Списание благодат

благодат, бр.2, 2010г.

Издава, отпечатва и разпространяваХристиянски център за хора с увреждания „Благодат"

брой2/32/ лято 2010

Отговорен редактор:Стефка Стойчева – Пловдив

Редакционен съвет:Съставил броя - Иво Фердинандов – Годеч

Илияна Киркова – ВрацаМукадер Яшарова - СофияНегослав Събев – Трявна

Павлина Тачева – СанданскиКоректор на брайловото издание:

Керанка МилушеваКоректор и предпечат за уголемен шрифт:

Мария КостоваТехнически редактор:

Здравко ЛекишевЧетец на аудиоварианта:

Антония Гидулска – Събева;Аудиообработка:Негослав Събев

Контакти на координатора за София Мукадер Яшарова:

Тел.: 02/827-09-85,GSM: 0898-48-39-43

Използваните стихове от Библията са от издание 1938 г. и превод от New international version.

Издава се на брайл, аудио, електронен вариант и на шрифт, подходящ за зрително затруднени.

Адрес:Пловдив 4006 ул. Ландос 24

Пощенска кутия 11тел'/факс: 032/28-11-37,

GSM: 0898-54-71-16E-mail: [email protected]

Web: http :// gracebg . org

1

http://gracebg.org/


С ъ д ъ р ж а н и е

От редакцията……………………………………..3

Божествеността на Исус ХристосВкуси и виж Христос………………………………5

Да се научим да чуваме…………………..……12п-р Даниел Розен

Пътят на един евреин до Месията……………24Елханан, художник

Израел и аз………………………………………..45Споделя Поли Паскова

Практическо християнство……………………74„Из революция на любовта”Джойс Майер

Благодарност…………………………………….81

2


„Блажен оня народ, на когото Бог е Господ, хората, които е изброил за Свое наследство.” (Псалм 33:12).

С няколко думи

Здравейте, приятели!

Ето ни отново заедно през лятото на 2010г. Иска ми се да вярвам, че всички, които четете,

сте взели решението да устоите до край и да изграждате лични взаимоотношения с Бог, а ако някой не го е направил, се надявам материалите в този брой, да му помогнат да вземе това решение.

Колкото повече се стремим да сме покорни на Святия Дух, толкова повече Бог ще ни изпълва с онази чиста, вечна и неподправена любов, за която все още по-често говорим, а по-малко показваме. Нужно е с постоянство, решителност, усърдие и искреност да се стремим да живеем угоден на Бога живот, изпълнен с Неговата слава и помазание, а ние можем да постигнем това само, отричайки се ежедневно от своите неща – от егоизма, себеправедността и личните си интереси и амбиции. Само тогава ще бъдем благоуханна миризма за всеки търсещ и намерил Исус.

Сега ви каня, докато четете, чрез силата на въображението, с което Бог ви е дарил, да посетите местата, скъпи за всеки християнин. Ще

3


се срещнем и с някои от хората, живеещи и служещи в чудесната страна Израел.

Нека тръгнем заедно из Святия град, пълен със забележителни неща, уникална история и непобедим дух – Ерусалим. Надявам се тази разходка да бъде полезна, вълнуваща и незабравима за вас така, както беше и за мен.

Иво Фердинандов

4


Божествеността на Исус ХристосВкуси и виж ХРИСТОС

Исус е славата на Бога

„Истина, истина ви казвам -преди да се е родил Авраам, Аз съм.” (Йоан 8:58).

„В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог.” (Йоан 1:1).

„В Христос обитава телесно цялата пълнота на Божеството.” (Колосяни 2:9).

Христос не съществува, за да възвеличава нас. Ние съществуваме, за да се радваме, като възвеличаваме Него. Предпоставката на тази книга е, че да познаваш славата на Христос е цел,

5


а не средство. Христос не е славен, за да забогатеем или да бъдем здрави.

Христос е славен, така че бедни или богати, болни или здрави, да бъдем удовлетворени в Него. Първата специфична слава, която поддържа всички останали, е истинското вечно съществуване на Христос. Ако просто обмислим това, а така и трябва, лутащият се кораб на нашата душа ще се стабилизира. Самото съществуване вероятно е най-голямата тайна. Обмислете неограничеността на реалността. Има нещо, което никога не е започвало същест-вуването си. Назад, назад, назад, взираме се в безкрайни векове и винаги е имало нещо. Някой има честта да бъде там пръв и винаги.

Той никога не е започнал съществуването си, нито се е развивал. Просто е бил. На кого принадлежи тази единствена, абсолютна слава? Отговорът е Христос, личността, която светът познава като Исус от Назарет. Апостол Йоан, който е написал последната книга на Библията, получава съдбоносното откровение. Той цитира Бога: „Аз съм Алфа и Омега - казва Господ Бог, - Който е и Който е бил, и Който иде, Всемогъщият" (Откр. 1:8). Тук не говори Христос. Това е Всемогъщият Бог. Той нарича Себе Си „Алфа и Омега" - първата и последната буква от гръцката азбука. В азбуката, никой не може да говори за каквото и да било преди алфа. Няма „преди" алфа в азбуката. Нито пък някой може да говори за

6


каквото и да било след омега. Няма „след" омега в азбуката.

По същия начин е с Бога и реалността. Няма „преди Бога, нито „след" Бога. Той е неограничено там, без значение колко се връщаш или колко напред отиваш. Той е абсолютната Реалност. Той има честта да съществува пръв и винаги. Само на Него принадлежи тази слава.Това е основното значение на Старозаветното Му има Яхве (или Йехова). Изградено е на глагола „съм". Когато Мойсей пита Бога как Му е името, отговорът е: „Аз съм Онзи, Който съм... Така ще кажеш на израиляните - Онзи, Който съм, ме изпрати при вас" (Изход 3:14). Това „Аз съм" е разкрито от Бога в книгата на Исая като подразбиращ се абсолют, вечна Реалност - минала и бъдеща. „Вие сте Мои свидетели, казва Господ, за да Ме познаете и да повярвате в Мен, и да разберете, че съм Аз - че преди Мен не е имало Бог и след Мен няма да има" (Исая 43:10). Да бъдеш „Аз съм", означава да си абсолютно първият и последният. Няма „преди" и няма „след". Просто „Аз съм".

Бог категорично заявява това в Исая 44:6: „Така казва Господ, Царят на Израил, неговият изкупител, Господ на Силите: Аз съм първият, Аз - и последният, и освен Мене няма Бог!' И отново в Исая 48:12: „Чуй Ме, Якове, и ти, Израилю, когото Аз призовах: Аз съм същият - Аз съм първият и Аз съм последният." Неговото име е Яхве — Този, Който напълно, вечно и непобедимо Е. Той има уникалната чест и слава принадлежаща само на

7


Него винаги да е съществувал, когато нищо друго не е. Нито ще бъде надминат от нещо. Това означава да бъдеш Бог. Тогава какво общо има това с Христос, Когото ние знаем като Исус от Назарет? Всичко. Апостол Йоан цитира Христос в края на Откровение: „Ето, ида скоро.... Аз съм Алфа и Омега, Първият и Последният, Началото и Краят.... Аз, Исус, изпратих ангела Си да ви засвидетелства това за църквите" (Откр. 22: 12-13,16). Това са думи на Христос, а не на Бог Отец. Разбира се, не може двама да бъдат „Алфа и Омега" освен ако не са едно. Все пак Христос (Който нарича Себе Си Исус) претендира за същата чест и слава, които принадлежат на Всемогъщия Бог (виж също Откр. 1:17-18; 2:8).

Христос също приема за Себе Си уникалното славно име на Бога „Аз съм". „Исус им каза: Истина, истина ви казвам -преди да се е родил Авраам, Аз съм" (Йоан 8:58). Към края на живота Си Исус казва на учениците Си: „Отсега ви казвам това нещо, преди да е станало, та когато стане да повярвате, че Аз съм" (Йоан 13:19; виж 8:24). Никой не може да каже за себе си нещо по-велико. Това или е вярно, или е богохулство. Христос или е бил Бог, или безбожник. Йоан е знаел истината. „В начало беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог.... И Словото стана плът... Единородния от Отца" (Йоан 1:1,14). Исус Христос, „Словото" е „роден" не направен - и не в определен момент във времето, но вечно. Две личности представени като един Бог, не двама

8


богове -„Синът" роден от „Бащата" - една съществена божественост. Това е велика тайна, както и бихме очаквали. Но това е което Бог е разкрил за Себе Си. Апостол Павел също е познавал уникалната слава, която принадлежи на Исус. „Роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин" (Рим. 9:5). Въпреки това, „Който, като беше в Божия образ, пак не сметна, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга" (Фил. 2:6-7). Затова „в Него обитава телесно цялата пълнота на Божеството"

Исус е славата на Бога (Кол. 2:9; виж 1:19). И сега ние християните не чакаме един обикновен човек, а „явяването на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос" (Тит 2:13; II Петр. 1:1). Затова авторът на книгата Евреи толкова смело заявява, че всички ангели се прекланят пред Христос като пред Бог. „А когато пък въвежда Първородния във вселената казва: „И поклонете се на Него всички Божии ангели” (Евреи 1:6). Той е Създател на всичко, което съществува и Самият Той е Бог: „А за Сина Бог казва: „Твоят престол, о, Боже, е до вечни векове. В началото Ти, Господи, Си основал земята” (Евреи 1:8,10). Така Отец свидетелства за божествеността на Сина. Той „е сияние на Неговата слава и съвършен образ на Неговото лице и Който държи всичко чрез Своето могъщо слово" (Евреи 1:3).

9


Исус Христос е Създателят на вселената. Исус Христос е Алфата и Омегата, Първият и Последният. Исус Христос, Личността, няма начало. Той е абсолютната Реалност. Той има безподобната чест и уникалната слава да съществува пръв и винаги. Той не е създаден. Той е извечно роден. Отец вечно се наслаждава на сиянието „на Неговата слава и съвършен образ на Неговото лице" (Евреи 1:3) в Личността на Неговия Син.

Да видим и да вкусим тази слава е целта на нашето спасение. „Отче, желая където съм Аз, да бъдат с Мене и тези, които си Ми дал, за да гледат Моята слава, която си Ми дал" (Йоан 17:24). Целта на създаването и изкуплението ни е да празнуваме това завинаги.

Молитва:Вечни Татко, Ти нямаш начало. Няма да имат

край. Ти Си Алфата и Омегата. Вярваме в това, защото Ти си ни го открил. Сърцето ни се издига с благодарност, че си отворил очите ни да видим и да познаем, че Исус Христос е Твоят вечен, божествен Син, роден, не създаден, и че Ти, Татко и Той, Твоят Син, сте един Бог. Ние треперим дори да изкажем такива славни истини от страх, че ще Те опозорим със слаби и неадекватни думи. Но ние трябва да говорим, защото трябва да Те хвалим. Мълчанието ще е срам за нас и тогава камъните ще извикат. Ти трябва да бъдеш прославян за Личността Ти в света, който си направил. И трябва да Ти благодарим, защото си

10


ни направил да видим и вкусим славата на Исус Христос, Твоя Син. О, да Го познаваме! Татко, ние копнеем да Го познаваме.

Изгони от умовете ни низките мисли за Христос. Пропий душите ни с Духа на Христос и цялото Му величие. Увеличи възможностите ни да бъдем удовлетворени във всичко, което Си Ти за нас в Него. Където плътта и кръвта са безсилни, разкрий ни Христос, плени вниманието ни и привързаността ни към истината и красотата на Твоя всеславен Син. Помогни ни, независимо дали сме бедни или богати, здрави или болни, да бъдем променени чрез Него и да сме ехо на Неговото превъзходство в света. В името на Исус се молим, Амин.

ДЖОН ПАЙПЪР

11


ДА СЕ НАУЧИМ ДА ЧУВАМЕ

п-р Даниел Розен

„Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.” (Откровение 3:22).

БОГ НИ ГОВОРИ ЧРЕЗ НАШИТЕ МИСЛИ И СЪРЦА

12


Понякога Бог говори на Своите деца гласно, когато те се намират в ситуации, които изискват да имат огромна вяра. Този чуден начин, чувайки физически глас, ни помага да вярваме в ситуации и обстоятелства, които са отвъд нашите възможности. В Йоан 12:28 Исус се помоли: „Отче, прослави името Си!” После дойде глас от Небесата: „И го прославих, и пак ще го прославя!” Тълпата, която се беше събрала там, помисли, че това са гръмотевици, други казаха, че ангел им проговори, но Исус отвърна: „Този глас не дойде заради Мен, а заради вас.” Защо Исус им даде това обяснение? Защото Той чуваше гласа на Бог през цялото време. Той беше в постоянно общение с Отец. Но учениците имаха нужда да чуят Божия глас, за да повярват. Спомни си, че Исус скоро щеше да бъде отхвърлен, презрян, унижен и убит от религиозните водачи. За това Бог проговори. Той знае кога се нуждаем от Слово за уверение и за това ни помага при липсата ни на духовна зрялост.

„Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната слава дойде до Него такъв глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Тоя глас чухме сами ние, че дойде от небето, когато бяхме с Него на светата планина. И

13


така, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви.” (ІІ Петрово 1:16-19).

БОГ ЩЕ НАПРАВИ ТОВА, КОЕТО КАЗВА

„Както е писано: „Направих те отец на много народи”, пред Бога, Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува” (Римляни 4:17).

„Защото е писано, че Авраам имаше двама сина, един от слугинята и един от свободната, но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание... Но, както тогава роденият, по плът гонеше родения по Дух, така е и сега” (Галатяни 4:22-23, 29).

Ти добре знаеш тази история. Бог обеща на Аврам син: „Ето, дойде Господното слово и му каза: Тоя човек няма да ти стане наследник; но оня, който ще излезе от твоите чресла, ще ти бъде наследник” (Битие 15:4). Проблемът дойде от там, че след като получиха това обещание от Бог, Сара предложи нещо по плът, по човешки, и реши да „помогне” на Бог. Грешката „Исмаил”, която Сара, Аврам и Агар допуснаха, не е нещо непознато и в наши дни. Ние много често

14


се заблуждаваме, като си мислим, че Бог има нужда от нашата помощ. Но което е похвално за Аврам и Сара е, че след тази грешка те си спомниха Божието обещание; сграбчиха отново вярата и послушанието, вярвайки, че Бог ще им помогне, а не обратното.

„Бог не е човек та да лъже, нито човешки син та да се разкае; Той каза, и няма ли да извърши? Той говори, и няма ли да го тури в действие?” (Числа 23:19).

Бог нарича Исаак „единствения син на Аврам” (Битие 22:2, 12, 16). От Божия гледна точка „плътта нищо не ползва” (Йоан 6:63). Бог не си спомни греха на Аврам, а само неговата вяра, „която му се вмени за правда” (Римл. 4:3). Неговите грешки бяха забравени. „Изново Той ще се смили за нас, ще стъпче беззаконията ни; и Ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини” (Михей 7:19). Също както Аврам и ние трябва да влезем в Божията почивка, знаейки, че Той ще го направи, защото „оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си” (Евреи 4:10).

„О вие, които сте жадни, дойдете всички при водите; и вие, които нямате пари, дойдете, купете, та яжте; Да! Дойдете, купете вино и мляко, без пари и без плата. Защо иждивявате пари за онова, което не е хляб, и трудът си за това, което не насища? Послушайте Ме с внимание и ще ядете благо,

15


и душата ви ще се наслаждава с най-доброто. Приклонете ухото си и дойдете при Мен, послушайте, и душата ви ще живее; и Аз ще направя с вас вечен завет според верните милости, обещани на Давида. Ето, дадох го за свидетел на племената, за княз и заповедник на племената. Ето, ще призовеш народ, когото ти не познаваш; и народ, който не те познаваше, ще тича при теб, заради Господа твоя Бог, и заради Светия Израилев, защото те е прославил, търсете Господа, докле може да се намери. Призовавайте Го докато е близо! Нека остави нечестивият пътя си, и неправедният помислите си, нека се обърне към Господа, и Той ще се смили за него, и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро. Защото Моите помисли не са като вашите помисли. Нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ. Понеже, както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, и Моите помисли от вашите помисли. Защото както слиза дъждът и снегът от небето, и не се връща там, но пои земята и я прави да произрасте и да напъпва, та дава семе на сеяча и хляб на гладния. Така ще бъде словото Ми, което излиза из устата Ми; Не ще се върне при Мене празно, но ще извърши волята Ми, и ще благоуспее в онова, за което го изпращам” (Исая 55:1-11).

16


ДА РАЗПОЗНАВАМЕ БОЖИЯ ГЛАС

„Ето Моят служител, когото подкрепям, Моят избраник, в когото благоволи душата Ми; Турих Духа Си на него; Той ще постави правосъдие за народите. Няма да извика, нито ще издигне високо гласа си, нито ще го направи да се чуе навън” (Ис. 42:1-2)

„А когато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и ето из облака глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте.” (Матей 17:5).

Отвъд чуването на гласове и свръхестествени посещения, нашият основен проблем е, как да чуваме „тихия и нежен глас на Бог”. Каква е следващата стъпка, която Духът ще ни накара да предприемем? Това водителство идва чрез „подбуди”, чийто риск от заблуда е твърде малък, а именно, да се обадим по телефона късно вечерта на някого, да дадем на друг парите от джоба си, да се молим с някой за нещо специфично, за което не сме знаели предварително. Ние често допускаме грешки, но ако смирено се поучаваме от тях, ще придобиваме все по-голяма увереност за нашите следващи „подбуди”.

„Простият вярва всяка дума, а благоразумният внимава добре в стъпките си” (Притчи 14:15).

17


Друг проблем е, че сме нагласени на вражеска честота. Нашите мисли може да се подхранват както от Бог, така и от собствените ни плътски желания или от нечисти духове. Някои пренебрегват този факт и наивно вярват, че всичко, което си мислят или чувстват, е от Бог, без да се смиряват или да размишляват. Това може да ти се струва глупава грешка, но тя може да се превърне в нещо много сериозно, когато дадена личност си мисли, че Бог й е заповядал „да иде и да убие някого”. Менсън например, който все още нарича себе си християнин, чува гласа на своя „бог”, който му казва подобни неща.

„Боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христа” (2 Кор. 11:3).

„А нечестиви човеци и измамници ще се влошават повече и повече, като мамят и бъдат мамени. А ти постоянствувай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил, и че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христа Исуса. Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело.” (2 Тим. 3:13-17).

18


Освен демоничните подбуди, ние имаме още един проблем – нашата собствена плът. Ние искаме да изглеждаме духовни, ламтим за различни неща, искаме да се защитаваме. Този тип хора често обвиняват Бог и действат по своя си начин. Тези очевидно глупави грешки могат да доведат до такава духовна вреда и злоупотреба, каквато физическа вреда са причинили заблудите на Менсън. Първо ние трябва да се научим да вървим по права линия преди да опънем въже над Ниагарския водопад и да вървим по него. Проблема ни е, че ние не размишляваме върху грешките и действията си, които сме допускали в миналото.

„И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо. Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми” (Рим 7:21-23).

„Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа” (2 Кор. 10:3-5).

19


Ако сме се научили да разпознаваме Божия глас в малките неща и сме се уверили, че принасят траен плод, тогава Бог може да ни подтикне: „Кажи на този човек, че Аз ще го изцеля”. На такъв етап на зрялост тези, които са уверени в Божия глас, нямат нужда да се преструват или да се надяват. Те могат да говорят с власт и убеждение и да очакват резултати.

„И недейте се съобразява с тоя свят, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено” (Рим 12:2). Те не се двоумят, нито прибягват до психологически трикове: „Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде. Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища” (Яков 1:5-8). Те могат да се молят с истинска вяра: „И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и, ако е извършил грехове, ще му се простят” (Яков 5:15). Тъй като „вярването е от слушане, а слушането – от Христовото слово” (Римл. 10:17).

20


КОЙ НЕ СЛУША В НАШИ ДНИ?

„Кому да говоря и пред кого да заявя, за да чуят? Ето, ухото им е необрязано та не могат да чуят; Ето, словото Господно стана укорно за тях, те не благоволят в него” (Ер. 6:10).

„Но те отказаха да слушат, оттеглиха плещите си и запушиха ушите си за да не чуват. Дори направиха сърцето си адамат та да не слушат закона и думите, които Господ на Силите бе пратил чрез духа Си чрез предишните пророци; поради което дойде голям гняв от Господа на Силите. Затова, както Той викаше, а те не слушаха, така и те ще викат, казва Господ на Силите, но Аз няма да слушам” (Захария 7:11-13).

„Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират. На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: „С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите. Защото сърцето на тия люде е задебеляло и с ушите си тежко чуват, и очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля”. А вашите очи са блажени, защото

21


виждат, и ушите ви, защото чуват. Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха” (Матей 13:12-17).

ДА СЕ ПОДЧИНИМ НА БАЩИНИЯ ГЛАС

Често ние искаме Бог да ни говори от любопитство – само, за да чуем Неговия отговор. Но: „Ако наистина толкова те интересува какво мисля, защо тогава не изпълни последното нещо, което Аз ти казах да направиш?” Послушанието е отговорът, който поддържа този диалог. Ако откажем да направим това, което Бог изисква от нас в малките неща, ние рискуваме да притъпим нашите духовни уши. А ако откажем да направим големите неща, за които ни е призовал, тогава Той действително ще ни смъмри.

„Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Богу, както слушането на Божия глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността – от тлъстината на овни” (1 Царе 15:22).

„Но как ви се вижда? Един човек имаше двама сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето. А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде. Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! Но не отиде. Кой от двамата

22


изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство” (Матей 21:28-31).

Представи си, че твоят син идва при теб и най-усърдно започва да те моли: „Татко, говори ми. Какво искаш да направя?” И ти му отговаряш: „Искам да си изчистиш стаята.” Радостно, че е чуло твоя глас, детето въодушевено „излита”, но... не си почиства стаята. По-късно то отново се приближава към теб и започва: „Татко, моля Те, разкрий Своята воля на смиреното Си дете.” Ти отново му казваш: „Иди, изчисти стаята си”. Щастливо, то се оттегля отново, но пак не изчиства стаята си. Не след дълго твоят син отново извиква към теб: „О, велики Татко, аз горя от желание да позная Твоята воля. Дари ме с Твоята мъдрост и водителство!” Ти как би постъпил в тази ситуация? Може би само един поглед щеше да му е достатъчен, за да разбере... А Бог какво прави, когато играем тази игра с Него?

Яков 1:22 ни казва: „Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си!”

„И ако Господ и да ви даде хляб на скръб и вода на утеснение, пак учителите ти няма да бъдат скрити вече, но очите ти ще гледат учителите ти; И ушите ти ще слушат зад тебе слово, което, когато се отклонявате на дясно и когато се отклонявате на ляво, ще

23


казва: Тоя е пътят, ходете по него” (Исая 30:20-21).

„А който влиза през вратата, овчар е на овцете. Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда. Когато е изкарал всичките свои, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му. А подир чужд човек няма да следват, но ще побягнат от него; защото не познават гласа на чуждите” (Йоан 10:2-5).

П-р Даниел Розен, Ерусалим

Пътят на един евреин до Месията

Елханан, художник

Дойдох с такси в Гило, един от прекрасните ъгли на Ерусалим. Когато видях разпръснатите по хълмовете бели къщички, си спомних текст от Библията, където се говори, че Ерусалимските околности ще бъдат населени (Зах. 2:4). Помислих си: „Колко красиво ще бъде тук през пролетта, когато на фона на белите стени ще зацъфти с лилав цвят бугенвилея."

Утрото беше изпълнено с красота и светлина не само в буквалния смисъл на думата. Освежаващо ми подейства срещата с художника Елханан (45 годишен) и съпругата му Джулия. Елханан с леко побеляващи коси и спретната брадичка ми показа първо албума със снимки на

24


негови работи. Една от тях ми напомни прекрасна живописна творба на баща ми, озаглавена „Извор" и поканих Елханан да я види. В онова утро много пъти слушах думата „Извор", тъй като голяма част от живота на Елханан е преминала в търсене на първоначалния извор. Търсил го е в много страни и е преживял много, докато накрая е намерил Бога.

Елханан ми предложи да поседнем в колибката на балкона, тъй като по това време се празнуваше празника на скиниите (СУКОТ). Беседвахме и ни обгръщаше лек ветрец, проникващ през върбовите клонки на върха на колибката. Джулия донесе купичка с орехчета и графа с плодов сок. Помолихме се. Елханан се молеше за това Бог да ни запази в колибката на Своя свят.

Принадлежа към еврейско семейство, членовете на което са дошли в САЩ от Унгария и Чехословакия. Роден съм в Ню Йорк. После нашето семейство, подобно на много други, се преместваше по-нататък и по-нататък в запада на Щатите. В края на краищата се установихме в Калифорния, където и израснах. Семейството ми може да бъде наречено средно еврейско американско консервативно семейство, но не ортодоксално.

Не бяхме много религиозни и не знаехме много добре Библията. Но винаги осъзнавахме, че сме евреи, въпреки че не можехме да обхванем пълната дълбочина на нашето национално

25


призвание. Винаги имах чувството, че живея не в това място и не в това време. Никога и никъде не се чувствах като у дома си. От най-ранно детство нещата в живота ми някак си не вървяха. Децата, с които играех не ми бяха интересни. Шегите им въобще не бяха забавни. Темите, по които разговаряха, не ме интересуваха. Разбирате какво имам предвид.

Когато навърших 25 през 60-те, светът се промени. Може би Божият Дух се изля върху света, не знам. Стана това, което евреите чакаха 2000 години – отново беше получен Ерусалим. В пълен разгар беше движението на хипита-та и тук в Калифорния то заемаше първо място. Нещо ме тревожеше, но сам не знаех какво. Чувствах се съвсем откъснат от поколението си. Постоянно си мислех, че трябва да има нещо повече от това, което виждам наоколо. Обучението не ми даде съвсем нищо. Казах си: „Те само говорят за Бога, но аз не Го виждам". Родителите ми ме посъветваха да гледам филма „10-те Божии заповеди". Тогава бях на 12 г. Мислеха си, че филмът ще ме впечатли и ще ме накара да се отнасям по-добре към религиозните неща. Гледахме филма. Беше великолепен и наистина ми подейства. Казах си: „Ако Бог съществува, Той е точно такъв". Но Бог не беше за мен такава реалност, както на Синай. Аз не можех да почувствам присъствието Му и прекъснах подготовката за Бар Мицва. Когато започнах да изучавам изкуство в Университета, там също

26


възникнаха проблеми. Показах картини на изложба в Глейндайл, което ми позволи да получа пари.

Казах си: „Ще си купя еднопосочен билет и ще замина за Европа”. Сложих боите и четките в куфара и заминах сам, незнаейки къде. Тогава си имах философия, която се свеждаше до следното: всичко, което досега са ми показвали, е лъжа. Всичко, което слушах, всъщност беше неправда. Единственото, в което можех да съм сигурен, беше това, което моите 5 сетива можеха да възприемат. Мога да вярвам само в това, което сам виждам или което сам съм изпитал. Най-важната част от моята философия беше утвърждаване. Трябва да се върнем в миналото си. В Америка няма нещо, което да е по-старо от 250 г. и всичко е опаковано в целофан и дори не мирише.

И така, в Европа! Там можеш да се движиш имад във времето или поне все още може да усетиш миризмата към хляба. Пристигнах в Париж и когато ходех по улиците наистина ме съпровождаше миризма на хлебопекарни БОЯХ се да не пропусна нещо и исках сам всичко на светло да попипам, да помириша, да видя и да изпитам.

В Европа може да пипнеш стените, на които се е опирал Наполеон. В Америка може само да прочетеш за това в книгите. Тук може сам да го изпиташ.

Живях в Париж 5 години, прехранвайки се с рисуване на илюстрации към книги и сам пишех

27


статии и повести. Наемах прекрасно студио близо до остров Сен Луи.

Посетих съседните страни - Англия, Германия, Италия. Видяното сравнявах с това, което четях в книгите и все се опитвах да се задълбоча в историята. В Рим дори ми се стори, че съм близо до извора. В мен започна нещо да зрее, получавайки постепенно все по-определена форма. Святият Дух, Който ме призоваваше от ранно детство, ме изпълни с предчувствие за срещата. Исках да отида още по-далеч във времето и от Рим заминах за Гърция, люлка на западната цивилизация. Записвах всичко, което преживявах там; всичко, което виждах и чувах. А впоследствие, прочитайки записките си, бях доста удивен от тях.

И въпреки всичко не намерих истината. Голяма част от живота ми бе свързана с изобразителното изкуство, но как да изобразя извора, ако не знам къде се намира и какво представлява? Всичко ми пречеше - прекалено много техника, прекалено много бащи и майки. Бях изгубена душа, търсеща сама себе си. „Грях" на иврит е „хет". Думата означава нещо като изстрел от оръжие, който не попада в целта. Изглежда се движех не в нужното направление и напълно изгубих целта на живота си. Животът ми стана безрадостен. Особено в любовните дела. Живях безнравствено, но дори и това беше вид търсене. Търсех истината и любовта, но не там, където

28


трябваше. Практически престанах да се чувствам евреин.

Веднъж ме попитаха: „Ти евреин ли си?" Отговорих с въпрос: „Какво означава да си евреин?" Тогава ме попитаха: „Твоите родители евреи ли са?" Казах: „Да.” „Значи си евреин. Не искаш ли да отидеш в Израел?” Казах: „За нищо на света! Израел е последното място, където бих искал да отида". Работех с един приятел, когото познавах от 5-годишна възраст. Той пишеше книги, аз ги илюстрирах. Този приятел предложи: „Хайде да отидем в Бразилия". Казах: „Защо не?" През изминалите 5 години опитах всичко, което може да се опита в Европа и ми се искаше да замина. Извор в Европа няма, знаех го вече. Купихме еднопосочни билети и се оказах в Бразилия. А там всичко, до което се докосвах, се разпиляваше. В Европа работите ми вървяха успешно, но сега започна нова страница от живота ми и благословението пропадна. Първо, възникна проблем с парите. Пристигнах по-рано от приятеля ми и се нуждаех от пари. Намерих квартира и заживях в нея, но скоро разбрах, че съм недооценил разликата в културите. Бразилия не е Европа. Бидейки американец може да се чувствате в Европа като в къщи. Но Бразилия наистина е друга планета. Първобитна и чувствена. Горещината ви изтощава. Никакъв интелектуален живот и през цялото време просто се чувствате мръсен и потен; целият живот се върти около чувствата. Когато си намерих

29


квартира, очите ми бяха веднага приковани от надпис над вратата на португалски: „Тук Бог присъства и Исус живее”.

Отворих вратата. Тогава още нищо не знаех за Руах Хакодеш и като че ли някой произнесе в сърцето ми: „Ти отваряш вратата на новия период в живота си". Прекрачих вътре и се почувствах като Алиса, която попаднала в страната на чудесата през заешката дупка. Потънах в гъста дълбока тъмнина. От този момент всичко се преобърна. Ако протегнех ръка да взема нещо, то веднага отлиташе и в моята ръка се оказваше пустота. Сам на себе си станах противен и се чувствах много самотен. Но дори и тогава дълбоко в сърцето ми живееше увереността, че се движа по посока към извора.

Обкръжаваше ме светът на примитивното; емоции, не-ограничавани от нищо. Западната култура все още до нищо не беше се докоснала. Дори вътрешната подбуда се изразяваше в рязко груба форма. С други думи, потънах в миналото по-дълбоко, отколкото в Гърция. Това беше Африка. Африканският елемент забележително присъства в Бразилия повече, откъдето и да е в Южна Америка особено в Рио де Женейро. Започнах да работя над една книга и все повече и повече ме занимаваше образът на Исус.

В Гърция, където писах статии против християнството и църквите, защитавах Евреина на кръста, който оставаше неразбираем. По някакъв начин чувствах връзката с Него, неразбираемия

30


евреин Исус. Но религията не намираше отклик в мен. Твърде добре съзнавах, че има истина и лъжа и виждах твърде много лицемерие. Особено се възмущавах от това как евреи и християни се осъждат един друг. Знаете как става: „Ти не трябва да разговаряш с тях, защото са гои (езичници неевреи)" или „Не трябва да говориш с него, защото е евреин" и т. н. На всяка цена исках да намеря извора. Никакви компромиси. Никакво търсене на работа или семеен живот. Как могат такива като мен да имат семейство и да подлагат децата си на такъв живот. Понякога си мислех: „Ще стана уважаван еврейски художник - илюстратор". Но какво може да се прави тук. Този шкаф може да има етикет, но без дръжки. Във всеки шкаф, който се отваряше, имаше пустота или само прашни книги.

През тези 4 години в Бразилия се чувствах като риба на сухо. Открих, че това, което виждам аз, другите не го виждат. Отивайки някъде с приятели, казвах: „Виждате ли това и това? Това не може да е случайност." Приятелите ми ме нарекоха „човекът, който не признава случайности". Виждах във всичко определен порядък, причина и следствие, някакъв план. Само не разбирах в какво се състои този план. Бях на 30 години, а вече се чувствах старец, който всичко е видял и изпитал. Не получавах надежда в това, което четях или виждах. Без значение за какво ставаше въпрос -политика, религия, изкуство - в нищо нямаше истина. Знаех, че има много

31


художници, които лишават себе си от живота, оставяйки само болезнена следа в душите на приятелите си. В началото на 1977 г. сънувах сън. Стоях около изкуствено езеро в някаква градина. Беше чудесна, прекрасна вечер. Забелязах, че езерото е покрито с дебела стъклена плоча с малък отвор. Отдолу, съвсем до стъклото, имаше водорасли. Беше толкова красиво и привлекателно, че се съблякох.

Мушнах се през отвора под стъклената плоча и изведнъж разбрах, че няма да имам достъп до въздух. И докато плувах и не можех да намеря отвора, започнах да се задъхвам. Така свърши сънят ми. Но не се събудих. Отново вървях по брега на това езеро. Но този път стъпих върху плочата да проверя колко е здрава. Убедих се, че тя не може да ме издържи и видях колко прекрасни са водните лилии, притискащи се от долната част на плочата. И изведнъж между лилиите се появи бледото лице на потъващ човек - това беше моето лице и се събудих. Този сън много ме озадачи. Човек не трябва да сънува подобни неща. И едва след известно време разбрах значението му. През януари 1977 г. отидох с приятели в Салвадор на празника Масленица. По онова време Масленицата се празнуваше по първичен начин; нямаше търговска цел като в Рио. Празнуваше се направо по улиците и целият град вземаше участие. Тук имаше всичко - музика, танци, наркотици, псувни, магия... Всичко, което хората подтискаха през

32


годината, излизаше навън. Хората бяха много бедни, но по време на Масленицата пропиляваха всичко. През тези дни Бог започна да излива Святия Дух върху мен, което предизвикваше такова чувство, като че ли се намирах до извора. Имах видение, продължаващо 3 дни и 3 нощи. Между състоянието на бодърстването и съня практически нямаше разлика. Има само два варианта, си мислех, или се изпълнява това, което досега търсех или съществува сатанинска тъмнина без всякаква надежда. Разбрах, че няма „ничия земя", няма промеждутъчна зона, а само светлина и тъмнина. Както пее Боб Дилън: „Ти трябва да служиш на някого - или на дявола, или на Бога".

Прекарвах времето си с приятели, наблюдавайки празничния карнавал, но Бог постоянно ми говореше. Той говореше чрез устата на хората, които срещах. Тук за пръв път започнах да осъзнавам греховността си и разбрах, че греховете ми са достигнали апогея си. Сеете в земята семе, което след известно време израства и дава плод. Разбрах също, че грехът е болест, която в крайна сметка води до смърт. Като че ли някой запалва лампата и осветява стая, която е пълна с боклук. Аз не можех да понеса това. Не можех повече да живея така.

Някакви знаци ми показваха Исус и ми даваха особено чувство на успокоение. Например, срещнах момиче, което имаше медальон на сребърна верижка. Вътре в медальона имаше

33


синапово семе. ... На моя, пълен с недоумение въпрос, тя разказа притчата на Исус. „Вярата е подобна на малко зрънце, което носи в себе си огромен заряд и може да влее живот на голямо дърво.” Исус каза това преди 2000 години и салвадорското момиче носеше украшение, напомнящо и Неговите думи. Мен, евреина, това ме покърти. Словото докосна ума, сърцето и душата ми. Беше наистина живо, действащо Слово. Покривалото, покриващо умствения ми взор, започна да пада и аз получих възможност ясно да виждам. Библията говори за покривало, лежащо върху сърцата на евреите, подобно на завесата, която някога е отделяла Светая Светих и е била раздрана от горе до долу след кръстната смърт на Исус.

През целия си живот съм се мъчил да раздера тази завеса до долу, но така и не успявах. Сега Бог я раздра от горе и аз изведнъж видях целия си живот - годините в Лос Анжелес, Париж, Гърция, Бразилия. В главата ми проблясваха различни места и хора. Миналото се разгъна пред мен като свитък. Историята ми се върна 45 години назад в детството на моите родители, когато техните родители тръгнали от Унгария и се отправили по-нататък, в Израел. После ми бе показан Цион - (оригинал) града на великия Цар - това, за което никога не съм мислил. Върнах се в Египет по времето на Изхода към патриарха Авраам. Свитъкът продължаваше да се развива. В него всичко беше взаимно обвързано. За мен всичко

34


придобиваше не само историческа, но дори духовна реалност.

Историята стана живот. Дойдох до необходимостта да изповядам греховете си. Господ ми напомни за хората, които съм използвал за свои цели. Трябваше да се покая. Исках да поискам прошка от един мой приятел, но той каза: „Това е дреболия". Плаках пред приятелите си, защото понякога думите ми ги раняваха, а постъпките ми им причиняваха вреда. Изобличаван от Святия Дух, не можех повече да понеса миналото си. Мислех си: или се побърквам или съм се срещнал със живия Бог. Приятелят ми, с когото заедно правехме книги, беше от християнско семейство, макар че не живееше християнски живот. Той започна да се безпокои за мен, отиде в града и връщайки се, каза: „Слушай, знам, че минаваш през труден период. Намерих човек, който вероятно ще може да ти помогне". „Кой е той?"

Той ми подаде лист хартия и отваряйки го прочетох името на психолога - доктор Назарет! Пак! Още едно указание за Този, Единственият, Който можеше да изцели болестта ми. Човекът от Назарет. Не този салвадорски доктор, който вероятно ще ми даде успокоително или ще се опита да ме утеши с красиви думи, а Човекът, Който умря на кръста. И казах: „Извинявай, но няма да отида при лекаря". Господ ме заведе на брега на Залива на всички починали светии. Това звучеше страшничко. Сега знам думите на Исус:

35


„Не може да се родиш отново, преди да умреш". Правило, което се осъществява в потапянето при кръщението. Разбира се, тогава не знаех нищо за това. Оставяйки на брега цялото си „аз" - портмонето с парите и цялото му съдържание - се затичах в морето. Чувствах като че ли приближавам до извора, където мога да се очистя от болестта. Най-чудното е, че на крака ми наистина имаше гнойна рана, символ на болестта на духа ми.

Повече не исках да заразявам другите хора с моите микроби. Да продължавам да живея така, би било престъпление. Гадеше ми се от моята живопис, от моите статии, от моето отношение към другите хора. Бях нечист пред Бога, също както казва Исаия: „Горко ми, понеже съм човек с нечисти устни и живея между люде с нечисти устни" (Ис. 6:5).

Заплувах към океана. Бях готов да умра. Мислех си: „Бог може да ме вземе, ако иска. Аз съм готов." Бях в добра форма и проплувах около километър от брега. Почувствах нещо особено. Като че ли с мен беше Бог. Изморих се, но Той ми даваше нови сили.

Заведе ме при три скали, извисяващи се насред залива. Започнах да се катеря по средната скала, защото бях смъртно уморен. Изкачвайки се на този вулканичен остров забелязах, че в скалата има отвор, през който изтичаше вода от разбиващите се в скалата вълни. Звукът на

36


шумолящата вода напомняше звукът от измиването на тоалетна.

Разбрах какви са били тези скали. Попаднах тук, за да се очистя от болестта си. Буквално напъхах болния си крак в потока, изхвърлящ водата нагоре и почувствах как болката ме напуска. Като че ли нещо сиво, черно, нечисто си отиваше от мен в океанските дълбочини. И от все сърце плаках като новородено дете. След известно време се върнах, плувайки към брега имах чувството, че Бог ме е кръстил. Станах друг човек. Портмонето стоеше на мястото, но човекът, чиято снимка беше в портмонето, вече го нямаше. Също като В съня ми. Гледайки долу лицето на потъващия човек видях себе си. Стана замяна. Йешуа застана на мястото на моето предишно „аз". Невероятно, но това беше реалността - странна и неразбираема. И кой да ми я обясни?

Връщайки се в Рио, намерих Библия. Въобще не познавах Библията. Но още като я отворих, не можах да се откъсна от нея. Девет месеца четях

37


единствено Библията - дума по дума, страница след страница. Веднъж прочетох в Михей 7:19 „Изново Той ще се смили за нас, Ще стъпче беззаконията ни; И Ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини." Точно това се случи с мен. Беше ми известно Талмудическото тълкувание на Ташлих, означаващо на иврит буквално „ти ще хвърлиш". Обикновено на рош Ашана, ходейки с молитва около водоем с течаща вода, хората хвърляли във водата греховете си.

Аз плаках и плаках, когато изведнъж бях озарен и разбрах какво стана. За пръв път в живота си се почувствах чист и просветлен. Съвсем добре разбрах какво е имал предвид апостол Павел, като е казал: „Вече не аз живея, но Христос живее в мене". Той е казал тези думи не просто така, а преживявайки ги от собствен опит, също както и аз. Първото, което ми се откри при четенето на Библията, беше осъзнаването на еврейството ми. Като че ли в мене един глас каза: „... ето ти си последен плод от дълга история на еврейския народ. Ти си съединен с Авраамовото семе. И дори да те захвърля в най-дълбоката тъмнина, или да те разпръсна сред други народи, пак ще те намеря..." (Втор. 30:3-4 - бел. на руския преводач).

Мислех си: „Бразилия е доста далеч от Израел. Аз живеех в дълбока тъмнина, а сега трябва да отида някъде и да правя нещо. Защото евреите са призвани да проповядват Божието име сред другите народи." Все още не бях убеден, че е

38


добър, НО вече Го заобичах всеки евреин. Продължавах да търся Месията, започвайки от книгата Битие до Новия Завет, изгубих чувството за време. Четейки за деня на изкуплението в книгата Левит, си мислех: „Виждаш, че навсякъде е една и съща картина - един сменя друг; един умира, друг живее. Смяната е разплата за грях. После настъпва помирението. Толкова е ясно..."

В един момент почувствах, че трябва да изляза на улицата. Поразходих се малко, вдигнах глава и видях звездата на Давид. Представяте ли си? В центъра на Рио де Женейро! Но какво правят тук всички тези хора? Аз се приближих до един човек и попитах: Какво става тук? Той отговори: Не знаете ли? Днес е Йом Кипур.

Не разбрах веднага, че стоя пред синагогата и че днес е денят на изкуплението. Бог ми даде да прочета за това в Словото Му, за да ме заведе след това да общувам с Неговия народ.

По-късно посетих главния равин на Рио де Женейро, Тъй като исках възможно по-бързо да науча всичко. Секретарката му попита по какъв въпрос съм дошъл. „Може ли да ми уредите среща с равина?" - попитах аз и казах, че бих искал да говоря с него за Бога.

Бях като наивно дете. Тя си помисли, че се шегувам и каза: „Той не говори за Бога". Може пък да е била права. Въпреки всичко аз се срещнах с равина. Той ми прочете текстове от Библията, в които имаше пророчества, че Месията трябва да се роди във Витлеем и да пострада за нашите

39


грехове. Той каза: „Те въобще не се отнасят за Исус. Вие се лъжете...".

Започнах да разбирам, че евреите са единни поне в едно: евреин не може да вярва в Исус. Има много неща, свързани с това. Дори самият въпрос: „Какъв е евреина?" Те напълно са съгласни с това, че евреин не може да вярва в Исус. Посетих католически църкви, петдесятни църкви и харизматични групи и се опитах да разбера какво става там.

Две години по-късно Бог ми потвърди това; което не можех да си представя, дори и в най-смелия си сън - че ще замина за Израел. Четях: „Ще ви взема от всички краища на земята и ще ви доведа в земята, която Съм обещал на отците ви". Това стана, когато се намирах в САЩ. Там казах на семейството си, че се готвя за Израел.

Майка ми е разумна духовна жена на 81 години. Семейството ми е преживяло различни благословения и проклятия от Тората, но майка ми винаги е стояла на страната на Бога. Разказах и за преживяването си: че съм намерил Исус. Тя попита: „Ти католик ли си станал?" Аз казах: тя знае. Аз съм евреин, търсещ Месията. И едва сега разбирам какво в действителност значи да си евреин. И се готвя за Израел Там ще живея като евреин."

Майка ми се огледа в стаята, за да се убеди, че никой не ни слуша и започна да ми разказва за видение, което е имала преди много години. Тя ми каза, че отначало се уплашила да го разкаже на

40


някого. „Аз Го видях" - каза тя - „Той стоеше пред мен: Исус. Ръцете Му бяха протегнати към мен и Той беше прекрасен." Но после тя открито каза: „Разбира се, ние сме евреи и не трябва да вярваме в Исус. Но Той е прекрасен човек и аз нямам нищо против Него." Тя виждаше, че животът ми е вдъхновен от Бога и беше щастлива от това. По-късно стана вярваща. Майка ми направи и още нещо. Тя взе жълто парче хартия, на което беше написано нещо на иврит в осмия ден от живота ми. Преди 30 години съм преминал обреда на обрязването. Моето еврейско име беше написано на него.

Бидейки отново в Рио го занесох в синагогата. Човекът ми обясни: това е името, което си получил при обрязването - Елханан. Това означава: „Бог е простил. Бог е бил милостив." И ако това не е чудо. Листчето с моето ново име ме е чакало повече от 30 години. Никога не съм се радвал на английското си име. Както всичко друго, и то беше лъжливо. Така, просто за удобство, без да има смисъл. Елханан -Бог ми е"простил! Това беше името на новия ми живот. Бях роден отгоре и бях свободен. Когато в Рио (това стана, когато еврейският празник Песах и християнското Рождество съвпадаха по време) отидох в Баптиската църква, някои хора погледнаха странно мене, евреина, влизащ с приятелката си мулатка в църквата.

Още много неща трябваше да се променят отвън, след като Бог ме докосна отвътре. Срещнах

41


и други вярващи и отидохме да празнуваме на едно място, където празнуваха морски пехотинци. Всички бяхме стари приятели. Но там стана нещо странно. Когато всички танцуваха и пиеха, аз излязох на балкона и започнах да говоря на приятелките си за Бога. Никога не съм бил в Библейски колеж или нещо друго подобно, но внезапно получих огромни познания за Бога. Приятелите ми ме погледнаха странно и някои разбираха, че с мен е станало нещо. Наложи се да оставя всичко и само по благодат заминах за Израел. Започнах отново и отново да се задъхвам от въпроси. Говорих с ортодоксални юдеи. Попитах ги какво означава да си евреин. Казах: „Бог не ме е върнал обратно в Ерусалим, за да стана баптист".

Започнах да уча иврит. Вече говорех португалски, френски и английски. Но иврит беше като дълбок океан. Другите езици са само вълни на повърхността. Попитах някои християни: „Бог е заповядал на израиле-вите деца да спазват съботата. Защо не го правим?" Те ми отговориха, че всичко си е отишло с Христос. Сега сме влезли в съботата на Христа. Аз отговорих: „Не звучи лошо, но там се говори за всички ваши поколения."

Никой не можеше да ми отговори и отново стоях пред дилема.

След пристигането си срещнах съпругата си Джулия в памучните полета на кибуца. Също като в някое пророчество, срещнах моята Рут на

42


полетата Израилеви. Сключихме брак и тя бе жената на моята мечта. Родиха ни се две деца.

Една съботна сутрин, когато живеехме в центъра на Ерусалим, седнах в автомобила с намерение да отида в баптистката църква. Всички бяха в синагогата или още спяха. На улиците беше тихо и шумът от мотора притесняваше околната среда. Влязох вкъщи и казах: „Мисля, че трябва да уважаваме съботата". Тя каза: „Но общението с други вярващи също е важно". Така че отидохме на службата, но мисълта не се махна от главата ми. Накрая казах, че от утрешния ден ще спазваме съботата. Бог ще промисли, ако спазваме всичките условия.

Запалихме свещи в петък вечерта, произнесохме кидуш (благословение за началото на съботата) и почувствах, че сме направили нещо, което Бог иска от нас.

Нашите съседи, които почти не познавахме, погледнаха през прозореца, видяха свещи и казаха: „Шалом". Ние казахме: „Моля, заповядайте и ни бъдете гости".

Те влязоха и разговорът започна. Погледнаха книжните лавици и видяха книгите за Йешуа. Помислихме си: „Дано всичко свърши без проблеми". Но след това жена ми внезапно каза: „Ние сме евреи, вярващи, че Йешуа е Месията". Аз подскочих, за да я спра, но думите вече бяха изговорени. И знаете ли какво казаха нашите гости? „Ние също". Така че, Бог веднага снабди

43


нуждите от общение с други вярващи, когато ние бяхме послушни.

Срещнахме още повече вярващи, канихме ги и в продължение на половин година имахме домашна група. Свирех на китара, пеехме заедно. Нямахме много знания, но имахме много ентусиазъм. Но ми беше трудно да намеря някой, който да отговори на многото ми въпроси. Някои въпроси не се осмелявах да задам на вярващите, които срещах. Те много се страхуваха от тях. После срещнах един човек, Йосиф Шулам, който знаеше и Талмуда и Новия Завет. Той не се боеше от въпроси. Дори и гигант да стои пред него, той би го сложил на масата, би го разрязал на парчета, би изкарал вътрешностите му и би казал: „Какво страшно има тук?" Сега съм член на месианското еврейско общество тук, в Ерусалим.

Месианското движение започна и продължава.Ако искате спокойствие, за вас може би ще е

по-добре да си останете в Америка. Тогава можете да бъдете месиански евреин с кипа на главата и цялата Библия в ръцете. Това дори може да е още една форма на представление.

Когато дойдох тук преди 12 години, плачех на всеки половин час. Слагах ръката си на израелската почва и си мислех, че пръстта и плътта станаха едно цяло. Внезапно разбрах, че съм на правилното място в правилното време и сега имам правилно име.

Тръгнах към западната стена и чух как Бог ми каза: „Добре дошъл в къщи".

44


Изминах дълъг, дълъг път!Из „12 евреи откриват Месията”

Израел и азСподеля Поли Тачева

Израел! Каква чудесна любов е поставил Бог в сърцето ми към Своя избран народ!

Има няколко факта от българската история, поради които се радвам, че съм българка. Един от тях е, че по време на Втората световна война управляващите ни са спасили всичките 50.000 евреи, живеещи на територията на страната ни по онова време. Благословени да са потомците на Димитър Пешев, който е протестирал в Народното събрание срещу екстрадирането на евреите към лагерите на смъртта! Благословени да са и потомците на пловдивския митрополит Кирил и останалите православни свещеници, които са били готови дори с цената на живота си да опазят българските евреи от концлагерите! Колко мъка и страдания са имали евреите през вековете... Няколко месеца след моето новорождение, Бог ме заведе в малка църква, където всяка събота ние се събирахме, за да се молим за благословението на Божия народ. Наричахме службите „Вечери на Израел”... Но въпреки това, до април 2009 година аз не мислех, че някога ще пътувам до Израел...

Благодаря на Бог за пастир Даниел Розен от Ерусалим и за неговото голямо настояване да им

45


гостувам – вярвам, че Святият Дух го употреби, за да разпали горещо желание в сърцето ми да отида в Святата земя. Запознах се с Даниел през ноември 2008г. и от първия път, когато ме видя до април 2009г. той десетки пъти ми беше казвал с голяма увереност: „Ти трябва да дойдеш в Ерусалим!” Беше ми чудно настояването му. Молех се така: „Боже, ако тази покана е от Теб, вложи това желание и в моето сърце!”

Знаех, че такова пътуване е скъпо – излиза между 1500 и 2000 лева за 7-8 дни. Ако имах толкова пари, бих избрала да отида в Лагос, Нигерия – в църквата на Т. Б. Джошуа; или бих отишла в планините на Мексико, за да бъда близо до Божия човек Дейвид Хоган; или бих посетила два три крусейда на пастор Бени Хин в Европа; или бих отишла при Пол Йонги Чо в Саул, Южна Корея; или в Африка при Райнхард Бонке. Но защо да ходя в Израел? Разбира се, с Бог отдавна сме се разбрали, че моите желания и предпочитания са на кръста и аз избирам да върша Неговата воля вместо своята, потвърждавайки този избор всеки ден...

И така, в края на април 2009г., когато Даниел Розен дойде за втори път в България и имахме повече време заедно, аз разбрах със съвършено знание, че Божията воля е да отида в Израел. Когато за пореден път този помазан, любящ и смирен мъж на вярата ми каза: „Поли, ти трябва да дойдеш в Ерусалим”, моят отговор беше: „Да, аз ще дойда този септември!” (Вече знаех какво

46


Бог иска от мен.) От тогава, когато говорехме по този въпрос с Даниел, аз казвах: „Когато дойда през септември”. Той също казваше: „Когато дойдеш през септември”. Никой от нас не се съмняваше в това, въпреки че дяволът няколко пъти се опита да осуети волята на Бог, но знаем Кой е Победителят – на Господ Исус нека да бъде цялата слава!

Благодаря на Бог и за моя скъп приятел Илия Панов, когото Той употреби, за да ме запознае с пастор Даниел. С него и хора от неговата църква се бяхме разбрали да пътуваме заедно до Израел и имахме резервирани десет самолетни билета за началото на септември до Тел Авив. Как обаче, се развиха нещата?

В началото на юли по време на един семинар в хотел Елица, Витоша, Бог поиска да постя по начин, по който никога до сега не бях постила. Получих голяма благодат и слава на Него за силата, която ми даде! Няколко дни по-късно разбрах защо Той е искал това от мен, когато ми се обади Илия и каза, че повечето хора се отказали от пътуването, така че сме останали само четирима желаещи, а за по-малко от десет човека не правят отстъпки за групово пътуване и ставало много скъпо. С други думи: Понеже няма група, няма да има и пътуване! Не вярвах на ушите си. Тази планина ми изглеждаше твърде голяма, но аз не се отказвам лесно, а пък Бог въобще не се отказва. Молех се: „Господи, това пътуване е Твоя идея, не моя. Сега Те моля,

47


постави ръката Си и подействай според волята Си!”

Препратих съобщението за екскурзията на десетки, може би стотици хора из цяла България и по света. Казах на Бог: „Ето, Татко, каквото зависеше от мен, го направих. Сега е Твой ред: направи това пътуване реалност!” Повечето ми отговаряха: „Много искам да отида, но нямам възможност...” Чудех се защо Божии деца се ръководят от обстоятелствата вместо от волята на Бог. Това е нещо, което години наред не мога да схвана. Ако ти вярваш в Оня, за Когото няма нищо невъзможно, как казваш: „Нямам възможност”? Не ти ли хрумва да Го питаш, какво Той иска? Ето как някои християни не позволяват на Бог да върши чудеса в живота им. Жалко...

Имаше няколко желаещи за пътуването от Франция, Испания и Ирландия, но когато казах на Илия, той ми отговори, че трябва всички да тръгнат от България, за да бъдат част от една и съща група и те се отказаха, защото щеше да им излезе твърде скъпо. Говорих и с две туристически агенции. Помолих ги да ми намерят екскурзия за началото на септември до Израел, но в последствие усетих, че Бог иска да пътувам с вярващи хора. Пък и от агенциите ми отговориха, че нямало екскурзия на тези дати.

Бяха трудни дни, дни на битка. Но когато вълните на съмненията ме заливаха, винаги се случваше нещо насърчително: да прочета Слово

48


за Ерусалим, или някой да ми изпрати клип за Израел. Така получих клипа „Шалом, Шалом, Ерусалим” с български субтитри и той толкова ме докосна! През тези дни моя близка приятелка често повтаряше: „Поли, ти ще пътуваш за Ерусалим и то точно този септември. Сигурна съм!” Казвах й: „Зная, че ще пътувам, скъпа, но за този септември вече започнах да се съмнявам. Ако това е наистина съвършената воля на Бог, нека Той да промени обстоятелствата!” Няколко пъти, когато притисната от съмнения, издигах очите си към Господа, аз се виждах като във видение, изправена в църквата на Даниел Розен и се чувах да казвам: Ит ис мирикъл ту би хиър (Чудо е да съм тук). Казах на Илия и на момичетата: „Всичко, с изключение на обстоятелствата, ми говори за пътуване до Израел...”

Течеше втората седмица от поста, когато се появи още една жена, която иска да ходи в Израел, но това далеч не беше достатъчно. Застанах отново пред Бог: „Господи, Ти знаеш, че аз няма да се разсърдя, нито ще роптая, ако не отида. Искам да върша Твоята воля, а не моята, така че, моля Те, изяви ми волята Си! Ако искаш да ходя, кажи ми! Ако не искаш, пак ми кажи!” След тази молитва всичко, което започвах да чета в Библията – и от Стария, и от Новия Завет, говореше за отиване в Ерусалим: „И те възлязоха в Ерусалим” или: „Исус взе дванадесетте и тръгнаха за Ерусалим”. Всяко

49


нещо ми заговаряше за пътуване до Ерусалим. Казах: „Добре, Татко. Приемам!” И бях в очакване на поредица от чудеса..

В края на втората седмица от поста един брат от Пловдив ми написа следното: „Поли, знаеш ли, че в нашата църква ще има екскурзия до Ерусалим?” Питам го: „Кога?” А той казва: „В началото на септември. Мисля, че на шести.” Уау!!! Свързах се с пастира му и той ми потвърди. Щели сме да бъдем доста голяма група от Гърция, България, Англия, Белгия, САЩ и други страни за международна пророческа конференция, плюс разглеждане на по-важните забележителности, преспиване в хубав хотел и т. н. Повечето хора от групата са посветени християни и служители. По програма на 9.9.2009г. ще вземем участие в общо молитвено на Елеонския хълм. Ще мога да посетя и конференцията с Джейрок Лий на 7.09.09г., както и разбира се, да се видя с пастир Даниел и семейството му. Слава на Бог!

Българският пастир ме смая, когато със собствените си пари плати четири самолетни билета само, защото го помолих за това, без да ме познава, без да сме имали личен контакт. И от 22 юли имам самолетния билет! Учудващото е, че имах точно толкова пари: точно колкото струва билетът ми! Сърцето ми е изпълнено с мира на Бог и душата ми пее хваления. С песен се събуждам, с песен работя и с песен си лягам. Зная, че Бог ми е приготвил прекрасни изненади... След това разбрахме, че Илия няма да пътува, но

50


пък се записаха още няколко човека и станахме общо 16 от България.

Накрая искам да насърча всеки, който „не може да си позволи” екскурзия до Израел или каквото и да било друго „невъзможно” или „извън способностите му” нещо:Моля те, не се ръководи от това, което имаш или от това, което нямаш! Бъди ръководен само от волята на Този, за Който няма нищо невъзможно и Чиито са всички богатства! Той чака да Му се довериш и да Му позволиш да върши чудеса в живота ти. Неговото име е Чудесен, Йехова Ире, Ел Шадай. Чуй Го! Исус и днес ти казва: „Не рекох ли ти, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?” Неговият копнеж е да чуе сега: „Ето господната слугиня, нека ми бъде, според както си казал” и все още са блажени онези, които са повярвали, че им се сбъдва реченото им от Господа. Татко, Боже на Новия Завет, молим Те, утвърди обещанията Си на децата Си! На Тебе уповаваме...

Прочетеното до тук написах в края на юли, но ето, че днес е 22 Септември 2009г. деветият ден след моето завръщане от Израел. Пътуването ми до там беше поредица от чудеса. Свидетелствам, че Бог е верен на Словото Си и ме заведе, и ме благослови, и ме върна, и ще продължи да ме води... Усещането да се молиш на Елеонския хълм не мога да го опиша... Да знаеш, че си там, където Исус е бил... Да гледаш същото небе... Да стъпваш по същата земя... Да се радваш на красотата на

51


същото езеро... Да ядеш същата риба... Да чуваш същия език... Да обичаш същите хора, плачейки за тяхното спасение... Кой би могъл да опише тези неща и да изрази неизразимото...? Но вместо да пиша по традиционния начин, ще оставя снимките да довършат разказа ми. Почти под всяка от тях съм писала разяснение. И между другото вярвам, че през 2010г. отново ще посетя Святата Земя и ако искаш да дойдеш с мен, пиши ми чрез формата тук, посочена в „Контакти”!

Следва част от описанието и някои мои снимки от Ерусалим

Ерусалим е официалната столица на държавата Израел, въпреки че някои считат Тел Авив за столица. Градът е разположен на множество хълмове. Жителите му днес са около 730 хиляди. В старата част на града живеят само араби. Там са и всички забележителности - Елеонският хълм, хълмът Мория, Гетсиманската градина, Стената на плача и т. н. Преди няколко години един арабин е продал къщата си на евреин и бил убит заради това. Къщата е на Елеонския хълм и днес над нея се развява голямо израелско знаме.

52


Зеленината в Ерусалим не е естествена, както е в повечето български градове. Тя се дължи на пословичната любов на евреите към природата. Всяко дръвче е посадено от евреи и всяка зеленина се поддържа с капково напояване, както и декоративните храсти край междуградските пътища. Всеки евреин посажда дърво там, където отиде да живее. Ето защо те превръщат пустинята в градина: Защото всеки от тях засажда и никога не къса; гради, а не руши... Евреите не само са посадили храстчета покрай почти всички пътища, но на много места има и красива декорация с камъни. Магистралите им са изключително добре поддържани. Всички жълти номера на колите са еврейски, а зелените са арабски.

53


Повечето сгради в Святия град са построени от така наречения „Ерусалимски камък”, леко жълтеникъв, типичен за Юдейската пустиня... За разлика от евреите, повечето араби не полагат големи грижи за опазването на природата. Когато отиваш от Западен в Източен Ерусалим, то е като преминаване от една държава в друга, от една култура - в друга. Като два отделни свята са. В Източен Ерусалим вечер се виждат зелените светлини на джамиите и се чува странна смесица от припяванията на имамите... Типични за източната част на града са камъните, пясъка, телените огради и бетонните стени вместо озеленяването...

54


Първият музей, който посетихме, беше Яд Вашем. Той е построен в памет на жертвите от Холокоста. В една от залите в музея е много тъмно. Там се чува глас, който изброява имената на убитите евреи. За да кажат имената на всички е нужна година и половина. На една от стените са записани имената на Димитър Пешев, митрополит Кирил и останалите българи, застъпили се за живота на евреите ни по време на Холокоста.

Една от статуите отвън изобразява поляк, прегърнал няколко дечица. Имал е дом за сираци, сред които и еврейчета и понеже отказал да ги предаде на хитлеристите, те го завели заедно с децата в газовата камера. Отишли са си от този свят заедно... с обща песен... Може и да е съвпадение, но изброих 12 фигури на деца – колкото са израилевите племена. Името на този поляк е Boris Saktsier Korczak. Екскурзоводът със сълзи в очите си ни помоли да го помним, защото

55


саможертвата и героизмът заслужават безсмъртие.

На излизане от музея прочетох цитат от Библията на английски, Езекил 37:14 „Като сложа Духа Си във вас, ще оживеете; и ще ви поставя във вашата земя; и ще познаете, че Аз, Господ, изговорих това и го извърших, казва Господ.” От 1948 г. виждаме и буквалното изпълнение на това старозаветно пророчество – държавата Израел е факт!!!

56


На хълма Мория по различно време и в различна епоха – бащата на евреите, Авраам е жертвал сина си Исаак; цар Давид е направил жертва на Бог от нивата на евусееца Орна, намираща се точно тук по негово време, а цар Соломон е построил Храма - и трите събития са били на това място. Там, където до 70 година след Христос е била Светая Светих, днес се вижда огромното кубе на тази джамия, направено от чисто злато.

На Мория има и много арабски гробове, върху които има поставени малки и средни камъни. Евреите и арабите имат обичая да поставят камъчета вместо цветя, защото цветята увяхват, но камъните остават. Някои от камъните са надписани. Казват, че да си купиш гроб на това място, струвало хиляди долари. Тук се вижда Източната порта, за която е пророкувано в

57


Библията, че никой няма да мине през нея, докато се върне Човешкият Син в славата Си при Второто Му Пришествие. И аз напълно вярвам, че точно така ще стане! Исус Христос ще стъпи на Елеонския хълм, когато дойде отново и хълмът ще се разцепи на две.

Последната молитва на Исус преди Разпятието е била в Гетсиманската градина. Тези дървета са на близо 2000 години, но корените им са доста по-стари. Маслините са били отсечени от римляните през 70 г. сл. Христос, но корените им са същите... След отрязването на дървета, корените им са пуснали нови клони. На една статуя в Гетсиманската градина е изобразен молещият се Исус, когато потта Му се превръща в капки кръв. Думите Му са били: „Авва (Татко), ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша, но нека да бъде както Ти искаш, а не както Аз...” Дълбоко

58


вярвам, че това е съвършената молитва за всяка трудна ситуация в живота ни! Пробвай и ще се увериш!

"Църква на всички нации" е построена в Гетсиманската градина. Цветовете на иконописа над главния вход са толкова ярки! Сякаш току що са нарисувани. Вдясно от църквата се виждат и християнски гробове. Посетихме и Градината на Йосиф от Ариматея. Според Евангелията той е бил почтен съветник, доста заможен евреин и таен (поради страха от юдеите) ученик на Исус. След смъртта на Господ на кръста, Йосиф е взел тялото Му и Го е положил в новия гроб наблизо. През първи век хълмът е бил извън портите на Ерусалим. От там снимахме хълма Голгота (Черепа), който се намира вдясно от градината. Божий гроб според както вярват евангелските

59


християни е бил точно на това място. Където и да е бил гробът, най-важен си остава фактът, че той е... ПРАЗЕН. Надписът на вратата на гроба е цитат от Евангелията: "Няма Го тук, защото Той възкръсна!"

Снимах и молещи се жени на Стената на плача - единствената останала част от Храма, построен от цар Соломон, за който Господ е казал, че всяка молитва, отправена от тук, ще бъде отговорена. Еврейка в юношеска възраст чете Тората до Стената на плача. Тората е Свещената Книга на юдеите, която всъщност представлява по-голямата част от Стария Завет на нашите Библии. В женското отделение на Стената на плача видях тези библиотеки с религиозна литература. Има и доста столове, където всяка жена може да седне в тишина - за четене,

60


размисъл, молитва. Пред Стената на плача се срещат хора от всякакви националности. Повечето поклонници напускат мястото заднешком поради страхопочитание или... защото другите така правят...

Тесните улички са толкова типични за Източен

Ерусалим! Тук един арабин първи ме поздрави с "Добре дошла у дома", когато му казах, че съм от България. Беше искрен. Разплака ме... Арабите макар и да са свикнали с туристите в тази част на града, явно се чудят на начина, по който жените се обличат, показвайки доста голяма част от прелестите си. Съветът ми към теб е: Ако ти предстои ходене до Святата земя, моля те, облечи се подобаващо! През Лъвската порта отидохме към къпалнята Витесда. През първи век тук е била Овчата порта, а това е част от защитната стена, обграждаща древния Ерусалим. Тук живеят почти

61


само араби. Чудя се, с какъв ли прах перат дрехите си всички, та бялото им е толкова ослепително бяло! До къпалнята Витезда има католическа църква - "Света Ана".

Чух ги да пеят много хубаво. Останките от къпалнята са добре запазени. Точно тук Исус Христос е изцелил парализирания от 38 години човек, който не е можел да се придвижи до водата без чужда помощ. Той отишъл при него и просто му казал: "Вдигни постелката си и ходи!" Човекът проходил и славел Бога. Статуя на цар Давид с арфа в ръка има срещу входа за Горницата.

62


Войници, дошли да разгледат Горницата. Беше пълно с тях навсякъде, където отивахме - във всеки музей, на всяка спирка, по всички улици, накъдето и да се обърнеш: войници. Спорен остава въпросът дали това е Горната стая, в която се е провела Тайната вечеря на Исус и апостолите Му или е Горницата, в която е слязъл Святият Дух на Петдесятница, докато учениците са се молили в очакване на Обещания Утешител.

Виа Долороса през първи век е била открита,

но сега част от нея е тунел. Имаше огромни каменни блокове, от по 600 тона. Такива камъни са били използвани за построяването на основата на Храма. Прожектираха ни филм там, на който видяхме как евреите са строили Храма. Под камъните са поставяли пресни животински кожи, докато ги наместят, защото секунди след това

63


кожите изсъхват и тази огромна маса не може да се помръдне повече. По Виа Долороса стигнахме до Православната църква"Свети Константин и Елена", от където свещениците вземат жив огън на Възкресение. Православните и католически християни вярват, че там е мястото, където Исус Христос е бил разпнат е погребан, за разлика от евангелските християни, които смятат, че гробът и Голгота са малко преди това (виж предните снимки). Ние ги посетихме и двете места. Една от екскурзиантките ме попита там в какво вярват юдеите. Казах й, че вярваме в един и същи Бог. Просто юдеите не разпознават Исус като Месията, като Синът на Бог. Но и те, и ние християните, очакваме идването на една и съща личност. Единствената разлика е, че юдеите очакват Спасителят Месия да дойде за първи път, а ние - за втори:) В Източен Ерусалим е пълно с джамии. Звукът от техните припявания е така странен! Атмосферата на града трудно се описва.

Как се съчетават и съжителстват толкова различни култури, религии и нрави, за мен остана загадка: евреи, араби, християни, бедуини. Видях

64


и Шведски Християнски учебен център насред арабската част на Източен Ерусалим близо до Джафа гейт, където населението е изключително мюсюлманско – това ме удивява и радва. Там има и доста Християнски църкви. В този удивителен град видях повече търпимост между различните религии, отколкото виждам примерно между различни християнски деноминации в България. Разбира се, някои от арабите мразят евреите, но е факт и, че в арабската част на Ерусалим има много християнски църкви и свещениците нямат проблем с местното население.

65


Бяхме и в Шатрата на Елеонския хълм (снимката вляво), разположена в двора на един арабски хотел и превърната в Християнски център за денонощно служение – по инициатива на една филипинка - Мариса. Вечерта посетихме един чудесен, много добре поддържан парк в центъра на града с Даниел, Адиел и Мими. Наблизо имаше естрада, на която свиреха джаз – неповторима атмосфера. И разбира се, мястото беше добре охранявано... Това е изцяло еврейски квартал, но

66


определено не беше много оживено в девет вечерта.

Нощувахме в хотел Jerusalem gate или в превод "Врата за Ерусалим" - така изглеждаше вечер. Направих снимката на връщане от ICC, където бях на Международен културен фестивал. Пред входа на хотела възрастен евреин ме поздрави с "Добре дошла у дома", когато му казах, че съм българка. И той добави: "Имали сте много добър цар, който не е оставил евреите да бъдат убити по време на Холокоста." Факт, поради който се гордея, че съм българка. Евреите са много благодарен народ. Отношението на персонала беше много мило. Почувствах евреите като искрени, добри и гостоприемни хора.

Последния ден в ресторанта на хотел

Джерусалем гейт един от сервитьорите ми каза: "Добре дошла у дома", когато разбра, че съм от България. Ето, че това ми се случи три пъти при моето първо посещение в тази чудесна страна. Интересно, нали? Снимах масите в ресторанта преди хранене. Чисто и уютно. Чувстваш се наистина у дома, докато си слагаш каквото ти

67


харесва от богатите шведски маси. Можехме да пием вода, портокалов или лимонов сок от автоматите в ресторанта по всяко време на денонощието. Еврейската кухня е вкусна и здравословна. С изненада откривах сладък ананас и сладка варена тиква с канела насред зеленчуковата салата, а май и до края не можах да се науча да разпознавам кога морковите са люти, кога са благи и кога - солени, но пък не чух никой да се оплаква от храната. Наистина всички бяхме много, много доволни и винаги добре нахранени :)

Снимах и част от кафето и магазините,

намиращи се на едно ниво под фоайето на хотела. Там имаше аптека, чейндж бюро, магазини за дрехи, чанти, сувенири, детски кът, закусвалня, кафе сладкарница, ресторант. Всеки от входовете и изходите са добре охранявани и имат скенери. Пред хотела става много оживено, когато наближава Шабат (Свята Събота – ден, посветен

68


на Бог). През целия ден - още от петък на обяд от всякъде прииждаха цели семейства евреи с куфари и храна. А вечерта всяка зала от хотела беше превърната в синагога - дори и ресторанта ни... На Шабат имаше играещи деца навсякъде из хотела ни. Толкова са сладички! Но дори и най-малките от тях са обучени да се крият от фотоапаратите заради Словото, което им забранява да си правят идоли и образи на каквото и да било нещо на земята, под земята или във водата. Въпреки това, аз ги снимах.

Цялото семейство очаква Шабат, включително и хората със специални нужди. И всички са облечени в най-хубавите си дрехи. В синагогата мъжете са отделно от жените, за да бъде вниманието им изцяло отдадено само на Бог, без да се разсейват (има логика в това). Моя приятелка поискала да отиде в Синагога. Евреите реагирали, защото е християнка, а не юдейка. Обърнали се към равина, за да разреши дали може да влезе и той казал: "Писано е: Моят дом ще се нарече Молитвен дом на ВСИЧКИТЕ племена. Ти си добре дошла.”

69


Бяхме и в Музея на Израел в Ерусалим. Надписът е на арабски, английски и иврит. И разбира се, и тук минахме през скенер и щателна проверка на багажа и дамските чанти. Много добро впечатление ми направи, че повечето музеи в Израел са безплатни, като има предоставена възможност да се направят доброволни дарения, кой колкото прецени. Има огромен макет на град Ерусалим в двора на Музея, изработен по начина, по който е изглеждал през първи век, преди римляните да разрушат Храма през 70 г. след Христос.

Покривът на музея по форма е като капак на делва, в която са били съхранявани древни ръкописи. Тук се пази препис на ръкописа на книгата Исая, дълъг 11 метра. Оригиналът на ръкописа е открит в една от пещерите в местността Кумран до Мъртво море. Посетихме и Кнесет – Парламента на Израел в Ерусалим, който е съвсем близо до Музея в новата част на града в района, където са повечето правителствени сгради и офиси. Ако се вгледаш в Менората пред Кнесет ще видиш, че всеки от орнаментите гравирани върху нея, е различен от останалите, което е типично за еврейската архитектура и изкуство. Тези орнаменти отразяват най-важните исторически събития за евреите през вековете.

70


От всички държави в света само в Израел

момичетата ходят в казармата. Военната служба там за всички е по три години. Уникално за еврейската армия е, че генералите общуват с редниците на равна нога. Когато после започне работа, всеки уволнил се еврейски войник получава парично възнаграждение (140.000 шекела), което му дава добър старт в живота. Вляво се вижда жена с голи рамене – тя със сигурност не е местна жителка.

Повечето еврейски семейства са многодетни.

Държавата им отпуска помощи. Младежите не бързат да се женят, от 18 до 21-годишни са войници. Ако някой се ожени преди това, не го вземат войник заради Словото от Тората, което казва мъжът да радва жена си, след като се

71


ожени, и през първата година да не го вземат войник – дори и при война. Големите ученици в Израел ходят с униформи на училище. Моралът на евреите е на учудващо високо ниво на фона на все по-покваряващия се свят. Еврейските ученички са без грим! Никакъв кич! Няма токчета и къси поли! Само прилични дрехи и естествена красота!

Арабският пазар е доста оживено място през

по-голямата част на деня. Той представлява огромен лабиринт от десетки тесни улички, където миризмата не винаги е много приятна. Голям пазарлък пада на този пазар. Стоките, продавани там са интересна смесица от християнски, еврейски и арабски символи има по тях! Явно за арабите най-важното е търговията да върви. Все пак арабския пазар - не е особено приветливо място. Мрачно и пренаселено е. В облеклото на арабските жени преобладават тъмните тонове. Те също са покрити от главата до петите, но са различни от еврейките. Няма как да ги объркаш.

72


Снимах и стенопис в центъра на града, представящ Ерусалим като център между Европа, Азия и Африка. Ерусалим е прекрасен град – влюбих се в него. Не е възможно да го опишеш. Можеш само да го вкусиш. От сърце ти желая и ти лично да го вкусиш!

73


Всички снимки от екскурзията ми до Израел можете да видите в личната ми страница, раздел „Пътеписи”, под свидетелството „Израел и аз”: http://poli.hristianstvo.net

Практическо християнство

Из «Революция на любовта»Джойс Майер

Революция – самата дума поражда надежда, разпалва страст и вдъхновява към вярност така, както никоя друга дума в човешкия речник. През цялата история идеята за революцията е възпламенявала лудите глави и окрилявала слабите. Революциите са сплотявали търсещите по-възвишени каузи и са давали на доскоро безцелните мъже и жени смисъл и цел в живота, за която са били готови да се борят до смърт. Родили са славни лидери и са възпитали велики последователи, които буквално са променили света.

74

http://poli.hristianstvo.net/


Революцията е внезапна, радикална и пълна промяна на начините, по които нещата се случват обикновено. Революциите се разпалват от един човек или от много малка група от хора, които не искат повече да живеят по начина, по който са го правили до сега. Те вярват, че нещо може и трябва да се промени, прогласяват идеите си, докато започне мъртво вълнение (нещата да се разбушуват под повърхността) и в крайна сметка да се промени цялата ситуация, често по много радикален начин.

Светът е свидетел на много революции в миналото, когато са сваляни правителства, злоупотребяващи със своите граждани. Така става например по време на революциите в Америка, Франция и Русия (известна като болшевишка). Революции избухват тогава, когато стари и неефективни системи или начини на управление биват заменени и предишните начини на мислене отстъпват пред нови идеи, като става при Научната революция или Индустриалната революция. Томас Джеферсън казва: „Всяко едно поколение се нуждае от нова революция." Вярвам, че сега е време, в което светът отново се нуждае от революция и то най-великата от всички до сега. Не ни трябват революции като тези, които са белязали хода на световната история в поколенията преди нас, не се нуждаем от политически, икономически или технологически революции. Нуждаем се от Революция на любовта.

75


Трябва да отхвърлим владичеството на егоизма и егоцентризма в живота си. Нищо не може да се промени в света, в който живеем, докато всеки един от нас не пожелае да се промени. Често ни се иска светът наоколо да бъде различен, без да осъзнаваме, че състоянието, в което се намира той, се дължи на начина, по който живеем своя индивидуалистичен живот, и на решенията, които вземаме всеки ден.

Ако всеки човек на планетата знае как да получава и да дава любов, светът ни ще бъде радикално различен. Ясно осъзнаваме, че нещо не е наред в нашето общество и то трябва да се поправи, но сякаш никой не знае какво да направи и как да започне промяната. Реакцията ни към света, в който всичко е извън контрол, е да се оплакваме и да мислим: „Някой трябва да направи нещо." МИСЛИМ И говорим, че вероятно Бог, правителството или някой на власт трябва да предприеме действия. Истината е, че всеки един от нас трябва да направи нещо. Нужно е да се научим да живеем живота си по съвсем различен начин. Трябва да сме готови да учим, да се променяме и да признаем, че самите ние сме част от проблема.

Не можем да поправим нещо, което не разбираме, затова първо трябва да разпознаем корена на проблема. Защо повечето хора са нещастни? Защо има толкова насилие в семействата, кварталите, градовете и нациите? Защо хората са гневни? Може би си мислите, че

76


това се дължи на греха. Може би дори си казвате: „Хората са грешни. Това е проблемът." На теория и аз съм съгласна, но искам да погледнем на проблема от практична гледна точка. Твърдо вярвам, че коренът на всички тези противоречия, а и на много други, е егоизмът. Егоизмът е продукт на греха. Това е някой да твърди: „Искам това, което искам, и ще направя каквото трябва, за да го получа." Грехът се появява, когато човек тръгне против Бога и Неговите пътища. Ние като че ли живеем „наопаки" - точно противоположно на начина, по който трябва. Живеем за себе си, но сякаш никога не успяваме да удовлетворим своите желания. Трябва да започнем да живеем заради другите и да научим чудесната тайна, че единствено това, което даваме, се връща при нас преумножено. Харесват ми думите на един известен доктор, на име Лука: „Раздайте живота си и ще го намерите, но той не просто ще ви бъде върнат, а възстановен с бонус и благословения. Даването, а не получаването, е начинът. Щедростта ражда щедрост" (Лука 6:38, превод на Библията „Посланието").

В много общества основна цел на хората е станала да притежават, да станат собственици и да контролират. Всеки иска да е „номер едно", което автоматично означава много хора да останат разочаровани, понеже само един може да бъде номер едно в дадена област в даден момент. Само един човек може да бъде най-бързият бегач на света, само един може да бъде президент на

77


дадена компания, само един - най-добър актьор за годината на сцената и на екрана. И макар да вярвам, че всички трябва да бъдем целенасочени и да правим най-доброто на което сме способни, не смятам, че трябва да искаме всичко за себе си, без да ни е грижа за останалите край нас. Към момента на създаването на тази книга имам зад гърба си шестдесет и пет години живот и като че ли това е достатъчна квалификация да знам някои неща. Поне съм живяла достатъчно дълго и съм изпробвала множество начини да се опитам да бъда щастлива. По метода на елиминирането съм открила кое работи и кое не.

Егоизмът не помага на живота да върви така, както е предопределен да върви, и определено не е според Божията воля за човечеството. Вярвам, че в тази книга мога да докажа, че егоизмът всъщност е най-големият проблем, с който се сблъскваме днес по лицето на земята, и за да се справим с него, трябва да предприемем драстични действия. Необходимо е да обявим война на егоизма. Нужна ни е революция на любовта. Любовта трябва да бъде повече от теория или дума за нас - тя трябва да се превърне в действие. Трябва да се види и да се усети. Бог е любов! Любовта е и винаги е била Неговата идея. Той е дошъл, за да ни обича, за да ни научи как да Го обичаме и как да обичаме себе си и другите.

Когато изпълним това, животът става красив; когато не го правим, нищо не върви както трябва. Любовта е отговорът на егоизма, защото любовта

78


дава, когато егоизмът отнема. Ние трябва да бъдем буквално избавени от самите себе си, а Исус е дошъл именно с тази цел, както виждаме във II Коринтяни 5:15: „И Той умря заради всички, така че тези, които живеят, да живеят вече не за себе си, но за Него, който умря и възкръсна заради тях."

Наскоро размишлявах за ужасните проблеми в света като милионите гладуващи деца, СПИН, войните, потисничеството, трафика на хора, кръвосмешението и много, много други. Осмелих се да попитам Бог: „Как можеш да търпиш всичко, което се случва, без да правиш нищо?" Тогава чух Бог да отговаря в духа ми: „Аз работя чрез хора. Чакам Моят народ да се надигне и да направи нещо." Може би и вие си мислите също като милиони други хора: „Знам, че светът има проблеми, но те са толкова огромни, че каквото и да направя, няма да окажа никакво въздействие". Точно този начин на мислене ни е пречил и ни е парализирал, докато злото е продължавало да триумфира. Трябва да спрем да мислим какво не можем да направим и да започнем да правим това, което можем. В тази книга аз и чудесните гостуващи автори ще споделим много идеи и начини, по които всеки може да бъде част от това ново движение, което е способно да доведе до радикална положителна промяна.

Отказвам да стоя на „пауза" и минутка повече без да правя нещо, докато светът стремглаво се е устремил надолу Може и да не съм способна да

79


разреша всичките проблеми, които виждам, но ще направя всичко, на което съм способна.

Молитвата ми е да се присъедините към мен в съпротивата против несправедливостите и да сте готови радикално да промените подхода си към живота. Той не може да продължава да бъде свързан само и единствено с нас и това, което другите могат да направят за нас. Животът е в това, което ние можем да направим за другите. Всяко движение се нуждае от мото или верую. Ние в служението на Джойс Майер с молитва сме създали завет, според който да живеем. Готови ли сте да се присъедините към нас?

Издигам състраданието и предавам своите оправдания. Заставам срещу неправдата и се посвещавам да живея, като върша обикновени постъпки, засвидетелстващи Божията любов. Отказвам да остана безучастен. Това е моето решение. Аз съм революцията на любовта.

Моля се тези думи да се превърнат и във ваше кредо - нов стандарт, по който да живеете всеки ден. Не бива да чакате, за да видите някой друг какво ще реши да направи и не се осмелявайте да чакате, докато движението стане популярно. Това е нещо, което трябва да решите сами; посвещение, което само вие трябва да направите. Запитайте се: „Ще продължа ли да бъда част от проблема или ще бъда част от решението?" Аз съм взела решение да бъда част от решението. Любовта ще бъде основната истина в моя живот.

80


Ами вие? Ще продължите ли да участвате в проблемите на света днес?Ще ги пренебрегвате ли, преструвайки се, че те изобщо не съществуват? Или ще се присъедините към революцията на любовта ?

Благодарност

За да можем да издаваме списание „Благодат” и да разпространяваме християнска литература, ние се нуждаем от вашата подкрепа.

Благодарим на всички, които подкрепиха с молитви, труд и финансови средства Божието дело.

Бог ще ги възнагради богато.Слава да бъде на нашия Господ Исус Христос!

Той е главният редактор на списанието и ръководител на служението ни. Алелуя!

От екипа на „Благодат”

81

Списание благодат

Documents