ПОДОВО ОТОПЛЕНИЕ (ХИПОКАУСТ)

Подовото отопление е познато по нашите земи от времето на Римската империя, където то се появява 100 г. пр. н. ера. Първоначално хипокауст е приложенпри затопляне на резервоари за отглеждане на стриди и риба. Скоро след това започва отопляването на цели сгради чрез различни системи от рода на хипокауста. Най-масово се налага така наречения колонен тип. Подът на сградата се опирал на колони откерамични плочи, високи до един метър. В образуваната под пода кухина преминавал топъл въздух, идващ от горяща наблизо пещ. Топлият въздух излизал на покрива през канали в стените. Така подът и стените се нагрявали равномерно и отдавали своята топлина за дълго време в сградата. Освен колони, за конструкцията на хипокауста саизползвани кухи керамични тела или арки и сводове.

Съвременното подово отопление се състои от серпентини, през които преминава топла вода. Въведено е от известният архитект Франк Лойд Райт, който е бил вдъхновен от ефективността и комфорта на корейския ондол.

Експонация на хипокауст от колонен тип, Ротонда “Св. Георги”, София.

Реализираното в Детския екостационар “Бели брези” в Природен парк Витоша подово отопление е съчетание от принципите на римския хипокауст и корейския ондол. Кухината под пода е изградена чрез система от арки и сводове и е реплика на разкрития в центъра на Кюстендил хипокауст на римска баня. Топлият въздух от огнището преминава под пода на високата част в чайната и излиза през комин над покрива. Огнището е изградено по подобие на корейските пещи, които съчетавт едновременно функциите за отопление и приготвяне на храна.

Хипокауст от римска баня в Кюстендил.Проект и строителство на хипокауст в Детски екостационар “Бели брези”