брошура за Славейков
TRANSCRIPT
4 “е” клас СОУ “Петко Рачов Славейков” Кърджали
СОУ “Петко Рачов Славейков”
ПЕТКО РАЧОВ
СЛАВЕЙКОВ
17 ноември 1827
- 1 юли 1895
„Лесно е да говориш, по-трудно е да го сториш.”
„Учението не е лекарство да го изпиеш, че
да станеш учен.”
“Просвещението е потребно на всякой народ.”
П. Р. Славейков
ТАТКОВИНА Петко Рачов Славейков
Хубава си, татковино, име сладко, земя рай,
сърце младо и невинно за теб трепка, та играй.
Мили ми са планините
и на север, и на юг, драги ми са равнините,
набраздени с наший плуг.
На уста ми сладка дума - ще да бъде този кът,
дето Дунав, Вардар, Струма и Марица си текат!
Дор на небо ясно слънце, дор на очи свят, живот, ще обичам аз от сърце таз земя и тоз народ
УЧИ! ПЕЧЕЛИ! КОНКУРИРАЙ! OЧАРОВАЙ!
26 години Да учиш можеш навсякъде!
Да печелиш би опитал и другаде! Да конкурираш може би ще успееш!
Да очароваш не е невъзможно! Но да учиш, печелиш, конкурираш и очароваш
едновременно можеш само ако си СЛАВЕЙКОВЕЦ!
26 години СОУ “Петко Рачов Славейков”
ЖИВОТ И ДЕЙНОСТ 1844-1845г. Опитва да се установи като учител в Килифарево, Церова кория, Бяла, Пиперково, Свищов, Михалци и др., но навсякъде бива прогонен от владиката Неофит. 1845-1846 г. Работи в казанджийницата на баща си. 1846-1848г. Учител в Ловеч, Плевен, Враца и Берковица. Прави опит да продължи образованието си при Н. Михайловски в Елена. 1849-1853 г. Учител в Трявна. На 25 януари 1849 г. се оженва за Иринка Иванчева Райкова. Написва, съставя и издава 1852 -„Смесна китка" „Басненик"1852 и „Песнопойка". 1853-1854 г. Работи като секретар на плевенския владика Доротей. 1854г., Първото му отиване в Цариград. Запознава се с Ал. Екзарх, Иларион Макариополски и др. български дейци. 1856г.- 1857г. Взима дейно участие в подготовката на Дядо-Николовото въстание, завършило с неуспех. Отново отива в Цариград. 1861г. Склонява Йосиф Соколски, ръкоположен за глава на българската католическа църква, да се откаже от дейността си, с което прекратява опасността от разединение на народните сили в стремежа им за извоюване на самостоятелна българска църква. 1877г.,Посреща руските войски в Ст. Загора. Работи като председател на градския съвет. Грижи се за продоволствието, урежда болница, настанява бежанците, урежда разузнавателна служба и градска милиция. Организира отбраната на града. Подпомага руските войски в освободителната им мисия - участва в разузнавателни операции.Превежда отряда на ген. М.Д. Скобелев през Химитлийския проход; участник в разгрома на турската армия при Шипка-Шейново.
ТВОРЧЕСТВО Буквар; ·Букварче; Първа читанка (след букварът);
Български народни песни; Български пословици.
Български притчи или пословици и характерни думи.
Веселушка за развеселяване на младите
Готварска книга или наставления за всякакви гозби според както
ги правят в Цариград и разни домашни справи;
Дневникът на беднийт момък или преговаряния върху
человеческий живот. От Октава Фьойлета. Прев.;
Дребни стихотворения за децата в отделенията;
Езопови басни (Басненик);
Залъгалка или любовно разговорниче, издадено за разтуха на
младите;
Иванчо и Марийка. Нравоучителна приказка;
Извод от советите на здравий разум Прев.;
Исторически примери върху нравствеността.
Календарче 1879; 1882;1883; Кратък годишен месецослов
Кратка читанка; Кратки приказки за децата;
Левът, младий крал на животните. Месецослов за 1856;
Наръчен наставник за най-потребните неща на всяка къща и на
всякого человека;
Наръчни наставления за учителите;Нова песнопойка
Начална книжка за черковно чтение;
Начално ръководство за длъжностите на человека.
Осем дена царувание или историята на Мазаниела
Отечество и любов или от трън, та на глог Прев.;
Песнопойка или различни песни, сатири и гатанки на българский
язик за увеселение на младите;
Питомка или правила за прилично поведение между человецити.
Фр. Соабиа;
Потайностите на царските палати. Монтепена. Ч. I.
По въпросът за жените;
Предвещание или пълно изтълкование на сънищата, виденията и
явленията;
Разбойникът в Балкана. Размишления върху положението ни;
Робинзон на островът си. Приказка твърде нравоучителна
Сиромах Богдан или способ за обогатяване [от В. Франклин].
Книжка много поучителна за народа. Прев. и преработил;
Славейче или събрание на различни песни български и турски за
разтуха на младите; Смесна китка 1852; 1886;
Смешен календар за Нова година 1871; Сурвакня за 1879;
Три приказки за децата, назначени за подарък на Нова година;
Христоматийка; Хубавинка Янка. Любопитна приказчица;
Цариградски потайности, Царят на планините. Прев.;
СОУ “Петко Рачов Славейков”- 4 “е” клас
1878г., есента. Установява се в София, където пренася редакцията на в. „Целокупна България" .Избран с огромно мнозинство за народен представител в Първото обикновено народно събрание. 1879г., февруари -16 април.Назначен е от княз Дондуков- Корсаков за народен представител в Учредителното събрание. Активно участва в изработването и приемането на първата българска конституция. 1879г., 15август. П. Славейков е уволнен като председател на губернския съвет, заради опозиционните му настроения: отказва да подпише верноподаническа декларация и свиква голям протестен митинг. Публикува открито писмо, в което казва: „Син съм на България по-напред, а после чиновник на правителството!“ 1880г., март. Избран с огромно мнозинство за народен представител във Второто обикновено народно събрание. Става председател на Народното събрание 1880г. декември. Става министър на просветата в правителството на Петко Каравелов. Написва „Инструкция по училищното дело". 1881г.,Става министър на вътрешните работи. Арестуван и интерниран в Трявна. Забранява му се да упражнява професията си. 1881-1883г. Политически емигрант в Пловдив, Източна Румелия. Учителства в мъжката гимназия.Връща се в София и започва да издава в. „Търновска конституция". 1884-1885г. Става за втори път министър на вътрешните работи. На 19 януари изпраща писмо до Народното събрание, в което подава оставката си, тъй като не може да работи за България така, както би искал, поради влошено здраве и напреднала възраст. 1885г.,есента.Заминава за Пловдив, за да подкрепи Съединението. Назначен е, заедно с д-р Странски и Й. Груев за временни управители на областта. При избухналата Сръбско-българска война заминава на фронта като представител на Червения кръст. 1887-1894г. Понася огромни преследвания, домашни арести и тормоз при режима на Стамболов. 1895г., 1 юли, 11 ч. Умира в дома си, който се е намирал на пл.„Кафене баши" /"Славейков"/. Впоследствие тази къща е продадена и разрушена от общината, въпреки искането на делегация от интелектуалци да бъде запазена за музей.
СЕМЕЙСТВОТО Баща - Рачо Тодор Казанджията. Роден в Трявна към 1800 г. Родът му е от Якоруда. Оженва се през 1821г. Майка - Донка Дечов Бацовлу-Бюлбюлюолар. Родена във Вишовград. Умира малко след раждането на П. Славейков на 17.01.1828 г. Мащеха -Тодора Йотов. Родена в с. Зенгините, Еленско. Омъжва се за Рачо Казанджията през април 1828 г. и отглежда Петко Славейков.