приказки на граматиката 2
TRANSCRIPT
Беше понеделник и както винаги през този ден в Училището на думите беше много оживено.
В класа на Прилагателните имена цареше суматоха, когато първият звънец би. Щом г-жа Граматиката влезе в час, тя огледа строго прилагателните имена и констатира:
-Любопитно! Пак си седнало при относителните имена! Веднага се върни на мястото си.
Любопитното прилагателно име много добре знаеше,че е качествено, но беше седнало на съседната редица просто от
любопитство.
Г-жа Граматиката помоли прилагателните имена да заемат основната си форма и всички, които бяха в женски или среден род бързо се видоизмениха.Само Любопитното прилагателно име като че ли не беше чуло поставената задача.
Любопитно! Коя е основната форма на едно
прилагателно име?
Основна форма на прилагателните имена е
формата за мъжки род,единствено число.
Точно така! Но тогава защо си във формата за среден
род?
Любопитното прилагателно име се чувстваше най-добре в тази форма. Любопитно звучи като въпрос, а буквата “о” накрая му
придаваше вид на широко отворени детски очи. Ах, колко хубаво беше да се произнесе” Любопитно дете!”.
Но с Граматиката шега не бива и въпреки нежеланието си Любопитното прилагателно име се видоизмени.
Г-жа Граматиката обяви, че ще направят състезание по скоростно видоизменяне. Тя казваше: “Женски род, единствено число!” и прилагателните трябваше да заемат тази форма. Първият печелеше.А когато г-жа Граматиката каза “Среден род, единствено число!”, досещате ли се кой беше първи? Разбира се. Любопитното прилагателно име получи шестица.
А сега извадете частиците си по- и най-. Започваме. Превъзходна степен!
Граматиката забеляза, че всички правилно поставят частиците си, единствено Неграмотен беше поставил частицата по-... Смутолеви,че е загубил частицата най-...
Бъбривото прилагателно име се обади:
-Не, не е вярно!Сам я изхвърли. Каза,че изглежда съвсем глупав с тази частица.
Нека припомним основно правило. В езика се срещат много думи, но прилагателните се
свързват само със съществителните имена!
Когато часът свърши и г-жа Граматиката излезе от стаята, Любопитното прилагателно име се разхождаше по коридора. Спря се пред вратата, на която беше написано:
” Клас на наречията”.
Колко любопитно! Какво ли правят в
час?
В стаята на наречията имаше цели четири редици...
На първата стояха: Отпред, Назад, Близо, Далеч, Ниско, Високо и други подобни наречия.
Тогава, Вчера, Рано, Скоро заемаха втората редица.
Твърде, Много, Доста, Повече бяха на третата редица.
А на четвъртата седяха Кротко, Тихо, Смирено, Послушно и .....
Аз ли съм това или сънувам?
В този момент го забелязаха и наречията. Изведнъж настъпи суматоха.
Двете думи мълчаливо се наблюдаваха.
Защо си тук?
Защото съм наречие.Но и ти май си наречие? Не, аз съм
прилагателно име. Аз съм признак на
предмет.
И аз съм признак, но на действие!
А коя е основната ти форма?
Аз имам само една форма,тази в която
съм в момента.
А аз имам форми за род и число.
Род и число! Това пък какво е?
Ние се свързваме само със
съществителните имена, а те имат род
и число.
Аааа, сега разбрах. Това е другата разлика. А ние се свързваме само с глаголи.
Двете думи се разделиха, но изведнъж Любопитното прилагателно се сети за нещо и вместо “Довиждане” извика:
На Любопитното прилагателно име му стана тъжно, че с наречията имат толкова големи различия...
“Аз се степенувам!”
Ние също!
Де да можехме да се свързваме...
Едно от наречията изскочи и се върна от стаята, като водеше съществителното Дете. Любопитното прилагателно име веднага хвана Детето под ръка и двете думи образуваха звучното съчетание
Тогава към тях се присъедини едно наречие от третата редица и се
получи най-чудесното чудо:
Любопитното прилагателно име тръгна за своята класна стая, като си мислеше
Всеки, който е достатъчно любопитен, научава “важни неща
за живота”.