Науката за любовта

Науката за любовта Джон Бейнс

Джон БейнсДжон Бейнс

НАУКАТА ЗА ЛЮБОВТАНАУКАТА ЗА ЛЮБОВТА

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД КЪМ ХЕРМЕТИЗМА......................................................1ПРОЛОГ.........................................................................................3ПЪРВА ЧАСТ...............................................................................6ЕЛЕМЕНТИ НА САТАНИНСКАТА ЛЮБОВ......................6ЗАЩО ХОРАТА СЕ ЖЕНЯТ.....................................................6НЕВЕЖЕСТВО.............................................................................8БРАКЪТ КАТО КОТВА И ЦЕЛ..............................................16НЕОТДАВАНЕ В ЛЮБОВТА.................................................18НАРЦИСИЗЪМ И РЕВНОСТ..................................................20ЛЮБОВЕН АВТОМАТ............................................................24ВАМПИРИЗЪМ..........................................................................26МАГНИТНО ОПИЯНЕНИЕ....................................................28ХЕТЕРОСУГЕСТИЯ: ВЛИЯНИЕТО НА

КОЛЕКТИВНАТА ВЯРА..............................................................30ЕДИПОВ КОМПЛЕКС.............................................................34КОМПЛЕКС НА ДИАНА.........................................................37СИМБИОЗА................................................................................40

Сканирано и разпознато от МагеаСканирано и разпознато от Магеа


ПРИЗРАКЪТ НА ФАНТАЗИИТЕ..........................................41САДОМАЗОХИЗЪМ.................................................................45НАТРАПЛИВ СТРЕМЕЖ КЪМ СЕКСУАЛНИ

УДОВОЛСТВИЯ.............................................................................48СВРЪХМЪЖЕСТВЕНОСТ И СВРЪХЖЕНСТВЕНОСТ. .51СОЦИАЛЕН ЗАМЕСТИТЕЛ НА ЛЮБОВТА.....................53ДЕЦАТА КАТО „ПЛОД НА ЛЮБОВТА"............................56ИЗКУСТВЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ.............................................60САМОТА И ТРЕВОЖНОСТ...................................................68ПРЕВРЪЩАНЕ НА ЖЕНАТА В СЕКСУАЛЕН ПРЕДМЕТ

.............................................................................................................70ПСЕВДО РОМАНТИЧНОСТ..................................................73ФРИГИДНОСТ И ИМПОТЕНТНОСТ..................................78ФРИГИДНОСТ НА ДУШАТА И СЕКСУАЛНО-

ДУХОВНА ИМПОТЕНТНОСТ...................................................87ИСТЕРИЯ....................................................................................90ВТОРА ЧАСТ КАКВО Е ЛЮБОВТА....................................93МАГНИТНА ВРЪЗКА МЕЖДУ МЪЖА И ЖЕНАТА......102ЗАГАДКАТА НА ЖЕНСКАТА ДУША...............................106ТАЙНАТА НА КАРМАТА.....................................................113ДРУГИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ЛЮБОВТА................................118ВЛИЯНИЕТО НА ЗЕМНИЯ МАГНЕТИЗЪМ...................124ДРУГИ ИЗМЕРЕНИЯ НА СЕКСА.......................................131ПОЛОВИЯТ АКТ.....................................................................139ЛЮБОВТА КАТО ВОЛЕВО ДЕЙСТВИЕ..........................149МОРАЛ В ЛЮБОВТА.............................................................157ВИСШАТА ДВОЙКА..............................................................166ХЕРМЕТИЧЕСКАТА ДВОЙКА...........................................180ПРИЛОЖЕНИЕ........................................................................184ЗАБЛУДИ ОТНОСНО ЛЮБОВТА, СЕКСА И БРАКА...184НЯКОЛКО ДУМИ КЪМ СТРАДАЩИТЕ ОТ НЕЩАСТНА

ЛЮБОВ...........................................................................................186НЯКОИ ОСНОВНИ ПРИЗНАЦИ ЗА РАЗПОЗНАВАНЕ НА

НАРЦИСИЗМА В ЛЮБОВТА...................................................188ОПАСНОСТИТЕ, СВЪРЗАНИ С НАУКАТА ЗА

ЛЮБОВТА.....................................................................................189РЕЧНИК.....................................................................................190ЗА АВТОРА................................................................................196



Писмо до читателяДраги читателю,Предстои ви да започнете едно пътуване, което може да се сравни с

прекосяването на огромно пространство с особено труден терен. В началото виждате или ви се струва, че виждате пред себе си оазис. За да го достигненете, ще ви се наложи сами да съставите пътните карти и да изхвърлите невидимия излишен багаж, който ще забави пътуването ви. Тежестта на емоционалния багаж и на фантазиите, които без да съзнавате носите със себе си и трудностите, които изникват сякаш отникъде, всъщност са вашите пътни знаци и ще диктуват характера на пътуването ви.

За да стигне до истинската любов, човек трябва да измине трудния път на самооткриване, също както в „Божествена комедия" Данте слиза в ада, а после преминава през чистилището, за да стигне до небето. Тази книга съдържа детайлно изследване на всичко, което е изкривено в съвременното отношение към любовта, разкриват се тъмните й елементи, с други думи, онези неща, които любовта не е. После ще преминете през подробно изложение на основните положения; които ще ви насочат към съвършенство и най-пълна реализация, с други думи, към това, което е истинска любов. В тази книга е синтезирано хилядолетното човешко поведение, затова на страниците й вие често с безпокойство ще разпознавате собствения си емоционален пейзаж, собственото си поведение.

Ако целта ви е истинската любов, достигането й ще бъде резултат от процес на дълбоко разбиране, а не механично трупане на информация и методи, нито пробождане от стрелата на Купидон. Мигновената любов, мигновеното просветление и мигновените решения не съществуват и търсенето им е самоизмама.

Ако разпознаете себе си в тази книга и пожелаете искрено и смело да погледнете дълбоко навътре, вие сте извървели половината път към целта. Всяка мисъл, придвижена напред, се превръща в пост по пътя към самопознанието и осъществяването на любовта, а за мнозина може да се окаже началото на нов живот.

Пожелаваме ви всичко хубаво през останалата част от пътуването.



УВОД КЪМ ХЕРМЕТИЗМА

В животинското царство всеки вид има „колективна душа", която действа като невидима ръководеща сила и управлява инстинктивното поведение на животните, например регулира възпроизводството, сезонната миграция, маркирането на територия и т.н. Доколкото човекът (хомо сапиенс) е животински вид, в неговата психика е заложена идеята за „колективна душа", известна още като централен компютър, който поддържа начина на съществуване на вида, ограничава и/или забранява свободната воля, индивидуалното мислене и индивидуалната еволюция. Тази „колективна душа" е описана от Юнг като „колективно подсъзнание" и чрез нея индивидът получава наследственост, която управлява поведението, външния вид, чувствата, действията и мислите му. Човек вярва, че действа по собствена воля, но всъщност се подчинява единствено на указанията на колективната душа, поради което трябва да се примири, че ще сподели съдбата на ближните си, освен ако няма щастието да се добере до херметическо училище. Чрез изучаването и прилагането на херметизма индивидът си припомня, че наследственността му съдържа и друга част - „божествена искра" или „дух", който дреме в най-дълбоките кътчета на неговото същество.

Херметическата наука е достигнала до нас чрез учението на Хермес Трисмегист, най-големия мъдрец на древния Египет и тъй като е едновременно практична и съвременна, тя е също толкова актуална днес, колкото е била при зараждането си. Краткото определение, което авторът дава на херметическото учение, е „мъдро използване на природните сили", тоест съзнателно използване на природните закони. Човекът като микрокосмос на Вселената е предмет на природните закони и не може да ги избегне. Ето защо, като се впише в контекста на законите на Природата, които досега се е опитвал да заобикаля, пренебрегва или управлява, той


1


ще постигне познание за вътрешния си свят. Въпреки огромните постижения на науката и техниката през последните години, самият човек не се е променил значително.

Мозъкът му принципно работи по същия начин, както и преди 2000 години. Действията му продължават да се определят от същите страхове, омраза, страсти и тревоги. Макар да дава познания за материята и енергията, науката не хвърля никаква светлина върху духа и онези сили, които пораждат и поддържат живота. Овладяването на външния свят е успешно, но на вътрешния свят е нула, поради което много малко хора могат със увереност да кажат: „Познавам себе си".

Херметизмът е висшата наука за Вселената, която се гради на седем херметически принципа или закони на Природата, които са:

1. ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА2. ПРИНЦИП НА СЪОТВЕТСТВИЕТО3. ПРИНЦИП НА ВИБРАЦИЯТА4. ПРИНЦИП НА ПОЛЯРНОСТТА5. ПРИНЦИП НА РИТЪМА6. ПРИНЦИП НА ПРИЧИНАТА И СЛЕДСТВИЕТО7. ПРИНЦИП НА ЗАРАЖДАНЕТО

Тези принципи са основни, тъй като ясно и просто потвърждават взаимоотношенията на човека като микрокосмос на Вселената с всичко друго. Принципът на съответствието: „Както е горе, така е и долу" сочи, че има съответствие или прилика между всички космически явления и изучаването на тази аналогия ни дава възможност да разгадаем неизвестното, като започнем от известното. Законите на Природата диктуват, че ако хвърлим камък в някое езеро, това просто действие един ден по някакъв начин ще окаже влияние върху границите на Вселената. По


2


аналогичен начин отрицателното поведение на един индивид може да стане причина за омраза и отхвърляне, докато съзнателното позитивно поведение на друг има потенциал да промени както неговата психика, така и психиката на други хора. Принципът на полярността ни показва, че нежеланото може да се унищожи просто като променим полярността му и гласи:

„Всичко е двойствено; всичко има полюси; всичко има две противоположности; сходните и несходните неща са едно и също; противоположностите са идентични по същество, но се различават по степен; крайностите се срещат; всички истини са само полуистини; парадоксите могат да се изгладят". Например, възможно е да променим вибрацията на омразата във вибрация на любовта както в собственото си съзнание, така и в съзнанието на другите; стресът може да бъде поляризиран по пътя на съзнателното релаксиране, нетърпимостта чрез разбиране и съчувствие, инерцията чрез активност. Накратко казано, изкуството на поляризацията се превръща във фаза на менталната алхимия или трансмутация, позната на древните и съвременните херметици и използвана от тях.

Способността за преобразуване, произтичаща от дълбокото разбиране и овладяване на природните закони, е магическата сила на херметизма. Практическото му използване е осезаемо и не бива да се губи в интелектуални теории и мистицизъм. Всъщност физическата ни действителност и ежедневието са идеално поле за прилагане на тези принципи и за изпитване на резултатите. Херметизмът дава на новопосветения ключовете за постигане на трансценденталния акт, с който човек се издига над животинските си инстинкти, задейства и проявява висшата си интелигентност на истинско човешко същество.

Да надхвърлиш себе си. Това е ключът към херметизма.


3


ПРОЛОГ

Тази книга се занимава с окаяното състояние на любовта в наше време, с общото невежество относно смисъла й и с нещастието на онези, които се залъгват, че са способни да обичат. Неспособността да обичаш предизвиква духовен крах, изключващ удовлетворението от истинската любов.

Любовта има две страни: едната произтича от тъмнината и за целите на тази книга ще бъде наричана сатанинска, а другата, породена от светлината - божествена. Чрез постигане на истинската любов, човек може да реализира божествената страна на своята природа, а чрез упражняване на сатанинската не постига нищо друго освен празнота.

Целта на книгата е да дефинира елементите на истинската любов, да озари мрака за онези, които се лутат по пътя към нея, като възстанови опороченото в човешката природа, осветли тъмната страна на чувствата и страстите и отстрани покварената страна на любовта. Любовта трябва да си възвърне изгубената чистота и да се освободи от последствията на онова, което религията нарича първороден грях, като се изчисти от неморалността.

Тази книга се стреми да освободи хората, които копнеят за любов, но ги възпират страхът и лицемерните морални норми. Тя е предназначена да научи мъжа и жената как да станат господари на любовта, като надхвърлят границите на чисто физическата любов и постигнат ментален, емоционален и духовен съюз. Ако подходи към секса без страх и съмнения, двойката тръгва по път, който излиза от рамките на брака по сметка, парите и други установени норми на поведение.

Напредналите в еволюцията си мъже и жени са способни да отхвърлят лошите имитации на любовта и да намерят удовлетворение в духовното измерение на физическия акт. Тази книга ще ги научи как да проникнат в духовното измерение на любовта и ще им предостави модел за


4


блестящо бъдеще. Съвършената двойка трябва да се роди в настоящето, за да противодейства на критичното положение, в което се намират съвременните хора.

Днес в криза се намира не толкова бракът, колкото самата човешка двойка. Именно тя осъществява една пародия на любовта, ограничена от традицията и навика, градяща се на пари и удобство и поддържана само от физическата връзка. Любов, която се свежда единствено до тялото, буди съжаление, защото е лишена от топлина и съдържание, ласка и нежност. Това е един мрачен, студен коитус, който смразява и потиска интелигентността и духа. Онези, които не могат да се издигнат над това състояние и не съзнават съществуването на по-висш тип съюз, имат наистина нерадостна съдба.

Противоположните понятия сатанинска и божествена любов са съвсем прости: божествената любов е естествена, а сатанинската - неестествена или естественото в нея е покварено и извратено. Естественото представлява чистата Природа, която не е подправена от човешките страсти. Повечето човешки нещастия се дължат на факта, че макар и да живее в природата, човекът не се съобразява с нейните закони. Вместо това той се опитва да управлява живота си по свои правила. Човешките и природните закони си противоречат и рано или късно Природата разрушава творенията на човека, ако той не се научи да живее в хармония с нея.

Разумният и зрял поглед разпознава две основни сили във Вселената: творяща или божествена, и убиваща душата или сатанинска. Бог и Сатана (Сатаната е просто име, символизиращо тъмните сили на смъртта, разпадането и унищожението) са в състояние на вечна война и какъв ще бъде крайният изход не ни е известно. За нещастие, светът на хомо сапиенс е твърде близо до света на Сатаната и твърде далеч от Бога. Това е съвсем очевидно, поради което много велики философи и мислители са стигнали до заключението,


5


че този свят е ,,сътворен не от Бог, а от Сатаната". Светлината и мракът се борят за надмощие във Вселената.

Обърнете внимание колко просто е да се разруши нещо и колко невероятно трудно е да се сътвори. Хаосът и безредието присъстват в човешката действителност в много по-голяма степен, отколкото основаните на ред структури.

Човешкият род симулира любов и по тази причина за човека любовта е объркваща, чувствена, фалшива и погубваща душата. В днешния си вид любовта не задоволява древното желание за дълбок и истински съюз с любимото същество. Поотделно мъжете и жените са само половинки от едно цяло, непълно осъществяване на цялата истина. Подсъзнателно любовната двойка се стреми да постигне именно тази цялостна структура. Действителността обаче показва, че това илюзорно желание е неосъществимо. Все пак има изключения от общото правило, както има хора, които живеят 120 години, които никога през живота си не боледуват, или - колкото и да е странно - хора, които са светци, магьосници и безсмъртни същества.

Съвсем възможно е чрез обучение да се създаде двойка, чийто център е духовен, но това не трябва да се възприема повърхностно или да се разглежда като игра. Именно такова обучение е било осъществявано в древните храмове за посвещаване в Египет, Гърция и другаде.

Само онези, които правилно използват интелигентността си, имат надежда да познаят истинската любов. Хората, които се ръководят от низки, себелюбиви мотиви, не могат да си представят, че съществува висша любов. Те се задоволяват с простите инстинкти за съвкупление на животните. За постигането на висша любов е необходима непрограмирана и обективна интелигентност, произтичаща от съзнателна будност. Такава будност обаче се постига в училищата за посвещаване, а не чрез програмираната интелигентност на механичната памет.

Божествената любов не е абстрактен или неосезаем обект,


6


основан на платонични представи. Напротив, божествената любов означава постигане на цялостност, обхващаща всички страни на любовта, които обикновено се пренебрегват. Тя се стреми към любов, която задоволява не само тялото, но и душата, ума и духа. За всички, които действат от чисто инстинктивна гледна точка, не съществува възможност за постигане на истинска любов, защото ключът към нея е в надхвърлянето на низшата страна на Природата.

Сатанинската любов неизбежно води до психологично и духовно самоунищожение. Това разпадане не е бурно и драматично, а по-скоро настъпва с течение на времето, което подлага индивида на суровите природни сили. Всъщност субектът бива постепенно погълнат от по-силните закони на Природата и бавно, почти несъзнателно, загубва висшите си способности, а животинската му страна се засилва Човек, притежавал изтънчени качества, неусетно се превръща в грубиян, в карикатура на онова, което е бил преди. Някоя прекрасна, деликатна и изискана жена става закоравяла и вулгарна. Тези промени не са непременно резултат от остаряване, а настъпват поради скъсване с природните принципи, предизвикано от загуба на вътрешната невинност". Външната привлекателност изчезва, а лицето придобива мръсен и покварен вид, сякаш е станало мълчалив свидетел на още по-големия вътрешен грях. Има хора, които достигат старини с чисто чело и очи и въпреки годините успяват да запазят някаква вътрешна чистота. Те са онези, които са се подчинявали на природните закони или поне не са ги нарушавали грубо.

За постигане на целите, които си поставя тази книга, ще използваме принципите на херметическата мъдрост, а това налага многократно повтаряне на едни и същи думи и понятия, така че читателят да придобие цялостно разбиране за Учението.


7


ПЪРВА ЧАСТЕЛЕМЕНТИ НА САТАНИНСКАТА ЛЮБОВ

Ако преобладаващата част от човечеството упражнява сатанинска любов, то не е по избор, а е резултат от невежеството и ограничените възможности на човешко-животинското състояние. Човекът избира поквареното поради липса на будност и неспособност да обича Бога в себе си. Следователно той няма друга възможност.

По принцип биологичният и физиологичният строеж на човека го принуждава да следва пътя на най-малкото съпротивление, а резултатът от това често е посредственост и пропиляване на висшите възможности. Хората не решават съзнателно да не научат нищо за любовта, но същевременно не полагат необходимите усилия, за да схванат динамиката й. Тази склонност е особено очевидна при хората, които непрекъснато се провалят в любовта и брака Те не търсят причините за неуспеха си, а се задоволяват с обяснението, че не са попаднали на подходящ човек. Безплодното търсене на този „подходящ човек" може да продължи цял живот. Нито за миг хората не се замислят, че причините за неудачите им се крият в собствената им неспособност за любов и във факта, че не познават същността й. Ерих Фром в „Изкуството да обичаме" посочва, че любовта не е нещо. което може да се импровизира и осъществява случайно, а трябва да се изучава със същия ентусиазъм и внимание, с който се подхожда към всяко изкуство. В действителност много малко хора разбират това, поради което продължават да се отнасят към любовта като към „лесна работа".

Тази книга представя херметическите тайни на любовта - нейната дълбока, езотерична страна, която остава неизвестна - неподправената любов и начинът, по който се проявява, осъществява и различава от фалшивата. Това познание, държано в тайна от дълбока древност, все още е забулено в мистерия по причини, посочени в по-ранните книги от тази серия. Поради дълбочината на Учението, читателят не може Сканирано и разпознато от МагеаСканирано и разпознато от Магеа

8


да очаква мигновено проникновение, а трябва да се отнесе към това познание с искреност, честност, интелигентност, обективност и смирение, при което ще открие истинския път към щастието и самоосъществяването.

Човек не може да види светлината, преди да знае какво представлява мракът, затова първата част на тази книга е посветена на обяснението що е фалшива любов. Едва след изследване на поквареното поведение на човека в любовта, ще разкрием същността на истинската любов и нейните дълбоки тайни.

ЗАЩО ХОРАТА СЕ ЖЕНЯТ

Преди всичко хората търсят „съюз с другите". Според Ерих Фром този съюз е една от истинските цели на любовта При някои хора нагонът за сливане може се изроди в садистично и мазохистично поведение.

Инстинктът за възпроизвеждане също може да доведе хората до брак като приемлив начин да имат деца и да получат сексуално задоволяване. Етимологията на думата „матримония" идва от латинските думи „matег" и „munia", означаващи съответно „майка" и „задължение" и отразява отговорността за децата, които се появяват като резултат от брака. В древните правни текстове папа Григорий IX пише, че „за майката детето е тежест преди раждането, болка при раждането и бреме след раждането".

Най-общоприетата причина за брака е любовта. Обаче перспективите и очакванията на мъжа и жената са различни. Тя търси сигурността на дома и всичко, което произтича от това финансово благополучие, закрила, романтична нежност п възможност да стане майка. Мъжът от своя страна очаква сексуално задоволяване, дом, откъдето получава подкрепа и грижи и майка-гледачка на децата му. Семейството се е превърнало в основна единица на обществото, в структура, която позволява възпроизводството на човешкия род.


9


Милиони двойки по света се съобразяват с общоприетите цели на брака - създаване на деца, взаимна обич и закрила Обаче най-важният аспект на брака - онзи, който най-често не се осъществява - е любовта

Бракът е утилитарен съюз, при който съпругата получава икономическа издръжка, а съпругът трябва да се грижи за дома и образованието на децата. Подобно е отношението и към сексуалната страна на брака - утилитарен подход или взаимна манипулация между съпрузите с цел да получат физическо удоволствие за себе си. Тази ситуация е опасна в емоционално отношение и е форма на психологическо обвързване.

При истинската любов съюзът има висша цел, която надхвърля интересите на Аза. Истинската любов, малко позната на човешкия род, е форма на божествената любов. Тази любов е противоположност на тъмната, егоистична, наричана още сатанинска любов, която се изразява в „опорочаване на нормалното" и отклонение от Природата

Печалната действителност е, че хората нямат никаква представа за същността на любовта и не знаят как да обичат нито другия пол, нито света, нито самите себе си. Тази книга разкрива истинските и дълбоки основи на любовта Тук намерението е различно от това на Ерих Фром, чийто подход в „изкуството да обичаме" е психоаналитичен и философски, но макар и блестящ, остава само частично разбран. Целта на настоящата книга е да покаже херметическия подход към любовта, дълбоките, но почти неизвестни закони, който включват механиката и физиката на Природата. Тези закони важат както за любовта така и за всички явления от живота и не се изразяват в цифри, а в истини, които са очевидни само за хората, достигнали висше ниво на съзнание. Учението е за онези, които действат от духовна позиция, а не от позицията на животинската си природа Според Хермес Трисмегист, „Учител на учителите", духовността не е религиозен фанатизъм или прост мистицизъм, а издигнато състояние на


10


съзнанието, при което „духът се проявява чрез човешкия мозък".

Това определение на духовността изисква разяснение. Когато някой достигне висше ниво на съзнание, той придобива „цялостна интелигентност" - ценно завоевание, което от варя пътя към истинската любов. Мозъчната интелигентност е много тясна, защото ограничава човека в рамките на едно строго програмиране, което отхвърля всяко възприятие, ако то не е част от първоначалната програма. Мозъчната интелигентност, колкото и да е висока, не притежава необходимата способност за постигане на щастие в любов та, за осъществяване на личността и висше състояние на съзнанието, за цялостно общуване с другите и постигане на вътрешен мир.

Целта на тази книга е да предаде „херметическата азбука" на науката за любовта. Всеки, който разбере това изкуство и го приложи правилно, ще постигне състояние на любов и духовно щастие с неподозиран интензитет, сила и качество. Това щастие ще бъде стабилно и неунищожимо. Не трябва обаче да се очаква, че „нектарът на боговете" може да се придобие чрез бездушно изпълнение на определени действия или механично прилагане на някакви правила. Колкото и да е правилно поведението на даден индивид, то е безполезно, ако не е мотивирано от херметическите закони, на които се подчинява любовта. Любовта не може да бъде „безсъзнателна", тя трябва да е „мъдра". На много хора това твърдение сигурно ще се стори противоречиво, тъй като традиционното схващане е, че любовта е сила, изливаща се спонтанно като планински поток. Тази представа е вероятно най-голямата възможна грешка, защото любовта не съществува като талант или вродена способност, а е метод, наука, която човек трябва да усвои, ако желае да постигне успех. Без ръководство и обучение такъв опит най-вероятно би завършил с неудовлетворение и крах.

Плодотворността на любовта не се измерва с


11


произвеждането на деца, а с нивото на общуване, нежност, приятелство и щастие на тялото и душата. Истинската и рядко постигана цел на човешките двойки е съюз на душите, който води съпрузите до осъществяване на висшите им желания. Съюз, основан само върху тялото и емоциите, не е нищо повече от сянка и пародия на истинския брак. Собственическият подход към брачния договор и произтичащите от него взаимни задължения са само изкуствен опит за свързване на двама души. Херметическият подход проповядва съюз чрез истинска любов, а не чрез социални и лични спогодби или посредством бързо отлитащия мираж на бурната страст. Когато човекът се научи да разбира и прилага съюза чрез истинска любов, човечеството ще намери верния път към самоусъвършенстване.

НЕВЕЖЕСТВО

Има много начини, по които човек се оставя да бъде ръководен от инстинктите си. Никой не го учи да се грижи за емоциите и въображението си, така както го учат на физическа хигиена, нито пък му се казва, че трябва да взима уроци по любов. Обикновено любовните чувства и страсти между мъжа и жената се оставят да потекат и да се слеят и двамата се отдават на удоволствието от усещанията си. Резултатите от тези изживявания често съвсем не са задоволителни и това се потвърждава от високия процент на разводите и разделите. Официалната статистика не включва двойките, които са нещастни, неподходящи един за друг или остават заедно по практични съображения, по силата на навика, религиозни предписания или за да спестят на децата си болката от раздялата на родителите.

Хората не познават истинската любов и по тази причина едва ли са способни да постигнат очакванията си за щастие. Любовта е една от основните потребности на човешкото


12


същество, затова индивидът се опитва да се осъществи чрез този нагон. На практика обаче тя може да се окаже един от главните източници на мъчителни изживявания за индивида, създаващ задръжка, която поражда нещастие, агресивност и самотност. Онези, които успяват на дело да постигнат истинската любов, наистина са малцина.

Ако анализираме днешното състояние на любовта, на преден план изпъква неспособността на индивидите да обичат. Те претърпяват неуспех поради невежеството си и заедно с партньорите си внасят в съюза между двамата тежкото бреме на предразсъдъците и неверните представи. Хората не знаят какво е любовта, поради което представите им за нея са причудливи и егоцентрични. В зависимост от силата на илюзиите си, двойката в сравнително кратък срок преживява разочарование, защото любовните фантазии на двама та често са различни. Когато фантазиите съвпадат, връзка та по-трудно се разрушава. Процесът е по-бавен и по-болезненен, като в много случаи води до огромна емоционална и психологическа травма. Всички знаем различните форми, в които протича любовната драма: развод, раздяла, скандали, изоставяне, физическо малтретиране, понякога самоубийство, и много често горчивина, нещастие и отчаяние за цял живот.

Не е лесно човек да се откаже от илюзиите си за любовта и да възприеме реалистичен подход към положението, защото фантазиите за любовта са само една малка част от сънищата на всеки индивид, а те от своя страна са само част от света на фантастичните сънища на човешкия род. Да се откажем от илюзиите не означава да изоставим надеждите и желанията си, а само фантастичните сънища, които са мотивирани от общия сбор на сънищата и страховете на даден човек. Например, ако някой вземе доза халюциногенно вещество, той може да изживее еротични сънища, които се подчиняват на подсъзнателните му еротични фантазии. Такива видения са причудливи и нямат нищо общо с логиката и


13


действителността. Интересното в този пример е, че фантазиите не произтичат от самия наркотик, а се крият в обстоятелството, че той действа като средство за освобождаване на несъзнаваното.

Съществуват много средства с подобно, макар и по-слабо въздействие, които нямат нищо общо с наркотиците и стимулантите, но поради характера си или определени психологически предпоставки притежават способността да възбуждат света на фантазиите на индивида. Според честотата на употреба и мощността на стимулиращото средство, човек става нередовен, чест или постоянен фантазьор. Такъв субект едва ли ще постигне удовлетворение в любовта, освен ако не заплати с големи морални и психологически страдания. Точно както детето страда, за да стане възрастен човек, любовникът, заболял от болестта на фантазиите, трябва да изживее един мъчителен процес, за да се излекува. При определени обстоятелства е трудно да убедите някого, че изграждането на въздушни кули води до нещастие и болка. Има хора, които биха се отказали от всичко друго, освен от тайното удоволствие постоянно да си въобразяват приятни ситуации, в които главните герои са самите те. За нещастие, тези хора водят вяло съществуване без значителни или стимулиращи събития, като изключим онези, за които бленуват. Може да се каже, че такива хора са изоставили истинското съществуване в полза на въображаемото и вместо да действат и да живеят, предпочитат да сънуват. Те страдат от един вид страхливост и безсилие, които постоянно ги карат да избягват рисковете в живота, защото в сънищата няма рискове.

Жената, която търси своя „прекрасен принц", неизбежно преживява дълбоко разочарование, защото й липсва истинска представа за любовта. Реалистичната представа за любовта е първата стъпка към избягването на капана на сатанинската любов. Хората често мислят, че да бъдат реалисти означава


14


да правят жертви и да се откажат от мечтите си. Всъщност обикновено става тъкмо обратното: хората най-често отхвърлят реалистичните очаквания, за да задоволят вредните си романтични идеи. Подобно поведение се наблюдава във всички слоеве на обществото: например, за студента, който живее в свят на фантазии и мании за величие, ще бъде трудно да стане професионалист. Само хората с реалистични очаквания имат шанс да сполучат, но дори и това не гарантира пълен успех в любовта.

Ясното определение на любовта - какво е тя и какво не е - би могло да помогне на човек, в зависимост от мотивацията и степента на разбирането му, да превъзмогне фантазиите си и да подходи реалистично. Най-често познанията на индивида за любовта се ограничават до анатомичните различия, и той в действителност не знае каква е разликата между мъжа и жената. Това познание е безусловно необходимо за всеки, който желае да определи себе си и партньора си и да действа съзнателно. Само съзнателната любов има стойност- другият вид води до бездънния кладенец на нищото.

С думите „мъжки" и „женски" се изразява не само различен граматичен род. Те са универсални принципи. Мъжкият пол е в съотношение с универсалния мъжки принцип, а женският - с женската сила. Мъжът излъчва, активния принцип на Бог, а жената - пасивната, зачеващата сила на Природата. Никой от двамата на превъзхожда другия, те просто са различни и трябва да знаят в какво се състои разликата, за да осъществят разбиране и общуване помежду си.

Често мъжът подценява дадена жена поради привидната й физическа слабост и липсата на блестящи интелектуални способности. Отрицателната представа обаче изчезва, когато той осъзнае, че нейната интелигентност действа не по-зле от неговата, макар и да е насочена в друга посока. Тази интелигентност се отличава с повече практичност и по-малко абстрактност. В определен смисъл може да се каже, че мъжът


15


е по-интелигентен в областта на абстрактното, докато жената е далеч по;добре подготвена да посрещне житейските ситуации. Тя рядко изобретява неща, но по-добре се справя при конкретното приложение на изобретенията. Мъжете трябва веднъж завинаги да разрушат мита за превъзходството си над жените, като на свой ред ги накарат да отхвърлят преднамерената поза на беззащитност и слабост, която използват от дълбока древност, за да получат власт над мъжете и по този начин да компенсират по-голямата физическа сила на мъжа.

Едно от първите изисквания при формирането на истинската двойка е установяването на равноправни отношения, иначе единият винаги ще експлоатира другия, тъй като слабият винаги се възползва от по-силния. В този случай равноправието се отнася главно до зрелостта на егото и до интелектуалното ниво на индивида. Трудно е да се повярва обаче, че жената истински желае да се състезава с мъжа, като имаме предвид факта, че тя е свикнала да прехвърля отговорността върху него, защото така е по-удобно. При по-задълбочен анализ бихме могли да заключим, че всяка жена има две съвсем ясно очертани възможности в живота си: да стане протеже на някой мъж, като по този начин преждевременно прекрати възможността си за еволюция, или пък да се постави на същото ниво, като приеме и сподели отговорностите. В първия случай двойката ще бъде небалансирана, защото по-голямата част от „матримониалното пространство" ще бъде заето от мъжа. Както ще видим по-късно това се случва с жени, които стигат до крайност и се оставят да бъдат издържани, приемайки, че това е в реда на нещата и трябва да действат от позицията на „нежния пол". В действителност тези жени напълно тероризират мъжете с цел да задоволят жаждата си за надмощие и власт. Подобно поведение се среща както в явна, така и в прикрита форма и за отбелязване е, че в тази област мъжът не може да се състезава с жената по проницателност.


16


За да проникнем по-дълбоко в херметическото учение за човешките двойки, трябва да разгледаме законите на полярността, които управляват взаимоотношенията между двата пола. Преди всичко, нито мъжете, нито жените нямат изцяло мъжка или напълно женска характеристика, защото мъжете притежават само 3/4 мъжка и 1/4 женска енергия, а жените - 3/4 женска и 1/4 мъжка енергия. Тази четвърт част от противоположния пол е причината, която предизвиква повечето конфликти между партньорите и спъва хармоничните им взаимоотношения. Посочените проценти представляват нормата, но може да са различни поради генетични проблеми или пък да се изменят в детските и юношеските години поради някои явления, които ще разгледаме по-късно. Когато доминиращият принцип при различните полове е по-нисък от нормалното, тази една четвърт от характеристиките на противоположния пол нараства и процентът става неестествено голям, като предизвиква педерастия и лезбийство. Промяната в съотношението прави мъжете срамежливи, стеснителни и женствени, а жените - властни и мъжествени. Трябва да се разбере, че мозъкът на мъжете има женска полярност, а на жените - мъжка. Значението на този факт ще стане очевидно в хода на нашия разказ. Засега поставяме фокуса само върху процента от противоположния пол, който всички ние притежаваме и който трябва постепенно да унищожим, за да може двойката да постигне хармонично съвършенство. Мъжът трябва да стане сто процента мъж, а жената - изцяло жена.

На какво се дължи тази част от другия пол, която всички ние притежаваме? Откъде произтича? Според херметическото предание, преди появата на Адам и Ева човекът е бил андрогенен, съдържал е в себе си и двата пола, мъжкият организъм на един индивид оплождал друг и обратно, така че и двамата раждали деца. Разделението на половете настъпило, когато някои по-силни от другите хора,


17


които се страхували от болките при раждането, подчинили по-слабите, за да ги обладават и да не бъдат оплождани от тях. С това единият орган се атрофирал и възникнало разделението на половете. Енергията на атрофиралия орган обаче продължила да съществува под формата на този процент от характеристики на противоположния пол, който съществува в психиката на индивида.

За да разберем какво представлява любовта и как трябва да се държи човешката двойка, трябва да си изясним как тази част от другия пол се проявява в хората. Какви са женските характеристики в мъжа и мъжките в жената? Не трябва да ни се вижда странно, че много мъжки черти при жените се превръщат в женски при мъжете. Състоянието „пол" не се основава на самото качество, а на прилагането му.

По-долу даваме списък на характерните черти, произтичащи от белези на другия пол, които всеки човек притежава. Освен тях има много други характеристики, които трудно се определят, защото липсват подходящи думи за тях.

Мъжки черти в жените:


18


АгресивностСприхавостЯзвителностКапризностГруб езикРазрушителни импулсиНелоялностЕмоционална фригидностЗавистОмразаЛицемериеЖажда за властМатриархално поведение:БолезненостНарцисизъм

Чувство за притежаниеГордостфалшива скромностСадизъмСебелюбиеСамосъжалениеСексуална фригидностИстерияБезотговорностРевностМързелГрубостБъбривостСуета

Женски черти в мъжа:АлчностСприхавостСамохвалствоСтрахливостНелоялностМазохизъмЕмоционална иинтелектуална студенинаЕксхибиционизъмИзбухлив характерфанатизъмГордостОмразаСебелюбиеЛицемериеИстерияБезотговорност

РевнивостЛипса на самоконтролЛипса на воляМързелЛюбов към удобството „Свръхмъжествено" поведениеНарцисизъмСтрастност физическа и словесна агресивностфалшива скромностфантазияСладострастиеСубективностБъбривостСуетаСлаб характер

Женски черти в жените:Балансирано либидоЯсно, контролирановъображениеУравновесеностОткровеностЩедростНежност

ПриятелствоХармонияСмиреностОбичЛоялностЕстественостРазбиране


19


ОбективностБлагоразумиеРеализъмОтговорност

СигурностСамоконтролНежностРазбиране

Мъжки черти в мъжете АктивностСпособност за разбиране Контролирана силаСмелостЕмоционална и интелектуална гъвкавост Уравновесеност Откровеност Хармония Смиреност Интелигентност

Липса на предразсъдъци ЛогичностДушевна и психологическа стабилност Скромност Висока нравственостЛипса на мъжки шовинизъмОтговорностСигурностСамоконтролДуховност


20

За да изясним как характерните за другия пол черти се проявяват в мъжа и жената, ще дадем два примера. Необходимо е да знаем, че онова, което прави жената ревнива, агресивна, язвителна и истерична, е огромната несигурност, която изпитва поради неопределеността си като същество от женски пол. Чувствайки се слаба в своята женственост, тя търси преувеличени компенсации за липсата си на самоуважение, което за жалост се изразява в деспотично и властолюбиво държание, подхождащо повече на другия пол. Мъжът също чувства, че мъжествеността му е слаба и за да компенсира това, възприема поведение, характеризиращо се с ескейпизъм (липса на мъжественост), инфантилизъм (недостатъчна мъжественост), пасивност (липса на контролирана агресия) и ексхибиционизъм (хиперкомпенсация при хомосексуалния и асексуалния мъж).

Този списък на мъжки и женски качества поражда едно двойствено явление: наличие във всеки индивид на определено количество енергия от другия пол в латентно състоя ние и психологическо поведение, породено от тази енергия. В това просто явление се крие тайната на подсъзнателната проява на човешкото либидо. Ето защо често знаем само физическия пол на някого, но не сме в състояние да определим психологическия му пол. Психологически много мъже имат женски пол, а голям брой жени психологически са мъже. Когато психичната съставка на другия пол е прекалено силна индивидът лесно преминава към хомосексуализъм.

Няколко елемента допринасят за развитието на сексуалността на противоположния пол в бебето и малкото дете и я засилват. Това се случва например, когато майката отглежда момчето като момиче и го облича в момичешки дрехи, когато стимулира женственото му държание или когато полага прекомерни грижи. Така се изграждат основите за преориентация в пола чрез външно стимулиране

на женската част в момчето. Същото става и при момичетата, особено когато бащата показва открито недоволство от пола на дъщеря си и я възпитава като момче.

Мъжкият и женският пол се представят винаги с два универсални символа: яйцеклетка и сперма. Тези два символа отговарят на двата основни типа човешко поведение: агресия (сперма) и бягство (яйце). Нападателят се стреми да-накара жертвата да възприеме друг начин на живот. А бягащият се мъчи да надхитри агресора, като го погълне - така постъпва яйцеклетката със сперматозоидите. Ето защо агресията и бягството са първични начини на поведение с необикновена сила, тъй като съответстват на равнозначните форми на космическа енергия.

„Мъжки" и „женски" са само термини, които посочват пола, а фактът, че мъжкият индивид е с женски психологически характеристики показва само различие в универсалния принцип за съотношението на половете и не може да се използва като критерий за това дали даден индивид е добър или лош. Чистият пол при човека не съществува като спонтанна или естествена жизнена проява, тоест индивидът не се ражда с него, а може да го постигне само със средствата на херметическата наука. С други думи, човек не се ражда сто процента мъж или изцяло жена- появяват се само същества, притежаващи под 100 процента от характеристиките на един и същ пол.

Различията в половите характеристики не изключват наличието на нормално количество в даден човек. От друга страна, това е една от основните пречки за осъществяването на любовта при човешките двойки. Пълно удовлетворение може да се постигне само при свързването на два индивида със стопроцентови характеристики. Много любовни кавги между партньорите произтичат от взаимодействието между различни видове полярност, между женската част на мъжа и женската част на жената, между мъжката част на жената и мъжката част на мъжа. Такова неподходящо общуване

предизвиква истинско емоционално „късо съединение".

фигура 1

мъж жена− ++ −

НЕБАЛАНСИРАН КОНТАКТ, ПРИЧИНЯВАЩ ОТБЛЪСКВАНЕ МЕЖДУ ПОЛЮСИТЕ

фигура 2

мъж жена− +

+ −

МАГНИТНО ДОБРЕ БАЛАНСИРАНИ ПОЛЮСИ (ПРИВЛИЧАЩИ СЕ),НО Е НАРУШЕНА ЧИСТОТАТА НА ПОЛОВИЯ ПРИНЦИП

фигура 3

мъж100%

жена100%

+ −

ИДЕАЛНА ВРЪЗКА МЕЖДУ МЪЖ С ЦЯЛОСТНИ МЪЖКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И ЖЕНА С НАПЪЛНО ЖЕНСТВЕНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

В представените по-горе схеми се крие тайната на привличането между мъжа и жената. Ясни са причините, поради които жена със силно развита мъжка страна се привлича от един и същ тип мъж - женствен, стеснителен, слаб и несигурен. Тъй като е с подчертани мъжки характеристики, предпочитанията й са насочени към женствени мъже (в психологически смисъл). И обратно, женствените мъже често се привличат от такива жени. Жена със силна женственост се привлича от психологически мъжествени мъже.

Днес наблюденията върху човешкото поведение показват, че мъжката стойностна система е изцяло разстроена и отношенията между партньорите не са останали незасегнати

от това объркване. В този смисъл добър пример е представата за вирилност, която някои кинозвезди се стремят да внушават. Проектираната мъжественост всъщност е замъглена от редица силно женствени черти, привнесени във внушавания образ - те още повече засилват объркаността и перверзността на пасивните почитатели, които сляпо подражават на своите идоли и понякога ги използват като пример за подражание. На мъжа-зрител често се внушава, че „свръхмъжественото" поведение е най-доброто доказателство за мъжественост, а от жените в публиката се очаква да повярват, че ревността и истеричните изблици на чувства и страсти са изключителен израз на женственост.

БРАКЪТ КАТО КОТВА И ЦЕЛ

Човекът е роб на навика и безропотно се подчинява на нормите за поведение, които обществото одобрява или отхвърля. Бракът като социална институция има изключително силно символично значение. В първичните фантазии той се превръща в нещо като приказна градина, където индивидът може да задоволява най-съкровените си желания, да се радва на всеобщо уважение и с голяма гордост да по-казва на света своята плодовитост, като създава нови човешки същества. Щом се омъжи, жената се чувства осъществена. Тя получава онова, което всички очакват от нея да получи: мъж - и цял свят я приема като „законна". Мъжът с гордост показва жената, която е избрал, за да заложи спермата си. В знак на уважение и възхищение тя трябва да му бъде вечно вярна, да го дари с деца, да ги откърми, да ги отгледа, да ги възпита и - сякаш изреденото дотук не е достатъчно - да се грижи за къщата му и да го храни.

Жената се надява да попадне на „трудолюбив човек", който да я издържа. Мъжът се надява да получи „добра

машина за секс и за раждане на деца", а понякога и „втора майка". Когато всичко това бъде изпълнено, обществото се усмихва благосклонно, а двойката се стреми да покаже на приятели и роднини колко прекрасни деца са се родили от това сексуално съдружие и колко щастливи са двамата. На пръв поглед всичко е наред и природният цикъл се е завършил в животинските и човешките двойки, които гордо показват строеното си като за снимка потомство.

Вярно е, че бракът осигурява уважение и престиж, както и ореол на сериозност и зрелост. Ето защо толкова много хора се насочват към него като към цел в живота и остават напълно неориентирани по отношение на истинското си положение в любовта. Те не съзнават, че брачният съюз е само средство за пълното реализиране на нещо, което е трябвало съвсем ясно да съществува преди сватбата, а именно любовта. Много млади жени се чувстват измамно щастливи само защото са успели да се омъжат и не им хрумва, че не само не са постигнали целта си, но едва сега започват пътуването. Женитбата е само начало на търсенето на щастие и осъществяване в любовта.

Един от основните проблеми, свързан с причините, поради които хората се женят, е присъщото им огромно лицемерие. Дори когато неуспехът е очевиден, двамата не го признават, а неизменно се опитват изкуствено да запазят брака си. Лицемерието се корени в съображения като „какво ще кажат съседите" или тревоги за собствената репутация, тъй като самолюбието и на двамата получава сериозен удар, когато поражението трябва да се признае публично. Съществува голям брой напълно неуспешни бракове, в които действащите лица не желаят да признаят този факт нито пред другите, нито пред себе си. С професионално майсторство те разиграват фарса, че „всичко е наред", като играта се води на две нива - външно и вътрешно. Двойката общува помежду си на вътрешно ниво по установен начин, но когато присъстват други хора, превключва на външно

ниво и така прикрива истинския характер на взаимоотношенията си. Ако двамата са се карали за нещо, те бързо сподавят гнева си и демонстрират най-прекрасните си усмивки, но щом гостите си отидат, отново забиват зъби един в друг. Очевидно налице е един тип поведение, насочен към изкуствено поддържане и утвърждаване на връзката. Стремежът на всяка цена да изглеждат щастливи запазва насила съжителството им, като създава опасност от вътрешна неудовлетвореност и много сериозни проблеми, които имат кумулативен характер и могат да причинят силен психически срив.

Когато липсва любов, двойката търси някаква „спойка", която да запази връзката им на всяка цена. За много хора бракът е именно такава връзка, която им дава насилена, изкуствена стабилност. Ето как съпрузи, които тайно се ненавиждат, остават заедно до смъртта си, дори когато през цялото време са дълбоко нещастни.

Колкото по-несигурни и незрели са партньорите, толкова по-строги са нравилата за поведение, които си налагат.

Безусловните вътрешни правила трябва сляпо да се спазват, защото иначе цялата постройка може да се срути. Такава двойка, освен че съблюдава традиционните повели, изработва и свои закони, за да си изгради един живот, подчинен на различни емоционални, социални, професионални и интелектуални цели чрез правила, които обхващат всички страни наличния им живот. Всички постъпки, които би трябвало да бъдат спонтанни и естествени, стават сковани и строги, а това напълно нарушава вътрешните подтици и на двамата. Дългът да имат деца играе много важна роля при този проблем, защото така „съюзът но задължение" се превръща в „съюз по любов". Всъщност именно когато любовта не е достатъчна, за да свърже двама души, трябва да се прибегне към външен източник за осъществяването на тази цел.

За много хора бракът е котва, придаваща на живота стабилност, която индивидът сам не може да постигне. По принцип хората са като кораби, които се носят по вълните без посока, курс и висша цел. Колкото по-силно задължение изпитват към брака, толкова по-здраво се вграждат в обществената структура. Децата още повече засилват взаимната обвързаност, като създават верига със забележителна сила и издръжливост. Младоженците обикновено с нетърпение очакват раждането на деца, които отначало често изпълват родителите си с радост, но скоро започват да ги отегчават и дразнят. Независимо от това, задължението, което децата носят със себе си, остава.

Някакво мълчаливо съзаклятие кара двойката да крие силното недоволство, което изпитва от децата. Съпрузите, които вече са станали родители, полагат големи усилия другите, на които това тепърва предстои, да не разберат какво е действителното положение, защото това би разбило златната илюзия за майчинството и бащинството. Природата ревностно се грижи за запазването на вида чрез достатъчен брой раждания. Тук сигурно ще бъде приведен доводът, че хората имат нужда от деца, за да се осъществят. Това важи с особена сила за жената, която жадува за майчинството такова, каквото си го представя - щедро възхвалявано от художници, поети, мислители, а също и от църквата. Всъщност, общоприето е схващането, че жените са родени единствено да раждат деца и да се грижат за домакинството. Поради това убеждение важни страни от образованието им се пренебрегват и те се обучават преди всичко как да се грижат за децата, да готвят, да домакинстват и да бродират. Никой не учи нито жената, нито мъжа, с когото тя живее, как да обича. Никой не им обяснява, че бракът и майчинството, поне в общоприетия им вид, представляват само малка част от онова, което двамата заедно могат да постигнат.

НЕОТДАВАНЕ В ЛЮБОВТА

В любовта има още един отдавна установен модел, основаващ се на материалистичния възглед, който кара мъжът и жената „да не се отдават" дълбоко на любовната връзка, като същевременно изискват безусловна преданост от другия. За жената този подход възпроизвежда епохата, когато е била ,,вещ" - традиция, преобладаваща и днес в някои примитивни, а по замаскиран начин и в някои по-напреднали общества. Това често принуждава жената да осъзнае собствената си икономическа стойност, която неизменно е право пропорционална на женските й физически качества. Мъжът, който играе главната роля в тази игра, знае, че трябва да заплати висока цена за тази жена, за да я притежава завинаги или за да задоволява всичките й капризи. Когато жената е разглеждана като предмет, това се дължи на факта, че по някакъв начин тя има търговска стойност. От една страна тя съзнава стойността си, а от друга мъжът знае, че трябва да плати, за да я придобие и притежава, при което се извършва търговска сделка. Тази ситуация е още един фактор, който насърчава и поддържа „любовта без любов".

Тъй като цената на жената и на мъжа не се изчислява в единици с фиксирана стойност, например пари, възможно е да се получи голяма разлика в стойността, която човек определя за себе си и стойността, която му е определила другата страна. Има жени, които се оценяват много високо и изискват от мъжа съответно заплащане. Ако размяната не е равностойна, жената се чувства използвана, излъгана и измамена и вярва, че мъжът се е възползвал от нея. Ето защо надценяващите се жени често се женят за мъже с голямо богатство, репутация или слава. Когато бракосъчетанието е мотивирано от финансова или материална изгода, партньорът трябва да поддържа нивото на финансово възнаграждение на жената, за да получава съответната отплата от нейна страна. Щом икономическата част от сделката се влоши, отплатата се преустановява.

Съществуват два ясно изразени типа отдаване: на тялото (физическо) и на ума и духа (психологическо). Отдаването на тялото се подлага на проверка при физическо общуване но психологическото отдаване се осъществява само когато мъжът и жената са убедени, че сделката е справедлива и за двете страни. Често жените пасивно позволяват мъжете да ги обладават, без да участват психически в акта. Отдавайки само тялото си, жената по собствена воля се превръща във „вещ" и трябва да получи високо възнаграждение за това. Заплащането може да се извършва с пари и други стоки или под формата на емоционална връзка и друг вид нежелателни изисквания, като например сляпо възхищение, подчинение, психическо поробване и други.

Последицата от такава ситуация е, че мъжът също не се отдава, а прибягва до най-простия и най-ефикасен начин да купи жената. Никоя от страните не дава нищо от себе си, а участва в сделка, при която едно нещо се разменя за друго. Обичайната практика е жената да отдава тялото си, срещу което получава издръжка или материална компенсация. Жената-вещ отдава тялото си, а мъжът - портфейла си. Ако определените цени са равностойни, всички са доволни, но любовта не влиза в сметките.

При тези обстоятелства жената изобщо не мисли, че е нужно да се отдава на мъжа психологически. Тя не вижда причини за такъв вид отдаване, тъй като биха я подготвили и възпитали затова. Ето защо, тя посвещава усилията си на грижи за тялото, сякаш то е разменна стока. Жените, лишени от физическа привлекателност, са принудени да развиват висшите си способности и да изграждат характера и интелигентността си. Те имат възможност да преуспеят в много области на живота, например да направят професионална или артистична кариера. По-интелигентните жени, които не са особено красиви, компенсират липсата на физическа привлекателност с други качества, ценени и възнаграждавани от обществото, макар и това правило да

има своите изключения.В това отношение мъжът с по-облагодетелстван, защото

не му е необходимо да бъде физически красив. Доброто финансово положение е достатъчно, за да го направи привлекателен. Разбира се, при този тип връзка мъжът също не се отдава на жената, защото добре съзнава постоянната необходимост да я купува, поради което някакво по-дълбоко отдаване става излишно. Като купува съпругата си, мъжът плаща, за да получи сексуално задоволяване, деца, чисти дрехи, храна и подреден дом. Жената плаща за издръжка, закрила, храна за децата си и понякога за издръжката на родители и роднини, а ако е достатъчно привлекателна и желана - за лукс и прищевки. Този обичай създава нещо като малък ад: жената трябва да става все по-красива или поне да запази физическата си привлекателност, иначе стойността й ще спадне значително и няма да е достатъчна за онова, което е получавала до този момент. На свой ред мъжът трябва да печели все повече пари, за да задоволява постоянно нарастващите нужди на жена си, която изисква все повече пари, за да поддържа красотата си. Това наистина е ситуация, която само Сатаната би могъл да измисли. Иронично е, че тя до известна стенен облагодетелства жената, защото обществото счита за необходимо да я защити с редица закони, така че след време, когато загуби красотата си, мъжът да не може да я изостави. Ето защо от правна гледна точка бракът представлява съдружие с общ капитал. Съвсем ясно е, че при наличие на истинска любов, не би имало нужда от правно уреждане, защото мъжът никога не би оставил жена си без защита.

Красивата жена няма нужда да дава, за да получи нещо скъпо; тя трябва само да предостави тялото си. Следователно, колкото по-красива е, толкова по-голямо е съзнанието й, че притежава власт. Такава жена се поглежда в огледалото и се усмихва със задоволство, произтичащо от чувството, че има власт над мъжете и това чувство трябва да

се подхранва постоянно, за да бъде щастлива. Психологическият анализ би показал, че жената, която се интересува само от пари, не усеща живота, а живее чрез мъжете. Ето защо тя из пада в отчаяние и безизходица, когато красотата й започне да повяхва и я обземат страхове, че ще бъде изоставена. Само истински интелигентната жена е способна да отхвърли зависимостта от „пазарната" си стойност във връзката си с мъжа и да постигне независимост в живота си. Всъщност това е единствената реална еманципация на жената. Не е достатъчно да се искат равни права, а трябва да се поемат и равни задължения с мъжете. Логично и естествено е всеки от партньорите да допринася за благополучието и общото щастие в семейството. Това участие трябва да се основава на любовта, а не да изразява чисто материални стойности.

Има и други причини, поради които жената не се отдава във връзката си с мъжа. Те са свързани с различни комплекси, които ще бъдат разгледани в следващите глави. Важен роля в това отношение обаче играе комплексът „девствена кралица". При него жената разглежда себе си като красива кукла, която мъжете трябва да обожават и уважават. За такава жена самият сексуален акт е унизителен, защото предполага, че тя трябва „да слезе от трона си" и да се постави на едно ниво с „косматото животно", което обладава тялото й. Този тип жени може да поддържа връзка само с мъже, които явно или прикрито я издигат на трон. Когато някой се държи с нея като с равна, тя не отвръща, защото се чувства унизена.

За мъжа също има общоприета форма, с която избягва да се отдаде на жената. Той проявява мъжки шовинизъм с цел постоянно да доминира над жената, като но този начин се чувства сигурен в своята мъжественост. При анализиране на проблема за неотдаването във връзката, освен материалистичните съображения, откриваме и много други причини. Някои се основават на себелюбие, мързел или

разрушителни комплекси и душевни разстройства, но има и други основателни мотиви, както ще видим по-нататък.

Сатанинският елемент, който е поглъщащ или вампиричен по характер, мотивира повечето хора да искат нещо от партньора си в любовта, вместо да му дават любов. Най-взискателни от гледна точка на любовта обикновено са онези индивиди, които най-малко дават. Взискателният човек приема, че другият има подобна нагласа и се стреми да води в играта чрез постоянни и прекомерни изисквания за емоционално отдаване. Човек, който не дава нищо, има нужда другите да му дават, но формулира изискванията си но властен и маниакален начин, защото колкото и да му се даде, нищо не може да компенсира липсата, която чувства. Това е крайно примитивна форма на надмощие и аналогията с поведението на някои животински видове е съвсем ясна.

НАРЦИСИЗЪМ И РЕВНОСТ

Ревността е крайна форма на егоистичния стремеж към притежаване, при който от някого се очаква да дава любовта си изключително и само на другия без каквито и да е отклонения от установените норми на поведение. Ревността обхваща целия диапазон от чувства, които изживява измаменият любовник до тревогите на мъжа, който усеща, че обичаната от него жена е предмет на твърде голямо внимание от страна на друг мъж. Съществуват най-различни видове поведение на ревност, като се започне от приетото за нормално и се стигне до патологичното. Източникът й обаче винаги може да се открие в един централен мотив - страх, че предметът или предполагаемият предмет на любовта може да предпочете трета страна. Поводите за ревност са най-различни и понякога съществуват само във въображението на ревнивеца, който неправилно тълкувай преувеличава постъпките на обекта на своята страст.

Ревнивият мъж търси изключителни нрава и разглежда

любимата си като същество без всякаква свобода или собствен живот. В желанието си да я задържи, той се стреми да я затвори в психологически затвор, изграден на определени нравила, пълномощия и забрани, като вярва, че те биха му помогнали да упражнява духовна тирания. По този начин ревнивецът всъщност показва липсата на любов в самия себе си, защото той не обича индивида, в когото твърди, че е влюбен - всъщност той търси само психологическа слугиня на която да се облегне и по този начин да получи измамно чувство за сигурност, като управлява поведението, чувства та и действията на другия. Ревнивецът е празен и несигурен човек, който има нужда да запълни вътрешния си свят с емоционалния живот на някой друг. От гледна точка на любовта той обикновено е извратен, поради факта, че вместо да се насочат към друг човек, към света или към хората, чувствата му се съсредоточават върху самия него. Колкото й да е странно, ревнивецът всъщност не е съвършеният нарцисист, който е убеден, че партньорът му, хората и светът изобщо съществуват единствено за да му служат. Такова поведение или тип характер е проява на един по-дълбок проблем в рамките на нарцисизма - това с инфантилизъм, който е резултат от фиксация, получена в най-ранните стадии от развитието на детето. Тази фиксация се създава, когато бебето забележи, че единствената реалност е тази на собственото му тяло, защото то няма независимо Аз. То е част от света, но не може да извършва действия в него. Светът служи единствено да задоволява потребностите му. Нарцисизмът има и по-късна фаза, известна като вторичен нарцисизъм - тя настъпва, когато детето развие способността да обича, или по-скоро, когато я загуби. За страдащия от такъв нарцисизъм съществува само една реалност - тази на собствените му мисли и нужди. Той не възприема света като обективно съществуващ, а като нещо моделирано съобразно неговите вътрешни процеси.

Нарцисистът не знае как да обича никого, дори и себе си, защото истинската любов към себе си, както посочва Фром, е противоположност на егоизма. Егоизмът се поражда от ненаситно себеобожание, което индивидът изпитва към се бе си и което е породено от липсата на истинска любов към собствената си персона. Егоизмът е неуспешен опит да се компенсира отсъствието на любов към себе си.

Партньорът на ревнивия нарцисист представлява само идеален слуга, чието робство, освен физическо, е още сексуално, емоционално и мисловно. Съществуването на истинска двойка е почти невъзможно при такава подсъзнателна нагласа, която води до извратена връзка. Не случайно се твърди, че ревността е смърт за любовта, тъй като нито инквизиторът, нито жертвата, обичат.

Жертвата може би е започнала с любов, но огромните изисквания на партньора й неизбежно взимат своето, като накрая жертвата е изтощена и изпразнена от всякакви нежни чувства.

Интересно явление, свързано с ревността, е разрушителният й ефект. Ревнивият индивид никога не мисли да създаде нещо ново, за да поправи положението, както би постъпил не ревнивият любовник, защото в сърцето му има място само за отмъщение, омраза, самоубийство и убийство. Това не са чувства на човек, който истински обича другия. Там, където има любов, има само желание да се предпази любимия човек от проблеми и страдания. Би могло да се възрази, че при самоубийството, например, има желание да се разчисти пътя, но това всъщност не е истинската мотивация за извършването му. То не е жест на себеотрицание, а напротив, има за цел да струпа още повече неприятности на главата на любимия човек - отмъщение от гроба. Това е истинският мотив при самоубийствата „по любов".

От гледна точка на замислящият самоубийство човек, тази постъпка има многобройни предимства:

1. Партньорът е наказан чрез чувството за вина, което поражда самоубийството. Тази присъда е доживотно проклятие, защото няма начин да бъде заличена.

2. Извършителят освобождава себе си от всички обвинения чрез позата си на невинна жертва, един вид агнец Божи.

3. Той избягва пълния крах на самочувствието си в резултат на действителната или въображаема изневяра, предизвикала ревността. Безпричинното самоубийство би било позорно действие, докато извършеното „но любов" придобива заинтригуваща окраска.

4. Извършителят повдига самочувствието си, като отказва да даде воля на агресията си, а я насочва срещу себе си и се самоунищожава.

По този начин съперникът е отстранен, изневерилият е наказан, проблемът е изместен, отговорността е избегната и се прехвърля върху партньора.

Ревността не е продукт единствено на егоизъм и на инфантилна или слаба личност - тя е синдром, съставен от няколко негативни елемента, които в съчетание създават проблема. Тези елементи образуват особена смес, която постепенно разрушава общуването, любовта, равновесието и съюза. Ревнивецът е душевно болен, който води привидно нормален живот, но и най-незначителният инцидент може да го провокира и да го доведе до отклонения, които показват учудващо висока стенен на отчуждение. Който се ожени за човек, страдащ от този вид умопомрачение, поема риска да не осъзнае величината на това разстройство, което може да е леко, но може да е и направо чудовищно. В началото на връзката индивидът се радва на добро самочувствие и потиска ревността си, за да не създаде лошо впечатление. По-късно обаче, когато усети, че е установил контрол над другия, той сваля маската и показва истинските си чувства.

Ревността излиза извън отношенията между двойката и се

проектира върху други аспекти от живота на индивида, който и без това протича в постоянен страх от друг вид съперници, а това от своя страна предизвиква още по-силна ревност. Социалният и професионален живот на ревнивия индивид също сграда, защото той обикновено се чувства несправедливо пренебрегнат от всички, които потенциално биха могли да го изместят от заеманата позиция или да препречат пътя му към по-добра. Завистта с неделим спътник на ревността, защото всеки, който ревнува от някой действителен или въображаем съперник, същевременно изпитва страстна завист за всичко, което този човек вече да е постигнал или може да постигне.

Може би най-важният елемент в синдрома на ревността е либидото. Либидото има много по-голямо влияние, отколкото изглежда на пръв поглед. Ако се изразим на херметически език, либидото символизира силата и мощта на живота - то представлява зараждането. Полът и силата на зараждането са две различни неща. Електричеството има род но няма пол - атомът има род, но няма пол. Човешката двойка обаче има и род и пол. Либидото или зараждащата сила може да бъде представено като окръжност (360 градуса), къде-то половият орган заема само 30 градуса. Зараждащата сила е животворната енергия в индивида - тя е извън съзнателния контрол и се противопоставя на всички подобни опити. Тази енергия действа под натиска на собствената си ръководеща сила, въведена като програма, донякъде съвпадаща с личността. Тези условни рефлекси определят степента на природосъобразност или извратеност на либидото у всеки индивид. Макар полът да е малка част от либидото, той е най-лесно забележимата, тъй като се намира в центъра на усещането и поради тази причина всяко възприятие на стимул е сексуално.

Вътрешната зависимост между либидото и сексът поражда трети елемент - „еротичния фактор", който обикновено се проявява под формата на сексуално

възбуждане. При нормални обстоятелства тази енергия е ограничена в рамките на сексуалната обусловеност на индивида. Тя протича през половите органи, които също получават естествено стимулиране от въображението и чувствата. При определени неестествени или ненормални обстоятелства настъпва късо съединение между секса и емоциите, така че сексуалната енергия се губи по пътя и се излива чрез емоциите. Има значителна разлика във вибрациите между пола, емоциите и въображението. Ако изразим тази разлика с езика на радиосъобщенията, трябва да говорим за различни радиовълни или честоти. Въображението ще има най-ниска честота, а сексуалната ще е най-висока. Емоционалната честота ще бъде някъде по средата. Емоционалният фактор не може да се захранва със сексуална енергия, която е нещо като бензин „супер" с високо октаново число. И тъкмо това се случва при пристъпи на ревност. Сексуалното супер гориво захранва емоциите, с което предизвиква катастрофа - обхванатият от ревност човек се възбужда генитално, но по изопачен начин чрез ненормален приток на енергия.

Това е форма на несъзнавана извратеност, подобна на мислените преживявания, при които негативните и позитивните представи се редуват в безкрайна последователност. Мисълта постоянно се връща към една и съща тема и този процес създава определени „приятни" чувства. Тъй като всички чувства имат сексуален стимул, не е трудно да се установи връзката между мисленото преживяване и секса, или между ревността и секса. Ревнивият човек всъщност редовно „мастурбира" мислено, като използва емоциите и въображението си, за да се задоволява по перверзен начин.) От психологична гледна точка ревнивецът обикновено е мазохист, тъй като често си представя партньора и съперника си в определени еротични ситуации. Тези въображаеми ситуации предизвикват у него едновременно болка и възбуда Той изпитва болка от

изневярата и възбуда от еротичните сцени, които си представя.

Може да се каже, че ревността, освен доста сериозно душевно заболяване само по себе си, е и сексуална перверзия. Поквареното по този начин лице постоянно търси определени ситуации, които му позволяват да се наслаждава на определени изживявания по свой начин. Любопитно е, че ако лицето се ожени няколко пъти, то винаги има „лош късмет" и попада на хора, които винаги „изневеряват", освен ако отклоненията при съпругата са по-големи от неговите и тя следва мазохистичния си нагон да му се подчини напълно. В такъв случай той признава, че е намерил идеалната жена или - ако трябва да се изразим по-точно - идеалното средство.

Съществува една много особена форма на ревност, която се налага да споменем накратко. Това е проектираната ревност, при която индивидът приписва на партньора си своята неспособност да бъде верен на някого. Той несъзнателно разглежда другата страна като невярна и изневеряваща, не всъщност прехвърля своите качества върху спътника си. Друг интересен случай е лицето, което щом заподозре, жена му има връзка с някого, започва инстинктивно да се интересува от другия мъж. Другият индивид не се явява като съперник. Вместо това съперник става жена му, която стои между него и другия. Първият мъж изпитва един вид хомосексуално привличане към втория. Ревността, обземаща го, когато си представя сексуални сцени, подсъзнателно го кара да възприеме ролята на жената, като се поставя на нейно място.

В този смисъл ревността е една от най-разпространените и най-вредните форми на сатанинското, която пречи на индивида да постигне истинската любов. Навсякъде в тази книга ще разглеждаме всички характеристики на сатанинската любов. Те се преплитат, но всъщност са различни прояви на извратената любов. Сатанинският

елемент, който е общото понятие, се проявява в разнообразни и противоречиви форми на поведение, а всички те взети заедно съставят видовете неестествена любов при хората. Едва след като изследваме задълбочено съвкупността от тези характеристики, ще разберем ясно какво представлява сатанинската любов.

ЛЮБОВЕН АВТОМАТ

Връзката от този тип е друго средство за осъществяване и проява на нарцисизма. Докато при ревността индивидът се стреми към пълна власт и притежание над партньора си, единствената страст на „любовния автомат" е напълно необузданата любов към себе си. Ревността не е изключена от картината, но вече не е доминиращ фактор.

Ключът към разбирането на този вид поведение се крие в непреодолимия стремеж на нарцисиста да изрази по някакъв начин себеобожанието си - нещо, което постига, като превръща любимата жена в проекция на собствената си личност. Нарцисистът се проектира върху нея с такава сила, желание и страст, че достига психологическо раздвояване. Като се отъждествява с партньорката си, той я завладява, но не за да я обича, а за да идеализира себе си чрез нея. Тя вече не е личност, а само посредник между неговата воля и жажда за себеобожаване. Този тип съюз може да процъфтява единствено при пълно отчуждаване на „жертвата". Тя трябва да се откаже от всякакви собствени мисли, чувства и подтици, като остави място само за егото на нарцисиста и се превърне в негово пасивно второ Аз. Когато това се осъществи, възниква „любовният автомат" - средство, с което нарцисистът изгражда „душевната си обител". Целта му е да има възможност да обича най-великото, най-важното, най-желаното и най-прекрасното същество - себе си.

Междувременно автоматът съществува като средство, лишено от собствен живот, като се изключат физическите

функции. Единствената му роля е постоянно да жертва собствените си пориви, за да доставя удоволствие на своя „господар". В научната фантастика често се срещат сексуални или любовни връзки между роботи и хора. Това обикновено се разглежда като грях или нещо лошо. Кое обаче е по-голямото зло - да издигнем робота до нивото на човека или да сведем човека до робот? Точно това става, когато възникне любовен автомат.

Може да се възрази, че подобно явление настъпва само при изключителни обстоятелства, но за интелигентния наблюдател е достатъчно да разгледа безпристрастно и задълбочено това явление, за да осъзнае с ужас колко често се среща. Разбира се, тъй като психологическото манипулиране се извършва на подсъзнателно ниво, целият процес е пищно украсен но какви ли не начини с цел да се създаде илюзия за голяма и страстна любов. При този тип съюз пасивният субект (автоматът) постепенно губи жизнеността си потъва в депресия и се обезличава, докато манипулаторът (нарцисистът) изпада в еуфория и набира все повече сила и блясък.

Такъв вид брак може да се окаже учудващо траен и стабилен, защото конфликтите възникват само когато двамата се карат помежду си, а в този случай не е така. Бракът може да изглежда образцов, да предизвиква възхищение, да служи като пример за подражание. За другите нарцисистът често изглежда очарователен и изключително грижовен съпруг, човек, който обича жена си, но вътрешно той е закоравял, студен тиранин. Ако един ден „жената-автомат" изпадне в криза, разбере истинското си положение и успее да се освободи, хората вероятно ще я обявят за „лоша жена", която не е успяла да оцени съпруга си.

Тук трябва да отворим скоба и да отбележим, че приписваме мъжки пол на нарцисиста и женски на автомата само условно, защото този вид извратена любов се среща

еднакво често при мъжете и жените.Човек би помислил, че в отношенията между нарцисиста

и автомата сигурно липсва всякаква нежност. В действителност обаче се случва тъкмо обратното и дори е възможно те да прекарват повече време в ласки и нежности, отколкото други двойки. Само че когато нарцисистът казва: „Обичам те", той всъщност има предвид: „Обичам себе си чрез твоята личност". Всеки щедър изблик на любов не остава при партньора, а само се отразява в него и се връща обратно към източника си. А какво се случва с другия"? Като при всяко отчуждение, субектът е „извън себе си" и няма представа какво всъщност става.

Описаният случай илюстрира процес, достигнал връхната си точка, но има средни положения, където нарцистичните импулси не се проявяват открито и ситуации, в които потенциалният автомат отказва да участва в играта. Среща се и истинска любов „от пръв поглед", защото когато такова лице се вгледа в очите на някой от противоположния пол, то вижда там собственото си отражение, а това го привлича и омайва. Явлението прилича на добре познатото в психологията пренасяне между терапевт и пациент. В този случай пренасянето възниква донякъде спонтанно, като индивидът се наслаждава на себе си през погледа на другия.

Защо нарцисистът се нуждае от човек от другия пол, за да обича себе си, когато би могъл да стори същото по по-прост начин и сам? Нарцисистът живее погълнат от себесъзерцание и е неспособен да възприеме нищо, което не е свързано със собствения му образ. Нещо повече - играта може и да му омръзне, но той не е в състояние да отмести поглед от себе си.

ВАМПИРИЗЪМ

Поглъщането на други форми на живот и използването им за храна е всекидневно явление. Храната е груб начин за

внасяне на енергия в тялото, но има и други, по-незабележими форми, например дишането. Сравнително по-неизвестен процес е магнитното хранене на индивида, което се извършва чрез поглъщане на слънчева енергия, космически лъчи и земен магнетизъм. Магнитно въздействие се получава и при лечение чрез „докосване с ръце" (магнитни предаватели), но малко се знае за магнитните контакти и обмен. които протичат между хората. Хората притежават магнитна сила - Месмер я нарича ,,животински магнетизъм" енергия, която човешките същества постоянно излъчват и поглъщат. Усещането за магнитен контакт е познато на всеки чувствителен и наблюдателен човек. Той настъпва при установяване на връзка с даден индивид или просто при неговото физическо присъствие. Затова има хора. които предизвикват у нас потръпванс или отблъскване, без да можем да си обясним защо. Причината е проста. Магнитното излъчване съдържа елементи с вибрационен тон, несъвместими с характера ни. Също както има приятни и неприятни миризми, така има и отблъскващи и привличащи форми на магнетизъм. Това може да се докаже с един съвсем лесен експеримент: когато издишаме с полуотворена уста, изпускаме едновременно студен и топъл дъх. Топлият дъх е привличащ, а студеният - отблъскващ. Ако насочим струя студен дъх към котка, веднага ще видим реакцията й спрямо тези сили.

В обикновените си взаимоотношения хората обменят магнетизъм чрез физически и психологически контакт. Допирът не е необходим, тъй като магнитното излъчване надхвърля границите на човешкото тяло. Магнетизмът на всеки индивид е наситен или „оцветен" с положителни и отрицателни вибрации. Песимистичният, отрицателен човек винаги излъчва негативна, разрушителна сила. Освен това хората насищат с магнетизъм както вещите, които употребяват, така и местата, които обитават. Щом влезе в нечий дом, човек веднага усеща предразполагаща или

враждебна атмосфера, независеща от наредбата и украсата на къщата.

Във взаимоотношенията на една двойка се извършва голямо количество обмяна на магнетизъм, който всеки предава и приема. Има обаче някои случаи, при които балансът е нарушен и вследствие на това във връзката се получава вампироподобно поглъщане. Една от страните, ръководена от неясен животински инстинкт, възприема като своя единствена цел и мотив изсмукването на жизнена енергия от другия. „Вампирът" увеличава мощта и енергията си, докато жертвата постепенно залинява, става слаба, анемична и немощна. Вампиризмът обикновено се свързва с пиене на кръв, но всъщност жизнената есенция на тази безценна течност е магнетизмът, натрупан в съдържащото се в кръвта желязо и излъчван чрез далака. С течение на времето несъзнателният вампир изпитва все по-силна и непреодолима нужда да поглъща енергията на партньора си. Тъй като не е мотивиран от любов, той губи човешки образ и без всякакво колебание малтретира и унижава неволната си жертва, тласкан единствено от страстта си. Процесът на вампиризация е възможен само ако експлоататорът напълно потисне партньора си. Много случаи на надмощие на единия над другия партньор произтичат от тази инстинктивна, егоистична и напълно „антилюбовна" нужда за самовитализиране. По същество няма разлика между това да изядеш едно пиле и да погълнеш човек. Пилето се храносмила физически, а човекът се консумира психологически. Не трябва да мислим, че този вампироподобен паразит знае какво става - напротив, той много рядко го съзнава. В него има примитивен, подсъзнателен нагон, който го кара да действа като вампир. Най-очевидният факт в този случай е поведението на жертвата. Той или тя се превръща в безжизнено същество, лишено от собствена личност, защото личността служи за храна на господаря.

За съжаление много двойки имат паразитни взаимоотношения. Вампирът искрено вярва, че „страстно обича" партньора си, защото когато е разделен от него, изпитва истинска тъга и празнота, която не успява да запълни. Симптомите силно напомнят тези при „празен стомах" и това е истинският причина за много случаи, в които индивида заявява, че „не може да живее сам". Вампирът не може да понесе липсата на магнитна храна, която е свикнал всекидневно да поглъща, но не разглежда положението по този начин, а смята, че тревогата му има психологически причини. В много бракове единият от съпрузите не участва истински в социалния и емоционален живот на двойката, а служи само като резонатор или ехо на другия. В светски разговори обикновено вампирът приказва най-много, докато другият не смее да продума. Ако е вампирът е жена партньорът й е стеснителен, страхлив и неспособен да изрази ясно позицията си като мъж. Обратно, ако вампирът е мъж, партньорката му прилича на уплашено дете, което не се осмелява по никакъв повод да му противоречи. Тя прави само каквото той й нареди и не може да му се противопостави.

Като разгледаме внимателно тези случаи на вампиризъм, ще установим жалкото положение на жертвата - тя напомня дойна крава, защото когато кравата престане да дава мляко, собственикът й я изпраща под ножа. Децата също са изложени на отрицателното влияние на паразита и се развиват като негативни, песимистични и не особено интелигентни същества. Когато паразитни качества има майката, а децата са момчета, често логичният резултат е хомосексуализъм поради загубата на мъжкия магнетизъм, жадно поглъщан от майката. Обикновено зад всяка много властна жена се крие вампирична енергия. Същото важи и за мъжете убедени в превъзходството на своя пол.

Единственият начин жертвата да се освободи от вампира е чрез усилие на волята, насочено към емоционална и

психологическа независимост, докато постигне достатъчна степен на самостоятелност. Този процес прекратява токовете на влияние, които излъчва деспотът и той е принуден да преустанови храненето си.

Смята се също, че по-възрастните изсмукват магнитната енергия на по-младите. Това обаче е вярно само когато по-възрастният човек е негативен по отношение на по-младия - тоест духовната будност на по-възрастния (активният елемент в индивида) е ниско развита и същевременно липсва положителна умствена нагласа, поради което той проявява негативно поведение, подходящо за „професионален неудачник". От друга страна, когато по-възрастният индивид е силно позитивен, хронологичната разлика се балансира от по-ниския принос на положителна енергия. Действително има хора, които при брак с по-млад човек, изведнъж забележимо се подмладяват. Това не става при негативно настроени по-възрастни хора, които са умствено, емоционално и духовно изхабени.

В сексуалния аспект на сатанинската любов има и друг вид вампиризъм - вампиризмът на пасивните хомосексуалисти, които лесно се подмладяват, като често поглъщат хормоналната виталност на мъжката сперма. Трябва обаче да е ясно, че тук говорим за хомосексуална дейност в точния смисъл на думата, а не за хетеросексуални връзки. Жената не може да се подмлади като просто поглъща сперма, защото в сексуалните отношения между двата пола човек дава толкова, колкото получава. Другояче стоят нещата в хомосексуалните връзки, където една срещу друга застават еднакви полярности.

Във връзката от вампиричен тип няма и следа от истинска любов - тя служи единствено да утолява магнитния глад на паразита.

МАГНИТНО ОПИЯНЕНИЕ

Магнитното опиянение, макар далеч не толкова вредно и пагубно, колкото душевния вампиризъм, превръща човека в сляпо същество, чиято интелигентност е угаснала, неспособно нито да мисли ясно, нито да взима правилни решения. Ироничното е, че тази ситуация обикновено се окачествява като „идеална любов"' и заема високо място в романтичната класация. Много хора са толкова неориентирани по отношение на любовта, че идеализират и приемат за истински връзки, в които не съществува истинска любов. Например Купидон винаги е бил почитан като очарователен и забавен герой, чийто случайно насочени следи запалват любовта в сърцата на хората. В много случаи раненият от Купидон индивид е едновременно прикован и заслепен, сякаш го е ударила мълния. Аналогичен пример за магнитна сила е птичката, която змията приковава с поглед и тя колкото и да се мъчи, не може да избяга. Тя сякаш е хипнотизирана от змията, която по някаква причина притежава определена магнитна сила.

За да попадне стрелата на Купидон в целта, трябва да са налице ред обстоятелства: психическата зашита на индивида трябва да е отворена и да липсва обвивката, предпазваща го от магнитно влияние. Херметиците вярват, че магнитното поле, обграждащо планетата Земя е един вид универсална обвивка, която задържа всичко. Това поле ни обгражда навсякъде, прониква в телата ни и се излъчва от тях. В естествено състояние този магнетизъм е неутрален по отношение на доброто и злото, но магнетизмът, който самите ние излъчваме, е зареден със собствените ни вибрации. Той се излъчва от нашите погледи, ръце, думи и полови органи. Когато казваме, че някой има „сексапил", използваме много точен израз, защото става дума за притежаващи силен личен магнетизъм хора. При определени психически състояния, ние получаваме магнитно въздействие от човек, който ни привлича физически. Тогава неговата енергия ни „пронизва като стрела".

Кой е този митичен Купидон? Това е универсалният магнетизъм, олицетворен в конкретен индивид, към когото изпитваме влечение. Ако първият контакт е последван от по-дълбоки и чести контакти, най-вероятно двамата влюбени толкова ще се магнетизират един спрямо друг, че ще изпаднат в състояние на опиянение, подобно на опиянението, предизвиквано от алкохола. Този магнитен вид опиянение причинява състояние на еуфория, добре познато на всички, които са имали подобни изживявания. Това обаче не означава, че присъства любов, защото става въпрос за чисто електрическо явление. Опиянените по този начин влюбени изпитват чувството, че летят във въздуха, а сетивността им е необикновено изострена. Те мислят, че светът е по-красив от всякога и че с всичките им тревоги е свършено. Накратко, магнитното привличане е състояние много подобно на електрическо явление. Не е странно, че докато трае, висшите интелектуални функции и критични способности са дълбоко приспани. Ако човек не знае какво представлява любовта, разбираемо е, че ще изтълкува това състояние като нейна най-висша, най-силна и най-положителна форма. Той затваря очи и уши за всеки, който би се опитал да му противоречи или да му посочи действителното положение. Само по този начин можем да разберем разгорялата се страст между двама души, свързани от Купидон. Лесно е да се види защо такава връзка внезапно свършва също така неочаквано, както е започнала - в нея не са важни нито чувствата, нито мислите, нито инстинктите. Става въпрос не за любовно, а за електромагнитно явление.

Докато трае магнитната възбуда, а тя може да продължи дни или години, влюбените хиляди пъти се кълнат един на друг, че това е най-страстната, нежна и силна любов. Когато изчезне въздействието на Купидон и се появи вакуум, влюбените са объркани и неспособни да разберат какво се е случило и си разменят взаимни упреци и обвинения, като напразно се мъчат да си обяснят станалото. Батериите, които

дотогава са били успоредно свързани, сега са изтощени. Това обяснение е прекалено реалистично, за да бъде прието от търсачите на илюзии, които живеят с неудържим копнеж да придадат романтичност на всичко. Ето защо те търсят мотив и щом е неизвестен, измислят нещо подходящо, което би спасило гордостта и себелюбието им, те често използват изрази като „любовта умря", защото партньорът рязко се е променил. Трудно е да се приеме далеч по-обикновената действителност - любовта липсва по простата причина, че никога не е съществувала.

Първоначално нещо е накарало двойката да вибрира. Независимо дали е било истина или лъжа, илюзия или действителност, те са вкусили плодовете на връзката си и в резултат е избухнала „страст" (една дума. която сякаш е из-мислена специално, за да опише какво става с индивида, когато магнитната енергия го връхлети и въвлече във вихъра на чувствата или действията). Той става пасивен и се превръща в инструмент на външна енергия. Страстта е пасивност, тя означава да бъдеш обладан или обзет от нещо, надвишаващо собствените ти сили. Любовта не влиза в сметката, защото се пораждат само пасивни чувства, усещания и инстинкти от съзерцателен характер. Възникването на тези чувства е извън контрола на Аза. Този начин на влюбване, подобно на много други, няма нищо общо с истинската любов.

ХЕТЕРОСУГЕСТИЯ: ВЛИЯНИЕТО НА КОЛЕКТИВНАТА ВЯРА

Културните влияния упражняват непреодолимо въздействие върху индивида. Обичаите, традицията, моралът, общественото мнение, религиозните повели на вероизповеданието - накратко, поведението, което обществото одобрява и което е на мода, задължава индивида да разглежда определени външни цели като желани. Той се стреми да осъществи онези от тях, които смята за

положителни и цивилизовани и ревностно отхвърля всички други, които не се вписват в културния модел на човечеството. С течение на времето несъзнателно се е оформил „брачен модел". Той има различни варианти в различните култури. На Запад мъжът може да се ожени само за една жена, а ако се ожени няколко пъти едновременно, нарушава закона, докато в някой части на Изтока е съвсем законно един мъж да има няколко жени, стига да може относително да ги издържа. Неща, които са приети в една култура, са недопустими в друга. Следователно, подходът към брака не се подчинява на природни закони. Той не отразява принципите или закономерностите на универсалната интелигентност, валидни за Природата, например поникването на растенията, растежа на дърветата или редуването на годишните времена. Човекът не спазва хармонията на Вселената и не участва в космическия ред на природата, а изопачава законите, като обикновено създава свои, произволни закони по нерационални и хаотични начини. Религиозните предписания принципно са правилни, когато посочват необходимостта „да се подчиняваме на Божията воля". За съжаление те изискват само да се изпълняват повелите на догматичната вяра, защото са насочени към сърцето на човека, а изключват интелекта му.

Хората са се отклонили от естествения път, който е трябвало да следват - пътят на съзнателната си еволюция като човешки същества, чиято цел е да постигат все по-високо ниво на човечност. Любовта на човека към удобствата и лукса, консуматорските апетити, са довели до съществена деградация на истинските човешки качества, в замяна на което той е засилил чисто животинските си характеристики.

Този конфликт се проявява и на сцената на любовните взаимоотношения. Брачният модел, създаден от човечеството, има вулгарен и повърхностен аспект, опетнен от меркантилност и невежество. Нормите, които индивидът е

длъжен да следва, са част от инстинктивните страсти на хомо сапиенс. Човекът вече няма нужда от природния модел, така съвършено създаден от Бог, който управлява цялата Природа. Той предпочита да се смята за „покорител на Природата" и да налага собствената си произволна представа върху неизменната, хармонична и съвършена структура на природния свят.

Съществува основен модел за човешката двойка, вариращ в различните култури. Модните възгледи също действат по този начин. Те предопределят поведението на индивида в любовта. Хората неизбежно стават жертва на така наречената „културна сугестия". Тези влияния върху човека са известни като „хетеросугестия". Поради тази хетеросугестия индивидът възлага най-различни погрешни и абсурдни надежди на брака. И тъй като поколенията се редуват едно след друго, създадените традиции се възприемат автоматично, просто защото „винаги се е правело така" или защото нашите родители, прародителите им и техните прапрародители са постъпвали по същия начин.

Класически пример за породен от хетеросугестията модел е второстепенната роля, приписвана на жените в културния модел на човешката двойка. Негласната функция на жената в живота е да ражда деца, да ги отглежда и възпитава. Хетеросугестията я свежда до ролята на „кърмачка" и лишава от онези отговорности, които изискват по-голяма интелигентност и проникновение. Когато се ожени, мъжът неволно мисли, че се е „сдобил" с родилка и кърмачка на децата си, която, по волята на обществото, трябва да остане завинаги у дома, да възпитава децата, да чисти къщата и се грижи за него, като изпълнява ролята на идеалната слугиня. Ако жената отхвърли тази норма и например не пожелае да има деца, всички я смятат за странна. Хората вероятно мислят, че тя е пренебрегнала библейската заповед „Множете се, плодете се".

От гледна точка на свободата и честта, жените пак са онеправдана страна. Например жена, която изневерява на мъжа си, се счита открито или негласно за проститутка. Не е така при мъжа, защото в същата ситуация до известна степен съществува мнение, че той е проявил мъжественост спорел традиционните представи за мъж. Не е толкова отдавна времето, когато е било обикновено явление високопоставените мъже да зачеват безброй незаконни деца: източник на огромна мъжка гордост и „тайна", която те усърдно са се старали да не крият. Това поведение не е предизвиквало нито неодобрение, нито протести, а напротив, авторът на постъпката" ставал достоен за още по-голямо възхищение. От друга страна, какво би било положението на жената, ако има деца от мъж, който не е неин законен съпруг?

Откъде идва тази разлика в критериите и защо трябва да се мери с два аршина? Поради простата причина, че жената винаги е била смятана за собственост на мъжа - вещ, която се купува и продава. Така е било в миналото, така продължава и днес. Дори когато вярват в обратното, хората пристъпват към брака емоционално, интелектуално и инстинктивно програмирани. Индивидът се жени, защото „човек трябва да се ожени", създава деца, защото „човек трябва да има деца", изгражда точно такива брачни отношения, каквито му диктува обществото.

От момента на женитбата нататък, животът на индивида следва предварително съставена програма. Дори последното му пътуване до гробищата ще бъде извършено според съществуващите традиции и обичаи. Възможно е с точност да се предвиди какви ще бъдат погребалните ритуали, как ще се държат опечалените, какво ще мислят близки и приятели. Едно от най-важните съобщения на хетеросугестията, вградено в човешкия мозък, е свързано с представата, че в брака индивидът ще намери любов и щастие. В това търсене местата на причината и следствието

се разменят и объркват. Вярно е обратното - човек трябва да се ожени, ако любовта вече съществува заедно с относителна сигурност за щастие.

Хетеросугестията ни втълпява, че жената трябва да бъде красива и желана, за да бъде показвана с гордост, а мъжът трябва да заема сравнително важно положение, така че тя да се гордее с него. Пак според херетосугестията, страстта е признак на любов, а ревността показва колко много ни обичат. Хетеросугестията е причина да объркваме секса с любовта, принуждава ни да копнеем по неща, които са ненужни и нямат никакво отношение към любовта, кара ни да забравим пътя, който трябва да следваме. По принцип, като част от човешкия род индивидът с радост се предава на страстите на групата, слива се с нея и губи чувство за индивидуалност. Но онова, което се натрупва в груповата психика, не е добродетел или интелигентност, а по-скоро глупост и посредственост.

Ние не съзнаваме до каква степен изграждаме любовния си живот по материал, заимстван от посредствени роман и популярни телевизионни сериали, както и по примера н родители, роднини и познати. Не съзнаваме също в колко голяма степен ни липсва преценка, истинска представа висше познание за любовта. Не се замисляме дори за миг, че най-често сме неспособни да напишем свой сценарий, вместо това подражаваме на най-долнопробни образци. Поради тази причина традиционният модел на човешко поведение се изгражда от най-различни странни, скрити мотиви: драма, самосъжаление, преструвки, садомазохистично поведение, „мачо" и матриархални роли.

Повечето от нас мислят, че в любовта е достатъчно да се подражава на птиците, цветята и насекомите и че е необходимо само „да се понесеш" на крилете на хормоналните си мули, за да постигнеш желаното щастие. Хората очевидно си представят любовта в план, който е напълно противоположен на представите за отговорност,

учене, техники, интелигентност и воля. Те мислят, че тя се заражда спонтанно, вместо да я разглеждат като висша човешка проява, културния модел на човечеството не се посочва същност на любовта и поради това повечето човешки двойки изпълняват някаква пародия на онова, което би трябвало да бъде сублимирана връзка.

Това нямаше да е сериозен проблем, ако основата на истинската любов можеше лесно да се посочи и обясни. Това обаче противоречи на човешката природа, защото човекът като животински вид никога не разбира разумните обяснения, ако се отличават от възприетите културни норми. Просветленото познание е запазено изключително за малцина индивиди, притежаващи висшата съзнателност, която съпътства духовното развитие и еволюция.

Програмираната мозъчна интелигентност може да разбере единствено онова, което е програмирана да разбере, то в крайна сметка е само тесният свят на видимото. Невидимият вътрешен свят на индивида не е достъпен за спътниците му, а често в голяма степен и за самия него. Човек почти напълно не съзнава истинския си вътрешен свят, представата, която има е изкривена от неговите психологически и защитни механизми. „Висшето ниво на съзнание" е психологическо състояние, при което индивидът прониква в собственото си вътрешно пространство и успява да общува с вътрешния свят на ближните си. Това изживяване е по характер духовно и нетехническо и се постига чрез висше развитие, а не с техники за умствен контрол. Духовното развитие се отнася до разширяването на духовната същност или , божествената искра". Процесът може да бъде наречен и мистичен в смисъл, че като открие себе си, индивидът наистина открива Бог.

Представата на човек за Бога няма значение, няма значение и дали вярва или не вярва в неговото съществуване. Истинското духовно развитие е нещо, което надхвърля границите на вярата. Всъщност вярата е антитеза

на духовността и е в основата на най-различни суеверия. Истинската духовност не може да съществува без истинско разбиране за всички невидими процеси в природата и неизвестните закони, които управляват сътворението и еволюцията на човека. Духовността е истинска мъдрост, а не набожност, която по същество е ограничена.

Много ли се отклонихме от темата за любовта? Съвсем не, защото истинската любов е нещо, което обхваща целия индивид, а не само емоциите и хормоните му. Невъзможно е да разберем любовта, без преди това да сме овладели вътрешния си свят чрез духовна еволюция. Духовната еволюция и любовта са две понятия, които вървят ръка за ръка. Те са неделими. Без духовност може да се постигне само имитация на любов - тъжна комедия, чийто неизбежен край е разочарование и празнота.

Съществува нужда от философия на любовта. Човекът трябва да разбере истинското й значение като неделима част от познанието за живота и индивида, който трябва да се ръководи от собствената си духовна еволюция. Когато е казал „Обичайте се", Иисус не е имал предвид да се обърне другата буза или да се замени доброто със злото, той по-скоро е дал екзотеричен словесен израз на дълбокото, езотерично, неделимо познание. „Обичайте се!" е като проста аритметична задача в сравнение с пълното познаване на математиката. Не би могло да бъде иначе, защото само чрез упражняване на християнска любов е невъзможно да се постигне духовно съвършенство, развита интелигентност, култура, научен прогрес и по-висока будност. Слабо вероятно е, че дори науката при нормални обстоятелства допринася за духовния прогрес на човека. Напротив, тя често го отчуждава и лишава от човешки качества. Проблемът не произтича от самата наука, а от начина, по който хората си служат с нея, защото за еволюционното развитие на човека е необходим висш тип контрол.

Тази книга не е просто списък от препоръчвани начини за

постигане на щастие в любовта. Тя представя и излага цялостната наука за любовта като познание, което води индивида не само към пълно щастие в любовта, но и към духовно издигане и еволюция.

ЕДИПОВ КОМПЛЕКС

Тук нямаме намерение нито да обясняваме, нито да оборваме вече известните основни положения за Едиповия комплекс и неговия еквивалент при жените - комплекса на Електра. Ще разгледаме съвсем общо класическия начин, по който се придобиват тези комплекси, свързани с влюбване в родителя от другия пол.

Началните стадии на Едиповия комплекс настъпват, когато малкото дете не иска да дели майка си с никого, а бащата, явяващ се като съперник, се разглежда като пречка. Детето ревнува майка си от баща си и подсъзнателно желае той да я напусне, за да бъде само негова. То би искало бащата да си отиде, да изчезне, да престане да съществува. За всеки от тези комплекси ситуацията може да се опише накратко по следния начин:

Синът:Обича майка си и я иска тя да бъде само негова - това е

причина да ревнува от баща си - детето иска да премахне башата, но същевременно страда от угризения на съвестта заради чувствата, които изпитва към него.

Дъщерята:Тя иска баща й да е само неин, което е причина да го

ревнува от майка си; иска да премахне майка си; изпитва вина и угризения заради това желание.

Тези комплекси продължават дори в зряла възраст, тъй като представляват фиксация в несъзнаваното, за което не съществува минало и бъдеще, а само настояще. Последиците им са изключително болезнени, защото могат да съсипят живота на индивида. Те може да станат причина за

женственост у мъжа и мъжки черти у жената, за стеснителност, чувство за неуспех, импотентност, фригидност, вътрешна агресивност, чувство за малоценност, вина, неспособност за борба в живота и сексуална извратеност.

От това кратко обяснение, което ще намерите с повече подробности в специализираната литература, може да се разбере огромното въздействие на тези комплекси върху брака. Едиповият комплекс е от особено значение, тъй като много малко хора са незасегнати от неговото въздействие. Последиците му често са замаскирани по начин, който затруднява разкриването на истинските причини. Когато съществува отдалечаване от така наречената „естествена емоционална връзка" между родител и дете, можем да подозираме, че е налице някакъв вид едипово смущение. Не бива да се смята например, че дете, влюбено в майка си, трябва да показва прекомерна обич към нея. Детето може да развие дълбока неприязън към майката като защита срещу възможна кръвосмесителна връзка.

Хората много често стигат до брака, търсейки заместител на майката или бащата. Ако си послужим с терминологията на трансакционния анализ, „с детското си Аз индивидът търси „майчиното Аз на жената" или „бащинското Аз на мъжа". Мъжът иска жената да играе роля, с която да прилича на майка му - да го осинови, да го защитава, да се грижи за него и да му осигурява „емоционална храна". Жената несъзнателно се стреми да получи защита от мъжа, равностойна на защитата, предоставяна от баща й. Това не винаги е вредно, но на практика е фактор, който съществено пречи на отношенията на двойката.

Съществуват три много сериозни проблема, поради които нормалната връзка става невъзможна:

1. Желание да се запазят ситуации от детството

Едиповият комплекс е състояние на влюбеност в майката,

което причинява психологическа нужда да се продължи състоянието на съюз или сливане с нея. Развива се вътрешна зависимост, която помага на индивида да изпитва спокойствие, подкрепа и защита. „Влюбеността в майката" не е свързана с любовта като чисто чувство, а по-скоро със зависимостта от нея, тъй като първоначално двамата са образували едно и също тяло - факт, който никога не може да се забрави. В този случай, изразът „влюбен в майка си" означава „нуждаещ се от майка си", защото първоначално тя задоволявала нуждите на детето. Тази връзка е чисто егоистична. Много деца в нормалния ход на развитието си постигат пълна психологическа независимост от майките си. За съжаление много други не успяват, поради което живеят в психическа връзка с „майчиния скут" до края на живота си. Това са хората, които в зряла възраст изпитват по-голяма нужда да поддържат нивото на връзка с майката от детството си. За да постигнат това, те интернализират образа на майката и го превръщат в нещо като психологическа утроба, където търсят убежище. Когато такъв мъж срещна жена, с която ще има връзка, възможно е майчиният образ да се екстернализира и проектира върху жената, като мъжът по този начин получава нещо като „майка-любовница" от плът и кръв. „Майка" и „съпруга" се смесват в подсъзнанието на индивида и той е изложен на опасността да влезе в същия вид връзка, каквато някога е имал с майка си - като хранителка и идеална прислужница. Той ще се стреми да използва жената за задоволяване на основните си нужди и никога няма истински да я обича.

Проблемите стават още по-големи, ако такъв човек в детството си е бил разглезен от майка си. Това засилва нарцисизма му, защото тя го е накарала да повярва, че е идеалното същество. Човек често преминава от нарцисизъм към фантазия за всемогъщество и всички тези съставки образуват идеална адска смес - сигурно свидетелство за нещастен брачен живот. „Разглезеният" съпруг, също като

дете, настоява всичките му желания да бъдат незабавно и напълно удовлетворени. Ако това не стане веднага, той изпада в гняв, обижда, измъчва и отхвърля партньора си. Същото поведение се наблюдава при жената, влюбена в баща си.

Постигането на щастие в брака се превръща в слабо вероятно събитие поради фантастичните изисквания, предявявани от индивид, страдащ от този проблем и неспособността му да дава от себе си.

2. Чувство за винаЕдиповият комплекс винаги поражда силни чувства за

вина, защото индивидът несъзнателно вярва, че е имал кръвосмесителна връзка с майка си. Свръх-Азът - моралната съвест - потиска тези еротични тенденции, насочени към майката. За него тези тенденции са морално неприемливи. Това създава голямо вътрешно напрежение, защото всичко, което се потиска, циклично се появява пак и трябва отново да бъде потискано, което предизвиква психологическа скованост и голяма загуба на енергия. Много вероятно е такъв човек да проектира собствената си вина върху жената и да реши че тя е недостойна за любовта му - ситуация, която логично има единствено субективна стойност. Най-вероятният изход е в емоционалната връзка на страдащия индивид да се редуват периоди на еуфория и депресия. Много възможно е той несъзнателно да се стреми към болка и страдание като начин да изкупи вината си.

3. Неуравновесена връзкаКогато единият от съпрузите страда от Едипов комплекс,

той създава неуравновесеност в отношенията на двойката - връзката няма да е между равни страни, защото едната изпълнява ролята на детето, а другата - ролята на баща или майка.

Според херметическата философия нормална връзка в

една двойка е възможна само когато съществува равновесие между аспектите баща и майка. На практика това означава, че мъжът може да разглежда жената като майка единствено ако той самият може да се държи като баща. На свой ред жената може да се отнася към даден мъж като към баща само ако тя може да се държи като майка. В този случай връзката няма да е егоистична, а ще изразява добре известното схващане, че жената трябва да бъде приятел, дъщеря, съпруга, любовница, помощник и майка, а мъжът - съпруг, син, любовник, приятел, спътник и баща. Аспектът баща трябва да бъде разглеждан като количеството мъжка енергия, а аспектът майка - като женската енергия, действаща в двойката. Съществуват двойки, където общият сбор на женската енергия е над 80 процента, а има и такива със 70-90 процента активна мъжка енергия. И двата типа са неуравновесени. Равновесието от 50 процента мъжка и 50 процента женска енергия в една връзка допринася много за щастието в любовта. За да се постигне такова хармонично съотношение, както мъжете, така и жените трябва да победят егоизма си, за да избегнат болестното „поглъщане", което неизменно води до неуспех и загуба на илюзиите. Човек, който се мъчи да погълне другия или да доминира над него, често прави това несъзнателно, но независимо дали поведението му е съзнателно или не, резултатите винаги са едни и същи, освен ако „поглъщаната" страна не страда от мазохистични смущения и пасивно не позволява такова доминантно поведение.

Трябва да разберем, че Едиповият комплекс има изключително отрицателно въздействие в отношенията между мъжа и жената. Естествено, разбирането само по себе си е недостатъчно, за да се преодолеят тези пречки. Но ако скритите негативни фактори се извадят на светлина и бъдат съзнателно разбрани, двойката ще види кои са слабостите във връзката, кои елементи пречат на истинското общуване и така може да се роди истинска любов. Разбира се, никой не

бива да се разстройва от това, че има едипова нагласа - необходимо е да осъзнае явлението, за да се научи как да промени поведението си. Това е възможно, когато хората разберат, че съществуват по-приятни и по-удачни начини да се справят с различни житейски ситуации.

Тъкмо това става при Едиповия комплекс - поведението на зависимост от майката поставя човек в подчинено положение спрямо успеха в любовта и живота. Ако индивидът напълно разбере това и осъзнае, че пропуска възможностите които животът му предлага, няма да е много трудно да промени отношението си. Или поне не по-трудно, отколкото за младия човек, който напуска родния си дом, за да придобие независимост.

Много важно е да се разбере, че Едиповият комплекс е условен психологически рефлекс, който може да се промени или премахне в такава степен, в каквато се разруши автоматичният или механичният рефлекс - промяната е единствено възможна при достатъчно осъзнаване на механизма на явлението. Човек трябва да се научи да описва вътрешните си преживявания колкото е възможно по-вярно и да ги тълкува по най-безпристрастен начин. Необходимо е да имаме основни познания за това какво представлява Едиповият комплекс и как действа, за да придобием елементите, необходими за правилна преценка. Не трябва да се забравя, че любовта не настъпва спонтанно, а се постига само от онези, които се борят да овладеят техниката й. Истинското щастие не е горско цвете, а се постига със самодисциплина и духовност.

КОМПЛЕКС НА ДИАНА

Комплексът на Диана се състои в прекалено развитие на мъжки черти у жената, което почти изключва нормална връзка с мъж. Само много женствен и слабоволев мъж, готов да търпи постоянна тирания, би бил подходящ спътник за

страдащата от този комплекс жена. Мъжете с нормални мъжки характеристики обикновено не искат и да чуят за такава жена. Тя е изправена пред трудно изпитание, защото се превръща в аморфно, неопределено същество - нито мъж, нито жена. Това засяга преди всичко психиката й, въпреки че физически може да изглежда съвсем нормално. И в този случай произходът на отклонението се крие в детството и се дължи на следните причини:

1. Реверсиран кастрационен комплексПри нормално сексуално развитие настъпва момент,

когато момчето открива значението на пениса като символ на мъжественост. След тази фаза то обикновено развива дълбок страх, че ще бъде лишено от него. Явлението е известно като страх от кастриране и понякога се проявява под формата на шеги или заплахи от страна на родители и други хора.

За момичето също настъпва момент, когато открива своите анатомични особености. Поради разликата с момчетата, то започва да си мисли, че „нейният пенис не е пораснал" или е бил кастриран. При тази ситуация, както и при всички други конфликти, възникващи по време на развитието на личността, индивидът се приспособява или не успява да се приспособи. Във втория случай момичето започва да презира женския пол и стига до убеждението, че той е малоценен. Същевременно то завижда на мъжа и смята, че той стои по-високо. Това често предизвиква желание да компенсира въображаемата малоценност, като по някакъв начин се превърне в мъж. Тъй като не може да постигне физическа промяна, такова момиче преживява психологическа трансформация и възприема мъжки тип поведение, характерен с властност, алчност, неудовлетвореност и агресивност. Често този комплекс е причина за поведението на някои жени, които са вечно недоволни и неудовлетворени, въпреки че притежават всичко, защото несъзнателно се стремят към невъзможното -

да имат пенис.

2. Женствен баща с Едипов комплекс

Едиповият комплекс може да стане причина мъжът да загуби вирилността си и да стане прекалено женствен. Такъв човек сериозно пречи на дъщеря си да определи половата си принадлежност. Женственият баща е убеден, че мрази жените, но всъщност се страхува от тях, защото се чувства малоценен поради недостатъчна мъжественост. Подсъзнателно бащата предава своя антагонизъм на дъщеря си и прави всичко възможно да не й позволи да стане истинска жена. Той се стреми да я направи по-мъжествена, като насърчава мъжки прояви и възхвалява „мъжки" занимания, например такива, в които момичето се състезава с мъже. В резултат на това поведение момичето очевидно придобива мъжки черти и развива силна страхова невроза поради конфликта между две тенденции - дълбоко и инстинктивно желание за женственост, противопоставено на отвращение към женствеността поради семейната среда.

3. Деспотичен баща, който унижава дъщеря си

Няколко са психологическите проблеми, които принуждават бащата да наказва и унижава дъщеря си, като чрез омразата си към женствеността насърчава у нея развитие на мъжки черти. Дъщерята, подложена на непрекъснато унижение и потискане, започва да мрази баща си - чувство, което по-късно разпростира върху всички мъже по следния начин:

а) тя отказва да се подчини или отдаде на мъжа, защото го презира- отхвърля женствеността си и придобива мъжки характеристики, като се конкурира агресивно с другия пол - най-често е фригидна; ако се омъжи и има син, прави всичко възможно да го отгледа като момиче.

б) не отхвърля женствеността, но отказва да се подчини на мъж и получава лесбийска нагласа.

Ясно е, че жена, страдаща от комплекса на Диана, не може да изгради нормална връзка - в най-добрия случай тя постига някакъв вид симбиотична връзка с женствен мъж. Такова

допълване противоречи на нейната сексуална природа. Този тип връзка е ясен израз на сатанинското в любовта.

Жената с такъв проблем не трябва да се обезсърчава -дори когато родителите й носят по-голямата част от вината, възможността за промяна се крие в самата нея. Фактът, че знае кой е виновен за двойственото й положение, сам по себе си не е решение. Когато чувства, че страда не по своя вина, жената често изпада в пасивност и самосъжаление. В този случай, както и при всички невротични конфликти, са възможни само два вида поведение: да бягаме от проблема или да се борим с него. Бягството от проблемите не е нормално поведение, макар да предоставя временно облекчение, защото води до унищожаване на индивидуалността чрез един вид психологическо самоубийство. „Диана" много лесно се превръща в огорчена, нещастна, агресивна, загубила илюзиите си жена, без надежда за освобождаване. Да се дадем предварително означава да тръгнем по пътя на най-малкото съпротивление, както постъпват хората без самоуважение. Нормалното и конструктивно поведение се състой в това да разберем проблема, да го изследваме чрез търпеливо и внимателно самонаблюдение. Наблюденията върху вътрешния свят не могат да се извършват пряко - те трябва да са индиректни, чрез анализ на собствените постъпки, думи и емоционални състояния, като по-късно съотнесем възможните причини към вътрешния си свят.

Щом научи причината за неуспеха си в любовта, да прибягва към лесния начин и да хвърля вината партньора си, като го обвинява в негативно поведение или неразбиране, индивидът трябва да изпита потребност да подготви добре за любовта. Естествено, по-лесно е да се съсредоточим върху другия. Самолюбието и суетата са врагове на истината и допринасят за неспособността ни да сме самокритични и да се самонаблюдаваме. Най-често в любовта всеки от двамата съпрузи има някакъв основен проблем, който пречи на

нормалната връзка. Когато проблем те или поведението, типични за сатанинската любов, бъдат разкрити, двойката вече не действа сляпо. Налага се и двамата да се откажат от желанието „да променят другия” да бъдат щастливи. Понякога само единият партньор да от сериозно отклонение, но много хора имат дребни, незначителни проблеми, изострящи се единствено поради контакта им с други, „чиято душа е болна". Ако конфликтът се дължи само на единия партньор, това става очевидно участниците в двойката се разделят и влязат в нови връзки с други партньори. Страдащият от проблеми отново претърпява неуспех, докато другият постига щастлива връзка.

Всеки, който разбере основния принцип, че любовта е наука, надхвърляща общоприетите представи, няма да се ограничи само със „задоволителна" връзка, а ще се стреми към най-доброто - връзка, насочена към постигане на виша любов.

СИМБИОЗА

Симбиотичната любов е форма на съюз, в който двойката се слива в едно цяло по негативен и разрушителен начин. При този тип връзка индивидите искат да извлекат един от друг определени жизненоважни елементи, подобно на два организма, съществуващи във взаимна зависимост, като всеки притежава елементи, необходими за оцеляването на другия.

Съставните елементи на истинската любов липсват в симбиотичната връзка. Всяка от страните в този неуспешен опит за любов губи индивидуалност, свобода, достойнство и честност. Произходът на симбиозата в любовта се крие във връзката между плода и майката. Подсъзнателният модел на органичен съюз, на взаимна нужда, продължава в зрялата възраст, като подхранва симбиотичния апетит. Когато индивидът обича, следвайки такъв модел, той изразява нуждата си от майка и жадува за онази идеална ситуация, в

която всичките му желания незабавно се изпълняват.В психичната сфера формата на симбиотичния съюз се

променя от физически съюз на телата в психологичен съюз. Това състояние изключва възможността за истинска любов, защото тя може да се яви само между две независими същества, при което всяко запазва свободата и индивидуалността си. Любовта се нуждае от полюси - тя не може да настъпи при единство, а само при двойственост. Истинската любов е свободно протичане на енергия между два полюса, а не техният съюз. Симбиозата и любовта са две различни неща.

Съществуват много видове симбиоза и всички без изключение възпрепятстват и разрушават истинската любов.

Много симбиотични съюзи напомнят романтичен филм поради зрелищността на действието. Двамата влюбени са изцяло погълнати един от друг - живеят единствено, за да се обичат, мислят и чувстват само с езика на другия. Външно те като че ли са постигнали най-желания вид любов, но всъщност са се вкопчили отчаяно в едно животоспасяващо средство. Всеки поглъща хранителни елементи от другия като начин да неутрализира собственото си нещастие, мъчейки се да събере и сглоби разбитите останки на отслабналия Аз. В тези ситуации няма нищо, наподобяващо любов - те по-скоро говорят за отчаяние или канибализъм.

В основни линии съществуват три вида симбиоза: активна, пасивна и компенсаторна. Активната симбиоза съответства на нуждата да доминираме над другия и е проява на садизъм. Садистът се стреми да превъзмогне самотата си и да „преувеличи" своето Аз, като превърне другия в част от себе си.

Пасивната симбиоза е нуждата да се отдадем и слеем с другия, като търсим напътстване, сигурност и защита. Пасивната симбиоза е свързана с мазохистичния импулс. Тя показва и леност, защото индивидът може пасивно да избягва решения, да не поема рискове, да не носи

отговорност и да не се изправя пред никакви проблеми.За да разберем колко далеч може да стигне един съюз от

симбиотичен вид, трябва да разгледаме връзката между господар и роб. Очевидно робът губи свободата си, но по-задълбоченият анализ ясно показва, че господарят е точно в същата зависимост. Ролята на господаря може да се определи като садистична, а на слугата като мазохистична. Няма значение дали човек следва натрапчивото желание да властва или да се подчинява - и двете възможности водят до „безчестно робство".

Компенсаторната симбиоза е вид съюз, настъпващ при свързване на противоположни личностни характеристики, като се постигат компенсация и равновесие. Това става при съюз на плах мъж и смела жена; на небрежна жена с много дисциплиниран мъж; на гордост със скромност; на мудност с активност; на невежество с култура; на сериозност с безгрижие. В други случаи се образува съюз, който може да е много изгоден за едната страна и изключително вреден за другата. Понякога двойката увеличава способността си за действие за сметка на индивидуалната свобода. Компенсаторната симбиоза не е съюз между партньори, които доброволно обединяват собствените си средства, а повече прилича на връзката между слепец и глухоням, събрани не от качествата, а от недъзите си.

Сега стигаме до същината на проблема за любовта, както и до разбирането на вечното противопоставяне на любовта и симбиозата. Да обичаш неизменно означава да даваш, а това е възможно само там, където има известна степен на вътрешно развитие, защото да обичаш означава още и да правиш достъпен за другия живота в безкрайната му многообразност. Симбиозата в любовта е отчаян стремеж да се запълни вътрешна празнота, прикрепване към психическия и емоционалния живот на друг човек и жадно поглъщане на онези жизненоважни елементи, които липсват в собствената ни душа. За симбиозата са характерни

отчаяние, завист, дребнавост и в крайна сметка ненавист и омраза. Любовта е великолепието на живота в действие, щедро отдавана, съзидателна и всеобхватна сила. Симбиозата е жалка драма на две същества или на два болни и непълни Аза, които не познават щедрост, вътрешно благородство и духовно богатство. Да обичаш означава и да даваш на хората.

Единствено като определим състоянията, които не са любов, можем да стигнем до познание за истинската любов.

ПРИЗРАКЪТ НА ФАНТАЗИИТЕ

Фантазирането е толкова разпространен и привидно безобиден навик, че никой не отделя време да анализира това състояние, в което прекарва голяма част от живота си и което поражда всевъзможни химери и въздушни кули. При фантазирането човек постоянно изследва своето материално и психическо състояние и изразява страхове, потиснати желания и огорчения. За мнозина това е начин да избегнат разрешаването на конкретни проблеми и да ги заменят с фантазии. Поради грандиозния характер на фантазирането,

където всичко е възможно, не съществуват граници за чудовищността, заплетеността или невероятността на произвежданите фантазии. Всичко е възможно в света на фантазиите. Нищо не е извън обсега на фантазьора - не съществува пропаст или пречка, чието преодоляване би го затруднило. Това има и предимства - от страна на фантазьора не се изисква усилие и не е нужно да поема рискове, колкото и невероятни приключения да си измисля.

Фантазирането обаче не е само умствена разтуха. Корените му се крият много по-дълбоко, във времето, когато детето ясно разбира разликата между онова, което прави и онова, което трябва да прави, за да изпълни изискванията на родителите и учителите си. То забелязва голямата разлика между онова, което е и онова, което обществото иска от него

да бъде. В процеса на осъзнаване на недостатъците и слабостите си детето изпитва нужда да оформи в себе си различни идеални изисквания, някои от които произтичат от изискванията на родители, учители и други хора. Много от тях са породени от чувство на завист и възхищение към другите. Има личности, на които детето иска да подражава, за да постигне същата слава, почит или престиж.

Съществува истински пазар за илюзии, където се предлага плеяда от знаменитости - прославени спортисти, филмови звезди, исторически личности, герои от телевизионни серии, млади идоли от света на поп-музиката, мъдреци, прочути милионери, президенти, държавници, пътешественици, интелектуалци, философи. Необикновените личности, будещи възхищение със своите истински или въображаеми качества, се превръщат в пример за подражание за детето, което използва този материал, за да се отдава на причудливи фантазии, които ще имат трансцендентално влияние върху собствения му живот - фантазиите за себе си, за света и за хората. Това увлекателно занимание, което продължава до последния му час, определя събитията в живота на човека. То е моделът, който неподозирано оформя поведението на индивида.

Процесът на фантазиране е творческа дейност, в която се създава „идеалният" човек. Идеалът е смесица от много модели, един вид творение на доктор Франкенщайн, същество, което - както в класическия разказ - може лесно да унищожи своя създател. „Призракът на фантазиите" се изгражда от измислиците и бляновете на човека, фантазьорът е негов родител, а рожбата ще се подхранва от родителя си до края на живота му. Въпреки че създаването му започва от детството, заложените в него ценности продължават да влияят и на възрастния индивид без никаква съществена промяна. Първоначалният идеал прибавя нови модели към вече присъстващите, но първоначалните елементи остават най-важни. Често възрастният преоткрива

детските фантазии в сънищата си. „Призракът" съответства на „идеализирания образ" от традиционната психология, но между двете понятия има важна разлика. В психологията идеализираният образ е вътрешно явление, което съществува единствено в ума на индивида. За херметическия философ, призракът на фантазиите е действителен в света на енергията, защото е енергийно създание, родено от мисълта. В света на енергията призракът на фантазиите губи фантазиите си качества и става материален. Идеализираният образ е само субективно понятие в психологията. За херметика призракът на фантазиите има вътрешно и външно съществуване, което е едновременно субективно и конкретно.

Азът на детето е естествено много слаб и то е безсилно да потисне огромното влияние на обществените модели, от които се възхищава. Дори възрастните често не могат да устоят на тези образци и сляпо им подражават.

Призракът на фантазиите обхваща всичко, което индивидът иска да постигне. Индивидът намира своите модели на „пазара на илюзиите", които светът му предлага. С тези материали той изгражда своя „призрак", който е съставен от различни части на будещи възхищение герои и личности и се превръща - поне в илюзорна форма - в нещо като супер-герой от научната фантастика; герой, който не може да съществува в конкретната действителност. Целият процес на фантазиране, в който човек си представя себе си като супермен, не е съзнателен и преднамерен, а произтича от несъзнавания и натраплив характер на това състояние. Всъщност чрез фантазиите човек търси компенсация и бягство от жестоката, потискаща действителност. Така погледнато, фантазирането не изглежда прекалено сериозен проблем, а по-скоро начин, по който животът става по-приятен и поносим. Противно на това схващане и въз основа на хилядолетната херметическа мъдрост, ние разглеждаме призрака на фантазиите като силно разрушителна сила.

Действието й не е явно, а скрито - подобно на невидим враг, който се забавлява, като си играе с човешките амбиции, желания, емоции, страхове и съкровени мечти.

Можем само да размишляваме и да се питаме какви тъмни космически тайни позволяват на един толкова коварен и зъл враг да обитава вътрешния ни свят и да се промъква в заобикалящото ни енергийно поле. Всъщност, призракът на фантазиите живее за сметка на индивида и изсмуква най-ценната му енергия под предлог, че му предлага многобройни възможности, коя от коя по-привлекателни. Призракът на фантазиите не е само метафора. Сатанинското е заложено именно във функцията му да насърчава илюзиите.

Най-ужасяващата част на тази игра започва, когато човек загуби самоличността си и повярва, че самият той е идеализираният образ - тоест, призракът на фантазиите си когато фантазиращият субективно се превърне в своята фантазия. От този момент нататък човек попада в порочен кръг на еуфория и депресия. Той изпитва еуфория от измисления си живот като супермен и депресия от болката на откритието в светлината на безпощадната действителност, че поведението му не отговаря на високите изисквания, на които си е въобразявал, че отговаря. Това откритие предизвиква силна безпокойство и вина - безпокойство, защото се чувства още по-малоценен отпреди и вина заради неуспеха.

Логично е да мислим, че щом веднъж се разочарова от себе си, индивидът ще разбере, че не е измислен герой от сънищата и веднага ще престане да се смята за супермен. Но на практика нещата се развиват другояче и човек, вместо да промени поведението си, се стреми с нарастваща тревога да се отъждестви с призрака на фантазиите си. Това му позволява поне временно да избегне разочарованието и чувството за малоценност. Така кръгът се затваря и жертвата попада в капана на собствената си вътрешна слабост.

Най-ужасяващата страна на този процес е, че поставя цели, които никой не би могъл да" постигне. Процесът неизбежно принуждава човек да преследва илюзии цял живот. Призракът на фантазиите става негов неизменен спътник и го подтиква с непреодолима сила да постигне изискванията, съответстващи на моделите, върху които е построил фантазиите си. Попаднал в този капан, индивидът интернализира едновременно образи като Наполеон, Юлий Цезар, Соломон, Казанова, Супермен и Джеймс Бонд и изисква от себе си да извърши същите велики дела. Тази нужда да се стреми към съвършенството на идеализирани герои му причинява силно страдание. Колкото по-възвишена е представата за идеализирания образ или призрака, толкова по-големи са тираничните вътрешни изисквания и по-малка възможността за постигането им. Хората заимстват целите си от живота на известни личности, от илюзорните образи, изградени от поети, писатели и автори на реклами.

Какво общо има всичко това с любовта? Този път отговор ни дава психоаналитикът Теодор Райк, един от малцината учени, писали съвсем конкретно за любовта. Райк смята, че любовта винаги се корени във вътрешното недоволство от себе си - недоволство, което възниква, когато човек открие, че не е такъв, за какъвто се мисли и не може да изпълни нещата, което изисква от себе си. Осъзнавайки това, индивидът търси любовта като последна надежда, като събитие, което ще му позволи да осъществи по магически начин всичко, което вътрешно желае. Райк дава блестяща и проникновена формулировка: „любовта е пермутация на идеализирани образи". Той има предвид, че влюбеният пренася същността на призрака на фантазиите си върху любимата си и обратно, като така успява да превърне фантасмагоричното в същество от плът и кръв. Сега вече индивидът, който е бил поробен от фантом, става затворник на „действително същество”. Както пише Райк, „стигаме до сравнение между идеала и избрания човек; образът е

фантом, докато предметът на любовта е действителен и жив. Но и предметът на любовта е фантом, нещо като закачалка за илюзии. Действителният човек е само материал за създаване на фантастична фигура, точно както скулпторът извайва статуя от безформения камък".

Ето какво казва по-нататък Райк: „Никога няма да разбера защо толкова много я обичам..." „Обичаш я, защото тя задоволява твоето тайно Аз". Райк смята любовта за заместител на желанието да се постигне идеалното Аз, идеализирания образ. С подобно мерило любовта е слаба, измамна и неизбежно осъдена на неуспех. Индивидът, самозалъгвал с призрака на фантазиите, сега по същия начин смесва любимата си със своя собствен образ за нея. Очевидно, скоро идва моментът, когато субектът разбира, че любимата не отговаря на представата му за нея. Същественото е, че той започва отново да желае призрака на фантазиите, който първоначално е проектирал върху любимата си, въплътил го е в нея и по този начин й е придал идеален, почти магически образ, изпълнен само с достойнства, без каквито и да е недостатъци. Щом веднъж си възвърне призрака на фантазиите и го въплъти отново в себе си, като със замахване на магическа пръчка любимата изведнъж се превръща във вулгарна, празна, лишена от всякакъв чар жена. Влюбеният смята, че жената по някаква неизвестна причина е претърпяла голяма промяна, но истината е, че тя винаги е била една и съща. Единствено магията на призрака на фантазиите й е придавала неустоим чар.

Защо в даден момент човек си възвръща призрака на фантазиите, който е въплътил в любимата си? Причината е постепенното разочарование, което изпитва, щом открие, че жената не отговаря на илюзорния образ, създаден от него. Може да се съгласим с Райк, че тази представа за любовта принадлежи на недоразвит тип индивид и е измамната любов, практикувана от много хора.

В хода на тази книга ще хвърлим светлина върху особеностите на истинската любов. Само онези двойки, които съумеят да контролират вида и силата на вътрешните изисквания на призрака на фантазиите, могат да постигнат истинска и неподправена любов. Ако посветят достатъчно време и труд, те донякъде ще разсеят изискванията на идеализирания образ докато накрая разберат, че тези изисквания, сравнени с конкретната действителност, са преувеличени и фантастични.

САДОМАЗОХИЗЪМ

Много възможно е да няма човек, на когото да са напълно чужди проявите на садизъм и мазохизъм, защото тези състояния не се свеждат само до драматичните и преувеличени събития, които откриваме в литературата. Камшикът и мъченията не разкриват истинския характер на садомазохизма - те изразяват само крайни извращения на либидото. На практика садизмът и мазохизмът се проявяват по толкова неуловими и скрити начини, че лицето често не съзнава тези черти в поведението си. Садизмът по определение е удоволствие от страданието на другите, а мазохизмът - удоволствие, извличано от собственото страдание. За Свръх-Аза е трудно да позволи на индивида да признае, че е мазохист, а индивидът трябва да обясни и оправдае поведението си, за да го направи приемливо за себе си от морална гледна точка. Във всеки случай това е само малка част от замаскиран комплекс, която излиза на повърхността на съзнанието му. Най-важното развитие на проблема е на несъзнавано ниво и поради това индивидът не разбира истинския смисъл на поведението си. Той просто изживява в ежедневието негативните резултати от комплекса, но не знае каква е причината за тези изживявания.

Неуспехът на много бракове се дължи на поведението на

съпруга, преследващ жена си, за да властва над нея по садистичен начин, което му доставя удоволствие. Той я подлага на най-различни унижения, презрение, обиди и наказания, но крие причините за поведението си и ги приписва на въображаеми нейни недостатъци, изневери и други прегрешения. Разбира се, тя изпада в отчаяние и започва да вярва, че наистина е извършила нещата, в които я обвиняват. Човек не трябва да има особено разпалено въображение, за да си представи големия брой неприятни ситуации, които създава такава извратена връзка, пораждаща порочен кръг от обвинения, вина, унижения, разкаяние и безсилие.

Мазохизмът има много по-широко значение, отколкото се смята, защото създава особено виждане и отношение към живота. Той не е само сексуално отклонение, а тип поведение, включващ наслада от страданието и приемане с удоволствие на всякакви унижения и малтретиране. Желанието за страдание несъмнено стои в основата на този проблем. Без да съзнава, индивидът се ръководи от този безумен нагон и се стреми към злополучни връзки, които ще му предоставят необходимата емоционална храна, предимно страдание. Мазохистът винаги търси начин да осуети собствените си планове, за да може да твърди, че „нещастието" непрестанно го преследва.

При такова отношение към любовта, страдащото от мазохизъм лице възприема вътрешна поза на неудачник и страдалец, което на практика означава, че посява в себе си семената на самоунищожението. Защото колкото и подходящ да е партньорът, мазохистът винаги намира най-сложни причини за страданието си. Той не съдейства за успеха на брака си, а целенасочено преследва краха му и всичко това го потапя в непрекъснато „възбуждащо" състояние на озлобление и фрустрация. Самосъжалението неизменно подклажда страданието му, за да изпълни горчивата съдба, която сам си е определил. Страничните

наблюдатели с учудване откриват, че мъките на този човек не са случайни - те не о дължат на злополучия или естествени обстоятелства, а на умишлен стремеж към упорито и смело преследвана цел, Точно както тъкачът работи по осем-десет часа на ден, за да изтъче килимите си, така и мазохистът посвещава по-голямата част от своята енергия, от емоционалната си и инстинктивна жизненост, за да си самопричинява болки и страдания и да задоволява тъмните апетити на либидото си.

Ясно е, че такъв човек постоянно ще преживява неудачи в любовта и ще постигне само привиден успех, ако намери партньор-садист, който да подхранва и осъществява фантазиите на либидото му. Дълбоко в себе си мазохистът винаги е нещастен, защото несъзнателно усеща несъстоятелността и фалша на обърканите си емоции. Той често забелязва колко изкуствен и нереален е животът му, сякаш води чуждо, а не собствено съществуване.

За да разберем величината на проблема, от който страда мазохистът, трябва да имаме предвид, че неговото либидо е извратено и той е жертва на труден за изкореняване порок. В него действа несъзнавана сила, която го принуждава да отхвърля успеха и нормалните удоволствия и да търси наказание от съдбата, от живота, от обстоятелствата. Като се поставя при такива обстоятелства, той постига продължение на наказанията; на които е бил подложен като дете от родителите си. Свръх-Азът на човека, или несъзнаваната цензура, го осъжда на различни наказания. Те са желани и очаквани от индивида, който няма ни най-малка представа, че страданието го привлича. Това е същността на психологическата категория „нещастна съдба” - средство, което предразполага лицето към най-различни нещастия.

Макар и да не е ясно как човек успява да извлече сексуално удоволствие от болката и страданието, очевидно е, че това става. Трагичните ситуации често разпалват еротична енергия в мазохиста. Ето защо не е нито

случайност, нито стечение на обстоятелствата фактът, че много хора обичат телевизионни и литературни драми, които се въртят около нещастни и трагични теми с унизителни ситуации, несподелена любов и изневери, подхранвани от завист и желание за мъст. Такива истории възбуждат либидото на зрителите. Отрицателните и мъчителни емоции, извличани от болката и страданието, водят до един вид емоционална мастурбация, чрез която хората се пристрастяват към този тип удоволствие.

Съществува и социален мазохизъм, който често управлява живота на определени слоеве от обществото и дори на цели нации. Постепенно мазохистичният импулс така се вгражда в колективното несъзнавано, че става вродена характеристика, която автоматично пуска корени в индивида по време на неговото израстване и развитие. Той все още не се замисля сериозно каква заплаха представлява за него мазохизмът, откъсващ го от собственото му подсъзнание. Сливането на удоволствието и болката в един цялостен механизъм е явление, което обикновено остава незабелязано, подобно на повечето несъзнавани нагони.

В тази книга няма да описваме различните типове садизъм и мазохизъм, нито ще ги разглеждаме задълбочено, тъй като тук се занимаваме само с нещата, които се отразяват върху любовта. Мазохизмът е огромна пречка към щастието в любовта, защото подсъзнателно индивидът търси точно обратното.

Въпреки че психологическото лечение на мазохизма не е лесно, такова лице, ако наистина желае, може постепенно да промени поведението си, когато разбере колко много вреда нанася на себе си и осъзнае колко много щастие е постижимо за него, но му се изплъзва поради собствената му погрешна нагласа. Психологическите проблеми са патерици, които позволяват на мазохиста да ходи и той трябва да разбере, че дори когато болестта му не е въображаема, използва патериците, защото така желае, а не от истинска

нужда. Подобно отношение се подчинява на стремежа му да избегне зряло разглеждане на някои проблеми. Възможно е човек да съзнава истинските си проблеми и въпреки това да търси болезнени ситуации. Всеки от нас търси кръста, на който желае да бъде прикован в своя живот. За този избор е необходим „консенсус" или подсъзнателно желание и то е истинският скрит съдник в живота ни. Но макар да търси кръст, на който да бъде разпънат, индивидът все пак може да слезе от него, когато дълбоко в себе си поиска това. Силното желание има ефект на „магическа заповед" в несъзнаваното на индивида и дълбокото, твърдо решение, което е взел в сърцето си прилича на онази вяра, за която Иисус казва: „Ако имате вяра колкото синапово зърно, планини ще преместите".

Вътрешното решение за промяна е истинската магическа формула, чрез която човек може да се отърси от всички психологически разстройства. Няма по-лош пациент от онзи, който не желае да оздравее. Изясняването на неправилния начин, по който подхожда към любовта, ще помогне на индивида да намери пътя към истинското щастие. Той трябва да разбере, че привидната изгода, извлечена от страданието, не струва нищо в сравнение с богатството от възможности, до които няма достъп поради своето погрешно и отрицателно поведение.

Уравновесеността в живота на индивида отразява степента на психическо равновесие. Индивидът може да прецени напредъка и осъществяването си, като претегли загубеното и спечеленото и направи съответната равносметка.

НАТРАПЛИВ СТРЕМЕЖ КЪМ СЕКСУАЛНИ УДОВОЛСТВИЯ

По отношение на любовта и секса цари забележително невежество, защото сексуалното привличане често се смесва с любовния интерес. Колкото повече се разгаря тази страст между двама души, толкова повече те се убеждават, че са влюбени един в друг. Постепенно представата за същността

на любовта се извращава, като убива всякаква романтика и свежда връзката до прагматично физическо действие. Различните възможности в любовта се ограничават до физически функции, което изключва общуване на по-високо ниво. Подобно схващане за любовта е точно толкова тясно, колкото и определението за човека като „двуного, способно да ходи изправено и да се отбранява".

Сексът всъщност не е любов, дори когато съставлява част от нея. Стомахът не е целият човек, а само част от него. Но целта не е да докажем, че сексът и любовта са съвсем различни неща, а да разгледаме едно интересно явление, състоящо се в натрапчивостта на определени видове сексуален глад и вредата от тях.

Ако приемем идеята, че физическият акт предимно облекчава вътрешния биологичен натиск, а произтичащото удоволствие е резултат от задоволяването му, можем да на-речем този подтик „биологичен сексуален апетит". Сексуалният нагон на човека обаче не се ограничава само в тази област, а съдържа много по-голяма сила и страстна жажда. Тази сила, която излиза извън рамките на биологичната страна на секса, е „психологичният сексуален апетит". Ако човек задоволява само биологичните си сексуални нужди, дори с активно психично участие, той няма проблеми, тъй като сексът е ясно разграничен от любовта. Но когато е тласкан неудържимо от своя „психологичен сексуален апетит", той не е в състояние нито да контролира, нито да предвиди какво ще се случи в живота му и би му било трудно, дори невъзможно, да постигне истинска любов. Причината е проста: психологичната сексуалност не е естествен апетит в човешкото същество, а е продукт на културата, принадлежащ към сексуалния модел на човешкия род. Психологичният секс е мистификация на секса, деформация на най-чистите и мощни сили в човешкото същество. По-нататък в тази книга ще обясним какво всъщност представляват секса и любовта. За момента

ще се съсредоточим само върху сексуалната натрапливост.Филмите, рекламата, модата и консуматорското

поведение постоянно въвеждат съобщения в несъзнаваното на индивида, като създават най-различни потребности. Използването на секса в рекламата е част от този процес. Рекламата възхвалява даден продукт - възбуждащи червила, грим, дрехи, обувки, козметика - като си служи с образа на силно чувствени жени в предизвикателни пози, щедро разкриващи женската анатомия. Такива реклами представят един вид „супержена", която придобива изключителна привлекателност поради магията на рекламата. Жените не закъсняват да се възползват от тази тенденция, като използват продуктите, които повишават привлекателността им за мъжете. По такъв начин даден вид чорапи, специални поли, червило и козметика стават еднозначни с еротичното. Мъжките хормони не само биват манипулирани да реагират на определени стимули, но цялата сцена предизвиква сексуални желания и създава фалшиви сексуални апетити. Тези апетити се основават на психологически, а не на физически фактори. Например, подобен лъжлив апетит изпитва човек, който, когато има малко пари, се храни само за да задоволи естествения си глад, но ако разполага с повече, се угощава с екзотични ястия, за да утоли емоционалния си глад. Така той задоволява самочувствието и психологичните си копнежи чрез стомаха. Режимът на хранене при такъв индивид може неволно да дегенерира. Малцина съзнават, че чревоугодничеството в този смисъл всъщност е изкуствено създаден психологичен глад, надхвърлящ границите на естествения.

Същият тип изкуствен глад възниква при „психологичния сексуален апетит". Еротичното сливане задоволява не само биологичния сексуален апетит, но и натрапливата необходимост от половия акт сам по себе си, без и извън естествената потребност. Природните действия се извращават и индивидът, жадуващ физическо удоволствие,

започва да преследва „сексуални илюзии". Той не се замисля, че реакцията му е само израз на един изкуствено създаден апетит. Сериозният проблем е, че този апетит е фатално обусловен никога да не бъде напълно задоволен чрез нормален акт, защото желанието за задоволяване произтича не от сексуална потребност, а от психологична нужда.

Това е непризнатата причина за много типове извратеност, тъй като лицето отчаяно се стреми по всевъзможни начини да задоволи неотложните нужди, от които е обладано. Като използва сексуални символи, за да продава стоки, рекламата се отклонява от основната насоченост на човешката природа, защото предлага „комплект" от продукт и секс. Използването на секс за продажба на стоки създава небалансиран „психологичен апетит", който проповядва и възхвалява натрапливостта на половия акт. Много случаи на сексуални нападения и изнасилване се дължат именно на този вид еротичен ментален нагон, от който индивидът не може да се освободи.

Психологичната сексуална натрапливост предизвиква сериозни проблеми при съпружеската двойка, защото в определени моменти и двете страни вярват, че са здраво обединени и изпитват голяма любов един към друг, но всъщност само дават изблик на натрапливата си енергия. Всяка връзка, основаваща се на натрапливост, е обречена на неуспех, тъй като изтощаването й, досадата и вътрешното неудовлетворение скоро взимат връх. Много видове импотентност и фригидност са породени от фрустрацията, настъпваща при сравняването на сексуалните очаквания на натрапливия апетит с действителната степен на задоволеност от половия акт. Индивидът, който символично очаква да получи сто процента удоволствие, подтикван от въображението си, постига еротично ниво на задоволяване не повече от трийсет процента. Той изживява разочарование и мисли, че нещо важно не е станало както трябва, защото

усеща, че е загубил удоволствието, а той всъщност никога не го е намирал. Удоволствието е било осуетено поради натрапливия характер на очакванията му, тъй като истинското удоволствие излиза извън бариерата на натрапливостта. Ето защо индивидът подсъзнателно има усещането, че „не си е струвало труда". Жената може да стане фригидна, а мъжът - импотентен. При двата типа апетит се развиват различни стилове сексуален подход и кулминация. Естественият начин поражда силна връзка, спокойна в смисъл на трайност, без всякакви тревоги и трудности. Натрапливият начин винаги води до нещастни взаимоотношения с неотложна нужда да се достигне оргазъм, колкото е възможно по-бързо. Първият начин носи удовлетворение, вторият разпалва страст и причинява разочарование.

Най-интересното в психологичната сексуалност е, че предизвиква дезориентация в индивида, която той тълкува като признак за истинска любов. Често индивидът губи години от живота си преди да осъзнае, че „това не е било любов". Междувременно са пропилени два живота, пропуснати са важни възможности, а понякога се раждат деца, обречени да подражават на фалшивата любов във връзката на родителите си.

Любовта не означава „да се носиш по течението", „да се отпуснеш" или да влезеш в определена ситуация. Тя не може да бъде пасивна, а напротив, по същество представлява жизненост и волева дейност. Силите, които я създават и подхранват, трябва да произтичат от самия индивид, а не от популярните представи за любовта. Тя се основава не на пасивно подражание, а на съзнателно създаване. За нещастие, много хора се лутат по света в търсене на миражи. Щом намерят образа от сънищата си и опознаят отблизо този човек, те престават да го желаят, мислят, че са направили грешка и прехвърлят сладките, но разрушителни халюцинации към образа на някой друг, който се явява като

заместител на предишния мираж. Цикълът често се повтаря безкрайно.

Подобно нещо се случва и с жените. Докато мъжът жеае „свръхжената", жената от най-ранно детство се привлича от образа на „прекрасния принц". Материал за бляновете й предоставят романите, киното, телевизионните филми и списанията. Търсенето на „прекрасния принц" може да стане причина жената да пропилее целия си живот или да се отдаде на проституция в преследване на бленувания идеал. Когато почувства влечение към някой мъж, тя е готова да се закълне, че е намерила идеала си, но щом се разочарова, започва да вярва, че е сбъркала и решава да поднови търсенето. Скоро такава жена отново е запленена от някой краткотраен заместител. Когато остарее и наближи краят на живота й, тя понякога разбира, че е преследвала призрак и че това безплодно търсене й е отнело спътника от плът и кръв. Тя без да иска е станала жертва на натраплива сексуалност. Не е имало кой да я е предупреди за опасността, която я очаква, защото малцина познават природата и дълбочината на тези проблеми. Всъщност хората бъркат средствата с целта, разглеждайки сексуалното задоволяване като цел, като не съзнават, че то е само едно от средствата за постигане на щастие в любовта.

СВРЪХМЪЖЕСТВЕНОСТ И СВРЪХЖЕНСТВЕНОСТ

Най-голямото препятствие пред любовта, както и източник на големи трудности, е слабостта или незрялостта на Аза. Когато липсва силно, здраво, рационално и добре изградено Аз, човек прибягва към най-различни емоционални трикове, за да защити собствената си представа за себе си, която изглежда застрашена от любовната игра. Също както слабият човек се превръща в силен деспот, за да прикрие слабостта си, така и любовниците заемат

определени психологични пози, за да запазят съответно ниво на самоуважение.

Тази книга не гради теории, а има за цел да представи Доказателства за конкретната осезаема реалност, които всеки може да забележи в своите или чуждите връзки. Стремим се не да превърнем читателя в теоретик, а в любовник, способен наистина да открие щастие и практическо осъществяване. Това обаче трябва да е подкрепено от науката за любовта, която първо да се разбере от теоретичен ъгъл. Такова познание силно се различава по задълбоченост от общоприетата мъдрост и ортодоксалните учения, защото практическото му прилагане е техника, която действа първо върху самия индивид, а после и върху външния свят.

Мъжът и жената са инструментите на любовта и те трябва да участват в нея с цялото си същество. Не може да се работи само с чувства или само с интелект, защото човекът - средството, което създава любовта - се състои от много части и нито една не може да бъде изключена, ако желаем да постигнем истинска любов. Проблемът на любовта засяга и поставя под въпрос цялата структура на обществото, подлага на съмнение истинските човешки качества на хомо сапиенс, премахващи възможността за съществуване на истинска любов между две рационални животни и налага извода, че истинската любов става достъпна само когато и двамата постигнат истинско човешко състояние и интелигентност. Ако двойката не създаде истинска любов, двамата ще се съвкупляват като животните и физическата им връзка ще бъде празна и механична. „Котилото", родено от такъв съюз, е обречено да повтори модела на родителите си. Свръхмъжествеността и свръхженствеността са два много стари елемента в любовното поведение на човека и като всяка проява на извратеност, неизбежно изключват съществуването на истинска любов. В психологичните игри на свръхмъжествеността индивидът губи посока в джунглата

от скрити съобщения и контра съобщения, докато до такава степен се заплете в нея, че не вижда никаква светлина. Това е историята на много двойки: те се обединяват пред светлия, многообещаващ мираж на едно слънце, което завинаги ще ги огрява с все по-велика любов, а вместо това завършват в безплодната монотонност на взаимоотношения, основани единствено на навика. Тези взаимоотношения затъват в проблеми - отглеждане на децата, икономическа сигурност, отегчение, много работа и тревоги.

„Масhо" е популярният термин, описващ тип мъжко поведение, характеризиращо се със следното: гордост и суетност; чувство за превъзходство над жените- схващане, че жената трябва да се подчинява на мъжа и да бъде зависима от него; убеденост, че жените не трябва да имат същите права като мъжете; прилагане на различен критерий, когато се оценява поведението на мъжа и поведението на жената-убеждение, че жената е сексуален предмет, служещ да доставя удоволствие на мъжа; стремеж да я подчини и да я разглежда като низше същество.

Свръхмъжествеността отразява психологично изкривяване в мъже с много слаба вирилност, които, съзнавайки, че им липсват мъжки качества, компенсират тази липса с преувеличено мъжки жестове, представляващи карикатура на мъжкия образ. Това поведение е нещо като носене на мъжка маска и по никакъв начин не променя вътрешната слабост на „свръхмъжествения" тип мъж. Зад всеки свръхмъжествен мъж се крие същество с изявена женска страна. Свръхмъжествеността не е синоним на мъжественост. Всъщност тя е нейната противоположност. Тъй като хората са енергийно цяло, липсата в една област се компенсира от нейната противоположност. „Свръхмъжественият" тип в основата си е женствен индивид, който подсъзнателно подозира този факт и отива в другата крайност, опитвайки се да играе ролята на свръхмъж. Той обаче не разбира, че такова поведение издава

истинската му нагласа. Свръхмъжествеността фактически разобличава „женствения мъж", а свръхженствеността разкрива „мъжествената жена".

Матриархалното поведение на жените е известно и под други имена: „комплекс на Диана", „фалическа жена" или „амазонка". Свръхженствеността включва следните типове женско поведение: презрение към мъжа, необходимост да се състезава с него, желание да го манипулира и управлява, жажда за власт в отношенията, общо желание да контролира и командва мъжа, докато напълно го зароби психически и физически, желание да бъде обожавана от него като царица, подсъзнателна завист, инстинктивен подтик да го кастрира, скрито желание да притежава пенис, авторитарно държание, деспотично, свръхчувствително или неотстъпчиво поведение и неприязън към противоположния пол.

Подобно на „свръхмъжествения" мъж, матриархалният тип се среща при жени, които не са успели да развият женствеността си, жени със слаба женственост, подсилена от мъжка енергия. Трябва да се има предвид, че както мъжете, така и жените са бисексуални в смисъл, че притежават 25 процента енергия от противоположния пол. Този процент варира при различните индивиди и в някои случаи може да достигне патологични крайности.

Истинската тема на тази глава е начинът, по който „свръхмъжът" и „матриархалната жена" разглеждат и погрешно класифицират себе си и своя партньор. Те не могат да общуват с другия и изпадат в нещо като „фантомно общуване" между две представи - за партньора си и за самите себе си. Ако не бъде разкрита истинската същност на другия, общуването ще бъде равно на нула, а всеки опит за любов -невъзможен.

Има двойки, където мъжът е „свръхмъж", а жената - жертва, има и такива, където мъжът е оръдие в ръцете на матриархален тип жена. Съществуват невъзможни бракове, в които двете страни страдат от един и същ проблем и

практикуват вид любов, напомнящ партизанска война, завършваща с физическо, емоционално и душевно малтретиране на едната или и на двете страни.

Трагичен е фактът, че живеем във време, изобилстващо с псевдомъже и псевдожени. Тъжното е, че самото общество с помощта на медиите оркестрира и аплодира такова поведение - посредством киното, телевизията, печата и словото - както открито, така и подсъзнателно. Лесно е да разпознаем истеричните героини и женствените герои. Медията е изковала странни и причудливи представи за „женствена" жена и „мъжествен" мъж и хората имитират и възприемат тези модели. „Страстната" жена и „силният" мъж са образци, на които мнозина желаят да подражават. Остава неразбрано, че преувеличената страст е синоним на отчуждение, а насилието изразява липса на интелигентност и мисловни способности. Положението още повече се влошава от прибавянето на понятието „грях" към секса, тъй като изкуственото потискане на либидото посредством различни забрани засилва низките истинкти и дава възможност болестното да се представя като „духовна" чистота. Много жени имат мъжки черти, защото изопаченото морално послание на обществото е, че „сексът е грешен и мръсен" - схващане, което ги принуждава да отхвърлят собствената си женственост. Някои мъже придобиват женствени характеристики поради същата причина.

Много любопитно и интересно явление наблюдаваме в съвременната епоха и в света на човешките отношения -жените се оплакват, че мъжете страдат от „мъжки шовинизъм" и не са в състояние да участват в щастлива връзка. На свой ред, мъжете твърдят, че жените „не са много женствени" и са изключително властолюбиви". Тези оплаквания са само теоретични, защото в повечето случаи тъкмо свръхмъжествените мъже и матриархалният тип жени постигат най-голям успех в играта на любов. Отношението към хората, които не споделят тази нагласа, е

снизходително, те са смятани за слаби.Човечеството трябва да разбере величината на това противоречие,

което води хората почти неусетно до квазисексуална инверсия. Скоро ще настъпи времето, когато свръхмъжествеността и свръхженствеността ще се развият като главни елементи в хората и това вградено в индивида поведение ще се унаследява в колективното подсъзнание.

СОЦИАЛЕН ЗАМЕСТИТЕЛ НА ЛЮБОВТА

Задължение на обществото е да се организира така, че да се грижи за сигурността и благополучието на членовете си. От двойката произтича семейството, което е крайъгълният камък на обществото. Запазването на двойката е важно за оцеляването на обществото - то ще се срути, ако не поддържа този съюз. Това основно положение спомага да разберем известни явления, образуващи скритата мрежа на онова, което обществото нарича любов. Обществото отдавна е разбрало, че.съюзът чрез любов е крехка структура. Любовта - малко известен и хипотетичен елемент - е недостатъчна, за да поддържа съюза на мъжа и жената като двойка Безразборното сексуално общуване представлява опасност която може да доведе до болести, смърт или недоразвитост на потомството, а то е абсолютно необходимо за оцеляването на вида.

Така се изграждат известни средства за защита на двойката, които принуждават двете страни да остават заедно и не позволяват раздялата им. В основни линии това означава създаване на един вид „спойка", обединяваща двамата дори когато между тях вече не съществува любов, предвиждайки времето, когато любовта отслабва и накрая изчезва. По този начин на потомството се осигурява достатъчно защита и храна.

Като преследва собствената си изгода, обществото намира най-подходящите методи за създаване на покорни консуматори, без които не би могло да съществува. Консуматорите са необходими за предлаганите от

обществото образование, правосъдие, развлечения и различни продукти. Обществото се нуждае от добре възпитани членове, които покорно приемат политическите и религиозните водачи, тоест от консуматори, които поддържат „обществената машина в движение". Вследствие на това, бракът се налага като социален обичай и по-късно се усъвършенства със законен договор. Истинската му цел е да накара двойката да остане заедно колкото е възможно по-дълго, а не да узакони пред всички физическата връзка. Религията обаче обикновено отива още по-далеч от закона и проповядва нерушимостта на брака. Така раздялата става трудна и почти невъзможна. Ясно е, че това е полезно за организацията на обществото, но има и други елементи, които, макар и положителни, са непълни и по тази причина понякога изправят човечеството пред още по-неуловими и по-дълбоки проблеми, отколкото онези, които е трябвало да разрешат.

Обществените ограничения, наложени от брака, представляват стремеж да се намери заместител на любовта, който да свързва мъжа и жената със същата или с още по-голяма сила като самата любов. Лошото е, че такова решение страда от недостатъците на повечето заместители, тоест, когато даден заместител се използва дълго време, хората са склонни да забравят първоначалното му предназначение и

понякога резултатите са тъкмо обратни. Брачното задължение често се превръща в трудно поносимо робство, защото най-важният елемент - любовта - липсва. Тя не може да съществува по заповед или по силата на поето задължение. За съжаление, много бракове се превръщат точно в любов по заповед. В този случай обществото е законодателят, който нарежда, че двама души трябва да се обичат, защото са женени. Естественият процес е преобърнат с главата надолу. Природните закони са нарушени, тъй като съюзът между двама души трябва да се създава и поддържа единствено по тяхно собствено желание,

без да са нужни договорни задължения. Не любовта е зависима от брака, а бракът трябва да е зависим от любовта. Истинската връзка, която обединява двойката, трябва да е любовта, а не задължението по силата на закона. Човек не трябва да попада в капана на изтъркани, безкрайно повтарящи се модели, чиито първоначален смисъл и значение са забравени. Бракът не може да бъде цел, а само допълнение към любовта. Той трябва да настъпва като логично следствие на любовта, а не да бъде средството, което я налага.

В тази глава ще разглеждаме не брака, а начина, по който любовта се обезценява, когато се използва като свързващо средство и загуби първоначалното си предназначение. Истинската любов обединява двойката - обществените закони я свързват, но не я обединяват чрез любов. Съвместният живот на двойката по силата на обществен закон е съвсем различен от този на двама души, събрали се спонтанно и естествено по силата на истинската любов. Общественият съюз е разединяващ- истинската любов е освобождаваща. Когато между двама души има истинска любов и те се оженят по свое желание, а не по принуда, съюзът губи качеството си на задължителност и става спонтанен. Истинската любов е свободна и не се влияе от никакъв натиск или задължение, а е породена единствено от доброволните и естествени последици на любовния акт.

Обществото обединява двойките в името на своите интереси, като любовта остава встрани, а интересите на индивида отиват на второ място. Не може да се твърди, че хората се женят по собствено желание, тъй като поведението на отделния индивид се подчинява на неумолими обществени модели. Той се ражда, учи, живее и умира в рамките на изцяло програмирана обществена структура, на чието влияние не може да се съпротивлява, освен ако не постигне мъдростта, предлагана от херметизма, която ще му позволи да стане господар на собствения си мозък и да се

освободи от външните сили, които му нанасят вреда.Бракът като законно задължение е само един от многото

елементи, предназначени да укрепват и поддържат любовната връзка. Общественото мнение - този скрит съдник, който поощрява или наказва постъпките на хората - е още една от дългите и често раздаващи наказания ръце на обществото. Общественото мнение е скрито чудовище, което награждава или осъжда, но никога не разкрива лицето си - то няма централизирана интелигентност, която да насочва и управлява действията му. То наказва със срам и безчестие онези двойки, които се обединяват по любов, без да узаконяват връзката си. Никога няма да разберем защо това, което мисли мнозинството, се смята за законно, защо мнозинството трябва да определя какво е законно, справедливо или правилно. Мнението на мнозинството е посредствено, тъй като мъдростта никога не принадлежи на масите - тъкмо обратно, тя е привилегия на малцина висши представители на вида.

Много двойки не се обичат, но се стремят към брака като най-добър начин да спечелят всеобщо одобрение и признание, и да се радват на „обществено благополучие", считано за най-голямата награда, която обществото предлага на покорния консуматор.

Много други елементи насърчават брачната връзка. Сексуалният нагон и сексуалната връзка са може би най-силната биологична потребност и чрез задоволяването й се освобождават силни вътрешни напрежения. Тъй като обществото не одобрява извънбрачното съжителство, хората трябва да се женят, за да избегнат обществен остракизъм. Религията и моралът полагат големи усилия, за да разпространяват твърдението за „греховността" на извънбрачния секс, като косвено поставят бремето на своите норми върху индивида. Още от детството си хората придобиват представа за секса като нещо осъдително, защото съществува мълчалив и несправедлив заговор,

предназначен да потиска сексуалния нагон. Внушаваната „греховност". на секса не е елемент от моралното възпитание, а цели да потисне либидото. Дори се обяснява, че Бог е наказал човека за големия му сексуален грях с изгонване от рая и че върху жената тегне вината за изкушението на мъжа. Твърди се още, че всичко това е дело на дявола. Нищо чудно, че има толкова много хора, които страдат и са нещастни поради силна потиснатост и ужасен комплекс за вина, породени от неизбежните „сексуални прегрешения" и от неспособността им да запазят целомъдрието си. Хората имат естествени изживявания, които са логичен, резултат на натрупващия се биологичен натиск. Обществото изгражда гигантски стени, за да ограничи силата на либидото и да спре естественото му течение. Вследствие на това. индивидът или затъва в собствените си подтици, или покорно следва обществените предписания. Развратът е още по-голямо зло, тъй като е разрушителна сила в обществения ред, който въпреки всичките си недостатъци изпълнява определена цел.

Единственото цялостно решение е постепенно да се научим да сублимираме либидото си посредством науката за любовта, за да постигнем истинска любов. В противен случай индивидът е изправен само пред три възможности: да потисне либидото си, да се ожени или да се отдаде на разврат. Нито една от тях не е положителна - и трите представляват неуспешен опит да се разреши проблем, който има само едно решение - истинската любов.

Мнозина се женят единствено за да изживеят романтичното приключение на сватбената церемония, да се почувстват благопорядъчни и зрели - качества, които предлага семейното положение днес. Да е женен, да има дом, да създаде потомство, да изгради семейство - всичко това според индивида е най-силното доказателство за обществен успех. Много малко са хората, които не попадат под властта на брака като културен модел и неговото почти

неизбежно допълнение - модела на бащинството и майчинството.

ДЕЦАТА КАТО „ПЛОД НА ЛЮБОВТА"

Децата са логична последица от брака. Появата им не учудва никого, но ако липсват, в семейството цари тъга. Открай време е прието, че целта на любовта е възпроизводството и онези, които не успеят да го сторят, се чувстват дълбоко нещастни. Разпространеното схващане е, че главното предназначение на жената е да бъде майка и за съществуването й не може да има друга причина. Нужно е видът да се възпроизвежда, а за да се постигне тази цел, индивидът отново трябва да се подчини на предписанията на обществото и природата. Привидно това е разумна и логична ситуация в светлината на естествените критерии на оцеляване на вида хомо сапиенс. Целта ни тук не е да защитаваме, изучаваме или анализираме оцеляването на човека, а да проникнем дълбоко в загадката на любовта. Затова трябва да анализираме какво любовта не е, с какво масите бъркат любовта и какво се представя за любов, но е само нейна пародия.

Често наричат децата „плод на любовта". Онези, които са в състояние да видят това другояче, разбират, че децата рядко са плод на любовта, а по-често се дължат на случайност, отегчение, потиснатост, неуспех, вътрешно недоволство, обществен конформизъм или егоизъм. Ето списък на най-разпространените или главните причини, поради които двойките имат деца. Странно е, но нито една от тях не е свързана с любовта.

1. Женско любопитствоВъзможно е жената да иска да изпита майчинството, за да

разбере какво означава това преживяване и „да се реализира като жена". Младата майка често открива, че не постига реализация и майчинството не й носи нито полза, нито трансцендентално преживяване. Понякога тя разбира чак в края на играта, че е жертва на „мита за майчинството", на

възхваляването на естествен процес, който не се отличава с никаква изключителност, тъй като всички животински видове го изпълняват по по-естествен и по-съвършен начин от човека. Всички животни създават потомство.

Образът на майката винаги е обвит с ореол на святост, доброта, безкрайна любов и всеотдайност, което, разбира се, е вярно в повечето случаи, доколкото става въпрос за децата. Майката се представя като чисто божествено същество. Всяка жена неизбежно смята, че трябва да приеме процеса на майчинството, за да се отъждестви с „божествения образ" на майката и да постигне обществено признание. Затова да станеш майка е силно жадувано преживяване. До каква степен раждането на дете се дължи на майчинския инстинкт или на обществен модел? Много полезно е да намерим отговор на този въпрос. Но тук целта ни е да посочим общото отсъствие на любов в този жизнено важен процес в живота на човешката двойка.

2. Неуспех и отчаяние.Когато хората смятат, че не са преуспели и е много трудно

да подобрят живота си, те изпитват потребност да имат деца, надявайки се да постигнат чрез тях успеха, който не са били в състояние да постигнат сами. Много бедни майки се молят всеки ден децата им да спечелят пари и изпитват чувство за самореализация, ако това се сбъдне. Нещо подобно наблюдаваме при „призрака на фантазиите" - майката пренася собствения си „призрак на фантазиите" върху детето с надежда, че то ще постигне всичко, което самата тя би искала да направи.

3. Скука и отегчение„Децата на скуката" наистина изобилстват. Много двойки,

поради скуката на ежедневието, решават да имат деца, които по някакъв начин да запълнят времето им. Раждаемостта е най-висока в селските райони, където има слаба активност и по-малко възможности за развлечение.

4. Сексуален инстинктСексуалният нагон тласка индивида към редовно

сношение, независимо дали желае да има деца или не. Каквито и да са намеренията му, много деца се раждат от тъкмо такова действие. Те са продукт не на преднамерен акт, а по-скоро на случайност.

5. Осигуряване на постоянен съпруг.Често срещана причина за раждането на дете в даден

момент е желанието на жената да си осигури верността, обичтта и защитата на съпруга си, защото винаги се смята, че децата сплотяват двойката. Законът предоставя специална защита на майката в случай, че съпругът я изостави. Има жени, които, възползвайки се от привилегиите си като майки, се стремят да спечелят чрез децата си егоистична и непропорционална власт върху съпрузите си. Някои жени използват децата си като истински „заложници". На практика рядко единствената причина за възпроизводство е само един от изброените мотиви. Те действат в комбинация за постигане на желания резултат.

В миналото необходимостта от възпроизводство се свързвала и с други, главно икономически елементи. Работниците, които изкарвали прехраната си от занаяти, обработване на земята или животновъдство, разбирали, че е по-лесно да печелят пари с помощта на децата, използвайки ги като безплатна работна ръка за увеличаване на семейното благосъстояние.

Да се разглежда отблизо целият този проблем не е много приятно упражнение, защото стигаме до заключението, че децата се раждат от незадоволеност, отчаяние и лични недостатъци, и много рядко от житейски, емоционален и интелектуален успех. Това е една от основните причини за упадъка на човечеството, управлявано единствено от консуматорски нагони, станало жертва на вградената си програма.

Неизбежно се натъкваме на две неща - любовта не фигурира в процеса на раждане на деца и у хората липсва представа за репродуктивна отговорност. Те не само зачеват потомството си без любов, но и самите деца са продукт на чисто инстинктивно действие, без никакво участие на интелектуалните и духовните страни на индивида. Те се размножават като животни, не като хора, общуват физически като животни, без нито да познават, нито да използват някаква ментална или духовна техника, която би им позволила да създадат висши същества. Хората се възпроизвеждат посредством „животински", а не „човешки" акт. Любопитно и тревожно е като си помислим, че човекът е продукт на животински акт". И най-наивният фермер не постъпва така със семената, които сее. Той подготвя почвата, изчаква подходящото годишно време и чак после сее, като спазва правила, които осигуряват добри резултати. Тук имаме един процес, изискващ подготовка, познания, работа и техника. Възпроизводството при хората често става без никаква подготовка - самецът изпитва потребност и пристъпва към действие. Сексуалният акт при животните всъщност е по-съвършен в сравнение с хората, тъй като от незапомнени времена се управлява от природата и нейните закони. Животното не импровизира, то си служи с най-целесъобразния метод, запечатан в инстинкта му.

Проблемът при хомо сапиенс се състои в това, че той не е нито животно, нито човек. Той е загубил природната мъдрост и не притежава познанието на висшия човек. Затова импровизира и не успява да постигне по-високо ниво на съзнателност. Днешното човечество е резултат на импровизация в тайнството на зачеването. Очевидно, достатъчно е сперматозоидът да оплоди яйцеклетката, за да се създаде истинско човешко същество. Не се ли гради по този начин свят, изпълнен с „неудачници", с изкуствено създадени същества без собствена душа, дух и воля, вместо с истински хора.

Естествено е да задоволим желанието да имаме деца, но е сериозна грешка да изграждаме любовни ситуации с цел да ги заченем. Целта трябва винаги да е любов и едва когато я постигне, индивидът може да реши дали желае да се възпроизведе. На практика тази ситуация често е обърната с главата надолу, тъй като някои хора се стремят да постигнат любов чрез брак и деца.

Особено важни тук са няколко въпроса. Може ли човек да надхвърли себе си и да постигне безсмъртие само чрез физическите си деца? Дали плътта е единствената възможност за възпроизводство на хората? Има ли други начини? В действителност физическият аспект е най-примитивната форма на възпроизвеждане- съществуват други, висши възможности, макар и хората да не ги съзират. Имаме предвид възможността за създаване на "духовни деца" - избор, запазен за същества с висша интелигенстност и съзнателност. Духовното дете може да бъде и физическо, но с тази разлика, че то ще бъде завършено същество, дете на тялото и духа. Обикновените хора са единствено „деца на тялото", защото родителите им са ги създали тъкмо по този начин. Когато говорим за „духовни деца", имаме предвид главно плодовете на менталната и духовна енергия на висшия човек. Учениците на добрия учител са в известна степен негови „духовни деца". Духовното дете може да бъде както човек, така и творение, но резултатът винаги е един и същ -родителят създава същество, което ще надхвърли времето и пространството за разлика от физическото дете, чието съществуване е ограничено в кратък земен период. За да илюстрираме това, ще посочим Леонардо да Винчи, Микеланджело и Бенвенуто Челини - знаменити личности, принадлежали към херметически училища, в които се изучавало духовно възпроизводство. Творбите на да Винчи, например, са негови духовни деца, чрез които постига безсмъртие, като проектира себе си в своите творения. Той е вдъхнал живот на безсмъртни същества в света на чистата

енергия.Материалната трансформация, причинена от смъртта,

действа само в материалния свят, но не и в полето на чистата енергия. Според херметическата традиция, съществува първична енергия, от която се ражда всичко; тя е единствената сила, съдържаща същността на всичко. Тази енергия може да се нарече дух и е дар, който Бог ни е дал едновременно с божествената искра. Човек е духовен, когато е развил тази способност в себе си. Духовните хора могат да имат духовни деца. Хората, които не са достигнали това ниво, не могат, но трябва да знаят, че това е възможно и вратата е отворена за онези, които имат вътрешно желание да разширят и надхвърлят сегашното си ниво на развитие.

Да се издигнеш духовно означава да постигнеш посредством известни методи и психологични и ментални процеси развитие и растеж на същността, която също като семе може да поникне и да даде плод. Темата за духовното възпроизводство обхваща много по-дълбоки тайни, отколкото е подходящо да бъдат посочени в книга, която е обществено достояние, защото това изкуство е тайната на самото безсмъртие. То е средството, чрез което херметикът може да създаде „аватар" и да се превъплъти, като по този начин запази съзнателността си и след смъртта, без да зависи от унищоженото материално тяло.

ИЗКУСТВЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Когато разбере колко крехък е съюзът й, двойката се страхува, че ще загуби надеждата за щастие, която тази връзка представлява. Съпрузите се мъчат по всевъзможни начини да останат в невидимия затвор на обещанията, клетвите, правилата, задълженията и забраните. Стремежът в този процес е да се намери равновесие на съюза (а то, разбира се, не може да съществува) чрез материални задължения, защото равновесието би било твърде застрашено, ако любовта безпрепятствено следва естествения ход на свободната воля на партньорите.

Постепенно всеки от любовниците започва да вярва, че другият с всеки изминат ден все повече му принадлежи,

дори когато такава „принадлежност" заприличва на отношенията между затворник и пазач, а не между „любима и любим". Всъщност всеки от съпрузите обикновено се движи в границите на невидимия затвор, построен от двамата. Независимо колко силно е желанието да се направи нещо отвътре, това е невъзможно, ако е ясно включено в списъка на брачните забрани. При нарушение на правилата единият обикновено започва да говори за „измяна", тъй като другият е направил нещо, което първият е забранил. Обвинението в „измяна" става още по-силно, ако единият се окаже толкова „подъл и недостоен", че да се влюби в някой друг. Това представлява възможно най-тежкото престъпление и трябва да се накаже с клеймото на злото или позора. Този, който е бил достатъчно наивен да следва сляпо емоционалните си подтици, ще се почувства жалък и презрян. По силата на негласно обществено съгласие „изменникът" бива низвергнат. От друга страна, измаменият извлича известна изгода от ролята си на жертва, която като че ли го освобождава от вина.

Най-вероятно обаче вина имат и двете страни, а най-голямата им грешка е, че са заменили съюза по любов със съюз по задължение. Когато двойката открие, че любовта, в която са вярвали, не съществува, тя е принудена изкуствено да я пресъздаде, като възприема въображаемо поведение на обичаща се двойка. Двамата започват да се държат така, сякаш между тях съществува най-чиста, най-идеална любов. Те мислят, чувстват, възпроизвеждат се и се обичат така, като че ли измислицата е действителност. За да придадат по-голяма тежест на тази комедия, те трябва да живеят заедно, да общуват и да се държат по начин, по който биха се държали двама наистина обичащи се хора. Тъй като никой всъщност не знае какво е истинската любов, тази измама трудно може да бъде разобличена. Двойката имитира любов, възприемайки нейната видима, външна страна.

По същия начин хората, които се стремят към чистота,

подражават на предполагаемите светци. Няма разлика между имитаторите на Христос и имитаторите на любовта. За съжаление, при имитациите винаги липсва цялостна представа защо и как трябва да се направи нещо. Имитацията няма своя интелигентност, тъй като тя е само огледален образ. Живеейки с тази привидна любов, хората вярват, че притежават оригинала. Те се държат сякаш действително са постигнали истинска любов и изграждат живота си около тази ситуация. Те структурират съвместния си живот така, както според тях биха постъпили двама души, които се обичат, като сляпо подражават на онези качества, които смятат, че биха донесли успех в една връзка. Тези качества са:

1. Вярност2. Взаимно уважение3. Щастие4. Взаимна нежност5. Съвършено общуване6. Сливане в едно същество7. Споделяне на знания и разбирания8. Възпроизводство9. Обща съдба10. Изграждане на навици и обичаи в отношенията.

Възражения срещу изброените неща не съществуват, като изключим факта, че те са имитация и са създадени от някой друг. Сляпото подражаване не е най-доброто средство за постигане на висша реализация. Интелигентното мислене, а не приспособяването, трябва да ръководи индивида в постъпките му, особено този, който желае да бъде свободен и да не зависи от неумолимите норми на обществено поведение. Бракът по образец, следващ точно обществения модел, не може да бъде динамична самозараждаща се структура, а единствено безжизнен скелет, служещ да поддържа илюзиите и надеждите на съпрузите. Сляпата

имитация обикновено предхожда умствената слепота, тъй като е по-лесно да се подражава сляпо, отколкото да се положи усилие за интелигентно планиране, анализ и действие.

Бракът за съжаление се е превърнал в „машина на любовта". Това е и една от причините за нещастията на човечеството, защото истинската любов не може да се програмира механично, не може да се дължи само на ентусиазъм, романтичност или емоции. Тя се ражда единствено от цялостната зряла връзка между две същества, които вече са преминали през развитието и еволюцията на Аза. Истинската любов е цялостна проява на съзнателността на интелигентни, зрели хора. Тя никога не е инстинктивна връзка между болни или психологично недоразвити. За такива индивиди любовта може да представлява единствено търсене на някакво средство за спасение, което им се струва изход към идеалната ситуация.

Двойката, която само имитира любов в съюза си, се отнася към десетте елемента на любовта по следния начин:

1. ВярностВерността обикновено се разглежда като физически „монопол" - всяка

страна предоставя на другата изключителната сексуална употреба на тялото си. Междувременно скритото недоволство разпалва въображаема и емоционална изневяра. Структурата на псевдолюбовта се основава главно на всички онези неща, които са физически контролируеми или видими, без да държи сметка за вътрешното същество. Каква стойност има телесната вярност, ако няма психологическа лоялност? Допустимо ли е да си верен телом и да изневеряваш в мислите и желанията си? Важното в обществения модел на двойката е физическата ексклузивност. Светските събития, където се събират мъже и жени, са често само претекст за психологична изневяра, която не събужда подозрения и не наранява никого.

2. Взаимно уважениеНа практика това означава: „Не трябва да ядосвам

партньора си, нито да действам против желанията му". Този

подход изглежда разумен, но всъщност може да превърне в смъртоносна клопка. Очаква се, че става дума за зрели, интелигентни, психологически здрави индивиди. Но какво се случва, ако някой свърже съдбата си с лице, страдащо от психически отклонения или сериозно заболяване. В този случай човек попада в един вид окови, които го принуждават да удовлетворява и най-абсурдните прищевки на партньора си. Ако партньорът му смята, че за да докаже любовта си, трябва да прекарва половин час всеки ден на колене, то той трябва да се подчини от страх да не създаде впечатление, че не проявява внимание и обич. Съществуват най-различни изисквания - от напълно логични и естествени до извратени и неуравновесени. Може ли някой от партньорите да определи какво е уравновесено поведение и какво не. Бихме очаквали и двамата да могат да отговорят, но за целта те трябва да имат съвършено здрава душевност. Това би било по-скоро изключение, отколкото правило. Не забравяйте, че когато единият настоява за нещо, той го счита за справедливо и се чувства измамен или предаден, ако желанието му не бъде удовлетворено. Същевременно другият се разкъсва от ужасната дилема дали „да измени на себе си" или „да измени на партньора си". Всъщност, ако се поддаде на ирационалните си желания, той вътрешно ще бъде убеден, че е принуден да извърши нещо абсурдно, извратено или нечестно, но ако не го стори, вината ще падне върху него. Тази пъклена динамика е задушаващата среда в истинския живот, която поставя на изпитание отношенията на повечето двойки. Дилемата се формулира по следния начин: „Ако не направя каквото той (тя) иска, той (тя) ще престане да ме обича и аз ще изменя на любовта си- ако се подчиня, ще загубя самоуважението си". По този начин се натрупва силна враждебност и дори омраза, пропорционално на случаите, когато индивидът е принуден да отстъпи пред желанията на другия против волята си. Тази ситуация се изменя в зависимост от това кой от двамата е по-

здрав, по-рационален, по-интелигентен и по-малко егоистичен.

Възможно е човек да почувства, че партньорът му го насилва да извърши нещо против принципите си. Възможно е обаче собствените му принципи да са причудливи или неправилни и в този случай другият, който поставя изискванията, всъщност е прав. Затова травмите в брачната връзка могат да настъпят по вина на всеки от двамата. Този, който ирационално предявява прекомерни изисквания, ще понесе точно толкова страдания, когато му бъде отказано, колкото и онзи, който е несправедливо обвинен за своите справедливи и разумни желания. За съжаление човекът, който се държи ирационално, е убеден, че са го предали и не го обичат. Вярвайки това, той избягва отговорността и се опитва да я прехвърли върху невинния си партньор, като губи всякаква възможност да поправи нездравото си и погрешно поведение.

3. ЩастиеКогато двойката започне съвместен живот, тя се впуска в

играта на щастие. Според правилата на тази игра, двамата трябва на всяка цена да се придържат към идеала за семейно щастие. Нещо несъществуващо трябва да се замени с акт на наслада и задоволство, моделиран по обществените норми. Двойката счита, че е щастлива, като се отдава на предписания светски живот, на филми и телевизия, на секс и вещи, като поддържа финансово благосъстояние или ситуации, които повишават самочувствието и личния им престиж. Объркването на ценностите и липсата на зрялост са причината, поради която те смесват външното с вътрешното. Изпитвайки отсъствието на вътрешния елемент на щастието, индивидът се стреми към приятни и стимулиращи материални ситуации, което в известна степен запълва празнотата на вътрешния му свят.

Индивидът усеща ужасната празнота, в която живее и подсъзнателно знае, че не може да бъде щастлив. Той търси

пътя на чувственото опиянение с погрешното убеждение, че да си щастлив означава „да се забавляваш". Но в натрапливия стремеж към щастие, което винаги му убягва, той изпитва съмнения - понякога се чувства щастлив, но същевременно дълбоко в душата си знае, че е много нещастен. В-тази игра на търсене на щастие по погрешните пътища на удоволствието, удобството, суетата на общественото положение и създаването на деца, двойката губи всички възможности за постигане на истинското щастие, основано на истинска любов. В своето объркване и интелектуално прехласване, тя смесва щастието с удоволствието и любовта с любовното клише. Съпоставянето на общественото и финансовото положение, увеличаването на потребителските възможности, преследването на сигурност чрез материално богатство, се превръщат в лъжливи цели, които отчуждават индивида в интелектуалния, емоционалния и инстинктивния живот и го теглят надолу към дехуманизираното състояние на покорен консуматор.

При тези условия любовта не може да се прояви и двойката след много години трябва да признае, че щастието всъщност й е убегнало. „Илюзията" за щастие обаче остава за цял живот и индивидът непрекъснато очаква събития, които ще го доведат до него, също като човек, който вярва, че може да добие нещо по чудо. Чудото не настъпва, защото щом постигне онова, което е мислел, че ще му донесе щастие и разбере, че не е щастлив, човек започва да иска нещо друго.

4. Взаимна нежност„Задължението" да се разменят взаимни нежности

произтича от погрешното мнение, че този тип внимание показва размера на любовта. По мълчаливо съгласие всеки създава и регулира вида, качеството и честотата на любовните стимули, които дава на другия. Не рядка това се прави механично, без вътрешна сила, а просто като

повтарящо се ритуално действие, за което се знае, че трябва да бъде изпълнявано, но чийто произход и цел са забравени. Тези ритуални нежности, които съвсем не са израз на някакво истинско вътрешно желание, оставят чувство за неудовлетвореност, причинено от всички тези действия, в които не участва вътрешното същество. Личността на индивида се раздвоява. Едната половина механично изпълнява сексуалния акт, другата търси вътрешно убежище. Вътрешното участие е нула, защото мотивацията се дължи на псевдолюбов и се преплита с вътрешни фантазии, желания, страхове, тревоги и фрустрации. Ритуалната нежност не се различава от секс с машина или робот с механично безупречни или дори по-съвършени полови органи, но без душа и съдържание. Този пример може да ни даде представа за разликата между истинската любов и постигането на оргазъм. Несръчната размяна на ритуални нежности бързо довежда до отегчение и неудовлетвореност. Ако двойката не се научи да прави любов с истинско вътрешно участие, ако не изпитва необходимост от постоянна творческа промяна в отношенията си, тя няма да постигне дори животински коитус, а само сношение между бездушни машини.

5. Съвършено общуванеЛегендата, че между партньорите съществува

разбирателство, въпреки че понякога се карат, се превръща в коварна клопка, която разделя двойката. Като се изключат периодичните несъгласия или кавги, те са убедени, че по някакъв тайнствен начин запазват съвършеното си общуване. Истината е, че всеки общува със своето собствено несъзнавано, което използва, за да даде израз на фантазиите си. Когато говори на любимия си, всеки всъщност говори на себе си. Същевременно другият не слуша, а чува единствено, че някой говори и когато му отвърне, се обръща единствено към собственото си несъзнавано. Вследствие на това, двамата „изживяват" фантазията, че общуват съвършено и че

в душата си са винаги съгласни един с друг, винаги заедно и напълно сплотени. Разбира се, това призрачно общуване функционира само дотолкова, доколкото се разпростира способността им за самоизмама. Често способността за самоизмама в това отношение внезапно изчезва след няколко години брачен живот и двойката за пръв път осъзнава, че няма никакво общуване, че двамата говорят на съвсем различни езици и че всъщност никога не са се разбирали. Това е много болезнено откритие и всеки се мъчи да обвини другия за случилото се.

Истинско общуване може да има само дотолкова, доколкото двамата са абсолютно честни. Тази откровеност може да се постигне като се премахне лицемерието. Лицемерие означава да не показваш това, което си, като по този начин поддържаш високо самочувствие. Докато хората не свалят маските си, наличието на общуване е слабо вероятно, дори когато редовно си разменят съобщения. За да съществува искреност, трябва напълно да отсъства страхът. Причината за лъжата е страх от нещо - в този конкретен случай очакването на възможно рязка или негативна реакция от страна на другия. Само когато е сигурен, че ще срещне зряло и рационално поведение, човек може спокойно да разкрие душата си и да положи основите за истинско общуване.

6. Сливане в едно съществоПредставата за обща идентичност, сливането в едно

същество се приема като доказателство за неразривен съюз на двойката. Смята се, че това идеално споделяне на обща идентичност представлява най-голямото й постижение. Подхранвани от тази представа, двамата се стремят да мислят еднакво, да чувстват еднакво, да имат едни и същи мнения, да се придържат към едни и същи ценности и изобщо да имат еднакво поведение. Резултатът обаче почти винаги много се различава от желаната цел, защото такова поведение довежда до загуба на самоличност. Цената,

платена за това силно жадувано сливане, е твърде висока - сливането означава гибел на възможностите за самореализация. Всъщност тази амалгама никога не е продуктивен брак, тя е само стерилно съдружие. Вместо всеки от двамата да се развива потенциала си, за да се реализира като съзнателно и интелигентно същество, взаимните слабости, ограничения и недостатъци се наслагват и стават причина сливането да бъде толкова тежък товар.

Когато две противоположни сили се стимулират взаимно, като всяка отдаде прекалено голяма част от себе си на другата, те започват да си приличат и вече не се стимулират взаимно, защото се превръщат в една единствена енергия. Така можем да опишем негативните последици на сливането в процеса на любовта - поляризирането в единия край на две противоположни сили е най-сигурното средство за прекратяване на любовното и сексуалното привличане. Наред с това, важно е да се запази противоположната полярност на тези сили - те трябва да се съберат хармонично, а не насилствено или разрушително. Ако тези противоположни сили се изравнят и се потисне всякакво противопоставяне, енергията на живота угасва. Това е проблемът на много мъртви бракове (разглеждани енергийно). За да поддържа лъжлива хармония, двойката унищожава жизнената си динамика и автоматично повтаря празни формули, чиято единствена цел е да запазва илюзията за съвършен съюз. Съхраняването на индивидуалната полярност е не само тайната на любовта, но и на живота, който се ражда и поддържа от противопоставянето на различни сили. В любовта не е достатъчно да се запази само индивидуалната полярност, нужни са и много други неща. Представете си, например, какво би станало с двама психически болни или отчуждени хора, които се мъчат да запазят тази индивидуална полярност- резултатите ще бъдат унищожителни. Съществуват различни индивидуалности - както неясен,

егоистичен тип индивидуалност, така и висш тип индивидуалност.

7. Взаимно познаване и разбиранеАко не познаваме другия човек в живота си, не можем да

го разберем. Ако не познаваме себе си, няма да можем да насочим отношенията по интелигентен начин, защото няма да знаем какво всъщност искаме вътрешно. В дългогодишни бракове, единият съпруг може да не знае нищо за другия и то до такава степен, че да не познава желанията, мислите, нуждите, качествата или недостатъците му. Често истинският характер на съпруга или на съпругата остава напълно неизвестен. Когато наблюдаваме такава двойка, откриваме, че те се познават много повърхностно на елементарно или непълно равнище, дори след като са живели заедно дълго време.

Този измислен живот често поражда ситуация, при която съпругът вярва, че е донесъл щастие на жена си и че е образец за добър съпруг. После той с учудване разбира колко нещастна и отчаяна е била жена му в продължение на много години. Конкурентната природа на нашето общество, заедно с отговорността и грижата за децата, ни оставя много малко свободно време за опознаване на другия. Съпругът често е уверен, че тъй като има материална сигурност, жена му е щастлива и удовлетворена. Той не изпитва сериозен стремеж да опознае вътрешния свят на съпругата си с цел да я направи щастлива и да осигури собственото си щастие. Егоизмът му е толкова силен, че той я превръща в предмет и й приписва собствения си вътрешен свят, където естествено по правилата на неговата игра е „невъзможно тя да не е щастлива" и „има всичко необходимо, за да е щастлива". Такъв индивид сляпо вярва, че партньорът му е само допълнение към неговото Аз и няма собствен вътрешен свят. Той не може да си представи, че съпругата му би могла да има различни мнения, да споделя други ценности или че емоционалните и интелектуалните й потребности биха

могли да се различават от неговите. Липсва истинско разбиране за това, че всеки индивид има право на собствено мнение, право да се придържа към критериите, продиктувани от вътрешния му свят и право да не желае да се превръща в средство за другите. Много важно е да помислим върху значението на вътрешния живот на другия и да не приемаме автоматично, че съвместният живот е достатъчен, за да придобием правилно познаване и разбиране на партньора си. Това би могло да доведе индивида до убеждението, че е намерил истинска любов.

8. ВъзпроизводствоДецата са един от най-важните елементи, допринасящи за

запазване на илюзията за любов, защото като че ли самото им присъствие показва колко плодотворна и щастлива трябва да е връзката на родителите им. Те представляват материално доказателство, че любовта наистина съществува. Този въпрос бе обсъден и по-горе. Тук е необходимо да подчертаем факта, че не трябва да проектираме илюзията за любов върху децата и да ги разглеждаме като безспорно доказателство за успеха на двойката. Често децата запълват и структурират времето на родителите така, че те трудно намират необходимото време и пространство да анализират собствената си връзка. Освен това, децата са елемент, който изкуствено предотвратява всякакъв подтик към раздяла; родителите остават заедно по задължение, а не по любов.

9. Обща съдбаОбща съдба означава по-скоро съвместна цел, отколкото

следване на някакъв самостоятелен път. Общата съдба засяга целите, които двойката си поставя, за да осъществи желанията и амбициите си.

Двамата „пишат" мислено романа на живота, който желаят да водят и се мъчат да се придържат към желаното. Тук важното е „сюжетната линия" на брака, тоест разказът, който двамата съчиняват заедно, за да се убедят, че всичко е

наред. Няма значение, че възникват спорове и скандали-двойката е убедена, че с известни изключения проблемите се дължат главно на „някаква промяна в другия". Но тъй като се надяват, че отношенията им ще се подобрят и се страхуват да загубят определен начин на живот, те имат силна мотивация да запазят семейното си положение. Представата за взаимна принадлежност към един и същ жизнено важен модел на живот е една от маските, които често скриват величината на разрива или отчуждението във връзката, а дори и отсъствието на всякаква връзка. Безбройните дреболии, необходими за поддържане на домакинството, съвместните усилия, свързани с това, стават причина всеки от двамата силно да се отъждествява с другия, което им дава сигурност, че наистина се обичат, дори когато търпят неуспех в някои неща. Когато единият от двамата обвинява другия, че не го обича, той никога не се замисля какво дава, нито осъзнава, че произходът на този проблем е в двамата, а не е индивидуален.

10. Навици и обичаиПовечето двойки се карат и често единият или и двамата

мислят, че са нещастни и трябва да се разделят. Но навикът на съвместния живот е толкова силен, че дори когато нещата се влошат или липсват чувства и обич, индивидът предпочита да не предприема нищо, защото съвместният живот е психологичен „център на тежестта", убежище, което го предпазва от враждебния външен свят. Той (тя) търпи чести упреци от партньора си, но предпочита да живее така, отколкото да се изправи пред задължението да избере нова, несигурна съдба.

Вероятно навикът е най-силната пречка, която индивидът трябва да преодолее, за да разбере разликата между „любов" и „съюз". Подчинявайки се на навика и обичая, хора, които са се разделили и взаимно се мразят, продължават да копнеят един за друг толкова силно, че се събират, за да започнат всичко отново. Други пък търпят всякакви

ситуации, колкото и да са неприятни, само и само да останат заедно. Освен това, религията също предписва, че бракът е не-рушим и двойката не трябва да се разделя до последния си час.

В крайна сметка, любовта следва различни пътища, минава през обещания, споразумения и договори- раждането или смъртта й не зависи от външни влияния, чужди на интересите на индивида. Любовта не се ражда, нито се подхранва „спонтанно", а изисква и двамата да проявяват воля и грижи. Любовта е смес от привличане, сходство, хармония, чувства, разум, загриженост и общуване между вътрешните светове. Тя е сдържаност, скромност, уважение, възхищение и отдаване. Тя е и взаимно зачитане на два зрели Аза, които се стремят да проникнат един в друг.

САМОТА И ТРЕВОЖНОСТ

Никога не трябва да се стремим към любовта като средство за разрешаване на проблеми. Когато любовта се контролира от егоистични интереси и цели, когато е изкуствено създадена за решаване на конфликти, самата й същност се опорочава, защото отпада фундаменталното изискване за съществуването й. Едно основно положение в тази книга е, че „любовта не винаги е любов", че повечето форми на любов в човешкото общество не са свързани с истинската любов. Какво в такъв случай е любовта? Това ще анализираме с повече подробности по-нататък, а за момента все още ни занимава темата какво не е любов.

Любовта не може да бъде импровизация, милосърдие, навик, „закачалка за илюзии. Любовта, ако е истинска, трябва да е над всички тези неща. Тя трябва да протича на по-високо ниво. Ако индивидът може да решава проблемите си с помощта на любовта или да удовлетворява личните си нужди като естествен резултат на една връзка, това би било чудесно. Човек трябва обаче да разгледа и степенува по важност мотивите си и да осъзнае, че не може да търси в любовта начин за разрешаване на проблеми. Тъкмо обратно, ако любовта се яви, дори когато човек има трудности,

самото й съществуване ще му помогне да ги преодолее. Истинската любов трябва да бъде неегоистична, иначе ще се превърне единствено в средство за манипулиране на другия с цел да се извлече лично удоволствие. Индивидът в този случай възприема само външна поза на влюбеност и я използва за преследване на собствените си интереси без да се съобразява с другия.

Обикновено когато един мъж или една жена търсят партньор, мотивът не е любов, а надежда, че ще намерят човек, с когото може да създадат любов. Индивидът обаче не разглежда такава връзка от гледна точка на значението на любовта, а от гледна точка на личните изгоди, които ще извлече. Сексуално удовлетворение, избягване на самотата и чувство за тревожност, икономическа сигурност - това са някои от най-често срещаните мотиви както при мъжете, така и при жените. Има и случаи, когато хората се стремят към любовта заради самата нея с цел да задоволят някаква романтична фантазия, откъсната от действителността, без да имат представа какво ще се случи след първоначалната фаза на романтичната връзка. Те се стремят единствено да изживеят любовна фантазия без конкретно определение.

Най-важното е, че любовта не може да бъде натраплива, нито резултат на невротични конфликти или освободени нагони. Натрапливият израз на любовта не се среща в природата. Такъв израз на любовта е измислица и индивидът изпълнява тази роля, защото се страхува от болезнени последици. Човек, действащ по вътрешна принуда, прибягва към самоизмама и е готов да повярва, че наистина знае и харесва ролята си. Силата на отчуждението му е толкова голяма, че той напълно забравя натрапливостта на поведението си и се самоубеждава, че всъщност действа по собствена воля.

Тежестта на самотата е силен подтик за влизане в измамна връзка - човек вярва, че така ще облекчи самотата си.

Тъкмо затова индивидът се предава на новия обект на

любовта си със страст, която трябва да убеди другия, че е влюбен до уши, докато всъщност той.търси единствено начин да уталожи вътрешната си тревога си. В проблема на любовта и самотата са намесени няколко елементи: комплекс за малоценност, слабо Аз и дължащото се на тях безпокойство. Чувството, че не принадлежи на никого, че е откъснат от хората, принуждава индивида да се стреми към любовта като начин за отдаване и принадлежност, за да се избави от изолацията си. Има два вида самота - естествена и невротична. Нормалната самота подтиква уравновесения и психологически здрав човек да иска да сподели преживяванията си с други хора. Невротичната самота е резултат на нарцисизъм, срамежливост, комплекс за малоценност или травматични изживявания в детството. Индивидът сам създава невротичната си самота. Той се откъсва от хората, изолира се от света, дава причини да бъде считан за различен и отчужден, откъснат, отделен от собствената си емоционална действителност. Когато такъв човек стане част от двойка, той успява да постигне някаква връзка с външния свят посредством партньора си и мисли, че е победил ужасната си самота.

Такъв съюз не е създаден и подхранван от любов, а от невротична нужда. Любовта не предлага истинско решение на проблема на самотния невротик - тя е само прикритие. Индивидът не разрешава екзистенциалната си позиция като живее чрез друг човек. Той е повече или по-малко в положението на тежко болен, свързан към машина, която по някакъв начин поддържа живота му. Такава връзка е породена от сатанинска, фалшива любов - форма на лъжеобщуване, чието неравновесие предизвиква манипулация и себичност.

Тази ситуация се среща при индивиди, преследвани от вътрешна тревога поради самота и при всички хора с нездрава и небалансирана душевност. Те също като паразити несъзнателно се прилепват към здравия, за да се хранят от

емоциите и жизнената му сила. Такива индивиди не обичат истински никого освен себе си и като всички паразити не дават нищо от себе си. Те знаят единствено да искат. Съществуват два класически типа самотни невротици: тези, които са много разглезени от единия или двамата родители и се чувстват изоставени, когато вече не получават такова внимание, и други, които са били лишени от обич и зашита в детството и оттогава изпитват вътрешна тревога поради самота. Никой от тези два типа не е способен истински да обича; те използват другите единствено като средство за връзка с външния свят. Те са убедени, че интересът им към другия представлява истинска любов, но здравият в такава връзка всъщност понася голяма вреда, тъй като поради своята честност, наивност или простодушие, не разбира, че е използван, а ако накрая го осъзнае, той най-вероятно ще се помъчи още повече да защитава партньора си и да му помага, воден от нежността, която изпитва към него. Понякога тази жертва е толкова голяма, че здравият индивид се отказва от самоличността си и изцяло се предоставя, за да задоволи потребностите на другия. Тук ние не търсим решение на проблема със самотата, а по-скоро смятаме за нужно да предупредим за опасността от създаване на връзка като средство за търсене на контакт с външния свят.

Какво става, когато се свържат двама еднакво самотни и празни хора? Тази ситуация не е по-различна от гореописаната, като се изключи обстоятелството, че в такава връзка ще е по-трудно да се запази измислицата за любовта. Тук имаме двама души, които търсят любов, приятелство и реализация, като никой от тях не е в състояние да предложи тези неща. Връзката напомня двама гладни, никой от които няма храна или двама съдружници без капитал.

Тъй като съдружниците не са в състояние да се задоволят взаимно, те може би ще тръгнат по лесния път на сексуалното чревоугодничество. Макар да носи временно удовлетворение, то неизбежно причинява отегчение и

поражда чувството, че другият губи интерес, щом моментното удоволствие премине. И двамата изживяват надежда и разочарование. Надяват се, че нещата може да потръгнат чудесно, а после се разочароват, защото разбират, че това няма нищо общо с действителността.

Ситуацията може да продължи неопределено дълго или да се превърне в постоянен фактор в живота на двойката.

Травмираните от самотата индивиди изискват прекомерна обич от партньорите си и постоянни доказателства за всеотдайността на другия. Тези изисквания може да са толкова мъчителни и затормозяващи, че подложеният на тях човек се чувства преследван. Двойката, страдаща от този проблем, може да потърси други начини за намаляване на напрежението, например активен светски живот, за да прикрие мрачната си самота. Но изкуствените решения са незадоволителни. Те са външни начини за потискане на вътрешни проблеми и така основният конфликт се запазва неопределено дълго време. Ако индивидът е неспособен да се чувства добре със самия себе си, той няма да намери утеха в другите. Вътрешното опустошение не може да се разсее с помощта на външна компания- решението на проблема ще дойде със зрелостта и правилното развитие на Аза.

ПРЕВРЪЩАНЕ НА ЖЕНАТА В СЕКСУАЛЕН ПРЕДМЕТ

От най-дълбока древност мъжът разглежда жената като средство за удоволствие. Първобитните култури също приписват на жената стойността на „сексуален предмет"'. Някои племенни общества използват собствена ценностна скала, според която стойността на младите жени се изчислява в определено количество добитък или зърно. В съвременните градове тази сделка е далеч по-сложна, по-лицемерна и по-прикрита - и все пак не е тайна, че най-богатите обикновено получават „най-доброто на пазара" - тоест, жените, считани за най-желани според естетичните и обществените стандарти. Мъже с лошо финансово положение трябва да се задоволят с жени, които не стоят толкова високо по скалата на естетичните и еротичните стандарти, освен ако имат късмет и намерят по-издигната

жена, поставяща любовта над парите. Членовете на първобитните племена трябва да работят двайсет-трийсет години, за да изплатят съпругата си на семейството й. Цивилизованият човек е принуден да се труди цял живот, за да издържа жена си, която по правило не работи за разлика от жената в първобитното общество.

Мъжът също се разглежда като предмет на търговска сделка, защото ако жената не може да купи власт чрез него, тя ще приеме други подходящи заместители - например, безупречен произход, титли, слава и престиж. Днес никой не е изненадан, когато жената се продаде на онзи, който предложи най-висока цена.

Може би мъжът се ражда със склонност към мъжки шовинизъм, която го принуждава да разглежда жените като непълноценни същества, недостойни да застанат до него като равни. Затова той несъзнателно разглежда жената преди всичко като „кукла за удоволствие", която придобива с цел да задоволява сексуалните си апетити. Жената е превърната в стока и губи своите висши женски и човешки качества. Положението е още по-сериозно , ако жената приеме това, защото дори да протестира, тя участва в играта, превръщаща любовта в търговска сделка. Тя може да се възмущава от мъжкия шовинизъм, но все пак презира мъжете, които се държат различно, смятайки ги за слаби. Такова отношение засилва мъжкия шовинизъм.

Жените се стремят да осигурят по-скоро финансовото си положение, отколкото да постигнат достойна любов във връзка между равни, феминистките движения не се занимават с любовта- те преследват единствено равнопоставеност на двата пола по отношение на индивидуалните им права и отменянето на закони, принизяващи положението на жената в един свят, принадлежащ на мъжете. В играта на любов жената осъзнават много добре положението си на стока. Тя полага особени усилия да „плени" мъжа със законни средства,

защото с напредването на възрастта и загубата на физическата красота, стойността й намалява и може да стане причина мъжът да я изостави. Жената не иска да остане без собственик и финансов благодетел. В нашата епоха вниманието погрешно е насочено към телесната любов, в която връзката не излиза извън физическата сфера. Жената отдава тялото си на мъжа, а той на свой ред я възнаграждава с финансов статус. Колкото по-ценна е стоката, тоест колкото по-красиво е женското тяло, толкова по-голяма печалба ще извлече тя в любовно-финансовата игра. Това е друга форма на сатанинското в любовта, която пречи за развитието на истински човешки качества.

Когато жената, превърната в предмет, се омъжи, тя смята, че щом отдава тялото си, трябва да получава равностойно възнаграждение. Колкото по-високо е самомнението й, толкова по-големи ще бъдат финансовите й изисквания. Целият този проблем я довежда до много трудна ситуация, защото жените се делят на две основни групи: тези, които притежават физическа красота и други, на които тя липсва. Красивите жени нямат никакви проблеми; необходима им е единствено малко интелигентност, за да знаят как да се обезпечат. На тях не им е нужно да полагат усилия в ранна възраст, за да развиват интелектуалните си способности, защото още като деца се чувстват сигурни в бъдещето си. Какво е това бъдеще? Да се отдадат на подходящ мъж, който може да ги възнагради с подобаваща отплата. От момента, в който се омъжат, те престават да бъдат интелигентни представителки на женския пол и стават предмети, принадлежащи на собствениците си, към които трябва да се държат почтително и покорно. Има всевъзможни собственици - от много добри до силно извратени. Единственото средство за самозащита на жената, ако открие, че нейният съпруг и собственик е извратен, е да му откаже да използва тялото й или да разтрогне брака срещу съответна парична компенсация. Ако съпругът се окаже

добър, няма да й е нужно да се отбранява, но тя неизбежно ще претърпи загуба на самоличността си.

Поради този погрешен подход към любовта красивите жени често са по-неинтелигентни от по-малко привлекателните. Всъщност първите компенсират липсата на интелект с привлекателно и еротично тяло. Има, разбира се, изключения - жени, които са красиви и интелигентни, с истински човешки качества. Онези, които са лишени от физическа привлекателност, трябва да полагат всички усилия, за да развият своите интелектуални или артистични способности и да постигнат единствената наистина непреходна привлекателност - вътрешната красота, която е комбинация от интелигентност, здрав разум, чар, знания и човечност. Но в този подчинен на парите свят вътрешните качества на такива жени могат да бъдат оценени единствено от изключителни мъже, притежаващи истинска интелигентност. От тази гледна точка, лишената от красота жена има повече възможности да намери мъж, който стои по-високо в духовен, интелектуален и човешки смисъл, отколкото красивата жена. За нещастие, понеже такива мъже са рядкост, тя често трябва да понася бремето на самотата много повече от красавиците, физически непривлекателната жена не се превръща в сексуален предмет, възхищаващ мъжете единствено с външните си качества. Човешките ценности следват този път още от древността. Хората не са създали обществена ценностна скала на висши духовни и човешки елементи. Високо ценени са единствено материалните фактори власт и богатство.

Красивата жена, която често няма професия, е принудена да принадлежи на мъжа, защото той я издържа. Жена, която не е красива, обикновено не е изправена пред този проблем - реалностите на пазара на любовта и брака са я накарали да придобие професия, добре платена работа или собствен източник на доходи.

Когато красивата жена се омъжи, съпругът й смята, че

нейната красота не е създадена за тежка работа и трябва да се защитава и пази от всички трудности и проблеми, че животът й трябва да е всестранно облекчен. Той обаче не прави това приятелски, братски, безвъзмездно и щедро, така както един индивид помага на друг, а с чувството, че защитава частната си собственост.

Законите, които преследват прелюбодеянието, предвиждат различни наказания за мъжа и жената, като наказанието за жената е далеч по-строго. Очевидно законодателството, регулиращо брачните отношения, е предназначено да защитава „частната собственост". Въпреки че законът не е формулиран по този начин, на практика резултатът е същият. Само когато се установи равнопрваие между мъжа и жената е възможно да се постигне истинско общуване помежду им. Когато едната от страните е считана за по-недостойна от другата, не могат да се споделят нито отговорности, нито идеали. В такава връзка има единствено защитник и защитаван - същества, които завинаги остават на различни нива, създавайки съюз по взаимна изгода, или отношения между „използващ" и „използван". Вместо да хранят амбиции, жените трябва да се борят за равноправие и да се стремят да определят каква трябва да бъде истинската връзка. Необходимо е да си поставят за цел постигането на истинска любов преди постигането на материални удобства, раждането на деца, придобиването на обществен престиж и признание. Те трябва да се борят за любовта- да създадат движение, което да изчисти любовта от неприсъщите й елементи и да възстанови истинската й роля за създаване на идеална, взаимно допълваща се връзка между мъжа и жената - вечен романс, подчинен на взаимно сътрудничество. Ако жената желае да бъде считана за равна, тя трябва да заслужи това не по силата на държавните закони, а с морална сила, която се ражда от истинското развитие и зрелостта на нейното Аз. Две разумни същества, които се познават и имат сходно ниво на развитие, обединени в брак по любов и със

зачитане на другия, постигат най-високи възможности за самореализация, като едновременно всеки притежава силно развит вътрешен живот. Това е кратко определение на брака такъв, какъвто трябва да бъде, ако е роден от любов, а не е плод на предразсъдъци, сметка или обществено задължение. Но за да постигне такъв съюз, мъжът трябва да бъде донякъде освободен от напрежението на работата си, от принудата да произвежда повече, за да консумира повече. Той трябва да може да насочи вниманието си към вътрешния си свят, който е единственият източник на истинско щастие или нещастие. За разлика от животните, цветята и насекомите, любовта при хората не е спонтанно пораждащ се акт. Единствено чрез съзнателно изучаване на истинската наука за любовта човешката двойка може да се свърже по естествен начин, а не принудително, което води до бледи имитации на любовно щастие. Човекът трябва да разбере жизненоважната роля на връзката с другия, да осъзнае огромното влияние на двойката за по-нататъшната еволюция или гибел на вида. Видяхме, че точно както децата рядко са плод на любовта, така и човечеството като „общо дете" на човешката двойка не е родено от любов. Ако това човечество е алчно, животинско, егоистично, материалистично, ако се стреми към войни и унищожение, то е такова, защото е лишено от познанието за любовта, което обединява човешката двойка в истинска духовна и човешка връзка.

ПСЕВДО РОМАНТИЧНОСТ

Речникът безстрастно определя думата „романтичност" като „сантименталност, преобладаване на фантазията, липса на практичност". Когато обаче този термин се приложи към практиката на любовта, той означава душевно състояние или особени чувства - сантиментални и любовни изживявания на двойката, прослава на кавалерството, щедростта, алтруизма

и идеализма. Романтичният човек силно вибрира с музиката на любовта и е особено нежен, чувствителен и мил. Той високо цени съчетаването на човешки и природни елементи, създаващи приятна ситуация, която е единствена по рода си - „идеално чиста". Тези характеристики важат не само за любовта, но са и съставни елементи на романтичния характер и поведение. Романтичният индивид е поклонник на красотата и на всичко, което издига човека за постигане на доброта, братство и хармония. Такова съчетание на качества може да се нарече романтичност, но самото състояние обикновено изчезва поради стремеж към материални облаги, който прогресивно намалява способността на индивида да възприема красотата и хармонията.

Здравата романтичност е форма на поведение, която обикновено жените търсят в мъжа, но самият той често отхвърля, заемайки поза на лъжемъжественост. В любовната връзка винаги трябва да има определено количество романтичност - то действа като елемент, който сублимира либидото и му придава по-висока насоченост. За съжаление съществува и сляпа романтичност - една от главните причини за неуспеха на любовта.

Сервантес в безсмъртния си роман „Дон Кихот" прави опит да покаже последиците от сляпата романтичност. Той използва преобладаващата по негово време представа за романтичност, изградена върху правилата за поведение на рицарските ордени, които несъмнено са били важни за някогашните рицари, но са безполезни за обикновените подражатели. Добрите дела, изпълнението на въображаеми задачи, размахването на оръжие в служба на дамата на сърцето, защитата и спасяването на онеправданите са все съставки на истинското рицарско поведение. Въпреки изминалото време, разликата между Дон Кихот, сражаващ се с вятърните мелници и онези, които преследват фантазията за чиста, идеална любов, съществуваща над и извън всякаква

логика, ограничения и материални препятствия, не е голяма.Да се вярва, че любовта е лесно постижима и

благодарение на нея е възможна всякаква промяна - както сантиментална, така и интелектуална, не е нищо повече от „донкихотщина". Псевдороматичността също като вече описаният „призрак на фантазиите" принуждава влюбения да въплъти в партньора си собствените си сънища и фантазии. За да разберем това, ще анализираме какво става например, когато жената за пръв път изпита влечение към мъж. В такова привличане винаги има известна доза „доброволно влюбване". Жената мисли, че избраникът й притежава известна прилика с образа на идеалния мъж, който тя е създала в подсъзнанието си. Въпросният индивид може би съвсем не отговаря на идеала, но тъй като се намира наблизо и поради някаква причина изглежда лесна плячка, жената несъзнателно си внушава, че той наистина е привлекателен и много различен от другите. Дори когато мъжът е посредствен, неинтелигентен и твърде ограничен, той ще й се вижда прекрасен като приказен принц поради магията на самоизмамата. Краят на тази много често срещана история може да се отгатне, тъй като трудно се поддържа илюзия, която непрекъснато влиза в противоречие с обективната действителност. Жената неизбежно решава, че мъжът изцяло се е променил, естествено за по-лошо, освен ако има достатъчно смелост да признае, че се самозаблуждавала и той всъщност е точно такъв, какъвто винаги е бил. Макар хората често да смятат, че са извлекли добра поука от такъв урок, те непрекъснато повтарят един и същ модел с надежда, че следвашия път ще срещнат истинската любов. Тъжната и самотна старост е единственото доказателство, способно да убеди романтичната мечтателка в това, че цял живот се е самозаблуждавала и че лъжите са я накарали да презира онези, които са я обичали и са притежавали истински качества, но не са изпълнили изискванията на собствените й

фантазии.Това явление засяга повече жените, отколкото мъжете,

защото те са непоправими романтички, що се отнася до самоизмамата в любовта. Откровената им сантименталност може да ги доведе направо до този вид глупава романтичност или до някакво измислено и нереално съществуване, като по този начин те се лишават от възможността за истинска, автентична любов, фантазията и мечтите изместват действителността и страдащите от тях индивиди преминават от един сън в друг, от фантазия във фантазия, като следват външните обстоятелства, вписващи се във фантазиите им, а презират и пренебрегват действителната същност на хора и ситуации. Жената често се влюбва до полуда в недостоен човек, но не осъзнава това и го счита за изключителен и особено привлекателен. Тя е специалистка и в изкуството да „осиновява" мъже със сериозни слабости или умствени и физиологични недостатъци. Следвайки майчинския си инстинкт, тя се стреми да защитава слабия индивид като свое дете. Поведението на някои влюбени често е необяснимо, защото мрежата на собствените им мечти и фантазии е толкова плътна, че логичното мислене не прониква през нея.

Нямаме желание да проповядваме студенина или безчувственост в любовта - искаме единствено да осъдим едно крайно поведение, което неусетно разрушава възможността да постигнем истинско щастие. В любовта се радват на успех не „хладнокръвните", не онези, които имат „буйна кръв", а хората с ясен ум. Любовта не може да бъде предмет на импровизации, тя не изниква по магически начин в плодородната почва на собствените ни фантазии. Тя започва със съзнателно планиране и използване на висшите принципи на науката за любовта.

Очевидно за повечето хора съставянето на някакъв „план за любов" изглежда нещо трудно, нещо, което отрича самата й същност. Те смятат, че планирането на любовта е като

програмирането на компютър. Целта на науката за любовта е да постигне тъкмо обратното, да депрограмира любовта, за да излезе от динамиката, която води до неуспех. Мнозина вярват, че любовта се ражда просто защото двама души са очевидно „създадени един за друг" - достатъчно е да намерят подходящ човек и любовта избухва с неудържима сила. Дори мисълта, че е нужно да разберат теоретичните и практически основи на някаква наука за любовта изглежда непосилно начинание за умовете на спящите маси. Поради това повечето хора ще продължат да се задоволяват с лоши имитации на истинската любов. Те вечно ще се самоубеждават, че страданието, споровете и отчаянието са неразделни части на любовта. Те все така ще вярват, че няма любов без страдание и че да обичаш означава да страдаш. Поради това никой не е изненадан от любовните драми. Тези явления не се считат за изключителни, а за нормални елементи в човешкия живот. Докато човек не разбере какво е истинската любов и не овладее законите за успешното й осъществяване, той все ще преживява нейната фантазна имитация. Хората ще се примирят, че са лишени от истинското щастие и удоволствието на пълния съюз между мъжа и жената, който издига и двамата на равнище на общо и лично реализиране, досега непознато за човечеството.

Този съюз е създаването на божествена двойка, която се е освободила от суровото наказание - изгонването от рая - и се връща отново там пречистена и одухотворена. Не говорим за измислената райска градина от сънищата, намираща се в невидим, хипотетичен рай, а за земен рай, едновременно материален и духовен.

Ясно е, че всичко това ще се стори само фантазия на онези, които няма да си дадат труд да пробват. Науката за любовта не е предназначена нито за интелектуалци, нито за боязливи учени, затворени в черупката на собствените си представи, за да не подлагат вътрешната си сигурност на заплахата от истини, надхвърлящи културните условности

на човечеството. Те изпитват нужда да се бранят с предразсъдъците на сляпата програма на науката, която претендира, че притежава монопол върху истината. Те затварят очи пред доказателствата на собствената си еволюция, пред неоспоримия факт, че това, което знаят, е само песъчинка в пустинята на неизвестното, а онова, което предстои да бъде открито, няма да бъде изобретено от науката, а ще е нещо, съществувало от незапомнени времена в самата природа. Атомът не е съвременно откритие, той е съществувал много преди първите лъчи на разума да озарят първобитния човек. По същия начин ние несъмнено сме в началните стадии на разбиране на много по-сложни идеи.

Тук нямаме намерение да убеждаваме или да доказваме, че съществува висша любов, която по-голямата част от човечеството не познава - искаме само да покажем несъвършенствата на обикновената любов. Думите ни са предназначени за една отбрана част, която обаче не е обществен или икономически елит, а елит, определен от наследствената си духовност, защото истината не може да се разпространява за всички - хората имат най-различно ниво на еволюция. Ще направим малко отклонение - скалата на развитие се движи от крайно глупавите до изключително интелигентните. Точно както има обществени класи, така има и еволюционни класи, притежаващи глупост и интелигентност на най-различни нива. Парадоксално е, но съществуват и „глупави гении", типичен продукт на нашето време -интелигентни индивиди, напълно лишени от човешки качества и вътрешни норми, небалансирани същества, изключителни единствено с блестящия начин, по който използват специализирани методи. Много от тях наподобяват глупави компютри, които след като са били програмирани според конкретни изисквания не са в състояние да изменят програмата си при промяна на условията, а само повтарят наученото като говорещи машини. За съжаление обществото възхвалява такива роботи

и масите смятат, че достигането на подобно ниво е особено желано. Тази книга е предназначена за онези, които не само са интелигентни, но могат в известна степен да надхвърлят сляпата програмираност на човека. Тя е насочена и към хората, които са в състояние да се издигнат над властта и диктата на своите обществени и културни модели със собствения си мозък, като отхвърлят предразсъдъците. Това послание е именно за тях. То е адресирано към хората, които са страдали от нещастна любов и са изпитали на практика някои от идеите, които застъпваме. Те също ще разберат тези думи. Онези, които са непредубедени, които не подражават сляпо, които желаят да мислят самостоятелно, не са деформирани от суетност и силно се стремят към истинска любов, ще извлекат най-много полза от тази книга.

Хората, на които липсва вътрешно просветление, няма да разберат смисъла на една философия за същността на любовта, защото чистосърдечно или предубедено вярват, че „философията не е наука" и няма практическо приложение. Всъщност философията винаги изпреварва науката с една крачка, тя е нейният източник на вдъхновение. В друга книга посочваме, че херметическата философия е точно толкова научна, колкото химията, физиката или математиката, но тя не е наука за масите, защото този вид знание не може да се предава по обичайните информационни канали.

Истинската философия не е източник на умствени развлечения, а действително познаване на обективната истина. Херметизмът е наука за използване на съзнанието, която извежда интелигентността на равнища на неподозирана цялостност. Тя е наука за издигане на будността до по-високо състояние на съзнателност, в което новопосветеният използва напълно висшите способности на биологичния вид. Онези, които презират философията, познават единствено нейната традиционна теоретична страна. Те не съзнават, че съществува философско познание с предимно практически характер, служещо да издигне

нивото на съзнателност на индивида, докато той стане господар на този съвършен ментален инструмент и успее да постигне по-висша истина. Те забравят неопровержимия факт, че интелигентността е истинското кормило в живота и ако тази способност не бъде освободена от външни влияния и издигната до състояние на по-висока ефективност, будност и яснота, хората ще бъдат лишени от надежден компас, сочещ пътя към висшите им цели. Една от най-важните цели на херметическата философия е преодоляване на отчуждението и пълно депрограмиране. Тук става дума за духовно осъществяване на индивида - начинание, сходно на постигането на любов. Тези две теми вървят ръка за ръка, защото любовта е възможна единствено чрез правилно използване на човешката съзнателност, която трябва да се шлифова и пречисти.

Любовта не може да съществува само с романтизъм, но не може да съществува и без него. За да постигнем правилното съотношение, трябва да се научим да разпознаваме разликата между истинската романтичност и лъже романтичността. За съжаление това познание няма никаква обратна сила. Болезнено е да пропилеем единствената възможност в целия си живот, защото такава грешка е непоправима. Ако човек признае, че е сбъркал след като го е сторилото това ще има стойност само ако успее да промени поведението си в бъдеще.

ФРИГИДНОСТ И ИМПОТЕНТНОСТ

Фригидността и импотентността сами по себе си не са аспекти на сатанинското в любовта, а се дължат на физически и психологични разстройства. Тъкмо те са причина за сатанинското, което не позволява да се прояви „естествената" любов. Терминът „нормална" тук е неприложим, тъй като за хората е нормално да страдат от всевъзможни психологични конфликти. Думата „естествена"

се отнася за това, което е в нормите на Природата. Неестественото е опорочаване на естественото поради човешко невежество или поквареност. Неспособността за полов акт е по-разпространена сред жените, отколкото сред мъжете и статистиката показва, че 30-40 процента от жените са фригидни -една изключително тревожна цифра. Тази аномалия е огромна пречка пред жената, която се мъчи да намери щастие - наред с неспособността си да постигне оргазъм, такава жена развива комплекс за малоценност и чувство на неудовлетвореност.

За да разберем напълно проблема на фригидността и импотентността, трябва да обясним най-честата им причина. Разбирането на причината ще хвърли светлина върху редица типове ирационално поведение.

Обикновено фригидността се разглежда като неспособност за постигане на оргазъм, но съществуват много типове фригидност, различаващи се по степента на разстройството.

Има пет типични степени на фригидност:

1. Жени, които понякога не достигат пълен вагинален оргазъм.

2. Жени, които се възбуждат, но никога не достигат оргазъм.

3. Жени, които достигат клиторен оргазъм.4. Жени, които понякога не изпитват възбуда.5. Жени, страдащи от пълна фригидност и блокирана

генитална реакция.

Причините за фригидността са главно с психологичен произход, въпреки че има много случаи на вагинална анестезия и органични заболявания на нервната система, като множествена склероза, трансверсен миелит, табес и полиомиелит, които предизвикват фригидност. При тези болести възможността за премахване на фригидността зависи от лечението им.

По-долу са изброени най-честите причини за фригидност с психологичен произход:

1. Недостатъчно полово образование през юношеските години поради невежество или небрежност на родителите или защото сексът се разглежда като неморален или грешен.

2. Свързване на сексуалността с опасност.3. Завист заради мъжкия пенис.4. Мастурбация.5. Несъзнавана хомосексуалност.6. Травми в детството.7. Прекалено кратка подготовка от страна на партньора.8. Преждевременна еякулация на партньора9. Отвращение от някакъв аспект на физическата близост

с партньора.10.Недостатъчно сексуално възпитание в юношеството

Жената много често получава погрешно разбиране за секса, когато образованието й се основава на зле разбрано пуританство. В детството си тя обикновено се учи да бъде добра домакиня, образцова съпруга от гледна точка на обществото, прекрасна готвачка и добра майка, но не получава никаква подготовка за ролята си в любовната връзка. Точно обратно - жената понякога е „научена" да не успява в сексуалната страна на връзката, да остава неудовлетворена или просто да понася половия акт като неизбежно зло. В този подход няма злонамереност, а само невежество. Бъдещата съпруга изучава в тънкости кулинарното изкуство, най-ефикасните начини за почистване на къщата, значителна част от всички аспекти на вероятното й бъдещо майчинство, но за секса се споменава много малко или изобщо не става дума, а ако получи някаква информация, тя е тенденциозна и погрешна. Често майката, която цял живот е била фригидна, повлиява на дъщеря си да възприеме това състояние като нормално и неизбежно, като

нещо, което е част от женската съдба. По същия начин вероятно са се държали баба й и прабаба й.

Такава невежа и предубедена майка учи дъщеря си на гордо, пуританско, престорено скромно поведение. Тя й казва „за нейно добро", че най-лошото нещо, което може да й се случи, е да изгуби девствеността си преди сватбата. Освен това на дъщерята се втълпява, че бъдещата й роля в брака ще се състои в това да уважава съпруга си, да се подчинява на волята му, да се грижи за къщата, да му роди здрави деца и да ги отгледа. И най-беглото споменаване на сексуалните отношения предизвиква смущение и неудобство и се отбягва. На момичето се обяснява, че сексът е нещо, което трябва да търпи, за да задържи мъжа си.

Ако е живяло в особено строга домашна атмосфера и в детството си е било заплашвано със сурови наказания винаги щом като прояви някакъв интерес към секса или към собствената си пробуждаща се сексуалност, момичето естествено ще стане фригидно. Много често жената стига до брака неподготвена, без да знае за секса нищо повече от онова, което е научила от приятелките си. Възможно е те да са също толкова зле осведомени и да са й разказали заплашителни истории, чути от други.

2. Свързване на сексуалността с опасност.Този фактор е част от нормалния процес, при който

жената още от детството свързва секса с някаква опасност. Много елементи допринасят за това, а главните са:

(а) Страх от първата сексуална връзкаМного жени имат обща представа преди първата си

връзка, че процесът на „дефлориране" е нещо ужасно, шокиращо, болезнено и кърваво. Девственото момиче развива силен страх от секса. Когато настъпи момента за сексуалното й посвещаваме, страхът напълно изличава и най-малкия помен за наслада, особено ако партньорът е нетърпелив, неопитен или нетактичен. Първият сексуален

опит е определящ, защото може да причини трудно лечима фригидност.

(б) Страх от бременностМного жени са убедени, че раждането е ужасно

травматично преживяване, което ги свежда до животни. Възможно е да са чули шокиращи или вулгарни описания на раждане, които са причинили дълбок страх и са ги накарали да отхвърлят половия акт заедно с всички потенциално негативни последици.

(в) Страх от сексуална възбудаПоловият акт може да предизвика усещане, че тялото е

завладяно от непознати елементи, които го тласкат към осъществяване на неизвестното, разглеждано като застрашаващо и опасно.

(г) Отрицателен възглед за секса, насаждан от някои религии

За съжаление религиите изграждат около половия акт атмосфера на грях и порок, подчертавайки, че Бог е наказал мъжа и жената за „първородния грях", като ги е прокудил от Рая. Потискането на либидото посредством представата за греховността на половия акт е елемент, оказващ силно влияние за развиване не само на фригидност, но и най-различни фрустрации, комплекси и душевни заболявания. Представата за секса като нещо мръсно, неморално и порочно е толкова дълбоко залегнала в колективното несъзнавано на човечеството, че се е превърнала в част от индивида. Затова, тласкан от сексуалния нагон, човек се чувства изложен между чука и наковалнята, пленник на ужасни, противоречиви импулси на двете враждуващи части на личността си -То (И) и Свръх-Аза. То е онази половина, с която детето се ражда и може да се определи като запас от енергия, предназначен да задоволява инстинктивните нужди без да отчита последиците. То действа по импулсивен и

хаотичен начин, без да се съобразява с логиката и моралните правила, които позволяват на индивида да отличава доброто от злото. Обратно, Свръх-Азът е моралната съвест на индивида и се определя от културните норми на поведение.

Голяма част от Свръх-Аза е „несъзнавана" в смисъл, че влиянието му върху поведението на индивида остава незабелязано. Свръх-Азът може да бъде наречен „цензура". Като резултат от това, човек от една страна е изложен на импулсите на То, а от друга на моралния натиск на Свръх-Аза. Често тези напрежения са противоположни и между тях възниква конфликт. Самият индивид е хванат между тях, като страда от силно инстинктивно, морално и емоционално раздвоение. Този конфликт е най-силен в областта на секса, защото сексуално-религиозно-културните схващания са активна част от Свръх-Аза. От друга страна, безцензурния процес на Свръх-Аза, човек вероятно би страдал от далеч по-сериозни проблеми. Постоянният конфликт между То и Свръх-Аза може да се използва позитивно само чрез значително издигане на нивото на съзнателност на индивида, което би позволило на индивида да сублимира То и да балансира Свръх-Аза.

(д) Страх да не бъде използвана като предмет от мъжа.Този страх се основава на чувство за малоценност спрямо

мъжа. Жената смята, че трябва да се защитава, за да не бъде използвана. Тази точка е свързана със следващата.

3. Завист заради пенисаКастрация е ампутирането на половите органи на мъжа.

Кастрационният комплекс представлява естествен страх от кастриране при малките момчета. На пръв поглед това изглежда толкова нелепо, колкото да се боиш да не те удари падащ от небето предмет, но страхът от кастрация има съвсем конкретна психологична основа. В развитието на момчето настъпва момент, когато то осъзнава способността

си да контролира сфинктера на уретрата и по този начин и потока на урината. Способността да уринира или да се сдържа му вдъхва чувство за сила, което често проличава в детските състезания кой може да „стигне" най-далеч. Това е първата връзка, която момчето прави между пениса и силата. Постепенно то разбира, че притежаването на пенис му дава власт, престиж и достойнство.

Идва момент, когато момчето трябва да се изправи пред един много особен факт: някои деца нямат пенис (то е виждало голи момичета, но все още не може да разбере, че има различни полове - за него момичето е само друго момче). Когато наблюдава тези деца без пенис, момчето стига до извода, че те са били наказани с кастрация. Обземат го силен страх и тревога, че и то може да понесе такова наказание. Страхът е свързан с Едиповия комплекс. Бащата се явява като съперник за любовта на майката, а синът изпитва чувство, че прави нещо забранено и заслужава наказание. Тук ни интересува какво се случва с момичето. Защото мисълта, че е било кастрирано, възниква у него, когато види, че мъжът има пенис, а то няма. Мъжът й се струва привилегировано създание и момичето изпитва завист, която го тласка към един вид съперничество. По-късно то може да се превърне във „фалическа жена" - жена която желае да подражава на мъжа и фантазира, че притежава или ще придобие пенис.

Според специалистите в тази област съществуват два типа завист заради пениса:

(а) Осъществяване на желанотоТози случай засяга жени, които желаят да превъзхождат

мъжете и се мъчат да се конкурират с тях, като възприемат мъжкото поведение и се стремят да ги победят в дадени области. Жени, които участват във феминистки движения, някои спортове или свързани с мъжкия пол дейности често имат „фалическа" нагласа. Те не осъзнават дълбоката

мотивация на поведението си, което обикновено приписват на необходимостта да се освободят от мъжкото робство или агресивното поведение на мъжа. Маскулинизирането на жената я довежда до отхвърляне на женствеността и тя често стига до лезбийство. Разбираемо е, че ако стане мъжествена, властна или авторитарна поради фалически амбиции, жената не може да достигне оргазъм. Понякога тя е напълно неспособна да изпита привличане или сексуална възбуда от мъж.

Както Едиповият, така и кастрационният комплекс засягат всички хора в даден момент от живота им. При по-нататъшното си развитие едни индивиди разрешават тези конфликти, докато други не успяват да се адаптират. Ако не може да се справи със страха си от кастрация, жената несъзнателно намразва своя пол и изпитва дълбока завист към мъжа. Тя става недоволна и ненаситна, като възприема мъжко поведение.

(б) Отмъстителен типВ този случай завистта заради пениса създава в жената

силно желание да отмъсти на мъжа (тъй като го смята за по-облагодетелстван), като го кастрира. Целта е мъжът да бъде унижен преди той да унижи жената. При някои обстоятелства коитусът се счита за принизяващ и отвратителен за единия от участниците. Отмъщението може да има мъжка или женска насоченост: „Ще ти докажа, че мога да съм мъжествена като теб" (мъжка реакция), или „Защото ме презираш, ще те накарам да се възхищаваш от това, което си презирал, но няма да го получиш" (женска реакция).

Вагинизмът - спазъм на вагината - не позволява проникване на мъжкия орган и причинява силна болка. Той е ясен израз на отмъстителния тип кастрационен комплекс при жената. Жената несъзнателно изпълнява своя собствен тип отмъщение. Тя принуждава мъжа да й се възхищава и да я

желае, но същевременно му отмъщава и го наказва, като го лишава от коитус. Можем да резюмираме казаното дотук така - жена, която се чувства кастрирана, възприема едно от две основни поведения: тя се състезава с мъжа на негова територия и се стреми да го победи или му отмъщава, като се мъчи да го накаже, унижи и унищожи по всякакъв начин. Главната цел на много властни жени е да кастрират мъжа и да го лишат от мъжките му атрибути. Това се случва, когато жената унищожи мъжа психологически или сериозно ограничи свободата и индивидуалността му. Болезнено е да се наблюдават двойки, в които жената изпълнява мъжката роля, а мъжът е сведен до абсолютна пасивност. Тъжно е и обстоятелството, че тези типове несъзнавано поведение на жената ограничават вероятността тя да постигне щастие в любовта.

4. МастурбаиияЧесто жените, свикнали да мастурбират от детството си,

изграждат стандартна сексуална реакция, която изключва естествените отношения. Тези жени обикновено се пристрастяват към клиторна мастурбация, като стимулират клитора, а не вагйната. Така те само придобиват или засилват чувството за кастрация, тъй като клиторът е атрофирал пенис. Именно поради това, че е малък, жената изпитва чувството, че е кастрирана. Съществуват и други причини, поради които мастурбацията води до фригидност - те ще бъдат разгледани по-нататък в раздела за магнитната сексуалност. Кога го жената се отдава на този самотен порок, тя изразходва магнитна енергия и така намалява сексуалния си потенциал, нарушавайки нормалния поток на либидото. Тайното извършване на този ,.грях" поражда и чувство за вина. Това още повече засилва вече споменатото свързване на сексуалността с някаква опасност. По-късно, когато жената направи опит да влезе в нормална връзка, тя изпитва само студенина към мъжа или просто го отблъсква.

5) Несъзнавана хомосексуалностНесъзнаваната хомосексуалност засяга определен тип

жена, който без да знае това, притежава мъжка душевност. Това отклонение може да се дължи на обстоятелството, че е израснала със слаб и страхлив баща, когото несъзнателно е презирала или пък обратно - със строг баща, склонен да налага наказания, който я е малтретирал. Възможно е бащата да е искал да има син и непрекъснато да е отричал женствеността й, като й се е присмивал или е стимулирал мъжко поведение у нея. Този тип жена се развива според собствената си женственост, но несъзнателно има „мъжка" фиксация. Това е накратко описанието на несъзнаваната хомосексуалност - манипулацията от страна на бащата засилва мъжката полярност на дъщерята, която силно желае нормален секс, но винаги усеща несъзнавана спирачка, фрустрираша либидото й.

Такава жена може да превъзмогне противоречията дотолкова, ако успее да си представи и да осъзнае динамиката на процесите и да дисциплинира личността си, така че да влияе върху несъзнаваното.

6) Травми от детствотоВ детството съществуват негативни преживявания, които

могат много лесно да предизвикат негативна сексуална реакция. Когато моралните стандарти в един дом са прекалено строги, тесни или пуритански, при най-малката проява на ранна сексуалност към децата се отправят различни заплахи. Ако момиченцето докосне гениталиите си, казва му се, че е лошо и че Бог може да го накаже, като „му откъсне ръката" и други подобни заплахи. Ако то види любовна игра между кучета и поиска обяснение, може да му отговорят, че това е грях и не трябва да го прави, защото Бог ще го накаже.

Тъкмо такова лицемерно морално поведение причинява

преувеличени реакции - ако момиченцето тайно наблюдава родителите си в любовен акт или задава неудобни въпроси, те му се скарват или го наказват. И тук се създава асоциацията между секса и непозволеното, между секса и опасността.

7) Прекалено кратка подготовкаРазглеждайки влиянието на самата сексуална връзка

върху жената, трябва да обсъдим отрицателното въздействие на прекалено краткия или прекалено грубия сексуален подход на партньора. Между двата пола има ясно изразени различия, както психологични, така и физиологични. От строго физиологична гледна точка, сексуалната възбуда и последващият оргазъм са главно медуларно и рефлексивно действие при мъжа. като центърът им се намира в гръбначния мозък. При жената сексуалната реакция е по-сложен процес, в който участва лимбичната система на мозъка (свързана с емоциите), както и гръбначният стълб. Поради тази причина половият акт при много мъже се характеризира с бързо механично поведение, което почти веднага предизвиква генитално задоволяване. При жената коитусът трябва да следва бавен процес на стимулиране. Мъжът реагира на чисто физиологичен стимул- жената се нуждае от достатъчно психологични и емоционални ласки, които да събудят еротичните импулси. При жената коитусът е естествена кулминация на физическата връзка на по-високо ниво. Мъжът, тласкан от нуждата да задоволи апетита си, напълно пренебрегва това емоционално общуване и обръща внимание единствено на физическата страна. Широко разпространено е бързото достигане на оргазъм от мъжа, докато жената все още е в началните фази на стимулиране. Когато тази ситуация се повтаря и е съчетана с безразличие от страна на мъжа след оргазма, тя предизвиква неудовлетвореност у жената. Постепенно тя става фригидна и си мисли: „Защо ли си губя времето, като не мога да

свърша?" или „Какво получавам от възбудата, след като в крайна сметка не извличам никакво задоволство?"

8) Преждевременна еякулащшПреждевременната еякулация е вариант на горната

ситуация и представлява по-сериозен проблем за мъжа, защото не само се дължи на медуларна реакция, но и говори за особена форма на импотентност. Преждевременната еякулация варира от мигновена еякулация при проникване на пениса до ненормално бързо достигане на оргазъм.

9) Отвращение към някакъв аспект на физическата близост с партньора

В тази ситуация много вероятно е сексуалните навици на партньора да са напълно лишени от деликатност- той обладава жената грубо, безчувствено и агресивно. Възможно е известни естетични и анатомични характеристики да предизвикват дълбока неприязън у жената и тя несъзнателно да ги свързва с хора и преживявания от детството си, които са я отвратили или отблъснали. Негативните асоциации на определени миризми, например пот, силно подправени храни или просто неприятен телесен мирис, също са причина жената инстинктивно да отблъсне мъжа.

Всички посочени реакции може да са и средство за несъзнавано отмъщение, мотивирано от спомена за възможни изневери.

Тази реакция възниква и когато жената чувства отвращение или безразличие към съпруга си, но същевременно изпитва силна възбуда и достига оргазъм, като си мисли за друг мъж. Независимо дали другият мъж е действителен или измислен, тя се привлича повече от този образ, който отговаря на желания физически или емоционален идеал. За да преодолее препятствията, тя понякога трябва да извършва сексуалния акт в определена поза.

Често се случва фригидната жена, особено когато изпитва завист заради пениса, да проявява ненормална агресивност към мъжа, сякаш се бунтува срещу положението си на жена. Най-разпространените представи, свързвани с тази реакция, са следните:

„Мъжете искат единствено да легнат с някоя жена".„Мъжете са ужасни".„Мъжете мислят само за собственото си удоволствие -

всички жени знаят това".„Щом станат от леглото, те изоставят жената, защото

повече не ги интересува".„Сексът е лесен за мъжете; правят бебета и ни забравят;

затова трябва да измъкнем от тях всичко, което можем".„Мъжете са извратени, мръсни и неморални".Лесно е да разберем, че с тези представи жената трудно

ще постигне щастие в любовта, тъй като предразсъдъците могат да доведат само до неуспех.

Психологичните корени на мъжката импотентност далеч не са толкова сложни, колкото причините за фригидност при жената, физиологичните причини за импотентността на мъжа са следните: болести на гениталиите, уретрата и простатата; ендокринни нарушения, включително на гонадите, задстомашната или щитовидната жлеза; други болести като диабет, инфекции, увреждане на гръбначния стълб, прекомерна умора и хроничен алкохолизъм.

Психологичните фактори при импотентността са сходни на тези при женската фригидност. И в двата случая сексуалната дейност се свързва с опасност. Несъзнателно смятайки, че сексът е опасен, мъжът възприема защитно поведение и се отказва от сексуалното удоволствие поради страх. Основната заплаха е кастрация - страх, че пенисът ще се повреди, докато се намира във вагината. Съществуват два елемента, които причиняват импотентност при мъжете: страх от кастрация, предизвикан от опасения, че мъжките

полови органи ще бъдат ампутирани и несъзнателно отъждествяване с женския пол поради Едипов комплекс.

Съществува връзка между страха от кастрация и Едиповия комплекс. Последният е обусловен от сексуалното желание на детето към майката. Малкото момче иска единствено то да я притежава и разглежда баща си като съперник. Чувството на дълбока ревност се придружава от желание да отстрани баща си, за да остане само с майка си. То развива агресивно поведение към баща си. Въпреки че момчето обича баща си и възхищава от него, момчето същевременно изпитва ревност, което поражда разкаяние, вина и тревожност. То чувства вина, но не знае защо и се страхува, че баща му ще го накаже, като го кастрира, защото е пожелало да му отнеме майката. За да се хареса на баща си, то започва да потиска собствената си вирилност. Тази ситуация го принуждава да желае забраненото. Момчето се чувства малоценно и се девирилизира, като придобива женствени характеристики. Тези елементи са основата на страха от кастрация.

В зрялата си възраст мъжът създава механизми, произтичащи от този страх, които блокират сексуалността му. Ако възприеме женска идентичност, той пак ще блокира сексуалността си, но ще е тласкан от желанието да измие вината си и да бъде харесван. Важното тук е резултатът. Мъжът придобива женска душевност и се девирилизира, като потиска или отхвърля мъжествеността си.

Интересно е да разгледаме устойчивостта на сексуалната връзка с майката, която довежда мъжа до следната несъзнателна мисъл: „Никакви сексуални отношения не са задоволителни, защото партньорът никога не е майка ми". На по-дълбоко и рационално равнище се явява и друга мисъл: „Всяка сексуална връзка трябва да бъде потисната, защото всеки сексуален партньор представлява или символизира майка ми”. Това води единствено до фригидност и импотентност, тоест до възприемане на

психологически противоположно за собствения пол поведение. Както мъжествената жена, така и женственият мъж влизат в такива отношения с другите, но всъщност проблемът може да се разглежда на много по-сериозно ниво, което е прикрито и малко известно - нивото на духовната импотентност и фригидността на душата. Истинската вирилност винаги е духовна, способността за зачеване винаги произтича от женската душа. Сексуалните органи са само биологично ниво на проява на безкрайно по-висша сила. Основанията за това твърдение ще обясним в главата за природата на любовта.

Тук използваме общоприети психологични термини, за да обясним явления с дълбоко херметическо значение, защото психологията за разлика от херметическата терминология си служи с език, поне в основни линии разбираем за всички, и съществува обширна информация на тази тема. Има обаче едно интересно явление във връзката между психологическото и херметическото познание. Психологията „не съзнава какво знае" и не разбира това, което знае. Разглеждана от херметическа гледна точка, психологията не е в състояние да установи отношението между частното и общото, не разбира нуждата да проектира частното върху общото и да вижда общото в частното. Все пак тя притежава добра описателна система за „механиката на звяра'*. Тази „механика" служи да управлява животинската интелигентност на хомо сапиенс, като отчуждава и завладява човешката интелигентност, подчинявайки я на собствените си интереси. По този начин психологията и особено психоанализата допринасят за постигане на древната и добре известна херметическа аксиома: „Познай себе си".

Психологията обаче не трябва да се смесва с херметизма, тъй като приликата между тях е като тази между обикновения човек и мъдреца. Психологията е полезно средство от духовна и езотерична гледна точка единствено за онези, които познават херметическите правила, а за

останалите не надхвърля своето чисто професионално и традиционно значение. Тя може да се използва като действен метод за използване на психичните способности и лечение на определени личностни заболявания. Психологията е част от културното наследство на човечеството, докато херметическата наука принадлежи изключително на малък духовен елит. Човек може да спечели достъп до херметизма единствено чрез стремеж към познание, скромност, лични усилия, дълбока мотивация, подходящо обучение и собствен опит.

ФРИГИДНОСТ НА ДУШАТА И СЕКСУАЛНО-ДУХОВНА ИМПОТЕНТНОСТ

Колкото по-сложни обществено-културни и икономически изисквания поставя животът, толкова повече мъже и жени влизат във физическа връзка, по-близка до сношаването при животните, маскирано като любов. Жените свеждат вродената си способност да зачеват в тесните рамки на тялото, а мъжете се превръщат в животни, ръководещи се от тестисите, а не от мозъка си. Женствеността се смесва с утеруса, а мъжествеността с фалоса. Колкото „по-вагинален тип" е една жена (тоест, жена, която мисли с вагината, вместо с мозъка си), толкова по-привлекателна и желана изглежда тя. Колкото по-фаличен е един мъж, толкова по-привлекателен е той за женския пол.

Общоприетата представа за вирилния мъж не е нищо повече от карикатура на истинската мъжественост. Обикновено вирилният мъж се представя с голяма физическа сила, с малки или ограничени интелектуални способности, почти изцяло лишен от емоционална и духовна чувствителност. Физическите характеристики засенчват неговите морални и лични качества. Често той е представен като агресивен насилник, но истинската морална смелост му е непозната.

По същия начин жената, която въплъщава идеала за

женственост, притежава голяма физическа красота, великолепна анатомия и способност за силна страст, но духовните и човешките й качества рядко се ценят. В най-добрия случай тя получава някои субективни и абстрактни оценки, например „много чувствителна, много женствена, много способна" или „издигната". Понякога се обсъждат интелектуалните, професионалните или творческите й способности. Нищо обаче не се споменава за душата и вътрешната й същност, може би защото за повечето хора тези понятия са малко известни и много неясни. Общо взето хората се мъчат единствено да разберат „какво притежава един индивид", а не какво „представлява" той от човешка гледна точка. Те разглеждат материалните и психологичните притежания, а не вътрешните духовни качества. Тази погрешна представа за истинската вирилност и истинската плодотворност довежда до доста слаби имитации на женственост и мъжественост, като се отделя особено внимание на гениталните области.

Гениталната любов е причината, поради която съюзът между мъжа и жената е лишен от сила и равностоен на съвкуплението при животните. Днес истинската криза на двойката се състои в загубата или липсата на сублимираща „духовна сила" зад съзидателната мощ на любовта. (Духовна сила означава постигане на високо равнище на съзнателност. Функционирането на такова равнище позволява на индивида да прояви в по-малка или по-голяма степен силата на „божествената искра чрез мозъка си". Божествената искра е самият дух, духовната същност на индивида или първичната интелигентна енергия, която го одушевява). Вследствие на това мъжът и жената прогресивно дегенерират в любовния съюз, вместо да регенерират силата си. Думата „дегенерация" според речника означава „упадък на качествата на вида, расата или потомството". Ето какво настъпва, когато любовният съюз не е подкрепен с духовна сила. Видът неизбежно губи висшите си качества и става

невъзможно да си ги възвърне.Материалистите, които вярват във всесилността на

материята и не приемат никакви абстрактни доказателства и аргументи, изобщо не могат да проумеят тайните на щастието в любовта и мнозина ще умрат с убеждението, че след смъртта няма нищо. За тях любовта е само преходно удоволствие, лишено от друг смисъл освен възпроизводство или генитално задоволство. Тези думи не са предназначени за тях, а само за онези, които са в състояние да надхвърлят предразсъдъците и неизменността на убежденията си и честно и искрено се стремят да разберат истинската действителност. Те са за онези, които могат да се издигнат над личната предубеденост и да достигнат цялостно разбиране - за хората, притежаващи депрограмирана интелигентност, която не се спира пред интелектуалните бариери на вида, а прониква в загадката на звездното познание. Звездното познание безкрайно превъзхожда земното и е запазено само за истински духовните. Средствата за постигане на такова познание се разглеждат в други книги от Тази поредица. Духовността не е религиозна мистична абстракция, нито случаен повод за халюцинации. Тя е висша степен на еволюция, победа над отчуждението и халюцинациите, тоест качество, което съответства на по-високия полюс в еволюционния път на хомо сапиенс. Притежаването на духовна сила означава постигане на истинските възможности на човешкия вид. Такова развитие липсва при повечето човешки същества и се дължи на колективната интелигентност на животинския вид, известен като хомо сапиенс.

Пряка последица от фригидността на душата е, че жената отдава единствено тялото си. Душата й отсъства и е далеч, тя не участва в съюза на двойката. Най-очевиден резултат от тази фригидност е дълбоката незадоволеност на жената, тъй като тя напразно търси реализация чрез неподходящи средства за физическо удоволствие, физическото

удоволствие, вместо да й донесе трайно вътрешно удовлетворение, я кара да се чувства все по-празна и я принуждава да се впусне отново в същия затворен кръг. Тя натрапливо търси вътрешно щастие, но никога не го намира в обикновения физически коитус, защото само физическият оргазъм не е достатъчен да изпълни вътрешния й свят. Единствено оргазмът на равнището на душата, с участието на душата, може да я доведе до пълно развитие и постигане на цялостност като жена.

При женския пол душата се определя като „женска енергия на природата, въплътена в жената", което обуславя душевната й структура. Душата е център на елементалното й състояние на жена. Тя е най-високото равнище на сексуална диференциация. Тялото изразява биологичните различия, но елементалната душа я превръща в истинска жена, тя е мястото на нейната истинска женственост. Ето защо участието или отсъствието на душата е от такова значение в любовната връзка. Цялата разлика се състои в присъствието или липсата на душа по време на акта, това е разликата между духовното оплождане или духовната пустота на коитуса, между истинското щастие и вътрешната празнота вследствие на половия акт. Ако душата не участва в съюза, той ще си остане само физически, дори когато съществува дълбока емоционална привързаност. Тук се крие тайната на женското щастие, това е единственото средство, което предотвратява и лекува неудовлетвореността и разочарованието.

Но трябва да анализираме и ролята на мъжа, който изпитва същия конфликт като жената. В неговия случай фокусът е повече върху духовната сила, отколкото върху душата, защото природата е дала съвсем различни качества на мъжа и жената. Мъжът представлява мъжкия елемент в природата - духа, а жената - женския елемент, душата. Точно както истинската женственост се крие в душата й, така центърът на мъжката вирилност или мъжественост е в духа -

източник на същностната му енергия. Обелиските и колоните в храмовете на различни религии и философии през всички епохи са белези на това търсене на духовна сила.

В резултат на материализма живеем в свят, изпълнен с мъже без духовна сила и жени, неспособни да раждат. Невежеството на философията, повърхностният израз на религията и егоистичното утилитарно поведение твърде често са определящи в човешкото съществуване. Ето защо двойките нямат необходимата сила да създават действително висши деца, които да поведат човечеството към по-добра съдба. Двойките предават на потомството си дефектните елементи на ментални състояния, вдъхновени от схващането „око за око, зъб за зъб".

Дълбоко в себе си жената повече от всичко желае да отдаде душата си на мъжа, за да му принадлежи не само с тялото си, а и с висшата си женственост, която макар и невидима, е непокътната в първичното си състояние. Това желание е чисто инстинктивно или може би интуитивно и жената не знае как да го постигне. Тя е изправена и пред една сериозна пречка - за да постигне този тип висша връзка, трябва да намери партньор на сходно или по-високо ниво, мъж с „духовна сила". Мъжете от този тип са изключителна рядкост. Ето защо жената несъзнателно и непрекъснато подлага мъжа на различни психологични проверки. Тя се стреми да открие дали мъжът притежава известна духовна сила, дали заслужава „да получи душата й". Въпреки тези проверки и анализи, продължаващи цял живот, резултатът обикновено е отрицателен и жената умира „с девствена душа", тоест умира с чувство на неудовлетвореност, защото никога не е била оплодена на равнището на душата. Ако това оплождане бе настъпило, то щеше да я отведе до истинското й осъществяване като жена в резултат на пълния съюз на духа и природата.

На какво се дължи фригидността на душата при жената?

Може би най-важният фактор е липсата на достойни мъже, на които да се отдаде, но другата причина се крие в егоистичното й отношение, в стремежа й да използва мъжа за собствена емоционална и финансова изгода. Поради неправилно възпитание тя развива фалшива скромност, себелюбие и чувството, че е „грешно" да се отдава сексуално, което води до различни психологични разстройства и я принуждава да отхвърли женствеността си. Жената може да е съвсем нормална от психологична гледна точка и същевременно да страда от фригидност на душата. Това е нещо, което се определя от нейната духовна характеристика - степента на будност на ума и съзнанието й. Актът на вътрешно отдаване, който е сходен на способността за зачеване като израз на силата на природата и актът на неотдаване се определят от вътрешната щедрост или скъперничество. Ако жената има несъзнателна материалистична представа за любовта, тя никога няма да изпита вътрешен подтик за истинско отдаване, защото всички пари на света няма да са достатъчни, за да я възнаградят. Но и да бяха, актът на отдаване пак би се свел единствено до отдаване на тялото, защото в менталния й свят липсва понятието за „отдаване на душата". Освен в някои редки случаи, фригидността на душата не е вродено, а придобито състояние, създадено от конкретни обстоятелства в живота й. Взаимодействието на тези елементи, наред със субективното умствено състояние на жената, са причина за потентността или импотентността на душата, а дори да притежава способността да отдава душата си, тя може да не срещне подходящия за тази цел мъж.

Истинското сексуално удовлетворение не се дължи - както често се мисли - на генитално стимулиране, а на съюз на духовно равнище. Когато такъв съюз настъпи, оргазмът, освен органичен, е още психологичен, ментален и духовен, като достига много по-дълбоки нива на човешкото същество. Всъщност обикновеният мъж и обикновената жена не

изпитват истинско сексуално удоволствие в любовта, защото се съсредоточават върху физически средства, с които достигат в най-добрия случай емоционално ниво.

Простата истина е, че удоволствието и щастието принадлежат само на мъже и жени, притежаващи висши човешки качества и напълно развитата духовна сила на истински хора. Изобилстват обаче екземпляри от вида хомо сапиенс, които и в най-малка степен не могат да преодолеят състоянието си на „animalis sapiens и всъщност не са напълно човеци.

Според Библията, човешката двойка била прокудена от рая заради първородния грях. Възможно ли е този „първороден грях" да не означава нищо повече от обикновен сексуален контакт? Дали Библията няма предвид греха да изгубим духовността в любовта, да се принизим до чисто животински сексуален контакт? Раят не може да бъде върнат без одухотворяване на любовта, а това означава да я върнем на мястото, което по право й принадлежи.

ИСТЕРИЯ

Истерията е заболяване, при което страдащият се връща към по-ранни стадии в развитието си и възприема детинско и капризно поведение. Истеричното лице, независимо дали е мъж или жена, има ниска съпротивителна способност към фрустрация, тъй като вярва, че е всесилно. Истерикът несъзнателно мисли, че светът е създаден за него, а хората трябва да му се подчиняват и безропотно да задоволяват и най-малката му прищявка. Истеричният индивид, който е властен, взискателен и егоистичен, преувеличава ситуациите, като превръща дреболиите в големи проблеми. Той не позволява да му се противоречи и си служи с пресилени оплаквания, неконтролиран плач, драматични или театрални пози. Понякога търси съчувствие от другите, отправя към тях обидни нападки, проявява емоционална и

физическа агресивност. Дълбоко в себе си той се държи като разглезено дете, което се мъчи на всяка цена да постигне своето.

Съществуват много видове истерия, които се изразяват в мними заболявания или физически болестни симптоми -например, истеричната бременност се проявява в надуване на корема, въпреки че няма истинска бременност. Истерията може да предизвика парализа и слепота и това показва колко далече може да стигне разстройство от този тип. Целта ни тук е да изследваме как истерията пречи на любовната връзка, като става причина за инфантилно и ирационално поведение на някой от партньорите. Според специалистите в тази област, истинската истерия се дължи на страх от кръвосмешение, на страх от сексуални връзки с родител от другия пол.

Във връзка с Едиповият комплекс и страха от кастрация, разгледани в предишните глави, лесно можем да разберем механизма на привличане и отблъскване, който често възниква в любовта. От една страна, налице е привличане към партньора, а от друга - отблъскване, когато той по някакъв начин символизира образа на бащата. Също така, тези комплекси обясняват театралния и сензационен характер на истерията - например, жената изпитва нужда „несъзнателно” да привлече вниманието на баща си и се мъчи с всички сили да дава воля на истерични пристъпи само когато може да разчита на подходяща публика. Закономерността на това явление е следната - няма истерия без публика; индивидът никога не изнася представлението сам.

Истеричната жена съвсем не е фригидна. Тъкмо обратното, тя е високо емоционална поради силата на потискането, тъй като половият акт й се струва изпълнен със заплаха от кръвосмешение. Поради това тя потиска себе си, докато даде воля на чувствата си по някакъв начин, който изглежда несвързан с причината за нейния конфликт.

Потискането на либидото се изразява чрез емоциите.От херметическа гледна точка, истерията е просто

неправилно насочен поток енергия - все едно, че газовата печка вкъщи е свързана към водопровода и причинява наводнение. Либидото на истерика е блокирано, вътрешното налягане нараства, докато енергията се освободи по начин, считан за не толкова опасен (като кръвосмешението) или безобиден - чрез експлозивни емоционални състояния, лишени от каквато и да е зряла емоционална структура. Ако си послужим с херметически термини, между сексуалността и емоцията настъпва късо съединение, което предизвиква емоционална и нервна буря извън мозъчния контрол на лицето, сякаш кортексът е бил залян от внезапен прилив на енергия. Логичното мислене остава настрана и лицето постъпва ирационално. Повтарянето на това явление създава норми на поведение, които са малко или повече устойчиви и при наличие на необходимите стимулиращи фактори лицето се държи истерично.

Поради този неправилен вътрешен контакт, емоционалният център „краде" енергията на либидото и индивидът изживява оргазъм в сферата на емоциите. Поради размяната на нива, оргазмът настъпва в емоционалната, вместо в сексуалната област. Според херметическите схващания, истерията е емоционален оргазъм. Вследствие на това, либидото се оцветява с основните елементи на емоционалната смес. Древните гръцки философи твърдели, че за постигането на любовта е необходимо първо „да се почисти гърнето". Несъмнено става дума за сърцето, защото емоционалната система е център на страстите в индивида, където възникват всички комплекси, страхове, фрустрации и перверзни. Завистта, омразата, тревожността, страхът и фрустрацията са все потоци емоционална енергия.

Истерията поражда болезнена сексуалност и причинява изкривени подтици, чиито произход не е непременно в енергията на либидото, нито в същността на индивида. Те са

само отражение на вътрешна нечистоплътност. В някои случаи истерията може да доведе и до крайно пуританство - когато човек несъзнателно усеща вътрешната си нечистоплътност, той се страхува и си самоналага пуритански правила.

Либидото е поначало абсолютно чиста енергия - човекът е този, който го опетнява или опорочава, често защото самият той е прекалено слаб, за да устои на латентните вредни влияния в живота си. Този процес ясно личи в случаите на хистерия във взаимоотношенията на двойката и често е свързан с ревност, която поражда разрушителни импулси. Ревнивият истерик си служи с най-грозни обиди и сравнения, мъчейки се да унижи другия, което предизвиква силна скрита перверзна сексуална възбуда, достигаща кулминация при истеричния пристъп на ревност.

Актът на сублимиране е противоположен на истерията. При сублимирането либидото се насочва към по-високи нива и постепенно губи своите „примеси", връщайки се към първоначалната си чистота.

Според херметическата философия, истерията е и промяна на магнитната полярност на човека, например при жените тя се причинява от „неправилен контакт" между сексуалния център и сърцето, защото клиторът, който има положителна мъжка полярност, поема управлението на половата система. При мъжете истерията се контролира на сексуално ниво от простатата, която е с пасивна женска полярност. При тях сърцето притежава и двете полярности, като женската му страна е свързана с женския елемент на простатата и се получава неправилна полярност. При жените сърцето също има две полярности, като мъжката страна е свързана с мъжкия елемент на клитора и пак се получава погрешна полярност. Поради тези неправилни потоци енергия хората излъчват животински магнетизъм, който нарушава психологическото равновесие. Същевременно такава магнитна загуба се предизвиква и от погрешното използване

на творческата енергия. Когато индивидът потисне либидото си до такава степен, че го блокира напълно, наблюдаваме процес, напомнящ загниване поради липса на кислород. Магнетизмът на истерика е нездрав магнетизъм, лишен от висши жизнени свойства. Това състояние се разбира интуитивно от околните.

Най-доброто лекарство е „да почистим гърнето" - с други думи, да се пречистим чрез самоанализ и воля от всички негативни чувства, които изпитваме към другите и към себе си. Необходимо е и сексуално сублимиране чрез одухотворен полов акт, който да е естествен, съзнателен и чист. Какво представлява „чистият" акт? Това е акт, извършен след грижливо почистване на „гърнето на емоциите", освободен от вътрешни противоречия- при него човек не смесва секса нито с емоциите, нито с въображението, както става при „неправилните" физически контакти.

ВТОРА ЧАСТКАКВО Е ЛЮБОВТА

Най-после дойде време да разкрием какво наистина е любовта, така че читателят да получи по-дълбоко разбиране за нея. Няма да подражаваме на поетите, които говорят за романтични блянове, нито учените, които най-вероятно ще заявят, че става дума за хормони. Любовта не е нито самоизмама, нито ,.се ражда в сърцето", както твърдят много мечтатели. Няма да вървим по добре утъпкания път на хомо сапиенс, а ще четем отворената книга на природата, чийто закони са вечни и неизменни.

Природата е извън времето, културата, науката и морала. Тя е матрицата, в която нищо не може да се изобрети, защото всичко е заложено от самото начало. Това са имали предвид посветените в древен Египет, като са казвали: „Аз съм това, което съм, което е било, което е и което винаги ще

бъде". Независимо от способността на човека да възприема и тълкува нещата, винаги е валял дъжд, винаги е съществувало земно притегляне, слънцето винаги е огрявало планетата, винаги е имало атмосфера, животни, растения и минерали. Земята си е останала кръгла, въпреки че хората били убедени, че е плоска. И най-големите съмнения не променят ни най-малко природното равновесие, защото природната истина е извън времето, тя е непроменлива, неизменна, ненарушима и безсмъртна. Ето защо природният закон за разлика от законите на цивилизацията е единственият вид мъдрост, който може да устои на времето. Земната наука има локален характер. Законите на природата съставляват „звездната наука", наречена „херметизъм" в чест на древния мъдрец Хермес Трисмегист, предоставил на човечеството фундаментални познания.

Ние ще следваме нишката на херметическата мъдрост или „звездната наука", за да разкрием тайните на любовта, задавайки си основния въпрос, чийто отговор търсим: „Какво е любовта?".

За да си отговорим, ще разгледаме всички възможности:

Любовта като универсална енергияЛюбовта като универсална енергия е действаща

съзидателна сила в целия космос. Ще я наричаме „Ерос"'- животворна енергия, която е същината на живота и поддържа съществуването на всичко във Вселената.

Любовта като телурична енергияЛюбовта, проявяваща се като телурична енергия, е Ерос,

който е специфичен за планетата Земя. Ще го наричаме „човешки Ерос". Това е силата, която предизвиква проявата на любовта.

Любовта като основна необходимостЛюбовта е основна необходимост за човека. Всъщност

подтикът да обичаме другите хора и на свой ред да получаваме любов е стремеж, съдържащ се в колективното несъзнавано от най-дълбока древност. Този инстинкт за общуване подтиква индивида да цени емоционалния контакт с другите и да се нуждае от тази сила. Жаждата да обичаме и да бъдем обичани е вродена.

Любовта като сексуална необходимостЛюбовта като сексуална необходимост за човека е

естествен резултат на самия човешки Ерос. Тази телурична енергия предизвиква физическото желание.

Любовта във взаимоотношенията на двойкатаЛюбовта като взаимоотношение на двойката е проява на

човешкия Ерос, проектирана върху необходимостта от допълване на двата пола.

Любовта като романтична фантазияЛюбовта като романтична фантазия е само действие на

„призрака на илюзиите", тоест на идеализирания образ в индивида. Когато индивидът се отдаде на илюзии, за да отвърне на подсъзнателните изисквания на „призрака на илюзиите", любовта настъпва като романтична фантазия.

За да се постигне цялостно разбиране на любовта като енергия, трябва да разгледаме два основни, неизменни принципа във Вселената - живота и смъртта. И двата съответстват на конкретни сили, а не на абстрактни идеи. Ако си послужим с термините на психоанализата, можем да наречем живота и смъртта съответно Ерос и Танатос. Тук ще си послужим с тези термини, защото са добре известни, но с уговорката, че в херметическата наука те съответстват не само на психологични понятия, но и на обективната и субективната енергия.

Ерос и Танатос са физически конкретни енергии, които

действат в цялата Вселена. Космическият Ерос е универсален съзидателен принцип, а човешкият Ерос е онази негова част, която въздейства върху индивида и предизвиква различни прояви на любов. Любовта не е само абстрактна представа - тя е и конкретен вид енергия, който може да се открие в индивида, дори когато науката не свързва този вид енергия с любовта и твърди, че любовта е само абстракция. Силата на любовта е особен вид магнитна енергия, действаща в човека, а центърът й се намира в гръбначния стълб. Всъщност, вместо да твърдим „Обичам те с цялото си сърце", би трябвало да кажем „Обичам те с целия си гръбначен стълб". Енергията на любовта е магнитна сила, пораждаща любовен нагон, свързан повече с емоциите и чувствата, отколкото с мисленето. На следната диаграма са показани космическият и човешкият Ерос и техните аналогии:

фигура 4

ЧОВЕШКИ ЕРОС

Еротичната енергия представлява само част от космическия Ерос, който действа на човешко ниво, като предизвиква любовния подтик. Сексът и Еросът не са еднозначни неща, защото половите органи отговарят само на едно от нивата на проява на човешкия Ерос, който се изразява в посочените по-долу нива. Те могат да се разглеждат като спирала, която става все по-тясна към върха си, преминавайки от сексуалното към духовното.

1. Сексуално ниво

2. Емоционално ниво3. Интелектуално ново4. Ментално ниво5. Духовно ниво

Тези нива определят разликите в качеството на любовта и степента на връзката й с животинската или истинската човешка природа. Засега ще остави настрана понятията фалшива и истинска любов и ще анализираме възможностите за съюз при човешката двойка. В спиралата на любовта има различни положения, както показват следните примери.

Повечето хора, които познават само физическата любов, се намират в основата на тази спирала и представляват първото сексуално ниво.

Малко по-нагоре по спиралата са онези, които прибавят емоциите към физическия секс и имат по-висш тип връзка. Те заемат второто ниво.

На третото ниво двойките общуват сексуално, психически и интелектуално с пробудено вътрешно съзнание, което е много рядко. Двойките, чиито взаимоотношения са единствено на интелектуално ниво, не са включени тук.

На четвъртото ниво са двойките, които са напреднали херметици и са постигнали цялостно общуване във всички аспекти на Аза, но все още не са осъществили дълбоко духовно общуване.

Накрая, на петото ниво, намираме единствено високо развити херметически двойки, постигнали съвършено духовно и цялостно общуване. Любовта при тях е взаимоотношение между две същества, чиито дух се проявява чрез мозъка и поради това връзката се осъществява с по-високи вибрационни честоти.

Всяко от тези нива съответства на вибрационна честота, с която се измерват степените на съвършенство в любовта и може да се използва, за да се определи доколко истинска или

фалшива е връзката на влюбените от гледна точка на „идеалното съвършенство" (вж. фиг. 5).

Тези нива на проява на любовта са свързани и със степените на егоизъм. Колкото по-сексуална е връзката, толкова по-егоистична е тя и обратно, но не трябва да правим грешката да определяме фалшивата любов като егоистична, а истинската любов като алтруистична. Ако има синоним на истинска любов, предаващ вярно характера й, то по-подходящ термин ще бъде съзнателност в смисъл на по-голяма будност, критичност и мъдрост. По-съзнателният индивид естествено е по-неегоистичен, не защото е програмиран така, а като логична последица на високите си вътрешни критерии.

Описаните пет нива не представляват строго определени позиции, а се докосват и застъпват, защото показват степента на проява на любовта. Например, второто ниво не започва от някаква въображаема нула, а непосредствено над единицата, където завършва първото.

Ако първото ниво завършва на десета степен, първата степен на второто ниво ще бъде единайсет. Всичко това ни помага да разберем, че във всяко ниво има степени и всяка от тях отговаря на по-висока или по-ниска позиция в спиралата. Например, нека заместим степените в нивата с номерирани деления - примерно, ниво едно е от едно до десет- ниво две от единайсет до двайсет и шест и т. н. Важното тук е да разберем широкия кръг възможности, съществуващ в границите на всяко ниво. Двойка, намираща се на първото ниво, не може да се оценява с прибързана количествена класификация, защото нивото е само база за по-дълбок анализ. На същото това първо ниво може да има хора както със здрава, така и с нездрава модалност. Това се среща чак до трето ниво. Същото важи при оценката на развитие не само на двойката, но и на отделния индивид.

фигура 5

5. ДУХОВНО НИВО

4. МЕНТАЛНО НИВО

3. ИНТЕЛЕКТУАЛНО НИВО

2. ЕМОЦИОНАЛНО НИВО

1. СЕКСУАЛНО НИВО

СПИРАЛАТА НА ЛЮБОВТА

Какво става, ако жена на първо ниво се свърже с мъж на трето ниво? В този пример ситуацията се стреми към постигане на устойчиво състояние на нивото на мъжа, въпреки че в някои случаи двойката може да намери някаква „златна среда".

На всяко ниво в любовната спирала се срещат сексуални, емоционални и интелектуални индивиди. Положението в спиралата не показва дали индивидът е добър или лош, защото сексуалният индивид на първо ниво може да е добър въпреки своя инстинктивен център на притегляне, докато някой интелектуален индивид, примерно на трето ниво, може да е перверзен. Културното възпитание на индивида в смисъл на познания, а не морал, не оказва влияние върху дали той е добър или лош. Перверзните индивиди може да са както много невежи, така и висококултурни, защото познанието само по себе си не е конкретно, а неутрално.

Същото положение се наблюдава в любовната спирала. Сама по себе си тя е неутрална, но хората стоят на различни еротични нива с по-висока или по-ниска вибрационна честота, която принуждава индивида да реагира според вътрешното си развитие.

Неутралността на спиралата изчезва на четвърто ниво, тъй като за да притежава съзнание, индивидът трябва преди всичко да си служи със законите на универсалната хармония, които по същността си не позволяват никакво перверзно или злонамерено действие.

Спиралата разкрива тайната на любовта. Тя обяснява защо всички видове любов са равностойни от енергийна гледна точка - те се задвижват от една-единствена енергия, но се проявяват на различни вибрационни нива. Всеки вид любов, включително братската, алтруистичната, християнската и майчината, е в основата си еротична любов, защото във всички случаи Ерос е задвижващата сила и принуждава индивида да действа в определена равнина на проява на любовта. Може да се твърди, че няма човешко творение, което да не е плод на любовта, дори най-разрушителните действия са вдъхновени от тази сила, макар в този конкретен пример проявата й да е опорочена. Любовта е силата на живота. Тя е енергията, която поддържа метаболичните и клетъчните процеси- тя е тази, която внася ред в законите на цялата Вселена. Танатос - силата, която разрушава, за да . създава нови форми на живот, не е нищо друго освен обратната страна на Ерос.

фигура 6

СТЕПЕНИ НА СПИРАЛАТА НА ЛЮБОВТА

Посредственият мъж обича жената със „същата любов" като индивида, притежаващ висши човешки способности. Неговата еротична енергия протича към по-ниски нива само защото му липсват висши качества. Това обяснява защо една и съща енергия подтиква крадеца към кражба, развратника към разврат и Леонардо да Винчи към върховете на науката, духа и изкуството. Единствената разлика е в това, че да Винчи използва зараждащата сила на Ерос, за да се изкачи по спиралата. Той извършва сублимиране, което му позволява да създава деца, но не деца от плът, а творения на ума.

Творческата или еротичната енергия не е секс, а е зараждащата сила, която придава сексуалност на индивида. Тя е още един елемент от съзвучието, което съставлява физическия живот и всички негови биологични и психологични процеси - емоция, мисъл, интелигентност, дух, душа и съзнателност. Част от тази пораждаща сила не зависи от волята на отделния човек и представлява това, което поддържа живота, но друга значителна част протича по канали, управлявани от индивида според неговото

човешко качество. Тази сила издига или принизява индивида в зависимост от действията му.

Следователно любовта е всички тези неща:

1. Първична енергия и съзидателна сила2. Вид отношение между двама3. Вид отношение с околната среда4. Потребност на колективното несъзнавано на

човечеството5. Конкретна ситуация, в която индивидът е поставен по

отношение на еротичната спирала.

Що се отнася до отношението на влюбената двойка, съществуват три възможни ситуации.

1. Равновесие2. Неравновесие3. Смущения

Тези точки се отнасят до количеството и качеството на потока енергия в човешките същества по време на половия акт, който не зависи аг посочените нива на любов и поради това поражда различни възможности за еротично общуване на двойката.

Истинската любов е цялостно общуване между лица от срещуположни полове, които чрез тази връзка образуват андрогенно същество, и което се допълват взаимно, но всеки запазва самоличността и способността си за самореализация. Емоциите, инстинктите, мислите и състоянията на съзнателност, породени от този съюз, не са любов, а деца на любовта.

Това разкрива загадката на истинската любов: любовта не е сливане на двамата партньори в едно същество, а тяхно допълване, за да се образува трети индивид - андрогенно

същество, тайнствено дете, в което двойката се слива, като всеки от двамата запазва индивидуалността си. За да успее, двойката трябва да постигне съвършено общуване в сексуалната, инстинктивната, емоционалната и интелектуалната сфера. Сексуалното общуване не означава само коитус, защото ако беше така, всеки, които е неспособен за коитус, би изпитал липсата на тази връзка. Сексът протича на енергийно, както и на физическо ниво чрез половите органи.

Двойка, която постигне висша реализация, управлява съзидателната сила, като постоянно се обновява и по този начин избягва магнитна стагнация. Собствената й магнитна енергия се обновява при пропорционалното и хармонично обединяване в половия акт, който може да се проявява физически или енергийно. Този балансиран тип връзка е представен символично на диаграма 7, която показва пропорционалното протичане на еротична енергия чрез секса, сърцето и интелекта, като се постига пълен контакт. По всеки от тези канали протича една трета от общия поток еротична енергия.

На фиг. 8 е показано неравновесното положение, причинено от непропорционален съюз, където по-голямото количество еротична енергия протича през половите органи за сметка на емоционалната и интелектуалната чувствителност.

От горните обяснения става ясно, че съществуват два типа сексуалност: едната е органична или физиологична, а другата -„невидима" или вътрешна, чиято истинска природа е магнитна и е свързана с протичането на човешкия Ерос в индивида.

фигура 7

БАЛАНСИРАН ИЛИ ХАРМОНИЧЕН КОИТУС

фигура 8

НЕБАЛАНСИРАН ИЛИ НЕХАРМОНИЧЕН КОИТУС

Половият акт, описан подробно в много учебници, винаги следва една и съща физиологична механика. Всички хора имат сходни реакции към външната страна на секса. Достатъчен е най-прост физически преглед, за да разберем дали даден човек е мъж или жена. При магнитната или вътрешната сексуалност обаче настъпва нещо съвсем различно, тъй като индивид от мъжки пол може да има женски магнетизъм или обратното, в зависимост от вибрацията, която индивидът придава на своето магнитно поле.

Качеството на органичния полов акт се измерва с простото удоволствие от коитуса според неговите психологични характеристики, продължителност и едновременното настъпване и сила на оргазма. Съществува обаче друг неизвестен полов акт, който свързва физическия

коитус със „магнитното общуване". Тъкмо от този цялостен акт се извлича истинската еротична реализация. В противен случай изпитваме само моментно удоволствие, последвано от вътрешна празнота или тъга - ясен признак, че не е имало магнитен съюз. Магнитният коитус в по-висшата си модалност е възможен само за малцина, защото културното наследство на човечеството не приема продукта на известен тип познание. Така както съществуват характеристики, свързани с физическата сексуалност, като големината на пениса и способността му за ерекция при определени стимули, има и условия, отнасящи се до магнитната сексуалност. Трябва да не забравяме, че половите органи са постоянни, тоест те са неизменна част от нашата анатомия и са биологично унаследени. Магнитната сексуалност не се унаследява като качество- тя съществува само при човек, намиращ се на първично ниво и донякъде прилича на така наречения животински магнетизъм. В себе си индивидът притежава човешки Ерос в неразвит или ларвен стадий, способен единствено на животински реакции. Може да кажем, че в това състояние съществува „потенциален магнитен секс"- невидим пенис или вагина, които са недоразвити като при децата. Ето защо индивид, който няма развита магнитна сексуалност, преувеличава значението на физическата, като набляга на гениталиите и напразно се мъчи да намери цялостна реализация в любовта чрез секс на чисто животинско равнище. Гениталиите всъщност са животински. Магнитната сексуалност на висше ниво е „човешко-духовна".

Тъкмо този въпрос ни довежда направо до въпроса за „сексуалния грях". Всъщност той е свързан единствено с физическото общуване без по-висше магнитно присъствие. При чисто физическия коитус също има силни магнитни потоци, но те са с ниска вибрация, като при животните. Високоразвитият „магнитен секс" е съвсем различен и е свързан с магнетизма, получен от но-високо състояние на

съзнателност на индивида, което е чисто, незамърсено и с по-висока вибрация. Тази сила е ясно поляризирана. Половата й принадлежност е точно определена - тя е изцяло мъжка или съвършено женска. Тази енергия е тайната на първоначалното привличане между двата пола. Когато говорим за „сексапил", имаме предвид наличието на значителна магнитна сила, която обаче не е непременно по-висша от гледна точка на съзнателността.

Магнитната сексуалност поражда редица любопитни проблеми, които ще обсъдим по-нататък. За момента може да резюмираме горните обяснения така:

1. Съществува както физическа, така и магнитна, „вътрешна" сексуалност.

2. Магнитната сексуалност, която не се създава, е несъзнателна и има инфантилен, първичен характер. Тя е неясно определена и е с ниско вибрационно качество.

3 Цялостната сексуалност се състои от органичен секс и напълно изграден и развит магнитен секс.

Можем да представим схематично нарушената любовна връзка, където еротичният поток протича по неправилни канали и предизвиква редица смущения, като например анализираните по-горе случаи на истерия. На фиг. У е показано как емоционалният център „изсмуква" цялата еротична енергия, свързана със секса и я използва за собственото си стимулиране. Това може да стане по време на половия акт или независимо от него. При коитуса физическата сексуалност следва нормалния си ход, но ако магнитната сексуалност е нарушена, тя прескача нормалните канали и достига оргазъм чрез сърцето. Това причинява загуба на мъжките качества на мъжа и на женските качества на жената, защото необходимото съотношение на енергията е нарушено. Всеки притежава магнитна сексуалност, но само тези, които са се изградили херметически, достигат пълна

зрялост, издигане и развитие. Това е тайната на истинската мъжественост- - магнитен секс, наситен със съзнателна енергия, получена чрез по-висока еволюция. В това се крие и истинската женственост.

Голям брой перверзни на либидото са всъщност заболявания с магнитно-сексуален характер и могат да навредят на онези, които влизат в досег с тях, защото магнетизмът се излъчва и прониква в другите.

фигура 9

НАРУШЕНА СЕКСУАЛНОСТ

МАГНИТНА ВРЪЗКА МЕЖДУ МЪЖА И ЖЕНАТА

Всички хора притежават магнитна сексуалност, макар и в първична и необработена форма. Истинският „магнитен коитус" е цялостен полов акт, осъществен чрез физически и магнитен обмен. Тези, които нямат необходимото познание, могат да постигнат единствено първичен „магнитен контакт" между половете. Този тип „първичен магнитен коитус" е само имитация и карикатура на истинския магнитен съюз.

Първичният магнитен коитус притежава известно сходство с цялостния съюз. И в двата случая може да има магнитен сексуален контакт, като мъжът и жената не знаят това, без какъвто и да е физически контакт. Много хора общуват сексуално само чрез телесна близост.

Жената изпитва постоянна нужда от магнетизма на мъжа, докато той се нуждае от нея физически. От магнетична гледна точка, жената получава, а мъжът дава. За мнозина е

трудно да разберат значението на думата „вамп", отнасящо се до чувствена жена, пристрастена към флирта. Тя действително изсмуква мъжкият магнетизъм, той я поддържа и подмладява. Мъжете, които й се възхищават, не съзнават, че тя отнема част от собствения им магнитен заряд.

Не всички магнитни обмени са от вампиричен тип. Магнитният обмен е нормален и настъпва дори при двама души от един и същ пол, макар и не винаги на сексуално ниво. Двама мъже, които се ръкуват, срещат или прекарват известно време заедно, разменят магнетизъм с еднаква полярност. В този случай няма сексуален обмен- явлението прилича на вече споменатия пример със застоялата вода, но в случая то противодейства на загниването. Чрез този обмен на магнетизъм с еднаква полярност „застоялата вода" се задвижва и, така да се каже, се „насища с кислород", като самият магнетизъм се обновява при условие, че между двамата съществува приятелство и че са хора със здрава, уравновесена душевност, без отрицателни магнитни заряди.

Жената изпитва постоянна потребност от мъжкия магнетизъм и тази нужда е подчинена на закона на живота в херметически смисъл, тъй като „животът" е сблъсък на две магнитни сили с различна полярност. Жена, чийто магнетизъм е пасивен или женски, получава активната сила на мъжа, която на свой ред поражда нова енергия, щом срещне женска полярност. Мъжът задоволява потребността си от пасивната женска сила единствено чрез физически контакт с жената, защото за разлика от нея той може да поглъща пряко, чрез физическа близост, съвсем малко магнетизъм.

Ще споменем мимоходом, че ако мъжът използва презерватив, половият контакт за него е само мастурбация от магнитна гледна точка, защото по този начин не получава никакъв магнетизъм. Същото не важи за жената, тъй като тя, както вече казахме, не се нуждае непременно от физически контакт, за да поглъща магнетизъм. Тя може да го приема

чрез осмоза или тясна близост. В рискови ситуации обаче това не трябва да бъде причина да не използваме презерватив.

Вредата, причинена от мастурбацията, не се крие само в създаването на „магнитни демони", но и в отделянето на голямо количество магнетизъм, който е невъзстановим. Резултатът е противоположен на този при нормалния коитус, с който се постига равновесие. Онанизмът причинява голяма загуба на магнитна енергия, което засилва опасността от някои тежки болести поради отслабване на жизнените сили.

При онези групи жени, които по една или друга причина са лишени от мъжка компания, се наблюдават много заболявания, защото жените се нуждаят редовно от мъжкия магнетизъм. Тъй като женската природа е насочена към приемане, а не излъчване, когато жените само споделят магнетизма си без да има обмен, настъпват всевъзможни невротични и хистерични заболявания. Техният магнетизъм няма активен или положителен стимул и поради това се натрупва и „застоява". Не достига необходимият за него кислород (мъжкият магнетизъм). Поради тази липса малки или големи групи жени, изолирани от мъже, проявяват силно съперничество помежду си, което присъства скрито, дори когато са добри приятелки и взаимно се уважават. Този несъзнателен антагонизъм обикновено е толкова силен, че е трудно да се запази съгласие и сплотеност, и често възникват ожесточени спорове. За разлика от жените, в мъжките групи, като приемем нормалните изключения, преобладава другарство, взаимна помощ и стимулиращо съперничество. Изразът, според който жената е „ябълка на раздора", погрешно се тълкува като съперничество между мъже заради жена, докато всъщност проблемът е свързан с магнетизма. Ако има магнитен глад - нещо, което настъпва в група жени, живеещи заедно, се получава нервно неравновесие и те несъзнателно започват да подражават на мъжете. На повърхността излиза техният двайсет и пет процентов мъжки

фактор и те стават много агресивни. Обратно, мъжките групи обикновено разменят неприлични разкази за действителни или измислени сексуални приключения и така с въображението си заместват физическата потребност от жена. Едно любопитно явление настъпва под въздействието на алкохола. Той стимулира онази част от другия пол, която всички носим в себе си. Когато жените пият прекомерно, те стават необикновено агресивни (мъжка характеристика), а мъжете - учудващо сантиментални (женска характеристика) и често плачат.

Интересно е да отбележим какво става с единствения мъж в група жени. Във всекидневните си отношения с тях той изпитва постепенно отслабване на психологичната си мъжественост или магнитната си сексуалност и постепенно придобива женски черти, става нерешителен, слаб и колеблив. Ако тази ситуация продължи дълго, резултатът е толкова силен, че настъпва импотентност. В този случай мъжът се превръща в единствен източник на мъжки магнетизъм за групата жени, които поради присъщата си потребност от положителния полюс поглъщат неговата магнитна сила и го оставят празен и изтощен.

Този пример важи с още по-голяма сила в семейство, където жена с доминиращ характер има прекомерна власт върху съпруга и синовете си. Проблемът възниква почти неусетно, ако мъжът е стеснителен и неуверен, а жената има силен, властен характер. Тя постепенно поглъща неговия магнетизъм, а той става все по-женствен и покорен. От друга страна, съпругата придобива мъжки черти, става строга и деспотична, защото магнитната сила, която извлича от мъжа, смущава и разстройва психиката й.

Същото се случва със синовете на такава майка. Ако по някаква причина те не са достатъчно устойчиви, у тях ще се изградят женски характеристики и е възможно да възникнат сексуални отклонения. Тази ситуация става далеч по-сериозна, когато липсва бащата, майката е вдовица или

разведена и върху нея пада цялата тежест и грижите за семейството, особено ако тя самата има властен характер.

Вярно е, че има и други проблеми, например Едиповият и кастрационният комплекс, които могат да причинят загуба на мъжки качества у мъжа по други пътища и да станат причина той да възприеме пасивна женска роля, като така постепенно загуби активния си магнетизъм.

Когато в брака съществува равновесие, посочените смущения не възникват, а вероятността двойката и децата да се развиват хармонично е много по-голяма.

Жената зависи от магнетизма на мъжа, а той - от това да я притежава сексуално. Женският пол има дълбока потребност от активен магнетизъм. Мъжът изпитва силен физиологичен подтик да притежава жената, като по този начин освобождава силата на човешкия Ерос, натрупана в него. Когато тази енергия бъде потискана и трупана дълго време, тя може да прелее и да се прояви в извращение на емоциите и въображението или чрез отклоненията, характерни за садомазохизма. За жената е много по-лесно да запази целомъдрието си, защото тя непрекъснато получава задоволство от своя тип магнитен секс, стимулиран от силите, които извлича от заобикалящите я мъже. Същото нещо обаче не се наблюдава при мъжа, който е неспособен да поглъща съществени количества магнетизъм без действителен физически контакт. Въздържането е лишение, което мъжът трудно понася, защото еротичното налягане постепенно се натрупва и достига равнище, което може да засегне нервното и хормоналното равновесие.

Жената подсъзнателно знае тези явления - в тях се крие истинската причина за женското кокетство. Тя се стреми да бъде колкото може по-привлекателна, като използва най-съблазнителните дрехи, грим и украшения, но не за да търси съпруг или мъж - истинската й цел е „лов" за магнетизъм. Желанието да буди възхищение е не само средство да поддържа самочувствието си, но и подсъзнателен стремеж

да поглъща мъжкия магнетизъм, който получава, когато стане център на внимание и възхищение от страна на мъжете.

Има „вампове", които прелъстяват мъжете с единствената цел да изсмукват техния магнетизъм. В някои случаи те съвсем ясно изцеждат и унищожават мъжа емоционално и психически. Нещо по-лошо - щом жената-вамп види, че мъжът е безжизнен и изпразнен, тя веднага го напуска, защото той вече не я интересува. Трябва да се подчертае, че копнежът на жената за магнетизъм действа на практика според вътрешните й качества като човешко същество. Ако е издигната като човек, тя никога няма да бъде „унищожи-тел на мъже". Обратно - ако е амбициозна, безскрупулна, меркантилна, ако й липсват висши женски качества и е физически привлекателна, тя може лесно да се превърне в „човекоядка". С това поведение тя си нанася огромна вреда. Ако основната цел във връзката й с мъжа е да отнеме магнетизма и портфейла му, тя принизява женския архетип, божествената пораждаща сила на природата. Като естествен резултат от това поведение, а не като наказание заради него, тя рано или късно трябва да плати за алчността си. Този тип жена „губи душата си". Тя трябва да се задоволи с лош заместител на душата, съставен от откъслечни, слепени и опетнени остатъци от силите, които е погълнала. Тук стигаме до необходимостта да обясним тайната на женската душа, което ще сторим на следващите страници.

В сферата на магнитните отношения между мъжа и жената трябва да разгледаме магнитните полярности и влиянието им, като анализираме инстинктивните, психичните и мозъчните полярности. Мъжките и женските качества се изразяват различно в органите на всеки пол. Мозъкът, например, при жените е активен и с мъжки характеристики, докато при мъжете е пасивен, с женски характеристики. Освен това, жените са женствени в сексуално инстинктивен смисъл, но клиторът е с мъжка

полярност. Мъжете са мъжествени в сексуален смисъл, но простатата има женска полярност. Както при мъжа, така и при жената сърцето е андрогенно - то притежава качествата на двата пола или двете полярности.

Този ключ към загадките на взаимоотношенията на двойката ни разкрива защо мъжът разчита интелектуално на жената. Мозъкът е матрицата на мъжа и той остава интелектуално стерилен, докато не бъде психично оплоден от жената. Може би това е една от причините, подтиквали средновековния рицар да търси дама на сърцето си. Тя трябвало да бъде женствена, да вдъхновява благородния рицар и да опложда неговата интелектуална матрица, за да твори в областта на разума. Тази динамика обяснява и привидните различия в произведенията на някои поети и писатели, когато по някаква причина се разделят с любимата си и започнат връзка с друга жена. Въздействието понякога е толкова силно, че те напълно губят блясъка, присъщ на творбите им преди раздялата с първата жена. По-късно, в зависимост от съдържанието на мозъка на новата жена, творбите на такъв мъж се свеждат до ритуален акт не по отношение на културното, техническото и професионалното им изпълнение, а що се отнася до качеството, чувствителността, разбирането и дълбочината. Разглеждан херметически, мъжът не е творец в света на разума и се нуждае от съюз с жена, за да създава в тази сфера. По същия начин жената не е творец в сферата на инстинктите й за тази цел се нуждае от силата на мъжа.

Това обяснение показва, че наред със създаването на деца от плът, между мъжа и жената могат да се зародят много други неща. Този възглед сочи и голямото значение на обучаването на човешката двойка, която според степента на познание, хармония, човечност и качество, може да има сублимиращо или разрушително въздействие върху индивида.

Съвършенството на енергията в двойката може да извиси

всеки от двамата до небето, да го хвърли в ада или да го държи неопределено дълго във възможно най-блудкавото чистилище. Много мъже никога не постигат определени цели, защото нямат необходимата подкрепа, за да използват силата на волята си за действителното си осъществяване. Когато Архимед изрича думите: „Дайте ми опорна точка и ще повдигна света", той няма предвид физическата страна на нещата, а едно езотерично херметическо понятие. Лостът в това сравнение е волята на мъжа, а опорната точка - жената.

ЗАГАДКАТА НА ЖЕНСКАТА ДУША

Древният Сфинкс е символ на предпазливостта и секретността, затова при разкриването на херметическите тайни на любовта ще следваме повелите на благоразумието. Не би било правилно да разбулваме Изида пред онези, които не я ценят. Човек може да съзре само за миг нейната вечна и безсмъртна красота - цел, преследвана от търсачите на истината и философите на всички времена. Макар мантията на Изида да е тънка, тя трябва да остане забулена. Задачата на херметизма е да повдигне булото на Изида, но за да се срещне с нея лице в лице, човек трябва да е истински херметик, преминал през трудните, болезнени и продължителни изпитания, на които природата подлага търсещите голата истина.

Оттук нататък призоваваме скритите пазители на природните тайни да закрият очите на недостойните, за да не прозрат същността на познанието, предадено в тази книга. Те могат да постигнат само празно и програмирано разбиране на „думата", но не и на по-дълбокото й живо значение.

Великите символи на универсалния дуализъм са винаги свързани с човешкото същество. Херметическата традиция поддържа твърдението, че „Бог не съществува". Това загадъчно изречение не отрича Висшето същество, тъкмо

обратното - то му придава по-рационално и по-конкретно съществуване, което е не по-малко мистично поради връзката му с човека. Навлизайки по-дълбоко в тази тема, трябва да отбележим, че всичко във Вселената съществува по двойки: мъжко и женско, активно и пасивно, светлина и тъмнина, живот и смърт, яйцето е символ на жената, която е пасивният зачеващ принцип в природата, а спермата - символ на мъжа, който е активният принцип. Мъжкият и женският принцип представляват двете половини на едно цяло, сходни по своята противоположност, но не равностойни. Според Библията Бог е създал Адам от пръст, но Ева била направена от реброто на Адам, докато той спял. Част от загадката на жената се крие в този прост символичен разказ -мъжът и жената са създадени различно. Ева е породена от самия Адам. В това отношение Библията, разбира се, няма предвид телесното й съществуване, а по-скоро съществуването на душата й. Често се спори дали жената има душа и великите мислители, например свети Августин, изпитват сериозни съмнения по този въпрос. Според херметическите предания, чиято мъдрост съществува още от времето на Атлантида и Лемурия, зад тази легенда се крие велика тайна и ние ще се помъчим да повдигнем малко завесата.

Важна тайна е съществуването на трансцедентална разлика между девственицата и жената, която вече е имала сексуална връзка. Тази разлика е толкова голяма, че девственицата действително няма душа, а я получава от първия мъж, който я обладае сексуално и разкъса химена. Преди това събитие, девственицата притежава единствено колективна, но не и индивидуална душа. Тя заедно с всички други девственици има обща душа, която всъщност е душата на природата, въплътена в нея. Хименът е печатът на природата. Той е защитата, поставена от природата в нейния жив храм - жената. Когато този печат бъде разчупен чрез сексуално посвещаване, в жената се заражда една сила,

която остава с нея завинаги - нейната човешка душа. Дотогава тя има единствено първична душа, образувана от елементалната субстанция на природата.

Женската душа може да притежава по-нисш или по-възвишен характер, който определя щастието или мъките в живота й според качеството на първата й сексуална връзка, защото това събитие в голяма степен определя бъдещата й съдба. Това зависи главно от еволюционното ниво на посвещаващия и от състоянията на съзнателност, които той изживява по време на коитуса, както и от неговата нежност или грубост. Ако мъжът притежава долна и страстна природа и психичният център на тежестта е в стомаха и тестикулите, ако е пасивен, женствен и страда от комплекси, жената със сигурност ще приеме изключително негативна сила, която ще е причина за нещастно, злочесто съществуване. По-нататъшните й сексуални отношения с други мъже няма съществено да променят първоначалната душа, а само ще прибавят нови елементи като допълнения към основното ядро, получено по време на посвещаването. Например, ако първият мъж е груб, неморален и покварен, а вторият - истински светец, влиянието на втория няма да е достатъчно да заличи отпечатъка от първия - той ще се запази завинаги като основен елемент на душата.

Сексуалното посвещаване наистина е най-важното и решаващо преживяване за една жена, защото определя дали ще е щастлива или не, дали я очаква духовно издигане или падение. Наред с това тя остава психологически свързана с посветителя си, дори никога вече да не го срещне физически. А и как би могло да бъде другояче - тя е получила душата си от него така, както мъжът е получил своята от Бог. Девственицата, посветена от мъж с по-висока степен на развитие, който е съзнателно буден, позитивен, интелигентен ' и уравновесен, ще бъде възприемчива към всички елементи, нужни за нейното щастие, благополучие и духовно издигане.

Някои сигурно ще възразят, че това е голяма несправедливост, защото по този начин сексуалното посвещаване слага печат върху жената и ако е негативно, изключва бъдещето й щастие. Вътрешният характер на Природата е аморален, извън доброто и злото и в основата си е безразличен към моралността, защото е над тези понятия. Ницше определя собствената си философия като „аморализъм" и твърди, че „свръхчовекът" не може да спазва общоприетите морални норми. Нещо повече, човешката етика представлява само нормите на поведение, смятани за приемливи от определено общество в даден исторически момент. Природата е вечна и безкрайна, извън доброто и злото и се придържа единствено към правилата на играта, зададени от Създателя. Хората страдат, когато нарушат тези правила. Най-сериозният проблем е, че те се отклоняват от пътя на духовната еволюция и я заместват с трескаво търсене на удоволствия и чувствен комфорт, което е причина да забравят правилата на играта, дори да са ги знаели. Тези правила не са част от културната история на човечеството и могат да бъдат открити единствено чрез целенасочени усилия и лично желание.

Независимо от индивидуалното качество на жената, позитивното или негативното влияние на мъжа, който пръв я е обладал, ще си остане главното в нейното сексуално посвещаване. Валидността на това твърдение, било то справедливо или не, може да се провери чрез лични наблюдения. Първият сексуален контакт на жената е свързан с голяма опасност, защото в този момент, тя се ражда като „човешка душа" и напуска елементалната сфера. Нейната рудиментарна елементална душа, която няма индивидуалност, не загива, а се оформя и приспособява към вибрационните енергийни модели на мъжа. Ако например мъжът е песимист, това. се отпечатва върху елементалната душа на жената също като снимка от негатив.

Какво се случва с жената след първото й сексуално

изживяване? Как изгражда отношенията си с мъжкия пол като цяло? С тези въпроси стигаме до други природни тайни, например символичното свързване на жената с яйцето. Също като земята, тя дава живот на всички семена, които проникнат в нея, независимо дали са добри или лоши, положителни или отрицателни. Майката Земя не прави разлика между отровни и полезни растения - в нея виреят и едните, и другите. По същия начин жената представлява истинско яйце, магнитен утерус, който зачева всички проникнали семена, получени от активното излъчване на мъжа. Това е голям проблем за „търсачката на магнетизъм", защото тя приема безразборно толкова много и различни видове вибрации, че напълно загубва психологичната си самоличност. Тези вибрации се сливат в душата й, като предизвикват различни сложни емоционални и психологични състояния. Душата на жената, загубила девствеността си, се състои от три нива:

1. Елементално или колективно ниво (първична душа на Природата)

2. Човешка душа, получена от първия мъж.3. Психосексуални вибрационни еманации, получени от

мъжкия пол като цяло.

Както е показано на фиг. 10, жената може да се изобрази като съд или чаша. Нека да си представим, че тя е чашата, а съдържанието е душата, получена от първия мъж в живота й чашата има две различни нива - първото съответства на получената душа и не позволява изтичане на съдържанието.

фигура 10

Над него обаче се намира второ ниво, което е отворено и приема нови и бъдещи сили. Това второ ниво е защитено с магнитен кръг или овоид и се състои от енергии, които макар и да оказват силно въздействие върху жената, не променят първичното съдържание, а вместо това са причина тя да стане носител на злощастни или благоприятни вибрации и събития.

Понякога жената предава тези сили на мъжете, с които има сексуална връзка, излъчвайки позитивни или негативни вибрации, получени от мъжете, с които е имала отношения в близко или далечно минало. Затова женската душа с толкова сложна и променлива, затова мъжът я разбира толкова трудно. Истината е, че тя самата изпитва внезапен подтик да върши неща, които всъщност не иска, или пък изживява негативни емоционални състояния, без да знае какво ги е причинило. Това се дължи на силите, които приема в своята „чаша", в своя магнитен утерус, а също така от мъжете, които са я погледнали с желание или възхищение.

Има жени, чието съдържание може да се замърси или опорочи от определени мъже до такава степен, че такива мъже превръщат истинската природа на жената в „кофа за смет". Има и други, които носят само положителни сили. Конкретната ситуация зависи не само от получаваното, а главно от това, което жената приема или допуска да влезе в

нея. Магнитният овоид на женската душа, който предпазва чашата, се отваря само когато нещо дълбоко вътре в нея изпита привличане към силата, която се стреми да проникне. По този начин тя приема или отхвърля тази сила в зависимост от степента на вътрешна еволюция, духовно издигане и психическо равновесие. Една жена може да е чиста и на шейсетгодишна възраст, дори след като е имала много изживявания, и обратно, тя може да е замърсена и опорочена още на четиринайсет години. Тъкмо силата на нейното духовно качество, нейният вътрешен произход, може да я спаси от негативна първа сексуална връзка, дори да е млада и неопитна. Това качество представлява смес от наследствеността, образованието, личните усилия и грижи и чувството за отговорност.

Истински интелигентните хора ще разберат, че женският пол е носител на кармата на човечеството, тоест носител на причините, които по-късно, когато бъдат предадени на мъжа, ще се проявят в конкретни следствия. Жената ментализира мъжа в мозъка си и той изпълнява всичко, което тя му предава от съдържанието на своята чаша. Съдбата на света всъщност не зависи от мъжа- тя е в ръцете на жената. Съществува само един начин за подобряване на духовното и човешкото състояние на хомо сапиенс - да се признае и върне на жените мястото, което наистина им принадлежи като „майки на света". За да заслужат това обаче, жените трябва първо да се освободят от веригите на мъжката агресивност, която е само израз на неговата духовна и вирилна импотентност. Жените трябва да постигнат равенство с мъжа и да поемат своята отговорност като създатели на един по-добър свят. Това е истинското, по-висше майчинство, различно от раждането на деца от кръв и плът. Съзидателната способност на жените е кастрирана от нормите на поведение, наложени от обществото и от строгия лицемерен морал, който ги принуждава непрекъснато и невротично да потискат своето либидо, сякаш

сублимирането не съществува като възможност. Моралът изисква непрекъснато преутвърждаване, но не чрез потискане, а чрез вътрешна съзнателност на индивида, премахване на всички лицемерни морални норми, които налагат лъжата и измамата и заместването им с повече честност и яснота в живота на хората.

Като че ли съществуват някакви коварни течения, които са заинтересовани да държат на всяка цена жените във второстепенно положение и да не им дават възможност да постигнат интелектуално развитие, лични свободи и отговорности наравно с мъжа. Като че ли съществува особено желание жените да остават в подчинено положение и по този начин да се попречи на всяка възможност за създаване на по-добър свят. Несъмнено има групи, които ще пострадат от свят с по-малко егоизъм, повече духовност и повече братство.

Според общоприетото схващане, мъжете управляват света. Тъкмо обратното, мъжът изпълнява менталните заповеди на жената, защото именно нейният мозък, който има мъжки характеристики, го опложда. Но жената спазва правилата на игра и допринася за поддържането на илюзията, че мъжът е този, който има власт - нещата са стигнали толкова далече, че „дясната ръка вече не знае какво прави лявата". Жената е толкова раздвоена на две ясно разграничени части, че вече не знае към коя от тях принадлежи: към онази, която се подчинява на мъжа и му се покорява, каквато е външната видимост, или към вътрешната част, която, водена от желание за неподчинение, безчувствено властва над мъжа, без той да го съзнава. Същевременно жената си дава вид, че му се покорява. Питаме се дали решенията на мъжа са наистина негови или са родени в женския мозък. В светлината на този сценарий отговорът остава открит. Много важно е да се сложи край на измислицата за мъжкото превъзходство и мъжете да се откажат от агресивното си поведение. Жените пък трябва да

изоставят позата на беззащитни деца. Ако те наистина са равноправни и се научат да развиват интелигентността си и различни умения, а не само биологичната си способност да раждат деца, ще е възможно да използват правилно менталните и зачеващите си способности и да участват в създаването на по-добър свят. В противен случай, обречени да изпълняват ролята на родилки, те винаги ще остават извън висшите сфери на духа и интелекта. Разбираемо е, че ако жените са възпитани да бъдат нещо като „дойки", първата им грижа ще бъде да се омъжат, тъй като са научени, че трябва да имат деца. По същата причина, те нямат нито възможност, нито желание да се развиват в други области, което значително би разширило вътрешния им свят. Зачеващата способност на жените е принизена до продължаване на рода, за тях остава скрит фактът, че могат да се реализират чрез разнообразни възможности, които далеч надхвърлят предлаганото от някаква професия или талант.

Разбира се, има много жени, които отхвърлят ролята на майка и стават изключителни професионалисти, творци или лидери на различни каузи. Интелектуалната жена обаче е изправена пред същата опасност като жената-майка. Опасността се състои в постепенно намаляване и загуба на женствеността, тъй като такава жена е тласкана от стремеж да се състезава с мъжете на равна основа. Виждаме много жени с високо развит интелект, които са допуснали атрофия на женствеността, защото не знаят как да поддържат вътрешно равновесие. За да илюстрираме този проблем, ще разгледаме два противоположни типа жени:

1. Инстинктивна или „утробна жена". 2. Интелектуална жена.

Инстинктивната жена е тази, чийто мотивационен център не е в мозъка, а в утробата. Неспособна интелигентно да се

справи с различни ситуации, тя реагира с чувствата си, като животните- тя е роб на инстинктивните си импулси. За разлика от нея, интелектуалната жена анализира всичко и оформя по съответен начин поведението си, защото мисленето й е по-силно отколкото нисшите импулси. Но тя често реагира на хора и ситуации безчувствено и неженствено.

Съществува и трети тип, който може да наречем „уравновесена жена". Тя използва съзнателно сърцето си, за да намери равновесие между инстинкта, емоциите и интелекта си. Нейният езотеричен символ е числото 8 - в него интелектуалните и инстинктивните потоци се пресичат и регулират взаимно в средата, в сърцето й. Уравновесената жена не се интересува от майчинството, защото ако желае да стане майка, свободно прави това като едно от средствата за самореализация. Ако не желае, тя насочва зачеващата си сила към света на философията, изкуството, науката, образованието или други области на изява. Правилното развитие на емоционалната чувствителност, самоконтролът и господството върху себе си, позволяват на жената да стане цялостно същество, което може да надхвърли инстинктивните сили на природата вътре в себе си.

Изключително важно е да разберем, че жената е първопричина за щастието или злощастието на семейството, на нациите, на целия свят. Тя проектира емоционалните си състояния чрез мозъка си и опложда мозъка на мъжа положително или отрицателно според състоянието на душевността и въображението си. Вече споменатият тип жена, която винаги поставя финансовите интереси пред любовта, има вътрешен живот с много ниска вибрация и се управлява изключително от животински егоизъм. Такава жена поражда у мъжа егоистични мисли, материалистично поведение, безчувственост, грубост и безчовечност, като по този начин допринася за изграждането на меркантилно, егоистично, насилническо и покварено общество.

фигура 11

МОЗЪК

СЪРЦЕ

СЕКС

УРАВНОВЕСЕНА ЖЕНА

фигура 12

МОЗЪК

СЪРЦЕ

СЕКС

ИНСТИНКТИВНА ЖЕНА

фигура 13

МОЗЪК

СЪРЦЕ

СЕКС

ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА ЖЕНА

Жените не разбират, че са като земята и всичко, което заченат или проектират извън себе си, се връща обратно при тях. Индивид, чийто мисли са оплодени от низките мисли на

жената, неизбежно след време ще се отнася към нея със същия егоизъм и липса на любов, които е получил. Жената опложда мисълта на мъжа, но в замяна винаги получава от него нещо равностойно. Ето защо жени, които продават тялото си на един или много мъже, трябва да платят цената да бъдат считани за предмети или „вещи", които лесно могат да бъдат изоставени или подменени. Обратно - жена, която отдава любовта си на мъж, достоен за нея, винаги ще бъде обичана. Изключение от това правило е жената, отдаваща се на мъж с ниско човешко качество, който я улавя в чувствения свят на долни страсти, без да й отвръща с никаква любов.

Внимателният читател, който знае как да чете между редовете и да надхвърля буквалното тълкуване, ще открие в тези обяснения дълбоки тайни за човешкия живот. Той ще проумее тайната на щастието в любовта, стига да има възприемчив и гъвкав ум и да не е ограничен в рамките на строга религиозна или културна програма. В противен случай, той няма да разбере нищо. Онези, които сляпо отхвърлят всичко неразбираемо, няма да проумеят целта на тази книга. Тази книга, както и останалите от нашата поредица, за едни може да се окаже врата към нещо с висша ценност, а за други - праг, който не води никъде.

ТАЙНАТА НА КАРМАТА

В горната глава посочихме, че жената е носител на кармата, носител на вибрациите, заложени в нея не само от мъжете, които са я обладавали сексуално, но и от всички други, които са я погледнали със сексуално желание# В нейната чаша се съдържат не само вибрациите на чисто възхищение, което са изпитали към нея достойни мъже, но и похотливите вибрации на мъже, водени от болни или порочни подтици. Като „приемник" на мъжкия магнетизъм, тя може лесно да се замърси, ако вътрешната й моралност не

е достатъчно твърда и ако не притежава сила на характера. Без значение е колко привлекателна и чиста може да изглежда външно една жена - важна е вътрешната красота и чистотата на душата й. Качествено жената е това, което излъчва от душата си. Обикновено виждаме само външната й обвивка и не знаем нищо за нейното съдържание, което може да бъде както положително, така и отрицателно. Наистина, какъв вид лудост би подтикнал някого да пие от чаша, без да знае какво има в нея? Чашата, от която пием, може да е много красива, но може да съдържа и отрова. При жената, разбира се, това става несъзнателно, без злонамереност от нейна страна. Добре известно е, че има жени, които носят злощастие и други, които са причина за различни положителни, щастливи събития. Това зависи от съдържанието на чашата, с други думи, от кармата, която жената носи в себе си. Когато мъжът се обедини сексуално с жена, той никога не знае дали ще получи целувката на смъртта и провала или диханието на живота и успеха. С посредничеството на жената, мъжът приема семето, което покълва в него и по-късно дава плод под формата на действия или материални творения. Жената е пораждащият мозък, а мъжът - ръцете, осъществяващи материалното творение. Жената управлява света на разума, мъжът - света на материята.

Когато положителна жена има дълъг брак с положителен и преуспяващ мъж и той внезапно умре, тя често се омъжва повторно. В този случай новият съпруг, дори да е бил нещастен или негативен човек, претърпява учудваща промяна, като малко по малко става по-силен и по-позитивен, докато достигне положение, сходно с това на предишния съпруг. Първият съпруг е всъщност онзи, който е вложил по-висока положителна вибрация в чашата. Много често се среща и обратният случай. Някои жени действително носят „лош късмет", дори „фаталност". Например, има такива, които овдовяват четири-пет пъти и

всичките им съпрузи загиват от насилствена смърт.Негативните сили, които мъжът предава на жената не са

под формата на карма, а на вибрации, които проникват в нея като спермата в яйцеклетката и резултатът може да бъде опорочаване, пречистване или просто никаква промяна. Възможната вреда, която мъжът нанася на жената, има друг характер, защото той засяга главно душата й, докато действията на жената са насочени предимно към материалната сфера. Порочният или негативен мъж принизява жената - жената с негативна нагласа унищожава мъжа материално.

Истинското значение, отдавано на девствеността преди брака, не се крие във физическия факт на непокътнатия химен, а в обстоятелството, че по този начин жената не внася отрицателна карма в съюза. За мъжа това означава сигурност - не се налага той да носи разрушителната карма на други мъже.

Интересно е да анализираме какво става при проституцията. Проститутката приема магнетизма на много различни мъже, които всъщност я използват като кошче за боклук, за да дадат воля на най-низките си, груби, нездрави подтици. Приемайки толкова много вибрации, душата й се изгражда от безброй елементи, докато се стигне до загубата на самоличност - характеристика, винаги видима за другите, колкото и добре да изглежда жената. Проститутката пада много ниско в човешката скала, но съществува надежда за спасение, ако бъде освободена от мъж, влюбен в нея. По нещо като чудо на природата, любовта я спасява до такава степен, че й дава възможност да помогне на любовника си да подобри материалното си положение. Тя слиза толкова ниско, че „достига дъното" и сега, намирайки спътник, който й дава любов, за нея няма друг път освен нагоре. Друга загадка на любовта е способността на мъжа да издигне жената духовно - жената обаче е напълно лишена от силата да спаси отклонилия се от правия път индивид, който с

изключение на някои редки случаи остава непроменен. Той просто използва жената емоционално и материално, а тя прахосва целия си живот, преследвайки химерата, че може да го спаси. Жената може да повлияе само върху материалния, но не й върху инстинктивния живот на мъжа.

Има и друг тип жена, която слиза по-ниско дори от проститутката в човешката скала. Това е жената, живееща в прекомерен лукс и удобство, която опорочава сексуалността си, като трескаво търси нови усещания, защото изобилието около нея я довежда до сетивно изтощение, след като невъздържано е опитала всевъзможни удоволствия. Тя може да се опорочи дотолкова, че в стремежа си да съживи притъпената си чувственост напълно пренебрегва морала и стига до всякакви крайности .

На другия полюс на женствеността намираме благородните, патриотично настроени жени, превърнали се в легендарни фигури в историята на страната си, издигнали своето либидо върху крилете на хуманни и безкористни идеали. Такива жени заемат важно място като представителки на по-висшата женска зараждаща способност.

Съществуват примери на древни цивилизации с развито философско познание, например древните гърци, които използвали проституцията по по-издигнат начин, с единствената цел да извисят мисловното и духовното ниво на гражданите. В някои храмове имало жени, специално подготвяни да станат „върховни жрици на любовта". Те трябвало да бъдат добре образовани, изтънчени, да свирят на един или няколко музикални инструменти, да притежават познания за философията и изкуствата. Те живеели в сграда непосредствено до храма и се грижели за сексуалното задоволяване на пътниците и мъжете, които търсели компанията им. Този вид сексуален обмен бил освободен от всякакви животински, вулгарни или порнографски черти, за разлика от днешната търговия със секс. Тъкмо обратното,

любовта се считала за свещен акт и възможност за сливане с божественото. Изкуството на тези жрици се криело в насочването на всички еротични и сексуални отношения към по-висши нива. Те никога не осъществявали акта без предварително да достигнат психологическа и емоционална хармония в атмосфера на висша изтънченост и елегантност. Този тип връзка не се свеждал само до еротичното, защото жрицата разпитвала временния си компаньон за обстоятелствата, задълженията и проблемите в живота му. Тя му давала съвети във всички области, в които била добре подготвена и разговаряла с него за изкуство, наука и философия. Благодарение на този обичай гръцката цивилизация достигнала върхове, които не са загубили блясъка си и до днес. Всички слънчеви цивилизации и култури познават тези тайни - оттам, например произхожда мистерията на „слънчевите девственици" - жриците, които служели не на висшата любов, а се подчинявали на природните сили. В традиционната японска култура гейшите също заемат важно място за запазване на някои духовни норми - роля, която западният мъж е неспособен да разбере. Великите цивилизации, като тези в Гърция и Египет, западнали, когато техните духовни и политически водачи загубили магическите ключове, които им били поверени от древната традиция.

Днес не се изучава и не се практикува духовна или психологическа дисциплина, чиято цел е подобряване на човешкия вид. Единствената грижа' на хората е да нахранят добре децата си и да осигурят добра емоционална среда за отглеждането и развитието им. Няма специален учебен предмет, предназначен за бременни жени, въпреки че през този период се полагат основите на детската душа. Всички жизнени и нервни състояния на майката през бременността по-късно оформят емоционалния характер на детето. Родителите безотговорно и невежо предават своята карма на децата си. Двойката почти никога не се замисля какво може

да предложи на детето, освен собствената си родителска гордост, надежди и удовлетворение. Библейската максима гласи, че греховете на бащите ще бъдат поети от децата. Обяснението на това загадъчно изречение е, че при оплождането или зараждането духът на индивида, който ще се роди, прониква през главата на бащата, преминава през мозъка и гръбначния стълб и така стига в утробата на майката. В това пътуване духът поема всички интелектуални и духовни влияния от бащата, като включва в себе си екстракта на психологическата му нагласа. По:късно, през бременността, нероденото приема влияния и от майката. Поради това тя трябва да живее през тези девет месеца по-възвишено, по-чисто, в мир и спокойствие, за да може да отпечата върху детето най-висши емоционални състояния. Ако майката прекара щастлива и спокойна бременност, непрекъснато заобиколена от позитивните хармонични въздействия на хубава музика или в съзерцаване на красотата във всичките й форми, детето ще възприеме тези плодотворни влияния и ще се развие по по-висш начин.

Важно е да се разбере, че въздържането от полови връзки през бременността е абсолютно необходимо, тъй като високият потенциал на психосексуалния разряд, свързан с тях, непоправимо уврежда деликатната нервна система на зародиша и по-късно се проявява под формата на различни нервни болести и разстройства във възрастния индивид. Обикновено поради невежество и незнание на тези факти хората не вземат никакви предпазни мерки и се отнасят със забележителна безгрижност към действията и емоционалните състояния на бъдещата майка - например, половото общуване продължава чак до последните месеци на бременността. В такива случаи родителите често предават силна негативна карма на детето, която подобно на библейското проклятие ще го преследва цял живот, освен ако в някои редки случаи то не успее да придобие познанията, нужни за неутрализиране на това негативно

наследство.Първият въпрос, който двойката трябва да си зададе, е:

„Какво можем да предложим на детето? Що за психическа наследственост ще му дадем? Можем ли да възпитаме детето позитивно?" Въпросът на херметическо ниво звучи така: „Какъв тип карма ще дадем на нашите деца?"

„Карма" е санскритското наименование на закона за причината и следствието - дума, която се използва често и е добре известна. Отношението между причината и следствието трябва да бъде разбрано, защото всичко се управлява от причинността. Кармата на индивида е сбор от причините, действащи по време на живота му, които неизбежно ще се проявят в щастливи или нещастни следствия в рамките на естествени периоди от време. Чрез загадката на кармата можем да разберем как индивидът задейства различни причини- как тези причини се натрупват, свързват се с причините на други членове на семейството му, а по-нататък с неговото село, град, страна и така образуват колективна карма, която може да доведе до разрушение и война или до просперитет и мир. фаталността може да се разглежда като неизбежен резултат на причина, задвижена от самия индивид, а свободната воля - като свобода за създаването на нови причини.

Тъй като споменахме децата, тук е уместно да посочим необходимостта да сложим завинаги край на мита, че децата обичат родителите си в същата степен, в каквато са обичани от тях. Истината е, че децата не се научават да обичат родителите си, докато не станат възрастни. Преди зрелостта си те просто се нуждаят от родители. Всички трогателни жестове, които родителите забелязват в децата и тълкуват като проява на любов, са само опити на детето да ги манипулира, за да получи нещата, с които е свикнало или желае. Детето се научава да се отнася с обич към майката, тъй като това е най-сигурният начин да задържи нейното внимание. То подражава на поведението на родителите си,

защото разбира, че така не само запазва получения стимул, но може да постигне и допълнителна „награда". Индивидът се научава истински да обича родителите си едва когато достигне зрелост. Преди това той просто ги търпи по необходимост. Една от най-големите грешки във възпитанието на детето е, когато родителите, заслепени от самообожание в огледалото на една биологична форма, родена от собствената им плът (детето), се заблуждават, че то ги обича заради самите тях. Всъщност детето отразява тяхното поведение. Родителите понякога изживяват огромно разочароване поради това погрешно убеждение. Те не трябва да очакват много от децата си и трябва с такава нагласа да им осигурят добро възпитание, което ще допринесе те да поемат собствената си обществена отговорност.

Този възглед за децата напомня определението на Фром за разликата между истинската и фалшивата любов: „Обичам те, защото се нуждая от теб" (фалшива любов) и „Нуждая се от теб, защото те обичам" (истинска любов).

Да не забравяме, че родителската любов рядко е неегоистична. Обичта на родителите към децата, особено през първите години, обикновено е форма на себелюбие чрез децата.

Накрая трябва да споменем цикличното повтаряне на „нещастия", причинено от семейните скандали. Всеки такъв скандал, който прехвърли известни граници и се превърне в истинска емоционална, интелектуална или словесна агресия, задвижва отрицателни причини, които рано или късно със сигурност ще предизвикат злополучни събития, болести, финансови проблеми, пречки, чувство на неудовлетвореност и неуспех. Сблъсъкът на психосексуална енергия между мъжа и жената винаги поражда „енергийни деца", създадени от първичния, непречистен магнитен секс на двойката. Тези енергийни деца са силите, които вибрират около двамата с огромна дисонантна енергия и оказват негативно влияние върху съдбата им. Интелигентната двойка полага големи

усилия да не изпада в разрушителни сблъсъци, пораждащи демонични създания, които по-късно ще продължат да се хранят с енергията на родителите си. При този тип раздори съдбата често се проявява в живота на някои хора под формата на истински „удари", които са следствия на негативни причини, създадени от двойката.

Друг проблем е лошият навик на някои жени да се обръщат с обидни или унизителни думи към съпрузите си - тъй като са създатели в света на ума и думите, те тровят мозъка на мъжа с негативни семена и чрез тази форма на негативно магьосничество след време действително го превръщат в плахо, затормозено, неуспяло, съсипано същество. Разбира се, реакцията на природата не закъснява и такава жена скоро изпитва същото върху себе си. Онова, което е проектирала чрез своята сила, ще й донесе болест, мъка, разочарование или фрустрация в същата мярка. Човек жъне каквото е посял. Колко пъти чуваме жена да се оплаква от съпруга си, да казва, че е неудачник, некадърник, глупак, дога-то всъщност е тласкана от ревност, накърнена гордост или заслепяваща амбиция? Такава жена не знае, че не само прави постигането на успех невъзможно за своя съпруг, но и натрупва страшно негативна карма, която рано или късно ще се стовари върху собствената й глава.

Нещо подобно наблюдаваме и при онзи тип агресивен мъж, който в пристъп на гняв срещу съпругата си, я залива с обиди. Въпреки че мъжът не твори в света на думите и разума, той действа инстинктивно и затова предава отровна енергия в енергийното поле (чашата) на жената, като по този начин замърсява и принизява нейната енергия. Такъв мъж не съзнава, че с поведението си се изправя срещу природата и животът му може да стане много неприятен. Още по-сериозно действие е физическият тормоз върху съпругата, защото единствената награда, която мъжът може да получи за това, е да се превърне в роб на природата, в играчка на теченията на живота, без никаква възможност да постигне

по-висша съдба.

ДРУГИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ЛЮБОВТА

Докато не научат какво представлява истинската любов, хората винаги ще повтарят едни и същи печални грешки. Те могат да научат истинската природа на любовта, като разберат правилата й, определени по възможно най-точен начин. Ще обсъдим три основни точки, свързани с природата на любовта:

1. Дали човешката любов е чисто субективно явление, което води до процес на емоционална кристализация във влюбения или може би е емоционално състояние, разкриващо качествата и ценностите на неговия любим?

2. Дали любовта се основава на психофизиологична структура или е чисто физиологична? Дали се базира изключително на сексуалното желание, както твърди Фройд? Съществува ли любовта независимо от биологичните процеси, особено когато е несъвместима с тях?

3. Дали любовта е неизменен процес, основан на човешката природа или е чисто човешко изобретение, възникнало в даден исторически момент, може би в резултат на литературно творчество?

Отговорите на тези въпроси понякога са много по-прости, отколкото изглежда. В желанието си да знаят истината хората не поставят на първо място развитието на разума. Поради това, вместо да решават проблемите си, те често безкрайно ги усложняват. Хората не се задоволяват с прости решения, защото всички знания, които не са много сложни, обикновено се подценяват. Всъщност, колкото по-трудно и объркано е едно понятие, толкова по-голяма гаранция за

истинност придобива в очите на масите, които погрешно отъждествяват крайната сложност с истината. Истината винаги е проста и трябва да се изразява с думи, които могат да бъдат разбрани от средно интелигентния човек. Парадоксално е, че колкото по-лесен език използваме, за да опишем известни явления, толкова по-трудно е на учените да разберат казаното - сякаш обикновените думи са някакъв шифър, предназначен да скрива, а не да разкрива значението. На въпросите за любовта ще отговорим с прости думи, но първо трябва да повторим, че мъдростта не е продукт на разгорещени дебати, нито резултат от продължително проучване на специализирани текстове. Мъдростта е естествена последица от херметическото учение, което позволява след съответни усилия и време да „четем разтворената книга на природата". Херметизмът не е статична наука, не е някакво устно предание, при което учителят просто повтаря чутото от друг. Това познание е съзидателно и динамично, то непрекъснато се обновява, като неизменни остават само основните, фундаментални закони. Всеки истински херметически учител е независим и преподава познанията, които той самият е придобил. Това учение трябва да се преценява в историческия и обществен контекст, в който всеки учител действа по начин, съответстващ на целите, които си е поставил.

Ще продължим обсъждането на любовта под формата на въпроси и отговори за нейния произход и природа.

Какво е любовта?Любовта е универсална магнитна енергия. Универсалният

принцип на сътворението се нарича космически Ерос, а онази част от него, която въздейства върху човешкото същество и предизвиква силата на любовта в двойката, се нарича човешки Ерос. Любовта не е абстрактна идея. Тя е конкретна енергия, която при проявата си в човешкото същество го принуждава да възприеме определено

поведение и го тласка към съюз с индивид от противоположния пол за възпроизводство или удоволствие.

Чувство ли е любовта?Любовта не е чувство. Тя е потенциалът на първичния

принцип на живота, който протича по различни канали, включително чувство на емпатия към някои хора, съчувствие, толерантност и добронамереност към ближните и силно отъждествяваме с лице от другия пол. Самата любов не е чувство, но чувството възниква от любовта. Привличането и отблъскването, симпатията и омразата са все продукти на любовта.

Има ли няколко вида любов?Любовта като сила е еднородна, но може да се прояви по

няколко начина в зависимост от свободния избор на индивида. Тя има различни нива на проява и материализация, и се осъществява с различни средства.

Едно и също нещо ли са любовта и сексът?Любовта не е секс, но сексът е едно от нейните

проявления. Човешкият Ерос може да протича от най-физическото до най-неуловимото ниво.

1. Генитален израз.2. По-висши чувства на симпатия към индивиди от

другия пол.3. Братска, синовна и бащина любов.4. Сублимирана любов, която води до по-висш духовен,

философски, интелектуален или художествен израз.

Биологична потребност ли е любовта?Любовта е биологична потребност, тя е силата на живота,

принуждаваща индивида според неговото човешко качество да я насочва към обикновено сексуално удоволствие, възпроизводство или по-висши форми на самореализация.

Има ли хора, които не обичат?Всички човешки същества обичат, дори онези, които

привидно живеят, за да мразят; всъщност те само изкривяват първичната енергия на човешкия Ерос, следвайки своя личен свободен избор.

Каква е любовта - добра или лоша?Сама по себе си любовта не е нито добра, нито лоша. В

основата си тя е чиста енергия и е неспецифична. Човекът е този, който насочва енергията на любовта към съзидателност и братство или към омраза, фанатизъм и разрушение.

Съществува ли любов от пръв поглед?Любовта от пръв поглед е просто вид любовна енергия,

която предизвиква магнитно привличане. Това не означава, че между двама души съществува истинска любовна връзка. Истинската любов е винаги резултат на съзнателен и целенасочен процес, никога - на първи контакт.

Къде се намира физиологичният център на любовта?

Центърът на любовта е в гръбначния стълб, оттам се получава потокът енергия, който по-късно намира един или друг възможен начин за реализация. Животните изпитват ли любов?

Животните, както и растенията, минералите, планетите, звездите и галактиките, изпитват любов, тъй като са родени от любовта, живеят и умират за нея.

За какво служи любовта?

Да създавали поддържа живота.

Има ли истинска и фалшива любов?Що се отнася до енергията на любовта, в цялата Вселена

има само една категория. Що се отнася до хората, съществуват много степени на любов - от най-ниска до най-

съвършена. Фалшивата любов е най-несъвършената форма на съюз и общуване между мъжа и жената. Истинската любов представлява форма на по-висш съюз на двойката и създава уравновесени и хармонични отношения, което води до пълноценен живот за индивида.

Как да отличавате истинската от фалшивата любов?

Истинската и фалшивата любов не представляват абсолютни, а относителни степени на растеж и усъвършенстващо се развитие на човека. При сатанинската любов фалшът е основан на отдалечаване, изкривяване или опорочаване на естествените принципи. Общо взето, любовта е истинска, когато двама души изпитват дълбока взаимна обич, когато напълно отсъства лицемерие, когато любовниците не трябва да лъжат, защото се страхуват един от друг. Любовта е истинска, когато дълбокият съюз и общуването не са пречка всеки да запази свободата си да се реализира като индивид. Когато двойката може да се раздели за дълго време без да престава да се обича, когато двама души се нуждаят един от друг, защото се обичат, а не когато се обичат, защото се нуждаят един от друг, тогава любовта е истинска. При истинската любов всеки от двамата споделя отговорността за себе си и за другия. Истинската любов е висш поток на човешкия Ерос. Фалшивата любов е същият този човешки Ерос, протичащ чрез проява на такива низки страсти като сексуална невъздържаност, ревност, суетност, измама и безотговорност.

Каква трябва да бъде любовта - егоистична или алтруистична?

Истинската любов е алтруистична, докато вътрешната природа на фалшивата любов е чисто егоистична и използва другия за собствена изгода и удоволствие. При егоистичната фалшива любов основният елемент е ревността, един вид „психологичен канибализъм", който единият развива за

сметка на другия. Алтруизмът обаче трябва да бъде рационален, съзнателен и контролиран. Не бива да се изпада в противоположната крайност да си нанасяме вреда, за да задоволим любовник с ниско качество, комуто липсват лични достойнства. Алтруизмът, за който говорим, трябва да присъства и в двамата. От своя страна егоизмът е по-тясно свързан със сексуалното притежаване, отколкото с любовта.

Противоположност ли е омразата на любовта?Не. Противоположността на любовта е смъртта, защото

любовта е първичната енергия на живота. Омразата е противоположност на обичта или привързаността към някого и е само една от многото прояви на любовта.

Тези прости въпроси и кратки отговори са предназначени като общи ориентири за някои класически проблеми на любовта. По-нататък в тази книга значително ще разширим познанията, съдържащи се в горните въпроси.

„Любовната спирала" показва графично космическия Ерос по отношение на магнетизма на Земята и обкръжаващата я атмосфера. Това телурично магнитно поле е човешкият Ерос или записът на низши и висши вибрации, които всички хора произвеждат и излъчват чрез своите инстинкти, чувства, мисли, страсти и действия. Космическият Ерос е чист и неспецифичен, докато човешкият Ерос се оформя от човека. Този магнетизъм притежава същите качества като фотографски филм, но вместо образи, запечатва вибрации. В магнитното поле на Земята се записват всички изживявания на човека. Там се пазят всички вибрации на човечеството от появата му до наши дни. Диапазонът на вибрациите е огромен и прилича на гигантска клавиатура, която започва от най-ниските тонове и стига до най-високите. Всеки човек е в непрекъсната връзка с това хранилище, като според своето емоционално и вътрешно състояние се докосва до най-ниските и разрушителни или до най-висшите тонове, защото тези два жизнени центъра действат като

електрически контакти. Ако индивидът е потиснат, за него са отворени по-ниските честоти; ако е в много положително настроение, той осъществява връзка с най-високите честоти. В това магнитно хранилище има хиляди, милиони разкази за човешките любовни драми, развиващи се според любовните модели на индивида, но основните теми обикновено са заимствани от два главни източника:

1. От филмите, поезията, романтичната литература, любовните истории и подражаване на действителни модели.

2. От магнитните записи: всичко, което е било, е и ще бъде, е регистрирано в тези магнитни записи и запазено за вечността.

Ние живеем потопени в море от магнетизъм, изпълнено с огромно количество различни вибрации, които хората непрекъснато приемат, а податливостта им на тези сили зависи единствено от силата или слабостта на собственото им Его. Най-низките и най-тъмни страсти често се освобождават, когато човек неволно влезе в контакт с фокусна точка на загниващ, опорочен и покварен магнетизъм, което води до отклонения. Това обяснява причината за емоционалното замърсяване на масите. Пример за такова явление често наблюдаваме, когато възникне вълна от паника, помитаща всички хора със слаба воля, без собствена стабилизираща сила. По този начин се пораждат епидемии от насилие, религиозен мистицизъм, яростен патриотизъм или революционен плам. Средата с негативен магнетизъм причинява и разпространява повечето заразни болести, защото те се подхранват повече от магнетизма, отколкото от вирусите и бактериите. Това обяснение на магнетизма ще ни помогне да разберем оздравителното въздействие на „лекуването с ръце". Лечителят предава собствената си енергия на болния и неутрализира болестта, когато това е възможно. Въздействието на митичния бог

Купидон, който „пронизва влюбените със стрелите си", може да се обясни като магнитно излъчване на един индивид, завладяващо друг или по-скоро като човешки Ерос, който обхваща двама души и причинява силно взаимно привличане.

Магнитната енергия е решаващ фактор не само в любовта, но и във взаимното привличане или отблъскване между хората. При среща с някои хора изпитваме почти мигновено дълбока неприязън. Това се получава, когато вибрациите на тяхното магнитно поле не са съзвучни на нашите. Всеки индивид притежава собствено магнитно излъчване, енергия, произтичаща от това, което индивидът е приел от човешкия Ерос. Същевременно тялото произвежда своя магнитна енергия, която в съчетание със земния магнетизъм придава специфично магнитно качество на всеки индивид. То се определя от достигнатата степен на съзнателност, човешкото качество, знанията и еволюцията на индивида. Затова колкото по-високо е нивото на съзнателност, толкова по-висока е вибрационната честота на магнитното поле на индивида.

Магнитното поле на херметика, който е индивид с висока степен на еволюция, е образувано от следните съставки:

1. Човешки Ерос, чиято вибрация се увеличава чрез осъзнаването на тази сила.

2. Личен магнетизъм, произвеждан от самия индивид.3. Комбинация от тези две сили.

Вследствие на това, човешкият Ерос и личният магнетизъм изграждат магнитния овоид на херметика, а на свой ред тази конфигурация образува неговото силово поле и сексуален магнетизъм. В известна степен можем да определим степента на еволюция и вибрационното състояние на даден човек, като се настроим на честотата на неговия магнетизъм и го анализираме интуитивно.

Магнетизмът отразява влиянието на планетите върху нашата съдба, защото Земята непрекъснато е бомбардирана от космически лъчи, оказващи магнитни влияния, които се предават на индивида и предизвикват специфично въздействие.

Група хора, събрани на едно място, излъчва колективен магнетизъм, образуван от обединяването на отделни вибрации - сбор от приноса на всеки индивид. Ако влезем в контакт с вибрацията на такава група, веднага ще изпитаме силно енергийно въздействие с положително или отрицателно качество според магнетизма на групата. Магнетизмът не само се излъчва, но и прониква в твърди тела и остава в тях като постоянен елемент. Затова има места, където изпитваме неописуема тъга или силна депресия, дължащи се на отрицателните вибрации, които действат там.

Хората, които често посещават клубове или барове, където се събират неуспели и болни хора, се заразяват от тези отрицателни сили и си навличат „лош късмет". Те се излагат на емоционални разстройства и нещастия, за тях е много трудно да насочат живота си към щастие, успех и духовно развитие. Задълбоченото изучаване на тайната на човешкия Ерос разкрива съществуването на Сатаната в човешкия свят, защото Сатаната е част от телуричния магнетизъм, състояща се от опорочени вибрации. Това е една от причините, поради които Сатаната се изобразява като змия, пълзяща по повърхността на Земята. Змията обаче не винаги е негативен символ. Съществува светеща змия - противоположност на Сатаната, с която фараоните увенчавали челото си в знак на извисения и одухотворен човешки Ерос. Древният херметически символ - змия, захапала опашката си - изобразява „любовната спирала" или телуричния магнетизъм.

Братската любов заема високо място в скалата на любовта, защото е неегоистична, въпреки че не засяга пряко

отношенията на двойката, а е свързана с емоционално общуване с другите. Тази любов има главно алтруистичен характер, поражда хармония и улеснява общуването между хората. Братската любов става пагубна, когато е едностранна и позволява на един човек да се възползва от друг. В слепия алтруизъм, в поучението „Прави добро на всички" се крие опасен елемент, защото такова действие в много случаи означава нарушаване на свободната воля на хората. Съществува опасност природата да стовари върху такъв услужлив човек същото страдание, което той се мъчи да облекчи у някой друг. Трябва да помагаме на хората според силите си, но само когато наистина заслужават помощ. В противен случай, вместо да им направим услуга, ще нанесем голяма вреда не само на тях, но и на себе си.

Защо мъжът се стреми към жената и обратно? Може би е тласкан от сексуалния нагон? Или пък зад това се крие някаква по-дълбока причина? В повечето случаи мъжът несъмнено търси жената поради сексуална нужда, докато тя е водена от стремеж към финансова сигурност и потребност от магнитната енергия на мъжа. Има обаче и по-възвишени мотиви, свързани повече с любовта, отколкото със секса. Това е нуждата да се усъвършенстваме, да станем цялостни същества, притежаващи и двете страни на истината в нейния мъжки и женски аспект. Ако мъжът и жената, представляващи двете половини на едно цяло, се обединят, те могат да постигнат неподозирано познание и самореализация. Когато се осъществи съюз от висш тип, това се превръща в действителност.

ВЛИЯНИЕТО НА ЗЕМНИЯ МАГНЕТИЗЪМ

Земният магнетизъм има фундаментално значение за процеса на любовта. Нека анализираме неговото решаващо влияние върху съвместния живот на двойката и върху индивида.

Магнетизъм в любовните магииМного хора изживяват голямо разочарование, когато

любовта им остане несподелена. В такива случаи често прибягват до помощта на ясновидци и гадатели, за да принудят чрез магия неверния любовник да се завърне или безразличието му до този момент да се замени с интерес към тях. Магьосниците обикновено правят някакво заклинание срещу съответно заплащане. В границите на своите оскъдни и понякога изкривени познания, те неволно използват собствения си низш магнетизъм. Тяхната магнитна сила има ниски вибрации, защото в този вид сделка, когато един човек трябва да изпита принудително влечение към друг, липсва висша духовна цел. Такава тактика може да успее, но може и да се провали. Резултатът е без значение. Индивидът си нанася голяма вреда, търсейки помощта на ясновидец, защото тези сеанси обикновено са фокусна точка на низш, разлагащ се магнетизъм. Клиентите, общо взето, са хора, които идват, за да се разтоварят от нещастията, страданието и „лошия късмет" в живота си - всъщност, все следствия на причини, създадени от самите тях. Всеки пореден клиент не само оставя след себе си собствените си негативни сили, но и попива злощастния магнетизъм, намиращ се на такива места.

Възможно е в много случаи ясновидецът да е честен и добронамерен, но той бързо се насища с разрушителни сили. Иронията на съдбата се крие в това, че търсейки такава помощ, индивидът всъщност поема много по-голям товар, отколкото е донесъл със себе си. Понякога той намира временно решение за сметка на съвсем друг и много по-сериозен проблем. При използването на любовни магии човек привежда в движение негативни причини, мъчейки се да пороби друго лице посредством магнитни сили. Това поражда карма, която рано или късно се връща при създателя си, тъй като е невъзможно безнаказано да се върви

срещу относително свободната воля на индивида - това е в противоречие с Природата и представлява вид сатанинско поведение. Долнопробните магьосници, практикуващи елементарна черна магия, винаги са обкръжени от същества, които процъфтяват в света на ниските вибрации. В този смисъл действително съществува ад. Това е светът на низшата енергия - областта, където се съхраняват ниските вибрации, породени от животинските страсти на човека.

Магнетизмът и низшите създанияВсяка проява на човешкия Ерос е съзидателна, дори

когато не се зачеват физически деца. От електрическите флуиди на индивида се раждат магнитни деца. Животинската проява на Ероса създава животински деца, които приемат действително дяволски форми - те не са нито животни, нито хора, а чудовищна кръстоска между двете. Това е истинският произход на демоните. Те са творения на човека и упражняват съответна власт върху него. За да оцелеят им е потребна енергия, а единствената възможност е да я поглъщат направо от хората. Те могат да използват само индивиди, които изживяват състояния, свързани с негативни страсти - в противен случай човешките вибрации за тях са не храна, а отрова. Тези същества не издържат на висши вибрации от положителни индивиди с уравновесена душевност и силна воля - те живеят в сянката на хора, отровени от тъга, потиснатост, завист, чувство на неудовлетвореност, ненавист, омраза и пороци. Демоните се прикрепват здраво към този тип хора и изсмукват жизнени флуиди, с които подхранват елементалния си живот. Демоните в ада не измъчват жертвите си от някаква злоба, а за да се хранят с енергията, отделяна от техните страдания и страсти. Някои индивиди се превръщат в истински носители на демонични ларви, а те подобно на ужасяващи пиявици могат да се прехвърлят и върху околните. Тъкмо това става в приемните на ясновидци и магьосници - те се превръщат в

притегателна точка за магнитните демони, които в такава обстановка намират достатъчно храна.

Като разглеждаме механизмите на магнетизма в тази светлина, става възможно да разберем древните предания и твърденията за съществуването на „инкуби" и „сукуби" (невидими демонични вампири, родени от мастурбация, които се сношават с жертвите си в съня им). Тези демони предизвикват различни еротични сънища, в които се достига оргазъм. Могъщата енергия на оргазма се поема от инкубуса, който продължава да търси нови жертви, за да оцелее. Такива изживявания предизвикват в някои индивиди неконтролируемо желание да мастурбират - по този начин инкубите ги опорочават и изсмукват магнитната им енергия.

Днес учените се отнасят също така скептично към тези явления, както са се отнасяли първоначално към хипнозата - преди да бъде възприета в медицинските академии, тя била считана за суеверие. Но ще дойде време, когато съществуването на демоните ще бъде общопризнато. Между другото, хипнозата се практикувала широко от посветените в древен Египет и чрез нея те извършвали чудеса, които съвременната наука не може нито да си представи, нито да обясни. Някои учени посочват, че ако телепатията и ясновидството „наистина съществуват", те щяха да бъдат изследвани, защото е невъзможно такова нещо да остане в тайна. Те обаче пропускат едно обстоятелство - ако човек наистина притежава телепатични или ясновидски способности, съзнателността му се изменя дотолкова, че мотивите, мислите и желанията му стават неразбираеми за другите, а и той може би не иска да се намесва в нещата от този свят.

Да се върнем към въпроса за магнитните демони. Те са причина за много случай на мании и лудост. Тези демони завладяват изцяло подсъзнанието на индивида иа го използват за своите собствени жизнени импулси, като извличат от него енергията, необходима за оцеляването им.

Често електрошоковата терапия действа не върху мозъка на пациента, а отблъсква и прогонва завладелите го същества. За съжаление това отслабва защитата на индивида и след известно време те пак ще го обсебят. Демоните не могат да живеят на големи надморски височини и най-доброто лекарство срещу тях са разходките в планината. Те не могат да съществуват на височина над три хиляди метра и се разпадат след най-много десет дни. Затова инките, които притежавали големи езотерични познания, построили град Мачу Пичу и неговия храм на голяма надморска височина, за да освободят съзнателността си от вредното въздействие на магнитните паразити.

Ужасяващите същества, привиждащи се на алкохолиците в пристъп на делириум тременс, не са въображаеми. Те действително съществуват в света на енергията и стават видими под въздействието на силно алкохолно опиянение. Подобно въздействие имат и халюциногенните вещества, които предоставят достъп до света на енергията, но свързват хората с вибрационни състояния, съответстващи на собственото им психично състояние, като предизвикват страшни или красиви видения и сънища.

Положителният уравновесен индивид има естествена защита срещу низшите създания, но тя намалява при силни емоционални състояния и страсти и им позволява да проникнат в него.

Магнитно напрежение в двойкатаЩе изследваме по-подробно влиянието на магнитния

обмен върху двойката, като използваме за основа привличането и отблъскването, възникващи от различните полярности. Мъжът и жената са противоположни магнитни полюси - съответно, положителен и отрицателен. Извън човешкото измерение и в по-широк смисъл може да се каже, че тайната на универсалния живот се крие в привличането между двата енергийни полюса - явление, което поражда

жизнената енергия. За да бъде обаче тази сила действителна, всеки от полюсите трябва да запази вътрешното си състояние- положителният трябва да остане напълно активен, а отрицателният - пасивен. Общо взето, този принцип е в основата на привличането между мъжа и жената, което може да изчезне, ако в състоянието на полюсите настъпи промяна. Привличането се дължи на непрекъснато подходящо напрежение между тях. Ако тази сила отслабне, ще се намали и силата на привличането. Щом няма напрежение, привличането изчезва.

Това води до една от най-разпространените погрешни представи за брачния живот - за да се запази хармонията, съпрузите трябва да споделят едно и също легло. Тук физическата близост се смесва с психологичното и любовно общуване - щом двама души спят заедно, между тях има съюз. Тъкмо обратното - истината е, че когато мъжът и жената спят в едно и също легло, те постоянно обменят магнетизъм, напрежението между техните полярности намалява и поради това намалява и взаимното привличане. Сексуалното привличане постепенно отслабва. Непрекъснатият обмен на магнетизъм пречи на нормалното възстановяване на загубата, като положителният полюс се насища с отрицателна енергия и обратно. Макар да не променя фундаменталните полови характеристики, това значително намалява силата, напрежението и привличането им.

Дори когато двойката няма полов контакт например един месец, „магнитната сексуалност", разглеждана като енергия, продължава да съществува и да действа. За този вид съюз е достатъчна само физическа близост. Общуването, било то органично или магнитно, е свързано с отдаване на енергия от собствената полярност и приемане на енергия от другия пол. По време на сън индивидът губи част от силата си и приема-енергия с противоположна полярност, която още повече намалява неговата собствена. С течение на времето всеки от

двамата до голяма степен губи полярната си стабилност и двамата се обединяват в един междинен полюс без почти никакво магнитно напрежение. Това води до изчезване на сексуалното привличане. Резултатът от тази загуба на привличане зависи от това доколко важен е сексът за двойката, защото ако връзката им е главно физическа, техният съюз ще се разруши. Ако обаче общуват на други нива, този проблем може да не им повлияе. За да разберем този проблем напълно, трябва да изследваме по-внимателно отношението между секса и любовта. За момента ще насочим вниманието си върху брачното ложе. Според нас, то е причина за смъртта на магнитното привличане между много двойки. Да не забравяме, че съществува разлика между магнитно привличане и магнитна симбиоза. Естественото привличане е сила, която възниква между два срещуположни полюса и се поддържа от достатъчна степен на напрежение или от раздяла. Има двойки, при които това полярно привличане е напълно изчезнало, но половите контакти са толкова чести, колкото в началото на връзката им. Това като че ли противоречи на казаното, но то е само привидно. Привидното привличане е само автоматична сексуална връзка, нещо като програмиран физически навик. Има брачни двойки, които влизат в полови контакти през ден, но съвсем механично и по навик. Половите контакти по навик не трябва да се смесват с истинския акт, който е естествено и логично следствие на силно привличане. Много мъже смятат, че са особено вирилни поради честата копулация, но всъщност става дума за условни рефлекси, а не за резултат от естествено привличане. Истинската вирилност има магнитен, а не органичен характер.

Щом двойката привикне към чест механичен коитус, настъпва момент, когато съюзът им вече не е съюз между две същества с различен пол, а по-скоро вид мастурбация на симбиотичното същество, в което двете страни са се слели. Индивидуалността в една връзка може да се загуби не само в

психологичен, но и във физически смисъл чрез самия сексуален съюз. Естественото сексуално привличане не бива да се смесва с този вид мастурбация, получена от сливането на два противоположни полюса в някаква средна точка. Загубвайки полярната си индивидуалност, двамата любовници се превръщат в същество с неопределен пол що се отнася до полярността им, а съюзът им е лишен от характеристиките, определящи коитуса като копулация на мъжки вибрационен принцип с женска сила.

За да се поддържа любовното привличане, всеки от двамата трябва да развива и запазва индивидуалността си, да запази собствения си магнетизъм. Един ефикасен начин за възстановяване и поддържане на магнитното напрежение е практикуването на редовни периоди на самота и отделяне от другия, така че всеки да остава насаме със себе си. По този начин полярният магнетизъм се възстановява и усилва, а привличането между двамата се запазва завинаги. Тази препоръка е още по-логична, когато целта е да се съхрани връзката - да се мъчим насила да задържим двама души заедно, за да избегнем раздяла, нарушава едно от основните изисквания на любовта, според което човек не може да иска нищо, може само да дава. Ако любовта не е напълно доброволна, тя не е истинска любов. В противен случай изпадаме в неприятната ситуация да се мъчим да свържем двама души насила, по някакви външни правила, а не по любов. Любовта е вътрешен процес, който не може да се манипулира отвън - това би разрушило самата й същност.

Човешките усещания се изразходват от еднообразно повтаряне без почивка. Дори усещането за болка изчезва, ако продължи прекалено дълго. Да се спи в едно и също легло е не само неудобно - навикът отслабва привличането между мъжа и жената и разрушава индивидуалните им магнитни полярности. Свежестта на изживяването ще се запази, когато единият отива при другия, вместо двамата да прекарват цялата нощ в брачното ложе. Така ще се избегнат

отрицателните влияния.Хората имат неясна представа за значението на любовта -

те вярват, че ако двама души са свързани с правни, обществени и религиозни задължения (едно от които е семейната спалня), те ще бъдат и вътрешно свързани. Тази представа е смешна, защото физическата близост и еротичното предизвикателство не са гаранция за истинско общуване. Има двойки, които дълги години живеят разделени на хиляди километри един от друг, но съюзът им си остава много по-дълбок и по-здрав, отколкото при други, които споделят едно и също легло. Най-голямата пречка е, че хората не съзнават колко дълбока е връзката между двата пола - вместо това те се мъчат да създадат изкуствен съюз по задължение и материална принуда, философите-херметици се занимават със значимото - с вътрешния съюз, защото когато съществува, той е истински съюз между двама души, свързани по любов.

Голям процент от браковете са „незаконни" съгласно природните закони. Те са изградени и се поддържат по силата на правни и обществени задължения, в тях липсва енергийният модел на брачния овоид - той може да бъде създаден единствено от Природата, когато в двойката съществува истинска хармония. Невъзможно е да се раждат деца само по силата на обществен закон (който пренебрегва природата), както не може да има и истински брак само с одобрението на закона, обществото или религията, които са създадени от човека, а не от природата. За да бъде бракът истински, човешките и природните закони трябва да се обединят. Природните закони са закони на науката, а законите на науката са израз на Висшия създател.

Обществото не е в състояние да създаде истински брак. То може само да узакони съюза на двойката с цел да защити семейната структура. Тази защита е само външната страна на връзката, но истинско значение има естественият вътрешен съюз, който може да се постигне единствено от двойката.

Поради тази причина херметиците различават два вида брачен съюз:

1. Узаконен брак - законен брак съгласно човешките закони, но без вътрешен или естествен съюз.

2. Цялостен брак - също законен, но постигнат чрез съюз по законите на Природата. Така той придобива двойно по-голяма сила както по човешките, така и по природните закони.

Внимателният читател ще разбере, че целта на тази книга е да покаже как да се създаде брак с двойна законност - утвърден не само от човека, но и от природните закони. Това е тайната на истинското щастие - да знаем как да получим благословията на Природата, като спазваме нейните закони.

Бракът следва законите на Природата, когато двойката чрез хармонични отношения, дълбока близост и силна способност за общуване създаде общ магнитен овоид - един вид невидимо дете, чието съществуване доказва създаването на естествена връзка. Тази връзка узаконява брака съгласно природните закони. Създателят е задал правилата на играта във Вселената - тези правила са законите на Природата. Съществуват дългогодишни законни бракове, които никога не са получили печата на законност от Природата, защото от гледна точка на „природния съд", те са незаконни. Причината е, че в тях липсва „брачният магнитен овоид", който е неопровержимо доказателство за действителната консумация на брака. Този факт остава верен, въпреки че няма физически системи за наблюдение и доказване на това явление.

Ако съюзът е получил одобрение от „природния съд", това проличава по нивото на общуване, любов, съюз, сила и щастие. Липсата на хармония и щастие, безразличието и лицемерието показват обратното. Разликата между тези два

примера е толкова голяма, сякаш първият съюз е получил Божията благословия, а вторият - не. Верността на казаното тук може да се провери с това, че брачният овоид издържа всякакви кризи и проблеми. Всеки партньор запазва личното си равновесие и характер, колкото и трудни да са проблемите. Важно е да се отбележи, че макар даден брак да не съществува от гледна точка на Природата, това не означава, че не може да бъде променен. Тъкмо обратното - ако двамата партньори положат достатъчно усилия и прилагат науката за любовта, те могат да узаконят съюза си съгласно природните закони.

Между законния и цялостния брак съществува още една важна разлика. Цялостният брак притежава собствена зараждаща сила в света на причините и придобива магическата способност да постига материални следствия посредством причините, които съзнателно привежда в движение. От друга страна, законният брак е в състояние да поражда единствено деца от плът и всички негови действия се ограничават само в това.

Семейното положение „женен - омъжена" не е гаранция, че между двамата е създадена духовната връзка на любовта. В цялостния брак тази връзка се образува в самото начало и чак след това се допълва по човешките закони. Такъв съюз е много по-дълбок, рационален, човешки и съзвучен на природните закони. Няма гаранция, че двойката ще успее да постигне някакъв по-духовен и по-дълбок съюз след брака. Еднообразното всекидневие често разрушава оскъдните възможности на двойката да постигне по-висше общуване.

Само двойната законност на цялостния брак може да доведе до съюз, който надхвърля обичайните рамки и издига мъжа и жената до висша степен на любов, щастие и реализация. Такава духовност, еволюция и удовлетворение остават непостижими за повечето хора. Принадлежността към някаква религия не осигурява божествено щастие в брака. Това тайнство се постига единствено чрез неотклонно

спазване на природните закони и вътрешно издигане чрез добродетели, самоконтрол, отговорност, морално усъвършенстване и духовна еволюция. Индивидът не получава благосклонността на божествената Природа с молитва и покаяние, а чрез собствените си усилия.

ДРУГИ ИЗМЕРЕНИЯ НА СЕКСА

Зигмунд Фройд твърди, че сексът стои в основата на всичко, а в определението си за полов живот включва обичта, привързаността, нежността и братската любов. Според него „любовта е секс, отклонен от първоначалната сексуална цел". Той обаче оставя празнота в теорията си - или поради липса на цялостна представа за строежа й, или защото иска да скрие една истина, за която по онова време човечеството е неподготвено. Науката за любовта разглежда това явление като магнитна енергия или човешки Ерос, а сексът -като една от възможните му прояви. Фройд определя любовта и секса като едно и също явление, което не е съвсем точно, но и не е далеч от истината, защото сексът всъщност е любов, макар и непълна, тъй като любовта включва много повече от секса. Двете понятия са от едно естество, но любовта съдържа най-различни възможности, а сексът е само част от тях. Да разберем понятието човешки Ерос означава да разгадаем върховната тайна на любовта.

Човешкият Ерос е зараждащата сила, която е източник на сексуална енергия, а сексът от своя страна създава живота. Всъщност човешкият живот зависи от секса и щом тази сила изгасне, настъпва смърт. Следователно сексът се съотнася към силата на живота и смъртта така, както гениталиите се съотнасят към гръбначния стълб. Смъртта винаги е оргазъм; човек умира по същия начин, по който се е родил. Ние се раждаме чрез оргазма на бащите си, а при смъртта си ставаме бащи на самите себе си, защото умираме чрез собствения си оргазъм. Затова бащата винаги постига

оргазъм, който носи живот или смърт. Животът и смъртта са двата полюса на една и съща енергия - това е Космическият Ерос или Универсалната зараждаща сила.

Ако човек умре от естествена смърт, сексуалната му енергия угасва бавно като пламък на свещ, но ако умре от насилствена смърт, винаги настъпва сексуален спазъм. Налага се да анализираме аналогията между оргазма и смъртта, защото при оргазма ние всички умираме по малко. Не трябва обаче да мислим, че въздържанието е най-подходящият начин да пестим енергия. Напротив, магнитният полюс отслабва без своята противоположност. Coitus interruptus също не е решение - той крие много опасности поради поддържането на по-високо ниво на съзнателност по време на половия акт.

Необходимо е да знаем какво е правилното съотношение между между секса и любовта, за да разберем характерните различия между любовната и чисто сексуалната връзка. Любовта е секс, но тя е и нещо много повече. На фиг.14 са показани ролята на секса в любовта и Зараждащата сила или Човешкият Ерос, чийто център на натрупване и проектиране е сексът, който протича на емоционално, интелектуално, ментално и духовно ниво, или през жизнените центрове.

Тези области съставят цялото, което е Любовта или Зараждащата сила. Сексът не е еднозначен с любовта, а е нейно допълнение и е създаден от същата материя. Общо взето, любовната връзка между двама души се основава на сексуален или емоционален контакт, или на комбинация от двете.

Границата между сексуалните и емоционалните тенденции е ясно определена - когато сексуалните тенденции вземат превес, преследваме сексуално удоволствие; ако преобладават емоциите, търсим щастие.

Сексуалният подтик намалява, щом бъде удовлетворен, докато емоционалният подтик увеличава желанието да бъдеш заедно с другия. Възможни са много категории на

сексуален съюз - от най-нисш до най-възвишен. Все пак за да бъде съвършен, цялостният съюз винаги включва сексуалния, психичния, интелектуалния, менталния и духовния свят на двамата. Важно е да се установи кои жизнени центрове играят главна роля при половия акт, защото ако инстинктите бъдат оставени да действат сами, не може да очакваме връзка на по-високо ниво. Винаги съществува фокусна точка, която съдържа мотивацията на коитуса и тя може да бъде както животинска и извратена, така и съвършена, чиста и красива.

В „Звездният човек" (втората книга от тази поредица) посочихме, че всеки жизнен център в човека има три вибрационни аспекта:

ИНТЕЛИГЕНТНОСТ - мозък1. Интелигентност на интелигентността2. Чувство на интелигентността3. Инстинкт на интелигентносатта

ЧУВСТВО - сърце1. Чувство на чувството2. Интелигентност на чувството3. Инстинкт на чувството

ИНСТИНКТ - полови органи1. Инстинкт на инстинкта2. Чувство на инстинкта3. Интелигентност на инстинктаЧисто сексуалната връзка е съсредоточена върху

инстинкта, който има четири възможни нива, определящи нейното качество или липса на качество:

1. Чисто инстинктивно ниво2. Инстинктивно-чувствено ниво3. Инстинктивно-емоционално ниво4. Инстинктивно-емоционално-интелектуално ниво.

На всички тези инстинктивни нива актът се управлява от секса, но качеството му се изменя според начина на проява, тоест свежда се само до инстинкта или съдържа чувства и интелигентност. Същият анализ е валиден, когато чувствата и интелигентността управляват коитуса - той може да протече на всяко от четирите нива. Тези сексуални връзки не са висши и всички спадат към категориите, достъпни за човек без херметическо образование. Въпреки че може да не се осъществят на най-високото възможно ниво, те все пак са напълно достъпни за индивид с нормални способности.

Висшите форми на коитус са само за онези, които са постигнали високо ниво на съзнателност, защото изискват използване на съзнанието като управляваща сила. В други книги сме посочвали, че средният човек не притежава „съзнание" в истинския смисъл на думата. Притежаването на съзнание не е вродено, то не е част от нормалното развитие на човека. „Съзнанието" съществува в резултат на херметическо посвещаване, работа и развитие. При висшите форми на любов приливите и отливите на Човешкия Ерос се управляват от Висшето Аз, което е постоянен и абсолютен център на тежестта на индивида и прави възможно участието му в цялостен съюз между двама души. Истинската любов в своята висша проява е връзка между мъжа и жената, при която се образува цялостно съвършено същество.

„Сексуалният грях" се състои в прибързано и животинско използване на секса, когато половият акт поробва същността на индивида в животинска, чисто либидна връзка. Няма „сексуален грях", когато творческата енергия служи на висшата съзнателност. Но за да достигне такова ниво, индивидът трябва първо да развие съзнателността си.

Връзки, основаващи се само на сексуален интерес, не могат да донесат щастие и истинско вътрешно удоволствие. Колкото и странно да изглежда, те не дават и сексуално удовлетворение, защото то не е свързано с половите органи, а с развитието на магнитна сексуалност, чийто резултат е

личен напредък.Чисто физическите сексуални отношения, а те са такива за

повечето хора, много напомнят за изпитанията на митичния Тантал - син на Зевс, чиято съдба била да има пред себе си онова, което страстно желае, без да може да го достигне. Тантал умирал от жажда, макар да се намирал в езеро, защото щом се навеждал да пие, езерото се отдръпвало. Над главата му били надвиснали отрупани със сочни плодове клони, но като посегнел към тях, те също се отдръпвали. Танталовите мъки могат да се сравнят със сексуалния глад, който се утолява само временно във сферата на физическото, докато вътрешната магнитна потребност остава незадоволена. По тази причина сам по себе си сексът никога не удовлетворява, а винаги поражда ново желание, което човек се опитва да задоволи с по-усилена еротична дейност и така попада в порочен кръг. Тази тенденция е може би далече по-силна при жената, защото сексуалните й реакции имат много по-сложен характер, отколкото при мъжа. Има много жени, които не са фригидни и осъществяват максимално количество сексуални контакти, но въпреки това остават незадоволени. Мъжът също лесно се поддава на оргийни действия, но това е само начин да се самозалъгва и да прикрива тревожното си усещане за дълбока неудовлетвореност.

Когато коитусът премине в по-висша категория и се управлява от Висшето Аз на индивида, резултатът е органична, магнитна, инстинктивна, емоционална, интелектуална, ментална и духовна връзка. Тя е действително чиста и свещена и може да отведе двойката в истински рай. На теория това твърдение изглежда много просто, но на практика са необходими голяма смелост, постоянство и всеотдайност, за да се придобие Висше Аз. Истинската любов, истинските сексуални отношения не са достояние на мнозинството- те са запазени за победителите в процеса на духовния подбор, извършван от майката-

природа. Все пак вратата остава отворена за всички, но повечето хора се лишават от любов и щастие по свой собствен избор и съображения. Животът сам по себе си е състезание и подбор, а онези, които пилеят времето си в обвинения срещу другите, сами се лишават от възможността за материален и духовен успех. Природата създава хората неравни и по-късно чрез процеса на подбор ги отнася към различни групи.

Тайната на много усещания се крие в секса, тъй като всички стимули са сексуални, а сексуалността е вродена. Кърмачето притежава сексуалност, която се проявава чрез сетивата, особено когато суче. При възрастния човек сексуалността се разпростира и в други области, но сетивата остават силно сексуални. Слухът, зрението, осезанието, яденето, дъвченето, смученето, вкусът и мирисът са все сексуални стимули. Хората ходят на кино, водят обществен живот, хранят се, слушат музика, изпитват тъга или задоволство заради еротичните стимули, свързани с тези дейности. Съществуват много начини за стимулиране на секса освен чисто механичния физически начин и те са свързани с емоциите, въображението и петте сетива. Човекът, който дъвче с удоволствие дъвка, едва ли подозира, че приятното усещане е свързано със секса, а не само с дъвкателните движения или вкуса на дъвката. Светските събирания възбуждат магнитната сексуалност - същото се отнася за удоволствието от яденето, възбудата от поп-музиката, влиянието на естетични и визуални стимули като различни цветове, форми и светлини. Много лесно е да определим еротичната сила на определен тон на гласа или на особен парфюм, яденето с ръце има дълбока сексуална връзка, защото усилва сетивните възприятия - осезанието е източник на голямо удоволствие. Същото важи за аромата на храната. Това обяснява . защо коктейлът, сервиран в чаша със специална форма и цвят, е съвсем различен на вкус от същия коктейл, сипан в обикновена чаша. Цветовете на

дрехите и реакцията към тъканите са директни сексуални съобщения. Докосването на ръцете между мъж и жена се предава направо в либидинозната сфера.

Индивидът, който изпитва самосъжаление, не може да изживее нищо повече от мрачно мазохистично сексуално удоволствие. Човешката агресивност също има дълбоко еротично значение от садистична гледна точка, защото индивидът обича да наскърбява другите с думи и дела, прикрито или явно. Ако анализираме този проблем подробно, ще стигнем до извода, че либидото управлява живота на човека в невероятно широк смисъл.

Тук е подходящо да разгледаме неорганичната мастурбация, изпитвана посредством сетивата и широко разпространена сред много хора. За да разберем това явление, трябва да правим разлика между „нормалното", която означава „така, както трябва да бъде", и „ненормалното". Съвсем нормално е индивидът да получава сексуални стимули от сетивата, защото в противен случай сексуалната енергия би намаляла и вероятно би изчезнала. Ненормалното и патологичното се състои в садомазохистично поведение, свързано със сексуалната сетивност, а трябва да отбележим, че садомазохизмът, който е патологичен, сега се счита за нормален, за общоприето стандартно поведение. Нормалното не е непременно „здравословно". „Нормалното" може да се промени в такава степен, че неусетно да стане направо болестно и изкривено.

Садомазохизъм, свързан със сетивата, които подхранват сексуалния подтик, съществува, когато индивидът изживява бързи и постоянни емоционални колебания между усещания за удоволствие и болка. Такъв вид удоволствие не е естествен, а болестен и изкривен. Ако по този начин стигнем до заключението, че всички хора са донякъде болни, то това не е причина за тъга, а обратното - предизвикателство, което трябва да приемем. Пълното значение на думата „дегенерирам" се разкрива в този контекст. „Дегенерирате"

настъпва, когато човек не формира човешката си същност и злоупотребява със своята Зараждаща сила, използвайки я, за да мастурбира, като постоянно се люшка между болката и удоволствието. За индивида винаги съществува възможност да се обнови, да се изгради на по-високо ниво чрез интелигентно използване на творческите си способности. Човечеството в днешния си вид „дегенерира", защото се отклонява от еволюционния си път и го замества с преследване на удобства и чувствени удоволствия - нещо, което всеки може да установи с обикновени наблюдения.

Най-добрият пример за въздействието на неорганичната мастурбация е хазартът, където индивидът изживява удоволствието от надеждата за печалба и болката от загубата на пари. Това предизвиква силна садомазохистична възбуда, която лесно може да причини пристрастяване към хазарта, а той всъщност би трябвало да се нарича „порок на неорганичната мастурбация".

Като се превръща в център за проектиране на психосексуална енергия, игралната маса привлича магнитни демони. Тези демони намират там идеални условия да се хранят от енергията, излъчвана от играчите до пълното им изчерпване. Колкото и гротескно да изглежда това описание за магнитните демони игралната зала е нещо като „млекодоилня", където играчите осигуряват жизнено необходимата храна. Същата ситуация се наблюдава на конните състеза ния, където човек може да загуби семейството или дома си поради непреодолимата си потребност да залага. Индивидът, който се пристрасти към хазарта, губи не само магнитна енергия, но това се отразява и в ежедневието му. Той не може да набере жизнена сила и за него става невъзможно да осъществи каквото и да е начинание.

Много важно е да разберем, че магнитните демони извличат наслада от човешкото страдание - те притежават примитивна интелигентност, стремяща се да причинява

болка, неуспех и страдание на жертвите си. Не бива да се забравя, че тези деца на брака се хранят от лъжите, неудачите и страданието. Жертвите изживяват силно разрушителни емоционални състояния и отдават магнетизма си за храна на демоните.

Друга форма на неорганична мастурбация е слабостта към силно драматични разкази, като тези, показвани по телевизията, в които героите преминават през всевъзможни нещастия, унижения, болка, болести и страдания и също така често биват възнаградени с неочаквано щастие, любов от пръв поглед и победа на доброто над злото. Тревожното тук е отношението на зрителя. Той е разкъсван от емоционални люшкания между страданието и удоволствието и обикновено не може да изпусне следващия епизод, защото несъзнателно, стимулира собствената си сексуалност. Индивидът привиква и неволно изгражда негативни норми на сексуално поведение, защото подсъзнателно се мъчи да пресъздаде в своя любовен живот или брак онези болезнени или нездрави ситуации, които го възбуждат чрез неорганична мастурбация. Човек, който привикне към садомазохистичните колебания между удоволствието и болката, опорочава сексуалността си до такава степен, че се превръща в търсач на нездрави усещания. Той прибягва до мъчителната, но „приятна" драма на ревността или изпитва мазохистична наслада от чувството, че е мамен, презиран и унижаван. Ако тези ситуации все още не съществуват, то такъв перверзен индивид със сигурност ще ги създаде или предизвика.

Почти всички семейни скандали, дължащи се на ревност, се основават на този рефлекс за неорганична мастурбация посредством конфликти, където се редуват обиди и похвали. Единият партньор последователно влиза в ролите на унизен и унижаващ; другият е обзет от нездрав стремеж да се принизява и да посипва главата си с пепел или пък да хвърля кал върху първия и дори да нанася удари или да им отвръща. Тези ситуации предизвикват силна психосексуална възбуда в индивида, която подсилва перверзните и те стават обичайна реакция. Патологичното се възприема като нормално и вече нито се забелязва, нито предизвиква загриженост. Двойката влиза в мелодраматични модели, които водят до нещастие - тя погрешно ги смесва с представата за „бурен живот". Някои младежи, които желаят да живеят колкото е възможно по-бурно, често попадат в капан, който съсипва живота им. Те следват модели, предлагащи мелодраматични възможности - наркомания, алкохолизъм, безделие, болести,

нещастна любов, глад, нищета, престъпност. Хората не се замислят, че в търсенето на нови и възбуждащи усещания, подклаждат собствената си сексуалност и така проличава дълбоката им еротична неудовлетвореност. Колкото повече един индивид „търси усещания", толкова повече се вижда неговата сексуална неудовлетвореност, защото истинска удовлетвореност може да се постигне само чрез магнитната сексуалност.

Религиозният екстаз на светците не е нищо друго освен състояние на сексуална нирвана, но сексуалност, сублими-рана към духовното чрез дълъг процес на развитие и издигане на съзнателността. Всеки, който развива съзнателната си будност и практикува истинска духовност, постига истинско сексуално удовлетворение и то се проявява в живота му като чувство на спокойствие, изобилие и вътрешна удовлетвореност. Хората се отличават със способността си за творчество и еротичните им импулси или постигат съзидателните си цели, или рухват. Ето защо художници, учени, изследователи и философи получават вътрешно сексуално удовлетворение чрез работата си и се чувстват задоволени. Това, към което човек толкова силно се стреми чрез всички тези скрити цели, е всъщност сексуално удовлетворение, дори когато не съзнава мотивите си. Отчаяната борба за власт, слава, престиж, богатство, любов и удоволствие, е в действителност скрит секс или еротична енергия, насочена към оцеляване или увековечаване на индивида посредством нещо трансцендентално и постигане на вътрешно сексуално задоволство.

Всички хора дълбоко в себе си имат една и съща цел - да намерят сексуално удовлетворение. За съжаление липсата на познание, бляновете и склонността към фантазиране принуждават индивида да смесва чувственото удоволствие с вътрешното удовлетворение. Това важи с особена сила, когато той не разбира, че самоосъществяването се постига чрез възпитание и контрол на чувствата. Такъв контрол е

абсолютно необходима предпоставка за сублимиране на либидото. Не трябва обаче да смесваме сублимирането с потискането, защото потискането е само стагнация и разлагане, докато сублимирането насочва потока на Човешкия Ерос към по-високи нива на проява.

Способността да се създава живот може както да принизи, така и да спаси човека в зависимост от чувството за отговорност, съзнателността и желанието му. Всички хора имат една и съща възможност да се издигнат или принизят. Индивидът сам прави този избор, който решава бъдещата му съдба - това е способността му да се радва на действителността или да живее във фантазии. Природата подлага човешките същества на безмилостни изпитания и начинът, по който се справят с тях, определя тяхната духовна или животинска природа. Трудните изпитания, за които се говори в митологията, например подвизите на Херкулес, са свързани не толкова с някакви военни победи, колкото преодоляването на вътрешните противоречия, с моралните и духовни изпитания, през които преминават онези, които се стремят да оформят характера си, да постигнат самопознание и да тръгнат по истинския път на хомо сапиенс - пътя на еволюцията, от който хората толкова често се отклоняват в търсене на удобство и чувствени удоволствия.

Затова повечето хора преследват илюзии, които никога не се осъществяват и точно когато решат, че са ги постигнали, те се пукат в ръцете им като сапунени мехури. Обикновено те разбират причините за неудовлетвореността си, когато вече е много късно да сменят посоката и да тръгнат към конкретни, а не въображаеми цели. Мнозина прекарват живота си в мъчително пълзене от една към друга илюзия и никога не разбират несъстоятелността на стремежите си. Малко са онези, които желаят да застанат лице в лице с действителността - преобладаващото мнозинство търси различни начини за „бягство", насочени към разтварянето на

Аза чрез сливане с масовото съзнание или потапяне в постоянна оргийна екзалтация, като така може би го убиват завинаги. Херметизмът застъпва противоположен подход -съзнателното изграждане на Висше Аз. В този процес се използват и съсредоточават най-важните способности на индивида за постигане на пълна самореализация. Пътят на самореализацията е противоположност на разтварянето на Аза, което е процес, завършващ със смърт.

Тъй като вечно се самозаблуждават, хората смесват търсенето на щастие със сетивното удоволствие и се стремят да извлекат максимална наслада, вярвайки, че щастието няма да им убегне. За тази цел те използват безразборно сексуално стимулиране и си мислят, че се радват на живота.

Тютюнопушенето е форма на подсъзнателно сексуално стимулиране. Индивидът се наслаждава на усещането от смученето и вкуса на тютюна и извлича сексуално удоволствие под формата на неорганична мастурбация. Най-често пушачът има дълбоки сексуални комплекси, причинени от конфликт между либидото и Свръх-Аза, поради което свързва коитуса с представата за грях, а пушенето разглежда като нещо без еротично съдържание и значение. Всъщност пушачът се наслаждава на замаскиран секс. Намирането на скрити сексуални удоволствия от този тип е обичайно поведение на човечеството, упоено от представата за сексуален грях. Ето защо хората прибягват към замаскирани стимули, за да се наслаждават на сексуално удоволствие без чувство за вина.

Пушенето е навик, от който трудно може да се откажем, защото индивидът е обладан от магнитен демон, породен от сексуалния магнетизъм, освободен от стимула за пушене и свързаните с това емоционални състояния. Този демон, а не индивидът, отказва да сложи край на порока. Ако човек осъзнае, че всъщност храни друго същество, ще му е по-лесно да намери сили и да спре да пуши. Не човекът, а магнитният демон изпитва потребност от тютюна.

Представата за секса като нещо лошо в определен момент от човешката история е била средство за изкуствено издигане на морала, но вече е време да разберем същността му като акумулатор на жизнената енергия на Вселената, на Космическия и Човешкия Ерос. Всеки индивид може както да опорочи, така и да пречисти това действие. Грехът се крие в индивида, а не в самия секс.

ПОЛОВИЯТ АКТ

Съюзът чрез сексуално общуване играе изключително важна роля в живота на индивида - той може да го издигне или принизи не само в духовната еволюция* но и в материалното съществуване, щастието, благоденствието, нещастието и болестта. Този факт остава неизвестен за ортодоксалната наука, която се занимава единствено със сексуални проблеми, свързани с импотентността и различни невротични и хистерични фрустрации.

Най-важното нещо по отношение на коитуса е присъщият му творчески характер. Човешкият Ерос, със своята двойствена мъжко-женска полярност, има съзидателна цел, която неизменно постига. Не съществува коитус без потомство; дори когато яйцеклетките не се оплождат, възниква невидимо потомство от магнитен характер, което след време се превръща в „невидими деца" на индивида. На тях се дължи щастието или нещастието на двойката в зависимост от основното качество при създаването им. Понякога, когато половият акт има по-високо качество, тези потомци са истински ангели. По-често обаче се раждат демонични същества, рожби на животинската сексуалност, опорочена от индивида. Тези невидими вампири постоянно измъчват родителите си, като предизвикват спорове, ревност и омраза между тях и ги подлагат на мъчителни преживявания, за да се хранят с тяхната болка. Ето защо

половият акт трябва да се извършва само при много специални условия и в него никога не трябва да се дава свобода на долни желания. Той трябва да бъде съзнателно действие без задръжки и да се управлява от висшата интелигентност на индивида.

Зачеването на „дете на Сатаната", представено в някои фантастични филми, всъщност е много конкретна възможност. Разбира се, не Сатаната опложда жената. Неговото влияние се проявява чрез мъжа, който я обладава. Роденото дете-демон съществува само в света на енергията, защото детето от кръв и плът може поне външно да е съвсем нормално.

Демонични деца често се раждат, когато коитусът е сведен до израз на опорочените животински страсти на индивида. Под „опорочени и животински" имаме предвид такива, които не са достигнали истинско човешко състояние и макар вече да не са чисто животински, те са опорочени поради липса на устойчиво и зряло Висше Аз. Само зрялото Висше Аз може да устои на дегенериращите влияния на този емоционален и изпълнен с насилие свят.

Дивото животно, което убива плячката си, за да се храни, е неопорочено и чисто. Най-порочното животно е хомо сапиенс - никое друго животно в естественото си състояние не стига до такива крайности на жестокост, ненаситност и рафинирано зло. Само човекът убива от жестокост и алчност - перверзност, от която се раждат невидими сатанински деца. Двойката може да създаде невидимо дете с висша природа едва когато придобие духовна сила. Дотук говорим само за невидимите деца. При децата от плът и кръв положението не е много по-различно - те са човешки деца в биологично отношение и животински в психологично, а в някои случаи притежават и демонични души. Обикновено са виновни родителите - те им предават собствената си „сатанинска" енергия (опорочена животинска енергия), поради което е невъзможно да ги контролират и възпитават. Вместо да

контролират децата си, родителите на демонични деца са манипулирани от тях. Но това е само продължение на ситуацията, съществувала още преди зачеването им. Сатанинската енергия, която още не е била проектирана в децата, вече се е съдържала в родителите и ги е управлявала -децата са нейно продължение. Само онези родители, които постигнат пълна власт над животинската си душа, могат да възпитават добре децата си. В противен случай ролите ще бъдат разменени.

Ето защо подходящите условия за коитус са особено важни. Това действие трябва да се извършва не по силата на страстта, а по силата на любовта, изразена в сексуално равновесие. Сексуалният съюз се препоръчва само когато са налице необходимите условия и двойката е в съвършена хармония. В противен случай участниците могат да си нанесат голяма вреда. Не енергията на възбудата, а силата на любовното привличане трябва да обединява двойката. Сам по себе си сексът не съдържа нищо лошо или мръсно. Индивидът, в състоянието си на „опорочено животно", е този, който принизява собствената си сексуалност. Той постепенно свиква да реагира по „нечист" или перверзен начин, воден не от хармоничното любовно привличане, а от обикновен, неконтролиран физически подтик. Също както е безполезно да си интелигентен, ако интелигентността не се управлява от разума, така и гениталният секс заради самия него, без какъвто и да е съюз с цялото същество на индивида, дехуманизира човека и го свежда до животното.

В момента на оргазъм настъпва изключително важно явление. Невидимите защити на индивида се вдигат. В началото на коитуса мъжът и жената са обединени в магнитен овоид, подобен на брачния, но временен и с по-ниско качество. Сякаш всеки от двамата обединява енергията си с тази на другия, докато трае коитусът. Когато се достигне оргазъм, в магнитния овоид се появява отвор и през него проникват висши или низши вибрации според

духовното и сексуалното състояние на двойката.От този съюз произтичат две възможни чувства:

безразличие или отвращение към партньора (в резултат на ниското качество на акта) или пък щастие, усещане за постоянност и дълбок съюз, което е естествен резултат на по-висша връзка. Действителните следствия обаче се разпростират много по-далече и засягат бъдещето на двойката, защото,обединявайки се сексуално, двамата задвижват съзидателна психосексуална енергия, която генерира причини в света на енергията. След време тези следствия ще имат положително или отрицателно влияние. Двойката не само създава невидимо потомство, но и е причина Природата да зачене и роди такъв плод, какъвто е посят чрез енергията на Майката-Земя.

Пак ще припомним, че онези, които имат очи да видят и уши да чуят, ще разберат. За другите вратата към мъдростта остава затворена, защото не са готови да надхвърлят земната наука и да постигнат звездно познание.

За онези, които подхождат към коитуса по чисто механичен начин като рефлекс и привично действие, има много слаба надежда за духовно възраждане - те никога няма да могат да се насладят на плодовете на „дървото на познанието на доброто и злото" - същото, за което Бог казал на Адам и Ева, че ако вкусят от плодовете му, ще станат богоподобни.

За съжаление хората са изопачили смисъла на този висш творчески акт, превърнали са го в средство за удоволствие и възпроизвеждане, разглеждайки го само като физическо действие, като напълно пренебрегват огромното му влияние върху живота им. Качеството на сексуалния контакт -духовно или животинско - определя влиянието му. Някои видове поведение прекрасно показват как не трябва да се постъпва, защото причиняват вреда, форми на коитус, в които се проявява сатанинската любов, са:

1. Оргиен коитус2. Коитус по време на болест3. Коитус по време на менструация4. Анален коитус5. Коитус под въздействие на алкохол или на наркотици6. Коитус при депресия7. Коитус непосредствено след скандал8. Коитус по силата на навика или рефлекса9. Коитус при отвращение към партньора10. Коитус насила или по задължение

Сексуалните оргии всъщност прикриват вътрешните конфликти на индивида. Индивидът подсъзнателно се стреми да превъзмогне силното чувство на тревожност, което изпитва поради вътрешна самота и отчаяние. Това душевно състояние само по себе си веднага унищожава всякаква възможност за любовен акт, а индивидът възприема натрапливо поведение, опитвайки се да разреши емоционалния проблем, който преживява, физическото облекчение временно намалява чувството на тревожност, индивидът за кратко време забравя проблемите си, но то няма нищо общо с истинския полов акт, мотивиран от любов.

Когато човек е болен, коитусът нанася вреда не само на него, но и на другия. Жизнената вибрация на болния човек е много ниска и магнитната му сила не е достатъчна, за да се осъществи пълен съюз, а се постига само оргазъм. При такъв секс се прахосва жизнената енергия, потребна на организма за оздравяване и равновесие. Сексуалният контакт по време на менструация е най-зловещият и порочен навик, който можем да си представим, защото през този период жената изхвърля натрупаните негативни сили. Така както човек отделя непотребните вещества на обмяната, жената изхвърля чрез менструалната кръв както отпадъчни продукти от обмяната на веществата, така и химични продукти от

отрицателни душевни състояния. Тази кръв е силно заредена с остатъчен магнетизъм, който след менопаузата се преработва по друг начин. Когато жената има контакт по време на менструация, тя зачева много мощен демон, сатанично същество, което измъчва и преследва създателите си, като им носи всевъзможни нещастия. Същото се случва и при аналния коитус, защото този път служи за излъчване на фекален магнетизъм. В последния случай двойката зачева демонични чудовищни форми в света на енергията, откъдето те могат да се въплътят в ненормални, перверзни или уродливи деца. Има сериозни неща, които изискват дълбок размисъл - безпощадната действителност винаги доказва верността им.

При полов акт под влияние на алкохол или наркотици, индивидът може да навлезе в равнината на най-ниските и негативни вибрации и да предаде тази ниска енергия на своето невидимо или физическо потомство. Много деца срещат изключително сериозни проблеми в живота, защото са заченати в пияно състояние. Не става въпрос за онези недъзи, които медицината обикновено свързва с децата на родители-алкохолици, а за кармични проблеми и психологични дефекти. Такива деца са неволни носители на изключително негативни сили, чужди на самите тях, които са сериозна пречка за материален и духовен успех. Наркотиците и алкохолът създават връзка със сили, враждебни на човешкия живот. Вибрациите им неизбежно водят до съдбовни последици за самия индивид.

Последиците от коитус в състояние на нервна депресия са същите като при коитус след скандал. В този случай не само се пораждат негативни сили, задвижени от скандала, но оргазмът усилва това поведение, защото подсъзнателно се тълкува като награда и се превръща в причина за следващ скандал. Скандалите ще се повтарят често, тъй като механизмът им се свързва с последващото приятно действие - с коитуса. Така двойката влиза в унищожителен ритъм на

сериозни скандали, които изпълват живота й с препятствия, проблеми, болести и изобщо злополучни събития. Ако имат деца, те ще поемат всички негативни сили и ще понесат вредните последици. Най-често резултатите са нещастие, забавено умствено развитие, непокорство, безотговорност, престъпни наклонности. Подобни условия настъпват, когато между двамата има несъгласие, дължащо се на неразрешени противоречия, на истински или въображаеми оплаквания. Липсата на хармония се отразява в резултатите от половата връзка.

Накрая, сексът по навик е чисто животинско действие - той не се дължи на истинска любов и общуване, а на физическа възбуда, от която не могат да се очакват висши резултати. Зараждащата сила на половия акт не се ограничава с видимите или енергийните деца, защото коитусът се разпростира също в сферата на интелекта и инстинктите. Жената предизвиква зачеване в мозъка на мъжа, той на свой ред я опложда в света на инстинктите. Той зачева идеи, тя - импулси. И двамата са принудени да осъществят в материален вид онова, което са породили един в друг.

Мъжът и жената преживяват „регенерация" или „дегенерация" според възвишеността на този акт. Те си влияят и се оформят взаимно, като достигат сублимното или адското. Мисловната им способност, познанията, чувството за отговорност, любовта и загрижеността определят резултатите. Енергийното пространство на човека е населено с магнитни чудовища, създадени от милиони двойки. За да се раждат „ангели", трябва да съществува много хармоничен и издигнат съюз, който настъпва само при хора, достигнали съответна еволюция чрез събуждане и издигане на съзнателността и придобиване на подходящо ниво на духовност.

Материализмът на нашето време е най-злият враг на човечеството, защото хората са свикнали с мисълта, че не

съществува нищо друго освен онова, което може да се види и докосне. Те са лишени от мъдростта на херметическите учители - наследници на звездната наука, науката за човека. Херметизмът твърди, че „както е горе, така е и долу". Това означава, че човекът е аналогичен на Вселената и в него в умален мащаб се съдържа целият космос. За съжаление хомо сапиенс насочва вниманието си само извън себе си. Той като че ли се страхува да се вгледа във вътрешния си свят, въпреки че истинската мъдрост, щастие, човечност и еволюция зависят от познаването му.

Когато човечеството излезе от този период на духовен мрак, то може би ще е готово да следва някои херметически закони, свързани с издигането му. Засега само способните да мислят самостоятелно и да надхвърлят културните норми на човечеството, за да постигнат интелектуална индивидуалност, могат да сторят това. Само в това състояние човек може да се отдаде на медитация върху херметическите познания и може би да разбере казаното в тази книга. Ако индивидът е роб на културното си програмиране, ще му липсва истинска интелектуална способност, защото такъв човек мисли с колективния ум на масите, където се смесват посредствеността, ограничеността и суеверието. Само ако избяга от старото и придобие истинска индивидуалност, човек ще бъде свободен да оформя и направлява живота си по своя воля.

В този херметически анализ на сексуалното привличане и коитуса много интересно е да разгледаме какво се случва в старостта, когато желанието отслабне. Тъй като животът е свързан със секса, бихме могли да допуснем, че индивидът умира с изчезването на сексуалната възбуда. Естествено е да си зададем въпроса дали любовното привличане свършва, когато способността за зараждане отслабне.

Обикновено настъпва момент, когато сексуалното желание избледнява и става едва забележимо. Това не означава, че способността за зараждане вече не съществува,

тъй като сексуалният й израз е само част от нея. Когато сексуалното желание отслабне, акумулаторът на Човешкия Ерос, тоест сексът, се интернализира. Силата на живота, съдържаща се в сексуалното желание, се насочва навътре с конкретната цел да поддържа равновесието и силата на органичния живот. Вместо да се стреми да заражда, тя се заема със задачата да поддържа живота. Това съвсем не означава, че взаимното привличане на двойката свършва, а просто, че любовта им еволюира в дълбока обич, нежност, приятелство, споделяне и разбиране. Става дума обаче само за хора, които в някаква степен достигат истинска любов, защото обикновено изчезналата сексуалност се замества с отегчение, безразличие, липса на общуване, неразбиране, отвращение и дори омраза.

За двама души, които наистина се обичат, връзката на старини може да се превърне в най-красивия, спокоен и пълноценен период в живота им, когато радостите и мъките, победите и грижите обединяват две същества така, както страстта не би могла никога да ги свърже. Страстта без любов е осъдена на гибел. Любовта без страст обаче се засилва, щом се освободи от бремето на егоизма.

Друг проблем, свързан с коитуса, е възпроизводството на вида. Дори когато двойката желае да зачене само невидими, а не физически деца, неизменно настъпва еякулация. Ако яйцеклетката се оплоди, то тази цел не се постига и актът се свежда до обикновено възпроизводство - създаване на плътски деца. За индивиди, принадлежащи към някои религиозни групи, например католическата църква, използването на противозачатъчни средства остава табу дори в изключителни случаи, когато жената трябва да бъде стерилизирана, защото евентуална бременност би застрашила живота й. Не е наша работа да даваме съвети - схващанията на другите трябва да се уважават, но вярваме, че можем да предложим храна за размисъл по този въпрос. Природата не разбира нищо от човешкия религиозен и

философски морал и когато населението надхвърли определен брой, тя изпраща четиримата конници на Апокалипсиса (за които Бласко Ибанес говори в прочутия си роман - глад, чума, война и смърт). По този начин равновесието периодично се възстановява. Това е цената, която плащаме, ако спазваме религиозната „незаконност" на контрола върху раждаемостта.

Томас Малтус в добре известното си есе „За населението", написано в 1798 г., обяснява, че ако тези периодични засечки не съществуват, раждаемостта би превишила толкова смъртността, че умножаването на гърлата, които трябва да се изхранват, винаги ще надхвърля производството на храна, колкото и да е голямо то. Според Малтус, докато населението се размножава в геометрична прогресия, предлагането расте в аритметична прогресия. Времето доказа правотата на неговата теория.

Когато на първо място стоят икономически, расови и религиозни интереси, в известни случаи се допуска, че икономиката печели от наличието на по-голям брой послушни консуматори и някои етнически групи могат многократно да увеличат силата и влиянието си, като умножават броя на своите членове. Естествено, всяка религиозна група се надява, че силата и влиянието й ще нараснат при по-голяма раждаемост на последователите й.

Дори да пренебрегнем тези аргументи, проблемът на равновесието между гърлата за изхранване и наличната храна ще продължи да съществува. Засега той няма решение, напротив - с течение на времето ще става все по-сериозен и значително ще засили опасността от война. Големият американски историк Уил Дюрант твърди, че „войната е средство за изхранване на една нация" - точно определение, заслужаващо дълбок размисъл.

Идеалната противозачатъчна процедура е въздържането от секс през периодите, в които жената е способна да зачене. Това е не само безпогрешно средство, но и отлично

упражнение за изграждане на характера и волята.Остава друг много важен въпрос по отношение на

половия акт - как да влизаме в полови отношения без те да са грешни, опорочени или свързани със създаването на демони.

Висшият полов акт трябва да се извършва само като кулминация на процес на силно магнитно привличане. Той е съзнателен и контролиран от волята. Целта му е да се постигне хармония, дълбоко общуване, разбиране и обич. Двойката съзнава, че изпълнява свещено, божествено действие и връзката неизбежно ще роди физически или енергийни деца. Ако тези условия са изпълнени, коитусът трябва да се извършва без стремеж към оргазъм, а с възможно най-голяма вътрешна деликатност и скромност.

Всеки трябва да запазва в себе си съзнанието, че е същество, което притежава божествената искра, а не само животно. Актът не трябва да е свързан с емоционални смущения, влияние на алкохол или преяждане. Душевният мир и спокойствие трябва да вървят ръка за ръка с физическата страст. Трябва да има спокойна душевна и емоционална атмосфера, за да се премахнат нездравите и садомазохистичните нарушения. Двамата трябва бъдат напълно голи, за да се осъществи пълен магнитен обмен и сигурни, че няма да бъдат прекъснати или обезпокоявани по време на акта. Коитусът трябва да започне нежно, деликатно, като игра, без да се мисли за достигане на оргазъм, който трябва да дойде естествено, а не като преднамерена цел.

Съществува отличен метод за превъзмогване на импотентността и фригидността - сексуално сливане почти без движение, като се стремим да удължим това състояние колкото може повече и не мислим за оргазъм. Трябва обаче да не привикваме към coitus interruptus, при който половият акт се прекъсва доброволно, щом мъжът достигне момента на еякулация. Продължителното практикуване може да причини стесняване на уретрата или възпаление на простатата. Емоционалната и физическата нежност трябва да

е неразделна част от любовния акт, особено що се отнася до жената, защото тя достига пълна възбуда само с участието на лимбичната система - мозъчния механизъм на емоциите. Цикълът на сексуалната реакция при жената е забележимо по-бавен, отколкото при мъжа и поради това тя достига климакс в момент, когато мъжът е вече уморен. Това е и една от най-важните причини за удължаване на процеса преди оргазма. Някои брачни ръководства препоръчват мануално стимулиране на клитора, за да се ускори процесът на възбуждане. От херметическа гледна точка, в това няма нищо лошо, но по този начин се стимулира само физическата, а не магнитната сексуалност, която е най-важният фактор в сексуалната връзка. Магнитният секс се стимулира само когато мъжът излъчва достатъчно магнитна вирилност, стига да притежава такава. Тази вирилност не е вродена, тя е резултат на съзнателна еволюция на индивида. Когато жената приеме излъчването, у нея се събужда собствената й електрическа сексуалност. Също като мъжа, тя не се ражда с магнитна женственост, а трябва да я придобие посредством херметическа работа върху себе си. Също като мъжа, тя има примитивна или елементарна неорганична сексуалност, която се активизира много рядко и се задвижва от мъжката магнитна вирилност, причинявайки възбуда в магнитната сексуална сфера, което обаче не изключва и физическа възбуда.

За висш тип сексуално общуване трябва да има съюз на магнитните полове, дори и самата магнитна сексуалност да е недоразвита и примитивна. Този тип сексуалност печели от продължителното стимулиране, когато двойката остава сексуално обединена и не бърза да достигне оргазъм, а напротив - грижливо го забавя. Съюзът може да продължи от трийсет' минути до един час, да завърши с или без оргазъм. Истинският резултат от този тип връзка може да се изпробва по степента на вътрешно удовлетворение в края на процеса. Ако настъпи вътрешно спокойствие и удовлетвореност,

магнитният обмен е бил подходящ. От друга страна, ако например жената е все още възбудена и незадоволена, целта не е постигната. Що се отнася до честотата на коитуса, той не трябва да се превръща в празен и механичен ритуал, в чисто рефлекторно действие. Всяка двойка трябва да определи естествения ритъм, който е най-подходящ за нея.

Тъй като тази книга не е замислена като ръководство по секс, а се занимава с дълбокия смисъл на любовта, няма да обсъждаме позициите в секса, тъй като литература по този въпрос съществува в изобилие. Вниманието ни е насочено към магнитната, а не органичната сексуалност, защото сексуалният съюз може да принизи или да извиси двойката в зависимост от качеството си. Нещо повече, този съюз може да бъде както елексир на живота, така и дихание на смъртта. Всъщност тайната на живота се крие в съществуването на достатъчно напрежение между двата полюса. Сексуалният контакт е отлична проява на това напрежение. Ако напрежението се поддържа, то дава живот; ако изчезне, може да донесе смърт, не във физически, а в енергиен смисъл. Затова жената трябва да запази вътрешното си целомъдрие - вътрешната чистота, за да не допусне угасване на „свещеният огън" в мъжа. Вирилната сила, тоест „свещеният огън", изчезва, когато човек практикува пълно целомъдрие или се отдава на разврат. Органичната сексуалност понякога може да се запази, докато истинският огън, който е символ на магнитния секс - зараждащата способност, „угасва" или губи силата си. Така мъжът се превръща в индивид, който е мъж във физическо и жена в енергийно отношение.

Такива псевдомъже са евнуси в света на духа, дори когато притежават външна мъжественост. Тяхната импотентност ясно личи в мъжествените пози, насилието, агресивността, отсъствието на самоконтрол, преждевременната еякулация, емоционалната нестабилност, ниската съпротивителна способност към фрустрации, злоупотребата с власт. Разбира

се, противоположните качества не показват мъжественост, защото в мъжа трябва да има балансирана доза агресивност, сила и власт. Истинският мъж трябва да умее да контролира тези способности, без да злоупотребява с тях. Малцина притежават истинска вирилност и достатъчна сила да носят митичния меч на крал Артур, легендарния Екскалибър. Крал Артур бил предводител на Братството на Рицарите на Кръглата маса, търсачите на Свещения граал - чашата, която Иисус Христос използвал на Тайната вечеря. Според преданието тайнството на Свещения граал е достъпно само за истински рицари; търсенето му е тема на многобройни древни легенди, събрани в такива произведения като „Персевал" от Шретиен де Троа, „Парцивал" от Волфрам фон Ешенбах и в английския фолклор. Окултната опера „Парсифал" от Вагнер е основана на поемата на Волфрам фон Ешенбах. За нас важното в тези легенди е фалическият символ -мечът на крал Артур и копието на Парсифал. Артур печели всички битки с вълшебния си меч и дори успява - подобно на Свети Георги - да убие един дракон. Парсифал пък издърпва свещеното копие от злия Клингсор и го убива с него, превръщайки го в прах заедно със замъка му. Това са очевидни символи на висшата воля на херметика, основани на магнитната му вирилност. Обикновените мъже са лишени от тази сила, защото винаги търсят водачи, които да следват и по този начин да надмоват собствената си слабост. Истинската сила на волята трябва винаги да почива на магнитна вирилност и да бъде неин израз. Жената от своя страна трябва да основава силата на волята си върху природата, защото самата тя е природа и не са й нужни същите условия като на мъжа.

Масите, които нямат вирилна сила на волята, се държат пасивно и следват течението. Ето защо всеки индивид, който иска да развие по-висока съзнателност, трябва да започне от постигането на психологична и интелектуална индивидуалност, която ще му позволи да мисли

самостоятелно.Материалистичното поведение преобладава в нашата

съвременност. То ясно показва пасивния женски характер на днешния мъж - психологически женствен, „оплождан" от силата на материята, която в случая действа като мъж. За разлика от него, духовният човек носи в себе си мъжкия принцип - вместо да бъде оплождан от материята, той я принуждава да зачене, придавайки й съзнателност, като я използва интелигентно. Отдаването във всичките си форми е женска характеристика, но когато това действие и неговото качество присъстват в мъжа, то се превръща в мъжки атрибут- самоконтролът във всичките си форми има мъжка характеристика, но при жената това състояние увеличава женствеността й.

Обладаването чрез страст е също вид отдаване, защото индивидът е оплоден от непреодолима сила, която го подтиква да притежава насилствено жената.

Обикновеният мъж има женски енергийни качества, но въпреки това може да придобие мъжественост, като постепенно постигне самоконтрол. Самоконтролът не само изгражда характера, но и възстановява мъжествеността.

Да се върнем към проблема на енергийното напрежение между двата полюса, което поддържа живота, като анализираме неправилните форми на поведение, водещи до намаляване или изчезване на привличането. Тези типове поведение са:

1. Злоупотреба със сексуалната връзка2. Чисто механичен полов акт3. Загуба на психологична индивидуалност4. Симбиотично сливане5. Слабост на характера на мъжа6. Мъжки шовинизъм7. Психологична ограниченост8. Липса на индивидуална самота

9. Прекалено сходни характери

Всички тези типове поведение намаляват напрежението между полюсите, а това води до загуба на магнитно привличане и изчезване на жизнеността на любовта

В някои случаи, например при сексуална злоупотреба или механичен акт, настъпва магнитно насищане и загуба на полярни вибрации. В други примери липсва достатъчно разделяне на полюсите, а то е от основно значение за поддържане на напрежението между тях. Това важи за третата точка - загуба на психологичната индивидуалност, защото тя определя полярността на всеки индивид. Когато тази полярност изчезне, магнитно напрежение се нарушава. Същото нещо настъпва и в останалите случаи. Слабият характер у мъжа е причина за загуба на полярна дистанция и характеристиките й. „Свръхмъжественият" индивид поглъща жената в себе си и губи своята полярност. Психологично ограниченият индивид е статичен и не излъчва енергията, характерна за неговото полярно състояние; индивид, който не може да остане достатъчно дълго време насаме със себе си, се насища с магнетизма на другия и губи полярния си знак. При прекалено сходни характери просто липсва достатъчно разстояние между полюсите.

Ако двамата спят в едно и също легло в продължение на години, те обменят толкова много магнитна енергия, че индивидуалната им полярност отслабва, намалява или изчезва. Вследствие на прекомерно или непрекъснато съжителство, това магнитно насищане често причинява сексуална умора. Чуйте херметическата мъдрост в стиховете на Халил Гибран, посветени на брака:

Нека има въздух между вас.Нека между вас танцуват божествени ветрове!Обичайте се всеотдайно, но не слагайте любовни окови!Нека любовта е морето между две души,

пълнете чашите си, но никога не пийте от една!Делете хляба си, но не яжте от едно и също парче,пейте, танцувайте и се веселете заедно,но нека всеки да се радва на свободата си -струните на лютнята трептят в една и съща музика,но всяка е различна отдавайте сърцата си,но нека всеки да е господар на своето, защото само животът може да държи сърцето в ръка. Бъдете заедно, но не прекалено дълго –колоните поддържат храма заедно, но всяка е отделна, дъбът не никне в сянката на кипариса, нито кипарисът - в сянката на дъб.

Това прекрасно стихотворение показва потребността да поддържаме известно разстояние, за да запазим магнитното привличане.

При двойки, които живеят заедно прекалено дълго време, онова, което някога им е давало живот - взаимното сексуално, емоционално, интелектуално и физическо стимулиране - може, образно казано, „да причини смърт" поради магнитно насищане. Постоянното повтаряне на едни и същи стимули причинява взаимно психологично отравяне, което неволно напомня класическото китайско мъчение с капки вода. Като слушаме непрекъснато едни и същи неща, като имаме едни и същи спорове, като повтаряме едни и същи физически и емоционални ласки, онова, което някога е било толкова приятно, може да стане досадно и дори омразно. Това не означава липса на любов, а само умора на сетивата. Същата умора е свързана с едно добре известно явление - трудно е да видим и оценим самите себе си. Всичко, което заема прекалено голяма част от вниманието ни, накрая се губи от погледа ни, защото стимулът е „изразходван".

Отегчението в брака може да се избегне с определени интервали, през които сексуалният и психологически

контакт между двамата се прекъсва с цел да се изострят сетивата. Неконтролираната интензивност е смърт за удоволствието, което се превръща в безразличие, вина или страдание.

Всяка двойка трябва да намери подходящ баланс и ще постъпи мъдро, ако си послужи с правилото на грънчарската пещ, което гласи: „Не поставяй глината нито много навътре, за да не прегори, нито много навън, за да не измръзне".

Силата на емоциите, която толкова често възниква в любовта и се разпростира в областта на секса, е основана главно върху чувството за несигурност. Всеки от двамата се съмнява в способността си да задържи другия и се стреми да го погълне. Тази липса на увереност в себе си е главна пречка за периодите на почивка, жизнено необходими, за запазване на привличането. Според едно погрешно твърдение временната раздяла може по някакъв начин да навреди на любовната връзка. Това е вярно само там, където няма любов.

ЛЮБОВТА КАТО ВОЛЕВО ДЕЙСТВИЕ

За да разгледаме характера и практическите страни на любовта в правилна перспектива, много важно е да разберем, че тя не може да бъде резултат на случайност, нито възниква спонтанно, а винаги се дължи на волево действие. За да бъде наистина щастлива, любовта трябва да се планира от начало до край - в противен случай трябва да се примирим с романтични фантазии и безплодни илюзии, което води единствено до чувство на неудовлетвореност, нещастие и отсъствие на любов. Любовната връзка между двама души не може да се остави на случайността и инстинктивните импулси - тя трябва да бъде волево действие на индивида.

Това звучи като антитеза на общоприетата представа за любовта - хората често са убедени, че тя е неволна и се

дължи на „влюбване от пръв поглед", на електрически контакт, който ги пронизва с лъчите на страстта. Онова, което виждат в природата, ги навежда на мисълта, че индивидът трябва да следва примера на животните, които в даден момент изпитват неконтролируем подтик за копулация. Те смятат, че трябва да преминат през нещо като опрашването при цветята или любовните игри на птиците. Възможно е илюзорните образци, предлагани от историята, литературата, поезията и киното да събуждат у тях налудничаво желание да изживеят романтична приказка в стил „Ромео и Жулиета", „Пепеляшка" и тъй нататък. Смята се, че успешната любов е вродена способност на човека, също толкова естествена, колкото дишането и храненето и трябва само да намерим обект на емоционалния си импулс, за да я срещнем. Хиляди хора губят правилната посока, преследвайки илюзорната химера за „спонтанната любов" - все едно, че търсят някакво семе, носено от вятъра, като се надяват, че случайността ще го хвърли точно там, където то може най-добре да хване корен и да израсне.

Хората не разбират истинската природа на любовта и за съжаление смесват спонтанността с животинския инстинкт. Те дори за миг не се замислят, че е нужно да овладеят любовната техника, за да се наслаждават на даровете на Купидон. В най-добрия случай индивидът съзнава, че трябва да научи някои сексуални методи, за да постигне достатъчна степен на удоволствие. Самата идея за необходимостта от' познания и умения в науката за любовта като средство за успех сякаш е несъвместима с общоприетата представа за любовта като спонтанно пораждаща се сила.

Този мит трябва да се разсее веднъж завинаги; науката за любовта изисква същото внимание и себеотдайност, нужни за овладяването на която и да е професия и изкуство. Невъзможно е индивид, който не познава поне малко себе си и другия, да постигне истинско щастие в любовта, освен ако не желае да се задоволи само с физическото удоволствие.

За щастие съществува наука за любовта - задълбочена система от познания, която предоставя разбиране на човешката природа. Тук представяме основните положения на тази наука. Инструментът на любовта е човекът и той не може да се издигне до висините на щастието без да я познава. Мелодията на щастливата любов, която не е природен дар, а композиция, извикана за живот от човека, изисква настройка и практика.

Истинската причина за кризата в любовта и в динамиката на човешката двойка е, че човек почти напълно забравя вътрешния си свят в преследване на външни фантазии. Разрушаването на двойката е криза на човечеството; това означава, че пътят към духовната еволюция е загубен, а той е вътрешен път, който води до най-дълбока мъдрост, духовност и цялостност. Любовта трябва да се спаси и да заеме заслужено място, което означава възстановяване и издигане на висшите човешки ценности.

Превръщането на любовта във волево действие не означава насилствено или изкуствено да се създаде ситуация, която не съществува естествено, а да се постави висшата съзнателност в центъра на целия този процес. Използването на разум и съзнателност в любовта не намалява топлината и силата на чувствата. Тъкмо обратното - колкото повече качества се развиват в процеса на любовта, толкова по-големи ще са удоволствието и щастието, извлечени от нея, защото обхващат все повече и по-дълбоки нива в индивида.

Сантименталната любов, която действа в ограничена сфера, може да се сравни с мелодия, изпълнена на пиано със седем клавиша. Ако човек има достъп до всички музикални възможности на инструмента, той би могъл да изсвири мелодията с цялата й сила, дълбочина и цвят. Сантименталното и сексуалното са само малка част от „човешката клавиатура" и ако индивидът се ограничи с няколко тона, той никога няма да познае дълбочината и

великолепието на истинската любов. Ето защо не можем да кажем, че „любовта е сляпа" - този израз описва една карикатура на любовта, но не и истинската връзка, в която трябва да сме с „широко отворени очи". Животните може да копулират безогледно, но от хората очакваме нещо повече.

По-горе посочихме, че истинската любов е „отношение между цялостните същества на двама души от противоположен пол". Това може да се разбере добре, ако разглеждаме тази цялостност в пълния обхват на сетивата - от най-плътното и материалното до най-неосезаемото и духовното. Самата любов обаче не е неосезаем, а съвсем конкретен процес.

Висшето Аз трябва да управлява съзнателно и интелигентно цялата скала на усещанията на индивида, за да се свърже възможно най-пълно с другия във връзка, основана на конкретната действителност.

Чрез реалистично, съзнателно и балансирано поведение индивидът трябва да разруши непродуктивните фантазии, които водят до субективно и илюзорно изживяване на любов. Мъчителна гледка представляват хората, които дотолкова са потопени в приятни сънища, че се откъсват напълно от действителността и живеят в субективен свят, сякаш под непрекъснатото въздействие на наркотик. В това няма нищо чудно, защото хората се упояват от собствените си сънища и фантазии и са убедени, че този навик не може много да им навреди, фантазията завладява реалността и неизбежната последица е безкрайна надежда за събития, които настъпват само във въображението на мечтателя. Това лишава индивида от възможността за истински живот.

Волята за любов не трябва да се насочва към човек, с когото не сме истински съзвучни. Необходимо е да направляваме този процес колкото може по-интелигентно, така че любовта да донесе оптимално общуване и най-големи възможности за успех. Затова човек трябва да положи усилия, за да разбере другия, без да бърза с

преценките си. Не съществува любов от пръв поглед, тя е само сексуално привличане и „влюбване", дължащо се на обикновен животински магнетизъм и на влиянието на „призрака на илюзиите", тоест на идеализирания образ, чрез който виждаме в току-що срещнатия индивид образ от собствените си сънища. Ето защо ако някой ни интересува, трябва да общуваме с него достатъчно дълго , за да го опознаем и да определим дали може да бъде обект на нашата любов, дали е способен да ни отвърне със същото и дали желае това. Докато трае този процес, трябва да избягваме прибързани заключения и „сексуални проверки". Това не означава, че сексуалната връзка е забранена, но не може да определим успеха на общуването само въз основа на нея. Тя показва степента на сексуална съвместимост, която е само една от допирните точки на двойката. Погрешно е да приемем задоволителния коитус като доказателство за възможностите в любовта. Индивидът чрез волево действие трябва да пренебрегне външното за сметка на същественото. Познаването на другия изисква да проникнем зад маската му. Това не е лесна задача, защото всеки разполага с широк репертоар от маски и никога не излага на показ истинския си лик. Той проличава само в моменти на криза. Това често прави дълбоко впечатление, защото истинското лице може да противоречи на онова, с което сме свикнали.

Всеки се стреми да създаде възможно най-добро впечатление и да изглежда добре пред другите, особено в любовта. Вътрешната действителност или грозотата проличават едва когато индивидът „блокира" или се откъсне от психологичната си програма поради внезапни и неочаквани събития. Изисква се много търпение, за да проникнем във вътрешния свят на хората и да ги опознаем такива, каквито са в действителност и този процес може да трае години.

Тийнейджърите смятат любовта за прекрасно пиянство, на което човек се предава телом и духом. Те вярват, че

екстазът, който изпитват, е най-силното доказателство за истинска любов. Всъщност „влюбването" изобщо не дължи на любов. Изразът „влюбен съм" се използва погрешно за нещо, което обикновено е само магнитно опиянение. Поради близкия контакт, всеки от двамата увеличава или удвоява собствената си „масова енергия" - магнитната сила, присъща на телесната материя. Всеки изпитва електрическа екзалтация, поради която преминава през усилени емоционални състояния. Това обаче не е истинска любов, а само една от най-плътните и най-животински прояви на любовната енергия. Възбудата има един сериозен недостатък - изчезва, когато телата вече не са в близост и не оставя никаква следа, освен може би чувственото желание да бъде преживяна повторно. Когато изпитваме неотложна потребност да се погълнем взаимно, това не е любов, а „масова енергия", принуждаваща телата да се стремят едно към друго, за да увеличат магнитния си потенциал за кратко време. Щом това състояние отмине, остават само умора и вътрешна празнота - сякаш моторът внезапно е загубил наполовина мощността си.

Любопитно е, че Фройд също разглежда влюбването като вид хипноза - схващане, което е вярно и съвпада с нашата теория за взаимното хипнотизиране. И ние ще отбележим връзката, която съществува между хипнозата и магнетизма - тя е толкова силна, че някога пътуващите хипнотизатори били наричани „магнетизатори". Колкото и да е странно, досега не съществува задоволително научно обяснение за причините на хипнотичния магнетизъм, макар че те са добре известни в херметическите кръгове.

Хората се стремят с всички сили да научат какво преживява другия, опитват се чрез ласките си да анализират чувствата му и смятат, че така ще разберат дали това, което изпитва другият, е любов. Любовта често се смесва със сексуалността - чувствата и решенията в любовта се изграждат на много крехка основа. Само онези, които

разбират истинското измерение на любовта като наука, позволяваща постигането на цялостен съюз на всички нива и дълбоко общуване с истинско съчувствие, обич и приятелство, могат да успеят в търсенето на тази върховна връзка.

Надеждата на мъжа, че ще намери идеалната жена, „направена по мярка за него", е заблуда и ясно показва, че в любовта е нужна воля. В безумното преследване на любов мнозина завършват унищожени от измама, отровени от убеждението, че „жените са глупави" или „лоши". Ако не забравяме, че женската душа винаги се дължи на някой мъж, то трябва да търсим жена с подходяща душа, дори тя да е оформена от друг. Обстоятелството, че душата е създадена от друг мъж, не е пречка. Трудността се крие в слабата вероятност да срещнем жена с подходяща душа. По-разумно е да разберем и да мотивираме жена, която ни допада, за да разкрием най-добрите й страни. Поради егоизма си обаче мъжът желае да получи най-доброто от жената без да й дава най-висшата част от себе си. Необходимо е той да вложи в „чашата" на спътничката си своите най-висши лични добродетели, за да й помогне да създаде висш индивидуален живот. Същевременно той се нуждае от нея, за да постигне оплождане на собствения си интелект - цел, която е неизпълнима, ако не съществува пълна взаимност. Трябва да приемем факта, че сам мъжът е нищо; също като жената, и той е само половината от едно цяло. Единствено с висша „воля за любов", двамата могат да достигнат екстаза на обединяване на полюсите, радостта да се реализират като единно същество, притежаващо двете половини на цялото.

Едно от най-важните неща, които трябва да помним за истинската любов, е присъщият й активен характер. Индивидът дава от себе си така, както слънцето свети. За разлика от истинската, фалшивата любов е изключително пасивна по своята мотивировка. Тя следва приливите и отливите на живота, така както постъпват обикновените

хора. За да дадем по-пълно обяснение, нека разгледаме думата passion (страст) и да си припомним, че тя произлиза от думата passive (пасивен) и означава човешко състояние, натрапливо мотивирано от сили, които са външни спрямо него. Човек изпитва чувства и желания независимо от волята, мислите и действията си. Той остава „пасивен'' по отношение на енергията, която го. обладава и принуждава да чувства, мисли и действа по даден начин. Пасионалната или фалшива любов е средството, чрез което една външна сила, чужда на Аза, завладява индивида и го тласка към емоционална или сексуална буря; индивидът участва в бурята като кораб, подгонен от ураган. Псевдолюбовта очевидно се характеризира с това, че изчезва, щом външният подтик, който я предизвиква, спре. За някои хора това настъпва, когато партньорът им престане да ги обича. Тъй като външният импулс е угаснал, те си казват: „Преди беше много добър и много ме обичаше, но нещо се случи и сега е съвсем друг". Всъщност, индивидът изобщо не се е променил; просто е изчезнала външната мотивировка.

Така стигаме до определението на любовта като „самомотивирана", тоест отношение, което започва като активен афект в самия Аз на индивида. Истинската любов не се основава на страстта, а на волята. В любовта индивидът обича съзнателно, активно, със силата на собственото си Аз. Когато любовта се основава на страстта, действа външна сила, а не съзнателният контрол на волята. За съжаление, любовта за много хора почива на страстта, на пасивното участие и е само сянка на истинската любов. Малцина постигат такава върховна връзка. Онези, които се стремят към любовта с настървението на ловци, са далече от правилния път; техните действия имат толкова общо с любовта, колкото, например, африканското сафари. Любовта и ловуването са съвсем различни неща. Егоизмът също е противоположност на любовта - не защото тя непременно трябва да е алтруистична, а защото той не е сила, излъчваща

светлина като слънцето, тоест той поглъща енергия, за да се подхранва. Да се оставим да бъдем обичани е само един израз на подтика да се храним емоционално или сексуално чрез друг човек, без да намесваме Аза си в това действие. Ключът за разпознаване на фалшивата егоистична любов е, че хората не могат да се отдават, защото нямат намерение да намесват Аза си. Те искат да запазят дистанция в процеса на любовта, да получават, без да дават. Това не само е отрицание на любовта - то показва всъщност инфантилизма на индивида, който смесва партньора си с майчината гръд като източник на сигурност, подкрепа и благополучие.

В любовта има едно златно правило - ако е самомотивирана и обновявана, тя е автентична; ако се основава единствено на страст, тя не съществува. Проблемът е, че малцина притежават необходимата мъдрост, за да определят конкретна ситуация. Докато човек не овладее науката за любовта, ще му липсва необходимата преценка. Накратко ще посочим някои много прости правила за такава преценка (те обаче трябва да се използват предпазливо).

В първата колонка са посочени златните правила на любовта и истинските й качества, а във втората - противоположните белези и липсата на любов.

ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ ФАЛШИВАТА ЛЮБОВ

Дава, не иска нищоНеегоистичнаСамомотивиранаРезултат от процесИзживява се с отворени очиНе манипулира другия Позволява развитие на индивидуалноста Не зависи от секса НепрекъснатаМоже да издържи дълга раздялаМъдраЗрялаНе обвързва другия; желае единствено да дава от себе сиГъвкаваНяма утилитарен подходНоси мир, увереност, сигурностПоражда щастиеНараства с течение на времетоНапълно искрена; двамата се познаватСъществува общуване на няколко ниваОсигурява индивидуално равенство и свободаНяма граници Обновява се и се усилва от вътрешни промениСтимулира и развива индивидуалните възможностиПлодотворна и продуктивна интелектуално, емоционално и духовно Стреми се към цялостна еволюция на всеки партньорВътрешната или магнитната сексуалност е активна Управлява се от толерантност, взаимно уважение, съвършено общуване и дълбока обич Има свой собствен моделАктивна, творческа, постоянно се обновява Двойката споделя както грешките,

Изисква и е нетолерантнаГлавно егоистичнаНатраплива, основана настрасттаМоже да настъпи от пръвПогледХипнотичнаМанипулира другияНе позволява развитие наиндивидуалностаОцеляването и зависи от сексаНе е непрекъсната; имапрекъсванеУмира при дълга раздялаНатраплива и невежа ИнфантилнаКрепи се на задължения и обещанияТесногръдаЗависи от полезността наДругияПоражда тревога, недоволство, конформизъм Носи само мимолетно удоволствие и наслада или причинява нещастие Намалява с течение на времетоНуждае се от лицемерие, лъжи и преструвкиСъществува общуване само на едно нивоНяма равенство; Експлоататорска; липсва лична свобода ОграниченаПромените, противоречащи на интелектуалното и емоционалното програмиране я унищожаватОграничава и пречи на индивидуалните възможностиили е причина за развитие на единия за сметка на другияПлодотворна само в областта на емоциите и възпроизводството Не позволява развитие на двамата; ограничена и статичнаАктивна е само физическата сексуалностУправлява се от ревност, суета,

така и успехите Има собствена динамика Постига съвършен съюз на всички нива, като запазва вътрешното пространство Резултат на използване на волята и съзнателен размисъл Не е смущавана от призрака на фантазиите, защото е реалистична Основана на взаимно сътрудничество Има съзнателни морални стандарти, които са резултат на дълбока вътрешна будност

егоизъм, задължения и обществени предписанияСъобразява се с общоприетите културни модели Пасивна, управлява се от навика и инерцията Двойката определя „виновни" и „невинни" страни Програмирана и статична Изисква симбиотично сливане без вътрешно пространство за индивидаПлод на импровизацияСъживява призрака на фантазиите, основана е на фантазии, нереална КонкурентнаИма несъзнавани, програмирани и повърхностни морални стандарти; крехка и ограничена

Извън този списък съществуват много други разлики на по-дълбоко езотерично ниво. Тук изреждаме накратко само някои елементи, които позволяват да разграничаваме истинската от фалшивата любов. Въпреки това, дадена връзка не е непременно фалшива, дори да не включва всички посочени по-горе необходими условия. Те са приведени само като насока и могат да се използват, за да определим дали дадена връзка е по-близо до истинската или фалшивата любов според броя на изпълнените или неизпълнените условия. Например, при точкова система от нула до сто, ако двойката изпълни всички условия в лявата колонка, ще получи сто точки; ако не изпълни нито едно, ще получи нула точки, което би означавало напълно фалшива любов. Щом като знаем двете крайни възможности, може да намерим междинните положения.

Дори дадена връзка да бъде определена като фалшива, това не означава, че тя няма да еволюира до истинска, защото не може да предписваме лекарство без първо да диагнозираме заболяването. Индивидът получава възможност да се излекува само след като се определи

диагнозата му. Разпознаването на симптомите няма за цел да обяви „пациента" за безнадежден случай. То е начин да решим какво лечение да се предпише.

Фалшивата любов се дължи по-скоро на невежество, отколкото на неспособност да обичаме. Ето защо двойката трябва да развие интелигентността, чувството за отговорност, будността и интереса си в най-голяма степен, за да създаде оптимални условия за висш съюз чрез придобитите познания. За да открием дали евентуалната любов е фалшива и недействителна, трябва открито и великодушно да проявим самокритичност, разсъдителност и скромност. Това може да ни отвори вратата към стабилен брачен живот, щастие и съюз, който надминава най-смелите ни мечти.

Ако любовта се окаже фалшива, това не означава непременно раздяла, а по-скоро открива възможност за постигане на истински съюз.

Тук ще разгледаме един важен въпрос - значението на възрастовата разлика между двамата и дали това е пречка за истинската любов. Според херметическите възгледи, любовта лесно преминава бариерите на хронологичната възраст, защото важни са психологичната и духовната възраст. В много бракове има разлика от двайсет и повече години, но те въпреки това са щастливи и качествата на двойката често взаимно се допълват. Единият притежава опит, равновесие и стабилност, а другият - ентусиазъм и жизненост. Най-важният елемент при създаване и поддържане на този тип връзка е съюзът и съответствието на вътрешните светове, а не само съюзът на телата. Този тип връзка може да бъде безкрайно по-солиден и дълбок, защото до голяма степен пренебрегва физическата страна и се основава на по-трайни и трансцедентални ценности, на духовност и разбиране, физическата красота загива - болезнено и страшно е да зависим само от нея. Трудно е положението на красивите жени, които превръщат красотата

си в основен капитал, защото тя повяхва. Така те остават съвсем празни и губят жизнеността си, тъй като нямат вътрешно богатство. Има и много двойки с голяма възрастова разлика, чиито отношения не са основани на истински и дълбоки потребности, а са невротични или натрапливи. Като пример ще посочим мъж, подчинен на Едипов комплекс, който всъщност търси заместител на майка си и дъщеря, влюбена в баща си, която има подобни мотиви. Във всеки случай не може да даваме преценки, защото такива двойки, въпреки че не постигат най-висша любов, често намират щастие и приятелство и макар да са подтиквани от натрапливи потребности, водят истински щастлив и продуктивен живот.

При преценката за качеството на любовта препоръчваме гъвкавост и толерантност, защото съзнаваме, че е невъзможно да се постигне най-доброто без постоянни и продължителни усилия, а за това са нужни години. Величината на тази задача не бива да плаши никого. Тя трябва да се измерва с наградата, която двойката ще получи. Тази награда е постигането на истинска любов, а тя ще й донесе много по-голямо щастие, отколкото е очаквала.

МОРАЛ В ЛЮБОВТА

В една книга за любовта трябва да се посочи какво всъщност е морално и неморално поведение и макар на пръв поглед всичко по този въпрос вече да е казано от закона и общоизвестните морални и религиозни предписания, ние искаме да надхвърлим вече известното и да проникнем колкото е възможно по-дълбоко в истинското значение на понятията морално и неморално. Ще излезем от ограничените и тесни рамки на обичайните схващания и ще надхвърлим традиционните морални норми на културното наследство на човечеството, които обикновеният индивид сляпо приема. Всички общества се ръководят от известни

морални правила, но те се различават значително в зависимост от времето и мястото. Хората запомнят известни правила, навици и табута и се стремят да се придържат колкото е възможно по-близо до тях; или понякога ги нарушават и получават съответно наказание. Моралните принципи се крепят главно на семейството, училището, църквата, общественото мнение и закона.

Какво представлява моралът? Думата „морал" произлиза от латинското то», което означава обичай или ценностна скала, създадена по силата на обществения обичай. Това са нормите, които дадена нация, култура или общество приема като добри, справедливи и законни, защото моралността трябва да се подкрепя от закона. Законът е сбор от задължителни норми - юридически и морални задължения. Основата на закона е изградена върху божията воля, волята на законодателя, общественото съгласие или здравия разум.

С помощта на този анализ ще се помъчим да намерим разликата между задължителния общоприет морал, който днес се практикува в цял свят и морала на вътрешната индивидуална природа, който дълбоко зачита човешката законност. Вторият се основава също на законите на Природата, които са истински, дълбоки и реални. Съществуват няколко вида законност:

1. Божествена законност2. Човешка законност3. Природна законност4. Морална законност

На практика моралните правила се смесват с религиозните предписания и юридическите задължения, защото допустимите норми на поведение образуват сбор от юридически и религиозни задължения, които трябва стриктно да се спазват, за да постъпваме морално. Човек, който не се приспособи към тези обществени ценности, се

счита за неморален. Хората обикновено следват човешкия морал - смес от юридически и религиозни правила, табута и неписани закони, базиращи се на съществуващото обществено мнение.

Основите на любовта също са изградени върху човешкия морал. Любовта зависи от този човешки морал и се приспособява към него, за да не бъде наказана с всеобщо неодобрение. Бракът като институция е морално приемлив, защото е приспособен към човешката законност, докато конкубинатът среща неодобрение, защото не почива на юридическа норма. В нашето изследване ще поставим под въпрос методите на прилагане на днешната морална система не защото не сме съгласни със съдържанието й, а защото тези правила се превръщат в несъзнателни съобщения, които сляпо програмират и принуждават хората да ги възприемат като морални. Животът несъмнено би бил далече по-лош, ако не съществуваха такива правила, тъй като слепите инстинкти на човека биха властвали свободно.

Какъв е произходът на моралните и юридическите правила? Защо са създадени? Може да твърдим, че правилата са създадени, тъй като негласно е прието, че човекът несъзнателно и инстинктивно е напълно неморален и е необходимо да се програмира по начин, който допринася за стабилния обществен ред. Чудно какво би станало, ако всички закони и морални правила се отменят за един месец. Тогава хората биха се показали такива, каквито всъщност са - неморални. Ясно е, че моралното индоктриниране е само сбор от бариери и ограничения, вградени в човешкия мозък, за да контролират „човешкото животно". Вътрешно то си остава такова, каквото винаги е било. Ето защо моралът е външен; индивидът е принуден да потиска или да скрива истинските си подтици, за да не бъде отхвърлен от обществото.

Първобитният човек все още властва в неговото подсъзнание. Тъкмо там индивидът подсъзнателно нарушава

всички известни правила: убива, краде, унищожава, мами жена си, извършва кръвосмешение и дава свободна воля на всички животински инстинкти. Моралните принципи действат само във външния свят и не променят вътрешния свят на човека. Въпреки че са полезни, те засягат само общественото благополучие, но не и вътрешния свят на индивида -затова живеем в донякъде морално общество, въпреки че то се състои от вътрешно неморални индивиди. Иисус ги нарича „лицемери", с което иска да покаже едновременното съществуване на външен морален критерий и вътрешно загниване.

Пуританството често се мъчи да установи правила с такава съкрушителна сила, че да принуди индивида да върви по правия път. Тези ограничения засягат единствено положението на отделния човек. Същото наблюдаваме при закона - строгостта на присъдите служи не само да наказва, но и да предотвратява престъпленията. Всичко това е създадено да защити обществото - кой обаче ще защити индивида? Кой може да му помогне да придобие вътрешен морал, за да стане по-духовен? Това може да стори единствено самият индивид, след като разбере явлението, което разглеждаме. Нужно е да определим кога човек се държи по изцяло морален начин и кога - не.

На пръв поглед той изпълнява всички изисквания, когато строго се придържа към човешките, моралните и религиозните закони. Това обаче не винаги е вярно, защото трябва да се вземат предвид и духовните достойнства в постъпките на човека. „Морал" означава да мислим, чувстваме и действаме според вътрешна представа, присъща на Аза - вътрешен критерий или преценка за правилно или неправилно. Азът отличава съвършеното от несъвършеното, фалшивото от истинското, достойното от недостойното. Хората постъпват морално не поради истинска вътрешна мотивация, а поради силна външна принуда на закона и обществените норми.

Чудно е дали в спазването на закони, които не можем да нарушим, се крие някакво духовно достойнство. Наистина ли е морален индивид, който не краде и не убива, защото се бои от наказание? Човешкият морал е непълен - той не изисква от индивида да приеме доброволно тези норми. Затова можем да говорим само за морални постъпки и в много редки случаи - за морални намерения. За моралните постъпки на индивида няма вътрешна гаранция- той спазва закона, защото няма друг избор - така му налага обществената система от награди и наказания.

Разбира се, това не важи за всички, защото има хора, които действат правилно, следвайки вътрешни, а не външни правила. Струва си да помислим обаче дали вътрешният подтик се дължи на свободна воля или произтича от културната програма. Обикновено хората постъпват според обществените закони. „Нормалният" индивид на практика пренебрегва действията на Висшето Аз и постъпва според сляпата програма на заученото поведение. Индивидът обикновено няма истински вътрешен морал, който е продукт на само-мотивация. Може да съществува морален изблик, който е пасивен, но истинският морален акт се среща много рядко, защото е породен от волята.

Следователно различаваме три вида морал:1. Обществен или външен2. Програмиран индивидуален3. Самомотивиран индивидуален

Хората могат да се разделят на четири групи:1. Неморални, които не спазват закона.2. Неморални, които спазват закона поради страх.3. Хора, които са възприели част от обществения морал и

спазват тези норми не от страх, а по вътрешно убеждение, създадено и възпитано от обществото. В тази група спазването на морала е само условен рефлекс

и не е самомотивирано.4. Хора, които спазват моралните и юридическите правила

поради свободна вътрешна мотивация, а не външна принуда.

Ако се замислим, ще разберем, че истинският морал не се основава на силата на закона, а на Аза на индивида, на неговото вътрешно свободно убеждение и желание да спазва нормите, които той самият е приел за морално валидни. В противен случай индивидът не осъществява „морално действие", а „морална пасивност", тоест пасивно спазва известни условия по сляп, механичен начин, без разбиране за стойностните значения. Според нас, не съществува истински морал без действително да се разбират значението и смисъла на тези принципи.

По този начин може да разгледаме явлението, при което вътрешно неморални индивиди извършват морални постъпки - нещо безкрайно по-добро, отколкото обратното. В този тип външна моралност, за съжаление, отсъства духовна стойност, но обществото не се тревожи от това. Разликата между вътрешния и външния морал е много важна за индивид, който желае да постигне известна степен на духовно съвършенство и висша хуманност. В крайна сметка единствено духовните достойнства позволяват на индивида да бъде възприеман като морално същество и гарантират устойчивост и постоянство на качествата му. Той ще се отнася с уважение към закона по собствена воля, а не по задължение. Дори ако законът не предвижда наказания за дадени нарушения, моралният човек все пак няма да ги извърши, защото представата за правилно и неправилно е част от самото му същество. Той не действа по силата на програмата си, а по свободен избор.

Този анализ показва важната разлика между външния и вътрешния морал. Притежаването на външен морал не е гаранция за вътрешен морал, но вътрешният гарантира

външния. Такъв индивид има самогенерираща се вътрешна морална съвест, която е активна и динамична, а не програмирана и еуфорична.

Интересно е да отбележим, че обществото приема всички, които спазват закона, за честни и морални. Какво обаче става с онези, които престъпят закона, останат незаловени и запазят безупречен външен морал, дори когато са извършили много сериозни престъпления. В този случай, когато индивидът е не само неморален, но и престъпник, той запазва моралното си положение според законите на обществото, но не и според божествения или природния закон. Затова човек е истински морален само когато вътрешно спазва моралните правила от любов към истината, справедливостта, от уважение към Природата и разбиране на принципа на причината и следствието, а не поради страх от наказание, по принуда или условен рефлекс.

Възможно е да съществува законност без морал и морал без законност. Кант твърди, че истинският морал е функция на съзнанието и включва съзнанието за законност. Истинският морал е изцяло независим от страхове, надежди и всякакви външни източници.

Каква би могла да бъде най-моралната постъпка на човека? За разлика от разпространената представа, тя не е свързана с благотворителност, доброта и любов, а със способността на индивида за самоконтрол. Всъщност, колкото повече самоконтрол има един човек, толкова по-морален ще стане вътрешният му свят. Истинският самоконтрол се състои в осъзнаване и устойчивост към страстите, а не в потискане на инстинктите, емоциите и мисълта.

Човек може да се отдели от животинската си страна и да се издигне над нея дотолкова, доколкото успее да се само-контролира. Тогава той става по-съзнателен, тоест вече не е пасивен, а самомотивиран и самогенериращ се. Такъв индивид ще постигне индивидуалност, която му позволява

да промени поведението си по силата на собствени правила, създадени след внимателно наблюдение на действителността. Той се освобождава от ролята си на придатък към обществената структура или отражение на колективните импулси на вида. Самоконтролът непрекъснато го приближава към придобиването на свободна воля и поемането на отговорност за самия себе си. Общественият морал е колективна отговорност. За индивида това всъщност означава безотговорност, тъй като тя не може да бъде отнесена към един-единствен източник. Вътрешният морал е отговорност на самия индивид. Да бъдеш морален означава да поемеш пълна индивидуална отговорност и да отговаряш пред природата за собствените си действия. На това е способен само наистина съзнателен човек. Ето защо индивидът, на когото липсва достатъчен самоконтрол, не може да постъпва морално: той се ограничава в сляпо и несъзнателно следване на пътищата, посочени от мнозинството.

Щом моралът е обществен закон, следва един жизнено важен въпрос - какво би се случило, ако в миналото човечеството изцяло се бе отклонило от правилния път, възприемайки порочни или погрешни възгледи? Нямаше ли тогава злокачествените форми на поведение да се считат за приемливи, а постъпките, породени от доброта и любов - за нещо осъдително? Несъмнено щяхме да разменим само имената им. Щяхме да наричаме злото добро, а доброто - зло. Когато нямаме критерий, как може да открием грешката? Само онези индивиди, които са постигнали съзнание за вътрешен морал , биха могли да разпознават грешките и злото. Затова колективното поведение на човека е опасно - патологичното и неморалното може неволно да се разглежда като нормално и допустимо. Възприемането на неправилни ценности е съвсем ясно причината за бързото западане на велики цивилизации. Когато колективните ценности са изкривени, когато няма мъдреци, притежаващи

вътрешен морал и издигната съзнателност, човечеството се лута слепешком, неръководено от по-висш разум.

Истинските мъдреци често действително съществуват, но тъй като извършват „греха” да мислят различно от мнозинството, те биват смятани за луди или будят съмнение и недоверие. За нещастие масите приемат съвети и идеи само от хора с голям личен престиж, обикновено измерван във финансов или академичен капитал, а не от гледна точка на действителната му стойност. Често някой „полумъдрец", притежаващ малко знания и вътрешна будност, може да се окаже несъизмеримо по-вреден за човечеството, отколкото неукия човек, защото няма гаранция какъв ефект ще имат личните му действия, ако бъде изопачена някоя наистина разумна представа. Ерудираните хора с много малко изключения разбират само една незначителна част от разнообразието на живота.

Тук се стремим да реабилитираме любовта и моралността и да спасим духовните ценности на човечеството, удавени в море от материализъм, защото пътят към еволюцията е загубен.

Наред с „тъмната страна" на моралното поведение, има и „божествено" морално поведение, което съответства повече на природните закони, отколкото на човешките. Дотук засегнахме съвсем бегло законния ред в Природата. Темата за природните закони е от голямо значение и за да я разберем, трябва да направим сравнение с моралните закони.

Морален закон (етичен):Може да бъде нарушаван; изразява се със забранителен

език; действа в света на следствието и резултатите; изразява императив, който е валидно и обективно начало на закономерностите в Природата.

Природен закон (научен):Не може да се нарушава; изразява се с полезен,

практически език; действа в света на причините; може да бъде доказан; изразява постоянните взаимоотношения, наблюдавани при природните явления.

Ние наричаме неотменните принципи в Природата „природни закони" и вярваме, че те произтичат от правилата на играта, зададени от Създателя на Вселената. Тези принципи са постоянни, вечни и надхвърлят доброто и злото. Тъмната страна на любовта и морала определихме като изкривяване или покваряване на естественото. Човекът е покварено животно в смисъл, че е изоставил чисто животинския си статус и, поемайки пътя към противоположния полюс, за да стане човек, е загубил чистотата на дивото животно без да придобие човешка съзнателност. Съществуването му на „хибрид" го е опорочило и той е загубил представа за справедливост и правота. Хомо сапиенс е животно, върху което е присаден божествен принцип. Нищо чудно, че тази необикновена смес довежда преди всичко -до хаос поради отчаяното търсене на критерии, за които няма прецедент, Опорочаването, за което говорим, е вътрешно присъщо на трескавите проучвания и изследвания, чрез които хомо сапиенс се стреми да намери собствената си самоличност и съдба. Това обаче не оправдава порочността на човека, защото той е изгубил правилния път, по който би могъл да стигне до своята същност и еволюция. Порочността, която първоначално е била логична и естествена, днес е плод на невежество, небрежност, безотговорност и дезориентация. Независимо от факта, че човекът-хибрид живее в Природата по нейно благоволение, той не спазва законите й, а се мъчи да наложи своята воля. Волята му често е хаотична и произволна. Това не се случва при дивите животни, които съществуват в хармония с мъдростта на Природата и спазват законите й. Ето защо „тъмната страна" може да се определи като извращаване на естественото, а божествената -като чиста и

естествена. Пътят към осъществяване на човека включва възстановяването на изгубената чистота чрез придобиване на истинска човешка съзнателност. За тази цел индивидът трябва да посвети усилията си на разумна и хармонична връзка с Майката-Природа. Този път води към непрекъснат напредък и еволюция.

Във връзка с темата за любовта и морала, нека накратко разгледаме проблема на изневярата - един от най-парливите видове неморалност в любовта.

Какво е изневяра? В речника тази дума е определена като нарушаване на съпружеската вярност, нарушаване на брачното задължение да бъдеш верен. Но как да определим какво представлява съпружеската изневяра? Дали става въпрос за копулация с друг индивид, който не е съпруг (съпруга)? Ако работата се свежда само до това, ще стигнем до извода, че животните постоянно си изневеряват, което е смешно и глупаво.

Изневярата е престъпване на духовно, а не на сексуално задължение. В любовта важно е духовното задължение, а не копулацията. Ето защо несправедливо и неправилно е да свързваме така наречената изневяра с временната смяна на сексуалния партньор. Ако връзката е наистина вътрешна, то изневярата не е спестена никому. Няма човек, който дълбоко в себе си рано или късно да не пожелае изживяване извън брака. Това желание с нищо не отстъпва на половите контакти, а може би представлява още по-сериозно прегрешение. Копулацията изразява само генитално участие, а то може да не засегне човек вътрешно, докато незадоволеното желание в любовта оказва силно влияние върху вътрешния свят на индивида.

Тук пак ще се върнем към разликата между вътрешния и външния морал - може да се окаже по-неморално да влезем в емоционални, отколкото в генитални отношения. Сексуалното желание изчезва след коитуса, но емоциите може да съществуват неопределено дълго. Хората се кълнат

във вечна любов, но никога не си обещават „вечна копулация", защото тя сама по себе си не е свързана с никакви задължения в любовта. Проблемът тук е, че сексуалното се счита за мръсно или опетнено и поради това приемаме, че коитусът е по-голям грях отколкото вътрешното желание на индивида за любовна връзка от емоционален тип. Прието е, че грехът е свързан с нарушаване на договора за изключително право на физическа връзка, а не на емоционалната връзка.

Думата „изневяра" трябва да се използва предпазливо, като се отчитат различните й страни. Съществува вярност на сърцето, на секса, на разума и на духа. Човек може да изневери със сърцето си и да запази сексуална вярност, да изневери физически, а да остане емоционално, умствено и духовно верен. Това налага да определим кой тип изневяра е по-сериозен - духовната или сексуалната.

В идеалният случай, разбира се, съществува пълна вярност, тоест вярност на всички нива. На практика това е невъзможно поради човешката слабост и превратностите на съдбата.

Като разглеждаме изневярата, не можем да установим някакво общо правило - трябва да преценяваме всяка ситуация поотделно, като се стремим да определим степента или нивото на изневяра, особено ако тя е нарушила духовната връзка на страните или е подкопала взаимното доверие. За жената признанието на съпруга й, че е влюбен в друга, макар и никога да не я е докоснал, представлява по-голяма травма, отколкото сексуалната авантюра с незначителни поледици.

Изневярата е неизвинима, но трябва да обърнем внимание и на оцеляването или разрушаването на духовните връзки в двойката. Много бракове са се превърнали в спокойни и щастливи оазиси, след като са преживели удара на изневярата, а други са се разпаднали при най-малката заплаха, което обикновено се дължи на липса на истинска,

дълбока духовна връзка. Ако връзката е действително силна, тя ще издържи всякаква криза. Духовната преданост всъщност е основа на истинската вярност.

Нека разгледаме сексуалните навици на някои крайни пуритани, които дълги години успяват да запазят пълно физическо целомъдрие поради религиозни или психологични причини, но вътрешната похотливост и болезненост превръщат душата им в истински ад. Дали те са по-морални и по-чисти от другите? Разбира се. че не. При тях липсва вътрешен морал. Спазвайки „сексуалната законност", те дават воля на психологичната си неморалност. Обществото често изживява шок. когато някой от тези „чисти" индивиди се окаже всъщност дълбоко перверзен въпреки привидната моралност.

Много важно е да разберем разликата между понятията „чист" и „нечист", употребени по отношение на даден човек. Това е главното в етиката на любовта и е особено важно, ако индивидът желае да израсне духовно чрез любов. Стереотипът за чистота е свързан с отслабване на физическото тяло чрез пост и молитва, въздържане от секс, алкохол и тютюн. Смята се, че така човек става по-духовен, може би защото според общоприетата представа духът укрепва, когато плътта бъде подложена на лишения и в резултат на това индивидът се пречиства. Не отричаме достойнствата на аскетизма, но отхвърляме духовната ценност на тази система, когато не е сублимирана и придружена от строг вътрешен контрол, физическото въздържание не е най-важното нещо. По-важна е вътрешната нагласа. Съществува един вид вътрешно целомъдрие - то отразява чистотата, към която човек трябва да се стреми, ако желае да израсне духовно чрез любов. Това се постига с обучение и самоконтрол. Когато индивидът насочи висшата си съзнателност и интелигентност към трите жизнени центрове - инстинкти, емоции и интелект, той прегражда пътя на онзи вид „неорганична мастурбация", която вече

разгледахме и която дълбоко нарушава вътрешното равновесие.

„Чистотата" е степента на човечност на индивида, тоест степента, в която даден човек се приближава до висшия, човешки полюс на еволюцията, отдалечавайки се от животното. Вече споменахме какъв е пътят към висшата еволюция на хомо сапиенс и посочихме, че той все още се намира в началото му. За да възстанови първичната си чистота, хомо сапиенс трябва да се издигне посредством еволюция до „човешката чистота". От гледна точка на природата, това може да се сравни с невинността на животното, но допълнена с висша човешка съзнателност.

„Чистотата" е степента на съвършенство, постигната от индивида в рамките на биологичния вид, тоест степента на приближаване до висшите възможности на този вид.

Очевидно придвижването по пътя на еволюцията е много бавно. Може да са необходими хиляди години, за да постигнем върха на възможностите си. В други книги посочваме възможността за индивидуална еволюция, промяна и превръщане в „истински мутант", като по този начин се извършва огромен скок в бъдещето. Това е стремеж и цел на истинските херметически училища от най-дълбока древност до днес и много необикновени хора са доказателство за успеха на тези училища.

Невъзможно е да отделим любовта от индивида, защото истинската любов е любов между духовно издигнати хора, докато фалшивата любов е отношение между същества, намиращи се на по-ниско еволюционно стъпало.

Когато индивидът стане „чист", тоест истински човечен, той напуска завинаги биологичния вид хомо сапиенс и се превръща в звезден човек. С този херметически израз определяме индивид, който успее да надхвърли земното познание и да придобие истинска звездна мъдрост. Този истински човек притежава действителен морал, произтичащ от вътрешно съзнание, а не от наложени правила - той върши

добро по желание, а не по задължение или егоистични подбуди. Неговата чистота не зависи от храната и постъпките му. Той „върши само онова, което трябва да върши и се въздържа от другото", като решенията му са резултат на вътрешна преценка. Този дълбок вид. мъдрост произтича от съзнателната му духовност. Духовният човек - онзи, чийто дух се проявява чрез мозъка - постъпва морално, защото олицетворява самата моралност- той никога не действа срещу висшата универсална етика. Този човек може да бъде неразбран от намиращите се на по-ниско еволюционно ниво, защото те не са в състояние да си обяснят постъпките и мислите на звездния човек. Те му приписват собствените си изкривени намерения, проектират своя несъвършен човешки модел върху този духовен индивид, като търсят причини за постъпките му от гледна точка на собствените си емоционални и егоистични мотиви.

Истински моралният човек не потиска либидото си, а го сублимира, като му придава съзнателност и интелигентност, така че става ненужно да го контролира. Като придобива човешка интелигентност, той се освобождава от нагоните, противоречащи на висшите норми на етичните, човешките и природните закони. Тези сили не изчезват, а се превръщат във висши добродетели, които отразяват същността на сублимацията.

Във връзка с морала възникват някои въпроси: морално ли е да осъждаме другите, а да прикриваме собствените си грешки? Морално ли е да съдим без да знаем цялата истина? Допустимо ли е да вредим на ближния си с агресивни действия, които човешкият закон не наказва и следователно не носим никаква отговорност? Морално ли е да се мъчим да придобием нещо, което не заслужаваме? Морално ли да нямаме зряло, изградено и устойчиво Аз, което да отговаря за действията ни?

Особено неморално е, че хората постоянно сменят своето „ръководещо Аз" - центъра, който контролира

психологичната будност, направляваща психобиологичната единица. Това положение може да се сравни с фирма, която няма законен представител и издава фалшиви документи. Обикновеният човек не притежава устойчива индивидуалност и поради това няма истинска база за действията си. Той е като чек или книжни пари без покритие. Тази ситуация е неморална, защото по същество е измама. Оттук произтичат и повечето човешки проблеми. Когато „ръководещото Аз" бъде изместено от друга индивидуалност и тя напълно дискредитира предишната, обещаното, което отначало ни се е струвало толкова прекрасно, сериозно и вдъхващо доверие, сега напълно губи смисъл. Дали е случайност, че всички хора лъжат? Те са обикновено искрени с другите, но се самозалъгват, защото нямат постоянна самоличност. Човекът, който се отмята от обещаното преди час, не е лъжец; той е друго лице, което не знае нищо за предшественика си. Налице е нова морална ситуация - човекът е добронамерен в действията и задълженията си, но не може да ги изпълни така, както първоначално е възнамерявал. Това е вечната история на мнозина, които нарушават обещанията си и мамят както себе си, така и другите, защото не притежават непрекъснатостта на устойчивото и зряло Висше Аз. Затова трябва да сме снизходителни с хората, които понякога нарушават обещанията си към семейството си или изневеряват на принадлежността си към философски и идеологически каузи, на приятелите си и в любовта. Не трябва обаче да забравяме факта, че тези недостатъци може в даден момент да причинят много сериозни последици както за хората, неспазващи обещанията си, така и за техните роднини, приятели и близки.

В този случай човек може да притежава вътрешна моралност без намерение за измама, но тъй като му липсва основата на висшата интелигентност на действията, емоциите и мислите, той не успява да изпълни задълженията

си.

ВИСШАТА ДВОЙКА

За да хвърлим още светлина върху понятието истинска любов, ще разгледаме особеностите на връзката между двама души, притежаващи издигната съзнателност, тоест висша двойка, действително обединена от истинската любов:

1. Развитие на напълно завършено и зряло Аз

Решаващият фактор за действително съществуване на любов е наличието на развито Аз - ако Азът е слаб, индивидът е неспособен да обича и се стреми само да бъде обичан, за да поглъща енергията от тази връзка. За да постигнем истинска любов, преди всичко трябва да познаем себе си и да развием необходимата степен на самоконтрол, като превъзмогнем комплексите и фрустрациите си и се издигнем до състояние на будност и висша съзнателност.

Единствено притежаването на зряло и съзнателно Аз позволява на индивида да обича истински, да поддържа дълбока и постоянна връзка. Не съществува друг начин човек да носи отговорност за любовта си, да дава на другия обещаното, да гарантира щастието и висшата съдба на двамата партньори. Нещо повече, така се изпълнява едно от действителните условия за истинска любов - всеки да съзнава своето съществуване като отделно Аз. Тази съзнателност допринася да се запази индивидуалността на личното развитие и поддържа подходящо разстояние между двата полюса.

2. Общуване със собствения вътрешен свят

Повечето хора не познават изкуството на самовглъбяването и живеят постоянно с поглед, обърнат навън и по този начин неизбежно изместват своя Аз, губят самоличността си и се сливат със сложния и вечно изменящ

се външен свят. Настъпва момент, когато индивидът вече не знае кой е той, какво го мотивира, какви са истинските му интереси, какъв е възгледът му за живота на нивото на Аза. За него са достъпни единствено понятия и идеи, постъпващи от външния свят, които мозъкът му безропотно възприема и поглъща. Вътрешният свят е областта на Аза. Той е зона на мислещия (този, който е зад мисълта), а не на мисълта; той е онази част, която принадлежи на индивида и в крайна сметка онова, което остава, когато бъдат отстранени всички обществени модели и свалени всички маски. Може да кажем, че тогава остава много малко и това заключение е правилно. Остава материалът, от който наистина е направен човекът - той образува основата за изграждане на напълно развито и зряло Аз. Да общуваме с вътрешния свят означава да съсредоточим съзнателността си върху Аза, да живеем с него, да познаем чрез него повърхностните слоеве на съществото си, за да разберем кои сме, колко струваме в действителност, какво място заемаме в живота и какво наистина искаме. За да определи това, индивидът трябва периодично да остава насаме със себе си, за да поддържа връзка с енергийния център на Аза, защото контактът с външния свят отслабва тази връзка, а тя е от основно значение за общуване и разбиране на другия.

Когато отношението между половете се свежда до външния свят на хората, тоест до това, което е чуждо на Аза, в живота на индивида настъпва нещо като отрицателна предопределеност, сякаш се случва всичко „както е писано" и успехът или провалът зависят единствено от елементите, които индивидът вече има и нищо не може да се промени или добави.

3. Преодоляване на повърхностнотоНяма нищо по-вредно от това да преценяваме евентуалния

си партньор по физическа красота, физическо привличане, финансово и обществено положение, защото всички тези

„активи" са чужди на човешкото същество. Любовта е отношение между двама души, а не между два набора от „активи". За съжаление, активите почти винаги се поставят на първо място при преценката за хората, физическата външност, интелигентността, материалната собственост, банковата сметка, популярността, размерът на властта или влиянието, с които разполага индивидът, винаги се вземат под внимание. Същото се отнася за характера, поведението, образованието, работата и идеите. Нито един от изброените дотук „активи" обаче не съставлява „съществото" на индивида. Ние искаме да общуваме със самия човек преди да общуваме с онова, което притежава - известно е обаче, че хората се женят без изобщо да се познават що се отнася до същността им. Причината за неуспеха на такива бракове е съвсем очевидна. Ако приемем, че „видимото над повърхността" представлява съвсем малка част от цялото същество на другия, става ясно, че получаваме пакет и виждаме как е опакован, но не знаем нищо за съдържанието. На брачния пазар най-важна остава опаковката - тя е една от най-големите пречки, които трябва да преодолеем, когато се обръщаме към някой, който ни интересува.

Трябва да използваме всички възможни средства, за да видим истинския човек, скрит зад маската. Опознаването на вътрешното същество е възможно единствено с много търпение и емоционална предпазливост. Този процес е пълна противоположност на общоприетата представа за любовта.

Само след като известно време приемаме физическата външност и емоционалните ласки на другия безстрастно и неутрално, може да придобием груба представа за истинския характер, скрит зад тях. Препоръчваме на нашите читатели да не съдят по външните качества, а да изчакат достатъчно дълго, за да опознаят истинските. Този процес се улеснява от косвени доказателства - има конфликти, в които човек 1 се принуждава да покаже истинската си същност, тъй като

натискът на емоциите обикновено ще му попречи да се прикрие. Една друга любопитна проверка е свързана с властта -трябва да поставим в силна позиция този, когото искаме да опознаем, така че да е сигурен, че разполага с всички предимства и привилегии. Човек разкрива най-пълно същността си, когато е убеден, че всичко е на негова страна.

4. Защитни механизми па АзаСъществуват подсъзнателни механизми, които намаляват

вътрешната тревога на Аза чрез отричане или деформиране на действителността. Те са известни на всеки, който е запознат донякъде с психоанализата. Лесно разбираме, че тези механизми играят важна роля в една връзка. Ако всеки крие нещо от другия, двамата никога няма да възприемат действителността такава, каквато е, защото не знаят как. Информацията за защитните механизми на Аза е леснодостъпна и затова ще ги разгледаме съвсем накратко. Те са известни като потискане, проектиране, формиране на реакция, фиксация и регресия.

Потискане настъпва при заглушаване на несъзнаван подтик, за да потиснем вътрешната тревога, като фалшифицираме действителността или отричаме съществуването на някаква заплаха.

Проектирането облекчава натиска на Свръх-Аза (вътрешната цензура), като приписва чувствата ни на външна причина. „Мразя го" става „той ме мрази". „Съвестта ме гризе" се превръща в „той ме ядосва". Човек приписва собствените си агресивни подтици на другите.

Формирането на реакция е свързано със съществуването на инстинкти и видове поведение в противоположни двойки: живот/смърт, любов/омраза, конструктивна/деструктивна и пасивна/активна нагласа. Когато някакъв негативен инстинкт, например омраза, оказва натиск върху Аза, Азът може да се опита да го балансира, като се съсредоточи върху неговата противоположност. Това поведение проличава в

мъже с женствени качества, които възприемат груби, мъжествени обноски, но преиграват и се превръщат в карикатура на мъжественост.

Фиксация : Човешкото развитие протича в четири етапа: ранно детство, детство, юношество и зряла възраст. Фикса-цията е спрян психологически растеж, най-често в ранното детство или в детството. Тя е подсъзнателна защита срещу вътрешната тревога, свързана с необходимостта да направим следващата стъпка в растежа. Защо човек да се безпокои от това, че расте? Може би защото предчувства опасностите от несигурността, поражението и наказанието. Индивидът се фиксира към майката и запазва психологичната връзка с нея също като малко дете, което се страхува да остане само и иска да бъде закриляно.

Регресията е връщане към по-ранен етап на развитие, дължащо се на страх. Типични примери са: страх от властите, страх от зъболекаря, привързаност към майката и т.н. Обикновено тези защитни механизми се създават, когато Азът не може да се развие нормално. Често Азът не се развива, защото изразходва цялата си енергия, за да се защитава от действителни или измислени опасности.

Накратко, Азът се стреми да намали чувството на тревога, като отрича опасността (репресия), екстернализира опасността (проекция), скрива опасността (формиране на реакция), остава на същия етап (фиксация) или се връща към по-ранен етап (регресия).

Връзката между два слаби Аза, прибягващи към всички тези средства за изопачаване на действителността, не може да доведе до нищо истинско. Двама души, който изграждат връзка, трябва да се подложат на задълбочен самоанализ, за да установят в каква степен тези видове поведение присъстват в личността им.

5. Обич към себе си

Християнската максима „Обичай ближния си така, както

обичаш себе си!" ни учи, че човек не трябва да се изключва от любовта и трябва първо да обича себе си. Анализирайки тази максима, бихме могли да стигнем до заключението, че да обичаш себе си е условие да обичаш ближния си; с други думи, „трябва да обичаш ближния си така, както вече обичаш себе си". Някои хора тълкуват тези думи в смисъл, че да обичаш себе си е синоним на себелюбие, което на практика има негативен смисъл. Ерих Фром изследва задълбочено тази тема и според него самолюбието и любовта към себе си не само не са равнозначни, но са напълно противоположни. Себичният индивид не обича себе си, напротив той се мрази. Фром пише: „Всъщност себичните индивиди не само не могат да обичат другите, но са неспособни да обичат и себе си". По-нататък той добавя: „По-лесно ще разберем себичността, като я сравним със силната загриженост за другите, например, в случая на майката, която проявява прекалени грижи към детето си. Макар съзнателно да вярва, че безкрайно го обича, тя всъщност изпитва дълбоко потисната неприязън към обекта на тази обич. Прекалените й грижи не са предизвикани от необикновено голяма обич към детето, а от стремежа й да компенсира пълната си неспособност да го обича".

Освен това, да обичаш себе си включва също да бъдеш верен на себе си - изходната точка, от която можеш да обичаш другите. Човек, който не е верен на себе си и постоянно се самозалъгва, не държи на думата си и няма здрави морални принципи, много трудно би могъл да обича другите. Да обичаш себе си в най-висш смисъл означава да бъдеш обвързан с Висшето Аз. То е пълна противоположност на себичността, чийто център е Низшето Аз. Съюзът с Висшето Аз изисква вярност към себе си и обич към другите. Обикновено хората, които мразят себе си и не могат да се приемат такива, каквито са, не са в състояние да обичат партньора си, защото им липсва способност да дават - неделима част от изкуството да се

обича.

6. Любов към ближнияЛюбовта към ближния ни учи да разбираме хората. Тя не

означава безразборно раздаване, защото любовта се пропилява, ако се насочи към неподходящ индивид. Сляпата обич не само лишава даващия я от нещо ценно, но и отнема възможността да я получи друг, по-достоен човек. Иначе казано, „да правим добро, но да внимаваме на кого го правим". Важен момент в този случай е да сме наясно със собствените си мотиви. Хората трябва да съзнават точно защо постъпват по един или друг начин - те трябва да пренебрегнат етикетите „добро" и „лошо" и да насочат цялото си внимание върху това дали зад определено поведение се крие невежество, несъзнаване, безотговорност или то се дължи на мъдрост, високо ниво на съзнателност и отговорност. Чрез стремежа да разбираме другите, постепенно откриваме, че ни е все по-трудно да правим отрицателни преценки, защото ясно виждаме, че действията им са продиктувани от страст и в повечето случаи те са тласкани от натрапливи сили, независещи от волята им. Страхът, гордостта и егоизмът са само израз на вътрешна несигурност - такъв индивид подсъзнателно се мъчи да си вдъхне увереност, но го прави по неподходящ начин. Всеки човек има свое виждане и свои представи за действителността. Не трябва да се самоограничаваме, като одобряваме онези, които мислят като нас и отхвърляме другомислещите. „Да обичаш ближния си" трябва да се тълкува като упражнение по взаимна търпимост - умение, което увеличава шансовете на индивида да изгради сполучлива връзка.

7. Време, необходимо да разберем другияКолко време трябва да имаме връзка с лице от

противоположния пол, преди да помислим за женитба? Как

да разберем дали сме намерили подходящ партньор? Не са редки случаите, когато след двайсетгодишен брак, хората изведнъж изпитват чувството (то има силата на откровение), че изобщо не познават своя дългогодишен спътник, а разочарованието ги хвърля в дълбоко объркване и смут.

Процесът на опознаване на другия преминава през три ясно определени етапа:

а) Предбраченб) Проверка на собствената преценкав) Укрепване

а) Предбрачният етап е най-важен - в него двойката изгражда „правилата на играта" и той трябва да бъде внимателно планиран. Главното е да решим дали лицето, което мислим, че обичаме или с което желаем да се обвържем, е подходящо. Тогава трябва да преценим любовта и съвместимостта и да решим дали да направим този скок.

Най-важно е да преценим обективно лицето, което ни интересува. Не бива да идеализираме партньора си, а съвсем ясно да проверим дали той (тя) „включва" сънищата и несъзнателните ни надежди. Това е несъмнен сигнал за опасност, свързана с призрака на фантазиите ни - създание, което може да разруши истинското щастие. Необходимо е обективно да анализираме партньора си, като стигнем по-далеч от тялото, лицето и думите, и положим всички усилия да проникнем зад защитите, скриващи истинското Аз. Трябва внимателно да следим всичко казано и да не приемаме думите буквално, а да се стремим да откриваме скрития им смисъл. Именно там се разкрива невидимата страна на индивида. Най-важното е да се държим твърдо и решително, като „здраво стъпим на земята". Налага се също да помислим дали искаме да живеем с този човек завинаги - дали ще успеем да общуваме истински и да отхвърлим илюзорните сънища; трябва да решим кои неща в другия са незадоволителни и да разберем дали те са свързани с нашите

или с неговите недостатъци. Важно е да съзнаваме, че ако сме дружелюбни, мили и любезни с другите, те ще ни отвърнат със същото и може да ги опознаем само ако наблюдаваме реакциите им, когато се държим грубо и нелюбезно. Тези проверки, колкото и да са неприятни, ще ни предпазят от неправилно решение.

б) Етап на проверка на преценката - тук трябва да проверим дали сме взели правилно решение. Това ще узнаем след няколко години брак. Едва когато измине известно време, партньорите ще се разкрият взаимно в достатъчна степен, за да са сигурни дали между тях съществува истинска съвместимост. Този процес трябва да е съпроводен с най-дълбоки взаимни грижи, чувство за отговорност и усилие да направим другия щастлив, като го разбираме и уважаваме. Без постоянно внимание, грижа и усилие на волята любовта не може да се развие и задълбочи. Трябва да избягваме повърхностни преценки и да се опитваме да разберем мотивите за постъпките на другия. Само по този начин ще задълбочим връзката си. След време ще настъпи момент, когато можем да решим дали бракът ни е сполучлив. Това трябва да преценим дълбоко в душата си, за да не бъдем въвлечени в грешка поради натиск от страна на роднини, приятели, обществени норми и себичност. Важно е да сме обективни и да можем, ако е необходимо, да разгледаме трезво всички възможни проблеми.

в) Етап на укрепване - след като преминем успешно първите два етапа, идва време да издигнем връзката на по-високо ниво, защото тогава човек вече е сигурен, че е намерил правилния път в живота. Най-важната цел тук е да открием по-широки и по-проникновени пътища за общуване, за да създадем връзка между два цялостни „индивида". През този етап ще изпитаме най-добрите страни на връзката, защото вече е възможно постигането на върховно

спокойствие и щастие, немислими дотогава.Най-важното е да помним, че не бива да преценяваме

прибързано и повърхностно човека, който искаме да стане наш спътник, тъй като всеки индивид представлява огромен свят, криещ постоянни изненади. Трябва да се стремим да опознаем другия, въпреки че този процес е безкраен.

8. Да не идеализираме партньора си

Вече споменахме сериозните опасности, пред които ще се изправи този, който несъзнателно проектира призрака на фантазиите върху любимия си. Такъв човек прехвърля всички свои илюзии върху любимия си, проектирайки своя призрак на фантазиите върху избраника си. Подобна връзка е обречена на провал, защото дълбоко в себе си такъв човек обича собственото си отражение „в криво огледало". Всъщност, изискванията на призрака на фантазиите не могат да се осъществяват, защото са нереалистични и почиват на илюзии. Проблемът се състои тъкмо в това - човек изисква от другия онова, което неговият собствен призрак на фантазиите изисква от него. Двойката се сблъсква само с фрустрации, страдания и нещастие. Особено важно е да не идеализираме лицето, с което желаем да имаме връзка, защото така най-лесно проектираме призрака на фантазиите върху другия. Човек може да познае истинската любов само „през трупа" на призрака на фантазиите.

Да не идеализираме партньора си означава да разглеждаме ситуацията съзнателно и рационално, а не чрез сърцето или секса. Това означава да отхвърлим романтиката, илюзиите, егоистичното желание за власт и надмощие. Трябва да виждаме партньора си такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто искаме да бъде, за да задоволим егоистичните си цели

9. Да се показваме такива, каквито сме

Първата задача на човек, който желае да следва науката за любовта, е да се държи естествено, да се показва такъв,

какъвто е, да не проектира фалшив образ върху противоположния пол. Във всекиго от нас живеят две същества: онова, което сме и онова, което бихме искали да бъдем. Обикновено хората показват онова, което биха искали да бъдат и следват модел на поведение, чужд на действителната им природа, като прикриват истинската си личност. Това причинява нещастия и злополуки не само в любовта, но и изобщо в живота. Индивидът не изживява пълно живота и любовта, а изнася изкуствено, субективно представление. Много са нещастните двойки, които „симулират" връзка, тъй като не я изживяват. Лесно е да симулираме добродетели и тъкмо така постъпва този, който желае да привлече противоположния пол, но той трябва да знае, че неизбежно ще дойде миг, когато ще бъде разобличен. Човек трябва да бъде честен и да се показва такъв, какъвто е. Макар на пръв поглед този подход да създава трудности, в крайна сметка той се оказва полезен, защото честността се превръща в най-здравата основа за щастие в любовта. Измамата поражда измама, откровеността предразполага към откровеност.

Човек, който се показва такъв, какъвто е, стимулира партньора си да постъпва по същия начин и така във връзката участват действителни, а не измислени лица. Да се покажеш такъв, какъвто си в действителност, винаги изисква смелост. Това означава да се изправиш с лице към всички, а не да се криеш зад някаква маска. Ето защо за много хора е трудно да се държат естествено и открито, макар да съзнават, че с преструвките си допринасят за собственото си нещастие. Те се изтощават - процесът отнема неимоверно много енергия. За да можеш обаче да се държиш естествено и да разкриеш себе си трябва да отсъства страх от партньора, защото там, където има страх, няма любов- страхът пречи на откровеността. Златното правило за съвършени отношения между двама души е да не се страхуват да се покажат такива, каквито са.

10. Отхвърляне на себелюбието и ревността

Много индивиди са себелюбиви, защото рядко са имали възможност да се грижат за други хора. Те не съзнават, че са пленници на собствените си психологични ограничения и могат да преодолеят това болестно състояние чрез просветление. Зад себелюбието се крие дълбок нарцисизъм, показващ неразвито Аз. Резултатът е фиксация в ранна възраст, когато детето по правило е егоистично; връзката му с майката е чисто утилитарна, защото то има нужда от нея само за да го храни и да се грижи за него. Егоистичните постъпки винаги са свързани с инфантилно поведение - дори да съзнава слабостта си, такъв човек пак не се решава да дава от себе си, защото се бои, че не може да възстанови даденото. Затова „предпазният клапан" в егоистичните му връзки с хората се отваря само навътре - той само получава и натрупва. В случая индивидът не само очаква винаги да получава от другите, но иска това да става безнаказано. Тази психологична алчност предизвиква емоционална импотентност, защото лицето разглежда любовта като процес, в който губи тайното си богатство. Едва след време той разбира, че щом като не дава, престава да получава и се изолира от света и хората. Това причинява дълбока тревога у него и той се мъчи да я преодолее, като поглъща все нови и нови емоции от другите или като живее чрез тяхната обич. Едва когато разбере собствения си егоизъм, индивидът може да се освободи и да не се превърне в емоционален паразит -това ще му помогне да излезе от негативната ситуация, която е създал. Човек може да обича само чрез активното съзнание, че дава и носи щастие на другия.

Ревността е следствие на същите обстоятелства като егоизма и двете явления са тясно свързани, въпреки че съществуват много различни причини. Ревнивецът се стреми да монополизира другия, да го хване в капан, отнася се към него така, както скъперникът към гърнето с жълтици,

свръхчувствителен е към свободата му и се мъчи да я ограничи, за да го контролира и да властва над него. Страхът, който мотивира това поведение, е не по-малко истински от страха от кражба - точно така скъперникът се ужасява от мисълта, че може да бъде ограбен.

Себелюбието е сериозна пречка за придобиване на необходимата емпатия (способността за емоционално съпреживяване), чрез която може да се постигне щастлив любовен съюз.

11. Общуване с вътрешния свят на другияВ точка 2 вече обяснихме колко важно е такова лично и

интимно общуване. Щом се научи да общува със собствения си вътрешен свят, човек трябва да общува по същия начин с вътрешния свят на любимия си, за да изгради истински дълбок съюз. Освен физическата връзка трябва да съществува връзка между душите, за да опознаем другия и да бъдем опознати от него. Тогава ще можем да решим какви качества трябва да развива спътникът ни, за да се усъвършенства и да бъде щастлив. От своя страна, и той ще ни възприеме такива, каквито сме, ще знае как да ни подкрепи и да ни помогне да се самоосъществим. Това общуване ще доведе до създаване на двойка, функционираща на много по-високо ниво от обикновената, а съвършеното взаимно допълване изгражда динамична структура, допринасяща за насладата от живота. Характерът на връзката между вътрешните светове довежда до много по-пълно опознаване, отколкото се постига чрез думите. Всеки научава за другия неща, които не знае дори за себе си.

12. Отсъствие на лъжаЛъжата има много форми. Всички те силно накърняват

реалните шансове на двойката да постигне любов, защото по същността си лъжата е средство за манипулация и начин да се възползваме от другия. Макар измамата да си служи с

разнообразни форми, има два основни вида лъжа: единият се дължи на самоизмама, а другият - на страх. Самоизмамата ни принуждава да лъжем неволно, защото всъщност лъжем себе си. Неверните твърдения не са преднамерени, а се дължат на искрена заблуда. Този защитен механизъм обаче може да стане една от главните причини за разпадане на двойката, защото партньорът никога не успява да изпълни обещанията си. Неизбежно настъпва момент, когато отново „променя решението си" и пак е принуден да се изправи пред действителността и да се откаже от всички предишни планове и намерения. По този начин той постоянно си противоречи и нарушава обещанията си. В това няма злонамереност, а само безотговорност - липсва напълно развито зряло и отговорно „ръководещо Аз". Дори човек да няма лоши намерения, последиците са не по-малко неприятни, отколкото ако действията му са преднамерени. Често другият се травматизира от този процес и вярва, че партньорът му е действал преднамерено.

Другата форма на лъжата също е свързана с най-добри намерения и няма за цел да нарани любимия. Единият от двамата се страхува да не би другият да разкрие мисли, чувства или постъпки, които може да сметне за обидни или доказателство за неговата липса на любов, агресивност и безразличие. Страхът често почива на действителни факти, които индивидът желае да скрие с цел да не тревожи и разочарова другия или да запази добрата представа за себе си. Понякога нетолерантният и взискателен човек принуждава партньора си да лъже, за да не му причини болка или за да му угоди. Тази практика носи само временен успех и в крайна сметка причинява огромна вреда, защото лъжата и фалшът винаги излизат наяве, дори когато се използват като обезболяващо средство.

Трябва да отхвърлим представата, че щом нещо е „далече от очите, то е далече от сърцето" и да казваме неподправената истина, дори когато това причинява болка.

Само така се ражда и развива истинската любов, но този подход изисква зряло и интелигентно отношение и от двете страни. Важно е да осъзнаем, ако сме искрени, ще е фатално да останем неразбрани, защото това би ни насърчило в бъдеще да лъжем, за да предотвратим евентуални сцени и словесни атаки. Ако желаем истински да опознаем нашия спътник, трябва да го възнаграждаваме, а не да го наказваме. В противен случай рискуваме да загубим завинаги възможността за общуване.

13. Да обичаме другия такъв, какъвто еТова означава да не се оплакваме от характера на другия и

да знаем, че щом сме се обвързали с някого,, то е, за да го обичаме такъв, какъвто е, а не да искаме от него да служи на нашите цели. Поради това е много важно да му помогнем да преодолее недостатъците или проблемите си. Добре е да му ги посочваме в подходящ момент и да му помагаме да се промени в положителна посока. Неразумно е да възприемаме едни форми на поведение, които подхождат на собствените ни цели и да отхвърляме други, които не съвпадат с желанията ни. Някои хора приемат онези черти на другия, които съвпадат с интересите им, а по-късно ги отхвърлят и насочват усилията си към разрушителна критика на постъпки, които не съвпадат с егоистичните им цели. Трябва да разберем, че другият е личност, а не средство за постигане на собствените ни цели и като самостоятелно същество има пълно право на собствени мнения, вкусове, симпатии, антипатии, поведение и възгледи, които трябва да уважаваме. Това, разбира се, не означава, че няма да е правилно открито да изкажем несъгласието си, когато искрено сме убедени, че другият греши. Действията ни трябва да почиват на логични и разумни разсъждения, а не на каприз, прищевки или ирационални твърдения. Има хора, които по навик са несъгласни с всичко, което се отличава от собствената им гледна точка и не притежават необходимата

търпимост да анализират непредубедено схващанията на другите. Трябва на всяка цена да избягваме това - някои индивиди стигат до крайности и искат другия да се превърне в техен двойник. Такъв двойник - дори да е възможен - ще е сатанинско изобретение, предназначено да спре, а не да допринася за напредъка, който се постига с развитие и еволюция.

Всеки трябва да показва действителното си лице, за да може да участва в изграждането на общото и индивидуалното бъдеще. Човек обикновено се опитва да накара другия да се промени, да се откаже от своите схващания и да възприеме неговите. Когато опитът се окаже неуспешен, партньорът, който се е помъчил да наложи своите представи върху другия, изразява гръмко несъгласие или коварно изтъква, че другият не го обича.

Желанието за хармония е съвсем разбираемо, но е недопустимо да се мъчим да я постигнем като погълнем и се слеем с другия, защото това означава смърт за любовта.

14. Да отхвърлим експлоатацията в любовта

Експлоатация в любовта е използването на другия като средство за постигане на собствените ни цели, без да се съобразяваме със стремежите на другия. Експлоататорът използва другия като средство, без да изпитва каквато и да е любов. Това е разновидност на вампиризма, при която единият изсмуква жизнените сили на другия, и също вид сатанинско поведение и неморалност. В този случай едно същество оцелява и се развива за сметка на друго. Причина за такава експлоатация в много двойки е „свръхмъжественото", „свръхженственото" или садистичното поведение.

Трябва да изследваме задълбочено душевността на такъв човек, за да разберем истинските мотиви в поведението му. Експлоатацията е алармен сигнал за попадналите неволно в такава ситуация и е не по-малко неморална от кражбата,

измамата и убийството. Отсъствието на експлоатация означава, че всеки може да се развива такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто другият иска от него да бъде, за да го използва за собствените си цели; означава уважение към личната свобода на другия, предполага толерантност и разбиране.

Трябва също да посочим, че този, който доброволно позволява да бъде експлоатиран, е също толкова виновен и неморален, дори ако приема това положение поради страх, принуда или заплахи.

15. Отказ от илюзиитеЗа съжаление мнозина прекарват целия си живот в

преследване на илюзорни призраци, в стремеж към неща, които сами по себе си нямат стойност, а са важни единствено, защото носят обществено признание. В консуматорското общество е съвсем нормално брачната двойка да насочва всичките си усилия към придобиване на материални вещи, които носят по-скоро илюзия за щастие и обществено признание, отколкото истинско щастие в любовта. Много от тези вещи са се превърнали в символи на власт, а стойността им се крие в представата за себе си, която собственикът им проектира чрез тях върху света. Луксозната кола, коженото палто, скъпоценните камъни са все неща, които изпълняват ролята на племенните украшения в първобитните общества. Те символизират властта, достигната от индивида. Например, медалите, които обикновено нямат обективна стойност, са символ на обществено признание.

Покъртителна гледка са повечето днешни семейства, стремящи се да получат тези символи на власт, вместо да се погрижат за любовта, която би могла да бъде най-ценното им притежание. Поради невежество или неприкрито отсъствие на истинска любов този стремеж може би е опит да се намери подходящ заместител, който да свърже

двойката чрез задължения и обща собственост върху материални вещи. Издигането в обществото се превръща в основна дейност и поглъща цялата енергия на двойката. Илюзорно издигане няма край и не предоставя никаква възможност за зараждането на любов.

Тези разсъждения са предназначени само за хората, които искат да постигнат истинска любов. Онези, които са готови да превърнат собствения си живот в пародия, нямат причини да се заемат с такава задача.

Ако двама души поставят постигането на истинска любов на първо място, те по-късно ще имат достатъчно време да подобрят материалното и общественото си положение, стига да желаят това.

16. Да получаваме преди да даваме като основен стремеж

Вече посочихме, че една от главните характеристики на любовта е нейната активност или щедрост. Когато това условие не е изпълнено и човек иска само да получава, той загубва способността да обича. Да даваш истински не означава „Ще ти дам, ако ми дадеш", а по-скоро „Ще ти дам без да искам нищо в замяна".

Колко любовници могат да дават, като не очакват нищо в замяна? Несподелената любов съвсем не е приятна - да даваме безвъзмездно не означава да потънем в някакъв емоционален мазохизъм, а да избягваме материалистичния подход в любовта. Човек или обича, или не обича, и любовта не зависи от полученото в замяна, въпреки че в здравата положителна връзка между даденото и полученото трябва да има баланс. Този процес се дължи на индивидуален израз на свободна воля и не става насила. Нормално е да допуснем, че давайки ще предизвикаме подобно поведение в другия, дори когато за целта е необходимо известно време. Но за да стане това, обичащият трябва да запали огъня на желанието с активен първоначален импулс. Често любовта не получава отговор веднага, а правилното равновесие се изгражда ден

след ден. То няма да настъпи, ако инициаторът на връзката поиска някаква взаимност, за да продължи да дава. Любовта няма да разцъфне, ако и двете страни изискват по един и същ начин. Любовта никога не е задължение, тя е доброволен акт на самоотдаване - човек не може да иска да притежава, когато се самоотдава с единствената надежда да бъде обичан в замяна. Неравновесието се дължи на очакването, че като се отдаваме на някого, ще задължим другия да ни даде нещо равностойно.

Някои хора горчиво укоряват любимия си, когато той размисли и не желае да продължи връзката- те се чувстват измамени, сякаш са платили за дефектна или недоставена стока.

17. Споделяне па отговорносттаНай-разпространената и най-вредна грешка е да

припишем вината на другия, когато нещо не е в ред. Зад това поведение се крие конкретна цел - единият да излезе виновен, а другият да остане напълно невинен. Конфликтът поражда непрекъснати ожесточени спорове и всеки се мъчи да се спаси, като принася в жертва другия. Скритата цел на такова поведение е да принудим другия да изпитва вина. По този начин индивидът подобрява позицията си и може да налага собствената си воля и да насочва ситуацията така, както му е изгодно.

Това не означава, че не трябва да посочваме грешките на другия, когато сме искрено убедени в съществуването им, а само че не е честно да извличаме изгода и да се възползваме от ситуацията. Най-добрият начин да анализираме проблемите си е като споделим отговорността, разглеждаме грешките и на двамата и не се съсредоточаваме само върху това кой е виновен. По този начин всеки носи отговорност за грешките и на двамата. Все едно, че казваме: „Поемам отговорността за моите грешки и за грешките на моя партньор".

Възможно е индивидът да се страхува от такава система, особено ако другият е действително небрежен, безотговорен или не особено умен. Това би означавало да поеме бремето на недостатъци, по-големи от неговите. Такава е любовта - всичко трябва да се споделя и единственият начин е да накараме спътника си да разбере небрежността или безотговорността си. Трябва да му покажем необходимостта от равновесие, освен ако не предпочетем раздялата, която е повърхностно и незадоволително решение.

Това е главният проблем на неравния брак - съюз, в които единият партньор превъзхожда другия по ниво на развитие. В този случай единият поема непропорционално голяма тежест. Такова неравенство не се измерва с университетски дипломи, богатство, физически качества или хронологична възраст - то по-скоро е въпрос на съзнателност, зрялост, будност и степен на еволюция. Човек, който извлича лична изгода от връзката, като експлоатира другия, в крайна сметка си получава заслуженото, тъй като кармата не отминава никого.

18. Правилно равновесие между красота и сила

Според универсалната херметическа символика жената представлява красотата, а мъжът - силата. Това са двата стълба на живота. Когато единият не изпълнява ролята, определена от природата, равновесието се нарушава и много трудно се постига щастие. Но какво означават понятията красота и сила? Те не се отнасят до физическата красота и мускулите, а са свързани с трансценденталната концепция за вътрешна красота и психологична и духовна сила. Красотата проличава чрез чувствата, мислите, думите и постъпките на жената, за да се създаде хармоничен ритъм със законите на природата. Женската красота е вътрешна - тя съсредоточава зачеващата й способност върху естетичното съвършенство на невидимите деца. Тя означава още хармония, равновесие, естественост, спонтанност, щастие, оптимизъм,

съвършенство, любов, жизненост, интуиция и нежност.Силата на мъжа е свързана преди всичко с неговата

интелигентност, съзнателност, духовна сила, душевно и психическо здраве.

Когато липсва вътрешно равновесие, мъжете стават невротични, агресивни, женствени, „свръхмъжествени" или хистерични, а жените - прекалено властни и развиват мъжки черти.

Обикновено в една сексуална връзка може да видим как чувството за малоценност у мъжа го принуждава да се представя за много силен и способен, което пречи на нежността и естествеността. По време на секс такъв мъж действа бързо, механично и достига оргазъм почти веднага.

Жената търси преди всичко нежност, обич, сила и разбиране. Ако не намери тези качества, понякога е принудена да възприеме поведение, по-подходящо за мъж. Изобщо може да кажем, че мъжете се нуждаят най-много от чувствителност и интуиция, а жените - от повече емоционален контрол и по-голяма способност за обективни разсъждения, за да управляват и насочват женствеността си към постигането на общите и личните цели. За да се създаде качествена двойка, мъжът трябва да бъде постоянен, упорит, съзнателен, интелигентен, нежен и интуитивен, а жената - интелигентна, разбираща, спонтанна, разсъдлива, нежна, любяща, способна да контролира думите и чувствата си.

19. Самоконтрол, дисциплина и воля

Практикуването на истинска любов не е лесно, а овладяването на тази наука изисква съответно обучение. Единственият начин да постигнете тази цел е чрез самообучение и самоконтрол, защото любовта е неделима от индивида. Само чрез издигане на определено равнище на самоконтрол, дисциплина и сила на волята, може съзнателно да се стремим да превъзмогнем сериозните трудности, които неизбежно застават на пътя ни. Ако използваме правилно

енергията си, ще можем винаги да разбираме другия и да му осигурим щастие. Любовта изисква непрекъснати грижи - тя е като екзотично растение, за което е необходимо особено внимание. Всеки трябва да влага интелигентност, воля и постоянство, за да доставя щастие на другия. Това означава да толерира и разбира недостатъците му, да го подкрепя в моменти на неуспех и слабост. То означава още и да споделя знанията си с другия, да е нежен и да има безкрайно търпение, да не му доскучава, да знае как да критикува обективно и да понася критика интелигентно и спокойно, да се грижи за щастието на другия преди своето щастие, да знае кога да придружи другия и кога да го остави сам. Той трябва да позволи на другия да се развива свободно като индивид, да бъде откровен и честен, дори когато това ще му навреди, да разбира и подкрепя другия по всички начини. Това изисква и уважение към душата на другия, която е вътрешен храм, лично убежище, недостъпно за никого - оазис, където индивидът възстановява силите, изразходвани в битките на живота. Всеки човек има право да запази това свято място, което е най-съкровеното му убежище. Никой не трябва да се намесва там, освен с разрешение или покана от другия.

20. ВярностТова е качество, свързано най-силно с вярата в себе си,

защото когато това условие е изпълнено, изпълнени са и всички други аспекти на верността. Да бъдеш верен на себе си означава вярност към собствените морални принципи, както, вече обяснихме в главата за морала. Това означава, че индивидът се свързва неразривно със своето Висше Аз и не може да направи нищо, което противоречи на вътрешните му правила. Щастието на двойката зависи преди всичко от верността към себе си, която създава доброволна отговорност да бъдем честни и откровени с другия, независимо от последиците. Когато това първо задължение бъде спазено, верността се ражда от само себе си. Тя зависи

преди всичко от духовната вярност и всичко, произтичащо от нея.

Разглеждана като най-висш тип морал, истинската вярност е вътрешно поведение, а не външна фасада на индивида. Любовта и сексуалността не могат да се превърнат в задължение, защото това би било по-неморално, отколкото всеки друг вид неморалност и би означавало да поробим човешко същество със силата на закона и общественото мнение, като го накараме да живее с отблъскващ и неприятен за него партньор, да го подложим на безчестието и унижението да отдава тялото си на човек, когото мрази и от когото се отвращава.

Има индивиди, които плетат мрежи от лъжи, за да прикрият факта, че мамят съпрузите си и колкото и да е парадоксално, обществото, индивидът и измаменият съпруг изпитват сигурност и удовлетворение от тази измама. С други думи, хората са склонни да спазват обществените или външните морални норми, като същевременно нарушават всички правила на индивидуалния, природния и божествения морал. Те възприемат лицемерно поведение, което е пълна противоположност на верността.

ХЕРМЕТИЧЕСКАТА ДВОЙКА

В тази глава накратко ще разгледаме постигането на повиеш съюз. При него двойката вече е посветена в херметическата наука и е преминала значителна част от обучението.

Първо ще видим какво е най-голямото постижение на съюза по любов. В най-висшия му израз мъжът и жената са свързани извън времето и пространството и половият акт не е абсолютно необходим за техния съюз, като приемаме, че общуването може да се извършва на равнището на разума.

Много от качествата на херметическата двойка са идентични или сходни с описаните в предишната глава, само

че са цялостно постигнати. На херметическо ниво любовта настъпва само дотолкова, доколкото и двамата осъществят истинско развитие на Аза, последвано от стадии на зрялост и пълноценност.

Двамата изминават дълъг път, като първо постигат високо състояние на будност, преодолявайки онзи сомнамбулистичен автоматизъм, който владее обикновените хора. Те имат самоконтрол и управляват напълно инстинктите, емоциите и мислите си, като побеждават егоизма, суетността, гордостта, ревността и се оформят така, че да образуват ментален овоид. Общо взето, двамата постигат познание и контрол върху своите физически средства и осъществяват по-висша връзка, която води до истинско щастие и ги насочва към все по-голям напредък по пътя на духовната еволюция. Тук можем да разкрием седем елемента от любовта на херметическата двойка. Те са свързани с езотерични практики, които затвърждават съюза в по-висш план и осигуряват щастие и еволюция.

1. Мъжът проектира женствеността си върху жената, а жената - мъжествеността си върху мъжа.

В началото споменахме, че мъжът има женска страна, а жената - мъжка страна. Проблемът за равновесието на половете е свързан с процента на противоположния пол, който всички носим в себе си. В известен смисъл това не позволява на половете да постигнат идеалното състояние. Женският елемент е причина за слабостта на мъжа и неговата подчиненост на страстите; мъжкият елемент прави жената властна, истерична, неженствена.

В херметическата двойка жената отдава цялата си мъжка част на своя спътник и на свой ред приема женския елемент от него. Така двамата постигат съвършена цялостна мъжественост и женственост, а това, както се вижда от изложеното на предходните страници, води до максимално разстояние между полюсите в двойката. Активният и

пасивният полюс достигат максимална напрегнатост и вследствие на това - най-висока степен на привличане. Чрез този процес се поражда и могъща жизнена сила, която постоянно обновява и регенерира двойката. Когато активната или мъжката сила притежава известно количество пасивна енергия, тя не може да заеме положителния полюс, а само се доближава към него. Ако същото стане при отрицателния полюс, потенциалът и на двата полюса спада. Полюсите могат да достигнат пълните си възможности само когато основният им характер е напълно определен.

Това е една от големите разлики между обикновената и херметическата двойка: при първата липсва правилно разстояние между полюсите, докато при втората има идеално напрежение между двата полюса, а това наред с други неща осигурява достатъчна жизненост. Как могат тези неправилно разположени мъжки и женски елементи да отидат на мястото си? Това ще се постигне само когато и двамата осъзнаят, че в истинския брак другият е „второто аз". Това настъпва, ако индивидът се научи как да се разкрива чрез другия - задача за напреднали ученици, която се постига не изведнъж, а постепенно. Подготовката се състои в предварителното изграждане на съвършена хармония и разбиране между партньорите.

2. Възприемане на естествени роли.Както споменахме, жената е въплъщение на Природата,

докато мъжът представлява духа. Съществува голяма разлика между несъзнателното и съзнателното изпълнение на тези роли. Двойката трябва да действа отговорно и мъдро така, както небето и земята се съединяват в съзидателна прегръдка, за да си възвърнат загубения рай. Когато твърдим, че жената е Природата, казваме това в най-широкия смисъл на думата. Причината е, че нейният път към духовна еволюция е много различен от този на мъжа. Само когато успее да стане господар на природната сила в себе си,

тя преминава в друго космично измерение и от жена се превръща в господарка на природата.

Мъжът може да научи природните тайни, когато постигне пълно разбиране на женската душа. Това обяснява защо опитите за постигане на духовно развитие в изолация, в откъснатост от Природата, са безполезни. По този начин никога не може да се постигне истинска мъдрост. За жената не съществува рай без мъжа; за мъжа няма мъдрост или рай без жената.

Разбира се, това понятие ще е лишено от всякакъв смисъл за несъбудените двойки, както и за онези, които търсят само моментното удоволствие на плътта за сметка на душата.

Жената достига максимална космична реализация, като отдава душата си на мъжа - цел, която несъзнателно преследва цял живот. В херметическата двойка жената трябва да даде душата си на своя мъж, за да получи в замяна от него небесния огън - неговата духовна мъжка сила. Тази размяна води до връзка, която е невъзможно да опишем на непосветените, тъй като тя отвежда жената в рая, а мъжът прониква в тайните на Природата.

Всяка жена, независимо дали е херметик или не, дълбоко в себе си желае да намери мъж, достоен за душата й, но рядко постига това. Наред с изискването за висша духовна реализация, малцина притежават божествен духовен огън -същият огън, откраднат от митичния Прометей. Когато жената не намери такъв мъж, тя поема по-малко амбициозен път и се задоволява с нещо, което също представлява голяма стъпка в развитието й, тоест да овладее природата в себе си и така да постигне по-висока еволюция.

3. Сливане в трето съществоОбикновената двойка се мъчи да се слее в едно същество

и се стреми да спре индивидуалното си съществуване, за да постигне единство. Това, което на пръв поглед изглежда много желана цел, всъщност е гибелно за любовта, защото

означава обединяване на противоположни полюси в една средна точка, което унищожава привличането. Наистина, двамата трябва да се обединят възможно по-тясно и да постигнат обща идентичност, но как да го направят, без да загубят напрежението между полюсите? Това може да се постигне единствено чрез сливане в трето същество. Става дума за скритото дете, в което се обединяват част от мъжа и жената, като всеки запазва собствената си индивидуалност. Те образуват андрогенно същество, което осигурява идеално сливане и правилна полярност. Двойствеността не се превръща в единство, а в троичност. Този тип окултен хермафродизъм придава на двойката способност да съзерцава взаимно интелекта си от гледната точка на другия, от другата страна на медала. Мъжът и жената не могат сами да видят другата половина от действителността, защото разумът им се определя от половата принадлежност. Те могат да получат цялостен поглед само като се слеят в единството, родено от троичността. Това не става при общуването на обикновените двойки, в които никой от двамата не може да разбере другия и да се разкрие пред него.

4. Завръщане в изгубения райЧрез цялостната си връзка херметическата двойка може да

се наслаждава на изгубения библейски рай. Там тя получава способността да създава всичко. Това не я освобождава от действието на закона за причината и следствието, напротив - увеличава отговорността й. Съзидателната сила е свързана с интелигентното използване на херметическите принципи, тя не може да създава нещо от нищо. Не е нужно да се отказваме от материалното преуспяване, но трябва да се стремим да насочваме собствените си средства мъдро и с чувство за отговорност. Тези принципи показват, че херметикът не може да върви срещу законите на природата и трябва винаги да ги спазва. Никой не е над законите на природата. Индивидът може само да си служи с по-висшите

закони, като се подчинява на правилата на играта.

5. Създаване на боговеТайнството на теургията показва как човек може да

създава богове. Вече разгледахме подробно противоположния, отрицателен полюс на тази практика - опасната игра на човешките страсти, създаваща магнитни демони. Херметическата двойка съзнателно насочва пораждащата си способност и ражда невидими деца, които са действително богове, създадени от висши духовни принципи, а не от животинската природа на индивида. Тези скрити деца са духовното потомство на двойката и стават част от нейното „божествено семейство". Те са също така елементите, които я предпазват и й помагат да постигне съвършена еволюция.

6. Ментален коитус.Херметическата двойка има нормални сексуални,

отношения, макар и с безкрайно по-високи качества от обикновените. За нея сексът е не само средство за удоволствие, а начин за издигане до по-висши състояния на съзнателност. Ще илюстрираме обяснението си с една трудно преводима индийска дума. Това е „самадхи" - състояние на божествен екстаз. Тъкмо това състояние се постига чрез ментален коитус на магнитните сексуалности, обединени от еволюиралото съзнание на партньорите. От гледна точка на обикновените хора понятието ментален коитус може да бъде погрешно изтълкувано - според тях, мъжът и жената си представят, че участват в сексуален акт, но остават физически разделени. Става въпрос за нещо съвсем различно, тъй като менталното не е синоним на интелектуалното или имагинерното. В херметизма значението на думата „съзнание"-се различава от общоприетото и е свързано със създаването на магнитен овоид от съзнателна енергия с висока вибрация. Менталният

коитус е състояние на дълбока наслада, което можем да си представим само когато разберем, че принципите на чувственото удоволствие, управляващи материалния свят, нямат власт над духовния. Духовната наслада е далеч по-силна и пречистена, отколкото чувствената, но може да бъде изпитана само от онези, които са успели да станат действително духовни, проявявайки духа си чрез собствения си мозък. Менталният коитус е повече състояние на съзнателност, отколкото начин за постигане на удоволствия.

7. Създаване на окултно убежищеДомът на херметическата двойка се превръща в място,

където тя е защитена от низши вибрации. Той става убежище, което я предпазва от видими и невидими врагове- храм, в който може да се приюти от злонамереността и бестиалността на опорочени същества.

За тези същества няма нищо по-неприятно от това да съзерцават мира и щастието в истинската любов. Точно както червеното наметало разярява бика на арената, така и добротата, спокойствието и духовността възбуждат омраза и кръвожадност у демоните, които обитават царството на низшата енергия. Те винаги нападат онези, които са противоположност на тяхната тъмна природа. Дори само влизайки в контакт с голяма маса хора, индивидът се подлага на всевъзможни отрицателни вибрации, които са продукт на животински страсти. Ето защо монасите, които искат да се пречистят, за да бъдат достойни за божията благодат, скъсват всякаква връзка със света и се оттеглят в манастири-

Херметизмът следва различен път. Той не проповядва такова уединяване, а изисква от индивида активна връзка с околната среда, тъй като това е единственият начин да се разбере човешката душа и да се поемат обществените отговорности. Във всекидневието индивидът губи енергия и се замърсява с отрицателни състояния. Като се върне вкъщи,

чрез съсредоточаване върху себе си в чистата среда на своето убежище, той може да възстановява загубената енергия и да се предпазва от отрицателно въздействие. Хармоничните вибрации на двойката осигуряват силна магнитна защита на дома й срещу разрушителни влияния. Домът се превръща в място на спокойствие, мир, красота хармония, духовност и сигурност. Легендарната страна Шангри-Ла - приказно място, където царуват съвършена красота, мир и щастие - е само символ на свещеното пространство, което двойката може да създаде в дома си, независимо от материалните удобства. Любовта и щастието възникват и се развиват само там, където съществува топлината на истинската човечност, защитена от чужди влияния.

Съюзът, постигнат от херметическата двойка,.надхвърля традиционните представи. Той не се дължи на фантазия, а на действителните и конкретни резултати, постигнати от нея. Животът прилича на голяма градина, където най-желаните плодове са лесно достижими, но човек се задоволява само с това, което случайно падне върху главата му.

Херметическата любов е безсмъртна. Тя продължава след смъртта и надживява разпадането на физическото тяло. Тя се простира в онзи свят, който започва там, където свършват илюзиите и сънищата, извън живота и смъртта, извън доброто и злото, извън удоволствието и болката. Любовта е плод от дървото на познанието, за което Бог е казал: „Ако вкусите от този плод, ще станете богоравни".

ПРИЛОЖЕНИЕЗАБЛУДИ ОТНОСНО ЛЮБОВТА, СЕКСА И БРАКА

Хората често хранят фалшиви надежди, свързани с любовта, секса и брака, които са отражение на съвременните обществени модели. Сред тези погрешни представи най-разпространени са следните:

ЗАБЛУДИ ОТНОСНО ЛЮБОВТА

1. Любовта е лесна, спонтанна и всеки е подготвен за нея.2. Истинската любов се измерва със страстта и ревността.3. Любовта е чувство, което живее в сърцето.4. Всеки има право да постигне щастие в любовта.5. Любовта е егоистична.6. Късметът и щастието в любовта зависят изцяло от това

да намерим подходящия човек.7. Любовта е експлозивно, напълно завладяващо ни

чувство.8. Любовта е сляпа, без участие на силата на разума.9. Любовта е като роман - романтична и фантастична.10. Любовта зависи от физическата красота.11. Любовта зависи от сексуалната връзка.12. Любовта е лекарство за самотата, неуспеха и

чувството на тревожност.13. Чувството на еуфория е признак за истинска любов.14. Влюбването е непременно положително и желано

преживяване.15. Всеки партньор трябва да посвещава цялото си

време на другия и да му бъде напълно предан.16. Всеки партньор е способен да изпълни всички

потребности на другия.17. Любовта е нещо, което изцяло изпълва живота.18. Любовта е най-важното нещо в живота.19. Любовта е насочена изключително към лично

удовлетворение и възпроизводство.20. Любовта не изисква воля и дисциплина.21. Единият трябва да притежава другия.22. Любовта може да се подтиква и задейства от

емоционални, икономически и сексуални стимули, и зависи от тях.

23. Любовта позволява да изпълним всичките си мечти и желания.

ЗАБЛУДИ, СВЪРЗАНИ СЪС СЕКСА

1. Сексът е грях.2. Сексът трябва да се подтиска; на секса трябва да се дава

пълна свобода.3. Сексът се изразява само чрез половите органи.4. Удовлетворението зависи от честотата на коитуса.5. Сексуален афинитет трябва да съществува от началото

на връзката.6. Сексуалната съвместимост е синоним на любовта.7. Бракът е официално одобрение или разрешение за

сексуални отношения.8. Сексът е мръсен.9. Всички сексуални преживявания са прекрасни, сбъдват

се всички надежди, но всъщност резултатът може да е разочароващ.

10. Ако някой има някакви възражения срещу половия акт, те ще изчезнат след брака.

11. Половият акт отнема нещо, което човек е имал преди него. Загубата е безвъзвратна. В действителност няма загуба, а по-скоро размяна.

12. Удовлетворението на жената зависи от размера на мъжкия орган.

13. Сексуалната възбуда на жената е съсредоточена във физическите органи.

14. Мъжествеността се изразява чрез сексуалната потентност.

15. Фригидността е само проблем на женския пуританизъм.

16. Женствеността се изразява с броя на оргазмите, които достига жената.

17. Коитусът е винаги проява на животинско поведение.

18. Сексуалното привличане ще продължи завинаги.19. Сексуалното целомъдрие е гаранция за чистота.20. Сексуалното целомъдрие е главното условие за

постигане на духовност.21. Противозачатъчните средства са нещо лошо.

ЗАБЛУДИ, СВЪРЗАНИ С БРАКА

1. Бракът е необходима цел в живота.2. Бракът позволява на младите хора да влезнат в света на

възрастните.3. Бракът непременно носи удоволствие и блаженство.4. Човек постига стабилност чрез брака.5. Бракът трябва да продължи завинаги.6. Бракът означава собственост и права върху другия.7. Бракът автоматично означава щастие и сигурност.8. От брака непременно трябва да се родят деца.9. Бракът е досадно задължение.10. В брака човек губи свободата си; така и трябва.11. Моят брак ще е различен - той няма да повтаря

грешките на другите.12. Бракът ще разреши или компенсира личните ми

проблеми,13. Всеки съпруг трябва изцяло да посвети живота си

на другия.14. Бракът е решение на самотата, тревогата и

депресията.15. Брачният съюз и стабилност се основават на

сексуалната изява.16. Колкото повече време съпрузите прекарват заедно

в ежедневието си, толкова по-голяма близост ще има в брака.

17. Времето на всеки от съпрузите принадлежи на другия.

18. Временната липса на интерес е признак за липса на любов.

19. Да се спи в отделни легла е вредно за отношенията и показва липса на интерес.

20. Вътрешната обич е винаги пропорционална на физическите ласки.

21. Бракът е средство за постигане на нещата, които ни липсват.

22. Верността означава само сексуален монопол върху другия.

23. Децата могат да спасят любовта в брака.24. Успехът на брака трябва да се измерва с

финансовия успех, броя на децата, общественото положение и материалната собственост.

25. Човек трябва да приема всичко в брака, за да избегне раздяла или развод.

НЯКОЛКО ДУМИ КЪМ СТРАДАЩИТЕ ОТ НЕЩАСТНА ЛЮБОВ

Много хора намират голямата си любов и после я губят поради какви ли не причини. Това преживяване често е болезнено и води до душевни кризи. Някои дори стигат до самоубийство или убийство, а всички смятат, че сигурно са обичали до крайност, щом са посегнали на своя или чуждия живот поради загубата на любимото същество.

Между естествените и патологичните последици от нещастната любов съществува граница. Известни чувства, например тъга и самота, са нормални - тези реакции често помагат на страдащия да узрее. Патологичните изживявания обаче заслужават внимание, тъй като такива реакции са най-вредни и трябва да знаем как да ги избягваме и да им противодействаме. От тях страдат всички хора, за които любовта означава не само удоволствие, но и нарцистично удовлетворение. Силата на любовта действа като елемент, който поддържа и засилва нарцисизма. Нарцисизмът е средство за запазване на самоуважението и самолюбието и образува ядрото на душевния живот и ръководещото Аз на индивида. Нарцисистът е убеден, че всичко е създадено за негово удоволствие и целият свят се върти около него.

Нарцисизмът води началото си от ранното детство, когато детето открие, че всичките му нужди могат веднага да бъдат задоволени от майката. То мисли, че майка му и целият свят съществуват единствено за да му служат. По-късно, когато майката го глези и полага прекомерни грижи, детето придобива чувство за всемогъщество, което е основата на нарцисизма. Възрастният индивид разбира, че не е всемогъщ, но това разбиране не премахва комплекса. Комплексът е фиксиран на не-съзнавано ниво в ранното детство и индивидът си служи с външни средства, за да повдига самочувствието си чрез „нарцистична храна". Любовта се превръща в най-силен източник на такава храна, а разочарованието предизвиква патологична реакция. Патологичната реакция се получава не само когато любовта носи разочарование, но и когато е свързана с удоволствие. Загубвайки „любимата си", индивидът има усещането, че е загубил живота си. Това дълбоко чувство не произтича от загубата на скъп за него човек, а от обстоятелството, че той вече не може да разчита на „нарцистичното гориво", с което любовта го е подхранвала.

Да си представим индивида като балон, който постоянно се нуждае от представители от другия пол, за да го надуват -този процес трябва да се повтаря редовно. Когато другият откаже да надува, индивидът се чувства празен и мъртъв, но всъщност му липсва само обемът въздух, с който си е придавал важност. Това сравнение илюстрира процеса на нарцистичното разочарование в любовта. Индивидът изпитва усещането, че умира или поне иска да умре, защото без подкрепата на любовта се чувства незначителен и безполезен. Не е вярно, че той страда за загубената любов - болката му се дължи на внезапно оттегляняне на подкрепата, с която е свикнал. Това става ясно, ако наблюдаваме с каква лекота сменя обекта на любовта, стига да намери се появи друг със същата способност да дава. Следователно любовното страдание е нещо относително, защото не е лесно

да определим границите между истинската любов и нарцисизма. Нарцисистът не може да страда от загубата на нещо, което никога не е имал. Загубата представлява разсейване на приятна илюзия или намаляване на самочувствието.

Единственото разумно решение е истински да разберем случилото се, да потърсим подкрепата във вътрешни, а не външни ценности. Когато човек няма развито, силно и зряло Аз, той търси подкрепа отвън. Такъв индивид подсъзнателно знае собствената си слабост и се отъждествява с обекта на любовта си, но не за да дава любов, а за да използва силата на другия.

Любовта между двама души с много слабо Аз е само тъжна игра, започваща, когато всеки търси в другия липсващите му елементи и това търсене неизбежно завършва с разочарованието на хора, способни да си предложат взаимно единствено телата си. За да обича, човек трябва на всяка цена да се пребори с нарцисизма, който го кара да разглежда като наистина съществуващи само нещата вътре в него и по този начин омаловажава действителността на външния свят. Нарцисистът оценява живота и хората единствено според полезността им за самия него. Нарцисизмът силно изкривява действителността и индивидът се затваря дълбоко в собствената си личност и не може да общува с хората. Изживяването на любовно разочарование, както и силната болка поради загубата на нарцистичното гориво, осъждат такъв човек на страдание. Той изпитва самосъжаление, потапя се з собствения си свят, не живее във външната действителност. Ако не могат бързо да намерят подходящ заместител, такива хора преживяват много трудно разочарованието в любовта. Загубата на самоуважение за тях е много сериозна заплаха и прави съществуването им непоносимо.

За разлика от нарцисистите, хората с нормални реакции се приспособяват сравнително бързо към любовното

разочарование, освен ако любовта не е била от истински, висш тип - тогава празнотата от такава загуба се запълва много трудно. В зависимост от състоянието на духовно развитие на двойката, смъртта на единият обаче не винаги прекратява връзката, която продължава вечно.

НЯКОИ ОСНОВНИ ПРИЗНАЦИ ЗА РАЗПОЗНАВАНЕ НА НАРЦИСИЗМА В ЛЮБОВТА

Съществуват предупредителни сигнали за опасността от нарцистичен елемент във връзката. Ето най-често срещаните:

1. Индивидът изпитва нужда от постоянни похвали.2. Има ниска съпротивителна способност към фрустрация.3. Не може да понася спокойно критика.4. Непрекъснато има претенции и изисквания.5. Изисква пълна преданост от другия.6. Проявява изключителна ревност.7. В преценките му липсва обективност.8. Има чувство за всемогъщество.9. Проявява прекомерна суетност и гордост

Ерих Фром дава следния пример за нарцистично изкривяване на действителността:

„Една жена се обажда на лекаря и иска той да я прегледа този следобед. Докторът отговоря, че днес няма свободен час, но може да я приеме утре. Жената казва: „Но аз живея само на пет минути от кабинета ви". Тя не съзнава, че малкото разстояние между тях не означава, че докторът има време за нея. Тази жена възприема ситуацията нарцистично - щом тя ще спести време, значи и докторът ще спести време. За нея единствената действителност е собствената й персона".

Следователно, нарцисистът е неспособен да оценява обективно външната действителност, защото проектира върху нея собствения си вътрешен свят. Изправен пред

любовни разочарования, той има само две възможности: да търси заместител, който пак „да надуе балона", за да облекчи временно тревогата му, или да се изправи пред действителността, че е слаб, инфантилен и лишен от вътрешна сила човек. Втората възможност не трябва да го плаши - възприемането на действителността е главно условие за истинско развитие и сила. Всъщност, невъзможно е човек да бъде силен, ако не разбира.и приема собствената си слабост и няма ясна представа за положението си. За да се излекува, пациентът трябва да съзнава, че е болен.

Както за нарцисиста, който реагира небалансирано на даден стимул, така и за хората с нормални реакции изучаването и разбирането на науката за любовта е безценно в търсенето на щастие и успех.

ОПАСНОСТИТЕ, СВЪРЗАНИ С НАУКАТА ЗА ЛЮБОВТА

Науката за любовта трябва да се прилага индивидуално, защото изисква същото внимание и умение като свиренето на музикален инструмент. Човешкото същество произвежда мелодията на любовта чрез психобиологично единство. Придобиването на това познание само по себе си не е достатъчно за практическа реализация в любовта. Човек се нуждае от представител на другия пол със сходни нужди и цели, който също познава и практикува любовната мъдрост. Съществуват две възможности: индивидът изучава науката за любовта, но няма партньор, или вече има партньор и сега му предстои да овладее науката за любовта.

Онези, които вече познават науката за любовта, трябва да предават знанията на бъдещите си партньори, за да придобият и те любовната мъдрост. Те трябва да се свържат с брак едва когато избраният партньор премине достатъчно дълбок самоанализ и напредне в науката за любовта, а после двамата могат да я усъвършенстват в съвместния си живот. Посветените в науката за любовта увеличават безкрайно

шансовете си да постигнат истинско щастие и реализация. Онези, които вече имат партньор, са изложени на опасността усилията им да постигнат истинска любов да не срещнат отговор в другия. Възможно е това да се дължи на липса на култура, на липса на интерес или обикновена небрежност. Колкото повече индивидът напредва в науката за любовта, толкова по-издигнати и по-широки стават потребностите му от гледна точка на човешката и духовната чувствителност. Възможно е мотивите му да претърпят дълбока промяна поради достъпа до една по-богата, по-извисена и пълна реалност.

Ако единият не напредва поради неспособност или липса на интерес, разстоянието между двамата се увеличава поради забележимата разлика в състоянието на съзнателност, тъй като въпреки че единият е издигнат и активен, другият си остава непроменен. Това увеличаващо се разстояние причинява липса на общуване подобна на тази между образования и необразования човек. Единият партньор се изправя пред необходимостта да се откаже от развитието си, да сподели невежеството на другия, тъй като в противен случай е застрашена стабилността на брака. Ако само единият от партньорите достигне пълния си потенциал и любовна мъдрост, докато другият търси единствено удовлетворение на личните си фантазии и поведението му се ръководи от сатанинската страна на любовта, двойката няма шансове за издигане.

Ето защо трябва да се отнасяме към това познание с безкрайно търпение, грижа и, колкото и тривиално да звучи, с голяма любов. Главната цел на познанието е да обедини двама души в истинска любов, за да намерят истинско щастие, да укрепят семейството и дома си и да допринесат за създаването на по-човечен, по-духовен и по-съзнателен свят. Целта е двойката е да постигне съюз с такава сила, постоянство и устойчивост, каквато може да предложи само автентичната любов. В търсенето на това единство всеки,

който придобие познания за любовта, трябва да даде на другия пълна възможност за постепенно постигане на набелязаните цели. Средствата за изграждане на този най-съвършен съюз са безкрайното търпение и толерантност.

Когато двамата достигнат едновременно познанието за любовта и имат едни и същи способности и цели, напредъкът им ще бъде много по-бърз и плодотворен. С решимост те несъмнено ще постигнат щастие и благоденствие.

РЕЧНИК

Аз (Его)Психологичната част на човека, чрез която личността се

самонаблюдава и избира каква позиция да заеме по отношение на външната действителност. Личността е зависима от Егото и живее чрез него. Най-общо казано, то е онази част от личността, която диктува индивидуалните норми за поведение.

Божествена искра, проявяваща се чрез мозъкаБожествената искра или духът присъства в латентно

състояние в индивида, но развитието на волята и формирането на съзнание й позволява да се прояви чрез действията на индивида, които съответстват на целите на Всичкото.

Второ Аз (Alter Ego)Аспект на личността, който служи за сравнение и

изпълнява ролята на довереник, противоположност или партньор на индивида и е свързан с представите на Аза за себе си, желанията, фантазиите и сънищата си. „Второто Аз" е освободено от властта и отпечатъка на обществената програмираност и съзнание - то остава безучастно или скрито, докато се прояви под въздействие на някакъв катализатор, например алкохол, наркотик, стрес и пр. или

чрез проектиране върху други индивиди. Този процес не трябва да се смесва с репресията.

дух

Слънцето излъчва милиони частици светлина и топлина, които поддържат живота. Също като Слънцето, Бог или Духът излъчва и разпръсква частици от себе си във всеки индивид и всяка от тези частици, наречена божествена искра, представлява духа на отделен човек. Човекът е дух, въплътен в тяло.

Духът и душата се стремят един към друг като мъжа и жената. Всички хора имат дух и душа, но не винаги знаят това. Духът, който вече е в човека, може да блесне само чрез познание и възпитание на човешката душа. Когато пречистим душата си, духът ни може да действа без ограниченията на тялото, да се приближи и да се слее с Бог.

душа

Душата е интелигентната животинска част от първоначално заложеното в индивида, която съчетава четири вида интелигентност - интелигентност на дихателната система, интелигентност на храмосмилателната система, интелигентност на кръвоносната система и интелигентност на размножителната система, традиционно представяни с четирите природни стихии - въздух, земя, вода и огън.

Всеки човек получава при раждането си душа от природата чрез четирите първични интелигентности, намиращи се в храносмилателната, кръвоносната, дихателната и размножителната система. Душата все още няма висша съзнателност и собствена интелигентност. Тя няма водач и се движи без участието на волята, като функционира единствено чрез присъщите си характеристики, свързани с колективната животинска душа.

Душата е почвата, в която духът може да посее семето си и да израсне.

Най-висшата цел е свързването на духа и душата. Когато

душата придобие съзнателност и дух, човек може да взаимодейства съзнателно със силите на Природата. Душата, освободена от емоции и низки страсти, става предпазен щит за човека.

езотеричноПо-дълбок пласт на битието и по-дълбоко възприятие,

достъпни за ограничен брой индивиди. Битието и възприятието имат различни слоеве - повърхностното значение на едни е очевидно за масите, други съдържат по-дълбоки и проникновени истини и разбирането им изисква по-високо ниво на съзнание. Всички религии и философии предлагат външни учения за масите, но същевременно има вътрешно ядро на същото учение на по-дълбоко и проникновено ниво - такова е съотношението между кабала и юдаизъм, суфизъм и ислям, езотерично християнство и християнство. Езотеричното засяга не само религията и философията - всички неща имат и езотерично значение. Това е скритото ниво, невидимо „с просто око".

емоцииДокато усещането е реагиране на стимули, емоцията е

субективна реакция на усещане, включваща физиологични изменения, например изпотени длани, повишаване на пулса, отделяне на адреналин, изстиване на крайниците и пр., като подготовка за някакво действие. Емоции са любовта, страхът, омразата, гневът, завистта, истерията, ревността и състраданието.

инкарнацияВъплъщаване на духа в човешка форма; мисли и

представи, намерили материален израз.

либидоЖизнената енергия, която символизира силата на живота;

зараждащата сила на самия живот и присъства във всичко.

магнитен овоидДвойката създава посредством съюза си продуктивно

вибрационно поле с формата на овоид (яйце). И тук качеството на вибрациите зависи от равнището на развитие на партньорите. Това поле е външно видимо за другите и когато е много силно, околните не могат да проникнат в него. Освен това, когато в двойката съществува истинска любов, тя може да постигне матримониална аура или матримониален овоид. Това е окултно или ментално дете на двамата, положително затворено магнитно поле, което хармонизира, обединява и предпазва двойката, като наистина узаконява брака по законите на природата. Двойки, които нямат такова окултно дете на любовта, са свързани единствено от страсти, стремеж към лично удобство, самота, навик, или обществен договор.

мозъчна интелигентностДейност на мозъка, свързана с приемане и обработка на

„информация", която се вгражда и запазва в него чрез процес, известен като „запаметяване". Паметта се основава на предварително програмирани „отправни точки". Поради рб-стоятелството, че обработката на информация се контролира от „отправните точки" на индивида, които вече са в него и не са нови, тя не допуска никакво експериментиране извън себе си и отхвърля възможността за ново, нетрадиционно виждане, като определя какво е полезно и какво не. Този избирателен процес се базира не на нещо обективно, а на субективните „отправни точки".

нарцисизъмПрекомерна любов и привързаност към собствената

личност, която би трябвало да се насочи към другите или към света извън личността. Нарцисистът е човек, чийто

чувства са опорочени и изкривени поради убеждението му, че светът и хората съществуват единствено, за да му служат. Нарцисистът не обича себе си и за да прикрие чувството си за вина, предпочита да насочи омразата си към целия свят.

окултизъм

Истинският окултизъм изучава човека, законите на природата и начина, по който те действат и влияят върху човека. Нарича се окултизъм, защото е скрит от подвластни на страстите същества, които робуват на материалните желания. Посвещаването в тази наука зависи от нивото на съзнателност на индивида, което определя дали е достоен за обучение. Основната цел е освобождаване на човека от невежество, болка, животински елементи, лъжи, съдба и смърт, за да може някой ден да се промени, като създаде нов свят на хора, които напълно съзнават човешките си качества. Окултизмът учи как да живеем мъдро, като използваме правилно силите на Природата.

платонична връзкаВръзка, основаваща се на философията на Платон, където

ударението пада върху идеалните и духовните елементи за сметка на физическите и сексуалните.

полСъществуването на мъжко и женско, положително и

отрицателно, видимо и невидимо начало във всички неща (виж секс).

превъплъщаванеНищо не умира, нищо не се губи във Вселената. Всичко се

преобразува и преминава от едно в друго състояние на съществуване, което ясно се вижда р повтарящите се жизнени цикли в природата. Ледът се превръща във вода, а водата в пара, но самата вода се запазва и променя

единствено формата си. Смъртта е само превръщане, раждане на духа за друг живот. Човекът има тяло, което остарява и накрая умира, и дух, който остава завинаги млад и безсмъртен, защото е част от вечния Бог. Учението за прераждането твърди, че духът, за да постигне съвършенство, трябва да обитава много тела, и по този начин да придобие разнообразен опит, необходим за еволюцията му.

разум„Мозъчната интелигентност" е продукт на мозъка и е

несъзнателна, без вътрешен смисъл, докато „менталната интелигентност" е продукт на разума и характерно за нея е, че е съзнателна. Разумът се формира от три основни източника: мозък (интелигентност), сърце (чувства), пол (инстинкт). Посредством съвършено равновесие между тези центрове, собствени усилия и дисциплина, индивидът постепенно се приближава към формиране на разум. Разумът или свръхмозъкът позволява на еволюиралия индивид да достигне мъдрост, която е отвъд доброто и злото, която е вечна и е пълна противоположност на ограничените и временни характеристики на мозъчната интелигентност.

РозенкройцерствоВ хода на историята херметическата наука възприема

различни имена - свободно масонство, посветеност, мистицизм и пр., но вътрешната й същност остава неизменна - стремеж да предостави достъп към нова, висша будност, чрез която човек да познае себе си и да разбере природните закони, да промени човешко-животинското си състояние, като използва природните сили. Орденът на Розенкройцерите е вечно братство, състоящо се от индивиди, които получават достъп до познанието, наричано окултизъм, след труден процес на духовно развитие. Истинският розенкройцер се определя по начина си на

живот, по думите и действията си, а не посредством документи, знаци, думи или свидетелства за натрупана информация. Съществуват много узурпатори и лъжерозенкройцерски ордени, които се мъчат да докажат законността си. Истинският Розенкройцерски орден обаче продължава да съществува все така тихо и незабележимо.

свръх-Аз (super Ego)Психологическа част от личността, която съдържа

заучено, програмирано усещане за правилно и неправилно. Това „правилно и неправилно" е произволно и е въведено чрез културно и семейно програмиране. То е главно несъзнавано.

То (И)

Част от личността, чийто действия са мотивирани от инстинктивни подтици и изискват незабавно удовлетворяване на първични потребности.

Седемте принципа на херметическата наука1. МЕНТАЛИЗЪМ: Всичко е ментално, Вселената е

ментална.2. СЪОТВЕТСТВИЕ: Както е долу, така е и горе.3. ВИБРАЦИЯ: Нищо не е статично, всичко се движи,

всичко вибрира.4. ПОЛЯРНОСТ: Всичко е двойствено- всичко има два

полюса - всяко нещо има своя противоположност, сходното и несходното са едно и също; противоположностите са еднакви по природа, но различни по степен- крайностите се срещат- всяка истина е полуистина; всички парадокси могат да се изгладят.

5. РИТЪМ: Всичко тече навън и навътре; всичко се издига и пада; ходът на махалото се проявява във всичко и отклонението надясно е равно на отклонението наляво,

а ритъмът е компенсацията му.6. ПРИЧИНА И СЛЕДСТВИЕ: Всяка причина има свое

следствие. Всяко следствие има своя причина. Всичко следва този закон. Случайността е само име, което из ползваме, когато не познаваме този закон. Съществуват много равнини на причинност, но законът действа навея къде.

7. ЗАРАЖДАНЕ. Зараждането е навсякъде. Всичко има мъжко и женско начало. Това се проявява на всички равнини. (За по-подробни сведения виж. „Звездният човек" от същия автор).

сексСексът е физическа проява на зараждането. Той е

различието между мъжко и женско, позитивно и негативно. Въпреки че всичко в природата притежава мъжки и женски елементи, сексът определя преобладаващите характеристики, външната форма. Поведението не следва непременно външната видимост на секса (вж. пол).

сублимиранеТрансформация или изменение на инстинктивен подтик.

Проявата на подтика не зависи изцяло от инстинкта, а се управлява от волята или Висшето Аз. Сублимирането на либидото е положително и съзидателно насочване на жизнената сила. Сублимирането означава да следваме изискванията на духа, като подчиняваме изискванията на личността или животното.

усещанеСпособност за възприемане на вътрешни и външни

дразнители; съзнаване, състояние или настроение. Впечатление, интуитивно съзнаване или отношение към някакви дразнители.

Хермес ТрисмегистДревноегипетски мъдрец и писател, считан за централна

фигура в езотеричната мъдрост, философията му стои в основата на езотеричните учения на всички култури и религии. Делото му е насочено към „посяване на великото семе на Истината", което покълва и разцъфтява. Днес е ясно, че всички съвременни, религиозни и философски учения водят началото си от Хермес Трисмегист.

херметическиСвързан с Хермес Трисмегист, с приписваните на него

трудове и с науката, развила се от това учение, което е „запечатано" и защитено от погледа на непосветените. Като прилагателно думата „херметически" означава не само нещо плътно затворено където не може да прониква въздух, но има и по-дълбок смисъл, който не винаги е видим по пътя на обикновените методи и наблюдения, и традиционното мислене.

цялостна интелигентностфизическите, менталните, психичните и духовните

елементи на човешкото същество, обединени в цялостна интелигентност, като всички елементи действат съзвучно.

човешко-животински условияНаличието на несъзнателни зверски или животински

характеристики в човека определя човешко-животинското състояние, за което авторът често говори.

ЗА АВТОРА

Джон Бейнс е съвременен философ с все по-нарастваща популярност в САЩ. философската система, наричана от него херметическа наука, е изградена върху древните езотерични принципи на Триславния Хермес, които в книгите на Бейнс получават нова свежест и съвременно звучене. Литературната му кариера започва с публикуването на „ Тайното учение" - въведение към следващите му произведения, изследващи вътрешния свят на човека и отношението му със света, в който живее.

Възгледите на Бейнс съчетават съвременни психологически теории и древна философска мъдрост. Следващите книги от тази поредица разширяват разбирането ни за самите себе си и внасят съзвучност в отношенията ни със света -„Хипсосъзнание" (1967), „Звездният човек" (1979), „Съществува ли жената? (1983), „Еволюцията на вътрешния свят" (1984) и други. „Науката за любовта" е естествено развитие на идеите, присъстващи във всички произведения на Бейнс - като разглежда отношенията между мъжа и жената, авторът представя безкрайните възможности на херметическата мъдрост в достъпна и действена форма.

Книгите на Джон Бейнс са преведени на много езици в цял свят.

Науката за любовта

Documents