Дуранкулаке рожденото мястона Европа

За земеделието с любов

Парите за консултиранена фермеритеса малко

ВажнитЕ нЕща на ЕДно място!

Брой 32, май 2014 г.www.agrozona.bg

За животаслед нас

…тук сред блатата Бяхме забравили красотата.

А красотата е по-могъщаот железния нож, от топора.

Красотата започва да ни превръща в хора.Стефан Цанев

СъзиданиеДа оценяваш или не красотата може би е въпрос на вкус. Но да

я създаваш е изкуство. Едва ли някой би могъл да остане равно-душен пътувайки из страната, прекосявайки спиращи дъха пей-зажи в наситени и контрастни цветове. В по-голямата си част те са плод на работата на най-изкусния артист – природата, но яркожълтите полета, безкрайните мозайки в различни ню-анси на зеленото, накацалите тук-там бели и розови облаци, от които се носи аромат на пролет – всичко това е дело на човека.

Да създадеш красота не е лесно – колко ери природата е рисувала върху своето платно, за да се радваме днес на нейните шедьоври. Да посадиш дърво не е дос-татъчно – трябват и грижи. Да напишеш нещо стойностно изисква талант, но и знания, придобити с усилия. Изящният танц пък е плод на изнурителни тренировки…

Хубаво е, че всеки човек по един или по друг начин може да създаде красота. Защото всички ние сме артисти във всичко, което правим. Изкуство е да подре-диш правилно думите, за да зарадваш някого. Изкуство е да се владееш, когато в теб бушуват бури. Изкуство е да направиш градина, впечатление, закуска. Изкуство е и правенето на добър бизнес. А какво по-хубаво от добър бизнес, създаващ красота…

Лошото е, че същите тези хора, със същите инструменти и способи, могат да създават и грозота, и хаос…

Изборът изглежда лесен. Нали красотата щяла да спаси света…

Защото силата да градим добро бъдеще е в нашите ръце и в настоящия мо-мент. И ако днес създаваме красота, можем да сме спокойни за поколенията след нас. Обратното също е в сила. Дано само повече хора правят всеки ден лесния избор.

Марта Йонкова Главен редактор

СУЛКУГАН300 СК

300 г/л сулкотрион

Хербицид при царевица срещу

едногодишни, широколистни и

някой житни плевели при 4 - 6 пист на

царевицата и 2 - 6 лист на плевелите.

ДОЗА: 100 мп/дка

Продукти на: BASF, BAYER, DUPONT, SYNGENTA, MAKHTESHIM AGAN, PIONEER, MONSANTO, EURALIS, MAYSEEDS, RAPOOL, RAGT, NUSEED

Алай Макс

Бампер 25 ЕК

Кредо

За повече информация и контакти търсете нашите регионални представители на телефони:0675/ 33 282,34 285 и 35 086 - офис Севлиево, 0889 97 80 80 - офис Пловдив

www.balea-bg.com

ВИНОСТАР ВГЗа реколтирано грозде

с одобрени качествени показатели

фунгицидна комбинация срещу маните по лозята Сигурна защита за плодовете и листа Две активни вещества Dimethomorf 113 +

Folpet 600

С най-много диметоморф

ПАКЕТНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Калиф 480 ЕК

Султан 500 СК

Леопард 5ЕК

РЕШЕНИЕ ЗАБОРБА С ПЛЕВЕЛИТЕ

ПРИ РАПИЦА

ПАКЕТЖИТНИ

Българското мляко – поглед в бъдещето - стр. 16

ЕК: Могат да се прелеят пари отГаранционния фонд към мярка 121 .............................................................4105 млн. лв. е бюджетът за преразпределителни плащания ..............4Националната лозарска програма готова да стартира ...................5Ограниченията за вода в пилешкото у наспо-строги от европейските .....................................................................5Обраслите пасища позволени ..................................................................6Младите фермери преди 2010 г. без бонусапо директните плащания след 2015 г. .....................................................6Свободните пари от яхтите, отиват за други проекти ...................7България втора в света партнира на “Клермон Феран” ......................7Нови правила за етикетите ......................................................................8Екотакси за фреона ..................................................................................10Иновативни методи в замразяването ..................................................10Любомир Маринов, изп. Директор на НССЗ: “Парите за консултиране на фермерите са малко” ...........................12Българското мляко – поглед в бъдещето ..............................................16Работи ли ЕК за повече мед? ....................................................................20ВИНАРИЯ повече от вино ............................................................................24Агрокалендар за месец май ......................................................................32Тема на броя ................................................................................................36

Животът, който ще оцелее след Армагедон ..............................36Българския кораб на Ной ....................................................................4015 стари сорта овошки са спасени .............................................42Лимецът оцелял след Чернобил .......................................................43Аронията- стратегическо растение ...........................................44Конкуренти сме със Западна Европа .............................................45

Онлайн храни ...............................................................................................50За земеделието с любов ...........................................................................52Тютюнът: алтернативи ..........................................................................56Генетични подобрения за повече месо и мляко .....................................60Съкровищата на западния Балкан ...........................................................62Да програмираш (на) село ........................................................................72Дуранкулак е рожденото място на Европа ............................................75

Да програмираш(на) село - стр. 72

Съкровищата назападния Балкан - стр. 62

Съдържание

Издава:АБ КОМЮНИКЕЙШЪНС ООД и АЗПБ

Адрес на редакцията:гр. София 1606, бул. „Христо Ботев“ 18, ет. 1, ап. 2тел.: 02/ 950 24 35, agrozona@agrozona.bg

Печат и предпечат: Бет Принт ООДхартията е доставена от Анталис България ЕООД

ISSN 1314 – 4251, Каталожен № 1055

Цена 5 лв.

Главен редактор: Марта Йонковаe-mail: editor@agrozona.bg

Зам. главен редактор: Светлана Трифоновскаe-mail: trifoni@agrozona.bg, Mobile: 0886 55 94 13

Репортери:Георги Джендов - Mobile: 0899 51 24 14Лилия Александрова - Mobile: 0892 29 25 27Анета Стефанова - Mobile: 0895 52 99 50Диляна Хараланова - Mobile: 0887 63 33 31

Маркетинг и реклама:Гергана Георгиева - Mobile: 0895 52 99 47marketing@agrozona.bg

Дизайн: Димитър Димитров - design@agrozona.bg

Редакцията не носи отговорност за текстовете на рекламите.Снимки - архив „Агрозона“ и www.sxc.huСнимка корица - www.shutterstock.com

Материалите в изданието са авторски и тяхното използване без разрешението на редакцията е абсолютно забранено!

4 Брой 32, 2014 г.

Въз основа на данни от Кампания 2012 предварителните изчисления на Министерството на земеделието и храни-те (МЗХ) са за индикативна ставка за първите до 30 ха на всяко стопанство в размер на 15 лв/дка., съобщават от институцията. Общият бюджет по Схемата за прераз-пределително плащанее 104,9 млн. лева. Плащането се отпуска под формата на завишена субсидия за първите 30 ха на всяко стопанство, което има право на подпома-гане по СЕПП. Въз основа на данни от Кампания 2012, предварителните изчисления са за индикативна ставка за първите до 30 ха (300 дка) на всяко стопанство – 15,00 лева/дка. Общата индикативна ставка за първите до 30 ха е 45,10 лева/дка.

Министърът на земеделието и храните определя със за-повед размера на подпомагането по схемата.

Представените ставки са индикативни, а окончателни-

На заседание на Комитета по наблюдение на Програ-мата за развитие на селските райони (2007-2013) пред-ставителите на Европейската Комисия не възразиха на предложението, направено от неправителствения сек-тор, да се прехвърлят средства от Гаранционния фонд към мярка 121. Заседанието беше председателствано от Светлана Александрова, директор дирекция „Развитие на селските райони“ в МЗХ. Присъстваха Мирослав Ни-колов, изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, Ви-олета Александрова, заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, както и представители на Европей-ската комисия и на браншови организации от страната. Още в края на месец март изпълнителният директор на АЗПБ Ивайло Тодоров предложи средства от Гаранцион-ния фонд да се пренасочат към мярка 121, за да се из-бегне отказа на около 500 проекта, които са застрашени поради липса на средства. По време на срещата същото предложение дойде и от КРИБ, КТ Подкрепа, НАЗ. Пред-ставителите на ЕК не възразиха, а от ДФ „Земеделие“ обещаха, че през месец юни ще бъде направен анализ на възможностите да се използват средства от Гаран-ционния фонд.

От ДФ „Земеделие“ заявиха, че 928 проекта по мярка 121 се намират в заключителна фаза на разглеждане и яснота по тях ще има до края на месец май. Макар мярка 121 да е икономически най-значимата, по думите на Ви-олета Александрова, заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, средствата по мярката са ограничени, което за-плашва около 500 проекта от отказ.

Припомняме, че основна част от застрашените проекти са на малки земеделски производители, развиващи дей-ност в секторите зеленчукопроизводство, овощарство и

животновъдство. Заявленията за подпомагане на тези зе-меделски стопани са приемани по време на предишното правителство, но сега трябва да бъдат одобрени и изпъл-нявани. Освен това, заложените в техните проекти инвес-тиции са именно в сектори, обявени като приоритетни за страната от настоящото управление. Проектите бяха при-емани от ДФЗ миналата година през месец юни и, според действащите наредби, трябваше да бъдат разгледани до октомври 2013 г. Това обаче не се случи и забавянето е вече повече от половин година.

Анна ЛИЦОВА

ЕК: Могат да се прелеят пари отГаранционния фонд към мярка 121

105 млн. лв. е бюджетът запреразпределителни плащания

те ставки ще се определят от разделянето на бюджета по схемата на всички заявени и допустими хектари по схемата, обясняват от МЗХ. Министерството подготви специална пре-зентация и информация за схемите за директни плащания и национални доплащания, които ще се прилагат през 2014 г.

Кандидатите за подпомагане по схемата за преразпре-делително плащане подават общо заявление съгласно Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, в което заявяват участие в нея.

Тези фирми и физически лица, за които за които се уста-нови, че са разделили стопанството си с цел да се облаго-детелстват от преразпределителното плащане, по смисъ-ла на чл.125а, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 73/2009, не получават преразпределително плащане.

5Брой 32, 2014 г.

Наредбата, с която се определят условията и реда за подпомагане по новата Лозаро-винарска програма 2014-2018 г., е обнародвана в Държавен вестник. Текстовете регламентират получаването на финансова помощ по че-тирите мерки на програмата: „Преструктуриране и кон-версия на лозя“; 2. „Популяризиране на пазарите на трети държави“; 3. „Събиране на реколтата на зелено“; 4. „Ин-вестиции в предприятия“.

Регистър Финансова помощ ще получават гроздо- и винопроизво-

дителите, вписани в лозарския регистър, за което удос-товерения ще се издават от Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ). Агенцията има и контролни функ-ции по изпълнението на наредбата, тоест по прилагането на изискванията за финансово подпомагане в лозаро-ви-нарския сектор.

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) предоставя финан-сова помощ на одобрените кандидати след сключване на договор до изчерпване на определения бюджет по мер-ките. ДФЗ определя със заповед бюджета за съответния прием, както и периодите за подаване на заявление за предоставяне на финансова помощ по мерките.

Задължения на ДФЗВ документа е разписано и задължение на ДФЗ да пуб-

ликува на интернет страницата на фонда заповедта в срок най-малко 15 дни преди началото на съответния период. Приемът на заявления се спира при изчерпване на бю-джета по съответната мярка.

В допълнителните разпоредби на наредбата са дефи-нирани вина със защитено географско указание и вина със защитено наименование за произход. Определени са и критериите за поддържане на добро агротехниче-ско състояние на лозовите насаждения, конверсия на

Забраната за влагане на вода в пилешкото месо, която въведе бившият земеделски министър Мирослав Найде-нов, противоречи на европейските нормативни текстове, съобщи capital.bg. От ЕК в края на миналата година са изпратили известие, че забраната за влагане на вода в т.нар. заготовки и продукти от птиче месо не може да се прилага, защото надхвърля европейските норми. Допъл-нителен фактор е, че текстът не е съгласуван с ЕК. От земеделското министерство работят по промяна на на-редбата и изменението трябва да стане факт до юни.

Забраната е оспорвана и от българските производите-ли, защото засяга само тях и не се отнася към чуждите продукти на нашия пазар.

Ограниченията за вода в пилешкото у нас по-строги от европейските

Документи

Националната лозарскапрограма готова да стартира

лозовите насаждения, възможностите за изкореняане на стари лозя, както и за засаждането на нови. Дефинира-но е и спазването на „кръстосаното съответствие“, тоест спазването на определените национални стандарти от ус-ловията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние.

Регламент 73/2009 в частта му, отнасяща се до мони-торинг и кръстосано съответствие, ще се прилага до 31.12.2014 г., а разпоредбите на Регламент 1306/2013, отнасящи се до монитотинг и кръстосано съответствие, ще започнат да се прилагат от 01.01.2015 г.

6 Брой 32, 2014 г.

Значително по-облекчени са условията в усвояването на парите за пасищата в следващата ОСП. Освен познати-те критерии, всяка страна може да заяви до началото на август и по-облекчени условия за усвояване, съгласно на-ционалните особености. Това обясни Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации, по време на дискусия за новата ОСП в Гранд хотел Со-фия, с домакин Клуб Инвестор и медиен партньор Агро-зона. Присъстваха земеделски производители от цялата страна, ръководители на водещи браншови организации, сред които Венцислав Върбанов, председател на АЗПБ и изпълнителният директор на АЗПБ Ивайло Тодоров, представители на НАЗ, Бисер Чилингиров от Национална асоциация на овцевъдите в България, Борислав Петков от БАССЗ и др.

Дървета и храсти са позволениСпоред Светлана Боянова в новата ОСП за пасища мо-

гат да се признават и терени с дървета и храсти, нещо, което до този момент бе почти невъзможно да се възпри-еме от ЕК. В този вариант, ако страната реши може да се получи подпомагане като се използва коефициент на редукция. Това обаче трябва да бъде решено и направено до началото на август от МЗХ, изтъкна Боянова.

12 лв. зелени по СЕПП,не помагат на животновъдството12 лв на дка ще са зелените плащания по СЕПП по новата

ОСП, но МЗХ не казва още как ще се раздават. Стойността на помощта е резултат от простата сметка, че 700 млн. лв. ще е бюджетът по директните плащания всяка година от

Дебати ОСП

Младите фермери, които са регистрирани като такива преди 2010 г. няма да получават бонус за млад фермер по първи стълб за следващия програмен период. Това обясни Светлана Боянова, на семинар за журналисти във Велинград. На форума бе представен предметът на дейност на новосъздадения институт. Бяха разисквани теми, касаещи подпомагането по първи и втори стълб на следващата ОСП. Боянова изтъкна, че бонусът в подпо-магането по директните плащания за младите фермери е задължителен, но не всички ще могат да се възползват от него, тъй като според документите младите имат право на такива помощи в рамките на пет години. Така на практи-ка, тези които са регистрирали стопанство преди 2010 г. няма да могат да получат от 2015 г допълнителните про-центи към базисните плащания по СЕПП. Това се дължи на изискването на ЕК, според което младият фермер да е регистриран 5 г. преди съответната стопанска година за подпомагане. Всъщност само стопанствата създаде-ни през 2014 ще могат да получават пет години допълни-телнителното подпомагане. Тези създадени през 2013 ще

Обраслите пасища позволени

следващия четиригодишен програмен период, а 30 % от тях са задължителните зелени плащания, изтъкна Боянова.

Зелените плащания няма да помогнат на животновъд-ството. То може да се изправи на крака,но със специал-на помощ от държавата, ако тя налее пари в сектора. За това пък предупреди Венцислав Върбанов. Той разказа как през 1997 г., когато условията наистина са били мно-го по различни от сегашните, правителството е посъвет-вало преработвателите на месо в България да не гледат на фермерите само като на лесен източник на евтини су-ровини-месо и мляко, защото така в един момент ще се изправят пред фалит. „Е, те не фалираха, защото имаше безмитен внос на месо, но ситуацията сега е повече от плачевна по отношение на наличие на българско месо и мляко“, посочи той една от огромните грешки на прехода. Едва 9% са българските месодайни говеда, позова се на статистика месопреработвателят Дамян Вътев от Тандем. Той посочи, че 80% е вносът на месо за преработвателна-та индустрия в момента.

получават четири години, 2012 г. – три, 2011 – две, 2010 една година, сочи простата сметка. Според определение-то млад фермер е този, който е физическо лице, за първи път създава стопанство и е до 40 г.

Според изискванията обаче не е задължително младият фермер да е собственик на стопанството, той може да е и ръководител. Освен това от тук нататък само активните фермери могат да чертаят площи за субсидии. Остава под въпрос дефиницията за активен фермер.

Институтът не е обвързанИнститутът по агростратегии и иновации не е обвързан с

браншови организации и политически партии, изтъкнаха по време на представянето, което се прави за първи път пред медии Светла Боянова и Христо Цветанов, който е един от членовете на УС и земеделски производител, как-то и бивш председател на АЗПБ.В ръководството също така са Антоанета Божинова, Стоилко Апостолов, Божин Божинов, Любомир Лозанов, Иво Евгениев.

Младите фермери преди 2010 г. без бонуса по директните плащания след 2015 г.

7Брой 32, 2014 г.

Парите, които ще се освободят от проектите за директ-но закупуване на яхти, хеликоптери, самолети и луксоз-ни автомобили по ПРСР ще отидат за финансиране на проектите за алтернативна заетост по мярката. Това каза министърът на земеделието Димитър Греков пред журна-листи в НДК. Той обясни, че проектите за директно купу-ване на лукс техника няма да бъдат финансирани, защото Брюксел категорично е заявил мнението си, че няма да признае нито лев от тях. МЗХ вече е пратило писмо до ДФЗ да започне работа по същество, както бе обявено от ресорния зам.земеделски министър Явор Гечев преди празниците.

Нито левНито лев няма да отиде за проектите за луксозни авто-

мобили, хеликоптери и вертолети, скандал за който Агро-зона първа писа, увери Явор Гечев. Той обясни, че след питане на МЗХ до Брюксел във връзка с допустимостта на тези проекти, комисията е била категорична – проек-тите за директно закупуване на техника не могат да бъдат признати като дейност за селски туризъм и са недопусти-ми. ЕК няма да признае разходите по тях.

38 млн.освободениот луксджиповетеБлизо 38 млн. лв /по информация на Ивайло Здравков

от БАБЕП - б.а./ ще освободят луксджиповете, което оз-начава, че с тези пари ще могат да бъдат финансирани около 60% от другите проекти по мярката. Общият й бю-джет е близо 80 млн. лв, което хипотетично означава, че

България е първата държава от Европейския съюз, коя-то ще бъде страна-партньор на най-голямото междуна-родно изложение по животновъдство на Стария конти-нент – СОМЕ ДЕ ЛЕЛЕВАЖ, предават от пресцентъра на Министерство на земеделието. То ще се проведе в Клер-мон-Феран, Франция от 1 до 3 октомври 2014 г. Това ста-на ясно по време на стартирането на кампанията по пред-ставянето на събитието, която се състоя в посолството на Република България в Париж. Официални представи-тели от българска страна бяха посланикът ни в Република Франция г-н Ангел Чолаков и д-р Златка Възелова – ди-ректор на дирекция „Животновъдство” в Министерството на земеделието и храните.

Високата чест да бъде партньор на изложението досе-га е получавала само една страна – Перу, а България е

Свободните пари от яхтите, отиват за други проекти

Димитър Греков, министър на земеделието и храните:

почти всички одобрени проекти ще могат да получат под-помагане.

60 стари проектаза скъпа техникаГоляма е вероятността според зам. ресорният министър

60 стари проекта одобрени в по-ранен период да влязат в полезрението на ЕК. Много от колите са за по 100, но има и по 200 хил. лв. Те вече са одобрени, а бенефициентите са получили парите си. Вероятно те ще тежат на съвест-та на този, който ги е подписал, коментира Гечев, защото е възможно при одит на ЕК тези средства да се окажат недопустими. Министър Греков добави, че тези пари ще останат за сметка на държавата.

Светлана ТРИФОНОВСКА

България втора в света партнира на “Клермон Феран” втората. В тазгодишното изложение СОМЕ ДЕ ЛЕЛЕВАЖ

страната ни ще разполага със свой специален щанд, ор-ганизиран под патронажа на министъра на земеделието и храните проф. Димитър Греков и българския посланик във Франция. Това е изключително ценно, тъй като се оч-аква изложението да бъде посетено от над 82 000 души, ще бъдат представени над 2000 животни от различни по-роди от 1250 ферми.

По време на първото официално събитие по анонсира-нето на животновъдното изложение, представителите на българското министерство на земеделието и храните из-несоха презентация за състоянието и перспективите за развитие на родното животновъдство. В последвалата дискусия френската и българската страни се обединиха около становището, че съществува добър потенциал за двустранното сътрудничество в областта на животновъд-ство.

Дебати ОСП

8 Брой 32, 2014 г.

Новият регламент на Европейския парламент и Комиси-ята за предоставяне информация за храните на потреби-телите въвежда голям брой изискванията към съдържа-нието на етикетите на стоките и съвсем естествено събуди много въпроси у производителите. За да отговори на част от тях, Асоциацията на месопреработвателите в България организира семинари в различни точки на страната.

„С този регламент се постига уеднаквяване на изис-кванията към всички“, каза изпълнителният директор на асоциацията, д-р Светла Чамова. Тя обърна внимание, че още през 2008 г. е започнала промяна на европейското законодателство в посока подобряването на потребител-ската информация, а последните нормативни изисква-ния ще влязат в сила през 2016 г. „Етикетирането е една споделена отговорност“, коментира Чамова. Регламентът 1169/2011 важи за всички храни, предназначени за краен потребител. Той е в сила включително и за храни, с които работят заведенията за бързо хранене и ресторантите.

Минимален размерна шрифтаНормативният акт предвижда да има минимален размер

на шрифта на етикетите, с който да е изписана задължи-телната информация, за да може потребителите, които се интересуват, да получат лесно необходимите данни, обяс-ни д-р Галя Костадинова, началник отдел „Безопасност на храните“ към дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните“ в МЗХ. Височината на буквите трябва да е по-голяма или равна на 1,2 мм според новите изисквания.

ЗадължителнатаинформацияРегламентът задължава на етикета на хранителните про-

дукти да са посочени хранителна стойност, страна/място на произход, срок на годност, условия на съхранение и възможни алергени. При наличие на съставки, които мо-гат да отключат алергия, е нужно да се уточни точно ка-къв е алергенът, т.е. вместо да се изпише, че продуктът съдържа ядки или следи от ядки, трябва да се изпише видът на ядките.

При вложен протеин е необходимо уточняването на про-изхода му по отношение на животинския вид (напр. говеж-ди протеин). Задължително е да се оповести, че храната е размразена и кога, при положение, че тя се продава в размразено състояние, след като преди това е била зам-разявана. Производителите на алкохолни напитки тряб-ва да имат предвид, че ако алкохолното съдържание е с обем над 1,2%, трябва да бъде отбелязано колко точно е.

Изключенияот правилатаТова, което не се регламентира, е изписване хранителна-

та стойност на лицето на опаковката. Липсва и изискване

Нови правила за етикетите

9Брой 32, 2014 г.

за задължително посочва-не наличието на тран-смастни киселини. Не е задължително да се изписва храни-телната информа-ция върху храни, предназначени за специфич-на хранителна употреба, вър-ху хранителни добавки и върху минерални води. По желание е и означаването съ-държащите се моно- и полиненаситени мастни киселини.

В регламента са посочени и храни, които са освободени от за-дължителното посочване на хранителната стойност. Примери за такива са непреработените проду-кти, които имат само 1 съставка и занаятчийските храни, произвеждани в малки количества.

Водатав месотоАко добавената вода в месните продукти – при порцио-

нирано месо, месни изрезки или кланичен труп, е над 5% от теглото на крайния продукт, трябва да е посочено кол-

ко точно е водното съдържа-ние.

Наличието на вода в месото и особено в

пилешкото стана обект на широко публично внима-ние в последно време, след като се заговори, че има произво-дители, които

злоупотребяват с количествата на

влаганата течност.Ако храната се

предлага в течна сре-да, задължително тряб-

ва да бъде уточнено отце-деното му нетно тегло.

Друго изискване е, ако месният продукт е съставен от късчета месо, а не

е цяло парче, на етикета му да е изписано, че месо-то е формовано.

И тъй като в последно време все по-голяма скорост на-бира онлайн пазаруването, при дистанционна продажба на хранителни стоки (т.е. по интернет) цялата задължител-на информация трябва да е налична за потребителя, пре-ди той да купи стоката. Очаква се у нас да бъде създаден национален закон за дистанционна продажба на храни.

Анета СТЕФАНОВА

10 Брой 32, 2014 г.

От 1-ви януари 2015 г. в страната ни ще бъдат въведе-ни екотакси за използването на фреон. Те ще се отразят сериозно на сектора на преработвателите на плодове и зеленчуци и по-специално на тези, чиято дейност включва тяхното замразяване.

Подобни такси или глоби отдавна се прилагат в Европа като средство за намаляване и в даден момент за спи-ране използването на вредния газ, който доказано има сериозно негативно въздействие върху озоновия слой. Таксите у нас ще бъдат от 8 до 40 евро за килограм (40 евро за фреони R 404 A и R 507).

Родни експерти виждат алтернатива на използването на фреон като хладилен агент в амоняка. Според тях въпре-ки „лошата слава“ на амоняка, дължаща се на факта, че във висока концентрация той е взривоопасен, може да

причини задушаване, изгаряне, дори смърт, ползите от неговото използване далеч не са за пренебрегване. Дока-зано е, че именно амонякът е най-ефективният хладилен агент по отношение на отдаването на топлина, като освен това има и най-малко негативно влияние върху озоновия слой. Тези характеристики го превръщат в единствения „зелен“ хладилен агент.

Други предимства на амоняка са по-ниските оперативни разходи при използването му (1 kW студ = 0,65/0,70 kW ток, докато при фреона 1 kW студ = 1,00/1,10 kW ток), по-ниската му цена, отсъствието на екотакси при използва-нето му. Не е за пренебрегване и фактът, че благодарение на своята специфична миризма, евентуален теч не може да остане незабелязан, докато при изтичане на фреон са известни множество случаи на незабелязано изтичане на цели инсталации, чието повторно зареждане е изключи-телно скъпо.

Интересен факт е, че експертите виждат на хоризонта и нов еко хладилен агент в лицето на въглеродния двуокис.

Експерти търсят заместители на широкоизползвания газ

Екотакси за фреона

Световни експерти представиха тенденции в замразява-нето на плодове и зеленчуци пред родния бизнес

Съюзът на преработвателите на плодове и зеленчуци /СППЗ/ за пореден път събра своите членове, за да ги за-познае с най-новото от случващото се в сектора. На 24-ти и 25-ти април т.г. над 50 представители на организацията обмениха специфичен опит с международни експерти в сферата на замразяването на плодове и зеленчуци.

Семинарът, който се проведе в Трявна, бе част от про-екта на СППЗ „Трансфер на иновативни практики при прилагането на европейските изисквания и норми при индустриално замразяване на плодове и зеленчуци” по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси“. Партньор по проекта е: John Bean Technologies AB  – Шве-ция (познат преди като Фриго Скандия Екуипмънт). Про-ектът е разработен с цел подпомагане на предприятията, замразяващи плодове и зеленчуци, при прилагането на

Иновативни методи в замразяванетоиновативни технологии, осигуряващи производството на висококачествени продукти и спазване на нормативните изисквания.

В програмата на двудневния семинар бяха разгледани най-новите и иновативни технологии, съответно машини и съоръжения за индустриално замразяване на плодове, зеленчуци, смеси и готови ястия;  както и тенденциите при използваните охлаждащи агенти. Бе предвидено и време за обмен на добри практики, както и за дискусия по всяка от темите в програмата.

„Нашата цел е да съберем на едно място всички заинте-ресовани по темата, които имат възможност да обменят опит както помежду си, така и с международно призна-ти експерти“, заяви изпълнителният директор на СППЗ, Антоанета Божинова, която бе и модератор по време на събитието.

Материалите подготви Марта ЙОНКОВА

Заедно

привличаме

успеха!

АГРОБИЗНЕС КОНСУЛТИНГ ЕООД

София 1606,бул. Христо Ботев 17, ет.7

тел.: 02 952 06 960895 52 99 43

факс:02 951 62 76e-mail:info@abconsulting.bg

www.abconsulting.bg

12 Брой 32, 2014 г.

Интервю

Интервю на Светлана ТРИФОНОВСКА - Господин Маринов, да започнем с проблемите

по изготвянето на проектите по Млад фермер, които имаше в началото на ПРСР. Как ще ги ко-ментирате?

- Имаше проблеми, нормално е, това беше в началото на програмния период. Имаше недоразумения в една доста ограничена степен относно създаването на разсадници. Те бяха свързани с неясноти относно изискванията към земеделските производители дали те да бъдат регистри-рани в Изпълнителната агенция по апробация и семекон-трол. Въпреки това ние си свършихме добре работата. Изготвили сме над 4 хил. бизнес плана на млади фермери и сме им дали възможността да ги изпълняват.

- В следващата ПРСР, според зам. министър Явор Гечев, вие ще сте тези, които ще изготвят проектите на младите фермери, както и на мал-ките производители…

- Да, надяваме се ние, чрез подмярка 2.1 „Предоставя-не на консултантски услуги на малки земеделски стопани” на Тематичната подпрограма за развитие на малки земе-делски стопанства, да изготвяме проектите на малките производители, както и да бъдем една от консултантските организации, участващи в изготвянето на проектите на млади фермери, които искат да стартират своята дейност.

- При подготвянето на новата ПРСР искаха ли ваше становище?

Участваме на експертно ниво във всички тематични гру-пи. Сигурен съм, че сме допринесли за ясното формули-

ране на приоритетите в новата ПРСР. Взехме много ак-тивно участие в създаването на Тематичната подпрограма за малките стопанства към ПРСР. Работим в две посоки – първо нашите експерти да бъдат запознати с всички промени и да дадат своето мнение за това как би трябва-ло да се случат нещата. Второ нашите земеделци от своя страна своевременно да разберат какви са промените, какви са изискванията, какво ще се очаква от тях, как-ви ще са нивата на подпомагане, къде биха могли да се реализират по възможно най-добрия начин. Тематичната подпрограма дава голям шанс на малките стопани дейст-вително да получат подкрепата, от която те се нуждаят. А ние знаем и сме идентифицирали нуждите им много отдавна. Направили сме си собствен анализ – от какво имат нужда те и как по най-добрия начин да им помогнем. Имайте предвид, че акцентът в този период до 2020 г. ще бъде върху малките земеделски стопанства в целия Ев-ропейски съюз.

- Анализът, който сте направили, какво показва за България?

Любомир Маринов е роден през 1970 г. в Хасково. В структури-те на НССЗ е от 2006 г., когато започва работа като експерт в звеното „Координация на дейностите в Областните служби за съвети в земеделието”. Има магистърска степен по лозаро-градинарство от Аграрния университет в Пловдив. Работил е като агроном в Агробиоинститута в София, във винпром Хасково, както и в земеделска кооперация в обл. Хасково. Вла-дее английски и руски език. Женен, с две деца.

Любомир Маринов,изп. Директор на Национална служба за съвети в земеделието:

Парите за консултиранена фермерите са малко

“Средства от порядъка на 15 хил. евро, не могат да бъдат лесно ад-министрирани с типови проекти.”

13Брой 32, 2014 г.

“Парите за съвети в земеделието не са достатъчни.”

Най-важен извод, е този че малките стопани са най-чувствителната част от земеделците в България, пък и най-голямата група, знаете, че са над 250 хил. и те имат нужда от постоянно обучение, от постоянно консултиране и от насоки. От там е необходимостта те да получат та-кива и то безплатно. Защото е ясно и категорично, че те нямат възможността да ни плащат за консултантските ус-луги, които биха могли да си позволят средните и едрите фермери в България. Освен това – констатира се, че те са най-чувствителната група от гледна точка на динамиката в целия сектор, т.е. те са по-малко адаптивни – по-трудно имат достъп до информация.

- Какви са нивата на субсидии по тематичната подпрограма, които ще могат да получат?

По различните мерки, които са включени в подпрогра-мата планираният максимален размер на подпомагане е различен. Например по подмярка 6.3 „Начална помощ за стартиране на стопанска дейност за развитие на малки стопанства“ таванът е 15 хил. евро, който се планира да се предоставя на два пъти -10 000 евро след оодбрение на проекта и 5  000 евро след три години след провер-ка на изпълнението на бизнес плана. Най-интересното е, че в новата програма е предвидена възможността да се направят интегрирани бизнес планове за кандидатства-не по различни мерки. Когато им направим бизнес плана по подмярка 6.3., която дава възможност да получат тази субсидия от 15 хил. лв, в същия момент може да им на-правим и бизнес план по подмярка 4.1 за инвестиции в материални активи, т.е. това е един общ бизнес план и една цялостна, комплексна услуга, която им се предлага.

- По нея могат ли да кандидатстват за създава-не на стопанство?

На този етап този въпрос не е уточнен дали ще могат да кандидатстват и фермери, които искат сега да създадат стопанство. Във всички случай към датата на кандидат-стване те трябва да са започнали вече земеделска дей-ност. Ясно е, че ще могат да кандидатстват, за да разви-ват стопанството си, ако вече имат такова.

Нашето желание е да бъдем избрани директно като бе-нефициент по тематичната подпрограма за предоставане на консултации на малките стопанства. Това не означа-ва, че не трябва да бъдат допускани и други консултан-ти. За нас е важно да не се впуснем в един дълъг избор на консултанти, след като е ясно, че ние имаме изграден капацитет, знания и умения във всеки един момент да започнем да работим по мярката. Малките земеделски стопани, пък и държавата да не губят време, за да за-почнат да усвояват европейски средства. Евентуалното директно избиране на НССЗ да предоставя тези консул-тации ще даде възможност всички мерки по тематичната подпрограма да стартират възможно най-скоро. Забавя-нето на стартирането може да има негативни последици за малките стопанства в т.ч. тези от тях, занимаващи се с млечно говедовъдство, за които в края на 2015 г. изтича преходния период за привеждане на техните стопанства в съответствие с ветеринарно-медицинските изисквания. Без помощ по-голяма част от тях няма да могат да подгот-

вят сами проектите си.Има и една друга възможност, от която аз се надявам, че

България ще се възползва. По тази тематична подпрогра-ма има възможност за създаване и разширяване на капа-цитета за предоставяне на консултантски услуги.

- За какви консултантски услуги става дума?- Имаме идеята, и отдавна сме я споделили с управля-

ващия орган, за създаването към НССЗ на мобилни кон-султантски групи, които да достигат до всички райони на страната, особено до тези с по-висока плътност на реги-стрираните земеделски стопани в България, както и до труднодостъпните гранични високопланински райони.

- Разкажете за тези типови проекти, които ще се правят за малките?

- Не мога да ги коментирам типовите проекти. Моето мнение е различно от общоприетите твърдения към мо-мента, че биха могли едни средства, които за България никак не са малко - 15 хил. евро, да бъдат така лесно администрирани с тези типови проекти. Да, те пак ще са типови, но вътре в тях трябва да има заложени цели, из-пълнение на цели, стопанството трябва да стане пазарно, конкурентоспособно, да развива и други дейности. Т.е. самата форма на проекта може да е типова, но неговото съдържание да отразява спецификата и възможностите за развитие на конкретния земеделски производител.

- Какви са идеите, за които споделят хората?- Забелязваме нещо интересно и важно – хората искат

да се завърнат към отглеждането на зеленчукови и овощ-ни култури и лозя включително, т.е. към по-интензивно земеделие с по-висока добивност. Много хора искат да съхранят местните видове, отглеждайки характерни за

“Много са стопанствата с кали-форнийски червеи, но мисля , че има пазар за този продукт”

14 Брой 32, 2014 г.

съответния регион ценни породи, произвеждайки от тях сирене, месо или други продукти. Интересите са в тази посока. Дори наскоро се създаде една асоциация на мал-ките земеделски производители, които са се насочили именно към тези дейности и възнамеряват евентуално в един момент да преминат към биологично производство.

- Бюджетът за консултиране, предвиден по но-вата ПРСР според Вас голям ли е или малък?

- Тези пари са недостатъчни. Ако някой си прави сметка, че едни такива важни функции като консултирането могат да минават без необходимите средства – трябва да знае, че това трудно би се получило.

- Каква е средната заплата във Вашата служ-ба и отговаря ли тя на ефективността на вашата работа?

- Около 600 лв. Имайте предвид, че един младши екс-перт започва със стартова заплата от 420 лв. На много мои колеги по места таваните на заплатите са около 700 лв. Ние имаме възможност да получаваме и допълнител-ни средства за качествено свършена работа по мярка 143. За всеки одобрен бизнес план, в частност по мярка 141, службата получава допълнително средства, които има възможност да послужат за стимулиране на експер-тите. До момента всички заедно в НССЗ сме изготвили над 16 500 бизнес плана и заявления за подпомагане на млади земеделски стопани и полупазарни стопанства и на фермери кандидатстващи по агроекологичната мярка. Изготвили са ги 100 души.

- Мярката, по която се финансират услугите, предоставяни от НССЗ в старата програма с ка-къв бюджет е и как върви неговото усвояване?

- Тя е с бюджет 6 млн. евро или 11.7 млн. лв. Остават още съвсем малко средства до 100% усвояване. През 2015 г. оставащите средства няма да бъдат достатъчни за да дадем всички необходими съвети на всички желаещи одобрени полупазарни стопанства.

- Каква е сумата, която ще Ви даде спокойствие за работа?

- Не по-малко от тази, която е била в предишния про-грамен период. Поне 12 млн.лв Доколкото разбирам, има идея за заплащане с ваучери на консултантските услуги– честно казано аз мисля, че доста трудно ще се приложи от административна гледна точка такава идея. Тази систе-ма е подходяща за обученията.

- Защо?- Защото ДФЗ първо трябва да си изработи собствена

методология за контрол на ваучерите. Второ, консултаци-ите, които ще се прилагат, са пакетни – има задължителни и незадължителни. Това са 6 пакета консултации. Вауче-рът трябва да обхваща всичко, от което може да има нуж-да фермерът като консултации. Не е ясно, когато един фермер получи този ваучер, дали няма да го използва при различни консултантски структури. Не е необходима вау-

“Не е необходима ваучерна систе-ма при предоставяне на консул-тации на фермерите , след като може да се работи и без нея – на конкурентен принцип.”

“Взехме активно участие в със-тавянето на Тематичната под-програма за малките производи-тели”

черна система, след като може да се работи и без нея – на конкурентен принцип. Ние вече сме спечелили доверието на хората, с които работим. Над 20 хил. земеделци об-служваме на година и им даваме над 75 хил. консултации – няма причина да сме неуверени.

- Значи смятате, че ще има полза от тази тема-тична подпрограма?

- О, голяма, сигурен съм. Напоследък някои неправител-ствени структури предлагат да бъдат прехвърляни сред-ства от ПРСР към директните плащания. Но може да се помисли и за обратното – да се прехвърлят средства от първи към втори стълб, т.е. към ПРСР. Устойчивостта и развитието на стопанствата може да се получи по-скоро не чрез подпомагане на единица площ, а с подпомагане за инвестиции за развитие на тези стопанства за бъдеще. Освен това сегашната програма показа какви дисбаланси се получиха в системата – 6% от земеделските произво-дители получават над 90% от субсидиите по първи стълб. Това не е допустимо да се случва за в бъдеще.

Бих искал да цитирам и една Резолюция на Европейския парламент – „Малките земеделски стопанства са ядрото и те са хората, които ще променят селските райони, а не големите фирми – мощни с нови технологични процеси, с ново оборудване.“

- Кое беше лошото и кое доброто от вече изми-наващия програмен период от чисто експертна гледна точка?

Аз мога да кажа, че подпомагането, което фактически не беше свързано с производството, специално за Бълга-рия, изигра недобра роля и много по-ефективно би било чрез програмата за развитие на селските райони наисти-на да се търси развитие и устойчивост – чрез спазване на планирането, чрез ясно определени цели и постигане на резултати. И само след постигане на тези цели и резул-тати да бъдат извършвани плащания, каквито и да било.

16 Брой 32, 2014 г.

Доц. Божидар ИВАНОВ,Институт по аграрна икономика

Млечният отрасъл в България е един от най-засегнатите от настъпилите промени в края на миналия век, като сри-вът се измерва между 2 и 5 пъти в зависимост от подот-расъла. С присъединяването на страната към ЕС, млеч-ният отрасъл се превърна в интегрална част от Общия европейски пазар, не само по отношение на провеждана-та политика и регулации, но и по отношение на пазарната конкуренция.

Секторът в България притежава редица особености, които го отличават от останалите страни в ЕС. В него наред с доминиращите позиции на говедовъдството са застъпени и производствата на мляко от овце, на козе мляко и донякъде на биволско мляко. Трябва да се спо-мене, че допреди 50-60 години овцевъдството, наред с козевъдството са съставлявали основата на българския млечен сектор, като броят на овцете по това време е дос-тигал 40 милиона. По време на социализма с развитието на говедовъдството се прави опит за смяна на направле-нието на овцете, като производството се преориентира към вълна, докато млечното овцевъдство остава да се развива преобладаващо в частните стопанства.

Особености Докато в другите страни на ЕС делът на кравето мляко

е над 98%, то в България този процент е около 85-90%.

През 2012 г., по данни на МЗХ, процентът на кравето мля-ко в целия обем на производство е около 89% и този про-цент може да расте, най-вече поради продължаващото свиване в овцевъдството и новото маргинализиране при козевъдството.

Друга особеност на националния млечен сектор е ни-ската стоковост на производството. Делът на млякото, което се доставя до млекопреработвателните предприя-тия спрямо общото производство на мляко, е сравнител-но нисък, средно около 50-55% през последните години, като този процент бързо намалява след 2007 г. Голяма част от млякото се използва за директна продажба и

Анализ

Българското мляко –

поглед в бъдещето

17Брой 32, 2014 г.

собствена консумация, което е особено валидно за ов-чето мляко. През 2012 г. изкупеното от мандрите мляко представлява 47% от произведеното краве мляко и около 29% от добитото овче мляко.

Животновъдството и по-специално говедовъдството продължава да е под действието на различни изключения от общата регулаторна база. Така, например най-серио-зен е въпросът с качеството на млякото и условията за неговото производство. Условията при добива на краве мляко в ЕС са заложени в Регламент (ЕО) № 853/2004, които определят специфичните изисквания към хигиена-та на суровините и хранителните продукти от животински произход. С Решение на Европейската комисия срокът на дерогацията за постигане на установените стандарти в ЕС от България е удължаван няколко пъти, като последното искане е за удължаване до края на 2015 г. Има разбиране от страна на ЕК за такъв компромис предвид икономиче-ската криза в световен мащаб и нуждата от допълнително време от страна на фермерите с малки стопанства за по-стигане изискванията на ЕС.

Преработка,различна от тази в ЕС Организацията на преработката на мляко в страната

силно се различава от изградените договорни отношения в други страни на ЕС. Докато преобладаващо в страните от ЕС, най-вече в старите страни членки, има млечните кооперативи, то в България почти липсват колективни и кооперативни договорни форми. По данни на Европей-ския млечен борд (2012) 58% от европейското мляко се преработва в кооперативен тип млечни предприятия, до-като в България това не съществува. Много малко от про-изводителите на мляко в страната, и то само най-големи-те могат да разчитат на установени и стабилни договори с млекопреработвателните предприятия.

Друга особеност на нашия млечен сектор е именно на-блюдаваната дуалистичност в производството, от една страна сравнително големи, но малко на брой стопанства и малки, но много на брой производители. Млечното жи-вотновъдство се превърна в ярък пример на стопанска-та раздробеност. Повечето от стопанствата се определят като малки и това се отнася за 98% от фермите за кра-ви и биволи, 97% от овцефермите и 99% от фермите с кози. Макар и през последните години да се наблюдава постепенното нарастване броя на по-големите ферми за сметка на малките, това увеличение е все още слабо и в такива стопанства се отглеждат едва около 50% от кра-вите, които принадлежат към стопанства от І категория.

Чувствителният сектор Млечният сектор принадлежи към дефиницията за

чувствителни сектори на земеделието, не само защото той осигурява едни от най-важните продукти за изхран-ването на населението, но и защото неговото възстано-вяване, успешно и устойчиво развитие зависи от много фактори и изисква по-специални условия и отношение, за да покаже признаци на възраждане. Проблемите най-об-що могат да бъдат групирани в две категории – производ-ствени и организационно-пазарни.

Към производствените проблеми спадат производи-телността и концентрацията на производството. Средна-та млечност продължава да се задържа на едни и същи нива, като през целия период от 2000 до 2012 г. се отчита едно минимално увеличение на млеконадоя при кравите от 3,2 тона до 3,6 тона на крава. Това увеличение е неза-доволително, защото по продуктивност българското го-ведовъдство изостава чувствително от другите страни на ЕС. В сравнение със средните стойности в ЕС, млекона-доят в страната е с 70-80% по-нисък, което поставя кон-курентоспособността на родното млечно говедовъдство в

неблагоприятна позиция. При овцевъдството ситуацията не е по-различна, като за същия период увеличението на млеконадоя е само около 10%, като тук трябва да се от-бележи, че потенциалът за нарастване на производител-ността е по-ограничен, отколкото при говедовъдството. Относително ниският среден млеконадой се превръща в едно от най-големите предизвикателства пред отрасъла и в един от най-големите резерви за увеличаване на про-изводството след продължаващия спад в броя на пого-ловието.

Влияние върху млеконадоя оказват генетичните качест-ва на млечните крави и начина на тяхното отглеждане. Най-често разпространените у нас породи – черно-шаре-но и кафяво говедо, притежават потенциал, който обаче трудно може да достигне получавания добив в другите страни с развито млечно животновъдство. Отглеждането на животните в страната също е причина за отчитания по-нисък добив. Разпространеното пасищно отглеждане не е предпоставка за постигане на висок млеконадой, като основната причина това да се прилага, е по-ниските раз-ходи за отглеждане на кравите.

При организационно-пазарните причини пред стагна-цията в млечното животновъдство трябва да се открои голямата раздробеност на производството и все още го-лемия процент на кравите, отглеждани в стопанства, не-отговарящи на европейските изисквания. Неблагоприят-ни тенденции се наблюдават при изкупуването на мляко от страна на мандрите.

Отстъпление отпазарната реализация След 2006-2007 г. се забелязва отстъпление в пазарната

реализация на мляко, като 52% от произведеното количе-ство е предназначено за преработка чрез млекопрерабо-твателните компании, но делът на млякото, преработен в домашни условия и реализиран чрез директни продажби, отново нараства и през 2012 г. е около 53% от кравето млякото. Причините за тези процеси са многостранни, но от водещо значение са икономическите фактори. Ниските изкупни цени на млякото и разрасналите се мащаби на директните продажби подтикнаха много малки и средни стопанства да се преориентират в работа директно с по-

требителите.Броят на предприятията се изменя, като от 445 пред-

приятия работещи през 2000 г., остават 209 през послед-ната година. При ттова голяма част от населените места по отделни общини остават без млекопреработвателни предприятия и произведеното прясно мляко трябва да бъде транспортирано много често на повече от 100 км. Така например големите млекопреработвателни предпри-ятия работят приоритетно с големи стопанства и при тях събирането на млякото се налага да бъде от доставчици, намиращи се дори на повече от 200-300 км.

Ефективни ли са мандрите?Всичко това поставя под въпрос ефективността на мле-

копреработвателната индустрия, която понася големи транспортни разходи, за да достави суровото мляко до преработвателните си мощности. Тя търпи и загуби от не-годно мляко, защото през горещите летни дни млякото е лесно разваляемо, което рефлектира върху цената на продукта. Големите направени инвестиционни разходи за постигане на стандартите на Общността, както и високи-те постоянни разходи, за да поддържат производствения процес също натоварват разходната част на предприяти-

19Брой 32, 2014 г.

ята, които трябва да оперират на пазар с намалена поку-пателна способност. Това, наред с намаляващите обеми на произвеждано мляко в страната, води до ускорено увеличение на вноса на сухо мляко, а в стремежа да отго-ворят на ниската покупателна способност на население-то през последните 6-7 години се появиха технологични практики за производство на имитиращи продукти с рас-тителни мазнини, като през 2013 година тази употреба се изчислява на 35 хил. тона.

Липса на разнообразие Друга слабост на млекопреработката е липсата на раз-

нообразие. На пръсти се броят новите млечни продукти, които се предлагат от предприятията. Ако в една Франция има стотици видове сирена, то у нас има само няколко. Този обеднен асортимент е депресиращ за конкуренцията между отделните млекопреработвателни предприятия и потискащ за потребителите. Забравя се, че най-ефектив-ният и евтин начин да победиш конкуренцията, е да избег-неш конкуренцията, а това се постига чрез нови продукти и разграничаване от другите.

Перспективи Първостепенното, което се изисква от стопанствата,

най-вече в говедовъдството, е тяхната модернизация, за да отговорят на изискванията за производство и за до-биване на безопасно и качествено мляко. Акцент трябва да бъде поставен върху постигането на по-висока про-дуктивност, което е най-сериозният резерв за стабилизи-рането на сектора. Има нужда да се утвърди едно ядро от високо концентрирани и производителни стопанства, които задоволяват до 70-80% от търсенето на млечни продукти.

Да! за директните продажбиДа, директните продажби и производството на нишови,

бутикови млечни продукти трябва да бъде подкрепено и то се явява възможност пред големия брой малки сто-панства. Те трябва да останат да предлагат едно местно разнообразие, но не може да се разчита на разширяване на експортните позиции и задоволяване на масовото по-требление чрез такива продажби.

Наред с това, изкупните цени на млякото в страната са много често по-ниски с 20-30% от изкупните цени на млякото в ЕС, което изисква създаването на колективно договаряне цената на млякото. Очаквания са, че конку-ренцията от следващата година на световните пазари ще се засили, като цената на основните продукти там ще спадне. В същото време изкупните цени на млякото в страната ще се задържи на нива около 600 лв/тон за кравето мляко, докато слабо увеличение може да има при овчето мляко. По този начин изкупните цени в страната ще се доближат до цените в останалите държави на ЕС и възможностите за по-нататъшно увеличение на цената на млякото ще бъдат изчерпани.

Породен състав Усилията трябва да бъдат насочени към подобряване

породния състав на стадата и рационализиране на от-глеждането и храненето на животните. Това не е непо-силна задача, защото този опит съществува около нас и може да бъде заимстван и принесен. Стартирането на нови маркетингови модели на вертикална интеграция

между фермите и млекопреработвателните предприятия е друг елемент за излизане от незавидното положение на млечния отрасъл. Те трябва да започнат да се дър-жат помежду си като партньори, а не да се опитват да се възползват от слабостите си, защото крайният резултат е това, което имаме в момента. Ако всичко това не се случи, бъдещето пред млечния сектор е доста сиво и мрачно, като най-губещи ще са хората, които се занимават с това по целия път на млякото - от производството до прера-ботката. Губещо ще бъде и обществото като цяло, защото възможностите за създаване на национален продукт и доход ще бъдат намалени, докато най-малко губещи ще бъдат потребителите, които ще ядат все повече и повече вносни продукти, но какво пък толкова, то и сега те го правят.

20 Брой 32, 2014 г.

Проблемът с пчелите в България и Европа вече не е тай-на за никого – кошерите опустяват, а възвръщаемостта на инвестициите на пчеларите намалява. Тъй като Евро-пейският орган по безопасност на храните установи, че досегът на медодайните насекоми с остатъци от неонико-тиноиди (група инсектициди – б.а.) представлява риск за тях, през миналата година Европейската комисия забра-ни употребата на три неоникотиноида. Забраната важи за 2-годишен период. След като той изтече, на база изслед-вания и налични нови данни и технологии, рестрикцията може да бъде преразгледана.

Ограниченията се прилагат от началото на декември ми-налата година. Препаратите обаче са широко използвани в земеделието за третиране на семена, влагане в почвата и обработка на листата на растенията.

Без дерогация за страната ни –нарочно или не?Междувременно се появи информация, че Румъния,

заедно с други страни, е изпреварила събитията и е из-действала дерогация на регламента (No 485/2013), кой-то ограничава употребата на неоникотиноидите, за да не създаде трудности на фермерите си. Потърсихме ко-ментара на Милена Горанова, земеделски производител и член на УС на МИГ в Кнежа. Тя заяви, че земеделците у нас нямат алтернатива на забранените продукти: „Ще претърпим загуби от сивия царевичен хоботник и телния червей.“, заяви тя. Това, което могат да направят фер-мерите, по думите на Горанова, е в случай на нападение от вредители, да пръскат с наземна техника. „Но не съм убедена доколко това е по-екологично“, коментира тя.

„Агрозона“ се обърна към Българската агенция за безо-пасност на храните и към Министерството на земеделие-то и храните с въпроси по темата. Ето какво получихме в отговор от двете институции:

Какви са аргументите България дане дерогира забраната за използването на неоникотиноидите?ЕК недвусмислено посочва, че се допуска дерогация

за разрешаване на продукти за растителна защита, съ-държащи неоникотиноиди за третирането на семена при изключителни случаи и наличие на ясна и научно обосно-

Забраната на неоникотиноидите за-труднява сериозно земеделците, но радва пчеларите

Работи лиЕК за

повече мед?

21Брой 32, 2014 г.

вана аргументация и идентифициран риск - установена и доказана заплаха за растенията.

Финландия и Румъния са направили дерогации, като ЕК счита, че нотификацията на Румъния не е приемлива. От Румъния е поискано да публикува цялата информация, свързана с нотификацията в CIRCA (комуникационната платформа на ЕК за обмен на информация м/у държави-те членки), както и да представи писмена обосновка, след което Комисията ще се произнесе.

Доказано ли е, че тези веществавлияят негативно на пчелите?Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ)

в заключенията си е посочил, че не може да бъде изклю-чен остър риск за пчелите по отношение експозиция на прах в няколко култури: царевица, житни, слънчоглед, и остатъци в полен и нектар в маслодайна рапица. В допъл-нение, ЕОБХ е установил липсващи данни, много от които свързани с факта, че оценката е извършена, като е била приложена нова схема за оценка на риска. Тази схема все още не е финализирана (в процес на разработка е ръко-воден документ, който се очаква да бъде завършен в края на годината) и липсващите данни все още не са генерира-ни от индустрията.

От друга страна, има няколко нови изследвания, които трябва да бъдат оценени и инкорпорирани в оценката на риска за неоникотиноидите - ЕОБХ не е разгледал тези нови данни и те не са били взети предвид при изготвянето на заключенията. Освен това, съществуват редица други фактори, освен пестицидите, които оказват влияние вър-ху смъртността на пчелите: биология на пчелите, техноло-гия на отглеждане, биология на неприятелите и болестите и лечение, селскостопански практики, климат.

Как би се отразило спирането отупотреба на тези продукти зарастителна защита на земеделските производители?Негативно. Аргументите в подкрепа на използването на

третирани семена с продукти за растителна защита, съ-държащи неоникотиноиди в България, са:

• окрупнени полета;

• липса на алтернативи на тези активни вещества за някои неприятели (сив царевичен хоботник и телени червеи);

• ретирането на семена е щадяща за околната среда технология и същевременно високо специфична и ефективна форма за растителна защита - има прицел-но действие; ниска доза на приложение; дълготрайна защита срещу вредителите, които унищожават култу-рите, особено когато растението е малко и най-уязви-мо; безопасната и целева употреба редуцира експози-цията на пестицидно излагане;

• разработването на една нова молекула отнема на фир-мите-производители средно 10 години.

Гласът на пчеларитеПо темата се свързахме и с инж. Михаил Михайлов,

председател на Съюза на българските пчелари. Той обяс-ни, че тъй като забраната е влязла в сила през декември миналата година, през есента за насажденията отново са използвани инсектициди от групата на неоникотиноиди-те.“ Това означава, че и тази година в насажденията ще имаме тези пестициди“, коментира инж. Михайлов. Той обърна внимание, че към момента съществува сериозен проблем, свързан с големи загуби на пчелни семейства, но не може категорично да се каже дали намаляването на

пчелите е резултат от пести-цидите. По-голяма яснота ще има догодина, когато наслаг-ванията от препаратите се изчистят. Според инж. Михай-лов, двугодишната забрана обаче не е достатъчна, за да се определи това с категорич-ност.

Всичко е въпрос на гледна точка - докато земеделците се притесняват за продукцията си, инж. Михайлов определи като успех за страната ни, че не е опитала да дерогира ре-гламента и каза, че Съюзът на българските пчелари катего-рично подкрепя забраната за ползването на опасните пре-парати.

Анета СТЕФАНОВА

22 Брой 32, 2014 г.

- Кои са основните критерии, при разработване на нови продукти Cifo?

- Най-важно за нас е да постигнем добър баланс между ефективност, опазване на природата и продължителност във времето на желания ефект. Обикновено започваме от там, че продуктът трябва да бъде интересен за пазара и да решава важни проблеми на нашите клиенти. Ето защо ние правим проучвания на пазара и събираме информа-ция от нашите дистрибутори. Съобразно тази информа-ция ние обмисляме идеи за нов продукт. Когато имаме формула, правим изследвания в лаборатория, като дър-жим най-вече на това продуктът да бъде стабилен в хими-чен и физичен аспект. След това преценяваме дали той би бил ефективен в търговски аспект.

Работим за това продуктите ни да са ефективни и да имат тежест, когато клиентите ни ги използват. За нас е много важно да се срещаме лице в лице с клиентите и да получаваме от тях отзиви за това как намират продуктите ни.

- Вие давате консултации на място как да се използват продуктите Cifo. Какви въпроси най-често ви задават земеделските производители?

- Хората най-често се интересуват от химичните състав-ки, които съдържа определен продукт. Например какво е съдържанието на фосфор, азот, на други съставки. Има и клиенти, които се интересуват от ефектите на продукта

върху растението. Други питат колко ще им струва упо-требата на продуктите Cifo.

- Какво е конкурентното предимство на проду-ктите Cifo?

- Качеството определено е най-важното конкурентно предимство на нашите продукти. За нас е важно да пре-следваме този показател във всички аспекти. Държим на това хората, които работят в Cifo да бъдат сред най-до-брите специалисти в своята област. Държим на високото качество на суровините, които влагаме във всяка фор-мула, както и на качеството на производствения процес. Моята отговорност като главен агроном в компанията е

Проф. Виторио Волпичели,директор на отдел Агрономия в Cifo:

Важно е да постигнем баланс между ефективност, опазване

на природата ипродължителност на ефекта!

Проф. Виторио Волпичели е директор на отдел Агрономия в италианската компания Cifo. Има магистърска степен по Икономика на агро-хранителната система и докторска спе-циализация в същата област от Universita Cattolica del Sacro Cuore в Милано, Италия. От 2008 г. е ръководител на отдела, който прави изследвания и експерименти на нови продукти Cifo, в сътрудничество с учени от водещи университети и изследователски центрове в Италия. Проф. Волпичели дава консултации на фермери на няколко континента, където фирмата има дистрибутори, за различните методологии за подхранване на растенията по време на целия им жизнен ци-къл, както и по време на бране на плодовете. Разговаряме с професора за това как модерната наука в една силно развита индустриално-аграрна страна като Италия се прилага в зе-меделската практика.

да бъда сигурен, че ако на опаковката пише съдържание на азот 20%, при лабораторно изследване ще излязат точно толкова.

От комуникацията си с нашите клиенти разбирам, че най-голямото предимство на продуктите ни е въздейст-вието им върху размера на растенията и качествените характеристики на плодовете, защото това е важно за по-стигане на добри печалби от производителите.

- Кой от продуктите, над които сте работили, дава повод за гордост на Вас като учен?

Algacifo 3000 е един от най-добрите продукти, които сме правили. Имаме много добри отзиви от италиански производители на грозде, които са го използвали и са постигнали повишаване на качеството на плодовете. Той оовишава устойчивостта срещу абиотични стресови ситу-ации, като например много ниски температури и големи температурни амплитуди. Дори при такива климатични условия Algacifo 3000 спомага да произлезе един много сладък плод с добър цвят.

ENER26 е един продукт, подходящ за органично земеде-лие, с високо съдържание на калий - 23%; съдържа също 2.5% магнезий и други ценни микроелементи като цинк и манган. Той е един комплексен продукт, много добър за подобряване на качествените характеристики на органич-ните плодове и зеленчуци. Препоръчваме да се прилага веднага след засаждане на растението, което ще позволи да се развият плодове с добра плътност и подобрени вку-сови характеристики. ENER26 е подходящ за прилагане както при овошките, така и при зеленчуците.

- В каква посока ще се развива продуктовата гама на Cifo? Как ще отговорите на новите тен-денции в земеделието?

Надявам се да развием иновативни и уникални проду-кти. Една посока, в която ще развиваме нашата проду-ктова гама, са продуктите-биостимулатори. Те помагат на растенията да се справят със стресови ситуации, както и подобряват качествените характеристики на плодовете – размер, вкусови характеристики, цвят на кожата. Друга посока са продуктите, които повишават защитните сили на растенията срещу патогени като гъбички и бактерии. Като учен аз се стремя да съчетавам стремежа към иконо-мическа възвръщаемост от използването на нашите про-дукти с мисъл за едно устойчиво развитие на земеделието, с внимателна намеса и влияние на нашите продукти върху околната среда.

24 Брой 32, 2014 г.

Анета СТЕФАНОВА

Освен 12-те държави, които представиха своите бели, червени и пенливи изкушения, изложението в Пловдив представи и много актуални тенденции, които вървят ръка за ръка с виното.

И тази година за няколко дни Пловдив се превърна в Град на виното. От 2-ри до 5-ти април за пореден път се състоя Международната изложба за лозарство и винар-ство „Винария“. Събитието се провежда от 1993 г., а през 1997 г. е признато и от Международната асоциация на из-ложбената индустрия UFI.

В тазгодишното изложение на гроздовата напитка участ-ваха близо 130 директни и представени изложители от 12 държави. Наред с вино, произведено в европейски стра-ни като Австрия, Германия, Франция, Испания и Португа-лия, посетителите на „Винария“ имаха възможността да опитат и различни видове южноафриканско производ-ство. Широко представена като винопроизводител тази година беше Италия.

За пръв път във „Винария“ се включиха членове от Асо-циацията на независимите винопроизводители. Акцент в изложението беше биовиното, представено от фондация

„Авалон“.Още при откриването на изложението зам.-министърът

на земеделието, Явор Гечев, съобщи новината, че е по-дписана наредбата, която регламентира въвеждането на новата Програма за лозаро-винарството.

Прояви

ВИНАРИЯповече от вино

Зам.- министърът на земеделието Явор Гечев и президентът на Централноевропейския панаирен алианс Георги Гергов от-криват лозаро-винарското изложение “Винария”

25Брой 32, 2014 г.

Новата лозаро-винарскапрограмаЗа периода 2014-2018 г. за лозаро-винарския сектор у

нас са отпуснати 133,810 млн. евро. В новата програма-та са включени две нови мерки. Едната е за беритба на зелено, за която са отделени 3 млн. евро за периода, а другата е за инвестиции, както в малки, така и в големи предприятия. По втората мярка няма авансово плащане, тъй като то е отказано от Европейската комисия. По нея са предвидени 42, 5 млн. евро, а таванът на субсидиите е 400 хил. евро. В новата програма е отпаднала мярката за застраховане.

Около 81 млн. евро са предвидени за преструктуриране и конверсия на лозя, като само за 2014 г. по нея тряб-ва да се изплатят над 16,1 млн.евро. За промотиране на български вина е предвиден бюджет от 7,5 млн. евро. За популяризиране на пазарите в трети страни българските вина могат да получат финансиране, ако имат защитено наименование за произход и защитено географско указа-ние. Изпълнението на многогодишни проекти се разделя на един, два или три периода като всеки период се състои от 12 месеца и 4 етапа. Не подлежат на национално съ-финансиране проекти, които са насочени към популяри-зиране на търговски марки. Средства могат да получат и проекти, които целят да промотират страната ни като ту-ристическа дестинация, свързана с гроздовата напитка.

Сред основните изисквания за кандидатстване по про-грамата са земеделците да са вписани в регистъра, да нямат задължения към фонда и компанията им да не е в процес на ликвидация. Заявления за кандидатстване се подават в ДФЗ.

Износът на българско виносе увеличаваПрез последните над 10 г. има тенденция с всяка годи-

на да се повишава износът на българско вино. Красимир Коев, директор на ИАЛВ, цитира данни на НСИ, според които износът на вино за миналата година е бил 137 млн. литра, а през 2012 г. - 60 млн. л. За съжаление обаче в по-голямата си част напитката се изнася в наливно състоя-ние, което понижава добавената стойност на продукта. Коев посочи, че има засилен интерес към българското производство, а през последните две години се наблю-дава изключителен интерес от страна на Китай към бъл-гарското вино. Той обърна внимание, че у нас субсиди-ите по европейски програми за създаване на лозарски насаждения са до 75%, а в Германия помощта е до 50%. По повод финансирането зам.-министърът на земедели-ето Явор Гечев каза, че е имало чудения колко точно да е делът на субсидиране, но е взето решение секторът да се подкрепи с максимално разрешеното.

Относно лозарския потенциал на България директорът

Покрай виното вървии бирата

Макар „Винария“ да акцентира на гроздовата напит-ка, на изложението беше представена и бирата. Разго-варяхме с Людмил Халваджийски, търговски директор на компанията производител на живо пиво „Пети оке-ан“. Компанията работи в мобилни доферментатори, които се доставят директно до заведения и магазини, където процесът на доферментация продължава до 35 дни и така бирата може да се съхрани. „Налага се този метод на дистрибуция на живата бира, тъй като тя е нетрайна, не се филтрира, не се пастьоризира, няма стабилизатори, няма консерванти и няма какво да я пази…“ Въпреки че едва от няколко години жива-та бира навлиза по-масово на българския пазар, има постоянна тенденция на увеличаване на консумация-та и интересът към нея е голям, каза Халваджийски. Напитката е типична лагер бира, която се приготвя от малц, хмел, вода и бирена мая. Малцът, който компа-нията използва, е 90% българско производство и 10% внос.

повече от вино

Любов и вино. Това е Франция за мнозина. Френското вино, известно с неоспоримите си качества, ни дава въз-можност да се пренесем по-близо до изтънчените мание-ри, финеса и романтиката на французите.

По време на „Винария“ се запознахме с представите-лите на „Шато Сейнт Естев“, производител на френски вина. Историята на семейната изба започва от 1984 г., когато родителите на Дейвид Латам, директор маркетинг на компанията, я купуват. Намира се в Южна Франция и е специализирана основно в червени вина, но произвеждат и розе, и бяло вино, „тъй като пазарът го изисква“, раз-казва ни Латам. Лозовите масиви се простират на 1200 дка. Морският климат и вятърът оказват благотворно влияние върху гроздето. „Именно вятърът защитава ло-зята от много болести“, обяснява Латам.

На въпроса дали избата се възползва от европейско финансиране, Дейвид Латам отговаря, че има субсидии за износ на вина и за подновяване съоръженията в изба-та. Въпреки че субсидиите подпомагат производителите, те не са им достатъчни, обясни той. Като минус отчита и че средствата от ЕС се получават 2 г., след като съоръже-нията са купени или след като е започнал експортът.

Защо българският пазар?„Защото избата продава изцяло вината си в Китай“,

обяснява маркетинг директорът. Искали са да ориен-тират експорта си и към Източна Европа, а България е стратегическо място за износ към Русия и Украйна. Фак-торът, улеснил пътят на френското вино до българския пазар, носи нежно име – Яна. Яна Симова е представител продажби за експорт и е започнала работа в компанията преди 2 г.

Попитахме Латам дали е опитвал български вина. Той отговори утвърдително, но каза, че „все още има какво да се иска на ниво производство и на ниво качество“. Не от-рече обаче, че има хубави български вина, макар и те да нямат нищо общо с „типичността на френските“. „Съвсем различни са, липсва им свежест“, допълва французинът.

Търсим ли френски вина?С този въпрос се обърнахме към Кристиян Йончев – уп-

равител на фирма „Мулен“, която се занимава с дистри-буция на френски вина. „Търсенето на вино от Франция се увеличава постепенно и постоянно през последните 2-3 г.“, каза той и обърна внимание, че тази тенденция е свързана с познаването на френските вина, което преди 10 г. е било значително по-слабо. Вече има много специа-лизирани организации за обучение в областта на вино-то. Въпреки това интересът към гроздовата напитка от Франция е осезаемо по-слаб в сравнение с интереса към продукцията от родни лозя. Пазарът на френско вино е между 5 и 10% на фона на 80% пазар на българско вино, каза Йончев.

Проблем с етикетитеДруга причина за ниското търсене на вино от Франция

е предубеждението за високата цена на вносните бутил-ки. Сериозна пречка пред родния потребител е и това, че етикетите не са преведени на български и се затруднява разбирането за вида вино. Кристиян Йончев обърна вни-мание, че тяхната компания се опитва да поправи това и дава ясна информация. Изписани са дори храните, които подхождат на всеки тип гроздова напитка.

Урок пофренски

Дейвид Латам, директор маркетинг на „Шато Сейнт Естев“

Брой 32, 2014 г.26

27Брой 32, 2014 г.

Климатът определя сортоветеПочвата и климатът са факторите, които определят

подходящия за отглеждане сорт на всяка площ. „Мно-го голяма част от българските производители засаж-дат всякакъв тип сортове, независимо от това дали са подходящи или не.“ Разликата с Франция е, че там дори законът не разрешава да се садят насаждения, които не виреят добре при местните условия, обясня-ва ни Кристиян Йончев.

Търси се моден диктатор„Искаме да дойде момент, в който да се определят

водещите български производители, които да диктуват качеството на виното и модата в българските вина“. Относно това какви вина предпочитат българските потребители Йончев каза, че българинът традиционно обича червените вина. В последно време обаче има динамична тенденция да се увеличава консумацията на бяло вино. Причините за това са няколко: сезон-ността и глобалното затопляне – „Тази година нямахме зима. Колкото по-топло е, толкова повече пием бели вина.“

Жените – факторпри консумацията на винаКато характеристика на консумацията на вино в Бъл-

гария Кристиян Йончев посочи, че у нас има огромен контраст в предпочитанията на бяло и червено вино спрямо сезона – лятото изобщо не се пие червено вино, а зимата се избягва бялото. Друга тенденция е, че жените започват да стават водещ фактор в консу-мацията на гроздовия елексир . Те обикновено харес-ват по-фини вина, „затова увеличението на консума-цията на бяло вино е факт“.

на Изпълнителната агенция по лозата и виното акцентира, че реално засетите площи с лозя са 68 хил. ха от възмож-ни 81 хил. ха, т.е. страната ни има национален резерв с право на засаждане.

През миналата година гроздето у нас е било в „в неверо-ятни количества“, а реколтата – много добра, каза Коев. Преработеният плод през 2013 г. е 250 хил. тона, а произ-веденото от него вино – 175 млн. литра.

Едно изложение –три конкурса В рамките на „Винария“ се проведе и традиционният

Международен конкурс за вина и спиртни напитки. За първа година организаторите отчетоха по-голямо участие на изби от чужбина в сравнение с българските. Журито на надпреварата е опитало повече от 400 проби, а използва-ната за целите на конкурса компютърна система е осигу-рила безпристраност в оценяването.

Освен експерти, качествата на презентираните вина оценяваха и посетителите на изложението. Те определи-ха своите предпочитани напитки в конкурса „Изборът на потребителя“ чрез попълване на анкетна карта. За да е максимално обективна преценката, марките и производи-телите на напитките са били скрити, обясниха организа-торите.

От Националната лозаро-винарска камара също бяха организирали конкурс в две направления - Международ-ният конкурс и Националните дегустации.

„Шардоне“ и „Каберне совиньон“ –най-предпочитани сортовеКато най-успешни според експертите и най-предпочи-

тани от потребителите се отличиха българските вина, на-правени от сортовете „Шардоне“ и „Каберне совиньон“, отчитат организаторите. Най-много отличия в Междуна-родния конкурс за вина и спиртни напитки, определящ наградите на „Винария“, получиха бяло шардоне, червено и розе каберне совиньон, произведени от различни бъл-гарски изби. Сред удостоените със златен медал лидери са двата сорта, като приза взеха 10 напитки от „Шардоне“ и 17 от „Каберне совиньон“ сред общо 78 наградени.

„Шардоне“ и „Каберне совиньон“ станаха най-предпочи-тани и в Националните дегустации, които се организират заедно с международния конкурс. В категорията за бели вина от пет, които получиха Голям почетен диплом, три са „Шардоне“. Толкова са и отличените напитки от сорта

28 Брой 32, 2014 г.

Биохумусът –все по-популярен

За да има добра реколта, е нужна добра почва. Ху-мусът като естествено подхранване на почвата все повече набира популярност особено сред биопроизво-дителите, при които начините за почвено обогатяване са по-ограничени. Разговаряхме с Владимир Иванов, член на Управителния съвет на „Агро Био Свят“, сдру-жение на производители на биохумус от червен кали-форнийски червей. В сдружението членуват над 100 производители.

Съдържанието на органични вещества в биологично произведения хумус е високо. Той може да се използва за производство на биоземеделска продукция.

Владимир Иванов разказва, че спектърът на биопро-изводство се увеличава и в България, и в чужбина. По този начин се гарантира качествена и чиста продукция. „Все повече хората говорят за чиста продукция – няма как да стигнем до нея, използвайки стандартните хи-мични торове“.

Хумусът се получава от торова маса от животновъд-ството и всякакви органични отпадъци. Владимир Ива-нов каза, че компанията, в която работи, използва жи-вотински отпадъци за получаване на органична тор. Те се залагат като храна на червея и след преработка се получава крайният продукт – биохумус. От 4 т. начална маса се получава до 1 т. преработен биохумус за пери-од между 1 г. и 1,5 г.

Към момента продукцията се реализира основно на местния пазар, но има осъществен и износ. Иванов каза, че фирмите у нас, които на документи произвеж-дат биохумус, са много. Повечето от тях са създадени заради мярката „Млад фермер“.

„Каберне совиньон“ при червените вина. Двата сорта са водещи и в надпреварата „Изборът на потребителя“.

УчастницитеЕто какво споделиха пред „Агрозона“ някои от участни-

ците на изложението:Евгени Тренчев от Винарска изба „Мараш“ сподели, че

компанията е излязла на пазара през 2010 г. Има порт-фолио от бели, червени вина и розе и участва във „Ви-нария“ като Асоциация на независимите лозаро-винари, представени от 10 щанда. Избата работи със собствени лозя – 60 ха, а инвестицията е направена благодарение на европейски програми. „Никакъв шанс нямаме да оце-леем, ако не се възползваме в този сектор от европей-ско финансиране“, коментира Евгени Тренчев и добави: „Борим се да се наложим на българския пазар като една от младите изби“. Компанията се ориентира към износ за региона като до момента е осъществен експорт към Чехия. „За втори път участваме на „Винария“, но общо-взето няма публика, няма таргет за нас тука, и нещата отиват леко към това да не участваме повече тука, ако не се промени нещо.“, сподели той. На въпроса какви вина предпочита българският потребител отговори: „Евтините, за съжаление“.

За втора година на изложението участва и „Златен ро-жен“, разказа Марио Осиковски. Към момента компани-ята разполага с 200 дка собствени лозови масиви, има хотел и ловно стопанство. По европейски проекти са ре-ализирани и винарната, и лозовите насаждения. На въ-проса дали и за в бъдеще ще кандидатстват за средства от Европейския съюз, каза: „Да, разбира се. Ние тепър-ва започваме и се развиваме все повече и повече.“, каза Осиковски.

Нужна е техникаАкцент в тазгодишното издание на „Винария“ беше тех-

никата. „Очевидно предстои втори етап на модернизация в сектора, защото първият беше преди няколко години и оборудването вече изостава от най-новите пости-жения. Тласък на обновяването дават и новите мерки за развитие на от-расъла, които предвиждат значителни субсидии за инвестиции в лозя, техноло-гии и ма-ш и н и “ , к а з а

29Брой 32, 2014 г.

Забравеното сладкона чорбаджиите

Днес пазарът прелива от всевъзможни сладости в лъскави опаковки, но бавно и сигурно забравяме старите рецепти на народа ни за сладки моменти. По време на изложението „Вина-рия“ екипът ни опита чорбаджийско локумено сладко. Тайната му се разкрива по програма „Академия кулинарен историк“, по която се възстановяват стари вкусове, рецепти и „някои поза-бравени благини“, разказва ни Ангел Ангелов, председател на УС на фондация „Национален тръст за съхранение на културно-историческото наследство на България“. Оригиналното име на десерта е ексик – това, което не стига, или това, което остава, разкрива ни интерпретациите на значението той.

Студени нощи за сладки миговеВ края на зимата по-богатите хора, които са имали възмож-

ност да си позволят вносни сушени плодове – предимно от Гърция, използвали това, което им е останало, за да приготвят сладкото. С него черпели гостите си в началото на пролетта, когато не е имало с какво друго да се направи сладко. Проце-сът на приготвянето е дълъг – прави се цели 9 дни и се държи на студено.

„Опитахме да го направим в София – не се получи“, разказва Ангелов. Причината е, че в столицата е топло, а в Копривщица до края на май нощите са много студени. „Смятаме тази година да извървим целия път по производството на сладко от рози – саморъчно да ги наберем, да ги пренесем, да ги подготвим и да направим сладко от рози както се е правело някога“, спо-деля Ангел Ангелов. Идеята е процедурата по приготвянето на сладкото да се заснеме на филм, за да се запази традицията за поколенията. Подготвя се и филмиране на други възстановени кулинарни традиции.

Произвеждаме спомени„Ние не произвеждаме продукти, ние произвеждаме споме-

ни.“, каза Ангелов и посочи, че насочва възстановените изку-шения към всички, които обичат българското. „Произвеждаме продукт, който искаме да дадем на децата си – това е най-до-брото сертифициране“, казва Ангел Ангелов.

Фондацията започва кампания „Исторична и здравословна храна“. Идеята й е да научи децата какво са истинските домаш-ни продукти. Предвидени са посещения в училища и детски гра-дини. „Ще ходим на крака в офиси, при млади хора, които не са имали достъп до подобен тип храна“, обяснява Ангелов.

председателят на Съвета на директорите на Международен панаир Пловдив д-р Иван Соко-лов.

Сладолед към виното?Покрай лозаро-винарската техника, екипът ни

видя и машина за сладолед. Италианска, пред-ставена от българската филма „Зена“ ООД- Ха-сково. Предлага се в два обема – 750 гр. и 1,5 л, разказа ни инж. Френгюл Зенопян. „Тя може да се ползва за домашни цели, но е по-скоро про-фесионална.“, коментира той. Една доза сладо-лед се приготвя за 20-25 мин. Сместа може да е готова от типа „литър течен сладолед“, който се продава в търговската мрежа, на прах или до-машен – с мляко и плодове. Интересът към ма-шината е „неочаквано висок“. Въпреки че фир-мата участва на „Винария“ с лозаро-винарска техника от близо 10 г. Инж. Френгюл Зенопян

със съжаление констатира, че преди години „Духът беше друг“, а палатите на

изложението – повече.

30 Брой 32, 2014 г.

Новата Обща селскостопанска политика и Кохезион-ната политика дават широк набор от инструменти за подпомагане на земеделието в Европейския съюз (ЕС). За да бъдат обсъдени по достъпен начин перспективите пред земеделските производители през новия програ-мен период 2014-2020 г., компания ДюПон България ор-ганизира информационна кампания “В помощ на земе-делския производител”.

„Инициативата стартира на базата на едно проучване, което направихме сред земеделски производители”, разказва Боряна Боянова, маркетинг мениджър в Дю-Пон България, „Фокусът беше върху това какви източ-ници на информация използват фермерите и дали имат нужда от допълнителна такава. Оказа се, че има много публикувана информация за възможностите за финан-сиране с европейските проекти, но тя е разпръсната и като обем е трудно усвояема. Това, от което земеделци-те имат нужда, е да се срещат с експерти, които да от-говарят на техните конкретни въпроси и това по възмож-ност да се случва в съответния регион, където развиват дейността си.”

В рамките на кампанията е предвидено провеждането в цялата страна на поредица от информационни срещи със земеделски производители, на които водещи екс-перти в сферата на Европейското законодателство и Структурните фондове на Европейския съюз ще дават подробни обяснения и ще отговарят на въпроси за въз-можностите за финансиране на нов бизнес, както и за развитие на вече съществуващ такъв.

Основни акценти на всяка от срещите съсземеделските производители ще бъдат:Очакваните промени в ОСП – Ос 1“Директни плащания”:

• Промени в изискванията към земеделските произво-дители за кандидатстване за Директни плащания;

• Очаквани промени в размера на Директните плаща-ния за земеделските производители;

• Дефиниране на понятията: активен фермер, обвърза-ни плащания и зелени плащания;

Очакваните промени в ОСП на ЕС – Ос 2“Програма за развитие на селските райони”:

• Промени в мярка “Създаване на стопанства на млади фермери”;

• Създаване на Мярка 4 – “Инвестиции в материални активи”;

• Стратегия на ЕС за създаване на сдружения на земе-делски производители.

Първата от поредицата информационни срещи беше проведена в Кнежа в края на месец март. Лектори бяха д-р Милка Нанова и г-жа Валя Вълова, главни експер-ти в Национална служба за съвети в земеделието – гр. Плевен, които направиха презентации на перспективите пред земеделските производители в Общата селскосто-панска политика на Европейския съюз през 2015-2020 г. по Ос 1, Директни плащания” и Ос 2 „Програма за развитие на селските райони”. След презентациите екс-пертите призоваха всички, които се интересуват от въз-можностите да се възползват от европейските средства, да потърсят техните съвети.

Подобни информационни срещи са подходящи за об-мяна на информация и между самите фермери. Иван Дановски от село Бреница, който отглежда около 650 овце и крави и обработва около 1500 дка земя, споде-ля: „Надявам се, това, което се говори, да не са празни приказки. Семинари като този са полезни, защото ин-формират земеделските производители. Не всеки си взема вестници, не всеки гледа телевизия. Тук споде-ляме помежду си полезна информация.” Според Иван има добри възможности за достъп до европейските средства, но хората трябва да са активни и да събират информация. “Хубаво е, че ДюПон осведомява не само за продуктите, които произвежда, но и за това как ще се процедира с плащанията по европейските програми.”, твърди той.

“Достъпната информация по сложни теми е от изклю-чителна важност”, заявява фермерът Цако Балевски от Кнежа, който е дошъл на информационната среща, за да разбере от кои мерки може да се възползва при по-ложение, че планира да започне да отглежда домати. “Тук в Кнежа ние нямаме достъп до тази информация, налага се да ходим до Плевен…а пък сега има нови про-грами и са ни необходими съвети за това как да използ-ваме тези европейски субсидии!”, разказва Цако.

Нова платформа за дискусия на ОСП 2014-2020 г.с ДюПон България

31Брой 32, 2014 г.

- Защо й е на една компания, която предлага проду-кти за растителна защита, да организира такава кампания?

- Основна цел на ДюПон България е да предлага ши-рока гама висококачествени продукти за растителна за-щита, както и да подпомага отговорното им използване чрез консултации и обучения под формата на различни дейности и съвместни програми. Земеделието е цялос-тен процес, в който използването на продукти за рас-тителна защита е само един етап. За да бъдат успешни земеделските производители, трябва да познават всички етапи на този процес. В тази връзка нашата цел е да бъ-дем близо до тях, да бъдем техни партньори, да бъдем специалистите, на които те могат да се доверят. Мисия на компанията по целия свят е да бъде в постоянна връз-ка с клиентите, да разбира и отговаря на техните нужди, и да допринася за техния успех. Помагайки на земедел-ските производители да получат информация по важни за тях теми е неразделна част от нашите цели и тази кам-пания е стъпка в тази посока.

- Кой е Вашият фермер?- Нямаме определен „тип” фермер. Нашата дейност е

насочена към всеки един, който иска да успее, незави-симо от неговата характеристика. Стратегия на компа-нията е да предлага продукти, които да отговарят на нуждите на всички земеделски производители. През последните години все по-често на преден план излизат понятия като интегрирана растителна защита и упра-вление на резистентността. В тази връзка развойната ни дейност е изключително ориентирана към разработва-не на нови продукти с различен начин на действие те се вместват успешно в тези програми, които са бъдещето на устойчивото земеделие. Ние сме готови да помогнем с консултации и препоръки на всеки земеделски произ-водител, обърнал се към нас за помощ или съвет и го правим ежедневно.

Боряна Боянова,маркетинг мениджър в Дюпон България:

Интервю:

Боряна Боянова работи за ДюПон над 3 години и отгова-ря за търговските стратегии и продуктовото позицио-ниране на портфолиото от продукти на компанията. Има над 10 години опит в областта на маркетинга, па-зарните проучвания, анализи и реклама.

Нашата дейност е насочена към всеки, който иска да успее

- Дали земеделските производители са достатъчно информирани?

- Смятаме, че има достатъчно публикувана информа-ция и земеделските производители, които искат да раз-виват модерно земеделие са запознати и имат достъп до нея. Нашата цел не е да представим тази информация отново, а по-скоро да предоставим платформа, от която производителите да имат възможност да получат отго-вор на конкретни въпроси, които ги вълнуват. Именно затова организираме информационните кампании съв-местно с експерти от Служба съвети в земеделието, на които искаме да благодарим за сътрудничеството.

- Организирането на подобни инициативи не е ли ра-бота на държавата?

- Не се опитваме да изземем функциите на държавата, нито да омаловажим това, което тя предприема в насока подобряване информираността на земеделските произ-водители. По-скоро смятаме, че сътрудничеството меж-ду държавните органи и отделните компании в сектора е от решаващо значение. Все пак целта на всички ни е да се развива земеделието успешно и да е на едно европей-ско ниво.

32 Брой 32, 2014 г.

Месец май ще бъде по-хладен и с повече валежи от средномесечните 60 литра на кв.м.за периода. Това гласи прогнозата на проф. Веселин Александров от НИМХ при БАН. Според него ще се запази тенденцията за по-хладна и влажна пролет, което ще балансира топлата и по-суха зима. Това ще благоприятства развитието на земеделски-те култури. Най-ниските месечни температури ще бъдат между 5 и 11 градуса, а най-високите – между 22 и 26 градуса.

В началото на месеца се очаква температурите да бъдат в рамките на 16-19 градуса. Ще има разкъсана облачност  и югоизточни ветрове. През втората половина на месеца се очаква затопляне благодарение на южните ветрове,

които ще  повишат температурите до 25-26 гра-дуса. Около 24 май обаче, когато са аби-

туриентските балове, по традиция ще бъде дъждовно. В началото на третото десетдневие температурите леко ще се понижат, и ще има вероятност за превалявания. За края на месеца ще е характерно топло време, темпера-турите ще достигат 26-28 градуса.

Какво е време да напра-вите за културите и живот-

ните си през май:

майПЧЕЛИ: Необходимо е да се осигу-

ри достатъчно свободна площ за раз-витие на пчелните семейства и за пред-стоящия медосбор (01.05-31.05); Борба срещу Европейски гнилец – питите с мед се претопяват, кошерите се дезинфекцират и се опушват със сяра, дават се антибиотици с храната. Пилото се превръща в лепкава, много неприятно миришеща каша (21.05-31.05)

ПИПЕР: Напояване 30 м3/дка. Засаждане на разсада за средноранно производство (10.05-25.05); Засаждане разсада на полето за късно производство (25.05-31.05)

ДОМАТИ: Средноранни полско производство – засаж-дане разсада в полето (05.05 – 15.05); Ранни домати: Напояване 40 м3/дка (20.05-30.05); Късно полско про-изводство – сеитба (25.05–10.06)

КРАСТАВИцИ: Ранно полско производство – засаж-дане разсада на полето (01.05-10.05); В неотопляеми съоръжения – реколтиране на продукцията от ранно полско производство (24.05-24.06)

ЯБъЛКА: Напояване 60 м3/дка (01.05-10.05); Обследва-не на площите за струпясване по ябълката и крушата и брашнеста мана по ябълката. Младите плодчета са много чувствителни в периода, когато са с големина от лешник до орех. Третират се с един от следните фун-

Агрокалендар за месец

33Брой 32, 2014 г.

От практиката

гициди: Ардент 50СК – 0.02%, Скор 250ЕН – 0.02%, Строби ДФ – 0.02%. Пръскания с посочената концен-трация през 10-12 дни по време на вегетация ограни-чава и брашнестата мана по ябълката (01.05-20.05)

ЛОЗИ: Растително-защитни мероприятия: двукратно пръскане срещу жълтия акар по лозата (05.05-25.05); Зелени резитби: А) в маточниците; филизене – двукрат-но. Първото при дължина на леторастите 15-20 см, а второто при дължина – 60 см. Б) в плододаващите лозя – премахват се всички леторасти, развити от спящи пъпки по стъблата при стъбленото отглеждане и във вътрешността на главината при лозите, отглежда-ни Чашовидно и приземен Гюйо.; Прищипване 4-5 дни преди цъфтежа за ускорено формиране на стъблените формировки; Пръскане на стъбле-ните формировки; Пръскане срещу ларвите от първо поколение на шарения гроздов молец (15.05-20.05); Борба срещу оидиума: Пър-вото пръскане се провежда при дължина на леторастите 4-8 см за най-чувстви-телните сортове. Борба срещу маната: обикновено се започва при дължина на леторастите 40-60 см оформени реси по тях и по сигнал на Регионална служба за растителна защита. Вто-рото пръскане се провежда върху всички сортове и се комбинира с пръскане срещу маната. През целия месец продължават, об-работките на почвата: в меж-дуредията на дълбочина 8-10 см и едновременно унищожаване на плеве-лите в ивицата на реда чрез механизирана обработка или чрез третиране с херби-циди. Изнасяне на готовите приса-дени лозички, произведени по картонаж-ния способ

при дължина на лето-растите 15 см, с около

7-8 листа. Във вкоре-нилищата се извършва

периодично разрохкване и почистване от плевели и кул-

тивиране на почвата между тировете (20.05-30.05)

ПШЕНИцА: Напояване 60 м3/дка. При нискостеблени и непо-

лягащи сортове една поливка при вретенето може да повиши добива с

25-37% (01.05-10.05); Обследване на посевите за брашнеста мана и ръжда.

Тези болести могат да нанесат щета на добива до 50% (01.05-20.05); Напояване

60 м3/дка. При две поливки повишаването на добива може да постигне до 75% (10.05-

20.05)

цАРЕВИцА: Поливна – подхранване с 45-50 кг/дка (05.05-10.05)

ГОВЕДА: Да се води календар на говедовъда, в който се отразяват всички промени във физиоло-

гичното и здравословно състояние на кравите, отел-ване, разгоненост, ветеринарни манипулации и др. Да се обърне внимание на хигиената на млекодобива (01.05-31.05)

ОВцЕ: Ако млякото значително намалява, изпратете фе-кална проба за изследване и третирайте с: Zanil, Nilzan или Dovenix. Съобразно климата и състоянието на ов-цете предстои създаването на организация за стриж-бата на животните и продажбата на вълната (01.05-10.05)

34 Брой 32, 2014 г.

В българското земеделие, царевицата извоюва имидж на култура, която могат да произвеждат успешно само много добрите и упорити земеделци! Причина за това е, че и най-малките корекции, приложени в технологията, могат да доведат до сериозна разлика в добивите, зато-ва и царевицата е запазена марка на добре печеливши-те в този отрасъл. През последните години увеличени-те средни добиви от царевица бяха резултат на редица нововъведения в технологията. Такива бяха различната основна обработка, която от дълбока оран се промени на продълбочаване, с което успешните производители решиха проблема с просушаването на почвата и започ-наха да реализират добри добиви, дори в относително неблагоприятни години. Използването на подходящи торови норми + балансиран подход при прилагането им също оказа съществено влияние върху по-добрите ре-зултати. Следващата крачка към рентабилно царевично производство беше направена с избора на по-адаптивни към почвената температура, атмосферната влажност и температура хибриди. Не без значение е и увеличена-та гъстота, като някои хибриди реализират най-добри добиви при гъстота от около 7000 бр/дка реколтирани растения. Един от най-важните елементи е извеждането на борбата с плевелите, като досега се прилагаше следна-та технология за справяне с този проблем – третиране с почвен хербицид и впоследствие в зависимост от запле-веляването корекция с вегетационен хербицид. Произ-водителите, които залагаха на тази стратегия, бяха доста успешни - при благоприятни години реализираха най-високи резултати, защото царевицата не усещаше кон-куренцията на плевелите в ранна възраст и можеше да заложи добър потенциал.

Разбира се, добрият производител винаги, когато е прилагал почвен хербицид, е бил изправен пред въпро-са дали не хаби усилията си напразно, защото ако няма дъжд и добри условия или има неподходящо заплевеля-

ване, ще се наложи да коригира с вегетационен херби-цид. Тези обаче, които през последните години заложиха на Мерлин Флекс®, установиха, че при този почвен хер-бицид усилията не са напразни. Дори при неблагопри-ятни за действието на един почвен хербицид условия, да се наложи корекция, при по-късната вълна от плевели Мерлин Флекс® се задейства и обезпечава безпроблем-ното развитие на царевицата, като не се замисляме дали можем да приложим един или друг вегетационен херби-цид, особено, когато царевицата е напреднала и е много чувствителна към по-голямата част от вегетационните хербициди.

През 2014г. фирма Байер предлага нов метод за пови-шаване на добивите, който е свързан с Аденго® – изклю-чително селективен хербицид в царевица, който може успешно да се прилага както почвено, така и ранно ве-гетационно. Голямото предимство на Аденго® е неговото ранно вегетационно приложение, защото много катего-рично контролира наскоро поникналите едногодишни широколистни (до 2-ри същински лист) и едногодишни житни плевели (до 2-ри лист). Това приложение е много удачно, понеже от него получаваме както вегетацион-ното действие срещу първата вълна от ранно поникна-ли плевели, така и впоследствие при наличие на дъжд се задейства реактивиращият механизъм на продукта. Правилната стратегия за получаване на високи добиви е прилагането на Мерлин Флекс® на по-голямата част от полето, като на останалата част може да се направи ран-но вегетационното приложение с Аденго®. Причината да не се препоръчва Аденго® за цялата площ е, че момента за най-ефективно вегетационно действие е в рамките на няколко дни, а понякога през тези дни не можем да вле-зем на полето, ето защо е важно и при борбата с плеве-ли да заложим на балансирания подход, но балансиран подход с най -добрите предложения!

ЦаревиЦата – любимата културана земеделците-перфекционисти!

Тема на броя

Български семена влизат в световния леден трезор на Шпицберген през октомври

Маргарита цветановаАнета Стефанова Лилия АлександроваСветлана Петкова

Животът,който ще оцелее след Армагедон

37Брой 32, 2014 г.

Български семена ще заспят в ледените блокове на Шпицберген, за да се събудят за нов живот някога в бъдещето, когато всичко на планетата ще бъде мъртво. През октомври изпращаме първите образци на зародиши от типичните българските сортове култури в Глобалното хранилище за семена, известно още и като Ноев ковчег, сензационно разкри за Агрозона гл. ас. д-р Гергана Де-шева. Тя отговоря за родната генбанка в Института по растителни генетични ресурси „Константин Малаков“ в Садово. Въпреки че в хранилището се събират старател-но семена от цялата планета от 2008 г., български семена в него не са влизали. Между норвежката и българската държави досега не е имало официални разговори за това зародиши от растителното богатство на страната ни да бъдат включени в Ноевия ковчег на бъдещето.

Пазим 56 хил. образциКъм момента генетичният растителен ресурс на Бълга-

рия се съхранява в Институт по растителни и генетични ресурси „К. Малков“ в Садово. Там се пазят 58 000 об-разци на видове и сортове, някои от които вече са из-чезнали. Националната генна банка в Садово извършва безвалутен обмен с повече от 100 генбанки, ботанически градини и селекционни фирми в света. Тя поддържа ба-зова и работна колекция. В базовата се поддържат усло-вия за дългосрочно съхранение. Материалите се пазят в херметично затворени опаковки при температура -18 гра-дуса. В работната колекция е гарантирано безопасното запазване на видове между 3 и 10 г. при 6 градуса.

Селскостопанска академияи Снежното кралствоЦенната пратка ще замине от България по силата на

споразумение между звеното към Селскостопанска ака-демия и Министерство на земеделието и храните на Крал-ство Норвегия. Д-р Дешева обясни, че в момента учените уточняват с кураторите съдържанието на колекцията - и като брой култури, и като видове.

„Ще изпратим от почти всички видове култури - зърне-но-житни, зърнено-бобови, технически. Първоначално говорим за 2000-3000 образци, като постепенно ще обо-

гатяваме колекцията”, каза младият учен. Първи засега ще заминат специално изсушени семена от пшеница, ече-мик, нахут, царевица, сорго, фасул, бакла, леща, вигна и секирче.

„Всъщност едва започваме нашата колекция. Има-ме възможност да направим една от най-големите та-кива в рамките на 3-4 години“, каза още д-р Дешева. По думите й страната ни изпраща изцяло български фор-ми, към които в Норвегия интересът е изключително голям.

Норвегия инвестира вбъдещето на човечеството Съвременният Ноев ковчег събира наследство за бъ-

дещите поколения. Той се намира в най-северната част на Норвегия - зад Полярния кръг, в Северния ледовит океан. Там, скован от студ и обвит в мъгла, извисява сна-га архипелагът Шпицберген, известен и като Свалбард, който включва над 1 000 острова.

Световният трезор събира4,5 млн. семенни банкиСъвременият Ноев ковчег трябва да издържи на ядрена

война и да запази разнообразието на природата за поко-ленията, защото видовете и без война изчезват. В Шпи-цберген над 93-метров тунел в планината води до пло-щадка с 3 входа. Металните врати са стегнати в четири пръста лед, а той е заскрежен. Зад тях са трите зали на хранилището Global Seed Vault (трезор за семена от цял свят). Входът е висок 26 м. На огромен прозорец отгоре са налепени изрисувани пирамиди и огледала, а зад тях има прожектори. Светят, за да се вижда портата отда-леч от корабите в Баренцово море. От другата страна са бреговете на Норвегия и Русия. На по-малко от 1000 км на север е полюсът. Официално трезорът е открит на 26 февруари 2008 г. в присъствието на шефа на Еврокоми-сията Жозе Барозу.

“Хранилището побира 4,5 млн. семенни банки. Засега имаме 490 000, но ООН планира да прибере под покрив семената на всички растения, които са годни за консу-мация. По-важно е да се разбере, че ние не работим не-пременно, за да спасяваме някого от Армагедон, а за да

Когато „…цялата земя е изгорена със сяра и със сол, та нито се сее, нито произраства, и никаква трева не никне на нея…“

Светото писание

38 Брой 32, 2014 г.

запазим културите. Изчезват всеки ден. Но хранилището има антиракетна защита. Стената зад площадката е кон-струирана така, че да поеме ударната вълна при взрив. Ще я изтика обратно по тунела навън като бумеранг. За-лите за съхранение на семената ще останат незасегнати”, обяснява Ула Вестенген. Този норвежец е човекът, който само три пъти в годината отваря вратата на хранилището, вкарва кутиите със семена и ги замразява. Той е един-ственият, който знае кодовете за достъп.

 Построяването на хранилищетострува 90,1 млн. долара. По информация на World Food Program, организацията

на ООН, която храни гладните и онеправданите в Третия свят, парите са изцяло платени от кралство Норвегия. Уговорката е хранилището да е собственост на Норвегия, но семената да остават притежание на националните се-менни банки на всички страни, които ги изпращат в Шпи-цберген. При нужда целият свят ще ги ползва.

Над 7000 растителни вида са били култивирани в исто-рията на човечеството. Днес фермерите се занимават с по-малко от 150. А едва 12 зеленчука присъстват в еже-дневното ни меню. Всяко растение е източник на гене-тично многообразие. Например има повече от 100 хиляди вариации на ориза.

Семената се поставят в специални кутии или пакети за съхранение. Ниските температури и ограниченото нали-чие на кислород спират естествения метаболизъм на се-мената и ги предпазват от стареене. Вечно замръзналата почва и скали, под които е изкопано хранилището, под-държат жизнеността на семената дори и при липса на ток. Температурата в залите за съхранение е -18 градуса. Ако прекъсне електричеството, няма да се “стопли” повече от минус 3,5 - 4 градуса. Дори и глобалното затопляне да продължи със същите темпове, нищо няма да промени естествените температури под земята на Шпицберген.

Евентуално покачване на морското равнище в близките 200 г. също не би засегнало архипелага. Затова и място-то е толкова сполучливо избрано. Другият вариант е бил Гренландия.

Явор Гечев,зам.-министър на земеделието:

Предвидили сме средства за генни банки в новата ПРСР

В новата Програма за развитие на селските райо-ни ще бъдат предвидени средства за доразвиване на генбанки за растения и животни, както и геномен цен-тър, каза зам.-министърът на земеделието Явор Гечев на пресконференция в МЗХ през март. Основна цел на финансирането е запазване на стари български сор-тове и породи, които са все по-малко популярни и са заплашени от изчезване. „Едната генбанка ще е рас-тениевъдна по отношение на съхранението на семе-ната. България има един от най-богатите генофондове в света и в недалечно бъдеще това ще струва много пари, защото качественият генофонд е един от светов-ните проблеми. Затова ние трябва да доразработваме и да подпомагаме работата на българските генбанки.“, изтъкна Явор Гечев. Геномният център от своя страна има за цел да подпомогне българското животновъд-ство в подобрение на генния състав на животните.

39Брой 32, 2014 г.

Глобалното хранилище за семена е световно начинание за събиране и систематизиране на информация за рас-тенията и техните гени. За тях експертите по промените в климата смятат, че някой ден ще се окажат по-ценни от злато. “Започнахме да

 мислим за товаслед 11 септември 2001 г. и след като видяхме какво стори ураганът Катрина“, каз-

ва Кери Фаулър. Той е изпълнителен директор на Global Crop Diversity Trust, наднационална фондация, базирана в Рим, която се занимава с поддръжката на хранилището.

“Всички тогава се питаха защо не сме се подготвили за огромен ураган предварително? Знаехме, че ще се случи. Губим биоразнообразие всеки ден. Загубата бих я срав-нил с теч, който не можеш да спреш, както и да се опит-ваш да запушиш дупката. А и е неизбежно. Трябва да на-правим нещо по въпроса. Трябва да се противопоставим на тази тенденция и да запазим видовете за поколенията”, казва Кери Фаулър. По данни на ООН през 2008 г. и 2009 г. заради сушата и затоплянето количествата произведено жито удрят най-ниски нива за последните 35 г.

“Ерозията на генетичните ресурси на растенията наис-тина се развива много бързо”, смята и д-р Рони Суенен от Католическия университет в Льовен. Там се пазят по-ловината от общо 1200 вида банани, които растат в целия свят. “Намираме се в критично положение и

 ако не действаме бързо,ще загубим растения, от които имаме нужда”, казва Суенен. В глобалното хра-

нилище в Шпицберген се пазят семена на растителни ви-дове, годни за консумация.

“Еделвайсът или розата изглеждат прекрасно по пла-нинските склонове или в градината, но не се ядат. Целта ни е да осигурим поколенията срещу загуби на видовете, които изхранват населението”, казва Ула Вестенген. Все

пак помислено е и за дивите видове. Те се пазят в подоб-но хранилище във Великобритания.

“Складирали сме и диворастящи видове. Кръстосваме ги с предоставеното ни от фермерите. Така се получават подобрения. Нямаме генно модифицирани мостри”, обяс-нява Ула Вестенген.

Очаква се климатичните промени да задълбочат т.нар. “стрес в селското стопанство”. Имат се предвид новите болести по растенията, които ще засегнат фермерските райони. Предизвикващите затопляне въглеродни еми-сии донасят не само по-горещо време, но и причиняват зачестяване на сушите и наводненията. Три четвърти от биоразнообразието при растенията вече е окончателно загубено за последните 100 г., сочат данни на Организа-цията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО). 80% от ви-довете царевица, отглеждани преди 1930 г., вече ги няма. В САЩ 94 на сто от видовете грах отдавна ги няма.

40 Брой 32, 2014 г.

Над 150 милиона семена се съхраняват в леден сейф при минус 18°С в Института по растителни генетични ресурси в Садово. Растителната генбанка на България е трета в света по богатството на образци от културни и диви растения след това на Русия и Германия. 58 000 са видовете и сортовете, които се пазят при строги условия, а от всеки един има по 2500 семена, разказва д-р Деше-ва.

Българската генбанка обогатява фонда си от 1984 г., когато е създадена. През 2014 г. ще отбележи 30-годиш-ната си история. Първите постъпили образци са на рас-тителни видове от 1951 г. „Имаме генетичен материал как-то на културни растения, така и на диворастящи видове. Най-много са образците от triticum aestivum“, поясни д-р Дешева. Съхраняват се семена на билки и медицински растения, на фуражни, маслодайни, етерично-маслени, технически и на всякакви видове култури, влезли в раз-лични класификации. Тук има не само български видове, но и такива от непознати растения, постъпили по линията на международния обмен. Семена на дървесни видове не се пазят в Садово, но д-р Гергана Дешева информира, че аграрното министерство възнамерява да направи генбан-ка на горските видове.

Съвременният български Ноев ковчег се включва в сис-темата за обмен на данни, наречена AEGIS. Това става с подписания през 2009 г. Меморандум за разбирателство за създаване на Европейската генбанка. Така национал-ната ни съкровищница влиза с изграждането на т. нар.

Тема на броя

Садово пази над 150 милиона образци

Българския кораб на Ной

 „виртуална“ Европейска генбанка, включваща Европейска колекция от „уникални образци“.

Основната цел е свързана с подобряване на координаци-ята за опазването на растителните генетични ресурси в Европа.

Казано образно, ако някога заради някакъв катаклизъм, предизвикан от хората, Земята или Космоса, се унищо-жат зелените съкровища на планетата, семената в малко-то генбанки по света, ще възстановят в значителна степен растителното разнообразие.

41Брой 32, 2014 г.

За да се запазикълняемостта, семената минават през няколко процедури. Първо се

проверява процентът кълняемост на постъпилите об-разци, за да се види дали са достатъчно жизнени, за да оцелеят години наред. Ако пробата покаже, че той е над 90%, се преминава към следващата стъпка – намаляване на влагата в семената. Те се изсушават постепенно, дока-то водното им съдържание не падне до 3-5 %. Процесът продължава 3-4 месеца.

След това семената – по 2500 от образец, се поставят в специална опаковка, от която се изтегля въздухът. Накрая се складират в генбанката. Методът на съхранение позво-лява семената да запазят свойството да се развият в рас-тения и след 150 години. Сред най-дълголетните зародиши са тези на люцерната, а с най-слаба продължителност на съхранение са видовете, които съдържат повече мазнини.

„Кълняемостта на семената се тества в Якобсенов апа-рат“, обяснява д-р Дешева. Първата колекция образци се нарича работна или активна. Семенните образци, по-стъпили от чужбина се изпитват в карантинен участък от научните работници в института в Садово. Създава се ра-ботна комисия, която трябва да прецени качествата им и доколко е ценен изпитваният генетичен материал, за да бъде консервиран в генбанката. Семената за работната колекция също се съхраняват при специални, макар и не толкова строги условия. В помещенията влажността е до 60%, а температурата – около 6° С.

Институтът по растителни генетични ресурси осъщест-вява международен

 безвалутен обмен назародишна плазма. Идеята е научният свят да си сътрудничи в мисията за

опазване на природните богатства. Заедно със семенния материал, заделен за обмена, образците в генбанката стигат до 62 000.

Въпреки големия интерес към старите сортове и видове, семената са недостъпни за практиката.

 Лимецът – само за учени и еколозиПроизводителите на лимец например имат желание да

пробват качествата на някой от 90-те сорта, които се съх-раняват в генбанката, но получават отказ. „Единствено научни работници от сферата на земеделието и ботаника-та, както и природозащитници могат са влязат в програ-мата на института за обмен на семена“, уточни д-р Гергана Дешева.

Семената за дългосрочно съхранение са особено ценни с качествата, които носят родителите. Тук има сортове от културните видове, които вече не се срещат. Те най-често са ниско добивни, но притежават устойчивост към боле-сти и силна енергия, с която издържат на неблагоприятни климатични условия. Ако генният материал не е в резул-тат на селекция, а е оцелял благодарение на естествения подбор, той не е просто ценен, а скъпоценен. И точно защото съхранението на зародишите на растения, които вече не се срещат, е особено важно

Ежегодната издръжка на генбанката излиза около  2 милиона лева за ССА Само за поддържане на отрицателните температури в

хранилището, сметката за електроенергия е близо 6000 лева месечно. В института има и резервен генератор, кой-то се задейства автоматично при прекъсване на електро-захранването.

До 2007 г. издръжката на генбанката се е поемала от държавния бюджет. Но вече седма година тя тежи на финансите на Селскостопанска академия, които пък „ол-екват“ непрекъснато, за да стигнат абсолютния под тази година. В момента трезорът на живот е едно от най-го-лемите разходни пера на академията, чиито годишен бю-джет е 24 милиона лева.

42 Брой 32, 2014 г.

Освен, че открива нови видове, българската наука пода-ва ръка и на изчезващите стари български сортове. Ин-ститутът по овощарство – Пловдив е открил и ще съхрани в генофонда на страната ни 15 ценни, но изчезващи сорта овошки. Свързахме се с доц. д-р Валентина Божкова от института, която се занимава със селекция и генетични ресурси.

Спасяването на 15-те вида е станало факт благодарение на проект по структурните фондове за съхранение на изчезващи видове или стари сортове. Проектът не е нов. Към момента няма средства за нови проекти. Този е завършил през 2008 г. и е бил към Министерството на образование-то и науката. Съдействието се е изразя-вало по-скоро в апаратура, отколкото във финанси, разказа доц. Божкова. Сортовете са спасени като са пре-несени ексито в поле на институ-та. Част от сортовете имат имена, други – не, но всички „са ценни форми с ценни стопански качест-ва“. Няколко вида круши, ябълки (един от тях е Кантарка), череши, кюстендилска синя слива от ра-йона на Трявна. Старите сортове са открити в района на Трявна и Смолян. Учените са се насочили към тези райони благодарение на предварителна информация.

ценни, но изчезващи!?Защо въпреки че са ценни, тези

сортове са били изчезващи? „Заради урбанизацията. Останаха малко хора, които са любители на тези местни сор-тове.“, каза доц. Божкова, “Хората се местят към градовете и изоставят такива лични градини, където са тези сортове.“ Те не са обект на стопанска дейност, по-скоро са любителски, обяснява Валентина Божкова, за-щото модерното овощарство борави с други сортове.

Спасеното богатствоОткритите овошки представляват широка база гено-

фонд, която институтът може да използва в селекцион-ните си програми. А колкото по-широка е основата на

една селекционна програма, толкова по-добре, коменти-ра Божкова.

Спасените видове са ценни не само от гледна точка на генофонд, но и на характеристики. Плодовите сортове, които екипът от овощарския институт е спасил, не се пръскат, изискват по-малко грижи и са типични за райо-ните. Особено тяхно преимущество е, че са особено под-ходящи за биологично земеделие, „дори и само в рамките на домашната градина“, каза доц. Божкова и наблегна на значимостта на качеството на храните.

Където е било, пак ще бъдеПо проекта са подновени стари насаждения на някои от

местните стопани, каза тя – това също е един от начините за съхраняване: не просто видовете да бъдат пренесени

в колекция, а да бъдат запазени на мястото, на което са били, и да се засадят нови дръвчета.

Макар сортовете сега да не са популярни, напоследък много стопани се ориентират

към местни, диви и стари сортове за би-ологично земеделие и търсят посадъчен

материал. Понеже „разсадничарите ня-мат търговски интерес“ да ги произ-веждат, трябва да се произвеждат по специална заявка. „То винаги е така – завърта се един цикъл, идват нови генерации и се преоткриват стари-те неща - че са много ценни“, казва доц. Божкова и допълва: „Овощар-ството е като реликвите – колкото ценно е новото, толкова ценно е и старото.“

Урбанизацията катозаплаха за разнообра-

зиетоВ хода на урбанизацията има голя-

мо застрашаване на старите сортове – с обезлюдяването на селата ценни

местни видове остават на произво-ла на съдбата. „В този смисъл те са

изключително застрашени“, отбелязва Валентина Божкова, но изразява катего-

рична позиция, че старите сортове няма да изчезнат.

Проблем е обаче, че държавата няма ресурс да подкрепи други проекти, а издирването на видове

е скъпо. Институтите от своя страна имат различен тип отговорности и ако няма допълнително финансиране, те не могат да си позволят тази дейност: „доброто желание трябва да бъде финансово подплатено“, завършва доц. Божкова.

Тема на броя

15 стари сортаовошки са спасениДоц. В. Божкова: „Овощарството е като реликвите – колкото ценно е новото, толкова ценно е и старото.“

43Брой 32, 2014 г.

Преди 7-8 години бях чела за лимеца, че е диво жито, запазено още от времето на траките. Реших, че трябва да го потърся и да го насея на 50 декара. По това време гледах 7000 дка. Оказа се, че не е толкова лесно да на-меря семето. Случайно прочетох в едно списание, което си купих за Еньовден, че Емил Елмазов, председател на билкарите в България, предлага лимец. Когато му казах, че съм решила да насея 50 декара, той ахна. Каза, че може да ми даде семе за не повече от 3 - 5 декара. След седмица отидох да си го взема от село Кметовци, Габров-ско и така започна любовта към лимеца. Емил Елмазов ни заведе на полето, където го отглежда, още не беше го ожънал, даде ми да опитам сурово, смели семе, после ни направи хляб и го пробвахме. Бях гладна, но когато изядох една по дебела филия, дълго време след това не помислих за храна.

На следващата година, когато трябваше да жъна, а ли-мецът за разлика от меката пшеница, престоява по-дълго на полето, се оказа, че комбайнерът го беше подминал, защото му изглеждало като бурен. Уточнявам, че лиме-цът расте високо и естествената му среда е сред треви и билки - все пак е диво растение и няма нищо общо с познатите полета с жито.

Така стана, че повече не можех да пратя комбайна и се наложи да го жъна на ръка. Тогава Фондация Солидарно земеделие събра доброволци, около 35 човека - инжене-ри, програмисти, преводачи, журналисти, имаше младо семейство с 6-месечно бебе, всички те изпълнени с енту-сиазъм, ми помогнаха да го ожънем и съберем на снопи.

Зърната се топяха в устата Всички на блокчето в ония есенен ден, опитаха лимеца

суров - не можете да си представите - той се топеше в

Ели Илиева, земеделски производител:

Лимецът оцелял след Чернобил

устата, сладък, с един специ-фичен аромат. Вече бях про-чела книжката за лимеца и от нея разбрах, че е студо и с у х о у с т о й -чив, че издър-жа на всички е к с т р е м н и ситуации. Че е единстве-но растение, оцеляло след Чернобил, че наистина дава нисък добив, но за сметка на това е с високи хранител-ни стойности. От една много възразстна жена от селото разбрах, че когато са работили земята с животни, а им давали шепа лимец за сила.

Лимец vs. спелтаИма объркване между лимец (Triticum monococcum )

и спелтата (Triticum spelta). В действителност те са мно-го различни. Спелтата се състои от няколко подбрани сортове. С лимец със сигурност ще ядете автентична зърнена храна, идваща директно от Твореца, без ни-каква генетична намеса през вековете. На пазара в магазините за здравословни храни се продават много от сортовете древни пшеници, някои от които са наре-чени и лимец.

Разлики има и между стабилния Еднозърнест ли-мец (Triticum monococcum) и останалите видове: дву-зърнестия лимец (Triticum dicoccum.) или динкел, ка-мут (Triticum polonicum), и др. Еднозърнестият лимец (Triticum monococcum L.) е най-древният вид от група-та на покритите или несъщински пшеници, произли-защи от дивото растение, (Тriticum baeoticum Boiss.), и не е променил своята генетична структура спрямо своя див предшественик. Има данни за произхода му отпреди 17000 години. Защо се смята, че еднозър-нестият лимец превъзхожда по качества и генетична стабилност останалите видове? Той е дошъл оттам, откъдето са дошли първите хора, и е останал непро-меним и неизличим диплоид с първичен хромозомен набор от седем хромозомни двойки (2n=14)! И толко-ва. Този набор е същия и в овъглените земни пластове от Неолита, в египетските пирамиди и край стените на древната Троя, същият е и в тракийските могили и в нивите днес. А спелтата е хибрид, произлязъл от фер-мерските ниви.

44 Брой 32, 2014 г.

SOS лозиРазсадникът на Илко Илчев от Нови пазар разполага

с повече от 50 сорта винени и десертни лози. Полови-ната от тях са български, а като най-известни Илчев определи сортовете на Института в Плевен и на „Об-разцов чифлик“ – Русе: „Наслада“, „Дружба“, „Велика“ и „Сияна“. Посадъчният материал се отглежда по съ-временен начин. „Произвеждаме около 500 хил. пър-вокласни лози, в това число десертни и винени.“, каза той.

Илко Илчев сподели опита си, че клиентите търсят повече българските сортове, които са утвърдени у нас, а потребителите са свикнали с вкусовите им качества. „За голямо съжаление, през 1980 г. в България са се произвеждали 80 млн. лози, а в момента всички пепи-нери произвеждаме приблизително 1 млн. – 1,5 млн. лози. Значи 80 пъти е намаляло производството“, кон-статира с нескрито съжаление Илчев. Обяснява си драстичния спад в с „голямата конкуренция и слабата заинтересованост на правителството към запазване българските сортове лози.“

От бранша са отправили предложение към земе-делското министерство да бъде подпомогнато произ-водството на посадъчен материал, но до този момент (12.04.2014 г.) няма развитие по въпроса. Лозарите ис-кат субсидии с цел запазване на българските сортове – „Гъмза“, „Мавруд“, „Памид“. Илко Илчев предлага и друга практика, която успешно е приложена в чужби-на – държавата да дава субсидия от 20-25 ст. на този, който купи лоза от български сорт.

Васил Куртев е земеделски производител, произвеждащ ягоди, къпини, малини, арония и картофи. Насажденията му са в с. Радуил, близо до Боровец.

Къде отиват нашите ягоги?По принцип ягодите остават на българския пазар, но аро-

нията и малините, които произвежда Васил, се изнасят за Гърция. Причината е по-високата цена там. В Южната ни съседка високо ценят качеството на българските плодо-ве. Васил Куртев не крие, че има отлични отзиви за своята продукция и към момента всички количества са заявени.

Във фокуса на вниманиетоОт 5 години Васил гледа арония. В началото никой не я

е търсил и никой не я е харесвал, но тя е „най-стратеги-ческото растение“, обяснява Куртев. Според него това е единственото растение, което когато се консумира, чисти плаката на вените. Освен това действа много добре на кръвното налягане. Поради тази причина нараства осеза-телно търсенето на зърнестия плод. По думите на земеде-леца освен, че аронията е много полезна, е и типично за страната ни растение. Причината едва сега да се наложи на пазара, е „защото сега му направиха реклама“.

Абсурд по българскиВасил Куртев разказва, че отглежда български сортове

семена за картофи, като „Елит“-ът се произвежда в Хо-ландия“. На учудването ни земеделецът отговаря, че хо-ландци изкупуват българските семена и като клас „Елит“ ги връщат обратно у нас на значително по-висока цена. Пътят на българските семена за картофи обаче не спира тук. След като се върнат у нас, Васил Куртев ги приспо-собява към родните условия, докато станат клас „А“ и чак след това посадъчният материал е готов за производство на картофи за консумация.

Защо се стига до този парадокс? Още от началото на 90-те години, „след като ТКЗС-то си отиде“, няма кой да инвестира в опитните станции у нас. Резултатът – „Вече никой не произвежда „Елит“ в България“.

Тема на броя

Аронията-стратегическо растение

Глад за родни сортовеВъпреки този факт, земеделецът е категоричен, че бъл-

гарските сортове няма да изчезнат. „Аз работя с българ-ски сортове от години и има страхотно търсене. Те са стари и изпитани. Работя с тях, защото имат уникални вкусови качества“, допълва той.

45Брой 32, 2014 г.

Има ли разлика в пшеницата, от която са го правили ба-бите ни и тази, с която работят заводите сега или какво се случва с българските сортове – разговаряхме с Пламен Чамурлийски от Добруджански земеделски институт. Той работи в секция „Селекция на зърнено-житни култури“, а отделът му се занимава със съхранение на генетичните ресурси от зърнено-житни култури.

Нивите на древносттаПламен Чамурлийски отговаря за работната колекция.

В нея се съхраняват в полски условия всички сортове, които през годините са създадени от института. Броят им надвишава 80 – обикновена хлебна пшеница и най-стари-те български сортове като №14. Тези стари сортове, ти-пични за България, вече са остарели, не се търсят и не се сеят. Сега са заменени от по-качествени и по-продуктив-ни. За да не изчезнат обаче, се поддържат в естествени условия, на полето. Всяка година се почистват и се запаз-ват като генетична плазма. Другият модел на съхранение е ексито съхранение – в камера, при контролирани усло-вия. По този начин се съхраняват над 3000 селекционни линии и сортове пшеница. Те обаче не са само български, има и от чуждестранни селекционни центрове – от Русия, Украйна, Молдова и Румъния. Тези сортове се съхраняват с цел да се включат в селекционните програми на инсти-тута , обясни Чамурлийски. Нашите също се използват, но генетичната плазма трябва да бъде обогатена, уточнява той, т.е. да се вкарат гени, които са устойчиви на абио-тичен и биотичен стрес, водят до по-високо качество на хляба и до по-високи добиви.

Времената се менят,сортовете същоИнститутът поддържа в начално семепроизводство тези

сортове, които се продават и са най-актуални. Това са най-новите сортове на института – около 40 на брой, обяснява

Чамурлийски – „Аглика“, „Драгана“, „Калина“, „Мерилин“ и др. Дейността на институти като Добруджанския земе-делски институт е свързана с непрекъснато създаване на нови продукти. „Всеки един нов продукт се предполага, че е по-добър от стария и така предлагаме на фермерите повече възможности за реализиране на печалба и за едно стабилно и устойчиво земеделие.“

Традициите са живиПламен Чамурлийски сподели наблюденията си, че на-

последък наистина има инвазия от страна на западноев-ропейските фирми на пазара. Въпреки че потребителите у нас ги купуват, за да ги пробват, „Голяма част от про-изводителите вярват на института. Имат традицията да купуват от нас семена.“ , каза той. Все още институтът успешно продава всичките си сортове на пазара и държи високо ниво на селекция и качество на зърното, допълва Чамурлийски и категорично заявява: „Конкуренти сме със западноевропейските фирми“.

Пламен ни разказа за интересен проект – негов познат от Стара Загора работи върху това да произвежда хляб единствено от български сортове пшеница. Проявил е ин-терес и към стари наши сортове.

Съседите сеятбългарска пшеница„Към много от нашите сортове имаше интерес от страна

на Турция, на Румъния, на Сърбия. Нашите пшеници влязо-ха в тяхната сортова листа – особено в Турция, там се сеят пшеници на института. Всяка година се сключват догово-ри.“, обясни Пламен Чамурлийски. Той определи това като положителна тенденция – интересът говори за качеството на българската продукция като цяло и на продукцията на Добруджанския земеделски институт в частност.

Конкуренти смесъс Западна Европа

Пламен Чамурлийски:

46 Брой 32, 2014 г.

Климатичните условия през настоящата пролет са из-ключително подходящи за развитие на гъбни болести, едновременно с това посевите са в много добро състоя-ние и добивния им потенциал е много висок. За да се достигнат максималните добивни възможности е необ-ходимо културите да бъдат предпазени от заболявания през цялата вегетация. До момента повечето произво-дители успяха да предпазят растенията си от първата инвазия на заболявания, остава обаче проблемът с ви-довете ръжди и септориози. Заболявания, които могат да подложат на риск всички направени до момента вло-жения. Климатичните условия през последните седми-ци дават пълна предпоставка за много добро развитие на тези групи патогени. Този факт съчетан с безупречно доказаното твърдение, че класът и флаговият лист са

двата органа на растението, формиращи до 60% от бъ-дещия добив, дават ясен сигнал, че това е моментът да осигурим реализацията на пълния добивен потенциал.

Портфолиото на БАСФ - световният лидер във фунги-цидите, предлага различни иновативни предложения за опазването на Вашите житни посеви от всички боле-сти. Изборът на продукт обаче трябва да бъде направен според потенциала на полето.

Вече имате възможност да избирате между шест фун-гицида - познатите ви Дует Ултра и Танго Супер, инова-тивния Капало, качественият Алгеро, и новите предло-жения Диамант Макс от концепцията AgCelence, както и специалистът срещу фузариум - Озирис.

Алегро е нашето изключително предложение за вто-рото третиране. Това е фунгицид от най-висок клас, част от концепцията AgCelence, която дава предимства от-въд стандартната растителна защита. Това е и най-из-годният продукт в “premium” сегмента.

След третиране продуктът се разпределя изключи-телно бързо по повърхността и във вътрешността на зелените части на растенията, като по този начин оси-гурява пълното опазване на културите от болести. При третиране с Алегро се намалява синтеза на хормона етилен, (хормон, синтезиращ се при стресови ситуации и предизвикващ преждевременно узряване), в резултат растенията са с подобрена физиология - зелен ефект, активна фотосинтеза и нормална вегетация. Алегро предпазва от преждевременно узряване без да удъл-жава вегетацията.

Алегро успоредно със защитата от болести оси-гурява на културните растения по-пълноценно усвоя-ване на водата и натрупване на хранителни вещества, по-голямо хектолитрово тегло, по-висок и качествен добив. Регистриран е във всички големи Европейски

Второто фунгициднотретиране В житни -

осъзната необходимостза реализация на максималния добиВен потенциал

47Брой 32, 2014 г.

Изключително разпределение на Озирис върху повърхността- видимо напълно по-крити листа.

страни, произвеждащи пшеница, включително Англия, Франция, Германия.

Дует Ултра е качествена формулация на две активни вещества с различен механизъм на действие – епоксиконазол и метилтиофа-нат. Продуктът предлага най-много епоксиконазол на Ултра цена срещу всички болести. Действието му специално срещу септорио-за се оценява като стандарт за качество. Дует Ултра вече е с регис-трация и срещу фузариум.

Поради единственото по рода си продължително действие от 5-6 седмици- Танго Супер и Капало са предпочитани и много ус-пешни продукти за първо третиране заедно с хербицида, но по-ради широкия си спектър на действие срещу болестите и голяма ефикасност са изключително подходящи и за по-късно приложе-ние. Танго Супер е втора година на по-добра цена, а Капало съче-тава три различни активни вещества в иновативната Stick& Stay формулация.

Диамант Макс е новото попълнение от концепцията AgCelence - комбинация от най-мощния триазол и най-новия стробилурин за пълна защита от болести във всички житни. Диамант Макс пред-лага повишена толерантност на стрес от високи температури и засушаване. Това е и водещият стробилуринов продукт на Евро-пейския пазар.

Фузариумът е болест, която се проявява при съчетание на оп-ределени условия (предшественик царевица, валежи по време на цъфтеж), и изисква приложение на фунгицид в точно определен момент. В тези случаи верният избор за защита е новото ни пред-ложение Озирис- Специалистът срещу фузариум, който освен защита от болестта, редуцира и опасните микотоксини. Продуктът е силна триазолова комбинация с две доказано високо ефективни активни вещества (епоксиконазол и метконазол). Той контролира всички болести по листата и класа, но има подчертано силен ефект върху късните болести (фузариум, септория по класа, мрежести петна, DTR, ръжди). Новата технология на формулацията му оси-гурява бързо и сигурно действие, изключително разпределение и ефект “намокряне”. Добрият баланс на добавките във формула-цията значително подобряват прилепването, поглъщането и раз-пределението на двете активни вещества върху и в растението. Ра-

басф - сВетоВен лидер ВъВ фунгицидите!

ботният разтвор достига дори под плевите на класа, всяка капка попада точно там, където е необходимо. Продуктът има мно-го добра устойчивост на отмиване от дъжд. Озирис осигурява максимални добиви и качествено зърно без микотоксини.

С първото фунгицидно третиране опаз-ваме културата от болести, а с второто осигуряваме добива. Двукратното прило-жение на фунгицид Ви осигурява защита на направените вложения, което е гаранция за реализация на пълния добивен потен-циал на културата.

Озирис бързо се абсорбира в структура-та на клетките.

Продуктите на БАСФ и препоръчвани-те дози са специално разработени за на-шия регион и всеки предлага определено действие. Богатото портфолио от фунгици-ди дава възможност на производителите да изберат според потенциала на полетата си и целите, които си поставят, най-подхо-дящата технология или успешна комбина-ция от продукти.

Ако имате нужда от професионален съ-вет за Вашите полета, се обръщайте към нашите търговски представители.

48 Брой 32, 2014 г.

Рекордните 3060 дка слънчоглед бяха засети с двана-десетредовата сеялка Vaderstad Tempo и трактор Case IH Magnum 340 за 24 часа при средна скорост 19 км/ч, като максималната скорост достигна впечатляващите 24 км/ч. Според организаторите от Тайтън Машинъри България АД, официален представител на марките на българския пазар, прецизността на сеитба е била 95-96%.   Полето беше засято със сеитбена норма от 6 250 семена за де-кар на приблизително 5 см дълбочина. Експериментът беше постигнат в стопанството на фирма Агротрейд Kо-мерс близо до село Комарево, област Плевен.

Димо Димов, продуктов мениджър на Vaderstad за Тай-тън Машинъри България, коментира: „Нашата фирма за пореден път доказа, че е компания номер едно на пазара на земеделска техника – с това, че предлагаме най-ка-чествената техника и технологии за прецизно, рентабилно и високопроизводително земеделие”.

„Толкова съм щастлива и невероятно много се гордея с всички вас! Искам да благодаря на всички от Тайтън Маши-нъри, че направихте този рекорд възможен”, каза развъл-нувана Линеа Старк, мениджър комуникации на Vaderstad в първите минути след финала на експеримента.

Трактор Case IH MagnuM 340: здрав, ефективен, с ниски експлоатационни разходи

Тракторът Case IH Magnum, с който беше постигнат ре-кордът, е с мощност 340 к.с. Оборудван е със система за автоматично водене с точност 2,5 см. Всички трактори

от серията Case IH са оборудвани с технологията Efficient Power, чрез която се постига по–нисък разход на гориво и по-дълги сервизни интервали. В същото време тази ма-шина е лесна за употреба и комфортна за оператора. Тех-нологията SCR /Селективна каталитична редукция/, която обработва изгорелите газове извън двигателя, спомага за увеличаване на надеждността на машината.

„Тракторите Case  IH са лидер по отношение на опро-стеност на управлението. Всички имат сходна концепция за управление. Идеята на инженерите е била всеки един оператор, без значение дали кара трактор 100 коня или 600 коня, да може лесно да се ориентира в работната обстановка и добре да оперира с машината. Тракторът е с активен преден мост, което дава изключителна стабил-ност и сцепление при неравни терени и при положение, че прикачната машина има значително тегло.

Тракторът Case IH Magnum е подходящ за средни и го-леми стопанства. Това е основна машина за обработка при този тип земеделци. „Смятам, че в едно стопанство поне една такава машина е наложителна, ако не задължи-телна.”, коментира Свилен Лозанов, продуктов мениджър Case IH в ТМБ.

иновативни технологии за рекорди

Започвайки работа по проектирането на сеялката Vaderstad Tempo през 2005 г., екипът инженери и проек-танти на шведската компания прави проучване на силните и слабите страни на своите конкуренти в този сегмент.

затвърждава лидерството си на пазараза земеделска техника

Рекорд:

49Брой 32, 2014 г.

Целта е да създадат машина с оптимален капацитет, ра-ботеща при висока скорост. Шест години по-късно един иновативен продукт е вече на пазара.

Дванадесетредовата навесна сеялка с твърда рама Vaderstad Tempo се отличава от останалите в своя клас с иновативна технология Power Shoot, която позволява да се използва създаденото налягане в дозиращия апарат, за да се „изстрелят“ семената с висока скорост в почва-та. Така има възможност дори при неравности на полето сеитбата да се осъществява два пъти по-бързо и пре-цизно в сравнение с всички конкурентни машини в този клас. Именно на тази технология се дължи постигнатият рекорд в землището на село Комарево, тъй като тя поз-волява през цялото време да бъде поддържана средна скорост от 19 км/ч. Технологията е патентована от швед-ската фирма и според Димо Димов, продуктов мениджър за Vaderstad в ТМБ, „няма друга сеялка на пазара, която да работи по този начин”. Сеялката е със 70 см междуре-дово разстояние, а бункерите за семена са с вместимост 70 литра, което означава, че с едно зареждане могат да бъдат засети около 500 дка слънчоглед.

цената си заслужава

„Сеялката Vaderstad Tempo е скъпа технология за круп-ните земеделски производители, която обаче постигна по-добри резултати от 24-редова сеялка на конкурентни про-изводители. Така при избора на по-скъпа машина крупните фермери правят най-нисък инвестиционен разход заради високата производителност”, обяснява Румен Лазаров, из-пълнителен директор на Тайтън Машинъри България.

Vaderstad Tempo е проектирана така, че да може да бъде и с торовнасяне. Сеялката е с електрическо дозиране на семена, тор или микрогранули. Може да бъде изключвана ред по ред, за да се избегне двойната сеитба и загубата на ресурси.

Кутиите за микрогранули се предлагат като опция и имат вместимост 17 литра. Те могат да бъдат използвани, за да се осигури начална доза от пестициди. Има възможност микрогранулите да бъдат поставени в сеитбеното легло или на повърхността.

Тайтън Машинъри са горди със сервизното обслужване, което предлагат и което е най-добро в България. „Имаме висококвалифицирани инженери във всеки един офис, на разположение са денонощно“, разказва Димо Димов.

премиера на българска почва

Премиерата на сеялката е била на международния пана-ир Агра в Пловдив през март месец тази година. Успеш-ният експеримент за рекорд в землището на село Кома-

рево е първата сеитба на сеялката и първата употреба на полето. Всъщност това не е първото голямо постижение на сеялката Vaderstad Tempo. Миналата година в Украйна е поставен рекорд при засяване с царевица с 8 редова сеялка от тази серия, като постижението е не само по от-ношение на краткото време, но и на добивите. Подобни експерименти са отличен начин да се покаже продуктив-ността и капацитетът на машината при ограничено време.

Ларс Тилен, ръководител на екипа, който разработва нови машини Vaderstad и продуктов мениджър за Tempo твърди: „Трудно е да се направи такъв рекорд със слънчоглед, за-щото сеитбата на тази култура е много по-трудна, откол-кото на царевицата. В много райони на Източна и Южна Европа слънчогледът е много популярна и важна култура.” Според него тази машина се вписва много добре в големи стопанства и землища, каквито има в тази част на Евро-па. В момента на българския пазар се предлагат всички разновидности на сеялките Tempo (прикачни, навесни, с твърда и телескопична рама). Само в Плевенския регион работят около 10 броя шест и осем редови сеялки.

партньорство без резерви

Илиян Андронов, е управител на Агротрейд Комерс ООД, дружество, което обработва около 50 хил. декара земеделска земя в няколко землища в община Долна Митрополия. Занимава се със земеделие от 11 години и по негово мнение: „Нямаш избор освен да работиш с високотехнологични и производителни машини. Такава сеялка има приложение основно при големи стопанства.”

Илиян работи с Тайтън Машинъри повече от 9 годи-ни и казва, че без всякакви резерви е доволен от парт-ньорството си с фирмата. Има вече закупен инвентар с марката Vaderstad, но при Vaderstad Tempo е впечатлен от бързината, с която сеялката работи, и се надява през следващата година кооперацията да закупи поне една та-кава сеялка. Разказва, че около 95% от машините му са доставени от Тайтън Машинъри и това не е изненадващо. Vaderstad инвестира около 10% от печалбата си в раз-война дейност и разработване на нови технологии. Ларс Тилен сподели, че екипът му постоянно търси начини да оптимизира резултатите при всички продукти на марка-та. Той разкри, че в момента активно се работи върху оптимизиране на качествата на култиваторите Carrier и Topdown, които също работят при много висока скорост.

Организаторите на експеримента от Тайтън Машинъри обявиха, че на определен интервал от време ще наблю-дават полетата, предоставени за експеримента от Илиян Андронов и партньора му Марин Маринов, за да устано-вят каква продуктивност е постигната.

50 Брой 32, 2014 г.

Алтернативните пътища до родните продукти бяха пред-ставени на форум, подкрепен от Агрозона

„Онлайн магазин за български и европейски стоки по-крива пазар от 42 млн. души в САЩ“, това каза чрез видеовръзка Калин Пенчев, създател и собственик на електронния магазин www.malincho.com по време на конференция „Онлайн продажбите на храни и различните модели на доставка“, организирана от „Регал“ с медий-ното партньорство на „Агрозона“. Форумът се състоя на 15-ти април в София.

Жажда за родни стоки„Хората имат жажда за български продукти“, каза Калин

и допълни, че когато наближат празници, всичко българ-ско се търси. „Общо взето вие гледате само навън, а ние само към вас“, каза той.

В асортимента на предлаганите от неговия сайт продукти влизат типично нашенски изделия, произведени в Бълга-рия, като краве сирене и бонбони лукчета. Той предлага дори замразени баници. Тъй като разстоянията в САЩ са големи, с бързо развалящи се продукти се търгува обик-новено при студено време. Калин Пенчев обясни, че хо-рата поръчват планирано и в по-големи количества, а не единични стоки, защото трябва да покрият цената за дос-тавката. За в бъдеще Калин обмисля да отвори магазин и на Западния бряг, а към момента разпраща български и европейски храни от Ню Джърси. „Хората просто умират за България“, емоционално констатира той от видеосте-ната и накара мнозина от присъстващите да се просълзят.

От малкия производителдо интернет потребителяСцената на семинара събра представители на няколко

интернет платформи за пазаруване на продукти, произве-дени от малки производители. В дискусията се включиха Александър Ангелов от www.bgbakalia.com , Илия Пчела-ров от www.semka.org , Николай Генов – www.hrankoop.com , Свилен Класанов – www.sunmoon.bg , Силвия Ма-теева от www.selskatrapeza.bg – все сайтове за онлайн продажба на храни; и Благовеста Василева от „Дивата ферма“(земеделец и производител на био месо). От поди-ума на събитието участниците доказаха, че у нас малките производители могат да намерят пазар и потребители на

Тенденции

Онлайнхрани

51Брой 32, 2014 г.

продукцията си, макар и по алтернативни на супер-маркетите начини.

Локалното потребление:мисията е възможнаСилвия Матеева разказа, че в платформата „Сел-

ска трапеза“ може да бъде регистрирано произ-водството дори на една баба на село, независимо в колко ограничено количество е. Платформата не е посредник между потребителите и производители-те, а само предоставя информация за производи-тели, които предлагат даден продукт. От там ната-тък контактът е в ръцете на купувача. Той може да отиде директно до фермата, за да вземе покупката си. Предимство на сайта е, че дава възможност за локално потребление, тъй като може да се търси по райони. Производителите могат да изложат на виртуалната си сергия до 3 продукта безплатно, а за повече има такса на седмична база.

У нас има пазарза биологично месоБлаговеста Василева каза, че 80-90% от храната, която

семейството й произвежда, е от собствено производство. „Аз имам една мечта: нашите деца в България да се хра-нят с истинска здравословна храна“, сподели Благовеста. За „Дивата ферма“ вече сме Ви разказвали в „Агрозона“. Съсобственичката й сподели, че до 2013 г. стопанството е изнасяло изцяло продукцията си. През 2013 г. година обаче са решили, че ще търсят реализация на биологично сертифицираното си месо изцяло на българския пазар и са успели да продадат всичките си 100 телета.

Модерният прочитна бакалиятаwww.bgbakalia.com e стартирала като платформа преди

2,5 г., като си е поставила за цел да бъде връзката между малки производители от чисти райони и потребителите. Днес електронният магазин работи с около 60 произво-дители на ротационен принцип, за да могат да представят различни фирми на своите клиенти. Александър Ангелов отбеляза факта, че магазинът му има доста сериозна кон-куренция, което е хубаво както за родните производите-ли, така и за потребителите.

Хранителните кооперативиНаред с виртуалните магазини нараства броят и на хра-

нителните кооперативи у нас. В София те са 2, във Ва-рна са 4, има също и в Пловдив, Бургас и Велико Търно-во, каза Николай Генов. Неговият мотив да бъде част от „Хранкооп-София“ е желанието му „заедно с производи-телите да направим така, че да имаме чиста храна и в го-лемия град“. Към момента Хранкооп-ът има 180 членове, които не се интересуват от търговския вид на храната, а от нейното качество. Организацията е затворена общ-ност. Влизането в нея става само с препоръка на неин член и първоначална поръчка чрез него.

Да се разработи пътятот фермата до градаОтворен за поръчки е сайтът www.semka.org (за „Сем-

ка“ също сме разказвали в сп. „Агрозона“ – бр. 30, стр.

66). „Наблягаме на пресните плодове и зеленчуци“, въпре-ки че те трудно се съхраняват и транспортират, каза Илия Пчеларов. Той обърна внимание, че трябва да се разра-боти пътят от фермата до града.

По време на дискусията Благовеста Василева отбеля-за, че Наредбата за специфични изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от живо-тински произход (Наредба 26) не е направена за малкия производител. Съгласно нея храната от малки ферми на практика е нелегална.

Свилен Класанов от www.sunmoon.bg сподели своя опит в разпространението на продукцията на малките фермери. Той разказа за проекта „Кон с каруца“, чиято идея е била „всеки земеделски производител да си даде продукцията и тя да стигне до правилните места в гра-довете“. Проектът обаче се оказал „меко казано неуспе-шен“, тъй като се сблъскал с огромна липса на доверие и последиците от това, че не е бил рекламиран. Свилен Класанов обърна внимание, че няма как качествената продукция да бъде с ниска себестойност.

Оказва се, че въпреки че на малките производители им е трудно да стигнат до рафтовете в търговските вериги, алтернативни пътища има. Те все още са неутъпкани и тесни, но надеждата е, че един ден ще станат магистрали.

Анета СТЕФАНОВА

52 Брой 32, 2014 г.

Моят бизнес

Светлана ПЕТКОВА

Светлана Иванова от Габрово е в състояние да предиз-вика и най-закоравелият гражданин да грабне биохумус и да започне да отглежда домати, ако не на полето, поне на балкона си. Тя е млад фермер, има калифорнийски червеи в землището на габровското село Копчелийден, което се намира по пътя за Велико Търново. Започва да се занимава със земеделие уж случайно, но от вдъхнове-ния й разказ е очевидно, че е намерила призванието си. „Най- хубавото на земеделието е това, че съвсем скоро виждаш резултатите. В момента в който засадим зелен-чуците веднага започваме да си представяме как берем плодовете“, смее се младата жена , очарована от чудото на градинарството. Нейната история е типична за стар-тирането на дейността на почти всички млади фермери в България. Първоначално обсъждат със семейството, че биха могли да стопанисват наследствени земи без пре-парати и попадат на възможностите, които дава Програ-мата за развитие на селските райони. Насочват се към калифорнийските червеи.

На килограм илина квадрат „Бях толкова смешна в неведението си за тази стока, че

хората, които ми ги продаваха се забавляваха с мен. Пита-ха ме: Как ги искаш на килограм или на квадрат?“, спомня си тя. В крайна сметка започва с два квадрата, които по-степенно увеличава за добив на биохумус. Оказва се, че не е толкова проста работата, защото практиката показала, че не е точно така, както пише в интернет за отглеждането на непретенциозните гадинки. И ако мрежата дава съвети , че се хранят на 15 дни и се поливат на три, се оказва че през лятото се нуждаят от вода всеки ден, а при 25 градуса те са много по-гладни и ядат много по- бързо.

От калифорнийските червеи, през самораслите тикви, до изобилието от домати, за всичко това ни раз-казва младата фермерка Светлана Иванова

За земеделието с любов

53Брой 32, 2014 г.

Горски тор,трева, отпадъциНай- често използваната суровина е горският тор, расти-

телни отпадъци, но и хранителни. Неприятната миризма, която всъщност отблъсква хората може да се неутрали-зира като се поставят вестници и картони, които абсор-бират това, което се отделя при гниенето. Оборският тор също се използва, но трябва задължително да се пресее, установила е младата фермерка, защото може да са ос-танали камъчета например.

РеализацияИнтернет страница, направо от фермата и в магазин в

София. Това са трите начина по който засега продава продукта си Светлана Иванова. Магазинът в София е до Якоруда, където работят нейни приятели. За да избегне излишно разходване на средства, тя кара наведнъж раз-лични разфасовки и така спестява разходите за доставки чрез фирми.

Лимецови полета Семейството разполага със свободни площи, които към

този момент отдава под наем, за да не пустее земята. В плановете им обаче влиза идеята да започнат самите те да ги обработват в подходящ момент, когато могат да си позволят и средства за инвестиции. „Тъй като площите са в съседен окръг, на първо място ще започнем с лимец, защото той е най-непретенциозен и издръжлив“, обясня-ва младата фермерка. След това могат да продължат и със зеленчуци и овошки.

Собствена опитна градинка Едно от най- важните неща за бизнеса в производството

и продажбата на биохумус е личният опит в отглеждането на растенията. Това е изводът до който стигат Светлана семейството й. Те всички са градски хора, но с отношение към земеделието и ярки спомени от градините на баба й. Никой от тях обаче не се е занимавал с професионално градинарство. Това им помага да подходят нетрадицион-

но, много да четат и да откриват неща, които убягват на земеделците, убедени непоклатимо в непогрешимостта на своите знания и опит. В крайна сметка единодушно се решава, че за да са ефективни, трябва сами да тестват ефекта на произвеждания биохумус върху растенията. Така създават собствена зеленчукова градина. В нея се отглеждат на първо място домат, зеленчук повсеместен любимец на цялата страна, много лук, чесън, зелен фа-сул, царевица и др. Най-любопитна е историята с тиквата, която сама се е насадила. „От мен да го знаете, когато едно растение се самозасади, ако не го изкорените, със сигурност ще оцелее“, убедена е Светлана Иванова.

Бели и жълти,за всичкиВ крайна сметка коренът от тиква растял на воля в би-

хомуса, а те просто го поливали, защото видели че с него излизане на глава няма. Толкова тикви се родили, разда-вали на съседи, приятели, килерът и мазата се преръпл-нили, а тиквата не спирала да ражда. „А може би корените да бяха и два, защото се раждаха в началото бели тикви, след това жълти“, смее се стопанката. За да илюстрира магическото действие от съчетанието на биохумуса със самопосадилата се тиква, тя разказва историята с тяхна съседка. Дошла и се оплакала, че много обича тикви, но годината, според нея била много лоша за този зеленчук. Тогава майка й ахнала, отворила мазата, пълна с тикви и казала нетърпеливо „Моля ти се, вземай колкото можеш да носиш, и пак се върни.“

Биохумусът може да се сложи на цялата площ или само около растението. Изцяло в биохумус може да се сложи семе, и то няма да прегори. Той е с бавно отделяне, ако растението има 200 мл от този продукт и не го оползот-вори, остава, така че и следващото растение го ползва, докато другите торове влизат в подпочвените води, за-мърсяват ги, но не хранят последващата растителност. При торенето с биохумус стеблото е стабилно и така рас-тението придобива имунитет и по- лесно се справя с вре-дителите.

МанаВъзможно е да се получи мана, която поразява листа-

та, но ако растението се напръска с разтвор от биоху-мус, останалата жива част от него възстановява целия организъм и то не загива. Така не се ползват химически препарати, а едновременно с това се придобива устойчи-вост срещу вредителите. Защото всъщност трябва да си здрав, за да се противопоставиш на болестите.

Картофи и краставициСпоред конвенционалните земеделци, ако сложите кар-

тоф в тор ще се получи голям и кух картоф. Тяхното твър-дение се обяснява с това, че картофът ще получи много азот и ще стане кух.

„Аз направих опит, слагайки картофи в биохумус, те ста-наха големи, мерих ги стигаха до 23 см, издължени - да,

но не бяха кухи. Обясних на такъв един човек защо не са. А именно, когато се тори с оборски тор има голямо съдържание на азот, но червеят прави друга тор, която не е с високо съдържание на азот.“, разказва Светлана.

Вълшебните доматиВ опитната градинка най-много са тествали домати, за-

щото са любим зеленчук на цяла България. Ползвали са разсад от съседите, които имат всякакви сортове.

Когато опитва вече готовия домат, Светлана установява с блаженство, че това е доматът, който е гледала баба й. „Този домат беше с толкова тънка ципица, че тя мо-жеше да се отдели.“ „Биохумус сложихме при поставя-нето на самото семе в кофичката за разсад, после при пикиране на разсада. Съотношението е половината био-хомус половината пръст. Забелязахме спрямо другия раз-сад по-бърз растеж, но и по-силно растение.“, допълва младата фермерка. По-късно стеблото става по-плътно, което позволява на растението да е по-високо и да полу-чи повече светлина. А това влияе на добива, защото при по-голяма листна маса има повече хранителни вещества, респективно се раждат повече домати. „Така нашите до-мати станаха толкова високи, че не можехме да ги берем. Баща ми е висок 1,83 м и се налагаше да ги навежда, за да ги достигнем.“, смее се Светлана.

царевица с второ коренище,лукът и чесънът полудяват.При царевицата ефектът при торенето е удивителен -

появява се второ ниво на коренова система, което озна-чава, че така тя има възможност да се храни и пие вода много повече и става по- устойчива.

Важно е да се знае, че ако лук и чесън се торят с обор-ски тор, той трябва да е добре угнил, защото в противен случай се получава нитратна бомба. Биохомусът им се от-разява отлично, защото те са с плитка коренова система, а биохумусът разрохква почвата, пропуска водата отгоре, но я задържа в долния слой, и така има влага непрекъсна-то. А при разрохкана почва, въздушната влага през нощта влиза и долу, а растението не страда от суша.

Личен опит

Брой 32, 2014 г.54

56 Брой 32, 2014 г.

Анета СТЕФАНОВА

Тютюнът е сред културите, които традиционно се от-глеждат у нас. През 2010 г. по данни на Министерство-то на земеделието и храните страната ни е произвела 83 601 тона от златните листа. Според документа „Основи на стратегията на България за преструктуриране и развитие на тютюнопроизводството“, ако това ниво на производ-ство на техническата култура се запази, България ще се превърне в най-големия тютюнопроизводител в Европей-ския съюз. Противоположна тенденция констатира Нико-лай Вълканов от Института за пазарна икономика. В свой анализ за „Агрозона“ (бр. 29) той посочва, че производ-ството на ориенталски сортове в основните държави из-носителки – България,Турция, Гърция и Македония, спада устойчиво в периода 2009-2011 г.

СагатаКакто в много сектори у нас, и в тютюнопроизводството

има немалко проблеми. В края на март производители на никотиновото растение започнаха протести, понеже око-ло 150 т. от продукцията им остана неизкупена. До еска-лация на протестната вълна обаче не се стигна, тъй като от „Булгартабак“ обявиха, че ще изкупят цялото количе-

ство нереализирана продукция.Поредната глава от романа „Тютюн“ се разви в началото

на април – зам.-министърът на земеделието Бюрхан Абазов обеща, че до края на месеца производителите ще получат националните доплащания. Междувременно стана ясно, че тези, които са отглеждали сортова група „Басми“, ще полу-чат най-голяма помощ – по 3 лв. на кг, а най-малко ще са средствата за сорта „Вирджиния“ – 96 ст./кг. Нови протести предизвика и решението „Басми” да бъде субсидирана с две ставки в зависимост от премираното количество през референтния период 2007-2009 г., отбелязва анализаторът. За да си гарантират добри доходи от ароматното растение, фермерите трябва да се ориентират към окрупняване на площите, смята Вълканов. И въпреки че той застъпва те-зата, че националните доплащания не са инструмент, кой-то трябва да продължи да се прилага, тази година сумата, които се разпределя между тютюнопроизводителите, е 100 млн. лв, т.е. повече от миналогодишния целеви бюджет, а надеждите на бранша са догодина тя да е 120 млн.

Още глави за донаписванеЩо се отнася до регулирането на сектора, предстоят и

новости. Абазов подкрепи заложения в предложението за промяна на Закона за тютюна и тютюневите изделия текст да се създаде Камара за тютюна. Отсъствието на такъв орган затруднява работата на земеделското минис-терство и се налага държавата да бъде арбитър в частни отношения. Функциите на камарата ще бъдат посредни-чески между производители и търговци на техническа-та култура, те сами ще се договарят за началото и края на изкупната кампания, за количеството и качеството на продукцията. Другото административно решение е да се направи регистър на тютюнопроизводителите. В него ще се посочват площите, на които се отглежда растението, произведените и продадени количества.

Един различен погледПредвид все по-строгите мерки за ограничаване на тютю-

нопушеното може би е редно да се замислим и за алтерна-

Тютюнът:алтернативи

57

тивна употреба на ароматните листа. Въпреки че от десе-тилетия насам растението се отглежда в страната ни, все още у нас не се използва големият му енергиен потенциал.

Тютюнът произвежда повече биомаса от която и да е друга земеделска култура, посочва сайтът newagriculture.com. Една четвърт от растението е целулоза, а съдържа-нието на трудния за преработване лигнин, е ниско. По тази причина тютюнът набира популярност като суровина за производство на биоетанол, а технологиите за произ-веждането му бързо напредват. Макар че има специален сорт тютюн, който може да се отглежда с енергийни цели, отпадъчната биомаса от традиционните сортове също би могла да намери приложение в енергопроизводството.

ЕнергияВ материала си „Тютюнът като енергийна култура с ви-

сок екологичен потенциал“ доц. д-р Христо Бозуков по-сочва: „Потенциалът на растителните остатъци от произ-водството на тютюн в България от около 100 000 тона, се равнява на 20 000 тона нефтен еквивалент.“ Основната част от биомасата, формирана от растението, се пада на стеблата – 60%. Те биха могли да се преработят в пелети и брикети и да се използват като въглеродно неутрален източник на енергия. Освен за твърдо гориво, тютюневи-те стебла намират приложение и като суровина за биогаз. Относно вредните газове, които се отделят при изгаряне на растението, доц. Бозуков, сравнявайки дима от тютю-невите стебла с дима от чамовата дървесина, пише: „Съ-държанието на катран и въглероден монооксид в дима от чамова дървесина (с изключение на дима от стебла на сортова група Виржиния) превишава съдържанието им в тютюневите стебла.“ Относно съдържанието на никотин в дима от тютюневи стебла Бозуков посочва, че то е под границата на количествено определяне.

Джаули вместо отпадъциТютюневите семена също имат богат енергиен потен-

циал, поради високото съдържание на мазнини – 30-35%, обръща внимание Бозуков. Всяка година тютюнопроиз-водството у нас генерира голямо количество семена, кои-то вместо да се оползотворят, биват заорани.

Вместо да се унищожава, негодната за пазарни цели продукция може да се превръща в ценна енергийна су-ровина. Това от една страна ще редуцира отпадъците от земеделието, а от друга страна ще донесе приходи. Не на последно място оползотворяването на тютюневите оста-тъци има и екологично преимущество – ще осигури чиста енергия.

Всичко еинтереси!Настрани от енер-

гийния дискурс – тютюноп-роиз-

водството е, и винаги е било, крайъгълен камък на политически дебати и инструменти за влияние. По три лева на килограм обеща наскоро лидера на ДПС, Лют-ви Местан, на производителите на златните листа, като компенсация за ниските изкупни цени. Цитиран от БНР Местан каза още: „И най-голямата новина, заради която настоявам много сериозно да помислите и така да гласу-вате на 25 май … през следващите седем години, считано от първи януари, акцентът пада върху малките произво-дители - тези, които обработват от пет до десет декара земя, а това са всички родопчани. Те ще получават до 1 250 евро годишно.“

Без да коментираме фактологията в думите на полити-ческите лидери, както и източника на средствата за мал-ките производители и това кой всъщност накланя везните в тяхна полза, можем да обърнем внимание, че ако стра-ната ни върви срещу политиката на Европа по тютюне-вите въпроси, едва ли ще стигне далеч. Но, слизайки от вълната на популизма, можем да се огледаме и да устано-

вим, че за производителите на ароматните листа има алтернативи, които могат да бъ-

дат използвани, генерирайки не само приходи, но и

най-важното – живот за селските райони.

пРедлага ефекТивно Решениена пРоблема с бРашнесТаТа мана в лозяТа

продуктите на баЙер успешно се справят с бо-лестите и заплевяването в лозовите масиви

Първото специализирано лозарско мероприятие за го-дината организираха от БАЙЕР – България. По време на презентацията, състояла се на 10 април в Поморие, бяха предложени нови идеи за растителна защита в лозята. Златко Димитров, регионален представител на фирмата за Югоизточна България, изтъкна колко е важно опазването от болести в критичните моменти и запозна присъстващите над 75 лозари с продуктите на компанията.

профаЙлър и луна експириънс са наЙ–доброто решение за едновременна защита от същинска мана и брашнестата мана.Според Димитров основно предизвикателство през по-

следните години е справянето с брашнестата мана. Съ-щинската мана не е изчезнала, но продуктите на БАЙЕР против нея вече са познати и лозарите, които ги използват, нямат проблем с тази болест. Един от ключовите моменти при извеждане на борбата срещу болестите в лозя е едно-временното справяне с мана и брашнеста мана, като ком-бинацията от продукти трябва да бъде еднакво ефективна и с еквивалентно последействие, за да могат третиранията да се извеждат едновременно. Ето защо беше обърнато особено внимание на новото предложение – комбинация-та от ПРОФАЙЛЪР и ЛУНА ЕКСПИРИЪНС, които действат ефективно срещу обикновена и брашнеста мана. ЛУНА ЕКСПИРИЪНС съдържа нов клас SDHI химична група, срещу която не е изградена резистентност и успешно се

справя с брашнеста мана при чувствителни сортове и про-блемни региони. Продуктите гарантират защита за период от 14 дни, дори при изключително тежки условия. Най-до-бре е да се използва превантивното действие на комбина-цията, осигурявайки висока устойчивост срещу болестите, като се стимулира естествената имунна защита на лозата. Двата продукта се справят отлично и в условия на лечебна и антиспоролантна ситуация. Златко Димитров отбеляза, че най-добрият момент за прилагане на продуктите е около цъфтежното третиране, когато е най-важният и най–риско-вият период.

зелен ефект за по-добро натрупване на захари и запазване на влагата в растението при засуша-ване

Интересът на присъстващите лозари беше предизвикан от пакетното предложение на МЕЛОДИ и ФЛИНТ МАКС, наследници на добре познатия комбиниран продукт на БАЙЕР - ЕКЛЕР. Пакетът се нарича ЕКЛЕР ПРОФИ и е на-сочен към професионалистите лозари. Той има подобрено действие срещу същинската мана и допълнителен антис-трес (зелен) ефект. Зеленият ефект на ФЛИНТ МАКС стиму-лира по-доброто натрупване на захари и запазва влагата в растението при засушаване. МЕЛОДИ притежава две ак-тивни вещества с различен механизъм на действие, които осигуряват висока ефективност. Бяха представени и добре познатите продукти ВЕРИТА и ФАЛКОН. Употребата на ВЕРИТА инхибира почти всички фази от жизнения цикъл на маната и позволява дълъг интервал между третиранията. ФАЛКОН има предпазно, лечебно и изкореняващо дейст-

Брой 32, 2014 г.58

вие. Препаратът се усвоява много бързо от растението и притежава висока устойчивост на отмиване от дъжд.

баста – решението на проблема с плевелите

Решението на проблема с плевелите се казва БАСТА. Хербицидът има контактно действие срещу едно- и многого-дишни житни и широколистни плевели. Ефектът е мигновен и се забелязва още на 4-5-ти ден, като в същото време е напълно безопасен за лозите.

петю бушнаков, управител на фирма “здра-вец”: фирма баЙер предлага едни от наЙ-ка-чествените продукти на пазара

Петю Бушнаков е управител на фирма “Здравец”. Об-работват 1 600 дка винени лозя в района на местност-та Побити камъни край Варна. Отглеждат над 20 сорта, като 85% са бели, а 15% - червени. Активно използват продуктите на БАЙЕР и Петю смята, че немският консор-циум предлага едни от най-качествените продукти на па-зара. Заради близостта на Черно море имат проблеми с високата влажност и съответно с брашнестата мана, които ефективно решават с продуктите ПРОФАЙЛЪР и ЛУНА ЕКСПИРИЪНС. Бушнаков е категоричен, че ще продължи да разчита на продуктите на БАЙЕР.

благодарение на продуктите на баЙер вин-пром “карнобат” успява да опази лозята си чисти от болести

Главният агроном на винпром “Карнобат” Душан Няго-лов разказа, че фирмата обработва 20 000 дка лозови масиви, като отглеждат 24 сорта. Използват новия продукт ПРОФАЙЛЪР за обикновената мана. Няголов обясни, че разчитат на продуктите ВЕРИТА и МИКАЛ ФЛАШ, за да се преборят с маната и екскориозата. Против брашнестата мана използват ФАЛКОН. Сега залагат и на новия продукт ЛУНА ЕКСПИРИЪНС, но използват и ФЛИНТ МАКС. “Бла-годарение на продуктите на БАЙЕР винпром “Карнобат” успява да опази лозята си чисти от болести. Препаратите имат дълго последействие, което води до намаляване на разходите. Видим е и зеленият ефект върху лозята”, споде-ля Душан Няголов. Срещу плевели използват хербицида

БАСТА, който е с контактно действие. Продуктът не само се справя с плевелите, но и почиства харизите по стъблата, което спестява много време и средства.

фирма баЙер е незаменим помощник на ви-нарска изба “старосел” и неЙните служители са винаги насреща Русе Недев е агроном на винарска изба “Старосел”. Из-

бата разполага с 500 дка лозя, като предстои засаждане-то на още. Отглеждат основно 5 сорта. Недев споделя, че фирма БАЙЕР е незаменим помощник и нейните служители са винаги насреща, във всеки един момент, с точните съве-ти и решения на проблемите. Често се налага да се правят консултации на място – на масива. В Старосел са изключи-телно доволни от продуктите на БАЙЕР и добре познават новия продукт ПРОФАЙЛЪР, като вече са се уверили във впечатляващо дългото му последействие и устойчивостта към отмиване при валежи. Сред предпочитаните продукти са ВЕРИТА, МИКАЛ ФЛАШ и БАСТА. „Първите два реша-ват проблемите с маната, а БАСТА не дава шанс на пле-велите да се развият в масива, като резултатите винаги са отлични“, обяснява Недев. След презентацията земеделците имаха възможност да

зададат своите въпроси на специалистите от БАЙЕР, а дис-кусиите продължиха в неформална обстановка.

59Брой 32, 2014 г.

60 Брой 32, 2014 г.

Средната млечност на кравите у нас е от порядъка на 3 675 литра годишно. Нивата са сходни с тези в Русия. За сравнение в ЕС този показател е 6  047, а в САЩ – близо 10 000. По време на семинар, организиран от Де-партамента по земеделие на Американското посолство у нас специалисти от реномирани университети в САЩ изтъкнаха, че в страната ни функционират изключително модерни млечни ферми, в които млеконадоят на животно може да бъде сравнен с този отвъд океана, но общото ниво на модернизация на фермите и използването на ге-номиката като метод за селектиране на животни с висока млечност у нас е изключително ниско и това рефлектира върху незадоволителния усреднен резултат.

Оказва се, че през 1945 г. в САЩ млечните крави са били три пъти повече отколкото са сега, но благодарение на селекцията и геномиката днес този намален брой на животните дава четири пъти по-големи количества мляко, отколкото е произвеждала страната тогава. Използване-то на изкуственото осеменяване и правилното хранене са най-важните фактори за постигане на високи резултати в млечната ферма, твърдят специалистите. Цифрите гово-рят, че у нас 50% от възпроизводството в стадата става чрез изкуствено осеменяване, докато в САЩ този про-цент е 70.

Генетичните подобрения на стадата, които набират все по-голяма популярност, както в САЩ, така и в ЕС, са ос-новани на програми за генетична оценка. Оценяват се добивът, физическата годност, типът и особеностите на животното при отелване. Двата основни метода, чрез кои-то може да се прави това, са селекцията и геномиката. Селекцията е бавен и скъп процес. Тестването на потом-

Генетични подобрения за повече месо и млякоБългария е на едно ниво с Русия при млечността на кравите

Обединението иобмяната на опит в основата на успеха

Семинар, посветен на месното и млечното животно-въдство и организиран от Департамента по земеделие на Американското посолство у нас, се проведе в Стара Загора. Тракийският университет бе домакин на съби-тието, а въпреки, че в страната ни животновъдството се счита за „изчезващ сектор, Зала 1 на елитното учеб-но заведение не можа да побере хората, които имат интерес към темата.

Проф. Иван Станков, ректор на университета откри събитието. „Страната ни трябва коренно да промени отношението и подхода си към животновъдството“, каза той. Мартин Хени, аташе по земеделските въ-проси, изказа своята благодарност за постоянната подкрепа, която Тракийския университет оказва на ра-ботата на Департамента по земеделие на посолството на САЩ у нас и допълни, че успехът на съвместните проекти не би бил възможен без съдействието на екс-перти от Министерство на земеделието и храните, на развъдните организации и неправителствения сектор, както и на Фондация „Америка за България“. Майкъл Хени изтъкна също безценния опит, придобит от мно-зина родни животновъди и учени, по време на посеще-ния за обмяна на опит в САЩ по програмите Кохран и Бурлог на американския департамент по земеделие. Сред присъстващите в залата бяха мнозина от стипен-диантите по програмите, чиято дейност е свързана с животновъдството. Те изразиха готовност да споделят придобития опит със своите колеги от бранша.

61Брой 32, 2014 г.

ството за производствени особености трае между 3 и 4 години от осеменяването, което означава, че един бик ще е навършил минимум 5 години, преди да е готова първата му оценка. Освен това разходите за тестване на потом-ството са от порядъка на 25 – 50 000 $. За да се избегнат проблемите, свързани с разходите и времето, на помощ на фермерите се явява геномиката – науката, която изу-чава как е организиран геномът (ДНК) на даден вид и как той влияе върху всички негови белези. Благодарение на геномиката се постигат все по-добри резултати при про-дуктивността на говедата както в млечното, така и в мес-ното направление.

Учените изтъкват, че геномиката в своята същност не представлява модификация или манипулация на гените.

Експертите говорят- Г-н Зибер, В своята презентация споменахте, че пред-

вид напредъка на генетиката и геномиката, стопаните ма-сово ще се насочат към развъждане на породи, селек-тирани да дават повече месо или мляко. Не крие ли това опасност за биоразнообразието?

Мартин Зибер: Нормално е стопаните да се стремят към ефективност в производството си и съответно към по-големи печалби. Работа на развъдните организации и генните банки е да съхранят видовете, а работата на биз-неса е да генерира повече приходи.

- Пътували сте много, къде ви се струва мястото на Бъл-гария на световната говедовъдна сцена?

Боб Кайзер: Вие определено има накъде да повишите млечността на своите животни и това на този етап може да стане чрез повишаване качеството на фуража. Има-те всички предпоставки да се превърнете във фактор на пазара на месо и мляко, но трябва да се стремите към по-голяма ефективност на производството.

- Какво е Вашето мнение за млечните квоти и как счи-тате, че ще се отрази тяхното отпадане върху производ-ството на бялата суровина у нас?

М.З.: В САЩ квотните системи като цяло са нераз-

ЛекторитеД-р Мартин ЗиберМартин Зибер е роден и получава докторската си

степен в южна Германия. Специализира в Айова, САЩ. Той работи като учен по въпроси свързани с млечното животновъдство във Федералната научна лаборатория по Програмата за подобряване на качеството на жи-вотните в Бествил, щата Мериленд. Работил е и като директор на Отдела по международни отношения към Националната асоциация на селекционерите в живот-новъдството в Колумбия Мисури, като основната му работа е била свързана с програмите за търговия с Американска генетика и програми за по-широко при-лагане на изкуственото осеменяване с над 60 страни. Понастоящем д-р Зибер работи с Американския де-партамент по земеделие по няколко експортни промо-ционални програми в САЩ и по света. През послед-ните седем години той има консултантски проекти с Филипините, Тайланд, Индонезия, Пакистан, Шри Лан-ка, Колумбия, Венецуела, Мексико, Русия, Ирак, Тур-ция и Казахстан.

Почетен Проф. Робърт КайзерРобърт Кайзер е отраснал в малка ферма в северо-

западен Уисконсин, където се отглеждат различни ви-дове животни. Боб завършва Университета на Уискон-син, където получава бакалавърска степен по аграрно образование. Завършва своята магистърска степен по млечно говедовъдство и оттогава работи като обучител в млечния сектор. Робърт Кайзер е почетен професор на Университета в Уисконсин - Службата по съвети в земеделието. Развива международна програма по обу-чение за фермери в 11 страни по света. Той е по-тесен специалист по въпроси свързани с хранене на млечни крави, управление на млечното стадо, и управление на финансите на млечната ферма.

Проф. K. Скот Йенсен K. Скот Йенсен е професор в Университета в Айдахо

- Службата за съвети в земеделието. Неговите основ-ни отговорности включват разработване и развитие на програми за обучение на фермери отглеждащи месо-дайни говеда. Тези програми включват теми като упра-вление на говедовъдни месодайни ферми, изкуствено осеменяване, контрол и гарантиране на качеството на месото. Освен това той преподава по програми за уп-равление на пасищата и управление на говедовъдни месодайни пасищни ферми.

бираеми. Ние оставяме пазарът да диктува правилата. Съответно, това което мога да кажа за развитието на производството в България след отпадането на ограни-ченията е, че всичко е в ръцете на стопаните. Трябва да се възползвате от своите дадености, от предимствата на генетиката, от възможностите за алтернативни фуражи, допринасящи за повишаване на продукцията. Кой знае, може един ден да видим български млечни продукти по лавиците на магазините в САЩ.

Марта ЙОНКОВА

Съкровищатана западния Балкан

Светлана ТРИФОНОВСКА

Брой 32, 2014 г.62

63Брой 32, 2014 г.

Малиново винов Клисурсия манастир

196 дка са биосертифицирани и засадени с плодови дръвчета с помощта на мярка 121 на ПРСР върху част от земите на Клисурския манастир в землищата на Беркови-ца и Вършец. В самото преддверие на Клисурската оби-тел има малко магазинче, където посетителите могат да си купят от продуктите на манастирските земи. Те се про-дават със запазената марка „Манастирски тайни”, разка-за пред Агрозона Румен Григоров - управител на фирма „Врещица”, която се грижи за стопанисване на част от имотите на обителта. 196 дка са биосертифицирани и за-садени с овошки с помощта на средства по 121-ва мярка на ПРСР, но имотите са много повече. В момента се от-глеждат 25 дка ягоди и 100 дка малини. Има и 1500 дръв-чета със сливи, ябълки, круши, вишни. Манастирът има и зеленчукова градина, където монахините, предимно от Македония, отглеждат зелен боб, лук, чесън, патладжан, домати, пипер и всякакъв друг зарзават. Зеленчуците обаче са предимно за нуждите на монахините, които през по-голямата част от годината се хранят с постна храна и, когато е позволено, с риба. От менюто им практически отсъства месото, според Румен Григоров.

200 хил. лв за малиниИнвестицията в малиновите насаждения е над 200 хил.

лв, разказа Румен Григоров. Преди да бъдат засадени, те-рените са били пустеещи земи и гори, които е трябвало да се почистят. Сега стопаните очакват да приберат големи-те реколти от ухаещите плодчета. Сортът е американски, специално създаден преди много години за българските условия – носи името Люлин. Независимо от това, семей-ната фира, която всъщност представлява манастира вече е затворила цикъла на производство. От всички видове плодове се прави сладко, както и плодово вино. Послед-ното обаче не се продава като класическо вино, тъй като в ЕС има забрана, „вината” от плодове, с изключение на гроздето да се наричат така. Независимо от това малино-вата напитка е изключително ароматна и с деликатен вкус и лек алкохолен градус. Тук се предлагат и вина от къпи-ни, вишни и др. Плодовете се карат във винарна в района на Южна България - „Памидово”, която единствена има право на такъв вид преработка.

Близо 2000 души посетиха Клисурския манастир до Берковица и Вършец за Възкресение Христово. В ран-ния следобед в неделя стотици хора от близките гра-дове и села, Враца, Монтана и София се връщаха от обителта, за да дадат път на новите желаещи.

Монахините от манастира гостоприемно посрещаха малки и големи и едвам смогваха да продават на же-лаещите свещи.

Рецептата невъзможнаИскахме да пресъздадем старата рецепта за малиново

вино, но заради забраната от ЕС, това се оказа невъз-можно, обясни управителят. Традицията за плодово вино е била съчетание на памид с малини. Затова еликсирът се продава и произвежда като ароматизирана винена напитка на плодова основа. Всъщност той е „букет” от мавруд с плодов концентрат. Питието се получава при 100% ферментация на плода. Плодовете се сбират и се замразяват, като фирмата ползва услугите на хладилници в Берковица. Към този момент събират по 5-6 тона, но на малините са им необходими три години, за да започнат да плододават. Конкретният сорт дава плодове от юни до октомври месец.

Гости от България и чужбинаКъм манастира има и отлично поддържан хотел. Гостите

са от цялата страна и чужбина, включително чехи, итали-анци и др. От Италия бизнесмени правят проучвания за възможността да отглеждат в района малини, къпини и ягоди. Биологично сертифицираните плодове са особено търсени в Страната на ботуша. Районът е пълен и с гъби манатарки, които традиционно се берат за италианския пазар. Реализацията на манастирските продукти все още е голям проблем. Румен Григоров споделя опита си от видяното в чужбина. Когато в другите страни от ЕС биз-несът започва да произвежда, особено такива продукти, държавата прави всичко да помогне с пазари, да го рек-ламира, да направи пазарен анализ във всички възможни посоки. Според бизнесмена засега нашата държава все още е в стадий на прохождане за тези си задължения.

64 Брой 32, 2014 г.

Типичен семеен бизнес за планинско градче с мине-рални извори развиват Георги и Христина Иванови във Вършец.Те са притежатели на Къща за гости „Св. Георги”, която предлага всичко необходимо на един турист, за да се почувства като у дома си и в същото време да се гри-жат за него. Къщата се намира до градския минерален басейн, и приветливо изкушава всеки минал оттам да се отбие най-малкото за чаша ароматно кафе. Има ресто-рант, където се приготвят домашни ястия с продукти, кои-то домакините се стараят да доставят от района. Все още не могат да си позволят да предлагат фермерски храни,

поради особеностите на българското законодателство-то, проблем за който Агрозона пише постоянно. Въпреки това имат собствена зеленчукова градина и от пролетта зарзаватът на трапезата е изцяло от нея. Къщата вече си има постоянни клиенти. Реклама се прави предимно чрез интернет, както и чрез най-доказания за този тип бизнес подход - от уста на уста чрез доволни клиенти.

В началото не знаехмекакво ни чакаРиск, постоянство и вяра са в основата на успеха на

този малък семеен бизнес. Къщата отваря врати на 6 май 2008 г., но процедурите тръгват през 2005 г. „И тогава,

Семеенбизнес във

ВършецКъща за гости „Св. Георги” е пър-вата и единствена изградена със средства по САПАРД в планинския град

Съкровищата на западния Балкан

65Брой 32, 2014 г.

ако знаехме какво ни чака, не знам дали щяхме да запо-чнем“, връща се в началото собственикът Георги Иванов. Всъщност той и съпругата му остават без работа в нача-лото на този век. Имат наследствен имот във Вършец и решават да построят къща, за да има къде да почиват в неделните дни. След това си дават сметка, че от това биха могли да изкарват пари и разучават всичко, което може да им представи предприсъединителната програма СА-ПАРД. Доверяват се на консултант, след това на архитект. „Вече бяхме влезли толкова вътре с пари, че не можехме да си позволим да се откажем“, разказва Георги. В крайна сметка Пощенска банка отпуска средства, за да реализи-рат проекта си срещу ипотеки на апартамент, както и на къщата в груб строеж и финализират начинанието. Близо 300 хил. лв. е инвестицията, която включва изграждането и обзавеждането.

те изграждат собствен басейн, който ще захранват с ми-нерална вода от цистерни. Къщата е отопляема през ця-лата година с най-евтиното според Георги Иванов гориво – дърва и въглища.

Домашно парфе с боровинкии най-вкусният миш-маш на светаСред любимите ястия на гостите в къщата са домашни-

те торти, които приготвя лично домакинята. Една от тях е парфе с боровинки и сладко от ягоди, кайсии или от какъвто плод има. Прави се със заквасена сметана, же-латин, разбърква се с конфитюра и се оставя да стегне. След това се ръси обилно със замразени боровинки, кои-то са като току що откъснати.

Миш-машът пък наистина е за чудо и приказ - с пече-ни пиперки, печени домати и вкусно сирене. Домакинята често приготвя лютика по врачански с печени чушки и до-мати, пълнени тиквички с гъби, сирене др.

Късмет за добро начало„Никой не се е заяждал с нас, нито ни е искал пари под

масата“, споделят домакините за процеса на кандидат-стване и изпълнение на проекта. Те излизат късметлии, защото успяват да получат средствата си в края на де-кември 2008 г., а на 1-ви януари следващата година па-рите по програмата бяха спрени. Първата година, въпре-ки липсата на реклама, е била най-силна. „Не можехме да се отървем от гости“, смеят се Иванови. Всъщност това е 2008 г., малко преди началото на кризата, намират обяснение на изненадващия си успех двамата. Къщата е и единствената, която предлага такива услуги и по този начин във Вършец.

Собствен минерален басейн Дали сега биха кандидатствали по ПРСР, едва ли, отго-

варят двамата, въпреки успешния си проект. В момента

66 Брой 32, 2014 г.

Брюксел най-сетне даде зелен светофар по дългоочак-ваните промени в Наредба 26 за директните доставки. Фермерско сирене, прясно и кисело мляко, яйца от до-машни кокошки, дивеч и мед ще могат да се предлагат напълно легално в къщите за селски туризъм. Това стана ясно от презентация на Тодор Тодоров, старши експерт  от Министерство на земеделието по време на семинар, организиран от българо-швейцарския проект „За Балка-на и хората“ във Вършец. Този проект действа вече 1,5 година в България и бе представен в предишни броеве на сп. Агрозона. В проекта участват няколко български и чужди неправителствени организации в партньорство с МЗХ. Водещи са Биоселена и Българско дружество за защита на птиците. Ръководител на цялостната програ-ма е Стоилко Апостолов от Биоселена, а за частта, която касае помощта за малките ферми на територията на Цен-трален и Западен Балкан, отговарят Мирослава Дикова от БЗДП и Тенчо Тенев от Биоселена.

В детайли Два дена шефове и експерти на областните поделения

на БАБХ в страната, съвместно с представителите на про-екта, обсъждаха по какъв начин документално най-адек-ватно да бъдат приложени новите условия, които Брюксел разреши след почти година чакане. „За нас тази среща бе изключително важна, защото когато такива проблеми се обсъждат с хора от практиката, каквито са експертите от Агенцията по храните, документите се правят така, че да се прилагат по-лесно и за контролния орган, и за фер-

Зелен светофар:Храна от фермите в къщите за селски туризъмСирене и кисело мляко от овце, кози и биволи ще се прави по-лесно от индустриалното

мерите“, коментираха пред Агрозона Стоилко Апосто-лов и Мирослава Дикова, които са едни от инициаторите и участници в създаването на Наредба 26. Съществена роля изигра участието в проекта на специалния гост от Швейцария, д-р Пол Бос, ръководител на инспектората по храните в Кантон Берн. Припомняме, че Швейцария е водеща в Европа в прилагането на такава наредба.

ОК за мобилните мандрии хладилните витрини Освен, че са завишени значително количествата за пре-

работка на сурово овче, козе и биволско мляко, едно от най-атрактивните постижения в Наредба 26 е, че проду-ктите ще се преработват при много по-облекчен режим от този в индустриалното производство, при спазване на изискванията за безопасност. Критериите за преработка на краве мляко по отношение на соматичните клетки се запазват, както и за останалата бяла суровина като са по-лесно достижими. Например фермерите ще могат да правят кисело мляко, сирене и кашкавал в едно помеще-ние, макар и по различно време. Това помещение може да бъде и в къщата, в която се живее. Необходимо е обаче да има склад за зреене и съхранение на сирената, откъдето продуктите ще могат да се продават. Важно е да се отбе-лежи, че според наредбата българските фермери все още няма да могат да добиват сирена от сурово мляко, както това е в Швейцария, а то задължително първо трябва да бъде пастьоризирано. Срокът на зреене ще е 45 дни.

За Балкана и хората

Ръководител на българо-швейцарския проект „За Балкана и хората“ е Стоилко Апостолов от „Биоселена“

68 Брой 32, 2014 г.

В полза на дивите птици, пасищата и фермерите

Основната цел на българо-швейцарския проект „За Балкана и хората” е да покаже, че връзката между запазването на природата и устойчивото развитие на селските райони може да бъде печеливша за местните хора. Идеята е да се помогне на малките фермери в отглеждането на животни и преработката на млякото, така, че те да получават принадена стойност за своя труд. Това пък ще доведе и до развитие на селския ту-ризъм в страната. В същото време пък опасването на пасищата ще доведе до връщането на птици, които или са изчезнали, или вече са на изчезване.

Проектът действа от 2012 г. Изпълнява се от швей-царски и български неправителствени организации, като водещи са Биоселена и Българско дружество за защита на птиците в партньорство с МЗХ. Действа в девет зони от мрежата Натура 2000 в Централна и Западна Стара планина. Финансирането е от българо-швейцарска програма за сътрудничество на стойност 4 200 000 швейцарски франка. Една от важните цели е да бъдат подпомогнати около 30 ферми в районите за производство на мляко, млечни продукти, месо, яйца, мед и др. Също така да бъдат организирани фермер-ски пазари в София, Монтана, Троян и Карлово.

В момента в Западния Балкан има девет ферми, които са и ще бъдат обект на подпомагане, така че да изпълнят изискванията на Наредба 26 за директните доставки. 25% от оборудването за правене на сирена и кисели млека ще поеме проектът, съобщиха органи-заторите. „Съществено е да се отбележи, че за произ-водството на качествена храна преди всичко е важно здравето на животните, което не може да бъде компен-сирано и от най-добре направена неръждавейка при производството на сирене“, коментира Мирослава Ди-кова, координатор в сектора за фермерите от БЗДП. Според ръководителя на проекта Стоилко Апостолов настоящите промени в Наредба 26 са първата крач-ка към облекчаване на условията за производство на фермерска храна. „Следващата крачка са текстовете, свързани с преработката на меса,“ допълни той.

Един фермер -една мобилна мандра Друго постижение е възможността да се преработва в

мобилните мандри, където продуктите ще могат да оста-ват за кратък период от време, преди да бъдат доставя-ни в населените места. Идеята е тези мобилни мандри да бъдат качвани до пасищата през лятото. От там ще може да се продава на туристи, които желаят да си закупят от фермерските продукти.

Една мобилна мандра обаче не може да се ползва от няколко фермери, гласят документите. „Всеки ще трябва да си има собствена, защото технологично нещата не мо-гат да бъдат уточнени при коопериране“, допълни Тенчо Тенев. Максимум 30 хил. лв ще е инвестицията в такова производство, което включва оборудването. „То може да бъде и значително по-евтино, ако фермерът е по-сръчен“, коментираха експерти от БАБХ - Монтана, „защото те биха могли и сами да си направят пастьоризатора.“ Друг важен момент в наредбата, който касае най-вече овцевъ-дите е, че ще могат да се регистрират по тази наредба, независимо от това, че помещенията, в които отглеждат животните, са бивши кравеферми - нещо, което досегаш-ното българско законодателство не е позволявало.

Обемите на преработка се увеличават

Досега стопанствата с до 50 животни можеха да предлагат на пазара 35% от месечния млеконадой, сега количества са до 60%. За ферми с от 50 до 100 животни старите правила разрешаваха до 30%, а сега са увеличени на 50%. При тези с над 100 животни от 20% увеличението е на 40%. Фермерите ще могат да продават освен в своята, вече и в съседна област. От това ограничение са освободени производителите на мед и дивеч, те ще могат да продават из цялата страна.

До 1000 яйца седмично и до 5 т. риба годишно ще могат да предлагат на пазара малките стопани, гласят новите текстове.

„Всеки ще трябва да си има собствена минимандра, защото технологично нещата не могат да бъдат уточнени при ко-опериране“, каза Тенчо Тенев, координатор на проекта от Би-оселена

Мирослава Дикова, координатор от Бългаско дружество за защита на птиците

69Брой 32, 2014 г.

- Г-н Бос, какви ферми преобладават в Швей-цария?

- Швейцария е планинска страна и 60% от територията ни е с хълмове и планини. Характерна е децентрализаци-ята. Имаме земеделие предимно с малки и средно големи ферми, които са около 50 хил., като 9% са малките про-изводители. Те се ползват с изключително силна полити-ческа подкрепа, защото имат сигурни доходи, поддържат разнообразието на природата и са съществени за разви-тие на селския туризъм, а това пасва на начина на живот в Швейцария. Тъй като потребителите търсят фермерски продукти, малките ферми са важен туристически фактор, а техните храни се предлагат в ресторантите и обектите за обществено хранене.

- Какво произвеждат?

- Произвеждат се 550 специалитета от сирене. Имаме и кооперативи, и занаятчийски обекти. Голяма част от сирената за износ на Швейцария са от малки и средни предприятия.

- Как оцеляват?

Трябва да има гъвкавост по отношение на малките стопани, за да могат тези производители и продукти да оцеляват. Към тях не могат да се прилагат изискванията като за големите предприятия. Обхванати са в централен регистър, като производителите трябва да имат едно и също лице, към което да се обръщат за съвети и помощ. Големината на фермите е от 10-12 крави за малките и 25-30 за средните. По-големи стопанства има, но се срещат много рядко. Предимно се развива пасищно животновъд-ство. Откакто страната ни премахна квотирането, про-изводството на мляко неимоверно нарасна, дори имаме свръхпроизводство. Когато има прекалено много мляко, правим планини от масло. Имаме и сериозни агроеколо-гични плащания.

- Вие произвеждате сирена от сурово мляко, не го пастьоризирате, както това се прави в Бъл-гария. Не се ли страхувате за безопасността на продуктите и как се справяте с контрола?

Швейцария има силна политическа подкрепаза малките

Д-р Пол Бос е ръководител на Инспектората по храните в кантон Берн, отговорен за 35 служители и 28 000 ферми.Той е полковник в швейцарската армия, ветеринарен офицер и началник на инспектората по хигиена в армията. От 2012 г. е и федерален проверяващ на инспекторатите по храни в Швейцария.

Д-р Пол Бос:

Стопаните са в централен регистър, изискванията за соматични клетки са по-високи от тези на ЕС

- По отношение на преработката на суровото мляко има някои основни моменти. Единият е постоянният контрол на суровината, който се извършва веднъж на ден или два пъти седмично. Съществен е здравният статус на живот-ните по отношение на зоонози. По отношение на безопас-ността на сирената - те зреят 60 дни и това ги прави без-опасни. Здравният статус е много важен, ние например вече нямаме туберкулоза, само отделни случаи. Болните животни се колят принудително и се унищожават. Не я ле-куваме, това е болест, която трябва да бъде унищожена.

- Кои са условията едно животно да е здраво?

Дали отговаря на условията за движене, сламата да е чиста и суха, да е добре обгрижвано, да се подслонява на сухо място, помещението да е чисто. Самият стопанин също трябва да си тества здравето. И да се отнася с кра-вата по хигиенен начин. При нас изискванията за сома-тични клетки са по- високи отколкото в ЕС.

- Фермерите, които се занимават с директни продажби, развиват ли селски туризъм?

Абсолютно да. Това е много важен компонент в иконо-миката ни. Така е и с доставянето на тези храни до локал-ните обекти, на пазара, в ресторантите и местата за об-ществено хранене. Иначе всеки фермер си решава дали да развива селски туризъм в зависимост от разположе-нието на фермата.

70 Брой 32, 2014 г.

За Балкана и хората

Романтичното име на ферма Круша идва от името на местността Круша, на крачка от Берковица в Западния Балкан. Собственикът е Иван Костов, земеделски произ-водител, каракачанин, който отглежда 470 овце Реплян-ска порода, която според него е най-подходяща за тези природни и климатични условия. Всичко във фермата е построено от него, със собствени средства и заеми от приятели и роднини. Така и не е успял да вземе пари по Млад фермер, защото земеделските служби, когато е бил на 34 години, са му отговорили, че е безсмислено, тъй като, когато си изпълни проекта, вече нямало да бъде млад фермер.

Регистрация по наредбатаза директни доставкиИван Костов е един от фермерите, на които проектът

„За Балкана и хората“ ще помогне, за да отговори на из-искванията на наредбата за директни доставки, както с консултации, така и със средства, които ще са около 25% от стойността на оборудването.

Семеен бизнесВъв ферма Круша грижата за овцете и останалите до-

машни животни, чиито продукти са за лична консумация, е дело на семейството. Участват съпругата и бабата, децата също помагат, а когато е нужно, се наемат и работници. „От десет години не сме ходили на почивка, но вярвам, че съпругата ми ще разбере“, поглежда към красивата си съпруга с обезоръжаваща усмивка фермерът. Има построена къща, която е до помещението за животните, и в която са обособени две отделни помещения. Едно-то ще е за преработка на овче сирене и кисело мляко, а

Ферма Круша е построена без европари

съседното е мястото, където ще се изгради от тухли или панели хладилна камара за зреене. От там ще се прода-ват и продуктите. Има санитарен възел, помещенията са облицовани с плочки, а една от препоръките на БАБХ е да се монтира вентилатор, за да изхвърля влагата, която ще се получава при производството. Най-големите проблеми при изграждането на фермата са били от администрати-вен характер и промяна на предназначението на земите, разказва Иван Костов. Инвестицията в годините възлиза на около 150 хил. лв.

Кофички или стъклоВ какво да се приготвя киселото мляко? Това е един

от въпросите, върху които още умуват експертите. Иван Костов предпочита стъкло, но според Тенчо Тенев от Би-оселена това много ще утежни процеса на опаковане, тъй като стъклените буркани задължително трябва да се мият. Засега най-ефективното решение според него е пластмасата, но в специални случаи могат да се използ-ват и глинени съдове.

Материалите подготви Светлана ТРИФОНОВСКА

72 Брой 32, 2014 г.

Назад към корените

България – страната на плодородната почва, земята на розите, България – там, където слънцето гали житата, а хората от векове се изхранват със земеделие.

Днес в същата тази България 730 села имат до 25 жи-тели по настоящ адрес, а в 63 села няма нито един регис-триран жител по постоянен адрес.

Селата ни умират. Това прочитаме в тези цифри. Изчез-ват онези пространства на безвремието, където ядяхме череши, качени по дърветата, и гледахме как баба дои ко-зите. Изчезват местата, където бягахме боси по прашния път, пълни с енергията на детството…

Петър Велков е програмист. По принцип живее в малко градче до София, но от няколко години е в Холандия. Той, за разлика от много други български младежи, няма тър-пение да завърши образованието си, за да се върне пак у нас. Освен силната му любов към България, иска да се върне и по друга причина – да направи една своя мечта реалност.

За какво мечтаеедин млад програмист?Отговорът тук е далеч от работа в лъскав офис и без-

гранични повишения. Напротив, Петър силно иска да за-

живее на село. И да го превърне не само в свой дом, но и в свое работно място. Иначе казано – той мечтае да създаде IT село. Тази идея хрумва на Пешо преди някол-ко години. Започва да разпитва свои познати и открива, че много от тях също я споделят. Така се формира група от IT специалисти, които ентусиазирано вярват, че техно-логиите и градината с домати не си противоречат. „Има страшно много хора в България, на които не им се живее в затворените кутийки на Люлин и Младост“, казва Петър и допълва, че те искат чиста храна и живот сред тишината и спокойствието на природата.

Да програмираш (на) селоНаши младежи от разстояние виж-дат страната ни като инвестицио-нен рай

Петър Велков мечтае да замести традиционната офис среда като превърне едно българско село в ал-тернативно работно място на IT специалисти

73Брой 32, 2014 г.

Що е IT село?„Ние станахме популярни с името IT село, но хората бър-

кат мислейки, че искаме да се съберем много IT хора на едно място и да живеем заедно“. Идеята обаче е доста различна от това група програмисти да завземат едно (не)населено място, да се изолират от света и да изолират света от себе си. “Няма как от социална гледна точка това да проработи“, казва Пешо и обяснява, че с приятелите му искат не само да се сприятелят с местните хора, но и да ги превърнат в част от своя проект като така подобрят и качеството им на живот. „Ние се събираме там, за да живеем нормален живот“, казва той.

Да избягаш от кутийкатаСпециалистите по информационни технологии искат да

консумират екологична храна и чисто месо от свободни животни, отгледани от местните. Ситуацията е win-win, казано на бизнес език – програмистите имат качествена храна, а дългогодишните обитатели – не просто сигурна реализация на продукцията си, но и доходи.

Не изолация,а социализацияЗа да функционира едно село като IT хъб, му е необходи-

мо стабилно електрозахранване и добра интернет връзка. От тук нататък започват останалите нужди – храна, меди-цински лица, образователни заведения за децата (жела-нието както на Петър, така и на негови съмишленици, е да живеят с бъдещите си семейства там), допълнителна инфраструктура и места за социален живот. „Със сигур-ност няма да сме бедни откъм социален живот“, подчер-тава младият програмист. Той предвижда в селото да се провеждат семинари и фестивали, които са достъпни за всички желаещи да ги посетят. Музикалните събития на-пример са един от начините обичта към спокойствието на малките населени места да се зароди и у други млади хора, обяснява Пешо. А музиката сама по себе си винаги е била социализиращ фактор.

Къде (ще) e селото?Локацията все още не е определена. „Все още си уточ-

няваме изискванията“, казва Петър, и допълва, че едва когато те бъдат окончателно определени, ще се пристъпи към избор на място. Най-вероятно обаче това ще е малко населено селце, което вместо да се превърне в поредния фантом, който скоро ще изчезне от картата, ще бъде кът-че, където и животът, и работата кипят с пълна сила.

И тъй като към идеята интерес проявяват хора от раз-лични краища на страната, „единственото, което може да се случи, е да имаме повече от едно такова село“.

Не пари, а начин на животОтносно финансовата част на проекта, младият про-

грамист казва, че най-вероятно всеки от съмишлениците ще трябва да се включи за осигуряване на средствата за реализация на IT селото. Голяма част от разходите ще са споделени. Когато заговорихме за Програмата за разви-тие на селските райони, той каза: „Ако имаме възмож-ност да използваме финансиране от Европейския съюз, най-вероятно ще се възползваме.“ Пешо обаче е твърд в позицията си, че не желае чужди инвеститори да изградят българското комуникационно село. Причината: „Инвес-

Неотдавна един от приятелите на Петър, Иван Куков, стана победител в конкурса, организиран от екипа на „Купувайте повече български стоки“- „Купи село, създай по-добро място за живеене в България“. Иван участва в конкурса именно с идеята за създаване на IT село. Наградата е също толкова необичайна, кол-кото и конкурса. Вместо сума в пликче, победителят получава автентична ръчно тъкана българска черга.

титорите инвестират с цел печалба. Ние не го правим за пари, а по-скоро за промяна на начина на живот.“ Идеите са хубаво нещо, но далеч по-трудно е те да станат факт. На въпроса кога Петър вижда IT селото като реалност, той отговоря: „В близките няколко години“.

Защо в България?Пешо няма колебания, че иска да сбъдне мечтата си

именно в България. И въпреки че много негови връстни-ци усилено кроят планове как да напуснат страната, а не как да се върнат, той е категоричен: „На мен България ми е вкъщи“ и сякаш за да хвърли розов прах в очите на черногледците казва: „В момента тя е истински инвести-ционен рай“.

Анета СТЕФАНОВА

74 Брой 32, 2014 г.

Преди 7 хил. години тук са живе-ли първите земеделци в света, от-глеждали лимец

75Брой 32, 2014 г.

Репортаж от миналато

Дуранкулаке рожденото място

на ЕвропаГеорги ДЖЕНДОВ

76 Брой 32, 2014 г.

Малцина знаят, че историята на Европа започва от Ду-ранкулак. Тук са открити най-големият праисторически некропол в света, най-старата каменна архитектура в Европа, първото обработено злато в света, най-старата пиктограма на Стария континент и безброй други наход-ки, свидетелстващи за седем хилядолетия европейска култура.

Най-древният градна Стария континент Костадин Костадинов, директор на Регионалния истори-

чески музей в Добрич, разказва, че в Дуранкулак се на-мирал най-старият град в Европа. Това е първото място с каменна архитектура. Никой не знае как се е казвал гра-дът, но мястото му е избрано стратегически – на Големия остров в Дуранкулашкото езеро, чиято площ е малко над 19 дка. На Малкия остров също е имало селище, но той е застроен и всичко е унищожено още преди 89-та годи-на. Разкопките са извършени от екипа на проф. Хенриета Тодорова и н.с. І ст. Тодор Димов в периода от средата на 70-те години до 1989 г. Не е известно какъв е бил този народ и откъде е дошъл. Безспорно е само едно – това е първият установен и доказано цивилизован народ не само по нашите земи, но и в Европа, изградил първата протоцивилизация в света. Тук се забелязват първите бе-лези, които разграничават цивилизацията от праистори-ческата култура.

Държавно устройство Характеризира се с високо ниво на културен живот, с по-

голяма гъстота на населението и плътност на селищата, с появата на градски тип поселения, с писменост, с дър-жавно устройство. При разкопките на острова са открити между 16 и 18 къщи в различните хоризонти от каменно-медната епоха. Ориентирани по посоките на света, те са оформяли най-древните улици в Европа. Площта на всяка от тях е внушителна за днешните представи за дом – от 150 до 170 кв. м. Но във всяка къща е живеел цял род – от бабата и дядото до внуците, около 18-20 човека. Това по груби сметки означава, че селището на острова е било обитавано от около 300-350 души, чиито брой е варирал във времето.

Корени, риба, лимец и грах Жителите са се хранили с корени, диви плодове, риби

и миди, дребни и средни бозайници, северен елен, диво

степно магаре, говедо. Ежедневно те прескачали от ос-трова до сушата, където отглеждали най-древните видове пшеница, какъвто е лимеца, както и ечемик, грах, леща. Средната продължителност на живота на хората била около 30-35 години. Мъжете са били високи 1,55-1,65 м., а жените – с около 10 см. по-ниски. Те изпреварвали с хи-лядолетия останалите култури на праисторическия свят. Обличали се с дрехи, ушити от кожа и платно, изтъкано на примитивни вертикални станове, понякога богато ук-расени с мъниста и апликации от кости или черупки на средиземноморски мекотели.

Първата каменнаархитектура в ЕвропаПо времето, когато е съществувал този древен град, Го-

лемият остров не е бил в Дуранкулашкото езеро, а се е намирал в морски залив. Самото езеро се е образувало, когато заливът е започнал да се прегражда от пясъчна коса и се превръща в лиман – крайморско езеро. Тук са намерени първите признаци на зараждащата се градска цивилизация – първата каменна архитектура в Европа, наченки на фортификационна система, като стените все още се виждат. Забелязват се първите видими обществе-ни сгради, които имат различна функция освен храмова и битова. Това са помещения, където древните хора са изпълнявали най-различни обществени и социални функ-ции.

Протописменост Не на последно място се забелязва наличието на прото-

писменост. В Регионалния исторически музей в Добрич се пази най-старата пиктограма в Европа, която е запа-зена на гредите на идол, който е изложен в една от екс-позициите. Намерени са и още няколко пиктограми, но те са изключително кратки, непълни и не могат да бъдат преведени.

77Брой 32, 2014 г.

Голяма цивилизацияв шелфа на Черно море Има теория на проф. Петко Димитров от Института по

океанология и океанография към БАН, според която ци-вилизацията тук е била още по-високо развита, но с про-падането на Босфора и вдигането нивото на Черно море със 100-150 метра, което е доказан исторически факт.Всичко, което е останало от тази голяма цивилизация, в момента лежи на дъното на шелфа. Преди това Черно море е било сладководно езеро, но нахлуването на вода от Средиземно море потапя много територии, най-вече по западния бряг. На 120 метра дълбочина, срещу устието на река Камчия, проф. Димитров е намерил каменна чиния. Тя е добре обработена, а върху нея има знаци, за които се предполага, че са знаци от писменост. За съжаление не са намерени други доказателства за това, защото никога не са правени мащабни подводни проучвания, тъй като е необходимо много сериозно оборудване и използването на подводници. Със сигурност се знае, че през втората половина на I век пр.н.е. катастрофално земетресение изпраща античния град Бизоне в морето. Челната част на нос Чиракман край Каварна се откъсва и заедно с нея във водите на Черно море потъват и най-богатите жители на града. Неговите останки все още лежат на дъното на Каварненския залив.

Вяра в задгробния живот,култ към жената и богати традицииПри разкопките на Дуранкулак са открити много култови

предмети и статуетки, които показват, че този древен на-род е вярвал в най-различни божества. Вярвали са в зад-гробния живот, защото погребалните им обичаи показват доста сложна система от традиции, обичаи и обреди, кои-то се спазват във всеки един момент - така наречените

обичаи на преход от живота към смъртта. Всеки един от погребаните в некрополите на Дуранкулак и Варна е по-ложен заедно с четвъртит съд, който е слаган от лявата страна до главата му. Покойниците са били погребвани със символи на власт като медни халки на ръцете, какъв-то е примерът от Дуранкулак. Във Варненския некропол погребенията са пищни, с богати златни съкровища. Кос-тадинов обяснява, че в Дуранкулак са намерени и акро-пол, и некропол, тоест гробище и град, докато във Варна е открит само некрополът – гробището. Учените се на-дяват някой ден да открият и самото селище, за което се предполага, че лежи на дъното на Варненското езеро, заляло тези земи след пропадането на Босфора.

Богинята Кибелаот матриархатаНа територията на Големия остров е запазен храм на

богинята майка Кибела, който е изсечен в скалите на ос-трова. Тези вярвания са с много древни корени, още от

Костадин Костадинов, директор на Регионален исторически музей - Добрич

78 Брой 32, 2014 г.

времето на матриархата. Запазени са много женски идо-ли, докато мъжките са малко и почти отсъстват. Хората тогава са се прекланяли пред жената и нейната сила да продължава рода, създавайки ново поколение.

Най-старото обработенозлато в светаВ Дуранкулак е открито най-старото обработено злато

в света, което предхожда Варненското съкровище с ня-колкостотин години. На практика това е една и съща ци-вилизация, която се е развила на Западния бряг на Черно море, от устието на река Дунав, а може би и малко по-на север, до Варненското езеро. Много малко е останало до наше време от тази цивилизация, защото тя не приключва развитието си по естествен и нормален път, а най-веро-ятно е била унищожена от прииждащи от север племена, които донасят със себе си друг тип култура, както и коня. Най-вероятно това са били траките, защото в един мо-

мент едните просто заместват другите, асимилирайки ги или прогонвайки ги.

2 000 години предипирамидите тук цъфти еднаот първите цивилизацииСъществуват екзотични теории, че оцелелите носители

на културата, която се е развивала по тези земи, са избя-гали, прогонени от нашествениците от север и североиз-ток, далеч на юг и са достигнали днешна Месопотамия, където са създали първата човешка цивилизация в пъл-ния й вид и мащаб, такава, каквато я познаваме в древен Шумер. Безспорно е, че 2 000 години преди пирамидите, преди да се построят първите градове в Месопотамия, по Западното крайбрежие на Черно море и по нашите земи

вече разцъфтява една цивилизация. Заради това, че заги-ва насилствено, тя не успява да се развие напълно.

От Дуранкулак започва Европа„Тук започва Европа, това е рожденото място на Стария

континент“, без колебание заявява Костадин Костадинов. Става въпрос за средата на шестото хилядолетие преди новата ера, когато е нейният апогей. Иначе самата кул-тура започва да се развива доста преди това – средата на седмото хилядолетие – един период от хиляда години, през който се забелязва непрекъснат и поетапен възход в сферата на човешките взаимоотношения. Вижда се по-степен преход от матриархат към патриархат. Повишава се нивото на технологичните познания. Появява се мета-лургията, а това все още е каменната епоха. В началото се използват каменни, в последствие каменни и медни изделия, в един момент само медни, докато не се появя-ва бронзовата технология, а след нея – желязната и т.н.

79Брой 32, 2014 г.

Проект за 271 000 лева по ПРСР ще популяризира културно-историческото наследство на Дуранкулак

Проект за 270 920.00 лв. по мярка 313 „Насърчаване на туристическите дейности” от Програма за развитие на селските райони ще популяризира културно-истори-ческото наследство на Дуранкулак. Общата цел е да се създадат условия за увеличаване притока на туристи в община Шабла чрез създаване и популяризиране на туристически продукт за културно-исторически и еко-логичен туризъм ”Селищна могила на Големия остров” в района на Дуранкулашкото езеро. Тук се намират защитената местност „Дуранкулашко езеро” и мигра-ционният път „Via Pontica”.

На 16 май община Шабла официално ще приключи проекта, като дотогава трябва да бъде изграден и по-сетителски център. Наколна пътека ще свързва брега с острова, който до скоро е бил напълно недостъпен.

Желязото навлиза в живота на хората по тези земи ня-къде около 1 600 г. преди новата ера, тоест в средата на второто хилядолетие преди Христа.

Началото на земеделиетоНай-големият и изцяло разкопан праисторически некро-

пол в Европа се намира в Дуранкулак. Тук е поставено и началото на земеделието на Стария континент. Изследо-вателите в момента приемат, че най-древното земеделие в света възниква в така наречения плодороден полуме-сец, който обхваща днешния Близък изток – Палестина, Сирия, долината на река Йордан, върви през Северна Си-рия и се спуска по долината на реките Тигър и Ефрат, до устието им в Персийския залив. Там е и най-старият град в света – Йерехон, както и вторият град по възраст Чатал Хьююк. Третият град се появява именно тук – край Дуран-кулак. Земеделието възниква в Близкия изток, но първите високо развити цивилизации се развиват в Европа и то по нашите земи. Земеделието се заражда по времето на

неолита – така наречената неолитна революция, когато хората преминават в рамките на няколко стотин години от лов и събирачество към земеделие. Това става приблизи-телно около 10 000 г. преди новата ера. По същото време е датиран и най-старият град – Йерехон. Отглеждали са дива пшеница или така наречения лимец, който все още се култивира както в Турция, така и у нас. След това за-почват да отглеждат и всички останали зърнени култури, но най-вече овес и ечемик.

ВАжНИТе НещА НА еДНО МяСТО!

Абонамент:50 лв. за 12 броя25 лв. за 6 брояЦена за един брой - 5 лв.Тел.: 02/ 950 24 35, 0895 52 99 47e-mail: marketing@agrozona.bg

www.agrozona.bg

каталожен № 1055

Варна 9000, ул. Драгаш №14, партер А, тел./факс 052/ 501 852, мобилен: 0888 95 93 75www.ludogorskiclass.com, e-mail: mzdimov@hotmail.com

Лудогорски клас ООД

Силози за зърно, зърносушилни,почистващи машини, механизация за

плоски складове