ДЕВИАНТНО ПОВЕДЕНИЕ

ДЕВИАНТНОТО ПОВЕДЕНИЕ

Изготвила:Божидара А. Рикева

[email protected]Психолог РЦПИОВДУСОП

Русе2009

Божидара А. Рикева - психолог

2

Терминът “девиация”,

означава отклонение от социалните норми, нарушение.

Прилага се при оценка на тези събития и факти от ежедневието, които се отнасят

към явленията – престъпност, психопатоподобни изяви на личността,

наркомании, алкохолизъм, самоубийства, скитничество и други.


3

Терминът “девиация”, е приложим при описание и оценка на стила и начина на живот на отделния индивид или социална група, които по една или друга причина и във всички случаи се противопоставят (или са някъде в периферията на действие) на общоутвърдените правила и норми на съжителство между хората.

Девиацията се отнася както до характера на протичане, така и до последствията на индивидуалното (груповото) поведение.

Девиацията като правило е форма на социални отклонения и се регистрира като нарушения на институционализираните норми на дадено общество.


4

Девиацията като правило е форма на социални отклонения и се регистрира като нарушения на институционализираните норми

на дадено общество.

В цялото си многообразие девиациите се отнасят до :

насилието,

репресиите,

неоправданото наказание и обидите,

корупцията,

липсата на социална автономност,

подчинението на правилата на живот на асоциалните субкултури и други.


5

Определението на девиацията като тип поведение:

Което излиза от рамките на действащите социални норми в дадено общество.

Това е отхвърленото, неодобряемото, нежеланото, опасното за отделния индивид и за обществото като цяло поведение.


6

Девиантно поведение е закономерно следствие от разнообразни отклонения в личностното (или психосоциалното) формиране на децата и подрастващите

Обикновено се наблюдава в периодите на ускорена социализация и социална индивидуализация на децата и юношите, в кризисните периоди от психосоциалното формиране на личността, когато индивидът влиза в нови, по-сложни социални отношения.

Изискванията към него растат и в редица случаи това са водещите предпоставки за възникването на конфликти, неблагополучия и нарушения в равновесието на отношенията между него и средата.

Субекти на девиантно поведение са както психически здравите деца и юноши, така и тези, които се отличават с различни по степен и характер на изразеност физически или психофизически аномалии.

Девиантно поведение е възрастово-психологически детерминирано

Девиантното поведение е своеобразен тип социална аномалия, която обединява широк кръг явления, разпространени в широката социална действителност.

Основни характеристики на девиантното поведение, които го определят като такова и го отличават от останалите форми на отклонение в поведението


7

Към отклоненията в социалното поведение се отнасят :

скитничество, бягствата от къщи и училище, аморалния начин на живот;

склонностите към употреба на алкохол, наркотични и токсични вещества;

педагогическата занемареност, изоставането и отпадането от обучение;

нарушенията във взаимоотношенията между деца и възрастни, между връстници, побоиша, скандали, убийства;

включването в противообществени групи (участия в кражби, обири, организирани групови престъпления);

склонностите към суицидални действия, побоища;

стремежите към социална изолация и други.


8

Девиантно поведение на юношите не е отделен акт или действие, а своеобразен формиращ се стереотип

на поведение.

В много случаи девиациите се дължат на несъответствие между социално-обществените норми

и социокултурните качества на субекта.

Девиациите отразяват несъответствието между нормативния и ценностния опит за отделния индивид.

Девиациите може и да се разкрива във възможността те да са актуализирани съзнателно или като защитна

рамка.


9

Фактори за девиантно поведение Влиянието на отделните видове семейства върху

развитието на личността е изключително важно условие решаването на конкретни възпитателни цели и задачи.

В периода на детството и юношеството индивидът е обладан от изключителния стремеж да подражава и претворява качествата на предпочитания “идеален” човек. Това постоянно желание за самоуподобяване с възрастните се реализира в индивидуалните стремежи на подрастващите към самостоятелен и независим начин на живот и поведение.


10

“За едно дете няма по-голям ужас от това да не го обичат, да го отблъснеш е за него пъкълът, от който

трепери... С отритването идва гневът и за отмъщение, че си бил отритнат, гневът ражда

престъпление... Дете, на което отказват обичта, към която се стреми, ритва котката и притулва

тайната си вина; друго открадва, дано златото го направи обичано; третото тръгва да покорява света.

И винаги тази вина, отмъщение и нова вина.”

(Дж. Стайнбек “На изток от Рая”)

Най-добрият метод за пълноценното изграждане личността на детето е упражняването на демократично-авторитетния стил, при който баланса между емоция и контролиращо поведение е постигнат в

максимална степен.


11

БЛАГОДАРИМ

ЗА

ВАШЕТО

ВНИМАНИЕ


12

ЛИТЕРАТУРА

1. Карагьозов, И. Психологически проблеми на девиантното поведение. 2002 г.

2. Карагьозов, И. Основи на дефектологията. 1995 г.

3. Попова,С. Възпитателни взаимодействия в семейството.2000 г.

4. Иванов,И. Семейна педагогика.1998 г.

5. Петров,Г. Детската престъпност.1998 г.

.

ДЕВИАНТНО ПОВЕДЕНИЕ

Education