УЧИТЕЛ: РОЗА КОЗАРЕВА ЗА 08. 04.2020 /СРЯДА/

ПЪРВИ ЧАС - 10 КЛАС - ПРЕДМЕТ- БЕЛ- БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ТЕМА ЗА ЧАСА: ТЕСТ ЗА ОБОБЩЕНИЕ НА ПРАВОПИСНИ, ПУНКТУАЦИОННИ, ГРАМАТИЧНИ И ЛЕКСИКАЛНИ ГРЕШКИ

1. В ГРУПАТА И В САЙТА НА ГИМНАЗИЯТА Е ИЗПРАТЕН РАЗРАБОТЕН ПЛАН ПО ТЕМАТА, В ШКОЛО Е ИЗПРАТЕНО СЪОБЩЕНИЕ ЗА ТЕМАТА ЗА ЧАСА

ВТОРИ ЧАС 8 КЛАС – БЕЛ, БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ТЕМА ЗА ЧАСА: ЧАСТИ НА РЕЧТА

1. В ГРУПАТА И В САЙТА НА ГИМНАЗИЯТА Е ИЗПРАТЕН МАТЕРИАЛ ПО ТЕМАТА, В ШКОЛО Е ИЗПРАТЕНО СЪОБЩЕНИЕ ЗА ТЕМАТА ЗА ЧАСА

ЧАСТИ НА РЕЧТА

1. Съществително име – Отговаря на въпроса: Кой ? и Какво ? Назовава предмет или лице. Според това какво

назовават биват:

А) Съществително нарицателно - предмети и лица: стол, дом, град, учител, котка, дете

Б) Собствено – имена и прозвища, имена на градове, държави, реки, институции, планини и др.

-Дунав, Иван, Кумчо Вълчо, Апостола, Банско, Африка, Стара планина, България,

В) Абстрактно или събирателно- въздух, захар, мрак, олово, омраза

2. Прилагателно име –.Отговаря на въпроса: Какъв, Каква, Какво, Какви? Означава признак или качество на

предмета или лицето. Според своето значение се делят на:

А) Качествени – означават качество и признак: голям, кисел, добър, кръгъл;

Б) Относителни – означават принадлежност на предмета и материала, от който е направен: бащин, български,

семеен, дървен, златен, лимонов.

3. Местоимение – замества име или именно словосъчетание. Биват:

Лични - аз , ти, той, тя , то, ние, вие , те

В. п. - мене ме, тебе те, него го, нея я, него го, нас ни, вас ви, тях ги

Д.п. - на мене, на тебе, на него, на нея, на него, на нас, на вас, на тях

Възвратни лични – Пълна форма - себе си, Винителен падеж - се, Дателен падеж – си

Притежателни – м.р. мой, твой, негов, неин, наш, ваш, техен

ж.р. моя, твоя, негова, найна, наша, ваша, тяхна

ср.р. мое, твое, негово, нейно, нашо, вашо, тяхно

Кратка форма ми ти му и ни, ви, им

Възвратни притежателни - свой, своя, свое, свои. Кратка форма – си

Показателни: За близки лица и предмети -този, тоя, тази, тая, това, туй, тези, тия

За далечни лица и предмети - онзи, оня, онази, оная, онова, онуй, онези, ония

За признаци - такъв, онакъв, инакъв, такава, онакава, инакава, такова, онакова, инакова, такива, онакива

Въпросителни – кой, кого, коя, кое, кои, какъв, каква, какви, чий, чие ,чии, колко

Относителни – който, която, което, които, какъвто, каквато, каквото, каквито, чийто, чиято, чието, чиито

Неопределителни: За лица и предмети: – някой, някого, някоя, някое, някои, нещо,

За признаци: някакъв, някаква, някакво, някакви

За притежание: нечии, нечия, нечие, нечии

За количество: няколко, неколцина

Отрицателни За лица и предмети - никой, никого, никоя, никое, никои, нищо

За признаци - никакъв, никаква, никакво, никакви

За притежание: - ничий, ничия, ничие, ничии, николко

Обобщителни: За лица и предмети: всеки, всякой, всяка, всяко, всички, всякои

За признаци: всякакъв, всякаква, всякакво, всякакви

За количество: всичкия/ят, всичка/та , всичко/то, всички/те

4. Числително име – назовава число, брой или поредност. Отговаря на въпроса: Колко и Кой по ред?

А) бройни – един, пет, сто, милион

Б) редни-първи, десети, двадесет и пети

5. Глагол-назовава действие или състояние, свързано с лице или предмет. Оговаря на въпроса Какво прави?-

Променя се по време, лице, число, вид, наклонение, залог – учи, четат, научиха, биха рисували

6. Наречие - назовава обстоятелствата и мястото, при които се извършва действието. Отговаря на въпроса Как?,

Кога?, Къде? Колко?- бавно, тичешком, вчера, днес, лете, там, горе, отпред, много.

7. Предлог – изразява смислови отношения в изречението- в, върху, без, до, за, зад, към, между, на, над, от, по,

под, срещу, у;

8. Частица - допълва, уточнява смисъла на изречението – ай, ба, бе, нима, хайде де, ех че, ли, май, нейсе,

именно, надали, нито и др.

9. Съюз - свързва еднородни части на изречението или или различни видове изречения –и, а, ала, но, обаче, че,

макар че,или, нито, пък, та, ако, ама, да

10. Междуметие - изрзява чувства, настроения-ех, олеле, леле, пляс, бух, ха-ха, боже и др.

ПЕТИ ЧАС 12 КЛАС - ПРЕДМЕТ – БЕЛ ТЕМА ЗА ЧАСА: МОДЕРНИСТИЧНИТЕ АСПЕКТИ НА ДИМОВИЯ ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН

МОДЕЛ

I. В ГРУПАТА И В САЙТА НА ГИМНАЗИЯТА Е ИЗПРАТЕН Е РАЗРАБОТЕН ПЛАН. В ШКОЛО Е ИЗПРАТЕНО СЪОБЩЕНИЕ ЗА ТЕМАТА ЗА ЧАСА

МОДЕРНИСТИЧНИ АСПЕКТИ НА ДИМОВИЯ ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН МОДЕЛ (ОБОБЩЕНИЕ)

1. Романът „Тютюн“ и мястото му в българската литература като модерен за времето си роман. На българския културен фон „Тютюн“ се вписва като „особен” текст, като текст изключение. Романът

се опира на един важен в социално – историческо отношение период за страната ни – от края на 20-те

години на 20-ти век до деветосептемврийските събития. Това е време на съществени социални

промени – „ най – европейското“ време на Бълагария през миналото столетие. Тогава тя преживява

своето болезнено „изравняване“ със света – и с добрите, и с лошите му страни. В този план романът

дава възможност наистина да се съди за тези явления – но сделките на „Никотиана”, отварянето към

европейските пазари, социалните отношения на българския капитализъм, който добива един вече

космополитен облик и не е неизменно филтриран през спецификите на националното. Освен това

„Тютюн“ може да се разглежда като роман епопея, тъй като романовият сюжет разделя света на две

половини и ги вплита в остър конфликт.

2. Модерният аспект в изграждането на двамата главни герои Борис и Ирина Централен в романа е мотивът за желанието на двамата главни герои, Борис и Ирина да се

изтръгнат от ограничения свят на традиционното патриархално общество на бедния квартал, на

малкия град. То се изгражда преди всичко от структурите и ценностите родовия свят. Това е един

сигурен и устойчив свят, където властват законите на кръвта, на родовото имущество, на

отговорността между родители и деца. В него личността трябва да се подчинява на установения ход на

живота. Само че душите на Димовите герои този свят е тесен и перспективата да останат завинаги

негови пленници е ужасяваща. Алтернативата на монотонното ежедневие се явява срещата на Борис и

Ирина. Тя е белязана от символно натоварените образи на пътя, есента, гроздобера, „римския път“.

Освен това още с нея се задава различността на двамата герои от заобикалящата ги реалност. Те добре

осъзнават другостта си в тази еснафска среда – Ирина мисли за Борис: „Той не приличаше на никой

друг младеж в града“, а той пък забелязва, че тя е „от малко по – друго тесто“. Затова и първите

няколко глави запознаващи читателя с провинциалното им битие, разкриват вече ясно съзнатият

копнеж за емоционалния, за откъсване от сковаващите рамки на традицията. Първоначално и за

двамата той е свързан с книгите. Отношението им към тях е различно. Ирина чете „всичко безредно и

страстно“ и оформя идеалите си за мъж и бъдещ живот, докато Борис признава: „аз не чета никога

романи“. По същия начин се разминавати представите им за любовта. За девойката тя е „трагично и

силно чувство“, което трябва да се уважава дори „у глупавите хора“ и това разбиране трасира целия й

по – нататъшен и път. За младежа пък повествователят коментира, че „измерва всичко в количество” и

дори след целувката с Ирина си мисли: „Малко любов“.

А) Модернистичното в образа на Ирина – няма връзка с традиционния женски образ от

епохата. За нея перспективата да се омъжи за някой провинциален чиновник или селския си братовчед

Динко е равносилно на лична катастрофа. Тя копнее да напусне уютния, но еснафски дом на баща си и

да отиде в големия град, за да реализира мечтите си. Това пресъединява Ирина към групата на

„фаталните жени“ на Димов. Тя е един от онези женски образи,които са фатално, съдбоносно красиви,

изтънчени, загадъчни и притежават интелектуален финес. В началото героинята чете любовни романи,

за да се противопостави на обичайното. Развлекателното четиво обаче после става медицинска

литература, защото мечтателната гимназистка отстъпва пред бъдещата лекарка. Накрая тя чете

детективски романи отново за да се отърси от начина си на живот. Тоест Ирина се легитимира чрез

четивата си, бяга с и в книгите си. Фактът, че чете и книги на Толстой, очертава един сложен образ,

формиран на базата на професионалната и класическата литература. Върху този образ се наслагват

надменната красота акцентирането върху тялото. То е един от показателите на упадъка. Началният

образ на младото момиче напълно се вписва в максимата: „Здрав дух в здраво тяло“. Само че

постепенно тя се трансформира: „Здраво тяло с болен отсъстващ дух“. Това ново положение описва

много от персонажите, тъй като в романа е важна ценността на плътта.

Б) Модернистичното в изграждането на образа на Борис- като Ирина и Борис търси излаз в

книгите, но не и в романтическата атмосфера на мелодраматическите романи, а в златния мираж на

тютюневата търговия. Той гледа на обкръжаващите го като на „гадна тълпа“ и презира бедността. За

него „човек се чувства само там, където може да спечели пари“. Затова вярва, че ако успее да изучи из

основи тънкостите в тютюневата индустрия, ще пребори за своето място под слънцето. В тези му

мечти няма нищо осъдително, защото те са проекция на изконния човешки стремеж за реализация.

Нещо повече той е предопределен да успее. Пряко автора казва за него: „Той сякаш бе роден, за да

преуспее в света на тютюна”. Причината за това е, че персонажът е „лишен от топлите и сърдечни

качества на обикновенните човеци“, а „студеният закон на печалбата“ „търси“ и „издига“ „тъкмо

такива хора”. Проблемът в случаят идва от разкъсването на връзката между общността от която е

роден, и възприятието му за света. Прекалено силно и решително се къса връзката с миналото и

прекомерно много робува героят на своя стремеж за лична изява, власт, удоволствие, реализация. Той

не се сеща за устойчивите ценностина човека и с това само се обрича. Най – точното определение за

Борис в романа е принадлежи на стария тютюно търговец Барутчиев: „ Той е морално тъп и това ще

доведе гибелта му“. Поради разкъсаниете семейни връзки натрапчиво се появява мотивът за срама.

Ирина се срамува от баща си, от селските си роднини, от еснафството. Борис се срамува от

унизителната бедност на своето семейство, от вманиачения си баща, от тръгналите по пътя на

комунизма братя. Традиционната родова общност загубва и за двамата всякаква привлекателност и

ценност. Оттук нататък пътят им е начертан от химерите на блясъка и богатството. В този план

„Тютюн” въвежда в следващия етап от разпадането на родовата общност - модерната реализация на

„своещината”.

БОРИС МОРЕВ е самотник, човек на могъщите страсти и изпълнен с енергия до краен предел;

негова максима е, че целта оправдава средствата. В края той загива от постигането на собствените си

желания, от богатството и могъществото, които е постигнал. Както и Ирина, той е “осъдена душа”, на

защото изборът му го е насочил към злото. Образът на Борис Морев позволява на Димов да въплъти

възможностите, открити от тютюна, за настаняването на безскрупулни индивиди на върха на

икономическата власт в страната.Стилът на автора демонизира фигурата на Борис Морев, максимално

я отдалечава от човешките черти, за да представи волята за власт и стремежа към свръхчовешкото.

Борис постепенно разрушава обвързаността си с рода, оттласква се радикално от родовите белези,

което извежда смисъла на романа вън от епично-патриархалния модел. Срамът от баща му още в

първите страници поставя началото на “обезродяването на Борис”. Ненавистта към братята му,

коравосърдечието, с което премазва конкурентите, типологизират образа и задават хоризонта на

очакване на по-нататъшните му действия. Устременият към просперитет Борис напуска родния град,

изоставя болната си съпруга, бракът с която го лансира до върховете на властта, продава интересите на

родината си, както и единствената жена, която обича, на чужденците. Борис е завършеносъздание на

творческия интерес на Димов към катастрофичните характери, към безродните и безскрупулните.

Борис е неспособен на емоционална обвързаност със семейството си или с родния град. Не човешките

същества сами по себе си и връзката с тях имат стойност за бъдещия директор на “Никотиана”, а

средството, което те представляват, за постигане на “златния мираж”.За него не съществуват

моралните качества и категории, доброто, нито злото, дори не и богатството, а волята за власт,

идентична с презрението.

3. Роман за разпад на морала и ценностите - Упадъка започва още в преходното поколение. Макар и

с недомлъвки, ясно е показано, че причината за болестта на Мария са греховете на бащата. В

действителност тя е болна от наследствен сифилис – резултат от похожденията на татко Пиер на

младини. Още тогава конфликтът между патриархалния морал и жаждата за сетивни удоволствия

разрушава семейния живот на Спиридонови. Те се саморазкриват като едно фарсово семейство, в

което бащата открито задява приятелката на дъщеря си, а майката се отешава в компанията на

високономерен гвардейски офицер. Моралното разпадане се превръща в биологично и Мария е негова

жертва. Именно тя – съществото, надарено с тънка чуствителност, устойчив морал и усет за

истинските стойности в живота, които не й е писано да прояви. Съзнанието за собствената обреченост

я подтиква също да търси бягство в някакъв друг свят. Това изключително същество го намира не

другаде, а в музиката, изкуството. Тук прозират философските идеи за музиката като универсален

език, а и може да се открие връзка с фолософията на Ницше и творбата му. Възникването на

трагедията от музиката. Героинята се явява въплащение на изкупителната жертва на родовата вина,

защото единствена има наготово всичко, което останалите герои трябва да придобият в своя

индивидуален житейски път. В съотвествие с функциите на образа той през цялото време е някак вън

от случващото се. Физически това е подчертано чрез безцветността на Мария. Неведнъж се акцентира

и върху безстрастността й, противопоставена на „грешните” герои, обладаниот някаква пагубна

страст. В този ред на мисли тя знае повече от всички, защото наблюдава „отвън” ставащото, което

отделните персонажи схващат фрагментарно като част от живота си. В схемата на сюжета дъщерята на

татко Пиер е безстрастният изкупител на греховете, порадени от страстите на другите. Димовите герои

остават в българската литература като образци на анализиращи и самоанализиращи се хора, по тази

причина те непрекъснато „съзнават” нещо. На този фон Мария достига до най – безпощадната

крайност. Точно чрез нейния образ се оголва паралелната реалност на осъзнаването, съпътстваща

събитийния план на „Тютюн”. Чрез нея е изведена на показ представата за един живот изтъкан от

„формули”. Героинята е включена в тази условност и въпреки това безнадежно ясно осъзнава

наличието им. Тя постоянно си дава сметка за двойнствения свят, в който живее. Най – емблематичен

пример за това е разговорът й със Зара, при който могат да се проследят и гласно изречените думи, и

премалчаните мисли, вплетени в тях. В този план и психическото заболяване, което „обективно”

разделя реалността на Мария на два свята, не само е усмислено като родове проклятие, но е и алегория

на „социалното раздвоение” на девойката. Тя го възприема като дълг към средата си още преди да

бъде обхваната от болестни халюцинации. В крайна сметка единствената й възможност да се

реализира като жена и човек със собствена стойност е Борис. Естествено, създаденото с него смейство

е обречено на катастрофа, но не само заради материалния интерес на съпруга, женещ се по

сметкасемейство и еда бална „осъдена душа”, обречена на самота и отчуждение, която сама определя

своя живот и своята смърт.

3. Модернистичното в изграждането на образа на “НИКОТИАНА”- фабриката стио в центъра на

художествения свят и е символ на прокълнатите, “осъдени души”. Множество са значенията на този

образ. Той присъства символно като хищно чудовище, в името на което се случва всичко; като

минимодел на социалноикономическото и политическото устройство на живота на обществото. Този

образ е ос на всички центробежни и центростремителни движения в романа. Той се превръща в

метафора на злото в човешкия живот, злото, което човекът доброволно е приел, избрал, привлечен

хипнотично, или злото, на което е бил жертва.

4. Модернистичното в изграждането на света на бедността и света на богатството са два

контрастни образа в творбата. Те са антиподи в своята същност, имат свои персонажи, свои закони и

своя логика, своя затворена система. И двата свята обаче са неединни, раздирани от своите

противоречия и различния поглед към живота. Двата антиподно свята, живеещи по своите закони,

странно се доближават и докосват чрез крайностите си. Това са крайности в общественото устройство.

Те уязвяват целостта на човешкото общуване. През погледа на Д.Димов процесите на човешкото

общуване в социален план са сложни, трудно познаваеми и предвидими. Ако се съди по края на

романа, едва ли Д.Димов може да хармонизира общността и човешките съдби. Авторът се интересува

от нравствено-психологическия аспект на човешките прояваления, особено на трагическото,

гибелното, на обречеността на надеждите и победите.

2. В ГРУПАТА И В САЙТА НА ГИМНАЗИЯТА Е ИЗПРАТЕН ТЕСТ ЗА ОБОБЩЕНИЕ НА РОМАНА ,,ТЮТЮН“ ОТ ДИМИТЪР ДИМОВ. В ШКОЛО Е ИЗПРАТЕНО СЪОБЩЕНИЕ ЗА ТЕМАТА ЗА ЧАСА

ТЕСТ ЗА РОМАНА ,,ТЮТЮН“ ОТ ДИМИТЪР ДИМОВ 1. В кой ред характеристиките се отнасят до спецификата на романа „Тютюн“: А) натуралистичен, биографичен, политически

Б) експресионистичен, философски, криминален

В) реалистичен, философско-психологически, социален

Г) сантиментален, социално-битов, любов

2. Романът „Тютюн“ е продължение на епичната традиция в българската романистика. Кое от предложенията НЕ подкрепя това твърдение: А) многостранен обхват на изображението Б) интерес към историческия дух на времето

В) богатство на образната система Г) субективност в представяне на историческата

истина

3. Според смисловите внушения на творбата заглавието й – „Тютюн“, НЕ се свързва с проблема за: А) тютюнджийската страст

Б) огромните печалби за фабриканти и търговци

В) българския пробив на тютюневия международен пазар

Г) за тютюноработника като „роб на жълтата царица туберкулозата”

4. Коя причина НЕ е мотив Борис и Ирина така силно да искат да се изтръгнат от патриархалното общество на малкия град: А) срамът от семейния произход Б) стремежът към лична изява

В) младежката любов Г) желанието за по-добър живот

5. В началото Борис мечтае: А) да надмине баща си по известност в града Б) да направи научно откритие, свързано с

тютюна

В) да заеме висок пост в политическата йерархия Г) да се издигне чрез тютюневата индустрия

6. В началото Ирина НЕ мечтае за: А) изпепеляващи страсти Б) екзотични преживявания

В) престижна професия Г) стабилно семейство

7. Нравствената деградация на Борис и Ирина е резултат от: А) устрема им към реализация Б) желанието им за бърз успех

В) погазването на моралните ценности Г) стремежът към промяна на статуквото

8. Мария се жени за Борис, защото: А) той единствен може да развие и да съхрани това, кето баща й е успял да създаде – „златната,

могъща „Никотиана”

Б) иска да се освободи от опеката на баща си

В) той я впечатлява с остър ум, хубава външност и добри обноски

Г) само той от ухажорите й може достойно да продължи рода на Спиридонови

9. „Тютюн” обогатява романовата ни традиция, давайки превес на: А) летописното начало Б) социалното изображение

В) семейно-битовото изображение Г) интелектуално-философското начало

10. Падението на Борис е предопределено от: А) страстта му за надмощие Б) духовната му ограниченост

В) недостатъчната му образованост Г) болезнения му перфекционизъм

11. Въпреки духовното си опустошение Ирина не предизвиква пълно отвращение, защото: А) не загърбва лекарския си дълг Б) запазва ненакърнена физическата си хубост

В) изпитва респект към баща си Г) не се самозалъгва и оправдава

12. Ирина привлича неудържимо мъжете със: А) елегантното си облекло и изисканите си маниери Б) доброто си образование и интелигентността

си

В) красивата си външност и достойнството, което излъчва Г) артистизма и остроумието си

13. Самоубийството на Ирина е психологически обосновано, защото тя: А) се бои от настъпващата неврастения

Б) е загубила предимствата, които й дава „Никотиана”

В) се бои от възмездието на работниците

Г) вече е жена без цел, без воля, без надежда

ШЕСТИ ЧАС- 10 КЛАС ПРЕДМЕТ- РУСКИ ЕЗИК

ТЕМА ЗА ЧАСА: СУВЕНИРЫ И ТРАДИЦИИ В РОССИИ

I.В ГРУПАТА В САЙТА НА ГИМНАЗИЯТА ИЗПРАТЕН Е СНИМКОВ МАТЕРИАЛ НА УРОКА И СА ОБЯСНЕНИ НЕПОЗНАТИТЕ ДУМИ. В ШКОЛО Е ИЗПРАТЕНО СЪОБЩЕНИЕ ЗА ТЕМАТА ЗА ЧАСА И УКАЗАНИЯ ЗА РАБОТА

Непознати думи:

блины – палачинки икра - хайвер

блюдо – ястие сделанные - направени

свистулька - свирка пряники - вид курабия

баранки - гевречета

2. За домашна работа упражнението след урока информация как да се направи :

спрягане на глагола: гордиться

я горжусь,

ты гордишься,

он,она оно гордится,

мы гордимся,

вы гордитесь,

они гордятся

3. Виедеообобщение на тема: Сувениры России

https://www.youtube.com/watch?v=MtAEvW0xO6o