Jiddu Krishnamurti

Джиду Кришнамурти

ДЖИДУ КРИШНАМУРТИ (1895-1986), роден в Южна Индия от родители индийци, получава образование в Англия и живее в Охай, Калифорния, САЩ. През 1922 год. преживява духовния “процес”, който продължава и след това. Той казва: “Истината е страна без пътеки и вие не можете да я достигнете по никаква пътека, чрез никаква религия или секта... Единствената ми грижа е да освободя човека безусловно”. Той заявява, че не принадлежи към никаква каста, народност или религия и че не е обвързан с традициите. Отхвърлянето на всякакъв духовен и психологически авторитет е основна тема в беседите му. Той подчертава непрекъснато: “Ние трябва да сме съвсем наясно по този въпрос от самото начало. Не се изисква вяра, няма последователи, нито култ, нито пък каквото и да било убеждаване в някаква насока; затова само така можем да се срещнем на една и съща основа, на едно и също ниво. Тогава можем заедно да наблюдаваме изключителния феномен на човешкото съществуване”. Той създава фондации в Индия, Европа и САЩ с цел да не се допусне изопачаване на учението му и за да го разпространява, без някой да има право да интерпретира или да обожествява учението и личността му.

2

MEDITATIONS

МЕДИТАЦИИ

J. Krishnamurti

Дж. Кришнамурти

3

©1979, 2002 Krishnamurti Foundation Trust

All rights reserved. No part of this book may be reproduced

in any form or by any means, electronic or mechanical,including photocopying, recording,

or by any information storage and retrieval system, without permission in writing

from the publisher.

For more information contact:

Krishnamurti Foundation of AmericaPost Office Box 1560Ojai, California 93024

U.S.A.www.kfa.org

or

Krishnamurti Foundation TrustBrockwood Park

Bramdean, Hampshire SO24 0LQEngland

www.kfoundation.org

ISBN ??????????????????

4

MEDITATIONS

МЕДИТАЦИИ

J. Krishnamurti

Дж. Кришнамурти

Selections made by Evelyne BlauСелекция от Евелин Блау

Parallel Edition English-BulgarianTranslation Nedyalko Dimitrov

Паралелно издание Английски-БългарскиПревод Недялко Димитров

5

FOREWORD

WHEN THЕ BOOK Meditations first appeared in 1979 the question was raised as to whether it was appropriate to excerpt passages from Krishnamurti’s voluminous writings and focus on only one subject and excerpts at that. Surely, excerpts would diminish the integrity and seriousness of his teachings, it was said. After all, during his lifetime (1895-1986) Krishnamurti never spoke topically, focusing only on one theme, but rather wove many threads of contemplation into an enormous tapestry. Should one withdraw just one thread for observation and should they be excerpts, particles of the thread. Over many years of immersion in the teachings of Krishnamurti the overarching significance of meditation becomes increasingly clear. No matter what subject is delved into, it appears that the approach is with a mind that is tree of the known, of the assumptions of the past. It is only such a mind, Krishnamurti said, a meditative mind, that can inquire into such questions as fear, conflict, relationship, love, death, and, of course, meditation itself. The writings in this newly expanded edition consist of additional material gleaned from talks, writings, and diary notes, some of which have never before been published. They represent an astonishing outpouring which illustrates the deep meaning meditation had in the life of J. Krishnamurti.

6

ПРЕДИСЛОВИЕ

КОГАТО КНИГАТА Медитации беше публикувана за първи път през 1979 година, възникна въпросът дали е подходящо да се правят извадки от обширните творби на Кришнамурти и да се фокусира само на една определена тема, която да се цитира. Беше казано, че извадките несъмнено ще намалят цялостта и сериозността на учението. В действителност, по време на своя живот (1895 – 1986) Кришнамурти никога не говореше тематично, фокусирайки се само на една определена тема, а по-скоро вплиташе многото нишки на осъзнаването в един огромен гоблен. Би ли могъл човек да изтегли просто една нишка за наблюдение и биха ли могли това да бъдат извадки, частици от нишките? През многото години на потапяне в учението на Кришнамурти изключителното значение на медитацията става нарастващо ясна. Без значение каква тема задълбочено се изследва, очевидно е, че подходът е с един ум, който е свободен от познатото, от презумпциите на миналото. Само един такъв ум, казва Кришнамурти, един медитативен ум, може да изследва такива въпроси като страха, конфликта, взаимоотношението, любовта, смъртта, и разбира се, самата медитация. Текстът в това ново разширено издание съдържа допълнителни материали, събрани от разговори, съчинения и бележки от дневници, някои от които никога преди не са били публикувани. Те представляват едно удивително изливане, което илюстрира дълбокото значение, което медитацията е имала в живота на Джиду Кришнамурти.

7

PREFACE

МAN IN ORDER TO ESCAPE his conflicts has invented many forms of meditation. These have been based on desire, will and the urge for achievement, and imply conflict and a struggle to arrive. This conscious, deliberate striving is always within the limits of a conditioned mind and in this there is no freedom. All effort to meditate is the denial of meditation. Meditation is the ending of thought. It is only then that there is a different dimension which is beyond time.

J. KRISHNAMURTIMarch 1979

8

ПРЕДГОВОР

ЧОВЕКЪТ, ЗА ДА ИЗБЯГА от своите конфликти, е изобретил много форми на медитация. Те са основани на желанието, волята и подтикът за постижения и включват конфликти и усилие за пристигане. Това съзнателно, преднамерено усилие е винаги вътре в границите на един обусловен ум и в това няма свобода. Цялото усилие да се медитира е отричане на медитацията. Медитацията е приключването на мисълта. Само тогава има едно друго измерение, което е отвъд времето.

ДЖИДУ КРИШНАМУРТИмарт 1979

9

MEDITATIONS

МЕДИТАЦИИ

10

A MEDITATIVE MIND IS SILENT. It is not the silence which thought can conceive of; it is not the silence of a still evening: it is the silence when thought-with all its images, its words and perceptions- has entirely ceased. This meditative mind is the religious mind - the religion that is not touched by the church, the temples or by chants. The religious mind is the explosion of love. It is this love that knows no separation. To it, far is near. It is not the one or the many, but rather that state of love in which all division ceases. Like beauty. it is not of the measure of words. From this silence alone the meditative mind acts.

ЕДИН МЕДИТАТИВЕН УМ Е ТИХ. Това не е тишината, която мисълта може да си представи; това не е тишината на една тиха вечер; това е тишината, когато мисълта – с всичките си представи, думи и възприятия – е напълно спряла. Този медитативен ум е религиозният ум – тази религия, която не е докосната от църква, от храм или от религиозни песнопения и молитви. Религиозният ум е експлозия от любов. И тази любов не познава разделение. За нея, далечното е близко. Тя не е нито единствена, нито много, но по-скоро това състояние на любов, в което всички разделения приключват. Подобно на красотата, това не е измеримо с думи. Единствено от тази тишина действа медитативният ум.

11

MEDITATION IS ONE of the greatest arts in life-perhaps the greatest, and one cannot possibly learn it from anybody. That is the beauty of it. It has no technique and therefore no authority. When you learn about yourself, watch yourself, watch the way you walk, how you eat, what you say. the gossip, the hate, the jealousy - if you are aware of all that in yourself, without any choice, that is part of meditation. So meditation can take place when you are sitting in a bus or walking in the woods full of light and shadows, or listening to the singing of birds or looking at the face of your wife or child.

МЕДИТАЦИЯТА Е ЕДНО от най-великите изкуства в живота- може би най-великото и е невъзможно човек да го научи от когото и да било. Това е неговата красота. То няма техника и следователно няма авторитет. Когато вие учите за себе си, наблюдавате себе си, гледате начина по който ходите, по който ядете, какво казвате, бъбренето, омразата, ревността ― ако вие сте осъзнати за всичко това във вас, без никакъв избор, това е част от медитацията. И така медитацията може да се случи когато вие седите в автобуса или се разхождате в гората, пълна със светлини и сенки или слушате пеенето на птиците, или гледате лицето на вашата жена или дете.

12

IT’S CURIOUS how all-important meditation becomes; there’s no end to it nor is there a beginning to it. It’s like a raindrop: in that drop are all the streams, the great rivers, the seas and the waterfalls; that drop nourishes the earth and man; without it, the earth would be a desert. Without meditation the heart becomes a desert, a wasteland.

СТРАННО Е как всяка една медитация се случва; тя няма край, нито начало. Тя е като капка дъжд и в таза капка са всичките потоци, пълноводни реки, морета и водопади; тази капка подхранва земята и човека; без нея земята ще бъде пустиня. Без медитация сърцето на човека става пустиня, пустош.

13

MEDITATION IS to find out whether the brain, with all the activities, all its experiences, can be absolutely quiet. Not forced, because the moment you force, there is duality. The entity that says, “I would like to have marvelous experiences, therefore I must force my brain to be quiet,” will never do it. But if you begin to inquire, observe, listen to all the movements of thought, its conditioning, its pursuits, its fears, its pleasures, watch how the brain operates, then you will see that the brain becomes extraordinarily quiet; that quietness is not sleep but is tremendously active and therefore quiet. A big dynamo that is working perfectly hardly makes a sound: it is only when there is friction that there is noise.

МЕДИТАЦИЯТА Е да се открие дали мозъкът, с всичките негови активности, с всичките му преживявания, може да бъде абсолютно тих. Но не принуден да бъде тих, защото в момента, в който го принудите, има дуалност. Тази идентичност, която казва: „Аз искам да имам прекрасни преживявания, следователно аз трябва да принудя моя ум да бъде тих“, никога не може да го направи. Но ако вие започнете да изследвате, да наблюдавате, да слушате всичките движения на мислите, техните обусловености, техните преследвания, техните страхове, техните удоволствия, да гледате как работи мозъкът, тогава вие ще видите, че мозъкът става необикновено тих; тази тишина не е заспиване, но той е необикновено активен и следователно тих. Едно голямо динамо, което работи перфектно почти не прави шум; само когато има триене – само тогава има шум.

14

SILENCE AND SPACIOUSNESS go together. The immensity of silence is the immensity of the mind in which a center does not exist.

ТИШИНАТА И НЕОБЯТНОСТТА вървят заедно. Необятността на тишината е необятността на ума, в който няма център.

15

MEDITATION IS HARD WORK. It demands the highest form of discipline - not conformity, not imitation, not obedience - but a discipline which comes through constant awareness, not only of the things about you outwardly, but also inwardly. So meditation is not an activity of isolation but is action in everyday life which demands co-operation, sensitivity and intelligence. Without laying the foundation of a righteous life, meditation becomes an escape and therefore has no value whatsoever. A righteous life is not the following of social morality, but the freedom from envy, greed and the search for power - which all breed enmity. The freedom from these does not come through the activity of will but by being aware of them through self-knowing. Without knowing the activities of the self, meditation becomes sensuous excitement and therefore of very little significance.

МЕДИТАЦИЯТА Е СЕРИОЗНА РАБОТА. Тя изисква най-висшата форма на дисциплина – а не съобразяване, нито подражание, нито послушание – но една дисциплина, която идва чрез постоянно осъзнаване, не само на нещата, които се случват външно, но също и вътре във вас. Така че медитацията не е едно действие на самоизолация, а е една дейност във всекидневния живот, което изисква сътрудничество, чувствителност и интелигентност. Без да се постави основата на един истинен живот, медитацията се превръща в едно бягство и следователно няма никаква стойност. Един истинен живот не е да се следва обществения морал, а означава човек да бъде свободен от завистта, алчността и желанието за власт – всичко, което подхранва враждата. Свободата от всичко това не идва чрез действия на волята, а чрез неговото осъзнаване чрез себе-познание. Без разбиране на активностите на аза, медитацията се превръща в едно вълнение на чувствата и следователно има много малко значение.

16

ALWAYS TO SEEK for wider, deeper, transcendental experiences is a form of escape from the actual reality of “what is,” which is ourselves. our own conditioned mind. A mind that is awake, intelligent, free, why should it need, why should it have, any experience at all? light is light; it does not ask for more light.

ПОСТОЯННО ДА СЕ ТЪРСИ по-обширно и по-дълбоко трансцедентално преживяване е една форма на бягство от действителната реалност на „това, което е“, което сме ние, нашият собствен обусловен ум. Един ум, който е буден, интелигентен и свободен – защо той би имал нужда, защо би имал каквото и да е преживяване изобщо? Светлината е светлина; тя не търси повече светлина.

17

MEDITATION IS ONE of the most extraordinary things, and if you do not know what it is you are like the blind man in a world of bright color, shadows and moving light. It is not an intellectual affair, but when the heart enters into the mind, the mind has quite a different quality; it is really, then, limitless, not only in its capacity to think, to act efficiently, but also in its sense of living in a vast space where you are part of everything. Meditation is the movement of love. It isn’t the love of the one or of the many. It is like water that anyone can drink out of any jar, whether golden or earthenware; it is inexhaustible. And a peculiar thing takes place. which no drug or selfhypnosis can bring about; it is as though the mind enters into itself, beginning at the surface and penetrating ever more deeply, until depth and height have lost their meaning and every form of measurement ceases. In this state there is complete peace - not contentment which has come about through gratification - but a peace that has order, beauty and intensity. It can all be destroyed, as you can destroy a flower, and yet because of its very vulnerability it is indestructible. This meditation cannot be learned from another. You must begin without knowing anything about it. and move from innocence to innocence. The soil in which the meditative mind can begin is the soil of everyday life, the strife. the pain and the fleeting joy. It must begin there, and bring order, and from there move endlessly. But if you are concerned only with making order, then that very order will bring about its own limitation, and the mind will be its prisoner. In all this movement you must somehow begin from the other end, from the other shore, and not always be concerned with this shore or how to cross the river. You must lake a plunge into the water, not knowing how to swim. And the beauty of meditation is that you never know where you are, where you are going, what the end is.

18

МЕДИТАЦИЯТА Е ЕДНО от най-необикновените неща и ако вие не знаете какво е това, то вие сте като един сляп човек в свят, изпълнен с ярки цветове, сенки и движеща се светлина. Тя не е интелектуална дейност, но когато сърцето влезе в ума, тогава умът има едно съвсем различно качество; тогава той наистина е неограничен, не само в способност си да мисли и да действа ефективно, но също и в чувството за живеене в едно огромно пространство, където вие сте част от всичко. Медитацията е движението на любовта. Това не е любовта към един или към много. Тя е като водата, която всеки човек може да пие от всякакъв съд, без значение дали е от злато или от глина; тя е неизчерпаема. И едно особено нещо се случва, което никой наркотик или самохипноза не може да причини; то е като че ли умът влиза в самия себе си, започвайки от повърхността и прониквайки понякога много по-дълбоко, докато дълбоко и високо загубят своето значение и всяка една форма на измерване изчезне. В това състояние има съвършен мир – не едно задоволство, което е дошло от удоволствие – но един мир, в който има ред, красота и интензивност. Всичко това може да бъде разрушено, така както вие можете да унищожите едно цвете и все пак, поради своята уязвимост то е неразрушимо. Тази медитация не може да бъде научена от друг. Вие трябва да започнете без да знаете нищо за нея и да се движите от невинност към невинност. Почвата, в която медитативният ум може да започне, е почвата на всекидневния живот, конфликтът, болката и бързо отминаващата радост. Тя трябва да започне оттук и да доведе до ред и оттук да се движи безкрайно. Но ако вие се интересувате само от това да въведете ред, то тогава самият този ред ще доведе до своето собствено ограничение и умът ще бъде негов затворник. В цялото това движение вие някак си трябва да започнете от другия край, от другия бряг, а не винаги да се интересувате от този бряг или как да пресечете реката. Вие трябва да скочите във водата без да знаете как да плувате. И красотата на медитацията е, че вие никога не знаете къде сте, къде отивате и какъв е края.

19

MEDITATION is not something different from daily life; do not go off into the corner of a room and meditate for ten minutes, then come out of it and be a butcher - both metaphorically and actually.

МЕДИТАЦИЯТА не е нещо различно от ежедневния живот; не се оттегляйте в ъгъла на стаята за да медитирате за десет минути и след това, като се върнете оттам, да бъдете един касапин – както метафорично, така и действително.

20

IF YOU SET OUT TO MEDITATE, it will not be meditation. If you set out to be good, goodness will never flower. If you cultivate humility, it ceases to be. Meditation is the breeze that comes in when you leave the window open; but if you deliberately keep it open, deliberately invite it to come, it will never appear.

АКО ВИЕ ЗАПОЧНЕТЕ ДА МЕДИТИРАТЕ, това няма да бъде медитация. Ако вие започнете да бъдете добри, добротата никога няма да разцъфти. Ако вие култивирате смирение, то престава да бъде. Медитацията е този бриз, който влиза в стаята, когато оставите прозореца отворен; но ако вие оставите прозореца отворен с намерение да го поканите да дойде, той никога няма да се появи.

21

MEDITATION is not a means to the end. It is both the means and the end.

МЕДИТАЦИЯТА не е едно средство да се сложи край. Тя е както средството, така и края.

22

ONE HAS TO FIND OUT for oneself, not through anybody. We have had the authority of teachers, saviors and masters. If you really want to find out what meditation is, you have to set aside all authority completely.

ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ОТКРИЕ сам за себе си, а не чрез някого. Ние имаме авторитетите на учителите, на спасителите и на мъдреците. Ако вие наистина искате да разберете какво е медитацията, трябва изцяло да се освободите от всички авторитети.

23

WHAT AN EXTRAORDINARY thing meditation is. If there is any kind of compulsion, effort to make thought conform, imitate, then it becomes a wearisome burden. The silence which is desired ceases to be illuminating. If it is the pursuit of visions and experiences, then it leads to illusions and selfhypnosis. Only in the flowering of thought and so ending thought does meditation have significance. Thought can only flower in freedom, not in ever-widening patterns of knowledge. Knowledge may give newer experiences of greater sensation but a mind that is seeking experiences of any kind is immature. Maturity is the freedom from all experience; it is no longer under any influence to be or not to be. Maturity in meditation is the freeing of the mind from knowledge, for knowledge shapes and controls all experience. A mind which is a light to itself needs no experience. Immaturity is the craving for greater and wider experience. Meditation is the wandering through the world of knowledge and being free of it to enter into the unknown.

24

КАКВО НЕОБИКНОВЕНО нещо е медитацията. Ако има какъвто и да е вид принуда, усилие да се накара мисълта да се подчини, да подражава, тогава тя става един отегчителен товар. Тишината, която е желана, престава да бъде просветляваща. Ако тя е преследване на видения и преживявания, тогава тя води до илюзии и самохипноза. Само в процъфтяването на мислите, и по този начин в приключването им, медитацията има смисъл. Мисълта може да процъфти само в свобода, а не в постоянно разширяващите се модели на знанието. Знанието може да даде на по-новите преживявания едно по-силно чувство, но един ум, който търси преживявания от какъвто и да е вид, е незрял. Зрялостта е свобода от всичките преживявания и един такъв ум е напълно независим от каквито и да е влияния. Зрелостта в медитацията е освобождаването на ума от знанието, защото знанието дава форма и контролира всичките преживявания. Един ум, който е светлина за самия себе си, няма нужда от преживявания. Незрялостта е копнежът за по-големи и по-силни преживявания. Медитацията е скитането през света на знанието, бидейки свободен от него, за се влезе в света на непознатото.

25

HAPPINESS AND PLEASURE you can buy in any market at a price, but bliss you cannot buy - either for yourself or for another. Happiness and pleasure are time-binding. Only in total freedom does bliss exist. Pleasure, like happiness, you can seek and find in many ways, but they come and go. Bliss - that strange sense of joy - has no motive. You cannot possibly seek it. Once it is there, depending on the quality of your mind, it remains - timeless. causeless, a thing that is not measurable by time. Meditation is not the pursuit of pleasure or the search for happiness. Meditation, on the contrary, is a state of mind in which there is no concept or formula, and therefore total freedom. It is only to such a mind that this bliss comes - unsought and uninvited. Once it is there, though you may live in the world with all its noise, pleasure and brutality, they will not touch that mind. Once it is there, conflict has ceased. But the ending of conflict is not necessarily total freedom. Meditation is the movement of the mind in this freedom. In this explosion of bliss the eyes are made innocent, and love is then benediction.

26

ЩАСТИЕ И УДОВОЛСТВИЕ вие можете да си купите на който и да е пазар на определена цена, но блаженство не можете да си купите – нито за вас, нито за другите. Щастието и блаженството са свързани с времето. Само в пълната свобода съществува блаженството. Удоволствието, също като щастието, можете да го търсите и намерите по много начини, но те идват и си отиват. Блаженството – това странно чувство на радост – няма мотив. Невъзможно е да го търсите. Когато е тук, зависи от качеството на вашия ум, то остава – отвъд времето, безпричинно, едно нещо, което е неизмеримо от времето. Медитацията не е преследването на удоволствие или търсенето на щастие. Медитацията, точно обратното, е едно състояние на ума, в което няма представи или формулировки и следователно е пълна свобода. Само в един такъв ум идва това блаженство– нетърсено и непоканено. Когато е тук, въпреки че вие можете да живеете в този свят с всичкият му шум, удоволствия и бруталност, те няма да докоснат един такъв ум. Когато е тук, конфликтът е приключил. Но приключването на конфликта не е непременно пълната свобода. Медитацията е движението на ума в тази свобода. В тази експлозия на блаженство очите стават невинни и тогава любовта е благословия.

27

I DO NOT KNOW if you have ever noticed that when you give total attention there is complete silence. And in that attention there is no frontier, there is no center, as the “me” who is aware or attentive. That attention, that silence. is a state of meditation.

АЗ НЕ ЗНАЯ дали вие някога сте забелязали, че когато отдадете цялото си внимание има пълна тишина. И в това внимание няма граница, няма център като това „мен“, което осъзнава или внимава. Това внимание, тази тишина, е едно състояние на медитация.

28

MEDITATION is the seeing of “what is” and going beyond it.

МЕДИТАЦИЯТА е виждането на „това, което е“ и отиването отвъд „това, което е“.

29

WE HARDLY EVER LISTEN to the sound of a dog’s bark or to the cry of a child or the laughter of a man as he passes by. We separate ourselves from everything, and then from this isolation look and listen to all things. It is this separation that is so destructive, for in that lies all conflict and confusion. If you listened to the sound of bells with complete silence you would be riding on it – or, rather, the sound would carry you across the valley and over the hill. The beauty of it is felt only when you and the sound are not separate, when you are part of it. Meditation is the ending of the separation, but not by any action of will or desire. Meditation is not a separate thing from life; it is the very essence of life, the very essence of daily living To listen to the bells, to hear the laughter of a peasant as he walks by with his wife, to listen to the sound of the bell on the bicycle of a little girl as she passes by: it is the whole of life, and not just a fragment of it, that meditation opens.

30

НИЕ ПОЧТИ НИКОГА НЕ СЛУШАМЕ звука на кучешкия лай, или вика на едно дете, или смеха на човека, който преминава покрай нас. Ние се отделяме от всичко и от тази изолация гледаме и слушаме всичките неща. Тази отделеност е разрушителна, защото в нея се крият всичките конфликти и обърквания. Ако вие слушате звука на камбаните с пълна тишина вие ще полетите с него – или, по-скоро звукът ще ви понесе през долината и над хълма. Красотата на това се чувства само когато вие и звукът не сте разделени, когато вие сте част от него. Медитацията е края на разделението, но не чрез някакво действие на волята или желанието. Медитацията не е нещо отделно от живота; тя е самата есенция на живота, самата есенция на ежедневния живот. Да се слушат камбаните, да се слуша смеха на един селянин, който преминава покрай нас с жена си, да се слуша звука на звънеца на велосипеда, на малкото момиче, което минава наблизо: това е цялостта на живота, която медитацията отваря, а не само фрагмент от него.

31

PERCEPTION WITHOUT the word, that is without thought, is one of the strangest phenomena. Then the perception is much more acute, not only with the brain, but with all the senses. Such perception is not the fragmentary perception of the intellect nor the affair of the emotions. It can be called a total perception. and it is part of meditation. Perception without the perceiver in meditation is to commune with the height and depth of the immense This perception is entirely different from seeing an object without an observer, because in the perception of meditation there is no object and therefore no experience. Meditation can take place when the eyes are open and one is surrounded by objects of every kind, but then these objects have no importance at all. One sees them but there is no process of recognition, which means there is no experiencing. What meaning has such meditation? There is no meaning; there is no utility. But in that meditation there is a movement of great ecstasy, which is not to be confounded with pleasure. It is the ecstasy, which gives to the eye, to the brain, and to the heart the quality of innocence. Without seeing life as something totally new, it is a routine, boredom, and a meaningless affair. So meditation is of the greatest importance. It opens the door to the incalculable, the measureless.

32

ВЪЗПРИЯТИЕТО БЕЗ думи, което означава без мисли, е едно от най-странните явления. Това възприятие е много по-остро, не само с мозъка, но и с всичките сетива. Едно такова възприятие не е фрагментираното възприятие на интелекта, нито пък е в сферата на емоциите. То може да бъде наречено пълно възприятие и е част от медитацията. Възприятие без възприемащ в медитацията е да бъдеш в съприкосновение с височината и дълбочината на огромността. Това възприятие е напълно различно от виждането на един обект без наблюдател, защото във възприятието на медитацията няма обект и следователно няма преживяване. Медитацията може да се случи, когато очите на човек са отворени и той е обграден от обекти от всякакъв вид, но тогава тези обекти нямат никаква важност въобще. Човек ги вижда, но няма процес на разпознаване, което означава, че няма преживяване. Какъв смисъл има такава медитация? Няма определен смисъл; няма определена полза. Но в тази медитация има едно движение на огромен екстаз, който не бива да се обърква с удоволствието. Този екстаз е, който дава на очите, на мозъка, на сърцето качеството на невинност. Без виждането на живота като нещо изцяло ново, той е едно рутинно, скучно и безсмислено нещо. Така че медитацията е от огромно значение. Тя отваря вратата към неизброимото, към неизмеримото.

33