Автори – ст.учители : Л.Василева - фотографии С. Любенова - текстове

Майките винаги са прави, а мама каза, че всяко живо същество е любов.

Щом слънцето в очите светне,

елате с нас, момичета, момчета!

Сърцата ни не може никой да догони,

С любов минаваме през всичките сезони.

“Здравейте!” – каза бобеното зрънце,

протегна се, изпука,

Проточи тънички ръце към топлото ни слънце.

И чудото започва точно тука...

Сезоните са високи колкото нас.Лицата им са цветовете на цветята.

Косите им – оплетени със вятър.Усмивките...ооо, те са на децата.

Понякога сезоните питат: “Къде да скрием слънцето, за да не могат палавите ръце на децата да го превърнат в жълта топка за игра?”

А после се сещат къде

и го скриват точно зад нас,

за да изглеждаме голеееми...

Сезоните са бури, облаци, светкавици.

Как бързо небето сменя празничните си дрехи.

Но най е красиво когато на шията му гердан от дъга засвети.

И ние можем бури да правим, но вълшебни – от листа и усмихнат вятър.

И пак така вълшебно можем да ги върнем върху дърветата голи – да им бъдат топла завивка

Сезона ни изненада с плодове и хрупкави зеленчуци.

Поиграхме с него на малки вълшебници.

Ето ги – морков-пиленце и вещица-круша

Как ги обичаме!

Разпериха рокли красиви!

Станаха приказно живи!

Пръстите ни понякога с бои се накичват и на цветенца приличат.

Стъпки тук и стъпки там, стъпки си направих сам! Ех, каква картинка чудна и каква загадка трудна – хапва ми се сладолед, но навред е сняг и лед!

Май се сетих! Вече знам! Близвам скришом сладолед, сладолед от вкусен лед!