Юлий Железаров

Юлий Железаров Основи на будизма

OСНОВИ НА БУДИЗМАoт Сакши Вишва - Юлий Железаров

ПРЕДГОВОР ОТ АВТОРА

Тази книга е всъщност глава от друга книга, която пиша в момента. В нея се опитвам да представя един вид практическо ръководство и ключ за разбиране на три източни философски системи Йога, Будизъм и Веданта. Затова може да срещнете някои места, в които се визират други части на първоначалната книга. Целта на този труд не е точно представяне на будизма в неговите различни разклонения, школи и модификации. Нито пък задачата ми е да изследвам различията между тях. Тук съм се старал да представя основните принципи на будизма като философия, без изследвам и сравнявам различните разклонения, автори или епохи. Тези основни принципи са обяснени така, че да могат да се прилагат на практика, и ако се разберат добре, те дават ключ за разбиране на отделните школи в будизма. Някой може да ме обвини, че съм направил „миш-маш” от различни будистки учения. Но аз мисля, че така се създава едно по-просто и по-необременено изложение, което се чете по-лесно. Опитал съм се да покажа най-важните концепции и понятия, да ги обясня доколкото мога най-точно и най-разбираемо. Първоначално съм събирал и писал всичко това за лично ползване, и в продължение на години съм осъзнал практическата ценост в личната си практика. Ползвал съм много различни източници от които съм черпил информация, а също съм имал възможност да водя многократни разговори в различни будистки школи в Индия и Англия, които ми помогнаха да усвоя по-бърже тази материя. Сега целта ми е да споделя с другите тази книга, която мисля че може да послужи като едно сериозно въведение и да подпомага за задълбочено и самостоятелно навлизане в тази материя.

Искам да изкажа специални благодарности на Дамян Василев от Пловдив, който редактира цялата книга, коригира моя позабравен български език и направи редица ценни предложения.

01\Март\2004

Сакши Вишва Юлий Железаров

За отзиви може да пишете на адрес

Институт по Йога Веданта73 Botanic RoadLiverpool UK L7 5PYEmail: [email protected]

www.izvorite.com0

mailto:[email protected]


БУДИЗЪМ

Връзката между Будизъм, Веданта и Йога

През 15-10 столетие преди новата ера заедно със западането на санскрит като говорим език започва и залезът на ведическия период. Ведите все още продължават да са абсолютен авторитет във философската мисъл на Индия, но все по-малко хора разбират идеите, които са заложени в тях. Постепенно цялото учение на ведите се превръща в обикновен ритуализъм, изпълняване на церемонии и жертвоприношения. Дори брахманската класа започва да губи смисъла, значението на ведите и се отдава на церемониалността, без да разбира символиката на ведическите химни.

Правени са много опити да се възстанови истинското значение на ведите. Това е периодът на създаване на ранните упанишади. Махидаса, Шандиля, Уддалака, Яджнявалкя, Джабала, това са имената само на някой от авторите на упанишадите. За съжаление тези автори са избрали анонимността пред известността и славата, и само благодарение на техните ученици можем да съдим за тях. Достигнали невероятни висини на мисълта и мъдростта, те отговарят на най-съкровените въпроси, които вълнуват човека - какъв е смисълът на живота, какво е добро и какво зло; какво е мястото на отделния човек в обществото; защо и как да изградим здрава морално-етичната основа в живота; как за да се научим да контролираме мисълта; как да избегнем собствения си егоизъм; как да не се поддаваме на гняв, омраза, завист и други негативни емоции; как да се справим с негативните емоции или казано на съвременен език как да избегнем стреса, и т.н.

Съвременната наука и новите технологии променят коренно мисленето на обикновения човек, така че разликата между постмодерния човек и човека, живял само преди стотина години, е огромна. Онова, което е било фантастика само допреди няколко десетки години, днес е факт, на който дори и децата не обръщат внимание. Благодарение на информационния бум днес съвременният човек получава повече информация за един-единствен ден, отколкото средновековният човек е получавал през целия си живот! Това променя мисленето на човека и начина, по който той възприема света на почти всеки десет години. Ако ние не сме в крак с времето, след десет години нашите възгледи и разбирания биха били безвъзвратно остарели.

Но докато по отношение на външния свят мисълта на човек се развива с такива невероятни темпове, то по отношение на ведическата мъдрост днешният човек не е добавил почти нищо ново. Той не е направил и крачка напред, не е успял да се издигне до висините на мислителите от упанишадите. В сравнение с тях съвременният компютъризиран и технологизиран човек все още се намира в първобитните пещери. Технологизиран великан и духовен пигмей - това е състоянието на съвременния човек.

Въпреки възможностите на съвременната информационна техника, знанието и мъдростта, в днешно време, тази извисеност на мисълта в упанишадите биват разбирани и прилагани на практика само от едно незначително малцинство. Защо това знание толкова трудно си пробива път сега, когато е така лесно да се напечата една книга например? Причините са многобройни, но тази тема не е предмет на анализ в настоящата работа. И ако сега е трудно, то колко по-трудно е било за болшинството от древните индийци да разберат своите велики мислители и съвременници и да приложат техните учения на практика. Брахманската класа на жреците е контролирала обществото така, както й е било угодно. Настъпва период на морална деградация и изкривяване на разбирането и учението, в резултат на които с религията на ведите започва да се оправдава насилието и безсмислените жертвоприношения на животни. Санскритът се е говорил само от брахманското съсловие и така цялото учение на Веданта остава скрито и недостъпно за обикновените хора.

През 6-5 век преди новата ера като реакция срещу духовния упадък във ведическата цивилизация възникват две нови учения. Учението на Вардхамана (известен повече с имената Махавира – велик герой, и Джина – духовен завоевател) – Джайнизъм и учението на Гаутама - Будизъм. Двамата са съвременници и проповядват връщане към ненасилието, спиране на безсмислените жертвоприношения, въздържане от сексуално разточителство. И двамата се отнасят

www.izvorite.com1


с безразличие към ведите и ведическите богове, и двамата проповядват липсата на съзнателност в първопричината, и двамата се противопоставят на брахманското владичество и кастовата система. И двамата се противопоставят на използването на санскрит като единствен “духовен” език и настояват техните учения да бъдат проповядвани на езика на обикновения човек.

През следващите неколкостотин години Будизмът се налага като основна философска система и религия в Индия. Хиляди последователи на Веданта се присъединяват към будизма. Със себе си те носят разбирането, убежденията и основните философски принципи на веданта. Самият Буда е бил също ведантически възпитаник. Един от неговите учители е Арада Калама, който е проповядвал Йога на Упанишадите, кулминирала в “Акинчана Аятана” – (сферата на Нищостта). Друг учител на Буда е ведантистът Удрака Рамапутра. Той е учил, че най-висшето духовно състояние е “Найва Самджня Асамджня Аятана” – (сферата на нито съзнателното, нито несъзнателното). Така че будизмът като философска система е изключително близък до веданта и упанишадите. Именно тази близост става причина за отмирането на будизма в Индия, според професор Радхакришнан. Постепенно през 7-8 век след новата ера Веданта възстановява позици-ите си на водеща философия в Индия. Будизмът като учение се противопоставя на кастовата система, а Индия не е била готова да отхвърли тази социална договореност. Докато веданта мълчаливо приема кастовата система като необходимост и я утвърждава в Бхагават-Гита и в някои от упанишадите.

Възстановяването на веданта-философията не е просто възстановяване на ведическата и следведическа философия на веданта. Благодарение на Будизма, от където Веданта възприема почти всички философски новости и идеи, това възстановяване представлява нова гигантска крачка напред, и така тя се самосъживява отново. Може би най голяма заслуга за възстановяването на веданта трябва да се препише на Ади Шанкарачария. Според професор Радхакришнан, Шанкарачария е дал „предсмъртна целувка” на Будизма. Той е възприел всички видове новости и всички положителни и ценни неща от будизма, и е посочил, че те не са във всъщност нищо ново, но се срещат във упанишадите и ведите. Връщането на Веданта като господстващо учение отново се съпровожда с масово преминаване на хиляди будисти към веданта. Разбира се те отново носят със себе си всички знания и идеи на Будизма. Така във крайна сметка може да се каже че първоначално Веданта е обогатила Будизма, а след това Будизмът е обогатил Веданта.

Системата на Йога е била винаги в тясна връзка, с която и да е от господстващите философски системи в Индия. Най-стриктните последователи на която и да е философска система са били наричани Йоги. Йогите са били винаги най-искрените и верни последователи и разпространители на което и да е било учение. Различните йога-системи са били създадени именно от тези най-стриктни последователи на отделни философски даршани. Патанджали е написал своите сутри именно с цел да обедини всички тези различни видове Йога в едно, като се е старал да покаже и даде в систематизиран вид това, което е общо и характерно за всички тях. Предполага се че самият Патанджали е бил добре запознат с Будизма, и дори си е позволил да критикува някой будистки схващания в своите Сутри. Така в известен смисъл йога се е опитала да стане най-универсалната система и учение. Много интерпретатори на Йога твърдят, че тя е само едно продължение на учението на санкхя. Подобно схващане е много ограничено и поставя йога на нивото на обикновена философска система, а това противоречи на шастрите. В тях, когато трябва да се покаже колко напреднал е някой в съответната философска система, независимо коя е тя, той бива определян с различни епитети, които възхваляват неговите качества и достойнства и като най-висш и отличителен сред тях е “велик Йогин”. Дори за Буда, Кришна, Шанкарачария се говори като за “Най-великият Йогин сред йогите”. Така че правилото е, когато се говори за йога, да се разбира най-съществената част на всички даршани в Индия, онова което е общо и характерно за всички тях. Йога - това е квинтесенцията на духовността, и религиозността. Няма съмнение, че Патанджали, създателят на Йога Сутрите е бил добре запознат с всички видове даршани включително и с двете господстващи учения - това на Будизма и Веданта. Може също със сигурност да се предположи че Йога е била обогатявана от Будизма и Будизма от Йога. Всичко е взаимно зависимо, и няма съмнение, че тези три основни философски системи на Индия са се обогатявали взаимно. Това са трите най-големи учения на Изтока, които са оказали и продължават да оказват огромно влияние върху цялата световна духовна култура. Затова мисля, че е добре да се

www.izvorite.com2


познават поне в основни линии. От това всеки може само да спечели. Познаването на едната от тези системи помага да се разбере по-пълно и по-добре останалите две. И трите системи използват едни и същи термини, и това спомага за по-бързото и по лесно навлизане. Все пак трябва да предупредим читателят, някой от термините имат доста различно значение, и трябва да се заучат така както са обяснени. И за да окуражим читателя, главните идеи са едни и същи, принципите са едни и същи, целта е една и съща и в трите системи, пълно овладяване на непокорният ум.

ЖИВОТЪТ НА БУДА

(Повечето от термините в тази част на книгата са на Пали – един език близък до езиците, на които е говорил и проповядвал Буда. На някой места, където сме употребявали санскритския им еквивалент, това е специално посочено. Много от термините в будизма имат различно значение от това, с което се използват във Веданта. Така че, за да няма объркване и за да има правилно разбиране, те трябва да се заучат отделно, т.е. трябва да се има предвид контекста и системата, в която се използват. Самият Буда е бил високо образован и е пътувал много из цяла Индия. Най-вероятно той е говорил няколко различни езика, и по всяка вероятност е можел да ползва и Санскрит. Според Теравадантистите езикът на който Буда е проповядвал е Магадхи.)Буда е живял през шестото столетие преди новата ера. Според будистите от Шри Ланка Буда се е родил през 624 година и е умрял през 544 година преди новата ера. Според западните изследователи тази дата е около 483 пр. н.е., тоест около 60 години по късно. Личното му име е Сидхатха (Сидхартха – санскр.), а неговото фамилно име е Готама (Гаутама – санскр.). Баща му – Судходана - е бил цар на малко царство - на племето Сакя, намиращо се в северната част на Индия, днешен Непал. (Затова Буда е известен също под името Сакхямуни – муни е мълчалив мъдрец, тоест мъдрецът от племето Сакхя.) Той е бил женен за царицата Мая – майката на Буда, която е била принцеса от племето Колия. В последните дни на своята бременност, през месец май, тя тръгнала на път от Капилавату – столицата на Сакхите, към Девадаха – градът на бащиния й дом, за да роди там детето, си какъвто е бил обичаят. Но по средата на пътя, в една гориста местност известна под името Лумбини (или Руминдей на около 200 километра северно от днешния Бенарес), тя родила сина си - бъдещия Буда. Царица Мая починала седем дни след раждането на детето. Грижите за малкия били поети от сестрата на майка му - Паджапати Готами.Според преданието, било предсказано, че синът на царя ще стане един ден аскет и просяк. Причината за това щели да бъдат четири знака, изпратени от боговете. Бащата на Буда направил всичко възможно, за да избегне това лошо предсказание – синът му живеел напълно откъснат от света, без да има никакъв контакт с външни хора и знание за реалния живот извън двореца. Но се погрижил Сидхатха да получи възможно най-доброто образование и да живее в пълен лукс и удобство, без да бъде лишаван от нищо. Дворецът, в който бъдещият Буда живеел, бил обграден отвсякъде, така че обикновените хора да нямат достъп вътре. Когато младежът станал на 16 години, го оженили за принцеса Яшодара. Въпреки всичко младият Готама не виждал смисъл в разкоша и празното охолство на палата и бил изправен пред реалностите на живота по един мистичен начин. Според преданието въпреки всички предпазни мерки, боговете му дали четири знака (четирите предзнаменования). С тях те събудили съвестта на принца и го направили буден за страданията в живота на хората.

1. Първи знак - Един ден Готама излязъл на разходка с колесницата си. Един от Девите – боговете, се появил предрешен като немощен сакат старец с побелели коси, беззъб, с прегърбено треперещо тяло, куц и предвижващ се с патерици. Това впечатлило Готама, който, живеейки в пълна изолация, никога не бил виждал преди това стар и недъгав човек. Когато принцът се върнал в двореца, царят се опитал да го и да отвлече мисълта му от неприятното преживяване, като организирал пищни забавления.

2. Втори знак - След известно време отново, пред Готама се явява един от девите, предрешен като болен на смъртно легло. Това разстроило ума на младия принц за дълго време.

www.izvorite.com3


3. Трети знак - Един от Девите се появил като труп на умрял човек. Младият принц, дотогава не знаел, че съществува нещо такова като смъртта. Сидхатха бил толкова разстроен, че не можел да се храни нито дори да говори с близките си. Изпаднал в пълна депресия. Царят пак организирал неописуеми празненства, но нищо не помагало.

4. Четвърти знак - След време един от Девите отново се появил пред Готама предрешен като Отшелник. Лицето на отшелника излъчвало спокойствие и ведрина, непознати на младия принц. Кочияшът на каляската обяснил на Готама, че този мъдрец се е отказал от удоволствията на светския живот и се е посветил на праведен живот и изучаване на мъдростта на писанията, което води до пълно спокойствие на ума и свобода от всякакви страдания.

Тези четири знака оказали нужното влияние върху младия принц. На другия ден той тайно напуснал двореца и тръгнал да търси учители, които да го посветят в мъдрост и знание как да постигне мир в душата си. Тогава Сидхатха бил на 29 години. Той оставил жена си, принцеса Яшодара и едногодишния си син – Рахула (верига) и в продължение на шест години странствувал в долината на река Ганг. Срещал се с различни, известни по онова време, учители. Ставал техен ученик. Усвоявал техните учения, но така и не постигал желаният мир на ума. Накрая изоставил традиционните учения и тръгнал по свой собствен път. Един ден, седейки в поза лотос, под известното дърво Бодхи (дърво на мъдростта), след продължителна медитация достигнал дълго търсеното просветление и станал Буда - просветлен.

Тридесет и пет годишен той започнал да разпространява своите знания и в продължение на повече от 45 години обикалял Индия. Буда не правел разлика в социалната или кастова принадлежност, нито пък по отношение на пол, религиозна принадлежност, и т.н. Неговото учение било отворено за всички, които били готови да приемат принципите на учението и имали готовността да го следват. Около него постепенно се събрали много съмишленици и последователи, отказали се от светския живот. Те се наричали Бхикшу (монаси), а обществото, което организирали, се наричало Сангха. Дори и днес съществуват различни клонове на това общество. Дори и днес членовете на тези общества повтарят ежедневно “трите убежища” (Ти Шарана):

Будам Шаранам Гачами (Аз търся убежище в Буда – учителят)Дамам Шаранам Гачами (Аз търся убежище в Дама – учението за правдивостта)Сангхам Шаранам Гачами (Аз търся убежище в Сангха – организацията)Буда умира на възраст около 80 до 88 години (според различните изследователи) в

Кусинара – днешен Утар Прадеш в Индия.

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА БУДИЗМА

Буда, който е бил високо образован, не е написал нито ред, нито пък е позволявал на учениците си да правят каквито и да е записки по време на поученията или дискусиите. Явно е, че той е предвиждал евентуалното канонизиране на учението и е искал да избегне или да забави подобна участ. За него е било по-важно да се предават основните принципи на учението. Такава е била всъщност и ведантическата традиция, и тази в йога. Устното предаване на учението от учител на ученик се смята за по-автентично и по-достоверно, отколкото книжния запис. Когато има директна връзка между учител и ученик, учителят може да прецени кога и как да предаде зна -нието, така че да се избегне неправилното разбиране и предаване учението на хора, които не разбирайки го, започват да злоупотребяват с него.

Въпреки всичко учениците са си винаги ученици, тоест все още не са научили урока, все още не са станали майстори-учители. Вместо да следват и пазят чистотата на основните принципи те научават наизуст незаписания текст, без да влагат в него разбирането, дадено им от учителя и отнасящо се специално до тях, и започват да разгласяват учението все едно, че е написано на книга. Така устното предаване на текста по принцип престава да се различава от писмената традиция на предаване на информация. Такава е била съдбата на Ведите, Упанишадите, такава е и съдбата на Будизма.

www.izvorite.com4


Три месеца след смъртта на Буда се свиква така нареченият първи Събор. На него решават какви да са правилата за организиране на Ордена - Сангха, как и кой да бъде допускан за член на обществото и т.н. На този Събор най-близките ученици на Буда решават кои от неговите учения са най-автентични и трябва да останат да се предават устно от учител на ученик. Тази колекция (Никая) от правила е била наречена Типитака (трите кошници или троен канон в преносен смисъл). Различни групи от ученици е трябвало да наизустяват определени части и да ги предават на следващото поколение ученици. Въпреки че единични ученици са записвали отделни части, устното предаване на Типитака е продължило да бъде официално единственият достоверен източник почти четири столетия след смъртта на Буда. Едва през първото столетие преди новата ера на един от поредните Събори в Шри Ланка най-после бива решено всичко да бъде записано на книга на езика на Пали. Но още преди това вече било започнало раздвояването на Будизма и съществуват записи на каноните, преведени на санскрит. В днешно време съществуват повече от 30 000 различни писания претендиращи за автентичност!

Още докато Буда е бил жив се забелязват признаците на разединение на будисткия орден – Сангха, но поради магнетичната сила и харизматичност на учителя цялото общество се е запазило единно. След смъртта му обаче настъпва разделение на множество отделни общества – поне 18 според стари документи, отнасящи се до това време. Постепенно се обособяват най-основните клонове на Будизма - Хинаяна (малка колесница) или наречена още Тхеравада (школата на старите) и Махаяна (велика колесница). Хинаяна се разпространила главно в южната част на Индия и Шри Ланка. Нейните последователи се придържат към използването на езика Пали за изучаване на учението и се ограничават с използването на най-автентичните писания, останали от Буда. Те са по-стриктни в придържането към основните правила за приемане на монашество и т.н. В Махаяна се допуска изучаването на не толкова автентични писания добавят се и някой текстове от различни мистични школи на веданта, йога и т.н. В Махаяна се допуска използването на санскритски език и се превеждат на санскрит всички писания. Последователите на Махаяна се наричат будисти, дори и ако те не принадлежат към Сангха. Махаяна се разпространява в северната част на Индия и постепенно обхваща останалите азиатски страни като Китай, Япония, Монголия и т.н. От тази школа на Будизма възниква и Дзен Будизмът.

Истинското разпространение на Будизма и утвърждаването му като водеща религия започва две и половина столетия след смъртта на Буда, когато великият цар Ашока установява своята империя над цяла Индия. Той успял да победи и завладее повечето от многобройните царства съществуващи по това време в Индия. В същото време той става будист и решава да премине към противоположната страна на насилието – НЕНАСИЛИЕ. Той върнал обратно пълните права на покорените царе, върнал им напълно власта, и земите. Ашока е бил горещ привърженик на будизма и прави това учение национална господстваща религия в цялата страна. Ашока издига множество храмове, изпраща мисионери, които да разпространяват учението в Шри Ланка и Кашмир, откъдето то отива в Китай и Япония. Изпраща мисионери в далечни страни - при Антиох ІІ от Сирия, Птоломей ІІ от Египет, Антигон от Македония, Мегас от Кирена и Александър ІІ от Епир. Днес Будизмът е разпространен като философско учение на всички континенти, а будистки школи с установени традиции съществуват и в много от модерните западни страни – Франция, Германия, Великобритания, САЩ, Канада, Австралия и т.н. Българският читател може би се запитва защо в България няма школи по Будизъм и по Йога които са установени и водени от Индийски Гуру. Отговора е много прост. Всички тези индийски „гуру” са обикновени хора, точно като нас. Те предпочитат да се установят там където те са най-добре подсигурени материално, или там където биха имали възможно най-голям брой последователи (Индия например).

УЧЕНИЕТО НА БУДА

Като цяло същността на Будисткото учение е представена в първата проповед на Буда, изнесена веднага след неговото просветление пред старите му приятели - петимата аскети, заедно с които той шест години търсил истината, ходейки от ашрам в ашрам. След това тази проповед се повтаря

www.izvorite.com5


многократно в будистките писания в една или друга форма като се задълбочава и детайлизира все повече и повече. Тя (същността) е изразена в така наречените ЧЕТИРИ БЛАГОРОДНИ ИСТИНИ – Чатари Ария-сачани, а те са:

1. Дукха Ария-сача – Благородната истина за Дукха (за болката, страданието). Първата благородна истина е, че всичко е страдание за този, който не знае как да контактува със света. Обикновеният човек живее с илюзията, че богатство, слава, власт, комфорт и т.н. са неща, които могат да му донесат щастие и блаженство, докато те носят страдание за болшинството от хората.

2. Дукха Самудая Ария-сача – Благородната истина за възникването и формирането на страданието. Втората благородна истина показва каква е причината за това страдание. Това е един омагьосан кръг от взаимно подчинени, взаимно обусловени и взаимно свързани причини и следствия, най-очевидната от които е неконтролираното от здравия разум желание.

3. Дукха Ниродха Ария-сача – Благородната истина (отнасяща се до възможността) за прекратяване на страданието. Третата благородна истина е, че е възможно да се излезе от този омагьосан кръг на страданието. Никакви материални придобивки, никакво богатство, никаква слава, никаква власт не са в състояние да премахнат това страдание. Единственият начин да се избегне страданието това е постигане на висшето знание и мъдрост – Нирвана.

4. Дукха Ниродха-гамини-пати-пада Ария-сача – Благородната истина за (начина или) пътя водещ до прекратяване на страданието. Тази Благородна истина е известна още под името Маджхима Патипада (Средният Път). Четвъртата благородна истина показва пътя за постигане на това висше знание, което води до освобождение от страданието.

ПЪРВАТА БЛАГОРОДНА ИСТИНА

В първата благородна истина “Дукха Ария-сача” - Дукха, обикновено се превежда и интерпретира като страдание, болка, скръб, печал, депресия. Обикновеното, традиционното значение на (думата) Дукха действително означава точно това. Тя е антоним (противоположна дума) на Сукха, което означава щастие, блаженство, комфорт, състояние на лекота и леснота. Според разпространената интерпретация тази истина означава, че всичко в света е болка и страдание и че животът не си заслужава да се живее, и дори че смъртта е най-доброто решение на проблема. Множество видни западни философи са причина за погрешното разбиране и интерпретация на будизма именно поради неразбиране на първата благородна истина. Те дори създават свои песимистични философски системи, основаващи се на това погрешно разбиране. Професор Радхакришнан определя философиите на Шопенхауер и Хартман като “нищо повече от вулгаризиран будизъм”. Дори и днес повечето от хората, които са само бегло запознати с будизма, го категоризират като песимистично учение, като черногледство, отрицание на живота, бягство от света, учение, водещо до депресия и т.н.И все пак какво е будизмът, песимизъм или оптимизъм? Отговорът е нито едното нито другото. Будизмът е реализъм, основан на здравия разум – реализъм, основан на рационализма. Един лекар-песимист би се отказал да лекува болния, защото не вижда надежда за него; един лекар-оптимист би се отказал да лекува болния, защото не вижда опасност за него; но лекар, който е реалист, ще предпише на болния правилното лечение.Будистката философия не отрича живота, а го утвърждава, не препоръчва бягство от удоволствията, а разумен контакт със тях, не учи на черногледство, а на правилно разбиране на закономерностите в събитията и нещата от света.

Отново, цитирайки Радхакришнан, ще кажем: “Ако песимизъм означава, че животът на земята не си заслужава да се живее освен ако не е живян чисто, хармонично, без болезнена привързаност, тогава Будизмът е песимизъм.” Будизмът учи, че светогледът на обикновения

www.izvorite.com6


човек, неговото отношение към света е такова, че предизвиква страдание в него. За обикновения човек всичко е страдание, всичко е мъка. Будизмът учи как човек да промени своето отношение към света и как това ново отношение, този нов начин на контактуване със света да му носи удовлетворение и да изпълва ума му с мир и спокойствие. Неслучайно всички изображения на Буда го показват с ведро и спокойно лице, с типичната усмивка (Михита-пубамгама), усмивка на тотална непривързаност и съвършенство. Досега не е открито дори и едно изображение, на което той да е намръщен, сърдит или мрачен. Радостта Пити е един от седемте фактора – необходимо условие за просветлението.

Но Буда казва, че удоволствието също е страдание. Не е ли това песимистично изказване? Според Буда трябва да се имат предвид три неща, когато се разглеждат удоволствията, които животът предлага:

1. Привлекателност на всяко удоволствие – Асада.2. Нежелани последствия след като обектът на удоволствие е бил постигнат – Адинава. Те

могат да са резултат от незадоволено желание, обектът не отговаря на очакванията, страх от загуба на обекта, загуба на обекта и т.н.

3. Освобождение от страданието – Нисарана. То е резултат от прекратяване на привързаността към обекта на удоволствие.

Погледнато от една такава позиция е видно, че всяко удоволствие води до страдание, ако е придружено с привързаност.

Но каква е концепцията на будизма за страданието? Отново се разглеждат три основни положения:

1. Дукха като обикновено страдание (Дукха-дукхата). Тук спадат всички форми на болка и страдание на тялото или ума – нараняване на тялото, раждане, смърт, болест, мъка, депресия, завист, омраза и т.н.

2. Дукха като нещо, получено вследствие на промяна (Випаринама-дукха). Тук спадат онези страдания, които са предизвикани в следствие на загубата на обекта на удоволствие. Първоначално има изпитване на удоволствие, но нищо на този свят не е трайно, всичко си има своя неизбежен край, а краят на удоволствието предизвиква тъга и оттам - страдание.

3. Дукха на обусловените състояния (Самкхара-дукха). Докато горните две схващания за дукха са лесни за разбиране, то третият вид страдание изисква специално пояснение. Това е ключът за разбиране на първата благородна истина. За нейното обяснение е нужно първо да се разбере концепцията за петте агрегата.

ПЕТТЕ АГРЕГАТА – Панча-кханда

Съгласно будизма онова, което се нарича “аз”, тоест индивидът или отделното същество, е само комбинация от вечно променящи се физически и психически съставки или фактори. Тези съставни части на индивида се разделят на пет групи, наречени Петте Агрегата (Съвкупности). (На пали – Панча-кханда, а на санскрит Панча-скандха. Скандха означава купчина, камара, множество).

1. Агрегат на формите (съвкупност на формите, в смисъл на материята) - (Рупа-кханда). В този агрегат са включени: традиционните Четири Велики Елемента (Чатвари Маха Бхутани) – твърдост, течност, топлина и движение – Патхави, Апо, Теджо, Ваю (буквално въздух). Техните производни (Упадая Рупа), в които се включват петте органа за възприятие - ухо, око, нос, език, кожа; петте кореспондиращи осезания - слух, зрение, обоняние, вкус, допир, а също така мисли, идеи, концепции, които попадат във сферата на умствените обекти (Дхарма-ятана). Така в този агрегат се включва целият материален свят - външен и вътрешен, физически и умствен.

2. Агрегат на усещанията (съвкупност на усещанията) - (Ведана-кханда). В тази група се включват всички видове усещания - приятни, неприятни и неутрални, когато влизаме в контакт с

www.izvorite.com7


реални физически или умствени обекти. Те са от шест различни вида: усещания, изпитани чрез очите, чрез ушите, чрез носа, чрез езика, чрез кожата и чрез ума. Манас или ума в будизма е сетиво, както останалите сетива, но неговите обекти за осезание са умствени. Така както с очите виждаме светлина, но не можем да помиришем уханието на розата, по същия начин ние не можем да усетим нашите мисли с помощта на външните сетива. Манас е това сетиво, което усеща вътрешните обекти или мисли и ги класифицира като приятни, неприятни и неутрални. Подчертава се, че усещанията могат да бъдат различни за различните хора, въпреки че обектът е един и същ. Дори усещанията на един и същи човек могат да бъдат различни по различно време, въпреки че обектът е един и същ. Чрез този агрегат не може да се създаде понятие, не може да се изгради представа, не може да се даде определение за това какво представлява обекта, с който сетивата влизат в контакт. С този агрегат само се определя какво е усещането, приятно, неприятно или неутрално. Дори ако се наблюдава синия цвят на небето с този агрегат, не се определя цветът като син. Единственото, което се знае е, че чрез окото възниква някакво усещане, което в този случай е най-вероятно да бъде приятно.

3. Агрегат на възприятията (Сана-кханда). Както усещанията, така и възприятията са от шест вида: възприятия изпитани чрез очите, чрез ушите, чрез носа, чрез езика, чрез кожата и чрез ума. Чрез този агрегат става разпознаване (Самджанана) на обектите на физическо и умствено ниво. Чрез този агрегат можем да кажем, че столът е стол и масата - маса. Както и предишния агрегат, той се разделя на шест вида възприятия, които възникват на основата на взаимодействие на обекта със съответното сетиво - очи, уши, нос, език, кожа и ум (манас).

4. Агрегат на менталните (наречени още волеви) формации - (Самкхара-кханда на санскрит Самскара-скханда). В тази съвкупност се включват всички видове волеви активности, предразположения, тенденции на ума и т.н., и от двата вида - добри и лоши. Тоест всичко останало, което не спада към втория и третия агрегат, всички умствени активности с изключение на усещанията и възприятията. Отново този агрегат се разделя на шест вида ментални формации, които се отнасят към съответните органи на осезание. И разбира се те отново се разделят на приятни, неприятни и неутрални.

Всичко онова, което е познато като Карма, се включва в този агрегат. Буда определя карма като казва: “Четана хам бхикхаве камам вадами. Четя-итва камам кароти кайена вача манаса.” - “О, Бхикшу, съзнателната преднамереност (Четана) е това, което аз наричам Карма (Кама). След като се прояви съзнателна преднамереност, се действа посредством тяло, говор и ум.”

Съгласно будизма само волевите действия водят до кармични последици. Действие, което не е волево, което не е извършено с някакво намерение не води до формиране на нова карма. Така че, вторият и третият агрегати - усещанията и възприятията, не спадат към волевите действия и поради това нямат кармичен ефект. Само волеви или преднамерени действия като внимание (Манасикара), воля (Чханда), решителност (Адхимокха), увереност (Садха), концентрация (Самадхи), мъдрост (Пана), енергичност (Вирия), харесване (Рага), нехаресване (Патигха), невежество (Авиджа), самонадеяност (Мана), идея за аз-а (Сакая-дитхи) и т.н. могат да предизвикат кармичен ефект.

5.Агрегат на съзнание (Винана-кханда на санскрит Виджнана-Скханда). Съзнанието е онова, с което знаем, че знаем за някакъв обект, било то външен (физически) или вътрешен (умствен). То е в основата на всички наши ответни реакции, нашето реагиране на вътрешни и външни обекти. То отново се разделя на шест вида в зависимост от това към кое сетиво се отнася. Трябва излишно да се подчертае, че съзнанието – Винана-кханда, не е онова, с което осезаваме, нито пък е онова, с което формираме възприятията. Със съзнанието не се чувства какви се качествата на даден обект, нито пък с него се разпознава какъв е обектът. Тези неща се отнасят до първия, втория и третия агрегати. Нито пък със съзнанието се вземат решения как или на какво да реагираме. Тези функции се поемат от четвъртия агрегат. Съзнанието е само един вид будност по отношение на съществуването на усещания, възприятия и менталните волеви формации.

www.izvorite.com8


То е в основата на погрешната идея за съществуване на аз-а. Но то не е идеята за Аз. Идеята за “АЗ” принадлежи на четвъртия агрегат! В будизма се отрича не само съществуването на низшия “аз” - егото, но и на висшия Аз – Атман. Така че, за петия агрегат не трябва да се разбира, че той е “душата” в нас като нещо съществуващо и противоположно на материята. В будизма се отрича съществуването на такава неизменна субстанция, която съществува в нас от самото раждане до смъртта и след това се преражда от едно тяло в друго.Сати, един от учениците на Буда, поддържал следното твърдение: “До толкова, до колкото разбирам учението за Дама (правдивостта), проповядвано от Буда, това съзнание (Винана-кханда) е същото, което се преражда и преминава от едно тяло в друго.”Когато Сати споделил този свой възглед с Буда, учителят го попитал: “Сати, какво разбираш под “съзнание” (Винана-кханда)?Отговорът на Сати е класическа грешка, правена от хиляди така наречени псевдо-специалисти по будизъм: “Това, чрез което се изразява, чрез което се осезава, чрез което се изпитват опитностите на добрите и лошите дела.”“Но кога си ме чул, глупако, – отвърнал сразяващо Буда – да обяснявам учението по този начин? Не съм ли обяснявал толкова пъти, че съзнанието се проявява само при наличието на условия? Съзнанието (Винана-кханда) се наименува (тоест класифицира) според това от какво условие е възникнало. Поради съществуването на очите и визуалните форми съществува визуално съзнание. Поради съществуването на ушите и звука съществува звуково (аудиално) съзнание. Поради съществуването на носа и миризмата съществува мирисно (олфакторно) съзнание. Поради съществуването на езика и вкуса съществува вкусово (густаторно) съзнание. Поради съществуването на кожата и допира съществува допирно (тактилно) съзнание. Поради съществуването на ума и умствените обекти съществува ментално (умствено) съзнание.”После Буда обяснява, че така както огънят се нарича “дървен”, защото възниква от горенето на дърва, или “тревен” защото възниква от горене на трева (на български няма такива изрази, но идеята се разбира), по същия начин съзнанието се наименува въз основа на условието, от което е възникнало. Съзнанието може да възникне въз основа на всеки един от първите четири агрегата и може да съществува само при наличието на един от тези агрегати. Според будизма, съзнанието не може да съществува само по себе си, така както се твърди в Йога и Веданта.

“... Когато някой казва, че Съзнанието (Винана-кханда) може да идва или да си отива, да се заражда, развива, расте и преминава без да зависи от материята, осезанията, възприятията, менталните формации (тоест четирите агрегата), той говори за нещо, което не съществува ...”

Ако се анализира страданието на много дълбоко ниво, ще се окаже че то представлява болезнена неконтролирана привързаност, която всеки един от нас развива по отношение на тялото и ума заедно с техните процеси на усещане, възприятие, съждения, реакция и т.н. Хората се вкопчват здраво към своята самоличност, към идеята, която имат за тяхното собствено, правилно умствено и физическо съществуване като за нещо постоянно и непроменливо, пълно с идеи от рода на “това трябва да бъде така” и “това не трябва да бъде така”. Те пропускат да видят, че това са временни процеси и явления, непрестанно развиващи се и изменящи се, движещи се в един безкраен поток от взаимно свързани и обусловени събития. Това вкопчване към нереални идеи и концепции, към някакво илюзорно “аз”, като че ли това е нещо вечно, когато всъщност всичко това е постоянно променящо се, това е истинското страдание. Изброяват се пет основни вида неконтролирана привързаност:

1. Привързаност към навика да се търсят сетивни удоволствия и да се избягват неприятни сетивни усещания. Наркоман, който се е пристрастил към даден наркотик, продължава да взема наркотика дори след като е осъзнал неговата вреда, и знае че повтарящото вземане на наркотик само засилва и утвърждава в него вредния навик. В него има пристрастяване към вредния навик и той не спира, дори ако наркотикът вече не носи очакваното удоволствие на сетивата му. По същия начин ние се пристрастяваме към някакво условие, някоя идея и формираме навик на привързаност. В момента в който нашето желание към предмета на привързаност е задоволено, ние формираме ново желание. Обектът на желание вече не е толкова важен – за нас по-важно е да поддържаме постоянно в ума някакво силно желание, някакъв копнеж. Това състояние на ума, този копнеж е това, което донася удоволствието. Ние сме се

www.izvorite.com9


пристрастили към него без дори да осъзнаваме това. Колкото и да се опитваме да задоволим сетивата с желания обект, никога не ще можем да постигнем спокойствие на ума, докато не се освободим от пристрастяването към навика да поддържаме ума в състояние на копнеж.

2. Привързаност към идеята за “Аз-а”, към егото, към онзи образ, който сме изградили за себе си. За всеки един от нас това “аз” е най-важната личност в света. Дори когато някой казва, че се жертва заради другите или заради някоя идея, той прави това защото неговото “аз” се чувства по-щастливо по този начин. Ние се държим така, както магнит поставен сред метални и разни други дребни стърготини. Магнитът веднага привлича само железните стърготини, които се нареждат около него в определен ред и форма. По същия начин ние привличаме само определен кръг от хора и почти подсъзнателно се стараем да подредим света около нас според това какво ни харесва и какво не. Но ние не сме сами на този свят; един “аз” неминуемо ще срещне друг “аз” с който ще възникне конфликт. Начинът, по който сме подредили света около нас, неминуемо ще попадне под магнитното поле на някой друг “аз”, чиято подредба е различна от нашата. Сблъсъкът на идеи и схващания е неизбежен и резултатът е страдание.

3. Неконтролираната привързаност не се ограничава само към идеята за “аз”, но се разпростира нататък като развива идеята за собственост, идеята за “мое”. Така се получава парадокс: от една страна “аз” не съществува, от друга страна това “аз” си позволява да притежава неща, предмети и дори други “аз”. Ние всички развиваме огромна привързаност към това, което притежаваме, защото тези предмети задоволяват желанията на фиктивното “аз”, което сме създали за себе си. Тези предмети, които определяме като “мои”, се асоциират с “аз”, защото подкрепят образа, който сме изградили за “себе” си. Подобна привързаност не би била проблем, ако това, което наричаме “мое”, беше вечно; ако никой не може да отнеме “моето” от “аз”; ако този “аз” беше вечен, непроменлив и можеше да се наслаждава вечно на това, което е “мое”. Но реалността е различна от това, което ние предполагаме. Рано или късно това “мое” бива отделено от “аз” и резултатът е болка и страдание. Колкото по-голяма е била привързаността, толкова по-голяма е болката и страданието при раздялата.

4. Неконтролираната привързаност се разпростира и по-нататък - не само към материалните обекти, но и към нашите идеи, схващания, разбирания, позиции, вярвания. Няма значение какво е тяхното съдържание – дали това е някаква глупост или възвишена идея. Няма значение дали сме прави или не, ако сме привързани към тях, това ще ни направи нещастни. Всеки един от нас е убеден, че нашите собствени разбирания за традиция, за добро и зло, за истина и неистина, за правилно и неправилно и т.н. са най-добрите. Ние се разстройваме много, когато някой критикува тези позиции. Ако се опитаме да обясним нашите позиции на другите и те не ги възприемат, това отново ни разстройва. Ако се наложи да ги променим, правим това с най-голямо нежелание и съпротива, защото те са част от това фиктивно “аз”, което ние толкова много обичаме. Много трудно е за нас да признаем, че всеки човек има толкова право на свои собствени позиции, колкото и ние на наши, и много често отказваме да видим нещата от друга гледна точка. Ако двете страни се откажат от привързаността си към идеи и разбирания, и заедно решат да погледнат на нещата обективно и реално – такива, каквито са е възможно много по-лесно да се разрешат проблема. За съжаление привързаността към собствените убеждения ни прави твърде субективни и резултатът отново е болка и страдание.

5. Накрая неконтролираната привързаност обхваща нашите религиозни вярвания и религиозни церемонии. Ние сме склонни да придаваме по-голямо значение на външната изява на религиозност, отколкото на истинското значение на обредите и церемониите, отказваме да видим техния символизъм, скрития съвет и поука зад външната страна на ритуала. Мислим, че всеки, който не изпълнява церемониите, не може да бъде наистина религиозен човек. Забравяме, че без неговия символизъм, без поучението и съвета, ритуалът губи своята ценност и религията, на която служи става празна от съдържание и смисъл, превръща се в безполезна обредност. Благочестивото повтаряне на молитвите и изпълняване на ритуалите не води до духовно развитие, ако умът продължава да е обхванат от гняв, страст и зломислие. За да бъдем наистина религиозни, ние трябва да схванем есенцията на ритуалите, да постигнем чистота на сърцето, любов и състрадание към всички, а не само към тези, които ни обичат и служат. Но нашата привързаност към определена религия, към ритуалната и обредната страна ни кара да обръщаме повече внимание на

www.izvorite.com10


нейните външни форми и изяви, отколкото на вътрешния дух. Ние пропускаме есенцията на религиозността и поради това страдаме.

Урокът на Буда е ясен - съзнанието (Винана-кханда), петият агрегат, няма самостоятелно съществуване и може да се прояви само при наличието на “условие”, тоест то съществува само при наличието на някой от останалите четири агрегата.

Така се обясняват петте агрегата. Сега да се върнем на първата благородна истина. Това, което се нарича “аз” или индивид, личност, его, истинско Аз, Атман, и т.н. е само етикет, с който се означават петте агрегата, взети заедно във взаимодействие. Всички те са непостоянни, вечно променливи. А всичко, което е променливо, е страдание – “Яд Аничам Там Дукхам”. Това е истинското значение на думите на Буда: “Накратко, петте агрегата на пристрастие са Дукха.” Страданието не може да съществува отделно от петте агрегата, то няма самостоятелно съществуване. Докато петте агрегата формират неправилната идея за съществуването на някакъв фиктивен “аз”, страданието продължава да съществува. Светът е основан на страдание (Дукхе Локо Патитхито). Всички икономически, социални, политически, психологически и дори религиозни проблеми в крайна сметка се коренят във фиктивното съществуване на този въображаем “АЗ”, създаден от взаимодействието на петте агрегата.

ВТОРАТА БЛАГОРОДНА ИСТИНА

Втората благородна истина посочва как възниква и се формира страданието. Една от най-известните дефиниции на втората благородна истина, която се среща многократно в писанията е:

“Танха (тришна - санскр.) (вкопчване, зацикляне, жажда, ламтене, копнеж) е това, което предизвиква Поно-бхавика (връщане отново към съществуване) на аз-а или на дадено състояние; онова, което е придружено от Нандира-агасахагата (от страстна лакомия и алчност), онова, което намира Татра-татра-абхинандини (ново удоволствие тук и там), и което се проявява като:

1. Кама-танха (жажда за сетивни удоволствия)2. Бхава-танха (жажда да се придобие съществуване и да се продължи, задържи

съществуването на аз-а или на дадено състояние)3. Вибхава-танха (жажда да се прекрати съществуването – на аз-а или на дадено

състояние)”В тази дефиниция са дадени трите форми на Танха. След известно самонаблюдение човек

може да установи, че желанието, което се проявява по различен начин и в различни степени, жажда, ламтене, копнеж и т.н. е в основата на всяко страдание. Това е обаче само най-очевидната причина, която най-лесно се вижда. Танха не трябва да се взема като първопричина за страданието! Според Будизма първопричина не съществува. Всичко е вътрешно зависимо, всичко е относително, един непрестанен поток от промени, причини и следствия в един безкраен кръговрат. Дори и Танха, която се смята за основна причина на Дукха, е само едно звено от тази безкрайна верига. Тя е само най-осезаемата и непосредствена причина.

Танха (вкопчване, жажда, ламтене, копнеж, желание) се отнася не само към удоволствията от сферата на органите за осезание и тялото, а също към желанията за богатство и слава, пристрастност към идеи, мнения, теории, концепции, вярвания. Именно това пристрастяване, това вкопчване е причината за всички злочестини по света, за всички проблеми - било то социални, икономически, политически, религиозни, етнически и т.н.

За да се обясни как Танха е в основата на Поно-бхавика (връщане отново към съществуване) – на аз-а или на дадено състояние, е необходимо преди това да се спомене за теорията на Карма. Има четири подхранващи елемента (Ахара), които са така да се каже необходимото и достатъчно условие за продължаване на съществуването на индивидите и за тяхното прераждане:

1. Подхранване с обикновената материална храна – Кабалинкара-ахара.2. Подхранване с контакт на органите за осезание с обектите на осезание – Пхаса-ахара.3. Подхранване със съзнание – Винана-ахара. Това е петият агрегат.

www.izvorite.com11


4. Подхранване (със Самскари) с ментална волева формация – Маносанчетана-ахара. Това е волята за живот, която е основата на четвъртия агрегат.

Тази воля за живот е вид желание да се живее, да се съществува, да се продължава съществуването, да се идва отново към съществуване (тоест прераждане), да се утвърждава съществуването, да се разраства и разпростира, да обхваща и подчинява, да господства и владее. Буда казва: “Когато се разбере Маносанчетана-ахара, тогава ще могат да се разберат и трите форми на Танха (споменати по-горе)”.

Така се вижда, че Танха се намира във волята за живот, която пък се намира в четвъртия агрегат, а агрегатите пък са съставните части на страданието - Дукха. Тоест причината за Дукха се намира в самата Дукха. Това е важен и съществен извод в учението на Буда. Трябва да се запомни, че причината за възникването на Дукха е в самата Дукха, причината за съществуването на Дукха е в самата Дукха, а също така пътят и способите за премахване на Дукха се намират пак в Дукха. Този основен принцип на Будизма се отнася не само до страданието, но и до всяко нещо, било то предмет, живо същество, система, идея, разбиране, общество и т.н. “Това, което е в природата на възникването, то е и в природата на прекратяването.” – “Ям кинчи самудая дамам сабам там ниродха мам.”Веднъж, когато Буда бил в Раджагаха и отишъл да събира милостиня, към него се приближил един странствуващ аскет, садху, който поискал да зададе няколко въпроса. Буда обяснил, че това не е подходящо време и място, но аскетът настоявал. Тогава Учителят казал:

- Питай Кашапа каквото пожелаеш.- Уважаеми Готама, само създава ли се страданието (Дукха)?- Не, Кашапа, истина ти казвам, не.- Тогава, уважаеми Готама, може ли да се каже, че страданието е създадено от някой друг?- Не, Кашапа, истина ти казвам, не.- Тогава, уважаеми Готама, може ли да се каже, че страданието е резултат от двете:

създадено от някой друг и че се е само създало?- Не, Кашапа, истина ти казвам, не.- Тогава, уважаеми Готама, може ли да се каже, че страданието нито е създадено от някой

друг, нито само се е създало, а е резултат от случайно стечение на обстоятелствата (Адхича Самупана)?

- Не, Кашапа, истина ти казвам, не.- Добре тогава, уважаеми Готама, може ли да се каже, че страданието не съществува?- Истина ти казвам Кашапа, страданието не е несъществуващо. Страданието съществува.- Тогава навярно уважаемият Готама, нито знае какво е страдание, нито може да вижда

страданието?- Не, Кашапа, аз не съм някой, който не знае какво е страдание и който не може да вижда

страданието. Аз съм този, който знае какво е страдание и който може да вижда страданието.

- Уважаеми Готама, вие отговорихте с “Не, Кашапа” на всички мои въпроси. В същото време Вие потвърдихте, че страданието съществува, че знаете и виждате страданието. Бихте ли ме поучили, уважаеми Готама, какво е това страдание?

- Твърдението, Кашапа, че един и същ човек сам си създава и сам си изпитва страдание, е равносилно да се придържаме към “теорията за вечното” – Сасата-вада (това е теорията на Веданта). Ако се каже, че един човек е причина и създава страдание, а друг човек изпитва това страдание, е равносилно да се придържаме към анихилационната теория – Учхеда-вада. Татхагата-та (така Буда нарича себе си, думата е обяснена по-долу), Кашапа, избягва тези две крайности и учи на Дама (доктрината на Правдата) посредством Средния Път.”

И след това Буда продължил обяснението за Дукха като дал цикъла на дванадесетте взаимозависимости. Те се наричат още Обусловения Генезис (Патича-самупада), защото всички членове на тази верига са свързани по закона за причина и следствие:

www.izvorite.com12


(1 и 2) Авиджа – Пачая – Самкхара – благодарение на невежеството или от Авиджа (Авидя –санскр.) (невежество за това каква е истинската природа на обектите, тоест абсолютната реалност), възникват волеви (или кармични) формации (Самскара - санскр. – това е четвъртият агрегат).

(2 и 3) Самкхара – Пачая – Винанам – благодарение на (волевите формации) или от Самкхара (кармични формации) (Самскара - санскр. – тоест на четвъртият агрегат), възниква съзнание (Виджнана – санскр. – това е петият агрегат).

(3 и 4) Винана – Пачая – Нама Рупам – благодарение на съзнанието или от Винана (Винана – тоест дължащо се на петият агрегат), възниква Нама-Рупа (имената и формите) (тоест възниква материалният физически свят).

(4 и 5) Нама-Рупа –Пачая – Салаятанам – благодарение на имената и формите или от (Нама-Рупа) (тоест дължащо се на материалния физически свят) възниква Областта на Шестте (Салаятана) (петте физически органа за осезание и ума – манас). (Нама-Рупа и Салаятана заедно образуват първия агрегат)

(5 и 6) Салаятана – Пачая – Пхасо – благодарение на “областта на шестте” или от Салаятана, (петте физически органа за осезание и ума – манас), възниква контакт (Пхаса) (контакт на шестте органа за възприятие със съответните им обекти на възприятие – физически и умствени обекти).

(6 и 7) Пхаса –Пачая – Ведана – благодарение на контакта или от Пхаса (контакта на шестте органа на възприятие със съответните им обекти на възприятие – физически и умствени обекти) възниква усещане (Ведана) (приятно, неприятно или неутрално – тоест втория агрегат)

(7 и 8) Ведана – Пачая – Танха – благодарение на усещането или от Ведана (приятно, неприятно или неутрално – тоест втория агрегат), възниква желание (Танха, която принадлежи на четвъртия агрегат).

(8 и 9) Танха – Пачая – Упаданам – благодарение на желанието или от Танха, възниква пристрастяване (Упадана – това също спада към четвъртия агрегат).

(9 и 10) Упадана – Пачая – Бхаво – благодарение на пристрастяването или от Упадана възниква приспособяване (Бхава).

(10 и 11) Бхава – Пачая – Джати – благодарение на приспособяването или от Бхава възниква ново раждане (Джати).

(11 и 12) Джати – Пачая – Джара – Маранам ... - благодарение на новото раждане или от Джати възникват стареене (Джара), смърт (Марана), болка, скръб, отчаяние.

(Тези дванадесет зависимости ще бъдат обяснени сега подробно)

И Буда заключава: “Така възниква страданието (Дукха)”. Това е друго представяне на Втората Благородна Истина. После Буда продължава: “И така бхикшу, каква е благородната истина за пътя, водещ към спиране на страданието? Чрез пълно прекратяване на невежеството спира формирането на волевите формации; чрез спирането на волевите формации спира формирането на съзнание, чрез ... (и т.н.) ... спира цялата маса от страдания. Това бхикшу се нарича спиране на страданието.” От това е видно, че Обусловеният Генезис директно се отнася към четирите благородни истини.

www.izvorite.com13


От началния разговор с Кашапа е видно, че Буда се разграничава от двете крайни тенденции, даващи отговор за произхода на страданието. Според него е неправилно да се каже, че страданието е резултат само на действията на индивида (Саям-кара). И също така според него е еднакво неправилно да се твърди, че страданието е само резултат от външните условия (Пара-кара).

Буда често нарича себе си Татхагата. Думата може да се интерпретира по два основни начина. Татха – означава “по такъв начин”, Гата – означава “изминал”. Така цялата дума може да се интерпретира като “Определяща Някой, който вече е изминал пътя по начина, който се проповядва”. Другата интерпретация е, ако се вземе значението на Татха(та) като “таковост”. (Татхата е основно понятие в Будизма. С него се означава истинската същност на обектите. Тя е по принцип непознаваема за ума. Най-висшето разбиране, което човек може да постигне за това какво представляват нещата сами по себе си, това е разбирането за тяхната “празнота” Суня или с други думи илюзорността им.) Тогава значението на Татхагата може да се даде като - “Някой, който идва от “таковостта” или “Някой, който е постигнал “таковостта”.

Тук ще обясним накратко две понятия, които често се срещат в будистката литература – Бодхисатва и Арахат. Арахат е някой, който полага всички усилия да постигне Нирвана, и след като е успял, напълно забравя за “всички останали заблудени души”, които пипнешком се лутат в тъмнината на своето невежество да намерят изход от страданието. За него всичко е илюзорно, празно и безсмислено (Суня). Дори да се действа с убеждението че всичко е безсмисленно е също безсмислено. Дори да се действа и работи в света от такава духовна висота като съчувствие към тези, които страдат, за него не е нищо друго освен привързаност и невежество. Според Арахатството не е възможно да се помогне на никой с нищо и единственият начин да се излезе от страданието, това е човек сам да помогне на себе си. Това не означава че арахатите биха отказалли да дават знание на другите хора. Те са като високопланинско езеро пълно с вода. Ако някой поради своето собствено желание взема вода от неговото езеро (тоест иска да вземе знание), той дава с готовност. Но човек трябва да прояви усилие, да се изкачи сам високо в планината да отиде при езерото за да пие вода от там. Но Арахат-а никога няма да покани другите да дойдат да пият от неговата вода. Бодхисатва от друга страна е някой, който е изпълнен със състрадание към другите хора и не желае да влезе в Нирвана, докато не помогне на всички останали същества също да постигнат висшата мъдрост. Той е като пълноводна река която тече и отива при хората, за да им донесе животворната вода. Обикновените хора, които нямат в себе си развита висша мъдрост (Пана) вярват, че страданието им се дължи на външните обстоятелства или на техния “вътрешен” свят на мисли и чувства. За Арахатите и Бодхисатвите обаче страданието на хората се дължи на тяхното невежество, на тяхното незнание как да интерпретират тези обстоятелства или тези умствени състояния. Истинското състрадание е състраданието към невежеството на страдащите. За Бодхисатвите това състрадание е причина да продължават да работят в този свят и да разпространяват учението на Буда.

Цикълът на дванадесетте взаимозависимости може да се отнася както към отделна мисъл или желание, така и към живота на отделния индивид като цяло и дори към дадено общество. Интерпретацията, която ще дадем по-долу, се отнася само за индивида, но същата интерпретация може да се използва и за мисъл-желание, за обществена организация и т.н. Този цикъл е често изобразяван като рисунка в традицията на Махаяна, особено в Непал, Тибет и Китай. Тук ще дадем обяснение на една от най-известните диаграми наречена Колелото на Живота. Тя се среща в множество различни варианти и последователността на отделните елементи е различна, дори и самите елементи са представени по различен начин.

Според едно от многобройните предания Цар Бимбисара получил от един приятел ценен подарък. За да се отблагодари, той също решил да направи подарък. Неговият приятел обаче бил толкова богат, че не се нуждаел от никакви материални неща. Царят се обърнал към Буда за съвет какво да подари на приятеля си и Буда го посъветвал да му изпрати една картина, дал инструкции как да бъде нарисувана (Колелото на Живота) и съчинил малък стих, който да бъде написан отдолу:

www.izvorite.com14


“Направи усилие да го разрушиш.Влез в Будхадарма (учението на Буда).Елиминирай бога на смъртта,Така, както слонът разрушава колиба от трева.”

Царят направил всичко така, както го посъветвал Буда. Когато неговият приятел получил рисунката и прочел надписа, веднага разбрал значението на диаграмата и след време постигнал висшата мъдрост.

В центъра на диаграмата са изобразени три животни: прасе, гълъб (в други случаи петел или паун) и змия. Има два начина за изобразяване на животните. Единият начин е в кръг като всяко едно от

www.izvorite.com15


животните излиза от устата на другото. Вторият начин е гълъбът и змията да излизат от устата на прасето. Трите животни символизират трите умствени отрови: прасето е символ на невежеството и заблудата, гълъбът е символ на похотта, привързаността и пристрастието, а змията е символ на омразата и завистта. Така двата начина на изображение показват двете основни интерпретации. От една страна невежеството е основната причина и от него възникват похотта и омразата, и от друга страна невежеството е причина за похот, похотта е причина за омраза, а самата омраза се явява като начало на ново невежество.

Малкият кръг е обграден от един по-голям кръг, който е наполовина черен и наполовина бял. С него се показва, че след смъртта има два възможни пътя. Белият е пътят на праведните и води към прераждане в други човешки същества или богове. На него са изобразени три Бардо (това е съществото, в което се превръща в човек след смъртта, непосредствено преди следващото прераждане) - бардо на човек, бардо на полу-бог и бардо на бог. В черния кръг са изобразени три бардо на грешниците - бардо на животно, бардо на гладен дух и бардо на същество от ада. В белия кръг съществата са изобразени с главите на горе, което символизира тяхното развитие към съвършенство. В черния кръг са изобразени с главите на долу, което символизира падението им. В някой случай броят на Бардо е 12, по шест от всяка страна – което съответства по един бардо за всеки един от шестте светове, които ще изброим по-долу. В други случаи са дадени в различен брой бардо, по четири, по осем.

www.izvorite.com16


Следващият по-голям кръг е разделен на шест части, което символизира шестте сфери на съществуване и техните обитатели. Това в същност са шест умствени състояния които са характерни за обусловеното умствено съзнание. Например, когато се говори за рай или за пъкъл не трябва да се разбира някакво географско местоположение, някакво место във вселената. Това са само състояния на ума. Известна е следната история със зен учителят Нансен. Веднъж при него отишъл известен генерал и го попитал има ли ад и рай. Нансен от своя страна го попитал кой е той. Генералът отговорил с гордост че той е самурай войн. Нансен го подразнил и му отвърнал, че никога не е виждал толкова прост самурай, толкова неугледен, несръчен и неспособен войн. Генералът се ядосал и посегнал към меча си предупредително. Тогава Нансен казал с тон типичен за зен учителите:

- Сега се отварят вратите на Ада.Генералът веднага разбрал грешката си и смирено помолил за извинение. Нансен отвърнал:- Сега се отварят вратите на Рая.С тази кратка история искаме да подчертаем, че е изключително важно, за да има правилно

разбиране на диаграмата а и на будизма като цяло, шестте области да се схващат като шест различни състояния на обусловеното съзнание, които са характерни за всеки човек. Това не са географски местоположения! Обикновено във всяка област е изобразена по една фигура на Буда. Това показва, че учението на Буда е достъпно за всички, и във всички светове то може да се практикува.

www.izvorite.com17


1. Пъкъл с адски същества, където се мъчат най-големите грешници – това е в най-долната част на колелото; Адът в будистката традиция е изобразен като място пълно с болка, интензивни и непрестанни мъчения, предизвикани от демони и дяволи. Огън е обхванал абсолютно всичко, но също има и места на вковаващ студ. Описанието на адските мъчения съответствува на психическото състояние на ума когато в него се подхранва омраза, вместо състрадание и разбиране. Дяволите и демоните съответствуват на нашите неправилни желания, на нашата омраза към даден човек или даден обект или състояние. Те са причината за страданията които изпитваме, в дадено положение, или в дадена ситуация. Тогава когато човек е обхванат от гняв, ревност, завист, омраза, и други подобни отрицателни емоции, тогава се казва че такъв човек се намира във ада.

Адът не е място където човек пребивава вечно. Всяко нещо има своето начало и своят край. След като кармичните енергии се изразходват човек излиза от това умствено състояние. Но писанията предупреждават че понякога това може да трае през много прераждания, и изключително дълго време.

2. Сферата на гладните духове, в които грешниците също изпитват мъчения – обикновено това е от лявата долна страна; Телата на гладните духове са с цвета на пушек, и те изглеждат несъществени и илюзорни като мъгла. Техните ръце и крака са тънки и чупливи, нетрайни и неефективни. Продълговатите им глави са прикачени към тялото на тънки вратове, които като че

www.izvorite.com18


ли не могат да ги носят. В същото време коремите им са подути и твърде големи, за да бъдат носени от тънките им крака. Малките им уста не им позволяват да се хранят достатъчно и те контрастират с големите почервенели и втренчени очи, в които се чете болка, отчаяние. Тези същества са обхванати от вечен глад и неутолима жажда. Те се клатушкат на слабите си крачка в едно постоянно търсене на храна и вода за да поддържат съществуването си. Но дори когато намерят това което търсят, те не могат да го консумират защото устите им са твърде малки, и те не могат да се наслаждават на това което са намерили. Те символизират хората които са обхванати от най-егоистичните желания, да живеят само за себе си. Те не зачитат другите хора и мислят само за своето собствено малко “аз”. Това е сферата на съзнанието, когато то е обхванато от крайна форма на егоизъм, дребно скъперничество, нежелание да се споделя с другите каквото и да е. Това е символично представяне на съзнанието на човек който изцяло зает със себе си, и не е готов да споделя със другите, нито пък дава във отплата каквото и де е на обществото. В него липсва каквато и да е признателност към каквото и да е.

3. Областта на животинския свят – обикновено се изобразява от дясната долна страна; В тази сфера се отделя внимание на телесните удоволствия. Всички усилия, всички старания са насочени към постигане на телесно благополучие. Хората се придържат към невежеството, живеят в стесненият хоризонт на животинската философия на материалните удоволствия, и не искат да видят, че целта не живота не се изразява само в задоволяване на физиологическите и биологически нужди на тялото. Хора със такъв вид съзнание са готови да споделя и да се отплащат на другите до тогава докато другите отделят внимание за техните животински нужди. Не е възможно да се помогне на тези хора ако се направи опит да им се даде знание. Те придават ценност само на своите животински нужди и желания, и въобще нямат ценност за учението на Буда.

www.izvorite.com19


4. Сферата на титаните, тези които слушат знанието, дадено от Буда, и секат дървото на невежеството – според една интерпретация.

Според друга интерпретация титаните са същества които не знаят нищо друго освен непрекъсната война. Те не са задоволени с това което вече притежават и искат все повече и повече. Дървото което е изобразено на картината има магическата способност да изпълнява всички желания. Така титаните се опитват да вземат това дърво за себе си. Те искат да притежават материални неща, не само от алчност, но също защото не обичат другите хора да притежават богатства. Действително някой хора са щастливи и доволни не от това което имат и притежават, а от това което липсва на другите (Както ние на български обичаме да се шегуваме – важно е не на мен да ми е добре, ами на комшията да му е по зле!) Хора които имат такава степен на съзнание обикновено са успели бизнесмени, които за разлика от по-горе споменатите три вида, започват да разбират ценността на учението на Буда. Все пак те се стремят да извлекът лична полза и облага от това учение. Такива хора не са скъперници и дори могат да бъдат големи филантропи. Това са хора за които е важно да имат власт, да бъдат на почит, да притежават слава.

www.izvorite.com20


5. Светът на хората, които се занимават със светски дейности - от лявата горна страна. Със такова съзнание, човек се ангажира във дейности свързани със поддържане на обществото и семейството, и отдава на това целият си живот, без да има дори представа че всичко е преходно и непостоянно, носещо болка и страдание в крайна сметка.

Според друга интерпретация, тук е най-благоприятното място за да се прероди човек. Само от тук може да се постигне нирвана и освобождение. Причината за това е че човешкият живот е изпълнен с двете противоположности, удоволствието и болката. Познавайки двете крайности, човек най-добре разбира необходимостта от постигане на Нирвана. Дори и боговете трябва да се преродят във този свят. На тази степен на съзнание, човек може да разбере напълно учението на Буда и да го следва неотклонно.

6. Светът на боговете – тези които са ангажирани директно в служба на Учителя - в горната част на диаграмата. В някой диаграми светът на боговете и на полубоговете са дадени в едно или са свързани, или нямат точно определена граница между тях. Според будистките вярвания има безброй много светове с безброй много обитатели, но всички те спадат към едно от шестте сфери на съществуване.

Според друга интерпретация, световете на боговете или раят се състои от няколко различни сфери, където попадат съществата след като са получили добра карма. Техният престой е

www.izvorite.com21


ограничен там и когато заслугите им свършат те отново се връщат във сферата на хората. Това са хора които са извършили добродетелни дела, и тяхното съзнание е спокойно и уравновесено, поне за определен период от време. Те обаче не бива да се успокояват със това и трябва да полагат усилие да следват неотклонно пътя който е предписал Будът.

Около този кръг има друг външен кръг, в който се дават Дванадесетте Взаимозависимости или Обусловения Генезис.

Цялото колело е сграбчено в ноктите на Яма – бога на смъртта, на ужаса и страха. От страхът възниква гняв, а от гневът възниква омраза, от омразата възниква страдание. С това се напомня, че нищо не е вечно на този свят - нито добруването на боговете, нито страданието на съществата от ада. Бог Яма е известен и под името Мара – богът на желанието и изкушението. Така се загатва, че желанието и изкушението е това което води до страдание.

Всичко се върти в безкраен цикъл. Единствено Буда е изобразен отвъд колелото и далеч от него. Той стои на облак, тоест високо над житейските проблеми, и показва пътя към светлината и знанието, тоест към освобождението от страданията на безкрайно повтарящия се цикъл. Понякога е изобразена и Тара – будистката майка покровителка, която ще помогне на всеки който се доближи със искреност към учението на Буда.

Ето как са изобразени и обяснени Дванадесетте Взаимозависимости:

1. Първата е Авидя – невежеството. Невежеството се отнася преди всичко към учението на Буда, за четирите благородни истини, тоест невъзможност да се види страданието и неговия произход. Невежеството или незнанието е изобразено на диаграмата като стара сляпа стара жена. (или стар мъж.). Очите му са втренчени безцелно, на човека му се струва че всичко което е около него му е познато, струва му се че вече е бил тук, той се движи пипнешката и се опитва на налучка правилният път но напразно. Това което той си представя, това което е в неговото въображение е съвсем различно от това което е в действителност. Той никога не е стъпвал тук на това място, и никога повече няма да стъпи. Отново и отново той се спъва и пада, и става отново и продължава да се движи напред, без да знае от къде идва и на къде отива. Онова което е във неговото въображение е съвсем различно от това което става в действителност.

Авидя –невежеството, не е просто незнание. Всеки е незнаещ за нещо в някоя област. Няма такъв човек, който да знае всичко. Проблемът не е в ограничеността на знанията на даден човек, а в неговата “вяра, че знае”, когато всъщност неговото “знание” е погрешно. Недопускането на мисълта, че е възможно да грешим или, че има много неща, които не знаем, ни прави “невежи или незнаещи”. Това е Авидя. Същото определение на Авидя, но в по-задълбочена психологическа форма - Авидя е зараждането на мисъл или мисловен поток, с които се идентифицираме без да “знаем” за това. Това става например, когато се медитира и изведнъж медитиращият забелязва, че умът му се е отклонил в нежелана посока - той мисли за нещо, което няма отношение към предмета на медитация. Това отклонение на ума е възникнало неочаквано като единична мисъл,

www.izvorite.com22


незабелязана в началото, но впоследствие медитиращият реагира на тази мисъл и създава поток или верига от мисли, следващи една след друга в посока на някаква друга идея (Пратяя).Геше Келсанг Гятсо обяснява, че това невежество или незнание, тази липса на будност в самото начало на която и да е мисловна верига е причина за възникването на погрешната идея за “Аз”. Липсата на будност предизвиква идентификация с обекта на наблюдение, както и всички последствия или реакции впоследствие. Премахването на невежеството е ключът за отстраняване на всяка себичност и за разбиране на Шунята или празнотата на Аз-а от всякакво реално съдържание. Една медитация, която той препоръчва, е медитиращият да се опита да си представи някаква страшна ситуация, например, че подът, върху който седи, пропада или че става пожар. Ако медитиращият направи неколкократно усилие, може да постигне идентификация с тези въображаеми ситуации, и от това да възникне страх. Точно в момента на възникване на страха има шанса да анализира този страх и да види илюзорността на своя “аз”. Това може да се получи и при наблюдаване на филм или четене на книга, когато в нас възникват емоции към фиктивни ситуации. Основното правило е че всяка мисъл която е възникнала в ума, без да е наблюдавана, без да имаме будност по отношение на нея е идентификация и в крайна сметка невежество. Само когато знаем за дадена мисъл или за дадено умствено състояние, само тогава ние сме свободни от невежеството – Авидя. Точно тук идва най-фината и съществена част на обяснението: трябва да се знае кой е Познавачът, кой е Наблюдателят на тази мисъл. Правилното наблюдение е когато сме се отъждествили със учението на Буда, когато сме го разбрали и усвоили добре, и когато наблюдаваме от тази гледна точка. Тогава е възможно да наблюдаваме с пълно безпристрастие своите мисли, без да осъждаме, окачествяваме, правим планове, анализираме и т.н. само тогава сме с онази чиста будност която е необходима за правилно наблюдение, за правилно осъзнаване. Това е обяснено по-нататък в текста, в главата за Правилното Внимание – Сама Сати.

Тук ще се отклоним, за да дадем описание на едно от най-основните понятия в Будизма – Суня. Разкриването на природата на един предмет е разкриване същността на предмета, какво представлява той сам по себе си. Според Будизма истинската природа на всяко едно нещо е Шунята – празнотата (Суня – на пали, Шуня – санскрит). Идеята за Шунята е една от най-трудните категории за разбиране в Будизма и Зен. Шунята, това е не-утвърждаването отсъствието на негативен феномен, който отрича вътрешно присъщо съществуване на обект взет сам по себе си, а също и не-утвърждаването наличието на какъвто и да е позитивен феномен, който да потвърждава вътрешно присъщо съществуване на обекта. Ако запишем това като математическа формула, ще бъде по-лесно за разбиране. Нека означим даден обект с буквата Х. Нека приемем, че твърдението А е негативно, тоест отрича наличието на каквото и да е, т.е. на всякакво качество на предмета Х. Нека приемем, че твърдението Б е позитивно, тоест потвърждава съществуването на някакво качество на предмета Х. Тогава Шунята е нито да се приемат, нито да се отричат твърденията А и Б по отношение на този предмет.

Казано приблизително с други думи: Идеята, която имаме за даден обект, каквато и да е тя, няма самостоятелно съществуване в обекта. Само интелектуалното разбиране на това не е достатъчно, за да се схване идеята за Шунята, но е важно да се живее и действа с това разбиране и то да стане наше вътрешно убеждение.

За да се разбере “празнотата” на даден обект, се препоръчват ЧЕТИРИ СТЪПКИ ИЛИ ЕТАПА НА МЕДИТАЦИЯ И АНАЛИЗ:

І. Установяване на обекта, на който ще се търси “отричане съществуването”. На този етап се установява какво точно представлява обектът, който ще анализираме. Установяват се феноменалните общи и родови признаци на обекта - какви качества притежава той и какви качества не притежава.Например ако вземем като обект един механичен часовник, ние трябва да имаме точна представа за това какво е това “часовник”, преди да започнем да анализираме неговата илюзорност, (относителност, празнота, липса на самостойно съществуване – това са все думи, с които може да се преведе думата суня). Това е механизъм, който показва времето и може да се носи на ръката или да бъде поставен на стена, и т.н. Но в същото време това не е механизъм, който може да бъде използван като кафемелачка например.

www.izvorite.com23


Едва когато знаем какво точно ще отричаме можем да започнем да анализираме неговата илюзорност, относителност, празнота.

ІІ. Установяване на проникване. На този етап се търси къде съществуват тези феноменални качества на обекта. Дали те се намират вътре в него или се намират извън него. Установява се кои от съществените качества на обекта принадлежат на самия обект и кои от качествата на обекта принадлежат на нещо друго, което е извън обекта.Едно от качествата на часовника е да се въртят стрелките на циферблата. Това качество се отнася към вътрешните части на часовника. Друго качество на часовника е да показва времето. Това качество се отнася към обекти и явления, които стоят извън физическото тяло на часовника.

ІІІ. Установяване на липсата на единност. На този етап се установява липса на единност на характерните присъщи качества на обекта, взет като цяло сам по себе си, с качествата на неговите съставни части, или с обектите, които са извън него. Въртенето на стрелките на часовника не принадлежи на самите стрелки нито пък принадлежи на пружината му или на зъбчатите колела. Нито пък времето, което е извън часовника, е зависимо от самия часовник. Дори ако часовникът спре напълно, то времето ще продължи да тече.

ІV. Установяване на липсата на разлика. На този етап се установява, че качествата на обекта нямат самостоятелно съществуване отделно от това на неговите съставни части или външните обекти, които са свързани с него.Въртенето на стрелките на часовника е непосредствено зависимо от останалите съставни части на часовника. И второ, часовникът, ако е верен, показва фактически реалното време. Така че, ако знам, че влакът ще ме откара на желаната гара след два часа, то часовникът ще покаже това.

Така всеки обект, взет като цяло, се състои от множество части, всяка една от които може да се вземе като отделно цяло. Самият обект обаче не е просто сбор от своите съставни части, а нещо повече от това. Тоест, неговата същност не може да се опише от неговите съставни части. Примерът с часовника. Той се състои от множество различни колелца, пружинки, циферблат, стрелки и т.н. Всяка една от тези части е недостатъчна да даде представа какво е това часовник само по себе си. Но дори и да се вземат като сборно цяло всички тези части, заедно с тяхното взаимодействие, ние не можем да имаме представа за това какво е часовник. Ние трябва да знаем и как този предмет се отнася към другите предмети. Как часовникът се отнася към другите предмети, за какво служи, как можем да го използваме. Тоест, за да знаем нещо за обекта трябва да знаем как този обект взаимодействува с другите обекти.

Но когато се вземе предвид взаимодействието на обекта с други обекти, това прави обекта част от едно друго по-голямо цяло и не разкрива неговата същина. Ние искаме да разберем какво представлява обектът сам по себе си. Правейки анализ по подобен начин, достигаме до извода, че същността на предметите, взети сами по себе си, е една илюзорност. Така в заключение трябва да се каже, че природата на обекта сам по себе си е една празнота от всякакво съдържание и няма самостоятелно съществуване, освен като илюзия, (като викалпа – умствена конструкция) в нашия ум. Всеки предмет може да съществува само като нещо, което е в някакво отношение с другите предмети и явления; може да има смисъл за нас само като го разглеждаме в отношение с нещо друго. Всеки предмет също така може да съществува само като нещо сборно, нещо съставно. Ако се разглежда предметът като едно единствено цяло, изолирано от всичко останало, този предмет е безсмислен за нашия разум и е празен от съдържание и цел. Фактически нашият разум не може да го възприеме изобщо и той се явява като една празнота.

Всичко това съвпада до най-голяма степен с идеята на Веданта, че светът от имена и форми такъв, какъвто го познаваме, е една илюзорност, едно творение на ума, проекция на въображаем свят върху абсолютната реалност Брахман.

“Своята Природа (Свабхава)” на езика на Веданта е неопределимото и непознатото - Брахман. Както Брахман във Веданта е отвъд всяко определение, така и истинската природа на нещата е отвън всяко определение. Дори думата “природа” е вече определение. И за да се избегне употребата на определения, се използва отрицанието на думата, тоест “не природа”.

www.izvorite.com24


Нека подчертаем отново важността от разбирането на Шунята по отношение на Аз-а. Анализирането на Шунята по отношение на Аз-а заема централно място в Зен. Будизмът отрича напълно съществуването на какъвто и да е Аз или Атман. Това кара много коментатори коренно да разграничават Будизма от Веданта. Всъщност Веданта поставя равенство между Атман и недвойнствената реалност - Брахман. Идеята за недвойнствена реалност не е чужда на Будизма. Така, ако се анализират внимателно, привидните различия между тези две учения почти се заличават.

Разбирането на концепцията за Шунята е вратата, която води към Нирвана. Това разбиране няма характера на анализ, синтез, заключение и всякакви логически операции, които са специфични за дуализма. Професор Сузуки се изказва дори още по-драматично: “Невежество” е другото име на логическия дуализъм! Снегът е бял, гарванът е черен. Тези определения принадлежат към света на установения конвенционализъм. Само невежите говорят с автоматизма на станалите вече в продължение на години употреба подсъзнателни договорености. Ако искаме да се доберем до абсолютната истина за нещата, такива каквито са, трябва да ги видим от гледната точка, когато конвенционалният свят още не е бил създаден. От гледната точка, когато обусловеното съзнание за този или онзи обект още не е било създадено, и когато умът е бил свободен от всякакви предварително създадени идеи, мнения, предразсъдъци.

Когато умът на практиканта е в най-висшата фаза на медитация, той е отвъд всякакви желания, тоест отвъд всяка идея за постигане на каквото и да е. Няма цел за постигане, няма намерение, няма стремеж, няма планове за бъдещето. Поради това няма и сравнение, няма окачествяване, няма преценки, няма анализиране на миналото, няма радост при успех или себепорицание при неуспех. Добро и зло, морално и неморално, красиво и грозно, морал, етика и естетика губят своето значение, своя смисъл и престават да съществуват. Това е момент, в който времето като психически феномен изчезва заедно с целия логически дуализъм. Вече не възникват въпроси като: защо, как, къде и т.н., поради тяхната ненужност за един медитативен ум, така че няма и нужда от отговори. (Причината и следствието принадлежат единствено на конвенцио-налния свят.) Такъв ум е свободен от всякакви договорености или конвенции наложени в обществото. Той не определя бялото като бяло и черното като черно, столът като стол, и масата като маса. Без тези автоматични определения се губи значението на предмета, който се наблюдава, онова значение, което е определено и прието от обществото. А когато се съзерцава светът с такъв ум, се разбира празнотата или Шунята на нещата.

Нека се върнем отново към темата на тази глава.Както беше отбелязано в началото, не всяко незнание е невежество, така че не всяко незнание се включва в цикъла на Обусловения Генезис. Незнанието, което принадлежи на висши човешки същества, бодхисатви, и т.н. не води до привързване, карма и т.н., защото няма идентификация в началото на възникването. Хората, които имат развита мъдрост, помнят за относителността на знанието си.Не всяко незнание принадлежи на цикъла на дванадесетте взаимозависимости. Всички притежават известно незнание, дори и Буда. Незнанието на този, който е развил мъдрост (Пана), тоест на Будите, на Арахатите и т.н. не води до нови обусловености. Това е така, защото те не се идентифицират със своето незнание или със своето знание. Трябва да се отбележи, че съществуват два вида мъдрост - висша и низша. Едната е резултат от четене и слушане на учението и прилагане на наученото. Тази мъдрост се сравнява с отразено в огледало слънце. Докато висшата мъдрост е резултат на Нирвана и тя се сравнява със самото слънце.

www.izvorite.com25


2. Волеви (или кармични) формации (Самскара - санскр. – това е четвъртият агрегат) – това са волеви съзнателни действия със тяло говор и ум. Тези действия възникват поради това че не е имало будност във началото на възникването на мисловен поток в ума. Тъй като не е имало съзнателна будност в началото на мисълта, човек действа автоматично, по силата на навика, само с цел да задоволи своите телесни, емоционални или интелектуални нужди и потребности. Но дори когато човек действа със будност по отношение на своите нужди, той пак действа по силата на навика. Каква е тогава разликата? Разликата е в това че човек чиито действия са извършени със себе-наблюдение ЗНАЕ за това което върши. Разликата е огромна. Това знание е което прави границата между това да бъдеш нормален и да действаш като ненормален. С тези действия, които са извършени без ЗНАНИЕ, се създава кармата. Тук само ще отбележим на кратко че самосъзнанието се разделя на два вида. Едното самосъзнание е необусловено, другото е съпроводено със условия, всичко това ще бъде обяснено подробно по-долу в четвъртата благородна истина.

Втората обусловеност е изобразена като грънчар, който прави грънци - някои са добри, а някои лоши. Всичко зависи от грънчаря, ако той е внимателен, и спокоен, грънците ще са добри, ако е ядосан, качеството се влошава. Четвъртият агрегат е този, който произвежда нашите бъдещи карми, някои са добри, а някои лоши. Коренът на волевите формации (волевите действия) е в невежеството. Някои от действията пораждат добра карма, която е благоприятна за развитието на духовност и мъдрост. Някой от действията предизвикват лоша карма, от която произтичат, произлизат страдания. Всяка активност, която е извършена от обусловеното съзнание, която е извършена сляпо, без наличието на безусловна будност, която не е придружена от Правилно Внимание – Сама Сати, води до образуване на нови карми, нови привързаности, нови желания.Отново, както и при първата взаимозависимост, не всички действия са част от цикъла на дванадесетте обусловености. Тези действия, които се извършват с Мъдрост (Пана), не водят до бъдещи карми. Причината е същата - няма идентификация с действието. Деятелят се самонаблюдава и вижда във всяко действие неговата Празнота (Суня), неговата относителност, вижда как ние живеем с илюзията, че нещата могат да имат самостойно съществуване.

www.izvorite.com26


3. Съзнание (Виджнана – санскр. – това е петият агрегат) – Човек познава сетивните обекти посредствум петте вида съзнание – визуално, слухово, мирисно, вкусово, допирно и съзнание за мисъл. Третата обусловеност е изобразена като луда маймунка, която тича неуморно нагоре-надолу по дървото, скача от клон на клон, намира се в постоянно безразборно движение и не се намира под какъвто и да е контрол . По същия начин нашето внимание се фиксира върху един обект за кратко, а след това върху друг обект и т.н. Мисълта бяга непрекъснато и безспирно, ние сме съзнателни ту за едно, ту за друго нещо.

В момента, в който се извърши едно волево действие, то оставя след себе си потен-циалност в съзнанието за бъдещите карми. Функцията на съзнанието е да носи и съхранява тези потенциалности, докато те узреят, тоест докато дойде времето за проявата на бъдещите карми.

Всеки път когато нашите сетива влезнат в допир с материалният свят, или когато шестото сетиво умът, влиза в контакт с умствени обекти, в резултат на това се формира някакво възприятие, ние ставаме “съзнателни” по отношение на този предмет. Нашето съзнание бяга като луда маймуна от един предмет на друг, от една идея на друга, от едно чувство на друго, до безкрайност. Тази съзнателност е един вид отделно “съзнание” което може да съществува самостоятелно. Безбройните възприятия формират безброй отделни “съзнания”. Свързващото звено на множеството отделни обусловени подсъзнания е погрешната идея за дуалност, възникнала от неразбирането на идеята за “празнотата” – Суня на наблюдаваните обекти. Ние определяме и разграничаваме света на „аз” и „не аз”. Разграничаваме обектите на наблюдение от всичко останало което ги заобикаля. Ние казваме че „масата” е различна от всичко останало, което е „не маса”, „столът” е различен от всичко останало което е „не стол” и т.н. Това е така защото ние не разбираме че никой предмет не може да има самостоятелно съществуване. Предметът като самостоятелност изчезва. Затова не е правилно да го разглеждаме като нещо отделно, като нещо друго. От погрешната идея за дуалност, възниква погрешната идея за съществуването на някакво “АЗ”, което събира в едно цяло всички тези подсъзнания.

Отново не всяко съзнание принадлежи на цикъла на обусловения генезис. Съзнанието на обикновения човек приема безусловно потенциалностите от волевите действия. Съзнанието на Будите не бива засягано от волевите действия и не приема тези потенциалности. Геше Гятсо Келсанг сравнява съзнанието с бяла хартия, върху която като с печат се отпечатват кармичните действия. При човек, който е развил мъдрост (Пана), волевите действия не оставят отпечатък върху хартията, тоест върху съзнанието.

www.izvorite.com27


4. Имената и формите (Нама-Рупа) (тоест материалния физически свят) – физическото тяло и трите умствени агрегата без агрегата на съзнание. Съзнанието е това което дава имена и форма на „разпознатите” или на „различените” обекти. Четвъртата обусловеност е изобразена като човек, който се намира в лодка с гребла. Това символизира, че така както се нуждаем от лодка за да прекосим реката, по същия начин се нуждаем от петте агрегата, с които да прекосим илюзорния свят, океана на Самсара, океана на прераждането. Петият агрегат се изразява най-много в материалното физическо тяло и в ума. Те са лодката с която човек може да прекоси океана на Самсара. В други случаи в лодката са изобразени трима човека. Двамата по-малки символизират тялото и ума, а третият който гребе и управлява лодката символизира тяхното единство, това е психофизическият организъм. Само като единство на ума и на тялото човек е във състояние да управлява да се движи правилно във света на Самсара.

Човешките същества се сдобиват с петте агрегата в момента на зачеването. Безтелесните същества обаче не притежават “форма”, тоест първия агрегат. Това е светът на боговете и демоните, тоест светът на идеите, емоциите и т.н.Този етап съответства на момента на зачеването.

www.izvorite.com28


5. Областта на Шестте (Салаятана) (петте физически органи на осезание и умът – манас) – Петата обусловеност е изобразена като празна къща с шест прозореца, готова да приеме нейния обитател. Имената и формите на обектите на възприятие могат да бъдат „възприети” посредством петте сетива и посредством ума може да се видят „умствените” обекти.Тази обусловеност съответства на ембрионалното развитие на зародиша от момента на зачеването до момента на раждането, тоест до момента на пълната проява и изява. Тъй като съзнанието все още не е пробудено напълно, този етап се изобразява като къща, в която обитателят все още не се е нанесъл.

6. Контакт (Пхаса) (контактът на шестте органа на възприятие със съответните им обекти на възприятие – физически и умствени) – Когато сетивата са създадени, те търсят техните съответни обекти, и когато ги намерят изпадат в сладостна прегръдка със тях. Шестата обусловеност е изобразена като мъж и жена в страстна прегръдка. Това символизира, че органите

www.izvorite.com29


на възприятие влизат в контакт с обектите на възприятие по същия начин, те се търсят едни други и когато се срещнат изпадат в сладостно отдаване един на друг.

7. Усещане (Ведана) (приятно, неприятно или неутрално – тоест вторият агрегат) – в следствие на контакта на сетивата със техните обекти възниква усещане. Седмата обусловеност е изобразена като човек, който е прострелян в окото със стрела. Ние усещаме болка, но не можем да видим от какво е причинена. Кой е изпратил стрелата, от къде е дошла, това не може да се види от човека. По същия начин с вторият агрегат само се констатира усещането, но то не може да бъде анализирано.В процеса на развитие на личността това е онзи умствен фактор, който след като бъде развит, личността може да определя дали контактът между органите за осезание и обектите на осезание е приятен, неприятен или неутрален.

www.izvorite.com30


8. Желание (Танха) – в следствие на усещането се създава желание да се повтори или да се избегне повтарянето на това усещане. Ако усещането е било приятно, желанието е да се повтори това усещане, ако е било неприятно, желанието е да се избягва за в бъдеще подобно усещане. Осмата обусловеност е изобразена като човек, който пие алкохолно питие. Често се изобразява като жена която предлага питие на мъж. Пиенето и секса са най-добрият пример за ненаситно и страстно желание, най-лесно се разбират . След като личността е изпитала приятен контакт с обект, в ума се развива желание за неговото повтаряне (рага клеша). И обратното - ако контактът е бил неприятен, се развива желание за неговото избягване (двеша клеша). Така както пияницата жадува за глътка алкохол, по същият начин сетивните органи “жадуват” за обекта на желание. Това е един от най-важните моменти в духовната практика на будизма. Когато желанието се прояви, ние имаме възможност да го разпознаем, и да определим накъде води това желание. Ако то не води към пътя предначертан от Буда, ние можем да останем безучастни наблюдатели към това желание, без да го задоволяваме нито пък да го подтискаме. Затова е нужно дълга предварителна практика в медитацията за да се научим как да оставаме безпристрастни и безучастни към нашите желания. Тук е едно от местата където може да се счупи веригата на дванадесетте взаимозависимости.

Връзката между седмият и осмият член, между усещането и навика, е там където трябва да се насочат усилията на практикуващият будист. Това е най-слабото звено на тази верига, която може да се прекъсне най лесно в това място. След като се създаде правилна будност по отношение на усещанията може да се предотврати създаването на желание. Изграждането на правилна будност, по отношение на усещанията е ключов момент не само в Будизма но и в останалите учения.

www.izvorite.com31


9. Пристрастяване (Упадана) – вследствие на неколкократното повтаряне на желанието се получава пристрастяване. Това е навик, който далеч надхвърля изпитването на удоволствие. Човек който се е пристрастил, вече не изпитва удоволствие, когато влиза в контакт с обекта на желание. Такъв човек търси обектите на желание автоматично, по силата на навика, изпълнява всичко като някакъв ритуал, механично, една вътрешна лична традиция. Деветата обусловеност е изобразена като маймуна, която е сграбчила плод. Маймунката не изглежда нито да е щастлива, от това че е сграбчила плода, нито пък изпитва някакво удоволствие. Просто стиска с някаква животинска упоритост плода, с чувството за “мое”. Пристрастяването е засилено желание. То е свързващото звено между “Аз искам” и “Аз трябва да притежавам”. След като е изпитан неколкократно контакт с приятен обект, се създава силно желание, създава се навик, който се проявява също и на подсъзнателно ниво. В други случаи е изобразена жена която бере плодове от дърво. Така както жената откъсва един плод слага го във кошницата и след това посяга за друг плод и т.н. по същият начин когато има пристрастяване към даден обект, сетивата правят опит отново и отново да изпитват контакт.

10. Приспособяване (Бхава) – в следствие на пристрастяването настъпва създаване на Васани (или Самскари) идване в съществуване, възникване на нови подсъзнателни тенденции. Тези тенденции коренно променят цялата наша умственна дейност, променят нашето съзнание, нашата личност. Ние започваме да съществуваме така да се каже във друг, различен свят, защото имаме вече различно съзнание. Например човек който се пристрастил към алкохола става пияница и като такъв цялата негова личност се променя напълно.

www.izvorite.com32


Десетата обусловеност е изобразена като бременна жена точно в момента преди да роди. По-често тя е изобразена като любовна двойка в момент на секс. Така както при сексуалният акт когато се прави за забавление, има пълно отдаване на удоволствието, пълна забрава, и безотговорност за последствията, по същият начин от Бхава – приспособяването към дадено удоволствие има пълна забрава, невъзможност да се контролира, без да се мисли за последствията. Тук силата на навика е в неговото пълно действие. Приспособяването е началото или зародишът на реализирането на нашите желания. Тук на тази степен на приспособяване, контактът на органите на осезание със техните обекти със сигурност е началото, зачатъкът на нови васани, на нови желания.

Това е умствено действие или желание, което има силата да предизвика непосредствено раждане или реализиране. Някои от карма формациите могат да дадат плод (карма випака) в бъдеще, други дори могат да бъдат неутрализирани без да се налага да дават плод. Но тези карма-формации трябва да дадат плод непосредствено и те не могат да бъдат избегнати. (Това съответства на Прарабда васаните във веданта-философията.)

11. Ново раждане (Джати) – Единадесетата обусловеност е изобразена като новородено. Понякога се изобразява като жена която е във момент на раждане. Рано или късно след като има приспособявана на сетивата към изпитване на някаква опитност, настъпва раждане на ново. Това което казваме на български: „Каквото си посял това ще жънеш”. Дори тук в случая трябва да се каже малко по силно: „Каквото си посял, щеш не щеш ще си го жънеш!” Пълното задоволяване на дадено желание, води до образуването на нови желания, на нови Васани. Тези нови Васани, изискват раждането на ново обусловено съзнание което да извърши тяхното реализиране. Това са първите моменти на прераждането в Самсара, когато напълно развитото съзнание се събужда и “влиза в къщата” на петте агрегата.

www.izvorite.com33


12. Стареене (Джара), смърт (Марана), ридания, болка, скръб, отчаяние – Дванадесетата обусловеност е изобразена като човек, който носи труп. Всяко нещо което се е родило трябва да остарее, и в процеса на своето съществуване минава през страдания.Стареенето започва в момента на раждане и обхваща целия живот на човека, докато съзнанието не прекъсне връзката с тялото и не настъпи смъртта.

Така този безкрайно повтарящ се цикъл е истинската причина за страданието и най-явната съставка в този цикъл е Танха – силното страстно желание. Според Буда този цикъл няма нито начало, нито край. Така подобно на Веданта, Буда отрича съществуването на първопричина за възникването на този свят.Когато се анализира цикъла на Обусловения Генезис или когато се медитира върху него, трябва да се има предвид следното правило, дадено от Буда:

Когато Това е и Онова е. (Имасмин сати, идам хоти.)Това е в процес на изява, Онова е в процес на изява. (Имасуп-пада идам упаджати.)Когато Това не е и Онова не е. (Имасмин асати идам на хоти.)Това се прекратява и Онова се прекратява. (Имаса ниродха идам нируджхати.)

За да се разбере по-лесно ще представим горното като математическа формула в следния вид:Когато има А, има и БКогато А е в процес на изява, Б е в процес на изява.Когато няма А, няма БКогато А изчезва, Б изчезва.

Колелото на живота не трябва да се взема непременно в тази последователност, в която е дадена в разговора на Буда с Кашапа. Други зависимости между секторите от Колелото на Живота, които трябва да се имат предвид, са:- На Шестте Взаимозависимости – Невежество (1), Кармични формации (2), Съзнание (3), Желание (8), Пристрастяване (9) и Приспособяване (10) – на тях трябва да се гледа като на Причини.

- На останалите Шест Взаимозависимости – Имена и форми (4), Област на Шестте (5), Контакт (6), Осезание (7), Ново раждане (11), Стареене и смърт (12) – трябва да се гледа като на Следствия. Те са така наречения “плод на Карма”, Карма Випака.

www.izvorite.com34


- Първите три: Невежество (1), Кармични формации (2), Съзнание (3) се наричат “далечни”, защото може и да не породят следствия, да не са плодоносни (да не носят Карма Випака)

- Желанието (8), Пристрастяването (9) и Приспособяването (10) се наричат “непосредствени”. Те със сигурност ще произведат някакъв ефект в бъдеще, ще дадат плод, ще има Карма Випака.

- Невежеството (1) се сравнява със семе. Кармичните формации (2) се сравняват със сеенето на семената. Съзнанието (3) се сравнява с нивата, в която се сее. Желанието (8) и Пристрастяването (9) се сравняват с водата и наторяването на нивата. Приспособяването (10) се сравнява с добре напоено с вода семе, което е попаднало на благоприятна почва и е готово да покълне. Ново раждане (11) и Имената и формите (4) се сравняват с покълналото семе. Областта на Шестте (5), Контакта (6) и Осезанието (7) се сравнява с различните етапи на растеж на растението. Стареене и смърт (12) се сравняват като узряване и събиране на реколтата.

- Според Нагарджуна есенцията на Дванадесетте Взаимозависимости се разкрива в следното тристишие:

От трите се развиват двете;От двете се развиват седемте;От седемте се развиват трите.Той обяснява, че под “трите” се разбират “трите заблуди” - Невежество (1), Желанието (8) и

Пристрастяването (9). От тях произлизат и се развиват “двете действия” - Кармичните формации (2) и Приспособяването (10). От тези “две действия” се развиват “седемте плода на страдание” - Съзнанието (3), Имената и формите (4), Областта на Шестте (5), Контакта (6), Осезанието (7), Ново раждане (11), Стареене и смърт (12). От тези седем плода отново се развиват трите заблуди и така веригата на Самсара се затваря, колелото на живота се завърта в едно вечно движение.

ТРЕТАТА БЛАГОРОДНА ИСТИНА

Когато човек разбере първите две благородни истини, в него може да се създаде впечатление, че няма изход от този омагьосан кръг на страданията. Третата благородна истина показва, че има възможност, има начин да се излезе от страданието, да се освободим от Дукха.

Решението на този проблем се състои в постигането на Нибана (на Санскрит Нирвана - това е много по-популярно от оригиналната дума на Пали и затова ще употребяваме предимно нея). Това е третата благородна истина.

За да се премахне Дукха (болката, страданието), е необходимо да се премахне коренът, онова което я причинява, тоест Танха (жажда, ламтене, копнеж). Затова Нирвана се нарича още Танха-кхая – погасяване на Танха.

Етимологично Нирвана има две значения: 1. Първото значение е от Ни+Вана, което се превежда като “свобода от желание”; 2. Второто значение е от Нир-ва, което се превежда като “да се погаси”, “да се изгаси”, така както пламъкът на кандило може да бъде изгасен с леко подухване като се маха с ръката. (В Индия огънят се смята за свещен и духването пламъка на кандилото не трябва да се прави с устата. Според вярванията това води до злополучие.)

Какво представлява Нирвана? Едва ли има друга такава дума, за която да са написани толкова томове литература без да се каже по същество нищо за нея. Нирвана е Абсолютната Истина, Висшата Реалност и, както и при Веданта, нейното изразяване с думите на обикновения език е невъзможно. Думите са означения на опитности, които са изпитани от сетивните органи. Когато обаче няма съответствие между думи и техните съответни опитности, е възможно с помощта на сравнения да се постигне приблизително познание за обект, който все още не е бил изпитан от сетивата. Но нирвана е такава опитност, която е отвъд всякакви сетивни сравнения, затова е невъзможно да бъде предадена на какъвто и да е език.

www.izvorite.com35


Костенурката, която току-що се върнала във водата от разходка по брега, се опитвала да обясни на своята приятелка рибата какво е това да се ходи по сушата. “Това не е плуване назад, нито пък е плуване настрани, нито е плуване нагоре, нито е плуване надолу, нито е стоене на едно място, ... и т.н., и т.н.” Но рибата не могла да разбере какво е това да се ходи по сушата.

По същия начин Нирвана може да бъде обяснена само посредством негативни определения, може да се каже само “какво не е Нирвана”. И така Нирвана се определя като: Танха-кхая (унищожаване на жаждата), Асамкхата (необусловена или несъставна), Вирага (липса на желание), Ниродха (спиране), Нибана (изгасяване) и т.н.. Буда казва за Нирвана: “О Бхикшу (сподвижници), там (в нирвана) е нероденото, неподлежащото на растеж, необусловеното ... Там четирите елемента на твърдост, течност, топлина и движение не съществуват. Там не можете да намерите идеите за дължина и широчина, за фино и грубо, добро и зло, име и форма - всичко това е разрушено; нито този свят е там, нито отвъдните светове са там; нито има пристигане, нито заминаване, нито пък стоене на едно място; нито има смърт, нито има раждане, нито обектите на осезание могат да бъдат намерени там.”

Когато се говори все с негативни думи, не трябва да се заключава, че това състояние е също така негативно. То не е нито позитивно, нито негативно, тъй като е отвъд двойките противоположности.

Може ли да се каже, че нирвана е себеунищожение? Не, тъй като “себе” не съществува. Аз-ът или Ата (Атман на санскр.) е една илюзорност, създадена от петте агрегата, и онова, което бива унищожено, е само погрешната идея, която имаме за съществуването на някакъв фиктивен Аз. Тук трябва да се отклоним малко от третата благородна истина и да кажем няколко думи за дългия спор, воден в пандитските среди. Според някои изследователи Буда напълно отрича съществуването на Атман, тоест на Аз. Според други (последователи на Веданта и Йога) обаче се твърди, че има такова Аз, което преминава и се преражда от един живот в друг. Например професор Радхакришнан твърди, че Буда отрича само съществуването на Егото. Според него Буда не отрича съществуването на Атман. Атман и Брахман във Веданта философията са две тъждествени неща. С тях се означава Абсолютната Необусловена Реалност. Съществуването на Абсолютната Реалност не се отрича от Буда, напротив - цялото учение е насочено към постигане на знание за тази Реалност. Според други пандити, професор Уолпола Рахула, разликата е в това, че докато във веданта се твърди, че Абсолютната Реалност Брахман е непроменлива, то в будизма се отрича съществуването на каквато и да е непроменлива субстанция. В Будизма се признава съществуването на Непознаваема Реалност, която се определя като недвойствена, точно както в Адвайта Веданта. Все пак за помиряване на двете становища трябва да се подчертае, че и в двата случая се говори за качествата на нещо, което е отвъд всякакви качества. Поради това споровете дали Реалността е променлива или непроменлива са безсмислени. Нещо повече - безсмислено е да се спори за нещо, което не подлежи на определение.

Но да се върнем отново към Нирвана. Буда казва в една от беседите си: “О, Бхикшу, това, което е нереално (Моса-дхама), е неистина. Това, което е реално (А-Моса-дхама), тоест Нирвана, то е Истина (Сача).” Но какво трябва да се разбира под Абсолютна Истина? Защото според будизма няма нищо вечно и нищо непроменливо на този свят. Именно това твърдение е Абсолютната Истина. Постигането на тази Истина става като се развие Мъдростта (Пана), с която виждаме “нещата такива, каквито са”, виждаме тяхната истинската същност – Ятхабхутам, без да сме под влиянието на невежеството – Авидя, и когато има спиране на желанието – Танкхакая, пораждащо и спиране на страданието – Ниродха Дукха. Това е Нирвана.

Според Махаяна Будистите Светът на Прераждането – Самсара и Нирвана са едно и също нещо! Това твърдение се приема почти единодушно също и от последователите на Хинаяна (ще се спрем по-подробно на това в превода на Хридая Сутра – сутрата на сърцевината, т.е. на същността на учението на Буда).

Не е правилно да се мисли, че Нирвана е следствие от прекратяване на Танха (жажда, ламтене, копнеж). Нирвана не може да бъде резултат от каквото и да е било. Тя не е Самкхата (санскр. Самскара), тоест нещо произведено и обусловено. Тя е извън закона за причина и следствие и така тя не е резултат от никаква практика, никаква медитация, никакво Самадхи, никакви мистични или духовни процедури и техники. ИСТИНАТА Е, НИРВАНА Е. Просто

www.izvorite.com36


трябва да се види, да се осъзнае, да се разбере. Има път, който води към Нирвана, но Нирвана не е резултат от този път! Така както има път, който води към планината, но планината не е резултат от този път, нито пък планината е резултат от това, че някой си е извървял пътя.

Често задаван въпрос е: Какво има след Нирвана? Този въпрос е некоректен, защото Нирвана е “крайната” Истина. Ако има нещо друго след това, то означава, че Нирвана не е “крайната” Истина. Освен това Нирвана е състоянието, в което няма въпроси, няма проблеми, а има пълно приемане на Абсолютната Реалност. Един от учениците, Радха, попитал: “Каква е целта на Нирвана?” Този въпрос предполага съществуването на нещо, което ще настъпи след постигането на това състояние. Буда отговорил: “О Радха, този въпрос е извън темата. Човек живее благочестив живот като гледа на Нирвана като на крайна цел.” Има една много популярна фраза, която е навлязла дълбоко в преводната будистка литература. Казва се, че Буда “влязъл в Нирвана” след смъртта си. Така се създава погрешното впечатление, че Нирвана е някакъв стадий, ниво, след което продължава някакво друго “съществуване”. Според Уолпола Рахула в цялата будистка литература няма такъв израз, който да е еквивалентен на “влязъл в Нирвана”. Има други думи като например Паринибхуто – “напълно погасен”, с която се означава смъртта на Буда или на Арахат. Но в нея няма дори и намек за някакво “продължаване на съществуването”. Нирвана се сравнява с изгасването на огън, който никога не е горял, тоест това е прекратяването на илюзията за съществуването на “Аз”.

Друг популярен въпрос е: Какво става с Буда или с Арахат след физическата му смърт? (Не е правилно да се пита: Какво става с Буда след Нирвана? Такъв въпрос няма смисъл, и подобен израз не се среща в оригиналните писания. Правилно е да се употреби Паринирвана!) Това спада към категорията на така наречените “въпроси без отговор”– Авякта. Буда или Арахат след тяхната смърт се сравняват с огън, който е изгаснал, понеже дървата са изгорели, или се сравняват с изгасване пламъка на кандило, когато фитилът и олиото в него са свършили. При това сравнение огънят се сравнява с петте агрегата (Панча-скханда), от които са изградени тялото и ума на Арахата.

Друг популярен въпрос е: Ако няма “Аз”, кой тогава постига Нирвана? Този въпрос възниква поради силната илюзия, че съществува някакво “Аз”. Преди да отговорим на този въпрос нека предположим, че сме се убедили, че няма “Аз” или его, или по-точно егото е една непостоянна илюзорност, която се променя непрекъснато. Това е факт, с който се съгласяват единодушно и Веданта, и Йога. Тогава нека попитаме: Кой казва, кой мисли, на кого принадлежи това твърдение, че “его не съществува”? То също е мисъл, твърдение и тази мисъл принадлежи на петте агрегата. Няма друг мислител, освен самата мисъл, няма друг аз освен едно съчетание от съждения, които твърдят, че “АЗ” не съществува, че егото е една илюзорност. Тоест самият аз, самото его може да отрече себе си, може да отрича своето съществуване като нещо вечно и непроменливо. Нека се върнем на въпроса: Кой постига Нирвана? Отговорът е същият. Мъдростта (Пана) е тази комбинация от съждения и мисли, които изследват и постигат Нирвана. Няма друг “Аз” в себепознанието. С развитието на мъдростта (Пана) изчезва невежеството (Авидя), спира страстната жажда и желание (Танха), слага се край на болката (Дукха). Всички те принадлежат на петте агрегата. Пана – мъдростта, това са самите агрегати взети и анализирани от една по-висша мисловност, свободна от всякакво пристрастие. Тоест светът на Нирвана е светът на Самсара, но без невежеството (Авидя), без желанието (Танха), без болката (Дукха). Така на въпроса “Кой постига нирвана?”, отговорът е - Реалността, която посредством мъдростта постига сама себе си.

В Будизма се приема, че постигането на Нирвана може да стане преди смъртта на физическото тяло. Буда казва: “О, Бхикшу, има два вида болести. Кои са тези два вида болести? Това са болест на тялото и болест на ума. Има хора, които се радват на добро здраве на тялото за година или две ... или дори за сто и повече години. Но о, Бхикшу, рядко са тези, които се радват на умствено здраве дори за един-единствен момент с изключение на тези, които нямат умствени замърсявания (тоест Арахат-тите).” Само когато се постигне Нирвана, може да се каже, че такъв човек не страда от умствена болест.

Буда говори за два “вида Нирвана” – Нибана дхату-йо. Първият вид Нирвана е тази, при която физическото тяло все още съществува, петте агрегата все още не са прекратили съществуването си. Този вид Нирвана се нарича САУПАДИШЕША НИБАНА – Нирвана с

www.izvorite.com37


оставащи основи. Буда обяснява, че при този вид нирвана Арахат-тът все още изпитва това, което е приятно и неприятно, което е в съгласие с тялото и което е в несъгласие с тялото. Но страстта, омразата и заблудата са напълно разрушени. Той вижда празнотата – Суня, тоест илюзорността на света и на петте агрегата и не се отъждествява с тях. Другият вид Нирвана се нарича АНУПАДИШЕША НИБАНА – Нирвана без оставащи основи, тоест без наличието на петте агрегата. Тази Нирвана настъпва след физическата смърт на Арахат-а.

И все пак какво се казва за Нирвана в писанията? Когато се постигне Арахатство и бъдат изкоренени напълно трите отрови: 1. Страстта, 2. Омразата и 3. Заблудата, човек постига пълна свобода от оковите на Самсара. Той постига пълна, безусловна свобода. Незасегнат от комплекси, неговия ум не е подвластен на чувства, настроения, желания, тревоги, съмнения. Не се отдава на съжаление за миналото или на празни мечтания за бъдещето. Живее напълно адекватен на настоящето, тук в този момент и сега на това място. Така може истински да оцени реалността, да откликне на страданията на другите или да се наслади на красотата на мига и да изпита истинско щастие. Изпълнен с радост, той ликува и се наслаждава на всичко, което животът му предлага. Свободен от всякакви умствени тревоги, той е винаги ведър и спокоен. И тъй като е свободен от умствени замърсявания като себични желания, омраза, невежество, измама, гордост, и т.н. универсалната любов, благородството, толерантността и добротата се изявяват в своята пълнота. Той служи на другите без да е подтикван от никакъв егоистичен мотив, защото в него няма идея за “Аз”, нито жажда (Танха) за приспособяване (Бхава). Така неговите действия не са плодоносни, не водят до реакция и последствия в бъдеще, тоест те са свободни от влиянието на закона за причина и следствие, закона за Карма. За него няма нещо, което трябва да постигне или да спечели, нито пък нещо, което да загуби, било то материално или духовно. Така той живее в пълна хармония и безметежност, в пълно щастие. Но какво представлява това “щастие”?

За Нирвана се казва, че това е върховно Щастие – Парамам Сукхам. И все пак в какво се изразява това щастие? - Нирвана е извън дуалността, причинността и променливостта, отвъд всяко осезание, възприятие, осъзнаване (отвъд петте агрегата). Концепциите за добро и зло, правилно и неправилно, морално и неморално, етично и неетично, съществуване и несъществуване, приятно и неприятно тук нямат място. Така че думата Сукха – щастие, която се използва, за да се опише Нирвана, няма обикновеното значение, с което се използва във всекидневния език. Един от най-известните ученици на Буда, Сарипута, също постигнал Нирвана, веднъж отбелязал: “О, приятелю, Нирвана е щастие (Сукха), Нирвана е щастие (Сукха)!” Тогава Удяй попитал: “Но приятелю Сарипута, какво е щастие, ако няма осезание?” Отговорът на Сарипута е дълбоко философски и изключително труден, за да се схване от ум, привикнал на ежедневното мислене и логика: “Това, че там няма осезание, е щастие.” (Аналогията с Веданта и Йога е очевидна - щастието е състояние на пълна свобода на ума от всякакви дразнения, когато няма идентификация с васаните и съществува само чистата будност.). Това напълно се подкрепя от думите на Буда: “Каквото и да е изпитано, почувствано, осезавано, всичко това е страдание. – Ямкинчи Ведяйитам там дукхасмин ти.”

Нирвана е извън всякаква логика и причинност (Атакавачара). Колкото и да се опитваме да разберем нейната същност посредством дискусии, анализи и сравнения тя остава извън обсега на обикновения ум. Нирвана, Върховната Истината или Абсолютната Реалност никога не може да бъде постигната посредством умствени спекулации. Така както децата от детската градина не могат да разберат направо законите на висшата математика и трябва постепенно да изграждат своето знание с упорит труд в продължение на години, по същия начин обикновеният човек не може да схване направо какво е това Нирвана. Трябва да следва пътя посочен от Буда, и съз-нателно и добросъвестно да измине целия път на духовно развитие. Но нека да припомним още веднъж - Нирвана не може да бъде следствие от някаква духовна практика или техника. Така както великите открития в математиката не са следствие от никакъв упорит труд или усърдни занимания, а идват по някакъв мистериозен начин, само при тези, които са подготвени. Известни са много случаи, когато известни учени са положили много усилия в дадена област и въпреки всичко трудът им като че ли е бил напразен. Големите открития не идват като резултат от извършване на определена дейност или като резултат от изучаването на определено знание. Никое голямо откритие не е било направено в предварително определено време и място. То идва или се

www.izvorite.com38


случва по един особен своеобразен начин и не може да бъде предвидено кога, как, защо, къде ще се случи. Ученият трябва да положи усилия, трябва да познава материята, трябва да извърши експериментите и тогава по някакъв мистериозен начин откритието се случва. По същия начин, когато ученикът е готов, когато е извървял пътя, трансцеденталната Истина се саморазкрива пред него, Нирвана се случва с него.

Пътят, който подготвя ученика, е посочен в четвъртата благородна истина.

ЧЕТВЪРТАТА БЛАГОРОДНА ИСТИНА

Четвъртата благородна истина показва пътя за премахване на страданието и постигане на щастие. Той се нарича още Средният Път – Маджхима Патипада, защото избягва двете крайности: Едната крайност е търсене на щастие в сетивата, избягване на неприятните усещания и преслед-ване на приятни усещания. Тя се класифицира като “низша, обикновена, непродуктивна и харак-терна за обикновените хора.” Другата крайност е търсене на щастието в себеумъртвяването посредством различните форми на аскетизъм. Тя се класифицира като “болезнена, незаслужаваща и непродуктивна.” Буда е опитал и двете крайности в техния най-краен и най-чист вид и чрез тях не е успял да постигне щастие. Той ги намира за безполезни и неефективни и чрез лична опитност открива Средния Път, даващ “философско разбиране и възприятие, а също и знание, водещи до проникновение, спокойствие, мир, просветление и Нирвана.” Средният Път се нарича още Благороден Осморен Път – Ария Атхангика Мага, защото е съставен от ОСЕМ КАТЕГОРИИ, които се разделят на ТРИ ГРУПИ:

Група на Мъдростта (Пана)1. Правилно Разбиране – Сама Дитхи.2. Правилна Мисъл – Сама Санкапа.

Групата на Добродетелта (или Етичността) (Сила)3. Правилно Слово – Сама Вача.4. Правилно Действие – Сама Каманта.5. Правилен Начин на живот – Сама Аджива.

Група на Умствените Дисциплини (или Медитация и Концентрация) (Самадхи)

6. Правилно Усилие – Сама Ваяма.7. Правилно Внимание, (Правилно Схващане на обекта, Правилна Будност по отношение

на обект) – Сама Сати.8. Правилна концентрация – Сама Самадхи.

През всичките 45 години на даване на учението, всичките безбройни беседи на Буда са едно представяне на осморния път, по-опростено или по-задълбочено, в зависимост от това на каква степен на духовно развитие са неговите слушатели. Осморният път това са четирите благородни истини, а четирите благородни истини - това е осморният път.. Трябва специално да се отбележи, че съставните елементи на този път не трябва да се разглеждат и практикуват отделно сами за себе си или пък да се практикуват отделно, самостоятелно в реда, по който са дадени. Всеки един елемент е вътрешно свързан с останалите, зависим е от тях, неотделим е и затова всички елементи трябва да се практикуват заедно. Всеки елемент е само различна гледна точка на една и съща единствена практика. Това са осем ментални фактора, описващи правилната умствена нагласа на човек, стъпил на пътя, прилагал учението и постигнал нирвана.

Тук отново можем да открием и направим паралели между Веданта, Йога и Будизъм. Групата на Мъдростта (Пана) съответствува на Бхакти Йога. Правилното разбиране и правилната Мисъл водят до формиране на безусловната любов към всички живи същества, водят към състрадание. Това е подобряване на качеството на мисълта, формиране на мисли с неегоистичен характер, отстраняване на мотиви, които служат на “аз-а”.

www.izvorite.com39


Групата на Добродетелта (Сила) съответствува на Карма Йога. Правилното Действие води до изразходване на старите Кармични натрупвания – Самскарите, и предотвратява образуването на нови. Правилното Слово и Правилният Начин на Живот подпомагат за извършването на Правилни Действия и предотвратяват извършването на неправилни действия, които биха довели до нови и нежелани кармични задължения.

Групата на Медитацията (Самадхи) съответствува на Джнана Йога. Правилното Усилие, правилното Внимание и правилната Концентрация променят посоката на умствените потоци в желаната насока.

Осморният път има за предназначение да премахне ТРИТЕ ЗЛИНИ:1. Силното желание - страст или похот, алчност.2. Омразата, завистта, злобата, ревността.3. Заблудата, невежеството, илюзията.

01. ПРАВИЛНО РАЗБИРАНЕ – Сама Дитхи.

Това е първият фактор в осморния път, който означава да се разберат да се схванат нещата такива каквито са, а не такива, каквито ни изглеждат изкривени, деформирани и пречупени през призмата на нашите желания. Правилното разбиране е необходимо условие, за да можем да вникнем в същността на нещата - как те функционират, как са устроени, в какви зависимости влизат помежду си. Правилното Разбиране е проява на абсолютен обективизъм към всичко, независимо външно или вътрешно. Няма съмнение, че в науката се проявява обективизъм от най-чист вид, че откритията в областта на математиката, астрономията, медицината, съвременните технологии, психологията и т.н. се основават на правилно разбиране. Но това, което в съвременната наука се разбира под “правилно разбиране”, е само част от идеята, която предлага будизмът. Будизмът помага да се “разбере” как нещата се отнасят към нас самите, да се разбере как нашето “аз” е една илюзорност и да се разбере как нещата са празни от съдържанието, което умствено проектираме, наслагваме върху тях, (от смисъла, с който ги изпълваме). Правилното разбиране е преди всичко разбиране на Четирите Благородни Истини, това е разбирането на Дукха – страданието, начинът, по който то възниква, убеденост, че съществува възможност за неговото прекратяване, и поз-наване на пътя, водещ към неговото прекратяване.Има ДВЕ УСЛОВИЯ, които подпомагат Правилното Разбиране.

1. Слушане на Закона за Доброто (тоест учението на Буда) от тези, които са по-напреднали в духовното развитие – Паратогхоша.

2. Систематично внимание – Йонисо Манасикара.Йонисо означава “от утробата”, а Манасикара означава “правене в ума”. Така цялото

словосъчетание означава “дълбоко, вътрешно, утробно (в смисъл проникновено), действие с ума”. Това е онази способност за наблюдение с абсолютна обективност, свободна от догматичност и от всякакви предразсъдъци, слепи вярвания, повърхностни и прибързани заключения, основаващи се на привързаност.Правилното Разбиране е от ДВА ВИДА:

1.ЗЕМНО (или обикновено) – Локя. Това е разбирането на обикновения човек, знанието му за света и по-специално за неговото морално-етично (нравствено) измерение. За това как законът на карма се отнася към нашите действия и към резултатите от нашите действия. Това е така наречената морална каузалност – Камасаката Нана. Тук е включено разбирането за десетте благотворни кармични действия – Кусалакама, водещи до добро прераждане и освобождение от страдание, и десетте неблаготворни кармични действия – Акусалакама, които водят към прераждане, изпълнено с нови страдания. Тук е включено също разбирането и интерпретацията на обикновения човек за Четирите Благородни Истини. Нарича се “обикновено”, защото е следствие от интелектуален анализ и защото е замърсено от нечистотиите на ума.

2.НАДЗЕМНО (над обикновено) – Локутара. Това разбиране е известно още под името Пативедха – Проникване, защото това не е обикновено интелектуално разбиране основано на логически съждения. Това е виждане на нещата такива, каквито са, схващане на тяхната истинска природа. Поради неразбиране обикновения човек е сляп по отношение истинската природа на

www.izvorite.com40


Живота и не вижда фактическата истина, която съпровожда Живота във всяка една негова проява – Дукха, страданието, неудовлетвореността. Дори и да разбере интелектуално тази истина, човек продължава да живее като се привързва към сетивните удоволствия. Едва след постигането на Нирвана човек може да проникне и схване Четирите Благородни Истини в тяхната същинска дълбочина.Ключът за разбирането на Четирите Благородни Истини се състои в разбиране на природата на Дукха, а Дукха може да се разбере само, когато се разберат петте Агрегата. Буда обяснява илюзорността на петте агрегата по следния начин. Материалното тяло се уподобява на пяна, усещанията - на въздушно мехурче във водата, възприятията - на мираж, менталните формации се сравняват със стеблото на вид бананово дърво, (което на практика няма стебло, а само стари листа, скрепени едно над друго) и съзнанието се сравнява с илюзия (идея, лишена от всякакво реално основание – например, Пегас - кон с крила).Буда говори за три вида илюзии – Випаласа (санскр. Випаряса), които възпрепятствуват Правилното Разбиране:

1. Илюзия във възприятието - Сана Випаласа2. Илюзия в мисленето - Чита Випаласа3. Илюзия в светогледа - Дитхи ВипаласаКогато човек е под влиянието на тези три илюзии, той възприема, мисли и изгражда

погрешни възгледи по следната схема:(а) Вижда постоянното и вечното в това, което е променливо и преходно.(б) Търси задоволяване в неща, които не могат да го задоволят, търси щастие там, където

има само нещастие.(в) Вижда някакъв “Аз” в това, в което няма “Аз”.(г) Вижда красиво в това, което е отблъскващо и грозно.От всичко, казано дотук е ясно, че това, което ние наричаме его, личност, Аз, и т.н. не е

нещо статично, постоянно и непроменливо, а е нещо кинетично - един постоянен поток от промени. Това, което ние наричаме “Живот”, “Свят” и т.н. е една верига от причинно-следствените промени на петте агрегата. Правилното разбиране е, че цялото феноменално съществуване е “причинно зависимо” (Патича Самупада), всяко едно нещо е обусловено от нещо друго, а то самото става условие за съществуване на нещо трето. Всичко е в състояние на постоянна промяна и няма нищо вечно на този свят. Учението на Хераклит, че не можем да влезем два пъти в една и съща река, защото водата вече е изтекла и не е вече същата, е напълно подходящо за обяснение на Будистката концепция за променливостта. Панта Рей – Всичко Тече! (Едва ли е възможно Хераклит да е знаел за учението на Буда. Той е роден само десетина години след смъртта на Буда, а будизмът достига до Гърция няколкостотин години след смъртта на Буда по времето на цар Ашока.) Търсенето и намирането на вечен Аз в живота и в личността е обречено на неуспех. Детето не е това, което е юношата, и юношата не е това, което е възрастният. Те не са същите, но те не са и съвсем различни помежду си (На ча со, на ча ано). В тях няма свързващо звено, което да е постоянно и непроменливо, свързващо звено наречено Аз. Те са свързани само от закона за причина и следствие, в един непрекъснат поток от физически и умствени процеси.

02. ПРАВИЛНА МИСЪЛ – Сама Санкапа

Правилната мисъл е резултат от Правилното Разбиране, от виждането на нещата такива, каквито са. Мислите на човека са от особена важност тъй като лежат в основата на речта и на действията на индивида. За Буда се казва, че е боравил с мислите си така, както добрият овчар с овцете си - насочва ги в желаната от него посока, без да им позволява да се разпиляват и губят, винаги под пълен контрол.

Правилните Мисли се делят на ТРИ ОСНОВНИ ГРУПИ:

1. Мисли на безпристрастност, непривързаност и себеотречение – Некхама Самкапа. Това е първият аспект на Правилна Мисъл.

www.izvorite.com41


Погрешно е да се мисли за Будизма като за бягство от живота или вид себе изтезание и аскетичност. Самият Буда е прилагал в живота си най-висша безпристрастност и себеотречение. Той е имал възможност да живее в пълно охолство и разкош, но това не му е донесло щастие. Истинското щастие той открива в независимостта от материалните удоволствия, т.е. във вайрагя спрямо материалните удоволствия; в алтруистична служба на обществото, в подпомагането, в спасяването на страдащите, т.е. в каруна (активно състрадание); и разбира се в Нирвана, т.е. върховната Мъдрост. Буда говори за ДВА ВИДА ЩАСТИЕ: щастие на чувственото удоволствие – Кама Сукхам и щастие, което е резултат на Випаря, на независимост от чувствените удоволствия – Некхама Сукхам. Първото е низше, непостоянно, неносещо удовлетворение. Второто е висше, съвършено и носещо пълно удовлетворение. Мислите, нагласите на отказ, независимост от светските удоволствия не са резултат от фанатично себе налагане, а резултат от различаване, вивека, и разбиране преходността на нещата, разбиране на тяхната илюзорност, на тяхната празнота – Суня.

2. Мисли на доброжелание – Адяпада Санкапа. Това е вторият аспект на Правилна Мисъл.

Докато човек не постигне просветление, в ума му възникват мисли, които смущават неговата духовна практика. Буда препоръчва ПЕТ СЪВЕТА за поддържане на мисли на доброжелание:

1. Добър приятел.2. Добродетелно държане, насочвано от или базирано на същностните, принципните

наставления в учението.3. Добър съвет и препоръка, водещи към безпристрастност, себевладеене, просветление и

Нирвана.4. Усилие да се откажем от зломислие и да се придържаме към здравословни,

конструктивни и благотворни мисли.5. Придобиване на мъдрост, с която се различава преходността на нещата.

Най-отличителните, характерните мисли на доброжелание са Мета (санскр. , Майтри) – любов и Каруна – състрадание. (Те са част от четирите върховни състояния на ум, който е постигнал Нирвана, така наречените Брахма Вихара – 1. Безусловна любов към всички живи същества – Мета. 2. Състрадание към страданието на другите – Каруна. 3. Радост към тези, които са в състояние на щастие – Мудита. 4. Състояние на уравновесеност на ума – Упекша.)

Мета (санскр., Майтри) означава човек да бъде добросърдечен, благ, мил, дружелюбен в отношенията си с другите. Това качество се формира не само в прякото, директно отношение към другите хора, но то е включено и в практиката на будистката медитация за развитие на Брахма Вихара Бхавана (четирите върховни състояния на ума). В състояние на медитация се отправят мисли на доброжелание към всички живи същества, близки и далечни, родени и неродени, видими и невидими: “... Нека никой да не мами или презира другите, където и да е и по какъвто и да е начин. Нека никой няма зломислие към другите ...” “... Омразата задушава, любовта осво-бождава; от омразата следва угризение на съвестта, от любовта следва мир на духа; омразата възбужда, любовта успокоява; омразата разделя, любовта обединява; омразата води до коравосърдечност, любовта води до съчувствие; омразата е спирачка, любовта е подтик ...”

Мета не трябва да се бърка с физическата или сексуалната любов. Последната като чувство е израз на себичност и проява на сетивна привързаност, когато не е контролирана и когато има идентификация с нея, тя води до умствено разстройство, страдание, бъдещи скърби и мъки. Мета е много чисто, върховно състояние на ума. Много е трудно за обикновения човек дори да си представи възможността да се обича безпристрастно, без никакво вкопчване в другия, без никаква идея за себичност, без присъствието на каквато и да е идея за “Аз”, за “Мое”. За обикновения човек изглежда, че е невъзможно да се обича без да се прави разлика между това и не-това, между мое и не-мое, между аз и не-аз, без да се поставят прегради между отделните личности. Идеята за “Аз-а” е доминантна в отношенията между хората, но ако се направи опит да се обича без да се служи на егото резултатите са много по-бързи и по-окуражаващи отколкото човек би могъл да

www.izvorite.com42


очаква, човек бива възнаграден от отглеждането, отхранването на Мета и с постоянство и решителност може да стигне до крайните висини в развитието на универсалната любов.

Едно предупреждение към тези, които искрено тръгват по пътя на Мета. Те неизбежно ще се срещнат с груби и себични хора, които ще се опитат да ги използват и злоупотребяват с тях. Това обаче не трябва да се допуска. Необходимо е да се прояви твърдост и безкомпромисност и да не им се позволява да трупат дивиденти за сметка на проявената към тях доброта. Допускането на такава “любов – овчедушие” е вредна и за двете страни, а и за обществото като цяло - вместо да води до генериране на доброжелателни мисли, предизвиква обратни резултати.

3. Мисли на ненасилие и състрадание – Авихимса Санкапа. Това е третият аспект на Правилна Мисъл. Каруна – състраданието е, което поражда мисли за ненасилие. Жестокостта и насилието са явните врагове на състраданието, а скръб и жал, изпитвани само към нашите близки или към хората, към които сме привързани, са скритите врагове на състраданието. Истинското състрадание е еднакво насочено към всички – познати и непознати, и не зависи от тяхното отношение. Състрадание само към близки, приятели, роднини е по-скоро проява на нашия егоизъм. Ние скърбим за тях, но ние също скърбим и защото те са “наши” близки. Чувството за Аз и Мое е скрито в тази скръб и колкото и да е трудно, трябва да признаем пред себе си, че това е проява на егоизъм. Защо иначе не скърбим по същия начин за някой друг, който не е наш близък?Състраданието не е мекушавост или слабохарактерност. Мекушавото състрадалничене прави човек апатичен, бездеен и безволеви. Истинското състрадание подтиква към съпричастност, към действие и е свързано с практическа помощ.

Противоположните на правилните мисли, тоест неправилните мисли, са съответно:1. Мисли на пристрастие и привързаност (Кама Санкапа)2. Мисли на зло желание (Дяпада Санкапа)3. Мисли на насилие (Вихимса Санкапа).Човек може да постигне Нирвана и знание за Абсолютната Реалност само, ако неговия ум е

незасегнат от неправилни мисли.

03. ПРАВИЛНО СЛОВО – Сама Вача

Правилното Слово е непосредствено зависимо от Правилната Мисъл. Това е първият елемент от Групата на Добродетелта (или Етичността – Сила). Основните морално – етични правила на будизма са така наречените Панча Сила – Петте Добродетели (дадени в първата беседа на Дигха Никая), наричани още ПЕТТЕ ВЪЗДЪРЖАНИЯ:

1. Аз се заемам с прилагане на наставлението да се въздържам от убиване на всичко, което диша.

2. Аз се заемам с прилагане на наставлението да се въздържам от вземане на нещо, което не ми е дадено, което не ми принадлежи.

3. Аз се заемам с прилагане на наставлението да се въздържам от лошо, ненормално сексуално поведение.

4. Аз се заемам с прилагане на наставлението да се въздържам от говорене на неистина.5. Аз се заемам с прилагане на наставлението да се въздържам от опияняващи напитки,

които предизвикват невнимателност.

Тези пет правила са абсолютно необходимо условие и трябва да се приемат и прилагат от всеки, който тръгва по пътя на будизма още от самото начало. Те не са ограничени от време, място или класова принадлежност (дори и на кшатриите – кастата на войните, е абсолютно забранено да убиват и на брахманите (жреците) да принасят животни в жертва). Тези пет правила трябва да се следват до края на живота. Все пак, ако се случи да се наруши някое от тях, не трябва да има самосъжаление, самообвинение или да се губи време в напразно каене и изкупване на някакъв

www.izvorite.com43


грях, да се правят жертвоприношения и т.н. Подобни неща могат да доведат до облекчаване на гузната съвест, но не могат да променят Погрешното Мислене и Погрешното Разбиране. Всеки обикновен човек има изградена в себе си една погрешна представа за някакво “Златно Аз”. Идва ден, в който човек сгрешава, и това “Златно Аз” се сгромолясва. Никой не е безгрешен. Когато се хване в погрешение човек започва да се кае и да изпитва силно чувство за вина. По този начин замества своето старо “Аз” с едно ново “Златно Аз”. Моделът, по който става това, е следният: “Ето направих грешка, но сега се чувствам виновен, разкайвам се. Следователно не съм чак толкова лош.” Това заместване на едно “Аз” с друго не може да изкорени истинската причина за лошото поведение, а именно себичността. Човек трябва да види и признае грешката пред себе си, да си вземе поука и не я повтаря. Без да губи време той трябва да продължи да следва пътя, сочен от Буда, докато постигне пълно просветление и унищожи егоизма – причината за всяко погрешение. Според Будизма неправилното действие не се разглежда като грях. Думата “грях” е чужда на учението на Буда. Няма такъв израз като “нарушаване законите на Буда” както това се интерпретира понякога на Запад. Буда никога не е създавал, закони нито пък е ставал съдия – да награждава праведните и да наказва грешниците. Буда само е посочил действащите в живота закони и е показал как човек може да живее в съгласие с тях. Изпълнителят на действието е този, който е отговорен за своето действие и за последствията от него. Всеки сам е отговорен за съдбата си. Според закона на карма не всички действия, добри или лоши, дават резултат. Добрата карма може да потисне проявата на лошата карма и обратното.

Ако се подложат на анализ Петте Въздържания, се вижда, че те са пряко насочени към идеята за “Аз” и неговата проява - трите злини: Страст, Омраза и Заблуда.

Тези, които току що тръгват по пътя на будизма, се наричат Саманера – новаци. Те могат да станат Бхикшу не по-рано от няколко месеца или след като навършат двадесет години. Това правило е в сила само за най-традиционните течения на будизма и съвременните форми на будизъм не се придържат към него. За Саманера (новаците) са добавени още пет правила за въздържание, които те трябва да спазват:

6. Аз се заемам с прилагане на наставлението да се въздържам от приемане на храна преди да е дошло времето за ядене.

7. Аз се заемам с прилагане на наставлението да се въздържам от танцуване, пеене, свирене на музика и неприлични представления.

8. Аз се заемам с прилагане на наставлението да се въздържам от използването на гирлянди от цветя, бижута за украса, благоуханни масла, грим и други разкрасявания.

9. Аз се заемам с прилагане на наставлението да се въздържам от използването на луксозни колесници (превозни средства в днешно време).

10. Аз се заемам с прилагане на наставлението да се въздържам от приемане на злато и сребро.

За да може човек да се придържа към Правилно Слово – Сама Вача, се споменават ЧЕТИРИ ВЪЗДЪРЖАНИЯ:

1. Въздържане от лъжливост, тоест говорене на истината. Буда е отдавал огромно значение на придържането към истината. Говорейки на Рахула, той отбелязва, че независимо от това какви практики и какви добрини върши човек, ако той лъже, цялото добро, което е постигнал, ще бъде изгубено.

2. Въздържане от клевета. Това е най-лошата от всички възможни лъжи, защото с нея се цели да се навреди на някой друг. Така нарушителят извършва едновременно две нарушения - първо изрича лъжа и второ наврежда на другиго.

3. Въздържане от груб език. Това означава не само въздържане от неприличен език. Грубият език е също този, който показва неуважение към другия събеседник дори и само с интонация, егоистичност, подмазвачество, ласкателство, подигравка и т.н. Всичко, което може да засегне и навреди на събеседника се окачествява като груб език. Втората майка на Буда (тази, която го е отгледала, сестрата на майка му) била подвластна на тази слабост – “груб език”. Буда не искал да я обиди и засегне като й посочи директно този неин недостатък. Един ден били излезли на разходка в градината. По пътя една много

www.izvorite.com44


красива синя сойка изпищяла толкова пронизително и неприятно, че всички си запушили ушите и побързали да се отдалечат от мястото. Малко по-късно се случило така, че една друга малка, черна и невзрачна птичка сладкопойно зачуруликала. Всички се спрели, за да се насладят на чудесното пеене. Буда използвал този случай и казал: “Скъпа майко, писъкът на красивата сойка беше ужасен и ние трябваше да си запушим ушите. Малката сладкопойна птичка, макар и лишена от външна красота, спечели сърцата ни. Следователно и говорът на човек трябва да бъде такъв, обуздан, приятелски, спокоен и пълен със смисъл.” След този случай майката на Буда никога повече не използвала груб език.

4. Въздържане от празнословие. Празнословието и клюкарството не носят полза за никого и никъде. Златният съвет на Буда към неговите последователи е: “О, Бхикшу, когато се събирате на едно място има само две правилни неща, които могат и трябва да се вършат: или говорете за Дхама (доктрината, учението на Правдата), или пазете мълчание.” Една от думите, с които се наричат мъдреците на езика на пали, е Муни, което означава - пазещ мълчание. Има две поговорки на пали, останали от времето на Буда, едната от които е популярна и в България: “Мълчанието е злато” и “Не говори, освен ако си сигурен, че можеш да подобриш мълчанието.”

04. ПРАВИЛНО ДЕЙСТВИЕ – Сама Каманта

Това е вторият член в Групата на Добродетелта или Етичността (Сила). Неговата същност се състои в спазване на първите ТРИ ВЪЗДЪРЖАНИЯ: 1. да не се убива, 2. да не се краде и 3. да не се злоупотребява сексуално.Буда подчертава, че Правилното Действие – Сама Каманта не е нищо друго, освен Сама-Кама (санскр. Карма) - правилна Карма. Ако човек разбира четвъртият агрегат, ако той вижда как волевите формации (Самскара) определят нашите действия (Каманта) и резултатите от нашите действия (Карма Випака), той знае какво е правилно действие. Веднъж като говорил със сина си Рахула, Учителят попитал:

- “Как мислиш Рахула, каква е целта на огледалото?- Огледалото отразява, за да можем да се оглеждаме в него, уважаеми господине.

(Смисълът е – да помислим преди да предприемем някакво действие)- По същия начин Рахула, след отразяване и оглеждане (тоест едва след обмисляне на

нашите бъдещи действия) трябва да се пристъпва към телесни, вербални или ментални, умствени действия.”

След това Буда обяснява, че след размисъл преди телесното действие човек може да определи дали то ще навреди на някого, или не. Ако то носи вреда, болка, страдание на собственото тяло, на нечие друго тяло или и на двете заедно, такова действие е нездравословно, неблаготворно и трябва да се избягва. Ако действието води до щастие, ако помага, то е здравословно и благотворно и трябва да се извършва. По същия начин той обяснява вербалните и менталните действия. След това Буда продължава:

“О, Рахула, който и да е аскет или брахман в далечното минало, който е успял да пречисти своите телесни, словесни или умствени действия, е успял да постигне това благодарение на повтарящо се отразяване (рефлексия или оглеждане, тоест обмисляне на действията преди да бъдат предприети); който и да е аскет или брахман в далечното бъдеще, който ще успее да пречисти своите телесни, словесни или умствени действия, ще успее да постигне това благодарение на повтарящо се отразяване; който и да е аскет или брахман в настоящето, който пречиства своите телесни, словесни или умствени действия, прави това благодарение на повтарящо се отразяване.”

Буда отдава голямо значение на действията, които човек извършва, защото те са в основата на формирането на неговия характер. Той изисква действията да бъдат контролирани, а не импулсивно извършвани без всякакво обмисляне. В своята дълбока същност действията са свързани с четвъртия агрегат и със съзнателната преднамереност (Четана), което е неговата Карма.

www.izvorite.com45


05. ПРАВИЛЕН НАЧИН НА ЖИВОТ – Сама Аджива

Това е третият член в Групата на Добродетелта (или Етичността) (Сила). Буда говори за избягване на пет вида професии:

1. работа, свързана с оръжие;2. работа, свързана с животни, които са предназначени за колене;3. работа, свързана с използване на други хора за собствена изгода;4. работа, с опияняващи напитки;5. работа, с отрови;В многобройните си беседи Буда е дал препоръки за правилно поведение на всяко едно от

съсловията на обществото по негово време: земеделци, търговци, производители, работници, царе - тоест управляващата класа и т.н.

Например за царете е посочил следните десет задължения (или препоръки) – Даса Раджа Дхама:

1. Щедрост, когато раздава – Дана. Управителят не трябва да бъде алчен или привързан към богатството си, за да може да го използва за благото на поданиците си.

2. Висок морал – Сила. Не трябва да лъже, краде, експлоатира, извършва насилие, и т.н., тоест трябва да спазва петте наставления.

3. Готовност за саможертва и липса на егоизъм – Паричага. Той трябва да е готов да пожертва собственото си богатство, слава, власт и дори живота си за доброто на своите поданици.

4. Честност – Аджава. В него не трябва да има страх или пристрастие при изпълнение на личните задължения.

5. Благородство – Мадава. Благородството трябва да стане основна черта в неговия характер.

6. Да не се отдава на охолство и разточителство, тоест да е себеконтролиращ се, себевъздържащ се – Тапа. Да не се отдава на изкушенията на охолството и разкоша, нито пък да бъде привързан към тях. Ако се наложи, трябва да може да живее обикновен и прост живот, без това да се отразява на неговото умствено състояние.

7. Да не се поддава на гняв - Акодха, (Акродха на санскр.) Той не трябва да се поддава на настроения на враждебност, злонамереност, злопаметност (да “има зъб на някого”).

8. Да не упражнява насилие – Авихимса. Трябва да се стреми да запазва мира и да избягва войната по всички възможни начини.

9. Да бъде търпелив и лесно да влиза в съгласие с другите – Кханти. Да понася хладнокръвно трудности, лишения, клевети и т.н. без да губи здравия си разум.

10. Да не създава пречки, препятствия – Авиродха. Когато здравият разум и обстоятелствата налагат да се вземе решение, което е против неговите лични интереси, той трябва да стои на страната на истината и да защитава интересите на обществото като цяло.

От царя се очаква да бъде еднакво справедлив към всички без да проявява предпочитание към любимците си. Затова той трябва да избягва четирите погрешни начина на третиране на другите (Агати), тоест да не се отнася към другите с: 1. желание (Чанда), 2. гняв (Доса), 3. страх (Бхая) и 4. заблуда (Моха).

За земеделците, търговците и производителите Буда препоръчва да им се създават благоприятни условия и възможности да практикуват своята професия, за да може обществото да просперира като цяло.

В една от беседите си Буда обяснява ЧЕТИРИТЕ ВИДА ЩАСТИЕ, които са предназначени за обикновения човек, в които той може да открие относително спокойствие на ума:

1. Радост от притежание, което му осигурява икономическа стабилност и независимост – Атхи Сукха. Тоест да има достатъчно, за да може да свързва двата края. Тези

www.izvorite.com46


притежания трябва да са придобити по почтен начин, честно и законно. Това е най-низшата радост, която може да изпита обикновеният човек. Останалите се степенуват в реда, който следват.

2. Радост от богатство – Бхога Сукха. Това е законно придобито богатство, което е в повече отколкото е нужно на човек, за да преживява. Той трябва разумно да го ползва за подпомагане на другите, които нямат достатъчно за себе си.

3. Радост от това, че няма дългове – Аната Сукха.4. Радост от това, че не е обвинен в никакви правонарушения – Анаваджа Сукха. Това е

най-висшата радост, която може да изпита обикновеният човек.

Думите и делата са проява и манифестация на мислите. В Будизма мотив, действие и резултат са взаимно свързани и затова трябва да се взимат под внимание. Затова, когато има опасност резултатът от действието да бъде нежелателен, независимо от това, че мотивът е благороден и действието правилно, то действието трябва да бъде изоставено. Същото се отнася и до начина на живот.

Веднъж един човек на име Дигхаджану посетил Буда и задал следния въпрос: “Уважаеми Господине, ние сме обикновени хора и водим обикновен семеен живот. Би ли благоволил Благословеният да ни поучи на учението, как да постигнем щастие сега и тук в този живот, а също и за в бъдещите животи.” И Буда дал четири правила за постигане на относително щастие в този живот, към което се стреми обикновеният човек. Постигането на това относително щастие и на материално богатство спомага за постигане на абсолютното щастие – Нирвана:

1. Утхана Сампада – Човек трябва да бъде компетентен, сръчен, енергичен, честен, ефективен в действието, с което се е ангажирал. Това означава да бъде добър в професията си и да довежда захванатото до успешен край, завършек.

2. Аракха Сампада – Човек трябва да защитава това, което е спечелил, справедливо и с пот на челото. Тук се има предвид да се предпазва от злодеянията на крадци, злосторници, измамници и т.н.

3. Каляна Мита – Човек трябва да има добри приятели, които са верни, с добро образование, добродетелни, щедри и интелигентни (със здрав разум). С тяхна помощ той ще се движи непоколебимо по правия път и ще се предпазва от злини.

4. Самадживиката – Човек трябва да живее според богатството си, (да се разпростира според чергата си) – нито да харчи твърде много, нито да харчи твърде малко, тоест нито да бъде прахосник, нито да бъде скъперник. Това е изцяло индивидуално и зависи от поста, който заема или от богатството, с което разполага.

Буда споменава за четирите добродетели, които спомагат за постигане на относителното щастие от обикновения човек в бъдеще:

1. Садха (санскр. Шрадха) – Човек трябва да има вяра в моралните, духовните и интелектуални ценности.

2. Сила – Тук се изброяват Петте Въздържания.3. Кага – Благотворителност, щедрост и великодушие, проявени без привързаност и без

очакване на резултати за собствена изгода, а само проявени като израз на състрадание, добронамереност и дружелюбие.

4. Пана – Мъдрост. Това са първите два компонента от осморния път Правилно Разбиране – Сама Дитхи и Правилна Мисъл – Сама Санкапа.

Един младеж на име Сигала имал за духовна практика (Садана), поклонение в шестте посоки: изток, юг, запад, север, долу и горе съгласно ведическите предписания без да разбира истинското значение на тази практика и Буда му я обяснил така:

1. ИЗТОК - Децата трябва да почитат своите родители. Родителите се наричат Брахма – Брахмати Матапитаро. В ортодоксалните будистки семейства дори и днес родителите буквално се боготворят от децата със съответни молитви и церемонии. От децата се очаква да се грижат за родителите си, когато те са в напреднала възраст, да пазят честта на фамилията, да поддържат традициите на семейството, да умножават богатството на

www.izvorite.com47


семейството, да изпълнят погребалния обред след смъртта на родителите. Родителите също имат задължения към децата си: те трябва да предпазват децата си да не тръгват по лош път и да ги насочват по пътя на доброто, да им осигурят добро образование, да им намерят, посочат добри партньори в живота, да им завещаят собствеността и богатството, които са натрупали през живота си, когато дойде времето за това и когато децата са достатъчно зрели и подготвени.

2. ЮГ - Отношения “учител – ученик”. Ученикът трябва да уважава учителя, да бъде послушен, да се грижи за нуждите на учителя, да учи старателно, прилежно и искрено. Учителят от своя страна трябва да дава знанието си точно и правилно като следи за това как се развива неговият ученик. Той трябва да прави това според възможностите си като влага цялото си умение и проявява отговорност и ангажираност. А когато обучението приключи, да му намери работа и му създаде сигурност и стабилност в живота.

3. ЗАПАД - Взаимоотношенията между съпруг и съпруга са също обект на духовна практика и поклонение – Садара Брахмачария. Съпругът трябва да се отнася с уважение към жена си, така че тя никога да не се оплаква и не чувства неговата “липса”. Той трябва да показва обичта си към нея и да й бъде верен. Трябва да й създава комфорт, сигурност и условия тя да се прояви като домакиня. Да й доставя радост като й прави подаръци от платове и бижута. Съпругата от своя страна трябва да контролира и се грижи за домакинската работа. Трябва да забавлява гостите, приятелите на семейството, близки, роднини или тези, които работят с тях. Трябва да бъде вярна на съпруга си, да пази неговата чест, неговия бизнес и да бъде благоразумна и енергична във всички свои начинания.

4. СЕВЕР - Отношенията между приятели, роднини и съседи трябва да бъдат основани на взаимно уважение. Съгласието, взаимопомощта, равноправието, гостоприемството, благотворителността, любезността трябва да са отличителните черти в техните взаимоотношения. Не трябва да има кавги, разправии и раздяла в момент на трудност.

5. ДОЛУ - Взаимоотношения “господар – слуга” (в днешно време “началник – подчинен”). Господарят трябва да дава, възлага на подчинения си такава работа, която е съобразена с неговите възможности и да му заплаща толкова колкото трябва за изпълнението на дадена задача. От време на време трябва да го поощрява и стимулира с допълнително възнаграждение. Трябва да се грижи за здравето на подчинените си. Слугата (подчинения) от своя страна трябва да бъде старателен, добросъвестен и сериозен в своята работа и да не мързелува. Качествата, нужни за слугата (подчинения), са: честност и послушание, вярност, лоялност към господаря и да не се опитва да хитрува.

6. ГОРЕ - Взаимоотношение между аскетите и брахманите (тоест хората, които се занимават с религия и религиозни обреди - религиозните служители, духовните водачи, и в конкретния случай членовете на сангха) от една страна и обикновените хора от друга. Обикновените хора трябва да се грижат за материалните нужди на религиозните служители, да се отнасят към тях с любов и респект. Религиозните служители пък трябва да споделят своите знания с обикновените хора, да ги насочват по правилния път и да им показват как да избягват злото.

Будизмът не препоръчва никакви религиозни церемонии за разлика от другите философски системи на Индия. Както е известно, в някои религии е абсолютно задължително да се извършват определени обреди, да се ходи в храма и т.н. Будизмът е начин на живот, а не религия, която да налага на последователите си да изпълняват едни или други обреди, церемонии, молитви и жертвоприношения. Разбира се там, където будизмът се практикува масово, съществуват храмове, статуи на Буда, манастири и т.н., където се палят кандила, кади се тамян, предлагат се цветя и тем подобни. Но това не са задължителни религиозни обреди, които са наложени като абсолютна необходимост, за да се води правилен начин на живот. Това са по-скоро обреди, предназначени да задоволят религиозните нужди на обикновените хора, които все още не са достатъчно напреднали в учението. За тях е нужна външна подкрепа и утешение – неща, които те все още не знаят и не

www.izvorite.com48


могат да намерят вътре в себе си. За да води правилен начин на живот, за будиста е достатъчно да следва осморния път.

06. ПРАВИЛНО УСИЛИЕ – Сама Ваяма

Това е първият член в групата на Умствените Дисциплини (Самадхи). Под Правилно Усилие трябва да се разбира преди всичко умствена дисциплина, така че да се генерират Правилни Мисли и да не се позволява на деструктивни, нездравословни мисли да завладяват ума. Правилното усилие не е грубо физическо усилие. Благодарение на Правилното Усилие човек може да следва неотклонно пътя, посочен от Буда, да разбере Четирите Благородни Истини, да върви по Осморния Път и да достигне Нирвана. Учителят е подчертавал особената важност на този шести член на Средния Път, защото единствено чрез него човек може да достигне крайната цел. Буда е учил, че той не е в състояние да помогне пряко на който и да е човек, защото това не е в неговите възможности. Буда никога не е говорил за себе си като за спасител и не е давал гаранции, че когато човек тръгне по неговия път, неминуемо ще достигне до края на пътя. Будизмът не е удобно превозно средство, с което да се изкачи върха на духовността. Буда само показва посоката, може да подкрепи, насърчи и даде правилен съвет. Духовният път е път на самотници и всеки сам със собствени усилия трябва да извърви пътя си.Усилието, което се прави от медитиращия, се уподобява на усилието, което се прави от опитния градинар. Градинарят първо трябва да подготви почвата за посев като изкорени плевелите. По същия начин медитиращият трябва да изкорени неправилните, деструктивни мисли и да създаде условия умът да стане възприемчив към конструктивните мисли. След като градинарят е посял семената трябва да натори почвата и да я полива редовно, да се грижи за реколтата и да я предпазва от птици, гризачи, насекоми и т.н. докато я прибере. По същия начин медитиращият трябва да бъде внимателен към своето умствено поле. Функцията на Правилното Усилие е четиристранна:

1. Самвара – Да предпази – от възникването на неправилни нездравословни мисли. Полага се усилие, когато шестте сетива (уши, очи, нос, кожа, език и ум) влизат в контакт с физически или умствен обект да се запази безпристрастие, тоест да не се позволи да възникне емоционално отношение към обекта, да не възниква алчност или отвращение към обекта.

2. Пахана – Да се изоставят възникнали вече деструктивни мисли. Полага се усилие да не се допускат сетивните желания да надделеят, те се отбягват, отблъсват, изчистват от ума.

3. Бхавана – Да се развиват, отглеждат, култивират конструктивни, здравословни, правилни мисли, които все още не са възникнали в ума. Това са мисли, водещи към свобода от привързаност, към прекратяване, спиране на страданието и постигане на освобождение, тоест мисли от рода на: Правилно Внимание (Сама Сати), изследване на Учението за правдата (Дама Вичая), енергичност (Виря), радост (Пити), запазване на спокойствие в условията на непрес-танните промени (Пасадхи), концентрация (Самадхи) и балансираност на ума, непозволяване на желанията да надделеят над разума (Упекша).

4. Ануракхана – Да се задържа вниманието върху конструктивните, здравословни мисли, които вече са възникнали в ума.

Четиристранното Усилие се практикува с цел успех в концентрацията и премахване на зломислието, което пък се явява бариера, препятствие за медитиращия ум. Човек не трябва да влиза в непосредствена борба и мъчително усилие за премахване на нежеланите и нездравословни мисли. Те трябва да отпаднат от самосебе си. Ако се опитаме да им се противопоставим директно няма да имаме успех, както е невъзможно да си наложим да заспим. Колкото повече се опитваме да заспим, т.е. колкото повече умствени усилия полагаме, колкото повече се напрягаме да заспим, толкова повече мисли възникват в ума ни и толкова по-невъзможно става заспиването. Само когато прекратим всяко усилие и се отпуснем, когато отстраним умственото напрежение, сънят идва от само себе си. По същия начин няма нужда да се опълчваме директно срещу зломислието.

www.izvorite.com49


Вместо това трябва само да направим усилие да разпознаем тези нездравословни мисли, да ги класифицираме като нежелани мисли, да имаме будност, когато те възникват, тоест да имаме съзнателност за това, когато те започнат да се появяват и да завладяват ума ни, да ги анализираме, да видим откъде се пораждат, какъв им е коренът, каква е причината за тяхното възникване, да се дистанцираме от тях и да се опитаме да намалим напрежението, което те създават в нас като се стараем да се отпуснем така, както преди заспиване.

Контролирането и отхвърлянето на деструктивните мисли не трябва да се прави с аскетично себеизмъчване на тялото. Извънредното старание без благоразумие е като да се бяга без посока в тъмна нощ. Усилието трябва да е правилно дозирано и степенувано, подобно на лекарство. Дозата е, която превръща лекарството в отрова и обратно. Или както опитният ездач възпира с юзди коня, когато бърза безпричинно и го подтиква да ускори хода си, когато се бави ненужно.

В Маджхима Никая се дават ПРАКТИЧЕСКИ НАСТАВЛЕНИЯ как да се обуздават неправилните мисли:

“О, сподвижници, този бхикшу сред вас, който се е отдал на възвишена мисъл, би трябвало да размишлява над пет неща от време на време (тоест когато нездравословни, деструктивни мисли спохождат ума му). Кои са тези пет неща?

1. Ако в този бхикшу чрез размишление (рефлексия) върху обект възникнат деструктивни, нездравословни мисли, свързани с желание, омраза или заблуда (за да може да се освободи от тях), той трябва да размишлява върху друг обект, който е противоположен и предизвиква здравословни мисли. Така нездравословните мисли изчезват. Посредством тяхното премахване умът става стабилен и се успокоява, единен и концентриран в себе си (тоест мислите вече не са насочени към физическия свят и чувствените удоволствия). Така, както сръчният дърводелец или неговия чирак, избиват клин с друг клин, по същия начин и бхикшу трябва да избие неправилния обект с правилен. Така деструктивните мисли, които са свързани с желанието, омразата и заблудата, изчезват, биват премахнати. Посредством тяхното премахване умът се успокоява и става стабилен, единен и концентриран, събран в себе си.2. Ако въпреки всичко деструктивните мисли продължават да възникват в ума на Бхикшу, който размишлява върху друг противоположен обект и се опитва да предизвиква конструктивни, здравословни мисли, тогава той трябва да разгледа недостойнствата на деструктивните мисли така: “Действително тези мои мисли са непристойни, нездравословни и последиците от тях ще бъдат болезнени.” Така нездравословните мисли изчезват, биват премахнати. Посредством тяхното премахване умът се успокоява и става стабилен, единен и концентриран, събран в себе си.3. Ако въпреки всичко деструктивните мисли продължават да възникват в ума на Бхикшу, който размишлява върху техните недостойнства, той трябва да ги игнорира, да не им обръща внимание и да не размишлява върху тях. Така нездравословните мисли изчезват, биват премахнати. Посредст-вом тяхното премахване умът се успокоява, става стабилен, единен и концентриран, събран в себе си.4. Ако въпреки всичко деструктивните мисли продължават да възникват в ума на Бхикшу, който не им обръща внимание и се опитва да не размишлява върху тях, той трябва да обмисли как да премахне корена на тези мисли. Така нездравословните мисли изчезват, биват премахнати. Посредством тяхното премахване умът се успокоява, става стабилен, единен и концентриран, събран в себе си.5. Ако въпреки всичко деструктивните мисли продължават да възникват в ума на Бхикшу, който обмисля как да премахне техния корен, той трябва със стиснати зъби и език, притиснат към небцето, (на български също се употребява подобен израз “стискане на зъби”, за да се покаже крайно усилие на волята) да въздържа, преодолява и контролира ума (лошия) чрез ума (добрия). Така нездравословните мисли изчезват, биват премахнати. Посредством тяхното премахване умът се успокоява, става стабилен, единен и концентриран, събран в себе си.”Това са ПЕТ СТЕПЕНИ НА КОНТРОЛ НА МИСЪЛТА, за които се дават съответно пет техники. Когато нежеланата мисъл, която е възникнала в ума, е съвсем слабо изявена, е достатъчно само да се отвлече вниманието в друга посока.

www.izvorite.com50


При втората техника, когато нежеланата мисъл е по-силна, е нужно убеждение, човек сам трябва да си каже, че подобни мисли са недостойни. Това също е мисъл и, когато тази мисъл се “прикрепи” към недостойните мисли, те, недостойните мисли, се обезсилват. Това прикрепяне на дадена мисъл към други мисли е много често употребявана техника в йога и веданта. Когато се прикрепят дадени мисли към основните мисли, те се изменят и придобиват сила или губят своята сила. (Виж Шрадха във Веданта.). Първата и втората техники заедно се наричат Пратипакша Бхавана в Йога и Веданта.

Ако въпреки всичко нежеланите мисли не бъдат потиснати, третата техника препоръчва да се игнорират и човек да продължи да се занимава с това, което изисква ситуацията, момента, т.е. да продължи да си върши работата. Ако въпреки всичко нежеланите мисли продължават да смущават ума, четвъртата техника препоръчва да се направи себеанализ и да се види кои са причините за възникването на тези мисли. Обикновено това е много силен и ефикасен метод и той се прилага само в случаи, когато нежеланите мисли са се превърнали в навик и непрестанно спохождат ума. Виждайки тяхната причина, човек стига до убеждението, че те са илюзорни и техният корен е себичността. Този метод може да се прилага само след много продължителна подготовка на ученика, който е постигнал сериозен напредък и в когото се е събудила мъдростта – Пана. Този метод не се препоръчва за начинаещи ученици, садхаци, защото те не знаят как да анализират правилно възникналата мисъл и нейните причини. Е, с помощта на учител е възможно и за начинаещите да постигнат резултат, но е необходимо да имат пълно доверие в учителя, а и самият учител да е на много високо ниво.

Ако въпреки това нежеланите мисли продължават да смущават ума, се препоръчва последната техника на “стискане на зъби и притискане на езика към небцето”. Това е директно опълчване срещу нежеланите мисли, когато със силата на волята човек се опитва да спре тяхното бушуване в ума. Това е най-трудната техника, която се препоръчва само на много напреднали в медитацията ученици. Петата техника е насочена срещу най-упоритите мисли, които се проявяват като пристрастие в най-тежката му форма. Напредналите форми на алкохолизъм са пример за такова пристрастие. Разбира се напредналите ученици не могат да имат проблем с пристрастие към алкохол. Но при тях също съществуват пристрастия към определен начин на живот, към учителя, към учението, и т.н. Всички тези пристрастия, макар и към висши “добродетели” са все пак пристрастия и техния механизъм на действие е подобен на пристрастието към алкохола. Тези пристрастия са дори по-силни от пристрастието към алкохол или цигари и те трябва да бъдат превъзмогнати и преодолени дори със “стискане на зъби”, тоест с крайно усилие на волята. Петата техника може да се практикува само с помощта на опитен учител и в подходяща среда, където ученикът има за пример други, които са по-напреднали от него. В противен случай тя е обречена на неуспех.

07. ПРАВИЛНО ВНИМАНИЕ – Сама Сати.

Правилно Внимание, (Правилно Схващане на обекта, Правилна Будност по отношение на обект) – Сама Сати е вторият член от групата на Умствените Дисциплини (Концентрация, Медитация, Самадхи). Думата Сати (санскр. Смрити) означава памет, запомняне, припомняне. Ние можем да запомним, да запаметим нещо, само ако имаме будност по отношение на това нещо. Само когато нашето внимание е насочено към даден обект, към дадено нещо и то е осъзнато, ние можем да го запомним, запаметим. В противен случай този обект не съществува за нас. В такъв смисъл се употребява тук думата памет, внимание, будност.

Но какво означава това правилно внимание, правилна будност. В зависимост от нашето отношение към обекта ние можем да имаме различна будност по отношение на този обект. Един физик може да наблюдава Ниагарския водопад с очите на физик и да пресмята колко тона или колко кубически метра вода падат в секунда. Един инженер може да наблюдава Ниагарския водопад и да пресмята колко гигавата електроенергия може да се получи. Един художник може, наблюдавайки същия водопад, да се въодушеви от неговата грандиозност и да нарисува прекрасна картина. Един музикант може да напише симфония, един мистик - да получи провидение, един

www.izvorite.com51


авантюрист може да се впусне в някакво рисковано начинание и т.н. Всеки един от тях вижда Ниагарския водопад в зависимост от това с какво се идентифицира в момента, в зависимост от това каква е неговата обусловеност, какви са неговите васани. Обикновено хората се идентифицират със своя пол, национална, религиозна принадлежност, възрастова група и т.н. Във Веданта и Йога наблюдателят се стреми да се идентифицира с така нареченото чисто или необусловено съзнание наречено, Атман. В Будизма идентификацията на наблюдателя е с учението на Буда. Когато обектите се наблюдават от такава една позиция, се казва, че имаме Сама Сати или Правилно Внимание.

Но как да се практикува и за какво служи Правилното Внимание? Веднъж Буда разказал историята за един акробат и неговия млад асистент, помощник. Акробатът се покачил на бамбуков прът и, пазейки равновесие, казал на младежа: “Сега ти също се покатери по пръта и след това се качи на раменете ми. Гледай да ме пазиш, подкрепяш и аз също ще те пазя, подкрепям. Така като се предпазваме един друг, ще показваме този трик пред хората и ще се прехранваме.” Младежът отвърнал: “Не господарю, това няма да може да стане по този начин. Ти предпазвай себе си, а аз ще пазя себе си. Така всеки като пази сам себе си, ще показваме този трик пред хората и ще се прехранваме.” После Буда обяснил, че Правилното Внимание трябва да се практикува по същия начин. От една страна с Правилно Внимание човек предпазва себе си и по този начин предпазва другите, от друга страна с Правилно Внимание човек предпазва другите и по този начин предпазва себе си. Когато човек прилага, практикува многократно Правилно Внимание (Сатипатхана) към себе си, той се развива духовно. Когато човек многократно прилага, практикува Правилно Внима-ние (Сатипатхана) към другите той развива търпеливост, ненасилие, любов и състрадание. Буда заключава: “О, Бхикшу, когато практикувате Правилно Внимание, трябва да си казвате – Аз предпазвам себе си, аз предпазвам другите.”

Само човек, който е съзнателен, който има будност, който е внимателен по отношение на своите мисли, може да ги коригира, може да премахне лошите и да култивира добри мисли. Правилното Внимание предпазва човек от отклонение от пътя на правдата. Пълното познаване на писанията и учението на Буда е безполезно, ако не се приложи на практика. Само с помощта на Правилно Внимание може да започне прилагането, практикуването на учението. Чрез него се изостря бдителността на човек, изостря се неговата способност да различава доброто и злото, изостря се чувството му за етичност и морал. С него се постига духовно пречистване, преодоляват се всяка скръб и печал, ридания и вопли заради сполетяло го нещастие, постига се прекратяване на страданието, постига се Нирвана. Чрез Правилното Внимание, човек може да схване преходността на нещата и това се нарича Правилно Схващане - Сампаджана. (В будизма се слага равенство между Правилното Внимание и Правилното Схващане – Сама Сати и Сампаджана.) Липсата на разбиране за преходността на нещата води до неконтролирани и прибързани думи или действия и подхранва въображението за непристойни постъпки. Липсата на Правилно Схващане, А-Сампаджана се проявява по четири начина:

1. Сатха А-Сампаджана – Липса на правилно схващане на целта, тоест когато някой върши нещо с неправилни, неясни мотиви, когато върши нещо без да има ясна цел.

2. Сапая А-Сампаджана - Липса на ясно схващане за правилен подход, тоест когато някой върши неща, които не помагат за утвърждаване на доброто, нито пък за предотвратяване или ограничаване на злото.

3. Гочара А-Сампаджана - Липса на ясно схващане на средствата, тоест когато някой се отклонява от Дама – Учението, пътят който Буда е посочил. Истинското средство и истинското убежище за този, който следва пътя са Четирите благородни истини.

4. Асамоха А-Сампаджана - Липса на ясно схващане на “Липса на Невежество”. Обикновеният човек живее с илюзията или невежеството, че приятните за сетивата неща са същественото в живота, че те са вечни и носещи щастие. Той живее според това разбиране като насърчава себе си и другите около него да следват пътя на задоволяване на сетивата, вместо този на тяхното обуздаване. Това е израз на невежеството. Липсата на невежество, означава знание за преходността на нещата, знание за тяхната истинска природа, знание за илюзорността на аза. Така Асамоха А-Сампаджана може да се преведе и като неправилно разбиране на учението на Буда.

www.izvorite.com52


Как става формирането на Правилно Внимание е обяснено в Сати Патана Сута (санскр. Смрити Упастхана Сутра – Сутра на Формиране на Правилно Внимание – бук. “поставяне близо до паметта” - Смрити Упастхана). Това е десетата беседа в Маджхима Никая и се среща в по-разширен вид като двадесет и втора беседа в Дигха Никая. Сати Патана Сута се смята за най-важната част от учението на Буда в Хинаяна Будизма. Тук ще представим основните идеи съдържащи се в тази сута. Формирането на Правилно Внимание става в четири основни направления наречени четири основни фондации: І. Към тялото - Кая, ІІ. Към чувствата, усещанията - Ведана, ІІІ. Към ума, съзнанието - Чита, ІV. Към умствените обекти от морален характер свързани с учението - Дама. Основно правило, основен принцип при формиране на Пра-вилно Внимание е да се поддържа пълно безпристрастие и непривързаност към обекта на наблю-дение - без да се създава отношение на харесвам или не харесвам, желание или нежелание, страст и отвращение. Без да се допуска или прави каквато и да е оценка на обекта като добър или лош, желан или нежелан, полезен или безполезен, без сравнения. Без да се реагира на обекта на наблюдение по какъвто и да е начин, нито да се подкрепя, подпомага, нито да се възпира, възпрепятства, без да се намесва в действието, независимо какво е то. Без да се правят планове за бъдещето или анализи за миналото. Просто едно мълчаливо свидетелствуване, безпристрастно присъствие, наблюдаване на това, което става, което се случва и пълно приемане на това, което е без намеса, без реакция. И по този начин живот в безпристрастност и независимост, неподвластен на въздействията на двойките противоположности. Това са абсолютно задължителни условия, които трябва да се имат предвид, когато се практикува която и да е от изброените по-долу практики на медитация.

Мярката, критерият за Правилно Внимание е собственото състояние на ума. Ако в медитиращият възниква гняв, страст, срам, вина, радост, задоволство или каквито и да са състояния на умствено неспокойство или умствена възбуда, значи вниманието е неправилно. А ако умът се успокоява и чувствата, емоциите затихват, това значи, че се формира Правилно Внимание.

І. ФОРМИРАНЕ НА ПРАВИЛНО ВНИМАНИЕ КЪМ ТЯЛОТО1. Формиране на Правилно Внимание към дишането – Ана Апана Сати – бук. внимание

към вдишването и издишването. Човек наблюдава дишането си без да се стреми да го променя съзнателно. Съзнателната промяна на дишането е предмет на Пранаяма. Това е само насочване на вниманието към дишането. (Това е част от Випасана Медитацията описана в първата част на книгата, като Анапана Сати.). Според предписанията това трябва да се прави в позата Лотос, в гората под някое дърво. Но в днешно време се практикува на някое тихо и спокойно място, в седнало положение с изправен гръб. Ако тялото прави дълбоко дишане медитиращият осъзнава, че тялото прави дълбоко дишане, ако тялото прави плитко дишане медитиращият осъзнава, че тялото прави плитко дишане. Това е една от най-съвършените медитации, при която човек се научава да наблюдава безпристрастно, без да се намесва и без да реагира. (По същия начин, по който се научава да наблюдава дишането си, той може да се научи да наблюдава и всичко останало на този свят, дори и своите реакции! Звучи като противоречие на пръв поглед - от една страна се казва да не се реагира, а от друга страна да наблюдава собствените си реакции без да реагира? На практика това означава да се създаде дистанция между наблюдателя и действието. Това ще бъде обяснено малко по-късно.)

2. Формиране на Правилно Внимание към позицията на тялото. Медитаторът насочва своето внимание към позицията на тялото си, независимо дали то е в право, седнало или легнало положение, без това да предизвиква някакви желания или някакво отношение. Например, ако човек се намира в препълнен автобус и ако е успял да седне, това не трябва да предизвиква в него задоволство или пък ако е прав, това не трябва да предизвиква в него недоволство. Дали позицията на тялото е удобна или не, това не трябва да има отношение към състоянието на ума, на съзнанието на медитиращия. През цялото това време той остава безпристрастен наблюдател на своето тяло.

3. Формиране на Четиристранно Правилно Внимание. В момента, в който се направи опит да се промени или се промени позицията на тялото с цел заемане на по-удобна поза, това е

www.izvorite.com53


реакция. В такъв случай се казва, че Правилното Внимание към тялото се прекъсва от реакция. За да не се прекъсне медитацията, трябва безпристрастно да се наблюдават и движението на тялото, и менталната реакция, която е предизвикала реакцията. а) Дали се върви напред или назад; дали се гледа напред или в друга посока; б) Дали човек се навежда или изправя; какви дрехи носи, как държи в ръцете си паницата за просене (Всеки бхикшу трябва да има малка паница, която се носи с двете ръце отпред пред долната част на корема. В тази паница се слага милостиня. Просенето е било съставна част от дневната практика на будистките монаси. В днешно време е трудно да се видят такива бхикшу, освен в специални дни и на специални места. Веднъж попитали Буда защо ходи да проси всеки ден, след като е богат и не се нуждае от милостиня. Просенето според Буда се извършва не защото бхикшу има нужда от помощ. Бхикшу трябва да бъде абсолютно независим материално и едва тогава той има право да проси. Такъв бхикшу проси за да се даде възможност на другите хора за извършат едно добро дело. Когато се помага на другите да извършват, добри дела това се смята за най-съвършената помощ, която може да се даде, да се окаже на другите хора, които още не са готови да поемат по пътя на истината.), как се храни, как пие, как дъвче, как вкусва, как ходи по нужда; в) Как върви, как стои, как седи, как заспива; г) Как се събужда, как говори, как пази мълчание.

Трябва да се наблюдава тялото, когато е в движение. Това е значително по-трудно и в началото е необходимо да се започне с много внимателни забавени движения. Насочва се и се задържа вниманието си върху положението на тялото - как това положение се променя, под какъв ъгъл са ръцете и краката, дали се движат плавно, как постепенно преминават от едно положение в друго и т.н. За Буда се казва, че той се е движил с бавна и много спокойна походка, с пълно съзнание за всяка своя стъпка. Медитация с бавно ходене и днес е много разпространена практика в будистките манастири (тъй наречения кинхин или дза дзен в движение). Съвременната система на Тай-Дзи се изгражда на основата на медитация върху движенията на тялото. Постепенно, след многократно повторение движенията на тялото се ускоряват, докато достигнат своя максимум след години повторения.

4. Формиране на Правилно Внимание към отвратителността на тялото. Обикновеният човек се привързва към своето тяло и към телата на другите хора, които той смята за красиви и привлекателни. От това привързване възниква страдание поради неизбежното остаряване на тялото, което постепенно губи своята привлекателност. Чрез Формиране на Правилно Внимание към отвратителността на тялото се избягва възникването на подобна привързаност. Например, силно влюбен младеж си загубва ума по красавица с разкошна коса. Ако на същия този младеж му поставят в чая един-единствен косъм от косата на тази красавица, без да му казват от къде е взет, той най-вероятното ще откаже да пие чая си. Но в същото време е загубил ума си по косата на красавицата!?

Така бхикшу насочва своето внимание към различните части на тялото обвито от кожа и изпълнено с нечистотии, от петите до върха на главата като размишлява: Действително по това тяло има косми по главата и по кожата, нокти, зъби, кожа, плът, сухожилия, кости, костен мозък, бъбреци, сърце, дроб, корем, далак, дробове, черва, стомах, изпражнения, урина, жлъчка, слуз, гной, кръв, пот, тлъстини, слюнка, носни секрети, мазнини (по кожата и космите) и т.н..

5. Формиране на Правилно Внимание към Материалните Елементи Според Будистите тялото е съставено от четирите първични елемента - земя, вода, огън и въздух. В съвременна интерпретация тялото е съставено от около 60 различни химични елемента, намиращи се в определена комбинация. Рано или късно то отново ще се разпадне на съставните си елементи. Тук елементите се интерпретират също и като първични осезания на съответните сетива. Идеята за всяко от първичните осезания след смъртта ще се върне към съответния елемент.

6. Формиране на Правилно Внимание към деветте гробищни обекта (или деветте гробищни медитации). Човек живее с мисълта, че той няма да умре или че неговите близки няма да умрат. Ние отхвърляме тази мисъл и не искаме да приемем смъртта като факт. Това кара обикновения човек да действа, работи, живее, егоистично. Чрез насочване на вниманието към деветте различни степени на разпадане на тялото след смъртта човек става по-обективен към своите желания, към своите постижения, към постиженията на другите хора. Той се смирява и не отдава такова голямо значение на успехите или неуспехите в живота. Това не е песимизъм, а абсолютен реализъм. В

www.izvorite.com54


Индия според някой от вярванията тялото на мъртвеца не се погребва, нито пък се изгаря, а се оставя на открито в специално гробище, където може да послужи за храна на животните. Така човек след смъртта си може да извърши още едно добро дело като остави тялото си за храна на животните. Описаните по-долу размишления се отнасят за именно такова гробище.

1. Бхикшу размишлява върху това как изглежда тялото на човек, който е умрял преди няколко дни – подуто, посиняло, започващо да се разлага, захвърлено на гробището. Той размишлява така: “Наистина, моето тяло е от същата природа и един ден ще го сполети същата съдба.”

2. После Бхикшу размишлява върху тяло, захвърлено на гробището, наядено от птици, лешояди, кучета, чакали и различни червеи. Той размишлява така: “Наистина, моето тяло е от същата природа и един ден ще го сполети същата съдба.”

3. После Бхикшу размишлява върху тяло захвърлено на гробището, от което е останал само скелетът и тук там остатъци от плът и кръв по костите. Той размишлява така: “Наистина, моето тяло е от същата природа и един ден ще го сполети същата съдба.”

4. После Бхикшу размишлява върху тяло, захвърлено на гробището, от което са останали само костите, все още свързани със сухожилия, със следи от кръв по тях, но без плът. Той размишлява така: “Наистина, моето тяло е от същата природа и един ден ще го сполети същата съдба.”

5. После Бхикшу размишлява върху тяло захвърлено на гробището, от което са останали само костите, все още свързани със сухожилия, но без кръв по тях. Той размишлява така: “Наистина, моето тяло е от същата природа и един ден ще го сполети същата съдба.”

6. После Бхикшу размишлява върху тяло, захвърлено на гробището, от което са останали само костите, но вече отделни, несвързани и пръснати безразборно на разни страни, тук кост от ръка, там кост от крак, ребро, гръбнак или от череп. Той размишлява така: “Наистина, моето тяло е от същата природа и един ден ще го сполети същата съдба.”

7. После Бхикшу размишлява върху тяло, захвърлено на гробището, костите на което са избелели. Той размишлява така: “Наистина, моето тяло е от същата природа и един ден ще го сполети същата съдба.”

8. После Бхикшу размишлява върху тяло, захвърлено на гробището, повече от година време след смъртта, само някои от костите са останали на купчината. Той размишлява така: “Наистина, моето тяло е от същата природа и един ден ще го сполети същата съдба.”

9. После Бхикшу размишлява върху тяло, захвърлено на гробището, костите на което са съвсем изгнили и са се превърнали на прах. Той размишлява така: “Наистина, моето тяло е от същата природа и един ден ще го сполети същата съдба.”

Когато се изпълнява медитация върху деветте гробищни обекта, човек, който не е подготвен, може да изпита отвращение, страх или други подобни неприятни емоции. Но за този, който е установен в учението на Буда, подобно размишление води към удоволствие, успокоение, чувство на вътрешен мир и блаженство. Тези екстазни състояния на ума не са резултат от перверзен ум, който намира удоволствие в подобни отвратителни за обикновения човек картини. Чувството на удоволствие възниква в резултат на разбирането на преходността на нещата в живота, то е резултат от победата над собствения страх и отвращение, то е резултат от удовлетворението, че сме изградили в себе си знание, с което можем да се борим и да победим своите собствени егоистични страхове.

ІІ. ФОРМИРАНЕТО НА ПРАВИЛНО ВНИМАНИЕ КЪМ УСЕЩАНИЯТАФормирането на Правилно Внимание към усещанията е втората основна фондация при

формирането на Правилно Внимание. Тук то е насочено към втория агрегат, агрегата на усещанията, които се делят на приятни, неприятни и неутрални. Когато изпитва някакво усещане, медитиращият само отбелязва в себе си дали то е приятно, неприятно или неутрално. Без да отива по-нататък в мисленето си, без да анализира, защо или как да избегне, задържи или продължи това усещане. В него не се появява емоционално отношение към усещането, нито към неговите причинители. Например, ако се стои по-продължително време в поза за медитация, се появяват

www.izvorite.com55


неприятни усещания на умора. Това е идеален случай да се наблюдава безпристрастно тялото без да се реагира на усещането. Ако наблюдението е напълно безпристрастно, усещането изчезва.

ІІІ. ФОРМИРАНЕТО НА ПРАВИЛНО ВНИМАНИЕ КЪМ УМАФормирането на Правилно Внимание към ума е третата основна фондация при

формирането на Правилно Внимание. Това е по-трудна медитация, при която вниманието се насочва към различните състояния на ума – емоционални състояния на страст, гняв, омраза, обида, радост, и т.н.; към състояния на: невежество, концентрираност, разсеяност, невнимание, превъзходство, подценяване, надценяване, чувство на свобода, чувство на зависимост, състояние на развит (в дадена област) ум, или състояние на неразвит (в дадена област) ум и т.н.. Медитиращият само отбелязва, че умът е в съответното състояние или че съответното състояние липсва. Медитиращият върху ума знае например, че в определен момент умът му е обхванат от чувство на радост или че чувството за радост липсва, знае че умът е обхванат от чувство на страст или че чувството на страст липсва в момент, в който би трябвало да бъде налице. Медитиращият знае, че в момента в него има тъга или че е весел, или че е с неутрален ум. Знае че в ума му има чувство на себенадценяване или чувство на себеподценяване Той създава дистанция между чувството или настроението, в което се намира умът и онази негова част, която е безпристрастно наблюдаваща. Тази безпристрастно наблюдаваща част от него е мъдростта, Пана. Тази мъдрост се изгражда и разкрива постепенно с изучаване на Дама (учението на Буда) и неговото практическо прилагане.

ІV. ФОРМИРАНЕТО НА ПРАВИЛНО ВНИМАНИЕ КЪМ УМСТВЕННИТЕ ОБЕКТИФормирането на Правилно Внимание към умствените обекти е четвъртата основна

фондация при формирането на Правилно Внимание. Всичко, към което се насочи умът става, умствен обект. В такъв смисъл, когато умът се насочи към изброените по-долу неща, те стават умствени обекти. Четвъртата фондация по принцип СЕ ЗАНИМАВА СЪС САМОТО УЧЕНИЕ на Буда.

1. Формирането на Правилно Внимание към ПЕТТЕ ПРЕЧКИ – Панча Ниваранани (ед.ч. Ниварана): а) Камачханда – страст, сетивно желание; б) Вяпада – гняв, зломислие; в) Тхина Мидха – апатия, тъпота, мързел, бездействие; г) Удхача Кукуча – припряност, безпокойство, тревожност; д) Вичикича – съмнение, скептицизъм. Бхикшу, който практикува Правилно Внимание към пречките, само отбелязва, че в дадения момент те са в него или не са в него. Ако са в него, не се самообвинява или самопорицава, нито пък се радва, ако не са в него. Той само установява факта без да се въвлича в констатацията. Само когато се наблюдава по този начин, човек може да види истинските причини за зараждането или за липсата на зараждане на пречките.

2. Формирането на Правилно Внимание към ПЕТТЕ АГРЕГАТА, как се зараждат и как отминават и изчезват: материалните форми, усещанията, възприятията, менталните формации и съзнанието.

3. Формирането на Правилно Внимание към ШЕСТТЕ ВЪНШНИ И ВЪТРЕШНИ ОСНОВИ НА ОСЕЗАНИЕ. Тоест безпристрастното внимание на Бхикшу е насочено към: 1. носа и миризмата, 2. очите и формите и цветовете, 3. ушите и звуците, 4. кожата и допира, 5. езика и различните вкусове, 6. ума и обектите на ума. Той знае само дали те са възникнали или не са въз -никнали и по този начин живее в безпристрастност без да бъде засяган от двойките противоположности.

4. Формирането на Правилно Внимание към СЕДЕМТЕ ФАКТОРА НА ПРОСВЕТЛЕНИЕ – Боджханга: 1. Сати – На будност, на концентрация, на внимание към всичко, което човек върши умствено или физически. (Това е предметът, който разглеждаме в момента на тези страници). 2. Дама Вичая – На размишление и изследване на умствените обекти, които са свързани с доктрината на Будизма. 3. Виря – На енергия, динамичност, отдаденост, с която да се следва Буда-учението, безотказно до самият край, тоест до постигане на Нирвана. 4. Пити – На радост и доволство, които са следствие на правилното прилагане на учението. 5. Пасадхи – На липса на напрежение в тялото и ума, състояние на релаксация при всяка умствена или физическа активност или дейност. Това не е бездействие. Това е правилно усилие, при което не се използва енергия

www.izvorite.com56


повече от колкото е необходима за да се извърши действието. А самото действие е действие, в чиято необходимост сме напълно убедени. Такова усилие се схваща като нещо приятно. То е действие свободно от напрежение, излишна припряност, суетене или очаквания. 6. Самадхи – На концентрация, на съсредоточеност. Това ще бъде разгледано по-долу. 7. Упекха – На равновесие, балансираност. Това означава да се приема всичко, което ни поднася животът – добро или лошо, приятно или неприятно с балансиран ум, ум който не се влияе от постоянните промени в света.

Бхикшу насочва своето внимание към съответния фактор и установява дали той е в наличие или отсъства от него без да проявява каквото и да е отношение като остава непоклатим, независимо дали резултатът е положителен или отрицателен

5. Формирането на Правилно Внимание към ЧЕТИРИТЕ БЛАГОРОДНИ ИСТИНИ. С това бхикшу развива безпристрастие дори и към самото учение на Буда и така става по обективен към него. По този начин се избягва развиване на религиозен фанатизъм.В заключение ще повторим, че независимо от това каква форма на медитация е избрана, независимо към какъв обект е насочена тя, важната и съществена особеност е да има Правилно Внимание – Сати, правилна будност в духа на безпристрастието и липсата на чувство за “аз”. Правилно наблюдение (Анупасана – това е друга дума употребявана вместо Сати) има, когато се осъзнае фиктивността и илюзорността на Аз-а. Например, медитиращият изпитва негативно чувство на нещастие, депрeсираност, тревога и т.н.. Понякога той не е наясно защо това чувство е възникнало в ума му. Първата стъпка за медитиращия е да се разграничи от чувството. Това означава, че негативното чувство, каквото и да е то, не трябва да става причина медитиращият да се чувства нещастен. В повечето случаи, когато медитиращият се самонаблюдава неправилно, в него възниква мисъл от вида: “Аз съм обладан от негативно чувство. Аз не искам да съм обладан от негативно чувство. Аз трябва да се освободя от това чувство. Но аз не мога да се освободя от това чувство, защото има обективни причини, които го предизвикват и които аз не мога да преодолея, защото нямам контрол над тях.” Точно тази мисъл го прави още по-нещастен. Той се чувства нещастен, защото е нещастен. Това е затворен кръг, в който негативното чувство се засилва, вместо да намалява. За да се разграничи медитиращият от чувството, е нужно да излезе от този затворен кръг на мислене, да спре този процес на засилване на негативното чувство от самосебе си. Как? Правилното Внимание се насочва към истинските причини за възникване на това чувство, те трябва да се изследват отвън, като че ли някой друг човек наблюдава и изследва, така както ученият изследовател прави открития - с пълна обективност, без какъвто и да е субективизъм. Тогава медитиращият НЕ се отнася към негативното чувство с думата “моето чувство на ...” или с “АЗ се чувствам ...” Той се отнася към чувството с думите “ЕДНО чувство на ...” Той знае за фиктивността на идеята за “Аз”, че това е една илюзорност и съвкупност от непрестанно променящите се пет агрегата. Наблюдава фактите и събитията от гледна точка на мъдростта (Пана). Така може да види истинската причина, корена за възникналото негативно чувство. Чувството е резултат от невъзможността да се задоволи някакво желание, принадлежащо на фиктивния Аз. То е форма на егоизъм, проява на себичност. Същото се отнася и до положителните чувства на радост, щастие, които се изпитват от обикновените хора. Те са резултат от задоволяването на някое желание, принадлежащо на “Аз-илюзорността”. Те са също проява на егоизъм.

Разбира се будизмът не отрича тези чувства, нито пък ги порицава или поощрява. Те са част от петте агрегата и трябва да се приемат такива, каквито са. Чувствата са горивото, енергията, която е нужна, за да се действа в света. Най-доброто, което може да се направи с тези чувства, е над тях да се осъществява постоянен контрол. Не чувствата да контролират човека, а човек да контролира чувствата.

08. ПРАВИЛНА КОНЦЕНТРАЦИЯ – Сама Самадхи

В будистките писания се говори за два основни вида медитация. Едната е Самата (санскр. Самадхи), другата е Випасана (санскр. Випашяна или Видаршана). Със Самата медитация се означава състояние на еднонасоченост на ума, насоченост към един само обект, без позволяване

www.izvorite.com57


на други мисли да отклоняват вниманието, без възникването на други мисли, Читекагата (санскр. Читайкаграта). Посочват се различни способи и правила за постигане на това състояние на ума. Посочват се и различни обекти, върху които да се задържа вниманието. (Многобройни примери за това са дадени в третата част на книгата в превода на “Вибхути пада” - третата глава от сутрите на Патанджали. Те не се различават от тези, посочени в будистките писания.) Когато вниманието се задържи по този начин за достатъчно дълго време върху един-единствен обект, възникват тъй наречените мистични или свръхестествени състояния, когато йогинът (думата йогин не е чужда на будизма и се употребява многократно) е в състояние да предскаже бъдещето, да види своите минали животи, да извършва “чудеса” от рода на левитация, и т.н. Неговото съзнание пребивава във висшите сфери, “сферата на Празнотата” или “сферата на нито възприятие, нито не-възприятие” или “сферата на висшето Блаженство”. Както в йога и веданта, така и Буда не придава никаква особена стойност на тези тъй наречени “чудеса”. Смята ги за нещо маловажно, нещо несъществено. Той ги нарича “весело състояние на съществуване” – Дитха Дхама Сукха Вихара, или “мирно съществуване” Санта Вихара. Те са творение на ума, Самскара, и не се различават от другите Самскари. В днешно време има много спорове сред начинаещите последователи дали тези състояния са истина, или са умствена фикция, халюцинация на ума. Тези, които са ги изпитали върху себе си твърдят, че те са факт, докато други, които са привърженици на съвременната наука, настояват, че тези твърдения са измислица тъй като не подлежат на верификация. Правилният отговор на този въпрос се крие в определението на думата “истина”. Според съвременната наука истина е всичко, което може да се провери експериментално и не противоречи на основните закони на логиката. В такъв случай може да се каже, че тези феномени НЕ са истина, тъй като не могат да бъдат изследвани директно, чрез многократно повтаряне на един и същ експеримент, т.е. липсва начин, по който твърденията да бъдат доказани, определени като верни или неверни, или да бъдат верифицирани. За съвременната наука истинността на едно твърдение се доказва с повторяемост на резултатите от експеримента. Например, някой твърди, че е постигнал знание за свой предишен живот. Ако се подложи на строг научен анализ, подобно твърдение винаги ще дава отклонения, ще има разлики.

От друга страна във Веданта и Будизма “истината” се определя като нещо, което е отвъд всяко възприятие, отвъд всяко логическо определение. Тяхното разбиране е, че единствената “истина” това е Абсолютната Трансцедентална Реалност. Всичко друго във видимия или умствените светове е една илюзорност. Това, което се определя от съвременната наука като “истина”, е илюзорност, фикция на ума, според тези учения. Така въпросът дали тези свръхестествени състояния и чудеса са истина за тях не е валиден. Това е все едно човек да заспи и да сънува, че живее своя някакъв живот, но на друго място и в друго време, под друго име и във друго измерение. Ако този човек в съня си се срещне с един “чудотворец” и види някакви чудеса или свръхестествени неща, в него може да възникне въпрос дали тези неща са истина или не. Той може да се опита да провери и по “научен” път да докаже, че тези чудеса не са истина. Може да се опита да подложи на проверка тези чудеса и да установи, че те противоречат на основни закони. Може да отиде в съня си в един университет, където да помоли учените да изследват истинността на тези чудеса. И учените в този университет да докажат, че тези чудеса не се истина. Докато “чудотворецът” в съня му ще се опитва да докаже обратното - че те са истина. Кой от двамата е прав? Когато човекът се събуди лесно се вижда, че такъв въпрос е неоснователен. Целият свят на спящия човек - университета, учените-изследователи в него, чудотвореца и неговите свръхестествени способности - всичко това е един сън, една илюзия. По същия начин въпросът дали е истина, че такива свръхестествени състояния и способности съществуват или не, във видимия свят е нелегитимен от гледна точка на Абсолютната Реалност. Защото така нареченият видим свят, реалност и т.н според съвременната наука и чудесата на йогите, техните свръхестествени способности са също илюзорност, когато се разглеждат от гледна точка на този, който е постигнал Нирвана.

Но да се върнем на темата за Самата медитация. Тя е предназначена за постигане еднонасоченост на ума. За да се постигне една продължителна концентрация върху даден обект на медитация, е нужно да се спре възникването на странични мисли, тоест да се успокои ума. Възникването на мисли в неспокойния ум е резултат от Страстта, Омразата и Заблудата или, както

www.izvorite.com58


поетично ги наричат тройната армия на желанието и смъртта – Мара. Успокояването на ума е предмет на Самата медитация.

Какво е концентрация (Самата или Самадхи)? Кои са нейните отличителни белези? Кои са необходимите съставки? Какво е това развиване на концентрация? Буда отговаря: “Всичко онова, каквото и да е то, което уеднаквява ума, е концентрация. Четирите основни фондации на Правилното Внимание са отличителните белези. Четирите усилия са необходимите съставки. Всичко онова, каквото и да е то, което ни кара, подтиква да упражняваме, да развиваме и да увеличаваме така споменатите неща се нарича развитие на концентрацията.” Самадхи води до тези свръхестествени състояния на ума, до развитието на свръхестествени сили – Сидхи. Но както видяхме, те не са същественото, нужно е и нещо друго. Буда е учил всичко това при своите учители и е успял да постигне ЧЕТИРИТЕ СТЕПЕНИ – Джхана, на медитация. Но това не го е задоволило, защото това не му е донесло очакваното освобождение от страданията, не му е донесло мира и спокойствието, за които копнеел. Накрая се оттеглил в медитация под дървото Бодхи в местността Гая. Там започва да практикува Ана Апана Сати – наблюдаване на вдишването и издишването. След като по този начин постига перфектно успокояване на ума, той развива Проницателността – Випасана, която е изява на истинската мъдрост. Това е вторият вид медитация. Чрез нея могат да се видят нещата такива каквито са, могат да се видят непречупени през призмата на обусловеностите, да се види истинската им природа, Суня, т.е. да се види празнотата или илюзорността им. Думата Випасана означава “да се вижда по необикновен начин”, от Ви – необикновен и Пасати – виждам. (тоест нещата да се виждат не по начина, по който ги възприема обикновеният човек). Когато Йогинът е пречистил ума си от всякакви желания, когато умът е успокоен и концентриран, той може да схване Абсолютната Реалност – Нирвана, която е скрита за обикновения човек.

Успокоението на ума и Проницателността, Самата и Випасана, вървят ръка за ръка. Не е възможно да се развие Випасана без Самата. Нито пък те могат да бъдат отделени от останалата част на учението. Осморният път трябва да се практикува като едно неделимо цяло.

Има много фактори, които възпрепятствуват йогина да постигне Самадхи и Випасана, но пет от тях са най-важните и на тях трябва да се обърне особено внимание. Това са така наречените ПЕТ ПРЕЧКИ – Панча Ниваранани:

1. Камачханда – страст, сетивно желание. Това е силно желание за материални, сетивни обекти, но може да се отнесе и към умствени обекти - такива като слава, знание, и т.н., когато мотивите са за задоволяване на сетивата. Това е резултат от липса на обузданост на сетивата. Когато сетивата не са под контрол, те влизат в неправилен контакт със съответните им обекти и стават причина за възникването на страстни желания. Оттук следва необходимостта йогинът да избягва контакт с подобен род обекти, докато не развие нужната мъдрост и не се научи как да влиза в контакт с тях. За да се противостои на страстта, се препоръчва да се формира Екаграта – еднонасоченост на ума към учението на Буда.

2. Вяпада – гняв, зломислие. По същия начин трябва да се избягва контакт и с такива сетивни или умствени обекти, които предизвикват зломислие, замъгляват мисълта, отнемат силите на ума и които се умножават и засилват колкото повече се мисли върху тях. За да се противостои на гнева, се препоръчва да се формира и медитира върху Пити – Радост.

3. Тхина Мидха – мързел, бездействие и апатия, тъпота. Това не е обикновена умора на тялото или ума. Дори и Арахат-ите могат да изпитват умствена и физическа умора. Това е липса на ентусиазъм, усърдие да се следва учението, да се практикува, учи, медитира и т.н. Началната отпуснатост води до още по-голяма апатия и в последствие се развива безотговорна безчувстве-ност. За да се противостои на бездействието, се препоръчва да се формира Витака – размишление върху това как да се приложи учението на Буда.

4. Удхача Кукуча – припряност, безпокойство, тревожност. Това е друга пречка за постигане на спокойствие и концентрираност на ума. Подобно на пчели над раздрусан кошер умът на медитиращия не може да се концентрира над съответния обект за концентрация. Наличието на твърде много мисли и желания е сериозно препятствие по пътя на йогина. Наличието на тревоги също. За да се противостои на тревогите на ума, се препоръчва формирането на Сукха – състояние на щастие, което е резултат от безропотно приемане на плодовете на кармата, приемането им

www.izvorite.com59


като прасад. Това е също, както Пити, но докато Пити е радост насочена към другите, то Сукха, е радост насочена към нас самите.

5. Вичикича – съмнение, скептицизъм, нерешителност. Буквално Ви – без, Чикича – лекарство. При човек, който се съмнява в диагнозата на лекаря и си мисли, че е здрав или пък се съмнява в ефикасността на лекарството и не го взима редовно или пък изобщо – болестта се задълбочава. По същия начин стоят нещата и с човека, който не приема учението на Буда, т.е. не приема истината за страданието и не вярва, че то може да бъде премахнато чрез следването на осморния път. Съмнението се дефинира от коментаторите на писанията като невъзможност да се вземе категорично решение за каквото и да е. За да се противостои на съмнението, се препоръчва формиране на Вичара – размишление върху истинността на учението на Буда.Йогинът, който медитира върху Петте Пречки – Панча Ниваранани, размишлява по следния начин: Когато в него има сетивно желание той отбелязва само наличието на сетивно желание. Когато в него няма сетивно желание - само отбелязва отсъствието на сетивно желание. По същия начин той е съзнателен за присъствието или липсата на останалите четири пречки, гняв, апатия, (леност), припряност и съмнение. Така постепенно се научава да бъде безпристрастен наблюдател на всички обекти, материални и ментални. Това се нарича Упачара Самадхи – ПРЕДСТОЯЩО САМАДХИ. С практикуването на това Самадхи той постепенно премахва нечистотиите на ума и умът става по-спокоен и по-концентриран. След необходимото време (което е индивидуално за всеки) той достига достатъчно дълбоко успокояване на ума, в който мислите са сведени до необходимия минимум, и достига състояние на екстаз, вътрешна радост, която не е резултат от никакви външни фактори. Това е така нареченото Апана Самадхи – ПОСТИГНАТО САМАДХИ. Това е също постигане на първата Джхана – Медитационна Абсорбция. Медитационните Абсорбции са четири на брой. Те се сравняват с пламъка на свещ в безветрено място, която свети без всякакво потрепване. По същия начин и умът на медитиращия не се отклонява от обекта на медитация, защото в него не възникват странични мисли. Ето и ЧЕТИРИТЕ ДЖХАНА – Медитационни Абсорбции:

1. “И така сподвижници, ето ви (обяснение за) Бхикшу (сподвижник), който стои настрани от сетивни желания, държи надалеч от себе си неправилни мисли, постига и пребивава в първата Джхана; тя е родена от липса на привързаност и е придружена от Вичара (размишление върху истинността на учението на Буда), от Витака (размишление върху това как да се приложи учение-то на Буда), от радост и от екстаз.

2. Чрез успокояване на мислите, Вичара и Витака, той постига и пребивава във втората Джхана, която е вътрешно равновесие и уеднаквяване на ума; тя е лишена от Вичара и Витака и в нея присъстват само радост и екстаз.

3. Чрез безпристрастие и към радостта той постига умствено равновесие. С Правилно Внимание (Сама Сати) и Правилно Разбиране (Сама Дитхи), изпитвайки радост и екстаз в тялото си, той постига и пребивава в третата Джхана, която се нарича от Благородните (от Арахатите): “Пребиваване в умствено равновесие, Правилно Внимание и екстаз.”

4. Отново отхвърляйки блаженство и страдание, посредством изчезването на радост и мъка, той постига и пребивава в четвъртата Джхана, която е нито страдание, нито блаженство и която е най-чистото състояние на умствено равновесие и Правилно Внимание.”

Думата Джхана (санскрит. – Дхиана) може да се интерпретира по два различни начина. Ако се приеме, че произлиза от глагола “Джхаяти” тя означава “размишлявам”, “медитирам”. Ако се извлече от глагола “Джхапети” тя означава “да изгоря”. При всички случаи обаче в нея се влага различно значение от това с което се употребява в Сутрите на Патанджали. По-скоро може да се прави внимателен паралел с различните форми на Самадхи в гореспоменатият текст без да се търси пълно покритие и съвпадение. За постигането на различните степени на Джхана се посочват пет основни фактора, Джхана-Ангас, и всеки един от тях има определено предназначение:

1. Витака се определя като “първоначалното прилагане на ума към обекта на концентрация” (Аламбане читаса абхиниропана лакхано витако). Този фактор има предназначението да подтисне мързел и леност. След като този фактор бъде постигнат, човек не позволява на ума да странствува безразборно в различни посоки.

www.izvorite.com60


2. Вичара се определя като “задържане на ума върху обекта на медитация” (Аламбане читаса анумаджана лакхано вичаро). Този фактор има предназначението да подтисне скептицизма и съмнението. След като този фактор бъде постигнат, човек може да задържи ума си върху обекта на медитация.

3. Пити се определя като “трепет от осезание на удоволствие” (Пинаяти ти пити). Този фактор има предназначението да подтисне зломислието. С този фактор се генерират надежди за постигането и задоволяването на някакво желание.

4. Сукха се определя като “изпълване с радост (или спокойствие) на ума и тялото”. (Нама рупа абхибяпанам сукхам). Този фактор има предназначението да подтисне чувството на безпокойство и притеснение. След като този фактор бъде постигнат, човек развива в себе си спокойствие и себе владеене, и на ума и на тялото.

5. Екагата се определя като “еднонасоченост на ума” (Читаса екодибхаво). Този фактор има предназначението да подтисне сетивното удоволствие. След като този фактор бъде постигнат, човек създава благоприятна атмосфера за медитация.

Така от посочените по-горе пет фактора се създава и друга осморна класификация на медитационните абсорбции, която се разделя на две групи по четири джхани: Рупа Джхана и Арупа Джхана. Компонентите на Рупа Джхана са:

1. Патхама Джхана – в тази степен на Джхана присъствуват всичките пет фактора: Витака, Вичара, Пити, Сукха, Екагата. Те функционират индивидуално, а също и във взаимодействие едно с друго и така създават подходяща атмосфера за еднонасоченост на ума и концентриране.

2. Дутия Джхана – постепенно с редовна практика, умът се тренира да бъде по спокоен, да не бяга по странични обекти, и в същото време да се концентрира върху обекта за медитация. Така в края на втората Джхана първите два фактора Витака и Вичара стават ненужни и отпадат. Така тя може да бъде постигната само с помощта на трите фактора: Пити, Сукха, Екагата.

3. Татия Джхана – с по-нататъшна практика за ума става ненужно да се генерира “трепетна възбуда от предстоящо изпитване на удоволствие” с цел концентрация върху обекта на медитация. Така необходимостта от Пити също отпада. Така тази степен се постига само с останалите два фактора Сукха и Екагата.

4. Чатутха Джхана - в процеса на практика се постига зрелост на медитативната абсорбция. Практикантът започва да изпитва външно и вътрешно спокойствие и ведрина. Странстването на съзнанието по външни обекти бива сведено до минимум. За да не се развие пристрастие към обекта на медитация факторът Сукха - “изпълване с радост (или спокойствие) на ума и тялото” бива заменен с Упекха – умствено равновесие, безпристрастие на ума, неутралност, еднаквост на ума към двойките противоположности.

След като се достигне майсторство във Рупа Джхана, тоест медитативна абсорбция върху обекти със форма и цвят, обекти на грубата материя, се преминава върху втората група от четири Джхани наречени Арупа Джхана. В тази група се медитира върху безформени обекти, за да се направи съзнанието по-фино.

1. Акаса-нанчаятана – На това ниво практикантът насочва своето внимание към безкрайното пространство, което е всепроникващо и обхваща в себе си всички обекти на медитация, върху които е съсредоточавал своя ум до сега. Първоначално практикантът намира за изключително трудно да се концентрира върху такъв безформен обект, но постепенно успява да задържи вниманието си достатъчно дълго време без да позволява на ума да се отклонява.

2. Винана-нанчаятана – в процеса на постепенно узряване на медитационната техника, практикантът разбира, че безкрайното пространство не е нищо друго освен едно проява на неговото собствено съзнание. Така той разбира че неговото съзнание – Винана, е

www.izvorite.com61


всепроникващо и всеобхващащо на всичко и на всякъде, така както пространството. Така на тази степен на абсорбционна медитация той замества пространството като обектът на медитация, със съзнанието.

3. Акинчанаятана Като употребява правилно усилие той успява да насочи вниманието си към съзнанието и това го окуражава да отива по-нататък и по-нататък. Той започва умствено да анализира природата на това безкрайно и всеобхващащо съзнание и разбира, че то в своята същност е празно – Суня. Тази пустота, тази празнота, тази илюзорност на съзнанието става обект на медитация в тази степен на Джхана.

4. Невасананасанаятана – Той продължава да медитира върху празнотата на съзнанието и неговият ум става безкрайно фин. Той загубва способността да разграничава между обект и субект. Функциите на ума престават и умът се установява в своята собствена чиста природа на не-обусловеност. Съзнанието продължава да съществува само като потенциалност. Така на това ниво не може да се говори за реално медитиране върху обект на медитация, умът е крайно пречистен от всякакви замърсявания.

Това състояние на пълна уравновесеност на ума се сравнява с везни в равновесие. След като е постигната четвъртата Джхана йогинът може да развие свръхестествени сили или способности. Тази висока степен на Самадхи не гарантира сигурност и свобода на йогина, защото в него все още съществуват непроявени тенденции, Самскари, които са в спяща форма – Анусая (Не проявено). Те са временно потиснати и могат да се проявят отново, когато има подходящи условия, обстоятелства. Щом като шестте сетивни органа бъдат захранени със съответните на тях сетивни обекти, независимо дали те са желани или нежелани, самскарите се проявяват. Това проявяване на спящите тенденции, самскарите - желани или нежелани, на умствено ниво се нарича Самудагата (Проявеното). Когато самскарите се събудят и се проявят като мисъл, ако йогинът не упражнява необходимата будност, внимание и контрол, те търсят отдушник и намират излаз през вратите на речта, на действието или на двете - и на речта, и на действието. Това се нарича Витикама (Трансгресия, преминаване) – отиване отвъд, преминаване на границата.

Йогинът разполага с три мощни оръжия, за да се справи с Непроявеното, Проявеното и Трансгресивното (преминаващото границата) състояние на Самскарите. Това са трите групи на осморния път: Мъдрост – Пана, Добродетел - Сила и Концентрация – Самадхи. Посредством групата на Добродетелта - Сила се контролират действията на тялото и речта, тоест трансгресията на Самскарите. Контролът на Самскарите на умствено или проявено ниво може да се осъществи само частично със Сила. За да се осъществи пълен контрол на умствено ниво, е нужно да се използва също и групата на Концентрацията - Самадхи. Изкореняването на Самскарите става само с помощта на Трите групи заедно Добродетел, Концентрация и Мъдрост, тоест целия осморен път и най-вече с помощта на Проницателността – Випасана. Випасана може да се практикува едва, след като се постигнат четирите степени на Джхана. Единствено чрез Випасана Бхавана – Проницателна Медитация може да стане премахването на непроявените тенденции – Самскарите. Буквалното значение на Бхавана е “развитие”, “култивиране”, “облагородяване” в смисъл премахване на зломислието и всички отрицателни ментални фактори и развиване на положителните, т.е. на тези, които подпомагат да се следва учението. Казва се, че Йогинът се е установил във Випасана Бхавана, когато концентрацията и успокояването на ума се съпровождат от вътрешно убеждение, постигнато чрез личен опит в това, че:Всички обусловени неща са преходни – (Сабе Самкхара Анича)Всички обусловени неща са болезнени – (Сабе Самкхара Дукха)Всички обусловени и необусловени неща са без Аз - (Саба Дхама Аната)Всички обусловени и необусловени неща са илюзорни - (Саба Дхама Суня)Под Самскара се разбират всички неща, които са обусловени, зависими от едно нещо и обуславящи нещо друго. Те включват съставните части на Обусловения Генезис и всичко онова, което е мимолетно и преходно. Този термин съвпада с думата Васана във Веданта. Терминът Дхама (санскр. Дхарма) е най-широкото понятие в Будизма. То се употребява в смисъл на Истина, Правда, Учението на Буда, Истинската Същност на нещата, и т.н. В случая Дхама се употребява

www.izvorite.com62


като термин, в който се включват Самскарите, а също така и трите необусловени елемента, които не са в Обусловения Генезис. Това са Пространството и двата вида Нирвана. По този начин чрез Дхама се изразява всичко, което съществува във вселената и в умствения свят - трансцеденталното и проявеното.

С развитието на Випасана постепенно йогинът разчупва Десетте Окови – Даса Самйоджанани.

На първия стадий той прозира своята истинска природа, вижда илюзорността на своето Аз и се освобождава от първите три окови: 1. Сакая Дитхи – Себеилюзия. Това е оковата на Илюзорността за съществуването на някакво Аз, което командва петте агрегата. 2. Вичикича – Съмнение. Най-вече в истинността на учението. 3. Силабата Парамаса – себеугаждане в (неправилни) ритуали и церемонии. Йогинът, който е постигнал този етап, се нарича “Влезнал в Течението” – Сотапана. Тъй като нечистотиите на неговата карма, Самскарите, не са напълно изгорели, на него му предстоят още няколко прераждания, но не повече от седем, и той никога не ще се прероди в по-низша от човек инкарнация. Неговите думи и действия са в пълен контрол и той никога не нарушава Петте Въздържания.

На втория стадий в следствие усърдно практикуване на Випасана Бхавана той разхлабва и другите две вериги: 4. Кама Рага – Сетивно Желание и 5. Вяпада – Зломислие. Втората степен е известна като Сакадагами – Веднъж възвръщащ се, защото ако той не успее да стане Арахат през този си живот, той ще трябва да се прероди само още веднъж

На третият стадий той окончателно се освобождава от тези две вериги - сетивните желания и зломислието. Тази степен е известна като “невъзвращенство”, защото ако не успее да постигне Арахатство през този си живот, той не може да се прероди в световете на желанията, Кама Лока, тоест той не може да се прероди повече в човешка форма. Неговото следващо раждане ще бъде във Брахма Лока, небесните божествени светове. Затова първите пет вериги се наричат “низши” – Орамбхагия, защото обвързват човек към низшите светове на чувствените наслади.

Вторите пет вериги се наричат “висши” Одхамбхагия, защото обвързват човек към висшите светове на възвишените чувства и мисли.

Продължавайки с Випасана Бхавана, йогинът накрая постига четвъртата финална фаза, при която се освобождава от останалите вериги: 6. Рупа Рага – Страстно желание за Форма. Това е желание за светове, където формата, тоест грубата физическа материя, съществува 7. Арупа Рага – Страстно желание за Безформеното. Това са умствени светове, където няма груба материална форма. В тези светове няма животински страсти и низши желания. Но дори и възвишените желания и идеали са обвързващи и трябва да бъдат отхвърлени, за да се постигне крайната цел. 8. Мана – Самонадеяност и суета. 9. Удхача – Неспокойство. 10. Авиджа – Невежество, незнание, заблуда. С разчупването на тези вериги Йогинът постига крайната цел Нирвана и става Арахат. Неговите действия не носят повече кармични задължения за него самия, въпреки че те могат да засягат другите хора.

Но да се върнем отново на Правилната концентрация – Сама Самата. Към какво трябва да бъде насочена медитацията. В будистките писания (Вишудхи Мага и Вимути Мага например) всеки трябва да избере медитация върху обект, който съответствува на неговия темперамент. Вишудхи Мага споменава за шест основни вида темперамент: 1. Склонен към страстни желания, за което се препоръчва медитация върху нечистотиите на ума и правилно внимание върху тялото. 2. Склонен към омраза, за което се препоръчва медитация върху съвършените умствени състояния. 3. Склонен към слепи увлечения, за което се препоръчва... 4. Склонен към силна вяра, за което се препоръчва медитация върху миналите животи. 5. Склонен към интелектуалност, за което се препоръчва медитация върху смъртта. 6. Склонен към безсистемност, за което се препоръчва ме-дитация върху дишането.

Трябва да се подчертае, че тези препоръки са от най-общ характер и не трябва да се разбира, че тези медитации могат и трябва да се правят само от съответния темперамент. В различните писания няма съгласие за броя (над 40) на различните медитации, нито пък кой е съответният им темперамент. Но основните правила са едни и същи. Никой човек не е в едно и също състояние постоянно и темпераментът също се мени непрекъснато Най-правилното е да се наблюдава какъв е темпераментът на човека в конкретния момент и да се изследва какви мисли го

www.izvorite.com63


вълнуват. След това трябва да се насочи вниманието към корените на тези мисли, да се види техния зародиш. Това е илюзорната идея за Аза и трите умствени причини - заблуда, похот и омраза.

Буда обяснява на осемнадесетгодишния си син, Рахула:“Медитирай върху любвеобилността (Мета) Рахула, защото с това се премахва зло-

мислието.Медитирай върху състраданието (Каруна) Рахула, защото с това се премахва жестокостта.Медитирай върху формирането на доброжелателна радост (Мудита) Рахула, защото с това

се премахва чувството на антипатия и не харесванеМедитирай върху умственото равновесие (Упекха) Рахула, защото с това се премахва

омразата.Медитирай върху нечистотиите (Асудха) Рахула, защото с това се премахва страстта.Медитирай върху концепцията за преходността на нещата (Аничасана) Рахула, защото с

това се премахва гордостта (Асми Мана).Медитирай върху вдишване и издишване (Ана Апана Сати) Рахула, когато това се прави с

правилно внимание има духовно развитие, умът се успокоява и се натрупват много други плодове и заслуги.”

Няма нужда да се практикуват всички видове медитации. Дори само тези, които споменахме по-горе, са напълно достатъчни. Буда обръщал особено внимание на Ана Апана Сати медитацията. С тази медитация той започнал, когато е седнал под дървото преди да постигне Нирвана. Нея продължил да практикува и след това. Веднъж Буда казал на своите ученици, че се оттегля за тримесечна медитация в гората и не иска да го безпокоят за нищо. Той наредил само на най-близките си ученици да идват при него и то само, за да му носят храна. Така прекарал целия период, докато траел мусона. Когато привършил, обяснил на учениците си: “О Бхикшу, ако някой ви попита: Каква медитация прави Готама по време на дъждовете?, вие му кажете: Благословеният прекара дъждовния период като медитираше върху вдишването и издишването си.”

Ана Апана Сати е спомената многократно навсякъде в писанията и Буда я е препоръчвал най-много. Нейните принципи са универсални. Така, както човек се научава да наблюдава безпристрастно своето дишане, така той се научава да наблюдава безпристрастно и всеки друг обект. Така както умът се успокоява от безпристрастната концентрация върху дишането, по същият начин умът се успокоява от безпристрастната концентрация върху всеки друг обект. Основните принципи и техниката на всяка една медитация могат да се намерят в Ана Апана Сати.

Когато се наблюдава или медитира върху някакъв обект, независимо дали той е умствен или физически, не трябва да има идентификация с какъвто и да е аз. Мисъл от вида “Аз наблюдавам” или “Аз медитирам” не трябва да съществуват в ума на медитиращия. Ако възникне подобна мисъл, тогава медитацията се превръща в обикновено действие на егото. Човек започва да анализира, окачествява, преценява, да прави планове за бъдещето, да сравнява и т.н. от гледна точка на своето аз, на своите желания как наблюдавания обект се отнася към него, започва да прави разлики между добро и лошо, правилно и неправилно, приятно и неприятно, желано и нежелано, да критикува и поощрява, възниква пристрастност и това слага край на медитацията. Такова “себесъзнание” е пречка дори и в обикновения живот. Например човек, който трябва да изнася лекция или представление пред публика. В момента, в който започне да наблюдава публиката от гледна точка на своето аз, в него може да възникне мисъл за евентуален провал или неуспех. Тази мисъл може да смути ума му и той наистина да не успее да се представи добре, да не успее да изложи това, което е подготвил. И само ако може да наблюдава безпристрастно публиката в салона, ще може да се концентрира върху лекцията или представлението. Това означава да забрави за себе си, за своето Аз, за своето его. Всяко смущение е проява на егоизъм, на себесъзнателност Най-добрите актьори са тези, които могат да забравят напълно за своето “себе” и да го заместят с “аз-а” на героя от пиесата, да се идентифицират с него като в същото време запазват безпристрастна обективност.

Когато се наблюдават емоционалните състояния, също не трябва да има идентификация с Аз-а. В момента, в който медитиращият си каже “Аз съм нещастен”, той се идентифицира с

www.izvorite.com64


емоционалното си състояние и попада в затворен кръг, т.е. идентификацията с емоциите води до отрицателни резултати. А това самосъзнание “Аз съм нещастен”, “Аз трябва да изляза от това състояние”, и т.н. става причина чувството да се задълбочи. Човек започва да се чувства нещастен, защото е нещастен. Така попада в затворен кръг. Когато има правилно наблюдение на някой обект за медитация, това се прави без “себе съзнание” и с нужната безпристрастност. Не се казва “Аз съм нещастен”, а само се отбелязва “Има едно чувство на нещастност”. Не се размишлява по схемата “Аз имам чувство на ...”, а само безлично се отбелязва, че “Има наличие на чувство на ...”. Само по този начин чувството може да бъде правилно анализирано и да се видят какви са истинските причини за неговото възникване, какъв е неговия корен, какъв е неговия произход и как то да бъде отстранено. Само когато има безпристрастно наблюдение на обекта - с обективност, без очакване на резултати, с чиста будност, напълно приемайки това, което се наблюдава, без да се отхвърля обекта като нежелан, нито пък да бъде страстно пожелан, без да има каквото и да е “себесъзнание”, само тогава наистина има медитация или ПРАВИЛНА КОНЦЕНТРАЦИЯ.

Препоръчва се да се прави медитация върху Петте Пречки – Панча Ниваранани, върху Седемте Фактора на Просветление – Боджханга, върху Петте агрегата – Панчакханда, върху Четирите Благородни Истини – Чатари Ария-сачани, върху четирите върховни състояния на ума - Брахма Вихара. Всички те вече бяха споменати и обяснени. Може да се медитира и върху въпроси като тези, например: Какво е това същество и съществуване? Какво е това Аз? и т.н.

Манджушри Мандала

www.izvorite.com65


Различните степени на Медитация са разгледани по нагледен начин в популярната Манджушри мандала разпространена главно в Непал и Тибет. Тук ще дадем обяснение на тази рисунка, която е известна още под наименованието „Седемте степени на медитация”. На нея са изобразени един будистки монах, член на Сангха, и пътя който той трябва да извърви за да достигне до Нирвана. Постигането на контрол над ума е символизирано, като постигане контрол и опитомяване на слон.

1. Във самото начало на пътя се вижда как будистът трябва да пресече една река. Той трябва да мине по мост за да отиде от другата страна на реката. Това символизира, че човек който е решил да тръгне по пътя предписан от Буда, трябва да живее един вид в друг свят, трябва да се премине в друга страна, в друга сфера на съществуване Реката е символ, който разделя светът на две части, тези които живеят светски живот, и тези които са тръгнали по пътя на познанието. Мостът е символ на това, че вече други хора са минали по този път, това не е първото прекосяване на реката, тоест будистът не тръгва по неизвестен път.

Пред монаха е изобразен черен слон, „лудо бягащ напред”. Той е подплашен и не се спира пред нищо. Слонът е символ на непокорният ум на човек. Това е умът в неговия тотален аспект, всичките наши желания, стремежи, всички наши тенденции да правим това или онова са символизирани тук със слона. Те не са проявени, и ние нямаме будност по отношение на тяхното съществуване. Така както слонът е трудно да бъде управляван и насочван в дадено направление, по същият начин и тоталната сума от всички тенденции на ума на медитиращият в този начален стадий е трудно да бъде обуздан. Умът е извънредно силен и е невъзможно да се обуздае лесно. Умът на този стадий се движи бавно, има нежелание за медитация, странствува в различни посоки, способността за концентрация е ниска, липсва ентусиазъм, мудност, бездействие, тъпота, безразличие и безучастност. Пред слона има изобразена една черна маймуна. Изглежда като че ли Слонът се опитва да следва маймуната, или поне върви след нея. Маймуната е символ на действащите в момента тенденции на ума. Във всеки един момент във ума има по една две активно действащи тенденции или желания - васани. Те се изразяват в пристрастност, обвързаност, свръх активност на ума в дадено направление. Човек е обзет от няколко мисли и желания които стават цел на цялото му съществуване. Въпреки че те са доминиращи в момента, те се сменят лесно. Човек губи интерес към дадено нещо и друго желание обзема ума му. Непостоянство, бърза самозабрава и пълна идентификация с дадена ситуация, и не след дълго нещо ново съвсем друго и различно обзема ума. Слонът, тоест тоталната сума от желания, и възможности които има човек, са в служба на едно две дребни желания. Животните са изобразени в черен цвят. Това символизира, че желанията са още в суров вид, те са необработени, не култивирани, не са облагородени от висши идеали, всичко се извършва за егоистични цели на собственото малко „аз”.

www.izvorite.com66


Монахът държи в ръцете си остен и въже със окови – средства необходими да постигне укротяване на слона. Те символизират контролиращите способности на ума, вътрешната дисциплина, знанията които той е придобил от изучаване на писанията, от учителите и възможността на ума да запомня каква е посоката в която да се движи, каква е целта на медитацията. От двете страни на пътя се забелязват пламъци. Това символизира че пътят е труден, изпълнен с препятствия и неудобства, и че е нужно да се полагат големи усилия за да се върви по този път.

2. Втората степен на медитация се постига чрез развитие на кратковременната памет и се изразява във възможността да се постигне удължение на периода на непрекъсната концентрация върху даден обект. Маймуната и слонът имат по едно бяло петно на главата. Това символизира, че егоизмът във желанията започва да изчезва, макар и съвсем бегло. Липсата на егоизъм във желанията, води до успокояване на ума, и неговото по лесно подчинение. Тук се вижда, че вече слонът не е „лудо бягащ напред” а по-скоро се движи в един ускорен ход и може по-лесно да бъде доближен. Общо взето умът може да се задържи без прекъсване на мисълта върху даден обект за по-дълго време.

3. В третата фаза се вижда че монахът е успял да сложи оковите на крака на слона. Това е кратковременната памет, която служи на медитиращият да поддържа непрекъснато концентрация в целта на медитацията. На тази степен на медитиращият никога не може да се „изгуби” когато практикува. Често пъти начинаещите започват да медитират и накрая свършват като извършват някаква съвсем друга дейност, умът им ги отвежда в друга посока. Този който е постигнал тази степен когато започне да медитира, завършва с медитация също така. Непрекъснатостта на концентрацията върху обекта се е удължила и е необходимо по-малко усилия. Тъй като липсва

www.izvorite.com67


пълен контрол върху ума, е необходимо след всяко отклонение да се прави усилие да се върне ума върху обекта на концентрация. Слонът е обърнал главата си назад, с което се показва, че тоталната сума от нашите тенденции – от васаните, започват да се модифицират. Трансформацията на желанията е изобразена и в промяна на цвета на слона и маймунката. Една доста голяма част от тях са вече бели. Себичността се е намалила, и човек не се фокусира толкова много върху своето малко его. На тази степен на медитация се разбира значението и необходимостта от медитация, това вече не е просто теория, или инструктаж от учителя, а е дълбоко разбиране ценността на учението.Върху гърба на слона има изобразен малък заек. Той символизира онези мисли в ума които са породени от усилието да се държи умът в подчинение и концентриран върху избраният обект на концентрация. Тези мисли също водят до отклонение от медитация. Заекът е също с черен цвят, защото породените мисли са от вида „аз медитирам”. В резултат на това медитиращият започва да се самокритикува поради това че не е постигнал желаният резултат или се само възхвалява заради постигнат успех.

4. На четвъртата степен монахът все още използва остена и веригите, тоест все още трябва да поддържа в ума си мисълта, с помощта на кратковременната памет, върху това каква е целта на медитацията. Все още трябва да наблюдава своите умствени активности, и да прави усилие да не се идентифицира с тях, да не се оставя да се подвежда под дадена мисъл, и да отива в нежелана посока с ума си. Но тук нежеланието и мудността на ума да се концентрира, и повърхностните мисли които са господстващи в даденият момент са напълно контролирани от „остена” и „веригите”. Умът във своята цялост и повърхностните мисли които са господстващи в момента, тоест слонът и маймунката са в още по-голямо подчинение. Те са наполовина бели, тоест умът вече не е центриран върху егото. Заекът е наполовина бял, което означава, че мислите породени от усилието за концентрация не са от вида „аз медитирам” – тоест не са егоистични. Медитиращият по скоро отбелязва, че се е отклонил от медитация, без да се самокритикува, възприема това като нормално явление и продължава обратно с медитация върху обекта. На тази степен няма нужда да се връща ума върху обекта на концентрация тъй като на практика той никога не се губи. Мислите които възникват са просто съпътствуващи мисли, и се движат заедно основната идея на медитация. На тази степен мислите, които съпътствуват медитационният процес са от позитивен характер, приятни и желани. Те трябва да бъдат подтиснати по време на практиката, и да не се подава човек на изкушението да ги следва.

www.izvorite.com68


5. На петата степен умът като че ли автоматично се привлича от обекта на медитация. Това е изобразено на мандалата като монахът е поставен пред слона. Маймунката върви след слона, тоест повърхностните мисли са само на заден план, без да смущават общото движение на ума. Все още има възможност нещата да излязат извън контрол, затова монахът се е обърнал назад и все още използва остена и въжето с веригата. Но за това е нужно много по малко усилие, и това е показано като пламъците по пътя са значително по малки. В края на петата степен заекът изчезва напълно. Дори монахът може да се движи напред без да обръща специално внимание на слонът. Просто да се държи въжето като повод без да се правят каквито и да са усилия, слонът върви след монаха.

6. На шестата степен на медитация, маймунката се отделя напълно от слона и изчезва. Свръх-активността, емоционалната и интелектуална пристрастност вече не съществуват. На повърхността на ума няма вече странични мисли които да отклоняват медитацията. Чернотата на слона, тоест умствената мудност и инертност изчезват почти напълно. Почти не е нужно да се полагат усилия за да се държи под контрол ума.

www.izvorite.com69


7. На седмата последна степен на медитация, маймунката е изчезнала напълно. Няма странични мисли на повърхността на ума които да смущават медитацията. Слонът е съвършено бял, тоест умът е незасегнат от мудност, бездейност, тъпота и леност. Поради това веригите и остена са излишни, няма нужда от методи и прийоми да се контролира ума. Не е нужно да се поддържа в ума постоянно идеята за целта на медитацията. Няма нужда да се следи и внимава каква мисъл възниква в ума. Медитацията вече не се „прави”. Медитацията става спонтанно, тя се „случва” на медитиращият. Това е истинската медитация. Слонът е напълно укротен, и затова монахът е седнал и си почива. Няма нужда от каквото и да е усилие. Дори слонът е във легнало положение, тоест има пълно умствено равновесие и баланс. Това състояние на „без-мисловност” на ума е съпроводено от чувство на екстаз. Това чувство се сравнява с „лекота” и „летене” и е изобразено с летящата фигура. Пълният контрол над ума е изобразен като монахът е изобразен яздещ слона. По този начин е възможно да се постигнат висшите степени на медитация, Випасана, при което се вижда истинската природа на нещата тяхната празнота тоест тяхната илюзорност. Това е изобразено като слонът и ездачът отиват нагоре в небето. От това пътуване към небето се получава знание. То е резултат от съзерцанието върху това което е обект на наблюдение. От разбирането на „празнотата” – суня се получава мъдрост и знание. Когато това знание трябва да се предаде на другите хора, за това се изисква отново усилие. Затова има пламъци около слона слизащ надолу. Когато слонът и ездачът слизат от небето - това символизира предаването на знанието и мъдростта на другите хора. Дори на този етап ездачът е изобразен отново с остен или с меч в ръка.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Може би с това трябваше да започнем нашето представяне на Будизма, но дори и в заключение е добре да се отбележи, за да се има предвид от българския читател за в бъдеще. Думата Буда по-скоро трябва да се третира като съществително нарицателно, отколкото като съществително собствено. Буда е титла, която се дава на определена личност и като такава трябва да се членува при употребата й. Например, когато се говори за човек, на когото е присъдена докторска титла се казва: “ДокторЪТ ми даде следния съвет ...” или “ДокторЪТ влезе в стаята и каза ...” и т.н. По същия начин е правилно да се членува думата Буда. Например: “БудЪТ отговорил...” или “БудЪТ казал на ...” и т.н. Тази грешка е отдавна избегната в английския език, където в сериозните издания на будистка литература думата винаги се членува (The Budda), така както се употребява в оригиналните будистки писания. Това има важно психологическо значение и подсъзнателно

www.izvorite.com70


създава правилно отношение и разбиране на учението като цяло. Надяваме се, че тази наложителна корекция скоро ще бъде приета и ще влезе в употреба.

Будизмът, както и останалите учения на древността, има за предмет, това как да бъде постигнато “постоянно” или “вечно” състояние на щастие от отделната личност, а от там и от обществото като цяло. Това състояние на вътрешен баланс, на спокойствие на ума, което е независимо от външните условия, независимо от промените на околната среда, се дефинира като Абсолютна Истина. Тази Абсолютна Истина се изразява в схващане на нещата такива, каквито са сами по себе си (Ятха Бхутам), тоест схващане на Абсолютната реалност.За будизма няма значение по какъв път е достигната тази истина или чрез кое религиозно учение. Поради това будистите са изключително толерантни към всички учения и религии, които се стремят към постигане на истината. Описан е случай, в който Буда отказва да приеме за свой ученик един от последователите на Махавира като го съветва да се върне обратно при своя първоначален учител.Буда е препоръчвал да няма привързаност дори към собственото му учение. Защото то е само средство, за да се постигне това състояние на вътрешен баланс и след като целта е постигната, средството трябва да се изостави. Буда сравнява учението със сал. Човек, който иска да пресече пълноводна река, прави примитивен сал от намиращи се близо до брега дървета. Но след като премине на другия бряг на реката, човекът трябва да изостави сала и да продължи своя път. Ако той реши, че ще го носи на гърба си, защото е бил много полезен и ако продължи пътя си с такъв товар, салът ще се превърне в излишно бреме за неговото нормално пътуване. Тоест, дори привързаността към учението трябва да се избягва и да се гледа на него само като на средство, с което да се постигне крайната цел – Нирвана.Според Буда има четири начина да се третира един въпрос и той винаги се е придържал към това правило:

1. На някои въпроси трябва да се отговаря директно. Това са въпроси, зададени от ученик с непоклатима вяра в учителя; от ученик, който без колебание ще приложи на практика, получения съвет. Такъв отговор получават и абсолютно начинаещите ученици или тези, които не са ученици и не са запознати с учението, но които имат отворен свободен от предразсъдъци ум.

2. На някои въпроси се отговаря като се анализира въпроса. Този начин на отговаряне не е толкова директен и се прилага към ученици, които са напреднали в учението за Дама и могат самостоятелно да мислят и чрез анализ да стигнат до правилния отговор. Такъв отговор се дава и на тези, които не са ученици, които не познават учението, които се съмняват, които нямат пълно доверие в учителя, но които могат да мислят самостоятелно.

3. На някои въпроси може да се отговаря с контра-въпрос. Този начин на отговор е предназначен за много напреднали ученици, които имат съвсем малко нужда от подкрепа и могат да мислят и анализират самостоятелно. По този начин се отговаря и на тези, които не са тръгнали по пътя на истината и мъдростта и са твърде привързани към своите заблуди, които са на много низша степен в духовното си развитие и за които е достатъчно само да им се посочат някой погрешни техни схващания. Това е твърде болезнено за тях, защото е насочено против тяхното его.

4. И накрая - на някой въпроси се дава отговор с мълчание. Този начин на отговаряне на въпросите е предназначен за най-напредналите ученици, тези, които почти са извървели целия път към знанието и мъдростта. На тях е достатъчно само да им се покаже, че отговорът на всички въпроси се намира в тях самите. Достатъчно е само да се обърнат навътре, да станат по-медитативни и ще открият истината в себе си. Тези ученици все още имат съмнение, че единствено учителят е този, който може да отговори на най-трудните въпроси, и нямат доверие в себе си. Подобен отговор се дава също и на най-заблудените, най-невежите, които са изцяло отдадени на мисли за материалния илюзорен свят, които са изцяло под властта на собствените си егоистични желания. Те задават въпроси само, за да провокират или да изявят собственото си его, без да имат в себе си какъвто и да е стремеж към разкриване на истината. Напротив, те са напълно

www.izvorite.com71


убедени, че знаят истината, когато в действителност са в пълно незнание. На тях не може да им се помогне директно и те трябва да бъдат оставени да живеят със своите грешки и страдания, които ще доведат до развиване на будност по отношение на допусканите грешки и ще формират правилни нагласи, правилно отношение, необходими за разбиране на учението.

Една сутрин при Буда дошъл един човек и го запитал дали Атман съществува, или не съществува, с други думи дали има Бог, или не. Случило се така, че до Буда стоял неговия най-верен ученик Ананда. За най-голямо учудване на Ананда Буда отговорил положително на въпроса. По-късно същия ден друг човек задал същия въпрос. Този път Буда отговорил отрицателно. Отново същия ден и отново пак пред Ананда трети човек задал същия въпрос. Този път Буда не отговорил нищо. Вместо това Буда влязъл в самадхи и отговорил с Благородно Мълчание. Човекът също притихнал със затворени очи. След известно време човекът отворил очите си, поклонил се на Буда с голяма благодарност и си отишъл. Ананда бил безкрайно озадачен. Той помолил Буда за разяснение. Защо на първият човек той отговорил нещо, което противоречи на неговото учение. Защо на третият човек въобще не отговорил и въпреки това той му благодарил за отговора. Буда обяснил, че първият човек е бил привърженик на анихилационата теория – Учхеда-вада, която учи, че Атман не съществува. За да разбие тази негова илюзия, Буда му отговорил положително на въпроса. Така в него ще се зароди съмнение и той няма да бъде толкова привързан към своето убеждение. Вторият човек бил привърженик на теорията за вечното – Сасата-вада, според която Атман съществува. За да разбие тази негова илюзия и за да го освободи от привързаност към собствените му убеждения, Буда отново отговорил противно на неговите разбирания. А третият човек бил с отворен ум, свободен от всякакви натрапени и готови идеи. Той искрено се стремял към познаване на истината и бил готов да я приеме. А Абсолютната Истината не може да се обясни с думи, тя е неизречима. Тя е трансцедентална, отвъд законите на логиката, отвъд всякакво описание. Тя може само да бъде преживяна. На този човек Буда само показал с пример как Истината може да бъде достигната в състояние на медитация. Самият Буда преживял отново тази истина пред самия човек, а той, следвайки примера на учителя, също я постигнал.Виждаме, че Буда е отговарял не на въпросите, а по-скоро на хората, които са задавали въпросите. Това е индивидуален подход и той показва как Буда е поставял в центъра не самите проблеми, а хората, които са създавали тези проблеми. Затова не е правилно да се търси в учението на Буда някаква стройна и непротиворечива система за разрешаване на светските проблеми или за разгадаване на тайните на света. Онова, което Буда се е опитвал да даде с учението си, е било разрешаване на вътрешните противоречия, които съществуват във всеки човек. За Буда не е важно да се отговори на въпроса, а по скоро да се убие въпроса, да се направи така, че въпросите да престанат да съществуват и да не възникват нови въпроси. Това състояние на ума при което не възникват въпроси, е състоянието на Нирвана. Това състояние на ума няма нищо общо със въпросите които възникват във ума. Всички въпроси имат за цел се разбере нещо което принадлежи на рационалният свят, на светът на имена и форми. И точно този свят е илюзорен и не може да бъде обяснен. От всяко обяснение възникват нови въпроси, и от тяхното обяснение възникват нови въпроси и така до безкрайност. Целта е да се постигне състояние на ума в който няма въпроси. Това се вижда ясно и от следния пример:

Един ден Малункяпута станал от своята следобедна медитация, отишъл при Буда, поздравил го с уважение, седнал от страни на учителя и казал: Уважаеми Господине (Бханте – уважаеми или почитаеми господине или господарю. Това е обикновеното обръщение на учениците към Буда или към тези, които са по-старши. Когато те се обръщат един към друг или когато се обръщат към тези, които са на по-низше ниво се употребява думата Авусо – приятелю. Същата дума се е употребявала от Буда, когато се е обръщал към своите ученици.), по време на медитацията една мисъл възникна в мен. Съществуват необяснени въпроси, които са пренебрегнати от Благословения. Те са: (1) Вечна ли е вселената (2) или не е вечна? (3) Безкрайна ли е вселената (4) или е крайна? (5) Тялото и духът едно и също нещо ли са (6) или тялото е едно нещо, а духът друго? (7) Продължава ли да “съществува” Татхагата след смъртта? (8) Или той “не съществува” след смъртта? (9) Или той едновременно продължава да “съществува” и да “не

www.izvorite.com72


съществува” след смъртта? (10) Или той едновременно продължава да НЕ “съществува” и да НЕ “не съществува” след смъртта.

След това Малункяпута обяснил, че той е недоволен от това, че тези въпроси не са обяснени от учителя, и че той иска на всяка цена да узнае дали Буда изобщо знае какъв е отговорът им. Казал още, че ако не получи отговор на тези въпроси, ще напусне Сангха и няма да бъде повече Бхикшу. (Буквалното значение на Бхикшу е просяк, човек който преживява като проси храна от другите. По времето на Буда тази дума се е използвала за всички аскети, които са пре-живявали по този начин. Но след Буда тази дума се налага и се употребява предимно за хората, които са тръгнали по пътя на учението и които са членове на някаква будистка организация – Сангха.)

Буда запитал: Казвал ли съм ти някога Малункяпута: Ела Малункяпута и води праведен живот под мое ръководство и аз ще ти отговоря на тези въпроси?

- Не, Уважаеми Господине.- И ти, Малункяпута, казвал ли си ми някога: Уважаеми Господине, аз ще водя праведен

живот под ръководството на Благословения, ако Благословеният ми отговори на тези въпроси?

- Не, Уважаеми Господине.- Дори и сега, Малункяпута, аз не ти казвам: Ела и води праведен живот под мое

ръководство и аз ще ти дам отговор на тези въпроси ... Ако предположим, Малункяпута, че един човек е прострелян с отровна стрела и неговите приятели го заведат при лекаря. И ако предположим, че човекът каже на лекаря: Аз няма да позволя да се извади тази стрела, докато не узная кой ме е прострелял; дали той е Кшатрия, Брахман, Вайша или Шудра; какво е неговото име и от какво семейство произхожда; дали е висок, нисък или среден на ръст; какъв е цветът на кожата му - черна, кафява или златна; от кое село или от кой град идва. Няма да позволя да се извади тази стрела, докато не узная от какъв лък е била изстреляна; каква е била връвта на този лък; каква е стрелата - с какви пера и с какъв връх. Този човек ще умре преди да разбере отговора на тези въпроси. По същия начин ако някой каже: Аз няма да водя праведен живот под ръководството на Благословения, докато не разбера дали вселената е безкрайна и т.н., той ще си умре без да узнае отговора ... Защото тези въпроси не са важни, не са съществени, не са фундаментално свързани с праведния живот, те не водят до безпристрастие, до спиране на желанията и успокояване на ума, с тях не може да се постигне Нирвана.

Този отговор имал нужния ефект, защото Малункяпута се отдал на правилна практика и успял да постигне Арахатство.Тези въпроси са известни като “Неопределените Въпроси” в Будизма. Буда дори е изпращал своите ученици, преди да започне проповедта, да обяснят на слушателите, че учителят не отговаря на подобни въпроси и моли те да не му бъдат задавани.Отговорът, който се дава на тези въпроси от будистите, съвпада с този, който се дава и от ведантистите. Уолпола Рахула, един от най-видните познавачи на Будизма в днешно време, обяснява: Човек, който задава въпрос: “Защо е сътворен света?” очаква отговор, който да е логически обоснован. За него отговорът ще бъде задоволителен само, когато посочва някаква цел. Но всички цели, стремежи и желания принадлежат на обикновеният, всекидневен, логическия разум. Тези, които вярват в Бога-Творец, отговорът е, че светът е сътворен от Бог. Но когато им се зададе въпрос - “А кой е създал Бог и с каква цел?”, вярващият е принуден да отговори по същия начин, по който би отговорил и будистът. Такъв въпрос е невъзможен? Тук се прекрачват границите на обикновения разум. За обикновения всекидневен човешки разум съществуването на цел, предназначение, стремеж за постигане на някакъв идеал, дори и любопитството - обикновеното или това на учените изследователи и т.н., са необходима съставка. Обикновеното мислене има за основание стремеж към задоволяване на някакво желание, жажда за постигане на нещо, Танха. Но ние не можем да очакваме от природата, че тя трябва да притежава на всяка цена същите качества като човешкия разум. Не можем да кажем, че светът непременно е създаден с определена цел от някакъв Бог, нито пък, че се е самосъздал с определена цел. Фактически Будизмът учи, че в природата няма такова нещо като цел, целенасоченост, предназначеност,

www.izvorite.com73


предварително обмислено действие. Всичко, което става в природата, е само проява на една последователност от взаимно обусловени причини и следствия, една безкрайна верига от промени и трансформации, основани на закона за Карма – на причинността.Дори когато се изследва така нареченият обикновен човешки разум и неговата характерна особеност - желанието (Танха), се вижда че то самото е част от една верига от взаимно свързани елементи в цикъла на Обусловения Генезис. Обикновеният човек живее с илюзията, че всяко негово желание е независимо, спонтанно възникнало и че той има пълен контрол над своите желания. Тази заблуда, че ние имаме “свободна воля” и пълен контрол над своите мисли и желания, е дълбоко вкоренена в обикновеното светско мислене и това е най-съществената част на невежеството Авидя. Истината е, че всяка една наша мисъл, всяко едно наше желание, са обусловености в петте агрегата. Те са само следствие от нещо в миналото и ще станат причина за нещо в бъдещето. Самата идея за “Аз” е също една комбинация от мисли и няма самостоятелно съществуване. Така дори това, което наричаме цел, стремеж, намерение; това което наричаме Аз, его, личност, наблюдател, мислител, анализатор; това, което задава въпросите и търси отговор за тях - всичко това е само една част от веригата на взаимно свързани причини и следствия. Така наречената “свободна воля” се оказва една илюзия и всяка мисъл, която имаме в ума си, е само закономерен резултат. Но тъй като всяко действие се предхожда от мисъл, то и всяко действие е също предопределено.Въпросът, който възниква тогава, е как може да се излезе от този омагьосан кръг на взаимно подчинени и следващи едно след друго явления? Ако всяко едно наше действие е предопределено, ако всяко едно наше желание е предопределено, какъв е смисълът да се правят усилия за излизане от колелото на Самсара – омагьосаният кръг на взаимните подчинености? Всяко усилие, което правим в тази посока, е предопределено от нашите предишни действия и всяко усилие ще доведе до бъдещи последствия. Отговорът е, че никакво усилие не може да ни доведе до постигането на Нирвана. Огънят не може да бъде изгасен, ако към него постоянно се добавят още дърва, просто трябва да бъде оставен на себе си, без намеса и когато горивото привърши, той ще угасне от самосебе си. Така по същият начин чрез волеви действия, чрез съзнателната преднамереност (Четана) не може да бъде изгасен огънят на карма. Оставени без реакция, самскарите се самоизразходват от само себе си.Каква е ползата от постигането на Нирвана? От гледна точка на този, който е постигнал себереализация, полза няма, защото за такъв разум, който е отвъд добро и зло, отвъд време, пространство причина и следствие, отвъд всяка цел, не може да се говори за полза. Но когато се има предвид обикновения светски разум, ползите са много - както за отделната личност, свободна от страдание, така и за обществото като цяло. Защо мъдреците са били мъдреци и от къде идва тяхното величие, защо са били толкова ценени от обществото? Защото са били бодри и жизнерадостни, когато е било трудно да бъдеш бодър и жизнерадостен - защото са били търпеливи, когато е било трудно да се прояви търпение. Те са продължавали да вървят напред, когато другите са стояли и са мислили, че е невъзможно да се продължи, те са запазвали мълчание, когато им се е искало да говорят. Величието на будизма се състои в събуждането на тази мъдрост. Ето само няколко бисера, оставени от този велик Учител:

1. “Не е възможно в този свят омразата да бъде спряна с омраза – омразата може да бъде спряна само с любов.”

2. “Победата над другите е извор на омраза, защото прави победения нещастен.”3. “Великите завоеватели побеждават хиляди хора в битка, но най-големият завоевател е

този, който победи себе си.”4. “Нека човек преодолее гневът чрез благост, лошото чрез добро, алчността чрез щедрост,

лъжата чрез истина.”5. “Правдивостта е тронът на истината, а Любовта и добронамереността са нейните

украшения.”6. “Истината не може да се прекроява, тя е винаги една и съща - неизменна.”

Човекът е социално същество, което може да живее само когато е в отношение с другите хора, човек съществува само като част от обществото. И дори нещо повече, човек съществува само като

www.izvorite.com74


част от цялата вселена. Дори да не искаме да признаем тази истина на себе си ние сме неразривно свързани със цялото, със природата, със космоса, със вселената. И затова е абсолютно необходимо да съществуваме в някаква хармония със света. Само тогава може да се постигне лично щастие, и мир на духа. Постигане на хармония с вселената, означава да се спазват вечните принципи на морал и етика. И затова всички наставления в Будизма не трябва да се вземат като излишно морализиране, а трябва да се обръща сериозно внимание на тази част на учението. Нещо повече, това е най-съществената част на това учение, и в същност това е най-съществената част от всяко „духовно учение”, на всяка една даршана било то будизъм, йога, веданта и т.н. Затова преди да завършим ще дадем тук популярните в Махаяна така наречените Парамити.

ШЕСТТЕ ПАРАМИТИ

Санскритското значение на думата Парамита означава да „се прекоси реката за да се отиде на другият бряг”. Но в нейното преносно значение тя се употребява в смисъл на „да се отиде” отвъд ежедневното посредническо съществуване и да се постигне „съвършенство”. Традиционно в северният будизъм се говори за Шестте Съвършенства, или за Шестте Парамити. Това е едно съкращение или обобщение на списъка на Десетте Съвършенства. Когато се практикуват искрено те помагат да се прекоси океана на невежеството, светът на преражданията – Самсара и да се отиде на другият бряг където е събуждането от съня на илюзията – Нирвана. Самите съвършенства са истинската същност на нашето сърце, на нашият ум, те са самата същина на нашата истинска природа, която е Буда. Всеки един от нас е Буда. Но тези качества са затъмнени от заблуда, от егоизъм и други кармични тенденции. Когато се стремим да ги практикуваме, ние в същност се опитваме да бъдем това което сме, ние проявяваме нашата истинска природа на Буда. За това е нужна дисциплина, искрена и всеотдайна практика, в духа на всеобхващащо състрадание, безусловна любов, и висша мъдрост. Това е пътят на Бодхисатвите, тези които са посветили живота си на най-благородната цел, да помогнат на цялото страдащо човечество да постигне просветление и Нирвана.

1. Съвършеност на Благотворителност – Дана Парамита. Нека да бъда щедър, великодушен и да съм в помощ на другите.

Тази парамита е просветителското качество на великодушие, благородство, благотворителност, способността да се дават дарове, без да се очаква отплата, само с цел да се помага на другите, да се облекчи тяхното страдание. В нейната основа лежи безусловната любов към всички живи същества, състрадание и липсата на егоизъм. Външната изява, грубата материална проява на благотворителност не са важни и онова, на което се набляга най-много е мотивацията. Ако човек има искрено желание да дава на другите, дори и да не е в състояние да даде нищо, той практикува истински Дана. Докато човек който дава много материални неща, но има неправилна мотивация е лицемер. Когато се дава помощ не трябва да се прави разлика за това кой заслужава и кой не заслужава помощ. Всички заслужават помощ. Трябва да се прави разлика само за това на кой каква помощ да се дава, от какво се нуждае.За да се култивира качеството на благотворителност е добре да се размишлява върху това колко много са ползите от тази практика, колко са недостатъците от това да бъде човек скъперник, и също върху очевидният факт че тялото и богатството са преходни и краткотрайни.Човек може да дава пари, храна, облекло, всякакви материални предмети. Тази помощ е на най-низше ниво. Тя се приема най-лесно, и най-лесно се оценява. Но резултатите от този вид помощ са най-нетрайни. Може да се помага на емоционално ниво, да се прояви състрадание и да се подкрепя когато другите имат нужда от това. Емоционалната подкрепа е по-висша от грубата материална подкрепа, защото убеждава страдащият че той е ценен и нужен и няма да бъде оставен в беда и за в бъдеще. За това се изисква да се отделя лично време. Тази помощ е по-трудно да се приеме и да се оцени от този който я получава. Най-висшата помощ е като се дава съвет и се споделя с другите

www.izvorite.com75


учението на Буда, до толкова до колкото ние може да правим това. Тази помощ е най-трудна за да се оцени и да се приеме.

2. Съвършеност на Етичност - Сила ПарамитаНека да бъда добродетелен и непорочен.

Тази парамита е просветителското качество на добродетелността, спазване на етиката и морала, само-дисциплинираност, безукорност, чистота на личността, чест, не-насилие и безвредност. Това са третият, четвъртият и петият член на осем-мерният път, които бяха разгледани подробно вече. Както и в първото качество Дана, нейната основа лежи безусловната любов към всички живи същества, състрадание и липсата на егоизъм. Сила и Дана са абсолютно необходима основа за прогрес във медитацията и без тях е невъзможно да се постигнат висшите форми на концентрация, и напредналите форми на практика по пътя на Будизма. Следването на моралните предписания и норми не трябва да води до обременяване, чувство на потиснатост, загуба на личната свобода и нежелание да се работи творчески. Ако подобно нещо се случи, това означава, че има неразбиране на необходимостта да се следват тези универсални принципи на морал и етика. Бхикшу трябва да размишлява върху тези качества, и да разбере че ако не ги следва, той наврежда не само на другите но най-вече на себе си. Бхикшу трябва да разбере че в основата на всички страдания и нещастия, е неспазването на основните принципи на Сила. Трудно е да се разбере тази необходимост за практикуването на сила, и е трудно да се започне следването на тези принципи, но веднъж след като първата стъпка е направена, резултатите идват много по-бързо и по-лесно от колкото се очаква, и заедно с окуражаването от успеха идва и разбирането за необходимостта и ценността на следването на морално етичните правила. Колкото по цялостно е следването на принципите, толкова по-леко и лесно се чувства Бхикшу, увереността се увеличава, стресът се намалява и изчезва, личното състояние на щастие и доволство завладява все повече и става отново нормално състояние на човек, чувството за вина и съжаление изчезват, няма нищо за криене, ревността и завистта стават спомен от минало.

3. Съвършеност на Търпеливост - Кшанти ПарамитаНека да бъда търпелив и да мога да понасям грешките на другите.

Тази парамита е просветителското качество на търпеливост, толерантност, въздържаност, способност да се приемат нещата такива каквито са, станалото станало, без да се нарушава от това вътрешното равновесие, без да се засяга от това ентусиазмът за бъдещи начинания. Балансът, вътрешното спокойствие и мир не биват нарушени от превратностите на съдбата, и човек не губи здравият си разум, каквото и да стане около него, успява да запази спокойствие и обективност. Егоистични мисли не нарушават мисловният процес и човек може да прояви състрадание към враговете си, бива незасегнат от неоснователен критицизъм, нито пък е депресиран от грешки и неуспехи. Човек е незасегнат също и от положителни опитности, не се възгордява от успехи и победата над враговете не му носи излишна радост и злорадство. Вътрешният мир – кшанти, не е резултат от подтискане на собствените мисли, или емоции. Подобно подтискане на мислите и емоциите води само да фрустрация, и физически и психически заболявания. Търпеливостта, и вътрешното спокойствие са резултат от разбиране и следване на закона за Дхарма - законът за правдивостта. Всяко нещо, всяко същество си има своя собствена природа, свои собствени качества, и един вид свое собствено предназначение определено от това как се отнася към околният свят, как взаимодейства с околният свят. Природата на лъва е да убива, няма смисъл да се порицава това негово качество, това е неговата природа. И той следва своята собствена природа когато убива. Природата на змията и на скорпиона е да вливат отрова когато хапят. Няма смисъл да бъдат порицавани за това. По същият начин сред хората има лъвове, змии и скорпиони, това е тяхната природа, така са били програмирани. Те следват своите тенденции, своите самскари. Няма смисъл да се порицават за техните постъпки. Единственото което може да се направи е да се променят техните самскари, техните тенденции. Това става бавно и постепенно с много търпеливост, като им се дава учението на Буда.

www.izvorite.com76


В резултат от разбиране на преходността на нещата също спомага за постигане на вътрешен мир. Няма смисъл да се съжалява за края на дадено нещо или състояние. Всичко има своето начало и своя край.И накрая в резултат разбиране на закона за Карма – закона за причина и следствие. Понякога не винаги става това което е прието за средно статистическо. Но каквото и да стане, за това е имало обективни причини, и дори ние да не може да ги видим точно кои са причините, ние знаем че всичко което става е закономерен резултат от предшествуваща причина.

4. Съвършеност на Радостно и Ентусиазирано Усилие - Виря ПарамитаНека да съм упорит, настойчив, пълен с енергия.

Тази парамита е просветителското качество на енергия, сила, виталност, ентусиазъм, решителност, предприемчивост, твърда убеденост да се върви до края на предприетото дело, непоколебимо и неотклонно без да се плашим от трудности. То е резултат от практиката на предишните три парамити и в същото време ги подсилва и ги заздравява. Главната причина за неизчерпаемата енергия на такъв Бхикшу произлиза от това, че той е посветил вече живота си на висш идеал и в него няма егоистични мотиви. Когато човек работи с такива мотиви, той не чувства усилие когато изпълнява задълженията си. Това е „без-усилно усилие”. Това е както усилието на двама влюбени готови да извървят огромно разстояние за да се срещнат. Или както усилието на планинаря който се изкачва на върха на планината, той не чувства усилието. Или както усилието на родители които обичат децата си и „работят за тях” през целият си живот. Те не чувстват усилие! Егоистичните мотиви са причината човек да губи лесно ентусиазма си. Чувствайки състрадание и симпатия, Бодхисатвите са изпълнени със енергия и неизчерпаем ентусиазъм да работят за облекчение страданията на другите хора, за премахване на тяхното невежество и заблуда. От такава нагласа на ума се изгражда силен характер, характеристика която е необходима за следващата Парамита.

5. Съвършеност на Концентрация - Дхиана ПарамитаНека да практикувам медитация и да постигна концентриран ум за да служа на всички същества.

Тази парамита е просветителското качество на способност на ума да се концентрира в една единствена насока, да се изключват всички останали смущаващи мисли, да може да се запазва обективност и безпристрастност в наблюдението, за да може да се постигне онази душевна спокойна и стабилна медитативност на ума, онази способност за безусловно съзерцание, която води до самадхи и в крайна сметка до Нирвана. Нашият ум има тенденцията да отскача от една мисъл на друга, лесно да се разсейва, да бъде неспокоен. Поради тази причина, ние сме заети главно с егоистични мисли. От другата страна егоистичните мисли стават причина за неспокойството на ума. Получава се затворен кръг. Ние попадаме в капана на „мислене по силата на навика”, движим мисълта си по предварително изградени схеми, по „старите пътища”, в една несъзнателна автоматизираност. Цялото ни наше поведение е съставено от отделни шаблони, към които ние несъзнателно се придържаме. Ние се смеем страдаме, действаме, реагираме, анализираме и т.н. шаблонно. Всичките наши емоционални и логически дейности са резултат от някакви първични матрици. Някой ни казва обидна дума, и ние веднага реагираме, все едно че някой е натиснал бутон в нас. Умът трябва да се тренира за да може да излезе извън „мисленето по навик”. Когато се медитира човек забелязва как в ума му възникват многобройни мисли като, че ли от „само себе си”. Това е силата на навика и това е автоматизма, който съществува в ума. Съвършеност на концентрация, Дхиана – означава да се излезе от този навик. Първоначално е достатъчно само да бъдем будни по отношение на ума, само да знаем, че дадена мисъл е възникнала. По късно като видим какви са корените на тази мисъл, какви са първоначалните тенденции на ума които са причина за възникването на тази мисъл, какви са Самскарите, ще може да излезем от силата на този „навик”. Така чрез продължително самонаблюдение, човек трансформира себе си цялостно, преобразува се в Бодхисатва. Когато се разчистят тези „навици” – самскарите, и човек разкрива своята истинска природа която е Буда.

www.izvorite.com77


6. Съвършеност на Мъдростта - Праджна парамитаНека да се сдобия с висша мъдрост да може другите да имат облага от това.

Тази парамита е просветителското качество на трансцеденталната мъдрост, вникването в същността на нещата, съвършено разбиране. Тя се изразява в няколко основни принципа, които се разбират от Бодхисатва, не само теоретически а като практическа опитност. Ето някой от тях:

Всички същества имат природата на Буда. Светът на Самсара е светът на Нирвана. Четирите благородни истини. Същността на нещата, когато са взети сами по себе си, е суня -празна, тоест илюзорна.

Дори категориите като време, пространство и причина не могат да се вземат като отделни единици.

Всички неща са свързани в едно цяло, Абсолютната реалност, от закона за Карма – закона за причина и следствие.

Абсолютната реалност не може да се познае от обикновеният ум. Единствено с помощта на Праджна може да се разбере мистерията Абсолютната реалност.

Идеята за „АЗ” е също илюзорност.Тази мъдрост не може да се постигне с описание, не може да се изрече с думи, тя е отвъд всякакви концепции, идеи, логически анализи и т.н. С тази висша мъдрост се елиминира невежеството – Авидя и страданието – Дукха. Бодхисатва знае, че този на когото се оказва състрадание и помощ, този който оказва състрадание и помощ, и самото състрадание и помощ, всичко това е едно цяло. Няма отделно „АЗ” в тези трите, няма самостоятелно съществуване на тези трите. С тази висша мъдрост се отива отвъд одобрение и не-одобрение, надежда и страх, отвъд дуалистичното мислене, отвъд егоистичното пристрастяване. Дори ако има привързване към Буда, или към шестте парамити е неправилно и ние просто минаваме от едната крайност към другата. Тази истина, шестата парамита, трансформира останалите пет парамити до тяхната трансцедентална същност.

Описанието на тази мъдрост, разбирането на нейното истинско значение, е извън възможностите на обикновеното логическо мислене, извън възможностите на изразяването с помощта на речта. Вималакирти Нирдеша сутра, която е част от Праджна Парамита сутра, дава следната чудесна история. Вималакирти бил обикновен човек от Висали – Индия. Той живял по времето на Буда, бил бизнесмен който имал добро семейство, водил праведен живот, и успял да получи просветление. През месец август всички просветлени членове на Сангха – будисткото общество, всички Бодхисатви и Арахати дошли при него на дискусия. Сред тях били Манджушри, Авалокитешвара, Ваджрапани, Тара. Всички те дошли със своите тронове и своите орнаменти и принадлежности в малката стаичка на Вималакирти. Това разбира се е символично, и показва че те не са присъствали там с физическото тяло, а само със своите идеи. Темата на дискусията била да се обясни с думи Праджна Парамита – върховната трансцедентална Мъдрост.Всеки един от присъстващите дал своето определение, своето разбиране за това какво е Праджна Парамита. И всяко определение било блестящо представяне, чудесно описание на необяснимото. Затова Вималакирти сутра се смята за една от най-важните писания в Будизма. И всяко следващо представяне, всяко следващо описание е по-съвършено и по-добро от предишното. Когато човек чете, и той изпада във възхищение, какво повече може да се каже, какво повече може да се даде? И въпреки това всяко следващо определение е още по-прекрасно, още по-чудесно. Все по-дълбоко и по-точно се дава учението за Дхарма. Накрая дошъл ред на Манджушри – богът на Мъдростта. Той също отговаря на темата и отговора е главозамайващ, надминава всички други неща които са казани изобщо. Това е най-съвършеното представяне на да доктрината за Върховната Истина на не-двойствената Реалност, трансцеденталната Мъдрост! Всички присъствуващи се поклонили с уважение на Манджушри. Читателят може да недоумява - какво повече може да се каже след това?

www.izvorite.com78


Но въпреки всичко накрая всички се обърнали към Вималакирти и го попитали да каже и той своята дума по дискутираният въпрос. И Вималакирти „отговорил”!! Това е едно от най-вълнуващите места в цялата история на всички духовни писания на изтока – Вималакирти отговорил с мълчание и „...мълчанието с което отговорил разтърсило всички като гръмотевично ехо...” Това е последната дума, която може да се каже за Праджна Парамита, последната дума която може да се каже за това какво е просветление, какво е Нирвана. Разбира се всеки може да даде такъв отговор, всеки може да отговори с мълчание. Но човек трябва да е като Вималакирти, за да може да предаде с мълчание Знанието. Само когато човек е себе-реализиран, когато той самият е превъплъщение на истината, когато е извор на необусловена любов, състрадание, безпогрешност, мъдрост, само тогава неговото мълчание може да разтърси света. Така както е направил Буда!

Ще завършим отново с думите на Буда: “Не вземайте на сляпа вяра това, което сте чули. Не вярвайте на доктрини, само защото те идват от древността и са се предавали от поколение на поколение. Не вярвайте на каквото и да е, само защото то се следва сляпо от множеството. Не вярвайте на каквото и да е, само защото е било казано от древните мъдреци. Не вярвайте на истини, само защото имате пристрастие към тях или по силата на стар навик. Не приемайте за истина нещо само, защото е било изречено от някой авторитет, ваш учител, по-възрастен или по-знаещ от вас. Обмисляйте, анализирайте и проверявайте в практиката и, ако резултатите потвърждават казаното и спомагат за доброто на всички, приемете истината и я следвайте, приложете я в живота си.”

www.izvorite.com79


Съдържание:

Връзката Между Будизъм, Веданта и Йога 1Животът на Буда 3Разпространение на Будизма 4Учението На Буда 5Първата Благородна Истина 6

Петте Агрегата – Панча-Кханда 7Втората Благородна Истина 11

Авидя – невежеството 22Волеви (или кармични) формации - Самскара 25Съзнание - Виджнана 26Имената и формите - Нама-Рупа 27Областта на Шестте Салаятана 28Контакт - Пхаса 28Усещане - Ведана 29Желание - Танха 30Пристрастяване - Упадана 31Приспособяване - Бхава 32Ново раждане - Джати 32Стареене - Джара, смърт - Марана 33

Третата Благородна Истина 34Четвъртата Благородна Истина 37

Правилно Разбиране – Сама Дитхи 38Правилна Мисъл – Сама Санкапа 40Правилно Слово – Сама Вача 42Правилно Действие – Сама Каманта 43Правилен Начин На Живот – Сама Аджива 44Правилно Усилие – Сама Ваяма 47Правилно Внимание – Сама Сати. 49Правилна Концентрация – Сама Самадхи 55Манджушри Мандала 63

Заключение 68Шестте Парамити 73

www.izvorite.com80

Юлий Железаров

Documents