимо да се тори ежегодно с 6-8 кг/дка като азотната норма се внася в редовите ивици (проекцията на короната). През периода на пълно плододаване на цялата предоставена хранителна площ на дърветата ежегодно се внася от 12 до 18 кг/дка, с цел да се поддържа оптимална концентрация на елемента в листата, нормален растеж на дърветата и добро плододаване.

Сроковете за внасяне на азота зависят от механичния състав на почвения тип. На по-леки почви, каквито са алувиално-ливадните, азотната торова норма се внася на три пъти: 1/3 в края на март, 1/3 в края на май или началото на юни и 1/3 след вегетацията. При тежки почви азотната норма се внася на два пъти: 2/3 в края на март и 1/3 след вегетацията. Азотният тор се разхвърля механизирано с тороразпръсквач или ръчно, като след внасянето му се извършва повърхностна обработка - дисковане или култивиране, а през есента - оран. Фосфорните и Калиевите торове се внасят 4-5 години след засаждането на дърветата през 3 години при ориентировъчна норма 25-30 кг/дка Р2О5 и съответно 22-25 кг/дка К2О. Торовете се внасят разпръснато по цялата предоставена хранителна площ. Внасянето на калиевите и фосфорните торове се извършва през есента, след което задължително се извършва оран. При наличие на

оборски тор същият се внася през 3 години по 4-5 т/дка, което до известна степен може да замести минералното торене на крушите. Оборският тор е желателно да се внася през есента, след което се извършва дълбока оран.

Ефективността на торенето на крушите до голяма степен се определя от напояването или наличието на почвена влага от валежите. Когато внасянето на азотните торове и напояването съвпадат по срокове, най-напред се тори, а след това се напоява, като този ред важи за равнините терени. При наклонени терени двете мероприятия се извършват в обратен ред, с цел да се предотврати изнасянето на азотните торове с поливната вода.

СМЕСВАНЕТО НА РАЗЛИЧНИ ТОРОВЕ МОЖЕ ДА ИМА ОТРИЦАТЕЛНИ РЕЗУЛТАТИ

В земеделието много често се налага да се внасят на повече от едно хранително вещество, а в наличност може да няма комбинирани и сложни торове. В тази ситуация се налага да се смесят два или повече единични прости минерални торове. Трябва да се има в предвид, че смесването на минерални торовете може да има отрицателни резултати, поради взаимодействията на отделните торове помежду си. Така например, при смесването на амониеви торове (амониев сулфат, амониевата селитра и др.) с водоразтворими калциеви торове (растителна пепел, калциев окис и др.), голяма част от хранителните вещества се губят чрез излитане на образуваните от взаимодействието газове.

От смесването на минералните торове друг нежелан ефект, който се получава е преминаването на хранителните съединения в неусвоима или трудно достъпна за растенията форма или смес. Такъв е случаят, когато се смесват суперфосфат и торове, съдържащи магнезий или калций. Карбамидът, когато е смесен с торове, притежаващи висока хигроскопичност, поема влагата от тях и се превръща в каша. След приготвяне на смес от амониева селитра и калиев сулфат, е необходимо тя да бъде бързо внесена в почвата. За това, когато се наложи да се смесват торове, трябва да се направи съответната справка или да се потърси съвет на специалист.

На пазара в България се предлагат много сложни или заводски комбинирани торове, които дават възможност за едновременно внасяне на повече от един хранителен елемент. Когато се използват комбинирани торове се извършва балансирано торене, постига се икономия на време, труд и финансови средства. При използването на комбинирани торове се повишава и усвояемостта на някои хранителни елементи.

NPК торове са намерили много широко приложение в практиката. NPК торове съдържат различни съотношения и количества на макроелементите азот, фосфор и калий.

От групата на торовете за листно приложение също има редица продукти, съдържащи микро- и макроелементи, както и различни биологично активни вещества. Торовете за листно приложение съдържат различни съотношения на хранителните елементи и могат да се ползват в зависимост от специфичните изисквания на конкретната култура. Листните торове съдържат азот, фосфор, калий, калций и по-важните за растенията микроелементи.

ТЕЧЕН АЗОТЕН ТОР (УАН) - ГАРАНЦИЯ ЗА УСПЕХА НА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ

Делът на употребяваните течни азотни торове в света е над 40%. Течен азотен тор (урея амониев нитрат - УАН) широко използват в земеделието си най-развитите страни - Франция, Германия, Испания, Италия, САЩ, Великобритания и др. В България този тор има много голямо бъдеще, заради ниската си цена и минимални разходи за приложение.

Течните торове могат да бъдат употребявани за торене на почти всички видове култури, при съблюдаване на технологията на прилагане и установените времеви периоди. Торенето с течни торове се извършва с обичайните за земеделската практика машини и транспортни средства - пръскачки и цистерни, включително самолети и вертолети, а също така и с поливните води.

Азотът в Течния азотен тор е свързан в три форми - амониева, амидна и нитратна, което го прави универсално ефективен за всички почви и култури, особено за тези с дълъг вегетационен период. Трите форми на азот, внесени в почвата, се използват за храна от растенията. Амониевият азот се абсорбира върху почвените частици в усвоима за растенията форма, а нитратите остават в почвения разтвор и веднага се приемат от корените на растенията. Карбамидът се подлага на хидролиза чрез почвените микроорганизми уробактерии и се трансформира до амониев азот, като част от него впоследствие постепенно се окислява до нитратен азот. Продължителността на тези промени е различна и зависи от почвените условия.

Течният азотен тор може да се внася в почвата по всяко време (от периода на основното и предсеитбеното торене до подхранването). В строго определена концентрация течен азотен тор може да се използва и за листно торене.

ПРЕДИМСТВА НА ТЕЧНИЯ АЗОТЕН ТОР Течният азотен тор УАН е приложим, както за основно и предсеитбено торене,

така и за листното подхранване. Относителното му тегло е 1,32, т.е. 1,5 пъти повече азот в единица обем спрямо амониевата селитра. При това загубите на азот след торене с Течен азотен тор са значително по-ниски в сравнение с твърдите азотни торове.

Може да се смесва с хербициди, което позволява да се намалят производствените разходи - с една операция едновременно се подхранва и се влагат хербициди и микроелементи. Разтворът от Течен азотен тор и хербициди има ниска степен на фитотоксичност, което го прави подходящ за използване във всички фази на растежа. Не изисква оптимална влажност на почвата.

При използване на Течен азотен тор се постига много по-равномерно разпръскване върху повърхността на почвата. Ефективността при прилагане на УАН върху почвата и растенията е с 10% по-висока спрямо сухите торове, тъй като не се отнася от вятъра, не се промива от водата. Заравянето на Течния азотен тор не е задължително.

Течният азотен тор е подходящ за подхранване на полските култури в райони с тенденции на трайни засушавания - валежите не са толкова важен фактор при прилагането на течните торове. Той е особено подходящ за региони с недостиг на почвена влага или такива с трайно засушаване.

Цената на УАН е по-ниска от тази на аналогичните твърди торове, като позволява пълно механизирани товарно-разтоварни дейности, транспортиране и внасяне.

При транспортиране и съхранение на УАН могат да се използват всички видове цистерни, които са изправни. Запазва качествата си независимо от периода на складиране. УАН не е пожароопасен, взривоопасен, корозионен. Гарантира безопасна употреба и не е токсичен за хората и животните.

Агроекспертс ООД е официален дистрибутор на Агрополихим АД и предлага течен азотен тор в съдове с различна вместимост или в цистерни, като осигурява и транспортирането до клиента.

Агроекспертс ООД предоставя на земеделските производители безплатен наръчник и консултации за използване на течен азотен тор. Използването на Течен азотен тор Ви гарантира по-ниски производствени разходи и по-ниска себестойност на продукцията.

За допълнителна информация: Михаил Иванов (директор продажби) GSM: 0887 077 772 Агроекспертс ООД гр. Варна, пл. Славейков 4А тел/факс: 052/612-156 Емайл: agroexperts@abv.bg Сайт: http://agroexperts.bg

РАСТИТЕЛНА ПЕПЕЛ - ИДЕАЛЕН КАЛИЕВ ТОР Растителната пепел съдържа и много други хранителни елементи, по-важни от които

са фосфорът (2-7%), калцият (от 13 до 30-60%), а също и редица микроелементи като бор, манган и др.

За разлика от промишлените калиеви торове пепелта не съдържа хлор, който при определени условия действа вредно главно върху качеството на картофите, зеленчуците, тютюна. Растителната пепел има алкални свойства, отстранява киселинността на почвата и помага за минерализирането на азота от хумусните вещества. Затова растителната пепел може да се използва широко и да замества изкуствения калиев тор.

Съдържанието на калий в растителната пепел е в зависимост от растителния материал, от който е получена. Пепелта от широколистна или иглолистна дървесина, от слама, тютюневи или слънчогледови стъбла и т.н. е различно богата на калий. Освен това от младите дървета или клонки тя е по-богата. Видът на почвата, на която са расли растенията и чиято пепел използваме, също силно влияе върху състава на пепелта.

Особено богата на калий е пепелта на слънчогледа, като в зависимост от почвата и района съдържа от 15-30% до 40% К2О. Голямо внимание трябва да се обърне също и на много богатата на калий пепел от тютюневите стъбла, особено като се има предвид нуждата на тютюна от калий и възможността стъблата му да се изгорят направо на нивата.

Има и други растения с богата на калий пепел. Такава е пепелта от папрат с около 28% калий и възможност също за директно производство направо на нивите за картофи в планинските райони.

Някои водорасли по крайбрежието на Черно море също дават пепел, съдържаща до 18% калий.

Растителната пепел трябва да има напълно сив цвят, а не черен, който се дължи на непълно изгаряне. Черната пепел е много по-бедна на хранителни вещества.

Недостатък на пепелта е, че трябва да се събира и съхранява на сухо. Ако е на открито, дъждовете много лесно и бързо измиват калиевите окиси и тя става слабо ефективна по отношение на калиевото торене, но се запазват фосфорът и калцият.

Пепелта не трябва да се оставя смесена за дълго време с амониева селитра, не бива да е повече от 8% в смеската със суперфосфат, защото нарушаването на тези изисквания причинява загуба на азот от селитрата или влошава качеството на суперфосфата. С други фосфорни торове не бива да се смесва.

Растителната пепел действа добре на много култури, но не и при всички наши почви. Тъй като в страната ни преобладават почвите с по-голямо съдържание на глина, те са сравнително богати на калиеви запаси.

Растенията се нуждаят от калий, след като бъдат добре задоволени с азот и фосфор. Поради това калият при нас твърде често, особено при житните култури, не дава ефект, а понякога дори този ефект е отрицателен.

При кои култури и на кои почви е най-полезно да се тори с растителна пепел?

Най-добър резултат се получава при тютюна, картофите, слънчогледа, цвеклото, ягодите, малините, касиса и други градински и плодни, отглеждани на сиви горски, псевдоподзолисти, алувиално-ливадни или кафяви горски почви.

Използването на растителна пепел като тор може да има няколко варианта в зависимост от какъв материал е произведена и от целта на употребата й, т.е. дали я използваме като калиев, като фосфорен или като калциев тор.

В зависимост от произхода растителната пепел има различно действие върху растенията, което показва, че и достъпността на хранителната и съставна част е различна. Това определя и количествата, които могат да се внасят.

Дозите се прецизират в зависимост от съдържанието на хранителния елемент в нея, с който желаем да торим.

Употребяването на пепел е полезно, защото от нея на декар се изразходват малки количества. Внасянето на пепелта е най-добре да се направи през есента с дълбоката оран заедно със суперфосфат, а напролет - със селитра.

КАКВА Е РОЛЯТА НА КАЛИЯ ЗА ЖИВОТА НА РАСТЕНИЯТА?

Калият заедно с азота и фосфора са основните елементи за храненето на растенията. Ролята на калия за растенията, както и другите необходими за тях елементи, е строго специфична. При растенията калия се намира в йонна форма. Калия се среща главно в цитоплазмата и вакуолите на клетките.

През светлата част на деня, когато в растенията активно протичат всички биохимични процеси, калия се задържа в осветените клетките на растения. През нощта, когато процесите на фотосинтеза спират, част от калия може да бъде освободена чрез корените, така че по-късно, с появата на първите лъчи на слънцето, отново да се абсорбира от растението.

Младите растения съдържат 3-5 пъти повече калий, отколкото старите. Калия е повече в тези органи и тъкани, в които има активни процеси на обмен на веществата и делене на клетките. Лесната мобилност на калия в растенията обуславя неговата реутилизация, придвижвайки се от старите към младите листа.

Физиологичните функции на калия са много разнообразни. Установено, че той стимулира нормалния ход на фотосинтезата, повишава притока на въглехидрати от листа в другите органи на растението, както и синтеза на захари.

Калия увеличава натрупването на монозахариди в плодовете и зеленчуците, увеличава съдържанието на захари в кореноплодните, нишестето в картофите, удебелява клетъчните стени на зърнените култури и повишава устойчивостта им към полягане, а при лена и конопа подобрява качеството на влакната.

Чрез улесняване на натрупването на въглехидрати в растителните клетки, калия повишава осмотичното налягане на клетъчния сок, и по този начин увеличава студоустойчивостта на растенията.

Калия се абсорбира от растенията под формата на катиони и, очевидно, в тази форма остава в клетките, активирайки най-важните биохимични процеси в клетките на растенията. Калия повишава тяхната устойчивост към различни заболявания, както по време на сезона на растеж, така и след прибиране на реколтата, значително подобрява запазването на качеството на плодовете и зеленчуците.

Критично време при потреблението на калий от растенията е в периода на първите 15 дни след поникване. Срокът на максимално потребление съвпада с периода на интензивен растеж на биологичната маса.

За разлика от азот и фосфор, калия се намира повече във вегетативните органи на растенията, отколкото в репродуктивните. Така например, в сламата калия е почти двойно повече отколкото в зърното, а в стеблата на царевица - 5 пъти повече, отколкото в зърното.

Липсата на калий причинява много нарушения в метаболизма в растенията, отслабва дейността на някои ензими, нарушава се въглехидратния и протеиновия обмен, увеличават се загубите на въглехидратите. В резултат на това продуктивността на растението намалява, качеството на продукцията се влошава.

Външно калиевия дефицит се проявява главно в листата на долния слой и те преждевременно пожълтяват, започвайки от краищата, по-нататък краищата стават кафяви, накрая листата умират и се разрушават, те изглеждат като прегорени. Прекаленото хранене на растенията с калий също има отрицателно въздействие върху техния растеж и развитие. То се проявява в появата на бледи мозаечни петна между жилите на листата, които на свой ред стават кафяви, а след това листата окапват.

Регулирането на нивото на калий при храненето на растенията, може значително да повлияе на техния добив и качество на продукцията.

ОРЕХОВИТЕ ЛИСТА НЕ ТРЯБВА ДА СЕ КОМПОСТИРАТ Орехът се различава от останалите овощни видове по редица признаци. Между

другото и по това, че листата му не могат да се използват за компостиране. Орехът е едно от любимите дървета на хората заради неговите ароматни листа.

Мнозина с удоволствие прекарват един-два часа от горещите летни следобеди под прохладната и ароматна орехова сянка. Това място, където е наистина приятно човек да отпочине, да прочете нещо, да разговаря или пък да изпие чаша студено вино.

Характерната миризма на ореховите листа прогонва насекомите. Това е било известно на хората в миналото, които обикновено са прекарвали нощите върху нар в обора. Понеже чести "гости" в обора са били бълхите, в сламеника на нара поставяли и орехови листа.

Известно е също, че под дебелата сянка на ореха други растения трудно се развиват. Причина за това е отделяното активно вещество юглон, което се съдържа в листата на ореха. Юглонът потиска развитието на почвените микроорганизми. Ето защо под ореха дори и тревата оредява и загива.

Какво да се прави обаче с опадалите през есента орехови листа? На всяка цена трябва да се съберат накуп и да се изгорят. Получената пепел може да се включи в състава на компоста.

Подобно на ореха листата на дивия кестен също не трябва да се използват пряко за компостиране.

И накрая трябва да се знае, че ако се наложи евентуална резитба при ореха, тя трябва да се извърши в края на август и началото на септември, защото през този период "плаченето" на раните е най-малко. През пролетта може да се премахват само сухите клони. Налягането (смукателната сила) през този период в корените е толкова голямо, че при една по-голяма рана дървото може да загине поради изтичане на голямо количество сок.

КАЛЦИФОБНИ РАСТЕНИЯ Калцифобни, са такива растения, които се развиват добре на почви, бедни на калций, и

на почви, в които няма калций. Повечето от селекционно подобрените вариетети на градинските растения произлизат

от райони с кисели почви. Те се развиват най-добре върху неутрални или слабо кисели почви. При отглеждането им върху почви с алкална реакция листата им пожълтяват, вследствие на което растенията загиват.

Редица цветя, декоративни храсти и дървета също не понасят силно алкалните почви. Такива например са представителите на сем. Пиренови (Ericaceae) - рододендрон, циклама, а също бегониите и хортензията. Засаденото върху варовити почви нискостъблено декоративно дръвче ацер палматум (Acer palmatum) преживява само няколко години.

Калцифобни растения са също ягодата, боровинката, кестенът и др. Ако ябълковият сорт Джонатан се отглежда върху варовити почви, плодовете му при съхраняване силно страдат от петносване (джонатанови петна).

По-голяма част от зеленчуковите култури се развиват най-добре върху неутрални почви. Не понасят високото съдържание на калций в почвата целината, пиперът и магданозът.

Намаляването на почвената алкалност може да се постигне чрез използване на материали (вещества) с киселинна реакция. Такива са киселите минерални торове, пясъкът и торфът.

На варовити почви се засяват калцифобни растения в предварително изкопани ямки, напълнени с торф или с друг подходящ материал. Методът обаче е ефикасен само докато корените на растението са в торфа. В райони с повишена алкалност твърдата (варовитата) вода не е подходяща за поливане, понеже съдържа значително количество варовик.

Най-добре е върху алкални почви да се засяват калцифилни растения.

КАЛЦИФИЛНИ РАСТЕНИЯ

Калцият регулира реакцията (рН) на почвата. Почвите, богати с калций, в повечето случаи са с алкална реакция и имат рН, по-голямо или равно на 7,5. Бедните на калций почви имат кисела реакция и рН 6,5-4. Почви, които са по-кисели или по-алкални от посочените, само в изключителни случаи може да се използват за отглеждане на културни растения.

Химичният състав на дадена почва лесно и бързо може да се определи в изградените за целта лаборатории. И все пак, ако човек иска на място да определи реакцията на почвата, може да се приложи т. нар. оцетна проба. В чиста чиния се поставя бучка от почвата (колкото лешник). След това с капкомер върху нея се капва обикновен винен оцет. Ако в почвата има калций, наблюдава се силно шуптене. В зависимост от силата на шуптенето се съди за количеството на калция в почвата.

Поносимостта на растенията към калция е различна. Това тяхно свойство варира в зависимост от мястото, където се отглеждат. Повечето от растенията се развиват добре върху слабо алкални почви, докато върху почви със силно алкална реакция обикновено загиват.

Измежду културните растения типични калцифилни растения са розата, лавандулата, смокинята, бадемът и някои от лозовите подложки.

Един от методите за борба с почвената киселинност е варуването. За практиката евтино и удобно се оказва най-вече внасянето на отпадъчен смлян варовик и сатурачна вар, но може да се използва и доломит на прах или варова селитра. Преди да се пристъпи към варуване, специалисти от местната лаборатория трябва да направят почвен анализ и въз основа на него да определят количеството на необходимия варовик.

РЕАКЦИЯ НА ПОЧВАТА В почвата протичат изключително сложни химични, физични и биологични процеси,

вследствие на което реакцията на даден вид почва остава относително постоянна величина. Почвената реакция се означава с показателя (индекса) рН. Той е число, което

отразява концентрацията на водородните йони в почвения разтвор. Когато количеството на водородните катиони (Н+) е еквивалентно (равно) на количеството на хидроксилните аниони (ОН-), реакцията на разтвора е неутрална (рН=7). Такава реакция има чистата вода. Когато водородните катиони преобладават над хидроксилните аниони, реакцията е кисела (рН<7), а когато хидроксилните аниони са повече от водородните катиони, разтворът има алкална реакция (рН>7). При естествени условия в почвата почти не се образуват силни минерални киселини, така че киселата реакция се дължи главно на хумусните киселини и някои хидролитично кисели соли.

Прието е pH да се определя във воден извлек и в солеви извлек от неутрална сол. рН-воден извлек под 4 - много кисел 4,1-5 - силно кисела 5,1-6 - средно кисела 6,1-6,5 - слабо кисела 6,6-7 - неутрална 7,1-8,5 - слабо алкална и алкална над 8,5 - силно алкална Градинските растения се развиват най-добре върху почви с неутрална реакция. Има

обаче растения, като бадема, лавандулата, фасула, розата и др., за които по-подходящи са алкалните почви. Други пък растения, като пипера, кестена, актинидията (кивито), боровинката и др., се развиват добре върху кисели почви.

Извършените изследвания показват, че обработваемите почви постепенно се вкисляват. Причина за това на първо място е замърсяването на въздуха, но за ускоряването на този процес допринасят и прекомерната употреба на минерални торове, намаляването на органичните вещества в почвата и лошото й стопанисване. Основен метод за подобряване на агрохимичните и физичните свойства на кисели почви e варуването.

ПТИЧИ ТОР - ПОДХОДЯЩ ЗА ТОРЕНЕ НА ВСИЧКИ ВИДОВЕ РАСТЕНИЯ

Птичият тор е ценен бързодействащ и висококонцентриран тор. Той е най-богатият от всички органични торове. Птичият тор съдържа три пъти повече азот и калий и около четири пъти повече фосфор в сравнение с обикновения оборски тор. С богатото си съдържание добре угнилият птичи тор е подходящ за торене на всички видове растения - зеленчуци, овопшки и лозя.

Количеството птичи тор, което се получава, зависи до голяма степен от вида на птиците. Годишно заедно с постелята от една кокошка се получава 4 до 6 кг тор, от една патица - от 6 до 8 кг, а от една гъска - от 8 до 11 кг.

При съхраняване на птичия тор често се губи голяма част от азота. Особено силно този процес е изразен при периодично замръзване и размръзване, когато торът се съхранява на малки купчини през зимния период. За да се предпази от загуби, торът трябва да се съхранява на по-големи купчини, като към него се прибавят от 5 до 10% праховиден суперфосфат и се покрива с тънък слой почва.

Как да използваме птичия тор? За предсеитбено торене на зеленчукови култури той се внася по 20-40 кг на 100м2

добре разложен. Може да се използва и за подхранване както в твърдо състояние, така и разреден с вода. Пресен птичи тор се разтваря във вода в съотношение 1 кг на 10 л вода, сухия – 1 кг на 20 л вода. Щом торта се разтвори, тя добре се разбива и се вкарва под растението. Разтвора се изразходва по 2 л на 1 м2. След като се полеe с разтвор почвата, трябва да se засипе със слой суха почва от 1 см и да полеете с чиста вода.

Най-подходящ начин за използване на птичия тор е компостирането му с различни растителни отпадъци, торф, дъбова шума, кори от иглолистна дървесина, стърготини и др.

Птичия тор е много силно концентриран и при неговото прилагане не трябва да завишавате дозите.

Превръщането на птичия тор от насипно в гранулирано състояние дава възможност той да бъде оползотворен за наторяване, като се преодолеят проблемите, свързани с машинното разпръскване. Механизирано торене с гранулирана торова постеля от бройлери може да се извършва успешно с разпръскващи машини за минерален тор при съответна настройка.

БИОХУМУС – АЛТЕРНАТИВА НА ХИМИЧЕСКИТЕ ТОРОВЕ

Биохумусът (лумбрикомпост) е естествен тор, получен чрез преработка на органични вещества от червен калифорнийски червей (Lumbricus rubellus). Биохумусът съдържа всички елементи, необходими за храненето на растенията, както и вещества, които стимулират развитието им. Биохумусът подобрява плодородието на почвата, той включва девет химически елемента в една добре балансирана и лесно смилаема растителна форма, а и намалява киселинността на почвата. Увеличава добивите при земеделските култури и спомага за получаването на екологично чиста продукция. Оптималната доза за внасяне на биохумус е 300-400 кг/дка.

Червеният калифорнийски червей е получен в САЩ, след 20 години упорит труд на учените. Това е нова разновидност на дъждовния червей и е изненадващо активен и плодовит, при наличието на достатъчно храна не се разпълзява и стои в компоста.

Продължителността на живота на червения калифорнийски червей е 16 години, дължината му е до 9 см., диаметъра на тялото – 5,3 мм, тегло - до 10 гр., цвят - червен. Оплождане се извършва на всеки 7 дни. След това червеят отдеделя яйца в капсула (до 20 броя) и след 2-3 седмици се появява новото поколение, което достига полова зрялост след 3 месеца. За една година една двойка червени калифорнийски червеи може да даде 1500 нови червеи.

Ежедневно червените калифорнийски червеите ядат такова количество органична материя, която е равна на масата на телата им. За една година от 1 тон органични отпадъци се произвежда 600 кг. биохумус и до 100 кг. биомаса от собственото тяло.

За храна се използва всякаква гниеща органична материя: тор, слама, трева, трици, върхове, клони на дървета, паднали листа, окапали плодове, хранителни отпадъци, хартия, картон, отпадъци от клането на животни, утайки от отпадъчни води.

Органичните вещества първо се подготвят за преработка: събират се на купчини, периодично се поръсват с вода, и се изчаква да започне процеса на ферментация, за да се намали температурата и съдържанието амоняк, който се отразява неблагоприятно върху жизнеспособността на червеите. Компостираните купчини се пудрят с креда и гасена вар, защото калифорнийските червеи не обичат кисела среда.

При развъждане на червените калифорнийски червеи трябва да се вземе предвид, че най-лошия им враг са къртиците и плъховете.

Повърхността под леглото им трябва да има наклон, да е защитена от вятъра, а дъното трябва да се застила с метална мрежа за защита от плъхове и къртици. Червеите зимуват в една и съща клетка, но те трябва да се покриват с дъски и слама.

Грижите за червените калифорнийски червеи включват: поливане и разрохкване на субстрата. Поливането на органичната материя се извършва 2-3 пъти седмично, в зависимост от времето и веднъж в рамките на 7-10 дни се добавя върху най-горния слой субстрат с дебелина 5-10 сантиметър. Ако е необходимо да се отделят червеите от готовия биохумус, не се добавя подхранващ субстрат в рамките на няколко седмици, а след това се слага отгоре питателна храна и след няколко дни се пренася заедно с червеите на ново място. Тази процедура се повтаря 2-4 пъти.

КАКВИ СА ИЗИСКВАНИЯТА НА ЗЕЛЕНЧУКОВИТЕ КУЛТУРИ КЪМ СЪДЪРЖАНИЕТО НА ХРАНИТЕЛНИ

ВЕЩЕСТВА В ПОЧВАТА? Зеленчуковите култури са взискателни към съдържанието на хранителните вещества

в почвата и извличат значителни количества от тях през вегетацията си. Най-важни са азотът, фосфорът, калият и калцият.

Азотът е основната част на белтъчините и хлорофила. Неговото действие се проявява най-бързо чрез буйния растеж на вегетативната маса. Добре хранените с азот растения имат тъмнозелени листа. Той спомага за увеличаване на добивите и за подобряване на качеството на продукцията. Едностранчивото внасяне на големи количества азот обаче спомага за намаляване на захарите, сухото вещество и витамин С в зеленчуковите култури и влошава съхраняемостта им. Вкусовите качества се понижават. При азотен глад растенията са по-дребни и растат по-бавно. Листата им са дребни, бледозелени, а стъблата - тънки. При силно азотно гладуване нерватурата на листата става виолетова. Плодовете са малко, дребни и дървенисти, а добивите силно се понижават.

Фосфорът е съставна част на белтъчините, които изграждат клетъчното ядро. Фосфорът въздейства благоприятно на растежа, плододаването, натрупването на захари и скорбяла, а също и на качеството на плодовете. Повишава устойчивостта на растенията срещу неблагоприятни условия. При достатъчно азотно хранене ускорява зреенето при плодовите зеленчуци. При силен недостиг на фосфор растежът спира, листата се усукват и напетняват виолетово и червеникаво, като по-късно тъканите на петната отмират; при картофите по разрязаните клубени се виждат ръждиви петна.

Калият е важен фактор за създаване на тургора и осмотичното налягане на растенията. Калият е необходим за по-активна фотосинтеза и за образуване на плодовете. Нуждата на растенията от калий е особено голяма във влажни години с недостатъчно слънце. При тези условия калият повишава устойчивостта на зеленчуковите растения към гъбните болести и влияе положително върху ранозрелостта. Калият подобрява качеството и съхраняемостта на кореноплодните зеленчуци и на зелето. При остър недостиг на калий растежът се забавя, по

периферията на листата се явяват кафяви петна, листата нарастват неправилно и стават с неправилна форма.

Калцият възстановява физиологичното равновесие на хранителния разтвор, чието нарушаване се отразява отрицателно върху кореновата система на растенията. Калциевите йони подпомагат усвояването на азота, даден под формата на амонячни соли, какъвто е случаят с амониевата селитра. Освен като храна калцият има и друго полезно въздействие - той неутрализира киселата реакция на почвата и поддържа почвената структура. При остър недостиг на калций в почвата листата на зеленчуковите растения остават дребни, завиват се нагоре по периферията, стават бели (хлоротични) и по-късно подгарят. Особено място между хранителните вещества заемат т. нар. микроелементи, от които растенията се нуждаят в много малки количества, но при отсъствието им в почвата те не се развиват нормално. Това са желязото, манганът, борът, медта, молибденът и цинкът. Желязото има значение за образуване на хлорофила в растенията и за тяхното дишане, тъй като влиза в състава на някои дихателни ферменти. Недостигът на желязо не само забавя растежа на растенията, но причинява и образуването на светложълти или съвсем бели листа - явление, наречено хлороза.

При недостиг на манган в почвата растенията забавят растежа си, по листата им се появяват сиви петна и добивът остава нисък. Недостигът от манган се наблюдава най-често при варовити, алкални почви. При недостиг на бор в почвата растенията образуват слаби корени, листата и стъблата се изкривяват, цветовете окапват. При доматите и лука листата остават плътни и трошливи, в кочана на цветното зеле се образуват кухини и т.н. Липсата на бор е характерна за почвите с кисела реакция.

За взискателността на дадена зеленчукова култура към почвеното плодородие е необходимо да се има предвид усвояемата способност на кореновата система и динамиката на приемане на хранителните вещества през вегетацията. Доматите използват слабо фосфора, но са много взискателни към него и реагират положително на торенето с фосфор. Краставиците извличат много фосфор от почвата, но реагират най-силно на азота и калия. Лукът изразходва много по-малко хранителни вещества от зелето, но е по-взискателен от него към почвеното плодородие поради по-слабата коренова система. Много взискателни към хранителните вещества са ранните зеленчукови култури - репички, салата, спанак - и зеленчуковият разсад. Това се дължи на активното използване на хранителните елементи за кратък вегетационен период.

НИТРАТИТЕ - ОПАСНОСТ ЗА ЗДРАВЕТО Азотът е жизнено необходим елемент за развитието на растенията. Без него синтезата

на белтъчни вещества е невъзможна. Съдържанието му в растителните организми е само 1-3%, докато общо въглерода, водорода и кислорода съставляват до 95% от сухото вещество. Растенията набавят азот за своите нужди предимно от почвата, където той трябва да се съдържа в достатъчно количество.

За реколта от зърнени храни 200-300 кг/дка са необходими 150-200 кг азот, внесен под формата на достъпни за растенията съединения. Растенията не могат да усвояват азота от въздуха. В почвата той е свързан в под формата на различни химични съединения. Например за черноземната почва общият азот е 0,3-0,4%, амонячният 0,002-0,004%. С прибирането на реколтата човекът ежегодно изнася и азот от почвата. За неговото възстановяване се налага торене - внася се оборски тор, минерални торове, богати на азотосъдържащи съединения.

В селскостопанската практика се използва неголям асортимент азотосъдържащи минерални торове - амониева селитра (амониев нитрат), карбамид, в ограничени количества амониев сулфат и т.н.. В почвата тези вещества претърпяват сложен път на превръщане, като азотът преминава от един вид съединения в други, т.е. променя се формата, под която той се намира. В първия стадий нитритните бактерии (Nitrosobacter) окисляват амоняка до нитрити. Във втория стадий нитратните бактерии (Azotobacter) окисляват нитритите до нитрати. В киселите и лошо аерирани почви, при добър достъп на въздух, преобладават нитрати. Кореновата система на растенията е способна да поема непосредствено и да усвоява азота, свързан както в амониевите, така и в нитратните йони.

Превръщанията са фактически значително по-сложни - освен с нитрати и нитрити, протичат и други химически взаимодействия, в които участват и съединения от растителния организъм. В резултат се получават нитрозамини - съединения с доказано канцерогенно действие.

Нитрозамините (или нитрозоамини) като химични съединения са познати твърде отдавна. В миналото са били използвани при производството на багрила.

На вредните последици от прекомерното внасяне в почвата на големи количества азотни торове е било обърнато внимание още през 1941 г., когато е било установено недопустимо замърсяване на хранителни продукти и вода с нитрати (нитратите са соли на азотната киселина, като най-разпространените са: натриев нитрат, калиев нитрат, калциев нитрат и т.н.. Очистването от тях е много трудно, тъй като те са разтворими във вода, с малки изключения). При торене с големи количества торове, съдържащи азот, нитратите се поглъщат от растенията и тъй като не могат да се използват изцяло за създаване на белтъци, се натрупват в тях. След това по хранителната верига преминават в организмите на човека, домашните животни, рибите. Създават се условия за получаване на нитрозамини. Неусвоените нитрати замърсяват и подпочвените води.

По данни на Световната здравна организация, човешкият организъм понася до 5 мг нитрати на кг тегло. Поглъщането на по-големи количества води до създаването на опасни концентрации от канцерогенни вещества, в т.ч. нитрозамини.

Следователно, торенето с минерални азотни торове трябва да се извърши внимателно, със строг контрол при внасянето им в почвата. Неконтролируемото прилагане, с оглед да се получат по-високи добиви от селскостопанските култури, представлява сериозно нарушение на санитарно-хигиенните норми.

Допустимите остатъчни количества от нитрати в отделните видове селскостопанска продукция са различни. За различните страни, също така, са установени различни норми.

В Швейцария допустимото съдържание на нитрати в салата и спанак е 3500 мг/кг при продукция от парници. В Австрия е установена норма за салата и спанак 2500 мг/кг.

В заключение, азотните торове, приложени в разумни количества са необходими за плодородието на земята, на некомпетентното им използване представлява бумеранг с опасни за здравето на човека последствия.

КАРТОФИ - ТОРЕНЕ И СОРТОВЕ ЗА РАННО ПРОИЗВОДСТВО

Какво трябва да се има предвид при торенето на картофите? Картофите реагират благоприятно на торене с органични и минерални торове.

Торенето на картофите с разложен оборски тор е за предпочитане. Органичното торене дава много добро последействие при отглеждане на картофите на леки,песъчливи почви. Внасянето на калий е с най-висок ефект също на леките почви. Трябва да се има предвид,че прекомерно високите дози азот предизвикват буен растеж на надземната маса, забавят клубенообразуването и влошават качеството на клубените.

Кои сортове картофи са подходящи за ранно производство? Приор Приор е холандски сорт картофи с малко по-ниски растения, с удълженоовални

клубени, тежки средно 100 г, със светлокафява кожица, плитки очи и жълтеникава месеста част, с добро качество.

Ран и добивен сорт картофи, клубените са събрани в гнездото близо един до друг. Устойчив е на нематода, мозайка и мана.

Конкорде Холандски сорт картофи с овални и удължени клубени, с гладка, светложълта кожеца

и светложълта месеста част. Клубените са едри, с хубав пазарен вид и с много добри вкусови качества.

Конкорде е ран и добивен сорт. Устойчив на нематода и вирусни болести. Средно устойчив на мана.

Видика Холандски сорт картофи с продълговати,слабо сплеснати клубени, със светложълта

кожица и с плитки очи. Видика е много ран сорт, с добро качество на клубените. Отглеждат се още сортовете картофи Флокал, Фрезия, Карат, Аурелия, Карета,

Ивона, Джуниър и др., които дават 300-400 кг от 100 м².

ЛИСТНО ПОДХРАНВАНЕ Листното подхранване е практика, която се прилага по време на вегетацията на

зеленчуците, и цели да се внесат допълнително хранителни вещества в лесно достъпна за растенията форма. Листното подхранване се основава на способността на листата и стъблата да поглъщат хранителните елементи нанесени върху тях под формата на разтвори.

Значението на листното торене се заключва в няколко основни предимства: Листно подхранване може да се прилага през целия вегетационен период.

Внасянето на хранителните вещества става на малки дози и може да се съобрази с конкретната нужда на растенията.

Осигурява по-голяма ефективност на усвояване на минералните елементи, защото веществата се приемат почти изцяло от растенията, без посредничеството на почвата, където те могат да станат недостъпни за тях.

Ефектът от листното подхранване настъпва много по-бързо (от 1 до 3 дни) в сравнение с почвеното подхранване.

Могат много бързо да се преодолеят физиологични заболявания на растенията, причинени от недостиг или липса на даден хранителен елемент, както и за преодоляване на различни стресови условия.

Листното торене може да се прилага в комбинация с растително защитни препарати.

В голямата си част листните торове са 100% водоразтворими и не съдържат примеси, които биха могли да увредят растенията, както и да предизвикат натрупване на остатъчни количества в продукцията. В търговската мрежа се предлагат голяма гама от продукти предназначени за листно подхранване. Независимо от конкретната формулировка листен тор, който е избран, за да бъде ефективно листното подхранване, трябва да бъдат изпълнени няколко условия: Трябва растенията да са формирали достатъчно листна площ, т.е. най-подходящо е листното подхранване да се извършва в периода на интензивен растеж и формиране на репродуктивните органи.

Най-добре е пръскането на растенията да се извършва или рано сутрин, или вечер в по-късните часове на деня в спокойно време, когато е най-интензивно постъпването на хранителни елементи.

При наличие на восъчен налеп върху листната повърхност (зеле, лук, праз и др.) е необходимо към работният разтвор да се прибавя прилепител.

От голямо значение за успешното листно подхранване е спазването на препоръчаната доза за конкретно избраният листен тор. Завишаването на дозите над препоръчаните би могло да доведе до нежелани ефекти - пригори по листата, задържане на растежа, а дори и до фитотоксичност.

МЕРКИ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ЗАМЪРСЯВАНЕТО С НИТРАТИ ОТ ЗЕМЕДЕЛСКИ

ИЗТОЧНИЦИ Програмата от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати

от земеделски източници в уязвимите зони е разработена в изпълнение на изискванията на Наредба 2 от 13.09.2007 , за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски

източници. Мерките от програмата са задължителни за всички земеделски стопани на територията на нитратно уязвимите зони (НУЗ) , в които чрез просмукване или оттичане водите се замърсяват с нитрати от земеделски източници. Програмата се прилага за периода от 1 януари 2011 до 31 декември 2014 г.

ОБЩИ МЕРКИ ПРИ УПОТРЕБАТА НА АЗОТ СЪДЪРЖАЩИ ТОРОВЕ (ОРГАНИЧНИ И МИНЕРАЛНИ)

1. Да не се внасят азот-съдържащи торове при полски култури в следните периоди: от 15 ноември да 31 януари за Южна България; от 1 ноември до 31 януари за Северна България; от 1 ноември до 15 февруари на свободни площи и площи, заети с трайни култури; от 15 ноември до 15 февруари при създаване на нови овощни насаждения. При тях

по изключение се допуска внасяне на оборски тор до 15 ноември. 2. Азот-съдържащите торове да се разпределят равномерно върху почвата, със

специализирана техника. 3. Да не се внася пресен оборски тор. Твърдият оборски тор да се съхранява най-малко

6 месеца преди внасяне, а течния поне 4 месеца. 4. Органичните торове да се заорават в почвата непосредствено след разпръскването

върху почвената повърхност, с подходяща почвообработваща техника. 5. За да се избегне риска от излишък на нитрати в растенията и почвата: при всички култури, количеството внесени азотни съединения от органичен тор

през годината не трябва да надвишава 17 кг азот на дка; нормите за торене с азот се определят след извършване на агрохимичен анализ на

почвата ; препоръките за торене се изготвят на базата на баланс между необходимото

количество азот за развитието на културите и азота, който може да бъде доставен на културите от почвата и чрез наторяване.

6. При внасяне на повече от 12 кг активно вещество азот от минерален тор на декар, торовата норма да се раздела на две-до 1/3 от нормата да се внася предсеитбево или преди засаждането, а разликата да се оставя за подхранване.

7. На почви с лек механичен състав (песъчливи), азотната норма да се разделя на две или три части, за да се избегне просмукването на нитрати в по-долните почвени слоеве и попадането им в плитките подземни води.

8. Да не се тори с азот-съдържащи торове на напълно замръзнала почва, както и на почва, изцяло или отчасти покрита със снежна покривка.

9. Да не се внасят азот-съдържащи торове по време на валежи и след това, докато почвата е преовлажнена.

10. При равнинни терени да не се използват азот-съдържащи торове край повърхностни водни обекти на разстояние по-малко от 5 м.

Допълнителни мерки при употреба на азот-съдържащи торове на терени с наклон, по-голям от 6 градуса

1. Обработката на почвата да се извършва контурно (по хоризонталите), или напречно на склона.

2. При създаване на трайни насаждения,редовете да се ориентират в посока на хоризонталите на склона и междуредията да се затревяват.

3. За да се предотврати изнасяне на хранителни вещества по склона, торовата норма да се разделя на две - до 1/3 от нормата да се внася предсеитбено, а останалото количество да се оставя за подхранване по време на вегетацията.

4. Да не се извършва торене на площи с наклон, по-голям от 12 градуса, ако разстоянието до повърхностни водни обекти е по-малко от 50 м.

СЪХРАНЕНИЕ НА МИНЕРАЛНИ ТОРОВЕ

1. Торовете трябва да се съхраняват в специализирани складови помещения 2. Насипните и опакованите торове се съхраняват разделно. На всеки тор се поставя

табелка с надпис. 3. Амониевата селитра да се съхранява само в опаковано състояние. 4. При липса на складова база да се съхраняват под навеси или складови помещения,

пригодени за съхранение. 5. Не се допуска съхранение на насипни минерални торове на открити площадки.

СЪХРАНЕНИЕ НА ОРГАНИЧНИ ОТПАДЪЦИ Правилникът за добра земеделска практика е изготвен в съответствие с изискванията

на Директива 91/676/ ЕЕС на Европейската комисия от 12.12.1991 година относно опазването на водите от замърсяване с нитрати от земеделието.

Съгласно Правилника за добра земеделска практика /ПДЗП/ понятието “органичен тор” включва освен всички познати видове оборски тор и отпадъчните води от силаж, гъби и други компостни и неземеделски органични отпадъци съдържащи азот.

Към групата “промишлени торове” се причисляват промишлено произведените азотосъдържащи съединения.

Терминът “отпадъчни води от земеделска дейност” се отнася до замърсени течности, течащи от замърсени с оборски тор бетонови площадки, силажи, непокрити промишлени торове, складирани торови отпадъци, мандри, доилни зали, обори, зеленчукопроизводство и др. градинарски дейности.

Земеделските стопани, чиито стопанства попадат на територията на чувствителната/уязвима зона (това са райони, в които чрез просмукване или оттичане водите се замърсяват с нитрати от земеделски източници), прилагането на Правилата за добра земеделска практика е задължително. Чувствителните зони са определени със Заповед № РД-795/10.08.2004 г. на Министерството на околната среда и водите.

Всички земеделски стопани независимо къде са разположени стопанствата им са длъжни да спазват следните забрани:

Те са длъжни да не торят в пояс II на санитарно-охранителната зона на водоизточниците за питейно-битово водоснабдяване, в които съдържанието на нитрати е по-високо от 35 mg/л.

Те са длъжни да не складират органични и минерални торове в прилежащите земи на водохранилища или реки или в земите на крайбрежните заливаеми ивици на реките.

Земеделските стопани са длъжни да не изхвърлят остатъци от торове и опаковки в повърхностните води и в изоставени кладенци.

Те са длъжни да не мият опаковки, специални облекла и оборудване, свързано с торенето в реки, язовири и др. повърхностни водни обекти.

Земеделските производители са длъжни: Да не внасят азотни торове и оборски тор в периода между 1 ноември и 31 януари. На свободни площи и площи, заети с трайни култури, да не се тори до 15 февруари. При създаване на нови овощни насаждения, по изключение се допуска внасяне на

оборски тор до 15 ноември. Да не се внася пресен оборски тор. Най-добре е твърдият оборски тор да се

съхранява 6-8 месеца преди внасянето му. Течният оборски тор се съхранява поне 4 месеца, преди да бъде внесен.

Оборския тор да се внася преди обработката на почвата (есен и пролет), във връзка с подготовката за засяване или засаждане на културите.Повърхностното разпръскване на оборския тор без заораване или дискуване представлява най-голямата опасност от загуби на хранителни вещества (от изпарения и от измиване). Ако след разпръскването на оборския тор се извърши оран, се намалява възможността повърхностния отток да отнесе азотните съединения в повърхностните води. Най-големите загуби на азотни съединения са в първите 24 часа след разпръскването на оборския тор, така че е нужно бързото му заравяне под повърхностния слой.

Да не се внасят торове на замръзнала почва, както и на почва изцяло или отчасти покрита със снежна покривка по-голяма от 5-6 см.

Да не се внасят торове по време на дъжд и след това когато почвата е преовлажнена.

Основно изискване за добро управление на органичните торове е всяка ферма да разполага със съоръжения за складирането им с достатъчен капацитет. Когато животните се отглеждат в закрити обори през зимата или през цялата година, е необходимо наличие на достатъчно място за безопасно събиране на всички отпадъци.

Всички торови ями и други съоръжения трябва да са обезопасени от просмукване. Всички септични и силажни ями и торища да имат колекторни канали за отвеждане на отпадъчните води в подходящи съоръжения за следващо третиране.

Характерът и същността на тези съоръжения зависят от много фактори, най-важен от които е естеството на подлежащите на съхранение отпадъци, т.е. дали те са течни или полутечни води от селскостопанска дейност или са твърди земеделски отпадъци.

Всички течни и полутечни отпадъчни органични материали трябва да се събират на подходящи и добре обезопасени площадки. Изискванията към тях се определят от възприетата система на отглеждане на селскостопанските животни. Отчитайки тези показатели, може и трябва да се изчисли необходимият капацитет на съоръженията.

Препоръчително е обемът на съоръженията да се изчисли за период от шест месеца (24 седмици), тъй като е възможен по-продължителен зимен период. През този период протичат и завършват процесите на ферментация, минерализация, обеззаразяване и обезмирисяване. Органичната маса преминава в полуугнило състояние, в резултат на което се подобряват нейните физични и агрохимични свойства. Полуугнилият оборски тор има влажност 55-65% и консистенция, удобна за разпръскване с тороразпръскваща техника.

Препоръчва се течните отпадъци да не се разреждат, тъй като в този случай намалява тяхната хранителна стойност и съоръженията за съхраняване на отпадъците трябва да бъдат с по-голям капацитет.

Фермерът трябва да има достатъчно познания и за количеството екскременти, отделяни от животните за определен период от време.

В селското стопанство се получават три разновидности оборски тор (сламест, полутечен и течен). Те зависят от вида и броя на животните във фермата, от възрастта им, от живото тегло, от производственото предназначение, типа на хранене и начин на отглеждане, от времето прекарано в обора. Всичко това налага прилагането на различни технологии на съхранение, преработка и внасяне на тора при различните култури.

Когато храната преминава през храносмилателния тракт на животното тя се хидролизира и тази част от хидролизата, която съдържа усвоими за животинския организъм органични вещества се поема от кръвта, а останалата част се изхвърля чрез изпражненията и урината.

В необходимия капацитет за складиране освен количеството на отделяните екскременти са включени и 5% вода от съпътстващи дейности.

Отпадъчните води от селскостопанските дейности могат да варират в широки граници в отделните ферми. Те зависят до голяма степен от вида земеделски практики във фермата, от количеството валежи в района и от площта на „черния двор”, непокрит с бетон или плочи, където се допускат животните.

Отпадъчните води от селскостопанска дейност имат по-ниска концентрация на хранителни вещества в сравнение с оборския тор и поради това крият по-малък риск от замърсяване. Те могат да се внасят в почвата по-често от оборския тор, тъй като съществува по-малък риск от прекомерно подхранване на културите. Въпреки това се препоръчва съхраняването им в продължение на 8-12 седмици и когато почвените и климатични условия са подходящи да се внесе в почвата.

Във фермите, които се занимават с млекодобив технологичните отпадъчни води също трябва да се събират и съхраняват правилно. За тази дейност обикновено се предвиждат 50 л вода на крава дневно (350 литра или 0.35 куб. метра седмично).

Отпадъчните води от силажите също трябва да се събират и съхраняват. В тях се съдържа висока концентрация на нитрати, поради което са потенциален източник на сериозно замърсяване. Когато силажът се складира върху бетонови площадки с или без изградени стени се изграждат водонепропускливи канали, по които отпадъчните води от силажа да се оттичат до резервоар изграден по такъв начин, че да не допусне проникване в почвата. Най-често обаче силажните ями се застилат с полиетилен или друг непромокаем материал. Препоръчва се двупластов слой. Когато силажът се изразходва отпадъчните води се изпомпват и се събират в бетонен резервоар, може да се използва такъв предназначен и за други течни отпадъци.

За 100 т силаж е необходим резервоар с капацитет 21 куб. метра, за да се съхраняват всички отпадъчни води. По-малък резервоар (с капацитет 10 куб. метра) може да се използва при периодично изпомпване на отпадъчните води от силажните култури.

Ако произведеният силаж се опакова в найлонови опаковки, обикновено не изтича вода, но като предпазна мяра балите трябва да се съхраняват на места с достатъчно дълбока почва и на най-малко 20 м от водни обекти.

Твърдите земеделски отпадъци е най-добре да се съхраняват в специални торохранилища. При липса на такива торта може да се съхранява на водонепропускливи площадки във фермите. На равни терени и на специално построени торохранилища или ями, се намалява риска от замърсяване и е по-лесно ползването на оборския тор.

Когато оборският тор и постелъчните отпадъци се натрупват на купчини особено важно е тези купчини да не станат източник на отпадъчни води, просмукващи се в почвата. Купчините трябва да се покриват с един слой полиетилен или друг непромокаем материал.

Трябва да отбележим, че това покритие улеснява компостирането на торта. В случаите когато купчините са малки трябва да са с дебелина поне 0.5 метра.

Торовите отпадъци трябва да се складират на разстояние не по-малко от 20 м от питейния водопровод и не по-малко от 50 м от кладенци и сондажи. Не трябва да се складират в първи и втори пояс на санитарно-охранителните зони, около водоизточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточници на минерални води.

В случаите, когато купчините не са покрити основата трябва да бъде бетонирана и отпадъчните води да се отвеждат в изградени бетонови съоръжения.

При строителството на нови или реконструкцията на съществуващи съоръжения за съхраняване на земеделски отпадъци се преминава през санитарните процедури съгласно действуващата нормативна уредба.

Не изграждайте нови резервоари за замърсени с органични отпадъци води и азотосъдържащи отпадъци на наклонени терени (с наклон не повече от 10 градуса) или на разстояние от 20 м от открити водни басейни, напоителни и отводнителни канали.

Животновъдните ферми не трябва да се изграждат в първи, втори и трети пояс на санитарно охранителните зони, около водоизточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточници на минерални води.

Съществуващите съоръжения за съхраняване трябва редовно да се контролират и при установяване на пукнатини или други дефекти да се вземат необходимите мерки.

ТОРЕНЕ НА ПЛОДОДАВАЩИ ЯБЪЛКОВИ ДЪРВЕТА Кога трябва да се извършва торенето на плододаващите ябълкови

дървета? Торенето на ябълкови дървета трябва да се извършва в моменти, когато дърветата

имат най-голяма нужда от хранителни вещества. Торенето зависи и от вида на тора, разтворимостта му, трайното му свързване с почвата и целта, която се преследва с торенето.

Калиевите и фосфорните торове и оборският тор се внасят през есента. Като изключение те може да се дадат и рано през пролетта. На песъчливи почви калиевите торове може да се внасят и през лятото.

Азотните торове също може да се дават през есента, но в по-малки дози. Основното торене на ябълките с тези торове трябва да се извършва през пролетта и лятото.

Има ли разлика в торенето на плододаващи ябълкови дървета през плододаващи и неплододаващи години?

През годината, когато ябълковите дървета имат плодове, разходът на хранителни вещества е голям. Срещу такива години и през тези години на ябълковите дървета трябва да се осигурят по-големи количества хранителни вещества. Оборският тор, фосфорните и калиевите торове се внасят еднакво срещу пълната и празната година. Различно се дават само азотните торове. Когато ябълковите дървета няма да плододават или ще имат малко плодове, азотните торове се внасят рано през пролетта. С оглед да се осигури добър растеж на дърветата една част от азотните торове се дават към средата на май. През годината, когато ще има плодове, торенето на ябълките с азотни торове се извършва непосредствено след цъфтежа, като се дава половината от годишната торова норма. Второто торене (подхранване) с втората половина от азотната доза се извършва след юнското опадане на завръзите.

ТОРЕНЕ С ОВЧИ ТОР ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА ПОЧВЕНОТО ПЛОДОРОДИЕ

Торът от овцете е по-висококачествен в сравнение с останалите домашни животни,

поради високото съдържание на общ азот. Овчият тор има голямо значение за поддържането на почвеното плодородие. Освен това в овчия тор има много други хранителни за растенията вещества и хумособразуващи (органични) вещества. Съставът на тора при някои видове животни е посочен в таблицата.

От една овца-майка с агне в продължение на една година може да се получи средно около 1000 кг ферментирал тор, съдържащ около 8.5 кг азот, 2.5 кг фосфор, 6.7 кг калии и 3 кг калций. Органичните вещества са около 300 кг. При рационално хранене на овцете получаваният тор може да се увеличи с 50%.

От едно стадо овце (около 200 майки) за една година може да се получат освен органично вещество още 1700 кг азот, 500 кг фосфор, 1300 кг калий и 600 кг калций.

Торът може да се складира на купчини с постепенно растяща височина. Това позволява да се намали до минимум загубата на хранителни вещества. Ако торът е сух и има доста слама за постеля, трябва да се овлажнява веднъж седмично с известно количество вода (10-12 литра на 1 м2).

През летните месеци най-малка загуба на труд се получава при егречното торене с периодично изместване на егреците. Това е най-евтиният начин за торене с овчи тор. Този тор има най-добро последействие. Като подобряващ почвеното плодородие може да даде максимален ефект само ако овчият тор се внася своевременно в почвата. Състав на оборски тор от различни видове животни, %

Състав Овчи тор Конски тор Говежди тор Свински тор

Азот 0,85 0,58 0,45 0,45

Фосфорна киселина 0,25 0,28 0,20 0,19

Калий 0,67 0,53 0,60 0,55

Калций 0,30 0,30 0,45 0,05

Други минерални съставки 0,93 2,31 2,30 1,76

Органично вещество 30,00 25,00 21,00 20,00

Вода 67,00 71,00 75,00 77,00

ТОРЕНЕ НА ОВОЩНИТЕ РАСТЕНИЯ С ДЪРВЕСНА ПЕПЕЛ

Може ли дървесната пепел да се използва за тор и какъв тор може да замести?

Дървесната пепел съдържа много хранителни елементи, но най-много калий - около 10%. Ето защо дървесната пепел може да се използва за тор и да замести калиевия тор. В нея има и редица микроелементи - бор, манган и др. Освен това съдържа и калций (вар).

От кои горски видове пепелта е по-богата с хранителни вещества? Съдържанието на хранителни вещества в дървесната пепел зависи от какъв горски вид

е получена. Пепелта от широколистните видове е по-богата с хранителни вещества в сравнение с пепелта, получена от иглолистните видове. Пепелта от млади дървета и клонки е по-богата с хранителни вещества, отколкото от стари и дебели дървета.

Кога може да се извършва торене с пепел? Дървесната пепел не съдържа хлор, който е вреден за овощните растения, поради

което може да се използва за торене при предпосадъчната подготовка на почвата и при засаждането на овощните дръвчета. При младите и плододаващите овощни дървета пепелта може да се използва през всяко време (есента, пролетта и лятото). Дървесната пепел може да се смесва с други торове непосредствено преди торенето. Обаче тя не трябва да се оставя смесена за дълго време с други торове и особено с амониев азотен тор (амониева селитра), защото причинява загуба на азота. Пепелта може да се смесва със суперфосфата в доза 8%. При смесване с по-голям процент се влошават качествата на суперфосфата. С други фосфорни торове не трябва да се смесва. Към компоста дървесната пепел се прибавя заедно с вар не повече от 3-4% от теглото на компостираните материали, а при торф - 5-6%.

Как трябва да се съхранява дървесната пепел? Водата измива много лесно хранителните вещества от пепелта, поради което тя трябва

да се съхранява на сухо място. Най-бързо от пепелта се измиват калиевите окиси. Но трябва да знаете, че измокрена от дъжд или угасена с вода тя престава да бъде тор. Освен това пепелта от каменни въглища или от брикети няма стойността на тор.

При кои овощни растения е най-полезно да се тори с дървесна пепел? Установено е, че най-добър ефект от торенето с дървесна пепел се получава при

малината, касиса и ягодите.

КАК ДА ТОРИМ ЦАРЕВИЦАТА?

За да получим високи добиви е необходимо да торим царевицата правилно и достатъчно. Торенето на царевицата зависи от типа на предшественика, запасеността на почвата, възможностите за напояване, гъстотата на посева и вегетационния период на хибридите.

Прието е запасеността на почвата да се определя, като слаба, средна, много добра и отлична.

Елемент Степен на запасеност

Съдържание в мг. на 1000 гр. почва

слаба 40 мг. средна 40-60 мг. много добра 60-80 мг.

Азот

отлична над 80 мг.

слаба до 10 мг. средна 10-15 мг.

Фосфор

много добра над 15 мг.

Калий слаба до 13 мг.

Елемент Степен на запасеност

Съдържание в мг. на 1000 гр. почва

средна 13-16 мг. много добра 16-20 мг.

отлична над 20 мг.

За да получим 100 кг. добив зърно царевицата извлича от почвата 2,5-3 кг. азот, 1-

1,3 кг. фосфор, 2,2-3 кг. калий и около 3 кг. магнезий. На декар от микроелементите с реколтата се извличат 40-80 г. бор, 240-260 г.

манган, 80-160 г. мед, около 1 г. молибден, 30-40 г. цинк. Царевицата е особено чувствителна към недостига на цинк, най-вече върху

карбонатни почви. На такива почви царевицата се засяга и от недостиг на бор и желязо. Нужно е да се направи анализ на почвата за да се определи торовата норма за

декар. При невъзможност да се направи почвен анализ могат да се приложат следните примерни торови норми за торене на царевица:

Царевица без напояване: преди сеитба N16P16K16 – 35-40 кг/дка, подхранване с амониев нитрат 10-18

кг/дка; преди сеитба N18P36 – 15-22 кг/дка, подхранване с амониев нитрат 18-30 кг/дка; преди сеитба N6P28K28 – 20-30 кг/дка, подхранване с амониев нитрат – 20-30

кг/дка. Царевица с напояване: преди сеитба N16P16K16 – 50-70 кг/дка, подхранване с амониев нитрат 24-36

кг/дка; преди сеитба N18P36 – 25-32 кг/дка, подхранване с амониев нитрат 32-36 кг/дка; преди сеитба N6P28K28 – 32-42 кг/дка, подхранване с амониев нитрат – 40-50

кг/дка. Балансирано наторената царевица е по-устойчива на засушаване. За да получим високи добиви от царевица е необходимо да водим борба срещу

болестите и неприятелите по царевицата. Много стопани прилагат 4-7 годишно монокултурно отглеждане на царевица. Това

води до бързо повишаване на: плътността на редица опасни плевели – паламида, бутрак, балур, кощрява и др; болести – главни, фузариози и др; неприятели – телени червеи, хоботници и др. При отглеждане на царевицата на поливни условия е нужно броят, ритъмът и

количеството вода при отделните поливки да се съобразяват с количеството паднали валежи и нуждите на културата през отделните месеци и фази.

ПОЧВЕНО ПЛОДОРОДИЕ Според съвременните схващания под понятието почва трябва да се разбира

повърхностния рохкав пласт от земната кора, който притежава свойството плодородие. Под плодородие трябва да се разбира способността на почвата да осигурява всички необходими условия за развитието на растенията. Плодородието е основно свойство на почвата и е главен качествен признак, по който тя се различава от останалите природни тела. Почвеното плодородие именно е причина за особеното място, което тя заема в природата, а също така и за изключителната роля, която е имала и има за развитието на природата и човечеството.

Почвата е оказала огромно влияние и върху развитието на човечеството чрез селското стопанство. Поради това, че притежава свойството плодородие и че с нея е свързано производството на хранителни продукти, почвата е станала основно средство за производство в селското стопанство, а оттук и условие за съществуването на човека.

Бързото увеличаване на селскостопанската продукция е възможно само чрез повишаване на почвеното плодородие. Почвеното плодородие може да се повиши, като се въздейства върху почвата с определен комплекс от мероприятия. При различните условия и при различните почви този комплекс трябва да бъде различен. Това налага почвата да се познава добре като природно образувание и основно средство за производство.

Най-важното свойство на почвата е плодородието, т.е. способността и да дава добиви от растенията. Плодородието е съществен качествен признак на почвата, по която тя се отличава от безплодната скала.

Почвеното плодородие е сложна и динамична способност на почвата да снабдява растенията с достатъчни количества усвояеми хранителни вещества и вода. Плодородието е резултатна от взаимодействието на всички съставни части и свойства на почвата - физични,химични,биологични - които създават водния, въздушния,топлинния и хранителния режим в нея.

Плодородието на почвата се определя едновременно от дълбочината на хумусния хоризонт, от количеството и състава на хумуса, от механичния и минералогичния състав, от поглъщателната способност и състав на обменните бази, от реакцията на почвения разтвор, от структурното състояние, от активността на почвените микроорганизми и др.

Почвеното плодородие се изменя с количеството и качеството на добива. За да се получи максимален добив, растенията трябва да се снабдяват непрекъснато през целия вегетационен период с вода и хранителни вещества. Затова е необходимо почвата да притежава следните качества:

достатъчно съдържание на хранителни елементи в усвоима форма през цялата вегетация;

пълна подсигуреност с физиологично достъпна вода; постоянен приток на кислород за поддържане дишането на корените и развитието

на микроорганизмите; благоприятен топлинен режим съобразно с изискванията на отделните култури и

жизнените функции на микроорганизмите; липса на токсични за растенията вещества, на висока киселинност или алкалност на

почвения разтвор; достатъчен простор за развитието на кореновата система по дълбочината на

почвата; липса на конкуренция от страна на плевелната растителност. ИЗГОТВИЛ: Д-Р МИЛКА НАНОВА, Областна служба за съвети в земеделието-Плевен

ОСОБЕНОСТИ НА ТОРЕНЕТО И ПОДХРАНВАНЕТО В ОРАНЖЕРИИТЕ

Особеностите на торенето и подхранването в оранжериите се дължат на обстоятелството, че растенията образуват по-голяма растителна маса и дават много по-високи добиви в сравнение с отглежданите на полето. По-дълга е и вегетацията им, често в продължение на няколко сезона и понякога е недостатъчна топлина в почвата и въздуха. Производителите трябва да имат предвид, че когато почвата в оранжериите е с температура под допустимата за дадена култура, растенията могат да се окажат „гладни" дори при най-високо почвено плодородие. Затова торенето и подхранването при оранжерийни условия трябва да се основават на точни лабораторни изследвания на почвени проби, на анализ на растителна маса и на визуална преценка на растенията.

Основното торене в оранжериите се извършва през есента преди дълбокото обработване на почвата. При него се внасят цялото количество оборски тор, фосфорните торове и 1/2 до 2/3 от калиевите торове. Само при леки песъчливи почви част от оборския тор в оранжериите трябва да се внася с предпосадъчната обработка през пролетта. Тогава се предпочита разложеният оборски тор. Оборският тор е особено необходим при нови оранжерии,

построени върху площи е недостатъчно плодородни и със слаба поглъщателна способност почви. Тогава в продължение на две и повече години трябва да се тори е високи норми оборски тор - до 10-15 т на декар. След това нивото на хумуса се увеличава на 7-8%, което е предпоставка за поддържане на почвената структура, на въздушно-газовия режим на почвата и на активната микробиологична дейност. При постигане на тези стойности на хумуса ежегодното торене е по-малки количества оборски тор (5-8 т на декар) е добра основа за правилното използване на минерални торове.

Винаги трябва да се има предвид, че прекомерното торене повишава солевата концентрация на хранителния разтвор в почвата, което рязко намалява усвоителната способност на кореновата система на растенията. В такива случаи растежът на стъблото се забавя, листата остават по-малки, тъмнозелени, а плодовете нарастват бавно и остават недоразвити.

Азотните торове, чието количество също се определя чрез химични анализи на почвени проби, се използват само за подхранване. Изключение може да се направи при засаждане в оранжериите на втори култури. Тогава с предпосадъчната обработка трябва да се внесат около 1/3 от азотните торове, за да се стимулира бърз растеж и навлизане на растенията във фаза на цъфтеж и плододаване.

Количеството (дозата) азотен тор и интервалът между подхранванията с него са съобразно с културата, запасеността на почвата и нейния тип. Например краставиците са силно, чувствителни към солевата концентрация на хранителния разтвор и затова трябва да се подхранват с ниски дози, но по-често в сравнение с доматите, тиквичките и др. При леки дренирани почви с малка влагоемност и малка поглъщателна способност също се подхранва през по-малки интервали (8-10 дни) и е по-малки дози (10-15 кг на декар). Освен амониева селитра през по-топлия период (след май) добри резултати се получават и при употреба на карбамид.

При подхранването торът може да се даде в сухо състояние, като се разпръсква по цялата площ, в която се развива кореновата система на растенията, а след това леко се оросява. Още по-ефективно е, когато азотният тор се даде разтворен в поливната вода. Затова оранжериите трябва да имат, хранителен възел, където да се подготвят торови разтвори, съдържащи в оптимална концентрация не само азот, но и всички необходими за растенията хранителни вещества, с определена солева концентрация и реакция (рН).

В личното стопанство за подхранване на растенията в оранжериите може да се използва пресен оборски тор размит в поливната вода и даден 4-5 пъти през една-две поливки по 1-1,5 т на декар. На почви с лек механичен състав и с ниско съдържание на хумус това мероприятие дава много положителни резултати.

Необходимо е обаче да се подчертае, че пресният оборски тор, както и азотните торове при прекомерна употреба могат да повишат нитратното съдържание в плодовете до степен, вредна за здравето на човека. Изследванията показват, че за да се избегне тази неблагоприятна тенденция, подхранването, в т.ч. и с оборски тор, трябва да се прекрати близо месец преди масовата беритба. Листната диагностика като метод за регулиране на хранителния режим в оранжериите е особено необходима, когато почвените условия са неблагоприятни за извличане на хранителни вещества, а също и когато кореновата система на растенията е недоразвита или повредена частично от болести и неприятели. Тогава се пръска с разтвор на комплексни торове, съдържащи всички необходими макро- и микроелементи.

За специфичните условия в парниците и в простите култивационни съоръжения хранителният режим, който трябва да се осигури за растенията, има доста общо с основните принципи, прилагани в оранжериите. Все пак трябва да се има предвид, че по-големите колебания на температурата в тях налагат на растенията да се предоставят повече и в по-лесно усвоима форма хранителни вещества.

В култивационните съоръжения понякога се наблюдава вредна за растенията концентрация на въглероден двуокис. Това е по-характерно за парниците и за топлите лехи и гнезда, зареждани с пресен оборски тор. Тогава успоредно със затоплянето по-интензивно се отделя и амоняк. Този газ може да причини пригори по листата. Това се забелязва след подхранване с пресен оборски тор в оранжериите. За да се избегне такова повреждане на растенията, необходимо е зареденият тор да се покрие с торово-почвена смеска и по-късно да се

проветрява по-често. Повишената почвена влажност, като забавя в известна степен процесите на разлагане на пресния оборски тор, даден при поливане на растенията, също служи за намаляване на опасността от употребата му в култивационните съоръжения.

ТОРЕНЕ НА ФЪСТЪЦИТЕ Фъстъците, които при нашите климатични условия се отглеждат като поливна

култура, предявяват големи изисквания към хранителните вещества в почвата и са силно отзивчиви на торене. Създаването на условия за равномерно хранене през целия вегетационен период е предпоставка за високи и стабилни добиви от фъстъци.

При торенето на фъстъците за условията на нашата страна е необходимо да се знае ходът и интензивността на натрупване на хранителните вещества по фази на развитие. Според изследванията натрупването на основните хранителни елементи - азот, фосфор и калий, във вегетативната маса е най-малко през периода от поникването до началото на масовия цъфтеж на фъстъците. В зависимост от фона на торене на фъстъците през този период растенията натрупват от 24 до 32% N, 22-29% Р2O5 и 15-31% К от количеството, натрупано през цялата вегетация. През периода на интензивния цъфтеж, и плодообразуването темпът на натрупване на хранителните вещества е най-висок. Азотът, натрупан във вегетативната маса на растенията, съставлява от 72 до 94%, фосфорът - от 60 до 96% и калият от 59 до 79%. В плодовете азотът достига от 86 до 100% фосфорът - от 85 до 100% и калият - 100%. С настъпването на последната фаза - узряване на семената, растенията са почти завършили растежа и развитието си и натрупаните хранителни вещества (азот, фосфор и калий) във вегетативната маса и плодовете достигат 100%.

За образуване на 100 кг плодове при нашите условия фъстъците извличат от почвата от 6 до 7 кг N, 1,2-1,8 кг Р2О5 и около 3-3,3 кг К2О на декар.

За задоволяване нуждите на фъстъците с хранителни вещества е необходимо ежегодно в зависимост от запасеността на почвата да се внасят различни количества азотни, фосфорни и калиеви торове.

Азотът е безусловно необходим, тъй като влиза в състава на растителните белтъчини, с които са богати фъстъчените семена. При недостига на азот в почвата растенията се развиват бавно, изостават в развитието си, стъблата и листата придобиват бледозелена до жълто-зелена окраска. Едва когато започват да използват фиксирания от азотоусвояващите бактерии азот (ако почвата е заразена с необходимата раса грудкови бактерии и не е внесен минерален азот), фъстъците придобиват естествения си вид. В ранните фази от своето развитие обаче те изпитват азотен глад, което влияе отрицателно върху по-нататъшното им развитие. Нуждите на фъстъците от азот се задоволяват от азотофиксиращите бактерии само до известна степен. Количеството на набавения по този начин азот е необходимо за получаването на високи добиви, още повече че не всички почви са заразени с грудкови бактерии и с най-подходящите и най-активни раси.

Установено е, че азотът, внесен в началните фази на развитие на растенията, усилва растежа, увеличава вегетативната маса и добива на плодове. На богато запасени почви при едностранчиво азотно торене на фъстъците с много високи норми растенията развиват буйна вегетативна маса, което е обикновено за сметка на плододаването. Това е особено валидно за по-студените почви, тъй като вегетативната маса се развива и при по-ниска въздушна и почвена температура. До настъпването на подходяща за плодообразуването температура съотношението между вегетативната маса и плодовете се изменя в полза на вегетативната маса.

Фосфорът е също необходим елемент за изграждането на растенията и формирането на репродуктивните органи на фъстъците. Фосфорът съдейства за образуването на цветовете и плодовете и за задържането на завързите, като по този начин допринася за увеличаването на добива. В комбинация с азота намалява вредното действие на едностранчивото азотно торене на фъстъците с високи норми, съдейства за увеличаване добива на плодове и повишаване качеството на продукцията.

Освен тези основни хранителни елементи, фъстъците се нуждаят още от калций, магнезий, цинк, мед, молибден и др., но в по-малки количества. Недостигът на който и да е от тези микроелементи задържа растежа и развитието на фъстъците и води до появяването на физиологични хлорози.

ОБОРСКИ ТОР ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПОЧВЕНОТО ПЛОДОРОДИЕ

Почвеното плодородие е най-ценното качество на почвите. Плодородието на почвите може да се възстанови, чрез внасяне на оборски тор.

Под оборски тор се разбират изпражненията и урината на селскостопанските животни - коне, говеда, свине, овце и кози, а така също и разните видове домашни птици, както и отпадъци от храната им. Този оборския тор действа благоприятно на почвата, като увеличава съдържанието на минерални хранителни вещества. По този начин се стимулира растежът на растенията, засети на наторената почва, предоставя се храна на бактериите и гъбите. При този процес първо се освобождават аминокиселините. След това разграждането продължава до крайния резултат - амоняк, въглероден двуокис и вода. Докато въглеродният двуокис излита в атмосферата, то амоняка е чист азотен тор, който се ползва от коренчетата на растенията.

Оборският тор е добра среда на дъждовните червеи, които обработват почвата и създават почвена аерация. Още по-ценното качество на оборският тор е това, че при гниенето на органичните вещества се отделя една слузеста маса, която слепва дребните почвени частици и се създава така необходимата структура на почвата. Това спомага за устойчивостта на почвата срещу водната и ветрова ерозия, както и за създаване на порьозност за проникване на влагата в нея. Ценно качество на оборския тор е това, че той дава на почвата така необходимите микроелементи като калий, манган, магнезий, цинк и др., които са необходими за качеството на храните.

Количеството на внесения оборски тор не бива да се ограничава. Той може да стигне от 3 до 5 тона на декар, като трябва да се съхранява правилно в циментови торища, където да има способ да се обърква, за да може да ферментира правилно за навлизане в него на кислород, така нужен на аеробните бактерии. Изхвърлянето на оборският тор на нивите трябва да става преди заораването, тъй като ако се остави да презимува на открито по нивите, дъждовната вода и снеговете при топенето отмиват ценните му сокове. След изгниването си в почвата оборският тор се превръща в хумус, с множество полезни микроорганизми и дребни почвообразуващи животинки, като увеличава порьозноста на тежките глинести почви и улеснява обработката им.

ТОРЕНЕ НА КЪПИНИ Къпината се отглежда продължително време на едно място, затова силно изтощава

почвата. Обеднелите на хранителни вещества почви не осигуряват нормално развитие на къпините. Освен това от къпиновите насаждения всяка година се изрязва цялата надземна част на плодоносилите издънки, които за своя растеж и развитие са изразходвали много хранителни вещества.

През две години насажденията с къпини се торят с 2-3 т оборски тор, 50-60 кг супер фосфат и 20 кг калиев сулфат на декар. Повечето от нашите почви са запасени с калий и не са описани случаи на затормозяване на растенията от недостиг на калий, но за почви с лош механичен състав внасянето му е наложително, като при всички случаи се избягват хлорсъдържащите торове. Торенето на къпините се извършва през есента и торовете се разхвърлят по редовите ивици. Когато насаждението с къпини се използва и за производство на разсад, торът се пръска равномерно върху цялата площ. Веднага след разхвърлянето на торовете се извършва обработка за заравянето им.

Насаждението с къпини се подхранва всяка година с азотни торове. Добри резултати се получават от амониевия нитрат в доза 30 кг/дка, внесен на два пъти с първата пролетна обработка и по време на усиления растеж на издънките през май, след което се окопава. Разхвърлянето на тора става по редовете, като се внимава да не се засегнат зелените части на растенията и да не се причини изгаряне. Препоръките за есенно внасяне на азотните торове при къпината не са целесъобразни, тъй като при влажна есен някои сортове проявяват вторичен растеж и вегетацията им продължава до зимата. Внасянето на азотен тор в такъв случай засилва и удължава растежа, с което се създават условия за измръзване на къпините. Това е особено вредно

при основните промишлени сортове къпини Торнфрий и Смутстем, вегетацията на които продължава до късна есен.

ТЕЧНИ АЗОТНИ ТОРОВЕ Основното им предимство пред твърдите азотни торове е, че азотът в тях е в

разтворена форма и в амониева форма, в резултат на което не се измива и се усвоява бързо от растенията. Освен това те имат по-голяма концентрация на хранителните вещества в единица обем и по-равномерно се разпределят в площите.

Недостатък на течните торове е, че при контакт с въздуха амонякът излита. Това налага течните торове да се съхраняват и транспортират в цистерни и да се внасят в почвата на дълбочина 7-8 см чрез специални устройства към цистерната. Тези трудности при използването на течни азотни торове ограничават по-широкото им използване.

ФОСФОРНИ ТОРОВЕ

Естествените залежи от фосфорити и апатити са основните източници за промишлено добиване на по-високо концентрирани фосфорни торове.

В практиката у нас се използуват фосфорни торове, чийто фосфор е разтворим във вода. Такива са обикновеният (гранулиран и праховиден) суперфосфат с 16-18% фосфор, двойният суперфосфат с 35-40% фосфор и тройният суперфосфат (ТSР) с 48-55% фосфор.

Обикновен праховиден суперфосфат Обикновеният суперфосфат представлява мек до брашнест слабо хигроскопичен прах,

със сиво белезникав цвят и характерна възкисела миризма. За да се подобрят физичните му свойства и коефициентът на използуване на фосфора, обикновеният праховиден суперфосфат се гранулира. С това се улеснява транспортирането съхраняването и внасянето му в почвата. Обикновеният суперфосфат не се измива от валежите и поливните води. Подходящ е за торене на всички култури и при всички почвени типове. При зимните култури се внася с предсеитбената обработка, а при пролетните една част (2/3), се внася с основната обработка, а другата (1/3) - с предсеитбената. Заораването на суперфосфата на по-голяма дълбочина чрез дълбоката оран осигурява на растенията фосфор през целия вегетационен период.

Двоен и троен суперфосфат Двоен и троен суперфосфат се произвежда само в гранулиран вид. По-голямата

концентрация на фосфор в тези торове прави по-лесно съхраняването и по-икономично транспортирането им и позволява използуването на 2-3 пъти по-малко тор за реализиране на дадена норма на торене.

КАЛИЕВИ ТОРОВЕ

Суровите калиеви соли (силвин, силвинит и др.) са основните източници за промишлено получаване на калиеви торове. У нас най-често като калиеви торове се използват калиевият хлорид и калиевият сулфат.

Калиев хлорид Калиевият хлорид съдържа 50-60% калий, има слаба хигроскопичност и при

съхраняване се уплътнява. Използването на калиев хлорид в по-големи дози при някой култури (картофи, цвекло, тютюн) може да влоши качеството на продукцията поради увеличаването на концентрацията на хлора. Внася се непосредствено преди дълбоката оран, за да се създадат условия за отстраняване на вредните хлорни аниони през зимата.

Калиев сулфат Калиевият сулфат съдържа 48-52% калий и има добри физични свойства - не е

хигроскопичен и не се уплътнява при съхраняване. Превъзхожда калиевия хлорид с това, че не съдържа вредния за растенията хлор. Калиевият сулфат се внася с основната обработка на почвата.

Почвите у нас са сравнително добре запасени с калий и само при увеличаване на азотното и фосфорното торене се налага използване на калиеви торове, главно при

калиеволюбивите растения - картофи, захарно цвекло, слънчоглед, тютюн, кореноплодни и листни зеленчуци.

СЛОЖНИ ТОРОВЕ

Сложните торове съдържат хранителни елементи, които са химически свързани в едно съединение още при производството им е заводите.

Най-важното предимство на сложните торове е, че са високо концентрирани, поради което транспортът, съхраняването и разхвърлянето им е по-икономично. Съществен недостатък на сложните торове е невъзможността да се регулира съотношението между отделните хранителни елементи в зависимост от изискванията на културите и запасеността на почвата.

Комбинирани торове Комбинираните торове съдържат в гранулата си всички хранителни съставки, тъй като

се получават по единен технологичен процес. За разлика от сложните торове, при които съставът е строго постоянен, при

комбинираните торове той се изменя в широки граници, чрез което се осигуряват по-добре разнообразните изискванията на културите. Комбинираните торове могат да бъдат двойни и тройни, а в някои случаи в тях да са включени и микроелементи (бор, мед, молибден и др.).

Нитрофоски Нитрофоски е търговско наименование на комбинираните торове, които съдържат

азот, фосфор и калий в една гранула. В различните марки нитрофоски съдържанието на азот , фосфор и калий е различно.

Нитрофоси Нитрофосите са комбинирани азотно-фосфорни торове, които не са отзивчиви на

калиеви торове. Нитрофосите са перспективни за нашата страна, тъй като по-голяма част от почвите са запасени с калий.

Микроторове Употребата микроторове се налага в случаите, когато подвижните съединения на

микроелементите в почвата са недостатъчни да задоволят нуждите на растенията. Микроторовете се прилагат като почвено торене, листно подхранване и предпосевно третиране на семената (чрез накисване на семената в разтвори от соли с концентрация 0,005-0,5% за 12-24 h). Използват се най-често различни минерални соли - железен сулфат, меден сулфат, цинков сулфат, амониев молибдат, борна киселина и др.

ТОРЕНЕ НА КРАСТАВИЦИ Краставиците са култура широко разпространена във всички зеленчуко-

производствени райони на страната. Плодовете на краставиците се ценят поради добрите вкусови качества и се употребяват широко в прясно състояние и за консервиране.

Производствени направления и биологични изисквания Краставицата се отглежда в нашата страна като ранна и късна полска култура.

Обикновено след ранната култура се отглеждат късно главесто зеле или зелен фасул. Когато се отглеждат като втора култура, краставиците се засаждат след спанак, салата, зелен лук, чесън, ранно зеле, ранни картофи или зелен фасул.

Изискванията на краставиците към физикохимичните свойства на почвата и нейното плодородие са големи. Краставиците имат плитко разположена коренова система, чувствителни са към температурата, влажността и концентрацията на солите в почвата.

За отглеждане на краставиците са подходящи плодородните, топли, дълбоки, структурни в орния слой почви. На тези почви краставиците изграждат бързо кореновата си система, като част от корените й проникват и в по-дълбоките почвени слоеве. Това намалява голямата чувствителност на краставичните растения към временните почвени и въздушни засушавания.

Тежките по механичен състав почви не са подходящи за отглеждане на краставици, особено на ранното полско производство, което предпочита по-леките по механичен състав почви, предимно глинесто-песъчливите.

Краставиците са чувствителни и към почвената реакция, те се развиват най-добре на слабо кисели, неутрални или слабо алкални почви. На кисели почви (под рН 6,4) растежът на растенията се забавя и добивите силно намаляват, при което се влошава и качеството на продукцията.

Корените на краставичните растения са силно чувствителни към концентрацията на почвения разтвор. Поради това внасянето на по-големи норми минерални торове трябва да се избягва.

Краставичните растения са взискателни към хранителния режим и наличието на органично вещество в почвата. Недостигът на един от основните хранителни елементи довежда до съществени изменения в растежа и плододаването. По-голяма е потребността на растенията към азот и калий, а по-малка - към фосфор. При азотен недостиг растежът на нови листа се забавя. Долните листа променят нормалната си зелена окраска до зелено-жълта и яркожълта. Стъблата стават тънки, твърди и влакнести. Образуват се малко и обикновено дребни плодове (в повечето случаи нестандартни).

При недостиг на калий листата на растенията стават тъмнозелени, леко куполообразни. Краят на долните листа започва да жълтее, а по-късно тъканта става кафява. При силен недостиг на калий плодът има крушовидна форма.

При недостиг на магнезий настъпва просветляване на листата - цветът се променя от бледозелен до жълтеникав, при което жилките и тъканите, прилепнали към тях, запазват зеления си цвят. Листата са сочни и чупливи. При силен глад по пожълтелите участъци между жилките се образуват кафяви петна от некротирала тъкан. Плодовете са малки. Магнезиевият глад се появява обикновено по време на цъфтежа, но особено силно се развива в периода на усилено плододаване.

Поради слабата коренова система краставиците реагират на наличието на органично вещество в почвата и на органичното торене. Подходящи предшественици за тях се оказват и културите, които оставят голяма коренова система (например многогодишните треви), поради което са и по-добре аерирани.

Подходящи предшественици за краставиците са бобовите, картофите, доматите и пиперът. Самите краставици са добри предшественици за зеленчуковите култури от сем. Solanaceae (домати, пипер, патладжан).

Краставиците се нуждаят от висока почвена влажност (85-95%) и сравнително висока атмосферна влажност (90-100%). Поради това почвеното и въздушното засушаване води до увеличаване на изресяването, до намаляване на стандартния добив и влошаване качеството на продукцията.

Краставиците са топлолюбива култура. Минимална температура за тяхното развитие е 12-15°С, а оптимална - 25-30°С. Рязкото понижаване на температурата и големите колебания на денонощните температури, а така също и продължителните високи температури без достатъчна почвена влажност са неблагоприятни. При понижаване на почвената температура под 20°С поглъщането на минералните елементи от растенията и преди всичко на фосфора, а след това и на азота и калия, намалява.

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА ФИЗИКО-МЕХАНИЧНИ СВОЙСТВА НА ТОРОВЕТЕ?

Особено значение имат физико-механичните свойства на минералните торове при механизиране на процесите по съхраняване, торене, транспортиране и внасяне на торовете в почвата . Върху качествените показатели на машините влияят хигроскопичността, сбиването, сипкавостта, изсейваемостта, ъгълът на естествения откос, обемното тегло, фракционният състав, коефициентът на триене и др. Някои от тези свойства се изменят в широки граници в зависимост от вида на тора, влажността и начина на съхраняване.

Минералните торове се различават съществено от органичните по своите физико-механични свойства. По структура те биват кристални, прахообразни или гранулирани. Промените във физико-механичните свойства, които настъпват вследствие съхраняването, имат съществено значение за механизираното им внасяне в почвата. В много случаи, поради неправилно съхраняване се налага да се проведат допълнителни обработки, за да се доведат торовете до първоначалното им състояние с оглед механизираното им внасяне.

Фракционният състав на минералните торове се характеризира с процентно съдържание на торови частици с диаметър от 1 до 3, от 3 до 5 и над 5 мм. За гранулираните торове е най-благоприятно частиците да имат диаметър от 2 до 5 мм. Торови частици с диаметър над 7 мм задръстват машините, а под 1 мм намаляват рязко ширината на внасяне, когато се работи с центробежни тороразпръсквачки.

Някои от минералните торове са силно хигроскопични. Те поглъщат влага от въздуха, вследствие на което променят свойствата си. Поглъщането зависи от относителната влажност и температурата на въздуха. Суперфосфатът, който е по-малко хигроскопичен, може да поеме вода от атмосферата при 100% относителна влажност на въздуха. Степента на поглъщане на влага зависи също и от дебелината на пласта тор. При по-малка дебелина на слоя торовете поглъщат влагата от въздуха по-бързо. Максималната влажност за различните торове варира в широки граници - от 6 до 22%.

Хигроскопичността се отразява рязко върху такива свойства на торовете, като обемно тегло, ъгъл на естествения откос, сбиване и др. Високата влажност влошава сипкавостта и изсейваемостта. Коефициентът на триене се повишава, в торовите сандъци и апарати се образуват сводове. При увеличаване на влажността от 1,5 до 3% амониевата селитра се сбива силно и изсяването с машини става невъзможно. Овлажнените минерални торове нарушават най-важния качествен показател на машините - равномерността на разпределението на тора в почвата.

При продължително съхраняване някои от минералните торове се сбиват, като образуват едри агрегати. Сбиването на торовете зависи от началната влажност, височината на слоя и продължителността на съхраняването. Буците, образувани вследствие сбиването по време на работа, задръстват отворите на торовнасящите апарати, което влошава равномерното разпределяне на торовете.

Сипкавостта е свойство на торовете да изтичат през отвор под действието на собственото си тегло. Това свойство притежават торовете, които са съставени от отделни частици, свързани помежду си само със сили на триене. В зависимост от влажността и степента на уплътняване на тора сипкавостта се променя. Това свойство има голямо значение за непрекъснатостта на изсяването и равномерното разпределяне на торовете в почвата. Машините работят най-добре с активно сипкави торове, които при изсипване на равна площадка образуват конусен куп. Наклонът на стената на конуса по отношение на хоризонта е 33-35°. Само добре изсушените кристални и гранулирани торове имат активна сипкавост.

При повишена влажност почти всички минерални торове са пасивно сипкави. Тогава между частиците им възникват сили на сцепление, които ги поддържат в равновесие. Формата на насипания влажен тор не е правилен конус. Това свойство на торовете налага да се използват изсяващи апарати, които могат да преодоляват силите на сцепление и триене и да разделят частиците една от друга. Торовете с пасивна сипкавост в торовия сандък на машините образуват сводове. Това налага при работа с тях в сандъците на торовнасящите машини да се поставят сводоразрушаващи устройства.

Обемното тегло представлява теглото на единица обем, заеман от тора. Познаването на това свойство позволява правилно да се определя количеството на тора в определен обем или в торовия сандък на торовнасящите машини. При нормална влажност обемното тегло на амониевата селитра е 1220-1250 кг/м3, на суперфосфата - 800-1080 кг/м3, на калиевия сулфат - 1000-1200 кг/м3.

По време на съхраняването обемното тегло на минералните торове се изменя под въздействието на външните фактори. Особено много то се променя в зависимост от височината на слоя и формата на купа. Поради това в практиката се различава обемно тегло на по-високите и на по-ниските уплътнени слоеве.

Ъгълът на естествения откос се образува между хоризонталната плоскост, на която е насипан торът във вид на конус, и прекараната допирателна към страничната повърхност на копа. Той зависи от големината на частиците, формата и характера на тяхната повърхност, плътността и влажността на тора.

Това свойство на минералните торовете има значение при съхраняването им в насипно състояние и при изсипването им в бункера или в кошовете на тороразпръскващите машини. В този случай трябва а се знае, че свободната странична повърхност се разполага под ъгъл (купът образува ъгъл, равен на ъгъла на естествения откос).

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПОЧВЕНОТО ПЛОДОРОДИЕ ЧРЕЗ ЗЕЛЕНО ТОРЕНЕ

Процесът, при който обръщането на почвата става заедно с растящата върху нея зелена маса, е известен като зелено торене. Влиянието на зеленото торене е подобно на оборския тор - обогатява почвата с ценни микроелементи и азот. Въпреки това зеленото торене се прилага твърде рядко, тъй като ангажира обработваема площ, която остава без реколта. Но зеленото торене има голямо бъдеще, тъй като оборските торове не са достатъчни за цялата обработваема площ. Още повече, ако засятото растение е от бобовите култури и натрупва по корените си грудки от бактерии, то зеленото торене е още по-ценно.

Засяване на бобови култури. Известно е, че реколтата усвоява на декар обработваема земя до 5-10 кг азот и още толкова се измиват от ерозията, така че почвата обеднява на азотни вещества. За да бъде тази обработваема земя плодородна, то трябва да й се възстанови загубеният азот. Той може да се набави от бобовите растения, които имат свойството да "отглеждат" по корените си азотофиксиращи бактерии във вид на грудки. Тази взаимовръзка на бобовите растения с азотофиксиращи бактерии е известна като симбиоза.

За зелено торене с бобови растения се използват няколко вида, от които най-популярна е люцерната, която трябва да заема все повече площи, първо, заради ценната си надземна част - стеблото и второ, заради обогатяването на площите с грудкови бактерии от азот, който става съставна част на почвените минерални хранителни вещества и е достъпен за следващите култури, които ще бъдат засети там.

В практиката често за зелено торене се ползва фий, чийто шушулки и зърно са ценна храна за животните, но най-ценното е, че площите засяти с фий се обогатяват и добиват структура за следващи култури.

Много ценен бобов вид е соята, чийто зърна и брашно са много ценна храна, не само за животните, но и за човека. Ценни бобови растения са също баклата и граха, които не само са добра храна за човека, но и обогатяват почвата с грудкови бактерии от азотофиксиращи видове. Не бива да се пропуска и самият боб - площите засяти с бобови култури обогатяват бедните планински почви, където трудно може да се изкара оборски тор.

ТОРЕНЕ НА ДОМАТИ Добър ефект от торене на доматите се получава, както по въпросите за оптималните

торови норми, сроковете и начините на торене с минерални и органични торове има научно обосновани решения . Въпросите трябва да се разглеждат и решават в зависимост от биологичните изисквания на културата, насоката на производство на домати, възприетата технология на отглеждане и почвено-климатичните особености на района.

Производствени направления и биологични особености на доматите При полски условия се отглеждат домати в три производствени направления - ранно,

средно ранно и късно полско производство на домати. Поради това те се поставят при различни климатични условия - температура, валежи, почвена и атмосферна влажност. Вегетационният период на доматите в трите производствени направления на отглеждане е също различен; доматите от ранното производство имат вегетационен период 100-110 дни; средно ранните - 150-180 дни, а късните - 90-110 дни. Още по-голямо разнообразие при решаването на въпросите за

торене и хранене на доматите внася и използването на голям брой сортове (индетерминантни и детерминантни) с различни изисквания към хранителния режим, а така също и с внедряването на нови технологии на отглеждане на домати.

В сравнение с редица други зеленчукови култури доматите са по-малко взискателни към почвата. За ранното производство на домати са по-подходящи леките и по-топли почви, а за средно ранното - по-тежките.

Доматите имат добра самопоносимост. Добивите от домати и качеството на продукцията обаче винаги са по-добри при правилно редуване на културите. Добри предшественици на доматите са тревните смеси на втората година от разораването, бобовите краставиците, главестото зеле и картофите. Успешно се отглеждат домати и след житни култури.

За подобряване на храненето на доматовите растения и повишаване ефективността на минералното торене на домати важно значение има оптималната влажност на почвата. При недостиг на вода в почвата фотосинтезата и растежът отслабват, плодообразуването намалява, нарушава се минералното хранене и настъпва опасност от силно повишение концентрацията на почвения разтвор, особено при интензивно торене. До плодообразуването оптималната почвена влажност е 70% от ППВ, а по време на плододаването - 80-85% от ППВ. Прекомерното овлажняване на почвата вследствие обилно поливане или продължителни валежи също влияе неблагоприятно върху растежа на растенията. Доматите предпочитат умерената влажност на въздуха - 60-65%.

Интензивността на осветлението също влияе върху храненето на доматовите растения. При по-слаба интензивност на осветлението се намалява натрупването на растителна маса на единица площ, а също и количеството на усвоените хранителни елементи от доматите. Най-силно се намалява усвояването на фосфора и азота. При два пъти по-слабо осветление повишаването на дозите на азота се отразява отрицателно върху развитието на доматовите растения. Затова при намалено осветление в периода на формирането на бутоните от първото съцветие се препоръчва да се увеличи фосфорно-калиевото торене на доматите.

През отделните фази на развитие - изграждане на кореновата система и вегетативната маса, образуването, нарастването и узряването на плодовете, доматите имат различни изисквания от азот, фосфор и калий. При правилно торене на доматите с азот се увеличава формирането на вегетативни и репродуктивни органи и в крайна сметка - добивът. За отделните сортове домати са необходими различни количества азот. Сортовете домати с буен вегетативен растеж (с голяма листна маса) изискват по-големи количества азот в сравнение с по-слабо облистените. Усиленото азотно хранене непосредствено след засаждането или малко по-късно (при цъфтежа на второто съцветие) увеличава ранозрелостта и общия добив.

Доматите са азотно позитивните растения, при които торенето с високи дози азот не влияе отрицателно върху развитието на растенията и узряването на плодовете. При недостиг на азотно хранене листата на растенията остават малки, светлозелени и зелено-жълти. Жилките на листата изменят жълто-зелената си окраска в синьо-червена, особено от долната страна на листата. Стъблата са тънки, твърди и влакнести, приемат същата окраска, както и жилките. Страничното разклонение и растежът на филизите са слаби. Плодовете са малки, бледозелени, при узряване се оцветяват в яркочервен цвят.

По отношение изискванията към фосфорното хранене доматите се отнасят към средно взискателните зеленчукови култури. Известно е обаче, че те реагират най-силно на азотно и фосфорно торене на доматите.

Недостигът на фосфор предизвиква видими изменения в доматовите растения - петна с виолетов до лилав оттенък от долната страна на листата (по-късно целите растения - дръжките и стъблата, придобиват тази окраска), тънкостъбленост, задържане на растежа на кореновата система, увеличаване процента на изресяването на цветовете, закъсняване в цъфтежа и узряването на плодове, които най-често са дребни. Признаци на умерен недостиг на фосфор могат да се появят и в периода на плододаване. В този случай виолетовият оттенък се появява по жилките и долната повърхност на листата. Плодовете узряват лошо.

При благоприятен фосфорен режим растенията развиват добра коренова система, която осигурява добър растеж и развитие, ускоряване на цъфтежа и плододаването, повишаване

на добива. Освен това качеството на плодовете се подобрява - увеличават се сухото вещество, захарите и витамин С.

Доматите изпитват остра нужда от фосфор в началото на своето развитие. Особено висока взискателност към фосфора доматите проявяват в периода на формирането на първите генеративни органи. Това е изразено най-силно при сортовете с по-къс вегетационен период.

Калият е също безусловно необходим елемент, който се съдържа във всички растителни органи на доматите. Калият влияе върху водния режим на растенията, върху устойчивостта им към неблагоприятни условия, повишава устойчивостта на болести по доматите и качеството на продукцията. Поглъщането на обменния калий от почвата зависи от натрупването на сухо вещество в растенията. То е особено интензивно в периода на нарастването на плодовете. Натрупването на калий в доматовите растения варира в зависимост от съдържанието му в почвата й нормата на торене с калиеви торове. Обезпечаването на доматите с фосфор във фазата цъфтеж и начало на завързване, както и с калий по време на плододаването, способства за доброто развитие на растенията и за повишаването на добива от домати.

ТОРЕНЕ С АЗОТНИ МИНЕРАЛНИ ТОРОВЕ Кога се тори с азотни минерални торове? Азотните минерални торове при песъчлива и лека почва, където азотът е изложен на

измиване, се внасят главно през вегетацията на зеленчуковите растения под формата на подхранване.

При внасяне на азотните торове в по-тежки почви азотът се измива по-трудно, поради което даже и при използване на амониев нитрат, около 1/4 от нормата, предвидена за отглеждане на зеленчуковата култура, може да се внесе преди сеитбата или разсаждането, а останалите 3/4-през вегетацията като подхранване.

Срокът на внасяне на азотните торове зависи и от дължината на вегетационния период на отглежданите зеленчукови култури. Доматите, пиперът, патладжанът и др., чиито вегетационен период е по-дълъг се подхранват с азотни торове обикновено двукратно - с първото прекопаване и 15-20 дни по-късно; при спанака, салатата, репичките, зеления фасул и други култури с къса вегетация, както и при зеленчуковия разсад, цялото количество азотен тор може да се внесе преди сеитбата.

ПО КОИ ВЪНШНИ ПРИЗНАЦИ НА ЗЕЛЕНЧУКОВИТЕ РАСТЕНИЯ СЕ ОПРЕДЕЛЯ НЕДОСТИГЪТ НА АЗОТ?

При доматите Растения - слаби, растеж - забавен, стъбло - тънко, листа - дребни, бледозелени, а при

силно гладуване с виолетово оцветяване по жилките. По-старите листа изсъхват по-рано. Съцветия - слаби, плодове - малко, дребни и дървенисти. Корените стават кафяви и отмират.

При пипера Растения - слаби, растеж - забавен, листа - бледозелени. Плодове - малко, дребни, с

тънка месеста част.

При краставиците Растеж - забавен, листа - бледожълти, при остър недостиг - ластуни жълти, тънки,

твърди. Те стават кафяви и отмират. Плодове - светли.

При зелето Растения - малки, младите листа - бледозелени, по-старите листа - виолетови. Ранно

изсъхване на листата. При лука Растеж - забавен, листа - къси, откъм върха започват да червенеят.

При картофите Растения - слаби, стъбла - тънки, правостоящи, листа - дребни, светло- или жълто-

зелени, завити нагоре, краищата им започват да жълтеят и съхнат, старите листа отмират рано.

ОБОРСКИ ТОР - КАЧЕСТВА И ВИДОВЕ Какви са качествата на оборския тор? Може да се каже, че оборският тор е пълен тор. Оборският тор съдържа всички важни

за растенията хранителни елементи и микроелементи, а също и стимулатори (ауксини, витамини, хормони и др.) и въглехидрати (целулоза, захари и др.), които подобряват както почвеното плодородие, така и храненето на растенията. Разложеният (узрелият) оборски тор съдържа: азот - от 1,13 до 3,34 г/кг; фосфор - от 0,57 до 3,02 г/кг; калий - от 0,70 до 5,17 г/кг; мед - от 0,14 до 5,30 г/кг; бор от 0,42 до 3,65 г/кг и манган - от 8,9 до 65,26 г/кг.

Хранителни елементи в пресен оборски тор, кг/т

Хранителни елементи Вид на оборския тор

говежди конски овчи

Азот 3-5 5-7 8-9

Фосфор 1-3 2-5 1-3

Калий 3-6 3-8 6-7

Съставът на полуразложения оборски тор, с който най-често се тори е приблизително следният: 75% вода, 0,5% азот, 0,2% фосфор и 0,6% калий.

Голяма част от съдържащия се в оборския тор азот е под формата на амоняк, който е много ефикасен за растенията, но е летлив.

Оборският тор се получава от различни животни, които се изхранват по различен начин и за които се използва съответна постеля. Освен това торът се събира и се съхранява при нееднакви условия. Всичко това влияе върху неговия състав и качество.

С какъв оборски тор се тори? За торене се използват най-често два вида оборски тор - полуразложен и разложен. При полуразложения оборски тор постелята се различава от изпражненията, но е

променила цвета си. Този оборски тор се използва за основно наторяване на почвата през есента. Когато се разлага в почвата, той подобрява структурата и поглъщателната й способност.

При разложения оборски тор постелята не се различава от изпражненията.

Какви са качествата на птичия тор? Птичият тор е най-богатият от всички органични торове. Той съдържа три пъти повече

азот и калий и около четири пъти повече фосфор в сравнение с обикновения оборски тор. Птичият тор има голямо бързо действие.

Трябва да се знае, че азотът на птичия тор се губи много бързо, поради което торът се съхранява примесен с дървени стърготини, с градинска почва (25-50% от тора) или с праховиден супер фосфат (5-6% от тора).

От една птица годишно се получава от 5 до 10 кг тор.

Натрупват ли се нитрати в зеленчуците при торене с оборски тор? Вероятността за натрупване на нитрати в зеленчуците в резултат на торене с оборски

тор е сравнително по-малка, но не е изключена. Както е посочено в таблицата по-горе, оборският тор съдържа доста азот и понякога при торенето с много големи количества, например при отглеждането на зеленчукови култури в оранжерията, съществува опасност от натрупването на нитрати в продуктовите органи.

Кога се тори с органични торове? Най-подходящото време за торене с органични торове е през есента, непосредствено

преди дълбоката обработка на почвата. Оборският тор не бива да се оставя на площта дълго време неразпръснат, тъй като

голяма част от азота му излита. Средната норма за есенно наторяване в зависимост от типа на почвата е 300-500 кг

полуразложен оборски тор или компост на 100 м2 през 3-4 години. Ако всяка година ще се внася органичен тор, нормата трябва да се намалява до 100-200 кг на 100 м2.

С пролетното прекопаване или изораване на почвата се внася органичен тор, ако не е внесен през есента. В случая, ако се внася оборски тор, той трябва да бъде разложен. На 100 м2 се внасят 300-350 кг разложен оборски тор или 350-400 кг компост.

Когато се отглеждат дини, пъпеши и краставици, разложеният оборски тор или компостът се разпределя върху гнездата преди сеитбата през пролетта - по 1-2 лопати на гнездо. Разложен оборски тор или компост може да се постави и в ямките за разсаждане на доматите - по половин до една лопата на ямка. При тези случаи есенното органично наторяване на почвата се извършва с по-ниска норма.

КАКВО ЗНАЧЕНИЕ ИМАТ МИКРОЕЛЕМЕНТИТЕ ЗА ХРАНЕНЕТО НА ЗЕЛЕНЧУКОВИТЕ РАСТЕНИЯ?

Желязото има значение за образуване на хлорофила в растенията и за тяхното дишане, тъй като влиза в състава на някои дихателни ензими.

Недостигът на желязо в почвата причинява рязко забавяне на растежа на растенията и образуване на светложълти или бели листа - явление, наречено хлороза.

При недостиг на манган в почвата растенията забавят растежа си, а по листата им се появяват сиви петна - пригор, и добивът става нисък. С манган трябва да се торят варовитите алкални почви.

При недостиг на бор в почвата растенията образуват слаби корени, листата и стъблата се изкривяват, цветовете окапват. При доматите и лука например при недостиг на бор листата стават плътни и трошливи, при цветното зеле се образуват кухини в кочана и др. Торенето с бор дава най-добър резултат на почви с кисела реакция.

При недостиг на мед в почвата растенията плододават много слабо. Доматите при недостатъчно медно хранене не цъфтят, имат потиснат растеж, синьо-зелени листа със завити нагоре краища, с по-късно проявена хлороза по тях. От липса на мед страдат растенията върху наскоро отводнена почва.

ТОРЕНЕ НА ЛОЗЯТА Необходимост от торене на лозята Като многогодишно растение лозата остава на постоянно място 30-40 години. През

този период ежегодно с гроздовата реколта, пръчките и листата от почвата се изнасят големи количества хранителни вещества. Извършените анализи показват, че от 1 декар лозата извлича около 9 кг азот, 3 кг фосфор и 10 кг калий. За да плододават и да се развиват нормално лозите, необходимо е по някакъв начин да се възвърнат отнетите с реколтата хранителни елементи. Това е възможно единствено чрез торене на лозята. В противен случай лозите непрекъснато ще отслабват и добивите ще намаляват.

При торенето на лозята в почвата се внасят главно азот, фосфор и калий. Всеки от тези елементи оказва специфично въздействие върху растежа и плододаването на лозата.

Азотът е необходим главно за растежа на лозите. При недостиг на азот гроздето и леторастите остават по-дребни и недоразвити, а листата придобиват жълтеникав оттенък. Излишъкът на азот предизвиква много буен растеж, а листата остават интензивно зелени до късно през есента. Зърната стават по-едри, но по-воднисти и по-често се нападат от сиво гниене. Пръчките недозряват и са по-чувствителни на студ. Виното по-трудно се избистря и е предразположено към заболяване. Много високите дози азот дори потискат растежните процеси и намаляват добива.

Фосфорът е особено необходим по време на цъфтежа на лозите. Фосфорът спомага за по-доброто узряване на пръчките и гроздето и с това за подобряване качеството на виното. При недостиг на фосфор добивът намалява, а растежът на леторастите и листата отслабва.

Калият е много необходим на лозовото растение през периода на узряване на гроздето и пръчките. Калият спомага за натрупване на повече захари в гроздето и за по-добро

узряване на пръчките, а оттук и за повишаване на студоустойчивостта им. При недостиг на калий листата в началото на есента потъмняват и стават чупливи.

Торене на лозята с органични и минерални торове Органични торове Органични торове са за предпочитане, защото подобряват структурата на почвата и

осигуряват всички хранителни елементи на лозовото растение. От органичните торове може да се използват оборският тор, птичият тор, компостът и др.

Оборският тор се внася по 3-4 тона на декар през 2-3 години. Когато не достига, може да се внасят по 2 тона оборски тор с добавка на 30-40 кг суперфосфат и 25-30 кг калиева сол на декар. Предпочита се разложен оборски тор, а за по-тежки почви - полуразложен, за да се подобрят физичните им свойства.

Птичият тор е много по-богат с хранителни вещества и се използва в по-малки количества - 250-300 кг на декар. Преди да се внесе в почвата, птичият тор се разрежда с вода и се оставя да ферментира 10-15 дни.

Недостигът на органични торове може да се попълни с компост. Чрез компостиране може да се оползотворят най-различни растителни отпадъци, като лозови листа и леторасти, стъбла на зеленчукови растения, цвеклови листа, листа от овощни дървета и др. От събраните отпадъци, наредени на пластове, дебели 20-25 см, се изграждат купчини, високи до 1,5 м. Всеки пласт се покрива с малко пръст и се залива с вода или с торова течност. Отгоре и отстрани купчините също се покриват с пръст. След 6 до 8 месеца растителните отпадъци изгниват и компостът е готов за използване.

Минерални торове Наред, с органичните торове с успех може да се използват и минерални торове-азотни,

фосфорни и калиеви. От азотните торове най-често се внася 20 кг амониев нитрат на декар. От фосфорните

торове обикновено се използва суперфосфат - 50-60 кг на декар. От калиевите торове се предпочитат калиев сулфат и калиев хлорид - по 20-30 кг на

декар. Като калиев тор може да служи и пепелта от изгарянето на лозови пръчки, слънчогледови стъбла, слама, дърва и други растителни остатъци. Събраната пепел се пази на сухо и се употребява по 60-100 кг на декар.

Срокове, норми и начини на торене на лозите Торенето на мястото, определено за лозе, което се извършва едновременно с

риголването, е известно като запасяващо торене. Нормите на запасяващото торене са високи - 4-5 тона обрски тор, като към него се прибавят до 150 кг суперфосфат и 80-100 кг калиев сулфат на декар. При липса на оборски тор запасяващото торене може да се извърши само със суперфосфат-180-200 кг, и калиева сол - 120-150 кг на декар. В случая са много подходящи праховидният суперфосфат, костеното брашно и други по-евтини фосфорни торове.

Торенето, което се извършва едновременно със засаждането на лозите, се нарича припосадъчно. Определените количества торове се поставят в посадъчната ямка. След разбъркването им с почвата сместа се покрива със слой чиста почва, така че корените на засадената лоза да не попадат върху торовете. Най-добри резултати се получават при органично торене с 1 кг добре разложен оборски тор или смес от същото количество оборски тор и около 10 гр суперфосфат .

В плододаващите лозя органичните торове се внасят в почвата през есента едновременно с дълбоката обработка. Внесени през пролетта, те не дават желания ефект, тъй като влажността на почвата намалява и разлагането им се забавя. Азотните торове се внасят през пролетта, не по-късно от 20-30 дни преди разпукването на пъпките. Фосфорните и калиевите торове може да се внасят през целия период на покой на лозата в зависимост от възможностите и състоянието на почвата.

От голямо значение е и как ще се извърши самото торене. Повърхностното разхвърляне и плиткото заораване на торовете не дават добър ефект. Това е по-скоро торене на плевелите. Поставянето на торовете в кръг около лозите също не дава желания резултат. Най-

добър ефект от торенето се получава, когато торовете се внасят по-дълбоко, близо до по-тънките разклонения на корените.

По средата на междуредието се отваря бразда (канавка), дълбока 25-30 см, в която се разхвърлят торовете, след което тя се закрива.

Когато лозите са засадени в редици, покрай алея, пътека и т. н., с права лопата се изкопава канавка, дълбока 25-30 см, на 50-60 см встрани от реда. Торовете се поставят на дъното й и се заразят с изкопаната пръст. При следващото торене канавка се изкопава от другата страна на реда. Ако лозите са засадени поединично, изкопава се подобна канавка въз форма на окръжност с радиус 50-60 см от стъблото на лозата. Количеството на торовете се определя, като се предвидят за всеки квадратен метър, зает от лозите, по 3-4 кг оборски тор или 20-30 гр азотен тор, 50-60 гр. супер фосфат и 30-35 гр. калиев сулфат.

КАК ДА ТОРИМ ФАСУЛА ЗА ДА ПОЛУЧИМ ВИСОКИ ДОБИВИ?

Органичното и минералното торене на фасул се оптимизират, като се вземат под внимание потребността му от хранителни елементи за получаване на определен планов добив и специфичните агроекологични условия, при които се отглежда. Фасулът съдържа два пъти повече азот и 30% повече фосфор и калий от житните култури, поради което въпреки по-ниската му продуктивност по износа на хранителни вещества почти се изравнява с тях.

За формиране на 100 кг. зърно и съответната вегетативна маса фасулът изнася 5,3-8,8 кг. азот, 1.6-3,5 кг. фосфор, 2.9-8 кг. калий, а 12-13 кг. калций.

Големите колебания в добива на семената и на вегетативната маса и техният дял в общия добив на фасул налагат задължително да се правят химична анализи. Износът на хранителни елементи се определя в края на вегетацията Установено е, че във фаза пожълтяване на долните листа (когато семената са напълно оформени) потребността е най-голяма. Разликата между максималното потребление и износа се дължи на опадане на част от вегетативните и недоразвитите генеративни органи. Според някои автори тази разлика може да достигне 25-30%.

Нормите на торене се определят диференцирано в зависимост от почвените, климатичните, биологичните, агротехническите и други фактори.

Азотът играе важна роля за формиране на добива на фасул. Фасулът може да задоволява своите потребности по три начина:

за сметка на минералния азот на почвата или на азота от минералните торове; за сметка на азота в семената и в атмосферата; като едновременно използува двата източника на азот. Третият начин на азотното хранене на фасула е най-целесъобразен, понеже

създава възможност за непрекъснато повишаване на продуктивността на посева през периода на вегетацията. В началото, докато няма на разположение биологичен азот, фасулът се снабдява от почвата, а по-късно преминава изцяло или почти изцяло на бактериален азот.

Както недостигът, така и излишъкът на азота влияят отрицателно върху добива на фасул.

Бавното развитие на растенията преди образуване на грудки най-често се дължи на азотен глад. През този период е нужен минерален азот, който плодородните почви и без наторяване могат да осигурят. Ако се налага торене, нормата се определя главно в зависимост от съдържанието на нитрати в почвата. На слабо запасени почви трябва да се тори с 8-10 кг. на декар, а на почви с по-високо естествено плодородие и интензивно торен предшественик - с 4-6 кг. на декар. При засушаване фотосинтетичната дейност се влошава, грудковите бактерии изпитват остър недостиг на въглехидрати и силно намаляват азотфиксиращата си дейност. За фасула, както и за останалите бобови култури, отношението на въглехидратите към азотсъдържащите съединения (С : N) се запазва независимо от осигуреността с азот. Затова с увеличаване на въглехидратите нараства способността на растенията да усвояват минерален и биологичен азот. Следователно всички мероприятия, насочени към активизиране дейността на

фотосинтезата, способствуват за фиксацията на атмосферния азот и за усвояването на минералния азот от почвата.

Азотфиксиращата дейност на грудковите бактерии протича нормално при наличие на средно около 1 млн. бактерии в 1 cm3 почва.

Ограничаващ фактор за тяхното развитие е почвената реакция. При рН 5 - грудки не се развиват, при рН 5,5 само 50% от растенията образуват грудки и то дребни, слаби. При рН 6 всички растения образуват грудки, но само 50% от тях са едри, с розов цвят. При рН 6,5-7,5 всички растения имат много едри червеникаво оцветени грудки, което е признак за активна азотфиксираща дейност. Ако 2-3 седмици след поникване на фасула се образуват розово-червени грудки, фиксацията на азота от въздуха протича нормално. Същата проверка се прави и във фаза цъфтеж на фасула. След варуване на почвата с 200-300 кг. на декар негасена вар почвената, реакция може да се подобри с 1,5-2 единици. Целесъобразно е да се направи инокулация на семената на фасула с активни щамове грудкови бактерии, понеже при кисела почва съществуващите щамове имат понижена активност.

Фосфорът повишава устойчивостта на фасула към заболявания, намалява трансиирационния коефициент и благоприятствува развитието на кореновата система.

Недостигът на фосфор затруднява азотфиксиращата дейност на грудковите бактерии и азотното хранене на фасула. Високите дози фосфор обаче оказват депресиращо влияние на фасула. Торенето с фосфор трябва да се нормира след определяне съдържанието на подвижен фосфор в почвата. При ниско съдържание на фосфор в почвата - под 5 mg на 100 g почва и повишена киселинност внасянето на високи дози фосфорни торове в комбинация с варуване осигурява активна азотфиксация и добър добив при равномерното разпределение на торовете в почвата.

На такива почви фасулът трябва да се засява на следващата година след внасянето на фосфора (8-10 кг. на декар а. в.) и вар - 300 кг. на декар.

При съдържание на фосфор от 5 до 12 mg. на 100 g почва и неутрална почвена реакция торовата норма се определя по балансовия метод.

На почви, които съдържат 15-25 mg фосфор на 100 g почва и имат неутрална реакция, торенето не винаги дава добър резултат. Тори се с малки дози (3-4 кг. на декар) Р205 само за поддържане на оптимално фосфорно ниво. На почви, които съдържат над 25 mg фосфор на 100 g почва, не се внася фосфорен тор, защото излишният фосфор потиска развитието на грудковите бактерии.

Калият подобрява устойчивостта на фасула на бактерийни заболявания и повишава сухоустойчивостта му.

Приема се, че почвените типове у нас съдържат достатъчно калий. Бедни на калий са лочви, в които съдържането му е под 8 mg на 100 g почва, а средно запасени са при 8-17 mg на 100 g почва. Когато калият е над 17 mg на 100 g почва, не се налага внасяне на калиев тор.

Самостоятелното калиево торене не увеличава добива. Най-добър ефект се получава, когато се тори едновременно с азот, фосфор и калий. На най-бедните почви се внася по 6-8 кг. на декар К2О5, а на по-добре запасените -по 3-4 кг. на декар.

От микроелементите върху добива на фасул най-чувствително влияе молибденът.

В количества 5-10 g на декар а. в. той засилва активността на грудковите бактерии, повишава фотосинтетичната дейност и увеличава добива с 20-30%. Молибденът се внася заедно с фосфора и калия. Ниско е съдържанието на молибден, когато е под 0,5 mg на 1 кг. почва, средно при 0,5-1 mg и високо - над 1 mg почва. При средно и високо съдържание на молибден не винаги се повишава добивът на фасул. Оподсолените черноземи, сивите и канелените горски почви у нас се нуждаят от торене с молибден. За 100 кг. семена се използува 1,5-2 1 гореща вода, в която се разтваря молибденова сол.

Фосфорните и калиевите торове и варта се внасят през есента заедно с основната, а азотните - с предсеитбената обработка. От азотните торове най-често се използува амониев нитрат, от фосфорните - суперфосфат, а от калиевите - калиев сулфат. Добър тор е дървесната

пепел, понеже освен калий съдържа калций и фосфор. Молибденът се внася чрез полумокро третиране на семената.

Фасулът се влияе от торене с органични торове. Оборският тор увеличава добива на фасул с 25-30% и оказва последействие на пшеницата, следваща фасула. Оборският тор трябва да се внася до 2-3 тона на декар през есента заедно с фосфора и калия, преди дълбоката оран.

КАК ТРЯБВА ДА СЕ ТОРЯТ КАРТОФИТЕ ЗА ДА СЕ ПОЛУЧАТ ВИСОКИ ДОБИВИ?

ТОРЕНЕ НА КАРТОФИТЕ Въз основа на много опити е установено, че с 1 тон клубени и съответното количество

надземна маса картофите изнасят от почвата средно по 5 кг. азот, 2 кг. фосфор, 9 кг. калий, 4 кг. калций и 2 кг. магнезий, като и отклоненията са значителни и зависят от сорта, от планирания добив, от агротехниката и др.

Най-много хранителни вещества са нужни на картофите през периода на интензивно нарастване на надземната маса и при клубенообразуването.

Картофите използуват нитратната и амонячната форма на азота. При излишък на азот стъблата избуяват, задържа се клубенообразуването и се удължава вегетационният период.

Фосфорът ускорява клубенообразуването и увеличава скорбялното съдържание на клубена. На кисели почви трябва да се внася по-голямо количество фосфорни торове.

Калият участвува в белтъчния и във въглехидратния обмен и оказва съществено влияние върху устойчивостта срещу болести по картофите и върху количеството и качеството на клубените. Действието на калия зависи от формата на азотния тор - нитратната форма го потиска, а амонячната го засилва. Калиевите торове, съдържащи хлор, намаляват скорбялата в клубените. Калиевото торене не е ефективно на влажни почви, понеже при повече влага почвеният разтвор съдържа достатъчно достъпен калий.

Картофите се нуждаят също така от калций, магнезий, желязо, сяра, бор, молибден, мед, цинк и други, за нуждата от които също трябва да се водят наблюдения.

Определяне на торови норми Торовите норми се определят по съшия начин както при останалите култури, като се

вземат под внимание много фактори - плодородие на почвата, предшественик, воден режим, планов добив и др.

При интензивни технологии торовите норми могат да достигнат 25-30 кг. азот, 20-25 кг. фосфор и 25-28 кг. калий на декар. Установено е, че при по-голяма доза азот (над 12 кг/дка) при бедни на фосфор и калий почви съотношението между азот (N), фосфор (Р) и калий (К) трябва да бъде 1:1,5:1,5.

Оборският тор е високоефективен на всички почви, но особено нужен е на по-леките почви, бедни на хранителни вещества.

Внася се по 2,5 тона на декар с есенната оран или напролет преди преораването. С него се внасят фосфорните и калиевите торове. Азотът се внася напролет двукратно - две трети преди засаждането и една трета с първата обработка или, еднократно при засаждането. В засушливи райони половината от азотната норма може да се внесе през есента. Установено, че преди засаждането не трябва да се внасят повече от 10-12 кг. азот на декар.

Преди години в планинските райони се тореше егречно, но постепенно този начин на внасяне на органичен тор загуби значението си поради трудното му приложение. В някои страни се прилага зелено торене на леките почви и наклонените терени, в резултат на което се получават високи и стабилни добиви

БОРНОТО ТОРЕНЕ - ВАЖНО ЗВЕНО НА СЪВРЕМЕННАТА АГРОТЕХНИКА

Физиологичните и биохимични функции на бора в растителния организъм са многостранни. Те са тясно свързани с развитието и делението на меристемната тъкан, с нормално протичане на процесите на опрашване и оплождане на цветовете и с транспорта на захарите. Този микроелемент играе важна роля за преминаването на хранителните елементи през клетъчните мембрани, върху интензивността на фотосинтезата, образуването на аскорбинова киселина и на важни растежни вещества. Недостигът на бор намалява поглъщането на калция от растенията потиска нормалното развитие на грудките при бобовите и образуването на нектар при сложноцветните растения. Внасянето на бор повишава хлоро-филното съдържание и намалява пероксидазната активност, което обяснява положителното му влияние за преодоляване на вредното действие на високи дневни температури, на почвено и атмосферно засушаване. Липсата на усвоим бор в почвата намалява растежа на корените вследствие на смущения в синтеза на нуклеинови киселини и рязко увеличаване на фенолни съединения.

Нуждата от бор за земеделските култури се определя от чувствителността им към борен недостиг и от износа на бор с добивите. Върху съдържанието на подвижен (усвоим) бор в почвата влияние оказват физикохимичните й свойства.

Най-често боролюбивите култури страдат от недостиг на бор, когато се отглеждат на карбонатни почви и ниско съдържание на органично вещество. Влошаване на борното хранене на посева се наблюдава при следните условия: на почви с лек механичен състав става лесно измиване на боратния анион от коренообитаемия слой с валежите или с поливните води; при тежките почви (смолниците) усвоимият бор намалява през периоди на засушаване вследствие на висока борна сорбция от глинестите минерали; при варуване на киселите почви става утаяване и по-слабо поглъщане на подвижните борни съединения; при продължителни засушавания борен недостиг се провокира от слабо придвижване на биоелемента към младите растежни части.

В зависимост от боролюбивостта на отглежданите култури у нас те се разделят условно на две групи: силно чувствителни – захарно цвекло, люцерна, слънчоглед, памук, тютюн, цветно зеле, лоза, хмел и мак; средно чувствителни към бор - домати, картофи, ябълка, лен, детелина, лавандула и други етеричномаслени култури (анасон, резене, кориандър). Нормите за борно торене за културите от първата група за почвено внасяне са съответно 500 и 400 г/дка за слаба и средна запасеност. а при втората група - 300 и 200 г/дка в активно вещество. Почвеното микроторене се извършва при доказана с агрохимичен анализ много ниска запасеност на бор на конкретното поле (по-малко от 0,4 мг/кг почва).

Борният микротор се разтваря напълно и се изпръсква равномерно с малък обем вода в зависимост от наличната техника в стопанството. След това се извършва култивиране непосредствено преди сеитбата. Извънкореновото борно микроторене (пръскане на растенията) се извършва с 1/10 част от нормата за почвено микроторене, предимно в ранните часове на деня, с оглед да се осигури по-продължителен контакт на водния разтвор с листната повърхност в критичната фаза за дадената култура, когато нуждата от биоелемента е най-голяма, а внасянето на микротор е най-ефективно. Обикновено тази фаза съвпада с периоди на ранни или по-късни летни засушавания.

Визуалните симптоми на недостиг по културите се изразяват в следното: разсветляване и загуба на тургур при младите листа, а впоследствие и поява на сърцевинно гниене по цвеклото, деформация и лесна чупливост на листата (слънчоглед, тютюн), влошаване на вкусовите качества при овощните видове и зеленчуците, преждевременно окапване на младите листа (люцерна, детелина, звездан). Борното гладуване рязко намалява добива при семепроизводни посеви (люцерна, резене, анасон и др.), а също влошава качествените показатели на растителната продукция (захарното цвекло, слънчогледа, тютюна, памука).

Обикновено пръскането на посевите с бор става еднократно или двукратно в началото на масов цъфтеж, а при захарното цвекло в началото на юли и август. В случай, че на полето е внесен оборски тор (повече от 3 тона на декар) нормата на бора може да се намали до 20 г/дка. Третиране на семената е борен микротор не се препоръчва, защото е неефективно.

За характеризиране на борния режим се използва и листната диагностика, като винаги се анализират само най-млади листа. Посевите страдат от недостиг на бор, когато съдържанието на елемента е по-малко от следните критични стойности (в мг/кг суха маса): захарно и кръмно

цвекло - 31, цветно зеле - 23, люцерна - 15, памук - 25, лоза - 22, праскова - 18, ябълка - 19, круша - 16, фъстъци - 28, слънчоглед - 26, маслодайна роза - 10, детелина - 18, дребнолистен тютюн - 14, едролистен тютюн - 19, домати - 16, моркови - 16, царевица - 8, резене и анасон - 16.

Най-често използваните борни микроторове са боракс (11% В), борна киселина (17% В) и солубор (концентриран натриев борат с 20,5% В). В други страни се използват и обогатени на бор микроторове. Оборският тор в зависимост от произхода си съдържа от 10 до 30 г бор в един тон суха маса. Не се препоръчва при пръскане с борни микроторове смесването им с други препарати.

С борно микроторене се спомага за решаване на важни въпроси на земеделието у нас като:

подобрява се опрашването и оплождането на слънчоглед и се постига по-пълно озърняване в средата на питата;

повишава се рандеманът на захар при цвеклото и на маслеността при слънчогледа; рязко се повишават добивите на семепроизводни посеви (люцерна и др.); увеличава се процентът на листата от първа класа при тютюна; намалява

окапването на плодните кутийки при памука; подобряват се вкусовите качества, витаминното съдържание и външния вид на

плодовете и зеленчуците; стабилизират се добивите при боролюбивите култури в райони, отличаващи се с

интензивно слънцегреене и продължителни летни засушавания; повишава се ефективността на варуването и фосфоритуването при мелиорация на

кисели почви. Ст.н.с. I ст. д.с.н. Димитър Стоянов, ИП „Н. ПУШКАРОВ"

КАК СЕ ТОРЯТ ДОМАТИТЕ В ПОЛИЕТИЛЕНОВИТЕ ОРАНЖЕРИИ?

Доматите, които се отглеждат в полиетиленовите оранжерии са с кратък вегетационен период. Доматите в оранжерията образуват голяма растителна маса и дават висок добив от единица площ. Поради тази причина доматите извличат от почвата с добива си големи количества хранителни вещества.

Характерно е, че доматите се отглеждат при неблагоприятни условия: като къс ден; по-голям брой облачни дни; голяма температурна амплитуда на почвата и въздуха; различна влажност през денонощието. Всичко изброено по-горе оказва влияние върху минералното хранене на доматите в

полиетиленовите оранжерии. За да получим високи добиви от оранжерийни домати, то е необходимо е да се направи агрохимичен анализ на почвата:

преди основното торене; при подготовката на оранжерията; един-два анализа през време на вегетацията на растенията. След получаването на резултатите от анализите се определят и торовите норми. За да

получим 1000 кг добив от домати ще ни бъдат необходими: 3,0-3,8 кг азот; 1,0-1,2 кг фосфор и 3,3-3,5 кг калий.

Трябва да се знае, че само част от внесените хранителни елементи с минералните торове се използва от растенията. Ефективността от използването им зависи от редица фактори като:

физикохимичните свойства на почвата; запасеността на почвата със съответния хранителен елемент; почвената реакция (рН); концентрацията на соли в почвения разтвор и други. Трябва да се знае, че растенията усвояват около:

50% от внесения азот с минералните торове; 20-25% от фосфора; 55-60% от внесения калий.

ТОРЕНЕ НА СПАНАК, САЛАТА, РЕПИЧКИ, ЗЕЛЕН ЛУК И ЗЕЛЕН ЧЕСЪН

Ранните пролетни зеленчуци образуват растителната си маса за сравнително кратък период от време. Ранни зеленчуци (спанак, салата, репички, зелен лук и зелен чесън) усвояват интензивно хранителните вещества от почвата. Необходимо е почвата да бъде добре запасена с лесноусвояеми за растенията хранителни елементи.

Ранните зеленчуци се развиват при сравнително неблагоприятни условия: къс ден, голям брой облачни дни, намалена осветеност, ниски (почвени и въздушни) температури, при повишена почвена и въздушна влажност. Всичко това оказва влияние върху минералното хранене на растенията и върху формирането на добива и неговото качество.

Тези зеленчукови култури се развиват добре на леки по механичен състав почви. Такива са глинесто-песъчливите или песъчливо-глинестите почви с неутрална (рН 6,2 до 7,2) или близка до нея почвена реакция. Необходимо е да се избягват студените, тежки по механичен състав и кисели почви.

Торовите норми се определят по балансовия метод. Затова преди основното торене на зеленчуците трябва да се направи агрохимичен анализ на почвата за да се установи нейната запасеност с лесно усвояеми за растенията хранителни елементи.

Оптималните торови норми се определят в зависимост от: резултатите от агрохимичния анализ; добива, който желаем да получим; коефициента на използване на хранителните елементи от растенията.

Култура Амониева селитра Суперфосфат (троен) Калиев Сулфат или Калиев хлорид

Спанак 20-30 8-16 10-20 кг/дка

Салата 15-20 20-25 0-20 кг/дка

Репички 15-18 10-12 12-15 кг/дка

Зелен лук и зелен чесън

12-18 15-18 10-12 кг/дка

Фосфорният и калиевият тор се внасят при подготовка на почвата. При репичките с тези торове се внася и азотният тор. Посоченото количество азотен тор при спанака се внася най-често на два пъти - половината преди засяването на семената, а останалата част от него по време на вегетацията на растенията. Спанакът, засят в късна есен, трябва да се подхрани, ако преди засяването не е извършено торене, с необходимото количество азотен тор. Това подобрява храненето на растенията, увеличава растежа им и увеличава добива. Подхранване се прави и на салата с 10-12 кг/дка амониев нитрат (амониева селитра), а при зеления лук и чесън - с по 15-20 кг/дка азотен тор.

Салата се тори с калий, когато се отглежда на много леки, песъчливи почви и ако предшестващата и култура не е торена с калий или оборски тор.

При торене на зеленчуци с пресен оборски тор не може да се усвоят намиращите се в него органични вещества до минерализирането им и вследствие на това се влошава минералното хранене на растенията.

Възможно е и да се влошат вкусовите качества на продукцията под влияние на тези разлагащи се вещества. При торене на репичките с пресен оборски тор кореноплодите стават по-груби, деформирани и по-лютиви. Ето защо при тази култура е целесъобразно оборският тор да се внася при предшестващата ги култура.

Салата, зеленият лук и зеленият чесън трябва да се торят с 3-4 т/дка добре разложен оборски тор, който следва да бъде внесен в почвата при есенната й обработка.

Добър ефект се получава и от листното подхранване на ранните пролетни зеленчуци по време на вегетацията на растенията .

Листното подхранване допълва минералното хранене на растенията, засилва растежа и увеличава добива. Третирането на растенията се извършва до 10 часа и следобед след 16 часа. При мокра листна повърхност вследствие на валеж или сутрешна роса листно подхранване не се прави.

ФИЗИОЛОГИЧНИ СМУЩЕНИЯ ПРИ ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ, КАТО РЕЗУЛТАТ ОТ НЕДОСТИГ НА

КАЛЦИЙ Сред физиологичните смущения причинени от недостиг на калций в определени

органи на растението са горчивите ядки при ябълката, вътрешно потъмняване на зелевите култури и целината, черна сърцевина при цикорията, върхово гниене на цветовете и плодовете при доматите, пипера и дините, некроза на столоните на картофите,некроза по листата на зелевите, загниване върховете на плодовете на ягодата и върховете на салатите, стъклен вид на цветното зеле /съцветието е като просмукано с вода/. Различни по вид смущения при окрасните култури и др.

Локален недостиг на калций при ягодовото растение причинява некроза по върховете на листата. Въпреки, че факторите на околната среда влияят на броят и сериозността на физиологичните смущения, причината е специфичен недостиг на калций при младите листа по времето, когато излизат от пъпките. Повредата е загиване на върха на листата, при по-тежки случаи дори може да загине целият лист.

Ясно е, че мъртвите тъкани не могат да се възстановят в последствие, въпреки че доставките на калций значително се увеличават след пълното излизане на листата. Загиването на част от листа, или върхът му води до неговото изкривяване и ненормална форма. Порасналите вече листа не са чувствителни и често съдържат достатъчно калций.

Фактът, че загиването на растителни тъкани е резултат от недостиг на калций е установен чрез опити. С разтвори на калциев нитрат и калциев хлорид са напръскани короните на растенията или са приложени като капки на всеки отделен лист, точно преди да се подаде от пъпката. Това третиране е предотвратило недостигът и некрозата била преодоляна докато третирането продължавало. Поне веднъж седмично било необходимо да се правят пръскания за да се избегне физиологичното смущение, но дори и тогава не всички листа били опазени, тъй като калцият не се придвижва от старите към младите листа.

Прилагането на калциев нитрат предпазва и други култури от физиологични смущения, необходимо е да се правят чести пръскания докато младите тъкани достигнат критичните фази от своето развитие. Например ежеседмични пръскания предпазват целината от черна сърцевина. Прилагането на калциев нитрат като пръскания на растенията с разтвори, понякога не е достатъчно сигурен метод за предпазването им от хранителен недостиг. затова подаването на достатъчно калций чрез кореновото хранене в критичните фази от развитието на културите е по-доброто и сигурно решение.

ЧАСТИ И ОРГАНИ НА РАСТЕНИЯТА ЧУВСТВИТЕЛНИ КЪМ НЕДОСТИГ НА КАЛЦИЙ:

плодове в по-късни фази на своето развитие, като ябълки и домати; органи с голямо натрупване на растителна маса, като главите на главестото,

брюкселското зеле и салатите; подземни органи на растенията служещи за съхранение на хранителни вещества

при растенията: фъстъци, картофи и др.;

млади органи на растенията, например млади листа току що излизащи от пъпката. От физиологична гледна точка тези органи нямат голяма възможност да изпаряват

вода (транспирация) или защото са под земята, затворени са в пъпката или са с голяма гъстота (притиснати едни към други), а понякога и липсата на достатъчно устица на единица площ.

Основният проблем е как да осигурим достатъчно транспорт на калций до бавно транспириращите растителни тъкани, за да подсигурим нуждите им при интензивен растеж. При ягодите критичния период започва, когато листата са в пъпките. Веднъж след като е излязъл и се е разгънал листът се подлага на атмосферните влияния и транспирацията през устицата се увеличава значително. Изпарението предизвиква разлика във водното налягане с количеството на изпарената вода през устицата, в корените на растението клетките на ксилема извличат воден разтвор от почвата в корените. Новият воден разтвор преминава от стъблото в листата и заменя загубената от изпарението вода, като пренася и минералните вещества необходими на растението, включително калций. Важно е, че калцият за разлика от много други хранителни елементи не се придвижва от старите към младите органи на растението, той се натрупва трайно в листата и например при ягодата достига до 1.5% от сухото им вещество.

ТОРЕНЕ НА ЗЕЛЕН ФАСУЛ Градинският фасул не е много взискателен към вида на почвата и към хранителните

вещества в нея. Само когато се отглежда като втора култура за късно полско производство, трябва да се избират по-влагоемните песъкливо-глинести, които осигуряват добър воден режим, фасулът е по-чувствителен към киселинността на почвата - рН не бива да бъде под 5,5.

По корените се развиват азотфиксиращи бактерии, които образуват грудки. Бактериите задоволяват не само собствените си нужди от азот, но и тези на растението. Освен това от корените в почвата остават значителни, количества азот, които се използват от следващите култури. Необходимо е обаче да се знае, че биологичната фиксация на молекулярен азот при фасула е най-малка в сравнение с другите бобови култури. Проучванията показват, че соята за един вегетационен период фиксира 6,5 кг азот, грахът - 8 кг, фият - 8,9 кг, лещата - 13,5 кг, детелината от 10,5 до 20 кг, люцерната - 21,7 кг, докато фасулът едва 4,4 кг азот на декар.

Фасулът е добър предшественик за повечето селскостопански култури, но се отличава с лоша биологична самопоносимост. По-добри добиви от една и съща площ се получават, когато се засява през 3-4 години.

Зеленият фасул спада към групата зеленчукови култури, средно склонни да натрупват нитрати в продукцията си. Количеството им нараства, когато се внася повече азотен тор, при неблагоприятни условия за отглеждане на растенията, при ранни пролетни сеитби, особено под полиетилен, или при късни есенни сеитби.

Потребността на растенията от азот е особено голяма в началното им развитие, когато все още не са се образували грудки по корените, а в по-късните фази постепенно намалява. Най-големи количества азот се усвояват от растението във фаза бутонизация (формирането на цветовете).

Усвояването на азота от атмосферата (чрез грудките) започва по-рано, когато растенията се торят с по-малко количество азотни торове. В по-късните фази на развитие се увеличава относителният дял на атмосферния азот, независимо от минералното торене.

За зеления фасул фосфорът е необходим предимно по време на бутонизацията и при образуването на зърната. Потребностите от калий значително нарастват през периода на формирането на зърната, а при узряването намаляват.

В зависимост от запасеността на почвата с леснодостъпни за растенията хранителни вещества зеленият фасул (първа и втора култура) се тори най-често с 25-30 г/кв.м. амониева селитра, 25-30 г/кв.м. двоен суперфосфат и 20-25 г/кв.м. калиев сулфат или калиев хлорид. Фосфорният и калиевият тор се внасят през есента или рано напролет или при подготовката на почвата за фасула като втора култура. С азотен тор се тори най-често еднократно - преди сеитбата съвместно с фосфора и калия или след поникването на семената във фаза 1-и - 2-и лист. Ако основното торене на зеления фасул се направи с азот, фосфор и калий, на растенията се осигурява азот в ранните фази от тяхното развитие, когато не са образували грудки. Тогава те нарастват

бързо и по-добре усвояват азота, в резултат на което остатъчните количества от нитрати в продукцията ще бъдат най-малко.

ЦАРЕВИЦАТА ИЗВЛИЧА ГОЛЕМИ КОЛИЧЕСТВА ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА ОТ ПОЧВАТА

Царевицата понася монокултурно (след себе си) отглеждане. В редица страни тя се отглежда на едно място в течение на 15 и повече години. Тази практика е масова в САЩ.

У нас царевицата успешно може да се отглежда в кратка монокултура (3-4 години) след люцерна. Това решение е перспективно, тъй като положителното последействие на люцерната се проявява 3-4 години след разораването й.

При осигурено редуване по време и място (когато се включва в сеитбооборотна схема) подходящи предшественици за царевицата са бобовите култури и бобово-житните смески. У нас най-масовият предшественик са зимните зърнени житни култури - пшеница и ечемик.

Царевицата извлича големи количества хранителни вещества от почвата. Решаващ елемент за размера на добива е азотът. За формирането на 100 кг зърно се извличат от почвата 2-3 кг азот, 0,7-1,5 кг Р2О5 и 1,6-2,7 кг К2О. У нас царевицата, отглеждана без напояване, се тори с 10-15 кг азот, 4-5 кг фосфор и 4-6 кг калий на декар, ако почвите са слабо запасени с калий. При напояване се използват 20-25 кг азот, 10-12 кг фосфор и 8-10 кг калий. Фосфорните и калиевите торове се внасят запасяващо с основната обработка, а азотните също еднократно с последната предсеитбена обработка, когато царевицата се отглежда без напояване. При поливни условия половината от торовата норма на азота се внася с последната предсеитбена обработка, а останалото количество се дава като подхранване.

Когато има възможност царревицата може да се тори с оборски тор. Той се внася с основната обработка по 2-2,5 т, когато царевицата не се напоява, и по 3-4 т на декар при поливни условия.

Царевицата реагира добре на извънкореново подхранване с микроторове. Най-добре е те да се комбинират с хербицидите във фаза 4-ти - 5-ти лист.

ТОРЕТЕ ВТОРИТЕ ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ С КОНКРЕТНИ НОРМИ И В ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ

Като втори култури на полето се отглеждат най-често късното главесто зеле, късните домати, зеленият фасул, краставиците, репичките, ряпата и други.

Късното главесто зеле се засажда най-често след ранни бобови или житни култури. То реагира силно на минерални и органични торове. Добре е да се използва оборски тор от 4 до 6 т/дка, но при условие, че това не е направено при предшественика. Ако почвата е алувиално-ливадна или с лек механичен състав, подходящи норми са от 60 до 72 кг/дка амониев нитрат, от 50 до 60 кг/дка двоен суперфосфат и от 25 до 30 кг/дка калиев сулфат, а ако е чернозем-смолница или с тежък механичен състав - съответно от 50 до 60 кг/дка амониев нитрат, от 40 до 50 кг/дка двоен суперфосфат и от 20 до 25 кг/дка калиев сулфат. Фосфорният и калиевият тор се внасят при подготовката из почвата преди разсаждането, а азотният - на два пъти по равни количества: при първото окопаване и около един месец по-късно. С шербетуването се внася по 1,5-2 т оборски тор с поливната води. Това подобрява развитието на растенията и увеличава добива. Ефектът от шербетуването е по-голям, когато главестото зеле не е подхранвано с оборски тор.

Късните домати, отглеждани на леки, песъчливи почви, се торят с 60 до 72 кг/дка амониев нитрат, с 40 до 50 кг/дка двоен суперфосфат и с 20 до 25 кг/дка калиев сулфат, а на тежки по механичен състав почви - с 50 до 60 кг/дка амониев нитрат, с 40 до 50 кг/дка двоен суперфосфат и с 10 до 12 кг/дка калиев сулфат или калиев хлорид. Както и при главестото зеле, фосфорният и калиевият тор се внасят при подготовката на почвата преди разсаждането, а азотният - на два пъти в същите срокове.

Късните краставици се торят обикновено с 30-40 кг/дка амониев нитрат, с 20-30 кг/дка двоен суперфосфат и с 20-25 кг/дка калиев сулфат.

Зеленият фасул като втора култура се тори с 20 до 24 кг/дка амониев нитрат, с 20 до 30 кг/дка фосфорен тор и с 18 до 20 кг/дка калиев сулфат. Торовете се внасят при подготовката на почвата преди сеитбата или до фаза втори-трети лист. Ако предшественикът е подхранен с високи норми органични и минерални торове, посочените количества могат да се намалят до 30%.

Спанакът реагира силно на хранителния режим. Торенето му с органични и минерални торове влияе благоприятно върху развитието му. Но не е целесъобразно да се внася пресен оборски тор, защото той се разлага бавно и растенията не могат да използват хранителните вещества. Освен това разлагащият се тор влошава вкусовите качества на листната маса, а понякога причинява и изгаряния на растенията. Комбинираното торене с азотен, фосфорен и калиев тор увеличава добива.

Торовите норми трябва да се определят в зависимост от подхранването на предшественика. Ако е торен с високи норми фосфор и калий, при спанака те може да не се внасят. Но ако при подготовката на почвата това не е направено, спанакът се тори с 10-12 кг/дка двоен суперфосфат и с 10-12 кг/дка калиев сулфат. Освен това се внася и по 20-25 кг/дка амониева селитра. Половината от азотния тор се дава преди засяването, а останалото количество - рано напролет.

Репичките и ряпата, както и спанакът са взискателни към почвата. Развиват се добре на структурни, рохкави, влагоемни и по-леки по механичен състав почви. Чувствителни са и към хранителния режим. Те се торят органично според изискванията на предшественика. Не бива да се използва пресен оборски тор, защото се влошава качеството на кореноплодите. При подготовката на почвата преди сеитбата на тези култури се тори с 15-20 кг/дка амониева селитра, с 20-24 кг/дка двоен суперфосфат и с 10-22 кг/дка калиев сулфат. Поради късия вегетационен период репичките и ряпата не се подхранват.