С о ф и й с к и у н и в е р с и т е т СУ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

Ф и л о с о ф с к и ф а к у л т е т

С п е ц и а л н о с т „Културология”

К У Р С О В А Р А Б О Т А

Дисциплина : Академично писане НА ТЕМА

Водата и водните създания в митовете

Изготвил: Ива Георгиева Георгиева, Преподавател:Специалност “Културология”, Ікурс,фн:01532 доц.Иванка Мавродиева

1

Митологията – начин на живот и водата като главно обяснение

за него.

Митологията е наука за митовете, за приказките, както е

другото тълкуване на гръцката дума μυθος . Но преди тя да бъде

идентифицирана като такава, митологията е била неразделна част от

живота на хората в предхристиянския период. А именно, това е бил

периодът, в който се е извършвал преходът от митоса към логоса, от

легендите към науката, от обясняването на света чрез

свръхестественото към утвърждаването на научния подход като

единствен правилен начин за разбиране на човешкото.

Митологичния свят е светът на границата между ирационалното и

рационалното.

Може би именно затова днес , когато светът ни е се крепи на дълбоко

научни принципи, отзвуци от митовете се прокрадват навсякъде

около нас, божества от древните пантеони набират нова популярност,

все повече хора се обръщат към земните религии, изповядвани във

времената преди новата ера. Пример за това са митологичните

създания, които присъстват непрекъснато в книги, филми,

постановки, лога на фирми. Те са притегателен знак, използват се

навсякъде с огромен успех, защото носят в себе си древност,

аристократизъм, напомнят за времената на герои и велики подвизи.

Такива отломки от отдавна отминали времена са и съществата,

тема на настоящата работа, а именно русалките и сирените.

Тези създания се срещат почти във всяка митология, като във по-

ранните виждаме и техните прототипи – водните божества, които по-

късно са се запазили, но рангът на част от тях бил снижен от

божество на свръхестествено водно създание. Освен това в

различните митологии често под едно и също име се крият създания

с различен тип способности, както разбира се и обратното, когато

говорим за много отдалечени териториално общества.

2

Имайки предвид, че тема на настоящата работа са митичните

водни създания, важно е да обърнем внимание на основните

символни елементи, които обуславят образа и характера им. На първо

място това разбира се е водата.

Цивилизацията исторически се е зародила около реки и главни

водни пътища. Месопотямия, така наричаната лълка на

цивилизацията се намирала между две пълноводни реки – Тигър и

Ефрат, Египет зависел изцяло от Нил, големи градове като Ротердам,

Лондон , Монреал , Париж дължат успеха си от голяма част на

близостта си до водни басейни. Водата е жизнено важна за

съществуването и това е факт, който се знае още от древността. Ето

защо не е чудно, че в повечето от митовете за сътворението водата

има ключова роля.

В Япония хората си представяли, че Земята плава по голямо

море и огромна риба, наречена Намацу, я държи на повърхността.

В индийската митология за първооснова на всичко също се смята

водата.Според древните предания тя се породила сама от първичния

хаос, след това възникнал и огънят, а от взаимодействието им се

породил и светът с помощта на различни божества.

Запазени са индийски легенди, според които светът се крепи на 4

слона, балансиращи на гърба на костенурка, плаваща в безбрежния

океан.

В Скандинавия митовете за сътворението на света също отреждат на

водата и замрлъзналата й форма – ледът, роля на двигатели на

зараждащият се универсум.

Водата стои в основата на света и според древногръцкия

философ Талес от Милет. За него постоянното движение и

възможност за трансформация на водата във всички агрегатни

състояния, е достатъчно доказателство за нейната основополагаща

3

природа. Виждайки присъствието й във всеки жив организъм и

отчитайки жизнената важност на този елемент за съществуването на

всичко познаваемо, първият философ сметнал за безпогрешно и

обяснил научно, за времето си, битуващото мнение, че морето е

люлка на живота.

Водата е водещ символ в християнството, където първо се явява

като пречистваща сила чрез потопът пратен на хората от Бог в

Стария завет, а след това е приета и в Новия завет чрез кръщенето.

Приемствеността между двата е оправдана и тя не се състои само в

образа на водата. При него обаче се наблюдава една съществена

разлика в двете интерпретации. Докато в Стария завет водата е

силата, която пречиства разрушавайки всичко старо, за да може да

се зароди новото, което да бъде по-добро, то в Новия завет този

разрушителен елемент не присъства, тук водата е по-скоро средство

за новораждане на вътрешния човек, за пречистване и духовно

израстване.

Водата заема важно място и в теорията за Общото несъзнавано

на Карл Юнг. Според него тя е символ на неизследвана още част от

човешката психика, подсъзнанието или както той преформулира

терминът на Фройд – несъзнаваното.

Изводът от всички тези възприятия за водата е, че тя е първопричина

на всичко живо, двигател на цивилизацията и на духовното

израстване на човека, както и основа или поне нужно средство за

множество открития в сферата, както на философията и

психологията, така и на техническите науки.

Била е обожествявана от хората във времето, когато са почитали

природните стихии, затова не е учудващо, че водните божества са

играели важна роля и в по-късния етап от развитието на култовата

система на древните.

4

Култовете към водата са били непосредствено свързвани с женското

начало, с луната, понякога и с Венера, във Фън шуй тя се свързва още

с огледалата и стъклото. Най-естествен символ на водата разбира се

са водните създания – риби, делфини..дори змии и дракони.).

Ето няколко тълкувания и символни значения на горепосочените

водни представители.

Рибите са един от най-древните символи използвани от човечеството.

Според тълкуването на Ханс Бидерман1 рибите въплъщават

съдържания от дълбинния пласт на личността, свързани с

плодовитостта и животворните сили на вътрешните „ майчини

светове”. Отново според неговите изследвания в много древни

религии те се свързват с богините на любовта и с плодородната

природа.

В средиземноморските култури рибите са символ на щастие, в китай

- на финансово благополучие. Запазен е староиндийски мит, в който

богът Вишну се въплъщава в образа на риба и спасява

родоначалникът на човечеството Мату. В Египет е било забранено на

посветените да ядат риба, защото живеейки в дълбините, били

свързвани по-скоро със злото. От друга страна пък някои видове риби

като змиорката и костурът например, били смятани за божествени.

Това според Бидерман е израз на двойнствената човешка природа по

отношентие на собствените им психични дълбинни пластове.

Образът на рибите присъства и в митологията на Акад, където рибата

е атрибут на бога-демиург Енки, чието име в свободен превод

означава „воден цар”, бог още на благата, подземните царства и

знанието.

Подобно е значението и в Келтската митология, където сьомгата е

носител на знание и мъдрост.

1 Бидерман Ханс, Речник на символите, Изд. Рива, София 2003

5

Близки са разбиранията на древните хора от Двуречието и тези в

будистката традиция. Тук рибата въплъщава идеята за

пренебрегването на желанията и духавната свобода.

Рибите са важен символ и в християнството, където дълги години

рисуването на риба е било таен знак за двама души да разберат, че са

християни. Тази традиция произлиза от гръцкото име за риба ichtys

акростих за Iesous Christos Theou Hyios Soter, чийто превод е Иисус

Христос, Божи Син, Спасител.

Може би най-новото символно значение, дадено на рибите, е от

алхимиците. В техния образен свят две риби в река представляват

първичните субстанции сяра и живак в разтворена форма.

Делфините, макар и по-рядко, също присъстват в древните

митологии.

В хиндуиската митология, делфинът се идентифицира с Ганга,

пазителя на река Ганг. Те са популярни и в гръцката митология, най-

вече като спасители и приятели на хората. Намерени са множество

монети, на които са изобразени мъж или момче, яздещи делфин.

Херодот разказва за храм на Посейдон на нос Матапан (Западното

крайбрежие на Пелопонес), където имало статуя на поетаАрион,

яздещ делфин. Също така те са смятани за вестители на бог

Посейдон. Били са свещени при култовете към Афродита и Аполон, а

за делфините Бото от река Амазонка, се вярва, че могат да променят

формата си и да имат деца от човешки жени.

Змията е също сред най-старите митологеми.

Асировавилонските митове обясняват възникването на земята и

небето от частите на убитата и разрязана на две от героя Мардук

драконица богинята Тиамат. Като създателка и част от релефа

змията се свързва със затворените водоеми — езера, блата, кладенци

и с течащите водоизточници — извори, потоци, реки. Всъщност

първите божества на водоеми са били винаги женски и змиеподобни.

6

По-късно, в някои системи от вярвания получават мъжки пол, без

обаче да загубят змийската си форма. Така например много

митологии населяват всеки воден басейн със своя собствена змия-

хранител. Такива божества има в индийската митология – нагите.

Египтяните вярвали, че изворите на Нил се охраняват от свещена

змия, на места представяно като вярване, че самият Нил е змия.

В цяла Индия змията се свързва с вода, дъжд и плодородие. Едни от

главните змии са Aнaнтa и Васуки. Ананта е космическа змия в

Млечния океан. На нея Вишну си почива между фазите на света.

Вaсуки пък е обгръщаща света змия, цар на змиите. При разбиването

на Млечния океан е използвана от боговете и демоните като въже за

добиване на питието Амрита, напитката на боговете, нектар на

безсмъртието.

В китайската традиция змията се смята за символ на мъдрост,

обновлението на вселената, но и на неувяхващата женска красота.

Според Юнг „ Змията освен хтонично (земно- от гр.) е и духовно

същество и символизира несъзнаваното” също както и водата.

Разбира се не трябва да се пропуска значимостта на змията и в

християнството и по-точно в Стария завет, където се проявява като

изкусителка.

Последно ще разгледаме смятаното за може би най-древно водно

създание – драконът.

Драконите присъстват в друвни култове от целия свят, те са може би

най-разнообразно изобразяваните митични създания. В едни части на

земята са свързвани с доброто и мъдростта, в други със злото, в

християнството са отъждествявани с дявола. Според някои легенди

са просто огромни змии, според други са гигантски гущероподобни с

различен брой крака и крила, в трети се говори за миниатюрни

дракони, хранещи се с плодове и пренасящи феите. Различните

7

системи ги отнасят и към различни пространства на света – небе,

вода, земя, огън, но най-често срещано е преданието за дракон

живеещ дълбоко в земните недра, често в пещера и близо до водоем.

Голяма част от драконоподобните създания са класифицирани и като

морски чудовища и са били изобразявани по картите още в

древността на неизследвани места.

В китайската система Фън Шуй, драконът е благоприятен знак на

лееща се вода, подсказващ единението на духовното (крилата) и

земното (змийското тяло).

В повечето случаи обаче символиката на драконите се припокрива с

тази, носена от змиите.

От тези древни водни създания тръгват и повечето образи на водни

божества и създания, населили митологиите на всички народи. Най-

често обаче, те не са представени само като себе си, а е възникнала

традицията да бъдат изобразявани като полухора полуриби, полузмии

или полудракони, които са сходни с полузмиите.

Едни от най-древните подобни божества, за които имаме сведения са

богът Оанес в митологията на Месопотамия и богинята Атаргатис, в

пантеонът от божества на древна Асирия.

Вавилонския бог-риба Оанес.

Берозий, вавилонски писател, астроном и историк, живял през 3в

пр.н.е, е този, от чиито запазени до днес ръкописи черпим

информация за това морско божество. Древният автор описва

Оанеспо следния начин: „Имало изцяло тяло на риба, но друга глава

се виждала под рибята глава и крака на човек – под рибята опашка. И

имало човешки глас.” 2 Освен това Оанес се появявал при човеците

2 Oannes According to Berosus, James John Garth Wilkinson стр 5

8

сутрин и се прибирал в океана със залеза на слънцето. В този случай,

божеството е описано като човек, наметнал рибя кожа и представен

по-скоро като амфибия, отколкото като полу-човек полу-риба,

каквито са по-късните представи за подобни създания.

Друг интересен факт е помощта, която Оанес оказъл на хората.

Според думите на Берозий, той научил човеците на писмени езици,

въвел ги в изкуствата и науката.3 Тук някои автори смятат, че става

въпрос за смесване на две божества – Дагон и Еа, чиито

характеристики притежава Оанес.

Очевидно това първо проявление на създание полуриба получовек, е

играло важна роля във вярванията на вавилонците. По описанието,

дадено от вавилонския историк, Оанес много напомня на

древногръцкия Прометей в смисълът на бог, носещ блага на хората, а

по този начин и водещ към цивилизация и промяна в живота им.

В индийската книга Ригведа един от митовете описва първото

проявление (аватар) на Вишну на земята като риба, чрез което

спасил Ману – родоначалника на човешкия род след потопа.4 По-

късно на някои места той продължава да се изобразява като риба, а

на други като полубира – русал.

Египетската богиня Хатмехит

Тя била почитана в района на Мендес. Учените тълкуват името й по

два начина. Докато според единия превод то предполага, че тя е

просто една от богините, част от култа към рибата, то другото я

3 Isaac Preston Cory, Ancient fragments of the Phœnician ... and other writers, 1832, р 23

4 Близостта с библейския мит за потопа е огромна. Докато в библията Ной чува гласа на Господ, който му казва какво трябва да извърши, в индийските Веди, божеството на светлината и милосърдието Вишну слиза на земята, за да помогне на Ману.

9

провъзгласява за най-древната богиня-риба в Египетската

митология.5 Тя е изобразявана с корона във формата на риба на

главата или дори като риба, като има предположения, че това не е

просто риба, а делфин.

С издигането на култа към Озирис, местните превърнали Хатмехит в

негова съпруга. Щом започнало да се смята, че хорус бил син на

Озирис, хатмехит като негова мяйка била приравнена към богинята

Изида, което оставило следи в развитието и на двете божества.

Хатмехит се сдобила с някои от функциите на Изида, докато

постепенно народът забравил Хатмехит и останал само култът към

Изида, която обаче вече била приела природата на хатмехит като

богиня-риба.

Асирийската богиня Атаргатис

В мита богинята Атаргатис била влюбена в смъртен овчар.

След като обаче го погубила по невнимание, отчаяната богиня

решила да се хвърли в близкото езеро и да прекара остатъка

от живота си като риба. Но нейната божествена същност не

позволила на водите да я трансформират изцяло и тя запазила

тялото си на жена, но вместо крака получила рибя опашка.

Атаргатис е считана за главната богиня в арисийския пантеон

и е наричана още Деректо и Атарате, а след преминаването на

култа към нея в Гърция и Рим и Дея Сирия, което буквално значи

Най-великата Асирийска богиня. Има запазен мит, според който тя

прелъстила Зевс и го помолила да остави овековечи нейните свещени

животни рибите и тогава той създал съзвездието Риби.

Подобно на Оанес тя също дала на хората много знания, но по-скоро в

областта на ритуалите и обредите.

5 Dorey, Shannon, The Nummo, pub. The Master of Speech, 2006,p.36

10

Смята се за първообраз на гръцката богиня Афродита, а в някои

различни митове образът й се идентифицира с този на Астарта,

Ищар, Хера, Рея, Кибела.6 Причина за това е ранния период от

развитието на човечеството, в който са се появили тези култове,

когато божествата са били многоаспектни и са имали множество

различни проявления, които за съвременния човек често са

неразбираеми и несъвместими. Още повече, че всички тези божества

са израз на женската природа, която по принцип се асоциира с

двойнствеността, промяната и непостоянството. В по-късни етапи

многоаспектните божества започват да отдават от проявленията си

на нови божества, техни деца, съпрузи или навлезли от съседни

страни божества със сходни в родината си характеристики като

старото божество, но по-популарно в даден момент.

Пример за такава приемственост са много богове от Гръцката

митология.

Главк от Беотия. Той е смятан за син на Посейдон и неизвестна

смъртна жена. Според мита, Главк израснал като обикновен рибар с

голяма обич към морето. Един ден, той хвърлил няколко уловени

мъртви риби върху морска трева, изхвърлена на брега, те се

съживили и се върнали в морето. Тогава той ял от нея и скочил във

водата, където се превърнал в русал и се сдобил с безсмъртие.

На някои места в Гърция го почитали като също като бог на морето,

покровител на моряците и рибарите.

Тритон е друг син на Посейдон, но майка му също е божествена –

нереидата Амфитрита7. Той е изобразяван като русал, почитан е като

6 Johnson, Buffie, Lady of the Beast: The Goddess and Her Sacral Animals, Inner Traditions / Bear & Company, 1994, p 139 - 142 7 Амфитрита е една от петдесетте морски нимфи, дъщери на Нерей и Дорида. Имената им показват дълбочината, изменчивостта, стремителността и похотливостта на морето. Те обитавали „вътрешното море” и били благосклонни към моряците, на които често помагали, както направили с аргонавтите в опита им да преминат между Симплегадите.

11

покровител на бурите на морето, които усмирява, свирейки на

раковина. Освен това се смята за пратеник и вестоносец на

дълбините.

Океанидите и речните богове, все по три хиляди, са пък деца на

титаните Океан и Тетида. Дъщерите им са Океаниди – женски

божества на водите, а всеки от синовете им е покровител на

определена река, поток или извор.

В случая е интересен и бракът между Океан и Тетида. Според

гръцките митове те са титани от първо поколение, деца на Гея (земя)

и Уран (небе). От своя страна Уран също е син на Гея, а тя произлиза

от Хаос, описван като празно пространство или вихрушка, пораждаща

живота сила. По-важното е че и двамата титани са повелители на

водата, но докато Океан се разглежда като велика река, обхващаща

целия свят, Тетида се смята за проявлението на водата под всякаква

форма, но на Земята. Това схващане е израз на идеята за Богът -баща,

който стои по-високо в йерархията от Земята – майка. Тази идея

намира израз в повечето митологии и донякъде дава обяснение на по-

ниското положение на жената, като въплъщение на богинята, в по-

късните монотеистични религии. И все пак има леко противоречие,

тъй като водата се смята за типичен символ на женската природа, а

повечето главни богове са от мъжки пол. Това може би се дължи на

факта, че в латинския език думата за вода като субстанция, езеро,

река, извор и дъжд aqua е в женски род, докато тези за море, дълбока

вода и отворени водни пространства имат само мъжки и среден род –

pontus, pelagus, altum. В старогръцкия език пък думите за море са две

– Thalassa, ж.р и Okeanus, м.р. Таласа била и първичната богиня на

морето, родена от Светлината( Етер) и Деня(Хемера). Възможно е

това да е обяснението за двоинствеността на божествата на водата в

гръцката митология, като в по-късния етап, Таласа преминало в

Тетида.8

8 21 си химн, Орфей посвещава на богинята Таласа, като я нарича и Тетида.

12

Подобни прехвърляния на функции от едно божество на друго,

промени на имена, несъответствия между култове в различни

региони, се намират в много митологии, но това е нормално, защото в

древността при далечните си пътувания, моряците са пренасяли и

култовете и вярванията на своята страна по новите места. Тъй като

на повечето места хората са обожествявали стихиите по подобен

начин и са извършвали сходни ритуали, приемствеността на

божества между различните култури е била голяма.

Според съвременни теории като тази на Карл Юнг пък,

сходните легенди, ритуали и вярвания в отдалечени места се

обясняват със колективното съзнание, споделяно от всички хора на

планетата и архетиповете, заложени в колективното несъзнавано,

което също е общо за всички и следователно, жреците в

Мезоамерика, може без да го осъзнават да са взаимствали древни

индийски или африкански култове.

Независимо от опитите за обяснение, факт е че божествата са

подобни в много части от света.

Водни божества се срещат и в ескимоската митология, тази на

скандинавските страни, култовете на различни африкански и

афстралийски племена. Повечето са сходни с представените до тук и

затова няма да се спирам на тях.

В много системи от митове и легенди, на вторичните и по-късни

водни божества била приписвана фантастична форма, като повечето

от тях били изобразявани като получовеци полуриби. От тези късни

божества водят корените си преданията за езеряните, морските

хора, русалките и сирените.

Една от подобните легенди е уелската легенда за Жената от

езерото. Според нея млад момък, който пасял стадата си близо до

едно езеро се влюбил в момичето от езерото, което било много

красиво. Бащата на момичето му позволил да се ожени за нея, ако

13

обещае да не я докосва повече от три пъти без причина. Те се

оженили, момъкът станал много богат, заради стадата, които

съпругата му дала в зестра, но след няколко години, той

несъзнателно я докоснал без причина за трети път. В същия миг тя

изчезнала заедно със стадата си. Върнала се само веднъж, за да види

синовете си им предаде знанията си в медицината.9

Жан Маркал свързва тази легенда с митът за Орфей и Евридика, в

момента когато Орфей слиза в подземното царство, но за да отведе

Евридика на горния свят Орфей не трябва да я поглежда, докато не

излязат на повърхността. Той обяснява забраните и в двата случая с

нечовешката природа и на двете жени и върховното знание, на което

са носителки, което обаче е непостижимо и забранено за

обикновения човек.

Тези легенди, въпреки че не споделят фантастичния облик на

русалките и сирените, се доближават до символното значение,

което носят те като водни, фантастични създания. Бивайки

наполовина жени и наполовина риби, русалките обединяват

символното значение на жената и на водата, които както бе

споменато и по-рано са неразривно свързани и в много случаи,

взаимно обясняващи се и заменящи се. Типичното за техния

образ е природата им на изкусителки, подмамващи хората към

гибел, отклоняващи ги от пътя им. В староиндийската

митология такива създания са апсарите, първоначално

небесни танцьорки от свитата на бог Индра, които обаче

обитават водните басейни, когато слязат на земята. Там с

изкусителните си умения, отклонявали аскетите при тяхното

одухотворяване. Същите свойства са дадени на сирените в

гръцката митология. За тях се разказва, че отначало били

приятелки на Персефона10, но след като тя била отвлечена

9 Jean, Markale, Women of the Celts, Inner traditions/ Bear & company, 1986, p12310 Персефона в началото е богиня на новото раждане на природата, свързва се с пролетта и чистотата. Баща й Зевс, обаче я обещал на бога на подземното царство Хадес за съпруга. Когато персефона се възкачила да царува с него, започнала да бъде почитана и като царица и богиня на подцемното царство.

14

Деметра11 ги превърнала в чудовища – полужени полуптици. Те

живеели на един остров и с прекрасните си песни примамвали

моряците, те скачали във водата и се давели. Оракул бил

предсказал, че ще умрат когато човек устои на песните им.

Така и станало – когато Одисей минал покрай острова им,

предупреден за опасността от Кирка, без да се поддаде на

магучните им песни, те се хвърлили във водата и се

превърнали в скали.

В западна Европа образът на русалките е почти идентичен с

този на сирените от гръцката митология, с изключението, че

русалките са полуриби, а не полуптици.

В славянските митологии водните създания са представени от

блатниците, водниците и русалките. Според някои учени

русалките са друго име за русалиите, според други това са

съвсем различни създания. Различното при тези същества е

това, че те са духове, като блатниците обитавали блатата,

водниците били покровители на реките, потоците и изворите и

господари на русалките, а самите русалки били духове,

седящи по бреговете на реките и решещи косите си. 12 Всички

те са се превърнали във фантастични създания след като са

умрели като обикновени хора. Русалки стават жени, които са

се удавили, хвърлени след смъртта си във вода или отвлечени

от водния дух водник. За блатниците и водниците не се знае

какво е провокирало превръщането им в подобни създания. В

руските приказки водникът се изобразява като старец, покрит

11 Деметра е една от най-почитаните богини в Гърция. Тя е богиня на плодородието и земеделието. С нейната радост и скръб са свързани годишните времена. Във времето, когато дъщеря й Персефона е със нея на Олимп, Деметра е щастлива и тогава на Земята грее слънце, дърветата цъфтят и дават плодове. Но щом Персефона се завърне при Хадес в подземното царство Деметра унива и природата заспива, настава студ и мрак.(Кун, Николай, Старогръцки легенди и митове,

12 Поповски, Илия, Митология на славяните,[Internet], 14.04.2008,

http :// izkustvoto . com / content / view /780/152/

15

с блатна трева, живеещ близо до воденици. Той изисквал

специално уважение и ако не го получел повреждал

воденицата, разгонвал рибата, а понякога дори посягал на

човешки живот. Също в руските приказки се разказва, че

яздели гигантски сомове, които им довличали телата на

удавените от речното дъно. Дали създанията от руския

фолклор и тези от българския, представени с еднакви имена са

едно и също, променено в различните култури или само

имената им са сходни не е сигурно. Блатниците са описвани

пък като живеещи в блатата, трупайки огромни съкровища и

подмамващи хората да влязат в блатото и да се удавят. Общото

при всичките водни създания в славянските митове, е това че

те са представяни като откровено зли и пакостливи, което

може да бъде приписано на факта, че те са същества които

вече не снаселяват човешкия свят – духове.

Има обаче и едно друго предание за русалките, често

наричани русалии, в което те са по-скоро вид самодиви,

склонни да помагат на хората и да ги лекуват. Това им

проявление е свързано с билката Росен, откъдето се смята, че

идва и името им. Разказва се, че те се събират през нощта на

поляни с тази билка, танцуват и пеят. Единственото общо

между тях и русалките от западноевропейските легенди и

сирените от гръцките митове, е връзката им с водата и

природата им на изкусителки (в първия вариант). От друга

страна пък стои въпросът за това, че русалките в славянската

митология не са хора, те са преминали в отвъдното. Но пък

боговете от древните пантеони също не са хора – те споделят

нрава на човеците, но са безсмъртни, така че единствената

разлика може би остава липсата на анималистичен момент в

предтавянето им – те са жени, без опашки, криле или други

подобни.

16

Но такива са и морските хора в арабските приказки. Там те

приличат на жени с единствената разлика, че могат да дишат

и живеят под вода, освен това те често се женели за земни

мъже, като потомците на подобна двойка неизменно

наследявали способността на майките си да живеят под вода.

Мотивът за женитбата между водно създание и човек присъства на

много места и в западноевропейските легенди и приказки. Той е

много харесван, среща се и в съвременни произведения и дори в

историята на древни родове, като например Меровингите13.

Двете най-известни съвременни произведения, в които също е сред

основните мотиви са Малката русалка на Ханс Кристиян Андерсен и

Рибарят и неговата душа на Оскар Уайлд.

Може да се каже, че тези две приказки са огледални една на друга по

отношение на желанията на героите. Докато в Малката русалка,

водното създание, което е нечовек, иска да се сдобие с душа и с

любовта на земния принц, то в приказката на Оскар Уайлд човекът е

готов да се откаже от най-скъпоценния дар, даден само на него –

душата, за да стане нечовек и да спечели любовта на русалката. И в

двата случая съжителството между различните създания е

невъзможно, освен ако не се направи специална жертва. Такъв мотив

присъства и в славянските митове за самодивите и русалиите, в

смисъла на създания подобни на самодивите. Там единствения начин

момък да улови самодива и да се ожени за нея е като открадне

венеца или дрехата й. Въпреки това да става по различен начин,

отново се наблюдава развенчаване на магичния образ и

приравняване до нивото на човешко създание. Отново се връщаме

към символното значение на водните създания – препратки към

дълбоките дебри на човешката психика, моделите на поведение,

13 Според легендата за родът на Меровингите, родоначалникът на меровингите Меровей бил син на едно от морските чудовищата на Нептун, което можело да променя облика си докато плува. Този образ много напомня за древногръцкия морски старец Протей, който също имал способността да променя формата си, така както и морето можело да променя своята и да се превръща във всякакви животни. Тази легенда се среща за първи път в писмен вид в Хрониките на Федерик, историк от 7в.

17

заложени в несъзнаваното и определящи целия живот на даден

индивид, разглеждани от Юнг като архетипи. Връщаме се и към най-

древните култове – към женското начало и неговите съпътстващи

образи – Луната и водата.

В този ред на мисли, по горния мотив може да бъде разбран

като мотив за търсенето на друга форма на съществуване, което е и

изначалното желание на човека. Всички божества, чрез които сме си

обяснявали света и всички хора, превърнати в богове и създания

полубогове са израз на изконния въпрос за съществуването отвъд

границите на познаваното от нас. Израз на същия този въпрос са и

русалките с изкушаващата си природа, подтикваща към необмислен

скок в неизвестното. Смъртта на моряците е само похват за

затвърждаване на традициите и традиционната мисъл – най-древното

и най-успешно средство за възпрепятстване на новаторството и

творчеството е страха. А най-древния и най-голям от всички е страхът

от смъртта.

18

Библиография

1. Бидерман, Ханс, Речник на символите, Изд. Рива, София, 2003 г.

2. Влайков Светозар, Книга на символите, изд. Фабер,

2003г.

3. Гислън, Мери, Розета Палаци, Енциклопедичен речник

на античната митология и класическата древност,

2005 г.O'Hanlon, John, Irish Folk Lore: Traditions and

Superstitions of the Country, with Humorous Tales,

Cameron & Ferguson, 1870

4. Стойнев Анани, Българска митология Енциклопедичен

речник, второ допълнено издание, ИК "Захарий

Стоянов", София 2006г

5. Carlson, Patricia Ann, Literature and Lore of the Sea,

Rodopiq Amsterdam, 1986

6. Cory, Isaac Preston, Ancient Fragments of the Phoenician,

Chaldaean, Egyptian, Tyrian, Ccarthaginian, Indian,

Persian, And other Writers

7. Jean, Markale, Women of the Celts, Inner traditions/ Bear

& company, 1986, p123

8. John, James, Garth Wilkinson, Oannes According to

Berosus: A Study in the Church of the Ancients, Kessinger

Publishing, 2003

9. Kelley, David H., E. F. Milone, Anthony F Aveni,

Exploring Ancient Skies, стр 276

19

10. K. van der Toorn, Bob Becking, Pieter Willem van der

Horst, Dictionary of Deities and Demons in the Bible, Wm.

B. Eerdmans Publishing, 1999, p. 114-116

11. MacKenzie, Donald A., Myths of Babylonia and Assyria,

BiblioBazaar, LLC, 2008

12. Welch, John, Paulist Press, Spiritual Pilgrims: Carl Jung

and Teresa of Avila, 1982

13. http://www.chitanka.info:82/lib/text/2766/14

14. http://www.en.wikipedia.org

15. Поповски, Илия, Митология на славяните,[Internet],

14.04.2008,

http :// izkustvoto . com / content / view /780/152/

16.http://www.religiology.org/

20