ИНТЕГРИРАНОТО ОБУЧЕНИЕ НА ДЕЦА СЪС СОП

Зараждане на идеята за интегрирано обучение.

В образованието на децата с трайни увреждания, може да се приеме следната

обща класификация:• XIX век - период на бурно развитие на

медицината, когато се диференцират множество видове заболявания и видове инвалидности; тук може да се говори за зараждане и формиране на медицинския модел на инвалидността, а образованието на децата с увреждания е подчинено на принципите на сегрегацията и изолацията, на господство, доминация и подчинение;

• от началото на ХХ век до към 60-те години - наложен е медицинския модел на инвалидността, а образованието е подчинено на споменатите вече принципи и се извършва в специално създадени образователни институции (специални училища). Тук акцентът е поставен върху патологията, върху неспособността на индивида да изпълнява присъщите му социални роли и да извършва характерните за него ежедневни жизнени дейности.

• от средата на 60-те години на ХХ век до средата на 80-те години - възниква и се налага т.нар. нормализация, когато родителите на децата с увреждания повеждат борба и съдебни процеси (особено интензивни в САЩ) за правото децата им да учат в масовите училища.

• в основата на концепцията за нормализацията залягат схващанията, че децата с трайни увреждания са способни да усвояват различни дейности и обществото трябва да създаде условия за живот, максимално близки до нормалните

• налагат принципите на интеграция и създаването на различни форми на интегрирано обучение за децата с увреждания

• от средата на 80-те години на ХХ век насам се появява и утвърждава модела на гражданските права на инвалидите, а образованието е подчинено на принципите на свободен достъп и социално включване в общността.

• Идеята за обучение на деца с увреждания в обикновеното училище започва да занимава специалистите 70 години след възникване на специалните училища.

• За инициатор на това, което днес наричаме интегрирано обучение се счита големият австро-унгарски педагог на зрително затруднените Йохан Клайне.

• През 1839 г. той публикува „Ръководство за обучение на слепи деца от най-ранно детство, вкъщи и местното училище”.

• Първият опит за законодателен текст свързан с възможностите слепите деца да учат в масовите училища е предприет в Шотландия , но за съжаление без никакъв успех .

• През 1880 г. работещият в Европа известен сляп интелектуалец от САЩ – Франсис Кембъл предлага програма за ранно съвместно обучение с виждащите в Лондонския кралски нормален колеж .

• През 1896 г. легендарната сляпо – глуха американка Келън Келър е приета в Кембриджското девическо училище ( щата Масачузетс ) . Подпомагана от своята учителка Ан Съливан , тя учи и живее заедно с виждащите си съученици .

• До практическо осъществяване и регламентиране на интегрираното обучение се стига в самото начало на миналия век , когато на 17. 09 1900г в Чикаго е интегриран в нормално училище първият сляп ученик .

• повратна точка в дескредитацията на специалното образование се открива в средата на 20век, когато се появява Всеобщата декларация за правата на човека(1948) и Декларацията за правата на детето(1959).

• Постепенно в живота, науката и практиката започват да навлизат нови практики и модели, свързани с преустройството, а понякога и със закриване на интернати и психиатрични болници

Същност на интегрираното обучение.Дефиниция. Терминология. Особености

• Интегрираното обучение се дефинира като ’’ съвместно обучение на деца със специални педагогически потрабности и здрави деца в обикновеното училище чрез квалифицирано подпомагане от специален учител’’

• за да е налице интегрираното обучение, детето трябва да прекарва най – малко 50% от учебното време в обикновената класна стая.

• Това е продължителен процес , изискващ: - много отговорност , • промени в законодателството, • ранно откриване и диагностика на децата със

специални образователни потребности , • обучение и квалифициране на педагогически

кадри за работа с тези деца в масовото училище,

• популяризиране на проблемите на хората с увреждания пред широката общественост и други.

• Интегрираното обучение не е само една съвременна концепция, а качествено нова образователна политика.

• Интегрираното обучение не може да бъде нито метод, нито принцип, тъй като обективно в себе си използва и двете.

• Това обучение включва и учебните стратегии и стилове, поради което не може да се отъждествява с тях.

• В условията на интегрирано обучение изключително важно е да се разбере, че масовото училище поема част от отговорността за обучението на детето със специални педагогически нужди.

• Интегрираното обучение не е просто преместване от специалното в масовото училище, а активно включване на ученика във всекидневието на обикновения клас.

• Това обучение не си поставя за цел да адаптира класа от деца без СОП към интегрирания ученик, а тъкмо обратното, ние трябва да помогнем на детето реално да се адаптира в класа.

• Това обучение е истинско партньорство между специалното, масовото училище, родителите и обществените институции, които формират неговата солидна обществена база.

• Най – важната роля в интегрираното обучение играят така наречените ресурсни учители. Без тях няма интегрирано обучение

• Функциите на ресурсния учител могат да се разделят на основни , които биват три вида и допълнителни , които непрекъснато се допълват.Основните са – подпомагане на интегрирания ученик, подпомагане на масовия учител, подпомагане на родителите

включващо образование• При ниго стои идеята, че индивидуалността на всеки

ученик трябва да бъде приета и неговото образование да се организира по такъв начин, че да се удовлетворят особените потребности на всяко дете.

• Смята се, че включващото образование предоставя възможност на всички ученици да усвояват изцяло учебния материал и да участват пълноценно в живота на социалните групи от детската градина, през училището до Университета.

• Включващото образование активира ресурси, които са насочени кум стимулиране на равноправието на учениците и създаването на възможности за тяхното участие във всички аспекти на живота на групата (класа).

• Включващото образование се основава на осем принципа:

• ценността на човека не зависи от неговите способности и постижения;

• всеки човек е способен да чувства и да мисли; • всеки човек има право да общува и да бъде

изслушван; • всички хора се нуждаят един от друг; • истинското образование може да се реализира

само в контекста на реални взаимоотношения; • -всички хора се нуждаят от подкрепа и контакти

с връстниците си;

три важни обстоятелства свързани с управление на ИО:

• не може да се прилага определен модел на интегрирано обучение в страната и да се твърди, че той е най-подходящият

• не трябва да се приема, че определен модел е най-подходящ за интегриране на дадена група ученици със специфични увреждания

• няма по-добър модел на интегрирано обучение, но има един, който е най-подходящ за конкретно дете.

Модели на интегрираното обучение

Съществуват около двадесет модела за интегрирано обучение.

• Модел на тотално интегриране- заражда се в САЩ• Този модел предвижда обучение в масовото

училище още от първи клас.• Може би най-добрия за интегрирано обучение,

но веднага трябва да се подчертае, че той е най-трудния и най-рискования

• Тоталната интеграция предполага в определени случаи спомагателна роля на специалните училища, особено ако интегрирания ученик има сериозни проблеми със специфичния начин на ограмотяване.

• Този модел предполага също така много добра комплексна подготовка на ресурсния учител, който трябва да отделя повече време за подпомагане на детето, особено през първата година от обучението.

• В условията на тотално интегриране особено важна роля играят родителите, които вкъщи могат да допълват функциите на ресурсния учител

• Модел на частична интеграция:- Моделът предвижда детето със СОП да получи възможността да посещава масово училище един ден седмично или две-три занятия в рамките на една седмица. - От този модел могат да се възползват деца с емоционални разтройства, с интелектуална недостатъчност и със синдром на Даун. • Занятието по музика и рисуване са особено

полезни.• Важно е посещенията да бъдат индивидуални, а

не групови. Макар и да не осигурява пълна интеграция, моделът е стъпка напред в преодоляване на социалната изолация

• Канадски модел:• Този модел се отличава с т. нар. двойна

структура.• Децата, които ще се интегрират се изпращат в

съседното масово училище за един пробен период.

• Ако ученикът покаже успешно адаптиране в обикновения клас, се преминава към втората стъпка.

• Детето напуска интерната на специалното училище и се отправя към дома, за да посещава масовото училище.

• Този модел предполага добро взаимодействие между ресурсната служба на специалното училище и ресурсната слубжа, която поема отговорността за обучението в местното масово училище.

• Модел за интегриране в определена училищна степен:

- В сравнение с тоталното интегриране, този модел е по-лесно приложим, поради факта, че след завършване на началния или средния курс в специалното училище, детето може да продължи в обикновен клас.• В този случай се дава възможност за

осъществяване на по-добра подготовка за интеграция, тъй като детето отива в масовото училище с достигнато определено равнище на знания и умения.

- Моделът предполага добро взаимодействие между специалното и масовото училище.

• Модел за обърнато интегриране:

- представлява размяна на малки групи деца между специалното и масовото училище от един и същи клас по едни и същи дисциплини.

• Модел едно към едно:

- Този модел се прилага при деца с множество дълбоки увреждания, изискващи интензивно индивидулано обучение.- Те се обучават по системата едно към едно, т.е. един учител обучава един ученик. - При този модел може да се осъществи много добро обучение

• Модел за обединени класове:• Този модел предвижда интегриране на група

деца със СОП в обикновен клас, но без определяне на нейната численост.

• Същественото е, че интегрираната група продължава да бъде структура на специалното училище без да е наразделна част от обикновения клас.

• Същевременно по някои учебни предмети, обучението може да протича съвместно, чрез планиране на общи дейности между специалния и масовия учител.

• Модел за специални класове в масовото училище:• Този модел също има своите поддържници в САЩ,

Русия, някои европейски страни, както и в страни от третия свят.

• Създаването на специален клас за деца с едни и също увреждания в обикновеното училище, наистина създава впечатление, че интегрираното дете, както всички останали, ходи на училище.

• От дуга страна обаче, срещу този модел има много сериозни възражения. Формално специалният клас остава затворен за здравите деца и поставя интегрираните ученици в нова изолация.

• Здравите деца трудно биха разбрали социалните цели на специалния клас, понеже виждат, че децата с увреждания са различни от тях, тъй като са отделени.

Интегрирано обучение на деца със СОП в другите страни

• модел на „единствения път” - това са страни, в които образователната политика и прилаганите практически решения и действия са насочени към интеграцията на почти всички деца в масовите училища.

• Такива страни са Гърция, Испания, Италия, Кипър, Норвегия, Португалия и Швеция (Пшибиш 2005). Интересно е например, че в Италия още от 70-те години на ХХ век няма специализирано образование;

• модел на „двата пътя” • това са страни, в които съществуват две отделни

образователни системи, които функционират на основата на отделни правни норми за образование в масовото (интегрирано) и специалното образователни течения.

• Отделен сектор за специално образование действа в Белгия, Холандия, както и в България, Латвия и Румъния;

• модел на „множество решения” • тук не се използва едно решение, а по-скоро се

предлагат различни концепции, свързващи елементите на горните два модела на образование.

• Такива страни са Австрия, Великобритания, Германия, Ирландия, Исландия, Лихтенщайн, Люксембург, Финландия, Франция, както и Естония, Литва, Полша, Словакия, Словения и Чехия.

Директиви на ЕС• Препoръка R (92), в която ясно са формулирани

изискванията към специалното и интегрираното образование, както и случаите, в които може да се прилага специално образование, но само със съгласието на родителите на децата с трайни увреждания (Препоръка R (92) 1992).

• на децата със СОП трябва да се осигурява помощ при преодоляването на трудностите в процеса на обучение и придобиване на онази компетентност, които ще им бъдат необходими за живота като зрели хора.

Законодателна уредба на интегрираното обучение в България

• Още през 1929 Васил Стефанов – директор на първото училище за слепи в България след посещение в САЩ докладва за наблюдаваната от него система на слепи и слабо виждащи в специален клас към масовото училище.

• През 1984 г. във Варна към училището на деца със нарушено зрение е създадена първата за страната действаща ресурсна служба

• През 1986 г. се открива и втора ресурсна служба към училището за деца с нарушено зрение в София

• По отношение на децата със слухови нарушения интегрираното обучение съществува от 1998-1999 г. , когато към различни масови учебни заведения в София за открити кабинети подпомагащи интегрирани ученици с увреден слух .

6/26/2009

ИНТЕГРИРАНОТО ОБУЧЕНИЕ НА ДСОП В МЕЖДУНАРОДНИ

ДОКУМЕНТИ:• ХV доклад на СЗО по психохигиена - Женева

1967 г.; традиционната практика на физическа изолация и психическо и социално очуждение” на лица с нарушения е неефективна и нехуманна

• Резолюция 2856 на ОС на ООН - от 1971 г. с тази резолюция Общото събрание на ООН приема “Декларация за правата на лицата с умствени затруднения”, в която “изрично се подчертава правото им на пълноценно образование, живот и труд”

Споразумение от Саламанка в което се казва:

• Всяко дете има основното право на образование и трябва да получи възможност да постигне и подържа приемливо ниво на знания.

• Всяко дете има уникални качества, интереси способности и образователни нужди.

• Децата със СОП трябва да имат достъп до обикновените училища.

• Обикновените училища с ориентация към интегриране са най-ефикасното средство за преодоляване на дискриминационното отношение, като създават дружелюбни общности, като изграждат интегрирано общество и постигат образование за всички; нещо повече – те осигуряват ефективно образование за мнозинството от децата и подобряват ефективността на цялата образователна система.

За пръв път въпросът за интегрираното обучение се урежда в “Закона за защита,

рехабилитация и социална интеграциа на инвалидите”/от 1998 г./

• В член 12 на този закон се посочва, че: “предучилищните детски заведения, общообразователните и професионалните училище осигуряват възможности за интегрирано обучение на деца инвалиди в общи или специални паралелки чрез:

- целенасочено възпитение на здравите деца;- адаптирани учебни програми, методики и организация на учебния процес;- приспособяване на училищната и околната среда;- използването на квалифициран персонал;- въвеждене на социалнопсихологически услуги и приобщаване на семействата за активно участие в образователно-възпитателния процес.• (2) Специалното образование в ранна и училищна възраст се

осъществява след изчерпване на възможностите на интегрираното обучение”.

Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета от 2002

година законодателно се рашава проблема за интегрираното обучение

• Съгласно член 21, точка 1: “децата със специални образователни потребности или с хронични заболявания постъпват в държавни или общински детските градини”.

• Задължение на детските градини е да приемат такива деца. Едва когато “всички възможности за възпитание в държавните и общинските детски градини са изчерпани и при писмено съгласие на родителите или настойниците”(чл.21, т. 4), децата със специални образователни потребности могат да преминат в специални детски градини.

• Според член 27, децата със специални образователни потребности или хронични заболявания се обучават интегрирано в масовите училища.

• Задължение на училищата е да приемат такива деца.

• Едва когато “всички други възможности за обучение и възпитание в държавните и общинските училища са изчерпани и при писмено изразено желание на родителите или настойниците”, децата със специални образователни потребности могат да постъпят в специални училища

Измененията на Правилника за прилагане на ЗНП от 2003 година

• Съгласно тези изменения “децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания постъпват в детските градини по ал. 1, които са задължени да ги приемат”(чл. 26, т.2).

• В същото време в специалните детски градини се приемат деца с писмена молба на родителите или настойниците и решение на диагностичен екип към детската градина.

• В разглеждания правилник се уточнява, че “в държавните и общинските училища се приемат в паралелка до 5 ученици с хронични заболявания, с физически и сензорни увреждания, а в професионалните училища и професионалните гимназии - и от домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи”(чл.50, т. 6).

• чл.7 „детски градини, училища и обслужващи звена съвместно с финансиращия орган осигуряват подкрепяща среда за интегрирано обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания”

НАРЕДБА № 6 ОТ 2002 Г. ЗА ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА СЪС СОП

И/ИЛИ С ХРОНИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

• Чл. 2. (1) Децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания се обучават и възпитават интегрирано в детски градини, училища и обслужващи звена.

(2) Децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания могат да се обучават и възпитават и в специални детски градини, училища и обслужващи звена. (3) В специалните детски градини, училища и обслужващи звена се приемат само деца и ученици, за които всички възможности за обучение и възпитание в детски градини и училища са изчерпани и при изрично желание на родителите/настойниците.

Националния план за интегриране на деца със специални образователни потребности и/или с

хронични заболявания в системата на народната просвета (приет с Решение № 894 от

22 декември 2003 г. на Министерския съвет).• Цел: Поетапно въвеждане на интегрираното

обучение на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания в системата на народната просвета

ПРАВИЛНИК ЗА ДЕЙНОСТТА НА РЕСУРСНИТЕ ЦЕНТРОВЕ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА

ИНТЕГРИРАНОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ /2006 г./

Организация на интегрираното обучение

Функции на РЦ

• консултативна, • образователно-възпитателна,• рехабилитационна• координираща функция

• работа с родителите • работа с учителите и екипите от

общообразователните детски градини и училища• работа с децата и учениците• работа с обществото

Функции на ресурсния учител

Подпомагане на интегрирания ученик

• това е първата по важност функция на ресурсния учител. Ако интегрирането на ученика предстои, първата стъпка на ресурсния учител е да проучи и анализира всички фактори, свързани с подготовката на интегрираното обучение. Следваща стъпка е съвместно с институцията, към коята функционира ресурсната служба, да се уточни броят на обслужваните.

• Най – общо конкретните задължения на ресурсния учител, свързани с подпомагането на интегрирания ученик, могат да се обобщят по следния начин:

• Подготвя ученика за интегриране

• Помага на постъпващия ученик в обикновения клас да се адаптира в околната среда и подготвя класа за реалното му приемане. На здравите ученици трябва внимателно да им се обясни, че въпросният ученик е също като тях и има същите потребности.

• Снабдява детето с необходимото специално оборудване и специални учебници, ако има нужда от такива.

• Инструктира ученика за справяне с типичните проблеми по отделните общообразователни дисциплини. Тук трябва да се отчита по какви програми се провежда обучението и моделът на интегриране, който е възприет за конкретното дете.

• Организира обучение по специални програми. Обикновено се приема, че ресурсния учител е подготвен сам да води обучението по някои или в краен случай по всички специални програми.

• Оказва помощ в професионалното ориентиране на ученика и заедно с родителите и ръководството на училището разработва индивидуален план за професионална подготовка.

• Организира и активно участва в диагностичното оценяване на детето.

• При необходимост ресурсният учител разширява сферата за обслужване на детето. Вероятно е да се наложи допълнителен медицински преглед , специфично лечение или някои вид терапия, които следва да бъдат организирани и с подкрепата на родителите

• Създаване на обществена база за подкрепа на интегрираното обучение. Ресурсния учител може много да допринесе за социалната подкрепа и подпомагане на интегрираните ученици. Той следва да осъществява взаимодействие с различни обществени институции и доброволни организации

Подпомагане на масовия учител• Ресурсния учител консултира масовия върху най –

важните особености в обучението на ученика, произтичащи от неговото специфично увреждане. Масовият учител трябва да има представа за начина, по който детето ще получава информация в учебния процес, как може да общува с него, в какви учебни дейности може да участва и като цяло, основните пътища за компенсация на увреждането.

• Оказва специфична методична помощ по отделните учебни дисциплини, в които интегрирания ученик е включен.

• Ресурсния и масовия учител планират съвместни дейности в урока. Допустимо е ресурсният учител да присъства в класната стая в определени случаи, за да оказва пряка помощ на интегрирания ученик.

• Двамата учители могат да обсъждат някои детайли на учебната програма, засягащи интегрирания ученик.

• Помага на класния ръководител за пълноценно включване на интегрирания ученик в живота на класа.

• Ресурсният учител организира включването на масовия в краткосрочни форми за получаване на основна специална подготовка. Такива могат да бъдат еднодневни семинари, посещения на уроци в специалното училище и пр.

• Снабдява масовия учител с достъпна за него специална литература.

Подпомагане на родителите • Запознава родителите с целите и философията

на интегрираното обучение• Предлага на родителите конкретни начини за

успешна самоподготовка в дома. Ресурсният учител може да съветва родителите как да бъдат полезни в подготовката на уроците и домашните упражнения,.

• Родителите се насърчават активно и практически да поддържат формираните у детето полезни умения за самостоятелен и независим живот.

• Ресурсния учител съдейства на семейството за разширяване на социалните контакти на детето по местоживеене.

• Семейството трябва да бъде проучено от гледна точка на това, на какъв етап се намира след раждането на детето със СОП.

• Включване на родителите в различни форми на подготовка като краткосрочни родителски семинари, уикенди в специалното училище и др.

• Индивидуална програма за обучение и развитие на интегрирания ученик